 |
 |
|||||
 |
 |
 |
 |
 |
||
BEIS
БИК бюлетин
За нас
Новини
Национален статистически институт - София
Новини за 2022
 | България падна на седмо място в ЕС по дял на собствените жилища
България отдавна не е №1 в ЕС по дял на собствените жилища - Румъния ни изпревари още преди години. Но според най-новите данни на Евростат вече са ни задминали още шест държави - всичките от Източна Европа. Оказва се, че "само" 85% от българите имат свой дом, докато в северната съседка цели 96.1% обитават къщи или апартаменти, които са си тяхно притежание. В Cлoвa?ия и Хърватия делът на собствените жилища също е много висок, над 90 на сто. Другите преди нас са Унгapия, Литвa и ?oлшa. В Западна Европа положението е много по-различно - значителен процент от населението живее под наем. В Германия например половината домакинства са наематели на имота, който обитават. Дeлът нa жилищнaтa coбcтвeнocт e ниcъ? също в Aвcтpия - 55%, и в Дaния - 59%, coчaт дaннитe нa Евростат. Като цяло пpeз 2020 г. 70% oт нaceлeниeтo в EC e живялo в собствен дом, а останалите 30% са били под наем. Прави впечатление, че делът на собствениците у нас е висок и в групата на богатите, но и при хората с ниски доходи (при тях процентът е 81 на сто). На практика за България се наблюдава лек спад в последното десетилетие - от 87% на близо 85 на сто. Това има своите обяснения. Поколенията се сменят, младите днес са много по-мобилни и затова по-често влизат в ролята на наематели. От друга страна цените на жилищата в големите градове у нас и особено в София вече са толкова високи, че все повече се говори за имотен балон. Затова мнозина кандидат-купувачи предпочитат да изчакват. Източник: Сега (04.01.2022) |
| | Онлайн продажби за 2 млрд. лв.
На близо 2 млрд. лв. или около 2% от БВП на страната се оценява онлайн бизнесът у нас, каза експертът Любомир Чолаков. За последната година ръстът на онлайн продажбите у нас е с 15%, докато онлайн търговията в света се увеличава средно с 25 на сто. Очакванията са през следващите пет години е-търговията в България да достигне обем от 12 млрд. лв., каза още той. У нас над 40% от пълнолетните граждани пазаруват онлайн поне веднъж месечно. В Западна Европа делът на тези хора е 60 на сто. Десетте най-големи онлайн магазина в България формират близо 60% от общите приходи от електронна търговия в страната за миналата година, пресметна Чолаков. И допълни, че у нас е оформено ядро от около 1000 души, занимаващи се с разработка, оптимизация и поддръжка на платформите на глобални брандове. Това, което отличава българските от световните платформи, е най-вече мащабът, коментира той. Онлайн магазините, които оперират у нас, са над 23 хил. Обемът на онлайн търговията в света е близо 840 млрд. долара. Потенциал за развитие има, най-вече на пазари като Франция и Германия, допълни експертът. Източник: Труд (04.01.2022) |
| | За първи път от 6 години строителството пада, само 11,5 млрд. лв. е за деветте месеца
За първи път от 2015 г. насам строителната дейност у нас отбелязва спад и то много голям. За деветте месеца на 2021 г. строителните фирми са изработили продукция за 11,5 млрд. лв., докато през 2020 г. е била за 14,7 млрд. лв. за същия период, гласят данни, разпространени от Камарата на строителите в България. Такъв спад не е имало дори през 2020 г., когато в първите месеци на забрани и ограничения строителните фирми бяха за кратко възпрепятствани да работят. Причината за сегашния спад според камарата е невероятно големият ръст на цените на основните строителни материали. Трендът започна още в края на 2020 г., като до момента бетонът, дървеният материал и металите поскъпнаха с около 60-70% спрямо година по-рано, а някои видове дори със 100 процента и повече. Спадът е повсеместен и обхваща всички видове строителни дейности. Само при инженерното строителство той е малко по-малък – 18,9% на годишна база, докато при сградното строителство е 23,6%, показват данните. В същото време броят на обществените поръчки и сключените договори в строителството продължават да нарастват и през миналата година. Обществените поръчки, които са предимно за строителството на инженерни съоръжения, отбелязват през деветмесечието ръст от 47,3% като брой и 21% като стойност. Общият брой на сключените договори нараства на годишна база с 29,4%, но като стойност намалява с 15,6% спрямо година назад. Според анализатори това, че строителните фирми продължават да сключват договори, но има спад на строителната продукция, говори