Адванс Пропъртис ООД - София - Кратък фирмен профил

България почти няма едър бизнес Само 17 български компании, предимно в енергетиката, са сред най-големите в Централна и Източна Европа Само 17 български компании попадат в класацията на 500-те най-големи корпорации в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), изготвена от международната кредитна застрахователна компания Кофас (Coface) - Coface CEE Top 500. България фигурира в списъка с едва 17 дружества, най-голямото от които е държавният "Български енергиен холдинг", следван от руския "Лукойл Нефтохим" и медодобивния завод "Аурубис". Страната е на едва 7-а позиция от общо 12 държави, включени в класацията на Кофас. Общият оборот през 2017 г. на 17-те български компании е 18.5 млрд. евро, като по-зле от България са само Словения, Хърватия, Сърбия, Естония и Латвия, които имат по-малко големи фирми. В класацията България присъства предимно с дружества от сектор "Енергетика" - БЕХ, "Лукойл Нефтохим", "Лукойл България", НЕК, "Булгаргаз", "Сакса", "АЕЦ Козлодуй", "ОМВ", "Енерго Про". От фирмите извън този бранш на по-предна позиция в класацията (298-ма) е само инвестиционната компания "Адванс Пропъртис", контролирана от братя Домусчиеви. Повечето от българските фирми заемат позиция след 300 в класацията. Сред тях са "Експрес лоджистикс енд дистрибюшън", "Астра Биоплант", "Софарма" и БТК. Полша е безапелационен лидер Безспорен лидер по брой на големите корпорации в региона е Полша, която има 175 компании в списъка с общ оборот 262 млрд. евро. Полша има и най-диверсифицираната индустриална структура, без силно доминиращи отрасли. Водещата компания в топ 500 на ЦИЕ е най-голямата полска петролна рафинерия - PKN Orlen, чийто годишен оборот е по-голям от този на целия едър бизнес у нас - близо 23 млрд. евро за 2017 г. В най-големите компании в Полша работят 1.2 милиона души, докато в най-едрия бизнес у нас - едва към 23 хиляди души. В същото време населението на Полша е само около 5 пъти по-голямо от това на България. Прави впечатление, че България е предпоследна по брой заети в едрия бизнес. Само Латвия, която е представена в класацията от 6 фирми с общ оборот около 5.2 млрд. евро, има по-малко работници в тях - към 18 хиляди души. За сравнение, Сърбия, която е представена от 10 фирми с оборот 9.6 млрд. евро, отчита към 71 хиляди души, работещи в тях. Унгария и Чехия също отчитат голям брой фирми в топ 500 - съответно 71 дружества (96 млрд. евро) и 67 дружества (97 млрд. евро). Румъния е на четвърта позиция с 56 едри фирми с оборот от 59 млрд. евро, тоест приблизително колкото целия БВП на България. Следва по-малката от България Словакия, представена от 43 големи фирми с общ оборот от 50 млрд. евро. По-добре от България се представя дори Литва, която има под 3 милиона души население. България изостава и по икономически растеж България не изпъква и по икономически растеж в региона. Със своите 3.6% през 2017 г. тя изостава от Румъния (6.9%), Словения (5%), Естония (4.9%), Полша (4.6%), Латвия (4.5%), Чехия (4.3%), Унгария (4%) и Литва (3.8%). По-лоши са показателите само на Словакия (3.4%), Хърватия (2.9%) и Сърбия (1.9%). Единствената добра новина за България е, че е с подобрена оценка за риска през 2017 г. Частното потребление у нас продължава да бъде основен фактор за растежа. Увеличението на работната заплата е допринесло за значителен ръст на заетостта от 4.8% през юни 2018 г., сочи анализът на Кофас. "Станахме свидетели на малък, но устойчив растеж в българската икономика (3.6% ръст на БВП), но при водещите компании почти няма промени. Енергийните, комуникационните, търговските и производствените компании запазват своите позиции, формирайки бизнес гръбнака на страната. Потреблението ще продължи да бъде един от основните двигатели на растежа в България", коментира Милена Виденова, управител на Кофас България. Автомобилостроене, петрол и търговия са топ секторите в ЦИЕ Трите ключови сектора, представени от най-големите компании в региона (автомобилостроене и транспорт, петрол и газ, неспециализирана търговия), продължават да съставляват почти 60% от генерираните приходи. Нетната печалба също се развива положително за повечето, като нарастването е между 5.0% (дърво и мебели) и 51.4% (текстил, кожа и облекло). Най-високи са печалбите от минерали, химикали, петрол, пластмаси и фармацевтични продукти (9.5 млрд. евро). Строителният сектор отново се бори и е единствената индустрия, която отчита нетна загуба (-118.6%), макар че приходите нарастват с 16%. Автомобилната и транспортна промишленост е най-големият сектор и се възползва от нарастващото търсене особено в Западна Европа, където се изнася основната част от производството в ЦИЕ. Секторът на минералите, химикалите, нефтопродуктите, пластмасите и фармацевтичната промишленост върви нагоре след възстановяването на цените на петрола през 2017 г. като се възползваха от отскока на цените на петрола и нарастващото търсене.