Българският бизнес плаща най-скъпия ток в ЕС Токът за индустрията в България все още е рекордно скъп. Синдикатите и работодателските организации предупредиха, че спекулата с тарифата на свободната борса продължава и това ще забави икономиката. "Газовата борса е по-различна. Цената на електроенергията, когато заработи борсата, беше сравнително ниска. А сега сме с най-високата тарифа за индустрията в целия Европейски съюз, като прибавим и доплащанията, които правим за неправомерната държавна помощ за „Марица изток 1“ и „Марица изток 3“ – двете т.нар. американски централи. Що се отнася до природния газ, очакваме от борсата да доведе до намаляване, а не до увеличаване на цената му. От първите дни на тази година отново сме с най-висока цена в ЕС", обясни председателят на АИКБ Васил Велев. Според изчисленията на бизнеса през цялата 2019 г. ние сме с втората най-висока цена на свободния пазар в Европа. Само в Гърция токът е по-скъп. Велев обаче разясни, че на практика едно българско предприятие плаща повече, отколкото същото в Гърция, тъй като там в тарифата се включват и някои мрежови такси, които у нас се плащат допълнително. "Проблемите в енергетиката са няколко. Единият е концентрация и манипулация на пазара на електроенергия, който ще отпадне по линия на увеличаване на свързаността на нашата борса с борсите и преноса на енергия в целия ЕС. Очакваме това да се случи през втората половина на следващата година. Тогава този монополист, който е на нашия пазар, няма да има мощта да манипулира пазара в Общността. Но и в този случай ще остане надбавката от 10.70 евро на мегават час в резултат на неправомерната държавна помощ на американските централи", уточни Васил Велев.
Източник: Банкеръ (07.01.2020)

В 25 големи производителя на ток ще има ремонтни дейности през 2020 г. Общо 25 големи производителя на ток са обявили пред Електроенергийния системен оператор, че планират ремонтни дейности през 2020 г., които в определени периоди ще доведат до спиране на мощностите им. Сред тях са както държавни централи като АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", така и частни като американските ТЕЦ-ове - "Ей и Ес Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" и свързаните с Христо Ковачки дружества. Ремонти предстоят и в столичната "Топлофикация". Графикът с ремонтите в централите е от особено значение за цените на електроенергията на свободния пазар, тъй като изключването на определени мощности обикновено води до поскъпване на тока. Последният пример за това са плановите ремонти в АЕЦ "Козлодуй" през септември и октомври миналата година, които доведоха до 20% скок в цените на платформата "Ден напред" на Българската независима енергийна борса.Тази година АЕЦ "Козлодуй" ще започне ремонтната си програма още през април, когато ще стартират дейности при петия блок. Те ще продължат общо 43 дни. Ремонт ще има и на шести блок на атомната ни централа, но той е планиран за септември. В графика на ЕСО не се посочва точно какви дейности ще се извършват. Миналия октомври шести блок на АЕЦ "Козлодуй" получи нов лиценз за експлоатация, който му позволява да работи през следващите 10 години. В същото време през м.г. само в рамките на няколко месеца шести блок спря на два пъти, след задействане на аварийните защити. Последно това се случи през ноември след сработване на защита на блочните трансформатори, преди това август заради технически проблем. Малко по-рано - през април, реакторът отново отказа, след като електрическата защита на генератора се включи.
