„Метрополитен“ подписа договорите за разширяване на метрото до „Слатина“ Столичният „Метрополитен“ ЕАД е подписал договорите за строителство на някои станции от последното разширение на метрото. Става въпрос за продължението на третия лъч, който трябва да стигне до бyл. „Цapигpaдc?o шoce“. Станциите по 6-километровото трасе са общо шест, като за четири от тях са подписани контракти с избраните изпълнители – обединения около „Трейс груп холд“.  Фирмите изпълнители бяха избрани през юни 2022 г., а обществената поръчка бе разделена в 5 позиции. Освен проектирането и строителството на новите метростанции, поръчката включваше пробиването на тунел и въвеждането на системи за контрол и управление на влаковото движение. Стойността ? е 530 млн. лв. без ДДС, а средствата бяха осигурени от държавния бюджет и заем от Европейската инвестиционна банка.
Източник: economic.bg (06.01.2023)

Купуват още 16 мотриси за метрото в София за 250 млн. лева 16 нови влакчета ще купи столичният “Метрополитен”. Обществената поръчка е за 250 млн. лв., а фирмите могат да подават оферти до 15 март. Влакчетата трябва да пристигнат у нас до три години. 8 от тях ще се движат по бъдещото разширение на третата линия на метрото до “Слатина”. Останалите ще са по старите линии на метро. Там досега се движеха руски влакове, но сега компании от Русия не могат да участват заради европейските санкции. Няма да има пречка чужди фирми да участват в тази поръчка, защото те могат да се съобразят с действащата транспортна автоматика и да създадат блока за управлението. Обявена е и обществена поръчка за изграждането на нова метростанция между “Люлин и “Обеля”. Тя ще е в “Модерно предградие” и ще струва 47 млн. лв. без ДДС.
Източник: 24 часа (24.01.2023)

Групата на ЕИБ подкрепи българската икономика с 494 млн. евро през 2022 г. През 2022 г. Групата на Европейската инвестиционна банка (Група на ЕИБ), която включва Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), предостави заеми, гаранции и ангажименти за дялово участие на стойност 494 млн. евро за различни проекти в България, съобщиха от финансовата институция. "Зелените" инвестиции на ЕИБ в България достигнаха 241 млн. евро, което представлява 50 % от общата дейност на банката. ЕИБ се ангажира да увеличи заемите за екологични приоритети и за евентуално съфинансиране по българския План за възстановяване и устойчивост в транспорта и енергетиката. През декември бе отпуснат нов заем за разширение на софийското метро (195.5 млн. евро).
Източник: Money.bg (07.02.2023)

