Индия повиши митото върху износа на желязна руда до 30% Индийското министерство на търговията повиши митотото върху износа на желязна руда до 30%, както на прах, така и на и буци в сила от 1 декември 2012, което е голям удар за индийския сектор за добив на рудата, след дългата битка между минната и стоманодобивната промишленост. Тъй като митото беше 20%, увеличението от допълнителни 10 пункта се измерва в допълнителен разход от около 13 щатски долара или 690 рупии на тон до 5 долара или 265 рупии на тон за различните видове желязна руда, като се има предвид преобладаващите FOB цени за 63.5%/63% и 50%/49%. Различните реакции идват от участниците на пазара. Докато миньорите очакват сериозен спад в обема на износа, стоманодобивните компании са щастливи, че запасите на вътрешния пазар ще се увеличат, което ще доведе до евентуално намаляване на цените. Фондовият пазар също отрази тези настроения в понеделник. Въпреки че Индия остава третият по големина световен износител на желязна руда с 97.64 млн. тона през 2010-11, спрямо 117.3 млн. тона през 2009-10, износът намаля с над 28% на годишна база до около 40 млн. тона през периода април-ноември 2011 г. в сравнение с 55.5 млн. тона през същия период на 2010 г. (Индия Steelprices)
Източник: Други (03.01.2012)

Нова система за контрол предлага по-висока производителност в EAF стоманодобива Финландският високотехнологична компания Real Systems Time наскоро разработи усъвършенствана система за контрол на електроди, която в сравнение с конвенционалните системи, предлага значително по-висока производителност и намалява специфичното потребление на енергия в електрическите пещи. Първата версия на системата е тествана през 2008 г. в пълен изпитание мащаб по време на нормално производство на стомана в шведски пещи с активна мощност от 70 MW и захранване от 60 кА. Д-р Ласи Тойвонен от Real Systems Time заяви, че "чрез преглед на резултатите стигнахме до заключението, че е възможно предприятие да произвежда около 45 хил. тона повече стомана годишно само чрез инсталиране на нашата система. В същото време потреблението на енергия на тон стомана се намалява с над 3%." Оттогава RTS продължава да развива системата. Новият модул за изчисляване е значително по-мощен и може да проследява процеса в реално време. Електродите се движат по-гладко, което води до намаляване на колебанията на тока и мощността, а също така дава по-дълъг жизнен цикъл на задвижващите механизми. Според д-р Тойвонен, новата система наскоро е тествана в 120 MVA пещ на финландско предприятие с много добри резултати. (Steel Guru)
Източник: Други (04.01.2012)

Цените на желязната руда стабилни, но перспективите пред Китай са мрачни Спот цените на желязната руда в Китай, най-големият пазар в света, бяха стабилни в четвъртък, след новогодишната почивка, но търговците заявиха, че перспективите остават мрачни. При липса на нови политики от Пекин, за стимулиране на търсенето на стомана, предприятията няма да купуват, докато наистина не им се наложи, заяви търговец от Шанхай. "Не мисля, че ще има големи покупки от спот пазара тази седмица, но очаквам купуването да се увеличи малко на 10 януари, тъй като те търсят за попълване на запасите преди китайската Нова година", каза той. "Ако погледнете запасите на заводите, някои имат за около 30 дни, което е достатъчно, но някои имат за по-малко от седем дни и те ще трябва да купуват, за да продължат работа." Консултантската компания от сектора Umetal заяви, че финните руди от Пилбара с 61.5% желязо съдържание са се предлагали в диапазон от 138-140 долара за тон в четвъртък, с долар повече от предишния ден. Търговецът заяви, че покачването вероятно е в резултат на увеличеното индийско мито за износ от 20% на 30%, ход, който може да намали доставките с до 75% през първото тримесечие на тази година. (Reuters)
Източник: Reuters (06.01.2012)

"Кремиковци" се е разплатило с работниците Работниците на Кремиковци АД след години чакане най-накрая са получили дължимите им заплати, възлизащи на над 50 млн. лв. Това е потвърдил синдикалният лидер към КТ "Подкрепа" Людмил Павлов. Процедурата се е забавила заради трудното намиране на купувач за "Кремиковци" и последвалите възражения и обжалвания от страна на кредитори срещу сметката за разпределение на парите, с която е определено кои дългове ще бъдат погасени с получените 316 млн. лв. от продажбата на активите. Тъй като сумата се оказва недостатъчна за всички дългове на "Кремиковци", доста кредитори са останали с празни ръце. Това провокира редица възражения, които са отхвърлени от Софийски градски съд. Последвали са и няколко обжалвания пред Върховен административен съд, но и те не са се увенчали с успех. 6287 бивши работници са получили дебитни карти по график, в които са били преведени дължимите суми. Дължимите обезщетения по Кодекса на труда за работниците, освободени след 28.02.2011 г., ще бъдат изплатени в края на месец февруари тази година, е прогнозирал Людмил Павлов.
Източник: Money.bg (06.01.2012)

Световната цена на желязната руда се очаква да падне Ръстът в световното търсене на желязна руда ще се забави през тази година, сваляйки средната цена от рекордно високите нива миналата година. Пазарните очаквания са, че средните спот цени ще варират между 150 и 160 щатски долара за тон фина руда с 62% желязно съдържание доставени на китайски пристанища, спрямо 168 долара за тон миналата година, каза Стив Рандъл, управляващ директор на Steel Index, предоставящ ориентировъчни цени в Лондон. Миналогодишният рекорд е с 14% по-висок отколкото през 2010 г. според Steel Index. Рекордът за спот цена беше поставен през март 2008 г. в разгара на бума на стоки с над 200 долара за тон, но средната стойност за тази година падна под 150 долара след световната финансова криза. Средната цена на тази година е вероятно да падне до нивата от 2008 г., главно поради забавянето в ръст на китайския стоманодобив, който консумира повече от половината от световното производство на желязна руда. "Тази година цените ще бъдат по-ниски", каза Рандъл. "Консенсусът е за среден спад от 10-15 долара за тон през 2012 г., до към 150-160 долара за тон, с висока волатилност." Добивът на сурова стомана в Китай нарасна с 8.5% миналата година до около 680 млн. тона, но ръстът би трябвало да се забави до 5% тази година, според оценките на пазара. (Dow Jones Newswires)
Източник: Други (11.01.2012)

Япония ще изнася повече стомана за Тайланд след април 2012 г. Японският износ на стомана за Тайланд може да нарасне до над 500 хил. тона на месец след април 2012 г., като се възстанови от спада и надхвърли нивата отпреди наводненията. Министерството на промишлеността на Тайланд очаква производството на автомобили да се възстанови през периода април-юни 2012 г. и да нарасне с около 30% спрямо 2011 г. Производителите на електрически уреди и други ще подновят нормалната си работа през февруари и март след ограничената наличност на части за доставка. Местното възстановяване на щетите от наводненията също покачва търсенето на стомана за японската стоманодобивна промишленост. Представител на Thai Mitsubishi Motors заяви, че фирмата работи на почти пълен капацитет. Тя поднови производство през декември 2011 г. след месец прекъсване поради липсата на доставки на части. Thai Panasonic понесе щети в 3 от 12 завода в страната. Фирмата спря производството на топлообменни части и други операции. Тя се връща на 100% в незасегнатите заводи през февруари-март и ще възобнови нормалното производство на засегнатите през април-юли. Японската организация за външна търговия съобщи, че три японски компании се оттеглят от Тайланд, поради щетите от наводненията. (Japan Metal Bulletin)
Източник: Други (12.01.2012)

Evraz помпа предприятието си в САЩ за да подобри кредитния си портфейл Най-големият производител на стомана в Русия Evraz се възползва от рекордно ниските разходи по заеми за американското си подразделение, за да се разшири в САЩ, дори след като Европейската дългова криза срива доходността на международните облигации. Компанията тегли петгодишен заем от 610 млн. долара чрез базираното си в Портланд подразделение и плаща годишна лихва само 150 базисни точки над предлагания курс на междубанковия пазар в Лондон, половината на маржа на предишните заеми. Доходността на облигациите Evraz за 850 млн. деноминирани в долари с падеж 2018 г. е скочил с 269 базисни пункта от най-ниското ниво през юни до 9.157% сега. Докато ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, спря свои европейски предприятия заради дълговата криза, Evraz повишава капацитета си за релси в САЩ с 10% тази година, за да вдигне приходите в Северна и Южна Америка от 24-те% общо през 2010 г. Маржинът по заема на Evraz е все още почти двойно на 79.5-те базисни пункта, платени от Nucor за петгодишен заем в размер на 1.5 млрд. долара през февруари. (Moscow Times)
Източник: Други (16.01.2012)

Минната промишленост и особено добивът на метали са изключително рискова област на икономиката - за околната, за градската среда и за общественото здраве. Това предполага държавата да има ясно формулирана политика за експлоатирането на подземните богатства, за да се осигури не само икономически просперитет, но и траен социален ефект. Липсата на социална отговорност на активната промишлена дейност нерядко поражда конфликти, свързани с нарушаването на жилищната инфраструктура, на земите, които активно се използват за земеделие, или по тях има паметници на историческото наследство. Най-често срещаните проблеми са свързани с наличието на тежки метали и токсични елементи. Сериозни са последствията за биоразнообразието, защото в зоната на минните полета се стига до пълно или частично унищожаване или нарушаване на растителността и намаляване на животинските видове. Въздействието много често е трайно. Появява се потенциален риск от промяна на микроклимата. За съжаление българската администрация не показва никакви признаци на икономическа, социална и екологична отговорност за преустановяване вредите от добива и преработката на подземни богатства, системно нанасяни в района на община Челопеч от дейността на „Челопеч майнинг” ЕАД, канадска миннодобивна компания, дъщерна на „Дънди прешъс метълс“, която не изпълнява приватизационен и концесионен договор в частта за отстраняване на стари вреди и замърсявания от оператора на рудник „Челопеч”. Освен това пасивната позиция на местната и централната администрация за контрол увеличава здравния риск за местното население и вредното влияние върху околната и градската среда в Челопеч и региона. За дейността си компанията няма одобрен ДОВОС и издадено комплексно разрешително според българските и европейските правни норми. Нарушава процедурите и представя неверни данни През 2010 г. по жалба на неправителствения сектор българският съд отхвърли ДОВОС и отмени комплексно разрешително на „Челопеч майнинг” ЕАД за проект на фабрика за излужване с цианиди и увеличение на производството от 1 на 3 млн. т годишно заради представени стари и неверни данни и нарушени процедури по оповестяване пред обществеността. Въпреки това концесионерът увеличи производството до 2 млн. т годишно и разшири дейността си, от което градската инфраструктура бе допълнително разрушена. Канадската компания не компенсира пострадалите, а публичната администрация отказа съдействие и справедливост. Шахта „Север” на рудник Челопеч, извеждаща навън подземната вентилация, трайно компрометира околната среда и с увеличеното производство нанася нови вреди на региона. Тя е източник на вибрации, вредни емисии, прах, шум. Въпреки това държавният контролен орган не санкционира нарушителя. Първоначално получената подкрепа от местните общности за реализиране на инвестиционното предложение на „Челопеч майнинг” ЕАД е дадена, при условие че компанията ще се подложи на доброволен мониторинг чрез обществено-контролен съвет. Концесионерът е създал сам свой формален „съвет”, който е декларирал пред МОСВ с участие на „избрани” от него граждани, но този „съвет” така и не е изпълнил предназначението си. Инвеститорът изнудва местната власт Срещу предоставяните всяка година дарения в размер на не повече от 300 хил. щ.д. общината взема решения за преобретяване на земи в полза на концесионера, за анулиране на неизгодни за него такси и разрешителни режими, за налагане на транспортна схема за преминаване на високотонажни камиони, компрометиращи градската среда. „Челопеч майнинг” ЕАД отказа създаването на компенсационен фонд и програма за развитие на алтернативно земеделие. Местните хора са против увеличаването на мощностите, което „Челопеч майнинг” ЕАД извършва в противоречие на Постановление №50 на МС от 1994 г. и Решение № 822 на МС от 19.12.2008 г. То определя Златица и Пирдоп за райони с повишен здравен риск, свързан със замърсяването на атмосферния въздух и почвата. Освен това се създава комулативен ефект в региона на Панагюрище - Златица – Пирдоп - Челопеч - Мирково от наличието в радиус от няколко километра на още три оператора в миннодобивната и миннопреработвателната дейност – „Асарел-Медет”АД, „Елаците-мед”АД и „Аурубис-България” ЕАД. Въпреки това, публичната администрация позволява на „Челопеч майнинг” ЕАД увеличаване на мощностите. Ползвайки облекченията на чуждестранен инвеститор първи клас, до момента „Челопеч майнинг” ЕАД, нарушавайки срокове, все още не е предоставил отчет за изпълнение на декларираната инвестиция от 150 млн. щ.д. Инвеститорът не поема отговорност и не предвижда мерки относно влошеното здравословно състояние у местното население – децата боледуват от астма и белодробни заболявания; у жените има висока степен на безплодие; възрастните жители са с висока степен на ракови заболявания и висока смъртност. Тази лоша бизнес практика няма реакция от страна на българските и европейските власти. Канадската компания не се смята зъдължена да спазва европейската директива за опазване на биоразнообразието „Натура 2000”, нито е принуждавана за това от държавната екологична администрация и от администрацията на ЕС. В близост до рудника на “Челопеч майнинг” се намира защитена зона „Средна гора”, в която са установени 144 вида птици, от които 24 са включени в Червената книга на България. Мястото осигурява подходящи местообитания за 40 вида, включени в приложение 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. В Средна гора гнезди световно застрашеният царски орел. Тази планина е едно от двете места в България, където гнезди уралската уруглица. Индустриалната политика на „Челопеч майнинг” е безотговорна и спрямо опазването на защитени видове растения по европейската директива „Натура 2000”, за което неизпълнение един ден ще бъдат санкционирани данъкоплатците, община Челопеч, България, но не и „Челопеч майнинг” ЕАД. От компанията не се изисква и тя не се занимава с преработка или унищожаване на опасните отпадъци. Те се отвеждат в хвостохранилище и там остават да застрашават живота и здравето на местното население и околната среда в случай на криза, бедствие или авария. Издадени са разрешителни за добив и флотация, без да е предвидена пречиствателна станция за замърсени води от опасното производство. Износът е оставен без контрол Българската държава и европейската администрация са абдикирали от ангажимента да проверяват какви метали - стратегически суровини се изнасят извън границите на България и ЕС. Концесионерът заплаща концесионна такса само за добитите мед и злато, но не и за германий, платина и други десетки пъти по-скъпи метали, установени в съдържанието на челопешката руда. Те се изнасят от „Челопеч майнинг” ЕАД за Африка или за Чили и продават по-късно с огромна печалба на Лондонската метална борса. Чуждестранни лица, външни експерти на „Челопеч майнинг” ЕАД, пребивават в България с туристически визи, без трудов договор и произтичащите от това отговорности според българските и европейските правни норми. Те са допуснати да ръководят взривни и минни дейности, представляващи потенциална опасност за работещите в рудника и за местното население. И концесионерът, и администрацията нямат подсигурени проект, програма, екшън-план, финансов ресурс, специалисти - за превенция на риска. Става дума за случай на оттегляне на „Челопеч майнинг” ЕАД при изчерпване на находището за управление на системно генерирани в рудника милиони куб. м води с преобладаващо съдържание на природна сярна киселина, арсен и тежки метали. Те могат да прелеят и да унищожат Средногорието с авария, по-тежка и от унгарската, и да предизвикат дори трансгранични замърсявания. Пред Министерството на икономиката от „Челопеч майнинг” ЕАД е деклариран годишен инженерен план, който включва проучване и изземване на широка площ и с високо, и с по-ниско златно съдържание. На практика компанията експлоатира само жили с високо златно съдържание, което намалява нейните разходи. Така тя увеличава печалбата си, но обрича страната ни след оттеглянето на този концесионер добивът да не може да бъде продължен. „Челопеч майнинг” ЕАД не се вписва в разбиранията и представите на европейските граждани от община Челопеч и България като европейска компания, споделяща и работеща за устойчиво развитие, което е духът, смисълът и философията на Лисабонския договор и на Лисабонската стратегия. Представители на „Дънди прешъс металс” и дъщерното им дружество „Челопеч майнинг” ЕАД подписаха дългосрочни договори за заем с Европейската банка за възстановяване и развитие и УниКредит Булбанк в размер на 66.750 млн. щатски долара, които ще се използват за изпълнение на проекта за разширение на добива от рудника и на забранената фабрика за излужване с цианиди в Челопеч, без да са получили уверения за добра бизнес практика. Всъщност компанията „Дънди прешъс металс” и дъщерното й дружество „Челопеч майнинг” ЕАД имат регистрирани в у нас системни прояви на лоша бизнес практика, липса на екологична и социална отговорност, заплашват живота и здравето на местното население и не споделят целите на устойчивото развитие.
Източник: Класа (17.01.2012)

Goldman: Неблагородните метали ще поскъпнат, стимулирани от Китай Goldman Sachs заяви, че неблагородните метали вероятно ще се възползват от повторното ускорение в Китай и намалелите запаси в Европа тази година, като цените ще се покачат. Инвестиционната банка заяви, че през следващите 6-12 месеца е най-оптимистично настроена за медта, която се използва широко в производството и строителството. Все пак, Goldman намали 12-месечната прогноза до 9000 долара за метричен тон от 9500 долара, уповавайки се на по-голямата наличност. Банката заяви, че междувременно е умерен оптимист по отношение на алуминия и цинка, които са паднали през последните месеци близо до или под пределните разходи за производство, но е песимист за никела. Никелът вероятно ще пострада от очакванията за предстоящо свръхпредлагане. Банката заяви, че очаква цената на никела да падне до 18 600 долара за тон през следващите 3 до 12 месеца. Все пак ускореният китайски ръст и изчерпаните запаси в Европа [трябва] да доведат до по-високи цени на неблагородните метали през следващите 6 до 12 месеца, като очаква ръст от 5% до 10% на китайския пазар. Като цяло, прогнозата й за китайския брутния вътрешен продукт е ръст от 8.6%. (Steel Guru)
Източник: Други (18.01.2012)

Rio Tinto има зелена светлина за поглъщането на Ivanhoe Rio Tinto получи зелена светлина да поеме Ivanhoe Mines и да консолидира контрола на една от най-големите нови проекти за мед в света, след като две ограничения за поглъщането отпаднаха. Пет-годишният застой на споразумението попречи на Rio, която притежава 49% от Ivanhoe, да получи мажоритарен дял. Както се очакваше, това свърши в сряда. Въпреки това остава усложнение от плана за правата на акционерите на Ivanhoe - още известен като отровно хапче, което мина като защита срещу поглъщанията през 2010 г. В сряда Ivanhoe съобщи, че съветът е решил да се откаже от плана за правата на акционерите, в очакване на акционерното гласуване през май. Компанията ще "забави ефективното активиране на плана за правата, докато общото събрание" и ще предприеме други мерки, за да се предотврати ненавременното задействането на плана. Канадските правила за поглъщане позволяват на придобиващата компания да поеме повече от 50% дял, без да направи задължителна оферта към малките акционери. Rio вече е в състояние да прекрачи прага за контрол чрез операции на открития пазар, или постигане на сделка с големите акционери, включително Робърт Фрайдленд, добивен магнат от САЩ, основател на Ivanhoe и негов главен изпълнителен директор. Наградата за Рио е Oyu Tolgoi Ivanhoe, медно-златен проект в Монголия. (FT)
Източник: Други (19.01.2012)

Съдебен изпълнител продава металургичния комбинат в Плевен Частен съдебен изпълнител продава активите на металургичния комбинат в Плевен за 4.87 млн. лв. Имотите на "Метаком СЛЗ" АД, което е наследник на бившия металургичен комбинат в северния град и са групирани в две различни производства. От кантората на частния съдебен изпълнител обясниха, че това е трети опит за продажба на активите, които формират целия сграден фонд на предприятието. Първата група от имоти включва общо 34 сгради, сред които са леярните цехове - основен и помощен, заводската електрическа подстанция, чистолен цех и др. Всички те са оценени на първоначална цена от 1.32 млн. лв. "По искане на Обединена Българска банка (ОББ) - първоначален взискател, имотите се изнасят на публична продан с една цена, тъй като всички имоти заедно представляват "Предприятие за металообработване", пише в обявата на частния съдебен изпълнител. Във втората група активи са включени основно административни, битови и помощни сгради, а тяхната оценка е за 3.55 млн. лв. И тук първоначалният взискател е ОББ, която е поискала сградите да бъдат групирани в една процедура, тъй като са обезпечение по договор на едно предприятие. Сред обявените тежести върху имота са поредица от договорени ипотеки в полза на банката, както и учредено право на ползване за срок от 3 години от "Метаком СЛЗ" АД в полза на "Метаком СЛЗ Инвест" ЕАД.
Източник: Капитал Dаily (20.01.2012)

Фирмите за скрап алармират за фалити Поради неактуализираните устройствени планове на градовете близо 70% от компаниите в бранша с рециклиране на черни и цветни метали ще се окажат незаконно работещи след 15 февруари, когато влизат в сила промените в Закона за управление на отпадъците, приети през месец април 2011 г., алармираха от гражданската инициатива на търговците на отпадъци от черни и цветни метали. С тези промени се въвежда изискване за разполагане на площадките за скрап само на територии със специално предназначение, определени с устройствените планове по места. Всички останали терени, разположени в територии без устройствени планове, както и такива със смесено предназначение за инженерно-техническа инфраструктура трябва да бъдат закрити, припомниха от сдружението. Повечето от големите градове в страната обаче нямат актуализирани градоустройствени планове и се оказва, че близо 70% от легално действащите компании са извън законово определените площадки и общинската администрация не може да им издаде необходимите документи, поясни за Investor.bg Петър Кичашки от управителния съвет на организацията. Браншът алармира за този проблем още с приемането на закона през миналата година, но поради тежките процедури по изработването на новите градоустройствени планове, редица общини още не са ги обновили. Сред тях попада и Перник, където дори известното металургично предприятие „Стомана индъстри“ се оказва извън устройствения план на града и не е ясно след 15 февруари как ще изпълнява изискванията на закона, поясни Кичашки. В Хасково пък градоустройственият план е приет през 1979 г. и досега не е актуализиран, което също поставя редица компании извън неговите предели. За да разрешат проблема, рециклиращите фирми още в края на миналата година са сезирали Конституционния съд по текстовете от закона, свързани с изискването за законността на площадките. Преди две седмици е образувана съдебна преписка по случая и очакваме скоро решението на магистратите, тъй като е видно, че с новата регламентация се предизвиква правен абсурд за изпълнение на изискване, което бизнесът не може да изпълни поради юридическа непригодност за действие от общинската администрация, коментира още Кичашки. От гражданската инициатива припомнят, че близо година работят активно с повечето големи общини за решаването на проблема, но поради липса на средства администрациите не са в състояние да актуализират в рамките на една година градоустройствените си планове. За проблема са информирани и министерствата на икономиката и околната среда, които са длъжни да контролират изпълнението на законовите промени.
Източник: Инвестор.БГ (21.01.2012)

ThyssenKrupp няма да напуска панически Бразилия ThyssenKrupp, която са изправи пред критика в петък заради обезценката на над 2 млрд. евро на бразилския си металургичен комбинат, като ръководството намекна, че няма непосредствени планове да изостави проблемния проект. Инвеститорите използваха първата си възможност по време на годишното общо събрание да изразят възмущението си от борда на ThyssenKrupp, след като компанията обяви нетна годишна загуба от 1.8 млрд. евро през декември, които произтичат главно от преразходи и забавяния в бразилското предприятие. По време на първото си годишното общо събрание, откакто пое поста главен изпълнителен директор, Хайнрих Хайзингер призна, че няма бързо решение на проблема със загубите в Бразилия, които са попречили на плановете му за основен ремонт и ребалансиране на конгломерата чрез инвестиции в по-малко циклична технология. Желанието на Хайзингер за намаляване на дълга, като отдели предприятията, представляващи над една пета от 49 млрд. евро приходи на компанията спечели подкрепата на инвеститорите и неговият кратък мандат го извиниха за загубите в Бразилия. Дългогодишният му предшественик, Екехард Шулц, който отговаряше за бразилската експанзия, се оттегли от надзорния съвет на дружеството миналия месец. Той призна, че е "грешки" и каза, че "пое отговорността" за проблемите. (FT)
Източник: Други (21.01.2012)

Местят Кремиковци край Дунав Лом ще бъде превърнат в нов металургичен център на България. В промишлената зона край пристанищния град ще димят огромни пещи за преработка на железни отпадъци. Суровините ще се доставят от хвостохранилищата на Европа с кораби по Дунав, а в завода ще се работи с техника на закрития вече комбинат Кремиковци.
Източник: Капитал Dаily (23.01.2012)

Сърбия иска US Steel да поддържа производството, въпреки загубите Правителството на Сърбия ще се опита да предотврати затварянето на основния си износител US Steel Serbia, въпреки слабите финансови резултати. Правителството заяви, че ще сформира специален екип, който да помогне на питсбъргският гигант да поддържа производството и да запази работната си сила от над 5000 души в завода в Смедерево, на около 60 километра югоизточно от Белград. Каланович заяви: "Разбира се, правителството не може тихомълком да гледа затварянето на такава система, която е толкова важно за хиляди своите работници, за града и държавата." Тя посочи, че Сърбия, която самата преминава през дълбока финансова криза, ще помогне чрез покриване на част от загубите на предприятието със средства от бюджета си. Някои белградски медии дори предполагат, че държавата е готова за обратно изкупуване на завода от американците. US Steel купи завода от държавата за 33 млн. долара през 2003 г. Заводът в Смедерево, който работи далеч под годишния си капацитет от 2.4 млн. тона, отчете загуби в размер на 73 млн. долара за първите девет месеца на миналата година. US Steel Serbia, което допринася за около 10% от износа на страната, обмисля да спре и втората от двете доменни пещи в Смедерево, заради загубите на фона на световната икономическа криза. Решение ще бъде взето на 31 януари 2012 г. (AP)
Източник: Други (25.01.2012)

Печалбите на азиатските стоманопроизводители намаляват Азиатските стоманопроизводители може да отчетат по-слаби печалби за тримесечието до декември, след като спадналите търсене и цени, притесненията за дълговете в еврозоната и забавянето на ръста в Китай и Индия поставят под въпрос перспективите за следващите тримесечия. Компаниите в Китай и Индия отчитат спад на поръчките, заради натиска на затегнатата парична политика върху ключови сектори на потребителите като строителството и автомобилостроенето. Черната металургия в Япония страда от силната йена и натиск върху цените. Световният добив на стомана удари рекордните 1.527 млрд. тона през 2011 г., но темпът на растеж спадна рязко. Продукцията през 2011 г. е нараснала с 6.8%, което е по-малко от 15-те процента през 2010 г., според Световната асоциация за стомана. Китайските компании отчитат по-слаби поръчки и някои намалиха производството си през последните месеци, за да покрият загубите. Световният добив на сурова стомана се свлече до 11-месечно дъно през ноември, преди да се възстанови с 1.2% през декември. Втората по големина в света Baoshan Iron & Steel заяви, че очаква нетната печалба през 2011 г. да намалее с 43.4% до 7.3 млрд. юана. Японските стоманопроизводители Nippon Steel Corp, четвърта по големина в света, и JFE Steel Corp, пета в света, също очакват по-ниски приходи за пореден път, след като износът се срина от силната йена. (Reuters)
Източник: Reuters (26.01.2012)

„Стомана Индъстри“ с намерение да изгради депо Инвестиционно намерение за изграждане на депо за индустриални отпадъци на територията на предприятието е внесло в Община – Перник ръководството на металургичното предприятие „Стомана Индъстри“. Като терен за депото е посочена старата индустриална зона на Перник. Засега това е само инвестиционно намерение и проектът може да бъде реализиран след разрешение от РИОСВ, обясни кметът Росица Янакиева. Предвижда се депото да бъде разположено в южната страна в границите на стопанския двор на „Стомана“. На въпрос има ли нещо притеснително в намеренията на металургичната фирма, Янакиева отговори, че въпросът е деликатен, тъй като наблизо се намира пречиствателната станция за питейни води на Перник. В същото време не трябва да се създават пречки за икономическото развитие на общината, но при задължително спазване на всички правила и нормативни изисквания, подчерта кметът. Конфликт между двата обекта не трябва да има, смята Янакиева. За инвестиционното намерение ще има и обществено обсъждане. В депото ще се съхраняват технологични отпадъци от производството на предприятието. Според законовите изисквания, дружеството е длъжно да изгради такова депо или да деновира отпадъците на друго, каквото имало край Пловдив. (gradski.org)
Източник: Други (27.01.2012)

Nucor ще инвестира 290 млн. долара за разширяване на заводите си в Мемфис и два други града Nucor Corp. ще разшири завода си Мемфис до 2013 г. Все още не е ясно дали това ще създаде повече работни места към съществуващите 398. Компанията от Северна Каролина ще похарчи 290 млн. долара и ще добави 1 млн. тона нови мощности в три завода в САЩ. Подобни разширявания в стоманодобивните заводи често сочат скок на американската икономика, но бизнес експерти се съмняват, че случаят е такъв. Автомобилопроизводителите проектират автомобили с по-висок пробег от по-леки метали, принуждавайки доставчиците да се адаптират към тази нова стомана. По-леките автомобили са предназначени да задоволят по-строгите федерални правила за икономия на гориво до 2016 г. Nucor обяви разширяване на капацитета в своите предприятия в Мемфис, Норфолк, и Дарлингтън. В Мемфис ще бъде първото голямо разширение на Nucor, откакто похарчил 225 млн. долара за затворения завод през 2006 г. Nucor го пое четири години по-рано от фалиралата Birmingham Steel Corp., която я построи през 1995 г. за 230 млн. долара. (Knoxnews)
Източник: Други (27.01.2012)

Търсенето на стомана се забавя, водейки до спънка за ArcelorMittal в Европа Търсенето на стомана в световен мащаб расте по-бавно, отколкото се очакваше, свивайки печалбата на производителите, включително ArcelorMittal и Tata Steel Ltd. и принуждавайки инвеститорите да преразгледат своите перспективи за 2012 г. за индустрията на стойност 430 млрд. долара. Световното потребление на сплавта ще нарасне с 4.5% тази година, по-малко от прогнозата за 5.4% от октомври на Световната асоциация на стоманата, според средната оценка на 14 стоманопроизводители, анализатори и търговци, анкетирани от Bloomberg. Ръстът може да бъде дори и едва 1.2%, според анализатори от Bloomberg Industries. Печалбата, най-ниската от три години насам, е смекчена от охлаждането на икономиките в Китай и Европа, където поръчките за продуктите от стомана за строителството, автомобилите и машините са в застой и ще поддържат цените и доставките ниски, твърдят анализатори. "Аз съм песимист за перспективите в Европа с оглед на негативното въздействие на бюджетните дефицити и дълговата криза", заяви Хелън Лау, анализатор в базираната в Хонг Конг UOB Kay Hian. "Китай поддържа затегнатата си позиция по отношение на частната собственост на недвижимите имоти и предприемачите все още страдат от здравото банково кредитиране и насищането" с домове. (Bloomberg)
Източник: Други (01.02.2012)

Цените на медта се очаква да вървят нагоре през 2012 г. Медта все още може да се радва на възходяща инерция, след като достигна най-високата си цена от над 4 месеца от 3.905 долара за паунд на 27 януари 2012 г. Никълъс Сноудън, анализатор на британската инвестиционна банка Barclays Capital, заяви: "В дългосрочен план на пазара на мед ще има дефицит през 2012 г. и в резултат видим рекордно затягане Поради това, цените ще са средно 9000 долара на тон за годината като цяло. Така че те все още са конструктивни дори и при настоящите нива." Сноудън каза, обаче, че в близко бъдеще има достатъчно причини да се смята, че китайският внос временно ще омекне спрямо Q4’2011. Той каза, че всички фактори, взети заедно сочат към по-меки условия за излишък в началото на 2012 г. Като се вземе очакваната умереност в китайски растеж на БВП през това тримесечие, в съчетание с вероятно по-слабото търсене на вносни стоки, изглежда оправдан период на консолидация в цените на медта. Въпреки това, се очаква китайският ръст на БВП да се ускори отново от Q2’12 г. и това трябва да съживи вноса. (Business News Americas)
Източник: Други (02.02.2012)

"Алкомет" свива продажбите и печалбата си в края на 2011 г. "Алкомет" - едно от дружествата, които растеше най-бързо в периода 2010-2011 г., отчита спад в продажбите и печалбата си през последното тримесечие на годишна база. Това показва отчетът на производителя на алуминиеви продукти. За периода септември - декември 2011 г. компанията свива приходите си от продажби с близо 4% до 61.45 млн. лв. спрямо същия период на предходната година. Печалбата на "Алкомет" обаче се понижава с над 54% до 1.4 млн. лв. "В първата половин година имахме много поръчки, а партньорите ни заявяваха доста продукция, тъй като очакваха да има развитие в много сектори на икономиката, но това не се случи и поръчките се позабавиха", обясни директорът за връзки с инвеститорите в шуменското предприятие Иван Динев. По думите му за дружеството е обичайно да има по-слаби резултати в последните три месеца на година. За тримесечието на 2011 г. влияние обаче са оказали и някои проблеми с транспорта. С резултатите си дружеството стана поредната българска компания която показва, че бизнесът й започва да буксува в края на миналата година. "Алкомет" все пак остава с положителен резултат за цялата 2011 г. благодарение на натрупаните продажби и печалба през първите три тримесечие. Шуменското дружество отчита с над 19% повече постъпления от продажби за миналата година до 273.8 млн. лв. Печалбата на компанията се увеличава с минималните 2.7% до 7.8 млн. лв. Нямаме спад в основните си пазари, като е добър факт, че те са главно в Северна Европа", каза Динев. По думите му обаче компанията има отлив в Италия, където "Алкомет" беше съсредоточило около 14% от продажбите си, а сега те са към 7%. За сметка на това свиване обаче дружеството търси разширение на продажбите си на съществуващите пазари, като предлага нови продукти. Въпреки понижението на резултатите през последната четвърт на годината в "Алкомет" остават оптимисти за бизнеса си през 2012 г. "Изпълнението на инвестиционната програма е вече в ход и след реализирането й към средата на 2012 г. ще се внесат съществени изменения в техническото равнище на машините и оборудването, като ще се повиши капацитетът на валцовото производство с 30% и ще се увеличи конкурентоспособността на дружеството", обясняват в доклада си за дейността от компанията.
Източник: Капитал Dаily (02.02.2012)

ОЦК излезе на загуба заради свито производство С близо 24% са намалели приходите от продажби на "Оловно-цинковия комплекс" в Кърджали през 2011 г. Към края на годината обемът им достига 103 млн. лв. спрямо 135 млн. лв. за 2010 г. Компанията регистрира нетна загуба в размер на 14.6 млн. лв. в сравнение с 642 хил. лв. печалба за предходната година. ОЦК отчита по-ниско производство на основните продукти, както спрямо 2010 г., така и спрямо прогнозите на ръководството. Количеството на произведеното олово е с 10 123 т по-малко и достига 6529 т. Намалението при цинка е с 2299 т, а общото производство е 16 764 т. В същото време очакванията бяха заводът да произведе 21 хил. т олово и 21.5 хил. т цинк през миналата година. През април обаче дружеството временно прекрати производството на олово от концентрати, след като цех "Агломерация" беше затворен за неспазване на екологичните норми. ОЦК се фокусира върху преработка на вторични метали, предимно от акумулатори, но количествата на вътрешния пазар са ограничени, пише в междинния доклад. Свиването на цинковото производство пък се дължи на непредвидени капиталови ремонти на някои основни агрегати заради забавяне реализацията на нови проекти. В резултат на намаленото производство на метали дружеството отчита понижаване на приходите от реализация на продукция с 31.7%, като обемът им достига 82.2 млн. лв. към края на годината. Разходите за дейността възлизат на 124.2 млн. лв., което е понижение от 11.6% спрямо 2010 г. Основната част от тях - 111.1 млн. лв., са разходи за производствена дейност, които намаляват с 12.7% на годишна база. Оперативната загуба на дружеството към края на 2011 г. е в размер на 8.2 млн. лв. Износът продължава да формира основна част от приходите от продажба на продукция - 82.42%. Мажоритарен собственик на ОЦК е "Интертръст холдинг БГ", който държи 87.4% от капитала.
Източник: Капитал Dаily (02.02.2012)

Glencore и Xstrata договарят сливане Преговорите за сливане на Glencore с Xstrata на стойност 81 млрд. долара ще създадат "номер едно минен хищник" в света, а седмата най-голяма компания от индекс на сините чипове във Великобритания. След години ухажване, двете компании потвърдиха, че са към края на дискусиите на цялостно "сливане между равни". "Ние винаги сме вярвали, че тези две компании трябва да се слеят", заяви Иван Глейзънберг, главен изпълнителен директор на Glencore. Сделката ще изстреля новата група с годишни приходи от 109 млрд. долара и печалби от 6.5 млрд. долара и до 700 млн. долара очаквани синергии. Шефът на Xstrata Мик Дейвис се смята, че ще заеме поста на главен изпълнителен директор, с Глейзънберг в роля подобна на "заместник", а не управленски пост. Двамата мъже живеят почти рамо до рамо в Швейцария. Майкъл Роулинсън от Liberum Capital, които съветва Glencore за флотацията, каза, че двамата вероятно са имали "пакт Гранита", за да решат как ще се управлява компанията. Glencore вече притежава 34.4% дял в Xstrata и е отговорен за пускането на пазара и търговия на една трета от всички минни активи на Xstrata. Голяма част от флоута за 10 млрд. долара миналата година на Glencore е продиктувано от отказа на Xstrata да се ангажира със сливане без оценката на цената на акциите, за да се определи балансът на властта. (Telegraph)
Източник: Други (03.02.2012)

Продажните цени на турските производители на метали нараснаха с 15% през януари Според данни на турския статистически институт, през януари тази година индексът на цените на производителите за турската промишленост като цяло е нараснал с 0.38% през декември и с 11.13% на годишна база, докато средното увеличение за последните 12 месеца е 11.11%. През януари, PPI за вътрешния сектор за добив на метал нарасна с 0.51% на месечна основа и с 14.82% в сравнение с януари 2011 г. Междувременно, средното увеличение през последните 12 месеца е 27.84%. От друга страна през януари PPI за турското производство на метални изделия, без машини, намалява с 0.62% спрямо предходния месец и с 10.75% на годишна база. Междувременно във въпросния сектор средното увеличение на индекса PPI през последните 12 месеца е 9.35%. (Steel Orbis)
Източник: Други (06.02.2012)

„Руа груп“ изгражда нови мощности край Лом Нов завод за металургични суровини ще бъде изграден край Лом, съобщиха вчера за „Класа“ от фирмата инвеститор „Руа груп“. Идеята е към сега съществуващите мощности да бъдат построени нови за производство на пелети. Тази суровина се използва за създаването на стомана и чугун и щом инвестицията се осъществи, България ще стане износител на тези стоки за Европа, коментираха източници от фирмата. В момента “Руа груп” има в Лом две предприятия - завод за метални тръби и фабрика за метали, които работят от 2005 г. В цеховете се леят метални топки за смилане на руда и цимент, а продукцията освен към нашия пазар се изнася в Гърция, Албания, Украйна и други страни. Основен инвеститор в проекта е украинският бизнесмен Виктор Деменюк, който имаше интерес да купи от Прамод Митал фалиралия металургичен комбинат „Кремиковци“. Деменюк водеше преговорите от името на украинския бизнесмен Константин Жеваго, които дори идва на преговори с правителството на тройната коалиция за закупуване на комбината. Компанията „Ворскла стийл“ дори достави суровини, за да работи „Кремиковци“, а впоследствие бе и един от основните обезпечени кредитори на комбината. Очаква се продукцията от завода край Лом значително да повиши работните места в региона.
Източник: Класа (08.02.2012)

ArcelorMittal очаква ръст за H1, остава притеснение за Европа ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, прогнозира подобрение за първата половина на 2012 г. спрямо слабия край на миналата година, с ясно изразен ръст в Северна Америка и притеснения за Европа. Компанията, която добива около 7% от световната стомана, заяви, че доставките на стомана ще се върнат до нивото от началото на миналата година и резултатите от дейността ще продължат да растат. Цените се възстановяват, но все пак са под нивата отпреди година. Основната печалба (EBITDA) през първите шест месеца ще бъде по-ниска, отколкото година по-рано, но над нивото през втората половина на 2011 година, заявиха от ArcelorMittal. "Очакваме увеличение на доставките и на цените през Q1 както в Европа , така и в САЩ, и пазарът на стомана да се подобри спрямо втората половина на 2011 г.", каза главният финансов директор Адитя Митал. "Икономическата ситуация в Европа остава притеснителна, но очакваме подобрение в нагласите в сравнение с четвъртото тримесечие," каза той. Митал заяви, че търсенето на стомана в световен мащаб се очаква да нарасне с 4.6% тази година, при свиване на икономиката с 1.3% в Европа, 5.5% ръст в Северна Америка, 5.2% в Китай и 5.6% в останалата част на света. (Reuters)
Източник: Reuters (08.02.2012)

Дългосрочна перспектива за желязната руда е положителна Перспективите за търсенето на желязна руда в световен мащаб вероятно ще се подобри в средносрочен до дългосрочен план, заяви Крис Грифит, изпълнителен директор на Kumba Iron Ore, част от Anglo American. Световното търсене ще остане зависимо от производството на стомана в Китай, което допринася за над две трети от търсенето, но което беше относително слабо през втората половина през 2011 г. Добивът на нерафинирана стомана в Китай се забави към края на годината от по-ниските цени на стоманата и по-слабото търсене и намаля със 7% през втората половина на годината в сравнение с първата. Въпреки това, китайският внос на желязна руда по море нарасна с 11% през втората половина спрямо първата, което доведе до рязък спад в индекса на цените през последното тримесечие на 2011 година, като намали нуждата от скъпа местна руда през втората половина на годината. Като цяло, световното производство на стомана нарасна с 6% до 1.5 млрд. тона през 2011 г., а вносът на желязна руда по море в Китай - с 8% до 654 млн. тона през 2011 г. В краткосрочен план обаче, пазарът на желязна руда може да преживее волатилност, благодарение на китайските мерки за затягане на паричната политика и липсата на координирана европейска политика за справяне с кризата с държавния дълг. (Mining Weekly)
Източник: Други (10.02.2012)

Дамян Весков Бояджиев, 34-годишен, е назначен за втори управител в "Елтрейд къмпани", фирмата, която купи активите на фалиралия металургичен комбинат "Кремиковци". Той е почти толкова неизвестен на бизнес средите, колкото и 27-годишният Лъчезар Варнаджиев, който през април м.г. плати 316 млн. лв. за комбината. Варнаджиев засега остава управител на създадената месец преди покупката "Елтрейд къмпани". Назначението е направено в края на декември от Ления Пападопулу, собственичка на офшорката "Бессиан мениджмънт", която притежава "Елтрейд къмпани". Новият шеф Дамян Бояджиев досега не е работил в частния бизнес. Бил е оценител в Агенцията за приватизация.
Източник: Стандарт (13.02.2012)

Украинската икономическа група РУА ще произвежда пелети и барит край Лом, обяви нейният собственик Виктор Демянюк в петък. Пелетите са дериват на желязната руда и се влагат в производството на чугун в доменни пещи. Баритът пък се използва в нефтената индустрия, автомобилопроизводството и дори в потребителската електроника. В новите производства РУА са инвестирали 8 млн. лв., а самото откриването на дейността, което се очаква през пролетта, ще даде работа на 130 души, обясни Демянюк по време на дискусия в града за ефектите от производството. Компанията има фабрика за метали в пристанищния град от 2005 г., а сега я разширява с новата инсталация. Демянюк купи навремето хвостохранилището на "Кремиковци", около което има съдебни искове за предходна сделка. През 2007 г. той представляваше и интересите на своя сънародник Константин Жеваго, който искаше да купи комбината. Основно за износ Близо 95% от сега съществуващото производство на РУА в Лом (тръби и преработка на метали) е предназначено за износ в Западна Европа. Баритът и пелетите, които ще се произвеждат, също ще се изнасят, защото в България почти няма дейности, които да се захранват с тези суровини. Първоначалните планове са компанията да произвежда между 30 и 50 хил. тона пелети годишно, което по думите на Демянюк е скромен обем, с който да се тества пазарът. Бившият директор на "Кремиковци" Лилян Вачков, който участва в екипа на РУА, заяви, че в годините, преди да фалира само "Кремиковци" е поръчвал 600 хил. тона пелети, а още 100 хил. тона са стояли като резерв на пристанище Лом. Едно наум Явор Ефтимов, директор на дружеството "Барит майнинг" (част от РУА), обясни, че годишното производство на барит в света е 4.5 млн. тона, от които 3.5 млн. тона се държат от Китай. Компанията на РУА, която той ръководи, ще произвежда между 80 и 100 хил. тона. За производството на барит компанията ще ползва суровини от хвостохранилището на "Кремиковци". В момента то е собственост на украинската група, но за него се водят съдебни дела. Когато индийският бизнесмен Прамод Митал купува футболния клуб ЦСКА от Васил Божков, той плаща на няколко транша. Последният е направен именно с прехвърляне на хвостохранилището в полза на фирмата "Вертекс", която е свързана с Васил Божков, а тя от своя страна го продава на РУА. През 2007 и 2008 г. групата представляваше интересите на украинския бизнесмен Константин Жеваго, който също искаше да купи "Кремиковци". Синдикът на комбината Цветан Банков обаче е подал отменителен иск в съда, с който прехвърлянето на хвостохранилището в полза на "Вертекс" да се обяви за нищожно. Запознати с процедурата коментираха, че съдебният иск е за частична нищожност (само от гледна точка на кредиторите), а не за пълна нищожност на сделката. За това не е сигурно дори при успех на отменителния иск какви ще са последствията на втората сделка, при която "Вертекс" продава хвостохранилището на РУА. За чист въздух Преди публичното обсъждане в Лом имаше притеснения от новите мощности. Двама от присъстващите общински съветници казаха, че новите заводи се намират на 200 метра от най-близките жилищни квартали и за това неизвестността за вредните емисии и спазването на екологичните норми е притеснително. Повод бил и фактът, че заводите ще работят с техника на "Кремиковци". Виктор Демянюк заяви, че от "Кремиковци" е купен само стоманобетоненият корпус на една кремиковска пещ и нищо повече. В производството пък ще се използва технология, която ще ограничава отделянето на вредни емисии в нормите. Отпадъците пък щели да се оползотворяват с разкриването на по-малки производства, където да се използват като суровина. "Това, което не можем да използваме, ще се извозва в специално създадени за целта бункери", каза Демянюк. Деница Славкова, която ръководи Районната инспекция по околна среда и води в Монтана, уточни, че РУА са представили за съгласуване инвестиционните си намерения преди повече от година. Планираният обем на производство обаче бил по-малък от лимитите, за които се изисква оценка за въздействието върху околната среда и за които се кандидатства за комплексно разрешително. За да бъдат сигурни в становището си, от районната инспекция са препратили въпроса и в екоминистерството, което също е позволило реализацията на проекта. Дейност Групата от компании развива дейност в Лом от 2005 г., когато придобива стари мощности. До момента в Лом тя развива тръбопрокатно производство и фабрика за метали, като с новите два завода инвестициите й в града ще стигнат 25 млн. лв. За компанията работят на 500 човека от региона при средна заплата около 600 лева. А производството на пелети и барит ще създаде още 130 работни места. Лом е избран заради пристанището, което позволява доставките и пласментът да се правят по река Дунав, без компанията да отчита допълнителни транспортни разходи, ако производството бе във вътрешността на страната. Самото пристанище обслужваше и металургичния комбинат "Кремиковци", като фалитът му намали с ? обслужените товари до 250 хил. тона годишно.
Източник: Капитал Dаily (13.02.2012)

Украинец вложи 25 млн. в Лом 25 млн. лв. е инвестирал украинецът Виктор Деменюк от 2005 г. досега в Лом в производство на метални изделия - тръби, мелнични тела и пелети, съобщи самият той на пресконференция пред бизнес елита на града. Инвестициите са направени чрез общо 6 фирми на компанията "РУА груп". За 6 години в Лом Деменюк е разкрил 500 работни места. "РУА груп" планира изграждане и на завод за барит и на малък керамичен завод.
Източник: Стандарт (13.02.2012)

„Руа груп“ влага 8 млн. лв. в производство на пелети 8 млн. лв. ще инвестира украинската компания „Руа груп“ в изграждането на нов завод за метализирани пелети, обяви собственикът на фирмата Виктор Демянюк. Очаква се фабриката да заработи още през април. Пелетите се използват при производството на чугун и стомана и продукцията от завода ще отива за експорт в ЕС и Украйна, обясни Демянюк. Първоначално ще се произвеждат до 50 хил. т пелети годишно, а суровината за тях ще минава през порт Лом. В новата инсталация ще работят около 110 човека, а от отпадъците при производството ще се правят керамични изделия в отделен цех. Дружеството ще използва компресиран природен газ за новата линия, като той ще се докарва от Монтана, каза шефът на „Барит майнинг“ Явор Ефтимов. Това е първият етап от инвестицията, като за нея са закупени части от бившия металургичен комбинат „Кремиковци“. При производството на пелети ще се отделя и голямо количество топла вода. От дружеството предлагат общината да определи за какво да се използва този продукт, като най-добрият вариант е с водата да се отопляват оранжерии. От районната екоинспекция успокоиха хората, че новото производство няма да замърсява Лом. Основният замърсител на града в момента е горенето на дърва за отопление в блоковете, обясниха оттам. От „Руа груп“ планират да започнат производство и на барит от хвостохранилището на „Кремиковци“, което също е собственост на Демянюк. До момента компанията е инвестирала близо 25 млн. лв. в Лом, осигурява товари на пристанището и дава работа на около 500 човека.
Източник: Класа (13.02.2012)

Fidelity: Условията по сделката Glencore-Xstrata трябва да бъдат преразгледани Fidelity Worldwide Investment заяви, че въпреки че по принцип е „за” предложените 23.8 млрд. паунда (37.5 млрд. долара) от Glencore International Plc за поглъщане на Xstrata Plc, условията на сделката трябва да бъдат преразгледани. Инвестиционната компания притежава най-малко 1.5% от базираната в Цуг, Швейцария, Xstrata според данни на Bloomberg. Fidelity е поредният инвеститор, който подкрепя сделката. Standard Life Plc и Schroders Plc, два от най-големите акционери на Xstrata, заявиха, че ще се противопоставят, освен ако Glencore не повиши офертата за всички акции, обявена на 7 февруари. Glencore предлага 2.8 акции за всяка на Xstrata, което представлява премия от около 8%. Инвеститорите, които притежават 16.48% от Xstrata, могат да блокират сделката. Това е така, защото Glencore няма да бъдат допусната да гласува с 34-те си процента дял в Xstrata, според правилата за поглъщане във Великобритания, оставяйки окончателното решение в ръцете на акционерите, които контролират останалата част от компанията. (Bloomberg)
Източник: Други (13.02.2012)

180 общини могат да останат без площадки за рециклиране на метали Близо 180 общини са застрашени да останат без площадки за събиране и рециклиране на черни и цветни метали след 15 февруари. Причината за това е, че те нямат актуален действащ общ устройствен план /ОУП/, който се изисква след промените в Закона за управление на отпадъците. Само в 87 общини, които имат такива планове за цялата община или за част от нея, фирмите, които търгуват с черни и цветни метали, ще могат да продължат работата си и ще имат право да откриват нови площадки. Металните отпадъци от цялата страна ще могат да се събират и рециклират само на лицензираните площадки там. Разпоредбите предвиждат още дейностите с отпадъци от черни и цветни метали да се извършват само на площадки, разположени на територии, определени с общи устройствени планове за производствени и складови дейности, на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение. Общините трябва да изработят ОУП и ясно да се дефинират зоните за отпадъци, както и да минат екологична оценка, защото това е изключително важна тема и трябва да бъде разгледана от всички гледни точки. По време на разглеждането на проекта за ОУП в София беше направена именно екологична оценка. След това за всяка една от площадките беше активиран подробен устройствен план съгласно наредбите на екоминистерството. Това заяви заместник-кметът на Столична община по направление „Зелена система, екология и земеползване“ Мария Бояджийска. Според експерти промените в нормативите противоречат на разпоредбите на Закона за устройството на територията /ЗУТ/, който според тях допуска в определени случаи подборният устройствен план да изпълнява същата роля както общия устройствен план на населеното място. Това по своята същност създава условия за порочна практика по прилагане на законови разпоредби и способства за административен произвол. Отговорността за изработването на общ устройствен план е изцяло в правомощията на общинските власти. Бизнесът няма никакви лостове за въздействие на този процес. В същото време именно фирмите са наказвани с най-тежки санкции, като им се отказва възможността да работят, защото общините нямат общ устройствен план, коментира Иво Георгиев -председател на Гражданската инициатива на търговците на черни и цветни метали и тяхното рециклиране. Според него съгласно готвените промени близо 80% от изградени вече площадки на територията на общини, които нямат ОУП, трябва да бъдат закрити, което от своя страна означава, че и направените инвестиции в тях ще бъдат безвъзвратно изгубени. Градоустройственият план на община Хасково например е приет през 1979 г. и е изтекъл през 2000 г., без след това да е актуализиран. Така 16 фирми, работещи там, не могат да представят документите, изисквани по закона, е становището на Българската стопанска камара /БСК/. Всички резки движения не могат да бъдат приветствани. В същото време позицията на държавата може да бъде разбрана в посока да вкара ред в този бранш, за да се ограничат кражбите и да се пресече дейността на сивия сектор, коментира Филип Алексиев - изпълнителен директор на „Мак метал холдинг“ АД. Според него всичко това не е приемливо за обществото, но и за самия бранш и фирмите, които се занимават със събиране и рециклиране на отпадъци. Едни недостатъчно премислени мерки по-скоро биха навредили на легалния бизнес. От една страна, тези фирми дават огромен брой работни места, от друга страна, рециклирането, втората употреба на вторични суровини, е много по-икономически ефективно, посочи Алексиев. По думите му, трябва да се намери компромис от гледна точка на това, че във всяка една община и населено място, където населението и бизнесът генерират отпадъци, трябва да бъде дадена адекватна възможност тези отпадъци да бъдат събирани, рециклирани и повторно употребявани. По информация от Гинка Чавдарова -изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България, при последното гледане на законопроекта в НС министър Нона Караджова е казала, че предложението за отпадане на спорния текст е прието. Съществуването и дейността на площадки за събиране и рециклиране на черни и цветни метали не е е свързано с наличието или неналичието на устройствени планове, текстът е по-различен, но какъв е окончателният вариант, ние не знаем, защото още се дебатира в НС, коментира още Чавдарова.
Източник: Класа (14.02.2012)

ОЦК планира нови проекти тази година, за да увеличи производството си Няколко нови проекта ще влязат в експлоатация през тази година в "Оловно-цинков комплекс" - Кърджали. След като през миналата година предприятието беше принудено да спре част от мощностите си, сега от ръководството са си поставили амбициозната цел да увеличат производството и да го направят по-ефективно. "ОЦК твърдо ще бъде едно от добрите и печеливши предприятия от бранша в Европа", заяви Валентин Захариев, председател на надзорния съвет на "Интертръст холдинг", който е мажоритарен собственик на завода. През септември или октомври се очаква да влезе в експлоатация новото цинково производство. Преди две години проектът не получи ОВОС от предишното правителство, за което в момента компанията съди държавата за щети. Инвестицията е в размер на 80 млн. евро и вече е одобрена от министъра на околната среда и водите. В момента компанията преговаря с банки за осигуряване на последните 10 млн. евро, необходими за завършване на завода. "Имаме принципно съгласие, но все още уточняваме някои детайли по финансирането", каза Захариев. Инвестицията не включва закупената испанска технология, която значително ще подобри извличането на цинка от текущите суровини - от 82-83% в момента до 98%. Освен това технологията позволява оползотворяване и на известно количество олово от концентрата, което досега не се е правило. Така годишно ОЦК ще произвежда допълнително около 1500 т олово. В процес на подготовка е и проект за оползотворяване на отпадъците, които в течение на годините са били депонирани на площадката на ОЦК. Технологията е разработена от специалистите на завода на базата на съществуващи технологии. "Чрез нея ще съумеем да повишим ефективността на производството и да го направим трайно печелившо", посочи Захариев. Първият етап се очаква да стартира до две седмици и предвижда преработката на 200 хил. т утайки, които съдържат около 15 хил. т цинк. Плановете са суровината да се вложи в рамките на една или максимум две години. Вторият етап включва преработката на 1 млн. т оловна шлака, в която цинкът е около 12% (около 120 хил. т). Намеренията са тази част от проекта да заработи до края на 2012 г., а годишно да се извличат по 9-10 хил. т. Така общото количество цинк, което ще бъде оползотворено от отпадъците, е 135 хил. т, което при сегашните цени на метала прави около 270-300 млн. долара, изчислява Захариев.
Източник: Капитал (14.02.2012)

Планира се най-голямата въгледобивна мина в Куинсланд Групата Adani, индийски конгломерат, планира да построи нов отворен и подземен рудник в Куинсланд. Мината за въглища Кармайкъл, смятана за най-голямата в австралийския щат, ще бъде най-вече в района Moray Downs на около 100 км северно от Emerald. Adani, която току-що приключи покупката на имота от скотовъдеца Греъм Актън за 110 млн. долара, планира да построи нов град, жп и пристанищни съоръжения. Фирмата се очаква да похарчи 6 млрд. долара за целия проект. Според Adani, мината ще добива 60 млн. тона въглища годишно с живот на мината от над 100 години. Конгломерат обеща да наема първо австралийци, преди чуждестранни работници, въпреки че все още не е определен броя на миньорите, от които ще се нуждае компанията. Министърът на добива в Куинсланд - Стърлинг Хиншлиф, отиде една стъпка по-нататък като каза, че предпочита Adani да наема първо местни служители. "Дадох много ясно послание на засегнатите компании, включително директно на г-н Адани, че имаме много високи очаквания за ролята на местните жители в тези проекти", заяви Хиншлиф. (IBTimes)
Източник: Други (15.02.2012)

Затварят до 70% от фирмите за изкупуване и рециклиране на метални отпадъци 70% от фирмите за изкупуване, третиране и рециклиране на метални отпадъци трябва да затворят заради липсата на Общи устройствени планове в съответните общини. Това алармират от Гражданска инициатива на търговците на отпадъци от черни и цветни метали и тяхното рециклиране. До днес всички фирми, притежаващи лиценз за такъв вид дейности, трябва да представят в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) скица или друг удостоверителен документ, доказващ, че площадките им изпълняват изискванията на ЗУО. В противен случай засегнатите площадки се заличават от лиценза за извършване на дейности или лицензът се прекратява служебно и търговецът е длъжен да преустанови дейността си. Според тях 70% от фирмите в бранша ще затворят, а 177 общини остават без такива площадки от днес заради липсата на общ устройствен план. Само в 87 общини, които имат общ устройствен план (за цялата община или за част от нея), фирмите за изкупуване и рециклиране на черни и цветни метали, могат да продължат да работят и да откриват нови площадки. Металните отпадъци от цялата страна ще се транспортират и натрупват само на територията на тези общини. Ограничението се въвежда с промените в Закона за управление на отпадъците, защото разпоредбите предвиждат, дейностите с отпадъци от черни и цветни метали да се извършват само на площадки, разположени на територии, определени с общи устройствени планове за производствени и складови дейности, на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение. Според Гражданската инициатива това е в противоречие с разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ), който допуска в определени случаи подробен устройствен план (ПУП) да изпълнява ролята на общ устройствен план на населеното място. 80% от изградените площадки на територии без общ устройствен план ще бъдат закрити, а направените инвестиции, напълно загубени. До момента само 200-те фирми, членове на Гражданската инициатива, са направили около 40 млн. лева инвестиции в площадки, оборудване и специализирани машини, които са получени чрез кредити или лизингови институции през последните 10 години. По предварителни данни, за 2011 г. фирмите са внесли в държавния бюджет над 3 млн. лева корпоративен данък и още толкова данък за физически лица, които предават метални отпадъци. Собствениците на потърпевшите фирми, членове на Гражданската инициатива, съобщават, че ще сезират Европейският съд по правата на човека в Страсбург за нарушаване на правото на собственост, както и за финансово обезщетение от държавата за направените инвестиции по места.
Източник: Дарик радио (16.02.2012)

Стоманодобивната промишленост в ЕС се противопоставя за емисиите Стоманодобивната промишленост в Европа засили натиска си против предложението, което ще отнеме повече от 1 млрд. данъчни кредити въглеродни емисии на ЕС от пазара. Европейската асоциация на сектора EUROFER се присъединява към призива на други бизнес интереси, призоваващи Европейската комисия да се противопостави на задаващия се законопроект за отделяне на 1.3 милиарда квоти съгласно схемата за търговия с емисии на Европейския съюз. Ключов комитет на Европейския парламент ще гласува този месец за промяната в Директивата на ЕС за енергийна ефективност, която изисква значителен брой квоти по СТЕ, да бъдат премахнати от пазара в опит да се закрепи намаляващата им пазарна цена. Поддръжниците на идеята я приветстват като начин да се справят с наситения пазар на кредити, породен от забавянето на икономическия растеж, цените за квотите по СТЕ спаднаха от върховите 40 долара на тон през 2008 г. до 9.25 долара на тон. Идеята на схемата за търговия е да насърчи компаниите да използват енергията по-ефективно и да спестят пари чрез инсталиране на нови технологии за намаляване на въглеродните емисии. (Terra Daily)
Източник: Други (17.02.2012)

Американски апетити към Лондонската борса за метали Американските борсови оператори NYSE Euronext и CME, а така също и електронната стокова борса IntercontinentalExchange (ICE) са подали заявки за купуването на Лондонската борса за метали (LME). Според вестника, сделката се оценява на около 1,58 млрд. долара. ICE, която се смяташе за основен претендент за придобиването на акциите на LME е наела за консултант по сделката J.P. Morgan Chase. През ноември бе съобщено ,че финансовата компания която е акционер в LME, иска да докупи 4,7 на сто от акциите и с дял от 10,9 на сто да стане най-големият съсобственик на борсата Пред първия етап от подаването на заявки, който изтече на 15 февруари, оферти са подали 7-8 компании. Очаква се съвета на директорите на Лондонскта борса за метали да разгледа предложенията на 23 февруари. The Financial Times твърди, че такива крупни играчи като Deutsche Boerse и Лондонската фондова борса (LSE) по-скоро ще се откажат от участие в покупката на LME. Лондонската борса за метали има 130 годишна история и е последната, чиято собственост се владее от участниците в нея. (FT)
Източник: Други (17.02.2012)

И шефовете са от софийския гигант Специалисти от "Кремиковци" са на работа при Деменюк. Изпълнителни директори са известният шеф на комбината от близкото минало Лилиян Вачков и Райна Малчева, бивш началник на леярския цех. Кадър на "Кремиковци" е и Явор Евтимов, управител на "Барит Майнинг". Игор Маджарски - също. Заводите в Лом не са металургични, в тях се преработват метали, обясни инж. Райна Малчева. Няма ги познатите от черната металургия доменни пещи, няма го горивото кокс и т.н. Модерното оборудване, научните решения, професионализмът на специалистите за този род производство трябва да успокояват жителите на Лом, обяснява Виктор Деменюк. Според него в днешното кризисно време заводите на брега на Дунав са остров на устойчивото развитие. Дължим успеха си на конкурентна борба, честен труд и социална отговорност, обобщава украинецът.
Източник: Стандарт (20.02.2012)

Пещ плаши местните Въртяща се пещ с дължина 60 метра, закупена от металургичния комбинат "Кремиковци", плаши жителите на Лом. Из града плъзва слух, че новото производство е опасно и ще отрови въздуха на града. Пред риска за здравето ломчани пренебрегват дори безработицата. Съветникът от ГЕРБ д-р Васил Милутинов официално поиска гаранции от украинеца, че производството е безопасно. Голямата пещ наистина е работила в "Кремиковци", а в Лом е нужна за изпичане на пелетите. Заедно с нея се монтира и обезпрашителна система, която ще поглъща 98-99 процента от праховите емисии. За новото производство фирмата има положително становище от МОСВ. Проверките ни досега не са показали никакво отклонение от нормите за въздуха, твърди директорката на РИОСВ - Монтана, Деница Славкова. Параметрите на производството са малки и не изискват оценка за въздействие върху околната среда, обясни тя. "РУА груп" е доста сериозна фирма, която работи при нас от 2005 година. Затова изключвам да допусне замърсяване на въздуха и водата ни, подкрепи големия инвеститор и кметът на Лом Иво Иванов.
Източник: Стандарт (20.02.2012)

Rio Tinto планира първата в света безпилотна железопътна мрежа Гигантът Rio Tinto ще използва безпилотни влакове, за да извозва желязна руда до пристанищата в Западна Австралия в първата в света автоматизирана тежкотоварна железопътна мрежа на дълги разстояния. Rio заяви, че инвестицията за 518 млн. долара ще стартира първия влак без машинист в район Пилбара през 2014 г. като целия проект е насрочен да приключи година по-късно. "Разширяването на добива в Пилбара е с висока възвръщаемост и нисък риск за Rio Tinto, което ще повиши стойността за акционерите", заяви главният изпълнителен директор на Rio Tinto за Австралия, Сам Уолш. "Автоматизацията ще ни помогне да постигнем целевата експанзия по безопасен, по-ефективен и икономически ефективен начин." Англо-австралийският минен гигант, който се радва на устойчив ръст на търсенето на суровини в Азия, заяви че автоматизацията ще подобри ефективността и ще позволи на компанията да отговори на значителния недостиг на умения пред сектора. Новината обаче повдигна опасенията, че 500-те работници на Rio в железниците в Пилбара ще бъдат съкратени, а Съюза на строителите, горското стопанство, минното дело и енергийните работници описа мотива с недостига на умения като пропаганда. (AFP)
Източник: Други (20.02.2012)

China Steel ще инвестира в австралийски въгледобивен проект China Steel, най-големият производител на стомана в Тайван, заяви че ще инвестира 104 млн. долара във въгледобивна мина в Австралия и ще притежава 10% от бъдещата продукция, в опит да противодейства на по-високите въглищни цени. Около половината от сумата ще бъде използвана за закупуване на акции на изходните права на обекта на MDL 162 в северния щат Куинсланд, а останалата – за строителни съоръжения и бъдещо развитие. Инвестицията ще осигури на China Steel 600 хил. тона металургични въглища годишно към 2016 г., което ще увеличи притежаваните запаси от въглища до 7% от сегашните 3%. Намаляващото търсене на стомана на фона на световното забавяне на икономиката, но високите цени на суровини като въглищата, предизвикаха China Steel и конкурентите им от цял свят да търсят собствени доставки. През декември China Steel се споразумя за 23% намаление на цените на желязната руда и заяви, че се опитва да забави някои доставки на суровини. Акциите на China Steel, приключиха без промяна преди новината, в сравнение с 0.42% спад на широкия пазар. (Reuters)
Източник: Reuters (22.02.2012)

Mechel възобновява работата в румънските си заводи Mechel OAO, един от водещите руски добивни и металургични компании, обяви че Ductil Steel Buzau и Mechel Campia Turzii, както и Ductil Steel Otelu Rosu възобновяват работа. Ductil Steel Buzau, Mechel Campia Turzii и Ductil Steel Otelu Rosu, където производството беше временно спряно поради проблемите с доставките, свързани с тежките снежни бури, възобновиха операциите си. Три от четирите предприятия на Mechel, които бяха спрени миналата седмица, работят нормално. Mechel Targoviste се очаква да стартира на 27 февруари. Това прекъсване няма да се отрази на плановете на компанията за производство на стомана за годината. Mechel е една от водещите руски компании. Нейната дейност включва четири сегмента: добив на суровини, стомана, сплави и електроенергия. Mechel обединява производителите на въглища, концентрати на желязна руда, никел, ферохром, феросиликон, стомана, валцувани изделия, оборудване, топлина и електрическа енергия. Продуктите на Mechel се продават на вътрешния пазар и зад граница. (Newswire Globe)
Източник: Други (23.02.2012)

ArcelorMittal успокоява за френско предприятие, но съюзите очакват да затвори ArcelorMittal заяви, че възобновяването на производството в нейното предприятието в североизточната част на Франция зависи от търсенето, но профсъюзите твърдят, че ръководството е подписало смъртната присъда на завода внасяйки стомана от Русия. Шефът за Франция Ерве Бурие заяви, че временното спиране е в отговор на пазарните условия и е логично решение за конкурентоспособността. Запитан след срещата на работническия съвет, колко време ще продължи спирането, което започна преди почти година, Бурие отговори: "Адаптираме се към търсенето и преразглеждаме ситуацията на пазара тримесечие за тримесечие." Той добави: "Вземаме решение относно рестартирането всяко тримесечие, шест седмици преди евентуалният старт. Тук става дума за временно спиране до края на юни. Ще преценим през май по отношение на положението за третото тримесечие. Но пещите на Florange не са окончателно спрени. Това е временно спиране." Но съюзите изразиха силен скептицизъм, посочвайки че фирмата внася метали от руския конкурент Severstal. (AFP)
Източник: Други (24.02.2012)

Екоминистерството отмени глобите на Оловно-цинковия комплекс в Кърджали Екоминистерството отмени глобите на Оловно-цинковия комплекс в Кърджали, налагани всеки месец заради замърсяване на въздуха със серен диоксид и оловни аерозоли. Няколко комплексни проверки на Регионалната екоинспекция в Хасково са показали, че измерените концентрации на вредните емисии са под допустимите норми. Добивът на олово в Кърджали е спрян от близо година, а от месец не работят и другите производства.
Източник: БНР (27.02.2012)

Glencore да уведоми ЕС относно офертата за Xstrata Glencore International Plc, опитваща се да погълне Xstrata Plc за 37 млрд. долара, официално ще уведомява Европейската комисия относно предложената сделка за оценка в рамките на регионалните разпоредби за сливане. Швейцарската Glencore, която вече притежава 34% от Xstrata заяви, че не се очаква придобиването да доведе до никакво отрицателно въздействие върху конкуренцията на стоковите пазари, на които работят двете компании. Този ход да уведоми Комисията съгласно правилата на Европейския съюз за сливане дойде след направена конструктивна консултация. Eurofer миналата седмица изрази опасения, че придобиването ще навреди на конкуренцията на пазарите на цинк, никел и въглища. Обединението между Glencore и Xstrata ще създаде третият по големина производител на мед в света, най-големият производител на цинк, както и най-големият износител на термични въглища. Аш Лазенби и Доминик О’Кейн, анализатори в Liberum Capital Ltd., заявиха, че "въпреки доминиращото световно положение в добива в резултат на сливането, нашата първоначална оценка е, че няма да има концентрация на суровини, която да вдигне червен флаг." (Bloomberg)
Източник: Други (27.02.2012)

Ако корабоплаването се възстанови, дали стоманодобивът ще го последва? Възходите и спадовете в корабоплаването имат дълбоки последици. Но дори и ако китайската икономика продължи да нараства, тя няма да може да доведе до силни дни за стоманата. Дали спадът на автомобилното производство или в жилищно строителство в Китай, знаем, че има твърде много кораби по море, за да се поддържа фонда Guggenheim Shipping във възходяща позиция, без значение колко желязна руда китайските стоманодобивни компании трябва да внесат. За да се възстанови динамиката на предлагане/търсене, корабните компании просто трябва да спрат да купуват нови кораби. И както се случва, тези големи кораби изискват много стомана. Ако не се правят кораби, не се използва стомана. Така че това е още една причина, защо стоманодобивът ще се изправи пред значителен насрещен вятър през 2012 г., като ефект най-вероятно ще има върху United States Steel, AK Steel Holding Corporation Co, ArcelorMittal и Nucor. В момента техните акции се купуват в рамките на общата теория, че малко по-добрите икономически показатели в САЩ ще доведат до по-висока консумация и цени на стоманата. Китай също изглежда отчита спад с по-бавно темпо, отколкото се очакваше, така че това е добър знак за цените на стоманата от тази страна на Тихия океан. (Nasdaq)
Източник: Други (29.02.2012)

КНСБ: "Стомана" инвестира в оборудване и условия на труд, но не и в доходите на работниците Значителни инвестиции не само в производството и оборудването, но и в безопасните условия на труд и корпоративната социална отговорност, са направени в предприятието "Стомана Индъстри" АД. Това беше установено по време на посещението на ръководството на КНСБ начело с президента на Конфедерацията Пламен Димитров в металургичното предприятие. Заедно с изпълнителния директор на дружеството Емил Живков бяха посетени електростоманодобивния цех, цеха за арматурна стомана, както и някои санитарни помещения и столови, за да се запознаят синдикалистите с условията, при които работниците на предприятието извършват своята дейност. Пламен Димитров отчете настъпилите положителни промени в условията на труд в "Стомана Индъстри" АД. Това беше потвърдено и от преките разговори с работниците, които изразиха своето положително отношение и задоволство към инвестициите, свързани с подобряване условията на труд и безопасността. На срещата на ръководството на КНСБ с хората на наемния труд от предприятието обаче се установи, че след извършените съкращения през 2008 година, натовареността в производствените дейности се е покачила неимоверно, докато реално възнагражденията не са нараствали. Поради усложнената икономическа и пазарна ситуация производството е намаляло и работниците в дружеството са спрели да получават т.нар. производствен бонус. По този начин нетният им доход е претърпял спад от порядъка на 30-35%. Неделчо Калев – председател на синдикалната организация на СФ "Металици" – КНСБ в "Стомана Индъстри" АД, сподели, че това ще е основна тема по време на преговорите за новия колективен трудов договор и ще се търсят варианти за поетапно компенсиране на спада на доходите. Очаква се преговорите да приключат в края на месец март. Работниците изказаха пред Пламен Димитров недоволство относно прилагането на досегашния колективен трудов договор и по-точно от практиката хора, които не са се присъединили към него, да се ползват от заложените в КТД придобивки. Лидерът на Конфедерацията коментира този проблем с ръководството на "Стомана Индъстри" АД и изрази надежда, че въпросът ще бъде решен според установения ред, като това ще бъде отчетено при прилагането на новия колективен трудов договор.
Източник: БГНес (29.02.2012)

Сливане създава третият най-голям дистрибутор на метали в Северна Америка От 1 март 2012 г. Namasco и Macsteel ще функционират под нова марка, Kloeckner Metals, тъй като сливането на двата лидери в сектора ще се финализира по-късно тази година. Този ход е първият опит за ребрандиране на Kloeckner & Co. SE, в усилието си да затвърди позицията си на лидер в световния сектор за разпределение на метали и центрове за метали. Бил Парталис ще ръководи оперативната дейността в САЩ като главен изпълнителен директор на Kloeckner Metals US, в допълнение към своите задължения като член на Управителния съвет на Kloeckner & Co SE. Заедно, тези две компании, със седалище в Розуел, Джорджия, ще образуват третият по големина дистрибутор на метали в Северна Америка, с което дават възможност на клиентите си да бъдат обслужвани в 57 дистрибуторски обекта. Kloeckner & Co е най-големият независим от производителите дистрибутор на стомана и метални изделия, както и една от водещите компании за центрове за стомана на европейския и американския пазар. Основната дейност на Kloeckner & Co Group е складиране и дистрибуция на стомана и цветни метали, както и операции с центровете за обработка на стомана. Над 170 хил. активни клиенти се обслужват в 290 центрове от около 11 хил. служители в 16 страни в Европа и Америка. Компанията е реализирала продажби от над 7 милиарда долара през фискалната 2010 г. (PRNewswire)
Източник: Други (01.03.2012)

Металурзи в Кърджали масово напускат ОЦК Масова оставка на поне 100 работници и служители заради неизплатени заплати се очаква в Оловно-цинковия комбинат /ОЦК/ в Кърджали. Причина за мащабното напускане са дългите закъснения и неизплащането на месечните възнаграждения. Недоволните металурзи многократно са правили самостоятелни опити да връчат заявленията си, но изпълнителният директор на завода Славея Стоянова ги късала и уверявала, че проблемите ще бъдат отстранени. По данни от Областната инспекция по труда ОЦК е шампион по задължения към работещите. Само през 2011 г. инспекцията е издала над 30 наказателни постановления на завода, но ръководството ги е обжалвало в Районния и в Административния съд. Стигало се и до намаляване на глобите, тъй като до насрочването на съдебните заседания работниците получавали възнагражденията си, макар и с огромно закъснение. Инспекцията е съставила актове за санкции за декември 2011 г., ще изготви такива и за януари.
Източник: БГНес (01.03.2012)

Разпродават завод до морето Съдебен изпълнител извади на публична продан фалиралия бургаски завод "Метални изделия". Огромното предприятие, което е с излаз на море, се продава на парче. В активите на дружеството влизат няколко сгради и общо 80 дка златна земя. Парцелите са разпарчетосани на 20 части с различен размер. Най-евтиният имот е 661 кв. м и е обявен с начална тръжна цена от 20 978 лв. Най-скъпо се продава парцел от 12 340 квадрата, който е обявен за 3,52 млн. лв. На второ място по скъпотия са други 9 дка от завода, за които съдебният изпълнител иска 2,9 млн. лв. Кандидат-купувачите могат да внасят оферти до 2 април. Заводът се разпродава на парче заради огромни задължения към банка и към НАП. Целият завод бе ваден няколко пъти на публична продан, но всички търгове се провалиха, тъй като не се намери инвеститор, който е готов да плати 30 млн. лв. накуп.
Източник: Стандарт (02.03.2012)

Съдебен изпълнител извади на публична продан фалиралия бургаски завод "Метални изделия". Огромното предприятие, което е с излаз на море, се продава на парче. В активите на дружеството влизат няколко сгради и общо 80 дка златна земя. Парцелите са разпарчетосани на 20 части с различен размер. Най-евтиният имот е 661 кв. м и е обявен с начална тръжна цена от 20 978 лв. Най-скъпо се продава парцел от 12 340 квадрата, който е обявен за 3,52 млн. лв. На второ място по скъпотия са други 9 дка от завода, за които съдебният изпълнител иска 2,9 млн. лв. Кандидат-купувачите могат да внасят оферти до 2 април. Заводът се разпродава на парче заради огромни задължения към банка и към НАП. Целият завод бе ваден няколко пъти на публична продан, но всички търгове се провалиха, тъй като не се намери инвеститор, който е готов да плати 30 млн. лв. накуп.
Източник: Стандарт (02.03.2012)

Австралия ще издаде безплатни разрешителни за въглеродни емисии на стоманодобивните компании Грег Комбет, австралийския министър на изменението на климата, заяви че производителите на стомана, алуминий и мед са сред от големите замърсители с парникови газове, които ще получават безплатни разрешителни за въглеродни емисии срещу данъка против замърсяване, който влиза в сила на 1 юли 2012 г. Според закона, който създава система за търговия с емисии, правителството ще таксува около 500 замърсители с 23 австр. долара на тон. Наложената цена ще позволи от 2015 г. на компаниите, които не използват всичките си емисии да продават разрешителни на други замърсители. Комбет каза, че "повечето интензивно използващи емисии сектори ще получат от начало средно 94.5% от въглеродните си разрешителни безплатно. Това означава, че ефективната средна цена на въглеродните емисии в тези сектори се намалява от 23 а. долара до само 1.30 а. долара за тон." Други сектори, които ще получават безплатни разрешителни са производството на алуминий, рафинирането на нефт, производството на плоско стъкло, производството на целулоза и хартия и обработката на цинк. Тези 94.5% са за първата година, след което лихвен процент ще бъде намален с 1.3 пункта годишно. (Bloomberg)
Източник: Други (02.03.2012)

Протест на миньорите спря работата на ГОРУБСО-Мадан Около 300 миньори от двата рудника на ГОРУБСО-Мадан излязоха на протест в центъра на града с искане да им бъдат изплатени просрочените заплати. Рудниците "Крушев дол" и "Петровица" не работят, след като миньорите отказаха да влязат в мините в знак на протест. Представители на ръководството на минното дружество преговарят с недоволните. Основното искане на миньорите е изплащане на просрочените заплати за няколко месеца. Отделни работници имат да получават 40 процента от възнагражденията си за месец май, а на повечето от рудодобивниците се дължат част от заплатите за септември, октомври и ноември, заяви Румен Каров, участник в протеста. От инициативния протестен комитет настояват за издължаване на заплатите, възстановяване на нормалния ритъм на разплащане и подобряване на условията на труд в мините. Поради финансови затруднения дружеството не може да разплати всички суми за заплати, заяви изпълнителният директор на ГОРУБСО- Мадан Съби Кичуков. По негови думи е възможно да се платят 60 на сто от заплатите за декември. Финансовите проблеми на минното предприятие са свързани с нереализирана и непроизведена продукция. Общо 42 души спомагателен персонал и работници по водоотлива са останали на работните места в двата рудника в Мадан. През времето на протеста в мините се провеждат неотложни ремонти.
Източник: Дневник (02.03.2012)

ОЦК все повече навлиза в спиралата на "Кремиковци" Неизплатени заплати, стачки, натрупване на загуби, спиране на металургично производство и оправдание за всички проблеми в липсата на средства и "саботаж". Въпреки всички прилики годината не е 2004, а 2011 и предприятието с проблеми не е "Кремиковци", а Оловно-цинковият завод (ОЦК) в Кърджали. Контролираното от бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев все повече се плъзга по добре познатата плоскост на изпадналия в несъстоятелност софийски металургичен комбинат. Въпреки растящите цени на цветните метали ОЦК отчете спад на продажбите и загуба за миналата година, след като ключови производства бяха спрени или влязоха в ремонт. В четвъртък пък работници нахлуха в администрацията на компанията, искайки си забавените заплати. Подписаното в средата на ноември стачно споразумение, което включва и уреждане на неизплатените заплати, не се изпълнява, а дължимите суми заедно с осигуровките са за близо 1.2 млн. лв., обясниха действията си от синдикатите. "Как да се изпълнява споразумението, като няма пари", коментира собственикът на завода и бивш собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев. Металурзите обаче са категорични, че няма да се върнат на работа, докато не получат всичките си възнаграждения, включително за януари. Според синдикатите изплащането на възнагражденията изостава с 4 до 7 месеца, като най-голямо е забавянето в администрацията. "Няма такова нещо, на работниците в ОЦК не е плащано от декември", контрира Захариев. Той обаче призна, че при администрацията има висящи заплати от 3-4 месеца. Причина за това са недостатъчните приходи, след като през април 2011 г. цех "Агломерация" беше затворен от РИОСВ - Хасково, заради липса на мониторингова система и производството на олово беше ограничено до рециклиране на акумулатори. В началото на декември пък за ремонт беше спряно цинковото производство. То беше възобновено на 23 януари, но веднага беше преустановено заради спукване на пържилната пещ. Според Захариев не е случайно това, че протестът се прави точно преди планираното стартиране на производството в понеделник, за което са осигурени необходимите средства. Той обаче не пожела да коментира кой би имал интерес от неработещ завод. Междувременно след преговори с изпълнителния директор на ОЦК Славея Стоянова в петък беше преведена по една заплата на част от работниците, а останалите трябва да си получат парите в понеделник. Въпросът обаче не приключва с това, тъй като металурзите настояват незабавно да им бъдат изплатени по две заплати. "Моето мнение е, че хората трябва да си искат и седемте заплати, защото те са отработени", коментира председателят на федерация "Металурзи" към КТ "Подкрепа" Людмил Павлов. Според синдикалистите Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на труда и социалната политика трябва да принудят собственика на завода да изплати всичко, което дължи като заплати и осигуровки на работниците, а след това, ако иска, да го продаде или закрие. Вариантът със закриването на завода не присъства в плановете на собственика, въпреки че финансовите резултати на ОЦК значително се влошиха през миналата година. Въпреки това за 2012 г. собственикът предвижда амбициозна инвестиционна програма. Тя включва възстановяване на оловното производство, макар и в по-малък обем, пускане в експлоатация на ново цинково производство, както и проект за оползотворяване на депонираните отпадъци, от който компанията очаква да спечели до 300 млн. долара при сегашните цени на металите. Всичко това обаче може да се осъществи с хора.
Източник: Капитал (05.03.2012)