Източник: Капитал (14.01.2020)

Енергетика и военен завод носят благосъстоянието на област Стара Загора Ако изключим София, където е съсредоточена една пета от икономиката на България, и подредим останалите области по техния икономически ръст, ще видим, че за него големината на територията няма почти никакво значение. Защото на второ място по БВП не е Пловдив, а Стара Загора. На второ място по средна работна заплата отново е Стара Загора – по-напред от Пловдив, Варна и Бургас. Данните от тазгодишното изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) “Регионални профили” показват, че за втора година област Стара Загора е шампион по икономическо развитие и се класира на второ място в България след София. Така беше и в миналогодишната класация, а ако прегледаме всички останали издания на “Регионални профили”, ще видим, че Стара Загора винаги е в челните места. Кое прави Стара Загора специална? На първо място това е областта с най-висок дял на енергетиката в местната индустрия след Враца, върху чиято икономика АЕЦ “Козлодуй” има огромно влияние. Откакто през 2009-а и 2011 г. бяха пуснати в действие американските централи “КонтурГлобал Марица изток 3” и “Ей И Ес Гълъбово”, делът на енергетиката в добавената стойност на местната индустрия се повиши до 65%. Само в комплекса “Марица-изток” са заети 30 хиляди души, а заедно със съпътстващите производства и услуги техният брой се удвоява. Оттук идват и големите средни заплати. По последни данни годишната е 12 248 лв. и това я поставя на второ място след столицата, където е 17 199 лв. На трето място по този показател е София - област, където е 12 149 лв., а Пловдив, Варна и Бургас се класират след тях. В самата Стара Загора средната заплата е 1020 лв., но в енергийния сектор, който е основен за областта, данните на НСИ сочат сумата от 1891 лв. Колкото до брутния вътрешен продукт на глава от населението, подреждането на областите в България е почти същото. На първо място е столицата с 30 295 лв., на второ е Стара Загора със 17 550 лв., на трето е София област с 15 527 лв., следват Варна, Бургас, Пловдив и Русе. Казанлък и машиностроенето са другият двигател за икономическия растеж на област Стара Загора. Казанлък е преди всичко мястото, на което се намира един от най-големите работодатели в България – “Арсенал”. В момента в него работят 9502 души, а заедно със съпътстващите дейности със сигурност заводът осигурява прехраната на още толкова. Тук се намират и два големи машиностроителни завода – “М+C Хидравли” и “Капрони”. В Стара Загора има и предприятия, които осигуряват суровини за оръжейната и машиностроителната промишленост. Например заводът за чугунени отливки “Прогрес” и ковашко-пресовото предприятие “Пресков” - т.е. в областта има своебразен машиностроителен клъстер. Към това може да се добавят и редица производители на оборудване за автомобилната промишленост. Дейността на всички тези предприятия в област Стара Загора превръща пазара на труда в един от най-добре развитите в страната. В момента безработицата в областта е едва 2,3% и това отново я нарежда на трето място. За отбелязване е, че по този показател на първо място не е столицата, а София-област (0,7%), тъй като голяма част от индустрията на столицата всъщност се намира на територията на областта. В София-град безработицата е 2,1%. Стара Загора е и една от областите с най-висока заетост на населението на възраст между 15 и 64 години. Тя се повишава с големи темпове през последните 2-3 години и в момента по този показател е отново на трето място след столицата и София-област. В София заетостта е 75,6%, в областта е 73,3%, а веднага след тях идват Стара Загора и Благоевград с по 71%. Стара Загора е добър пример за връзка между пазара на труда и образованието. Тя е областта с най-голям дял на хората със средно образование сред работещите и с много възможности за професионално обучение. Има седем професионални гимназии, две профилирани, както и Тракийският университет, в който има земеделски, медицински и технически специалности. Стара Загора беше и лидер при въвеждането на дуалното обучение преди няколко години най-вече в машиностроенето. В момента в шест от професионалните гимназии действат договори с предприятия за дуално обучение. Стара Загора се намира в географския център на България, а откакто има пряк излаз на магистрала “Тракия”, се прави лесна връзка с Пловдив, Бургас и столицата Оценката на ИПИ за инфраструктурата в областта е сред най-високите възможни. Неслучайно първите заявки за терени в новата икономическа зона “Загоре”, която предстои да се развие, са от фирми, занимаващи се с логистична и транспортна дейност. Областният център, в който са съсредоточени много машиностроителни предприятия, е леснодостъпен от цялата страна и така суровините и готовата продукция удобно могат да достигат до наши и чужди пазари. На фона на всички тези данни би могло да се помисли, че областта е сред най-удобните за живеене в България, но в това отношение показателите невинаги са сред най-добрите. Факт е, че в Стара Загора местните данъци и такси са сред най-ниските в страната, но има и изключения. Стара Загора е областта с най-ниската за страната ставка на данъка върху недвижимите имоти за юридическите лица – едва 1,49 промила. Има обаче 18 области в страната, в които данъкът върху превозните средства е по-нисък, отколкото в Стара Загора, където е 1,33 лв. годишно за киловат мощност. Годишният патентен данък, който плащат търговците на открито, е четвъртият най-висок в страната след столицата, Варна и Бургас. Сравнително високи са и данъците при прехвърляне на собственост и за таксиметровите превозвачи. Здравеопазването на Стара Загора не блести с особено високи резултати, показват данните от “Регионалните профили”. По показатели като брой лица на един общопрактикуващ лекар, брой места в многопрофилна болница, коефициент на детска смъртност и дял на здравноосигурените е някъде по средата на класацията, изпреварена от всички останали области с големи центрове. И някак си естествено за такава голяма въглищна енергетика Стара Загора е областта с най-големи емисии въглероден диоксид в атмосферата – 4102,2 тона на квадратен километър. Това е четири пъти над следващата област в това подреждане – София-град, където е 1073,5 тона. Най-голямото предизвикателство пред икономиката на Стара Загора също е свързано с енергетиката. Неизбежно е през следващото десетилетие делът на въглищната енергетика да се ограничава, а добивът на лигнитни въглища в района е пряко свързан с местните централи, тъй като те нямат пазар другаде. Това означава, че един от китовете, на които се крепи местната икономика, няма вече да оказва сегашното огромно влияние върху нея и трябва да се търсят други пътища за развитие.
