Енергийният министър си пожела нови изкупни цени за ТЕЦ "Марица-изток" 1 и 3 Условията за изкупуване на скъпия ток на двата американски ТЕЦ-а "Марица- изток" 1 и 3 може да бъдат предоговорени до края на март. Това обяви енергийният министър Теменужка Петкова по време на икономически форум вчера. В момента НЕК е длъжна да изкупува на 100% тока от двете централи. По този показател те неведнъж са приравнявани със зелените централи, чиято енергия също се изкупува напълно на преференциални цени. Петкова обаче не уточни какви ще бъдат новите условия. Неотдавна, в края на октомври, двете компании обявиха, че преговорите на практика са замразени. Сега в зависимост от евентуалната договорка и спестената сума допълнително ще се определи и каква ще бъде новата цена на тока от 1 юли. "Вече всички експерти се произнесоха, че тенденцията да се задържа или дори да се намалява цената, не може да продължи", заяви от своя страна председателят на ДКЕВР Светла Тодорова. През октомври миналата година от "Марица-изток" 1 и 3 поставиха задочен ултиматум на енергийния регулатор да промени решението си, с което възлага на НЕК да започне разговори с тях, но при орязване на цените им с 20 и 30%.
Източник: Сега (21.01.2015)

Анализ показва дефицита в НЕК Премиерът Бойко Борисов чака анализ за дефицитите на НЕК. А преговорите с двете американски централи ТЕЦ "Марица-изток" 1 и 3 относно намаляването на цената на продаваната от тях електроенергия се очаква да приключат до месец и половина. Това стана ясно от думите на премиера Бойко Борисов по време на парламентарния блицконтрол. "Надявам се парламентът да стигне до консенсус и да подмени състава на ДКЕВР и да изберем такъв ДКЕВР, на който да му вярват хората", каза още Борисов. "Молбата ми е, намерете консенсусни хора, с репутация и доверие, защото това е независим регулатор. На правителството не му е работа да се меси там", обърна се премиерът към депутатите. "Колкото и да сме противници, в тези неща сме съмишленици", призова Борисов лидерите на другите партии в парламента.
Източник: Стандарт (05.02.2015)

Свалят цената на тока от "американските" ТЕЦ-ове Меморандуми за намаляване на цените на тока, който НЕК изкупува по високи преференциални цени от двете "американски" централи в енергийния комплекс "Марица изток" бяха подписани. Така цената на електроенергийния микс ще падне. Преди броени минути изпълнителният директор на НЕК Петър Илиев подписа меморандуми с ТЕЦ "AES Марица изток 1" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица изток 3", обяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова. С документите нашите партньори се съгласяват, че преференциалните цени на изкупуваната от тях електроенергия ще бъдат намалени, а от своя страна НЕК се ангажира да разплати просрочените си задължения към централите, поясни Петкова. Подписаните меморандуми са най-важният резултат, постигнат през първите 100 дни от екипа на енергийното ведомство, отчете министър Петкова. С колко точно ще бъдат намалени изкупните цени от двете "американски" централи ще стане ясно до края на март, обясни Петкова и благодари на американците за коректното отношение по време на преговорите. Просрочените задължения на НЕК към двата ТЕЦ-а са около 600 млн. лв. Това принуждаваше двата щатски ТЕЦ-а да не се разплащат за доставените от "Мини Марица изток" въглища, на които към средата на февруари дължат близо 170 млн. лв. Така сме влезли в омагьосания кръг на междуфирмената задлъжнялост, от който страдат всички, каза Теменужка Петкова.
Източник: Стандарт (23.02.2015)

Просрочени 700 млн. лв. ще плати НЕК на американските ТЕЦ Просрочени задължения в размер на 700 млн. лв. ще изплати НЕК на двете американски централи - "AES-Гълъбово Марица Изток 1" и "Контур Глобул Марица-Изток 3". Така двата ТЕЦ-а ще могат да се издължат към "Мини Марица Изток", на които дължат общо 170 млн. лева. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова при посещението си във въгледобивното дружество в неделя. До края на март кабинетът трябва да успее да предоговори условията по договорите с двете американски централи. Плащането на просрочения дълг е едно от условията да започнат тези преговори. "Знаете, че това са едни много тежки преговори, защото и за двете страни е много важно да защитят съответно интересите си. Ние от наша страна да ликвидираме дефицита в НЕК, който се поражда от изпълнението на тези договори, а нашите американски партньори искат да защитят инвестицията си", коментира министър Петкова. Министър Петкова посочи, че с новия Закон за енергетиката от микса ще бъдат извадени ТЕЦ-овете, които не работят по високоефективен начин, което ще спести между 100 и 150 милиона лева от дефицита на НЕК.
Източник: Дума (10.03.2015)

Заместник- министърът на енергетиката Николай Николов посети днес ТЕЦ „AES Гълъбово" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3" и се запозна с работния процес на двете топлоелектрически централи. В обиколката на съоръженията участваха и посланикът на Съединените американски щати у нас Марси Рийс, зам.-министърът на околната среда и водите Бойко Малинов, изпълнителните директори на ТЕЦ „AES Гълъбово" и ТЕЦ КонтурГлобал Марица изток 3" Оливие Маркет и Гари Левсли. Те се запознаха с дейностите, екологичните показатели и бъдещите планове за развитие на двете централи. „ТЕЦ „AES Гълъбово" и ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3" са сред най-големите инвеститори в сектор „Енергетика" у нас", каза заместник-министър Николов. Според него чрез водените разговори за предоговаряне условията на дългосрочните договори, двете централи са важен фактор за финансовото стабилизиране на енергийната система. Изразена бе подкрепа от американска страна за предприетите от правителството реформи за развитието на българската енергетика. Към момента продължават водените от българската страна преговори с двете американски централи. По думите на заместник-министър Николов те вървят успешно и съвсем скоро се очаква финализирането им. Заместник-министър Николов изрази задоволство от разбирането при разговорите от страна на американските ни партньори. По неговите думи подписаният на 20 февруари Меморандум за разбирателство с инвеститорите е важна стъпка към положителен резултат от преговорите. С документа двете американски централи поеха ангажимент за намаляване преференциалните цени на изкупуваната от тях електроенергия. Националната електрическа компания от своя страна се ангажира да им изплати просрочените си задължения.
Източник: Money.bg (13.03.2015)

Грийнпийс: България губи над 300 млн. лв. от подпомагането на въглищния сектор Само за последната година и половина България губи над 300 млн. лева от подпомагането на въглищния сектор, изчисляват от „Грийнпийс България“. Според организацията това се случва чрез неналагане на акциз върху въглищата за домашно потребление, сключването на дългосрочни обвързващи договори за изкупуване на електроенергия от въглища, предоставянето на безплатни въглеродни квоти на въглищните централи, улесняване изземването на земя за добив на въглища и разсрочване на плащанията на въгледобивните предприятия към социално-осигурителната система. Държавата трябва да преустанови директната и косвена помощ, която оказва на въглищния сектор, настоява „Грийнпийс България“ в новия си доклад „Въглищни динозаври на животоподдържащи системи“, представен днес в София. Анализът на организацията показва, че държавата предоставя законови, административни и икономически облекчения и помощи на въглищния сектор, които му позволяват да продължи да съществува и да вреди на здравето и околната среда. В същото време България е на първите места по замърсяване на въздуха с фини прахови частици в Европа, като сред основните причини за лошото качество на въздуха е горенето на въглища за индустриални и битови цели. Под формата на директни и косвени помощи държавата подпомага съществуването на въглищния сектор, като в същото време освен здравето на хората, ощетява и бюджета си, посочват от организацията. Например, по силата на дългосрочните договори за изкупуване на енергия, държавата е длъжна да изкупува електроенергията, произведена от ТЕЦ „AES Марица Изток 1“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“. Само за текущия регулаторен период от 1-ви юли 2014 г. до 30-ти юни 2015 г. общата стойност на изкупената, но непотребена енергия от двете централи ще е в размер на 274,4 млн. лв. Това води до нарастване на финансовата задлъжнялост на НЕК, както и на тежестта към цялата енергийна система, пише в доклада. Само за периода юли 2013 – юли 2014 г. държавата има несъбрани концесионни плащания от 7 въгледобивни предприятия на стойност над 19,5 млн. лв., посочват още от организацията. В периода 2007 – 2010 г. държавата е отделила 37 млн. лева за рекултивация и възстановяване на околната среда след извеждането от експлоатация на осем държавни въгледобивни предприятия. „Смятаме, че е време България да приеме визия, ориентирана към опазване здравето на населението и чистотата на околната среда, а не към политики, които представляват животоподдържащи системи за въглищните динозаври“, коментира Теодора Стоянова, координатор на кампанията „Климат и енергия“ на „Грийнпийс България“. За тази цел организацията настоява за законодателни промени, които да премахнат съществуващите облекчения за компаниите от въглищния сектор, както и за либерализация на енергийния пазар, която да позволи модернизация на сектора. От „Грийнпийс България“ призовават още за прекратяване на институционалната подкрепа за въглищния сектор, която се осъществява чрез различни методи: разсрочване на задължения за социални плащания, получаване на безвъзмездно финансиране от Фонд „Козлодуй“, предоставяне на безплатни квоти за отделянето на въглеродни емисии.
Източник: Стандарт (26.03.2015)

"Националната електрическа компания (НЕК) дължи на двете американски електроцентрали в комплекса "Марица-изток" 800 млн. лв., а ТЕЦ-овете от своя страна имат 180 млн. лв. задължения към държавните "Мини Марица-изток", съобщи в Гълъбово зам.-министърът на енергетиката Николай Николов. Той потвърди, че продължават преговорите с американските централи "AES-Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3" за намаляване цените на произвежданата от тях ел. енергия. "Надяваме се да имаме новини скоро, вървим в правилната посока и очаквам до дни да приключим успешно преговорите", каза Николов. Той обясни, че след споразумението, трябва да бъдат разписани новите договори и едва след като бъдат одобрени от корпоративните органи на двете страни ще може да се върви към намаляване на цените и възможности за по-големи плащания по дълговете на НЕК. "Имаме грижа както към "Мини Марица-изток", така и към нейната сестричка НЕК, те са в един и същи холдинг", каза Николов Оливие Маркет, изпълнителен директор на "AES- Гълъбово", потвърди, че има напредък в преговорите, но допусна, че може да приключат и след седмица-две. Той поясни, че тяхната централа дължи 50 млн. лв. на "Мини-марица-изток" за въглища, а от своя страна имат да получават 400 млн. лв. от НЕК. "В момента "AES- Гълъбово" не работи, защото мощностите са спрени за планов ремонт", поясни Маркет. Двамата с министър Николов участваха в церемонията по първа копка на младежки комплекс в Гълъбово. Проектът е на стойност 4,4 млн. лв., които са отпуснати от американската централа. Комплексът ще е разположен в парка на Гълъбово, в карето между стадиона, река Сазлийка и кръговото кръстовище. Съществуващата на мястото стара сграда ще бъде напълно рехаблилитирана, а паркът ще бъде преустроен. В младежкия център ще има лятна сцена, зелена сцена, детска площадка, читалня и изложба на открито. Към него ще бъде изграден и фитнес. Очаква се цялостната рехабилитация на центъра да отнеме две години. Проектът е част от програмата за корпоративна социална отговорност на "AES", в която до момента са вложени близо 7 млн. лв. Само в подобряване на инфраструктурата в града компанията е инвестирала над 3 млн. лв.
Източник: Труд (30.03.2015)

Подписаха споразуменията с американските централи Националната електрическа компания (НЕК) подписа споразумения за промяна на дългосрочните договори с т.нар. американски централи - ТЕЦ "ЕЙ И ЕС Марица Изток 1" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3". С новите договори цената, която НЕК плаща на централите, пада с 14% за "ЕЙ И ЕС Гълъбово" и със 17% за "Контур Глобал". За да влязат в сила обаче договорените намаления, НЕК трябва да се разплати с двете централи до края на юни. Задълженията на компанията възлизат на 700 млн. лева към двете американски централи. НЕК не разполага с такива средства и за целта ще трябва да изтегли заем, обясни енергийният министър Теменужка Петкова. Този заем ще бъде изтеглен от Българския енергиен холдинг, вероятно с държавни гаранции. Министър Петкова беше категорична, че споразуменията с американските партньори няма да се отразят пряко върху цената на тока за потребителите. Тя се определя от КЕВР, оправда се министърът.
Източник: Дума (09.04.2015)

Мини "Марица Изток" плащат дългове със заем от 50 млн. лв. Държавните Мини "Марица-изток" са взели 50 милиона лева заем от две банки под формата на цесия, за да разплатят частично задълженията си към всички доставчици. Това съобщи директорът на предприятието Андон Андонов. Двете банки ще получат парите си от друго държавно дружество ТЕЦ "Марица Изток 2", което дължи на въгледобивното дружество 59.2 млн. лв. Андонов обясни, че е пристъпил към тази мярка за намаляване на междуфирмената задлъжнялост, защото в противен случай малките фирми остават без всякакъв ресурс и могат да спрат да работят. Директорът на мините очаква съдействие от министъра на енергетиката Теменужка Петкова, за да получат вземанията си от Христо Ковачки - собственик на "Брикел", който им дължи 47 милиона лева. Дружеството има да получава 206 милиона лева от двете американски ТЕЦ "Марица Изток" 1 и 3, които задлъжняха на мините заради нередовно плащане от страна на НЕК. Миналата седмица обаче двете компании и НЕК подписаха споразумение за намаляване на цените на тока от двете ТЕЦ от 1 юли 2015 г. В замяна обаче НЕК трябва да погаси от своя страна борч към двете дружества за 700 млн. лв., което се очаква да стане със заем, теглен от компанията-майка на НЕК – "Българския енергиен холдинг".
Източник: Медия Пул (15.04.2015)

Груби нарушения на ЗОП в ТЕЦ "AES Марица Изток 1" За последните две години - 2013 и 2014 г., ТЕЦ "AES Марица Изток 1" не е провеждала процедура за възлагане на обществена поръчка по Закона за обществените поръчки (ЗОП), което е най-грубото нарушение по този закон. Това съобщи Венцислав Георгиев, директор на Агенцията за държавна финансова инспекция. Георгиев бе изслушан на закрито заседание от временната анкетна комисия в парламента за проверка и оценка на състоянието на енергетиката към 31 януари 2015 г. Делим нарушенията на груби нарушения и процедурни - например неизпратена в определен срок информация, невъзстановена гаранция и други, обясни Георгиев. Това един възложител на обществена поръчка по ЗОП да не проведе тръжна процедура по възлагане на поръчка е най-грубото възможно нарушение, отбеляза той. По закон за него се предвижда имуществена санкция от минимум 15 000 лв. Съставени са актове за административни нарушения, които са връчени на централата и сега тече законовият срок за възражения. Проверката на ТЕЦ "AES Марица Изток 1" е приключила през април и затова резултатите от нея не са включени в доклада за извършените проверки през първото тримесечие на 2015 г., където присъстват резултатите от проверките в ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3" и държавната ТЕЦ "Марица Изток 2". В ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3" са проверени 21 обществени поръчки на стойност над 9 млн. лв., установените непроведени или неоснователно проведени обществени поръчки са пет на стойност над 4 млн. лв., констатира проверката. Съставени са 16 акта, става ясно от сайта на агенцията. В държавната ТЕЦ не са констатирани груби нарушения по ЗОП, но са съставени 9 акта за процедурни нарушения.
Източник: Дума (08.05.2015)

