Почти 380 хил. са новите безработни в периода февруари - декември 2020 г. Малко под 380 000 достигнаха новорегистрираните безработни в цялата страна за периода от трети февруари до края на декември 2020 година. Това сочат най-новите данни от ежеседмичното специализирано наблюдение на пазара на труда заради Covid-19 на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта. За същия период чрез бюрата по труда са устроени на работа 235 000 души Данните сочат, че и през последната наблюдавана седмица - 21-27 декември, новорегистрираните безработни са двойно повече от започналите работа, съответно 3400 и малко под 1700 души. Най-голям е превесът на новите безработни над устроените на работа в областите Бургас, Варна, Плевен, Пловдив, София (столица) и редица други. Единствено с обратната тенденция с по-малко новорегистрирани спрямо започналите работа са Габрово, Смолян и Силистра. На последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество стана ясно, че по мярката 60/40 са изплатени до момента близо 629 милиона лева за запазване на заетостта на повече от 250 хиляди работещи в над 11 000 предприятия. Бизнесът и синдикатите очакват да започне работа по-трайна законова регламентация на компенсациите.
Източник: econ.bg (02.01.2021)

От 1 януари минималната заплата е 650 лв., минималната пенсия - 300 лв. 650 лв. минимална заплата, 300 лв. минимална пенсия. Запазване на осигурителната тежест, замразяване на обезщетенията въпреки тежката икономическа криза, която се очаква да продължи. Ново затягане на условията за пенсиониране и няколко промени в пенсионното законодателство в ущърб на хората. Това накратко са основните социални параметри на новата година. От днес минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 300 лв. Така всеки втори пенсионер на практика ще получава от този месец една и съща сума, независимо от индивидуалния си осигурителен принос. Максималната пенсия става 1440 лв. И при двете увеличението е 20%. Всички останали пенсионери с пълен принос към системата ще чакат 1 юли, за да получат осъвременяване по швейцарското правило с 5%. Минималната заплата също се променя и става 650 лв. Спрямо миналата година увеличението е с 6.5%. С минималната заплата се увеличава и минималният осигурителен доход, който става 650 лв. за всички с изключение на земеделските стопани и тютюнопроизводителите, които ще се осигуряват върху минимум 420 лв. Максималният осигурителен доход остава 3000 лв.
Източник: Сега (04.01.2021)

Производствените цени у нас затвърдиха тенденцията на годишен спад през ноември Производствените цени в България продължиха тенденцията на спад през ноември на годишна база и на месечна регистрираха увеличение. Общият индекс на цените на производител през миналия месец се понижава с 2,6% в сравнение с година по-рано, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 3,4%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,4%, а в добивната промишленост се наблюдава ръст на цените - с 13,5%. Статистиката регистрира по-значително намаление в преработващата промишленост при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 3%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 1,8%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 1,6%. Съществено повишение на цените се наблюдава при производството на хранителни продукти - с 3,4%, и производството на тютюневи изделия и производството на мебели - по 1,8%. Общият индекс на цените на производител през ноември се увеличава с 0,2% спрямо октомври. Повишение е регистрирано в добивната промишленост - с 2,6%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,3%, и в преработващата промишленост - с 0,1%. В НСИ изчисляват, че по-голямо увеличение на цените се наблюдава при производството на хранителни продукти - с 0,6%, и производството на напитки и производството на мебели - по 0,5%. По данни на НСИ индексът на цените на производител на международния пазар през ноември се увеличава с 0,2% спрямо октомври, а на годишна база е отчетено намаление с 4,3%.
Източник: Инвестор.БГ (04.01.2021)

Над 40% от българите живеят в пренаселени жилища България е на трето място в ЕС на живеещите в пренаселени жилища (41.1%), като преди нас са Румъния (45,8%) и Латвия (42,2%). След нас са Хърватия (38,5%) и Полша (37,6%). В същото време 17.2% от населението на 27-те страни членки на Европейския съюз (ЕС) живее в пренаселени домакинства. Това показват окончателните данни за 2019 година на „Евростат“. В горния край на скалата с най-ниските нива на пренаселеност са Кипър (2,2%), Ирландия (3,2%), Малта (3,7%) и Холандия (4,8%). В сравнение с предходната година (2018) делът на населението, живеещо в пренаселени жилища, леко е спаднал във всички тези страни, като най-силно понижение е регистрирано в Полша (-1,6 п.п.). Това означава, че над 40% от българите нямат достатъчно стаи в сравнение с размера на домакинството. Освен това, пренаселеността може да се чувства дори по-силно с деца, които играят в една стая, и с родители, които се опитват да работят във време на локдаун заради коронавируса. Заедно с това, пренаселената среда може да представлява по-висок риск от разпространение на вируса. Близо 11% от българите живеят в твърде големи жилища През 2019 г. почти три четвърти от населението живее в недостатъчно обитавани жилища в Малта (72,6%), Кипър (70,5%) и Ирландия (69,6%). В Испания (55,4%), Люксембург (54,0%), Белгия (53,9%) и Холандия (53,4%) повече от половината от населението живее в жилища, смятани за твърде големи. За две години - от 2018 до 2019 г. делът на населението, живеещо в недостатъчно обитавани жилища, намалява в повечето от тези страни, с изключение на Люксембург, който отчита малък ръст (+0,3 п.п.), като най-силен спад се наблюдава в Белгия (-4,7 п.п.). За разлика от посочените по-горе страни, по-малко от 15% от населението живее в жилища, смятани за твърде големи - в Румъния (7,7%), Латвия (9,6%), Гърция (10,7%), България (11,5%), Хърватия (12,0%), Словакия (14,0%) и Италия (14,2%).
Източник: 3e-news (06.01.2021)

Продажбите на дребно през ноември са намалели с 5 на сто в ЕС и с 6,1 на сто в еврозоната, а в България са се увеличили с 1,2 на сто През ноември 2020 година ограничителните мерки срещу коронавируса, въведени отново в много страни от ЕС, са имали съществено отражение върху търговията на дребно, сочат данни на Евростат. Продажбите на дребно със сезонни корекции в ЕС са намалели с 5 процента спрямо октомври, а в еврозонта - с 6,1 на сто. През октомври търговията на дребно нарасна с 1,4 на сто и в двете зони. В България на месечна основа продажбите на дребно през ноември са се увеличили с 1,2 на сто спрямо октомври, когато отчетоха растеж от 1,3 на сто. Най-голям месечен спад се наблюдава през ноември във Франция (-18 на сто), Белгия (-15,9 на сто) и Австрия (-9,9 на сто), а най-голямо месечно увеличение - в Нидерландия (+2,6 на сто), Хърватия (+2,5 на сто) и в Германия (+1,9 на сто). На годишна основа и с календарни корекции продажбите на дребно са намалели с 2 на сто в ЕС и с 2,9 на сто в еврозоната. В България годишният спад на продажбите на дребно през ноември е -6,4 на сто спрямо -6,7 на сто през октомври. Най-голям годишен спад е отчела Франция (-15,7 на сто), следвана от Словения (-14,2 на сто) и Белгия (-11,7 на сто). Най-съществено са се увеличили продажбите на дребно на годишна основа през ноември в Германия (+8,8 на сто), Дания (+8,7 на сто) и в Нидерландия (+6,6 на сто).
Източник: БТА (08.01.2021)

За година промишленото производство у нас се свива с 5% През ноември 2020 г. промишленото производство в България намалява с 5% спрямо съответния месец на 2019 година. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Спадът спрямо октомври 2020 г. е 1,5%. На годишна база спад на промишленото производство има в добивната промишленост - с 18,1%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6,6%, и при преработващата промишленост - с 3,7%. От НСИ отчитат значително намаление в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година при производството, некласифицирано другаде - с 44,2%, производството на тютюневи изделия - с 29,8%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 29,5%, производството на облекло - с 18,6%, производството на напитки - с 13,1%. В същото време повишение има при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 18,7%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - със 17,1%, производството на превозни средства без автомобили - с 11,5%.
Източник: Инвестор.БГ (11.01.2021)

Държавният дълг се повишава с близо 5 млрд. лв. през 2020 г. Дългът на подсектор „Централно управление", в който влизат всички държавни предприятия и на практика обхваща почти целия сектор „Държавно управление“, към края на ноември 2020 г. възлиза на 29,054 млрд. лв. Той се е увеличил с близо 5 млрд. лв. от началото на годината – в края на 2019 г. дългът е бил в размер на 24,1 млрд. лв. През ноември вътрешните задължения са 5,981 млрд. лв., а външните - 23,072 млрд. лв., показват данни от бюлетина на Министерството на финансите. В края на отчетния период съотношението на дълга на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП) възлиза на 24,4%, като делът на вътрешния дълг е 5%, а на външния дълг – 19,4%. В структурата на дълга на подсектор „Централно управление“ в края на ноември вътрешните задължения заемат дял от 20,6%, а външните – от 79,4%. Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 30 ноември 2020 г. е в размер на 169,4 млн. лева. Вътрешните гаранции са 72,7 млн. лева, а външните – 96,7 млн. лева. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0,1%, показват още данните на МФ. Съгласно водения от институцията официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на ноември 2020 г. достига до 27,599 млрд. лв. или 23,2% от БВП.
Източник: Инвестор.БГ (11.01.2021)

Онлайн търговията продължава да движи търговските обороти през ноември През ноември продължава тенденцията за месечен ръст и годишен спад на оборотите в сектора на търговията на дребно (без автомобили) в България. Според предварителните данни, които разпространи Националният статистически институт (НСИ), ръстът спрямо октомври е 1,2%, а намалението е с 6,4% в сравнение с със същия месец на предходната година. За сравнение през октомври НСИ отчете месечно повишение от 1,5% и годишно намаление с 5,3%. През септември - месечно повишение от 2,8% и годишно намаление с 6,7%. През август секторът записа спад от 12,2% на годишна база, а месец по-рано свиването беше в рамките на 17,5%. Спрямо година по-рано през ноември се наблюдава спад на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 15,8%) и при тази с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 14,4%). При търговията на дребно с нехранителни стоки, без автомобилни горива и смазочни материали, е отчетено увеличение с 2,5%. По-значителен ръст на оборота в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, е регистриран при продажбите на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - със 72,0%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 12,0%.
Източник: Инвестор.БГ (11.01.2021)

Продължаващ спад в строителната продукция и през ноември За втори пореден месец - през ноември, строителната продукция у нас отбелязва спад след ръста през септември, отбелязват от Националния статистически институт (НСИ). По предварителни данни той е с 0.4% под равнището от октомври. Въпреки отпуснатите пари в сектора (по специално в строителството на инфраструктура), ограничителните мерки, свързани с преодоляването на коронавируса, са имали по-голямо отражение. Трябва обаче да отбележим, че и през ноември "принос" за този спад имат и гражданското/инженерното строителство и сградното строителство. Продукцията от сградното строителство намалява през ноември само с 0.5%, след отчетения спад през октомври с 1.7 процента. При гражданското/инженерното строителство също има спад през единадесетия месец на годината, но само с 0.4% спрямо намалението с 1.6% през октомври. Но това се случва след пет успешни предходни месеци - от май до септември. На годишна база, секторът също изостава. В сравнение със същия месец на 2019-а намалението е минус 4.1 процента. Все пак има подобрение. През октомври годишното изоставане беше с 4.7 процента.
Източник: Банкеръ (11.01.2021)

Издадоха разрешителни за 7414 нови домове Разрешителни за строеж на 7414 нови жилища са издадени в страната през третото тримесечие на миналата година, показват данни на Националния статистически институт. Издадени са разрешителни общо за 1696 жилищни сгради със 7414 жилища в тях и 964 хил. кв. м разгърната застроена площ (РЗП), на 28 административни сгради/офиси с 47,2 хил. кв. м РЗП и на 1121 други сгради с 505 хил. кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са повече с 24,5%, жилищата в тях - с 25,1%, а общата им застроена площ - със 17,1%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради намалява с 9,7%, но тяхната РЗП нараства със 157,6%. При издадените разрешителните за строеж на други сгради има увеличение както на броя им с 19,9%, така и при разгънатата им застроена площ - с 18,1%. На годишна база издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са повече с 4%, като нарастват разрешителните за къщи. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради нараства с 21,7%. Само за София са издадени разрешителни за вдигане на 2141 жилища в 301 кооперации и къщи, което е сигнал, че строителството в столицата ще остане изключително активно. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради в столицата се увеличават с 43,3%, на жилищата в тях с 16%, а общата им застроена площ - с 21,6%.
Източник: Труд (12.01.2021)

Пандемията затвори още 329 хотела Към края на 2020 г. спадът на броя на работещите хотели в сравнение с миналата година се засилва, показват данните на НСИ за ноември, разпространени във вторник. През ноември 2020 г. у нас са работели само 1509 места за настаняване, докато през ноември 2019 г. те са били 1838, т.е. с 21% повече. През предишните месеци, особено в разгара на лятото, спадът на годишна база беше между 15 и 22%, а в определени месеци дори само десетина процента. В началото на пандемията - април и май, е бил много по-голям. Тогава на практика в България не са работели и една четвърт от хотелите, които са били действащи през съответните месеци на 2019 г. През ноември м.г. започна видимо да се увеличава броят на хотелите, които се обявяват за продажба. Тогава и през първите седмици на декември всеки ден на пазара излизаше по един хотел. През ноември според данните на НСИ приходите на бранша от нощувки са били 16 млн. лв. - с 62,5% по-малко от ноември 2019 г.
Източник: Сега (13.01.2021)

Пандемията драстично оскъпи олиото и брашното Коронавирусната пандемия и предизвиканите от нея икономически проблеми са довели до сериозно оскъпяване на голяма част от основните храни, които се търгуват на стоковите борси. "Изключително трудна година, блокираната дейността на много пазарни субекти се отрази и на останалите бизнеси у нас и навсякъде по света, което доведе и много аномалии в цените", коментира изпълнителният директор на Софийска стокова борса Васил Симов. Рекорден скок на цената е отбелязан при слънчогледа на международните борси - 90%, докато суровият петрол е ударил историческо дъно през пролетта. Принудителното затваряне на различни бизнеси се е отразило не толкова върху обемите на търговия, колкото върху цените им, показва анализ на Софийската стокова борса. През 2020 г. на ССБ са сключени сделки за 446.2 млн. лв., а през 2019 г. оборотът е бил 445.7 млн. лв. Цената на слънчогледовото олио на борсата в Ротердам се е повишила през миналата година с 32%, а в България поскъпването на олиото е с 23% на едро, каза Симов. На дребно повишението на цената е с около от 40 стотинки за литър. Захарта е поскъпнала с 10% на международните пазари, което рядко се е случвало преди в такъв размер. У нас цената на традиционния подсладител се е повишила с 6% през миналата година. При брашното увеличението също е с 6%, въпреки че се очакваше по-голям скок заради увредените от сушата посеви и повишената цена на зърното, посочи Васил Симов. Това е довело до поскъпване на хляба с 10 стотинки. Изключение от обшия тренд при цените на хранителните стоки е оризът, който е поевтинял от 1,60 до 1,50 лева за килограм на едро. Страхът от кризата е повлиял на търговията като през пролетта при обявяването на извънредното положение е имало презапасяване с хранителни стоки. "Най-много сделки имахме с кашкавал, сирене, варива, активна беше търговията и с олиото и захарта“, каза Васил Симов. Един от факторите са поскъпването на зърнените култури на световните борси са финансови спекулации, обясни Симов. И даде пример със слънчогледа: "Тъй като слънчоглед не се гледа навсякъде, когато дадена държава, която е традиционен производител на слънчоглед, има трудности, цената хвърчи нагоре. Но по-скоро другият фактор е важен - това са финансовите спекулации, при които редица фондове и огромни корпорации инвестират в тази стока, очаквайки по-голяма печалба, и по този начин изкуствено помпат цената нагоре." Така у нас цената на слънчогледа се е увеличила с около 32% от 580-600 лева в началото на 2020 г. до 850-900 лева за тон без ДДС през декември. При пшеницата цените тръгнаха нагоре, когато един от световните производители - Русия, започна да обсъжда износно мито за зърното, обясниха от ССБ. На българския пазар цената на пшеницата се е движела между 300 и 410 лева за тон, без ДДС. При царевицата също се наблюдават ценови аномалии заради засушаването в САЩ. През първия месец на миналата година на ССБ тя се е търгувала между 270 - 290 лева за тон, а през декември - 330 - 350 лева за тон.
Източник: Сега (14.01.2021)

Износът от България се е свил със 7,8% от януари до ноември Износът от България между януари и ноември 2020 г. е само за 50,011 млрд. лв. и се е свил със 7,8% в сравнение със същия период на предишната година, показват данните на НСИ, публикувани в сряда. 16,9 млрд. лв. от този износ е за трети страни, сред които вече се включва и Великобритания, останалото е за страните от ЕС. Вносът през същия период е за 54,4 млрд. лв. и е намалял с 9,9% спрямо година по-рано. Това е довело до свиване на търговския дефицит на България с цели 4,472 млрд. лв., т.е. с 28%. Най-тежко пострадалият в пандемията по отношение на износа бранш е този на производството на минерални горива и масла - износът на тези продукти се е свил наполовина спрямо 2019 г. Машиностроенето също усети рязко свиване на износа, но това е било само в началото на извънредните мерки. До ноември намалението на износа на тези продукти е само с 6,6% спрямо година по-рано, като по отношение на износа в ЕС намалението е още по-малко - с 5,7%. В износа на алкохолни и безалкохолни напитки и тютюн и тютюневи изделия през 2020 г. България дори отбелязва ръст, който само за страните от ЕС достига 37,9% спрямо година по-рано. Сравнението обаче е с 2019 г., която не беше особено добра за износа на тези продукти. 6 държави от ЕС - Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, формират 70% от износа на стоки и услуги от България за страните от ЕС. По-голямата част от износа на стоки от България за трети страни отива към Турция, Китай, Англия, САЩ, Сърбия, Северна Македония и Русия. Русия остава на все по-заден план в интересите на българските износители и през 2020 г. износът за там се е свил с нови 20%, а вносът е намалял с 42,8% спрямо година по-рано - от 5,9 на 3,3 млрд. лв. за времето между януари и ноември 2020 г. Дори с намалението обаче заради енергийните суровини вносът от Русия у нас е по-голям в стойност дори от вноса от Китай, който между януари и ноември 2020 г. е бил за 2,7 млрд. лв. Държавата извън ЕС, от която се внасят най-много стоки и услуги у нас, е Турция - стойността на този внос е била 3,8 млрд. лв. Турция е и сравнително голям пазар за нашите стоки, тъй като износът за южната ни съседка през 2020 г. е бил за 3,1 млрд. лв.
Източник: 24 часа (14.01.2021)

Над 4,5 млн. са били туристите в България през 2020 г. Над 4,5 млн. туристи са пренощували в местата за настаняване в България през 2020 година. От тях над 3,3 млн. са българи, а чужденците са над 1,2 млн. Това показват данните от Единната система за туристическа информация (ЕСТИ), съобщават от Министерството на туризма. През миналата година са регистрирани над 400 хил. румънски туристи в местата за настаняване, а броят на гостите от Германия е под 100 хил. На трето място по брой посетители се нарежда Полша с над 85 хил. туристи. Водещите 10 дестинации в България за цялата минала година са общините Созопол, Приморско, Несебър, Варна, София, Банско, Велинград, Балчик, Самоков и Пловдив. Най-посещавана е община Несебър, която е посрещнала около половин милион туристи през миналата година. Загубите от вътрешен и входящ туризъм възлизат на около 4,2 млрд. лева по данни от НСИ и БНБ за първите 9 месеца от 2020 г. Очакванията са те да нараснат поради малкия брой туристически пътувания в края на годината. Не е изключено загубите от вътрешен и входящ туризъм да надхвърлят 5 млрд. лева за цялата година, като все още предстои да бъде публикувана окончателната статистика, каза министърът на туризма Марияна Николова. За област Бургас вицепремиерът коментира, че малко под 1,1 млн. са пренощували в места за настаняване през 2020 г. по данни от ЕСТИ. От тях над 750 хиляди са българи, повече от 123 хиляди са румънски граждани, а над 55 хиляди са полските гости. Посетителите от Германия са над 33 хиляди, чешките и украинските туристи са съответно повече от 26 хиляди и над 21 хиляди. Очаква се това лято 6 400 чартърни полета да пристигнат на Летище Бургас. Нашата цел е да наложим България като целогодишна туристическа дестинация, а област Бургас дава възможност за различни нишови туристически пътувания, каза още Николова. Предстои да се открие туристическо представителство във Варшава. „Амбицията ни е да привлечем повече туристи от Полша. Надявам се да открием такива приоритетни представителства и в други държави“, каза още тя. По искане на бранша Министерството на туризма е изготвило специализирана рекламна кампания за руския и немския пазар. Имаме много заявки от Русия, включително и от собствениците на имоти, посочи Николова. По думите й в момента зимните ни курорти са пълни на 40%, а СПА дестинациите са резервирани на 100%.
Източник: Инвестор.БГ (18.01.2021)

Годишната инфлация за 2020 г. е 0.1% Годишната инфлация за декември 2020 г. спрямо декември 2019 г. е 0.1%, а месечната инфлация за декември 2020 г. - 0.5%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Средногодишната инфлация за периода януари - декември 2020 г. спрямо периода януари - декември 2019 г. е 1.7%. През декември 2020 г. от храните най-много са поскъпнали зелето - с 12.3%. Намаление на цените има при автомобилните застраховки - с 5%, дрехите - с 2%, автомобилите втора употреба - с 1.6%, мебелите - с 1.3%. През декември 2020 г. цените на лекарствата са паднали с 0.2%, а на лекарските и стоматологичните услуги са се увеличили с по 0.3%.
Източник: Медия Пул (19.01.2021)

Търговското салдо на България се свива с 36% до 1,474 млрд. евро за 11 месеца Търговското салдо на България за ноември излиза на минус с 312,8 млн. евро при дефицит от 114 млн. евро преди година, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ) за платежния баланс. За периода от януари до ноември то е на отрицателна територия с 1,474 млрд. евро, като за същия период на 2019 г. дефицитът възлезе на 2,306 млрд. евро. Спадът е с 36%. Наблюденията на Investor.bg показват, че дефицитът в стокообмена от началото на миналата година се свива, но темпът се забавя. От централната банка отчитат, че само за ноември салдото по текущата сметка е отрицателно и възлиза на 278,3 млн. евро при положително салдо от 95,1 млн. евро преди година. За единайсет месеца то е на плюс с 373,4 млн. евро, като за периода от януари до ноември 2019 г. беше на положителна територия с 2,187 млрд. евро. Статистиката показва, че текущата и капиталова сметка е отрицателна и възлиза на 190,8 млн. евро при излишък от 174,1 млн. евро за ноември 2019 г. За януари – ноември 2020 г. тя е положителна и възлиза на 1,254 млрд. евро, като за същия период на 2019 г. излишъкът беше 2,987 млрд. евро.
Източник: Инвестор.БГ (21.01.2021)

Средният осигурителен доход за ноември е 1099,10 лева Националният осигурителен институт обявява, че размерът на средния осигурителен доход за страната за ноември 2020 г. е 1099,10 лв. Това съобщиха от пресцентъра на НОИ. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.12.2019 г. до 30.11.2020 г. е 1060,85 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец декември 2020 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: 24 часа (22.01.2021)

И все пак сделките с имоти в София падат през 2020 година Броят на сделките с жилища в София през 2020 г. намалява с 5,4%, показват данните на Агенцията по вписванията. За цялата година в столицата са продадени 28 156 жилища, което поставя пандемичната 2020 г. наравно с 2017 и 2018 г. През последното тримесечие броят им остава почти без промяна спрямо същия период на 2019 г. — 9 550 срещу 9 587. Важно е да отбележим, че данните на Агенцията по вписванията не отразяват сделките на "зелено", така че реалният ефект от пандемията вероятно ще бъде видим през следващата една или две години. Най-драстичен спад в София се вижда през второто тримесечие. Именно в края на първото тримесечие бяха въведени строгите здравни мерки, което забави процеса по отчитане на сделките пред нотариус. Заради това и през третото тримесечие дори се отчита, макар и минимален, ръст спрямо същия период на миналата година. Все пак 2020 г. прекъсва 8-годишната серия от повишаване на сделките. Брокери твърдят, че през пандемичната година всъщност има значителен ръст на сделките (на зелено), след като много хора потърсиха къде да "скрият" спестяванията си в кризата, а пандемията засили и сделките с къщи около столицата.
Източник: Money.bg (25.01.2021)

България отново публикува второто най-ниско съотношение дълг към БВП през третото тримесечие България е имала съотношение на държавния дълг към БВП от 25.3% през третото тримесечие на 2020 г., което е второто най-ниско сред държавите-членки на ЕС, след Естония, съобщи статистическата служба на съюза Евростат, цитирайки предварителни данни. България имаше второто най-ниско съотношение дълг / БВП в ЕС през второто и през първото тримесечие, съответно от 21.3% и 20.3%. Сред ЕС-27 Гърция отчете най-високото съотношение на държавния дълг към БВП от 199.9%, се казва в изявление на Евростат.
Източник: SeeNews (27.01.2021)

Близо 40% от фирмите у нас отчитат спад на приходите Напълно очаквано, предвид кризисната ситуация, близо 40% от българските фирми отчитат спад на приходите от продажби през декември спрямо предходния месец. Това показва бизнес проучване на Националния статистически институт, което изследва ефекта на пандемията от COVID-19 върху различните сектори на икономиката в страната. Анкетата е проведена през януари тази година, като в нея участват 3770 предприятия, избрани на случаен принцип, в които са заети приблизително 230 000 души. Извадката е от секторите индустрия, строителство, търговия, транспорт, ресторантьорство, операции с недвижими имоти, създаване и разпространение на информация, научни изследвания, административни дейности, култура, спорт, развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности. В обхвата на изследването не са включени предприятия, чиято основна икономическа дейност е в сферата на селското, горското и рибното стопанство, финансови и застрахователни дейности, хуманно здравеопазване и социална работа, образование, държавно управление. Социалният министър Деница Сачева съобщи, че на Министерския съвет тази сряда ще бъде приет Националният план за насърчаване на заетостта, в който предвидените средства са 83 милиона лева, които са с 14% повече, като увеличението е за първи път през последните десет години. Преди няколко дни пък министърът на икономиката Лъчезар Борисов заяви, че по линия на средства от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”, разработена заедно с НАП” тръгват към бизнеса. Средствата са налични, категоричен беше министър Борисов. По мярката „60 на 40” са подкрепени 250 хил. работни места, по мярката за хотелиерство, ресторантьорство, транспорт и туризъм са платени над 29 млн. лв. и са подкрепени над 27 хил. работни места, над 2000 работодатели, обясни той. По думите му „60 на 40” е до март, но финансовият ресурс за нея е осигурен до септември. „Още едни 26 млн. лева тръгват към бизнеса през януари”, обобщи министърът на икономиката и добави, че през следващите месеци около 370 млн. лева ще достигнат до бизнеса като подпомагане от държавата заради втория локдаун.
Източник: Банкеръ (27.01.2021)

Хотелите с нов срив на приходите през декември С 59% са спаднали приходите от дейността на хотелите, мотелите и хижите през декември 2020 г. спрямо предходния месец, докато при 30.9% - няма промяна. Това се съобщават от Националния статистически институт (НСИ). През декември обаче 52.6% от хотелиерите са заявили, че смятат да предложат на своите клиенти алтернативен период за използване на направените резервации, 61.4% пък имат намерение да намалят цената на пакет услуги, а 48.9% - на нощувката. За наетия персонал 30.1% от ръководителите са предприели като мярка неплатения отпуск, а платен отпуск - 25.2%, докато 13.6% са решили да освободят или съкратят персонал. От преминаването на непълно работно време са се възползвали 10.7% от мениджърите, като мненията им, свързани с намаляването на възнагражденията на персонала и дистанционната форма на работа, се запазват спрямо предходния месец. Според данните на НСИ тези, които са се възползвали от правителствените мерки за подпомагане на работодателите, продължават да се увеличават и достигат 34.6 процента. В краткосрочен план (през следващия един месец) 47.2% от мениджърите прогнозират, че ще могат да обслужат до 50% от разходите за дейността със собствени средства, 31.1% няма да могат да се справят сами, а 21.2% от анкетираните посочват, че ще успеят до 100 процента. Във връзка с бъдещата си активност в краткосрочен план през декември 45.6% от хотелиерите смятат да продължат с настоящата си дейност макар и с намален обем, 30.7% от тях смятат да продължат да работят, 19.2% предвиждат временно да преустановят дейността си, а 2.7% прогнозират да я прекратят. В момента хотелите имат право да работят, а в края на 2020 г. получиха право да приемат посетители и в ресторантите към тях.
Източник: Банкеръ (27.01.2021)

Велико Търново пак е с най-висока заетост в България Велико Търново е областта с най-висока заетост в България. Пандемията е ударила най-силно пазара на труда в големите икономически центрове, но има редица области, където не само че не е било отбелязано нарастване на безработицата, но дори е продължил спадът и? в сравнение с предишната година. Това са някои от акцентите в новото издание на “Регионални профили” на Института за пазарна икономика (ИПИ), представено във вторник. То е девето поред и позволява да се проследят важни икономически показатели на областно и общинско ниво от началото на миналото десетилетие насам. Рекордната заетост във Велико Търново не е за първи път, а за трета поредна година. Данните за нея са за 2019 г. и показват, че 78,7% от населението на областта на възраст между 15 и 64 г. има работа. В това отношение Велико Търново вече за трети път изпреварва София, както София-област, така и столицата. (Виж графиката) Това е съчетано и с безработица от едва 2% при средно два пъти по-висока за страната. Обясненията за високата заетост на населението във Великотърновска област са поне две. Едното е образователният ценз - областта е на едно от първите места в страната по най-нисък дял на трудоспособното население с основно и по-ниско от основно образование. Другото е, че поне от 2015 г. насам вложенията на местните предприятия за придобиване на дълготрайни активи е сред най-високите в страната. Областта обаче все още не може да се мери с производителността на труда в столицата, София-област, Стара Загора, Габрово, Пловдив и другите големи и развити областни центрове. В София-град например брутната добавена стойност на човек от населението е 28 994 лв., като това е четири пъти повече от областта с най-слаб показател - Силистра. Производителността в столицата идва най-вече по линия на услугите, които носят 89% от тази добавена стойност, като най-висок дял в услугите имат информационните и комуникационните технологии. Специално изследване за отражението на пандемията върху пазара на труда показва, че именно най-развитите икономически центрове са wдарени най-тежко от пандемията през 2020 г. Например в 8 области равнището на безработицата през декември 2020 г. е дори по-ниско спрямо същия месец на 2019 г. Най-много е намаляла тя в областите Силистра (-1,6 процентни пункта), Търговище (-1,2 пр.п.), Кърджали (-1,1 пр.п.) и Разград (-0,6 пр.п.). Същевременно най-голям е ръстът на безработицата в областите Габрово (1,7 пр.п.), Бургас (1,6 пр.п.), Благоевград и Варна (1,4 пр.п.). По подобен начин изглежда и промяната в броя на безработните. Те намаляват в областите Силистра (с 20% в сравнение с предната година), Кърджали (с 16%), Търговище (с 14%) и Разград (с 11%). Същевременно най-голям е ръстът на безработните в столицата (75%), Габрово (56%), Варна (30%), Стара Загора (29%) и Пловдив (25%). Дневната динамика на броя на безработните в България през 2020 г. показва, че е имало един голям пик, който съвпада с локдауна през март-юни. Още през април безработицата се засилва, за да стигне апогея си в средата на май, след което започва да спада, но много плавно. Едва в средата на декември има един втори пик, но той е далеч по-слаб от пролетния. Според доклада има три причини, които са действали свързано, за да има такова движение на безработицата. Първата е затварянето на редица дейности - ресторанти, магазини и т.н. Втората е икономическата несигурност през пролетта на 2020 г., която накара хората масово да отлагат разходи. И третата е закъсняването с мерките в подкрепа на заетостта, които започнаха да действат едва през лятото. Доста любопитно в изследването е разбивката на новите безработни по области. Има само една област, в която новите безработни през есента са повече, отколкото през пролетта - Кърджали. Но във Видин, Силистра, Монтана, Търговище и Смолян разликите между пролетния и декемврийския пик са минимални. Ако се сравнява седмица по седмица обаче, в областите Видин, Кърджали, Монтана, Разград, Силистра, Смолян и Шумен има рекордни седмици в самото начало на 2021-а, през които новите безработни са повече от най-пиковите седмици на пролетните ограничения. Това от своя страна създава риск от допълнително забавяне на възстановяването на пазарите на труда в тези поначало икономически по-слаби области. Нарастването на безработните в хода на втората вълна ограничения през декември поставят под въпрос и ефективността на мерките за подкрепа на заетостта в по-слаборазвитите области. Във водещите регионални икономики есенният поток към бюрата по труда след въвеждането на ограничителните мерки е значително по-слаб, отколкото пролетния, е отбелязано в доклада.
Източник: 24 часа (27.01.2021)

24% по-малко нови търговски автомобили купени у нас през декември Страната ни отчита 24,1% спад при регистрациите на нови търговски превозни средства за цялата 2020 година, като продажбите в сегмента се свиват от 9606 броя до 7295 превозни средства. Това показва проучване на Асоциацията на европейските автомобилни производители (ACEA). Регистрациите на нови търговски превозни средства в ЕС се понижават с 18,9% през 2020 г. до 1,7 млн. броя. Всички страни от блока отчитат двуцифрен спад при продажбите на търговски превозни средства през изминалата година, изтъкват от ACEA, като единственото изключение е Дания. По отношение на най-големите автомобилни пазари в ЕС най-голям годишен спад отчита Испания – 26,1%, следвана от Франция (-16,9%), Италия (-15,1%) и Германия (-14,8 на сто). През декември регистрациите на нови търговски автомобили в България се свиват с 20,7 на сто до 616 превозни средства от 777 за декември 2019 г. В ЕС продажбите в сегмента през последния месец на изминалата година се понижават с 4,2 на сто до 170 122 от 177 580 броя година по-рано. По отношение на продажбите на нови лекотоварни търговски автомобили България отчита 15,5% спад за годината и 12,6-процентно понижение през декември. Регистрациите в сегмента в рамките на ЕС се понижават със 17,6% за цялата година до 1 439 427 броя от 1 747 471 броя година по-рано. През декември продажбите се свиват с 6%. От всички страни в блока Швеция отчита най-голям годишен спад в размер на 42,4 на сто, следвана от Кипър, където броят на регистрациите спада с 30,6%. При регистрациите на нови тежкотоварни автомобили (16 тона и повече) България отбелязва спад от 35,9% за 2020 г. и 20,8-процентно понижение през декември. Общо за ЕС понижението през изминалата година достига 27,3%, а през декември блокът отчита ръст от 11,8 на сто. Най-голямо понижение в рамките на ЕС в сегмента за 2020 г. отчита Естония, където регистрациите се свиват с 54,4%. Единствено Гърция отбелязва ръст от 25,6%. За декември най-много се понижават регистрациите в Кипър – с 66,7%, докато най-голям ръст е отчетен в Литва и Люксембург – съответно със 150,5% и 150 на сто. В България регистрациите на нови средно- и тежкотоварни (над 3,5 тона) търговски автомобили през 2020 г. се свиват с 36,5% до 2055 броя от 3234 броя година по-рано. През декември продажбите в страната се понижават с 27,4 на сто спрямо същия месец на 2019 г. Регистрациите в сегмента в рамките на ЕС се понижават с 25,7% през 2020 г. до 247 499 броя от 333 072 превозни средства през 2019 г. През декември продажбите на този тип превозни средства в блока нарастват със 7,1 на сто. Отново Гърция е единствената страна в ЕС, която през 2020 г. отчита ръст от 31,1%. Най-голям спад за годината отбелязва Кипър – 60,7 на сто. При новите автобуси над 3,5 тона за цялата 2020 г. България отчита 53,5% спад при регистрациите на нови автобуси, като през декември продажбите се свиват с 90 на сто до 6 броя от 60 превозни средства преди година. В това отношение страната ни отчита най-голям спад от всички страни в блока за последния месец на годината. В ЕС продажбите в този сегмент за цялата изминала година се свиват с 20,3 на сто до 29 147 броя от 36 563 броя през 2019 г. През декември регистрациите в блока нарастват с 13,4 на сто.
Източник: Монитор (28.01.2021)

Безработицата в България не спира да расте Безработицата в България не спира да расте. От пазара на труда за изминалата седмица са излезли 6545 души, а нова работа са си намерили 3815 човека, по данни на Националния статистически институт (НСИ). Тоест, извън пазара на труда в периода 18-24 януари са останали още 2730 души. Въпреки че на фона на предходната седмица данните са по-добри, цялостната картина е за общо увеличение на регистрираните в бюрата по труда. За периода 11-17 януари останалите без работа са около 4000 души, но не трябва да се забравя и факта, че само седмица по-рано НСИ отчете ръст на нетната безработица с повече от 12 000 души. И въпреки лекия седмичен спад данните показват, че от началото на пандемията в края на февруари 2020 г. досега oт пaзapa нa тpyдa ca излeзли почти 411 хил. души, а са назначение около 248 хил. Което означава, че без работа са около 163 хил. души. Най-много безработни през миналата седмица са регистрирани в Пловдив (618), София (531), Благоевград (492) и Бургас - 331 души.
Източник: economic.bg (28.01.2021)

Заводските цени продължават леко да спадат Докато пандемията все още властва над целия свят, ограничавайки редица дейности и свивайки потреблението, заводските цени през декември намаляват с 0.7% на годишна база. По-ниски цени са регистрирани в преработващата промишленост - с 1.6%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.4%, а в добивната промишленост се наблюдава ръст на цените - с 15.2%, показват данните на НСИ. Спрямо ноември цените растат средно с 1.9%. Повишение е регистрирано в добивната промишленост - с 2.6%, в преработващата промишленост - с 2%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.6%. Цените за вътрешния пазар намаляват за година с 0.5%. В преработващата промишленост понижението е с 1.2% и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.7%, докато в добивната промишленост се наблюдава ръст с 9.8%. Спрямо ноември цените растат с 1%. По-високи цени са отчетени в добивната промишленост - с 3.9%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.2%, и в преработващата промишленост - с 0.7%.
Източник: Дневник (01.02.2021)

Евростат: Безработицата в България през декември 2020 г. е 4.8% Безработицата в България през декември 2020 г. е била 4.8%, съобщи статистическата агенция на Европейския съюз Евростат, позовавайки се на сезонно коригирани данни. Towa представлява приблизително 159 хил. души в България, каза Евростат. През декември 2019 г., преди кризата Covid-19, безработицата в България е била 4.2%, което представлява приблизително 141 хил. души. Безработицата беше 5.2% през септември и октомври 2020 г., представлявайки съответно 171 хил. и 169 хил. души. През ноември 2020 г. тя намаля до 5%, около 163 хил. души. Евростат обяви, че младежката безработица в България през декември 2020 г. е 14% (около 18 хил. души под 25-годишна възраст), в сравнение с 9.3% през декември 2019 г. (около 14 хил. души под 25-годишна възраст). Безработицата сред младите хора в България беше 14.7% през септември 2020 г., намалявайки до 14.1% и до 13.9% през октомври и ноември, каза Евростат.
Източник: Sofia Globe (03.02.2021)

Мъжете с 23% по-висока пенсия от жените Мъжете у нас получават с 23% по-висока пенсия от жените, обявиха от Евростат. Все пак разликата във възнагражденията за старост на двата пола намалява през годините. През 2012 година дамите са получавали с близо 35 на сто по-малка пенсия от мъжете. През 2015 г. този процент спада до 29,3, а през 2016 и 2017 г. - до съответно 27,2% и 27,5%. Разликата в пенсиите у нас е под средната за Европейския съюз - 29 на сто в полза на мъжете. С течение на времето обаче тя намалява и сега е почти 5 процентни пункта по-ниска в сравнение с 2010 г., когато мъжете са получавали с 34% повече. През 2019 г., откогато са последните актуални данни, 36% от пенсионерите в България са били застрашени от бедност. Това означава, че техният разполагаем доход е по-малък от 60% от средния за страната, след като са взети предвид социалните трансфери. През последните години делът има расте, като най-малък е бил през 2014 г. - 23,1%.
Източник: Труд (04.02.2021)

Онлайн търговията у нас с ръст от 8,83% С 8,83% е нараснала онлайн търговията в България през миналата година на годишна база. Общо за последните пет години годишният ръст на този дигитален сегмент в нашата страна е между 21% и 35%, показва проучване на Българската Е-комерс Асоциация (БЕА).Прогнозите сочат, че до три-четири години търговията ще стане предимно мобилна. Допитването сред потребителите показва, че проучванията за покупка в повечето случаи започват през телефона, независимо дали поръчката се прави онлайн, или от физическия магазин на търговеца. Изводът е, че търговията в близко бъдеще ще се слее - няма да има граница между физическа и онлайн търговия, а връзката ще я правят мобилните устройства. Междувременно става ясно, че според годишния доклад на E-commerce Europe, обемът на B2C (бизнес към краен потребител) електронната търговия на продукти и услуги в България през 2020 г. е надхвърлил 1,9 милиарда лева. Очакванията за 2021 г. са тя да отбележи двуцифрен ръст на годишна база. От информацията на БЕА се разбира, че 60% от българите предпочитат наложения платеж като най-предпочитан методи за разплащане при онлайн покупки. На второ място се нареждат кредитните и дебитни карти с 32%, а на трето - банковите разплащания с 8%. За сравнение, през 2018 г. същите показатели са били съответно 70%, 20% и 5%. По данни на БЕА през миналата година 75% от населението на България разполага с достъп до интернет, като за сравнение през 2019 г. този показател е бил 71%.
Източник: Дума (04.02.2021)

Разрешителните за строеж се увеличават, но не се строи повече Издаването на строителни разрешителни отново се е увеличило в края на 2020 г., но започнатото строителство не само че не е повече, дори спада значително. Това показват данните на НСИ за четвъртото тримесечие на 2020 г. По принцип срокът на действие на разрешителните за строеж, издавани от общинските администрации, е 10 години и едва след този срок правното им действие се губи, ако не е започнат строежът. Забавянето сега означава, че предприемачите решават да отложат за известно време начинанието, но от друга страна, и сезонът не позволява разгръщане на много техника и хора на открито. Издадените от общините разрешения за строеж на жилища са нараснали на годишна база. Самите документи са с 4% по-малко, отколкото през съответното тримесечие на 2019 г., но става дума за 30,8% повече на брой жилища в тези сгради и за 27,5% по-голяма разгъната площ. В същото време обаче новозапочнатите жилища са почти два пъти по-малко от получилите разрешение за строеж през четвъртото тримесечие - 5616, разпределени в малко над 1000 жилищни сгради. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради намаляват с 21,4%, жилищата в тях – с 4,8%, а разгънатата им застроена площ – с 3,4%.
Източник: 24 часа (05.02.2021)

Българите са втори в ЕС по намалено потребление Българите са на второ място в ЕС по свито потребление. През декември 2020 г. оборотът в търговията на дребно в страната е с 12% по-малък от същия месец на предходната година, обявиха от Евростат. Причината за това бяха въведените в края на годината мерки срещу Covid-19. По зле са само в Словения, където търговията на дребно е намаляла с 13%. В половината страни от ЕС през декември има спад в продажбите на дребно на годишна база, но в останалите има ръст. Най-голямо е увеличението на оборотите в Ирландия - с 11%. Показателно за свиването на разходите на българите е, че през декември оборотът в търговията на дребно намалява с 1,7% спрямо ноември, въпреки покупките на коледни подаръци. В страните от ЕС са намалели покупките на дрехи - с 29% на годишна база, на компютри - с 6,9%, и на домакински уреди и мебели - с 1,7%.
Източник: Труд (05.02.2021)

Евростат: През 2021 г. България има най-ниската минимална заплата в ЕС Към януари 2021 г. България има най-ниската минимална заплата сред страните от Европейския съюз, съобщи статистическата агенция на ЕС Евростат. Понастоящем 21 от 27-те държави-членки на ЕС имат минимални национални заплати. Само Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат. 21-те държави-членки на ЕС, които имат национални минимални заплати, могат да бъдат разделени на три основни групи въз основа на нивата им в евро, каза Евростат. През януари 2021 г. 10 държави-членки в източната част на ЕС са имали минимални заплати под 700 евро на месец: България (332 евро), Унгария (442 евро), Румъния (458 евро), Латвия (500 евро), Хърватия (563 EUR), Чехия (579 EUR), Естония (584 EUR), Полша (614 EUR), Словакия (623 EUR) и Литва (642 EUR). В пет други държави-членки, главно в южната част на ЕС, минималните заплати варират между 700 евро и малко над 1100 евро на месец: Гърция (758 евро), Португалия (776 евро), Малта (785 евро), Словения (евро 1024) и Испания (1108 евро). В останалите шест държави-членки, всички на запад и север в ЕС, минималните заплати са над 1500 евро на месец: Франция (1555 евро), Германия (1614 евро), Белгия (1626 евро), Холандия (1685 евро) , Ирландия (1724 EUR) и Люксембург (2202 EUR).
Източник: Sofia Globe (08.02.2021)

Осигурителният доход расте и през декември Средният осигурителен доход за страната за месец декември 2020 г. е 1171,17 лв., съобщават от Националния осигурителен институт. Той продължава да нараства през последните месеци, за ноември 2020 г. той беше в размер на 1099,10 лв., а през октомври 1095.37 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1.01.2020 г. до 31.12.2020 г. е 1069,50 лв. Средствата необходими за издръжката на четиричленно домакинство, в което има двама родители и две деца са 2542 лв. Това показват данни от изследване на КНСБ. 1243 лв. от тази сума отиват за хранителни стоки. За осигуряване на тези 2542 лв. нетната заплата на двамата възрастни в семейството трябва да е поне 1271 лв., т.е. брутната да е поне 1638 лв., при условие, че работната заплата е единствен източник на доходи. През трето тримесечие на 2020 г. средната брутна работна заплата в страната е от 1373 лв., което означава, че е по-ниска с около 16,2% от необходимата заплата за издръжка.
Източник: Банкеръ (10.02.2021)

Търговското салдо на България остава отрицателно въпреки спада на вноса Износът на стоки през 2020 година от България се свива с 6.9% и е на обща стойност 54 450.2 млн. лв., сочат предварителните данни на Националния статистически институт. В същото време са внесени стоки за 59 652.4 млн. лв., или с 9.6% по-малко спрямо 2019 година. Така външнотърговско салдо остава отрицателно и през миналата година, и е на стойност 5 202.2 млн. лева. През декември 2020 г. са изнесени стоки за 4 432.2 млн. лв. (+ 5.6%). През последния месец на миналата година общият внос на стоки намалява с 6.2% и стига 5 158.7 млн. лева. През 2020 г. от България за страни извън ЕС са изнесени стоки с общо стойност с 11.3% по-ниска от 2019 г. - 18 686.2 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Обединеното кралство, Съединените американски щати, Сърбия, Република Северна Македония и Руската федерация, които формират 55% от износа за трети страни. Вносът на стоки в България от страни извън ЕС през 2020 г. намалява с 10.2% и е за 23 118.5 млн. лева . Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай, Сърбия и Украйна. Външнотърговското салдо на България с трети страни през 2020 г. е отрицателно и е в размер на 4 432.3 млн. лева.
Източник: econ.bg (11.02.2021)

Търговията на дребно продължава да се свива, ръст е отчетен само при онлайн покупките Оборотът в търговията на дребно през декември 2020 г. леко намалява (1.7%) спрямо предходния месец, а на годишна база се свива с 12%, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Очаквано заради епидемията от коронавирус ръст е отчетен единствено при покупките онлайн, като за година повишението се ускорява до над 40 на сто. През декември 2020 г. в сравнение със същия месец на 2019 г. се наблюдава спад на оборота при: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 27.0%), търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговия с автомобилни горива и смазочни материали (с 10.7%) и търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (със 7.5%). Значителен спад на оборота в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали е регистриран при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 60.2%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 15.1%. Единствено ръст е отчетен при поръчките по пощата, телефона или интернет - с 40.1%. На месечна база има спад на оборота търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 10.4%), търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 4.8%).
Източник: Дневник (11.02.2021)

Ръст на промишленото производство на месечна база По предварителни данни през декември 2020 г. сезонно изгладеният индекс на промишленото производство се увеличава с 0.1% в сравнение с ноември. Очаквано на годишна база е регистрирано понижение с 3.3% спрямо съответния месец на 2019 година. През последния месец на миналата година увеличение спрямо предходния месец е отчетено в добивната промишленост - с 12.3%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.7%, а намаление - в преработващата промишленост - с 0.1%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 18.5%, производството на превозни средства, без автомобили - със 17.6%, производството на напитки - с 10.8%. На годишна база се наблюдава намаление на промишленото производство в добивната промишленост - с 6.9%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6.0%, и при преработващата промишленост - с 2.2%. Значителен спад в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година е отчетен при: производството, некласифицирано другаде - с 49.7%, производството на напитки - с 23.4%, обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 23.2%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 18.3%. Най-голямо увеличение е регистрирано при: производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 34.9%, производството на електрически съоръжения - с 18.3%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 15.6%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 15.5%.
Източник: Банкеръ (11.02.2021)

Средната заплата в IT сектора е 4120 лв. Според позицията, местоположението, технологията и опита тя може да варира между 2 и 9 хил. лв., показва проучване на Noble Hire "Колко взимат програмистите" отдавна е сред най-интересните въпроси на българския пазар на труда. Софтуерните инженери безспорно са едни от най-високоплатените професионалисти в страната - индустрията от години е в подем, страда от глад на кадри, а конкуренцията между компаниите за опитни хора ги принуждава да предлагат все по-високи оферти. Проучване, изготвено от компанията за набиране на софтуерни разработчици Noble Hire, показва, че средната нетна заплата в IT индустрията е 4120 лв. Данните са на база анкета сред 3150 представители от сектора. Средното възнаграждение зависи и от заеманата позиция - ако за ръководните кадри то е около 9140 лв. на месец, за набиращите персонал (IT рекрутъри) е 2218 лв. Така дори средната заплата на най-нископлатените в сектора е близо два пъти по-голяма, отколкото средната за страната според НСИ - 1397 лв. към септември 2020 г. Резултатите от проучването на Noble Hire са близки до тези на софтуерната асоциация БАСКОМ, която в последния си доклад "Барометър" посочи като средна годишна брутна заплата в сектора 54.5 хил. лв., или около 4500 лв. на месец. Проучването показва няколко интересни тенденции. Средната заплата в сектора варира осезаемо не само от позиция и опит, но и от това с каква технология се занимава програмистът и какви компютърни езици ползва. Друг важен фактор е къде се намира - IT специалистите в София получават средно 35% повече, отколкото тези извън столицата. Но дори софийските кадри взимат с 25% по-малко спрямо колегите си, които работят извън офис или с такъв в чужбина. Средното заплащане варира и според позицията. Така например един софтуерен архитект получава средно 8230 лв., а един експерт по качество (QA) - 3280 лв. Средната заплата при инженерните позиции е 2002 лв. при тези с минимален опит и 6034 лв. при тези с над 15 години опит. При неинженерните позиции същите числа са съответно 2800 лв. при минимален опит и 7539 лв. при най-опитните. Другият фактор е технологията, по която работят програмистите. С най-високо заплащане са тези, които работят с Go технологии - 5216 лв. средно възнаграждение, а с най-ниско са тези с езика за програмиране SQL - 3222 лв. "Най-добре платените IT специалисти в България спрямо основната технология, която използват, са Go програмистите, следвани от C++, TypeScript и Kotlin. Най-добре платените професионалисти с по-малко от година опит в дадената роля са продуктовите мениджъри и собственици, следвани от DevOps и мениджъри на проекти", коментира пред "Капитал" Георги Иванов, изпълнителен директор на Noble Hire. "Друго интересно, но и донякъде очаквано е, че професионалистите, които отговарят за други хора, вземат средно три пъти по-големи бонуси спрямо техните колеги, които не отговарят за други хора", се посочва в изследването.
Източник: Капитал (12.02.2021)

Заради бюджетната сфера средната заплата нарасна до 1437 лв. Заради повишените възнаграждения в бюджетната сфера средната заплата за страната расте въпреки икономическата кризата и втория локдаун в края на 2020 г. По данни на НСИ средната брутна заплата през последното тримесечие на 2020 г. e скочила до 1 437 лв. Това е с 5% или с 64 лв. повече спрямо предното тримесечие. Традиционно в края на всяка година НСИ отчита повишение на възнагражденията в почти всички икономически дейности, свързани най-вече с изплащането на коледни премии. Средната заплата през четвъртото тримесечие на 2020 г. обаче е със 124 лв. повече от предпандемичната 2019 г. Секторите с най-силно нарастване на възнагражденията са "Държавно управление" и "Здравеопазване" - са над 18% повече в сравнение с последното тримесечие на 2019 г. В тези два сектора средните заплати в края на миналата година са 1741 лв. и съответно - 1606 лв. В "Операции с недвижими имоти" също има висок ръст на възнагражденията - 24% на годишна база. А в сектор Образование увеличението е с 14% в сравнение със септември, когато започна учебната година. В същото време средната заплата в „Хотелиерство и ресторантьорство“ е паднала 11.6% и достига 787 лв. през последното тримесечие, когато би въведен втория локдаун. Така средното възнаграждение в бюджетната сфера вече съществено изпреварва това в частния сектор - 1551 лв. и съответно 1399 лв., според данните на НСИ за четвъртото тримесечие на 2020 г. На фона на увеличаващата се средна заплата за страната, НСИ отчита спад на наетите лица по трудово и служебно правоотношение. Към края на 2020 г. те са с 20.8 хиляди по-малко (почти 1%) спрямо септември 2020 г. и достигат 2.23 милиона. За една година наетите по трудово и служебно правоотношение намаляват с 60.3 хил., или с 2.6%. Най-голям е спадът в „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 25.9 хил., „Преработваща промишленост“ - с 22.4 хил., и в търговията - с 9.2 хил. В същото време нарастват наетите в „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 6.3 хил., както и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 6.2 хиляди.
Източник: Сега (15.02.2021)

