С 26.4% са нараснали нетните приходи от продажби на автомобили и мотоциклети през единадесетте месеца на миналата година, сочат данни на НСИ. Автомобилите са с най-висок ръст в търговията, следвани от текстила, облеклото и обувките с 20.6% и битовата техника с 19.8%. Като цяло продажбите на лични вещи и стоки за домакинството в страната са се увеличили с близо 13%. Заслуга за повишените приходи от продажби на вътрешния пазар имат и разнообразните лизингови схеми. Търговията с храни, напитки и цигари се е увеличила с 9.4%, а ръстът при фармацевтичните стоки е 8.3%. Спад в приходите от продажби се наблюдава само при селскостопанските суровини и живи животни - той е 8.8%. С 14% се е увеличило потреблението на едро на машини и оборудване. През ноември статистиката отчита лек спад и в продажбите на автомобилни горива /с 1.1%/, който се обяснява с вдигането на цените им.
Източник: Пари (11.01.2006)

Рекордно поскъпване през 2005 г. в сравнение с последните пет години, отчете Националния статистически институт. Натрупаната инфлация за миналата година е 6.5 на сто, докато през 2001 г. тя е 4,8 на сто, през 2002 г. - 3,8 на сто. Показателят за 2003 г. е 5,6%, а за 2004 г. - 4.0%, съобщи Радка Цонкова, началник отдел Индекс на потребителските цени в НСИ. Натрупаната инфлация измерва повишаването на цените само в рамките на една година, уточни Цонкова. С най-голям принос към инфлацията само през декември миналата година са хранителните стоки и безалкохолните напитки. На второ място е транспортът и най-вече горивата, които влизат в групата на транспорта, каза Албена Дачева, държавен експерт в НСИ. През декември по-скъпо са се продавали свинското месо - с 3,7 %, сиренето - с 1,1%, кашкавалът - с 1,5% и гъбите - 3,5%. Високоалкохолните спиртни напитки са поскъпнали с 5,4 на сто, а вината - с 2%. Причината за това е най-вече психологическа - заради по-високите акцизи за алкохола, които влязоха в сила от началото на тази година. Заради заплахата от птичи грип обаче през месеца по-евтино са се продавали птичето месо - с 4.4 на сто и яйцата - с 4.5 процента. Общо за годината цените на хранителните стоки са се увеличили с 6,8 на сто и те са основната причина за по-високата инфлация. За периода увеличението при нехранителните стоки е 6,4%, при общественото хранене - 7,2% и при услугите - 6%. Средногодишната инфлация, която измерва поскъпването през 2005 г. в сравнение с 2004 г. е 5 на сто, става ясно още от данните, изнесени от ведомството на Александър Хаджийски. В бюджета за 2005 г. обаче е заложена средногодишна инфлация от 3.5 на сто. По-късно тази прогноза беше коригирана на 4 процента. Сметките в миналогодишния бюджет обаче са правени при прогноза за цената на петрола от 38-40 долара за барел - стойности, които изостават доста от реалните котировки на черното злато. В момента на световните борси петролът се котира за над 64 долара за барел. Средногодишната инфлация през 2001 г. е била 7,4%, през 2002 г. - 5,8%, през 2003 г. - 2,3%, а през 2004 - 5,1%. За тази година в бюджета е предвидена средногодишна инфлация от 4.9 на сто. Според анализатори още през първото тримесечие ще се усетят много по-високи стойности заради шоковото вдигане на акцизите. Експерти допускат през тази година животът да поскъпне с около 8.5 процента. Официалното становище на финансовото министерство е, че само заради новите акцизи инфлацията ще се надуе с 1 на сто. Целта на предсрочното въвеждането на шоковите акцизи е да се спести поскъпването през 2007 и 2008 година, за да може България да изпълни инфлационния критерий за членство в Европейския валутен съюз и да приеме еврото навреме. За да заменим лева с единните пари е необходимо инфлацията да не надвишава 2 на сто.
Източник: Монитор (13.01.2006)

Инфлацията най-висока от пет години насам Инфлацията през 2005 г. с натрупване е 6.5%, най-високата от пет години насам, отчете Националният статистически институт. Този показател надхвърли прогнозите на финансовото министерство, което бе заложило в макрорамката за 2005 г. на 4.5%, а през септември я коригира на 5.1%. Силното покачване на потребителските цени започна след юни, като преди това два месеца бе отбелязана дефлация, коментира Радка Кънова от НСИ. Това бе свързано с повишаването на международните цените на петрола и щетите от наводненията през лятото у нас. Най-силно през миналата година са поскъпнали горивата за транспортните средства - с 24.5%. Те са причина за увеличението на цените в транспорта с 12%. На второ място по повишаване са цените за здравеопазване - 11.3%. При лекарствата скокът за една година е 10.8%, а при лекарските услуги - с 18.7%. В потребителската кошница обаче най-съществен дял имат хранителните стоки, които през миналата година са поскъпнали с 6.5%, казаха от НСИ. Най-голямо е увеличението на цените на плодовете - с 22.3%, на зеленчуците - с 10.4%, и на захарта - с 12%. Месото и месните продукти са поскъпнали със 7.6%, а рибата - с 8.9%.
Източник: Пари (13.01.2006)

Мисля да оцелея през следващата година. Със сигурност към момента има държави, които предлагат по-ниска цена на труда, а имат и други предимства. Но имат и недостатъци. Една от нашите силни страни е, че сме много близко до европейския пазар и можем да произвеждаме продукция със страна на произход ЕС. Можем да гарантираме кратки срокове за производство и доставка“, казва Бертрам Ролман, собственик на „Пирин текс“ - Гоце Делчев, производител на облекла с марката „Ролман“. Това е най-голямата компания в България за производство на облекло. Фабриката е построена на зелено през 1993 г. През 2005 г. тук работят 2400 души, които всеки ден произвеждат 3700 мъжки сака, 2900 мъжки панталона, 350 мъжки жилетки, 150 дамски рокли и 180 дамски панталона. Фирмата работи за 12 международни концерна, сред които и Hugo Boss. Общата инвестиция след 12 години е 18 млн. евро, общият оборот от производство и търговия - 18 млн. евро. Господин Ролман е сред тези, които вярват в бъдещето на българската шивашка индустрия. Официалната статистика също подкрепя оптимизма на предприемачите от бранша. Износът на български текстил за ЕС за деветмесечието на 2005 г. се е свил само с 2%, показват данните от Националния статистически институт (НСИ). Това е добро постижение на фона на двуцифрения срив в износа на текстил на някои други държави. През 2005 г. отпаднаха квотите за внос на облекла и текстил от Китай. Предприемачите от сектора очакваха китайската текстилна инвазия като земетресение от 9 степен по Рихтер. Страховете идваха не само от предвидимото заливане на вътрешния пазар с евтини китайски стоки, но най-вече от вероятността европейският пазар да загърби българските производители като партньори заради китайските доставчици. Засега официалните данни показват, че е твърде пресилено да се предрича смърт за сектора. „Българската текстилна индустрия успя да се справи успешно с предизвикателствата на падналите квоти. Браншът има ясно бъдеще за период от 5 до 10 години“, категоричен е Петко Шишков, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ). „Ако износът на текстил се преизчисли към глава от населението, България ще се окаже най-големият производител в Източна Европа на текстилна продукция“, отбелязва Волфганг Вайс, управител на германската фирма „Вайс консултинг“, която от няколко години консултира български фирми от бранша как да модернизират производството си.
Източник: Капитал (14.01.2006)

Отрицателното външнотърговско салдо по цени без транспортните и застрахователните разходи /FOB/ е 7.15 млрд. лв., или 4.5 млрд. USD, за единадесетте месеца на 2005 г., съобщиха от Националния статистически институт. В сравнение със същия период на предходната година търговският дефицит се е влошил с 54%. За периода януари-ноември в страната са внесени стоки за 23.9 млрд. лв. Така годишното увеличение на вноса е малко над 27%. В същото време нарастването на износа е 18.2%. Запазващото се високо вътрешно търсене, което не може да бъде задоволено от местните производители, е основна причина за изпреварващия темп на нарастване на вноса, коментираха от ведомството на Александър Хаджйиски. През последните месеци обаче сериозна причина за ръст на вноса имат високите цени на петрола. Това е и времето, когато в страната влизат най-големите количества енергоносители. Данните на НСИ показват, че за единадесетте месеца на 2005 г. най-голямо увеличение при вноса имат горивата - 52.7%, следват машини, оборудване и превозни средства - 32.9%. С 50.6% е нараснал износът при минералните горива и масла от страната, докато увеличението при стоките е с 40.4%. Отрицателното търговско салдо е основна причина за дефицита по текущата сметка, заради който сериозно ни критикува МВФ. В същото време обаче наши анализатори отбелязват, че търговският дефицит е нормален за икономика, която има нужда от капитали. Голяма част от този внос са машини и оборудване.
Източник: Пари (16.01.2006)

Националният статистически институт оповести предварителните данни за динамиката на индекса на потребителските цени (ИПЦ) през 2005 г. Тези данни подлежат на ревизиране, но вероятно окончателните стойности няма да се различават съществено от наличните към момента и това дава възможност за анализ на ситуацията за миналата година според този показател. Изменението на ИПЦ през декември 2005 г. спрямо декември 2004 г. е с 6.5%, а средногодишното е 5.3%. Все пак инфлацията в края на годината представлява точково измерване, докато средногодишната стойност дава по-добра представа за цялостната тенденция. Няколко фактора определят темпа на нарастване на цените през годината. Общата рамка се поставя от валутния борд, който се поддържа в страната, като, заедно с това, влияние оказват кредитната експанзия и свързаните с нея мерки на Българската народна банка (БНБ), фискалната политика на правителството, международната конюнктура, наводненията и по-слабата реколта, както и промяната в някои административно определени цени. Валутният борд представлява спазване на правило при провеждането на паричната политика, което обвързва нарастването на паричната база с търсенето от страна на стопанските агенти. Централната банка не може самостоятелно да увеличи паричната емисия, но запазва някои инструменти за контрол върху паричното предлагане чрез определяне на минималните задължителни резерви и административни действия. На практика действащият в страната паричен режим може да се характеризира като квази-валутен борд, тъй като се отличава от ортодоксалния вариант като БНБ запазва някои от функциите на традиционната централната банка. Бързият темп на нарастване на кредитите логично води до аналогично развитие при паричното предлагане, което способства за повишаване на цените на стоките и услугите, покупката на които се финансира чрез тези кредити. Разбира се, тук трябва да се отчетат и факторите от страна на предлагането на тези стоки и услуги и наличието на конкуренция. В общия случай, когато стоките е възможно да се доставят от множество източници, това не позволява цените им да се вдигнат поради засиленото търсене в малък пазар, какъвто е българският. Така например битовата техника почти не поскъпва през 2005 г. (цените в групата "Жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности, и обичайно поддържане на дома" са се повишили с 1.5% спрямо 2004 г.), въпреки че се наблюдава засилено търсене и растеж на потребителските кредити. Мерките на БНБ, насочени към ограничаване на кредитната експанзия, имат задържащо действие върху инфлацията, което се съчетава с политиката на правителството за поддържане на голям излишък в консолидирания бюджет. Изземването на повече пари от данъкоплатците отколкото е необходимо за правителството да финансира своите и без това големи разходи в краткосрочен аспект понижава търсенето и оттам възможностите за повишаване на цените. В дългосрочен план обаче, то понижава спестяванията и инвестициите - тоест намалява предлагането на стоки и услуги, което би повлияло антиинфлационно. От друга страна повишаването на акцизите върху алкохолните напитки, цигарите и горивата има за пряк резултат увеличаване на цените на тези групи стоки (цените в групата алкохолни напитки и тютюневи изделия са нараснали с около 7.6%), а горивата непряко влияят на почти всички цени в икономиката. Този ефект се подсилва от развитието на международните пазари, където цените на горивата се запазиха високи през цялата година, което логично се пренесе и в България. Това развитие пряко се отрази на цените на транспортните услуги, които нараснаха най-бързо през годината - с около 11.4% спрямо 2004 г. Цените на хранителните стоки се повишават с около 4.8%, като една от причините за това е по-слабата реколта вследствие на наводненията. Това се отрази силно негативно на селското стопанство като цяло, където - по предварителни оценки на НСИ - произведената обща продукция е спаднала с 5%, а брутната добавена стойност по базисни цени - с около 16.3% спрямо предходната 2004 г. Други сектори, в които се наблюдава значително нарастване на цените през годината, са здравеопазването (9.9%) и образованието (6.4%), докато услугите като група поскъпват средно с 6.9% и като цяло приносът им за инфлацията през годината е около 36.7%, докато този на хранителните стоки е 34.6%, а на нехранителните - 24.4%. Здравеопазването и образованието са два от секторите, които са доминирани от държавата, реформите в тях са забавени или не се случват изобщо и това се съчетава с постоянно нарастване на разходите за тях. Може да се очаква, че при запазване на досегашната политика в тези сфери, неефективността ще се увеличава. Позитивно развитие може да се види при телекомуникациите и по-точно при цените на мобилните услуги. Под влияние на разширената конкуренция през годината бяха предложени по-изгодни оферти и като цяло цените се понижиха. Тук трябва да припомним, че цените бяха много високи и даваха възможност за реализиране на монополна печалба поради ограничения преди брой лицензи за мобилни и фиксирани оператори. Тоест либерализирането на пазара доведе директно до благоприятни за потребителите ефекти. Това би могло да се случи и като цяло за икономиката при подходяща политика, насочена към разширяване на стопанската свобода. Общият извод за 2005 г. е, че инфлацията е сравнително висока (над 5%), но все пак се понижава спрямо средногодишната стойност за 2004 г., която достигна 6.1%, но е значително по-висока от тази през 2003 г. - 2.3%.
Източник: Монитор (18.01.2006)

Бизнес климатът започва годината с подобрение През януари 2006 г. общият показател на бизнес климата се покачва с 1.6 пункта спрямо декемврийското си равнище, сочат резултатите от бизнес анкетите на Националния статистически институт (НСИ) за стопанската конюнктура, проведени през януари 2006 г. Подобрението се дължи на по-благоприятната стопанска конюнктура в промишлеността и строителството. Производствената активност на промишлените предприятия през януари е по-слаба в сравнение с предходния месец, което е съпроводено с по-ниски нива на поръчките и намалено използване на оборудването. Според стопанските ръководители за последните три месеца конкурентната позиция на предприятията на вътрешния и международния пазар се е влошила. Независимо от това мненията им за настоящата бизнес ситуация в предприятията остават благоприятни и заедно с по-оптимистичните очаквания за следващите шест месеца покачват с 2.3 пункта януарското равнище на съставния отраслов показател "бизнес климат". През периода октомври 2005 г. - януари 2006 г. осигуреността на производството с поръчки се увеличава от 4.4 на 5.2. Повишени са и очакванията на мениджърите за износ през следващите три месеца. Стопанските ръководители не предвиждат увеличение на продажните цени. През януари 2006 г. съставният показател "бизнес климат в строителството" се повишава със 7.5 пункта поради високите очаквания за бизнес състоянието на строителните предприятия през следващите шест месеца. Силно оптимистични са очакванията на мениджърите и за дейността и заетите в отрасъла през следващите три месеца. Същевременно оценките за настоящата строителна активност и очакванията за нови поръчки през следващите шест месеца са по-резервирани, посочват от НСИ. Основни фактори затрудняващи строителната активност продължават да са конкуренцията в бранша и финансовите проблеми, посочени съответно от 55.7 и 49.1 на сто от предприятията. Отчита се засилване на инфлационните очаквания по отношение на продажните цени в отрасъла. Стопанската конюнктура в търговията на дребно през януари остава почти без промяна. Съставният показател "бизнес климат в търговията на дребно" запазва равнището си от миналия месец, като бизнес анкетите на НСИ отчитат известно понижение в очакванията на търговците на дребно, както за продажбите, така и за поръчките към доставчиците. Очакванията за продажните цени в търговията на дребно очакванията са за запазване на равнището им през следващите месеци. През януари 2006 г. съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" пада с 4.7 пункта под декемврийското равнище. Понижението се дължи на изместване на оценките и очакванията за бизнес състоянието на предприятията от оптимистични към умерените. Мениджърите предвиждат намаление на персонала през следващите три месеца. Конкуренцията в бранша продължава да е с най-голяма тежест сред факторите затрудняващи дейността на предприятията. Не се регистрират инфлационни очаквания в сектора, съобщават от НСИ.
Източник: Дневник (28.01.2006)

С 9.6% са се повишили производствените цени на вътрешния пазар за година. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за индексите на цените на производител на вътрешния пазар за декември 2005 г. През декември миналата година в добивната промишленост се отчита повишение на цените с 25.7% спрямо същия месец на предходната 2004 г. В преработващата индустрия се регистрира повишение с 9%, а в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода - със 7%. Най-голямо е повишението при добива на метални руди - 52.1%.
Източник: Сега (01.02.2006)

Националният статистически институт (НСИ) възнамерява да ремонтира сградата си в София на ул. "П. Волов" 2. В момента организацията е обявила процедура за избор на изпълнител, който да извърши реконструкцията и преустройството на шестетажната административна сграда, става ясно от електронния регистър на обществените поръчки. Стойността на проекта възлиза на най-малко 1.5 млн. лв. Средствата ще бъдат осигурени от бюджета. Проектът включва още противоземетръсно укрепване на сградата, разрушаване на покрива на ниското тяло и надстрояване на един допълнителен етаж. Новоизградената част ще има разгъната застроена площ от 637 кв.м. Предвижда се да бъде подменена и дограмата с нова алуминиева, както и фасадата на постройката. Сградата ще има и нов допълнителен асансьор, като старият ще бъде сменен с нов. Освен това ще бъдат изградени наново и електрическите и водопроводните и канализационните инсталации. Предвижда се ремонтът и модернизацията на сградата да бъдат приключени до 31 ноември тази година. Компаниите, които искат да вземат участие в процедурата, ще трябва да заплатят гаранция в размер на 15 хил. лв., като това е най-малко един процент от общата стойност на проекта. Кандидатът, който бъде определен за изпълнител, трябва да заплати и гаранция за изпълнението на поръчката, която е в размер на 5 процента от стойността на договора. Сумите по гаранциите могат да бъдат представени в брой или по банков път. За да се включат в процедурата, компаниите трябва да отговарят на някои финансови и икономически изисквания, както и да докажат техническата си способност и квалификация. Необходимата документация за участие може да се получи до 10 март. Цената на комплекта е от 150 лв. Кандидатите трябва да подадат предложенията си до 20 март, като те ще бъдат валидни в рамките на следващите 5 месеца. Получените оферти ще бъдат отворени на 21 март, а договорът ще бъде подписан с компанията, представила икономически най-изгодната оферта.
Източник: Дневник (03.02.2006)

Средната заплата в България е 3834 лв. на година 3834 лв. е заплатата у нас за година, обявиха от Националния статистически институт. Годишните заплати са нараснали с 325 лв., или с малко над 9%. Но като се извади натрупаната инфлация, реално доходите са нараснали с 4%. Възнагражденията в частния сектор се вдигат малко по-бързо отколкото в обществения. Въпреки това за година в обществения сектор изкарват по 4773 лв., а в частния - с 1382 лв. по-малко, сочат официалните данни. Най-високо платени са заетите в производство на кокс, нефтопродукти и ядрено гориво - 10 773 лв. на година. На второ място са хората, които се занимават с финансово посредничество. Те са с годишни заплати от 9095 лв. Най-малко пари дават при производството на кожи и дрехи и обувки от тях - по 2191 лв. годишно. 2,19 млн. души са работили на трудов договор през изминалата година, сочат данните на НСИ. Така един работещ храни трима души и половина.
Източник: Стандарт (13.02.2006)

Продажбите на автомобили и горива и през 2005 бележат най-високия ръст спрямо този на останалите стоки - 14.1%, спрямо 2004 г. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Продажбите на коли и мотоциклети има 24.6% ръст за 2005 г., а търговията с горива и смазочни материали - 4.9%. В тази статистика влизат както продажбите на нови, така и на употребявани автомобили. Търговията с храни, напитки и тютюневи изделия е нараснала с 8.6% за същия период, а търговията с лични стоки за домакинствата - с 12%. Търговията на едро нараства с 11.6% за 2005 г. спрямо предходната година. Продажбите на машини и оборудване са се увеличили с 13%. Изключение прави само търговията със селскостопански суровини и живи животни, при която има спад от 9.8%.
Източник: Сега (13.02.2006)

DVD плеърите изместиха записващото видео в потребителската кошница за пресмятане на инфлацията. Памперсите пък заеха мястото на бебешките гащи с дълъг крачол. Промяната се прави, защото някои стоки излизат от пазара, а други стават масови, обясниха от Националния статистически институт. По цените на 531 стоки и услуги ще се измерва инфлацията през 2006 г., обявиха от НСИ. Те са с 5 по-малко спрямо 2005 г. За година има доста промени при пазаруването и живота на българите. Много от тях се отразяват и в кошницата за мерене на инфлацията. Общо 79 стоки и услуги са променени, добавени или махнати. CD плеърите са заменили уокмените, CD-та се купуват вместо дискети за компютър, под наем се взимат DVD-та с филми, а не видеокасети. Към потребителската кошница са добавени едноседмични почивки на море и планина в България, както и винетките. При някои храни е променен грамажът. За киселото мляко например се взема кофичка от 400 г, вместо от 450, както досега. За млечния шоколад пък се приема грамаж от 90 г, вместо от 100. Причината за промяната е, че стоките в по-малки разфасовки се купуват повече. Намаляват до 37% парите от семейния бюджет, които харчим за храна, сочат данните. Миналата година за трапезата са отивали 38% от разходите.
Източник: Стандарт (14.02.2006)

Поскъпването на храните, алкохола, цигарите и поддръжката на жилището е основната причина за инфлацията от 0,8% през януари. За последните 12 месеца натрупването е 6,6%, обявиха от Националния статистически институт. Така от влоговете в банки само левовите депозити със срок над 1 година реално не се топят. Лихвите по другите влогове са по-ниски от инфлацията. През януари зеленчуците са поскъпнали с 8,4%. Като цяло храните са поскъпнали с 1,3%. По-значително е вдигането на цената на захарта - с 4%. Заради намаленото потребление е паднала цената на пилешкото - с 8%, и на яйцата - с 6,6%. Свинското се продава с 2,1% по-евтино. Заради вдигането на акцизите от януари ракията поскъпна с 8,6%, а цигарите с 3,9%. Макар и с по-малко са вдигнати цените и на виното и бирата. През януари се продаваха и евтини цигари, затова поскъпването им ще се отрази и във февруарската инфлация. През първия месец на годината винетките са поскъпнали с 9,9%, а пощенските услуги - с 22,8%, сочат данните на НСИ. С навлизането у нас на хипермаркетите се увеличава конкуренцията и продуктите поевтиняват. За сметка на това се харчи повече за нехранителни стоки и услуги, чиито цени се вдигат. Повече пари отиват за цигари, лекарства и бензин. Токът е с най-голяма тежест за пресмятане на инфлацията и семейния бюджет. 8% от разходите на домакинствата отиват за сметките за електричество. Голям дял в разходите имат млякото, зеленчуците и твърдите горива.
Източник: Стандарт (14.02.2006)

Изненадващо ниска инфлация през януари от 0.8% Инфлация от 0.8% през януари отчете Националният статистически институт. Това е доста под очакваното ниво в началото на годината, след като от 1 януари акцизът за цигарите скочи с 65, а върху алкохола с 18%. Според НСИ поскъпването на цигарите през януари е само 3.9%, защото в търговската мрежа все още се продават наличности със стари цени. Според данните на НСИ с 1.3% са поскъпнали хранителните продукти. За зеленчуците и захарта увеличението на цените е доста сериозно - съответно 8.4 и 4.0%. То обаче се компенсира от силното поевтиняване на птичето месо /с 8%/ и яйцата /с 6.6%/ заради все по-голямото безпокойство от птичия грип сред потребителите. Свинското месо също е поевтиняло след коледните и новогодишните празници с 2.1%. За нехранителните стоки нарастването на цените е с 0.7, а за услугите - с 0.4%. Бензините са поскъпнали между 0.8 и 2.0%. С по 2% са се увеличили цените и на наемите на жилищата, междуселищните и международните разговори и жп транспорта. През януари се отчита поевтиняване на газообразните и течните горива за битови нужди - съответно с 2.7 и с 3.8%, на газ пропан-бутан с 6.1 и на дизеловото гориво - с 4.1%. Според прогнозите на Българската народна банка инфлацията през първите три месеца на годината ще достигне 8.2-8.4% заради рязкото увеличаване на акцизите. Очакванията са след това нивата да се укротят до 6% в края на 2006 г. В макрорамката на правителството средногодишната инфлация за тази година е 7.5%. За 2005 г. бе отчетена най-високата инфлация от пет години насам - 6.5%, която бе доста над прогнозните 5.1%. Основна причина за поскъпването на живота бяха повишаването на международните цени на петрола и щетите от наводненията през лятото.
Източник: Пари (14.02.2006)

500.70 лв. е бил средният доход на българското домакинство през декември 2005, обяви вчера НСИ. Средните месечните разходи са били 475.41 лева. Според статистиката средният българин е заработил 198.30 лв., а е похарчил 188.28 лв. през последния месец на 2005 г. Платените данъци заемат 3.1 на сто от семейните парични разходи.
Източник: Сега (16.02.2006)

Дефицитът удари 5 млрд. долара Дефицитът във външната търговия на страната за 2005 г. прескочи 5 млрд. щ.д., обявиха от Националния статистически институт. За година износът е нараснал с 18,4% до 18,5 млрд. лв. Но вносът е с 55% по-голям от износа. Заедно с транспортните разходи и застраховките вносът е на стойност 28,7 млрд. лв., което е ръст от 26,4%. Големият дефицит във външната търговия е основният проблем в преговорите с МВФ. Заради него фондът настоява да се ограничи ръстът на кредитите, а бюджетът да има огромен излишък. Най-голям дял в ръста на вноса имат горивата, сочат данните на НСИ. Вносът им се е увеличил с 52,1%, а делът им е 20% от общия импорт на стоки. На второ място е ръстът на вноса на транспортно оборудване - с 37%. След това се нареждат инвестиционните стоки с 26,3%. Вносът на потребителски стоки нараства само с 8,9%, а делът им дори малко намалява до 11%. Най-много стоки влизат у нас от Русия, Германия и Италия. Заради поскъпването на горивата вносът от Русия се увеличава с над 50%. Най-много изнасяме за Италия, Турция, Германия и Гърция. Около 44% от стойността на експорта са продукти, преработени у нас. Износът за САЩ е намалял с 20%, а вносът оттам нараства с 48%. Стокообменът с Китай се активизира значително, като износът нараства с 92,3%, а вносът с 50,5%. За година почти 3 пъти се е увеличил износът на плавателни съдове и вагони. Износът на нефтопродукти се е увеличил с 56,4%, а на електроенергия с 35%. Продаваме в чужбина с 85,6% повече маслодайни семена и плодове и с 30,8% повече зърнени култури.
Източник: Стандарт (16.02.2006)

Според резултатите от проведеното от Националния статистически институт наблюдение на работната сила през четвъртото тримесечие на 2005 г. икономически активното население (работната сила) в страната е 3 310.9 хил., или 49.6% от населението на 15 и повече навършени години. От общия брой на икономически активните лица 1 775.7 хил. са мъже и 1 535.2 хил. - жени. Коефициентите на икономическа активност по пол са съответно 55.4 и 44.2%. В градовете икономически активно е 54.2% от населението на 15 и повече навършени години, а в селата - 38.9%. Икономически активните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 3 277.9 хил., а коефициентът на икономическа активност за тази възрастова група - 62.2% (съответно 67.4% за мъжете и 57.2% за жените). От общия брой на икономически активните лица 2 982.3 хил. са заети, а коефициентът на заетост е 44.7%. Заети са 1 596.7 хил. мъже и 1385.7 хил. жени. Коефициентът на заетост на мъжете (49.8%) е с 9.9 пункта по-висок от този на жените. В градовете живеят 2 307.3 хил. от заетите лица, а в селата - 675.1 хиляди. Коефициентите на заетост по местоживеене са съответно: 49.4% в градовете, 33.6% - в селата. Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 2 950.4 хил., а коефициентът на заетост за същата възрастова група е 56.0% (60.6% за мъжете и 51.6% за жените). В частния сектор работят 2 123.6 хил., или 71.2% от всички заети, а в обществения сектор – 852.2 хил., или 28.6%. По статус в заетостта лицата се разпределят както следва: работодатели – 119.1 хил. (4.0%); самостоятелно заети, без наети лица - 254.5 хил. (8.5%); наети лица - 2 554.2 хил. (85.6%); неплатени семейни работници – 48.1 хил. (1.6%); за 0.2 % от заетите не е известен статусът на заетост и секторът, в който работят. Разпределението на заетите по икономически сектори се характеризира с най-висок относителен дял на заетите в услугите - 56.9%, следвани от индустрията - 34.4% и селското стопанство - 8.7%. За 149.4 хил. от наетите лица (81.8 хил. в частния и 67.6 хил. в обществения сектор) работата, която имат, е за определен период от време.
Източник: Агенция Фокус (22.02.2006)

Най-много жилища се строят в Бургаска област, сочат данните на Националния статистически институт. Само през четвъртото тримесечие на 2005 г. са издадени разрешителни за строителство на 438 жилищни сгради с общо 1918 жилища в тях. Най-много административни сгради се изграждат в Пловдив. За три месеца са издадени разрешителни за строителство на 10 административни сгради в Пловдив с разгърната застроена площ 17 543 кв. м. Общо за страната от октомври до декември 2005 г. са издадени разрешителни за строеж на 3736 нови сгради. От тях 2118 са жилищни с 8897 жилища в тях.
Източник: Стандарт (22.02.2006)