Американските централи AES "Гълъбово" и "Контурглобал Марица изток 3" са изхарчили незаконно над 108,7 млн. лева, показват проверки на Агенцията за държавна финансова инспекция, с докладите от които „Труд“ разполага. По закон двете централи са длъжни да прилагат изискванията на Закона за общствените поръчки, защото са доставчик на електроенергия. Проверката на инспекторите обаче е показала, че „Контурглобал“ не е обявил 4 поръчки на стойност 4,1 млн. лева, а AES – 113 поръчки за 104,78 млн. лв. Проверкит са напревени по искане на Министерството на енергетиката и включват периода от началото на 2013 г. до края на 2014 г. В сметките не са включени парите, които дружествата са дали на свързани с тях компании, тъй като се допуска по закон в такъв случай те да не обявяват конкурс. Проверката на АДФИ е показала, че AES Гълъбово въобще не е провеждала поръчки през последните две години – 2013 г. и 2014 г. Дружеството е имало собствена система за осчетоводяване на доставките, строителството и услугите и затова инспекторите е трябвало да проверят всеки един случай по отделно. От компанията казаха пред „Труд“, че процедурата по проверката на АДФИ все още тече и не могат да коментират резултатите от нея. Инспекторите са проверили в дружеството поръчки за над 446,1 млн. лева, като над 342,5 млн. от тях са изхарчени за гориво (въглища) или са предоставени на свързани дружества срещу услуги. За останалите пари обаче не са обявени обществени поръчки. Най-много пари без конкурс са изхарчени за доставки - над 64,1 млн. лв., за услуги – 39,4 млн., и за строителство – 1,16 млн. лв. От АДФИ са открили, че отговорните лица, които управляват централата обаче са четирима и нямат кого да санкционират за нарушенията, пише в доклада. В „Контурглобал Марица изток 3“ финансовите инспектори са проверили поръчки за 9,3 млн. лева от общо 231,2 млн. лв. проведени през последните две години. 27% в дръжеството държи държавната Национална електрическа компания. Двете американски централи имат подписани 15 годишни договори за изкупуване на ток с НЕК. Дружествата се договориха с Министерството на енергетиката да намалят част от цените на енергията ако до края на юни НЕК им плати забавени плащания за електроенергия от близо 700 млн. лева.
Източник: Труд (26.05.2015)

Пускат до 25% от БЕХ на борсата Ще предложим 20-25% от акциите на БЕХ на капиталовите пазари, обяви зам.-министърът на енергетиката Николай Николов. Това ще стане след стабилизиране на холдинга, за което ще спомогне либерализацията на пазара, обясни той. Вследствие на либерализацията дружествата от БЕХ ще подобрят финансовите си резултати, ще рефинансират задълженията си, а чрез продажби на дялове ще имат средства за модернизация, обясни Николов. Българският енергиен холдинг (БЕХ) е на път да вземе 800 млн. лева държавно гарантиран заем. Това съобщи зам.-министърът. С него ще бъдат изплатени задълженията на дъщерната на БЕХ компания НЕК към двата "американски" ТЕЦ-а в комплекса "Марица-изток", обясни Николов.
Източник: Стандарт (27.05.2015)

Дългът на НЕК към американските "Марици" расте с часове Задълженията на НЕК към двете американски централи в "Марица - изток" растат с часове, коментира пред журналисти изпълнителният директор на БЕХ Жаклен Коен по време на изслушване за състоянието на енергетиката. Коен каза, че се водят трудни преговори с централите за финално подписване на договорите, с което да бъде намалена цената за разполагаемост, която НЕК плаща. Ефектът от тази мярка ще е икономия от 1 млрд. лв. за оставащия 10-годишен период на действие на договорите или по 100 млн. лв. на година. Като условие за намаляване на цената се поставя изплащането на просрочените задължения на държавната електрическа компания към двете дружества - "AES Гълъбово Марица-изток 1" и "Контур глобал Марица изток 3". Първоначално беше обявено, че стойността им е 700 млн. лв. Вчера зам.-министърът на енергетиката Нколай Николов съобщи на конференция за енергийната стратегия за Европа, че стойността на дълга е 800 млн. лв. и че се търси възможност Българският енергиен холдинг, част от който е НЕК, да изтегли държавногарантиран заем, за да бъдат погасени.
Източник: Дневник (28.05.2015)

Регулаторът е одобрил промените в договора с "AES Гълъбово" КЕВР е одобрил промените в договора на Националната електрическа компания (НЕК) с ТЕЦ "AES Гълъбово" и предстои да финализира финансовото споразумение с централата. Това каза пред депутатите председателят на КЕВР Иван Иванов. Предстои да бъде одобрена и редакцията на договора с "КонтурГлобал Марица изток 3", съобщи той. Припомняме, че НЕК постигна споразумение с американските централи за намаляване на цената за разполагаема мощност средно с 15%. Споразумението обаче ще влезе в сила, след като НЕК изплати задълженията си към двете централи. Пред депутатите Иванов посочи, че се очаква и всеки момент Европейската комисия (ЕК) да излезе с решение дали цените, по които се изкупува токът от американските ТЕЦ, не е нерегламентирана държавна помощ.
Източник: Дума (25.06.2015)

Двете американски централи в комплекса “Марица-изток” не са най-приятното нещо за българските потребители. Защото имат дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията за 15 г., които са неотменими и заедно с договорите за изкупуване на енергията от възобновяеми източници и на топлофикациите съставляват една надценка “задължения към обществото”, която е неприета и от бизнеса, и от битовите потребители. Това е реалната обстановка и ситуация в момента. Може би през 2001 г., когато тези две централи са плачели - едната за ново строителство, а втората за сериозна рехабилитация, се е смятало, че ще има недостиг на ток. Може би се е предполагало, че населението и българският бизнес ще забогатеят и ще могат да плащат тези инвестиции. Но нито едно от двете не се случи. Как са били подписани договорите: На 13 юни 2001 г. в последните дни на правителството на Иван Костов НЕК подписва договор с компанията “3-С Мавриций” за изграждане на мощност от 670 мегавата в “Марица-изток 1”. В него националната компания поема ангажимент да изкупува задължително тока по преференциални цени за 15 г. По-късно това споразумение се прехвърля на американската “Ей И ЕС”, която действително изгражда централата. Говори се, че по договорите с американците се е трудил и Красимир Георгиев от “Фронтиер”. Проф. Атанас Тасев, който е работил по финансовия модел на този проект, казва, че инвестицията в него е била 981 млн. евро, а цена на тока е записана като 4,62 евроцента на киловатчас. “Как се е стигнало до сегашните 18 ст., не е ясно. Искал съм да видя сегашния финансов модел, но не ми е попадал”, казва Тасев. Той е предал първия финансов модел и на прокуратурата. В момента в доклада на КЕВР цената на тази централа за следващия период е определена на 14,01 ст. за квтч, а на другата американска - “Контур Глобал Марица-изток 1” - на 10,8 ст. Намалението е постигнато преди месец със споразумението за свиване на 14% от разполагаемостта за годините, в които действа договорът и на двете централи. Срещу това трябва да се платят дълговете на НЕК към двете компании, които бяха към 800 млн. лв. Но да се върнем към началото. “3-С Мавриций” продава дела си на американската АЕS. Според споразумението централата трябва да е готова през 2006 г. През това време обаче идва сривът на енергийната компания “Енрон” в САЩ, което се отразява сериозно и на акциите на AES. Затова според Тасев инвестицията се забавя, докато се успокоят нещата. На 22 юни 2005 г., по време на тройната коалиция, правителството дава писмо за държавна подкрепа за проекта. Основните части в него са записани дори във финансовия отчет на централата за 2014 г. Писмото най-общо гарантира въздържане от действия, които могат да попречат на НЕК да изкупува тока от централите, гаранция, ако НЕК бъде закрита или обявена в несъстоятелност. Тогава друго дружество или дружества незабавно трябва да поемат задълженията. Има също гаранция, ако НЕК бъде приватизирана. Тогава новият собственик трябва да продължи да изкупува тока. Според шефа на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев най-сериозното нещо е договорът за особен залог от края на 2005 г., с който се обезпечават месечните плащания на НЕК към централата. НЕК залага свои вземания от “ЕВН България Електроснабдяване”, “ЧЕЗ България Електроразпределение” и “Енерго-Про” (тогава са били с други имена), тоест залагат се сметките за ток. Апропо - за това първи писа “24 часа”. И при другата централа - “Контур Глобал Марица-изток 3”, нещата са огледални. Пак на същата дата - 13 юни 2001 г., НЕК подписва договор с “Ентърджи” за рехабилитацията на “Марица-изток 3”, но дяловете са 73% на американската компания и 23% на българската. Инвестицията е пак срещу задължително изкупуване на еленергията от НЕК. По-късно “Ентърджи” продава дела си на италианската “Енел”, която пък го препродава след няколко години на “Контур Глобал Марица-изток 3”. И там са заложени като гаранция сметките за ток на домакинствата. 15-те години започват да текат от 2011 г. и за двете централи. Разликата според проф. Тасев, е, че при “Марица-изток 3” финансовият модел не е променян и затова цената е по-ниска. Според споразуменията НЕК плаща още квотите от парниковите емисии и на двете централи. За бъдещия ценови период те са 129,89 млн. лв. Пак НЕК ще плаща и петте процента вноска, която, след промяната в Закона за енергетиката ще дължат всички производители на ток. Според експерти в енергетиката договорите трудно могат да бъдат развалени.
Източник: 24 часа (07.07.2015)

Вече само от НЕК зависи задействането на новата цена на тока от "Ей И Ес Гълъбово" Всички 24 банки-кредиторки на построената нова въглищна мощност "Ей И Ес Гълъбово" на мястото на старата ТЕЦ "Марица Изток 1" вече са одобрили проекта на споразумение между НЕК и американската компания "Ей И Ес - 3С Марица Изток 1” за намаляване на цените по дългосрочния договор за изкупуване на електроенергията до 2026 г., съобщиха от дружеството в понеделник. Предоговорените цени са подкрепени и от Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка и агенциите за експортно кредитиране на Франция и Германия. Така, за да влязат в сила с 14 на сто по-ниските тарифи за разполагаемост на мощностите, трябва само НЕК да погаси дължимите 220 млн. евро за изкупен в предишни години ток. Не е ясно обаче кога това ще стане възможно, след като все още нищо не е направено за осигуряването на финансиране за силно закъсалата с парите държавна компания, за да може тя да се издължи не само към "Ей И Ес Гълъбово", но и към другата американска ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3", с която бе сключено в началото на април подобно споразумение за намаляване на цената на тока й при същите условия. Така НЕК трябва да извади накуп близо 800 млн. лв., за които стана ясно, че собственикът й – "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) ще търси заем. Според различни изявления на холдинга и енергийното министерство се обсъждат различни варианти за кредита, който може да е както облигационен, така и синдикиран, като се търси опция за спешно мостово финансиране, за да може да се платят парите на американските централи и отстъпкатада време в сила. "Продължаваме да работим по осигуряването на финансиране за НЕК", заявиха в отговор на въпрос на Mediapool от Министерството на енергетиката. Което означава, че едва ли има шанс в оставащите три седмици до началото на август да влязат в сила новите цени на американските ТЕЦ, каквото беше намерението на правителството и на Комисията за енергийно и водно регулиране, изчислявайки колко ще струва токът за бита, за да намалят максимално поскъпването му. Изменението на договора допринася за усилията на българското правителство да преструктурира и реформира енергийния сектор, заяви изпълнителният директор на "Ей И Ес България" Оливие Маркет. По думите му, намаляването на цената за разполагаемост с 14 процента на централата, веднага след като й бъдат изплатени всички просрочени задължения. ще спести на НЕК около 50 млн. лв. годишно или общо 550 млн. лв. до края на дългосрочния договор, изтичащ през 2026 г. "Намалението на нашите цени, заедно с пакета законови мерки, целящи финансовото стабилизиране на НЕК, са правилните стъпки за разрешаване на трудностите в енергийния сектор", заяви Маркет. Той допълва, че дългосрочният договор не е пречка за либерализирания енергиен пазар и европейският опит показва, че има много пазари, на които подобна формула работи успешно. "Ние сме част от решението на проблемите, които енергийният сектор изпитва в момента, и ще продължим да подкрепяме желанието на правителството за дълбоки и мащабни реформи", каза оше шефът на "Ей И Ес България".
Източник: Класа (14.07.2015)

Американските централи прибрали 65 млн. повече от НЕК Плащанията на НЕК към американските централи „AES Гълъбово" и „КонтурГлобал Марица изток 3" за произведения от тях ток са по-големи от реалните. Това се твърди в доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Според документа НЕК не е упражнила достатъчно контрол върху претендираните от чуждите тецове разходи за варовик и за емисионни права за парникови газове. Надписаните суми според АДФИ са за близо 65 млн. лв. В доклада на одиторите се посочва, че има разминаване между фактурираните суми и реално извършените плащания към „AЕS Гълъбово". От януари 2013 г. до октомври 2014 г. фактурите на теца за варовик са с 3,56 млн. лева по-високи от реално използваните при пречистването на въздуха количества, но въпреки това НЕК е признала разхода. АДФИ е открила разминаването, като е изискала данни не само от държавната компания, но и насрещни фактури от чуждия тец. Обяснението на теца за разликата е, че фактурите се плащат по сметки на доставчика на базата на максимално използваните количества, а не на реалните. Изпълнителният директор на НЕК Петър Илиев е възразил срещу констатациите, одиторите обаче отказват да приемат аргументите му. Финансовата инспекция е открила още, че фактурираните и поискани пари за емисии парникови газове на „АES Гълъбово" през проверявания период са 27,30 млн. лева, а на „КонтурГлобал Марица изток 3" – 34,1 млн. лв. Реалният срок за плащане по тях е 2019 г., но според фактурите парите са изискуеми веднага от НЕК. От държавната компания не са успели да обяснят причината. В момента НЕК дължи на двата американски теца близо 800 млн. лева, а към края на миналата година сумата е била 566,8 млн., показват данните на АДФИ. Ако компанията не ги плати незабавно, не може да влезе в сила намалението на част от цената на тока на двете мощности. ВЕИ надписали 100 млн. лева инвестиции Близо 100 млн. лв. надписани инвестиции на четири от най-големите зелени централи у нас е открила Агенцията за държавна финансова инспекция. АДФИ е сравнила направените инвестиции и стойността на дълготрайните материални активи и е открила разминаване при ветропарка „Свети Никола" на американската компания AES, при "Ветроком" на швейцарската „Алпик холдинг ЛТД", при „Хелиос проджектс" на швейцарската „Ейч 1 Венчър Суис холдинг" и ветропарк на „Еолика България". Източник от АДФИ обаче обясни, че представените доклади не са окончателни, чакат се възраженията на зелените централи и ако те са основателни, може да бъдат поправени докладите. До момента с предварителните текстове разполагат само енергийният регулатор и Министерството на енергетиката.
Източник: Класа (17.07.2015)

