Нов еврорегламент може да доведе до затваряне на Маришките ТЕЦ-ове Представители на държавата, бизнеса и специалисти се обединиха около тезата, че предложените от нова евродиректива по-високи прагове на емисиите са смъртна присъда за българската енергетика и индустрия. Това стана по време на кръгла маса на тема "Бъдеще за българския въгледобив". Минните експерти се страхуват, че обсъждан от специална комисия нов регламент към директивата на ЕС за комплексно предотвратяване ще въведе нови нива, много по-занижени, на емисиите при големите горивни инсталации и по-конкретно за серен диоксид и живак. Според експертите при тези нива на чистота и тези нива на емисии, няма как да бъдат покрити дори от най-модерните ТЕЦ-ове, които работят в момента в България. "Това е неизпълнимо не само за нашите централи, не е изпълнимо и за модерните централи в Западна Европа", категорични са те. Ако бъде приета тази директива, то поне три ТЕЦ-а в комплекса "Марица-изток" има опасност да затворят, следователно и мините да прекратят работа от този комплекс. Според бившия министър на енергетиката от ГЕРБ Валентин Николов, резултатът от това ще е, че 10 хил. миньори ще останат без работа. Освен това, по думите на Николов, ако се стигне до приемане на новия регламент, то НЕК ще плати необходимите инвестиции за нови очистващи инсталации на американските централи - ТЕЦ "AES Гълъбово" (Марица Изток 1) и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3". По време на кръглата маса той призова за плавно намаляване на прага на допустимите вредни емисии.
Източник: 3e-news (22.02.2017)

Загубата на НЕК достигна 126.4 млн. лв. за 2016 г. Националната електрическа компания (НЕК) отчита загуба след облагане с данъци от 126.4 млн. лв. за 2016 г. Това е увеличение с внушителните близо 42% спрямо предходната година, когато отрицателният резултат беше 82.2 млн. лв., става ясно от предварителния годишен финансов отчет на компаниятаУвеличението на загубата се дължи най-вече на нарастването на разходите в графа "други", които през 2016 г. достигат 582.9 млн. лв., което е годишен ръст около 700%. От отчета обаче не става ясно на какво се дължат тези разходи, тъй като към него няма публикувани бележки и доклад за дейността. Друга причина за лошия финансов резултат на компанията е увеличението на финансовите й разходи, които през миналата година достигат 104 млн. лв. при 64 млн. лв. през 2015 г. Вероятно това повишение се дължи на лихвите, които НЕК трябва да плаща за новата емисия облигации, която беше пласирана в средата на миналата година от собственика на компанията Български енергиен холдинг (БЕХ). Нейната стойност е 500 млн. евро, с които НЕК трябваше да погаси задълженията си към двете американски централи ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" и ТЕЦ "AES Гълъбово", които от своя страна се разплатиха с държавната "Мини Марица-изток". От данните се вижда, че основните разходи на НЕК, които са свързани с купуването на електроенергия, намаляват с 9.3% до 2.69 млрд. лв.Според отчета приходите от продажба на електроенергия за регулирания пазар намаляват с 24%. Това е обяснимо, като се има предвид, че през миналaта година голяма част от бизнес клиентите излязоха на свободния пазар, където купуват енергия по пазарни цени. Намаление има и в приходите от директните продажби на НЕК на свободния пазар и за износ, които се свиват с 46% до 175 млн. лв. Това също е обяснимо като се има предвид, че през 2016 г. общият спад на износа на електроенергия от България беше близо 40% спрямо 2015 г. В същото време приходите в графа "клиенти електроенергия други" отбелязват ръст от 82% до 774 млн. лв. От отчета обаче не става ясно какво точно влиза в тях. Като цяло приходите от продажба на енергия на НЕК намаляват с 9% спрямо предходната година. В същото време обаче парите, които компанията получава от фонд "Сигурност на електроенергийната система", в който влизат приходите от квоти за вредни емисии и 5% от приходите на всички производители на енергия, достигат 300 млн. лв. Това е увеличение от 64% спрямо 2015 г., когато фондът беше създаден. През 2016 г. приходите на НЕК са допълнени с още една графа "финансиране за покриване на щети", която добавя към тях още 371 млн. лв. Общите приходи на компанията са достигнали 3.4 млрд. лв. при 3.2 млрд. година по-рано.През 2016 г. дългосрочните пасиви на НЕК се увеличават с 1.6 млрд. лв., достигайки близо 3 млрд. лв. Това се дължи на новите задължения на компанията към министерство на енергетиката, които се увеличават с 805 млн. лв. Това вероятно са средствата, които бяха предоставени на дружеството от държавния бюджет, за да може да плати задълженията си по загубеното арбитражно дело за АЕЦ "Белене". От отчета обаче не става ясно защо не е посочен пълният обем на получените средства от 1.2 млрд. лв. Задълженията на НЕК към свързани лица също се увеличават почти двойно, достигайки 1.870 млрд. лв. Това може да се обясни с новите задължения на дружеството към БЕХ във връзка с пласираната емисия облигации. В същото време сумата на краткосрочните задължения намалява над два пъти, което се дължи на свиването на търговските задължения с 1 млрд. лв. вследствие на разплащането с централите, от които НЕК купува енергия. Останалите краткосрочни задължения на дружеството също намаляват.