Тайванските производители на стомана увеличават експортните цени Водени от възстановяването на световния пазар на стомана, основните производители на желязо и стомана в Тайван, включително China Steel Corporation, Chung Hung Steel Corporation, Yieh Phui Enterprise Co и Sheng Yu Steel Co, в последно време вдигат експортните цени с между 15 и 20 долара на тон с цел да се помогнат продажбите и печалбите през второто тримесечие на 2012 г. Вътрешен източник заяви, че скоро след китайската лунна нова година в края на януари, Yieh Phui даде старта на повишаването на цените на износа на CGI поцинковани стоманени пластини с между 10 и 20 долара на тон, което не повлия на по-високите от очакваното поръчки. Chung Hung, специализирана в производството на студено валцувани рулони от стомана, заяви в края на януари, че увеличава цените на едро на основните продукти, доставени през февруари и март 2012 г., което не е попречило на купувачите да дадат повече поръчки през първото тримесечие спрямо четвъртото тримесечие на 2011 г. Институционалните инвеститори отчетоха че, увеличението на предприятия като CSC и Chung Hung на експортните цени над тези на вътрешния пазар, показва един стабилен международен пазар. (CENS)
Източник: Други (05.03.2012)

Прекратяват концесията за "Горубсо - Мадан" с В. Захариев Започнала е процедура за отнемане на концесията "Горубсо - Мадан" от собственика на мините Валентин Захариев заради неизплатени заплати и източване на дружеството, съобщи Пенчо Токмакчиев от Федерацията на миньорите към КНСБ. "Не може да се пускат миньори на работа, без да имат лично осветление. Не може миньори да слизат на 360 метра дълбочина, без да имат самоспасители. Не може миньорите да нямат работно облекло, да се хранят всеки ден с леща и фасул. Има Браншов колективен договор, в който е казано: "На всеки миньор трябва да се дават по 5 лева за подземните работи". Това са страшни, железни аргументи и ние сме взели всички проверки от Главна инспекция по труда, от пловдивската Инспекция по труда, които са направени на това предприятие", каза още Токмакчиев. Рудниците "Петровица" и "Крушев дол" не работят, тъй като миньорите отказват да слязат в рудничните галерии, докато не получат просрочените с месеци заплати. Токмакчиев съобщи, че в Мадан и околните села са събрани 2000 подписа за прекратяването на концесията. На 9 март от ГОРУБСО ще се срещнат с енергийния министър Трайчо Трайков, а на 14 март при областния управител на Смолян ще се проведе и разговор с Валентин Захариев.
Източник: Класа (06.03.2012)

Валентин Захариев задълба и с мините на "ГОРУБСО Мадан" Броени дни след като беше принуден да признае, че "няма пари" за заплати в ОЦК - Кърджали, собственикът на предприятието Валентин Захариев изпадна в подобна ситуация и в друго контролирано от него дружество - "ГОРУБСО Мадан". Държавата в лицето на икономическото министерство заплаши, че ще отнеме концесиите му върху двете находища, от които извлича суровината си, заради неизплатени концесионни възнаграждения. И също като в ОЦК преди няколко дни синдикатите пак излязоха на протест с искания за стари заплати и обвинения в източване. "ГОРУБСО Мадан" има концесионни договори за добив на оловно-цинкови руди от две находища на територията на област Смолян. Суровината от тях принципно се преработва в местната фабрика до концентрат и се използва в ОЦК. Откакто кърджалийският комбинат обаче не работи, продуктът се изнася основно за Китай. Находищата са "Петровица" и "Крушев дол". По данни на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) за находище "Петровица" фирмата на Захариев не е внесла нито лев от дължимите концесионни възнаграждения за 2011 г. Върху тях вече е начислена и лихва. За "Крушев дол" възнаграждението за първото полугодие, макар и със закъснение, е платено. За другите шест месеца обаче пари няма. "На 23 февруари сме изпратили писмо до Захариев с искане да изпълни задълженията си по концесията. Срокът за това е 14 работни дни от момента, в който писмото бъде получено", казаха от пресслужбата на МИЕТ. Оттам обаче не уточниха за колко пари става въпрос.
Източник: Капитал (06.03.2012)

Rio Tinto ще инвестира 2 млрд. долара в проект за желязна руда в Индия Rio Tinto ще направи най-голямата инвестиция от австралийска компания в Индия в размер на 2 млрд. долара в проект за желязна руда в Ориса, Индия. Проектът ще доставя желязна руда в Индия и в чужбина. Сам Уолш, шефът на отдела за желязна руда в Rio, заяви, че инвестицията се очаква да увеличи производството до 15 млн. тона годишно, чрез технологии и системи за безопасност на околната среда. Той добави, че Rio ще наеме местни жители в проекта. Инвестицията на Rio се очаква да добави към общите преки чуждестранни инвестиции от Австралия от април 2000 г. до декември 2011 г., които достигнаха 486.5 млн. долара. Уолш заяви, че очаква Rio Tinto и партньорите на компанията да преодолеят много трудности, пред които се изправят добивните предприятия при одобрение на проекти в Индия, което е една от причините за предпазливостта на чуждестранни компании, проявяващи интерес да инвестират в Индия. През 2005 г. южнокорейската POSCO обяви план за изграждане на завод в Ориса, но съоръжението срещна значителна опозиция от местните жители, които предпочитат да се спасят земеделските земи и горите. Подобен проблем възникна и пред индийския гигант ArcelorMittal, които не можа да закупи земя за планирано съоръжение. (IBTimes)
Източник: Други (07.03.2012)

“Горубсо” с режим на тока От вчера "Горубсо Мадан" е на режим на тока заради неплатени сметки, съобщиха от ЕВН. С цел сигурността на миньорите ЕРП подава ток за 2 ч, след което го спира за 3 ч. "Горубсо" дължи и 9 млн. лв. за заплати и осигуровки, съобщи министърът на труда Тотю Младенов, който се срещна вчера с протестиращите миньори. Той ще настоява пред колегата си Трайчо Трайков да бъде прекратена концесията на "Интертръст холдинг" за добив на оловно-цинкова руда в Мадан.
Източник: Стандарт (08.03.2012)

Търговците на скрап искат спешна среща с премиера и министерски оставки Спешна среща с премиера Бойко Борисов и оставките на министрите Цветан Цветанов и Нона Караджова поискаха от Асоциацията на рециклиращата индустрия и Българска асоциация по рециклиране. Около 60-70 камиона преминаха протестно от бул. "Ботевградско шосе" през Сточна гара, бул. "Сливница", Северната дъга на околовръстното и от там ще направят втора обиколка по същия маршрут. Всички камиони бяха придружавани и от лекотоварни автомобили с протестни стикери и развети български трибагреници. На много от тях бяха залепени плакати с надписи "България - бунище след новия проектозакон"; "Над 10 000 безработни след 15.02.2011"; "Новият ЗУО = монополизация"; "МОСВ обрича на глад 300 000 души". Причината е проектозакона за управление на отпадъците, който според браншовиците налага монопол, като от него се облагодетелстват фирми, близки до властта. Иво Георгиев поясни, че тези две фирми, които се облагодетелстват с този проектозакон са "Екопак" и "Надин". Георгиев подчерта, че на този етап диалог с управляващите няма. От комисията по екология били категорични, че няма да отстъпят от законопроекта.
Източник: 3e-news (08.03.2012)

Работниците от ОЦК - Кърджали се споразумяха със собственика Протестиращите работници от ОЦК - Кърджали постигнаха споразумение със собственика на компанията за изплащане на дължимите заплати и обещаха да се върнат на работа другата седмица. След близо четири часа преговори беше подписано споразумение с "Интертръст холдинг" на Валентин Захариев, който държи мажоритарния дял в предприятието. Служителите приеха предложението на изпълнителния директор Роберто Младенов за изплащане на 60% от дължимите до януари заплати, които трябва да бъдат преведени до 12 март. Ден по-късно металурзите трябва да започнат работа. По данни на синдикатите компанията дължи на работниците си близо 1.2 млн. лв. Според подписания документ останалите 40% от дължимата на работниците сума трябва да бъдат погасени в рамките на три месеца. От февруари нататък пък служителите ще получават пълния размер на трудовите си възнаграждения.
Източник: 3e-news (08.03.2012)

Горубсо Мадан с режим на тока заради дългове ЕVN България преустанови частично захранването с електрическа енергия за обекти на Горубсо Мадан АД, съобщават от дружеството като уточняват, че това е станало в 14:00 ч. днес. Причината е неплатени задължения за консумирана електроенергия от страна на минната компания, които към момента възлизат на шестцифрена сума. С цел запазване на сигурността на съоръженията на Горубсо Мадан АД и на работниците на минното дружество, ЕVN България не пристъпи към цялостно преустановяване на електрозахранването, а установи график, според който Горубсо Мадан АД е 3 часа без електрозахранване и 2 часа с електрозахранване. Графикът на изключването е съставен с оглед максималното запазване на сигурността на съоръженията. За пристъпването към тази крайна мярка и за конкретния график на изключването EVN България информира ръководството на Горубсо Мадан АД и институциите на 6 март 2012 г. - ден преди въвеждане на ограничението. Това е направено както по електронна поща, така и директно по телефон. Допълнително с цел безопасност сътрудници на EVN България координираха действията по ограничаване на електрозахранването с енергийните специалисти на Горубсо Мадан АД.
Източник: 3e-news (08.03.2012)

Xstrata ще разшири добива си на въглища в Британска Колумбия Добивният гигант Xstrata договори придобиването на въглищните мините Sukunka от Talisman Energy за 500 млн. долара. Sukunka, разположена на река Peace River Coalfield в северната част на Британска Колумбия, е близо до парцелите First Coal Corporation и Lossan, закупени от Xstrata Coal миналата година. Смята се, че съдържа 236 млн. тона въглища в измерените и посочените категории. "Въз основа на нашия анализ, Sukunka има потенциал да бъде въгледобивна мина с високо качество", заяви главният изпълнителен директор на Xstrata Coal Петър Фрайбърг. "Веднъж разработен, Sukunka значително ще увеличи дибива ни на твърди коксуващи се въглища, а взаимодействието със съседните ни активи в депозита Peace River ще осигури допълнителен регионален мащаб", добави той. (Sharecast)
Източник: Други (09.03.2012)

„Дънди“ концесионирала и общинските съветници в Челопеч Общинските съветници на Челопеч или работят във фирмата "Челопеч Майнинг", собственост на канадската "Дънди Прешъс Металс", или са собственици на семейни фирми, чиято дейност е да извършва доставки на същата фирма, или пък техните съпрузи са в трудови правоотношения с минната компания. По този начин "Челопеч Майнинг" е "концесионирала" и местната власт, осъществявайки търговия с влияние и лобиране. Тези факти се съдържат в сигнал и решение по него на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси от 2 март. Сигналът е подаден през ноември 2011 г. от Коалиция за устойчиво развитие. Проверка на комисията установява, че единствено двама от съветниците не са в конфликт на интереси, т.е. не са "концесионирани" от "Челопеч Майнинг". Представители на местната власт в Челопеч се трудят в мината като младши и старши лаборанти, служител по "запълнение", маркшайдер, минен спасител, шлосер, дори и "началник смяна". Фирмите, собственост по правило на роднини на общинските съвестници, споменати в преписката, са "Транс Кар 2000" ЕООД, ЕТ "Ел-Ди ГД", "НИС-Н" ЕООД, "Реникар КС" ЕООД. Любопитно е, че комисията почти не е открила платежни документи на името на някоя от споменатите фирми, макар да е сигурно, че те са извършвали услуги именно на "Челопеч Майнинг". Любопитно е и разкритието, което прави комисията за установяване на конфликт на интереси - оказва се, че според предоставената от собственика на капитала "Дънди" справка, компанията вече не е регистрирана в Канада, а в офшорния холандски град Амстердам. На практика 9 от общо 11 общински съветници в Челопеч са участвали във вземането на решения в полза на фирмата-работодател. Например - одобряване на устройствени планове за застрояване на поземлени имоти със складове за взривни материали, производствени площадки, транспортни схеми за движение по уличната и пътната мрежа без заплащане на общината, замяна на общинска земеделска земя със земя, собственост на дружеството, но, разбира се, от по-ниска категория. В добавка към част от тези решения липсват изискваните от закона документи. За отбелязване е, че други решения в полза на "Челопеч Майнинг" не са приети от общинския съвет единствено заради отсъствието на няколко от служителите на фирмата, които по съвместителство са и общински съветници. Любопитна подробност е, че според транспортната схема на с. Челопеч дружеството не заплаща такси, докато в наредбата на същия общински съвет изрично е указано, че транспортно средство, превозващо от 16 до 20 т товар, заплаща 4 лв. такса за всеки изминат километър, до 30 тона - 8 лева, до 40 тона - 15 лева, а над 49 тона - 15 лева за километър плюс 8 лева за всеки тон над 40. В същата общинска наредба не е предвидена възможност за освобождаване от транспортна такса. "Челопеч Майнинг" е освободена от транспортни такси - с решение на същите общински съветници, които работят за фирмата.
Източник: Класа (12.03.2012)

Harsco получи нов договор за 55 млн. долара за обслужване на стоманодобивен завод в Италия Международната компания за индустриални услуги и инженеринг Harsco Corporation обяви нов шест-годишен договор за стоманодобивни услуги в Италия на стойност над 55 млн. долара според очакваните нива на производство. Договорът с Alfa Acciai Group, едно от най-големите стоманодобивни предприятия в Италия използващо електрически пещи, е насочен към управление на скрап и шлака на място в стоманодобивен завод на Alfa в Бреша. Harsco ще разработи и управлява нов двор за скрап и ще предоставя услуги по обработката на шлака за предприятието. Инвестициите на Alfa Acciai заедно с Harsco за увеличаване на производителността и устойчивост на околна среда, новите операции ще заменят старото оборудване с нови превозвачи на шлака, усъвършенствана система за претегляне, нови GPS системи за детекция, насочени към пълен контрол на транспорта на шлака и управление на скрап двора. Операциите се очаква да бъдат приключени и да се даде ход от края на тази година. (Newswire Globe)
Източник: Други (12.03.2012)

Anglo American Brazil на път да сключи голям договор Подразделението на Anglo American Brazil за желязна руда (Anglo Brazil) се надява да сключи договор с италиано-аржентинската група Techint, за предоставяне на руда за планирания нов стоманодобивен завод в щата Рио де Жанейро, преди края на първото тримесечие на тази година. Това съобщи президентът на Anglo Brazil Пауло Кастелари Порчия. "В момента се потвърждава наличието на обеми за Ternium, като остава само уреждането на два търговски въпроса." Ternium е дъщерно дружество на Techint и е основен производител на стомана в Северна и Южна Америка, с годишен производствен капацитет от около 10 млн. тона стомана готовия продукти и операции в Колумбия, Гватемала, южната част на САЩ и особено Аржентина и Мексико. Ternium също има дял в бразилския производител на стомана Usiminas. Новият завод на Ternium ще бъде захранван с руда от бразилския проект Minas-Rio на Anglo Brazil, които добивната група купи от бразилската MMX през 2007 г. за 7 млрд. долара. Minas-Rio ще влезе в серийно производство през втората половина на следващата година и ще има годишен производствен капацитет от 26.5 млн. тона. Ternium ще получава около 25% от това, още 25% ще се изнася за азиатски страни и останалото за Близкия изток. (Mining Weekly)
Източник: Други (12.03.2012)

Държавата си взе рудника в Мадан Държавата взема концесията на миньорското дружество "Горубсо-Мадан". Новината съобщи социалният министър Тотю Младенов след разговор с министъра на икономиката Трайчо Трайков. Концесията се отнема заради лошите условия на труд в мините и системно бавещите се заплати. Близо 9 млн. лв. дължи за заплати и осигуровки концесионерът "Интертръст холдинг", който е собственост на Валентин Захариев. Заплатите се бавят над година. "Повече не можем да чакаме. Има груби нарушения на трудовото законодателство и на изискванията за безопасни условия на труд. В момента се мисли главно върху намирането на начин за изплащане на заработените от миньорите заплати", заяви министър Младенов. Вече втори ден около 700 миньори и служители на компанията напразно чакат обещаните заплати. Въпреки намесата на двама министри - на икономиката Трайчо Трайков и на труда Тотю Младенов, собственикът не е превел нито лев. Според председателя на стачния комитет в Мадан Румен Каров миньорите са афектирани и от изказване на Валентин Захариев, в което той ги нарича "зомбита". Заради неплатени сметки рудникът е с режимът на тока. Електричество се подава само по 2 часа на ден. Сега миньорите се надяват концесията за добив на оловно-цинкова руда в "Горубсо-Мадан" да бъде преотдадена на друга компания. Ефективна стачка започна и в друго дружество на Захариев - "ОЦК Кърджали". Ръководството на завода не изпълни ангажимента си да изплати 60% от дължимите заплати за ноември, декември и януари. От ръководството са поискали нова отсрочка до края на седмицата.
Източник: Стандарт (14.03.2012)

Нова банка покровител за ОЦК и "ГОРУБСО - Мадан" Две седмици след като призна, че няма пари нито за заплати, нито за нови инвестиции в "Оловно-цинковия комплекс" (ОЦК) в Кърджали и "ГОРУБСО - Мадан", собственикът на двете фирми Валентин Захариев излезе със заявлението, че проблемът е решен. "Имаме генерално споразумение с банка, с помощта на което ще бъдат изплатени забавените заплати в дружествата. Планира се и по-нататъшно участие на същата институция в инвестиционните проекти в завода", каза Захариев пред "Капитал Daily". Той е основен акционер в комбината в Кърджали и добивното предприятие в Мадан чрез "Интертръст холдинг". За момента името на банката партньор се пази в тайна. Захариев не обяви и за каква сума става въпрос, но призна, че договорът включва залог на активи и участие на финансовата институция в управлението на фирмите. Така, с две думи, бизнесменът прави крачка към допускането на нов инвеститор в компаниите си.
Източник: Капитал (14.03.2012)

"Русал" се разклати след напускане на шеф милиардер Руският милиардер Виктор Векселберг напусна във вторник поста си на председател на съвета на директорите на "Русал" - най-големия производител на алуминий в света, предаде "Ройтерс". Като причините, които Векселберг изтъкна за това свое решение, е силната задлъжнялост на дружеството и дълбоката криза, в която е изпаднало след дългата битка с основния му конкурент вътре в "Русал" Олег Дерипаска. "Съжалявам че трябва да го кажа, но в този момент "Русал" се намира в дълбока криза, предизвикана от действията на ръководството", каза Векселберг, който според класацията на "Форбс" е осмият най-богат човек в Русия със състояние от $ 12.4 млрд. Акциите на "Русал" днес бяха спрени от търговия на борсите в Хонконг и Париж, след като спаднаха с 1.3%, като от началото на търговията им в Азия през 2010 г. са изгубили 43%. Оставката на Векселберг ще влоши окончателно и без това обтегнатите му отношения с Дерипаска, който държи контролиращия дял в компанията. Дерипаска искаше да слее "Русал" с "Норилск Никел", която е най-голямата добивна компания на никел и паладий в света, но успя да придобие само 25%. Цените на алуминия паднаха рязко миналата година, след като китайската икономика се забави, макар че през тази почти се възстановиха, благодарение на това, че заводите за алуминий свиха производството. (Reuters)
Източник: Reuters (14.03.2012)

voestalpine ще затваря TSTG Schienentechnik Управителния съвет на voestalpine AG реши да сложи край на производството в Дуисбург на дъщерното си дружество TSTG Schienentechnik GmbH & Co KG. Решението се базира на невъзможността на предприятието да работи ефективно. То вече не е в състояние да произвежда релси конкурентно в дългосрочен план. Закриването ще се проведе най-рано в края на 2012 г. В момента се проучват начини за подпомагане на около 350 засегнати работници и служители. Управителите на TSTG ще дискутират с някои партньори, с цел да се даде възможност на служителите да се прехвърлят на нови позиции. TSTG ще започне преговори с представителите на работниците относно координация на интересите и социален план за обезщетение. Франц Кайнерсдорфер, член на управителния съвет на voestalpine AG, заяви: "Дълбоко съжаляваме, че се налага да предприемем тази стъпка. Производството в дуисбургското предприятие не е ефективно и това се дължи главно на пазарни фактори." През последните години TSTG Schienentechnik GmbH & Co KG твърдо намалява нивата на оползотворяване на капацитета, като от скоро генерира значителни загуби. (Guru Steel)
Източник: Други (15.03.2012)

КЦМ започна изграждането на ново оловно производство без аналог в Европа Строителството на нов завод за производство на олово на стойност 80 млн. евро стартира днес с традиционна първа копка на територията на Комбината за цветни метали (КЦМ) АД Пловдив. С влизането в експлоатация на новата мощност, което е предвидено за септември 2013 г., компанията ще утвърди позицията си на производител № 1 в света на базовите инвестиционни метали олово и цинк, посочи Никола Добрев, главен изпълнителен директор на КЦМ АД. Новата технологията за производство на олово е изключително авангардна и без аналог в Европа. Вместо досегашните осем пещи ще има само една, която обаче ще е с висока производителност и ще осигурява същия обем от около 71 хил. тона метал годишно. Двойно ще намалеят енергийните разходи, два пъти ще се увеличи производителността на труда. Технологията осигурява безопасни условия на труд и няма да въздейства неблагоприятно на околната среда, посочват от компанията. Драстично ще бъде променена структурата на суровините, като 30 на сто от необходимите количества ще са рециклирани суровини. Никола Добрев не скри, че въвеждането в действие на новата високопроизводителна технология ще доведе до редуциране на ангажираните сега в оловното производство, но увери, че хората ще бъдат насочени към други бизнеси на групата. В плановете на компанията се предвижда и производство на екзотични метали, каквито са селенът, телурът, германият. Новата инвестиция става възможна благодарение на подписания на 1 септември 2010 г. договор за инвестиционен заем между КЦМ от една страна и Европейската банка за възстановяване и развитие и Уникредит Булбанк от друга в размер на 95 милиона евро. Той е със срок 11 години и две години гратисен период. Освен оловното производство проектът предвижда също така модернизация на цинковото производство и изработката на сплави. От сключването на този договор насам по думите на инж. Добрев е извършена тиха, но огромна работа. За управлението на оловния проект е изграден съвместен екип с WorleyParsons България. Актуализиран е проектът на WorleyParsons – Аделаида, Австралия, а български фирми са изготвили работните проекти. Сключени са договорите за доставка на оборудването с водещи международни компании, което оборудване в момента се произвежда и се очаква да бъде доставено в средата на тази година. Въпреки ужасния, по оценката на изпълнителния директор на КЦМ АД инж. Стоян Пехливанов бизнес климат, компанията към момента не изпитва затруднения при износа и реализацията на продукцията си.
Източник: Инвестор.БГ (16.03.2012)

Дават по 1000 лв. на миньорите в Мадан По 1000 лева ще получат от държавата работниците от "Горубсо-Мадан", ако дружеството бъде обявено в несъстоятелност. Това обяви в Горна Оряховица социалният министър Тотю Младенов. По думите му единственият начин държавата да гарантира плащанията на работниците е дружеството "Горубсо-Мадан" да бъде обявено в несъстоятелност. "Знаете, че 2010 г. увеличихме размера за помощта на работниците при обявяване на несъстоятелност от 750 на 1000 лева", обясни Младенов, като допълни, че въпросният фонд е към Националния осигурителен институт и в него вече има набрани над 220 милиона лева. До този момент са изплатени няколко милиона на над 2700 работници и служители в страната, съобщи министърът. По-рано вчера зам.-министърът на икономиката Дилян Добрев обяви, че държавата е задействала процедура по отнемане правата на концесионера "Горубсо-Мадан". Ако шефът на компанията Валентин Захариев не изпълни задълженията си по договора до 29 дни, ще бъде пусната в ход нова процедура за концесия.
Източник: Стандарт (16.03.2012)

Захариев с мерак за нов завод край Мадан Валентин Захариев иска да строи завод за преработка на руднични отпадъци от ОЦК- Кърджали в Мадан. Намеренията на собственика на „Горубсо" са да изгради инсталация в района на запечатания рудник „Юбилейна" на няколко километра от града. Заводът ще преработва отпадъците от преработката на олово и цинк от Кърджали, като до Мадан ще се транспортират с камиони. Предложението на Валентин Захариев предстои да се разгледа и на заседание на Общинския съвет в миньорския град, но най-вероятно местният парламент няма да одобри край града да се изгради сметище за опасни материали. Освен опасността от замърсяване на околната среда общинарите се опасяват, че преработката се извършва с химикали, които могат да отровят и водите. Местното население също е против, въпреки обещанията за нови най-малко 50 работни места на добри заплати. Запознати коментираха, че мераците на предприемача да строи в Мадан датират от поне две години, след като проектът му претърпял крах в Кърджали и КЦМ-Асеновград. Досега обаче процедурите вървели бавно и „под масата". Амбицията лъснала след като проектът трябвало да се санкционира от местния парламент, където обаче не мислят да подкрепят Захариев заради случващото се в „Горубсо-Мадан".
Източник: Отзвук-Смолян (19.03.2012)

Стоманодобивната промишленост чувства удара в Китай Усещате, че китайската стоманодобивна промишленост ще има лоша година, когато стоманените гиганти в страната започнат да се насочват към отглеждане на свине. Със строгите ограничения на имотния пазар и замразяването на строителството на високоскоростна железопътна индустрия се очаква голям спад в търсенето тази година. Ето защо Wuhan Iron and Steel Corp. се насочва към операции извън стоманодобива, като например изграждане на свинекомплекси, за да се възползва от високата цена на свинското месо на фона на намаляващите възвръщаемост от основната си дейност. "Цената на килограм стомана е по-малка от една четвърт килограм свинско месо", заяви председател на Wuhan, Дън Килин, обяснявайки решението на компанията да купи земя около град Ухан и да я използва за земеделие и отглеждане на добитък. Забавеният ръст и развиващата се икономиката в Китай ускоряват проблема, за който икономистите предупреждават от години: застаряващата стоманодобивна промишленост е неефикасна, скъпа и силно замърсяваща околната среда. Сега свръхпредлагането заплашва да се превърне в сериозен проблем за сектора. (The Globe and Mail)
Източник: Други (19.03.2012)

Данъчните разпродават бившия завод "Стоманени тръби" в Септември Столичният офис на Националната агенция за приходите обяви търг с явно наддаване за бившия завод "Стоманени тръби" в град Септември. Имотът включва близо 490 000 кв.м земя, разделена в четири парцела, единият от които е с 23 сгради - административна, битова, автоспирка с чакалня, гараж със зарядна станция, автокантар, строително-ремонтен цех, 4 склада, помпена и пречиствателна станция. В останалите три имота има изградена жп линия до гара Септември. Наддаването ще започне от 7 470 715 лв. Оглед на имотите ще може да бъде направен от 19 до 23 март, а разглеждането на предложенията е насрочено за 27 март.
Източник: Дневник (20.03.2012)

Само за месец са закрити 452 лицензирани площадки за метални отпадъци заради липсата на Общ устройствен план (ОУП) в съответните общини. Това се посочва в съобщение на Асоциацията на рециклиращата индустрия и Българската асоциация по рециклиране, разпространено до медиите вчера. Двете организации представляват около 600 големи, малки и средни фирми от рециклиращата промишленост. Според тях съществуват седем площадки, които работят напълно незаконно, без лиценз или разрешително. Две от тях са в жилищни зони в центъра на Ботевград. Една е на изхода на Хасково, там няма видеонаблюдение, касов апарат или обособено работно място, се казва в съобщението. За разлика от тези фирми, легално работещите се контролират и проверяват почти ежедневно от институциите по места, посочват от браншовиците. Те се обявяват против двойнствения подход при упражняването на контрол върху дейността на фирмите. Сигналът за незаконните пунктове, търгуващи с метални отпадъци, е внесен в регионалните екоинспекции по места, в три министерства и в Народното събрание, където в момента се обсъжда на второ четене новият закон за управление на отпадъците.
Източник: Дума (21.03.2012)

Двама искат “Горубсо-Мадан” Има инвеститорски интерес към "Горубсо-Мадан", който може да позволи на мината да се развива нормално, заявиха от КТ "Подкрепа". "Две структури проявяват интерес, като едната дори е готова да купи и ОЦК", каза лидерът на "Подкрепа" Константин Тренчев. И двете закъсали дружества са собственост на Валентин Захариев. Пълна проверка ще започнат данъчните във всички фирми на Захариев, ако до петък той не изплати заплатите в "Горубсо-Мадан". Този ултиматум даде вчера финансовият министър Симеон Дянков, след като се срещна със Захариев. Между 4 и 7 месеца е забавянето на възнагражденията в минното дружество, обявиха синдикатите. Самият Захариев твърди, че дължи заплати само за последните два месеца. Това не е вярно, месеци наред хората са получавали по 40-60% от възнагражденията си, контрираха от КТ "Подкрепа". Общата стойност на парите, които се дължат на работниците, е 1,5 млн. лв. Освен това се дължат и 7,8 млн. лв. за осигуровки. Затова профсъюзите настояват държавата да окаже натиск върху Захариев да върне сам концесията за добив на руда и да продаде активите на "Горубсо-Мадан". Друга възможност е да допусне още инвеститори за съвместно управление. От една страна, така ще се тушира неприязънта, която изпитват работниците от Мадан към него, коментираха от КТ "Подкрепа". От друга, Захариев няма да има власт да източва мината, заяви Владимир Топалов, шеф на миньорския синдикат към КТ "Подкрепа". Фирми на Захариев доставят материали за рудника на завишени цени и по този начин той източва дружество, твърди Топалов. Възможно е и някой от кредиторите да започне процедура по несъстоятелност на "Горубсо-Мадан", допускат от КТ "Подкрепа".
Източник: Стандарт (21.03.2012)

Държавата затваря лицензирани пунктове за метали, а незаконните си работят Докато масово се затварят лицензирани площадки за отпадъци от цветни и черни метали заради това, че общините нямат общи устройствени планове, незаконни пунктове за изкупуване на скрап продължават да работят. За това алармираха във вторник от Асоциацията на рециклиращата индустрия и от Българската асоциация по рециклиране. Двете организации са изпратили до екоминистерството, вътрешното и икономическото ведомства сигнал за седем незаконни площадки за старо желязо, разположени в пет общини, които нямат лиценз и не спазват никакви изисквания за опазване на околната среда. В същото време за месец бяха затворени 452 площадки с разрешителни за работа, но в общини без общ устройствен план, допълват асоциациите. В сигнала е описан случай на две площадки за скрап в центъра на Ботевград, където на всичкото отгоре са съсредоточени местните административни контролни органи. Друг случай е за пункт в Хасково, който работи без лиценз, не спазва никакви технически изисквания, има издадени няколко акта за нарушения и предписания за спиране и въпреки това продължава да събира отпадъци от метали. Така на около 20-30 дка земеделска земя, на изхода на Хасково, има редица нахвърляни, основно, излезли от употреба леки автомобили и старо желязо. За разлика от тези фирми, легално работещите се контролират и проверяват почти ежедневно от институциите по места, оплакват се асоциациите, в които членуват около 600 фирми за търговия със скрап. "Категорично, не сме съгласни с този двойствен подход при упражняване на контрола и за това протестирахме през миналата седмица и ще продължим, тъй като в сега действащото законодателство, както и в новия закон за управление на отпадъците, няма нито един текст, който да е насочен срещу незаконните пунктове”, заявява Петър Кичашки, член на управата на Асоциацията на рециклиращата индустрия, цитиран в съобщението Организациите се възползват от случая отново да посочат, че държавата въвежда за легалния бизнес с черни и цветни метали редица ограничителни административни мерки и блокира огромен финансов ресурс под формата на банкови гаранции, които ще бъдат усвоявани по неясен начин. От бранша заявиха, че с новия закон за управление на отпадъците ще бъдат унищожени легално работещите фирми в сектора за събиране и рециклиране на отпадъци, а тези, които нарушават закона ще продължат да работят. "За тях разпоредбите в закона не важат, нито пък се притесняват от санкции и последици, не плащат данъци, не правят никакви инвестиции, нямат наети работници, нямат кредити”, коментира Кичашки.
Източник: Медия Пул (21.03.2012)

Високата цена на желязна руда неустойчива в дългосрочен план Високата цена на желязната руда в последно време ще се окаже неустойчива в дългосрочен план, заявиха от консултантската фирма CRU по време на Световната конференция за желязната руда и стомана в Пърт. Консултантът на CRU по добив на стомана и суровини Лора Брукс каза на делегатите, че докато цената на стоманата е малко вероятно да се върне към нивата преди 2003 г., ще има постоянен спад заради намаляващото търсене в Китай и приключващите проекти. "Затегнатите условия за доставки ще се облекчат, като постепенно се реализира проект за газопровод", заяви тя. В подкрепа на прогнозата за търсенето, брутния вътрешен продукт (БВП) на Китай се очаква последователно да намалява до 2025, докато БВП на Индия е очаква да расте между 2015 и 2020, подобно нещо не се очаква в Китай. Намаляващото търсене на вносна желязна руда в Китай ще се задвижва от три основни фактора, включително и на цялостното забавяне на растежа на БВП, падането на интензивността на потребление на стомана до края на 2025, и нарастващата наличност на скрап, което ще осигури по-евтина алтернатива на вноса на желязна руда. (Mining Weekly)
Източник: Други (22.03.2012)

Избират между трима за “Горубсо” Трима кандидати се борят за закъсалото "Горубсо-Мадан", заяви пред БНТ вицепремиерът Симеон Дянков. Но отказа да съобщи имената им. Единствено разясни, че условията са били това да са сериозни компании с опит в минната индустрия, на които и тримата отговарят. Освен това са български предприятия. Дянков изрази недоумение, че "Горубсо-Мадан" не е на печалба. "Цената на цинка и оловото се е повишила 4 пъти, а за последните 5 г. добивът е устойчив. Следователно това трябва да е доста печеливш бизнес. Щом предприятието е на загуба, значи управлението е лошо", каза Дянков. Според източници на "Стандарт" на настоящия собственик Валентин Захариев е поставен ултиматум да намери пари и да се разплати със служителите и държавата или лицензът му ще бъде отнет. Той обаче най-вероятно нямало да се справи, тъй като бил много зле финансово.
Източник: Стандарт (23.03.2012)

Мегаметалургичен комбинат да бъде изграден до град Стралджа поиска софийска фирма. Очакванията са в завода да работят близо 10 000 души от Ямболско, Сливенско и Бургаско. Инвестиционното предложение на фирмата беше представено днес в Стралджа. Преди две години дружеството е получило за 35-годишна концесия за добив на железни руди и барит от находище край Кремиковци. Инвеститорите са предпочели да направят преработвателният комбинат до Стралджа, заради удобния железопътен транспорт и близостта до пристанища, както на Черно, така и на Егейско море. Отчетен е и фактът, че лесно ще бъдат намерени работници от общините Ямбол, Сливен, Стралджа и Айтос. Кметът на Стралджа Митко Андонов посочи, че първоначално се е притеснявал заради замърсяването на околната среда: На мен ми се каза предварително, че само пара ще излиза във въздушното пространство и то пара, която ще се оползотворява да направим оранжерии, да си направят нашите стопани, а изпарението ще е във въздушното пространство. Инвеститорите ще изградят и язовир на река Мараш, който ще обслужва завода. От фирмата са категорични, че ще могат да осигуряват суровина в продължение на 35 години, като продукцията ще се реализира на световния пазар.
Източник: БНР (23.03.2012)

Русия проверява минните лицензи на ключови активи на Mechel Най-големият производител на въглища в Русия Mechel, може да загуби минните лицензи за една от ключовите си активи, след като Министерството на природните ресурси заяви, че разследва възможни нарушения на работата. Министерството заяви, че проведен одит в Yakutugol между 2009-2011 г. показа евентуални нарушения, свързани с обемите и екологичните стандарти. Yakutugol доби около 28% от общото производство на въглища за Mechel миналата година. Резултатите от разследването са били проверени, преди да бъдат изпратени до Yakutugol и евентуално до лицензионната комисия, съобщи министерството. "Въпросът за изпращането на материалите до комисията за прекратяване на правото за използване на суровините (ще бъде) разгледан", съобщи министерството. Корпорациите, които развиват бизнес в Русия често се сблъскват с правителствени разследвания на лицензите, въпреки че основанията за това често са неясни. Англо-руското съвместно предприятие TNK-BP е застрашено да загуби лиценза си за газовото находище Ковикта. (Reuters)
Източник: Reuters (23.03.2012)

Николай Вълканов поема ГОРУБСО-Мадан В Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се подписа споразумение за прехвърляне на концесията на "Горубсо Мадан". Новият собственик е обединението "Върба Батанци" АД, което е създадено преди три години. Акционерите в обединението са "Минстрой Холдинг" и КЦМ Пловдив. Валентин Захариев е подписал протокол със 7 точки, чрез който прехвърля задълженията си на новото дружество. Всяка от страните е подписала споразумението за "Горубсо - Мадан". Холдинг "Минстрой" управлява находището в Златоград и според споразумението цялото дружество "Горубсо Мадан" се прехвърля към обединението. Концесията не се прекратява и "Горубсо Мадан" продължава работата
Източник: Марица (26.03.2012)

"Елаците Мед" е сред кандидатите за най-голямата медна мина в Румъния "Елаците Мед" е сред четирите кандидатида купят най-голямата мина за добив на мед в Румъния за 60 млн. евро. В поредната процедура за приватизация на една от най-големите медни мини в Европа - "Купру Мин"-Абруд, проявяват интерес четири компании. Документи за участие в търга, крайният срок за който изтече в петък, са подали австралийската OZ Minerals, канадската Roman Cooper, холандската Dundee Holding и българската "Елаците Мед" на Цоло Вутов. Проверката и анализът на документите ще бъдат готови до 26 март, след което ще бъде обявен списъкът на компаниите, допуснати до участие в търга, който ще започне с първоначална цена от 263.28 млн. леи (60 млн. евро). Приватизацията на "Купру Мин" беше поискана от Международния валутен фонд. Държавата се опита да я продаде два пъти през 2008 г., но без успех. Според финансовите данни компанията е отчела печалба от 18.8 млн. леи (4.28 млн. евро) през 2010 г. след загуба от 17.9 млн. леи (4.07 млн. евро) през 2009 г. "Купру Мин" има дългове от близо 71 млн. леи (16.18 млн. евро).
Източник: Капитал (26.03.2012)

Министърът: С вързани ръце сме за ОЦК Държавата няма механизъм да въздейства на собственика Валентин Захариев за социалното напрежение в ОЦК в Кърджали, тъй като става дума за частна собственост. Това заяви енергийният министър Делян Добрев. Той напомни, че в "Горубсо-Мадан" държавата е замесена, защото е издадена концесия и затова е имало възможност собственикът да бъде притиснат. "ОЦК Кърджали" обаче е стандартно частно предприятие. Държавата не може да се намесва във всеки един спор между работодател и работници. Но ще съдействаме за разрешаване на ситуацията, каза Добрев. Той ще разговаря с кредиторите на Захариев, за да получи информация за техните намерения. "Кредиторите на г-н Захариев са най-заинтересовани предприятието да заработи, така че според мен това, което те трябва да направят, е да подобрят мениджмънта на дружеството, за да се излезе от тази ситуация", каза още Добрев. Сред кредиторите на ОЦК е Първа инвестиционна банка, както и при "Горубсо-Мадан". BNP-Paribas също е дала на дружеството заем от 90 млн. лв. Според клаузите в договора, ако Валентин Захариев намали участието си в предприятието под 51%, парите може да станат изискуеми веднага. Това би било сериозна спънка и пред другите евентуални кандидат-купувачи, коментират експерти. Подготвят се промени в закона, според които няма да се разглеждат заявления за търсене и проучване на подземни богатства и няма да се дават концесии на фирми, които са били обявявани в несъстоятелност или имат задължения към бюджета, каза Делян Добрев.
Източник: Стандарт (26.03.2012)

Обмислят металургичен гигант край Стралджа Софийската фирма Целизан планира да вдигне металургичен комбинат до град Стралджа. Дружеството представи своето инвестиционно намерение на среща в града. Очакванията са в завода да работят близо 10 000 души от Ямболско, Сливенско и Бургаско. Преди две години дружеството е получило за 35-годишна концесия за добив на железни руди и барит от находище край Кремиковци. Инвеститорите са предпочели да направят преработвателният комбинат до Стралджа, заради удобния железопътен транспорт и близостта до пристанища, както на Черно, така и на Егейско море. Отчетен е и фактът, че лесно ще бъдат намерени работници от общините Ямбол, Сливен, Стралджа и Айтос. Кметът на Стралджа Митко Андонов посочи, че първоначално се е притеснявал заради замърсяването на околната среда. На мен ми се каза предварително, че само пара ще излиза във въздушното пространство. Инвеститорите ще изградят и язовир на река Мараш, който ще обслужва завода. От фирмата са категорични, че ще могат да осигуряват суровина в продължение на 35 години, като продукцията ще се реализира на световния пазар.
Източник: expert.bg (26.03.2012)

На 300 км югозападно от Стокхолм, край второто по големина шведско езеро Ветерн, цари екологична идилия. Езерото е едно от най-чистите в света, като много от околните градове получават водата си оттам с минимална обработка. Говори се, че водата от него дори може да се пие направо. Тук, сред подредените ферми и зелени ливади, е последното място, където бихте предположили, че страна като Швеция може да отвори силно замърсяваща радиоактивна мина. Но находището Нора Шар не само ще бъде използвано съвсем скоро, но и е определено от шведското правителство за обект с национално значение за сегашното и следващите поколения. Причината е, че това е единственото подобно находище на редки метали в Европа, а този ресурс беше обявен от Европейския съюз за стратегически за развитието на икономиката. Доскоро на европейците не им се налагаше да копаят за подобни метали, защото огромна част от тях идват от Китай. Но Пекин от години насам въвежда все по-ниски квоти за износа на някои такива суровини и изкуствено завишава цените им, като така накара ЕС, САЩ и Япония тези дни да подадат жалба в Световната търговска организация (СТО). Този изблик на нервност от страна на развитите държави срещу Китай има обяснение: редките метали в последните години станаха незаменима част от производството на почти всичко и битката за тях ще става все по-тежка. Не толкова редки, но безценни Редките метали са група от 17 елемента (виж графиката), чието извличане започва в по-сериозни мащаби едва в средата на ХХ в. Противно на това, което твърди името им, те не са особено редки - срещат се поне 200 пъти по-често от златото. Те обаче се съдържат много рядко се срещат в достатъчна концентрация, че да е икономически и екологично изгодно добиването им (предимно заедно с радиоактивни елементи като торий). Извличането им е много скъпо и става или чрез използването на огромно количество силни химикали, или чрез още по-опасното обогатяване на тория. Ето защо добивът търпи силен срив със засилването на екодвиженията. През 1990 г. САЩ и още 14 държави извличат редки метали. Днес около 95% от целия добив е в Китай. Този процес съвпадна с внезапния бум в използването им. Редките метали са много добри постоянни магнити - многократно по-силни и по-устойчиви от електромагнитите и много по-силни от други метали. Това ги направи предпочитани за производителите на почти всичко - от балистичните ракети, електрическите коли и очилата за нощно виждане, до смартфоните, хладилниците и вятърните турбини. Засега няма техен заместител за редица неща, с които вече сме до болка свикнали - като например плоските екрани. Глобалното потребление на такива метали нарасна с 48% от 2000 до 2010 г., а цената им се увеличи 1700% само в последните две години.ова все още е миниатюрен пазар - едва около 140 хил. тона глобално. Но Китай, където дълго време не обръщаха внимание на екологичната цена на този добив и който специализира в него, за да задоволява нуждите на все по-гигантската си индустрия, изведнъж се оказа доминиращ в най-важния малък сектор на световния минодобив. Властелинът на металите... Защо САЩ, ЕС Линк досие Европейският съюз (ЕС) е организация за икономическо и ... Цялото досие и Япония избраха точно миналата седмица, за да внесат оплакването си в СТО, не е ясно. Стратегията на Китай да ограничи износа на редки метали е агресивна от 2010 г., когато квотите за износ бяха намалени с 40%. Използването й за политически цели също е оттогава - след един инцидент, при който Япония задържа китайски рибари, Пекин спря за кратко огромна част от износа за островната страна. Но може би най-дразнещи за останалите са двойните цени - тези в Китай понякога са много по-ниски, като развитите икономики виждат това като опит да се привлекат още високотехнологични индустрии на китайска територия. "Правилата на СТО казват, че ако изнасяш нещо на пазара, всички трябва да имат еднакъв достъп до него. ЕС Линк досие Европейският съюз (ЕС) е организация за икономическо и ... Цялото досие и САЩ смятат, че това е изнудване на индустриите, за да се преместят в Китай", коментира експертът по енергийна политика Яко Корооши от британския Chatham House. Той смята, че причината жалбата до СТО да е точно сега са вътрешни политически мотиви на Барак Обама, който иска да се представи като защитник на американската индустрия в битката преди президентските избори. "САЩ вероятно ще победят, но това е периферно дело. То е на дневен ред, защото САЩ не могат или не искат да адресират истинските проблеми с Китай - антиконкуретното им поведение", каза пред Reuters изследователят на азиатската икономическа политика Дерек Сизърс.Но Китай има своя логика. Статия в China Daily например обвинява Вашингтон, че вместо да започне използването на собствените си ресурси, иска да потребява тези на Китай въпреки високата екологична цена. "Използвайки националната сигурност като извинение, САЩ отказват да изнасят някои високотехнологични продукти за Китай, включително такива, направени с редки метали от Китай. Дали Китай няма проблем със сигурността, когато изнася такива метали? Заслужава си да се помисли", заяви пред вестника китайският търговски министър Чън Дъмин. Експертът на инвестиционната банка Jacob Securities Луиза Морено, която от години изследва ситуацията с редките метали, смята, че Китай е в режим на съхраняване на ресурсите си. "Китай като всяка друга страна иска да бъде самодостатъчен откъм ресурси. Не мисля, че останалият свят може да влияе кой знае колко на втората икономика в света. Тази жалба може да покаже как останалите се чувстват по въпроса, но няма да е достатъчна да промени китайската политика в този аспект", коментира Морено пред Critical Metals Report. Китайското потребление на такива метали нарасна с почти 20% за една година, а това е само началото - с политиката за чиста енергия, според която Пекин иска да добива 100 гигавата вятърна енергия до 2015 г., подобни ресурси никак няма да са му излишни. ...и битката за бъдещето Което ни води обратно до незамърсеното езеро Ветерн. С галопиращите цени, които превземат нови рекорди, добиването на подобни ресурси стана отново доходоносно в държави като Швеция, САЩ и Австралия. Първите две мини, които се очаква да отворят скоро извън Китай, ще започнат да доставят до 25% от световния добив в следващите четири години, прогнозира Корооши. "Въпросът е какво правим след това", казва той.2011 г. беше изключително слаба - заради кризата и заради двойната трагедия в Япония - и китайската квота за износ дори не беше запълнена. Но търсенето на такива метали ще се възстанови, а според Global Mining Finance през 2012 г. предлагането няма да може да надхвърли търсенето. Предстои да започнат проекти в Бразилия, ЮАР и Индия, но ще мине много време, преди те да придобият някакво реално изражение на пазара. На други места като Конго засега няма желаещи заради етични проблеми - минералите там финансират местни главорези, а дори най-безразсъдният инвеститор ще помисли, преди да остави обогатен ядрен материал в средата на Африка. Една от алтернативите, които Япония например търси, е преработката и рециклирането на стари продукти и извличането на метала оттам, но това също няма много голям пазарен ефект засега. "Със сигурност няма дефицит на леки редки метали. Но с тежките редки метали, които са по-важни, има проблем дори Китай. Въпросът е откъде ще дойдат още такива. Дори новите мини са за леки редки метали", казва Яко Корооши. Така Китай в близко бъдеще няма конкуренти. Предвид стремежа му да привлече още високотехнологични компании тази доминация ще бъде особено полезна за страната. Но това е само част от сцената, върху която ще се разиграва битката за бъдещето. А тя, изглежда, тепърва започва.
Източник: Капитал (26.03.2012)

Мултиенергетикът Вълканов Николай Вълканов е най-довереният човек на шефа на Мултигруп Илия Павлов до неговата смърт на 7 март 2003 г. Вълканов, който има диплома на минен инженер, отговаря за енергетиката. Управител е на "Енергия", дъщерно дружество на Мултигруп, основано през 1994 г. и движещо всички енергийни проекти. Заедно с Павлов е и в надзорния съвет на Кредитна банка, която обслужва групировката до фалита на трезора през есента на 1998 г. През септември 2002 г. Вълканов е включен в управителния съвет на поредната мощна дъщерна фирма на холдинга - MG AM Ko, която има за цел да управлява активите на корпорацията, както и да предоставя тази услуга на други компании. Той е близък приятел и бизнес партньор на Ахмед Доган. Най-голямата му фирма е "Минстрой холдинг", свързана с хидровъзела "Цанков камък". Подизпълнител на основния изпълнител на проекта - немската "Алпине Бау", е "Алпине България", дъщерна на "Минстрой". Името на Вълканов е спрягано за зам.-министър във ведомството на икономиката и енергетиката, оглавявано от Румен Овчаров. Тогава бизнесменът е в управата на "Минстрой Марица-изток", 100% собственост на "Минстрой холдинг". Кандидатурата му обаче отпада поради конфликт на интереси. Освен в строежа на "Цанков камък", каскадата "Горна Арда", язовирите "Доспат" и "Тунджа" фирми на Вълканов са в почти всички големи строежи в България. Кандидатства и за отсечката от Южната дъга на околовръстния път на столицата, но не печели поръчката.
Източник: Стандарт (26.03.2012)

ArcelorMittal SA спира определени продуктови линии в автомобилната промишленост ArcelorMittal South Africa (AMSA) за пореден път разгневи своите клиенти и правителството, след като обяви, че спира някои продуктови линии, избирайки да внася от европейските си операции. Това разстрои автомобилната индустрия, включително производителите на компоненти, който използват местното производство на стомана като средство да печелят обезщетения съгласно разпоредбите на Министерството на търговията и програмата за развитие на автомобилната индустрия. Роджър Пито, изпълнителен директор на Националното сдружение на производителите на автомобилни компоненти и свързани сектори каза, че има загриженост от известно време за цената, недостига и лошото качество на стоманените продукти. Пито каза, че AMSA е предупредила клиентите, че спира производството на специална електро-галванизирана стомана на местно ниво и ще внася от Европа. Сдружението също така вярва, че AMSA планира да спре производството на няколко по-качествени плоски и дълги продукти. Той добави, че "това ще се отрази на нашите членове, тъй като те трябва да използват местно производство, за да получават по-високи стимули по програмата за развитие на автомобилната индустрия". (Mail & Guardian Online)
Източник: Други (26.03.2012)

Проверяват Захариев за умишлен фалит на ОЦК-Кърджали Държавата сезира прокуратурата за неизплатени заплати на металурзите в ОЦК, а „Икономическа полиция“ ще проверява дали Валентин Захариев не е тласкал дружеството към умишлен фалит. Това съобщи социалният министър Тотю Младенов в Кърджали. Младенов даде пресконференция заедно с областния управител на града Иванка Таушанова. Пред bTV икономическият министър Делян Добрев каза, че ще говори с банките кредитори за смяна на мениджмънта на ОЦК-Кърджали. "Банките могат да поискат смяна на мениджмънта и да назначат нов, за да се стабилизира дружеството и да започнат да се плащат заплатите", уточни Добрев, като подчерта, че държавата не е страна по спора. По думите на министъра смяната на ръководството е важна, за да не стане така, че работниците сега да получат пари, а след месец да са в същото положение. "Дейността на г-н Захариев трябва да се провери внимателно от НАП и другите разследващи органи", допълни Делян Добрев. Той ще отиде в града, за да се запознае на място със ситуацията около протестиращите металурзи. Работниците от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали решиха всеки ден от 9.30 до 10.30 часа да блокират пътя Кърджали–Хасково в участъка пред завода, съобщи Иванка Караколева – председател на КНСБ в област Кърджали, цитирана от БНР. Според синдикатите собственикът на завода Валентин Захариев не може да осигури кредит, за да се разплати с протестиращите и да възстанови производството. Захариев дължи близо милион на работниците. Повечето от металурзите работят за 400-500 лева на месец. Половинчасовата блокада вчера е била само предупреждение. Ако блокадите пред завода нямат ефект, работниците ще започнат да затварят кръговото движение при автогарата в града, където се пресичат пет главни пътя, допълни Караколева.
Източник: Класа (27.03.2012)

МОСВ работи по нов законодателен текст за площадките за скрап МОСВ работи върху нов законодателен текст за площадките за събиране и обработване на скрап, съобщи заместник-министърът Евдокия Манева, цитирана от БТА. В края на миналата седмица стана ясно, че Конституционният съд /КС/ е отменил промените в Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, според които право да работят имат само площадки, които се намират в населени места с действащ Общ устройствен план /ОУП/. Според Манева текстът, върху който екоминистерството работи, включва всички планове, които Законът за устройство на територията /ЗУТ/ предвижда в момента. Това са планове за регулация, ОУП, териториални устройствени планове и градоустройствени планове, които обхващат цялото населено място и изпълняват ролята на ОУП. По този начин повечето съществуващи площадки за скрап ще запазят дейността си, посочи Манева.
Източник: Класа (27.03.2012)

Чужд мениджър ще спасява ОЦК – Кърджали Правителството и банките-кредитори на Оловно цинковия комбинат – Кърджали ще търсят чуждестранна компания, която да изправи предприятието на крака. Това стана ясно, след като премиерът Бойко Борисов и икономическият министър Делян Добрев отидоха на място в предприятието. Банките-кредиторки се съгласиха да търсят международна компания, която да преструктурира дружеството, да го управлява и да "подреди нещата" в него, така че когато се предложи на инвеститор, който да го развива, да се знае цялата истина за работата му, коментира икономическият министър Делян Добрев, цитиран от БНР. Никой няма да дойде да инвестира в дружеството в това му състояние, когато не се знае въобще колко са задълженията, добави той. От коментарите на премиера и икономическия министър става ясно, че досега банките са отпуснали на комбината кредити в размер на 320 млн. лв. Никой обаче не пое ангажимент за това кога ще бъдат изплащани заплатите, така че протестите на металурзите продължават. Днес те отново блокираха един от изходите на Кърджали, минаващ през комбината. Премиерът е заявил, че може би правителството ще се опита да съдейства за отпускането на малък кредит само за заплатите на работниците.
Източник: Капитал (28.03.2012)

Захариев продавал метали от резерва Собственикът на "ОЦК Кърджали" Валентин Захариев незаконно е продавал метали от Държавния резерв, които са били складирани в завода. Това съобщиха от Пловдивската апелативна прокуратура вчера. "Бях информиран от директора на полицията в Кърджали, че има сигнали за липсващи материали от Държавния резерв в ОЦК", обясни апелативният прокурор на Пловдив Иван Даскалов. Затова проверяващи и военни ще влязат със списък на материалите, които трябва да са налице, и ако наистина се установят липси, ще бъде разпоредена прокурорска проверка. В складовете на държавния резерв се съхраняват олово за производство на акумулаторни батерии, оловно-цинкови сплави, различни метални профили и тръби, поцинкована ламарина. Подобно изчезване на материали на Държавния резерв е имало и от складове в "Кремиковци" по времето, когато собственик е Валентин Захариев.
Източник: Стандарт (28.03.2012)

"Стоманени тръби" остана непродадено за шести път Държавата в лицето на Национална агенция за приходите (НАП) се провали в опита си да продаде бившото "Стоманени тръби" за шести пореден път. В сградата на "Триадица" 2 в столицата не дойде нито един кандидат, готов да плати 7.4 млн. лв., колкото беше минималната сума за активите на предприятието за производство и търговия на стоманени изделия в община Септември. Първите пет продажби са организирани от НАП – Пловдив, като първоначалната сума е 14.2 млн. лв. Последва намаляване на началната търгова цена с 20% и след това с по още 10% на всеки следващ търг до достигане на 50% от първоначалната на петия опит или 7.4 млн. лв. След пререгистрация на длъжника в София продажбата е поверена на софийското подразделение на НАП. То обаче не постигна по-голям успех. Оттам обясниха, че една компания е поискала да се запознае с документацията и да разгледа активите, но до подаване на депозити така и не се е стигнало. Приходната агенция беше предвидила само 5 дни за огледи и за подаване на депозити. Следващата седма подред продажба ще бъде след 2 седмици. НАП – София, ще поиска с 20% по-малко, или около 6 млн. лв. Купувачът ще получи 4 имота с площ около 490 хил. кв. м и 23 постройки с различни функции. Има и жп линия, която свързва завода с гара Септември.
Източник: Капитал Dаily (28.03.2012)

Бразилската CSN договаря ново пристанище на желязна руда с Gerdau и Petrobras Бразилският производител на стомана Companhia Siderurgica Nacional SA обяви, че обсъжда изграждането на ново пристанище за износ на желязна руда от Бразилия с производителя на стомана и суровини Gerdau SA и петролната Petroleo Brasileiro SA, или Petrobras. Новото пристанище може да бъде готово през 2015 г., заяви новият бизнес директор на CSN, Хуарес Салиба. Пристанището, наречено Porto da Pedra, ще бъде разположена в Итагуай в щата Рио де Жанейро, заедно със съществуващото пристанище Tecar за износ на желязна руда и внос на въглища внос, и контейнерen порт Tецон. Въпреки това, CSN не зависи от изграждането на новото пристанище за да изпълнява ангажиментите си за износ на желязна руда, с които може да се справи и Tecar, заявиха от CSN. CSN разширява производството на желязна руда, което в момента дава по-добра възвръщаемост от стоманата, след като нарасналото китайско търсене на суровината завиши цените през последните години. Нетните приходи на CSN от желязна руда достигнаха рекордните 3.28 млрд. долара през 2011 г. (Dow Jones Newswires)
Източник: Други (28.03.2012)

Металурзи от ОЦК–Кърджали масово дават Захариев на съд Над 100 металурзи внесоха в Районния съд в Кърджали искови молби срещу собственика на Оловно-цинковия комбинат Валентин Захариев. Те настояват по съдебен път да бъде оказано въздействие върху работодателя им, за да получат дължимите заплати. Захариев ги държи без заплати вече 6 месеца. В края на миналата седмица работниците внесоха в счетоводството на комбината заявления с искането да получат извлечения от ведомостите за сумите, които не са им изплащани. Документите са издадени почти на всички под контрола на служители от Инспекцията по труда. Две месечни заплати и два аванса не надвишават 1000 лева, показа извлечението си металург. Вече не вярваме, че Захариев ще се разплати доброволно с нас, топката е в ръцете на големите банкери, затова ще го съдим, казаха работници. Те настояват да получат и лихвите върху скандално закъснелите заплати. На 1 145 000 лева възлизат задълженията на собственика на предприятието към работещите. След депозирането на исковите молби работниците ще чакат 3 дни до произнасянето на съда, а после в 14-дневен срок трябва да бъдат издадени заповедите за изпълнителни листове. Тогава работодателят ще бъде принуден да се разплати с всеки поотделно, обясниха юристи. Досегашният собственик Валентин Захариев вече трети ден не подписва договора за прехвърляне на собствеността на ГОРУБСО-Мадан на инвеститора Николай Вълканов, стана ясно вчера. Това засили напрежението сред работниците в другото негово предприятие - ОЦК-Кърджали, тъй като се очаква Захариев да се разплати с тях с парите от сделката за ГОРУБСО-Мадан. Те блокираха за един час и вчера пътя Кърджали–Хасково. По непотвърдена информация преговорите между Валентин Захариев и Николай Вълканов продължават. Още във вторник Захариев за пореден път обеща, че 5 млн. лева от сделката за ГОРУБСО ще отидат не само за погасяване на задълженията към металурзите от Кърджали, а и за оздравяването на комбината, за да може да бъде пуснат в действие. При посещението си в Кърджали във вторник премиерът Бойко Борисов обеща държавата да търси чуждестранен инвеститор за поредното предприятие, купено от Захариев и затънало в дългове и проблеми. Това дружество дължи 320 млн. лв. на няколко банки, които вчера по думите на Борисов искали да обявят комбината в несъстоятелност, но той ги убедил да не го правят.
Източник: Класа (29.03.2012)

Металурзите от ОЦК ще съдят Захариев Металурзите от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали масово подават съдебни искове срещу собственика на дружеството Валентин Захариев заради неизплатени заплати. Над 100 души са внесли в Районния съд извлечения от счетоводните ведомости и очакват изпълнителни листове, съобщи БНР. С тях ще търсят дължимите суми чрез съдия-изпълнител, както и законните лихви от просрочените задължения. От КНСБ уточниха, че целта е да се изпревари евентуално обявяване на ОЦК в несъстоятелност, защото тогава исковете на металурзите ще отпаднат. Протестите на работниците в ОЦК-Кърджали продължиха и вчера.
Източник: Стандарт (29.03.2012)

BlackRock, един от големите акционери в Xstrata, подкрепи сливането с Glencore Силно критикуваното сливане на стойност 50 млрд. паунда между гиганта Glencore и добивната Xstrata получи навременна подкрепа от BlackRock, най-големия фонд мениджър в света. Инвеститорът от САЩ наруши мълчанието си и заяви, че ще подкрепи противоречивата сделка, въпреки месеците на оплаквания от другите инвеститори. Акционерите на Xstrata се оплакват от краткосрочните промени в условията, които Glencore предложи. Standard Life, Schroders и Allianz Global Investors излязоха с обществена позиция против, като други акционери също обещаха да гласуват срещу мега-сливането. Но BlackRock, който е вторият по големина акционер в Xstrata, вече публично заяви, че структурата на сделката е по-добра и за двете компании. BlackRock притежава 6% в Xstrata чрез смес на традиционните и фондове, свързани с индекси. Катрин Роу, която управлява съвместно фонда на BlackRock на стойност 14 млрд. долара World Mining Fund, заяви, че подкрепя сливането на двете фирми от FTSE 100, в планираното "сливане между равни" на всички акция. Съгласно условията на сделката, Glencore предлага 2.8 от собствените си акции за всяка акция на Xstrata, което според инвеститорите на Xstrata е твърде ниско, като се има предвид, че акционерите на Glencore ще получат по-голям дял от комбинираната група. (The Telegraph)
Източник: Други (29.03.2012)

ArcelorMittal plans $125 m iron-ore investment to raise output by 65% Global number one steelmaker ArcelorMittal has revealed that it intends to invest $125-million in its iron-ore mines in Brazil in order to increase their production by 65% by next year. The company’s Brazilian mines are forecast to produce 4.3-million tons of iron-ore this year and the target production figure for 2013 is 7.1-million tons. The Luxembourg-based group is seeking to increase its self-sufficiency in this key input for steelmaking in the face of rising prices. Over the past three years, iron-ore prices have jumped nearly 150%. “Iron-ore, together with coal, represents 80% of steel production costs,” highlighted ArcelorMittal Brasil mining chief Sebastiao Costa Filho. “As we are the biggest global producer, the more costs we reduce, the more competitive we become in steel.” The company is expanding two mines, Andrade and Serra Azul, both in the state of Minas Gerais. The output of these mines is used to supply both ArcelorMittal’s own Brazilian steel plants and the plants of other local steelmakers, including Brazil’s number two steelmaker, Usinas Siderurgicas de Minas Gerais. (Mining Weekly)
Източник: Други (30.03.2012)

Собственикът на Оловно-цинковия комбинат в Кърджали Валентин Захариев е даден на прокуратурата за източване на държавния резерв. Това съобщи депутатът от ГЕРБ от Кърджалийския регион Цвета Караянчева пред БНР. В началото на седмицата министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов каза, че окръжната прокуратура в Кърджали е сезирана заради това, че Захариев не е заявил пред съда, че е спрял плащанията в комбината. „Икономическа полиция“ започна проверка за умишлен фалит на ОЦК-Кърджали. Местните социалисти сезираха държавното обвинение и за приватизацията на металургичния комбинат. Според Караянчева още миналата година синдикатите в комбината е трябвало по-активно да проявят претенциите си към собственика. Тогава започнали много интензивни проверки на Инспекцията по труда и са констатирани нередностите в условията на труд на хората, в неполучаването на заплатите. Синдикатите трябваше да изкарат хората навън, за да протестират срещу г-н Захариев, при положение че тогава комбинатът все още имаше ресурс да работи, каза Караянчева пред БНР и добави, че едномесечна стачка би имала ефект. Тя каза,че се съмнява, че Валентин Захариев действително е спонсорирал ГЕРБ на парламентарните избори преди 2,5 г. В отчета на ГЕРБ пред Сметната палата за даренията за предизборната кампания на парламентарния вот през 2009 г. обаче пише, че Захариев е дал 9500 лв. "Аз искрено се надявам и се радвам, че и премиерът се включи в тези преговори, за да бъде наистина гарант в доброто приключване", коментира Караянчева по повод спешно предприетите действия за прехвърляне на собствеността на комбината. На 31 март работниците в ОЦК-Кърджали получиха по 325 лв. в банковите си карти, осигурени от Агенцията за социално подпомагане със съдействието на премиера Бойко Борисов.
Източник: Класа (02.04.2012)

Rio се присъединява към новa китайскa търговска мрежа за желязна руда Добивният гигант Rio Tinto стана член на новатъа China Beijing Metals Exchange (CBMX), използваща електронна платформа за търговия с желязна руда на китайския пазар. Президентът на Rio Tinto отговарящ за желязната руда в Азия, Алън Смит, каза, че компанията приветства развитието на CBMX, тъй като даде на Rio нови възможности за продажба на всички налични количества в Китай, извън тези, за които вече са сключени договори. "Очакваме с нетърпение да търгуваме на една прозрачна, независима, ефективна и устойчива платформа за търговия с желязна руда, подкрепена от широко пазарно участие". Световният номер едно в добива на желязна руда Vale също е изразил интерес към платформата. (Mining Weekly)
Източник: Други (02.04.2012)

Захариев остави 125 миньори без пенсия Миньорите в Мадан вече поизтрезняха от първоначалната радост, а получените заплати свършиха. Сега хората се притесняват от продължаващото втора седмица бездействие и неяснотите по отношение на новото ръководство на дружеството. Тревожат ги и ред други битови и комунални въпроси, които останаха висящи. "Успокояваме ги, че всичко е наред и няма да има повече спекула и лъжи в "Горубсо"-Мадан, обясни синдикалният водач Румен Каров. Ръководството на дружеството и миньорите вчера очакваха представители на инспекцията по труда от Пловдив, които да извършат оглед и на място да проверят дали направените предписания за безопасен труд вече са факт. Преди почти месец инспекторите затвориха рудниците заради липса на самоспасители за миньорите, изтекъл срок на годност на каските както и липса на други лични средства, осигуряващи безопасен труд под земята. Проверките трябва да установят дали нередностите вече са отстранени. Както и дали към момента е безопасно да се възстанови рудодобивът след почти едномесечен престой.
Източник: Стандарт (03.04.2012)

Стоманени гиганти от Южна Африка изправени пред глоби за тайно споразумение Южноафриканската комисия за конкуренция е подала тайно споразумение между ArcelorMittal South Africa Ltd и Highveld Steel и Vanadium Corporation Ltd на съда за решение. Комисията поиска от съда да наложи наказание от 10% от годишния оборот на всеки от производителите., Оборотът на ArcelorMittal за 2011 г. е 31.5 млрд. ранда, на Highveld – 5.5 млрд. ранда. Договорката е свързана с фиксиране на цените и пазарно разпределение по отношение на плоските стоманени продукти. Комисията проведе разследване след жалба в началото на 2008 г., в се твърди, че ArcelorMittal и Highveld коригират своите цени по едно и също време и с подобни проценти. Доказателствата на Комисията сочат, че производителите са се занимавали със съгласувани практики или са имали договорки, че Highveld е следвала примера на ArcelorMittal, в механизма на ценообразуване, включително отстъпки и транспортни тарифи. (Steelguru)
Източник: Други (04.04.2012)

Още няма сделка за “Горубсо”-Мадан Сделката за "Горубсо-Мадан" не е финализирана и това пречи на миньорите да се върнат на работа. Валентин Захариев рекетира новия собственик "Върба Батанци" да погаси кредитите му и това била причината двамата все още да не сложат подпис, алармираха от КНСБ. "Има сериозни проблеми, които идват от високите задължения на бившия собственик, и трябва да се изясни защо са направени, обясни за в. "Стандарт" Никола Добрев, директор на КЦМ Пловдив и съдружник в обединението "Върба Батанци". Според инж. Добрев е нарушен търговският закон и е нужна намесата на прокуратурата. Липсата на сделка пречи на редовното изплащане на заплатите. Заради тези проблеми миньорите от "Горубсо-Мадан" може отново да излязат на протест.
Източник: Стандарт (05.04.2012)

Без треската за купуване на желязна руда, когато Китай отвари отново Китайските стоманодобивни компании е малко вероятно да изкупуват желязна руда на спот пазара, когато Китай се върне в четвъртък, след три дни почивка, с неясна перспектива за търсенето, твърдят търговци. Физическият пазар на суровината е изключително тих и спокоен тази седмица, защото най-големият вносител Китай е спрял от понеделник за национален празник. Имаше и ограничена ликвидност на пазара на форуард суапове, помагайки да се преувеличи възходящото движение на цените. "Не мисля, че ще има наплив от утре от китайски предприятия на физическия пазар", заяви базиран в Сингапур търговец на желязна руда. "Ще бъде много трудно за пазара да се изкачи с 5-10 долара, ако цените на стоманата не се движат, защото няма финансов смисъл за никого да купува повече руда". Желязната руда с 62% съдържание на желязо .IO62 CNI = SI се стабилизира на 147.6 долара за тон във вторник, според Steel Index, задържайки се близо до петмесечния връх от 147.7 долара от миналата седмица. "Китай все още е в почивка, никой не търсил да купи или продаде желязна руда на спот пазара," казаха от Steel Index. (Reuters)
Източник: Други (05.04.2012)

Десет предприятия вече са ликвидирали стари екощети Близо половината от одобрените за държавно финансиране програми за отстраняване на стари екологични щети вече са приключени. Окончателните отчети на медодобивното предприятие "Елаците мед" и на "Електроразпределение столично" и "Електроразпределение Плевен" на ЧЕЗ бяха приети от Междуведомствения експертен екологичен съвет, който следи за изпълнението на мерките, съобщиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Бюджетното финансиране за двете програми е малко над 10 млн. лв. За всичките одобрени 22 проекта са предвидени около 300 млн. лв., 50 млн. евро от които са заем от Световната банка (СБ). Общо 9 967 955 лв. е получила "Елаците мед" за довършване на рекултивацията на хвостохранилище и осушаване на водното огледало, както и за мониторинг на водите. Компанията е вложила и собствени средства за допълнителни материали и електроенергия, с което е съкратила времето за изпълнение. Оттам обаче не уточниха каква е инвестицията. Програмата на ЧЕЗ включва отстраняване на замърсявания от стари трансформатори и разлив на масла и нефтопродукти в София, Плевен, Монтана и Ловеч. За тези мерки бюджетът е осигурил 85 246 лв., показват данните на МОСВ. Програмите за ликвидиране на екологични щети, причинени до момента на приватизацията, стартираха през 1998 г. с пилотен проект в МДК - Пирдоп (сега "Аурубис България"). По него бяха усвоени около 25 млн. долара (включително 4 млн. долара безвъзмездна помощ), като 16 млн. долара бяха предоставени от СБ. Две години по-късно банката отпусна още 50 млн. евро заем за подкрепа на околната среда и приватизацията (EPSAL). Между 1998 и 2006 г. бяха одобрени общо 23 програми, но едната от тях по-късно беше прекратена. От държавния бюджет досега са отпуснати над 123 млн. лв. за програмите, без да се брои пилотният проект. Освен програмите на "Елаците мед" и ЧЕЗ досега успешно са завършени и тези на КЦМ, "Биовет", "Софарма", "Неохим", "Брикел", "Асарел-Медет", "Стар содов завод" (на Индустриална зона - Варна-запад) и "Лагерен завод" (част от ВМЗ - Сопот). Има няколко спрени проекта по различни причини, включително неизпълнение на предвидените мерки или ликвидация на дружеството или изпълнителя. Такъв например е случаят с "Кремиковци". За част от забавените програми са били подписани допълнителни споразумения за удължаване на срока на изпълнение.
Източник: Капитал (06.04.2012)

Високата минимална цена на въглеродните емисии засяга британската индустрия Премиерът на Уелс Каруйн Джоунс заяви, че правителството се присъединява към поставящите под съмнение спорната минимална цена на Великобритания за въглеродните емисии. Мерките са многократно критикувани от TATA Steel и други производители на острова. Джоунс, който е ръководител на лейбъристкото правителство в Уелс, заяви: "Вдигнахме ги с правителството на Обединеното кралство. Нашето мнение е, че в крайна сметка се изнася работна сила от Великобритания към някъде, където намаляването на въглеродните емисии не се разглежда като приоритет. Не можем да бъдем поставени в положение, в което нашите енергийни цени са неконкурентоспособни, когато става дума за мащабно производството. "С около 3500 служители в Порт Талбот и 1,500 Ланверн, Tata Steel е водещ работодател в Уелс, нация от едва 3 млн. души. Tata Steel, заедно с други членове на енергоемки индустриални сектор във Великобритания нееднократно предупреди, че цените на електроенергията са по-високи от останалата част на Европа, в резултат от минималната цена на въглеродните емисии и други мерки, които поставя огромен натиск върху сектора. (Steel Guru)
Източник: Други (06.04.2012)

Финализираха сделката за ГОРУБСО-Мадан Сделката за ГОРУБСО-Мадан вече е финализирана, съобщи пред БНР лидерът на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ Пенчо Токмакчиев. Новият концесионер Николай Вълканов също потвърди пред нас, че юридическите формалности по сделката са изпълнени. Остава да се прехвърли собствеността, но това ще стане във вторник, тъй като австрийската банка, където са авоарите на Валентин Захариев, не работи поради великденските празници. До средата на идната седмица се очаква да се джиросат акциите, като държавата става собственик на 20%, а 80 % са на „Върба-Батанци“, фирмата на Вълканов, каза Токмакчиев . Всички подписи са сложени, подробностите са уточнени, приети от едната и от другата страна. Трябва само да се прехвърли собствеността през австрийската банка. Това ще стане във вторник. Работниците ще влязат в мините по всяка вероятност в сряда. Повечето от предписанията на Инспекцията по труда са изпълнени и се очаква през другата седмица да бъдат отворени рудниците, добави Токмакчиев. Закупени са нови каски, лампи миньорски лични, самоспасители, работни дрехи, облекла и обувки миньорски. Ще се направи само един оглед в мината, за да се проверят как са работните места, забоите как са. Във вторник ще влязат, като се прехвърли собствеността и областната Инспекция по труда да разпечата рудниците и да ги пусне в работа. Престоят на работниците от ГОРУБСО-Мадан трябва да се заплати, тъй като миньорите не са работели по независещи от тях причини, допълни Токмакчиев. По причина на работодателя, съгласно Кодекса на труда, работниците трябва да си получат основните надници. Трима инвеститори - един български и двама чуждестранни, са проявили интерес към ОЦК АД-Кърджали и водят преговори със сегашните кредитори, заяви междувременно при инспекцията на ГКПП-Маказа министърът на финансите Симеон Дянков. Преговорите трябва да приключат в рамките на десетина дни. Заради скрити задължения на собственика на завода Валентин Захариев към кредиторите, инвеститорите действали много по-внимателно, особено след продажбата на ГОРУБСО-Мадан, където след сделката излезли необявени задължения. По думите на министър Дянков задълженията на собствениците за ОЦК възлизат на 360 млн.лв., а не както бе обявено по-рано 320 млн.лв. Основен кредитор на предприятието е бил самият собственик Валентин Захариев чрез свои фирми. Заради съмнения, че по този начин сам е източвал предприятието, НАП извършва проверка на всички негови близо 20 фирми. Назначили сме и физическа проверка на Захариев, съпругата му и синовете му, за да сме сигурни къде са отишли тези пари, коментира Симеон Дянков. Според него единственото трайно решение за ОЦК-Кърджали е нов инвеститор с нов мениджмънт.
Източник: Класа (09.04.2012)

Дянков: Трима инвеститори преговарят за покупката на ОЦК Кърджали Водят се преговори с трима инвеститори, които са заявили намерение да купят Оловно-цинковия комбинат (ОЦК) в Кърджали, а най-оптимистичният срок за сделката е 10-15 дни. Това каза вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков на границата с Гърция при новия ГКПП Маказа. Една българска и две чужди фирми са потенциалните купувачи за затъналия металургичен комбинат. Дянков отказа да конкретизира фирмите, проявили интерес към комбината на този етап, но каза, че сред тях не са новият собственик на Горубсо - Мадан и КЦМ. Вариантът банките-кредитори да осигурят международен мениджърски екип не е отпаднал, посочи Дянков. Той е разпоредил пълни данъчни проверки на фирмите на Валентин Захариев, съпругата и двамата му сина. По първоначални данни, дълговете на кредитния милионер значително надхвърлят известните доскоро 320 милиона и достигат 360 милиона лева. Настоящият собственик на ОЦК - Кърджали Валентин Захариев е най-големият кредитор на дружеството. Това е показала проверка на НАП, разпоредена от финансовия министър Симеон Дянков във фирмите на Захариев и свързани с него физически лица, предаде Дарик радио. На 350-360 милиона лева възлизат дълговете на комбината, открити досега, посочи министър Дянков. Според него най-добрият изход от ситуацията е нов собственик. За целта и банките-кредитори, и Захариев трябва да опростят част от задълженията.
Източник: 3e-news (09.04.2012)

Румъния анулира продажбата на медна мина на канадска фирма Румъния анулира продажбата на най-голямата си медодобивна компания Cupru Min на канадската Roman Copper, тъй като тя не поеме финансови и екологични ангажименти. Лучиан Боде, министър на икономиката, търговията и бизнес средата на Румъния, заяви: "Никое от трите основни изисквания, зададени от румънската държава, не са били изпълнени от Roman Copper, което ни принуди да не подпишем договора за приватизация на Cupru Min." Сред изискванията беше задължението за Roman Copper да депозира 32.7 млн. евро като гаранция, че ще спазва своите екологични задължения. Канадската компания е поискала да заплати обещаната цената за Cupru Min в рамките на 30 дни след получаване на необходимите правни разрешения. Канадската фирма спечели търга за Cupru Min в края на март, като предложи 266 млн. долара. Фирмата е създадена миналата година от базираната в Торонто инвестиционна банка Bayfront Capital Partners. Cupru Min разработва мината Rosia Poieni в централна Румъния, чийто резерви се оценяват на близо 1 млн. тона мед, сред най-големите в Европа, на стойност 8.3 млрд. долара. Началната цена на търга с открито надвикване беше 79.5 млн. долара. (Chinapost)
Източник: Други (09.04.2012)

Заем или фалит за ОЦК Кърджали ОЦК Кърджали ще фалира, ако собственикът му Валентин Захариев не намери бързо нов заем. Това стана ясно от думите на Захариев по ТВ7. Банка е дала срок до 20 април дружеството да изплати заемите си. "Не можем да върнем взетите средства и затова на 21 април ще сме принудени да обявим несъстоятелност", заяви Захариев. От продажбата на "Горубсо-Мадан" той трябвало да получили 30 млн. лв. Парите обаче веднага били взети от банката заради стари дългове. Захариев поискал нов кредит от 4 млн. лв., за да плати заплатите, но банката отказала. Дори и в несъстоятелност предприятието можело да работи с оздравителен план. Захариев каза, че предложил на банката кредитор да купи ОЦК за 1 лев. Но банката отказала, отхвърлила и идеята да поеме мениджмънта на ОЦК до изправянето му на крака. 180 млн. лв. са дълговете на ОЦК.
Източник: Стандарт (11.04.2012)

Стоманодобивната промишленост "на ръба на колапса" Австралийският работнически съюз (Australian Workers' Union - AWU) предупреди, че високият австралийски долар и лихвените проценти притискат местния стоманодобив до "ръба на колапса". AWU ще бъде домакин на спешна среща на над 80 работници в сектора от цяла Австралия в Мелбърн. Срещата между тях, представители на правителството и на индустрията ще обсъди влошаващата се криза, пред която е изправена местната промишленост. Националният секретар на AWU Павел Хоус заяви, че лошото състояние на стоманените производители до голяма степен се дължи на високия австралийски долар. На срещата също така ще бъде обсъдена "липсата на действие от Reserve Bank of Australia относно лихвените проценти, които AWU смята, че нараняват преработващата промишленост. Хоус заяви, че правителството трябва спешно да преразгледа устава на RBA относно паричната политика. "RBA редовно взима погрешни решения", каза той. "По някаква странна причина в тази страна, изглежда, е религиозна ерес да се критикуват решенията на RBA." Високият валутен курс и падащите цени на суровините удрят местните производители на стомана от известно време, като OneSteel обяви 430 съкращения на работни места през февруари, а конкурентите им от BlueScope освободиха 1000 работници през август миналата година. (The West Australian)
Източник: Други (11.04.2012)