Източник: 24 часа (11.02.2020)

Лошо управляван сектор Трусовете в енергийния сектор в България продължават и в началото на 2020 г. Трусовете в енергийния сектор в България продължават и в началото на 2020 г. А слушайки цялото говорене и действия на хората, отговорни за развитието на сектора, изглежда, че решения за пазара на електроенергия в страната няма, или по-скоро те не могат да ги намерят. Цените на борсата отново са рекордни, а в някои дни разликите между стойността у нас и в останалите държави от ЕС, с които българската индустрия е в пряка конкуренция, са фрапантни, меко казано. Работодателите в енергоемките индустрии, които нямат особен избор освен да купуват скъпата електроенергия, недоволстват, защото в някои случаи им се налага да работят на загуба. Държавата отрича да има вина, прехвърляйки топката към "невидимата ръка на пазара". Експертите обаче са категорични - енергетиката в България се управлява лошо, а от това страдат както бизнесът, така и потребителите. български ток vs. европейски През последните дни в страната ни отново бяха отчетени най-високите цени на борсовия ток в ЕС. Разликите в цените между България и западноевропейски държави като Германия често показват сериозни отклонения, като на Запад и Север цените винаги са по-ниски от тези в нашия регион. Сравненията обаче не винаги са абсолютно коректни, тъй като цените на електрическата енергия са много сложни като структура. "Редица държави членки, например Германия, изключват разходите за СО2 емисии на производителите от енергийната компонента и ги пренасочват към категорията на добавките. Националната практика е друга – разходите за въглеродни емисии на централите се калкулират в цената за енергия", пише в анализ на Института за енергиен мениджмънт. За тези разлики говори и Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ). „Правят се сравнения, които не са коректни. Борсата в Германия, например, формира цена по различен начин и прякото сравнение не показва същината на проблема и не позволява неговото решение“, казва той. Скъпо ли е наистина? Цените на борсовия ток у нас няколко пъти достигнаха рекордни стойности, такъв случай имаше и през миналата седмица, но това се случва периодично още от лятото на миналата година. Работодателите често изнасят данни, които показват твърде високи стойности, в сравнение със Западна Европа. При последния случай от 9 февруари председателят на КРИБ Кирил Домусчиев показа графика, от която се видя, че токът в България на сегмент "ден напред" е над 63 евро/mWh, докато в Германия беше под 2 евро. Но цените бяха в пъти по-ниски в цяла Западна Европа и малко по-ниски в нашия регион. Осреднено обаче картина не изглежда толкова стряскащо. От редовния тримесечен доклад на Европейската комисия се вижда, че борсовите цени на тока в ЕС за последните три месеца на 2019 г. не са най-високите. Средните цени в България за конкретния период дори са малко по-ниски от тези в региона на Източна Европа. У нас те са били средно 54.3 евро/mWh, в Румъния е 58.7 евро/mWh, Унгария 56.4 евро/mWh, Гърция 62.4 евро/mWh, Полша 57.9 евро/mWh. Институтът за енергиен мениджмънт в свой анализ сравнява реалните средни цени през 2019 г. на няколко пазара в нашия регион и от графиката се вижда, че в България средногодишната цена е до 34% по-ниска спрямо другите борси при сегмента пазар "ден напред". От Института уточняват, че в цените на електроенергията на едро за пазар "ден напред" в България влиза само енергийната компонента, без последващите данъци и такси. Експертите подчертават, че енергийната компонента е само част от формирането на пълната цена и само част от енергията на борсата (около 1/3) от се търгува на този сегмент. По-голямото количество се търгува на сегмент Централизиран пазар за двустранни договори (ЦПДД). Спрямо цените в Западна и Северна Европа, обаче, в България определено стойностите са доста по-високи. "Регионалният ни пазар зависи изключително много от въглищата и съответно в целия регион имаме по-високи цени на електроенергията", обяснява пред Economic.bg Антон Иванов. България е сред първенците в ЕС по производство на електроенергия от въглища. Според данни на статистическия сайт Statista страната ни произвежда 45% от своя ток от въглища, за което се налага да плаща за въглеродни квоти, чиито цени