Общо 2118 разрешения за строеж на жилищни сгради (8897 жилища) са издадени през четвъртото тримесечие на миналата година, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Разгърнатата застроена площ на тези жилища е 1,27 млн. кв. м. За сравнение през предходното тримесечие са били издадени 2185 разрешения за строеж на жилищни сгради, или за общо 8872 жилища. Бургас остава градът с най-много издадени разрешения за жилищни сгради – 438 за периода, след като бе пръв и за цялото деветмесечие на миналата година. София изостава от морския град с 339 разрешения за тримесечието, а издадените разрешения във Варна и Пловдив са съответно 302 и 198 броя. Само три са за периода разрешенията за строеж на жилища във Видин, четири – в Разград, пет – в Монтана. През четвъртото тримесечие цените на жилищата в страната са се увеличили с 2,4% до средно 769,7 лв./кв.м. Поскъпването за цялата 2005 г. е от близо 37%. Най-скъпи през миналата година са били жилищата в София – средно 1222,4 лв./кв.м., следвани от тези във Варна - 1198,1 лв./кв.м и Бургас – 1126,5 лв./кв.м. Според експерти тенденцията е да намалява строежът на големи жилища за сметка на едностайните и двустайните, които са и по-търсени на пазара. От НСИ посочват, че издадените разрешителни за административни сгради в страната през четвъртото тримесечие са 82 с разгърната застроена площ на обектите от 48 533 кв. м, а за други сгради - 1536 с РЗП 984 515 кв. м. В повечето случаи данните по отделните градове относно административните сгради са конфиденциални, но като цяло и тук водят по-големите градове – Пловдив, София и предизвикващият все по-голям интерес Благоевград.
Източник: Други (22.02.2006)

За последните три-четири години производството на строителни материали е удвоено, каза Тодор Костов, член на борда на директорите на "Холсим Кариерни материали". Няма точна статистика за добива на инертни материали. Предлаганите данни от Националната статистика са смехотворни, смята Колев. Интересът към производството на варовици, доломити и различни видове вулканити за трошени фракции, пясъци, чакъли и варовици е голям, казаха от Министерството на регионалното развитие и благустройството (МРРБ). По техни данни към момента има над 200 молби на кандидати за получаване на концесия за добив на строителни материали. Водещ критерий при определянето на срока на концесията е обемът на запасите в находището и направените инвестиции за разработването му. Икономически оправдан е най-дългият от 25 - 35 години. Причините за увеличения брой на молбите за получаване на концесии е бумът в строителната дейност през последните години, очакваното разширение на тецовете в комплекса "Марица-изток", както и пътните ремонти, смята Стоян Иванов, собственик на хасковската компания "Кариерни материали". Интересът към нови концесии се диктува от пазара. Затова той е предимно в районите със засилено строителство - София, Варна и Бургас, трасетата на магистралите и около други по-големи строителни обекти, казаха от МРРБ. Търсенето в тези области е на строителни материали, подходящи за пълнители на бетони, асфалтобетони, строителни разтвори и др. По отношение на скално-облицовъчните материали предоставянето на концесии е съсредоточено в района на Мездра - Луковит заради добрия външен пазар на т.нар. Врачански камък, с който страната е известна в почти целия свят. В последно време се налага и търсенето в общините Ивайловград, Сатовча и Гърмен. Добиваните в тези райони цепени плочи (тикли) от различни видове гнайси имат също много добър прием както на вътрешния, така и на външния пазар, казаха от МРРБ. Основните проблеми пред бизнеса са липсата на единен орган по концесионирането, дългият срок за получаване на разрешителното за концесия, както и окрупняването на земите. В момента, за да се получи концесия за добив на строителни материали, първо се кандидатства пред Министерството на екологията за получаване на разрешение за проучване, а след това се подава заявление в регионалното ведомство за концесия. По тази причина няма и статистика колко от разрешенията за проучване след това получават концесия, казаха от ведомството на министър Чакъров. Преминаването през всички административни процедури пък отнема около 5-6 години, посочи Руен Кирев, собственик на "Бистрица 2002", която неотдавна получи концесия за добив на строителни материали. Според него спрямо действащото законодателство срокът е нормален, но хубаво би било процедурата да се съкрати и оптимизира. Много нерви и време отнема и закупуването на терена, особено ако е частна собственост, допълни Тодор Колев от "Холсим". По думите му окрупняването на собствеността отнема най-малко 5-6 години. След това е необходимо да се направят инвестиции в инфраструктурата. Вложенията за разработването на кариера за строителни материали зависи от площта и капацитета на находището. Средно без закупуването на земята са необходими около 5 млн. евро, като при оптимален вариант направената инвестиция се връща за период от 8 - 10 години, каза Колев.
Източник: Дневник (28.02.2006)

Бизнес климатът запазва равнището си от януари През февруари 2006 г. стопанската конюнктура в страната остава без промяна. Общият показател на бизнес климата запазва приблизително равнището си от януари, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Повишеният оптимизъм в оценките на мениджърите за настоящото бизнес състояние на предприятията и в очакванията им за шест месеца напред покачва през февруари равнището на показателя в промишлеността с 4.7 пункта спрямо предходния месец. Силно оптимистични са и очакванията на мениджърите за производствената активност през следващите 3 месеца
Източник: Дневник (01.03.2006)

С близо 50% е нараснал броят на новопостроените жилища през 2005 г., обявиха от статистиката. За година са вдигнати 12 110 нови къщи и апартаменти в страната. С увеличаването на броя обаче се намалява размерът им. През 2004 г. полезната жилищна площ на апартамент средно е била 55,9 кв. м, а за миналата година квадратурата пада на 52 кв. м. Строителните предприемачи се ориентират към по-високите блокове. 2005 г. е рекордна за строителството в Бургас. За година построените жилища в града са над 5000, което го поставя далеч пред останалите градове. В София са построени малко над 2000 жилища, а във Варна - 1991.
Източник: Стандарт (08.03.2006)

Промишленото производство спадна през януари Промишленото производство падна с 20,7% през януари спрямо декември, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Но спрямо януари миналата година има ръст със 7,7%. За последните шест години нарастването е с 42%.
Източник: Стандарт (13.03.2006)

Приходите от продажба на продукти и услуги в сектора на търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети през януари бележат ръст от 12% спрямо същия период на миналата година, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Голям дял от това увеличение обаче се пада на повишените цени на горивата. При търговията и услугите на дребно и ремонта на лични вещи на домакинствата отчетеният ръст на приходите е от 5,4%. Тези темповете на растеж обаче се компенсират от намалението на темповете, с които растат приходите от търговията на едро. Отчетеното намаление по отношение на приходите в този сегмент на търговията е от 2,5%. През януари най-голям ръст бележи търговията с автомобили - почти 16% са били по-активни клиентите в началото на тази година, спрямо същия период на 2005 година. По ръст на продажбите, след търговията с автомобили с малко над 7% повече покупки се нареждат стоките за дома и битовата техника. Ръстът на търговията на дребно с храни и тютюневи изделия е едва 6,7%.
Източник: Монитор (13.03.2006)

4.7% ръст на продажбите в промишлеността С 4.7% са нараснали продажбите в промишления сектор за януари 2006 г. спрямо януари 2005 г. Това показват данните на Националния статистически институт. Спрямо декември 2005 г. обаче има спад от 22.1%. Подобен спад е закономерен за всички основни търговски дейности в резултат от реализираните високи продажби в края на всяка година. В добивната промишленост увеличението на продажбите през януари спрямо миналия януари е с 4.1%, а спрямо предходния месец се понижават с 29.8%. Продажбите в преработващата промишленост отбелязват ръст от 4.1% спрямо януари 2005 г., но спрямо декември се регистрира спад от 25.6%. При икономическата дейност Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода продажбите за януари на годишна база са се увеличили с 10%, а спрямо декември - с 3.7%.
Източник: Пари (13.03.2006)

Рекордно поскъпване на живота през февруари отчете Националният статистически институт вчера. Цените на стоките и услугите са скочили с 3%. Това е най-високата февруарска инфлация от 1997 г. насам. През последното десетилетие поскъпването през втория месец на годината се движеше между 0.1 и 1.6%. Две стоки - цигарите и захарта, са променили драстично цените си за 28 дни, сочат данните на НСИ. Цигарите са поскъпнали с 63.3 на сто, а захарта - с 46.2 на сто. По-значително поевтиняване има само при някои храни. Птичият грип е свалил цените на пилешкото с 9.1%, а на яйцата - с 13.4%. Понижение има и при свинското месо - с 6.4%. Основен виновник за високата февруарска инфлация са шоково повишените от 1 януари акцизи на цигарите. Скокът от Нова година се отразява с едномесечно закъснение, защото търговците бяха натрупали стока по старите цени. Цигарите заемат около 5% в месечните разходи на средното българско семейство, а отражението на цените им върху общата инфлация е 2.4%, посочва Радка Цонкова от отдел "Статистика на потребителските цени". Цонкова уточни, че в НСИ не са отчели в изчисленията доколко високите цени са стреснали пушачите. Ако има спад в потреблението, това би довело до намаляване на тежестта на папиросите в потребителската кошница. Миналата есен зам.-министърът на финансите Георги Кадиев обяви, че предсрочното догонване на европейските акцизни нива за никотиновите изделия ще докара най-много 1 процент допълнителна инфлация. Сега данните на НСИ сочат друго. От началото на годината (спрямо декември м. г.) инфлацията вече е 3.8 на сто. Бюджет 2006 е разчетен при 5.8% средногодишно поскъпване. Инфлацията през тази година вероятно ще надхвърли 6 процента, коментира Георги Стоев, управляващ съдружник в "Индъстри уоч". Той напомни, че след скока на някои акцизни ставки се задават нови увеличения - в комуналния сектор. През идните месеци се очакват нови тарифи за водата, тока, парното и природния газ. България е зависима и от вносни суровини и материали, чиито цени на външните пазари също растат. Според Стоев обаче няма място за големи тревоги. Той подчерта, че инфлация има и при еврото, а левът ни е вързан за общата европейска валута. Още в началото на годината Институтът за пазарна икономика прогнозира по-сериозно поскъпване от правителствената прогноза. ИПИ обяви, че очаква 7.5% инфлация. Като основни фактори анализаторът Димитър Чобанов открои продължаващото нарастване на паричното предлагане, високите цени на горивата, увеличаването на акцизите върху бензините, алкохола и цигарите. Правителството не "позна" и за инфлация 2005. Тогава бюджетът бе сметнат при 3.6% поскъпване, а реалният процент се оказа 6.5%. Проблемът с кривите сметки е, че инфлацията изяжда доходите. При 3.8% поскъпване на стоките и услугите в потребителската кошница от началото на годината досега януарското вдигане на пенсиите с 5% вече е почти изконсумирано.
Източник: Сега (15.03.2006)

Цените се доближават до европейските Доближаването на цените в България до тези в Евросъюза е основната причина за инфлацията. Това сочи анализ на Банк Аустрия Кредитанщалт (BA-CA). Най-големи разлики между нивата у нас и в ЕС има в транспорта, здравеопазването, алкохола и цигарите. Това са и стоките, които поскъпват най-много през 2005 г. - транспорт (14,9%), здравеопазване (11,4%), алкохол и цигари (10,6%), пише в доклада. BA-CA очаква средногодишното поскъпване у нас през тази година да е 6%. Високата инфлация е основно предизвикателство за България за бързо въвеждане на еврото. Очаква се единната валута да се въведе у нас през 2009-2010 г.
Източник: Стандарт (15.03.2006)

Доходите нараснаха с 3% за година 171,97 лв. е средният доход на човек през януари, обявиха от Националния статистически институт. Това е с 15,24 лв. повече от същия месец на миналата година. Но като се махне натрупаната инфлация за 12 месеца, реално доходите на хората са нараснали с под 3%. Доходите на домакинствата средно са 433,70 лв., сочат данните на НСИ. Увеличават се парите, които отиват за наеми, ток, вода и отопление - 16%, или средно по 64,34 лв. от семейния бюджет.
Източник: Стандарт (16.03.2006)

Инвестицията в жилищата у нас отстъпи първите места по доходност. Това сочи редовният анализ на Industry Watch на тема "Пазарът на жилища в България". Анализаторите определят като най-печеливши вложенията в суровини (метали и петрол). Ръстът там надхвърля 60% от декември 2005 г. спрямо декември 2004 г. Цените на българските акции (мерени през индекса SOFIX) се покачиха 32%. Средните цени на жилищата се повишиха "само" с 21,6%. Те изпревариха единствено валутна инвестиция в долари, която донесе 13% печалба. Близо 28,8% е делът на жилищните кредити от всички заеми, изтеглени от домакинствата към 31 януари 2006 г. През септември 2005 г. делът им е бил 27%. В Еврозоната обаче около 69% от кредитите за домакинствата са за покупка на жилище. Въпреки решенията на Федералния резерв и ЕЦБ за покачване на основните лихви, конкурентният натиск за момента принуждава кредиторите да поддържат лихвите ниски. В Еврозоната например лихвите по новоотпуснат дългосрочен жилищен кредит спаднаха от 4,4% в края на 2004 г. до 3,95% през декември 2005 г., докато основната лихва се покачи от 2 до 2,5%. У нас Бургас остава градът с най-голям брой разрешения за жилищни строежи, надминавайки София и Варна. Общата разгъната площ на разрешенията през последната година там достигна 1 млн. кв. м (68% ръст само за последната четвърт на 2005 г.).
Източник: Стандарт (21.03.2006)

Фирмите и клоновете на чуждестранни компании, вписани в търговския регистър при окръжните съдилища, трябва да се пререгистрират. Това гласи Законът за търговския регистър, приет вчера от парламента на второ четене. Той влиза в сила на 1 октомври, а пререгистрацията трябва да стане в тригодишен срок. Държавна такса за пререгистрация няма да се събира. Търговците ще се изключват от регистър БУЛСТАТ, а кодът им става Единен идентификационен код (ЕИК) на търговеца. По-голямата част от активно действащите търговци вероятно ще се пререгистрират още през първата година, гласят мотивите на Министерски съвет към закона. Пререгистрацията ще се извършва въз основа на удостоверение за актуално състояние, издадено служебно от съда по регистрацията. Трябва да се представи и актуалният дружествен договор или устав, заверен от управителния орган на търговеца. Ако срокът за пререгистрация бъде пропуснат, фирмата автоматично ще се прекрати, гласи законът. Депутатите гласуваха и промени в Търговския закон. Отпада обнародването в Държавен вестник при промени на данни от регистрацията. Министерският съвет и областните управители трябва да предоставят сгради или помещения на Агенцията по вписванията, която ще води търговския регистър, най-късно до 1 юли.
Източник: Стандарт (27.03.2006)

Заплатите у нас 6 пъти по-ниски от немските Заплатите в България за обикновените служители са 6 пъти по-ниски от тези на колегите им в Германия. Това сочи анализ на консултантската фирма за човешки ресурси "Хей груп", цитирана от германския всекидневник "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Разлика има и в заплатите на ръководните кадри, макар и не толкова голяма. Българските мениджъри получават една трета по-малко пари от германските си колеги. Заплатите в България са се увеличили с 9-11% през 2005 г., сочи изследването. Според експерта по трудово възнаграждение в "Хей груп" Райнхард Хантке тази година ще бъде отчетено същото повишение. В Румъния заплатите са нараснали с 13-15%, а в Русия - с 10-12%. За разлика от Източна Европа в Германия няма големи промени в заплащането. През 2005 г. е имало едва 2% ръст на заплатите, а тази година се очакват най-много 3%.
Източник: Стандарт (28.03.2006)

Брутният външен дълг в края на януари 2006 г. е 14.329 млрд. EUR или 60.7% от брутния вътрешен продукт /БВП/, като намалява с 201.4 млн. EUR в сравнение с края на 2005 г., сочат данните на БНБ. Тогава външният дълг е бил 14.530 млрд. EUR или 68.6% от БВП. Дългосрочните задължения на страната са 10.686 млрд. EUR, а краткосрочните - 3.643 млрд. EUR. Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на януари 2006 г. е 4.149 млрд. EUR или 17.6% от БВП при 4.398 млрд. EUR в края на 2005 г. Намалението се дължи основно на извършените през януари 2006 г. погашения по външен дълг към Световната банка, пише в съобщението. В края на януари 2006 г. външните задължения на сектор Търговски банки са 2.543 млрд. EUR, а външният дълг на Други сектори е 3.938 млрд. EUR. В края на януари 2006 г. външните задължения по кредити, свързани с преки инвестиции възлизат на 3.698 млрд. EUR и нарастват с 8.1 млн. EUR спрямо края на 2005 г. През януари 2006 г. плащанията по обслужването на брутния външен дълг са 398 млн. EUR при 1.041 млрд. EUR за същия месец на 2005 г. По обслужването на дълга на сектор Държавно управление са платени 329.2 млн. EUR, от които 219.5 млн. EUR главници и 109.7 млн. EUR лихви.
Източник: Пари (29.03.2006)

Експерти: Ръстът на БВП ще е над 5 на сто Икономическият растеж на България за четвъртото тримесечие на 2005 г. ще е над 5 на сто, но той няма да компенсира регистрирания през предходните три месеца резултат от 4.6% и ръстът на БВП за цялата година ще остане по-слаб от този за 2004 г. Това сочат прогнозите на водещи български икономисти ден преди публикуването на официалните данни на Националния статистически институт (НСИ). По-силният растеж, който се предвижда за периода октомври - декември 2005 г. спрямо юли - септември, ще е резултат на традиционно по-високите потребителски и правителствени разходи в края на годината, обясниха макроикономическите експерти. Анализаторите в България предвиждат ръстът на БВП за последната четвърт и за цялата 2005 г. да е в диапазона от 5 до 5.6 на сто. Принос за задържането на относително високия ръст на българската икономика през миналата година спрямо глобалното развитие имат и инвестициите, които продължават да растат много бързо, и в частност тези в строителния сектор, отбеляза Георги Стоев от анализаторската и консултантска група "Индъстри уоч". На годишна основа обаче растежът за 2005 г. ще остане по-нисък от този през 2004 г., стана ясно от прогнозите на икономистите. Забавянето на растежа се дължи основно на неблагоприятни външни фактори като високите цени на петрола и повишаването на основните лихви, както и на ограниченията върху ръста на кредитите на търговските банки, заяви Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика. Агенцията за икономически анализи и прогнози предвижда 5.6% ръст на БВП на страната за 2005 г. Малко по-висок растеж очакват от Международния валутен фонд - 5.7 на сто. В този диапазон са предвижданията и на анализатори от чужди финансови институции като "Дрезднер Клайнворт Васерщайн" и "Райфайзен рисърч", цитирани от агенция SeeNews.
Източник: Дневник (31.03.2006)

Търговският дефицит все още не създава проблеми Ръстът на реалния БВП за 2005 г. възлиза на 5.5%. В номинално изражение той е достигнал близо 42 млрд. лв., показват данните от статистиката, оповестени в края на миналата седмица. Според тях инвестициите са в основата на ръста на брутния продукт, който също така е подкрепен и от нарасналото вътрешно потребление. То се е повишило със 7.4%. На този фон обаче външнотърговското салдо продължава да е отрицателно /-16.6%/. Търговският дефицит засега не създава проблеми на страната ни, тъй като преди всичко той е резултат от притока на чужди капитали, а не от намаляване на вътрешните спестявания, смятат анализатори от Industry Watch. Според тях през тази година е възможно да сме свидетели на леко забавяне на растежа. Брутният продукт на човек от населението е стигнал 5420 лв., или 2771 EUR за миналата година според данните на НСИ. По този показател България продължава да изостава съществено както в сравнение със страните от Нова Европа, така и с държавите от еврозоната. БВП на човек от населението у нас е близо 5 пъти по-нисък от ЕС и 7 пъти по-малко например спрямо Полша. Според Industry Watch растежът е в рамките на очакванията.
Източник: Пари (03.04.2006)

Взимаме 33 пъти по-малки заплати от датчаните Пропастта в заплащането на труда в Европа расте, показва изследване на Европейската федерация на работодателите за 2006 г. България се намира в дъното на таблицата, на 47-о място. По-зле платени от нас са само работниците в Беларус и Молдова. Отнесено към заплащането на датчаните, българите получават 33 пъти по-малко възнаграждение, показва изследването. Най-високи заплати получават в Дания, следвана от Норвегия, Швейцария, Лихтенщайн, Люксембург и Германия.
Източник: Стандарт (04.04.2006)

Българинът не е забогатял през последните 7 години, обявиха от НСИ. 6577 лв. е средният доход на домакинствата за 2005 г. Това е ръст с 49% спрямо 1999 г. Но натрупаната инфлация за тези седем години е дори по-висока - 50,5%. Огромно значение за поддържане на стандарта на живот има вдигането на пенсии, социални помощи и взиманите кредити. Парите от пенсии в домакинските бюджети за седем години са скочили с 84%, а социалните помощи - със 158%. Взимаме и близо три пъти повече заеми. Работните заплати растат малко по-бързо от инфлацията. Във всяко домакинство през 2005 г. са влезли средно по 2685 лв. от заплати. Но в традиционното за България земеделие през последните седем години има упадък. Домашното стопанство е давало по 738 лв. в семейния бюджет през 1999 г. и 827 лв. през миналата. Увеличението е близо четири пъти по-малко, отколкото ръстът на цените. Теглените заеми за седем години са нараснали 180%. През 2005 г. всяко домакинство е взело на кредит средно по 190 лв. За седем години разходите на семействата за здраве са скочили над два пъти и половина, а за наеми, вода, ток и отопление - със 74%. От 1999 г. досега много се е променила и трапезата на българина. Ядем все по-малко хляб и свинско месо. Набляга се повече на колбасите и плодовете. Потреблението на вино и бира е нараснало съответно с 15 и 19%.
Източник: Стандарт (11.04.2006)

Харчим все по-малък процент от семейния портфейл за храна, дрехи и обувки. Бремето на разходите за ток, вода и телефони обаче расте, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Разноските за трапезата са спаднали от 44% през 1999 г. до 38,6% през 2005, показва изследването на НСИ за домакинските бюджети. Но делът на сметките за осветление, отопление и вода се е качил от 11.9% на 14% за седем години. Плащанията за прегледи и лечение също са натежали във фамилните разходи - от 2.9% на 4.7%. За телефоните и писмата увеличението е от 2.1% на 5.1%. Според статистиката данъчното бреме е спаднало от 4.3 на 2.8 на сто в семейния бюджет. Българинът леко е променил хранителните си навици през последните 7 години, показва проучването на НСИ. Годишната консумация на хляб например е спаднала с почти 20 килограма - от 140.6 кг на 121 кг. В замяна на това хапваме повече колбаси и кайма. Намалили сме с 9 литра годишно прясното мляко. Най-забележителната промяна обаче е в ръста на безалкохолните напитки - от 19.6 литра през 1999 г. на 43 литра през 2005 г. Леко повишение има в потреблението на бира и вина. Все още много малка част от доходите на българското домакинство са от предприемачество - едва 4,5 процента. Семейната каса се пълни главно от заплати - 43.6%. Пенсиите остават вторият по важност стожер на фамилните финанси. При това те сериозно са вдигнали дела си от 17.7 на сто през 1999 г. на 22.2 процента през миналата година. Доходите от продажби на имущество и от обезщетения за безработица са под 1 процент. Средният доход на българина през 2005 г. е бил 2415 лева.
Източник: Сега (11.04.2006)

Отрицателното външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България за първите два месеца на 2006 г. продължава да се покачва. За януари и февруари тази година дефицитът по търговската сметка достига до 1.495 млрд. лв., което е с над 400 млн. лв. повече в сравнение с предходния период, показват предварителните данни, изнесени от Националния статистически институт (НСИ). За отчетения период общият стокообмен на страната надминава 8 млрд. лв. Вносът и износът нарастват с близък темп, като вносът надминава износа с 2.2 процента и се покачва с 33.6 на сто спрямо същия период година по-рано и достига до 4.8 млрд. лв. Въпреки това обаче внесените у нас стоки са с една трета повече от изнесените. Най-голям остава стокообменът с държавите от Европейския съюз (ЕС), като от тях най-активните вносители у нас са Германия и Италия, следвани от Гърция и Франция. Само за два месеца държавите от ЕС са внесли в българската икономика стоки на стойност малко над 2 млрд. лв., което е ръст от 12 на сто в сравнение със същите месеци на 2005 г., докато България е изнесла 25 на сто повече продукция, което отново е по-малко от вноса. От тях България има положително салдо по търговската сметка с Италия и Гърция. В същите месеци на миналата година салдото с Италия е било отрицателно. Най-голямата държава - вносителка у нас, по данните на НСИ за тези два месеца е Русия. За една година вносът оттам е скочил 2.3 пъти, а износът за нея едва с 32 на сто. По вид стоки най-голям е вносът на минерални горива, смазочни материали и подобни продукти, както и на машини, оборудване и транспортни средства. Най-много сме изнасяли обработени изделия, класифицирани преимуществено по вида на материала, и различни готови изделия.
Източник: Дневник (12.04.2006)

Българската фондова борса и представители на Съюза на работодателите в България (СРБ) и на Българската международна бизнес асоциация (БИБА) подписаха меморандум за сътрудничество. Фондовият пазар и двете бизнес организации се договориха да задълбочат сътрудничеството си, като се насърчава прозрачният бизнес климат. Борсата се ангажира да оказва експертно съдействие и помощ на компаниите - членове на организациите, които желаят да придобият публичен статут и да се качат на борсата. Фондовият пазар ще предоставя и статистическа и друга информация за търговията. От своя страна Съюзът на работодателите ще дава достъп на борсата до базата данни за компаниите, членуващи в организацията. Организацията ще подпомага и усилията на БФБ - София, за привличане на нови емитенти на ценни книжа чрез популяризиране на българския капиталов пазар сред сродните чуждестранни бизнес организации. Изпълнителният директор на борсата Бистра Илкова заяви, че привличането на нови емитенти е основната цел пред БФБ, тъй като само една трета от листваните на борсата в момента 336 компании отговарят на минималните условия за ликвидност. Илкова заяви, че активно се работи и с Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия. Пантелей Карасимеонов, директор на дирекция "Международни връзки, комуникации и маркетинг" в БФБ, добави, че след поредицата срещи на борсата с бизнес организации и асоциации предстои да започнат срещи и с компаниите. Според него Българската фондова борса вече е идентифицирала потенциалните компании, които могат да се качат за търговия. Подборът е направен на базата на информация от Националния статистически институт , Българската търговско-промишлена палата и Стопанската камара. Карасимеонов добави, че се подготвят презентации и роуд-шоута на борсата в различни региони на страната, на които освен представители на пазара ще има и инвестиционни посредници и фирми от региона. Според него в момента се работи активно с Агенцията за малки и средни предприятия. Юристи от фондовия пазар ще вземат активно участие в работната група за обсъждане на нормативните промени в законодателството за малкия и средния бизнес. Обмисля се дори вариант за създаване на отделен борсов сегмент, на който да се търгуват такива предприятия, както е например в Италия. Чрез структурните предприсъединителни фондове на ЕС малките и средните предприятия ще получават пари, като част от това финансиране може да бъде за подпомагане на листването им на борсата.
Източник: Дневник (12.04.2006)

Безработицата с 15-годишен минимум Двойно са нараснали заявените свободни работни места през март в сравнение с предходния месец, съобщиха от Агенцията по заетостта. В бюрата по труда са били заявени 38 300 работни места, 16 хил. от които от частния сектор. Също двойно е увеличението на хората, които са постъпили на работа - предимно по правителствените програми за заетост и в по-малка степен директно на първичния пазар. Техният брой е 36 000 души. Това са основните причини спрямо февруари безработицата през март е паднала с 0.66 пункта, а спрямо март м. г. - с 1.88 пункта. За месец броят на безработните е намалял с над 24 600, за година с над 69 700 души. Регистрираните безработни през март са 401 509 души, отчита Агенцията по заетостта. Търсенето на работна сила нараства, тъй като през март започват някои от одобрените за тази година проекти по програмата От социални помощи към осигуряване на заетост и програмата Асистенти на хора с увреждания, обясниха от АЗ. В момента работещите по тези програми са 97 900 души. През март работа са започнали 36 184 безработни, като от тях 22.2% са младежи до 29-годишна възраст. За повишаване на пригодността за заетост в обучение за професионална квалификация са включени 1676 безработни.
Източник: Пари (13.04.2006)

Статистиката обяви само 1% инфлация Инфлацията през март е само 0,3%, обявиха от Националния статистически институт. Но заради рекордното вдигане на цените през февруари от 3% натрупаното поскъпване за първите три месеца на годината е 4,1%. Така, ако държите левовете си на банков влог, за първото тримесечие сте загубили около 2,5 лв. на всеки 100 лв. През март са паднали цените на брашното с 0,6%, на хляба с 1,1%, на свинското месо с 3,5%, а на птичето - с 0,7%. Вдигането на такса смет за 2006 г. е отчетено от статистиците през март, когато сметките реално се плащат. Увеличението е с 14,7%. Най-масовият бензин А 95Н през изминалия месец е поевтинял с 2,1%.
Източник: Стандарт (14.04.2006)

Ръстът на инфлацията в България през март се забавя леко до 8.7 на сто на годишна основа, показват данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в четвъртък. През февруари статистическият институт отчете 8.8 на сто инфлация. На месечна основа потребителските цени през март се повишават с 0.3 на сто, което е чувствително по-малко от отчетените 3% през февруари, които се дължаха на поскъпването на алкохола и цигарите след повишаването на акцизите за тях, както и на увеличението на цените на някои монополи. Като основна причина за забавянето на темпа на нарастване на инфлацията анализаторите посочват отшумяването на ефекта от по-високите акцизи и цените на луксозните стоки. Въпреки по-ниската инфлация през март експертите остават скептични по отношение на възможността правителството да овладее ръста на цените. В абсолютно изражение инфлацията остава висока и ще е едно от предизвикателствата пред българската икономика наред с дефицита по текущата сметка, коментира пред агенция Ройтерс Ивайло Веселинов, анализатор на развиващите се пазари в германската банка "Дрезднер Клайнворт Васерщайн". По оценка на икономистите, които следят показателя, инфлацията наистина ще се свие до края на годината, но ще остане над планираните нива заради силното потребление и кредитната експанзия в комбинация с ръст на цените на петрола. Хранителните продукти през март поскъпват с 0.2 на сто основно заради възстановяването на цените на яйцата след успокояването на страховете, свързани с птичия грип. От НСИ отчитат и по-високи цени на нехранителните стоки, за които главна заслуга има поскъпването на дизеловото гориво и маслата. Известно намаление - 2-3 на сто, се отчита при цените на бензините и природния газ.
Източник: Дневник (14.04.2006)