Alcoa изненадващо отчете печалба за първото тримесечие Производителят на алуминий Alcoa изненада Wall Street и отчете печалба за първото тримесечие на годината, след като излезе на загуба в края на 2011 г. Подобрените резултати се дължат основно на възстановяването в автомобилната и аерокосмическата индустрия. Резултатите, които опровергаха прогнозите на анализаторите за загуба, оскъпиха акциите на компанията с 6% до 9.80 долара. Акциите обаче все още са с 46% по-евтини в сравнение с април 2011 г. Приходите през първото тримесечие са се повишили леко до 6 млрд. долара. Повечето анализатори прогнозираха компанията да отчете приход от 5.77 млрд. Оперативната печалба за тримесечието възлиза на 94 млн. долара, или 9 цента на акция. За сравнение печалбата за същия период на миналата година достигна 309 млн, долара, или 27 цента за акция. "Виждаме растеж на всички крайни пазари в световен мащаб", заявява главният изпълнителен директор на Alcoa Клаус Клайнфелд. Той отбелязва, че търсенето на алуминий в Северна Америка се е засилило във всички индустрии освен строителството. "В Китай има ръст във всички сегменти. Все още слаб, но все пак добър растеж", отбелязва Клайнфелд. (Reuters)
Източник: Reuters (11.04.2012)

Tata Steel ще инвестира 800 млн. паунда в Уелс през следващите 5 години Индийската Tata Steel Ltd. планира да инвестира до 800 млн. паунда в Уелс през следващите пет години, заяви уелски премиер след разговори със заместник-председателя на Тата Б. Мутураман. "Тази значителна инвестиция ще бъде използвана за подобряване на производството, продуктовия микс, качеството и продуктовата гама в заводите в Уелс", заяви премиерът Карвин Джоунс. "Това е отлична новина за нас и огромен вот на доверие в Уелс". Инвестиционният план идва в момент, в който европейската стоманодобивна индустрия страда от анемично търсене, което, за някои видове на стоманени продукти, е причина производителите временно да заработят на празен ход и дори да спрат доменните си пещи за постоянно както в случая с двете пещи на ArcelorMittal в Лиеж, Белгия. Базираната във Великобритания MEPS International Ltd. прогнозира, че търсенето на стомана в ЕС ще нарасне с 0.6% през 2012 година, докато средният съставен Европейски индекс на цените на стоманата ще падне до 595 евро за метричен тон през 2012 г. от 612 евро през 2011 г. заради слабото търсене. (Dow Jones Newswires)
Източник: Други (17.04.2012)

"Горубсо - Мадан" заработи отново Работата в „Горубсо-Мадан" се възстановява, след като дружеството премина изцяло в ръцете на новия собственик - обединението „Върба-Батанци". Миньорите получиха ново работно облекло, ботуши, каски, лични предпазни средства и влязоха на смяна в рудниците. По време на Великденските празници в двата рудника на „Горубсо" е започнал ремонт. Изпълнени са и изискванията на Инспекцията по труда за безопасни условия на труд.
Източник: БНТ (18.04.2012)

Алкомет планира да разпредели като дивидент 15% от печалбата за 2011 г. Съветът на директорите на Алкомет АД предлага 15% от печалбата за 2011 г. да бъде разпределена като дивидент. Това са общо 1,186 млн. лв. или по 0,066 лв. на акция, става ясно от поканата към общото събрание на акционерите, свикано за 30 май 2012 г. Предложеният дивидент е със 7% повече от гласуваните за 2010 г. 0,062 лв., както и по-голям от дивидента за 2009 г., който беше 0,024 лв. Преди това дивидент не е разпределян. Акционерите физически лица дължат 5% данък дивидент. Печалбата за цялата 2011 г. е 7,9 млн. лв, като се увеличава с 3,9% на годишна база. Продажбите на шуменския алуминиев завод се увеличават с 19% на годишна база до 274 млн. лв. за 2011 г. Над 90% от продукцията е насочена за износ. Основните акционери в алуминиевия производител в края на 2011 г. са Алуметал АД със 73,25%, FAF Metal Sanayii Ve Ticaret AS с 16,86% и ЗУПФ Алианц България с 2,26%. За последните 12 месеца акциите на дружеството поевтиняват с 19% до 5,10 лв. за брой и 92 млн. лв. пазарна капитализация. Предлаганият дивидент е малко над 1% от текущата цена.
Източник: Инвестор.БГ (19.04.2012)

Outotec ще предостави технология за палетизиране на желязна руда на иранската Gol-E-Gohar Outotec е избрана от Gol-E-Gohar Mining & Industrial Co. за проектиране и предоставяне на технология за предприятие за пелетизиране на желязна руда в провинция Керман, Иран. Годишният капацитет на завода е около 5 млн. тона пелети желязна руда. Обхватът на доставките на Outotec включва технология за транспортна решетка за пелетизиращото предприятие, инженеринг, ключово оборудване и консултантски услуги. Местен подизпълнител ще отговаря за строителните работи и местното предлагане. Outotec е подало документи за всичко необходимо за износ при компетентните органи за контрол на износа и е получил всички необходими разрешения, за да гарантират, че предвидената технология не противоречи на съществуващите регламенти за ембарго. Перти Корхонен, главен изпълнителен директор на Outotec, каза: "Пелетизиращата технология на Outotec е избрана заради способността й да обработва широка гама от железни руди, включително магнетити от залежите на Gol-E-Gohar." (Outotec)
Източник: Други (19.04.2012)

Зелена светлина за разширението на "Асарел-Медет" Висшият експертен екологичен съвет към екоминистерството одобри инвестиционното предложение на "Асарел-Медет" за разширяване на промишлената площ на най-голямото медодобивно предприятие у нас. Изпълнението на проекта ще удължи живота на мината с най-малко 20 години и ще увеличи количеството на преработваната руда до 15 млн. т годишно от 13 млн. т в момента. На този етап не може да се прогнозира точният размер на инвестицията, тъй като проектът ще се осъществява поетапно, казаха от компанията. Оттам обаче уточниха, че всяка година "Асарел-Медет" инвестира поне 100 млн. лв. в производствени технологии. Решението на екоекспертите трябва да бъде одобрено или отхвърлено от министъра на околната среда и водите в срок до 14 дни. По-ефективно Целта на проекта е оптимално изземване на запасите от съществуващото находище, както и увеличаване на добива и преработката на руда с 15% чрез модернизация на някои съоръжения. Самата технология няма да се променя, като рудата ще продължи да се преработва до меден концентрат и катодна мед. Очакванията са проектът да доведе до по-ефективно натоварване на мощностите, понижаване на разходите за смилане и намаляване на рудничния скрап. "Разширяването ще засегне общо 4087.6 дка, които са част от предоставената на дружеството концесионна площ в размер на 17 434.1 дка", уточниха от "Асарел-Медет". В това се включват самият рудник, западното насипище, окисният отвал и хвостохранилище "Люляковица". Какво се променя Разширението на рудник "Асарел" ще удължи значително срока му на експлоатация, като се очаква за целия период да бъдат добити около 353 млн. т руда. Западното насипище на територията на предприятието също ще увеличи площта си, за да поеме допълнителната минна откривка. Общо за живота на рудника ще бъдат депонирани близо 288 млн. т откривка. Проектът включва също разширение на хвостохранилището чрез изграждане на контрастена. Промени ще има и на окисното насипище, което ще се разшири в югозападна посока. Това ще позволи насипването на допълнително руда за излужване и извличането на метала от нея. Това е особено важно, тъй като т.нар. извънбалансова руда е по-бедна и не позволява флотация. В същото време, ако не бъде депонирана на окисния отвал и преработена там, тя се третира като отпадък, а ценните компоненти в нея се губят. Затова с цел да се увеличи оползотворяването на отпадъци в края на 2010 г. в "Асарел-Медет" беше пусната специална инсталация за екстракция и електролиза. С нейна помощ не само се извлича максимално металът, но и се произвежда мед с много висока чистота (99.99%). Изпълнението на инвестиционното предложение няма да доведе до увеличаване на работните места в предприятието, като заетите ще са общо 1400 души. Повече работници се очаква да има по време на строителните работи. Профил "Асарел-Медет" осигурява около 50% от производството на мед у нас. Бившият Медно-обогатителен комбинат в Панагюрище беше приватизиран през 1999 г. от "Асарел-инвест", в което мажоритарен дял има дъщерното дружество Copper Invest на австрийската Voest Alpine Intertrading, а останалите акции са притежание на работно-мениджърски екип. Към момента Copper Invest държи 68.58% от капитала, а останалите 31.42% са собственост на физически лица.
Източник: Капитал Dаily (20.04.2012)

POSCO може да повиши цените за преодоляване на мрачните условия за бизнес При всяка възможност тези дни шефът на POSCO Чунг Йоон Ян се оплаква от мрачните условия за бизнес, пред които е изправен третият по големина производител на стомана в света. Той изразява недоволство от нарастващите цени на желязната руда и другите суровини, както и от световното свръхпредлагане на стоманени продукти. Главният изпълнителен директор не е го е заявил публично, но се смята, че иска да повиши цените на продуктите на POSCO, ход, който със сигурност ще предизвика силен протест от страна на корабостроителите и другите потребители на стомана. Критиците посочват, че Чунг, трябва да вземе и по-проблемните фирми под внимание. Те казват, че ако третата по големина фирма по пазарна капитализация в Корея изпитва затруднения при извършване на стопанска дейност, то подизпълнителите са изправени пред още по-големи трудности. Един дребен производител, който доставя легирана стомана на POSCO заяви, че се бори да остане на повърхността през последната година, поради покачващите се разходи за суровини и засилването на конкуренцията. (Korea Times)
Източник: Други (20.04.2012)

Поляци искат ОЦК под наем Полската фирма "Силезия" е изразила готовност да вземе под наем цинковия завод в ОЦК Кърджали. За около три години фирмата, която е част от холдинга "Импекс-метал", иска да ползва производствените мощности и да извлича цинк от суровина, осигурена от нея. Поляците заявили, че ще платят всички забавени възнаграждения на металурзите в ОЦК, ако ги пуснат да работят там. Новината съобщи вицепрезидентът на КНСБ Валентин Никифоров. Информацията, с която разполагаме от колегите от синдиката в Полша, е че холдингът "Импекс-метал" притежава фирми за производство на алуминий, мед, цинк и олово, каза Никифоров. Синдикатът вече е разговарял с представители на полската фирма. Те са се срещали и с банката кредитор. "Знаем, че има и други инвестиционни намерения за покупка на оловно-цинковия комбинат. Оттук нататък на ход са собственикът, банките кредитори, Министерският съвет и, разбира се, ние", допълни Никифоров. Металурзите дойдоха на протест в столицата преди седмица, за да заявят, че не искат повече сегашния собственик Валентин Захариев.
Източник: Стандарт (21.04.2012)

Азиатските стоманодобивни компании със слабо възстановяване след дъното през Q1 Големите компании за стомана в Азия вероятно ще отчетат слабо първо тримесечие на 2012, но стабилно възстановяване не се задава, тъй като Китай продължава да увеличава производството си на фона на забавянето търсене. Дълговата криза в еврозоната и затруднените условия за кредитиране в Китай, най-големият потребител и производител на стомана в света, намали търсенето и сви маржовете въпреки намалените разходи за суровини. Печалбата на японските предприятия, водени от Nippon Steel и JFE, стигнаха най-лошите си нива от началото на 2009 г. след кризата с Lehman, а печалбата на POSCO, третият по големина производител на стомана в света, намаля наполовина. Китайският стоманодобив, възлизащ на около половината стомана в света, се срина в загуба от около 1 млрд. юана през първото тримесечие спрямо печалба от 25.8 млрд. юана година по-рано. Подобрението на цените в Китай е малки през март и април 2012 г., когато цените обикновено нарастват заради строителството, което се възстановява от зимния застой. (Reuters)
Източник: Reuters (21.04.2012)

Индийската бъркотия с добива на желязна руда - лъч надежда за легалните миньори Върховният съд в петък даде лъч на надежда на миньорите категория "А" за възобновяване на добива на желязна руда в Карнатака, с приемането на доклада на Централната упълномощена комисия (ЦУК) на, в който се препоръчва рестартиране на минното дело след като бяха предприети някои подготвителни операции, включително рехабилитация и възстановяване на изчерпаните площи. Тричленен съдийски състав, начело с главния съдия С.Х. Кападия обаче, отказа да чуе правните основание на частните миньори за граничните спорове по отношение на техните разрешителни за добив в трите области Балари, Читрадурга и Тумкур. Съдът каза, че "в момента се приема доклада за рехабилитация и възстановяване (R&R). Нека R&R мине. Със сигурност ще предприемем действия по-късно, ако са засегнати правата на притежателите на лицензи." Съдът заяви на миньорите, че плановете за R&R са задължителни преди разглеждането на всяко възражение. R&R е предварително условие. Съдът одобри доклада на ЦУК, който призовава за възобновяване на добива в рудниците "А" категория, където назначеният от Върховния съд панел не е открил нарушения. (DHNS)
Източник: Други (23.04.2012)

Кредиторите ще назначат мениджъри в ОЦК В Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали се върви към назначаване на мениджърски екип от кредиторите на предприятието. След серията неофициални съобщения за български и чуждестранни кандидат-купувачи на закъсалия завод все по-вероятен изглежда вариантът, при който с помощта на финансиращите банки ще се потърси начин за възстановяване на производството. От една страна, така кредиторите ще имат известни гаранции, че ще си получат парите от ОЦК. От друга - евентуален бъдещ инвеститор ще трябва да налее значителни средства, за да рестартира завода, което прави покупката неособено привлекателна. Това признава и собственикът Валентин Захариев. "Правим всичко възможно заводът да тръгне, защото купувач трудно ще се намери", коментира той. ОЦК има 106 млн. лв. дългосрочни банкови заеми, както и 1.5 млн. лв. краткосрочни задължения към края на 2011 г. Това показва неодитираният отчет на публичното дружество, който е публикуван на сайта на БФБ. Предприятието на практика не работи вече близо пет месеца, след като в началото на декември спря цинковото производство. През април 2011 г. пък беше затворен и оловният цех заради нарушения на екологичното законодателство. Това стана въпреки отчетените от мажоритарния собственик "Интертръст холдинг" над 90 млн. лв. инвестиции.
Източник: Капитал (24.04.2012)

Банки спасяват ОЦК- Кърджали Банките кредитори и ръководството на ОЦК-Кърджали са се договорили заводът да не бъде обявен в несъстоятелност заради невъзможност да изплаща заемите си, съобщиха от синдикатите в комбината. В момента се търси решение как да заработят мощностите му, спрени преди 4 месеца. Това стана ясно след среща на синдикатите с изпълнителния директор Славея Стоянова. Днес в Кърджали пристигат представители на полския консорциум "Силезия", един от най-големите търговци на цинк в Европа. "Силезия" иска да наеме ОЦК-Кърджали за три години. В четвъртък пък пристигат експерти на френската банка БНП Париба, която е една от кредиторите на завода.
Източник: Стандарт (24.04.2012)

В ОЦК-Кърджали отново се готвят за протест Металурзите от ОЦК-Кърджали отново се готвят за протест. Към момента са изплатени 500 000 лева задължения за работни заплати за 2011 г., в които не влизат обезщетенията на служителите на работещите в оловно производство. Синдикалистите вече са направили разчет за необходимите суми за пускането на завода. 3 114 200 лева са необходими за това. От тях 1 млн. са нужни за първите 15 дни от пуска, за закупуване на горива, концентрати, реагенти, резервни части и т.н. От КНСБ по линия на полския синдикат „Солидарност” са направили допитване за фирмата и оттам получили информация, че ръководството на компанията "Силезия" си е позволило да смени целия персонал с временни работници в една от фабриките си. Това за нас е недопустимо, беше категоричен лидерът на КНСБ в Кърджали Иванка Караколева. Освен това от "Силезия" настоявали да бъде запазен мениджърският екип на ОЦК в лицето на досегашния изпълнителен директор Славея Стоянова. „Нещо, с което нито синдикатите, нито металурзите ще се съгласят”, каза още Караколева.
Източник: Класа (25.04.2012)

ThyssenKrupp Presta Terre ще инвестира 22 млн. долара, за да разшири съоръжение ThyssenKrupp Presta Terre Haute LLC, производител на кормилни системи за автомобилната индустрия, планира да инвестира 22 млн. долара, за да разшири своето съоръжение с близо 70 хил. кв.м. Според доклад, ThyssenKrupp Presta Terre Haute, която в момента разполага с 200 служители на пълно работно време в Тер От, ще започне наемането на нови служители тази пролет в инженеринг, логистика и управление на веригата за доставки, обработка на материали и поддръжка. Петър Алаарт, главен изпълнителен директор и президент на ThyssenKrupp Presta Terre Haute, заяви: "Тази инвестиция ни позволява значително да разширим дейността си и да продължим да предоставяме на съществуващите и новите си клиенти качествени най-последни продукти. Той също така показва силната ни ангажираност към Тер От, и създаването на добре платена работа в тази област. "Indiana Economic Development Corporation предложи на ThyssenKrupp Presta Terre Haute LLC 1 млн. долара условен данъчен кредит и до 200 хил. долара грант за обучение, въз основа на плановете на компанията за създаване на работни места. (The Indy Channel)
Източник: Други (25.04.2012)

Китай представи целите за намаляване на промишления капацитет за 2012 г. Китай определи целите за 2012 г. да затвори неефективните промишлен металургични капацитети, съобщи министерството на индустрията, като част от усилията за намаляване на замърсяването и подобряване на ефективността. Министерството на промишлеността и информационните технологии заяви, че има за цел да затвори стоманодобивен капацитет от 7.8 млн. тона на и 700 хил. тона за топене на мед тази година в сравнение със съответно 27.94 млн. тона и 425 хил. тона през 2011 г. Капацитет от около 270 хил. тона за алуминий и 10 млн. тона за желязо също ще бъдат премахнати тази година, и двете много по-малко от миналогодишните цели. Въпреки това, Пекин ще задържи консолидацията на индустрията сред най-важните си задачи за периода 2011-2015, тъй като се опитва да ограничи замърсяването и загубата на енергия, както и да насърчи развитието на високотехнологичните сектори. В допълнение, правителството планира затварянето на капацитет за близо 320 хил. тона цинк и 1.15 млн. тона олово тази година. (Reuters)
Източник: Reuters (27.04.2012)

Китай започва износ на мед? Колко мед ще изнесе най-големият вносител на метала в света? Този въпрос е от решаващо значение за перспективите пред метала. Запазите от мед в Китай, най-големият вносител в света, достигнаха рекордни нива на фона на слабото вътрешно търсене. Същевременно цените на метала на стоковата борса в Лондон рязко скочиха. Очевидният извод според изданието е, че Китай трябва да започне да изнася излишъците. Jiangxi Copper, най-големият производител на мед в страната, наскоро обяви, че планира “огромен износ в следващите няколко седмици”. Стоковата търговия в Китай обаче не е лесна, а и не е ясно дали износът ще бъде достатъчно голям, за да повлияе на световния пазар, отбелязва изданието. Запазите от мед в Китай са два вида – вносен мед, чийто износ е по-малко вероятен, както и мед, който се съхранява на склад в големите търговски центрове в страната преди плащане на вносните мита. Износът на мед в Китай се облага с експортна такса, която намалява привлекателността на търговията с метала. Има обаче начини за избягване на данъчното облагане, но допълнителни спънки създава сложната бюрократична процедура. От друга страна складовите наличности на мед преди облагането им с мито, които се оценяват на 600 хил. т изглеждат по-достъпни. На теория може да започне незабавен износ, но ако това беше толкова лесно – защо досега не е направено, пита изданието. Според трейдъри голяма част от тези наличности са “заключени” във финансови сделки, според които фирми внасят мед, който ползват като обезпечение по банкови кредити. (FT)
Източник: Други (02.05.2012)

Турската компания "Тошчелик" е платила 15,1 милиона евро за черногорския стоманодобивен завод "Желейзара", обяви Министерството на икономиката в Подгорица в понеделник (30 април). Сделката бе сключена след четири неуспешни опита за продажба на предприятието, което през последната година е в банкрут и е натрупало дългове за 193 милиона евро.
Източник: Други (03.05.2012)

Световният ръст в потреблението на стомана ще се забави през 2012 The World Steel Association (Worldsteel) прогнозира, че световния ръст на потреблението на стомана ще се забави до 3.6% през 2012 г., от 5.6% през 2011 г., тъй като Китай навлиза в по-малко интензивна фаза по отношение на стоманата, а дълговата криза в еврозоната продължава. Потреблението на стомана се очаква да достигне 1.42 млрд. тона тази година. Worldsteel прогнозира ръст на търсенето от 4.5% до 1.49 млрд. тона за 2013 г. Председателят на Икономическия комитет Ханс Юрген Керкхоф заяви, че въпреки отслабването на пазара през четвъртото тримесечие на 2011 г., световното търсене на стомана постигна солиден растеж през 2011 г., благодарение на инерцията от първата половина на годината. "Въпреки серията от негативни събития през 2011 г. (включително земетресението в Япония, политическите вълнения в Близкия изток и Северна Африка и наводненията в Тайланд), тяхното въздействие беше най-вече на местно ниво. Все пак, въпреки че световното въздействие на дълговата криза в еврозоната е ограничено, несигурността продължава да съществува и това остава ключов риск. Потреблението на стомана в Китай през 2012 г. се очаква да се увеличи с 4% до 648.8 млн. тона, след ръст от 6.2% през 2011 г.. (Miningweekly)
Източник: Други (03.05.2012)

Намален износ е свил продажбите и печалбата на "Алкомет" Сериозно намаление на печалбата и на продажбите заради по-малък износ отчита производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" - Шумен, сочи отчетът му за първото тримесечие. Към края на март печалбата на компанията е 1.2 млн. лв., с над 2 млн. лв. спад спрямо същото време на миналата година. За този период приходите са намалели с 10% до 68.6 млн. лв., като основната причина е спад в продажбите на продукция. Това донякъде е компенсирано с почти четири пъти по-високи продажби в графа "Други", които обаче са едва 4 млн. лв. за първите три месеца. "Алкомет" е успял да намали разходите си, основно тези за материали, външни услуги, както и за заплати. Финансовите също са паднали от 1.2 млн. на 871 хил. лв. Главната причина е по-малкото платени пари за лихви. Доклада на "Алкомет" показва, че компанията е увеличила продажбите си на вътрешния пазар, но тези за външните са паднали с близо 9% до 12.4 млн. лв. Според обясненията на ръководството основната причина е разликата в цената на алуминия, което се е отразило върху тази на крайната продукция, особено на европейския пазар. От компанията обаче посочват, че през първото тримесечие мощностите им са били натоварени на пълния си капацитет, а продажбите на валцови изделия са се понижили само през януари, след което са се върнали на обичайните си нива. Износът носи над 90% от приходите на "Алкомет". По време на кризата българският пазар на дружеството беше много свит, но сега данните показват, че продажбите на прокат, основният му продукт, са нараснали с близо 16% през първото тримесечие, спрямо същото време на миналата година.
Източник: Капитал (04.05.2012)

Бразилският производител на стомана Gerdau се придържа към инвестиционния си план Бразилският производител на дълги стоманени продукти Gerdau ще се придържа към плана си да инвестира над 5 млрд. долара до 2016 г., въпреки несигурните перспективи за световния икономически растеж, заяви главният финансов директор Освалдо Шайрмер. Той каза, че инвестиционните решения се вземат в дългосрочен план и "независимо от краткосрочните колебания" в глобалната икономика. "Инвестиционните ни планове се запазват". Gerdau се движи напред с планове за намиране на партньор, който да спомогне за разработването на мините на компанията за желязна руда в щата Minas Gerais, с едно око към евентуалния износ на ключовата съставка за производство на стомана, заяви главният изпълнителен директор Андре Гердо Йоханпетер. "Нямаме определена дата, за да обявим партньор". Следващата стъпка в този процес ще бъде заинтересованите компании да посетят минните обекти, добавя Йоханпетер. Цените на суровините, особено на желязната руда, скрапа и металургичните въглища, ключов фактор подкопаващ доходите на компанията през последните тримесечия, са се стабилизирали през последните няколко месеца, каза Йоханпетер. Ценовата стабилност трябва да продължи и през следващите месеци. (Dow Jones Newswires)
Източник: Други (04.05.2012)

Baosteel прогнозира трудно второ тримесечие Изправена пред сложна и променлива пазарната ситуация и външна конкурентна среда, Baosteel обяви добив на желязо и стомана от съответно 5.864 млн. тона и 6.365 млн. тона през първото тримесечие на 2012 г., като в резултат общата печалба е в размер на 1.5 млрд. юана. Световният икономически растеж отслабна значително през първото тримесечие. "Китайското производство на необработена стомана спря продължаващия спад от четвъртото тримесечие на миналата година, но възстановяване на търсенето е бавно. Общият размер на натрупаните запаси за износ се увеличава с 15.8%. Общата цена на вътрешния пазар на стомана се покачва умерено. В началото на сезона консолидацията на цената на стоманата продължава бавно и цените на някои продукти дори намалява. "След Празника на пролетта, благодарение на макроикономическата политика и други фактори, цените на стоманата се покачиха леко. През същия период, в резултат на световното производство на стомана, ценовия индекс на рудата остава нестабилно висок и в тесен диапазон, цените на кокса продължават да бъдат високи, разходите за стоманата са стабилна и малко подвластни на инфлацията. (Steelguru)
Източник: Други (07.05.2012)

Метална химера Да построиш завод за 10 млрд. долара, който да осигурява работа на 10 хил. души, е, меко казано, амбициозен проект. Особено във време, когато чуждестранните инвестициите в България са от порядъка на 1 млрд. евро, а официалната безработица гони 13%. Именно такава обаче е идеята на компанията "Целзиан", която предлага да се изгради огромен комплекс за преработка на кремиковска руда и производство на стомана край Стралджа. Една е голямата въпросителна, за да се случи всичко това, но тя е и най-важната - кой би участвал с инвестиция в проекта. И тъй като такъв мащабен замисъл със сигурност изисква и инвеститор от подобен мащаб, специалистите в бранша са доста скептични към предложението. Всъщност определят го като неизпълнимо. "Целзиан" е млада фирма. Учредена е в края на 2008 г. с капитал 5000 лв., а година по-късно печели концесията за рудник "Кремиковци". Собствениците й имат няколко други дружества, които се занимават с проектиране, строителство и недвижими имоти, а най-известният им проект е неосъществената засега 35-етажна сграда срещу "Кемпински хотел Зографски". Едно от дружествата произвежда добавъчни материали за високоякостни бетони. "Тази дейност е близка до добива, а много от хората ни са работили и в "Кремиковци", затова решихме да кандидатстваме за концесията и я спечелихме", каза управителят Румен Марков. Договорът с държавата в лицето на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма е подписан през 2010 г. за срок от 35 години. Според Марков, докато е работил софийският металургичен гигант, от рудника са иззети едва 60 млн. т руда, а в него има още 220 млн. т, при това с високо съдържание на желязо (31%), както и на други ценни съставки като барит, манган и олово. Плановете на "Целзиан" са да добива по 9.5 млн. т руда годишно. По-интересен обаче е въпросът какво смята да прави фирмата с тази руда, като се има предвид, че не разполага с преработващи мощности. Така се стига до идеята за мегапроекта, който не се ограничава до изграждане на обогатителна фабрика, а включва и металургично производство и продажба на готови стоманени продукти. Аналогията с "Кремиковци" изобщо не е пресилена. Идеята на "Целзиан" дори е в комплекса да се произвеждат 8 млн. т стомана годишно, а това е четири пъти повече, отколкото се правеше в софийския завод. Дори и това обаче е само част от инвестиционното предложение на фирмата, което ще заема над 30 кв. км площ. Проектът включва и собствено производство на електроенергия, тъй като за завода ще са необходими около 14-15 млрд. кВтч годишно. За сравнение - в България се произвеждат около 40-42 млрд. кВтч. "Предвидили сме почти 100% от нашите нужди да ги задоволяваме със собствени енергийни съоръжения за газификация на въглища", обясни Марков. Въглища обаче в региона няма достатъчно, не и за такъв проект. "Мини Марица-изток" ще трябва да удвои производството си, за да ни осигури необходимите количества", смята Марков. Затова фирмата планира да поиска концесия за Добруджанския басейн, където има богати залежи на черни въглища, които освен всичко друго са и доста по-калорични от лигнитите в Маришкия басейн. Находището в Добруджа е трудно за разработване - въглищата са на дълбочина 500-600 м и се намират под водоносния хоризонт. Въпреки това фирмата е убедена, че проектът е изпълним. Не толкова сигурни обаче са специалистите, с които разговаря "Капитал Daily". Една от трудностите е, че "Целзиан" ще трябва да превозва рудата на 300 км, което означава значителни транспортни разходи. "Това е голямо разстояние за превозване на руда. Освен това няма металургичен гигант, който да не е разположен на река или море", коментира представителят на Viohalco в България Антон Петров, който е и председател на Българската асоциация на металургичната индустрия. "Правили сме разчети за различни транспортни схеми, тази е една от най-евтините - около 150 млн. долара годишно", твърди Марков. Всъщност фирмата е разгледала 22 потенциални площадки за промишления комплекс и тази край Стралджа е избрана като оптимално място - както заради жп връзката със София, така и заради близостта на пристанище Бургас, докъдето товарните влакове стигат за малко повече от час. Идеята беше представена наскоро в града и, разбира се, беше приета топло от местната администрация. Предвидените общи 10 хил. нови работни места, 8000 от които в комплекса край Стралджа, изобщо не са за пренебрегване в район с висока безработица. Проектът е привлекателен за общината и заради значителните местни данъци и такси, които могат да се очакват, ако се реализира. "За такъв обект годишно общината ще получава по 22 млн. лв., а това е три пъти повече от собствения й бюджет", каза Марков. Основният проблем за този грандиозен проект обаче е откъде ще се намерят пари за него. А те изобщо не са малко. "Целият проект заедно с разработването на рудника и на въглищното находище ще струва 8-10 млрд. долара", уточни Марков. По думите му обаче той е направен на модули, така че в началото да може да работи само част от комплекса. "На първо място ни трябва оператор, който да бъде и инвеститор. След това ще се търсят чисти инвеститори, а една част ще се финансира с банков заем", каза Марков. Той добави, че фирмата вече води разговори с чуждестранни компании, които биха участвали в проекта. Представителите на металургичния бизнес в България обаче са повече от резервирани за успеха на проекта. "Няма кой да инвестира такава сума", категоричен е бившият собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев. "Идеята ми звучи повече от екзотично", посочи и Антон Петров. Всъщност именно Viohalco е една от фирмите, на които "Целзиан" е предложила участие, но интерес не е бил проявен. По думите на Марков за проекта ще са нужни "по-големи инвеститори, с по-големи възможности". Всъщност, само подразделението за производство на стомана на Viohalco - Sidenor, в чиято структура влиза и българската "Стомана индъстри", има 1.2 млрд. евро оборот за 2011 г. Доста по-голям производител например е VoestAlpine. Именно австрийската компания обаче преди няколко години обмисляше подобен, но доста по-скромен проект в региона и разглеждаше България, Румъния и Турция като потенциални дестинации. Целта беше да се построи завод за 5 млн. т стомана, а инвестицията се оценяваше на 2 млрд. долара. В крайна сметка обаче компанията се отказа от идеята. Въпреки това в "Целзиан" са оптимисти. "Такива проекти на зелено се правят по света, а ние имаме предимството да разполагаме със собствена суровина, добре развита инфраструктура и образовани хора", каза Марков. Той вярва и че моментът е подходящ за подобна инвестиция. "Цените на металите са високи, а прогнозите са тези нива да се запазят." Остава да се намерят и инвеститори.
Източник: Капитал Dаily (08.05.2012)

Рецесията в Европа стопява търсенето на стомана Търсенето на стомана в Европа ще спадне тази година заради напрежението, което рецесията ще окаже върху купуването, съобщава Reuters, цитирайки доклад на Европейската асоциация на производителите на стомана (EUROFER). Според наблюденията на асоциацията търсенето на стомана ще се подобри през 2013 г. Потреблението ще спадне с 2.7% през 2012 г., преди да се увеличи с 2.5% през следващата година. Потреблението за първото тримесечие се очаква да е на по-добро ниво от това през последните три месеца на миналата година, но все пак може да бъде с 11% по-слабо от същия период на 2011 г. Възстановяването на търсенето на стомана се очаква да се забави тази година в повечето страни от ЕС, тъй като дълговите проблеми продължават да забавят и дори спират икономическите дейности в района. Най-трудно ще бъде в по-проблемните финансово страни, където се очаква понижението да е още по-голямо. (Reuters)
Източник: Капитал (09.05.2012)

Дълговете на ОЦК-Кърджали са над 300 млн. лв., засега няма инвеститор Засега няма инвеститор за ОЦК-Кърджали, а дълговете на предприятието надхвърлят 300 млн. лв. Това заяви вчера в парламента министърът на финансите Симеон Дянков. Кредиторите ни информираха, че са имали среща с някои потенциални инвеститори. Заради високата задлъжнялост само към основните банкови кредитори засега няма инвеститор, който да е потвърдил, че ще приеме това високо ниво на задлъжнялост, каза Дянков. По думите му - първоначално задачата е била кредиторите на предприятието сами да се договорят. Последния месец е имало такива срещи с цел да не се стига до несъстоятелност. Последните срещи показаха, че след временно приближаване на позициите, все още има възможност някой от кредиторите да тръгне сам към искане за несъстоятелност. Ако това стане, всички други кредитори ще имат интерес и те да вкарат предприятието в такава процедура, допълни финансовият министър. От друга страна, у кредиторите все още няма обща готовност да опростят част от тези задължения. Като финансист смятам, че без опрощаване предварително на голяма част от тези задължения, няма инвеститор, който да влезе в такава тежка ситуация. Все пак кредиторите ни информираха, че по-късно тази седмица всички са тук в София, продължават дискусиите с няколко от тези инвеститори, но засега не е много положително това, което излиза като резултат от този диалог, каза още Симеон Дянков.
Източник: Класа (10.05.2012)

Инвеститори бягат от ОЦК Кърджали Инвеститорите се отказват от ОЦК в Кърджали заради големите дългове на комбината в размер на около 300 млн. лв. Кредиторите на Оловно-цинковия комбинат все още нямат готовност да опростят част от задълженията на предприятието, каза в парламента финансовият министър Симеон Дянков, цитиран от dartsnews.bg. На този етап там не е намерен изход от кризата, след която десетки работници останаха без заплати месеци наред. Първоначално задачата беше кредиторите на предприятието да говорят помежду си. "Последния месец е имало такива срещи, за да не се стига до несъстоятелност, но все още някой от тях може да поиска такава", съобщи Дянков. Кредиторите са имали среща и с потенциални инвеститори, но заради големите дългове на комбината - над 300 млн. лв., засега няма потвърден интерес. "Като финансист смятам, че без предварително опрощаване на голяма част от задълженията няма как да се намери инвеститор, който да влезе в тежката ситуация", коментира Дянков. Тази седмица ще се продължи с търсене на изход от ситуацията, въпреки че прогнозите не са много оптимистични. Полският консорциум "Силезия" иска да ползва под наем дружеството за срок от 3 години, но без да възстановява кредита и да плаща лихвите, което е причината за блокираните преговори с банките кредитори. Руски инвеститор, който също е бил кандидат-инвеститор, е уведомил, че се отказва, защото проблемите в предприятието са прекалено тежки. Седящ протест на най-оживеното кръстовище в Кърджали организираха вчера металурзите от ОЦК в Кърджали. Те готвят и палатков лагер, където да събират подписи в подкрепа на исканията им. Металурзите искат яснота за преговорите за бъдещето на комбината и изплащане на заплатите.
Източник: Стандарт (10.05.2012)

Увеличава се добивът на руди на цветни метали България е достатъчно добре осигурена със запаси от подземни богатства, сочи анализът на Баланса на запасите и ресурсите на находищата на подземни богатства към 1 януари. Днес правителството се очаква да приеме документа. През 2011 г. в България се е увеличил добивът на медни, оловно-цинкови и златосъдържащи руди, на каолинова суровина и каменна сол, сочи докладът. На равнищата от предходната година се задържа добивът на суровини за производство на цимент, за трошен камък за пълнител на бетон и пътното строителство, варовици и мрамори за облицовки. В страната са проучени, утвърдени и заведени на отчет запасите и ресурсите на общо 166 вида подземни богатства, в това число седем вида енергийни суровини, 12 вида метални и 79 вида неметални полезни изкопаеми и 68 вида скално-облицовъчни и строителни материали. През 2011 година в Специализираната експертна комисия са разгледани, приети и утвърдени запасите и ресурсите общо на 46 находища на подземни богатства.
Източник: Дневник (10.05.2012)

Най-голямата медодобивна компания в България "Асарел-Медет" купи фирмата "Трейс рисорсиз", която държи правата за проучване на златно-сребърните находища "Брезник" и "Ракитово". Договорът е подписан на 19 април с едноличния собственик на "Трейс рисорсиз" - регистрираната на Каймановите острови Omax International Limited, която пък е част от канадския холдинг EurOmax Resources Ltd., става ясно от подадените документи в Търговския регистър. Стойността на сделката е 3.5 млн. канадски долара (близо 5.3 млн. лв.), от които вече са платени 1.5 млн. канадски долара. Останалите ще бъдат преведени на два пъти, след като бъдат изпълнени определени условия. Колко получава продавачът Точната стойност на сделката е 3 489 560 канадски долара, срещу които "Асарел-Медет" придобива 100% от капитала на "Трейс рисорсиз". Първите 1 439 560 канадски долара от сумата вече са били платени, става ясно от съобщение на EurOmax. Второто плащане - 1 050 000 млн. канадски долара, трябва да се случи в срок от 7 дни след като фирмата получи положително решение по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) за площ "Брезник" и то влезе в сила. Рискът на този етап е евентуално обжалване но ОВОС-а в съда, което може да забави процедурата. Последните 1 млн. долара по договора се предвижда да бъдат преведени в едноседмичен срок след като бъде получена и самата минна концесия за проект "Брезник", която ще позволи да започне добив. За това е необходимо решение на Министерския съвет.
Източник: Капитал Dаily (10.05.2012)

СОС обяви Чугунолеене АД в несъстоятелност с всички, произтичащи от това последствия СОС обяви Чугунолеене АД в несъстоятелност с всички, произтичащи от това последствия На 08.05.2012 год. Софийският окръжен съд е разгледал делото относно производството по несъстоятелност на Чугунолеене АД, гр. Ихтиман. След всички изтекли процедури и срокове, става ясно, че не е предложен оздравителне план, следствие на което съдът e решил: - Обявява се в несъстоятелност Чугунолеене АД. - Постановява прекратяване на дейността на дружеството. - Прекратява правомощията на управителните органи на Чугунолеене АД. - Лишава Чугунолеене АД от правото да управлява и да се ръзпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. - Постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество. - Допълва фирмата на длъжника с добавката "в несъстоятелност". Решението подлежи на незабавно изпълнение. На основание Чл. 713, ал. 1 от Търговския закон същото решение подлежи на обжалване пред САС в седемдневен срок от вписването му в Търговския регистър (а вписването е станало на 10.05.2012 год.). Припомняме, че съдът одобри списъка на приетите от синдика на Чугунолеене АД - в неплатежоспособност предявени вземания (от 27.01.2011 год.) и допълнително приетите от синдика предявени вземания (03.04.2012 год.).
Източник: Money.bg (11.05.2012)

Китайския внос на желязна руда в 6 месечно дъно на пазара на слаб стомана Спот цените на желязната руда в Китай намаляват след като бавното възстановяване на търсенето на стомана държи повечето купувачи настрана от пазара близо до нивата от февруари. Китайският внос на желязна руда падна до шест-месечно дъно от 57.69 млн. тона през април, тъй като намаляващата цена на стоманата принуди предприятията да се купуват повече руда от старите запаси по пристанищата и да използва повече местни суровини. Джуди Джу, стоков анализатор в Standard Chartered, заяви, че най-новите данни за търговията в Китай, които също така показват, осем-месечно дъно на вноса на мед, отразяват бавните темпове на възстановяване в китайски търсенето на суровини. "Смятаме, че търсенето в момента, въпреки че се подобрява на месечна база, е с много, много меки темпове." Според секторният консултант Umetal, цените за вносната желязна руда от Австралия, Бразилия и Индия са намалели с 1 долар за тон в четвъртък. Най-активният договор за доставка на арматура през октомври на Шанхайската борса за фючърси затвори почти без промяна на 4 190 юана за тон. Steel Index заяви: "много предприятия казват, че разполагат с достатъчно запаси от желязна руда за сега, а дори и тези, които работят с минимални запаси, нямат особен интерес да купуват." (Reuters)
Източник: Reuters (14.05.2012)

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е дала разрешение на регистрираното в Холандия дружество Metinvest, което е собственик на "Промет стиил" в България, да придобие непряк контрол върху украинското "Запорожстал". Това ще стане чрез покупката на седем кипърски фирми, които не развиват дейност, но притежават мажоритарен дял в компанията, съобщиха от антимонополното ведомство. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в двуседмичен срок. Интереси Metinvest е най-голямата добивна и металургична група в Украйна, която обединява интересите на милиардерите Ринат Ахметов, Вадим Новински и Владимир Бойко. За 2011 г. компанията отчете над 14 млрд. долара консолидирани приходи, а чистата й печалба скочи с 320% до близо 1.9 млрд. долара. Metinvest стана собственик на "Промет стиил" след сливането на руската "Смарт груп", която дотогава държеше бургаския завод, и регистрираното в Кипър System Capital Management на Ахметов. Последното дружество е собственик на групата заедно с Energees Investment Limited, което се търгува на Лондонската фондова борса. Дисциплиниращ ефект Проучването на КЗК е показало, че концентрацията ще има наднационален пазарен ефект. В същото време производството на стоманени продукти в световен мащаб е в такива обеми, че сделката няма да доведе до установяване на господстващо положение и да се отрази на конкуренцията. Според подадената в комисията информация освен в Украйна и България Metinvest има заводи в Италия, Обединеното кралство и САЩ. Седемте придобивани дружества пък притежават производствени мощности основно в Украйна и бившите съветски републики. В решението се посочва и наличието на много други участници на пазара на стомана, които "несъмнено ще оказват дисциплиниращо влияние върху дейността на новото обединение". Оздравяване Целта на сделката е да се оздрави "Запорожстал", твърдят от Metinvest. За 2011 г. металургичният комбинат отбеляза загуба от 124 млн. гривни (около 12 млн. евро). Според купувача сделката ще даде на предприятието достъп до финансиране от европейски банки, с което да се модернизира оборудването и да се повиши ефективността му.
Източник: Капитал Dаily (15.05.2012)

1156 са законните площадки за събиране на скрап 1156 са законните площадки за събиране на скрап. Това стана ясно от проведено заседание на Междуведомствената комисия по лицензиране, относно площадките, които могат да извършват търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Броят им е под санитарния минимум от 1200 площадки, необходим за удовлетворяване нуждите на територията на страната. Общият брой площадки беше 2300, от които 1150 бяха закрити, но много от тях продължават да работят незаконно, като изкупуват метали с недоказан произход. Българска асоциация по рециклиране /БАР/ съвместно с Асоциация на рециклиращата индустрия /АРИ/ са подали до момента сигнали за 14 незаконни площадки. Предстои да сигнализират за още 3 незаконни пункта и за една незаконна леярна за алуминий.
Източник: Класа (15.05.2012)

Броят на площадките за търговия с черни и цветни метали е под санитарния минимум Броят на лицензираните площадки за търговия с четни и цветни метали е под санитарния минимум от 1200 площадки, алармират от Асоциацията по рециклиране. Те съобщават, че след проведеното заседание на Междуведомствената комисия по лицензиране е станало ясно, че редовните площадки са 1156. От Асоциацията напомнят, че общият брой площадки е бил 2300, като 1150 от тях са били закрити. Много от тези пунктове продължават да работят незаконно, като изкупуват метали с недоказан произход, сигнализират още от асоциацията. Съвместно с тази на рециклиращата индустрия, двете организации са подали сигнали за 14 незаконни площадки. В близките дни предстои да сигнализират за още 3 незаконни пункта и за една незаконна леярна за алуминий, обясняват още от бизнеса.
Източник: Дарик радио (15.05.2012)

Корейци питат за ОЦК-Кърджали Работниците от ОЦК в Кърджали ще започнат масово да напускат комбината, ако до края на седмицата няма резултати от преговорите за нов инвеститор, съобщиха от КНСБ. Вчера работниците били убедени от областния управител на Кърджали Иванка Таушанова и от ръководството на завода да изчакат с напускането, докато не приключат преговорите с появилия се нов инвеститор. След като миналата седмица стана ясно, че полският кандидат "Силезия" АД предлага неприемливи за банките условия, а руски инвеститор напълно се е отказал, вчера изтече информация, че корейска фирма е проявила интерес към завода. Вчера металурзите прекратиха блокадите на центъра на Кърджали. Един от технолозите обаче започна гладна стачка. Министърът на икономиката Делян Добрев заяви, че опасността от обявяване на фалит на комбината е много голяма. Вече е стартирала процедура от страната на банките за изискуемост на заемите.
Източник: Стандарт (15.05.2012)

ПИБ пристъпва към изпълнение върху Интер Пайп АД, дружество на Интертръст Първа инвестиционна банка, като кредитор, е поискала назначаването на управител и започването на изпълнение върху Интер Пайп АД. Изпълнението се насочва към предприятието като съвкупност. Лихвата по кредита, отпуснат на дружеството от банката, е била банков лихвен процент (БЛП) плюс 4,46%, а лихвата за забава е 24,46%. За управител е определен Красимир Николаев Христов, но към момента той не е вписан в Търговския регистър, въпреки че действията на ПИБ са от 28 март 2012 г. Представляващ все още е Петър Лещаров, а освен него в Съвета на директорите са Валентин Захариев и Роберто Младенов. С по 50% дял в Интер Пайп АД са Интертръст холдинг АД и ССФ Стил Шипинг & Форуърдинг АД. ПИБ АД не е обявила размера на дължимото от Интер Пайп АД. Последният публикуван отчет на длъжника е за 2008 г., като показва загуба от 12,4 млн. лв. за годината и продажби за 38,6 млн. лв. Собственият капитал е 42 млн. лв. в края на 2008 г., само благодарение на начислените през годината положителни оценки на активите за 46,3 млн. лв. Към тази дата банковите задължения са били за 5,6 млн. лв., но не става ясно към кои банки. Уеб сайтът на компанията Интер Пайп АД не работи, но това е проект на Интертръст холдинг АД за производство на шевни и безшевни стоманени тръби. Холдингът на практика загуби собствеността си над Горубсо-Мадан, а за другата му голяма инвестиция - ОЦК, има голяма опасност от несъстоятелност. Според някои информации ОЦК дължи над 300 млн. лв. само на банките. Възможно е мярката на ПИБ спрямо Интер Пайп АД да отприщи вълна от искове към ОЦК и други фирми на Интертръст холдинг.
Източник: Инвестор.БГ (15.05.2012)

Aurubis с по-високи приходи въпреки по-евтината мед Вторият по големина производител на мед в света, Aurubis, който е собственик на завода в Пирдоп, отчете по-високи продажби за първото полугодие на финансовата 2011-2012 г., което приключва в края на март. Приходите на групата достигнаха 6.799 млрд. евро в сравнение с 6.468 млрд. евро за същия период на предходната година. По-високите приходи от благородни метали и интегрирането на подразделението за прокатни изделия на Luvata, което германската компания купи през септември 2011 г., не само компенсираха по-ниските цени на медта, но и доведоха до още по-добри резултати, съобщиха от Aurubis. Положителен ефект Оперативната печалба на компанията е нараснала с 42% до 173 млн. евро за първото шестмесечие на финансовата година. Консолидираната нетна печалба за периода се е повишила с 35% и е 119 млн. евро. Върху резултатите на групата положително са се отразили добрата ситуация на основните пазари на суровини, по-големите количества преработен концентрат, увеличеното производство и поскъпването на сярната киселина, както и по-високите такси за преработка. Променлив пазар Забавянето на икономическия растеж в Китай и продължаващата криза в Европа са оказали обаче влияние върху пазара на мед, който като цяло остава силно променлив. Средната цена на метала е била 7903 долара/тон през изминалото шестмесечие, докато за същия период на миналата година медта се е търгувала за 9136 долара/тон. Силно е останало търсенето на злато и сребро, отново заради несигурната икономическа ситуация. Таксите за преработка в спот бизнеса отново са достигнали най-ниските си нива, но благодарение на дългосрочните си договори Aurubis не е била засегната от това. Нещо повече, предвидените в тези договори такси дори са били по-високи. На добро ниво е останало и търсенето на сярна киселина, която се купува основно от производителите на торове. Пазарите на медни продукти обаче, особено в южните части на Европа, не са останали незасегнати от кризата. На този фон от групата отчитат по-високо производство и продажби за периода януари - март, отколкото за традиционно слабото последно тримесечие на календарната година. На годишна база обаче Aurubis не е успяла да постигне силните си резултати за шестмесечието на 2010-2011 г. Български принос В звеното за производство на първична мед групата отчита ръст на продукцията и брутните приходи, които достигат 4.121 млрд. евро (увеличение от близо 26%). Това се дължи както на по-високите такси за преработка, така и на добрите продажби на сярна киселина. В тази бизнес единица влизат и резултатите на завода в Пирдоп. Дъщерното дружество "Аурубис България " е преработило 513 хил. т меден концентрат в сравнение с 461 хил. т за същия период на миналата година. С над 10% е увеличено производството на сярна киселина (508 хил. т), а с 5.7% е нараснало производството на медни катоди (112 хил. т). Благодарение на добрия добив на метали, по-високите такси за рафиниране на скрап и увеличените количества комплексни суровини за преработка по-добри резултати отчита и глобалното звено за рециклиране и благородни метали. Там приходите са достигнали 2.520 млрд. евро за първото полугодие спрямо 2.284 млрд. евро година по-рано. Понижават се обаче както приходите, така и оперативната печалба в производството на медни продукти. Основната причина за това е по-слабото търсене заради кризата в Европа. (Reuters)
Източник: Капитал Dаily (16.05.2012)

ОЦК-Кърджали трябваше отдавна да е в процедура по оздравяване Оловно-цинковият комбинат в Кърджали може да спре окончателно работа следващата седмица, ако металурзите спрат пещите. Тогава вече няма да има връщане назад, или най-малкото то ще струва доста повече от дълговете на фирмата сега - над 300 млн. евро. Затова, ако някой държи да има оловно и цинково производство в Кърджали, трябваше предприятието да бъде обявено в несъстоятелност и да се премине към процедура по оздравяване. Може би тогава щеше да се намери и истински инвеститор, който не само да разсрочи дълговете, но и да инвестира в производството. Не просто да плаща наем за пещите и след година да си замине, оставяйки след себе си погром. Запознатите сигурно си спомнят, че подобни предложения имаше и към части от "Кремиковци". Всички знаят какво се случи там. Сегашното положение в Кърджали изглежда с един-единствен изход и той е затваряне на производството. Защото, ако се спрат пещите, пускането им отново означава да се построят отново, а това струва доста скъпо. При това кредиторите може и да не получат и минимална част от парите, които са вложили от доверие към сегашния собственик Валентин Захариев, който по-рано беше собственик и на "Кремиковци".
Източник: Класа (17.05.2012)

Пакистанският стоманодобивен сектор иска единно мито върху вноса Пакистанският стоманодобивен сектор се стреми към единно мито от 20% върху внос на стоманени продукти, за да ограничи злоупотребите и да спести на местната промишленост колебанията на международните цени. Източници от сектора заявяват, че обикновено страните по света използват вносните мита като защита за вътрешните си пазари от международната несигурност освен за печалба. Въпреки това, случаят с Пакистан е съвсем различен и това създава проблеми за вътрешната промишленост, вместо да ги решава. В момента всички стоманени продукти се внасят под 72 от ХС. Въпреки това, във всички под заглавия допълнително се дефинират две категории - второ и първо качество продукти от стомана. Митото върху вноса на второ качество, включително прътите, е в размер на 20%, докато митото за внос на първокачествени продукти се облагат при ставка от само 10%. Източници заявиха, че основните стоманени продукти принадлежат към една категория и не два вида. Това е погрешно название, прието само от Пакистан, докато останалата част от света има отделни категории на стоманените продукти. (Business Recorder)
Източник: Други (17.05.2012)

Осигуриха работа на металурзите от ОЦК в Мадан и Пловдив С ГОРУБСО–Мадан и КЦМ-Пловдив е постигната договореност за осигуряване на временна работа за металурзите от ОЦК-Кърджали. Това стана ясно вчера след среща на премиера Бойко Борисов с президента на КНСБ Пламен Димитров. Министър-председателят обещал и превоз за работниците до избраната от тях фирма. Преди това в ефира на Нова телевизия Борисов сподели намерението си за нова среща с протестиращите. За съжаление над 300 милиона лева висят и инвеститорите са много трудно сговорчиви, отбеляза той. За раздора в Синята коалиция премиерът заяви: „Не мога да разбера защо случващото се между ДСБ и СДС е драма“. Според него двете големи партии, чиито лидери са с претенции да управляват, следва да се стегнат и работят. В отговор на въпрос кого предпочита за съперник между Сергей Станишев и Георги Първанов премиерът заяви: "Единият е известен със заменките си, другият е известен с помилванията си, който и да изберат, никаква разлика". Бягството на осъдените „братя“ Галеви не трябва да учудва никого в България, смята Борисов. Според него МВР и прокуратурата са събрали достатъчно точни, ясни и силни доказателства те да получат няколко дългогодишни присъди. Рано или късно ще ги хванем и ще отидат в Централния затвор, категоричен е министър-председателят. По думите му за бягството на двамата осъдени МВР има най-малко вина.
Източник: Класа (18.05.2012)

Намериха работа на металурзите от ОЦК Премиерът Бойко Борисов е уредил металурзите от ОЦК да започнат временно работа в рудника "Горубсо-Мадан" и пловдивското предприятие КЦМ. Това е станало след разговор с бизнесмена Николай Вълканов, който заедно с КЦМ купи мината от Валентин Захариев. "Вместо да гладуват и да стоят отчаяни, да им намерим работа за времето, през което, съм убеден, че ще дойде инвеститор", заяви Борисов пред Нова тв. Желаещите работници ще бъдат извозвани с автобуси до Пловдив и Мадан. Министърът на икономиката Делян Добрев по заръка на премиера вчера замина за Кърджали да търси други възможности за временна заетост на хората. Все още обаче няма резултат от преговорите с банките кредитори да опростят част от дълговете на закъсалото предприятие. Липсва и сериозен инвеститорски интерес. Лидерът на КНСБ Пламен Димитров вчера също се срещна с премиера, за да предаде желанието на работниците ОЦК да не бъде обявен в несъстоятелност.
Източник: Стандарт (18.05.2012)

BHP и Rio очакват трудни времена за добивните компании BHP Billiton и Rio Tinto сигнализират, че предстоят трудни времена за световните добивни предприятия, но не посочват къде ще има съкращения, ако има такива, на минните проекти на стойност милиарди долари, които са в процес на подготовка в Австралия и по света. Нито една от двете компании не изрази своята позиция относно дългосрочното търсене на желязна руда и въглища в Китай, но е ясно, че не всеки проект е гарантиран в настоящата среда и тези, които се осъществят ще бъдат поетапно въведени през по-дълъг период от време. Всяко намаляване на капиталовите разходи ще бъде положително за акционерите гледащи дивидентите си, които се отдръпнаха от BHP, Rio и сектора като цяло, след като цените на суровините намаляха от миналата година. При процеса на планиране петгодишния си план BHP и конкурентите, включително Rio, подчертаха спада на цените на стоки като въглищата, увеличаването на разходите, силния австралийски долар и лошия трудов пазар. Жак Насър, председател на минния гигант, го направи още по-ясно като заяви, че 80 млрд. долара, които BHP беше казал по-рано, че ще инвестира в минни и петролни фирми в рамките на пет години, вече не са цел. (Steel Guru)
Източник: Други (18.05.2012)

20% по-голям добив в “ГОРУБСО Мадан” С 20% се е увеличил добивът на концентрати в "ГОРУБСО Мадан" след сделката между стария и новия собственик. Това обаче не е максимумът, който може да достигне предприятието, и хубавите моменти тепърва предстоят, заяви изпълнителният директор на дружеството Сергей Атанасов. От момента, в който "Минстрой" пое управлението, заплатите и осигуровките бяха изплатени, обстановката се нормализира, организацията на труда се подобри. Всичко това влияе положително на целия процес, работниците са спокойни, работят с повишено настроение и няма как да не постигаме все по-добри и по-добри резултати, допълва Атанасов. Той посочва, че ръководството има план за разкриване на нови запаси и развитие на предприятието за години напред. Освен това съвсем скоро се очаква получаването на концесия за рудник "Върба-Батанци", с което освен ново увеличаване на добива ще бъдат разкрити и нови работни места, което пък радва всички в региона. Предприятието вече се подготвя за разработването и отводняването на новите мини и до края на годината добивът реално ще започне, каза още Атанасов.
Източник: Стандарт (21.05.2012)

Полската „Силезия” АД остава кандидат №1 за „ОЦК-Кърджали” Полската компания "Силезия" не се е отказала от инвестиции в "Оловноцинковия комплекс" в Кърджали, съобщи за Investor.bg председателят на Федерация „Металици” Васил Яначков. Яначков припомни, че при преговорите се търси сериозен инвеститор, който да развива производството и да подобри общото финансово състояние на дружеството, а не да го нареже за скрап. В последните месеци са водени разговори с 5-6 кандидати, но не се стигна до конкретна развръзка заради огромните дългове на комбината към банките-кредитори, поясни синдикалистът. Това е основният проблем, поставен от всички потенциални инвеститори. Яначков припомни, че сериозни намерения за бизнес в Кърджали имат компаниите, които изпращат експертен екип на място, за да проучат подробно техническото състояние на завода, наличният човешки ресурс, финансовите задължения към момента, възможните пазари за продукцията или предстоящите проекти. Яначков потвърди, че полската компания „Силезия” АД е кандидат номер едно в преговорите, но поясни, че тя преговаря само за наемане на цинковото производство. Беше потвърден и отказът на индийска компания, която след няколкомесечно проучване, се е оттеглила. Вчера след среща на премиера Бойко Борисов с председателя на КНСБ Пламен Димитров изтече информация, че е възможно в преговорите да се включи и българска компания, но не се съобщава официално името й. На въпрос дали има напредък в преговорите с български инвеститор Яначков отговори, че не е изключено, но подробности се очакват следващата седмица.Междувременно от КНСБ съобщиха, че банките-кредитори са успели да постигнат споразумение за опрощаване на част от дълга. По настояване на синдиката тримата гладуващи металурзи от ОЦК-Кърджали са прекратили гладната стачка заради влошеното си здравословно състояние. В момента се изготвя списък с имената на металурзите, които искат временно да работят в Комбината за цветни метали в Пловдив и в "Горубсо - Мадан". Общо 65 работници са записани за работа в КЦМ, а петима - за "Горубсо". Васил Яначков обаче има големи резерви дали металурзите реално ще започнат работа в другите две предприятия, защото или трябва някой да бъде уволнен, или да се намаляват заплатите на останалите. Засега се отлага масовото напускане на работниците от „Оловно-цинковия комплекс”.
Източник: Инвестор.БГ (21.05.2012)

Валентин Захариев ще съди държавата заради натиск "Бившият собственик на "ГОРУБСО - Мадан" Валентин Захариев смята да съди държавата за оказания му натиск да продаде на безценица добивното си предприятие". Преди месец маданската фирма премина в ръцете на обединението "Върба - Батанци", в което акционери са "Минстрой холдинг" и "КЦМ-2000". Това стана с активното посредничество на няколко министри и на самия премиер, след като миньорите спряха работа заради неизплатени заплати, а банките кредиторки поискаха гаранции, че ще си получат парите. С цел да осигури средства за възобновяване работата на "ГОРУБСО - Мадан" и ОЦК Захариев е сключил сделка с Първа инвестиционна банка (ПИБ), част от която е било назначаването на представители на кредитора в "ГОРУБСО - Мадан". След като си стиснали ръцете, за банката въпросът бил приключен. Впоследствие обаче бизнесменът влязъл в контакт с близка до "Химимпорт" фирма, която проявявала интерес да купи компанията. Такова развитие очевидно е изненадало ПИБ, а именно че в играта е влязъл нов играч. Междувременно обаче и фирмата на "Химимпорт" установила, че "ГОРУБСО - Мадан" е заложена срещу заем за 12 млн. лв. от Credit Suisse, който бил за друга фирма в структурата на "Интертръст холдинг" - "Интер пайп". От варненската група обаче не били склонни да чакат Захариев да освободи добивното дружество от тежестта и се оттеглили от сделката.
Източник: Капитал (21.05.2012)

Иран ще стане топ производителя на стомана в Близкия изток Иранският министър на промишлеността, добива и търговията Мехди Газанфари каза, че страната ще стане най-големият производител на сурова стомана в Близкия изток и на север от Персийския залив, позовавайки се на планираните инвестиции в сектора. В момента годишният добив на стомана е 14 млн. тона, като Газанфари обяви план страната да добави около 20 млн. тона производствен капацитет в иранската източна провинция Хорасан Разави, която ще се превърне в един от производствените центрове на страната. Газанфари каза още, че за момента, Иран е втората по големина икономика в Близкия изток и Северна Африка по отношение на брутния вътрешен продукт (БВП). Иранският министър също така заяви, че страната е сред 10-те водещи световни суровинно-богати страни. Иран изнася своите промишлени и суровиини продукти до 159 страни, включително Ирак, Китай, Обединените арабски емирства, Индия и Афганистан. (Press TV)
Източник: Други (21.05.2012)

Производството на стомана в света отчете лек ръст през април Производството на нерафинирана стомана в света се е повишило леко през април благодарение основно на Северна Америка и Азия. В същото време кризата в Европейския съюз е продължила да оказва натиск върху сектора, показват данните на World Steel Association, които са базирани на информация от 62 страни, представляващи 98% от сектора. Най-голям спад в сектора в Европа се наблюдава в Люксембург, където производството е намаляло с цели 22.9% на годишна база и по прогнозни данни е достигнало 180 хил. т. Веднага след това се нарежда България със спад от 20.4%. През април в страната са произведени едва 60 хил. т нерафинирана стомана спрямо 75 хил. т през същия месец на 2011 г. Основната причина обаче не е толкова нестабилната икономическа ситуация в ЕС, колкото слабото вътрешно търсене. "Специално при стоманата за строителството има масиран внос от други страни, което доведе до рязко намаляване на вътрешната реализация", каза изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова. По думите й тази тенденция се забелязва от началото на годината, но спадът става все по-драстичен. В момента сурова стомана в страната произвежда само "Стомана индъстри", докато "Промет стийл" и "Хелиос металург" внасят заготовки. "Просто няма никакво потребление, местното производство е изместено от някаква схема", добави Паунова.
Източник: Капитал (23.05.2012)

Кредит от 4–5 млн. лева може да спаси ОЦК–Кърджали Решението за ОЦК–Кърджали е кредит от около 4 млн. лева за разплащане с работниците, ремонт на завода и възможност проблемите да се решат в добра обстановка, каза вчера Васил Яначков, председател на синдикална федерация "Металици" към КНСБ. 4 300 000 лв. влязоха в сметката на ОЦК–Кърджали от ГОРУБСО–Мадан, но бяха автоматично иззети от банката, продължи Яначков. Според информацията на КНСБ работещият персонал е 484 души, от началото на март са напуснали 103 души след протестите. За февруари на работниците се дължат 300 000 лв. за заплати, а общият размер на дължимите осигуровки е 1 700 000 лв. Задълженията на ОЦК–Кърджали са общо 190 млн. лв., а дългосрочните активи на комплекса – 235 млн. лв. Трите банки – ПИБ, СИБанк и „БНП-Париба“, дори поискаха несъстоятелност на ОЦК. Според Яначков изпадането в несъстоятелност на комплекса няма да реши проблема, защото голяма част от оборудването е остаряло. Автоматично влизане в несъстоятелност е тогава, когато задълженията надхвърлят дълготрайните активи. Ако заводът продължи да не работи, това може да доведе до невъзможността да поднови продукцията си. Премиерът трябва да се намеси директно в този случай, каза още Яначков. Полският консорциум "Силезия" не е инвеститорът, с който се водят преговори в момента, а друг, много стабилен, каза междувременно областният управител на Кърджали Иванка Таушанова. Тя обаче отказа да назове компанията. Банките отлично знаят за състоянието на завода. Според председателя на федерация "Металици" те само ще губят, ако вкарат завода в несъстоятелност или не инвестират. Държавата би следвало да може да определи санкция, в която да отстрани собственика и да съхрани предприятието, смята Яначков. Официално внасяме подписка в защита на ОЦК–Кърджали в Народното събрание, заяви Вельо Стайков, председател на синдикалната организация на КНСБ в ОЦК. Вече са събрани 10 028 подписа в подкрепа на металурзите в Кърджали.
Източник: Класа (23.05.2012)

Правителствен призив към стоманодобивните компании заради увеличението на цените Правителството на Индия призова стоманодобивните компании да преразгледат "ненормалните" сценарии на ценообразуване на пазара. Това касае както публичния, така и частния сектор, заяви секретарят по стоманата Чаудхари. "Ще се срещнем с играчите от стоманодобивната индустрия, за да обсъдим разходите и причините за увеличението на цените на някои от продуктите", обяви Чаудхари, добавяйки, че срещата е планирана за първата седмица на следващия месец. Той каза, че експертите от Съвместния комитет на предприятията (СКП) ще направи презентации и ще представи гледните точки на компании като Tata Steel, Essar Steel и държавната Steel Authority of India. СКП е институция, която събира данни за индийския металургичен сектор. Чаудхари заяви, че министерството иска да знае защо цените на дългите продукти, използвани в строителството, са по-високи от тези на плоските, които са по-скъпи за изработка. "Това не е нормална тенденция." Правителството се притеснява за нарастващите цени. Производителите, включително RINL, повишиха цените на стоманата, използвана за изграждане на домове, мостове и електроцентрали, с около 8% тази година, докато плоските продукти за автомобили и хладилници са почти непроменени. (Times of India)
Източник: Други (28.05.2012)

Китайските запаси на желязна руда не са толкова големи, колкото изглеждат Един от облаците, надвиснали над цените на желязната руда е високото ниво на китайските запаси в момент, когато нарастването на търсенето се забавя от по-слабия от очакваното икономически климат. Въпреки това, запасите на желязна руда всъщност намаляват леко последните два месеца, и въпреки че са се увеличили по-бързо от търсенето, те са все още доста под потреблението за два месеца. През последните седмици има информация от китайските вносители за забавяне или неизпълнение на товари на фона на признаци, че търсенето на стомана отслабва и традиционния пролетен ръст на потреблението няма да се случи. Въпреки че материалните запаси на желязна руда са намалели за последните две седмици на 95.85 млн. тона, те са около 16% по-високи, отколкото са били по същото време миналата година и с 41% над нивата през 2010 г. Въпреки, че е справедливо да се каже, че общото търсене на желязна руда в Китай се е повишило през последните две години, нарастването на запасите значително изпреварва увеличението на вноса. Вносът на желязна руда е нараснал с 11% през 2011 г. спрямо 2010 г., докато през 2010 г. намаля с 1.5% спрямо предходната година. (Reuters)
Източник: Reuters (30.05.2012)

Обявиха извънредно положение заради протестите в Xstrata Правителството на Перу обяви 30-дневно извънредно положение в опит да ограничи протестите срещу добива на мед в мината Tintaya на Xstrata в планинския район Куско, провинция Еспонар. Двама цивилни са били убити и най-малко 76 полицаи ранени след сблъсъци между протестиращите и полицията. Протестиращите са създали прегради по пътищата, за да се изолира мината. Когато полицията започна разчистване на препятствията, протестиращите започнаха да хвърлят камъни по тях и запалиха превозно средство на министерството. В отговор, полицията откри огън по протестиращите. Базираната в Швейцария минна компания Xstrata е четвъртият по големина в света производител на мед. Тя потвърди, че въпреки протестите, мината работи нормално и че не съществува опасност от спиране на производството. Хората протестират, тъй като твърдят, че мината замърсява водата и отвравя селскостопанските животни. Миналите август и септември, проучване, проведено от местната католическа църква, намери високи нива на арсен, мед и живак в почвата и водните проби. Протестиращите искат от компанията да продължи да се компенсира като увеличи вноската за местната власт от оперативната си печалба от 3% на 30%. (International Business Times)
Източник: Други (31.05.2012)

Валентин Захариев дава ОЦК под наем Собственикът на контролния пакет акции в Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали Валентин Захариев е готов да подпише договор с полската Silesia, с който да й предостави мениджмънта на комбината за три години и опция за покупката му. Това пише в съобщение на компанията до БФБ - София, където се търгуват акциите на комбината. Решението е взето във вторник на извънредно съвместно заседание на надзорния и управителния съвет на дружеството заедно със Съвета на директорите на мажоритарния му собственик "Интертръст холдинг". "Като се взеха предвид различните позиции на банките - кредиторки на ОЦК, липсата на реален инвеститорски интерес към настоящия момент и отчитайки критичната ситуация, свързана с голямо социално и обществено напрежение, беше взето решение да се пристъпи към финализиране на преговорите с полската икономическа групировка Silesia с цел подписване на тригодишен договор за мениджмънт", пише в съобщението до борсата. Според твърденията в него договорът задължително ще съдържа клаузи, гарантиращи интересите на работниците, служителите и кредиторите на предприятието, както и опция за изкупуване на акциите, притежавани от "Интертръст холдинг" в ОЦК. Така на практика Захариев изразява готовност да даде мощностите на комплекса в Кърджали под наем на полската компания, а впоследствие - да й продаде дружеството. Самият собственик беше с изключен мобилен телефон в четвъртък. ОЦК е второто предприятие, което Захариев губи, след като през март продаде "ГОРУБСО - Мадан" срещу сумата на дълговете му - 30 млн. лв. В ход е и процедура, с която той ще се прости и с "Интерпайп".
Източник: Капитал (01.06.2012)

ThyssenKrupp Steel модернизира предприятието си в Бохум ThyssenKrupp Steel Europe приключи модернизацията на съоръженията си в Бохум с редица мерки за увеличаване на ефективността на оборудването и за подобряване на качеството на продуктите си. Част от инвестицията отиде в оптимизиране на валцуващите мощности. Охладителната инсталация е подобрена до система с ламинарен поток. Целта е да се разширят производствените мощности за стомана с висока и супер висока якост и здравина. В одела за студено валцуване непрекъснатата линия за ецване е обновена, за да се подобри качеството на повърхността на продукта. Най-новите инвестиции са част от широката програма за модернизация, започнала през 2007 г. От тогава, са внедрени нова с ходещи греди и нов резач и са заменени охладителната система довършителния цех, както и цинковия чайник и машината за лазерно заваряване на линията за горещо поцинковане. В допълнение постоянно се работи за подобряване на системата за управление на запасите и автоматизиране на линията за горещо покриване. Общо дотук са инвестирани над 140 млн. евро за укрепване на предприятието в Бохум на ThyssenKrupp Steel Europe с около 2100 служители. (Steelguru)
Източник: Други (01.06.2012)

ArcelorMittal би трябвало да нараства въпреки насрещния вятър ArcelorMittal е най-големият производител на стомана в света. Наскоро и той претърпя удар, заедно с другите, след като търсенето е забави на развиващите се пазари. Въпросът с ArcelorMittal е, че има много силен допир с Европа. Всички сътресения и забавяния на растежа в ЕС може да доведат до удари за компанията. Въпреки това, последните доклади показват, че компанията все още се справя доста добре в региона. Въпреки, че продажната цена на стоманата е намаляла със 7% в региона, доставките все пак нараснаха до 7.5 млн. тона. Маржът се свива не само при Arcelor, но и при компании като U.S. Steel, AK Steel и Nucor. Те изпитват дори по-големи трудности от Arcelor. AK Steel отчете загуба за първото тримесечие. Лошото е, че компанията увеличи продажните цени на своите специални висококачествени продукти. Задлъжнялостта й също се увеличи с 46%, което е рисковано за компания, която не е печеливша. U.S. Steel наскоро бе понижена от Fitch. Компанията използва само 80% от капацитета си. Nucor е на печалба, но има редица проблеми. (Искано Алфа)
Източник: Други (04.06.2012)

Британска фирма съди Индонезия за изземване на активи Когато Дейвид Ф. Куинливън посещава Индонезия, той носи купища документи и износена карта на минна концесия в провинция Източен Калимантан с шеметна гама от срокове и стрелки. Те са оръжията в две-годишна битка със съдебната система на Индонезия. От 2010 г., Куинливън, президент на Churchill Mining, се бори за правата над въглищен проект на стойност 1.8 млрд. долара в индонезийската част на Борнео, остров богат на ценни суровини. На 22 май, адвокатите на британската компания подадоха молба за арбитраж в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове във Вашингтон, създаден за уреждане на международни спорове. Churchill търси 2 млрд. долара от индонезийското правителство, твърдейки, че местната власт в Източен Калимантан е конфискувала активи, без съответната компенсация. "Това е друга фаза на съдебния процес," заяви Куинливън. Неприятностите на Churchill са привлекли вниманието на други компании за въгледобив, и подчертават несигурността на инвестициите в Индонезия. Анализатори твърдят, че новите правила за добивната промишленост може рязко да увеличат разходите. (NYTimes)
Източник: Други (07.06.2012)

Виетнамската стоманодобивна промишленост с ниско потребление през май 2012 г. Виетнамското министерство на промишлеността и търговията обяви, че при стоманодобивната промишленост се наблюдава значително понижение в производството и потреблението през май 2012 г. спрямо април 2012 г. Производството на стоманена конструкция, само през май 2012 г. достига 410 хил. тона, спад с 50 хил. тона спрямо април. През първите пет месеца годината производство на стомана достига близо 2 млн. тона или намаляване със 198 хил. тона през същия период на 2011. Също така през май 2012 г., запасите възлизат на 320 хил. тона или с 65 хил. тона повече от април. Потреблението на стомана се очаква да е достигнало 370 хил. тона през май 2012 г. или спад с 73,000 тона срещу април 2012 г. Министерството съобщава, че компаниите за производство на стомана трябва да настроят производството си, за да се сведат до минимум запасите. Вносът на стоманени слитъци също намалява заради запасите. Предполага се, че през следващите месеци цените на стоманата няма да се увеличат много. Представител на сектора заяви, че най-голямата трудност пред стоманодобива е ниското потребление, а не вариращата цена на суровините. (Vietnam News Service)
Източник: Други (07.06.2012)

Металургични и минни фирми в Южна България се организират в нов секторен клъстер По създаването на нов минно-металургичен клъстер в България работят КЦМ 2000 Груп АД и Минстрой Холдинг АД. Това съобщи по време на двудневния международен икономически форум „Марица” инж. доц. Никола Добрев, главен изпълнителен директор на КЦМ 2000 Груп АД. Инициаторите на новия клъстер очакват със създаването му да се генерира растеж в региона, както и да бъдат разкрити нови работни места. Окончателната структура на новата формация ще бъде ясна през есента. Никола Добрев посочи, че в годините на прехода развитието на суровинния сектор в региона, свързан с металообработването, е бил пренебрегван, а Южният централен район разполага с ценни ресурси. По-думите му по-голямата част от находищата на медни, цинкови и оловни руди се намират в този регион на България. Там са концентрирани и около две трети от находищата на минерални и редки метали. Участниците във форума коментираха, че на фона на относително бедната на суровини България Родопите са истинско Елдорадо, което крие елементите от цялата Менделеева таблица. В Южния централен регион работят 17 големи металургични предприятия, в които са заети около 3 500 души, а годишната им продукция е на стойност 2,5 млрд. лева. Отделно в региона оперират и много малки фирми, свързани с металургичния бранш. Потребностите на света от олово и цинк непрекъснато нарастват. Цинкът е едно от най-добрите средства за защита от корозия, което пък намалява емисиите на въглероден двуокис, посочват специалистите. За все по-популярните хибридни и електромобили са необходими нови батерии, но актуални ще си останат и оловно-киселите акумулатори. В същото време Китай държи световния монопол в производството на редки метали с 92% пазарен дял. Ясно е, че няма фирма, която сама да се справи с такъв конкурент, коментира инж. Добрев. Досегашната практика според него е доказала, че капиталовото обединение не води до добри конкурентни резултати - някои фирми са изчезнали. За създаването на клъстери в България се заговори преди повече от десет години. „Досега обаче клъстерът се създаваше отгоре надолу и се очакваше отнякъде да дойдат пари. А той трябва да е породен и да се създава от фирмите”, коментира инж. Добрев. На въпрос дали има опасност след време клъстерите да се превърнат в картели и да започнат да се заиграват с цените д-р Венцислав Трайков, заместник-председател на Асоциацията на бизнес клъстерите, отговори, че целта на тези обединения е технологичното устойчиво развитие, а не цените на продукцията. „Приликата между клъстер и картел е само в еднаквата им първа буква. В клъстерите се допуска участие на конкурентни предприятия”, коментира той.
Източник: Инвестор.БГ (08.06.2012)

КЦМ 2000 АД взе приза “Инвеститор на годината” за 2011 г. в Пловдивска област в категория големи предприятия. Почетният плакет за победителя, усвоил 26 милиона евро за изминалата година, бе връчен от областния управител Здравко Димитров на официален коктейл снощи по повод на Икономически форум “Марица”. Като най-динамично развиващо се голямо предприятие журито отличи компанията за производство на матраци ТЕД-БЕД ЕАД. В групата на малките и средни предприятия наградите грабнаха съответно “ЕВН България Топлофикация” ЕАД и Иксетик Пловдив ЕООД Ред Спрингс. Община “Марица” пък бе отличена като община, предоставяща най-добри условия за развитие на бизнес.
Източник: Марица (08.06.2012)

Китайският стоманодобив очаква оживление Китайската стоманодобивна индустрия ще стане свидетел на скок в търсенето поради одобрението от страна на правителството на големи инфраструктурни проекти в страната, твърдят експерти. Държавният съвет обяви серия от политики за стимулиране на икономиката, които включват одобрение на жп, енергийни и инфраструктурни проекти. Анализаторите прогнозират, че проектите ще увеличат търсенето на стомана и цената. Цената на горещо валцуваната стомана в Китай е 4168 юана ($655) за тон. Одобрението на нови проекти ще помогне за възстановяване на доверието на пазара", заяви Ма Ли, анализатор в Lange Steel Information Research Centre. Според Китайската асоциация за стомана и желязо, запасите от стомана в 26 основни пазари в страната достигнаха около 15 млн. тона към 1 юни. Китай е изнесъл 4.67 млн. тона стомана през април, 361 хил. тона по-малко от предходния месец, или спад със 7.2%. (IANS)
Източник: Други (11.06.2012)

Baoshan Steel сваля цените заради ниското търсене на автомобили и уреди Baoshan Iron & Steel Co, най-голямата китайска публична компания за стомана, понижи цените, тъй като търсенето от страна на производители на уреди и автомобили се забави. Цените намаляха с до 400 юана (63 долара) за метричен тон през юли. Горещо и студено валцуваните продукти са намалели с 200 юана за тон. Baoshan увеличи цените със 100 юана през януари и с 200 юана през март и задържат повечето продукти почти без промяна през останалите месеци. Цените на стоманата в Китай, най-големият производител и потребител, намаляват в продължение на осем поредни седмици, защото намалява търсенето от страна на строителите и производителите на автомобили. Дневното производство на стомана през май намаля спрямо предходния месец, а продукцията може да намалее още през юни. Китайските цени на горещо валцувани рулони, основен продукт, са паднали със средно 5.1% до 4170 юана към 8 юни, според Beijing Antaike Information Development Co. Baoshan Steel не обяви цените след намалението. (Bloomberg)
Източник: Други (13.06.2012)

Проект акцентира върху превенцията на металурзите Работодателите в металургичния бранш да обърнат по-голямо внимание върху превенцията на служителите си – това е една от целите на проект за социална икономика в металургията, разработван от КНСБ. Особен акцент в проекта ще бъде обособяването на работни места за хора, които са изгубили част от трудоспособността си. От КНСБ се обявиха за това компенсаторните механизми да преминат до голяма степен в превантивни. Освен това компаниите, трябва да създават условия за хора с намалена трудоспособност, така че дори техен служител да получи увреждане по време на работа, да знае, че във фирмата все още има работно място и за него. „Човекът, който работи във фирмата знае, че ако с него не дай си боже се случи нещо неприятно и неговата работоспособност се намали, работодателят няма да го изхвърли на улицата и няма да каже „Не ме интересуваш, ти не си пълноценен за моята фирма", председателят на федерация „Металици" Васил Яначков. Според синдикалиста в страната са хиляди фирмите, където човекът е поставен в такова положение, че собственикът се интересува дотолкова доколкото трябва да се свърши конкретната работа и ако може да му плати по-малко или когато има възможност.
Източник: Дарик радио (14.06.2012)

Втори наемател за ОЦК-Кърджали Водят се преговори с друг потенциален наемател за ОЦК-Кърджали освен с полската "Силезия", каза председателят на Федерация "Металици" Васил Яначков. Той обаче не пожела да съобщи името му. "От известно време се водят преговори за алтернативен вариант за наемане на комплекса. Това, по което се работи, е съгласувано и консултирано с правителството. На този етап правителството дава благословията си за осъществяването на алтернативния вариант", допълни Яначков. Според синдикалиста до 10 дни ще има наемател на комплекса, но не е сигурен дали това ще бъде полската фирма "Силезия" АД. Яначков все пак коментира, че намеренията на полската компания са сериозни, но преговорите със собственика на ОЦК Валентин Захариев са се проточили твърде много. "Силезия изпраща свои специалисти в ОЦК, за да се запознаят с ремонтите, които трябва да бъдат извършени, за да бъде пуснат заводът в действие. Ще се срещнат със специалисти на ниво производство. Това говори, че интересът им наистина е сериозен", каза синдикалистът.
Източник: Стандарт (14.06.2012)

Тежката индустрия не може да понесе скока в цените на тока и газа Фирмите от сферата на тежката индустрия няма да издържат на новите по-високи цени на електроенергията и природния газ от 1 юли, заяви председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова. По думите й запълването на запасите от природен газ в Чирен не може да е аргумент за огромното увеличение на цената на газа, а "Булгаргаз" и ДКЕВР всеки път "разиграват театър" с цените на синьото гориво. „На мен ми е обидно да се разиграва някакъв театър", каза Паунова и посочи, че след искане от страна на НЕК или Булгаргаз за определено повишение на цената, излиза представител на енергийния регулатор и посочва по-малък процент. Тя допълни, че ако се направи ретроспекция, ще се види, че в последните десет години това непрекъснато се случва. „Това е чист театър, един е добрият играч, друг е лошият играч, ура, спасени сме, 5 на сто ще е увеличението, а не 15 процента. След три месеца това ще се повтори. На мен като гражданин ми е обидно това поведение", допълни тя. Паунова е категорична, че тежката индустрия не може да понесе 10 на сто увеличение в цената на тока и 5 процента по-висока цена на газа.
Източник: Дарик радио (14.06.2012)