Източник: Капитал (23.02.2017)

Влошаващото се финансово състояние на ТЕЦ "Марица изток 2" през последните години (за 2016 г. загуба от 90.7 млн. лв.) принуди Български енергиен холдинг (БЕХ), който е собственик на централата, да вземе в свои ръце закупуването на квоти за вредни емисии, които са един от най-големите разходи на централата. Така вместо комисионна от 7.425 млн. евро, каквато дружеството плати през 2015 г. за 5.5. млн. квоти на фирмата NVL Ltd, за което "Капитал" писа, сега посредниците по сделката ще получат под 130 хил. евро. за 7.350 млн. квоти, уточниха от БЕХ. Централата на практика ще спести около 55 млн. лв. за квоти в сравнение с 2016-та година когато този разходи е бил 77.8 млн. лв., както стана ясно от изказването на министъра на енергетиката Николай Павлов. Това освен по-добрите условия с посредниците обаче се дължи и на по-ниската пазарна цена на квотите. Новите посредниците, чрез които са закупени квотите са Citibank, Societe Generale и BNP Paribas. По подобен начин квотите си пазаруват и AES Гълъбов и "КонтурГлобал Марица изток-3".От Български енергиен холдинг коментираха, че една от причините за новата стратегия е затрудненото финансово състояние на централата и възможността на холдинга да постигне по-добри параметри на условията с инвестиционните посредници заради по-голямата си финансова стабилност. От там допълват, че този подход е сходен с привличането на дългово финансиране и консолидирането на определени финансови дейности в холдинга, така че да се оптимизират разходите на групата. От държавния холдинг обясниха, че са се самосезирали във връзка с публикация на "Капитал" от юни миналата година. И подчертаха, че новата стратегия е предприетa в рамките на служебното правителство. Във въпросната статия се разкриваше информация, че като посредник на централата при закупуването на квоти през 2015 г. е избрана фирмата NVL Ltd, чиито изпълнителен директор е Нели Беширова, която получи и контролния пакет акции в "Риск инженеринг" след оттеглянето на Богомил Манчев през есента на миналата година. На NVL Ltd е платена комисионна от 1.35 евро за закупуването на една квота (т.е. общо над 7 млн. евро комисионна), а за да ги плати централата залага бъдещите си приходи от продажбата на електроенергия по два договора с фирмите "Енергийна финансова група" (ЕФГ) и "Аркадия сървис", които също се свързват с Манчев. През 2015 г. разходите на ТЕЦ "Марица изток 2" за квоти достигнаха рекордните 119 млн. лв. В края на 2012 г. търгът за покупка на квоти от централата беше спечелен от Корпоративна търговска банка (КТБ), която получава надбавка от 1.8 евро на закупена квота, въпреки че комисионната при такава търговия е между 0.1 и 0.3 евро за квота. В последната сделка сключена от БЕХ консултантите ще получат комисионна от 0.017 евро на квота. Сравнение на разходите с двете американски централи за 2015 г. също така показваше, че държавното дружество е платило с 7 млн. евро повече за квоти.Избора на инвестиционни посредници за закупуването на квоти е бил извършен въз основа на преговори с потенциални участници, коментираха от БЕХ. От там допълват, че условията за участие са гарантирали максимално качествено изпълнение на сделките и постигане на най-ниска цена. Тези условия обаче не са били публично достъпни, тъй като подобна обява не се е появявала на сайта на холдинга. От БЕХ посочиха, че за всяка отделна сделка са изисквани оферти, което е позволило пряка конкуренция помежду кандидатите. "Вътрешната стратегия на БЕХ за закупуване на квотите гарантира от една страна постигането на усреднена цена за периода на закупуване и по този начин минимизира риска от волатилност в цената, а от друга страна даде възможност при определени благоприятни пазарни условия възложителят да може да се възползва от тях, което допълнително намали средната цена на портфейла", допълват от БЕХ.