До 15 август НЕК може да се издължи с американските ТЕЦ-ове До 15 август НЕК може да се разплати с двете американски централи - с ТЕЦ „AES Марица Изток 1” и ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3”. Такава надежда изрази министърът на енергетиката Теменужка Петкова. В действителност БЕХ ще вземе кредит, за да може дъщерната й НЕК да разплати 800 млн. лв. просрочени плащания към американските ТЕЦ-ове. Срещу това двата ТЕЦ-а са съгласни да намалят цените, така че НЕК да плаща със 100 млн. лв. по-малко на година по дългосрочните договори за изкупуване на тока. „Намерили сме определен вариант, надявам се да бъде успешен”, каза Теменужка Петкова, като уточни, че става дума за мостов заем от банки. Дали този заем ще е държавно гарантиран, каквато беше първоначалната идея, засега не е ясно. Водим преговори с министър Владислав Горанов и смятам, че ще намерим най-добрия вариант и за публичните финанси, и за енергетиката”, каза още Петкова.
Източник: Монитор (22.07.2015)

До средата на идния месец НЕК ще може да се разплати с американските тецове "Марица-изток" 1 и 3, съобщи енергийният министър Теменужка Петкова. Изплащането на дълга към тецовете е едно от условията да влязат в сила новите споразумения, по които НЕК изкупува скъпия ток от двете централи. Само преди дни шефът на енергийния регулатор Иван Иванов призна, че електрическата компания ще може да погаси задълженията си само към една от двете централи. "В крайна сметка може да намерят пари само за едната централа, поне да намалят разходите си с 48 млн. годишно, ако се разплатят само с "Марица-изток" 1", обясни Иванов. Но според Петкова на финал са и преговорите с "Марица-изток" 3. "След това започва процедурата по одобрение от техните банки кредиторки, пак съгласувателна процедура през КЕВР и финализиране на процеса. Надявам се до 15 август да намерим възможност да разплатим задълженията си и намалението да влезе в сила", обясни министърът. Договорите с двете централи са калкулирани предварително в цените на тока, които трябва да влязат в сила от 1 август, и не е ясно какво ще се случи, ако НЕК не успее да се разплати. Петкова добави, че пари за дълговете ще се търсят от Българския енергиен холдинг, под чиято шапка попада НЕК. "Намерили сме определен вариант. Надявам се да бъде успешно. Водим разговори с финансовия министър Владислав Горанов, знаете какво е състоянието на публичните финанси, колко е важно те да бъдат стабилни", добави Теменужка Петкова.
Източник: Сега (22.07.2015)

“Мини Марица-изток” може да спрат работа тази зима “Мини Марица-изток” може да спрат работа тази зима. Това твърди президентът на КНСБ Пламен Димитров, като по неговите думи такъв ще бъде резултатът, ако до края на август държавното дружество не получи пари от двете американски ТЕЦ в комплекса за използваните от тях въглища. “В момента двете централи дължат на мините 260-270 млн. лв. От тях близо 200 млн. лв. са неплатени фактури от ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“, а останалите са от „Ей И Ес Марица-изток 1“, обяснява председателят на миньорската федерация на КНСБ Валентин Вълчев. По неговите думи рискът мините да бъдат затворени може да бъде причинен от технически причини, защото въгледобивът ще стане невъзможен заради липса на инвестиции и средства за ремонти на тежката техника. Той подчертава, че затварянето на “Мини Марица-изток” може да остави без работа 7200 миньори. Експертът обяснява, че технологията на работа изисква през топлите месеци да се направи откривка на въглищните пластове, за да се осигури интензивен добив през зимния период. Сега тази в рудниците е 70% от плана и това заплашва работата през студения сезон. “Сега има излишък от електроенергия и всички са щастливи. Но когато дойде декември, картината ще е друга. И като няма откривка, знаем какво става“, казва Пламен Димитров, цитиран от в-к “Преса”. Издължаването на американските централи ще стане възможно вероятно след като Националната електрическа компания (НЕК) от своя страна успее да покрие дълговете си към тях. Синдикалистите са на мнение, че е възможно държавната компания да им преведе директно поне 50 млн. лв.
Източник: econ.bg (27.07.2015)

Какво има в цената на тока Формирането на цената на електроенергията винаги е изглеждало шаманско начинание. В така наречения микс за регулирания пазар трябва да се включат всички видове енергия, които подлежат на задължително изкупуване от НЕК, а остатъкът да се разпредели между останалите производители. Така се получава, че с най-голям дял в цената на енергията са производителите на възобновяема енергия (ВЕИ), следвани от двете американски централи с дългосрочни договори за изкупуване - ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" и топлофикациите и заводските централи с комбинирано производство на пара и електроенергия. Държавната АЕЦ "Козлодуй", която е и с най-ниската продажна цена от 30 лв. за мегаватчас, има съответно и най-малък дял в цената на енергията, която НЕК продава за битовите потребители на снабдителните дружества. Другото държавно дружество, ТЕЦ "Марица-изток 2", все пак ще участва на регулирания пазар въпреки първоначалните заявки да отпадне от него. Така централата ще си гарантира приход от 41 млн. лв. (613.200 мегаватчаса) за регулаторния период. Останалото количество електроенергия обаче дружеството ще трябва да реализира на свободния пазар. Цена "Задължение към обществото", която беше една от най-спорните през последния месец (тъй като се плаща от всички потребители), в крайна сметка беше намалена спрямо първоначалните планове до 37.90 лв. за мегаватчас. С нея се покриват разходите на НЕК за енергията с преференциални цени и дългосрочни договори. В нея отново ВЕИ държат най-голям дял, следвани от комбинираното производство и двете американски централи. В нея влиза и миналите разходите на НЕК за критична инфраструктура. Заради мерките, предприети от правителството през последния месец и създаването на фонд "Сигурност на електроенергийната система", в който се генерират по 5% от приходите на всички производители, цена задължение към обществото беше намалена с 118.414 млн. лв. Средното намаление на цената на електроенергията за бита е 0.11%. Тя се формира от мрежовите разходи за съответното електроразпределително дружество и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и цената на обществения доставчик НЕК. Отделно електроснабдителните дружества би трябвало да получават добавка в крайната цена, която КЕВР определя, но на практика те работят на загуба. Регулаторът им определя по-ниски цени на електроенергията, на които те да продават на бита, отколкото те я купуват от НЕК.
Източник: Капитал (04.08.2015)

"Мини Марица-изток" на плюс с над 28 млн. лв За разлика от ТЕЦ "Марица-изток 2" държавните "Мини Марица-изток" отчитат изключително добра нетна печалба от 28.063 млн. лв за първите шест месеца на годината, сочи съкратеният финансов отчет на дружеството. За сравнение - за цялата 2014 г. компанията е реализирала печалба от 4.340 млн. лв. В същото време обаче задълженията й по заеми към свързани лица растат, като от 54 млн. лв. в края на миналата година те са достигнали 95 млн. лв. в средата на 2015 г. Като основна причина за добрия резултат на дружеството все пак може да се посочат увеличените приходи от продажби с близо 90 млн. лв. до 296 млн. лв. От тях с най-голям ръст са продажбите към ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3", следвани от другия американски ТЕЦ "AES Марица-изток 1" и "Брикел" на Христо Ковачки. 258 млн. лв. от тези продажби обаче са просрочени вземания. По отношение на двете американски централи причината за това забавяне са задълженията на НЕК към тях за над 800 млн. лв. През пролетта на тази година правителството сключи споразумение, според което, когато държавната компания се издължи към двата ТЕЦ-а, те ще се издължат към мините. Към момента обаче основният въпрос е как НЕК ще осигури тези средства, за да може споразумението да бъде финализирано.
Източник: Капитал (05.08.2015)

НЕК повишава приходите си, но остава на загуба Мерките за спасяването на Националната електрическа компания (НЕК), които управляващите предприеха под формата на законодателни промени (първите от които бяха факт още през март), все още не могат да дадат очакваното общо подобрение на компанията. Това сочат данните от финансовия отчет за шестмесечието, според които дружеството е реализирало загуба от 176.785 млн. лв. Спрямо първото тримесечие на 2015 г., когато НЕК отчете печалба от 25 млн. лв., това е сериозно влошаване на финансовия резултат. Ако числата обаче се анализират спрямо същия период на миналата година, се вижда, че загубата на НЕК е намаляла с близо 73.5 млн. лв., което може да се разглежда като положителна тенденция. От данните също така се вижда, че краткосрочните задължения на НЕК се увеличават с 0.10% до 2.061 млрд. лв., като най-значителен ръст бележат търговските задължения, които са и най-голямото перо от задълженията с 9.5%. В същото време задълженията към свързани лица са намалели с 8.4%. При дългосрочните задължения пък не се отбелязва почти никаква разлика, като за шестмесечието техният размер е 1.422 млрд. лв. От финансовия отчет на компанията се вижда подобрение на някои от показателите. На първо място общите приходи са се увеличили с 10.7%. Сериозно покачване от 80% има и в производството на електроенергия от собствените ВЕЦ на компанията. Това се дължи на голямото пълноводие на язовирите спрямо 2014 г., пише в анализа към финансовия отчет на НЕК. Заради по-голямото собствено производство покупките на електроенергия от компанията съответно са намалели с 5.5%, а общите продажби са се увеличили с 6.4%. В същото време обаче разходите се запазват на нивото от първите шест месеца на миналата година, а средната цена на закупената електроенергия се увеличава с 6.5%. Благоприятен фактор върху финансовото състояние на НЕК има и по-голямото натоварване на двете американски централи – ТЕЦ "AES Гълъбово" (26.9%) и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" (60.6%), тъй като това намалява неизползваната разполагаемост на мощности, за която НЕК също плаща Общите разходи на НЕК за полугодието са се увеличили с 4.8%. От данните във финансовия отчет прави впечатление сериозно разместване на квотите за електроенергия, които НЕК купува за регулирания пазар (битови потребители и дребен бизнес). Така например закупената електроенергия от най-евтината електроцентрала АЕЦ "Козлодуй" е намаляла с 66.9%, докато другата държавна централа ТЕЦ "Марица-изток 2" е увеличила продажбите си към НЕК с 66.3%. Това, от една страна, се дължи на задължението на атомната централа да осигурява енергията за технологични разходи на електроразпределителните дружества, пише в анализа на НЕК. НЕК отчита и значително нарастване (25.9%) на закупената електроенергия от възобновяеми енергийни източници, присъединени към мрежата средно напрежение. Законодателните мерки, които целяха да ограничат закупуването на електроенергия, произведена от комбинирано производство, която обаче не е високоефективна, все пак е дала резултат. Според данни в отчета сериозно намаление има в количествата, които НЕК е закупила най-вече от заводските централи (46.9%), докато при топлофикациите спадът е 24.1%. Според сметките на регулатора тази мярка като цяло трябва да спести на НЕК около 300 млн. лв. годишно. От НЕК отчитат, че разходите за енергия от възобновяеми източници и комбинирано производство имат най-голям дял от 54%, като в същото време количествата електроенергия, закупена от тези производители, са 33% от общия обем. Общите приходи на НЕК се увеличават с 10.7%. Увеличават се и продажбите на електроенергия както за регулирания (с 1.7%), така и за свободния пазар (с 33.4%). От анализа на дружеството става ясно, че увеличението на приходите от регулирания сегмент, от който все повече потребители излизат, се дължи основно на ръста на продадената балансираща енергия, който е 388.9%, достигайки 73 млн. лв. Приходите от продажба на свободния пазар пък са се увеличили с 14.5%. От НЕК отчитат, че отрицателният финансов резултат е формиран изцяло през второто тримесечие поради нарастването на разходите за закупена възобновяема енергия на фона на все по-свития регулиран пазар. НЕК отчита и значителен отрицателен нетен оборотен капитал в размер на 1.105 млрд. лв., което показва липсата на свеж финансов ресурс. От дружеството също така посочват, че във финансовия му резултат са намерили отражение признатите от КЕВР разходи за предишни периоди в размер на 140 млн. лв., без които загубата на полугодието е щяла да достигне 361 млн. лв. Основната причина за загубата на НЕК е дейността от регулирания пазар. За периода от юли 2014 до юни 2015 г. от дружеството отчитат загубата на този сегмент от 947 млн. лв., тъй като без компенсациите за минали периоди продажната цена е с 54% по-ниска от разходите за закупената електроенергия.
Източник: Капитал (11.08.2015)

