S&P повиши до „положителна“ перспективата пред рейтинга на София Международната рейтингова агенция S&P Global Ratings повиши перспективата пред рейтинга на София – от "стабилна" на „положителна“ поради подобрените перспективи за икономически растеж на столицата. Агенцията също така потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на София – "BBB". Положителната перспектива отразява мнението на S&P Global Ratings, че икономическият растеж в София може да се подобри повече от очакваното благодарение на влизането на България в еврозоната, което се очаква през 2025 г. Присъединяването към еврозоната би подкрепило ръста на приходите и равнището на благосъстояние в града, смятат от Агенцията и допълват, че приемането на еврото би могло да разшири източниците на финансиране на града и да подобри достъпа му до капитали. В съобщението на S&P Global Ratings се казва още, че София ще запази сравнително доброто изпълнение на бюджета благодарение на силната местна икономика, която подкрепя силния ръст на данъчните приходи. Според S&P Global Ratings, Агенцията би могла да преразгледа надолу перспективата до "стабилна" при по-слаби управленски практики като например тези, отнасящи се до дружествата в града, които са довели до увеличаване на рисковете до момента. Преразглеждане на перспективата на София до "стабилна" може да има и в случай, че бъде преразгледана перспективата и по отношение на България. Изпълнението на политиките на новата администрация може да бъде възпрепятствано от структурни предизвикателства, смята рейтинговата агенция. Агенцията счита управлението на София до момента за сравнително слабо в международен контекст, без дългосрочна видимост на финансовото планиране, и консервативно, и счита, че изпълнението на капиталовите планове на града и надзорът над общинските дружества като цяло са слаби. “Смятаме, че новата администрация на града след изборите в края на октомври 2023 може да промени политиката, като се съсредоточи върху повишаване на ефективността,” казва S&P Global Ratings. “Новият кмет Васил Терзиев, който е подкрепян от проевропейска коалиция, води кампания за подобряване на прозрачността и ефективността на общината и нейните дружества. Според нас това би могло да намали риска в някои от общинските дружества, които отдавна страдат от слаби финанси, включително изпитващото затруднения дружество "Топлофикация".
Източник: economy.bg (20.02.2024)

Държавата купува с 1,6 млрд. лв. задълженията на „Топлофикация София“ С проект на постановление на Министерския съвет се предлага одобряване на промени в бюджета на Министерството на енергетиката за 2024 г., бидейки министерството дофинансирано с бюджетно салдо за сметка на централния бюджет в размер на 1 580 315 352 лева. Целта на тези средства е придобиване на вземанията на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и на „Булгаргаз“ ЕАД от „Топлофикация София“, обясни министърът в оставка и допълни, че това ще стане по реда и до размера съгласно Закона за държавния бюджет. Той добави и че трябва да се получи положително решение за режимите на държавна помощ от страна на Европейската комисия (ЕК) или пък че придобиването не представлява държавна помощ по смисъла на Договора за функциониране на Европейския съюз (ЕС). Имаме натрупвани систематично в огромен размер задължения от страна на „Топлофикация София“ към енергийния сектор за газови доставки, заяви Радев и допълни, че в годините една част от тези задължения са прехвърляни от „Булгаргаз“ към БЕХ, друга продължава да расте и да се натрупва в салда към „Булгаргаз“. Към 31 декември сумата наближаваше 800 млн. лева, към настоящия момент тя отново е със същия обем, обясни енергийният министър в оставка. Очакванията му са към 31 март задълженията малко да надхвърлят 800 млн. лева. Тази неблагоприятна практика в крайна сметка води до внушителната сума от 1,6 млрд. лева задължения към групата БЕХ.
