Любомир Павлов намали дела си в "Софарма" "Финансова консултантска компания" ЕООД продава 999 840 акции от производителя на лекарства "Софарма". По този начин делът на компанията в капитала на "Софарма" намалява до 14.56%. Датата на регистрация на сделката в Централен депозитар АД е 20 декември тази година. Това стана ясно от информация, която беше публикувана в системата на Българската фондова борса. Днес на борсата оборотът на фармацевтичната компания надвишава 2.21 милиона лева, като са изтъргувани над 1.1 милиона акции или 0.84% от капитала й. В началото на днешната търговия ценните книжа на "Софарма" се продаваха за 2,4 лв. В края на деня цената им остана непроменена. "Финансова консултантска компания“ е собственост на бившия изпълнителен директор на Общинска банка – Любомир Павлов. Капиталът й е в размер на 5 хил. лв. Тя се занимава с няколко дейности, сред които - бизнес консултиране, упражняване на права по франчайз договори, сделки с интелектуална собственост, търговско представителство и посредничество и др.
Източник: econ.bg (02.01.2013)

Сделки със "Софарма" раздвижиха борсата В първата за тази седмица сесия на Българската фондова борса (БФБ) индексите завършиха разнопосочно, но при значително по-висок дневен оборот от обикновеното. Единични сделки раздвижваха търговията, най-вече с акциите на "Софарма", където бяха прехвърлени над 3 процента от капитала на дружеството. Така при изтъргуван обем от 8.33 млн. лв. акциите на "Софарма" се покачиха с 1.1% до 2.11 лв. за брой. Общият оборот на регулирания пазар достигна 11.88 млн. лв. при малко над 300 сключени сделки. Иначе отново пакетнитe сделки доминираха на борсата, като след фармацевтичния холдинг с по-значими прехвърляния на пакети се отличиха и "Асенова крепост" (1.68 млн. лв.) и "Сила холдинг" (1.22 млн. лв). Покачването при "Асенова крепост" бе от над 19 на сто до 12.5 лв. за акция, докато "Сила холдинг" загуби 21% до 1.5 лв. за акция. При почти всички други компании обемите на търговия продължават да се понижават, а изключение правят няколко дружества, които се търгуват в единични по-значими сделки. След излизането на съобщение, че консорциум с лидер "Трейс груп холд" е спечелил поръчка за изграждане на отсечка от магистрала в Сърбия, акциите на пътностроителния холдинг се покачиха на фондовата борса с 8.9% до 3.55 лв. за брой, но при скромен оборот от под 30 хил. лв. Пазарните измерители останаха без съществени промени, като с най-голяма промяна бе широкият BG40, който и единствен приключи на положителна територия, добавяйки 0.45% до 125.75 пункта. Най-старият борсов индекс SOFIX загуби минималните 0.12% и вече е 362.80 пункта, а индексът, в който компаниите имат равно тегло - BG TR30 (- 0.3%), падна до 268.71 пункта.
Източник: Капитал (22.01.2013)

Градската поликлиника на Велико Търново практически има нов собственик. Това е фармацевтичният бос Огнян Донев, показа проверка на „Борба”. Бизнесменът ударно е изкупувал акции през последните месеци и вече държи мажоритарен пакет от 62%. Сделките са реализирани от името на различни фирми, свързани с него, включително структури на холдинга „Доверие”. За намеренията на Донев да получи пълен контрол е красноречива сделка, вписана само преди няколко дни. Предприемачът плаща по 1215 лв. на квадратен метър за 65 кв. мази на градската поликлиника. Продавач е Общинската агенция за приватизация на Велико Търново. За обектите е имало още един мераклия, но той е отстранен заради неизрядни документи. Фирмата на Донев индустриален холдинг „Доверие” печели търга с оферта от 66 500 лв. без ДДС, потвърдиха от местната администрация. По този начин Донев получава контрол върху още площи и съответната тежест при взимането на решения. Вече са факт и промени в борда на ДКЦ „Медико”, който практически оперира с поликлиниката. В ръководството му влизат адв. Симеон Бобуров - пълномощник на Донев, адв. Елина Александрова, д-р Маргарита Йонова, Елена Големанова и Алина Павлова. Фармацевтичният бос има крайната дума и контрол върху сградата в самия център на велико търново, както и права върху подписването на наемните договори. По официални документи, с които „Борба” разполага, приходите от тях надхвърлят милион годишно. Освен множество специализирани кабинети и друг тип помещения градската поликлиника разполага и с прилежащ паркинг, както и с други обекти, които също акумулират солиден наем. В края на годината пък е платена и последната част от 325-те хиляди долара по приватизационния договор за градската поликлиника. Тя бе продадена точно преди 10 години за 810 хил. лв. на специално сформираното работническо-мениджърско дружество „ДКЦ-Медико” АД. В момента то има почти 30 дребни акционери. Ценните книжа на дружеството, което оперира с всички имоти, са 6030 - всеки с номинал от 10 лв., като повечето държат фирми на Донев. Бизнесменът е със сериозно присъствие във Велико Търново. Неговата „Софарма” има огромна логистична база в градската индустриална зона. Холдингът „Доверие” пък притежава едно от най-добрите местни предприятия – „Момина крепост”.
Източник: Борба - Велико Търново (23.01.2013)

Огнян Донев увеличи дела си в "Софарма" за сметка на Любомир Павлов Дружеството "Донев инвестмънтс холдинг" е увеличило дела си в "Софарма" до 26.78%, след като на 21 януари е придобило 2 982 666 акции, обяви фармацевтичната компания в съобщение до БФБ - София. Основен акционер в компанията купувач е Огнян Донев, който е и изпълнителен директор на "Софарма". Продавач е "Финансова консултантска компания", която на 21 януари общо пласира малко над 4 млн. книжа във фармацевтичния производител на цени между 2.05 и 2.1 лв за акция. След поредица сделки от есента на миналата година досега делът на дружеството, в което основен акционер е Любомир Павлов, в "Софарма" е намалял от 16.25% до 9.62%. След "Донев инвестмънтс холдинг" с най-голям дял в производителя на лекарства е "Телекомплект инвест" с 20.42%, което също е свързано с Донев. Любомир Павлов и Огнян Донев бяха съдружници в "Медийна група България", която преди две години придоби вестниците "24 часа" и "Труд". Но дяловете им бяха запорирани по искане на прокуратурата заради разследване за пране на пари. Впоследствие основен кредитор на вестникарската група стана Инвестбанк, което според наблюдатели е подготовка за прехвърляне на собствеността на "Медийна група България". "Софарма" увеличи консолидираните си продажби с 8% на годишна база до 508 млн. лв. към септември 2012 г., а печалбата на компанията скочи с над 22% до 36 млн. лв. За последната една година акциите на групата са се понижили с 27%. "Софарма" обединява няколко дъщерни компании, сред които "Българска роза - Севтополис", "Софарма трейдинг", "Биофарм инженеринг", "Момина крепост", "Унифарм", "Фарма логистика" и др. В процес на изграждане е новият завод на производителя на лекарства в София. По-голямата част от приходите на групата идват от износа на медикаменти.
Източник: Капитал (24.01.2013)

Регулации в Русия удрят износа на "Софарма" Продажбите на "Софарма" са се понижили с 14% през януари спрямо същия месец на предходната година. Спад има и на месечна база, като той е дори по-голям - с 19%. Причина за картината е спад на износа, докато на вътрешния пазар има ръст, който обаче не може да компенсира. От компанията обясниха, че слабите резултати не са изненада за тях и се дължат на спада на продажбите на един от най-продаваните им в Русия продукти, "Седал М". Това е генеричен аналгетик (болкоуспокояващо), който според новите правила, въведени от Москва преди около шест месеца, вече може да се купува от аптеките само с рецепта. Това е довело до рязък спад в продажбите и съответно се отразява и на износа на компанията. На вътрешния пазар продължава тенденцията за ръст, но пък и базата за сравнение е ниска. Именно през първия месец на миналата година компанията отчете рязък спад на българския пазар заради студа и лошото време, които предизвикаха логистични проблеми, които забавиха доставки за производството, а оттам и изпълнението на поръчките. Според директора за връзки с инвеститорите на групата Пелагия Виячева "Софарма" прави всичко възможно, за да компенсира спада в продажбите на "Седал М". "Тече регистрацията на други, разработват се и нови, все пак "Седал М" беше в топ три на най-продаваните продукти в Русия и ще отнеме време, докато бъде заместен." "Софарма" обединява няколко дъщерни компании, сред които "Българска роза - Севтополис", "Софарма трейдинг", "Биофарм инженеринг", "Момина крепост", "Унифарм", "Фарма логистика" и др. В процес на изграждане е и новият завод на производителя на лекарства в София. По-голямата част от приходите на групата идват от износа на медикаменти. Според последния публикуван консолидиран отчет на компанията за септември продажбите се увеличават с 8% на годишна база до 508 млн. лв., а печалбата на компанията скочи с над 22% до 36 млн. лв. Акциите на "Софарма" са едни от най-ликвидните на БФБ, а от началото на годината са се покачили с 8.6% при оборот 13.7 млн. лв. Голяма част от него идва от сделките, при които Огнян Донев увеличи дела си в "Софарма" за сметка на Любомир Павлов преди почти три седмици.
Източник: Капитал (07.02.2013)

Минимален ръст за индексите на БФБ Купувачите в сряда отново имаха превес на Българската фондова борса, в резултат на което всички индекси се повишиха въпреки негативното начало на борсовата сесия, а общият оборот надмина 1 млн. лв. Макар че продължи покачването на БФБ, промяната на индексите и оборотът от търговията подсказват, че инвеститорските страсти се поуспокояват. Основният индекс SOFIX приключи сесията на ниво от 390.43 пункта, с 0.45% увеличение за деня. Слаб остана ръстът при широките измерители BG TR30 и BG40, които добавиха по около една десета от процента, съответно до 294.66 и 129.68 пункта, а секторният BG REIT остана почти без промяна. Дружествата с най-висок оборот бяха Централна кооперативна банка и "Химимпорт" - единствените с обем над 100 хил. лв. за деня. Акциите на ЦКБ поскъпнаха с 2.54%, а холдингът отбеляза нов силен ръст от 7.9%, с което акциите му стигнаха цена от 1.59 лв. за брой. Книжата на "Софарма" поевтиняха с 0.8% при по-слаба активност в сравнение с предходните дни. По позицията бяха изтъргувани почти 17 хил. акции, като затвориха при цена от 2.28 лв. за брой. Настроенията за ръст до момента явно преодоляват опитите за консолидация, свързани най-вече с прибиране на печалби от спекулантите, въпреки спада от по над процент, който отбелязаха индексите на големите западноевропейски и американски борси. В сряда БФБ пусна съобщение до медиите, в което се похвали, че оборотът на основния пазар е отбелязал 33% ръст на годишна база през януари, достигайки близо 56 млн. лв., а SOFIX се е представил по-добре от много други европейски blue-chip индекси, като реализира ръст от над 15%.
Източник: Капитал (07.02.2013)

Летище Пловдив може да спечели 30 млн. евро по проект на Европейската комисия за създаване на международна мрежа за нискотарифни полети от градове, които развиват конгресен туризъм. Това съобщи за “Марица” шефът на аеропорта Дойчин Ангелов. Идеята е обсъждана на среща в Италия в началото на месеца, а резултатите ще бъдат ясни до края на март. Развитие на панаирния и конгресния туризъм чрез европейски пари е в основата на проекта за реализиране на тази международна мрежа от нискотарифни полети за превоз на пътници и търговски стоки. В нея ще участват 4 европейски държави с регионално летище до градове, в които има панаири, подобен на пловдивския. За България вече е избран Пловдив, очаква се да бъдат оповестени дестинациите в Румъния, Италия и Албания. При реализиране на проекта всяко едно от летищата ще получи 30 млн. евро за подобряване на инфраструктурата, което е заложено и в генералния план за развитието на летище Пловдив. Проектът е по програма на европейската комисия, с водеща страна Италия, и се предвижда изграждането на карго терминал с удължаване на пистата и паркинги, каза Дойчин Ангелов. Дългът на фонда за развитие на летището към Райънеър в момента е 65 000 евро. Ако те не бъдат платени, опасностите са две, каза Ангелов. Първата е да бъдат прекратени полетите по редовните авиолинии. Втората е компанията да заведе иск за над 1 милион евро в Лондонския съд. Към тези пари трябва да се прибавят пропуснатите ползи плюс съдебните разноски за делото.
Източник: Марица (08.02.2013)

Печеливша седмица за фондовия пазар Възходът на Българската фондова борса продължи и миналата седмица, въпреки че през последните два работни дни индексите направиха лека корекция, като в петък SOFIX загуби 0.45% до 408.42 пункта, а секторният BGREIT и BGTR30 паднаха с по 0.87% и 0.18%, съответно до 83.15 и 299.42 пункта. На седмична база обаче основният индекс SOFIX успя да запише нови 2.43% ръст, докато по-широкият измерител BG40 добави 1.78%, а единствено секторният BGREIT остана на загуба (-1.49%). Капиталовата печалба от началото на годината за инвеститорите на българския пазар е средно между 8 и 18% и поне за момента изглежда, че оптимизмът ще се запази, при това обемите на търговия остават по-високи от обичайните по време на кризата. Това обаче не означава, че няма да има леки корекции за прибиране на печалбите, като подобно е положението и на международните пазари. Сделка на седмицата стана продажбата от страна на "Софарма" на малко над 1.1 млн. броя акции от капитала на "Софарма трейдинг", с което фармацевтичният холдинг намали дяловото си участие под 80% до 76.77% в търговското дружество. С оборот от малко над 2 млн. лв. "Софарма трейдинг" стана и най-ликвидното дружество през изминалата седмица, а няколко сделки с "Булгартабак холдинг" помогнаха акциите му да достигнат 100 лв. за брой, увеличавайки пазарната му капитализация със 7.52%. Публичните дружества от групата на "Химимпорт" отново предизвикваха инвеститорския интерес и макар по общ оборот да не бяха сред първите пет най-ликвидни компании, то по брой сключени сделки Централна кооперативна банка (2.2%) и "Химимпорт" (2.2%) бяха безспорно първенци.
Източник: Капитал (18.02.2013)

Телсо АД е увеличило дела си в Момина крепост АД до 10,0125% на 5 март 2013 г. спрямо 9,9947% преди това. Акционерът е придобил 300 акции, като сделката е от 1 март 2013 г., като цената на акция е 3 лв., показва справка в търговската активност по позицията. Телсо АД е също така акционер в Доверие обединен холдинг АД с дял от 19,75% към 31 декември 2012 г. Дружеството има и дял от 5,11% в Софарма Имоти АДСИЦ към 30 септември 2012 г. Компанията притежава и 5,02% от Тодоров АД към 16 ноември 2011 г. През ноември 2012 г. делът му в Софарма АД намаля до 4,9947%, а в Унифарм АД е 7,62%към 30 юни 2012 г. Момина крепост АД гр. Велико Търново отчита спад на продажбите с 4,36% на годишна база до 4,83 млн. лв. за 2012 г. Основен акционер в предприятието е Софарма АД, включително пряко с 49,94% и непряко с 1,68% чрез Софарма Трейдинг АД. Капиталът на Телсо АД е 10 млн. лв., като акционери са Теста Корп с представляващ Венцислав Стоев и Телекомплект АД с представляващ Александър Симеонов, показват данни от общото събрание на акционерите, състояло се на 26 юни 2012 г.
Източник: Инвестор.БГ (07.03.2013)

Прокуратурата като търговски регистър Миналия юни прокуратурата гръмко обяви началото на разследването срещу издателите на вестниците "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов за пране на пари, а медиите (предимно тези, издавани формално от майката на депутата от ДПС Делян Пеевски – Ирена Кръстева) бяха извикани да отразят привличането на двамата като обвиняеми в сградата на Националната следствена служба (НСлС). Тогава прокуратурата запорира всичките им акции в "Медийна група България – холдинг", наложи им гаранция от съответно 500 и 100 хил. лв. и им забрани да напускат България. Миналия четвъртък Софийската градска прокуратура тихомълком е прекратила разследването срещу тях поради "недоказаност". С постановление от 7 март прокурор Димитър Младенов е постановил всички ограничения да бъдат вдигнати. С това действие държавното обвинение признава, че разследването срещу двамата е било бутафорно и е имало една-единствена цел – контролиране в процеса по промяната на собствеността на изданията. Сделка нямаше как да се случи, преди прокуратурата да вдигне запора върху акциите и дяловете в дружествата. Така вестниците можеха да бъдат продадени само на някой с възможност да влияе върху държавното обвинение. През лятото говорителят на СГП Румяна Арнаудова коментира: "Основното обвинение е за документна измама - наблюдаващият прокурор е преценил, че е събрал доказателства за това, че чрез използване на документи с невярно съдържание, общо четири на брой, Любомир Павлов съзнателно е дал възможност на Огнян Донев да получи чуждо движимо имущество и това са 43% от акциите на медийната група. Впоследствие 40% от придобитите преди това общо 83% от дяловете са били върнати обратно на Любомир Павлов и това според прокуратурата е пране на пари, тъй като тази сделка е била осъществена с имущество, придобито чрез тежко престъпление, а именно документна измама." Освен на Донев обвинения са повдигнати и срещу адвокат Стоян Николов и Татяна Георгиева – служител в Агенцията по вписванията. Още тогава обаче стана ясно, че тезата на държавното обвинение "изпиране на пари посредством вписване в Търговския регистър" противоречи на елементарни правни принципи и единственият мотив зад него е използването на наказателното право за решаване на чисто търговски спор. От постановлението, с което в четвъртък е прекратено разследването, разбираме, че на практика за две години държавното обвинение не е направило кой знае какво, защото се обсъждат факти и обстоятелства, известни така или иначе още от самото начало. "От изложените факти е очевидно, че в случая се касае за усложнени отношения между съдружници", приема прокурор Младенов и продължава: "Очевидно е имало много явни и скрити уговорки между съдружниците, като всеки от тях се е опитал да извлече максимална изгода за себе си." "Поради липсата на доказателства което и да е от обвиняемите лица да е извършило престъплението, за което са му повдигнати обвинения, воденото срещу тях досъдебно производство следва да се прекрати", пише още прокурор Младенов и постановява внесените гаранции да бъдат възстановени, а наложените запори на дружествените дялове – вдигнати. В самия край на постановлението, прокурор Димитър Младенов коментира, че в сигнала на Христо Грозев има данни за блокови сделки от страна на "Елфарма" АД с продажба на акции от "Софарма" АД при който са укрити данъчни задължения в размер на 62 млн. лева: "Подобни твърдения се намират и в съдебно-счетоводната експертиза, в която макар да е извън предмета на делото се твърди, че фирма "Елфарма" АД не е декларирала приходи от продажба на акции в размер на 413 355 630 лв. Oтносно проверка на въпросните твърдения на св. Грозев вече се води друго ДП №32/12 г. на НСлС пр.пр. 11456/11г. на СГП и е безпредметно да се отделят материали." Самото разследване беше образувано по сигнал от 2011 г., на един от съдружниците в холдинга – Христо Грозев. Той твърдеше, че е бил измамен от Донев и Павлов, които са използвали протоколи от общи събрания без неговото знание. Първоначално разследването беше прекратено, но градският прокурор на София Николай Кокинов възложи делото на командирования от по-ниската прокуратура Момчил Георгиев (бивш колега на Делян Пеевски в столичното следствие). Самото разследване се води от следователя Петьо Петров (бивш началник на Пеевски и Георгиев), известен в магистратските среди с прякора си Еврото. Той е известен като дежурен прокурорски свидетел – първо в аферата "Румен Овчаров, Ангел Александров и Делян Пеевски", после в казуса срещу бившия районен прокурор на София Славчо Кържев, после в процеса срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и бившия главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов. Името на Петров изскочи и по едно от делата срещу Николай Методиев-Пилето. Тогава става ясно, че след като полицията задържа тирове на Пилето, той провеждал активна комуникация с приятелката си Таня Иванова, която по същото време изпращала есемеси на Петьо Петров, тогава прокурор в СРП. През 2010 г. Петьо Петров участва в катастрофа в столичния кв. "Лозенец", когато дрегерът отчита 1.2 промила. Полицаите обаче се забавят с цели четири часа, за да дадат талон за кръвна проба на Петров, и когато той отива да се изследва, в кръвта му са констатирани 0.2 промила. Именно Петров и Момчил Георгиев са изпълнителите на обвиненията срещу Огнян Донев и Любомир Павлов, което, както самата прокуратура прие тази седмица, е абсолютно незаконно и неподкрепено с доказателства. Не обаче прокурор Георгиев прекратява разследването, защото той е сменен и на негово място случаят се поема от Димитър Младенов, също командирован от районната прокуратура. Ден след като разследването срещу Донев и Павлов е прекратено, водещият следовател – Петьо Петров, беше "повишен", като беше назначен за ръководител на столичното следствие от градския прокурор на София Николай Кокинов. Своеобразно повишение получи и прокурор Момчил Георгиев, който беше "дръпнат" в специализираната прокуратура. И това въпреки факта, че двамата доказано са повдигнали незаконни обвинения, с които са нарушили права на четирима граждани. Запорът на дяловете на Огнян Донев и Любомир Павлов по искане на прокуратурата блокираше окончателното прехвърляне на собствеността на "Медийна група България – холдинг" (издател на вестниците "24 часа" и "Труд", собственик на сградата на полиграфическия комбинат, печатницата към нея и разпространителския бизнес). Докато Донев и Павлов бяха обвиняеми, се случиха няколко ключови стъпки в тази посока. На първо време беше извършена цесия на дълга на холдинга от Булбанк към Инвестбанк, след това всички имоти, собственост на холдинга (сградата на полиграфическия комбинат), бяха ипотекирани срещу кредит от 11.7 млн. лв., отпуснат от фирмата "Нюз про" ООД, където основен акционер е Венелина Гочева. Самата Гочева стана и официално съуправител на "Медийна група България – холдинг". Източници, запознати със сделката, коментират, че най-вероятно бизнесът ще бъде разделен на две – сградата ще бъде продадена на един инвеститор, а медийният бизнес - на друг, като истинският собственик ще остане скрит. От връзките в новите фирми на Гочева се вижда свързаност с две адвокатски кантори – Ангел Ризов (от "Камбуров и партньори") и Мариус Величков (от "Джингов, Гугински, Кючуков и Величков"). Те заедно с Венелина Гочева са и в съвета на директорите на "Про нюз България" ООД. Реално прехвърлянето на дяловете ще може да започне след отмяната на запора на дружествените дялове, което до редакционното приключване на броя не се беше случило все още.
Източник: Капитал (11.03.2013)

Българската борса последва спада на световните Българският капиталов пазар последва световните и индексите в София спаднаха по време на сесията в сряда, въпреки че единични сделки със "Софарма" и "Софарма трейдинг" раздвижиха леко търговията в седобедните часове. Негативният тренд, който започна с началото на протестите, обаче се запазва, а акциите на повечето от по-ликвидните компании у нас изтриха голяма част от печалбите си, които бяха натрупали през януари. Причина за спада на водещите западноевропейски и американски индекси според анализаторите е нуждата от здравословна корекция след няколкодневните поредни покачвания. Освен това Индустриалното производство в еврозоната е спаднало повече от очакваното в началото на 2013 г., като забавянето е засегнало фабриките и в най-големите икономики в региона - Германия и Франция, показват последните данни на Евростат. През януари в сравнение с декември производството е спаднало с 0.4% както в еврозоната, така и в Европейския съюз като цяло. Средната прогноза на анализаторите беше за леко свиване с 0.1%. В Италия в четвъртък имаше търг за държавни облигации, който не бе особено успешен - правителството успя да набере сумата от 6.99 млрд. евро при планирани 7.25 млрд. евро, при това при по-висока доходност. В същото време статистическите данни за продажбите на дребно в САЩ показаха, че те са се увеличили с повече от очакваното. През февруари търговците на дребно са отчели 1.1% повече продажби спрямо предходния месец януари, когато ръстът бе от 0.2%. Данните бяха оповестени преди началото на търговската сесия на Wall Street, но дадоха отражение само на курса на долара, който се повиши спрямо еврото с 0.57% до 1.2952, докато акциите започнаха с понижения, каквато бе ситуацията и в Европа. Европейските и американските индекси към 18.00 българско време губеха от стойността си, като Dow Jones беше надолу с 0.12%, а NASDAQ - с 0.2 на сто. В Европа FTSE 100 в Лондон отчиташе спад от 0.66 на сто, а DAX във Франкфурт губеше 0.1 на сто. Така в пълен синхрон със случващото се на международните пазари и борсата в София отбеляза спад, който обаче бе по-голям. Най-много загуби натрупа равнопретегленият BGТR 30, който спадна с 2.21% до 281.83 пункта. По-скромно беше понижението при показателя на сините чипове SOFIX (-1.48%), който достигна 382.44 пункта. Широкият BG 40 и секторният BGREIT загубиха по 1.97% и 0.83%, съответно до 131.76 и 83.72 пункта. Оборотът на регулирания пазар достигна 859 хил. лв., но около 45% от изтъргувания обем се дължеше на прехвърляния на пакет с акции на фармацевтичния холдинг "Софарма" (+1.35). С най-голям спад се отчетоха акциите на "Енергони" - те поевтиняха с близо 79.6% до 0.10 лв. за брой при 60 хил. оборот.
Източник: Капитал (14.03.2013)

Софийската компания „Телсо” вече владее 10.01% от великотърновската „Момина крепост”. Дружеството е успяло да изкупи неколкостотин акции само преди броени дни, за да формира миноритарния пакет. Основен акционер в предприятието продължава да бъде „Софарма” на Огнян Донев, който наскоро изкупи основната част от градската поликлиника. Донев контролира малко над 50 на сто от дружеството, а останалото притежава холдингът „Доверие”, а вече и „Телсо” АД. По последни финансови данни „Момина крепост” има спад в продажбите от 5 на сто.
Източник: Борба - Велико Търново (14.03.2013)