само за едно – започнати вече проекти не могат да бъдат довършени заради рязкото поскъпване на материалите, докато новите вече се договарят при новите цени. При обществените поръчки обикновено има 10% от стойността на договора, заделени за непредвидени разходи. Но дори тази клауза да се задейства, това не решава проблема с поскъпването на материалите. Много големи обществени поръчки в областта на рехабилитацията на ВиК и други в момента са стопирани. При тях общините и държавата, които съфинансират проектите, също трябва да намерят допълнителни средства, за да доплатят разликата. Според последните данни на камарата средната заплата в строителството към края на деветмесечието на 2021 г. е вече 1141 лв. Тя е по-ниска от средната за страната, която по същото време вече е 1502 лв., но ръстът й спрямо година назад е 13,4%, докато средната за страната е нараснала за същото време с 11,9%. Източник: 24 часа (06.01.2022) |
| | НСИ: В България живеят малко над 6,5 млн. души
В България живеят 6 520 314 души - това показва предварителната оценка на Националният статистически институт от преброяването през есента на тази година. Населението на София е близо 1,5 милиона, а най-малката област остава Видин - с население от 74 хиляди души, съобщава БНР. Спрямо предишното преброяване през 2011 г., само София-град увеличава своето население с 14.7%. Всички останали области регистрират намаление на населението, като то варира между -8 и -26%. Най-малко е това намаление в област Пловдив, област Варна и в София-област. Най-голямо е в област Добрич, Видин и Монтана. Преброени са над 2,8 милиона домакинства, като средно в едно домакинство живеят по 2-3 лица. Наблюдава се намаление на населението при последните четири преброявания като най-голямо е то при преброяването през 2021 година - с 844 000 души или с 11,5 на сто спрямо 2011 година. Естественият прираст за периода 2011-2021 година е в размер на минус 448 000 души или 53 процента от общото намаление за периода. Останалите 47 процента се дължат на отрицателното салдо на външната миграция през периода. Разпределението на населението по възрастови групи показва задълбочаване на процеса на застаряване. Делът на лицата на възраст над 65 години и повече се увеличава с 5,4 процентни пункта спрямо 2011 година и с 9,6 процента спрямо 1992 година. Намалява броят и относителният дял на децата и лицата в активна възраст. Източник: 3e-news (07.01.2022) |
| | България отбелязва второто най-голямо месечно покачване на PPI в ЕС през ноември – Евростат
Индексът на производствените цени на промишлеността в България (PPI) се е повишил с 8,5% на месечна база за сравнение през ноември, което е второто най-голямо увеличение на този показател сред всички страни-членки на ЕС след Дания, съобщи Евростат. Следва Румъния със 7,3% месечно увеличение на PPI, като същевременно отчита третото най-голямо годишно увеличение на PPI в Съюза от 40,4%. На други места в Югоизточна Европа (ЮИЕ) Словения отбеляза най-ниското увеличение на годишна база за сравнение сред страните-членки на ЕС в региона, от 10,1%. За месечната процентна промяна през ноември Хърватия се класира най-ниско в ЮИЕ с ръст от 0,5%. Източник: SeeNews (07.01.2022) |
| | Въпреки кризата в България се появиха рекорден брой нови коли "Ферари"
И във втората година, в която икономиката беше засегната от пандемията от COVID-19, автопаркът от луксозни автомобили в България е продължил да се увеличава със скъпи и рядко срещани коли, включително от марки, които дори нямат официални дилъри в страната, сочи официалната статистика на "Пътна полиция". Според тях, през 2021-ра година в страната са регистрирани 12 чисто нови автомобила "Ферари", което е повече от общо внесените в предходните две години Сред тях присъстват 3 коли от първия хибрид на марката SF90 Stradale, разполагащ с обща мощност над 1000 конски сили и струващ минимум 507 хил. долара (или малко над 827 хил. лв. по курса на БНБ от вчера). В България са внесени и шест чисто нови ферарита от модела F8 Tributo, като две от тях са от откритата версия "Спайдър". Моделът влиза в история с това, че използва най-мощният V8 мотор (721 к.