Източник: Vesti.bg (28.03.2024)

Абсурдите в българската енергетиката продължават. С одобрено в петък решение правителството на Николай Денков в оставка е изменил едно от поредицата решения в сектора, с което задължи „Български енергиен холдинг“ да дари 728 млн. лв. на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. До странното дарение се стигна, след като НС задължи финансовото министерство спешно да осигури 1 млрд. лв. за покриване на дефицит във фонда, който трябва да поеме разходите по либерализация на пазара на ток за домакинствата. Сега обаче се оказа, че върху дарението трябва да се плати местен данък, възлизащ на 36,4 млн. лв. Обикновено данъкът се плаща от получателя, но в случая кабинетът е взел решение да задължи дарителя БЕХ да го плати. По закон държавата и общините са освободени от местен данък върху даренията, но в случая безвъзмездното финансиране е от търговско дружество към фонд. Самото дарение следва да бъде извършено в 7-дневен срок от деня, в който министерство на енергетиката ще придобие дълговете на „Топлофикация-София“ към БЕХ и „Булгаргаз“ на обща стойност 1,6 млрд. лв. Към момента няма данни тази операция да е финализирана. По партидата на общинската фирма няма подадени подобни проектодокументи за вписване. Няма и решение на столичния общински съвет по темата, а дружеството е общинско. Предложената от кабинета "Денков" схема за прехвърляне на заеми и дългове в енергетиката е много проблемна, особено по линия на държавните помощи. Не е ясно дали на фона на тези въпросителни служебното правителство няма да отмени постановлението за предоставяне на 1,6 млрд. лв. извънредни средства по бюджета на енергийното министерство до получаването на становище от ЕК. Сумата бе разпоредена от МФ още в началото на април и огромното плащане е една от причините парламентът да вземе решение за ограничаване на разплащанията извън пенсии, заплати и режийни. Ако МС отмени постановлението, ще трябва да се търси друго решение за осигуряването на средства за фонда „Сигурност на електроенергийната система“.
Източник: Сега (12.04.2024)

"Топлофикация София" пропуснала възможност да спести 200 млн. лв. разходи „Топлофикация София“ е пропуснала възможността да спести 200 млн. лв. разходи от квотите си за въглеродни емисии през последните шест години. Общинското дружество е сключвало договори с неизгодни клаузи с търговци на емисии и е купувало квоти на цени, които са значително по-високи от пазарните. Това са обобщените изводи от експертен анализ на публични данни за 2019-2024 г., изготвен за „Грийнпийс“ – България. Изчисленията показват, че през разглеждания период е било възможно спестяване на разходи за квоти в размер на 20–30 млн. лв. годишно, ако търговията с квоти е била управлявана адекватно. През 2019 г.влиза в сила договорът между „Топлофикация София“ и търговския посредник „Гранд Кепитал“, който предвижда, от една страна, възнаграждение за посредника в размер на 0.50 евро за всяка закупена квота. От друга страна, предвижда и фиксирана цена за закупуване на квотите въглеродни емисии от 28.50 евро/тон. Към момента на сключването на договора обаче прогнозните цени за емисии са значително по-ниски, като за 2019 г. те са 23 евро/тон, а за 2020 г. – 25 евро/тон. Плащайки възнаграждение на посредника, клиентът „Топлофикация София“ следва да очаква да получи оптимално изгодна цена в оптимално изгоден момент като услуга от посредника. Чрез фиксирането на цена, и то значително по-висока от прогнозните цени, от сделката се облагодетелства посредникът за сметка на клиента, като практически получава двойно възнаграждение. За 2020 г. близо 34% от квотите са на стойност 29.70 евро/тон, 4.24% са поръчани за 27.75 евро/тон, а останалите над 60% струват между 44 и 45 евро/тон. Доколкото пазарните цени на квотите не се доближават до тези стойности в нито един момент през 2020 г., може да се направи обосновано заключение, че тези цени са фиксирани и най-вероятно са заложени в договора с „Гранд Кепитал“. Те са платени в значителен ущърб на „Топлофикация София“, тъй като най-високата цена на годишните фючърси за 2020 г. е била 33 евро/тон. Според заключението на Комисията по ревизия предварително фиксираната цена в договора е значително по-висока от текущата цена на квотите на датите, когато посредникът е осъществил борсовите сделки. Именно така посредникът печели 9,2 млн. лв. от сделката за емисиите на „Топлофикация София“, в допълнение на комисионата от 800 000 лв. за всяка закупена квота.
Източник: actualno.com (24.04.2024)

Директорът на „Топлофикация София“ подаде оставка Изпълнителният директор на "Топлофикация - София" Александър Александров се оттегли от поста. Повод за решението му са обвиненията от миналата седмица на столичния общински съветник от "Продължаваме промяната - Демократична България" ("Спаси София") Борис Бонев, според когото Александров, назначен по времето на бившия кмет на София Йорданка Фандъкова от ГЕРБ, е злоупотребявал с обществени поръчки. Бонев заговори за "изключително доходоносен семеен бизнес" на директора и жената, с която живее на семейни начала, свързан с превъзлагането на дейности по обществени поръчки.