Ще платим 2,5 млрд.лв. за скъпия ток Малко над 1 млрд. лв. от тях се падат на централите, които произвеждат еленергия от слънце, вятър, вода и биомаса. Други 935 млн. лв. ще бъдат платени на ТЕЦ "AES Марица Изток 1" и ТЕЦ "КонтрурГлобал Марица-изток 3", а почти 520 млн. лв. - на топлофикациите и заводските централи. Това показват данните от последното ценово решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от 1 август. С него цената на тока за бита в страната беше намалена средно с 0,11%, но добавката "задължения към обществото" за бизнеса беше увеличена двойно. От документа става ясно още, че от въпросните 2,5 млрд. лв. некомпенсирани чрез цената на НЕК са 1,24 млрд. лв. Те ще се покрият през цената "задължения към обществото", която КЕВР реши да изравни за бита и бизнеса от 1 август на ниво от 37,90 лв. на мегаватчас. За да осигури потреблението на клиентите на регулирания пазар, на който вече са само битовите клиенти и най—малките фирми на ниско напрежение, НЕК ще купи и ще продаде на снабдителите ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" до края на следващата година 15,1 млрд. киловатчаса при общо очаквано вътрешно потребление от 32,7 млрд. киловатчаса, включително от внос. В действителност НЕК ще купи 20 млрд. квтч, но разликата от 4,9 млрд. квтч КЕВР й е заложила да реализира на свободния пазар. Така, от общото количество, което НЕК ще трябва да плати, 92% се падат на същите "скъпи" централи – тези с дългосрочни договори и за които има задължително изкупуване. На тях се пада и 73 на сто енергията, която ще влезе на регулирания пазар през идните 11 месеца, или 13,5 млрд. квтч. По-конкретно 45% от тока, който бита ще потреби до 30 юни догодина е от двете американски централи, 18,8% - от ВЕИ и малко над 16% от заводските централи и когенерациите. Делът на АЕЦ "Козлодуй" е сведен до 7 на сто или едва 1 млрд. киловатчаса. Голямата изненада е, че КЕВР е променила първоначалното си решение държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" да изпадне изцяло от регулирания пазар. С окончателното си решение тя й е определила да произведе за този сегмент 613 млн. киловатчаса, което дава 4% от енергията, която ще влезе на него. Според прогнозите клиентите на ЧЕЗ в Западна България ще потребят до началото на следващия юли 6,5 млрд. квтч, тези на ЕВН – 5,3 млрд. квтч, а тези на "Енерго-Про" – 3,3 млрд. квтч. Остава прогнозите за потреблението, спрямо които са смятани цените на регулирания пазар и добавката "задължения към обществото" да се сбъднат. Ако се съди по становищата на ЕРП-тата, цитирани в ценовото решение обаче, има опасност това да не се случи. ЕРП-тата са настояли КЕВР да занижи очакванията си за потреблението. Причината е наблюдаваното от тях засилено излизане на клиенти, основно малки фирми на свободния пазар и очакваната пълна либерализация от началото на следващата година. Тогава опасността е НЕК да трябва пак да плати повече за скъпия ток отколкото й е покрито чрез добавката и да трупа още загуби. От КЕВР обаче смятат, че опасенията на ЕРП-тата няма да се сбъднат и няма да се запази тенденцията за масово излизане на фирми от регулирания на свободния пазар. Те изтъкват, че за това ще допринесе изравняването на размера на добавката за двата сегмента на пазара. Досега бизнесът на свободния пазар плащаше двойно по-ниска добавка. Данните на НЕК за първите шест месеца на годината сочат, че закупената енергия от фирми на свободния пазар е скочила с 23%. В същото време продажбите на НЕК към т.нар. доставчици от последна инстанция (ЕРП-тата, но в друго свое качество) са паднали с 60 на сто на годишна база през първото полугодие. Доставчиците от последна инстанция снабдяват фирмите средно напрежение, които все още не са си намерили друг доставчик. До края на май по данни на ЕСО на свободния пазар имаше около 6000 потребители.
Източник: expert.bg (12.08.2015)

"Мини Марица-изток" търси 20 млн. лв. за заплати Държавната "Мини Марица-изток" явно няма кеш - дружеството е обявило обществена поръчка, в която търси краткосрочно мостово финансиране до 20 млн. лв. Сумата трябва за изплащане на заплати и осигуровки. Въпреки че на хартия дружеството е на печалба за полугодието, то е в началото на омагьосан кръг на задлъжнялост - НЕК дължи пари на централите в региона, които пък няма как да са изрядни към мината. Държавното дружество е вторият по големина корпоративен работодател в страната със своите 7130 служители. Според обявлението за поръчката минното дружество се нуждае спешно от средствата, тъй като е "поставено в невъзможност да изплати дължимите към работниците и служителите заплати и свързаните с тях данъци и осигуровки". Като основна причина за това се посочва намаленото разплащане от страна на основните клиенти, което е тенденция през последните две години. Това създава сериозни ликвидни проблеми на "Мини Марица-изток" и нарушава паричния й баланс. Минималните входящи парични потоци, които постъпват в дружеството, също не са достатъчни за плащане в пълен размер на доставчици, банки и кредитори. От мините също така посочват, че поради забавянето на плащанията някои от доставчиците дори налагат запори или отказват да изпълняват договорите си. Според финансовия отчет на дружеството за първите шест месеца на годината търговските му и други задължения са 155 млн. лв., от които 101 млн. лв. са просрочени. Отделно като краткосрочни пасиви дружеството има още близо 145 млн. лв., от които 110 млн. лв. са към свързани лица. Показателни са и данните за паричните средства, които към средата на 2015 г. са 946 хил. лв., при 2.5 млн. лв. за същия период на миналата година. В същото време разходите за заплати за шестмесечието са 104.5 млн. лв., като това е най-големият разход на дружеството. Така излиза, че средно на месец са нужни 17.5 млн. лв. за заплати и търсеният заем ще свърши работа само за един месец. Причината "Мини Марица-изток" да търсят мостово финансиране е, че дружеството се опитва от края на миналата година да си осигури кредитиране, но принципалът Български енергиен холдинг (БЕХ) отказва да издаде корпоративна гаранция. Така намеренията за получаване на четири кредитни линии с лимит от общо 73 млн. лв. се провалят. В началото на юни мините обявиха нова обществена поръчка за овърдрафт с лимит от 40 млн. лв., за чието финализиране обаче ще са нужни между 6 и 8 месеца. Това е и причината за избраната процедура по договаряне без обявление, като в публикуваната информация изрично се посочва, че средствата ще са необходими в срок от три месеца. Покана за участие в процедурата е изпратена до четири банки - Сосиете Женерал Експресбанк, ОББ, Сибанк и Търговска банка Д. Увеличените вземания на дружеството се виждат ясно и от данните във финансовия отчет на дружеството за полугодието на 2015 г. Така заедно с ръста в продажбите, които достигат 296 млн. лв., се вдигат и просрочените суми за получаване, които са 258 млн. лв. Най-големият длъжник на минното дружеството е американската централа "КонтурГлобал Марица-изток 3", която има просрочен дълг от 160 млн. лв. и на практика само 10% от закупените от тях въглища са разплатени. Следващият най-голям длъжник е TEЦ "AES Марица-изток 1" - с просрочени 52 млн. лв. от общо 69 млн. лв. за полугодието. Причината двете американски централи да дължат такива големи суми на "Мини Марица-изток" са забавените плащания към тях в размер на 800 млн. лв. от страна на Националната електрическа компания за разполагаемост и закупена енергия. През пролетта на тази година правителството сключи споразумение с двете централи, в което освен намаляването на цените им по дългосрочните договори се съдържаше и клауза НЕК да изплати задълженията си, което пък ще отпуши плащанията от тяхна страна към "Мини Марица-изток". Към момента обаче то не е финализирано, тъй като все още се търси заем, с който НЕК да се разплати. Друг голям длъжник на минното дружество е "Брикел" на Христо Ковачки, което към средата на годината има просрочени 50.6 млн. лв., макар за това да няма обективни причини. Държавният ТЕЦ "Марица-изток 2" дължи 43 млн. лв., от които 41 млн. лв. са забавени.
Източник: Капитал (13.08.2015)

БЕХ си вдига капитала с 239 млн. лв. с "дар от бюджета" Държавата, която е собственик на Българския енергиен холдинг, се отказва от полагащия й се дивидент от печалбата на компанията за миналата година. Става дума за "подарък" в размер на 266 млн. лева. Вместо да отиде в приход на бюджета, сумата ще остане за БЕХ - с 239.445 млн. лв. ще бъде увеличен капиталът на дружеството, а остатъкът ще отиде във фонд "Резервен". С увеличението капиталът на енергийния холдинг ще стане близо 3.2 млрд. лв. Решението, взето в края на юли от ресорния министър Теменужка Петкова, идва в момент, в който БЕХ спешно търси заем, с който дъщерната му НЕК да покрие дълговете си към двете американски централи "Марица-изток" 1 и 3, посочва Медиапул. Изчистването на тези борчове е условието двата теца да приемат да продават на по-ниски цена тока, който НЕК е задължена да изкупува от тях. В началото на годината "Фич" понижи дългосрочния кредитен рейтинг на БЕХ точно заради лошото финансово състояние на НЕК. Вдигането на капитала на БЕХ ще даде положителен сигнал към света и ще подобри оценката на рейтинговите агенции за нашия енергиен гигант, смята Министерството на енергетиката. Още през зимата министър Петкова обяви, че държавата може да се откаже от дивидента си от БЕХ. Тогава обаче причината беше различна - липсата на пари за модернизация на АЕЦ "Козлодуй".
Източник: Сега (13.08.2015)

"Мини Марица-изток" ще иска кредит за 50 млн. лв. от ББР "Мини Марица-изток" търси възможност за бърз кредит в размер на 50 млн. лв. с пряко договаряне. "Проучихме банките и се оказа, че единствената, която може на този етап и по най-бързия начин да ни даде пари, е Българската банка за развитие. Тези пари ще бъдат целево насочени единствено към погасяване задълженията ни към държавата и към фирмите, с които работим", каза на пресконференция в понеделник изпълнителният директор на "Мини Марица-изток" инж. Андон Андонов. Дружеството обаче търси паралелно с това и мостово финансиране за 20 млн. лв., с които да изплати заплатите на служителите си. Ако ББР отпусне заем на мините, това ще е вторият случай на голямо финансиране от държавната банка, която иначе е създадена да кредитира малките и средни частни компании. Държавното дружество е вторият по големина корпоративен работодател в страната със своите 7130 служители и най-голям в региона на Стара Загора. Пари са необходими и за да може да се подготвят трите рудника за есенно-зимния сезон. Компанията има подписано тристранно споразумение между НЕК, "Брикел" и "Мини Марица-изток" разплащането помежду им да става, както следва: 90% НЕК разплаща към "Мини Марица-изток", 10% към "Брикел.
Източник: Капитал (18.08.2015)

„Мини Марица-изток" опитва да договори авансово плащане на въглищата "Мини Марица-изток" започва преговори за предоговаряне на двустранните си контракти с американските централи и Брикел, като ще настоява за авансово 100-процентно изплащане на заявените въглища. Това обяви изпълнителният директор на "Мини Марица-изток Андон Андонов. „Това е дълъг процес. Ще се нуждаем от помощта на БЕХ, на юристи, на Министерството на енергетиката. От 1 септември например, въпреки че нямаме договор, такава клауза влиза в сила за Брикел. Плащаш - взимаш, при това на 100%", категоричен бе изпълнителният директор на държавното дружество. Андон Андонов обяви, че общата сума, която централите, които се обслужват от мините им дължат, е 364 милиона лева, от които 344 милиона са просрочени. Най-големият длъжник е „Контурглобал" със 190 милиона лева, от които просрочени са 185 милиона лева. Общото задължение на двете американски централи, което трябва да бъде изплатено, след като НЕК се издължи към тях, пък е 273 милиона лева, от които просрочените са 261 милиона лева. Мините дължат на доставчици 78 милиона лева, от които просрочени са 71 милиона лева. Задължения има още към банкови инстиуции, БЕХ и държавата, както и концесионна такса в размер на 38 милиона лева. „Заплатите на работещите 7300 души в „Мини Марица-изток", които са в размер на 17 милиона лева, се осигуряват чрез ТЕЦ Марица Изток 2 и НЕК и не зависят от тези цифри", отбеляза изпълнителният директор. „В момента проучваме възможността да изтеглим кредит от 50 млн. лв. за погасяване на задълженията ни само към държавата и фирмите доставчици", добави Андонов. По думите му се водят преговори с Българската банка за развитие за отпускане на заем. Коментирана е възможността за пряко договаряне с кредитната институция за по-бързо действие. Въпреки финансовите трудности напрежение в мините няма. „Диалогът със синдикатите е добър и ако ще има протести, те няма да са в комплекс „Марица-изток", увери Андонов.
Източник: Дарик радио (18.08.2015)

БЕХ пуска конкурса за около 1 млрд. лв. заем за НЕК До 27 август БЕХ ще обяви конкурс за избор на банка, която да му отпусне около 1 млрд. лв. заем. Парите ще бъдат използвани, за да може НЕК да се разплати с двете американски централи – ТЕЦ „AES Марица-изток 1” и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3”. Заемът няма да е държавно гарантиран. Кредитът ще бъде изтеглен от БЕХ, но ще го плаща НЕК, обясни вчера министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Тя съобщи още, че задълженията на НЕК към двата теца продължават да нарастват и вече са малко под 900 млн. лв. Петкова припомни, че споразумението за намаляване на цената за разполагаемост на „AES Марица-изток 1” вече е финализирано – одобрен е от 26-те банки кредиторки и от КЕВР. Преговорите с „КонтурГлобал Марица-изток 3” са приключили на 14 август и сега започват процедурите на одобрение. Забавянето на последното е една от причините досега да не се обяви конкурс за избор на банка. Другата е, че НЕК е искала да изчака решението на КЕВР за цената на тока. Петкова припомни, че годишната икономия от намалените цени на американските тецове е 96 млн. лв., което до изтичането на сроковете на договорите им прави близо 1 млрд. лв. Тя обаче ще влезе в сила, след като НЕК се разплати с тях. Те от своя страна ще трябва да платят просрочените си плащания към „Мини Марица Изток”, които са за около 300 млн. лв.
Източник: Монитор (19.08.2015)

Над 2,4 млн. лв. събрани за 5 дни в спасителния фонд за НЕК Във фонда „Сигурност на електроенергийната система” вече се набират средства и към 17 август постъпленията в него надхвърлят 2.4 млн. лв. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Тя отбеляза, че само за няколко дни, между 24 и 31 юли, тази сума е била натрупана от събирането на 5-процентната вноска върху продадената енергия. До края на тази година НЕК трябва да е изплатил задълженията си към „AES Гълъбово Марица-изток 1” и „КонтурГлобал Марица-изток 3”, съобщи още енергийният министър. Преди ден тя каза, че БЕХ ще обяви конкурса за заем за НЕК от близо 1 млрд. лв. до 27 август. След като НЕК се разплати с двата теца, те от своя страна ще платят задълженията си към Мини „Марица-изток”, които гонят 300 млн. лв. Междувременно вчера кабинетът реши държавните мини да получат над 130 хектара от горския фонд за разширяване на добива на въглища от рудник ”Трояново 1-обект 2”. За промяната на предназначението на земите Мини „Марица-изток” трябва да плати 1,2 млн. лв., а цената за компенсационно залесяване е определена на 1,3 млн. лв.
Източник: Монитор (20.08.2015)

Ако НЕК плаща на 100%, мините ще си получават парите без закъснение Ако в бъдеще НЕК плаща задълженията си в пълен размер и навреме, то и централата ще се разплаща редовно с мините и системата ще работи ефективно и безпроблемно. Това коментира Гари Левсли, главен изпълнителен директор на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3”, цитиран от пресцентъра на централата. За да се стигне до това положение обаче НЕК първо трябва да изплати задълженията си към американската централа, които възлизат на 388 млн. лв. Когато това стане Мини „Марица-изток” веднага ще си получат дължимото от ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3” - 189 млн. лв., посочва още Левсли. Както е известно НЕК вече дължи на двете американски централи малко под 900 млн. лв. Преди дни енергийният министър Теменужка Петкова съобщи, че до 27 август БЕХ ще обяви процедура за избор на банки, които да отпуснат на холдинга близо 1 млрд. лв. кредит. С тези пари НЕК ще погаси задълженията си към двата US теца. Очаква се това да стане до Нова година. До тогава със сигурност и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3” ще е успяла да получи одобрение от КЕВЕ и от банките кредиторки по споразумението си с НЕК за намаляване на цената за разполагаемост със 17%. Споразумението беше подписано на 14 август, след продължили по-дълго от очакваното преговори. Според изчисленията на „КонтурГлобал Марица-изток 3” когато НЕК се разплати с двете централи и намаленията на цените им влязат в сила, това заедно с мерките, предприети от правителството, ще намалят дефицита на компанията от 650 на 100 млн. лв.
Източник: Монитор (21.08.2015)