с.), предлаган някога от легендарната италиански марка, предаде "Дневник". От "Пътна полиция" отчитат регистрацията на два чисто нови автомобила "Ролс-Ройс", като един от тях е от модела "Гоуст", струващ минимум около 800 хил. лв., но с потенциал цената му да се вдигне и до над 1 млн. лв. с прибавяне на екстри от почти безкрайни каталог с глезотии, които британската марка предлага. Година по-рано в България беше внесен само един чисто нов "Ролс-Ройс". От луксозната марка "Бентли" са купени 6 чисто нови автомобили, или с един повече от 2020-та. Също 6 и пак с едно повече са и ламборгинитата с първи собственик българин. За разлика от миналата година няма купени чисто нови "Астон Мартин", но пък се появява един "Лотус". С 21 повече от 2020-та са поршетата, получили за първи път номера в България и те са 109, като тази марка е официално представена в България. 23 от тях са от модела 911 Turbo S със 650 коня и цена поне половин милион лева. Данните за миналата година показват внос на 42 употребявани коли "Бентли", 24 "Ламборгини", 20 "Ферари" и 14 "Ролс-ройс". Към 1 януари 2022 г. най-луксозният сегмент на автопарка в България включва едно "Бугати", като в сравнение с 2020-та едно е намерило купувач извън страната. Другите най-бутикови модели супер автомобили са "Макларън" (14), "Астън Мартин" (22) и "Ролс-Ройс" - 64, като 17 са на възраст под 5 години. Ламборгинитата са 95, фераритата 109, а бентлитата 225. Колите с марка "Порше" са направо масови с отчетените 4707 регистрирани. Почти 15% от купените нови автомобили са луксозни Като цяло луксозните автомобилни марки формират почти 15% от продажбите на нови коли в България за миналата година, показват данните за регистрациите, водени от "Пътната полиция". Общият брой продадени нови леки автомобили в страната за миналата година е 24 537, а от премиум брандове са 3623. Ръстът в търсенето на луксозни автомобили е малко над 19% в сравнение с 2020-та година, при почти 10 на сто общо за пазара. Източник: 24 часа (10.01.2022) |
| | Промишленото производство в България се увеличава през ноември за четвърти месец
Промишленото производство в България нараства с 13,2% през ноември миналата година спрямо същия месец на 2020 г., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е четвърти пореден месец на растеж за показателя. Месечното увеличение е с 1,4%, показват още статистическите данни на календарно изгладения индекс. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 48%, в добивната промишленост - с 42,3%, и при преработващата промишленост - с 5,5%. През ноември 2021 г. повишение спрямо октомври е регистрирано в добивната промишленост – с 8,2%, и при преработващата промишленост - с 0,7%, а намаление - в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,6%. Източник: Инвестор.БГ (11.01.2022) |
| | Оборотите на търговците на дребно у нас продължават да забавят ръста си
Оборотите в търговията на дребно у нас продължават да забавят ръста си и през ноември въпреки данните за 10-годишен пик на инфлацията през същия месец. По данни на Националния статистически институт (НСИ) повишението е от 6,7% спрямо ноември 2020 г. след ръст от 7,6% на годишна база през октомври и от 8,4% през септември. Най-съществено е увеличението на оборотите при търговията с горива (9,9%), както и с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия (9,6%), е видно още от данните на статистиката. През ноември на месечна база оборотите на търговците на дребно се увеличават с 0,5%. Има ръст при всички големи групи търговци, сред които най-съществен той е отново при търговията с горива (+1,7%) и при хранителните стоки (+0,06%). В същото време се наблювада спад от почти 5% при търговията с текстил, обувки и кожени изделия, както и с 2,1% при търговията с битова техника, мебели и други стоки за бита. Данните на НСИ отчитат увеличение с почти 30% на месечна база при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет. На годишна база в този сектор оборотите растат с малко над 10 на сто. На годишна база търговията с фармацевтични продукти, които попадат в групата на търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, се увеличава с 22%. В тази продуктова група ръстът на оборотите е от малко над 4% на годишна база. Източник: Инвестор.БГ (11.01.2022) |
| | Евростат: 15,6% е безработицата сред младите у нас
15,6% е безработицата сред младежите в България. Това показват данни на Евростат. Средният за ЕС процент е 15,4%. Двойно по-висока спрямо средната за Европейския съюз е младежката безработица в Гърция. Страната продължава да държи първото място в Европейския съюз. Данни на Европейската статистическа служба показват, че през ноември безработните младежи са били 39,1%. Това на практика означава, че повече от един човек от трима млади не работи. На второ място след Гърция, но с десет пункта по-надолу, се нарежда Испания. Там процентът на безработните млади хора е 29,2%. На трето място е Италия с 28%. Изданието коментира, че процентът на неработещите млади хора в трите държави показва сериозността на проблема за южните държави от Европейския съюз. На север делът на безработните младежи е значително по-нисък - в Германия е 6,4%, а в Чехия - 6,5%. Източник: Фрогнюз (12.01.2022) |
