Винекс Славянци АД - Славянци - Кратък фирмен профил

За редовните посетители на изложението "Винария", което се проведе за 14-и път в Пловдив, откриването на разликите с предишните му издания винаги е било известно предизвикателство. Това е нещо като приятно интелектуално упражнение, защото приликите винаги са доминирали. За първи път тази година около наградените вина нямаше нито скандали, нито хапливи коментари сред производителите. Явно оценките от националните дегустации са били общо взето обективни. Поради което в три от категориите златни ритони не бяха присъдени Това означава, че не е имало вина, оценени над 85 точки по международно признатата 100-точкова система. Единствено в категорията "червени вина от стари реколти" златен ритон получи мерло "Енира" 2004, произведено от винарна "Беса валей" до пазарджишкото село Огняново. Избата има около 2000 дка собствени млади лозя и беше построена преди две години, а основен инвеститор е граф Стефан фон Найперг, който впрочем е собственик и на няколко престижни шата в Бордо. Още на миналогодишната "Винария" това вино, измислено и направено от френския технолог Марк Дворкин, направи силно впечатление на ценителите. По-късно, когато се появи на пазара с цена около 20 лв., предприемчиви търговци го изкупиха и сега дискретно го предлагат за около 35 лв. Короноването му изглеждаше логично и заслужено. Сред стотината наградени вина личат имената на съвсем нови изби като "Миролио" в с. Еленово до Нова Загора, "Тера Тангра", "Загрей", "Искра", винпром "Логодаж", "Шато Ветровити хълмове". Някои от известните и добре представени на пазара изби като "Домейн Бойар", "Дамяница" и "Тодоров" не участваха в националните дегустации поради натрупани от предишни години подозрения към регламента и прозрачността на състезанието. Иван Тодоров, собственик на едноименната изба в Брестовица, обаче уточни, че на следващите изложения би участвал, ако тенденцията към обективност се запази. Както обикновено, вниманието беше привлечено най-вече от няколко нови изби, сред които се открояваше винарната на италианския предприемач Едуардо Миролио - инвестирал около 20 млн. евро в лозя край новозагорското село Еленово. В Пловдив бяха представени първите й вина - бяло, розе и червено от Пино ноар, както и познати сортове като Мускат, Шардоне, Совиньон блан, Каберне и Мерло. Ефектен рекламен ход беше и организираното посещение до избата за журналисти с личния хеликоптер на италианеца. Друг нов играч е изба "Искра" - модерна винарна с около 4000 дка собствени млади лозя край Първомай. Първите й вина са стилни и с характер, което означава, че за тях ще се заговори скоро след като излязат на пазара. Интерес сред ценителите, мотивиран и от двата медала, предизвикаха червените вина на новата винарна "Тера Тангра" (Харманли), както и вината на изба "Дулев и Ангелов" от същия град и също съвсем нова. Изглежда, интересът към долината на Струма и към сорта Мелник ще расте, ако се съди по няколко твърде добри вина, показани от "Винпром Логодаж" и винарска изба "Мира" (Сандански). Доскоро потенциалът на този лозаро-винарски район личеше главно от продукцията на "Дамяница". А съдейки по продажбите на технологично оборудване в палати 7 и 8, до края на годината на пазара ще излязат още няколко изби. "Винария" 2006 очерта няколко тенденции в българската винена мода. Първата е свързана с появата на нови сортове като Шираз, Пино ноар и Каберне фран. Миналата година "Вила Любимец" показа първия български шираз и това беше едно от събитията на "Винария 2005". Сега няколко изби разливаха интересни вина от този сорт, като особено внимание заслужава "Salta шираз 2005" на винарна "Загрей". "Домейн Сакар" показа впечатляващо "Мерло по Пино ноар" 2005 - меко и хармонично, с елегантен черешов нос и леко пикантни нюанси. Все още у нас лозята с емблематичния бургундски сорт Пино ноар са малко, поради което повечето изби предпочитат то да присъства на етикетите им в купаж с други сортове. Но наличието му е индикация за развитие в бранша, който явно се отърсва от шаблона "каберне-мерло-шардоне". Пиното е изключително благородно, капризно за отглеждане и трудно за правене, но познавачите знаят, че успехът с този сорт никога не остава незабелязан. Няколко изби ("Тодоров", "Санта Сара", "Дамяница") показаха впечатляващи десертни вина. На българския пазар тяхната ниша е почти празна поради някои корави предразсъдъци. На запад обаче те са трепетно търсени и много скъпи. Сигурно е, че онези ценители, които успеят да опитат уникалното десертно вино "Вила Канария", произведено през 1984 г. в Поморие, трайно ще променят отношението си към този винарски жанр. Друга ясно очертана тенденция е сегментирането на бранша След сриването на западните пазари българското вино ще трябва бавно и внимателно да гради нов образ и нови позиции. (Между другото, това сриване стана точно в годините, когато на "Винария" щедро се сипеха големи награди и големи приказки.) Новата, модерна и привлекателна физиономия на българското вино ще могат успешно да градят онези винарни, които през последните години са успели да засадят нови собствени лозя с качествени сортове и при спазване на нови за страната лозарски технологии. Става дума за масиви с по 500 лозички в декар, ниски формировки и строго контролирани добиви, гарантиращи качество на гроздето и виното. Те трябва да изместят старите широкоредови лозя с по 300-350 лози в декар с високостъблени формировки, които даваха високи добиви с неособено добро качество. Засега в тази привилегирована група влизат двайсетина изби и значителна част от тях са свързани с чужди инвеститори като френската компания "Белведере" (собственик на "Домейн Менада", "Оряховица" и "Домейн Сакар"), споменатите изби "Беса Валей" и "Миролио", "Винпром Карнобат", "Винпром Свищов" и др. Дори и популярната от последните две години изба "Шато дьо Вал" от с. Градец, Видинско, може да се приеме за чуждестранна инвестиция, защото собственикът й Вал Марков, макар и българин, е вложил капитали и винарски познания, трупани в Америка. Само такива производители имат шансове да стъпят на претенциозните и платежоспособни, но и преситени откъм предлагане западни пазари. За останалите старомодни винпроми с големи производствени мощности и шумна домашна известност от миналото, но без собствени лозя, хоризонтите са към по-ниския ценови сегмент на вътрешния пазар и към необятния и носталгично мечтан руски пазар. Естествено, ще има производители, които ще гледат и в двете посоки.