Медика" разширява дейността си с нов цех Фармацевтичната компания "Медика" разширява дейността - само преди две седмици пусна нов цех за течни медикаменти. Ръководството планира нови инвестиции за около 1.8 млн. лв. и през тази година, като те ще отидат основно за регистрации на лекарства и в по-малка степен за реконструкция и модернизация на производството и складовата база. "Засега ще наблегнем на инвестициите в нови лекарства, а не в нови мощности", коментира пред "Капитал Daily" изпълнителният директор на компанията Пенка Тишкова. Тя обясни, че компанията вече разполага с достатъчен производствен капацитет и ще се съсредоточи в разработването, маркетирането и налагането на нови продукти на основните си пазари и на нови. Новият цех, който се намира на досегашната площадка на дружеството в гр. Сандански, след малко забавяне при пускането му вече работи и изпълнява поръчки. Тишкова каза, че инвестицията в новоизградения участък за течни лекарствени форми е излязла на компанията й между 1.5 и 1.7 млн. лв. Тя очаква инвестицията да се изплати за не повече от две години и половина. Финансирането на новия цех, чието изграждане започна на 12 юли 2012 г., беше направено изцяло със собствени средства на "Медика" с печалби от предишни години. Според Тишкова новата придобивка на "Медика" ще даде възможност на компанията да предостави на вътрешния пазар продукти, които нямат български аналог, и по този начин да запълни съществуващата пазарна ниша. Продуктовата гама на компанията ще бъде допълнена с лечебни шампоани и лекарства, тясно специализирани в лечението на рани и специфични проблеми на кожата. Новият цех ще позволява дори производството на лекарствени сиропи, макар засега такава продукция да не се предвижда. Основният пазар на медицинската козметика ще е за аптечния и болничния пазар в България, Украйна и Русия, където "Медика" и към момента реализира по-голяма част от продажбите си и ще използва досегашната си дистрибуторска мрежа. Тишкова обясни, че като цяло положението на аптечния пазар в България през първите три месеца на тази година е по-тежко от очакваното, но компанията компенсира с по-високия износ, като посочи добрите резултати в Сърбия. През 2012 г. съотношението износ/вътрешен пазар е било 34% срещу 66%. Новия цех е сертифициран да продава в ЕС, а очакванията са да бъдат продадени над 1 млн. флакона шампоани с лечебно действие годишно в над 10 страни. "Медика" е част от групата на "Доверие обединен холдинг", чиито основни акционери са "Софарма" и близки до нея компании. За миналата година компанията увеличава приходите си до 19.8 млн., което е с 16% повече спрямо 2011 г. Нетната печалба е 1.8 млн. лв. и е по-малка спрямо предходната, когато продаде част от производствената си площадка на Kaufland за 750 хил. лв. Без този еднократен ефект печалбата от основна дейност е нараснала с 39% през 2012 г. "Медика" е публична компания и акциите й се търгуват на Българската фондова борса. За последните 12 месеца те се покачват с 10% до 2.2 лв. за брой.
Източник: Капитал (03.04.2013)

Софарма АД отново с максимална печалба в края на годината Софарма АД е реализирало печалба в края на 2012г., в размер на 40 885 хил. лв. Макар и само с 200 хил. лв. по-висока, печалбата си е нов рекорд за финансов резултат на фармацивтичното дружество. Общите приходи на дружеството са 247 208 хил. лв., което е с 0.78 % повече спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 0.93 % спрямо предходния период до 202 061 хил.лв. Нетните приходи от продажби за 2012г. са в размер на 233 400 хил.лв. и представляват 94.41 % от общите приходи. Спрямо съответния период за 2011 година те се увеличават с 0.91 %. Към 31 декември 2012г. дружеството показва печалба на акция в размер на 0.31лв. . Данните са от годишния одитиран Баланс/Отчет на дружеството за 2012г. Собственият капитал на дружеството в края на годината е 350 940 хил. лв. , като спрямо същия период на 2011г. се е увеличил с 9.44 %.
Източник: Money.bg (04.04.2013)

Компании около "Химимпорт" са най-търгуваните на борсата Акции на дружества, свързани с "Химимпорт", включително самият холдинг, са били най-търгуваните на Българската фондова борса в първото тримесечие на годината. Общият оборот от сделки обаче е силно намалял, макар като бройка те да са нараснали, показват данни на пазарния оператор. За времето от януари до март на регулирания пазар са били изтъргувани ценни книжа за общо 242.7 млн. лв. при близо 450 млн. лв. оборот в последното тримесечие на миналата година. Броят на сделките обаче е нараснал от 18 хил. към края на декември до над 26 хил. към март. Трите компании с най-много сключени сделки са Централна кооперативна банка, "Химимпорт" и "Зърнени храни България". Банката и зърненият холдинг са част от структурата на "Химимпорт". Едва на четвърта позиция е "Софарма", следвана от фонда за земеделска земя "Адванс терафонд". При всички останали компании сключените сделки за първото тримесечие са били по-малко от 1000. С най-висок оборот обаче е Корпоративна търговска банка (КТБ), която иначе е от по-слабо ликвидните дружества и има едва 221 сделки за трите месеца. Високата стойност на изтъргуваните й акции – почти 99 млн. лв. от януари до март, се дължи до голяма степен на няколко сделки, с които бяха прехвърлени близо 19% от капитала на КТБ. Най-голямата сделка беше на 24 март, когато ТЦ-ИМЕ продаде целия си дял от 9.9% срещу 54.4 млн. лв. на офшорката DEWA International. Друга компания, свързана с КТБ, се нарежда на трета позиция по оборот – фондът за земя "Агро финанс", с търговия за малко над 16 млн. лв., който обаче е извън топ 30 по брой сключени сделки. С акциите на фармацевтичната "Софарма" има 17.6 млн. лв. оборот, двойно повече, отколкото в последното тримесечие на миналата година. Справка в борсата показва, че най-голямата сделка с нейни акции през периода е била на 21 март, когато са изтъргувани над 4 млн. книжа при цени от 2.05 лв. до 2.11 лв. Като инвестиционен посредник КТБ е направила и най-голяма част от оборота – 250 млн. лв., следвана от "Първа ФБК" и "Кепитъл инвест", всеки с десет пъти по-малка стойност на направените транзакции. По брой сделки без промяна първенството се държи от "Карол", "Елана трейдинг" и "Бенчмарк финанс".
Източник: Капитал (08.04.2013)

Осигурителен заряд Може и да не го осъзнавате, но с част от вашата заплата подпомагате българската икономика. Процент (доста нисък) от осигуровките ви отива по личната ви сметка в универсалния фонд на едно от деветте пенсионни дружества и те го влагат в ДЦК, корпоративни облигации, акции или други инструменти. Идеята на капиталовата пенсионна система е парите, които работещите спестяват за старините си, да не стоят "мързеливо" на депозит в банка, а да бъдат разумно инвестирани и да движат икономиката срещу по възможност по-добра доходност. Дали тя ще бъде постигната, ще трябва да почакате да разберете. Междувременно обаче може поне веднъж годишно да погледнете в какво пенсионните дружества са вложили парите ви. За 2012 г. например нещата на пръв поглед не изглеждат зле - доходността е средно над 7% върху инвестираните средства. Дяволът обаче е в детайлите - различните фондове са постигнали този резултат при доста различни стратегии. Някои са заложили повече на уюта на местния пазар (и дори на собствената си група, чрез инвестиции в свързани лица), докато други са диверсифицирали риска с вложения на чужди пазари. Българският капиталов пазар поставя сериозно ограничение за пенсионните фондове - той е много малък, а затова и не особено ликвиден. Затова така или иначе пенсионните компании са принудени да насочват все по-голяма част от своите увеличаващи се активи (вече 5.7 млрд. лв.) извън страната. Това е характерно предимно за по големите дружества и за тези с чуждестранна собственост. Същевременно пенсионните компании част от местни групи предпочитат да подпомогнат близки дружества. Макар така те да работят за българската, е малко съмнително колко работят и в най-добрия интерес на осигурените. През 2012 г. пенсионните фондове са инвестирали почти 85 млн. лв. (малко под една трета от капитала) в "ЧЕЗ Разпределение България", като почти половината от сумата идва от най-голямото дружество - "Доверие". Големи вложения идват и от "Съгласие" и "ЦКБ-Сила". Така електроразпределителното дружество измества фаворита от последните три години "Софарма". Това показват публикуваните в края на март данни за портфейлите на пенсионните фондове към края на 2012 г. През миналата година фармацевтичната компания загуби първото място не само защото две от електроразпределителните дружества излязоха на борсата, но и заради спада на цената на собствените й акции през последната година. Всъщност вложенията в компанията са нараснали и ако преди година пенсионни дружества са държали 8% от капитала й, сега те са нараснали на 17.5%, оценени на 48.6 млн. лв. Според допитване на "Капитал" до анализатори от началото на годината "Софарма" продължава да води листата за най-атрактивна инвестиция през 2013 г., докато ЧЕЗ е на трето място. Всъщност през миналата година дружеството изглеждаше много по-атрактивно, отколкото сега, когато води битка с регулатора за запазване на лиценза си. Извън това разместване в топ 40 на инвестициите на пенсионните фондове попадат и "ЧЕЗ Електро България", а също и другото електроразпределително - "Енерго-про мрежи". Като цяло обаче делът от инвестициите на фондовете, вложени в акции на компании и дялове на взаимните фондове, продължава да намалява, каквато беше тенденцията и през 2011 г. Данните показват, че мениджърите продължават да предпочитат по-нискорискови инструменти Все пак като абсолютна сума дружествата са вложили в акции и дялове колкото и през 2010 г. (когато те бяха на своето най-високо ниво) – малко над 1 млрд. лв., с почти 187 млн. лв. повече на годишна база. Добрата новина за борсовите инвеститори в България е, че ръстът се дължи основно на местния пазар - събраните данни за вложенията на всичките 27 фонда на деветте лицензирани пенсионни дружества показват, че инвестициите им в български акции са нараснали с почти 122 млн. лв. Расте и делът на държавните ценни книжа в портфейлите на пенсионните фондове. Общо всички 27 фонда са вложили над 30% от средствата си в тези най-нискорискови активи. Освен в български ДЦК обаче дружествата насочват все повече средства и зад граница - около 2.35 млрд. лв. са инвестираните в чужбина средства. С нарастването на управляваните от фондовете активи това е нормална тенденция, още повече че външните пазари предоставят повече ликвидност. Например най-големият фонд - универсалният на ПОК "Доверие", е вложил 197 млн. лв. в български и 421 млн. лв. в чужди (по-голямата част германски) ДЦК – двойно повече спрямо 2011 г. Двете най-малки дружества - "Топлина" и Пенсионноосигурителен институт, пък почти не насочват средства извън България. При тези, с български собственици, делът е по-нисък - от под 5% от активите при "Бъдеще" до около 25-30% при "Съгласие" и "ЦКБ-Сила". Най-висок е при тези, с чужди акционери - "Алианц" и "ДСК-Родина" имат по около 45-55%, а ING – 55-65%. По думите на София Христова, изпълнителен директор на "Алианц България", в интервю пред "Капитал Daily" в началото на годината по-висока степен на прозрачност е едно от необходимите условия за по-активна ангажираност на пенсионните фондове на местния капиталов пазар. Освен ниската степен на ликвидност доскоро капиталовият пазар беше притеснен и от несигурната политическа обстановка. Новината за правителствената оставка в края на февруари например доведе до спад в началото на деня на акциите на Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Централна кооперативна банка (ЦКБ), които регистрираха понижения от 8-9%, а тези на "Трейс груп холд" губеха около 11%. "Местният пазар е доста притеснен от политическата обстановка. Не очаквам сериозно движение, докато не минат изборите. Хубавото е, че се запази финансовата стабилност. Затова гледаме повече навън - имаме сериозни очаквания за американския пазар до края на годината", коментира Милен Марков, изпълнителен директор на "Съгласие". Вложенията в български акции като дял от активите също варират според собствеността - местните фондове влагат по между 20% и 40%, докато чуждите - до около 10%. Една от причините за по-малки по размер играчи е, че те познават най-добре местния пазар. За част от дружествата обаче причината е, че те насочват значителен дял от средствата в близки до собственика компании. Традиционно концентрирани в инвестиции от орбитата около собственика си са двете пенсионни компании на групата "Химимпорт" - "Съгласие" и "ЦКБ-Сила". По сметки на "Капитал" на база на портфейлите на двете дружества за различните типове фондове вложените средства в акции и облигации на свързани дружества към края на годината са между 25% и 40% от активите им (или общо над 300 млн. лв.). Това не включва инвестиции в самия холдинг "Химимпорт", а в негови дъщерни дружества, както и в такива, където няма преки връзки. Още по-драстична е концентрацията на инвестиции в близки компании от пенсионната компания "Бъдеще". Тя формално е собственост на люксембургско дружество, където номинално собственик е адв. Тодор Табаков, но седалището й е в централата на "Еврохолд", а около 40-50% от активите й са вложени в близки до публичния холдинг компании. През миналата година няколко от тях издадоха емисии облигации, които бяха почти изцяло записани от "Бъдеще". Подобна стратегия прилага и свързаното с Христо Ковачки пенсионно дружество "Топлина", като двете с "Бъдеще" дори джентълменски си разменят инвестиции в другата група. Така също могат да се заобикалят законовите лимити за инвестиции в едно дружество или група. Все пак формално по буквата на закона в случая няма нарушение, защото индиректната свързаност не е сред изброените в Кодекса за социално осигуряване ограничения. Това обаче би могло да бъде повод за притеснение. В началото на годината София Христова от "Алианц" каза, че този проблем би могъл да генерира значителни рискове. Причината е, че евентуални сътресения в групата биха повлияли негативно на много съществена част от активите на пенсионния фонд. "Друг аспект на повишения риск при инвестиране в свързани лица е свързан с преоценката на тези активи и по-конкретно с възможните манипулации и подозренията за липса на прозрачност при определяне на цените, по които се правят ежедневните преоценки на тези инвестиции", каза тя. Другата гледна точка е, че пенсионните дружества дават информация за портфейлите си веднъж годишно. Какво се случва през 12-те месеца в общия случай е неясно. "За портфейла на пенсионен фонд не бива да се правят изводи само по състоянието му към 31 декември. През годината имаме много повече инвестиции зад граница, част от които са затворени на печалба. Добрите резултати в сектора в последните години са от външните пазари", коментира Милен Марков. Накрая това, което има значение, е кой каква пенсия ще получи. От тази гледна точка доходността е най-важният показател. Тя обаче е неизменно свързана с повече риск и за всеки осигурен е хубаво да поглежда дали той е обоснован.
Източник: Капитал (08.04.2013)

Зърнени храни България и Адванс Терафонд АДСИЦ са най-ликвидните компании на Българска фондова борса през март, става ясно от месечния бюлетин на борсата. По двете позиции са сключени съответно 403 и 309 сделки. Активността при двете компании може да се обясни с добавянето на Зърнени храни България към основния индикатор SOFIX, както и обявените намерения от страна на Адванс Терафонд АДСИЦ да разпредели по 0.49 лв. дивидент на акция. В челото по ликвидност са още Централна кооперативна банка, Химимпорт и Софарма. Основният индекс на БФБ - SOFIX нарасна с 0.59% през март, докато по-широкият и с равни тегла индекс BG TR30 спадна с 0.11%.
Източник: profit.bg (08.04.2013)

За разлика от големите шефове от чужбина, които управляват трите ЕРП-та, повечето от подчинените им ръководители на тези дружества не са си спестили подаването на имотните декларации. Най-любопитни данни от тях има в документа на председателя на Управителния съвет на "Енерго-Про Продажби" Пламен Стефанов. Той е декларирал, че притежава акции и дялове в общо 29 дружества. Повечето са известни имена в български бизнес, като например "Химимпорт", ПИБ, "Каолин", "Софарма", "Монбат", "Трейс" и др. В същото време обаче Стефанов има и акции в позакъсали дружества през последните години като "Кремиковци" и "Химко". Всички ценни книжа той е придобил срещу общо 12 560 лв. Освен това шефът на "Енерго-Про" и жена му притежават още по един апартамент в София и Пазарджик, а в банките имат депозити за общо 92 хил. лв. От шефовете в ЧЕЗ с най-добро имотно състояние може да се похвали Кремена Стоянова от Управителния съвет на "ЧЕЗ Електро". Тя има влогове в лева, долари и евро за общо 285 хил. лв. Притежава и 2 апартамента в София, а в декларацията й е записано и че чака вземане по предварителен договор за покупка на имот в размер на 85 079 лв.
Източник: Стандарт (12.04.2013)

Der Standard: Цветан Василев и Огнян Донев кандидатстват да купят пенсионния фонд "Доверие" "Vienna Insurance Group (VIG) ще продаде своя мажоритарен дял в най-голямата пенсионна компания в България - "Доверие". За сделката се състезават двама от най-големите бизнесмени в страната - банкерът Цветан Василев и производителя на лекарства Огнян Донев. Продажната цена на 92% дял на австрийската компания ще бъде между 120 и 150 млн. евро", това съобщава австрийския вестник "Der Standard". Говорител на ВИГ е отказал коментар пред изданието. Според информация на медиата вече тече финансово и правно проучване на пенсионно-осигурителното дружество, но няма прогноза кога би се финализирала евентуална сделка. Вестникът цитира данни, че "Доверие" има около 1.5 млн. клиенти. Собствеността на VIG в дружеството е чрез TBIH Financial Services Group N.V., които притежават 92.58%. Мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев не отговаряше на мобилния си телефон в петък следобед, за да коментира информацията. (Преди по-малко от месец пред същия вестник, той даде интервю, в което атакува безпрецедентно президента Росен Плевнелиев). Според източници на "Капитал" Цветан Василев е единственият поканен в сделката кандидат-купувач. Изпълнителният директор и мажоритарен собственик на "Софарма" Огнян Донев нито потвърди, нито отрече интерес към ПОК "Доверие" пред репортер на "Капитал". "Мендижмънтът на пенсионно-осигурителна компания "Доверие" не е известен от мажоритарния собственик VIG за взето решение от тяхна страна за продажба на акциите им в компанията. Не сме информирани нито за български, нито за чуждестранни потенциални купувачи. Никой - нито посочените в статията за кандидати, нито други компании са се обръщали към компанията и не са проявявали интерес нито за дю дилиджънс, нито за одит. Никой от Der Standard не ме е търсил и не съм давала никакви коментари. Във връзка с тази публикация обаче отправихме официално запитване към VIG относно истинността на публикуваната информация", коментира в петък следобед пред "Капитал" Даниела Петкова, председател на управителния съвет на "Доверие". Австрийският вестник Der Standard припомня в статията си, че VIG притежава в България и застрахователното дружество "Булстрад" и смята България за свой стратегически пазар в Източна Европа. Според медиата обаче "в София се спекулира, че VIG ще се раздели с "Доверие", заради притеснения за политическата стабилност в страната". Пенсионно-осигурителната компания "Доверие" е най-голямата на българския пазар, а управляваните от нея пенсионни фондове са с активи от над 1.7 млрд лв. към края на 2012 г. Ако Цветан Василев я придобие така ще може да пренасочи част от средствата на фондовете към свои компании, а това крие рискове за избралите пенсионния фонд, коментира инвеститор. Неотдавна разследване на "Капитал", което показа, че към края на 2011 г. над 1 млрд. от кредитите, отпуснати от КТБ, са към свързани със собствениците й лица. Това е една четвърт от активите и над една трета от кредитите на банката към онзи момент. Само за 2012 г. активите й са нараснали с 39% при средно 7% ръст за банковата система.
Източник: Капитал (22.04.2013)

Пенсионноосигурителното дружество "Доверие" се продава. Това пише австрийският вестник Der Standart. Според изданието мажоритарният собственик на компанията - Vienna Insurance Group (VIG), която у нас е собственик и на застрахователните дружества "Булстрад", е решила да продаде "Доверие" и преговорите вече са в напреднала фаза. Кандидатите били двама - шефът на КТБ Цветан Василев, който бил по-сериозният кандидат, както и собственикът на "Софарма" Огнян Донев. 92-процентовият дял на VIG в "Доверие" се оценявал от австрийската компания на между 120 и 150 млн. евро и тя нямало да се раздели със собствеността си срещу по-малка сума, пише още Der Standart. Като причина за решението пък изданието посочва нестабилната политическа обстановка в България. Засега в "Доверие" не е постъпвала информация за това, че компанията се продава, или пък че цитираните кандидати водят преговори с австрийците. По повод публикациите обаче шефката на пенсионното дружество Даниела Петкова е изпратила официално запитване до VIG.
Източник: Стандарт (23.04.2013)

"Булгартабак" оглави K50 на публичните компании "Булгартабак холдинг" оглави класацията "К50 на публичните дружества в България. На второ място е дългогодишният доскоро лидер - фармацевтичната "Софарма". Това е седмата поред класация, която е наследник на "Дневник 100". През тази година обаче дружествата са обединени в общ ранк и са само 50. В предходните издания те бяха разделени на малки и големи според капитализацията и едва след това класирани. "Преценихме, че класирането на 100 компании, дори и разделени по капитализации, е твърде много за слаб пазар, какъвто е българският през последните години. Запазваме си правото при възстановяването му отново да върнем стария формат на К50", коментират авторите на класацията. Специалното издание К50 ще излезе на 9 май заедно. Правене на класация на публичните компании обаче се оказва все по-трудно. Причината не е нова - фондовият пазар продължи да е в тежка криза и през 2012 г. В същото време инвестиционната среда в България се влошава все повече, което държи настрани чуждите инвеститори и ограничава инвестиционните намерения на компаниите. В резултат на това българската борса остава неатрактивна както за старите, така и за новите инвеститори. Затова и сделките продължават да намаляват, капитализациите също. Все пак положителното събитие, с което може да се запомни миналата година, е приватизацията на държавните миноритарни дялове в дружествата на ЧЕЗ и "Енерго-про" (бивш Е.ОN) през борсата. Приемането на публичния статут ги вкара директно в класацията, а някои от тях са на предни позиции. Като цяло на челните места има предимно познати имена, които са ги заемали и предишните години, като "Монбат", "Химимпорт", "Еврохолд България". Класацията К50 очертава обаче не само картината на фондовия пазар, но и тази в икономиката. Резултатите на публичните дружества може да се считат за барометър за целия бизнес - а той показва, че засега корпоративният сектор остава притиснат от кризата, високите цени на суровините и енергийните ресурси - основно природния газ. В такава среда всяка компания намира свой начин за спасение. За съжаление обаче са малко дружествата от К50, които успяват да повишат и приходите, и печалбите си. В много случаи там, където има ръст на продажбите, маржовете се свиват заради по-големи разходи. По отношение на секторите - след съвземането през 2011 г. машиностроенето отново губи позиции през миналата година, като малщко компании успяват да повишат продажбите си. Добре се представя химическият и фармацевтичният сектор. Земеделието също е сред топ отраслите, който засега показва, че се справя добре в кризата. Не същото обаче може да се каже за имотите. К50 представя и някои от най-добрите дружества със специална инвестиционна цел, като там лидер е дружество, специализирано в инвестиции в земеделска земя. Класирани са и дружествата с най-добро корпоративно управление. За съжаление там нещата не се подобряват, напротив - пазарните участници все по-трудно изброяват по 10 дружества за пример в доброто управление. А това е жалко, защото мениджърите и мажоритарните собственици трудно проумяват, че в криза или не, прозрачното управление и равнопоставено отношение спрямо малките акционери може само да им помогне, вместо да им навреди.
Източник: Капитал (07.05.2013)

"Софарма" запазва продажбите си през април Продажбите на фармацевтичната компания "Софарма" през април са останали на същото ниво като преди година. Отчетеният спад на износа през първото тримесечие на 2013 г. се запазва и през миналия месец. Той обаче се компенсира от повишените продажби вътре в страната, става ясно от съобщението на дружеството до Българската фондова борса. Понижаването на приходите обаче, което беше регистрирано през първите три месеца, започва да се забавя през април, показват още данните. Компанията отчита с 1% по-слаби продажби в чужбина през миналия месец. От съобщението не става ясно на какво се дължи спадът, но ако се съди по отчета за първото тримесечие, той идва главно от свития износ за Русия и Полша. Ефектът се усеща най-вече защото Русия е най-големият пазар на дружеството. Дори и след понижението от 22% към края на март, в страната са продадени продукти на "Софарма" за общо 17.6 млн. лв. В Русия компанията е известна основно с оригиналните си лекарства, голяма част от които са на растителна основа. Спадът в износа за Полша през първото тримесечие е дори още по-голям (27%), но обемът на продажбите като цяло там е по-малък - 2.2 млн. лв. По-силни обаче остават продажбите на местния пазар. И за миналия месец "Софарма" отчита 3% ръст на приходите в сравнение с април 2012 г. За първото тримесечие продажбите в страната достигнаха 13.2 млн. лв., или с 5% повече от същия период на миналата година. По данни на компанията "Софарма" държи 4.3% от общия обем на българския фармацевтичен пазар в стойност, с което се нарежда на пето място след четири чуждестранни производителя. В натурално изражение пък делът на "Софарма" е 13%, което я поставя на второ място. Общо за четирите месеца на годината приходите от продажби на дружеството са намалели с 3%, се казва още в съобщението до борсата. Това означава, че спадът от 5%, регистриран за първото тримесечие, постепенно се забавя през април. От компанията не посочват данни за миналия месец, но към края на март "Софарма" отчете оборот от 48.2 млн. лв. Понижението на продажбите в Русия и Полша беше компенсирано до голяма степен от значителния ръст на някои други пазари. Износът за Украйна и района на Кавказ и Централна Азия, които също са сред големите пазари на дружеството, се покачи съответно с 11 и 53%, а продажбите в балканските страни, макар и с по-незначителен обем като цяло, скочиха с 96%. И през април се запазва тенденцията от първото тримесечие за ръст на приходите на вътрешния пазар и спад на продажбите в чужбина. От началото на годината оборотът в страната се е увеличил с 4% на годишна база, а износът е намалял с 6%. "Софарма" разполага с девет завода в страната. През тази година се очаква да завърши строителството на нова фабрика край София, която ще бъде с годишен капацитет от 4 млрд. таблетки. Освен в страната дружеството има дъщерни предприятия в Латвия, Украйна, Сърбия и Полша. Основни акционери в него са "Донев инвестмънтс холдинг" (26.52%), "Телекомплект инвест" (20.42%) и "Финансова консултантска компания" (9.62%).
Източник: Капитал (13.05.2013)