Милиарди евро по Плана за възстановяване и развитие с общ бюджет от 724 милиарда евро, който Европейската комисия прие през 2020 г. в отговор на пандемията от коронавирус, са под риск от загуба. Причината - по-голямата част от страните не спазват поетите ангажименти за изпълнение на обещаните реформи и мерки. Това показва преглед на публикуваните данни от Европейската комисия. Целта на създадения фонд беше рестартиране на засегнатите от Covid пандемията икономики, като на страните се дават грантове и евтини заеми срещу реформи и инвестиции. Държавите трябваше да поемат ангажиментите с защитата на националните си планове. Тези, които ги внесоха в Брюксел до края на 2021 г., получиха авансови плащания в размер на 13% от одобрения им бюджет (22 страни). България закъсня и не взе аванс. Съгласно правилата всяка година може да се заявяват по две плащания - едно до 30 юни и второ - до 31 декември. Заради изоставането на две трети от страните Еврокомисията разреши обединяване на плащанията при условие, че са изпълнени поетите ангажименти. По този начин чиновниците в Брюксел се надяват страните да преодолеят изоставането си. Срокът за усвояване на средствата е до края на 2026 г. и засега няма индикации, че той ще бъде променен, на което се надяват голяма част от страните. С днешна дата едва 7 страни се придържат към изпълнението на националните си планове. Това са Испания, Хърватия, Италия, Словакия, Малта, Португалия и Румъния. От тях Словакия, Португалия, Хърватия и Испания вече са получили по три транша - авансово плащане плюс още две, подадени до края на 2022 г. Останалите страни са подали исканията си за второто плащане, но все още не са им одобрени от ЕК. Испания например вече е получила над 31 милиарда евро грантове и е подала искането си за третото плащане от 6 милиарда евро (срокът е до 30 юни 2023 г.). Това, според обясненията на вицепремиера по еврофондовете Атанас Пеканов, се дължи на факта, че Мадрид има стабилно правителство, което разполага с пълно мнозинство в парламента. Пред Испания по получени средства е единствено Италия - страна, която не може да се похвали със стабилно управление. Рим е получил 19 милиарда евро грантове (аванс и първо плащане) плюс още 27 милиарда евро евтини заеми. Заявил е в края на миналата година и искането за още 19 милиарда евро, което обаче все още не е одобрено от Брюксел. Италианското правителство неотдавна обяви, че също има намерение да прави промени по плана. Прави впечатление, че северната ни съседка Румъния също се справя отлично и вече е получила над 3.7 милиарда евро грантове плюс 2.7 млрд. евро заеми. Заявила е и второ плащане за 3.2 милиарда евро. Към този момент пет страни - Ирландия, Швеция, Нидерландия, Полша и Унгария все още не са получили нито едно евро от фонда на ЕС за спасяване на европейската икономика след пандемията. Средствата за Полша и Унгария са блокирани от Брюксел заради продължаващите спорове с Европейската комисия относно върховенството на закона. Планът на Виктор Орбан беше приет последен с огромно закъснение едва в края на 2022 г., но в последно време унгарският премиер смекчава позицията си по ключови европейски въпроси. Други страни, след като предадоха плановете си навреме и получиха авансовите си плащания, обаче в последствие решиха да ги предоговарят. Това например направиха Финландия и Германия. В подобна ситуация е и Словения, която също поиска промени в плана си след смяната на правителството. Белгия също изостава в графика. След като получи авансово плащане в края на 2021 г. до този момент страната не е заявила искане за ново плащане, а причината е в трудната пенсионна реформа. В подобна ситуация е и Франция, която вече седмици наред е разтърсвана от протести срещу пенсионната реформа. Освен аванса, Париж получи и парите по първото плащане, но изостава със заявяването на следващите. На този фон представянето на България не изглежда зле - страната ни е в златната среда. В края на 2021 г. България изпусна авансовото плащане в размер на 13% от договорения към момента бюджет от близо 5.7 милиарда евро. Затова пък през декември 2022 г. получи чек от 1.37 милиарда евро по първото плащане след като изпълни 22 етапни мерки и цели. Така близо една четвърт (24%) от средствата са на разположение на българските власти. От тях с днешна дата реално са влезли в българската икономика по-малко от един процент. Справка в информационната система за еврофондовете ИСУН 2020 показва, че са усвоени едва 0.56% от отпуснатите средства. От 12 приоритета по Плана за възстановяване реално усвоени средства има само по три. Най-много са по "Транспортна свързаност", което се дължи на изпълнението на проекта за доизграждане на третата метролиния до кварталите "Хаджи Димитър" и "Левски Г" в София за 217.4 млн. лв., от които над 53 милиона лева вече са платени на "Метрополитен". Договорено е още и изграждането на интермодалния терминал в Русе за близо 52 млн. лв., както и внедряването на ERTMS по жп линията Русе - Каспичан за 206 млн. лв. Средствата за транспорт в ПВУ са общо над 2 милиарда лева и има голямо закъснение с изпълнението на поставените срокове. С около 8 месеца се бавят най-големите търгове за доставка на новия подвижен състав за държавната железница. Рискът с изоставането по тази поръчка е, че най-късно до края на 2024 г. България трябва да има избран изпълнител, за да може локомотивите и влаковете да бъдат произведени до края на 2026 г. От друга страна това ще бъде огромно предизвикателство за жп компаниите, защото такива поръчки имат и други европейски страни. "Алстом" например се похвали с историческа поръчка за 130 влака в Германия за 2.5 млрд. евро. Разплатени средства има и по приоритета "Дигитална свързаност". Те са свързани с изграждане на цифровата система ТЕТРА и радиорелейна мрежа от МВР за 149.4 млн. лв., от които вече са усвоени над 27 млн. лв. Това беше поръчката, заради която закъсняха парите по първото плащане. Това е и единственият договорен проект по този приоритет, където са заложени общо 884 млн. лв. Плащания има и по приоритета "Бизнес среда" с бюджет от близо 470 милиона лева, като две трети от средствата вече са договорени (62.1%). Платените 1.87 милиона лева са за осигуряване на информационна и административна среда за изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост. Целият проект е на обща стойност над 13.7 милиона лева и се изпълнява от Министерския съвет. Договорът за информационната система за ПВУ е сключен с обединение "ДА-СИ" ДЗЗД, в което влизат "Давид Холдинг" и "Сиела Норма", и е за 1.5 млн. лв. Нито лев не е усвоен и договорен по приоритетните оси "Интелигентна индустрия", "Биоразнообразие", "Устойчиво земеделие" и "Местно развитие", показва справката в ИСУН 2020. По останалите приоритети договарянето на средствата с бенефициентите тече. Наддоговаряне на бюджета (140%) има по приоритета "Научни изследвания и иновации". От определения бюджет в размер на 453.4 милиона лева са договорени проекти за 593 млн. лв., но плащания до момента няма. Липсата на редовно правителство и действащ парламент пречи на България да приема необходимите закони и реформи и съответно закъсняваме с изпълнението на графика. Второто плащане от 724 млн. евро трябваше да бъде подадено в началото на годината. За целта трябваше да бъдат изпълнени общо 66 етапни мерки и цели до края на 2022 г., като от тях към момента са изпълнени 31. От оставащите за изпълнение 35 мерки, 16 са свързани със законови промени, като ключови са тези свързани с корупцията и съдебната реформа. Останалите 19 мерки, които все още не са приети, обаче са свързани с редица документи, като стратегии и планове на отделните министерства, както и обявяване на обществени поръчки по различни процедури. Например Министерството на енергетиката трябва да създаде национална схема за подпомагане на домакинствата в областта на енергията от възобновяеми източници, както и да отвори покана за подписване на договори за отпускане на безвъзмездни средства за обновяване на уличните лампи. Енергийният министър има задължение да обяви и търг за изграждане на капацитет от 285 MW за производство на електроенергия от възобновяеми източници (вятърна и слънчева енергия). Министерството на здравеопазването пък се бави с приемането на Национална здравна стратегия 2021 - 2030 г., както и с Национална стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа до 2030 г. Все още не е изготвен и Националният план за здравно образование в българското училище до 2027 г. и т.н. Според плана за 2023 г. до края на годината трябва да бъдат изпълнени поетите ангажименти по още две плащания. По трето в размер над 748 млн. евро е заложено изпълнението на 46 етапни цели и мерки, от които е изпълнена само една. По четвъртото плащане за близо 612 млн. евро не е изпълнена нито една от 41 мерки. Ако след изборите на 2 април отново няма редовен кабинет и парламентът не заработи, рискът над 2 милиарда евро да не влязат в българската икономика до края на годината е изключително голям. Към това трябва да се прибави и предоговарянето на Плана за възстановяване по отношение на затварянето на въглищните централи, каквото решение прие в края на мандата си последното Народно събрание. Вече са проведени първите разговори с ЕК. От RePowerEU България очаква да получи допълнително около 480 милиона евро. Според Пеканов около 200 млн. евро трябва да се насочат към бизнеса за ВЕИ с батерии, а останалите да отидат за обновяването на жилищни сгради. В момента почти всички страни предоговарят плановете си заради новия инструмент RePowerEU, който бе одобрен през миналата година в отговор на енергийната криза заради руската инвазия в Украйна.
Източник: Медия Пул (30.03.2023)