AES: Щом НЕК ни плати, плащаме на "Мини Марица Изток" и сваляме цената за разполагаемост AES България ще плати на "Мини Марица Изток", веднага след като получи просрочените задължения от Националната електрическа компания (НЕК). Това заявяват от компанията, която държи ТЕЦ “ЕЙ И ЕС Гълъбово”. На 14 август AES България подписа споразумение за промяна в дългосрочния договор за изкупуване на енергия с Националната електрическа компания. Споразумението е получило всички необходими одобрения от съответните институции. Намаляването на цената за разполагаемост с 14% ще влезе в сила, след като на Марица бъдат изплатени всички просрочени задължения. Това ще спести на НЕК около 50 милиона лева годишно или общо 550 милиона лева за останалата част от срока на договора за изкупуване, който изтича през 2026 година. След като AES България получи пълното плащане на просрочените задължения от НЕК, които към момента са в размер на около 500 милиона лева, ще покрие веднага задълженията си към "Мини Марица Изток", които сега възлизат на приблизително 60 милиона лева, каза изпълнителният директор на AES България Оливие Маркет. Той подчерта, че конструктивният диалог между българските власти и AES България е бил решаващ за постигане на споразумението. Този резултат подкрепя усилията на правителството за привличане на чуждестранни инвестиции в националната икономика. Припомняме, че принципното споразумение за намаляване на цената на разполагаемост на т.нар. американски централи касае и "Контур Глобал Марица Изток 3". На 14-ти август компанията подписа споразумение относно понижението на цената за разполагане - със 17%. Тогава от компанията посочиха, че "единственото изключително важно действие, необходимо, за да влезе подписаното изменение в сила, е НЕК да осигури нужните средства, за да изплати натрупаните си дългове към "Контур Глобал Марица Изток 3". В момента, в който това се направи, намалението на цената ще влезе в сила, уточниха от "КонтурГлобал". В момента НЕК дължи на "Контур Глобал Марица Изток 3" 388 млн. лева, а централата от своя страна има задължения към “Мини Марица Изток” в размер на 189 млн. лева. Изплащането на дълга към мините ще бъде извършено от "Контур Глобал Марица Изток 3" едновременно с получаването на дължимите от НЕК суми, посочват от компанията.
Източник: expert.bg (27.08.2015)

НЕК има три месеца да се разплати с едната американска централа Малко над три месеца има НЕК, за да се изплати на двете американски централи. В противен случай споразумението за намаляването на цените по дългосрочните им договори ще отпадне, поне с едната. Споразумението между НЕК и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" за намаляване на цените по дългосрочния договор за изкупуване ще бъде прекратено автоматично на 30 ноември 2015 г. Това ще стане, ако дотогава не бъдат изпълнени всички условия, договорени между двете страни. Това става ясно от решението на енергийния регулатор за одобрение на споразумението между НЕК и "КонтурГлобал". Подобна крайна дата липсва в споразумението с другата американска централа "Ей И Ес -ЗС Марица-изток 1", макар че в него също е посочено, че ако поетите ангажименти не бъдат изпълнени, то ще бъде развалено. Двете американски централи се споразумяха с правителството за намаление на цените за изкупуване на енергия и разполагаемост (поддържане на мощности в готовност за експлоатация) съответно с 15 и 14% още през пролетта. След това започнаха и преговорите с НЕК по конкретните параметри, като от самото начало беше ясно, че основното изискване е държавната компания да изплати просрочените си задължения, които към момента достигат общо 900 млн. лв. Средствата трябва да бъде осигурени чрез заем от принципала на НЕК – Български енергиен холдинг (БЕХ). Самата процедура трябваше да стартира на 27 август, но до края на работния ден така и не беше публикувана нито на сайта на БЕХ, нито в официалния вестник на Европейската комисия. От холдинга не бяха открити за коментар, а от Министерството на енергетиката обясниха, че са издали протоколно решение, с което се дава разрешението за стартирането на процедурата. Така или иначе НЕК има достатъчно време да получи заема, с който да се разплати с двете централи. Според споразумението с НЕК, което на практика беше разсекретено с решението на КЕВР да го одобри, става ясно, че часовете за работа на AES реално се увеличават след 2017 г. Това означава, че НЕК ще плаща по-малко, но за малко по-големи количества разполгаемост. Така, въпреки че държавната компания ще намали плащанията си с 48.5 млн. лв. годишно, от 2018 ефектът ще е с около 6 млн. по-малко. Печалбата на АЕS ще нарасне от 98.6 млн. лв. през 2015 г. до 171.7 млн. лв. през 2025, когато срокът на договора изтича. В споразумението не е записано каква е общата сума, която НЕК в крайна сметка ще спести. Посочената норма на възвращаемост на АЕS пък е 8.4%. Споразумението между НЕК и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" предвижда намаляване на цената за разполагаемост (готовност на мощностите за експлоатация) с 15%, което ще облекчи плащанията на НЕК към тази компания с близо 40 млн. лв. годишно, или общо с 314.6 млн. лв. за оставащия срок на дългосрочния договор. След намалението на цената по дългосрочния договор вътрешната норма на възвращаемост на "КонтурГлобал" върху собствения капитал е намалена от 16.2% до 15.9%, а печалбата на дружеството след данъци е средно 66.1 млн. лв. за периода от 2016 до 2023 г., когато изтича споразумението. Това е съществено намаление, като се има предвид, че през 2014 г. ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" е реализирала печалба от 111.370 млн. лв.
Източник: Капитал (28.08.2015)

Бизнесът сезира Брюксел за тока Жалба до Европейската комисия прати заради тока бизнесът у нас. Четирите работодателски организации - КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, сезират Брюксел, че е нарушено правото на Общността относно държавните помощи. Става дума за изкупуването на електрическата енергия от Националната електрическа компания от двете американски топлоцентрали - "AES Гълъбово" и "Контур Глобал"- Марица-изток 3". Държавата изкупува тока на фиксирани цени, които са по-високи от пазарните заради договор от 2001 г. Подобни констатации бяха вече установени и от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в нейно решение от 3 юли 2013 г., както и от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (сега КЕВР), която също сезира за държавна помощ Европейската комисия. Работодателите настояват комисарите от ЕК да установят нарушението, както и да предоставят информация за хода на процедурата по сигнала за същите нарушения, изпратен от КЕВР. Това ще даде възможност българската страна да предовогори условията по изкупуване на тока от двете централи. Четирите организации, които организират голям протест срещу високите цени на тока за бизнеса на 30 септември в София, искат и въвеждането на мораториум върху задължителното изкупуване на ток по преференциални цени. Той трябва да важи за обекти, които са въведени в експлоатация след 1 октомври 2015 г. Работодателите не пропускат за пореден път да поискат оставката на шефа на КЕВР Иван Иванов. Четирите организации поканиха официално КНСБ и КТ "Подкрепа" да се включат в протеста срещу високите цени на тока. Заради тях анализ на "Ърнст енд Янг" сочи, че на улицата ще останат близо 107 000 души.
Източник: Стандарт (14.09.2015)

Българският енергиен холдинг (БЕХ), който обединява десетте основни държавни енергийни дружества в страната, няма да внесе дивидент в националния бюджет за 2015 г., а със средствата вероятно отново ще бъде увеличен капиталът му. По този начин държавата ще подпомогне БЕХ, който се готви да вземе заем за 650 млн. евро и да емитира облигации на същата стойност, с което финансовата му задлъжнялост значително ще нарасне. Това става ясно от отговорите на постъпилите запитвания във връзка с публикуваната на 3 септември покана за участие в конкурс за избор на финансираща институция за предоставянето на заем, който ще бъде използван за покриване на задълженията на Националната електрическа компания към двете американски централи – "Ей И Ес ЗС Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". Te са в размер на приблизително 900 млн. лв., но с останалите средства холдингът има намерение да покрие задълженията на НЕК към други производители, както и да подобри финансовата си ликвидност. За намирането на средствата холдингът обяви процедура и за избор на финансов консултант, който да емитира облигации на същата стойност и да предостави мостово финансиране. В края на миналата седмица енергийният министър Теменужка Петкова съобщи, че големи банки вече са заявили интерес да кредитират БЕХ. Капиталът на БЕХ беше увеличен в края на юли с близо 240 млн. лв. със средствата от индивидуалната печалба за 2104 г. с решение на министъра на енергетиката. С това увеличение капиталът на дружеството стана общо 3.188 млрд. лв. На консолидирано ниво обаче дружеството реализира загуба за миналата година в размер на 274 млн. лв., което е увеличение от 13 пъти спрямо 2013 г. През 2014 г. БЕХ плати на държавата само 20.508 млн. лв., тъй като с постановление на Министерския съвет беше решено, че отчисленията към бюджета ще бъдат 70% от консолидираната печалба. Така с останалите средства от индивидуалната печалба беше увеличен капиталът му. Финансова стабилност? Основните въпроси, от които потенциалните банки - кредиторки на Българския енергиен холдинг (БЕХ), се интересуват, са финансовата стабилност на държавната мегаструктура и подкрепата от страна на държавата. Сред конкретните въпроси към БЕХ са дали държавата ще предостави гаранция за заема. От холдинга обаче посочват, че към настоящия момент няма такава и офертите трябва да са на необезпечена основа. За първи път официално това беше съобщено от министъра на енергетиката Теменужка Петкова през август пред журналисти. Основният проблем за предоставянето на гаранцията е, че държавният бюджет за 2015 г. не е предвидил такава. Потенциалните кандидати в процедурата се интересуват и как държавата ще гарантира, че общото финансово състояние на БЕХ ще се подобри. Отговорът на холдинга е, че това може да се гарантира от последните законодателни промени, които бяха приети. Едно от тях е задължението производителите на електроенергия да внасят 5% от приходите си във фонд "Сигурност на електроенергийната система", както и орязването на плащанията за енергията по преференциални цени. От БЕХ все пак посочват, че все още е много рано да се отчете икономическият ефект от ценовото решение на регулатора, което влезе в сила от 1 август. Банките се интересуват и от кредитния рейтинг на БЕХ, който през март тази година беше намален от международната рейтингова агенция Fitch с една степен до BB, а перспективата беше променена на отрицателна най-вече заради нарасналия дефицит в Националната електрическа компания (НЕК). От БЕХ очакват прегледът на агенцията за средата на годината да бъде публикуван на 18 септември. Делата на Европейската комисия (ЕК) срещу БЕХ заради съмнения за злоупотреба с господстващо положение на газовия пазар и това на руската "Атомстройекспорт" срещу НЕК за 1 млрд. евро заради проваления проект "Белене" очаквано също интересуват банките. От БЕХ обаче отказват да дадат повече информация за техния ход. Резултатите от второто обаче се очакват скоро, а ако НЕК загуби, това със сигурност няма да повлияе добре на пласирането на облигационната емисия. От отговорите на БЕХ става ясно също, че заемът трябва да бъде усвоен до първата половина на ноември. Причината за бързането е, че условията по споразуменията между НЕК и двете американски централи за предоговаряне на дългосрочните им договори (едно от които е изплащането на задълженията на НЕК) трябва да бъдат изпълнени до края на ноември. Специално в споразумението с "КонтурГлобал" дори има клауза, която предвижда неговото автоматично разваляне, ако НЕК не се изплати до края на ноември. Изпълнителният директор на компанията Гари Лесли дори коментира през миналата седмица, че има опасност от недостиг на въглища и електроенергия, ако НЕК не се издължи на двата американски теца до 30 ноември. Вече има заявен интерес от банки Има заявен интерес от големи банки да отпуснат кредита, с който НЕК ще може да разплати задълженията си. Това заяви в събота в Бургас министърът на енергетиката Теменужка Петкова, цитирана от БНР. "В момента, в който тези средства се влеят в сектора, това ще отпуши системата, ще даде възможност мините да се разплатят със своите доставчици, да покрият свои други задължения, да извършат инвестиционни разходи, които са изключително важни за сектора. И се надявам нещата да добият едно положително развитие. Надявам се до месец–месец и половина да имаме резултат от процедурата, която Българският енергиен холдинг провежда. Да ни бъдат предоставени условия, които са най-изгодни, така че да не се допуска оттук нататък по-голямо финансово натоварване на системата от това, което всъщност тя може да понесе", обясни Петкова.
Източник: Капитал (14.09.2015)

"Енемона" излиза на загуба при спадащи приходи Загуба и спад на приходите наполовина показва индивидуалният отчет на строително-енергийната компания "Енемона" за първото полугодие. В края на юни дружеството приключва с 2.35 млн. лв. загуба при 557 хил. лв. печалба година по-рано. Общите приходи са паднали до 21 млн. лв., почти два пъти по-малко от същия период на миналата година, когато компанията е имала 39.6 млн. лв. постъпления. В доклада за дейността няма обяснения за силното понижение на приходите. До редакционното приключване на броя не успяхме да получим коментар от "Енемона" по отчета. В него са изредени новите договори, подписани през второто тримесечие. Сред тях са ремонти в АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица- изток 2", "Контур Глобал Марица-изток 3", поръчка на ABB за монтажни работи в ТЕЦ "Лихтерфелде" в Берлин, подобряване на градската среда в община Ябланица, болницата в Лом, договори по националната програма за енергийна ефективност. "Енемона" е подписала договор и за изграждане на байпасен газоход и димоохладител с Alstom Danmark. Стойностите на договорите не се посочват. В последните години резултатите на "Енемона" се влошават, макар че миналата година индивидуалният отчет показа 146 хил. лв. печалба при загуба за предходната. Одитът свали финансовия резултат на 141 хил. лв., което е много слабо представяне на фона на близо 84 млн. лв. приходи. Компанията има огромни разходи за външни услуги и възнаграждения и макар последното полугодие те да са намалени, резултатите не се подобряват. Отчетът за първото полугодие не е одитиран като годишните и е подаден с голямо закъснение. Неконсолидираните отчети на публично дружество трябва да се подават до месец след приключване на всяко тримесечие. През юли "Енемона" предаде отчетите си за първото тримесечие отново с голямо закъснение. Една от причините за влошаването на резултатите са сделки с акции на небезизвестната компания "Енергони", която направи огромно увеличение на капитала си с оценка на вятърна перка за половин милиард лева. Заради тези сделки одитът за 2011 г. превърна печалбата на "Енемона" в загуба, а финансовите резултати за 2012 и 2013 г. се влошиха с общо 31.44 млн. лв.
Източник: Капитал (16.09.2015)