За първи път от седем години насам фармацевтичният пазар в България съществено забави ръст. За изтеклата година покупките на лекарства са нараснали с малко над 5 процента, докато година по-рано ръстът в сектора достигна 12 на сто. Това показват данните на международната анализаторска компания IMS Health. Във фармацевтичния сектор се конкурират близо 300 производители на лекарствени продукти, а продажбите през м.г. у нас достигнаха 2,4 млрд. лв. Каква е причината за забавения ръст на фармацевтичния пазар? България е една от малкото страни в ЕС, където пациентите знаят наизуст цените на лекарствата. Причината не е в добрата им памет, а в това, че често са принудени да вадят пари от собствения си джоб, защото здравната каса или не ги плаща, или плаща минимален процент от тях. Например за м.г. обществените фондове са платили само една трета от целия пазар на медикаменти у нас. Една от основните причини е липсващата здравна реформа и лошото състояние на здравната система. Повече от 10 години в България се отделят едва 4 на сто от БВП за здравеопазване, докато средният процент за ЕС е 8. За лекарства с рецепта годишно здравната каса плаща 34 евро на човек, докато средноевропейският показател е над 200 евро. Една от особеностите на фармацевтичният пазар, както в ЕС, така и в България, е неговата концентрация. И по-точно: Топ 10 на фармацевтичните компании у нас държат 55 на сто от пазара на медикаменти. Какво е състоянието на аптечния пазар на лекарства? Кризата не подмина и този пазар. В България има 3900 лицензирани аптеки, като броят им остава не само стабилен в сравнение с предишни години, но има тенденция към увеличаване и окрупняване. Средногодишният оборот на една аптека достига 500 хил. лв. 20 нови аптеки отварят врати всеки месец в България, показва статистиката на Изпълнителната агенция по лекарствата. Българинът е похарчил над 2 млрд. лв. за медикаменти през м.г. Един от основните проблеми пред бранша е липсата на аптеки в малките населени места и концентрирането им в големите градове. В София например, където се намира половината от този пазар, конкуренцията е жестока. Тенденцията е да се откриват нови аптеки с големи площи. Така една от трите аптеки, намиращи се в поредния нов софийски мол, е с площ от 270 кв.м. Не станаха ли аптеките повече от хранителните магазини, привличащи клиентите с блясъка на супермаркетите? За добрите професионалисти пазар има въпреки голямата конкуренция – убеждава ни Маргарита Христоскова, фармацевт в една от големите столични аптеки. – Тенденцията на българския пазар е създаването на дрогерии, защото на по-големи площи могат да се предложат много повече медицински продукти. Не само лекарства, но и всичко, свързано със здравето и здравословния начин на живот. Предлагат се също така козметика за цялото семейство – както българска, така и вносна, хранителни добавки, хомеопатични медикаменти, детски и бебешки храни, санитарни материали и много други неща. Това е удобство за клиентите ни, защото няма да обикалят магазините за всяко нещо, а на едно място ще пазаруват всичко необходимо от тази група продукти. Ние им пестим време, а и пари, защото колкото по-голяма е номенклатурата в магазина, толкова цените са по-изгодни. Всъщност, новата вълна ни доближава до стандартите на европейските дрогерии. Освен това, в аптечния бранш трудно оцеляват тези, които продават само лекарства. Условията на здравната каса са такива, че печалбата се сви, което принуди много малки аптеки да закрият бизнеса си. Хората все повече се ограничават в покупките си дори на важни лекарства. Често купуват не цяла опаковка, а отделни блистери. Освен това, търсят заместите на скъпите лекарства и купуват по-евтини варианти. Как фармацевтичният пазар се спасява при ниската покупателна способност на населението и икономическата криза? Универсалното решение се оказва износът, който спасява българските производители от стеснените рамки на пазара у нас. Разбира се, конкуренцията навън е сериозна, но и пазарът е по-голям. А оригиналните български фармацевтични продукти намират добър прием както на изток, така и на запад. Защото фармацевтичната индустрия у нас е добре развита, а някои лекарства и до ден днешен остават български патент. Като например хапчетата за главоболие „Аналгин”, които десетилетия наред са най-продаваният лекарствен продукт.
Източник: БНР (15.05.2013)

Венелина Гочева си купува дял от "Медийна група България" Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на бившия главен редактор на "24 часа" Венелина Гочева да придобие дял от "Медийна група България". Компанията е издател на ежедневника, който Гочева оглавяваше, както и на вестник "Труд". Частта ще бъде закупена чрез "Про Нюз България", от която 99% принадлежат на Гочева. Според антимонополния орган с придобиването на дела от "Медийна група България" няма да бъде нарушена конкуренцията на пазара. В съобщението на КЗК не се посочва какъв процент ще бъде продаден. Според информацията, публикувана на сайта на контролния орган, капиталът на дружеството е в размер на 24 250 000 лева и негови съдружници са Любомир Павлов, който притежава 43%, шефът на "Софарма" Огнян Донев, който е собственик на 40%, и "БГ Принтмедия" ООД със 17% участие. Гочева ще получи правото да добие и част от "БГ Принтмедия". В "БГ Принтмедия" пък капиталът е поделен между Любомир Павлов, който държи 47 на сто от дружеството, и "БГ Приватинвест ГмбХ", Австрия, с дял от 53%. В съобщението не се посочва коя е втората страна в сделката освен Гочева. Също така не е ясно каква е схемата на собствеността на капитала преди и след операцията.
Източник: Други (21.05.2013)

Групата на Доверие обединен холдинг е придобила 3,36% от Софарма Трейдинг Групата на Доверие обединен холдинг АД е придобила 1 105 000 акции, представляващи 3,36% от капитала на Софарма Трейдинг АД, става ясно от отчета на холдинга, публикуван чрез БФБ-София. Има две сделки за такъв обем от акции, като едната е при цена от 1,81 лв. от 14 февруари 2013 г., а другата е при цена от 1,798 лв. от 19 февруари 2013 г. В първата от сделките продавач е Софарма АД, като делът й намаля до 76,77% след нея. Текущата цена на Софарма Трейдинг АД е около 2,4 лв., или повишение с около 33% за малко над 3 месеца, което носи добра сделка за Доверие обединен холдинг или негово дъщерно дружество. В началото на 2013 г. групата на Доверие ОХ АД също така е придобила 56,09% от увеличения капитал на ОЗОД Доверие АД и делът им вече достига 98,15% от общ капитал в размер на 4,6 млн. лв. Интересно е и че в края на 2012 г. групата е придобила и 25% от Елфарма АД, а Елфарма АД е собственик на 6,52% от капитала на Доверие ОХ към 31 март 2013 г. Огнян Донев, който е член на ръководството на ДОХ е намалил притежаваните акции с 8 553 бр. през първото тримесечие на 2013 г. до 21 199 бр. към 31 март 2013 г. Венцислав Стоев запазва притежанието на 128 267 акции. Към 31 март 2013 г. Софарма АД е притежавала 18,7% от капитала на Доверие обединен холдинг АД, но през април този дял намаля до 14,929%. Основният акционер в ДОХ АД към 31 март 2013 г. е бил Телсо АД с 19,97%, а също така Телекомплект АД с 4,99% и Елфарма АД с 6,52%. Консолидираният отчет на Доверие обединен холдинг за първото тримесечие на 2013 г. показва намаление на продажбите с 8% до 31,6 млн. лв. и намаление на загубата за групата с 23% на годишна база до 1,42 млн. лв. Акциите на Доверие обединен холдинг АД поевтиняват с 37,55% на годишна база до 0,84 лв. за акция и 15,7 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (30.05.2013)

Фармацевтичната компания "Софарма" открива нов завод на 14 юни, съобщи пред "Нова телевизия" изпълнителният директор и мажоритарен собственик Огнян Донев. Строителството на новия завод за таблетки зИнвестицията е 75 млн. лв., а работните места са 400, съобщи Донев. При началото на строителството беше обявено, че производственият капацитет на новата мощност ще е 4 млрд. таблетки годишно, като асортиментът ще включва над 100 лекарствени продукта. Донев, който е и председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) коментира пред медията, че новите инвестиции в модернизация на индустрията по-скоро съкращават работни места, затова, за да има заетост, трябва да се създават още бизнеси, още работеща индустрия в България. "Ако конюнктурата продължи да се влошава, никой няма да може да открие 250 хиляди работни места. С една разумна политика, първо, трябва да се запазят съществуващите работни места," коментира той политическите ангажименти на левицата. По повод приетия по инициатива на РЗС в края на предишния парламент закон, който задължи работодателите да обявяват имуществото си, Донев посочи, че "за да стане България нормална държава, трябва такива хора, които не са създали едно работно място, да спрат да демонизират българския бизнес.""В България е така. Когато имаш успех и си най-добър в един бранш, ако не могат по икономически начин, започват да те възпират по друг. Крайно време е да спрем с този подход, а да стимулираме отличниците, за да могат те да издърпат целия клас. Другият вариант е да върнем отличниците да повторят класа, за да могат след това да помагат на изоставащите", каза още председателят на КРИБ.
Източник: Струма - Благоевград (03.06.2013)

"Софарма" открива завод с 400 работни места Фармацевтичната компания "Софарма" открива нов завод на 14 юни, съобщи изпълнителният директор и мажоритарен собственик Огнян Донев. Строителството на новия завод за таблетки започна в края на 2010 г. Инвестицията е 75 млн. лв., а работните места са 400, съобщи Донев. При началото на строителството беше обявено, че производственият капацитет на новата мощност ще е 4 млрд. таблетки годишно, като асортиментът ще включва над 100 лекарствени продукта. Донев, който е и председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) коментира пред медията, че новите инвестиции в модернизация на индустрията по-скоро съкращават работни места, затова, за да има заетост, трябва да се създават още бизнеси, още работеща индустрия в България. "Ако конюнктурата продължи да се влошава, никой няма да може да открие 250 хиляди работни места. С една разумна политика, първо, трябва да се запазят съществуващите работни места," коментира той политическите ангажименти на левицата. По повод приетия по инициатива на РЗС в края на предишния парламент закон, който задължи работодателите да обявяват имуществото си, Донев посочи, че "за да стане България нормална държава, трябва такива хора, които не са създали едно работно място, да спрат да демонизират българския бизнес." "В България е така. Когато имаш успех и си най-добър в един бранш, ако не могат по икономически начин, започват да те възпират по друг. Крайно време е да спрем с този подход, а да стимулираме отличниците, за да могат те да издърпат целия клас. Другият вариант е да върнем отличниците да повторят класа, за да могат след това да помагат на изоставащите", каза още председателят на КРИБ.
Източник: Дневник (03.06.2013)

Корпоративен сезон: Спасители в чужбина Все по-силно пренасочване към чуждите пазари и продължаваща стагнация на вътрешния. Това показват консолидираните отчети за първото тримесечие, публикувани от холдинговите дружества, търгувани на Българската фондова борса. Като цяло няма ясна тенденция към намаление на приходите, но пък и към увеличение - приблизително еднаква част имат спад и ръст в продажбите. Всъщност тази разнопосочна тенденция не е от вчера - тя се наложи през последните години на криза, в които всяка компания се справяше по свой начин и беше засегната по различен от кризата. Въпреки че доста компании се насочват към нови пазари, именно износът е и причина при някои от тях да има застой. Това е разбираемо, тъй като в момента сме свидетели на ново забавяне на европейската икономика. Малко приятни изненади "Резултатите са около очакванията, на пръстите на едната ръка се броят приятните изненади", коментира публикуваните отчети Гено Тонев, портфолио мениджър в "Юг маркет фонд мениджмънт". Той посочи, че за второто тримесечие не би залагал на големи надежди, особено в сектори, изложени пряко на икономически рискове извън България. "Икономиката в Европа не върви добре", отбеляза Тонев. Той посочи, че е негативно настроен и за компаниите, които работят основно в страната, защото икономическата активност тук остава слаба. По негово мнение събитията в Турция едва ли биха имали сериозно влияние върху българските публични компании, тъй като малка част от тях имат някакви отношения с турски партньори. Износ и само износ От докладите за дейността става ясно, че все повече компании планират да се насочат към външни пазари и да залагат на износ за сметка на българския. В същото време това е един факторите, които продължават да влияят добре на много дружества, които от години са се ориентирали основно към експорт. Сред тях е производителят на акумулатори "Монбат", чиито пазари обаче малко са се променили в последните години. Данните показват, че само за първото тримесечие приходите от износ са надминали 60 млн. лв. и едва 4.4 млн. лв. са от България. Тъй като компанията изнася над 90% от продукцията си, ръст зад граница означава и увеличение на общите постъпления – през първото тримесечие то е над 40% спрямо същия период на миналата година. Сега основният пазар за "Монбат" е Гърция, с над 15% дял от експортните приходи, следвана от Полша, Франция и Турция. "Соларпро холдинг", който се занимава с производство и инвестиции в зелена енергия и управление на соларни паркове, посочва отново, че ръководството му продължава да работи активно за навлизане на нови пазари в съседни региони. Акционер в компанията е "Алфа финанс холдинг", в което дял има Иво Прокопиев, съиздател на "Капитал Daily". Друга индустриална компания - "Енемона", също има увеличение на приходите си, макар и доста по-слабо. Благодарение на това обаче загубата в края на март е намаляла значително в сравнение с преди година. Според доклада дружеството има леко увеличение в дела на поръчките от чужбина за сметка на тези от България. В сравнение с края на миналата година доста е спаднал делът на поръчките от частни клиенти на вътрешния пазар. При "Енемона" оставащият обем подписани договори в края на първото тримесечие е 125 млн. лв., което е 14% спад спрямо същия период на миналата година. Според бележките към отчета този показател е индикатор за приходите, които компанията би могла да получи, ако не сключи нито един нов договор. Само преди няколко дни друга публична компания от енергийния сектор - "Енергоремонт холдинг", обяви, че смята да насочи по-голяма част от дейността си към външни пазари на Балканите и в Близкия изток. Слабо представяне зад граница има "Софарма" като самостоятелна компания. Фармацевтичният производител разчита много на вътрешния пазар, където увеличението за първото тримесечие е с 5% на годишна база, което донякъде компенсира 8% спад на износа. Благодарение на други приходи от дъщерни компании обаче групата отбелязва подобрение на финансовите си резултати. Земеделският "Агрия груп холдинг" също смята да се насочва повече към износ. Според доклада основни цели на програмата им за развитие са увеличаване на обема на силозното стопанство в Девня, с което да се засили експортът на зърно. От холдинга планират да въведат поливно земеделие, с което да намалят зависимостта си от климатичните условия. В инвестиционната програма е заложено увеличение на обработваните земи от 160 хил. дка на 200 хил. дка до 2014 г., като 50 хил. дка от тях се предвижда да бъдат собствени. В района на Шумен компанията смята да купи 20 хил. дка, като се уточнява, че те се намират близо до р. Камчия, като се планира изграждането на съоръжения за напояване. Проблеми зад граница обаче измъчват "Захарни заводи" - от ръководството посочват, че намалението на приходите им се дължи основно в спад на продажбите на етилов алкохол на европейския пазар. Базираната в Горна Оряховица компания има широка дейност - освен захар, захарни изделия тя произвежда алкохол, има и собствен ТЕЦ. Лошо представяне има още една компания, която работи в сектор, свързан с храните - търговската "ЦБА асет мениджмънт", която държи едноименната верига магазини. По данни от доклада през първото тримесечие компанията е прекратила договори за наем на четири магазина в Русе, осем във Варна, два в Добрич, по един в Павликени, Провадия и Каварна. В доклада за дейността се отбелязва, че конкуренцията в сектора на търговия на дребно е "динамична", а навлизането на множество чужди вериги и развитие на местни са факторите, които определят бизнес средата за работа. Според ръководството стратегията им да бъдат водеща верига в търговия на дребно остава без промяна. За целта се предвиждат промени в структурата като по-добра логистика, централизиране на едни дейности и децентрализиране на други, развитие на досегашните магазини и отваряне на нови, програми за лоялност и различни промоции за привличане на клиенти. "Дружеството планира да използва активно наложени добри международни практики с цел развитие на пазарната му позиция", посочват от мениджмънта. От най-големия публичен холдинг - "Химимпорт", отбелязват няколко риска за бизнеса си – във финансовата област влошаване при клиенти на ЦКБ може да доведе до ръст на проблемните кредити, а част от обезпеченията по тях може да намалят пазарната си стойност заради кризата на имотния пазар. Освен това заради регулации банката може да заделя повече пари за резерви, което да намали печалбата й, се посочва в доклада за дейността. При пенсионните компании има тенденция ръстът на вноските да намалява, а намалената икономическа активност и свити доходи със сигурност биха засегнали и транспортния бизнес на групата. По всичко личи, че средата за българския бизнес остава трудна. Повечето мениджъри очакват известно затопляне през втората половина на годината. Голямата промяна ще настъпи обаче, когато компаниите започнат да планират нови инвестиции и създават работни места.
Източник: Капитал (04.06.2013)

Оптимизмът на българската борса се засилва Българската фондова борса изпрати последната сесия за тази седмица с покачване, придружено за пореден път от по-висок оборот от този, с който са свикнали да виждат пазарните участници последните четири години. Основният индекс SOFIX се покачи с 1.35%, точно с колкото се повиши и равнопретегленият BG TR30, като двата индекса достигнаха до 442.14 и 311.37 пункта съответно. Най-много обаче се покачи BG40 (+8.18%), достигайки 152.08 пункта, благодарение най-вече на повишенията, които отбелязаха "ЧЕЗ Разпределение България" (+10%) и "Енерго-про мрежи" (+5.77%), но също така сериозни бяха скоковете и за "Спарки Елтос" (+7.99%) и Оловно-цинков комплекс - Кърджали (+7.14%), макар и при далеч по-малки обеми. Всичко това помогна на седмична база BG40 да добави 10.62%, докато SOFIX и BG TR30 прибавиха по малко над 2.5 на сто към стойността си. Фармацевтичният холдинг "Софарма", който тази седмица ще открива нов завод, е сред дружествата, които също спомогнаха за ръста на BG40, превръщайки се и в петък в най-търгуваното за деня. Акциите на холдинга поскъпнаха с 1.28% до 3.07 лв. при 1.1 млн. лв. оборот, което им помогна на седмична база да се наредят на второ място по изтъргуван обем след тези на "Каолин" (1.41%). Със скромен ръст се отчете секторният индекс BGREIT (+0.29%), но това не попречи акциите на дружествата със специална инвестиционна цел да са сред най-търгуваните, като цената на тези на "Адванс терафонд", най-големия земеделски фонд, се повишиха с 1.73% до 2.29 лв. за брой при сделки за общо 157 хил. лв. Според някой брокери това, че българските индекси успяха да преминат ключови нива последните дни, им отворя път за нови повишения, още повече че случващото се на международните пазари благоприятства по-нататъшно покачване на цените на акциите. Засега очакванията за разпродажби за прибиране на печалбите се оправдават само частично, но при повечето ликвидни позиции ръстът продължава, а купувачите явно са с превес над продавачите. Брокерите обясняват този оптимизъм не с някакви положителни данни от публикуваните наскоро консолидирани отчети за първото тримесечие, а по-скоро с изоставането на нашия пазар спрямо околните в предишни периоди, което сега се наваксва. В САЩ индексите в петък рязко се покачиха, което им помогна да наваксат пониженията от сряда и четвъртък и да приключат на седмична база с ръстове. Това според анализатори, анкетирани от Bloomberg, се дължи най-вече на приключването на корективното движение от предходните две седмици, когато инвеститорските опасения, че Федералният резерв ще спре количествените улеснения, бяха взели връх. Освен това през май по последни данни от петък са добавени 175 хил. нови работни места в САЩ, макар че безработицата нараства до 7.6%, което обаче се дължи на увеличението на младите, вливащи се в пазара на труда. Така на седмична база Dow Jones нарасна с 0.9% до 15 248 пункта, а S&P 500 добави 0.8% и достигна 1643 пункта.
Източник: Капитал (10.06.2013)

Сделка с облигации на "НУРТС България" повишиха оборота на БФБ Борсовите индекси по света се движеха в различни посоки в понеделник, а анализаторите отдаваха това на предпазливия оптимизъм сред инвеститорите, който беше подсилен от рейтинговата агенция S&P, която ревизира перспективите пред рейтинга на САЩ от негативни към стабилни. В България три от индексите на Българската фондова борса - София, приключиха първата за тази седмица сесия на положителна територия и само широкият BG40 се отчете със спад от 0.56% до 151.23 пункта. SOFIX и BGTR30 добавиха по 0.41% и 0.13%, достигайки съответно до 443.96 и 311.77 пункта. С най-голяма печалба завърши BGREIT, след като секторният индекс затвори с 1.08% повишение до 90.25 пункта. Общо 40.39 млн. лв. беше стойността на всички сделки на регулирания пазар, от които 38.7 млн. лв. бяха от прехвърляне на облигации на "НУРТС България". С най-голяма ликвидност за трета поредна сесия се отличи фармацевтичният холдинг "Софарма". При оборот от 550 хил. лв. той добави минималните 0.36% до 3.1 лв. за акция. Добра ликвидност и 135 хил. лв. оборот по позицията на "Химимпорт" помогна на акциите на холдинга да се покачат с 0.35% до 1.44 лв. за брой. При почти всички други компании обемите на търговия останаха ниски, а изключение правят няколко дружества, които се търгуват в единични по-значими сделки. Далеч по-назад по изтъргуван обем останаха други дружества, на които инвеститорите обръщат повече интерес – като Централна кооперативна банка, "Зърнени храни България" и "Адванс терафонд". Акциите на банката от групата на "Химимпорт" и "Зърнени храни България" поскъпнаха съответно с 5.42% и 0.25%, а книжата на земеделския фонд се покачиха с половин процент до 2.31 лв. за брой. С минимален спад от 0.6% се отчете и "Софарма трейдинг". Европейските фондови пазари стартираха със спад в понеделник, но постепенно изтриха по-голяма част от загубите си и към 18.15 часа българско време британският FTSE 100 и германският DAX отчитаха покачване от съответно 1.2% и 0.7%, докато френският CAC 40 се понижаваше с 0.2 на сто. Индексите на Уолстрийт също започнаха търговската сесия със загуби, но малко след началото всички преминаха на зелена територия. Причина за това беше именно връщането на стабилната перспектива пред кредитния рейтинг на САЩ, което означава, че опасността от ново понижение поне в близко бъдеще е малко вероятно. Като към 18.15 часа българско време покачването на Dow Jones Industrial Average беше 0.2%, а на S&P 500 – 0.4%.
Източник: Капитал (11.06.2013)

Производителят на лекарства Софарма АД е готов да отвори новия си завод за твърди лекарствени форми, съобщават от дружеството. Инвестицията в новата мощност е за 75 млн. лв. , като с нея се извършва последна стъпка в модернизирането на всички производствени мощности на компанията. Строежът на новия комплекс е продължил две години и половина. Той е разположен в сграда с разгърната площ от 21 280 кв. м. Притежава и лабораторно административен комплекс с площ от 5 000 кв. м. Капацитетът на производство на новия завод е 4 млрд. таблетки годишно, като част от машините са били закупени със средства, постъпили по европейски проекти за повишаване на конкурентоспособността. В новия завод ще бъдат осигурени 420 работни места, съобщават от Софарма АД. Идейният проект на завода им е получил и сертификат за Инвеститор първи клас още през 2007 година, издаден от Българската агенция за инвестиции.
Източник: Дарик радио (12.06.2013)

Над 400 души работят в новия завод на Софарма в София Нов високотехнологичен завод за твърди лекарства на българската фармацевтична компания "Софарма" отвори врати днес в комплекса на компанията в София. Инвестицията е на стойност 75 млн. лева и осигурява нови работни места за общо 420 специлисти и работници, които са били подрани и обучени през последната една година. Разгъната застроена площ на новата сграда е 21 280 кв. метра, а лабораторно-административният комплекс към нея - още 5000 кв. метра. В завода ще се произвеждат по 4 милиарда таблетки годишно, като асортиментът ще включва над 100 лекарствени продукта. Лентата преряза изпълнителният директор на компанията Огнян Донев. Той посочи, че с новата мощност ще може да се мисли и за повече собствени продукти. След тази голяма инвестиция ще имаме и много повече пари за наука и развойна дейност, която ще бъде във всички сфери на фармацията.
Източник: Строителство Градът (13.06.2013)