70% от износа ни към ЕС отива в шест държави През октомври и ноември миналата година износът на България към страните от Европейския съюз е намалял, констатира националната статистика. В промеждутъка от януари до ноември 2020 г. експорът на стоки към тези държави намалява с 5.4% в сравнение със същия период на 2019 г. Стойността му е 33.06 млрд. лева. Основните ни търговски партньори в общността отново са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които приемат 70% от изнесените български стоки за държавите членки на Евросъюза. България пък има положително търговско салдо с пет от тези държави (без Италия). Най-голямо е то в стокообмена с Германия, Белгия и Гърция. Експортът към всяка от шестте държави, които са основни наши търговски партньори, надхвърля два милиарда лева. Търговията с Германия и с Белгия се отклонява от негативната тенденция на намаление в експорта за ЕС и за тях страната ни изнася повече продукция.
Източник: Банкеръ (15.02.2021)

От 1 април НОИ ще преизчисли служебно парите на работещите пенсионери От 1 април Националният осигурителен институт ще преизчисли служебно пенсиите на работещите пенсионери с натрупания допълнителен стаж за предходната година, предаде БНР. Механизмът вече е автоматичен и за следващите години, като няма да се налага подаване на заявление. Ако работещите пенсионери желаят преизчисляването да се направи, освен със стажа и с осигурителния доход, ще трябва да подават заявление, ако вече не са го направили през 2019 и 2020-а година. Като антикризисна мярка през миналата година НОИ вече преизчисли служебно пенсиите на около 300 000 работещи след пенсия, а от тази година това вече ще се случва регулярно и ежегодно на базата на данните в НОИ. Любомира Язаджиева, директор „Пенсии“ в осигурителния институт поясни: „Вземаме предвид осигурителния им стаж след пенсионирането до края на 2020 година. И всяка следваща година преизчсиляването, служебното, ще се извършва с допълнителния стаж от предходната календарна година“. Хора, които през 2019-2020 година са подавали заявление за преизчисляване за допълнителен стаж, автоматично попадат в схемата на служебното преизчисляване сега. Ако обаче са поискали и преизчисляване с дохода, това става от месеца следващ на подаденото заявление. За хора, които не са подавали такова заявление, но искат, ще трябва документът да се подаде, но данните на НОИ сочат, че това е изгодно само в някои случаи: „…които работят на осигурителен доход, който надхвърля, поне с малко нивата на осигурителния доход, от който е изчислен техният индивидуален коефициент“, посочва Язаджиева. И след служебното преизчисляване не всеки пенсионер ще започне да получава по висока пенсия. Това важи за тези, изчислени под минималния размер и приравнени като плащане на минималния. „Ако вземем за пример основната пенсия за осигурителен стаж и възраст, чийто минимален размер нарасна на триста лева от началото на 2021 година и ако лицето примерно има размер на пенсията 250 лева и след преизчисляването той става да речем 255, той пак ще бъде изплащаният размер приравнен на триста“. Същото важи и за пенсиите на тавана от 1400 лева.
Източник: Труд (15.02.2021)

Средната заплата продължава да расте извън засегнатите от коронавируса сектори Наетите към края на 2020 г. намаляват с 20.8 хил., или с 0.9%, спрямо края на септември 2020 г., като достигат 2.23 милиона, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Очаквано спрямо предходното тримесечие най-голямо намаление на наетите има в "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 14.2%, "Селско, горско и рибно стопанство" - със 7.3%, и "Административни и спомагателни дейности" - с 3%. Най-голямо увеличение пък има в "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 1%, и "Образование" - с 0.8%. В структурата най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите "Преработваща промишленост" и "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" - съответно 21% и 17.4%. Спрямо края на декември 2019 г. наетите по трудово и служебно правоотношение намаляват с 60.3 хил., или с 2.6%. Най-голямо намаление има в "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 25.9 хил., "Преработваща промишленост" - с 22.4 хил., и "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - с 9.2 хил., а най-голямо увеличение - в "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 6.3 хил., и "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 6.2 хиляди.
Източник: Дневник (16.02.2021)

При 1 млрд. лв. от държавата безработицата се увеличава до 7% България започна 2021 г. с регистрирана безработица от 7% през януари. Агенцията по заетостта обяви в понеделник, че е отчетено увеличение с 0.3% на месечна база. Регистрираната безработица се е повишила с 0.7% спрямо януари 2020 година. Общо 14 305 безработни са намерили работа през първия месец на 2021 г., докато 35 026 души са се регистрирали в бюрата по труда в страната. В края на януари има 229 750 регистрирани безработни или с 9 458 повече спрямо декември и с 24 426 повече спрямо година по-рано. Заявените работни места на първичния пазар на труда през януари са 11 378. Най-голям дял свободни работни места в реалната икономика са заявени в преработващата промишленост (34.0%), следват държавното управление (12.6%), търговията, ремонтът на автомобили и мотоциклети (10.4%), административните и спомагателните дейности (8.8%), строителството (4.8%) и образованието (4.8%).
Източник: Банкеръ (16.02.2021)

Дефлацията се завръща през януари Потребителските цени в България през януари са с 0.6% под нивото, отчетено година по-рано. Предварителните данни на националната статистика показват дефлация за първи път от 2016 г., когато приключи 3-годишен период на ценови спад. Този път обаче дефлацията няма да продължи и наполовина толкова дълго. На месечна база статистиката отчита инфлация от 0.2% спрямо декември 2020 г. Януарският спад се дължи до голяма степен на временни ефекти - по това време през 2020 г. индексът на потребителските цени се повиши значително, което вдигна базата за сравнение. Повечето макропрогнози обаче са тази година да завърши с малко по-висока инфлация в сравнение с 2020 г., като движещ фактор ще са покачващите се котировки на петрола и очакванията да започне бавно икономическо възстановяване. По европейската методология също е видима дефлация, но по-слаба (-0.4% спрямо януари 2020 г.). Разликата идва от факта, че базовите ефекти идват предимно от храните, а в европейския Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) те са с по-малка тежест спрямо българския.
Източник: Капитал (16.02.2021)

България се оказа в златната среда на ЕС по спад на БВП Българската икономика се е свила с 3,8% в края на последното тримесечие на 2020 г. спрямо същия период на 2019 г. Това показва експресната оценка на Националния статистически институт (НСИ). Тя се прави 40 дни след изтичането на периода, за който се отнася, реално данните ще излязат на 9 март и според експерти очакваният спад на икономиката ще бъде 4%. Въпреки че спадът е сериозен, той се забавя, след като през второто тримесечие на 2020 г. икономиката се срина с 8,6% на годишна база, което е най-големият колапс от 1997 г. насам, а през третото тримесечие падна с още 5,2%. В същото време в сравнение с третото тримесечие в края на годината има ръст от 2,1%. България на практика е в златната среда в ЕС по отношение на икономиката в края на 2020 г. поне сред страните, за които има налични данни. Те са общо 20 страни-членки на ЕС, като най-голям е спадът на БВП в Испания - с 9,1%, а най-нисък - в Литва, където е 1,3%. Спадът в България, който е малко по-нисък от средния за Европейския съюз - 4,8%, я поставя на десета позиция сред двайсетте държави, за които има експресни оценки. От данните се вижда, че основната причина за регистрирания икономически ръст през четвъртото тримесечие спрямо предходното е увеличението на износа на стоки и услуги с 11,3%. Крайното потребление, което се счита за основен двигател на растежа в България, тъй като формира над 80% от БВП на страната, намалява със 7,7% на тримесечна база. Причината безспорно е в поредната порция противоепидемични мерки, както и втората вълна на пандемията, която започна именно през четвъртото тримесечие. Още в края на ноември у нас отново бяха затворени търговските центрове, както и заведенията, които работеха през цялото лято. През третото тримесечие, когато противоепидемичните мерки бяха охлабени, крайното потребление се повиши с 3,2% спрямо второто. Според експресните оценки за четвъртото тримесечие на 2020 г. БВП в номинално изражение достига 32,076 млрд. лв. Реализираната добавена стойност през последните три месеца на изминалата година е 27,778 млрд. лв. Отново по елементи най-голям дял в БВП заема крайното потребление с 80,4%, което в стойностно изражение възлиза на 25,796 млрд. лв. През четвъртото тримесечие на 2020 г. бруто капиталообразуването е близо 6,993 млрд. лв. и заема 21,8% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно. Експрерсната оценка на БВП за края на 2020 г. сочи спад на икономиката, близък до последните прогнози. Средният спад на БВП на България за цялата 2020 г. според последната зимна прогноза на Европейската комисия трябва да е 4,9%, а той засега е малко над 5%. Най-благоприятната прогноза дава Министерството на финансите - тя е за 3% спад на БВП, но това вече е трудно достижимо.
Източник: 24 часа (17.02.2021)

В края на годината разходите на домакинствата за жилищата растат В периода октомври - декември общият доход средно на член на домакинство е 1805 лв. и нараства минимално - с 2%, спрямо същото тримесечие на 2019 година, показват данните на НСИ. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е доходът от работна заплата (54.1%), следван от доходите от пенсии (30.1%) и от самостоятелна заетост (6.2%). Спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. относителният дял на дохода от работна заплата намалява с 2.1 процентни пункта, а доходите от пенсии се увеличават с 2.8 процентни пункта. През миналата година на два пъти редица бизнеси бяха затворени със заповед на здравния министър, като заетите в тях загубиха работата или се наложи да разчитат на социални помощи от антикризисните мерки, които бяха изплащани със закъснение. От август пък всички пенсионери, независимо от размера на пенсията, получават помощ 50 лв. месечно, като засега тя ще бъде платена и през март. През периода относителният дял на паричния доход на домакинствата в общия доход е 99.2%, а делът на дохода от натура - 0.8%. Общият разход средно на член на домакинство през четвъртото тримесечие на 2020 г. е 1681 лв. и се увеличава с 0.7% спрямо същото тримесечие на 2019 година.
Източник: Дневник (18.02.2021)

До 5 години преди пенсия може да се избира между НОИ и частен фонд До 5 години преди пенсиониране родените след 31 декември 1959 г. ще могат да избират къде да се осигуряват за т. нар. втора пенсия - в частен фонд или в НОИ, и ще имат възможност да прехвърлят парите си, реши парламентът. По този начин протаканият и отсрочван около 3 години законопроект за промяна на КСО бе приет на второ четене с гласовете на мнозинството. Около 20 години от началото на пенсионната реформа у нас този въпрос бе висящ, а част от първите от около 200 хил. жени, навършили 61 г., до няколко месеца ще се пенсионират и трябва да получават и въпросната пенсия. Хората, на които до 30 юни т.г. им остават 5 години до пенсия, също ще могат да прехвърлят еднократно парите си в частен фонд или в НОИ. От догодина евентуалното прехвърляне ще става на стъпки. От 1 януари 2022 г. до 31 декември 2025 г. обаче прехвърлянето на парите ще става не по-късно от една година преди навършване на възраст за пенсиониране. От 1 януари 2026 г. до 31 декември 2030 г. прехвърлянето може да става не по-късно от две години преди пенсия, от 1 януари 2031 г. до 31 декември 2035 г. - три години, от 1 януари 2036 г. до 31 декември 2037 г. това може да стане не по-късно от 4 години преди пенсия, а след 1 януари 2038 г. - не по-късно от 5 години. Жените, родени след 31 декември 1959 г., на които предстои пенсиониране тази година, трябва сами да преценят дали да прехвърлят партидите си от частен фонд в НОИ, макар че според експерти ще загубят от това. Законът урежда трите вида пенсии, които универсалните фондове ще изплащат - пожизнена, разсрочено изплащане на събраните по партидата средства и еднократна, когато парите не стигат за другите два вида пенсионни продукта, което най-вероятно ще се случи с около 20% от първите пенсионери (около 200 хил. жени, които имат по партидите си не повече от 900 лева). Мнозинството отхвърли предложенията на БСП. Едно от тях бе хората да получат лихвите по партидите си. Отхвърлена бе и идеята хората да могат да избират къде да са средствата им до момента на пенсионирането. Както и по-рано е казвал Георги Гьоков, 5 години са дълъг период, в който може да има много промени, а "другото е лотария". От левицата бяха възмутени, че при представянето на законопроекта на МС в залата няма представител на вносителя. "Това се отразява на живота на 2,5 млн. български граждани, дори бих казал на всички български граждани", коментира Гьоков. Той бе възмутен и от няколкото различни такси, които осигурените трябва да плащат на дружествата.
Източник: Дума (19.02.2021)

Враца задмина Пловдив и Варна по заплати България е сравнително малка държава, но разликите в доходите на населението по области са огромни, а в пандемията ножицата дори се разтваря още повече. Данните на Националния статистически институт разкриват, че през последната четвърт на 2020 г. средната месечна брутна работна заплата в столицата е достигнала 1959 лева, като конкретно през декември (месеца на големите премии и коледни бонуси) дори е надхвърлила 2000 лева. В същото време има области, в които трудовите доходи са наполовина по-ниски. Така е в Сливенска, Плевенска, Видинска, Смолянска област, където средните заплати в последния месец на миналата година са били около 1000 лева. За мнозина вероятно ще е изненада да научат, че Благоевградска област се изравнява по най-много работещи бедни с "вечния аутсайдер" - района на Видин. През декември средната заплата и в двата региона е била само 952 лева. Данните на НСИ показват и друго интересно явление - Северозападна България определено се развива на различни скорости, като област Враца е включила на висока предавка и вече е на второ място по доходи след столицата, като изпреварва Варна, Пловдив, Стара Загора. Още през септември там средната заплата е надскочила 1300 лева и е продължила да расте през следващите месеци, като почти достига 1400 лева през декември. НСИ дава само сухи числа и не обяснява защо например Благоевградска област е заприличала по доходи на по-бедните части от Северозападна България и на какво се дължи "откъсването" на Враца, където заплатите очевидно са в подем. А какво казват икономистите? Институтът за пазарна икономика от години прави проучвания и анализи от серията "Регионални профили", като се опитва да улови и обясни проблемите, феномените и тенденциите. От ИПИ обясняват, че област Враца показва положително развитие в почти всички икономически показатели. Например по показателя "брой предприятия на 1000 души от населението" областта е отличник - броят на фирмите расте 10 пъти по-бързо от средното за страната. Инвестициите също са във възход - разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в областта растат с 6%, докато средно за страната се отчита спад. И още - областта отчита голямо увеличение на броя на студентите в колежи и университети на 1000 души от населението, контрастиращ с общата тенденция за страната, която е към намаляване. Благоевградска област пък предлага твърде шарена картина. Всъщност областният център се развива добре и доходите там съвсем не са сред най-ниските, но областта включва много малки, икономически изоставащи и бедни населени места, които влошават общите резултати, коментират експертите.
Източник: Сега (22.02.2021)

Търговският дефицит на България се сви с 40% през 2020 г. Търговското салдо на България за декември излиза на минус с 260,8 млн. евро при дефицит от 584,8 млн. евро преди година, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ) за платежния баланс. За цялата минала година то е на отрицателна територия с 1,728 млрд. евро, като за същия период на 2019 г. дефицитът възлезе на 2,891 млрд. евро. Спадът е над 40%. Наблюденията на Investor.bg показват, че дефицитът в стокообмена от началото на миналата година се свива, но темпът се забавя. От централната банка отчитат, че само за декември текущата и капиталовата сметка е отрицателна и възлиза на 115,6 млн. евро при дефицит от 2,4811 млрд. евро преди година. От януари до декември тя излиза на плюс с 1,009 млрд. евро, като за същия период на 2019 г. беше с излишък от 2,739 млрд. евро. Статистиката показва, че за декември салдото по текущата сметка е на минус с 202,1 млн. евро при отрицателно салдо от 339,8 млн. евро през последния месец на 2019 г. За миналата година текущата сметка е на плюс с 67,5 млн. евро при положително салдо от 1,847 млрд. евро за 2019 г. Износът на български стоки през декември е на стойност 2,269 млрд. евро, като нараства с 8,5% в сравнение с година по-рано. За цялата минала година експортът се оценява на 27,163 млрд. евро и намалява с 6,7% на годишна база.
Източник: Инвестор.БГ (22.02.2021)

С 64% по-малко българи са пътували при втория локдаун през 2020 г. През четвъртото тримесечие на 2020 г. по време на продължаващата епидемична обстановка 471.8 хил. български граждани са реализирали туристически пътувания, съобщава НСИ. По време на втория частичен локдаун хората са пътували основно в страната - в 96% от случаите, и само 4% от тях - в чужбина. Драстично е паднал броят на пътуващите българи - с 64% по-малко са те в сравнение със същото тримесечие на 2019 г. Почти половината от пътували в страната са го направили с цел „посещение на близки“ - 48.3%, основно за Коледните празници. Други 40% - са пътували с цел екскурзия или почивка, вероятно в някой от ски-курортите ни или в спа-комплекс. Под 10% са тези, които са осъществили пътувания по работа. Средният разход при пътуване с лична цел на едно лице на възраст над 15 г. е 162.67 лв. в страната и 554.33 лв. в чужбина, посочва НСИ. За сравнение през същия период на предпандемичната 2019 г. средният разход при пътуване с лична цел в страната е бил 172.07 лв. и 545.65 лв. в чужбина.
Източник: Сега (23.02.2021)

В пандемията куриерските фирми въртят над половин милиард лева Оборотът на куриерските фирми в България през 2020 г. вече е надхвърлил половин милиард лева. Това показват сметките въз основа на данните за оборотите в сектора на услугите, публикувани от НСИ в четвъртък, и данните от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Според последния наличен за момента доклад на КРС оборотът на куриерските фирми през 2019 г. е бил 476,5 млн. лв. Според данните на НСИ този оборот се е увеличил през последното тримесечие на 2020 г. с нови 16,4% спрямо същото тримесечие на 2019 г. Средното за цялата година увеличение обаче е 17%, т.е. през 2020 г. оборотите на куриерските фирми са били вече 556,5 млн. лв. Със силен ръст в края на годината, а и през цялата 2020-а бяха и далекосъобщенията. Само за последното тримесечие на 2020 г. ръстът е 28,5% спрямо година по-рано, а средното за цялата година нарастване е около 17,5%. През 2019 г. според КРС приходите на далекосъобщителните оператори са били 2,6 млрд. лв., като половината от тях идват от мобилните услуги, а останалата половина - от фиксираните телефонни разговори, линиите под наем, доставката на интернет и на радио и тв сигнал. Тоест през 2020 г. оборотът на операторите вече е бил поне 3,055 млрд. лв. Други браншове от сектора на услугите също отчитат ръст през 2020 г., но по-малък, макар и на фона на много големи обороти в предни години. Информационните услуги например завършват 2020 г. с ръст от 7,3% през последното тримесечие в сравнение със същото на 2019 г. С по-малък годишен ръст - 1,7%, завършва годината за дейностите в областта на информационните технологии. Сухопътният транспорт, който намали много обемите си през второто и третото тримесечие на миналата година, в края и? вече показва ръст от 3,6% спрямо същото тримесечие на 2019 г. За сметка на това въздушният транспорт завършва 2020-а със срив от 57,7% на годишна база. 2021 г. не започва много добре за нефинансовите предприятия според публикуваната вчера анкета на НСИ, която се прави всеки месец от началото на пандемията. През януари 42,8% от фирмите отчитат намаление на приходите от продажби, а това е увеличение на дела на тези фирми на фона на случващото се през предишните месеци. Толкова висок дял на фирмите, които търпят последици от кризата, не е имало от май 2020 г. насам. А делът на фирмите, които през януари регистрират увеличение на приходите, е едва 11,2% и е много нисък на фона на последните месеци. Най-зле се представят фирмите от секторите на културата и развлеченията, спорта, ремонта на домакински вещи, а също така транспорта, търговията и ресторантьорството. Вероятно заради многобройните програми за подпомагане ситуацията при персонала не е толкова зле в сравнение с предишните месеци. Фирмите, които освобождават служители, трайно намаляват през последните месеци. В крайна сметка мениджърите, които решават да продължат с дейността на фирмата, се увеличават в сравнение с предните месеци, но все още са по-малко, отколкото през лятото на 2020 г.
Източник: 24 часа (25.02.2021)

43% от фирмите със спад на оборота през януари През януари 42,8% от фирмите са имали спад на приходите от продажби на стоки или услуги в сравнение с декември 2020 г. При 45,3% няма промяна, а 11,2% са регистрирали ръст на оборота. Това показва анкета на НСИ сред нефинансовите предприятия в страната, което се прави ежемесечно с цел да осигури информация за ефекта на извънредното положение и епидемична обстановка върху различните сектори на икономиката. Намаление на приходите през януари имат 54% от фирмите в дейностите “Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности”. На второ място са фирмите от сектора “Търговия, транспорт и ресторантьорство”, като 48,6% от тях имат спад на оборота. В индустрията намаление на приходите през януари са отчели 41% от фирми. Дистанционна форма на работа е възприета в 13,7% от предприятията. От правителствените мерки за подпомагане на работодателите са се възползвали 9,9% от анкетираните. За следващия месец 92,9% от предприятията прогнозират, че ще продължат настоящата си дейност, 3,4% - ще преустановят временно работата си, а 2% - ще прекратят дейността си.
Източник: Труд (25.02.2021)

Близо половината български фирми започват 2021 г. със спад на оборотите Приходите на българския бизнес от продажба на стоки и услуги са спаднали за цели 43% през януари спрямо месец по-рано. Делът на фирмите, които отчитат понижение на оборотите на месечна база, пък е най-големият от май насам. Това показват данните на Националния статистически институт относно състоянието на фирмите в условия на извънредна обстановка. 45% от фирмите не отчитат промяна на оборотите, като за сравнение миналия месец делът им бе 46.5%. Увеличение в постъпленията от продажби са наблюдавали само 11%, като месец по-рано – в празничния декември – това бе реалност за 15% от бизнеса. Най-големи са спадовете в секторите на културата и развлеченията и търговията, хотелиерството и ресторантьорството. Делът на фирмите, чиито служители работят дистанционно, е най-малък от октомври насам, което е свързано с частичното разхлабване на коронамерките през първия месец на 2021 г. Обемът на бизнеса, който се възползва от правителствените мерки като „60/40“ и грантовите схеми, остава един от най-високите от началото на коронакризата – около 10%. Близо 7% от фирмите посочват са предприели съкращаване на персонал, като това е най-малкият дял от началото на коронакризата. Малко над 7% пък заявяват, че са наели нов персонал през януари. Основната част от бизнеса – близо 88% очаква да запази размера на екипа си в краткосрочен план, докато 8% прогнозират намаление. Спрямо декември се наблюдава и лек ръст на компаниите, които очакват да прекратят дейността си – от 1.7% тогава до 2% през януари.
Източник: economic.bg (26.02.2021)

НСИ: Стопанската конюнктура в строителството се е подобрила през февруари Общият показател на бизнес климата у нас нараства с 1.8 пункта през февруари в сравнение с предходния месец. Това показват данните на Националния статистически институт. Подобрение на стопанската конюнктура е регистрирано в строителството и сектора на услугите, докато в промишлеността и търговията на дребно показателят остава приблизително на равнището си от януари. Показателят „бизнес климат в строителството“ се увеличава с 3.6 пункта, което се дължи на подобрените очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Бизнес климатът в търговията на дребно запазва приблизително януарското си равнище. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ също се доближава до нивото си от предходния месец. Съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ се покачва с 5.3 пункта в резултат на по-благоприятните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията.
Източник: Строителство Имоти (02.03.2021)

Заводските цени на храните растат през януари, на облеклото – намаляват Заводските цени през януари растат и на годишна, и на месечна база, сочат данните на Националния статистически институт. При храните годишното поскъпване е с 3% средно, при облеклото обаче има намаление. Спрямо предходната година производствените цени средно се увеличават с 0.7% като по-високи са в добивната промишленост - с 11.5%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.3%, и в преработващата промишленост - с 0.1%. По-значителен ръст е отчетен при производството на основни метали - с 19.8%, и при производството на хранителни продукти - с 3%. Съществено понижение на цените се наблюдава при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 2.5%, и при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 1.7%. В сравнение с декември цените растат с 1.8% средно като повишение е регистрирано в преработващата промишленост - с 1.8%, в добивната промишленост - с 1.7%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1.6%. При производството на основни метали цените растат с 9.4%, а намаление е отчетено при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 0.7%, и при производството на превозни средства, без автомобили - с 0.4%. За вътрешния пазар заводските цени през януари растат с едва 0.1% на годишна база. В добивната промишленост увеличението е с 8.4%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.6%, а намаление се наблюдава в преработващата промишленост - с 0.8%.
Източник: Дневник (04.03.2021)

Северозападна България остава най-бедният регион в ЕС през 2019 г. През 2019 г. Северозападният регион в България отново е на дъното на класацията за брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението, като дели последното място с Майот, отвъдморска територия на Франция, става ясно от данни на Евростат. След Северозападна България и Майот (32% от средното за ЕС) регионите с най-ниско икономическо равнище са: Северен централен (35%), Южен централен (37%), Югоизточен (40%) и Североизточен (41%). За Майот ниският БВП на човек от населението се обяснява главно с демографски фактори, тъй като 44% от населението е под 15-годишна възраст. През 2019 г. регионалният БВП на човек от населението, изразен в стандарти на покупателната способност (СПС), варира от 32% от средния за Европейския съюз (ЕС) в Северозападния регион на България, както и в Майот, отвъдморска територия на Франция, до 260% в Люксембург, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). Съществува значителна вариация както между страните в рамките на ЕС, така и в самите държави - членки на блока. Водещите региони според БВП на човек от населението през 2019 г. след Люксембург (260% от средното за ЕС) са: Южен в Ирландия (240%), Прага в Чехия (205%), Брюксел в Белгия и Източен и Централен в Ирландия (по 202%) и Хамбург в Германия (195%), посочват от Евростат.
Източник: Инвестор.БГ (05.03.2021)

България е похарчила 11,4 млрд. лв. от европарите, остават 13,9 млрд. за 2 г. 9,6 млрд. лв. са реално разплатените пари към 3 март по еврофондовете, които осъществяват кохезионната политика на ЕК, при бюджет от 18,26 млрд. лв. Това показва справка за сключените договори и разплатените суми по европрограми. Усвояването на евросредствата от Кохезионния фонд, Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд е 52,35%. Друга справка в сайта на ИСУН (Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020) за всички оперативни програми и европейски източници на финансиране показва, че има проекти, които надхвърлят с 1 млрд. лв. общия бюджет по всички програми, който е 25,29 млрд. лв. Разплатени са 11,41 млрд., което е 45,15% от общата сума за периода 2014-2020 г. Тъй като периодът за окончателно усвояване на евросредствата е 2023 г., то страната ни има да похарчи още 13,9 млрд. в следващите две години. С най-висок процент - 62,13, е програмата “Развитие на човешките ресурси”. След нея е ОП “Регионално развитие” с разплатени 58,75%, или 1,89 млрд. лв. вече са при бизнеса, който е изпълнявал проектите. Те са най-вече на общините и са с фокус да ги направят по-привлекателно място за живеене. Пак при строителите са отишли и реално разплатените 52,18% от бюджета на ОП “Транспорт и транспортна инфраструктура”, които са 1,8 млрд. лв. 52,14% от европарите в оперативната програма “Иновации и конкурентоспособност” са при бизнеса, като сума това са 1,68 млрд. лв. Договорени са над 90% от бюджета, което е 3,23 млрд. лв. По-назад е програма “Околна среда”, при нея разплатените суми са 1,3 млрд. лв., което е 38,77%. Затова пък при нея има наддоговаряне на парите на 113,33%, което прави 3,84 млрд. - с 400 млн. над отпуснатия бюджет. Усвояването на парите за сближаване стана повод България да бъде отличена от ЕК. Заедно с Швеция, Гърция, Кипър, Финландия, Португалия и Нидерландия страната ни е сред най-добре представилите се с направените инвестиции по кохезионната политика на ЕС. Средно за ЕС усвояването на европейското финансиране е 52 на сто. От данните на ЕК се вижда, че основната част от инвестициите, направени чрез политиката на ЕС по сближаване, са насочени към защитата на околната среда, подобряване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия, за транспорт и енергийни инфраструктурни проекти.
Източник: 24 часа (05.03.2021)

Системата на допълнителното пенсионно осигуряване натрупа активи за над 17 млрд. лв. В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към края на миналата година са акумулирани нетни активи на стойност 17,29 млрд. лева лв. В сравнение с края на 2019 г. когато нетните активи на пенсионните фондове бяха в размер на 15,626 млрд. лв., те нарастват с 10,67 на сто или 1,668 млн. лв. Това показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН). Малко над 4,819 млн. души се осигуряват допълнително за пенсия в четирите вида пенсионни фондове към края надекември 2020 г. Спрямо година по-рано техният брой нараства с 1,18%. Най-много хора, или по-конкретно над 3,8 млн. души, се осигуряват в универсалните пенсионни фондове (УПФ). Там вноските са задължителни за всеки работещ, роден след 31.12.1959 г. и осигурен при условията и по реда на част първа от Кодекса за социално осигуряване. Размерът на вноската за УПФ е 5% от осигурителния доход на работника, като 2,2% е за сметка на осигуреното лице, а 2,8% - за сметка на осигурителя. В края на 2020 г. средният размер на натрупаните средства за УПФ на едно осигурено лице е 3826 лв. и се покачва с 360 лв. спрямо края на 2019 г,, когато сумата е била 3466 лв. Очаквано, натрупаната сума при мъжете е по-голяма – 3995 лв., докато жените имат по партидите си средно 3646 лв. Най-много средства в УПФ са акумулирани при хората на възраст между 50 и 54 години. В техните партиди има средно по 4850 лв. към 31 декември 2020 г., при 4457 за 2019 г. Хората между 60 и 64-годишна възраст, за които предстои първи да получат пари по втория стълб имат натрупани суми средно в размер 4344 лв. Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за 2020 г. възлизат на 217 млн. лв., като се увеличават с почти 9% в сравнение със същия период на
Източник: Инвестор.БГ (05.03.2021)

Настигаме ЕС по стандарт на живот, но бавно Догонването на средноевропейския стандарт на живот, производителност на труда и равнище на икономическо развитие е основната цел на България вече повече от три десетилетия. Отделните региони на страната обаче се движат към тази цел с различни темпове. Тези различия се виждат ясно в новопубликуваните данни на Евростат за размера на БВП на човек от населението в европейските региони. За да оценим темпа на конвергенция към средноевропейските равнища, вземаме отстоянието на отделните области и райони за планиране от средното за ЕС ниво. Особеност при тазгодишната публикация на данните е, че Брекзит вече е факт – „средното за ЕС“ вече се отнася за 27 страни членки без Великобритания. От практическа гледна точка това означава, че по-бедните страни в ЕС „забогатяват“ спрямо средните за ЕС равнища, тъй като Великобритания беше сред по-богатите страни и нетни донори на европейския бюджет, и съответно напускането ? тласка надолу средните стойности. При сравнението между отделните райони за планиране, очевиден лидер е Югозападният, който сдържа и столицата. За деветте години от 2010 г. насам районът се сближил със средните за ЕС-27 стойности с 12 пункта, до 47% от средноевропейския БВП на човек от населението. При три от останалите райони – Северният централен, Североизточният и Южният централен – темпът на сближаване е единичен – с по 6 пункта, а при Северозападния – с 5, което от своя страна означава, че отнесени към средните за ЕС стойности районите се развиват с относително равномерна скорост. Интересна е траекторията на Югоизточния район, който в различни части на десетилетието застава на второто място, но през последните две години губи скорост. Важно е да се отбележи и че районите извън Югозападния са групирани много близо един до друг, между 17 и 22% от средното за ЕС-27 ниво; с други думи, различните темпове на развитие на районите може и да изглеждат големи от гледна точка на самата България, но в сравнение с целия ЕС разликите между тях остават малки.
Източник: economic.bg (08.03.2021)

България е сред страните в ЕС с най-висок дял на жените мениджъри Жените на ръководни постове в компании и организации в Европейския съюз остават значително по-малко от мъжете. През третото тримесечие на 2020 г. над 9,5 милиона души са заемали ръководна длъжност в ЕС - от тях 6,2 милиона са мъже и 3,3 милиона са жени, сочат данни на Евростат, разпространени днес. Въпреки че жените представляват почти половината от всички заети лица в ЕС (46%), те са слабо представени сред мениджърите (34%). Все пак този дял постепенно се е увеличил от малко под 30% през второто тримесечие на 2002 г.Сред държавите членки на ЕС най-голям е делът на жените на ръководни длъжности в Латвия (45%) и Полша (44%), следвани от България, Унгария, Словения и Швеция (всички по 42%). В противоположния край на скалата жените представляват едва около една четвърт от мениджърите в Хърватия (24%), Холандия (26%) и Кипър (27%).През третото тримесечие на 2020 г. равнището на заетост в ЕС (за хората на възраст 20-64 г.) е 66,6% за жените и 78,3% за мъжете, което отговаря на разлика между половете от 11,7 процентни пункта (п.п.), сочат отделни данни на Евростат. Тази разлика в заетостта между половете в полза на мъжете се наблюдава при всички образователни степени. Колкото по-ниско е образователното ниво, толкова по-голяма е разликата между равнищата на заетост. 86,9% от мъжете и 80,5% от жените с висока образователна степен са били заети. За разлика от тях, нивото на заетост при мъжете с ниско образователно ниво е 65,9%, докато при жените е 43,4%. Съответно разликата в заетостта между мъжете и жените с ниско ниво на образование е 22,5 п.п., повече от три пъти над разликата в заетостта сред високообразованите мъже и жени (която е 6,4 п.п.) Освен това са заети над три четвърти от мъжете със средно ниво на образование (78,5%), в сравнение с под две трети от жените (65,9%). Това съответства на разлика в заетостта между половете от 12,6 п.п. През последното десетилетие разликата в заетостта между половете се топи от 13,5 п.п. през третото тримесечие на 2010 г. до 11,7 п.п. през третото тримесечие на 2020 г., сочат още данните.
Източник: Инвестор.БГ (08.03.2021)

Cредната пенсия стигна 437 лева Средната пенсия у нас стигна 437 лева през 2020 година, показват последните данни на Националния осигурителен институт. За сравнение през 2019 г. размерът є беше 383 лева. Мъжете получават средно със 120 лева повече от жените. За миналата година средната пенсия при мъжете е 508 лева, а за дамите - 387 лева. Най-високи са възнагражденията за старост на пенсионираните военни и полицаи - средно 778 лева. При тях разликата в парите на мъжете и жените е още по-голяма - близо 190 лева, като мъжете получават средно 791 лева, а жените - 605 лева, сочат още данните на осигурителния институт. Заради добавката от 50 лева, която получаваха всички пенсионери от август до края на годината, средната пенсия през тези месеци се повишава. Близо 700 000 човека получават минимална пенсия от 250 лева, колкото беше тя през миналата година.
Източник: Труд (09.03.2021)

Икономиката на България се свива с 4,2% през 2020 г. България изпраща кризисната 2020 г. със спад на БВП от 4,2%, показват предварителните данни на Националния статистически институт, при прогнозирано от Европейската комисия свиване от 4,7% и очаквано намаление на икономиката на Европейския съюз от 7,3%. През последните три месеца на 2020 г. БВП на България расте с 2,2% спрямо предходното тримесечие и записва спад от 3,8% спрямо същия период на 2019 г. Така за 2020 г. БВП достига 118,6 млрд. лв. (€60,6 млрд, $69,1 млрд.) На глава от населението се падат €8 748. БВП на един зает намалява реално с 1,9% спрямо 2019 г. На едно заето лице се падат 34 360,9лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 21,4 лв. БВП за един отработен час. През 2020 г. брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает намалява реално с 2,0%, а на един отработен човекочас се увеличава реално с 0,4%. Индустриалният сектор създава 26,5% от добавената стойност на икономиката, ръст от 1,5 пр. п. спрямо 2019 г. Секторът на услугите създава 69,5%, а аграрният — 4%, при 71,2% и 3,8% през 2019 г. По предварителни данни за четвъртото тримесечие на 2020г. крайното потребление бележи спад от 1,2% спрямо предходното тримесечие, а бруто образуването в основен капитал намалява с 0,1%. Износът на стоки и услуги нараства с 11,2%, а вносът на стоки и услуги се увеличава с 4,4%.
Източник: Money.bg (10.03.2021)

Търговията на дребно в България се възстановява леко през януари Търговията на дребно в България е силно ограничена и през януари, след като магазините в търговските центрове останаха затворени до началото на февруари на фона на ограничителните мерки, които правителството наложи за овладяване на разпространението на коронавируса у нас. Според данни на Националния статистически институт (НСИ) през първия месец от годината търговията на дребно се покачва с 1,8% спрямо декември 2020 г., но остава с 3,9% под нивото за същия месец на изминалата година. На годишна база през януари се наблюдава спад на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 21,8%) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговия с автомобилни горива и смазочни материали (с 1,9%), докато при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия е отчетено увеличение (с 2,2%). На месечна база през януари се наблюдава нарастване на оборота при всички основни групи: търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (със 7,1%), търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 3,6%) и търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 1%).
Източник: Инвестор.БГ (11.03.2021)

Промишленото производство у нас намаля с 3,4% на годишна база през януари Промишленото производство в България през януари регистрира спад от 3,4% на годишна база, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Индексът на промишленото производство се увеличава с 0,8% в сравнение с декември 2020 година. В НСИ изчисляват, че на годишна база най-голям е спадът на промишленото производство в добивната промишленост - 17,8%, при преработващата промишленост намалението е с 2,7% в сравнение с година по-рано, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,4%. По-значително намаление в преработващата промишленост спрямо януари 2020 година се наблюдава при: производството, некласифицирано другаде - с 46,1%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 28,5%, обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 27,5%, производството на напитки - с 26,5%, производството на тютюневи изделия - с 24,8%. Статистиката отчита най-голямо увеличение при: производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 34%, производството на електрически съоръжения - с 18,1%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 13,4%, производството на мебели - с 8,3%.
Източник: Инвестиции (11.03.2021)

Спрямо началото на 2020 г. добивната промишленост се свива с цели 17,8%, преработващата промишленост се понижава с 2,7%, а производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ бележи спад с 1,4 на сто. През януари 2021 г. промишленото производство и търговията на дребно нарастват спрямо месец по-рано, но при поредно слабо представяне в строителството, като и трите важни икономически сектора продължават да отчита понижения на годишна база, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Индексът на промишленото производство в България, изчислен от сезонно изгладени данни, се увеличи през януари с 0,8% спрямо последния месец на 2020г., когато нарасна с едва 0,1 на сто. На годишна база календарно изгладеният индекс на промишленото производство обаче се понижава през януари с 3,4% след спад с 3,0% през декември и след силни двуцифрени спадове през пролетта на миналата година. През януари е регистрирано увеличение на месечна база с 2,1% в преработващата промишленост и с 1,2% при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, докато в добивната промишленост се отчита силен спад с 13,1% след ръст с 14% през декември 2020 г. По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти (с 19,6%), производството на превозни средства, без автомобили (с 18,5%), производството на метални изделия, без машини и оборудване (с 13,4%), ремонта и инсталирането на машини и оборудване (с 10,4%). Съществено намаление е регистрирано при производството на тютюневи изделия (спад с 20,3%), при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета (с 12,4%) и при производството на лекарствени вещества и продукти (с 3,7%).
Източник: БНР (11.03.2021)

Износът на България през януари се е свил с 6%, а вносът - с близо 7% Износът на стоки от България през януари се понижава с малко над 6% на годишна база, а вносът се свива с близо 7%. Дефицитът във външната търговия намалява с 18% до 256,3 млн. лева от 312,9 млн. лв. година по-рано, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). През януари изнесените български стоки са на стойност 4,685 млрд. лева, което е с 6,1% по-малко в сравнение с първия месец на миналата година. Вносът е на стойност 4,941 млрд. лева, или с 6,8% по-малко спрямо януари 2020 г. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през януари е на минус с 494,1 млн. лева. Българският износ намалява с 22,6% в сравнение със същия месец на 2020 г. и е на стойност 1,378 мрд. лева. Основни търговски партньори на България извън ЕС са Турция, Китай, Съединените американски щати, Сърбия, Обединеното кралство, Република Северна Македония и Руската федерация, които формират 57,3% от износа за трети страни. Според данните на НСИ стокообменът на България с ЕС през 2020 г. е на минус със 719,1 млн. лева. Износът на български стоки за европейските партньори за една година намалява с 4,1% и е в размер на 35,836 млрд. лева. Експортът на България за Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия формира 70,2% от износа за държавите членки на ЕС. Само през декември износът на стоки за ЕС се увеличава с 10,3% спрямо година по-рано и е в размер на 2,705 млрд. лева. Вносът на стоки от ЕС през 2020 г. спада с 9,2% спрямо 2019 г. и е на стойност 36,555 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия. През декември импортът от държавите членки на ЕС се увеличава с 1,3% на годишна база и е в размер на 3,184 млрд. лева.
Източник: Инвестор.БГ (15.03.2021)

Започналите първа работа през 2020 г. са рекордно малко - 70 хил. Души Хората започнали първата си работа през кризисната 2020 г. намаляват с 24.5% до 70.6 хил. души. Това става ясно от данните на Комисията за финансов надзор за лицата с новоприети заявления и служебно разпределени в универсални пенсионни фондове, които се публикуват веднъж годишно. От тях се вижда още, че делът на избралите в кой пенсионен фонд да се осигуряват пада до под 6%, докато всички останали не са подали заявление в срок от три месеца след сключването на първия си трудов договор и са служебно разпределени в някой от лицензираните. За това също вероятно фактор е пандемията - при наложените ограничения и дългите периоди на дистанционна работа за агентите на пенсионните компании е по-трудно да стигнат до новопостъпващите на пазара на труда и да им презентират техните услуги. Данните не са изненадващи, доколкото през миналата година бизнесът по-скоро се бореше да не съкращава хора, отколкото да наема нови. Все пак обаче имаше и сектори, за които пандемията доведе до ръст на търсенето на продуктите им и услугите им, като например куриерските, софтуерните и аутсорсинг компаниите и съответно при тях се наблюдаваше дори увеличение на персонала. А те често наемат младежи директно от университета.
Източник: Капитал (15.03.2021)

Месечната инфлация в България се ускорява до 0,6% през февруари През февруари 2021 година цените на потребителските продукти в България са се увеличили с 0,6% спрямо януари, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Статистиката показва леко ускоряване на инфлацията - през януари месечното изменение беше в рамките на 0,2 на сто. В НСИ изчислиха, че инфлацията от началото на годината (февруари 2021 г. спрямо декември 2020 г.) е 0,8%. За периода февруари 2021 г. спрямо февруари 2020 г. годишната инфлация е минус 0,1%. Средногодишната инфлация за периода март 2020 - февруари 2021 г. спрямо периода март 2019 - февруари 2020 г. е 1%. По окончателни данни на НСИ месечната инфлация на потребителските цени за януари 2021 г. спрямо декември 2020 г. е 0,2%. Според хармонизирания индекс на потребителските цени за февруари 2021 г. спрямо януари 2021 г. месечната инфлация е 0,5%. Инфлацията от началото на годината (февруари 2021 г. спрямо декември 2020 г.) е 0,7%, а годишната инфлация за периода февруари 2021 г. спрямо февруари 2020 г. е 0,2%. Средногодишната инфлация за периода март 2020 - февруари 2021 г. спрямо периода март 2019 - февруари 2020 г. е 0,7%. По окончателни данни на НСИ месечната инфлация на потребителските цени за януари 2021 г. спрямо декември 2020 г. е 0,2%. Индексът на цените за малката кошница за февруари 2021 г. спрямо януари 2021 г. е 100,5%, а от началото на годината (февруари 2021 г. спрямо декември 2020 г.) е 100,8%.
Източник: Инвестор.БГ (16.03.2021)

Средният осигурителен доход за януари е 1157,77 лева Националният осигурителен институт обявява, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец януари 2021 г. е 1157.77 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01 февруари 2020 г. до 31 януари 2021 г. е 1079.28 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец февруари 2021 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: 24 часа (17.03.2021)

Строителството в България изостава от ЕС Продукцията в строителния сектор на ЕС се е повишила през януари 2021 г., отстранявайки част от спада в края на миналата година, показват данните на Eurostat. В рамките на България обаче строителството през януари се е понижило още, продължавайки негативната сесия от септември 2020 г. През януари строителството в ЕС е нараснало с 0.9%, заличавайки голяма част от спада с 1.3% през декември 2020 г., докато в рамите на еврозоната се е повишило с 0.8% след спад с 1.5% през последния месец на миналата година. Данните на Eurostat показват още, че продукцията от гражданското и инженерно строителство в ЕС се е повишило с 0.8%, а в еврозоната с едва 0.1%, докато сградното строителство е нараснало съответно с 1.1% и с 1.3 на сто. Най-солидно повишение през януари отбеляза строителството във Франция (16.3%), Словения (8.4%) и Унгария (7.4%). В същото време намаления са регистрирани в Германия (-12.2%), Словакия (-2.3%) и България (-1.3%).
Източник: economic.bg (18.03.2021)

Продажбите на нови коли намаляха с 20,6% Продажбите на нови коли в страната намаляха с 20,6% през първите два месеца на годината, обявиха от Европейската асоциация на производителите на автомобли. През януари и февруари в България са регистрирани 3429 нови коли, при 4318 за същия период на миналата година. Само през февруари купените нови автомобили са 1660, което е спад с 16,5% на годишна база. Данните за България са близки до средното ниво за страните от ЕС. През първите два месеца на годината спадът на продажбите на нови автомобили в страните-членки е с 21,7%. През януари и февруари в ЕС са регистрирани близо 1,5 млн. нови коли, при 1,9 млн. за същия период на миналата година. Покупките на нови коли намаляват най-много в Португалия – с 47,1% за първите два месеца на годината. Топ три на страните с най-голям спад се допълва от Литва (-46,5%) и Испания (-44,6%). Веднага след това е Дания с намаление не сделките с 40,1%. Във всички страни от ЕС намаляват продажбиите на автомобили с изключение на Швеция, където има ръст с 12,8%. Най-малко е намалението на покупките на нови коли в Унгария (-6,8%), Финландия (-8%) и Естония (-8,8%).
Източник: Труд (18.03.2021)

Седем държави получават 57.3% от износа ни към трети страни Продължава спадът в износа на България към страните извън Европейския съюз, който започна още през март миналата година, съобщиха от Националния статистически институт. През януари 2021 г. експортът на български стоки към тази група държави е загубил 22.6% от стойността в сравнение със същия месец на миналата година и възлиза на 1.38 млрд. лева. Основните ни търговски партньори в този период са Турция, Китай, Съединените американски щати, Сърбия, Обединеното кралство, Република Северна Македония и Руската федерация. Към тези седем държави са заминали 57.3% от изнесените български стоки за т.нар. трети страни. За сравнение, през миналата година на тяхна сметка е бил 55% от българския износ за трети страни. Като че ли Китай е големият печелив от ковид пандемията. Износът му продължава да отчита силен растеж през последните месеци. В основата му е по-бързото възстановяване на икономиката на втората по сила световна икономика в сравнение с другите страни. И в момента тя печели от силния експорт, а и от отпадането на много други износители конкуренти. В търговията на България с тази азиатска страна също усетихме това ускоряване. През януари тази година вносът от Поднебесната империя у нас е нараснал с 0.5% и е на стойност 309.4 млн. лева. Тя единствена е постигнала това сред основните ни търговски партньори от страните извън Европейския съюз. Българският износ обаче се е свил със 17.8% и е за 138.8 млн. лева. Най-голям през януари е спадът на износа ни към Обединеното кралство. Той е загубил 39.4% от стойността си и се е свил до 69.7 млн. лева. Още по-лошо е положението обаче при вноса у нас - с 65.3% по-малко британски стоки са влезли у нас през първия месец на тази година, а като стойност те са само за 21.9 млн. лева. Разбира се, това не е изненада след като вносът от Острова в ЕС се е сринал с 41 процента. В крайна сметка стокообменът ни с Обединеното кралство падна под сто милиона лева. Но, от друга страна, има и надежда за следващите месеци след като 252 британци са били у нас със служебна цел през първия месец на тази година. Брексит и пандемията от Ковид вероятно ще продължат да изсмукват стойност от търговията между Бългаия и Обединеното кралство. Едно проучване на вестник "Гардиън" (Guardian) сред бизнеса в Обединеното кралство е показало, че 74% от компаниите са имали забавяния при вноса на стоки от Европейския съюз и износа за единния блок след реалното напускане на ЕС в началото на годината. Освен това над половината от компаниите са изправени пред увеличени разходи след излизането на Обединеното кралство от Евросъюза. А повече от една трета от тях отчитат загуби от продажби, докато страховете от продължаващото прекъсване на доставките може да се окаже губещо за бизнеса на фирмите и в бъдеще. Числата от статистиката обаче разкриват и една добра новина на нас. България има положитено търговска салдо от 51.9 млн. лева в стокообмена със САЩ през януари. И износът, и вносът от най-голямата икономика в света обаче също се свиват. Изнесените български стоки са с 18.7% по-малко, а при импортът сривът е с 46.7 процента. Общо фирмите от двете страни са си обменили стоки за 407.2 млн. лева. Не са спирали и бизнес контактите през януари, като 170 американци са гостували у нас със служебна цел.
Източник: Банкеръ (19.03.2021)

Броят на безработните е нараснал с над 18% през миналата година Броят не безработните през миналата 2020 г. година, през която епидемията от коронавирус доведе до икономическа криза, е нараснал с 18.1%, съобщиха от НСИ. В края на 2020 без работа са били 168 600 души, от които 96 300 са мъже и 72 300 жени. Според статистиката коефициентът на безработица се увеличава с 0.9 процентни пункта в сравнение с 2019 г. и достига 5.1%, съответно 5.4% за мъжете и 4.8% за жените. По-рано от Агенцията по заетостта съобщиха, че общо 255 031 души безработни са си намерили работа през 12-те месеца на епидемията. Статистиката отчита ръст от 50% на хората, които са безработни по-малко от една година, и те вече са 92 700, докато броят на безработните от повече от една година намалява с 5100 и те са 75 900 хиляди. НСИ отчита намаляване с 1.1% на напусналите образование и обучение на възраст 18 - 24 навършени години и те са 12.8%. С 1.4% до 18.1 на сто се увеличава обаче относителният дял на незаетите и неучастващи в образование и обучение хора на възраст 15 - 29 навършени години.
Източник: Дневник (19.03.2021)

Един час труд е поскъпнал с 10% през последното тримесечие на 2020 г. Общите разходи на работодателите за един отработен час от служителите във фирмите са се увеличили с 10% през четвъртото тримесечие, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това представлява значително ускоряване спрямо третото тримесечие, когато възнагражденията се увеличиха средно с 3.6% и връщане към темповете на от първите два тримесечни периода на миналата година. В края на миналата година увеличаването на разходите за труд в сектора на услугите е с 8.2%, в строителството с 6% и в индустрията с 4.6 на сто. По икономически дейности през периода октомври - декември 2020 година най-висок ръст на общите разходи за труд в България спрямо същия период на 2019 година е регистриран в икономическите сектори „Образование“ – с цели 25.6%, „Хуманно здравеопазване и социална работа“ – с 24.7%, както и в сектора „Операции с недвижими имоти“ – с 20.5 на сто. Намаление на общите разходи за труд пък е регистрирано в „Култура, спорт и развлечения“ (-2.4%) и в „Хотелиерство и ресторантьорство“ (-0.9%), тъй като тези сектори бяха едни от най-тежко засегнатите от втората вълна на коронавирусната пандемия в края на 2020 г. В същото време разходите за възнаграждение за един отработен час (разходите за заплати) през четвъртото тримесечие на 2020 г. се увеличават с 10% след повишение с 3.5% през третото тримесечие, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) нарастват с 10.1% след тяхно повишение с 4.1% през предходните три месеца.
Източник: economic.bg (23.03.2021)

8,4 милиона долара са приходите за българския музикален пазар през пандемичната 2020 г. Приходите в българската музикалната индустрия за 2020 г. са се увеличили с 12,6% в сравkение с 2019-а въпреки ограниченията за артистите, взети заради коронавируса. Макар че физическите проoажби и концертите на закрито претърпяха спад, използването на платени стрийминг услуги значително се увеличи. "Оцеляха тези, които активно дигитализираха своя репертоар", казва изпълнителният директор на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) Ина Килева. През последната година използването на стрийминг услуги се е увеличило с 47,7% в сравнения с предходната, като успя да компенсира голяма част от загубите. Данните са от годишния доклад на Международната федерация за звукозапrсната индустрия (IFPI). Те показват, че в световен мащаб е тренд растежът на музикалния пазар. За 2020 г. той е 7,4% в сравнение с 2019-а. През изминалите 12 месеца приходите му са 21,6 милиарда долара. От тези пари 62,1%, или 13,4 млрд., са от стрийминг услугите. „С годишни приходи в общ размер от 8,4 милиона щатски долара българският музикален пазар заема едва 57-о място в глобалната класация между 70-те пазара, наблюдавани от световната организация”, обяснява Килева. "Въпреки засегнатите от пандемията и въпреки социалните проблеми, музикалните компании продължиха да работят усилено, за да оцелеем и заедно да изградим свят, в какъвто всички бихме искали да живеем", казва главният изпълнителен директор на IFPI Франсес Мур. Той уточнява, че за 6-а поредна година музикалната индустрия има растеж в глобален план. За първи път в годишния доклад на организацията освен САЩ, Канада, Европа и Латинска Америка са включени страните от Африка и Средния Изток. Отчетен е ръст на музикалната индустрия с 8,4%, като стриймингът отново е доминиращ.
Източник: 24 часа (24.03.2021)