Източник: Капитал (27.03.2017)

В "Марица-изток" ще наемат евроконсултант Трите големи топлоелектрически централи в комплекса "Марица-изток" - американските "AES Гълъбово" и "Контур Глобал Марица-изток 3" - заедно с държавната "Марица-изток 2", ще търсят консултант, запознат с новите европейски норми за серни, азотни окиси и живак. Заедно с техните експерти избраната фирма ще трябва да направи технико-икономически анализи, да предложи конкретни мерки и да обясни какви ще са ползите от модернизирането на централите. Проучването ще е необходимо, в случай че се иска отлагателен период за покриване на новите европейски ограничения. Такава отсрочка ще е наложителна, ако се установи, че инвестициите за обновяването ще са много по-високи от ползите за обществото. Най-добри изглеждат перспективите за ТЕЦ "AES Гълъбово". Тя бе изградена на "зелена поляна" и е най-екологичната централа не само у нас и на Балканите, но и в Европа. "Контур Глобал Марица-изток 3" също инвестира стотици милиони лева в реконструкция и подобряване на екологичните характеристики на производството си. Най-мрачни се очертават нещата за държавната "Марица-изток 2". След един катастрофален конкурс тя в крайна сметка се оказа с инсталация, която обаче не е лицензирана и сега много трудно може да бъде модернизирана. От 1 август започна да тече шестмесечният срок, през който големите ТЕЦ-ове трябва да представят в Изпълнителната агенция по околната среда исканията си за дерогация. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова обяви преди дни създаването на координационното звено, което ще съдейства на централите за изготвянето на необходимата документация.
Източник: Банкеръ (04.08.2017)

ТЕЦ-овете от "Марица-Изток" наемат общ екоконсултант Трите големи ТЕЦ-а от комплекса "Марица-Изток" ще търсят заедно консултант, запознат с европейските екологични норми, който ще трябва да направи оценка на допълнителните разходи или инвестиции за модернизиране на централите. Този анализ ще е необходим и ако решат да поискат отлагателен период за прилагане на новите екологични изисквания. Това съобщи Иван Цанков, изпълнителен директор на "Ей И Ес - България", собственик на една от централите в "Марица-Изток". “Понеже в момента в България няма разработени детайлни методики за това точно как се смятат ползите за обществото, с колегите от "Марица-Изток 2" и "Контур Глобал" сме в процес да ангажираме заедно европейски консултант с опит в изчислението точно на тази част от това уравнение, за да можем всички ние да знаем какви биха били евентуалните ползи за обществото и инвестициите, които би следвало да се направят”, обясни той.
