ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" е произвела над 12 процента от електроенергията в страната през 2022 година ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" е осигурила над 12 на сто от общо произведената в страната електроенергия през 2022 година. От дружеството съобщиха, че това електричество е достатъчно да покрие средногодишните нужди на над 1 300 000 домакинства в страната. Електроцентралата е допринесла за сигурността на електроенергийната система на страната и възможността да бъдат покрити нуждите от електрическа енергия в региона в усложнената международна ситуация. Генерираната електроенергия е със 7 на сто повече спрямо миналата година и е най-голямото производство в дългогодишната история на централата.
Източник: БТА (06.02.2023)

Броят на сделките по сливания и придобивания (M&A) в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се е увеличил през 2022 г., но общата им стойност е намаляла. Постигнатите резултати са съизмерими с тези от предпандемичната 2019 г., показват данните от съвместното годишно проучване на международната правна организация CMS и анализаторската компания EMIS - The Emerging Europe M&A Report 2022-2023. Според наблюденията им общият брой на сключените за периода M&A сделки в региона е бил 1229 в сравнение с 1164 за 2021 г. Размерът им обаче е по-скромен - през 2022 г. в ЦИЕ са били обявени само три мегасделки на стойност над 1 млрд. евро, докато година по-рано такива са били 15 от сливанията и придобиванията в региона. Така общият обем на сделките за изминалите 12 месеца е 32.93 млрд. евро, или с 20% по-малко спрямо рекордните 41.31 млрд. евро, отчетени през 2021 г. Динамиката в България е сходна - по-висок брой сделки, но на по-ниска обща стойност. Според проучването през миналата година в страната са сключени 72 при 70 година по-рано. Сумарно стойността им е била 1.43 млрд. евро в сравнение с 1.91 млрд. евро през 2021 г. Обемите остават значително по-ниски спрямо предкризисните равнища от 2018 г. и 2019 г., когато годишно се сключваха сделки за по над 2 млрд. евро. В доклада са включени сделки, обявени в периода 1 януари - 1 декември 2022 г., които са на стойност поне 1 млн. евро за придобиване на дял от поне 2% от акциите на дадена компания или на самостоятелни активи, като при сделките за бизнес имоти прагът е 5 млн. евро. Дигитализацията на бизнеса продължава да е сред основните двигатели на активността и по отношение на сливанията и придобиванията. Израз на това е фактът, че за трета поредна година най-много са сключените сделки в сектор "Телекоми и информационни технологии" - общо 336. Втори и по брой сделки, и по обема им е сектор "Недвижими имоти и строителство". През 2022 г. в него са обявени 205 транзакции по сливания и придобивания на обща стойност 7.82 млрд. евро. Челната тройка по активност допълва сектор "Производство", където през годината са сключени общо 170 транзакции. По отношение на обемите на обявените сделки шампион през 2022 г. е добивната промишленост с общо 7.98 млрд. евро. Зад внушителния резултат обаче на практика стои само една транзакция - мегасделката по приватизацията на водещия полски търговец на газ PGNiG от местния петролен гигант (и лидер по приходи в региона) PKN Orlen, която анализаторите от EMIS оценяват на 7.9 млрд. евро. В челната тройка на секторите по общ обем на сключените сделки е и енергетиката - с 4.03 млрд. евро. За този резултат допринася и най-голямото корпоративно прехвърляне в България за изминалата година - това на ТЕЦ "Контур Глобал Марица-изток 3". В него втората най-голяма въглищна централа в страната се сдоби с нов собственик, след като американската група ContourGlobal се договори да продаде бизнеса си на фонда Kohlberg Kravis Roberts (KKR) за малко над 2 млрд. евро. След рекордното представяне в миналогодишното издание на The Emerging Europe M&A Report сделките за дялов капитал запазват стабилното си представяне, макар и с по-скромни темпове. През 2022 г. дяловите инвестиции в региона са били на обща стойност 9.99 млрд. евро в сравнение с 13.03 млрд. евро година по-рано. Общият им брой пък нараства до 289 спрямо 280 за 2021 г. При половината от топ 10 сделките за годината в региона участват инвеститори в дялов капитал, отчитат анализаторите от CMS и EMIS.
Източник: Капитал (14.02.2023)

ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" е произвела близо 10 процента от електроенергията в страната през първите три месеца на 2023 г. ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" осигури близо 10 на сто от произведената в страната електроенергия през първите три месеца на тази година. Количеството е достатъчно да покрие средното потребление за периода на почти 1 200 000 български домакинства или около 40 процента от общия им брой. ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" е осигурила над 12 на сто от общо произведената в страната електроенергия през 2022 година. През м.г. дружеството отчете и най-високото нетно производство в историята си. През последните 20 години в централата са вложени близо 1,5 милиарда лева за удължаване живота на блоковете, екологизация и осигуряване на надеждна експлоатация. За периода са реализирани редица проекти, които да осигурят изпълнение на все по-строгите европейски изисквания за опазване на околната среда. В резултат е постигнато 97 на сто ефективно очистване на димните газове от серен диоксид и се улавят 99,96 процента от емисиите на прах.
Източник: БТА (07.04.2023)

ТЕЦ "КонтурГлобал" е с ново ръководство след смяната на собствеността Втората най-голяма въглищна електроцентрала в България - "КонтурГлобал Марица 3", е с ново ръководство от началото на този месец. Дългогодишният изпълнителен директор Красимир Ненов е сменен с италианеца с българско гражданство Куинто Ди Фердинандо. Подобни рокади са направени и в свързаните дружества "КонтурГлобал мениджмънт София" и "КонтурГлобал девелопмънт България". Тези промени се случват, след като през миналата година т.нар. американска централа смени собствеността си. По линия на външно за страната придобиване американската група ContourGlobal продаде бизнеса си на фонда Kohlberg Kravis Roberts (KKR) за малко над 2 млрд. евро. Българската ТЕЦ, която е с мощност 908 мегавата, генерира около една трета от приходите на компанията майка за 2021 г., които са на обща стойност 2.15 млрд. долара. За 2022 г. тази сума вероятно е нараснала заради скока в цените на енергията и въглеродните квоти. Новият собственик KKR, както и преди това ContourGlobal, притежава мажоритарния дял (73%) в централата, а останалите са собственост на държавната Национална електрическа компания (НЕК). Поради това в борда на директорите е и шефът на НЕК - Мартин Георгиев.
Източник: Капитал (21.04.2023)

Васил Щонов оглави ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" Васил Щонов е новият изпълнителен директор на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3". Той оглавява и дружеството "КонтурГлобал Оперейшън България", което управлява централата. Това е факт от 10 май 2023 г., сочи вписването на смяната в Търговския регистър. Досегашният директор на централата Красимир Ненов, който заемаше поста от март 2017 г., на 30 март 2023 г. е отписан от Съвета на директорите и за много кратко начело на компанията застава Куинти Ди Фернандо, който е в управата от 2009 г. На мястото на Ненов в борда влиза французинът Лоран Юло в тригодишен мандата, но само дни по-късно Юло е махнат и на негово място е назначен Васил Щонов.
Източник: Медия Пул (16.05.2023)

Енергийният министър от служебното правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев след оставката на кабинета "Орешарски" през лятото на 2014 г., е новият изпълнителен директор на една от двете т.нар. американски въглищни електроцентрали – ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3". Той оглавява и дружеството "КонтурГлобал Оперейшън България", което управлява централата. Досегашният шеф на централата Красимир Ненов, който заемаше поста от март 2017 г., на 30 март 2023 г. е отписан от Съвета на директорите и за много кратко начело на компанията застава Куинти Ди Фернандо, който е в управата от 2009 г. На мястото на Ненов в борда влиза французинът Лоран Юло в тригодишен мандата, но само дни по-късно Юло е махнат и на негово място е назначен Васил Щонов. До началото на декември 2022 г. Васил Щонов бе член на надзора на държавната "Българска банка за развитие", където бе назначен от икономическия министър Кирил Петков, който по-късно стана премиер. Щонов обаче бе отстранен от служебния кабинет на Гълъб Донев, заедно с още иден член на надзора – Валентин Михов, а сега минава отново в сферата на енергетиката. Докато беше енергиен министър избухна скандалът с взетото, въпреки изричната му забрана, решение от "Българския енергиее холдинг" да налее близо 200 млн. лв. в дружеството за реализацията на руския газопровод "Южен поток" в България, който обаче бе прекратен. Щонов има и опит в областта на телекомуникациите, тъй като преди да стане служебен енергиен министър ръководеше оператора "Близу". Щонов е работил и в американски фонд за рискови инвестиции в малки и средни предприятия в Лос Анджелис, в консултантската компания МакКинзи (McKinsey) като младши партньор, където е ръководил екипи по анализ и управление на търговски банки, и в инвестиционната банка Bear Stearns в Ню Йорк. Смяната на директора на въглищната електроцентрала идва месеци преди през февруари 2024 г. да изтече дългосрочният ? договор с "Националната електрическа компания" (НЕК) за задължително изкупуване на електроенергията ?. Това означава, че тя ще трябва да излезе на свободния електроенергиен пазар. Освен това се търсят варианти за зелена трансформация на енергийната мощност, която макар и да сред най-екологичните ТЕЦ у нас, заедно с другата американска въглищна централа – "Ей И Ес Гълъбово", трябва да намали своите парникови емисии. Назначението на Щонов идва и след смяната на собствеността на "КонтурГлобал" през май 2022 г. Тогава базираният в Ню Йорк фонд "Кей Кей Ар" (KKR), който е акционер в собственика на българския телеком "Виваком" – "Юнайтед груп", се споразумя да купи листната на лондонската борса компания "КонтурГлобал" (ContourGlobal) за 1.75 млрд. паунда или 2.16 млрд. долара в опит да разшири присъствието си в областта на възобновяемите източници. Самата "КонтурГлобал" придоби въглищната централа в България през 2011 г. от италианската компания "Енел", която се раздели със значителна част от енергийните си активи заради свръхзадлъжнялост. Дружеството притежава 73 на сто от въглищната мощност, останалият дял е на държавната "Национална електрическа компания". ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3", която е разположена в старозагорското село Медникарово, е с мощност 908 МВ и произвежда средно 10% от електроенергията в България.
Източник: Медия Пул (17.05.2023)