постоянно растат. За миналата година те достигнаха 25 евро за тон и имайки предвид високия коефициент на нашите въглищни електроцентрали, от тях се произвежда скъп ток. Само през 2019 г. държавният „ТЕЦ Марица Изток 2“ ще трябва да отдели за вредни емисии около 500 млн. лв. В крайна сметка те се поемат от Българския енергиен холдинг (БЕХ), който през 2019 г. също започна да трупа загуби. Поскъпването на въглеродните емисии е и една от причините за ръста на цената на тока и за битовите потребители. Защо цените са високи? Антон Иванов обясни, че когато сравняваме един ценови компонент и акцентът се поставя върху него, то не се разкрива същината на проблема. „Германия като мощна икономика успешно прилага онези политики от доста време, които позволяват работа на либерализиран пазар на всички потребители и прилагане на мерки за постепенно намаляване на скъпите горива в техния микс и балансиране на разходите за енергия спрямо техните приходи от дейността. В това отношение България изостава, но успява да балансира разходите за енергия спрямо приходите на нашите пазари. Изисква се стратегия, която да ни покаже как с инвестиции ние ще догоним западноевропейските държави“, казва той. Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), коментира, че цените на електроенергията естествено се увеличават навсякъде в Европа и света, като тази тенденция ще продължи. "Нашите цени растат и заради това. От друга страна те растат по-бързо от останалите държави, което е проблем. Ние сме имали нереалистично ниски цени преди това и съответно, за да стигнем до реалните стойности имаме по-високо увеличение от тези на съседните страни", казва той. Той изтъква и, че в България цените на електроенергията се покачват по-бързо, отколкото при останалите държави в региона, защото дълго време са били държани нереалистично ниски. "Сега на свободния пазар, за да стигнем до реалните стойности, имаме по-голямо увеличение от тези на съседните страни", казва икономистът. Но проблемът не е един Българският борсов енергиен пазар страда от много проблеми и всеки от тях има различна стойност, смятат повечето експерти в сектора. „Българската система за борсова търговия не ефективна“, казва енергийния експерт Иван Хиновски. Според него един от основните проблеми в нея е това, че всички продавачи на електроенергия минават през търговци, а в Германия, например, няма този посредник и сделките са между производител и купувач. Търговецът си слага надценка, купувайки електроенергията и след това я оферира на борсата и така се получава по-висока цена. „В момента има криза за вода и всички водноелектрически централи, които по принцип предлагат евтина енергия, в момента не предлагат, а вместо нея има енергия от ТЕЦ-ове, която е много скъпа“, казва Хиновски. Тази тенденция очертава и Калоян Стайков, като според него заради топлата зима автоматично намалява търсенето на български ток, което намалява приходите в системата, които трябва да дойдат от другаде. Хиновски коментира, че неефективните производства са другата причина за проблемите на борсата. „Това са мощности, които се толерират - "студен резерв", който получава пари, за да стои и да чака деня X, за да заработи. България така и не въведе механизма за капацитет, който е стъпката, чрез която "студеният резерв" щеше да се преформулира в търгове. И горещият, и студеният резерв у нас са на много висока цена“, казва експертът. Проблемите на енергийната борса трудно могат да се обобщят в едно изречение, но ако се опитаме да го съставим, то било звучало така – лошо управление в сектора, високи цени на въглеродните емисии, концентрация на пазара и конюнктурни фактори като топлата зима. Откъде тръгва всичко Според Калоян Стайков от ИПИ повечето проблеми в сектора започнаха да се проявяват още през 2012 г. с увеличението на цените заради "зелената" енергия. След това последва лавината от социални протести. През 2015 г. нещата се стабилизираха, а през 2016 г. започна недоволството на индустриалните потребители. „Това се получава, защото в един момент балансът на този сектор започна да се изменя. Първоначално голямата тежест от сгрешената политика в сектора беше прехвърлена на домакинствата, те започнаха да протестират, падна правителството и новото реши, че няма да продължава така, прехвърляйки проблемите върху