Проект акцентира върху превенцията на металурзите Работодателите в металургичния бранш да обърнат по-голямо внимание върху превенцията на служителите си – това е една от целите на проект за социална икономика в металургията, разработван от КНСБ. Особен акцент в проекта ще бъде обособяването на работни места за хора, които са изгубили част от трудоспособността си. От КНСБ се обявиха за това компенсаторните механизми да преминат до голяма степен в превантивни. Освен това компаниите, трябва да създават условия за хора с намалена трудоспособност, така че дори техен служител да получи увреждане по време на работа, да знае, че във фирмата все още има работно място и за него. „Човекът, който работи във фирмата знае, че ако с него не дай си боже се случи нещо неприятно и неговата работоспособност се намали, работодателят няма да го изхвърли на улицата и няма да каже „Не ме интересуваш, ти не си пълноценен за моята фирма", председателят на федерация „Металици" Васил Яначков. Според синдикалиста в страната са хиляди фирмите, където човекът е поставен в такова положение, че собственикът се интересува дотолкова доколкото трябва да се свърши конкретната работа и ако може да му плати по-малко или когато има възможност.
Източник: Дарик радио (14.06.2012)

Тежката индустрия не може да понесе скока в цените на газа и тока, твърди браншът Фирмите от сферата на тежката индустрия няма да издържат на новите по-високи цени на електроенергията и природния газ от 1 юли, заяви председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова. По думите й запълването на запасите от природен газ в Чирен не може да е аргумент за огромното увеличение на цената на газа, а "Булгаргаз" и ДКЕВР всеки път "разиграват театър" с цените на синьото гориво. „На мен ми е обидно да се разиграва някакъв театър", каза Паунова и посочи, че след искане от страна на НЕК или Булгаргаз за определено повишение на цената, излиза представител на енергийния регулатор и посочва по-малък процент. Тя допълни, че ако се направи ретроспекция, ще се види, че в последните десет години това непрекъснато се случва. „Това е чист театър, един е добрият играч, друг е лошият играч, ура, спасени сме, 5 на сто ще е увеличението, а не 15 процента. След три месеца това ще се повтори. На мен като гражданин ми е обидно това поведение", допълни тя. Паунова е категорична, че тежката индустрия не може да понесе 10 на сто увеличение в цената на тока и 5 процента по-висока цена на газа.
Източник: Дарик радио (14.06.2012)

Малайзия налага лиценз за вносa на продукти от легирана стомана Малайзийското международно министерство на търговията и индустрията заяви, че вносът на осем тарифни линии продукти от легирана стомана, ще бъде предмет на лицензиране от 15 юни 2012 г. В изявление, той заяви, че налагането на лицензия за внос на тези продукти е обявена официално от 2012 г. Налагането на лицензиране на вноса на тези продукти ще послужи за гаранция, че внасяните продукти от легирани стомани отговарят на установените изисквания за качество и безопасност и минимизиране на вноса на субпродукти по стандартизация. Необходимо е също да се улесни контролът на търговията с тези продукти. Министерството се срещна със засегнатите вносители, производители и асоциации, за да ги информира за новите лицензионни изисквания и процедурите по прилагането им. (Steel Guru)
Източник: Други (14.06.2012)

EUROFER очаква неизбежни спирания в металургията от намаляващите цени EUROFER каза, че европейските заводи за стомана неизбежно ще спрат, тъй като свръхкапацитетът избутва цените на метала надолу и свива приходите. Спадът е до почти 8-годишно дъно, въз основа на индекса Bloomberg Europe Steel Index, тъй като икономическата криза в региона допринася за натиска върху продажбите. Волфганг Едер, президент на EUROFER заяви, че "Има частично спрени мощности, но няма никакви сериозни съкращения или спирания. Това е нещо неизбежно в Европа в дългосрочен план. Колкото по-дълго съществува тази огромна празнина, толкова повече време Европейската стоманената индустрия ще страда от цената." Едер, също така изпълнителен директор на австрийската voestalpine AG, заяви, че Европа има капацитет да произвежда около 210 млн. тона стомана годишно, а търсенето на нормалния пазар е 150 до 160 млн. тона. Той заяви, че "основните мощности трябва да бъдат затворени, и колкото по-скоро по-добре. От друга страна трябва да се разбере, че да се спре завод за стомана има огромни социални и политически последици върху работната сила и заетостта." Според Световната асоциация за стомана, ръстът на световното търсене на стомана през 2012 г. се очаква да се забави до 3.6% от 5.6%, а в Европа - 1.2%. (Bloomberg)
Източник: Други (15.06.2012)

Китай приветства решението на СТО по спора за стоманата между Китай и САЩ Китайското министерство на търговията заяви, че страната приветства решението на Световната търговска организация в полза на Китайските мита наложени върху износа от САЩ. Министерството заяви, че експертна група на СТО подкрепи претенциите на Китай и постанови, че мерките са съобразени с правилата на СТО в някои области като например в методологията за изчисляване на субсидията и разкриването на субсидиите, отнасящи се до държавните поръчки. Китай наложи изравнителни и антидъмпингови мита през април 2010 г., върху стоманените продукти от САЩ. Наказателните мита бяха наложени след като китайските производители на стомана, включително BaoSteel Group и Wuhan Iron and Steel Group, се оплакаха от вноса от САЩ. На 15 септември 2010 САЩ заведе дело към СТО и поиска консултация с Китай. САЩ поискаха създаване на експертна група на 11 февруари 2011 г., която след това беше създадена на 25 март 2011. Продуктът, за който става въпрос, анизотропна плосковалцувани електрическа стомана, се използва главно в производството на трансформатори, реактори и генератори. (Xinhua)
Източник: Други (18.06.2012)

Константин Стаменов: Дългосрочните договори за скъпия ток от ТЕЦ трябва да се преразгледат Как ще коментирате политиката на ценообразуване на електроенергията и природния газ в България. Според вас цените, които се определят от енергийния регулатор, справедливо ли натоварват отделните групи потребители? - От 7-8 години се провежда една изкривена политика да се потискат цените в енергетиката. Така дойде моментът, в който хем трябва да отваряме пазара, хем квотата за регулирания пазар се увеличава. Тези изкривявания вече са твърде дълбоки и те не могат да бъдат отрязани с нож. Това, че НЕК не може да изкупува целия ток, произведен от топлофикациите, също е част от тези изкривявания. Причината за това са скъпите проекти като "Цанков камък", двете скъпи централи (ТЕЦ "Контур глобал "Марица-изток 3" и ТЕЦ "АЕS Гълъбово"). Тези скъпи решения в миналото в съчетание с икономическа криза създават затруднение в системата на енергетиката. В последните 20 години винаги е имало стремеж цените за бита да се държат на ниско ниво. Дори инфлацията не се калкулира в тези цени. Съчетанието на тези фактори принуждава енергетиката да търси пари от индустрията в момент, когато тя е в криза. За това ние настояваме да се създаде план как да се излезе от спиралата на кръстосаното субсидиране. Защото затрудняването на икономиката не дава възможност на икономическите субекти да работят нормално, да плащат конкурентни цени и съответно не могат да създават добра работна среда, по-голяма заетост и по-добро възнаграждение. Ако икономиката работи, ще се търси повече работна сила и няма да се измисля работа за по 300 лв., което е икономика на изкуствено дишане. Имате ли конкретна идея как нещата да се променят? Държавата трябва да поеме своите отговорности. Ако иска да подпомага с евтин ток домакинствата, то трябва да бъде направено само за уязвимите потребители. Такива са и европейските директиви. Не трябва да се дава евтин ток за цялото население, защото има по-платежоспособни потребители, които могат да си плащат сметките. Социалната политика на държавата трябва да се спре, особено ако тя се прави за сметка на индустрията и икономиката. Oсвен това предлагаме да се преразгледат двата договора от скъпите централи, тъй като сме в повторна икономическа криза и това може да се смята за форсмажор. Никой не е могъл да предвиди кризата, когато са подписвани двата договора. Така ще отпадне новата такса "Невъзстановяеми разходи" от 2.94 лв. за мегаватчас, която не приемаме. Стопанските потребители в България също така плащат акциз от 2 лв. за мегаватчас., въпреки че директивата на ЕС изисква до 1 лв. за мегаватчас. Индустрията отдавна говори за кръстосано субсидиране, но нашите институции не признават да има такова. Освен това то не е позволено от ЕК. Какви са вашите аргументи? Ще дам за пример топлофикациите. От 2006 г. досега топлинната енергия е поскъпнала с около 20%, а токът, произвеждан от тях, е поскъпнал три пъти. Това е изкривяване. Другият момент са ниските цени за бита, който се осигурява от централите почти по цена на себестойност. Съотношението между цени на едро и на дребно е 92% по данни на БСК, или с други думи, цените на дребно и на едро са едни и същи. Средно в останалите страни от ЕС съотношението е 70%. Нашата индустрия плаща 20% по-скъп ток. Тази ниска цена за бита се компенсира от свободния пазар и от износ. В момента износът спадна заради кризата и остава тя да се компенсира от вътрешния свободен пазар. Така, вместо когато има по-малко търсене цената да падне, се получава обратното. Кръстосаното субсидиране реално не натоварва само нас, а и най-големия балансьор в системата НЕК. Тази компания е буферът, който поема всички дисбаланси в системата. Същото се получава и с цената на природния газ заради това, че има един единствен доставчик и чак сега се заговори за отваряне на пазара. А очаквате ли това отваряне да доведе до по-ниски цени на природния газ? Законовата рамка и правилата за търговия са налице. Има ли газ, различен от този на "Булгаргаз" при сегашната висока цена, ще има интерес и сделки с други доставчици. В тази връзка има един документ на Европейския парламент относно шистовия газ, в който се изразява надежда, че тази алтернатива ще доведе до революция в доставките на природен газ в Европа. Аз мисля, че най-полезно би било, ако нашите еколози предложат съответните регулации и контрол, при които да се проучва и добива шистов газ в България. В момента се получава така, че в Русия цената на природния газ за индустрията е 120 долара на 100 куб. метра, а в САЩ 70 долара (при нас в момента е 699 лв. - 450 долара). В Европа на спот пазара е от порядъка на 23-24 евро на мегаватчас, а при нас е 40 евро на мегаватчас, или два пъти по-скъпо. Очаквате ли по-високата квота за регулирания пазар, която ще бъде определена на АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", да доведе до по-висока цена за свободния пазар, от който купуват големите индустриални консуматори? Българските цени на електроенергията за свободен пазар трябва да се съобразяват с регионалните. Защото ако нашите се окажат много по-високи, някои търговци ще предпочетат да внасят електроенергия отвън, от което нашите централи ще загубят. Това е единственият положителен пазарен механизъм. Докато такъв механизъм на регулация все пак има на пазара на електроенергия, на пазара на природен газ той напълно липсва. Защо, ако имате нужните аргументи, че в България има кръстосано субсидиране, не сезирате ЕК? Какъв е смисълът да търсим трета страна да ни помага да си оправяме нашата държава. Трябва да се разговаря с институциите тук. Значи имате надежда, че това субсидиране за сметка на индустрията все пак ще бъде прекратено? Да, има надежда. Това, че беше направен консултативен съвет към министъра на икономиката и енергетиката с участието на представители на индустрията, е стъпка в правилната посока, особено след като в последните шест години никой не те е слушал. Вече стана ясно, че енергийният регулатор няма да направи отстъпка на индустрията от цената на "зелената" и "кафявата" надбавка, които се плащат към цената за пренос, каквото искане беше поставено от БФИЕК. Как ще коментирате това решение? Това е един механизъм, който се ползва в европейските страни и е предимно за енергоинтензивната индустрия и огромните консуматори на ток. Идеята е индустрията да бъде облекчена, за да работи, тъй като създава висока добавена стойност. Този механизъм далеч не компенсира 20-те процента по-скъп ток, плащан от индустрията. Първоначално ни беше казано, че изчисленията на KPMG - Германия, които показват, че при тази отстъпка месечната сметка на домакинствата ще бъде натоварена с около 50 ст., се припокриват с тези на регулатора. Ние все пак предложихме да бъдат определени ясни критерии кои предприятия могат да получат тази отстъпка, за да не стават злоупотреби. След това обаче не ни бяха представени крайните разчети, на базата на които е взето решението да не се прави такава отстъпка за индустрията. Как ще се отрази на индустрията създаването на балансиращи групи, което трябваше да се случи още в началото на тази година (група от потребители, които взаимно покриват излишъка и недостига в потреблението си посредством лицензиран координатор - бел. ред.)? Това ще ни помогне, защото цената на небалансите (енергията, която се купува при недостиг или продава при излишък на потреблението - бел. ред.) в момента се определя административно. Ако цената се определя на пазарен принцип, тя ще падне. Тогава всички участници на пазара трябва да правят прогнози за потреблението си и да отговарят за небалансите си, а не само индустрията, както е в момента.
Източник: Капитал Dаily (19.06.2012)

Канадската компания Euromax Resources, която проучва златно-сребърното находище край Трън в България, обмисля листване на Лондонската фондова борса. За целта се подготвя откриване но нов фирмен офис в британската столица. Това става ясно от официално съобщение на дружеството за успешното частно пласиране на 42 млн. обикновени акции за 6.3 млн. канадски долара (около 4.9 млн. евро). Насочването към Лондон е една от стъпките, които ще бъдат финансирани с капиталовложението. В момента акциите на Euromax Resources се търгуват на сегмента TSX Venture Exchange на борсата в Торонто, която е най-големият пазар за книжа на добивни компании. В плановете на дружеството влиза и излизането на горния сегмент на Toronto Stock Exchange. Засега и двете промени са на етап намерения. Предстои да се направи анализ и оценка на разходите и ползите от тях, за което ще бъде нает финансов консултант. "Идеята за листването на Лондонската фондова борса е свързана с влизането на нови директори в борда на компанията, които са базирани в британската столица", уточни старшият вицепрезидент на Euromax Димитър Димитров. "Освен това те смятат, че там има интерес от страна на различни фондове да инвестират в златодобивни дружества, но на територията на Европа", добави той. Решението за пласирането на нови акции беше обявено в края на май, броени дни след като част от директорите бяха сменени. В увеличението са участвали и новите директори и мениджърски екип. За процедурата не е било необходимо специално одобрение, тъй като емисията не надвишава 25% от пазарната капитализация на дружеството. Към края на април тя е в размер на 36.5 млн. канадски долара. Новите книжа няма да могат да се търгуват за срок от четири месеца - до 13 октомври 2012 г. В момента Euromax има общо 194 млн. свободно търгуеми акции, опции и варанти. Най-големият й акционер е базираната в Лондон компания Richmond Capital, която държи 17.7% от капитала Освен в България Euromax има проекти в Македония и Сърбия, а като цяло фокусът й е насочен към Югоизточна Европа. Към момента дейността на фирмата включва основно проучване на находища, но целта й е да стане една от водещите добивни компании в региона. Затова наскоро спомена и Димитров, който каза, че фирмата има интерес да разработи сама медно-златното находище "Иловица" в Македония, за което очаква да получи минна концесия. Именно за този проект ще бъде използвана част от увеличения капитал на дружеството. Разширяването на дейността е пряко свързано със скорошната промяна на борда. Новите директори дойдоха от European Goldfields, която наскоро беше купена от Eldorado Gold. Задачата на смененото ръководство очевидно ще бъде да реализира плановете на дружеството. При избирането на новите членове на борда главният оперативен директор Марк Гюстафсън коментира, че с решението си акционерите са подкрепили "смяната на фокуса от базирана във Ванкувър компания за проучвания към базирана в Лондон компания за проучвания и добив". Нещо повече, включването на бивши директори от European Goldfields в ръководството на Euromax не е случайно - канадското дружество явно има амбиции да заеме тази ниша. Коментирайки успешното пласиране на акциите, президентът и главен изпълнителен директор на Euromax Стийв Шарп коментира, че това е гаранция за възможностите на мениджмънта да развие компанията и "в крайна сметка да попълни освободеното от European Goldfields място в европейския златен сектор".
Източник: Капитал (19.06.2012)

Очаквано: С близо 5% по-скъп газ от юли Обичайно енергийният регулатор одобри поскъпването, но с по-малък процент, и от 1 юли цената на природния газ, продаван на индустрията и повечето топлофикации, ще е с близо 5% по-висока. Това показва работният доклад на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Предстоящото решение отново ще постави българската промишленост в неизгодно положение спрямо другите държави в региона. По традиция регулаторът няма да одобри първоначалното искане на газовата компания. За периода юли - септември "Булгаргаз" настоя за поскъпване с 15.73% до 809 лева за хиляда кубични метра без ДДС и акциз. Дружеството се обоснова с по-скъпия долар, нуждата от запасяване на хранилището "Чирен" и "несбъдването" на прогнозите за пазара за второто тримесечие. Предложението на ДКЕВР е за поскъпване с 4.88% до 733.23 лв., което най-вероятно ще бъде потвърдено. Това означава, че за година цената на синьото гориво ще е нараснала с повече от 30 на сто. Цената на газа от "Булгаргаз" през периода април - юни 2011 г. беше 532 лева на хиляда кубични метра. В същото време газът за Западна Европа и в САЩ поевтинява, което прави продукцията на българската индустрия неконкурентна. Регулаторът изчаква отстъпката в цената на горивото от "Газпром" по договорите с "Булгаргаз", които изтичат в края на тази година. След посещението си в Москва през март министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев обяви, че от 1 април до края на 2012 г. България ще купува руски газ с 11.1% по-евтино. Впоследствие се оказа, че условието, за което руската "Газпром" настоява, е до 15 ноември България да вземе окончателно инвестиционно решение за участието си в "Южен поток". Правителството преговаря по параметрите на газопровода и до постигането на споразумение намалението в цената на газа няма да бъде одобрено от "Газпром". "Дай боже да се случи и веднага ще го отразим. Знаете, че е по-важен зимният период, отколкото летният", каза във вторник председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев. Натиск върху индустрията От неслучилото се поевтиняване отново ще пострада индустрията, която и без това косвено субсидира домакинствата заради малките разлики в енергийните тарифи. "За цялата металургия поскъпването ще се отрази негативно. Информирахме Министерството на икономиката и енергетиката и ДКЕВР за влошаването на конкурентоспособността на българските предприятия. Цените на газа в България са едни от най-високите", коментира за Антон Петров от ръководството на "Стомана индъстри", който е и председател на Българската асоциация на металургичната индустрия. По думите му поскъпването на енергоизточниците обикновено води до намаляване на производството и впоследствие до забавяне на ръста в индустрията. "Металургията е отрасъл с тежки инвестиции. При такова изкривяване на цените и кръстосано субсидиране инвеститорите стават плахи", каза още Петров. Химическата индустрия също ще пострада от поскъпването. "Никой не е щастлив от увеличението, при положение че например в Румъния цената на газа е под 300 долара. Те произвеждат почти същите продукти", коментира търговският директор на "Неохим" Андон Димитров. Дружеството произвежда торове и други химически продукти. По думите на Димитров компанията има късмет, защото докато тече ремонтът в производството, тя ще се опита да се адаптира към новите условия.
Източник: Капитал (20.06.2012)

Иванка Караколева: Работниците и служителите от „ОЦК-Кърджали” днес ще решат кога ще започнат протестни действия Няма никакво развитие по проблемите на „ОЦК-Кърджали”. Днес очаквам работниците и служителите да вземат решение какви протести ще правят и да преценят кога да започнат протестите. Това съобщи Иванка Караколева, председател на Регионалния съвет на КНСБ в Кърджали. По думите на Караколева много от хората вече са напуснали предприятието. „Над 130 души вече са на Бюрото по труда. Другите остават и чакат някакво решение”, добави Иванка Караколева. Срещата трябва да бъде проведена днес до обяд в завода. „Казах им, че каквото и решение да вземат, аз ще бъда с тях”, посочи Караколева. По-рано в съобщение от медиите от КНСБ заявиха, че ако няма изход от ситуацията, отново ще започнат протести. Пламен Димитров заяви, че срокът 20 юни е всъщност последният кредит на доверие, който работниците и служителите от предприятието дават на собственика на „ОЦК”. След като бе проведен разговор с министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, лидерът на КНСБ съобщи, че засега единственият вариант, който правителството вижда, е наем на комбината от полската компания „Силезия”, тъй като двата инвеститора, които са имали интерес до този момент, се отказват.
Източник: Агенция Фокус (20.06.2012)

Тридесет големи български предприятия ще получат безвъзмездна финансова подкрепа по схемата "Инвестиции в зелена индустрия" на оперативна програма "Конкурентноспособност". Общият размер на грантовата помощ на одобрените проектни предложения възлиза на 77 141 826,11 лв., при обявен бюджет по процедурата от 78 233 200 лв. Това сочи публикуваното решение на ръководителя на Договарящия орган на ОП "Конкурентноспособност" Кирил Гератлиев. Още 12 компании са включени в списъка на резервните проекти, които са преминали оценката, но за тях не е налице необходимия финансов ресурс от близо 40 млн. лв. Всеки от одобрените проекти получава грант от 1 млн. лв. до 4 млн. лв., но не повече от 50% от общата стойност на допустимите разходи по схемата, чиято основна цел е да насърчи инвестициите в зелени технологии. По компонент 1 се финансират проекти за ново оборудване, свързани с намаляване енергоемкостта на производството на предприятието, или с по-ефективното използване или рециклиране на отпадъчните продукти. По Компонент 2 оказваната подкрепа е за подобряване на енергийните системи; за оползотворяване на отпадъчната топлина; закупуване и въвеждане в експлоатация на малки когенерационни инсталации за собствени нужди, както и на системи за отопление и вентилация от ВЕИ); внедряване на системи за енергиен мениджмънт и др. На най-голяма стойност са проектите на "Хан Омуртаг" АД (8 млн. лв.), "Алкомет" АД (7,613 млн. лв.), "Аурубис България" АД (6,266 млн. лв.), "Габровница" АД (8,150 млн. лв.), "София Мед" АД (8,409 млн. лв.), "Хъс" ООД (7,970 млн. лв.), "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД (7,839 млн. лв.) и др.
Източник: Строителство Градът (20.06.2012)

Китайската сурова стомана ще надхвърли 700 млн. тона през 2102 г. Китайската стоманодобивна промишленост ще продължи да се изправя пред проблема със свръхкапацитета с производство от около 700 млн. тона през 2012 г., но скорошен стандарт в сектора ще спомогне премахването на излишни мощности. Джан Чанфу, заместник-председател на Китайската асоциация за желязо и стомана, заяви, че производство на сурова стомана в страната се очаква да достигне 700 млн. тона тази година от 683 млн. през 2011 г. Той заяви, че индустрията се бори с големите запаси и намаляващите маржове. Той добави, че "Вътрешното търсене на стоманени продукти е засегнато от слабите пазари на автомобили и имоти. Джан каза, че "стоманодобивните предприятия страдат от свити маржове, тъй като цените на стоманата намаляха по-бързо от разходите за суровини. Цената на стоманата падна с 500 юана на тон на годишна база през първото тримесечие на 2012 г., но през същия период разходите за суровини, включително желязна руда и въглища, са намалели с 200 юана за тон." Луо Тижун от Министерството на промишлеността и информационните технологии, заяви, че индустрията трябва да ускори процесът на сливания и придобивания, и остарели капацитет трябва да бъдат премахнати. (China Economic Review)
Източник: Други (20.06.2012)

Производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" обяви нова инвестиция за близо 8 млн. лв., с която ще повиши капацитета си, стана ясно от съобщение на публичното дружество. Шуменската компания планира да вложи 7.6 млн. лв. в покупка и пускане на леярска линия за непрекъснато леене на рулони и в пречиствателна система. Част от парите – 3.8 млн. лв., са собствени средства, а останалите са осигурени от оперативната програма на ЕС за развитие на конкурентоспособността и са безвъзмездна помощ. С новата линия трябва да се подобри качеството на продукцията като цяло, а капацитетът на леярския цех ще се увеличи с 25%, поясняват от "Алкомет". Освен това системата за пречистване на изпарения и възстановяване на масло ще направи производството по-чисто, без да се отделят отпадъци. Това е поредната инвестиция, обявена от българска компания само в рамките на няколко дни. Освен металургичното предприятие разширение обяви и "Агрия груп холдинг", който купува две земеделски дружества, и "Биовет", което завърши нова инсталация на завода си в Разград. Преди близо година, през юли 2011 г., от шуменската компания обявиха, че смятат да инвестират общо 26.8 млн. лв. в нова леярска линия и стан за алуминиево фолио. Плановете бяха новите съоръжения да се купят до края на тази година и с тяхното пускане да се отворят 30 нови работни места. Освен при леенето с новия стан и капацитетът за производство на фолио трябва да се повиши с още 70%, обявиха тогава от "Алкомет". Миналата година компанията направи и инвестиции в енергийна ефективност, с което намали използваното количество природен газ и електроенергия спрямо 2009 г. Подновяването на кризата и свиването на външните пазари миналата година доведе до спад в износа на "Алкомет", но това беше отразено във финансовите резултати чак през първото тримесечие на тази година. За цялата 2011 г. предприятието имаше над 19% ръст в продажбите до 273.8 млн. лв. Печалбата се увеличи с по-малко от 3% до 7.8 млн. лв. "Алкомет" изнася около 90% от продукцията си. За първото тримесечие печалбата на дружеството беше 1.2 млн. лв., с над 2 млн. лв. спад спрямо същото време на миналата година. За този период приходите са намалели с 10% до 68.6 млн. лв., като основната причина е спад в продажбите на продукция. Това донякъде е било компенсирано с почти четири пъти по-високи продажби в графа "Други", които обаче са едва 4 млн. лв. за първите три месеца. "Алкомет" е успял да намали разходите си, основно тези за материали, външни услуги, както и за заплати. Финансовите също са паднали от 1.2 млн. на 871 хил. лв. Главната причина е по-малкото платени пари за лихви. Според отчета до края на март е имало увеличение на продажбите на вътрешния пазар, но тези за външните са паднали с близо 9% до 12.4 млн. лв. Според обясненията на ръководството основната причина е разликата в цената на алуминия, което се е отразило върху тази на крайната продукция, особено на европейския пазар.
Източник: Капитал (21.06.2012)

Кредитори предупреждават за запор на имущество в ОЦК-Кърджали Представители на една от основните банки-кредитори на Оловно-цинковия комплекс в Кърджали - Първа инвестиционна банка, са разлепили във вторник в завода описи на имущество, заложено срещу кредит от около 60 млн. лева, съобщи председателят на КНСБ Бельо Стайков за klassa.bg. Срещу тази сума е заложено ново оборудване за електролитния цех на цинковото производство, както и парогазовата централа. Оборудването, което е произведено от испанската фирма "Аустриана", не е в комплекса в Кърджали, а се държи на територията на "Кремиковци", уточни още Стайков. Представителите на банката не са отговорили на никакви въпроси на работещите там, само са пояснили, че описите на имущество са предупредителни. Общата сума на задълженията на завода е 320 млн. лева, а активите - близо 270 млн. лева, но собственикът на комплекса Валентин Захариев оспорва и двете суми. Той дължи на работниците 1,7 млн. лева за неразплатени заплати от февруари досега плюс още около 100 хил. лева на съкратените през 2011 година работници от оловното производство, уточни Стайков. Изобщо не сме наясно какво става с преговорите с полския консорциум "Силезия", Захариев не е идвал тук отдавна, казаха още от синдикатите. Преди дни стана ясно, че българската компания "Химимпорт" и групата около руската "Уралмаш" официално са се оттеглили от преговорите. Засега няма никаква яснота какво ще е бъдещето на завода, затова в четвъртък металурзите започват нови протести. От 9 часа сутринта те ще проведат протестна акция на кръстовището на бул. „България“ и ул. „Булаир“ – възлово кръстовище, блокиращо пътя за Хасково. Протестът ще се проведе и на 22 юни на същото място. Същия ден работещите в цеховете с непрекъсваем производствен процес (цинково производство, пържилен цех, подстанция) ще преустановят изпълнението на трудовите си задължения, което е предпоставка за екологична катастрофа. Работещите в ОЦК-Кърджали ще внесат молби в понеделник до работодателя да издаде извлечения от ведомостите за заплати, от които да е видно какъв е размерът на дължимите им и неизплатени до момента брутни трудови възнаграждения, след което ще внесат съдебни искове, за да ги получат, казаха от синдикатите. Междувременно във Велико Търново премиерът Бойко Борисов каза, че е оптимист, че ще се намери работещ вариант за ОЦК-Кърджали. Не е лесно да намерим сериозен инвеститор, който да поеме дълговете на комплекса, които са над 300 млн. лева, посочи той.
Източник: Класа (21.06.2012)

Rio планира разширяване на стойност 3.7 млрд. долара Минният гигант Rio Tinto обяви планове да похарчи 3.7 млрд. долара за разширяване на операциите си в Пилбара, Западна Австралия. Този ход идва въпреки забавянето на търсенето на метали от най-големия си клиент, Китай, където производствените нива спадат. Rio заяви, че инвестицията ще увеличи производството на желязна руда с 25% до 2016 г. Това означава, че след това австралийската компания ще произвежда 353 млн. метр. тона годишно - почти една трета от желязната руда в света. Всичко това идва на фона на опасенията, че свръхпредлагането ще тласне цените надолу. Конкурентите BHP Billiton и Fortescue Metals също вече са започнали значителни разширения в Пилбара. Но главният изпълнителен директор на Rio, Том Албанезе, заяви: "Имаме предвид краткосрочната несигурност, и оставаме напълно отдадени на балансирани инвестиции, като същевременно запазим кредитния си рейтинг и прогресивната политика за дивиденти." (The Independent)
Източник: Други (21.06.2012)

Основната площадка на комбинат Кремиковци се готви за продан. Става дума за комплекса за непрекъснато леене на стомана, “Стан 1700” и електропещта заедно с терен над 7000 декара. За тези активи се искат окoло 250 млн. евро, твърдят запознати с преговорите. Към сделката проявяват интерес консорциум от български фирми, както и турски инвеститори.
Източник: Преса (27.06.2012)

Акционерите на Nippon Steel и Sumitomo Metal одобряват гигантското сливане Акционерите на първата и третата по големина компания за стомана в Япония одобриха сливането на двете компании, което ще създаде втората по големина в света фирма на стомана. Сливането между Nippon Steel и Sumitomo Metal Industries ще създаде стоманен гигант, втори само спрямо ArcelorMittal, и точно китайската Baosteel. Акционерите одобриха сливането, което ще влезе в сила на 1 октомври, на общите събрания на всяко от дружествата, обявиха компаниите в съвместно изявление. Това е окончателната зелена светлина за сделката. Новата компания, Nippon Steel Sumitomo Metal Corp, ще се стреми да постигне 60-70 млн. тона производствен капацитет в световен мащаб. Глобалната конкуренция в стоманодобивната промишленост се засили през последните години, докато търсенето е подтикнато от развиващи се икономики като Китай, в които се предприемат огромни проекти, строителство, инфраструктура и производство. Размерът на новата група ще даде допълнителна сила в преговорите за суровините, особено за желязната руда и въглищата, с големите добивни компании. (AFP)
Източник: Други (27.06.2012)

Сключихме втора сделка с Австрия за продажба на предписани емисионни единици България сключи втори договор с Австрия за продажба на Предписани емисионни единици, съобщават от екоминистерството. Сделката е в рамките на първата в България Национална схема за зелени инвестиции. Приходите от сделката ще бъдат използвани главно за финансиране на проекти за енергийна ефективност на български училища и детски градини, както и за подпомагане на инсталации на биомаса, биогаз и други видове възобновяема енергия. Всички мерки ще доведат до значително намаляване на емисиите на парникови газове в атмосферата, съобщават още от ведомството. Договорът е резултат от ползотворни и градивни преговори между Министерството на околната среда и водите на България и Австрия. Сключената сделка ще окаже положително влияние за увеличаване на австрийските инвестиции в България и за укрепване на двустранните отношения, смятат още от екоминистерството
Източник: Дарик радио (28.06.2012)

Съмнения за офертата на Glencore за Xstrata на стойност 26 млрд. Glencore се опитва да спаси офертата си на стойност 26 млрд. долара за добивната Xstrata, след като акционерът Qatar изненада компаниите с късно искане за по-добри условия, като ги принуди да разсрочат сделката. Намесата на Qatar бутна сделката към ръба на пропастта, тъй като предизвика редица от основни акционери да преразгледат собствените си проблеми, като покачващото се заплащане на ръководството и опасенията, че комбинираното предприятие ще предприеме по-рисков бизнес. Qatar запази мълчабуе в продължение на месеци, докато събираше втория по големина дял в Xstrata, преди късно във вторник да поиска 3.25 нови акции на Glencore за всяка акция на Xstrata, спрямо предишната оферта за 2.8. "Три пъти наздраве за катарците," заяви Ричард Бъкстън, ръководител в Schroders. "През цялото време казвахме, че съотношението не е добро, сега трябва или да подобрят условията или сделката да пропадне." Glencore трябва да направи промените до четвъртък вечер, за да могат акционерите да одобрят поглъщането до средата на юли, както бе планирано първоначално. (Reuters)
Източник: Reuters (28.06.2012)

Стоманопроизводителите в ЕС апелират за спиране на политиките, които представляват заплаха за промишлената верига на стойност По повод на 2-рия Европейски ден на стомана, Европейската стоманодобивна промишленост се обърнаха към политиците да прегърнат политическа рамка, която поставя конкурентоспособността на промишлените вериги на стойност в центъра при вземане на решения. Волфганг Едер, президент на EUROFER, каза че "европейската стоманодобивна индустрия, заедно с други производства, е била, е и винаги ще бъде основа на икономиката на Европа и просперитета на нейните хора. Разрушаването на дори една връзка в тази стойностна вериги застрашава веригата като цяло. Имаме нужда от политика, която ще осигури среда, в която производствените вериги с техните хиляди силно иновационни, големи, средни и малки предприятия могат да продължат да просперират в Европа." Той каза, че европейските страни със силна индустриална база и производствени вериги на стойност са много по-малко засегнати от общите икономически проблеми, отколкото останалите. Сегашната политика на ЕС относно изменението на климата поставя Европа е лоша ситуация спрямо конкурентите извън ЕС. (Eurofer)
Източник: Други (29.06.2012)

И с нов инвеститор ОЦК–Кърджали може да заработи след два месеца Даже и да се появи нов инвеститор, ОЦК–Кърджали може да заработи ефективно най-рано след два месеца, защото е необходим ремонт на основни производствени мощности, заяви за Klassa.bg председателят на КНСБ в дружеството Бельо Стайков. От края на миналата седмица имуществото в Оловно-цинковия комбинат в Кърджали се описва от съдия-изпълнител, а основният кредитор - Първа инвестиционна банка, влезе във владение на част от дружеството. Банката започна да наема временно работници от комбината, които да се грижат за описваното имущество. Тя обаче е предложила работа само на петима от деветте работници в бригадата, която се грижи за непрекъснатото енергозахранване на електролитните пещи, и това създаде напрежение. В крайна сметка шестима електричари оттеглиха молбите си за напускане. В Първа инвестиционна банка е заложен практически целият цинков завод и някои от спомагателните цехове. Металурзите се назначават на договор към охранителната фирма, която обслужва банката. Колегите им обаче се дразнят от това. Конфликт има, тъй като се предлага договор на определени хора, коментира Бельо Стайков. От банката твърдят, че основната им задача е да поддържат машините и технологичния цикъл до идването на нов инвеститор. Синдикатите разполагат с информация, че мощна групировка смята да изкупи дяловете на собственика Валентин Захариев. Има интерес от някакъв американски инвеститор, чието име не се назовава, твърди БНТ. Засега работниците се отказаха да напуснат завода от втори юли. Някои от тях дори изтеглиха подадените заявления. От началото на протестите през март до сега над 160 металурзи са излезли на трудовата борса. В следващите няколко дни ще има развръзка по казуса с ОЦК-Кърджали, прогнозира лидерът на КНСБ Пламен Димитров пред Дарик радио. Той уточни, че продължават разговорите с полския инвеститор "Силезия", който може да наеме, а впоследствие и да придобие компанията, но е възможно той да се оттегли през следващата седмица. Димитров разказа, че синдикатите се опитали да проведат разговори заедно с полската компания и основния кредитор на ОЦК – ПИБ, но от банката вече два дни отказвали. Според Димитров можело да се стигне до конфликт между няколкото банки - кредитори на кърджалийското предприятие. Сценариите, в случай че инвеститорът се оттегли, са ОЦК да бъде обявен в несъстоятелност, която може да бъде придружена с оздравителен план, а може и да се стигне до фалит. В крайния случай синдикалният лидер посочи, че очаква поне работниците да бъдат вписани в списъка на кредиторите и подобно на колегите им от "Кремиковци", да си вземат дължимите им за заплати суми. Тъжна съдба се вижда на хоризонта. Все още имам малка надежда, но ще видим другата седмица, коментира Димитров.
Източник: Класа (02.07.2012)

Nippon Steel ще отчете 1 млрд. долара извънредна загуба Японската Nippon Steel Corp ще отчете 80 млрд. йени (1 млрд. долара) извънредна загуба през периода април-юни, след като се обезцениха акциите й в Sumitomo Metal Industries Ltd. Nippon Steel и Sumitomo Metal, японските №1 и №3 стоманопроизводители, ще се слеят през октомври, за да станат вторият най-голям производител в света. Загубата ще бъде поредното главоболие за Nippon Steel, която се опитва да се възстанови след най-малката си тримесечна печалба през периода януари-март, откакто кредитната криза с Lehman започна да удря черната металургия през 2009 г. Nippon Steel притежава 451.8 млн. акции в Sumitomo Metal, според доклада за ценните си книжа. Акциите на Sumitomo Metal приключиха на 130 йени в петък, което означава, че общата стойност на акциите, държани от Nippon Steel, е около 58.7 млрд. йени. Отчетната стойност на тези акции е около 140 млрд. йени, или двойно повече от текущата стойност. Според счетоводните правила, това ще принуди Nippon Steel да отчете загуба. (Nikkei)
Източник: Други (02.07.2012)

Един от основните кредитори на Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали - Първа инвестиционна банка (ПИБ), започна да описва машини и други активи на предприятието, обявиха от самата банка. Действието "има за цел охрана и опазване на машините и сградите от повреди и недобросъвестни посегателства, което е в интерес на работниците и бъдещето на производството", пише в специалното съобщение по темата. Ходът обаче веднага се изтълкува от синдикатите като влизане във владение на част от комбината от страна на финансовата институция. Според информация на БНР, за която медията се позовава на профсъюзите, ПИБ е била поставила последен двуседмичен срок на собственика на ОЦК Валентин Захариев да плати дълговете си към нея, който е изтекъл в петък. И тъй парите не са преведени, банката е предприела действия за влизане във владение на няколко цеха от завода. Предприятието не работи от месеци, металурзите протестират за неизплатени заплати, а част от тях напускат. Въпреки заявените намерения на правителството да намери нов инвеститор за ОЦК, засега приемник на Валентин Захариев няма. Сегашното изявление на ПИБ е второ, след като преди две седмици банката декларира, че не желае Валентин Захариев да остане притежател на комбината, но би предпочела той да заработи. Сумата и структурата на задълженията на ОЦК за момента не са изяснени. Според лидера на КНСБ Пламен Димитров, най-големият кредитор на завода е самият собственик, вторият е BNP Paribas и чак тогава идва ред на ПИБ. Пред "Дарик радио" Димитров коментира, че именно заради това не е много коректно към останалите заемодатели и към работниците банката да се опитва да защити вземанията си чрез описване на имуществото. В отчета на ОЦК за 2011 г. е посочено, че към края на годината дружеството има 132.454 млн. лв. дългосрочни дългове, от които 30.572 млн. лв. към свързани лица, 96.982 млн. лв. по получени заеми, както и 4.9 млн. лв. - други. Текущите задължения на компанията са в размер на 58.565 млн. лв. Парите са взети за доставка на оборудване за модернизацията на цинковото производство и са гарантирани от "Интертръст холдинг", се посочва в отчета на дружеството. По информация от ПИБ към момента ОЦК има да плаща на банката 54 млн. лв. - по-малко от сумата, за която самият Захариев призна преди няколко месеца. "Дължим 90 млн. лв. на BNP Paribas, 75 млн. лв. на ПИБ и около 20 млн. лв. на свързани лица", коментира той в началото на март. Въпреки че като потенциални инвеститори в ОЦК се спрягаха редица компании, включително американски и руски, засега единственият официално обявен кандидат остава полската Silesia. Тя проявява интерес към наемане на мощностите за срок от три години с опция за евентуално последващо изкупуване. Преговорите с нея обаче продължават вече над два месеца, а единственият резултат от тях е съобщение до фондовата борса от самия Захариев, че е готов да сключи сделка. В случай че и Silesia се откаже от предприятието, пред него остава само един вариант - несъстоятелност. За да се избегне той, някои от синдикатите са се опитали да организират среща между полската компания и ПИБ, но от банката не са се отзовали. По-благосклонен към идеята бил другият кредитор - BNP Paribas, твърди Пламен Димитров. По неговите думи френската банка вече е дала съгласие да се подпише споразумение със Silesia, стига наемателят да изплаща редовно лихвите по заемите на ОЦК. Голямата въпросителна в случая явно са плановете на ПИБ. Още повече че ОЦК не е единственото предприятие от групата на "Интертръст холдинг", което е длъжник на банката. Самият холдинг също има кредит, обезпечен със залог на друго дружество на Захариев - "Интер пайп". Тъй като заемът не се обслужваше, наскоро от ПИБ обявиха, че пристъпват към изпълнение на залога. Според източник на "Капитал Daily" за активите е бил обявен търг, макар че официална информация за продажбата липсва. Определеният за управител на фирмата представител на ПИБ Красимир Христов не беше открит за коментар. Интересното обаче е, че на площадката на бившия завод за тръби на "Кремиковци" е складирано оборудването, което беше купено за нов цинков завод в ОЦК. Това в съчетание със започналото описване на имуществото в Кърджали логично поражда очаквания, че банката има по-дългосрочни намерения за предприятието. Именно свързаната с ПИБ компания "Надин" (чрез "Елтрейд къмпани") преди година купи фалиралия "Кремиковци".
Източник: Капитал (03.07.2012)

Одобриха планът на Nucor-Yamato на стойност 115 млн. долара Производител на стомана Nucor Corporation обяви одобрението на план на стойност 115 млн. долара на Nucor-Yamato Steel Co, джойнт венчър между Nucor и Yamato Kogyo Co. Ltd за разширяване на производството на горещо валцувани листове за набиване в стоманодобивния завод на Nucor в Блитвил, Арканзас. Проектът се очаква да произвежда по-леки и по-яки листи на по-ниска цена. Ще се добавят нови секции, които ще увеличат широчината на листа с 22%. Тези секции се очаква да осигурят на клиентите разнообразие от най-новите американски решения. Очаква се проектът да бъде завършен до началото на 2014 г. Листовете и H-образните продукти на Nucor се използват в областта на корабостроенето, и строителството на магистрали, мостове, тежко гражданско строителство, защита от бури и подземни търговски паркинги. Нововъведенията са част от стратегията на компанията да засили водещата си позиция в стоманодобивната промишленост и да се насочи към задоволяване на нарастващите нужди на клиентите. Като част от тази стратегия, Nucor приключи придобиването на Skyline Steel LLC и нейните филиали - дъщерно дружество на стоманения гигант ArcelorMittal - преди няколко седмици за около 605 млн. долара. (NASDAQ)
Източник: Други (04.07.2012)

Светло бъдеще за добивните компании в Южна Африка Перспективата изглежда светла за добиващите желязна руда компании в Южна Африка, след като нова голяма мина наскоро отвори врати, започна разширяването на основната железопътния линия за пренос на желязна руда в страната и в световната банка Morgan Stanley заяви, че Ю. Африка ще задмине Индия като третият по големина износител на желязна руда в света. Morgan Stanley очаква износът по море на Южна Африка да достигне 53 млн. тона тази година, 4 млн. тона повече от предварителната прогноза, докато индийският износ се очаква да падне до 41 млн. тона. През май правителството на Южна Африка стартира ремонт на инфраструктурата в региона на западното крайбрежие на страната, с фокус върху разширяване на железопътната линия за желязна руда между Сишен в Северен Кейп и Салданя Бей, в Уестърн Кейп. Ремонтите са част от масивна държавна инфраструктурна програма, насочена към стимулиране на икономическия растеж и създаването на работни места в страната. (SouthAfrica.info)
Източник: Други (05.07.2012)

Екоцентрали: Къде са 70 млн. от скока на тока Около 70 млн. лв. повече от необходимото за изкупуване на тока от слънчевите централи е калкулирала Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в рекордния скок на тока от близо 14% от 1 юли. Това смята председателят на Българската фотоволтаична асоциация (БФА) Никола Газдов. Добавката за зелена енергия, която се обяви за основна причина за скока и която се харчи за изкупуване на енергията от слънчеви електроцентрали, е необосновано висока, заяви Газдов. Според изчисления на организацията за изкупуването на зеления ток през следващите 12 месеца НЕК ще трябва да похарчи 70 млн. лв. по-малко от предвиденото от регулатора. Затова ДКЕВР трябва да обясни къде ще отидат тези пари, които ще платят всички българи, призовават от БФА. Възможно е сумата да послужи за финансиране на самата НЕК.
Източник: Стандарт (06.07.2012)

За два месеца са издадени 524 разрешителни за строеж на соларни централи Извънредната проверка на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) по издадените разрешителни за строеж на фотоволтаични централи през май и юни тази година е установила нарушения при 22 от издадените документи, съобщиха от ведомството. За двата месеца експертите са издали над 1 330 разрешения за ползване, като от тях 524 са за фотоволтаични електроцентрали с обща инсталирана мощност от близо 550 мегавата и 4 са за ветроенергийни електроцентрали с обща инсталирана мощност от 50 мегавата. Останалите разрешителни са за жилищни сгради и други обекти. От дирекцията поясняват, че номиналната мощност на реално присъединената енергия от тези централи към общата мрежа ще бъде поне с около 10 % по-малко, или НЕК ще изкупи около 500 мегавата. Проверката по издададените разрешителни започна по сигнал за допуснати пропуски от страна на държавните приемателни комисии при издаването на документите за ползване. Инспекторите са засекли различни пропуски, като липсата на документи от Агенцията по кадастъра, неподписани от всички участници в строителството актове по образец 15, невключени в работата на държавните приемателни комисии представители на някои от контролните органи, липси на протокол за проведени 72-часови проби и др. От ДНСК опровергават и разпространената информация, че в последните два работни дни на юни не са издавани разрешителни. Само на 28 и 29 юни са разписани 100 подобни разрешителни.
Източник: Инвестор.БГ (06.07.2012)

voestalpine да тече заводите си в пълния си капацитет през лятото Австрийската voestalpine планира да използва пълния си капацитет през лятото, въпреки намаленото търсене в някои сектори и намаляващите цени. Волфганг Едер, изпълнителен директор на voestalpine заяви пред акционерите: "Не мислим за намаленото работно време. Ще работим с пълна сила през лятото. Дори и в подразделението за стомана, поръчките са достатъчни, за да поддържаме пълен капацитет." Едер заяви, че най-голямата несигурност идва не от дълговата криза на еврозоната, а от намалените перспективи за растежа в Китай. Той добави, че "Всеки отрицателен доклад, който идва от Китай веднага тежи на световните пазари." Много производители на стомана са спрели мощности, тъй като търсенето на стомана, използвана в европейските заводи и съоръжения, е паднало в резултат на кризата в еврозоната, на фона на вече съществуващата тенденция за спад в търсенето след икономическата криза от 2008 г. (Reuters)
Източник: Reuters (06.07.2012)

Hebei Steel получи одобрение да инвестира в канадската Alderon Iron Ore Hebei Iron & Steel Group, най-големият производител на стомана в Китай, получи зелена светлина да инвестира в канадската компания за желязна руда Alderon Iron Ore Corp. Инвестицията полчуи одобрение от най-висшия орган за планиране в страната, Националната комисия за развитие и реформи. Hebei Steel обяви през април, че ще инвестира около 194 млн. канадски долара в около 20% от акциите в Alderon и 25% лихва в основния актив на Alderon известен като проект Kami. Сделката ще даде на Hebei правото да закупи 60% от годишното производство на желязна руда от Kami. Проектът има доказани резерви от около 1 млрд. тона, с очаквано годишно производство от 8 млн. тона, след като започне добив през 2015 г.. (Xinhua)
Източник: Други (09.07.2012)

Топлофикация Бургас” приключи с една година предсрочно изпълнението на договора за продажба на спестени вредни емисии, подписан с държавната датска агенция за опазване на околната среда през 2006 г., съобщиха от компанията. Още през януари на тази година топлоцентралата е редуцирала последните количества въглероден двуокис от договорираното за периода от 2008 до 2012 г. Те ще бъдат трасферирани в началото на 2013 г. и с това ангажиментите на „Топлофикация Бургас” към датската екоагенция ще приключат, съобщи изпълнителният директор на предприятието инж. Въльо Дучев. Договорът между „Топлофикация Бургас” и датската агенция предвижда финансиране на проекта за внедряване на когенерационна система в ТЕЦ – Бургас на стойност от 15 млн. лв. Срещу това бургаската компания се ангажира да продава на Дания спестените редуцирани емисии въглероден двуокис. Средномесечно когеренационната система редуцира около 6 хиляди тона диоксид. Само през миналата година към регистъра на кралството са трансферирани 75 656 тона. От 2008 г. досега от външния независим верификатор са заверени и транферирани към Дания 348 579 тона диоксид при задължения от 348 920 тона, които е трябвало да бъдат продадени до края на тази година 2012 г. Бургаската топлофикация обаче е изпълнила ангажимента си още през януари тази година. С изпълнението на проекта 65% от топлинната енергия, произведена от центрлалата през миналата година, е от когенераторите. През миналата година предприятието е произвело с 6% повече топлинна енергия спрямо 2010 г. През този период броят на битовите потребители е нараснал с 25%. Спрямо 2007 г. броят на абонатите се е увеличил с 234, съобщиха още от компанията.
Източник: Инвестор.БГ (10.07.2012)

ArcelorMittal Galati инвестира 1.2 млн. евро в инсталация за синтероване Стоманодобивната ArcelorMittal Galati завърши инвестиция в размер на 1.2 млн. евро в две от синтероващите си машини, включително изграждането на система за впръскване на негасена вар. Това позволява предприятието се използва по-евтини руди без това да повлияе на качеството на метала. Строителните работи са извършени от румънска фирма за шест месеца и дизайн на проекта е изготвен от специалисти от Галац и подразделения на групата. Главният изпълнителен директор на ArcelorMittal Galati Бруно Рибо заяви: " ArcelorMittal Galati продължава своята програма за подобряване на резултатите от горещата си линия. Инвестицията в системата за впръскване на негасена вар ще консолидира синтеровото ни производство, както и ще подобри производителността и ще доведе до значително намаляване на разходите, което е от решаващо значение в настоящата икономическа среда." Новото съоръжение вече работи и ще намали разходите чрез използването на повече концентрати, вместо скъпи руди. (Business Review)
Източник: Други (12.07.2012)

Металургичният завод на канадската компания Dundee Precious Metals (DPM) в Намибия, където се преработва концентратът на българското златодобивно дружество "Челопеч майнинг", е получил разрешение от местните власти да увеличи производството до 75% от капацитета си. От началото на май преработката в Namibia Custom Smelters (NCS) беше намалена наполовина до приключване на проекта за улавяне на неорганизираните емисии. "При сегашното ниво на натоварване заводът може да преработва цялото сегашно и бъдещо количество концентрат от мината в Челопеч", съобщиха от DPM. "Челопеч майнинг" е дъщерно дружество на канадската компания. Производството в Намибия беше намалено, след като в края на април приключи проверка, назначена от министерството на околната среда и туризма. Властите поискаха компанията да свие дейността си, докато завърши проектите си за ограничаване на вредните емисии. От DPM тогава коментираха, че очакват да получат информация за нивата, които трябва да постигнат, за да съобразят плановете си с изискванията на правителството. Междувременно беше ускорено изпълнението на т.нар. Проект 2012, който трябва да приключи през втората половина на годината, и по-специално на мерките за намаляване на отделяните газове. Възстановяването на по-голямата част от преработката сега ще позволи на експертите на министерството да измерят емисиите и да оценят ефекта от направените подобрения. Успоредно с това компанията извършва и свои собствени наблюдения. От резултатите ще зависи кога заводът ще заработи с пълен капацитет, уточниха от DPM. Все още предстои да се уточнят сроковете за изграждане на завод за сярна киселина на площадката на NCS. За следващия месец е предвидена среща между представители на компанията и на министерството, където да се обсъдят възможностите за ускоряване на проекта. Според DPM строежът на завода ще отнеме най-малко 26 месеца и може да бъде завършен през втората половина на 2014 г. Властите в Намибия обаче настояват графикът да бъде изтеглен с една година. DPM купи предприятието в Намибия, след като проектът за изграждане на подобен завод в Челопеч се провали заради спънки от бившия министър на околната среда Джевдет Чакъров. Предимството на африканската фабрика е, че е оборудвана да преработва подобен тип комплексни концентрати като тези на "Челопеч майнинг". В същото време инвестицията на канадската компания спаси и завода в Намибия, който беше изправен пред затваряне заради изчерпване на собствената му мина. По данни на DPM до момента там са инвестирани над 40 млн. долара. Сега цялата продукция от Челопеч се изнася към Африка, където се преработва и известно количество външен концентрат. Въпреки намаляването на дейността на завода през последните два месеца и половина обаче това не се е отразило на българското дружество. "Ограничаването на производството не оказа никакъв ефект върху нас, тъй като то се случи в период, за който имаше планирано спиране на мощностите там. Така че ние го бяхме предвидили и не сме намалявали нашето производство", каза Николай Христов, изп. директор на "Челопеч майнинг". Той уточни, че компанията продължава с изпълнението на проекта си за разширяване и модернизация, който трябва да приключи до есента и да доведе до над двойно увеличаване на производството. Инвестицията е на стойност 150 млн. USD.
Източник: Капитал (13.07.2012)

30 компании получават 77 млн. лв. за „зелени“ инвестиции 30 големи предприятия получават 77 млн. лв. по ОП „Конкурентоспособност“ за инвестиции в „зелена индустрия“, съобщиха от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма Премиерът Бойко Борисов и министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев връчиха в сградата на Министерския съвет договори на 16 от тези големи компании, спечелили проекти за инвестиции в зелена индустрия по Оперативна програма „Конкурентоспособност“. Предприятията ще инвестират общо 42,6 млн. лева в технологии за енергийна ефективност и намаляване на негативното им влияние върху околната среда. По процедурата за инвестиции в зелена индустрия са одобрени общо 30 проектни предложения на обща стойност 77 млн. лв. Договорите с останалите 14 фирми ще бъдат сключени в близките седмици. Основната цел на процедурата е оказването на инвестиционна подкрепа на големите предприятия в България за изпълнението на проекти, пряко свързани с производство на продукти, подлежащи на рециклиране, по-ефективно използване на отпадъчните продукти и намаляване на енергоемкостта на производството.
Източник: Класа (13.07.2012)

Възможни са антидъмпингови мита заради предполагаем дъмпинг с тел След предполагаем дъмпинг на стоманена тел, внесена от Китай, Тайван, Индонезия, Южна Корея и Турция, Министерството на търговията и индустрията (MITI) на Малайзия прикани всички заинтересовани страни да представят становищата си по въпроса. "Всички заинтересовани страни, включително вносителите, чуждестранни производители, износители и сдружения, да представят становищата си по въпроса в MITI до 5 август 2012 г.", според анализаторът Бенджамин Лий от ECM Libra Capital Sdn Bhd. Той добавя, че в съответствие с изравнителните антидъмпингови мита от 1993 г., предварителното определяне дали има достатъчно доказателства за дъмпинга и вреда за Малайзия от правителството ще се случи до края на октомври тази година. Ако окончателно се установи дъмпинг, анализаторът смята, че правителството ще наложи антидъмпингови мита ще поправят ситуацията. Позовавайки се на предварителен доклад, MITI ще проведе среща тази седмица с малайзийските производители на стомана, представители на малайзийската стомана асоциация и на Малайзийската федерация за желязо и стомана, за да обсъдят промените в политиката за местната стоманена индустрия. (The Borneo Post)
Източник: Други (16.07.2012)

"Горубсо - Мадан" вдигна капитала си девет пъти Рудодобивното предприятие "Горубсо - Мадан" е увеличило капитала си близо девет пъти с непарична вноска под формата на вземания. Така новият капитал на дружеството вече е близо 7 млн. лв., съобщиха от Централния депозитар. Мажоритарен собственик на компанията е "Върба - Батанци" - смесено предприятие между "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов и "КЦМ-2000". Преди няколко месеца то придоби 80% от акциите от "Интертръст холдинг" с посредничеството на правителството, след като бившият собственик Валентин Захариев спря да изплаща заплатите на работниците и те излязоха на протест. За увеличението на капитала са били емитирани 6 211 765 броя акции с номинална и емисионна стойност 1 лв. Всички те са били записани от "Върба - Батанци". По изчисления по този начин делът на компанията е нараснал до 97.8%. Инвестицията представлява апортна вноска на вземания на новия собственик от "Горубсо - Мадан". Според "Върба - Батанци" добивното дружество се нуждае от още средства за оперативни дейности и инвестиции в нови машини и съоръжения, както и в безопасност и ефективност на труда. Това е причината мажоритарният собственик да предложи увеличение на капитала. Около сключването на сделката за покупката на мажоритарния дял през април "Върба - Батанци" беше принудена да направи спешни плащания за поддръжка на минните галерии и съхранение на техниката и съоръженията. Целта беше да не се допусне по-продължително спиране на работата, което щеше да затрудни и оскъпи възстановяването на рудника. Според публикуваните в Търговския регистър документи "всички тези плащания, както и за изпълнение на предписания на Инспекцията по труда и текущи плащания към енергийните дружества, бяха извършени от "Върба - Батанци" от името и за сметка на "Горубсо - Мадан" чрез целеви кредити". Заемите са предоставени от новия мажоритарен собственик на маданското предприятие, с което последното е погасило задълженията си към пет компании на Валентин Захариев - "Фин тех инженеринг", "Фин тех маш", "Стил дистрибюшън", "Стил комодитис" и "Интеракаунт". Промени Компанията започна да отчита загуби още през 2008 г. - две години, след като беше купена от бившия собственик на "Кремиковци". Тогава дружеството излезе на червено с 4.15 млн. лв. Доскоро това беше последният официално публикуван отчет на "Горубсо - Мадан" въпреки законовите изисквания. Оповестените наскоро от новия собственик документи показват, че тази тенденция се е запазила и през следващите години. Макар че подобрява резултатите от дейността си спрямо предходната година, фирмата приключва 2011 г. с 4.7 млн. лв. загуба. Заради забавянето на финансовите отчети общото събрание в средата на май отказа да освободи от отговорност членовете на управителния съвет. Решено беше и компанията да премине към двустепенна система на управление и бяха освободени всички членове на съвета на директорите. От тях в новия управителен съвет влезе само Сергей Атанасов, който е председател. Извън ръководството на дружеството останаха близките до Захариев Славея Стоянова и Съби Кичуков, както и синът му Петър Захариев. Начело на надзорния съвет беше избран Николай Вълканов.
Източник: Капитал (17.07.2012)

Добивът на желязна руда в BHP се увеличава с 15% през тримесечието до юни Добивният гигант BHP Billiton отчете 15% увеличение на добива на желязна руда през тримесечието до юни, за 12 пореден годишен рекорд за производство. От компанията заявиха, че доставките през трите месеца до 30 юни от западните операции в Австралия са 40.9 млн. тона, в сравнение с 35.5 млн. тона година по-рано. Световният годишен добив нарасна с 19% до 159 млн. тона. "Ангажиментът на BHP Billiton да инвестира през целия икономически цикъл доведе до 12-ти пореден годишен рекорд в добива на желязна руда," заявиха от компанията. Но с намаляващото търсене от най-големия клиент Китай, BHP прогнозира по-скромно увеличение от 5% през финансовата 2013 г. BHP инвестира милиарди долари в Развиването на операциите си за добив на руда в региона Pilbara, залагайки до голяма степен на продължаващото търсене от Китай и другаде. В тримесечния си доклад базираната в Мелбърн компания добави, че производството на металургични въглища се е увеличил с 2% през тримесечието от юни до 33.2 млн. тона. (AFP)
Източник: Други (18.07.2012)

Металурзите от ОЦК-Кърджали дадоха 3-дневен ултиматум Металурзите от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали ще изчакат само още 3 дни, докато траят преговорите между банките кредитори за съдбата на предприятието и после ще напуснат. В сряда в София трябваше да започнат вероятно последните тридневни преговори между представителите на кредиторите, на които се очаква да бъде взето окончателното решение за завода. На тях обаче няма да присъстват мажоритарният собственик Валентин Захариев и изпълнителният директор Славея Стоянова, нито кандидат-инвеститорите от полския холдинг "Силезия" АД. На местно равнище в Кърджали нищо не е променено, каза пред klassa.bg Иванка Караколева, синдикален лидер от КНСБ в завода. "Никой не работи и нищо не се разпродава, защото всичко е заложено", категорична бе Караколева. По думите й до сряда вечерта нямаше резултата от преговорите с кредиторите.
Източник: Класа (19.07.2012)

Банка продава активи на ОЦК - Кърджали Една от банките кредитори на "Оловно-цинковия комплекс" в Кърджали започна да разпродава негови активи, съобщи БНТ. Това е швейцарският клон на френската банка БНП Париба. Банката разпродава олово, цинк и сребро, собственост на ОЦК-Кърджали, защото тези стоки са обезпечение по кредит от 70 млн. долара. В същото време работниците от предприятието продължават да чакат неизплатените си заплати. От месец март, когато започнаха протестите на металурзите, досега 260 души са напуснали завода. Други 200 души са останали да поддържат производството, но са с готови молби за напускане.
Източник: Стандарт (19.07.2012)

Мозамбикска компания започва износ на желязна руда за Китай Първият износ на желязна руда от района на Лалауа в мозамбикската провинция Нампула е планиран да се случи до края на годината и е с дестинация Китай, заяви Руи Пинто, мениджър на индийската Damodar Ferro Limitada. Първият от много износ ще е около 28 хил. тона магнетит. Пинто също така каза, че липсата на железопътна инфраструктура, специално на двигатели и вагони, подходящи за превоз на магнетит по северния коридор за развитие, засягат възможността на компанията да превозва магнетита до пристанище Nacala. Компанията планира да представи необходимите документи на Министерството на минните ресурси за разрешение за изследване в областта Мемба и Алто Молоке съответно в провинции Нампула и Замбезия, където има признаци за находища на желяззна руда. (Macauhub)
Източник: Други (19.07.2012)

Jindal да инвестира $ 6,3 млрд., Боливия се провали Втората по големина компания за стомана по стойност в Индия, Jindal Steel & Power Ltd., ще похарчи 350 млрд. рупии (6.3 млрд. долара), за да разшири производството си у дома и в Оман, след сделката за разработване на боливийска желязна мина. Капацитетът ще се увеличи над четири пъти до 13 млн. метр. тона до 2015 г., заяви главният изпълнителен директор Шарма. В компания, която управлява завод за 3 млн. тона годишно в централния индийски щат Чатисгарх, изгражда завод с капацитет 5 млн. тона в източната част на Ориса, един за 3 млн. мелница тон в Джаркханд и един за 2 млн. тона в Оман. Jindal, управлявана от милиардера депутат Навийн Джиндал, каза, че е прекратен договор за изграждане на мината Ел Мутун на стойност 2.1 млрд. долара, присъединявайки се към Tata Steel Ltd. и Steel Authority of India Ltd. в неуспеха да се развиват проекти в чужбина. Индийските стоманопроизводители търсят суровини в Африка, Канада, САЩ и Австралия и проучват пазари в Европа, Близкия изток и Югоизточна Азия за създаване на нови мощности. (Bloomberg)
Източник: Други (20.07.2012)

Валентин Захариев, негови фирми и близки роднини се проверяват от НАП Националната агенция за приходите извършва ревизия в Оловно-цинковия комбинат Кърджали, която обхваща периода от началото на 2009 г. до края на 2011 г. От април се проверяват и още 13 дружества, в които собственикът Валентин Захариев има участие, а също и членовете на неговото семейство като физически лица. Това съобщи по време на парламентарния контрол вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков. Проверките включват данъчните задължения и осигурителните вноски, а резултатите се очакват до края на лятото. Дружеството, чиито работници стачкуват от март заради неплатени заплати, е на път да спре дейността си, напомни от парламентарната трибуна депутатът от БСП Пламен Орешарски, който зададе въпроса към Дянков. Вицепремиерът каза, че споделя съмненията на левия депутат, че дружеството е било източвано продължително време с високи цени на входа и занижени - на крайната продукция.
Източник: Дневник (23.07.2012)

Японските стоманопроизводители със спад на печалбата през април-юни Най-големите японски стоманопроизводители вероятно претърпяха спад на печалбата до 80% през периода април-юни, тъй като китайската конкуренция свали цените. Nippon Steel вероятно е отчела под 10 млрд. йени (127 млн. долара) консолидирана повтаряща се печалба за трите месеца, което е спад с около 80% спрямо година по-рано и почти половината от януари-март. Втората по големина JFE също се вярва, че е претърпяла 60% спад на повтарящата се печалба през тримесечието. Не се споменават нетните печалби на компаниите. Основни японските стоманопроизводители страдат от факта, че китайските конкуренти повишиха добивите си, свивайки рязко цените на стоманата в цяла Азия и удряйки рентабилността на японския износ. Местното търсене на стомана все още е слабо във всички сектори, освен в автомобилостроенето, което се радва на държавни субсидии с цел насърчаване закупуването на екологични превозни средства. (AFP)
Източник: Други (23.07.2012)

Френска банка източва цинка от ОЦК, металурзите правят жива верига Металурзите от синдиката "Защита" в ОЦК - Кърджали готвят жива верига заради намерението на БНП Париба /една от банките-кредитори на комбината/ да разруши една от индукционните пещи и да изземе цинка в нея. С призив за протестната акция се обърна към колегите си от завода председателят на синдиката "Защита" Стефан Атанасов, който е инженер - технолог в цинковото производство. Той заяви, че банката е наела 15 от напусналите леяри за източването на пещта, на които щяла да плати на ръка по 100 лева. Според него нито ръководството на ОЦК, нито това на цинковия завод не знаят за предстоящото разрушаване на съоръжението. "Банките умишлено водят завода към фалит. В една пещ има 20 тона цинк, които струват около 25 000 - 30 000 долара. Очевидно чрез продажбата на метала кредитната институция смята да си върне част от парите, отпуснати на ОЦК. Призовавам колегите утре да излезем на жива верига и да спрем хората, които трябва да източат пещите", посочи Атанасов. Спрат ли пещите, няма вече оптимистичен вариант, допълни той. Атанасов припомни, че миналата седмица на 18 юли започнаха междубанковите преговори, които по предварителна информация щяха да траят три дни, а идеята бе да се стигне до окончателно споразумение и решение за съдбата на ОЦК. Никой от синдикатите не знае за хода на тези преговори, дори и да продължат през тази седмица, щом утре започне източването на пещите, заводът умира, подчерта синдикалистът. Неотдавна другият кредитор - Първа инвестиционна банка обяви, че до две седмици ще посочи новия инвеститор, но това беше абсурден блъф, за да задържат хората и да намалят напрежението, каза още Атанасов. От началото на протестите на 1 март до момента напусналите по собствено желание и поради отчаяние за около 260 души, останалите наброяват не повече от 180, но след утре ще има нова вълна от заявления за напускане, поясни Атанасов. Сред все още очакващите възкресението на завода 70 души са ангажирани с поддръжката на непрекъсваемия режим. Те са наети на граждански договори от банките срещу заплата от 400 лева. До работниците достигнала информацията, че от февруари до момента заводът е натрупал близо 400 000 лева задължения само електрозахранването. "Две пещи харчат по около 10 000 лева за ток, които сега няма кой да ги плаща. Когато заводът работеше при пълно натоварване, преди да се закрие оловният завод, електроразпределителното дружество EVN получаваше по 1 милион лева. За да се рестартира в бъдеще производството на цинк, трябва да се изградят поне нови две пещи за 80 000 лева", посочи Атанасов. Към момента все още няма яснота дали планираната от "Защита" жива верига утре ще се състои. Другите два синдиката в металургичното предприятие - КНСБ и КТ "Подкрепа", са "обезглавени" - лидерът на първия Белю Стайков не получи продължение на трудовия си договор, а колегата му от втория Анни Георгиев напусна и си намери работа в "Горубсо - Кърджали" АД.
Източник: Money.bg (24.07.2012)

Дават ток по милост на ОЦК Държавната Национална електрическа компания (НЕК) ще продължи да подава ток към ОЦК въпреки задълженията на дружеството. Това съобщи икономическият министър Делян Добрев. Той допълни, че двете дружества ще се разберат по каква схема ще се изплаща дългът от 125 хил. лева на комбината. Предприятието обаче дълго време не е плащало за доставките и ЕСО го е изхвърлил от пазара. Така компанията е прехвърлена към държавната НЕК, която по закон е обществен доставчик и е длъжна да доставя ток при липсата на друг. Дългът, който Оловно-цинковият комбинат е натрупал към ЕСО, за достъп до мрежата от февруари до края на юни е 386 хил. лв. Вчера сутринта 50 металурзи образуваха жива верига, за да спрат достъпа до двете индукционни пещи в завода. Намерението им бе да провалят планираното източване на общо 50 тона течен цинк от леяри, наети от банката кредитор.
Източник: Труд (25.07.2012)

В ОЦК остава само една пещ Оловно-цинковият комплекс в Кърджали ще остане да работи само с една пещ. За поддържането й са необходими около 9000 лв. за ток всеки месец. До вчера сутринта вече бяха източени над 10 тона от едната индукционна пещ, като това е половината от метала в съоръжението, обясниха от предприятието. След като в понеделник се пусна слух, че ЕВН ще изключи електооенергията на завода заради неплатени сметки, от компанията обявиха, че комбинатът изобщо не е техен клиент. По-късно стана ясно, че ОЦК има дълг към НЕК за над 120 000 лв. Електроенергията вече е предплатена за два месеца и има шанс комбинатът да заработи, посочиха от завода.
Източник: Новинар (26.07.2012)

В ОЦК остава само една пещ Източиха 10,3 тона разтопен цинк от едната индукционна пещ в ОЦК-Кърджали. "Това е половината от метала в съоръжението", каза технологът Стефан Атанасов. По думите му източването е направено по настояване на една от банките кредиторки на комбината, защото металът е бил залог срещу заемите. Втората пещ ще остане да работи. За поддържане на едната пещ са необходими 8-10 хил. лв. месечно за ток. До 24 юли дългът на ОЦК към НЕК за ток беше 122 хил. лв. Паралелно ОЦК дължеше и над 387 хил. лв. на ЕСО. Заводът беше предупреден, че във вторник токът ще бъде изключен. Последваха спешни преговори и беше договорено плащане на тока с пари от акциз, които митниците дължат на дружеството. "Токът вече е платен за два месеца напред. Това означава, че има шанс заводът да заработи", каза Стефан Атанасов. В момента на работа в ОЦК са останали 150-200 души.
Източник: Стандарт (26.07.2012)

Anglo влиза в бизнеса с въглища в Мозамбик с $ 555 млн. Anglo American се съгласи да купи мажоритарен дял в проект за въглища в Мозамбик за 555 млн. долара, изкупувайки акциите на минния магнат Кен Талбът в неразработеното находище Revuboe, за да осигури опора в региона и да се очертае като основен производител. Anglo отдавна иска активи в Мозамбик, която се очаква да се превърне в ключов източник на въглища, използвани в производството на стомана. От месеци се говори за преговори с наследниците на починалия магнат. Компанията заяви, че е договорила да купи 58.9% от акциите в Minas de Revuboe, находище между мина, собственост на Vale и проект на Rio Tinto, за 540 млн. в брой. Талбот, един от най-богатите хора в Австралия, почина в самолетна катастрофа през 2010 г. и оттогава активите му се разпродават. Талбот е основател на австралийската Macarthur Coal, купена от Peabody Energy миналата година. Останалите дялове в Revuboe, в обещаващия мозамбикски басейн Moatize, се държат от Nippon Steel, малко над 33%, и корейската POSCO, със 7.8%. (Reuters)
Източник: Reuters (26.07.2012)

Няма място за стоманени запаси? Последните отчети за тримесечните печалби на някои компании като AK Steel, Nucor Corp, и Steel Dynamics Inc. са в съответствие с динамиката на стоманодобивната промишленост, която страда от свръхпредлагането на стомана в Китай, слабите цени на стоманата, в резултат на това, падащите цени на скрапа, и свитата световна икономика. Въпреки известното подобрение в търсенето на автомобилната промишленост и китайските капиталови инвестиции, строителната активност остава свита въпреки лекия скок на Architecture Billings Index от 45.8 през май до 45.9 през юни. Следователно се потвърждава предишната препоръка за краткосрочните инвеститори да изчакат евентуално възстановяване в стоманодобивната промишленост към 3Q’2012. Дългосрочните инвеститори могат да намерят потенциални възможности за купуване на Nucor и Steel Dynamics, заради високите дивиденти, по-малко бета, и потенциал за растеж. (Seeking Alpha)
Източник: Други (27.07.2012)

Световен стоманодобивен гигант дава задна Стоманодобивът е пословично динамична индустрия. Но преди четири години, роденият в Индия магнат Лакшми Митал, изглежда беше я овладял. През 2006 победи в епична битка за придобиване на най-близкия си конкурент, люксембургската Arcelor, което създаде ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света. С бързо развиващата се световна икономика, гладна за стомана, ArcelorMittal отчете оперативни приходи от близо 12 млрд. долара през 2008 г. Нещата сега са различни, Европа е в дълбока икономическа криза и бурните строителни пазари като Индия и Китай също се забавят. Миналата година компанията има оперативен приход от 4.9 млрд. долара. За второто тримесечие оперативните приходи са 1.1 млрд. долара, при продажби от 22.48 млрд. долара. Докато продажбите са с 10% по-малки спрямо година по-рано, приходите намаляха с над 50% след като цената на желязнаta руда нарасна дори при спад на цените на стоманата. "Ясно е, че това изобщо не е приемливо", каза Митал, като същевременно отбелязва, че тежестта на различните периоди на спад е била неочаквана. (NY Times)
Източник: Други (30.07.2012)

Продадоха имот на ОЦК - Кърджали 90 пъти над обявената цена ( 5OTZ ) Бизнесмен от община Баните спечели на търг за над 800 хиляди лева имот на Оловно-цинковия комбинат в Кърджали. Цената е 90 пъти по-висока от първоначално обявената. Велин Фиданов участва в публична продажба на парцел от 1 800 квадратни метра близо до водно-електрическата централа на язовир Кърджали. Той отказа да съобщи за какво ще използва терена. Търгът се проведе от съдия-изпълнител по иск на частно лице. Още над 120 изпълнителни дела предстоят по искове на ощетени от завода юридически и физически лица, сред които и много металурзи.
Източник: profit.bg (31.07.2012)

5 големи индустриални предприятия оспорват в съда цените на тока от 1 юли, одобрени от ДКЕВР. Става дума за "Аурубис", "Биовет", "Стомана индъстри", "Дружба - стъкларски заводи" и "Алкомет". Те са подали искове пред Върховния административен съд, в които настояват магистратите да отменят като незаконни приетите добавки към цената на тока - за пренос на "зелена" енергия, за пренос на високоефективно производство и за "невъзстановяеми разходи".
Източник: econ.bg (01.08.2012)

Още 11 млади проекта получават пари по JEREMIE Още 11 млади компании ще получат финансиране за своите стартиращи проекти от програма JEREMIE. Фондът за рисков капитал Eleven, който управлява част от средствата, e избрал екипите, съобщиха от там. Миналата седмица и другият фонд по инициативата LAUNCHub обяви, че е избрал 9 проекта. И тук всички идеи са в сферата на информационните технологии. Eleven има капитал от 12 млн. евро, а LAUNCHub е с 9 млн. евро. "Всеки от избраните от Eleven отбори ще получи първоначално финансиране в размер от 50 хил. евро под формата на дялова инвестиция, разделена на два транша от по 25 000 хил., а от септември ще влязат в менторската програма на Eleven. Това е етапът, в който младите предприемачи ще бъдат насочвани от водещи специалисти в различни области - т. нар. ментори, включително хора от Google", съобщават от там. Два от проектите са от Румъния и Турция. При LAUNCHub инвестицията е по 30 хил. евро за 8-10% от капитала на проекта - там също има два чуждестранни екипа - от Хърватия. Единадесетте проекта на Eleven ще следват т. нар. менторска програма със специалисти от различни сфери. Менторите ще помогнат на екипите да изчистят идеите и бизнес модела си, като целта е до 6 месеца от стартирането 11-те екипа да са готови за пускане на продукт на пазара. След първите 6 месеца има възможност за допълнително финансиране, което да бъде ползвано за комерсиализиране на вече пуснатия продукт. "Процесът на работа на фонда Eleven представлява структурирана програма за финансиране на стартиращи проекти в рамките на 3+3 месеца. Програмата за първите избрани екипи започва през септември. След първите шест месеца, през които екипите ще работят активно в рамките на менторската програма, всеки от тях в зависимост от напредъка си, ще получи възможност за презентация пред инвеститори в Лондон, Силициевата долина или избрани от тях стратегически локации. Това са т. нар. Дни на Инвеститорите, които фондът ще организира в партньорство със Springboard и Google. Там компаниите могат да намерят инвеститори за част от следващите етапи на своето развитие, като Eleven също има възможност да се включи с до 150 000 евро допълнително за избрани проекти", посочиха от Eleven. Eventyard - платформа, която предлага възможност за намиране на събития от всякакъв вид, които отговарят на интереси и локацията на потребителите. Farmhopping - е глобална мрежа от устойчиво развиващи се ферми, която дава възможност на потребителите си да станат част от тях, чрез закупуването на идеални части от фермите и подпомагане на техни проекти и инициативи. Filement - платформа за достъп и управление на информацията, посредством интуитивен и лесен интерфейс, която работи на всяко устройство. GrabaLanguage - е медийна платформа, която изпозлва социалните медии и създадено от потребителите съдържание за изучаване на чужди езици. Playground Energy - компания, чиято идея е да превърне изразходваната от децата енергия на детските площадки в WiFi сигнал, осветление, енергия за зареждане на мобилни устройства и други. KeenSkim - платформа, която обобщава интернет статии и новини като маркира най-приложимите изречения по темата La Koketa - дигитален гардероб и личен стилист за iPhone за жени – какво да облече дамата във всеки един случай. MaistorPlus - Платформата предлагa надеждна и лесна система за обратна връзка, която да е от полза не само на търсещите добър майстор, а и на самите майстори. Sensika - технологична платформа, която дава възможност на всяка фирма в реално време да получава и извлича цялата значима за бизнеса информация от външни и вътрешни източници. SocerScout - Професионална уеб базирана мрежа за футболисти, треньори и мениджъри от цял свят. Предназначена да свързва мигновенно всички участници във футболната индустрия. Ulympix - лична Олимпиада, която дава възможност на всеки да създаде собствено съревнование
Източник: Капитал (01.08.2012)

Банките отписаха заеми за 1 млрд. Банките в страната отписаха кредити на стойност 1,082 млрд. лв. само за първите 6 месеца на годината, сочат данните на БНБ. Това е сумата на всички заеми, които не са погасявани повече от 180 дни. Според регулаторните изисквания лоши кредити, надвишили този срок, се вписват директно в графата "загуба". Основен принос за отписаните 1,082 млрд. лева имат корпоративните клиенти на родните трезори. За първата половина на годината кредити към родния бизнес на стойност 985,02 млн. лв. са отписани като "загуба". За разлика от предприемачите домакинствата са натрупали едва 91,7 млн. лв. "загуба" към края на полугодието. Тя се формира главно от непогасени ипотечни заеми, които са нараснали със 159,6 млн. лв. през последните 6 месеца. В същото време с 67,8 млн. лв. намалява обемът на потребителските кредити, окачествени като "загуба". С последното увеличение от 1,082 млрд. лева излиза, че откакто се води тази статистика, банките у нас са отписали кредити за 7,66 млрд. лв. Печалбата на банковата система достигна 323,4 млн. лева за първите 6 месеца на годината. Това е ръст от 2,7% (8,4 млн. лв.) спрямо същия период на миналата година. За половин година банките са прибрали 2,42 млрд. лева от лихви (90 млн. по-малко спрямо 2011 г.).
Източник: Стандарт (01.08.2012)