"Софарма" откри най-големия си завод През 2007 г., във времето, в което основните инвеститори в България строяха хотели и жилищни комплекси, звучеше екзотично да получиш сертификат за инвеститор първи клас за проект за завод. По времето на кризата, в която множество компании ограничиха експанзията си и съкращаваха служители, за да пестят, също звучеше странно да строиш нова голяма производствена мощност. "Софарма" обаче постъпи нетрадиционно и в двата случая. Резултатът е най-новият завод за твърди лекарствени форми (таблетки) в София, който компанията откри. Инвестицията в него е за над 75 милиона лева, а капацитетът му е да произвежда 4 милиарда таблетки годишно. Строежът на новия комплекс е продължил две години и половина, по ирония - повече от това е продължила бюрократичната процедура по издаването на строителните разрешителни. Заводът е разположен в комплекс с разгъната застроена площ от 21 280 кв.м, а лабораторната и административната секция са разположени на площ от 5000 кв.м. "Инвестирахме по време на тежка икономическа криза в една от най-модерните производствени мощности в България, защото сме уверени, че това е пътят българската икономика да расте, да бъде на високо технологично ниво, да създава работни места и национален доход", коментира при откриването Огнян Донев, председател на съвета на директорите и изпълнителен директор на "Софарма". Той преряза лентата заедно с посланика на Ирландия Джон Роуан и председателя на Народното Събрание Михаил Миков. В момента Ирландия е ротационен председател на Европейския съюз, а част от оборудването на завода на стойност близо 4 милиона лева са били закупени със средства, спечелени по европейски проект за развитие на конкурентоспособността. По думите на Донев изграждането на завода е последната стъпка в модернизирането на всички производствени мощности в групата. Проектът е изпълнен в съответствие с най-високите европейски стандарти за производство – добра производствена практика (Good manufacturing practice - GMP). Оборудването в завода е последно поколение и е доставено от водещи европейски производители, сред които Bosch, Klockner, Uhlmann, LBBohle, FETTE, ESCO, Mediseal и др. Всички машини са снабдени с автоматични системи за контрол на качеството в реално време и могат да генерират във всеки момент електронно досие на продукцията. Внедрените инсталации и оборудване са енергоефективни и отговарят на най-високите съвременни стандарти за екологично производство и защитена работна среда. В новия завод ще бъдат разкрити 420 нови работни места за висококвалифицирани служители, съобщиха от "Софарма". Те са се обучавали за работа с новите машини от една година. Продукцията на новия завод ще бъде предназначена както за българския, така и за основните експортни пазари на фармацевтичната компания - Русия, Украйна, Казахстан и Полша. През последните години компанията бележи значим ръст на по-новите пазари, сред които са Турция, Сърбия и Босна и Херцеговина, а стратегията й е насочена към експанзия на нови пазари като Австрия, Италия, Финландия и други. През първото тримесечие на 2013 г. компанията има ръст на печалбата на консолидирана база с 6.4 млн. до 18.6 млн. лв., както и повишение на продажбите с 8.3% до 187.608 млн. лв. Инвестицията в новата мощност е 75 милиона лева. Строежът продължи две години и половина и в неговите рамки са включени завод за твърди лекарствени форми с разгъната застроена площ от 21 280 м? и лабораторно-административен комплекс с площ 5000 м?. "Софарма" притежава общо 14 производствени площадки в България и два завода в чужбина. Освен досегашните мощности за производство на таблетки в София, които са с капацитет от около 2.5 млрд. таблетки, в София работи и ампулен завод с капацитет 80-100 млн. ампули. Във Врабево, Троянско, е разположен завод на компанията, в който се произвеждат около 1 млрд. таблетки годишно. В "Българска Роза – Севтополис" компанията произвежда кремове и преработва около 100 млн. тона билки в екстракти за производство на 12 от своите фитопродукти. "Софарма" е акционер и в дружеството за производство на лекарства "Унифарм", в "Момина крепост", специализирана в производството на спринцовки и медицински изделия и в "Биофарм инженеринг", която произвежда инфузионни разтвори (за системи при болнично лечение) и ветеринарни ваксини. Двата завода на групата в Сърбия "Иванчич и синове" са с капацитет 70 млн. таблетки и произвеждат 21 лекарства и множество хранителни добавки на местния пазар. Другият голям завод на групата е "Витамини" в Украйна, който произвежда 8.2 млн. опаковки с таблетки, сиропи, прахове и др. Акциите на "Софарма", както и на повечето компании в групата й, се търгуват на борсата. За последната една година те са поскъпнали с над 40% до малко над 3 лв., като освен на стабилните резултати това се дължи и на програмите за обратно изкупуване на акции. Пазарната капитализация на дружеството е 409 млн. лв.
Източник: Капитал (14.06.2013)

Сезонът на дивидентите Инвеститорите в едни от най-големите публични компании ще получат дивиденти, след като през миналата и тази седмица се проведоха общи събрания на акционерите и на тях бяха гласувани предложенията на директорските бордове за разпределяне на печалбата. Добрите финансови резултати за миналата година ще зарадват инвеститорите в "Монбат", "Албена инвест холдиг" и "Софарма", където вече бяха гласувани дивидентите. Към тях може да се прибави и "Неохим", след като на интернет-страницата на Българска фондова борса беше публикувана и покана към акционерите, според която се предлага на общото събрание на 29 юли да гласуват дивидент от 0.4 лв. на акция. На обратния полюс са акционерите в "Индустриален холдинг България" и "Синергон холдинг", които няма да получат дивидент. Практиката показва, че компания, която разпределя дивидент, дава положителен сигнал, защото това се приема от акционерите и като показател за добро здраве. Разбира се, в условията на криза може би е добре да се заделят повече резерви, но от друга страна мнозина финансови анализатори смятат, че именно сега е моментът за експанзия, предполагайки, че най-лошото е отминало. Производителят на акумулатори "Монбат" ще раздаде по 0.2 лв. дивидент на акция, стана ясно от решението, взето на общото събрание на дружеството в сряда. Това е близо 80% от печалбата за миналата година, а останалата ще бъде отнесена към резервите на компанията. Право на дивидент ще имат всички, вписани като акционери до две седмици след общото събрание, т.е. до 9 юли. Сумата, която ще се разпредели, е с почти 1.5 млн. лв. по-голяма от миналогодишната. Тогава компанията задели 6.3 млн. лв. за дивиденти, или по 0.16 лв. на акция. Производителят на акумулатори има последователна дивидентна политика и редовно разпределя част от печалбата си, като през 2010 г. раздаде по 0.18 лв. на акция, колкото беше и плащането за 2007 г. В годините между тях не е имало дивидент, като ръководството предпочете да реинвестира печалбата си и тогава започна да изкупува обратно свои акции от пазара. На общото събрание бяха гласувани и 400 хил лв. допълнително годишно възнаграждение за членовете на съвета на директорите, като размерът му на месец остава 2000 лв. Акционерите на "Албена инвест холдиг" ще получат по 0.25 лв. дивидент на акция. Това прави близо 95% от печалбата за миналата година, а останалата също ще отиде към резервите на компанията. Холдингът, който е бивш приватизационен фонд, притежава и 20.6% от капитала на курортния комплекс "Албена". Туристическото дружество от своя страна още в средата на май реши да разпредели по 0.75 лв. дивидент на акция. Това прави малко над 640 хил. лв., които холдингът трябва да получи за дела си. Въпреки значителния девидент, който е най-големият от 10 години насам, през миналата година курортният комплекс "Албена" е обслужил 202 хил. малко туристи, които са направили 1.49 млн. нощувки - с над 8% по-малко в сравнение с 2011 г. В същото време приходите от основна дейност на "Албена" за миналата година се увеличават с 2.9% до 82.39 млн. лв. Резултатът обаче е постигнат от "други продажби", докато постъпленията от предоставяне на услуги намаляват с 4.9% до 31.6 млн. лв. Една от причините за това е, че фирмата отдели своето дъщерно дружество "Приморско клуб". Преди то поемаше част от услугите, които се предлагаха от "Албена". И според доклада за дейността без това деление "Албена" би имала допълнителни 3 млн. лв. приходи. "Софарма" също е сред компаниите, които по принцип имат последователна политика при разпределяне на дивидент. Така ръководството на фармацевтичния холдинг предложи 90% от печалбата на дружеството за миналата година, която е 41.17 млн. лв., да се изплати като дивидент на акционерите. Това означава бруто 0.07 лв. на акция, колкото беше раздаденият дивидент и за 2011 г. Както и миналата година беше гласувано решение на изпълнителния директор на дружеството Огнян Донев да бъде изплатено допълнително възнаграждение в размер на 1% от печалбата за 2012 г., а той ще разпредели по своя преценка и други 2% от печалбата между членовете на висшия мениджърски екип на дружеството. Акционерите на дъщерната на "Софарма" - "Софарма трейдинг", занимаваща се с търговия с лекарствени материали, също решиха да дадат общо 6.6 млн. лв. като дивидент, или по 0.20 лв. на акция. Това означава, че "Софарма", която държи 76.74% от капитала на търговската компания, ще получи общо около 5.05 млн. лв. Ръководството на фармацевтичната компания "Унифарм", която също е свързана с групата "Софарма", също беше предложило да се гласува дивидент. Акционерите гласуваха в сряда 0.05 лв. дивидент на акция. В сряда беше проведено и общото събрание на акционерите на "Индустриален холдинг България", на което беше решено печалбата за миналата година в размер на 5.9 млн. лв. да не се дава като дивидент. "Индустриален холдинг България" отчита 10% понижение на приходите си на консолидирана база и за трета поредна година излиза на загуба, макар и тя да е намаляваща (5.2 млн. лв.). Като причина за загубата от холдинга посочват лоши резултати на "Булярд корабостроителна индустрия" (бившата Варненска корабостроителница), машиностроителните "Машстрой" - Троян и "Елпром Зем", транспортните "Емона" и "Марциана". Да не разпределя печалба решиха и акционерите на "Синергон холдинг", които на общото си събрание предпочетоха скромната печалба от 114 хил. лв. за миналата година да останата като неразпределена печалба.
Източник: Капитал (28.06.2013)

Общите събрания на акционерите на Софарма АД и Софарма имоти АДСИЦ взеха решение за разпределянето на дивидент, сочи информация от двете компании, публикувана на сайта на Българска фондова борса. Брутният дивидент при Софарма ще е 0.07 лв. за брой, или 0.0665 лв. за акционерите физически лица, след приспадането на данък дивидент, равняващ се на 5%. Общо 4.116 млн. лв., или 10% от печалбата на компанията на фармацевтичната компания, бе заделена като задължителен резерв, а остатъкът от печалбата бе отнесен като допълнителен резерв на компанията. Брутният дивидент на акция за акционерите на Софарма имоти АДСИЦ пък е 0.4298 лв., а нетният – 0.40831 лв. за лот. Последните сделки с акциите на двете компании са осъществени при нива от 3.15 и 2.69 лв. за брой.
Източник: profit.bg (28.06.2013)

Общо 21 от търгуваните на Българска фондова борса (БФБ) компании са били с пазарна капитализация от по над 100 млн. лв. към края на юни 2013 г. Лидер по този показател на БФБ, далече пред другите, продължава да бъде Българска телекомуникационна компания (БТК) с пазарна стойност в размер на 802.7 млн. лв. Втората най-скъпа компания на БФБ е Булгартабак-холдинг с пазарна капитализация от 751.4 млн. лв., докато челната тройка се оформя от Корпоративна търговска банка, която пазарът оценява на 574.2 млн. лв. Това са и единствените три компании с пазарна стойност над 500 млн. лв. Веднага след тях се нареждат Петрол и Софарма с 493.8 млн. лв. и 414.4 млн. лв. пазарна капитализация, респективно. В челната десетка по пазарна капитализация попадат още ЧЕЗ Разпределение България (302.6 млн. лв.), Монбат (272.9 млн. лв.), Албена АД (215.7 млн. лв.), Първа Инвестиционна Банка (212.3 млн. лв.) и Енерго-Про мрежи (210.8 млн. лв.). Общата пазарната капитализация на 25-те най-големи компании на БФБ по този показател възлиза на 6.2 млрд. лв. Пазарната капитализация на всички компании търгувани на борсата в момента е 8.28 млрд. лв. Унипак оглавява класацията на компаниите, които са увеличили с най-много пазарната си капитализация през второто тримесечие. Ръстът при компанията е от 91.22%. Втората най-поскъпнала компания на БФБ за периода април-юни е Проучване и добив на нефт и газ, където повишението е от 63.81%. Челната тройка се оформя от Слънчев бряг АД, чиято пазарна стойност се е увеличила с 60.71%. Най-големите губещи съответно са Меком (-42.86%), Оловно-цинков комплекс (-39.62%) и Енергони (-36.71%). Общо 11 компании са отчели двуцифрен спад в пазарната си капитализация в процентно изражение.
Източник: profit.bg (03.07.2013)

Къде отива "Доверие"-то По идея в една корпоративна сделка между частни компании не би трябвало да има обществен заряд и проблем с това кой е купувачът. Когато обаче става въпрос за "Доверие" - най-голямата пенсионна компания в страната, която е акумулирала 1.8 млрд. лв. публичен ресурс от осигуровките на 1.25 млн. души, спокойно можем да говорим за изключение от правилото. Пенсионна осигурителна компания "Доверие" съставлява около една трета от пазара на допълнително задължително осигуряване и като такава е важно не просто да е ясно кой е собственикът й, а и той да може да гарантира с репутацията си, че тя ще бъде управлявана в интерес на клиентите й, вместо активите й да се източват към свързани компании. Нещо, което макар и в рамките на буквата на закона, е практика при някои от конкурентите й под снизходително бездейния поглед на регулатора - Комисията за финансов надзор. Откъслечната информация за предстоящата продажба на "Доверие" обаче по никакъв начин не вдъхва... хм, доверие, че новият собственик ще е коректен. И това пролича и от първите реакции - оставката на оперативния мениджмънт на пенсионната компания и острата реакция на един от основателите и все още акционери в "Доверие" - синдикалната организация КНСБ. В свое становище до медиите тя оповести колко силно е разтревожена от липсата на прозрачност и данни за кандидат-собственика и допълни, че една подобна продажба може да заплаши не просто бъдещето на "Доверие", а да срине цялата пенсионна система в страната (още тук). КНСБ заплаши да изтегли и президента на синдиката като представител в надзора на дружеството и настоя за среща с премиера и регулатора. Това, което се знае неофициално след близо двегодишни опити за продажба, е, че собственикът на 93% от пенсионната компания, австрийската Vienna Insurance Group, смята да прехвърли дела си на компания с неясна собственост. Зад сделката прозира интересът на мажоритарния акционер в Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев (виж по-надолу в текста), който има опит с това да използва парите на депозантите, за да финансира разрастването на собствената си бизнес империя. А цената е толкова феноменално висока, че от нормалния бизнес на "Доверие" (приходите от такси и комисиони) ще отнеме десетилетия да се изплати. Всичко това говори, че вероятно се купува не бизнесът по управление на активи, а възможността да се ползват самите натрупани средства, както й стабилните постъпления от над 200 млн. лв. годишно от вноски на осигурените. Според два независими източника на "Капитал" бъдещият купувач се казва United Capital Plc и вече е бил представен на КФН, без чиято благословия не може да влезе нов голям акционер. "Към този момент при нас няма внесено искане за промяна на собствеността на ПОК "Доверие"," каза обаче председателят на комисията Стоян Мавродиев, с което отказа повече коментари по конкретни въпроси. А те са много и съвсем скоро ще дойдат на дневен ред. United Capital Plc e регистрирана през 2007 г. във Великобритания и оттогава няма дейност. Скромните на фона на сделката 2.8 млн. паунда капитал са разпределени между офшорна компания, фондация и едно българско дружество. Последното е "Риджънт кeпитал". То се управлява от Румен Нанов, който директно има малък дял и представлява един от другите му големи акционери - Posh Enterprises LLC, регистрирано на Сейшелите. Нанов от своя страна е бивш управител на първата фалирала банка по време на прехода през 1995 г. - "Агробизнесбанк". По същото време управители са още подсъдимите и оневинени през 2011 г. други членове на ръководството на банката Христо Александров и Христо Данов. Доскоро самото "Риджънт кепитал" все още има общ бизнес с Христо Данов. Малко преди фалита участие в ръководството на банката имат и Цеко Минев, и Ивайло Мутафчиев, които именно заради това са принудени да излязат от управата на Първа инвестиционна банка, в която и досега са основни акционери. Управляващи на United Capital са Камелия Здравкова (31г.) и австриецът Гюнтер Рор (64 г.). Тези две имена отново водят към група българи около Нанов с бизнес в България и Австрия. Така например справка в австрийския търговски регистър показва, че част от тях включително и Рор, имат за съдружник руския гражданин Сергий Мастюгин, който влиза в надзорния съвет на руската банка Инвестбанк. Същата според източници на "Капитал" вероятно ще осигури поне отчасти финансиране за покупката на "Доверие". Инвестбанк е сред малките руски банки с 1.8 млрд. долара активи под управление. В руските медии Мастюгин е сочен за основен акционер на банката и управляващ на регистрирано в Хонконг дружество Asia Trade. Компания с подобно име - Asia Trade Management, е вторият голям акционер в United Capital заедно с "Риджънт кепитал". "Капитал" успя да се свърже с Рор. Той каза, че сделката още не е приключила и на този етап не може да дава информация. Изявление от компанията може да има евентуално през следващата седмица, допълни той. Всичко около кандидата говори по-скоро за подставено лице на инвеститор. Прикритата собственост може да донесе разнообразни позитиви и за двете страни - VIG като публична компания във Виена може да си спести репутационния риск от сделка с неприемлив за някои акционери контрагент. А самият купувач може да използва маскарада за пред местните регулатори и за да може евентуално впоследствие да инвестира активите на фондовете на "Доверие" в собствените си бизнеси с по-малко сложни лупинги за прикриване на свързаността. Най-активно спряганите имена на действителни кандидати за "Доверие" през последните два месеца бяха основният акционер на КТБ Цветан Василев и основният акционер в "Софарма" Огнян Донев. Няма информация в надпреварата за "Доверие" да се е включил друг независим инвеститор, а и това не изглежда вероятно поради краткия срок и поради факта, че компанията е набелязана за продажба отдавна и дори и при по-ниска цена, нямаше заявен друг интерес. "Аз, Огнян Донев, не участвам в тази процедура", каза категорично Донев, след като КНСБ излезе със становище по сделката. Цветан Василев не бе открит за коментар. По информация на "Капитал" през пролетта той е отправил есклузивна оферта за покупката на "Доверие" чрез едноличното си дружество "Бромак", което е мажоритарен собственик на КТБ. След дискусия с VIG според източниците на "Капитал" Василев е качил цената до малко над 150 млн. евро. Освен това при подготовката на договора за продажба е бил посъветван да смени "Бромак" с друго юридическо лице като купувач. Сега по неофициална информация цената е набъбнала до 160-170 млн. евро - цена, която анализатори определят като далеч над справедливата и отвъд нормалната бизнес логика. За сравнение - печалбата на ПОК "Доверие" за 2014 г. е 14.4 млн. лв., или ако тя се запази такава, ще са нужни над 20 години, за да се изплати инвестицията. Вярно е, че с нарастването на активите печалбата в последните години плавно расте от 5 млн. през 2007 г., което може да свие този срок. Но вече започва да има натиск от регулатора за намаляване на таксите и комисионите, което ще ограничава растежа на печалбата. Няма директни връзки на United Capital с Цветан Василев, но има косвени следи водещи към него. Сред най-силните е участието на прокуриста на "Риджънт кепитал" - Стоян Стайков, в ръководството на старо дружество заедно с дългогодишния директор "Инвестиционно банкиране" в КТБ Димитър Въртигов, който е и изпълнителен директор на инвестиционния посредник "Австрийско българска инвестиционна компания", който обслужва редица проекти на банката. Друго свързващо звено е дългогодишният директор на "Техноекспортстрой" Емил Коцев, който участва заедно с Гюнтер Рор в няколко австрийски компании. Миналата година "Техноекспортстрой" беше приватизирана срещу 51 млн. лв. от "АТ инженернг 2000". Според източници, близки до сделката, купувачът е платил със заем от КТБ, а Коцев е консултирал тясно новия собственик. Има и трета косвена връзка по линия на ВЕИ инвестициите на Румен Нанов. Според документ на ДКЕВР холдингът на Нанов - "Солар холд", е имал договорено проектно финансиране за изграждането на 76MW соларни паркове от австрийската Donau Finanz. Последната бе сред кандидатите за приватизация на "БДЖ - Товарни превози" и се коментираше, че представлява интереса български инвеститор. Според едни източници това е бил Цветан Василев. Други обаче сочеха Христо Ковачки. Ако се съди по реакцията на оперативния мениджмън на "Доверие", конфигурацията зад бъдещия нов собственик явно не е лицеприятна, щом ръководството вече е подало оставките си. Най-важният въпрос обаче е дали той е достоен и за клиентите на компанията. Оттук нататък само регулаторът в лицето на Комисията за финансов надзор, която определя себе си като "стожер на финансовата стабилност в небанковия сектор", може да реши съдбата на "Доверие".
Източник: Капитал (15.07.2013)

Офшорка купува "Доверие" Официално е. Австрийската финансова група Vienna Insurance Group (VIG) ще продаде най-голямата пенсионна компания в България - ПОК "Доверие", на купувач със съмнителни капитали и собственост. В същото време представителите на купувача отказват да коментират сделката и си прехвърлят отговорността за нея едни на други. В "Доверие" се осигуряват за пенсия 1.25 млн. българи, а активите под управление на компанията са 1.8 млрд. лв., или една трета от цялата частна пенсионна система. В свое официално съобщение VIG заявява, че е приключила преговорите по продажбата на 92% от капитала на "Доверие" с кандидат-купувача United Capital Plc. VIG не посочва цената и други детайли по сделката. Изпълнителният директор на групата Петер Хаген коментира само, че е уверен, че "Доверие" ще продължи да изпълнява ролята си на водеща пенсионна компания в България в полза на своите клиенти". "Пенсионното осигуряване не е ключов бизнес за VIG. С продажбата на "Доверие" искаме да се фокусираме още повече върху имущественото и животозастраховането на българския пазар", допълва Хаген. VIG е собственик на компанията за общо застраховане "Булстрад" и на животозастрахователя "Булстрад живот". Както "Капитал" вече писа, United Capital Plc e регистрирана през 2007 г. във Великобритания и оттогава няма дейност. Скромните на фона на сделката 2.8 млн. паунда капитал са разпределени между офшорна компания, фондация и едно българско дружество. Последното е "Риджънт кeпитал". То се управлява от Румен Нанов, който директно има малък дял и представлява един от другите му големи акционери - Posh Enterprises LLC, регистрирано отново в офшорна зона, този път на Сейшелите. Нанов от своя страна е бивш управител на първата фалирала банка по време на прехода през 1995 г. - Агробизнесбанк. Управляващи на United Capital са Камелия Здравкова (31 г.) и австриецът Гюнтер Рор (64 г.). Тези две имена отново водят към група българи около Нанов с бизнес в България и Австрия. Така например справка в австрийския търговски регистър показва, че част от тях, включително и Рор, имат за съдружник руския гражданин Сергий Мастюгин, който влиза в надзорния съвет на руската банка Инвестбанк. Същата според източници на "Капитал" вероятно ще осигури поне отчасти финансиране за покупката на "Доверие". Инвестбанк е сред малките руски банки. В руските медии Мастюгин е сочен за основен акционер на банката и управляващ на регистрираното в Хонконг дружество Asia Trade. Компания с подобно име - Asia Trade Management, е вторият голям акционер в United Capital заедно с "Риджънт кепитал". ...и неясните му планове За да разбере какви са бъдещите планове на новия собственик, "Капитал" потърси представителите на бъдещия купувач и на неговите собственици. Пред "Капитал" Рор каза, че не може да дава никаква информация, защото не е упълномощен от директорите. Въпреки че фигурирал в управата на компанията, той не се занимавал с тази сделка. Той бил директор на фирмата, когато тя още нямала активна функция. От няколко месеца, откакто компанията се активизирала, той не се занимавал с нея. На въпроса кой може да говори от името на фирмата той насочи към актуалната регистрация в търговския регистър. Справка към 21 май 2013 г. от английския регистър показва, че към този момент Рор е сред управляващите на United Capital. Представителят на акционера на бъдещия собственик - "Риджънт кепитал", Румен Нанов пък коментира сделката пред "Капитал" лаконично. "Не съм в течение на тази сделка. Търсете останалите колеги, които представляват компанията", каза Нанов. Не е изключено United Capital да е просто параван, прикриващ действителния бъдещ собственик на най-голямата пенсионна компания в България, след като представителите й не желаят да коментират сделката. Най-активно спряганите имена на действителни кандидати за "Доверие" през последните два месеца бяха основният акционер на КТБ Цветан Василев и основният акционер в "Софарма" Огнян Донев. Донев отрече участието си в процедурата. Василев не бе открит за коментар. По информация на "Капитал" последно през април Василев е отправил оферта на VIG да придобие "Доверие" чрез дружеството си "Бромак" срещу малко над 150 млн. евро. "Бромак" обаче не е бил одобрен за технически купувач и кандидатът е бил посъветван да го замени с друго лице. Впоследствие и цената е била повишена, като вече различни източници коментират, че става въпрос за баснословните 160-170 млн. евро. Няма информация в надпреварата за "Доверие" да се е включил трети независим инвеститор, а и това не изглежда вероятно поради краткия срок и поради факта, че компанията е набелязана за продажба отдавна и дори и при по-ниска цена нямаше заявен друг интерес. В същото време няма директни данни за връзка на United Capital с основния акционер на Корпоративна търговска банка (КТБ) - Цветан Василев. Повечето връзки са много индиректни. Една от тях е общото участие в ръководството на фирми на прокуриста на "Риджънт кепитал" Стоян Стайков заедно с дългогодишния директор "Инвестиционно банкиране" в КТБ Димитър Въртигов. Цялата непрозрачност около продажбата на "Доверие" и липсата на каквато и да било информация за бъдещия купувач доведоха до безпрецедентно изявление на най-големия синдикат в България - КНСБ. В свое становище до медиите организацията оповести колко силно е разтревожена от липсата на прозрачност и данни за кандидат-собственика и допълни, че една подобна продажба може да заплаши не просто бъдещето на "Доверие", а да срине цялата пенсионна система в страната. КНСБ заплаши да изтегли и президента на синдиката като представител в надзора на дружеството и настоя за среща с премиера и регулатора. По същото време стана ясно, че и оперативният мениджмънт на "Доверие" е подал оставка в знак на несъгласие с липсата на прозрачност при продажбата на компанията. Два дни след коментара на КНСБ опасения от продажбата изрази и зам.-председателят на БСП Корнелия Нинова. "Пенсионни фондове няма да бъдат приватизирани, камо ли от офшорни фирми", заяви Нинова. Сега, след като вече VIG е постигнала съгласие за продажбата на "Доверие" на кандидат със съмнителни капитали и собственици, топката е в полето на Комисията за финансов надзор, чието поднадзорно лице е "Доверие". Законово тя има широк инструментариум да не одобри сделката. Пред "Капитал" председателят на КФН Стоян Мавродиев отново заяви, че до момента не са постъпвали никакви документи по смяната на собствеността. На въпроса какъв е шансът комисията да каже "не" на сделката той заяви: "Не по-малък, отколкото да кажем "да". По думите му комисията ще направи пълен и задълбочен анализ на произхода на средствата и действителния собственик. "Ако има един микрон съмнение за купувача, той ще получи отказ", каза той. Пламен Димитров коментира, че се е срещнал с премиера Пламен Орешарски и Стоян Мавродиев, които са го уверили, че няма да се допусне сделка, която да наруши правата на осигурените.
Източник: Капитал (16.07.2013)