"Джи Пи груп", "Геострой", "Трейс" и други наддават за метростанцията с жп връзка преди "Обеля" Общо шест кандидата за подали оферти за строителството на новата метростанция между "Сливница" и "Обеля" с прогнозна стойност 47 млн. лв без ДДС. Тя е планирана още преди двадесет години като част от интермодален транспортен възел. Целта е да служи като връзка с гарата, където спират влаковете за Драгоман; Радомир - Кюстендил (западно от Люлин планина); Божурище и Банкя. Повечето участници в търга са фирми, които са добре познати в столицата, изпълнявали предишни проекти на метрото. Това са "Джи Пи груп", "Трейс груп холд", "Монолит София" и "Геострой" от обединението "Геотехмин". Оферти са подали още "Обонато билд" на Димитър Пантелеев и "БС конструкция", която е строила няколко метростанции и изпълнява в момента реконструкцията на покрива на централна сграда в центъра по частен проект. "Трейс" и "Монолит" бяха избрани да строят през 2022 г. шестте метростанции от новото метро от центъра до "Арена Армеец" за 525 млн. лв. Това беше и последният най-голям търг на "Метрополитен" за последните години. Друг проект в действие - за метрото до "Левски-Г", също се изпълнява от "Трейс" и "Монолит", както и от "Джи Пи груп". Очакванията са участъкът да е готов до края на 2025 г. Срокът за строителство е три години. Ако приемем, че няма забавяне при избора на изпълнител, изглежда възможно то да започне след една година, или през 2024 г. Така възможен срок за завършването на станцията изглежда 2027 г.
Източник: Капитал (11.04.2023)