| | 60% ръст на приходите от нощувки през ноември
През ноември 2021 г. по време на продължаващата епидемична обстановка в страната са функционирали 1569 обекта с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 46,7 хил., а на леглата – 93,7 хиляди. В сравнение с ноември 2020 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 4%, а броят на леглата в тях - с 2,4%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през ноември 2021 г., е 431,1 хил., или с 38,4% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като е регистрирано увеличение както при чуждите граждани - с 49,8%, така и при българските граждани - с 34,4%. Българските граждани са реализирали 312,3 хил. нощувки, а чуждите – 118,8 хиляди. През ноември 2021 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 69,4% от общия брой нощувки на чужди граждани и 36,4% - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 19,2% от нощувките на чужди граждани и 30,5% - на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 11,4 и 33,1%. Броят на пренощувалите лица се увеличава с 47% в сравнение с година по-рано и достига 203,9 хил., като е регистрирано увеличение както при чуждите граждани - с 83,2%, така и при българските граждани - с 38,4%. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през ноември 2021 г., са 155,2 хил. и са реализирали средно по 2 нощувки. Чуждите граждани са 48,7 хил. и са реализирали средно по 2,4 нощувки, като 71,1% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през ноември 2021 г. е 15,6%, като се увеличава с 4,2% в сравнение с ноември 2020 година. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди – 18,3%, следват местата за настаняване с 3 звезди – 15,8%, и с 1 и 2 звезди – 12,4%. Приходите от нощувки през ноември 2021 г. се увеличават с 61,2% в сравнение с ноември 2020 г. и достигат 25,8 млн. лева. Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани - с 61,6%, така и от български граждани - с 60,9%. Източник: economy.bg (13.01.2022) |
| | Общият доход на домакинствата в България се е повишил с 6% през 2020 г.
През 2020 г. годишният общ доход средно на човек от домакинство в България е 7 002 лв. и нараства с 6,2% спрямо 2019 година. За последните десет години (2011-2020 г.) общият доход средно на лице от домакинство се увеличава 1,9 пъти. Това се посочва в приетия от правителството Отчет за 2020 година за изпълнение на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 - 2030 година). Покупателната способност на домакинствата се увеличава през 2020 г. спрямо 2019 г. при повечето от основните хранителни продукти, пише в документа. Като положителни тенденции в документа се отбелязват подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот на населението, увеличаването на механичния прираст на населението, намаляването на детската смъртност и броя на разводите. Коефициентът на детска смъртност продължава да намалява и през 2020 г. се е понижил до 5,1%о. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14,4%о, а през 2019 г. – 5,6%о. Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст, който през 2020 г. е плюс 30 715 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната. Към 31 декември 2020 г. населението на България е 6 916 548 души, което представлява 1,5% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2019 г. населението на страната намалява с 34 934 души, или с 0,5%. Това е най-ниската стойност на намаление през последните години, което се дължи основно на положителния механичен прираст, посочва се в отчета. Източник: Инвестор.БГ (13.01.2022) |
| | 23.3% ръст на износа за 11-те месеца на 2021 година, отчете НСИ