Недоверие към сделката за "Доверие" Недоверие и обещания за пълна проверка. Това събуди сред политици и институции развръзката с продажбата на най-голямата пенсионна компания "Доверие" ден след като Vienna Insurance Group (VIG) обяви, че се е договорила да я продаде на дружеството със съмнителни капитали и офшорни собственици - United Capital plc. В същото време КНСБ, която първо остро разкритикува бъдещия нов собственик на компанията и изрази публично страха си от сделката, втвърди позицията си. Ден след обявяването на сделката и близо седмица след като от КНСБ повдигнаха въпроса в публичното пространство, заваляха коментари на възмущение от политици, депутати и експерти. Общата линия при всички е, че не бива компанията, която управлява парите за втора пенсия на 1.25 милиона българи, да се оставя да бъде продадена на съмнителни собственици. Това застрашава както правата на осигурените, така и цялата пенсионна система на страната. "Против съм и смятам, че не е редно средствата за втора пенсия на хората, които им се удържат като осигуровки, да бъдат управлявани от компания с неясна собственост", коментира пред "Капитал" финансовият министър Петър Чобанов. "Как най-големият пенсионен фонд ще бъде продаден на неясна компания", възмути се и председателят на парламентарната бюджетна комисия и депутат от ДПС Йордан Цонев (още реакции тук). Сделката е съмнителна от гледна точка на това, че не е ясен купувачът и не бива да бъде позволено да се реализира, каза още Цонев. Управляващите обаче побързаха да заявят, че въпреки възмущението си не желаят да се месят в работата на независимия регулатор - Комисията за финансов надзор, която по закон решава дали ще се стигне до реално финализиране на сделката за "Доверие". "Надявам се, че председателят на Комисията за финансов надзор ще отчете притесненията, които буди подготвяната сделка, и няма да позволи тя да се случи. Мога само да го посъветвам, но не съм му се обаждал, защото това е независим регулатор и нямам право да му се бъркам в работата. Преди време аз председателствах тази комисия и не искам над нея да се оказва политически натиск, както е бил оказван върху нея в миналото", каза Чобанов. "Съгласен съм да се направят законови промени, които да спрат сделката, но се опасявам, че може времето за това да се окаже недостатъчно", допълни той. Всъщност оттук нататък топката е в ръцете на Комисията за финансов надзор (КФН), която по закон трябва да одобри смяната в собствеността на една пенсионноосигурителна компания. В рамките на месец до два след като е уведомена за сделката, комисията трябва да се произнесе дали одобрява или не смяната в собствеността. Основното, за което следи, е бъдещите акционери да не застрашават финансовата стабилност на компанията, на осигурените лица или системата като цяло. Допълнително по закон пред регулатора трябва да се разкрие действителният собственик на бъдещия акционер. Късно в понеделник председателят на КФН заяви пред "Капитал", че ако има и един микрон съмнение за купувача на "Доверие", няма да одобри сделката. Освен това той допълни, че до момента в комисията не са постъпвали каквито и да било документи по сделката. Източник на "Капитал", близък до сделката и пожелал анонимност, обаче заяви, че КФН притежава проектодоговори между VIG и двата ексклузивни кандидат-купувача - "Юнайтед капитал" и "Индустриален холдинг Доверие". Според него те са били със срок на валидност до 30 юни и са били подписани едностранно от кандидатите, като те са се съгласили, че ако на VIG им е необходимо още време, ще удължат срока на офертата.Не е ясно дали виенската компания е удължила срока на преговори с двата кандидата или само с единия, избран от тях. В документите има данни само за ангажиментите, които поемат продавачът и купувачите по сделката за "Доверие", и за представляващите компаниите, но на КФН не са били представени точни данни кой стои зад избрания от VIG купувач, посочи още източникът. Цялата тази информация е била предоставена на регулатора по време на специална среща по молба на VIG в началото на юли. Информиран източник от комисията пък потвърди, че VIG е представил предпочитания първи и втори кандидат за придобиването на "Доверие" дни преди компанията да оповести официално, че е се е споразумяла с United Capital plc по сделката. По думите му обаче по време на срещата не са били предоставяни никакви документи за кандидатите и самата продажба, нито са били комуникирани детайли по нея. Представена е само финансиращата институция на първия кандидат - United Capital, и това е била руската банка Инвестбанк. Източникът от комисията определи срещата като по-скоро от куртоазия и уважение към регулатора. И допълни, че от своя страна представителите на регулатора са уверили продавача, че КФН ще направи пълен одит на бъдещия купувач, с който VIG сключи споразумение за продажбата на "Доверие", и на база на резултатите от този одит ще вземе решение дали да одобри или не сделката Както "Капитал" вече писа, зад избрания от VIG купувач на "Доверие" - United Capital plc, стои една странна смесица от офшорни собственици, представлявани от група българи и австрийци. Така например един от основните акционери в компанията е българското "Риджънт кепитал", представялвано от Румен Нанов, бивш управител на първата фалирала по време на прехода банка - Агробизнесбанк. До 11 юли управители на компанията са Камелия Здравкова (31 г.) и австриецът Гюнтер Рор (64 г.). Тези две имена отново водят към група българи около Нанов с бизнес в България и Австрия. Така например справка в австрийския търговски регистър показва, че част от тях, включително и Рор, имат за съдружник руския гражданин Сергий Мастюгин, който влиза в надзорния съвет на руската банка Инвестбанк. Същата банка се смята, че ще финансира покупката на "Доверие". На 11 юли обаче ръководството на United Capital е допълнено и за управител е вписана и американската адвокатка Дебора Стърман (виж карето). По тази причина вероятно ден по-рано Нанов и Рор отказаха коментар по сделката пред "Капитал". До редакционното приключване на броя "Капитал" не успя да се свърже със Стърман, за да поясни бъдещите планове на новия собственик на "Доверие", но й изпрати въпроси. В същото време вече публично се говори, че вторият предпочетен от VIG кандидат до началото на юли е бил "Индустриален холдинг Доверие", дъщерно дружество на "Доверие обединен холдинг". От своя стана холдингът се представлява от Борис Борисов, който е и изпълнителен директор на "Доверие обединен холдинг" и финансов директор на "Софарма", където сред основните акционери и главен изпълнителен директор е Огнян Донев. "Според мен Огнян Донев твърди, че не участва лично в сделката по няколко причини. На практика самият той няма акции в кандидат-купувача, а от друга страна "Доверие" е публично дружество с над 140 хил. акционери и нито един от тях не притежава контролния пакет. Смятам и че самият той не би искал да се конфронтира с неизвестен купувач", коментира източник, близък до бившия приватизационен фонд "Доверие", пожелал анонимност. В същото време президентът на КНСБ Пламен Димитров потвърди официално, че и банкерът Цветан Василев е имал оферта за "Доверие" чрез дружеството си "Бромак". На надзорен съвет на "Доверие" Димитров е бил информиран от члена на управителния съвет на VIG Франц Фукс, че е имало оферта, подадена от "Бромак" до VIG, но е била за по-ниска цена и решението на VIG е било да не се обвързва с "Бромак". "По каква причина – дали само цената е съображение, или има и други причини – не знам, това си е тяхно решение. Тогава бяхме информирани, че VIG няма решение да продава на Цветан Василев и на свързани с него фирми", каза Димитров в интервю за "Дневник". В същото време косвени връзки сочат към друго. Справка в Търговския регистър показва, че прокуристът на бъдещия собственик на "Доверие" Стоян Стайков е участвал в управлението на старо дружество заедно с директора на "Инвестиционно банкиране" на КТБ Димитър Въртигов.
Източник: Капитал (17.07.2013)

2149 екопроверки през юни, наложени са глоби за 182 хил. лева Експертите на 16-те регионални инспекции по околната среда и водите извършиха през юни 2149 проверки на 2032 обекта. За отстраняване на констатирани нарушения са дадени 892 предписания. Съставени са 79 акта, от които 8 за неизпълнение на предписания. Издадени са 86 наказателни постановления на обща стойност 182 280 лева, наложени са 24 санкции за замърсяване на околната среда над допустимите норми. Постъпилите суми по наложени санкции, в т.ч. и за предходни месеци са 304 573 лева. Акцент в контролната дейност през изминалия месец са проверките за нивата на шума, излъчван от промишлени източници в околната среда. Приоритетно са проверявани разположените в жилищни зони или в близост до тях. Резултатите от извършения контрол показват тенденция за спазване на допустимите стойности за шум по границата на производствените площадки на проверените обекти. За установени наднормени нива на шум, РИОСВ-Варна е санкционирала с 4 100 лв. „Петрол" АД, за бензиностанция, Варна, по 1 000 лева са глобени дружествата „Серена Трейд" ООД, произвеждащо матраци в с. Маринка от РИОСВ-Бургас и „Тамара 2009" ООД, производител на хидратна вар в с. Опицвет от РИОСВ - София. Най-голямата санкция за месеца - 142 366 лева е наложена от РИОСВ - Хасково на "Неохим"АД, гр. Димитровград, след оценка на резултатите от годишния доклад за проведени собствени непрекъснати измервания на емисиите през 2012 г. и установено превишение за азотни оксиди от инсталацията за азотна киселина. РИОСВ-Бургас е санкционирала с 7 158 лв. месечно „Лукойл Нефтохим Бургас" АД за превишаване на допустимата норма за серен диоксид. За употреба на продукти, които не отговарят на изискванията за съдържание на летливи органични съединения, при производството на слоести материали и фурнир в кооперация "Обнова", с. Черни Осъм, от РИОСВ - Плевен е наложена санкция в размер на 5 000 лева. За неспазване на нормата за общи емисии на летливи органични съединения с 10 000 лева е санкционирана „Софарма" АД (РИОСВ- Плевен), а с 6 000 лева - "Клас олио" ООД, с. Карапелит (РИОСВ-Варна). За дейности с отпадъци от черни и цветни метали без разрешение по Закона за управление на отпадъците е наложена санкция от РИОСВ-Русе в размер на 35 000 лева на „Ена Груп" ЕООД. Имуществени санкции по 7 000 лв. са определени от РИОСВ-София на „Евро Импекс" ООД, София и „Екобултранс" ЕАД, Самоков за нерегламентирани дейности по оползотворяване на неопасни отпадъци. За неводене на отчетност за генерираните отпадъци е санкционирано „Бекастрой" ЕАД, Самоков със 7 000 лв., и „Вадиас" ООД, гр. София с 2 000 лв. За изхвърлянето на отпадъци на неразрешени места с 3000 лева е глобен кмета на с. Певците (РИОСВ-Пловдив), а за неизпълнено предписание за почистване на нерегламентирано сметище в с. Крайници, с 2 000 лв., кмета на община Дупница (РИОСВ-Перник). За заустване на отпадъчни води, които не отговарят на индивидуалните емисионни ограничения, определени в разрешителните, са наложени санкции от екоинспекциите в Бургас, Монтана и Пазарджик, съответно на: ПСОВ „Обзор-Бяла" - 3 687 лв., ПСОВ „Бургас" - 933 лв., „България Флуорит" ЕООД, обект в Чипровци - обогатителна фабрика за преработка и производство на флуорид - 1059 лв. и „Дуропак Тракия Папир"АД, с. Главиница - 1 358 лв. РИОСВ-Пазарджик е наложила имуществена санкция от 5 000 лв., на „Свиком" АД за замърсяване на река Елшишка с непречистени отпадъчни води от свинекомплекса в с. Априлци. През изминалия месец са издадени три заповеди за прилагане на принудителни административни мерки от регионалните екоинспекции в Бургас, Варна и Велико Търново. Преустановени са всички подготвителни и строително-монтажни дейности по проекта „Предотвратяване на риска от наводнения, чрез реконструкция на левия бряг на р. Луда Камчия в урбанизирана територия на с. Дъбовица, община Сунгурларе, област Бургас" с възложител община Сунгурларе, поради необходимост от предоставяне на допълнителна информация по проекта. Спряна е експлоатацията на компресор за метан на бензиностанция в гр. Варна, собственост на "Петрол" АД през вечерните и нощни часове на денонощието поради превишаване нивата на шум. Спряна е дейността по съхраняване на отпадъци от излезли от употреба МПС, извършвана от „Братов Ауто" ЕООД, Габрово до издаване на разрешение по Закона за управление на отпадъците. Подробна информация е публикувана на интернет страницата на МОСВ, ниво „Контролна дейност".
Източник: Money.bg (22.07.2013)

С изграждането на новия таблетен завод модернизацията на "Софарма" завърши - Фармацията е един от секторите, които продължават да се развиват добре дори и в условия на криза. Промени ли се с нещо стратегията ви за развитие в последните няколко години? - В действителност кризата се отразява в по-малка степен на фармацевтичния сектор, тъй като грижата за здравето на хората е приоритет не само на индивидуално ниво, но и във всяка държава. Стратегията ни винаги е стъпвала на дългосрочни и устойчиви цели, които осигуряват стабилно развитие в съответните направления и в този смисъл не се е налагало да я променяме, но може би се наложи да бъдем малко по-консервативни и да отложим някои проекти, най-вече за придобиване на фармацевтични производители в съседни държави. За други проекти като изграждането на новия ни високотехнологичен завод за твърди лекарствени форми решихме да продължим въпреки кризата и го завършихме успешно. - При изграждането на нови производствени структури с какъв тип проблеми се срещате? Как подбирате локацията, кои критерии надделяват за окончателния избор? - Към момента сме модернизирали редица мощности както в България, така и в Украйна, Сърбия и т.н. Изградили сме нови заводи предимно там, където има необходимост от разширяване на производството, а старите сгради не го позволяват или има необходимост от подмяна на мощности с цел да отговорим на всички нови и очаквани изисквания за т.нар. добра производствена практика. - Как виждате развитието на сектора в следващите години? Има ли неразработени ниши, които можете да използвате? - Фармацевтичните производители в България имат дълга история и традиции в производството. "Софарма" АД тази година празнува своята 80-годишнина. Този натрупан през годините опит ще ни даде възможност активно да се възползваме от всички възможности, следвайки политиката на ЕС за индустрията, а именно осигуряването на бърз достъп до генерици и отварянето на ЕС към трети пазари. Софарма, може да се каже, е една от компаниите, които от няколко години се стремят да навлизат, макар и бавно, на редица пазари на други континенти като Африка и Азия. - В какво инвестирате най-много средства? Сграден фонд, оборудване или нещо друго? - От 2000 г. насам усилията ни бяха насочени предимно към модернизиране на всички наши производствени мощности и изграждане на стабилна структура на групата "Софарма" чрез редица придобивания в България и чужбина. Със завършването на новия ни таблетен завод можем да кажем, че етапът на модернизация е завършен и в бъдеще ще имаме възможност да пренасочим повече средства и усилия в разширяване и модернизиране и на нашето продуктово портфолио. - Новата сграда на "Софарма" използва много зелени решения. Разкажете малко повече за тях? - Да, гордеем се с това, че нашият нов завод ще е с минимален отпечатък върху околната среда. Може би най-важната крачка в тази посока е многократното намаляване на количеството органични разтворители, които се използват в процесите на гранулиране и филмиране. Тези органични разтворители ще бъдат заменени с вода в новото ни производство, като по този начин годишното потребление на изопропанол ще намалее с до 20 000 килограма, а потреблението на ацетон с до 9200 килограма. Мога да добавя още и факта, че сме инсталирали 8000 кв.м фотоволтаици, които ще осигурят намаляването на емисиите на въглероден двуокис с до 900 тона годишно. Въздухът, който излиза от технологичните процеси, минава през HEPA филтър и тогава попада в околната среда. Освен това всички машини, които закупихме, са енергийно ефективни, осигурили сме много здравословна, зелена и приятна работна среда и сме горди, че над 400 специалисти ще могат да работят в това иновативно, модерно и високотехнологично производство. - Каква е заетостта във вашите предприятия? Как оценявате образователната инфраструктура у нас? Усещате ли недостиг на квалифицирани кадри? - В групата "Софарма" работят близо 4000 души. Повечето от нашите производства са специализирани и голяма част от работните места изискват висококвалифицирани кадри. Бих казал, че въпреки някои недостатъци на образователната система много млади хора, които имат желание да се развиват и да работят, намират работата при нас за удовлетворяваща и интересна. - Планирате ли изграждането на нови производствени или административни сгради? - В близко бъдеще нямаме планове да изграждаме нови производствени мощности. Капиталовите ни инвестиции в близките години ще намалеят за сметка на развитието на продукти, които да осъвременяват нашето продуктово портфолио.
Източник: Строителство Градът (22.07.2013)

Фармацевтичните компании се разрастват, инвестират в логистика Около 58 на сто от фармацевтичните компании у нас са заявили намеренията си да се разраснат през тази година, като увеличат заетостта в предприятията си. Това сочат данните от проучване на ColliersInternational, основаващо се на запитвания сред 80 фармацевтични компании. 42% от анкетираните са заявили, че инвестират в здравеопазването в България. Най-голям дял заемат инвестициите в логистика, следвани от производство и развойна дейност. По-голямата част от участниците са оптимистично настроени по отношение на изгледите за своя сектор – както за настоящата, така и за следващите 2-3 години. В същото време обаче фармацевтичните компании са по-резервирани в сравнение с миналата година в очакванията си за цялостното развитие на икономиката в България през 2013 г. - 33% от тях предвиждат негативна тенденция в сравнение с 19% през 2012 г. Все пак преобладаващата част от участниците са по-скоро позитивни или неутрални в прогнозите си. Проучването на Colliers International изследва и нагласата на фармацевтичните компании относно условията за инвестиции в развойна дейност в Българияот гледна точка на защитата на интелектуална собственост, качествените специалисти, подкрепата от страна на правителството (данъчни облечения, инфраструктура и лицензи). Половината от запитаните смятат, че условията в страната са добри. Останалите определят инвестиционния климат като неблагоприятен и посочват сред причините за това икономическата криза, липсата на традиции и ясни правила, недостатъчно подготвени специалисти, честата промяна на обкръжаващата среда, тромавата администрация, високото ДДС на лекарствата и др. Основните предизвикателства пред компаниите от сектора през тази година са липсата на стратегически приоритети в здравния сектор, проблеми в бюджета и постоянния ценови натиск от страна на Министерството на здравеопазването, трудностите на компаниите да запазят постоянен тренд на развитие и да осигурят адекватно финансиране от страна на държавата. Какви биха могли да бъдат възможните решения на проблемите? Компаниите виждат част от тях в реформата и по-добрия фокус върху здравната система, стимулирането на българските предприятия, промяната в системата за контрол, определяне на средства за болниците по модел на Европейския съюз, погасяване на просрочените задължения към фирмите от страна на държавата, като мажоритарен собственик в лечебните заведения, създаване на ясни правила и ясно формулирани стратегически приоритети. Инвеститорите в сектора се обединяват около идеята, че държавата като мажоритарен собственик в лечебните заведения трябва да се разплаща с бизнеса в рамките на 60 дни, в съответствие с Директива 2011/7/ЕС. "Да се погасят всички просрочени задължения, които за нашата компания са 30% от всички вземания, да се промени ЗОП, като се отнеме възможността възложителите да изискват отложено плащане повече от 60 дни и отложеното плащане да не може да участва като критерий за избор на изпълнител на обществена поръчка", е сред другите отговори, които Colliers International са получили в запитването си. Според повечето участници в анкетата конкуренцията в НЗОК е бутафорна. "Необходимо е открито наддаване между участниците и надеждна гаранция от правителството, че този, който спечели договарянето, ще може да продава поне 12 месеца на цената, на която е спечелил, както и да се осигури достатъчно време на спечелилия да осигури необходимите количества.", допълват част от анкетираните и уточняват, че производителите не държат на склад произведени опаковки на български език, каквото е изискването на закона, но биха ги произвели, ако имат осигурен пазар.
Източник: Строителство Градът (22.07.2013)

Ръководеното от Огнян Донев дружество Софарма АД е увеличило дяловото си участие в Марицатекс АД до 10.12 на сто, информират от компанията чрез X3News. Вчера фармацевтичната компания е закупила нови 1000 акции от Марицатекс. За дните от 25 до 31 юли Софарма АД е увеличила и броя на притежаваните собствени акции. Обект на обратното изкупуване са били нови 276 414 акции на средна цена от 3.33 лв. или общо 920 хил. лв. По последни данни компанията притежава 4.914 млн. собствени акции, представляващи на сто от капитала. Днес книжата на Софарма АД се търгуват на нива от 3.28 до 3.33 лв. за брой.
Източник: profit.bg (02.08.2013)

Само осем от борсово търгуваните компании оповестиха отчет към полугодието на 2013 г. на английски език. Данните от дъщерната компанията на Българска фондова борса X3News сочат, че три от дружествата са банки – Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка и Българо-американска кредитна банка. Останалите „сини чипове“ предоставили доклад на английски са Химимпорт, Софарма и Монбат. Представяне на данните за пред чуждестранните инвеститори са направили и от Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ и Българска фондова борса. Регулярна месечна информация на английски език оповестяват и от Еврохолд България и Адванс Терафонд.
Източник: profit.bg (02.08.2013)

Общо 35 публични компании са гласували или ще гласуват в идните дни разпределение на част от печалбата си за изминалата година под формата на дивидент между акционерите си, показва справка на Profit.bg. Цели 19 от тях ще заделят суми, надхвърлящи 1 млн. лв., като над 56% от съвкупния брутен дивидент, възлизащ на 198 млн. лв., се пада на две дружества – Булгартабак Холдинг и Адванс Терафонд АДСИЦ. Те ще споделят с акционерите си съответно 69.7 млн. лв. и 41.9 млн. лв. Третата позиция в подреждането е за привилигированите акции на Химимпорт, където ще се разпределят 17.7 млн. лв. В челото на подреждането са още Софарма АД (8.93 млн. лв.), М+С Хидравлик (7.8 млн. лв., ако решението бъде гласувано на 26 август) и Монбат с 7.7 млн. лв. В топ 10 попадат още две дружества от структурата на Софарма – Софарма Трейдинг и Софарма Имоти АДСИЦ, както и Спиди АД и Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ. Дивидент от над 1 млн. лв. между акционерите бе гласуван още от 9 дружества – БГ Агро, Албена АД, Интерсолар Варна, Феър Плей Пропъртис АДСИЦ, Агро Финанс АДСИЦ, Албена Инвест Холдинг, Агроенерджи Инвест АДСИЦ и Неохим. Тук отнасяме и привилигированите акции на Енемона, чиито акционери ще получат общо над 1.7 млн. лв. дивидент за 2011 и 2012 г., за когато изплатен ще бъде частичен дивидент - нещо, което се случва на Българска фондова борса за първи път. Част от заделените близо 200 млн. лв. (тук трябва да отбележим, че сумата може и да се покачи в идните седмици) несъмнено ще се върнат отново на Българска фондова борса. Въпросът е къде ще бъдат вложени те – отново в дивидентни акции, да се търсят подценени книжа или да се инвестират в компаниите износители, чиито бизнес се очаква да е в подем след възстановяването на пазарите на основните им клиенти.
Източник: profit.bg (08.08.2013)

Поредна рекордна печалба на Софарма АД към полугодието Дружеството Софарма АД е реализирало печалба за второто тримесечие на годината, в размер на 24 983 хил. лв. Макар и съизмерима в последните четири години, печалбата е с ново рекордно ниво към този отчетен период. Общите приходи на дружеството са 129 772 хил. лв., което е с 0.05 % по-малко спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 0.15 % спрямо предходния период до 102 487 хил.лв. Нетните приходи от продажби към второто тримесечие на 2013г. са в размер на 121 816 хил.лв. и представляват 93.87% от общите приходи. Спрямо второто тримесечие на 2012 година те се увеличават с 0.07 %. Данните са от Баланс/Отчет на дружеството за II-ро трим. на 2013г. Към 30 юни 2013г. дружеството показва печалба на акция (на осреднена годишна база) в размер на 0.31лв. Собственият капитал на дружеството към полугодието на 2013г. е 364 828 хил. лв. , като спрямо същия период на 2012г. се е увеличил с 8.82 %.
Източник: Money.bg (16.08.2013)