АЕЦ "Козлодуй", НЕК и "Аурубис" са рекордьори по данък печалба Пeт eнepгийни ?oмпaнии влизaт в тoп 10 нa нaй-гoлeмитe дaнъ?oплaтци в Бългapия зa 2022 г., a AEЦ "Koзлoдyй" е абсолютен шампион по преведени в бюджета данък печалба и ДДС. Информацията от приходната агенция разкрива, че 2022 г. е била особено успешна за големите предприятия в енергетиката, цигарения бизнес и минната промишленост. В челната десятка по платен корпоративен данък влизат AEЦ "Koзлoдyй", HЕК, "Бyлгapтpaнcгaз" и TEЦ "Mapицa Изтo? 2" EAД), дoбивните ?oмпaнии "Aypyбиc Бългapия", "Eлaцитe-Meд" и "Дънди ?peшъc Meтaлс" - Чeлoпeч. Производителят на торове "Агрополихим" Девня е на девето място. На осмо място в класирането е "Aмюзнeт Интepa?тив", бългapc?aтa coфтyepнa ?oмпaния, ?oятo paзpaбoтвa oнлaйн и игpaлни peшeния, a cъщo и ?aзинo игpи. Компаниите, които са начислили и превели най-големи суми ДДС в бюджета през миналата година са: AEЦ "Koзлoдyй", "Бyлгapгaз", TEЦ "Mapицa Изтo? 2", "Koнтyp Глoбaл Mapицa Изтo? 3", "Лy?oйл Бългapия EOOД, "Eй и Ec-3C Mapицa Изтo?", "Бpитиш Aмepи?aн Taбa?o Tpeйдинг", "Лидл Бългapия", "Kapeлия Бългapия" и "Лy?oйл Heфтoxим Бypгac". Компаниите, които са ползвали най-голям данъчен кредит са големи износители и бюджетът им възстановява ДДС са: Българска независима енергийна борса, Лукойл Бенелукс Б.В.- чужд. лице, Аурубис България, Олива АД, Булкомерс КС ЕООД, София Мед АД, Макском ЕООД, Лукойл Ейвиейшън България ЕООД, Астра Биоплант ЕООД и Хювефарма ЕООД. Дeceттe нaй-гoлeми дaнъ?oплaтци - физичec?и лицa, са внecли oбщo близо 22 млн. лева, като първият в класацията се е отчел с нaд 7 млн. лeвa, сочи още справката от НАП. Всичките се водят на отчет ?ъм НАП - София.
Източник: Сега (25.05.2023)