Fitch понижи кредитния рейтинг на Българския енергиен холдинг Международната агенция Fitch Ratings понижи дългосрочния кредитен рейтинг в чужда и местна валута на „Български Енергиен Холдинг" ЕАД и първостепенния необезпечен рейтинг в чужда валута на облигационната емисия от „BB" на „BB-". На компанията е поставена негативна перспектива. Намаляването на рейтинга отразява очакванията на агенцията, че кредитните показатели на БЕХ ще бъдат по-слаби през 2015 - 2016 г., докато бъде постигнат пълният положителен ефект от извършените законодателни и регулаторни промени. Fitch Ratings очаква, че държавата ще подкрепи БЕХ ЕАД в случай на потенциални затруднения с ликвидността. На дружеството е поставена негативна перспектива поради по-високата очаквана нетна задлъжнялост до 2016 г. предвид обявеното търсене на ново дългово финансиране без държавна гаранция за разплащане с топлоелектрическите централи „Ей и Ес - 3С Марица Изток 1" ЕООД и „Контур Глобал Марица Изток 3" АД, за да бъде постигнато понижение на цените им за разполагаемост.
Източник: Money.bg (18.09.2015)

"Българският енергиен холдинг" (БЕХ) удължи срока за подаване на заявления за участие в процедурата по търсене на синдикиран заем от 650 млн. евро, с които холдингът да плати над 900 млн. лв. дългове на дъщерната си "Национална електрическа компания" (НЕК), за да влязат в сила намалените цени на тока от двете американски централи "Ей Иес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3". Кандидатите да предоставят сумата трябва да внесат документите си до 2 октомври, съобщи холдингът почти десет дни след изтичането на предишния краен срок за идентифициране на интерес – 16 септември. Причината за удължаването е, че заявилите участие са под петима, а съгласно правилата за управление на държавните фирми, изискващи парите на тези дружества да се държат поне в четири банки, изискванията са да има минимум петима кандидати за заема, обясниха пред Mediapool от БЕХ. Така новият срок за внасяне на заявления за участие е 2 октомври, което означава, че бъдещите нови кандидати имат само пет работни дни да се организират. На 3 септември БЕХ отправи две покани – към финансови институции за предоставяне на синдикиран заем и за консултант, който да помогне на БЕХ за емитирането на облигационен заем също за 650 млн. евро и междувременно да предостави бързо мостово финансиране за тези пари, които да бъдат върнати след пускането на облигациите, най-късно до една година. Процедурата за облигационния заем вече е във втората си фаза – преценка кои от кандидатите отговарят на предварителните условия, за да бъдат поканени да подадат оферти, които ще се оценяват по критерия "икономически най-изгодна оферта”. Те са над петима, но под десет, въпреки че 11 бяха фирмите, проявили интерес. В хода на процедурата ще станат ясни сроковете за приключването на избора на консултант за емитирането на облигациите. Макар двете процедури да вървят паралелно, сега става ясно, че те ще приключат по различно време. Накрая ще се избере онази от двете отделно предпочетени оферти, която е най-изгодна за БЕХ. Намеренията са най-късно до края на годината с парите НЕК да се разплати с двете американски въглищни електроцентрали, за да може държавната компания да започне да се възползва от договореното намаление на цената за разполагаемост на двете мощности, за да намали огромния си финансов дефицит, предизвикан от задълженията й да купува ток по дългосрочни договори.
Източник: Медия Пул (29.09.2015)

Удължиха срока за търсене на заема за НЕК Българският енергиен холдинг (БЕХ) удължи срока, в който банки, желаещи да му предоставят заем от 650 млн. евро, могат да подадат офертите си. Новият срок изтича в четвъртък. Енергийният холдинг обяви процедурата за новия заем на 17 септември. С търсените 650 млн. евро ще се покрият задълженията на НЕК към двете американски централи – ТЕЦ „AES Гълъбово“ („Марица Изток 1“) и ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“. Те вече гонят 1 млрд. лв. Това е условието, за да влезе в сила намалението на цените, които бяха договорени. От тях НЕК трябва да спести 1 млрд. лв. в следващите десет години.
Източник: Монитор (29.09.2015)

Енергийната борса тръгва на 8 декември Електроенергийната борса, за която се говори от години, най-накрая ще започне да работи. Това ще стане след по-малко от три месеца - на 8 декември, съобщи изпълнителният директор на "Българска независима енергийна борса" (БНЕБ) Константин Константинов на първата официална среща, която беше организирана, за да може потенциалните участници да се запознаят с принципите на работа на борсата. Според Константинов основното, което ще се промени след стартирането на борсата, е постигането на пазарна цена на електроенергията. Първоначално на борсата, на която ще се продава електроенергия за ден напред, ще се търгува тази, произвеждана от АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и водноелектрическите централи на Националната електрическа компания. Константинов обаче посочи, че все още преговорите с тях не са приключили. По думите му, за да се осигури достатъчна ликвидност, така че да се гарантира постигането на реална пазарна цена, са необходими около 300 - 400 мегавата. Той даде за пример Унгария, където на борсата се търгуват 10-20% от потреблението в страната. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова коментира, че е важно да се определи компенсаторен механизъм за централите, които имат договори за гарантирано изкупуване, като двете американски централи "AES Марица-изток 1" и "Контурглобал Марица-изток 3" и производителите на възобновяема енергия, така че те също да могат да продават електроенергията си на борсата. Останалите участници ще бъдат регистрираните търговци на електроенергия, които ще могат да купуват и препродават чрез новата платформа в рамките на ден напред. Участниците ще трябва да заплащат и различни такси, които да осигурят издръжката на самата борса. Според Петкова за битовите потребители може да се даде гратисен период до март, преди и те изцяло да излязат на свободния пазар. Това на практика означава, че КЕВР вече няма да определя регулирани цени на електроенергията. Отделно от БНЕБ се надяват да осигурят и платформа за сключването на дългосрочни договори. В момента производителите сами организират търгове за продажба, а ТЕЦ "Марица-изток 2" и АЕЦ "Козлодуй" дори направиха собствени онлайн платформи за тази цел. Константинов посочи, че амбициите са в бъдеще на борсата да може да се търгува електроенергия и за същия ден, а до няколко години да се създаде борсово обединение със съседните страни.
Източник: Капитал (30.09.2015)

Прокуратурата ще проверява нови нарушения в енергетиката Три сигнала за нарушения в енергетиката внесоха вчера при главния прокурор ръководителите на четирите национално представени работодателски организации - Българската стопанска камара (БСК), Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ). Те са за т.нар. американски тецове - "Марица-изток" 1 и 3, за зелените централи и за работата на енергийния регулатор. След срещата председателят на КРИБ Кирил Домусчиев обясни, че в системата има много резерви за намаляване на цените на електроенергията, ако бъдат прекратени нарушенията. Бизнесът отново настоя за връщане на старите цени на тока за фирмите отпреди 1 август и заплаши, че ще възобнови протестите си. Първият сигнал съдържа данни за нарушения, свързани с работата на фотоволтаични централи. В него се посочва, че част от тях са произвеждали ток от слънце през нощта, а НЕК го е изкупувала още преди реалното им въвеждане в експлоатация. Това обаче не е новост - още през август м.г. проверка на регулатора показа, че в документите на "зелените" цари пълен хаос. Част от тях са работили още преди да се сдобият с право на това, а редица централи, които са били финансирани по Програмата за развитие на селските райони, са сключвали договори с крайните снабдители на пълната преференциална цена, макар че нямат право на това. Санкции не бяха наложени, проверката се потули, а съставът на регулатора се смени. Сега работодателите настояват да се изясни крайната собственост на ВЕИ централите, много от които са собственост на офшорни фирми. Наред с това част от тях били свързани с длъжностни лица, в чиито правомощия влиза вземането на решения за ВЕИ сектора, т.е. явен конфликт на интереси. "Нарушенията и на ВЕИ-тата водят до това таксата "задължение към обществото" (която от 1 август скочи с над 100% - б.р.) да бъде увеличавана постоянно и всички ние - бизнес и обикновени потребители, да я плащаме. Перспективата е да има и последващо увеличение, ако ние не променим нещо в системата", каза Домусчиев. На въпрос на в. "Сега" изпълнителният председател на БСК Божидар Данев не можа да каже колко фирми са работили в нарушение, но обясни, че става въпрос за мощности от около 1300 мегавата. "Главният прокурор е ангажиран, ще имаме следваща среща след около месец, на която той обеща да говори повече, ние по-малко. Те дотогава ще извършат съответните проверки, доколкото разбрах, вече са започнали - прокуратурата се е самосезирала за доста неща", каза още председателят на КРИБ. Друг сигнал, внесен в прокуратурата, е свързан с "Марица -изток" 1 и 3, които често са обект на проверки. В него е описват хронологията на изграждането на обектите, редица процедурни нарушения и др. Работодателите поискаха централите да излязат на свободния пазар, защото "нямаме намерение да даваме тези 330 милиона, които плащаме в момента". Първата от централите бе построена с над 2 млрд. лв. от американската Ей И Ес, а във втората - италианската "Енел", вложи около 1 млрд. лв. за модернизация. По-късно тя бе продадена на американската компания "КонтурГлобал". Според Домусчиев трябва да бъдат предприети и мерки държавата да изкупи обратно централите. "С главния прокурор се разбрахме, че ще бъде сезирана и административната прокуратура, за да може тя, констатирайки нарушения, да търси варианти за прекратяване на договорите или за някакви други действия, които биха довели до промени в полза на държавата", каза той. Прокуратурата вече се занимава с двете централи - през 2013 г. ексминистърът и настоящ шеф на енергийната комисия в парламента Делян Добрев поиска проверка на подписаните от НЕК през 2002 г. договори. Обект на проверката бяха т.нар. особени залози на бъдещите плащания на НЕК по споразуменията, които са послужили за гаранции по заемите за двете централи. Потърсени за реакция вчера от "Марица -изток" 1 и 3 отказаха да коментират внесените сигнали. С третия сигнал БСК, АИКБ, БТПП и КРИБ атакуват енергийния регулатор, който подменил на сайта си публикуван вече документ с решение от юли 2015 г., свързано с работата на слънчевите централи. В новия вариант на текста вече имало куп различия в частта за утвърждаване на производството на ток от фотоволтаици, което облагодетелствало централите. Прокуратурата ще проверява нови нарушения в енергетиката Работодателите намериха допълнителни резерви за намаляване на цената на тока Румяна Гочева Три сигнала за нарушения в енергетиката внесоха вчера при главния прокурор ръководителите на четирите национално представени работодателски организации - Българската стопанска камара (БСК), Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ). Те са за т.нар. американски тецове - "Марица-изток" 1 и 3, за зелените централи и за работата на енергийния регулатор. След срещата председателят на КРИБ Кирил Домусчиев обясни, че в системата има много резерви за намаляване на цените на електроенергията, ако бъдат прекратени нарушенията. Бизнесът отново настоя за връщане на старите цени на тока за фирмите отпреди 1 август и заплаши, че ще възобнови протестите си. Първият сигнал съдържа данни за нарушения, свързани с работата на фотоволтаични централи. В него се посочва, че част от тях са произвеждали ток от слънце през нощта, а НЕК го е изкупувала още преди реалното им въвеждане в експлоатация. Това обаче не е новост - още през август м.г. проверка на регулатора показа, че в документите на "зелените" цари пълен хаос. Част от тях са работили още преди да се сдобият с право на това, а редица централи, които са били финансирани по Програмата за развитие на селските райони, са сключвали договори с крайните снабдители на пълната преференциална цена, макар че нямат право на това. Санкции не бяха наложени, проверката се потули, а съставът на регулатора се смени. Сега работодателите настояват да се изясни крайната собственост на ВЕИ централите, много от които са собственост на офшорни фирми. Наред с това част от тях били свързани с длъжностни лица, в чиито правомощия влиза вземането на решения за ВЕИ сектора, т.е. явен конфликт на интереси. "Нарушенията и на ВЕИ-тата водят до това таксата "задължение към обществото" (която от 1 август скочи с над 100% - б.р.) да бъде увеличавана постоянно и всички ние - бизнес и обикновени потребители, да я плащаме. Перспективата е да има и последващо увеличение, ако ние не променим нещо в системата", каза Домусчиев. На въпрос на в. "Сега" изпълнителният председател на БСК Божидар Данев не можа да каже колко фирми са работили в нарушение, но обясни, че става въпрос за мощности от около 1300 мегавата. "Главният прокурор е ангажиран, ще имаме следваща среща след около месец, на която той обеща да говори повече, ние по-малко. Те дотогава ще извършат съответните проверки, доколкото разбрах, вече са започнали - прокуратурата се е самосезирала за доста неща", каза още председателят на КРИБ. Друг сигнал, внесен в прокуратурата, е свързан с "Марица -изток" 1 и 3, които често са обект на проверки. В него е описват хронологията на изграждането на обектите, редица процедурни нарушения и др. Работодателите поискаха централите да излязат на свободния пазар, защото "нямаме намерение да даваме тези 330 милиона, които плащаме в момента". Първата от централите бе построена с над 2 млрд. лв. от американската Ей И Ес, а във втората - италианската "Енел", вложи около 1 млрд. лв. за модернизация. По-късно тя бе продадена на американската компания "КонтурГлобал". Според Домусчиев трябва да бъдат предприети и мерки държавата да изкупи обратно централите. "С главния прокурор се разбрахме, че ще бъде сезирана и административната прокуратура, за да може тя, констатирайки нарушения, да търси варианти за прекратяване на договорите или за някакви други действия, които биха довели до промени в полза на държавата", каза той. Прокуратурата вече се занимава с двете централи - през 2013 г. ексминистърът и настоящ шеф на енергийната комисия в парламента Делян Добрев поиска проверка на подписаните от НЕК през 2002 г. договори. Обект на проверката бяха т.нар. особени залози на бъдещите плащания на НЕК по споразуменията, които са послужили за гаранции по заемите за двете централи. Потърсени за реакция вчера от "Марица -изток" 1 и 3 отказаха да коментират внесените сигнали. С третия сигнал БСК, АИКБ, БТПП и КРИБ атакуват енергийния регулатор, който подменил на сайта си публикуван вече документ с решение от юли 2015 г., свързано с работата на слънчевите централи. В новия вариант на текста вече имало куп различия в частта за утвърждаване на производството на ток от фотоволтаици, което облагодетелствало централите.
Източник: Сега (01.10.2015)