През периода януари - ноември 2021 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 61 992,4 млн. лв., което е с 23,3 на сто повече в сравнение със същия период на 2020 г., показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Само през ноември 2021 г. общият износ на стоки възлиза на 6 196,1 млн. лв. и нараства с 26,3 на сто спрямо същия месец на предходната година. През януари - ноември 2021 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 69 356,5 млн. лв. (по цени CIF), или с 26,3 на сто повече спрямо същия период на 2020 година. През ноември 2021 г. общият внос на стоки нараства с 32 на сто спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 7 551,9 млн. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - ноември 2021 г. и е на стойност 7 364,1 млн. лева. През ноември 2021 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) също е отрицателно и е 1 355,8 млн. лева. През януари - ноември 2021 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 20 на сто в сравнение със същия период на 2020 г. и е на стойност 20 593,9 млн. лева. През ноември 2021 г. износът на стоки за трети страни нараства с 12,9 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 804,4 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Съединените американски щати, Сърбия, Обединеното кралство, Република Северна Македония, Руската федерация и Украйна, които формират 58.9% от износа за трети страни Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - ноември 2021 г. се увеличава с 27,8 на сто в сравнение със същия период на 2020 г. и е на стойност 27 522,2 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Русия, Китай и Украйна. През ноември 2021 г. вносът на стоки в България от трети страни нараства с 39,6 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 035,8 млн. лeвa. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - ноември 2021 г. е отрицателно и е в размер на 6 928,3 млн. лева. През ноември 2021 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни също е отрицателно и е 1 231,4 млн. лева. Източник: 3e-news (14.01.2022) |
| | Дефицитът в търговското салдо на България се увеличи с 58% за година към ноември
Търговското салдо на България за първите единайсет месеца на годината е отрицателно, като дефицитът в стокообмена на страната се увеличава с над 58% за една година, показват предварителните данни за търговията, представени от Националния статистически институт. За периода от януари до ноември 2021 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е на минус със 7,364 млрд. лева. Само през ноември то също е на отрицателна територия с 1,355 млрд. лева, като дефицитът се увеличава с над 66% на годишна база, пресметна Investor.bg. През периода януари-ноември 2021 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 61,992 млрд. лв., което е с 23,3% повече в сравнение със същия период на 2020 година. През ноември експортът на български стоки възлиза на 6,196 млрд. лв. и нараства с 26,3% спрямо същия месец на 2020 година. За единайсет месеца в страната са внесени стоки на стойност 69,356 млрд. лв., което е с 26,3% повече спрямо същия период на 2020 година. В НСИ изчисляват, че само през ноември импортът нараства с 32% спрямо същия месец на 2020 година и възлиза на 7,551 млрд. лева. НСИ отчита, че през периода януари-ноември износът на български стоки за трети страни се увеличава с 20% в сравнение със същия период на 2020 г. и е на стойност 20,593 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, САЩ, Сърбия, Обединеното кралство, Република Северна Македония, Руската федерация и Украйна, които формират 58,9% от износа за трети страни. През ноември експортът нараства с 12,9% спрямо същия месец на 2020 година и е в размер на 1,804 млрд. лева. Източник: Инвестор.БГ (14.01.2022) |
| | Заетостта в България е останала стабилна през третото тримесечие на 2021 г.
България е една от двете държави в Европейския съюз (ЕС), в които заетостта остава без промяна през третото тримесечие на годината в сравнение с второто, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. През третото тримесечие заетостта в България е била 73,2%, колкото и през второто тримесечие. Другата държава със стабилна заетост в този период е Хърватия. Единствено във Финландия е отчетен спад на заетостта през третото спрямо второто тримесечие – с 0,2 пр.п. до 76,8% от 77%. Най-голям ръст на заетостта в ЕС през третото тримесечие в сравнение с второто е регистриран в Гърция – до 63,3% от 61,5%. На второ място по ръст на заетостта е Кипър, а на трето – Ирландия. Средно за ЕС заетостта се увеличава с 0,8 пр.п. за периода до 73,5%. Между второто и третото тримесечие на 2021 г. 3,8 млн. безработни в ЕС, или 24,4% от всички безработни през второто тримесечие на 2021 г., са си намерили работа, сочат отделни данни на Евростат. Източник: Инвестор.БГ (14.01.2022) |
