Дълговете към държавните мини достигнаха 428 млн. лв. Мини Марица-изток" има да получава от различни контрагенти 428 млн. лв., от които 393 млн. лева вече са просрочени, съобщи изпълнителният директор на държавната компания Андон Андонов на пресконференция в края на годината. Най-много са задълженията за доставени въглища от двете американски централи – "КонтурГлобал", която дължи 245 млн. лв., и AES, която дължи 119 млн. лв. Просрочените задължения на ТЕЦ "Марица-изток 2" към мините са в размер на 22 млн. лв., а на ТЕЦ "Брикел" на Христо Ковачки - 20 млн. лв., съобщиха от ръководството на дружеството. От своя страна "Мини Марица-изток" дължат на различни фирми 52 млн. лв., а на БЕХ – 55 млн. лв. Очаква се проблемите с разплащанията да се решат, когато най-после БЕХ успее да вземе заем, с който НЕК да се разплати на централите за доставеното количество електроенергия, а те - на своя доставчик на въглища "Мини Марица-изток". Енергийният холдинг търси 650 млн. евро, с които да се разплати - предвижда се първоначално мостово финансиране, след което да се премине към облигационна емисия. В началото на декември ресорният министър Теменужка Пекова заяви, че девет банки искат да преговарят с БЕХ. Имаме прекрасен финансов отчет, но ни липсва ликвидност, съобщават от дружеството. За 11–те месеца на годината "Мини Марица-изток" има 46 млн. лв. печалба при 530 млн. лв. приходи. "Ако бяхме изпълнявали бизнес плана си така, както беше заложен за 2015 г., щяхме да имаме печалба от 3-4 млн. лв.", обобщи Андонов. В дружеството до момента не е имало закъснение на заплатите. Около 42-43% от общите разходи на дружеството са за заплати на работещите в дружеството 7350 души. Средната работна заплата в държавното минно дружество е най-ниската в сравнение с ТЕЦ "Марица-изток 2" и двете частни централи. "Мини Марица-изток" завърши годината с 4.5 млн. тона добити въглища над предвиденото по план. Добитите въглища през 2015 г. са малко над 32 млн. тона. В същото време заради недостига на средства разкривката в трите открити рудника на държавното дружество е едва 74%. Андонов предупреди, че през следващите три години държавните мини не трябва да надхвърлят годишен добив от 27.4 млн. тона въглища, за да се стабилизира производственият процес. Сред проблемите на дружеството е и ниската цена на въглищата заради промяната в методиката за определянето й от енергийния регулатор, което е една от причините за финансовото състояние на дружеството. От ръководството на "Мини Марица-изток" настояват цената на въглищата от догодина да нарасне поне с 10 лева за тон условно гориво. От пролетта ръководството на държавните мини планира да спре доставката на въглища за ТЕЦ "Брикел". В момента мините доставят на "Брикел" две влакови композиции на смяна. Това обаче забавяло много основната работа в рудниците на държавните мини. Освен това суровината за производството на брикети била на привършване. Така от догодина производството на брикети в единствената у нас фабрика за тях се очаква да спре.
Източник: Капитал (05.01.2016)

През 2015 г. потреблението на ток в България се е повишило с 2,5% През 2015 г. потреблението на електроенергия в България се е повишило с 2,5 %. Тази година то е достигнало 37,813 млрд. кВтч. Това каза пред БНР Митю Христозов от Централното диспечерско управление. Това променя ситуацията от предходните 4-5 години, когато са отчитани намаления на потреблението. Той посочи, че тепърва ще се анализира на какво се дължи ръстът, тъй като средногодишните температури не са били особено различни спрямо предходни периоди. Износът на ток също се е повишил с около 10% и е достигнал 10,538 млрд. кВтч, основно за Турция и Гърция. Запитан дали икономиката е потребявала повече електроенергия през годината той отговори: „Склонен съм да приема тази хипотеза, защото битовото потребление по начало няма големи отклонения в годишен аспект. Така че този ръст или е от индустриалното производство, или от сферата на услугите“. Христозов отчете, че производството на ток за потребление в страната и експорт е нараснало с 3,9% през 2015 г. През изминалата година производството от водните централи е поставило абсолютен рекорд за цялата история на ВЕЦ-овете. Ръстът е бил с 22 на сто в сравнение с 2014 г. Това се дължи на повишените нива на водите през първата половина на 2015 г. „От друга страна, има традиционен пазар за тази енергия, тъй като тя е гъвкава и може да се продаде на високи цени“, каза експертът. Водните централи са достигнали 14 – 15% от общото производство на електроенергия в страната, което никак не е малко. В предишни години ВЕЦ-овете са допринасяли с 4 – 5% от общото производство, коментира експертът. Увеличено е и производството на ТЕЦ-овете в Маришкия комплекс – с 11,5% спрямо 2014 г. С по-голямо натоварване са работили т. нар. американски централи – AES Гълъбово (ТЕЦ Марица Изток 1) и КонтурГлобал (ТЕЦ Марица изток 3). „Не трябва да забравяме, че „Марица Изток 2“ традиционно работи на максимални мощности“, допълни Митю Христозов. „Очевидно по-интензивната работа на тези централи е по-изгодна за НЕК, защото цената за разполагаемост, когато те не работят, е висока и държавната компания е в неизгодна ситуация“, обясни експертът. АЕЦ „Козлодуй“ отчита за миналата година с 3,1% по-малко производство. Това се дължи на удължения срок за ремонт на шести блок, с цел той да достигне в бъдеще 1100 мВт. Вятърните и слънчевите централи също имат ръст на производството спрямо 2014 г. съответно с 8,7% и 11,5%. Биоцентралите имат незначителен дял от общото производство – едва 0,3 – 0,4%. При тях производството през 2015 г. е било с 53% по-високо спрямо 2014 г. Високоефективното производство на топлофикационни и заводски централи е намаляло съответно с 18% и 33%. Тъй като тази енергия е скъпа, това облекчава бюджета на НЕК, каза експертът. Намалението в това производство Христозов обясни със завишения контрол кое точно е високоефективно производство и решенията на КЕВР.
Източник: Инвестор.БГ (06.01.2016)

БЕХ започва преговори за кредит с 12 банки в средата на януари Очаква се от средата на януари да започне прякото договаряне с 12-те банки, проявили интерес към осигуряването на нужния кредит до 650 млн. евро за НЕК (който е част от Българския енергиен холдинг (БЕХ) - бел. ред.), с които да се разплатят задълженията на държавната компания към двете американски централи в енергийния комплекс "Марица-изток". Това коментира пред журналисти министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Предстои одобряване на графика за водене на преговорите с банките. Министърът изрази предположение, че първата среща ще бъде на 14 януари. "Мисля, че емисията ще е успешна, колегите от БЕХ имат добър опит в тази посока, реализирали са емисия за 1 млрд. през 2013 г.", коментира Петкова. Тя отбеляза, че осигуряването на средствата ще даде възможност и на двете американски централи да се разплатят с "Мини Марица-изток", които вече са изправени пред колапс, тъй като не могат да извършват инвестиционни разходи, свързани с откривка, което е голям проблем. С колегите от дирекция "Енергетика" на ЕК сме си дали срок до края на април за определяне на критериите за енергийно бедните, каза министърът по повод предстоящата пълна либерализация на електроенергийния пазар и присъединяването на битовите потребители по-късно през годината. В момента от социалното министерство подготвят информация за критериите, по които в момента се получават енергийни помощи, за техния размер и броя на лицата, които ги ползват. Идеята е данните да се анализират и при определянето на критериите да се стигне до реално нуждаещите се. По повод проблемите в снабдяването с природен газ за "Овергаз" Теменужка Петкова коментира, че в ситуацията държавата е "подала ръка" на частната компания. По думите й информацията за проблема с доставките е получена в "Булгартрансгаз" в късния следобед на 30 декември от страна на "Газпром". "Тъй като сме отговорни хора, нямаше как в такава ситуация държавата да не реагира", каза тя, припомняйки срещата при премиера и намереното решение. В отговор на въпроси Петкова каза, че не е разговаряла с изпълнителния директор на "Овергаз" Сашо Дончев, но разполага с официалното писмо на "Овергаз мрежи" до "Булгаргаз" от 31 декември, в което се отправя молба за незабавно подписване на договор за осигуряване на доставките за клиенти на "Овергаз". Това беше направено, смятам, че държавата показа отговорно отношение и оказа помощ на "Овергаз", коментира още министърът.
Източник: Дневник (07.01.2016)