Източник: expert.bg (08.08.2017)

Срокът от шест месеца за подаване на заявления за дерогация от операторите на големи горивни инсталации в България е недостатъчен и те предлагат той да бъде удължен до една година. Това е записано в доклад на министъра на енергетиката Теменужка Петкова до Народното събрание относно предприетите от правителството мерки, във връзка с приетия референтен документ за големите горивни инсталации. По време на проведено разискване в края на месец юни парламентът задължи министърът на енергетиката в срок до 31 октомври да внесе доклада. На 28 април Европейската комисия прие Заключения за най-добри налични техники за ГГИ, съгласно директива на ЕС относно емисиите от промишлеността. Референтният документ влезе в изпълнение от 17 август датата на обнародването му в Официалния вестник на Европейския съюз за новите производствени мощности, а след четири години за работещите инсталации. Приетият документ въвежда нови, по-строги стойности на емисионни нива за серен диоксид, азотни оксиди, живак и др., които се отделят от инсталациите, изгарящи въглища. Освен предприятията, разположени в Източномаришкия комплекс, на територията на страната ще бъдат засегнати и други работещи енергийни предприятия, в т.ч. заводски централи и топлофикационни дружества с инсталирани пречиствателни съоръжения, които освен производството на електроенергия, снабдяват с топлинна енергия. Централите у нас имат възможност да кандидатстват за получаване на така наречената дерогация от директивата, която ще им позволи да спазват досега разрешените норми за по-дълъг период по време. Изключението може да бъде приложено, когато направената оценка за конкретната инсталация покаже, че постигането на новите емисионни нива би довело до разходи, които са несъразмерно по-високи в сравнение с ползите за околната среда. Съгласно законовите разпоредби срокът за подаване на заявления за промяна на комплексните разрешителни за работа на големите горивни инсталации в Изпълнителната агенция по околна среда при Министерството на околната среда и водите е шест месеца, считано от датата на обнародване на референтния документ в официалния вестник на ЕК. Една от причините за искане удължаване на срока е включването за първи път на измерване на норми на живак в атмосферата, което изисква продължителни изследвания от лицензирани лаборатории. Втората причина е недостатъчното време за подготовка на оценките за разходите, спрямо ползите за околната среда. Удължаването на срока с шест месеца - до 16.08.2018 г. вкл., е необходима предпоставка за изготвянето на по-пълна и прецизна документация от страна на операторите на ГГИ. Централите, които могат да кандидатстват за получаване на дерогация са девет - ТЕЦ "Марица изток 2" ЕАД, ТЕЦ "Ей и Ес-ЗС Марица Изток I" ЕООД, ТЕЦ "КонтурГлобал Марица изток 3" АД, ТЕЦ "Брикел" ЕАД, ТЕЦ "Марица 3" АД, ТЕЦ "Бобов дол" ЕАД, "Топлофикация Перник" ЕАД, "Топлофикация Сливен" ЕАД и "Топлофикация Русе" ЕАД. Дружествата от Източно-Маришкия басейн са подали искане до МОСВ за увеличаване на срока за предоставяне на искане за дерогация от 6 на 12 месеца. В доклада на министър Петкова до народните представители са описани всички предприети до момента действия във връзка с политиката на правителството за защита на топлоелектрическите централи у нас. Припомняме, че в края на месец юли в МЕ бе създадено координационно звено, което да подпомага операторите на големи горивни инсталации при кандидатстването за дерогация. Звеното е провело редица срещи с всички заинтересовани страни като в резултат се постига съвместен подход за решаване на казуса. Изисква се текуща информация от всяка централа за предприети действия за получаване на дерогация. Големите горивни инсталации са от съществено значение за енергийна сигурност на страната и Министерството на енергетиката ще работи за постигането на дерогация за топлоелектрическите централи, съвместно с ресорните институции, парламентарно представени партии, български евродепутати, синдикални и работодателски организации.
Източник: Банкеръ (30.10.2017)

ТЕЦ съхранявали в складовете си нормативно определените количества въглища Проверки от министерството на енергетиката и "Електроенергиен системен оператор" ЕАД на енергийни предприятия, за готовността им да осигурят студен резерв, са установили, че във всички въглищни складове на централите се съхраняват по-големи количества въглища спрямо нормативно утвърдените, съобщиха от енергийното министерство, цитирани от БТА. В периода от 1 до 10 ноември контролните органи са проверили на място складовете на ТЕЦ "Бобов дол" ЕАД; "Топлофикация-Перник" АД; "Топлофикация-Русе" ЕАД; ТЕЦ "Марица-изток 2" ЕАД, ТЕЦ "Марица 3" АД и "Брикел" ЕАД. Направени са били и проверки на централи по отношение на спазването на изискванията на Наредба 11 за резерви от горива на централите, които работят с основно гориво въглища, в предприятията: "Топлофикация-Сливен" ЕАД, "Ей И Ес-3С Марица-изток I", ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" АД. И при тези централи се е установило, че реалното количество въглища, които се съхраняват на склад, е по-високо от нормативно определеното в заповедта на министъра на енергетиката.
Източник: 24 часа (15.11.2017)