Прокуратурата се намеси в сделката на "Печатницата на БНБ В атаката срещу сделката между печатницата на БНБ и френската Francois-Charles Oberthur Group за създаване на съвместно дружество за производство на банкноти се включиха и прокуратурата и ДАНС. На сайта на държавното обвинение в петък беше публикувано съобщение, че Софийската градска прокуратура (СГП) се е самосезирала по казуса във връзка с публикации в средствата за масово осведомяване. В съобщението се посочва, че е възложена проверка на ДАНС "с оглед установяване на данни за евентуално извършено престъпление от общ характер". В последвалия коментар на БНБ се казва, че централната банка "изцяло се доверява на професионалния капацитет и институционалната почтеност на прокуратурата и ДАНС и ще окаже пълно съдействие в хода на проверката". Там пише още, че БНБ се надява тя да приключи възможно най-бързо, за да бъдат ограничени финансовите загуби, които ще претърпи печатницата на БНБ. "Тези загуби са следствие от спирането на поръчките за банкнотопечатане, които се очакват от един от водещите производители в света в лицето на ФШОГ (Francois-Charles Oberthur Group - бел. ред.). При така създалата се ситуация се налага на по-голямата част от работниците и специалистите от цеха за банкнотопечатане да бъдe продължен принудителният отпуск – платен и неплатен, до приключване на проверката и обявяване на съответните резултати", посочва БНБ. От централната банка заявяват, че дотогава БНБ няма да коментира публично този въпрос. В края на юни БНБ съобщи за приключили преговори и постигната договореност за създаване на съвместно дружество за производство на банкноти в България между ПБНБ и Francois-Charles Oberthur Group, в което печатницата ще има 30% дял в новото дружество. Този дял ще бъде осигурен с апортна вноска от машини и оборудване. Френската компания ще инвестира парична вноска от "над 22 млн. евро за обезпечаване на бъдещата дейност и разрастване, срещу което ще придобие 70% от капитала". Преди десетина дни бившият депутат и вътрешен министър от БСП Румен Петков в свое изявление поиска да се разгледа сделката за печатницата на БНБ в парламента по време на извънредното събрание, свикано във връзка с ветото за актуализацията на бюджета. Според него става дума за скрита приватизация. След политическите изказвания и медийни публикации БНБ излезе с ново по-обширно прессъобщение с обосновка и защита на сделката. Според него единствената цел е да се привлече чужд партньор, като апортът е предимно на стари машини, закупени през 1996/97 г. "От гледна точка на създаване на технологични и конкурентни условия за производство на последно поколение банкноти (в това число евро банкноти) в ПБНБ са необходими мащабни инвестиции, които обаче, ако бъдат направени самостоятелно от акционерите в печатницата (БНБ и МФ), не могат да бъдат изплатени в дългосрочен план само с поръчките от БНБ и не може да бъде осигурена целогодишна заетост на работниците от банкнотния цех", твърдят от централната банка. Според тях алтернативният вариант, който е бил обсъждан, е закриването на банкнотното производство и освобождаване на персонала. Справка в Търговския регистър показва, че новото дружество, което според френската компания ще се казва "Обертюр фидуциар" АД, още не е регистрирано. През седмицата от БНБ не отговориха на въпросите на "Капитал Daily" какви защитни механизми ще предвиди уставът на смесеното дружество, за да се гарантира българският интерес. От отчета на печатницата на БНБ става ясно, че от 20.7 млн. лв. приходи тези от производство на банкноти са едва 17%, или малко над 3 млн. лв., като са напечатани 60 млн. банкноти. Според сайта на Francois-Charles Oberthur Group тя е произвела над 5 млрд. банкноти за над 70 държави по света. Пред БНТ от централната банка са заявили, че твърденията на Румен Петков "не отговарят на истината и на здравия разум"."БНБ никога досега не е допускала политическо вмешателство в своята работа, включително под формата на престорена загриженост. Защото ако днес някой започне да нарежда на централната банка как да управлява своето имущество, утре той може би ще поиска да дава или отнема банкови лицензи, или пък да управлява валутните резерви на България", заяви говорителят на БНБ Александър Урумов пред националната телевизия. В резултат на коментарите по въпроса управителят на БНБ Иван Искров е предложил с писмо до комисията по бюджет и финанси в Народното събрание да обясни мотивите и подробностите от подготовката за създаване на смесеното дружество. На заседание на бюджетната комисия в парламента в четвъртък беше решено Искров да бъде изслушан на първото заседание през септември. БНБ получи подкрепа за сделката от бивши централни банкери в лицето на Мартин Заимов и Емил Хърсев. Позициите в БСП също не са съвсем единодушни, като депутатът Петър Кънев, който е и собственик на най-големия конкурент на печатницата на БНБ - "Демакс", заяви, че не е работа на парламента да разглежда сделката. От Министерството на финансите, което е миноритарен акционер в дружеството, казаха, че са запознати с параметрите, но "осигуряването на банкноти и сеченето на монети е функция изключително на БНБ и като мажоритарен собственик на ПБНБ БНБ чрез управителния съвет е компетентният орган, който взима решения относно бъдещото му развитие". Любопитно е, че според съобщението на СГП тя се е самосезирала още на 13 август във вторник, но обявява това чак в петък. Практиката е подобни самосезирания да стават след решение на ръководството на държавното обвинение или на СГП, но винаги "съгласувано" с главния прокурор или неговите заместници. Проверката се наблюдава от прокурор Иван Гешев, който водеше първоначално разследването срещу издателите на "Труд" и "24 часа" Любомир Павлов и Огнян Донев, но го прекрати, след което беше отстранен. Гешев дълги години е работил като следовател в столичното следствие, а от 2006 г. става прокурор в Софийската районна прокуратура, а после е повишен в СГП. Разследването за сделката на БНБ попада в ресора на зам. градския прокурор Роман Василев, който от понеделник е и временно ръководител на цялата градска прокуратура.
Източник: Капитал (19.08.2013)

Фирмата на Огнян Донев и Любомир Павлов “Софарма” запорира дяловете на пазарджишкото дружество “М и М” ООД. То се занимава с дейности по здравна консултация и проблеми със зрението, както и с изработка на очила и други материали за очна оптика. Дружеството обаче има неразплатени задължения в размер на 290 хиляди лева плюс такси и лихви към “Софарма”, което наложило намесата на частен съдебен изпълнител. Бирникът сложи ръка на общо 2500 дяла във фирма “М и М”. Отделно от претенциите на Донев и Павлов пък е искът на една от банките, която има да си прибира над 90 хиляди лева от “М и М”. Междувременно един от съдружниците в закъсалата фирма - Нина С. поиска да напусне дружеството. От Агенция по вписванията и отказаха, но в петък Окръжният съд задължи чиновниците да извършат смяната в ръководния състав на фирмата.
Източник: Марица (19.08.2013)

Фирмата на Огнян Донев и Любомир Павлов “Софарма” запорира дяловете на пазарджишкото дружество “М и М” ООД. То се занимава с дейности по здравна консултация и проблеми със зрението, както и с изработка на очила и други материали за очна оптика. Дружеството обаче има неразплатени задължения в размер на 290 хиляди лева плюс такси и лихви към “Софарма”, което наложило намесата на частен съдебен изпълнител. Бирникът сложи ръка на общо 2500 дяла във фирма “М и М”. Отделно от претенциите на Донев и Павлов пък е искът на една от банките, която има да си прибира над 90 хиляди лева от “М и М”. Междувременно един от съдружниците в закъсалата фирма - Нина С. поиска да напусне дружеството. От Агенция по вписванията и отказаха, но в петък Окръжният съд задължи чиновниците да извършат смяната в ръководния състав на фирмата.
Източник: Марица (20.08.2013)

Планове на склад Старо хале, ръждясали ламарини, потънали в мръсотия прозорци, буренясал двор... Ако търсите помещение под наем за склад или производство в който и да било по-голям български град, много вероятно е да налетите именно на подобна картина. Заради кризата и икономическия застой инвестициите в нови индустриални площи (складови и производствени) от последните години не впечатляват с размах. Старото строителство преобладава – според статистиките на консултантските компании в София такъв тип са два от всеки три индустриални имота. А доколкото има ново, то е предимно за собствени нужди. Офертите на свободния наемен пазар действително се броят на пръсти. Така, дори при ограниченото търсене в момента, в някои райони на страната започва да се усеща липса на добри складови площи под наем. А това е повод някои от инвеститорите с подобни проекти вече да планират първа крачка от реализацията им. За момента това е по-скоро тест за пазара, движен от лекото раздвижване сред обичайните наематели – търговци на дребно, фармация, както и нарастващия интерес от последните години за базиране на малки производства от леката промишленост в различни точки на страната. Засега обаче ключовата дума е предпазливост. Леко разместване На пръв поглед търсенето на складови и производствени имоти в София тази година е нараснало значително. Според доклада на консултантската компания MBL през първото шестмесечие новоподписаните договори са за 64 608 кв.м – с 235% повече спрямо същия период на предходната година. Сред по-големите договори през полугодието са този на H&M и българското дружество на логистичната компания DB Schenker, което поема доставките на търговската верига. За целта операторът нае 8000 кв.м в северната част на София за централен склад на H&M за региона. От логистичната компания отказаха коментар, но потвърдиха, че са спечелили нов голям проект, който включва цялостно обслужване на веригата на доставките. С наем на 4500 кв.м в квартал "Дружба" е свързано и прехвърлянето на логистичните операции на търговската верига "Пикадили" към Univeg. Друг търговец с бърза експанзия – дрогериите DM, също централизира доставките си. За целта обаче ще ползва собствена база от 4000 кв.м, която се строи по поръчка в района на Елин Пелин. Размествания има и при част от веригите бензиностанции - OMV възложи снабдяването на магазините по обектите си на Havi Logistics, а Shell – на "Метро". И в двата случая обаче не е ясно доколко тези договори са свързани и с наем на нови площи. От примерите дотук може да се обобщи, че на наемния пазар, както и досега, най-активни остават търговските и логистичните компании. Едните – заради реорганизация на дейността си или смяна на оператора по доставките, другите – заради договори с нови клиенти. В същото време от пазара излизат по-малките дистрибуторски фирми, чийто бизнес пострада покрай навлизането на големите търговски вериги и затварянето на редица малки квартални магазинчета. Силен двигател остава фармацевтичният бранш, но там по-голямата инвестиция през последното шестмесечие е в собствени площи. Пример: новият склад от 20 000 кв.м на "Софарма" в столицата. От едно място на друго Общата картина обаче показва и друго: въпреки впечатляващия ръст пазарът остава движен от премествания на наематели и в по-слаба степен – от ново търсене. Подобно обобщение прави Владимир Гюрджиев, директор "Логистични и индустриални площи" в консултантската компания Forton International. Според него активността е била по-скоро в края на 2012 г. покрай изтичането на много 5-годишни договори, сключвани през 2008-2009 г. "Това доведе до известен ръст в търсенето на площи, главно от фармацевтични компании. Повечето обаче останаха в старите си бази, но при по-добри условия", обобщи той. Според директора "Парцели и индустриални площи" в MBL Христо Асенов във фармацевтичния сектор чест стимул за размествания сред наемателите са строгите регулации за съхранение на продуктите. "Изискванията в тази посока растат и големите компании постоянно са в търсене на складови площи, които ги покриват", обобщи той. Като цяло обаче фармацията се нарежда сред малкото сектори, които не пострадаха от сериозни спадове в годините на криза. Не така стоят нещата в търговията на дребно. Оборотите там намаляват и това не предполага навлизане на нови играчи или увеличение на площите за складиране. Ако има интерес към нови наеми, той е свързан по-скоро със стремежа на търговците да организират по нов начин доставките си. По оценки на инвеститори в момента наемният пазар на складове е движен по-скоро от средните по мащаб търговци. Повечето от големите вериги обслужват доставките си от собствени бази, които изградиха в годините на силен пазар преди кризата. "Тогава кредитната активност беше висока и компаниите майки в търговията на дребно не се колебаеха да инвестират в собствени складове", обобщи Велизар Проданов, проджект мениджър в "К енд К инженеринг". По думите му сега, дори при достигане на по-големи обеми на дейност, които предполагат подобна инвестиция, търговските вериги трудно се решават да затворят средства в собствени складови площи. Влагат по-скоро в развитие на мрежата си от магазини и в стокооборот. Според Проданов пасивността на нови складови инвестиции на търговците е стимул за развитие на проекти с площи под наем. Подобно начинание обаче би било в относително скромни размери. Място за производство По-голям потенциал за търсене на индустриални площи участниците на пазара единодушно виждат в изнасянето на производства към страната. Според консултантските компании интересът в тази посока бе по-осезаем миналата година. В момента е колеблив заради политическата нестабилност, но все пак се очертава като тенденция. А с него върви и търсене на площи за производство и складиране на продукция. Владимир Гюрджиев посочва като водещи в запитванията производители от леката промишленост – автомобилни компоненти, електроника, текстил... Сред примерите за изнесени производства от последните години са базата на южноафриканската ALC край София, сервизният център на Pentax в Пловдив, както и тази на гръцката компания за елементи за соларни системи Nobel Xilinakis в Елин Пелин. Тази година на пазара стъпи и швейцарската компания за производство на електронни компоненти LEM, която нае 4500 кв.м в София. Междувременно бе обявена и сделката за бившата фабрика за преработка на вълна на ADF в Първомай, купена от турския производител на какако Altinmarka. Интерес към изнасяне на производства в България и региона заявяват основно инвеститори, които работят за европейския пазар. Предимствата на страната са в няколко посоки – географска близост, членството в ЕС, което спестява редица митнически процедури, евтината земя и работна ръка... Недостатък, който често работи в полза на конкурентни дестинации като Румъния в тези случаи, е малкият вътрешен пазар. Веднъж взели инвестиционно решение за България обаче, тези компании се сблъскват и с друг проблем – липсата на подходящи площи за реализация на плановете им. "Кризата спря инвестициите в складови и логистични бази. Особено такива, предлагани под наем на свободния пазар, а не строени по поръчка на инвеститор или за собствени нужди", обобщи Христо Асенов от MBL. По думите му това е причината в момента свободните площи да са под 5% от общото предлагане. Това обаче не изключва и наличието на трудно отдаваеми имоти – от една страна, заради наличието на стари и нефункционални бази, от друга, заради специфичните изисквания на наемателите. В София и сателитните селища например сега има интерес към производствени имоти, докато повече бази са сертифицирани за складова дейност и в тези случаи се налага промяна на предназначението. "Ако в момента търсиш 2000 - 3000 кв.м склад, няма къде да влезеш", коментира и Владимир Гюрджиев от Forton. По думите му на пазара има големи запаси от стари постройки за по 1-2 лв./кв.м, но в тях не е инвестирано и дори при компромис не биха покрили изискванията на наемателите. В такива случаи т.нар. строителство по поръчка на клиент (build to suit) също не е вариант, тъй като обикновено отнема около година. А инвеститорите често изискват решения, които да им позволят да започнат операции до 3-4 месеца. Според Владимир Гюрджиев това е една от причините повечето от новите производства да прохождат в наети площи. "По-малките компании от самото начало търсят бази под наем, докато големите влизат с договори за 1-2 години и ако бизнесът потръгне, инвестират в собствено строителство", обобщи той. За момента обаче всички са предпазливи в плановете си. С малки стъпки Дори при сигналите за недостиг на качествени складови и производствени площи инвеститорите не рискуват с мащабни проекти. Амбициозно замислените индустриални зони край София все още чакат големи наематели, които да дадат начален тласък в развитието им (за момента като такъв се очертава само германската Behr-Hella Thermocontrol в държавната зона в Божурище). За рестарт се готвят по-скоро за малки бази, при това на етапи. През есента започва строителството на първата част от логистичния парк East Ring на "К енд К инженеринг". Компанията, в която дялове държат бившите мажоритарни собственици на магазините "Техномаркет" Христо Кусев и Николай Китов, ще строи върху терен от 200 дка до самите строителни граници на София (след отбивката за Нови хан от магистрала "Тракия"). Първият етап от логистичния парк обаче ще бъде реализиран върху 30 дка от общата площ и ще включва 6000 кв.м складове, осем рампи за разтоварване и 150 кв.м прилежащи офиси. "Проектът, подобно на още 4-5 в района на София, стоеше на масата през последните години. От началото на 2013 г. обаче има раздвижване в търсенето на модерни складови бази и решихме да започнем реализацията му", коментира Велизар Проданов. Според него интересът е именно към площи под наем, тъй като много компании ги е страх да планират дългосрочно и търсят 2-3-годишни договори. Това не позволява и реализацията на строителство по поръчка, тъй като то обвързва клиентите за дълъг период от време. Плановете на "К енд К инженеринг" са новоизградената база да бъде отдадена на между един и трима наематели, като минималната единица ще е 2000 кв.м. Вече са водени и предварителни разговори с търговски вериги, които проявяват интерес към проекта. "Ако до следващата пролет сградата бъде отдадена, ще започнем втори етап от инвестицията", обобщава Велизар Проданов. Също в източна посока, но край околовръстното шосе на София, до месеци започва строителството на логистичен център на "Бългериан пропърти дивелопмънтс". Според директора "Бизнес развитие" в инвестиционната компания Минко Борджуков до месец-два ще има разрешение за строеж, а самото строителство се очаква да приключи до есента на 2014 г. Парцелът е с лице на околовръстния път в района на Кривина. На него ще бъдат изградени 10 000 кв.м модерни складови площи, отговарящи на стандартите за този тип строителство като междуколонни разстояния, височина, настилки, климатизация, площи за маневриране и др. Плановете на "Бългериан пропърти дивелопмънтс" също са да предложи по-голямата част от складовите площите – около 8000 кв.м, на свободния наемен пазар. За половината от тях вече се водят разговори и с някои от наемателите в останалите проекти на компанията – логистичните паркове във Варна и Русе. На останалите 2000 кв.м тя ще оперира сама. За момента обаче компанията оценява този проект по-скоро като инвестиция с дългосрочна възвращаемост. Стратегическата й цел е да покрие страната с мрежа от логистични центрове. След тези във Варна, Русе и София ще се инвестира в такъв и в Южна България. На сегашния етап Минко Борджуков вижда потенциал за инвестиции в складове под наем основно в София, докато в страната перспективите са по-скоро за строителство по поръчка на производствени бази. Подобен проект "Бългериан пропърти дивелопмънтс" предстои да реализира в Северна България, но за момента не дава подробности около него. На етапи ще бъде реализиран и проектът за "Логистичен парк Родопи" до село Белащица край околовръстното шосе на Пловдив. Инвеститор е собственикът на козметичната компания "Роза импекс" Димитър Георгиев чрез компанията Ди Ей Джи. В окончателния си вид логистичният парк ще има 8 терминала с около 100 000 кв.м стелажни складови площи, но плановете за момента са да се строи на малки части, в зависимост от търсенето. Концепцията и тук е площите да се предложат на свободния наемен пазар. Макар и започваните проекти за момента да изглеждат смели, реализацията им определено ще е бавна и много премислена. От една страна търсенето е свито, а цените на първокласните складови площи в София трудно надхвърлят 4-4.50 евро/кв. м, т.е. възвръщаемостта от инвестициите ще е трудна. В същото време началната инвестиция в подобни проекти винаги е висока, тъй като се строят на гола поляна и обикновено са свързани с високи първоначални разходи за докарване на ток, вода, канализация и прилежаща инфраструктура. По всичко личи, че поне в близките години пазарът ще е труден, а инвеститорите на него ще останат единици.
Източник: Капитал (23.08.2013)

Консолидираната печалба на Софарма продължава с ръста си, като към края на второто тримесечие тя се повишава с нови 17.4% до 28.86 милиона лева, посочи изнесения консолидиран отчет на холдинга. В основата на повишението стои доброто представяне на приходите от продажба на стоки, които нарастват до 233.1 милиона лева, в сравнение с 208.8 милиона лева година по-рано. Общите приходи на фармацевтичния холдинг нарастват до 379 милиона лева от 352 милиона лева през изминалата година. Разходите на холдинга също нарастват, но с по-забавени темпове, повишавайки се до 343.7 милиона лева, от 324.6 милиона лева преди година. Разпределена на броя на акциите печалбата възлиза на 24.8 стотинки на акция. За последната една година акциите на холдинга са поскъпнали с 36.2%, като повишението им през последните шест месеца е значително по-голямо и възлиза на 52.7%.
Източник: profit.bg (02.09.2013)

"Ромфарм" придоби дял и в "Софарма" Най-активният купувач през последната година - "Ромфарм компани", направи поредната си сделка за милиони. След като придоби два огромни портфейла със земеделска земя, сега малко известната група направи портфейлна инвестиция в най-голямата фармацевтична компания на фондова борса в София - "Софарма". Тя е изкупила дела на Любомир Павлов (бивш партньор на акционера в "Софарма" Огнян Донев в издателския бизнес) и вече притежава 13.5% от "Софарма" в сделка за 36 млн. лв. Покупката слага началото на нова инвестиционна фаза за "Ромфарм". Последните две години тя отдели по различни оценки близо 200 млн. лв. за закупуването на земеделска земя в страната и вече е най-големият частен собственик с малко под 1 млн. дка. Сделката може да се определи и като нова линия в развитието на "Софарма", чиито акции последните години бяха потискани от атаките срещу един от ключовите акционери и председател на съвета на директорите на компанията, Огнян Донев, който заедно с продавача на пакета доскоро бе сред издателите на вестниците "24 часа" и "Труд". "Много се радвам, че колеги от бранша оценяват като добра инвестицията в нашата компания. Освен като акционери се надявам, че ще можем да намерим синергия между двете компании и сътрудничество на пазарите ни", коментира пред "Капитал" Донев. "Искам да насоча интереса си към Франция, защото там икономическата обстановка е по-добра и възвращаемостта е по-бърза", поясни мотива за сделката продавачът Любомир Павлов. Представители на купувача не бяха открити за коментар. Според близки до сделката източници инвестицията е портфейлна и не става въпрос за конкурентно изкупуване. Единственият пряк ефект в бъдеще може да дойде по линия на увеличаване на износа на "Софарма" към разработения от "Ромфарм" пазар в Русия и бившите републики. Според данните от седмичния бюлетин на Централния депозитар "Ромфарм компани" е изкупила дела от малко над 9% на "Финансова консултантска компания". Последното дружество е еднолична собственост на Любомир Павлов, който заедно с Огнян Донев купи издателството на вестниците "24 часа" и "Труд" от германската WAZ в края на 2010 г. Сделката бе последвана от акционерни битки, медийни нападки, прокурорски разследвания и натиск над "Софарма", Донев и Павлов, които в крайна сметка приключиха с пълна смяна на собствеността над медийната група и излизането на двамата от бизнеса. Финално издателският бизнес беше придобит тази пролет от дружеството "Про нюз България", където номинално собственик е бившият главен редактор на "24 часа" Венелина Гочева. Павлов започна да разпродава дела си в "Софарма" малко след натиска над него и партньора му в издателския бизнес с участието на прокуратурата миналото лято. През есента на миналата година и началото на тази "Финансова консултантска компания" намали участието си във фармацевтичната компания от 16.25% на 9.65%. През януари тази година например продаде малко над 4 млн. акции (около 3% от капитала й) на "Донев инвестмънтс холдинг" на цени между 2.05 и 2.01 лв. за акция. Сега продава остатъчния си дял в "Софарма" на средна цена около 3.25 лв. за акция. Оттеглянето на Павлов дава възможност за същественото разширяване на вече богатия инвестиционен портфейл на "Ромфарм". Засега по всичко личи, че инвестицията е портфейлна, но не пречи в даден момент групата да увеличи амбициите си предвид размаха на вложенията й до момента. Освен с фармация последните години "Ромфарм" се занимава активно и с инвестиции в земеделска земя. Първоначално финансира покупките на три свързани с нея компании - "Ставен", С.И.Г. и "Росагрофонд". След което обаче започна да изкупува огромни портфейли земя и големи фондове за земя директно през "Ромфарм компани". Последните и многомилионни сделки в тази сфера са придобиването на близо 180 хил. дка от ликвидиращия се фонд за земя "Еларг" за 90 млн. лв. и покупката преди месец на фонда за земя "Серес", който има в портфейла си още около 186 хил. дка. Всъщност след тези сделки групата на "Ромфарм" е най-големият частен собственик на земеделска земя в България. По информация от пазара портфейлът и вече е в рамките на 850-900 хил. дка. Дотук само земеделските инвестиции на "Ромфарм" през последните години може да се оценят на около 200 млн. лв. За 9-процентовия дял в "Софарма" пък "Ромфарм" плати миналата седмица още 36 млн. лв. Преди това компанията е изкупила на дребно още 4.5% и така в момента е сред трите най-големи акционера в "Софарма" с 13.5% от капитала й. "Донев инвестмънтс холдинг" притежава 26%, а "Телекомплект инвест" притежава около 21% от регистрирания капитал според данните от последното общо събрание на "Софарма". Други големи акционери са пенсионните фондове на "Доверие", "Алианц" и Ай Ен Джи. Покупката на "Ромфарм" идва в момент, в който акциите на "Софарма" започнаха да възстановяват отчасти загубената си стойност последните близо три години. От началото на годината книжата на дружеството са поскъпнали с 38% на Българската фондова борса. Те се търгуват и на пазара във Варшава, където последната година са поскъпнали с близо 89%, като основна част от ръста е от последните дни на август малко преди сделката на "Ромфарм".
Източник: Капитал (10.09.2013)