РЕШЕНИЕ № 40 от 30 март 2006 г. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 72 ЗОС във връзка с чл. 9 и 10 от Наредбата за реда и условията за предоставяне на концесии Общинският съвет - гр. Разлог, реши: I. Приема изготвените концесионни анализи за обект "Водоеми и прилежащите им терени" - с. Баня, м. Блатата, както следва: анализ за правното състояние; финансово-икономически анализ; социален анализ; екологичен анализ. 1. Открива процедура за предоставяне на концесия с предмет - предоставяне на особено право на ползване за спортен риболов, напояване и селски туризъм на "Водоеми и прилежащите им терени" в с. Баня, община Разлог, м. Блатата - публична общинска собственост, както следва: водоем с имотен № 000803 в м. Блатата, в землището на с. Баня, община Разлог, ЕКАТТЕ 02693, с обща площ 9065 дка; водоем с имотен № 000552, в м. "Блатата", в землището на с. Баня, община Разлог, ЕКАТТЕ 02693, с обща площ 25 987 дка; водоем с имотен № 000424, в м. "Блатата", в землището на с. Баня, община Разлог, ЕКАТТЕ 02693, с обща площ 33 163 дка. 2. Определя срок на концесията 25 години. 3. Приема начин за определяне на концесионера - неприсъствен конкурс, който да се проведе не по-рано от 30 дни и не по-късно от шест месеца от датата на обнародване на решението в "Държавен вестник". 4. Конкурсните книжа се получават след заплащане на депозит за участие в конкурса и подписване на декларация за поверителност на информацията. Депозитът е парична вноска 1000 лв. и се внася по банкова сметка № 5041918494, банков код 30001070, в Банка "ДСК" - АД, клон Разлог. 5. Концесията се осъществява при следните условия: 5.1. правата и задълженията по концесионния договор не могат да се прехвърлят на трети лица; концесионерът може да сключва подизпълнителски договори с трети лица за осъществяване на отделни елементи от дейността по договора, без да им прехвърля изключителните права, произтичащи от него, като запазва отговорността за точното им изпълнение; 5.2. концесионната дейност се извършва при спазване на всички изисквания на екологичната нормативна уредба и цялото останало законодателство, което засяга концесията; 5.3. всяка техническа и друга документация, свързана с осъществяваната дейност, е собственост на концедента; за срока на концесията документацията се води от концесионера. 6. Определя основните права и задължения по концесията, както следва: 6.1. Основни права на концесионера: 6.1.1. да ползва и осъществява търговска експлоатация на "Водоеми и прилежащите им терени" в с. Баня, община Разлог, в рамките на концесионния срок с основна дейност спортен риболов, напояване и селски туризъм; 6.1.2. да събира всички приходи от дейността, свързана с ползването на обекта; 6.1.3. да ползва за срока на концесионния договор съществуващата до момента на подписване на концесионния договор техническа документация; 6.1.4. да сезира концедента, когато трети лица нарушават правата му, предоставени чрез договора, за негова пряка намеса; 6.1.5. при равни други условия да бъде предпочетен като концесионер при предоставянето на нова концесия за същия обект след изтичане на срока по концесионния договор. 6.2. Задължения на концесионера: 6.2.1. да заплаща дължимото концесионно възнаграждение съгласно условията и сроковете, определени в концесионния договор; 6.2.2. да извърши минимални задължителни инвестиции във връзка със стопанската експлоатация на обекта 30 000 лв. за първите 3 години от срока на концесията; точният размер, срокът и видът на инвестициите се определят съобразно концесионния договор; 6.2.3. да не прехвърля на трети лица правата и задълженията по договора и да не обременява обекта на концесия с тежести (ипотеки, залози и други); 6.2.4. да разработва обекта добросъвестно, като не създава пречки за ползването на водата в обекта на концесия за напояване и не допуска неправилна експлоатация и замърсяване на околната среда; 6.2.5. да изпълнява точно изготвения и представен от него комплексен план за осъществяване на дейността, свързана с концесията; 6.2.6. да изпълнява инвестиционната си програма, която става неразделна част от концесионния договор след съгласуването й с концедента; 6.2.7. да изготвя и в срок до 31 март на текущата година да представя на концедента отчет за изпълнението на инвестиционната програма за предходната година; 6.2.8. да застрахова обекта на концесия; 6.2.9. да осигури за своя сметка и от свое име получаването на необходимите разрешения по Закона за водите във връзка с ползването на водата в обекта на концесия; 6.2.10. да осъществява дейностите в обекта на концесия под методическото ръководство и контрол на съответните специализирани държавни и общински органи. 6.3. Права на концедента: 6.3.1. да получава редовно съгласно уговорените начин и размери концесионно възнаграждение; 6.3.2. да изисква и получава информация за осъществяването на поетите от страна на концесионера инвестиционни ангажименти; 6.3.3. да развали концесионния договор едностранно в случай на неизпълнение на задълженията от страна на концесионера; 6.3.4. права на достъп и на контрол върху изпълнението на задълженията на концедента. 6.4. Задължения на концедента: 6.4.1. да не дава друго разрешение със същото съдържание и предмет на друго лице за времето на действие на концесионния договор; 6.4.2. да оказва съдействие на концесионера във връзка с осъществяване на правата по договора. 7. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията по концесионния договор: 7.1. за гарантиране на изпълнение на минималната инвестиционна програма страните уговарят парична неустойка в размер 10% от договорените инвестиции; 7.2. право на концедента да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основните задължения по това решение и при нарушаване условията му; 7.3. неустойките и лихвите при неизпълнение или при забавено изпълнение от страна на концесионера на договорените задължения се определят в размери и условия за плащане в концесионния договор; 7.4. във всички случаи на неизпълнение от страна на концесионера концедентът има право да търси освен определените в т. 6 гаранции и обезщетение по общите правила. 8. Определя концесионно възнаграждение, както следва: 8.1. еднократно концесионно възнаграждение 2000 лв., дължимо при подписване на концесионния договор; 8.2. минимално годишно концесионно възнаграждение 2000 лв., дължимо на четири равни вноски за всяко тримесечие; конкретният размер на концесионното възнаграждение съобразно резултатите от конкурса се определя с концесионния договор; 8.3. ежегодно коригиране на годишната концесионна вноска, която се изменя с годишния инфлационен индекс, публикуван от Националния статистически институт. 9. Определя други изисквания, свързани с правата и задълженията по концесията: 9.1. приложимо право по отношение на концесията е българското; 9.2. всички спорове между страните по концесионния договор се решават по взаимно съгласие; в случай на непостигане на съгласие спорът се решава по реда на Гражданския процесуален кодекс. 10. Срокът на концесията започва да тече от момента на влизане в сила на концесионния договор. II. Възлага на кмета на общината да извърши всички необходими действия във връзка с организацията и провеждането на конкурса за определяне на концесионер. III. В състава на комисията за провеждане на конкурса за определяне на концесионера да бъдат включени следните общински съветници: Владимир Коцаков, Йордан Йорданов и Благой Дункин. IV. Възлага на кмета на общината да сключи концесионния договор със спечелилия конкурса след утвърждаване доклада на конкурсната комисия и след приемане на решение за определяне на концесионера от общинския съвет. Председател: Р. Тумбев
Източник: Държавен вестник (28.04.2006)

РЕШЕНИЕ № 39 от 30 март 2006 г. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 72 ЗОС във връзка с чл. 9 и 10 от Наредбата за реда и условията за предоставяне на концесии Общинският съвет - гр. Разлог, реши: I. Приема изготвените концесионни анализи за обект "Водоем и прилежащ терен" - с. Баня, м. Камено поле, както следва: анализ за правното състояние; финансово-икономически анализ; социален анализ; екологичен анализ. 1. Открива процедура за предоставяне на концесия с предмет - предоставяне на особено право на ползване за спортен риболов, напояване и селски туризъм на "Водоем и прилежащ терен" в с. Баня, община Разлог, м. Камено поле - публична общинска собственост, както следва: водоем с имотен № 000490 в м. Камено поле в землището на с. Баня, община Разлог, ЕКАТТЕ 02693, с обща площ 13 185 дка. 2. Определя срок на концесията 25 години. 3. Приема начин за определяне на концесионера - неприсъствен конкурс, който да се проведе не по-рано от 30 дни и не по-късно от шест месеца от датата на обнародване на решението в "Държавен вестник". 4. Конкурсните книжа се получават след заплащане на депозит за участие в конкурса и подписване на декларация за поверителност на информацията. Депозитът е парична вноска 1000 лв. и се внася по банкова сметка № 5041918494, банков код 30001070, в Банка "ДСК" - АД, клон Разлог. 5. Концесията се осъществява при следните условия: 5.1. правата и задълженията по концесионния договор не могат да се прехвърлят на трети лица; концесионерът може да сключва подизпълнителски договори с трети лица за осъществяване на отделни елементи от дейността по договора, без да им прехвърля изключителните права, произтичащи от него, като запазва отговорността за точното им изпълнение; 5.2. концесионната дейност се извършва при спазване на всички изисквания на екологичната нормативна уредба и цялото останало законодателство, което засяга концесията; 5.3. всяка техническа и друга документация, свързана с осъществяваната дейност, е собственост на концедента; за срока на концесията документацията се води от концесионера. 6. Определя основните права и задължения по концесията, както следва: 6.1. Основни права на концесионера: 6.1.1. да ползва и осъществява търговска експлоатация на "Водоем и прилежащ терен" в с. Баня, община Разлог, в рамките на концесионния срок с основна дейност - спортен риболов, напояване и селски туризъм; 6.1.2. да събира всички приходи от дейността, свързана с ползването на обекта; 6.1.3. да ползва за срока на концесионния договор съществуващата до момента на подписване на концесионния договор техническа документация; 6.1.4. да сезира концедента, когато трети лица нарушават правата му, предоставени чрез договора, за негова пряка намеса; 6.1.5. при равни други условия да бъде предпочетен като концесионер при предоставянето на нова концесия за същия обект след изтичане на срока по концесионния договор. 6.2. Задължения на концесионера: 6.2.1. да заплаща дължимото концесионно възнаграждение съгласно условията и сроковете, определени в концесионния договор; 6.2.2. да извърши минимални задължителни инвестиции във връзка със стопанската експлоатация на обекта в размер 30 000 лв. за първите 3 години от срока на концесията; точният размер, срокът и видът на инвестициите се определят съобразно концесионния договор; 6.2.3. да не прехвърля на трети лица правата и задълженията по договора и да не обременява обекта на концесия с тежести (ипотеки, залози и други); 6.2.4. да разработва обекта добросъвестно, като не създава пречки за ползването на водата в обекта на концесия за напояване и не допуска неправилна експлоатация и замърсяване на околната среда; 6.2.5. да изпълнява точно изготвения и представен от него комплексен план за осъществяване на дейността, свързана с концесията; 6.2.6. да изпълнява инвестиционната си програма, която става неразделна част от концесионния договор след съгласуването й с концедента; 6.2.7. да изготвя и в срок до 31 март текущата година да представя на концедента отчет за изпълнението на инвестиционната програма за предходната година; 6.2.8. да застрахова обекта на концесия; 6.2.9. да осигури за своя сметка и от свое име получаването на необходимите разрешения по Закона за водите във връзка с ползването на водата в обекта на концесия; 6.2.10. да осъществява дейностите в обекта на концесия под методическото ръководство и контрол на съответните специализирани държавни и общински органи. 6.3. Права на концедента: 6.3.1. да получава редовно съгласно уговорените начин и размери концесионно възнаграждение; 6.3.2. да изисква и получава информация за осъществяването на поетите от страна на концесионера инвестиционни ангажименти; 6.3.3. да развали концесионния договор едностранно в случай на неизпълнение на задълженията от страна на концесионера; 6.3.4. права на достъп и на контрол върху изпълнението на задълженията на концедента. 6.4. Задължения на концедента: 6.4.1. да не дава друго разрешение със същото съдържание и предмет на друго лице за времето на действие на концесионния договор; 6.4.2. да оказва съдействие на концесионера във връзка с осъществяване на правата по договора. 7. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията по концесионния договор: 7.1. за гарантиране на изпълнение на минималната инвестиционна програма страните уговарят парична неустойка в размер 10% от договорените инвестиции; 7.2. право на концедента да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основните задължения по това решение и при нарушаване условията му; 7.3. неустойките и лихвите при неизпълнение или при забавено изпълнение от страна на концесионера на договорените задължения се определят в размери и условия за плащане в концесионния договор; 7.4. във всички случаи на неизпълнение от страна на концесионера концедентът има право да търси освен определените в т. 6 гаранции и обезщетение по общите правила. 8. Определя концесионно възнаграждение, както следва: 8.1. еднократно концесионно възнаграждение 2000 лв., дължимо при подписване на концесионния договор; 8.2. минимално годишно концесионно възнаграждение 1000 лв., дължимо на четири равни вноски за всяко тримесечие; конкретният размер на концесионното възнаграждение съобразно с резултатите от конкурса се определя с концесионния договор; 8.3. ежегодно коригиране на годишната концесионна вноска, която се изменя с годишния инфлационен индекс, публикуван от Националния статистически институт. 9. Определя други изисквания, свързани с правата и задълженията по концесията: 9.1. приложимо право по отношение на концесията е българското; 9.2. всички спорове между страните по концесионния договор се решават по взаимно съгласие; в случай на непостигане на съгласие спорът се решава по реда на Гражданския процесуален кодекс. 10. Срокът на концесията започва да тече от момента на влизане в сила на концесионния договор. II. Възлага на кмета на общината да извърши всички необходими действия във връзка с организацията и провеждането на конкурса за определяне на концесионер. III. В състава на комисията за провеждане на конкурса за определяне на концесионера да бъдат включени следните общински съветници - Владимир Коцаков, Йордан Йорданов и Благой Дункин. IV. Възлага на кмета на общината да сключи концесионния договор със спечелилия конкурса след утвърждаване на доклада на конкурсната комисия и след приемане на решение за определяне на концесионера от общинския съвет. Председател: Р. Тумбев
Източник: Държавен вестник (28.04.2006)

РЕШЕНИЕ № 38 от 30 март 2006 г. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 69, ал. 1, т. 6 и чл. 72 ЗОС във връзка с чл. 9 и 10 от Наредбата за реда и условията за предоставяне на концесии Общинският съвет - гр. Разлог, реши: 1. Приема изготвените концесионни анализи за обект "Затревен футболен терен" - с. Баня, м. Конещица, както следва: анализ за правното състояние; финансово-икономически анализ; социален анализ; екологичен анализ. 1. Открива процедура за предоставяне на концесия с предмет - предоставяне на особено право на ползване за тренировъчни и спортно-състезателни нужди на "Затревен футболен терен" - м. Конещица, с. Баня, община Разлог" - публична общинска собственост, представляващ имот № 000597, с площ 19 098 кв. м в землището на с. Баня, ЕКАТТЕ 02693, община Разлог - незастроен. 2. Определя срок на концесията 30 години. 3. Приема начин за определяне на концесионера - неприсъствен конкурс, който да се проведе не по-рано от 30 дни и не по-късно от шест месеца от датата на обнародване на решението в "Държавен вестник". 4. Конкурсните книжа се получават след заплащане на депозит за участие в конкурса и подписване на декларация за поверителност на информацията. Депозитът е парична вноска 1000 лв. Депозитът се внася по банкова сметка № 5041918494, банков код 30001070, в Банка "ДСК" - АД, клон Разлог. 5. Концесията се осъществява при следните условия: 5.1. правата и задълженията по концесионния договор не могат да се прехвърлят на трети лица; концесионерът може да сключва подизпълнителски договори с трети лица за осъществяване на отделни елементи от дейността по договора, без да им прехвърля изключителните права, произтичащи от него, като запазва отговорността за точното им изпълнение; 5.2. концесионната дейност се извършва при спазване на всички изисквания на екологичната нормативна уредба и цялото останало законодателство, което засяга концесията; 5.3. всяка техническа и друга документация, свързана с осъществяваната дейност, е собственост на концедента; за срока на концесията документацията се води от концесионера. 6. Определя основните права и задължения по концесията, както следва: 6.1. Основни права на концесионера: 6.1.1. да ползва и осъществява търговска експлоатация на "Затревен футболен терен" - м. Конещица, с. Баня, община Разлог", в рамките на концесионния срок с основна дейност - за тренировъчни и спортно-състезателни нужди; 6.1.2. да събира всички приходи от дейността, свързана с ползването на обекта; 6.1.3. да запази собствеността си върху внесените вещи за осъществяване на правата и задълженията по концесията, които не са трайно свързани със земята; 6.1.4. да ползва за срока на концесионния договор съществуващата до момента на подписване на концесионния договор техническа документация; 6.1.5. да сезира концедента, когато трети лица нарушават правата му, предоставени чрез договора, за негова пряка намеса; 6.1.6. при равни други условия да бъде предпочетен като концесионер при предоставянето на нова концесия за същия обект след изтичане на срока по концесионния договор. 6.2. Задължения на концесионера: 6.2.1. да заплаща дължимото концесионно възнаграждение съгласно условията и сроковете, определени в концесионния договор; 6.2.2. да извърши минимални задължителни инвестиции във връзка със стопанската експлоатация на обекта в размер 110 000 лв. за първите 3 години от срока на концесията; точният размер, срокът и видът на инвестициите се определят съобразно концесионния договор; 6.2.3. да не прехвърля на трети лица правата и задълженията по договора и да не обременява обекта на концесия с тежести (ипотеки, залози и други); 6.2.4. да разработва обекта добросъвестно и не допуска неправилна експлоатация и замърсяване на околната среда; 6.2.5. да изпълнява точно изготвения и представен от него комплексен план за осъществяване на дейността, свързана с концесията; 6.2.6. да изпълнява инвестиционната си програма, която става неразделна част от концесионния договор след съгласуването й с концедента; 6.2.7. да изготвя и в срок до 31 март текущата година да представя на концедента отчет за изпълнението на инвестиционната програма за предходната година; 6.2.8. да застрахова обекта на концесия; 6.2.9. да осигурява безвъзмездно ползване на терена от Футболен клуб - с. Баня. 6.3. Права на концедента: 6.3.1. да получава редовно съгласно уговорените начин и размери концесионно възнаграждение; 6.3.2. да стане собственик на всички сгради, съоръжения, инфраструктура и подобрения, изградени от концесионера на територията на спортния терен, които не са свързани със земята, както и пълната съпътстваща документация за тях и да получи владението върху тях след изтичане срока на концесията или прекратяването й на каквото и да е основание; 6.3.3. да изисква и получава информация за осъществяването на поетите от страна на концесионера инвестиционни ангажименти; 6.3.4. да развали концесионния договор едностранно в случай на неизпълнение на задълженията от страна на концесионера; 6.3.5. права на достъп и на контрол върху изпълнението на задълженията на концедента. 6.4. Задължения на концедента: 6.4.1. да не дава друго разрешение със същото съдържание и предмет на друго лице за времето на действие на концесионния договор; 6.4.2. да оказва съдействие на концесионера във връзка с осъществяване на правата по договора. 7. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията по концесионния договор: 7.1. за гарантиране на изпълнение на минималната инвестиционна програма се изисква банкова гаранция в размер 10% от договорените инвестиции; 7.2. право на концедента да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основните задължения по това решение и при нарушаване условията му; 7.3. неустойките и лихвите при неизпълнение или при забавено изпълнение от страна на концесионера на договорените задължения се определят в размери и условия за плащане в концесионния договор; 7.4. във всички случаи на неизпълнение от страна на концесионера концедентът има право да търси освен определените в т. 6 гаранции и обезщетение по общите правила. 8. Определя концесионно възнаграждение, както следва: 8.1. еднократно концесионно възнаграждение 1500 лв., дължимо при подписване на концесионния договор; 8.2. минимално годишно концесионно възнаграждение 500 лв., дължимо на четири равни вноски за всяко тримесечие; конкретният размер на концесионното възнаграждение съобразно с резултатите от конкурса се определя с концесионния договор; 8.3. ежегодно коригиране на годишната концесионна вноска, която се изменя с годишния инфлационен индекс, публикуван от Националния статистически институт. 9. Определя други изисквания, свързани с правата и задълженията по концесията: 9.1. Приложимо право по отношение на концесията е българското. 9.2. Всички спорове между страните по концесионния договор се решават по взаимно съгласие. В случай на непостигане на съгласие спорът се решава по реда на Гражданския процесуален кодекс. 10. Срокът на концесията започва да тече от момента на влизане в сила на концесионния договор. II. Възлага на кмета на общината да извърши всички необходими действия във връзка с организацията и провеждането на конкурса за определяне на концесионер. III. В състава на комисията за провеждане на конкурса за определяне на концесионера да бъдат включени следните общински съветници: Владимир Коцаков, Йордан Йорданов и Благой Дункин. IV. Възлага на кмета на общината да сключи концесионния договор със спечелилия конкурса след утвърждаване на доклада на конкурсната комисия и след приемане на решение за определяне на концесионера от общинския съвет. Председател: Р. Тумбев
Източник: Държавен вестник (28.04.2006)

ОБЩИНА РАЗЛОГ РЕШЕНИЕ № 37 от 30 март 2006 г. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 69, ал. 1, т. 7, чл. 72 ЗОС във връзка с чл. 9 и 10 от Наредбата за реда и условията за предоставяне на концесии Общинският съвет - гр. Разлог, реши: I. Приема изготвените концесионни анализи за обект - Хигиенна баня, с. Елешница, както следва: анализ за правното състояние; финансово-икономически анализ; социален анализ; екологичен анализ: 1. Открива процедура за предоставяне на концесия с предмет - предоставяне на особено право на ползване за осъществяване на търговска дейност, предназначена за обществено обслужване на населението на: Хигиенна баня в м. Св. Варвара, с. Елешница, община Разлог, и прилежащите й терени, намиращи се в с. Елешница, община Разлог, публична общинска собственост, както следва: - имот № 001128, с площ 1907 кв. м в м. Банята в землището на с. Елешница, ЕКАТТЕ 27293, община Разлог, застроен със: а) едноетажна полумасивна сграда със застроена площ 99 кв. м; б) едноетажна масивна стоманобетонова сграда - склад, със застроена площ 19 кв. м; в) бетонов каптаж с площ 24 кв. м; г) бетонов каптаж с площ 9 кв. м; - имот № 002006, с площ 1780 кв. м в м. Банята в землището на с. Елешница, ЕКАТТЕ 27293, община Разлог, застроен със: а) хигиенна баня, представляваща едноетажна железобетонна сграда 234 кв. м; б) пералня, представляваща едноетажна железобетонна сграда 200 кв. м. 2. Определя срок на концесията 30 години. 3. Приема начин за определяне на концесионера - неприсъствен конкурс, който да се проведе не по-рано от 30 дни и не по-късно от 6 месеца от датата на обнародване на решението в "Държавен вестник". 4. Конкурсните книжа се получават след заплащане на депозит за участие в конкурса и подписване на декларация за поверителност на информацията. Депозитът е парична вноска 1000 лв. и се внася по банкова сметка № 5041918494, банков код 30001070, в "Банка ДСК" - АД, клон Разлог. 5. Концесията се осъществява при следните условия: 5.1. правата и задълженията по концесионния договор не могат да се прехвърлят на трети лица; концесионерът може да сключва подизпълнителски договори с трети лица за осъществяване на отделни елементи от дейността по договора, без да им прехвърля изключителните права, произтичащи от него, като запазва отговорността за точното им изпълнение; 5.2. концесионната дейност се извършва при спазване на всички изисквания на екологичната нормативна уредба и цялото останало законодателство, което засяга концесията; 5.3. всяка техническа и друга документация, свързана с осъществяваната дейност, е собственост на концедента; за срока на концесията документацията се води от концесионера. 6. Определя основните права и задължения по концесията, както следва: 6.1. Основни права на концесионера: 6.1.1. да ползва и осъществява търговска експлоатация на Хигиенна баня в м. Св. Варвара, с. Елешница, община Разлог, и прилежащите й терени в рамките на концесионния срок с основна дейност - за хигиенни, профилактични и лечебни нужди; 6.1.2. да събира всички приходи от дейността, свързана с ползването на обекта; 6.1.3. да ползва за срока на концесионния договор съществуващата до момента на подписване на концесионния договор техническа документация; 6.1.4. да сезира концедента, когато трети лица нарушават правата му, предоставени чрез договора, за негова пряка намеса; 6.1.5. при равни други условия да бъде предпочетен като концесионер при предоставянето на нова концесия за същия обект след изтичане на срока по концесионния договор. 6.2. Задължения на концесионера: 6.2.1. да заплаща дължимото концесионно възнаграждение съгласно условията и сроковете, определени в концесионния договор; 6.2.2. да извърши минимални задължителни инвестиции във връзка със стопанската експлоатация на обекта в размер 60 000 лв. за първите 3 години от срока на концесията; точният размер, срокът и видът на инвестициите се определят съобразно концесионния договор; 6.2.3. участниците в конкурса да изготвят към офертата си проект за благоустройство на прилежащите към банята площи, съдържаща текстова и графична част; 6.2.4. да трансформира вида на обекта, без да променя предназначението му, след изрично писмено съгласие на концедента; 6.2.5. да не прехвърля на трети лица правата и задълженията по договора и да не обременява обекта на концесия с тежести (ипотеки, залози и други); 6.2.6. да разработва обекта добросъвестно и да не допуска неправилна експлоатация и замърсяване на околната среда; 6.2.7. да изпълнява точно изготвения и представен от него комплексен план за осъществяване на дейността, свързана с концесията; 6.2.8. да изпълнява инвестиционната си програма, която става неразделна част от концесионния договор, след съгласуването й с концедента; 6.2.9. да изготвя и в срок до 31 март на текущата година да представя на концедента отчет за изпълнението на инвестиционната програма за предходната година; 6.2.10. да застрахова обекта на концесия; 6.2.11. да осигури за своя сметка и от свое име получаването на необходимите разрешения по Закона за водите във връзка с ползването на минералната вода в обекта на концесия от находището на минерална вода - изключителна държавна собственост - "Елешница - м. Св. Варвара - р. Места" - № 28 от приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите; 6.2.12. да осъществява дейностите в обекта на концесия под методическото ръководство и контрол на съответните специализирани държавни органи. 6.3. Права на концедента: 6.3.1. да получава редовно съгласно уговорените начин и размери концесионно възнаграждение; 6.3.2. да придобива право на собственост върху построените и доставени съоръжения и инфраструктура, както и пълната съпътстваща документация; 6.3.3. да изисква и получава информация за осъществяването на поетите от страна на концесионера инвестиционни ангажименти; 6.3.4. да развали концесионния договор едностранно в случай на неизпълнение на задълженията от страна на концесионера; 6.3.5. права на достъп и на контрол върху изпълнението на задълженията на концедента. 6.4. Задължения на концедента: 6.4.1. да не дава друго разрешение със същото съдържание и предмет на друго лице за времето на действие на концесионния договор; 6.4.2. да оказва съдействие на концесионера във връзка с осъществяване на правата по договора. 7. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията по концесионния договор: 7.1. за гарантиране на изпълнение на минималната инвестиционна програма се изисква банкова гаранция в размер 10% от договорените инвестиции; 7.2. право на концедента да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основните задължения по това решение и при нарушаване условията му; 7.3. неустойките и лихвите при неизпълнение или при забавено изпълнение от страна на концесионера на договорените задължения се определят в размери и условия за плащане в концесионния договор. 7.4. във всички случаи на неизпълнение от страна на концесионера концедентът има право да търси освен определените в т. 6 гаранции и обезщетение по общите правила. 8. Определя концесионно възнаграждение, както следва: 8.1. еднократно концесионно възнаграждение 2000 лв., дължимо при подписване на концесионния договор; 8.2. минимално годишно концесионно възнаграждение 500 лв., дължимо на четири равни вноски за всяко тримесечие; конкретният размер на концесионното възнаграждение, съобразно с резултатите от конкурса, се определя с концесионния договор; 8.3. ежегодно коригиране на годишната концесионна вноска, която се изменя с годишния инфлационен индекс, публикуван от Националния статистически институт. 9. Определя други изисквания, свързани с правата и задълженията по концесията: 9.1. Приложимо право по отношение на концесията е българското. 9.2. Всички спорове между страните по концесионния договор се решават по взаимно съгласие. В случай на непостигане на съгласие спорът се решава по реда на Гражданския процесуален кодекс. 10. Срокът на концесията започва да тече от момента на влизане в сила на концесионния договор. 11. Концедентът се задължава да съдейства на концесионера за разрешение за водоползване на водата от водоизточник "Св. Варвара", изключителна държавна собственост. II. Възлага на кмета на общината да извърши всички необходими действия във връзка с организацията и провеждането на конкурса за определяне на концесионер. III. В състава на комисията за провеждане на конкурса за определяне на концесионера да бъдат включени следните общински съветници: Владимир Коцаков, Йордан Йорданов и Благой Дункин. IV. Възлага на кмета на общината да сключи концесионния договор със спечелилия конкурса след утвърждаване на доклада на конкурсната комисия и след приемане на решение за определяне на концесионера от общинския съвет. Председател: Р. Тумбев
Източник: Държавен вестник (28.04.2006)

Нарастват производствените цени на вътрешния пазар Цените на производител на вътрешния пазар нарастват с 6.8% през март 2006 г. спрямо март 2005 г. Това показват данни на Националния статистически институт. Най-голям е ръстът в добивната промишленост, където производствените цени се покачват средно с 30.3% на годишна база главно благодарение на скока от 72% на цените при добива на метални руди. В преработващата промишленост цените на производител се повишават с 4.6% спрямо март 2005 г., докато спрямо февруари 2006 г. се отчита 0.3% спад. Със 7.2% на година нарастват цените в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода.
Източник: Дневник (02.05.2006)

340 лева е средната заплата за март Средната заплата през март е 340 лв., обявиха от НСИ. Това е с 18 лв. повече спрямо февруари. Най-много пари взимат в производството на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво - 946 лв. Най-малко взимат в производството на облекла, в хотелите и ресторантите - по 221 лв. Депутатските заплати падат със 72 лв. до 1233 лв.. Депутатите взимат по три средни заплати за обществения сектор, като за март те са 411 лв. Това е с 24 лв. по-малко от декемврийските възнаграждения, когато се даваха коледни добавки. Шефът на парламента и на премиерът ще взимат по 1849,5 лв.
Източник: Стандарт (10.05.2006)