2 банки кандидати да дадат 650 млн. евро заем на БЕХ Две банки са подали заявления в процедурата на БЕХ по осигуряване на заем за разплащане с американските ТЕЦ-ове. В другата процедура – за избор на инвестиционен консултант по емитиране на облигации кандидатите са 12, съобщиха от енергийния холдинг. С това завършва първият етап от двете процедури. Предстои да бъде проведен вторият етап на процедурите. Допуснатите до него участници ще бъдат поканени да представят обвързващи оферти. След отваряне и оценяване на офертите ще бъде избрано икономически най-изгодното предложение за финансиране. Както е известно БЕХ търси 650 млн. евро заем, със средства от който НЕК да успее да се разплати с ТЕЦ „AES Гълъбово“ („Марица Изток 1“) и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“. Задълженията на електрическата компания вече надхвърлят 900 млн. лв. Ако те не бъдат изплатени, няма да влезе в сила договорената отстъпка в цената. Така НЕК няма да успее да спести 1 млрд. лв. Тази икономия е планирано да се реализира в рамките на следващите десет години.
Източник: Монитор (07.10.2015)

Чужди мениджъри поемат държавната енергетика Чужд мениджмънт ще изправя на крака потъналите в дългове държавни фирми от енергетиката. Това предложение на работодателските организации е било възприето положително от работната група за енергийни реформи към вицепремиера Томислав Дончев. На първото й заседание, проведено на 1 октомври, е обсъждано да се възложи чрез публичен международен конкурс управлението на всички държавни дружества, съобщиха от работодателските организации. "Това обаче не изключва да има и български кандидати, просто се разширява кръгът, като се канят мениджърски екипи с по-богат опит отвън", обясни Камен Колев, зам.-председател на БСК. Пред избраните мениджъри ще се поставят конкретни цели по оптимизация на производствените процеси, разходите, продажбите, управлението на човешките ресурси и пр., които да бъдат изпълнени в срок от 2-3 години. Работна група предстои да определи и критериите, по които в директорските бордове на държавните енергийни дружества ще бъдат назначавани представители на работодателските организации. Министерството на енергетиката пък ще търси потенциален инвеститор, който да изкупи акциите на двата американски ТЕЦ-а - "AES Марица-изток 1" и "Контур глобал Марица-изток 3". Ако американците се съгласят да продадат дела си, държавата ще бъде освободена от клаузата за задължително изкупуване на преференциална цена на произведения от тях ток. В същото време държавата е готова да предостави на новия собственик правото за изграждане на нов далекопровод или да му осигури достъп до съществуващия далекопровод за директен износ основно към Турция. Освен това ще се търсят подходящи инвеститори, които да трансформират пасивите на НЕК от АЕЦ "Белене" в активи. Във връзка с предложението на работодателите за анализиране на опцията "фалит на НЕК" е било отбелязано, че дълговете на компанията са следствие, а не причина, както и че НЕК е страна по договори, поради което към момента евентуален фалит би усложнил обстановката. Предстои да се направи подробен анализ на методологията за ценообразуване, използвана от КЕВР, както и на необходимостта от промяна в нея и в законодателството. До средата на октомври трябва да е готов доклад за дейността на ВЕИ за констатираните нарушения там. Въз основа на тях ще бъде предприето законодателно въвеждане на санкции за нарушителите. Вече бе обявено от вицепремиера Томислав Дончев, че се предвижда отнемане на лицензи. Дискусионен остава въпросът за въвеждане на добавка "задължение към обществото" и върху износа на електроенергия за трети страни. Част от мерките за енергетиката, предложени от бизнеса, са неприемливи, заяви пред Радио "Фокус" министърът на енергетиката Теменужка Петкова. "На първо място - това е предложената от работодателите мярка, свързана с обмисляне на възможност за фалит на НЕК и анализиране на възможност за закриване на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Това за нас са мерки, които са абсолютно неприемливи. На първо място, защото НЕК е обществен доставчик, единствен купувач на електрическа енергия, това е компанията, която работи в рамките на регулацията на системата", посочи министърът. Тя добави, че сред приемливите мерки са пълната либерализация на електроенергийния пазар и ускорената газификация.
Източник: Стандарт (08.10.2015)

Бизнесът поиска външен мениджмънт за фирмите в енергетиката Енергийните фирми да се управляват от външни мениджъри, избрани с международен конкурс. Това са обсъдили на среща миналата седмица вицепремиерът Томислав Дончев, финансовият министър Владислав Горанов и колежката му от енергетиката Теменужка Петкова с шефовете на четирите национално представени работодателски организации - БСК, АИКБ, БТПП и КРИБ. Бизнесът е предложил още да участва със свой представител в работата на енергийния регулатор. Това ще бъде обсъдено допълнително на среща с ръководството на комисията в близките дни, гласят част от мерките на бизнеса, записани в т.нар. Пътна карта за неотложни реформи в енергетиката. Работодателите предлагат освен това държавата да предложи изкупуване на акциите на "Контур глобал Марица-изток 3" и "AES Марица-изток 1" и да ги продаде на нов инвеститор. В "Марица-изток 3" държавата участва с 27%, докато "Марица-изток 1" е изцяло частна. "Идеята е държавата да съдейства за привличането на инвеститор за директна сделка", каза за в. "Сега" председателят на АИКБ Васил Велев. По думите му целта е да се прекрати задължителното изкупуване на тока от централите от НЕК. Нужни са и инвеститори, които да трансформират пасивите на НЕК от АЕЦ "Белене" в активи, заявяват работодателите. Велев обясни, че вече имало интерес към "Марица-изток 3", но не назова коя е компанията. Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев се съгласи с казаното от Велев. Потенциалният инвеститор ще получи правото да изгради нов далекопровод или ще му се осигури достъп за директен износ на ток. Енергийният министър Теменужка Петкова обаче отхвърли подобен сценарий. "Не се разглежда възможността за изкупуване от страна на НЕК на акции в американските централи. Те са стратегически инвеститор в сектора", заяви тя пред "Фокус". Предложението за т.нар. американски тецове бе анонсирано още миналата седмица от председателя на КРИБ Кирил Домусчиев, според когото трябва да бъдат предприети и мерки държавата да изкупи обратно двете централи. Тогава БСК, АИКБ, БТПП и КРИБ внесоха сигнали до главния прокурор, свързани с нарушения при сключването на договорите с "Марица-изток" 1 и 3, с изкупуването на зеления ток и с работата на енергийния регулатор. Обсъдено е било и предложението на работодателите за анализиране на опцията "фалит на НЕК", но според Петкова това е неприемливо. "НЕК е буфер в системата. Фалит на НЕК би означавало да се смени името на компанията, която ще наследи всички тези пасиви", коментира тя. Дискусионен обаче остава въпросът за въвеждане на добавка "задължение към обществото" и върху износа на ток за т.нар. трети страни, които не са членки на ЕС.
Източник: Сега (08.10.2015)

Работодателите предлагат таван за цената на тока от "американските" централи Четирите национално представени работодателски организации - БСК, БТПП, АИКБ и КРИБ, поискаха от кабинета решение, с което да спре плащанията на електроенергията от т.нар "американски" централи AES Гълъбово и КонтурГлобал над пазарната цена, докато излезе становището на ЕК има ли неправомерна държавна помощ за двете централи. Още през лятото на 2014 година тогавашната Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), днес Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), изпрати писмо до Брюксел с искане да се произнесе по казуса. На 13 септември тази година и представителите на бизнеса направиха същото. След срещата си с ръководителя на Представителството на ЕК у нас Огнян Златев работодателите са решили да подготвят нова жалба срещу двете централи. Организациите изразиха своето недоволство, че ЕК бави решението си по казуса. "Твърдим, че държавата оказва неправомерна помощ на американските централи в обем от 333 милиона лева годишно, с което се натоварват сметките на българската индустрия", заяви след срещата Васил Велев от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ). Така родните компании стават неконкурентоспособни, смятат бизнес организациите и настояват, че токът от американските централи не трябва да се изкупува на преференциални цени. "Никой не казва, че тези централи трябва да бъдат национализирани или да бъдат спрени от работа. Те са нужни на системата на страната. Неслучайно те са на мястото, където са лигнитните въглища" , каза от своя страна Кирил Домусмиев, председател на КРИБ. Той посочи още, че бизнесът в страната работи при пазарни условия и не ползва преференциални цени. Работодателските организации повториха своето несъгласие относно решението на енергийния регулатор за такса задължение към обществото. От 1 август тази година добавката "Задължение към обществото" стана еднаква за битовите потребители и бизнеса в размер на 38 лева.
Източник: Инвестор.БГ (14.10.2015)

"Мини Марица-изток" търси банка, която да изкупи вземанията й "Мини Марица-изток" търси банка, която да изкупи натрупаните й вземания, които към средата на годината са на стойност 258 млн. лв. Това става ясно от обществена поръчка на държавното дружество, в която избраната процедура е договаряне без обявление. Покани за участие са изпратени до Българската банка за развитие, Сосиете женерал Експресбанк и Юробанк България, но не са обявени параметри по евентуалната сделка. Мотивите на минното дружество за обявяването на подобна процедура са, че то е в критично финансово състояние, което поражда опасност от блокиране на оперативната дейност и застрашава дейностите, свързани с добива на въглища. "Въпреки усилията, които дружеството полага, през последната година сериозно се влоши събираемостта на вземанията на "Мини Марица-изток" ЕАД от клиентите, на които се доставят въглища", посочват оттам. Основните длъжници са двете американски централи - "АЕS Марица-изток 1", която към средата на година дължи на мините общо 69 млн. лв., и "Контурглобал Марица-изток 3" с натрупани задължения за 160 млн. лв. Двете централи имат споразумение с правителството да изплатят задълженията си към мините, след като НЕК изплати от своя страна забавени плащания за 900 млн. лв. Това обаче ще стане едва след като БЕХ успее да изтегли заем или облигационна емисия за 650 млн. евро, за което тече процедура и не се знае колко време ще отнеме. Държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" и централата на Христо Ковачки ТЕЦ "Бобов дол" също дължат на мините съответно 41 и 50.6 млн. лв., за които обаче няма споразумение за погасяване. Заради неплащанията от страна на клиентите на минното дружество, то от своя страна е натрупало значителни дългове към доставчиците си, които към август 2015 г. са в размер на 58.5 млн. лв., а към държавния бюджет 8.7 млн. лв. Ограничените плащания са довели до запориране на банкови сметки и все по-чести откази от ключови доставчици да изпълняват договорите си. В същото време "Мини Марица-изток" са принудени да произвеждат повече въглища, за да отговорят на заявките на своите клиенти. Така към септември дружеството отчита преизпълнение на добива на въглища със 112%. Заради липсата на доставки на материали и резервни част обаче откривната дейност, която е необходима, за да се осъществява добивът, силно изостава. Поради същата причина не могат да се извършват и необходимите технологични дейности преди настъпването на есенно-зимния период, така че да се гарантира добивът на въглища през зимата, посочват дружеството. Ситуацията, в която дружеството е изпаднало, налага "максимално бързо да се осигури финансов ресурс", така че да не бъдат прекъсвани доставките на материали, горива и резервни части, посочват в публикуваната обществена поръчка. В тази връзка от мините обявяват и процедурата за избор на банка, която да изкупи вземанията й. Изборът на процедура по договаряне без обявление пък се налага, тъй като финансовият ресурс е необходим за разплащане на натрупаните задължения към доставчици, както и за срок от 2 месеца. Това ще гарантира, че доставките на материали няма да бъдат прекъсвани, което ще обезпечи ремонтните дейности, които да гарантират въгледобива през зимата. От дружеството напомнят също, че осигуряват въглища за 40% от мощностите за производство на електроенергия в страната.
Източник: Капитал (14.10.2015)

Миньорите искат по-малък добив на въглища Да бъде рязко намален добивът на въглища от трите открити рудника в държавното „Мини Марица изток“ ЕАД-Раднево поискаха от КТ „Подкрепа“. От там вече са предупредили Министерството на енергетиката, НЕК и ЕСО, че през следващите 6 месеца могат да разчитат само на 14 млн т за трите топлоцентрали в комплекса.Тези количества ще стигнат за поддържането на не повече от 2 800 мегавата мощност, което ще наложи или спешен внос на еленергия или режим на тока. „Принудени сме на тази стъпка заради огромното изоставен на разкривката. Реална е опасност да срутим рудниците и да повторим пролетта на 1987-а година, когато България се превърна в огромна „дискотека“ !“, коментира лидерът на „Подкрепа“ в дружеството Генчо Генчев. Изоставането в разкриването на пластовете е заради тежкото икономическо състояние и спрените плащания от американските ТЕЦ „АЕS” и „Контур глобал Марица изток 3“. 450 млн лв има да получават миньорите , напомни президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. Той е категоричен, че държавата трябва да намери начин и да изкупи активите на двете централи.Същата идея се лансира и от КРИБ.
Източник: Монитор (15.10.2015)

Чакаме одобрение от Брюксел за ценови таван за US тецовете Българското правителство очаква Европейската комисия да признае държавна помощ по дългосрочните договори за изкупуване на електроенергията от т. нар. американски ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", както и с производителите на ток от възобновяема енергия. На тази база ще бъдат предприети действия за промяна в договорите с цел да се понижат цените на тока за бита и бизнеса. Прогнозата е до края на годината енергийният регулатор да получи отговор на внесената от него миналото лято в Европейската комисия жалба, че договорите с двете централи, както и с производителите на ток от възобновяема енергия, са неправомерна държавна помощ. Според представители на управляващите, има индикации, че решението на ЕК по отношение на американските централи ще е положително и то най-вече в частта за определената им норма на възвращаемост на капитала, която била с 12-13 на сто по-висока от нормалните за пазара 12-13. Това, в комбинация със стартиращата в началото на 2016 г. борса за търговия с електроенергия, щяло да позволи на правителството да приложи внесените преди дни искания от работодателски организации за въвеждане на таван за цената на изкупуваната от "Ей И Ес" и "КонтурГлобал" електроенергия.
Източник: Стандарт (19.10.2015)