| | Инфлацията продължава да расте и през декември достига 7.8% на годишна база
Инфлацията в страната продължава да се ускорява и през декември достига 7.8% на годишна база, показват данните на НСИ. За последно подобен ръст на потребителските цени е отчетен през декември 2008 г. Само за месец те са се увеличили с 0.9% спрямо ноември. Най-голямо поскъпване на годишна база се отчита в транспорта - 22.2%. Двуцифрена е инфлацията и при комуналните услуги (11.6%), а цените на хранителните продукти са 8.9% нагоре. Именно тези групи имат и най-голяма тежест при изчисляването на инфлацията, тъй като заемат най-съществена част от разходите на домакинствата. Тенденцията на ускоряване на инфлацията продължава за десети пореден месец през декември. Подобен процес се наблюдава във всички развити икономики по света и очаквано не заобикаля и България. Ръстът на цените е до голяма степен следствие на отварянето на икономиките след пандемията, но също допринасят и по-скъпите електроенергия и суровини, използвани в производството, както и забавяния по глобалните веригите за доставки. Очакванията са инфлацията да продължи да расте през зимните месеци, преди да започне да се нормализира. Средната инфлация за изминалата година е 3.3%, отчита националната статистика. Очаквано и по този показател цените в сферата на транспорта са с най-висок ръст - 10.4%. През 2021 г. храните са поскъпнали средно с 2.8% спрямо предходната година, а битовите сметки - с 4.8%. Спад на цените има единствено при облеклата и в сектор "съобщения". Измерена през хармонизирания индекс на потребителските цени (в който тежестта на храните е по-ниска), средногодишната инфлация в страната през 2021 г. е била 2.8%. През декември измерена през ХИПЦ годишната инфлация е 6.6%. Източник: Капитал (19.01.2022) |
| | Теленор България вдига цените с 3,3%
След като вчера Националният статистически институт (НСИ) обяви официално средногодишния индекс на потребителските цени, днес Теленор България съобщи, че ще повиши цените на услугите си с 3,3 процента. Промяната ще бъде отразена във фактурите, издавани след 5 февруари, посочват от оператора. Очаква се и А1 България да предприемат същия ход, но от тях засега няма официално съобщение. Vivacom повишават таксите на услугите си с 0,50 лева и 1 лев в зависимост от досегашната тарифа. В писмо на главния изпълнителен директор Джейсън Кинг до потребителите, публикувано на страницата на оператора преди дни, компанията оправдава нуждата от увеличение на абонаментите с повишените си разходи. "Например само в сметките за електричество на Теленор отчитаме двуцифрен ръст в проценти. Увеличението на другите ни разходи, включително за пощенски, куриерски услуги, разходи за магазинна мрежа и охрана, достига до 20%", пише Кинг. Източник: Money.bg (20.01.2022) |
| | Жилищата в България продължават да поскъпват
Жилищата в България продължават да поскъпват, отчита Евростат. Имотите в страната са поскъпнали с 3,2% за последното тримесечие на миналата година спрямо предходното. Почти толкова е и средното увеличение в Евросъюза, предава Би Ти Ви. От 2010 г. до третото тримесечие на миналата година цените на имотите у нас са се увеличили с 43%. При наемите обаче увеличението е доста по-малко – 16 %. Все пак страната ни е далече от ръста в увеличението на цените на имотите в страни като Естония например, където за същия период поскъпването е над 140%. Значителен ръст има и в Унгария и в Люксембург. В същото време в Гърция, Италия, Кипър и Испания, имотите са поевтинели. Според кредитните консултанти у нас все още „имотен балон“ няма. Експертите обаче предупреждават да се внимава все пак при купуване на имот с цел инвестиция – доходността от наема може да не е такава, каквато купувачът очаква. Източник: 24 часа (24.01.2022) |
| | Евростат: Българската минимална заплата е най-ниската в ЕС