Бивш директор на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" стана зам.-министър на енергетиката Доскорошният директор на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" – Красимир Ненов, е назначен за заместник-министър на енергетиката, съобщиха от правителствената пресслужба. От март 2017 до края на март 2023 г. Ненов бе начело на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3", но напусна след смяната на собствеността на компанията майка "КонтурГлобал" (ContourGlobal) , която бе купена от базирания в Ню Йорк фонд "Кей Кей Ар" (KKR). Той е акционер в собственика на българския телеком "Виваком" – "Юнайтед груп". Преди да оглави въглищната електроцентрала, в която 27-процентен дял има и държавната "Национална електрическа компания", Ненов е работил за една от световните енергийни компании – италианската "Енел", която всъщност притежаваше ТЕЦ "Марица Изток 3", допреди да я продаде на американската "КонтурГлобал", заради дългове.
Източник: Медия Пул (19.06.2023)

2,2 млрд. лева отделя държавата за спирането на въглищните централи Държавата ще отдели 1,15 млрд. евро или 2,2 млрд. лева за справяне с последиците от затварянето на въглищните централи и преминаването към неутрална спрямо климата икономика. Това е записано в последния вариант на териториалните планове, публикувани от Министерството на енергетиката на 9 август. Утре се очаква те да бъдат разгледани от Министерския съвет. Плановете показват за какво ще бъдат отделени парите, така че най-силно засегнатите региони да се справят след затварянето на въглищните мини и прилежащите тецове. Според тях до 2030 година в България ще бъдат изградени нови 7,5 гигавата възобновяеми източници, захранвани от слънце и вятър. Тецовете ще започнат да намаляват своята работа още от началото на следващата година, когато изтича и първият договор на американската централа “Контур Глобал Марица Изток 3”. Очаква се тя да спре работа и да бъде използвана като евентуален резерв при нужда. Все още не е ясно какви средства ще получава дружеството, за да бъде поддържано като резерв. В териториалните планове са записани няколко отправни години. По отношение на добива на въглищата ключова година ще бъде 2026. След нея започват реалното намаляване на добива и рекултивацията на терените. До 2038 година трябва да бъдат затворени централите на въглища, които да са преминали към друг вид гориво. До 2050 година икономиката на България трябва да е климатично неутрална, тоест последиците от производство да не водят до изменения в климата. Най-засегнатите области от спирането на въгледобива и производството на енергия от твърдо гориво са Стара Загора, Перник и Кюстендил. От тях най-сериозен ефект ще има в Стара Загора, където се намират четири от най-големите въглищни централи, както и държавните “Мини Марица-изток”. Според данни на Министерството на енергетиката в момента в тази индустрия в региона работят над 11 хиляди души. Това обаче са само пряко засегнатите.
Източник: 24 часа (29.09.2023)

Загуба в "Мини Марица-изток" - близо 100 млн. лв. към края на септември Държавните "Мини Марица-изток" продължават да влошават финансовото си състояние. Към края на септември то вече е на рекордна загуба 99.6 млн. лв. при печалба 60 млн. лв. за същия период на миналата година, когато заради кризата с цените на тока въглищните централи работеха на максимум. Основните потребители на лигнитните въглища от "Мини Марица-изток" са именно ТЕЦ "Марица-изток 2", "КонтурГлобал Марица-изток 3", "Ей И Ес - ЗС Марица-изток 1" и "Брикел", като добивът е силно зависим от натоварването им. От лятото на 2022 г. компанията има още един клиент - сръбската "Виром груп", към която вече изнася на по-висока от първоначално утвърдената цена (111.01 лв./ТУГ, при първоначално договорените 96.09 лв./ТУГ). Загубата на мините започна да се трупа още през второто тримесечие на годината, когато дружеството се оказа на минус около 51 млн. лв. Към края на септември, т.е. три месеца по-късно, тя вече е с почти 50% по-голяма, което предполага и още по-съществено натрупване на загубата в края на годината. Компанията експлоатира най-голямото находище на лигнитни въглища в България и заради това е изцяло зависима от клиентите си, които ако до миналата година имаха много работа - и съответно купуваха големи количества въглища, през тази година това вече не е така. Общите приходи за деветте месеца на 2023 г. са 329 млн. лв., което е с 47.9% по-малко в сравнение със същия период на м.г., когато са били отчетени 633 млн. лв. В същото време приходите от продажби на въглища са 294 млн. лв., което е намаление 42% в сравнение с деветмесечието на 2022 г., когато са били 511 млн. лв. Този показател е от особена важност, тъй като приходите от въглища формират 89% от общите приходи на дружеството. За разлика от приходите, които се свиват почти на половина, общите разходи на компанията спадат само с 24% до 434 млн. лв. в сравнение със същия период на м.г., когато са били 572 млн. лв. Намаляват както разходите за електроенергия и горива (заради пазарната конюнктура), така и тези за външни услуги. В мините са заети 6834 души, което с 66 души повече спрямо същия период на миналата годината. В същото време производителността е спаднала драматично - от 3.75 хил. тона на човек до само 2 хил. тона.
Източник: Капитал (13.12.2023)