НЕК е на загуба от 311 млн. лева за деветмесечието Националната електрическа компания (НЕК) е на загуба от 311 млн. лева за първите девет месеца на годината. Това съобщи директорът на финансовата дирекция на дружеството Румяна Кръстева по време на откритото заседание в Комисията за енергийно и водно регулиране, на което беше разгледано решението за промяната на цената на електроенергията от 1 ноември. Припомняме, че в края на миналата седмица регулаторът свали стойността на таксата "Задължения към обществото" с 1 лев, заради по-ниската цена на природния газ в последните месеци на годината. Към края на септември загубите от регулираната дейност на дружеството са в размер на 400 млн. лева, уточни още Кръстева. Задълженията на НЕК към края на август са 3,6 млрд. лева, от които 1,5 млрд. лева са към производители на електрическа енергия, каза още тя. На т.нар. "американски" централи - AES Гълъбово и КонтурГлобал, НЕК дължи 968 млн. лева. Прогнозата на Кръстева е, че до края на годината загубите на НЕК ще нарастнат до 400 млн. лева. Тя посочи още, че няма изготвена наредба за разпределението на приходите във фонда за спасяването на електроенергетиката, в който всеки месец производителите на електроенергия и търговци трябва да внасят 5% от приходите си от продажби. Кръстева посочи, че приходите във фонда са 24,5 млн. лева месечно. От държавната компания коменитраха още и че приходите й намаляват - през август и септември с по около 10 млн. лева. Изчисленията сочат още, че това няма да бъде компенсирано с намалените разходи за изкупуване на енергията от топлофикациите, което ще бъде в размер на 40,5 млн. лева. Ако влязат в сила новите предложения на КЕВР, приходите за дружеството до края на регулаторния период – ще бъдат 35 млн. лева. От електроразпределителните дрежества пък съобщиха за масовото напускане на небитови потребители от ниско напрежение на свободния пазар. Само в периода август - октомври 6 хил. обекта са излезнали на свободния пазар, обясни Зорница Генова от ЧЕЗ България. EVN България също посочиха, че има увеличение на броя на потребителите, излизащи от регулиран към свободен пазар. До края на регулаторния период (юни 2016 година) прогнозите са, че 52% от небитовите потребители на регулирания пазар (основно малки и средни фирми) ще излязат на свободния пазар. Разпределителните дружества посочиха още, че в доклада на работната група без промяна остават технологичните разходи - в размер на 8%, което не е реалистично. От ЧЕЗ България посочиха още, че признатите оперативни разходи са с 14% по-ниски от реално извършените. Промяната в таксата "Задължения към обществото" ще стане ясна след заседание на енергийния регулатор на 1 ноември.
Източник: Инвестор.БГ (27.10.2015)

Чуждите банки искат държавни гаранции за заема за БЕХ Плановете на Българския енергиен холдинг (БЕХ) за взимане на кредит от 650 млн. евро се сблъскват със сериозен проблем, след като банките са поискали държавни гаранции, съобщава Ройтерс. БЕХ се опитва да си осигури мостов заем, като емитира облигации. Компанията заяви, че е получила две обвързващи предложения от банки, които да управляват издаването на ценните книжа. След като първоначално 12 банки изразиха интерес да заемат пари и да организират пускането на ценните книжа, холдингът е получил две оферти – от консорциум от няколко банки и от банката IMI. И двете страни обаче са поискали държавни гаранции за определена сума от финансирането, пише Ройтерс. Единият от кандидатите, подал оферта, е консорциум между Citigroup, HSBC, Unicredit, Societe Generale и ING. Групата е предложила мостово финансиране за 500 млн. евро, но при изричното условие да бъде осигурена държавна гаранция. За последващите облигации, които може да бъдат емитирани до шест месеца или година - в зависимост от пазарите, не се търси обезпечение. Вторият участник, който е подал окончателна оферта, е италианската инвестиционна банка IMI, която е част от групата на Intesa Sanpaolo. Тя също е поискала държавни гаранции за кредита, като е предложила само 65 млн. евро мостово финансиране без гаранция, което е недостатъчно за нуждите на БЕХ. От Министерството на финансите не са коментирали пред Ройтерс дали ще преразгледат позицията си за отпускането на подобна гаранция. Досега основният мотив за отказа е, че тези средства не са предвидени в бюджета за 2015 г. Предстоящото му преразглеждане обаче би било удобен момент за отпускането ?, макар че това би натоварило значително държавния дълг на страната. „В тази ситуация или финансовото министерство ще трябва да се съгласи за държавна гаранция, или БЕХ трябва да рестартира процеса, вдигайки прага от 500 млн. евро за мостово финансиране“, пояснява единият източник. „Ако министерството разреши държавна гаранция, сделката може да бъде подписана до седмица. Ако не, всички 12 банки, които са изразили интерес, може да бъдат поканени отново да подадат оферти“, казва вторият източник на Ройтерс. Заемът е нужен на БЕХ, за да се разплати НЕК с двете американски централи "AES Марица-изток 1" и "KонтурГлобал Марица-изток 3", на които държавата дължи общо 960 млн. лв. Без това не може да влезе в сила договореното намаление на цените на двете централи. Те пък от своя страна няма да се разплатят с държавната компания „Мини Марица-изток“, на която дължат 364 млн. лв. към август тази година. БЕХ се опита да организира заем от банка, но не получи никакви обвързващи оферти и се отказа от тази възможност. През септември Fitch понижи дългосрочния кредитен рейтинг на БЕХ до ВВ- с негативна перспектива, прогнозирайки слаби финансови резултати заради разширящия се дефицит в НЕК. Общите дължими вземания на НЕК са скочили с 3,7 млрд. лева, като дефицитът е от 1,4 млрд. лева, заяви наскоро министърът на енергетиката Теменужка Петкова, като посочи, че сделката с AES и „КонтурГлобал“ има за цел да свие този недостиг.
Източник: Инвестор.БГ (30.10.2015)

Фондът, който ще покрива разходите на НЕК, ще струва до 250 хил. лв. годишно До 250 хил. лв. годишно може да достигне издръжката на фонд "Сигурност на електроенергийната система", в който се събират 5% от приходите на всички производители и на търговците от внесената и продадена електроенергия в страната. Това става ясно от наредбата за реда, по който ще се набират, изразходват и отчитат средствата във фондa, която беше пусната от Министерството на енергетиката за обществено обсъждане в сряда. Според проектодокумента председателят ще получава възнаграждение в размер на три минимални работни заплати, а останалите членове - в размер на 90% от неговата заплата. Издръжката на фонда пък може да бъде до 0.1% от събраните средства, но не повече от 250 хил. лв. годишно. Управителният съвет на фонда ще се състои от петима членове - по един представител на министерствата на енергетиката, на финансите и на околната среда и двама представители на производителите на енергия. За двата месеца, в които фондът съществува, в него са натрупани 22.8 млн. лв., коменитираха от Министерството на енергетиката. Те все още не са преведени на НЕК, тъй като се чакаше излизането на въпросната наредба, която трябва да определи сформирането на управителен съвет, който от своя страна трябва да приеме правилата за изразходването на средствата. Средствата пък ще бъдат превеждани на НЕК ежемесечно, след като компанията подаде искане за конкретна сума. При остатък може да се покриват и разходи за предишни периоди. Във фонда, който беше създаден с промени в Закона за енергетиката през лятото, ще се събират и приходите от продажбата на квоти за вредни емисии. Идеята на фонда е със средствата да се покриват разходите на Националната електрическа компания (НЕК) за закупуването на енергия по преференциални цени и дългосрочни договори. Самата компания обаче също ще трябва да внася вноска във фонда, от една страна, като собственик на големите водноелектрически централи в страната, а, от друга, заради дългосрочните договори с двете американски компании – ТЕЦ "AES Марица-изток 1" и TEЦ "Контурглобал Марица-изток 3", което ще изяде част от планиратните приходи (около 200 млн. лв.).
Източник: Капитал (30.10.2015)

КЕВР допусна провал на преговорите с американските централи Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов допусна евентуален провал на преговорите за намаляване цената на тока от американските централи "Ей И Ес Гълъбово" 1 и "КонтурГлобал Марица-изток" 3. Това все пак нямало да се отрази на цените на електроенергията, защото евентуалното поскъпване ще бъде поето от новосъздадения фонд "Сигурност". Парите от него ще покрият дефицита в отрасъла, който ще се формира при провал на вземането на заем за покриване на задълженията на НЕК към двете централи, каза вчера Иванов. Изплащането на дълговете на НЕК към двете централи, който вече е 900 млн. лв., е условие за намаляването на техните цени. Тъй като електрическата компания не разполага с толкова много пари, компанията майка Български енергиен холдинг (БЕХ) се опитва да получи заем от 650 млн. евро. Макар поне дузина банки да проявиха интерес, те отказват да дадат кредит без държавна гаранция. Какво ще се предприеме при това положение, вчера не отговориха нито от БЕХ, нито от енергийното министерство. Срокът за изчистването на задълженията към американските централи изтича в края на ноември. Във фонд "Сигурност", където се събират такси от 5% от произведения и продаден ток от всички централи, досега са натрупани едва 22.8 млн. лв. Иванов коментира, че развитието на казуса "ще се следи" и засега проблемите на БЕХ с осигуряването на заема не би трябвало да се отразят върху цената на тока за домакинствата. По закон следващата промяна и за бита, и за индустрията може да бъде направена не по-рано от 1 февруари. Заради нищожното поевтиняване на енергията за бизнеса от 1 ноември работодателите настояват КЕВР да може да прави промени във всеки един момент. Фирмите искат още от началото на идния месец регулаторът да върне старите цени на тока за индустрията отпреди 1 август, когато таксата "задължение към обществото", с която се плаща за "зеления" ток, бе увеличена с над 100%.
Източник: Сега (05.11.2015)

БЕХ прекрати търсенето на 650 млн. евро заем Българският енергиен холдинг (БЕХ) прекрати и двете процедури, с които търсеше заем в размер на до 650 млн. евро. С парите НЕК трябваше да се разплати с двете американски централи, на които вече дължи близо 1 млрд. лв. От публикуваното на сайта на БЕХ съобщение става ясно, че е прекратен, както конкурсът за заем, така и този за избор на консултант по сделка за емитиране на облигационна емисия. И двата конкурса бяха обявени на 3 септември. Решението на БЕХ идва близо седмица, след като енергийното министерство съобщи, че това ще се случи. Очакваше се обаче това да стане още в същия ден – на 12 ноември. Обявено беше и че БЕХ ще премине към директно договаряне с 12-те кандидати в конкурса за емисията на облигации. От съобщението на холдинга не става ясно докъде са стигнали преговорите.
Източник: Монитор (19.11.2015)

БЕХ търси заеми от 25 банки, за да плати на US ТЕЦ-овете Българският енергиен холдинг (БЕХ) търси заеми от 25 банки, с парите от които НЕК да успее да се разплати с двата американски ТЕЦ-а. Информацията за новата процедура на пряко договаряне вече е изпратена до топ банките в света, съобщи вчера зам.-енергийният министър Жечо Станков. Той очаква в рамките на 2-3 седмици БЕХ да започне телефонни конференции или лична среща с представители на финансовите институции. Целта е до края на годината да бъде получен заемът, посочи Станков. И добави:“Търсим най-доброто и като лихвени нива и като условия.“ Зам.-министърът отказа да даде повече подробности по новата процедура. До нея се стигна, след като се провалиха опитите на БЕХ да получи синдикиран заем от 650 млн. евро или да пласира облигации за същата сума. В процедурата за заема не беше подадена нито една оферта. В тази за емисия облигации имаше две оферти, но кандидатите настояваха за държавни гаранции. Такива обаче няма да бъдат получени заради твърдото несъгласие на финансовия министър Владислав Горанов. Дълговете на НЕК към ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ вече са за близо 1 млрд. лв. Срещу изплащането им двете американски централи се съгласиха да намалят цените си, така че НЕК да пести по 93 млн. лв. годишно в рамките на следващите 10 г. За да влязат в сила по-ниските тарифи обаче НЕК трябва да им се издължи еднократно. Това е и условието, за да може държавните мини да си получат 350-те милиона, дължими от двата ТЕЦ-а. Споразуменията с американските централи за по-ниски цени изтичат на 30 ноември, като се очаква те да бъдат удължени до края на годината.
Източник: Монитор (24.11.2015)

Енергийният регулатор подготвя освобождаване и на газовия пазар Успоредно с предстоящото преминаване към пълната либерализация на електроенергийния пазар започваме разработването и на сегмент за търговия на природен газ, съобщи заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков по време на дискусия за развитието на газовия пазар в България. По думите му това ще даде възможност за бъдещото развитие на местния пазар в страната и неговото последващо интегриране със съседните държави. С изграждането на газоразпределителен център на територията на България в страната ще има функциониращ газов пазар, изтъкна заместник-министърът. Заместник-министърът напомни, че за да изпълни един от основните си приоритети - диверсификация на източниците и доставките, правителство е внесло концепция за изграждане на газоразпределителен център в България. С реализацията на проекта ще има най-малко малко три източника на доставка на природен газ и така ще бъде изпълнен един от най-важните принципи на европейския енергиен пазар, изтъкна Станков. Освен доставки от Русия и от Южния газов коридор, се разчита и на местния добив, напомни заместник-министърът.
Източник: Дневник (24.11.2015)

БЕХ търси 650 млн. евро от девет банки Девет от общо поканените 25 банки са дали съгласието си да преговарят директно с БЕХ за отпускане на заем от 650 млн. евро. Те вече са подписали споразумения за конфиденциалност и преговорите с тях започват, съобщи вчера след участието си на енергиен форум в София ресорният министър Теменужка Петкова. „В момента се съставя график за преговорите. От банките се очаква предоставянето на оферта, като окончателно е изяснено, че няма да се предоставя държавна гаранция за искания кредит до 650 млн. евро“, обясни министър Петкова. Тя изрази надежда, че сумата ще бъде осигурена от банките, така че да може енергийната система да се отпуши и в нея да влезе свеж ресурс. Министър Петкова припомни, че с по-голямата част от кредита ще бъде платено на двете американски централи – ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“. Задълженията на НЕК към тях вече са за 950 млн. лв. Като си получат парите, те от своя страна ще платят просрочените си 325 млн. лв. към Мини „Марица-изток“. Към момента е получено съгласието на ТЕЦ „AES Гълъбово“ срокът за плащане от страна на НЕК да се удължи до 26 февруари 2016 г. Чака се потвърждението на банките кредиторки на централата. Удължаване на срока се очаква да се получи и от ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“. Преговорите продължават и в момента, но според шефа на централата Гари Левсли се очаква те да приключат до края на тази седмица. Ако НЕК не плати и в новите срокове, е губи договореното намаление на цената на двата теца. То ще доведе 970 млн. лв. икономии в следващите 10 г. До директно договаряне с банки се стигна, след като се провалиха и двете процедури, с които се целеше осигуряването на въпросните 650 млн. евро. Налице е известна тенденция за подобряване на финансовото състояние на дружествата в енергийния ни сектор, каза още министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Към края на септември 2014 г. загубите на НЕК са били 324 млн. лева, а към края на септември тази година загубата е 218 млн. лева. Шефът на КЕВР Иван Иванов пък подчерта, че през октомври НЕК е излязла на печалба от 14,7 млн. лв. В последния месец на старото ценово решение - юли, НЕК е имала текущ дефицит от 64,5 млн. лева, за август той намалява до 29 млн. лева, през септември - до 22,5 млн. лева, а през октомври излиза на плюс 14,7 млн. лева, посочи Иванов. Според енергийния експерт Атанас Тасев обаче на годишна база системният тарифен дефицит на НЕК си остава 100 млн. лв., което към края на тази година означава акумулиран дефицит от 1,5 млрд. лв. Според изчисления на Тасев той може да се изчисти за няколко години чрез вдигане на таксата задължения към обществото с малки стъпки.
Източник: Монитор (08.12.2015)