Американската „Ей И Ес“ чака 600 млн лв от НЕК На 600 млн лв са набъбнали неразплатените задължения на НЕК ЕАД към американската централа Ей И Ес край Гълъбово, съобщи изпълнителният директор на дружеството, собственик на мощността Оливие Маркет. Той изрази надежда си, че до няколко седмици с положителен резултат ще приключат преговорите на Българския енергиен холдинг с няколко банки за отпускането на спешен кредит в размер на 600 млн евро. Парите са необходими за разплащане с американските Ей И Ес и Контур глобал ТЕЦ „Марица изток 3“. Маркет не се ангажира с конкретни срокове за финализиране на разплащанията, които трябва да отпушат енергийната система По думите на инж. Тодор Бележков , директор „Експлоатация“ на тЕЦ „Ей И Ес“ безпокойство буди искането на държавното „Мини Марица изток“ ЕАД-Раднево да бъде намален добивът на въглища от трите открити рудника. За 2016 г. централата е заявила 5,2 млн т въглища, които осигуряват нормалния ритъм на при 60 на сто натоварване на съоръженията. Според инж. Бележков през последните няколко месеца централата работи със 70 на сто натоварване на двата си блока, през най-студените дни се стигало и до максимално използване на мощностите. Въпреки проблемната финансова ситуация американското дружество продължава да изпълнява социалната си програма по договора с община Гълъбово. 2,5 млн лв са изразходвани за модернизацията на младежки комплекс в градчето, още толкова предстои да бъдат предоставени за завършването на целия обект. Според Оливие Маркет от „Ей И Ес – България“ имали готовност да финансират и нов проект за допълнителна енергийна мощност при необходимост от страна на родната икономика. 428 млн лв има да получава държавното „Мини Марица изток“ ЕАД-Раднево за продадените въглища, само двете американски централи „Контур Глобал Марица изток 3“ и АЕS дължат 364 млн лв, от които 350 млн са просрочени. Дружеството на свой ред е задлъжняло към свои контрагенти, на 182 млн лв възлизат просрочените плащания, коментира изпълнителният директор инж. Андон Андонов. От 2009 г. не е променяна цената на добиваните тук въглища, която сега е 77 лв /т условно гориво без ДДС при 115 лв /т според разработената от Делойт и Туш методика.
Източник: Монитор (12.01.2016)

Ремонтираха спешно двигател в ТЕЦ „Марица-изток 3” Авариен ремонт на двигател на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3” е бил извършен по спешност, съобщиха от централата. Двигателят е с мощност 1,6 MW, произведен преди 37 години. Причината за аварията е прегряване на статора и остаряла изолация на съоръжението, съобщиха от Централната енергоремонтна база, където е направен ремонтът. Експертите обясниха, че статорът е бил почистен със сух лед, което е сравнително нова технология, благодарение на която се постига пълно отстраняване на замърсяванията по екологичен и безопасен начин. Освен това са били използвани съвременни изолационни материали, които са повишили класа на изолация на съоръжението. След рехабилитацията животът на двигателя е удължен и той ще може да се използва дълго след изтичане на проектната му работопригодност.
Източник: Новинар (23.02.2016)

Осем финансови институции са подали обвързващи оферти по търсения от "Български енергиен холдинг" ЕАД (БЕХ) заем за Национална електрическа компания (НЕК). Това съобщиха от пресцентъра на холдинга. "В рамките на обявената от БЕХ процедура на пряко договаряне за избор на инвестиционен консултант по сделка за емитиране на облигационна емисия, се явиха единадесет кандидата. През настоящата седмица обвързващи оферти бяха получени от осем от тези финансови институции, обединени в два консорциума", се посочва в съобщението. Всички участници отговарят на предварително заложения критерий за отпускане на мостови заем, който на последващ етап да бъде рефинансиран с пласирането на облигационна емисия. Общата стойност на предложеното финансиране покрива търсения от БЕХ финансов ресурс (до 650 млн. евро). В момента назначената в БЕХ комисия оценява получените оферти и след приключване на своята работа ще обяви резултатите. Избраният кандидат ще бъде поканен за провеждане на преговори по сключване на договор за мостово финансиране. Финансовият ресурс ще бъде използван за изплащане на натрупаните задължения на НЕК към двете американски централи в енергийния комплекс "Марица изток" - "Ей И Ес ЗС Марица изток 1" ЕООД и "Контур Глобал Марица изток 3" АД, както и за покриване задълженията на двете топлоелектрически централи към "Мини Марица-изток" ЕАД.
Източник: Дарик радио (29.02.2016)

Консорциум на J.P. Morgan ще даде 650 млн. евро заем на БЕХ Консорциум, воден от J.P. Morgan Securities, е избран да предостави 650 млн. евро заем на Българския енергиен холдинг (БЕХ), съобщават от институцията след проведен конкурс с два кандидата. Преди подписването на договор с кредитора ще има преговори за подобряване на офертата, още повече че държавният мастодонт си е запазил правото да работи и с класирания на второ място конкурент. По информация на "Капитал" това е консорциум около Citibank, който не за пръв път показва готовност да финансира държавната енергетика. Това е вторият опит на БЕХ да осигури средствата, необходими за погасяване на дълговете, които Националната електрическа компания (НЕК) е натрупала към "Ей И Ес ЗС Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", оттам и държавните "Мини Марица-изток". След разплащането двете централи могат да свалят цените си според подписани през миналата година споразумения. Организираният през есента на 2015 г. конкурс се провали, тъй като участващите в него банки поискаха да получат държавни гаранции за заема, а финансовото министерство отказа да предостави такива. Неофициално всички кандидати са се отказали заради лошото финансово състояние на НЕК. През последните месеци на миналата година обаче през няколко мерки държавната компания спря да трупа нови минуси и финансовото й състояние е с хоризонт на подобрение. Вторият конкурс, който вече постига успех, също е за предоставянето на необезпечен заем и отново сумата е 650 млн. евро. Офертите бяха две. По план до 12 месеца след отпускането на парите БЕХ трябва да издаде облигационна емисия и с приходите от нея да погаси задължението към избрания кредитор. Детайли по условието на мостовото финансиране няма. В избрания победител извън J.P. Morgan Securities влизат и италианската инвестиционна банка IMI (част от групата на Intesa Sanpaolo) и Bank of China, които участват в консорциума. На този етап от БЕХ не съобщават каква е лихвата, която ще плащат по заема. Другият кандидат, който е подал обвързваща оферта и с който енергийният холдинг си запазва правото да води преговори и да сключи договор, е консорциум около американската Citibank. Това е втората международна емисия книжа на БЕХ - през 2013 холдингът пласира петгодишни облигации за 500 млн. евро с купон от 4.25%, като посредник беше точно Citibank. Ресурсът бе използван основно за рефинансиране на стари задължения.
Източник: Капитал (10.03.2016)

До десетина дни енергийният холдинг се очаква да приключи преговорите за заема Министърът на енергетиката Теменужка Петкова изрази оптимизъм за осигуряването на нужния за Националната електрическа компания (НЕК) заем, с който да се разплатят задълженията й към двете американски централи в енергийния комплекс "Марица изток". "Мисля, че ще бъде успешна цялата процедура по осигуряване на заем за НЕК", коментира тя пред журналисти, цитирана от БТА, след като подписа рамково споразумение за сътрудничество с ректора на УНСС и изнесе лекция пред студентите. Преговорите с банковия консорциум, включващ лондонския клон на Ваnса IMI S.p.A., клона в Люксембург на Bank of China Limitedи J.P. Morgan Securities, са за мостов заем от 650 млн. евро и се водят от Българския енергиен холдинг, чието дъщерно дружество е НЕК. "Мисля, че параметрите, които са дадени, са в рамките на нормалното, в момента се водят преговори с консорциума, който беше класиран на първо място в конкурсната процедура", посочи Петкова. Тя изрази надежда преговорите да приключат до десетина дни, след което да се върви към подписване на договор. "В момента се договарят клаузите на договора, ако можем да постигнем подобрение на офертата на банката, ще го направим, полагаме всички усилия за това", добави тя. Срокът за разплащане на НЕК с двете американски централи - "Ей И Ес ЗС Марица изток 1" ЕООД и "Контур Глобал Марица изток 3" АД е удължен, коментира още Петкова, без да уточни с колко. Те видяха, че нещата с кредита вървят към положително развитие и има банки, които желаят да осигурят този ресурс, отбеляза тя. По думите й явяването на осемте световни банки, обединени в два консорциума, в конкурсната процедура, е било тест за системата и реформите, който българската енергетика е издържала. След разплащането на НЕК с двете централи, те автоматично ще покрият своите задължения към "Мини Марица изток". Тогава ще влезе в сила и подписаното споразумение между НЕК и двете централи, с което националната компания ще им плаща по-ниска цена за разполагаемост.
Източник: Дневник (16.03.2016)