"Джи Пи Груп" и "Трейс" искат да строят новата метростанция в София Шест строителни компании подадоха заявки за участие в търга за строежа на най-новата станция на метрото в София, която ще се намира между съществуващите "Обеля" и "Сливница". Сред кандидатствалите фирми са добре познатите "Джи Пи Груп" АД, "Трейс Груп Холд" АД и "Геострой" АД, които вече са изграждали спирки на метрото. Останалите участници в конкурса на общинското дружество "Метрополитен" ЕАД са "Обонато билд" ЕООД, "Монолит София" АД и "БС Конструкция"АД. Предстои да се отворят ценовите предложения на претендентите. Избраният изпълнител ще трябва да приключи със строителството за 3 г. Проектът за бъдещата метростанция в "Обеля" предвижда тя да прави връзка със също бъдещи железопътна и автогара, които ще обслужват пътници от и за Кюстендил, Банкя, Божурище, Сливница и Драгоман. Цената на поръчката на "Метрополитен" е 47 млн. лв. без ДДС, а парите ще дойдат от оперативна програма „Транспортна свързаност 2021-2027“.
Източник: Сега (19.04.2023)

Удължаването на третата линия на метрото в София върви в срок Участъкът от три километра и три метростанции, от ж.к. "Хаджи Димитър" до ж.к. "Левски" трябва да завърши в края на 2025 г., обяви столичният кмет Йорданка Фандъкова. Предстои да започне изграждането на участъка на метрото през кв. "Слатина". Това са шест километра метро с шест метростанции, каза Фандъкова. На заседание на Столичния общински съвет (СОС) Фандъкова каза, че очаква да бъде одобрен доклад за още два километра с две метростанции в ж.к. "Люлин" до Околовръстния път. Съветът вече утвърди трасето в ж.к. "Обеля" за една метростанция и един интермодален терминал, чието строителство се очаква да започне до края на годината. Подготвя се трасето от "Лозенец" през "ВЕЦ Симеоново" до "Студентски град", това са още четири километра метро в много натоварени квартали и разширението на метрото от Бизнес парка до Околовръстния път.
Източник: 24 часа (29.06.2023)

"Геострой" ще строи новата метростанция между "Сливница" и "Обеля" с жп връзка Фирма "Геострой" е избрана за изпълнител на проекта за изграждане на метростанция между "Сливница" и "Обеля" в гр.София. От общинското дружество "Метрополитен" се надяват строителството да започне още този август, като по план се очаква да продължи три години. Предвижда се директна връзка между метрото и жп гарата с влаковете до Драгоман, Кюстендил, Божурище и Банкя и вход-изход направо на пероните. Предложената от "Геострой" сума за изпълнението е 43.7 млн. лв. при прогнозните 47 млн. лв. и е най-ниската в сравнение с дадената от другите кандидати. Станцията ще обслужва и кварталите "Обеля 1" и "Модерно предградие", а очакванията са да превозва между 8 и 12 хиляди души на ден. "Геострой" е от групата "Геотехмин", като дял в собствеността има и швейцарската "Ти Ай Ви инвестмънт", представлявана от Волфганг Цюрхер. В съвета на директорите на "Геострой" са Владимир Вутов, Емилия Илиева, Доминик Хамерс. "Геострой" има опит с изграждане на метростанция "Бизнес парк" и метродепо "Земляне". Преди това "Геотехмин" (от чиято група е "Геострой" сега) е изпълнявала метростанция "Васил Левски" и "Джеймс Баучер".
Източник: Капитал (12.07.2023)

Купуват 8 нови влака за метрото в София Купуват осем нови влака за метрото в София, съобщи столичният кмет Йорданка Фандъкова. Подписан е договорът с производителя, като се очаква влаковете да пристигнат за пускането на новата метростанция между "Сливница" и "Обеля", като изграждането ще започне в края на лятото. Фандъкова посочва още, че има пълна готовност да започне строителството на 6-километров участък на метрото през кв. "Слатина", но все още се очакват решения на съда по внесени жалби от граждани. Готов е и планът за разширение на метрото през "Люлин" – 2 км с две нови станции до Околовръстния път. Подготвя се и трасето за 4 км метролиния през кв. "Витоша" до "Студентски град" и 2 км от Бизнес парка до Околовръстния път. БНТ
Източник: Други (14.07.2023)