Финансовите резултати на бизнеса се подобряват. През февруари 17,6% от фирмите са имали по-високи приходи от предходния месец, показва анкета на Националния статистически институт сред нефинансови предприятия. Това е най-високият дял на фирмите с ръст на приходите за последните пет месеца. 34,1% от анкетираните предприятия посочват, че през февруари са имали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги в сравнение с януари 2021 г., а при 47,9% няма промяна. Анкетата показва, че фирмите със спад на приходите имат най-малък дял за последните пет месеца, което е добър сигнал за икономиката на страната. Разпределението по икономически дейности показва, че 53,1% от фирмите в дейности „Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности“ са регистрирали намаление на приходите от продажби на стоки или услуги. На второ място е строителството с 38,4% на фирмите със спад. В индустрията намаление на приходите са отчели 35,4% от анкетираните, а в „Търговия, транспорт и ресторантьорство“ спад имат 34,7% от фирмите. По отношение на наетия персонал 10% от фирмите са се възползвали от правителствените мерки за подпомагане. За следващия месец 93,7% от анкетираните компании прогнозират, че ще продължат настоящата си дейност, 2,1% ще преустановят временно дейността си, а 1,9% ще прекратят дейността си. Финансовите резултати на бизнеса се подобряват. През февруари 17,6% от фирмите са имали по-високи приходи от предходния месец, показва анкета на Националния статистически институт сред нефинансови предприятия. Това е най-високият дял на фирмите с ръст на приходите за последните пет месеца. 34,1% от анкетираните предприятия посочват, че през февруари са имали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги в сравнение с януари 2021 г., а при 47,9% няма промяна. Анкетата показва, че фирмите със спад на приходите имат най-малък дял за последните пет месеца, което е добър сигнал за икономиката на страната. Разпределението по икономически дейности показва, че 53,1% от фирмите в дейности „Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности“ са регистрирали намаление на приходите от продажби на стоки или услуги. На второ място е строителството с 38,4% на фирмите със спад. В индустрията намаление на приходите са отчели 35,4% от анкетираните, а в „Търговия, транспорт и ресторантьорство“ спад имат 34,7% от фирмите. По отношение на наетия персонал 10% от фирмите са се възползвали от правителствените мерки за подпомагане. За следващия месец 93,7% от анкетираните компании прогнозират, че ще продължат настоящата си дейност, 2,1% ще преустановят временно дейността си, а 1,9% ще прекратят дейността си.
Източник: Труд (25.03.2021)

Половината от икономическия ръст от 2014 г. насам идва от европейските средства През 2020 г. брутният вътрешен продукт на България е с 16.7% над нивото си от 2013 г. в реално изражение по сметки на НСИ. Изчисления на Министерството на финансите на база иконометричния модел СИБИЛА 2.0 показват, че половината от това увеличение се дължи на усвоените европейски средства от втория програмен период 2014-2020 г., показва доклад, качен на страницата на ведомството в интернет през март 2021 г. Изчисленията представляват оценка на преките макроикономически ефекти от оперативните програми на Европейския съюз и проектите, финансирани от тях. Последната подобна сметка за ефекта от евросредствата - през 2019 г., показа, че около една трета от растежа на българската икономика се дължи на еврофондовете. Според симулациите, направени през СИБИЛА, стойността на общо създадения в страната брутен вътрешен продукт през периода 2014-2020 г. щеше да е с 8.3% по-малка без европейските фондове. Към края на 2020 г. са усвоени 54.4% от предвидените 9.9 млрд. евро европейски средства или близо 5.4 млрд. евро. В сметките не са включени средствата в помощ на частния сектор за преодоляването на последиците от кризата, предизвикана от пандемията, уточняват от Министерството на финансите. "През по-голямата част от разглеждания период производството и БВП на страната нарастват плавно, позволявайки постепенна реална конвергенция с ЕС", пишат от Министерството на финансите. За справка, през 2014-2019 г. България се е приближила до средноевропейските нива с едва 7 процентни пункта - БВП на човек през 2019 г. беше 53% от средното за Европа при изравняване на цените, а шест години по-рано беше на 46%. Най-значителен изглежда е прекият ефект от европейските средства върху частните инвестиции в България. Към 2020 г. разходите за брутообразуване на основен капитал, които включват инвестициите в машини, оборудване и сгради, са с 23.7% над потенциалното ниво без европейските фондове, показва симулацията на модела. Най-голям принос за увеличението на инвестициите между 2014 и 2020 г. идва от ОП "Развитие на човешките ресурси" с цели 12 пр. пункта. Това е и програмата с най-голям принос към растежа на БВП - според симулациите на СИБИЛА брутният вътрешен продукт щеше да е с 5.4% по-малък без европейските средства. "ОПРЧР е преобладаващо насочена към подобряване на характеристиките на работната сила, а оттук и към подобряване на конкурентоспособността на българското производство", пишат от финансовото ведомство. Основният плюс идва от първата приоритетна ос от програмата - "Подобряване на достъпа до заетост и качеството на работните места". Ефектите от програмата се проявяват във всички направления - увеличение на заетостта с 10.7% и спад на безработицата с 4.8 пр.п., което пък води до ръст на потреблението на домакинствата, а в резултат и до увеличение на производството и нужда от инвестиции за разширяване на капацитета. Усвоените средства по програмата за развитие на човешките ресурси са и основната причина за подобрението на показатели като средната работна заплата. Според изчисленията европейските фондове са допринесли с 6.7% към ръста на средните възнаграждения от 2014 г. насам, което е под една десета от общия ръст за периода.
Източник: Капитал (26.03.2021)

За 7 години еврофондовете са увеличили БВП на България с 8.3% В края на втория 7-годишен програмен период България е усвоила едва 54% от средствата по европейските фондове, предоставени за преодоляване на значителното изоставане в икономическото ни развитие, лошото състоянието на инфраструктурата и на жизнения ни стандарт спрямо другите държави в ЕС. От определените за страната ни за 2014-2020 г. общо 9.9 млрд. евро по десет програми, към 31 декември 2020 г. са разплатени 6.360 млрд. евро. От тях 5.371 млрд. са идват от фондовете на Евросъюза, а останалата част - от държавния бюджет. Така дори и ускореното харчене заради пандемията и пренасочването на неусвоени евросредства към мерки за борба с последиците от ковид-кризата през последната година, не са били в състояние да подобрят картината на европейските инвестиции. Данните са от анализ на финансовото министерство, направен през март, в който се изчислява и ефектът на еврофондовете върху българската икономика. Според този анализ, без усвоените 6.360 млрд. евро по линия на еврофондовете, стойността на създадения в страната брутен вътрешен продукт в периода 2014-2020 г. щеше да е с 8.3% по-ниска. Финансовото министерство не посочва малко или много е този показател, но по различни експертни оценки това е половината от увеличението на БВП за последните седем години. "През по-голямата част от разглеждания период производството и БВП на страната нарастват плавно, позволявайки постепенна реална конвергенция с ЕС. Изпълнението на планираните мерки по линия на еврофондовете изиграва роля в това отношение, включително в смекчаване на отрицателните последици от епидемията от COVID-19 върху икономиката, като симулациите показват, че техният ефект върху БВП към края на 2020 г. е увеличение с 8.3% спрямо сценария без евросредства", пише МФ в своя анализ. Най-съществено влияние евросредствата са изиграли върху ръста на частните инвестиции. От 2014 г. до края на 2020 г. частните инвестиции надвишават нивото, което би било наблюдавано без средствата от ЕС с 23.7%. Благодарение на еврофондовете по-видимо расте и заетостта - общият ефект с натрупване за 7 години е 13.7%, докато безработицата е паднала с 6.1 процентни пункта. Средната работна заплата пък е нараснала с 8.4% - основно в резултат на субсидираната заетост по европрограмите, но и заради постепенното вдигане на минималната работна заплата през последните години. Вливането в икономиката на средствата от ЕС в периода 2014-2020 г. е покачило цените в страната ни сравнително слабо - само с 2.6%. Ефектът върху инфлацията като цяло се очаква да бъде умерен поради отворения характер на икономиката, обяснява МФ. Евросредствата обаче не са оказали кой знае какво благоприятно влияние върху българския износ. Нетният ефект върху експорта на български стоки и услуги за последните 7 години е доста скромен - едва 0.8% увеличение в сравнение със сценария без еврофондове. За сметка на това вносът на стоки у нас се е увеличил чувствително в резултат на инвестираните европари - с 9.3%. Това се обяснява с повишеното вътрешно потребление вследствие на повишени доходи, както и на ръст на производството в резултат на инвестициите от ЕС по различни проекти.
Източник: Сега (29.03.2021)

Шестима безработни се борят за едно свободно работно място у нас Средно по шестима безработни се състезават за едно свободно работно място у нас, показват последните данни на Агенцията по заетостта към края на февруари. В 17 области равнището на безработица е над средното за страната, като най-високите стойности се отчитат в Северозападния район - Видин, Монтана и Враца. Най-силна е конкуренцията в областите Разград и Видин, където за една вакантна позиция се състезават съответно по 15 и по 12 безработни. На другия полюс са София-град и Русе, където за едно място се борят средно по 4 души. Данните сочат, че за сравнение към края на януари в цялата страна за свободно работно място са се конкурирали по 8 души, а към края на декември миналата година - по 9. По последни данни равнището на безработицата в страната е 6.9%. Традиционно най-ниско е нивото му в София-столица - малко под 3%, а най-високо - в област Видин - 14%.
Източник: Медия Пул (30.03.2021)

Пътуванията на българи в чужбина намаляват с 46.3% през февруари, а на чужденци в България - с 52.6% През февруари 2021 г. по време на продължаващата епидемична обстановка в страната пътуванията на български граждани в чужбина са 215.3 хил. или с 46.3 на сто под регистрираните през февруари 2020 година, съобщи Националният статистически институт. През февруари 2021 г. посещенията на чужденци в България са 240.9 хил. или с 52.6 на сто по-малко в сравнение с февруари 2020 година. Срив е регистриран при пътуванията по всички наблюдавани цели: "почивка и екскурзия" - с 81.7 на сто, "служебна" - с 50.7 на сто, и "други" (вкл. гостувания и транзитни преминавания) - с 21.7 на сто. Транзитните преминавания през страната са 54.6 на сто (131.5 хил.) от всички посещения на чужденци в България. От общия брой чужденци, посетили България през февруари 2021 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 40.7 на сто или с 56.4 на сто по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Регистриран е спад в посещенията на граждани от всички наблюдавани страни с изключение на посещенията от Чехия, при които има повишение от 76.1 на сто спрямо февруари 2020 година. Посещенията на граждани от групата "Други европейски страни" намаляват с 46.9 на сто. През февруари 2021 г. относителният дял на посещенията по цели е, както следва: с други цели - 64.1 на сто, със служебна цел - 19.5 на сто, и с цел почивка и екскурзия - 16.4 на сто.
Източник: 24 часа (30.03.2021)

Бизнесът не се стресна от третата вълна, оптимист е Третата вълна на пандемията и последвалите ограничителни мерки през март, изглежда, не са стреснали бизнеса, защото бизнес климатът в страната продължава да се подобрява, този път с 2,1 пункта в сравнение с февруари, отчита наблюдението на НСИ на стопанската конюнктура. Този възходящ тренд продължава вече трети месец, преди януари 2021 г. в продължение на няколко месеца индексът падаше. Дъното му бе достигнато през април и май м.г. и в момента той се доближава до средния за последните десетина години показател. През март най-силно влияние върху индекса оказва строителството, където се повишава с 3,8 пункта. Предприемачите отчитат нарастване на новите поръчки и прогнозите за следващите няколко месеца са благоприятни. В промишлеността повишението е с 2,1 пункта, в търговията на дребно с 1,7, а в услугите - с 2,7 пункта. Цените на производител, които се считат за ранен предвестник на инфлацията, са се повишили през февруари с 1,3% спрямо предходния месец и с 3,1% в сравнение със същия месец на 2020 г. Това увеличение се получава най-вече от ръста на цените на основните метали, който е 29,9% спрямо година назад и се дължи най-вече на международната конюнктура. В производството на химически продукти ръстът на цените на годишна база е 4,8%, а на храните - с 3,7%
Източник: 24 часа (31.03.2021)

Заводските цени растат през февруари и на месечна, и на годишна база Заводските цени се покачват през февруари с 1.3% на месечна база и с 3.1% спрямо година по-рано, показват данните на НСИ. Спрямо януари повишение е регистрирано в преработващата промишленост - с 2%, а намаление е отчетено в добивната промишленост - с 3.1%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.3%. Спрямо година по-рано по-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - със 17.4%, в преработващата промишленост - с 3.3%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.6%. Цените за вътрешния пазар поскъпват през февруари средно с 0.9% спрямо предходния месец. Повишение е регистрирано в добивната промишленост - с 5.6%, и в преработващата промишленост - с 1.5%, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление с 0.5%. Спрямо същия месец на предходната година цените растат с 1.1%. Увеличение на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 16.6%, и в преработващата промишленост - с 1.2%, а намаление се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.8%.
Източник: Дневник (02.04.2021)

Локдаунът остави над 5 хил. души без работа Затварянето на бизнеса за десет дни в поредния, трети от началото на годината локдаун, е оставило oщe 5156 дyши бeз paбoтa пpeз изминaлaтa ceдмицa, coчaт дaннитe нa Haциoнaлнaтa cтaтиcтичec?a cлyжбa (HCИ). В същото време за периода 22-28 март работа са започнали 4172 дyши, което означава, че извън пазара на труда са останали 984 души за една седмица. Днес здравният министър пpoф. Kocтaдин Aнгeлoв обяви, че се наблюдава положителна тенденция към нормализиране на ситуацията и спад в случаите на новозаразени, поради което заведенията и фитнесите ще отворят отново. Междувременно ситуацията с безработицата пpoдължaвa дa ce зaдълбoчaвa. Данните от НСИ показват, че от 28 декември 2020 г. до 28 март новорегистрираните в бюрата по труда са 84 049 души, а започналите работа са 56 828 души. Това означава, че извън пазара на труда за този период са останали 27 221 души, които добавяйки се към общата картина – от началото на пандемията до сега – броят на останалите без работа е над 165 хил. души.
Източник: economic.bg (06.04.2021)

Само 19.50% от чужденците са пътували до България по бизнес През февруари тази година относителният дял на посещенията у нас със служебна цел (командировки, участие в конференции, в конгреси и симпозиуми и други) са само 19.5% от всички пътувания до България, четем в анализ на Националния статистически институт. Общо 47 045 чужденци са пътували до България по бизнес, като бройката им се е свила с 50.7 процента. Така или иначе от година насам коронавирусната пандемия оказва силен натиск върху фирмите. Противоепидемичните мерки срещу разпространението на Ковид-19, карантините в отделните страни, свиването на производствена дейност са причина за по-малкото пътувания и в началото на тази година . Заедно с това разчитаме и още нещо в числата. От Норвегия, например, у нас не е дошъл нито един предприемач. Въпреки изключително ниския стокообмен, присъствието на фирми от Кралство Норвегия у нас е значително. В страната ни работят около 30 по-големи компании с норвежко участие от различни сектори, привлечени от бизнес климата и най-вече от благоприятните данъчни условия у нас. В скандинавската страна са много внимателни в пътуванията в чужбина, което обяснява числата от статистиката. Иначе можем да изброим седемнадесет страни, от които у нас са пристгинали по над хиляда човека със служебна цел през февруари. Бизнесмените от съседните балкански страни плюс Украйна отново са били най-активни в контактите. Най-много турски и румънски предприемачи са пътували до нашата страна. Германия, която е най-големият ни търговски партньор, е дори извън този списък. Само 88 германци са били у нас със служебна цел Отличникът е Турция. Общо 14 483 са били командированите от южната ни съседка у нас през февруари. Това не е изненадващо. Тя е най-големият по големина търговски партньори на България извън Европейския съюз. Многото турски фирми у нас са в основата на добрите търговско-икономически връзки, както и възможността през България по-лесно да се достига до европейския пазар. От Румъния със служебна цел през февруари са дошли 9037 човека. Северната ни съседка все пак е вторият ни по големина търговски партньор сред страните от Европейския съюз. Не са малко и фирмите с румънски или румънско-български капитал у нас. Общо 5943 човека от Сърбия са пътували със служебна цел до България. През януари фирмите от двете страни са изтъргували по-малко стоки - за 171.3 млн. лева, като има спад и в износа, и във вносът. Продукция за 95.5 млн. лева са влезли у нас от западната ни съседка. От Северна Македония сме посрещнали 3612 бизнесмени в България през февруари, което е почти колкото броя на туристите от тази страна (3824). Въпреки че от началото на тази година има спад и в износа, и във вноса със Северна Македония, в тази страна има доста български инвестиции. Наличието на много гръцки инвестиции и фирми у нас обяснява посещението у нас на 3424 човека от Гърция през февруари. През миналата година стокообмена между двете ни страни възлиза на 6.71 млрд. лева. По данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции от Гърция у нас към края на септември са в размер на 2.55 млрд. евро..
Източник: Банкеръ (08.04.2021)

13% ръст на новите жилища в страната Строителството на нови жилища в страната през първото тримесечие на 2021 г. е в подем и отбелязва цели 13% ръст. “Пазарът се възстановява с доста добри темпове и през периода януари-март в България има близо милион квадратни метра нови жилищни площи”, заяви Петър Мастиков, главен анализатор на Националния регистър за ново строителство и реконструкции в България по време на онлайн форум за имоти. 922 342 кв. метра жилищна площ са построили у нас в началото на годината. Най-голям е ръстът в Пловдив, като за периода има пуснати в експлоатация 178 921 хил. кв. метра, което е ръст от 93% спрямо същия период на 2020 г. Тези цифри се дължат на отложените проекти през 2020 г., която беше по-слаба за строителния сектор. В София повишението е с 9,4%, като новите жилища за периода са в размер на 393 035 кв. метра. По Черноморието Бургас се представя доста по-добре от Варна и ръстът в морския град е 47% при построени нови жилища в размер на 88 121 кв. метра. За жалост, при ваканционните имоти в Бургас има спад от 65%, но в този сегмент от пазара морската столица отбелязва невиждан ръст на новите жилища, дължащ се на няколко големи ваканционни проекта - 740% увеличение и площи в размер на 18 хил. квадратни метра. Ръст на цените от 6% и с 12% на търсенето на апартаменти в София през 2020 г., отчитат от Националната асоциация на строителните предприемачи. “Под 20% от покупките на апартаменти са с цел инвестиция, останалите 80% са с цел живот”, допълни Георги Шопов, председател на асоциацията. По думите му трябва да се подготвим за тримилионна София, тъй като интересът към столицата е огромен през последните години. В момента на банковия пазар лихвите по жилищните кредити са средно под 2,7%, а самоучастието при покупка на имот е 15%, допълниха още експертите.
Източник: Труд (08.04.2021)

Търговията на дребно в България с лек подем през февруари През февруари НСИ отчита поредно подобрение при търговията на дребно, като оборотът в търговията на дребно в България нараства с 3,0% спрямо януари, когато се повиши с 3,4 на сто. Това представлява нарастване на търговията на дребно за десети пореден месец. Наблюдава се нарастване на оборота при почти всички основни групи, освен при търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, където се отчита понижение с 0,2 на сто. При търговията с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали се отчита ръст със 7,4%, а търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали нараства с 4,7%. На годишна база търговията на дребно се свива през февруари с 0,5% след спад с 4,4% през януари, отбелязвайки понижение за пореден месец. В НСИ изчисляват, че на годишна база има спад на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 15,1%) и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 0,6%), докато при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали е отчетено увеличение (с 4,7%). По-съществен ръст на оборота в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали е регистриран при: търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 33,3%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 9,4%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 4%. Намаление се наблюдава при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 1,4%.
Източник: Инвестор.БГ (12.04.2021)

Промишленото производство се свива с 3,4% през февруари През февруари промишленото производство в България се свива с 3,4% спрямо същия месец на 2020 г. В сравнение с януари то остава непроменено. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Намалението в индекса е за 16-ти пореден месец. През януари спадът бе 3,2% спрямо същия месец на 2020 г. На годишна база понижение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено основно в преработващия сектор - с 4,6%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4%, а добивната промишленост остава без изменение. Най-голям спад НСИ отчита в производството, некласифицирано другаде - с 43,5% и при производството на напитки - с 43%. Намалението спрямо 2020 г. при обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм е с почти 25%, а при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 15,8%.
Източник: Инвестор.БГ (12.04.2021)

Потреблението се възстановява, търговията с ръст за 10-и месец Месечен ръст от 3% през февруари при търговията на дребно сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Като повече продажби отчитат почти всички браншове. Със 7,4 % се е увеличил оборотът при търговията с нехранителни стоки, при продажбата на автомобилни горива и смазочни материали ръстът е 4,7%. Значителен ръст на оборота регистрират търговците, които продават текстил, облекло, обувки и кожени изделия - 44,8%. С 9,5 % се е увеличила търговията с компютърна и комуникационна техника, а с фармацевтични и медицински стоки - с 8,6%, показват още данните на НСИ. Намаление има само при търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, но минимално - с 0,2%. Данните на НСИ показват, че потреблението постепенно се възстановява въпреки кризата, предизвикана от пандемията, а търговията на дребно расте за десети месец поред. Но все още не може да достигне предкризисните нива, тъй като на годишна база през февруари има спад с 0,5%. Данните за годишните изменения показват, че с малко над 15% за година е спаднал оборотът при търговията с автомобилни горива и масла, а при хранителните стоки, напитките и тютюневите изделия намалението е с 0,6%. Увеличение с 4,7% има при продажбата на нехранителни стоки. По-съществен ръст за година има при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 33,3%, при търговията с компютърна и комуникационна техника - с 9,4%, и при търговията с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 4%. Намаление има при продажбите на фармацевтични и медицински стоки - с 1,4%. При промишленото производство през февруари спрямо година назад спадът е 3,4%. В строителството данните показват 4,2% намаление през февруари спрямо същия месец през 2020 г., а спрямо януари 2021-а има покачване от 0,2%.
Източник: 24 часа (12.04.2021)

Сривът на приходите от нощувки у нас е над 40% през февруари Приходите от нощувки на хотели и други места за настаняване през февруари 2021 г. се сриват с 42% на годишна база. Регистриран е и срив на приходите от чужди граждани с 69%, а приходите от български граждани намаляват с 13.6%. Това показват данни на НСИ. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през февруари е с 40,4% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като не за първи път най-голям спад (с 47.6%) се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. През февруари 2021 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 77% от общия брой нощувки на чужди граждани и 42,1% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 15% от нощувките на чужди граждани и 29,6% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 7,8 и 28,3%. Регистриран е срив при чуждите граждани. Намаление е отчетено и при пренощувалите българи. Българските граждани са реализирали средно по 2 нощувки. Чуждите граждани по 3 нощувки, като 78.2% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Хотелите и ресторантите в тях у нас са отворени, като заведеният към хотели се допускат само гостите.
Източник: Money.bg (13.04.2021)

Снегът през февруари посъживи туризма, спадът е 42% Снегът през февруари посъживи зимния туризъм - спадът в приходите от нощувки е 42% на годишна база, като се дължи предимно на отлива на чуждестранните туристи. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ) за втория месец на тази година. За сравнение през периода декември - януари, когато е пикът на зимния сезон, спадът беше около 80% спрямо същия период на миналата година. 35, 2 млн. лева са приходите от нощувки във всички места за настаняване през февруари. Най-висок логично е сривът на приходите от чужди граждани, за които все още се изисква отрицателен тест за коронавирус. Затова има отлив от почти 70% в приходите от чужденци в сравнение с февруари 2020 г., когато в страната все още нямаше регистриран случай на COVID-19. Българските граждани са похарчили с 13,6% по-малко за зимен туризъм спрямо година назад. През февруари 2021 г. близо 77% от местата за настаняване са останали празни, а най-голяма заетост отчитат 4- и 5-звездните хотели - в тях са прекарали почивката си над 30% от туристите през февруари, а 16,1% от тях са били в хотели с 1 или 2 звезди. Данните показват още, че през февруари в страната са работели 1666 обекта за настаняване с общ капацитет от 97,8 хиляди легла. В сравнение със същия период на 2020 г., когато в страната все още не беше обявено извънредно положение, общият брой на местата за настаняване е намалял с 11,1%, а броят на леглата - с 12,9%. 627,7 хил. са нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през февруари 2021 г., което е с 40,4% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. При чуждите туристи има спад от цели 75,2%. Броят им е 35,5 хил. в зимните ни курорти, като 78,2% от тях са нощували в хотели с 4 или 5 звезди, сочат още данните на НСИ. Намаление е отчетено и при пренощувалите българи, но далеч по-малко - 20,8%. Българските туристи през февруари са били 237,3 хил, но повечето са оставали само за уикендите - данните сочат, че българите остават да пренощуват в зимните курорти средно около 2 дни. При чужденците престоят средно е 3 или 4 нощувки.
Източник: 24 часа (13.04.2021)

Бизнесът смята да свие инвестициите си с 15% Бизнесът не само намали инвестициите си през миналата година, а смята да ги ограничи още повече през настоящата. Това показва бизнес анкета на НСИ. Направените разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в промишлеността през 2020 г. са с 8,7% по-малко спрямо 2019 г., показва анкетата. Плановете на промишлените предприятия за 2021 г. са за свиване на инвестициите с още 15,5%. В общия обем на очакваните разходи за придобиване на дълготрайни активи през тази година делът на частния сектор е 85,2%, а мениджърите в частните фирми предвиждат намаление на инвестиционните си програми със 17,5% спрямо 2020 г. По основни производствени групи най-голям дял в инвестициите през 2021 г. се очаква да има производството на стоки за междинно потребление (38,2%), при което се предвижда понижение от 13,8% в сравнение с миналата година. На второ място по прогнозен обем на инвестициите са енергетичните и свързаните с водата сектори (с дял от 31,1%), при които се очаква увеличение с 4,7% спрямо 2020 г. Следва производството на недълготрайни потребителски стоки, което е с дял от 15,8%, а предвижданията на мениджърите са за свиване на инвестициите с 30,8%.
Източник: Труд (13.04.2021)

Строителната продукция в България намаля с 4.2% на годишна база през февруари Продукцията на строителния сектор в България е спаднала с 4,2% на годишна база през февруари, след 5,7% спад през януари, съобщи националната статистическа служба НСИ, позовавайки се на предварителни данни, коригирани за работен ден. На база сезонно коригирана месечна база, строителната продукция нарасна с 0,2% през февруари, след като през януари спадна с 0,7%, се казва в изявление на НСИ.
Източник: SeeNews (13.04.2021)

Износът расте с 2.8% през февруари Износът на стоки на България нараства с 2.8% на годишна база през февруари, приближавайки обем на продажбите от 5 млрд. лв., показват предварителните данни на националната статистика. Повишението идва както от ръст на експорта към държави на ЕС с 4.2%, така и повишение на продажбите в трети страни с 0.1%. Вносът също нараства - с 2.6% до 5.4 млрд. лв., от които малко над 3.4 млрд. идват от държави - членки на ЕС. Така търговският дефицит за първите два месеца на 2021 г. достига 702 млн. лв. при 741 млн. година по-рано. Износът към страни извън ЕС отчита първи ръст, макар и слаб, от февруари миналата година. Възможно е увеличението да се дължи на факта, че по това време през 2020 г. вече започна да се усеща напрежението от надвисналата криза и базата за сравнение е по-ниска. Но обемът на продажбите сега (1.67 млрд. лв. през февруари 2021 г.), изглежда, се нормализира около средните нива, отчитани за месеците в началото на годината - около 1.6 млрд. през 2019 и 2020 г. например. Подробната разбивка на НСИ за търговията с ЕС през февруари ще бъде достъпна след месец. През януари експортът към ЕС расте с 3% на годишна база, като числата показват, че в износа на български стоки към ЕС също е видим силен положителен принос към растежа от продажбите на руди, шлаки и пепели. Но тук увеличението от 81% до 177 млн. лв. се дължи на експорта на руди на благородни метали. Износът на рафинирана, нерафинирана мед и ламарини и листове от цветния метал също допринася към общия ръст с повишение от 38% до обем на продажбите от 350 млн. лв. през януари. Повечето сектори обаче все още са под напрежение. Износът на облекла например все още е с около 50 млн. лв. назад от обема на продажбите, които достигна през януари 2020 г. Експортът на машини расте с 4.3% на годишна база, но на електроника и електротехника намалява с 3.3%. При превозните средства и авточасти повишението също е слабо - едва 1.3% над миналогодишните стойности.
Източник: Капитал (14.04.2021)

Първи ръст на вноса от година През февруари за първи път от една година насам има увеличение на вноса в България. Той е нараснал с 2,6% спрямо година назад и възлиза на 5,4 млрд. лв. Вносът, чието увеличение косвено сочи известно оживление в потреблението в страната, спадаше през цялата минала година, като най-големият спад - близо 30%, беше през април и май. Сегашният ръст обаче говори и за икономическо оживление, тъй като сред стоките, които бележат най-голям ръст във вноса - от 741 през миналия февруари на 801 млн. лв. сега, са машините и оборудването. През февруари има и оживление в износа - ръстът на годишна база е 2,8%, като става въпрос за 4,8 млрд. лв. общо към страните от ЕС и към трети страни. Ръст на износа, и то по-голям, обаче имаше и през декември, последван от спад за януари. Увеличение има при износа главно на суровини, но и на машини и на оборудване, като износът на храни, алкохол и тютюневи изделия продължава да бележи спад. Извън ЕС главните страни, към които е отправен българският износ, са Турция и Китай. От същите държави плюс Русия е и най-големият внос у нас, като за Руската федерация той се състои изключително само от енергийни продукти и суровини, при вноса на които има малко над 28% спад през февруари.
Източник: 24 часа (14.04.2021)

Морският магнит за IT бизнесa в България Технологичните компании от години са концентрирани в София, но морската столица все повече се утвърждава като втора топ локация Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) се превърнаха постепенно в един от двигателите на растеж на икономиката на България през последните години. През 2020 г. ИКТ отрасълът отбеляза ръст на приходите от 10% при 5.5% спад на БВП на страната, сочи годишният Барометър за състоянието на софтуерния бранш в България на БАСКОМ, който се изготвя със съдействието на CBN Pannoff, Stoycheff & Co. Увеличението е по-малко в сравнение с предходната година, когато те скочиха с 18.4%, но достатъчно красноречиво на фона на тежките удари от пандемията. За 2021 г. CBN дори прогнозира, че ИКТ индустрията има шанс да направи исторически пробив и да се нареди сред трите най-силни от общо 18-те в България. При всички положения секторът е от най-динамичните и очакванията са, че през всяка от следващите години до 2024-а той ще бележи двуцифрени ръстове (14-19%). Регионален дисбаланс Въпреки бурното развитие на отрасъла през последното десетилетие той остава концентриран основно в столицата. По данни на НСИ за 2018 г. 14% от продукцията на София се създава от дейности в ИКТ и далекосъобщения, а като се добави и аутсорсингът – заедно те са около една пета от икономиката на общината. Почти навсякъде другаде, където се развива секторът, той е под 1% от местния БВП. Едва напоследък започна да се усеща по-осезаемо движението към някои от по-големите икономически центрове. Тежестта на отрасъла нараства най-много във Варна, където той гони 4% от общата продукция, и в Пловдив (малко над 3%). Показателно е и разпределението на наетите в ИКТ бранша в страната – от общо 92 хиляди към 2018 г. по данни на НСИ 77 хиляди са в София. Във Варна техният брой успя да нарасне до 3200, като през същата тази година той е скочил с 300. Разчупване на статуквото Като цяло един от водещите притегателни центрове за ИКТ бизнеса през последните години се оказа морската столица Варна. Освен че носи висока добавена стойност за икономиката, сам по себе си технологичният сектор привлича кадри и с добрия жизнен стандарт, който осигурява на заетите. Във Варна например средната заплата в бранша е над 2 хил. лева, което е почти двойно над средната за града, сочи анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), представящ морската столица като град на знанието. Туризмът, промишленото производство и корабостроенето дълги години оформяха силуета на икономиката на Варна. Нов щрих към него през последните години добавиха информационните технологии и услугите. Анализаторите от ИПИ определят сектора като най-бурно развиващия се в града – за трите години от 2015 до 2018-а продукцията на IT компаниите почти се е удвоила, като са създадени 600 нови работни места. Добавената стойност на един нает достига над 55 хил. лв. За сравнение втори по този показател е транспортният отрасъл с 36 400 хил. лв., а хотелите и ресторантите носят под 20 000 лв. добавена стойност. Градът вече е позициониран като водеща IT дестинация, като две големи инвестиции от 2019 г. се открояват особено ярко – Coca-Cola откри център за финансови услуги, а белгийската KBC отвори център за споделени услуги. Множество финансови и технологични компании – както български, така и чуждестранни, отвориха допълнителни офиси във Варна през последните 2 години. Това поддържа пазара активен и дава възможност и на работодателите, и на професионалистите от региона да се развиват“, коментират от „Софтуер Груп“ пред Economic.bg. „Софтуер Груп“ е един от водещите IT играчи, които стъпиха във Варна още преди няколко години с отварянето там на втория си офис в България в края на 2016 г. За това време компанията вече е натрупала наблюдения върху развитието на пазара и според тях интересът на софтуерните компании към града като офис локация, макар и не основна, расте. Нови играчи в предизвикателни условия Може би последният известен играч, навлизащ на пазара на труда във Варна, е финтех компанията Paysafe. Тя обяви през декември 2020 г., че е избрала морската столица за локация на своя нов офис – общо трети, след съществуващите два в София. Новият офис на Paysafe ще бъде отворен на два етапа – на 1 юни и на 1 юли. Според концепцията за развитието му ще се търсят специалисти по софтуерни разработки и професионалисти в сферата на обслужване на клиенти, владеещи различни чужди езици. И Paysafe, и „Софтуер Груп“ изтъкват университетския характер на Варна и амбицията на морската столица да се развива като „Град на знанието“, което автоматично я изстрелва право в полезрението на гладните за кадри IT компании в България. По данни на CBN рaбoтнитe мecтa в сектора пpeз 2020 г. ca ce yвeличили c нaд 3500, макар че pъcтът нa зaeтитe ce зaбaвя заради COVID кризата и на практика е най-ниският от десетилетие насам. Прогнозата обаче е, че в петте години до 2024 г. софтуерната индустрия ще създаде нови 23 000 работни места. Морският бриз е плюс „Градът може да предложи много: подготвени специалисти, които идват от съществуващите големи местни и чуждестранни компании, в съчетание с удобна географска локация, конкурентни цени на офисните площи и не на последно място, възможност на фирмите да използват варненските офиси за лятна локация на своите служители от други градове в страната“, коментират от „Софтуер Груп“. За Paysafe предизвикателството е малко по-голямо, доколкото тя тепърва отваря вратите на своя офис – на фона на пандемията от коронавирус, която изисква социална дистанция. „В офиса във Варна ще започнат да работят само колегите, които предпочитат да го правят от там, поне до началото на септември“, когато се очаква служителите на компанията да започнат да излизат от „хоум офис“ режима. Paysafe също е фиксирала добавената стойност на морския плаж: „Освен за нови колеги, разработваме вътрешна програма за трансфер на желаещи да се преместят във Варна. Офисът ще бъде ползван и като лятна алтернатива за колегите, базирани в София.“
Източник: economic.bg (14.04.2021)

Инфлацията се завърна с 0.6% увеличение на цените през март След два месеца с дефлация потребителските цени отново се повишават - с 0.6% на годишна база през март, става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). Минусът се превърна в плюс основно заради поскъпване на горивата за автомобили. Може да се очаква темпът на растеж на цените да се ускори през следващите месеци заради по-ниската база от миналата година. На месечна база инфлацията е 0.1% през март, като хранителните стоки са по-евтини с 0.1%, а транспортът поскъпва с 3%. По европейския Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) инфлацията на годишна база е 0.8% през март. Темпът на повишение на цените се ускорява и в ЕС - от 0.9% през февруари на 1.3% през март по предварителни данни на Евростат и причината са енергийните цени. През следващите месеци може да се очаква инфлацията в страната да се ускори, тъй като навлизаме в период, в който сравнението ще е с ниската база от първите месеци на пандемията и наложените ограничителни мерки. Централната банка също прогнозира ускорение през първото полугодие в последния си Икономически преглед, публикуван през март. Експертите на БНБ посочват също, че през втората половина от годината може да се очаква повишение на стоки и услуги с административно определяни цени (като природния газ), което ще допринесе към общия растеж на цените в страната.
Източник: Капитал (15.04.2021)

Ситуацията с безработицата в България отново се влошава Мерките, с които правителството се бори да спре разпространението на COVID-19, оставиха бeз paбoтa 6143 души през изминалата седмица, сочат данните на Националния статистически инcтитyт (НСИ). Покачването от близо 1000 души спрямо седмицата преди 5-11 април е неочаквано, тъй като в този период хотелите, спа центровете и заведенията на открито вече работеха. Въпреки покачването на новорегистрираните лица в бюрата по труда данните показват, че именно отварянето на различни сектори от икономиката е помогнало на 6240 души да си намерят. Спрямо числата за периода от 29 март до 4 април се наблюдава покачване на устроилите се на пазара на труда от над 1100 души. Преглеждайки общата картина обаче данните на НСИ показват, че безработицата остава значително по-висока. Във времето между 28 декември - 11 април 95 344 души са се регистрирали в бюрата по труда, докато намерилите работа са 68 119 души. Toвa oзнaчaвa, чe извън пaзapa нa тpyдa зa тoзи пepиoд ca ocтaнaли 27 225 дyши, ?oитo дoбaвяй?и ce ?ъм oбщaтa ?apтинa – oт нaчaлoтo нa пaндeмиятa дoceгa – бpoят нa ocтaнaлитe бeз paбoтa e нaд 166 xил. дyши.
Източник: economic.bg (15.04.2021)

Нарастване на общия доход на домакинствата с 6,2% през 2020 г. при запазване на разходите През 2020 г. общият доход средно на лице от домакинство нараства с над 6%, докато разходите остават почти без промяна спрямо 2019 година, показват данните на Националния статистически институт. Общият доход средно на лице от домакинството през изминалата година е 7002 лева, нараствайки с 6,2% спрямо 2019 г., като за последното десетилетие (2011-2020) общият доход се увеличава 1,9 пъти. Реалните доходи на домакинствата нарастват с 4,4% през 2020 г. в сравнение с 2019 г., като най-висок е индексът на реалните доходи през 2020 г. спрямо 2011 г. - 165,9%. Доходът от работна заплата се увеличава спрямо година по-рано с 5,3% до 3927 лв. (двукратен ръст спрямо 2011г.), доходът от пенсии нараства спрямо 2019 г. с 12% до 2018 лв. (повишение със 77% спрямо 2011г.), доходите от самостоятелна заетост се увеличават с 3,1% до 434 лв. (с 50,7% спрямо 2011г.), а доходът от други социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) - с 5,2% до 204 лв. През 2020 г. най-голям дял в общия доход има работната заплата (56,1% спрямо 56,6% през 2019г.), докато доходите от всички социални трансфери формират 31,8% от обшия доход, като от получените социални трансфери с най-висок дял са доходите от пенсии - 28,8%. През миналата година българските домакинства са изразходвали 6220 лв. средно на лице, което е почти без промяна в сравнение с 2019 година и представлява увеличение с 1,8 пъти спрямо 2011 г. Изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки през 2020 г. са 1872 лв., или с 2,1% повече спрямо 2019 г., за облекло и обувки - 188 лв. (понижение с 6,9% спрямо година по-рано), докато жилищните разходи са за 1121 лв. (повишение с 5,1%). Разходите за здравеопазване през 2020 г. се повишават с 0,5% до 388 лв., докато за транспорт и съобщения са похарчени 700 лв. (понижение с 4,1% спрямо 2019 г.). Силен спад от 22,4% до 250 лв. бележат разходите за свободно време, културен отдих и образование вероятно в резултат на коронавирусната пандемия. Разходите за данъци и социални осигуровки са в размер на 860 лв. и се увеличават с 4,09% в сравнение с 2019 г.
Източник: БНР (16.04.2021)

Продажбите на коли нараснаха с 34% през март Продажбите на нови коли в България през март нараснаха с 33,9%, обявиха от Европейската асоциация на производителите на автомобили. През март в страната са регистрирани 2155 автомобила, при 1609 за същия месец на миналата година. Общо за страните от ЕС ръстът в продажбите на нови автомобили през март е с 87,3%. Това се дължи на огромния спад на сделките през март миналата година, когато заради пандемията бяха въведени ограничителни мерки в страните от ЕС. В момента пандемията продължава, но хората вече свикнаха с новите правила за спазване на социална дистанция и се връщат към нивата на потребление от преди разпространението на Covid-19. През март тази година в страните от ЕС са регистрирани над 1 млн. нови коли, при 576 хил. през същия месец на миналата година. В шест държави от ЕС има трицифрен ръст на продажбите на нови коли. Най-голямо е увеличението на регистрираните автомобили в Италия – с 497,2%. На следващите места са Франция (+191,7%), Австрия (+177,1%), Словения (+157,6%), Гърция (+140%) и Испания (+128%). Най-малък е ръстът на сделките в Унгария – само с 8,3%. Общо за първите три месеца на годината в ЕС са продадени над 2,56 млн. автомобила, което е ръст с 3,2% на годишна база. Този резултат е постигнат благодарение на добрите продажби през март. През януари и февруари продължаваше да има спад на сделките на гдишна база, съответно с 24% и с 19,3%. В България обаче, за първите три месеца на годината са регистрирани 5584 нови коли, което е с 5,8% по-малко спрямо същия период на миналата година. Най-голям спад за тримесечието има в Португалия (-31,5%), а най-голям ръст в Швеция – с 37,4%.
Източник: Труд (20.04.2021)

България пак трета в ЕС по най-нисък дълг, само 0,1% ни дели от второто място България остава на трето място в Европейския съюз по най-нисък дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП). Това показват данните на европейската статистическа служба Евростат. На първо място е Естония с 18,2%, след това е Люксембург (24,9%) и България (25%). Данните показват, че всъщност само 0,1 на сто ни делят от второто място. Нисък дълг отчитат Чехия и Швейцария - съответно 38,1 и 39,9%, които са на четвърто и пето място. Най-задлъжнелите страни в съюза са взели и най-големи дългове заради пандемията през изминалата година, а в края на 2020-а задълженията на страните от ЕС възлизат над 12 трилиона евро, или 90,7% от БВП. Най-висок като процент от БВП дълг е отчетен в Гърция - 205,6%. Това увеличава поетите от нея задължения до 341 млрд. евро. Следва Италия с дълг от 155,8%, което е ръст с 21,2 пункта спрямо 2019 г., но като сума тя е най-задлъжнялата държава в Европа с 2,57 трилиона евро. Останалите държави с най-високи нива на дълг са Португалия (133,6%), Испания (120%), Кипър (118,2%), Франция (115,7%) и Белгия(114,1%). Данните сочат, че 14 държави от ЕС са отчели ниво на държавен дълг по-високо от 60% от БВП за 2020 г. Всички държави са докладвали, че са завършили 2020-а с бюджетен дефицит. Най-висок са отчели Испания (11%) и Малта (10,1%). Между 10 и 7% е дефицитът на Гърция, Италия, Белгия, Франция и Румъния, Австрия, Словения, Унгария, Хърватия, Литва и Полша. Всички държави членки, с изключение на Дания (-1,1%), са отчели дефицит от над 3% от БВП, сочат още данните на Евростат.
Източник: 24 часа (23.04.2021)

Бизнесът без притеснения от кризата, само 1,9% от фирмите ще затварят Бизнесът успява да премине през COVID кризата и да запази дейността си, като само 1,9% от предприятията прогнозират затваряне през следващия месец. Това показват данните на НСИ за март. В голямата си част (93,4%) фирмите ще продължат да работят и едва 2,3 на сто ще спрат временно. 1,4% смятат да сменят сферата си на дейност. Значително се увеличават обаче фирмите, които посочват увеличение на приходите си от продажби на стоки и услуги. През март те са 22,4%, докато предходния месец са били 17,6 на сто, а през януари - 11,2%. Половината компании - 48,4%, не отчитат промяна в приходите си. Този процент бележи лек ръст от началото на годината, когато е бил 45,3. Една трета от предприятията обаче отчитат спад в продажбите си. Въпреки това броят им намалява спрямо април, когато е бил 34,1%, а през януари е бил още по-висок - 42,8 на сто. Сравнено с година назад обаче, ситуацията е много по-оптимистична - тогава половината компании са отчели намаление в печалбата, 36,3% не са имали промяна и само 9,5% - увеличение. Най-много намаление в приходите миналия месец има при фирмите, занимаващи се с култура, спорт и ремонт на домакински вещи - 42,3%. Следват строителството с 30,6%, търговията, транспортът и ресторантьорството с 29,7% и индустрията с 28,6%. 16,3% от нефинансовите предприятия са направили стъпки за ползване на неплатен отпуск. Платен отпуск и дистанционна форма на работа пък са дали по 15% от фирмите, а 11,5 са се възползвали от правителствени мерки за подпомагане на работодателите. 7,8 на сто от фирмите планират съкращения, а едва 4,3 на сто - увеличение на персонала. Оптимизмът на бизнеса се подкрепя и от увеличеното потребление. По данни на БНБ кредитите и на фирмите, и на домакинствата нарастват през март. Бизнесът е изтеглил с 13,2% повече заеми над 1 млн. евро на месечна база, а при домакинствата кредитите за потребление са с 6% повече. В същото време падат и лихвите за бизнес кредити - до 1 млн. евро до 2,45%, а за по-големите - до 2,14%. Лихвата по кредитите за потребление се качва до 8,42%, но при жилищните намалява до 2,75%.
Източник: 24 часа (28.04.2021)

Продажбите на българските фирми летят надолу през март През март 29% от нефинансовите предприятия посочват, че са имали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги в сравнение с февруари 2021 г. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), който ежемесечно прави бизнес проучване на нефинансовите предприятия с цел да осигури и предостави информация за ефекта на извънредното положение и последвалата епидемична обстановка, свързани с COVID-19, върху различните сектори на икономиката в страната. Според тях при 48.4% няма промяна, а 22.4% са регистрирали увеличение. Анкетното изследване е проведено измежду 3770 предприятия с приблизително 230 хил. наети лица. Разпределението по икономически дейности показва, че 42.3% от предприятията в дейности „Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности“ са регистрирали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги, следвани от строителството - с 30.6%, „Търговия, транспорт и ресторантьорство“ - с 29.7%, и индустрията - с 28.6%. В следствие на наложените ограничителни мерки фирмите бяха принудени да реорганизират работата на служителите си, за да намалят разходите. Данните показват, че 16.3% от нефинансовите предприятия са направили стъпки за ползване на „неплатен отпуск“, в който да изпратят служители си. В „платен отпуск“ и „дистанционна форма на работа“ са изпратени 15.1% от служители, а 11.5% са тези, които са се възползвали от правителствени мерки за подпомагане на работодателите.
Източник: economic.bg (28.04.2021)

Април приключва със застой на бизнес климата в България Трендът към подобрение на стопанската конюнктура в България влиза в застой само след три поредни месеца на подобрение. През април индексът на бизнес климата в България остава приблизително на нивото си от март, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Понижение на показателя се наблюдава в промишлеността и строителството, в търговията на дребно запазва нивото си от март, а в сектора на услугите е регистрирано увеличение. Припомняме, че тенденцията към подобрение започна през първия месец от текущата година, когато показателят се вдигна с близо 7 пункта. През ноември и декември имаше значително влошаване на стопанската конюнктура в страната, когато бяха в сила ограничителни противоепидемични мерки. През април съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ намалява с 1,4 пункта в резултат на по-резервираните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Прогнозите им относно износа и производствената активност през следващите три месеца обаче са благоприятни. Средното натоварване на мощностите през април е с 0,8 пункта под нивото от януари и достига 73,2%, като с оглед на очакваното търсене през следващите месеци се предвижда недостиг от мощности. Несигурната икономическа среда продължава да бъде основният фактор, ограничаващ в най-голяма степен развитието на бизнеса, посочен от 51% от предприятията. На заден план остават факторите „недостатъчно търсене от страната“, „недостатъчно търсене от чужбина“ и „други“. По отношение на продажните цени в промишлеността прогнозите на мениджърите са за известно увеличение, въпреки че преобладаващата част от тях очакват те да запазят своето равнище през следващите три месеца.След повишението от март през април бизнес климатът в строителството се понижава с 1,3 пункта главно поради влошените очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. По тяхно мнение осигуреността на производството с поръчки се запазва спрямо януари и се оценява на 5,9 месеца. Същевременно очакванията им за строителната активност през следващите три месеца са по-благоприятни, става ясно от данните на НСИ. Основната пречка за дейността остава несигурната икономическа среда, следвана от недостига на работна сила, конкуренцията в бранша и фактора „други“. Строителните предприемачи предвиждат леко повишение на продажните цени в сектора, макар по-голяма част от тях да очакват те да останат без промяна през следващите три месеца.
Източник: Инвестор.БГ (29.04.2021)

Работещите бедни в България се увеличават в пандемията През 2020 г. делът на бедните сред заетите хора във възрастовата група 18 - 64 години нараства спрямо предходната година с 0.7 процентни пункта до 9.7 на сто. При работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 2.1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете. Това сочат статистическите данни на Националния осигурителен институт. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните хора (61.1 на сто за 2020 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 12.3 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени. Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 65.7%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за хората с основно образование и над осем пъти за тези със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - 2.4%. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.
Източник: econ.bg (29.04.2021)

Желанието за бизнес охладено от пандемията - България с най-голям спад на нови фирми С 18,8% са намалели регистрациите на нови фирми в България през миналата година на фона на пандемията от COVID-19. Това е най-големият спад в Европейския съюз, показват данни на Евростат. В тях се прави сравнение между последното тримесечие на 2020 и 2019 г. И макар желанието за бизнес да намалява, то в края на миналата година е по-голямо в сравнение с предишните тримесечия. Първите две са били със спад на регистрираните фирми съответно с 21,6 и 38,5 на сто. В началото на миналата година е имало държави с още по-ниски показатели, например Хърватия, Португалия, Румъния, Испания. Общо за Европейския съюз спадът започва от 10,4 и стига до 29,1% през второто тримесечие. Следващите три месеца ситуацията се възстановява и се достига ръст от 2,9%. Така всъщност през четвъртото тримесечие на 2020 г. броят регистрации на нови предприятия е намалял с 0,4% в сравнение с предходното тримесечие. А през третото тримесечие има ръст от 46,7% в сравнение с второто. В края на 2020 г., когато много от държавите отново въвеждат някои рестрикции заради коронавируса, Словакия върви в положителна посока и се представя най-добре, като новите компании се увеличават с 33% на годишна база. Във Франция и Румъния също има стабилен ръст съответно от 16,2 и 13,8%. Както и при нас, в Португалия и Хърватия продължава да се усеща страх от създаване на нови бизнеси и спадът е 14,8 и 12,3 на сто.
Източник: 24 часа (05.05.2021)

Купуваме два пъти повече дрехи спрямо началото на пандемията Продажбите на дрехи, обувки и кожени изделия през март са с над 131% повече от началото на пандемията през март миналата година, когато много хора останаха по домовете си. Общият оборот в търговията на дребно през март е със 17,3% над нивото от същия месец на миналата година, обявиха от НСИ. Така реално вече харчим колкото по времето преди пандемията. Продажбите на компютри и мобилни телефони са 70,8% повече спрямо март миналата година, показват данните на НСИ. Търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за дома е нараснала с 31,9%. Заради пандемията имаше голям бум на онлайн продажбите, но през последните месеци много хора се връщат към традиционното пазаруване. Въпреки това продажбите по интернет са нараснали с 45% в рамките на година. Търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е нараснала с 24,8% на годишна база. Но при продажбите на хранителни стоки, напитки и цигари има спад с 2,3%. Това донякъде се дължи на презапасяването с храна в началото на пандемията.
Източник: Труд (11.05.2021)

Средната заплата в София надмина 2000 лв. В София средната заплата за първи път надмина 2000 лв. и за месец декември миналата година е 2031 лв., показват данни на Националния статистически институт. Столичани взимат с около 560 лв. повече от средното възнаграждение за страната, което за декември е в размер на 1468 лв. Но ако от данните на НСИ за средната заплата извадим възнагражденията в столицата, се оказва че заплатите в останалата територия на страната са средно около 1140 лв., а столичани взимат със 77% повече. На второ място по доходи, веднага след столицата, са жителите на Враца, където взимат средно по 1397 лв. Враца държи второто място през половината от месеците на миналата година. За това допринася разкриването на заводи за производство на електроника за автомобили в града. Третото място е за София-област с 1346 лв. на месец. Причината за това е, че много хора от този район работят в столицата и фирмите от областта също трябва да дават по-високи заплати, за да задържат служителите си. Стара Загора се изкачва на четвърто място в класацията, като средната заплата в областта е 1295 лв. Основната причина за сравнително висотите възнаграждения в Стара Загора са заводите за производство на части за автомобили в града. Варна остава на пето място с 1287 лв. средно на месец.
Източник: Труд (11.05.2021)