Източник: Дневник (14.06.2024)

Без конкурс и след двудневни скандали в Столичния общински съвет е прието решение, с което се променят съставите на съветите на директорите в 6 ключови общински фирми, които управляват активи над 3 млрд.лева. Промените ще влязат в сила дори и да бъдат оспорени, тъй като беше одобрено предварително изпълнение. Паралелно с това беше гласувано да се обявят конкурси за постоянни ръководства на фирмите. Те ще се правят по досегашните правила, въпреки намерението на управляващите от ПП-ДБ/"Спаси София" това да се случва по нов, по-прозрачен начин. Дружествата, които ще имат нови ръководства, са: "Топлофикация София", "Център за градска мобилност", "Столичен автотранспорт", "Столичен електротранспорт", "Метрополитен" и "Софинвест". Сменят се четирима от петимата членове на управителния съвет на "Метрополитен". В новото ръководство влизат бивш зам.-министър на транспорта, назначен при управлението на кабинета "Петков", и зам.-ръководител на проект "Русе-Каспичан" в Националната компания "Железопътна инфраструктура" - Николай Найденов, адвокатка, която е била в общинското "Пазари Запад" - Деляна Иванова, както и Константин Азов, сменил редица ръководни позиции в държавните транспортни дружества в последните години. Той последно беше в управата на БДЖ, а кариерата му стартира при управлението на ГЕРБ на национално ниво. В Центъра за градска мобилност е освободен настоящият изпълнителен директор и бивш кмет на район "Студентски" от ГЕРБ Димитър Дилчев. Единственият настоящ член на борда, който запази мястото си, е Румяна Милова, която през годините отговаряше за паркирането в платените зони. Нова в ръководството на дружеството е Екатерина Стефанова, която е била директор "Развитие и административни дейности" във фирмата, работила е в район "Студентски" при управлението на Дилчев. В управата влизат и Петър Сеферов - директор на "Пристанищна инфраструктура" до октомври 2023 г., Станимир Арабаджиев - зам.-директор на държавната "Автомобилна администрация", и Александър Георгиев, който също работи в ЦГМ. Един човек остава и от борда на "Столичен автотранспорт" - Лъчезар Пеков. В новата управа влизат двама души, които сега работят в дружеството, адвокат, човек, работил в агенция "Пътна инфраструктура", както и собственик на фирма за отпадъци. Местата си в ръководството на "Столичен електротранспорт" се предлага да запазят директорът Евгений Ганчев и Кирил Георгиев. Сред новите в борда има човек, работил в "Летище София, както и управител на фирма за хранителни добавки. Що се отнася до надзорния съвет на "Топлофикация София" - поста си запазва Сашо Чакалски, който беше шеф на Общинска банка преди приватизацията ?, и влизат двама нови членове - Георги Балабанов, за когото се посочва, че бил мениджър бизнес развитие и международни проекти, както и съветник в европарламента, и Миглена Иванова - финансов контрольор в "Булгаргаз". Те заменят Валентин Терзийски и Милена Ценова. Надзорът на "Топлофикация София" избира борда на дружеството, от който се излъчва и изпълнителният директор. Само един човек запазва мястото си в ръководството на "Софинвест".
Източник: Медия Пул (12.07.2024)

МВФ: Държавните компании в България са скъпи, неефективни и носят рискове за всички Големите компании с държавно участие в България са с ниска рентабилност и неефективно разпределение на ресурсите и макар да не са значими като дял те са с решаващата роля в производствената мрежа, което може се отрази негативно върху производителността и конкурентоспособността на цялата икономика. Нивото на държавно гарантирания дълг на държавните предприятия е малък - средно само 0.5 % от БВП през 2010-21 г. (средното ниво в ЕС е 9 %, а в други страни от Централна и Източна Европа е 3.5%). И подпомагането с такива гаранции заради пандемията от COVID-19 е било в пъти по-ниско - 0.3% от БВП в България при почти 2% в ЕС за 2019-2021 г. Но има ключов момент - в България няма обобщена информация за гаранции, издадени от самите държавни предприятия,тъй като за тази им дейност не изисква одобрението или наблюдението на Министерството на финансите. Така общата сума на задълженията е била средно около 12% от БВП през 2013-2021 г., което може да бъде източник на безпокойство. Това се казва в Анализ на Международния валутен фонд "Фискални рискове от притежаваните от държавата компании". Анализът се основава на данните от 15 компании, в които властта на различни нива притежава над 50% дял: Енергиен сектор (Национална електрическа компания (НЕК), АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", ТЕЦ Марица Изток 2, Електроенергиен системен оператор, Български енергиен холдинг (БЕХ), Мини Марица Изток, "Булгартрансгаз"), Транспортен сектор (Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), БДЖ - Пътнически превози ООД, Ръководство въздушно движение (РВД), Транспортно строителство и възстановяване (ТСВ), БДЖ - Карго Сървисис ООД, Пристанище Варна, Българска пристанищна инфраструктура). Общите активи и пасиви на тези 15 компании представляват около 70% от общите за целия сегмент с държавно участие 2015-2021 г., който обхваща около 700 дружества. Общата оценка за тях е, че фискалната подкрепа е много по-висока от това, което те дават като приходи в бюджета. През 2017-19 г. те са получили субсидии, капиталови инвестиции и капиталови трансфери (пряка подкрепа) и отсрочени данъци и освобождаване от плащане на дивиденти (косвена подкрепа) от средно 1.5% от БВП. На това те са отговорили с принос от 0.2%. Нетно те са поглъщали 1.3% от БВП непосредствено преди пандемията и в края на последното правителство на ГЕРБ. В първата пандемична година (2020) това съотношение е станало 2.5% срещу 0.1% и е илюстрация как неочакван шок може да доведе до големи фискални разходи за фирмите с държавно участие, казват от МВФ. Това са фирми, в които работят 4.1% от всички заети. Финансовата им стабилност може да въздейства върху фискалните резултати на държавата, особено когато те са поели потенциално значителни разходи, независимо дали са изрично гарантирани или без властите да са поели договорен ангажимент. През 2023-2024 г. държавата удвои събирания от тези дружества дивидент от 50% на 100%, за да подкрепя бюджета, но цената за това е риск за инвестициите, производителността и рентабилността им. "Освен това в дивидентната политика липсва предвидимост и изглежда се ръководи от нуждите на държавния бюджет. Такава политика намалява стимулите на фирмите за инвестиции и по този начин има значителен неблагоприятен ефект върху икономическата дейност", допълват авторите на доклада. Държавните компании са много, много по-малко печеливши в сравнение с тези в частния сектор. Възвръщаемостта на активите (един от ключовите критерии за рентабилност) е била за периода 2015-2021 г. между минус 1% и 2%, при средно 10% в частните. През 2022 г. тази разлика изведнъж е стопена (9% за държавните, 11% за частните), но не защото е имало по-добро управление, а заради три конкретни фирми - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ Марица Изток 2, и приходите им от рязко поскъпналата енергия заради руската агресия срещу Украйна. Възвръщаемостта на собствения капитал (друг критерий за рентабилност, измерващ способността на фирмата да генерира печалби, използвайки капитал на акционерите си) при държавните предприятия е средно с 20 процентни пункта по-нисък от този на частните фирми. Доходността заради спецификата на много държавни предприятия е логично да е по-ниска от тази при частните, но в страни с по-добри резултати в управлението разликата между тях е 4 процентни пункта или пет пъти по-малка от тази в България, припомнят от МВФ. От лошото управление на бизнеса с държавно участие страдат всички. Шест държавни предприятия са изправени от години пред краткосрочни предизвикателства при посрещането на своите задължения. В периода 2015-2022 г. без достатъчно ликвидни активи, за да покрият дължимите суми на кредиторите в следващите 12 месеца са били Национална компания "Железопътна инфраструктура", ТЕЦ Марица Изток 2, Национална електрическа компания, БДЖ - Пътнически превози, БДЖ - Товарни превози и Транспортно строителство и възстановяване. "Булгаргаз" беше изправен пред ликвидна криза в средата на 2022 г. поради ниска събираемост на вземанията и просрочените задължения от Топлофикация София. Натрупаните просрочени задължения към доставчици са били платени чрез (мостови) заем и/или чрез държавна помощ. Друг показател, предизвикал загрижеността на анализаторите от МВФ, е високото съотношение дълг/активи (т.е. по-малка финансова гъвкавост) при няколко големи държавни предприятия. Това са, например, "Булгартрансгаз", Национална железопътна инфраструктура, Български енергиен холдинг и Електроенергиен системен оператор. Наблюдавано е също как динамиката на дълга към активите може рязко да се промени - в случая с "Булгаргаз", той скача от около 45% през 2019 г. до над 90% през 2022 г. Комбинацията от висок дълг и ниска рентабилност поражда загриженост за способността за обслужване на дълга и следователно рискове на фискално ниво, обясняват от МВФ.
Източник: Дневник (18.07.2024)