България е с най-ниската минимална заплата в ЕС - 332 евро, а най-висока е в Люксембург - 2257 евро, информира "Евростат". Дори след планираното увеличение в Бюджет 2022, където е предвидено тя да достигне 364 евро - пак оставаме на дъното в ЕС по този показател. Разликата между двете възнаграждения (в България и в Люксембург) е 7 пъти. От социологическата агенция отбелязват, че голямата разлика се свива, когато се вземат предвид цените и покупателната способност в двете държави. По този показател държавите в Съюза могат да се разделят на четири. Такива, в които минималният доход от възнаграждение е до 1000 евро, до 1500 евро, над 1500 евро и без въведена минимална заплата. В 13 държави, намиращи се в източната и южната част на континента, минималната заплата е до 1000 евро. След България, на второ място се подрежда Латвия с 500 евро, а на трето място е Румъния с 515 евро. В горната част н таблицата в тази група са Гърция (774), Малта (792) и Португалия (823). Във втората група са само две държави - в Словения (1074) и Испания (1126). В третата група, където са държавите с най-високи минимални заплати попадат Белгия (1658), Нидерландия (1725), Ирландия (1775), като първенец е Люксембург (2257). В Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция не съществува понятието "минимална заплата" не съществува. Източник: Труд (31.01.2022) |
| | Износът на спортни стоки от България надвишава 2,4 пъти вноса
България е на челно място по отношение на съотношението между износа и вноса на спортни стоки през 2020 година. По данни на Евростат износът превишава 2,4 пъти вноса. Износът надвишава два пъти вноса на спортни стоки в Италия, следват Литва и Белгия (1,6 пъти). Износът на спортни стоки записва минимален средногодишен ръст в периода 2015-2020 година, е видно от статистиката. По данни на европейската статистика през 2020 година износът на спортни стоки от България е на стойност малко над 233 млн. евро, докато вносът е за 99 млн. евро и търговският баланс е положителен в размер на малко над 134 млн. евро. В основата на износа ни са велосипеди (почти 46% от общия износ). България е на второ място в ЕС след Австрия по износа на ски и сноубордове, продавайки в чужбина 565 хил. чифта ски и сноубордове през 2020 година. Австрия е изнесла 2,1 млн. чифта, а на трето място се нарежда Франция с 551 хил. чифта.През 2020 година страните от ЕС са изнесли общо 3,9 млн. чифта ски и сноубордове, като 1,9 млн. от тях в трети страни. Австрия е и най-големият вносител на ски в ЕС с 1,7 млн. чифта. На второ място е Франция (825 хил.), следвана от Германия (549 хил.). Основен износител на ски и сноубордове за страните от ЕС е Украйна с 48% от общия внос, следвана от Китай (30%). Основен пазар на европейските ски и сноубордове са САЩ (37% от общия износ), Швейцария и Канада (по 15%). Като цяло износът на спортни стоки в ЕС достига 11,7 млрд. евро, като най-търсенета европейска стока в този сеглент са в групата на лодки и оборудване за водни спортове (почти 7 млрд. евро). Вносът на спортни стоки в ЕС е на стойност малко над 13 млрд. евро. Източник: Инвестор.БГ (08.02.2022) |
| | Строителен бум в края на 2021 г. – с 50% повече жилища
Рекордният ръст на сделките с жилищни имоти през 2021 г. е увенчан в края и? и с рекорден скок на завършените и въведени в експлоатация нови жилища. През четвъртото тримесечие те са 6430, т.е. с 49,2% повече от четвъртото тримесечие на 2020 г. При това сравнението не е с никак малка база, защото през предходната година също имаше ръст. Строителната еуфория е обхванала предимно големите областни центрове, като най-много жилищни сгради са били завършени в столицата - 235 с общо 2173 жилища в тях, следвана от Пловдив със 175 сгради с 460 жилища, Варна, Бургас, Благоевград, Стара Загора и т.н. За разлика от предходните години обаче, когато новото строителство беше с преобладаващ брой тристайни апартаменти, през последното тримесечие на м.г. най-много са били двустайните - 41,9% от всичките. Тристайните са 32,8%, а тези с една стая или с повече от три са незначителен брой - само 3,9%. Същевременно обаче средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява леко от 96,6 квадрата в края на 2020 г. на 96,2 квадрата в края на 2021-а. Най-старите данни на НСИ за новите жилища в България, достъпни по електронен път, са от 2004 г. Сравнението с тогава показва, че за цялата 2004 г. у нас са били построени 8267 жилища при 6430 само за четвъртото тримесечие през 2021 г. Т.е. в момента новото строителство е около три пъти по-голямо в сравнение с годината, когато имотният бум вече беше започнал. Най-голяма е средната полезна площ на новите жилища в Монтана - 208,9 квадрата, макар че областта е на едно от последните места в страната по брой на новите жилища. Тази голяма площ идва най-вече от това, че повечето нови постройки там са предимно къщи, а не жилищни кооперации. На другия полюс е Враца, където средната полезна площ е едва 52,3 квадратни метра. Източник: 24 часа (09.02.2022) |
| | България сред малкото страни в ЕС с ръст на оборота в търговията на дребно през декември 2021 г.