Метали: В желязно здраве Сигналите за възстановяване на металургичната индустрия след кризисната 2009 г. явно не са били фалшиви и през 2011 секторът успя да отчете силна година. Въпреки че продажбите в страната като цяло също се повишиха, добрите резултати на компаниите дойдоха главно от увеличения износ. Анализаторите тълкуват това като добър сигнал. "И през 2011 г., и през тази година ръстът е основно при износа. Това показва, че металургията е конкурентоспособна на европейските пазари", каза изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова. За миналата година обемът на изнесените черни и цветни метали се увеличи с 16%, а в стойностно изражение продажбите извън страната се повишиха с около 40%, достигайки 7.6 млрд. лв, показват данните на НСИ и асоциацията. Зелено Продажбите в чужбина нарастват по-бавно, отколкото през 2010 г. Причината за това обаче е ниската база от 2009 г., когато секторът отбеляза рязък спад. По данни на БАМИ около 14% от промишленото производство в България през 2011 г. заедно с местното потребление се дължат именно на металургичните компании. В десетте компании от секторната класация са съсредоточени над 8 млрд. лева приходи, което нарежда бранша сред трите с най-високи обороти (след горива и енергетика). Черно Фалитът на "Кремиковци" през 2010 г. се отрази на резултатите на цялата черна металургия, а "Стомана индъстри" остана единственият производител на стомана в България. Увеличи се обаче бизнесът със скрап, след като през миналата година металургичният гигант беше купен от "Елтрейд къмпани" - фирма, свързана с преработвателя на метални отпадъци "Надин комерс". По груби изчисления на площадката на софийския завод има около 2 млн. т отпаден метал, а новият собственик реже месечно около 10 хил. т. След като кризата превърна България в нетен вносител на продукти и изделия от черни метали, през 2010 г. тенденцията се обърна и износът превиши вноса с 209 млн. лв., показват данни на БАМИ. През миналата година разликата между продажбите на българските производители навън и тези на чуждите металургични предприятия в България намаля близо шест пъти до 36 млн. лв. Това обаче се дължи единствено на засиления внос, тъй като компаниите в сектора запазиха ръста на износа си от предходната година (около 55%) и така обемът му достигна 2.1 млрд. лв. "България по принцип е малък пазар, а освен това кризата накара компаниите да свият инвестиционната си дейност, което допълнително се отрази на черната металургия", коментира Антон Петров, председател на управителния съвет на БАМИ и представител на гръцката Viohalco, която е собственик на "Стомана индъстри", "София мед", "Етем България" ("Стилмет") и "Металвалиус". И цветно Доста по-добро е положението при цветните метали, където работи най-голямото металургично предприятие в страната "Аурубис България". Заводът в Пирдоп е дъщерно дружество на европейския производител на мед - германската Aurubis. Именно производството на електролитна мед в България като че ли остана незасегнато от кризата. То нараства стабилно от 2008 г. насам и през миналата година достига 226 хил. т. Двуцифрен ръст има в продукцията на прокат от тежки цветни метали като мед, цинк и олово (33%), която дори леко изпреварва предкризисните обеми от 2008 г. и е двойно повече, отколкото през 2009 г. Макар и по-слабо, увеличение се отчита и при алуминиевия прокат (4%). Намалява обаче производството на олово на блок - с 12%. Това е суровината, от която след преработка се правят листове и профили. Леко понижение има и при цинка. Основната причина за това е спирането на работа в ОЦК - Кърджали, в резултат на което заводът произведе половината от планираното количество. Още през април оловният цех беше затворен заради екологични проблеми, а в края на годината спряха и мощностите за цинк. Засега възстановяването на работа изглежда трудно постижимо, а обсъжданите възможности варират от отдаване под наем (за което кандидат е полската Silesia) до откриване на процедура по несъстоятелност заради неизплатени дългове на мажоритарния собственик "Интертръст холдинг" на Валентин Захариев. Така на практика единственият производител на олово и цинк в България остана КЦМ - Пловдив. Като обем износът на цветни метали през миналата година нарасна със 7%. Заради високите цени на международните пазари обаче в стойностно изражение скокът е 39%. Нещо повече, данните показват близо четирикратен превес на износа над вноса, а положителното салдо нараства до 4 млрд. лв. от 2.9 млрд. лв. през 2010 г. В огледалото на резултатите Добрата година за металургията се вижда и от резултатите на компаниите в секторната класация. С над 40% нараснаха приходите на фирмите в топ 10, достигайки близо 8 млрд. лв. С изключение на ОЦК (на 11 позиция) и "Етем", чиито резултати намаляват, почти всички други отчитат двуцифрен ръст на продажбите за миналата година. За завода в Кърджали причините са повече от ясни - той просто не работи. При "Етем", която произвежда алуминиеви профили, продажбите и печалбата й бяха засегнати от срива в строителството. Компанията пласира 30-35% от продукцията си на българския пазар. Безспорен лидер в металургичния сектор остава "Аурубис България". През 2011 г. приходите на компанията нараснаха с 45% и достигнаха 4.7 млрд. лв. благодарение главно на поскъпването на металите. "Около 90% от повишението се дължи на по-високата цена на медта, въпреки че произведените обеми също бяха малко по-големи", посочи изпълнителният директор Никола Треан. Във финансово изражение продажбите на "Аурубис" са повече от целия износ на мед и медни продукти от България през миналата година и над половината от този на метали. Печалбата на "Аурубис" пък се е увеличила 3.5 пъти. И тук основна роля играе цената на метала, макар че по думите на Треан влияние са оказали също подобреният производствен процес и благоприятните условия на всички основни пазари на компанията. С 937.1 млн. лв. приходи на второ място се нарежда "Стомана индъстри". Заводът в Перник увеличава продажбите си с 32%, но въпреки това излиза на загуба от 4.8 млн. лв. "Това се дължи на ниските цени на готовата продукция, особено на вътрешния пазар", уточни Антон Петров. В челната тройка с 650.9 млн. лв. продажби попада и "София мед". В резултат на значителните инвестиции в завода през последните години са се увеличили произведените обеми и предлаганите продукти. Въпреки че за поредна година компанията отчита загуба, размерът й намалява с 25%. "В металургията възвращаемостта е по-бавна, но промените вече дават резултат. Разширяването на продуктовата гама ни дава възможност да засилим пазарните си позиции", коментира Антон Петров. Едно впечатляващо завръщане За втора година след кратко отсъствие сред класираните е и добивната компания "Челопеч майнинг" с 299 млн. лв. продажби за 2011 г. След като през 2010 г. дъщерното дружество на канадската Dundee Precious Metals отчете загуба заради отписването на инвестиции в нова инсталация за производство на злато, която така и не получи разрешение да заработи, за миналата година фирмата не само е на зелено, но и отбелязва втората най-голяма печалба в топ 10 - 158.6 млн. лв. "Челопеч майнинг" се отличава и с най-високата рентабилност - 53%. КЦМ - Пловдив, въпреки че расте с 9%, не отчита най-силната си година. Като такова обаче се очертава бъдещето: този март компанията започна изграждането на завода за олово, който ще е готов до септември 2013 г. и е част от програма за модернизация за над 100 млн. евро. Със средствата от част ще бъде обновен и цинковият завод. Бургаският "Промет стиил" отбелязва впечатляващ скок на продажбите от близо 90%, както и понижаване на загубата. Компанията е част от украинската добивна и металургична група Metinvest. С малка разлика по продажби след нея се нарежда "Алкомет" с резултат от 273.8 млн. лв. Въпреки че през миналата година в шуменския завод не са въвеждани нови мощности, общото производство се е увеличило заради подобрената организация на работа, става ясно от отчета на дружеството. През 2011 г. алуминиевият преработвател забавя ръста на печалбата си до 3.9% след 800-процентовия скок през 2010 г., но въпреки това отчита най-добрата си печалба за последните пет години. За втора поредна година в топ 10 участват и компанията за преработка на скрап "Металвалиус" ("Копервалиус") и търговецът на метали и метални изделия "ТисенКруп Юпитер стомана". Първото дружество е собственост на гръцката фирма за рециклиране на метали Anamet, а второто е част от бизнес групата ThyssenKrupp Materials International. Компас, който сочи юг Представителите на сектора обаче не са убедени, че добрите резултати от 2011 г. ще се пренесат и в тази година. "Цветната металургия ще запази нивата си, тъй като основните клиенти са страни, не силно засегнати от кризата като Германия, Турция и Северна Африка. Заради засиления внос на черни метали извън правилата обаче този сектор може да завърши много трагично", казва Политими Паунова. По думите й за първото тримесечие на 2012 г. вече се наблюдава спад в черната металургия. Представителите на бизнеса също са резервирани в прогнозите си. "В началото на годината бях по-голям оптимист, но сега и като цени, и като запитвания търговците са доста умерени заради голямата несигурност на пазара", посочи Антон Петров. "Въпреки че през първите шест месеца на финансовата година (до края на март - бел. авт.) не бяхме засегнати от кризата в Европа, не мога да кажа какво ще стане до края на годината", коментира и Никола Треан. И двамата са единодушни, че всичко ще зависи от това как ще се развие ситуацията в Гърция, Испания и Португалия.
Източник: Капитал (01.08.2012)

За BHP фокуса е върху намаляване на разходите заради спада на пазарите BHP Billiton заяви, че ще се съсредоточи върху намаляване на разходите, три седмици преди да отчете първия си спад на годишната печалба от началото на финансовата криза през 2008 г. поради отслабване търсенето. "На фона на нарастващите разходи и спадащите цени на суровините, продължаваме да се съсредоточаваме върху намаляване на извънредните, оперативните и несъществените разходи, за да се гарантира, че нашите активи са добре разположени на кривата на относителните разходи", каза Фиона Мартин, говорителка на BHP. "Това включва преглед на извънредните разходи и основните ни проекти." Коментарите идват на фона на очаквания, че BHP ще отложи една или повече мега-проекти до подобряване на икономическите перспективи в Европа и Китай. След среща с Колин Барнет, управител на щата Западна Австралия, от който BHP тази година достави 159 млн. тона желязна руда и харчи милиарди долари за разширяване на работата, главният изпълнителен директор Мариус Клоперс заяви, че компанията не е променила значително погледа си върху световната икономика или очакванията за стоките от миналата година. (Reuters)
Източник: Reuters (01.08.2012)

Отчитат излишък по консолидирания бюджет към края на юни Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма е положително в размер на 62,4 млн. лв. към края на първото полугодие, сочат данните на финансовото министерство. Към края на юни миналата година дупката в хазната е била 649,7 млн. лв., припомнят от ведомството на Симеон Дянков. Фискалният резерв към 31 юни е 5,1 млрд. лв. Бюджетното салдо по консолидирания бюджет към края на първите шест месеца от годината се формира от излишък по националния бюджет в размер на 467,7 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 405,3 млн. лв. Спрямо същия период на миналата година бюджетното салдо на касова основа се подобрява с 712,1 млн. лв. Постъпилите приходи и помощи по КФП към края на първото полугодие на 2012 г. са в размер на 13 224,3 млн. лв. или 46,0 % от разчетите към ЗДБРБ за 2012 година. Съпоставени с отчетените приходи за същия период на предходната година постъпленията по КФП бележат номинален ръст от 9,8 % (1 183,3 млн. лв.), което се дължи на ръста при косвените данъци, неданъчните приходи и помощите. Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) към края на месец юни 2012 г. възлиза на 10 562,3 млн. лв., 48,9 % от годишните разчети. Приходите в частта на преките данъци са 2 122, 2 млн. лв., което е 55,3 % от планираните за годината. Приходите от косвени данъци са в размер на 5 319,3 млн. лв., което е 46,8 % от планираните със ЗДБРБ за 2012 г., от тях приходи от ДДС – 3 419,3 млн. лв., 48,2 % от плана, от акцизи – 1 829,7 млн. лв., 44,3 % от плана, от мита – 57,0 млн. лв., 47,5 % от плана и от данък върху застрахователните премии – 13,3 млн. лв., 55,3 % от плана. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 442,6 млн. лв., 53,7 % от годишния разчет. Социалните и здравноосигурителните вноски към 30.06.2012 г. са в размер на 2 678,3 млн. лв., което представлява 48,2 % от разчетените за годината. Неданъчните приходи и помощите са в размер на 2 662,0 млн. лв., което е 37,2 % от годишния разчет. Разходите по консолидирания бюджет включително вноската на България в общия бюджет на ЕС към 30 юни 2012 г. възлизат на 13 161,9 млн. лв., което е 44,1 % от годишния разчет. В структурно отношение спрямо първото полугодие на 2011 г. се наблюдава нарастване основно при капиталовите разходи и социално и здравноосигурителните плащания. Текущите нелихвени разходи са в размер на 11 017,8 млн. лв. (48,9% от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 317,9 млн. лв. (24,8 % от разчетите към ЗДБРБ за 2012 г.) и лихвените плащания - на 359,6 млн. лв. (50,1 % от планираните за 2012 г.).
Източник: Дарик радио (02.08.2012)

Реалната безработица е 19 % Реалната безработица в момента е около 19 % и вероятно ще се покачва, заяви пред Дарик зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков. По думите му евентуалното увеличение на минималната работна заплата до 310 лева от догодина е записано в средносрочната бюджетна рамка, но ще повлияе негативно върху бизнесите, които най-силно усещат ефекта от кризата. Те ще бъдат принудени да съкратят още персонал, което ще доведе до по-висока безработица. Darikfinance припомня, че вчера Евростат отчете ниво на безработицата в България от 12.4% към края на юни. Това нарежда страната на осмо място в Европейския съюз по дял на безработните от трудовата сила. Но данните на за безработицата на Евростат не включват т. нар. обезкуражени, които са се отказали да търсят работа, като по този начин са излезли от пазара на труда.
Източник: Дарик радио (02.08.2012)

Фискалният резерв е 5,1 млрд. лв. Фискалният резерв към 30 юни е в размер на 5,1 млрд. лева, съобщиха от Министерството на финансите. Към края на първото полугодие на 2012 година бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) е положително в размер на 62,4 млн. лева при дефицит в размер на 649,7 млн. лева към юни 2011 година. Бюджетното салдо по консолидирания бюджет към юни 2012 г. се формира от излишък по националния бюджет в размер на 467,7 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 405,3 млн. лв. Спрямо същия период на миналата година бюджетното салдо на касова основа се подобрява с 1,0 пр.п. от БВП (712,1 млн. лв.). Постъпилите приходи и помощи по КФП към края на първото полугодие на 2012 г. са в размер на 13 224,3 млн. лв., или 46,0% от разчетите към ЗДБРБ за 2012 година. Съпоставени с отчетените приходи за същия период на предходната година, постъпленията по КФП бележат номинален ръст от 9,8% (1 183,3 млн. лв.), което се дължи на ръста при косвените данъци, неданъчните приходи и помощите. Частта от вноската на България в общия бюджет на ЕС, изплатена към 30.06.2012 г. от централния бюджет, възлиза на 466,6 млн. лв., което е в съответствие с регламент 1150/2000 на Съвета на ЕС Според статистиката на финансовото министерство общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) към края на месец юни 2012 г. възлиза на 10 562,3 млн. лв., 48,9% от годишните разчети. Приходите в частта на преките данъци са 2 122, 2 млн. лв., което е 55,3% от планираните за годината. Приходите от косвени данъци са в размер на 5 319,3 млн. лв., което е 46,8% от планираните със ЗДБРБ за 2012 г., от тях приходи от ДДС – 3 419,3 млн. лв., 48,2% от плана, от акцизи – 1 829,7 млн. лв., 44,3% от плана, от мита – 57,0 млн. лв., 47,5% от плана и от данък върху застрахователните премии – 13,3 млн. лв., 55,3% от плана. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и други данъци по ЗКПО) са в размер на 442,6 млн. лв., 53,7% от годишния разчет. Социалните и здравноосигурителните вноски към 30.06.2012 г. са в размер на 2 678,3 млн. лв., което представлява 48,2% от разчетените за годината. Неданъчните приходи и помощите са в размер на 2 662,0 млн. лв., което е 37,2% от годишния разчет. Разходите по консолидирания бюджет (включително вноската на България в общия бюджет на ЕС) към 30 юни 2012 г. възлизат на 13 161,9 млн. лв., което е 44,1% от годишния разчет. В структурно отношение спрямо първото полугодие на 2011 г. се наблюдава нарастване основно при капиталовите разходи и социално- и здравноосигурителните плащания. Текущите нелихвени разходи са в размер на 11 017,8 млн. лв. (48,9% от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 317,9 млн. лв. (24,8% от разчетите към ЗДБРБ за 2012 г.) и лихвените плащания - на 359,6 млн. лв. (50,1% от планираните за 2012 г.)., уточняват от Министерството на финансите.
Източник: Класа (02.08.2012)

Щатски фонд иска ОЦК Американски инвестиционен фонд, свързан с кмета на Ню Йорк Сити Майкъл Блумбърг, прави постъпки за покупка на Оловно-цинковия комбинат в Кърджали. Неправителствени източници потвърдиха, че вече има сключен предварителен договор за продажбата на предприятието. Преговорите между представители на компанията „Блумбърг" и собственика на металургичното предприятие Валентин Захариев са били на 30 юли. В рамките на 60 дни трябва да се извърши проверка на финансовото и техническото състояние на завода, след което се очаква сделката да бъде финализирана. Мощната американска групировка, която има мераци за купуването на ОЦК, се занимава с информационни финансови услуги и софтуерни инструменти. Тя държи една трета от глобалния финансов пазар на данни. Освен в света на парите компанията играе и на медийния пазар с инвестиции в интернет, радио, печата и в телевизионни реклами. Годишният й оборот е над 10 милиарда долара.
Източник: Преса (02.08.2012)

3 от 4 японските стоманопроизводители на нетна загуба през Q1’2012 Три от четири основни стоманопроизводители са на червено през тримесечието април-юни на фискалната 2012 година, поради огромните загуби по оценяване на акциите им. Трите компании са Nippon Steel Corporation, Kobe Steel Limited и Sumitomo Metal Industries Limited. От друга страна, JFE Holdings Inc отчита нетен прираст на печалбата до JPY 18.1 млрд., след като печалбата й падна с JPY 7.1 млрд. предишната година след загубите, свързани с бедствието от 11 март 2011 г. Nippon Steel отчете 96.3 млрд. йени в загуби от ценни книжа, дължащи се най-вече на акциите й в Sumitomo Metal и Kobe Steel. Sumitomo Metal и Kobe Steel претърпяха съответно загуби за JPY 15.5 млрд. и JPY 14,1 млрд., след спада на фондовия пазар. (Jiji Press)
Източник: Други (02.08.2012)

Злато от отпадък Нов проект за оползотворяване на отпадъците от производството на концентрат в "Челопеч майнинг" може да увеличи добива на злато с до 2400 кг (85 хил. тройунции) годишно. Направените тестове и проучвания досега са потвърдили първоначалните очаквания, съобщиха от канадската компания майка Dundee Precious Metals (DPM). "Това е технология, която развиваме в момента и още не е завършена, но може да се каже, че полупромишлените експерименти са успешни на този етап", уточни изпълнителният директор на "Челопеч майнинг" Николай Христов. В случай че изследванията потвърдят ефективността на проекта и той стартира, изпълнението му може да приключи до 2017 г. В момента в Челопеч се произвежда концентрат със съдържание на злато, мед и сребро от съответно 55, 85 и 42%. Рудата съдържа известно количество пирит, който се отстранява по време на флотацията. С минерала обаче са свързани и благородни метали, които също не се преработват. "На практика заедно с пирита определено количество злато отива в хвостохранилището. Идеята е този метал да се извлича", каза Христов. Проучванията засега показват, че новият проект ще позволи това да стане. До тази есен компанията трябва да приключи разширението и модернизацията на мината, с което производството на руда ще достигне 2 млн. т годишно. При този капацитет ще се получават между 380 и 420 хил. т пиритен концентрат като отделен продукт в допълнение към медния концентрат, който се прави в момента. Според предварителните тестове в един тон пиритен концентрат ще има 6-7 г злато, 10-15 г сребро и 0.5-0-7% мед. Това означава годишно да се добиват до 90 хил. тройунции злато и 190 хил. тройунции сребро, както и 2-2.7 т мед. След допълнителна преработка ще се получават между 40 и 80 хил. т доста по-концентриран продукт. В него ще има 30-60 г/т злато и 25-75 г/т сребро, като от двата метала ще може да се извличат съответно 95 и 50%. Намаляването на обема ще позволи концентратът да се транспортира до завода на DPM в Намибия, където и в момента се преработва продукцията на "Челопеч майнинг". Според предварителните разчети проектът може да започне догодина и да протече на два етапа. До 2016 г. част от пиритения концентрат ще се продава, а останалият ще се складира. И в момента "Челопеч майнинг" продава пиритен концентрат, произведен в миналото. Вторият етап включва изграждането на инсталация и ще се изпълни в две фази. През първата в завода ще се преработва половината от концентрата (около 200 хил. т), като се използва съществуващото оборудване. До края на 2016 г. ще бъде изградена допълнителна инсталация, така че от 2017 г. да започне преработката и на останалите 200 хил. т концентрат, които ще се получават годишно. По сегашни оценки инвестицията ще бъде малко над 200 млн. долара и ще се изплати за около четири години. Българската компания стои и зад добрите резултати, които DPM отбелязва към края на юни, става ясно от отчета на канадското дружество. За първото шестмесечие на 2012 г. нетната печалба на DPM нараства до 40.7 млн. долара в сравнение с 15.8 млн. долара за същия период на 2011 г. Печалбата за второто тримесечие също се повишава, макар и по-слабо, като достига 9.4 млн. долара (спрямо 6 млн. долара година по-рано). Ръстът се дължи на увеличеното производство, по-силния долар и по-високите цени на златото, посочват от компанията. Тези фактори са компенсирали изцяло отлагането на някои проекти, както и намалената преработка на концентрат в Намибия заради ремонта на завода там. Той беше изтеглен с едно тримесечие напред, за да съвпадне с наложеното от местните власти свиване на производството наполовина до приключване на проекта за улавяне на емисиите. През юли компанията получи разрешение да увеличи производството до 75% от капацитета си. "Челопеч" продължава да отбелязва стабилни оперативни и финансови резултати и се справя отлично с проекта за разширяване, който се очаква да приключи по план в началото на четвъртото тримесечие", се казва в изявлението на президента и главен изпълнителен директор на DPM Джонатан Гудман. През 2011 г. приходите на "Челопеч майнинг" скочиха с над 65% до 299 млн. лв. Нещо повече, компанията успя да обърне загубата си за предходната година в 158 млн. лв. печалба и да отбележи рекордна в сектора рентабилност от 53%.
Източник: Капитал (03.08.2012)

Частни турски компании ще внасят газ в България Частни компании в Турция ще доставят природен газ за България. Проектът за износ е бил обсъден на среща между българския енергиен министър Делян Добрев и турския му колега Танер Йълдъз, съобщи БТА. Според информация на "Ихляс хабер ажансъ" двамата министри са обсъдили проект за това, как да се отговори на нуждите от газ на България чрез участието на частния сектор. "Ако има фирми от частния сектор, които да искат да изнасят природен газ за България, може да кандидатстват за получаване на лиценз", е заявил министър Танер Йълдъз. През март България и Турция решиха да строят съвместната газова връзка. Подписите под декларация за това поставиха Добрев и Йълдъз. По време на посещението на българския премиер в Анкара турският му колега Ердоган му обеща, че България няма повече да има проблеми с газа. През май обаче Бойко Борисов призна, че газът от Турция е далеч от реалността. Турция може да даде газ само при критична ситуация за България, каза тогава той.
Източник: Класа (03.08.2012)

BHP Billiton отписва активи за 3,3 млрд. долара след спада на цените на природния газ Австралийската добивна BHP Billiton обяви отписване на активи за шистов газ и никел на обща стойност 3,3 милиарда долара. Изпълнителният директор Мариус Кльоперс и ръководителя на петролното звено Майк Йегер ще се откажат от своите бонуси за 2012 г., заявиха от компанията. Тя е отписала активи за шистовия газ на стойността 2.84 млрд. долара във Файетвил, САЩ, които купи през 2011 г., и 450 млн. долара в австралийските си активи за никел. BHP обвини спада в цената на природния газ в САЩ. Компанията купи шистовия бизнес на Fayetteville и Petrohawk за 17 млрд. долара миналата година. Цените на шистовия газ паднаха наполовина оттогава. Шистовият газ се извлича от шистови скали чрез процес, наречен хидравлично разбиване, или фракинг. Кльоперс заяви, че отписването на активи във Файетвил е и отражение на решението на BHP да промени курса си и да измести добива от сух газ към полета богати на течност. "Въпреки, че отговорихме адекватно на променените пазарни условия, днешните обстоятелства са определено разочароващи", каза той. (BBC)
Източник: Други (03.08.2012)

Вложителите спечелиха 660 млн. лева Влогът в банка продължава да носи значителни доходи на българина. Печалбата на гражданите и домакинствата от спестяванията им в трезорите е 662 млн. лв. за шест месеца. Такава е сумата на лихвите, които банките са платили по депозитите на населението според данните на БНБ към 30 юни. За сравнение печалбата на вложителите за 12-те месеца на 2011 г. беше 1,2 млрд. лв. Тези пари не се облагат с данъци. Сумата е значителна, защото натрупаната от населението депозитна база в трезорите вече е огромна - 33,8 млрд. лв. към края на юни. За полугодието тя е нараснала с нови 1,9 млрд. лв., спестени от домакинствата, сочи статистиката. Средно на месец депозитите растат с по около 300 млн. лв., като през януари и юни т. г. новите спестявания почти стигаха 400 млн. лв. Очакванията на централната банка са ръстът на влоговете да продължи до края на годината, но да забави темпа си. Половината от спестяванията на българина в банките са в левове, сочи още статистиката на БНБ. Това прави малко над 17 млрд. лв. 40% са евровите депозити, а около 10% са спестяванията в друга валута, предимно долари. Средната лихва по срочните влогове за населението през май в левове според изданието “Икономически преглед” на БНБ е паднала до 5,04%, като все повече намаляват офертите за депозити с лихва над 6% в левове. Очакванията са доходността да продължи да се топи.
Източник: Труд (06.08.2012)

Търсенето на железни руди се забавя- печалбите на китайските стоманени компании намалява с 96% през първото полугодие на 2012 Скорошното икономическо забавяне на Китай, най-големият производител на стомана в света, идва с най-ниските цени на железните руди от две години насам. Цените на тази стока са по-ниски с приблизително 50-60 долара за тон, спрямо същия период на миналата година. "Цените на желязна руда могат да изпаднат в състояние на свободно падане, докато търсенето на стомана на крайния потребител се вдигне през есента", казва Рафаел Халин, анализатор за Китай в консултантската група на евродепутатите от Великобритания. Докладът на Парагон изследва инвестиционните възможности в железодобивната индустрия и провежда собствено изследване на BHP Billiton Ltd. (BHP) и Cliffs Natural Resources Inc. (CLF). Китайската асоциация по желязото и стоманата наскоро обяви, че компаниите, заети в желязната индустрия са отчели годишен ръст на печалбите от 95.8 % за първата половина на годината. Общата печалба за стоманодобивни дружества възлиза на 2.39 милиарда юана ( 376 милиона долара), докато компаниите които не са отчели печалби имат обща загуба в размер на 14.25 милиарда юана. Рентабилността на индустрията е на ръба да се превърне в дефицит, казва Zhang Changfu, вице-президент на асоциацията. Производственият капацитет се увеличава в условията на настоящото свръх предлагане на пазара, докато инвестициите нарастват което ще направи пресищането още по-голямо. (www.steelguru.com)
Източник: Други (06.08.2012)

JSPL ще инвестира 100000 милиона рупии до 2020, за да повиши капацитета си Jindal Steel and Power (JSPL) планира да инвестира 100000 милиона рупии, за да разшири капацитета си няколко пъти до 20 млн. тона годишно през следващите осем години. Господин Наавен Джиндай, президент на компанията заявява: „Ние сме в процес на разширение на капацитета на фабрика Raigarh до 7 милиона тона годишно. Новите мощности в Angul in Odisha и Jharkhand също ще се повишат производителността си. Съвкупно ще постигнем произвпдствен капацитет от 20 милиона тона годишно до 2020. JSPL разполага с капацитет от 3 милиона тона годишно в Raigarh in Chhattisgarh и планира да започне първата фаза от пускането на своята фабрика с капацитет от 6 милиона тона в Angul in Odisha до 2013-14. Освен това компанията изгражда и завод на Грийнфийлд със същия капацитет в Jharkhand.. По-рано, компанията съобщи намерението си да инвестира 45 милиона рупии в разширението си до 2015-16, посредством съчетаване на дълг и вътрешни ресурси. Към март 2012, дружеството има нетен дълг на стойност от 14 милиона индийски рупии и съотношението на дълга към собствения капитал от 0,61.(steelguru.com)
Източник: Други (06.08.2012)

Alcoa печели договор за доставка на сондажна тръба от алуминиева сплав Alcoa съобщи, че Alcoa Oil & Gas е спечелила договор с Pennsylvania General Energy за производство на сондажна тръба от алуминиева сплав с дължина от 3.500 фута за добив на газ от шистовото форморование Marcellus в Централна Пенсилвания. Сондажната тръба на Alcoa-4.5 ще разшири обхвата на монтираната в кариерата сондажна машина, използвана за естествени газови кладенци в Шистовото формирането на Marcellus с обща дълбочина от около 7500 фута. Това е с 1000 фута по-дълбоко в сравнение с традиционните стоманени тръби и може да проникне, без да използвате големи по-скъпи платформи. Иновативната сондажна тръба на Alcoa е заострена, с висока якост, произведена от алуминиева сплав в комбинация от патентована технология за охлаждане, която позволява стоманените сглобки да се прикрепят към тялото на алуминиева тръба. Тази характеристика оптимизира съотношението здравина на тръбата към тегло и прави възможно използването й със стоманена тръба. Дизайнът на тръбата и уникалната алуминиева конструкция я правят 50 % по-лека от стоманена тръба, въпреки че не й отстъпва по устойчивост и здравина. Тръбата на Alcoa увеличава оперативната ефективност на платформата, докато позволява по-дълбоко сондиране. (Steelguru)
Източник: Други (06.08.2012)

Shell изтегля парите си от еврозоната Една от най-големите компании в света - англо-холандската Royal Dutch Shell, изтегля парите си от банките в еврозоната заради задълбочаващата се дългова криза, твърди британският вестник The Times, цитиран от Reuters. Главният финансист на компанията Саймън Хенри е коментирал пред изданието, че Shell намалява експозициите си към европейския кредитен риск в най-тежко ударените от кризата икономики. "Има промяна в готовността ни да поемаме кредитен риск в Европа. Кризата ни повлия негативно в това отношение", заявява той. Изтеглянето на пари от сметки в европейски банки е показателно за опасенията на компанията, че сегашната дългова криза в еврозоната повишава заплахата за вложенията, отбелязва изданието. По думите на Хенри 15-те милиарда долара свободни пари на компанията вероятно ще бъдат вложени в американски банки или използвани за придобиването на американски държавни облигации. Компанията все пак е принудена да задържи част от парите си в Европа, за да финансира операциите си на континента. По-голямата част от паричните резерви обаче ще бъдат изнесени извън еврозоната, за да се избегне нарастващия макроикономически риск. Ако и други големи европейски компании последват примера на Royal Dutch Shell, това може да доведе до вдигане на лихвите по кредитите в еврозоната, отбелязва още The Times
Източник: Reuters (07.08.2012)

Ръст на потребителското доверие през юли Потребителското доверие се е повишило през месец юли, отчита Националният статистически институт чрез редовното си анкетно проучване. Индексът, който следи това се е покачил със 7.8 пункта, като за пореден път потребителите в градовете са по-оптимистично настроени от хората, живеещи по селата. В сравнение с месец април от НСИ наблюдават намаление на песимизма в оценките на потребителите за настъпилите промени във финансовото състояние на техните домакинства, както и по отношение на очакванията им за следващите 12 месеца. Това е по-характерно за живеещите в градовете, докато по селата има влошаване на оценката за бюджета, с който са разполагали домакинствата им. Потребителите са на мнение, че и през последните дванадесет месеца има покачване на потребителските цени, но с по-слабо темпо. Инфлационните им очаквания се запазват и за следващите дванадесет месеца. По отношение на безработицата в страната през следващата година очакванията се изместват към запазване или незначително намаление. Проучването на националната статистика разкрива също, че домакинствата са били по-смели в покупката на предмети за дълготрайна употреба и дори изявяват намерение за покупка на кола, покупка на жилище или построяване на вила през следващите 12 месеца.
Източник: Дарик радио (07.08.2012)

Фед: Банките в САЩ облекчават условията за кредитиране на големите компании Американският Федерален резерв съобщи, че банките в САЩ през последните 3 месеца са продължили да облекчават кредитните стандарти за големите компании, но за дребния бизнес трудният период за достъп до финансиране продължава, предаде Ройтерс. Резултатите от тримесечното изследване на централната банка сред старшите кредитни инспектори предполага, че способността на фирмите да теглят кредити продължава да се подобрява въпреки последните признаци за слабост в икономическото възстановяване. Някои банки са облекчили стандартите за теглене на заеми при закупуване на автомобил и за издаване на кредитни карти, посочват от Фед. Стандартите за кредитиране са били облекчени заради засилената конкуренция от други банкови и небанкови институции, а не заради подобрена икономическа перспектива. Още по темата Санди Уейл: Раздробете големите банки Европейските банки продължават да затягат условията за кредитиране Европейските банки се изтеглят от САЩ Силното търсене за заеми, обезпечени с висококачествени ипотеки, представя ново доказателство, че зараждащото се оттласкване от дъното в жилищния сектор най-накрая се задържа. Американските банки печелят от новия бизнес заради спада на кредитирането от европейските институции, разкрива проучването. Те обаче затягат кредитирането за европейските банки. Проучването е проведено в периода 3-17 юли. През миналата седмица Фед остави монетарната си политика без промяна, но мнозина анализатори все още смятат, че централната банка може да предприеме трети кръг на изкупуване на държавни облигации от септември в опит да подкрепи крехката икономика.
Източник: Reuters (07.08.2012)

Неизпълними конкурсни условия пак отложиха минната стратегия Нито един от кандидатите не успя да изпълни условията на икономическото министерство за изготвяне на екологична оценка на Националната стратегия за развитие на минната индустрия. Обществената поръчка за 110 хил. лв. беше обявена в началото на май. В края на юли обаче стана ясно, че процедурата е прекратена, въпреки че оферти бяха подадени от три фирми - "ПОВВИК", "П-Юнайтед" и "Денкщат - България". "Мотивите са, че нито един от участниците не отговаря на предварително обявените от възложителя условия", казаха от МИЕТ. Оттам обещаха в най-скоро време да бъде открита нова процедура. Въпреки това секторът едва ли ще има стратегия преди изборите догодина, а какво ще стане след това едва ли някой може да прогнозира. Условията за участие в процедурата за избор на консултант са изложени на четири плътно изписани страници. обявяването на решението на комисията се е забавило, защото от МИЕТ са поискали допълнителни уточнения от кандидатите. Въпреки това се оказва, че нито една от компаниите не може да покрие условията, а експертите им не притежават нужната квалификация. Причината за това обаче не е в липсата им на опит, а в самите изисквания и формулировката им. Експертите например трябва да имат опит в изготвянето на ОВОС или оценка за съвместимост на инвестиционни предложения за добив на подземни богатства. И макар че самото изискване е логично, странното е, че единственият начин да докажат това е със становище. Такива становища обаче по принцип не се предоставят на консултантите, а на инвеститорите и няма гаранция, че експертите ще могат да ги получат. "Имахме затруднение при намирането на такива становища за доклади по ОВОС, изготвени преди много години", обясни управляващият партньор в "Денкщат - България" Боян Рашев. Не по-малко странно е изискването за компетенции, които не съществуват при ОВОС. Един от експертите например трябва да е в областта на материалните активи. Той трябва да е магистър по технически науки с професионално направление архитектура, строителство и геодезия. В същото време обаче трябва да е участвал в разработване на ОВОС за добив на подземни материали. "Няма такъв компонент при ОВОС и съответно няма как експерт да докаже, че е правил такова нещо", категоричен е Рашков. Същото се отнася и за експерта в областта проучване и добив на подземни изкопаеми. "Не се случва за първи път МИЕТ да поставя условия, които не отговарят на закона", коментира управителят на "П-Юнайтед" Петър Петров. Проблем за министерството се оказва и когато някой от експертите е доктор или доцент, но е завършил преди много години и няма документ за магистърска степен. "Имали сме забележка защо даден доцент не е представил диплома за магистър", каза Рашев. Ако тези изисквания обаче звучат, меко казано, странно, непризнаването на чуждестранните дипломи граничи с дискриминация. "Не признаха дипломата на един от експертите ни, който е завършил в Русия, въпреки че имаме двустранно споразумение за това от 1972 г.", посочи Петров. Всъщност, ако някой от екипа е завършил в чужбина, на практика няма шанс да прескочи летвата на министерството, тъй като легализацията на дипломата отнема доста време. От МИЕТ обаче изискват такива лица да докажат, че имат признато висше образование "при условията и по реда на Закона за висшето образование и Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища". "Това практически отхвърля всеки чуждестранен експерт, а и много българи, завършили в чужбина", коментира Рашев. Изготвянето на стратегията беше предвидено с влезлите в края на 2010 г. поправки в Закона за подземните богатства и беше изчакано търпеливо от сектора. "По-важно е тя да се направи внимателно и да се обмисли добре", коментира още преди месеци изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара Иван Андреев. Времето обаче вече може да се окаже проблем, тъй като тепърва трябва да се открие нова процедура, а само срокът за изготвяне на екологичната оценка е една година. Стратегията ще трябва да мине и през обществено обсъждане, преди да бъде гласувана от кабинета. На базата на този документ трябва да се направят допълнителни промени в Закона за подземните богатства, които да улеснят работата на добивните компании. Става дума най-вече за облекчаване на процедурата за смяна на предназначението на земите. Очаква се в закона да бъде включен и механизмът за изчисление на концесионните възнаграждения, който в момента е регламентиран с наредба. "За нас това са много важни промени, тъй като касаят различни проблеми, които компаниите в момента срещат", каза зам. генералният секретар на Българската асоциация на производителите на инертни материали Надя Лазарова. Като се има предвид, че през 2013 г. предстоят парламентарни избори обаче, възможно е законовите промени отново да бъдат отложени във времето. От "Денкщат - България" и "П-Юнайтед" казаха, че няма да обжалват прекратяването на процедурата за избор на консултант. Причината е, че се надяват по-скоро да бъде обявена нова поръчка. Дано този път условията да са изпълними.
Източник: Капитал (08.08.2012)

ГОРД иска прекратяване на концесиите за златодобив на „Дънди прешъс металс“ За незабавно прекратяване на концесиите на „Дънди прешъс металс“ в България настояват в специална декларация от Гражданско обединение за реална демокрация (ГОРД). С възмущение забелязахме рекламата на „Дънди прешъс металс“, в която се говори за "отговорност към обществото”. Тази отговорност на „Дънди прешъс металс“ се свежда до следното: превръщане на природата на България в лунен пейзаж, грабителски концесионен договор и отровни отпадъчни вещества, пренасяни в отворени и остарели улеи, в чиято близост пасат диви и домашни животни. Многобройни са случаите на раково болни работници, жители и деца в засегнатите райони, които обаче „отговорно” се пазят в тайна. Взривовете в мините са нацепили къщите в Челопеч, същото очаква и Крумовград, където ще пострадат и богатото историческо минало на района, и ценните паметници. Най-старият златен рудник в Европа е край Крумовград. Той е на 3500 години и е от Микенската епоха. Рудник от тази епоха не е откриван досега, дори в Гърция. До този извод са стигнали множество реномирани учени от страната и чужбина. Споменатият безценен исторически паметник ще бъде безвъзвратно изгубен при експлоатацията на мината. Неолитното селище около рудника също ще бъде разрушено или поне непоправимо повредено, твърдят от ГОРД. Местните хора в Челопеч са подложени на всекидневни взривявания и трусове. Мръсният въздух е най-малкият им проблем, тъй като домовете им се рушат, алармираха за пореден път еколози в края на миналия месец. Тогава природозащитникът Дончо Иванов от Коалиция за устойчиво развитие изтъкна, че рудник Челопеч три пъти е увеличил годишния си добив, а с това на практика три пъти са се увеличили и вредните влияния върху хората. Селото непрекъснато е заплашено от взривове, шум, прах. Домовете ни са напукани, потъват. Почвата ни е отровена, твърди Райна Димитрова, жителка на селото. Какво ще може да се очаква от тези окупатори? Ние гълтаме отровите, а фирмата изнася печалбите, недоумява тя. Жената се оплака и от наглото и безотговорно отношение на институциите към хората в Челопеч. Димитрова обвини „Челопеч майнинг“ в хищническо изземване на благата на България. Тя настоява фирмата да обезщети пострадалите за порутените им домове. Дано бъде чут гласът ни. Вече 7 години никой не ни обръща внимание, даже и кметът, каза и Мария Узунова. От „Челопеч майнинг" обяснили на хората, че домовете им се рушат не от взривовете в рудника, а заради некачествено строителство. Узунова недоумява как така цялото село е строено некачествено. Скандално известната канадска компания „Дънди прешъс металс“ освен със замърсяването на р. Тополница край Челопеч e известна и с опитите си да добива злато в местността Ада тепе край Крумовград. Около 10 тона злато и още 12 ценни метала, сред които стратегическите германий, талий, платина и паладий, се изнасят годишно от канадската фирма „Челопеч майнинг“, дъщерно дружество на „Дънди прешъс металс Инк.“, през митнически пункт „Пристанище Бургас център“ под тарифна позиция 2603: „Медни руди и техните концентрати“. Това количество изчисляват български учени, при условие че има ежегоден добив от 3 млн. т руда от мината в Челопеч. Металите се изнасят във вид на концентрат, който се обработва в завод в Намибия, собственост на „Дънди“. Това става в разрез с официално подписания концесионен договор, сключен между правителството на България и „Челопеч майнинг“ ЕАД на 19.05.1999 г., според който годишно от находището трябва да се добиват по 2 млн. т руда, писа преди време в. „Класа“. Въз основа на това количество е изчислена и много спорната концесионна такса, формирана от 1,5% от стойността на злато, мед и сребро в добитите руди по средноаритметични международни цени на металите на Лондонската борса. Българските минни геолози изчисляват обаче, че чистата годишна печалба на „Дънди“ възлиза на около 2 млрд. долара.
Източник: Класа (08.08.2012)

Металургията се отлепя от дъното Производителите на черни и цветни метали отчитат средно над 15% ръст на реализираните продукти през 2011 г. спрямо предходната 2010 г. Тенденцията се запазва и за първите шест месеца на тази година. Това показват данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Причината за по-добрите резултати е увеличеният износ основно за страни от Европейския съюз. Стойността на изнесените черни и цветни метали и метални продукти през м. г. спрямо 2010 г. нараства със 143%, или с 2,3 млрд. лева повече. Така общото външнотърговско салдо е 4 млрд. лв. Голяма част от суровините на металургичната индустрия са внос от чужбина. Само за година вносът на скрап, валцувани черни метали и изделия от тях се е увеличил с 47,3%, или с 605,4 хил. тона. Тенденцията се запазва и през първите шест месеца на 2012 г., показват отчетите на БАМИ. Освен голям вносител България е преди всичко износител на метали. Само за миналата година експортът е скочил с 11,8 на сто до 2, 04 млн. тона. Това се дължи преди всичко на относително големия дял на износа на скрап 41,7 % от общия експорт на метали.
Източник: Труд (09.08.2012)

Металургията се отлепя от дъното Производителите на черни и цветни метали отчитат средно над 15% ръст на реализираните продукти през 2011 г. спрямо предходната 2010 г. Тенденцията се запазва и за първите шест месеца на тази година. Това показват данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Причината за по-добрите резултати е увеличеният износ основно за страни от Европейския съюз. Стойността на изнесените черни и цветни метали и метални продукти през м. г. спрямо 2010 г. нараства със 143%, или с 2,3 млрд. лева повече. Така общото външнотърговско салдо е 4 млрд. лв. Голяма част от суровините на металургичната индустрия са внос от чужбина. Само за година вносът на скрап, валцувани черни метали и изделия от тях се е увеличил с 47,3%, или с 605,4 хил. тона. Тенденцията се запазва и през първите шест месеца на 2012 г., показват отчетите на БАМИ. Освен голям вносител България е преди всичко износител на метали. Само за миналата година експортът е скочил с 11,8 на сто до 2, 04 млн. тона. Това се дължи преди всичко на относително големия дял на износа на скрап 41,7 % от общия експорт на метали.
Източник: Труд (09.08.2012)

Абрамович продава най-голямата мина за олово Фирмата Millhouse, собственост на руския олигарх Роман Абрамович ще обяви за продажба най-голямото находище на олово в Русия. То се намира в Чукотка. Милиардерът се надява на интерес от инвеститори от Югоизточна Азия и ще обяви цена от 300 млн. долара. Руски експерти обаче прогнозират, че не може да получи повече от 250 млн. долара Най-вероятни купувачи са добивни компании от Малайзия и Китай. Засега по неофициална информация единственият потенциален инвеститор е държавната китайска фирма Shenhua Group. Нейни представители вече са посещавали мината. Shenhua е специализирана в добива на въглища и е втора в света в отрасъла. Засега обаче Millhouse не води конкретни преговори с никой от претендентите да купят най-голямото руско находище на оловна руда. Запасите в месторождението от олово се изчисляват на над 228 хил. От мината може да се добият и 23 хил. т волфрам. Евентуалните разходи за разработка на богатото полиметално находище се изчисляват на 300 млн. долара, като се планира добивът да тръгне от 2017 г. (RIA Novosti)
Източник: Други (09.08.2012)

Nippon Steel ще изгради мексикански завод Nippon Steel и няколко японски партньори са формирали съвместно дружество за изграждане на завод за стомана в централния мексиканския щат Гуанахуато, за автомобилната индустрия. Предприятието за 39.6 млн. долара се очаква да започне производство в средата на 2013 г. в град Силао и да отвори работа за около 200 души. Заводът ще има капацитет да произвежда годишно около 24 хил. тона стоманени части. "Nippon Steel, Sumitomo Pipe & Tube, Sumitomo Corporation, и Metal One отдавна обсъждат навлизане на мексиканския пазар, с оглед на търсенето на автомобилни стоманени тръби в тази страна," заявиха от Nippon Steel. Заводът ще предостави на автомобилната индустрия в Мексико, където японските автомобилопроизводители, като Nissan Motor Co и Honda Motor Co, са направили големи инвестиции през последните години и развиват производство. "Джойнт-венчър компанията планира да започне производство през юни 2013 г. и ще осигури продукти за японските, северноамериканските и европейските автомобилни и производители на авточасти в Мексико," казаха още от Nippon Steel. (AAP)
Източник: Други (10.08.2012)

Завод на парчета Оловно-цинковият комплекс (ОЦК) в Кърджали уверено копира историята на друга бивша собственост на Валентин Захариев - "Кремиковци". Частен съдебен изпълнител е обявил за продажба половината от неработещия завод, като предложения се приемат до 13 септември. Търси се купувач за сгради и съоръжения с площ малко над 162 хил. кв.м, които включват цялото цинково производство и спомагателните цехове. Началната обявена цена е едва 8.3 млн. лв., сравнена с около 300 млн. лв. дългове на предприятието. Търгът има и добра страна - някой инвеститор може да купи активите и да възобнови производството на цинк бързо, вместо да се минава през протяжна процедура по фалит. В самата обява не се посочва кой от кредиторите е поискал разпродажбата, но според някои публикации това е Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е получила изпълнителен лист от съда. ОЦК дължи на банката 54 млн. лв. Още в началото на юли ПИБ съобщи, че е започнала да описва активи на предприятието с цел "охрана и опазване на машините и сградите от повреди и недобросъвестни посегателства, което е в интерес на работниците и бъдещето на производството". По информация на профсъюзите обаче Валентин Захариев не е спазил дадения от ПИБ двуседмичен срок за изплащане на дълговете си и банката е предприела действие за влизане във владение на няколко цеха от завода. В края на юли пък стана ясно, че друга банка кредитор - BNP Paribas, започва да източва метала от пещите, тъй като той е използван като залог за 70 млн. лв. заем. Металът обаче се оценява на едва 30 хил. долара по информация на синдиката "Защита". Няма информация колко точно са дълговете на предприятието, нито пък каква част са просрочените. Самият Захариев не вдига телефона си вече няколко месеца, никой не отговаря и в офиса на "Интертръст холдинг", чрез който Захариев е мажоритарен собственик на ОЦК. При една от акциите за търсене на купувач на предприятието премиерът Бойко Борисов обяви, че дълговете му са 300 млн. лв. Последният отчет на публичната компания, който е публикуван на сайта на борсата, показва по-малка сума. Според документа дългосрочните задължения към края на март са 128.9 млн. лв., включително 93.3 млн. лв. банкови заеми. Краткосрочните пасиви пък са определени на 65.3 млн. лв., от които 1.8 млн. лв. са задължения по банкови заеми. Колко точни са тези числа е трудно да се прецени. Факт е обаче, че в отчета пише още, че ОЦК "няма стари задължения към бюджета, персонала и социалното осигуряване". В същото време една от причините заводът да не работи в момента е именно протестът на работниците за неполучени стари заплати. Всъщност резултатите към края на март са последните подадени данни от публичната компания, която по закон трябваше да предостави отчета си за второто тримесечие до края на юли. Самият Валентин Захариев пък преди пет месеца каза за "Капитал Daily", че ОЦК дължи 90 млн. лв. на BNP Paribas, 75 млн. лв. на ПИБ и около 20 млн. лв. на свързани лица. От списъка с активи, които частният съдебен изпълнител предлага за продажба, става ясно, че се търси нов собственик на цеховете "Електролитен", "Мокро извличане", "Сярна киселина" и "Пържилен", както и 17 други сгради и права. Въпросните четири мощности са всъщност оборудването на цинковия завод - единственият, който би могъл да заработи сравнително лесно и да представлява някакъв интерес за потенциални инвеститори. Оловният завод на практика няма шансове, тъй като се нуждае от значителни вложения, за да се съобрази производството с екологичните изисквания. Именно затова той беше затворен през пролетта на миналата година. Цинковият завод е причината интерес към ОЦК да прояви полската компания Silesia, макар че целта й беше единствено да наеме мощностите, а не да ги купува. Въпреки неколкомесечните преговори обаче резултат досега няма. Не се говори и за обявените от правителството потенциални инвеститори с интерес към предприятието, сред които се спрягаха руска и американска компания. Интерес към ОЦК може да има КЦМ - Пловдив, тъй като се нуждае от допълнителни цинкови мощности. Покупката можело да стане чрез "Върба - Батанци", в което с по 50% участват "КЦМ 2000" и "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов. Самият Вълканов обаче неколкократно е посочвал, че няма интерес към завода. "Ситуацията не се е променила, нямам намерение да участвам в търга", потвърди отново той в неделя. От КЦМ не бяха открити за коментар. В случай че в обявения едномесечен срок не се намери купувач за завода, активите вероятно ще бъдат предложени отново, като цената трябва да бъде по-ниска. В много случаи самите кредитори участват в търгове на съдебни изпълнители, като придобиват обезпечението, а после му търсят друг собственик. Теоретично е възможно това да направи и ПИБ. В този случай са възможни няколко варианта. Например производството да бъде поверено на свързана с банката фирма, тъй като самата тя не може да се очаква да се занимава с производствена дейност. В тази връзка любопитен е един от предлаганите за продан активи. Това е "бъдещо строителство" на нов електролитен цех, за който община Кърджали е издала разрешение още през 2008 г. Най-вероятно това е част от проекта на Захариев за изграждане на нов цинков завод към ОЦК, за който по думите му е купено оборудване за 90 млн. евро. Самата инсталация е складирана на площадката на фабриката за тръби "Интер пайп" - друго неработещо предприятие на Захариев. Преди четири месеца последното влезе в процедура по принудително изпълнение на залог заради дълг на компанията майка "Интертръст холдинг" отново към ПИБ. Няма информация дали някой е купил оборудването. Какво ще стане с някога най-голямото предприятие в Кърджали ще се разбере най-рано след месец. Подновяването на работата обаче ще изисква значителна инвестиция, тъй като основните мощности са изградени още през 50-те години на миналия век, а мажоритарният собственик не ги е обновил значително. Другият вариант пък е заводът да поеме по пътя на "Кремиковци" и да бъде купен само за да се използват машините му за скрап. Схема, която много напомня съдбата на "Кремиковци" и която, между другото, се случи отново с участието на ПИБ.
Източник: Капитал (13.08.2012)

Медодобивната компания „Аурубис“ изпълнява екопроект за 7,3 млн. лв. Медодобивният комбинат в Пирдоп „Аурубис България“ изпълнява проект по оперативна програма „Конкурентоспособност на българската икономика“ за 7,3 млн. лв. Проектът включва оползотворяване на отпадъчните суровини и въвеждане на нов продукт. Предвижда се и покупка на модерно оборудване за обработка на скрап и фаялит.Субсидията съставлява половината от стойността на проекта, който се подпомага по схемата „Инвестиции в зелена индустрия“. След "Асарел медет", която спечели няколко проекта по европейски програми, "Аурубис" е втората минна компания с европейско финансиране.
Източник: Инвестор.БГ (13.08.2012)

Разпродават активи за 8,3 млн. лева на ОЦК - Кърджали Един от най-големите кредитори на завода - Първа инвестиционна банка /ПИБ/ спечели делото в съда и получи изпълнителен лист, съобщи БГНЕС в събота. Това се наложи, тъй като мажоритарният собственик Валентин Захариев не е в състояние да обслужва кредита, отпуснат от ПИБ, нито да се разплаща със стотиците металурзи и на практика доведе до закриването на комбината. Захариев е заложил като обезпечение срещу кредита половината от целия комбинат – завода за производство на цинк, а банката поиска продажбата му, за да върне парите си. Началната цена на заложените имоти, които са разположени върху площ от 326 230 квадратни метра, е 8 307 592 лв., а търгът ще се състои днес. Ако в рамките на едномесечния срок не се появят купувачи, заложените сгради и производствени съоръжения стават собственост на ПИБ и тя започва да се разпорежда с тях, обясниха вещи в процедурата, пожелали анонимност. Според тях обявената начална цена е нищожна част от средствата, отпуснати като заем срещу обезпечението. Дори да се намерят купувачи, те ще бъдат желаещи да нарежат съоръженията за скрап, а с парите от това не би се покрила дори началната обявена цена, коментираха още те. Оловно-цинковия комбинат има около 300 млн. лв. дългове. Задълженията към ПИБ са близо 54 млн. лв. Кредитът е обезпечен със сгради в завода, концентрати и оборудването за изграждане на изцяло нови мощности. Върху залога вече е наложен запор. Според запознати, идеята е банката да влезе във владение на имуществото и чрез своя фирма да го управлява. Освен към ПИБ, заводът има задължения и към още две банки - "Суис Кредит" и в БНП "Париба". Проблемите с ОЦК Кърджали тлеят от началото на март. Работниците в комбината, собственост на Валентин Захариев, не са получавали заплати от повече от половин година, което ги изкара на масови протести по улиците на града. Наложи се намеса на правителството и те получиха по заплата и половина преди Великден. Единственият инвеститор с който се преговаря тогава бе полската Силезия, призна министър Добрев. Преди него се отказаха българската Химимпорт и руска компания. Полският инвеститор обяви, че е готов да плати заплати на работниците и да вземе комбината под наем.
Източник: Класа (13.08.2012)

Най-големия стоманодобивен завод в Италия може да се наложи да спре производство Най-големият стоманодобивен завод в Италия може да се наложи да спре производство след ново съдебно решение срещу предприятия, които трябва да почистят замърсяванията, на които някои отдават високия процент на ракови заболявания. Съдията Патриция Тодисо уведоми ръководството на завода ILVA, че "не вижда предприятието да работи" по време на почистването на химикалите, изхвърлени от фабриката, и смятани за причина за екологичната и здравословна криза. Заповедта за почистването е издадена във вторник, но не призова за закриване на завода, разположен в бедния южен град Таранто. Едно от най-големите предприятия за стомана в Европа е сцена на ожесточена битка между тези, които искат то да бъде затворено и хиляди семейства, които зависят от него за работа по време на влошаващата се икономическа криза. Постановлението частично отмени предишно решение от прокуратурата от юли да затвори най-замърсяващата част на предприятието. Президентът на ILVA заяви, че заводът може да работи докато се извършват необходимите подобрения, като по този начин се защитят около 11 500 работни места. (AFP)
Източник: Други (13.08.2012)

Местният добив на горива е нараснал през 2011 г. Производството на горива в България е нараснало през миналата година. Най-впечатляващ - с една четвърт, е ръстът при добива на въглища, който се дължи основно на старта на ТЕЦ "Ей И Ес - Гълъбово" и повишеното търсене на продукцията на "Мини Марица-изток". Макар и незначително като дял от общото потребление, местният добив на природен газ също нараства благодарение на разработваните от "Мелроуз рисорсиз" находища в шелфа на Черно море. Това показва годишният бюлетин на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) за състоянието и развитието на енергетиката в България през 2011 г. През миналата година са произведени общо 36.9 млн. тона въглища, което е с 25.5% повече, отколкото през 2010 г., показва анализът на МИЕТ, който се базира на данни, предоставени от енергийните предприятия в страната. От разработваните находища в България най-голям дял имат лигнитните въглища. Те формират 93.6% от общото производство. Лидер в тази сфера е държавната "Мини Марица-изток", която произвежда 95.7% от общото количество. През миналата година компанията увеличи добива заради въвеждането в експлоатация на ТЕЦ "Ей И Ес - Гълъбово" и увеличаването на поръчките. Строежът на централата започна още през 2006 г., но приключването му се забави заради проблеми с финансирането. През юни 2011 г. ТЕЦ-ът започна търговска дейност, а в края на годината достигна пълно натоварване на двата си 300-мегаватови блока. Отчетът на компанията собственик "Ей И Ес 3С Марица-изток 1" показва, че за миналата година са похарчени 56.3 млн. лв. за горива. Тъй като лигнитните въглища са нискокалорични, извозването им на големи разстояния е икономически неизгодно. Затова "Мини Марица-изток" ограничава продажбите си в рамките на региона, където захранва с гориво четири ТЕЦ-а. Възможност за увеличаване на добива предоставя проектът за изграждане на два нови блока в държавния ТЕЦ "Марица-изток 2", който се очаква да започне догодина. Самото строителство обаче ще отнеме 5-6 години. Лигнитни въглища в страната се добиват също от мините "Бели брег", "Станянци" и "Чукурово", но делът им в общото производство е минимален. В България се произвеждат и малки количества кафяви и черни въглища (виж графиките). Иначе почти всичките добити твърди горива се използват за производство на електро- и топлоенергия (97.7%). Малки количества отиват за производство на брикети, за собствени нужди и за отопление на домакинствата. Вносът на природен газ от Русия се е увеличил с 6% през 2011 г. и е достигнал 2.8 млрд. куб.м. В същото време обаче местният добив, макар и малък, е скочил с близо 500%. Двете газодобивни компании в страната - "Мелроуз рисорсиз" и "Проучване и добив на нефт и газ", са произвели общо 443 млн. куб.м. Значителното повишение е резултат от започването на добив в находищата "Калиакра" и "Каварна", за които "Мелроуз рисорсиз" получи 10-годишни концесии в края на 2010 г. По данни на самата компания през миналата година са добивани средно по 1.2 млн. куб.м гориво на ден, което е осигурявало 18% от вътрешното потребление. "Мелроуз" продава синьото гориво основно на "Булгаргаз", по-малки количества се доставят на торовия завод "Агрополихим". Само преди две седмици дъщерното дружество на британската Melrose Resources получи още една, 6-годишна концесия за находището "Каварна-изток". В същото време до пет години ще стане ясно и какви са залежите на нефт и газ в дълбоко Черно море, след като френският добивен гигант Total в партньорство с австрийската OMV и испанската Repsol спечели конкурса за проучване на блок "Хан Аспарух". Самият договор все още предстои да се подпише. Очакванията обаче са големи, тъй като в непосредствена близост се намира румънското находище "Нептун", където бяха открити 80 млрд. куб.м природен газ, а то е три пъти по-малко по площ от "Хан Аспарух". Евентуални положителни резултати от проучванията значително ще подобрят енергийната независимост от Русия. Освен местното производство потреблението на природен газ също е нараснало през миналата година, показват още данните на МИЕТ. В страната са използвани 2.994 млрд. куб.м синьо гориво, което е с 12% повече от 2010 г. С изключение на строителството всички други сектори на икономиката са повишили потреблението. Основни консуматори остават енергийните предприятия, следвани от химическата индустрия. С 14% са нараснали продажбите и на газоразпределителните дружества. Основните играчи в сектора са "Овергаз инк", "Ситигаз България" и "Черноморска технологична компания", които са отчели ръст от съответно 8, 20 и 2%. Повишили са се доставките за промишлените предприятия и бита (съответно 23.4 и 13.3%), докато консумацията в обществено-административните сгради е спаднала с 29%. Добивът на нефт в България е в незначителни количества и остава почти без промяна през миналата година. Той се осъществява от "Проучване и добив на нефт и газ". Потреблението се покрива от внос, където основен играч е "Лукойл Нефтохим Бургас". През 2011 г. обаче бургаската рафинерия е внесла и преработила с 16% по-малко суровина в сравнение с 2010 г. Повече от една пета от произведената електроенергия в страната, която се увеличава с 8.6%, е изнесена през миналата година, става ясно от бюлетина. Най-голям производител са топлоелектрическите централи на въглища, следвани от АЕЦ "Козлодуй". Значително се е увеличил делът на енергията от вятърни генератори (22.6%), които са произвели 22.6% от електричеството от възобновяеми източници. Нараства и производството на електрическа и топлинна енергия по комбиниран начин от топлофикациите заради привеждането им в съответствие с европейските изисквания. Като цяло крайното потребление на електроенергия нараства с 4.5% на годишна база до 29.5 тераватчаса. Спаднало е обаче производството на топлинна енергия главно заради понижението при заводските централи (9.8%). Те обаче са осигурили 47.7% от общото производство, като заемат второ място след самите топлофикации (50.6%). От вложените горива за производство на топлинна енергия най-голям дял имат газообразните (52.9%). На биогоривата пък се дължи 0.4% от общото производство в сравнение с 0.1% през 2010 г.
Източник: Капитал (14.08.2012)

"Аурубис България" започва проект за оползотворяване на отпадъчни суровини и въвеждане на нов продукт в производството на стойност 7.3 млн. лв. Половината от средствата се осигуряват от Европейския фонд за регионално развитие и националния бюджет като безвъзмездно съфинансиране по оперативна програма "Конкурентоспособност" за инвестиции в зелена индустрия. Проектът ще бъде изпълнен на няколко части за срок от 20 месеца. Материали за строителството Целта е да се въведе в експлоатация ново оборудване за обработка на скрап и фаялит (железен силикат) в завода на германската група Aurubis в Пирдоп. Фаялитът се получава при преработката на шлаката с цел извличане на остатъчната мед в нея. Макар че е безвреден, той се третира като отпаден продукт. В същото време може да намери приложение най-вече в строителната индустрия, например като инертна добавка при производството на цимент. Железният силикат може да се преработва на гранули, които да се използват като абразив, или на камъни, които заради по-голямото си тегло са много подходящи за укрепване на речни брегове и изграждане на други хидротехнически съоръжения. Въпреки че отстраненият фаялит в Пирдоп е намалял с над 30% между 2004 и 2010 г. заради разширяването на флотационната система за шлака, което завърши през есента на 2010 г., компанията очаква количеството му да нарасне. Новият проект ще помогне за оползотворяване му. "Аурубис България Линк досие "Аурубис България" е медодобивен завод на германската ... Цялото досие " е най-големият преработвател на вторични суровини на мед в Югоизточна Европа и ние непрекъснато инвестираме в ново оборудване, за да осигурим най-модерния стандарт за рециклиране по устойчив път", каза изпълнителният директор на компанията Никола Треан при подписване на договора. Усещане за криза Кризата в Европа и икономическата несигурност в света са се отразили на резултатите на групата, показва отчетът за третото тримесечие на финансовата година, която започва през октомври. В българския завод е бил преработен 6% по-малко меден концентрат (259 хил. т) отколкото година по-рано, въпреки че за деветте месеца има повишение от 5% до 773 хил. т. Без промяна остава количеството произведена катодна мед за тримесечието - общо 57 хил. т. Като цяло звеното за производство на първична мед, към което принадлежи българското предприятие и което включва също заводите в Хамбург и Олен (Белгия), е увеличило леко брутните си приходи за деветмесечието, а оперативната печалба преди данъци е скочила с цели 29% до 6.3 млрд. евро. Цялата група също отчита леко повишение на брутните си приходи за деветте месеца, а оперативната печалба преди данъци нараства с 13% до 147 млн. евро. Само за третото тримесечие обаче оперативната печалба спада с 24%, а нетният резултат е с 59% по-нисък и е в размер на 33 млн. евро. Според Aurubis дълговата криза в Европа, бавното възстановяване в САЩ и несигурността за растежа в Китай се отразяват на пазарите на мед. Значителен спад се наблюдава при продажбите на медни продукти, особено в Южна Европа.
Източник: Капитал Dаily (14.08.2012)

ThyssenKrupp продължава да продава активи, за да се облекчи натискът Германският стоманодобивен гигант ThyssenKrupp отчете нетна загуба през миналата година, засегната от разходите по разширяването в Бразилия и САЩ, което имаше обратен ефект на фона отслабващото търсене и покачването на цените на суровините. По тази причина, компанията сега стяга колана, за да намали дълга си и да се съсредоточи върху европейските си операции, като продава подразделението си за неръждаема стомана и иска да продаде предприятията в Бразилия и САЩ. Освен това, компанията заяви на 10 август, че е в напреднали преговори да продаде строителните си операции Construction Group и иска да продаде италианската Berco, която прави ходови части за тежко машинно оборудване. А тези мерки за повишаване на надеждите за по-нататъшно намаляване на дълговете, нетният финансов дълг падна до 5.8 млрд. евро през юни от 6.38 млрд. евро един месец по-рано. Компанията също така прогнозира, че търсенето на стомана в Европа ще падне с около 5% през 2012 г., което точно съвпада с наскоро понижената прогноза на EUROFER. Немската стоманодобивна федерация смята, че спадът на новите поръчки за плоски стоманени продукти е достигнал дъното, но предупреди, че еврозоната трябва да разреши кризата си преди едно дългосрочно възстановяване. (Steelguru)
Източник: Други (15.08.2012)

Sumitomo ще изгради съвместно предприятие за специални дълги стоманени продукти в Индия Mukand Limited и Sumitomo Corporation са се договорили за създаването на съвместно предприятие за вторична преработка на специални дълги стоманени продукти в Индия. Новата компания ще поеме бизнеса на Mukand за вторична преработка на специални дълги стоманени продукти за около 2525 милиона рупии, и ще продължи да оперира сегашната завод на Mukand за известно време след създаването на новата компания. Производственият капацитет е 6000 метр. тона на месец. Новата компания планира да незабавно да започне изграждането на нов завод в Лонанд, област Сатара, щат Махаращра, с цел да разшири производствения капацитет в отговор на нарастващото търсене. Новата компания ще извършва вторична преработка на специална и дълги продукти от неръждаема стомана от горещо валцувани дълги продукти, предоставени от Mukand и ще осигурява продукция предимно за производителите на автомобилни части. Обединявайки производството и инженерни способности на Mukand и опита в продажби и управленското ноу-хау на Sumitomo Corporation, новата компания ще се стреми да заеме водеща позиция на индийския пазар за специална стомана. (Steel Guru)
Източник: Други (16.08.2012)

ArcelorMittal отнася проблема с мините в Джаркханд към Център Не напредвайки по своето предложение проект на стойност 500 млн. рупии в Джаркханд, ArcelorMittal иска помощ от централната власт за да ускори получаването на право за добив в щата. Повдигайки въпроса за необичайното забавяне при получаване на разрешителното за мините Karampada в Singhbhum, ArcelorMittal каза на Стоманеното Министерство, че "всички изисквания са изпълнени, но разрешителното Stage Forest не е издадено от 24 месеца." ArcelorMittal се свърза с управата на Джаркханд през 2005 г. за създаване на 12-милиона тонен завод за стомана при прогнозна стойност 12 млрд. долара (500 млн. рупии). Централната власт в страната е дала разрешение за отпускане на лиценза на ArcelorMittal над 662.95 хектара земя в региона Karampada през 2010 г. Мината се оценява на 200 тона резерв от желязна руда. Според стоманодобивното министерство, след като световният гигант повдигна въпроса за закъсненията, секретарят по стоманата Чаудари е призовал държавното управление да има единна система за разглеждане на такива молби. Правителството на Джаркханд, от своя страна, заяви, че очаква решение в подобни случаи. (Business Line)
Източник: Други (17.08.2012)

Добивната индустрия расте и през 2011 г. Добивната индустрия в България е продължила да расте и през 2011 г., въпреки че не е успяла да достигне предкризисните си нива. Добивът на полезни изкопаеми е достигнал 91.95 млн. тона, което е с 13% повече, отколкото през 2010 г., но все още е под рекордните 102.56 млн. тона за 2008 г. Стойността на произведената продукция пък се е увеличила с 21% до 2.8 млрд. лв., което е близо 4% от брутния вътрешен продукт и за което принос имат всички подотрасли - въглища, метални руди и т.н. Това показват данните на Българската-минно геоложка камара (БМГК), които бяха представени за Деня на миньора на 18 август. Добър сигнал е възстановяването при добива на строителни материали, който пострада най-силно от кризата. Водещи за отрасъла остават въглищата и металните полезни изкопаеми, които са осигурили 74% от добитите количества. В процентно отношение най-много се е увеличил обемът на добитите течни горива - с 478%. В тази област работят само две компании - "Мелроуз рисорсиз" и "Проучване и добив на нефт и газ", макар че проучвания се правят от доста повече дружества. Според публикуваните наскоро данни на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма фирмите са произвели общо 443 куб. м природен газ и 22 хил. т нефт. Значителният ръст при газа се дължи основно на "Мелроуз рисорсиз", която започна добив от черноморските находища "Калиакра" и "Каварна" в края на 2010 г. По отношение на нефта добивът в България е минимален и почти не се е променил през 2011 г. По данни на камарата с най-добри производствени резултати в подсектора на течните горива за миналата година е "Овергаз инк.", която е собственик на пет газоразпределителни дружества и лидер в тази област. Компанията е увеличила доставките на синьо гориво с над 5% до 2.2 млрд. куб. м, а приходите й са нараснали с 26% и са достигнали 722.4 млн. лв. Много се е повишило и производството на въглища (главно лигнитни). Според предварителните данни на НСИ добитото количество е нараснало с 21%. Причината за това е увеличеният добив в "Мини Марица-изток" след влизането в експлоатация на ТЕЦ "Ей И Ес - Гълъбово". Това се е отразило и на резултатите на държавното предприятие, като приходите му са се повишили с 25% до 552.4 млн. лв., а печалбата е скочила 2.5 пъти и е достигнала 21.4 млн. лв. Като цяло добивът на въглища е вторият по големина подсектор по стойност на произведената продукция - общо 808.3 млн. лв. за 2011 г. Най-значителен принос към брутния вътрешен продукт на страната продължава да има производството на метални руди, което е осигурило над половината от общия обем, отчетен от минните предприятия. През миналата година фирмите в този подотрасъл са произвели продукция за 1.5 млрд. лв., или с 25% повече, отколкото за 2010 г. В същото време добитата руда се е увеличила с 4%, т.е. голяма част от увеличението е ценово. Рудодобивните компании очаквано държат и топ позициите по приходи в отрасъла, като за най-добри производствени резултати за миналата година БМГК отличи "Елаците-мед". Последните налични данни в Търговския регистър за нея обаче са за 2010 г. и показват 492.7 млн. лв. приходи, с което се нарежда на второ място след "Асарел-Медет" с резултат от 509.8 млн. лв. През миналата година значителен ръст отбелязва "Челопеч майнинг". Приходите на златодобивната компания са се повишили с повече от 65% през 2011 г. и са достигнали 299.1 млн. лв. Така от загуба за предходната година дружеството не само излиза на печалба (158.6 млн. лв.), но и постига рекордно висока рентабилност на приходите - 53%. През миналата година бяха изпълнени няколко интересни инвестиционни проекта в сектора. "Асарел-Медет" въведе уникална за страната инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед от руднични води, която позволява извличане на почти 100% от полезния компонент и помага за максималното оползотворяване на природните ресурси. Самото производство е без отпадъци и на практика представлява пречистване на водите. Освен това получаваната мед е с борсова чистота (99.99%) и значително повишава добавената стойност на предприятието. Инвестицията е за 40 млн. лв. и се очаква да се изплати за четири години. В "Челопеч майнинг" пък беше сменена системата за добив от т.нар. подетажно обрушаване към камерна система със запълнение. Основният проблем на стария метод е, че след години води до пропадания, докато по новата система изкопите се запълват и релефът не се променя. Освен това се намалява "загубата" на метал - от около 20-30% преди до 3-5% по новата технология.
Източник: Капитал (20.08.2012)

Стачка в "Мини Марица" до месец, ако няма договор Лидерът на КНСБ Пламен Димитров е заявил пред премиера Бойко Борисов, че ако до края на август не бъде подписано споразумението за колективен трудов договор за "Мини Марица-изток", ще започне подготовка за ефективни стачни действия. Той припомни, че срокът на стария е приключил на 1 април т.г. Валентин Вълчев, председател на миньорската организация към КНСБ пък заяви, че за второто тримесечие на тази година ръководството е намалило със 7%, или с около 2 млн. лв. средствата за допълнително трудово възнаграждение. От своя страна министър-председателят е обещал да направи всичко възможно до края на месеца в дружеството да има колективен трудов договор. Борисов е гарантирал, че до парламентарните избори догодина Българският енергиен холдинг и най-голямото въгледобивно предприятие "Мини Марица-изток" ще останат 100%собственост на държавата. По-късно изпълнителният директор на "Мини Марица-изток" инж. Евгени Стойков обяви пред журналисти, че преговорите на ръководството на дружеството със синдикатите за подписване на нов колективен трудов договор вървят по график. Запазват се всички привилегии на миньорите в проекта за нов колективен трудов договор, подчерта инж. Стойков и призова към компромис и от двете страни. Зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Евгения Харитонова пък обяви, че трудностите по доставката на резервни части и консумативи за производствената дейност в предприятието ще бъдат преодолени. До края на август официално ще бъде пусната в експлоатация сероочистващата инсталация на блокове 5 и 6 в ТЕЦ "Марица-изток 2".
Източник: Дума (20.08.2012)

TATA Steel увеличава капацитета си от ферохром и силиконов манган Подразделението на TATA Steel за феросплави и минерали планира да добави 55.000 тона производствен капацитет от ферохром и силиконов манган в Gopalpur and Nayagarh of Odisha до 2014. Компанията, която получи екологично одобрения за проекта Gopalpur най-вероятно ще започне строителството в най-скоро време. Компанията казва в годишния си счетоводен отчет, че има планове да повиши производството на фероспалви. По 55 000 тона ферохром и силиконов манган се очаква да се произвеждат в Gopalpur and Nayagarh респективно до 2014. FAMD(Ferro Alloys and Mineral Division- Подразделение за феросплави и минерали) е шестият по големина производител на високо въглероден ферохром в света,с дял на вътрешния пазар от 25%, а на световния с -5%. Според годишния доклад на компанията, феросплавите и минералите отбелязват 3% ръст в нетните продажби, възлизащи на 2100 индийски крори за 2012, в сравнение с 2045 крори преди година.(Economic Times)
Източник: Други (20.08.2012)

Franco-Nevada и Inmet договира финансиране на стойност 1 млрд. долара за направление за благородни метали на проекта Cobre Panama Franco-Nevada Corporation и Inmet Mining Corporation обявиха днес, че техните дъщерни дружества са се споразумели за условията по направлението за благородни метали от медния проект Cobre Panama в Панама, едно от най-големите находища в света за мед, злато, сребро, молибден и порфирий,който се изграждат в момента. Inmet притежава 80%, а Korea Panama Mining Corp. (KPMC) 20 % от Minera Panama, S.A. (MPSA), която притежава и разработва проектът. Сделката е получила необходимите одобрения от съвета на директорите и съгласието на KPMC. Franco-Nevada (Барбадос) Corporation, е изцяло притежавано от Franco-Nevada дъщерно дружество, ще предостави депозит от 1 милиард щатски долара, обезпечен със залог на акциите на Inmet в MPSA, които ще бъдат използвани да се финансира една част от капиталови разходи на проекта Cobre Panama. (www.sacbee.com)
Източник: Други (20.08.2012)

Стачка вдигна цената на платината до 6-седмичен връх Кървавата стачка в мината за платина в Южна Африка доведе до повишаване на цените на благородния метал в понеделник до шестседмичен връх, предава Ройтерс. Тройунцията с цена от 1 477,50 долара вече е с повече от 0,9% по-скъпа отколкото в петък, като в рамките на една седмица цената се повиши с около 100 долара, Ако ситуацията в мината Марикана се успокои отново, има вероятност цените да спаднат значително, смята Питър Фунг, главен дилър на Wing Fung Precious Metals. "Търсенето на платина не е голямо", добавя той. Операторът на мината Lonmin, третият по големина в света производител на платина, е поставил ултиматум на служителите си. Ако те не се върнат на работните си места до понеделник, ще бъдат уволнени. През миналата седмица по време на сблъсъци между полицията и протестиращите миньори бяха убити 34 демонстранти, 78 бяха ранени, а 259 са арестувани. Полицейският комисар Рия Фийега обясни, че силите на реда са били принудени да прибегнат до сила, за да се предпазят от демонстрантите. Сегашната стачка и сблъсъците засегнаха значително добива в мината, посочва AP.
Източник: Reuters (20.08.2012)

НЕК и "Мини Марица Изток" имат нови директори Националната електрическа компания (НЕК) и "Мини Марица-изток" имат нови изпълнителни директори от понеделник. Според съобщение на министерството на икономиката и енергетиката оставката на досегашния временен директор на НЕК Иво Лефтеров е била приета от енергийния министър Делян Добрев, а Евгени Стойков е бил освободен като изпълнителен директор на "Мини Марица-изток". Мястото на Лефтеров ще бъде заето от Крум Анастасов, който е с дългогодишен стаж в енергетиката, а до момента на назначението си е ръководител управление "Регулиран пазар" в НЕК. Преди това той е работил в "ЧЕЗ Разпределение България". Анастасов е завършил Техническия университет в София, специалност "Електрически мрежи и централи". Специализирал е икономика, мениджърски умения и лична ефективност в Центъра за професионално обучение към KPMG Advisor и Eagle’s Flight Creative Training Exellence Канада, както и бюджетиране в Нов български университет. От съобщението обаче не става ясно дали Анастасов е спечелил конкурса за избор на изпълнителен директор, който беше обявен от Българския енергиен холдинг (БЕХ), или е назначение на министъра. В конкурса бяха подали кандидатури седем участника, но по неофициална информация никой от тях не е отговарял на изискванията. Самият Лефтеров беше временно изпълняващ длъжността, след като неговият предшественик Михаил Андонов беше назначен за изпълнителен директор на БЕХ в края на март. На мястото на Евгени Стайков в минното дружество пък е назначен Теодор Дребов, като според съобщението на министерството смяната се налагала, за да се подобрят координацията и темпото на работа. Дребов е минен инженер. Бил е директор на държавните мини "Антрацит" и "Бобов дол". Последната му месторабота е в дирекция "Природни ресурси и концесии" в МИЕТ. Причината за смяната на Стайков обаче може и да е заради злоупотребите при провеждането на обществени поръчки, които бяха констатирани от Държавната финансова инспекция преди месец.
Източник: Капитал (21.08.2012)

Канадска компания регистрира "златно" откритие в Трън "Евромакс сървисиз" е подала искане за регистриране на търговско откритие за златно-сребърното находище край Трън, което ще й даде право на концесия за добив. Компанията вече е приключила сондажите на мястото и е получила резултатите от анализите, стана ясно от публикуваното съобщение на сайта на канадската Euromax Resources, която е собственик на българското проучвателно дружество. Подаването на заявление за търговско откритие означава, че резултатите са положителни и добивът ще бъде икономически изгоден. "Все още се уточнява най-подходящият метод за работа", каза старшият вицепрезидент по проучванията Димитър Димитров. От компанията отказаха да посочат какви са запасите край Трън, тъй като докладът все още не е минал през икономическото министерство. "Предстои да се насрочи дата за разглеждането му и след като бъде одобрен, ще стартираме процедура за ОВОС", уточни административният мениджър Ина Михайлова. Проучванията край Трън започнаха през 2003 г. и се провеждат в седем участъка, разположени на Малкия хълм (в южната част на находището) и Големия хълм (в северната част). В тях влиза и старата мина "Злата", която беше изоставена в началото на 70-те години на миналия век. Самото находище е уникално по своите характеристики. Макар че съдържанието на металите като цяло не е голямо, видът на рудата позволява да се извлича голяма част от тях, и то при сравнително ниски енергийни разходи. Междувременно Euromax Resources публикува резултатите от проучванията на няколко от участъците, като най-високо съдържание на злато е открито при един от сондажите в "Надежда" на Големия хълм (1.45 г/т). В началото на май компанията обяви, че в участъка КД на Малкия хълм е открито и високо съдържание на сребро (975 г/т). В находището е намерен и волфрам, но все още няма информация дали добивът му е рентабилен. Съгласно Закона за подземните богатства, след като регистрира търговско откритие, "Евромакс сървисиз" ще има право да получи концесия за добив от находището. Все още не се знае дали компанията ще го разработва сама, или ще го продаде, както направи с два други свои проекта в България - "Брезник" и "Ракитово". Това стана чрез сделка за "Трейс рисорсиз" - друго дъщерно дружество на канадската фирма, което притежава правата за находищата. Купувач стана "Асарел-Медет", а цената на договора беше 3.5 млн. канадски долара (около 5.3 млн. лв.). За "Брезник" има стартирана процедура за концесия, а за "Ракитово" е регистрирано геоложко откритие. Около сделката преди три месеца Димитър Димитров коментира , че за момента не се търси купувач за трънското находище. По принцип Euromax Resources е специализирана в проучвания, а основните й проекти са в България, Сърбия и Македония. Наскоро обаче компанията даде сигнал, че смята да разшири дейността си и към добив. Плановете й засега включват медно-златното находище "Иловица" в югоизточна Македония, за което фирмата наскоро получи концесия.
Източник: Капитал (21.08.2012)

Apple стана най-скъпо оценената компания на всички времена, предадоха световните агенции. Пазарната капитализация на технологичния гигант достигна 623 млрд. долара в понеделник. По този начин производителят на компютри и електронни устройства подобри рекорда от 620.58 млрд. долара, поставен от софтуерния гигант Microsoft през 1999 г. Новината, че Apple е най-скъпата компания в историята, дойде в навечерието на очакваното пускане на iPhone 5, както и вероятно на по-малък и по-евтин модел iPad. Представянето на новия смартфон е насрочено за 12 септември, уточнява Bloomberg. Акциите на Apple достигнаха цена от 664,74 долара при търговията си в понеделник в Ню Йорк, преди да се понижат до нива от около 663 долара в края на сесията. Това е с 14,98 долара, или 2.3% повече от котировките в края на петъчната търговия на "Уолстрийт", отбелязва ВВС. Apple e компанията с най-голяма пазарна капитализация в света от края на миналата година. Сега стойността й е с 53% повече от компания №2 в класацията - петролния гигант ExxonMobile. Сравнението с Microsoft от годините на интернет бума обаче не отчита натрупаната инфлация, отбелязва "Асошиейтед прес". Ако се вземе предвид инфлацията, на 30 декември 1999 г. Microsoft е струвала 850 млрд. долара днешни пари. Сега стойността на концерна, създаден от Бил Гейтс, е "едва" 257 млрд. долара. Новият iPhone 5 ще има по-голям екран и ще е по-тънък от предходните модели, допълва Bloomberg. Освен това смартфонът ще работи с безжични мрежи от ново поколение, въведени от оператори като Verizon Wireless и AT&T Inc. в САЩ. Компанията се надява да продаде 250 милиона устройства от новия модел смартфон, допълва агенцията
Източник: Други (21.08.2012)

