КонтурГлобал Марица Изток 3 АД - София - Кратък фирмен профил

Арбитражен спор за 65 млн. лв. на "КонтурГлобал" с НЕК Иск пред арбитражен съд за 10 млн. евро с възможност за увеличаване на претендираната сума е внесла въглищната централа ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" срещу "Национална електрическа компания" (НЕК) заради това, че държавното дружество не е платило изградена от "КонтурГлобал" инсталация за пречистване на серния двуокис и азотните оксиди, отделяни при производството на електроенергия. Това обясни изпълнителният директор на НЕК Петър Илиев, след като във вторник компанията спомена за започналата арбитражна процедура в анализ за отражението на регулаторните решения за цената на тока през годините върху финансовото ? състояние. В анализа Илиев отбелязва, че два поредни регулаторни периода НЕК иска разходите за тази инвестиция от 65 млн. лв. да се отразят в определяната от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) цена за разполагаемост на "КонтурГлобал Марица Изток 3". Това обаче и до ден днешен не е направено, а в същото време е част от разписаните ангажименти на НЕК в сключеното от нея през април 2015 г. споразумение с "КонтурГлобал" за намаляване на тази цена за разполагаемост в дългосрочния ? договор за задължително изкупуване на тока от въглищната централа. Такъв договор бе подписан и с другата т.нар. американска централа "Ей И Ес", с което разходите на НЕК се прогнозираше, че ще паднат със 100 млн. лв. годишно. Реално обаче споразуменията влязоха в сила чак през 2016 г., защото тогава НЕК успя да изплати своите дългове от 700 млн. лв. към двете дружества за изкупена енергия. Изпълнителният директор на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" Красимир Ненов обясни пред Mediapool, че става въпрос за направени в периода 2011-2015 г. инвестиции за намаляване на въпросните вредни емисии от дейността на централата. Така тя е успяла да отговори на европейските екоизисквания, влезли в сила от 2016 г. Реално само двете американски централи покриват тези стандарти. Ненов посочи, че първото плащане е дължимо от края на 2017 г. и НЕК не оспорват това задължение, но КЕВР не го отразява като разход в тарифите, което довело до действията с арбитражния иск, за което държавната компания била уведомена през юни 2019 г. Делото може да бъде прекратено ако страните успеят да постигнат споразумение по издължаване на сумата от страна на НЕК за инвестицията и нейната възвръщаемост. От КЕВР пък обясняват, че не са се произнесли по представения от ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" тарифен модел, тъй като били започнали да го анализират. За завършването на това административно производство обаче няма срок и забавянето на това решение носи негативни последици за НЕК, посочва Петър Илиев в анализа до енергийния министър Теменужка Петкова. Той очаква евентуалното осъждане от страна на "КонтурГлобал" да увеличи на тарифния дефицит на електрическата компания със стойността на инвестицията с включена възвръщаемост - около 65 млн.лв., без отразяване на потенциалните лихви за забава и съдебни разноски. Любопитен момент е, че НЕК е акционер с 27 на сто в ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3". Това е поредното енергийно арбитражно дело в поредицата, свързани с решения на енергийния регулатор. Макар през април 2019 г. Международният център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) към Световната банка във Вашингтон да отхвърли искове за над 500 млн. евро на ЕВН срещу правителството заради накърнени инвестиции, срещу Министерството на финансите обаче продължават да висят арбитражните дела на другите двама доставчици на ток в България – ЧЕЗ и "Енерго-Про". Те ъщо претендират, че не са защитени инвестициите в страната, тъй като са им определяни нереално ниски цени на услугите. Искът на "Енерго-Про" е за над 54 млн. евро, а на ЧЕЗ - за стотици милиони, но собственикът на електроразпределителната мрежа през миналата година се закани да предяви още претенции срещу България. Този път – заради забраната на Комисията за защита на конкуренцията на българската "Иенерком" да купи активите на чешката компания у нас. Във Вашингон е заведен и иск срещу България от "Овергаз" през 2017 г. , който е за 202 млн. евро, тъй като държавата в съдружие с "Газпром" остави газоразпределителната и газоснабдителна компания без доставки на синьо гориво в навечерието на 2016 г.