Любомир Павлов се раздели с основния пакет акции на "Софарма" Бизнесменът Любомир Павлов е продал основния пакет акции, които притежаваше в „Софарма“. Неговата „Финансова конслутантска компания“ се е разделила 9% от капитала на фармацевтичното дружество срещу 36 млн. лв. Купувач е друга фармацевтична фирма - “Ромфарм компани“. На сайта на Българска фондова борса (БФБ) се съобщава, че на 10 септември 2013 г. в „Софарма” АД е постъпило уведомление за разкриване на дялово участие по Закона за публичното предлагане на ценни книжа от „Ромфарм Компани“ ООД за покупка на 11 885 951 броя акции, които представляват 9 на сто от капитала на дружеството. Така дяловото участието на „Ромфарм Компани“ ООД в капитала на „Софарма” АД вече достига до 13,53%. Датата на регистрация на сделката в Централен депозитар АД е 5 септември 2013 година. Компанията на Павлов запазва 800 000 акции в „Софарма“, което се равнява на 0,0355% от капитала. Пред в. "24 часа“ Любомир Павлов изтъкна като причина за продажбата на акциите доброто предложение, което е получил. Той допълни, че инвестициите, които планира във Франция носят много по-висока и по-бърза възращаемост. Павлов припомни, че инвестира в различни проекти на Лазуриния бряг, в това число предимно луксозни имоти, които не са засегнати от кризата. Освен това той ползва услугите на български, архитекти, дизайнери, инженери и строители. В началото на миналата борсова седмица (2-5 септември) акциите на фармацевтичната компания попаднаха във фокуса на вниманието, когато големият пакет ценни книжа беше продаден. На 3 септември по позицията на "Софарма" бяха прехвърлени 11 897 268 лота на цена от 3.051 лева, като намалението беше с 1.21%. Това доведе до понижаване на цената на акциите, както и на индекса SOFIX, тъй като "Софарма" е една от 15-те компании, включени в него. В началото на тази седмица (9 септември) акциите на компанията се търгуваха за 3,266 лв., което е понижение с 1,18%. Според финансовия отчет на "Софарма" за първото полугодие на 2013 г. собственият капитал на фармацевтичната компания до 30 юни 2013 е 414,95 млн. лв. спрямо 391,35 млн. за същия период през миналата година. Основният акционерен капитал е 132 млн. лв. Общата сума на собственият капитал и пасивите е 799,06 млн. лева спрямо 745,4 млн. лв. през първото полугодие на 2013 г. Нетната печалба за периода пък е 30,63 млн. лв спрямо 25,44 млн. лв за периода януари-юни 2012 г. Също по данни от финансовия отчет с дял над 5% в "Софарма" са "Донев Инвестмънтс Холдинг" (25,78%), "Телекомплект инвест" (20,42%), "Финансова консултантска компания" ЕООД (9,09%) и Универсален пенсионен фонд "Доверие" (6,75%).
Източник: econ.bg (12.09.2013)

Софарма АД вече притежава 3.98% от собствените си акции, информираха от фармацевтичната компания. Само за последната седмица, дружеството е изкупило обратно 13 725 собствени акции, с което броят им нарасна до 5.248 млн. лота. Средната цена на обратно изкупените книжа за периода от 26 септември до 2 октомври е 3.29 лв. Софарма планира да изкупи до 10% от книжата си в период до 2017 г., като минималната и максималната цена ще са в диапазона от 2.10 до 5.50 лв. за брой. Компанията неведнъж е обявявала, че ще използва тези акции в бъдеще, за да обезщети акционери на дружества, които се цели да бъдат влети в Софарма. Днес по позицията бяха прехвърлени 35 758 акции на нива от 3.24 до 3.29 лв. за лот.
Източник: profit.bg (04.10.2013)

Прехвърлиха 20% от "Агро финанс" през борсата Голямо прехвърляне на 20% от "Агро финанс" АДСИЦ срещу 15.1 млн. лв. беше извършено през фондовата борса в четвъртък. В една сделка, сключена малко преди края на сесията, бяха изтъргувани 6 443 941 акции при цена от 2.345 лв. за лот. Сред големите акционери в компанията са E. Miroglio Finance, Radiant Technology, "Кооп инвестмънт", Корпоративна търговска банка, "Никкомерс 01" ЕООД. Сделката подкрепи оборота на БФБ за деня в една слабо активна търговия, която приключи позитивно за индексите. По-обемна беше търговията с акции на "Софарма", "Експат бета" и "Химимпорт". Инвеститорите проявиха активност в сделките с компенсаторни инструменти, като търговията с тях беше за над 180 хил. лв. В четвъртък бяха оповестени параметри на публичното предлагане на акции от увеличението на капитала на "Интерскай" АД. Компанията ще се опита да набере 3 млн. лв. , за да благоустрои пистата си край Елин Пелин. Тези подобрения ще направят възможно приемането на полети на 6-8-местни бизнес джетове, което ще привлече нови наематели на площадката и ще генерира по-големи приходи от продажби на горива и авиационни услуги. Основен акционер, държащ 99.99% от акциите на "Интерскай" АД, е "Албена" АД, така че увеличението на капитала ще зависи изцяло от участието на мажоритарния собственик.
Източник: Капитал (04.10.2013)

С парите от увеличението Софарма имоти АДСИЦ стартира плащането на дивидент Увеличението на капитала на Софарма имоти АДСИЦ е било успешно на практика на 100%, като са записани 2 454 782 акции или само с 15 под максималния размер, показват данни на дружеството, публикувани чрез БФБ-София. Една акция се записваше срещу 5,4 права и тъй като няма възможност за точно нагаждане, възможността за записването на тези 15 акции вероятно е загубена именно при закръгляването. Привлечените средства са 5,891 млн. лв., като вписването на новите акции в Търговския регистър е на 7 октомври 2013 г. Предстои разблокиране на набирателната сметка и използване на парите за плащане на дивидента за 2012 г., право на който имат акционерите към 5 юли 2013 г. Началната дата за изплащане е 15 октомври 2013 г., а общата сума за дивидент е 5,7 млн. лв., или с малко под сумата на получените от увеличението средства. Брутният дивидент на една акция е 0,4298 лв. Съобщенията за успех на увеличението на капитала и за стартиране на плащането на дивидента са обявени едновременно. Отчетът на Софарма имоти АДСИЦ показва текущи активи за 2,9 млн. лв. (от които 1,9 млн. лв. парични средства) и много по-големи текущи пасиви от 16,3 млн. лв. (включително задълженията за дивиденти). Сред записалите от увеличението са СИС Кредит АД с 427 хил. лв., Врамед АД (част от групата на Софарма АД) с 5 865,6 лв, Текс АД с 307 хил. лв., Донев инвестмънтс холдинг АД с 915 хил. лв., Константин Димитров Шаламанов (изпълнителен директор на Лавена АД) с 2 400 лв., Огнян Донев с 1,15 млн. лв., Венцислав Стоев с 1,46 млн. лв., Телекомплект инвест АД с 1,1 млн. лв., Софарма АД с 12 470 лв., Телекомплект АД със 110 хил. лв., Борис Борисов с 286 хил. лв. и други. Лицата записали най-много акции ще получат и най-големите дивиденти, тъй като са най-големите акционери към 30 юни 2013 г. Например Донев инвестмънтс холдинг АД е с дял от 19,09%, Телекомплект инвест АД е с 18,64%, Телсо АД е с 5,22%, Венцислав Стоев е с 24,74%, а Огнян Донев с 16,14%. Акциите на Софарма АД поскъпват с 1% за последните 12 месеца до 2,428 лв. за акция и 38 млн. лв. пазарна капитализация, като за периода е разпределен и брутен дивидент от 0,4298 лв., което реално увеличава печалбата от инвестицията до около 20%. Основен актив на дружеството са двете кули на Софарма Бизнес Тауърс в София.
Източник: Инвестор.БГ (09.10.2013)

Турската Garanti Koza купи имоти за 23 млн. лв. Турската компания Garanti Koza е на път да реализира една от най-мащабните имотни инвестиции в България за последните години. В карето между бул. "Александър Малинов" и ул. "Филип Аврамов" в столичния квартал "Младост 3", където в момента се намира центърът "Нова Деница", тя планира да изгради мащабен комплекс с жилища, търговски площи и хотелска част. Заради размера си инвестицията ще бъде реализирана на няколко етапа. Турската компания вече е придобила терените за бъдещото строителство чрез дружеството "Гаранти коза България". Сделките са приключени през май и са на обща стойност около 23 млн. лв. В ролята на продавач са три фирми – и трите собственост или контролирани от Любомир Павлов, който преди месец излезе и от инвестицията си във фармацевтичната компания "Софарма". Заедно с ключовия акционер в "Софарма" Огнян Донев известно време Любомир Павлов бе и съиздател на вестниците "Труд" и "24 часа". Според източници, близки до сделката, инвестицията в София е първа за турската компания в България. Преди покупките от дружествата на Любомир Павлов тя е разглеждала и други опции, но в крайна сметка се е спряла на имотите на "Нова Деница". Пръв информация за сделката съобщи вестник "Преса". Цялата инвестиция ще бъде реализирана на площ над 31 дка. Тя включва няколко парцела, най-големият от които е този под "Нова Деница" с площ 20.4 хил. кв.м. Продавач е дружеството "Ди ен Джи Асетс", а платената цена според имотния регистър е 10.366 млн. лв. В нея влиза и триетажната сграда на търговския център с разгъната застроена площ 7539 кв.м. В момента имотът е отдаден под наем, като сред наемателите са ресторант Happy, клон на Първа инвестиционна банка, мебелни къщи. Според запознати с плановете на инвеститора обаче сградата ще бъде разрушена и на нейно място ще бъде изграден бъдещият комплекс. От друго дружество - "Деница имоти", турската компания е придобила още 6.44 дка в съседство при цена 2.15 млн. лв. Имотът представлява зелена площ с лице към бул. "Александър Малинов" и е апортиран в капитала на компанията от "Ди ен Джи асетс" в края на 2009 г. Според устройствения план на район "Младост" върху него не може да се строи, а отреждането е за зелена площ с обществен достъп. Третият придобит парцел от "Гаранти коза" също е зелена площ с лице към бул. "Александър Малинов". Продавач е дружеството "Недвижими имоти София", а за терена от малко над 4000 кв.м е платена цена от 10.3 млн. лв. Имотите и в трите дружества са били заложени в полза на Уникредит Булбанк, но ипотеките върху тях са вдигнати след приключването на сделките с Garanti Koza. Банката финансира и купувача на парцелите и сградата на "Нова Деница", като вероятно ще кредитира и бъдещото строителство върху тях. Каква ще е инвестицията в него обаче все още не е ясно. Върху парцела и сградата на "Нова Деница" в края на 2012 г. беше наложен и запор от частен съдебен изпълнител заради неуредени отношения между Любомир Павлов и издателя Недялко Недялков, с когото издаваха вестник "България днес". Месец по-късно той бе вдигнат. В коментар пред "Капитал" Любомир Павлов посочи като причина за продажбата решението да изтегли бизнеса си от България, тъй като на този етап не може да получи очакваната доходност от парите си. В момента се занимава със строително предприемачество във Франция, където по думите му икономическата обстановка е по-добра и може да се постигне по-висока възвращаемост. Той обясни, че максималният приход от площите в "Нова Деница" е бил 100 хил. лв. месечно, т.е. съотнесена към приходите от наем, продажбата се е оказала по-добра алтернатива. Финансовите отчети на "Ди ен Джи асетс" показват същото – миналата година приходите на дружеството са нараснали до 1.017 млн. лв. при 846 хил. лв. година по-рано. След приспадането на оперативните разходи обаче то е успяло да обслужва само лихвите по заема си и е приключило годината на загуба от 400 хил. лв. Любомир Павлов посочи, че също е разглеждал като инвестиционна алтернатива строителството на мултифункционален комплекс на мястото на "Нова Деница", но се е отказал заради големия мащаб и дългия срок на откупуване на инвестицията. По негови оценки реализацията на подобен проект на мястото на търговския център изисква поне 30 - 40 млн. евро допълнителни вложения извън платената за земята цена. Самият той подкрепя проекта на новия инвеститор и остава като консултант по него.
Източник: Капитал (15.10.2013)

Фармацевтичната компания Софарма АД, ръководена от Огнян Донев, продължава да увеличава дела на собствените си акции, става ясно от корпоративно съобщение на сайта на борсата. За последните 5 работни дни дружеството е закупило нови 7650 лота на средна цена от 3.27 лв. за брой. Така към 16 октомври Софарма АД притежава 5 297 645 акции, представляващи 4.01% от акционерния капитал на дружеството. За месец септември 2013 г. Софарма АД реализира ръст в продажбите си с 12% спрямо същия месец на предходната година в т.ч. със 17% увеличение на продажбите за вътрешен пазар и с 10% увеличение на продажбите за износ. Приходите от продажби от началото на тази година се намаляват с 1%, в т.ч. с 6% увеличение на продажбите за вътрешен пазар и с 3% спад за износ спрямо същия период на 2012 г. Днес над 70 хил. акции на компанията смениха собствеността си на нива от 3.25 до 3.288 лв. за брой.
Източник: profit.bg (18.10.2013)

"Елана Агрокредит" привлече професионални инвеститори Професионални инвеститори са записали основната част от акциите, които "Елана Агрокредит" предложи на пазара чрез процедура по първично публично предлагане (IPO). В нея са се включили и 85 индивидуални инвеститори е видно от списъка на новите акционери, публикуван в търговския регистър. Така дружеството успя да набере ресурс от 4.4 млн. лв., чрез които увеличи капитала си от 700 хил. лв. на 5.1 млн. лв. Предстои му листване на фондовата борса и допълнително привличане на заемен ресурс, с което разполагаемите средства да се увеличат до над 15 млн. лв. Това ще позволи на дружеството да разгърне дейността си по предлагане на финансов лизинг за купувачи на земеделска земя. Пред "Капитал Daily" изпълнителният директор на "Елана Агрокредит" Камен Колчев прогнозира, че наличните към момента средства ще бъдат инвестирани до края на първото тримесечие на следващата година. Той съобщи, че вече се водят преговори с чужда банка за отпускане на кредит. Колчев очаква, че когато стартира търговията на БФБ, като акционери в компанията ще се появят и пенсионните фондове, които са заявили интерес към дружеството, но до този момент не са навлезли в него, тъй като законът ги ограничава да участват в първични публични предлагания. Преди IPO-то основен акционер в "Елана Агрокредит" бе "Елана холдинг" с 35.57%, а Камен Колчев притежаваше пряко под 1% от компанията. След процедурата с най-голям дял от капитала е "ЕФ-Консулт", който е записал 1.4 млн. акции. Собственик на дружеството е "Ти ай мениджмънт", показва справка в ДАКСИ. Другите големи инвеститори са "Химакс Фарма" със 700 хил. акции и "ДФ ДСК Растеж" с 300 хил. акции. Покупки са направили още "Софарма" и "ЗАД Булстрад Виена иншурънс груп". Общо професионалните инвеститори са записали 3.2 млн. акции с номинална и емисионна стойност 1 лв. При индивидуалните инвеститори най-много акции са придобили Ани Митова, която е записала 107 500 броя, Петър Спасов, купил 100 хил. акции от IPO-то, и Иван Митов, който притежава 87 960 акции на "Елана Агрокредит". Възможност да ги продадат на вторичен пазар ще се отвори до месец и половина, колкото трае максималният срок на процедурите по листване на емисията на Българската фондова борса. Тогава ще проличи и какъв е интересът към дружеството от страна на пенсионните фондове. Да се намери продукт, който да отговори на техните потребности е задача, която дружеството постига с това предлагане, не крие изпълнителният му директор Камен Колчев. "Пенсионните фондове харесват продукта и имат голям интерес към него. Очакваме те да се появят сериозно на вторичния пазар", каза Колчев. Според него фондовете ще бъдат привлечени от ниския риск, дългия инвестиционен хоризонт и стабилната дивидентна доходност, която предлага дружеството. По устав "Елана Агрокредит" разпределя 90% от печалбата си като дивидент за акционерите. Смята се, че рискът е нисък, тъй като до изплащане на лизинга то е собственик на земята, която се купува. Така при всяко неплащане от страна на клиента дружеството има право без съдия-изпълнител да реализира обезпечението. Имайки предвид, че пазарът на земеделска земя остава ликвиден, в "Елана Агрокредит" не очакват затруднения, макар да признават, че има и известни рискове. "Има сезонност на пазара на земеделска земя. Той е по-активен след прибиране на реколтата, но в началото на годината земеделците получават субсидии", посочи Камен Колчев. "Пазарът замира през юни и юли, но това е добро време за осъществяване на вторично предлагане", каза още той. Така мениджмънтът не крие намеренията си да продължи с набирането на капитал, което да превърне дружеството в голям играч на пазара, редом до банките, предлагащи кредити на земеделските производители. Според собствените анализи на "Елана" земеделската земя ще продължи да е активно търгувана през следващите години, движен от институционалните инвеститори като продавачи, като потенциалът на пазара е за сделки за 2 млн. лв. месечно. "Ако трябва да съм честен, на определен момент разчитах да наберем малко повече пари, но при тази ситуация в държавата, а и на пазара, и това си е успех", коментира резултатите от първичното публично предлагане Камен Колчев. Ръководеното от него дружество е едно от трите, опитали да наберат ресурс от пазара по този начин от 2010 г. насам. За справка - другите две осмелили се - "Риъл Булленд" и "Дир БГ" - успяха да наберат общо 352 хил. лв. Макар да не успя да изпълни целта си за набиране на 15 млн. лв. от първия път, "Елана Агрокредит" постигна целта си и резултатите от предлагането могат да се изтълкуват като показателни за това, че пазарът в България вече е готов да финансира инвестиционни проекти.
Източник: Капитал (28.10.2013)

Неконсолидираната печалба на Софарма се понижава с 10.6% през третото тримесечие на годината, сочи публикувания отчет на фармацевтичния гигант на сайта на борсата. Причината – понижаване на приходите до 182.9 милиона лева от 186.9 милиона лева година по-рано. В същото време разходите на холдинга се запазват почти без промяна при ниво от 148.5 милиона лева. Акциите на холдинга поскъпнаха с 0.8% по време на днешната им търговия до ниво от 3.3 лева. От началото на годината те са се повишили с 57.1%, или значително над повишението на индекса SOFIX от 33%.
Източник: profit.bg (31.10.2013)

"Ромфарм компани", известна повече с това, че е най-големият собственик на земеделски земи в България, прави втора поредна инвестиция в основната си сфера на дейност - производството на лекарства. Както и преди, тя е портфейлна и за втори път е в акции на компанията от групата на "Софарма". От миналата седмица "Ромфарм" вече е солиден миноритарен акционер в "Софарма", след като е увеличила дела си до 5.02% от капитала на "Българска роза Севтополис" - Казанлък. "Ромфарм компани" е българското подразделение на румънския производител на лекарства "Ромфарм", собственост на двама българи - Венелин Георгиев и Тенчо Шиков. Първите големи стъпки на дружеството на местния пазар бяха свързани с инвестициите в земеделска земя, в които дружеството вложи над 200 млн. лв. Постепенно изкупуване "Ромфарм компани" започнаха да изкупуват от пазара акции на "Софарма" за пръв път през април тази година, но покупките им не надвишаваха 5%. През септември обаче в договорена сделка дружеството изкупи 9% дял в "Софарма" срещу 36 млн. лв. Продавач беше акционерът Любомир Павлов, който беше съдружник на председателя на съвета на директорите Огнян Донев в бизнеса с вестници. Благодарение на предишните покупки през борсата "Ромфарм компани" се оказа с дял от 13.5% в капитала на "Софарма", което я превърна в забележим акционер. Навлизането в "Българска роза Севтополис" също е станало постепенно, в периода юни - октомври, когато имаше по-значителна активност с акциите на казанлъшкото дружество на БФБ. Заводите в Казанлък също са компания от групата на "Софарма", макар че фирмата няма мажоритарен дял в собствеността им. "Българска роза Севтополис" произвежда фитопродукти и таблетки основно по поръчка на "Софарма". Портфейлна инвестиция До момента от купувача "Ромфарм" не са коментирали инвестицията си, но за разлика от покупките на земя във фармацията става въпрос за портфейлна инвестиция. По думите на Огнян Донев, председател на съвета на директорите на "Софарма", пред "Капитал" са водени разговори с новите акционери и ще се търси синергия в работата между двете дружества. "Ромфарм" притежават заводи за капки за очи в Румъния, като Русия и бившите съветски републики са техен основен пазар. "Софарма" също е крупен износител за тези държави и вероятно ще се търси обща дистрибуция или разширяване на клиентската база.
Източник: Капитал (06.11.2013)

К. Салонен: Инвестирахме 11 млн. евро на БФБ и очакваме добра възвръщаемост KJK Capital e финладско управляващо дружество с активи под управление от 170 млн. евро. Регионите в които инвестира са Балтийският и Балканският. KJK Capital Има офис в Хелсинки, Талин, Вилнюс, Люксембург, Сараево и Сплит. Дружеството е регулирано от финландската комисия за финансов надзор. Създадено е през 2010 г., но неговите служители имат до 25-годишен опит в инвестиционното управление. Кари Салонен има 25-годишен опит в различни водещи финансови институции като Kansalis-Osake-Pankki’s, ING Group’s и Danske Capital’s investment management operations. В Danske Capital той е работил като мениджър на няколко фонда за Източна Европа, базирани във Финландия и Люксембург. Той е един от първите инвеститори на балтийските капиталови пазари през 1993 г. Той е и от първите мениджъри на фонд за инвестиции на Балканите, създаден през 2004 г. - Г-н Салонен, как ще гласува KJK Capital на общото събрание на ЧЕЗ Разпределение по точките за дивидент от 1 000 лв. на акция и сплит от 10:1? Ние адмирираме изплащането на дивидент от паричните средства, които не са необходими за дейността на ЧЕЗ Разпределение България АД. Според нас дружеството ще има нужда от малко средства за инвестиции в обозримото бъдеще. Затова ако компанията започне дивидентна политика с конкретен дивидентен доход, инвеститорите ще могат много по-лесно да изчислят своите очаквания за възвращаемост от инвестицията. Много институционални инвеститори, като нас или като местните пенсионни фондове, очакват възвращаемост на база дивиденти, не само печалба от продажба на инвестицията. Всеки инвеститор харесва постоянните положителни парични потици. Например в Румъния напоследък имаше няколко първични публични предлагания (IPO) и вторични публични предлагания (SPO), като например Transgaz през пролетта и Romgaz през октомври. И двете компании предлагат много висока дивидентна доходност от над 10% годишно. Акциите на Romgaz бяха презаписани многократно, благодарение на атрактивната дивидентна доходност. Затова и купихме акции и в двете румънски компании. Тъй като акциите на ЧЕЗ Разпределение България АД са много неликвидни, трябва да се направи всичко необходимо, за да може акциите да са лесни за търговия. И една от мерките естествено е да се направи сплит, чрез намаляване на номиналната стойност на една акция от 10 на 1 лв. Текущата цена от около 1 600 лв. на акция е прекалено висока за местните индивидуални инвеститори. В бъдеще ЧЕЗ Разпределение трябва да бъде по прозрачно, да третира инвеститорите еднакво и да предлага висока дивидентна доходност. Всичко това би имало позитивен ефект за имиджа на компанията. Това ще се отрази позитивно на компанията, която тогава би била забелязана от инвеститорите и би могла да се нарече бенчмарк в региона. Развитието ще е позитивно и за българския капиталов пазар като цяло. - Какъв дял имате в ЧЕЗ Разпределение? Очаквахте ли бърза печалба, когато купувахте акциите от дружеството? Ние притежаваме 2,2% от ЧЕЗ Разпределение. Нашата цел е винаги да инвестираме в дългосрочен план, обичайно от 4 до 6 години. Дори ако цената на акциите се увеличи няколко пъти, ние все още ги държим, ако преценим че са атрактивни, тъй като бизнесът на компанията продължава да расте и компанията третира акционерите равнопоставено, както и плаща добри дивиденти. Затова ние не очаквахме бърз изход от инвестицията си в ЧЕЗ. - Вие инвестирате в България от 2004 г., защо продължихте да го правите след срива от 2008 г.? Трима от нашите управляващи партньори работеха като фонд мениджъри в Danske Capital. Там те започнаха инвестиции в България през 2004 г. Нашият екип напусна Danske Capital през 2009-2010 г. и създаде собствено управляващо дружество KJK Capital. С него рестартирахме инвестициите си в България през 2010 г. Виждаме България като перпективна икономика с възстановяващи се компании. Предкризисните оценки, като мултипликаторите P/E, EV/EBITDA и P/B бяха твърде високи през 2007 г. и 2008 г. Може би си спомняте че SOFIX се повиши с почти 10 пъти от 2002 до 2007 г., след като чужди и местни инвеститори се надпреварваха да купят почти всичко, което се предложи за продажба. По време на кризата индексите на фондовите борси паднаха с около 90% на балканските пазари, а в България спадът бе с 85%. Оттогава има малко възстановяване на индексите, като при малко компании има сериозно възстановяване. Дори по време на кризата някои от компаниите успяха да останат печеливши, а някои от тях отчетоха ръстове. Сега виждаме пазарни оценки на някои компании, които са достатъчно атрактивни за покупки. Ние избираме такива компании, където има възможност за реализация на продажба. Също така трябва да сме уверени че инвестицията ще бъде с висока печалба по време на целия инвестиционен хоризонт. - В кои акции на БФБ сте инвестирали напоследък? Балканският ни фонд е инвестирал 11 млн. евро в български дружества. Двете най-големи позиции са ЧЕЗ Разпределение и Софарма, които между другото ние оценяваме като прекрасни компании. - Какво очаквате от българските компании в следващите години? Основно ние очакваме да продължат да разширяват своя бизнес и да бъдат печеливши. При някои от тях, като при ЧЕЗ Разпределение, очакваме увеличаване на корпоративната отговорност, прозрачността и отношенията с миноритарните акционери. За всички текущи и бъдещи инвестиции, ние се борим за откритост и добри практики при връзките с инвеститорите. Това са много важни теми и трябва да бъдат адресирани правилно. Много български компании и целият пазар ще спечелят от добре фунциониращият капиталов пазар. - Какъв тип акции предпочитате? Плащащи дивидент, затруднени компании или „стабилни имена“? Ние харесваме всички гореизброени, но предпочитаме да инвестираме в компании с потенциал за растеж, с потенциал за положителен паричен поток и ръст на печалбите. Разбира се предпочитаме да купим при ниски цени и прогнозируеми парични потоци и дивиденти. Не е проблем да инвестираме в затруднени компании, тъй като в някои случаи след получаване на свеж ресурс те могат да станат много атрактивни. - Пазите ли добри спомени от периода 2004-2007 г. или последвалият спад ги е изтрил? Много или малко пазарите отчетоха силен спад навсякъде по света. Някои ликвидни пазари се възстановиха бързо и направиха нови исторически рекорди. Разбира се инвеститорите обичат цените да вървят нагоре постоянно, но кризата донесе и позитиви, като например намаляване на задлъжнялостта, увеличаване на корпоративната отговорност и на знанията. - Къде е България на картата на европейските капиталови пазар? Какви промени трябва да направим в регулациите и инфраструктурата? Днес повечето инвеститори гледат само към ликвидните добре фунциониращи пазари, като например тези в Западна Европа. Ако инвеститорите купуват нещо, те разчитат да могат да го продадат при нужда. Някои от пазарите в Източна Европа предоставят някакви нива на ликвидност, но БФБ-София е много неликвиден пазар. Също така на вашия пазар имаме случай, когато искаме да купим нещо, но това се оказва невъзможно на текущите цени. Тогава се преориентираме към друга акция или пазар. От наша гледна точка БФБ-София функционира доста добре технически, също така получаваме много добро обслужване от нашият посредник в София. Проблем има когато търсим информация за българските компании, тъй като прекалено малко публикуват информация на английски език. Компаниите имат директори за връзка с инвеститорите, но те не работят както би трябвало да бъде. Често представляващите българските компании не говорят английски. Все пак има няколко компании които се справят много добре в тези посоки. - Ликвидността ли е основния проблем на БФБ-София? Не основният, но един от големите. Стартирайки от основите, компаниите трябва да решат дали искат да са публични дружества или не. Ако отговорът им е да, те трябва да се преориентират към еднакво третиране на акционерите, да подобрят корпоративната отговорност, да увеличават информацията, която публикуват. Като цяло трябва да се борят за намирането на нови акционери и за задържането на старите. - Какво други бихте желали да споделите с читателите? В последните години се наблюдава увеличана активност на местните пенсионни фондове на родния ви пазар. Това развитие е много положително, тъй като ще се отрази на местните брокери и компании, подобрявайки техните практики.
Източник: Инвестор.БГ (13.11.2013)