Забогатяхме с 23 лв. за година 186,11 лв. е средният доход на човек през март, обявиха от Националния статистически институт. Това е с 23,22 лв. повече от същия месец на миналата година. Но като се махне натрупаната за година инфлация, реалното увеличение на доходите е с 5,11%. Домакинствата разполагат средно с 470,11 лв. на месец. Увеличава се делът на пенсиите и парите от предприемачество. Възрастните хора вече осигуряват 27,4% от доходите, или средно по 128,64 лв. на домакинство. Въпреки ръста предприемачите дават едва 5,5% от семейния бюджет, или по 25,71 лв. на месец. Заплатите осигуряват едва половината от парите в семействата. Статистиката отчита, че хората теглят по-малко кредити. Новите кредити на хората са паднали с близо 1/3. През март на семейство се падат средно по 10,51 лв. на заем, докато през същия месец на миналата година - по 15,31 лв. Освен това българите теглят и по-малко пари от спестяванията си, за да вържат бюджета. Плащането на наеми и сметки за ток, вода и отопление имат все по-голям дял в семейните разходи. За тях отиват над 16% от харчовете на домакинствата, или средно по 71,57 лв. на месец. Българите ядат повече, сочат данните на НСИ. Расте потреблението на месо, колбаси, плодове и зеленчуци, а се яде по-малко хляб и яйца.
Източник: Стандарт (16.05.2006)

Безработицата у нас продължава да спада и през април е отчетено 10,23% средно равнище за страната. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт, съобщиха от неговия пресцентър. Броят на наетите лица за първите три месеца на годината е нараснал със 17 000 души спрямо същия период на 2005-а. За една година безработицата е намаляла с 1,91 пункта, а броят на безработните - със 70 820. В бюрата по труда са заявени общо 28 978 свободни работни места, а на първичния пазар и по мерки за заетост през месеца са обявени 19 764 работни места. Преобладаващата част - 85%, са от частния сектор. През месеца работа са започнали 32 720 души, 7124 от които са били безработни младежи до 29-годишна възраст, а 13 314 са били продължително безработни. Работещите по програми и мерки за заетост през април са 97 398 души. През миналия месец в обучение за професионална квалификация са включени 3211 безработни, което е с над 1 500 души повече от март. От тях в рамките на програми с модул обучение, или по мерки от Закона за насърчаване на заетостта, са включени 667 лица. Бюрата по труда са организирали 118 курса за квалификация на безработни.
Източник: Дума (17.05.2006)

Най-много инвестиции - в енергетиката Най-големи инвестиции през 2006 г. се очакват в енергетиката и свързаните с водата отрасли, сочат резултатите от инвестиционна бизнес анкета, проведена от Националния статистически институт (НСИ) през април 2006 г. Общото номинално увеличение на инвестициите през 2006 г. спрямо предходната година се очаква да е 11.7 на сто. Според анкетата инвестициите в енергетиката и водните отрасли се очаква да се увеличат с 27.7 на сто в сравнение с направените през 2005 г., като тези отрасли заемат най-голям относителен дял от 42.7 на сто. На второ място по прогнозен обем инвестиции се нарежда производството на стоки за междинно потребление, където ръстът се очаква да бъде 15 на сто, които са с относителен дял от 35.9 на сто. Анкетираните мениджъри предвиждат свиване на инвестициите през 2006 г. спрямо 2005 г. в отраслите, произвеждащи хранителни продукти и напитки, както и отраслите за недълготрайни потребителски стоки. Тези отрасли заемат относителен дял от 15.5 на сто. Според данните на НСИ делът на частния сектор в общия обем на очакваните разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи през 2006 г. ще достигне 73.6%. Мениджърите от този сектор предвиждат увеличение на инвестиционните си програми с 8.3% спрямо 2005 г., а в обществения сектор очакваният ръст на инвестициите е 22.6%, което се дължи предимно на енергетиката.
Източник: Дневник (22.05.2006)

В Бургас са издадени най-много разрешителни за строеж на сгради през първото тримесечие на 2006 г. Там са одобрени цели 475 проекта, съобщиха от Националния статистически институт. В София са получени разрешителни за строеж на 162 сгради. 159 от тях са жилищни. Така на имотния пазар в столицата ще излязат още 1094 нови апартамента. Одобрени са и 3 административни сгради на територията на града. Общо за страната са получени 1599 разрешения за построяването на жилищни сгради в периода януари-март. Инвестиционни планове има и за изграждането на 89 административни центъра.
Източник: Стандарт (25.05.2006)

Заетостта у нас расте с два пункта за година За първото тримесечие на годината заетите българи са били 2940.5 хиляди. Това е 44.2% от населението на 15 и повече навършени години, показва наблюдението на НСИ за работната сила. Година преди това те са били 42.5% от работоспособното население. Заетите лица на възраст от 15 до 64 години са 2908.1 хил., а коефициентът на заетост е 55.5%. 87.3% от всички работещи са наети. От тях две трети работят в частния, а 846.9 хил. - в обществения сектор. Повече от половината от заетите лица - 1710.7 хил., работят в сферата на услугите. В индустрията се трудят 1025.2 хил., а в селското и горското стопанство - 204.5 хиляди. Икономически активното население в страната през първото тримесечие е било 3255.7 хил. души. Коефициентът на икономическа активност на българите на 15 и повече години е 48.9%, а година преди това е бил 48%
Източник: Пари (25.05.2006)

Хората в трудоспособна възраст у нас към края на 2005 г. са 4 814 000 души или 62,4 на сто от цялото население. В сравнение с предходната година тази категория население се е увеличила с 32 000 души. Над трудоспособна възраст по същото време са близо 1 762 000 души. За една година намалението е с 43 000 души. Сред населението под трудоспособна възраст (до 16 г.) се очертава трайна тенденция на снижаване. Спрямо 2004 г. намалението е 31 000 и в края на 2005 г. тази категория българи наброява 1 143 000. Тези данни представи Христина Митрева, главен директор на дирекция "Анализ, планиране и прогнозиране" към Националния осигурителен институт (НОИ)
Източник: Дума (01.06.2006)

Преките чужди инвестиции са близо 121 млн. щ.д. Близо $121 млн. са преките чужди инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор през първото тримесечие на тази година, отчете вчера НСИ. Това е с около $67 млн. повече спрямо същия период на миналата година. Най-голям е делът на чуждестранните инвестиции в операции с недвижими имоти и бизнес услуги, а на второ място е делът им в производството на минерални суровини.
Източник: Сега (02.06.2006)

Поради данъчни причини в България болшинството от сделките с недвижими имоти се изповядват на цени, близка до данъчните оценки на имотите, които не са актуализирани от 2002 г. и вече се различават в пъти от пазарните стойности, се казва в анализ на пазара на недвижими имоти, изготвен от Красимир Гумнишки, миниджър кредитни консултации в Кредитекс ООД, представен на Седмия строително-инвестиционен форум. Тази информация фигурира в Службите по вписвания и в имотния регистър, но тя не отразява правилно пазара. Няма централизирана информация за реалните нива на сделките и затова може да се каже, че пазарът в България е все още непрозрачен. Най-достоверната информация за реални сделки естествено идва от агенциите за недвижими имоти, тъй като те са преки участници на пазара. Проблемът е, че колкото и да е голяма една агенция за имоти, тя не може да обхване целия национален пазар и всички негови сегменти. Надеждата за обединение на усилията на всички агенции с цел събиране, обработка и публикуване на национално значима информация, се свързва с НСНИ. Изработването на националния индекс за недвижими имоти REMI през 2002 г. с помощта на Агенцията за Международно развитие на САЩ беше едно обнадеждаващо начало. REMI обаче дава общо две графики – едната за продажби, а другата за наеми на имоти. Графиките се актуализират на всеки три месеца и досега индексът показва непрекъснато нарастване на цените. Индексът е полезен, но е много общ. Липсва изходната информация – каква е базата за съставяне на индекса и дали извадката е представителна на национално равнище. Наскоро Националният статистически институт съобщи, че динамиката на годишна основа показва среден ръст за страната е 65.6%, като имотите във всички големи градове (без София) поскъпват с темпове над средния. Въпросът и тук е - каква е тази информация? Ако данните за цените са от службите по вписвания, има проблем със цитираните суми. Поради липса на централизирана информация, Интернет сайтовете за имоти развиха свои анализаторски отдели, които периодично публикуват анализи въз основа на офертите за продажби и наеми, които постъпват при тях. Много от тези анализи са изключително ценни за текущото състояние и трендовете на пазара, тъй като проникването на Интернет услугите в България нараства и много хора се опитват да търгуват имотите си чрез Интернет. Опасността за банките и инвеститорите тук е, че всички тези анализи се базират само и единствено на офертни цени. Няма данни за реални сделки. За повечето от тези анализатори обаче това не е пречка да отъждествят двете понятия – офертна цена и реална продажба – а това е опасно. Особено опасно е, когато пазарът търси нова равновесна точка и се сегментира – нещо, което наблюдаваме в момента. Статистиката в сайтовете за имоти също е много обща – тя не разделя качествени от некачествени имоти в дадени райони. Едни и същи имоти в момента могат да се видят в различни сайтове на абсолютно различни цени – в зависимост от това колко агенции ги предлагат. Има опасност и затова, че сайтовете не носят отговорност за публикуваната информация и всеки може с няколко десетки фиктивни заявки да промени офертните нива за даден район. Много сложен въпрос при непрозрачен пазар е и кой всъщност купува жилища и на какви цени. Според данните на НСНИ за 2004 г. изповяданите сделки са били близо 200 хиляди за около 3,3 милиарда евро или над 6,4 милиарда лева. Отчетеното поскъпване е между 20 и 70%. Според статистиката на БНБ жилищните ипотечни кредити за цялата 2004 г. са на обща стойност около 820 милиона лева. Ако се предположи, че стандартното отношение кредит/обезпечение е около 70% може да се счита, че това означава оборот с жилищни имоти на стойност около 1,2 милиарда лева или или около 18% от обема на сделките. Преките чуждестранни инвестиции в недвижими имоти за 2004 година са в размер на около 400 милиона лева. Общите трансфери от българи, живеещи в чужбина, за същата година, възлизат на около 800 милиона лева. Тъй като нямаме информация колко от тях са вложени в покупка на имоти, приемаме, че повече половината от тях са похарчени за инвестиции, а останалите за потребление – т.е. около 600 млн. лева в имоти, или около 10% от оборота на имоти. Кредитите за търговско недвижимо имущество и строителство са около 1 милиард лева. Общият сбор на изброеното до тук е 3.9 милиарда лева. Останалите от 2.5 милиарда лева са собствени средства акумулирани от бизнеса на България – наши фирми, които за купили нови офисни, производствени, ваканционни, хотелски имоти или терени – както за застояване, така и за спекулативна препродажба. В рамките на жилищния пазар наблюденията показват, че дребният бизнес на България, който в по-голямата си част работи в сивата част на икономиката, се възползва от недоразуменията с ниските данъчните оценки на имотите имоти, за да вложи част от капитализираната си печалба в инвестиционни жилищни имоти. Те са предпочитани, защото подобни имоти са в рамките на капиталовите възможности на този бизнес и второ – покупките обикновено се вписват на името на физическите лица, а не на фирмите и трето, защото са най-ликвидни. Следователно излиза, че повече от половината от оборота на пазара на имоти, са реализирани от българския бизнес! Основните двигатели на пазара за имоти не са жилищното ипотечно кредитиране, нито трансферите от чужбина, какъвто е основния мит на пазара в момента, а родният бизнес. Прогноза Освен в големите градове, където миграцията все още продължава, в другите краища на държавата няма особена нужда от допълнително жилищно пространство. Фактът, че луксозните кооперации в централните и скъпи части на градовете в момента са населени на около 50%, обяснява инвестиционния характер на средствата, вложени от по-заможните българи в жилищни имоти. От друга страна - миграционната нужда от жилища, както и жилищният проблем на младите семейства в големите градове временно бе задоволена от кредитния бум напоследък, което обяснява напрежението в по-ниските ценови сегменти в покрайнините на големите градове. В момента базите данни на Кредитекс показват леко задържане на ценовите равнища на жилищния пазар в по-големите градове. Очаква се скоро да изкристализира и зараждащата се диференциация и сегментация на пазара – по отношение на местоположението и качеството на изпълнение на имотите. Твърде вероятно е до края на годината да има падане на цените на некачествените жилищни имоти поради отслабнало търсене или пренасищане на жилищния ипотечен пазар – става дума за лошо изглеждащи панели и лошокачествено ново строителство (не е изключено да видим и първите фалити на непрофесионални строители). Последните справки от БНБ показват ограничаване на пазара на жилищни кредити – отчасти поради драстичните мерки на Централната банка за охлаждане на системата, и отчасти поради неголямата ниша, която представлява пазарът на нови жилища в България. Строителният бизнес на жилищни сгради занапред ще разчита на все по-големи обороти и падащи маржове на печалба. Очаква се създаване на консорциуми от български и чужди предприемачи и банки, с цел реализация на по-мащабни проекти, свързани с изкупуването на атрактивни градски парцели и тоталното им регенериране, предвестник на което беше и покупката на големия парцел на Военното министерство в района на Ситняково в столицата. Част от инвестиционните имоти, които са купени с пари от оборотния капитал на българските фирми, скоро ще се превърнат в тежест на бизнеса им. Хората скоро ще разберат че замразяването на крупни суми в слабо доходоносни активи (наемните нива при жилищните имоти са в исторически застой) със сравнително бавна ликвидност, може да затрудни конкурентноспособността на бизнеса им. Вместо да ги продават обаче, те ще предпочетат да вземат дългосрочно финансиране чрез ипотека на тези активи, т.е ще ги рефинансират. От друга страна, предвижда се възходящ ръст при цените на подценяваните досега имоти – земеделски земи и индустриални площи. Едрият бизнес, както и новите форми за колективно инвестиране в недвижими имоти, ще определят новата мода на инвестициите в търговски, офисни, хотелски и ваканционни комплекси, тъй като за разлика от жилищните имоти в тях ще има значително повече възможности за централизирано и професионално управление на собствеността. Кое пречи на прозрачността на пазара? Транзакционният данък (т.нар.. местен данък) е 2% от стойността на сделката, която фигурира в нотариалния акт. Оказва се, че този данък, в комбинация с административно определените ниски данъчни оценки, е основна причина прехвърлителните сделки да стават на цени, равни на занижените данъчни оценки, което в повечето случаи крие голяма опасност за самите купувачи. В момента транзакционният (местен) данък демотивира страните по имотните сделки да обявяват реалните цени на покупко-продажбите. Съвсем наскоро разбрахме от медиите, че по препоръка на МВФ правителството готви 60% общо увеличение на данъчните оценки на всички имоти в страната. Това е едно лошо административно решение, което с поради непазарно ориентирания си подход ще ощети данъкоплатците в районите с по-малък ръст на пазара и по-малки доходи, за сметка на районите с интензивен пазар на имоти и съответно с по-високи доходи на населението. Кардинален начин за решаване на проблема с актуализирането на данъчните оценки Кредитекс предлага въвеждане на временен мораториум за плащането на Транзакционния данък при сделките с имоти. Например за 5 години - до 2010 г. Естествено тази „данъчна ваканция” задължително трябва да се комбинира с постепенно актуализиране на данъчните оценки на имотите, в съответствие с реалните нива на покупко-продажбите. Ползи: - Това ще мотивира купувачите на имоти да настояват да се вписват реалните цени на сделките, тъй като така се защитава техният интерес. - Данъчните оценки на имотите, които по дефиниция трябва да отразяват пазарните им нива, ще се актуализират много по-лесно и по-правилно, защото ще почиват на реална пазарна информация. - Приходите от данъци върху новите данъчни оценки ще компенсира в значителна степен отказа на властта да събира транзакционен данък на нереално ниски нива на сделките, както е в момента. - Прозрачният пазар ще бъде многократно по-желан за инвестиции от големите (по дефиниция по-предпазливи) чуждестранни и местни инвеститори. С това ще се създадат значително повече работни места по места и това ще генерира повече бизнес – съответно повече данъчни приходи - Сигурността на финансиращите институции ще порасне, от там и лихвените равнища за финансиране на мащабни проекти ще намалеят. - Ще се осигури повече сигурност и за дребните инвеститори. В момента те инвестират сляпо, под въздействието на митове и легенди, създадени от непрофесионални анализи на пазара. - Информацията за цените на сделките от Службите по вписвания към имотните регистри и кадастъра на България ще бъде коректна и ще отразява по-правилно тенденциите за развитие на определени райони. По-добра държавна и местна политика за устойчиво развитие на страната. Кредитекс предлага 5-годишен период на мораториума с презумпцията, че до тогава много от неизвестните за това накъде отива пазарът в България вече ще са решени, регулирането на икономика в голяма степен вече ще е приключило и хаотичното движение на цените ще е отминало.
Източник: Фирмена информация (03.06.2006)

Износът ни се е увеличил с 29, а вносът с 31 на сто за първите 4 месеца на годината спрямо 2005 г., съобщи НСИ. Експортът ни за периода е бил с 2,68 млрд.лв. повече от импорта.
Източник: 24 часа (13.06.2006)

Търговията на червено с 2,6 млрд. 2,6 млрд. лв. е дефицитът във външната търговия на страната за първите четири месеца на 2006 г., обяви Националният статистически институт. Ако се прибавят и разходите за транспорт и застраховки, дупката в търговията достига 3,3 млрд. лв., или с 35% повече от същия период на 2005 г. Вносът е нараснал с 31,2%, докато износът - с 29,3%. Износът за Турция расте с 32,8%, което нарежда южната ни съседка на второ място сред страните, за които изнасяме.
Източник: Стандарт (13.06.2006)

Инфлацията в България достигна 8,5% За последните 12 месеца натрупаната инфлация е 8,5%, сочат данните на НСИ. Причина за това е високата инфлация през февруари. Тогава само за месец заради вдигането на акцизите на цигарите, поскъпването на захарта и зеленчуците инфлацията беше 3%. Ако от май миналата година досега сте държали левовете си на годишен влог в банка, сте загубили около 2,7 лв. на всеки 100 лв. Само за първите пет месеца на годината инфлацията е 4,6%, което е близо до заложеното в бюджета вдигане на цените от 4,9% за цялата 2006 г. В бюджета за 2007 г. се предвижда инфлацията да се задържи на 3,1% тъй като ново вдигане на акцизите за цигари и алкохол не се предвижда.
Източник: Стандарт (14.06.2006)

5,6% е ръстът на икономиката на страната през първите три месеца на годината, обявиха от Националния статистически институт. Така се запазва тенденцията за относително висок ръст на БВП, след като през първото тримесечие на миналата година той беше 5,9%. От януари до март 2006 г. произведеният БВП е 9,81 млрд. лв., или по 1268 лв. на човек от населението. В долари произведеният БВП е малко над $6 млрд., или по $779,9 на човек от населението. Увеличението на БВП се дължи на ръста в индустрията и услугите съответно с 8,8% и 6%. Селското стопанство продължава да бележи спад и вече дава под 5% от БВП на страната. Инвестициите бележат ръст от 21,4% през първото тримесечие. Това обяснява и дефицита във външната търговия на страната от 2,4 млрд. лв.
Източник: Стандарт (20.06.2006)

Ръстът на БВП надмина очакванията Брутният вътрешен продукт на страната продължава да расте с динамични темпове и през първото тримесечие на 2006 г., показаха данните на Националния статистически институт в понеделник. Стойността на произведеното от националната икономика достига 9.815 млрд. лева до март, или с 5.6 на сто повече спрямо отчетеното през предходното тримесечие, твърдят от статистиката. Резултатът на практика надмина прогнозата на финансовото министерство за 4.4 на сто ръст, но все пак е по-малък от регистрирания за януари - март 2005 г. 5.9 на сто.Основна заслуга за сравнително високия растеж, натрупан от началото на годината, имат нарастването на потреблението, макар и със забавящи се темпове, ръстът на инвестициите и индустрията, показва информацията на НСИ. Най-силен растеж в добавената стойност на икономиката за периода отбелязва индустрията - 8.8 на сто, следван от сектора на услугите - 6%. Инвестициите (брутообразуване в основен капитал) нарастват с 21.4 на сто и увеличават дела си в БВП до 23.9 на сто. Те успяват да компенсират спада на произведеното от аграрния сектор, както и изпреварващия износа внос, който формира отрицателно външнотърговско салдо. Добавена стойност на първия намалява с 2.7 на сто в сравнение със същото тримесечие на предходната година, а вносът нараства с над 20 на сто при ръст от 12.9% на експорта. Частният сектор продължава да е основният двигател на растежа, след като делът му в БВП нараства с 8.7 на сто и формира 67.4% от икономиката на страната. Прогнозите на правителството за растежа през тази година са той да повтори миналогодишния от 5.5 на сто и да е още по-голям през следващата - 5.8%. От аналитичното звено "Икономист интелиджънс юнит" обаче предвиждат той да се забави съответно до 5.4% и 4.4% за периода.
Източник: Дневник (20.06.2006)

Най-ниска безработица от 15 години насам Сезонната заетост, характерна за летния сезон, е основна причина за спада на безработицата през май, отчете Агенцията по заетостта. За първи път от септември 1991 г. безработицата в България пада под 10% и достига 9.59%. Спрямо април спадът е с 0.64%, а в сравнение с май 2005 г. - с 1.94 пункта. В същото време в бюрата по труда през миналия месец са регистрирани с 6.2% по-малко безработни в сравнение с април, докато за една година безработните са намалели с 16.8%. Най-значим е спадът в безработицата в областите Добрич, Бургас, Видин, Монтана и Сливен. Пазарът на труда се характеризира с висока активност на търсенето и предлагането, каза Сотир Ушев, директор на Агенцията по заетостта. Активността не е само заради навлизането в летния сезон, тази година тя е по-голяма, отколкото през май 2005 г. С 5.5% са се увеличили заявените от частния сектор работни места - 17 025, като 17% от тях са работни места, разкрити за първи път от реалната икономика. Расте и интересът на работодателите към насърчителните мерки за заетост и през май те са заявили 1649 работни места.
Източник: Пари (20.06.2006)

Оптимизмът сред бизнеса в сферата на промишлеността отчетливо спада. Само за месец показателят за бизнес климата в тази сфера се е понижил с 5.6%, сочат данните на НСИ за юни. Бизнесът не очаква подобрение в тази сфера през следващите 6 месеца. Причина за негативните очаквания е намаляването на поръчките от чужбина. Очаква се леко покачване на продажните цени през следващите 3 месеца. Стопанската конюнктура остава благоприятна в строителството, търговията на дребно и услугите. Едва 20% от строителния бизнес очаква вдигане на цените в отрасъла през следващите 3 месеца. Цените на услугите пък се очаква да спаднат. За сравнение м.г. по същото време бизнес климатът беше много добър и общият му показател достигна максимума от 35.4% за пръв път от 1994 г. насам.
Източник: Сега (29.06.2006)

3 715 890 жилища е имало в България към 31 декември 2005 г. На човек се падат средно по 19,72 кв. м жилищна площ, съобщи Националният статистически институт (НСИ) вчера. 63% от жилищата се намират в градовете, а останалите 37% - в селата. Докато в градовете в едно жилище живеят средно 2,32 човека, то в селата броят на живеещите в едно жилище е средно 1,67 човека. Най-малко площ, или 16 кв. м средно се падат на един столичанин. Това обаче не значи, че за всеки жител на София има осигурена такава площ. Има многочленни семейства, които живеят нагъсто, и едночленни или двучленни, които се ширят в големи жилища. Според статистиката в София са предпочитани двустайните жилища - от общо 523 141 жилища в столицата 211 797 са двустайни, 168 475 - тристайни, а 92 226 - с една стая. Пловдивчани живеят по нашироко, според НСИ. От общо 302 786 жилища тристайни са 102 238, двустайни - 93 602, едностайни - 30 001. Докато в София има 5581 жилища с 6 стаи, в Пловдив толкова големи жилища са 11 949. 14,08 на сто от всички жилища в страната са концентрирани в София-град. На второ място е Пловдив с 8,15 на сто, а на трето - Варна с 5,82 на сто. В сравнение с 2004 година броят на жилищата в национален мащаб се увеличава с малко над 11 хиляди. Темпът на нарастване на жилищата през 2005 г. спрямо 2004 година е по-голям в градовете (0,37%), отколкото в селата (0,19%). Към края на 2005 година жилищните сгради в страната са били 2,127 милиона. От тях близо 751 хиляди са в градовете, а останалите 1,376 млн. се намират в селата. Тухлените сгради са 1 578 921, което представлява 74,22% от всички жилищни постройки в страната. 95 329 сгради са стоманобетонните, а по-голямата част от останалите 453 128 са панелни.
Източник: Новинар (04.07.2006)

Над 11 хиляди жилища са построени само за година у нас. В края на декември те вече са 3,715 млн., обявиха от Националния статистически институт. Най-много се строят двустайни и тристайни апартаменти, като за година техният общ брой е нараснал с повече от 8000. Най-големите къщи и жилища с повече от шест стаи могат да си позволят малко българи и за година те са нараснали едва с 239. Най-много нови жилища са построени край морето в област Бургас - близо 5000. На второ място се нарежда София с 2000 нови апартамента. Почти толкова има и във Варненска област. Средната полезна площ на едно жилище е 63,67 кв. м, сочат данните на НСИ. Но в градовете живеещите в един апартамент са много повече, отколкото са средните обитатели на една къща на село. Съотношението е 2,32 души към 1,67. Така в градовете жилищната площ на човек е 17,33 кв. м, а в селата близо 50% повече - 25,35 кв. м. С най-малко пространство разполагат софиянци, които живеят средно на 16,46 кв. м. Растящото строителство в столицата е заради наплива от пришълци, които се установяват в търсене на работа и по-висок стандарт на живот. За година броят на живеещите в един апартамент реално не се е променил. Бурното строителство край Бургас е довело до леко повишаване на средното пространство на апартаментите, с което разполагат жителите на областта.
Източник: Стандарт (04.07.2006)

Над 3.7 млн. жилища се падат на 7.7 млн. население у нас през 2005 г., съобщи Националният статистически институт (НСИ). В сравнение с 2004 г. броят на жилищните сгради през миналата година е нараснал с 1146 и е достигнал 2.127 млн. броя, показват данните на статистиката. Жилищата са се увеличили с над 11 хиляди. Броят на домовете в градовете (2.334 млн.) е близо два пъти повече отколкото в селата (1.380 млн.). Най-голям е броят на двустайните апартаменти (1.233 млн.), следвани от тристайни (1.187 млн.) и четиристайни (556 хил.). Жилищата с шест и повече стаи са над 122 хиляди, а тези само с една стая - над 433 хиляди. Броят на жилищните сгради в селата е 1.376 млн., докато в градовете те са близо 751 хил. По конструкция най-много са тухлените сгради - над 1.5 милиона. Стоманобетонните са над 95 хиляди, а изградените от други материали са над 453 хил., показват данните на НСИ. Най-много апартаменти има в столицата над 523 хил., следвана от Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора (виж таблицата). Най-малко са в областите Силистра (59 498), Разград (62 195), Смолян (63 940), Търговище (66 513). Средно на 1000 души от населението се падат 481 апартамента. В едно жилище живеят средно по двама души, като жилищната площ на човек от населението е близо 20 кв.м. В градовете жителите живеят по-натясно - 17.33 кв.м, докато в селата се пада по 25.35 кв.м на човек. По-малко от двама души в едно жилище живеят в градовете Видин, Враца, Габрово, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Перник, Ямбол и Софийска област.
Източник: Дневник (04.07.2006)

Служителите от сектора здравеопазване и социални дейности и държавните чиновници са с най-високите проценти възнаграждения над основната заплата под формата на премии - съответно по 11,61 на сто и по 11,33 на сто. На второ място са работещите в сектора производство и разпределение на ток, газ и вода - 7,35 на сто. Най-малко премии през миналата година са получавали ресторантьорите - 1,12 на сто, показват предварителните данни на Националния статистически институт за структурата на разходите на работодателите за наети лица по трудово или служебно правоотношение през 2004 г. по икономически дейности. През 2004 г. общо разходите за работна заплата са били 68,29 на сто, за социални и здравни осигуровки за сметка на работодателя - 23,85 на сто, за обезщетения - 1,56 на сто, за социални разходи и надбавки - 4,21 и за обучение на персонала - 0,33 на сто. За извънреден труд с най-висок процент са били заетите в производството на ток, газ и вода - 0,99 на сто, приблизително поравно са получавали работещите в добивната и преработвателната промишлености - по около 0,87 на сто, а най-малко в образованието - по 0,14 на сто.
Източник: БТА (05.07.2006)

Българинът получава средно по 2,04 лв. на час Средната годишна заплата за пълен работен ден през 2004 г. е била 3 628 лв., а за непълен 1 155 лв., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Малко над 2 млн. наети на пълно работно време и 100 212 на непълно работно време са обхванати в част от проучване на НСИ за наетите лица по трудово или служебно правоотношение и средната годишна заплата през 2004 г. по икономически дейности и режим на заетост. Сред наетите на пълен работен ден на най-голямо средногодишно възнаграждение се радват финансовите посредници - 8 441 лв., следвани от заетите с производство и разпределение на ток, газ и вода - 6 604 лв. и работещите в добивната промишленост - 5 846 лв. Държавните чиновници за пълен работен ден средногодишно са получавали 5 722 лв., което е с около 1600 лв. повече от възнаграждението на заетите в здравеопазването и с около 1800 лв. от това на учителите.
Източник: Пари (05.07.2006)

Държавата прибира 40% от парите за заплати От всеки 100 лв., които фирмите дават за заплати, близо 40 лв. влизат в бюджета като данъци и осигуровки. Само 68,29% от разходите на работодателите за труд отиват за възнаграждения на служителите, сочат обявените вчера данни на Националния статистически институт за 2004 г. Останалите разходи на работодателите са за осигуровки, обезщетения, обучение на персонала, социални плащания и данъци. От заплатата на работника също се удържат осигуровки и данъци. Така през 2004 г. за заплата от 380 лв. фирмата е харчила 500 лв., а в джоба на работника са влизали 300 лв. Оттогава данъкът върху доходите беше намаляван два пъти, а социалните осигуровки паднаха общо с 5%. Но осигуровките още са тежест за бизнеса. Наскоро представители на пет работодателски организации се обединиха за намаляване на осигуровките с още 2-4%. Министерството на финансите предлага от 2007 г. доходите до 200 лв. да са без данък, а налогът за заплати от 200 лв. до 600 лв. да падне от 22% на 20%. 4,21% от разходите на фирмите за труд се дават на персонала под формата на социални плащания като по-евтина храна или почивки. Най-много привилегии имат работещите в производството и разпределението на ток, газ и вода. Там 12% от разходите на фирмите за труд са социални надбавки.
Източник: Стандарт (05.07.2006)