Оборотът в промишлеността скача с почти 20% през март Оборотът в промишлеността скача рязко през март, съдейки по последните данни на националната статистика. Индексът на приходите от продажби на стоки и услуги на фирмите в сектора скача с над 19% спрямо февруари. Силно увеличение не е необичайно за този период от годината, а и отчетите на големите промишлени компании на борсата също показват ръст през първото тримесечие. Според националната статистика индексът на оборота в промишлеността достига рекордните 137.2 пункта (при база от 100 пункта през 2015 г.) при 115 пункта месец по-рано. Скокът идва от преработващата промишленост и енергетиката, където почти всички браншове отчитат двуцифрено увеличение на оборота на месечна база. Повишението за месеца е значително и може отчасти да се обясни със сезонни ефекти - показателите за производството в сектора например показват слаб ръст от едва 3.8% на месечна база през март в сезонно изгладените числа и 12.6% в неизгладените. Възможно е и фактор да е поскъпването на суровини като петрола, стоманата и медта, макар че към момента статистиката не отчита значително повишение на цените на производители в България. Трябва да се отчете също фактът, че данните са предварителни и е възможна ревизия.
Източник: Капитал (11.05.2021)

Оборотите в търговията на дребно записват ръст за първи път от месеци Оборотите в търговията на дребно (без продажба на автомобили) се повишават за първи път от месеци, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за март. От данните е видно, че на годишна база оборотите растат със 17,3%. Най-съществено повишение се наблюдава при нехранителните стоки - основно текстил, облекло и обувки, където оборотите на търговците се повишават със 131%. При търговията с компютърна и комуникационна техника ръстът е от почти 71 на сто. В търговията чрез поръчки по пощата, телефона или интернет повишението е в рамките на 45%. След месеци на спад оборотите в търговията с автомобилни горива и смазочни материали също тръгват нагоре. През март ръстът е от почти 25%. При търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия обаче се наблюдава намаление от 2,3%, показват още данните за годишното изменение на индекса. Спрямо предходния месец февруари оборотът в търговията на дребно (без автомобили) се повишава с 0,8%. Сред най-големите регистрирани ръстове се нарежда търговията с фармацевтични продукти и медицински стоки (7,4%), както и търговията чрез поръчки по пощата, телефона или интернет, където ръстът е от 9,3 на сто. На месечна база търговията с текстил, облекло и обувки намалява с 11%, а с компютърна и комуникационна техника - с 4,5%.
Източник: Инвестор.БГ (11.05.2021)

Три бизнеса в Пловдив се разплащат с биткойн Близо 100 бизнеса в България приемат плащания в криптовалути. Най-много обекти са регистрирани в столицата София, където 49 бизнеса приемат плащания чрез биткойн. На второ място се нарежда Велико Търново, където 10 обекта са отворени към разплащания с криптовалути. Сред останалите населени места изпъкват Пловдив (3 обекта), Варна (4 обекта), Бургас (5 обекта), Шумен (3 обекта) и Ямбол (6 обекта). Бизнесите, приемащи виртуални валути, са най-разнообразни - от места за настаняване, през ресторанти, до доставчици на услуги, сочи справка на Expert.bg в портала coinmap.org. На Балканите София изпъква с висока наситеност на бизнесите, отворени към виртуалните валути. За сравнение - 11 обекта в Белград приемат плащания с биткойн, в Букурещ обектите са 25, в Скопие има само един регистриран обект, в Тирана бизнесите са само два, докато в туристическия център Солун фирмите, приемащи криптовалути, достигат 37 броя. Гръцката столица Атина може да се похвали с 97 бизнеса, приемащи плащания с виртуални валути, докато в Истанбул бройката достига 60. Загреб, столицата на Хърватия, също се радва на множество такива обекти - 94. Интересно е да се отбележи, че Любляна, столицата на Словения, впечатлява с 550 обекта, приемащи плащания в биткойни. В Братислава, Словакия, тези обекти достигат 79 броя, докато във Виена разплащане с виртуални валути се приема от 113 бизнеса. В Киев (Украйна), бизнесите достигат 46 броя. Разпространението на разплащанията с криптовалути е сравнително равномерно из цяла Европа, като страните от западната част на континента не могат да се похвалят с изразителна доминация спрямо държавите от Централна и Източна Европа. За сравнение - Милано, Париж, Берлин и Амстердам разполагат с по около 100 обекта всеки. Над 150 места, приемащи плащания в криптовалути, могат да се открият в Лондон, докато в испанските центрове Мадрид и Барселона те са съответно 146 и 74.
Източник: Марица (12.05.2021)

ЕК: 3,5% ръст на БВП на България през 2021 Според пролетната икономическа прогноза за 2021 г. икономиката на ЕС ще нарасне с 4,2 % през 2021 г. и с 4,4 % през 2022 г. Предвижда се икономиката на еврозоната да нарасне с 4,3 % през тази година и с 4,4 % през следващата година. Това представлява значително подобрение на перспективите за растеж в сравнение с икономическата прогноза от зимата на 2021 г., която Комисията представи през февруари. Темповете на растеж ще продължат да се различават в рамките на ЕС, но до края на 2022 г. икономиките на всички държави членки следва да завърнат към предкризисните нива. 3,5% ръст на БВП на България през 2021 През 2020 г. българската икономика се сви с 4,2 на сто. Износът на стоки и услуги бяха основното препятствия в икономическа дейност с брутен отрицателен принос от 7,3 процентни пункта. Частното потребление остана непроменени през 2020 г. в сравнение с нивата от 2019 г. и се определяше спрямо промените в интензивността на мерки за ограничаване през годината. Частното потребление бе подкрепено от запазването на работни места по схемите за подпомагане на заетостта и положителната на динамика на заплатите, наличното финансово състояние на домакинствата в началото на криза и относително оптимистичните очаквания за икономическа дейност. Инвестициите се свиха рязко през първата половина на миналата година на фона на увеличената икономическа несигурност и нарасналите промишлени мощности. С постепенното възстановяване на степента на използване на капитала и увеличението на инвестиции в държавния сектор през втората половина на 2020 г. капиталообразуването се върна към предкризисните нива. Държавното потребление подкрепи общо търсенето през втората половина на 2020 година. Вносът се е свил с 6,6 на сто през 2020 година. В перспектива икономическата активност вероятно ще отбележи отскок от второто тримесечие на тази година и след това ще набира допълнителен инерция. Очаква се брутният вътрешен продукт (БВП) да нарасне с ускорен темп от 3,5 на сто през 2021-а до 4,7 на сто през 2022-а, според усвояването на средствата от Фонда за възстановяване и развитие, приет от правителството на 28 април. Износът на стоки ще се възстанови през 2021 г. на фона на увеличеното външно търсене. Динамиката на износа на услуги ще зависи до голяма степен от развитието в туристическия сектор. Очаква се при тях да настъпи известно възстановява в сравнение с криза миналата година, но вероятно ще останат през тази година с около една четвърт под нивата отпреди кризата преди тази разлика да се намали още през 2022 година. Инфлацията в България ще ускори темпа през 2021-а до 1,6 на сто след отчетените 1,2 на сто миналата година, за да достигне 2 на сто през 2022-а, посочва ЕК в пролетните си прогнози. Безработица ще следва положителна тенденция със спад до 4,8 на сто тази година след регистрираните 5,1 на сто миналата година и още по-силно понижение до 3,9 на сто през 2022-а. Икономическият растеж се възобновява с увеличаването на дела на ваксинираните и облекчаването на противоепидемичните мерки Пандемията от коронавирус представлява шок от исторически мащаб за европейските икономики. През 2020 г. икономиката на ЕС се сви с 6,1 %, а икономиката на еврозоната - с 6,6 %. Въпреки че като цяло предприятията и потребителите се адаптираха, за да се справят по-добре с противоепидемичните мерки, някои сектори, като туризмът и персоналните услуги, продължават да са потърпевши. Възстановяването на европейската икономика, което започна миналото лято, беше в застой през четвъртото тримесечие на 2020 г. и през първото тримесечие на 2021 г., тъй като бяха въведени нови мерки в областта на общественото здраве, за да се ограничи нарастването на броя на случаите на COVID-19. Очаква се обаче ЕС и икономиките от еврозоната да се възстановят силно, тъй като делът на ваксинираните се увеличава и ограниченията се смекчават. Този растеж ще се дължи на частното потребление, инвестициите и нарастващото търсене на износ от ЕС вследствие на укрепването на световната икономика. Очаква се през 2022 г. публичните инвестиции като дял от БВП да достигнат най-високото си равнище за повече от десетилетие. Това ще бъде стимулирано от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), който е ключовият инструмент в основата на NextGenerationEU. Пазарите на труда бавно се подобряват Условията на пазара на труда бавно се подобряват след първоначалното въздействие на пандемията. Заетостта нарасна през втората половина на 2020 г., а равнищата на безработица спаднаха от най-високите си стойности в повечето държави членки. Схемите за публично подпомагане, включително тези, подкрепяни от ЕС чрез инструмента SURE, предотвратиха драстичното нарастване на равнищата на безработица. Пазарите на труда обаче ще се нуждаят от време, за да се възстановят напълно, тъй като има възможност работното време да се увеличи, преди дружествата да наемат повече работници. Предвижда се равнището на безработица в ЕС да бъде 7,6 % през 2021 г. и 7 % през 2022 г. Прогнозата за равнището на безработицата в еврозоната е 8,4 % през 2021 г. и 7,8 % през 2022 г. Тези проценти остават по-високи от равнищата отпреди кризата. Инфлация Инфлацията рязко нарасна в началото на тази година поради поскъпването на енергията и редица временни технически фактори, като годишната адаптация на корекционните коефициенти, дадени на стоките и услугите в потребителската кошница, използвана за изчисляване на инфлацията. Отмяната на намаляването на ДДС и въвеждането на данък върху въглеродните емисии в Германия също имаха забележим ефект. Инфлацията ще варира значително през тази година, тъй като допусканите цени на енергията и промените в ставките на ДДС пораждат значителни колебания в равнището на цените в сравнение със същия период на миналата година. Сега се предвижда инфлацията в ЕС да бъде 1,9 % през 2021 г. и 1,5 % през 2022 г. За еврозоната се предвижда инфлацията да бъде 1,7 % през 2021 г. и 1,3 % през 2022 г. Държавният дълг ще достигне връхна точка през 2021 г. Публичната подкрепа за домакинствата и предприятията изигра жизненоважна роля за смекчаване на въздействието на пандемията върху икономиката, но доведе до увеличаване на равнището на дълга на държавите членки. Съвкупният дефицит по консолидирания държавен бюджет се очаква да нарасне с около половин процентен пункт до 7,5 % от БВП в ЕС през тази година и с около три четвърти процентни пункта до 8 % от БВП в еврозоната. Според прогнозата всички държави членки, с изключение на Дания и Люксембург, ще имат дефицит от над 3 % от БВП. Очаква се обаче до 2022 г. съвкупният бюджетен дефицит да бъде намален наполовина до малко под 4 % както в ЕС, така и в еврозоната. Предвижда се броят на държавите членки с дефицит от над 3 % от БВП да спадне значително. В ЕС съотношението на публичния дълг към БВП се очаква да достигне най-високата си стойност от 94 % през тази година, преди леко да намалее до 93 % през 2022 г. Предвижда се съотношението на дълга към БВП в еврозоната да следва същата тенденция, като нарасне до 102 % през настоящата година и след това леко да спадне до 101 % през 2022 г. Рисковете за перспективите остават високи, но понастоящем са до голяма степен балансирани Рисковете, свързани с перспективите, са високи и ще останат такива, докато сянката на пандемията от COVID-19 е надвиснала над икономиката. Промените в епидемиологичната обстановка и ефикасността и ефективността на програмите за ваксинация биха могли да се окажат по-положителни или по-отрицателни от предвиденото в основния сценарий на настоящата прогноза. Прогнозата може да подценява склонността на домакинствата да изразходват средства или обратно — желанието на потребителите да запазят високо равнище на буферни спестявания. Друг фактор е моментът на оттегляне на политиката на подкрепа, което, ако бъде преждевременно, би могло да застраши възстановяването. От друга страна, забавеното оттегляне би могло да доведе до изкривявания на пазара и пречки пред напускането на неефективните дружества. Може да се окаже, че въздействието на корпоративните затруднения върху пазара на труда и финансовия сектор е по-лошо от предвиденото. По-силният световен растеж, особено в САЩ, би могъл да има по-високо положително въздействие върху европейската икономика от очакваното. По-силният растеж на САЩ обаче би могъл да повиши доходността на американските държавни облигации, което би могло да доведе до хаотични корекции на финансовите пазари, които биха засегнали силно задлъжнелите бързо развиващи се пазарни икономики с високи дългове в чуждестранна валута.
Източник: Money.bg (13.05.2021)

Прогноза на ЕС: България ще има ръст на реалния БВП с 3.5% през 2021 г. Икономиката на ЕС ще нарасне с 4,2 % през 2021 г. и с 4,4 % през 2022 г. Това сочи пролетната икономическа прогноза за тази година. По отношение на България прогнозата е за увеличение на реалния БВП с 3.5% през 2021 г. и с 4.7% през 2022 г. Инфлацията ще варира значително през тази година, тъй като допусканите цени на енергията и промените в ставките на ДДС пораждат значителни колебания в равнището на цените в сравнение със същия период на миналата година. Прогнозната инфлация за България е 1.6% през 2021г. и 2.0% през 2022г. Условията на пазара на труда бавно се подобряват след първоначалното въздействие на пандемията. Пазарите на труда обаче ще се нуждаят от време, за да се възстановят напълно, тъй като има възможност работното време да се увеличи, преди дружествата да наемат повече работници. Предвижда се равнището на безработица в България да бъде 4.8 % през 2021 г. и 3.9 % през 2022 г. За България се очаква държавният дълг да намалее до 24,5% от БВП през 2021 г., главно благодарение на положителното въздействието на по-високия икономически растеж, и до 24% през 2022 г.
Източник: 24 часа (13.05.2021)

Силни продажби увеличават износа към ЕС През първите три месеца на годината в България са внесени стоки на стойност 17 063.8 млн. лв., или с 9.2% повече спрямо същия период на 2020 година. Според данните през март общият внос на стоки нараства с 32.3% спрямо същия месец на предходната година и е за 6 684.1 млн. лева. Общото външнотърговско салдо за тримесечието е отрицателно, като внесените стоки са за 1 675.3 млн. лева повече от изнесените. Също така общото външнотърговско салдо е отрицателно и е на стойност 963.5 млн. лева.Износът на стоки от България за ЕС за първите два месеца на годината се увеличава с 3.6% спрямо същия период на 2020 г. и е в размер на 6616.5 млн. лева. В същото време износът за трети страни, но до март намалява с 1.0% и е за 5025.3 млн. лева. Външнотърговското салдо на България с ЕС за първите два месеца на годината е положително и е на стойност 104.2 млн. лева. Не така стои въпросът по отношение на трети страни за периода януари-март, от които сме внесли стоки на стойност 1494 млн. лв. повече, отколкото сме изнесли.Основни търговски партньори на България в ЕС са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Белгия и Франция, които формират 70.7% от износа за държавите. Извън ЕС страната изнася основно за Турция, Китай, Съединените американски щати, Сърбия, Обединеното кралство, Република Северна Македония и Руската федерация, които формират почти 60 на сто от износа за трети страни. През февруари 2021 г. износът за ЕС нараства с 4.2% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3309.6 млн. лева. През март износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 21.7 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1973.9 млн. лева. Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - февруари 2021 г. се увеличава с 2.9% спрямо същия период на 2020 г. и е на стойност 6 512.3 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Унгария, Гърция и Нидерландия. Вносът от трети страни за първите три месеца на годината нараства със 7.2% и е на стойност 6519.3 млн. лева. Най-сериозен е той от Турция, Руската федерация, Китай, Сърбия и Украйна.
Източник: Банкеръ (14.05.2021)

Търговският дефицит расте с 30% за година през първото тримесечие Износът на български стоки през периода януари - март нараства със 7,3% на годишна база, а вносът с 9,2%. Дефицитът във външната търговия за една година расте с 29,9% до 1,675 млрд. лева, показват предварителните данни на Националния статистически институт. За сравнение общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) за първото тримесечие на миналата година беше на минус с 1,289 млрд. лева. За три месеца експортът е на стойност 15,388 млрд. лева, а импортът - 17,063 млрд. лева. Само през март износът възлиза на 5,720 млрд. лв. и нараства с 27% на годишна база, отчитат в НСИ. Вносът на стоки се увеличава с 32,3% спрямо година по-рано и достига 6,684 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо само за март е отрицателно на стойност 963,5 млн. лева. През първите три месеца на тази година износът на български стоки за трети страни намалява с 1% в сравнение със същия период на 2020 г. и е на стойност 5,025 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, САЩ, Сърбия, Обединеното кралство, Република Северна Македония и Руската федерация, които формират 55,9% от износа за трети страни. През март износът нараства с 21,7% на годишна база и е в размер на 1,973 млрд. лева. През първото тримесечие на 2021 г. при износа на български стоки за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на миналата година е отбелязан в секторите „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (23,6%) и „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (14,9%).
Източник: Инвестор.БГ (14.05.2021)

Ръст на строителната продукция през март За втори пореден месец - след февруари, строителната продукция у нас и през март отбелязва ръст, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). По предварителни данни той е с 1.2% над равнището от февруари. Хубавото време и отпуснатите пари в сектора (по специално в строителството на инфраструктура) са имали по-голямо отражение от ограничителните мерки, свързани с преодоляването на коронавируса. През март продукцията от гражданското/инженерното строителство се увеличава с 4.2%, докато сградното строителство намалява с 1.1% след показаното съживяване през февруари (+2.6%). Месечните индекси показват краткосрочните изменения на строителната продукция между два сравнявани периода. Тази информация може да се използва за анализ на текущото състояние на строителството в страната, както и за краткосрочни прогнози за бъдещото му развитие. През март бизнес климатът в строителството се е подобрил в резултат на по-оптимистичните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Има увеличение на получените нови поръчки, като и прогнозите за дейността през следващите три месеца са благоприятни. Несигурната икономическа среда, недостигътна работна сила, конкуренцията в бранша и факторът "други“ (когато фирмите имат и други затруднения в дейността си, без да е необходимо да се конкретизират), продължават да са основните проблеми заразвитието на бизнеса, като през последния месец се отчита понижение на негативното им влияние. По отношение на продажните цени в строителството прогнозите на мениджърите са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
Източник: Банкеръ (17.05.2021)

Инфлацията започна да се ускорява, вече е 0,7% за месец Месечната инфлация през април рязко се ускори, достигайки 0,7%, сочат данните на НСИ. Това е най-високата месечна инфлация от януари миналата година насам - тогава тя беше 0,9%, но с настъпването на пандемията цените започнаха да намаляват и през по-голямата част от времето, чак до тази пролет, почти нямаше движение нагоре. Сравнението на цените през април 2021 г. с тези през май 2020 г. вече е 2%, а средногодишната инфлация е 0,8%. Това е инфлацията през периода май 2020 - април 2021 г. спрямо предходната една година. Засилване на инфлацията се очакваше, като основната причина поне засега е, че горивата поеха нагоре и транспортните разходи растат, което неминуемо помпа повишението на ценовите индекси. Наред с това обаче през април храните също са започнали да поскъпват, а също и облеклата, разходите за жилището, банковите такси и ред други стоки и услуги. Двете най-масови горива - бензин А-95 и дизел, са поскъпнали през април съответно с 3,1 и с 2,9% спрямо март. Това важи и за всички останали моторни горива - пропан-бутан, метан и по-скъпия бензин А-100H. Съответно и разходите за транспорт на българина през април са с 2,1% по-високи, отколкото през март. Спрямо година по-рано горивата вече струват с 15,7% повече. Повишението на индексите на борсово търгуваните хранителни стоки в световен мащаб вече се усеща и у нас през цените на хранителните стоки, които са се повишили с 1,1% за един месец.
Източник: 24 часа (18.05.2021)

Безработица се върна на нивата отпреди пандемията Регистрираната безработица се върна на нивата отпреди пандемията от COVID-19, съобщи пресцентърът на Агенцията по заетостта. Според данни на агенцията равнището на регистрираната безработица през април е 6.1 на сто, което е с 0,4 процентни пункта по-малко от предходния месец. Спадът на годишна база е с 2.8 процентни пункта. Регистрираните безработни са 200 417, което е с 13 635 лица по-малко от март и с 92 393 лица по-малко в сравнение с година по-рано, посочват от Агенцията по заетостта и уточняват, че в бюрата по труда през април са се регистрирали нови 21 924 безработни лица или с 3 255 лица по-малко спрямо март тази година и с 65 139 лица по-малко спрямо април 2020 г. Други 489 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери, също са се регистрирали в Агенцията по заетостта през месеца. От АЗ информират, че започналите работа през месец април са 24 502 души или двойно повече от април миналата годината - 12 953. 79.6 на сто от започналите работа през април са устроени в реалната икономика, като от тях най-много са наети в сектора на преработващата промишленост - 21,0 процента, следвани от търговията - 13,7 на сто, хотелиерството и ресторантьорството - 11,3 сто, селското, горското и рибното стопанство - 6.9 на сто, строителството - 6,1 на сто, държавното управление - 5,5 на сто.
Източник: 24 часа (18.05.2021)

България е последна в ЕС по дял на работещите вкъщи Ново проучване на Евростат разкрива още една голяма разлика между Източна и Западна Европа - този път свързана с начина на работа. Оказва се, че в страни като Финландия, Люксембург и Ирландия над 20 на сто от населението е на "хоум офис", докато в България, Румъния, Хърватия едва 1-4 процента заработват заплатите си от разстояние. Данните на Евростат са за 2020 г. Те са силно повлияни от пандемията, която принуди много компании в Европа и по целия свят да търсят начини да опазят персонала си от коронавируса, вкл. и чрез работа от вкъщи. През миналата година средно 12.3 процента от работната сила на ЕС (15-64-годишните) на ЕС са се трудили дистанционно, което с над 3 пункта повече в сравнение с 2019 г. На двата полюса са Финландия, където всеки четвърти е работил от вкъщи, и България с невзрачните 1.2 процента трудещи се дистанционно. Разбира се, тази статистика отразява и различията в структурата на икономикитев ЕС. Ясно е, че сложните производства трудно могат да се преформатират в надомна работа, докато програмистите например могат да пишат софтуер, където и да се намират, вкл. и на морския бряг. Противно на масово ширещото се убеждение, че България си няма промишленост, у нас делът на индустриалните производства в икономиката е много по-висок, отколкото в редица западни държави. Това е едно от възможните обяснения за малкия процент на работещите "по пантофи" в нашата страна. Проучването на Евростат показва също, че през 2020 г. по-голям дял жени (13,2 на сто) са били на "хоум офис". Мъжете са съответно 11,5%. По възрастови групи също се очертават разлики. Само 6,3% от младите - до 24 години, са работили основно от вкъщи, докато в другите две групи (25-49 г. и 50-64 г.) 12-13 процента от анкетираните са полагали труд от разстояние.
Източник: Сега (19.05.2021)

Българската икономика се е свила с 1,8% през първото тримесечие на 2021-а Второто тримесечие на 2020 година донесе рекорден спад за икономиката в резултат на затварянето ? заради пандемията и това доведе до спад от над 4 на сто за изминалите 12 месеца. 2021 година започва с ръст в сравнение с предходното тримесечие, но се свива на годишна база. Това сочат актуалните експресни данни на Националния статистически институт (НСИ). За периода януари-март 2021 година брутният вътрешен продукт (БВП) е с 1,8% надолу в сравнение със същото тримесечие на миналата година, когато все още ефектът на пандемията не беше дал силно отражение върху икономиката. В същото време показателят нараства с 2,5 на сто в сравнение с края на миналата година. Експресната оценка на НСИ показва, че за първото тримесечие на 2021 година БВП в номинално изражение достига 26,436 милиарда лева, а реализираната добавена стойност е 22,665 милиарда лeвa. С най-голям принос към икономиката остава крайното потребление, което допринася за почти 85 на сто от БВП и възлиза на 22,393 милиарда лева. Бруто капиталообразуването е 4,108 милиарда лева и заема 15,5% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно. Причина за регистрирания икономически ръст спрямо предходното тримесечие е увеличението на износа на стоки и услуги с 6,5% и на крайното потребление с 1,6%. В сравнение със същото тримесечие на 2020 година обаче има спад от 6% на първата категория за сметка на ръст от 0,6% на вноса.
Източник: Money.bg (19.05.2021)

Пенсиите вдигнаха доходите на хората Доходите на домакинствата нараснаха благодарение на увеличението на пенсиите. През първото тримесечие на годината доходът на човек е средно 610 лв. на месец, което е ръст с 6,9% на годишна база, показват данни на Националния статистически институт. Сумата е доста малка, като се има предвид, че средната заплата вече е 1500 лв., но ако в семейството има деца, пенсионер или безработен средният доход на човек намалява значително. Увеличението на доходите се дължи изцяло на вдигането на пенсиите. От една страна заради кризата дават допълнително по 50 лв. на месец на всеки пенсионер. Освен това минималната пенсия беше повишена от 250 лв. на 300 лв., а от средата на миналата година пенсиите бяха вдигнати с 6,7%. Това води до увеличение на доходите от пенсии на човек от домакинството с 21,2%. Същевременно доходите в домакинствата от заплати остават почти без промяна спрямо ситуацията от преди една година - нарастват само с 0,9%. От 1 януари минималната заплата беше увеличена на 650 лв., възнагражденията в администрацията също бяха повишени. Редица частни фирми продължават за вдигат заплатите въпреки кризата. Въпреки това обаче, заради по-голямата безработица средните доходи на хората от заплати нарастват минимално. Парите, които влизат в домакинствата като странични доходи - извън заплатите и пенсиите, дори намаляват. Например по-малко пари получават семействата от собственост, от работа извън основната заплата, от продажби (на лични вещи, собствена земеделска продукция и т. н.), от роднини в чужбина, както и от взети кредити. Оказва се, че парите в домакинствата са повече благодарение на пенсиите. Голям ръст има и при изплащаните обезщетения за безработица. Но тези суми имат малък дял в семейните бюджети. Пенсиите осигуряват 31,3% от парите на домакинствата, показват данните на НСИ. Ако към тях добавим обезщетенията за безработица, детските и другите социални плащания, се оказва, че 34,5% от парите в семействата идват от държавната хазна. За една година във време на пандемия много са се променили разходите на домакинствата. Например разходите за жилищно обзавеждане и поддържане на дома са нараснали с 43,5% и вечи имат дял от 4,7% от всички разходи на домакинствата. Разходите на българите за свободно време, културен отдих и образование също са се увеличили - с близо 35%. Оказва се, че като ходим по-малко по ресторанти сме похарчили повече пари за излети, спортна екипировка и т. н. Данните на НСИ показват и значителен ръст на разходите за дрехи и обувки - с 52% на годишна база. Причината за това увеличение е, че през последните няколко месеца хората отново започнаха да купуват облекла, след като в началото на пандемията - през март миналата година, рязко спряха да пазаруват дрехи и обувки. Увеличават се и разходите на домакинствата за наеми, ток, вода и парно - с 15,5% на годишна база.
Източник: Труд (19.05.2021)

Продажбите на нови коли почти се утроиха Ръст от почти 220% на продажбите на нови автомобили през април в Европейския съюз отчитат от Асоциацията на европейските автомобилни производители. Сравнението обаче е спрямо април 2020 г., когато имаше рестрикции заради коронакризата в целия ЕС. Тогава са регистрирани 270 651 нови автомобила, а през този април броят им е 862,226 хил. Въпреки този ръст продажбите все още са силно свити и са с 300 000 по-малко спрямо предкризисния април на 2019 година. И България може да се похвали със завиден ръст на новите коли - продажбите почти са се утроили - 191,3% ръст през април 2021 г. спрямо същия месец на 2020 г. Общо за първите четири месеца на годината са скочили с 18,3% до 7984 автомобила спрямо 6751 за същия период на 2020 година. Най-голям ръст на продажбите има в Италия, която бе и най-тежко засегната от коронакризата през април миналата година - там увеличението е над 3000%, като през април 2020 г. новите коли там са били 4295, а през тази година броят им е 145 033. Ирландия и Испания също имат огромен ръст на годишна база на продажбите на нови коли. В Ирландия увеличението е 1988%, като през четвъртия месец на 2020 г. са продадени едва 343 нови автомобила, а през април тази година броят им е скочил до 7164. В Испания ръстът също е над 1787% - от 4163 на 78 595 нови возила. Над 400-процентен ръст в продажбите на новите коли има в Белгия, Франция и Португалия - съответно с 602,3, 568,8 и 438,7%. Продажбите извън Европейския съюз също имат ръст. Във Великобритания те са се повишили с 3176% до 141 583 нови леки коли през този април. За сравнение през същия месец на 2020 г. броят им е бил 4321. Общо за първите четири месеца търсенето на нови автомобили е нараснало с 16,2% до 567 108 броя. Що се отнася до продажбите в цяла Европа, ръстът през април е 255,9%, като стигат до 1 039 810 нови коли. През 2020 година техният брой е бил 292 153. За първите четири месеца на 2021 година търсенето се е увеличило с 23,1% до 4 120 443 коли в сравнение с 3 346 010 превозни средства за същия период на 2020 година. В Европейския съюз за същия период продажбите на нови автомобили са се увеличили с 24,4%, достигайки 3 422 439 нови регистрирани коли. На база на първите четири месеца сравнението между 2020 и 2021 година показва, че Италия и Франция отчитат най-голям ръст в продажбите - съответно с 68,4% и 51,0%. В Испания увеличението е 18,8%, а в Германия ръстът достига 7,8%. 195% ръст на продажбите на леки коли в ЕС през април отчитат от германския автомобилен гигант Volkswagen. Те са продали 232 188 броя нови коли през четвъртия месец на 2021 година спрямо 78 695 броя през април 2020 г. За периода януари - април продажбите са се повишили с 19,3% и достигат 883 200 автомобила спрямо 740 378 през същия период на 2020 година. Продажбите през април са нараснали с 278,7% при Mazda, следвани от автомобилите на Nissan, които отчитат 277,6% годишен ръст. При продажбите на Hyndai ръстът е 266,2%, а при Toyota - 244%. Със сериозен ръст са и продажбите на Honda, BMW и Ford - съответно с 204,2%, 161,6% и 159,6%
Източник: 24 часа (20.05.2021)

Строителството през март в България нараства по-слабо от средния ръст за ЕС В 27-те страни-членки на ЕС обемът на строителството през март 2021 г. се е увеличил с 2.2%, след като спадна с 1.7% месец по-рано. На годишна база, спрямо март 2020 г., показателят е нараснал с 14.9%. Това показват обявените от Статистическата служба на ЕС „Евростат“ данни. За България „Евростат“ отчита нарастване с 1.3% през март, спрямо предходния месец февруари, когато повишението е било 2.7 на сто. На годишна база показателят е нараснал с 11.1 на сто. За еврозоната повишението на месечна база през март е 2.7%, а на годишна нарастването е с 18.3 на сто. Сред страните-членки на ЕС, за които са налични данни за март, най-големият месечен растеж е регистриран в Унгария (11.5%), следван от Германия (10.8%) и Словакия (9.0%). Намалението се наблюдава във Франция (-7.3%), Швеция (-3.1%) и Испания (-0,9%). На годишна база най-забележимите темпове на растеж са отчетени в Италия (74.5%), Франция (46.3%) и Белгия (36.3%). Най-голям спад е регистриран в Испания (-13.2%), Полша (-12.6%) и Финландия (-4.0%).
Източник: 3e-news (21.05.2021)

Парите в Сребърния фонд продължават слабо да се увеличават В края на април 2021 г. средствата, натрупани в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, по-известен като Сребърен фонд, достигат 3,341 млрд. лв. Това е с около 12 млн. лв. повече, отколкото са били през март, показват данни на Министерство на финансите. През последните няколко месеца се запазва тенденцията към плавно нарастване на средствата във фонда. Трансферираните през април 2021 г. средства към гаранционния фонд от фонд „Пенсии“ в Държавното обществено осигуряване (ДОО) са в размер на 11,91 млн. лв. През март сумата бе 13,19 млн. лв. За цялата 2020 г. сумата е 188,68 млн. лв. Припомняме, че през 2019 и 2020 г. от приватизации в Сребърния фонд са влезли едва 2,4 млн. лв, а от други източници, определени със закон или с акт на МС като глоби, имуществени санкции, неустойки, свързани с приватизационния процес - 5,3 млн. лв., общо за 2019 и 2020 г. Тази година обаче постъпленията от концесии ще са значително повече – на 20 април нoвият ?oнцeнcиoнep нa Лeтищe Coфия обяви, чe е извъpшил плaщaнeтo нa пъpвoнaчaлнoтo ?oнцecиoннo възнaгpaждeниe в paзмep нa 660 млн. лв., с което компанията ce пpeвpъщa в oфициaлeн и eдинcтвeн oпepaтop нa aepoгapaтa.
Източник: Инвестор.БГ (25.05.2021)

България е сред страните в ЕС с най-голямо увеличение на бизнес регистрациите През първото тримесечие на 2021 година регистрациите на нови предприятия в ЕС леко са се увеличили в сравнение с предходното тримесечие - с 0,3 на сто, отчете днес Евростат. При обявените фалити има 5,8-процентов растеж спрямо четвъртото тримесечие на 2020 година. Сред страните членки, за които са налични данни, най-голямо увеличение на регистрациите на нови предприятия на тримесечна основа се наблюдава в Литва (+16,2 на сто), България (+12 на сто) и Италия (+6 на сто). Най-голям спад се наблюдава в Словакия (-24,2 на сто), Португалия (-14,9 на сто) и Латвия (-7,9 на сто). Най-силно са намалели заявленията за несъстоятелност в Латвия (-42,2 на сто), Естония (-23,7 на сто) и Нидерландия (-20,1 на сто), а най-голямо е увеличението в Румъния (+72,1 на сто), Полша (+16,6 на сто) и Испания (+16,2 на сто). На годишна основа, спрямо първото тримесечие на 2020 година, броят на регистрираните нови предприятия се е повишил с 11,8 процента, а регистрираните фалити са със 7,3 на сто повече.
Източник: 24 часа (26.05.2021)

България получава 511 млн. евро от ЕС за помощи в кризата България получава първия транш по схемата SURE, който е в размер на 511 млн. евро, съобщиха от Европейската комисия (ЕК). Това е цялата сума, която страната ни досега е заявила. По схемата ще бъдат разпределени общо 14,1 млрд. евро. Най-много средства при този транш взимат Гърция (2,54 млрд. евро) и Португалия (2,41 млрд. евро). България и Естония получават първото си финансиране по SURE, допълват още от Брюксел. Със заемите по SURE страните трябва да финансират програми за запазване на заетостта на фона на пандемията от коронавируса. По-конкретно средствата се насочват към схеми за краткосрочна заетост и други подобни мерки, включително и насочени към самоосигуряващи се. В края на 2020 г. от българското правителство съобщиха, че между 4,5 хил. и 5 хил. български работодатели ще бъдат подкрепени за защитата на работниците. ЕК ще разпредели до 100 млрд. евро под формата на заеми за всички държави от общността, които са поискали да участват в схемата. Средствата по нея се набират чрез капиталовите пазари. Досега 19 членове на ЕС вече са заявили участие с заявления за 94,3 млрд. евро, посочват от Брюксел. Досега по схемата е отпусната подкрепа за 30 млн. европейци и 2,5 млн. компании, отбеляза председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен при обявяването на новината.
Източник: Труд (26.05.2021)

Похарчихме 16 млн. лв. повече за туризъм в страната Вместо да пътуват в чужбина, като например до големите туристически центрове Париж и Рим, българите по-често ходят до селата, от които произхожда родът им. В резултат през първото тримесечие на годината българите са похарчили 16 млн. лв. повече за туристически пътувания в страната спрямо същия период на миналата година. През първото тримесечие на 2021 г. 457 хил. българи са реализирали туристически пътувания, обявиха от НСИ. Преобладаващата част от тях – 93,8%, са пътували само в страната. Пътувалите само в чужбина са намалели с над 65%, а общият брой на пътуванията се понижава само с 6,9%. Това показва, че вместо в чужбина българите пътуват в страната. За лични пътувания в страната сме похарчили 97 млн. лв. през тримесечието, при 81 млн. лв. година по-рано. Командировките обаче намаляват, в резултат на което фирмите са спестили от пътувания 6 млн. лв. Така общо за лични и служебни пътувания разходите са с 10 млн. лв. повече спрямо първото тримесечие на 2020 г. Разходите за пътувания в чужбина намаляват с 67% и достигят 21,9 млн. лв. Така общо за пътувания в сраната и чужбина българите са похарчили близо 125 млн. лв. за едно тримесечие, което е спад с 21% на годишна база.
Източник: Труд (27.05.2021)

Производствените цени у нас продължиха да растат през април Общият индекс на цените на производител в България през април се увеличава с 0,3% спрямо март, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Годишното изменение е 9,8% в сравнение със същия месец на миналата година. Индексите на цените на производителите измерват месечното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани от българските предприятия и продадени на вътрешния пазар или директно изнесени на международния, сочи методологията на НСИ. Цената на производител е цената "на вратата" на предприятието и включва всички отстъпки и други намаления, но без акцизи и ДДС. Общият индекс на цените на производител през април се увеличава с 9,8% в сравнение със същия месец на миналата година. Годишен ръст на цените е регистриран в добивната промишленост - с 20%, в преработващата промишленост - с 10,9%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,5%. Наблюденията на НСИ констатират по-значителен ръст в преработващата промишленост при: производството на основни метали - с 31,3%, производството на каучук и пластмаси - с 9,4%, производството на химични продукти - с 8,6%, и при производството на хранителни продукти - с 6,8%. Намаление на цените се наблюдава при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 2%, и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 0,6%.
Източник: Инвестор.БГ (01.06.2021)

България е сред страните в ЕС с най-ниска безработица през април България се нарежда сред държавите от Европейския съюз (ЕС) с най-ниска безработица, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Безработицата у нас се понижава до 4,7% през април спрямо 5,1% през март и 5,9% през април 2020 г., сочат данните. Страната в ЕС с най-ниска безработица през април е Полша – 3,1%, следвана от Чехия и Нидерландия с по 3,4%, Малта с 3,8%, Унгария с 4,3%, Германия с 4,4%. Най-висока е безработицата в Испания – 15,4%, и Италия – 10,7%. За Гърция няма данни за периода февруари – април, а последните налични данни са от януари и показват 15,8% безработица. Това са и трите държави с ниво на безработицата над 10 на сто. Средната безработица в ЕС се понижава до 7,3% през април, като остава стабилна спрямо март, но се увеличава спрямо нивото на безработицата през април 2020 г. (6,7%). За еврозоната нивото достига 8%, като се понижава спрямо март (8,1%), но нараства спрямо април 2020 г. (7,3%). Евростат изчислява, че 15,38 млн. души в ЕС, от които 13,03 млн. в държавите от еврозоната, са били безработни през април 2021 г. В сравнение с март 2021 г. броят на безработните намалява със 165 хил. души в ЕС и със 134 хил. души в еврозоната. В сравнение с април 2020 г. безработните се увеличават с 1,4 млн. души в ЕС и с 1,275 млн. души в еврозоната. Що се отнася до безработицата сред младежите до 25 години, през април в България тя се понижава до 12,1% от 14,9% през март и 17,8% през април 2020 г. Безработните младежи у нас са 15 хил. души. Най-висока е младежката безработица в Испания – 38%, Италия – 33,7%, Швеция – 25,2%, Португалия – 24%, Люксембург – 21,7%. През април 2021 г. 2,939 млн. младежи на възраст до 25 години са били без работа в ЕС, като от тях 2,384 млн. са от страните от еврозоната. През април 2021 г. равнището на безработица сред младите е 17,1% в ЕС и 17,2% в еврозоната, като остава стабилна в сравнение с март. В сравнение с март 2021 г. броят на безработните младежи в ЕС намалява с 21 хил. души и с 18 хил. в еврозоната. В сравнение с април 2020 г. обаче има увеличение с 210 хил. в ЕС и 126 хил. в еврозоната.
Източник: Инвестор.БГ (02.06.2021)

България е с най-ниска безработица в ЕС България се нарежда сред държавите от Европейския съюз (ЕС) с най-ниска безработица, показват данни на Евростат. Нивото на безработицата у нас се понижава до 4,7% през април спрямо 5,1% през март и 5,9% през април 2020 г. Страната в ЕС с най-ниска безработица през април е Полша - 3,1%, следвана от Чехия и Нидерландия с по 3,4%, Малта с 3,8%, Унгария с 4,3% и Германия с 4,4%. Най-висока е безработицата в Испания - 15,4%, и Италия - 10,7%. За Гърция няма данни за периода февруари - април, а последните налични данни са от януари и показват 15,8% безработица. Това са трите държави с безработицата над 10 на сто. Средната безработица в ЕС през април е 7,3%, като остава стабилна спрямо март, но се увеличава спрямо нивото от април 2020 г. (6,7%). За еврозоната нивото достига 8%, като се понижава спрямо март (8,1%), но нараства спрямо април 2020 г. (7,3%).
Източник: Труд (02.06.2021)

Рязък спад на безработицата през май С разхлабването на ограничителните мерки и връщането към нормалното ежедневие данните на Националния статистически институт (НСИ) за нивата на безработица у нас стават все по-положителни. Пазарът на труда, който претърпя сериозна криза през пролетта на миналата година и в началото на тази, започна плавно да се стабилизира. Според данните през миналата седмица новорегистрираните безработни в бюрата по труда са били 3633 души, което е с 1388 по-малко от предходната и с 2028 души по-малко от периода между 10-14 май. Зaпoчнaлитe paбoтa мeждy 24 и 30 мaй ca 4212 дyши, ?aтo в двeтe ceдмици пpeди тoвa те са наброявали cъoтвeтнo 6395 и 6976 души. Нaй-мнoгo бeзpaбoтни пpeз минaлaтa ceдмицa ca peгиcтpиpaни в Coфия-гpaд (307), Блaгoeвгpaд (312), ?лoвдив (292), а четвъртото място си поделят Варна и Бургас, регистрирайки 198 дyши. Meждyвpeмeннo нaй-мнoгo пocтъпили нa paбoтa мeждy 24 и 30 мaй имa в Coфия-гpaд (372), Bapнa (340), Бургас (313) и Пазарджик – 282 души. На месечна база новорегистрираните безработни лица през май са били почти 17 000 души, което е с около 7 хил. по-малко от отчетените безработни през април, когато в бюрата по труда са се записали около 24 хил. Междувременно започналите работа през април са били 26 хил. души, а през май малко над 20 000. Въпреки положителната тенденция през последните седмици дaннитe нa НСИ пo?aзвaт, чe в петте месеца на 2021 г. досега – считано oт 28 дe?eмвpи дo 30 мaй – нoвopeгиcтpиpaнитe бeзpaбoтни ca 125 596 дyши, дo?aтo зaпoчнaлитe paбoтa ca 104 106. Toвa oзнaчaвa, чe извън пaзapa нa тpyдa зa тoзи пepиoд ca ocтaнaли 21 490 чoвe?a. С отварянето на редица икономически сектори през последните месеци и с нaбиpaнeтo нa пepcoнaл зa лeтнитe ?ypopти се очаква разликата да бъде стопена.
Източник: economic.bg (03.06.2021)

През първото тримесечие БВП бележи спад от 1,8 на сто спрямо същия период на 2020 През първото тримесечие на 2021 г. сезонните данни за брутния вътрешен продукт (БВП) показват спад от 1.8 на сто в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и повишение от 2.5 на сто спрямо четвъртото тримесечие на 2020 година, показват предварителни данни на Националния статистически институт. По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт през първото тримесечие на 2021 г. възлиза на 27 054 млн. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 3 912 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.622815 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 16 671 млн. долара и съответно на 2 411 долара на човек от населението. Преизчислен в евро, БВП е съответно 13 833 млн., като на човек от населението се падат 2 000 евро. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през първото тримесечие на 2021 г. възлиза на 23 128 млн. лв. по текущи цени. През първото тримесечие на 2021 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 2.2 на сто и запазва равнището си спрямо същото тримесечие на предходната година. Индустриалният сектор намалява относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 0.6 процентни пункта до 26.5 на сто. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в най-големия сектор на икономиката - този на услугите, се увеличава до ниво от 71.3 на сто при 70.7 на сто през съответния период на предходната година. За крайно потребление през първото тримесечие на 2021 г. се изразходват 84.1 на сто от произведения БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 13.9 на сто от произведения БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително. Според сезонни данни през първото тримесечие на 2021 г. спрямо предходното тримесечие брутната добавена стойност в икономиката нараства с 2.6 на сто. По предварителни данни за първото тримесечие на 2021 г. крайното потребление нараства с 2.1 на сто, докато бруто капиталообразуването намалява с 2 на сто. Износът на стоки и услуги повишава равнището си спрямо предходното тримесечие според сезонно изгладените данни с 6.7 на сто, а вносът на стоки и услуги - с 2.7 на сто. През първото тримесечие на 2021 г. спрямо същото тримесечие на предходната година брутната добавена стойност се понижава с 1.7 на сто. По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически спад има износът на стоки и услуги - с намаление от 5.9 на сто. Вносът на стоки и услуги се увеличава с 1.9 на сто в сравнение с първото тримесечие на 2020 година. По предварителни данни на Националния статистически институт през първото тримесечие на 2021 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава реално с 2 на сто в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Заетите в икономиката са 3 313.7 хил., а общият брой отработени часове е 1 346.0 милиона. Структурата на заетостта по икономически сектори през първото тримесечие на 2021 г. спрямо съответното тримесечие на 2020 г. показва увеличение на относителния дял в индустриалния сектор и сектора на услугите и намаление на относителния дял в аграрния сектор. На един зает се падат 8 164.3 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 20.1 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през първото тримесечие на 2021 г. се увеличава реално с 0.9 на сто в сравнение със същия период на предходната година. БДС за един отработен човекочас също се увеличава реално с 0.9 на сто.
Източник: 24 часа (09.06.2021)

Осигурителният доход се вдига Средният осигурителен доход у нас отново тръгна нагоре, показват данните на Националния осигурителен институт. След като два месеца той остана почти без промяна, през април нараства до 1157,26 лв. За сравнение през март средният доход, на който са осигурявани работещите у нас, беше 1150,92 лв., а през февруари - 1149,49 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е 1107,52 лв. За миналата година минималното му нарастване спрямо 2019 г. е с 8,4 на сто, като реалното увеличение е със 7,1 на сто при инфлация от 1,2% през 2020 г. Запазва се разликата в дохода на осигурените мъже и жени. На мъжете през 2020 г. той е 1108,76 лв., а на жените -1027,38 лв., като разликата е 7,9% в полза на мъжете. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии, съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, напомнят от НОИ.
Източник: Труд (09.06.2021)

Икономиката на България се свива с 1,8% През първите три месеца на 2021 г. брутният вътрешен продукт на България се свива с 1,8% спрямо същия период на миналата година, показват сезонно изгладените данни на Националния статистически институт. Спрямо четвъртото тримесечие на 2020 г. се отчита повишение от 2,5%. През първото тримесечие на 2021 г. спрямо същото тримесечие на предходната година брутната добавена стойност се понижава с 1,7%. Спадът на брутната добавена стойност се определя от регистрираното намаление при: Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинствата като работодатели; недиференцирани дейности на домакинствата по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби - 7,3%, Добивна промишленост; преработваща промишленост, производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива, доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване - 6,0%, Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство - 5,8%, Строителство - 3,6%. По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически спад има износът на стоки и услуги - с намаление от 5,9%. Вносът на стоки и услуги се увеличава с 1,9% в сравнение с първото тримесечие на 2020 година. Спрямо първото тримесечие на 2020 г. крайното потребление нараства с 2,1%, докато бруто капиталообразуването намалява с 2,0%. Износът на стоки и услуги повишава равнището си спрямо предходното тримесечие според сезонно изгладените данни с 6,7%, а вносът на стоки и услуги - с 2,7%.
Източник: Money.bg (09.06.2021)

Производителността на труда расте с 2% през първото тримесечие Производителността на труда в България се увеличава с 2% през първото тримесечие на 2021 г. спрямо същия период на миналата. В селското стопанство растежът е най-силен - 10.5% на годишна база, като така всеки в сектора е произвел по малко над 1000 лв. от брутния вътрешен продукт по текущи цени. Междувременно в индустрията производителността намалява с 2.8% на годишна база, а в услугите расте с 0.7%. Така като цяло всеки в икономиката е произвел по 8164 лв. от БВП през първите три месеца на годината по текущи цени при 7649 година по-рано. Темпът се ускорява спрямо предходните тримесечия, в които производителността на годишна база намаляваше. Междувременно брутната добавена стойност се свива с 1.7% на годишна база, а брутният вътрешен продукт - с 1.8%. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Някои сектори превишават предкризисните си нива на брутна добавена стойност още през първото тримесечие, съдейки по данните на националната статистика. Без изненада, сред тях е технологичния сектор - в информационните и комуникационните технологии добавената стойност приближава 1.7 млрд. лв. или с 1.6% над миналогодишната сума за тримесечието. Плюс отбелязват също финанси и застраховане - 3.4% до 1.6 млрд. лв., както и професионални дейности и администрация (с 2.4% до 1.6 млрд. лв.) и държавно управление, образование и здравеопазване (1.2% до близо 3.1 млрд. лв.).
Източник: Капитал (09.06.2021)

Само 21.9 млн. лв. са приходите от нощувки през април Приходите от нощувки през април у нас са 21.9 млн. лв., като 16.1 млн. лв. са от български граждани, а 5.8 млн. лв. - от чуждестранни туристи. Това е логично предвид факта, че българите са основен двигател на сектора през последните ковид месеци. Заради различните ограничетелни мерки все по-малко чужденци се решават да пътуват до България. Тези парични средства са събрани при осъществени 413 700 нощувки във всички места за настаняване, регистрирани през четвъртия месец на тази година. Българските граждани са направили 333 000 нощувки, а чужденците – 80 700. От статистиката съобщават, че през април по време на продължаващата епидемична обстановка в страната са работили 1732 обекта с над десет легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Хотелите с 4 и 5 звезди са били най-предпочитани от туристите като в тях са реализирани 68.5% от общия брой нощувки на чуждестраннии граждани и 35.4% - на българи. Българите са използвали най-много местата за настаняване с 1 и 2 звезди, които са използвани от 34.9% от българите. В местата за настаняване са пренощували 197 200 туристи, като 84.8% от тях са българи, които са направили средно по две нощувки. Чуждестранните граждани са били само 30 000, но те пък са почивали по-дълго като имат средно по 2.7 нощувки, а 73% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през април е била 13.5 процента. Туристите явно са били по платежоспособни и са търсили по-добри условия, защото най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди (15.7%). Следват обектите с 3звезди и с 1 и 2 звезди.
Източник: Банкеръ (11.06.2021)

Промишленото производство у нас с близо 23% ръст през април През април промишленото производство в България нараства с 22,8% спрямо съответния месец на 2020 година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Увеличението на показателя е второто след 16 поредни месеца на спад. За сравнение календарно изгладеният индекс на промишленото производство през март нарасна с 6,4% на годишна база. От статистиката става ясно още, че индексът на промишленото производство през април се увеличава с 0,2% в сравнение с март. В НСИ изчисляват, че през април повишение спрямо март е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,2%, а понижение в добивната промишленост - с 6%, и при преработващата промишленост - с 0,8%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на химични продукти - с 13,9%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 11,5%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 10,7%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 5,7%. Статистиката регистрира съществено увеличение при производството, некласифицирано другаде - с 25%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 9,5%, производството на тютюневи изделия - със 7,3%.
Източник: Инвестор.БГ (11.06.2021)

Търговията на дребно у нас записва нов подем през април Оборотите в търговията на дребно (без продажба на автомобили) продължават да се повишават и през април на месечна и годишна база, след като отбелязаха първи възход през март от месеци насам. На месечна база оборотите в търговията на дребно растат с 1,3%, а на годишна база - с 25,9 на сто, показват предварителните данни за април на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо година по-рано най-съществено повишение се наблюдава при оборота в търговията на дребно с нехранителните стоки (без автомобилни горива и смазочни материали) – по-съществено с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - със 188 на сто. При търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника ръстът е с близо 49%, а при продажбите чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 37%. Оборотите на търговците с битова техника, мебели и други стоки за бита също нарастват- с 34%. На годишна база е отчетен ръст на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 41%), с нехранителни стоки, без тази с автомобилни горива и смазочни материали (с 40%) и търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 6%).
Източник: Инвестор.БГ (11.06.2021)

Продължава съживяването, през април има 52% ръст на вноса Икономиката продължава да се съживява, през април общият внос на България е 6,042 млрд. лв., което е ръст от 52% спрямо същия месец на предходната година. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). За първите четири месеца на годината общо в страната са внесени стоки на стойност 23,164 млрд. лв., което е с 18,2% повече спрямо същия период на 2020 г. Износът за трети страни се е увеличил със 7,7% и е на стойност 7,016 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Съединените американски щати, Сърбия, Обединеното кралство, Република Северна Македония и Руската федерация, които формират 55,9% от износа. Само през април износът е нараснал с 28,8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1, 860 млрд. лева. Вносът през първите четири месеца се е увеличил с 15,8% в сравнение със същия период на 2020 г. и е на стойност 8,969 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Украйна. За април вносът е нараснал с 46,9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2,447 млрд. лв., показват още данните на НСИ. За периода януари - април от България общо са изнесени стоки на стойност 21,259 млрд. лв., което е с 16,6% повече в сравнение със същия период на 2020 година, а през април общият износ на стоки възлиза на 5,753 млрд. лв. и е нараснал с 47,9% спрямо същия месец на предходната година. Общото външнотърговско салдо е отрицателно през този период и е на стойност 1,905 млрд. лева. За април също е отрицателно, но в пъти по-малко - 288,3 млн. лева.
Източник: 24 часа (14.06.2021)

