Николай Вълканов стана председател на БМГК Проф. д.т.н. Николай Вълканов бе избран за председател на Управителния съвет и на Българска минно-геоложка камара след гласуване на членовете на БМГК по време на редовното годишно Общо събрание на Камарата. Проф. Вълканов поема поста от проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който бе 26 години начело на организацията от нейното създаване през 1991 г. Проф. д.т.н. инж. Николай Вълканов е български индустриалец, общественик и инвеститор. От 2013 г. той е професор от Международната научна академия (МАНЕБ), Санкт Петербург, Русия и е почетен професор на Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски", гр. София. Той има магистърска степен по специалността „Минно маркшайдерство" на Минно-Геоложки Университет „Св. Иван Рилски", град София. В началото на своята кариера, от 1986 г. до 1991 г., проф. Вълканов заема длъжността директор на Научно-изследователския технологичен институт по минно строителство. От 1991 г. професионалния му живот се свързва с „Минстрой Холдинг" АД, където понастоящем е Председател на Съвета на Директорите. От 2002 г. е Председател на Надзорния съвет на „Горубсо Златоград" АД, а от 2012 г. – Председател на Надзорния съвет и на „Горубсо Мадан" АД. Николай Вълканов е носителят на приза „Мистър Икономика" за 2012 г. Позиции в бизнес и обществени организации: - Заместник-председател е на Управителния съвет на Българската минно-геоложка камара (2014-2017); - Заместник-председател е на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите в България - Член е на Управителния съвет на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия. - Председател е на Настоятелството на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски", гр. София. - Член е на Президиума на Световния минен конгрес. - Член е на Президиума на Международната маркшайдерска организация. - Председател е на Български маркшайдерски съюз. На провелото днес Общо събрание на БМГК проф. д-р Лъчезар Цоцорков бе избран за почетен председател на Българска минно-геоложка камара, след като изтече втория му управленски мандат начело на браншовата организация. По негово предложение още през 2011 г. бе променен уставът на Минната камара и оттогава председателят на Управителният съвет може да бъде избиран само до два последователни 3-годишни мандата. Председателят на Надзорния съвет на „Асарел-Медет" АД ръководеше Камарата още от основаването й през 1991 г. Тогава той беше един от инициаторите за създаването й. В своето слово пред минната общност на България проф. Цоцорков благодари на всички, с които през изминалите над 26 години са работили заедно за изграждането на БМГК като авторитетна браншова организация със сериозен принос за подобряване условията за бизнес в минерално-суровинната индустрия и социално-икономическото развитие на страната. Той изложи своите послания и виждания за бъдещето на организацията и заяви, че ще продължи да бъде съпричастен към реализацията на нейните цели и проекти. Като почетен председател на браншовата организация, той ще може да участва в работата на Управителния съвет и ще има право на съвещателен глас. Общо събрание – обзор По време на събитието бяха приети Отчета на Управителния съвет за мандат 2014-2016 г., Отчета на Контролния съвет, промени в Устава на БМГК, както и актуализираните Насоки за управление и дейности на Камарата. В Управителния съвет с мандат 2017-2019 г. влизат компаниите: - „Асарел - Медет" АД, с ръководител инж. Делчо Николов – представител на подотрасъл „Рудодобив"; - "Мини Марица-изток" ЕАД, с ръководител инж. Андон Андонов – представител на подотрасъл „Въгледобив"; - „Евротест Контрол" ЕАД, с ръководител Сашка Кожухарова – представител на подотрасли „Геология"; - "Ватия" АД, с ръководител Люба Кожухарова – представител на подотрасъл „Индустриални минерали"; - „Златна Панега Цимент", с ръководител Александър Чакмаков – представител на подотрасъл „Инертни и строителни материали"; - „Марин Батуров" ЕООД, с ръководител Ирина Георгиева – представител на подотрасъл „Скално-облицовъчни материали" - „Геотехмин" ООД, с ръководител проф. д-р Цоло Вутов – представител на „Логистични дейности". - „Каолин" ЕАД, с ръководител Радомир Чолаков - „Дънди Прешъс Металс Челопеч" ЕАД, с ръководител д-р инж. Илия Гърков - Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски", с ректор проф. д-р Любен Тотев; - „Минпроект" ЕАД, с ръководител Стойо Боснев; „Огняново-К" АД, с ръководител Николай Колев. - Българска асоциация на производителите на инертни материали (БАПИМ) – по право. - Изпълнителният директор на БМГК е член на УС – по право. За членове на Контролния съвет на БМГК бяха избрани: - Д-р Розалина Козлева, управител на „Инфрапроект Консулт" ЕООД; - Инж. Никола Вардев, управител, „БН-Консулт Инжениринг ООД" - Инж. Данчо Тодоров, управител, „Нипроруда" АД
Източник: Стандарт (28.04.2017)