Годишните тиражи на вестниците през миналата година са намалели с над 8 хиляди броя спрямо 2004 г. и с повече от 130 хил. спрямо 2000 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Преди шест години са излизали 545 вестника, като на един човек са се падали средно 54 заглавия, докато през миналата година броят на вестниците е бил 423, като на човек са се падали по 40 заглавия. С най-голям тираж през миналата година са излизали 60-те ежедневника - общо над 182 млн. броя. Като заглавия най-голям е броят на седмичниците - 183 с тираж близо 103 млн. броя. Три вестника са излизали по два или три пъти седмично с тираж 394 хил. броя, а 177 са били отпечатвани по-малко от един път през седмицата, като техният тираж е над 241 млн. броя през миналата година, показват данните на статистиката.
Източник: Дневник (06.07.2006)

Приходите от вътрешната търговия растат С 3.7% са нараснали приходите от продажба на продукция в странта през май. Увеличението е най-голямо при търговията с автомобили и мотоциклети - 22.4%, и с автомобилни горива и смазочни материали - 13.8%, съобщиха от НСИ. Търговията на дребно е нараснала с 10.6%, като най-висок ръст бележи търговията със стоки за домакинството и битова техника - 16.3%. Търговията с текстил, облекло и обувки и с фармацевтични и медицински стоки нараства съответно с 9.1 и 8.7%. При търговията с храни, напитки и тютюневи изделия увеличението е 6.2%. За първи път от началото на годината се реализира и ръст в търговията на едро - с 0.3%. През май нетните приходи реално нарастват с 9.1% спрямо същия месец на 2005 г. вследствие положителните темпове във всички основни търговски дейности.
Източник: Пари (12.07.2006)

С 18.4% са нараснали продажбите на автомобили и горива и приходите от ремонт на автомобили за първите пет месеца на годината, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Търговията с автомобили и мотоциклети има 22.4% ръст, а продажбите на горива и масла - 13.8%. През месец май в сравнение със същия месец за миналата година в търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили бележи ръст от 23.7%. Спрямо миналия месец приходите в този сектор са нараснали с 5.9%, сочат данните на статистиката. През месец май нетните приходи като цяло реално са нараснали с 9.1% спрямо съответния месец на 2005 година. Така търговията на дребно и ремонтът на лични вещи и стоки за домакинството бележи ръст от 14.2%, а търговията на едро - 5.8%. От януари до май тази година спрямо същия период за миналата нетните приходи от търговията на дребно със стоки за домакинството и битова техника са се увеличили с 16.3%. При търговията с храни, напитки и тютюневи изделия увеличението е 6.2%. Търговията на едро за първи път за периода от началото на годината реализира ръст от 0.3%.
Източник: Сега (12.07.2006)

Отрицателното търговско салдо се е увеличило с 37% от януари до май в сравнение със същия период на миналата година, съобщиха от НСИ. За петте месеца на годината балансът е - BGN 3,56 млрд., докато през м.г. е бил - BGN 2,59 млрд. За цялата 2005 г. търговското салдо достигна почти -8 млрд. лв. Причината е в увеличаващия се внос за сметка на износа. Нарастването на износа за този период в сравнение с м.г. е в размер на BGN 2,11 млрд. В същото време ръстът на вноса е с BGN 1 млрд. повече от този на износа
Източник: Сега (13.07.2006)

Търговският дефицит се увеличи с близо 40% Дефицитът по търговския баланс на България продължава да се задълбочава и за първите пет месеца на годината е достигнал 3.559 млрд. лв., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е ръст от над 37% в сравнение със същия период на миналата година. Общо за петте месеца износът (FOB) на страната възлиза на 9.078 млрд. лв. Вносът по цени FOB e бил за 12.637 млрд. лв., а по цени CIF - 13.43 млрд. лв. Само за май вносът е нараснал с 29.5% до 1.9 млрд. лв., докато обемът на износа се е увеличил с над 30% и е достигнал 2.8 млрд. лв. Търговският дефицит за месеца е бил от 872.5 млн. лв. в сравнение с 655.2 млн. лв. за април.Най-големият вносител в България традиционно остават страните от Европейския съюз. За първите пет месеца на годината те са увеличили вноса си в страната с 14 на сто спрямо същия период на миналата година и той достига 6.1 млрд. лв. Най-големият вносител за България сред тях отново е Германия, която е внесла стоки и услуги за 1.630 млрд. лв., което е с 16 на сто повече от миналата година. Следва я Италия, която е внесла общо 1.134 млрд. лв., като също бележи ръст от 15 на сто. Най-големият купувач на български стоки и услуги сред страните от ЕС е Италия. Износът на България за Италия за петте месеца е бил над 973 млн. лв., което е ръст от 0.8 на сто спрямо първите пет месеца на 2005 г.
Източник: Дневник (13.07.2006)

Животът през юни е поевтинял с 1.6% Животът през юни е поевтинял с 1.6%, съобщиха от НСИ, който отчете индекс на потребителските цени 98.4 спрямо предходния месец Инфлацията от началото на годината е 2.9%, а за периода януари - юни 2006 г. спрямо същия период на миналата година е 8.1%. Поскъпването на живота през юни 2006 г. спрямо същия месец на 2005 г. е 8.2%, уточниха от НСИ. През юни са поевтинели хранителните продукти - с 4.4%, а са нараснали цените на услугите - с 0.2%. Цените на нехранителните стоки и в общественото хранене запазват равнището си от май. По-евтино са се продавали през юни свинското месо - 2.35%, яйцата - 10.9%, пресните и замразените зеленчуци - 32%, плодовете - 4.5%, сиренето - 1.3%. Поскъпнали са минералните води и безалкохолните напитки - +3.6%, захарта - +1.7%, В групите на нехранителните стоки, услугите и общественото хранене са поскъпнали обувките с 0.3 %, наемите за жилища - с 0.1%,общественият транспорт - също с 1.8%. През месеца лекарските услуги и лекарствата са поскъпнали съответно с 0.4 и 0.3%, а стоматологичните услуги - с 0.2%.
Източник: Пари (14.07.2006)

Инфлацията за юни спрямо май е отрицателна - минус 1,6 на сто, отчитат от статистиката. От началото на годината обаче животът е поскъпнал с 2,9%. От януари до юни 2006 г. увеличението на цените е с 8,1% спрямо съответния период на миналата година. През шестия месец на годината са намалели цените на хранителните продукти - с 4,4%, а са поскъпнали услугите -с 0,2%. По-малко пари даваме за типов и ръжен хляб, макарони, свинско месо, риба, картофи. Поскъпнали са зрелият боб, пилешкото, олиото, гъбите и алкохолът. Леко са се вдигнали и наемите за жилища (0,1%), както и услугите за текущ ремонт и поддържане на жилище (0,4%).
Източник: Стандарт (14.07.2006)

Цените на жилищата през второто тримесечие на годината са се стабилизирали, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Средно за страната повишението е 1.6% спрямо първото тримесечие на годината. Още в началото на годината управители на агенции за недвижими имоти прогнозираха, че цените на имотите тази година ще нарастват плавно с не повече от 10% през цялата година. Според тях решаващ фактор за пазара ще е решението на Европейския съюз за членството ни. В Благоевград, Бургас, Кърджали, Плевен, Пловдив и Русе е отчетено дори поевтиняване на апартаментите с един-два процента. Най-много са поскъпнали жилищата в Габрово с над 15 на сто, достигайки цена от 634 лв./кв.м. С над 9% са се повишили цените на апартаментите в Монтана - от 562 на 615 лв./кв.м, и в Смолян - от 621 на 678 лв./кв.м. Най-скъпи продължават да бъдат жилищата в София - 1323 лв./кв.м, следвани от Варна - 1264 лв./кв.м, и Бургас - 1180 лв./кв.м. Все още няма друг областен град, който да преминава границата от 1000 лв./кв.м. Над 850 лв./кв.м. са цените на жилищата в Пловдив - 896 лв./кв.м, Русе - 857 лв./кв.м, и Стара Загора - 852 лв./кв.м. Най-евтини са апартаментите в Кюстендил - 438 лв./кв.м, и Силистра 450 - лв./кв.м
Източник: Дневник (24.07.2006)

"Пангеа" обяви печалба отBGN 889 хил. за първите шест месеца на годината, което над три пъти повече в сравнение с BGN 279 хил.. към 30 юни 2005 година. Финансовите приходи възлизат на BGN 74 хил. при BGN 65 хил. година по-рано. Бизнес климатът - най-добър от 10 г. През юли 2006 г. общият показател на бизнес климата у нас се покачва с 11,7 пункта и достига дългосрочен максимум (43,8%) от 1994 г. насам, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ).
Източник: Монитор (28.07.2006)

Бизнес климатът през юли бележи рекордно ниво от 1994 г. насам. Той се е покачил с 11.7 пункта и е достигнал своя дългосрочен максимум от 43.8%, сочат данните от ежемесечната анкета на НСИ. В същото време обаче се увеличават закъснелите плащания в строителството през последните 3 месеца. Собствениците на строителните компании стават по-резервирани по отношение на оценката си за броя на обектите, за които имат осигурено финансиране. Конкуренцията в бранша силно притиска развитието на по-малките строителни компании.
Източник: Сега (28.07.2006)

2,708 млн. чужденци са посетили България през първото полугодие на т.г., показват данни на Националния статистически институт (НСИ), обявени вчера. 1,549 млн. от тях са били туристи. Броят на чужденците, посетили страната, се е увеличил с 0,16 на сто спрямо м.г. 778 000 са транзитно преминалите през България, 173 000 са дошли по работа, а 22 802 души са били на гости у нас. Според изследването най-много туристи идват от Турция, Сърбия и Македония.
Източник: Труд (02.08.2006)

Традиционно най-много гръцки туристи са посетили България през първите шест месеца на тази година, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Броят им е бил над 257 хил. На второ място по този показател се нареждат гостите от Сърбия и Черна гора, следвани от македонците. Общо за шестте месеца България е била посетена от над 1.5 млн. чужди туристи. Ако към тях се прибавят и гостуващите, транзитно преминаващите и посетителите със служебна или друга цел броят им нараства до над 2.7 млн. Това е с 0.16 на сто повече в сравнение с първите шест месеца на 2005 г. Общо за миналата година страната е била посетена от над 7.2 млн. чужденци, от които туристите са били малко над 4 млн. Броят на гостите значително е нараснал през втората половина на годината. Традиционно България посреща най-много туристи през летните месеци, като пикът им миналата година е бил през юли. Тогава в страната са гостували над 1.3 млн. чужденци, най-много от които германци. Въпреки това за цялата минала година броят на гръцките туристи е бил най-голям - над 615.2 хил., следвани от германците и македонците. В същото време българските туристи предпочитат съседните Сърбия и Черна гора. Те са посрещнали 120 хил. българи за първото полугодие на годината. Следват ги Турция, която е била най-предпочитаната от българите туристическа дестинация за 2005 г. и Гърция. Те са привлекли съответно 62.2 хил. и 55.1 хил. български туристи. За първите шест месеца на годината българските туристи са били общо над 451.9 хил. За цялата 2005 г. броят им е бил 1 222 269.
Източник: Дневник (02.08.2006)

1,9 милиона българи са пътували зад граница през първото полугодие, показват данни на националната статистика. Това е намаление с 3,7% спрямо същия период на 2005 г. От излизащите извън страната най-голям е делът на служебните пътувания. 1 милион души са били в задгранична командировка през първото шестмесечие. Най-посещаваните дестинации са били Турция и Гърция, обявиха от статистиката. 451 915 българи са напуснали страната с цел туризъм. Чужденците, които са пристигнали в България, са 2 милиона, което е увеличение с 0,16%. С туристическа цел са дошли 1,5 млн. души. По работа най-много граждани са идвали от Турция, Гърция и Италия. Системата на Националната служба "Гранична полиция" за обработка на документите на транзитно преминаващите турски граждани през България не работи добре. Това са изводи от одита на бюджета на Гранична полиция, извършен от Сметната палата. Над 282 хил. граждани от Турция са преминали страната, без да са споменали основание за пътуването си. За периода на миналата година не са регистрирани преминаващите турци с двойно гражданство. От предоставените за ползване 1971 имота на Гранична полиция 1793 нямат актове за държавна собственост, са констатирали от Сметната палата.
Източник: Новинар (02.08.2006)

Руските туристи преоткриват родното Черноморие. С 26% повече руснаци са посетили страната ни. Общият им брой е 76,3 хил. От тях над 60 хил. са туристи, обявиха от Националния статистически институт. От Турция имаме 335 хил. посещения, от Сърбия и Черна гора - 324 хил., от Гърция - 302 хил., а от Македония - 299 хил. Най-много румънци са идвали у нас - над 363 хил., което е ръст с 31%. Но преобладаващата част от тях преминават през България транзит. Общият брой на посещенията в страната за полугодието са 2,7 млн., от които 1,5 млн. са туристите. В същото време пътуванията на българите в чужбина намаляват с 3,7%. За 6 месеца те са 1,8 млн. От тях само 452 хил. са почивали в чужбина. Над 1 млн. са служебните командировки зад граница.
Източник: Стандарт (02.08.2006)

С 15,1% са нараснали цените С 15,1% са нараснали цените на производителите през юни спрямо същия месец на миналата година, обявиха от Националния статистически институт. Най-много са увеличени цените в добива на метални руди - над два пъти. Само през юни нарастването е със 7,5%. На второ място по вдигане на цените е производството на електрически машини и апарати - 5,9%.
Източник: Стандарт (02.08.2006)

700 000 са богатите у нас Над 6600 лв. на човек годишно са доходите в 10% от българските семейства. Това сочат данните на Националния статистически институт за изминалата 2005 г. Излиза, че 771 хил. българи имат над 6600 лв. на година или над 550 лв. месечно. За да попадне едно четиричленно семейство в групата на 10-те процента най-заможни граждани, и двамата родители трябва да имат доходи над 1100 лв. на месец. Така младите двойки без деца могат да влязат в групата на заможните, ако и двамата имат хубава работа. Но при раждане на дете и появата на трети член в семейството са нужни по-високи заплати, за да се задържат в групата на богатите. Дори хора със заплата над 1500 лв. не влизат в групата на богатите, ако в домакинството има пенсионер и безработен. Оказва се, че дори заможните българи имат доста по-ниски доходи от средните за страните от ЕС. Например в Словения средната заплата е над 1300 долара, а в България такава сума те нарежда в групата на най-богатите 10%. Най-бедните 10% от българските семейства имат 2935 лв. годишни доходи. Това прави по 71 лв. месечно на човек от семейството. Оказва се, че най-заможните 10% от българските семейства имат близо пет пъти по-високи доходи от най-бедните 10%. Основно парите на заможните идват от седем пъти по-високи заплати, 16 пъти повече доходи от лично стопанство, както и от значителни доходи от наеми. В богатите семейства близо половината от доходите са от заплати. При най-бедните 10% от заплатите осигуряват едва 33% от парите. Голяма част от доходите са от пенсии, обезщетения за безработица, социални помощи и добавки за деца. Богатите семейства взимат заеми средно по 600 лв. годишно, а най-бедните - по 160 лв. Оказва се, че хората с най-ниски официални заплати взимат доста кредити, за да поддържат по-висок стандарт на живот.
Източник: Стандарт (07.08.2006)

Солени глоби ще плащат производителите и търговците на захарни и други стоки, ако страната ни прекрачи Евросъюза с излишък от тях. Това предвижда проектозакон за свръхзапасите от земеделски и захарни продукти, който бе вкаран от кабинета в НС тези дни. Производител, който има свръхзапас от захар или друга сладка стока, ще плати глоба, равна на най-високата ставка на вносното мито по тарифата на ЕС за периода от влизането ни в общността до датата на глобяването. Към сумата се добавя и 1,21 евро на всеки 100 кг захар. Вносът на сладки стоки в ЕС се обмитява за момента с около 400 евро/т. Плащането на тази глоба може да бъде избегнато само ако в даден срок производителят изнесе излишъка извън ЕС. Друг вариант да избегне глобата е захарта да се преработи на биодизел или за храна за животните. Нямат шанс да избегнат глобата обаче фирми със свръхзапаси от месо, риба, мляко, яйца, мед, зеленчуци, плодове, тютюн и др. Излишъкът от тях отново ще се третират като потенциален внос в ЕС и ще се санкционира със ставката на митото за продукта по тарифата на ЕС. Глобите ще се събират от Агенцията за държавни вземания, а с парите страната ни ще изплаща на ЕС санкции за излишък от продукти на национално ниво. Според проектозакона свръхзапас има, когато декларираното от фирмите количество към края на годината надвишава най-малко с 10% усреднения запас от предходните три години. Веднага след влизането на закона в сила фирмите трябва да декларират количествата за предходните три години, а до края на февруари 2007 г. - и количествата за 2006 г. Към тях ще се добавят данните на НСИ и агенция "Митници". След обработването на информацията ще стане ясно за кои продукти има свръхзапаси на национално и индивидуално ниво. Договорено След влизането си в ЕС страната ни може да произвежда 203 500 т захар годишно. От тях 4 320 т ще са от захарно цвекло и 198 748 т от нерафинирана тръстикова захар от внос. Годишната квота за производство на изоглюкоза, използвана при направата на безалкохолни, е 56 063 т.
Източник: Сега (08.08.2006)

Заетите в държавното управление са се увеличи с близо 50 хиляди души от 2000 година насам. Това сочат данните на Националния статистически институт за заетостта в страната. От 87 971 души, назначени в централните държавни органи в края на януари 2000 г., чиновниците и висшите служители в апарата на властта са нараснали до 136 803 души в края на юни тази година, показват статистическите данни, които могат да бъдат намерени на сайта на НСИ. В числото на чиновниците влизат и служителите на задължителното обществено осигуряване, които са около 3000 души и дори да са нараснали за 6 години, увеличението е несъизмеримо в сравнение с броя на хората, пълнещи министерствата и другите централни ведомства. От 2000 година насам централният апарат на държавата се е раздувал непрекъснато и настъпателно, според данните на статистиката. В края на 2000 г. той е бил 91 660 души, година по-късно – 96 364, в края на 2002 г. – 98 059, през декември 2003 г. – 111 840, точно след година – 118 843, миналата година през декември – 133 571 души и само 6 месеца по-късно – през юни т. г. – 136 803 заети по щат.
Източник: Медия Пул (09.08.2006)

Пет отрасъла назначават най-много хора Броят на работещите се е увеличил със 75 хил. души през първите шест месеца на годината и в края на юни хората на трудов договор или на държавна служба са 2.275 млн. души, съобщи във вторник Националният статистически институт (НСИ). Увеличението на заетите в строителството е най-голямо - с 6 хил. души, в туризма са наети допълнително 5600 човека, сочи сравнението на данните между януари и юни. В хранителната промишленост и производството на напитки са създадени 5 хил. нови работни места, също с близо толкова се е увеличил персоналът на фирмите от транспорта, комуникациите и логистиката, както и в търговията с недвижими имоти и бизнес услугите. Намаление на работещите НСИ отчита в производството на текстил и облекло, където за първите шест месеца на годината са освободени малко над 3 хил. човека. Средната работна заплата през юни е 345 лв., увеличението спрямо януари е с 21 лв. В обществения сектор средното възнаграждение е 422 лв., а в частния - 310 лв. Над 1000 лв. средномесечно получават единствено работещите в производството на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво.
Източник: Дневник (09.08.2006)

Над 40% домакинствата у нас са в по-лошо финансово състояние сега отколкото преди 1 година, показва наблюдението на потребителите за юли, направено от НСИ. За половината българи положението през този период е останало абсолютно същото. С 4,2% са скочили продажбите на коли и стоки за домакинствата през юни спрямо май, съобщиха още от НСИ. В търговията с храни пък оборотите са били с 2,6% по-големи.
Източник: 24 часа (11.08.2006)

Българинът купува все повече автомобили. Ръстът на търговията с автомобили и мотоциклети за полугодието на 2006 г. спрямо същия период на м.г. е 22.7%, сочат данните на НСИ. Нарастването при горивата и смазочните материали е 14.3%. Сериозно са се увеличили и покупко-продажбите на битова техника и стоки за домакинството. Търговията с тях се е увеличила със 17% за полугодието на 2006 г. в сравнение със същия период на м.г., показват още данните на статистиката. Само за м. юни този ръст е почти 20% и е най-високият темп на нарастване сред основните дейности в търговията на дребно. Около 10% за полугодието пък е нараснала търговията с текстил, облекло и обувки спрямо първите 6 месеца на 2005 г. По-малко е увеличението при покупко-продажбата на храни, напитки и цигари - 6%. За разлика от търговията на дребно покупко-продажбите на едро отбелязват ръст от едва 0.8%. Увеличението при търговията с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия и търговията със стоки за домакинството компенсира спада в търговията със селскостопански суровини и живи животни и търговията с машини и оборудване съответно с 15.4% и 4.9%, съобщават още от НСИ.
Източник: Сега (11.08.2006)

Сребърен фонд ще подпомага пенсионната система у нас, предвижда проект на закон за Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система, който бе одобрен миналия месец от Министерския съвет. Фондът ще функционира като самостоятелна част от централния бюджет. Натрупаните в него пари ще служат за покриване на недостига от средства в бюджета за държавното обществено осигуряване. Във фонда ще се вливат ежегодно 50% от приходите от приватизация и 10% от излишъка в бюджета. Натрупването на средствата ще започне от догодина. Размерите на тези трансфери ще се определят с годишния закон за държавния бюджет. За срок от 10 години няма да се извършват трансфери от фонда към бюджета на Националния осигурителен институт, за да може да се натрупат първоначално пари. Те ще се съхраняват по сметки в БНБ като част от фискалния резерв. Все още не може да се каже колко пари ще се съберат, защото не са ясни приходите от раздържавяване, според министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова. За тази година например заложените приходи от приватизация са 620 млн. лв. В следващите години вероятно те ще са по-малки, защото остават и малко предприятия за раздържавяване. До края на 2006 г. се очаква да започнат процедурите за продажба на морския флот, няколко топлофикационни дружества, ТЕЦ-Русе се подготвя за нова продажба, дружествата от военнопромишления комплекс ­ "Кинтекс", "Тератон" и ВМЗ-Сопот. Сред атрактивните компании, които засега са в забранителния списък, са "Булгаргаз" и Пловдивският панаир.
Източник: Монитор (14.08.2006)

506,17 лв. е общият доход на средно домакинство през юни тази година, докато през същия месец на 2005 година той е 452.67 лв., или доходите на домакинствата са нараснали с 54,5 лв. за година. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Производството на зеленчуци и плодове за лични нужди продължава да бъде сериозен дял от общия доход на домакинствата. В парично изражение това е 30,72 лв. средно за домакинство, което отглежда зеленчуци. НСИ отчита леко намаление на потреблението на хляб през юни за сметка на зарзавата.
Източник: Новинар (17.08.2006)

Над 200 външнотърговски фирми, чийто годишен оборот надхвърля 150 000 лв. или пък извършват внос от ЕС за 75 000 лв., работят без регистрация по ДДС, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Това са праговете, определени от НСИ, над които фирмите трябва да отчитат вноса и износа по новата система ИНТРАСТАТ след 1 януари 2007 г. Според действащото в момента законодателство на регистрация по ДДС подлежат всички фирми с годишен оборот над 50 000 лв. Според Емилия Данаилова, главен експерт в НСИ, не е задължително да става въпрос за измама. "Самите митници имат доста непълни данни за фирмите, затова е възможно да са подали некоректна информация", каза тя. Освен това дружествата може да са се преобразували и да работят с нов данъчен код. От тази седмица от Националната агенция по приходите (НАП) почват да издирват всяка една от тези фирми, за да се изяснят причините за липса на регистрация по ДДС. Останалите дружества, които също трябва да отчитат външнотърговските си сделки по ИНТРАСТАТ, са около 10 000. Те също ще бъдат уведомени лично от служители на НАП за новите им задължения. НАП разпространява брошура с тях, а от сайта на агенцията може да се изтегли безплатно софтуерът, чрез който ще се подават електронните декларации за сделките. В оставащите четири месеца до 1 януари 2007 г. системата ИНТРАСТАТ ще действа експериментално. Това не отменя задължението за попълване и на митнически декларации. За дружествата, които търгуват със страни извън ЕС, няма да се промени нищо. Те ще продължат да попълват митнически декларации и след присъединяването ни.
Източник: Сега (21.08.2006)

Тенденцията за намаление на продължително безработните българи и на хората, които вече са се отказали да търсят работа, продължава. Това показват данните на Националния статистически институт от наблюдението на работната сила през второто тримесечие на 2006 г., оповестени вчера. Българите, останали без препитание повече от година, са 54% от всички безработни. В сравнение със средата на 2005 г. делът им е намалял с повече от 6 %. В края на март т.г. продължително безработни са били 57% от всички хора без препитание. Намалява и делът на хората, които вече са загубили желание да си търсят работа. Към 30 юни т.г. така наречените "обезкуражени" лица са 272 900. Година по-рано са били 324 300. Данните на статистиката показват, че в групата на обезкуражените преобладават мъжете. В същото време представителите на силния пол по-рядко търсят помощта на бюрата по труда.
Източник: Сега (22.08.2006)

Четвърт милион българи работят за себе си Шефове на фирми са 4% от работещите в България, самонаетите са двойно повече, а по договор с работодател са наети 87%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие. Един процент се трудят в семействата си, без да им се плаща. Според резултатите от проучването на работната сила, публикувано в понеделник, общият брой на заетите е 3.1 млн. души, като в частния сектор намират прехрана 68% от тях. Най-много работни места има в сферата на услугите - там са заети 1.8 млн. души. В промишлеността намират изява една трета от заетите, а в селското стопанство - 8.5%. Пропорцията се запазва приблизително същата, както и преди година, когато в аграрния сектор са били заети 9 на сто от работещите, в промишлеността - 34%, а в услугите - малко по-малко хора от сега. През второто тримесечие на 2006 г. безработни са 308.9 хил. души, като в градовете те са двойно повече, отколкото в селата, сочи изследването. Сред младежите до 24 години безработен е всеки пети. За разлика от данните на Агенцията по заетостта, според която безработни са предимно хората с основно и по-ниско образование или неграмотните, според НСИ най-често остават без препитание среднистите. Статистическото изследване сочи, че не работят близо 150 хил. души, завършили гимназия или техникум, докато броят на безработните с основно или по-ниско образование е 128 хил. Най-малобройни в групата са висшистите - едва 31 хил.
Източник: Дневник (22.08.2006)

Броят на издадените разрешителни за строеж през второто тримесечие на годината се е увеличил с 874, а разгънатата застроена площ - с над 607 хил. кв.м, спрямо същия период на миналата година. Това показват данните на Националния статистически институт. За периода април-юни са издадени общо 4782 разрешения с разгъната застроена площ над 2.7 млн. кв.м. От тях 2682 са жилищните сгради с 11 983 апартамента. Административните са 87, а другите обекти - спортни съоръжения, атракциони, предприятия, са 2013. Единствено разрешителните за строеж на бизнес сгради са намалели с 22 броя спрямо същия период на миналата година. При станалите има растеж. Броят на издадените визи за апартаменти се е увеличил с 2833, а площта им - с над 305 хил. кв.м. Вече няма областен град, в който да не се строят нови жилища. През второто тримесечие на миналата година във Видин и Монтана нямаше нито едно разрешение за строеж, докато сега са издадени съответно три и седем за 25 и 28 нови апартамента. София, Варна, Бургас, Пловдив, Добрич и София-окръг са градовете с най-активно жилищно строителство. Интересен е фактът, че най-много визи за строеж са издадени в Бургас (421), докато в столицата техният брой е 327. Причината е масовото застрояване на Южното Черноморие със стотици ваканционни имоти. Същата е картината и по Северното Черноморие, където във Варна са издадени 303, а в Добрич 271 разрешения за строеж на жилища. Броят на разрешителните в Благоевградска област пък се е увеличил близо два пъти - от 133 през второто тримесечие на миналата година на 202 през тази, заради масовото застрояване на района около Разлог и Банско.
Източник: Дневник (23.08.2006)

Над 90% от произведените у нас облекла и други шивашки изделия се изнасят зад граница, основно в ЕС, докато българският пазар е залят от евтини турски и китайски дрехи, съобщи председателят на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) Петко Шишков. Според него слабите продажби на български изделия у нас се дължат основно на нерегламентирания внос от Турция, който залива пазара с нискокачествена и евтина продукция и изкривява търсенето. За българските производители остават само нишите на средното и високо качество, но те не са достатъчни, за да се запълни производственият им капацитет, обясни Шишков. Подобни са данните и от изследване на Националния статистически институт, цитирано в анализ на Българската стопанска камара (БСК) за развитието на бранша през първото тримесечие на годината. Те сочат, че само 1,25% от произведените в страната облекла се реализират на вътрешния пазар, а останалите количества отиват за износ. Според БАПИОТ обаче подобна статистика не е много надеждна заради укриването на данъци и обороти при продажбите у нас. По данни на асоциацията годишният ни износ на шивашки изделия възлиза на 1,7 млрд. евро, от които над половината идват от ишлемето - временен внос на суровина и реекспорт на готови облекла. Благодарение на него България продължава да бъде нетен износител на шивашки, текстилни и трикотажни изделия, въпреки отчетеното сериозно нарастване на вноса, сочи и анализът на ръководената от Божидар Данев Българска стопанска камара (БСК). Според него през първите три месеца на годината износът на български шивашки изделия спрямо същия период на 2005 г. е нараснал с 9,3 млн. евро, което се равнява на 4,4%. Той е и основният фактор за отчетения в анализа 5,5% ръст на продажбите за периода. За същото време вносът на облекла се е увеличил с около 12%. Нарастване на производството и продажбите с 5% през първото тримесечие на 2006 г. се отчита и в текстилната промишленост. Основен проблем за отрасъла продължават да бъдат недостатъчното производство на местни суровини - памук, лен, коноп, естествена коприна и вълна, както и липсата на адекватна правителствена политика за преодоляване на проблемите в сектора, посочват от БСК. От камарата отчитат намаление на износа на тъкани с 55% спрямо началото на 2005 г., като в стойностно изражение то се равнява на 42%.
Източник: Монитор (23.08.2006)