През 2021 г. общите приходи на американските компании в България са близо 11 млрд. лв., а заетите в тях - близо 41 хиляди души. Секторът на преработващата промишленост включва 18 компании с произход САЩ. Той носи над 30% от общите приходи на американските компании (например "Идеал Стандарт - Видима" АД, "Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България" АД, "Чипита България" АД). Там са и 35% от заетите (14,2 хил. души). Общите преки чуждестранни инвестиции в сектора са 2,3 млрд. лв. или 40,9% от американските инвестиции. В сектора на индустрията с най-високи приходи от дейността са компаниите за производство на керамика, санитарни издения, нишесте и нишестени продукти, както и в производството на автомобилни части и електроника. В тях са заети над 8,5 хиляди души. Около 1/3 от американските инвестиции (1,8 млрд. лв.) пък са в сектора на енергетиката (например компаниите от групите на КонтурГлобал - собственик на ТЕЦ Марица Изток 3, както и от групите на Ей И Ес - собственик на ТЕЦ Марица Изток 1). Шестте компании осигуряват заетост на 735 души и доспринасят за 22,9% от приходите на американските компании изобщо. Един от най-значимите за американските инвестиции сектори е този на създаването и разпространението на информация и творчески продукти (например "ВиЕмУеър България" ЕООД, "Ди Екс Си България" ЕООД, "Ай Би Ем България" ЕООД). В ИКТ сектора оперират 19 компании с произход САЩ с 12,9 хиляди заети (близо 1/3 от всички заети в американски компании). ПЧИ от американските компании са на стойност около половин милиард лева и представляват 8,3% от общите ПЧИ в сектора. Освен фирмите, занимаващи се с информационни технологии, този сектор включва и няколко компании в сферата на телевизията (например "Дъ Уолт Досни Къмпани България" ЕООД" и "Ню Бояна Филм" АД), които осигуряват заетост на над 250 човека и носят инвестиции на стойност над 130 млн. лева. Основният брой на предприятията с произход САЩ е в сферата на търговията. Именно такава дейност извършват 21 от идентифицираните компании (например "Монделийз България" ООД, "Проктър и Гембъл България" ЕООД", "Ейвън Козметикс България" ЕООД). Приходите им представляват близо 1/5 от приходите на всички американски компании в България, заетите в тях - над 1,2 хиляди, а заплатите са над тройно по-високи от средните за страната. ПЧИ от компаниите с произход САЩ в търговията са за близо половин милиард лева или 8,2% от общите ПЧИ за сектора. Преките чуждестранни инвестиции в сектора на операциите с недвижими имоти (например двата Бизнес парка, както и "София Еърпорт Център" ЕООД) са над 150 млн. лв. или 2,7% от всички американски инвестиции. Същият дял и обща стойност от почти 150 млн. лв. имат и инвестициите в сектора на професионалните дейности и услуги. В сектора работят 16 компании с различно естество на дейността, включително счетоводни и одиторски компании, рекламни агенции, инженерни и технически консултанти, посредници по набиране и предоставяне на работна сила. Те осигуряват заетост на 4,3 хиляди души или над 10% от заетите в американски компании в страната. В американските центрове за обслужване на клиенти (например "Съдърланд Глобал Сървисиз България" ЕООД и "Сайтел България" ЕООД) са заети над 5 хиляди души, а инвестиции в тях са 80 млн. лева. Редица американски компании извършват дейност в сектора на проучванията и научните изследвания и по-специално в областта на клиничните изследвания, научноизследователска и развойна дейност в областта на медицината, търговия с фармацевтични стоки, медицинска техника и апаратура (например "Пи Пи Ди България" ЕООД, "АбВи" ЕООД, "Мерк България" ЕАД). В сектора са заети 1,7 хиляди души, а инвестициите са за над 50 млн. лева. Ключов момент от навлизането на високотехнологични компании (основно от ИКТ сектора, този за научни изследвания и дейностите в сферата на медицината) е трансферът на технологии и ноу-хау в България.
Източник: Money.bg (13.12.2023)