Производителността на труда в минерално-суровинния отрасъл 2,5 пъти по-висока от средната в индустрията Заплатите на заетите в бранша растат с 2% през 2016-а за поредна година Намаление на добива на полезни изкопаеми, но увеличение на приходите във минерално-суровинния отрасъл през 2016 г. и производителност на труда, която е 2,5 пъти по висока от средната в националната индустрия, отбелязва в годишния си икономически доклад Българската минно-геоложка камара. В нея членуват най-големите компании от бранша. Причина за спада на производството е конюнктурата на международния пазар - поради високите добиви през предишните години бяха натрупани запаси от основни суровини, в резултат на което цените бяха ниски. През втората половина на годината несъответствието между търсените и произведените количества в глобален мащаб започна да се свива, което повлия за поскъпване на енергийните и на голяма част от неенергийните продукти. Минерално-суровинната индустрия е отрасъл със стратегическо значение за икономиката на България. Тя е в основата на всички други индустрии и е важен фактор за икономическата стабилност и енергийна независимост на страната. В топ 5 на Европа България заема водеща позиция в европейския добив. Страната е на трето място по добив на мед, на четвърто място по добив на злато, на пето място по добив на лигнитни въглища. Основните суровини, които се добиват в България, са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини, мрамор. Към април 2017 г. действащи са 520 концесии за добив на подземни богатства. От тях най-много са за строителни материали - 328. За индустриални минерали концесиите са 73, за скалнооблицовъчни материали - 69, за метални полезни изкопаеми - 18, за нефт и природен газ - 18, за твърди горива - 16. Дадена е една концесия за минни отпадъци. Установените находища на подземни богатства са 1383. Държавата е дала 128 разрешения за търсене и проучване. 80% от минните дейности в страната се извършват по открит способ. Рудодобивът начело Общият добив на полезни изкопаеми в България през 2016 г. достига 97,68 млн. т, което е намаление с 13,1% (или с 14,77 млн. т) спрямо предходната година. Понижение в добива се наблюдава при всички подотрасли. В "Добив на течни горива" за втора година спадът е най-сериозен - с 34% за 2016 г. Намаление с 13% (11,4% за 2015 г.) има и в "Добив на скалнооблицовъчни материали". Подотраслите, където през 2015 г. се отчита увеличение, а сега има намаление, са "Добив на индустриални минерали" - с 22%, "Добив на инертни и строителни материали" - с 24% , "Добив на твърди горива" - с 12%, "Добив на метални полезни изкопаеми" - с 1%. Общото увеличение на приходите от добивната дейност е около 200 млн. лева за 2016 г. По парични показатели повишение има само за подотрасъл "Рудодобив" - с 14,5%. Запазва се висок добивът, изчислен на глава от населението - по 14 т на човек. През миналата година той е по-голям от добивите за последните 10 години, с изключение единствено за 2015 г. В разпределението на добива от 2010 до 2016 г. има трайни тенденции: твърдите горива и металните полезни изкопаеми са с относително постоянно увеличение на производството и са с най-голям дял. До тях се доближава добивът на строителни материали с относителен дял около 25%. Добивът на индустриални минерали е с дял около 10%. През 2016 г. общата стойност на произведената продукция на промишлените предприятия от отрасъла възлиза на близо 2,6 млрд. лева при 2,4 млрд. през 2015 г. С най-висок принос към общата стойност на продукцията на минерално-суровинната индустрия остават добивът на метални полезни изкопаеми - 53%, и на въглища - 28%. И за 2016 г. се запазва тенденцията на значително доминиране на вноса спрямо износа на минерални ресурси - около 1,8 пъти. Това показва, че браншът има голям неизползван потенциал в полза на платежния баланс на страната. По предварителни данни за 2016 г. продуктите на минерално-суровинната индустрия формират около 4,7 млрд. лв. от общия износ на България, което представлява много висок принос в сравнение с другите индустрии. Към неизползвания потенциал на българската минерално-суровинна индустрия трябва да се прибави и повишаването на конкурентоспособността на индустриите, следващи във веригата на стойността. Например медните руди и концентрати, изнасяни от България, са два пъти по-евтини от вноса. В такива случаи трябва да се намери уместен подход и общи действия за повишаване на конкурентоспособността на цялата българска икономика, казват от минно-геоложката камара. Високи разходи за опазване на околната среда Разходите, които компаниите правят за опазване и възстановяване на околната среда, са относително постоянни от 2010 г. насам. През последните 5 години най-много пари фирмите влагат за пречистване на отпадъчни води - 60% от общите разходи, за опазване на почвата и подпочвените води - 28%. Разходите за отпадъци са със 7,5% дял. Останалите разходи са за очистване на въздуха, намаляване нивото на шум, опазване на горите и т.