Близо 2700 разрешителни за строеж на жилищни сгради са издадени през второто тримесечие на 2006 г. От тях 87 за административни сгради и 2013 за други сгради, показват данните на НСИ. За сравнение през първото тримесечие на 2006 г. са издадени 1599 разрешителни за строеж на жилищни сгради - 89 за административни сгради и 1178 за други.
Източник: Сега (23.08.2006)

Фирмите се отказват от услугите на БТК. С близо 30% са намалели телефонните постове за бизнеса през 2005 г., обяви Националният статистически институт. През миналата година фиксираните телефони към централите на съобщенията намаляват с 10,3% и в края на декември са 2,484 млн. Това значи, че близо 250 хил. телефонни поста са били закрити за една година. Отливът на клиенти от БТК започна още от средата на 2004 г., когато телекомът бе приватизиран от "Вива венчърс". За година след раздържавяването са се отказали над 150 хил. абонати, според данните на синдикатите на съобщенията. Броят на домашните постове намалява точно със 150 хил. през 2005 г., сочат и данните на статистиката. От 2,292 млн. в края на 2004 г. в края на миналата година те вече са 2,145 млн. Една от причините е увеличението на цените. След приватизацията услугите на телекома са поскъпнали с 50%, изчислиха синдикалистите.
Източник: Стандарт (24.08.2006)

През 2005 година над четвърт милион фиксирани телефонни поста в България са закрити. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) от доклада за социално-икономическото развитие на България за миналата година. Закрити са 255 852 телефонни поста, което е 10.3% от броя на всичките фиксирани телефони. През 2005 г. алтернативните на БТК оператори почти нямаха абонати и големият отлив най-вероятно е дошъл изцяло от клиентите на БТК. От домашните абонати са се отказали 6.4%, но при бизнес абонатите спадът е значителен - с 29.1%. Частният сектор в съобщенията е увеличил дела си само с 1.5% през 2005 г. Година по-рано той е бил само 46%, но заради приватизацията на БТК през 2004 г. е станал 95%. За 2005 г. е вече 96.5%. Според изследването през 2005 г. се запазва тенденцията на увеличаване на предприятията, които използват компютри в дейността си, но ръстът е само 1.5%. При това 98% от фирмите, които ползват информационните технологии, са предприятия с над 250 души персонал. 96% от големите фирми имат и сайтове. Само 74% от бизнеса ни като цяло обаче ползва в работата си глобалната мрежа. Сравнението по тези показатели със страните от ЕС не е в полза на България. През 2005 г. най-много са използвали интернет финландските фирми - 98%. Непосредствено след нея се нареждат други две скандинавски страни - Дания (97.0%) и Швеция (96.0%). Спрямо скоро присъединилата се Унгария (78.0%) България и Латвия заемат догонващи позиции - съответно 74.0 и 75.0%.
Източник: Сега (24.08.2006)

През миналата година на човек от населението се падат по 5420 лв. от БВП. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Произведеният брутен вътрешен продукт в страната през миналата година е 41,948 млрд. лв. Обемът надвишава с 3673 млн. лв. създадения БВП през 2004 г. Южният централен район е втори по принос в създаването на национален БВП. В градовете от района са реализирани 20,6% брутен вътрешен продукт. С най-нисък дял при създаването на БВП е Северозападният регион с 6,1%.
Източник: Новинар (24.08.2006)

През миналата година средно 43,6% от общия доход на домакинствата е от заплата. Това показват данните от социално-икономически анализ за миналата година на Националния статистически институт (НСИ). Доходите на домакинствата продължават да се увеличават за периода 1995 - 2005 г. През 2005 г. спрямо 2001 г. общият годишен доход средно на лице от домакинство нараства от 1589 на 2415 лв.- или с 52%. Делът обезщетения, пенсии, помощи, семейни добавки и стипендии през последната година се увеличава спрямо 1995 г. от 17,2% на 25,3%. Общият разход на домакинствата през 2005 г. е с 47,7% по-голям в сравнение с 2001 година. През разглеждания период нарастват харчовете за жилища, електроенергия и горива, като през 2005 г. достигат 14% от общите разходи. Българинът харчи повече за здравеопазване, показва статистиката. За сметка на това разходите за облекло и обувки намаляват.
Източник: Новинар (24.08.2006)

9742 фирми трябва да подадат до 20 октомври новите ИНТРАСТАТ декларации в Националната агенция по приходите. Това са фирмите, които търгуват със страни - членки на ЕС, и имат оборот над определени прагове. Прагът за деклариране на износ е 150 000 лв., а за внос - 75 000 лв. Декларациите се подават по електронен път чрез електронен подпис.
Източник: Сега (28.08.2006)

Средствата за подслон в България са се увеличили с близо 1000, сочи справка в Националния статистически институт. През миналата година местата за настаняване в страната са били 1555, през първите шест месеца на тази година вече се отчитат малко под 2500. През първите шест месеца на годината общо 750 хил. чужденци са почивали в хотелите в различните градове в България, сочи още справката на Националния статистически институт. За сравнение през цялата минала година в страната са отседнали 1.9 млн. чужденци. От началото на годината до шестия месец приходите от чуждите туристи в България са 133 млн. лв. За този период в страната са дошли малко над 742 хил. чужденци. За същия период в българските хотели са пренощували общо 982 хил. българи, които са похарчили близо 54 млн. лв., показват данните на НСИ. Според официалните данни най-много места за настаняване има във Варненска област (близо 700). На второ място е Бургас (500). София е на пето място със 135 места за настаняване.
Източник: Дневник (28.08.2006)

Индустрията в България е в незапомнен възход. Това показват данните за стопанската конюнктура за август на Националния статистически институт (НСИ), обявени вчера. Според шефовете на промишлени предприятия в момента условията за бизнес в сектора са най-добрите от 12 г. насам.
Източник: Труд (29.08.2006)

Производствените цени нараснаха с 0.9% през лятото Цените на производител у нас са нараснали с 0.9% през юли, съобщи НСИ. Основна причина за това лятно увеличение са цените в медодобивните предприятия в преработващата индустрия. Само за месец в рудодобива скокът е 4.1%. С 2.1% са се повишили цените през юли в производството на еленергия, газ и вода. В същото време през юли бе отчетена дефлация на потребителските цени от 0.5%. На годишна основа ръстът в цените на производител през юли е достигнал 10.7%.
Източник: Пари (04.09.2006)

Произведената в сектора животновъдство брутна продукция през 2005 г. е за 77.228 млн. лв., а от селскостопански услуги земеделците са реализирали 11.037 млн. лв. Това показва изследване на НСИ върху общия доход на домакинствата от селското стопанство. Анкетирани са 1432 фермерски семейства. Средният разполагаем доход на едно домакинство в селското стопанство за м.г. е бил 10 600 лв., което е с около 2000 лв. повече от предходната година. 62.9% от домакинствата се издържат само от самостоятелна селскостопанска дейност.
Източник: Пари (08.09.2006)

Спад в индустриалното производство С 3.6% е спаднало производството в индустрията през юли тази година спрямо предходния месец, а на годишна база е регистриран ръст от 2.6%, показват предварителни данни на Националния статистически институт. През юли статистиката отчита ръст в добивната индустрия от 3.2%. В преработвателната промишленост и в производството и разпределението на ток, газ и вода има спад от съответно от 4.1% и 2.3%. НСИ отчита спад в продажбите на индустрията през юли спрямо предходния месец от 4.2%, а на годишна база е отбелязан ръст от 4.9%. Десет на сто е понижението на продажбите в добивната индустрия, 4.1% в преработвателната промишленост и 4.2% в производството и разпределението на ток, газ и вода.
Източник: Пари (12.09.2006)

Десетки нови хотели ще бъдат открити в София през този и следващия месец, показва информация на представителите на пазара. Това само засилва тенденцията в столицата масово да се изграждат бизнес и градски хотели, насочени към чуждите туристи, които идват в града по работа. Това вече е и по-печелившата част от бизнеса, коментират представители на бранша. Според тях увеличаването на базата ще помогне София да се развие и като център на конферентния туризъм. Официалните регистри на туристическата база в София показват, че за първата половина на годината в София са заработили около 50 нови хотела и по-малки обекти за настаняване. Според информация на Националния статистически институт през първата половина на годината в града са работили над 130 обекта. През миналата година статистиката отчита под 90 хотела. За първи път от пет-шест години насам броят на туристическите обекти нараства така силно, показва още справката. Досега новите хотели в столицата са се увеличавали с десетина всяка година. Информацията на общинското предприятие "Туристическо обслужване", което събира туристическите такси от обектите, също доказва тенденцията за бурно развитие на туристическия пазар в града. Само за първите два месеца на годината в столицата са открити десет малки и по-големи хотели. Според информацията на Държавната агенция по туризма пък в момента около 15 хотела в столицата са в процес на категоризация.
Източник: Дневник (13.09.2006)

Около 9700 фирми, регистрирани по Закона за ДДС, ще трябва да подадат "Интрастат“ декларации до 20 октомври тази година в Националната агенция за приходите (НАП). След това те ще подават декларации всеки месец. Това са компании, които търгуват в рамките на ЕС над определени прагове за 2006 г. - 75 хил. лв. годишен оборот за вносители и 150 хил. лв. годишен оборот за износители. Производители и търговци ще трябва да поддържат и електронни дневници, в които да записват всяка реализирана входяща и изходяща сделка с държава от общността. Освен посочените вече прагове всяка година ще бъдат определяни и прагове, които представляват годишните обеми на вътрешнообщностна търговия със стоки, под които фирмите нямат задължение да подават месечни декларации. Така според експерти износ под 6 млн. лв. и внос под 2 млн. лв. няма да се отчитат от статистиката.
Източник: Капитал (13.09.2006)

С 12% се е увеличила цената на яйцата през август спрямо предходния месец на годината. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). По-скъпо са се продавали ориз - с 1,6%, свинско месо, кайма, гъби. През месеца са поевтинели плодовете - с 9,4%, зеленчуците, картофите и хляб "Добруджа". Поскъпнали са пропан-бутанът - с 11,5%, газообразните горива и бензинът. Дизелът и течните горива също са увеличили цената си. Пералните и съдомиялните машини са се продавали с 2,2% по-скъпо през август спрямо предходния месец. Очаква се цената на електроуредите и електрониката да се увеличи още с от 8 до 10%. Причината е наредба на екоминистерството за продуктовите такси, която е в сила от 1 септември, обясняват от бранша. По-евтино през август са се продавали облекло, обувки, мобилни телефони, персонални компютри. Инфлацията за първите седем месеца на годината спрямо същия период на 2005 г. е по-висока със 7,9%. От началото на годината досега тя е 2,2%, а за месец август 2006 г. спрямо юли от НСИ отчитат дефлация от 0,2%. Инфлацията през август 2006 г. спрямо същия месец на миналата година е 6,8%. Индексът на потребителските цени за август спрямо предходния месец е 99,8.
Източник: Новинар (14.09.2006)

5 млрд. лв. е дупката във външната търговия Над 5 млрд. лв. е дефицитът във външната търговия на страната за първите седем месеца на годината, обявиха от Националния статистически институт. Дефицитът се увеличава с близо 900 млн. лв., или с 20% спрямо дупката във външната търговия за същия период на миналата година. Въпреки това има една положителна промяна. Износът расте по-бързо от вноса. За първите седем месеца на годината ръстът на износа е с 29,1% до 13,24 млрд. лв. За същия период вносът е нараснал с 26,7% до 19,47 млрд. лв. Износът за Германия нараства с 27%, но страната остава втора след Италия по износ на български стоки. Няколко пъти е нараснал износът за страни като Босна и Херцеговина, Хърватия, Корея, Словения и Саудитска Арабия. Износът за Сингапур е скочил със 165% до 340 млн. лв. Страната се нарежда на 11-о място по износ на родни стоки.
Източник: Стандарт (14.09.2006)

6,8% е инфлацията за последните 12 месеца, обявиха от Националния статистически институт. През август цените са паднали с 0,2%. Обикновено през този месец от годината цените остават почти без промяна заради поевтиняването на плодовете и зеленчуците. През август плодовете са поевтинели с 9,4%, а зеленчуците - със 7,9%. Освен това през август традиционно не се вдигат данъци, ток или парно. Въпреки това, ако сте държали левовете си на годишен влог в банка, сте загубили около 1,2 лв. на всеки 100 лв.
Източник: Стандарт (14.09.2006)

Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната расте с динамични темпове и през второто тримесечие на 2006 г., показаха данните на Националния статистически институт в понеделник. Стойността на произведеното от националната икономика достига над 11.49 млрд. лв. за периода от април до юни, или реален ръст от 6.6 на сто за година според сметките на експертите от статистиката. Резултатът надмина прогнозата на финансовото министерство за растеж от 5.2 на сто. Той е и по-голям от регистрирания ръст на БВП за април - юни 2005 г., когато беше отчетен растеж от 6.5 на сто, и то в навечерието на парламентарните избори, когато публичните разходи обикновено нарастват и по традиция се очаква по-висок ръст на БВП. Данните бяха приети с изненада сред някои от икономистите. Това наистина е доста добър резултат, никой не очакваше подобни цифри, коментира пред агенция Ройтерс Ивайло Веселинов, анализатор в германската банка "Дрезднер Клайнворт Васерщайн". Според него постигнатото през втората четвърт на годината променя перспективите за икономическия растеж през тази година и страната има шанс да регистрира ръст от 6.5 на сто за настоящата година. Запазване на икономическия растеж през 2006 г. на подобни на миналогодишните нива пък е прогнозата на анализаторите от консултантската и анализаторска група "Индъстри уоч" след вчерашните данни. За полугодието темпът на растеж на БВП се равнява на 6.1% на годишна основа, което е леко забавяне спрямо първата половина на 2005 г., когато беше 6.2 на сто. Ръстът и за този период обаче надхвърля предвижданията на правителството от 5.5 на сто. Основна заслуга за високия растеж, натрупан през втората четвърт на годината, имат нарастването на индустрията и услугите, които растат съответно с 9 на сто и 4.7%, показва информацията на НСИ. Инвестициите в основен капитал пък растат до малко над 22% реално за годината до юни, което по оценка на "Индъстри уоч" е по-бързо от очакваното. Това донякъде компенсира негативното външнотърговско салдо, където вносът изпреварва по ръст износа, след като за двата показателя статистиката отчита растеж от съответно 11.4% и 10.2%. Частният сектор продължава да е основният двигател на растежа, след като делът му в БВП нараства със 7.3 на сто и формира 67.6% от икономиката на страната. Първоначалните прогнози на правителството за растежа през тази година са той да повтори миналогодишния от 5.5 на сто и да е още по-голям през следващата - 5.8%. От аналитичното звено "Икономист интелиджънс юнит" обаче предвиждат той да се забави съответно до 5.4% и 4.4% за периода.
Източник: Дневник (19.09.2006)

Българската икономика отбелязва силен ръст за второто тримесечие на годината според последните данни на НСИ. Реалният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) е 6.6% спрямо същия период на м. г. Очакваният растеж за цялата година е поне 5.5%. През първото тримесечие увеличението на БВП бе 5.6%. Общо за полугодието производството на стоки и услуги е нараснало с 6.1% спрямо първото шестмесечие на м.г. За сравнение очакваният растеж на Евросъюза за 2006 г. е 2.1% по данни на Евростат. България заедно с Естония и Латвия е сред икономиките в Европа, за които се прогнозират най-високи темпове. Прогнозата на европейската статистика за България е дори по-оптимистична от тази на нашето правителство - 6.3%.
Източник: Сега (19.09.2006)

6.1% ръст на БВП за полугодието Реалният стойностен обем на показателя е с 6.1% по-висок от постигнатото през първото шестмесечие на 2005 г. Икономическият растеж е в рамките на нормалното и очакванoто. Частният сектор създава 79.5% от добавената стойност в икономиката, което е увеличение от 7.9% спрямо януари-юни 2005 г. Предприятията и институциите от обществения сектор реализират 20.5%. Индустриалният сектор създава 34.2% от добавената стойност на икономиката, при което относителният дял за сектора бележи увеличение с 2.1% в сравнение с първите шест месеца на 2005 г. Реалното нарастване на създадената добавена стойност от индустриалния сектор е 8.9%. Секторът на услугите бележи реално увеличение от 5.3%. Относителният дял в добавената стойност намалява от 61.2% през първото полугодие на 2005 г. до 59.8% през същия период на 2006 г. Аграрният сектор намалява производствената си активност през първото полугодие на 2006 г. реално с 1.7% спрямо съответния период на 2005 г. Индивидуалното потребление на населението нараства реално с 6.4%. Външнотърговското салдо от стоки и услуги за полугодието е негативно - минус 4.262 млрд. лв. По предварителни оперативни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2006 г. възлиза на 11.491 млрд. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 1485 лв. При среден за тримесечието валутен курс от 1.5577 лв. за щатски долар БВП възлиза на 7.377 млрд. USD и съответно 953.1 USD на човек от населението. Стойността на БВП в EUR е 5.875 млрд. и 759.1 EUR или на човек от населението. Спрямо второто тримесечие на 2005 г. реалният обем на БВП е с 6.6% повече. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност възлиза на 9,677 млрд. лв. по текущи цени. Преизчислена в съпоставими цени, добавената стойност се е увеличила с 5.6% на годишна база. Стопанските субекти от обществения сектор създават 19.7% от добавената стойност за икономиката, а приносът на частния сектор представлява 80.3%.
Източник: Пари (19.09.2006)

В сравнение с миналата година класираните в Топ 100 компании са увеличили приходите си от продажби с 30.7%, отбеляза председателят на БТПП Божидар Божинов. Това е много повече от отчетения от НСИ ръст от 14.23% в национален план, коментира той. Според Божинов за престижността на класацията говори фактът, че фирмите в нея формират 55% от брутния вътрешен продукт на страната. С всяка изминала година този процент расте с 5 пункта, каза той.
Източник: Пари (21.09.2006)

Трети пореден месец стопанската конюнктура в България бележи рекорд Трети пореден месец стопанската конюнктура в България бележи рекорд за последните 12 години. Оптимизмът на предприемачите в промишлеността и търговията на дребно качва с още 0.6% показателя за бизнес климата през септември в сравнение с предходния месец, съобщи вчера НСИ. Мениджърите в промишлеността са оптимисти както за състоянието на фирмите, така и за очакваните поръчки. 84.8% от компаниите не планират повишаване на продажните цени на стоките си през следващите три месеца. С 6.5 пункта се е повишила оценката за бизнес климата в търговията на дребно, показва регулярната анкета на статистиката. Ръстът се дължи основно на очакванията, че състоянието на фирмите в сектора ще се подобри през следващите 6 месеца. Продажбите на дребно през последните три месеца са се увеличили, очаква се тенденцията да продължи и през следващите три месеца. В същото време анкетите на НСИ отчитат очаквания на търговците на дребно за ръст на цените. Ентусиазмът в строителството намалява заради очакванията да намалеят поръчките в сектора. По-умерени са и очакванията за търсенето на услугите през следващите три месеца. И в двата бранша мениджърите посочват като основен проблем конкуренцията.
Източник: Сега (29.09.2006)

Продажбите на коли и мотори нараснаха с 24,4% за първите осем месеца на годината, обявиха от Националния статистически институт. Търговията с бензин и смазочни материали за автомобилите се е увеличила с 16,9%. Ръстът в продажбите на дребно от януари до август е 11,6%. В този сектор най-голямо е увеличението при стоките за домакинството и битови уреди - 18,1%. Покупките на текстил, облекло и обувки бележат ръст от 12,3%, а търговията с лекарства - 8,7%.
Източник: Стандарт (11.10.2006)

Външнотърговското салдо на страната остава отрицателно, покачвайки се до 958.1 млн. лв. за август, показват изнесените днес данни на НСИ. За месец август сме изнесли продукция на стойност 3.044 млрд. лв. при внесена такава на стойност 2.086 млрд. лв. Отчетените резултати са по цени FOB. За първите осем месеца на годината търговското ни салдо е също отрицателно, в размер на 6.035 млрд. лв. За същия период отчитаме внос от 21.36 млрд. лв. и износ на стойност 15.32 млрд. лв., става ясно от данните на статистическия институт. Най-голям дял в износа ни си остават страните от ЕС, за които сме изнесли продукция на стойност 8.5 млрд. лв. Най-активни партньори на страната ни в това отношение са Италия (1.58 млрд. лв.), Германия (1.49 млрд. лв.) и Гърция (1.39 млрд. лв.). За първите осем месеца на годината се забелязва ръст в износа ни и към Турция, който възлиза на 1.7 млрд. лв. Най-големи вносителки у нас си остават Русия (с внос от 4.29 млрд. лв.) и Германия (с 2.78 млрд. лв.). Интересен факт е, че вносът от Русия е нараснал с 62% спрямо миналата година. По сектори, най-голям ръст се забелязва при вноса на минерални горива, масла и подобни продукти (52.9%), както и безалкохолните и алкохолни напитки и тютюн (47%). Страната ни е изнесла през 2006 г. пък най-много артикули, машини, оборудване и превозни средства, показват още данните на НСИ.
Източник: Други (12.10.2006)

6 млрд. дупка във външната търговия Дупката във външната търговия на страната надмина 6 млрд. лв. за месеците от януари до август, съобщиха от Националния статистически институт. Това е с 1 млрд. лв. повече от същия период на миналата година. Но продължава положителната тенденция от последните месеци износът да расте по-бързо от вноса. От януари до август експортът се е увеличил с 30% и е на стойност 15,3 млрд. лв. А вносът е нараснал с 27,2% и заедно с транспортните разходи и застраховките е на стойност 22,7 млрд. лв. Турция е на първо място като дестинация за родните стоки. Второ място държи Италия.
Източник: Стандарт (12.10.2006)

Търговският дефицит продължава да расте, става ясно от данните на НСИ. През август той е бил най-голям в сравнение с всички останали месеци на годината. Размерът на отрицателното търговско салдо е бил 958 млн. лв. Въпреки това през септември министърът на икономиката Румен Овчаров увери МВФ, че за пръв път тази година износът расте повече от вноса. За осемте месеца на годината търговският дефицит възлиза на 6.04 млрд. лв. Износът е в размер на 15.3 млрд. лв., а вносът - 21.4 млрд. лв.
Източник: Сега (12.10.2006)

Инфлацията през септември е 0,3 на сто, а от началото на годината – 2,5%. Спрямо септември миналата година инфлацията през този септември е 5,6%, а за периода януари-септември 2006 г. спрямо същия период на миналата година е 7,7%. Това съобщи Националният статистически институт. През септември са нараснали цените на хранителните продукти с 1,3% и на общественото хранене с 0,1%. Поевтинели са нехранителните стоки с 0,3% и услугите с 0,2%. През септември по-скъпо са се продавали: оризът с 1,3%, брашното с 0,6%, хлябът - с 0,3%, свинското – с 2,7%, говеждото – с 0,4%. Алкохолът и бирата са поскъпнали с 0,4%, а вината – с 0,2%. Поевтинели са плодовете – с 2,1% и пилешкото – с 0,2%. В групите на нехранителните стоки и услугите са поевтинели дизелът - с 6,2%, пропан-бутанът - с 3,1%, бензин А95Н - с 11,6%, бензин А92Н - с 9,8%, А98Н - със 7,7%. Лекарските и стоматологичните услуги са поскъпнали съответно с 0,2 и с 0,6%, а лекарствата и други фармацевтични продукти - с 0,6%.
Източник: Медия Пул (13.10.2006)

С 10% са поскъпнали зеленчуците през септември в сравнение с предходния месец, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Най-голямо е увеличението на краставиците. От 0,86 лв. през август зеленчукът се е продавал на 1,24 лв. през септември. Поскъпнали са още картофите - от 0,66 лв. на 0,93 лв., зелето - от 0,29 лв. на 0,35 лв. По-скъпо са се продавали още яйца, свинско месо, ориз, хляб, млечни продукти, напитки. В групата на нехранителните стоки и услуги по-евтино са се продавали туристическите пътувания - с 21,5%, бензин А95Н - с 11,6%, течните горива за битови нужди и др. Поскъпнали са дрехите и обувките - с 1,5%, образованието - с 3% . Инфлацията от началото на годината е 2,5%, отчетоха от НСИ. Само през септември тя е 0,3%. За първите девет месеца спрямо същия период на миналата година инфлацията е 7,7%.
Източник: Новинар (13.10.2006)

Инфлацията стигна 2,5% 2,5% е инфлацията за първите девет месеца на годината, обявиха от Националния статистически институт. През септември цените са нараснали само с 0,3%. След като през първите месеци на годината инфлацията рязко скочи заради по-високи акцизи и поскъпване на горивата, от май насам цените се укротиха. Три поредни месеца инфлацията дори има отрицателни стойности. Ако нещата продължат така, има реална възможност да се изпълни заложената в бюджет 2006 инфлация от 5,8% за цялата година. Инфлацията за последните 12 месеца е 5,6%, приблизително колкото са и лихвите по годишните влогове в лева. Така левове, спестени като годишни влогове в банки, нито са се стопили, нито са нараснали.
Източник: Стандарт (13.10.2006)

Българинът е забогатял с 23 лева за година. 213,29 лв. е средният доход на човек, обявиха от Националния статистически институт. Доходите са нараснали с близо 12%. Но като се махне натрупаната инфлация, реалното увеличение е с близо 5%. Всяко семейство живее средно с по 532,95 лв. на месец. Половината от тези пари идват от заплати. Заемите осигуряват около 10% от парите в семейния бюджет. Семействата са изтеглили средно по 34 лв. от спестяванията си. За храна отиват 37,3% от разходите на българите, или по 200 лв. на семейство. Следващото най-голямо перо в семейния бюджет са парите за наем, вода, ток и отопление. За тях отиват 14% от разходите, или по 75 лв.
Източник: Стандарт (17.10.2006)

Цените на апартаментите във Варна надминаха софийските. Квадратният метър на жилищата в морската столица се продава средно за 1343,7 лв., а в София за 1341 лв., сочат данните на Националния статистически институт за третото тримесечие на годината. Цените в морската столица продължават да растат с бързи темпове, а в София вече са достигнали своя максимум. Само за три месеца - от юли до септември, цените на жилищата във Варна са скочили с 6,3%. В същото време в столицата поскъпването е едва с 1,4%. Ако към сметките се добавят и селищата около столицата, се оказва, че средните цени в София-област дори са останали без промяна. Подобна тенденция бе характерна и за миналото лято. Причината е, че по време на сезона се сключват сделки на по-високи цени. В София пък цените се задържат почти без промяна и заради огромното предлагане на ново строителство. Инвестициите в имоти все още са доста печеливши, сочат данните на статистиката. Само за три месеца недвижимата собственост у нас е поскъпнала средно 4,6% до 856,7 лв. за кв. м. Това е доста повече от лихвите по влоговете в банките. Но е важно къде се инвестират парите. В някои областни градове като Кърджали, Ловеч и Ямбол имотите дори са поевтинели. В Габрово има минимално поскъпване от 0,8% до 638,8 лв. за кв. м. А в Благоевград и Смолян само за три месеца цените са нараснали с над 12%.
Източник: Стандарт (24.10.2006)

Средните цени на апартаментите в Стара Загора и Пловдив за пръв път прескочиха границата от 900 лв./кв. м, сочат данните на Националния статистически институт за третото тримесечие на годината. Двата града са на път да оформят втора ценова група на жилищния пазар в страната след тази на челната тройка - София, Варна и Бургас, където апартаментите вече се продават на средни нива от над 1000 лв. на кв. метър. Статистиката за изминалото тримесечие сочи, че средните цени на жилищата в Стара Загора са се покачили със 7.4% и са достигнали 914.5 лв. на кв. м, а в Пловдив - с 8.7% до 973.7 лв. на кв. м. Темповете на поскъпване са от най-високите в страната и според брокерите на имоти се очаква да се задържат и следващите месеци. Според управителя на пловдивската агенция Виел Владимир Лафчиев през последните месеци в града на тепетата най-много са поскъпнали панелните апартаменти - до 30-35 000 EUR. Това е ценовият таван за повечето млади семейства, които трябва спешно да решат жилищен проблем. Заради голямото търсене в някои райони на града тези имоти поскъпнаха дори с 15%, допълни той. До две години Пловдив ще задмине Бургас и ще се конкурира с Варна по цени на жилищата, очаква управителят на агенция „Виктория Инвест” Наско Атанасов. Той припомни, че цените на имотите по морето дръпнаха заради бързия ръст на туризма, докато тези в Пловдив и Стара Загора досега изоставаха заради зависимостта си от по-бавно развиващото се промишлено производство. Населените места по оста София - Стара Загора обаче стават все по-атрактивни за инвеститорите заради концентрацията на промишлени производства. Със създаването на индустриалните зони около Пловдив и с развитието на нови производствени и търговски обекти в Стара Загора в двата града вече се оформя една прослойка със средни доходи, която излиза на жилищния пазар и може да си позволи ипотечен кредит. Нормално е при нарастващо търсене цените на жилищата в двата града да се покачват с по-бързи темпове, обясни Наско Атанасов.
Източник: Пари (24.10.2006)