AES готови да стигнат до съд, ако не получат дължимото от НЕК Към момента Националната електрическа компания/НЕК/ дължи 1 милиард и 8 милиона лева на двете американски централи от комплекса "Марица Изток". От енергийното министерство съобщиха за БНР, че около 600 милиона лева е дългът на НЕК към „AES Марица Изток 1“, а останалите са към "Контур Глобал Марица Изток 3". В интервю за "Хоризонт" изпълнителният директор на „ AES България“ Оливие Маркет посочи, че от своя страна двата ТЕЦ-а дължат на мини „Марица Изток“ общо 330 милиона лева. Същевременно срокът за влизане в сила на споразумението, което би довело до намаляване на тока, който НЕК изкупува от централите, е удължен за пореден път - сега до края на април. Поредното удължаване на срока на споразумението до края на следващия месец се налага, за да могат да приключат преговорите с консорциума от банки, който се очаква да даде заем на НЕК и тя да може да се разплати с американските централи, казва Оливие Маркет: Аз мисля, че това е един достатъчен срок, в който да бъдат завършени преговорите с финансиращите институции, парите физически да бъдат получени и физически да бъдат платени на "AES". Веднага след разплащането между енергийните фирми ще влезе в сила и договореното намаляване на цената за разполагаемост. В момента НЕК няма текущи задължения към двата американски ТЕЦ-а, но какво би станало, ако след време отново започне да трупа дългове. Ако говорим за чисто правната, договорна страна на нещата, но пак подчертавам, аз не вярвам в този сценарий, при забавяне на плащане от страна на НЕК, договорената отстъпка ще спре да се прилага и ще стане ефективна отново в момента, в който нашият партньор започне да изплаща задълженията си навреме, обясни Оливие Маркет. Тъй като разговорите с банките-кредиторки все още не са приключили, съществува вероятност и да не се стигне до отпускане на заем и НЕК да остане без средствата, които са й необходими да се разплати. В този случай "AES" ще са принудени да стигнат до арбитражен съд, за да си получат парите, казва изпълнителният директор на компанията Оливие Маркет. Цялото интервю с изпълнителния директор на "Ей И Ес" България Оливие Маркет може да чуете в предаването "Хоризонт за вас" след новините в 14 часа.
Източник: БНР (18.03.2016)

"КонтурГлобал" инвестира 2 млн. лв. в социални проекти в община Гълъбово "КонтурГлобал Марица-изток 3" ще осигури още 2 млн. лв. за социални инвестиции в община Гълъбово по силата на четиригодишно споразумение между общината и американската централа. То беше подписано от изпълнителния директор на централата Гари Левсли и кмета на Гълъбово Николай Тонев. Документът предвижда годишно да бъдат финансирани социални проекти в полза на местната общност на стойност до 500 хил. лева. Те ще бъдат насочени към укрепване на физическото състояние на младежта, подкрепа на културата, здравеопазването и на социално слабите жители на общината. Част от средствата ще бъдат вложени в подобряване на градската среда и ремонт на училища, болници, детски градини и социални центрове. До края на 2019 г. се удължава и действието на първоначалното споразумение, което е пак за 2 млн. лв., между общината и централата, по което са реализирани повече от 10 съвместни проекта на обща стойност 1.358 млн. лв. "Инвестиционната програма на централата доведе до значително подобрение на екологичната обстановка в района и повиши заетостта в местните компании", посочи кметът Николай Тонев. Съгласно споразумението "КонтурГлобал Марица-изток 3" ще продължи да използва приоритетно местна работна ръка и да работи с местното предприемачество. Споразумението за социални инвестиции беше подписано веднага след придобиването на топлоелектрическата централа и влезе в сила от началото на 2012 г. за период от 4 години. Общата сума на средствата, инвестирани в проекти по споразумението за периода 2012 - 2015 г., е 1.358 млн. лв. Сред по-важните реализирани проекти са основен ремонт на ОДЗ "Радост", основен ремонт на сградата и басейна на ЦДГ "Наталия", дарение на медицинско оборудване за Многопрофилната болница за активно лечение в Гълъбово, инфраструктурен проект за гълъбовското с. Медникарово, включващ ремонт на сградата на кметството, здравната служба, изграждане на детска площадка, инфраструктурен проект в с. Обручище, изпълнение на инфраструктурен проект в с. Искрица, основен ремонт на спортна зала "Енергетик" за 700 хил. лв. и други. През 2015 г. "КонтурГлобал Марица-изток 3" постига вторите най-високи производствени резултати в своята история от 4516 гВтч, което е с близо 40% повече в сравнение с 2014 г. В резултат на това средната цена за мегаватчас електроенергия спада с почти 20%. Централата приключва изминалата година без нито една производствена авария, постигайки рекорд от 3 571 155 отработени часа без производствена авария. Просрочените плащания на НЕК към централата в момента са почти 457 милиона лева, като по тази причина тя има задължения към мините.
Източник: Капитал (21.03.2016)

От началото на юли ще има търговия с дългосрочни договори на Българската независима енергийна борса Предстои Българската независима енергийна борса /БНЕБ/ да закупи платформа за търговия с дългосрочни договори, каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на конференция "Либерализация на енергийния пазар и новите тенденции в сектора". Преди дни Българският енергиен холдинг /БЕХ/ е взел решение да увеличи капитала на БНЕБ, с цел осигуряване на възможност за закупуване на платформата. Планирано е платформата за дългосрочни договори да започне да функционира от 1 юли 2016 г., посочи Петкова. По думите й следваща стъпка, свързана с либерализацията на електроенергийния пазар и дейността на БНЕБ е закупуването и на платформа за търговия в рамките на деня. Това трява да се случи в първото тримесечие на 2017 г., отбеляза енергийният министър. Като важно предизвикателство Петкова определи и анализирането и проучването на възможностите за създаване на сегмент за търговия и с природен газ на БНЕБ. Обмисляме такава възможност, развитието на газовия пазар е изключително важно, ще работим в тази посока, каза още министърът.
Източник: БТА (23.03.2016)

Най-големите частни компании в електроенергетиката се обединиха в Национална камара. В сдружението, което ще представлява интересите на производители, търговци и доставчици на ток, влизат Българската фотоволтаична асоциация, Българската ветроенергийна асоциация, Асоциация "Хидроенергия", EVN България, ЕЙ И ЕС България, Енерго-Про, "Контур Глобал" и ЧЕЗ България. Членовете на новата камара са сред най-големите инвеститори и работодатели в енергетиката. "Целта е да подпомогнем диалога за реформите в енергийния сектор. Преди година правителството започна прилагането на редица законодателни мерки за стабилизиране на сектора и вече има резултати, обяви Оливие Маркет, директор на ЕЙ И ЕС България. Той и Робърт Дик, шеф на Управителния съвет на EVN България, са избрани за председатели на камарата.
Източник: Сега (23.03.2016)

"Ей И Ес": Издължаването на НЕК ще подобри инвестиционния имидж на България Ако издължаването на НЕК към топлоцентралите "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3" не бъде направено в новия договорен срок – до края на април, това ще е лош сигнал за чуждите инвеститори. Обратното – плащането на просрочията ще е много положително послание, а аз много бих искал да промотирам България като добра инвестиционна дестинация. Това коментира президентът на американската компания "Ей И Ес Корпорация" Андрес Глуски пред журналисти. НЕК дължи на двете компании вече над 1 млрд. лв. забавени плащания по 15-годишните договори за изкупуване на електроенергията от двете т. нар. американски централи. Миналия април бе подписано споразумение, според което НЕК трябва да изплати дълга си, който тогава бе около 700 млн. лв., след което да влезе в сила намаление на цената на разполагаемост на мощностите с 14 на сто за "Ей и Ес" и 15 процента за "КонтурГлобал". Вземането на заем за уреждане на плащането обаче се забави и по последни изявления на енергийния министър Теменужка Петкова сумата до 650 млн. евро ще бъде получена от компанията майка на НЕК – "Българския енергиен холдинг", до 25-26 април и погасяването ще стане до края на месеца. Задълженията на НЕК към "КонтурГлобал" към момента са за 501 млн. лв., съобщи преди ден пред Mediapool търговският директор на компанията Красимир Ненов. Дългът към "Ей И Ес" е за 300 млн. евро, каза президентът на "Ей И Ес Корпорация". Това прави около 588 млн. лв. От тази сума под 120 млн. лв. са за "Мини Марица Изток", около 200 млн. лв. ще бъдат изплатени към консорциума от 24 банки-кредиторки, каза Глуски. По думите му подписаното от компанията му споразумение с НЕК за сваляне на цената за разполагаемост е необичайно и показва подкрепата за провеждащата се реформа в енергийния сектор в България. Глуски заяви, че "Ей И Ес" в световен мащаб има 150 електроцентрали и 80 процента от тях работят с дългосрочни договори за изкупуване на произвежданата от тях електроенергия по фиксирани цени. Той посочи, че компанията работи с дългосрочни договори дори във Великобритания и в САЩ, които са едни от страните с най-добре развити свободни пазари и това не е проблем. "Работим в 17 държави и съм бил свидетел на цени на тока от 30 до 1000 долара за мегавматчас и повярвайте ми това не е най-добрата ситуация", коментира президентът на американската корпорация. Според него много по-добре е за потребителите да няма сривове и драстични поскъпвания на цената на тока, а цените да следват плавни криви, което се постига именно с дългосрочните договори. "Имаме дългогодишна история с работата ни на либерализирани пазари с дългосрочни договори", заяви Глуски по повод силно оспорваните у нас контракти на двете американски централи, за които обществото смята, че влияят върху повишаването на цената на тока. "Тези контракти са нужни за подкрепа на инвестициите, защото ако разчитахме на сегашните цени, нямаше да можем да изплащаме вложението си в България от 1.6 млрд. евро и просто тези най-модерни съоръжения – "позеленената въглищна централа" и вятърният парк "Свети Никола", които са "върхът на сладоледа", нямаше да ги има в страната ви", заяви президентът на американската корпорация. Той изрази убеждението си, че техният дългосрочен договор не съдържа неправомерна държавна помощ, както смятат Комисията за енергийно и водно регулиране и четирите национално представени работодателски организации. Те внесоха жалба пред Европейската комисия, която все още проучва въпроса. Глуски заяви, че компанията му ще работи за прехода към новия пазарен модел на енергетиката у нас. Изпълнителният директор на "Ей И Ес България" Оливие Маркет допълни, че новата пазарна структура може да доведе до модификация на дългосрочните договори с НЕК, но няма да промени същността им. Президентът на корпорацията каза, че очакват анализа на Световната банка за промените на българския пазар и начина за компенсиране на дългосрочните договори. Той заяви, че "Ей И Ес Гълъбово" няма проблем да излезе на борсата за ток при съответен механизъм за погасяване на разликата в постигнатите на свободния пазар цени и фиксираните в договора. "Ще се пригодим към промяната, но тя няма да стане от днес за утре", каза още Андрес Глуски и припомни, че компанията му е в България от десет години, има много социални проекти, не смята да се оттегля след приключването на дългосрочните договори, но още веднъж подчерта, че моментът с изплащането на дълговете на НЕК и много важен. По думите му всички партньори, с които работи, постоянно го питат за проблемите на компанията със забавените плащания на НЕК и той много би искал да им каже, че те вече са решени. "България има добре квалифицирана работна ръка, устоя на кризисната ситуация в региона, особено със съседка като Гърция, има нисък външен дълг и дефицит и много бих искал да я промотирам като добра дестинация за инвестиции", каза Глуски. Много бих искал в страната ви да реализираме и проекта си за съхранение на електроенергия, от които в света вече са в експлоатация 106 МВ мощности, още 60 МВ ще се пуснат, а над 200 МВ са в процес на изграждане", каза още той по повод иновативните литиево-йонни батерии на компанията, които съхраняват произведената пред деня възобновяема електроенергия, за да я пуснат на пазара във вечерен час пик на потребление.
Източник: Медия Пул (15.04.2016)

ЕК казва до два месеца има ли държавна помощ за американските ТЕЦ До два месеца Европейската комисия ще се произнесе има ли неправомерна държавната помощ за т.нар.американски" централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", заради сключените дългосрочни договори за изкупуване от НЕК на произвежданата от тях електроенергия на по-високи от пазарните цени. Това каза председателят на Комисията за енергийно и водно регулирани (КЕВР) Иван Иванов пред депутати по време на заседание в четвъртък на парламентарната комисия, наблюдаваща работата на регулатора. Жалбата срещу двете централи и възобновяемите енергийни източници, че с фиксираните си високи цени получават неразрешени държавни помощи, бе подадена през лятото на 2014 г. от предишния състав на енергийния регулатор. От тогава тече усилена кореспонденция между Брюксел и българската администрация по казуса, за да се реши дали въобще да има подобно производство. Последната искана от ЕК информация по въпроса е била за лицензите на двете централи и всички правени изменения по тях в годините, както и за решенията на регулатора за цените на тока от възобновяеми източници. КЕВР е дала цялата документация по двата случая. Отделно от Брюксел се часа и разрешение за компенсирането на разходите на енергоемките големи производства по таксата "задължение към обществото", която е част от цената на тока. Одобряването на наредбата за предоставяне на държавна помощ за сметките за ток се забави значително, но Иванов очаква до юни да има яснота и по този въпрос. Регулаторният шеф припомни, че намалените цени за предприятията, които отговорят на определени критерии, ще влязат в сила със задна дата – от 1 август 2015 г. Това означава, че с платените в повече средства ще се покриват бъдещите им задължения за ток. Тази държавна помощ се очаква да спести около 95 млн. лв. за предприятията по изчисления от миналата година. Заради сериозният спад на цената на природния газ през миналата и тази година обаче очакванията са от юли таксата "задължение към обществото" да намалее значително и така икономиите за бизнеса ще са още поголеми. По време на заседанието бе коментирано и предстоящото вземане на 650 млн. евро заем от "Българския енергиен холдинг" за погасяване на дълговете на дъщерната му "Национална електрическа кампания" към двете американски централи, за да влязат в сила намалението им цени за разполагаемост на мощностите. Депутатът от БСП и бивш министър на икономиката и енергетиката в кабинета "Орешарски" Драгомир Стойнев разкритикува правителството на ГЕРБ, че не е дало държавна гаранция за търсения кредит. Такава бе поискана от кандидатите в провалила се именно заради непредоставянето на държавна гаранция процедура по вземане на кредит. Според Стойнов при държавно гарантиран заем лихвата би била под 1 процент, а сега БЕХ ще трябва да плаща между 4 и 6 на сто надценка за взетите пари. Реално обаче при предишния облигационен заем на БЕХ за 500 млн. евро, взет отново за дългове на НЕК през октомври 2013 г. по времето на Стойнев като принципал, постигнатата лихва бе 4.28 на сто и то с предоставени на кредиторите условия близки за държавната гаранция. Иван Иванов припомни, че с уреждането на дълговете на НЕК към американските централи, държавната компания ще пести 97 млн. лв. годишно от намалените цени на двете мощности. осочи, че срещу разплащането на доказани стари задължения НЕК ще пести по 97 млн. лв. Според регулаторният шеф разликата между тази сума и обявените вече от НЕК 68 млн. лв. годишни плащания за лихвите по новия заем, ще е "чиста печалба" за енергийното дружество. Иван Иванов очаква НЕК да бъде на печалба през първото тримесечие на годината, но отказа да даде повече подробности преди официалното оповестяване на финансовите резултати. Държавната компания завърши миналата година ъс загуба от 220 млн. лв., което обаче е доста под отрицателния резултат от 586 млн. лв., постигнат през 2014 г. Председателят на енергийния регулатор се оплака пред депутатите от корпоративен натиск за сваляне на такса "задължения към обществото".
Източник: Медия Пул (22.04.2016)

С 5 лв. на мегаватчас скача токът заради НЕК С близо 5 лв. на мегаватчас ще поскъпне токът от 1 юли само заради заема от 650 млн. евро, който Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще изтегли на 25 април за НЕК. КЕВР ще признае разходите на НЕК по обслужването на заема, който ще й бъде предоставен от БЕХ, за да се разплати с двата американски ТЕЦ-а в енергийния комплекс "Марица-изток". Това обясни председателят на регулатора Иван Иванов. Това означава, че лихвите по заема ще влязат в цената на тока. КЕВР определя само цените за регулирания пазар, който е в рамките на 14 млн. МВтч годишно. Лихвите по кредита, който БЕХ ще вземе от банков консорциум, ще бъдат в рамките на 68 млн. лева годишно. За да намали дисбалансите си, НЕК вече внесе в КЕВР предложение за вдигане на добавката "Задължения към обществото" с над 28% до 47,41 лв. за мегаватчас. 290 млн. лв. ще бъде бюджетът на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕЕС) за 2016 г.
Източник: Стандарт (22.04.2016)