НЕК. НЕК обаче натрупа огромни загуби през 2013-2014 г., след което се видя, че не може да продължава така и тежестта се прехвърлиха върху бизнеса. И в момента бизнесът плаща голяма част от цената за всички тези политики", обясни икономистът. Проблемите на различните сегменти са изцяло свързани. Ако има проблем на свободния пазар, най-вероятно той е свързан с регулирания. Когато има ниски цени на регулирания пазар, компаниите са принудени да ги компенсират отнякъде – или от свободния пазар, или от износ, но виждаме, че износът тази година намалява. "Първото лесно обяснение за проблемите в сектора, е че има огромна концентрация на пазара и няма конкуренция", обяснява Стайков. На различните сегменти БЕХ формира между 80-90% от продадената енергия, което няма как да се заобиколи. Друга причина идва от външния фактор – квотите, които се увеличават. „ТЕЦ Марица Изток 2", която страда основно заради това - около 60% от разходите ? са за гориво, енергия и квоти – компоненти, които няма как да се оптимизират. Същото се отнася и за микса на НЕК, тъй като ТЕЦ Марица Изток 1 и 3 са част от този микс. Друга причина е, че голяма част от енергията се търгува по двустранни договори. Решението, според Стайков, е в регулатора - Комисията за енергийно и водно регулиране. "Когато има концентрация на пазара, трябва да си сигурен, че тя не нарушава свободната търговия и конкуренцията. БЕХ е почти естествен монопол при производството на електрическа енергия и КЕВР трябва да следи какво се случва с търговията. От години регулаторът обещава разследвания и мерки срещу потенциални злоупотреби на пазара, но до момента няма резултат", обясни той. Липсват правилните политики Политиките на държавата и законодателните промени очевидно не водят до баланс на пазара, а от това страда най-много бизнесът. Заключението на много експерти е, че лошото управление в сектора води до всички трусове, на които сме свидетели в момента. „Цената на електроенергията на борсата в България наистина е много по-висока от другите страни, което създава усещане, че страната ни изостава с онези политики, които водят до снижаване на цените“, добавя Антон Иванов от БЕМФ. По думите му не сме показали как ще използваме механизмите за справедлив преход и изоставаме в това да ползваме реални финансови ресурси, за да адаптираме нашата икономика и енергетика. „Не съм съгласен с индустрията в акцента, който тя поставя върху цената на пазара „Ден напред“, но съм съгласен с тяхното искане за постепенно подобряване и устойчиви мерки за подобряване на икономическата среда в България", категоричен е Иванов. Търговецът затова е търговец, за да максимизира печалбата си, когато има тази възможност. Тук идва въпросът за регулациите и рамката, която поставя държавата при работа на търговците. „Пазарът в България не е достатъчно зрял“, каза експертът от БЕМФ. Задължението цялата електрическа енергия, която се продава по свободно договорени цени, да се търгува на борсата от началото на 2018 г., следваше логиката, че пазарните сили ще наложат дисциплина при управлението на държавните производители и ще доведат до по-конкурентни цени. "Когато обаче концентрацията на пазара е толкова голяма, колкото е в България, подобни мерки не работят, както се вижда. За да заработи това нещо трябва да имаме интегрирани пазари със съседни страни и необходимата междусистемна свързаност, а ние ги нямаме", казва Стайков. И той е категоричен, че генерално секторът не се управлява както трябва, няма ясна визия за това какво се случва, а стъпките за интегриране на пазарите със съседните страни се бавят. По думите му КЕВР трябва да следи повече търговията, да следи условията, при които се продава електроенергията и сигналите за злоупотреби. Друг проблем за борсата е и липсата на стандартизирани продукти. "Няма пълно решение - панацея, но могат да се правят стъпки в правилната посока", категоричен е Стайков. Според него вариантите са строителство на междусистемна свързаност, интегриране на пазарите - "ден напред" и за двустранни договори, както и активен регулатор. "Регулаторът трябва да е по-активен в условия, в които държавните компании имат почти монополна роля при производството на електрическа енергия и в краткосрочен план няма откъде да се появи пазарна сила, която да промени ситуацията", добави той.