РЕШЕНИЕ № 3 от 29 юни 2006 г. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 71, ал. 1, т. 1 и чл. 72 ЗОС Общинският съвет - гр. Бургас, реши: 1. Предоставя концесия върху недвижим имот, представляващ подлез, с площ 667,55 кв. м в Бургас, бул. Стефан Стамболов, при граници: изток - ж. к. Изгрев, запад - ж. к. П.Р. Славейков, бл. 55, север и юг - бул. Ст. Стамболов, Бургас, вкл. инфраструктурата и принадлежностите, обслужващи експлоатацията на цитирания обект и търговски обекти, които ще бъдат изградени от и изцяло за сметка на концесионера. 2. Определя срок на концесията 15 години считано от датата на подписване на договора за концесия. Концесията ще се осъществява на два етапа: Първи етап - ремонт и възстановяване на подлеза и изграждане на търговските обекти в същия. Срок за изпълнение на строително-монтажните работи - до 3 месеца считано от датата на подписване на договора за концесия. Втори етап - ползване на обектите на концесия - от приключване на строително-монтажните работи до изтичане на 15-годишния срок на концесията. 3. Концесионерът да бъде определен чрез търг, проведен от комисията по търговете и конкурсите по чл. 52 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи, приета от Общинския съвет - гр. Бургас. 4. Възлага на кмета на община Бургас да организира търга. 5. Определя депозит за участие в търга 24 940 лв., внесени в брой по банкова сметка на община Бургас: BG 89 SOMB 9130 33 23996501, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас. 6. Определя основни права и задължения по концесията, както следва: 6.1. Основни права на концесионера: 6.1.1. Да изгради в подлеза и експлоатира за срока на концесията търговски обекти, вкл. техническата инфраструктура и принадлежностите, необходими за експлоатацията им, както и да поддържа същите за срока на концесията. 6.1.2. Да изгради търговските обекти съобразно изготвено от него предложение, одобрено от община Бургас. 6.1.3. За своя сметка да изготви необходимите строителни книжа за проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация на търговските обекти. 6.1.4. Да сключва договори с подизпълнители за проектиране и изпълнение на строително-монтажните работи в имота, предмет на концесията. 6.2. Основни задължения на концесионера: 6.2.1. Да заплаща дължимото концесионно възнаграждение при условията и в сроковете на договора за концесия. 6.2.2. За своя сметка да застрахова обектите на концесията в полза на община Бургас за срока на концесията. 6.2.3. Да извърши строително-монтажните работи за ремонт и възстановяване на подлеза и изграждане на търговските обекти в срок до 3 месеца считано от датата на подписване на договора за концесия. 6.2.4. Да извърши минималните видове строително-монтажни работи за ремонт и възстановяване на подлеза, посочени в експертната оценка. 6.2.5. За своя сметка да изготви и съгласува с концедента необходимите строителни книжа за извършване на строително-монтажни работи в обектите на концесия. 6.2.6. При извършване на строително-монтажни работи да допуска по всяко време до строителната площадка контролни органи и упълномощени представители на концедента и да им предоставя документи и информация във връзка с изпълнение на задълженията им. 6.2.7. За своя сметка да осигурява охрана и почистване на обектите на концесия. 6.2.8. Да заплаща всички разходи, свързани с ползването на обектите на концесията - за електрическа енергия, вода, такса за битови отпадъци, както и всички дължими данъци и такси. 6.2.9. Да осигурява постоянно, безплатно и безпрепятствено преминаване на пешеходци през подлеза, предмет на концесията. 6.2.10. При изпълнение на договора да създава еднакви условия по отношение на всички лица, като не допуска дискриминация по пол, раса, вероизповедание или друг признак. 6.2.11. При настъпване на форсмажорни обстоятелства (бедствия, аварии, катастрофи, изпълнение на комплексни геозащитни дейности, вкл. за извършване на проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни работи във връзка с устройството на територията) да осигури достъп за трети лица, посочени от концедента, за осъществяване на необходимите дейности. 6.2.12. Да осигури опазване на околната среда, безопасни условия на труд, както и да спазва всички нормативни изисквания във връзка с експлоатацията на обектите на концесията. 6.2.13. Да не прехвърля на трети лица права и задължения по договора за концесия. 6.2.14. Да не извършва действия по разпореждане и да не обременява с тежести обектите на концесия по какъвто и да е начин. 6.2.15. Да не предоставя на трети лица без разрешение на концедента документация и информация във връзка с концесията. 6.2.16. Да не променя по какъвто и да е начин предназначението на обектите на концесията. 6.2.17. Да съобразява договорите си с подизпълнители с клаузите на концесионния договор. 6.2.18. При прекратяване на концесионния договор да предаде на концедента цялата документация и информация във връзка със строителството и експлоатацията на обектите на концесия. 6.2.19. Да предаде на концедента обектите на концесията в 7-дневен срок след прекратяване на договора за концесия. 6.3. Основни права на концедента: 6.3.1. Да изисква от концесионера извършване на проектирането и строителството на обектите на концесията качествено и в срок. 6.3.2. Да осъществява контрол по изпълнение задълженията на концесионера във връзка с проектиране, строителство и експлоатация на обектите на концесията. 6.3.3. Да получава дължимото концесионно възнаграждение при условията и в сроковете на договора за концесия. 6.3.4. Да получи обектите на концесията в 7-дневен срок от прекратяване на договора за концесия. 6.4. Основни задължения на концедента: 6.4.1. Да оказва съдействие на концесионера във връзка с осъществяването на правата му при проектиране, строителство и експлоатация на обектите на концесията. 6.4.2. Да не предоставя на трети лица права върху обектите на концесията за срока на действие на концесионния договор. 7. Определя парична гаранция за изпълнение на задълженията по договора за концесия в размер 50% от годишната вноска, като гаранцията бъде внесена по банкова сметка на община Бургас: BG 89 SOMB 9130 33 23996501, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас. 8. Определя концесионно възнаграждение за целия срок на концесията в размер минимум 249 400 лв. - начален (минимален) размер на концесионното възнаграждение. 9. Концесионното възнаграждение да се заплаща ежегодно на равни годишни вноски по банкова сметка на община Бургас BG 08 SOMB 9130 84 24151744, код за вид плащане 44-57-00, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас, както следва: - до 31 май на текущата година - 30% от определената годишна концесионна вноска; - до 30 ноември на текущата година - остатъкът от годишната концесионна вноска. 9.1. Дължимата годишна концесионна вноска се осъвременява всяка година с годишния инфлационен индекс, обявен от Националния статистически институт, но размерът й не може да бъде по-нисък от този за предходната година. 9.2. Размерът на годишната концесионна вноска за първата и последната година от действието на договора се определя съобразно срока на действие на договора през съответната година и се заплаща наведнъж в едномесечен срок от подписването на договора и до 31 януари на последната календарна година от действието му. 10. Утвърждава проектодоговора на концесията. Председател: Л. Бахчеванова
Източник: Държавен вестник (31.10.2006)

РЕШЕНИЕ № 4 от 29 юни 2006 г. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 71, ал. 1, т. 1 и чл. 72 ЗОС Общинският съвет - гр. Бургас, реши: 1. Предоставя концесия върху недвижим имот, представляващ подлез, с площ 325,30 кв. м в Бургас, бул. Стефан Стамболов, при граници: изток - Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Кольо Фичето"; запад - Диагностично-консултативен център "Георги Победоносец" - ЕООД, Бургас, за който е съставен Акт № 987/26.10.1998 г. за публична общинска собственост, вкл. инфраструктурата и принадлежностите, обслужващи експлоатацията на цитирания обект и търговски обекти, които ще бъдат изградени от и изцяло за сметка на концесионера. 2. Определя срок на концесията 15 години считано от датата на подписване на договора за концесия. Концесията ще се осъществява на два етапа: Първи етап - ремонт и възстановяване на подлеза и изграждане на търговските обекти в същия. Срок за изпълнение на строително-монтажните работи - до 3 месеца считано от датата на подписване на договора за концесия. Втори етап - ползване на обектите на концесия - от приключване на строително-монтажните работи до изтичане на 15-годишния срок на концесията. 3. Концесионерът да бъде определен чрез търг, проведен от комисията по търговете и конкурсите по чл. 52 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи, приета от Общинския съвет - гр. Бургас. 4. Възлага на кмета на община Бургас да организира търга. 5. Определя депозит за участие в търга 16 160 лв., внесени в брой по банкова сметка на община Бургас: BG 89 SOMB 9130 33 23996501, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас. 6. Определя основни права и задължения по концесията, както следва: 6.1. Основни права на концесионера: 6.1.1. Да изгради в подлеза и експлоатира за срока на концесията търговски обекти, вкл. техническата инфраструктура и принадлежностите, необходими за експлоатацията им, както и да поддържа същите за срока на концесията. 6.1.2. Да изгради търговските обекти съобразно изготвено от него предложение, одобрено от община Бургас. 6.1.3. За своя сметка да изготви необходимите строителни книжа за проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация на търговските обекти. 6.1.4. Да сключва договори с подизпълнители за проектиране и изпълнение на строително-монтажните работи в имота, предмет на концесията. 6.2. Основни задължения на концесионера: 6.2.1. Да заплаща дължимото концесионно възнаграждение при условията и в сроковете на договора за концесия. 6.2.2. За своя сметка да застрахова обектите на концесията в полза на община Бургас за срока на концесията. 6.2.3. Да извърши строително-монтажните работи за ремонт и възстановяване на подлеза и изграждане на търговските обекти в срок до 3 месеца считано от датата на подписване на договора за концесия. 6.2.4. Да извърши минималните видове строително-монтажни работи за ремонт и възстановяване на подлеза, посочени в експертната оценка. 6.2.5. За своя сметка да изготви и съгласува с концедента необходимите строителни книжа за извършване на строително-монтажни работи в обектите на концесия. 6.2.6. При извършване на строително-монтажни работи да допуска по всяко време до строителната площадка контролни органи и упълномощени представители на концедента и да им предоставя документи и информация във връзка с изпълнение на задълженията им. 6.2.7. За своя сметка да осигурява охрана и почистване на обектите на концесия. 6.2.8. Да заплаща всички разходи, свързани с ползването на обектите на концесията - за електрическа енергия, вода, такса за битови отпадъци, както и всички дължими данъци и такси. 6.2.9. Да осигурява постоянно, безплатно и безпрепятствено преминаване на пешеходци през подлеза, предмет на концесията. 6.2.10. При изпълнение на договора да създава еднакви условия по отношение на всички лица, като не допуска дискриминация по пол, раса, вероизповедание или друг признак. 6.2.11. При настъпване на форсмажорни обстоятелства (бедствия, аварии, катастрофи, изпълнение на комплексни геозащитни дейности, вкл. за извършване на проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни работи във връзка с устройството на територията) да осигури достъп за трети лица, посочени от концедента, за осъществяване на необходимите дейности. 6.2.12. Да осигури опазване на околната среда, безопасни условия на труд, както и да спазва всички нормативни изисквания във връзка с експлоатацията на обектите на концесията. 6.2.13. Да не прехвърля на трети лица права и задължения по договора за концесия. 6.2.14. Да не извършва действия по разпореждане и да не обременява с тежести обектите на концесия по какъвто и да е начин. 6.2.15. Да не предоставя на трети лица без разрешение на концедента документация и информация във връзка с концесията. 6.2.16. Да не променя по какъвто и да е начин предназначението на обектите на концесията. 6.2.17. Да съобразява договорите си с подизпълнители с клаузите на концесионния договор. 6.2.18. При прекратяване на концесионния договор да предаде на концедента цялата документация и информация във връзка със строителството и експлоатацията на обектите на концесия. 6.2.19. Да предаде на концедента обектите на концесията в 7-дневен срок след прекратяване на договора за концесия. 6.3. Основни права на концедента: 6.3.1. Да изисква от концесионера извършване на проектирането и строителството на обектите на концесията качествено и в срок. 6.3.2. Да осъществява контрол по изпълнение задълженията на концесионера във връзка с проектиране, строителство и експлоатация на обектите на концесията. 6.3.3. Да получава дължимото концесионно възнаграждение при условията и в сроковете на договора за концесия. 6.3.4. Да получи обектите на концесията в 7-дневен срок от прекратяване на договора за концесия. 6.4. Основни задължения на концедента: 6.4.1. Да оказва съдействие на концесионера във връзка с осъществяването на правата му при проектиране, строителство и експлоатация на обектите на концесията. 6.4.2. Да не предоставя на трети лица права върху обектите на концесията за срока на действие на концесионния договор. 7. Определя парична гаранция за изпълнение на задълженията по договора за концесия в размер 50% от годишната вноска, като гаранцията бъде внесена по банкова сметка на община Бургас: BG 89 SOMB 9130 33 23996501, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас. 8. Определя концесионно възнаграждение за целия срок на концесията в размер минимум 161 600 лв. - начален (минимален) размер на концесионното възнаграждение. 9. Концесионното възнаграждение да се заплаща ежегодно на равни годишни вноски по банкова сметка на община Бургас BG 08 SOMB 9130 84 24151744, код за вид плащане 44-57-00, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас, както следва: - до 31 май на текущата година - 30% от определената годишна концесионна вноска; - до 30 ноември на текущата година - остатъкът от годишната концесионна вноска. 9.1. Дължимата годишна концесионна вноска се осъвременява всяка година с годишния инфлационен индекс, обявен от Националния статистически институт, но размерът й не може да бъде по-нисък от този за предходната година. 9.2. Размерът на годишната концесионна вноска за първата и последната година от действието на договора се определя съобразно срока на действие на договора през съответната година и се заплаща наведнъж в едномесечен срок от подписването на договора и до 31 януари на последната календарна година от действието му. 10. Утвърждава проектодоговора за концесията. Председател: Л. Бахчеванова
Източник: Държавен вестник (31.10.2006)

РЕШЕНИЕ № 6 от 29 юни 2006 г. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 71, ал. 1, т. 1 и чл. 72 ЗОС Общинският съвет - гр. Бургас, реши: 1. Предоставя концесия върху недвижим имот, представляващ подлез, с площ 855,20 кв. м в Бургас, бул. Проф. Яким Якимов, при граници: северозапад - ж. к. П. Р. Славейков, бл. 63, югоизток - автосервиз "Устрем", североизток и югозапад - бул. Проф. Яким Якимов, за който е съставен акт № 768 от 26.II.1998 г. за публична общинска собственост, вкл. инфраструктурата и принадлежностите, обслужващи експлоатацията на цитирания обект и търговски обекти, които ще бъдат изградени от и изцяло за сметка на концесионера. 2. Определя срок на концесията 15 години считано от датата на подписване на договора за концесия. Концесията ще се осъществява на два етапа: Първи етап - ремонт и възстановяване на подлеза и изграждане на търговските обекти в същия. Срок за изпълнение на строително-монтажните работи - до 3 месеца считано от датата на подписване на договора за концесия. Втори етап - ползване на обектите на концесия - от приключване на строително-монтажните работи до изтичане 15-годишния срок на концесията. 3. Концесионерът да бъде определен чрез търг, проведен от комисията по търговете и конкурсите по чл. 52 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи, приета от Общинския съвет - гр. Бургас. 4. Възлага на кмета на община Бургас да организира търга. 5. Определя депозит за участие в търга 9420 лв., внесени в брой по банкова сметка на община Бургас: BG 89 SOMB 9130 33 23996501, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас. 6. Определя основни права и задължения по концесията, както следва: 6.1. Основни права на концесионера: 6.1.1. Да изгради в подлеза и експлоатира за срока на концесията търговски обекти, вкл. техническата инфраструктура и принадлежностите, необходими за експлоатацията им, както и да поддържа същите за срока на концесията. 6.1.2. Да изгради търговските обекти съобразно изготвено от него предложение, одобрено от община Бургас. 6.1.3. За своя сметка да изготви необходимите строителни книжа за проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация на търговските обекти. 6.1.4. Да сключва договори с подизпълнители за проектиране и изпълнение на строително-монтажните работи в имота, предмет на концесията. 6.2. Основни задължения на концесионера: 6.2.1. Да заплаща дължимото концесионно възнаграждение при условията и сроковете на договора за концесия. 6.2.2. За своя сметка да застрахова обектите на концесията в полза на община Бургас за срока на концесията. 6.2.3. Да извърши строително-монтажните работи за ремонт и възстановяване на подлеза и изграждане на търговските обекти в срок до 3 месеца считано от датата на подписване на договора за концесия. 6.2.4. Да извърши минималните видове строително-монтажни работи за ремонт и възстановяване на подлеза, посочени в експертната оценка. 6.2.5. За своя сметка да изготви и съгласува с концедента необходимите строителни книжа за извършване на строително-монтажни работи в обектите на концесия. 6.2.6. При извършване на строително-монтажни работи да допуска по всяко време до строителната площадка контролни органи и упълномощени представители на концедента и да им предоставя документи и информация във връзка с изпълнение на задълженията им. 6.2.7. За своя сметка да осигурява охрана и почистване на обектите на концесия. 6.2.8. Да заплаща всички разходи, свързани с ползването на обектите на концесията - за електрическа енергия, вода, такса за битови отпадъци, както и всички дължими данъци и такси. 6.2.9. Да осигурява постоянно, безплатно и безпрепятствено преминаване на пешеходци през подлеза, предмет на концесията. 6.2.10. При изпълнение на договора да създава еднакви условия по отношение на всички лица, като не допуска дискриминация по пол, раса, вероизповедание или друг признак. 6.2.11. При настъпване на форсмажорни обстоятелства (бедствия, аварии, катастрофи, изпълнение на комплексни геозащитни дейности, вкл. за извършване на проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни работи във връзка с устройството на територията) да осигури достъп за трети лица, посочени от концедента, за осъществяване на необходимите дейности. 6.2.12. Да осигури опазване на околната среда, безопасни условия на труд, както и да спазва всички нормативни изисквания във връзка с експлоатацията на обектите на концесията. 6.2.13. Да не прехвърля на трети лица права и задължения по договора за концесия. 6.2.14. Да не извършва действия по разпореждане и да не обременява с тежести обектите на концесия по какъвто и да е начин. 6.2.15. Да не предоставя на трети лица без разрешение на концедента документация и информация във връзка с концесията. 6.2.16. Да не променя по какъвто и да е начин предназначението на обектите на концесията. 6.2.17. Да съобразява договорите си с подизпълнители с клаузите на концесионния договор. 6.2.18. При прекратяване на концесионния договор да предаде на концедента цялата документация и информация във връзка със строителството и експлоатацията на обектите на концесия. 6.2.19. Да предаде на концедента обектите на концесията в 7-дневен срок след прекратяване на договора за концесия. 6.3. Основни права на концедента: 6.3.1. Да изисква от концесионера извършване на проектирането и строителството на обектите на концесията качествено и в срок. 6.3.2. Да осъществява контрол по изпълнение задълженията на концесионера във връзка с проектиране, строителство и експлоатация на обектите на концесията. 6.3.3. Да получава дължимото концесионно възнаграждение при условията и сроковете на договора за концесия. 6.3.4. Да получи обектите на концесията в 7-дневен срок от прекратяване на договора за концесия. 6.4. Основни задължения на концедента: 6.4.1. Да оказва съдействие на концесионера във връзка с осъществяването на правата му при проектиране, строителство и експлоатация на обектите на концесията. 6.4.2. Да не предоставя на трети лица права върху обектите на концесията за срока на действие на концесионния договор. 7. Определя парична гаранция за изпълнение на задълженията по договора за концесия в размер 50% от годишната вноска, като гаранцията бъде внесена по банкова сметка на община Бургас: BG 89 SOMB 9130 33 23996501, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас. 8. Определя концесионно възнаграждение за целия срок на концесията в размер минимум 94 200 лв. - начален (минимален) размер на концесионното възнаграждение. 9. Концесионното възнаграждение да се заплаща ежегодно на равни годишни вноски по банкова сметка на община Бургас BG 08 SOMB 9130 84 24151744, код за вид плащане 44-57-00, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас, както следва: - до 31 май на текущата година - 30% от определената годишна концесионна вноска; - до 30 ноември на текущата година - остатъкът от годишната концесионна вноска. 9.1. Дължимата годишна концесионна вноска се осъвременява всяка година с годишния инфлационен индекс, обявен от Националния статистически институт, но размерът й не може да бъде по-нисък от този за предходната година. 9.2. Размерът на годишната концесионна вноска за първата и последната година от действието на договора се определя съобразно срока на действие на договора през съответната година и се заплаща наведнъж в едномесечен срок от подписването на договора и до 31 януари на последната календарна година от действието му. 10. Утвърждава проектодоговора за концесията. Председател: Л. Бахчеванова
Източник: Държавен вестник (31.10.2006)

ОБЩИНА БУРГАС РЕШЕНИЕ № 2 от 29 юни 2006 г. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 71, ал. 1, т. 1 и чл. 72 ЗОС Общинският съвет - гр. Бургас, реши: 1. Предоставя концесия върху недвижим имот, представляващ подлез, с площ 424,30 кв. м в Бургас, бул. Демокрация, кръстовището с ул. Копривщица, при граници: североизток - ул. Копривщица и бл. 33 в ж. к. Лазур, югозапад - Професионална гимназия по механотехника - Бургас, за който е съставен акт № 986 от 26.Х.1998 г. за публична общинска собственост, вкл. инфраструктурата и принадлежностите, обслужващи експлоатацията на цитирания обект и търговски обекти, които ще бъдат изградени от и изцяло за сметка на концесионера. 2. Определя срок на концесията 15 години считано от датата на подписване на договора за концесия. Концесията ще се осъществява на два етапа: Първи етап - ремонт и възстановяване на подлеза и изграждане на търговските обекти в същия. Срок за изпълнение на строително-монтажните работи - до 3 месеца считано от датата на подписване на договора за концесия. Втори етап - ползване на обектите на концесия - от приключване на строително-монтажните работи до изтичане на 15-годишния срок на концесията. 3. Концесионерът да бъде определен чрез търг, проведен от комисията по търговете и конкурсите по чл. 52 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи, приета от Общинския съвет - гр. Бургас. 4. Възлага на кмета на община Бургас да организира търга. 5. Определя депозит за участие в търга 10 130 лв., внесени в брой по банкова сметка на община Бургас: BG 89 SOMB 9130 33 23996501, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас. 6. Определя основни права и задължения по концесията, както следва: 6.1. Основни права на концесионера: 6.1.1. Да изгради в подлеза и експлоатира за срока на концесията търговски обекти, вкл. техническата инфраструктура и принадлежностите, необходими за експлоатацията им, както и да поддържа същите за срока на концесията. 6.1.2. Да изгради търговските обекти съобразно изготвено от него предложение, одобрено от община Бургас. 6.1.3. За своя сметка да изготви необходимите строителни книжа за проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация на търговските обекти. 6.1.4. Да сключва договори с подизпълнители за проектиране и изпълнение на строително-монтажните работи в имота, предмет на концесията. 6.2. Основни задължения на концесионера: 6.2.1. Да заплаща дължимото концесионно възнаграждение при условията и сроковете на договора за концесия. 6.2.2. За своя сметка да застрахова обектите на концесията в полза на община Бургас за срока на концесията. 6.2.3. Да извърши строително-монтажните работи за ремонт и възстановяване на подлеза и изграждане на търговските обекти в срок до 3 месеца считано от датата на подписване на договора за концесия. 6.2.4. Да извърши минималните видове строително-монтажни работи за ремонт и възстановяване на подлеза, посочени в експертната оценка. 6.2.5. За своя сметка да изготви и съгласува с концедента необходимите строителни книжа за извършване на строително-монтажни работи в обектите на концесия. 6.2.6. При извършване на строително-монтажни работи да допуска по всяко време до строителната площадка контролни органи и упълномощени представители на концедента и да им предоставя документи и информация във връзка с изпълнение на задълженията им. 6.2.7. За своя сметка да осигурява охрана и почистване на обектите на концесия. 6.2.8. Да заплаща всички разходи, свързани с ползването на обектите на концесията - за електрическа енергия, вода, такса за битови отпадъци, както и всички дължими данъци и такси. 6.2.9. Да осигурява постоянно, безплатно и безпрепятствено преминаване на пешеходци през подлеза, предмет на концесията. 6.2.10. При изпълнение на договора да създава еднакви условия по отношение на всички лица, като не допуска дискриминация по пол, раса, вероизповедание или друг признак. 6.2.11. При настъпване на форсмажорни обстоятелства (бедствия, аварии, катастрофи, изпълнение на комплексни геозащитни дейности, вкл. за извършване на проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни работи във връзка с устройството на територията) да осигури достъп за трети лица, посочени от концедента, за осъществяване на необходимите дейности. 6.2.12. Да осигури опазване на околната среда, безопасни условия на труд, както и да спазва всички нормативни изисквания във връзка с експлоатацията на обектите на концесията. 6.2.13. Да не прехвърля на трети лица права и задължения по договора за концесия. 6.2.14. Да не извършва действия по разпореждане и да не обременява с тежести обектите на концесия по какъвто и да е начин. 6.2.15. Да не предоставя на трети лица без разрешение на концедента документация и информация във връзка с концесията. 6.2.16. Да не променя по какъвто и да е начин предназначението на обектите на концесията. 6.2.17. Да съобразява договорите си с подизпълнители с клаузите на концесионния договор. 6.2.18. При прекратяване на концесионния договор да предаде на концедента цялата документация и информация във връзка със строителството и експлоатацията на обектите на концесия. 6.2.19. Да предаде на концедента обектите на концесията в 7-дневен срок след прекратяване на договора за концесия. 6.3. Основни права на концедента: 6.3.1. Да изисква от концесионера извършване на проектирането и строителството на обектите на концесията качествено и в срок. 6.3.2. Да осъществява контрол по изпълнение задълженията на концесионера във връзка с проектиране, строителство и експлоатация на обектите на концесията. 6.3.3. Да получава дължимото концесионно възнаграждение при условията и сроковете на договора за концесия. 6.3.4. Да получи обектите на концесията в 7-дневен срок от прекратяване на договора за концесия. 6.4. Основни задължения на концедента: 6.4.1. Да оказва съдействие на концесионера във връзка с осъществяването на правата му при проектиране, строителство и експлоатация на обектите на концесията. 6.4.2. Да не предоставя на трети лица права върху обектите на концесията за срока на действие на концесионния договор. 7. Определя парична гаранция за изпълнение на задълженията по договора за концесия в размер 50% от годишната вноска, като гаранцията бъде внесена по банкова сметка на община Бургас: BG 89 SOMB 9130 33 23996501, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас. 8. Определя концесионно възнаграждение за целия срок на концесията в размер минимум 101 300 лв. - начален (минимален) размер на концесионното възнаграждение. 9. Концесионното възнаграждение да се заплаща ежегодно на равни годишни вноски по банкова сметка на община Бургас BG 08 SOMB 9130 84 24151744, код за вид плащане 44-57-00, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас, както следва: - до 31 май на текущата година - 30% от определената годишна концесионна вноска; - до 30 ноември на текущата година - остатъка от годишната концесионна вноска. 9.1. Дължимата годишна концесионна вноска се осъвременява всяка година с годишния инфлационен индекс, обявен от Националния статистически институт, но размерът й не може да бъде по-нисък от този за предходната година. 9.2. Размерът на годишната концесионна вноска за първата и последната година от действието на договора се определя съобразно срока на действие на договора през съответната година и се заплаща наведнъж в едномесечен срок от подписването на договора и до 31 януари на последната календарна година от действието му. 10. Утвърждава проектодоговора на концесията. Председател: Л. Бахчеванова
Източник: Държавен вестник (31.10.2006)

