Агенцията по горите се оплете в лъжи за заменките на земи Изпълнителната агенция по горите се оплете в явни лъжи за изпадането на мастити бизнесмени от списъка със замени, за които ще трябва да се връщат пари на хазната. Както "Сега" писа, 29 от общо 132 сделки, сключвани в периода 2007-2009 г., се оказаха изрядни при повторните оценки на имотите. В групата на изрядните, които няма да връщат пари, са едни от най-големите и емблематични сделки. При останалите 103 сделки нанесената щета на бюджета е над 80 млн. лв., твърди земеделското министерство. "Сега" поиска пълна информация за оценките на всички 132 замени по Закона за достъп до обществена информация, за да провери детайлно данните, но Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) отказа. Нещо повече - агенцията твърди, че 29-те спорни замени изобщо не са били обект на повторна оценка. Според версията на ИАГ те са били изключени от сделките, подлежащи на нова оценка, именно по указание на Брюксел. Това твърдение категорично не отговаря на истината, показа проверка на "Сега". Какво поиска "Сега" и какво получи? "Сега" поиска достъп по реда на закона за достъп до обществена информация до извършените нови оценки на замените от списъка, публикуван през 2013 г., на базата на които е установено кои частници са се облагодетелствали и колко следва да върнат. До новите оценки се стигна след решение на Европейската комисия, която установи, че в някои случаи частните имоти са надценени, а в други държавните са подценени. Такива сделки са неравностойни и онези от тях, сключвани след присъединяването на България към ЕС, представляват непозволена държавна помощ, реши ЕК през 2014 г. Брюксел указа на българските власти, че трябва да изготвят нови оценки на имотите по изрично посочена от ЕК методика и да изискат възстановяне на сумите при установявавне на разминаване с първончалните цени В изпълнение на това решение и след няколко фалстарта в края на 2017 г. Изпълнителната агенция по горите сключи договор с държавната фирма "Агролеспроект" за повторна оценка на имотите, предмет на замяна. В техническата документация към тази обществена поръчка е публикуван изчерпателен списък на всички имоти, подлежащи на оценка - точно 131 на брой. В решението си - част 7, "Възстановяване" - Европейската комисия също е категорична, че българските власти трябва да оценят повторно всички 132 сделки и да решат окончателно въпроса, независимо от извършената от ЕК оценка в хода на производството. В отговора си до "Сега" ИАГ отказва достъп до информация за оценките на конкретните имоти с аргумента, че това е служебна информация Изпълнителният директор на ИАГ Мирослав Маринов твърди, че разрешава на вестник "Сега" частичен достъп до информация само за площта и местоположението на имотите, заменени при 103-те сделки с нарушения. "Изрично уведомявам с настоящето, че не е налична исканата информацияи за 132 сделки, както е посочил заявителят, тъй като съгласно решение на комисията от 5.09.2014 г. (б.р. - цитира се пълното наименование на решението) само за 103 от 132 проверени в производството сделки е налице нарушение, поради което за останалите не е правена допълнителна оценка", пише в решение на ИАГ. Щеше да е хубаво ИАГ да се е придържала към тази версия поне в представената частична информация за площта и местонахождението на имотите, но не би. Ден след получаването на полуотказа от ИАГ "Сега" получи достъп и до самата орязана информация с данните за мястото и площта на горите. Противно на решението на ИАГ да осигури достъп до площта и местоположението на имотите по 103 сделки на "Сега" са предоставени данни за 131 сделки. Точно толкова са били дадени за повторна оценка според документацията на възложената на "Агролеспроект" обществена поръчка. Списъкът с подлежащи