БЕХ подписа за заема от 650 млн. евро с консорциум, воден от J.P. Morgan Securities След близо пет месеца преговори с банките Българският енергиен холдинг (БЕХ) успя да получи заем от 650 млн. евро, който трябва да покрие голяма част от меджуфирмените задължения в енергийната система, съобщи "Капитал". Най-много средствата са необходими, за да може Националната електрическа компания (НЕК) да се разплати с двете американските централи ТЕЦ "АЕS Maрица-изток 1" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3", а те от своя страна с държавните "Мини Марица-изток". Договорът за мостов заем е бил подписан в четвъртък (21 април) между БЕХ и банков консорциум, воден от J.P. Morgan Securities. Ако се съди по обявените в ценовото заявление на НЕК разходите по заема са 68 млн. лв. По информация на "Капитал" J.P. Morgan, която е водеща в консорциума, получава и комисиона от 1.5%. Така ако се съди по общия разход , вероятно дружеството се е ангажирало да плати лихва от около 4-5% Останалите банки в него са италианската инвестиционна банка IMI (част от групата на Intesa Sanpaolo) и Bank of China. Според източници на "Капитал Daily" желанието на БЕХ е до два месеца да успее да пласира облигация, която да покрие мостовото финансиране. Една от причините за дълго водените преговори беше желанието на БЕХ да подобри условията на офертата. Холдингът си беше запазил правото да преговаря и със Citibank , която беше вторият класиран в процедурата (по информация на "Капитал"). Търсенето на банки започна през септември. Тогава от общо 12 заинтересувани окончателни оферти подадоха само два кандидата, но сумите, които предлагаха, бяха по-малки от търсените. Това принуди БЕХ да премине към пряко договаряне с кандидатите. Първоначално получаването на заема беше затруднено заради отказа на държавата да предостави държавна гаранция, за което всички кандидати настояваха. Впоследствие обаче БЕХ все пак успя да убеди финансовите институции да се откажат от исканата гаранция. Според управляващите един от основните мотиви за това е подобряващото се финансово състояние на НЕК след август 2015 г. вследствие на предприетите законодателни и регулаторни промени, насочени към намаляването на дефицита в компанията. Въпреки това предварителния отчет на НЕК за миналата година показва, че дружеството продължава да е на загуба от 220 млн. лв. при 588 млн. лв. за предходната година. Задълженията на компанията към края на 2015 остават високи в размер на 3.4 млрд. лв., което е намаление с 1.8% спрямо предходната година. Договореният мостов заем с последваща емисия ще е вторият за БЕХ, след като през 2013 г. холдингът пласира петгодишна облигация за 500 млн. евро с лихва 4.25% Тогава посредник по сделката беше Citibank, а средствата бяха използвани отново за погасяване на стари задължения и рефинансиране на банкови заеми.
Източник: 24 часа (25.04.2016)

По сметките на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) вече е постъпил заемът за 535 млн. евро, който миналата седмица бе финализиран с предпочетения консорциум между "Джей Пи Морган" и италианската "Банка Ай Ем ай" и китайската "Банк ъф Чайна" и е предназначен за покриването на задълженията на "националната електрическа компания" към двете т.нар. американски електроцентрали "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3". Веднага от сумата ще бъдат задържани 364 млн. лв., на колкото възлизат съответно борчовете на двете въглищни мощности към държавните "Мини Марица Изток", останалите ще бъдат преведени на НЕК, за да се разплати тя съответно с американските компании.Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова при представянето на финансовите резултати на държавната енергийна група БЕХ в понеделник. Тя не пожела да коментира параметрите на кредита, тъй като били търговска тайна, само уточни, че лихвите отговаряли на днешните пазарни условия и били под договореното 4.25 на сто оскъпяване при предишния облигационен заем на БЕХ, взет през октомври 2013 г. Петкова коментира, че взетата сума, която е под търсените до 650 млн. евро, е достатъчна за разплащането на НЕК към двете американски централи. По последни данни "КонтурГлобал" има да взема 501 млн. лв., а "Ей И Ес" - 588 млн. лв., но в сумите влизат и парите за държавното въгледобивно дружество. Така по силата на подписано през април миналата година споразумение ще се намалят цената за разполагаемост на мощностите си с 14 % на "Ей И Ес" и с 15% на "КонтурГлобал". По-ниските цени влизат в сила от 1 май 2016 г. и ще пестят на НЕК 97 млн. лв. годишно. БЕХ ще има задължението в срок до една година да върне взетия заем, което ще стане с емитирането на облигации, което ще се подготви от банковия консорциум, отпуснал сегашното спешно мостово финансиране. Вече е започнала работата по подготовката на тази финансова операция, ще се търси правилният момент за пускането на облигации – когато има търсене, лихвите са ниски и рейтингът на БЕХ е добър, обясни зам.-министърът на енергетиката Николай Николов. Шефът на енергийния холдинг Петьо Иванов уточни, че когато дойде моментът за емисията ще се реши какъв да бъде размерът й. Той може да е както 535 млн. евро – колкото е мостовото финансиране, може да е по-малък, тъй като държавната компания има свободни средства, които може да използва за допълване на плащането по мостовото финансиране. Може и да се вземе по-голям кредит, ако има интерес и предлагане, каза Иванов и припомни, че през октомври 2013 г. бяха търсени 250 млн. евро, записани бяха предложения за 1 млрд. евро, а в крайна сметка холдингът взе 500 млн. евро. "Размерът ще е според нагласите на пазарите", коментира Николов. "Това, че получихме този кредит е важно, тъй като кредитът не е само паричен, а и на доверие към българската енергетика", каза Теменужка Петкова. "Това е знак, че банките и инвеститорите повярваха на предприетите реформи в енергетиката", допълни тя. Разплащането с американските въглищни централи и от там и с "Мини Марица Изток" е от важно значение за държавната комапния, която през 2015 г. е намалила печалбата си от 4.34 млн. лв. през 2014 г. на 2.63 млн. лв. Освен това ще подобри инвестиционния имидж на страната ни. Преди десет дни президентът на "Ей И Ес Корпорация" Андрес Глуски заяви, че всички партньори, с които работи, постоянно го питат за проблемите на компанията със забавените плащания на НЕК и той много би искал да им каже, че те вече са решени. "България има добре квалифицирана работна ръка, устоя на кризисната ситуация в региона, особено със съседка като Гърция, има нисък външен дълг и дефицит и много бих искал да я промотирам като добра дестинация за инвестиции", каза тогава Глуски.
Източник: Медия Пул (27.04.2016)

НЕК се разплати с американските ТЕЦ-ове НЕК се разплати на 100% с двете американски централи ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“. Точната сума, която е последно НЕК е дължала на двата ТЕЦ-а е 1,149 млрд. лв. Реално двете централи са получили 786 млн. лв., тъй като преди това са били приспаднати 364 млн. лв., които те дължат за въглища на държавните мини. По сметките на ТЕЦ „AES Гълъбово“ са постъпили 505 млн. лв., а на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ - 281 млн. лв. От своя страна мините са превели на енергийното министерство дължимата концесионна такса, съобщиха за „Монитор“ от ведомството. НЕК успя да се разплати с двете централи, след като БЕХ се споразумя с консорциума Ваnса IMI S.p.A. (London Branch, Bank of China Limited - Luxembourg Branch и J.P. Morgan Securities) за получаване на мостови кредит в размер на 535 млн. евро. Това се случи в края на миналата седмица. Мостовият кредит е със срок от 12 месеца, в рамките на които БЕХ трябва да емитира облигации на международните пазари и да върне на консорциума въпросната сума плюс лихвите. В понеделник от Министерството на енергетиката казаха, че целта е облигационната емисия да се реализира при първа възможност.
Източник: Монитор (28.04.2016)

НЕК се разплати с американските ТЕЦ-ове НЕК се разплати на 100% с двете американски централи ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“. Точната сума, която е последно НЕК е дължала на двата ТЕЦ-а е 1,149 млрд. лв. Реално двете централи са получили 786 млн. лв., тъй като преди това са били приспаднати 364 млн. лв., които те дължат за въглища на държавните мини. По сметките на ТЕЦ „AES Гълъбово“ са постъпили 505 млн. лв., а на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ - 281 млн. лв. От своя страна мините са превели на енергийното министерство дължимата концесионна такса, съобщиха за „Монитор“ от ведомството. НЕК успя да се разплати с двете централи, след като БЕХ се споразумя с консорциума Ваnса IMI S.p.A. (London Branch, Bank of China Limited - Luxembourg Branch и J.P. Morgan Securities) за получаване на мостови кредит в размер на 535 млн. евро. Това се случи в края на миналата седмица. Мостовият кредит е със срок от 12 месеца, в рамките на които БЕХ трябва да емитира облигации на международните пазари и да върне на консорциума въпросната сума плюс лихвите. В понеделник от Министерството на енергетиката казаха, че целта е облигационната емисия да се реализира при първа възможност.
Източник: Монитор (28.04.2016)

Двете американски централи платиха 356 млн. лв. дългове на „Мини Марица изток“ Двете американски централи – „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ и Контур Глобал „Марица изток 3“ са изплатили напълно дължимите 356 милиона лева на „Мини Марица изток“ до Великденските празници.Разплащането е за цялата натрупана през години сума, като мините са успели да се издължат 100 процента с лихвите към държавата, банките и фирмите заедно с ДДС-то, съобщава БНР. Изплатена е и концесионната такса за въглищата, което означава, че двете общини – Раднево и Гълъбово ще получат по сметките си дължимите им суми. По думите на изпълнителният директор на въгледобивното дружество инженер Андон Андонов, за първи път от 2009 година насам разкривката на въглищата е 103 процента, което осигурява стабилизиране на добива и гарантиране по 27 милиона тона годишно до 2018 година. http://www.blitz.bg
Източник: Други (03.05.2016)