РЕШЕНИЕ № 5 от 29 юни 2006 г. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 71, ал. 1, т. 1 и чл. 72 ЗОС Общинският съвет - гр. Бургас, реши: 1. Предоставя концесия върху недвижим имот, представляващ подлез, с площ 678 кв. м в Бургас, бул. Проф. Яким Якимов, при граници: северозапад - Университет "Проф. д-р Асен Златаров"; югоизток - ж. к. П. Р. Славейков, бл. 41, за който е съставен акт № 767 от 26.II.1998 г. за публична общинска собственост, вкл. инфраструктурата и принадлежностите, обслужващи експлоатацията на цитирания обект и търговски обекти, които ще бъдат изградени от и изцяло за сметка на концесионера. 2. Определя срок на концесията 15 г. считано от датата на подписване на договора за концесия. Концесията ще се осъществява на два етапа: Първи етап - ремонт и възстановяване на подлеза и изграждане на търговските обекти в същия. Срок за изпълнение на строително-монтажните работи - до 3 месеца считано от датата на подписване на договора за концесия. Втори етап - ползване на обектите на концесия - от приключване на строително-монтажните работи до изтичане на 15-годишния срок на концесията. 3. Концесионерът да бъде определен чрез търг, проведен от комисията по търговете и конкурсите по чл. 52 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи, приета от Общинския съвет - гр. Бургас. 4. Възлага на кмета на община Бургас да организира търга. 5. Определя депозит за участие в търга 13 530 лв., внесени в брой по банкова сметка на община Бургас: № BG 89 SOMB 9130 33 23996501, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас. 6. Определя основни права и задължения по концесията, както следва: 6.1. Основни права на концесионера: 6.1.1. Да изгради в подлеза и експлоатира за срока на концесията търговски обекти, вкл. техническата инфраструктура и принадлежностите, необходими за експлоатацията им, както и да поддържа същите за срока на концесията. 6.1.2. Да изгради търговските обекти съобразно изготвено от него предложение, одобрено от община Бургас. 6.1.3. За своя сметка да изготви необходимите строителни книжа за проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация на търговските обекти. 6.1.4. Да сключва договори с подизпълнители за проектиране и изпълнение на строително-монтажните работи в имота, предмет на концесията. 6.2. Основни задължения на концесионера: 6.2.1. Да заплаща дължимото концесионно възнаграждение при условията и в сроковете на договора за концесия. 6.2.2. За своя сметка да застрахова обектите на концесията в полза на община Бургас за срока на концесията. 6.2.3. Да извърши строително-монтажните работи за ремонт и възстановяване на подлеза и изграждане на търговските обекти в срок до 3 месеца считано от датата на подписване на договора за концесия. 6.2.4. Да извърши минималните видове строително-монтажни работи за ремонт и възстановяване на подлеза, посочени в експертната оценка. 6.2.5. За своя сметка да изготви и съгласува с концедента необходимите строителни книжа за извършване на строително-монтажни работи в обектите на концесия. 6.2.6. При извършване на строително-монтажни работи да допуска по всяко време до строителната площадка контролни органи и упълномощени представители на концедента и да им предоставя документи и информация във връзка с изпълнение на задълженията им. 6.2.7. За своя сметка да осигурява охрана и почистване на обектите на концесия. 6.2.8. Да заплаща всички разходи, свързани с ползването на обектите на концесията - за електрическа енергия, вода, такса за битови отпадъци, както и всички дължими данъци и такси. 6.2.9. Да осигурява постоянно, безплатно и безпрепятствено преминаване на пешеходци през подлеза, предмет на концесията. 6.2.10. При изпълнение на договора да създава еднакви условия по отношение на всички лица, като не допуска дискриминация по пол, раса, вероизповедание или друг признак. 6.2.11. При настъпване на форсмажорни обстоятелства (бедствия, аварии, катастрофи, изпълнение на комплексни геозащитни дейности, вкл. за извършване на проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни работи във връзка с устройството на територията) да осигури достъп за трети лица, посочени от концедента, за осъществяване на необходимите дейности. 6.2.12. Да осигури опазване на околната среда, безопасни условия на труд, както и да спазва всички нормативни изисквания във връзка с експлоатацията на обектите на концесията. 6.2.13. Да не прехвърля на трети лица права и задължения по договора за концесия. 6.2.14. Да не извършва действия по разпореждане и да не обременява с тежести обектите на концесия по какъвто и да е начин. 6.2.15. Да не предоставя на трети лица без разрешение на концедента документация и информация във връзка с концесията. 6.2.16. Да не променя по какъвто и да е начин предназначението на обектите на концесията. 6.2.17. Да съобразява договорите си с подизпълнители с клаузите на концесионния договор. 6.2.18. При прекратяване на концесионния договор да предаде на концедента цялата документация и информация във връзка със строителството и експлоатацията на обектите на концесия. 6.2.19. Да предаде на концедента обектите на концесията в 7-дневен срок след прекратяване на договора за концесия. 6.3. Основни права на концедента: 6.3.1. Да изисква от концесионера извършване на проектирането и строителството на обектите на концесията качествено и в срок. 6.3.2. Да осъществява контрол по изпълнение задълженията на концесионера във връзка с проектиране, строителство и експлоатация на обектите на концесията. 6.3.3. Да получава дължимото концесионно възнаграждение при условията и сроковете на договора за концесия. 6.3.4. Да получи обектите на концесията в 7-дневен срок от прекратяване на договора за концесия. 6.4. Основни задължения на концедента: 6.4.1. Да оказва съдействие на концесионера във връзка с осъществяването на правата му при проектиране, строителство и експлоатация на обектите на концесията. 6.4.2. Да не предоставя на трети лица права върху обектите на концесията за срока на действие на концесионния договор. 7. Определя парична гаранция за изпълнение на задълженията по договора за концесия в размер 50% от годишната вноска, като гаранцията бъде внесена по банкова сметка на община Бургас: BG 89 SOMB 9130 33 23996501, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас. 8. Определя концесионно възнаграждение за целия срок на концесията в размер минимум 135 300 лв. - начален (минимален) размер на концесионното възнаграждение. 9. Концесионното възнаграждение да се заплаща ежегодно на равни годишни вноски по банкова сметка на община Бургас BG 08 SOMB 9130 84 24151744, код за вид плащане 44-57-00, BIC код: SOMBBGSF, при "Общинска банка" - АД, клон Бургас, както следва: - до 31 май на текущата година - 30% от определената годишна концесионна вноска; - до 30 ноември на текущата година - остатъкът от годишната концесионна вноска. 9.1. Дължимата годишна концесионна вноска се осъвременява всяка година с годишния инфлационен индекс, обявен от Националния статистически институт, но размерът й не може да бъде по-нисък от този за предходната година. 9.2. Размерът на годишната концесионна вноска за първата и последната година от действието на договора се определя съобразно срока на действие на договора през съответната година и се заплаща наведнъж в едномесечен срок от подписването на договора и до 31 януари на последната календарна година от действието му. 10. Утвърждава проектодоговора за концесията. Председател: Л. Бахчеванова
Източник: Държавен вестник (31.10.2006)

3 140 003 са пътуванията на български граждани в чужбина през първите девет месеца на годината, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). 68853 са посещенията в Австрия, 34610 – в Белгия, 62408 – във Великобритания, 184218 – в Германия, 533421 – в Гърция, 924293 – в Турция, 21039 – в Русия. Общо 783489 души са туристическите пътувания, 274487 - с цел гостуване, 1678192 служебно и 403835 – с други цели. 6 211 105 са посещенията на чужденци в България през първите девет месеца на годината. 3668312 са туристическите посещения, 47665 с цел гостуване, 251333 – служебни, 300151 – с друга цел. Транзитните преминавания са 1943644.
Източник: Агенция за приватизация (03.11.2006)

Националният статистически институт отчете, че средната работна заплата през септември в България е 363 лв. при 324 лв. в началото на годината. Все още общественият сектор изпреварва по заплати частните фирми. За третото тримесечие на годината средното месечно възнаграждение в обществения сектор е 436 лв., докато в частния е 318 лв. Статистиката сочи, че наетите през септември на трудови и служебни правоотношения в страната са 2 293 146 души. В сравнение с началото на годината те са нараснали с над 90 хил. души. 687 579 от тях работят в обществения сектор, а 1 605 567 - в частния. Най-много са заетите в търговията - 1 830 503 души.
Източник: Пари (08.11.2006)

Корекция в данъчните оценки вдига такса смет. Промяната в нормативната база е свързана с покачването на пазарните цени на недвижимите имоти. Законът предвижда възможност за промяна на данъчната оценка, когато индексът на пазарните стойности на недвижимите имоти по данни на НСИ се увеличи или намали с повече от 20% с натрупване за периода от последната им промяна. Коригирането на коефициентите за местоположение ще е с 20%. Те са с най-голяма тежест при определяне на данъчната оценка, тъй като отчитат местонахождението на имота - по категория и зона. Взема се предвид дали имотът е в строителни граници или извън тях, дали е във вилна зона. За производствените и селскостопанските места от значение е дали те се намират в благоприятно или неблагоприятно положение от гледна точка на инфраструктурата. Вдигането на коефициентите ще доведе до съответното увеличение на данъчната оценка на недвижимите имоти с 20%, което е много по-ниско от реалното покачване на пазарните цени, регистрирани от НСИ, коментират експерти. Според тях дължимият данък сгради и данъкът при прехвърлянето на имоти по принцип няма да се увеличат много от гледна точка на пазарните цени на имотите у нас. Тези два данъка изостават от развитието на цените в последните години. "Най-важно отражение на гласуваната промяна ще има върху плащаната такса смет", смята Светла Костадинова, старши икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според нея трябва да спрем да я разглеждаме като такса, защото по същината си тя представлява данък, средствата от който се използват за точно определени цели - сметосъбиране, извозване и преработка. Именно поради факта, че данък смет се използва за конкретна услуга, е възможно "приватизирането" на услугата и отмяна на налога.
Източник: Кеш (13.11.2006)

1,3% е инфлацията през октомври, 3,8% от началото на годината Индексът на потребителските цени през октомври 2006 г. спрямо септември е 101,3, а инфлацията е 1,3%, съобщиха от Националния статистически институт в понеделник. Инфлацията от началото на годината (октомври 2006 г. спрямо декември 2005 г.) е 3,8%, а за периода януари – октомври 2006 г. спрямо съответния период на миналата година е 7,5%. Измерена спрямо октомври миналата година инфлацията през октомври тази година е 5,7%. Цените на хранителните продукти през месеца са се повишили с 3,2%, на нехранителните стоки – с 0,2%, в общественото хранене – с 0,9%, на услугите - с 0,1%. По-скъпо са се продавали оризът – с 1,8%, брашното - с 5,8%, хлябът – с 8,8%, макаронени изделия – с 1,6%, свинското месо – с 4,5%, месо от едър рогат добитък – с 2,3%, птиче месо – със 7,5%, кайма – с 1,3%, колбаси – с 0,6%, яйца – със 7,9%, зеленчуци – с 11,4%. В групите на нехранителните стоки и услугите облеклото е поскъпнало с 2.1%, обувките - с 2,2%, бялата техника – с 2%. Поевтинели са пропан-бутанът със 6,7%, бензините с около 5%.
Източник: Медия Пул (14.11.2006)

Животът в София продължава да е най-скъпият в страната. Това показват резултатите от доклад на "Индъстри Уотч" за цената на труда и разходите за живот в най-големите градове в България. След столицата най-скъпи остават Варна и Бургас. Там животът е по-евтин съответно с 4,6% и 5,8%. Сред по-големите градове цените в Русе са най-ниски - с 18,1% по-малко от тези в София. Във Велико Търново е с 18% по-евтино от столичния град, в Хасково - с 12,9%, в Стара Загора - с 11,5%. Според Националния статистически институт средната заплата за месец септември в цялата страна е била 363 лв.
Източник: Новинар (15.11.2006)

Средната работна заплата ще се увеличи с 8,08% Средната месечна брутна работна заплата ще бъде 396,34 лв. Това стана ясно, след като днес правителството одобри проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. Средният осигурителен доход догодина ще бъде 391,68 лв., като в момента той е 362,46 лв. Максималният осигурителен доход през 2007 г. за всички осигурени лица ще бъде 1400 лв. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ще бъде 220 лв. За регистрираните земеделски и тютюнопроизводители той ще бъде 110 лв. на месец, а за тези, които упражняват само земеделска дейност – 55 лв. Очаква се през следващата година броят на осигурените лица да достигне 2 762 234 души, което е с над 112 000 повече спрямо 2006 г.
Източник: Агенция Фокус (16.11.2006)

Стокообменът на страната ни скочи с 27% и като абсолютна стойност достига 43 млрд. лева. Това показват предварителните оценки на НСИ за деветмесечието на тази година, спрямо същия период на миналата година. За 9-те месеца на 2006 г. са изнесени стоки за 17.4 млрд. лв. Спрямо същия период на 2005 г. износът се увеличава с 30.9%. Месечните стойностни обеми на износа през т. г. са по-големи от съответните месечни обеми на предходната година. От началото на годината са внесени стоки за 25.7 млрд. лв.
Източник: Сега (16.11.2006)

Със 76 лв. е нараснал доходът на българските домакинства през септември т.г. спрямо същия месец на миналата година, отчете Националният статистически институт (НСИ). Разходите за същия период също са се повишили, но само с 49 лв. Така реално в семейната каса остават с 27 лв. повече спрямо миналата година. През септември доходите на домакинство са 569 лв., а разходите - 549 лв. Постъпленията от заеми са 16 лв., а от спестявания - 27 лв. Приходите от предприемачество са 28.5 лв. Най-сериозната част в приходите на семейния бюджет си остава заплатата - 264 лв., следвана от пенсиите - близо 132 лв. Сериозни са постъпленията и от продажба на имущество - 38.5 лв. И през септември домакинствата са харчили най-много за храна и безалкохолни - близо 194 лв. За поддръжка на жилище и сметки за ток, вода и горива са дали средно по 77 лв. Месечно за транспорт разходите на семействата са по 29.5 лева, отчита статистиката. 25 лв. сме дали за алкохол и цигари, а за погасяване на кредити - 22 лв. За покупка на облекло и обувки българинът е дал с 1.50 лв. повече, а за здравеопазване - с близо 1 лв.
Източник: Сега (16.11.2006)

В края на септември държавният и държавно гарантираният дълг възлиза на 6.36 млрд. евро, от които 1.53 млрд. евро вътрешен и 4.82 млрд. евро външен дълг, съобщиха в сряда от финансовото министерство. Има незначително увеличение на дълга с около 200 хил. евро в номинално изражение в сравнение с края на предния месец. То се дължи на повишаване на вътрешния дълг. В края на септември показателят дълг/ БВП запазва нивата си от предходния месец или 27.3%, като делът на външния дълг е 20.7%, а на вътрешния ­­– 6.6% от БВП. Продължава тенденцията на постепенно нарастване на вътрешния дълг в състава на общия държавен и държавно гарантиран дълг. В края на септември вътрешните задължения са 24.1% спрямо 75.9% външни. Извършените плащания по държавния дълг през септември са за 93.4 млн. лева. От началото на годината разходите по дълга възлизат общо на 2 млрд. лв. плащания на главници и лихви, съответно 1,6 млрд. лв. по външния и 420 млн. лв. по вътрешния дълг. За периода януари – септември 2006 г. плащанията в евро са доминиращи – 60.6%, следвани от тези в лева – 20.7% и в долари – 16.0%.
Източник: Медия Пул (16.11.2006)

Най-много нови сгради се строят в областите Бургас и Варна, а след тях са Пловдив и София. През третото тримесечие на годината са дадени разрешителни за строеж на 2661 жилищни и 125 административни сгради, обявиха от НСИ. Само в Бургас са дадени разрешителни за 395 жилищни сгради. При строителството на бизнес центрове София е на първо място с 24 нови разрешителни.
Източник: Стандарт (22.11.2006)

Във всички области на страната има издадени разрешителни за строеж през третото тримесечие на годината, показват данните на Националната статистика. Интересът е към строителство на жилищни и индустриални площи. До неотдавна Северозападна България, както и Разград, и Силистра, не представляваха почти никакъв интерес за инвеститорите. Интересен факт е, че София изпада от топ 3 по брой на издадени разрешения за строеж, а по разгъната застроена площ (РЗП) е чак на пето място. Най-много строителни разрешения са издадени в Пловдивска област, а с най-голяма разгъната застроена площ са в Благоевград. Любопитен факт е, че Пазарджик се нарежда непосредствено след първите пет големи центъра с издадени разрешения за строеж за 176 обекта с РЗП от 48 хил. кв.м. Силно икономически развитият регион на Стара Загора, където се оформи енергиен клъстър и жителите получават едни от най-високите доходи, има издадени 161 строителни разрешения с близо 74 хил. кв.м РЗП. През третото тримесечие на годината са издадени почти толкова разрешения за строеж на жилищни сгради, колкото за първите шест месеца на годината, съответно 2661 обекта с РЗП от 1.7 млн. кв.м срещу 2682 обекта с РЗП от 1.5 млн. кв.м, показват данните на статистиката. Те сочат, че големината на апартаментите намалява. По данни на Национално сдружение "Недвижими имоти" (НСНИ) през следващата година на пазара ще излязат около 5 млн. кв.м жилищна площ ново строителство. Това прави около 20 хил. апартамента с площ от 100 кв.м. Годишно се продават средно по 17 хил. - 18 хил. нови жилища, което означава че близо 5000 нови апартамента през 2007 г. реално са непродаваеми, коментира Орлин Владиков, председател на НСНИ. Други около 4000 жилища, или 380 хил. кв.м, стоят непродадени още от миналата година. Голямо раздвижване има при строителството на т.нар. други сгради, в които влизат индустриални и складови площи, атракционни обекти. Във всички области на страната са издадени разрешения за строеж на такива обекти, което допреди няколко месеца беше характерно само за развитите райони. Общо са издадени разрешения за близо 1700 сгради с РЗП от 950 хил. кв.м. Като най-голяма индустриална зона се оформя районът на Пловдив с издадени разрешения за 177 обекта с РЗП от 94 хил. кв.м през третото тримесечие. Следват Варна със 106 обекта, София със 102 и Благоевград с 90. Модата на офис площите явно отмира, защото издадените разрешения за строеж на административни сгради през третото тримесечие са общо за 125 обекта с РЗП от над 71 хил. кв.м. Най-много са в София (24), Пловдив (14) и Благоевград и Шумен с по десет обекта.
Източник: Дневник (23.11.2006)

СТЕП-СОФТ е основана през 1995 г. в София, България. Има над 500 клиенти и над 75 000 потребители на Дневници по ДДС. Фирмата има изградена дистрибуторска мрежа в 10 града на България. Отчита над 300 % ръст в продажбите за последните 2 години. Има няколко успешно завършени национални проекти за Държавата администрация. СТЕП-СОФТ е българска компания, предлагаща икономически софтуер от 1995 г., като делът й на този пазар нараства прогресивно от нейното основаване да сега. В годините на своето развитие фирмата участва в редица институционални проекти на държавно ниво, откъдето получава необходимите референции при партньорството си с Главна данъчна дирекция и Националния статистически институт. Така фирмата придоби популярност сред големите корпоративни клиенти и днес се радва на редица успешно завършени проекти за изграждане на автоматизирани системи в тези компании. Разработките на СТЕП-СОФТ (“Дневници по ЗДДС” за Данъчна администрация и “Статформ” за Националния статистически институт), наложиха стандарт за обмен на данни между фирмите и държавната администрация. Въпреки динамичния си растеж ние не сме забравили първоначалната си идея – максимална грижа за клиента, чрез предлагане на качествени продукти и точна, навременна поддръжка. СТЕП-СОФТ е сред най-бързо развиващите се компании на българския софтуерен пазар, а подобен успех може да се постигне само като постоянно надминаваме Вашите очаквания и очакванията на клиентите.
Източник: Фирмена информация (29.11.2006)

Произведеният БВП за третото тримесечие на годината е 13,611 милиарда лева по текущи цени. Това сочат предварителните оперативни данни на Националния статистически институт. Това е рекорден размер от 1996 година насам – казаха от института. На човек от населението се падат 1758,6 лева от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1,5351 лева за щатски долар, БВП възлиза на 8866,5 млн. долара и съответно 1145,6 долара на човек от населението. Стойността на БВП, преизчислена в евро възлиза на 6959,4 млн. евро или на човек от населението се падат 899,2 евро. Спрямо третото тримесечие на 2005 г. реалният обем на БВП е с 6,7% повече. За деветте месеца на настоящата година БВП достига номинален стойностен обем от 34917,4 млн. лева. Преизчислен в щатски долари БВП, при среден за първите девет месеца на настоящата година валутен курс от 1,5734 лева за щатски долар, възлиза на 22191,9 млн. долара. На човек от населението се падат 4511,3 лева от обема на показателя, или 2867,2 долара. Преизчислен в евро БВП е съответно 17853,0 млн., като на човек се падат 2306,6 евро. В реално изражение БВП нараства спрямо първите девет месеца на 2005 г. с 6,3 на сто.
Източник: Дарик радио (13.12.2006)

Отрицателното търговско салдо към края на октомври достигна 7,8 млрд. лв, съобщиха вчера от Националния статистически институт. Това е с 18% повече в сравнение със същия месец на миналата година. Износът от началото на 2006 г. възлиза на 19,48 млрд. лв., а вносът - 27,3 млрд. лв. Най-голямо увеличение от 64,9 % има в експорта на минерални горива и масла. България е търгувала предимно със страни-членки на ЕС, показват данните.
Източник: Новинар (13.12.2006)

13.6 млрд. лв. е произведеният БВП през третото тримесечие на 2006 г. Това прави по близо 1759 лв. на човек, или 899 евро. Спрямо същия период на м.г. реално БВП е нараснал с 6.7%. Брутната добавена стойност за третото тримесечие на 2006 г. пък възлиза на 11.7 млрд. лв. За деветте месеца на годината БВП достига 34.9 млрд. лв. Търговското салдо към края на октомври е на минус 7.8 млрд. лв.
Източник: Сега (13.12.2006)

Отрицателното търговско салдо към края на октомври достигна 7,8 млрд. лв, съобщиха вчера от Националния статистически институт. Това е с 18% повече в сравнение със същия месец на миналата година. Износът от началото на 2006 г. възлиза на 19,48 млрд. лв., а вносът - 27,3 млрд. лв. Най-голямо увеличение от 64,9 % има в експорта на минерални горива и масла. България е търгувала предимно със страни-членки на ЕС, показват данните.
Източник: Новинар (13.12.2006)

БВП нараства до рекордните 6.7% през Q3 Българската икономика продължи да нараства динамично и през третото тримесечие за годината, като ръстът стигна рекордните 6.7%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение - покачването е било 4.6 на сто през същия период на миналата година. Така стойността на произведеното в икономиката за периода юли - септември достига 13.611 млрд. лева. Постигнатият растеж за последното тримесечие надмина прогнозите на финансовото министерство, което очакваше 6.1% за цялата 2006 г. Той е и по-голям от регистрирания ръст на БВП досега, като за периода април - юни беше 6.6 на сто. Резултатът е много добър, коментира пред Ройтерс Димитър Чобанов, анализатор в Института за пазарна икономика. По думите му той се дължи основно на постиганото от частния сектор и подобрените условия за бизнеса, които станаха причина голяма част от икономиката да излезе от сивия сектор. Въпреки динамичния си растеж България все още изостава в сравнение с останалите страни от региона като Румъния и Словакия, чиито икономики са нараснали съответно с 8.3 и 9.8 на сто за третото тримесечие на годината, смятат анализаторите, цитирани от Ройтерс. Основният двигател на растежа е бил частният сектор, като държавният намалява и като дял в БВП, и като добавена стойност, коментира Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество". Освен това тази година делът на земеделието не се променя, което е още една предпоставка за постигане на по-висок растеж. Спадът в този сектор през миналата година забави и ръста на цялата икономика, допълни Ангелов. По думите му за добрите резултати е допринесло и бързото нарастване на инвестициите, като брутното капиталообразуване достига над 30% от БВП, което е много добър резултат. Това означава, че се инвестира много в икономиката, което няма как да не доведе и до по-бързо нарастване на доходите. Външната търговия като дял от БВП също расте и достига 150% от БВП, което означава, че икономиката ни се интегрира все по-добре, страната се специализира в производството на това, в което е добра, и търгува с всички останали стоки, допълва Ангелов. За деветте месеца от началото на годината темпът на растеж на БВП се равнява на 6.3%. За сравнение, повишението през същия период на миналата година е било 5.6 на сто. Ръстът в производството в индустриалния сектор и сектора на услугите е съответно от 11.3 на сто и 5.8 на сто, показват данните на НСИ. Частният сектор продължава да е двигател на растежа, след като делът му в БВП нараства с 8.5 на сто и формира 72% от икономиката на страната. Делът на публичния сектор в БВП е 13.9 на сто, като се свива с 1.7 на сто. Инвестициите в основен капитал растат реално до над 24% за годината.
Източник: Дневник (13.12.2006)

5.3 % е инфлацията от началото на годината Индексът на потребителските цени за ноември 2006 г. спрямо октомври е 101.4, инфлацията е 1.4 на сто, съобщи Националния статистически институт /НСИ/. Инфлацията от началото на годината е 5.3 на сто, а за периода януари-ноември 2006 г. спрямо съответния период на миналата година е 7.3 на сто. Инфлацията през ноември 2006 г. спрямо ноември 2005 г. е 6.1 на сто. През ноември цените на хранителните продукти са нараснали с 3 на сто, на нехранителните стоки - с 0.5 на сто, в общественото хранене - с 1.3 на сто и на услугите - с 0.4 на сто.
Източник: БТА (14.12.2006)

Поскъпването на брашното с 9,3%, на зеленчуците с 11,2% и на птичето месо с 13% е основната причина за ноемврийската инфлация, сочат данните на Националния статистически институт. През изминалия месец инфлацията е 1,4%, което е най-високото й ниво от началото на годината. От началото на годината натрупаното вдигане на цените е 5,3%, а за последните дванайсет месеца - 6,1%. Така, ако държите левовете си на годишен влог в банка, спестяванията ви реално са се стопили с 60 ст. на всеки 100 лв. Освен храните през ноември по-чувствително е нараснала цената на газа за коли - 7,1%.
Източник: Стандарт (14.12.2006)

Правителството определи фиксиран размер на официалната линия на бедност за страната от 152 лева от 1 януари 2007 г. Кабинетът прие и методика за определянето и актуализирането й. Това съобщи правителствената информационна служба. Според наредбата "линия на бедност" е монетарен показател за идентифициране на бедните в обществото. Намеренията са тя да се използва като инструмент на политиката по отношение на минималната работна заплата и социалното подпомагане. За определянето на размера на официалната линия на бедност представители на Министерството на труда и социалната политика, НСИ, БАН, организации на социалните партньори и граждански организации разработиха методика, която включва конкретно описание на стъпките, необходими за оцеляване и актуализиране на размера на линията на бедност.
Източник: БТА (15.12.2006)

Вложенията в промишлеността растат с 11% С 11% са се увеличили направените през тази година инвестиции в промишлеността, показва анкетата на НСИ, проведена през ноември. Мениджърите от частния сектор са разходвали 13.4% повече средства за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи. Над една трета от вложенията отиват за увеличаване на производствения капацитет. На второ място с 28% са инвестициите в модернизация и нови технологии и подмяната на износено оборудване. 10.3% от инвестициите през 2006 г. са за опазване на околната среда и безопасност на труда.През следващата година инвестиционните намерения на промишлените компании са още по-оптимистични. Прогнозираният ръст на инвестициите е 16.4%. Приоритет в програмите отново са увеличаването на производствения капацитет и въвеждането на нови технологии. Факторите, влияещи върху решенията за инвестиции през 2007 г., са благоприятни, смятат анкетираните мениджъри.
Източник: Пари (21.12.2006)

Бизнесът увеличава инвестициите в промишлените предприятия през 2007 г. с 16,4%, показва анкета на Националния статистически институт. Компаниите от обществения сектор формират 23,7% от общия обем на прогнозните вложения в промишлеността за догодина. Очаква се вложенията в обществения сектор да нараснат изключително много - с 28,3%. Същевременно частните предприемачи предвиждат за 2007 г. да увеличат инвестициите си с 13,2%. Приоритет в програмите за 2007 г. са увеличаване на производствения капацитет и въвеждане на нови технологии - с ръст на вложенията съответно с 36,2% и 26,8%.
Източник: Стандарт (21.12.2006)

От 1 януари 2007 г. с присъединяването си към ЕС България ще бъде задължена да прилага Директива 2003/87/ЕС, въвеждаща Европейската схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове. Схемата предвижда разпределение на квотите чрез национален план, издаване на разрешителни за емисиите на парникови газове за всяка инсталация, мониторинг, верификация и докладване на емисиите, регистър за транзакции на квоти; контрол на изпълнението и налагане на санкции. За страните членки, които попадат в обхвата на директивата, ограничението на емисиите от въглероден диоксид (СО2) до определени нива за периодите 2005-2008 г. и 2008-2012 г. е в сила още от 1 януари 2005 г. След по-малко от месец българските инсталации, включени в обхвата на директивата, ще емитират въглероден диоксид само ако притежават разрешително. Инсталациите с разрешително ще правят мониторинг на емисиите си от въглероден диоксид и ще ги докладват ежегодно. Разрешителното ще ги задължава да предават в края на всяка календарна година количеството на квоти за емисии на въглероден диоксид, което е равно на количеството емитиран въглероден диоксид за тази година. Разработването на Националния план за разпределение на квоти се координира от междуведомствена работна група с представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, Националния статистически институт и представители на неправителствени сдружения: БСК - Съюз на българския бизнес и браншовите организации на попадащите в обхвата на схемата стопански сектори - Българската асоциация на циментовата индустрия, Българската браншова камара на енергетиците, Браншовата камара на целулозно-хартиената промишленост, Стъкларската индустрия, Браншовата камара на черната и цветната металургия, Българската камара на химическата промишленост, Българския съюз на керамиците. Разработването на плана, стартирало през 2005 г., се подпомага от холандски консултанти по проект, финансиран от програма PSO на правителството на Кралство Холандия. Според Приложение І на Директивата в Националния план за разпределение на квоти са включени енергийните дейности (с изключение на инсталациите за изгаряне на опасни или твърди битови отпадъци), производството и преработката на черни метали, минералопреработвателната промишленост, целулозно-хартиена индустрия. Разпределението се извършва първо на секторно ниво а след това на ниво инсталации в сектора. Разпределението на равнище сектори се прави на основата на исторически емисии за периода 2002-2004 г., като се избира базова година. За такава се приема средноаритметичното от двете години с най-големи емисии от годините 2002-ра, 2003-та и 2004-та. За инсталациите, които не са работили през две от тези години, базова е последната година, в която са функционирали. Като страна по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и Протокола от Киото България е поела ангажимента през периода 2008-2012 г. да намали емисиите си от парникови газове с 8 на сто спрямо нивата от базовата 1998 г. България трябваше да представи пред ЕК през април т. г. Първия национален план за разпределение на квоти (НПРК) за периода 2007-2008 г., а през юни 2006 г. - НПРК за 2008-2012 г. Причината за забавянето на първия план, който вече е приет от МС на 2 ноември т. г., бе спор по определяне на общия таван и разпределението по сектори и инсталации. Очаква се до края на годината предприятията да получат разрешителни за емисии. От БСК - Съюз на българската индустрия настояват за ускоряване на подготовката на проекта на Втория план за разпределение на квоти, като бъдат разпределени достатъчно обеми по актуализираните прогнозни данни, подадени от инсталациите. Бизнесът изисква договарянето на реалистични и справедливи рамки за т. нар. "споделяне на тежестите" за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС на 27-те, отчитайки фактори като различните изходни позиции, технологии, разполагаеми ресурси, ниво на икономическо развитие и потребление. От работодателската организация припомнят, че одобрените свръх излишъци от емисионни квоти за страните - членки на ЕС, спрямо реалните капацитети и фактическите емисии от 2005 г. предизвикаха срив в цените на квотите тази пролет - от 30-35 евро до около 12 евро към настоящия момент. Методологията на ЕС за разпределение на емисионните квоти позволява формирането на резерви. Страната би могла да реши да не формира резерви и да задължи нерегистрираните и новите участници да закупуват квоти на пазара. Такъв подход би затруднил съществено България пред инвеститорите и поради тази причина се предвижда създаването на резерви с характера на реални емисионни квоти за по-късно разпределение, които ще бъдат обединени в общ резерв.
Източник: Кеш (22.12.2006)

Несигурната икономическа среда, слабостите в законодателство и недостатъчното търсене си остават бариери, затрудняващи дейността ни промишлените предприятия, показва изследване на Националния статистически институт (НСИ). В резултат на по-оптимистичните очаквания за бизнес за следващите 6 месеца през декември съставният показател "бизнес климат в промишлеността" се повишава с 0.6 пункта. Същевременно обаче оценките на мениджърите за настоящото ниво на поръчките от чужбина са понижени.
Източник: Сега (28.12.2006)

С 10,5 на сто се е увеличил индексът на цените на производител през ноември спрямо същия месец на миналата година, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Спрямо октомври обаче средният индекс на производител е намалял с 0,3%. Цените в добивната промишленост обаче за месец са се увеличили с 2,5 на сто, а за година с 46,4 на сто. През ноември 0,2 % ръст имат цените на производителите и разпределителите на електроенергия, газ и вода. В годишен план увеличението е с 9,1%. Осезаем е ръстът на производствените цени на храни и напитки.
Източник: Новинар (29.12.2006)