BHP Billiton отчете 35% спад в печалбата си Най-голямата компания от миннодобивната промишленост в световен мащаб - BHP Billiton, отчете спад от 35% на годишната си печалба. Това стана след като англо-австралийският производител беше принуден да преоцени в посока намаление стойността на активи от шистов газ и никел заради падащите цени на суровините, пише агенция „Блумбърг“. Чистата печалба на компанията е в размер на 15,4 млрд. долара за финансовата година, приключваща на 30 юни. За сравнение, за същия период миналата година BHP е отчела чиста печалба от 23,6 млрд. долара. Въпреки това обаче сегашният резултат надхвърля прогнозите на анализаторите, които очакваха размерът на печалбата да е 14,6 млрд. долара. Компанията отложи изпълнението на проекта си за разширения на добива на мед и уран в Южна Австралия, заявявайки, че ще се стреми към по-ниски разходи. Отписването на активи на стойност 3,3 млрд. долара накараха главният изпълнителен директно на BHP Мариус Клопър да се откаже от годишния си бонус. Той заяви, че текущи пазарни условия, включително падналите цени на суровините и по-високите капиталови разходи, са довели до решението за отлагането на инвестиционни планове и намаляване на разходите.(Bloomberg)
Източник: Други (22.08.2012)

Създадената през 2006 г. Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) обединява големите предприятия, консуматори на електрическа енергия и природен газ, като целта е да представлява техните интереси в комуникацията с държавните структури. В организацията членуват компании като „Актавис“, „Алкомет“, „Амилум България“, „Асарел Медет“, „Аурубис“, „Берг Монтана Фитинги“, „Биовет“, „Готмар“, „Дружба стъкларски заводи“, „Елаците Мед“, „Каолин“, „КЦМ“, „Рока България“, „Свилоза“, „Солвей Соди“, „Стомана Индъстри“ и др. Почти два месеца след поскъпването на тока, което за бизнеса беше неочаквано с 16%, потърсихме коментар от председателя на федерацията Константин Стаменов за ефекта върху най-големите енергийни потребители и за мерките, предлагани от бизнеса за компенсиране на техните загубите. - Какви са изчисленията на бизнеса за ефекта от скъпия ток върху производствените разходи и дали поредното поскъпване на горивата не утежнява допълнително ситуацията за предприятията от федерацията? Като енергоинтензивни производства предприятията от федерацията са зависими основно от цените на тока и природния газ. Очаквам, че ще има свиване на произвoдства, а при някои предприятия дори спиране и фалити. Цените на горивата се отразяват основно върху транспорта за доставка на суровини и за реализирането на нашата продукция, но това не е така драматично. Увеличението на цените на електроенергията обаче се оказа сериозен проблем за предприятията и ефектът от него ще се усети най-ясно в крайните производствени резултати за 2012 година. По предварителни прогнози спадът в производството тази година ще достигне до 30-40%, въпреки че силно се надявам този спад да не бъде отчетен от всички компании. На този етап обаче данните са притеснителни. Големият проблем е, че се усеща едно повторение на кризата от 2008 г., започнала със спад в поръчките, на което сме свидетели от началото на тази година. Разликата преди и сега е в това, че докато преди 2008 г. имахме няколко поредни години на растеж и на печалба, сега имаме няколко години на загуба. - Значи поскъпването на тока е поредният шок за индустрията, още един „пирон в ковчега“, както се казва? Малко силно казано, защото за разлика от малкия бизнес големите в индустрията винаги имат възможност да оперират с кредити, които получават значително по-лесно. Проблемът е, че и този ресурс се изчерпва, защото ако за последните три години компаниите максимално са оптимизирали разходите си, то става все по-трудно да финансираш дейността си без положителен резултат. Въпреки че през 2011 г. немалка част от предприятията успяха да възстановят нивата на производство като обеми от предкризисната 2008 г., приходите им останаха значително по-малки. Потреблението бе свито и цените на реализираната през миналата година продукция бяха далеч по-ниски от нивата преди четири години. И през миналата година повечето предприятия от нашата федерация останаха на загуба. При очакваното намаляване на производствените обеми през тази година с 30-40%, вероятно ще се стигне до нивата през 2009 г., или ако обобщя – трудна година за тежката индустрия. - Не помагат ли инвестициите в енергоефективни системи, които някои от предприятията направиха през последните години? Да, подобни инвестиции бяха направени, но в условия на криза те не помагат. Всички предприятия от федерацията са първокласни инвеститори. Повечето от тези инвестиции са свързани с кредити, които трябва да се обслужват. А когато продукцията ти не се продава и имаш спад в приходите, тези разходи натежават допълнително. - При тази ситуация какви антикризисни мерки предлагате? Нашата федерация е член на Консултативния съвет по индустриална стабилност към министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с когото имаме регулярни срещи всеки месец . На този етап сме предложили няколко антикризисни мерки, които се прилагат успешно в някои европейски държави. Така например в редица големи държави като Германия, Франция, Австрия се прилагат модели, при които се намалява таксата „зелена и кафява енергия“, която компаниите от тежката индустрия плащат като крупни потребители на енергия. Нашето предложение е тази такса да бъде намалена, за да компенсира поскъпването на тока. Сега тази такса е фиксирана на мегаватчас и колкото повече енергия се консумира, толкова повече плащат предприятията. Въпреки че нашите предприятия са инвестирали значителни средства в енергоефективност, самите производства са такива, че разходите за ток са определящи. Предприятията са подложени на ограничения по количество на изразходваните вредни емисии, плащаме акциз върху енергията, правим инвестиции по комплексните разрешителни и плащаме по-скъп ток поради когенерациите и енергията от ВЕИ. Затова настояваме за намаляване на таксите за зелена и кафява енергия. Искаме да оцелее българската индустрия, която създава най-високата добавена стойност за икономиката на България. На едно работно място при нас съотвестват четири работни места в обслужващи отрасли като енергетика, финанси, логистика и т.н. Много по смислено икономически е България да произвежда и изнася повече продукти с висока добавена стойност. Ако изнасяме суровини и енергия губим обороти и работни места от нашата икономика. Най-удачен за нас е моделът на Австрия, при който такса „зелена енергия“ е двукомпонентна – твърда годишна еднократна сума плюс променлива част. Променливата се изчислява като процент от таксата за пренос на ток, а не върху киловатчасите използвана енергия. Тя съставлява 17% от такса пренос, което е значително облекчение, защото преносът на тока с високо напрежение струва значително по-малко от преноса за средно напрежение и ниско напрежение. Като тази преференция се отнася само за големите енергийни потребители, поставени са и други изисквания, които отсяват фирмите, които могат да плащат по-ниска такса „зелена енергия“. Тези модели са защитени пред Европейската комисия и са одобрени. - Има ли индикации министър Добрев да се ангажира с въвеждането на подобен модел в България? Ние сме представили своите предложения. След като направят необходимите разчети, очакваме отговор от администрацията. Друго предложение направихме и във финансовото министерство по повод акциза на природния газ, използван за отопление и моторно гориво, въведен от първи юни тази година. Миналата седмица имахме среща по този повод в Министерството на финансите. Тъй като самата европейска директива въвежда сценарий, при който отделните държави членки могат да въведат тези нови акцизи от началото на 2014 г., в момента ние разглеждаме евентуалния ефект, който отлагането на новите ставки би имал върху бюджета и възможността за отлагане. Директивата дава възможност увеличението на акциза да стане на два етапа, като първоначално то е минимално и едва от 2014 г. се стигне до окончателната ставка. Сега този акциз в пълния си размер е 10 стотинки на гигаджаул при газа за отопление и 85 ст. при горивото за автомобилите. Дискутирахме и акциза за тока, който за стопанско потребление е 1 евро/Мвтч от 1 януари 2010 г. В директива 2003/96/ЕО минималната ставка е 0,5 евро/Мвтч. След като финансовото министерство провери дали и как отлагането на този акциз ще се отрази върху приходите и дали това ще се окаже поносимо за бюджета през следващата година, едва тогава ще разберем дали нашето предложение ще бъде прието от кабинета. В по-дългосрочна перспектива очакваме решението и на Европейската комисия, която дебатира по новите разходи за покупка на парникови емисии, които допълнително ще натоварят цената на тока. В момента в заключителна фаза са дебати за допустимата държавна помощ за индустрията, свързана с предотвратяването на „carbon leakage” (въглеродно изтичане). Това е очакваният негативен ефект от ограниченията в емисии в ЕС – преместване на инвестиции към държави, които не прилагат ограничения като Турция, Китай и т.н. Целта е да бъдат компенсирани енергоинтензивните индустрии до размера на поскъпването на електроенергията в резултат на емисиите, купени от електроцентралите. В крайна сметка за нас е важно да се приложи механизъм за известно компенсиране на поскъпването на цените на тока от началото на следващата година заради ангажиментите по изкупуването на карбонови емисии, с които са натоварени тежките индустриални предпирятия, определяни като големите замърсители.
Източник: Инвестор.БГ (23.08.2012)

Midrex подписва споразумение с CERI за създаване на DRI проекти в Китай Midrex Technologies Inc Midrex Metallurgical Services Limited, Capital Engineering и Research Incorporation Limited съобщиха, че трите компании са подписали споразумение за сътрудничество да работят заедно за промотиране, развиване, проектиране, построяване на MIDREX централи за директно валцоване в Китай. Тези бъдещи фабрики, производители на желязо ще произвеждат валцувано желязо, като оползотворят огромните ресурси на страната, включващи железни руди, природен газ и въглища в допълнение на отходните газове, произведени в предложените от Китай съществуващите коксови пещи. DRI е продукт с висока чистота, който се използва в стоманодобива. Той може да се употреби, за производството на стомана както в електрически пещи така и в доменни пещи, така че това в основаните на кислород пещи да подобри цялостния процес. Употребата на DRI в стоманодобива съществено намалява бъглеродните емисии, увеличава капацитета и подобрява качеството на продукцията. Midrex Technologies Inc, дъщерна компания на Kobe Steel Limited е световният лидер в тази технология. През 2011 80% от световното производство на DRI, възлизащо на 64 милиона, е постигнато чрез шахтови, които използват директен процес на валцоване (Direct Reduction Process) на MIDREX. Повече от 11 милиона тона от новия годишен капацитет на MIDREX ще бъде въведен в експлоатация в рамките на следващите две години. Midrex поддържа, развива, продава и поддържа технологията за директно валцоване в световен мащаб. (Steelguru)
Източник: Фирмена информация (23.08.2012)

London Mining с добри пазарни позиции след като производството на железни руди в Marampa се повишава плавно London Mining държи добри позиции за момента, благодарение на Marampa водещата за компанията мина за желязна руда в Сиера Леоне, която се развива гладко и стабилно, на продължаващите преговори със стратегически партньори на Marampa, както и на следващия си мащабен проект за желязна руда, Isua в Гренландия. Компанията оповести данни за търговските си операции и кратък обзор на временните си финансови резултати. Главният изпълнителен директор на компанията Graeme Hossie каза, че Marampa е на път да произведе 1.5 милиона тона руда през следващата година, като по този начин ще достигне капацитет от 5 милиона тона годишно (Mtpa) през третото тримесечие на 2013 г. Плановете за разширяване на Marampa вървят добре. Това е растеж с малки стъпки. Действията за достигане на производство от 5 милиона тона годишно през третото тримесечие на 2013 вървят по график. Той изяви удовлетворение от финансовото състояние на групата, която показва стабилен баланс: Към края на първото полугодие, London Mining държи 91 млн. щатски долара в банката, и само тази сума е достатъчна за пълното финансиране на 5те милиона тона добив от мината Marampa (www.proactiveinvestors.co.uk)
Източник: Други (24.08.2012)

"Русал" съкращава алуминиевото производство Съветът на директорите на най-големия производител в света на алуминий – руската компания "Русал" - одобри дългосрочна програма за поетапна замяна на неефективните мощности за производство на първичен алуминий. Старите инсталации ще бъдат заменени от съвременно конкурентно производство. До 2018 година общото производство на алуминий от "Русал" ще бъде съкратено с 275 хиляди тона. До края на 2012 година ще бъдат съкратени 150 хиляди тона. Електролизните производства ще бъдат съкратени заради високите цени на електроенергията. Според компанията ще се приложат различни решения на проблема с освобождаването на работна ръка. Едно от тях е обучението и пренасочването на кадрите и работа съвместно с държавата за разрешаване на проблемите с работниците "Русал" е един от лидерите в световното алуминиево производство. Компанията осигурява около 10 процента от алуминия в света. В нея работят около 76 хиляди души. (ИТАР-ТАСС)
Източник: Други (27.08.2012)

Порт Лом поставя рекорди по обработени товари. Само през юли са обработени 83 947 тона. През кейовете на порта за първите 7 месеца на годината са преминали общо 285 323 тона товари - с 11% повече спрямо 2011 г. Увеличението е при всички товари, но най-висок е ръстът на зърнени храни, въглищата, изкуствените торове и металите.
Източник: Стандарт (27.08.2012)

1206 лв. среден доход за миньор Минималните осигурителни прагове в добивната промишленост през 2013 г. ще се увеличат средно с около 4%. Това съобщи председателят на федерацията на миньорите към КНСБ Валентин Вълчев. Работодателите и синдикатите в сектора са подписали споразумения и са ги внесли в Министерството на труда. Във въгледобива минималните суми за начисляване на осигуровки за пенсия, безработица, общо заболяване, трудова злополука ще се увеличи с 5%. В бранша са заети около 12 300 души. Средният им осигурителен доход е 1206 лв., показват данните на НОИ за периода януари-май. Преговорите за новите размери на минималните осигурителни прагове приключват на 31 август. Досега повечето браншове договoриха ръст между 3 и 5 %. Най-голямо е увеличението за нискоквалифицираните горски работници, каквито са 28% от заетите в отрасъла. За тях минималните доходи ще скочат с 35%.
Източник: Труд (27.08.2012)

Акциите на Baoshan Steel нараснаха след обявеното обратно изкупуване Акциите на Baoshan Steel, най-големият производител на стомана в Китай, се покачиха, след като обяви обратно изкупуване на акции, в опит да увеличи доверието на инвеститорите. Акциите на компанията скочиха с 10% до 4.48 юана на Шанхайската фондова борса. В понеделник, фирмата заяви, че планира да изкупи обратно акции на стойност 5 млрд. юана (786 млн. долара), по 5 юана всяка. Компанията също отчете нетна печалба от 8.39 млрд. юана за тримесечието от април до юни, подсилено от продажбата на активи, спрямо нетна печалба от 2 млрд. юана през същия период година по-рано. Китай е втората по големина икономика в света, и най-големият потребител на стомана. Но темпото на икономическия растеж се забави в последно време, спадайки до най-лошото си ниво от три години през второто тримесечие. Забавянето доведе до спад в търсенето на стомана, както и спад в цените. Комбинацията от тези фактори удари печалбите на китайските стоманопроизводители. В последния си отчет, Baoshan Steel заяви, че с изключение на еднократните елементи, нетната печалба за първата половина на годината е спаднала с 53% спрямо миналата година. (BBC)
Източник: Други (29.08.2012)

Афганистан отваря втори завод за стомана в Херат Вторият завод за стомана Афганистан започна да функционира давайки на страната допълнителни 5% капацитет, за да задоволява потребността си от стомана. Анварул Хак Ахади, министър на търговията и промишлеността на Афганистан, заяви, че създаването на завода в западната провинция Херат ще помогне на страната да намали вноса на желязо и стомана, а също и ще осигури повече възможности за заетостта на афганистанците. Той каза, че фабриката има ефект както за Херат, така и за икономиката на цялата страна. Вторият завод на страната е на стойност 8 млн. долара, до голяма степен финансиран от афганистански търговец и в него работят 100 души. Управителят на Дауд Саба Херат заяви, че е оптимист за ръста на търговията в Херат, казвайки, че все повече усилия ще бъдат положени, за да се стартират други проекти. Управителят на завода Есматуллах Вардак заяви, че предприятието произвежда основно пръти и колове за строителството от старо желязо. Като цяло той вече е инвестирал 25 млн. долара в завода. (Tolonews)
Източник: Други (30.08.2012)

Qatar ще гласува против офертата за Xstrata Qatar Holding, вторият по големина инвеститор в Xstrata, ще гласуват срещу офертата на Glencore за добивната компания на стойност 31 млрд. долара, освен ако не подобри предложението, което практически прави сделката невъзможна. Qatar заяви, че планира да гласуват против офертата на събранието на акционерите следващата седмица, тъй като се обяви против една от най-големите по рода си сделки в минния сектор през юни. Инвестиционното подразделение на държавния инвестиционен фонд от Персийския залив се превърна в неочакван фактор в сделката за Xstrata, след като инвестира над 4.8 млрд. долара за дял от 12.3%. Това е почти достатъчно, за еднолично отхвърляне на офертата на Glencore, най-големият акционер в Xstrata, който не може да гласува. Qatar обаче остави вратата отворена за Glencore да направи подобрение на офертата в последния момент, като оставя искането си за поне 3.25 нови акции за всяка на Xstrata. Изявлението на Qatar гласи: "Въпреки, че продължава да подкрепя принципно обединението на Glencore и Xstrata, Qatar определено не подкрепя офертата за 2.8 нови акции на Glencore за всяка на Xstrata." (Reuters)
Източник: Reuters (31.08.2012)

Тъмни облаци надвиснаха над австралийския минен бум Не е нужно да си икономист, за да знаеш, че когато търсенето пада, намаляват и цените. Китайските стоманодобивни предприятия съкращават производството си в отговор на намаляващото търсене и понижават цената, която плащат за желязна руда и въглища, двата най-големи износа на Австралия. Желязната руда представлява около половината от износа през януари 2011 г. Въглищата загубиха около една трета от стойността си през последните три месеца. Ако Европа се възстанови и положението в Китай укрепне, цените на суровините ще се вдигнат и минните компании ще се радват, че са направили инвестициите за повишаване на производството. Лепкавата рецесия, която забавя търсенето допълнително, ще накара някои да съжаляват за това. "Инвеститорите са много по-песимистични, тъй като цените на суровините падат," заяви Дейвид Хенд, шеф на Newport Consulting. "Има множество негативни настроения и рискове, в резултат на които просто ще се държим на разстояние за около година от големи инвестиции". BHP Billiton Ltd, най-голямата минна компания в света, този месец отложен разширяването на мината си Olympic Dam на стойност 30 млрд. долара. (DPA)
Източник: Други (03.09.2012)

Италиански работници на протест срещу планираното закриване на завода на Alcoa Работници от застрашения алуминиев завод на Alcoa Inc в Сардиния организираха силен протест в Рим, за да окажат натиск върху италианското правителство да се намеси, за да запази предприятието. Протестиращите, омотани в пъстри знамена удряха земята с каските си и скандираха лозунги на една ръка разстояние от министерството на икономическото развитие. Синдикалният лидер Даниела Пирас заяви: "Не можем да приемем че нашият регион умира. Искаме италианското правителство да поеме отговорност и да не се отказва от този завод за алуминий. Американската компания Alcoa планира да закрие губещите си предприятия до ноември, освен ако не намери купувач. Единственият заинтересован, немският хедж фонд Aurelius, се отдръпна от преговорите с правителството по-рано този месец. Закриването на завода, която е основен работодател в Сардиния, ще бъде тежък удар за острова, застрашавайки стотици работни места в региона, който вече е обхванат от високата безработица и слаба икономика. (World Aluminium Market)
Източник: Други (05.09.2012)

Китай планира да увеличи данъчните облекчения за износа заради отслабения ръст Китай може да увеличи данъчни облекчения на износителите, за да им помогне да се справят със спада в ръста на търговията като инструмент за справяне със световната кредитна криза. Източници заявиха, че правителството може да даде на износителите пълна отстъпка от 17-те процента ДДС за продукти, включващи мебели, обувки и играчки, спрямо сегашните 13% до 15%. Това може да бъде прокарано още този месец, в зависимост от това дали търговията остане слаба. Премиерът Вен Джиабао обеща политика на фин контрол, за справяне със задълбочаващото се забавяне във втората по големина икономика в света, в която ръста на износа падна до 1% през юли от 11% през юни. Влошаването на търговията увеличи риска, Вен да не постигне целта си за икономическия годишен ръст за първи път, откакто встъпи в длъжност през 2003 г. Сун Мингчън и Сун Чи, хонгконгски икономисти в Daiwa Securities Group Inc, заявиха: "Допълнителни политически стимули са необходими, за да се предотврати по-нататъшното забавяне в производството. Ръстът на износа ще остане слаб." (Bloomberg)
Източник: Други (05.09.2012)

Glencore вдига залога за минната компания Xstrata Сливането между търговската къща Glencore и минната компания Xstrata отново е на дневен ред, след като трейдърът направи опит да "подслади" условията на сделката на стойност 80 млрд. долара, съобщават световните медии. Айвън Глазенберг, главен изпълнителен директор на Glencore, повиши офертата си за минната компания. Предложението е размяната на акциите да се реализира при съотношение от 3.05 акции на Glencore за всяка ценна книга на Xstrata вместо 2.8. При последните преговори през юни успехът на начинанието беше под голямо съмнение. Тогава Катарският държавен инвестиционен фонд, който е вторият по големина акционер в минното дружество с дял от 12%, искаше 3.25 лота за всяка акция на Xstrata или нямаше да гласува подкрепа. Комбинацията Glencore - Xstrata би създала четвъртата по големина минна компания в света и ще е най-голямото сливане за годината, което е обявено до момента. Новата оферта на Glencore обаче не решава всички проблеми по сливането, което според Bloomberg "все повече прилича на враждебно превземане". В изявление е петък миналата седмица Xstrata изрази опасенията си относно премиите, които се предлагат на акционерите, както и варианта Глазенберг да стане главен изпълнителен директор на обединеното дружество. Според Financial Times, докато катарският фонд приветства по-високата цена, за която дълго време настоява, запознати с начина им на мислене се съмняват, че биха подкрепили радикалната промяна в управленската структура на новото дружество. (Bloomberg)
Източник: Други (10.09.2012)

Интерес към активите на ОЦК Интерес към активите на ОЦК в Кърджали проявяват чуждестранни компании, съобщи за регионални медии частният съдебен изпълнител Росен Сираков. Той уточни обаче, че до този момент при него не са постъпили конкретни оферти. "Обикновено в последния ден и то в последния час се появяват купувачи, така че може би в четвъртък до 17 часа, когато е последният срок за подаване на предложения, ще се появят и кандидати", каза Сираков.
Източник: Стандарт (13.09.2012)

Индийският щат Гоа спира добива заради измама за 6 млрд. долара Мините в индийския щат Гоа получиха нареждане във вторник да затворят временно след като правителствено разследване заподозря, че незаконната търговия с желязна руда е струвала над 6 млрд. долара през последните пет години. Държавната агенция за минно дело и геология нареди на всички мини да преустановят дейност до следващо известие, тъй като правителството започва разследване на предполагаемите нередности. Спирането може да навреди на индийския износ на желязна руда, около 80% от който е за Китай, смятат анализатори. Миналия петък доклад от разследване на жури, оглавявано от бившия съдия във Върховния съд M.Б. Шах съобщи, че 90 рудника в Гоа са незаконни, тъй като не разполагат с необходимите екологични разрешителни. В доклада се твърди, че незаконния рудодобив в Гоа - главен център на износа на страната – е струвал близо 350 млрд. рупии (6.25 млрд. долара) в периода 2006-2011 г. Докладът обвинява държавата, централното управление и частните добивни компании за скандала, който според Шах вреди на околната среда и улеснява "неограничения, нерегистриран и нерегламентиран износ на желязна руда за Китай". (AFP)
Източник: Други (13.09.2012)

Anglo American позволи да поднови работа в Бразилия Anglo American Plc получи одобрение от бразилски съд да рестартира строителството на рудници в проекта си Minas-Rio. Работата може да възобнови и преработвателния завод в градовете Консейсао до Мато Дентро и Дом Хоаким в щата Минас Жерайс. Работата беше спряна, след като бяха открити потенциални археологически находки по време на строителството. Съдията спря работа на 19 март, изчаквайки одобрение от IPHAN, бразилска агенция за историческо съхранение. Сега с това одобрение, съдът позволи работата да бъде възобновена. Над 80% от артефактите открити в района са възстановени и обектът е бил сниман докато беше спряно строителството, заявиха от компанията. Екологичният лиценз, необходим за изграждане на електрическа преносна линия за проекта, все още е запориран, в очакване на решение на друг съд. Проектът на Anglo American, Minas-Rio, е изправен пред серия от закъснения, откакто беше закупен за 5.5 млрд. долара от MMX Mineracao e Metais на бразилския милиардер Ейке Батиста през 2008 г. Закъсненията породиха безпокойство дали компанията ще може да реализира и други проекти, като например въгледобивната мина в Мозамбик. (Reuters)
Източник: Reuters (14.09.2012)

Продадоха ОЦК Кърджали за 8.6 млн. Лв Дружеството "Хармони 2012", купи активите на Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали на проведения в петък публичен търг, предлагайки цена от 8.6 млн. лв. То придобива почти целия завод, спомагателни цехове и половината от терена на завода. Първоначално обявената тръжна цена бе 8 307 593 лева. Освен "Хармони 2012", в публичното наддаване са участвали още "Файненс енд Консултинг" и Първа инвестиционна банка, която има право да участва в наддаването като заинтересовано лице, без да подава оферта. Те предложиха съответно 8.4 млн. и 8.5 млн. лева. Ако "Хармони 2012" не внесе до седмица предложената от нея сума, за купувач се обявява следващият, дал най-висока цена - ПИБ. От Търговският регистър става ясно, че "Хармони 2012" е учредена на 12 юни тази година, а едноличен собственик на капитала е регистрираната на Вирджинските острови "Хармони Холдингс Лимитед", твърди Mediapool . За управител на "Хармони 2012" е назначен 32-годишния Илиян Божидаров Цанов. Според частния съдебен изпълнител Росен Сираков, провел търга за продажбата на активите на предприятието, интерес към ОЦК са проявили американски инвеститори, от Лондонската борса, дори индийци. Разпродажбата на ОЦК-Кърджали беше обявена на 13 август с едномесечен срок. До търга се стигна, след като собственикът Валентин Захариев спря да обслужва банковите си заеми и Първа инвестиционна банка спечели дело срещу него и получи изпълнителен лист. Служителите на комбината не са получавали заплати повече от половин година, а в началото на 2012 протестите им продължиха два месеца. В следствие това правителството пое личен ангажимент да търси инвеститор. Трите банки кредитори дълго преговаряха с кандидат-инвеститори, но до сделка не се стигна. Новите собственици на Оловно-цинковия комбинат в Кърджали могат да разчитат на финансовата подкрепа от страна на Първа инвестиционна банка (ПИБ), обяви в събота изпълнителният директор на банката Васил Христов. Той пристигна в Кърджали за среща с металурзи заедно с премиера Бойко Борисов, икономическия министър Делян Добрев и Нягол Камбуров, представител на новите собственици на завода – "Хармони 2012". Ние познаваме много добре технологията на това производство, години наред му вярваме и го подкрепяме. Така, че те могат да разчитат изцяло на нашата финансова подкрепа за довършване модернизацията на новото цинково производство, както и подкрепа за инвестициите, които ще донесат повече работни места, повече хляб и поминък. Естествено, когато се вижда, че е налице воля да се свърши работа – има воля лично от г-н премиера, от правителството и очевидно от инвеститора, тя се случва", заяви Васил Христов. Нягол Камбуров от "Хармони 2012" от своя страна обяви, че целта на новия собственик е ОЦК отново да заработи на 100%, като бъде възобновено цинковото производство. Той обеща възможно най-скоро фирмата да завърши техническите експертизи, за да бъде пригоден комбинатът към новите технологии и да се осигурят нови работни места. С направените инвестиции ОЦК-Кърджали ще продължи да работи да работи още минимум 50 години, пък прогнозира министър Делян Добрев. Премиерът Бойко Борисов обясни на събралото се множество, че правителството е положило максимални усилия заводът да бъде запазен. Както се бяхме разбрали, направихме всичко необходимо да осигурим първо пари – временно да сте по-добре. И трябва да ви кажа, че такъв батак, какъвто беше тази сделка или това състояние на ОЦК, просто може би да го запишат в учебниците по икономика да го изучават. Как може толкова големи български и световни банки да бъдат по такъв начин вкарани в подобна схема – над 300 милиона да се дадат за това предприятие, обърна се към металурзите Борисов. Той каза, че е водил поне три срещи на много високо ниво, за да се стигне до решението банките-кредитори да не го фалират и да спрат производството. Днес обявяваме, че този завод ще работи поне още 50 години и тогава пак ще ме поканите да го спасяваме. Условието ми беше максимално бързо да се разкрият нови работни места, само така се съгласих да дойда днес в Кърджали. Надявам се още в следващите дни да започне изграждането на новия завод. Положихме много усилия да се запази този завод, ултимативно съм разговарял с банкерите", каза още премиерът. Министър-председателят припомни, че в Мадан и Рудозем предстои скоро да влязат в сила два концесионни договора, които ще открият нови 900 работни места. Министър Добрев от своя страна коментира въпроса с уверението, че обявяването на несъстоятелност няма да навреди нито на инвеститора, нито на работниците, които при подобна процедура ще бъдат обезщетени максимално.
Източник: Класа (17.09.2012)

Нов интернет портал обединява специалистите по металообработване Екип от квалифицирани специалисти е в основата на специализирания портал и онлайн магазин www.zavariavane.bg. Порталът е професионален съветник при заваряването и в него може да се намери всичко необходимо при процесите на металообработване - рязане, шлайфане, запояване, наваряване и възстановяване. Порталът е в помощ на професионалисти, любители и търговци, които се интересуват и занимават с металообработване. Онлайн магазинът предлага - заваръчно и газопламъчно оборудване, електроди, телове, припои, флюсове, принадлежности, аксесоари. От заваръчните консумативи се предлагат продукти на Bohler, ESAB, CHOSUNWeldingCo, SAF-FRO, AbicorBinzel. От заваръчното и газопламъчно оборудване партньори са Varstroj, Struna, Messer, Harris, AbicorBinzel и др. От абразивните изделия и продукти за металообработване се предлагат продукти на Klingspor, BULFlex, MasterCuttools, Lenox и др. Основна цел на портала е да поддържа актуална специализирана информация за продукти с оптимално съчетание цена/качество и да бъде фаворит в онлайн пазаруването на индустриални стоки.
Източник: Строителство Градът (17.09.2012)

Призрачни складови запаси преследват стоманодобивния сектор в Китай Китайски банки и компании, които искат да се възползват от стомана, заложена като обезпечение от страна на фирмите с просрочени заеми, остават неприятно изненадани: металът никога не е бил в складовете на първо място. Търсенето в Китай е колебливо насред забавящата се икономика, което тласка цените на стоманата до три годишно дъно и което прави трудно за предприятията и търговците да се справят с плащанията по дълга от 400 млрд. долара, натрупан по време на годините на двуцифрен ръст. С нарастването на неустойките в Китай, заемодателите откриват, че складовите разписки за металите, обещани като обезпечение, не винаги съответстват на съхраняваните количества. Китайските власти разследват редица случаи, в които документираната стомана не е била там, принадлежи на друго дружество, или е била заложена като обезпечение на множество кредитори. Призрачните запаси изострят лошото състояние на сектора в Китай, който произвежда около 45% от стоманата в света и има над 200 млн. тона излишък в производствения капацитет. Това е само още едно негативно въздействие върху финансовата система, бореща се с лошите кредити от сектора на недвижимите имоти и местните власти. (Reuters)
Източник: Reuters (17.09.2012)

Още 2 търга за ОЦК Кърджали Още два търга за разпродажба на имущества на ОЦК обяви съдебният изпълнител Росен Сираков в Кърджали. Първият е за 1,4 млн. лв. Той е за 35 сгради на територията на комбината без земята под тях. Вторият търг е за пречиствателната станция и 45 дка земя, върху която се намира. Първоначалната цена за имота е 1,5 млн. лв. Искът за търга е заведен от Първа инвестиционна банка заради неизплатените дългове на металургичното предприятие. Публичната продан започна вчера и ще завърши на 17 октомври.
Източник: Стандарт (18.09.2012)

Виенски партньорства Австрия е традиционен партньор на България и вторият по големина инвеститор и тенденцията трябва да се продължи и занапред. България е най-бедната страна в Европейския съюз, но финансово стабилна и с успешни реформи. Това е основното послание, с което президентът Росен Плевнелиев заедно с делегация от 30-ина български компании вече два дни обикаля Австрия в търсене на нови инвеститор и проекти. Поне три от тях станаха ясни по време на визита. Най-големият нов проект е на групата компании "Група технологии на металите", част от бизнеса на собственика на "Свилоза" Красимир Дачев, и на австрийското дружество Hawle, и е на стойност 30 млн. евро. Българската компания ще произвежда детайли, които след това австрийският партньор ще използва в окомплектоването на ВиК системи. Част от тях ще се връщат под формата на завършен продукт в България, тъй като Hawle от дълги години доставя за големите строителни компании в страната, съобщи за "Капитал" нейният представител Кристиян Райзингер. Някой от най-новите договори на Hawle в България, които вече са сключени или предстои да бъдат подписани, са за изграждането на водния цикъл на Габрово и втори и трети етап от водния цикъл на Пловдив, съобщиха от дружеството. Договорът между Hawle и "Осъм", която е част от "Група технологии на металите", е за пет години и включва както производството на части, така и обмен на кадри и обучение.
Източник: Капитал (19.09.2012)

Проектът на Arcelor Mittal за 4 млрд. долара на North Baffin Island получи одобрение в Канада Канадският Борд за разглеждане на въздействието на Нунавут (NIRB) даде зелена светлина на една от най-големите минни операции в страната на територията на Нунавут на North Baffin Island, проектът за желязна руда Mary River управляван от Baffinland Iron Mines Corporation (BIMC) след като наложи множество строги изисквания. ArcelorMittal е мажоритарен акционер в BIMC със 70% от акциите, докато Канадската Iron Ore Holdings е собственик на останалите 30%. NIRB постави 184 условия, които са най-вече насочени към минимизиране на негативните екологични и социални ефекти. Решението на борда е резултат на четири години оценка на проекта за ефекта върху околната среда и социалното въздействие върху девствената северна територията на Нунавут в арктическата част на страната. Проектът на стойност 4 млрд. долара Mary River включва изграждане на масивен отворен рудник за желязна руда в региона Кикиктаалук на Нунавут и прилежащата инфраструктура за добив, транспорт и доставка на желязната руда. Залежът на висококачествена желязна руда се състои от около 365 млн. тона с желязно съдържание 64.66%. (domain-b)
Източник: Други (19.09.2012)

Управителният съвет на ОЦК остава с човек по-малко На 15 август се е провело заседание на Надзорния съвет на ОЦК Кърджали. На него са присъствали Валентин Захариев - председател, и членовете Ивайло Коевски и Бойко Ноев. На заседанието е било решено да бъде освободена като член на Управителния съвет Светлана Иванова Димитрова. Същата е освободена от отговорност за дейността й за периода от 01.01.2012г. до момента. На нейно място не е избран нов член на Управителния съвет.
Източник: Money.bg (20.09.2012)

BHP отложи плановете си за въглищна мина на стойност 3 млрд. долара BHP Billiton отложи плановете си за изграждане на въглищна мина на стойност 3 млрд. долара в Куинсланд като част от съкращенията на разходите, обявени от най-голямата минна компания в света миналия месец. Проучванията са преустановени в подземните рудници Red Hill и Saraji East, които щяха да добиват по 14 млн. тона годишно всеки. Падащите цени на въглищата, желязната руда и другите суровини, главно заради забавеното потребление в Китай, накара добивните компании на целия пазар да преразгледат плановете си за разширяване, а в някои случаи да свият производството. През август, BHP отложи планираното разширяване за над 20 млрд. долара на медодобивния си проект Olympic Dam и заяви, че няма да работи по големи проекти до юни 2013 г. (Reuters)
Източник: Reuters (20.09.2012)

Condor подписа меморандуми за разбирателство за добив на желязна руда и мед в Чили Condor Blanco Mines Limited стартира необвързващ меморандум за разбирателство за добив на желязна руда в близко бъдеще и на мед в дългосрочен план с Changes Investment Guarantee (China) и Jiangxi Hongyang Copper Company Limited. Въпреки, че основните условия на меморандумите са поверителни, Condor се съгласи на незабавни договорености за ценообразуването при продажбата на желязна руда от чилийското хвостохранилище Marianas. Условията ще бъдат допълнително обсъдени и финиширани в задължителни споразумения след дю дилиджънс от двете страни. Очаква се, че и двете задължителни споразумения ще бъдат формализирани до края на календарната година. Condor Blanco има за цел от декември 2012 г. производството на модернизирана желязна руда от проекта Marianas. Продажбите се очакват от февруари 2013 г. Меморандумът за разбирателство е важна стъпка за напредъка на търговските споразумения за начало на производство. Condor също води разговори с CIG&JCC за развитието на другите чилийски активи на Condor, които имат значителен потенциал. Тези активи могат да бъдат разработени по-лесно сега, когато зимата в Чили свърши. (Steel Guru)
Източник: Други (21.09.2012)

Увеличават се приходите от концесии на подземните богатства Благодарение на приетите промени в Закона за подземните богатства приходите от концесионни възнаграждения се увеличават, съобщи на конференция във Видин, посветена на перспективите за развитие на региона, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. Ако през 2010-а те са били само 40 млн. лв., през 2011 - 63 млн. лв., то през настоящата година са над 100 млн. лв. За целта е бил създаден орган в министерството на икономиката, който върши много добре своята работа по контрола върху концесиите. Видин също е добър пример в това отношение. Докато през миналата година приходите от концесионни възнаграждения за общината са били 63 127 лв., то през 2012 до момента те са 386 493 лв. Постъпленията от находища на територията на област Видин са общо 1 210 749 лв. За тях са сключени 8 концесионни договора - всички за добив на строителни материали, поясни министър Добрев. На конференцията министърът представи идеята за създаване на специален фонд за възстановяване на обекти от културно-историческото наследство на страната, в който ще постъпват 20 процента от концесионните възнаграждения. Този фонд ще бъде в помощ на общините, които развиват туризъм. Видин е една от тях, посочи министърът. Шанс на крайдунавския град дават и промените в Закона за насърчаване на инвестициите, с които се цели да се преодолее спадът в инвестиционната активност в страната в условията на криза. Дава се привилегия на инвеститорите (без значение дали са български, или чуждестранни компании) да бъдат освобождавани от заплащане на осигуровки на наетите лица за срок от 2 години. Въвежда се и възможност кметът на общината, в която ще се осъществява инвестиционният проект, да издава общински сертификат за инвестиция клас В и да прилага насърчителни мерки от своята компетентност - индивидуално административно обслужване в съкратени срокове, предоставяне без търг или конкурс на недвижими имоти - частна общинска собственост. Въвежда се и критерий за сертифициране, свързан с броя на създадените нови работни места. Възможност за развитие на област Видин е и финансирането от международния фонд „Козлодуй“ и от оперативна програма „Конкурентоспособност“. Проектите, които в момента се изпълняват по фонд „Козлодуй“, са на стойност 903 909 евро. С тези средства се обновяват сградата на болницата в Белоградчик и на едно средно училище във Видин. Общата стойност на проектите, с които се подобрява бизнес средата в областта, е 20.231 млн. лв. Мащабен проект стартира и в единствената държавна млекопреработвателна фирма „Ел Би Булгарикум“, чието производство ще бъде съсредоточено в базата му във Видин. Видинското предприятие ще се специализира в реализацията на цялата гама от свежи и трайни млечни продукти, за което ще бъдат открити 20 нови работни места. На конференцията във Видин беше представена и възможността за разкриване на индустриална зона. Това ще стане на основата на сега съществуващата свободна безмитна зона. Има интерес от чужди фирми за откриване на производство в зоната след пускането в експлоатация на моста между Видин и Калафат, заяви изпълнителният директор на националната компания „Индустриални зони“ Валери Андреев.
Източник: Строителство Имоти (24.09.2012)

Продажба на неръждаема стомана ThyssenKrupp по-нататъшно преразглеждане Комисията на Европейския съюз удължи периода за разглеждане на планираното придобиване от страна на Outokumpu Oyi на Inoxum, поделението за неръждаема стомана на ThyssenKrupp AG. Outokumpu обяви през януари, че ще закупи Inoxum за 2.7 млрд. евро, но Европейската комисия заяви, че одобрениета на сделката ще изиска Outokumpu да преотстъпи част от комбинираните операции на Inoxum и Outokumpu. Outokumpu наскоро предложи продажбата на част от шведските си операции за топене и конвектори, както и част от своята европейска мрежа за продажби, което накара Европейската комисия да удължи периода за решение до 16 ноември. Комплексът на ThyssenKrupp на стойност 5 млрд. долара в Calvert, окръг Mobile-Washington, се дели от поделенията за неръждаема и въглеродна стомана. Компанията отдели бизнеса с неръждаема стомана през май 2011 г. и я прекръсти на Inoxum. От компанията обявиха през май, че иска също да продаде операциите си с въглеродна стомана в Calvert и Бразилия. (Dow Jones Newswire)
Източник: Други (24.09.2012)

Скъпият ток и газ свиха производството с 30% Властта да пази конкурентоспособността на фирмите, зове Константин Стаменов Как ще се отрази на бизнеса 16-процентният скок на тока от 1 юли, губят ли конкурентоспособност нашите фирми и каква помощ от държавата искат, попитахме председателя на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Константин Стаменов. - Г-н Стаменов, наскоро Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) реши да въведе нова такса за достъп на производителите на ток от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Как гледате на това? - Още през юли се оказа, че средствата, събрани с увеличената от 1 юли такса за зелена енергия, са недостатъчни. През август бяха намалени плащанията към ЕРП-та, които възстановяват разходите им за енергия от възобновяеми източници, основно поради невъзможността събраните пари от таксата да покрият целия ресурс, необходим за изкупуването на зеления ток. Стана ясно, че трябва да има някакво допълнително мероприятие. И смятаме, че ДКЕВР трябваше да предприеме мерки в тази посока, за да възстанови баланса в системата. Конкретното решение на регулатора от 14 септември не е най-доброто и най-удачното. Затова БФИЕК не може да подкрепи тази стъпка. Но по принцип подкрепяме идеята, че трябваше да се търси решение на проблема и да не се товарят отново потребителите, НЕК или ЕРП-тата. Искам да поясня следното: всички по веригата, които сме участници на пазара на електроенергия, трябва да съберем пари и да платим сметката за ВЕИ. А самите ВЕИ-та имаха преференции. С това решение преференциите намаляват още повече. Но самите зелени централи не бяха ангажирани в процеса за решаване на проблема. Сигурността в енергетиката, надеждната й работа, са част от националната сигурност. Ако не работи енергетиката, ако не работи индустрията, къде ще отидат хората? На улицата. Но и конкретното решение на ДКЕВР трябваше да бъде взето с дискусия. За съжаление такава не се състоя. ДКЕВР просто дръпна ръчната спирачка, за да спаси влака. Индустрията не е против зелената енергия. ВЕИ-тата са част от бизнес палитрата, каквито сме и ние. Ясно си даваме сметка, че много от тях са защитили бизнес планове, за да получат финансиране от банките. Големият въпрос бе в дозирането на производството на скъпа енергия, за да не се наруши балансът в енергетиката. - Въвеждането на подобна мярка буди ли в индустрията опасения, че на по-късен етап тя също би могла да бъде натоварена с някаква нова такса или с увеличаване на съществуващите? - Силно се надяваме ДКЕВР да си даде сметка, че кризата продължава и индустрията е един от най-засегнатите сектори от нея. Нека не забравяме, че индустрията, която представлявам, създава най-високата добавена стойност за българската икономика. Дали в някакъв момент тя ще бъде натоварена допълнително или не, трябва да се декларира от регулатора. Ние само можем да се надяваме, че няма да има повече изненади. През тази година ни поднесоха достатъчно. Ние смятаме, че в България беше по-удачно да се следва моделът на стимулиране на развитието на разпределените ВЕИ - да се стимулират повече инсталациите върху покриви, в къщи, в предприятия, на административни и жилищни сгради. Те ползват съществуващата инфраструктура и нямаше да я претоварват или да създават необходимост за изграждането на нова. Не да се въвеждат преференциални тарифи, а да се стимулира консумацията на електроенергия вътре в самата къща или предприятие, а каквото остане като неизразходвана енергия - да се продаде. Така много по-малко щеше да е натоварено цялото общество и бизнесът. Върху индустрията щяха да бъдат стоварени по-ниски такси за пренос на енергия. С тези допълнителни разходи, които за предприятията се изразяват в милиони левове, ние допълнително губим конкурентоспособност, ограничаваме индустрията да инвестира и да се развива. Това води до още по-голямо обезличаване на българската икономика. - Вече няколко месеца индустрията плаща по-високи такси за зелена, кафява енергия и т.н. Какви допълнителни разходи създаде това на големите консуматори? - От поскъпването на таксите за електроенергията от 1 юли, в рамките на 1 година ние ще платим около 50 млн. лв. повече. Заради по-скъпия природен газ ще ни се наложи да платим още около 50 млн. лв. Цифрите са значими за всеки инвеститор. Ние се стараем да не съкращаваме работни места, защото утре ще излезем от кризата и ще трябва да търсим хора. А да се лишаваме сега от кадри, които вече сме обучили, е недалновидна стъпка. Да не говорим какъв стрес е за хората да останат без работа. - Продукцията на много наши заводи се изнася в чужбина, където конкуренцията е още по-голяма. Наблюдава ли се спад? - При някои предприятия вече има спад в производството в рамките на 30-40%. Предприятията са първокласни инвеститори, създават най-много добавена стойност в икономиката, защото не изнасяме суровини, а продукти, произведени в България, с родна работна ръка. Покрай нашите предприятия съществуват още много други фирми. - Преди повишаването на таксите БФИЕК излезе с предложение те да бъдат диверсифицирани, както е в някои страни в Европа. Има ли развитие по този въпрос? - Все още само коментираме и събираме моделите, които се прилагат в другите държави, и анализираме кой е най-подходящ да се приложи у нас. Като, разбира се, трябва да убедим администрацията и да се направят точни разчети каква схема би било най-удачно да защитим пред Европейската комисия. Съответно да не бъдат натоварени и другите потребители, т.е. да има минимално отражение върху останалите. - Означава ли това, че след събирането и анализирането на данните БФИЕК би могла да излезе с конкретни предложения към държавата за промяна в нормативната уредба? - Да. Подобни работещи мерки има в редица държави членки на Европейския съюз. Отделно самата общност прави ревизия на подобни стъпки, за да не бъдат те считани за държавна помощ. И има редица държави, където такива неща са въведени с одобрението на Еврокомисията. Например в Австрия таксата за зелена енергия за индустрията има 2 компонента - фиксирана и променлива. Променливата представлява процент от консумацията на дадено предприятие. Това е процент от таксата за пренос, която плащат предприятията там. Съответно за различните напрежения - високо, средно и ниско, таксата за зелена енергия е различна. Но процентът е един и същ. А фиксираната компонента представлява годишна такса. И се формира пак според използваното напрежение. Най-висока е за консуматорите на високо напрежение, а най-ниска - за клиентите на ниско напрежение. За всички потребители на високо напрежение в Австрия тя е 15 хил. евро на година. В Германия системата е малко по-сложна. Там таксата зависи от размера на годишната консумация на ток на съответното предприятие. Но има и изисквания кои предприятия да бъдат допуснати или не до тези преференции. За да получат това право, заводите трябва да са въвели последния стандарт ISO: 50 001 за енергиен мениджмънт. Той поставя високи изисквания за енергийна ефективност. Консумацията им също трябва да е над определени граници и да става въпрос за предприятие в енергоинтензивната индустрия. Тази схема трябваше да е в сила до края на тази година. Но преди месец правителството там реши да удължи действието й до 2022 г. Дълбокият смисъл на тези действия е да не се губи конкурентоспособността на предприятията и индустриите в съответната държава. Да се запазят инвестициите, за да не изтекат към трети страни, където няма ограничения за излъчвани емисии парникови газове и индустриите не са натоварени с по-скъп ток и високи съпътстващи такси.
Източник: Стандарт (24.09.2012)

Стратегия предвижда разваляне на концесии при нарушаване на и правата на миньорите Концесионните договори да се развалят, ако бъдат нарушени правата на работниците в мините. Това предвижда нова стратегия за развитие на минерално-суровинната индустрия, която ще стане основа за промени в законодателството. Това заяви в Пловдив министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев след като откри 2-ата международна конференция за устойчиво развитие на минната индустрия в Европа. Нарушаването на правата на работниците трябва да се предвижда като условие за разваляне на концесиите, както успяхме да направим в Горубсо-Мадан, каза министърът. 2000 нови работни места ще бъдат открити на три находища на руди в региона на Мадан, добави още той. Добрев разкри, че за година и половина в сектора са инвестирани над 500 млн. лева и са разкрити хиляди нови работни места. Добивната промишленост е единствената, която бележи ръст, като той е 13% спрямо миналата година, близо с два пъти повече от основния си „конкурент" – туризма, съобщи министърът.
Източник: Дарик радио (25.09.2012)

500 млн. лв. инвестиции в минно-добивната промишленост 500 млн. лв. са инвестициите в минно-добивната промишленост за последната година. Секторът е един от малкото у нас, който не е пострадал от икономическата криза и бележи ръст от 13%. Само в Мадан ще бъдат разкрити нови 2000 работни места. Това стана ясно на международна бизнес конференция за развитие на бранша в Пловдив, съобщи БНТ. Вече е готова първата у нас стратегия за развитие на минерално-суровинната индустрия, която ще стане основа за промени в законодателството, съобщи на форума министър Делян Добрев. Според него новият закон трябва да гарантира както интересите на държавата, така и правата на работниците. Например, един от текстовете в новия закон трябва да бъде, че във всеки концесионен договор, сега го няма това изискване, трябва да има текстове, които да гарантират правата на работниците. И нарушаването на правата на работниците да дава основание за отнемане на концесията, за да имаме механизма, който приложихме в Гроубсо-Мадан, за да защитим работниците, коментира Делян Добрев.
Източник: profit.bg (25.09.2012)

Имаме ресурси за 1 век България има достатъчно природни ресурси в недрата си, така че можем да бъдем спокойни за следващите 100 години, заяви председателят на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков по време на провеждащата се в Пловдив двудневна конференция за развитието на миннодобивния сектор у нас. Той заяви, че този сектор бележи ръст всяка година, независимо от икономическата криза, обхванала света. Засиленото проучване на много нови места в България напоследък даже очертава още по-добро бъдеще за добива на полезни изкопаеми, най-вече заради големия потенциал за откриване и разработване на находища на нефт и природен газ, смята Цоцорков. В близките дни се очаква и обявяването на подготвената от икономическото министерство стратегия за развитие на добивната промишленост, стана ясно още на конференцията.
Източник: Стандарт (25.09.2012)

България има минерални суровини за още 100 години В близките 50-100 години страната ни няма да чувства недостиг на минерални суровини. Дори напротив - засилените геоложки проучвания в последно време показват големи перспективи за добив на нефт и газ. Това заяви инж. Лъчезар Цоцорков, председател на Управителния съвет на Българската минно-геоложка камара и изпълнителен директор на „Асарел Медет" в интервю за радио Дарик. По думите му минно-суровинната индустрия е една от малкото, които в икономическата криза бележи възход. През 2011 г. производството в този сектор се е увеличило с 13% спрямо 2010-а. Най-голям е ръстът при твърдите горива - подотрасъл въгледобив. Повишение има и при металните полезни изкопаеми . По-малко са темповете на растеж при скалнооблицовъчните производства и при добива на строителни материали. Според Цоцорков при новите европейски директиви, които вече няколко години България имплементира в своето законодателство, една от най-важните от тях е директивата за минните отпадъци, тя вече беше имплементирана в българското законодателство. Всички други изисквания, без директивата по опазване на околната среда, вече са имплементирани в българското законодателство.
Източник: Money.bg (26.09.2012)

Posco и Severstal няма да имат мажоритарни дялове в предложените съвместни предприятия със Sail и NMDC Министерството на стоманата, заяви, че Posco и Severstal не могат да има мажоритарни дялове в предложените от тях съвместни предприятия съответно с държавната Sail и NMDC, предвиждащи общи инвестиции на 360 млрд. рупии. "Водят се разговори. Има проблеми по отношение на дяловото участие. Но не може да им даде земя, да дадем всички съоръжения, и да имаме миноритарни дялове в предприятията," заяви министърът на стоманата Бени Прасад Верма. Той отказа да посочи кога се очаква да бъдат приключени сделките. "Ще бъдат подписани само когато Posco и Severstal се съгласят да дадат на нашите компании 51% дялове в двете съвместни предприятия", каза той. Sail са подписали меморандум за разбирателство с Posco, за сформиране на съвместно предприятие в Бокаро в Джаркханд за три милиона тона стомана годишно, като инвестицията е 160 млрд. рупии. NMDC има меморандум с руската Северстал от края на 2010 г. за завод за 3 млн. тона годишно в Карнатака, с инвестиция от около 200 млрд. рупии. (Economic Times)
Източник: Други (26.09.2012)

Baosteel спира производството си в губещ завод Baoshan Iron & Steel Co, най-големият публичен производител на стомана в Китай, заяви, че спира производството в губещ завод в Шанхай, в резултат на големия спад на цените на стоманата, които достигнаха три годишно дъно. Това е първият голям китайски производител, който публично обяви спиране на производството, но с охлаждането на втората по големина икономика в света и ограниченото кредитиране на сектора, акумулирал 400 милиарда долара дълг през годините на двуцифрен растеж, се очакват още спирания. Заводът, в квартал Луожинг на Шанхай, който произвежда стоманени плочи, използвани за корабостроене, нефтени платформи и строителството, е на загуба поради слабото търсене и високите разходи. В стремежа си да задвижи икономиката, Пекин одобри инфраструктурни проекти за около 150 млрд. долара по-рано този месец, но има съмнения дали търсенето на стомана в най-големият производител в света ще се покачи скоро. Производството на необработена стомана в Китай е намаляло с 2% в средата на септември до 1.857 млн. тона на ден, след изненадващото увеличение с 1.2% в началото на септември. (Reuters)
Източник: Reuters (27.09.2012)

ArcelorMittal затваря завод за стомана във Франция Най-големият производител на стомана в света ArcelorMittal реши окончателно да затвори двете доменни пещи в завода си в североизточна Франция, което накара социалистическото правителство да предприеме действия в опит да запази предпирятието и да се пребори с нарастващата безработица. Това пише в днешния си брой френският в. Liberation, цитиран от Reuters. Още днес се очаква министърът на промишлеността Арно Монтебур да посети градчето Флоранж в областта Мозел, намираща се в непосредствена близост до Белгия и Германия. Френският вестник съобщи, без да цитира източниците си, че социалистическото правителство преговаря с най-големия производител на стомана в света, за да купи двете доменни пещи за едно евро, което да му позволи да търси друга компания, имаща готовност да ги пусне в експлоатация. Заводът, който се превърна в символ на индустриалния упадък на Франция по време на президентските избори през май, е последният оцелял в този регион. Индустрията в тази част на страната вече беше подпомогната веднъж със сериозни дотации от правителството, но и другият голям завод Gandrange също беше затворен, въпреки обещанието на бившия президент Никола Саркози да го спаси. Заради липсата на поръчки едната доменна пещ в завода на ArcelorMittal беше временно спряна през юли 2011 г., а другата през октомври, като администрация още през февруари потвърди, че в близко бъдеще не се очаква пещите да бъдат пуснати в експлоатация. Тогава именно бяха уволнени половината от работниците - около 3000 души. Президентът социалист Франсоа Оланд спечели срещу Саркози именно с обещанието за създаване на работни места по време на успешната си кампания за президентския пост. Той обеща да съживи индустриалния сектор, който загуби 750 хил. работни места за последното десетилетие. Подобни обещания даваше и Саркози, но само за петте години от неговото управление бяха съкратени 355 хил. души. Именно поради тази причина Оланд, чийто рейтинг удари нов анти рекорд спадайки до 46 на сто одобрение в края на миналата седмица, е заложил репутацията си на обръщане на тенденцията за увеличаване на безработицата до края на следващата година чрез държавно спонсорираните работни планове, промишлени инвестиции и реформи на пазара на труда. Вчера обаче Оланд получи поредния удар, с данните за безработицата, която премина психологическия праг от 3 млн. души през август, което е най-високото ниво от юни 1999 г. Това се случва на фона на притесненията на бизнеса заради спадащата конкурентоспособност на Франция, а няколко големи компании вече обявиха големи съкращения в последните седмици, включително производителят на автомобили Peugeot-Citroen и веригата за търговия на дребно Carrefour.
Източник: Капитал (28.09.2012)

Пазарът на стомана в световен мащаб ще достигне 1.195 трлн. долара през 2012 г. Стоманодобивната промишленост е от жизненоважно значение за конкурентоспособността на икономиката на Съединените щати. Стоманата служи като гръбнак на автомобилостроенето, изграждането на мостове, сгради, жп линии и машини и е важен компонент на националната отбранителна промишленост. Американското правителство предприе редица коригиращи действия за съживяване на икономиката като цяло и увеличаване търсенето на стомана в различни аспекти на производството. От над 780 млрд. долара пакет от стимули, около 15% се очаква да бъде изразходвана за инфраструктурни проекти, изискващи стомана като основна суровина. През последните две десетилетия, стоманодобивната промишленост е свидетел на ръст неизпитван досега, което се дължи до голяма степен на развиващите се пазари в Азия, особено Китай. Днес, стомана е втората по търговия след петрола. Стоманените компании инвестират значителна сума в търсене, проучване и развитие и се подготвят за бъдещите предизвикателства, свързани с екологичните ограничения, нарастващото търсене и потенциални заместители, особено алуминия. Според Visiongain стойността на световния пазар на стомана през 2012 г. ще достигне 1 195 млрд. долара. (PRNewswire)
Източник: Други (01.10.2012)

"Асарел-Медет" АД спечели проект по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG 051PO001 2.3.02 "Безопасен труд". Стойността на проекта с наименование "Подобряване на условията на труд в "Асарел-Медет" АД" е 183 640,50 лв. като предвиденото финансиране от Оперативната програма е в размер до 146 912,40 лв. Проектът ще се изпълнява в продължение на 12 месеца и бе представен официално на 28 септември. Прокуристът г-н Иван Дончев и г-н Александър Чобанов, директор "Човешки ресурси" в "Асарел-Медет" АД, подчертаха, че гарантирането на здравословни и безопасни условия на труд е основен приоритет в политиката на компанията. Предстоящите дейности по проекта представи ръководителят на отдел "Безопасност и здраве при работа" инж. Нейко Узунов. От представената информация стана ясно, че в рамките на проекта се предвижда да бъде оборудван учебен кабинет по безопасност и здраве при работа и да бъде въведен стандарт ISO 31000:2009. Във връзка с реализацията на проекта ще бъде направен анализ на състоянието и организацията на трудовата дейност и ще се инвестира в нови мерки за подобряване на трудовата среда. Предвижда се и изграждането на иновативна компютърна система за оценка на риска и мониторинг на условията на труд. Ежегодно "Асарел-Медет" АД инвестира между 2 и 3 млн. лева по традиционната си фирмена програма "Безопасност и здраве при работа". Компанията е носител на наградата "Прометея" на КНСБ за осигуряване на най-висок стандарт на безопасност на труда, а през 2011 година стана и единствената минна компания с награда в конкурса на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. През месец октомври по повод Европейския месец за здраве и безопасност при работа "Асарел-Медет" АД ще покаже на национално ниво добрите си практики в тази сфера. Това е поредният проект по европейските оперативни програми, който се реализира от компанията. През 2009 година по ОП "Развитие на човешките ресурси" беше изпълнен проектът за серия от обучения по проект "Мениджърите не се раждат, а се създават" на обща стойност 98 702 лева, а през 2012 година бе изпълнен и проект по ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" за нов етап технологична модернизация на предприятието на обща стойност 16.7 милиона лева.
Източник: Марица (02.10.2012)

Още една крачка към добива на злато край Крумовград Още една пречка пред проекта за добив на златни руди край Крумовград беше преодоляна, поне засега, след като тричленен състав на Върховния административен съд отхвърли претенциите на няколко неправителствени организации срещу решението на министъра на околната среда и водите Нона Караджова от ноември 2011 г. да даде зелена светлина на инвестиционното предложение на "Болкан минерал енд майнинг" (БММ). Съдебното решение е било взето в средата на септември и подлежи на обжалване пред петчленка в двуседмичен срок от информирането на страните. От канадската компания майка Dundee Precious Metals (DPM) очакват да бъде подадена поне една жалба, но се надяват делото да бъде разгледано преди края на годината. "Много сме доволни от решението. През последните години работихме усилено да променим проекта, така че да отговорим на притесненията на местната общност", се казва в изявление на президента и главен изпълнителен директор на DPM Джонатан Гудман. Казусът при всички положения ще стигне до втора инстанция, след като от екологично сдружение "За земята" потвърдиха, че ще го обжалват. "Крайният срок изтича днес (вчера - бел. авт.) и ще внесем документи в съда", каза Драгомира Раева от сдружението за "Капитал Daily". От Коалиция за устойчиво развитие, които също протестираха решението на екоминистъра, заявиха, че още не са получили съдебното решение. "Ще решим дали ще обжалваме, след като го видим", каза председателят на организацията Дончо Иванов. Другите жалбоподатели, по чиято инициатива беше образувано делото, не бяха открити за коментар. Сред тях са националното гражданско сдружение "Природа за хората" и Сдружението за аграрни и екологични проекти ГЕО, както и крумовградският общински съветник Маргит Василева от БСП. Това е поредният опит да се спре проектът на БММ, който предвижда добив и преработка до златно-сребърен концентрат на руди от участъка "Ада тепе" на находището "Хан Крум". Разчетите на дружеството са правени за 9-годишен период на разработване на мината, който ще започне след изграждане на съоръженията за преработка. Предвижда се годишно да се добиват 850 хил. т руда, като за целия живот на мината трябва да бъдат произведени около 20 т злато и 10 т сребро под формата на концентрат. Инвестицията се оценява на повече от 150 млн. долара, включително 13.5 млн. долара за закриване и рекултивация. Компанията първоначално планираше да използва цианиден метод за преработка на суровината до метали, но впоследствие промени проекта си заради натиск от екоорганизации.
Източник: Капитал (03.10.2012)

Създадоха втората по големина в света металургична компания Две водещи японски металургични корпорации официално обявиха сливането си и образуваха втората по големина в света стоманодобивна компания - Nippon Steel and Sumitomo Metal. По-голяма остава единствено ArcelorMittal, чиято централа се намира в Люксембург. Новият гигант, който се появява след обединението на Nippon Steel и Sumitomo Metal Industries ще произвежда 46.1 млн. тона стомана годишно, давайки работа на 81 хил. души. Общите продажби възлизат на 5.5 трлн. йени годишно - над 70.5 млрд. долара. Нипон стийл енд Сумитомо метал ще има доминираща позиция на японския пазар. Компанията ще поддържа тесни делови контакти с автомобилостроителните гиганти Toyota, Nissan и Hyundai и водещи търговци в страната. На световния пазар новата корпорация ще трябва да се сблъска с жестоката конкуренция на корпорациите от Китай и Южна Корея. Японският концерн планира да надделее над конкуренцията като залага най-вече на качеството и производството на сложни стоманени изделия. Компанията възнамерява да увеличи обема на производството си до 60-70 млн. тона годишно. (The Japan Times)
Източник: Други (03.10.2012)

БТПП ще съдейства за разширяване на външните пазари на металургичната индустрия В изпълнение на договореност по време на последното заседание на Консултативния съвет Пакт за индустриална стабилност към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, председателят на Българска търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов проведе среща с Антон Петров – председател на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). На срещата присъства и Лъчезар Искров – член на Управителния и Изпълнителния съвет на БТПП. Обсъдени бяха въпроси, касаещи съдействието на БТПП в търсене на пазари за разширяване на експорта в металургичната индустрия. От Асоциацията се ангажираха да подготвят информация за продуктовата гама по региони, които представляват интерес за експорт на металургична продукция, както и за привличане на нови пазари. БТПП от своя страна ще окаже съдействие на Асоциацията за разпространяване на информацията чрез свои партньори в чужбина. При организиране на двустранни срещи Палатата ще помага за насърчаване на инвестиции в този важен отрасъл за страната. БАМИ ще информира своите членовете за възможността да представят дейността си по време на бизнес форуми, организирани от БТПП както в страната, така и в чужбина. В заключение на срещата се обсъди подготовка на съвместно предложение до министъра на икономиката, енергетиката и туризма с конкретни стъпки за разширяване на експортната стратегия на страната в областта на металургичната индустрия и включване на търговските представители на България в съответните региони с изисквания към тях. (chambersz.com)
Източник: Други (04.10.2012)

Слабото потребление на стомана в Европа изяжда маржовете на рециклиращите скрап Представители на сектора в ЕС заявиха, че слабото потребление на стомана в Европа изяжда маржовете на работещите със скрап от нецветни метали. В доклада на Европейската федерация за оползотворяване и рециклиране на черни метали (European Ferrous Recovery and Recycling Federation) се казва, че "общата ситуация на стоманодобивната индустрия на ЕС остава тревожна, търсенето на стомана е с 25% под нивото си от 2007 г. и с 25-30% свръхкапацитет. Цените на скрапа спаднаха, което възпира събирането и преработката на скрап заради малките или понякога липсващи маржове. "Сред най-големите групи за скрап в Европа са австралийската Sims Metal Management, британска компания с оборот от около 1-3 млрд. паунда през последните няколко години, и немската TSR. EFR заяви, че затварянето на стоманодобивни заводи и някои сливания са намалили търсенето на скрап от стомана в Европа, а високите енергийни разходи и строгите наредби за емисиите правят предприятията в ЕС по-малко конкурентни и вероятно ще се преместят в чужбина. "Краткосрочните перспективи пред сектора със сигурност не са много положителни за производителите на стомана в ЕС и заводите за рециклиране." (Reuters)
Източник: Reuters (04.10.2012)

Испанската Hierro Anon започва изграждането на завод в Североизточна Бразилия Испанската Hierro Anon Group започва изграждането на нов стоманодобивен завод в североизточната част на Бразилия, за производството на стоманени дълги продукти. Междувременно, компанията обяви план за ново съвместно предприятие с друга испанска компания Network Steel за производство на предварително боядисана стомана и горещо поцинкована стомана в същия район. Новият стоманодобивен завод, наречен Sidergica Latino-Americana S/A (Silat), е планиран за производство на арматура и тел с капацитет 660 хил. тона годишно през първата фаза. Във втората фаза ще започне производство на валцувани листи за корабостроенето, ветрогенератори, електроуреди и автомобилната индустрия с производствен капацитет от 700 хил. тона годишно. Компанията ще включва цех за заготовки, за да се осигурят суровини за валцуването на дългите продукти. Инвестицията в първата фаза е около 300 млн. бразилски реала. Що се отнася до новия джойнт венчър, двете компании ще инвестират 30 млн. бразилски реала в първата си фаза на производството и след това още 55-60 млн. бразилски реала през втората фаза. (YIEH)
Източник: Други (08.10.2012)

Индийските стоманодобивни фирми с плахи резултати през второто тримесечие Забавянето на световната икономика през по-голямата част от второто тримесечие на финансовата 2013 г. ще доведе до плахи резултати на стоманодобивните предприятия през текущото тримесечие. Световното търсене на стомана остава слабо, което води до незначителен растеж на индийските играчи. Продажбите също са ниски, както в световен мащаб и на вътрешния пазар, в резултат на падащите цени на стоманата. Местните производители предлагат отстъпки, за да продадат своите продукти насред по-евтиния внос от Китай, в която страната дава експортни стимули, и Корея и Япония, страни, които имат споразумения за свободна търговия с Индия. Продажбите се очаква да спаднат с 3-5% на тримесечна база. Местните компании не са в състояние да се възползват от предимствата на понижаващите се цени на основните суровини, желязна руда и въглища, през последните години, поради обезценяващата се рупия. Обаче насред засилващата се рупия през последното тримесечие, спадът на цените, особено на въглищата ще доведе до намаляване на разходите за компании като JSW Steel и SAIL. (Economic Times)
Източник: Други (11.10.2012)

BHP Billiton ще намали служителите си в добива на желязна руда в Австралия Минният гигант BHP Billiton се очаква да съкрати работниците си в добива на желязна руда в Австралия за да ограничи разходите, най-вече, произтичащи от спада в търсенето. Компанията се опитва да преразпредели някои от своите служители, или в сегмента с желязна руда или в другите операции, след доклад на поделението за пазарните условия. Говорителят на BHP Billiton Антониос Папаспирополус заяви, че от 900-те отворени позиции броят на работните места, които ще бъдат съкратени, все още е неопределен, това се очаква да бъде установено, след края на преразпределянето. "Не възнамеряваме да предоставяме подробности за отделните промени, но е ясно, че може да има известно изменение върху работните места в някои области", добави Папаспирополус. Този ход идва скоро след като компанията замрази плановете си за построяване на мина за коксуващи се въглища на стойност 3 млрд. долара в Куинсланд като желязната руда от региона Пилбара в Западна Австралия остава един от най-големите източници на приходи за англо-австралийската компания. (EBR)
Източник: Други (12.10.2012)

Tata Steel Europe може да ореже още работни места; гледа нови пазари Tata Steel Europe може да ореже още работни места в бъдеще поради световното забавяне на икономиката. Това заяви главният изпълнителен директор и управляващ директор на Tata Steel Europe, Карл Улрих Кьолер. Той заяви, че съкращенията ще бъде продължителен процес. "Определено трябва да очаквате по-нататъшни корекции", заяви Кьолер, коментирайки новината за съкращаване на 1500 работни места в Европа. Той заяви, че компанията търси нови области за износ, за да компенсира слабото търсене в Европа. "Ще се опитаме да пригодим Tata Steel Europe към много по-лошото състояние, както казах за всякакви условия", добави той. "Всичко по крайбрежието е от голям интерес за нас, така че търсим в Северна Африка, в Средиземноморския регион, в Африка. Опитваме се да допълним предлаганото в Индия с някои специални продукти от Европа, които липсват там", добави той. Х.М. Неруркар, управителен директор на Tata Steel, заяви, че ще бъде трудно да се достигне целевия капацитет на страната от 200 млн. през 2020 г. (Business Line)
Източник: Други (15.10.2012)

Две фирми са поискали несъстоятелност на ОЦК Две компании са подали искания в съда Оловно-цинковият комплекс (ОЦК) в Кърджали да бъде обявен в несъстоятелност. "Става дума за доставчици, към които предприятието не се е издължило", съобщи народният представител Цвета Караянчева от ГЕРБ, цитирана от БТА. Тя каза, че не знае кои са фирмите, но добави, че съдът все още не се е произнесъл. Сред доставчиците на ОЦК фигурират и много дружества, свързани с мажоритарния собственик "Интертръст холдинг" на Валентин Захариев. Именно този факт често се цитира от синдикатите като канал, по който се източва металургичният завод. Някога най-голямото предприятие в Кърджали на практика не работи от края на миналата година, а през февруари работниците излязоха на протест за неизплатени заплати. След като правителството се ангажира да намери нов инвеститор за предприятието и в продължение на няколко месеца неуспешно търси купувач, в началото на юли един от големите кредитори - Първа инвестиционна банка (ПИБ), започна да описва активите на завода. Месец по-късно цинковото производство беше обявено за продан от частен съдебен изпълнител, а в средата на септември стана ясно, че търгът е бил спечелен от близка до ПИБ фирма - "Хармони 2012", която предложи 8.6 млн. лв. По неофициална информация общите дългове на компанията са около 350 млн. лв., като друг голям кредитор е BNP Paribas. "На този етап ОЦК си е действащо търговско дружество, осъществяващо съответните разплащателни и търговски дейности", посочи Караянчева. По думите й, след като предприятието не е обявено в несъстоятелност, няма как работниците да се възползват от Фонда за гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя. Тя обаче добави, че има достатъчно неипотекирано имущество на ОЦК, на базата на което могат да се изплатят дължимите към работниците суми. Над 600 са подадените до момента молби. Заведени са повече от 430 дела, а около 110 вече имат изпълнителни листове. Над 30 работници са получили дължимите суми, уточни Цвета Караянчева.
Източник: Капитал (16.10.2012)

Работниците в ОЦК си взимат парите ОЦК Кърджали е действащо предприятие и не е обявено в несъстоятелност. Депозирани са две искания от фирми - доставчици за обявяване на завода в несъстоятелност, но досега съдът не се произнесъл, каза в Кърджали депутатът от ГЕРБ Цвета Караянчева. Тя съобщи, че по заповед на премиера и социалния министър в Регионално управление на НОИ е сформирано звено, което изчислява лихвите от неполучените заплати. Тя уточни, че от месец март до момента са подадени над 600 искови молби от работници и служители и са заведени над 400 дела в съда. Повече от 150 са издадените изпълнителни листове и над 30 души вече са си получили парите, които комбинатът им дължи. Има достатъчно имущество на ОЦК, което не е ипотекирано и работниците ще си получат дължимото, увери Караянчева.
Източник: Стандарт (16.10.2012)

ArcelorMittal Skopje представи нова пещ за поцинковане на стойност 3.5 млн. евро ArcelorMittal Skopje представи новата си поцинковаща пещ на стойност 3.5 млн. евро на своите партньори, като част от Деня на клиента на компанията за 2012 г. Събитието даде на клиентите възможност да се видят технологията за каляване произведение на изкуството, инсталирана за поцинковане на стоманени листове. Хуан Педро Хименес Наваро, главен изпълнителен директор на компанията заяви: "ArcelorMittal Skopje продължава да инвестира в най-съвременни технологии, за да се гарантира, че компанията доставя най-качествените продукти, в срок, в съответствие с изискванията на клиентите и тези за здравето, безопасността и за опазването на околната среда." Новата пещ е по-благоприятна за околната среда, CO емисиите са намалени с 98%, а потреблението на природен газ е намалено с 35% (което също намалява емисиите на CO2) и ще позволи на компанията да се увеличи услугите, качеството и количествата за клиентите. Инвестицията формира голяма част от план за развитие на ArcelorMittal Skopje, който се нарежда в топ 10 на най-големите компании в Македония и е част от стратегията за развитие на групата за региона и за Европа. (Steel Guru)
Източник: Други (17.10.2012)

Ръждясалата империя на Валентин Захариев Три изгубени предприятия, при това големи. Това е описанието на 2013 г. на бизнеса на бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев. След като през пролетта добивната му компания за оловно-цинкови руди "ГОРУБСО - Мадан" беше продадена под натиска на правителството заради неиздължени заплати, а наскоро за ОЦК - Кърджали, беше поискана несъстоятелност от кредитори на дружеството, сега и заводът му за тръби "Интер пайп" край София влезе в процедура по фалит. През месеци кредитори продават и активи за милиони от кърджалийското и софийското предприятие. И докато за "ГОРУБСО - Мадан" Захариев все пак получи няколко милиона, от тези два завода всичко е в ръцете на кредиторите - банки и държава. Фалит и разпродажби С решение от 1 октомври Софийският градски съд обяви дружеството "Интер пайп" за неплатежоспособно и откри производство по несъстоятелност. Назначен е временен синдик, а общото събрание на кредиторите е насрочено за 6 ноември. И макар че решението подлежи на обжалване, бъдещето на неработещия завод изглежда предрешено - разпродажба. А тя плавно тече. Сега недвижимите имоти на предприятието са обявени за продан от частен съдебен изпълнител за внушителната сума от 51.45 млн. лв. Движимото имущество пък, което е заложено в полза на Първа инвестиционна банка, частично смени собственика си, а остатъкът в момента се продава. Производството по несъстоятелност на "Интер пайп" е образувано по искане на един от малките кредитори на предприятието - "Кремиковци-автостранспорт", което е 100% собственост на "Кремиковци" (също в несъстоятелност). Дружеството има да получава общо 36 900 лв. за осигуряването на транспорт на работниците за периода август - октомври 2006 г. Крайният срок, даден на длъжника за доброволно разплащане, е бил 28 юли 2011 г., но сумата не е била преведена. Именно тази дата е определена от съда като начало на несъстоятелността. В позната тръба на дългове и загуби От извършения финансово-счетоводен анализ на "Интер пайп" се вижда, че финансовите затруднения на компанията "имат траен и необратим характер", пише в съдебното решение. Като показател за установяване на неплатежоспособност е използван коефициентът на обща ликвидност, който показва съотношението на краткотрайните активи към краткосрочните задължения и за норматив се приема стойност единица. В случая на "Интер пайп" показателят е доста по-нисък - едва 0.1861, което означава, че компанията не може да поеме плащанията си. Като се добави и натрупаната загуба в размер на 22.7 млн. лв. за периода 2008-2010 г., съдът решава, че "длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите". Всъщност експертизата е показала, че "Интер пайп" има доста неизпълнени задължения и към други свои кредитори, въпреки че, както и при другите фирми на Захариев, задълженията към предприятия от групата съставляват основната част от пасивите, но има и за данъци, към работници и т.н. От отчетите за 2008-2010 г. се вижда, че приходите от оперативна дейност не покриват разходите за оперативна дейност, а за 2010 г. е отчетена загуба от 4.1 млн. лв. Това всъщност няма как да се види от Търговския регистър, където въпреки законовите изисквания последният публикуван отчет е от 2008 г. Приходите на дружеството са намалели от 38.4 млн. лв. през 2008 г. до 5.1 млн. лв. за 2011 г., а персоналът се е свил десет пъти до 23 души към края на миналата година. Дори и тази бройка обаче изглежда учудващо голяма, тъй като според запознати заводът не работи най-малко от две години. Последните месеци са активни и за другите кредитори на Захариев, които търсят бърз начин за събиране на вземанията си. Процедурата за публична продан на имотите за 51 млн. лв., която беше публикувана по-рано тази седмица и е с начална дата 19 октомври, е образувана по искане на Столична община. Това каза частният съдебен изпълнител Георги Дичев, който отговаря за продажбата. Той отказа да уточни за какъв дълг става дума, но каза, че "сумата е голяма". Исканата цена за обявените недвижими имоти обаче изглежда шокиращо висока. Това коментира източник, запознат с наличните активи. Дичев също призна, че цената го е учудила, но тя е била определена от вещо лице и се дължи на това, че сградите на площадката са много хубави и ремонтирани. Началната цена за продажбата освен това е с 25% по-ниска от самата оценка. Разпродажбата на движимото имущество пък е в ръцете на Първа инвестиционна банка (ПИБ), тъй като "Интер пайп" го е използвало като залог за кредит на "Интертръст холдинг" (също на Валентин Захариев) в размер на 7.31 млн. евро. Тъй като дружеството е спряло да обслужва заема си, още през април финансовата институция пристъпи към изпълнение на залога. Според източник на "Капитал Daily" оборудването най-вероятно вече е продадено на компания, по-всяка вероятност близка до ПИБ. Засега всички тези процедури вървят успоредно, но се скоро продажбите могат да минат изцяло към синдика, за да не се наруши масата на несъстоятелността. "При обявяване на едно дружество в несъстоятелност всички граждански и изпълнителни дела се спират", уточни адвокатът на "Кремиковци-автотранспорт" Александър Малкочев. Той каза още, че дружеството е оспорило съдебното решение в частта за датата на неплатежоспособност. "Поискали сме за начална дата да бъде обявена 31 декември 2008 г., защото от доказателствата по делото стана ясно, че още тогава дружеството е било неплатежоспособно и е имало задължения - данъчни, осигурителни, към работниците и т.н.", добави той. Засега не се знае дали решението е било обжалвано и от "Интер пайп". Крайният срок за това изтече вчера (17 октомври). Каквито и съдебни процедури да последват обаче, едно е ясно - краят на империята на Захариев наближава. От началото на годината на вече бившия металургичен собственик му се наложи да се раздели с няколко свои предприятия. Първото от тях - "ГОРУБСО - Мадан", беше безспорният му любимец и единственото печелившо дружество в групата. Заради нежеланието на Захариев обаче да плаща на работниците и кредиторите си той на практика беше принуден от правителството да продаде компанията, която премина в ръцете на "Върба - Батанци" - смесено предприятие между "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов и "КЦМ 2000". Приблизително по същото време стана ясно, че Захариев не може да се справи и с ОЦК, където производството спря още в края на 2011 г., а работниците излязоха на протест за неиздължени заплати. В Кърджали обаче правителството не успя в посредничеството си при намирането на купувач, тъй като заводът изисква огромни инвестиции, за да заработи. Единствената сравнително привлекателна част от него - цинковото производство, смени собствеността си през частен съдебен изпълнител и от около месец се контролира от свързаната с ПИБ "Хармони 21". Междувременно двама от доставчиците на завода поискаха той да бъде обявен в несъстоятелност, но съдът още не се е произнесъл. Трудно е да се каже какви са причините за неуспеха на Захариев. Синдикатите винаги са твърдели, че схемата му на работа с няколко свързани предприятия цели източване на дружествата. Според хора от обкръжението му проблемът е в неконтролираното му желание да инвестира в нови начинания, без да преценява силите си. Със сигурност стои и въпросът доколко добри са мениджърските му умения. За разлика от миналото, когато препродаде задлъжнялото "Кремиковци" и с парите купи нови фабрики, сега възкръсването на империята му или създаването на нова изглеждат невероятни най-малкото заради липсата на финансов ресурс.
Източник: Капитал (18.10.2012)

Ще проверяват южнокорейските производители на стомана за фиксиране на цените Корейският антитръстов регулатор ще разследва големите производители на стомана по подозрения, че са фиксирали помежду си цените от години. Комисията за справедлива търговия наблюдава местните производители на предварително боядисана стомана от 2009 г. насам и потвърди съучастничеството им. Разследваните дружества са Dongbu Steel, Seah Steel, Union Steel, POSCO C&C и Hyundai Hysco. Близо 90% от предварително боядисаната стомана за продажба се произвежда от тях. Чай Гуй, говорител на Комисията, отказа да потвърди разследването, позовавайки се на вътрешен правилник за медиите, но не го и отрече. Източници казаха, че Комисията за справедлива търговия скоро ще бъде домакин на общо събрание на деветте вземащи решения членове на Комисията, за да реши санкциите за стоманопроизводители. Комисията наскоро осигури конкретни доказателства от лицата, подаващи сигнали. Чай каза, че точната дата на срещата все още не е решена. Трудно е да се предскаже колко големи ще бъдат глобите, но запознати със случая предпазливо прогнозират, че общият размер ще бъде около 300 милиарда вона. (Корея Times)
Източник: Други (18.10.2012)