Книжата на Софарма АД са поскъпнали с точно 1 лев през последните 14 месеца, сочи справка на Profit.bg. През септември 2012 г. от компанията обявиха, че възнамеряват да изкупят обратно до 10% от собствения си капитал през идните 5 години на цени между 2.10 и 5.50 лв. за брой. По последни данни фармацевтичната компания притежава 4.07% от капитала си или общо 5.368 млн. акции. Компанията неведнъж е обявявала, че ще използва тези акции в бъдеще, за да обезщети акционери на дружества, които се цели да бъдат влети в Софарма. Офертите купува/продава по позицията са на нива от 3.35 и 3.43 лв. за брой.
Източник: profit.bg (13.11.2013)

"Ромфарм": Първият милион... декара Венелин Георгиев и Тенчо Шиков са едни от малкото българи, собственици на три фармацевтични завода, и то в съседна държава. Този факт обаче беше неизвестен за широката публика до миналата година, когато те започнаха мащабно да изкупуват земеделска земя. Притежаваната от двамата "Ромфарм компани" продължи с придобивките на едро и на дребно и така в портфейла вече има близо 1 млн. дка, с което се превърна в най-големия частен собственик на обработваема земя в България след държавата, общините и църквата. При всички тези инвестиции Георгиев и Шиков стоят далеч от медиите и публичния живот. Но интерпретациите, че са руска или румънска компания явно са променили желанието им да стоят в сянка. В първото си интервю пред медии двамата държат да отбележат, че са българи и плащат данъците си тук. И разказват историята си как за 18 години са успели да развият фармацевтичен бизнес с оборот от над 200 млн. евро, а спечелено през годините са инвестирали в обработваема земя. Въпреки възрастовата разлика Венелин Георгиев (44 години) и Тенчо Шиков (38 години) се засичат като студенти в МГИМО – Московския университет за международни отношения. Във фармацевтичния бизнес те влизат през 1996 г. По това време държавните още български фармацевтични компании "Фармахим", "Фармация" - Дупница, "Трояфарм" - Троян, и "Софарма" са започнали да губят руските пазари. Дамата виждат ниша, защото българските лекарства все още са познати и търсени на руския пазар. "Успяхме да договорим износ от България за Русия и така основахме първата си дистрибуторска компания", припомня си Венелин Георгиев, докато изрежда имената на директорите на държавните тогава фирми, с които са работили, и на българските дружества, които ползвали отстъпки от заводите и организирали медикаменти за износ. Фирмата на Шиков и Георгиев е една от първите, които се занимавали с експорт за Русия. По това време с подобен бизнес започнаха и бъдещите собственици на "Балканфарма" (сега "Актавис") Петър Терзиев и Георг Цветански. През 2000 г., след четири години работа с български продукти, "Ромфарм" стъпва и в още една бивша социалистическа държава - договаря износа на лекарства за Русия и страните от ОНД за големите румънски заводи. "Получихме правата на няколко големи завода – Terapia, Sicomed. За разлика от българските лекарства, румънските не бяха толкова познати на пазара, самата държава нямаше традиционни връзки, езиковата бариера също пречеше. Румъния имаше само две лекарства, регистрирани за продажба на руския пазар. Предложихме им бизнес план и получихме правата за разпространение в Русия и бившите съветски републики, след това успяхме да регистрираме и наложим множество румънски брандове", разказва Георгиев. Няколко години след това двамата с Шиков решават да инвестират спечелените средства в собствено производство, което да наложат на руския и европейския пазар. Първият завод започва работа през 2004 г. в Румъния, където по това време живее единият от съдружниците. Девет години след това заводите за лекарства в Румъния вече са три – за офталмологични продукти (капки и медикаменти за очни заболявания), за твърди форми и сашета (таблетки и разтворими прахчета) и за ампули и напълнени предварително спринцовки с лекарства. "Специално производство на напълнени предварително спринцовки с медикаменти е едно от най-съвременните. На Балканския полуостров няма друга такава мощност", отбелязва Шиков. "В момента работим медикаменти собствено производство за Русия и страните от ОНД, за Турция и за Европейския съюз. Освен това имаме голямо възлагателно производство от други фармацевтични компании, т.нар. contract manufacturing (известно в България като производство на ишлеме). Произвеждаме първи генерици за големи световни концерни по тяхна поръчка", допълва Венелин Георгиев. През тази година приходите от продажби на продукцията от заводите в Румъния ще надвишат 200 млн. евро. Принципно износът се осъществява основно през България, защото данъчният режим е по-благоприятен. Заводът в Румъния продава с малка надценка на българското си дружество дистрибутор - "Ромфарм компани", което осъществява износа за Русия, бившите съветски републики, Турция и част от страните от ЕС. Така основната част от надценката остава в българската компания. "По най-общи изчисления сме платили около 60 млн. лв. само корпоративен данък в България през последните 4-5 години, което означава обороти от около 600 млн. лв.", отбелязва Шиков. Според консолидирания отчет на компанията за 2012 г. само за тази година "Ромфарм компани" има приходи от над 187 млн. лв. (основно от продажба на медикаменти) и печалба след данъци от 124 млн. лв. В тези числа са включени и постъпленията от аренда от земеделски земи. Георгиев допълва, че продажба и износ на лекарства се извършват и от територията на Румъния, а освен дистрибуторските фирми за продукцията на заводите им имат и още една фабрика за лекарства. Това е заводът за твърди форми (таблетки) "Лекфарм" в Беларус, който през тази година ще има около 40 млн. щатски долара продажби. Това е и единственият им завод, в който имат местен партньор, но той е с миноритарно участие. Основният пазар на лекарствата на "Ромфарм" си остава руският – в Русия и бившите съветски републики компанията поддържа екип за продажби от над 300 души. Това са медицински представители с медицинско образование, които да презентират медикаментите на лекарите. Именно големите възможности, които имат за продажба, ги мотивират да търсят съвместна работа с най-голямата българска фармацевтична компания "Софарма", за която руските пазари са също традиционни. Те обаче стават значим акционер постепенно. От пролетта на тази година започват да изкупуват от пазара малки пакети акции, но покупките им не надвишаваха 5% и не бяха обявени в Централния депозитар. През септември обаче в договорена сделка дружеството изкупи 9% дял в "Софарма" срещу 36 млн. лв. Продавач на пакета беше акционерът Любомир Павлов, който е бивш съдружник на председателя на съвета на директорите на "Софарма" Огнян Донев в бизнеса с вестници. Така благодарение на предишните покупки през борсата "Ромфарм компани" се оказа с дял от 13.5% в капитала на "Софарма". През периода юни – октомври "Ромфарм" е инвестирала и в още едно дружество от групата на "Софарма". Става въпрос за казанлъшката компания "Българска роза Севтополис", производител на фитопродукти и таблетки, в който "Софарма" няма мажоритарен дял. През този период имаше по-забележима активност с акциите на дружеството на борсата и в началото на ноември се появи съобщение, че "Ромфарм компани" е притежател на 5.02% от капитала на "Българска роза Севтополис". "Все още е въпрос на проект как ще си сътрудничим, търсим синергия, увеличаване на продажбите на общите ни пазари, съвместна работа. Става въпрос за портфейлна инвестиция. Ние търсим общ бизнес, не участваме и не искаме да участваме в борда на компанията, абсолютно доверие имаме на господин Донев за начина, по който я управлява", обяснява Венелин Георгиев. Двамата съсобственици на "Ромфарм компани" не крият, че са получавали множество предложения да инвестират в най-различни сектори, но засега фокусът им е в земеделската земя. Първите покупки явно са водени донякъде от носталгия - през 2007 г. започват да придобиват земи около Ямбол и Сливен, където е родното място на единия от двамата съсобственици. След това обаче всичко е подчинено на ясен бизнес план – да комасират земята и да печелят от арендоването й. Двамата съсобственици започват да изкупуват обработваеми площи чрез няколко общи компании - "Ромфарм компани", "Ставен", С.И.Г. и "Росагрофонд" (в която руският инвеститор е компания, в която са съсобственици). През миналата година те придобиха за 90 млн. лв. общо 180 хил. дка при ликвидацията на "Еларг фонд за земеделска земя" АДСИЦ. През тази година "Ромфарм компани" купи за около 140 млн. лв. акциите на фонда за земеделска земя "Серес", с което прибави още 186 хил. дка земеделска земя към портфейла си. "В началото на 90-те години при закриването на ТКЗС-тата и връщането на земята на собствениците й в реални граници процесът изглеждаше идеалистично. Тогава политиците мотивираха всичко с радостта на собствениците от това, че си връщат земята. Спомням си реплики, че собственикът ще падне на колене и ще целуне земята. За съжаление обаче този процес не се случи точно така. Години след това има огромни масиви, които са не само нецелунати, а и недокоснати от човешка ръка. Собствениците по-често продават, отколкото да обработват земята си и ние решихме да купуваме", разказва Тенчо Шиков. През последните месеци около обсъждането на мораториума за продажба на земя се появиха множество спекулации около най-големите собственици на обработваеми земи. "Ромфарм компани" бяха наричани ту румънци, ту руснаци, слуховете започнаха да се артикулират като политическо говорене, включително и от говорителя на БСП Антон Кутев, който обяви, че се спекулира, че руснаци, кувейтци и турци ще изкупят българската земя. "Няма нищо румънско или руско в нас, българи сме, основно работим тук и тук си плащаме данъците. Искам да подчертая, че не купуваме земята от името на някого или че смятаме да я препродадем", заявява Тенчо Шиков. "Парите ни се изкарват в България и се инвестират обратно в България. Идеята ни не е да продаваме земята на никого, нито на румънци, нито на турци, кувейтци или сирийци - тези констатации на политиците са най-малкото несериозни. Всеки може да види откъде идват парите ни, какви данъци плащаме и каква печалба реализираме. Купуваме земята не за да я обработваме. Не и за да я продадем на по-висока цена, а основно с цел добавяне на стойност и приходи от аренда", допълва Венелин Георгиев. По думите му бизнесмоделът им е нещо като АДСИЦ, но без да привличат заемни средства и други акционери, тъй като разполагат със собствени, за да направят инвестицията си. И в момента основната банкова операция на двамата, освен разплащането на покупките на земя и акции, е депозитът. "Истината е, че уедряването на земята е изключително труден процес. Въпреки всички намерения, държавата не оказва никаква помощ. Разпокъсаността, издирването на наследници, комасирането на по-малките парцели изискват огромен ресурс – и като средства, и като време", отбелязва Георгиев. Шиков допълва, че са започнали да изкупуват малки количества земя и в Румъния, където притежават около 80 хил. дка, като идеята е същата – да печелят от аренда.
Източник: Капитал (18.11.2013)

Завод за твърди лекарствени форми на "Софарма" АД Новият технологичен завод за твърди лекарствени форми е изграден в съответствие с европейските изисквания за добрата производствена практика и гарантира контролиране и лесна проследимост на производствения процес на всеки етап. Инвестицията е от 75 мил. лева, от които 3.9 млн. лв. са спечелени по ОП "Конкурентоспособност". Сградата се състои от два основни корпуса. В единия е разположен производственият цех, който в основната си част е двуетажен. Първият етаж е изцяло за производство, а второто ниво е изцяло за техническо оборудване, чрез което се обслужва лежащото под него производство. Вторият корпус е лабораторно-административен комплекс. На ниво проект управлението на процесите, които консумират енергия, е съобразено с последващите разходи в зависимост от натовареността на производството. BMS-ът регулира системата така, че цехът консумира точно толкова енергия, колкото е необходима, за да се поддържат оптималните параметри във всеки един момент. Технологичният процес изисква определени параметри за производството на продукта на всеки етап, например постоянна температура 22+/-1 градуса, разлика в наляганията между производствените помещения и коридорите, различна влажност под 30% или между 30 и 60% в зависимост от продукта. BMS-ът управлява различните инсталации, така че да поддържат заложените от технолозите параметри. Заводът ще е с минимален отпечатък върху околната среда. Може би най-важната крачка в тази посока е многократното намаляване на количеството органични разтворители, които се използват в процесите на гранулиране и филмиране. Тези органични разтворители ще бъдат заменени с водни в новото ни производство, като по този начин годишното потребление на изопропанол ще намалее с до 20 000 килограма, а потреблението на ацетон - с до 9200 килограма. Мога да добавя още и факта, че сме инсталирали 8000 кв.м фотоволтаици, които ще осигурят намаляването на емисиите на въглероден двуокис с до 900 тона годишно. Въздухът, който излиза от технологичните процеси, минава през HEPA филтър и тогава попада в околната среда.
Източник: Строителство Градът (18.11.2013)

Благоевградската болница е натрупала дългове към основните доставчици на лекарства и консумативи в размер на 1 млн. лв. Двете основни фирми, с които болницата работи Софарма и Либра в продължение на около година не са получили нито лев от старото болнично ръководство за доставките. Това създаде катаклизъм в отделни отделения, но според новото болнично ръководство спешни преговори с доставчиците са дали резултат. Както съобщихме, болницата изпитва остър недоимък на консумативи, до нас достигна информация, че дори упойките в реанимация са свършили. Днес потърсихме за коментар на кризисната ситуация новия болничен шеф д-р Владимир Пандев, който заяви: Вярно е, че болницата има натрупани задължения, обаче ние се срещнахме с фирмите-доставчици и ги уверихме, че започваме да плащаме, няма да оставим здравното заведение без нужните консумативи, уверявам ви. Фирмите проявиха разбиране и засега нещата са канализирани, доставките продължават., каза д-р Пандев Според наши източници, Либра не е получавала пари от местната болница над 1 година, 10 месеца не е плащано на Софарма. Въпреки всичко, фирмите от днес възстановяват доставките за най-голямата болница в Югозападна България, разбирайки неотложността на проблема.
Източник: Струма - Благоевград (26.11.2013)

Ако искаш да успееш, трябва да си различен "Ако искате да имате някакъв успех, никога не следвайте никакви правила. Ако искаш да успееш, трябва да си различен от всички останали, трябва да правиш нещо, което другите не правят", коментира липсата на класически бизнес план за компанията си Огнян Донев, председател на съвета на директорите и основен акционер на "Софарма", и допълва, че като цяло бизнес планът е опит да се опише какво няма да се случи. Донев изрежда пионерските стъпки, които е извървяла компанията му за малко повече от 10 години, през които е частна собственост. "Софарма" се възвръща пазарите в Русия и държавите от ОНД, превръща се в силен регионален фармацевтичен производител, обновява напълно мощностите си и по време на криза прави значимата инвестиция от 75 млн. лв. в нов завод, продава продуктите си в 35 страни на четири континента. В същото време акциите на "Софарма" се превръщат в син чип. Пионери сме в много сфери през годините – положихме усилия да предложим правила и инициативи за добро корпоративно управление, които да се ползват и от другите участници на пазара, бяхме първият емитент на еврооблигации, направихме първото враждебно изкупуване на пода на Българската фондова борса на контролния пакет на "Доверие обединен холдинг" - най-големият холдинг звучеше като честолюбиво предизвикателство. Първи се листвахме на официалния сегмент на Варшавската фондова борса, направихме първите регистрации на български лекарства в Австрия, Сърбия, Турция, което е огромен успех за български производител, осъществихме обединение на целия отрасъл", отбелязва Донев. Въпреки че е в топ 10 на фармацевтичните компании по продажби по данни на IMS Health и едно от лекарствата й - аналгин, е номер едно по продажби повече от 10 години, и въпреки че е оценена от инвеститорите, българският пазар не е нито най-големият, нито най-безпроблемният за "Софарма". Донев е песимист по отношение на продажбите на най-голямата българска фармацевтична компания в България. В плащанията на лекарства от здравната каса има скромният дял от 1.8% от бизнеса й, като иронично отбелязва, че това е подкрепата към местния производител, който е най-достъпен и най-евтин като цена. "Много далеч съм от мисълта, че мога да обясня това, което се случва и ще се случи в политиката. За мен също е голяма гатанка. Икономическата среда е такава, че даже не можем да се похвалим, че ставаме на 80 г. Ние сме в един бункер, хубаво е да сложим още минни полета – минно поле, картечници, отбрана и запазване на позициите, които имаме, защото нищо положително не очакваме да се случи. Най-малкото предпазването от бързо менящата се конюнктура в България е препоръчително – от желанието компанията или да ти бъде отнета, или да бъде затворена. Независимо от всичко в пресата през годините бяхме упрекнати във всичко, което не сме. Конкурентната борба е по-широко понятие в България и като нямаш икономически способи да я водиш, я водиш по друг начин. Мотивите за оптимизъм в България не съществуват, животът така ме научи", отбелязва Донев. Независимо от опитите на "Софарма" да намали дела на руския пазар в експортното си портфолио, тази стратегия не й се удава. Самият пазар бележи ръстове, продуктите на българския производител се търсят и Русия продължава да има най-голяма тежест като пазар на лекарствата на компанията. "Нашата стратегия е не да конкурираме мултинационалните фармацевтични компании. Изчислили сме, че сме 4000 пъти по-малки от вторите в света – GlaxoSmithKline. Когато станем 3900 пъти по-малки, ще е колосален успех. Пазарите, на които сме силни, са по-скоро регионални, а в САЩ, където се осъществяват 60% от продажбите на фармацевтичния пазар в света, присъствието ни е символично", казва Донев. През годините на кризата фармацевтичният пазар в България като цяло бележи двуцифрени ръстове, подобни са и трендовете в Русия и страните от ОНД. През последната година обаче пазарът в България като цяло се забави и увеличението на продажбите е едноцифрено. Според Донев предпоставките за ръст при "Софарма" са налице – "пълна модернизация, широко портфолио, външни пазари". Има място за оптимизъм, песимизмът касае родния пазар. Във вестника го четем като "експортните производства ще издърпат икономиката". За разлика от останалите пазари обаче при фармацевтичния е необходимо по-дълго време, за да могат лекарствата да стигнат до пазара. "Търгувал съм с всякакви видове стоки, но медикаментите са по-различни. При него не е възможно, тъй като имаме партньор, да сключим договор за 10 млн. и от утре да продаваме. Ние догодина ще продаваме на такива пазари, където сме започнали преди 2-3 г. да регистрираме съответния продукт", обяснява Донев. По принцип процедурата за одобряване за производство и продажба на лекарства е изключително дълга и сложна, защото пряко засяга човешкия живот и изискванията за целия процес са изключително скъпи и строги. "Всичко това ограничава възможностите за бърза импровизация или за това случайно да се разберем, че ще излезем на някакъв пазар, и резултатът да се почувства през следващата година", казва Донев. Той допълва, че и през следващата година компанията ще продължи с традиционната си и по време на кризата стратегия да концентрира бизнес. "Сега отново започнахме да се замисляме да продължим със сливанията и придобиванията, които биха могли също да са фактор за ръст освен органическия растеж на компанията", отбелязва Донев. И през следващата година "Софарма" очаква ръст на печалбата. През 2012 г. тя е с рентабилност 19.44% при продажби от 210 млн. лв. и печалба над 40 млн. лв. "Дори при евентуално отсъствие на ръст на продажбите догодина е възможно да се запази печалбата, възможно е и да нарасне, като постигнем оптимизация на част от процесите, което направихме и през изминалата година", коментира Донев.
Източник: Капитал (26.11.2013)

Фрий-флоутът на Софарма и Булленд намалява Намаление на свободно търгуваните акции се отчита при Софарма, показват изчисления на Investor.bg на база данни на БФБ-София за измененията между 1 септември 2013 г. и 1 декември 2013 г. За свободно търгуеми се приемат акциите в акционерите с дял под 5%. Показателят при Софарма АД намалява до 33,66% към 1 декември 2013 г., спрямо 38,04% към 1 септември 2013 г. Намаление има и при Булленд инвестмънтс АДСИЦ - от 70,8% на 58,83%, както и при Феърплей Пропъртис АДСИЦ - от 29,05% на 27,84%. Свободно търгуваемите книжа се увеличават при Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ - от 73,89% на 1 септември 2013 г. до 76,87% на 1 декември 2013 г. Ръст има и при Експат Бета АДСИЦ - от 43,43% до 44,8%.
Източник: Инвестор.БГ (03.12.2013)

Софарма притежава 91 аптеки в Литва, Латвия, Естония и Беларус Софарма АД инвестира в увеличението на капитала на дъщерното си дружество БРИЗ (Рига, Латвия) с цел да разшири присъствието си на пазарите на трите балтийски държави (Литва, Латвия и Естония) и Беларус, информираха от фармацевтичната компания. Процентното участие на Софарма АД в капитала на компанията след увеличението достига 66.14% (преди 51%). Разширяването на присъствието на пазара на Република Беларус включва придобиване на складов комплекс, внедряване на интегрирана информационна система, както и придобиването на нови аптеки. През 2013 година БРИЗ увеличи общия брой на притежаваните аптеки до 91 чрез придобиването на три вериги аптеки в Република Беларус. Беше приключено и придобиването на компания за търговия на едро с фармацевтични продукти. В резултат на всички тези дейности консолидираните приходи на БРИЗ от началото на 2013 година са нараснали почти два пъти в сравнение с приходите за същия период на 2012 г. и възлизат на над 33 милиона евро. Днес книжата на компанията се търгуват на нива от 3.58-3.59 лв. за брой.
Източник: profit.bg (04.12.2013)

Над 100 проекта за иновации ще получат европейски пари Общо 109 проекта са били одобрени за финансиране по схемата "Внедряване на иновации в предприятията" на оперативна програма "Конкурентоспособност", съобщиха от финансовата компания "Елана". От проектите 11 са били на нейни клиенти, а общата стойност на планираните инвестиции е 26.3 млн. лв. Предвижда се безвъзмездната помощ по тях да бъде 15.5 млн. лв. Одобрените големи проекти са на "Булметал" и "Софарма", при средните са "Индекс-6". "Химакс фарма", "Мехатроника", "Нео арт" и Специализирана болница за лечение на очни болести "Зора". Най-малките предприятия са "АДД България", "Тетраком интерактивни решения", "Мултикомерс" и ЕЛЛАБ. Част от компаниите вече са печелили европейско финансиране за свои инвестиции.
Източник: Капитал (06.12.2013)

Софарма получава 3 млн. финансиране за проект Публичното дружество Софарма АД е получило официално потвърждение от Министерството на икономиката и енергетиката, че проектът "Внедряване на иновативни продукти в ампулното производство на Софарма АД" по Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007-2013 год. е класиран на 5-то място в класацията на големите предприятия. Проектът е включен в списъка на проектни предложения, одобрени за финансиране по горепосочената процедура, с максимален размер на безвъзмездната финансова помощ 3 000 000.00 лв. Общата стойност на проекта е 6 063 073.00 лв. без ДДС. Проектът е насочен към закупуването и въвеждането в експлоатация на: 1) линия за автоматично окачествяване на ампули, състояща се от машина за визуална инспекция и модул за 100% окачествяване и проверка на херметичност посредством високоволтова дъга и 2) линия за вътрешно и външно измиване, суха стерилизация (депирогенизация), пълнене и запойка на ампули с обгазяване с азот. Общата продължителност на изпълнение на проекта ще бъде 18 месеца. Следващата стъпка е подписване на договор за безвъзмездна финансова помощ до края на 2013 година.
Източник: Money.bg (12.12.2013)