Източник: economic.bg (14.02.2020)

ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" с допълнителни мерки за надеждното производство на електроенергия От ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" обявиха, че са предприети допълнителни мерки за опазване здравето на експлоатационния и ремонтния персонал на централата с оглед заплахата от разпространение на COVID-19. От компанията целят да осигурят надеждното производство на електроенергия в критичния за страната период на извънредно положение. Проведен е специален инструктаж на целия персонал и всички подизпълнители, въведени са допълнителни ограничения за достъп на външни лица, прилагат се строги мерки за постоянна дезинфекция както в електроцентралата, така и на превозните средства за превоз на служителите. С цел редуциране на риска от заразяване на служителите са осигурени и допълнителни лични предпазни средства. Създадена е организация за дистанционна работа на онази част от служителите, чиито функции позволяват временна работа от вкъщи. "Безопасността на нашите служители и всички работещи на площадката на ТЕЦ-а е от първостепенно значение за нас. Още преди въвеждането на извънредно положение, проведохме успешно тренировка за дистанционна работа на служителите, които не са пряко ангажирани в електропроизводството. Предприети са всички необходими мерки за надеждната работа на електроцентралата", заяви изпълнителният директор на "КонтурГлобал Марица Изток 3" Красимир Ненов.
Източник: publics.bg (18.03.2020)

ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" осигури 11% от електроенергията на страната през 2019 г. ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" е осигурила 11% от електричеството предназначено за нуждите на вътрешния пазар през 2019 г. Генерираната от централата електроенергия е била достатъчна за покриване на годишното потребление на 1 100 000 български домакинства. Произведената от нея електроенергия през 2019 г. е 4.547 милиона MWh, което е с 19% или почти една пета повече спрямо предходната година. "През изминалата година допринесохме за стабилността на електроенергийната система на страната. Със сигурната си работа, ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" гарантира, че битовите потребители и бизнесът получават необходимото количество електроенергия за техните нужди. В настоящата ситуация съвременните топлоелектрически централи като нашата имат ключово значение за стабилната работа на електроенеригийната система", заяви изпълнителният директор на КонтурГлобал Марица Изток 3 Красимир Ненов. През 2019-та ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3"е използвала 7.9 млн. тона лигнитни въглища или 17% повече спрямо предходната година.
Източник: publics.bg (25.03.2020)

Почти 1 млрд. лв. струва "спасяването" на ТЕЦ "Марица-изток 2" за три месеца Държавата продължава да излива огромен ресурс към затъналата ТЕЦ "Марица-изток 2", а сметката за "спасяването" вече гони 1 млрд. лева. В началото на седмицата Българският енергиен холдинг (БЕХ) е купил необходимите квоти парникови газове за 2019 г. за държавната централа, които според отчета на дружеството са на стойност общо 306 млн.лв. Това стана ясно на среща между ресорния министър Теменужка Петкова и лидерите на двата синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа" - Пламен Димитров и Димитър Манолов, във връзка с последиците за сектора на енергетиката от пандемията от COVID-19. С този финансов бонус държавното финансиране на затъналата в дългове ТЕЦ "Марица-изток 2", която отчете нова загуба от 210 млн. лв. за миналата година, се доближава до 1 млрд. лв., и то в рамките на по-малко от три месеца. На 4 март БЕХ реши да увеличи капитала на централата с 597 млн. лева, като трансформира част от дълга на ТЕЦ-а към холдинга. Въпреки че е на ръба на фалита, компанията не свива разходите си, а високите цени на произведената енергия я лишават от възможност за участие на свободния пазар. На този фон държавата упорито се опитва да поддържа работата й, най-вече по политически причини - в нея работят около 2400 души, а покрай дейността й са заети и още няколкостотин души в държавните "Мини Марица-изток". "Въглищните централи са основни базови мощности в българската електроенергетика. Тяхното нормално функциониране заедно с развитието на въгледобива са гарант на стабилността на електроенергийната система", заяви Петкова пред двата синдиката. Реално обаче заради постоянно намаляващото потребление на ток в страната и свързаността със съседните пазари приносът на ТЕЦ "Марица-изток 2" вече е изключително малък - централата работи с около 25% от мощността си, и то въпреки изкуствените квоти, които минитър Петкова й възлага. Произвежданата от ТЕЦ-а енергия спокойно може да бъде поета от т.нар. америкаски централи "Ей и Ес Гълъбово" и "КонтутГлобал Марица-изток 3", за които НЕК така или иначе плаща дори да не работят на максимум. Още по-неприятното е, че плановете за реформи в сектора се отлагат. "В настоящия момент се налага временно пренасочване на усилията към възстановяването на икономиките след въведените рестриктивни мерки за справяне с пандемията", коментира министър Петкова.
Източник: Инвестор.БГ (21.05.2020)