Износът е с нов рекорд през април Стойността на продадените български стоки в чужбина през април превишава рекордната сума от предходния месец с 10 млн. лв., като така общо износът леко превишава 5.75 млрд. лв. за месеца. Никога дотук България не е отчитала месечно толкова голям износ в стойност. Числото, очаквано, е значително над отчетеното през същия период на миналата година (с 48%), който беше "най-затвореният" заради пандемията месец. Увеличението е видимо както на пазара на ЕС, така и при трети страни. Съдейки по подробната разбивка на данните, която е налична само за трети страни засега, високото ниво на продажбите отчасти се дължи на инфлацията при цените на някои суровини като медта и петрола. Числата обаче показват и възстановяване при производителите на машини, части и електротехника. Вносът на месечна база се свива, но на годишна също расте - с 52.5% до малко над 6 млрд. лв. през април. От разбивката на търговията с трети страни (където повишението е цели 45% на годишна база) става ясно, че част от растежа идва от инфлацията, видима през вноса на медни руди и продукти и сурови нефтени масла. С най-голям принос към растежа на експорта към трети страни през април остават продажбите на мед и медни стоки, където заради по-висок експорт на рафинирана мед и медни сплави в необработен вид общият ръст е 50.7% на годишна база до 311 млн. лв. Увеличението идва от по-високата цена на медта на международните пазари, докато изнесените количества в трети страни намаляват. С над 40% растат и продажбите на машини и апарати, електроника и електротехника, като общата стойност на експорта към трети страни от тези две групи достига 268 млн. лв. при 187 година по-рано. Това обаче е лек спад спрямо пиковия месец март, когато общата сума на продажбите достигна 321 млн. лв.
Източник: Капитал (14.06.2021)

Безработицата намаля до нивото си от преди 2 години Равнището на регистрираната безработица в страната продължава да се понижава и през май достигна 5.7%, съобщават от Агенцията по заетостта чрез официалния си сайт. Подобни стойности за последно са отчетени в средата на месец май 2019 г. – годината с най-ниско ниво на безработица и с най-високо равнище на заетост преди COVID-пандемията през 2020 г. Регистрираните безработни през месеца са 186 047, което е с 14 370 лица по-малко от април и със 109 406 лица или с 37% по-малко в сравнение с година по-рано. В бюрата по труда през май са се регистрирали нови 17 965 безработни лица, като намалението е с 3 959 лица спрямо предходния месец и с 13 513 спрямо май 2020 г. Други 512 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се регистрирали в Агенцията по заетостта през месеца. През май 22 146 безработни лица са започнали работа. Данните от административната статистика на Агенцията по заетостта отчитат намаление на броя им с 2 356 спрямо април и с 25 709 спрямо същия месец на предходната година, когато отпаднаха ограничителните мерки след първия локдаун и бизнесът започна да възобновява дейността си.
Източник: expert.bg (16.06.2021)

Годишната инфлация в България продължава да се ускорява Инфлацията в България продължава да се ускорява и през месец май достига 14-месечен връх. Според данните на Националния статистически институт (НСИ) средното нарастване на цените в следената кошница от стоки и услуги е 2.5% на годишна база спрямо 2% месец по-рано. За сравнение, през януари статистическият институт дори отчете дефлация – първата от четири години насам. Рязкото ускоряване на годишната инфлация е факт в световен мащаб и е свързано с поскъпването на основни суровини, като петрол и метали, както и с ниската база през пролетта на 2020 г., когато цените се свиха заради непредсказуемостта на пандемията. Така горивата в България през май поскъпват с 21.7%, докато през февруари статистиката все още отчиташе двуцифрен спад на цената им. Газообразните горива и топлоенергията също поскъпват с двуцифрен процент на годишна база, като тук отново има ефект на ниската база от април 2020 г. Най-рязкото поскъпване за последните две години пък се наблюдава при материалите за текущ ремонт и поддържане на жилище – с 2.2%. Невиждано в последните седем години поскъпване има и при услугите за ремонт на жилище.
Източник: economic.bg (16.06.2021)

Фалираха 10% от производителите на текстил и обувки Отчитаме 12 на сто спад на продукцията от сектор "Облекло и текстил" съобщи председателят на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) Радина Банкова. Между 5 и 10% от фирмите са прекратили дейността си. Най-голямото понижение на продукцията има при облеклото - близо 60 на сто, заради затворените големи магазини по време на ограничителните мерки в връзка с пандемията. Данните са за 2020 г. спрямо 2019 г. Затворили са сновно фирми, свързани с производството на мъжки и дамски официални облекла, които са и сред най-високотехнологичните за сектора. Настъпването на модната casual-тенденция е отпреди пандемията, но с ограниченията и обедняването на хората спадът при официалните облекла през последната година се задълбочи, като цели ниши останаха без поръчки, каза Банкова. Тя напомни, че миналата година голяма част от шивашките предприятия оцеляха благодарение на това, че шиха маски и заради мярката "60/40". Сега търсенето на текстилни маски заглъхна заради регламентацията да се носят многослойни маски от нетъкан текстил, внос от Китай. Браншът се е преориентирал към спортните и домашни облекла, пижами, но това е възможност за оцеляване на малък кръг от фирми, които разполагат с необходимато производствена техника. Това са сред причините, поради които от БАПИОТ не са оптимисти, че секторът ще може да се върне към нивата от 2019 г. В момента магазините са пълни с непродадени от миналата година облекла, което се отразява на ликвидността им, а това рефлектира върху плащането на поддоставчиците, като сроковете за разплащане все повече се удължават и така е в цяла Европа, каза Банкова. Само допреди няколко седмици пазарите от основните за сектора в България клиенти - Франция, Италия, Германия, бяха затворени и едва сега се усеща някакво плахо раздвижване, защото все още няма унифицирани правила за движението между държавите нито за хората, нито за стоките.
Източник: 24 часа (21.06.2021)

Ръстът на разходите на бизнеса за труд се забавя до 5% през първото тримесечие Темпът на увеличение на разходите за труд в България се забавя през първото тримесечие на 2021 г. - докато през последните месеци на 2020 г. нивото им беше с 10% над предходната година, сега темпът пада на 4.9% и идва основно от увеличение на възнагражденията. Това показват предварителните данни на Евростат, публикувани в сряда на страницата на европейската статистическа служба. Темпът като цяло се забавя в ЕС - от 3.2% ръст през последните месеци на 2020 г. на 1.7% през първото тримесечие на тази година. Няколко държави обаче отбелязват ускорение, сред които Словения, Естония, Португалия. В повечето държави членки големият двигател на повишението на разходите за труд е публичният сектор, където фактор са административните увеличения за работещите на първа линия в пандемията. Така например в България с най-силен темп на растеж през първото тримесечие на тази година се откроява здравният сектор, където разходите за труд се повишават с 25.4% на годишна база. Това е третият най-силен ръст за сектора в ЕС след Словения (38.4%) и Литва (27.1%).
Източник: Капитал (21.06.2021)

Последни сме в ЕС по потребление и БВП на глава от населението за 2020 г. През 2020 г. българските домакинства са били с най-слаби възможности за потребление на стоки и услуги в рамките на целия ЕС. T.нар. "фактическо индивидуално потребление" (AIC) в нашата страна е било с 39% под средното за Съюза (или 61% от средноевропейското ниво), докато в Люксембург е било с 31% над средноевропейското (или 131% от осредненото ниво), показват предварителни данни на Евростат, оповестени в понеделник. През миналата година 9 страни членки са имали равнище на "фактическото индивидуално потребление", което е било над средното за Съюза, а при останалите 18 то е било под средноевропейското ниво, информира БНР. Най-високи равнища на AIC на глава от населението са регистрирани в Люксембург (с 31% над средното за ЕС), следвана от Германия (с 23% над средното) и Дания (с 21% над средно-европейското). Нива над средноевропейските са регистрирани и в Нидерландия, Австрия, Финландия, Белгия, Швеция и Франция, като при тези държави фактическото индивидуално потребление се движи между 5% и 20% над средното ниво за ЕС. В останалите страни-членки действителното потребление на глава от населението през 2020 г. е било по-ниско от средноевропейското, като по този показател България продължава да заема последната позиция с възможности за потребление, които са били едва 39% от осредните за ЕС. Пред нашата държава са Словакия, Латвия, Унгария и Хърватия с AIC индекси между 25% и 35% под средното европейски ниво. При Румъния, Естония и Гърция покупателната сила на глава от населението пък е между 21% и 25% под средното за ЕС ниво, а в Кипър, Италия. литва и Ирландия - с 10% или по-малко процента под осредненото ниво на ЕС. България заема незавидната последна позиция и в класацията на Евростат за БВП на глава от населението, измерен чрез стандарта на покупателната способност (PPS). Този показател нашата страна е едва 55% от средния за ЕС, като и тук Люксембург оглавява класацията за 2020 година с цели 266% над средното за ЕС ниво
Източник: Труд (22.06.2021)

Българският БВП на човек се повишава леко до 55% от средното за ЕС Българският БВП на човек от населението продължава бавно да се приближава до средноевропейското ниво в кризисната 2020 г., показват предварителните данни на европейската статистическа служба. Повишението е с едва 2% до 55% от средното за ЕС. Темпът е същият, постигнат и през предходната година. Ако продължи да се изкачва в класацията със същия темп и занапред, България може да очаква да достигне средноевропейските жизнени стандарти чак след 2040 г. Към момента страната остава стабилно на дъното в ЕС в класацията, следвана от Гърция и Хърватия, където БВП на човек леко се свива до 64% от средното в съюза през 2020 г. Добрата новина е, че България все пак отчита ръст, макар и само защото средните нива на БВП на човек в Европа падат в кризата. От друга страна, десет държави членки отчитат спад спрямо средноевропейските нива, сред които Испания (-5 пр.п. до 86%), Франция (-3 пр.п. до 103%) и Италия (-2 пр.п. до 94%).
Източник: Капитал (22.06.2021)

България е предпоследна в ЕС по иновации България остава в групата държави от Европейския съюз (ЕС), характеризирани като развиващи се иноватори, като напредъкът е минимален в сравнение с предходните години, показва годишният доклад на ЕС за иновациите. Страната ни е на предпоследно място по иновации, като след нас изостава само Румъния. В същата група са и Латвия, Полша, Словакия, Унгария и Хърватия. Страната ни получава отлични и много добри оценки по показателите технологии, свързани с околната среда, приложения за дизайн, приложения за търговски марки. Добри са и резултатите по отношение на проникването на широколентовата връзка в страната, заетост на ИКТ специалисти, интелектуални активи. По останалите показатели обаче страната ни изостава, например публични инвестиции в научна и развойна дейност, правителствена подкрепа за разходите за научна и развойна дейност, разходи за рисков капитал, заетост в сектори, интензивни на знание, продуктови иновации, иновации в бизнес процесите и т.н.
Източник: Инвестор.БГ (22.06.2021)

Хотели, цигари и алкохол най-евтини у нас от целия ЕС Ресторантьорските и хотелиерските услуги, както и цигарите и алкохолът, са най-евтини в България от целия ЕС. Това показват данните на Евростат за 2020 г. В ресторантьорския и хотелиерския бранш цените са три пъти по-високи в най-скъпата държава в сравнение с най-евтината. Най-ниски - с 46% от средното за ЕС, са в България, следвана от Румъния (53%) и Унгария (56%). Най-високи - до 154% от средното, са в Дания, следват Швеция (138%) и Финландия (131%). При алкохола и тютюневите изделия разликата се дължи основно на различното данъчно таргетиране. Най-ниски нива са регистрирани в България, където са 61% от средното за ЕС, а най-високи са цените в Ирландия - 187%. Храните и безалкохолните напитки са най-евтини в Румъния - 66% от средното за ЕС, а най-високи - в Дания със 129%. При дрехите има по-малки разлики в цените, като варират от 73% от средното за ЕС в Унгария до 130% в Дания. Що се отнася до транспортните превозни средства за лично ползване, разликите между страните също са малки. Нивото в Полша е 80% от средното и стига до 137% в Дания. Цените се различават най-малко при потребителската електроника и варират от 87% в Полша до 112% в Нидерландия и Малта. В широк диапазон варират цените за потребителски стоки и услуги между държавите с най-ниски и най-високи равнища през миналата година. Като цяло Дания се оказва държавата с най-високи цени в ЕС, като там те са с 41% повече от средното за ЕС. Следват Ирландия и Люксембург (136%), Швеция (130%) и Финландия (126%). Най-ниско е равнището на цените в Румъния (55%), България (56%) и Полша (58%).
Източник: 24 часа (23.06.2021)

Разходите за труд пак забавят ръста си в началото на годината След регистрираната динамика в края на миналата година разходите за труд в България съществено забавят ръста си през първото тримесечие на 2021 г. Това се вижда от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Тенденцията на спад в разходите за труд беше доминираща през миналата година, особено в месеците на извънредно положение заради коронавирусната пандемия и налагането на ограничителни мерки. В края на миналата година обаче разходите на работодателите за труд се върнаха към ръст, стимулирани най-вече от увеличението в индустрията (с 4,6%), в услугите (с 8,2%), и в строителството (с 6%). За първите три месеца на годината общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 4,9% на годишна база. В индустрията е регистрирано намаление с 0,4%, докато в услугите и в строителството увеличението е съответно с 3,5 и 9,4%. От данните на националната статистика е видно, че ръстът на разходите за труд в сектори като здравеопазване и държавно управление не успява да компенсира дълбоките сривове в най-засегнатите сектори от пандемията – хотелиерство, недвижими имоти, транспорт.
Източник: Инвестор.БГ (23.06.2021)

България е в топ 10 в ЕС по дял на населението извън работната сила България е в топ 10 на държавите от Европейския съюз (ЕС) по дял на населението в трудоспособна възраст (15-64 години), останало извън работната сила, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. През 2020 г. 27,8% от населението на България в трудоспособна възраст е било извън работната сила, което ни нарежда на десето място по този показател. За една година, спрямо 2019 г., делът нараства с точно 1 процентен пункт. Средното за ЕС ниво е 27,1% през 2020 г. и 26,6% през 2019 г. Лидер по този показател е Италия, където 35,9% от населението през миналата година са били извън работната сила. През 2019 г. този дял е 34,3%. Следват Хърватия и Гърция, а топ 10 се допълва от Белгия, Румъния, Франция, Полша, Ирландия и Испания. Най-нисък е делът на населението извън работната сила в Швеция, както и в Нидерландия, Естония и Германия.
Източник: Инвестор.БГ (23.06.2021)

ЕБВР подобрява прогнозата си за българската икономика Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) очаква българската икономика да нарасне с 4.5% през 2021 г. и с 4% през 2022 г., става ясно от последната макроикономическа прогноза на институцията. Сегашната оценката за тази година е с 1.5 процентни пункта над очакванията на експертите на ЕБВР през септември миналата година. От банката не дават конкретна причина за подобрението, но вероятно отчасти се дължи на по-слабото свиване на икономиката в кризата и правителствените стимули, съдейки по доклада. Според сметките на банката темпът на растеж на БВП в развиващите се икономики в региона, който следи - Източна Европа, Централна Азия и Северна Африка, ще достигне 4.2% през 2021 г. За справка, през септември от банката залагаха на 3.6% увеличение. "Въпреки че ревизираните прогнози ни дават основания да бъдем оптимисти, остава огромна несигурност по отношение на развитието на делта варианта на ковид-19, който крие особено големи рискове за държавите, които са постигнали по-малък напредък по отношение на ваксинациите и за икономиките, които разчитат силно на международния туризъм", предупреждава главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик. Прогнозата за българската икономика на ЕБВР е сред най-оптимистичните за годината наред с тази на МВФ (където залагат на 4.4% ръст на БВП) и икономическия отдел на ING (4.1%). Повечето международни и местни институции залагат на ръст от около 2.5 - 3.5% за годината.
Източник: Капитал (30.06.2021)

Бизнесът отчита недостиг на работници в промишлеността и строителството Липсата на работна ръка, пониженото търсене заради пандемията и несигурността са основните проблеми в секторите промишленост и строителство. Националният статистически институт съобщи, че през юни общият показател на бизнес климата в страната намалява с 4.0 пункта в сравнение с предходния месец, като понижение на показателя е регистрирано в промишлеността и строителството. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността“ спада с 8.4 пункта в резултат на по-неблагоприятните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Бизнес анкетата, която е финансирана НСИ и Европейската комисия, отчита подобрение на осигуреността на производството с поръчки, но това не е съпроводено с повишени очаквания за производствената активност през следващите три месеца. Най-сериозният проблем за развитието на бизнеса в сектора продължава да бъде несигурната икономическа среда, следвана от недостатъчното търсене от страната. През последния месец се наблюдава и засилване на негативното въздействие на фактора „недостиг на работна сила“, който измества на четвърто място затрудненията, свързани с недостатъчното търсене от чужбина. По отношение на продажните цени в промишлеността прогнозите на мениджърите са за известно увеличение, въпреки че преобладаващата част от тях очакват те да запазят своето равнище през следващите три месеца. През юни съставният показател „бизнес климат в строителството“ се понижава с 6.5 пункта, което се дължи на по-резервираните оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. Същевременно обаче прогнозите им както за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца, така и за строителната активност през следващите три месеца са благоприятни. Основните фактори, затрудняващи дейността, остават свързани с несигурната икономическа среда, недостига на работна сила, конкуренцията в бранша и цените на материалите, като в сравнение с предходния месец се отчита нарастване на отрицателното им влияние.
Източник: Банкеръ (30.06.2021)

Инфлацията в индустрията се ускорява до 13% през май Продажните цени на стоки в промишлеността нарастват с 13% на годишна база през май, показват последните данни на националната статистика. За справка, месец по-рано темпът беше 9.8% и ускорението на инфлацията е видимо в добивната, преработващата промишленост и енергетиката. На месечна база също има ръст на цените, като общо в индустрията увеличението е с 1.9% през май. Заводските цени обикновено се приемат като индикатор за общата посока на ценовото равнище в страната. Това означава, че може да се очаква и ускорение на потребителската инфлация в следващите месеци. За справка, през май тя е 2.5% спрямо ценовото равнище преди година. Браншовете, в които заводските цени намаляват през последната година, са малко - това са производството на текстил, на неметални суровини, на електроника и на авточасти. На месечна база пък най-голямо е поскъпването в производството на дървен материал (без мебели) - с 3.8% спрямо април, показват числата на НСИ.
Източник: Капитал (01.07.2021)

Банковата система продължава да е стабилна и слабо печеливша За малко повече от една година пандемия банковите активи са нараснали с 13.5 млрд. лева, което е увеличение от близо 11.75 процента. Според информацията на БНБ в края на май 2021-а активите на банковия сектор са 128.4 млрд. лева и само за един месец те са се увеличили със 744 млн. лева или с 0.6 процента Отношението на ликвидно покритие в края на отчетния месец е 305.9% (при 314.0% в края на април). Но пък година по-рано е бил 252.3%. С други думи и по този показател има значителен годишен ръст. Ликвидният буфер е 31.6 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци възлизат на 10.3 млрд. лв. (при 28.6 млрд. лв. преди година ). Има и значителен годишен ръст на печалбата. Данните публикувани от БНБ сочат, че към 31 май 2021 г. тя е 622 млн. лв., или със 145 млн. лв. (30.5%) повече от отчетената за първите пет месеца на предходната година. Водещите фактори за това увеличение обаче не са по-големи нетни постъпления от лихви такси и комисионни. Тези приходи от основна дейност растат мъчително бавно на фона на бързото увеличение на активите. Увеличението на печалбата идва предимно от свиването на разходите за обезценка на финансови активи (провизиите), които в края на май са 203 млн. лв., или с 57 млн. лв. (22.0%) по-малко от начислените година по-рано. Другият още по-значим фактор е спадат с близо 100 млн. лева на разходите за вноски на банките свързани с фондове за преструктуриране и гарантиране. С други думи банковата система остава стабилна, но слабо печеливша от основна дейност. И в това няма нищо чудно, ако се прочетат актуалните данни за кредитирането.
Източник: Money.bg (01.07.2021)

Евростат: Безработицата в България през май 2021 г. е 6.2% Безработицата в България през май 2021 г. е била 6.2%, според сезонно коригираните данни, публикувани на 1 юли от статистическата агенция на Европейския съюз Евростат. Това е над 5.8% през май 2020 г. Евростат изчислява, че 5.8% през май 2020 г. представляват 188 хил. души, а през май 2021 г. - около 205 хил. души. Май 2021 г. е третият пореден месец, в който безработицата в България е 6.2%. Младежката безработица в България през май 2021 г. е била 13.7% (приблизително 18 хил. души под 25 години), в сравнение с 16.4% през май 2020 г. (приблизително 220 хил. под 25 години). Евростат заяви, че равнището на безработица в ЕС е 7.3% през май 2021 г., спрямо 7.4% през април 2021 г. и от 6.9% през май 2020 г. Сезонно коригираната безработица в еврозоната е 7.9%, от 8.1% през април 2021 г. и над 7.5% през май 2020 г. През май 2021 г. в ЕС безработни са 2.997 млн. младежи, от които 2.403 млн. са в еврозоната.
Източник: Sofia Globe (02.07.2021)

Темпът на нарастване на заплатите намалява двойно През първото тримесечие на 2021 г. коефициентът на безработица е нараснал до 6.3% от 5.2% през четвъртото тримесечие на миналата година и с 1.7% спрямо първите три месеца на 2020 г. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват още, че броят на безработните достига 204 хиляди за периода януари-март, от които 114 хил. души (55.9%) са мъже и 90 хиляди (44.1%) - жени. Коефициентът на безработица съответно е 6.6% за мъжете и 6% за жените. Според данните на НСИ общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години е 3.03 милиона, от които 1.626 милиона мъже и 1.402 милиона жени. Коефициентът на заетост е 51.4%, съответно 57.7% при мъжете и 45.6% при жените. По предварителни данни през първото тримесечие на 2021 г. темпът на общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица намалява двойно, отчитайки нарастване от 4.9 процентни пункта, за разлика от 10.3 пр. пункта през първите три месеца на 2020 г. В индустрията е регистрирано намаление с 0.4%, докато в услугите и в строителството има увеличение - съответно с 3.5% и 9.4%. Според бизнес анкетите на НСИ през юни 25% от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, затрудняващ дейността им. През март 2021 г. средната работна заплата е 1500 лв. и нараства с 4.2% в сравнение с предходния месец и с 13.6% спрямо март 2020 г.
Източник: economic.bg (06.07.2021)

НСИ: В края на май 2021 г. "широките пари" са 118,192 млрд. лв. През май 2021 г. широките пари (паричният агрегат М3, ползван от БНБ) се увеличават на годишна база с 12,7 на сто при 12,8 на сто годишното нарастване през април 2021 година. В края на май 2021 г. широките пари са 118,192 млрд. лв. (93.8 на сто от БВП) при 117.,97 млрд. лв. към април 2021 г. (93 на сто от БВП), предаде БТА, като се позова на НСИ. Кредитите на нефинансовите предприятия и домакинствата през май 2021 г. възлизат на 62,492 млрд. лева. Кредитите за нефинансовите предприятия нарастват с 4,1 на сто на годишна база през май 2021 г. и в края на месеца достигат 35,798 млрд. лева (28,4 на сто от БВП). Кредитите за домакинствата са 26,694 млрд. лв. (21,2 на сто от БВП) в края на май 2021 година.
Източник: 24 часа (06.07.2021)

"Уникредит": Икономиката на България може да достигне предкризисните си нива в края на 2021 г. Българското поделение на италианската Unicredit прогнозира 4.4% ръст на местната икономика през 2021 г., последван от 4.1% през 2022 г. Ревизията за текущата година е с 1.8 пункта нагоре. Преди седмица подобна промяна в очакванията си предприе и ЕБВР. Вероятно в следващите месеци ще има и други възходящи ревизии, тъй като част от прогнозите вече остаряват спрямо постъпилите нови данни за икономиката през последните месеци. Зад положителната ревизия на Уникредит Булбанк стои по-силното от очакваното възстановяване на икономиката през първото тримесечие. Според сметките на експертите местния БВП ще се възвърне на предкризисни нива още през четвъртото тримесечие на тази година, а пазарът на труда - към средата на 2022 г. Експертите на банката залагат на инфлация от 3.4% в края на годината или 2.6% средно през 2021 г., като очакванията им са, че през следващата година темпът ще се забави. Сметките са по българската методология за изчисляване на инфлацията, в която храните влизат с по-голям дял в потребителската кошница спрямо европейската методология, а транспортът е с по-малък.
Източник: Капитал (06.07.2021)

15,3% е ръстът на инвестициите в дигитална реклама в България през 2020 г. Нетният обем на дигиталната реклама в България бележи ръст от 15,3% в сравнение с 2019 г. достигайки 142 700 000 лева през 2020г. Данните са от традиционното проучване AdEx, провеждано от IAB България в партньорство с ИПСОС, в което тази година се включиха рекорден брой участници – общо 34. Обичайно най-голям дял от пазара отбелязва сегментът „дисплей реклама“, като в абсолютна стойност инвестициите там нарастват с 14,7% на годишна база, достигайки 101 600 000 лева. Ръстът на „дисплей“ сегментът в значителна степен се влияе от увеличението на инвестиции във видео формати (+26%) и социалните медии (+27%). Общо 34,4 милиона лева са инвестициите в локални пъблишъри, а основния дял от нетните инвестиции в дигитална реклама е при глобалните играчи. Наблюдава се значителен ръст от 26% на годишна база при инвестициите във видео формати като част от дисплей рекламата на българския пазар. Нетната инвестиция достига до 38,8 милиона лева и до 38% от инвестициите в този сегмент. 76% от инвестицията в дисплей формати се купува чрез автоматизирани и програматик решения. Делът на програматик рекламата от целия Display нараства със 7 пункта на годишна база и отчита 19% ръст в абсолютна стойност в сравнение с 2019 г. Делът на Social от Display рекламата пък е 41%. За сравнение – по данни на IAB Европа, средно за континента делът на Social е 50,2%. Инвестициите в социални медии са с 27% ръст за периода и са вторият по значимост фактор, който влияе на стабилния дял на категорията „дисплей реклама“ от общите локални инвестиции. За първи път тази година се изследва и инфлуенсър маркетингът. На годишна база той бележи значителен ръст в инвестициите с 27% на годишна база при нетна инвестиция от 1,5 милиона лева за 2020 г. Традиционно основната част от инвестицията е в Instagram, но през 2020 г. тя се разпределя в повече канали, сред които TikTok и LinkedIn. Наблюдава се ръст и при YouTube и Twich.
Източник: 24 часа (07.07.2021)

Липса на служители вдига заплатите до 20% Дефицитът на кадри ще доведе до масово увеличение на заплатите през втората половина на годината. Половината от работодателите възнамеряват да увеличат възнагражденията с до 20%, като най-висок ръст се очаква в регионите на София, Бургас, Варна и Пловдив. Това е един от изводите от проучване сред работодатели от всички сектори и региони на страната по отношение на месечните възнаграждения и бонуси през следващите шест месеца. Липсата на кандидати за дефицитни позиции е една от основните причини работодатели от различни бизнес сектори да планират ръст на възнагражденията, за да си осигурят достъп до таланти, смятат анализаторите. Масови увеличения на заплатите се очакват в сектора с най-голямо търсене на специалисти - “Информационни технологии”, където 66% от анкетираните планират да увеличат месечните възнаграждения. В сектор “Производство” 49% от работодателите споделят сходни планове, 44% прогнозират ръст в сектор “Търговия”, а 58% в сектор “Консултантска дейност”. Увеличения на възнагражденията планират и в секторите “Туризъм и хотелиерство”, “Здравеопазване и фармация” и “Автомобилна индустрия”. Най-висок ръст на месечните възнаграждения се очаква в регионите на София, Бургас и Варна, където работодателите прогнозират увеличение между 10% и 20%, както и в Пловдив с планирано увеличение в рамките на 10%. Почти половината (49%) от анкетираните 513 работодатели посочват, че ще увеличат възнагражденията с до 20%, а 2% прогнозират по-висок ръст, като в повечето компании тази промяна ще засегне всички служители без значение от позицията, която заемат. Анкетата показва, че 37% от фирмите планират увеличение на възнагражденията с 10%, а 12% - по-голямо вдигане на заплатите - между 10% и 20%. Има и компании, където увеличението ще бъде под 10%.
Източник: Труд (07.07.2021)

Приходите на фирмите в България скачат до 400 млрд. лв. въпреки пандемията Финансовите резултати на компаниите в страната през 2020 г. показват, че пандемията не е ударила тежко много бизнеси. Докато някои фирми са имали доста добра година, други усетиха удара от кризата, но средният резултат е растеж. Приходите на работещите фирми в страната се повишават с 4% до 497.5 млрд. лв. през 2020 г., което е леко забавяне спрямо отчетения темп от 6% през предходната година. В същото време разходите също нарастват, и то малко по-бързо - с 5%, като така печалбата се увеличава с едва 2% до 27 млрд. лв. спрямо предкризисната 2019 г. Икономическите последствия от коронавируса си личат най-силно при отчетената данъчна загуба, която през последните години намаляваше, но през 2020 г. нараства с цели 27% до 6.3 млрд. лв. Изненадващо, основният двигател на растежа на печалбата през 2020 г. са не ИТ фирмите, а компаниите в строителството, а най-големите загуби идват от преработващата промишленост. Това показват данни на Националната агенция за приходите (НАП) за миналата година след обработване на данъчните декларации на компаниите, предоставени след запитване на "Капитал". Подробна поименна разбивка кой каква година е имал ще е видима в класацията на най-големите компании "Капитал 100", която ще бъде публикувана на 30 юли. Картината сред местните сто гиганта, които имат оборот от 70 млрд. лв., е малко по-тъмна от средното за всички дружества - приходите на топ 100 компании са се свили с под 7%, показва подреждането. Най-големи спадове имат компаниите от сектор горива и енергетика.
Източник: Капитал (07.07.2021)

ЕК отново ревизира нагоре прогнозите си за българската икономика Европейската комисия (ЕК) отново ревизира прогнозата си за ръста на българската икономика през 2021 година. В своята лятна прогноза от Брюксел посочват, че брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще се повиши с 4,6% тази година. В своя преглед на ситуацията през май от ЕК очакваха ръст на икономиката на България в рамките на 3,5%, а през зимата прогнозата сочеше, че ръстът през тази година ще бъде едва 2,7 на сто. За 2022 година очакванията се снижават - сега ревизията сочи, че ръстът на БВП ще бъде в рамките на 4,1%, докато през пролетта прогнозата беше за ръст от 4,7 на сто. От ЕК отчитат, че БВП на България расте с 2,5% през първото тримесечие спрямо предходните три месеца. Ускореният ръст в първите месеци на годината са в основата за очакванията за по-бързото възстановяване на българската икономика. Ревизията надолу за 2022 година се дължи на промяната на основата за изчисленията през 2021 година, става ясно от обясненията на Комисията. Потребителското доверие през април и май се връща до нивата преди пандемията и това подсказва, че потреблението ще се повишава още до края на годината. Именно износът и вътрешното потребление са в основата на икономическия ръст на страната в последните месеци. Очакванията са инфлацията да се ускори до 1,9% през 2021 година, което се дължи основно на по-високите цени на енергийните ресурси и като вторичен ефект от поскъпването на горивата.
Източник: Инвестор.БГ (08.07.2021)

Продажбите в магазините с 24% ръст Оборотът в търговията на дребно в България през месец май е с близо 24% по-голям спрямо същия месец на 2020 г., обявиха от Евростат. Вече три поредни месеца има голям ръст в продажбите на дребно, което се дължи на по-малките обороти заради пандемията през миналата година. По този показател сме доста по-добре от повечето страни от ЕС - средно за общността ръстът в търговията на дребно на годишна база е с 9,2%. Но това се дължи на факта, че в много страни от ЕС спадът на продажбите през 2020 г. беше по-малък отколкото у нас. Спрямо предходния месец, търговията на дребно у нас през май нараства с 1,4%. Средно за страните от ЕС увеличението на продажбите е с 4,6%. Най-голям ръст на месечна база е отчетен във Франция (+9,9%), Нидерландия (+9,3%) и Естония (+8,1%).
Източник: Труд (08.07.2021)

България е осма в ЕС по поскъпване на жилищата България е на осмо място сред страните от Европейския съюз (ЕС) по ръст на цените на жилищата през първото тримесечие както спрямо същия период на миналата година, така и спрямо предходното тримесечие, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. За година жилищата в страната са поскъпнали със 7,5%, което е над средното ниво за ръст на цените в страните от ЕС през същия период от 6,1%. На първо място по поскъпване на къщите и апартаментите е Люксембург със 17% увеличените. На следващите места са Дания с 15,3% и Литва с 12%. Топ пет на страните от ЕС се допълва от Чехия с 11,9% и Нидерландия с 11,3%. Оказва се, че пандемията е оказала положително влияние върху цените на жилищата. Във всички страни от ЕС, с изключение на Кипър, има ръст на цените на апартаментите и къщите, като в пет от държавите увеличението дори е двуцифрено. Жилищата са поскъпнали повече, отколкото у нас, и в Германия и Австрия - съответно с 9,4% и 8,3%. Оказва се, че дългият престой у дома по време на пандемията, както и ниските лихви по депозитите, увеличават желанието на хората да придобият ново жилище - за да живеят в по-просторен апартамент, както и за да инвестират парите си. Кипър е единствената страна членка на ЕС, в която има спад на цените на жилищата на годишна база през първото тримесечие - с 5,8%. Спрямо четвъртото тримесечие на 2020 г. цените на жилищата у нас са нараснали с 3,2%, което е почти два пъти повече в сравнение със средното увеличение за страните от ЕС от 1,7%. На първо място по поскъпване спрямо предходното тримесечие е Естония с 6,6%. Топ три на страните от ЕС се допълва от Дания с 5,8% и Литва с 5%. В първата петица на страните от ЕС влизат и Чехия с 4,6% и Унгария с 4,5%. Пред нас по поскъпване на жилищата са и Люксембург с 4,3% и Нидерландия с 4%.
Източник: Труд (09.07.2021)

Строителството се забавя през май Предварителни данни на Националния статистически институт сочат, че през май 2021 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 2.4% под равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват увеличение от 4.6% на строителната продукция през май 2021 г., в сравнение със същия месец на 2020 г. През май 2021 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство намалява с 2.5%, а от сградното строителство - с 2.3%. На годишна база повишението на календарно изгладения индекс на строителната продукция през май 2021 г. се определя от положителния темп както при гражданското/инженерното строителство с регистриран ръст от 8.8%, така и при сградното строителство, където нарастването е с 1.5%.
Източник: econ.bg (12.07.2021)

Оборотите в търговията на дребно скачат с 23.9% през май на годишна база По предварителни сезонно изгладени данни на Националния статистически институт през май 2021 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени нараства с 1.4% спрямо предходния месец. През май 2021 г. оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, е с 23.9% над равнището на същия месец на 2020 г. През май 2021 г. се наблюдава увеличение на оборота при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 0.6%), докато при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е отчетено намаление съответно с 1.5 и 1.2%. През май 2021 г., в сравнение със същия месец на 2020 г., е отчетен ръст на оборота при: търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 32.0%), търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 26.9%) и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 13.1%).
Източник: econ.bg (12.07.2021)

Промишленото производство расте за трети пореден месец през май През май промишленото производство в България нараства с 16,5% спрямо съответния месец на миналата година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Увеличението на показателя е третото след 16 поредни месеца на спад. От статистиката става ясно още, че индексът на промишленото производство през май намалява с 1,2% в сравнение с април. През май понижение спрямо предходния месец е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,7%, и при преработващата промишленост - с 1,1%, а повишение има в добивната промишленост - с 3,3%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: производството, некласифицирано другаде - с 25,8%, производството на превозни средства, без автомобили – с 18,2%, на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 14,5%, обработката на кожи; на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 12,7%.
Източник: Инвестор.БГ (12.07.2021)

Месец май се отрази благоприятно на дейността на българските хотелиери Май е бил силен месец за българските хотелиери в сравнение с април. Наблюденията на Националния статистически институт (НСИ) показват увеличение на приходите от нощувки. През май те достигат 39,6 млн. лева, като 29,4 млн. лева са от български граждани, а 10,2 млн. лева - от чуждестранни граждани. По изчисления на Investor.bg месечният ръст е 88,5%. През май, въпреки че страната беше в епидемичната обстановка с ограничения заради здравната криза, затоплянето на времето и намаляването на случаите на заболяване от COVID-19, оказаха благоприятна среда за пътуване. От НСИ отчитат, че в България са функционирали 2 043 обекта с над десет легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 72,4 хиляди, а на леглата – 153,6 хиляди. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през май, е 731,7 хиляди. Това е с над 77% повече, отколкото през април. Българските граждани са реализирали 586,3 хиляди нощувки, а чуждите – 145,4 хиляди. През май в хотелите с четири и пет звезди са реализирани 75,5% от общия брой нощувки на чужди граждани и 43,5% - на българи. В местата за настаняване с три звезди са осъществени 14,4% от нощувките на чужди граждани и 28,1% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с една и две звезди) те са съответно 10,1 и 28,4%.
Източник: Инвестор.БГ (13.07.2021)

Износът на България за ЕС нараства с 60% през април на годишна база През април 2021 г. износът на страната ни за ЕС нараства с почти 60% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - април 2021 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 21,7% на годишна база, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - април 2021 г. се увеличава с 19,8% на годишна база. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция, Унгария и Нидерландия. През април 2021 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 56,7% спрямо същия месец на предходната година. Износът на страната ни извън ЕС също се увеличава. През януари - май 2021 г. увеличението е 12% в сравнение със същия период на 2020 г. През май 2021 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 34% на годишна база. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - май 2021 г. се увеличава с 20,2% в сравнение със същия период на 2020 г. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай. През май 2021 г. вносът на стоки в България от трети страни нараства с 41,2% спрямо същия месец на предходната година.
Източник: Money.bg (14.07.2021)

Годишната инфлация в България се ускори до 2,7% през юни Темпът на годишната инфлация в България продължава да се ускорява - нивото ? за юни спрямо същия месец на миналата година е 2,7%, съобщи Националният статистически институт (НСИ). За сравнение, през май инфлацията на годишна база беше 2,5%, април – 2%, а през март - само 0,6%. През първите два месеца на годината дори беше регистрирана дефлация - съответно от 0,1% през февруари и 0,6% през януари. На месечна база инфлацията през юни е минус 0,2%, отчете НСИ. През май тя беше 0,1%, забавяйки се спрямо април, когато беше 0,7%. През март равнището също беше 0,1%. Инфлацията от началото на годината (юни 2021 г. спрямо декември 2020 г.) е 1,5%, а годишната инфлация за юни 2021 г. спрямо юни 2020 г. е 2,7%. Средногодишната инфлация за периода юли 2020 - юни 2021 г. спрямо периода юли 2019 - юни 2020 г. е 1%. Хармонизираният индекс на потребителските цени за юни спрямо май е 100%, т.е. месечната инфлация е 0%. Инфлацията от началото на годината е 1,7%, а годишната инфлация за юни е 2,4%.
Източник: Инвестор.БГ (15.07.2021)

Нивото на безработицата у нас достига рекордно дъно Равнището на регистрираната безработица в страната продължи да се понижава и през юни достигна 5.2%, сочат данните от административната статистика на Агенцията по заетостта. Така през месеца се повтаря исторически най-ниската стойност на регистрираната безработица, отчетена някога от институцията. Снижението спрямо предходния месец е с 0.5%, а спадът на годишна база е с 3.1 процентни пункта - от 8.3% през юни 2020 г. до 5,2% през юни 2021 г. Регистрираните безработни през месеца са 170 716, което е с 15 331 души по-малко от май и със 102 651 лица или с 37.6% по-малко в сравнение с година по-рано. В бюрата по труда през юни са се регистрирали нови 20 541 безработни лица, като увеличението е с 2 576 лица спрямо предходния месец, а спрямо юни 2020 г. се наблюдава спад от 5 874 лица. Други 838 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се регистрирали в Агенцията по заетостта през месеца. През юни тази година 26 090 безработни лица са започнали работа. Данните от административната статистика на Агенцията по заетостта отчитат увеличение на броя им с 3 944 спрямо май и намаление от 10 531 спрямо същия месец на предходната година.
Източник: Money.bg (16.07.2021)

Заетостта в България достига 72,6% през първото тримесечие Заетостта сред населението в трудоспособна възраст (20-64 години) в България достига 72,6% през първото тримесечие при средно за Европейския съюз (ЕС) ниво от 71,9%. Това показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Нивото на нереализираната заетост, което включва безработните, хората, които не са намерили работа, както и хората, които работят на непълен работен ден, защото не са намерили работа на пълен работен ден, е 10,4%. Средно за ЕС то е 15,6%. Работещите на непълно работно време са 3% в ЕС, тези, които са на разположение за работа, но не търсят работа, са 4,1%, а тези, които активно търсят работа, но не са на разположение да започнат веднага, са 0,7%. Сред държавите членки на ЕС най-високите нива на заетост през първото тримесечие на 2021 г. са регистрирани в Нидерландия (81%), Швеция (79,5%), Чехия (79,4%) и Естония (79,4%). Най-ниските нива на заетост се наблюдават в Гърция (58,3%), Италия (61,1%) и Испания (66,6%). В тези държави е най-високо нивото и на нереализираната заетост - съответно 25,1%, 25% и 25,2%. Най-нисък е този показател в Чехия (4,4%), Малта (6,1%) и Полша (6,7%).
Източник: Инвестор.БГ (19.07.2021)

Новите безработни отново са повече от започналите работа Новорегистрираните безработни отново са повече от започналите работа, показват данните от последното специализираното наблюдение на пазара на труда на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта във връзка с епидемията от коронавируса. В периода на проучването - 28 юни - 4 юли, в бюрата по труда са се записали 4675 души, а са започнали работа 4393. За първи път от периода 5-11 април насам тенденцията за превес на започналите работа над новорегистрираните безработни се обръща. Данните показват, че най-много в последния наблюдаван период са новите безработни в областите Пловдив, Пазарджик, София-град, Стара Загора и Ямбол. В общо 16 области на страната записаните в бюрата по труда за времето от 28 юни до 4 юли са повече от устроените на работа.
Източник: Банкеръ (22.07.2021)

Приходите на половината хотели остават без промяна през юни През юни малко над половината от управителите на хотели посочват, че няма промяна в приходите от дейността им в сравнение с месец май. Само 29.2% от тях отчитат увеличение от дейността. За 52.4% от хотелиерите обаче се е наложило да предложат на своите клиенти алтернативен период за използване на направените резервации. Още по-голям е броят (62.8%) от тях, които са имали намерение да намалят цената на пакет услуги, а 42% - на нощувката. Това съобщава Националният статистически институт след ежемесечното анкетно проучване сред управителите на местата за настаняване, с която се събира навременна информация за състоянието и развитието на техния бизнес по време на епидемичната обстановка в страната. Проучени са били 2563 категоризирани хотела, къмпинги и други места за краткосрочно настаняване (вилни и туристически селища, хостели, къщи за гости, бунгала, почивни домове, хижи, частни квартири и апартаменти и други места за краткосрочно настаняване) с над десет легла, които са били отворени през юни. По отношение на наетия персонал 9.1% от ръководителите са "спасявали" положението като са предложили на служителите да използват платен отпуск, 7.7% са пуснали хората си в неплатен отпуск, а 7.1% са прибягнали към освобождаване/съкращаване. Други мениджъри са се възползвали от мярката „преминаване на непълно работно време“, други са предприели мярката „намаляване на възнагражденията на персонала“, а трети - дори „дистанционна форма на работа“. Предвид факта, че туризмът е един от най-засегнатите от ковид пандемията става ясно, че 21% от местата за настаняване са се възползвали от правителствените мерки за подпомагане на работодателите.
Източник: Банкеръ (29.07.2021)

Подобрение на бизнес климата в строителството и търговията на дребно През юли общият показател на бизнес климата остава на равнището си от юни, показва бизнес анкета на Националния статистически институт /НСИ/. Подобрение на показателя се наблюдава в строителството и търговията на дребно, в сектора на услугите запазва приблизително нивото си от предходния месец, а в промишлеността е регистрирано понижение. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" намалява с 1,4 пункта, което се дължи на по-резервираните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Анкетата регистрира подобрение в мненията им за притока на нови поръчки през последните три месеца, което обаче не е съпроводено с повишени очаквания за производствената активност през следващите три месеца. Средното натоварване на мощностите от април до юли нараства с 1 пункт и достига 74.2 на сто, като с оглед на очакваното търсене през следващите месеци се предвижда излишък от мощности. Основните пречки за дейността на предприятията остават несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила, недостатъчното търсене от страната и факторът "други", добавят от НСИ. По отношение на продажните цени в промишлеността 15.5 процента от мениджърите прогнозират те да се повишат през следващите три месеца..
Източник: 24 часа (30.07.2021)

Само 5% от новите фирми оцеляват над пет години По-малко от 5% от новите фирми оцеляват над пет години. Останалите стартиращи предприемачи не успяват да се наложат на пазара и дейността им умира. Това става ясно от обявените от НСИ данни за демографията на предприятията за 2019 г. Всяко пето от новите дружества не оцелява дори година. От всички предприятия, създадени през 2018 г., само 77,8% оцеляват една година по-късно. През 2018 г. регистрираните предприятия са 39 975, като от тях 31 095 са преживели успешно 2019 г. Най-висок е делът на оцелелите фирми в сектора “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - 85%. През 2019 г. активните предприятия в България са 349 663, което е с 0,8% по-малко в сравнение с предходната 2018 г. Най-голям дял от активните фирми са тези, в които няма нает нито един служител. През 2019 г. такива са 178 039 фирми, или 50,9% от всички предприятия в страната. Фирмите с между 1 и 4 наети служители имат дял от 34,5%, а най-малък е делът на дружествата с между 5 и 9 работника. Хората във фирми с над 10 души персонал са 69,6% от заетите в страната, а делът на предприятията в тази група е едва 7,8% от общия брой активни фирми.
Източник: Труд (02.08.2021)

Продължава тенденцията новорегистрираните безработни да са повече от започналите работа Продължава започналата от края на юни тенденция новорегистрираните безработни в цялата страна да са повече от започналите работа. Това показват най-новите данни от специализираното наблюдение на пазара на труда заради Covid-19 на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта. За седмицата от 25-и юли до 1-ви август записаните в бюрата по труда са близо 3900, а постъпилите на работа - 3600 души. Най-новите данни от наблюдението на пазара на труда за периода 25 юли – 1 август показват, че най-много са новорегистрираните в бюрата по труда в областите Враца, Пловдив, Благоевград, Стара Загора, Хасково, Ямбол. В 13 области на страната има превес на хората без препитание над устроените на работа. Данните сочат, че от края на 2020 г. до 1 август 2021 г. новорегистрираните безработни в цялата страна са 168 000 души. А постъпилите на работа чрез бюрата по труда са 149 000.
Източник: БНР (04.08.2021)

Хлябът стигна 1,70 лева за килограм Цената на хляба се повишава, като килограм бял хляб вече се продава по 1,70 лева на дребно. За пазарната 2020/21 цената му на едро се е повишила средно с 3,2 на сто спрямо предходната година, а на дребно увеличението е с 3,6 на сто. Това показва анализ на Министерството на земеделието, храните и горите. Така през последните четири месеца цените на едро и на дребно на хляба стигат съответно 1,52 лв./кг и 1,68 лв./кг. Причината за поскъпването е по-високата цена на пшеницата, а от там и на брашното, посочват авторите на анализа. В периода от юли 2020 г. до март 2021 г. се наблюдава постепенно поскъпване на пшеницата. През следващите три месеца е налице известна корекция надолу, която се дължи на благоприятните прогнози за новата реколта в България и в световен мащаб. Средната изкупна цена на хлебната пшеница за юни 2021 г. е 393 лв./тон, а тази на фуражната - 380 лв./тон. Макар и под високите нива, достигнати през март 2021 г., изкупните цени на пшеницата остават доста над отчетените година по-рано - съответно с 15,9% и 17,6%. Според анализа през следващите месеци може да се очаква цените на пшеницата в страната да продължат да са високи. Независимо, че производството се възстановява и се очакват повече количества на пазара, поскъпването ще продължи заради международните котировки. Прогнозите на основните световни анализатори сочат продължаващо нарастване на глобалното “потребление на зърнени култури през 2021/22, което ще попречи по-осезаемо понижение на цените, въпреки очакваното високо световно производство”, пише в анализа. Очакванията на земеделското министерство са реколтата от пшеница тази година у нас да достигне 5,7 - 5,8 млн. тона. Това представлява възстановяване до нивото от последните години, след спада до 4,7 млн. тона през 2020 г.
Източник: Труд (04.08.2021)

България отчете най-силен годишен ръст в продажбите на дребно в ЕС през юни Продажбите на дребно в България отбелязаха най-голям растеж в рамките на целия Европейски съюз през юни на годишна база. Продажбите на дребно у нас миналия месец са скочили с цели 22,7% на годишна база, след повишение от 23,9% през май, отбелязвайки най-силен ръст сред 27-те страни членки на ЕС. Това показват данни на Евростат. Продажбите на дребно в еврозоната и в целия ЕС нараснаха през юни за втори пореден месец макар и по-слабо, спрямо май, когато потребителите за завърнаха към физическите магазини, след започналото облекчаване на противоепидемичните мерки. На месечна база, през юни продажбите на дребно у нас са се увеличили с 1,5%. През май нараснаха с 1,6%, като това представлява повишение за четвърти пореден месец. Продажбите на дребно в еврозоната през юни нараснаха с 1,5% спрямо май, на фона на очакванията на финансовите пазари, които бяха за малко по-силно повишение с 1,7 на сто. В рамките на целия Европейски съюз продажбите на дребно се повишиха с 1,2% през юни, след ръст от 4,2% месец по-рано. Повишението през юни се дължеше главно на силната продажба на автомобилни горива и продажбите на нехранителни стоки. Намаляват обаче продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия.
Източник: Money.bg (05.08.2021)

Над 5 хиляди нови жилища ще се строят в София Разрешителните за строеж на жилищни сгради се увеличават с 12.9%, жилищата в тях - с 13.4%, както и общата им застроена площ - с 14.9 процента спрямо първите три месеци на годината. Според данните на НСИ, през второто тримесечие е започнал строежът на 1410 жилищни сгради с 5993 жилища в тях и с 784 124 кв. м обща застроена площ, на 21 административни сгради/офиси с 19 915 кв. м и на 642 други сгради с 419 529 кв. метра. Спрямо предходния период това е ръст с 41.3%, жилищата в тях - с 13.1%, както и разгънатата им застроена площ - с 18.7 на сто. Освен това започнатите административни сгради са се увеличили двойно, а тяхната обща застроена площ е нараснала близо четири пъти. Статистиката отчита, че на годишна база строежът на нови жилищни сгради се е увеличил с 44%, жилищата в тях - с 25.7%, както и общата им застроена площ - с 26 на сто. Броят на започнатите административни сгради е без промяна, но тяхната разгъната площ намалява с 25.8 процента. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) - 269, Пловдив - 243, София - 204, Варна - 124, и Бургас - 118.
Източник: Банкеръ (05.08.2021)

Инфлационните очаквания се засилват През юли общият показател на доверие на потребителите се увеличава с 3,5 пункта спрямо нивото си от април, показват още данните на националната статистика. Повишаване на потребителското доверие се отчита сред населението и в градовете, и в селата - съответно с 3,1 и 4,7 пункта. Докато при градското население се подобряват оценките за икономическото им състояние през следващата година, хората в селата демонстрират по-голям песимизъм спрямо предходната анкета. В сравнение с април се наблюдава намаление на негативизма в оценките на потребителите за настъпилите промени във финансовото състояние на техните домакинства за последната и в очакванията им за следващите дванадесет месеца. Последната анкета регистрира и известно подобрение в намеренията на потребителите относно извършването на разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба, за „покупка на кола“ и за „подобрения в дома“ през следващите дванадесет месеца. Същевременно оценките за изменението на потребителските цени през последните дванадесет месеца са по-неблагоприятни спрямо три месеца по-рано, като и инфлационните очаквания за следващите дванадесет месеца се засилват.
Източник: Банкеръ (09.08.2021)

68 на сто увеличение при частите за коли Производството на части за автомобили през юни нарасна с 68,2% спрямо същия месец на миналата година, обявиха от НСИ. Производството на цигари се е увеличило с 58,7% на годишна база, а на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 45,3%. Като цяло промишленото производство през юни нараства с 9,7% спрямо същия месец на миналата година. Ръстът в преработващата промишленост е с 11,5%, в добивната промишленост - със 7%, и при производството и доставката на електрическа и топлоенергия и газ има увеличение с 0,9%. Но в някои сектори има спад. Най-голямо е намалението при производството на напитки - с 38,2%, и обработката на кожи и производството на обувки - с 14,9%.
Източник: Труд (11.08.2021)

Търговията на дребно продължава да се възстановява след пандемичния срив Търговията на дребно продължава да се възстановява през юни, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Предварителните сезонно изгладени данни показват, че оборотът в търговията на дребно нараства с 1,5% през юни спрямо май. Календарно изгладените данни показват ръст с 22,7% спрямо юни 2020 г., когато търговията в голяма степен беше блокирана заради затварянията с цел ограничаване разпространението на коронавируса. През юни 2021 г. се наблюдава увеличение на оборота при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, (с 2,3%) и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 1,8%). При търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е отчетено намаление (с 0,4%).
Източник: Инвестор.БГ (11.08.2021)

Промишленото производство расте за четвърти пореден месец през юни През юни промишленото производство в България нараства с 9,7% спрямо съответния месец на миналата година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Увеличението на показателя е четвъртото поредно след 16 месеца на спад. От статистиката става ясно още, че индексът на промишленото производство през юни намалява с 0,1% в сравнение с май. През юни понижение спрямо предходния месец е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,6%, и при преработващата промишленост - с 0,3%, а повишение има в добивната промишленост - с 3,9%. На годишна база увеличение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, НСИ отчита в преработващата промишленост - с 11,5%, в добивната промишленост - със 7%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0,9%.
Източник: Инвестор.БГ (11.08.2021)