Двете американски централи заплатиха 356 милиона лева на „Мини Марица изток“ Двете американски централи – „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ и Контур Глобал „Марица изток 3“ са изплатили напълно дължимите 356 милиона лева на „Мини Марица изток“ до Великденските празници, съобщава БНР. Разплащането е за цялата натрупана през години сума, като мините са успели да се издължат 100 процента с лихвите към държавата, банките и фирмите заедно с ДДС-то. Изплатена е и концесионната такса за въглищата, което означава, че двете общини – Раднево и Гълъбово ще получат по сметките си дължимите им суми. По думите на изпълнителният директор на въгледобивното дружество инженер Андон Андонов, за първи път от 2009 година насам разкривката на въглищата е 103 процента, което осигурява стабилизиране на добива и гарантиране по 27 милиона тона годишно до 2018 година.
Източник: 24 часа (03.05.2016)

Държавата плати над 1 милиард лева на американските централи Haциoнaлнaтa eлe?тpичec?a ?oмпaния e пoгacилa вcич?итe cи зaдължeния ?ъм aмepи?aнc?итe цeнтpaли. Toвa cтaвa яcнo oт двa пиcмeни oтгoвopa нa миниcтъpa нa eнepгeти?aтa Teмeнyж?a ?eт?oвa дo дeпyтaт oт oпoзициятa. B пepиoдa 26 aпpил-09 мaй 2016 г. HEK e изплaтил 1 141 560 271, 64 лв. нa aмepи?aнc?итe цeнтpaли, пocoчвa eнepгийният миниcтъp. 1 020 209 823, 75 лв. oт cyмaтa e oт зaeм, ?oйтo Бългapc?ият eнepгиeн xoлдинг взe oт мeждyнapoдeн бaн?oв ?oнcopциyм. Ocтaнaлитe cpeдcтвa ca oт coбcтвeни пpиxoди нa HEK. “Koнтyp Глoбyл Mapицa Изтo? 3” e пoлyчилa 280 млн. лв., “Eй и Ec 3C Mapицa Изтo? 1” e пoлyчилa 505 млн. лв., a 356 млн. лв. ca плaтeни нa “Mини Mapицa Изтo?”. Изплaтeнитe cpeдcтвa ?ъм “Mини Mapицa Изтo?” ca фopмиpaни oт зaдължeниe нa TEЦ “Koнтyp Глoбyл Mapицa Изтo? 3” и TEЦ “Eй и Ec 3C Mapицa Изтo? 1”. Mиниcтъpът нa eнepгeти?aтa пpипoмня, чe изплaщaнeтo нa зaдължeниятa нa HEK ?ъм aмepи?aнc?итe цeнтpaли e cтaнaлo възмoжнo cлeд пoдпиcвaнeтo нa cпopaзyмeниe пpeз 2015 г. Cпopaзyмeниятa зa из?yпyвaнe нa eлe?тpoeнepгия oт aмepи?aнc?итe цeнтpaли ca c?лючeни пpeз 2001 гoдинa. Teмeнyж?a ?eт?oвa yтoчнявa oщe, чe нa бaзa изплaщaнeтo нa зaдължeниятa, двeтe цeнтpaли ca пoeли aнгaжимeнт дa нaмaлят “цeнaтa зa paзпoлaгaeмocт” c пo 14% и 15% дo ?paя нa дoгoвopитe зa e?cплoaтaция, ?oитo зa “Eй и Ec 3C Mapицa Изтo? 1” пpи?лючвaт пpeз 2024 г., a зa “Koнтyp Глoбyл Mapицa Изтo? 1” пpeз 2026 г. Eфe?тът oт нaмaлявaнeтo нa цeнитe щe e o?oлo 900 млн. лв. дo ?paя нa дoгoвopитe, дoпълвa миниcтъpът нa eнepгeти?aтa. ?eт?oвa yтoчнявa, чe oт 27 aпpил 2016 г. aмepи?aнc?итe цeнтpaли вeчe пpoдaвaт пpoизвeдeнaтa oт тяx eлe?тpoeнepгия нa нoвитe пo-ниc?и цeни.
Източник: Money.bg (26.05.2016)

НЕК е изплатила общо 1.1 млрд. лв. на американските централи "Марица -изток" 1 и 3. Около 1 млрд. лв. от тази сума е осигурена от заема, който БЕХ взе от международен банков консорциум. Останалите средства са от собствени приходи на НЕК. Това става ясно от писмени отговори на ресорния министър Теменужка Петкова до депутат от опозицията, цитирани от бгнес. Изчистването на задълженията на НЕК към двете централи бе нужно, за да влезе в сила подписаното през м.г. намаление на цените на тока, продаван от тецовете.
Източник: Сега (26.05.2016)