Валентин Захариев си купи пречиствателната станция на ОЦК Собственикът на задлъжнелия Оловно-цинков комплекс (ОЦК) в Кърджали Валентин Захариев е купил пречиствателната станция на завода, която беше предложена за публична продан заедно с други имоти от частен съдебен изпълнител. Съоръжението е било спечелено от "Стил комодитис" с оферта за 1.933 млн. лв. при начална тръжна цена от 1.558 лв.. Дружеството е част от групата предприятия на бившия собственик на "Кремиковци". Общо 5 млн. лв. са били събрани на търговете за 35 сгради и движими вещи. Останалото имущество е спечелено от свързаната с Първа инвестиционна банка (ПИБ) компания "Хармони 2012", която преди месец купи цинковото производство на ОЦК. "Търговете са с взискатели "Интерлийз" и ПИБ, но по тях има много присъединени дела, сред които и на работници от завода", заяви частният съдебен изпълнител Росен Сираков, който отговаря за продажбите. Впечатление прави участието на "Стил комодитис" в процедурата. Мажоритарен собственик на дружеството с 80% от капитала е "Интертръст холдинг" на Захариев, който е и в борда на директорите заедно със сина си Кирил. Компанията е регистрирана на същия адрес като останалите му фирми - кв. "Лозенец", бул. "Николай Вапцаров" 53А, ет. 3. Самият Захариев не е присъствал при отварянето на офертите, казаха от кантората на частния съдебен изпълнител Росен Сираков, но не уточниха кой е бил представителят му. Участието на "Стил комодитис" и спечелването на търга от нея обаче е повече от любопитно, тъй като през последните месеци кредиторите активно разпродават имущество на няколко фирми на Захариев заради необслужвани дългове. Само на ОЦК дълговете са около 350 млн. лв. Нещо повече, в началото на месеца заводът за тръби край София "Интер пайп" влезе в процедура по несъстоятелност, а за самото ОЦК има заведени искове за откриване на такава процедура от доставчици. Независимо от това фирмата му за търговия с метали "Стил комодитис" предлага близо 2 млн. лв. и купува съоръжение от завод, който бавно, но сигурно върви към пълна разпродажба. Към момента мажоритарен собственик на ОЦК, което е публично дружество, е "Интертръст холдинг". Самият Захариев не беше открит за коментар. Останалата част от предложеното имущество е станало собственост на "Хармони 2012". Компанията е предложила 1 486 423 лв. за 35-те сгради, което е само с 11 лв. над обявената начална тръжна цена. От офиса на съдия изпълнителя уточниха, че става дума за сгради със съпътстващ характер, като например складове. Движимите вещи са били продадени за около 1.4 млн. лв. В средата на септември "Хармони 2012" купи цинковото производство на ОЦК, което е единствената част от завода, която може сравнително лесно да заработи отново. За възстановяване на оловното производство са нужни значителни инвестиции. Офертата на компанията тогава беше 8.6 млн. лв. при начална тръжна цена от малко над 8.3 млн. лв. "Хармони 2012" е регистрирано на 16 юли тази година, а неин собственик е регистрираната на Вирджинските острови "Хармони холдингс лимитид". Офисът на фирмата е на същия адрес като още 27 фирми, близки до ПИБ, включително "Витоша ски". Освен "Стил комодитис" и "Хармони 2012" в последните търгове е участвала и "Файнанс енд кансалтинг". Фирмата наддава и при продажбата на цинковото производство на ОЦК, но предложи по-ниска цена. Собственикът на капитала на "Файнанс енд кансалтинг" също е регистриран на Вирджинските острови.
Източник: Капитал (19.10.2012)

Американските производители се насочват към Русия В момент, когато слабият ръст у дома, забавянето на китайската икономика и рецесията в голяма част от Западна Европа тормози корпоративна Америка, Русия се радва на новооткрито внимание като източник на ръст за пазара на американска техника, стоки и потребителски услуги. Русия, която е член на Световната търговска организация (СТО) от август насам, държи едва около 1% от общата търговия на САЩ, в сравнение с китайските 12%. Но през последните години, Русия засили инфраструктурните разходи и засилващата се средна класа увеличи покупките на разнообразни потребителски стоки. Износът на САЩ за Русия се повиши с около 29% през първите осем месеца тази година спрямо година по-рано, и се очаква да достигне 10 млрд. долара през 2012 г., пет пъти ръст спрямо десет години по-рано. Очаквайки увеличено търсене в Русия след влизането в СТО, International Paper Co, Caterpillar Inc, Deere & Co и други засилват инвестициите си в Русия чрез разширяване на дистрибуционните си канали, повишаване на капацитета, или придобивания. "По принцип, можем да продадем всичко, което произведем в Русия," заяви Джон Фарачи, изпълнителен директор на International Paper, която разработва нова машина за хартия за Русия и инвестира над 1.2 млрд. долара да модернизира предприятията там, включително това в Братск, Сибир, което ще изнася за Китай. (News International)
Източник: Други (22.10.2012)

JFE ще инвестира в Западна Ява Японската JFE Steel, деветият по големина производител на стомана в света, планира да инвестира около 365 млн. долара за изграждане на стоманодобивно предприятие в Индонезия, каза служител от местната асоциация на стомана. Едуард Пинем, генерален секретар на Индонезийската асоциация за желязо и стомана каза, че JFE Steel се опитва да осигури разрешителни от инвестиционния координационен съвет. Той каза, че такъв инвестиционен план ще помогне за създаване на добавена стойност от рудата и ще е в подкрепа на правителствените планове за забрана на износа на руда от 2014 г. Правителството през май 2012 г., наложи 20% мито на 65 вида суровини във формата на руда за насърчаване на повече добавена стойност от преработката у дома, преди пълна забрана на износа на руда да влезе в сила през 2014 г. JFE Steel произвежда стоманени продукти, включително телове, ламарини, тръби, профили, неръждаема и електрически стомани. Според Едуард инвестицията на JFE Steel ще помогне на индонезийското автомобилопроизводство и това на домашни уреди. "Ще се създадат и работни места", каза той. (JakartaGlobe)
Източник: Други (24.10.2012)

LME иска да добави желязна руда, коксуващи въглища към продуктите си Лондонската метална борса (LME), собствеността на борсата в Хонг Конг и Clearing Limited, има за цел да разшири предлаганите продукта освен цветните метали с желязна руда, коксуващи въглища и доставка на желязна руда, заяви главният изпълнителен директор на хонконгската борса Чарлз Ли. "Това е заради близостта ни до Китай и разбирането за Китай, но от друга страна, за създаването на общо място за предлагане на бизнеса", каза Ли. Борсата в Хонг Конг е на краен етап от закупуването на LME за 2.2 млрд. долара, което трябва да приключи до края на тази година. Друга амбиция ще бъде откриването на складове на LME в Китай, най-големият потребител на мед в света. Ли каза, че се надява това да бъде постигнато в контекста на усилията на Китай да отвори своите капиталовите пазари, включително да проправи пътя за международна употреба на юана. "Нямаме график, но бих искал да вярвам, че това е нещо, което не е прекалено далеч." Ли каза, че ще се създаде нов потребителски комитет в структурата на 135-годишната институция с участието на високопоставени фигури от производствения сектор, включително обработчици на метали. Този комитет ще докладва директно на новия борд на LME. (Reuters)
Източник: Reuters (25.10.2012)

Поредна част от ОЦК си търси купувач Още едно парче от Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали си търси купувач. След като частен съдебен изпълнител продаде цялото цинково производство на завода плюс допълнителни сгради и движими вещи, сега на търг излиза половината от парцел от близо 325 хил. кв.м. Началната цена е 3.7 млн. лв., а оферти се приемат до 26 ноември. Според обявата се продават 50% идеални части от поземлен имот, върху който се извършва основната производствена дейност на ОЦК. Не се посочва парцелът да включва сгради или оборудване, а от кантората на съдебния изпълнител Росен Сираков отказаха допълнителна информация. Според източник на "Капитал Daily" обаче най-вероятно става дума за оловното производство. Това е доста логично, като се има предвид исканата цена за имота. В средата на септември беше продадена половината от терена на завода заедно със съоръженията за производство на цинк и други сгради и права. Тогава началната цена беше 8.3 млн. лв., а купувачът "Хармони 2012" спечели търга с оферта от 8.5 млн. лв. Цинковото и оловното производство обаче са несравними. Докато първото би могло да заработи с известни инвестиции, второто е фактически неспасяемо. Цех "Агломерация" беше затворен от РИОСВ - Хасково, още през април 2011 г., тъй като беше извън всякакви екологични норми. Оборудването слабо се е променило от построяването на завода в средата на миналия век и на практика не може да бъде модернизирано. Сегашният търг се прави по искане на Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е един от основните кредитори на собственика на ОЦК Валентин Захариев. Свързаната с финансовата институция "Хармони 2012" пък спечели почти всички предложени досега активи - включително и цинковото производство. Самата банка също беше сред кандидатите за него, но с малко по-ниска оферта. Традиционен кандидат за имотите на ОЦК е и създадената през юли софийска консултантска фирма "Файнанс енд кансалтинг". Едно от важните съоръжения на площадката на ОЦК обаче - пречиствателната станция, изненадващо отиде в ръцете на друга фирма на Захариев - "Стил комодитис", която предложи над 1.9 млн. лв. при начална цена от 1.6 млн. лв. Наскоро стана ясно, че срещу металургичния комплекс има заведени искове за откриване на процедура по несъстоятелност и предстои кърджалийският съд да се произнесе. Междувременно в процедура по фалит влезе друго предприятие на Захариев - заводът за тръби край София "Интер пайп". По-рано тази година пък под натиск от правителството бизнесменът беше принуден да продаде добивната си компания "ГОРУБСО - Мадан" заради неизплатени заплати.
Източник: Капитал (26.10.2012)

Още 63 цеха от ОЦК-Кърджали ще бъдат продадени На 27 ноември тази година ще се проведе публичната продажба на 63 имота от производствената площадка на Оловно-цинковия комплекс /ОЦК/ в Кърджали. От утре до 26 ноември тече едномесечният срок, в който кандидат-купувачите могат да разгледат документацията в Районния съд, в служба "съдебно изпълнение" или в кантората на съдебния изпълнител. Продажбата е по иска на Първа инвестиционна банка /ПИБ/, която е основен кредитор на металургичното предприятие. Първоначално обявената цена на всички 63 имота е 474 862 лева. В пазарната стойност на оценяваните сгради не е включена стойността на поземления имот, върху който те са построени. В списъка са цеховете за производство на олово, складове, работилници, пещи, както и агломерационното съоръжение, което миналата година през април по нареждане на министъра на околната среда и водите Нона Караджова бе запечатано от експерти от РИОСВ-Хасково заради честите обгазявания със серен диоксид. Имущество на "Оловно цинков комплекс Кърджали" АД за 5 млн. лв. беше продадено на 18 октомври чрез частния съдия изпълнител Росен Сираков. Очакванията бяха за 5.5 млн. лв. приходи, за да бъде уволтворено искане на кредитора. Срещу 1.933 млн. лв. собственик на пречиствателната станция към предприятието е компанията "Стил Комодитис". Справка в търговския регистър показва, че тя е собственост на Валентин Захариев. Чрез "Интертръст холдинг" той притежава част от кърджалийското предприятие. От няколко месеца то се разпродава на парче от кредиторите. В "Стил комодитис" холдингът държи 1600 от общо 2000 акции. Капиталът на дружеството е 1 млн. лв. Фирмата купувач на Захариев развива външна и вътрешна търговия, внос и износ на желязосъдържащи суровини, коксуващи се и енергийни въглища, търговия с метали и скрап, техническо оборудване, внос и износ на черни метали и т.н. Това е отбелязано в устава, приет на общо събрание на акционерите през 2007 г.
Източник: Дума (26.10.2012)

Gerdau празнува завършването на мулти-милионен проект Gerdau Special Steel North America стартира нова система за непрекъснато леене на стомана в предприятието си в Монро, което е първо подобрения за около 235 млн. долара, които ще удвоят производството, ще увеличат заетостта и ще повишат обхвата и качеството на продуктите, които фирмата предлага. Законодатели, обществени личности, клиенти и служители бяха запознати с проекта в предприятието в близост до пристанището на Монро. Системата на стойност 67 млн. долара и свързаното с нея оборудване добави около 45 хил. квадратни фута към площта на комплекса, увеличавайки го с близо една трета. Изграждат се нов вход за камиони и везни за 18 млн. долара, 20 млн. долара довършителна площ, нов стан за валцоване на стойност 67 млн. долара, инспекционна линия, претопляща пещ и подобрения по топилните пещи предстоят като част от подобренията, които ще се случат през 2013. "Системата е първата фаза на много промени и инвестиции в развитието ни", каза Джак Финдлайсън, президент на отдел за специална стомана на Gerdau North America. (Monroe News)
Източник: Други (26.10.2012)

Главният изпълнителен директор на BHP Billiton казва, че няма да се повтори ерата на рекордно висока цена на желязна руда Рекордно високите цени на желязната руда от последните десет години няма да се повтори, заяви главният изпълнителен директор на BHP Billiton Мариус Кльоперс по време на годишното общо събрание на дружеството. Имаше недостиг на евтини доставки на желязна руда и металургични въглища през последното десетилетие, което доведе до неустойчиво високи цени на стоките, но този недостиг в момента е близо да бъде задоволен, каза той. "В момента сме свидетели на уравновесяване на търсенето и ниската цена на доставка, както и постепенното калибриране на цените към по-устойчиви нива", каза той. Цените на суровините като желязна руда и въглища в момента се очаква да "се обърнат подло" в бъдеще, добави той. По-високите цени бяха резултат от неутолимото търсене от Китай, а тъй като то се забави през последните месеци, "е директно в съответствие с очакванията и това, което китайското правителство е посочило, че ще се случи", каза Кльоперс. (Platts)
Източник: Други (29.10.2012)

КЦМ намалява въглеродните емисии с 50% Спестяване на 47,7% въглеродни емисии ще постигне Комбинатът за цветни метали (КЦМ) край Пловдив след отпускането на безвъзмездна финансова помощ чрез Европейския фонд за регионално развитие. През юли КЦМ АД спечели финансиране на проекта „Намаляване на енергоемкостта и подобряване на енергийната ефективност при производството на олово в КЦМ АД” като част от процедурата „Инвестиции в зелена индустрия” от Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската индустрия”. С успешното изпълнение на проекта се очаква да се намали енергоемкостта и повиши енергийната ефективност при производството на олово чрез намаляване потреблението на енергия с над 40%. Ще се подобрят условията на труд и ще се намалят вредните вещества в работната среда като олово и кадмий с 5%. Очаква се да се премахне тежкият физически труд в процеса на стифиране и чемберосване. Изпълнението на проекта ще осигури постоянно течаща топла вода към помещенията на битовия корпус на Обособено оловно производство, чрез инсталиране на „Локален винтов компресор с честотно управление на оборотите на двигателя и вградена система за оползотворяване на топлина” и „Слънчевата инсталация за загряване на топлоносител за битово горещо водоснабдяване”. Годишната ефективност на слънчевата инсталация възлиза на 57%. Също така ще се намали и шумът и разходът на свежа вода.
Източник: Инвестор.БГ (30.10.2012)

По-високи разходи и инвестиции свиха печалбата на "Алкомет" Финансовите резултати на производителя на алуминиеви изделия "Алкомет" - Шумен, се влошават, като нетните приходи от продажби на продукция през първите девет месеца на годината са спаднали на годишна база с 8.3 на сто, до 191 млн. лв. Това показва финансовият отчет на предприятието, публикуван на фондовата борса. Това се дължи на поевтиняването на цената на основната суровина (алуминия) и от там на цената на готовата продукция (средната продажна цена за периода намалява с 8%). От предприятието коментираха пред "Капитал Daily", че търговците на алуминий увеличават премиите си, за да компенсират спада в цената, което удря печалбата на българското дружество. Отделно "Алкомет" увеличава средствата за инвестиционната си програма. Всичко това, заедно с по-бавно спадащите разходи, е довело до спад на печалбата на годишна база с 54% - до 2.96 млн. лв. Общите разходи за дейността за първото деветмесечие на 2012 г. спадт 4.7% спрямо същия период на миналаат година. Логично и разходите на материали намаляват с 10% (те представляват 83% от общите за дейността), като тук основен фактор е разходът за метал, представляващ 90% от този за материали. Дългосрочната задлъжнялост расте заради инвестициите, но разходите за лихви намаляват с 26%, основно поради по-изгодните условия за кредитиране. И през този отчетен период значението на външните пазари за "Алкомет" остава от решаващо значение, като те представляват 90.61% от общия обем, а износът е насочен към 20 страни. В България обаче се усеща раздвижване и за първите девет месеца компанията отчита 14% ръст в продажбите, докато в износа има спад от 1.3%. Директорът за връзки с инвеститорите в предприятието Иван Динев, каза че дружеството работи почти същите обеми като през последните години. "Миналата година за деветмесечието бяхме произвели 40.3 хил. тона, а сега имаме 40 хил. тона продукция". "Алкомет" откри нови мощности за увеличаване на валцовото производство с 30%, като досега са наети 27, души но се очаква в следващите месеци те да станат 36. "Това се налага заради по-високото търсене на нашата продукция, защото досега увеличавахме производството с подобряване на дисциплината и рандемана, но всичко си има граници. През 2014 и 2015 г. ще увеличим и пресовото производство", добави Динев. Компанията полага усилия до края на годината фокусът в продажбите да бъде изместен от стандартните продукти към такива със специфично предназначение, основно в областта на пресовото производство. "Това ще позволи на дружеството да запази позициите си на европейските и другите пазари и същевременно да подобри положителния баланс от дейността си, тъй като тези пазарни сегменти са по принцип по-слабо податливи на сътресения и се отличават с по-ниска конкуренция", се казва в междинния отчет.
Източник: Капитал (31.10.2012)

България пуска част от парниковите си квоти в ранни европейски търгове България планира да пусне малка част от парниковите си квоти в ранни търгове на стартиращата от 1 януари 2013 г. трета фаза на Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове (ЕСТЕ), съобщиха от Министерството на околната среда и водите в понеделник. От 2013 г. се променя механизмът за ползване на парниковите квоти и вече големите горивни инсталации и авиационните оператори, които участват в схемата, ще трябва да закупуват все по-голямо количество от правата за замърсяване на въздуха с въглеродни газове на търг. България заедно с още 23 държави-членки ще предлага квотите си на общоевропейската тръжна платформа (национални тръжни платформи имат само Германия, Великобритания и Полша). Страната ни може да пусне 3.277 млн. единици на ранните търгове, които ще тръгнат през ноември тази година. Процедурите ще се организират от спечелилата общоевропейска обществена поръчка Европейска Енергийна Борса (European Energy Exchange). "Благодарение на експедитивността и добрата организация между Министерството на околната среда и водите, Българска народна банка и Министерство на финансите бяха спазени кратките срокове, наложени от Европейската комисия. Така Република България е първата държава-членка на ЕС, която изпълни всички изисквания, успешно проведе необходимите тестове и ще може да предостави квотите си за емисии на парникови газове на първия търг на временната обща тръжна платформа", пише в съобщението на ековедомството. Регламентирането на подробен ред за разходване на средствата от търговете ще бъде детайлно уредено в новия Закон за ограничаване на изменението на климата.
Източник: Медия Пул (31.10.2012)

Мрак и гибел пред стоманопроизводители Съскането, което се чува в света на стоманата може да са акциите на ArcelorMittals изпускащи въздух. Акциите на най-големият производител на стомана спаднаха с над 20% от началото на 2012 г. и с около 80% от своя връх през 2008 г. Използваната във всичко, от битова електроника и автомобили до военни кораби, широко-търгувана сплав със сигурност е изправена пред трудни времена. Голяма част от трудностите идват от търсенето. Влошаващата се икономическа ситуация през второто тримесечие на годината, подчертано от несигурността, предизвикана от европейската дългова криза и лавинообразното забавяне в Китай (най-големият потребител и производител на стомана), причиниха хаос в световното търсене и производство. World Steel Association намали прогнозата си за 2012 г. за търсенето в световен мащаб до 2.1%, което е със значителните 830 пункта по-ниско от реалното потребление през 2011 г. За Китай, която беше свидетел на общ годишен ръст на потреблението от 11% за последните пет години, прогнозите за използването на стомана са орязани до 640 тона през 2012 г., увеличение от едва 2.5% на годишна база. Кризата със свиващото се търсене на една от най-търгуваните стоки е по-ясно в Европа, където никъде няма признаци за икономическо възстановяване. (BR RESEARCH)
Източник: Други (31.10.2012)

Миньори на нож с еколози Митинг в София срещу екологични организации ще проведат днес миньори от рудниците в Челопеч, Асарел и Елаците. "Искаме да запазим работните си места, които са застрашени от необоснованите нападки срещу рудодобива, отправени от мними екозащитници", обясниха синдикалните федерации на миньорите от КНСБ и КТ "Подкрепа". Според екоорганизациите от "Коалиция за устойчиво развитие" жителите край трите медодобивни рудника са подложени на вредни въздействия, които не се контролират от никой. Те дават за пример превозването на отровни концентрати и хвостохранилищата, които замърсяват реките.
Източник: Стандарт (01.11.2012)

Стоманопроизводителите ще използват по-малко скрап през 2012 г. Стоманопроизводителите ще купуват и използват по-малко стоманен скрап през 2012 г. спрямо 2011 г., когато поставиха рекорд, отразявайки спада в потреблението на скрап в Китай и други ключови региони, заяви съветника по статистика на Бюрото по международно рециклиране (BIR). Стоманодобивът е изправен пред несигурност, много компании отчитат загуби, тъй като цените на стоманата и продажбите са тежко засегнати от по-слабия от очакваното икономически растеж, особено в Китай, и от дълговата криза в еврозоната. "Трябва да очакваме по-ниски стойности за 2012 г. като цяло", заяви съветникът в BIR Ролф Вилеке по време на конференция, организирана от Бюрото, за световните асоциация за рециклиращата индустрия. "Отчетът за първите шест месеца на 2012 г. показва негативно развитие на стоманения скрап в основните страни производителки на стомана и региони на света. Това е особено очевидно в Китай." Скрапът е основна съставка на стоманата от електродъгови пещи. Китай, най-големият производител и потребител на стомана, отчете остър спад в използването на скрап до 41.3 млн. тона през първата половина на 2012 г., с около 17% по-малко спрямо същия период на миналата година. В Европа трите най-големи потребители на скрап: Италия, Германия и Испания, отчетоха съответно спад от 4.3%, 3.3% и 5.5%. (Reuters)
Източник: Reuters (01.11.2012)

ОЦК остана без ръководство Оловно-цинковият комбинат в Кърджали, собственост на Валентин Захариев, е без ръководство от вчера. Едномесечното предизвестие на изпълнителния директор Славея Стоянова е изтекло в сряда и от вчера тя е безработна. В сряда и икономическият директор Валентин Манев и техническият Красимир Кутелов са внесли заявленията си за напускане заради неизплащането на възнагражденията им за повече от половин година. Над 60 металурзи само за последните два дни са затрупали деловодството с документи за напускане. Все още в завода се водят на работа 98 души, сред които десетина жени в майчинство. Това са предимно работници от цинковото производство, които се надяват да бъдат наети от новия собственик "Хармони 2012". Първа инвестиционна банка, която е основен кредитор на металургичното предприятие и с която новият инвеститор е свързан, е оторизирала двама служители от клона в Кърджали да контролират все още неясната ситуация в комбината. Не е известно и кога ще бъде възстановен производственият цикъл, окончателно спрян през миналия декември. От назначените на граждански договор към банката 17 работници, поддържащи непрекъсваемия режим на пещите и енергоснабдяването, са останали 11. На тях временният работодател е предложил 280 лева заплата, 10 лева по-малко от минималната, докато първоначалното възнаграждение по договора е било 400 лева. Това се прави с цел да не плащат данъци, но не е възможно да се работи на 5-сменен режим срещу такива пари, коментираха работници. На последната публична продажба на активите на ОЦК фирмата на Валентин Захариев "Стил комотидис" спечели пречиствателната станция за промишлени отпадни води, като предложи цена от 1 933 000 лева при първоначална цена 1 538 153 лева. Сумата обаче не беше внесена по специалната сметка на съдебния изпълнител в 7-дневния срок. По неофициална информация вчера "Хармони 2012", втора в класацията на офертите тогава, е превела парите и на практика става собственик и на това възлово звено в комбината. Поредният търг е насрочен за 27 ноември, когато ще се продават останалите активи на завода.
Източник: Дума (02.11.2012)

КЦМ поставя 90 фотоволтаика върху оловния цех Слънчева инсталация за битово горещо водоснабдяване с 90 фотоволтаика, разположени на покрива на битовия корпус на оловното производство, ще изгради КЦМ АД. Инсталацията е част от проекта “Намаляване на енергоемкостта и подобряване на енергийната ефективност при производството на олово”. Проектът спечели финансиране по процедурата “Инвестиции в зелената индустрия”. Тя бе открита за големите предприятия в страната, а проектът на КЦМ бе класиран на второ място. 56 фирми са подали документи за участие, 30 са одобрени. Проектът на пловдивския комбинат е на стойност 2 994 294 лева, от които 50 процента са безвъзмездна помощ. Фотоволтаичната система представлява само част от цялостната задача, поясни инж. Иван Бойновски, ръководител на проекта. Предвижда се въвеждане на автоматизирана линия в оловното производство, която ще доведе до икономии на енергия. Освен това всички дейности по оловното производство ще бъдат автоматизирани. Монтирането на локален винтов компресор ще осигури 30% икономия на енергия при производството на компресиран въздух за оловната линия. Слънчевата система пък е третият сегмент от проекта. Монтирането на фотоволтаиците ще стане най-вероятно през юни 2013 г., уточни инж. Бойновски. Енергията на панелите ще се използва за отопление и битова топла вода в оловното производство. Започваме с оловния цех, но по-нататък вероятно ще инсталираме слънчеви системи и на други корпуси, посочи ръководителят. Той уточни, че инсталацията ще произвежда годишно 184 211 киловатчаса, което представлява 40 процента от необходимата енергия. “Зеленият ефект” на проекта ще е в това, че ще се намалят с 47.7% въглеродните емисии на завода. Шумът ще падне с 90 децибела. Разходите за свежа вода ще са с 10 на сто по-ниски. Себестойността на произвежданото олово ще се намали с 9, като в същото време ще се повиши и качеството на оловото. Оловото и кадмият в работната среда също ще са с 5% по-малко. Когато реализираме проекта, ще имаме енергийно спестяване от над 40%, обобщи инж. Бойновски. Той уточни, че по реализирането на проекта ще се работи 23 месеца от датата на сключване на договора с управляващия орган на ОП “Конкурентоспособност”. Очаква се документът да бъде подписан до края на годината, след което ще се обявят обществени поръчки за изпълнение на проекта.
Източник: Марица (02.11.2012)

ОЦК в Кърджали остана без шефове ОЦК в Кърджали остана без ръководство. В сряда изтече едномесечното предизвестие на изпълнителния директор Славея Стоянова. А вчера икономическият директор Валентин Манев и техническият Красимир Кутелов са внесли заявления за напускане заради неизплащане на възнагражденията им. Вчера стана ясно, че фирмата на Валентин Захариев "Стил Комодитис" не е платила в законовия срок пречиствателната станция на ОЦК, която бе разиграна на търг.
Източник: Стандарт (02.11.2012)

Sail ще вдига капацитета си с 4 млн. тона Индийският най-голям производител на стомана, Steel Authority of India Ltd (Sail), заяви, че ще разшири производствения си капацитет до 18 млн. тона спрямо настоящите 14 млн. тона до края на тази фискална година. Досега е инвестирала 390 млрд. рупии за разширяване от предназначените за това 720 млрд. През първата половина на текущата финансова година, Sail е регистрирала ръст от 3% в производството на метал. Суровата, годна за продажба продукция е с ръст съответно 3% и 2%. Министърът по стоманата Бени Прасад Верма, обаче, изрази загриженост във връзка с намалението на продажбите на Sail и забавянето в изпълнението на проектите. Той каза: "Закъсненията (на модернизирането и разширяването) са от около година. Казах им да се увеличи темпото на модернизация и постигане на целите до края на тази фискална година. "Sail има за цел да увеличи своя вътрешен пазарен дял от 18% на 30% до края на десетилетието. Той очаква капацитетът да са се повиши до 45 млн. тона по това време. "Тази година ще стартираме две нови доменни пещи, които ще повишат общия капацитет с 18 млн. тона", каза Верма, председател на Sail. Новите пещи в предприятията Rourkela и Burnpur ще започнат да функционират през следващите няколко месеца. Sail също така планира да стартира нов цех за студено валцуване в завода си Bokaro от до края на фискалната година. (Hindustan Times)
Източник: Други (02.11.2012)

Gerdau SA обяви нова стратегия за добив Gerdau SA обяви, че ще направи нови инвестиции в добива до 2016 г. от 500 млн. ранда за да увеличи своята капацитета си от 11.5 млн. до 18 млн. метрични тона желязна руда. Железопътен терминал за доставянето на суровината ще бъде изграден в Минас Жерайс, като част от тези инвестиции. Първата сделка за износ на желязна руда включва 160 хил. метрични тона прахообразна руда, която ще бъдат изпратена през ноември. През Q3, консолидираните нетни приходи достигнаха 9.8 млрд. ранда, 10% увеличение спрямо същия период на миналата година. Консолидирани физически продажби достигат 4.8 млн. метрични тона през Q3, грубо без промяна. Gerdau обяви, че е преустановил търсенето на стратегически партньор за проекта си. Решението беше взето, след като бе намерено по-голямо количество ресурс и предложенията от потенциални партньори не отговориха на очакванията на Gerdau. В резултат на проучванията, сегашните залежи на Gerdau са 6.3 млрд. метрични тона желязна руда в Минас Жерайс, със 117% по-големи спрямо предварително обявените 2.9 млрд. метрични тона, със съдържание на желязо, по-висока от 40%. Ето защо Gerdau обяви новите инвестиции към предишните 838 млрд. ранда, с цел годишен добив от 11.5 млн. метрични тона до 2013 г. (Steel Guru)
Източник: Други (05.11.2012)

Завод за фолио с нова инвестиция за 15 млн. Евро Новите производствени мощности бяха открити от премиера Бойко Борисов и икономическия министър Делян Добрев Фирма „Алкомет“ (Шумен) реализира инвестиция на обща стойност 15 млн. евро. Компанията е бенефициент по оперативна програма (ОП) „Конкурентоспособност“ - процедура „Инвестиции в зелена индустрия“. Размерът на безвъзмездната финансова помощ е 3.8 млн. лв. Това стана ясно при официалното откриване на новата мощност в шуменския завод. Премиерът Бойко Борисов отбеляза в приветствието си по време на откриването, че „когато се създава същинската икономика, когато се създават работни места, когато се произвежда и когато се изнася, това са инвестиции, които са много полезни за държавата“. Той пожела на металурзите в предприятието, които днес имат професионален празник, новата инвестиция да доведе до увеличение на средната им работна заплата, която в момента е 1000 лева. С новия си проект „Алкомет“ АД, ще съкрати енергийните си разходи с 30%. Това пък заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. Благодарение на тази инвестиция се очаква в началото на 2013 г. капацитетът на валцовия цех да нарасне с около 40% годишно до 80 хил. тона, а годишният оборот на предприятието да достигне 200 млн. евро, посочи министър Добрев. С реализирането на проекта се очаква да бъдат разкрити нови 36 работни места. Делян Добрев подчерта още, че „Алкомет“ АД е най-големият доставчик на европейския пазар на потребителско фолио с пазарен дял от 20%. За последните 13 години в предприятието са вложени повече от 65 млн. евро. Миналата година „Алкомет“ АД е получило сертификат за инвестиция клас „А“ заради изграждането на леярска линия и фолиев стан.
Източник: Класа (06.11.2012)

Правителството удължава с 10 години концесията на “Елаците мед” Концесията на “Елаците Мед” за добив на медно-порфирни златосъдържащи руди” от находище “Елаците” ще бъде удължена с 10 години. Това ще стане на заседанието в сряда, съобщи правителствената информационна служба. Концесионният договор беше подписан през 1999 г. През следващите десет години се очаква концесионните плащания да са близо 30 млн. долара. Средствата ще постъпват в бюджетите на общините Мирково, Челопеч, Чавдар, Златица и Етрополе пропорционално на частта от находището, която попада в тяхна територия. Правителството ще приеме и промени в свое решение от септември 2011 г. за предоставяне на концесия за добив на строителни материали от находище “Житосвят”, разположено в землищата на селата Орлинци и Житосвят, област Бургас. Промените са свързани с възражения от страна на концесионера “Берил” ООД относно размера на концесионната площ и минималните инвестиции. Освен това в концесионния договор са добавени текстове относно банковата гаранция, отчетността, разпределението на паричните постъпления от концесионни плащания. Като задължение на концесионера е посочено, че трябва да съгласува с АПИ цялостния работен проект за добив и първична разработка. Правителството ще предостави на едноличен търговец “Илия Кинов” 25-годишна концесия за добив на пясъци и чакъли от находище “Кайряка”. Кариерата се намира в землището на село Росен, община Пазарджик. Очаква се за срока на концесията да бъдат инвестирани 201 000 лв., а постъпленията от концесионни плащания да надхвърлят 216 хил. лв. без ДДС. Те ще се внасят по бюджета на община Пазарджик.
Източник: Медия Пул (07.11.2012)

TATA Steel ще достигне 10 млн. тона в Джамшедпур до 2013-14 TATA Steel ще добави 3 млн. тона към производствения си капацитет за стомана в предприятието в Джамшедпур до 2013-14, като по този начин общия капацитет ще достигне 10 млн. тона. Вицепрезидентът отговарящ за безопасността и плоските продукти Нарендран заяви: "Миналата година капацитет ни е 7 млн. тона, тази година сме я разшири до 8 млн. тона. Следващата година ще стеигнем 10 млн. тона, тъй като ще добавим 3 млн. тона нови мощности. Разширението е свързано изцяло с плоските продукти." Нарендран каза, че компанията разширява мощностите си постепенно и е въвела в експлоатация 1 млн. тона през 2012 г. В момента TATA Steel разполага с общ капацитет от 7 млн. тона - 3 млн. тона дълги и 4 млн. тона плоски продукти в завода в Джамшедпур. След разширението капацитетът на компанията за плоски продукти ще нарасне до 7 млн. тона, а този на дългите продукти ще остане непроменен. (Economic Times)
Източник: Други (07.11.2012)

TATA Steel развива космическата програма в Китай TATA Steel разширява своите космически операции в Китай чрез откриване на втория си център за космически услуги в страната. Новото съоръжение в Си’ан допълва съществуващите операции в Суджоу и има за цел да служи на нарастващото търсене за космически суровини в региона. Новото съоръжение в Си’ан (около 600 км. югозападно от Пекин) ще послужи за нарастващата база за космическо производство в региона, която вече съставлява 40% от космическото производство в Китай. Търсенето на космически суровини се дължи главно на веригите за доставки за китайската държавна аеронавтски компании COMAC и AVIC, но също така включва увеличаващо се сътрудничество и съвместни предприятия между съществуващите клиенти на Tata, като Safran, Messier Bugatti Dowty, Rolls Royce, Moog, Goodrich и Liebherr и държавните фирми, които ги снабдяват. ЗебинЦзян, генерален мениджър и на двата космически сервизни центрове на TATA Steel в Китай, заяви: "Над 30% от нашите съществуващи пратки от Суджоу отиват за космическата индустрия в Си’ан. Идването тук ни позволява да се развиваме ръка за ръка с нашите клиенти и партньори в Китай (TATA Steel)
Източник: Други (08.11.2012)

Китай налози антидъмпингови такси върху тръбите от неръждаема стомана от Япония и ЕС Министерството на търговията на Китай реши да наложи антидъмпингов данък върху някои високо-производителни неръждаеми стоманени безшевни тръби от ЕС и Япония. Министерството публикува обявлението на 8 ноември, реши да наложи антидъмпингови такси от 9.2% до 14.4% на някои високо-производителни неръждаеми, стоманени, безшевни тръби направени в Япония и ЕС от 9 ноември. Налогът ще продължи пет години. Според съобщението, разследването е показало, че посочените по-горе продукти се продават на дъмпингови цени, по-ниски от пазарните, което в значителна степен влияе на вътрешния пазар за тази област на производството на стомана. Съобщението заяви, че въздействието на загубите в местната индустрия има причинно-следствена връзка с дъмпинг от страна на Япония и ЕС. Министерството започна антидъмпингово разследване на 8 септември 2011 г. и публикува предварителна констатация, че те продават тръбите на цени под себестойността. Министерството започва да налага депозит за сигурност от двата пазара от 9 май тази година. Маржинът за Япония е 39.2%, а за ЕС е 37.5%. (Morning Whistle)
Източник: Други (09.11.2012)

Wuhan Steel замрази планове за предприятие в Бразилия Четвъртия по големина производител на стомана в Китай Wuhan Iron and Steel Group замрази плановете си да изгради предприятие в Бразилия, след проблеми с преговорите за инфраструктурата, заяви президентът на компанията Дън Килин. Той заяви, че бразилските партньори на компанията не са успели да осигурят необходимите условия за Wuhan Iron and Steel (Wugang) да инвестира. "ЖП линии, пристанищни терминали - не са построили нищо. Пазарът там също го няма, така че засега спряхме разговорите и не мислим за това", каза той. Бразилските партньори, LLX Logistica SA, заявиха миналата седмица, че преговорите за проекта с капацитет 5 млн. тона на година в пристанището на Ашу са "в застой" и, че двете страни не са се срещали в продължение на месеци. Предвид трудностите, пред които е изправен сектора в световен план, Wugang няма да разглежда други задгранични инвестиции в заводи, пазарът вече е твърде пренаситен и печалбите са твърде ниска, заяви Дън. Wugang все още търси потенциални придобивания на залежи на желязна руда или кокс в чужбина. Компанията все още планира да контролира чуждестранни активи за желязна руда с годишен капацитет от 60 млн. тона. (Reuters)
Източник: Reuters (12.11.2012)

ЕС одобри сделката за създаването на най-големия производител на стомана Европейската комисия одобри сливането на финландския производител на неръждаема стомана Outokumpu Oyj и подразделението за неръждаема стомана на ThyssenKrupp AG - Inoxum, което ще доведе до най-голямата компания за суровината в света. Комисията заяви миналата седмица, че сделката се очаква да приключи до края на годината. След зелената светлина, ще се формира нов "лидер на световния пазар в сектора от неръждаемата стомана", според изявление на германския индустриален гигант ThyssenKrupp. "Обединението на Inoxum и Outokumpu бележи важен етап в изпълнението на стратегическата ни програма за развитие", заяви Хайнрих Хайзингер, изпълнителен председател на борда на ThyssenKrupp. "Одобрението представлява важна стъпка по пътя ни да се превърнем в диверсифицирана индустриална група", каза той. Сделката оценява Inoxum на приблизително 2.7 млрд. евро. Сливането ще даде на новоучреденото дружество капацитет да произвежда 3.5 млн. тона студено-валцувана стомана на година, заяви Мика Сайтовирта, главен изпълнителен директор на Outokumpu. (China Daily)
Източник: Други (14.11.2012)

Поръчките за стомана в Германия намаляват заради кризата с еврото Поръчките в немската стоманодобивна индустрия намаляват през третото тримесечие, заради кризата с еврото, заяви Industry Group Wirtschaftsvereinigung Stahl, но производството на сурова стомана нарасна леко през октомври. Като цяло поръчките са намалели с 1% в периода юли-септември до 5.25 млн. тона. Поръчките от Европейския съюз са с 2% по-малки на годишна база, а поръчките от страната са се свили с 6%. Поръчки от страни извън ЕС, обаче, нарастват с 34%. "Слабите поръчки показват, че евро-кризата все повече се отразява на германската икономика", заяви групата. Стабилизирането на получените заявки през следващите месеци все пак е възможно, тъй като клиентите може да са изчерпали запасите си, добави той. Немското производство на сурова стомана нарасна с 0.3% на годишна база през октомври до 3.7 млн. тона. През първите десет месеца на годината производството е с 4.4% по-малко. (Dow Jones)
Източник: Други (15.11.2012)

Спот пазарът създава нестабилност и възможност Изминаха над две години, откакто годишната система за определяне на цената на желязна руда беше заменена с краткосрочни договори и спот ценообразуване. Добивните компании и купувачите трябваше да се адаптират към променящите се цени на суровините. Промени се начина, по който се прави бизнес, особено компании като Fortescue Metals Group, които работят на по-висока цена в сравнение с конкуренти като BHP Billiton и Rio Tinto. Смята се, BHP и Rio може да произведат един тон руда за около 40 долара. Базовата цена на FMG е горе-долу два пъти по-висока и анализатори смятат, че маржът на печалбата почти липсва, след като цената на рудата падна до 90 долара на тон през септември. Когато китайското търсене на желязна руда започва значително да изпреварва предлагането през 2007 г., цените на спот пазара скочиха доста над договорените. След години на затишие, минната индустрия най-накрая разполагаше с обновено търсене на своя продукт. Но през 2010 г., бенчмарк системата беше изоставена. Основен фактор за това беше по-доброто отразяване на ежедневното, ежеседмично или ежемесечно търсене на продукта, но когато търсенето е ниско, такива са и цените. Ресурси Анализаторът Дийн Фелтън каза, че промяната се дължи главно на това, че Китай изпревари Япония като най-голям вносител на желязна руда в света. (ABC News)
Източник: Други (16.11.2012)

Много е трудно да се пребориш с държавата, ако тя е решила, че бизнесът ти й харесва. Всъщност единственият начин да не го дадеш е от кораб с големи бели платна да го превърнеш в сива подводница. Нещо подобно се случва в момента в търговията със скрап. През пролетта управляващите решиха да прехвърлят голяма част от посредническата дейност със старо желязо от частния сектор към общините. С благовидния мотив, че така ще се борят с кражбите, те гласуваха нов закон за управление на отпадъците, който направи поддържането на площадки за скрап и работата на компаниите в бранша доста скъпо удоволствие. И допълнително ограничиха периметъра на бизнеса им, като записаха в закона, че до две години общините трябва да изградят свои площадки за събиране и обработка на скрап, където гражданите ще са длъжни да предават безплатно старите си печки, телевизори и пр. Така за частните търговци де факто ще остане само тази част от отпадъците, образувани от търговски дружества. Плодовете от подобна регулация нямаше как да закъснеят. От февруари досега броят на площадките за скрап в България е намалял от 2300 на 1100, сивият сектор се е увеличил, а оборотите като цяло, по различни изчисления, са спаднали от 10 до 30% от началото на март до края на септември 2012 г., сочат данни на бранша. И ако първите пострадали бяха фирмите за събиране на метални отпадъци, на които се наложи да вземат нови кредити, да учредяват допълнителни банкови гаранции и да правят нови инвестиции, сега наред са големите производствени предприятия - потребители на скрап, някои от които започват да внасят суровина, за да работят нормално. През седмицата депутати от опозицията сезираха Конституционния съд за текстовете от закона, които според тях нарушават правата на гражданите, като ги принуждават да се лишават от собствеността си безплатно, противопоставят работещия бизнес и общините, натоварват гражданите с нови данъци и нарушават правото на стопанска инициатива, защита, конкуренция, еднакви условия на стопанска дейност и др. Гаранция за (не)успех За да съществува фирма за скрап в момента, тя трябва да внесе в екоминистерството банкова гаранция от поне 30 хил. лв. (25 хил. за фирмата и по 5 хил. лв. за всяка площадка, на която изкупува скрап). Самият обект трябва да бъде оборудван с камери, които да записват денонощно, и всяка покупка трябва да се отразява в дневник заедно с всички лични данни на предаващия отпадъка. Фирмата трябва да има и документ от общината, че обектът се намира в промишлена зона, одобрено инвестиционно предложение, оценка за въздействие върху околната среда и куп други документи. Задължително фирмата трябва да бъде свързана с НАП и да превежда процент от парите, които плаща за суровината, директно в приходната агенция. Компаниите в сектора са единствените, които могат да бъдат затворени на принципа на предварителното изпълнение с акт на държавната администрация, независимо дали обжалват акта в съда. Министърът на околната среда пък може да усвои банковата им гаранция с вътрешноведомствена заповед, а при нарушение на която и да е площадка цялата фирмата може да бъде затворена и остава такава, докато евентуално оспорване успее. Заради всички тези рестрикции почти половината от работещите през миналата година компании сега са изчезнали от правния мир. От 2300 в момента работят 1100 и се очаква да останат около 800. Както може и да се очаква, доста от затворените площадки престават да съществуват само в официалните регистри, а де факто се превръщат в нелегални пунктове. Българската асоциация по рециклиране, която обединява близо 100 от най-големите компании в бранша, все още не е направила изчисления за прекия икономически ефект от затварянето на част от площадките, но оттам отчитат, че има видимо намаляване на бизнеса. От Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ), която обединява 68 от малките и средните фирми за скрап, обаче имат конкретни изчисления. "От началото на годината до момента е реализиран около 30% спад в търговията със скрап", смята Иво Георгиев, председател на АРИ. Той допълва, че с около една трета са намалели и сделките с технологичен отпадък, който се получава в резултат от индустриалното производство, и причината за това е в икономическата криза. "Най-сериозен спад има в Североизточна България, в региона на Велико Търново и Горна Оряховица, където почти всеки ден се затваря някаква производствена фирма, изчислява Явор Божанков, член на управителния съвет на АРИ. Той допълва, че недостигът на скрап се усеща и в големите фирми и че най-големият потребител и търговец на черни метали в България - "Стомана индъстри", вече внася метал, за да натоварят пълноценно мощностите си, поради недостиг на вътрешния пазар. Разцветът на нелегалите Асоциациите на фирмите, които работят със скрап, са подали около 20 сигнала за нелегални площадки и незаконни леярни – места, които работят без лиценз, не отговарят на нито едно законово изискване, нямат касови апарати и не плащат данъци. На практика точно в тях се предават крадените метали, с което държавата иска да се пребори. МВР и екоинспекторите обаче почти не успяват да хванат тези площадки, защото те обикновено приемат метали след 18 ч. или в почивните дни, когато няма опасност от проверка. Обикновено са в частни имоти, винаги са оградени с висока и непрозрачна ограда, а металът се съхранява в затворени помещения. Доставчикът се обажда по телефона, за да сигнализира за идването си, човек отвътре му отваря, приема стоката, плаща и пак затваря. "Сивите" търговци имат четири схеми, по които предават металите – на незаконни леярни, на фирми в Румъния или Гърция, на легитимни фирми, но с фалшив сертификат за произход или пък самият търговец работи с една законна и една незаконна площадка и по някакъв начин оформя оборота между тях. "Рецептите" за борба с незаконните пунктове са различни: проверка на всички фирми, които са притежавали лиценз, но не са се пререгистрирали, регистър на площадките им, "командировка" на инспектори от други градове, увеличаване на наказателната отговорност за нелегална търговия със скрап (сега тя е до три години затвор, но без долна граница), инкриминиране и на предаването на скрап в незаконни площадки. Предложенията за тези мерки многократно са предлагани от бранша, но засега не се прилагат. Лобистки и опасен Искането до Конституционния съд за отмяна на текстове от закона за управление на отпадъците е подписано от 61 депутати от опозицията. Според мотивите им 24 текста от нормативния акт противоречат на конституцията, международното и европейското право. "Това е изключително лобистки и опасен закон", отбеляза Любен Корнезов от "Коалиция за България". Според депутата Румен Такоров, за да финансират изграждането на площадките си за скрап до две години, общините ще трябва да увеличат неимоверно такса смет. Бюджетът няма как да субсидира общините, защото това би се възприело като държавна помощ, а европари за проектите при наличието на работещи фирми, няма как да се отпуснат, защото ще бъдат нарушени правилата на конкуренцията. Освен това, пише в мотивите на искането до конституционните съдии, ако гражданите са принудени да предават безплатно отпадъците си, общината и държавата неоснователно ще се облагодетелстват за тяхна сметка, след като преди това са ги натоварили с допълнителна данъчна тежест. Каквото и решение да вземат конституционните съдии обаче, то няма автоматично да подреди бизнеса със скрап, който вече е разбъркан.
Източник: Капитал (16.11.2012)

Железен спад Много е трудно да се пребориш с държавата, ако тя е решила, че бизнесът ти й харесва. Всъщност единственият начин да не го дадеш е от кораб с големи бели платна да го превърнеш в сива подводница. Нещо подобно се случва в момента в търговията със скрап. През пролетта управляващите решиха да прехвърлят голяма част от посредническата дейност със старо желязо от частния сектор към общините. С благовидния мотив, че така ще се борят с кражбите, те гласуваха нов закон за управление на отпадъците, който направи поддържането на площадки за скрап и работата на компаниите в бранша доста скъпо удоволствие. И допълнително ограничиха периметъра на бизнеса им, като записаха в закона, че до две години общините трябва да изградят свои площадки за събиране и обработка на скрап, където гражданите ще са длъжни да предават безплатно старите си печки, телевизори и пр. Така за частните търговци де факто ще остане само тази част от отпадъците, образувани от търговски дружества. Плодовете от подобна регулация нямаше как да закъснеят. От февруари досега броят на площадките за скрап в България е намалял от 2300 на 1100, сивият сектор се е увеличил, а оборотите като цяло, по различни изчисления, са спаднали от 10 до 30% от началото на март до края на септември 2012 г., сочат данни на бранша. И ако първите пострадали бяха фирмите за събиране на метални отпадъци, на които се наложи да вземат нови кредити, да учредяват допълнителни банкови гаранции и да правят нови инвестиции, сега наред са големите производствени предприятия - потребители на скрап, някои от които започват да внасят суровина, за да работят нормално. През седмицата депутати от опозицията сезираха Конституционния съд за текстовете от закона, които според тях нарушават правата на гражданите, като ги принуждават да се лишават от собствеността си безплатно, противопоставят работещия бизнес и общините, натоварват гражданите с нови данъци и нарушават правото на стопанска инициатива, защита, конкуренция, еднакви условия на стопанска дейност и др. За да съществува фирма за скрап в момента, тя трябва да внесе в екоминистерството банкова гаранция от поне 30 хил. лв. (25 хил. за фирмата и по 5 хил. лв. за всяка площадка, на която изкупува скрап). Самият обект трябва да бъде оборудван с камери, които да записват денонощно, и всяка покупка трябва да се отразява в дневник заедно с всички лични данни на предаващия отпадъка. Фирмата трябва да има и документ от общината, че обектът се намира в промишлена зона, одобрено инвестиционно предложение, оценка за въздействие върху околната среда и куп други документи. Задължително фирмата трябва да бъде свързана с НАП и да превежда процент от парите, които плаща за суровината, директно в приходната агенция. Компаниите в сектора са единствените, които могат да бъдат затворени на принципа на предварителното изпълнение с акт на държавната администрация, независимо дали обжалват акта в съда. Министърът на околната среда пък може да усвои банковата им гаранция с вътрешноведомствена заповед, а при нарушение на която и да е площадка цялата фирмата може да бъде затворена и остава такава, докато евентуално оспорване успее. Заради всички тези рестрикции почти половината от работещите през миналата година компании сега са изчезнали от правния мир. От 2300 в момента работят 1100 и се очаква да останат около 800. Както може и да се очаква, доста от затворените площадки престават да съществуват само в официалните регистри, а де факто се превръщат в нелегални пунктове. Българската асоциация по рециклиране, която обединява близо 100 от най-големите компании в бранша, все още не е направила изчисления за прекия икономически ефект от затварянето на част от площадките, но оттам отчитат, че има видимо намаляване на бизнеса. От Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ), която обединява 68 от малките и средните фирми за скрап, обаче имат конкретни изчисления. "От началото на годината до момента е реализиран около 30% спад в търговията със скрап", смята Иво Георгиев, председател на АРИ. Той допълва, че с около една трета са намалели и сделките с технологичен отпадък, който се получава в резултат от индустриалното производство, и причината за това е в икономическата криза. "Най-сериозен спад има в Североизточна България, в региона на Велико Търново и Горна Оряховица, където почти всеки ден се затваря някаква производствена фирма, изчислява Явор Божанков, член на управителния съвет на АРИ. Той допълва, че недостигът на скрап се усеща и в големите фирми и че най-големият потребител и търговец на черни метали в България - "Стомана индъстри", вече внася метал, за да натоварят пълноценно мощностите си, поради недостиг на вътрешния пазар. Асоциациите на фирмите, които работят със скрап, са подали около 20 сигнала за нелегални площадки и незаконни леярни – места, които работят без лиценз, не отговарят на нито едно законово изискване, нямат касови апарати и не плащат данъци. На практика точно в тях се предават крадените метали, с което държавата иска да се пребори. МВР и екоинспекторите обаче почти не успяват да хванат тези площадки, защото те обикновено приемат метали след 18 ч. или в почивните дни, когато няма опасност от проверка. Обикновено са в частни имоти, винаги са оградени с висока и непрозрачна ограда, а металът се съхранява в затворени помещения. Доставчикът се обажда по телефона, за да сигнализира за идването си, човек отвътре му отваря, приема стоката, плаща и пак затваря. "Сивите" търговци имат четири схеми, по които предават металите – на незаконни леярни, на фирми в Румъния или Гърция, на легитимни фирми, но с фалшив сертификат за произход или пък самият търговец работи с една законна и една незаконна площадка и по някакъв начин оформя оборота между тях. "Рецептите" за борба с незаконните пунктове са различни: проверка на всички фирми, които са притежавали лиценз, но не са се пререгистрирали, регистър на площадките им, "командировка" на инспектори от други градове, увеличаване на наказателната отговорност за нелегална търговия със скрап (сега тя е до три години затвор, но без долна граница), инкриминиране и на предаването на скрап в незаконни площадки. Предложенията за тези мерки многократно са предлагани от бранша, но засега не се прилагат. Искането до Конституционния съд за отмяна на текстове от закона за управление на отпадъците е подписано от 61 депутати от опозицията. Според мотивите им 24 текста от нормативния акт противоречат на конституцията, международното и европейското право. "Това е изключително лобистки и опасен закон", отбеляза Любен Корнезов от "Коалиция за България". Според депутата Румен Такоров, за да финансират изграждането на площадките си за скрап до две години, общините ще трябва да увеличат неимоверно такса смет. Бюджетът няма как да субсидира общините, защото това би се възприело като държавна помощ, а европари за проектите при наличието на работещи фирми, няма как да се отпуснат, защото ще бъдат нарушени правилата на конкуренцията. Освен това, пише в мотивите на искането до конституционните съдии, ако гражданите са принудени да предават безплатно отпадъците си, общината и държавата неоснователно ще се облагодетелстват за тяхна сметка, след като преди това са ги натоварили с допълнителна данъчна тежест. Каквото и решение да вземат конституционните съдии обаче, то няма автоматично да подреди бизнеса със скрап, който вече е разбъркан.
Източник: Капитал (19.11.2012)

Китай продължава да е водещ вносител на желязна руда от Гоа Китай продължава да бъде водещ вносител на желязна руда от Гоа. Статистиката от Асоциацията на износителите на руда от Гоа показва, че над 89% от добива на руда в Гоа е изнесена за Китай през 2011-2012 г. Над 38 млн. тона регистрирани желязна руда от Гоа е била изнесен през 2011-2012 г., от които над 34 млн. тона е за Китай. Гоа изнася желязна руда за Китай, Япония, Южна Корея, Европа и Обединените арабски емирства. Освен за Китай, минните компании в Гоа изнасят над 2 млн. тона за Япония, над 1 млн. за Южна Корея, 379 хил. тона за Европа и 52.5 хил. тона за ОАЕ. Статистиката на GMOEA показва, че Fomento resources pvt ltd, Prime mineral exports pvt ltd и Sociedade de Fomento industrial pvt ltd са изнесени 450,343 тона желязна руда от Гоа за Китай. От 28 минни компании, които са участвали в износа, само 5 изнасят руда за Япония. Между 2003 г. до 2005 г. Япония е номер едно вносител на руда от Гоа, като бе задмината от Китай, след края на бума в държавата. (Times of India)
Източник: Други (19.11.2012)

Jindal вижда първият Мозамбик износ на въглища от Ян Jindal Power & Steel започна производството на въглища в Мозамбик този месец, като първият износ се очаква през януари следващата година, заяви шефът на компанията за Мозамбик. Първоначално компанията планира да произведе и достави 1.3 млн. тона въглища, като количеството се очаква да нарасне до 10 млн. тона в рамките на 3-4 години, с потенциал да се удвои в бъдеще. "Производството вече е започнало. Очакваме първата пратка през следващите няколко месеца, вероятно до януари", каза Маной Гупта. Мината ще произвежда както кокс, така и въглища за ТЕЦ. Мината на компанията не е свързана с железопътната линия Sena, която се използва от Vale и Rio Tinto за транспортиране на въглища до пристанището в Бейра, така че Jindal планира да използва камиони за над 100 км до линия Sena. Ремонт на линията на Sena за да може да превозва 6.5 млн. тона въглища годишно се забави, принуждавайки Vale да намали производството и износа си тази година. (Reuters)
Източник: Reuters (21.11.2012)

Кредиторите си искат парите от "Интер пайп" В понеделник ще е ясно кои са кредиторите и какви суми имат да получават от влязлото в процедура по фалит предприятие "Интер пайп" на Валентин Захариев. Срокът е бил удължен с една седмица, за да могат всички да предявят претенциите си. "Има много кредитори, които продължават да подават документи", каза Велина Рашкова, която беше избрана за постоянен синдик в началото на месеца. Тогава се проведе първото събрание на кредиторите. Решението на съда за откриване на процедура по несъстоятелност е от 1 октомври. Производството беше образувано по искане на "Кремиковци автотранспорт", което има сравнително малка сума за получаване - 36 900 лв. Средствата са за транспортни услуги за работниците на "Интер пайп" за период от три месеца през 2006 г. Парите е трябвало да бъдат изплатени най-късно до 28 юли 2011 г., но това не е станало. Именно тази дата беше определена от съда за начало на несъстоятелността. Според "Кремиковци автотранспорт" обаче тръбният завод е бил неплатежоспособен доста по-рано. По думите на адвоката на фирмата Александър Малкочев по време на делото е станало ясно, че "Интер пайп" е спрял да си плаща задълженията за данъци, осигуровки и заплати още към 31 декември 2008 г. Затова "Кремиковци автотранспорт" е обжалвало съдебното решение за откриване на несъстоятелност в частта му за началната дата и е поискало тя да бъде изтеглена. "Доколкото ми е известно, не е подавана жалба от "Интер пайп", каза Велина Рашкова. Междувременно в понеделник изтича и срокът за подаване на оферти за оловното производство на ОЦК - Кърджали, където Валентин Захариев отново е мажоритарен собственик. Заводът на практика не работи вече близо година. През септември цинковото производство мина в ръцете на "Хармони 21", която е свързана с един от основните кредитори на ОЦК - Първа инвестиционна банка. Сега за продан излиза и другата половина от някога най-голямото предприятие в родопския град. Парцелът е обявен с начална цена от 3.7 млн. лв., а всички сгради на него се предлагат за по-малко от 475 хил. лв. За сравнение, съоръженията за производство на цинк бяха продадени за 8.6 млн. лв. Срещу ОЦК също има подадени искове от кредитори за откриване на производство по фалит.
Източник: Капитал (22.11.2012)

В понеделник ще е ясно кои са кредиторите и какви суми имат да получават от влязлото в процедура по фалит предприятие "Интер пайп" на Валентин Захариев. Срокът е бил удължен с една седмица, за да могат всички да предявят претенциите си. "Има много кредитори, които продължават да подават документи", каза Велина Рашкова, която беше избрана за постоянен синдик в началото на месеца. Тогава се проведе първото събрание на кредиторите. Обжалване на началната дата Решението на съда за откриване на процедура по несъстоятелност е от 1 октомври. Производството беше образувано по искане на "Кремиковци автотранспорт", което има сравнително малка сума за получаване - 36 900 лв. Средствата са за транспортни услуги за работниците на "Интер пайп" за период от три месеца през 2006 г. Парите е трябвало да бъдат изплатени най-късно до 28 юли 2011 г., но това не е станало. Именно тази дата беше определена от съда за начало на несъстоятелността. Според "Кремиковци автотранспорт" обаче тръбният завод е бил неплатежоспособен доста по-рано. По думите на адвоката на фирмата Александър Малкочев по време на делото е станало ясно, че "Интер пайп" е спрял да си плаща задълженията за данъци, осигуровки и заплати още към 31 декември 2008 г. Затова "Кремиковци автотранспорт" е обжалвало съдебното решение за откриване на несъстоятелност в частта му за началната дата и е поискало тя да бъде изтеглена. "Доколкото ми е известно, не е подавана жалба от "Интер пайп", каза Велина Рашкова. Разпродажбите продължават Междувременно в понеделник изтича и срокът за подаване на оферти за оловното производство на ОЦК - Кърджали, където Валентин Захариев отново е мажоритарен собственик. Заводът на практика не работи вече близо година. През септември цинковото производство мина в ръцете на "Хармони 21", която е свързана с един от основните кредитори на ОЦК - Първа инвестиционна банка. Сега за продан излиза и другата половина от някога най-голямото предприятие в родопския град. Парцелът е обявен с начална цена от 3.7 млн. лв., а всички сгради на него се предлагат за по-малко от 475 хил. лв. За сравнение, съоръженията за производство на цинк бяха продадени за 8.6 млн. лв. Срещу ОЦК също има подадени искове от кредитори за откриване на производство по фалит.
Източник: Капитал Dаily (22.11.2012)

Шведският добив на желязна руда се възстановява въпреки ценовите притеснения Минните компании за желязна руда, възстановяващи добивите си в Швеция, заявиха, че се придържат към амбициозните си планове и смятат спад в цените за временен. Компаниите проучват нови залежи на отново отворени стари мини в северната и централната част на страната, която вече доставя 80% от европейската желязна руда, благодарение на държавния гигант LKAB. Плановете на стартиращите фирми, както и на LKAB, за растеж се основават на очакването за непрекъснато нараства на цената, засвижвано главно от повишаването на китайското търсене. Този оптимизъм се помрачи от поевтиняването до 80 долара за тон през август от върха от 150 долара през 2012 година, но се възвърна след като цената се повиши до 120 долара. "Виждаме долна граница от 100 долара за тон", заяви Андерс Антонсон, вицепрезидент на връзки с инвеститорите в Northland Resources, която управлява рудник на 100 км северно от Арктическия кръг. Той заяви, че Northland очаква стандартното качество руда от мината да има себестойност от около 69 долара за тон, за да произвежда и продава на стандартната пазарна цена, а по-качествената руда ще носи повече. Целта е да се поеме дял от европейския пазар на или около високите цени, които се очакват. (Reuters)
Източник: Reuters (22.11.2012)

Валентин Манев е новия Изпълнителен директор на ОЦК На 8 ноември се е провело заседание на Надзорния съвет на ОЦК Кърджали. На него са присъствали Валентин Захариев - председател, и членовете Ивайло Коевски и Бойко Ноев. Тема на заседанието е било избор на нов член на Управителния съвет. Следствие приетото решение за нов член на управителния съвет е избран Валентин Руменов Манев. На заседанието е било решено новоназначеният член на Управителния съвет да бъде избран за Изпълнителен директор и представляващ дружеството. Определеното месечното възнаграждение на новият изпълнителен директор е в размер на 3600 лв.
Източник: Money.bg (23.11.2012)

Новият собственик на ГОРУБСО-Мадан, увеличил с 40% производителността С около 40 процента е увеличена производителността в ГОРУБСО - Мадан, в резултат на което са повишени и заплатите на миньорите след сделката за продажбата на минното дружество, съобщи Николай Вълканов, собственик на рудодобивното предприятие. По негови думи покупката на ГОРУБСО - Мадан му е струвала 35 млн. лв., като са отчетени всички наследени задължения от предишния собственик Валентин Захариев. Сделката била печеливша в по-дългосрочен план. Като концесионер на мини в Мадан, Златоград и Лъки Николай Вълканов планира през 2015 г. добивът от тези находища да се увеличи до 6000 тона концентрат месечно. Не става известно какъв е в момента. "Амбициозната цел е да станем най-големият производител на олово и цинк в Европа", прогнозира бизнесменът. ГОРУБСО - Мадан, вече е с издължени 9.8 млн. лева данъци и осигуровки, разплащат се и невнасяните от години суми за данък сгради и такса смет, които надхвърлят 100 хил. лв. към общините Мадан и Рудозем. Според Николай Вълканов ГОРУБСО - Мадан, вече е заработило като "нормално предприятие", месечният добив е около 1200-1300 тона концентрат, а плановете са да се достигне 2000 тона.
Източник: Дневник (23.11.2012)

Франция би трябвало да проучи вариантите за поемане на ArcelorMittal Френският министър на промишлеността заяви, че правителството би трябвало да проучи възможността да поеме контрола върху двете френски предприятия на ArcelorMittal, изпаднали в затруднения във Флоранж, в опит да се закрепи отслабващият промишлен сектор. „Въпросът … за правителствен контрол, дори временен, трябва да се проучи сериозно от кабинета”, заяви министър Арнауд Монтебург пред Сената. Съдбата на двете предприятия, които не работят от миналата година, поради липсата на търсене, е горещ картоф във Франция, където социалистическото правителство на президента Франсоа Оланд е под натиск да запази работни места и да обърне години промишлен спад. В сряда той заяви пред Народното събрание, че правителството е получило две оферти за част от активите на ArcelorMittal, освен за двете доменни пещи в предприятията до немската граница. ArcelorMittal заяви през октомври, че планира да затвори двете замразени пещи, което би освободило 629 работника. Компанията се съгласи да забави решението си до 1 декември, за да даде време на френското правителство д намери купувач. (Reuters)
Източник: Reuters (23.11.2012)

Спадът е Еврозоната коства 900 работни места на британския стоманодобив Британските работници са поредните жертви на рецесията в Еврозоната, след като Tata Steel обяви намерението си да освободи 900 души в Обединеното кралство, което е около 4% от целия се персонал, в резултат на нарастващите загуби и свиващото се търсене на важните си европейски пазари. Около 580 работни места ще бъдат закрити в предприятието на индйската група в Порт Талбът, Южен Уелс, като повечето ще са от административния персонал и управляващите. Още 155 съкращения ще бъдат направени в Йоркшир, 120 в Уест Мидлендс и 30 в Тийссайд. В случай на още удари по британската икономика, която анализаторите очакват да се свие отново през четвъртото тримесечие, има планове да се затворят 12 предприятия за стомана в Англия и Уелс. Лошите новини донякъде се компенсираха от съобщението на Tata, че ще рестартира доменна пещ в Порт Талбът следващата година като част от инвестиционна програма на стойност 250 млн. паунда. Стоманодобивната група отчете загуба от 67 млн. долара през второто тримесечие. (The Independent)
Източник: Други (26.11.2012)

Гонят ArcelorMittal от Франция Министърът на промишлеността на Франция Арно Монтебур заяви, че правителството не иска повече в страната най-голямата металургична компания в света ArcelorMittal, съобщи АФП в понеделник. „На нас не ни е необходима Mittal, защото тя не уважава Франция", заяви министърът. Според думите му, компанията постоянно нарушава поетите пред държавата задължения. Сега правителството търси партньор, който би поел производството, управлявано от ArcelorMittal във Франция. По-рано корпорацията спря работата на нерентабилния завод в град Флорандж, в източната част на страната, но иска да продължи другите свои операции на територията на държавата, където за нея работят 20 хиляди сътрудници. Това доведе до остър конфликт между Франция и ръководството на компанията. Двумесечният ултиматум бе предявен на ArcelorMittal на 1 октомври. След неговия край , ако правителството продължи да настоява за цялостната продажба на предприятието, компанията обещава напълно да спре доменните пещи. Сега Франция осъществява „временна национализация" на мощностите на компанията. Предполага се, че новият партньор трябва да получи мажоритарния пакет от акции в съвместното предприятие. В края на октомври бе съобщено, че интерес към активите проявява руската „Северсталь".
Източник: Класа (27.11.2012)

ПИБ купи оловния завод на ОЦК-Кърджали Първа инвестиционна банка (ПИБ) стана собственик на оловния завод на ОЦК-Кърджали. Днес имущество на предприятието на длъжника Валентин Захриев за над 4 млн. лева беше продадено на търг в Районния съд в града. С това на практика са разпродадени всички имоти и сгради на територията на завода. В едномесечния срок за подаване на документите за днешния търг, в офиса на частния съдебен изпълнител Росен Сираков са постъпили единствено офертите на банката, която е и основен кредитор на задлъжнялото металургично предприятие. ПИБ беше обявена за купувач на движимото и недвижимото имущество. Тя получи половината идеална част от поземлен имот, върху който се извършва основната производствена дейност на завода, и 63 сгради, сред които цехове и помощни постройки. До миналата година върху тези цехове и постройки работеше оловният завод на ОЦК. И двата търга бяха спечелени с разликата от 1 лв. от обявената началната тръжна цена. За парцела от 324 966 кв.м, ПИБ предложи 3 704 684 лв. при обявени 3 704 683 лв., а за сградите – 474 863 лв. при първоначално обявени 474 862 лв. В едноседмичен срок банката трябва да внесе парите и след това ще бъде обявена за собственик на предприятието. Частният съдебен изпълнител Росен Сираков, който проведе търга, заяви, че вече е продаден целият комбинат, но ако взискателите се насочат към активи на ОЦК извън производствената площадка, е възможно да се насрочат още търгове. Стойността на разпродаденото имущество на Оловно-цинковия комплекс от всички търгове до момента надхвърля 18 милиона лева, информира Дарик радио. В борсовата търговия на БФБ-София днес книжата на ОЦК-Кърджали поевтиняха с 8,5% и се разменяха за 0,14 лв. за брой. Същевременно ценните книжа на ПИБ от сегмент Premium поскъпнаха с 3,85% и се разменяха за средна цена от 1,35 лв. за брой. Припомняме, имущество на ОЦК за 5 млн. лв. беше продадено в края на месец октомври, отново чрез частния съдия изпълнител Росен Сираков. Очакванията бяха за 5,5 млн. лв. приходи, за да бъде увовлетворено искане на кредитора ПИБ. Срещу 1,933 млн. лв. собственик на пречиствателната станция към предприятието тогава стана компанията "Стил комодитис". Справка в Tърговския регистър показва, че тя е собственост на Валентин Захариев. Чрез "Интертръст холдинг" той притежава част от кърджалийското предприятие. В "Стил комодитис" холдингът държи 1600 от общо 2000 акции. Капиталът на дружеството е 1 млн. лв. На 14 септември 2012 г. "Хармони 2012" ЕООД придоби половината от предприятието в Кърджали, като в нейно притежание попадна и цинковият комплекс. Дружеството предложи най-висока цена (8,6 млн. лв.) по време на явен търг, на който се явиха трима кандидати. Останалите два бяха Първа инвестиционна банка и компанията Finance& Consulting. Проверка в Търговския регистър показва, че заложен кредитор на "Хармони 2012" е ПИБ. Финансовата институция е отпуснала кредит в размер на 4,62 млн. евро на столичната компания няколко дни, след като сделката беше завършена. Още на следващия ден премиерът Бойко Борисов, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, заедно с представителя на новия собственик „Хармони 2012" Нягол Камбуров и изпълнителния директор на ПИБ Васил Христов посетиха Кърджали. Последният обяви, че новите собственици на завода могат да разчитат на финансовата подкрепа от страна на банката. Той допълни: "Ние естествено познаваме много добре технологията на това производство, години наред му вярваме и го подкрепяме. Така че те могат да разчитат изцяло на нашата финансова подкрепа за довършване модернизацията на новото цинково производство, както и подкрепа за инвестициите". Едва 30 души, сред които счетоводители и работници, ще останат на работа в ОЦК, където допреди няколко месеца препитание намираха 550 души от региона. Това стана ясно миналата седмица, след като Управителният съвет на дружеството назначи за изпълнителен директор Валентин Манев, досега икономически шеф в комбината. Той зае мястото на напусналата преди месец Славея Стоянова, припомня в. "Труд". До сагата с разпродаването на имуществото на ОЦК се стигна, след като собственикът Валентин Захариев спря да обслужва банковите си заеми, а ПИБ, която беше един от най-големите кредитори на завода, спечели дело срещу него и получи изпълнителен лист. Служителите на завода протестираха повече от 2 месеца. Впоследствие правителството пое личен ангажимент да търси инвеститор за предприятието. Такъв обаче не беше намерен.
Източник: econ.bg (28.11.2012)

Италия се бори да спаси най-големия стоманодобивен завод в Европа Работници щурмуваха най-големия стоманодобивен комбинат в Европа - ILVA, в италианския град Таранто. Заводът е пред закриване заради подозрения, че е източник на екологична катастрофа. Има съмнения, че замърсяването на въздуха от предприятието е причина за високото ниво на ракове и дихателни заболявания в региона. От ILVA отричат обвиненията, предаде Reuters. В същото време италианското правителство се бори да спаси 20 000 застрашени работни места. Ръководството затвори цеха за студено валцуване на завода, след като в понеделник вечерта съдът реши да наложи запор върху продукцията, което според компанията ще я принуди да спре работа. ILVA е произвела 8.5 млн. тона стомана през 2011 г., което близо 30 процента от цялата продукция в Италия. Застрашени са 20 000 работни места в регион с висока безработица и икономически застой. Освен това случаят ILVA се възприема като тест за способността на технократското правителство на Марио Монти да защити тежката промишленост на Италия, докато се опитва да извади страната от икономическа криза, отбелязва агенцията. (Reuters)
Източник: Reuters (28.11.2012)

Френският министър на съживяването на промишлеността Арно Монтбур заяви, че не иска повече групата "Арселор Митал" (Arcelor Mittal) във Франция и ще потърси индустриален партньор, който дапоеме временния контрол, предаде Франс прес, цитирана от БТА. "Не искаме повече Митал във Франция, тъй като не уважава Франция", посочва Монтбур пред икономическият всекидневник "Еко". Неотдавна министърът отбеляза, че проблемът с доменните пещи във Флоранж, не е в доменните пещи във Флоранж, а в Митал. "Лъжите на Митал от 2006 година са непоносими", допълва той. По думите му Митал не е спазил ангажиментите си към френската държава. Министърът потвърди, че работи по проект за временна национализация на завода във Флоранж. Според вестника идеята е да се направи сдружение с промишлен оператор, който да има миноритарен дял в капитала през времето на стабилизиране на дейността. На 1 октомври световният стоманодобивен гигант обяви, че окончателно спира пещите, заради липса на поръчки, и е приел да даде два месеца на държавата, за да намери купувач. Тогава френските медии съобщиха, че правителството преговаря с най-големия производител на стомана в света, за да купи двете доменни пещи за едно евро, което да му позволи да търси друга компания, имаща готовност да ги пусне в експлоатация. Заводът, който се превърна в символ на индустриалния упадък на Франция по време на президентските избори през май, е последният оцелял в този регион, припомня capital.bg. Индустрията в тази част на страната вече беше подпомогната веднъж със сериозни дотации от правителството, но и другият голям завод Gandrange също беше затворен, въпреки обещанието на бившия президент Никола Саркози да го спаси. Заради липсата на поръчки едната доменна пещ в завода на "Арселор Митал" беше временно спряна през юли 2011 г., а другата през октомври, като администрация още през февруари потвърди, че в близко бъдеще не се очаква пещите да бъдат пуснати в експлоатация. Тогава именно бяха уволнени половината от работниците - около 3000 души. Историята напомня за сагата "Кремиковци" у нас, в която обаче бе замесен другият, нетолкова известен брат на Лашми Митал - Прамод Митал.
Източник: Инвестор.БГ (28.11.2012)

Централа за продан С изпълнителния директор на Българския енергиен холдинг Михаил Андонов разговаряме за новите газови договори, участието на България в "Южен поток", за спрения проект "Белене" и други актуални теми в българската енергетика. Михаил Андонов пое ръководството на Българския енергиен холдинг в края на март. Преди това една година беше изпълнителен директор на НЕК, като замести на поста Красимир Първанов, уволнен заради преговорите с "Росатом" за АЕЦ "Белене". Преди това Андонов беше финансов директор на НЕК. Той е започнала работа в Националната електрическа компания през 1998 г., преди това е работил в Завода за тежко машиностроене в гр. Радомир и ТЕЦ "Марица-изток 3". Г-н Андонов, с новия газов договор посредниците на природен газ отпаднаха. Това означава ли, че от началото на годината ще има нови доставчици на газ, и правени ли са конкретни заявки от страна на "Газпром" за навлизане на газовия пазар в България? - Това, че след нова година "Овергаз" ще може да продава директно на своите потребители и на фирми, не означава, че "Газпром" влиза директно на пазара на газ в България. "Булгаргаз" държи капацитета на тръбата, която е в Румъния (входната точка "Негру вода"), така че, за да може "Овергаз" да доставят газ директно, трябва да си платят съответните такси на "Булгаргаз" и респективно на "Булгартрансгаз" за ползването на нашата газопреносна система. Освен това договорката беше да няма конкуренция на пазара, т.е. цената, по която ще продава "Овергаз", да бъде същата като тази на "Булгаргаз", а не по-ниска. Поне засега други "мераклии" да навлязат на пазара няма. Какви са вашите прогнози за намаление на цената на природния газ от началото на следващата година? - Аз лично твърдя, че е нормално да има поне 10% понижение на цената за крайните потребители. Това, че се договорихме 22-23% отстъпка, не значи, че намалението на крайната цена ще е равнозначно. "Булгаргаз" вече заявиха, че намалението ще е 5-7%, но аз като човек, който съм направил по-точна сметка, смятам, че е нормално да е поне 10%. Много ви критикуват, че договорихте голяма отстъпка, а накрая цената на газа пада със 7%, едва ли не нищо не е договорено. - Най-елементарният пример е, ако някой купи домати и краставици, за да ги продава на пазара, той не ги продава с получената отстъпка, а слага някаква надценка. Не че "Булгаргаз" трябва да си сложи 20% надценка, но дружеството има разходи за транзит и недовзет приход. "Булгаргаз" трябва да се стабилизира финансово и няма как отстъпката за крайните клиенти да е едно към едно с договорената. От 1 януари тя ще е 10% (за потребителите - бел. ред.), но ако намалението на петролните деривати и долара продължи, цената на природния газ може да падне и под 400 долара. Другият момент е, ако всички консуматори на газ си плащат задълженията, няма да има нужда от драстично увеличение на цената, защото "Булгаргаз" ще може да купува природен газ от "Газпром" без проблеми. А може ли да се каже каква част от отстъпката от 22-23% се дължи на намалението на петролните деривати?- Аз ще се въздържа от този коментар. Цената се изчислява по формула и както стана ясно, някои от елементите във формулата са отпаднали и оттам е този ефект, който се получи като цена. Какви реално са финансовите ангажименти, които БЕХ поема с участието си в "Южен поток"? - В момента държавата и БЕХ нямат никакви ангажименти нито като финансови потоци, нито като осигуряване на гаранции по проекта. Моделът е така създаден, че проектът да бъде със 100% привлечени средства. Тъй като БЕХ обаче не разполага с тези финанси, идеята беше финансирането да е 100% проектно. Ако обаче не осигурим това финансиране чрез синдикат от банки или големи инвестиционни фондове, защото е нормално банките да искат съответното обезпечение, част от собствените средства ще бъдат покрити от "Газпром", като ние си запазваме 50% дял в проекта. Размерът на транзитната такса, която ще получаваме, пък е така структуриран, че ще генерира положителен финансов поток още от пускането на "Южен поток" в търговска експлоатация. С този дивидент трябва да бъдат възстановени както капиталовите, така и експлоатационните разходи по проекта за 15-годишния период. Тези плащания са гарантирани, независимо дали ще се транзитира газ или не чрез споразумението "транзитрай или плащай". То е подписано за целия 25-годишен период на експлоатация на газопровода при съотношение 90:10 (бел. ред. - това означава, че България трябва да получава транзитни такси най-малко за 90% от договорените количества, независимо дали те се транзитират или не). Нашето предимство е, че този 15-годишен период (бел. ред. - в който проектът трябва да се изплати) е закован с норма на възвращаемост 8% и няма как транзитната такса да се променя през годините. Така "Газпром" поема целия "негатив" по гарантирането и обезпечаването на доставките и привлечените средства. България пък започва да печели още от самото строителство на тръбата, защото в него ще участват български фирми. Въпреки че "Южен поток България" не е длъжен да прилага ЗОП (Закона за обществени поръчки), е договорено да бъдат направени процедури за всички дейности. Сега започваме да подготвяме процедурата за избор на банков синдикат за финансирането. Надяваме се големите европейски банки да проявят интерес и да получим добра цена. Осемте процента възвращаемост обаче лимитират лихвените проценти до 4-4.5. Кога се очаква да започнат строителните дейности в България? - На 31 юли 2013 г. трябва да получим разрешение за строеж. Надяваме се до края на тази годината "Газтек" да приключат с изготвянето на доклада по ОВОС. Премиерът Бойко Борисов вече няколко пъти коментира, че на 10 януари започваме да строим газовата връзка с Турция. Какво означава това, как така започваме да строим, след като не са правени никакви подготвителни процедури по този проект? - Ние отдавна говорим за изграждане на интерконекторна връзка между България и Турция. Знаете и колко време вече се говори за изграждането на "Набуко". Затова на последната среща на министрите на държавите, участващи в "Набуко", премиерът постави ребром въпроса дали искат този газопровод да бъде построен. Нашето предложение беше изграждането на интерконектора да бъде първата част от "Набуко уест". Всички страни тогава приеха и уговорката беше на следващата среща на министрите на 10 януари в София да направим първа копка на строителството на "Набуко". Никой не е казал, че няма да направим ОВОС и всички необходими процедури, преди да започне строителството. За да започне проектът обаче, Европа трябва да извади 300-400 млн. евро за този първи етап, който е интерконекторът между България и Турция (свързването на точките Лозенец и Мармара). Изграждането на гръцката връзка също продължава, като се надяваме догодина март месец да получим разрешително за строеж. Вече се готви документацията за избор на тръби и оборудване. Водят ли се преговори с Русия за иска от 1 млрд. евро по проекта АЕЦ "Белене"? - С руската страна не се преговаря. Адвокатите на двете страни работят. Има двама или трима арбитри, с които се преговаря, и ако се стигне до избор, процесът ще стартира. Засега няма индикация за преговори. Има ли вариант проектът за 7-и блок в АЕЦ "Козлодуй" да не се осъществи? - Ние нееднозначно сме заявили, че част от оборудването, произведено за "Белене", ще се ползва за 7-и блок на "Козлодуй". Ние имаме платена една част от оборудването за "Белене", което е собственост на НЕК. Много зависи обаче как ще се развият арбитражните действия, защото може да се стигне до договорка, преди да се развие целият този процес. Аз продължавам вътрешно да се надявам, че когато се стигне до избор на арбитър, руската страна ще направи споразумение. Какво се надявате да се договорите? - Да вземем всичко, което е изработено до март месец, а всичко останало да бъде продадено от тях. Те имат добър пазар във Виетнам, Венецуела. А каква е вероятността в АЕЦ "Козлодуй" да бъдат направени два нови блока? - Защо не, аз съм за. Така или иначе те вървят по двойки. Какво ще се случи все пак с НЕК, ако руснаците спечелят арбитража? - Аз се надявам, че компанията, която ще се създаде, ще поеме този товар. Не искам да казвам, че съм предрешил делото, но този иск за 1 млрд. не почива на някакви документи и доказателства. Реалното е, което е произведено и не е платено. Всичко останало са неща, които не са разписани и не са заявявани от НЕК. Това, че руската страна е правила разходи с идеята проектът да се развива, е риск, поет от тях. Какво става с идеята за изграждане на нови мощности в ТЕЦ "Марица-изток 2" и има ли вече заявен инвестиционен интерес? - Идеята е в развитие. Вече е създадено и дружеството "Марица-изток 9 и 10 блок", в което влизат и 5 и 6 блок на централата. То е регистрирано с 50 хил. лв. капитал, има структура и определен състав. Когато новото дружество бъде лицензирано, то ще бъде отделено от "ТЕЦ Марица-изток 2". Тогава чрез Агенцията за приватизация трябва да се продаде част от него (49-51%) на стратегически инвеститор и то да започне да изгражда или нови два блока по 250 мегавата, или един хибриден. Как НЕК ще финансира 30% си участие в проекта ХЕК "Горна Арда"? - Участието на НЕК не задължава компанията да инвестира. Освен това тя има вложени средства в активите, които са изградени навремето в ХЕК "Горна Арда". Тяхната оценка е за около 25 млн. лв., като идеята е НЕК да участва и с техника, хидроинженери, електроспециалисти, а не да участва със собствени средства. Кога се очаква БЕХ да пусне облигации и за какво ще бъдат използвани тези пари? - Работим по този въпрос. Надявам се до 15 декември да имаме кредитен рейтинг и февруари-март да пуснем облигациите за не по-малко от 300-350 млн. евро. Надявам се големите банки и пенсионни фондове да проявят интерес. За какво ще се използват тези пари? - Има за какво, разчитаме на тези пари. Имаме да плащаме собствени средства в интерконектора с Гърция, може да се участва и в 7-и блок и новите мощности в "ТЕЦ Марица-изток 2", но основно парите ще се използват за покриване на заема на НЕК към BNP Pariba, чийто падеж е май месец догодина. Може ли да разкажете малко повече за идеята на "Газпром" да изгражда паро-газови централи в България? - Още с първото ни ходене с министър Добрев в Русия по изчистване на въпроса за "Белене" стана въпрос, че руската страна има интерес да строи газови централи в България. Още тогава обаче ние заявихме, че няма да се ангажираме с дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия. Има няколко терена с развита инфраструктура, с които НЕК разполага. НЕК или БЕХ могат да участват в тези проекти. Мисля, че тези паро-газови централи могат да ни помогнат много за посрещането на пиковете, тъй като в момента няма достатъчно студен резерв за възобновяемите мощности, които се изградиха.
Източник: Капитал (29.11.2012)