"Геострой" ще строи новата станция на софийското метро Компанията "Геострой" ще строи новата станция на софийското метро в района на "Бакърена фабрика" между съществуващите спирки МС "Обеля" и МС "Сливница". Дружеството участва в търга на "Метрополитен", който бе обявен в началото на март т.г. Победителят е предпочетен с оферта да построи обекта за 43,78 млн.лв. без ДДС при прогнозна цена на "Метрополитен" от 47 млн. лв. Следващата най-ниска оферта е на "БС Конструкция" - 45 млн. лв. без ДДС. "Геострой" е част от групата "Геотехмин", чийто собственик е бизнесменът Цоло Вутов. Изпълнителен директор на "Геострой" е Владимир Цолов Вутов. Двете дружества вече са строили метрото в София - МС "Стадион Васил Левски", МС "Джеймс Баучер" и МС "Бизнеспарк". Договорът за новия обект предвижда той да бъде изграден до 36 месеца след старта на дейностите.
Източник: Сега (22.08.2023)

По ново трасе на метрото в София ще се возят 43 000 Участъкът от три километра на софийското метро, от жк “Хаджи Димитър” до жк “Левски”, трябва да завърши в края на 2025 г., обяви столичният кмет Йорданка Фандъкова. Средствата за този участък са осигурени по плана за възстановяване и устойчивост. Финансовият министър Асен Василев е поел ангажимент в новия проект за бюджет за 2024 г. да бъдат заложени и пари за индексации на фирмите заради инфлацията. След изграждането на двата участъка от третия лъч се очаква 50% от градския транспорт да се осъществява с метро. “43 000 е прогнозата на пътникопотока на тези 3 станции. В зоната на трасето живеят или работят 75 - 80 хил. жители”, каза Братоев. Участъкът бил много труден заради подземни води. До момента са изпълнени 33-34 % от разширението на метрото, което се строи за срок от 3,5 г. Работи се по график, сега се изгражда перонният участък на бъдещата метростанция “Тракия”.
Източник: 24 часа (13.09.2023)

По ОП "Транспорт" ще бъде финансирано разширението на Линия 3 на метрото Разширението на Линия 3 на Софийското метро и нови метро влакове, обходният път на Бургас и удълбочаване в пристанище Бургас - това са проектите, които ще бъдат финансирани от ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 - 2020 г. до края на 2023 г., когато изтича срокът за допустимост на разходите по оперативната програма. Правителството одобри промени в програмата, които позволяват да се пренасочат средства от одобрените вече проекти, които няма да бъдат реализирани изцяло до края на настоящата година. Неизпълнените дейности се предвижда да бъдат финансирани от Програма ,,Транспортна свързаност“ 2021-2027 г., за да се гарантира цялостното завършване на проектите. Със средства от ОПТТИ 2014-2020 до края на 2023 г. ще бъдат извършени дейности по разширението на Линия 3 от метрото в София, участък „ул. „Шипка“ - кв. „Гео Милев“ - ж.к. „Слатина“ - Зала „Арена Армеец“/Тех Парк София - бул. „Цариградско шосе“. Ще бъде финансиран и проектът за изграждане на обходния път на Бургас от АМ „Тракия“ към летището в града, както и драгиране на територията на пристанище Бургас. Участъкът от три километра на софийското метро, от ж.к. "Хаджи Димитър" до ж.к. "Левски", който се строи в момента трябва да завърши в края на 2025 г. Общо 43 хиляди души ще бъде пътникопотокът през новите три станции, за които са поръчани още осем влака, в добавка към движещите се 30 влака за третата линия на метрото.
Източник: 24 часа (28.09.2023)