Повече са новите безработни от постъпилите на работа Увеличаването на безработните продължава. Това показва специализираното наблюдение на пазара на труда във връзка с пандемията от COVID-19 и коронакризата на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта. Според данните, през миналата седмица в страната в бюрата по труда са се записали 5500 души, а отписалите се от тях поради постъпване на работа са 3600. Областите с най-много новорегистрирани безработни в рамките на изминалата седмица са Пловдив, Благоевград и Хасково, където броят им е между два и три пъти повече от намерилите препитание. Паралелно с това се наблюдава и сериозен ръст на новите безработни в сравнение с предходната седмица. Между 25 юли и 1 август те са били близо 3900 при 3600 постъпили на работа, колкото са и през периода 2 – 8 август. От края на 2020 г. до момента регистрираните безработни са малко над 173 000, а постъпилите на работа – 152 000. Тенденцията новорегистрираните безработни в цялата страна да са повече от започналите работа е от края на юни.
Източник: Банкеръ (13.08.2021)

Линията на бедност в България ще се определя по методологията на Евростат Методологията, по която се определя линията на бедност в България, ще се уеднакви с използваната в изследването на Евростат "Статистика на доходите и условията на живот (SILC)". Това предвиждат промени в Методиката за определяне на линията на бедност в страната, които бяха одобрени от правителството, съобщи пресслужбата на кабинета. По този начин ще се унифицират използваните данни за определяне на бедността и ще се постигне сравняемост на данните в международен план, тъй като всички документи на Европейската комисия (ЕК) в областта на бедността и социалната защита се основават на данните от изследването SILC. Определената от изследването линия на бедност се използва и във всички национални стратегически и нормативни документи, уточняват от МС. Промяната ще доведе до използването на единен показател както за определяне на линията на бедност за страната, така и за всички национални политики в социалната област и документи на ЕК, свързани с бедността и социалното включване. По този начин ще се постигне по-добра свързаност между политиките за правата на хората с увреждания, социалното подпомагане, минималната работна заплата, социалното включване и други. С изменението на методиката се дава възможност при взимане на решения в условията на извънредност, когато статистическите или прогнозните данни са повлияни от неикономически структурни трансформации, линията на бедност да се определи в съответствие с конкретните годишни процеси и възможностите на бюджета.
Източник: 24 часа (13.08.2021)

Рязък ръст на вноса и износа на България Българският общ износ и внос на стоки към и от Европейския съюз и трети страни нарасна рязко през първата половина на 2021 г., показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), които потвърждават по-нататъшното преодоляване на негативно въздействие на коронавирусната пандемия върху международната търговия на нашата държава година по-рано. През юни общият български износ нараства на годишна база с 27,8% до 5,6375 млрд. лева, докато общият внос в нашата страна се повишава с 33,2% до 6,4462 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо през юни остава отрицателно и е в размер на 808,7 млн. лева. За първите шест месеца на настоящата година общият износ на България се увеличава с 20,8% до 31,9965 млрд. лева спрямо същия период на 2020 г., докато вносът на стоки в нашата страна се повишава с 24,8% до 35,6064 млрд. лева, а общото външнотърговско салдо за периода януари - юни 2021 г. е на дефицит от 3,6099 млрд. лева. Износът на стоки от България в посока страните от ЕС се повишава през юни с цели 28,3% спрямо година по-рано, а към трети страни нараства с 26,8%, докато вносът от Европейския съюз се увеличава с 26,4%, а от трети страни се увеличава с 44,0%.
Източник: Money.bg (13.08.2021)

НСИ: Средната работна заплата през второто тримесечие на 2021 г. e била 1 525 лв. През второто тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата e 1 525 лв. и нараства спрямо първото тримесечие на 2021 г. с 4.3 на сто, съобщи Националният статистически институт. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са: "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 30.5 на сто; "Култура, спорт и развлечения" - с 22.8 на сто; "Селско, горско и рибно стопанство" - с 9.5 на сто. Намаление на заплатите с 1.3 на сто е регистрирано в икономическа дейност "Операции с недвижими имоти". Средната брутна месечна работна заплата за април 2021 г. е 1 542 лв., за май - 1 530 лв., и за юни - 1 505 лева. През второто тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата нараства с 14.1 на сто спрямо второто тримесечие на 2020 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 44.7 на сто, "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 31.1 на сто, и "Култура, спорт и развлечения" - с 25.2 на сто. Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите по трудово и служебно правоотношение през второто тримесечие на 2021 г. са: "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 3 709 лева; "Финансови и застрахователни дейности" - 2 368 лева; "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - 2 233 лева. Най-нископлатени са били наетите в икономическите дейности: "Хотелиерство и ресторантьорство" - 936 лева; "Други дейности" - 996 лева; "Селско, горско и рибно стопанство" - 1 077 лева. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2021 г. в обществения сектор нараства с 19.5 на сто, а в частния - с 12.3 на сто.
Източник: Труд (16.08.2021)

Инфлацията в България се ускорява с бърз темп Годишната инфлацията в България през юли е вече 3%, показват данните на Националния статистически институт. Това е пети пореден месец на ускорение, след като статистическата служба дори отчиташе дефлация през януари и февруари. Най-голямото поскъпване е при транспорта, комуналните услуги и развлеченията – основно свързано с отварянето на икономиките по света и поскъпването на енергията в глобален мащаб. През юли обаче има и сериозно увеличение на месечната инфлация – с 0.8%, което е едно от най-големите покачвания при средните цени в кошницата от стоки и услуги, измервана от НСИ, от октомври 2020 г. насам. И тук основен принос имат цените на горивата, транспортните услуги, развлеченията и комуналните услуги. Влияние оказва и сезонният фактор – цените на някои плодове и зеленчуци, излизащи от сезона си, се покачват.
Източник: Други (17.08.2021)

Броят на заетите в България се възстановява леко през второто тримесечие През второто тримесечие на 2021 г. общият брой на заетите лица достига 3,062 млн., от които 1,643 млн. са мъже и 1,418 млн. - жени. Коефициентът на заетост е 52,1%, съответно 58,4% при мъжете и 46,3% при жените, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо първото тримесечие на годината, когато броят на заетите в страната е 3,028 милиона души, коефициентът на заетост нараства със 7 процентни пункта от 51,4%. През второто тримесечие на 2021 г. в сектора на услугите работят 1,925 млн. души, или 62,9% от заетите лица, в индустрията – 946,5 хил. (30,9%), и в селското, горското и рибното стопанство – 190,4 хил. (6,2%). От всички заети лица 3,6% (109,4 хил.) са работодатели, 6,6% (202,5 хил.) - самостоятелно заети лица (без наети), 89,2% (2,731 млн.) - наети лица, и 0,6% (19,0 хил.) - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 2,069 млн. (75,8%) работят в частния сектор, а 662,2 хил. (24,2%) - в обществения, изчислява НСИ. През второто тримесечие на 2021 г. заетите лица на възраст 15-64 навършени години са 2,974 млн. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 67,8% (71,7% за мъжете и 63,8% за жените). Коефициентът на заетост за населението на възраст 15-29 навършени години е 35,1% (39,8% за мъжете и 30,2% за жените). Коефициентът на заетост за населението на възраст 20-64 навършени години е 72,7%, съответно 77,0% за мъжете и 68,4% за жените. Заетите лица на възраст 55-64 навършени години са 598,1 хил., или 64,6% от населението в същата възрастова група (69,8% от мъжете и 59,7% от жените).
Източник: Инвестор.БГ (17.08.2021)

НСИ: Годишен ръст с 9,6% на БВП през второто тримесечие, но слабо тримесечно повишение с 0,4% Българската икономика се разраства през второто тримесечие на 2021 г. с 0,4% спрямо първото тримесечие на годината, когато се разшири с 2,5%, показва експресна оценка на Националния статистически институт (НСИ). Основна подкрепа за икономическата експанзия оказва нарастването на крайното потребление. Спрямо второто тримесечие на 2020 г., когато българската икономика беше тежко засегната от коронавирусната пандемия, БВП през периода април - юни нараства с цели 9,6% след спад с 1,8% през първите три месеца на настоящата година. Това е най-силният икономически растеж от началото на 1998 г. Икономиката понесе най-сериозен удар от въведените строги карантинни мерки за ограничаване на първата вълна на коронавирусната пандемия през второто тримесечие на миналата година, когато БВП се сви с цели 10,1% на тримесечна и с 8,6% на годишна база - най-голям икономически спад в нашата страна от началото на 1997 година . Според експресната оценка на НСИ за второто тримесечие на 2021 година брутният вътрешен продукт в номинално изражение възлиза на 31,0855 млрд. лева, а реализираната добавена стойност е в размер на 26,9745 млрд. лева. Най-голям дял в БВП отново заема крайното потребление (80,2% от БВП), което в стойностно изражение възлиза на 24,9323 млрд. лева. През второто тримесечие на настоящата година бруто капиталообразуването е за 5,8444 млрд. лева и заема 18,8% от БВП на страната.
Източник: БНР (18.08.2021)

Имотна агенция прогнозира продължаващо поскъпване на имотите Причината – много голямо търсене, съчетано с ниско предлагане на имоти, но и покачване на цените на материалите заради пандемията Пазарът на имоти в големите градове продължава да расте през второто тримесечие на 2021 г., показват данните на имотната агенция Arco Real Estate. Сделките се сключват по-бързо, предлагането се свива и според тях това ще донесе допълнително покачване на цените на жилищата. Сред обясненията на експертите са ниските лихвени проценти по ипотечните кредити, заради които се реализират повече сделки. Вписаните продажби на имоти в столицата нарастват с 35% спрямо второто тримесечие на миналата година. В периода април-юни са изповядани 9736 продажби спрямо 6352 за същия период миналата година. От началото на годината се наблюдава тенденция за ръст в броя на сделките с ипотека в цялата страна, като в рамките на годината той е 35%. Скок на цените на жилищата Жилищата тръгват нагоре заради поскъпването на материалите, промените в ЗУТ, които предвиждат повече общи части, както и разговорите в посока влизане в еврозоната, което стимулира инвестициите в имоти, смятат от имотната агенция. Данните за първото тримесечие показват ръст в цените на жилищата с 3.2%, а спрямо същия период на 2020 г. разликата е 7.5% в посока нагоре. Последните данни на Националния статистически институт сочат, че Варна отново е градът с най-много въведени в експлоатация жилищни сгради, следван от София и Пловдив, в които почти не се отчита промяна. Наблюдава се ръст от около 6.5% при броя на издадените разрешения за строеж на нови жилищни сгради в страната спрямо предходното тримесечие, но е регистриран спад в броя на жилищата в тях с 10.3%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в София, Пловдив, Бургас и Варна. В сравнение с първото тримесечие на 2020 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 14.4%, а жилищата в тях – с 38.9%. Спад в търсенето на по-големите имоти И ако през първата половина на годината се търсеха основно тристайни апартаменти, то сега те бележат лек спад. По нива се изравняват с търсенето на двустайни. Запазва се интересът към завършените (с акт 16) имоти и се повишава този към сделките „на зелено”. По данни на ARCO REAL ESTATE цените на двустайни апартаменти варират между 120 хил. евро до 150 хил. евро, ако е включено и паркомясто. Цените на тристайните са от 160 хил. евро нагоре. Интересът към покупките на имоти за инвестиция се покачва през последния месец, но тенденцията за лично ползване и живеене – остава. Купувачите се интересуват и от парцели около София, където да построят къщи. Преобладава търсенето в кварталите Център, широк център Банишора, Кръстова вада и Манастирски ливади, Бояна. Засилен интерес представляват и крайните квартали, където цените все още държат по-ниски нива и сделките за инвестиция са по-изгодни. В крайните квартали има засилено строителство и предлагане, като цената там варира в диапазона 950-1400 евро/кв.м, като по-ниският диапазон е за начален етап на строителство. Заради повишената активност на купувачите, водени от желанието си да инвестират парите си или да закупят имот за живеене, се наблюдава и задържане на имотите от страна на продавачите. Целта им е да изчакат цената да се покачи. Ваканционните имоти Все повече българи търсят да закупят ваканционен имот. Заради високото търсене цените по Българското Черноморие бележат скок, като достигат до 1000 евро/кв.м. Агенцията отчита засилен интерес в Св. Св. Константин и Елена, където тези цени понякога надвишават 1000 евро/кв.м. Освен засиленото търсене там, продължава интересът към Южното Черноморие, като Несебър бележи ръст от 55% продажби спрямо миналото тримесечие и 61% повишение спрямо същия период миналата година. Търговски и офис площи Пазарът на търговски и офис площи се раздвижва, след като бе най-силно засегнат от пандемията. Онлайн търговията до голяма степен измести физическите магазини и тяхното търсене намаля, за разлика от предлагането.
Източник: economic.bg (18.08.2021)

Нарастване на строителството в България през юни при свиване в рамките на ЕС Продукцията в строителния сектор на ЕС се сви през юни за втори пореден месец, докато в рамките на България строителството отбеляза едно от най-добрите повишения спрямо останалите страни членки на съюз, показват данни на Евростат. Строителството в ЕС се понижи през юни с 1,2% спрямо май, когато се сви с 0,2%, а в рамките на еврозоната отбеляза спад с 1,7% след понижение с 0,4% месец по-рано. Най-силен спад през юни отбеляза строителството в Словакия (с цели 6.5%), следвана от Испания (с 3,6%) и Австрия (с 3,3%). В същото време най-силно повишение на продукцията в строителството беше отчетено в Словения (с 4,8%), Унгария (с 3,6%), Румъния (с 2,0%) и България (с 1,6%). Спрямо година по-рано продукцията в строителния сектор на ЕС и еврозоната нарасна през юни съответно с 3,5% и с 2,8%, но след доста по-солиден растеж с 10,7% и с 12,2% през май. Най-силен рът на годишна база в строителството през юни беше отчетен в Унгария (скок с цели 27,7%), Румъния (с 10,25) и Австрия (с 10,0%), докато най-силно понижение беше отчетно в Испания (спад с 10,6%), Германия (с 1,6%) и Белгия (с 0,6%). Според същото проучване на Евростат строителството в България отбеляза едно от най-солидните повишения през юни с 1,6% спрямо май, когато обаче се сви с 2,2%, като това представлява първо повишение след два поредни месеца на спад.
Източник: БНР (19.08.2021)

Разходите ни растат с 20 на сто за година С 20,3 на сто са нараснали разходите на лице от домакинството за година. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие на 2021 г. сравнени със същия период на предходната година. Общият разход на лице от домакинството вече е 1666 лева. Близо една трета от парите ни отиват за храна и безалкохолни напитки (30,8%). Следващото перо в харчовете на домакинствата са разходите за дома - парите за битови сметки като ток, вода и парно, както и средствата вложени в обзавеждане и осигуряване на по-голям комфорт вкъщи, става ясно от статистическите данни. Като абсолютни стойности разходите за храна на лице от домакинство за периода се увеличават от 452 лева на 513 лева или ръстът е 13,4 на сто. Близо два пъти повече пари даваме за свободно време и култура, твърди статистиката, но реално разходите се увеличават от 32 на 62 лева. Или ако преди година в периода от март до май сме давали средно по 33 ст. на ден за тези дейности, сега броим средно по 67 стотинки. Разходите за облекло и обувки се увеличават със същите темпове - от 31 лева на 61 лева. С 18 на сто нарастват разходите за поддържане на дома и сметки за битови нужди - от 240 на 283 лева. В сравнение с второто тримесечие на 2020 г. през тази година сме плащали с 23,5 на сто повече за здравеопазване, като разходите ни по това перо са се увеличили от 81 лева на 100 лева. Почти толкова - с 25,1 на сто, растат и средствата, които даваме за транспорт и съобщения - от 152 лв. на 190 лева. Започнали сме обаче да се храним по-здравословно, като най-много се е увеличила консумацията на лице от домакинство на зеленчуци и плодове. През периода март-май на 2021 г. сме хапвали средно по 20,3 кг зеленчуци и 10,3 кг плодове, докато година по-рано сме консумирали съответно 18,6 кг и 9,4 кг, показват данните на НСИ. Започнали сме да ядем и малко повече месо - с 0,6 кг и сме намалили, макар и минимално - със сто грама, консумацията на захар.
Източник: Труд (19.08.2021)

Поскъпването на суровините може да повиши износа ни Призивите на Министерството на финaнcите за актуализация на държавния бюджет заради изчepпaлите се възмoжнocти зa пpecтpy?тypиpaнe нa paзxoдитe вече има реални очертания. Документът даже вече е внесен в Народното събраниие. И чака волята на депутатите да се заемат с него. Той стъпва върху актуализираната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите за 2021 година. Документът отразява текущото развитие на националната икономика, както и променените външни допускания за международната среда. Естествено актуализацията стъпват върху повишените очакванията за развитието на световната икономика, като глобалният икономически растеж вече се очаква да достигне 5,5 на сто. Сред основните фактори за положителната ревизия в прогнозата за световната икономика са възстановяването на търсенето в глобален план, активизирането на ваксинационния процес във водещите икономики и очакванията за достигане на дългосрочно решение на здравната криза. Наред с тях не се пропускат и обявените значителни по размер фискални пакети за справяне със ситуацията. От Министерството на финансите очакват през 2021 г. реалният растеж на БВП да достигне 3,5 процента. Прогнозата е коригирана нагоре спрямо есенната поради подобряване на очакванията за динамиката на вътрешното търсене. Тя стъпва на повишеното потребление на домакинствата, което се повиши с 2,8% през първото тримесечие при първоначални очаквания за спад поради наложените ограничителни мерки за разпространението на COVID-19. Експертите от финансовото министерство смятат, че през следващите тримесечия потреблението на домакинствата ще бъде подкрепено от нарастването на доходите и повишеното доверие сред потребителите, което ще доведе до годишен растеж от 3,6 на сто. Публичното потребление също се очаква да нарасне - с близо 5%, и също ще подкрепи растежа на икономиката през 2021-а. Инвестициите обаче ще останат потиснати поради все още високата несигурност. Предвид малкия вътрешен пазар, българската икономика разчита на външната търговия за повече приходи. А динамиката на външната търговия през първото тримесечие показа, че външното търсене може да има по-силен от очакваното положителен ефект върху износа на стоки на България, според анализа на финансовото министерство. Същевременно нарастването на потреблението у нас и инвестициите се отрази в по-висок от прогнозирания внос на стоки. Съответно в актуализираната прогноза се очакват по-високи растежи на вноса (6,5%) и износа (6,1%) на стоки. За съжаление, в асортиментната листа, която изнасяме на външните пазари преобладават суровини и продукти за последваща преработка (а не крайни продукти, които са с по-висока добавена стойност). Но през последните месеци тази слабост на българската икономика донякъде се превърна в нейна сила. Добре върху износа ни се отразява ръстът на цените на повечето неенергийни суровини – на металите (медта и медни продукти са силно перо в нашия износ), и на храните - пшеница, царевица.
Източник: Банкеръ (23.08.2021)

Икономиката расте, но темпът не е висок Националният статистически институт оповести експресната оценка за брутния вътрешен продукт през второто тримесечие на 2021 г. Данните бяха очаквани с голям интерес, предвид факта, че второто тримесечие на миналата година отразява в най-голяма степен удара на кризата, причинена от пандемията COVID-19 и мерките за ограничаване на разпространението є. Тогава беше реализиран най-същественият спад на икономическата активност и съответно най-високият темп на растеж през 2021 г. вероятно ще е през това тримесечие. НСИ обявява официално само сезонно изгладени данни. Според тях БВП нараства в реално изражение с 9,6% на годишна база и с 0,4% на тримесечна база. В стойностно изражение този показател достига почти 31,1 млрд. лв. през това тримесечие, докато добавената стойност е почти 27 млрд. лв. Икономиката започва да расте, но засега темпът не е висок. Номиналният размер на БВП е важен от гледна точка и на държавния бюджет. Според сезонно и календарно неизгладените данни той се повишава с 11,9% на годишна база през второто тримесечие спрямо 4,1% през първото и това допринася за нарастването на бюджетните приходи заради по-голямата данъчна основа. Фактори за това са както преминаването от спад към растеж на произведените количества през второто тримесечие, така и от повишеното ценово равнище. По-високият дефлатор на БВП е поредният факт, който потвърждава хипотезата за нарастването на темпа на инфлация. Тя е резултат от прекалено експанзивните парична и фискална политика, които се прилагат почти навсякъде по света, но най-значимо това е от Европейската централна банка и от Федералния резерв на Съединените щати. Освен паричната политика вътрешни фактори също допринасят за ускоряването на инфлацията - това са решенията на Комисията по енергийно и водно регулиране относно цените на комуналните услуги, както и ситуацията с борсовите цени на електричеството за бизнеса.
Източник: Труд (23.08.2021)

Само 7 на сто от българите пътували в чужбина Едва 7 на сто от българите са пътували в чужбина през второто тримесечие на годината, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). 6,1 на сто от тях са стягали куфарите само за ваканция или командировка зад граница, а още 0,9 на сто от всички близо 972 хиляди пътували българи, са били като у нас, така и в чужбина. Над половината от тях са били на почивка или екскурзия. Интересен е фактът, че повечето воаяжи са самостоятелни, без предварителна резервация, показват данните на НСИ. Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 91,8%, а на тези в чужбина - 69,3%. Според статистическите данни за пътуване у нас средно сме отделяли 193,52 лева, а за такова в чужбина бюджетът ни е бил средно три пъти по-голям или 597,17 лева. И докато при командировка се отделят почти същите пари за пътуване в България, зад граница броим средно малко над 1000 лева или двойно повече в сравнение с личните разходи.
Източник: Труд (25.08.2021)

Кофас: Регионът на ЦИЕ бележи по-бърз темп на икономическо възстановяване Според последни данни на Кофас, икономиките от Централна и Източна Европа се възстановяват до нивата си от преди пандемията. Тенденцията може да се обясни с факта, че Западноевропейските страни отчетоха рецесия от 7.1%, а в страните от ЦИЕ свиването беше почти наполовина – 4%. Експертите от Кофас споделят, че външната търговия е основната причина икономиката в региона да се възстановява със значително по-бързи темпове от тази в Западна Европа. Високата интеграция на страните в глобалните вериги за доставка и бързо развиващия се производствен сектор направиха региона привлекателен за компании, които преди пандемията разчитаха на доставки от отдалечени страни в Азия. Преките чуждестранни инвестиции в региона за първото полугодие на 2021 г. са в размер на 6.5% от общия му БВП. „Прогнозите за България сочат 3% ръст на БВП през 2021 г. Страната ни, като част от икономиката на Централна и Източна Европа, има потенциал за по-бързо възстановяване. Необходимо е бизнесът да следва тенденциите, валидни за останалите страни от ЦИЕ, за да бъде гарантиран този напредък и дори ускорен“, споделя Пламен Димитров, управител на Кофас България. Експертите отчитат и някои рискове, които не бива да бъдат пренебрегвани. Инфлацията в страните от Централна и Източна Европа е висока и буди тревога. В началото на годината тя се обясняваше с високите цени на храните и горивата. Въпреки това обаче инфлацията на потребителските цени (ХИПЦ) остава висока. Тя достигна 4.7% през юли 2021 г. в Унгария и Полша и 4.9% в Естония. Това са най-високите нива, отчетени в страни от ЕС за периода.
Източник: econ.bg (26.08.2021)

Юли е бил успешен за българските хотелиери, ако се съди по реализираните приходи през активния летен туристически месец. Малко над 37% от управителите отчитат увеличение на приходите от дейността спрямо предходния месец. 50% от анкетираните мениджъри на хотели в България посочват, че няма промяна в приходите от дейността им в сравнение с юни. Това става ясно от анкетното проучване на Националния статистически институт (НСИ) сред управителите на местата за настаняване по време на епидемичната обстановка в страната. Първите позитивни сигнали за хотелиерите се появиха още през май със старта на летния туристически сезон и отпадането на доста от ограничителните мерки, които блокираха пътуванията и почивките за цяла година. През май една трета от българските хотелиери отчетоха увеличение на приходите от дейността си.Хотелиерите са продължили практиката от началото на пандемията да привличат клиенти с известни намаления на услугите. През юли 51% от анкетираните са предложили на своите клиенти алтернативен период за използване на направените резервации, 55% са имали намерение да намалят цената на пакет услуги, а 38% - на нощувката. По отношение на бъдещата си активност в краткосрочен план 65% от ръководителите смятат да продължат да работят, 25% - да продължат с настоящата си дейност, макар и с намален обем. Едва 7 на сто предвиждат временно да преустановят дейността си, а 1% прогнозират да я прекратят, сочи анкетата.
Източник: Инвестор.БГ (27.08.2021)

30% от индустриалните предприятия отчитат намалени продажби през юли През юли 2021 г. 26% от нефинансовите предприятия в България посочват, че са имали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги в сравнение с юни 2021 г., при 55,7% няма промяна, а 18% са регистрирали увеличение. Това показват данните на Националния статистически институт, който провежда ежемесечно кратко бизнес изследване сред нефинансовите предприятия с цел да осигури информация за ефекта на извънредното положение и COVID-19 върху различните сектори на икономиката в страната. Разпределението по икономически дейности показва, че през юли 2021 г. 30% от предприятията в дейност „Индустрия“ са регистрирали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги, следвани от предприятията в дейност „Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности“ - с 27,3%, и „Търговия, транспорт и ресторантьорство“ - с 24,7%. По отношение на наетия персонал 19,6% от нефинансовите предприятия са направили стъпки за ползване на „платен отпуск“, следват „дистанционна форма на работа“ - 7,9%, и „освобождаване/съкращаване“ - 6,5%. През юли 2021 г. 7,4% от нефинансовите предприятия са пристъпили и към наемане на нов персонал. За следващия месец 95,8% от анкетираните прогнозират, че ще продължат настоящата си дейност, 1,6% - ще я преустановят временно, а 1,5% ще прекратят дейността си.
Източник: Инвестор.БГ (27.08.2021)

В края на юли чуждите туристи 1 млн., но са два пъти по-малко от преди пандемията В края на юли за първи път от две години насам чуждите туристи в два от най-активните летни месеца – юни и юли, са минали 1 милион души и в България са почивали 1,146 млн. чужденци, показват данни на НСИ, публикувани в петък. Това се случва за първи път от началото на пандемията. Миналото лято през тези два месеца чуждите туристи бяха едва 533 900 човека, т.е. двойно по-малко. Адекватно сравнение с 2019 г. обаче все още трудно може да се направи, , защото през юни и юли 2019 г. у нас са почивали общо 2,8 млн. чужденци, т.е. над два пъти повече от сега. Данните за чужденците, посетили България само през юли, всъщност показват 1 234 500 души, но от тях трябва да се извадят транзитно преминаващите, които са предимно турски граждани, а те са близо половин милион. Така чужденците, които са направили поне една нощувка в България, остават само 751 600. През юни те са били 394 700 и така за двата месеца стават 1,146 млн.
Източник: 24 часа (30.08.2021)

Жилищата в София поскъпнаха с 66% Жилищата в София поскъпнаха с близо 66% за период от пет години и три месеца. Това нарежда столицата на първо място сред градовете в страната с над 120 хил. жители в класация за поскъпване на имотите. Цените на апартаментите ново строителство в София през първото тримесечие на годината са с над 60% по-високи спрямо 2015 г., показват данни на Националния статистически институт. При съществуващите апартаменти поскъпването за същия период е малко по-голямо - с 67,8%. Така столицата държи и първото място по поскъпване на старите жилища. Данните за такъв дълъг период от време показват, че в София има сериозно търсене както на ново строителство, така и на съществуващи къщи и апартаменти, а цените стабилно вървят нагоре.На второ място сред шестте най-големи града в страната се класира Пловдив, с повишение на цените на имотите с 54% за период от малко повече от пет години. В повечето големи градове в страната поскъпването на старите жилища е по-голямо от това на новото строителство. Повишението на цените на новите апартаменти в Пловдив е с 54,4% спрямо 2015 г. Жилищата в съществуващи сгради в града под тепетата за същия период са поскъпнали с 55,8%. Челната четворка на големите градове с най-бързо поскъпващи имоти се допълва от Стара Загора и Русе, където нарастването на цените за периода е с близки темпове - с 42-47%. На трето място в общата класация е Стара Загора (+47%), следвана от Русе (+42,2%). Но за всеки от двата града има съществена разлика между движението на цените на новите и съществуващите жилища. В Стара Загора значително по-голямо е поскъпването на новото строителство - с 61,3%, като в този сегмент от пазара градът изпреварва дори София и се нарежда на първо място в класацията. При новото строителство движението на цените много зависи от това колко нови сгради излизат на пазара, в кой квартал се намират, както и от типа строителство - дали е луксозен затворен комплекс или по-обикновена кооперация. Всички тези фактори са довели до това в Стара Загора новите апартаменти да са поскъпнали повече отколкото в София, въпреки че търсенето на жилища в столицата е най-голямо заради бързото разрастване на града. При съществуващите апартаменти в Стара Загора нарастването на цените също е сериозно - с 42,4%, показват данните на националната статистика. В Русе ситуацията е различна - апартаментите в съществуващи сгради са поскъпнали с 46% за периода, докато при новите нарастването на цените е значително по-малко - с 20%. Русе е градът в класацията с най-голяма разлика между поскъпването на новите и старите жилища.
Източник: Труд (31.08.2021)

Производствените цени в България се увеличиха с близо 12% през юли Производствените цени в България се увеличават с 11,9% през юли в сравнение със същия месец на 2020 г. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за миналия месец. Повишение на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 21,5%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 12,8%, и в преработващата промишленост - с 10,8%. От данните се вижда, че сериозно покачване на цените има в преработващата промишленост, като най-висок ръст се наблюдава при: производството на основни метали - с 44,5%, производството на химични продукти - с 24,8%, производството на електрически съоръжения - с 12,1%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 9,8%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 9,6%. Общият индекс на цените на производител през юли се увеличава с 13,6% в сравнение със същия месец на миналата година. Нарастване на цените е регистрирано в добивната промишленост - с 24,8%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 15,1%, и в преработващата промишленост - с 12,8%. По-значителен ръст е отчетен при: производството на основни метали - с 39%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 15,1%, производството на химични продукти - с 13,8%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 10,8%. Намаление на цените се наблюдава при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 1,5%, и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 0,4%.
Източник: Инвестор.БГ (31.08.2021)

Бизнесът с ръст на печалбата през 2020 г. Бизнесът в страната реализира печалба от общо 19,5 млрд. лв. през 2020 г., обявиха от НСИ. Въпреки кризата, печалбата е с 290 млн. лв. по-голяма от финансовия резултат за предходната 2019 г. Данните са от подадените в НСИ отчети от 410 хил. нефинансови предприятия. Но пандемията и предприетите заради нея ограничителни мерки са ударили редица сфери от икономиката. Най-потърпевши са фирмите от сектора хотелиерство и ресторантьорство, които завършват 2020 г. със обща загуба в размер на 40 млн. лв., при положение, че през предходната година са имали печалба от 208 млн. лв. В сектора култура, спорт и развлечения реализираната печалба от фирмите намалява с 60% и от 411 млн. лв. през 2019 г. става 167 млн. лв. през 2020 г., показват данните на НСИ. Печалбата на фирмите в сектора транспорт, складиране и пощи е намаляла с 24% до 795 млн. лв. В сектора професионални дейности и научни изследвания печалбата на фирмите е намаляла с 26% до 1,8 млрд. лв. А в преработващата промишленост има спад на общата печалба на фирмите със 7% до 3,52 млрд. лв. Разбира се във всеки сектор от икономиката някои фирми се представят по-добре от останалите, като част от дружествата имат печалба, а останалите излизат в края на годината на нула или са на загуба. Например в преработващата промишленост 70% от фирмите са с печалба, а 22% - на загуба. В сектора хотелиерство и ресторантьорство 55% от фирмите са с печалба, а 32% - на загуба. В редица сектори на икономиката има голям ръст на печалбата. Например фирмите от сектора създаване и разпространение на информация, далекосъобщения са постигнали 32% увеличение на печалбата, която за 2020 г. надминава 2 млрд. лв. В този сектор влизат и софтуерните компании, като реално ръстът на печалбата е с над 500 млн. лв. В търговията печалбата на фирмите се е увеличила с 10% до 5,2 млрд. лв. Ръст на печалбата имат и фирмите в добивната промишленост, образованието и здравеопазването.
Източник: Труд (01.09.2021)

Преките чуждестранни инвестиции до края на 2020 г. достигат 26,288 млрд. евро Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в бизнеса към края на миналата година достигат 26,288 милиарда евро по текущи цени, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Информацията от националната статистика за чуждестранните вложения се представя с натрупване на данните от края на 90-те години на миналия век. За сравнение, Българската народна банка съобщава какъв е обемът на потоците към определена дата. В методологията, която ползва НСИ, е записано, че информацията за изчисляване на чуждестранните преки инвестиции е базирана на годишните счетоводни отчети на фирмите, като е осигурена пълна обвързаност на входните данни. Най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността - 11,653 млрд. евро. Следва секторът на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) с ПЧИ за 5,298 млрд. евро. Увеличение на чуждестранните вложения през 2020 г. се наблюдава в отрасъл "Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“, като относителният им дял към общите преки чуждестранни вложения нараства с 4,2 процентни пункта в сравнение с предходната година. Същевременно относителният дял на ПЧИ в промишлеността намалява с 1 процентен пункт спрямо 2019 година.
Източник: Инвестор.БГ (01.09.2021)

Над 17,4 млрд. лв. са активите на пенсионните фондове в края на 2020 г. В края на 2020 г. балансовата стойност на активите на пенсионните фондове достига 17,4 млрд. лв., а инвестициите – 15,977 млрд. лв. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. В НСИ отчет за дейността си през 2020 г. са представили 28 лицензирани пенсионни фонда, от които 18 по задължителното пенсионно осигуряване (9 универсални и 9 професионални) и 10 доброволни. За миналата година дейност у нас са развивали 9 пенсионноосигурителни дружества с балансова стойност на активите към 31 декември от 469 млн. лева. Приходите от дейността на тези дружества достигат 217 млн. лв., а реализираната печалба е в размер на 56 млн. лева. Общият брой на осигурените лица в пенсионните фондове в края на миналата година е 4,814 млн., а брутните постъпления от осигурителни вноски – 1,762 млрд. лева. В НСИ годишен отчет за дейността си през 2020 г. са представили 49 лицензирани застрахователя с балансова стойност на активите към края на годината от 7,701 млрд. лв. и реализиран оборот от 3,017 млрд. лева (оборотът включва брутните начислени премии през отчетната година). Според данните застрахователите отчитат положителен финансов резултат от дейността си през 2020 г. в размер на 179 млн. лева. В животозастраховането е реализирана печалба от 27 млн. лв., а в „Друго застраховане, без животозастраховане“ - 152 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (01.09.2021)

Скъпият ток отчая бизнеса, не вижда бъдеще Рекордните цени на тока на борсата са една от най-важните причини за негативните оценки за бизнес средата, която дадоха предприемачите в последната анкета на НСИ, показа проверка на “24 часа”. Според оценките общият показател на бизнес климата намалява с 2,3 пункта спрямо месец по-рано, като това идва главно от оценките на предприемачите в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите. В промишлеността предприемачите имат неблагоприятни очаквания за следващите 6 месеца и прогнозите им за следващите 3 месеца са доста резервирани. Това е така заради скъпия ток. В търсене на алтернатива много производства, особено по-енергоемките, се принудиха през периода юли -август да търсят алтернативи. Засега те ги намират най-вече като преместват смените в други части от денонощието, когато токът е по-евтин. А това води след себе си допълнителни разходи - например под формата на заплащане за нощен труд. Има и производства, които се принудиха да спрат, защото работата им излиза на загуба, показа проверката. Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев не всички промишлени производства страдат еднакво от ситуацията, има и такива, при които спадът в производството е по-малък, а има и печелещи от ситуацията. “Изобщо несигурността остава и възстановяването върви неравномерно, на тласъци и не важи за всички”, каза той. В сектора на услугите например оценките за бизнес климата се влошават дори повече - с 3,7 пункта в сравнение с предходния месец. Очакванията за търсене на услуги през следващите 3 - 6 месеца също са се влошили. В услугите влизат цели категории бизнеси, свързани пряко или косвено с туризма, хотелиерството и ресторантьорството, за които е естествено да са несигурни за утрешния ден заради планираните ограничителни мерки във връзка с новата вълна на пандемията. В търговията на дребно оценките за бъдещето са още по-мрачни, там индикаторът за бизнес климата се влошава с 5,7 пункта. Освен на очакванията за по-ниски продажби това също се дължи на поскъпналия ток, тъй като търговците, независимо дали са малки, средни или големи, купуват ток от търговци, а те го купуват от борсата и петорното му поскъпване в края на юли и началото на август даде отражение върху сметките
Източник: 24 часа (02.09.2021)

Безработните продължават да са повече от новоназначените Новорегистрираните безработни в страната продължават да са повече от започналите работа. Това показват най-новите данните на специализираното наблюдение на пазара на труда заради Covid-19, проведено от Националния статистически институт и Агенцията по заетостта. Според тях от 23 до 29 август в бюрата по труда са се записали 3 900 души, а започналите работа са 3 200. Работодатели предупредиха, че благоприятната тенденция, която съществуваше на пазара на труда до началото на юли, вече е обърната. За последната наблюдавана седмица от 23 до 29 август най-много са новорегистрираните безработни в сравнение със започналите работа чрез бюрата по труда в областите Враца, Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Хасково.
Източник: expert.bg (03.09.2021)

България е държавата в ЕС с най-силен ръст на продажбите на дребно през юли България е на първо място в Европейския съюз (ЕС) по годишен ръст на продажбите на дребно през юли, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. През седмия месец на годината продажбите на дребно у нас нарастват с 20,2% в сравнение със същия месец на 2020 г., сочат данните. За сравнение, средният за ЕС ръст е 3,8%, а за еврозоната – 3,1%. През юли спрямо юни продажбите на дребно в България отбелязват увеличение от 1%, като сме една от шестте държави с отчетен месечен ръст и на четвърто място в блока. Тенденцията общо за ЕС и еврозоната е продажбите на дребно да забавят ръста си в сравнение с пролетта, вижда се от данните. В България например пикът е отчетен през април с годишно повишение от 25,9%. В ЕС и еврозоната също е отчетен най-силен ръст на продажбите на дребно през април – съответно 22,2% и 23,6%. Забавянето е свързано с разпространението на делта варианта на коронавируса, както и с проблемите по веригата на доставки и забавянето на някои стоки.
Източник: Инвестор.БГ (07.09.2021)

БВП за второто тримесечие расте с най-много за последните 30 години Брутният вътрешен продукт (БВП) на България нарасна с 9,9% през второто тримесечие на 2021 г. спрямо година по-рано. Това показват сезонно изгладените данни (преизчислени и допълнени) на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Отчетеното повишение е най-голямото от последните 30 години. Според експресната оценка ръстът бе 9,6%. Спрямо първото тримесечие на годината ръстът на икономиката е 0,6% (при 0,4% в експресните оценки). По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт през второто тримесечие на 2021 г. възлиза на 31,167 млрд. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 4513 лв. от стойностния обем на показателя. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през второто тримесечие на 2021 г. възлиза на 26,951 млрд. лв. по текущи цени, отчитат от НСИ. Това е ръст от 8,4% на годишна база, който се дължи основно на увеличението при търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство – 21,4%; професионални дейности и научни изследвания, административни и спомагателни дейности – 4,5%; финансови и застрахователни дейности – 2,9%; селско, горско и рибно стопанство – 0,9%; държавно управление, образование, хуманно здравеопазване и социална работа - 0,8%; операции с недвижими имоти – 0,5%; създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения – 0,3%.
Източник: Инвестор.БГ (08.09.2021)

Положителната серия в промишленото производство продължава и през юли През юли 2021 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство в България нараства с 8,3% спрямо съответния месец на 2020 г., сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е пети пореден месец на растеж за показателя. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 17,1%, в преработващата промишленост - със 7,5%, и в добивната промишленост - с 6,2%. По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при производството на превозни средства, без автомобили - с 62,2%, производството на тютюневи изделия - с 59,1%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 41,3%, производството, некласифицирано другаде - с 34,6%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 28,6%.
Източник: Инвестор.БГ (13.09.2021)

Спад от 0,9% в строителството през юли спрямо предходния месец По предварителни данни на Националния статистически институт през юли индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонни данни, е с 0.9 на сто под равнището от предходния месец. Календарните данни показват увеличение от 0.8 на сто на строителната продукция през юли 2021 г. в сравнение със същия месец на 2020 година. През юли 2021 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонни данни, е под равнището от предходния месец, като продукцията от гражданското/инженерното строителство намалява с 1.3 на сто, а от сградното строителство - с 0.6 на сто. На годишна база повишението на календарния индекс на строителната продукция през юли 2021 г. се определя от положителния темп при гражданското/инженерното строителство с регистриран ръст от 3.5 на сто, докато при сградното строителство се наблюдава намаление с 1.3 на сто.
Източник: 24 часа (13.09.2021)

Ръст на търговията Оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени нараства с 1.0% спрямо предходния месец. На годишна база е отчетен ръст с 20.2% в сравнение със същия месец на миналата година. Наблюдава се увеличение на оборота с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 2.1%) и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 2.0%), докато при търговията на дребно с нехранителни стоки, без тази с автомобилни горива и смазочни материали е отчетено намаление (с 0.5%). По-значително намаление има при оборота в търговията на дребно с нехранителни стоки: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 4.0%, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 3.4%. Повишение се наблюдава в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 0.9%.
Източник: Банкеръ (13.09.2021)

НСИ отчете 9,9% ръст на БВП през второто тримесечие Националният статистически институт отчете 9,9% растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) за второто тримесечие на годината в сравнение със същия период на миналата година. Според експертните оценки повишението е най-голямото за последните три десетилетия. БВП на България продължава да расте с 0,6 на сто в сравнение с първите три месеца на тази година. По предварителни данни произведеният вътрешен продукт през второто тримесечие на годината възлиза на повече 31 милиарда лева. Произведената от националната икономика брутна добавена стойност през второто тримесечие възлиза на 27 милиарда лева. Делът на индустрията намалява с около пункт до 27,2 на сто, аграрният сектор запазва дела си в добавената стойност на икономиката, а този на услугите расте малко с над един процент. За крайно потребление през тримесечието се разходват близо 80 на сто от произведения БВП.
Източник: Марица (13.09.2021)

Търговският дефицит на България се увеличи с 83% към юли Износът на български стоки през първите седем месеца на годината е на стойност 37,971 млрд. лв., което е с 21,1% повече в сравнение със същия период на 2020 г., когато започна пандемията от коронавирус. В този период вносът расте с 25,2% до 42,024 млрд. лв. Така дефицитът във външната търговия на България за една година отбелязва ръст от 83% до 4,052 млрд. лева, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение, общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) за първите седем месеца на миналата година беше на минус с 2,214 млрд. лева. През юли тази година общото външнотърговско салдо също е отрицателно и е на стойност 569,8 млн. лева. По данни на статистиката през юли общият износ на стоки възлиза на 5,781 млрд. лв. и нараства с 18,8% спрямо същия месец на предходната година. В НСИ изчисляват, че вносът нараства с 24,2% спрямо юли миналата година и възлиза на 6,351 млрд. лева. През периода януари - юли износът на български стоки за трети страни се увеличава със 17,3% в сравнение със същия период на 2020 г. и е на стойност над 12,708 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Съединените американски щати, Сърбия, Обединеното кралство, Република Северна Македония и Руската федерация, които формират 55,2% от износа за трети страни. Само през юли износът нараства с 24,1% спрямо същия месец на миналата година и е в размер на 1,944 млрд. лева.
Източник: Инвестор.БГ (15.09.2021)

Инфлацията през август e 0.8 на сто на месечна база и 3.7 на сто на годишна основа Индексът на потребителските цени за август спрямо юли е 100.8 на сто, т.е. месечната инфлация е 0.8 на сто, съобщава Националният статистически институт. Инфлацията от началото на годината (август 2021 г. спрямо декември 2020 г.) е 3.1 на сто, а годишната инфлация за август 2021 г. спрямо август 2020 г. е 3.7 на сто. Средногодишната инфлация за периода септември 2020 - август 2021 г. спрямо периода септември 2019 - август 2020 г. е 1.3 на сто.
Източник: БНР (16.09.2021)

Безработицата продължава да се понижава Безработицата продължава да се понижава, сочат данните на Агенцията по заетостта. Спадът през август спрямо юли е едва с 0,1 пункта, но в сравнение със същия месец през миналата година нивото е с 2,6 пункта по-ниско. 15 400 души са започнали работа през миналия месец - 76 процента от тях - в реалната икономика, като най-много са наети в сектора на преработващата промишленост, след това в търговията, хотелиерството и ресторантьорството, държавното управление. С близо 14 процента е намалял броят на трайно безработните за година, отчита Агенцията по заетостта.
Източник: БНР (16.09.2021)

България е втора в ЕС по ръст на почасовите разходи за труд през второто тримесечие България е на второ място в Европейския съюз (ЕС) по ръст на общите разходи за труд на час през второто тримесечие на 2021 г., показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Почасовите общи разходи за труд в България се увеличават с 6,7% за периода април-юни. Първо място по този показател заема Кипър с 14,3% увеличение. Румъния споделя второто място с България с 6,7%, на трето място е Швеция с 6,4%. Средно за ЕС увеличението на почасовите разходи за труд достига 0,6%, а в еврозоната се отчита спад от 0,1%. От двата компонента в почасовите разходи за труд разходите за заплати в България се увеличават със 7,2% през второто тримесечие, а другите разходи (осигуровки, отпуски, обезщетения, болнични и пр.) – с 4,3%. По ръст на почасовите разходи за заплати сме трети в ЕС. На първо място е Кипър с 13,8%, на второ е Полша със 7,9%. Средно за ЕС увеличението на почасовите разходи за заплати е 0,2% за периода, а в еврозоната е отчетено понижение от 0,4%.
Източник: Инвестор.БГ (16.09.2021)

Стокообменът на България е намалял със 7.68% през миналата година И окончателните данни от статистиката потвърдиха очакванията, че през пандемичната 2020 година ще има намаление и при износа, и при вноса на България. Общо стоки за 114.90 млрд. лева са изтъргувани със страните от ЕС и извън него. А стокообменът е намалял със 7.68 на сто. Между януари и декември фирмите ни са изнесли стоки на стойност 54.78 млрд. лв., което е с 6.3% по-малко спрямо 2019 година, показват окончателните данни от НСИ. При сравнение на месечните данни за миналата година с данните за съответния месец на 2019-а най-голям ръст се наблюдава при износа през декември (+6.9%), а най-голям спад е регистриран през май (-19.2%). Внесените стоки (по цени CIF) през миналата година са за 60.13 млрд. лв., като намалението е с 8.9% на годишна база. Съпоставката на месечните данни за вноса през 2020 и 2019 г. показва, че най-голямо е увеличението през януари (+4.6%), а най-голямо понижение е регистрирано през април (-28.9%). Намаление има и при износа и вноса с ЕС и с т.нар. трети страни. В крайна сметка външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) и за 2020 г. е отрицателно, но като размер е намаляло до 5.35 млрд. лева. През миналата година износът на стоки от България за страните от ЕС е намаляла с 4.1% спрямо 2019-а и е в размер на 35.84 млрд. лева. Основните търговски партньори на България в общността са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, като те поемат 70.2% от експорта за Евросъюза. Вносът на стоки в България от страните от ЕС през миналата година е спаднал с 9.1% на годишна база, като е бил на стойност 36.58 млрд. лева. Най-съществен е обем на изделията, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия, които представляват 58.1% от вноса от Евросъюза. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България със страните от ЕС за 2020 г. е отрицателно и е в размер на 736.7 млн. лева.
Източник: Банкеръ (16.09.2021)

Бюджетът на България показва 43,5 млн. евро дефицит през януари-юли Текущата сметка на България отчита дефицит от 43,5 милиона евро (51,3 милиона долара) през седемте месеца до юли, в сравнение със излишък от 734,1 милиона евро през същия период на миналата година, съобщи централната банка в петък. Дефицитът по текущата сметка за периода януари-юли е еквивалентен на 0,1% от брутния вътрешен продукт (БВП), прогнозиран за 2021 г., се казва в съобщение на Българската народна банка (БНБ). Излишъкът за същия период през 2020 г. се равнява на 1,2% от миналогодишния БВП.
Източник: SeeNews (20.09.2021)

Нетните преки чуждестранни инвестиции в България спадат с 64% през януари-юли Нетният приток на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България е намалял с 63,7% на годишна база до 630.4 млн. евро за седемте месеца до юли, съобщи централната банка в петък. Нетният приток на преки чуждестранни инвестиции през периода януари-юли, изчислен според директивния принцип, е равен на 1% от прогнозния брутен вътрешен продукт на България за 2021 г., се казва в съобщение на Българската народна банка (БНБ), позовавайки се на предварителни данни. Най-големият нетен приток на преки чуждестранни преки инвестиции в България през разглеждания период от 457.9 млн. евро произхожда от Люксембург, следван от Холандия с 253.8 млн. евро и Германия със 120.4 млн. евро. Най-големите нетни изходящи преки чуждестранни инвестиции - съответно 238.5 милиона евро и 160.6 милиона евро - са насочени към Чехия и Швейцария. Само през юли България регистрира нетен приток на ПЧИ в размер на 170.5 млн. евро, в сравнение с 978.6 млн. евро приток през същия месец на миналата година.
Източник: SeeNews (20.09.2021)

По-високите пенсии увеличиха разходите на НОИ с 1,5 млрд. лв. до август Разходите за пенсии за първите осем месеца на годината са с 1,530 млрд. лв., или с 21,7% по-големи спрямо същия период на 2020 г. Това се дължи на изплатените еднократни допълнителни суми от 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери в периода януари - август, на по-високите минимални размери на пенсиите, както и на увеличения максимален размер на пенсиите от 1 януари 2021 г. Това съобщават от Националния осигурителен институт (НОИ), който дава информация за касовото изпълнение на бюджетите на социалноосигурителните фондове, администрирани от института. Към 31 август 2021 г., общият размер на отчетените приходи по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) е 5,895 млрд. лева, което представлява 69,3% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са с 320,8 млн. лв. (5,8%) повече спрямо плана към август и с 656,5 млн. лв. повече в сравнение с първите осем месеца на 2020 г. Общо отчетените разходи възлизат на 10,521 млрд. лева, или 70,9% от заложените в плана за годината. Разходите са с 578,3 млн. лв. (5,8%) повече спрямо плана към 31 август и с 1,915 млрд. лв. повече в сравнение с първите осем месеца на 2020 г. В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 8,587 млрд. лв., 69,6% изпълнение на плана за годината и с 340,3 млн. лв. (4,1%) повече спрямо плана към 31 август.
Източник: Инвестор.БГ (20.09.2021)

България влезе в Топ 25 на най-горещите пазари на имоти в света България заема 25-о място сред общо 55 най-горещи пазари на имоти в света, показва последния доклад на консултантската компания Knight Frank. Цeнитe нa жилищaтa у нас ca ce пo?aчили cъc 7,5% нa гoдишнa бaзa пpeз втopoтo тpимeceчиe и c 5% за последните шест месеца по данни на Евростат. Страната ни се е изкачила със седем места в индекса на Knight Frank спрямо първото тримесечие, когато заемаше 32-ро място. Ha пъpвo мяcтo за шесто поредно тримесечие е Typция. Тя оглавява класацията c поскъпване на имoтитe oт 29,2% за година и 16.3% за последните 6 месеца. Следват я Нова Зeлaндия с 25.9% и CAЩ и Словакия - и двете с 18.6%. Двуцифран ръст на цените на жилищата за една година имат още 14 държави. Сред тях са Швеция, Нидерландия, Австралия, Канада, Русия, Великобритания, Германия. Ковид пандемията предизвика бум на жилищния пазар в повечето държави през първата половина на 2021 г., като се отчита най-бързи темп на нарастване на цените от 2005 г., посочат анализаторите. Причината е повишено търсене, което се обяснява с по-гoлeмитe cпecтявaния нa ня?oи ?yпyвaчи, работата от дома и ниските лихви. Само на два пазара се наблюдава спад на цените от началото на годината до юни 2021 г. - Индия и Испания. Наред с покачването на цените растат и сделките с имоти унас. Първото полугодие на 2021 г. бе отчетено като най-доброто от 2009 г. насам за пазара на жилища в София. Сключени са 16 419 сделки, което 24% повече в сравнение с предпандемичната 2019 г. Нaй-търceни ca южнитe и изтoчнитe рaйoни – „Бoрoвo“, „Мaнacтирcки ливaди“, „Крacнo ceлo“, „Хлaдилникa“, „Хипoдрумa“, a cъщo тaкa „Кръcтoвa вaдa“, „Млaдocт“, „Изгрeв“, „Диaнaбaд“. Търсене има във всички столични квартали, до които достига метрото. Интересна тенденция е повишеният интерес към близките до столицата градове. Кocтинбрoд, кoйтo e нa 15 минути oт мeтрocтaнциитe "Люлин" и "Cливницa", e пoкaзaтeлeн зa рaзрacтвaнeтo нa София пo пeрифeрията. От една страна това може да бъде обяснено с жeлaниeтo нa хoрaтa дa живeят пo-близo дo прирoдaтa. От друга страна причина са трудoвитe мигрaнти, кoитo идвaт дa рaбoтят в гoлeмия грaд и търсят по-евтини жилища в перифeрнитe му ceлищa. В Пeрник, например през първата половина на годината се наблюдава 23% ръст на сделките, а в Ихтимaн - 28%.
Източник: Сега (21.09.2021)