на оценка замени е публикуван имот по имот в рамките на публичната документация по обществената поръчка. За всички тези оценки "Агролеспроект" е получил заплащане и ако ИАГ твърди, че изпълнителят не е оценил 29 от 132 сделки, това означава, че е изпълнил това, за което му е платено, на 80%. "Сега" изпрати и официално запитване до ЕК с молба за коментар на твърдението, че България не е оценила 29 от 132-та имота, спазвайки буквата на решението на ЕК, но отговор все още няма. Запознати с процедурата обаче са категорични, че отговорността за преценка на нанесените щети е на България. При самото разследване е представен списък от България, а не от ЕК, на базата на наличната към момента информация по разследването. България има право да поправи този списък при окончателното решение за въстановяване на държавната помощ, обясняват източници на "Сега". БРОЙКИ Ако има нещо, с което предоставената от ИАГ информация е полезна, то това е онагледяването на цялото безумие около замяната на много на брой разпарчетосани частни гори срещу окрупнени горски държавни терени на апетитни места. Още от документацията за провеждане на обществената поръчка стана ясно, че общият брой имоти, станали обект на замяна по тези 132 сделки, е огромен - 2508. Например по заменката на "Мирта инженеринг" - една от изрядните според МЗХГ, държавата е дала 10 свои имота в с. Ново Оряхово и с. Шкорпиловци и е получила в замяна 194 парченца гори, пръснати в 13 населени места. По замяната на "Трейшън клифс енд спа резорт" - също изрядна, държавата е дала два големи имота в Божурец, за да получи 64 имота в 29 села. ГОЛЕМИТЕ ЛИПСВАЩИ Сред най-очевадните липси в списъка е на инвеститорите в голф игрището край Балчик - "Трейшън клифс енд спа резорт" АД. Заменката на "Трейшън" е сключена през април 2008 г., като дружеството получава от държавата 283 декара в Балчик, оценени на 2 031 466 лв., или 7 лв. на кв. м земя. Срещу този имот фирмата е предоставила 2984 декара гори из Видинско, Чупрене, Черни Осъм, Троян, Тетевен, на свой ред оценени на 2.034 млн. лв., и така изобщо не се е стигнало до доплащане. Фирмата се свързва с бизнесмена Красимир Гергов. В списъка липсва и друга крупна заменка на дружество, свързано с фамилия Гергови - на фирма "Про консулт 2004". Тя е получила от държавата други 138 декара в Балчик с оценка от 1 090 196 лв., или близо 8 лв. на кв. м, срещу 1197 декара гори във Видин, Чупрене и т.н. Изрядна се оказва и замяната на 1345 декара горски фонд във Варненско, оценени на 12.3 млн. лв. (9 лв. на квадратен метър). Страна по тази заменка е "Мирта Инженеринг", като срещу получените гори във Варна фирмата предоставя 9357 декара в Своге, Рибарица, Тетевен и др., оценени на сходна сума. Отсъствието на тази заменка е, меко казано, странно, защото в списъка на МЗХГ със 109-те, ощетили хазната, фигурира заменката на свързано с "Мирта" дружество - "Бета Форест". На същата дата - 7 май 2007 г., "Бета Форест" е сключило заменка за други 1364 декара в същата местност във Варненско, като оценката е сходна - 12 155 043 лв., или 9 лв. на кв. м. При заменката на "Бета Форест" министерството е открило щета, при тази на "Мирта" - не. Частично в новия списък присъстват и заменките на "Литекс комерс", свързана с Гриша Ганчев. МЗХГ е открило щети при три заменки на дружеството, а фирмата всъщност има 4 сделки - за замяна съответно на 422 декара в Несебър, 294 декара в Несебър, 100 декара в Пампорово и 158 декара отново в Несебър. Не е ясно коя от тези заменки МЗХГ счита за изрядна. Друго ярко отсъствие е това на "Иса инженеринг" - строителя на сараите на Ахмед Доган. През 2009 г. фирмата е получила от държавата 12 декара гори в Девин, оценени на 48 229 лв., като в замяна е предоставила други 47 декара в Девин и Видинско с оценка 47 827 лв.