С проекти за 11 млрд. искат да заместят въглищата, държавата има само 2 млрд. лв. Проекти за 11 млрд. лв. са заявени от 37 български и чуждестранни компании за финансиране по териториалните планове за справедлив преход. С тях трябва да бъдат заместени въглищата в три области - Перник, Кюстендил и Стара Загора. Колосалната сума е заявена за иновативни заводи и инсталации, които да превърнат въпросните региони в индустриални зони. От подадените проекти става ясно, че тецовете нямат намерение да затварят. Американската Eй И Ес например иска да прави батерии за съхранение на енергия, които използват технология с топена сол. Внесла е и проект за промяната на горивната база на един блок - вместо въглища да се използват отпадъци под формата на пелети или биомаса.Другата американска централа - “КонтурГлобал Марица-изток 3”, също иска да прави инсталация за производство на енергия от отпадъци. Освен това ще улавя въглероден диоксид и ще го използва повторно. Има и проект за фотоволтаичен парк с батерии. Държавната ТЕЦ “Марица-изток 2” има пет идеи, но не е посочила сумите за тях. Три са за изграждане на фотоволтаични централи, включително на покриви на сгради и на паркинги. Централата предвижда изграждане на електролизер за зелен водород и система за съхранението му и компресорна станция за зареждане на автомобили. Ще се строи и малка газова турбина. “Топлофикация Сливен” ще слага нов топлоизточник – водородна и парна турбина. Инсталация за биомаса, когенерация за изгаряне на биогаз от растителна маса, завод за производство на ток и топлинна енергия от биомаса и разширяване на топлопреносната мрежа са другите проекти. “Брикел” предвижда три водородни и три парни турбини, които ще използват пара, произведена от водород. Ще прави и завод за ток и зелен водород от слънчева енергия и газопровод до централата. Мини “Марица-изток” също са с пет проекта – за производство на ток от синтезен газ от въглища. Искат да построят инсталация за производство на торове пак от въглища. Ще разработват и приложимостта на глините като суровина за строителството. Най-големият проект е за фотоволтаичен парк и системи за съхранение на електроенергия. НЕК иска да построи наземен и плаващ фотоволтаичен парк в яз. “Розов кладенец” със системи за съхранение на енергия, както и 2-и електролизер за водород. Същото има намерение да направи и при язовир “Овчарица”. Старозагорската “Металик” кандидатства с проект за завод за корпуси на ветрогенератори, вецове и тежко машиностроене. Второ намерение на компанията е за инсталация за зелен водород и кислород за медицински нужди. “Смарт енерджи груп” е представила проект за завод за соларни панели. Чешката компания “Ризолв енерджи” е заявила фотоволтаик със система за съхранение. Казанлъшката “М+С Хидравлик” иска да направи нов завод за производство на хидравлични мотори с нулев въглероден отпечатък и зелен енергиен център. “Дайнинг Енерджи” е заявила 6 проекта, свързани с биомаса, когенерация, изгаряне на биогаз. Както и нов завод за производство на водород по термолитичен способ и завод за производство на целулоза от биомаса. Компанията от Гълъбово участва в консорциум с испанска фирма в търга за жп линията от София до Елин Пелин. “Траш енерджи” е с предложението за завод за производство и съхранение на електроенергия и зелен водород чрез използване на слънчевата енергия. “Монбат” предвижда да инвестира в производство на клетки и батерии за съхранение на енергия. Проекти има и от военния завод “Арсенал”. Те са най-вече за фотоволтаични паркове и инсталация за водород за собствени нужди. “Неохим” иска да изгради фотоволтаик със съоръжение за съхранение на енергия, но голямото вложение е за трансформация на инсталацията за производство на зелен амоняк. “Булметал” предлага изграждане на нова помпено-акумулираща централа (ПАВЕЦ), комбинирана мощност с вятърна и соларна енергия. “Овергаз Мрежи” има намерение да изгради газоразпределителна мрежа на територията на Стара Загора, Нова Загора и Ямбол, както и инсталация на бойлери и радиатори за отопление. Другият проект е иновативен - за впръскване на до 20% водород в мрежата. Предлага и инвестиция за горивни клетки на водород за производство на ток и на топлинна енергия за предприятия и големи жилищни обекти. Има и проект за термопомпи за малки и средни обекти за охлаждане и отопление.
Източник: 24 часа (19.12.2023)