Полша и Кипър са пред нас по ръст на заплатите Разходите на бизнеса за изплащане на заплати за един час труд на работниците и служителите са нараснали със 7,2% за година, обявиха от Националния статистически институт. Другите разходи за труд на работниците са се повишили с 4,3%. В резултат общото увеличение на разходите на фирмите за един час труд са нараснали с 6,7% за година. Тъй като заплатите в България са най-ниските в ЕС, те нарастват по-бързо отколкото възнагражденията в повечето страни от общността. Но в Кипър и Полша разходите на бизнеса за един час труд са нараснали повече отколкото у нас. Увеличението е съответно с 14,3% и 7,9%. А с Румъния имаме равен резултат, като и в двете страни разходите за труд са се увеличили с 6,7%. Много близо след нас по увеличение на разходите за труд са Швеция (+6,4%), Литва (+6,3), Естония (+5,1%) и Латвия (+5%). В България най-много са нараснали разходите за труд в държавната администрация (+23,2%) и в здравеопазването (+21,3%). Голямо е увеличението и на възнагражденията на учителите (+9,2%). На трето място по ръст на разходите за труд, след чиновниците и лекарите, се нареждат строителите. Разходите за наемане на един строител са нараснали с 13,4% за година. Съществено увеличение има и на разходите за труд в секторите “Административни и спомагателни дейности” (+11,5%) и в “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” (+11,2%). Именно това е секторът, в който взимат най-големи заплати, тъй като там влизат и програмистите. В няколко сектора на икономиката обаче има спад на разходите за труд. Сред тях например е секторът “Транспорт, складиране и пощи”, където намалението е с 2,2%. Във финансовите и застрахователни дейности има спад с 1,2%.
Източник: Труд (23.09.2021)

Разходите за труд растат основно заради скок в държавни структури и болници През второто тримесечие разходите на работодателите за наети се увеличават с 6.7% за година, отчете НСИ. Най-голям е скокът в сектор "Държавно управление" - 23.2%, като там влизат освен чиновниците и някои държавни и общински дружества, най-вече болници, така че част от обяснението вероятно са доплащанията за работа с ковид пациенти. Втори по ръст е сектор "Хуманно здравеопазване и социална работа", където вероятно попадат и частните болници, а обяснението вероятно е същото. Трети по ръст е строителният сектор, където разходите растат с 13.4%. На другия полюс са частни сектори, в които дори има спад в разходите за труд: операции с недвижими имоти (-4.9%), транспорт, складиране и пощи (-2.2%) и финансови и застрахователни дейности (-1.2%).
Източник: Капитал (23.09.2021)

Евростат: Българите имат прекалено малко леки коли България е сред страните, в които има най-малко пътнически автомобили в Европа. За 2019 г. у нас е имало 407 леки коли на 1000 души, показва статистика на Евростат. С по-малко автомобили са само Унгария (390), Латвия (381) и Румъния (357). Лидер в класацията е Люксембург с 681 пътнически автомобила на 1000 души. Тези данни обаче може да са повлияни от презгранични работници, т.е. нежители, които използват леки коли, регистрирани в Люксембург, уточняват от европейската статистическа служба. На второ място се нарежда Италия с 663 автомобила на 1000 души. Следват Кипър (645) и Финландия и Полша (по 642). В същото време няколко страни членки съобщават за сериозен дял стари пътнически коли - 20-годишни и по-стари. Най-голям е този дял в Полша (37,9%). Следват Естония (31,5%), Финландия (26,9%) и Литва (22,6%). Най-нови коли пък карат в Ирландия – 28,8 на сто са под 2-годишни. Следват Люксембург, Белгия и Дания. България не е предоставила данни на европейската статистика за възрастта на автомобилите, а само за общия брой коли. Но официалната статистика у нас показва, че към края на 2020 г. автомобилите на над 20-годишна възраст са 48% от всички коли. Колите на възраст над 15 години са над 70%. През последните години редица държави предлагат програми, подкрепящи покупката на нови автомобили с ниски емисии, като същевременно бракуват старата кола на собствениците, за да се обнови автопаркът с по-екологични возила, припомня Евростат, като отбелязва, че такива програми има в почти половината страни членки. България е и единствената страна, която бележи спад на регистрираните коли между 2015 и 2019 г. Той е от 11%, а общо леките коли у нас са около 2,83 млн. Най-голямо увеличение на броя на автомобилите е имало в Румъния (с 34%), следват Литва (20%) и Унгария (19%).
Източник: 24 часа (24.09.2021)

Жилищата в София започнаха да поевтиняват Цените на жилищните имоти в София отбелязаха първия си спад от началото на пандемията, показват данни на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие на 2021 г., публикувани днес. През период от началото на април до края на юни средните цени на жилищата в София са намалели с 1,5 процента. По-голям е спадът при новопостроените жилища - 2,3 процента спрямо предходните три месеца. При съществуващите спадът е 0,9 процента. За тримесечието в столицата има вписани около 10 хил. сделки, по данни на Агенцията по вписванията. От началото на пандемията ръстът все пак е двуцифрен - общо 11,9 процента спрямо второто тримесечие на 2020 г. - въпреки значителния спад на наемите. Сред сочените от наблюдателите причини за поскъпването са ниските лихви, несигурността в началото на пандемията и търсенето на по-големи жилища, наложено от тенденцията за работа от дома. Прекратяване на ръста на цените на новопостроените жилища се отчита и в други големи градове. В Бургас той е отбелязан спад от 2,2 процента, а в Пловдив - 0,5 процента. Поевтиняване от 1,3 процента от НСИ отчитат и в Стара Загора. Благодарение на силният ръст на съществуващите обаче се отчита общо повишение. На национално ниво е отчетено поскъпване от 9,1 процента спрямо второто тримесечие на 2020 г.
Източник: Money.bg (24.09.2021)

Преброяването на населението е удължено до 10 октомври Преброяването на населението се удължава с една седмица - до 10 октомври, реши правителството на днешното си заседание. Преброителите ще могат да посещават домовете до 20.00 часа на 10 октомври 2021 г. Промяната се налага, тъй като удължаването на срока на онлайн преброяването до 30 септември и паралелното провеждане на изследването по двата метода е създало известни затруднения в организацията на процеса. Преброителите на практика са имали само три дни, в които да обходят и отметнат хората, които не са попълнили електронни карти. С удължаването на срока до 10 октомври те ще разполагат с необходимото време да завършат дейностите си и да съберат цялата необходимата информация, така както изисква законът. По данни от вторник преброителите са попълнили картоните на 1 954 116 души. Отделно онлайн са се преброили 2 216 254 души. От НСИ успокоиха електронно преброените, че дори и да не успеят да предадат 15-цифрения код на преброител, те не подлежат на санкция и преброяването им е успешно.
Източник: Сега (30.09.2021)

Сериозен ръст на доставките на газ отчита НСИ в началото на лятото През юли доставките на природен газ се увеличават с 51,5% на годишна база до 259 млн. куб. метра, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за енергийните източници. Това е съпроводено с намаляване на добива на суровина в страната - с 50% на годишна база до 2 млн. куб. метра. Спрямо предходния месец юни доставките на газ у нас се повишават с почти 13%, докато добивът остава на същото ниво. Съществено увеличение през юли има и по отношение на добива на твърди горива. През летния месец в страната са добити 1,97 млн. тона твърди горива, което е увеличение от 33% спрямо същия период на миналата година. Спрямо юни добивът расте с внушителните 97 на сто. Доставките на твърди горива също отчитат повишение - от 32,4% на годишна база и от почти 97% на месечна. В страната са реализирани 2,06 млн. тона твърди горива, като разликата спрямо добива представлява вноса. През юли в България са произведени 3,83 тераватчаса електроенергия, което е с 14,5% повече спрямо юли 2020 година. На месечна база производството расте с 19 на сто. Основната част от тази електроенергия е реализирана в страната - 2,77 тераватчаса. От данните на НСИ е видно, че потреблението се увеличава със 7,2% на годишна база и с почти 10% спрямо юни 2021 година.
Източник: Инвестор.БГ (30.09.2021)

Бизнесът готов да вдига цени до края на годината Бизнесът вече е готов да вдига продажните цени до края на годината. Това показват изводите от бизнес анкетите на Националния статистически институт за септември. Най-песимистично настроени в това отношение са търговците на дребно. Оценките им за продажните цени през последния месец са в посока увеличение, а 23,4% от тях предвиждат те да продължат да се повишават и през следващите три месеца. 15,6% от мениджърите в промишлеността също имат такива очаквания. И в сектора на услугите анкетата отчита известни очаквания за повишение до края на годината. Единствено в строителството настроенията на бизнеса не са се променили в сравнение с резултатите от август. Общият показател на бизнес климата през септември спада с 2,4 пункта спрямо предходния месец. Понижение има при промишлеността, строителството и търговията на дребно, докато при услугите нивото се запазва. Основните затруднения са свързани с несигурната икономическа среда, недостига на работна сила, недостатъчното търсене от страната, конкуренцията в бранша, както и високите цени на материалите. Бизнес климатът в промишлеността намалява с 0,9 пункта. Според предприемачите производствената активност е леко намалена, като и прогнозите им за дейността през следващите три месеца са неблагоприятни. Спадът в строителството е със 7,3 пункта, което се дължи на по-малкото нови поръчки, влошени са и очакванията за строителната активност през следващите три месеца. Бизнес климатът в търговията на дребно намалява с 2,6 пункта. Според анкетата настроенията спрямо обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца са песимистични. През септември бизнес климатът в сектора на услугите запазва приблизително нивото си от август. Оценките на мениджърите за настоящото търсене на услуги вече са по-умерени, но очакванията им за следващите три месеца са неблагоприятни.
Източник: 24 часа (30.09.2021)

626 хиляди са пътуванията на българи зад граница през август През август 2021 г. в условията на продължаващата епидемична обстановка пътуванията на български граждани в чужбина са 626.6 хиляди, показват данни на Националния статистически институт. Най-голям относителен дял от тези пътувания са били с цел почивка и екскурзия - 41.1%. Предпочитани дестинации за сънародниците ни са: Турция - 174.0 хил. пътувания, Гърция - 129.2 хил., Румъния - 54.0 хил., Германия - 53.3 хил., Сърбия - 53.3 хил., Северна Македония - 24.7 хил., Италия - 20.9 хил., Австрия - 18.6 хил., Франция - 11.8 хил., Чехия - 10.0 хиляди.
Източник: Труд (30.09.2021)

Производството и разпределението на ток и газ поскъпнало с 31,3 на сто през август Общият индекс на цените на производител в промишлеността през август се увеличава със 17.9 на сто, в сравнение със същия месец на 2020 година, съобщи Националният статистически институт. Нарастване на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия, и газ - с 31.3 на сто, в добивната промишленост - с 14.1 на сто и в преработващата промишленост - с 13.9 на сто. Общият индекс на цените на производител в промишлеността през август се увеличава с 3 на сто спрямо предходния месец. Повишение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия, и газ - с 12.7 на сто и в преработващата промишленост - с 0.4 на сто, докато в добивната промишленост е отчетено намаление - със 7.4 на сто.
Източник: 24 часа (01.10.2021)

Партиите похарчили 7 434 468 лв. в кампанията изборите на 11 юли Партиите са направили разходи в размер на общо 7 434 468 лв. Това съобщиха от Института за развитие на публичната среда, цитирани от БТА. Данните са от обработени отчети на участниците в кампанията за предсрочните избори на 11 юли. Преобладаващ е делът на средствата за медийни услуги, като за отразяването си партиите и коалициите са заделили 4 898 924 лв. Прави впечатление, че онлайн медиите привличат все повече средства. За пореден път пренебрежимо ниски са разходите за труд, а очевидно от политическите формации не са се допитвали често до социологически и консултантски агенции, информират още от института.
Източник: 24 часа (01.10.2021)

Безработицата в България леко се повишава през август Безработицата в България остава без промяна през август спрямо предишния месец на ниво от 5,6%. Това сочат последните сезонно изгладени данни на Евростат, публикувани днес. На годишна база обаче се вижда повишение, като през август 2020 г. безработицата е била на равнище от 5,1%, или с 0,5% пр.п. по-ниска. Хората без работа у нас през осмия месец на годината са били общо 182 хил. души. Нивото на младежката безработица в страната обаче продължава да расте, достигайки 16,7%. За сравнение, това е с 0,8 пр.п. повече от юли 2021 г. и с цели 2,3 пр.п. по-висока спрямо август миналата година. Общо 20 хил. младежи на възраст до 25 години са били без работа през летния месец. Безработицата в Европейския съюз (ЕС) като цяло леко намалява на месечна база до ниво от 6,8% през август при 6,9% през юли. На годишна база обаче се отбелязва доста по-сериозно понижение – осмия месец на 2020 г. тя е била на ниво от 7,7%. Безработните в региона през август са били общо 14,47 млн. души. Що се отнася до еврозоната, безработицата там също леко намалява през осмия месец спрямо юли – от 7,6% на 7,5%. На годишна база обаче се вижда доста по-сериозен спад – с 1,1 пр.п. Безработните в еврозоната са били общо 12,16 млн. души.
Източник: Инвестор.БГ (01.10.2021)

България е седма в ЕС по висока инфлация България е била на седмо място в Европейския съюз по висока инфлация за август, личи от данни на Евростат. Поскъпването у нас е по-високо от средното за общността, което е 3%, докато у нас за същия месец Националният статистически институт (НСИ) посочи, че годишната инфлация е 3,7%. За септември засега има данни само за страните от еврозоната, но от тях личи, че трендът нагоре продължава с пълна сила и в неговата основа стоят енергийните цени - ток, газ, топлоенергия и горива. През август енергийните доставки в целия ЕС бяха поскъпнали с 15,4% на годишна база, докато през септември само в еврозоната това поскъпване е вече със 17,4%.Това означава, че когато излязат данните за целия ЕС за септември, общата годишна инфлация ще е още по-висока. У нас например течните горива бяха поскъпнали през август с 27,5% на годишна база, а природният газ - с 60,6%. Дори само за един месец - август спрямо юли т.г., пропан-бутанът в България поскъпна със 7,5%, а метанът - с 6,4%. Всичко останало, което влиза в потребителската кошница на българина с изключение на транспорта, поне засега не показва кой знае колко голямо нарастване.
Източник: 24 часа (04.10.2021)

България с най-голям ръст на производствените цени в ЕС Индустриалните производствени цени нараснаха през август с 1.1% спрямо юли както в еврозоната, така и в целия Европейския съюз, след като предходния месец те се повишиха с по 2,5 на сто, показват данни на официалната европейска статистика Евростат. Според статистиката растежът на производствени цени през август е най-силен в България с 4.2% спрямо месец по-рано, когато се цените се повишиха с 3,4%. След нас се нарежда Дания (3,1%) и Латвия (с 2,6%). Това се дължи на скока на цените в енергийния сектор с 2.1% на месечна база, като и на цените на междинните производствени стоки с 1.4%, докато тези на потребителските стоки за дълготрайна употреба са нараснали само с 0,5%, а на стоките с недълготрайна употреба с 0.3 на сто. На годишна база индустриалните производствени цени в еврозоната са се повишили с 13.4%, а в целия ЕС - с 13,5 на сто. В енергийния сектор на Европейския съюз скочили с 31.2%, а на междинните производствени стоки - с 14.2 процента. Най-силен годишен ръст отбелязаха производствените цени в Ирландия (повишение с цели 54.8%), следвана от Белгия (с 23.95) и Дания (с 23.8%). Данните на Евростат сочат, че у нас спрямо същия месец на миналата година е регистрирано повишение със 17.1% след нарастване с 11.8% през юли.
Източник: Банкеръ (06.10.2021)

Продажбите на дребно в България се свиват за втори пореден месец Продажбите на дребно в България продължават да спадат и през август на месечна база, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. През осмия месец на годината продажбите на дребно у нас са намалели с 1,1% спрямо предишния месец на 2021 г. Това все пак сочи минимално забавяне на темпа, тъй като през юли понижението бе от 1,2%. Това обаче беше и първият месец със спад в продажбите поне от 4 месеца. На годишна база обаче продажбите на дребно в България бележат ръст, макар и сериозно забавящ се – от 12,0%. За сравнение, през юли увеличението бе от 20,2%, като това бе и най-високият ръст сред всички страни членки на Европейския съюз. В съюза като цяло обемът на търговията на дребно се е повишил с 0,3% на месечна база, като същото важи и за еврозоната. През предишния месец и двата региона отчетоха спад в продажбите. На годишна база обемът на продажбите в зоната с единна валута остава без промяна, а в ЕС се е увеличил с 1,1%. Сред страните членки на ЕС най-голямо месечно увеличение на търговията на дребно бележи Малта (2,7%), следвана от Ирландия (2,5%) и Словакия (2,0%). Най-стръмен спад пък се наблюдава в Дания (-1,4%), Естония и Франция (по -1,2%). На годишна база лидер отново е Малта с ръст от 19,6%, следвана от Хърватска (18,1%) и Словения (12,3%). Най-голям спад е регистриран в Белгия (-4,9%), Франция (-2,1%), Испания и Люксембург (по -1,3%). Тенденцията общо за ЕС и еврозоната е продажбите на дребно да забавят ръста си в сравнение с пролетта, вижда се от данните. В България например пикът е отчетен през април с годишно повишение от 25,9%. В ЕС и еврозоната също е отчетен най-силен ръст на продажбите на дребно през април – съответно 22,2% и 23,6%. Забавянето е свързано с разпространението на делта варианта на коронавируса, както и с проблемите по веригата на доставки и забавянето на някои стоки.
Източник: Инвестор.БГ (07.10.2021)

4.1% годишен ръст на БВП очакват икономистите на УниКредит Булбанк България ще завърши годината с ръст на икономиката от 4.1%, предвиждат икономистите на УниКредит в последния си анализ за Централна и Източна Европа, публикуван на сайта на банката. Експертите намаляват леко прогнозата си за годишното увеличение на БВП спрямо очакваните 4.4% три месеца по-рано поради три основни причини: ниския процент на ваксинирани на фона на доминиращия силно заразен делта вариант, политическата нестабилност и забавянето на Плана за възстановяване и развитие. През следващата, 2022 година, икономиката ще запази подобен темпа си на растеж и ще завърши с нива от 3.9%. Новите ограничителни мерки и евентуално удължен периода на действие на фискалната подкрепа за домакинствата и бизнеса, засегнати от пандемията, според анализа на УниКредит, ще засегнат негативно икономическото възстановяване. От друга страна, през ноември българите ще застанат за трети път пред урните само за година. Политическата нестабилност в страната и преходът към ново правителство отложиха изпълнението на някои инфраструктурни проекти, както и забавиха внасянето на Плана за възстановяване и устойчивост, чиито очакван позитивен ефект върху икономиката тази година, няма да се материализира, се посочва още в анализа. Според анализа на УниКредит инфлацията в края на тази година ще е 4.5% под действие на няколко фактора, които действат едновременно. Тя обаче ще отшуми в края на следващата година, когато нивата и ще са наполовина – 2.1% в края на периода.
Източник: econ.bg (08.10.2021)

НСИ: Трудоспособното население у нас намалява, пенсионерите се увеличават Новите пенсионери у нас отварят дупка от 30% в българската икономика. Това става ясно от отчета за 2019-2020 г. за изпълнение на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България. Според данните у нас едва 67 млади хора заместват 100 души, които излизат в пенсия. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Най-висока е стойността на коефициента в областите Сливен – 90, София (столица) – 79 лица, и Варна – 78. Най-нисък е този показател в областите Смолян – 41, Кърджали – 48, и Перник, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от едва 50 лица, влизащи в трудоспособна възраст. Населението на България продължава да намалява и застарява, като остават ниски нивата на раждаемост и високи тези на смъртност у нас, са изводите в отчета. Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението. В края на 2020 г. хората на 65 и повече навършени години са 1 504 048, или близо 22 на сто от цялото население. В сравнение с 2019 г., делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,2 процентни пункта.
Източник: actualno.com (11.10.2021)

Преброиха се едва около 82% от българите Преброяването на терен обхвана около 82% от българите. То завърши тази вечер в 20 часа. Процентът бе съобщен от шефа на НСИ Сергей Цветарски пред БНТ с уточнението, че касае информацията до вчера. 82% са 5.65 млн. души. НСИ все още не разполага с кода на част от хората, преброени електронно. Те имат възможност да го пратят по мейл. С колко точно ще се увеличи процентът, след като бъдат включени, не се знае. Но така или иначе Цветарски призна, че надеждата е била да бъдат обхванати повече хора. Институтът тепърва стартира работата със събраните данни. Според Цветарски реалното население трябва да бъде по-малко от 6,916 милиона, колкото е отчел НСИ към 31 декември 2020 г. Той уточни, че непреброените българи ще бъдат обхванати по административен път.
Източник: Сега (11.10.2021)

Промишленото производство в България расте през август за шести пореден месец Промишленото производство в България нараства с 10,8% през август спрямо същия месец на миналата година, сочи сезонно изгладеният индекс на Националния статистически институт (НСИ). Това е шести пореден месец на растеж за показателя. Месечният ръст е 1,8%, показват още предварителните данни на статистиката. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ с 19,9%, в добивната промишленост - с 15,8%, и при преработващата промишленост - с 8,9%. Съществен ръст в преработващата промишленост спрямо съответния месец на миналата година се наблюдава при: производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 52,4%, производството, некласифицирано другаде - с 43,5%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 29%. Най-голям спад е отчетен при: производството на напитки - с 31,7%, производството на основни метали - с 21,6%, производството на превозни средства, без автомобили - с 11,6%.
Източник: Инвестор.БГ (11.10.2021)

Износът продължава да расте с над 22% през август Общата стойност на изнесените български стоки от началото на годината продължава да расте и до август включително достига близо 44 млрд. лв., сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Така експортът се е увеличил с 22.4% на годишна база, но влияние оказва базовият ефект - резултатите през 2020 г. бяха необичайно слаби поради кризата. Обемът на износа тази година продължава да изпреварва и нивата си отпреди пандемията, като за първите осем месеца е с 11.5% нагоре спрямо същия период на "нормалната" 2019 г. Само през август реализация в чужбина са намерили български стоки за над 5.5 млрд. лв. Както и през последните години резултатът през този месец е малко по-слаб в сравнение с юли. Спрямо август 2020 г. обаче се отчита ръст от около една трета. Трябва да се има предвид, че оценките за експорта се базират на паричната стойност на продуктите, а не на тяхното количество. Голяма част от по-добрите резултати от последните месеци вероятно се дължат на нарастващите цени на суровините и на стоките, които България продава навън.
Източник: Капитал (13.10.2021)

51% ръст на нощувките в хотел Нощувките във всички места за настаняване у нас през август са с 51% повече спрямо тези преди година, отчете НСИ. Чуждите граждани са реализирали 3 милиона нощувки, а българските - над 2,3 милиона. Нарастват и приходите от нощувки, като почти достигат нивата от преди пандемията. През осмия месец от годината приходите от нощувки се увеличават с 80% в сравнение с август 2020 г. и достигат 357 млн. лв. През август миналата година заради ограниченията при туристическите пътувания приходите от нощувки се сринаха до 198 млн. лева. С близо 40 на сто - до 1,32 милиона, се повишава и броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през август на годишна база. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през август 2021 г., са 695 хил. и са реализирали средно по 3,4 нощувки. Чуждите граждани са 630 хил. и са реализирали средно по 4,8 нощувки. В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 75% от общия брой нощувки на чужди граждани и 40% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 18% от нощувките на чужди граждани и 27% - на българи.
Източник: Труд (14.10.2021)

Безработицата в България през септември се понижава до 4,7% Равнището на регистрираната безработица в България продължава да се понижава и през септември, достигайки до нова рекордно ниска стойност от 4,7%, сочат данните от административната статистика на Агенцията по заетостта. Понижението спрямо август е с 0,2 процентни пункта, а спадът на годишна база е с 2,5 процентни пункта (от 7,2% през септември 2020 г.). От август безработицата в България вече е под 5%. В сравнение с края на септември 2019 г., която като цяло е рекордна по ръст на заетостта, равнището на безработица също се понижава значително - с 0,6 пункта. Регистрираните безработни в края на септември са 154 936, което е с 5771 по-малко от август и с 81 хил., или с 34% по-малко в сравнение с година по-рано. В бюрата по труда през септември са се регистрирали нови 21 737 безработни, като те са с 2 215 лица повече спрямо предходния месец, а спрямо септември миналата година се наблюдава спад от 6 345 лица. През септември 18 531 безработни са започнали работа. Данните от административната статистика отчитат увеличение на броя им с 3 109 спрямо август и намаление от 5 581 спрямо същия месец на предходната година. Други 762 лица от групите на пенсионерите, учащите и заетите също са намерили своето ново работно място чрез бюрата по труда. Над 76% от започналите работа през септември са устроени в реалната икономика, като от тях най-много са наети в сектора на преработващата промишленост - 19%, следвани от търговията с 14,4%, образованието - 12,6%, хотелиерството и ресторантьорството с 6,8%.
Източник: Инвестор.БГ (18.10.2021)

Олиото поскъпва още Цената на олиото продължава да расте, като последната седмица се е вдигнала с още 1,2 на сто и на едро се продава по 3,31 лева бутилката, показват данните на Държавната комисия за стокови борси и тържища. По-скъпо спрямо началото на октомври се продават и млеката. Кофичката кисело мляко стига 0,90 лв. на едро, а литър прясно мляко - 1,83 лева. Поскъпване има и при захарта и продуктите от пилешко. Кренвиршите вече се предлагат на едро по 4 лева за килограм, а гърдите - по 8,15 лева за кг. В сезона на зелето цената му върви нагоре, отчете комисията. Килограм на едро гони един лев. По-евтино излизат корнишоните и оранжерийните домати спрямо миналата седмица. Корнишоните се продават по 1,74 лева за кг, а доматите от парници - 1,83 лева за кг.
Източник: Труд (18.10.2021)

Инфлацията се покачи до 4.8%, но прогнозите са за успокояване през 2022 г. Годишната инфлация у нас се повиши до 4.8% към септември 2021 г., обяви Националният статистически институт (НСИ). Поскъпването идва най-много по линия на по-високите цени на храните спрямо септември 2020 г., на комуналните сметки и на транспорта. За една година най-много е поскъпнал транспортът – с 16.1%, но той има сравнително по-малко тегло в потребителската кошница. Най-голяма тежест имат храните, които са се повишили с 4.4%. Сметките за ток, вода, парно, които имат сравнително високо тегло при изчисляването на инфлацията, също са скочили сериозно – с 5.9%. Сектор "Развлечения и култура" също отчита по-сериозно поскъпване – с 9.8%. Единственото чувствително поевтиняване в последната година се регистрира при съобщителните услуги, чиито цени са паднали с 4.3%. На месечна база през септември инфлацията е 0.4%. Най-много спрямо август през септември са поскъпнали образователните услуги – с 3.7%, а също храните и комуналните сметки – с по 1.2%. Очаква се основните храни да поскъпнат с нови 7% до края на годината, прогнозира председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов. По думите му въпреки високите цени на тока и на природния газ обаче няма да се стигне до рязък скок.
Източник: Медия Пул (19.10.2021)

Строителството поскъпва с 25 на сто С поне 25 на сто нараства себестойността на строителната продукция заради ръста на цените на строителните материали и увеличените разходи за заплати. Това заяви председателят на Управителния съвет на Камарата на строителите в България (КСБ) инж. Илиян Терзиев. Големи компании вече предпочитат да платят сериозни неустойки в размер дори на 0,5 млн. лв. и да се откажат от подписани договори, вместо да изпълняват контрактите на загуба, което може да доведе фирмите до фалит, обясни Терзиев. През последната година строителните материали са поскъпнали с между 30 и 100 процента, като цената им продължава да се увеличава и това засяга всички дялове на строителния процес. Ръстът в цената на металите е над 100 процента, на бетона - 30 на сто, а на различните видове изолации средно около 40 на сто, уточни Терзиев. Затова от КСБ настояват държавата да въведе механизъм, какъвто има в други европейски страни, при който според формула да се индексират цените на вече сключените договори за строителство, както с частни, така и с държавни възложители. Индексацията да е в двете посоки - увеличаване стойността на договора при драстичен ръст на разходите и съответно намаление при спад на цените, предлагат от бизнеса. Според експерти дадените аванси за изграждането на магистрала „Тракия” в момента спестяват на бюджета милиони левове, именно защото са платени предварително парите за доставка на вече поскъпналите строителни материали и техника. Ако договорите се сключваха при днешни цени, те щяха да са между 20 и 40 на сто по-скъпи, обясниха специалисти пред „Труд”.
Източник: Труд (21.10.2021)

България отбелязва най -голям ръст на промишленото производство сред страните от ЕС в ЮИЕ през август България регистрира най -голямото увеличение на индустриалното производство сред страните -членки на ЕС в Югоизточна Европа както на годишна, така и на месечна база през август, показват данните на Евростат. Индустриалното производство в България се е увеличило с 10.8% на годишна база и с 1.8% при месечно сравнение през август, се казва в съобщение на статистическата служба на ЕС. Румъния отбеляза ръст на индустриалното си производство с 1.1% на годишна база, което е най-ниският ръст сред страните членки на ЕС в региона.
Източник: SeeNews (21.10.2021)

България е първенец в ЕС по поскъпване на олиото Цената на олиото в България нарасна с близо една трета от стойността си в последните месеци и предизвика тревоги сред потребителите. Именно олиото стана и олицетворение на ускоряващата се ситуация с инфлация в България. За поскъпването му може да се вини слабата реколта от слънчогледа тази година, засегната от сушата, като цените на суровината скочиха с 50% спрямо миналата година.Днешните данни на европейската статистическа служба Евростат показват, че България е първенец в Европейския съюз по поскъпване на олиото на годишна база през септември. Животинските и растителни масла и мазнини в страната през септември растат с 25.2%, което е рекорд за Блока. Със следващия най-висок темп на растеж в целия Европейски съюз се нареждат Испания – с 23.5%, Унгария – с 18.6% и Хърватия – с 18.3%.
Източник: economic.bg (21.10.2021)

България е преминала от бюджетен излишък към дефицит през 2020 г. Бюджетът за миналата година е завършил с дефицит в размер на 4,78 млрд. лв. (4% от БВП). Това показва рязка промяна във финансите на държавата, след като през 2019 г. хазната беше на плюс от 2,551 млрд. лева. Това показват окончателни данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в четвъртък. В същото време държавният дълг за 2020 г. се е увеличил до 29,602 млрд. лв. За сравнение, през предишната година държавният дълг беше в размер на 24,085 млрд. лева, или с 5,5 млрд. лв по-малко. Дефицитът в подсектор „Централно управление“ е в размер на 5, 284 млрд. лв. лв. или 4,4% от БВП. Подсектор „Местно управление“ е реализирал излишък от 339 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ е реализирал излишък от 165 млн. лева. Данните на НСИ показват, че брутният вътрешен продукт на България се е понижил през 2020 г., която беше първата цяла година в условията на пандемия, до 119,951 млрд. лв. През 2019 г. той беше в размер на 120,395 млрд. лв. Важно е да уточним, че статистическата информация за дейността на институционален сектор „Държавно управление“, включително за дълга, дефицита и излишъка, се изготвя по хармонизирана методология на ЕС, т.е. на начислена основа.
Източник: Инвестор.БГ (22.10.2021)

Безработицата започва да расте Новорегистрираните безработни в цялата страна отново са повече от постъпилите на работа - това сочат най-новите данни от специализираното наблюдение на пазара на труда на Националния статистически институт и предварителните данни на Агенцията по заетостта заради Covid-19, съобщи БНР. В последната наблюдавана до момента седмица от 11-и до 17-и октомври те са съответно 5300 и 3460 души. Наблюдението сочи, че седмица по рано, от 4 до 10 октомври, новорегистрираните в цялата страна са почти двойно повече от започналите работа от края на декември 2020 година. До момента новорегистрираните безработни са малко над 222 хиляди души, а постъпилите на работа от регистрираните в бюрата по труда са 190 хиляди души. До средата на 2021 година имаше благоприятна тенденция с превес на започналите работа спрямо записаните в бюрата по труда безработни, но тази тенденция се обърна през юли.
Източник: 24 часа (25.10.2021)

Безработицата в България расте през октомври Новорегистрираните безработни в цялата страна отново са повече от постъпилите на работа, показват най-новите данни от специализираното наблюдение на пазара на труда на Националния статистически институт (НСИ) и предварителните данни на Агенцията по заетостта заради COVID-19. В последната наблюдавана до момента седмица от 11 до 17 октомври те са съответно 5300 и 3460 души. Наблюдението сочи, че седмица по рано, от 4 до 10 октомври, новорегистрираните в цялата страна са почти двойно повече от започналите работа. От края на декември 2020 година до момента новорегистрираните безработни са малко над 222 хиляди души, а постъпилите на работа от регистрираните в бюрата по труда са 190 хиляди души. До средата на 2021 г. беше налице благоприятна тенденция с превес на започналите работа спрямо записаните в бюрата по труда безработни, но тази тенденция се обърна през юли. През септември нивото на безработица у нас продължи да се понижава, достигайки нова рекордно ниска стойност от 4,7%. Понижението спрямо август беше с 0,2 процентни пункта, а спадът на годишна база бе с 2,5 процентни пункта (от 7,2% през септември 2020 г.).
Източник: Инвестор.БГ (25.10.2021)

България в топ 5 в ЕС по поскъпване на горивата, но остават с най-ниски цени България е в топ 5 на държавите от ЕС с най-силен растеж на цените на горивата през септември, сочат данни на Евростат. През деветия месец от годината е регистрирано и най-силното поскъпване за целия ЕС. У нас на годишна база ръстът е 28,2%, а за съюза - 22,9. На първо място в ЕС по ръст на цените на горивата през септември 2021 г. е Люксембург с 30,7%, следван от Румъния с 29,3%. Трета е Словения с 28,7%, а четвърта - Полша с 28,5%. Същевременно в Малта за трети пореден месец няма промени в цените на горивата. В Ирландия поскъпването е с 15%, в Италия – със 17,5%, в Финландия – със 17,8%. В България цените отчитат силни месечни ръстове от април след 13 поредни месеца на спад заради пандемията, по-слабото търсене заради ограниченията пред пътуванията и срива на петрола на световните пазари. Най-голямото намаление е достигнато през май 2020 г. - 22,3% на годишна база. Въпреки това цените на горивата у нас остават едни от най-ниските. 2,39 лв. струва средно литър от масовия бензин А-95. Най-високите цени на бензина в ЕС са във Финландия, където литър се търгува за 3,53 лв. Дизелът е най-скъп в ЕС в Нидерландия, където цената му е 3,22 лв. В България се търгува за 2,41 лв. за литър. Всъщност цените на горивата сега отбелязват втори исторически пик след рекорда, който стигнаха през 2012 г., когато петролът рязко се вдигна. В някои европейски държави дори има нови исторически стойности. В Германия например дизелът никога не е бил по-скъп от сегашните 1,55 евро за литър. При бензина поскъпването е до 1,67 евро, а най-високата стойност е била достигната през август 2012 – 1,70 евро за литър. В България тогава литър от масовия бензин струваше 2,60 - 2,64 лева, а дизелът стигна и до 2,70 лв. Което означава, че все още сме сравнително далеч от нови ценови рекорди. На този фон от Агенция “Митници” се похвалиха с 4,7 млрд. лева приходи от акцизи, ДДС при внос, мита и глоби за периода май - септември 2021 г. Това са най-високите отчетени постъпления от 2016 г. до момента за съпоставимите периоди май - септември. Най-голям дял от събраните средства идват от акцизи, тъй като само от тях постъпленията са над 2,6 млрд. лв. Същата тенденция се наблюдава и при приходите от ДДС при внос, които също отбелязват връх. Постъпленията са се увеличили с 56,7%, или 720,5 млн. лева над събраните през същия период на 2020 г. Спрямо 2019 година увеличението е 12,4% или 219,2 млн. лева повече.
Източник: 24 часа (27.10.2021)

Една трета от компаниите имат спад на приходите през септември Една трета (32.2)% от компаниите в страната са отчели спад на приходите си през септември спрямо година по-рано. Това показва бизнес изследването на Националния статистически институт сред нефинансовите предприятия в страната, което проследява ефекта от пандемията върху икономиката. Близо половината фирми запазват резултатите си, а по-високи са продажбите едва на 17.8% от анкетираните. В краткосрочен план от един месец мнозинството компании (85%) предвиждат да запазят персонала си, но 2.1% очакват временно да спрат работа, а още толкова окончателно да прекратят дейност.
Източник: Капитал (28.10.2021)

Спадът на продажбите на нефинансовите предприятия се забавя през септември Месеци преди началото на новата вълна на пандемията Covid-19 нефинансовите предприятия отчитат забавяне на спада на продажбите на стоки и услуги през миналия месец. Обявените от Националния статистически институт (НСИ) резултати от ежемесечното кратко бизнес проучване за ефекта на извънредното положение и последвалата епидемична обстановка върху различните сектори на икономиката в страната показват, че през септември 2021 г. 28.1% от нефинансовите предприятия посочват, че са имали намаление в приходите от продажби в сравнение с август 2021 г., при 54.5% няма промяна, а 17.1% са регистрирали увеличение.Година по-рано, през септември 2020 г., намаление в приходите от продажби спрямо предходния месец са посочили повече анкетирани от нефинансовите предприятия - 32.2%, 49.5% - без промяна, и 17.8% - увеличение.Дaнитe от анкетата сред избрани на случаен принцип 3 770 мениджъри на предприятия пo?aзвaт, чe пpeз ceптeмвpи тaзи гoдинa 44.7 нa cтo oт пpeдпpиятиятa в дeйнocт "Kyлтypa, cпopт и paзвлeчeния, peмoнт нa дoмa?инc?и вeщи и дpyги дeйнocти" ca peгиcтpиpaли нaмaлeниe в пpиxoдитe oт пpoдaжби нa cтo?и или ycлyги. Cлeдвaт ?oмпaниитe в дeйнocт "Tъpгoвия, тpaнcпopт и pecтopaнтьopcтвo" - тe ca 29.9%. Ha тpeтo мяcтo ca пpeдпpиятиятa oт ce?тop "Индycтpия" – 28.8 нa cтo. Ocнoвнaтa пpичинa зa влoшeния бизнec ?лимaт y нac вce oщe o?aзвa въздeйcтвиeтo нa пaндeмиятa. Kъм нaeмaнe нa нoв пepcoнaл пpeз ceптeмвpи 2021-a гoдинa ca пpиcтъпили само 7.5% oт нeфинaнcoвитe пpeдпpиятия (пpи 7.9% зa ceптeмвpи 2020-a). Зa нacтoящия мeceц o?тoмвpи 94.7% oт aн?eтиpaнитe нeфинaнcoви пpeдпpиятия пpoгнoзиpaт, чe щe пpoдължaт нacтoящaтa cи дeйнocт, 2.1% - щe пpeycтaнoвят вpeмeннo дeйнocттa cи. И oтнoвo 2.1% oчa?вaт дa пpe?paтят дeйнocттa cи o?oнчaтeлнo.
Източник: 3e-news (28.10.2021)

Бизнес климатът се влошава за втори пореден месец През октомври общият показател на бизнес климата се понижава с 2.3% спрямо предходния месец. Това показват данни на Националния статистически институт. По-неблагоприятен бизнес климат е регистриран в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите, докато в строителството показателят запазва равнището си от септември. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" спада с 3.9% заради по-резервираните оценки и очаквания на предприемачите за състоянието на предприятията. По-негативни са и прогнозите им както за износа, така и за производствената активност през следващите три месеца. През октомври средното натоварване на мощностите в промишлеността остава на нивото от юли (74.2%). Предвид очакваното търсене през следващите месеци обаче се предвижда недостиг от мощности. Основните проблеми за развитието на бизнеса продължават да бъдат несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила и недостатъчното търсене от страната, като през последния месец се наблюдава засилване на негативното им влияние. Спрямо септември се увеличава делът на мениджърите, които прогнозират продажните цени да се повишат през следващите три месеца. През октомври съставният показател "бизнес климат в строителството" запазва нивото си от предходния месец. Очакванията са през следващите шест месеца са песимистични. Последната анкета на НСИ отчита и увеличение на броя на клиентите със закъснения в плащанията. Производственият график е осигурен с договори за 5.6 месеца, като се наблюдава намаление от 1.3 месеца спрямо оценката през юли. Същевременно и очакванията за нови поръчки през следващите шест месеца са по-неблагоприятни. Най-сериозното затруднение за дейността на предприятията остава несигурната икономическа среда. През последния месец се регистрира и нарастване на отрицателното въздействие на фактора "цени на материалите", който измества на трето място затрудненията, свързани с недостига на работна сила. Относно продажните цени в строителството 32.7% от мениджърите продължават да очакват те да се повишат през следващите три месеца. Съставният показател "бизнес климат в търговията на дребно" се понижава с 1.4%, което се дължи на по-умерените оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията. Прогнозите им за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца са също по-резервирани. Несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене продължават да ограничават в най-голяма степен развитието на бизнеса в сектора, като през последния месец се отчита засилване на негативното им влияние. Спрямо септември нараства делът на търговците на дребно, които предвиждат продажните цени в сектора да се повишат през следващите три месеца.
Източник: Банкеръ (29.10.2021)

Евростат: България е на трето място по рециклиране на пластмасовите опаковки през 2019 година България е на трето място в Европейския съюз по рециклирани отпадъци от пластмасови опаковки, сочи проучване на Евростат. България пак е сред водещите страни по рециклиране. Отчита се тенденция на постоянен ръст на дела на рециклираните битови отпадъци от 19,4% през 2008 г. до 31,5% през 2018 г.. Причината е във факта, че се използват данните от събраните отпадъци в цветните контейнери, а не данните за реално гененрираните отпадъци от опаковки. За това говори и все още големият дял на депонираните отпадъци. Депонирането, като метод за обезвреждане на отпадъците, е с най-голям относителен дял в третирането на битовите отпадъци, независимо че намалява през последните 10 години. Според проучването общо девет страни членки на ЕС са рециклирали над половината от генерираните отпадъци от този тип. Това са Литва (70%), Чехия (61%), България (59%), Нидерландия (57%), Швеция и Словакия (по 53%), Испания (52%), Кипър (51%) и Словения (50%).На противоположния полюс пък са шест държави членки - по-малко от 1/3 от отпадъците от пластмасови опаковки са рециклирани в Малта (11%), Франция (27%), Ирландия (28%), Австрия (31%), Полша (32%) и Унгария (33%). По данни на Евростат през 2019 г. близо 41% от отпадъците от пластмасови опаковки са били рециклирани в ЕС. Всеки жител на Съюза е генерирал 34,4 кг отпадъци от пластмасови опаковки. От тях 14,1 кг са били рециклирани.
Източник: 3e-news (29.10.2021)

По-скъпият ток повиши производствените цени с 20% през септември По-високата цена на тока вдигна производствените цени през септември с 20% в сравнение със същия период на миналата година. На месечна база поскъпването е с 2,4%. Това става ясно от данни на Националния статистически институт (НСИ) за миналия месец. Тези данни потвърждават прогнозите за нарастваща инфлация през следващите месеци. Най-голям ръст на цените, в сравнение с година по-рано, НСИ регистрира при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 39,5%, в преработващата промишленост увеличението е с 14,5%, а в добивната промишленост – със 7,2%. По-значителен ръст в преработващата промишленост има при производството на основни метали – с 42%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - със 17,4%, производството на химични продукти - с 16,3%. Намаление на цените статистиката наблюдава при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 0,4%.
Източник: Инвестор.БГ (01.11.2021)

Производствената инфлация скочи до 20% за година Общият индекс на цените на производител през септември 2021 г. се увеличава с 20% в сравнение със същия месец на 2020 г. Нарастване на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 39.5%, в преработващата промишленост - с 14.5%, и в добивната промишленост - със 7.2%. По-значителен ръст в преработващата промишленост е отчетен при производството на метали - с 42%, на дървен материал - със 17.4%, на химични продукти - с 16.3%. Намаление на цените има при текстила - с 0.4%. За месец цените на производител са се увеличили с 2.4%.
Източник: Капитал (02.11.2021)

Заплатите в София с 214 лв. ръст за година Средната заплата в София се увеличи с 214 лв. (+11,6%) за година и за юни е 2052 лв., показват данни на НСИ. Увеличението на възнагражденията в страната в рамките на година е средно със 150 лв. Но има големи разлики в повишението на заплатите в различните области. В две области на страната ръстът на заплатите за година е с повече от 200 лв. На първо място по увеличение на възнагражденията е Перник. Заплатите в областта за година са нараснали с 216 лв. до средно ниво от 1176 лв. Това представлява впечатляващо увеличение от 22,5% и вероятно се дължи на близостта на областта до столицата. София остава на второ място по увеличение на възнагражденията, но ръстът също е с над 200 лв. за година. Това е обяснимо, тъй като столицата е с най-малка безработица. Освен това голяма част от администрацията е в София, а заплатите на чиновниците бяха повишени значително. В столицата са позиционирани и повечето IT компании. Те се развиват много добре и вдигат възнагражденията на служителите си. Следват няколко области, в които повишението на заплатите е с около 150 лв. за година. Това са Пловдив (+150 лв., +12,7%), Пазарджик (+152 лв., +14,4%), Кърджали (+150 лв., +14,7%), Силистра (+151 лв., +15,9%), Габрово (+145 лв., +12,3%) и Плевен (+159 лв., +15,9%). Най-малък е ръстът на заплатите в Кюстендил - само с 22 лв., или с 2,2%. В началото на пандемията, през март и април миналата година, заплатите бяха намалени в редица сектори на икономиката. След това обаче възнагражденията отново тръгнаха нагоре. За ръста на средните възнаграждения допринася и повишението на минималната заплата на 650 лв., както и вдигането на заплатите в администрацията - първо през август 2020 г. с 30% за хората, които в условията на пандемия работят с граждани, а след това и традиционното повишение с 10% в началото на годината.
Източник: Труд (04.11.2021)

Жилищното строителство отново дръпна нагоре с 16,5% Предприемачите се насочват все по-масово към жилищното строителство и след лекия спад през 2020 г. на броя на издадените нови разрешителни за деветте месеца на 2021 г. пак има ръст от 16,5%, отчете НСИ в четвъртък. От януари до края на септември тази година местните администрации са издали общо 5137 разрешителни за строеж на нови жилищни сгради, докато за същите месеци на миналата година те бяха 4409. През същия период на 2019 г. броят на тези разрешения за строеж беше 4468. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради през третото тримесечие на 2021 г. са издадени в София - 321, Пловдив - 248, София-област - 191, Варна - 136, и Бургас - 123. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в столицата - 4274, следвана от Пловдив с 995, Варна със 788, Бургас с 535, и София-област с 293. На другия полюс са областни градове като Враца, Видин, Монтана и Смолян, където за цялото тримесечие са издадени под 10 разрешителни за нови жилищни постройки. Жилищното строителство обаче компенсира изграждането на други видове сгради, защото разрешителните за тях намаляват. Например броят на разрешенията за административни сгради през третото тримесечие е с 65,4% по-малък, отколкото през предходното тримесечие, и с 67,9% по-малък спрямо същото тримесечие на миналата година. Същата тенденция, макар и с не толкова голям спад, се наблюдава при разрешителните за всички други видове сгради - промишлени, селскостопански и др. През третото тримесечие на 2021 г. в България е започнал строежът на 1357 жилищни сгради с 6526 жилища в тях и с 816 423 кв. м обща застроена площ, на 14 офис сгради със 17 854 кв. м площ и на 575 други сгради с 405 274 кв. метра площ.
Източник: 24 часа (05.11.2021)

Цените на горивата у нас счупиха 3-годишен рекорд Горивата у нас достигнаха рекордни стойности за последните три години. Данните от сайта „Fuelo“ показват, че само от началото на 2021 г. поскъпването на най-масовия бензин А95 надхвърля 30 процента. Литър от горивото струва средно над 2,40 лв. С толкова скача и цената на дизела. При газта поскъпването е най-сериозно. В началото на годината литър струва под 1 лев, а в момента вече гони 1,40 лева, уточнява bTV. Според търговците на горива една от основните причини за рязкото поскъпване на газта е цената на друго гориво, макар и не така масово - метанът. Той се използва при преработката на пропан бутана. „Основно, за да се добие газта, пропан бутанът е необходимо да се загрее доста нефта и оттам в момента увеличената цена на метана също дава отражение на газта. Ако кажем в краткосрочен аспект, последните 10 дни и следващите 10 цената се задържа, което е добре. Надявам се няма да видим цени над 2,50 л, може би още 2-3 стотинки“, заяви икономистът Димитър Хаджиниколов. На колонките цената на метана от началото на годината скача с почти 90 процента. Средно от под 1,30 лв. на 2, 43 лв. днес.
Източник: 24 часа (08.11.2021)

Продажбите на дребно в България обърнаха тенденцията към растеж през септември Продажбите на дребно в България леко се възстановяват през септември на месечна база, но на годишна продължават да забавят ръста си сериозно, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. През деветия месец на годината продажбите на дребно у нас са се увеличили с 0,6% спрямо предишния месец на 2021 г. Това показва обръщане на тенденцията от последните два месеца, когато бе отчетено понижение от 1,2% и 1,4% съответно за юли и август. На годишна база обаче продажбите на дребно в България продължават да забавят ръста си, като за септември са се увеличили с 8,4%. Това е най-слабият темп на растеж за последните шест месеца, последователно забавяйки се от април насам, когато бе 25,9%.
Източник: Инвестор.БГ (08.11.2021)

Жилищното строителство у нас нараства с 50% Новото строителство в България през първите 10 месеца на тази година е близо 5,8 милиона кв. м, което показва ръст от 22,57% спрямо същия период на 2020-а, сочат данни на Националния регистър за строителство и реконструкция в България. В София темпът за десетмесечието на тази година е като при бума през 2008-а година. С 48,86% е ръстът на жилищното строителство в страната. Според предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през третото тримесечие на 2021-а година е 838, а новопостроените жилища в тях са 3 390. Спрямо третото тримесечие на миналата година сградите са с 61 по-малко, или с 6.8%, а жилищата в тях намаляват с 533, или с 13.6%. От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на тази година със стоманобетонна конструкция са 78,2%, с тухлена - 18,5%, с друга - 2,8% и с панелна - 0,5%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (75,6%), следвани от жилищните кооперации (14,7%). В сравнение с третото тримесечие на 2020-а година се наблюдава намаляване в броя на новопостроените къщи и жилищните кооперации и увеличаване в броя на новопостроените вили и сгради от смесен тип.
Източник: Money.bg (08.11.2021)

Българинът купува лаптопи и лекарства, пести от дрехи Българинът купува лаптопи и лекарства, но пести от дрехи, показват предварителните данни на НСИ за септември. Увеличение на годишна база е отчетено най-много при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - 35,1%, както и с комютърна и комуникационна техника - там нарастването през септември тази година спрямо същия месец на миналата е с 13%. Друга част от търговията на дребно с нехранителни стоки също отчита ръст - при мебелите и други стоки за бита има ръст от 10,3%, както и при търговията с разнообразни стоки - с 3,6. Понижение има в продажбите на текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 7,6%, и при търговията чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 2,8%. През септември 2021 г. в сравнение със същия месец на 2020 г. е отчетено увеличение на оборота и при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 5,9%, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 3,5%. На месечна база ръст има при оборотите на търговците, макар и минимален - с 0,6%. За сравнение обаче през август и юли имаше спад съответно с 1,4 и 1,2%. По-съществено нарастване на оборота в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, е регистрирано при компютърна и комуникационна техника - с 4%, и фармацевтични и медицински стоки - с 3,2%. Месечните изменения на данните показват най-съществено намаление при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - там спадът е с 2,3%. Оборотите в търговията като цяло забавят ръста си за пети пореден месец. Спрямо септември на 2020 г. повишението е 8,4%, но за предишните месеци покачванията бяха съответно 12% през август, за юли - 20,2%, през юни 22,7%, а през май - 23,9%.
Източник: 24 часа (11.11.2021)

Одобрен е докладът за касовото изпълнение на държавния бюджет Правителството одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за деветмесечието на 2021 г. Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към септември 2021 г. е положително в размер на 1 067,8 млн. лв. (0,8 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1 218,3 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 150,4 млн. лева. Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2021 г. са в размер на 37 840,1 млн. лв. или 74,8 % от актуализираните годишни разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, постъпленията към септември 2021 г. нарастват с близо 5,4 млрд. лв. (16,6 %). Ръстът спрямо предходната година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с близо 5,4 млрд. лв., докато постъпленията от помощи са близки до отчетените за същия период на 2020 година. Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 29 600,2 млн. лв., което представлява 75,1 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 3,6 млрд. лв. (13,8 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 78,2 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите от преки данъци са в размер на 5 465,7 млн. лв. или 71,1 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 14 100,9 млн. лв. (77,4 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 9 600,0 млн. лв. (78,2 % от планираните), от акцизи възлизат на 4 260,9 млн. лв. (75,5 % от разчета), а тези от мита са в размер на 204,4 млн. лв. (84,7 % от годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 094,1 млн. лв. или 87,9 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 8 939,6 млн. лв., което представлява 72,8 % от разчетените за годината. Неданъчните приходи са в размер на 6 111,4 млн. лв., което представлява 90,5 % от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. През месец април 2021 г. постъпиха приходи с еднократен за годината ефект, които представляват първоначално концесионно възнаграждение за държавата от концесията на Летище София.
Източник: Банкеръ (11.11.2021)