Източник: Сега (06.01.2020)

Танева закъсня фатално да събере 80-те милиона от горските замени Закъснението на България да си поиска обратно неправомерно получената държавна помощ при неравностойните горски заменки в стил кон за кокошка е на път да се окаже фатално, предупреди инициативата "Зелени закони". Много е възможно при повечето от сделките, сключвани в периода 2007-2009 година, събирането на парите да се окаже невъзможно заради изтекла абсолютна погасителна давност - 10 години. Така стойността на щетата, за която се подозира, че е силно занижена, ще се окаже и съвсем невъзможна за събиране. Проблемът за изтеклата абсолютна давност лъсна покрай спечелено на първа инстанция дело в Административния съд - София, заведено от "Литекс Комерс" на Гриша Ганчев. През 2008 г. фирмата взе от държавата 293 декара горски имоти край Несебър, като й предостави в замяна свои гори с обща площ 2897 декара. При първоначалната оценка частните имоти са оценени по-скъпо от държавния и фирмата не е доплащала. При повторната оценка на имота, извършена след намесата на Европейската комисия през 2014 година за предоставена неправомерно държавна помощ Агенцията по горите установи, че "Литекс комерс" има да връща на държавата 1 382 354 лв. главница и 811 746 лв. лихви. На повторна оценка бяха подложени общо 132 имота, като се установи, че държавна помощ е налице при 103 от тях, а хазната е ощетена заради неравностойните замени с над 80 млн. лв. Опитът на държавата да си събере парите от "Литекс комерс" е катастрофирал плачевно в Административния съд - София, предупредиха от "Зелени закони". От решението от края на юли става ясно, че процедурата по издаване на акта за установяване на публично държавно вземане страда от серия пороци. Единият от тях вероятно ще засегне всички подобни съдебни дела - липсата на официално одобрена методика за определяне на размера на несъвместимата държавна помощ. Вместо официално приета и оформена като документ методика от земеделското министерство представили по делото лист с копирани едно към едно препоръки на Европейската комисия как да се извърши оценката, с положен печат за вярност от страна на министерството. Съдът не приема този лист за официален документ, става ясно от решението. Фундаментален пропуск на министерството е и липсата на оценка на първо място дали страната по сделката - "Литекс комерс", отговаря на легалните дефиниции на бенефициент по силата на европейските правила. Има условия, при които отделни лица се изключват от понятието, и няма никакви доказателства МЗХГ да е направило подобен анализ, става ясно по делото. Възможно е такъв анализ да не е извършен и за другите сделки, при които се претендира несъвместима държавна помощ. След всичко това се оказва и че абсолютната давност за събиране на сумите, които се претендират, е изтекла. Договорът за замяна с "Литекс комерс" е вписан 23 май, 2008 г. Абсолютната 10-годишна давност по ДОПК за публично вземане е започнала да тече от януари, 2009 г. и е изтекла на януари, 2019 година, изтъква в решението си съда. Съдът надълго и нашироко е изследвал въпроса с прилагащата се давност и по линия на европейските регламенти и е категоричен, че тя касае действията на ЕК, която е предприела мерки в рамките на неизтекла давност. В хипотезата на изтекла абсолютна 10-годишна давност при потвърдително решение на втора инстанция може да се окажат абсолютно всички 103 договора за замени, при които е установена недопустима държавна помощ. Справка за договорите, разпространена през 2013 година от тогавашния земеделски министър Мирослав Найденов показва, че през 2007 година са сключени 23 сделки, през 2008 г. - 62 сделки., през 2009 - 47 сделки. Давността при тези от 2009 година е започнала да тече от 1 януари, 2010 година и би следвало да е изтекла на 1 януари, 2020 г. Справка в регистъра на финансовото министерство за подлежащите на връщане държавни помощи става ясно, че има 44 заведени дела срещу актовете за установяване на задълженията по схемата със заменките на земеделския министър. Платилите до момента са 6, а събраната сума възлиза на скромните 29 004 лв. при 80 млн. лв. установени щети. Според неправителствени организации тези щети са силно занижени. Земеделското министерство има безспорна вина за закъснението, като остава висящ въпросът съзнателно ли е изчаквано сроковете да изтекат, коментират експерти. Решението на Европейската комисия е от септември, 2014 година, като България бе длъжна да гарантира, че ще го изпълни в 12-месечен срок от узнаването му. Нищо подобно не се случи. Министерство на земеделието и горите обяви обществена поръчка за избор на оценител едва през октомври, 2016 г., но я прекрати заради липса на оферти, които да покриват изискванията. Следващата поръчка бе възложена от Агенцията по горите на държавната "Агролеспроект" през ноември, 2017 г. и изпълнена към ноември, 2018 г. Незнайно защо МЗХГ бездейства цяла година и едва в края на 2019 обяви, че нанесените щети възлизат над 80 млн. лв. и държавата започва да ги претендира. В годината на бездействие - 2019, са изтекли давностните срокове на замените и от 2009-а г.
Източник: Сега (13.08.2020)