Квотата на КТБ и Богомил Манчев Покупката на квоти за въглеродни емисии, както и се очакваше, постепенно започна да става едно от основните пера в разходите на въглищните централи. Както заключава последният годишен финансов отчет на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2": "Тенденцията при разходите за парникови газове ще е в посока на увеличение, като се очаква през 2016 г. те да са вторият по значимост разход след този за гориво". Държавната ТЕЦ е най-големият емитент на въглеродни емисии поради простия факт, че е най-голямата въглищна мощност в България. Така че за нея със сигурност е тежък проблем, ако се окаже, че купува квотите си на значително по-високи цени от останалите централи в страната. А именно такъв е случаят с ТЕЦ "Марица-изток 2". За периода между 2013 и 2015 г. по консервативни оценки централата е платила на Корпоративна търговска банка (КТБ) и фирми от енергийната група на бизнесмена Богомил Манчев над 30 млн. евро повече спрямо постигнатите цени от другите два големи ТЕЦ-а - частните "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". На фона на гигантската загуба на дружеството от 72 млн. лв. за миналата година това очевидно е голям проблем. От 2005 г. насам големите горивни инсталации в ЕС са длъжни да купуват права за емитираните от тях въглеродни емисии. Това е част от европейската климатична политика и цели ограничение на емисиите на парникови газове. За всеки тон CO2 се купува по едно право, което е по-популярно като квота. До 2012 г. разходите за емисиите не бяха големи, но с влизането в сила на третата фаза от европейската Система за търговия с емисии цената им рязко скочи. През същата година ТЕЦ "Марица-изток 2" решава да търси търговци, от които да купува квотите. Това е нормална практика, тъй като търговията на борсите изисква специфични умения и финансови ресурси. От двете американски централи коментираха, че купуват квоти от водещи европейски търговци на едро. За разлика тях обаче българският ТЕЦ работи само с две фирми и техните оферти са значително по-високи. На повечето въпроси на "Капитал" от ТЕЦ "Марица-изток 2" отказаха да отговорят със стандартните оправдания за конфиденциалност и нищо не значещото "отношенията между страните са базирани на общоустановени правно допустими норми". В края на 2012 г. ТЕЦ-ът обява търг за покупка на квоти. На поканата се отзовават два кандидата - Корпоративна търговска банка и фирмата NVL Ltd, регистрирана във Великобритания. Банката печели с малко по-ниска оферта, като предлага надбавка от 1.8 евро за всяка купена квота, става ясно от доклада на временната анкетна комисия за проверката на състоянието на енергетиката (по-известна като комисията "Симеонов"). През 2013 г. цената на квотите на Европейската енергийна борса (EEX) в Германия е 4.34 евро, т.е. договорената надценка е 41% от цената. В същото време нормалната комисиона при такава търговия е между 0.1 и 0.3 евро за квота. Но това не е всичко. При сключването на договора с КТБ, за да се предпази от евентуално нарастване на цените, централата купува почти цялото й нужно количество от 10 млн. квоти за 2013 и 2014 г. наведнъж. Цената обаче е установена в края на 2012 г., когато тя е 7.13 евро на тон (без надбавката за търговеца), става ясно от годишния финансов отчет на ТЕЦ "Марица-изток 2". През 2014 г. наистина цената на квотите се повишава малко, но далеч от заложената висока цена през 2012 г. По неофициална информация на "Капитал" (от двете централи се позоваха на търговската тайна и не коментираха цени) "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" купуват квоти за 4.80 евро на тон за 2013 г. и 6.90 евро за тон през 2014 г. На този фон разликата в цените, които плаща ТЕЦ "Марица-изток 2" и американските централи е драстична. Така от изразходваните общо 89 млн. евро за квоти поне 30 млн. евро са надплатените от ТЕЦ-а средства. Ситуацията може лесно да се обясни с ръководството на ТЕЦ "Марица-изток 2", което по това време правеше всичко възможно да угоди на собственика на КТБ Цветан Василев и тогавашния му бизнес партньор Делян Пеевски. През 2013 г., след идването официално на власт на тандема Василев&Пеевски с правителството на Пламен Орешарски изпълнителният директор на ТЕЦ-а Георги Христозов се прехвърли начело на Българския енергиен холдинг. Странното е обаче как през 2012 г. кабинетът на ГЕРБ е проспал мащабния провал на ръководството на ТЕЦ "Марица-изток 2". Вероятно по същия начин, по който не забеляза, че и КТБ върви към сигурен фалит. След фалита на КТБ в началото на 2015 г. ТЕЦ "Марица-изток 2" обявява нова процедура, която според централата е напълно прозрачна, но не е ясно защо отново не е обявена като обществена поръчка. От търговеца се изисква да набави 5.5 млн. квоти за централата. Поръчката е спечелена от NVL Ltd, но вече със значително подобрена спрямо 2012 г. оферта - фирмата иска надценка за услугата си от 1.35 евро. Това, което обаче се набива на очи, е, че за да сключи сделката, ТЕЦ "Марица-изток 2", която през 2015 г. вече е в сериозна ликвидна криза, залага бъдещите си приходи от продажбата на електроенергия по два договора с фирмите "Енергийна финансова група" (ЕФГ) и "Аркадия сървис". На практика двата енергийни търговеца превеждат дължимите суми директно на NVL Ltd. И трите фирми в сделката са част от съзвездието компании около бизнесмена Богомил Манчев. Изпълнителен директор на NVL Ltd е Нели Беширова, която заема същата позиция и в "Риск инженеринг" АД - сърцето на енергийната група на Манчев. ЕФГ и "Аркадия сървис" пък са регистрирани на адреса на "Риск инженеринг". Това не е и първата подобна триъгълна схема, която Манчев организира. През 2013 г., за да си вземат фактурираните, но неплатени суми към консултанта на проекта АЕЦ "Белене" "УорлиПарсънс" (чийто подизпълнител беше "Риск инженеринг"), двата енергийни търговеца направиха подобна сделка с НЕК. Последва разследване срещу Манчев в подбудителство към длъжностно присвояване, което обаче безславно пропадна, тъй като прокуратурата не намери доказателства. "Марица-изток 2" трябва да са доволни, че ние успяхме да сключим тази сделка, тъй като други международни компании са сметнали, че сделката е прекалено рискова и не са проявили интерес към предложението", каза Нели Беширова за "Капитал". Според нея надценката, която компанията иска за услугата си, не е висока. "Надценката, която цитирате, не е чиста печалба. В нея са и нашите разходи за закупуването на квотите, и цената на финансирането, тъй като ние трябва да изтеглим кредит, за да ги придобием. А кредитът не е евтин поради риска на сделката. За никого не тайна тежкото финансово състояние на ТЕЦ "Марица-изток 2", допълва изпълнителният директор на NVL Ltd. Беширова обяснява, че за да може да сключи сделката с квотите, фирмата й е трябвало да се съгласи на отложено плащане, като парите са превеждани от енергийните търговци. Според нея ЕФГ и "Аркадия сървис" са закупили електроенергията от тръжната платформа на ТЕЦ "Марица-изток 2", така че не са ползвали някакви преференциални условия. От NVL Ltd посочват, че последният им договор с централата е от ноември 2015 г., когато те са започнали да купуват по-скъпи емисионни права, за да могат да изпълнят договора си. От което също са натрупали загуба, която е изяла част от надценката им. Фактът обаче е, че като се тегли чертата, ТЕЦ "Марица-изток 2" отново плаща по-скъпо от двете американски централи за квотите, които купува. Разликата се равнява на близо 7 млн. евро, което е 20% от натрупаната загуба на централата за миналата година. ТЕЦ-ът наистина е в тежка ликвидна криза и бартерната сделка изглежда добър вариант, за да пооправи финансовите си потоци. Въпросът е, че ако ползваше външно финансиране, високата комисиона по сделката можеше и да бъде избегната. Българският енергиен холдинг така или иначе постоянно подпомага дъщерната си компания с краткосрочни заеми (последно преди месец трансформира част от заемите си в акционерен капитал), в случая можеше или директно да закупи квотите, или да финансира ТЕЦ-а за тази цел. Проблемът явно е, че както в ТЕЦ "Марица-изток 2", така и в Българския енергиен холдинг няма желание това да се случи. Вместо това винаги се намира някой посредник, който може да намира страничен начин да си гарантира плащането на услугата, но пък за сметка на това централата трупа загуби.
Източник: Капитал (13.06.2016)

Поръчка на "Мини Марица-изток" филтрира конкуренцията След като няколко години "Мини Марица-изток" бяха поставени на режим на изкуствено дишане и липса на инвестиции, в последните няколко месеца беше отприщена вълна от скъпи обществени поръчки. Това стана възможно след сделката между НЕК и ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал" за изплащане на дължимите средства от държавната компания към двата частни производителя на електроенергия. Те от своя страна пък изплатиха 343 млн. лв. към мините, които получиха ресурс да възобновят отдавна отлагани покупки. Една от тях е придобиване на 30 броя нови булдозери на стойност 24.9 млн. лв. Поръчката е доста съществена за доставчиците на тежка техника, тъй като "Мини Марица-изток" отдавна не са купували толкова машини. Досега най-често са били предпочитани багери от марката Komatsu. Тези сделки обаче са осъществявани от "Киров" АД, докато сега японската марка се представлява в България от "Евромаркет груп". Това дава надежда в някои от доставчиците, че този път конкуренцията ще е по-силна. Въпреки това сред част от фирмите (никоя не пожела да излезе с името си) има недоволство към техническите спецификации и методи за оценка, които са заложени от "Мини Марица-изток"(дружеството не пожела да отговори на нашите въпроси). Изискването е багерите да имат "управление и превключване на предавките с джойстик, без прекъсване на потока от мощност към всяка от ходовите вериги по време на завой (диференциално управление)". Изискването е доста неясно, казаха двама доставчици на тежка техника, тъй като може да включва два типа управление. Но всички предполагат, че "Мини Марица-изток" търсят машини с хидравлично предаване на мощността, което е по-модерната технология спрямо диференциалното управление (когато се блокира едната верига, за да завие булдозерът). Заради това изискване имаше оплакване, че мините фаворитизират определени доставчици и ненужно завишават спецификациите. На практика шанс да спечелят търга имат само известни марки като Komatsu, Caterpillar, Huynday и т.н. По-евтините китайски или полски производители трудно могат да отговорят на условията. Освен това в методиката очевидно се дава преимущество на определени характеристики (като клиренс, видове окачване и т.н.), тъй като те получават значително повече точки. Подобна практика е възприета сред много възложители на обществени поръчки, които се опитват да имитират състезание, въпреки че победител може да стане само предпочитания от тях доставчик. В това невинаги има корупция, колкото начин за отстраняване на конкуренти, които по случайност могат да спечелят търга. В случая "Мини Марица-изток" са се насочили към възможно най-качествената техника. Положението на "Мини Марица-изток" не изглеждаше добре в началото на годината, когато приходите и печалбите на мините се бяха свили спрямо първото тримесечие на 2015 г. Печалбата за тазгодишната първа четвъртина възлиза на 10.7 млн. лв. при оборот от почти 160 милиона. Инвестиционната програма тогава беше почти напълно спряна, след като бяха инвестирани по-малко от 5 млн. лв. от планираните 20 милиона. След разплащането на дълговете към мините инвестициите в техника се увеличиха рязко. През юни пред "Капитал Daily" Андон Андонов, изпълнителен директор на "Мини Марица-изток", коментира, че модернизирането на тежкото минно оборудване е основна цел пред дружеството. Преди актуалната поръчка за булдозери от "Мини Марица-изток" инвестираха 26 млн. евро в купуването на два роторни багера, които да позволят разкриването на нови въглищни пластове. Срокът за изпълнение е три години. Освен това, други 5 роторни багера ще преминат през цялостна рехабилитация, като общата стойност на процедурите се очаква да бъде над 10 млн. лв. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова тогава коментира, че договор с такива параметри за машини не е подписван от 1989 г.
Източник: Капитал (07.07.2016)