Промишленото производство в България с годишен ръст от 10,5% през септември През септември 2021 г. промишленото производство в България се увеличава с 10,5% спрямо същия период на миналата година. Ръстът на месечна база спрямо август пък е 1,6%. Това е четвърти поред месец с увеличение на индекса, показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани. На годишна база ръст на промишленото производство е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 28,5%, в добивната промишленост - с 20,1%, и при преработващата промишленост - със 7,1%. Съществен ръст в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 69,8%, производството, некласифицирано другаде - с 49,3%, производството на превозни средства, без автомобили - с 40,3%, производството на тютюневи изделия - с 36,8%.
Източник: Инвестор.БГ (11.11.2021)

България изненадващо се оказа 20-а в света по достъпни жилища Независимо че цените на апартаменти и къщи у нас поскъпнаха здраво, България се оказва доста напред в световната класация за жилищна достъпност - на 20-о място от над 100 страни. Toвa твърди глобално проучване на жилищните пазари на бpитaнc?aтa ?oмпaния зa cтpoитeлни мaтepиaли Rооfіng Меgаѕtоrе. Ранглистата е съставена на базата на два основни показателя - средна цена на дом с площ 100 кв. метра и средна заплата в съответната държава. Rооfіng Меgаѕtоrе изчислява колко години трябва да работи човек с нормални доходи, за да си купи жилище. За нашата страна компанията пресмята, че при 100 384 дoлapa cpeдна цена за 100 кв. метра площ и при средна гoдишнa зaплaтa 7748 дoлapa са необходими 13 гoдишни cpeдни зaплaти зa изплaщaнe нa имота. За сравнение Гъpция и Румъния заемат съответно 40-o и 43-тo място в същата клакация. И в двeтe cтpaни ca нeoбxoдими cpeднo 17 гoдишни зaплaти зa пo?yп?a нa жилищe. Cpeднaтa цeнa нa дoм oт 100 ?вaдpaтни мeтpa в Гъpция e 167 954 дoлapa, a cpeднaтa гoдишнa зaплaтa 10 075 дoлapa. B Pyмъния cpeднaтa цeнa нa жилищe в cъщитe пapaмeтpи e 135 500 дoлapa, cъc cpeдни гoдишни зaплaти oт 8 000 дoлapa. Oбeдинeнoтo ?paлcтвo е нaй-дocтъпният жилищeн пaзap cпopeд проучването на Rооfіng Меgаѕtоrе. Там съc cpeднaтa гoдишнa зaплaтa oт мaл?o нaд 20 300 дoлapa, ca нyжни само 4.5 гoдини зa изплaщaнe нa жилищe oт 100 ?в.м. нa цeнa oт 90 774 дoлapa. Cpeд нaй-дocтъпнитe 20 жилищни пaзapa са също Дaния, Бeлгия, Нидерландия и Швеция - страни, в които 11-12 средни годишни заплати стигат за 100 квадрата. Интересно е, че САЩ, където цените на имотите галопират, е в челната тройка по достъпност. Cpeднaтa цeнa нa жилищe oт 100 ?в.м. e 280 596 дoлapa, a cpeднaтa гoдишнa paбoтнa зaплaтa e 42 128 дoлapa. Toвa знaчи, чe зa cpeднocтaтиcтичec?и aмepи?aнeц щe ca нeoбxoдими пoчти 7 гoдини зa дa плaти цeнaтa нa жилищeтo (пpи пoлoжeниe, чe нe xapчи зaплaтaтa cи зa нищo дpyгo). „Макар че в действителност е невъзможно да се спестят 100% от заплатата и да не се използва за обичайни разходи за живот, необходимият период за закупуване на дом илюстрира разликата между най-достъпните и най-недостъпните страни в света за придобиване на жилище“, коментира Джан-Карло Гроси, управляващ директор на Roofing Megastore.
Източник: Сега (15.11.2021)

Износът расте с 22% към септември и надхвърля предпандемичните нива Обемът на българския износ от началото на годината продължава да расте и до септември включително достига близо 49.5 млрд. лв., сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е с над 22% повече спрямо миналата година, когато нивата бяха значително по-ниски заради пандемията. Постигнатото от българските експортно ориентирани компании е по-добро и в сравнение с предпандемичната 2019 г., когато за съответния период са изнесени стоки за 43 млрд. лв. Данните обаче не са коригирани за промени в цените и част от ръста на износа вероятно се дължи на поскъпването на продаваните навън продукти. Само в рамките на деветия месец българско производство на стойност близо 6 млрд. лв. е намерило реализация извън страната, което е с над една пета повече, отколкото миналия септември, и е най-високият месечен резултат от началото на годината. Експортът на български стоки към страни извън ЕС за първите девет месеца е с 20% нагоре спрямо миналата година и достига 16.7 млрд. лв., показват данните на националната статистика. Спрямо 2019 г. се отчита повишение от близо 9%. Към септември горивата изпреварват по годишен ръст суровите материали, като двете категории отчитат повишение от съответно 37% и 35%. Тези групи обаче отбелязват и значителен скок в цените. Спад има единствено при напитките и тютюневите изделия, които са 18% надолу на годишна база.
Източник: Капитал (15.11.2021)

Финансовото министерство очаква 4% ръст на БВП у нас за тази година Започналата през 2021 г. благоприятна тенденция на възстановяване на глобалната икономика и на тази на ЕС ще продължи и през следващата година, посочват от Министерството на финансите в актуализираната си есенна макроикономическа прогноза. Прогнозата е изготвена при допускане, че изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на България ще започне през 2022 г. Изпълнението на плана ще ускори икономическия растеж при равни други условия. Значителните инвестиции ще увеличат нарастването на производителността в икономиката и респективно на доходите. Ревизираните данни за БВП промениха структурата на икономическия растеж за 2021 г., но общото реално нарастване на БВП е запазено на равнище 4 на сто. През 2022 г. икономическият растеж ще се ускори до 4,6 на сто поради силното увеличение на инвестициите. Оценката за догодина обаче е понижена спрямо 4,9 на сто в първата есенна прогноза на МФ. По-рано тази седмица Европейската комисия понижи значително прогнозата си за икономическия растеж на България за 2021 година до 3,8 процента (от 4,6 процента в юлския доклад). За 2022 година от Брюксел залагат на ускоряване до 4,1 на сто на растежа на реалния БВП на страната ни, докато за 2023 година прогнозата е за забавяне на темпа до 3,5 на сто. По-високата прогнозирана от МФ инфлация през 2022 г., в сравнение с първоначалната есенна прогноза, ограничава до известна степен реалното нарастване на реалния разполагаем доход на домакинствата, при равни други условия. По-умереният темп на нарастване на потреблението оказа влияние и върху общия икономически растеж за 2022 г., който е с 0,3 процентни пункта по-нисък от този в първата есенна прогноза. Актуализираните допускания за динамиката на международните цени на суровините повлияха за повишаването на оценката за инфлацията в страната, което идва от енергийните цени на суровините. До края на 2021 г. Министерството на финансите прогнозира ускорение на инфлацията до 4,5 на сто, а средногодишната инфлация се очаква да бъде 2,4 на сто. Въпреки корекцията в посока нагоре спрямо предходната прогноза, запазено е очакването, че инфлацията в края на 2022 г. ще бъде по-ниска от 2021 г., а именно 3,1 на сто. Това ще се реализира по линия на допускането, че високото равнище на международните цени на енергийните стоки ще се запази само до първото тримесечие на следващата година, след което ще се понижи. Средногодишната инфлация за 2022 г. се прогнозира да бъде 4,2 процента. Много силната четвърта вълна на разпространение на коронавируса в страната през есенните месеци на 2021 г. се очаква да повлияе негативно на засегнатите сектори от сферата на услугите.
Източник: 24 часа (15.11.2021)

Средната заплата към септември се увеличава до 1543 лв. Средната месечна работна заплата в България нараства с 10,7% през третото тримесечие на годишна база. Най-голямо е увеличението в дейностите, свързани със селско и рибно стопанство (17,4%), култура, спорт и развлечения (16,5%), и административни дейности (16,2%). Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Средната брутна месечна работна заплата за юли е 1533 лв., за август - 1485 лв., и за септември - 1543 лева. Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение са: създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения - 3687 лева; финансови и застрахователни дейности - 2267 лева; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива - 2225 лева. Най-нископлатени са били наетите в хотелиерство и ресторантьорство - 940 лева; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци - 1150 лева. На тримесечна база средната месечна работна заплата намалява с 0,3% до 1520 лв. През третото тримесечие на годината най-голямо намаление е отчетено в сферата на здравеопазването и социална работа (с 5,4%), в добивната промишленост с (4,9%) и „Финансови и застрахователни дейности“ (с 4,3%). Най-голямо увеличение на заплатите е регистрирано в селско стопанство (със 7,8%) и култура, спорт и развлечения (с 6,9%). Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през третото тримесечие на 2021 г. в обществения сектор нараства с 12,4%, а в частния - с 10,2%.
Източник: Инвестор.БГ (15.11.2021)

Ръстът на цените в България удари 12-годишен връх Повишението на цените в България достигна 12-годишен връх, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През октомври отчетената инфлация е 6 процента спрямо същия месец на миналата година — невиждан от февруари 2009 г. темп. Само за един месец — октомври — цените са се повишили с 1,8 процента. Инфлацията от началото на годината (октомври 2021 г. спрямо декември 2020 г.) е 5,4 процента, а годишната инфлация за октомври 2021 г. спрямо октомври 2020 г. е 6 процента, сочат данните. Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който е съпоставим с данните за Европейския съюз, показва, че инфлацията расте с 5,2 процента за година. Месечната инфлация е 1,3 процента.
Източник: Money.bg (16.11.2021)

Вече всичко поскъпва, инфлацията ни върна 13 г. назад - в 2009-а Годишната инфлация в България удари 13-годишен рекорд. През октомври стоките и услугите у нас са стрували с 6% по-скъпо отколкото през октомври м.г. На практика вече почти няма нещо, което да не е поскъпнало. Толкова висока годишна инфлация в България не е имало от февруари 2009 г. Тогава световната финансова криза вече бе стигнала до страната, потреблението беше драстично спаднало и това бе укротило инфлацията до 6% на годишна база, иначе през предходните 12-14 месеца тя бе доста по-висока и стигаше и до 15%. 13 години оттогава годишният индекс на цените е стигал най-много до 5,6% и то в отделни месеци. Доскоро поскъпваха предимно енергийните суровини, горивата и разходите за поддръжка на жилищата, през октомври обаче инфлацията вече се е разпростряла върху всичко. Само за един месец например хранителните продукти и безалкохолните напитки са поскъпнали с 1,6%, разходите за жилището - с нови 3%, а облеклата и обувките - с 8,3%. Вече видимо по-скъпи са основни хранителни продукти, например хлябът само за един месец е поскъпнал с 2,5%, а в сравнение с октомври м.г. - с 9,7%, и килограм бял хляб вече струва 2 лева. Млякото и млечните продукти само през октомври са поскъпнали с 2,4%, а също и яйцата, а за една година назад поскъпването им е вече 6%. Макар че цените на месото и месните продукти през последните години са много спокойни и допреди месец дори намаляваха, поскъпването започна и за тях. Само през октомври техните цени са се повишили с 1,2%, а в сравнение с година назад - с 0,8%. Почти същото е положението и с рибата, но и тя вече е с 2,1% по-скъпа, отколкото беше м.г. и повечето хора ще забележат това с наближаващия Никулден.
Източник: 24 часа (17.11.2021)

България е с най-нисък икономически растеж в ЕС, по предварителни данни През третото тримесечие на 2021 година брутният вътрешен продукт (БВП) се е увеличил с 2,2 на сто в еврозоната и с 2,1 на сто в целия ЕС спрямо предходното тримесечие, сочи публикуваната днес предварителна оценка на Евростат, отчитаща сезонните фактори. Тя е цитирана от БТА. Наблюдава се леко ускорение спрямо второто тримесечие на 2021 година, когато растежът бе съответно 2,1 на сто в еврозоната и 2 на сто в ЕС. Сред страните, за които са налични данни към момента, с най-силен растеж на тримесечна основа са Австрия (3,3 процента) и Франция (3 процента), а с най-слаб - Литва (0 на сто), Латвия (0,3 на сто) и Румъния (0,3 на сто). В България темпът е 0,9 на сто. На годишна основа, спрямо третото тримесечие на миналата година, БВП е нараснал само с 3,7 на сто във валутния съюз и с 3,9 на сто в ЕС, след като се увеличи съответно с 14,2 на сто и с 13,7 на сто в ЕС през второто тримесечие. По страни, за които има информация: на годишна основа най-много е нараснал БВП на Румъния (8 на сто), Унгария (6,1 на сто) и Литва (6 на сто), а най-малко - на България (0,4 на сто) и Словакия (1,3 на сто).
Източник: 24 часа (17.11.2021)

Ръстът на икономиката се забавя до 0.4% през третото тримесечие След отчетения рекорден ръст на икономиката от 7% през второто тримесечие на годината през третото тя се забавя до едва 0.4%, показват експресните оценки на националната статистика. Това е и най-ниският ръст в ЕС в сравнение с всички държави, които публикуват подобна статистика. Двигател продължава да е основно потреблението и донякъде износът, докато сривът при инвестициите дори се увеличава. На тримесечна база БВП расте с 0.9%, движен единствено от потребление. Данните донякъде са в синхрон с тези на останалите икономики по света, които след силно второ тримесечие отчитат забавяне през третото. Повечето институции очакват в края на годината икономиката на България да финишира с резултат около 3.5-4% реално увеличение, което е под средното за региона. Много от тях ревизираха прогнозите си надолу, след като стана ясно, че почти сигурно тази година България няма да получи очакваните 1.6 млрд. лв. аванс по Плана за развитие.
Източник: Капитал (17.11.2021)

Почти 13 хил. души останаха без работа през ноември И през втората седмица на ноември останалите без работа са повече от постъпилите, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Нивата нa безработица бяха нa безпрецедентно ниски нива в края нa лятото, но от септември трендът се обърна и новорегистрираните в бюрата по труда са трайно повече от започналите работа. През първата седмица на месец ноември малко над 7500 души останаха без работа, а постъпилите на такава бяха едва 3436. В периода между 8-14 ноември пък 5358 души са се регистрирали в бюрата по труда, което е лек спад спрямо предходната седмица, но в общ план тенденцията остава негативна. Постъпилите на работа през изминалите седем дни са били 3073 души. Така до момента за ноември новорегистрираните безработни лица са 12 880 души, а започналите работа 6509, което означава, че извън пазара на труда са 6373. Лекият спад в безработицата може да бъде свързан с наемането на персонал за зимния сезон. А той стартира, когато пандемията от коронавирус отново набира сила и страните от Европейския съюз затягат мерките за пътуване.
Източник: economic.bg (17.11.2021)

Теглим по-големи суми от спестяванията си Българите теглят все по-големи суми от спестяванията си, за да вържат семейния бюджет, показват данни на Националния статистически институт. През третото тримесечие на годината всеки българин е изтеглил от спестяванията си с 33,6% по-голяма сума отколкото през същия период на 2020 г. Същевременно средният доход на човек е нараснал с 10,5% за година, обявиха от НСИ. Това показва, че разликата между бедни и богати през последните месеци нараства. Докато доходите на част от хората нарастват, други са принудени да теглят от спестяванията си, за да покрият текущите си разходи. Затова има ръст и при средния размер на доходите и при изтеглените суми от спестяванията. Средният месечен доход на човек е 646 лв., показват данните на НСИ. Това е доста по-малко от средната заплата, която достигна 1543 лв. Но ако в домакинството има деца, безработен или пенсионер, средният доход на човек намалява значително. Доходите от заплати в семействата са нараснали с 16,5% за година. До голяма степен това се дължи на повишаването на минималната заплата на 650 лв. и на вдигане на възнагражденията в администрацията. Като тези увеличения бяха направени по време на последното редовно правителство на Бойко Борисов. Доходите на домакинствата от пенсии пък са нараснали със 7,3% за година. Същевременно през третото тримесечие на годината състоянието на икономиката не е било добро, като това личи и от доходите на хората. Намаляват доходите в семействата от самостоятелна заетост, от работа извън основната заплата и от собственост. Заедно с това получените от хазната обезщетения и помощи също са по-малко спрямо миналата година. Разходите на всеки българин са нараснали средно с 15,2% за година, показват данните на НСИ. Похарчените пари за обзавеждане и поддържане на дома с с близо 44% повече. Разходите за храна са се увеличили с 14,2%, а за здравеопазване - с близо 20%.
Източник: Труд (18.11.2021)

Разходите за пътуване в страната и чужбина се нараснали през летните месеци Разходите за пътуване в страната и чужбина се нараснали през третото тримесечие, показват предварителните данни на НСИ. Средният разход при пътуване с лична цел на едно лице на възраст 15 и повече навършени години е 385.94 лв. в страната и 693.50 лв. в чужбина. Три месеца по-рано, през второто тримесечие, тези разходи съответно са 193.52 лв. в страната и 597.17 лв. в чужбина или разлика в първия случай (за страната е със 192.42 лв. повече), а във втория (за чужбина) – с 96.33 лева повече.Докато разликата за професионално пътуване е значително по-малка, което показва, че служебните пътувания са били силно ограничени през периода юли-септември, което е нормално, като се има предвид, че това за отпускарските летни месеци. Според данните на НСИ, разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 198.94 лв. в страната, в сравнение със 187.48 лв. или с 11.46 лв. повече, докато разходите в чужбина са 1 094.30 лв., спрямо 1 012.65 лв. за второто тримесечие или нарастване с 81.65 лева.В структурата на разходите по видове с най-голям относителен дял в страната са тези за храна - 39.6%, докато в чужбина са разходите за транспорт - 33.8%.
Източник: 3e-news (23.11.2021)

0,5% от българите с втора работа, най-често помагат в семеен бизнес Само половин процент от българите се хващат и на втора работа и това ни отрежда последно място в ЕЗ по този показател. Това показват данни на европейската статистическа служба Евростат, обявени във вторник. Половината от българите с втора работа имат договор, а останалите са самонаети или помагат в семеен бизнес. Такъв и е процентът в още две страни - съседна Румъния и в Швеция. Общо в целия ЕС през втората половина на тази година под 4% от заетите хора в трудоспособна възраст са работили на две места. От над половината са на втора позиция като служители, а 39% - като самонаети. На две работи се оказва, че работят най-много хора в Нидерландия - 10 на сто, във Финландия и Дания - 7%, а в Естония и Литва - 6 на сто. През второто тримесечие на 2021 г. 13% от заетите хора на възраст между 20 и 64 г. в ЕС са били самонаети. Останалата част от работещите преимуществено са класифицирани като служители - те са 86 на сто, а малък дял, по-малко от 1 на сто, - като семейни работници, отчита още Евростат. Сред самонаетите мъжете превъзхождат двойно жените - 67 на сто спрямо 33 на сто. За сметка на това разпределението между двата пола при служителите е доста по-равномерно - 52 срещу 48%. Най-голям брой самонаети лица има във възрастовите групи между 55 и 64 години - там са 17%, между 15 и 24 години са 4 на сто, а 13 процента са във възрастовата група между 25 и 54 години. Освен това самонаети се срещат малко по-често сред хората с ниска степен на образование - 16 % са с основно образование, 12 на сто със средно, а 13 на сто - с висше образование.
Източник: 24 часа (24.11.2021)

Бeзработните българи вече са 250 000 души Броят на безработните българи в цялата страна за периода от края на декември 2020-а до 21-и ноември тази година надхвърли 250 000 души, сочат данните на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта. За същия период започналите нова работа чрез бюрата по труда са малко над 206 000 души. От 15 до 21 ноември новорегистрираните безработни в страната са 5 241 души и са значително повече от започналите работа, които са 2 869 души. Най-много са записаните в бюрата по труда в областите Благоевград, Бургас, Видин, Враца, Кюстендил, Стара Загора и Хасково. На много места разликата е над три пъти в полза на новорегистрираните. Социалните експерти припомнят, че от декември 2019-а до декември 2020-а година записаните в бюрата по труда у нас са били малко над 418 000 души, а започналите нова работа - 249 380. Основната причина за голямата безработица все още е въздействието на пандемията.
Източник: Money.bg (25.11.2021)

Проблемите пред фирмите от машиностроенето се задълбочават За 2021 г. се очертава ръст на производството в машиностроенето спрямо 2020 г., но развитието на сектора се задържа на нива отпреди 3-4 години. Намаляват чуждестранните инвестиции, липсват инвеститори за производството на машини, електромобили, коментира за "Капитал" инж. Илия Келешев, председател на Браншовата камара по машиностроене. Най-сериозен е спадът при производството на части за автомобили за износ въпреки въвеждането в действие на новите мощности на чуждестранни инвеститори. Намаляват и износът, и доставките за вътрешния пазар. Намаление се отчита и при производството на метални изделия през третото тримесечие спрямо второто на т.г., а производството на превозни средства без автомобили, в което попада и корабостроенето, се задържа, отбелязва той. Пандемията сериозно е разстроила дейността на фирмите. Заболели служители и съкращение на персонал стават част от всекидневието на част от компаниите. По мнение на браншовата камара "положението се влошава допълнително от мерките за реализирането на Европейския зелен пакт". "Липсва загрижена и последователна държавна визия за развитието на енергетиката, от което се обогатяват държавници, собственици, търговци на електроенергия. Силно нарастват цените на ел. енергията, на металите, а това е основно перо в себестойността на машиностроителната продукция. Ако не се нормализира цената на електроенергията за промишлеността, развитието на редица фирми ще бъде преустановено", категоричен е инж. Келешев.
Източник: Капитал (26.11.2021)

Все повече хотели ще работят с намален обем, всеки пети затваря Краткотрайният оптимизъм, който бе обхванал хотелиерите у нас през летните месеци, се е изпарил почти напълно до октомври. През последните три месеца делът на собствениците на хотели, които твърдят, че ще продължат да работят с намален обем, за да достигне през октомври до 40% от анкетираните, сочат данни на НСИ. Онези, които възнамеряват да затворят напълно обектите си, са близо 20%, т.е. една пета. Резултатите са почти идентични с тези от миналата година по същото време, когато по същия начин са отговорили приблизително същият брой от хотелиерите. Влияние върху резултата оказва обаче това, че повечето хотели у нас са морски и през есента и особено зимата доста от тях така или иначе не работят. Все пак икономическото им състояние не е добро и 44,3% от хотелиерите казват, че в близките месеци ще могат да обслужват сами само около половината от разходите си за дейността. 21,6% от тях даже смятат, че изобщо няма да могат да се справят сами. Все пак пътуванията на чужди граждани до България през октомври са с 35% повече от тези през октомври м.г. и са почти равни на тези през същия месец на 2019 г., т.е. поне нощувките в хотелите не би трябвало да отбелязват драстичен спад. Пътуванията на български граждани в чужбина през този октомври дори са малко над тези от същия месец на предпандемичната 2019 г. - 519 700. Само около две трети от тези пътувания са свързани с почивки и екскурзии, останалото е посещения при роднини или командировки.
Източник: 24 часа (30.11.2021)

Скъпият ток вдига производствените цени с над 24% през октомври По-високата цена на тока продължава да вдига производствените цени през октомври с 24,1% в сравнение със същия месец на миналата година. Само за месец поскъпването е с 3,8%. Това става ясно от данни на Националния статистически институт (НСИ) за миналия месец. Тези данни потвърждават прогнозите за ускоряваща се инфлация през следващите месеци. НСИ регистрира най-голямо нарастване на цените през октомври в сравнение с година по-рано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 47%, следвано от преработващата промишленост - със 17,4%, и добивната промишленост - с 14,3%. Най-голям ръст на цените спрямо месец по-рано НСИ отчита в добивната промишленост – с 8,8%, следван от производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6,4%, и преработващата промишленост - с 2,5%. По-високи цени на производител в преработващата промишленост НСИ наблюдава при: производството на химични продукти - с 6,8%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6,2%, и производството на основни метали - с 3,1%. Намаление на цените се отчита при производството, некласифицирано другаде с 0,5%, както и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 0,1%. По-значителен ръст в преработващата промишленост е отчетен при: производството на основни метали - с 47,5%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 25,6%, производството на химични продукти с 24%. Намаление на цените се наблюдава при производството на тютюневи изделия с 0,4%, както и при обработката на кожи; производство на изделия от обработени кожи без косъм - с 0,3%.
Източник: Инвестор.БГ (01.12.2021)

Почти 23 хил. души са останали без работа през ноември За месец ноември новорегистрираните безработни в бюрата по труда са 22 880 души, а започналите работа – едва 11 893. Това означава, че извън пазара на труда в България са останали почти 11 хил. души, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение, за месец октомври нетната безработица е около 9 хиляди. След откриването на новата по-заразна мутацията Омикрон е възможно да се наблюдава по-висок скок на безработицата, ако властите приемат ответните ограничителни мерки за овладяване на заразата. За изминалата седмица новорегистрираните безработни са 4757, а започналите работа – 2515 души. Според разбивка на данните за дните между 22-28 ноември най-много безработни са регистрирани в Coфия-cтoлицa (492), Пловдив (356), Благоевград (340) и Бургас – 279 души. Meждyвpeмeннo нaй-мнoгo пocтъпили нa paбoтa имa в Coфия-cтoлицa (273), Пловдив (216), Благоевград (149) и Велико Търново – 138 души. От общите дaнни cтaвa яcнo, че останалите извън пазара на труда в периода 28 декември 2020 г. – 28 ноември 2021 г. е – 255 642 новорегистрирани безработни лица, 208 721 започнали работа – 46 921 души.
Източник: economic.bg (01.12.2021)

Възстановяваме се най-бавно в ЕС България е от страните от ЕС, които се възстановяват най-бавно от кризата. Друг негативен сигнал, е че през последните тримесечия, по време на управлението на служебния кабинет, ръстът на икономиката се забавя. През третото тримесечие на годината ръстът на Брутния вътрешен продукт (БВП) спрямо второто тримесечие е само с 0,6%, обявиха от НСИ. През последното тримесечие на 2020 г. ръстът на БВП спрямо предходните три месеца беще 1,8%. През първото тримесечие на 2021 г. ръстът на икономиката е с 1,4%, а през второто и третото се забавя до 0,8% и 0,6%, показват данните на НСИ. Само три държави от ЕС се представят по зле от нас по този показател – Литва (0% ръст спрямо предходното тримесечие), Румъния (+0,4%) и Словакия (+0,4%). А ако сравним данните за последните две тримесечия, има само една държава, която се е представила по-зле от нас. На годишна база ръстът на БВП през третото тримесечие е с 4,6%, обявиха от НСИ, след като експресните оценки на статистиката показваха ръст само с 0,4%. Тази съществена промяна може да се дължи на получени нови данни в НАП или на направената от НСИ ревизия на ръста на икономиката за целия период от 2000 г. насам. Каквито и да са причините за промяната, ръстът на БВП през третото тримесечие е по-нисък от отчетения за второто тримесечие ръст от 7,1%. През третото тримесечие има спад в редица сектори на икономиката спрямо второто, показват данните на НСИ. Във финансите и застраховането има спад с 4,2%, в строителството с 1,7%, в продажбите на коли, хотелите и ресторантите с 0,4%, а инвестициите намаляват с 2,9%.
Източник: Труд (08.12.2021)

Ръстът на БВП през третото тримесечие вместо 0.4% се оказа 4.6% Ако преди няколко седмици България влезе в новините като страната с най-бавно възстановяваща се икономика в ЕС, това вече не е така. Националната статистика промени рязко данните си за БВП през третото тримесечие на годината - експресните оценки, публикувани в средата на ноември, показваха 0.4% годишен ръст, а предварителните данни вече измерват 4.6%. Разликата идва основно от преоценка на потреблението и износа, които растат повече. Експресните оценки за БВП се базират на много непълни данни и се определят като "най-ранната картина на икономиката". Затова и често претърпяват ревизии още с публикуването на предварителните данни месец по-късно. Подобна корекция се очакваше и сега, още повече че ръст от 0.4% не кореспондира с повечето други данни за спад на безработицата, ръст на кредитирането и цялостното усещане, че градусът на възстановяването не е спаднал особено. Толкова рязка промяна в числата на статистиката обаче досега не беше правена. И вероятно отчасти се дължи на цялостната ревизия на сезонно изгладените данни БВП от 2000 г. насам, които НСИ изготви преди около месец, както и на технологията по "изглаждане" на данните. НСИ оценява номиналния размер на БВП през третото тримесечие на 36.1 млрд. лв., или с 555 млн. лв. повече спрямо експресните данни. Най-големият плюс идва от повече потребление, което е и основният двигател на икономическия растеж за периода.
Източник: Капитал (08.12.2021)

Производителността на труда у нас забавя ръст през лятото След като миналата година пандемията рязко сви производителността на труда под влияние на пандемичните ограничения, блокадите и затварянето на бизнеси, трендът се обърна в началото на тази година. За юли-септември брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава реално с 1,9% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за третото тримесечие на 2021 г. За сравнение, през януари-март брутният вътрешен продукт на един зает се увеличи реално с 2% на годишна база. Към края на септември заетите лица в икономиката са 3,657 милиона, а общият брой отработени часове е над 1,456 милиарда. На годишна база структурата на заетостта по икономически сектори показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите и индустриалния сектор и намаление на относителния дял в аграрния сектор. На едно заето лице се падат 9,879 млн. лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 24,8 лв. БВП за един отработен час.
Източник: Инвестор.БГ (08.12.2021)

НАП се похвали с рекорден ръст на събраните данъци и осигуровки Над 25,7 млрд. лева са приходите, постъпили в НАП от началото на годината до края на ноември. Това са с почти 3,7 млрд. лв. повече спрямо същия период на 2020 г. - рекорден ръст, съобщиха от приходната агенция. Общо данъчните приходи от януари до 30 ноември възлизат на над 14,7 млрд. лева. Сред тях данъкът върху доходите на физически лица е близо 3,9 млрд. лв., над 3,1 млрд. лв. е корпоративния данък и 7,5 млрд. лв. ДДС. Общият размер на приходите от осигурителни вноски до края на ноември надвишава 10,5 млрд. лв., като от тях над 6,2 млрд. лв. са за Държавно обществено осигуряване, 2,7 млрд. лв. – за здравноосигурителни вноски и 1,5 млрд. лева за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Най-висок е ръстът на постъпленията при корпоративен данък – над 80%, като това основно се дължи на по-ранните срокове за плащане на авансовите вноски. Приходите от данък върху доходите на физическите лица се увеличават с близо 16%, а постъпленията от осигурителни вноски растат устойчиво с почти 10% спрямо същия период на миналата година, допълват от НАП. „Уверени сме, че с тези темпове, ръстът на приходите през 2021 г. ще надмине очакванията ни. Увеличението на доброволното деклариране и плащане от бизнеса и гражданите се дължи на партньорския подход от страна на НАП, фокусът ни големите данъчни рискове и единното прилагане на закона“, коментира изпълнителният директор на НАП Румен Спецов.
Източник: Сега (09.12.2021)

Финансовите посредници очакват забавяне на икономическия растеж Оценката на финансовите посредници за икономическата ситуация през третото тримесечие на 2021 г. се понижава в сравнение с предходното и се доближава до неутралното ниво. В същото време те прогнозират, че темпът на икономически растеж и на възстановяването на заетостта ще се забави през четвъртото тримесечие на годината. Това показват резултатите от последния тримесечен бюлетин на Министерството на финансите: "Финансов сектор: оценки и очаквания". Обобщеният резултат остава леко положителен за отминалото тримесечие, но мненията са разнопосочни, като търговските банки са умерено позитивни, а инвестиционните посредници са дали предимно незадоволителна оценка. Отговорите на анкетираните бяха подкрепени от експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ) за икономическия растеж през третото тримесечие, показващи значително забавяне на годишна база според сезонно изгладените данни. В отговорите на участниците в анкетата относно очакваният им за последното тримесечие на годината преобладава мнението за запазване на темпа, но делът на песимистично настроените посредници превишава този на очакващите ускоряване с 38% спрямо 13%. Банките и тук са най-оптимистично настроени, докато цели 80% от инвестиционните посредници очакват забавяне на икономическия растежа през четвъртото тримесечие. Обобщеният резултат от проучването на финансовото министерство съответства на влошаването през ноември на индикаторите от бизнес наблюденията на НСИ за потребителското доверие и за бизнес климата в услугите, промишлеността и търговията.
Източник: Инвестор.БГ (09.12.2021)

Продажбите на дребно у нас забавят възходящия си тренд и през октомври Оборотите в търговията на дребно (без автомобили и мотоциклети) в България забавят ръста си и през октомври, показват предварителни сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Данните за годишните изменения през октомври показват, че оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, е със 7,6% над равнището на октомври 2020 година при ръст от 8,4% през септември, 12% през август и 20,2% през юли. На месечна база оборотите на търговците през октомври се увеличават с 0,6%, колкото беше ръстът и през септември. Преди това през летните месеци статистиката регистрира спадове – през август с 1,4%, а през юли – с 1,2%. През октомври НСИ наблюдава най-голямо увеличение на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 1,9%), следвано от търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 1,2%), докато при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, е отчетено намаление с (0,2%).
Източник: Други (13.12.2021)

Промишленото производство в България расте през октомври за осми пореден месец Промишленото производство в България нараства с 9,7% през октомври спрямо същия месец на миналата година, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е осми пореден месец на растеж за показателя. Месечното увеличение е с 0,7%, показват още статистическите данни на календарно изгладеният индекс. На годишна база най-голям ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 52,3%. В добивната промишленост увеличението е с 19,1%, а при преработващата промишленост - с 3,5%. Съществен ръст в преработващата промишленост спрямо година по-рано се наблюдава при: производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - със 71,1%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 23,1%, производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 21%, производството, некласифицирано другаде - с 19,6%. Най-голям спад е отчетен при: производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 41,7%, производството на напитки - с 36,6%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 8,3%.
Източник: Инвестор.БГ (13.12.2021)

Ръст на вноса и износа на България с над 20% през първите десет месеца на 2021 г. Българският общ износ и внос на стоки към и от Европейския съюз и трети страни нарасна рязко през първите десет месеца на 2021 г., показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), които потвърждават по-нататъшното преодоляване на негативно въздействие на коронавирусната пандемия върху международната търговия на нашата държава въпреки новите Covid вълни в България, Европа и света. През октомври общият български износ нараства на годишна база с 22% до 6,0732 млрд. лева, докато общият внос в нашата страна се повишава с 20,71 до 6,8495 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо през октомври обаче остава отрицателно и е в размер на 776,3 млн. лева. За първите десет месеца на настоящата година общият износ на България се увеличава с 23% до 55,8036 млрд. лева спрямо същия период на 2020 г., докато вносът на стоки в нашата страна се повишава с 25,6% до 61,802 млрд. лева, а общото външнотърговско салдо за периода януари - октомври 2021 г. е на дефицит от 5,9984 млрд. лева. Износът на стоки от България в посока страните от ЕС се повишава през октомври с цели 27% спрямо година по-рано, а към трети страни нараства с 11,9%, докато вносът от Европейския съюз се увеличава с 22,7%, а от трети страни се увеличава със 17,9 на сто. За първите десет месеца на 2021 г. износът на стоки в посока ЕС се повишава с 24,1% спрямо същия период на 2020 г., а към трети страни с 20,8. В същото време вносът в България през периода януари - октомври 2021 г. от ЕС нараства с 25%, а от трети страни с 26,4 на сто.
Източник: БНР (14.12.2021)

Строителството у нас с нов спад през октомври По предварителни данни през октомври тази година продукцията в сектор „Строителство“ намалява и е с 1.2% под равнището от септември месец. Това се случва след повишението през септември и август, показват данни на Националния статистически институт. Такава е тенденцията и на годишна база, като свиването тук е по-голяма - от 1.9% в сравнение с октомври 2020 година. Понижението на произведената строителна продукция през десетия месец е подкрепено от намаление както при сградното строителство - с 1.3%, така и при гражданското/инженерното строителство /с 1.1%/. При строителството на сгради имахме преди това четири месеца на растеж, който се подкрепяше от търсенето на пазара на нови жилища. При гражданското и инженерното строителство, в което влиза строителството на инфраструктура, намаление имаше и през септември /-1.2%/. Причината за това са проверките на строителното министерство по различните проекти заради неправомерно финансиране и стачките на много фирми, които си търсят парите за извършени ремонти. Строителната продукция у нас през октомври тази година отбелязва първи годишен спад от февруари насам. Понижението на строителната продукция се преопределя от отрицателния темп както при сградното строителство, което намалява с 1.9%, така и при гражданското/инженерното строителство, при което свиването е с 1.8 на сто. Сградното строителство губи темп, след като през септември се беше върнало към растеж от 1.7 процента. Инфраструктурното строителство се понижава през десетия месец с 1.8%, което се случва за първи път от юли 2020-а. Очакванията на строителните предприемачи както за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца, така и за дейността им през следващите три месеца са песимистични. Отчита и увеличение на броя на клиентите със закъснения в плащанията. Мениджърите на строителни фирми поясняват, че производственият график е осигурен с договори за 5.6 месеца, като се наблюдава намаление от 1.3 месеца спрямо юли. А и очакванията за нови поръчки през следващите шест месеца са по-неблагоприятни. Най-сериозното затруднение за дейността на предприятията остава несигурната икономическа среда. През последния месец се регистрира и нарастване на отрицателното въздействие на фактора „цени на материалите“, който измества на трето място затрудненията, свързани с недостига на работна сила. Относно продажните цени в строителството 32.7% от мениджърите продължават да очакват те да се повишат през следващите три месеца.
Източник: Банкеръ (14.12.2021)

Инфлацията се качи рекордно над 7% Повишението на цените на стоките и услугите в потребителската кошница на българина достига нови рекорди. Само за месец ноември НСИ отчете инфлация от 1.4%, докато на годишна база нивото й е 7.3% - стойност, която не е отчитана повече от 10 години у нас. През последните 12 месеца най-рязко са скочили цените на транспортните услуги - с 22% заради поскъпването на течните горива. На следващо място с 10% ценови ръст са режийните за дома - ток, вода, парно. Хранителните продукти, които заемат най-голям дял в потребителската кошница на българина, са поскъпнали за една година със 7.2%. Между 5 до 10% са се вдигнали цените за ресторанти, хотели и развлечения и култура. Единствено услугите, свързани със съобщенията, отчитат спад в цените (4.9%) през последните 12 месеца. Специално през ноември най-силно сред храните са поскъпнали хлябът - със 7.8%, пълномаслено и нискомаслено прясно мляко - съответно с 2.3 и 3.4%, кисело мляко - с 4.2%, сирене - с 3.5%, млечни масла - с 5.3%, леща - с 5.4%, картофи - с 3.3%, захар - с 3%, материали за ремонт и поддръжка на жилищата - 2%. Сред нехранителните стоки и услугите най-много са нараснали цените на газообразни горива за битови нужди - с 6.4%, въглища - с 23.3%, дърва за отопление - с 3.3%, топлинна енергия за отопление - с 18.9%, дизелово гориво - с 4.3%, автомобилен бензин А95Н - с 3.0%, автомобилен бензин А100Н - с 2.8%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 8.3%, метан за ЛТС - с 6.0%, вестници и списания - съответно с 8.6 и 2.8%,
Източник: Сега (16.12.2021)

Евростат: България пред Турция, Албания и Черна гора по минимална заплата С минимална работна заплата от 332 евро през 2021 г. България е на дъното на Европейския съюз. Как обаче изглежда съпоставката с нашите съседи, част от които не са членове на Общността? Безспорен лидер с най-високата заплата в региона е Словения, където минималнoто заплащане на труда е в размер на 1024 евро. На другия полюс е Турция, където девалвацията на турската лира стопи минималното възнаграждение на труда до еквивалент от 229 евро според сегашния валутен курс. По-ниски от българската са и минималните заплати в Албания, където работещите взимат за труда си най-малко 244 евро, и в Черна гора, където минималната брутна заплата е 331 евро, показват актуални данни на Евростат. Следва по-подробна справка по държави за размера на минималните трудови възнаграждения на Балканите: ТУРЦИЯ е страната, където изражението в евро на минималната заплата в последните години се понижи най-драстично. През 2016 г. трудещите се в страната получаваха минимално брутно възнаграждение от 519 евро, докато в момента минималната заплата от 3600 турски лири възлиза едва на 229 евро /347 евро според статистиката на Евростат за второто полугодие на 2021 г., бел.ред/. Чисто турците взимат между 2826 турски лири /171 евро по курса на деня/ и 3014 турски лири /182 евро/ в зависимост от семейното си положение, но текат преговори за увеличаване на минималната нетна заплата догодина до 3500-4000 лири /212-242 евро/. Под въздействие на огромната девалвация на турската лира, която от началото на годината загуби над 40 процента от стойността си, минималната заплата се промени съществено и само през последната година, съизмерена в европейска валута. През януари т.г. 3600 турски лири са се равнявали на приблизително 400 евро. Нещата стоят по-добре по отношение на покупателната способност. При отчитане на разликата в равнищата на цените минималната заплата в Турция е равностойна на 1040 евро в сравнение с 596 евро в България, 587 евро в Черна гора, 422 евро в Албания, показват данните на Евростат за минималните заплати, изразени в паритети на покупателната способност. Потребителската кошница на работещите на минимална заплата обаче се е свила през последната година - към октомври броят на хлябовете, които е можело да се купят с минималното възнаграждение е намалял на 332, т.е. с 65 броя в сравнение с януари. При макароните намалението е със 109 пакета, при доматите с 80 кг, при пилешкото с 44 кг, при сиренето с 19 кг, показват данни на Турския статистически институт, цитирани от опозицията. С минимална брутна заплата от 331 евро ЧЕРНА ГОРА също е под България в класацията на балканските страни. Минималната заплата в страната не е променяна от 2019 г., но правителството съобщи, че планира да я увеличи догодина. Според плановете нетната минимална заплата през 2022 г. следва да се повиши на 450 евро от 250 сега.
Източник: 24 часа (16.12.2021)

1180,40 лв. среден осигурителен доход за октомври Размерът на средния осигурителен доход за страната за месец октомври 2021 г. е 1180,40 лв., обяви Националният осигурителен институт. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.11.2020 г. до 31.10.2021 г. е 1153,52 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец ноември 2021 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: Труд (16.12.2021)

Безработицата достигна 4.8% през ноември Равнището на регистрираната безработица в България през ноември е 4,8%, сочат данните от Агенцията по заетостта. Спрямо предходния месец се отчита ръст с 0,1 процентни пункта, а спадът на годишна база е с 1,9 процентни пункта. Спрямо края на ноември 2019 г., която бе рекордна по ниво на заетост, равнището на безработица също се понижава значително - с 1,0 пункта. Регистрираните безработни в края на ноември са малко над 158 хиляди, което е с около 3 хиляди повече от октомври и с 60 хиляди по-малко в сравнение с година по-рано. В бюрата по труда през ноември са се регистрирали нови 24 650 безработни, като те са с 682 по-малко спрямо предходния месец, а спрямо ноември 2020 г. се наблюдава спад от 4455 лица. Други 416 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се регистрирали в Агенцията по заетостта през месеца. През ноември малко над 13 хиляди безработни са започнали работа. Това е с около 2 хиляди души по-малко спрямо октомври и с 4 хиляди спрямо същия месец на предходната година, което съответства на по-ограниченото търсене на нов персонал през зимния сезон и намалелия брой на регистрираните безработни лица. Ново работно място чрез бюрата по труда са намерили и други 199 души от групите на пенсионерите, учащите и заетите.
Източник: Банкеръ (16.12.2021)

Безработицата в България през ноември е 4,8% Равнището на регистрираната безработица в България през ноември е 4,8%, сочат данните от Агенцията по заетостта. Спрямо предходния месец се отчита ръст с 0,1 процентни пункта, а спадът на годишна база е с 1,9 процентни пункта. Спрямо края на ноември 2019 г., която бе рекордна по ниво на заетост, равнището на безработица също се понижава значително - с 1,0 пункта. Регистрираните безработни в края на ноември са малко над 158 хиляди, което е с около 3 хиляди повече от октомври и с 60 хиляди по-малко в сравнение с година по-рано. В бюрата по труда през ноември са се регистрирали нови 24 650 безработни, като те са с 682 по-малко спрямо предходния месец, а спрямо ноември 2020 г. се наблюдава спад от 4455 лица. Други 416 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се регистрирали в Агенцията по заетостта през месеца. През ноември малко над 13 хиляди безработни са започнали работа. Това е с около 2 хиляди души по-малко спрямо октомври и с 4 хиляди спрямо същия месец на предходната година, което съответства на по-ограниченото търсене на нов персонал през зимния сезон и намалелия брой на регистрираните безработни лица. Ново работно място чрез бюрата по труда са намерили и други 199 души от групите на пенсионерите, учащите и заетите.
Източник: Инвестор.БГ (16.12.2021)

Разходите за труд са нараснали с 2,9% в ЕС и с 2,5% в еврозоната през третото тримесечие Почасовите разходи за труд са нараснали на годишна основа с 2,9 на сто в ЕС през третото тримесечие на 2021 г., а в еврозоната - с 2,5 на сто, съобщи Евростат. През предходното тримесечие повишението е било едва 0,5 на сто в ЕС, а в еврозоната е имало понижение от 0,1 на сто. За България се отчита скок на показателя с 13,8 на сто през третото тримесечие на 2021 г. спрямо 6,7 на сто през второто тримесечие. Двата основни компонента на разходите на труд са заплатите и другите свързани с тях разходи. В ЕС разходите за заплати са нараснали с 2,8 на сто, а на компонента, обединяващ другите разходи - с 3,3 на сто. В еврозоната повишението е съответно 2,3 на сто и 3 на сто. В България разходите за заплати са се увеличили с 14,1 на сто, а останалите разходи с 12,3 на сто.
Източник: 24 часа (17.12.2021)

Новите безработни са повече от постъпилите на работа Новорегистрираните безработни в бюрата по труда в цялата страна продължават да са повече от постъпилите на работа. Това показват последните данни на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта. Информацията е на БНР. От края на декември 2020 година до 12 декември тази година новорегистрираните безработни в страната са малко над 269 000 души, а започналите работа чрез Бюрата по труда – 218 000 души. В последната наблюдавана седмица - от 6 до 12 декември, най-много са регистрираните в Бюрата по труда в Пловдив, София-столица, Бургас, Благоевград и Варна, а най-много са устроените на работа в София и Благоевград. Междувременно от Агенцията по заетостта обявиха, че през ноември заявените работни места на първичния пазар на труда са малко над 10100 или с 1600 по-малко от октомври и с 2277 по-малко спрямо същия месец на 2020 година, което според експертите е типично за есенно-зимния сезон. Най-голям дял свободни работни места в реалната икономика са заявени в преработващата промишленост - малко над 30%, като следват търговията и ремонтът на автомобили и мотоциклети. Най-търсените от бизнеса професии през миналия месец са машинни оператори на стационарни машини и съоръжения, продавачи, персонал, зает в сферата на персоналните услуги, и персонал, полагащ грижи за хората, работници по събиране на отпадъци, шофьори
Източник: 24 часа (20.12.2021)

Евростат: Инфлацията в България е над средната за ЕС Годишната инфлация в България е 6,3%, което е над средното ниво на Европейския съюз от 5,2%, сочат данни на Евростат за ноември. Инфлацията в еврозоната се е ускорила до 4,9% през ноември, в сравнение със същия период на 2020 г. Най-нисък е процентът на инфлация в Малта (2.4%), Португалия (2.6%) и Франция (3.4%). Най-високи стойности са отчетени в Литва (9.3%), Естония (8.6%) и Унгария (7.5%). В сравнение с предходния месец октомври нивото на инфлация се е запазило без промяна само в една страна от ЕС, посочват от Евростат. В останалите 26 държави членки е отчетен ръст.
Източник: Труд (20.12.2021)

Разходите за пенсии са се увеличили с над 2 млрд. лв. за година Разходите за пенсии за периода от януари до ноември включително са в размер на 12,1 млрд. лева., което е 98,5% изпълнение на плана за годината. Те са с над 2 млрд. лева, или с 20,2%, по-големи спрямо същия период на 2020 г., съобщават от Националния осигурителен институт (НОИ). Това се дължи на изплатените добавки от 50 и 120 лева, на по-високите минимални размери на пенсиите, както и на увеличения максимален размер на пенсиите от 1 януари 2021 г., посочват от института. Разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване към 30 ноември са в размер на над 1,8 млрд. лв. - с 88,4 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година. Отчетените приходи в Учителския пенсионен фонд са 83,8 млн. лв., което представлява 96,0% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са с 8,2 млн. лв. повече на годишна база. Общо отчетените разходи на фонда към края на ноември възлизат на 48,3 млн. лева и са с 5,7 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2020 г.
Източник: Инвестор.БГ (20.12.2021)

Чуждестранните инвестиции в България се свиват с над 50% към октомври Потокът на влезлите в България преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от януари до октомври остава положителен, но намалява рязко на годишна база. ПЧИ са в размер на 1,144 млрд. евро, което е с 1,178 млрд. евро по-малко спрямо същия период на миналата година. Така обемът на вложенията се свива с 50,7% на годишна база, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), които подлежат на ревизия в бъдеще. От централната банка изчисляват, че само през октомври потокът на ПЧИ е положителен и възлиза на 238,5 млн. евро, като преди година беше на плюс със 119,4 млн. евро. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) за първите десет месеца на тази година е отрицателен и възлиза на 38,4 млн. евро. Той е по-малък с 202,7 млн. евро в сравнение със същия период на миналата година, който е положителен в размер на 164,3 млн. евро. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 7,4 млн. евро, като преди година от януари до октомври излезе на минус с 0,1 млн. евро.
Източник: Инвестор.БГ (20.12.2021)

Земеделската продукция по базисни цени нарасна с 32,4% през 2021 година Крайната продукция по базисни цени в селското стопанство през 2021 г. достигна 10,421 млрд. лв., което е с 32,4% повече в сравнение с предходната година, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Според първата оценка на икономическите сметки за селското стопанство след значителния спад в продукцията през 2020 г., дължащ се преди всичко на лоша в климатично отношение година, през 2021 г. увеличават както обемите - със 17,5%, така и цените - с 12,7%. Стойността на продукцията, произведена в растениевъдството, е 7,691 млрд. лв. и отбелязва увеличение спрямо 2020 г. с 46,9%. Увеличението е в резултат както на ръст в обемите - с 24,4%, така и на цените с 18,1%. Значително растат обемите в растениевъдството при всички основни култури без зеленчуците, което е в резултат на по-високите добиви поради благоприятните климатични условия. Най-голямо увеличение на обемите се наблюдава при зърнените култури - с 35,3%. Продукцията, произведена от животновъдството, е 2 млрд. лв. и е почти на нивото на предходната година - със слабо увеличение от 2%, което се дължи на увеличение на обемите – с 3%, докато при цените се наблюдава спад - с 1%. Стойността на вложените в селското стопанство през 2021 г. средства за текущо потребление достига 5,474 млрд. лв., което е с 23% повече от предходната година и е в резултат както на увеличение в обемите - с 13,4%, така и на ръст на цените - с 8,5%. Брутната добавена стойност по базисни цени, създадена в селското стопанство през 2021 г., достига 4,947 млрд. лв. и е с 44,7% по-висока от 2020 година. Увеличението е в резултат както на ръст на обемите - с 22,8%, така и на увеличение на цените - със 17,8%. Смесеният индекс на нетния доход по факторни разходи се увеличава с 27,7%, а на нетния опериращ излишък/смесен доход - с 33%, което е в резултат на увеличените обеми и по-високите цени на продукцията в селското стопанство спрямо 2020 г. и по-конкретно на продукцията в растениевъдството. Смесеният индекс на нетния предприемачески доход в селското стопанство през 2021 г. се увеличава спрямо 2020 г. с 43%.
Източник: Инвестор.БГ (21.12.2021)

Разходите за труд в България са нараснали рязко през лятото Разходите за труд в България са ускорили съществено ръста си през летните месеци, след като през второто тримесечие тръгнаха леко нагоре. Това се вижда от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). През юли-септември разходите на работодателите за труд са стимулирани най-вече от увеличенията в индустрията, услугите и строителството. Тенденцията е противоположна в годишен план, тъй като през третото тримесечие на 2020 г. разходите за труд в България съществено забавиха ръста си. През юли-септември 2020 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нараснаха с едва 3,5% на годишна база. Тенденцията на спад в разходите за труд беше доминираща през миналата година, особено в месеците на извънредно положение заради пандемията и налагането на ограничителни мерки. В края на миналата година обаче разходите на работодателите за труд се върнаха към ръст. През третото тримесечие на годината общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица са нараснали с 13,8% спрямо същия период на 2020 г. В индустрията увеличението е с 14,2%, в услугите - с 11,1%, и в строителството - с 14,6%. На годишна база през юли - септември 2021 г разходите за възнаграждение за един отработен час са се увеличили с 14,1%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 12,3%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 27,5% за „Култура, спорт и развлечения“ до – 8,6% за „Операции с недвижими имоти“.
Източник: Инвестор.БГ (22.12.2021)

Производствената инфлация в България се ускори до рекорд за всички времена По-високата цена на тока продължава да вдига производствените цени в България и през ноември. Цените на производител се повишиха с 31% на годишна база през ноември 2021 г., след като през предходния месец бяха нараснали с 24,1%. Това е ново рекордно увеличение на цените на производител, откакто през 2001 г. започва да се води тази статистика. Само за месец поскъпването е с 8,4%, става ясно от данни на Националния статистически институт (НСИ) за миналия месец. Тези данни потвърждават прогнозите за ускоряваща се инфлация през следващите месеци. Общ индекс на цените на производител в промишлеността НСИ регистрира най-голямо нарастване на цените през ноември в сравнение с година по-рано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 70,5%, в преработващата промишленост - с 19,4%, и в добивната промишленост - с 12,5%. В преработващата промишленост значителен ръст е отчетен при: производството на основни метали - с 50,9%, производството на химични продукти - с 31,5%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 22,1%, производството на изделия от каучук и пластмаси - със 17,2%.
Източник: Инвестор.БГ (30.12.2021)