н. Българската минно-геоложка камара стимулира усилията на компаниите за опазване на околната среда чрез участие в различни проекти с екологична насоченост. Приет е важен документ - Стандарт за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия. Всяка година на националното честване за Деня на миньора - 18 август, камарата връчва на компаниите, които нямат санкции за нарушаване на екологичното законодателство, специални годишни награди за опазване на околната среда. Приоритет е грижата за безопасност при работа Спецификата на минерално-суровинния отрасъл е свързана със значителни рискове за безопасността и здравето на работещите в него въпреки сериозното техническо и технологично обновление през последните години. Общият брой трудови злополуки през 2016 г. по оперативни данни на Националния осигурителен институт, е почти без промяна в сравнение с предходната година - 163. Най-много са отново в рудодобива - 117. Въгледобивът бележи спад по този показател, което се дължи в голяма степен на намаляването на работещите в него. Положителната тенденция в бранша ясно показва, че взетите мерки са довели до рязко намаляване на смъртните злополуки: 6 през 2015 г. и 1 през 2016 г. Загубените календарни дни в отрасъла през 2016 г. са 7917 и бележат 6% ръст спрямо 2015 г. Но тенденцията от 2013 г. насам, когато този показател е най-висок, е към намаляване на загубените календарни дни. За съжаление, сектор “Добивна промишленост” е на първо място по индекс на честота на трудовите злополуки (брой трудови злополуки спрямо отработени човекочасове) - 3,11 при средно за страната 0,62. Висок е и индексът на тежест (брой загубени дни от трудови злополуки към брой отработени човекочасове) - 233 при средно за страната 57. Това предопределя приоритетното внимание, което компаниите отделят на проблемите при безопасността на труда. Акцентът е върху превенцията: намиране на причините за травматизма, оценяване на рисковете и начертаване на мерки за намаляването му. Те инвестират в най-съвременни технологии и в обучение на персонала, въвеждат и следят за спазването на строги процедури при работата. Сред членовете на Българската минно-геоложка камара вече има компании с нулев травматизъм за последните няколко години, но има и предприятия, в които е необходимо да се положат сериозни усилия и да се направят значителни инвестиции в тази сфера. Като браншова организация една от основните цели на ка-марата е именно подобряване на условията на труд в минералносуровинната индустрия. По предложение и настояване на БМГК през 2012 г. беше актуализиран Правилникът по безопасност на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин, а през 2014 г. беше приет. В програмата на камарата е през 2017 г. да се актуализират и останалите правилници по трудова безопасност в отрасъла, както и правилникът за минно-спасителните служби. Осигурено е целево финансиране на правилниците по безопасност от членове на камарата - “Асарел-Медет” АД и “Каолин” АД. Реално процесът започна през 2016 г., но приемането на правилниците ще се случи през 2017 г. Одобрени са технически задания и е сключен договор с изпълнител на актуализациите - “Минпроект” ЕАД. 5000 лева по-високи доходи 22 342 са наетите в добивната промишленост през 2016 г. по предварителни данни на Националния статистически институт. Има спад в сравнение с 2015 г., когато в бранша на трудов договор са работили 24 617 човека. Това намаление се дължи в голяма степен на освобождаването на хора в подотрасъл “Въгледобив” поради фалита на Мина Черно море и закриването на рудник “Бабино” от “Въгледобив Бобов дол”. Тенденцията през последните години показва траен спад на заетите, макар и с бавни темпове. Изключение прави само временният ръст през 2015 г. Въпреки намаляването на човешкия ресурс в сектора произведената продукция на един зает расте, а производителността на труда продължава да е близо 2,5 пъти по-висока от средната за индустриалния сектор. Добивната промишленост е сред икономическите дейности с най-висока брутна заплата в България. Средната годишна заплата на наетите в отрасъла през 2016 г. е 16 527 лева, което е увеличение с 2% спрямо 2015 г. За сравнение - средната годишна заплата за страната е 11 534 лева. Това означава, че работещите в добивната промишленост получават близо 5000 лева повече. В сектора най-висока заплата получават работниците и служителите в компаниите, добиващи метални полезни изкопаеми, а най-ниски - в подотрасъл “Добив на неметални материали и суровини”. Тенденцията при увеличието на доходите е трайна, което показва, че заетите в минерално-суровинната индустрия могат да разчитат на сигурност и прогнозируемост за бъдещето.
Източник: 24 часа (18.08.2017)

Раздадоха миньорските Оскари Традиционните награди на най-успешните компании раздаде Българската минно-геоложка камара /БМГК/ по случай професионалния празник на миньора. Отличието за най-високи резултати на големи компании бе връчено на ГОРУБСО Мадан за 33% ръст на производсвото през 2016 г., а за средни фирми призът отиде при "Минпроект". В категория "Иновации" наградите бяха за "Елаците мед" /големи предприятия/ и "Нипроруда" /средни предприятия/. По две национални награди получиха „Асарел-Медет" и "Каолин". Двете дружества бяха отличени в категориите "Грижа за природата" и "Здраве и безопасност при работа" за дружества с нулеви нарушения и санкции във връзка със спазването на екологичните норми през миналата година и за отчетения нулев трудов травматизъм и през 2016 година. И в двете категории призовете за средна фирма отидоха при "Имерис Минералс". За "Социално-отговорна компания" плакетът бе връчен на "Дънди прешъс метълс Крумовград" заради развитието на новата за България дисциплина "Минна археология".
Източник: Стандарт (22.08.2017)