Euromax Resources откри злато край Благоевград Канадската компания Юромакс Рисорсис (Euromax Resources Ltd.) е открила "значителни златни залежи" край благоевградското село Бабяк, пише в корпоративно съобщение до инвеститорите съобщи Дарик в сряда. Жилата е проучена в дълбочина от 500 до 1 300 метра, като заедно с останалите индустриални минерали, пробите са минали на изпитания в сертифицирана лаборатория. Юромакс има договор за концесия в региона, която покрива територия от 101 квадратни километра на 80 км. от столицата София. Юромакс Рисорсис са извършвали активни проучвания на терена през последните 12 месеца, като пред последните два месеца са направени четири вертикални сондажа, за да се провери минерализацията на скалите. В миналото районът е бил проучван за наличие на молибден и сребро. От корпоративното съобщение става ясно, че канадската компания е бюджетирала и последващи проучвания на терена за следващата 2013 година. Те ще се извършат както в Бабяк, така и близо до Златарица, където се очаква, че скалите са с подобна минерализация. Канадската компания работи не само в България, но още в Македония и Сърбия, където притежава право да проучва залежи от злато и други основни метали.
Източник: Класа (29.11.2012)

Канадска компания откри злато край Благоевград Канадската компания Юромакс Рисорсис (Euromax Resources Ltd.) е открила "значителни златни залежи" край благоевградското село Бабяк, пише в корпоративно съобщение до инвеститорите. Жилата е проучена в дълбочина от 500 до 1 300 метра, като заедно с останалите индустриални минерали, пробите са минали на изпитания в сертифицирана лаборатория. Юромакс има догов за концесия в региона, която покрива територия от 101 квадратни километра на 80 км. от столицата София. Юромакс Рисорсис са извършвали активни проучвания на терена през последните 12 месеца, като пред последните два месеца са направени четири вертикални сондажа, за да се провери минерализацията на скалите. В миналото районът е бил проучван за наличие на молибден и сребро. От корпоративното съобщение става ясно, че канадската компания е бюджетирала и последващи проучвания на терена за следващата 2013 година. Те ще се извършат както в Бабяк, така и близо до Златарица, където се очаква, че скалите са с подобна минерализация. Канадската компания работи не само в България, но още в Македония и Сърбия, където притежава право да проучва залежи от злато и други основни метали.
Източник: Дарик радио (29.11.2012)

Канадци намериха злато до с. Бабяк Ново находище на злато беше открито у нас край село Бабяк, близо до Банско. Находището се намира в т.нар. блок "Бабяк" близо до поречието на р. Места. Откритието на залежите е направено от концесионера на находището канадската компания "Юромакс Рисорсис". Според съобщението й сондажите са доказали значително количество на златна руда, намираща се на дълбочина между 500 и 1300 метра. Наличието на благородния метал е засечено с 4 сондажа, реализирани през последните два месеца. Компанията има договор за концесия в региона, която покрива територия от 101 кв. км. Дружеството проучва блок "Бабяк" от 11 ноември 2010 г., когато сключва договор за 3-годишна концесия, изтичащ през ноември догодина. След това дружеството се очаква да започне добив, тъй като при търговско откритие на полезни изкопаеми законът дава правото на откривателя да разработи и оперира находищата без нов конкурс. Може да бъде открито злато и в района на село Златарица, където скалите са с подобна структура, смятат канадците, които имат концесия и за този регион.
Източник: Стандарт (29.11.2012)

Френското правителство е намерило купувач за завода на Митал Френското правителство е намерило потенциален купувач за стоманодобивния завод на Arcelor Mittal във Флоранж, съобщи министърът на съживяването на промишлеността Арно Монтбур. "Имаме купувач, който освен това също е производител на стомана, индустриалец, а не финансова институция. Освен това той е склонен да инвестира собствени средства и е готов да вложи близо 400 млн. евро за реновация на завода", заяви Монтбур пред парламента. В началото на седмицата френските влсти потвърдиха, че работят по проект за временна национализация на завода във Флоранж. Според медиите идеята е да се направи сдружение с промишлен оператор, който да има миноритарен дял в капитала през времето на стабилизиране на дейността. В началото на октомври Arcelor Mittal обяви, че окончателно спира доменните пещи в завода си в североизточна Франция, което накара социалистическото правителство да предприеме действия в опит да запази предприятието и да се пребори с нарастващата безработица. Индийският милиардер се съгласи да даде два месеца на държавата, за да намери купувач. (Reuters)
Източник: Reuters (29.11.2012)

Френското правителство е намерило купувач за завода на Митал Френското правителство е намерило потенциален купувач за стоманодобивния завод на Arcelor Mittal във Флоранж, съобщи министърът на съживяването на промишлеността Арно Монтбур, цитиран от Reuters. "Имаме купувач, който освен това също е производител на стомана, индустриалец, а не финансова институция. Освен това той е склонен да инвестира собствени средства и е готов да вложи близо 400 млн. евро за реновация на завода", заяви Монтбур пред парламента. В началото на седмицата френските влсти потвърдиха, че работят по проект за временна национализация на завода във Флоранж. Според медиите идеята е да се направи сдружение с промишлен оператор, който да има миноритарен дял в капитала през времето на стабилизиране на дейността. В началото на октомври Arcelor Mittal обяви, че окончателно спира доменните пещи в завода си в североизточна Франция, което накара социалистическото правителство да предприеме действия в опит да запази предприятието и да се пребори с нарастващата безработица. Индийският милиардер се съгласи да даде два месеца на държавата, за да намери купувач. Заводът, който се превърна в символ на индустриалния упадък на Франция по време на президентските избори през май, е последният оцелял в този регион. Индустрията в тази част на страната вече беше подпомогната веднъж със сериозни дотации от правителството, но и другият голям завод Gandrange също беше затворен, въпреки обещанието на бившия президент Никола Саркози да го спаси. Заради липсата на поръчки едната доменна пещ в завода на ArcelorMittal беше временно спряна през юли 2011 г., а другата през октомври, като администрация още през февруари потвърди, че в близко бъдеще не се очаква пещите да бъдат пуснати в експлоатация. Тогава именно бяха уволнени половината от работниците - около 3000 души.
Източник: Капитал (30.11.2012)

Собственикът на „Минстрой холдинг” с приза „Мистър Икономика” Собственикът на „Минстрой холдинг” Николай Вълканов получи престижното отличие „Мистър Икономика” за 2012 г. Наградата му беше връчена от министъра на икономиката Делян Добрев. През тази година фирмата „Върба-Батанци”, ръководена от Вълканов, спаси от фалит „Горубсо - Мадан”, като придоби дружеството срещу 30 млн. лева. „По време на кризата успяхме да запазим над 850 работни места и да открием нови, каза новият Мистър Икономика при получаването на статуетката „Рибарят и златната рибка”, която е изработена от Ставри Калинов. „Увеличихме производителността в рудодобива между 30 и 40%, както и заплатите в сектора”, сподели още Николай Вълканов. За първи път в историята на конкурса се дава и отличие „Мисис Икономика”, което отиде при генералния директор на „Белла България” Елза Маркова. През тази година организаторите раздадоха и три специални награди - на “Топлофикация София”, на “Търкиш еърлайнс” и община Стара Загора. Класацията се извърши в девет категории, за които са били номинирани 45 бизнесмени и финансисти.
Източник: Монитор (30.11.2012)

Идеи за нова промяна на концесионните такси може да взривят минната индустрия Макар още през лятото на 2011 г. тогавашният министър на икономиката Трайчо Трайков да обяви, че се подготвя промяна на методиката за определяне на концесионните такси за добив на подземни богатства, държавата все още се лута в избора си на новия начин изчисляване на тези възнаграждения. Част от обсъжданите идеи вероятно ще взривят минната индустрия, особено плахо изказаното засега намерение новите такси да се прилагат и за сключени вече концесионни и приватизационни договори. Това стана ясно в четвъртък по време на общественото обсъждане на проекта на национална стратегия за развитие на минната индустрия, която трябва да въведе европейските изисквания за отрасъла. Очаква се документът да бъде одобрен от Министерския съвет до края на 2012 г. и да послужи за промяна на Закона за подземните богатства и на концесионните такси през 2013 г. Една от основните критики на браншовите организации и инвеститорите в минната индустрия бе именно липсата на яснота относно правителствените заявки за нова методология за определяне на концесионните възнаграждения. Каква ще е тя тепърва ще обсъжда работна група към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), коментира пред журналисти Аксения Велева-Бузова, директор на дирекция "Природни ресурси и концесии" във ведомството. Все още се проучвали световната практика и тази в страните от Европейския пазар, за да се избере най-подходящият начин за формиране на концесионните такси, допълни експертът. По думите й нуждата от промяната била видна и от постъпилите становища към проекта на минна стратегия, според които концесионните плащания не са справедливи. Това обаче е становището на неправителствени организации, изказано и при дискусията. Според фирмите от бранша каквато и промяна да се прави, тя трябва да гарантира инвестициите в добив на подземни богатства. Според действащата Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионните възнаграждения фирмите, добиващи строителни материали, плащат твърди ставки, които бяха значително повишени през 2007 г. Предприятията, добиващи метални и индустриални суровини, варовици, въглища, природен газ и нефт и др., плащат такси по т.нар плъзгаща ска?ла като процент от борсовата стойност през годината на добиваните от тях суровини. Това позволява на държавата да прибира по-високи такси, когато борсовите цени са високи и защитава инвеститора в случай на спад на цените. Според Велева това е добър и справедлив подход. Специално за металните богатства, където постоянно се сочи за пример златната концесия на "Челопеч майнинг", процентът е между 0.5 и 4 на сто от стойността на металите, преработени от добитата руда. Плъзгащата ска?ла, която бе приета през 2007 г., обаче важи само за нови концесии за добив, а най-съществените такива, които съответно осигуряват най-сериозните приходи в бюджета, вече са предоставени при приватизацията на добивни и преработвателни предприятия като "Елаците", "Асарел Медет", "Челопеч" и др. Сега обаче от думите на Велева става ясно, че се обмисля плъзгащата ска?ла за определяне на концесионните такси да се въведе и за скално-облицовъчните и инертните материали, където всъщност има раздадени най-много права за добив. "Плъзгащата ска?ла ще се въведе за всички, ще се опитаме да се въведе и за заварените положения, но това е сложно, защото има сключени договори с фиксиран размер на концесионните възнаграждения", каза шефът на концесионната дирекция в МИЕТ. Според нея трябва да се проведат преговори с всички концесионери за анекси към договорите им и "трябва да се пипа внимателно, тъй като ако се развали концесионният договор, се разваля и приватизационният". Велева -Бузова посочи, че не е правен анализ колко концесионери ще бъдат засегнати, ако се въведе плъзгащата ска?ла със стара дата. От бранша обаче коментираха пред Mediapool, че подобно политическо решение за промяна на концесионните такси и за старите договори ще има определено негативен ефект върху минната индустрия и в нея ще бъдат спрени инвестиции за дълъг период от време и то в момент, в който браншът има да изпълнява много изисквания, за да отговори на европейските изисквания. Фискалният ефект от около стотина милиона лева ще е нищожен спрямо последиците за индустрията, в която, освен че работят пряко 25 хил. души и изкарва 5 на сто от БВП на страната, са ангажирани още 120 хил. души покрай транспорт, преработка и други услуги, твърдят инвеститори. Аксения Велева-Бузова коментира още, че тъй като сред населението съществувала нагласата, че е трудно да се проследи принципът на плащане на концесионните такси чрез плъзгащата ска?ла, е възможно и да се реши възнагражденията да са процент от приходите и печалбите на добиващите предприятия през годината. Това било по-лесно проследимо през данъчните служби. Според членове на Българската минна камара обаче трябва много внимателно да се подходи, ако се реши таксата да е процент от финансовите резултати на концесионерите, тъй като има съществени разлики според добиваната суровина. Експертите предупреждават, че подход на един вид "плоска такса", тоест еднакъв размер за всички, би бил погрешен. Обсъжданият проект на минна стратегия предвижда още да се създаде национална геоложка служба към МИЕТ, която освен че ще събира информацията от всички провеждани проучвания на българска територия, но и сама ще може да извършва такива с пари от държавата. Велева обаче не можа да се ангажира със сума, която би могла да се влага от бюджета за държавни геоложки проучвания. Ако бъдат защитени поне няколко проекта с доказана държавна нужда от проучвания, ще се помисли за отпускане на средства или за създаване на фонд, така че тези проучвания да се финансират и държавата също да участва в разработването и експлоатирането на своите подземни богатства, каза Велева-Бузова. Геоложката служба също ще трябва да актуализира данните в сегашния национален геофонд и да публикува онлайн каталог с тази информация в полза на потенциалните кандидати да извършват проучвания за подземни богатства. В момента общият добив на подземни богатства е около 80-90 млн. тона годишно, а минната стратегия цели повишаване на неговата ефективност, максимално използване на суровините и тяхното рециклиране. Велева-Бузова посочи още, че Европейската комисия иска от България максимално да използва потенциалните суровини от депонираните в хвостохранилищата отпадъци. У нас обаче има само една такава дадена концесия за добив на метали от хвостохранилище, по която МИЕТ не знае дали се работи. Държавният експерт посочи още, че към момента икономическото министерство е издирило операторите на всички хвостохранилища, включително старите, които ще са длъжни да извършат дейности по рекултивирането или поддържането им изискваните от Европейския съюз норми
Източник: Медия Пул (30.11.2012)

BHP очаква скромен растеж в Китай Световният добивен гигант BHP Billiton заяви, че очаква китайския растеж да остане слаб през следващите години, и очаква малко подобрение в цената на въглищата и желязната руда. Но най-голямата минна компания в света каза, че е добре позиционирана да се възползва от предимствата от по-дългосрочния икономически растеж на Китай като се очаква бум на мед, енергийни продукти и поташ торове докато азиатския гигант се модернизира. Главният изпълнителен директор на BHP Мариус Кльоперс очаква ръстът в Китай да остане в интервала между седем и осем на сто през следващите години ... по-ниско от двуцифрените темпове на растеж от последното десетилетие". Като се има предвид, Кльоперс заяви, че BHP не очаква "скок в ценообразуването в близко бъдеще" за желязната руда и въглищата, основните съставки в производството на стомана, които преживяха "рязък спад", поради забавяне на търсенето. Въпреки това, Kloppers добави. че BHP вижда големи възможности в Китай в дългосрочен план поради "уникалната и значителна индустриализация и урбанизация". (AFP)
Източник: Други (30.11.2012)

ОЦК остава само с администрация след Нова година По-малко от десет души администрация ще останат на работа в Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали след Нова година. Всички металурзи ще бъдат съкратени. Това съобщи председателят на КНСБ в комбината Бельо Стайков. В момента на работа в завода са останали 84 души. В края на тази седмица всичките 75-има работници ще получат предизвестия за освобождаване и от 7 януари в предприятието ще остане само администрацията. Миналата година заетите в ОЦК бяха 550 души. "Съкращенията се правят по силата на текст в трудовия кодекс, според който при спиране на производството за повече от 15 дни работодателят има право да започне освобождаване на хората", обясни преди дни новият изпълнителен директор на комбината Валентин Манев, който пое поста след напускането на Славея Стоянова. Решението за това е било взето от управителния съвет на дружеството, чийто председател е мажоритарният собственик на ОЦК Валентин Захариев. Бюрото по труда вече е уведомено за предстоящите съкращения. Най-голямото някога предприятие в Кърджали на практика не работи от една година. През декември 2011 г. цинковото производство спря за ремонт, но така и не поднови работа. Още през пролетта на миналата година пък оловното производство беше затворено от РИОСВ – Хасково, за неспазване на екологичните норми. Междувременно работниците излязоха на протест за неизплатени от месеци заплати, а след това започнаха масово да напускат и да завеждат дела. Кредиторите от своя страна предприеха мерки за събиране на вземанията си както през частен съдебен изпълнител, така и през съда. Дълговете на дружеството се оценяват на 300 млн. лв. Досега Инспекцията по труда в Кърджали е наложила 19 акта за неизплатени заплати за периода февруари – октомври 2012 г. Всеки от тях е в размер 10-15 хил. лв. Всички актове са били обжалвани от собственика на първа инстанция, но засега няма отменени. През частен съдебен изпълнител пък всички производствени активи преминаха в ръцете на Първа инвестиционна банка и свързаната с нея "Хармони 2012". Заведени са и съдебни искове за откриване на производство по несъстоятелност от други кредитори на компанията. По думите на самия Захариев най-големият кредитор на ОЦК е банката BNP Paribas. Тя обаче засега не е успяла да усвои никаква част от залога си. Масовите съкращения правят възстановяването на производството в завода малко вероятно, въпреки че такива намерения бяха декларирани от купувача на цинковите мощности "Хармони 2012". Преди заводът да тръгне по спиралата надолу, Захариев твърдеше, че подготвя изграждането на нов цинков цех, за което имаше издадено разрешително и което беше придобито от "Хармони 2012" като част от сделката. Пак по думите на Захариев за новото цинково производство още преди години е било закупено оборудване, което се съхранявало в друг негов завод – "Интер пайп" край София. Той обаче също влезе в процедура по несъстоятелност и в момента синдик описва претенциите на кредиторите. Според синдикатите бъдещето на кърджалийския завод не е много оптимистично. "В момента ОЦК представлява една площадка, която е един вид скрап", коментира Бельо Стайков. Дори и новият собственик да реши да възстанови производството, това със сигурност ще отнеме доста време, тъй като предприятието не е работило цяла година. Ще са нужни и значителни инвестиции, за да може да тръгне поне част от производството.
Източник: Капитал (03.12.2012)

Все още няма сделка за проекта за желязна руда на стойност 7.7 млрд. долара на Australia Aquila Спорът за финансирането между Aquila Resources и партньорите й за проекта за желязна руда в Западна Австралия на стойност 7.4 млрд. австралийски долара не е решен, но компанията обяви, че се надява на споразумение в началото на следващата година. Aquila има за цел да изгради мина, железопътен път и пристанище за годишно производство на желязна руда от 30 млн. тона, но проектът е замразен заради спор по финансирането и одобрение от регулаторните органи, усложнявани и от спада в цените на суровините. Тони Поли, президент на Aquila заяви след годишното общо събрание: "За съжаление, целият проект отнема повече време, но в тази обстановка проектите отнемат по-дълго време." Бюджетният спор между Aquila и нейният партньор AMCI, джойнт венчър между частната група American Metals and Coal International и стоманения гигант POSCO, допълнително усложнява нещата. Партньорите преговарят за запазване на средства, но не са в състояние да се споразумеят за бюджета за финансовата 2012-13 г. (Reuters)
Източник: Reuters (03.12.2012)

Медта в Лондон удари 6-седмичен връх заради Китай Медта в Лондон достигна най-високата си стойност от шест седмици, след като обещаващите производствени данни от топ потребителя Китай подхраниха предпазливо завръщане на апетита на инвеститорите за метал, въпреки че притесненията над фискалните проблеми на САЩ дръпнаха юздите. Темпът на производствения сектор на Китай се ускори за първи път от 13 месеца през ноември, показа проучване на мениджърите на частни предприятия, доказвайки, че икономиката се съживява след седем тримесечия на спад. Бони Лиу, анализатор на Macquarie, заяви, че "икономическите данни на Китай се подобряват през четвъртото тримесечие. Това подсили цените и не виждам голям спад преди края на годината." Тримесечната мед на Лондонската метална борса се покачи с 0.2% до 8 010 долара за тон към 0308 GMT. Цените на медта удариха 8 045 долара за тон по-рано, най-високата цена от 19 октомври 2012 насам. Цените се качиха с почти 7% от 2-месечното дъно през ноември. (Reuters)
Източник: Reuters (05.12.2012)

"КЦМ 2000" може да излезе на европейска борса през 2014 г "КЦМ 2000" не се е отказало от идеята да излезе на някоя от европейските фондови борси и вероятно това ще се случи през 2014 г. Това съобщи Никола Добрев – главен изпълнителен директор на компанията. "За нас сега е най-важно да приключим с инвестицията по обновяване на оловното и цинковото производство (проект ТОРП – 195 млн. лв.) през 2013 г. и веднага след това ще се огледаме за подходяща европейска фондова борса", заяви той. Първият опит на компанията да емитира свои ценни книжа на Българската фондова борса беше през 2008 г., но заради кризата на капиталовия пазар процесът бе спрян. Сега обаче мениджмънтът на комбината е преценил, че БФБ не може да се справи с тяхната емисия "освен ако не стане част от борсите във Виена или Франкфурт". Компанията готви промени в структурата на управление от 2013 г., стана ясно по време на пресконференция в Пловдив. Оперативното управление ще бъде поето от Румен Цонев, който от 1 януари ще е новият главен изпълнителен директор на "КЦМ 2000". Никола Добрев запазва позицията си на председател на Надзорния съвет и най-вероятно ще оглави Съвета на директорите. Той обяви, че се съсредоточава върху развитието на групата от фирми. Новият главен изпълнителен директор Румен Цонев обяви и приоритетите на компанията за 2013 г. Те са усвояване на 65 млн. лева по проект ТОРП, пускане в производство през март на новия цинков завод и изпитания на новия оловен завод през октомври. В оловното производство ще бъдат инвестирани и още 3 млн. лева за усъвършенстване на леенето на метала и за намаляване на енергийните разходи с 9%. Като стратегическа бе определена инвестицията в покупката на български минни находища чрез съвместното предприятие "Върба - Батанци". За 8 месеца след покупката на "ГОРУБСО – Мадан" са инвестирани още 13 млн. лв. за възстановяване на рудодобива. Целта е през 2013 г. от находищата да се извлекат 12 000 тона полиметални руди, а през следващите 10 години относителният дял на българските суровини в КЦМ да достигне 30-35%. Прогнозите на мениджърския екип на компанията са, че през 2013 г. търсенето на олово и цинк ще нарасне с 1.5-2%. "Излишъци" ще се появят в Европа и Северна Америка, а недостиг ще има в Китай и Южна Европа. Прогнозната цена и на двата метала ще бъде около 2000 USD/тон с отклонение до плюс 10% и надолу – с 5%. Нетната печалба за тази година се очаква да бъде около 18.5 млн. лв. (по прогнози към 1 декември 2012 г.). Това е в резултат основно от производството и продажбата на Лондонската метална борса на 72 000 тона цинк, 65 000 тона олово, 24 000 тона оловни и цинкови сплави и др.
Източник: Капитал (05.12.2012)

В ГОРУБСО-Мадан ще бъдат вложени 4.2 млн. лв. през следващата година за развитие на рудодобивното предприятие, което след миньорски протести за забавени заплати това лято бе придобито с помощта на държавата от дружеството "Върба-Батанци". Това съобщи Никола Добрев, главен изпълнителен директор на КЦМ 2000, което заедно с "Минстрой холдинг" придобиха чрез "Върба - Батанци" над 90 на сто от акциите на ГОРУБСО – Мадан. По думите на Добрев иновациите в рудодобива са в радикалната промяна на минните технологии за изземване на руда и внедряване на високопроизводителни машини. В новата мина "Върба- Батанци", където се предвиждат инвестиции от 2 милиона лева, се очаква обезпечаване на добив до 12 хиляди тона още през следващата година. "С всичко това, което сме заложили като инвестиция, машини, съоръжения, производителността ще нарасне два пъти и половина, задача, която сме си поставили 2015-2016 година от целия този минен комплекс, който ние тепърва изключително много разработваме, 30 до 35 процента от първичните суровини, които металургията ще преработва в България, да бъдат от местното производство", посочи Добрев, цитиран от БНР в сряда. Сред основните задачи пред КЦМ 2000 е довършването на изцяло новия оловен завод, който се строи по нова технология, а в света има само три подобни предприятия, допълни шефът на пловдивското предприятие..
Източник: Медия Пул (06.12.2012)

Близкия изток в сърцето на ръста в добива на стомана Огромните инфраструктурни разходи в Близкия изток водят до силно търсене на стомана и засилват инвестициите в стоманени проекти. Производството на стомана в Близкия изток се е удвоило от 10 млн. тона през 2000 г. до 20 млн. през миналата година, при годишен темп на растеж от около 6%, според анализ на Frost & Sullivan, международната анализаторска компания. В същото време производството в рамките на Близкия Изток и Северна Африка (региона MENA) се е увеличило от 15 млн. тона през 2000 г. до над 28 млн. в края на миналата година, с покачване от 5.2%, като регионалните производствени хъбове се изместват от традиционните си центрове в Иран и Египет, към страните от ССЗ, развиващи се като едни от водещите производители на стомана. Засилващи търсенето са силното строителство и развитието на инфраструктурата в Персийския залив с потенциал за сектори като добива на нефт и газ. Търсенето в момента е над 27.3 млн. тона, превръщайкио региона в нетен вносител на продукти от желязо и стомана. Вносът в страните от ССЗ достигна 8 млрд. долара миналата година, според анализите. (The National)
Източник: Други (06.12.2012)

Кредитори поискаха 66 млн. лв. от "Интер пайп" за месец Над 26 млн. лв. са признатите вземания на кредиторите на "Интер пайп" месец след като предприятието на бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев влезе в процедура по несъстоятелност. Отделно от това близо 40 млн. лв. претенции са били отхвърлени като неоснователни от синдика, но решението може да бъде обжалвано. Фирмите, към които тръбният завод има дългове, имат още два месеца, за да предявяват вземанията си, така че е рано да се каже колко може да достигне сумата. В списъка вероятно ще се включи и Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е сред големите кредитори, макар че още през пролетта тя започна да разпродава имущество на предприятието заради просрочени дългове. Според публикувания в Търговския регистър списък най-голяма сума компанията дължи на регистрираната на Сейшелите Waldrop Inc. Неин управител е Майкъл Патрик Дуен, а пълномощникът й в България е адвокатът Милен Шопов. Тъй като фирмата е офшорна обаче, няма как да се разбере кой стои зад нея. На Waldrop Inc. са признати 23.9 млн. лв. вземания по договори за цесия, строителство и бизнес управление, а претенции за още близо 15 млн. лв. са били отхвърлени заради нередовни документи. Не е прието и вземането за над 12 млн. евро на Credit Suisse. Пропускът в документите й обаче е чисто формален, така че банката ще може да го поправи. "Липсваше печат, който по-късно получиха от Швейцария", уточни синдикът Велина Рашкова. Банката е втори по ред кредитор, при който заводът е заложен заради заем на компанията майка "Интертръст холдинг". Договорът за това е от 2007 г. и е в размер на 13.8 млн. евро. С най-големи претенции като кредитор със залог е ПИБ, която е отпуснала 7.3 млн. евро на холдинга през 2006 г. Има и допълнителен заем за 3.2 млн. евро, който е бил предоставен през 2010 г. Засега банката не е предявила претенции пред синдика. По-рано тази година обаче тя започна процедура по принудително изпълнение и назначи нов управител в предприятието. Според източници на "Капитал Daily" оборудването на завода най-вероятно вече е продадено. Наскоро финансовата институция стана собственик и на половината от активите на друго предприятие на Захариев - Оловно-цинковия комплекс в Кърджали, а свързана с нея фирма купи другата половина през частен съдебен изпълнител. Синдикът е признал 68.5 хил. лв. вземания на "Кремиковци - автотранспорт" - дружеството, по чието искане беше открита процедурата по несъстоятелност на "Интер пайп". Отхвърлени са обаче претенциите му за друга, двойно по-голяма сума заради изтекла давност на фактурите. Сред частните кредитори на тръбния завод по-големи суми имат да получават "Булгаргаз" (над 411 хил. лв.) и лизинговото "Интерлийз" (233 хил. лв.). В списъка на признатите вземания са и две от другите фирми на Захариев. Дълговете към счетоводната "Интеракаунт" са 115 хил. лв., а към транспортната "ССФ - Стил шипинг енд форуърдинг" - 46.6 хил. лв. Над 1 млн. лв. дължи "Интер пайп" на държавата за данъци и осигуровки, става ясно от списъка. Служебно са признати и вземания за близо 160 хил. лв. на Столична община за данък недвижими имоти и такса смет. Именно по искане на общината имуществото на завода беше обявено за продан от частен съдебен изпълнител, преди да стане ясно, че е открита процедура по несъстоятелност. Тогава като начална цена беше определена шокиращата сума от 51.4 млн. лв., или с 25% по-малко от направената експертна оценка. Според отчета към края на 2011 г. дълготрайните материални активи на предприятието са малко под 70 млн. лв. За заплати на служителите си компанията дължи почти 103 хил. лв., включително 3728 лв. на самия Валентин Захариев. По закон срокът за предявяване на вземания е три месеца и има време да се включат и други кредитори. Велина Рашкова обаче обясни, че тези от тях, които са успели да подадат документи през първия месец, имат правото да правят възражения срещу други кредиторски вземания. Много вероятно е да има обжалвания в съда и на отхвърлените претенции. Окончателният списък трябва да бъде одобрен от съда. В срок от един месец след това кредиторите, длъжникът или синдикът могат да предложат оздравителен план за предприятието, който трябва да бъде одобрен от кредиторите с над 50% от всички признати вземания. В противен случай предприятието ще бъде обявено във фалит. Какво е бъдещето на поредното закъсало предприятие на Захариев ще стане ясно не по-рано от пролетта.
Източник: Капитал (07.12.2012)

"Челопеч майнинг" ще изнася за Китай До 200 хил. тона пиритен концентрат годишно, който съдържа между 28 и 30 хил. тройунции злато, ще продава "Челопеч майнинг" на китайската металургична компания Xiangguang Copper. Доставки се предвижда да бъдат правени между 2014 и 2016 г., а стойността им ще зависи от пазарните цени на концентрата. Договор за това беше подписан от канадската Dundee Precious Metals (DPM), която е собственик на българското златодобивно дружество, става ясно от съобщение на сайта на компанията. Т.нар. пиритен проект на "Челопеч майнинг" цели да се оползотворяват благородните метали, които се отстраняват заедно с пирита по време на флотацията. Според изчисленията това ще позволи да се извличат 95% от златото и 50% от среброто, които сега на практика се изхвърлят в хвостохранилището. В момента в Челопеч се произвежда концентрат със съдържание на злато, мед и сребро от съответно 55, 85 и 42%. Очакванията са при годишен капацитет за преработка на 2 млн. тона руда да се произвеждат около 400 хил. тона пиритен концентрат. За целта в момента дружеството подготвя промени в обогатителната си фабрика. Те трябва да приключат до края на следващата година, а предвидената инвестиция е 23 млн. долара. Договорът с китайската компания ще осигури допълнителен финансов ресурс, който ще се използва при реализацията на следващия етап от проекта след 2016 г. "Освен това той показва, че има все по-голям пазар за пиритените ни продукти", каза президентът и главен изпълнителен директор на DPM Джонатан Гудман. Договорът включва и опция "Челопеч майнинг" да достави до 50 хил. тона пиритен концентрат на Xiangguang Copper още през 2013 г. Това обаче е свързано с възможностите за производство в завода. Доставките през 2016 г. пък са под условие и ще зависят от няколко фактора като цената на златото и транспортните такси. Освен това китайската компания ще купува по 2000 тона меден концентрат месечно от българския производител. Доставките ще започнат през април догодина и ще продължат най-малко година. Xiangguang Copper е една от най-големите и съвременни металургични компании в Китай, а и в света, посочват от DPM. Заводът използва съвременна технология с голяма ефективност на разходите и високи екологични стандарти.
Източник: Капитал (07.12.2012)

JFE ще забави решението за предприятие във Виетнам заради китайското пренасищане Вторият по големина производител на стомана в Япония, ще отложи решение за това дали да се изгради интегрирано предприятие за стомана във Виетнам за 3.6 млрд. долара, първо извън Япония, тъй като оценява конкурентните рискове. Ейджи Хаяшида, президент на стоманодобивното поделение на JFE Steel Corp, заяви: "Първоначално казахме, че ще вземем решение до края на тази година, но ще имаме нужда от малко повече време. Нещата няма да минат гладко, докато не сме сигурни, че ще победим конкуренцията, тъй като много проекти се надпреварват да изграждат нови заводи в южната част на Китай и Виетнам. Няма смисъл да продължаваме с проекта, докато индустрията се бори с излишък от доставки на стомана. Рискът е висок. Района ще нарасне в дългосрочен план. Все още ще трябва внимателно да разгледаме времето като фактор." JFE ще си партнира с E United Group от Тайван, която осигури парцел в Dung Quat Economic Zone в провинция Куанг Нгай. (Bloomberg)
Източник: Други (07.12.2012)

Държавата имала шанс да си върне част от парите за "Кремиковци" Държавата има шанс да си върне част от 431 млн. лева, дадени за преструктуриране на "Кремиковци". Това стана ясно от думите на икономическия министър Делян Добрев. Добрев откри първия магазин на "Ел Би Булгарикум" в столицата. Становището на съда е, че това е била помощ, която следва да се възстанови, така че ние сме следващият кредитор, каза Добрев в отговор на въпрос дали след решението на съда в Страсбург държавата има шанс да възстанови част от парите, дадени за преструктуриране на "Кремиковци". "Делото в СГС ще продължи. Общо взето, съдът в Люксембург потвърждава позицията на МИЕТ. И ако окончателното решение на СГС е такова, каквото е становището на съда в Люксембург, това означава, че държавата се връща като следващият кредитор с тази сума, за която няма активи. Но каквито и приходи да има оттук нататък синдикатът, те ще обезпечат вземанията на държавата", посочи Добрев. Припомняме, че държавата ще си върне 0 (нула) лева от 431 млн. лв. помощ за преструктуриране, които отпусна през 1999 г. на "Кремиковци". Това става ясно, след като съдът на ЕС препоръча на българския съд да изиска тези пари като непозволена държавна помощ. През април м.г. новорегистрираната "Елтрейд къмпани" закупи обявените за продан активи на фалиралото предприятие срещу 316 млн. лв., които обаче са няколко пъти по-малко от общата сума на натрупаните дългове, която е около 1,5 млрд. лв. В пълен размер парите си получават само работниците, НАП и някои от кредиторите, чиито вземания са били обезпечени с активи още преди комбинатът да фалира.
Източник: Дума (10.12.2012)

Италиански спад стоманодобивния сектор е лоша поличба за Европа Италия е изправена пред дълбока криза, след като най-големите й стоманодобивни заводи се борят за оцеляване, което я поставя в челните редици на постоянния спад в стоманодобивния сектор на Западна Европа и увеличава разходите за много отрасли на промишлеността в региона. Производството на сурова стомана в Европейския съюз, където предлагането надвишава търсенето с 30% е станало твърде скъпо. Само най-технологично и екологично напредналите предприятия ще могат да оцелеят. Италианските най-големи производители ILVA и Gruppo Lucchini, са изправени пред потенциално спиране, което може да струва на страната 25 до 30 хил. преки и непреки работни места. Бъдещето на най-големия завод за неръждаема стомана Acciai Speciali Terni също виси на косъм, като е обявен за продажба. Мнозина се опасяват, че продажбата може да доведе до прекъсване, свиване на производството и съкращения. Секторът във вторият по големина производител на стомана в Европа след Германия е толкова затруднен, че заплашва да превърне страната във вносител на стомана. Италианският стоманодобив представлява около 4% от нейния БВП. (Reuters)
Източник: Reuters (10.12.2012)

ThyssenKrupp обяви загуба от 5 млрд. евро ThyssenKrupp излиза на нетна загуба от 5 млрд. евро за финансовата година, след като отписа 3.6 млрд. евро от стойността на стоманодобивните си операции в Бразилия и САЩ, с което те се превърнаха в най-лошите инвестиции в историята на германския конгломерат, съобщи Financial times. Анализаторите прогнозираха, че ThyssenKrupp ще излезе на загуба, но очакванията им бяха тя да бъде пет пъти по-малка – около 1 млрд. долара. Заедно с лошите резултати беше обявено и напускането на трима от шестте члена на управителния съвет, с което трябва да се даде ново начало след поредицата лоши финансови резултати и корупционни скандали. "Проектът Steel Americas и поредицата нарушения не само ни нанесоха огромни финансови загуби, но заради тях загубихме доверие и уважение", коментира изпълнителният директор на компанията Хайнрих Хейсингер. Той пое ръководството с мандат да продаде активи, даващи 10 млрд. от приходите на компанията, включително производителя на неръждаема стомана Inoxum, както и да намали нетния дълг, който към края на септември е възлизал на 5.8 млрд. евро. Разминаване с очакванията Плановете му за финансова стабилизация и модернизиране на производството обаче бяха възпрепятствани от слабата икономика, забавените плащания, преразходите и провала на бизнес модела на двете металургични предприятия в Алабама и Рио де Жанейро. Двете производства, обединени в подразделението Steel Americas, бяха закупени преди десетилетие, но вместо да подпомогнат компанията, доведоха до загуби за милиарди и оставките на няколко мениджъри. Отписването на 3.6 млрд. евро от стойността на Steel Americas през тази финансова година следва отписване на 2.1 млрд. през миналата, когато нетната загуба на ThyssenKrupp беше 1.8 млрд. евро. Заради резултатите групата не планира плащане на дивиденти за изминалата фискална година. Въпреки голямата нетна загуба, компанията заявява, че финансовото й положение остава сигурно предвид паричните резерви, неусвоени кредитни линии и др. от 6.7 млрд. евро. Групата планира да съкрати разходите с общо 2 млрд. евро през следващите три години. ThyssenKrupp се надява да продаде губещите операции на Steel Americas, но изглежда ще получи за тях едва половината от 7-те млрд. евро, на колкото се оценяваха активите им преди. Според ThyssenKrupp процеса вече е започнал, а селектираните потенциалните купувачи вече провеждат дю дилиджънс (финансово и правно проучване). За новата финансова година, която започва през октомври, ThyssenKrupp прогнозира печалба от основната дейност преди лихви и данъци от около 1 млрд. евро, в сравнение с 1.4 млрд. през изминалата година. Очаква се продажбите да запазят нивото си от 40 млрд. евро, след като спаднаха с 6% през миналата година заради понижението на цените. "През изминалата финансова година постигнахме значителен напредък с програмата си за стратегическо развитие. Сега се фокусираме към допълнително подобрение на резултатите от дейността и управленската структура. Имаме нужда от повече ефикасност, прозрачност и честност на всички нива", заявява Хайнрих Хейсингер.( Financial times)
Източник: Други (11.12.2012)

Експерти проучиха Добруджанското въглищно находище Екип от експерти от пет европейски държави проучи в продължение на година залежите в Добруджанското въглищно находище в Североизточна България и възможностите за разработване на подземна въглищна газификация у нас. В началото на декември 2012 година в София се състоя заключителната конференция на изследователския проект. По време на семинара са били представени икономическата и екологична оценка от проучването и предпоставките за разработване на технологията, която би подобрила съществено енергийния баланс на страната. Технологията за подземна въглищна газификация позволява добив на залежи от въглища на дълбочина над 1200 метра, които не могат да бъдат оползотворени с помощта на стандартните методи. Разглежда се и последващото съхранение на въглероден диоксид в образувалите се каверни в процеса на горенето Газификацията под земята осигурява извличане на синтетичен газ на повърхността, който може да се използва за производството на топло- или електроенергия, като в освободеното пространство се съхранява отделения въглероден диоксид. Методът предоставя и възможности за контрол и на замърсяване на въздуха с емисиите на сяра и азотни оксиди. Така процесът е безвреден и за околната среда, смятат експертите. Програмата се осъществява от консорциум от осем партньори - Университетът в Лийдс, Техническият университет в Лисабон, БАН, гръцкият Център за научни изследвания и технологии в Атина, Институтът по геонауки в Потсдам (Германия), както и две компании с опит в областта на въглищната газификация – немската DMT и британската UCG Engineering и българската газова компания Овергаз. Българският проект е финансиран по програма на Изследователския фонд за въглища и стомана (RFCS) на Европейската комисия и е с продължителност 2 години (2010-2012). Той ще бъде разработен като пилотен за цялата Общност през следващата година. Общата стойност е 3,06 млн. евро, като фонда предоставя безвъзмездно 60% от сумата, съобщават от "Овергаз".
Източник: econ.bg (12.12.2012)

Общо 35 тона злато може да се добият от находище "Трън" След осем години работа и близо 6.3 млн. долара инвестиции "Евромакс сървисиз" обяви проучвателните дейности на едно от най-обсъжданите напоследък златни находища в България - "Трън", за приключили. С това местното дъщерно дружество на канадската компания Euromax Resources даде отговор и на въпроса какво всъщност лежи под земята там. Общо 35 тона злато и 451 тона сребро са запасите в находището, т.е. количеството метал, за което има икономическа логика да бъде добито. Оттук до реалния добив обаче ще минат поне още три години, тъй като предстоят редица административни процедури. Концесия ще бъде издадена само ако са спазени всички изисквания, предупредиха от "Евромакс сървисиз". Данните станаха известни, след като дирекция "Природни ресурси и концесии" към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма одобри окончателния геоложки доклад за находището. Това е един от задължителните елементи за регистрация на търговско откритие, за което фирмата подаде заявление през юли тази година. "Възхитени сме от бързото разглеждане и одобрение на окончателния геоложки доклад от българското министерство на икономиката... То ни позволява да продължим по график с разработването на проекта, който е ключов елемент от портфейла ни", се казва в изявление на президента и главен изпълнителен директор на Euromax Resources Стийв Шарп. Сега компанията може да започне процедура по изготвяне на оценка за въздействие върху околната среда, което отнема около две години. Самото инвестиционно намерение се подготвя в момента и се очаква да бъде подадено през януари 2013 г. То ще бъде за добив на златосъдържащи руди от находище "Трън" с цел възстановяване рудодобива в района на старата мина "Злата", която беше изоставена в началото на 70-те години на миналия век. Едва след като ОВОС-ът е готов и получи положителна оценка от специализирания експертен съвет, компанията ще получи удостоверение за търговско откритие за площ от 15 кв. км. След това тя ще има шест месеца да подаде искане за концесия, а самата проверка на документите и на това дали са спазени изискванията продължава още шест месеца. "Най-малко след три години може да говорим за концесия", уточни административният мениджър Ина Михайлова. Проучванията край Трън започнаха през 2003 г., а в края на 2011 г. компанията получи удостоверение за геоложко откритие. Самото находище е уникално по своите характеристики. Макар че съдържанието на металите като цяло не е голямо, видът на рудата позволява да се извлича голяма част от тях, и то при сравнително ниски енергийни разходи. От "Трън" икономически изгоден е добивът на 17.7 млн. тона руда, показват изчисленията на компанията. Какъв ще е срокът на работа на мината, както и какъв метод на добив ще се използва трябва да стане ясно от инвестиционното предложение следващия месец. Предстои да бъде направена и редовната при такива проекти повторна проверка на запасите и ресурсите. Тя ще се извърши по международен стандарт, а работата е възложена на канадската инженерингова компания Tetra Tech. Целта е да се направи нещо като заверка на изчисленията и данните, получени при проучванията, обясниха от "Евромакс сървисиз". Наскоро компанията обяви, че проучванията й в площ "Бабяк" са дали обнадеждаващи резултати за наличие на промишлена сребърно-златно-молибденова минерализация. Находището се намира в Югозападните Родопи и се проучва от 2010 г., за което "Евромакс сървисиз" има тригодишно разрешение. В случай че резултатите са положителни, компанията може да поиска още две удължавания на срока с по две години. В района е имало добив още от древността. В средата на миналия век са правени проучвания за молибден и сребро, но не е била открита значителна златна минерализация. В същия район се намира и другият проект на компанията - "Златарица". Договорът за проучване за тази площ беше подписан през юни 2012 г. "И двете площи са на много ранен етап на проучване", казаха от "Евромакс сървисиз". Наскоро Euromax Resources продаде два свои проекта в България - "Брезник" и "Ракитово". Това стана чрез сделка за "Трейс рисорсиз" - друго дъщерно дружество на канадската фирма, което притежава правата за находищата. То беше купено от медодобивната компания "Асарел-Медет" за общо 3.5 млн. канадски долара (около 5.3 млн. лв.). Euromax Resources е регистрирана в Канада и акциите й се търгуват на борсата в Торонто, но активите й са на Балканите и работи с местни специалисти. Освен в България проектите й включват златни находища също в Македония и Сърбия. През юни тази година македонското дъщерно дружество "Евромакс Македония" получи концесия за находище "Иловица" (близо до град Струмица). Запасите и ресурсите там се оценяват на 374 млн. т руда с 0.21% мед и 0.32 г/тон злато. Компанията планира да инвестира около 500 млн. долара за развитие на миннообогатителен комплекс. По принцип Euromax Resources е специализирана в проучвания. Наскоро обаче компанията даде сигнал, че смята да разшири дейността си и към добив.
Източник: Капитал (13.12.2012)

"Аурубис България" с ръст в производството на мед Успешна година независимо от свитите пазари и икономическата криза в Европа отбеляза германският металургичен гигант Aurubis, който е собственик на медодобивния завод в Пирдоп. Това става ясно от отчета на групата за финансовата 2011/2012 г., която приключва в края на септември. "Аурубис България" също запазва обема на производството, а при някои мощности се наблюдава и увеличение, въпреки че през септември заводът беше затворен за планов ремонт. Българското подразделение на Aurubis е част от звеното за първично производство, което като цяло расте през изминалата година. Почти без промяна са резултатите в рециклиращия бизнес и производството на благородни метали от скрап. Звеното за крайни продукти обаче, в което влизат няколко предприятия в Европа и САЩ, усети най-силно ефекта от слабото търсене, в резултат на което спаднаха както производството, така и приходите от дейността. Преработката на концентрат в "Аурубис България" е останала на миналогодишното ниво от 1 млн. т въпреки продължилото 23 дни планово прекъсване. Това време е било използвано от компанията за изпълнение на част от инвестиционната програма "Аурубис България 2014", която започна в средата на 2011 г. За нея са планирани 44.2 млн. евро, а работата трябва да приключи през 2014 г. Целта на проекта е да се увеличи капацитетът за преработка на концентрати с над 20% и да се подобрят екологичните параметри, като се повиши улавянето на отделяните газове. Производството на медни катоди обаче в Пирдоп се е увеличило до 227 хил. тона. За предходната финансова година компанията отчете 221 млн. тона продукция. От отчета на групата става ясно още, че по международните финансови стандарти нетната печалба на българското дружество за 2011/2012 г. е 139.8 млн. евро. От компанията не бяха открити за коментар. За календарната 2011 г. "Аурубис България" се нарежда на второ място по приходи след "Лукойл Нефтохим Бургас" с 4.7 млрд. лв., а печалбата й по българските стандарти е в размер на 226.3 млн. лв., показва класацията "К 100" на "Капитал". През изминалата финансова година германската група е увеличила приходите си с 3.4% до 13.8 млрд. евро. Оперативната печалба преди данъци е достигнала 296 млн. евро, което е ръст от 1.4%, а печалбата преди данъци е в размер на 516 млн. евро в сравнение с 497 млн. евро за предходната година. Въпреки несигурната икономическа обстановка в целия свят цените на медта са останали сравнително високи заради недостатъчното производство. Средната цена на метала е била 7844 долара/тон, или с около 14% по-ниска, отколкото за предната година. Заради курсови промени поевтиняването в евро е било около 7%. Aurubis обаче разчита основно на дългосрочни договори, което я прави сравнително независима от резки промени на спот пазара. От групата отчитат и стабилен пазар на скрап през миналата година, което е довело до по-пълно оползотворяване на рециклиращите мощности. Aurubis е най-голямата медна рециклираща компания в света. По-високите резултати на цялата група се дължат основно на звеното за първична преработка. То включва три основни предприятия - в Хамбург, Олен (Белгия) и Пирдоп, в които работят над 2300 души. В заводите се преработва меден концентрат до катоди, а като странични продукти се продават също сярна киселина и железен силикат. За изминалата финансова година са преработени общо 2.1 млн. тона концентрат, което е сравнимо като количество с предходната година. Наблюдава се увеличение от 1% при производството на медни катоди, където обемът достига 844 хил. тона. Производството на сярна киселина е останало без промяна - общо 2 млн. тона. Основна роля за приходите играят таксите за преработка, тъй като цените и на концентрата, и на получения накрая метал се определят от пазара. Така за 2011/2012 г. звеното отчита леко понижение на приходите до 8.5 млрд. евро, но оперативната печалба преди данъци нараства с 42.6% до 241 млн. евро. Сравнително без промяна остават производството и финансовите резултати при рециклиращия бизнес на групата. Такива мощности има в Хамбург, Лунен (Германия) и Олен, а дейността включва преработка на скрап до медни катоди. В процеса на рециклиране се произвеждат също и благородни метали. В подразделението работят над 1100 души. Най-важен фактор за този бизнес на групата е снабдяването със скрап. Заради високите цени на медта е имало засилено събиране на отпадъци, което е осигурило достатъчно суровина за преработка. Приходите на звеното за изминалата година са се увеличили с 8.5% до 4.9 млрд. евро, а оперативната печалба преди данъци е нараснала с 3.7% до 112 млн. евро. От компанията отчитат ръст в производството на злато до 37 тона (35 тона за предходната година), но при среброто има спад от 11% (1222 тона). Значителен спад обаче се наблюдава при производството на медни продукти. В същото време това е най-голямото звено на компанията като брой работници - близо 2750 души. Производството при различните видове продукти през изминалата финансова година е намаляло със 17-18%. Приходите са спаднали леко (с 0.4%) до 9.6 млрд. евро, но оперативната печалба преди данъци се е свила пет пъти до 10 млн. евро. Причината за спада е свитото търсене от преките клиенти на звеното. Те са били сериозно засегнати от кризата, което ги е направило по-предпазливи в поръчките, отчитат от Aurubis.
Източник: Капитал (14.12.2012)

Продават най-стария вестник в Кърджали, собственост на ОЦК Повторна публична продажба е обявена за офисите на редакцията на най-стария вестник в Кърджали "Нов живот". Помещенията които са собственост на вече напълно разпродадения Оловно-цинков комплекс. Те се намират на последния етаж в сграда в градския център. Първият търг от октомври тази година не успя да привлече кандидат-купувачи заради високата цена, посочена от вещото лице. За 12-те стаи, сервизния възел и дългия коридор първоначалната сума тогава беше е 395 691 лева. След 18 януари 2013 г., когато трябва да се състои повторната продажба на имота, екипът на редакцията може да се окаже на улицата. "Имаме вариант, нито вестникът ще умре, нито пък екипът ще остане на улицата", заяви главният редактор и управител на имота Иван Бунков. Началната цена, от която ще започне наддаването, е намалена на 316 553 лева за площ от 687 квадратни метра. Публичната продан е по изпълнителния лист на софийската фирма "Брентаг България" ЕООД, както и на Първа инвестиционна банка, която е сред основните кредитори на металургичното предприятие. Първа инвестиционна банка (ПИБ) стана собственик на оловния завод на ОЦК-Кърджали. На 27 ноември имущество на предприятието на длъжника Валентин Захриев за над 4 млн. лева беше продадено на търг в Районния съд в града. С това на практика са разпродадени всички имоти и сгради на територията на завода. В едномесечния срок за подаване на документите за днешния търг, в офиса на частния съдебен изпълнител Росен Сираков са постъпили единствено офертите на банката, която е и основен кредитор на задлъжнялото металургично предприятие. ПИБ беше обявена за купувач на движимото и недвижимото имущество. Тя получи половината идеална част от поземлен имот, върху който се извършва основната производствена дейност на завода, и 63 сгради, сред които цехове и помощни постройки. До миналата година върху тези цехове и постройки работеше оловният завод на ОЦК. И двата търга бяха спечелени с разликата от 1 лв. от обявената началната тръжна цена. За парцела от 324 966 кв.м, ПИБ предложи 3 704 684 лв. при обявени 3 704 683 лв., а за сградите – 474 863 лв. при първоначално обявени 474 862 лв.
Източник: econ.bg (15.12.2012)

Sparrows Point ще бъде демонтирани Управителят на окръг Балтимор Кевин Каменец обяви края на 123-годишния добив на стомана в Sparrows Point в четвъртък като следващата стъпка ще бъде демонтирането на мощностите. В сряда Nucor Corp. заби последния пирон в ковчега, когато производителят от Шарлот, Северна Каролина заяви, че купува предприятие от RG Steel LLC от Hilco Trading и планира да използва частите му за четирите си други предприятия. Построеният за 300 млн. долара през 1999 г. студен цех позволяваше прецизно подвижно производството на неръждаема стомана. Студеният цех беше най-модерната и печеливша част на Sparrows Point, разположен на над 3000 акра. "Един век на производство на стомана, каквото познаваме, приключи," заяви Каменец. Hilco и базираната в Сейнт Луис Environmental Liability Transfer платиха 72 млн. долара за Sparrows Point след като RG Steel, бившият собственик на предприятието, подаде молба за защита от фалит през май. Базираната в Нортбрук, Илинойс, Hilco планира да ликвидира останалите активи на Sparrows Point и вероятно ще разглоби завода през следващите няколко години. (Biz Journals)
Източник: Други (15.12.2012)

Николай Вълканов: За "ГОРУБСО - Мадан" сме платили 35 млн. лв. досега Преди седем месеца, когато поехте "ГОРУБСО - Мадан", обещахте, че то ще стане едно нормално работещо предприятие. Успяхте ли да го постигнете вече? - В "ГОРУБСО - Мадан" влязохме в края на април, от май започнахме истинската работа. Какво се случи през тези седем месеца. Първо, възстановихме производството, то беше спряло отпреди стачката, тъй като там нямаше ток, нямаше никакво оборудване, нямаше лични предпазни средства на миньорите, помещенията и столът на работниците бяха под всякаква критика. Започнахме първо с тези неща - подобряване условията на труд и заплащане на старите задължения, които бяха натрупани. Още през април изплатихме всички стари заплати за последните няколко месеца, изплатихме електроенергията, която беше около 800-900 хил. лв. След това започнахме да купуваме машини и съоръжения и стартирахме производството. През септември платихме и последните задължения, това бяха осигуровките на миньорите. Към бюджета бяха издължени 9 млн. лв. Осигуровките не бяха плащани много години, работниците ги нямаше в правния мир, те не съществуваха, хората не можеха да се пенсионират. Общо с всички стари задължения досега сме платили 35 млн. лв. От тях 15 млн. лв. отидоха в свързани фирми на Валентин Захариев, към които "ГОРУБСО - Мадан" имаше дългове. Сделката беше финансирана със собствени средства и банков кредит. Сега предприятието е изчистено, за първи път в историята си от Националната агенция за приходите има документ, на който пише "Не дължи". Това се случи за тези седем месеца - разчистване на стари задължения, подсигуряване на нормални работни условия. Разбира се, от другата страна се получи същото, миньорите заработиха както трябва. Вдигнахме производството с 30-40%. В месеците от май до ноември имаме различно производство - 1100, 1200, 1300 тона концентрат, но винаги над 1100 тона, т.е. 30-40% ръст на производството спрямо предните години. Разбира се, това се отразява на работната заплата със същия процент. В момента там работят 850 души. Така че, да, днес "ГОРУБСО - Мадан" е едно нормално работещо предприятие. Какво стана с идеята на правителството за прехвърляне на работници от ОЦК - Кърджали, в "ГОРУБСО - Мадан"? Дойдоха ли хора от Кърджали? - Правителството предложи тогава, хората не го възприеха сериозно. Не е далеко, два часа път е, има и общежитие, което могат да ползват. Като отидат в Испания или Холандия да работят, да не е близо. Но не дойдоха, няма хора от Кърджали в Мадан. Те ще си намерят работа, защото в Кърджали на тази площадка сигурно ще се оформят други производства. С покупката на "ГОРУБСО - Мадан" получихте и активите на рудниците "Върба - Батанци", за които имахте концесия. Започнахте ли работа там? - На "Върба - Батанци" вече работят 40-50 човека. Там целта е първо да стартираме производството. Доста неща вече сме направили по възстановяване на подземния комплекс, подемната машина, шахтата. До края на януари трябва да представим проект пред Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) за това какво ще работим, какво ще добиваме, колко работни места ще осигурим следващата година. Така че едновременно с оправянето на "ГОРУБСО - Мадан" стартирахме и "Върба - Батанци". Там има два рудника, които преди са работили. На "Батанци" има шахта, на "Върба" има две шахти, които през 1999 г. са били наводнени. Първо ще започнем с изпомпването на водата, след това ще оправим вътре пропаданията, каквото е необходимо, и след това ще започнем производството. Целта ни е през май-юни да започнем същинско производство. Така че свършихме, каквото си бяхме набелязали с нашите партньори от КЦМ, успяхме да се справим. Рудата от "Върба - Батанци" в Рудозем ли ще се преработва? Какъв е капацитетът на обогатителната фабрика там? - Да, там ще се преработва. В Рудозем инвестирахме много във фабриката. Там работеше само една мелница, фабриката беше в много лошо състояние. Направихме четири мелници общо, вдигнахме производството, в момента правим пета мелница. Сега дневната преработка на руда там е 1300 тона. Преработваме нашата руда - около 20 хил. тона на месец, и на "Рудметал" - около 7-8 до 10 хил. тона на месец. Фабриката вече е в много добро състояние, но ще имаме още много да инвестираме, за да поеме и рудата на "Върба - Батанци". Другото, което направихме през тези седем месеца, е, че надградихме хвостохранилището. А в Златоград как върви производството? - Там сме много напред, тъй като там работим от 2002 г. В Златоград положението беше същото като в Мадан - с 13-14 млн. лв. задължения тогава, никакви машини и съоръжения. "ГОРУБСО - Златоград" в момента е едно от най-добрите предприятия в България. Там също вдигнахме производството с 30-40%. Ако миналата година се правеха 750 или 800 тона концентрат, сега се правят 1050-1100 тона. Със същия процент вдигаме и заплатите. Имаме нови подготовки за разширение на концесионните площи в Златоград, поискали сме от МИЕТ да ни дадат разрешение. То ни се полага, но неправилно са определени координатите на концесионните площи. Сега трябва да се оправи тази техническа грешка, за да може да увеличим производството, да открием нови работни места. Вървим напред, искаме 2013 г. да бъде като 2012 г., да имаме ръст в производството с 20-30-40%. Всичко ли ще се преработва в КЦМ? Ще може ли пловдивският комбинат да поеме увеличените количества? - Всичко се преработва в Пловдив. Освен че КЦМ ни е много добър партньор, за нас е най-удобно, най-близко е да караме суровината там. КЦМ има огромни възможности. Така поне с българския концентрат ще може да задоволим 50% от капацитета на КЦМ, което е много. Сега там правят модернизация, инвестират много, така че имаме голяма перспектива. Имаме запаси, имаме планове за растеж в добивната индустрия, КЦМ се разширява, така че няма проблем. Има ли напредък по проекта за оползотворяване на геотермалната вода в Златоград? - Този проект стартира през май 2009 г., тогава имаше търг от предишното правителство за сондаж, прокарване на тръбопровод и изграждане на геотермална станция в града за топлоснабдяване на шест сгради - общината, болницата, детски градини, които да се отопляват безплатно на практика. Конкурса го спечели "Минстрой", имаше 3-4 фирми кандидати, но ние бяхме с най-добра цена. Стартирахме проекта, но в края на 2009 г. сегашното правителство го спря. И правилно, тъй като той не беше с осигурено финансиране. Той трябваше да се финансира от бюджета, не беше по европейски програми, а всички знаем бюджетът в какво състояние беше. Така че няма нищо лошо, че това се случи. Сега наново се осигуряват средства и аз знам от финансовия министър Дянков, от премиера, че пари са осигурени за първия етап - за сондирането, и проектът ще продължи в началото на следващата година. Така че той ще бъде завършен. Проектът е много нужен заради богатството, което тази вода представлява. Тя е с огромен ресурс - над 350 млн. куб.м е водата, температурата е близо до 100 градуса. Освен за отопление може да се използва и за балнеология и така да се развие целият този район. Златоград е много красив град и с минералната вода може да бъде втори Сандански, тъй като е на 5 км е границата с Гърция. Ще стане туристически център, където ще идват много туристи от Гърция, основно за балнеология. Проектът е 15 млн. лв., за толкова ще го завършим, без да индексираме, без да увеличаваме стойността. Инвестицията ще се върне много бързо, защото ще има концесии за топлата вода. Всеки, който има хотел или сграда, ще може да ползва водата за отопление, за балнеология, така че тези пари ще се възстановят от концесионни такси.
Източник: Капитал (17.12.2012)

КЦМ прави сделката на годината Инвестиционна сделка на стойност 32 млн. лева реализира групата на „КЦМ 2000” АД. Това е важен успех за компанията, защото се придобива собственост в най-голямата рудодобивна фирма за производство на оловни и цинкови концентрати. Сделката се реализира от акционерна фирма „Върба-Батанци” в съучастие на КЦМ и „Минстрой холдинг”. Целта на тази покупка бе възстановяването на производството на оловни и цинкови концентрати. Идеята е до 2015-2016 година производството на местни концентрати да покрива до 35% от нуждите на металургията в страната. От март тази година до днешна дата акционерната фирма инвестира солидни средства в рудодобива и обогатяването на руди. „За 2013 година са предвидени още 4,2 млн. лева инвестиции”, съобщи изпълнителният директор на „КЦМ 2000” АД инж. Никола Добрев. Следващото поле за инвестиции ще бъде модернизирането и разширението на производството на минното предприятие в Лъки. Там досега са инвестирани 8 млн. лева, а вложенията ще бъдат увеличени до 17,5 млн. лева. Една от целите на акционерното дружество след 2013 година е развитието на разработки за дълбочинно извличане на всички ценни компоненти в суровините и производството на нови, редки химически елементи, имащи широко приложение в изграждането на системи за възобновяеми електрически източници и телекомуникациите. Един от приоритетите на КЦМ е намаляването на емисиите въглеродни газове и оттам - преборване с проблема с климатичните проблеми. От компанията предлагат да се намалят таксите за зелена енергия за големите предприятия в металургичния бранш в отделни производства. Те дадоха пример, че подобен компенсаторен механизъм е въведен в Германия и Австрия. Ако това не се случи, българските компании ще станат неконкурентоспособни и още от следващата година ще се наложи да съкращават работници. Заради такса „зелена енергия” през 2013 г. КЦМ ще плати с 4 млн. лева повече, а с нарастване на тези такси до 2020 г. ще се наложи да плащат 15 млн. лева повече. „Ние искаме да се приложи този компенсаторен механизъм за няколко производства, които осигуряват 10 хиляди работни места. Другата алтернатива е - когато загубиш конкуренцията, веднага да ти заемат местото на пазара.”, каза още изпълнителният директор на КЦМ 2000 АД инж. Никола Добрев. От януари новият главен директор на компанията ще бъде Румен Цонев, а Никола Добрев ще се занимава с въпросите на Надзорния съвет.
Източник: Инвестор.БГ (17.12.2012)

RPC с иск за няколко милиона паунда срещу Митал въз основа на CFA RPC се готви да предяви иск за няколко милиона в полза на индийския бизнесмен Манмохан Варма срещу най-богатият човек във Великобритания, Лакшми Митал, по условно споразумение (CFA). Спорът между Варма и главния изпълнителен директор на ArcelorMittal се очаква да бъде един от най-големите случаи в съда през следващата година, с двуседмичен пробен период, предвиден за март 2013 г. в Търговския съд. Случаят демонстрира продължаващото желание на фирмите да действат за CFA. Адълшоу Годард представлява руския олигарх Борис Березовски в 5-милиарда доларов иск срещу собственика на Челси -Роман Абрамович по структуриран CFA, в крайна сметка губи делото, но таксува клиента си 50 млн. паунда. Варма стартира иск срещу Митал през 2011 г. Той твърди, че Митал не е изпълнил задълженията си по споразумение за 115 млн. долара за помощ при петролна сделка с бившия нигерийски президент. Митал отрича, че договорът е бил правен някога и че Варма не е играл роля в посредничеството за сделката. (The Lawyer)
Източник: Други (17.12.2012)

Voestalpine планира да изгради завод в САЩ Австрийската група Voestalpine обмисля да изгради завод за 1 млрд. долара в САЩ, които ще превръща желязна руда в концентрат, използвана за производството на стомана. Trend каза, че инсталацията е предвидена да бъде в един крайбрежен град в южната част на САЩ, като се има предвид, евтините и надеждни доставки на природен газ, политическата стабилност и ефективна инфраструктура на пристанището. Източник, запознат със ситуацията, каза, че такъв план се обсъжда, но не са взети решения. От Voestalpine отказаха да коментират новината, която се появи в понеделник. Главният изпълнителен директор на Voestalpine Волфганг Едер се стреми към експанзия в чужбина, за да спомогне за разнообразяването от Европа, където той смята, че политическата опозиция да се закриват предприятия се отразява върху усилията за справяне с хроничния свръхкапацитет в стоманодобивния сектор. (Thomson Reuters)
Източник: Други (17.12.2012)

Интелигентна система управлява осветлението в „Елаците-Мед“ Година след като внедриха първата у нас интелигентна система за управление на външно осветление на административната сграда на медодобивното предприятие „Елаците-Мед“ АД в Мирково и района около нея, авторите на проекта – „Улично осветление“ ЕАД, са категорични, че инвестиция­та си струва. Системата е изключително подходяща както за улично осветление, така и за молове, затворени комплекси и големи предприятия, за художествено-архитектурно и парково осветление. Технологията е уникална за България „Това е първата за страната реално действаща система за контрол и управление, използваща самоизграждаща се (mesh) мрежа за комуникация със стандартен zigbee протокол и специализирания софтуер Owlet Nightshift. Чрез нея се извършва дистанционно наблюдение и управление по все още уникална за България технология. Самоизграждащата се мрежа позволява операторът да не настройва два елемента, за да ги свърже. Ако в обсега на единия от тях, който е „обучен”, се монтира и втори, двата се свързват в мрежа, към която се присъединява всеки следващ елемент. Всеки един изпълнява и ролята на ретранслатор. Не са нужни висококвалифицирани специалисти и комуникацията е гарантирана. Zigbee протоколът пък, който вече е стандартизиран, позволява да се разпознават елементи на различни производители. Един от големите проблеми в светодиодното осветление е, че все още липсва стандартизация на всички елементи на световно ниво“, разказва Петко Цветанов, директор на отдел „Развой и иновации“ в „Улично осветление“. Той е удовлетворен, че във фирмата, която поддържа уличното осветление на столицата повече от 40 години и разполага със 120 души персонал и модерна специализирана техника, след 2007 г. имат възможности и желание да работят усилено в сферата на иновациите. „Внедряването на новостите е изключително важно за всички компании в групата фирми „Геотехмин“, а нашият пилотен проект е доказателство, че тъкмо това е пътят към устойчив растеж“, допълва Цветанов. Икономиите надвишават 30% След една година в действие внедрената система в „Елаците-Мед“ вече е отчела търсените 30% по-ниски разходи на енергия и е доказала, че работи изключително надеждно и без необходимост от каквато и да било поддръжка и обслужване. Икономията може да достигне до 70%. Всичко зависи доколко ще бъде намалявано осветлението през нощта, което е в зависимост от това как се използва адаптивният режим. Внедрената в „Елаците-Мед“ иновация залага на съвременни информационни технологии за управление и високоефективни LED – технологии за осветление. Избрани са осветителни тела на Schreder – водеща компания в областта на осветлението. Управлението се извършва от всяка точка на света Системата е уеб базирана, което позволява нейното управление от всяка точка на света, като достатъчно условие е да има достъп до интернет. Потребителят не трябва да има сървър, администратори, помещения и високо-квалифицирани специалисти. Менажирането на контролера, който е в Мирково, става през интернет. Управлението се извършва почти в реално време до ниво отделно осветително тяло. Системата позволява визуализация на географското разположение на всяко осветително тяло, информация за неговото текущо състояние, за силата на светене, за консумацията, за последното включване и изключване, колко часа е светило до момента, каква мощност е изконсумирана, какво е нивото на сигнала за връзка, температура… Друг плюс на системата е, че е отворена и допуска разширение чрез лесно добавяне на обекти, както и тяхното преконфигуриране. Може да генерира рапорти за грешки в работата, диаграма на консумираната електроенергия или детайлна информация за всички регистрирани събития. При отчетите могат да бъдат поставяни филтри за определени критерии или параметри. „Ефективността на една система за външно осветление е функция от времето, мястото и начина на осветяване. Реализацията на този проект показа, че давайки правилен и комплексен отговор на въпросите къде, кога, колко и как да осветяваме даден обект, може да се постигне висока ефективност и икономия на енергийни и финансови ресурси“, споделя още Цветанов. Системата позволява още да бъдат удовлетворени всякакви изисквания за използване на различни светлинни профили в зависимост от конкретната необходимост, от степента на осветеност. Тези профили могат да бъдат реализирани в реално време или да бъдат предварително програмно зададени. Звено „Развой и иновации“ изпълняват плана на „Улично осветление“ и са тествали редица системи за управление на улично осветление, с различно ниво на управление, през различни преносни среди за комуникация, на осветителни тела с различни светлоизточници и имат натрупан практически опит и събрани данни от наблюдението на тяхната работа. Кое прави една система интелигентна? Това е съчетанието на интелигентен софтуер с интелигентен хардуер за съвместна работа и управление до съответното избрано ниво – осветително тяло или касета, в зависимост от определени условия и критерии, така че да се постигне енергийната ефективност, както и да се намалят разходите за поддръжка. Когато в реално време се получава информация за текущото състояние, веднага се хваща всеки проблем. Това позволява превантивна поддръжка, при която груповата замяна на лампи е много по-евтина от индивидуалната. По данни на водещи фирми в областта от 20 до 40% се намаляват разходите за поддръжка при интелигентните системи. В пилотния проект управлението е до ниво осветително тяло. От всяка точка на света, в която има интернет, може да се управлява всяка лампа, осветяваща „Елаците-Мед“. Да се запали, да се загаси, да се димира (да намали силата на осветяването). Но ако системата ще се използва за цял град, на този етап е икономически нецелесъобразно управлението да е до всяко осветително тяло, смята специалистът. Димирането и адаптивността са елементи на интелигентността. Как се търси ефективност? Особено при новите технологии е много важно да се гледа на ефективността като на комплексно понятие. Обикновено се търсят най-енергоспестяващите осветителни тела, но това съвсем не значи, че трябва масово да се тръгне към подмяна на всички с LED. Защото, когато се прави анализ на ефективността, трябва да се вземе предвид и т.нар. икономическа ефективност. Важни са не само спестената енергия, която при LED телата е най-голяма, а и началните капиталовложения, цената на целия жизнен цикъл на системата, който според световната практика е около 25 години. „С пилотния проект създадохме възможности за тестване на различни ситуации. Съзнателно избрахме не само LED тела, но и няколко броя натриеви лампи с високо налягане (НЛВН) и с различен начин на управление, за да можем да ги димираме и да наблюдаваме тяхното състояние. Натриевите лампи са най-масово използваните и са доста ефективни, в София около 80 процента са такива. Те са изключително подходящи за улично осветление, където изискванията за цветово разпознаване и предаване не са определящи. С по-добър индекс на цветопредаване са металхалогенните лампи (МХЛ), каквито също са вложени в пилотния проект. При тях през нощта се виждат естествените цветове на обекта, което ги прави отлични за централната градска част и пешеходните зони, където обектите трябва да са разпознаваеми. (вестник строител)
Източник: Други (17.12.2012)

Очаква се 300 фирми за търговия с черни и цветни метали да отпаднат от пазара, с въвеждането на банкови гаранции и новите изисквания в Закона за управление на отпадъците. Това коментира председателят на Българската асоциация по рециклиране /БАР/ Борислав Малинов. До 14 януари 2013 г. фирмите, занимаващи се със скрап трябва да подадат заявление за ново разрешително. Всяка от организациите за оползотворяване на различни видове отпадъци трябва да предостави и банкова гаранция. За отпадъците от опаковки, електроника и автомобили тя е 1 млн. лева, за масла - 500 хил. лева, за акумулатори и гуми - 100 хил. лева, а за скрап - 25 хил. лева, посочи Малинов. Фирмите на пазара за скрап сега са около 800, но ще останат около 500, тъй като малките няма да могат да си платят изискваната банкова гаранция, прогнозира Малинов. Много от малките фирми няма да издържат на "високата летва" и ще се откажат, но няма да спрат да работят, а ще влязат в "сивия" сектор, смята той.(novini.bg)
Източник: Други (19.12.2012)

Затварят 300 фирми за скрап 300 малки компании, занимаващи се с търговия на черни и цветни метали, ще отпаднат от пазара в началото на 2013 г., съобщи председателят на Българската асоциация по рециклиране Борислав Малинов. Според него тези компании няма да спрат да работят и ще влязат в "сивия" сектор. До 14 януари 2013 г. компаниите за скрап трябва да внасят банкови гаранции при получаването на нови разрешителни за дейност. Изискването беше въведено в Закона за управление на отпадъците. Но банковите гаранции са много високи - стигат до 1 млн. лв., и фирмите няма да могат да ги дадат, каза Малинов.
Източник: Стандарт (19.12.2012)

Стоманодобивната промишленост в Германия очаква слабо възстановяване през 2013 г. Производството на стомана в Германия ще се върне към скромния ръст през следващата година, тъй като компаниите възстановяват запасите си и търсенето от автомобилния и инженерния сектори нараства. Стоманодобивната промишленост в Европа е засегната от забавянето в търсенето на коли, електроуреди и нови сгради, като средство за икономии за намаляване на бюджетните дефицити, което пречи на икономическия растеж. Германия, най-голямата икономика в Европа, е един от най-добре справящите се държави, но също изпитва затруднения. Стоманодобивна асоциация очаква добивът да нарасне с 1% до 43 млн. тона през 2013 г., след 4% спад тази година, в резултат на нарастващото производство на автомобили и оборудване за предприятията. Автомобилната индустрия, преработващата и строителната промишленост съставляват почти 80% от потреблението на стомана в Германия. Президентът на асоциацията Ханс Юрген Керкхоф заяви: "В настоящата обща икономическа ситуация не може да се очаква драстично възстановяване на стоманодобивния сектор през следващата година." Неговите коментари повтарят мрачните прогнози на немските компании за стомана като ThyssenKrupp и Salzgitter (Reuters)
Източник: Reuters (19.12.2012)

"Асарел-Медет" АД изпраща 2012-а с още два големи приза С две престижни награди, връчени през изминалата седмица, завършва годината "Асарел-Медет" АД. Първата от тях е за дружеството и изпълнителния директор д-р инж. Лъчезар Цоцорков, като инвеститори и дарители на залата трезор към експозицията "Панагюрско златно съкровище" в Исторически музей-Панагюрище. Уникалният нов дом на тракийското злато спечели наградата "Сграда на годината", след като бе определен за победител в категорията "Сгради култура" в 11-ото издание на престижния национален конкурс. Наградата бе връчена на 12 декември по време на бляскава церемония, която се състоя в "Кемпински Хотел Зографски" и бе излъчена по БНТ. От името на "Асарел-Медет" АД наградата прие Александър Чобанов - директор "Човешки ресурси" в дружеството. Той благодари на организаторите на конкурса и покани всички да посетят Панагюрище и да разгледат лично уникалния музеен комплекс. На церемонията присъстваха още проект-мениджърът на обекта Нейка Новакова, ръководителите на главните изпълнители "Реставрация" ЕАД и "Главболгарстрой Пловдив" инж. Ангел Митев и инж. Милен Недев, както и проектантите инж. Петкана Бакалова и инж. Петър Петров. Сградите победители в конкурса бяха определени от жури, съставено от изявени български и международни професионалисти в областта на архитектурата, инвестициите, градоустройството, консултантските услуги и бизнес средите. Припомняме, че залата трезор бе открита официално на 16 април тази година, като церемонията отбеляза и паметното завръщане на оригинала на съкровището в Панагюрище 63 години след неговото откриване. Съгласно дарителското споразумение оригиналът ще се завръща ежегодно в Панагюрище за минимум един месец. Финансирането за изграждането на комплекса бе осигурено чрез дарителски средства от "Асарел-Медет" АД и изпълнителния директор на дружеството д-р инж. Лъчезар Цоцорков в качеството му на меценат на българската култура. С дарителството бяха изработени и две точни златни копия на тракийските съдове ­ по едно за експозициите на Националния исторически музей и на Исторически музей ­ Панагюрище. В навечерието на Коледа бе присъдена и втора голяма награда на дружеството ­ на 14 декември "Асарел-Медет" АД бе отличено с Националната награда безопасност и здраве при работа за 2012 г. от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов. Церемонията се организира ежегодно от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" със съдействието на фондация "Център за безопасност и здраве при работа", а тазгодишното издание се състоя в "Новотел София". "Асарел-Медет" АД бе класирано на първо място в категорията "Големи предприятия", като след панагюрското дружество в тази класация са "Шнайдер България" и "Видима Идеал" ­ Севлиево. По броя и значимостта на получените отличия 2012 година е една от най-успешните в историята на компанията. Припомняме, че екологичната политика на дружеството бе оценена с отличието "Инвеститор на годината" в категория "Зелена инвестиция" и с наградата на екоминистерството "Зелена България". Социално отговорното поведение и дарителските инициативи на компанията в подкрепа на родния край бяха наградени от Националното сдружение на общините в България с наградата "Дарител на 2012 година" и с наградите "Инвеститор" и "Дарител" в националния преглед-конкурс на икономическото министерство "Общините за развитието на туризма".
Източник: Марица (20.12.2012)

ArcelorMittal Bosnia планира да съкрати 1400 работни места Босненското подразделение на най-голямата стоманодобивна компания в света ArcelorMittal, възнамерява да уволни повече от половината 2600-те си служители, тъй като предприятието има най-ниската производителност в Европа. Няколкостотин работници на ArcelorMittal Zenica протестираха в четвъртък срещу плановете на мениджмънта. Профсъюзният лидер Зудия Капетанович заяви, че компанията иска да съкрати 1400 работни места. Той предупреди за ежедневни протести и почасово спиране на работа, ако планът не бъде отменен. "Компанията повишава производителността си за сметка на работниците и това трябва да спре." Ръководството на предприятието не отговори към протестиращите, но генералният мениджър Мукунд Кулкарни заяви, че трябваше да се прибегне до тези мерки, защото заводът има на най-ниската производителност в Европа. Той каза: "Ако предприятието иска да остане конкурентоспособно и да оцелее в тези трудни времена, то тогава е от решаващо значение да се повиши производителността." ArcelorMittal Zenica произведе около 600 хил. тона стомана през миналата година. (Reuters)
Източник: Reuters (21.12.2012)

Инфраструктурата предизвикателство за добива в ЮА Достъпът до инфраструктура ще остане значително предизвикателство за минния сектор през следващата година, въпреки че южноафриканското правителство инвестира в трансформация на икономиката. Изследвания на компании, включително Ernst&Young и Coface, установяват, че ръстът в производството от добивните предприятия често е ограничено от неадекватната инфраструктура, включително водна, енергийна, железопътен транспорт и пристанищни съоръжения. Според доклада на Ernst&Young "клиентите на износа няма да чакат, и ако има инфраструктурни ограничения се създава значителен риск от загуба на потенциален пазарен дял, а конкурентите ще запълнят дупката." Поради инфраструктурни проблеми, добивният сектор пропусна последния бум, които се дължеше главно на бързата индустриализация на китайската икономика. Кризата в енергетиката, което доведе до масови спирания на захранването, както и недостигът на железопътна и пристанищна инфраструктура, са причините за свиване в добивната промишленост. (Reuters)
Източник: Reuters (21.12.2012)