БЕХ започва срещи с инвеститори за облигационната емисия за НЕК* Българският енергиен холдинг (БЕХ) започва срещи с инвеститори по повод готвената облигационна емисия. С нея държавният холдинг ще покрие мостовото финансиране на заема за Националната електрическа компания (НЕК), предназначен за разплащане с т.нар. "американски" централи в Маришкия басейн - КонтурГлобал и AES Гълъбово. В съобщението на БЕХ е записано, че упълномощени за провеждане на разговорите с потенциалните инвеститори в ценни книжа с фиксирана доходоност във Великобритания и континентална Европа са J.P. Morgan и Banca IMI. Срещите започват от 18 юли. БЕХ е най-голямото дружество в България по активи и е 100% собственост на българската държава. Активите на БЕХ са от стратегическо значение за икономиката на България и включват повечето най-големи съоръжения за производство на електрическа енергия в България, както и електропреносната и газопреносната мрежа. Очаква се предлагане на Reg S средносрочни инструменти, в зависимост от пазарните условия, като се очаква на инструментите да бъде присъден рейтинг (Р) Ba2 от Moody’s и BB- от Fitch. Прилага се стабилизиране FCA / ICMA. В съобщението на БЕХ не е посочен размерът на облигационната емисия, но преди месец от компанията посочиха, че ще се опитат да намерят 535 млн. евро, какъвто е размерът на мостовото финансиране.
Източник: Инвестор.БГ (15.07.2016)

Националната електрическа компания (НЕК) ще спестява средно 96 млн. лева на година от предоговарянето на цените на изкупуваната енергия с двете американски централи в комплекса "Марица–изток". Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на парламентарния контрол в петък. През пролетта бе подписано споразумението с централите за намаление на изкупуваната енергия съответно с 14% и с 15%. В числово изражение ефектът ще е близо 1 млрд. лв. за оставащия период на действие на споразуменията с централите, каза още Петкова. Намалението на цената бе договорено, след като НЕК покри дълговете си към двете дружества. За целта Българският енергиен холдинг (БЕХ) изтегли мостов заем от банков консорциум.
Източник: Капитал (18.07.2016)

За шест месеца в „Мини Марица-изток” са добити 12 014 791 тона въглища „Мини Марица-изток” изпълнява 100% от заявките на топлоелектрическите централи. За първите шест месеца на 2016 г. са добити 12 014 791 тона въглища, което представлява 93% от предвидения за полугодието план за добив. Разкритите, транспортирани и насипани количества земна маса от началото на годината са 42 867 410 куб. м., с което са изпълнени 104% от разчетите. Най-много въглища - 6 678 214 тона са подадени към държавната ТЕЦ „Марица изток 2" ЕАД. Малко над 2 милиона тона въглища е потреблението на ТЕЦ „Контур Глобал Марица изток 3" АД, толкова са и количествата доставени на ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово ". Доставените въглища на "Брикел" ЕАД са 1 137 198 тона, съобщи "Дарик". От централата съобщават, че през първото полугодие на 2016 г. е започнало преустройството на участък „Добив" на рудник „Трояново-3" за подаване на въглища към ТЕЦ „Марица-изток 2" ЕАД, с цел осигуряване на сигурността на доставките на най-голямата държавна топлоелектрическа централа.
Източник: Банкеръ (20.07.2016)

"Мини Марица-изток" търси два заема за 52.3 млн. лв. Въпреки че само преди три месеца на държавната "Мини Марица-изток" й бяха изплатени забавени плащания за 356 млн. лв. от двете американски централи ТЕЦ "AES Maрица-изток 1" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3", сега дружеството отново има нужда от средства. Това става ясно от обявените два конкурса за банки, които да отпуснат овърдрафт и инвестиционен кредит на обща стойност 52.3 млн. лв. Търсеният овърдрафт е с лимит до 28 млн. лв., от които 8 млн. лв. ще бъдат използвани за текущи плащания и задължения към доставчици, а останалите 20 млн. лв. за плащане на заплати, данъци, осигуровки и други оперативни нужди. Към момента дружеството ползва 3 кредитни линии под формата на овърдрафт на обща стойност 40 млн. лв. Тези кредитни линии обаче изтичат на 30 септември тази година, което е една от причините да се търси подписването на нов договор. Поради сезонността на работата им и по-ниския добив през пролетта и есента се налага използването на оборотно финансиране, което да обезпечи разплащанията през тези периоди. В същото време дружеството отчете макар и минимална печалба от 2.6 млн. лв. за 2015 г., която обаче е с близо 40% по-ниска спрямо тази за 2014 г. Инвестиционният кредит е за финансиране на двата многокофови роторни багера. Това е първият договор за обновяване на тежкото оборудване на мините от 26 години. Стойността за проектиране, изработка, доставка, изграждане и пускане в експлоатация на двата роторни багера е 25.8 млн. евро.
Източник: Капитал (28.07.2016)

110 млн. лв. чакат Мини Марица изток 110,4 млн. лв. чакат Мини Марица изток от четирите основни предприятия в енергийния комплекс. Най-големи са вземанията на мините за добити и реализирани лигнитни въглища от държавната ТЕЦ "Марица изток 2" - 69,168 млн. лв. 24,154 млн. лв. дължи за въглища и частната брикетната фабрика "Брикел". След като получиха вземанията си от НЕК, двата американски ТЕЦ-а в енергийния комплекс - "Контурглобал МИ-3" и "Ей И Ес МИ-1" са стопили задълженията си към мините съответно до 11,46 млн. и 5,62 млн. лв. Освен огромните си дългове към мините, ТЕЦ "Марица изток 2" има още 84 млн. лв. задължения към други компании от групата на БЕХ, като общият размер на просрочените задължения е 204,64 млн. лв. Крайната загуба преди данъци на ТЕЦ-а е 51 млн. лв., с 18,3 млн. лв. по-голяма от същия период на 2015 г. Заради падането на цените на тока и природния газ през първото полугодие драстично спадат приходите и на АЕЦ "Козлодуй", и на "Булгаргаз", съответно с 31 млн. лв. и с 235,22 млн. лв., пише в отчетите да двата енергийни гиганта. "Булгаргаз" обаче приключва полугодието с 35,424 млн. лв. печалба.
Източник: Стандарт (02.08.2016)

"Мини Марица-изток" инвестира милиони в резервни части за камиони Държавната "Мини Марица-изток" (ММИ) ще инвестира над 3 млн. лв. за резервни части за автомобил ЗИЛ, КРАЗ, УРАЛ, КАМАЗ, МАЗ и УАЗ. Това става ясно от обществена поръчка, публикувана в сайта на Агенцията по обществени поръчки. По-рано тази година дружеството даде 26 млн. евро за закупуването на два роторни багера, които ще позволят да бъде направена ново разкриване на въглищни пластове. Инвестицията беше определена като изключително необходима, тъй като през изминалата зима имаше опасения дали минното дружество ще успее да осигури добива и съответно доставките за ТЕЦ "Марица-изток 2" и двете американски централи ТЕЦ "AES Марица-изток 1" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3". В сегашното задание е записано, че предприятието ще даде точно 3 150 000 лв. без ДДС за резервни части. Това се случва по-малко от година след като "Мини Марица-изток" обнови напълно автопарка си с 21 тежкотоварни автомобили. През уикенда стана ясно, че ММИ ще плати близо 300 хил. лв. за ремонт. 287 000 лв., с ДДС ще струва реконструкцията на помещения в град Раднево, които трябва да се превърнат във фитнес-зала и зала за тенис на маса и бадминтон. В цената не е включено закупуването на фитнес и други уреди за спорт. Ремонтът включва пълна подмяна на ВиК и електро-инсталациите, подовите настилки, стените, дограмата и вратите. Реконструкцията се отнася за помещения общо от около 560 кв. м, се разбира още от документите. т.е. ремонтът ще възлиза на 500 лв. на квадрат.
Източник: econ.bg (09.08.2016)

БЕХ погаси заема от 550 млн. евро В края на месец юли тази година БЕХ ЕАД пласира успешно емисия еврооблигации на стойност 550 млн. евро на Ирландската фондова борса. С набраните средства енергийният холдинг погаси на 2 август мостовото финансиране в размер на 535 млн. евро. По този начин БЕХ заплати лихва за второто тримесечие за 11 дни. Това съобщиха от енергийния холдинг по повод изнесената от АБВ информация за тежките условия, при които БЕХ е взел заема, с който да се покрият дълговете към американските централи "AES - 3С Марица Изток 1" и "Контур Глобал Марица Изток 3". Лихвения процент, договорен за мостовото финансиране през 2016 г. е в размер на 3% за първите три месеца и в размер на 3,5% за вторите три месеца. Лихвата се изчислява до момента на погасяването на кредита, уточняват от БЕХ. От холдинга посочват, че опцията за повишаване на лихвения процент до ниво от 8,5% не е приложима автоматично и едностранно, а само при настъпването на определени обстоятелства. Тази възможност на практика не е приложена, предвид фактическото погасяване на мостовия заем след пласирането на облигационната емисия от БЕХ ЕАД на 2 август.
Източник: Банкеръ (09.08.2016)