| Когато през 1991 година Антон Петров участвал в мениджърски конкурс на Министерството на индустрията и технологиите с бизнеспрограма, изградена върху "принудителна инвестиционна стратегия", много хора го обявили за луд. "Да отделяш всеки лев за ново строителство в годините, когато държавата бъкаше от незавършени сгради с неясно бъдеще, наистина беше лудост", казва днес шефът на "Софарма". Той все пак спечелил конкурса. И продължава да твърди, че всеки лев, вложен в производство, се възвръща многократно. Инвестирайте, дори на ръба на закона. В кръвта ми е да се състезавам, признава днес шефът на втория световен производител на аналгин след немската "Хьохст". За седем години в "Софарма" са изградени два нови цеха, жилищен блок, почивна база. Това е повече от скромно, но защитава разбирането, че ако не инвестираме, няма да оцелеем, казва г-н Петров. През първите шест месеца на тази година за капитално строителство са отделени около 1 млн. долара. Символичните амортизационни отчисления са беда за българската икономика. Така се "изяжда" капиталът на фирмите, признават шефовете на "Софарма". Но планираното вдигане на дълготрайните активи с 60-70 пъти ще докара нови беди. Тогава предприятията ще отчитат загуба и бюджетът няма да получи планираните приходи. Необходимостта от баланс между увеличаването на амортизациите и осигуряването на бюджетните приходи е най-вероятната причина за отлагането на промените за началото на следващата година. Във фармацевтичната фирма са убедени, че е по-добре да "скрият" някой лев за ново строителство, вместо после да се оправдават какво са пропуснали през последните седем години. Сега се довършва фитохимично хале към Центъра за ускорено внедряване и иновации на стойност 300 хил. долара. Тук ще се разширява производството на продукти на природна основа, които вече са хит по света. В "Софарма" правят осем такива изделия. Най-много ги търсят в САЩ. През август се готвим да подпишем договор с американски партньори, ще дойдат и представители на азиатски компании, обяснява шефът на фирмата. Заделяме например 1 млрд. лв. за ново строителство, но с това забавяме плащания към държавата, обяснява "хитростите" г-н Петров. Тя ни наказва и си взема дължимото с лихвите, но ние пак сме осигурили средства за инвестиции. Да живееш на ръба на компромиса в съвсем тясното поле за дейност на държавния мениджър се оказало предизвикателство за Антон Петров. Лавирането обаче осигурило на "Софарма" място сред световните фармацевтични производители. Дори законодателно да изнемогваш, данъците да са непосилни, задължително е да залагаш на инвестициите; иначе ще потънеш, споделят кредото си шефовете на държавното предприятие. 25 млн. долара са нужни на фирмата за пълно обновление. Ние ги нямаме, казват те, но разчитат на бъдещите купувачи. Високите данъци са необходимо зло. Навремето изключили "Софарма" от фирмите, чиито "лоши кредити" се опрощават. Бяхме си вдигнали заплатите и ни отрязаха, връща се години назад г-н Петров. Купеното от предишното ръководство оборудване се изплаща до стотинка. Остава да се погасят още 100 хил. от четирите милиона долара. Данъците са убийствени, но няма как да е другояче при днешната обстановка и ограниченията на валутен борд, признават "отличниците". 11 млрд. лева е брутната печалба на фирмата през първото полугодие на годината, 6 млрд. е чистата печалба. Фирмата е платила 2,915 млрд. лв. данъци, но държавата й иска още 2,5 млрд. авансово - ей така, за всеки случай! Колкото повече печелиш, толкова повече данъци те затрупват като лавина, казва изпълнителният директор на "Софарма". Затова според него не е чудно, че някои негови колеги предпочитат да се движат някъде около нулата, да нямат печалба. Държавата - регулировчик. Държавата не трябва да се меси навсякъде. От нея производителите в "Софарма" (и не само там) очакват да създаде правила на играта и да се оттегли. Доставката на медикаменти трябва да става при тръжни условия, да се регламентират облекчения за родните производители, настояват фармацевтите. Няма държава в света с 650 търговци на едро на лекарства, обясняват парадоксите шефовете на фирмата. И се чудят защо у нас вносителите имат по-големи преференции от производителите. Парадоксите обаче не свършват дотук. Антон Петров илюстрира с примери борбата си с държавния чиновник. Докато западните фирми успяват да прокарат в българското законодателство неща, които ги устройват, нашите предприятия са принудени да се борят с "разни чиновничета". При строгите ограничения на борда не е без значение дали държавата ще харчи 10 или 20 млн. долара за инсулин, обяснява шефът на "Софарма". Точно когато това трябвало да се реши, дошъл датският посланик, снимал се с Мими Виткова и обявил дарение от 500 хил. долара. После техните фирми си получават тези 500 хил. долара двойно и тройно като печалба, допълват родните производители. И госпожа Боулън обявила дарение от "Ейли Лили". С това също се преследват икономически интереси, убедени са в "Софарма". Там не престават да се удивляват на факта, че българската администрация нехае, докато дори дипломатите у нас защитават интересите на своите фирми. Подводните камъни на приватизацията. Вярно е, че държавната собственост трябва да премине в частни ръце, но има съвсем реална опасност бюджетът да се прости с планираните приходи поне през първите месеци на смяната на собствеността. Това прогнозира Антон Петров и обяснява твърдението си: българинът чете книги как да заобиколи закона, как да не плати. Ние внасяме в хазната 6 млрд. лв. за 6 месеца, значи за година - 12 млрд. лв. Утрешният собственик обаче няма да захранва така бюджета, както държавните фирми. И ако приемем, че за 1200 държавни предприятия, които правителството иска да продаде бързо, купувачите вече чакат на опашка и те утре станат частни, това вече са много пари и вакуумът в бюджетните приходи може да се окаже сериозен. Не бъркайте политиците с бизнесмените. Погрешно е, че в България и сега продължава лошият пример заплатите в държавните фирми да се равняват по тези на политически избраните фигури. Какво значи да си определяме възнаграждението по това на министър-председателя, недоумяват производителите. На никого в Америка например и през ум не му е минавало да накара шефовете на "Дженерал мотърс" да си изравнят заплатите с тази на президента. Тезата за ограничаване на заплатите е дълбоко погрешна и няма да издържи проверката на времето, убедени са в "Софарма". Макар да признават, че в момента подобен подход сигурно има определени основания заради ограничаването на инфлацията, работниците от печелившата държавна фирма не мислят, че среден месечен доход от 204 хил. лева може да бъде пагубен за икономиката Източник: Сега (23.07.1997) |