Три проекта от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) няма да бъдат реализирани Три проекта от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) за близо 260 млн. лв. няма да бъдат реализирани. Това са проектите за цифровата трансформация на "Български пощи" (101 млн. лв.), изграждането на интермодален транспортен терминал в Русе (44.6 млн. лв.) и цифровизацията на управлението, контрола и ефективното използване на водите (112 млн. лв.). Трите проекта са премахнати за изпълнение в променения ПВУ, който беше изпратен за одобрение в Европейската комисия. Причината да отпаднат е невъзможността да бъдат завършени до август 2026 г. Искането на България за промяна на плана става, след като беше намален максималният размер на безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост от 6.27 милиарда евро на 5.69 милиарда евро. Преразглеждането е част от актуализацията от юни 2022 г. на коефициента на разпределение на безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и отразява сравнително по-добрите икономически резултати на България през 2020 г. и 2021 г. в сравнение с първоначално предвидените. Предложеното от България изменение на плана засяга 17 инвестиции, включени в първоначално одобрения план. Средствата за някои от тях са намалени. Такива са например инвестициите за енергийна ефективност на обществените сгради с 85 млн. лв., националната инфраструктура за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници и модернизацията на болничните съоръжения, сред които е отпадането на изграждането на протонния център. Има проекти с увеличени разходи. Такъв например е столичното метро от кв. "Хаджи Димитър" до кв. "Левски Г". Допълнително се отпу2скат 22.5 млн. лв., като това са средствата за индексация на договорите за строителство. Сега в срок до два месеца Европейската комисия трябва да прецени дали измененият план все още отговаря на всички критерии за оценка съгласно регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост. Ако оценката на ЕК е положителна, тя ще направи предложение за изменено решение за изпълнение на Съвета, за да бъдат отразени промените в българския план.След това държавите членки ще разполагат с до четири седмици, за да одобрят оценката на ЕК.
Източник: Медия Пул (03.10.2023)

Метростанцията в „Обеля“ готова до 3 г. Първа копка на нова метростанция, която ще се намира в столичния кв. “Обеля”, направиха от Столична община. Общата стойност на проекта, който трябва да се реализира до три години, е 23 211 493 евро без ДДС. Новата метростанция ще бъде част от интермодален транспортен хъб, включващ метро, жп транспорт и автобусен транспорт. Метростанцията ще е с три изхода, като два от тях ще имат връзка с жп спирката и съответните перони. За достъп до тях и до южната страна на жк “Модерно предградие” ще има асансьори и ескалатори. “С този проект си поставяме три основни цели - връзка на първия и втория метродиаметър, връзка с жп мрежата в западното направление и връзка с автобусен транспорт в бъдеще. Обектът е много важен, защото с него ще се даде възможност да се намалят интервалите и по двете линии. Само след три години още 12 000 души ще могат да ползват дневно най-екологичния градски транспорт”, посочи столичният кмет Йорданка Фандъкова. Тя подчерта, че по този начин ще се намали значително броят на автомобилите по улиците на София. Докато се строи новата метростанция, не се предвижда затварянето на бул. “Панчо Владигеров”, ул. “Обелско шосе” или вътрешнокварталните улици в жк “Обеля -1”.
Източник: Труд (11.10.2023)

Софийското метро е в топ 10 най-добри инфраструктурни проекти на ЕС Разширението на метрото, заложено в предходната оперативна програма 2014-2020 г., е проект, обявен за един от 10-те най-успешни инфраструктурни проекти в целия Европейски съюз. Това стана ясно от думите на Мартин Георгиев, директор на дирекция "Координация на програми и проекти" и ръководител на Оперативната програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 г. В новата Оперативна програма "Транспортна свързаност" 2021-2027 г. има заложени 5 приоритета обясни Георгиев, а бюджетът й е 1,9 млрд. евро. Основните приоритети са развитие на железопътната и пътната инфраструктура, подобряване на интермодалността, нови иновации и изграждане на железопътни връзки с летищата Пловдив и Бургас". В новия програмен период ще бъдат прехвърлени проекти като довършването на магистрала "Струма" и модернизацията на жп линия София – Пловдив, както и жп участъкът „Елин Пелин – Костенец“. Целта е да бъдат приключени окончателно, за да се подобри общоевропейската транспортна свързаност. През новия програмен период ще се увеличат и инвестициите в българските пристанища с фокус тези по р. Дунав поради голямото им използване като места за натоварване и разтоварване. Предвидена е и доставката на допълнителни мултифункционални плавателни съдове и съоръжения, чрез които ще се допринесе за подобряване на условията за корабоплаване по Дунав, разказа още Георгиев. Пилотен проект е изграждането на инфраструктура за алтернативни горива по републиканската пътна мрежа и в пристанищата за обществен транспорт с национално значение. След окончателното приключване на проекта трябва да има изградени 160 по републиканските пътища и 4 по пристанищата. Процедурата ще бъда отворена в началото на следващата година, но не само за оператори на инфраструктурата, но и за частни.
Източник: 24 часа (31.10.2023)