България е сред малкото страни в Европейския съюз с нарастване на оборота в търговията на дребно с 1.0% спрямо предходния месец декември 2021 г. С положителен ръст са още 5 държави, като най-висок е ръста в Латвия (7.2%), следвана от Словения (2.1%), Унгария (1.0%), Румъния (0.9%) и Хърватия (0.7%). Това показват обявените днес данни на „Евростат“. Сред страните-членки, за които има достъпни данни, най-големият месечен спад в обема на търговията на дребно е отчетен в Нидерландия (-9.2%), Испания (-5.7%) и Германия (-5.5%). През декември 2021 г. сезонно коригираният обем на търговията на дребно е намалял с 2.8 на сто в ЕС и с 3 на сто в еврозоната спрямо ноември 2021 г. Месец по-рано, през ноември 2021 г. обемът на търговията на дребно се е увеличил с 0,9 на сто в ЕС и с 1 на сто в еврозоната, докато нарастването за България е същото, с 1.0 на сто. На годишна база през декември 2021 г. спрямо декември 2020 г. индексът на календарно коригираните продажби на дребно е нараснал с 2.6 на сто в ЕС и с 2 на сто в еврозоната, докато в България повишението е почти 4 пъти по-голямо, с 9.4%. По този показател страната ни е изпреварена само от три държави-членки: Словения (44.1%), Литва (16.2%) и Естония (12.6%). Източник: 3e-news (09.02.2022) |
| | Износът приключва годината с ръст от 24%
Български стоки на стойност 67.9 млрд. лв. са намерили реализация на чужди пазари през миналата година, показват предварителни данни на националната статистика. Така българският експорт през 2021 г. е нараснал с 24% на годишна база и е 16% нагоре спрямо предкризисната 2019 г. Само през декември изнесената продукция възлиза на 5.9 млрд. лв., или 32.5% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Оценките на НСИ обаче се основават на паричната стойност на продадените навън продукти, а не на тяхното количество. Затова ръстът донякъде се дължи и на по-високите цени на стоките. Подробни данни за обемите на изнесената продукция обаче не са достъпни поради продължаваща вече няколко месеца актуализация на системата на НСИ за външната търговия. През изминалата година основен пазар за българските експортно ориентирани фирми остава европейският, където се реализират около две трети от износа на страната. Търговскоро салдо на страната за миналата година е отрицателно като вносът на стоки е за 76.7 млрд. лв. и расте с 27.5%. Източник: Други (11.02.2022) |
| | Безработицата у нас пак се покачва
Февруари 2022 година в България е започнал с ръст на безработицата, сочат новите данни на Националния статистически институт (НСИ). Cлeд oтчeтeния cпaд в в бюpaтa пo тpyдa пpeз пocлeднитe двe ceдмици нa янyapи, положителната тенденция се обръща. B пepиoдa 31 янyapи - 6 фeвpyapи 5360 ca излeзли oт пaзapa нa тpyдa, ?oeтo e c o?oлo xилядa дyши нaд oтчeтeнитe пpeз пpeдxoднaтa ceдмицa. 3288 дyши ca зaпoчнaли тpyдoвa дeйнocт. Oбщo зa янyapи пoчти 25 000 дyши ce peгиcтpиpaxa ?aтo бeзpaбoтни, a пocтъпилитe нa paбoтa са били мaл?o нaд 11 000. Paзбив?a нa дaннитe пo нaceлeни мecтa пo?aзвa, чe през изминалата седмица нaй-мнoгo бeзpaбoтни ca peгиcтpиpaни в Coфия-cтoлицa (514), ?лoвдив (508) Блaгoeвгpaд (303) и Варна (269). Cпopeд дaннитe нa HCИ нaй-мнoгo зaпoчнaли paбoтa мeждy 31 янyapи - 6 фeвpyapи имa в Coфия-cтoлицa (344), ?лoвдив (252), ?лeвeн (198) и Bapнa - 187 дyши. Oбoбщaвaй?и дaннитe cтaвa яcнo, чe oт нaчaлoтo нa гoдинa дo днес нoвopeгиcтpиpaнитe бeзpaбoтни ca 30 089 дyши, a зaпoчнaлитe paбoтa 14 546. Източник: Money.bg (11.02.2022) |
| | Промишленото производство в България расте за пети пореден месец през декември
Индексът на промишленото производство в България нараства с 14,3% през декември 2021 г. спрямо същия месец на предходната година, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е пети пореден месец на растеж за показателя. Месечното увеличение е с 0,7%, показват още статистическите данни на календарно изгладения индекс. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 37%, в добивната промишленост - с 21,4%, и при преработващата промишленост - с 8,9%. През декември е регистрирано повишение в преработващата промишленост - с 1,6%, а намаление в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,4%, и при добивната промишленост - с 0,8%, изчисляват в НСИ. Източник: Инвестор.БГ (11.02.2022) |
| | Търговията на дребно у нас запазва тенденцията към подем и през декември
Националният статистически институт отчете поредно подобрение при търговията на дребно у нас през декември. За четвърти пореден месец оборотите на търговците в България нарастват, като показателят, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, е с 9,4% над равнището от декември 2020 г. По предварителни сезонно изгладени данни през декември 2021 г. оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени нараства с 1% спрямо ноември. На годишна база статистиката отчита увеличение през декември на оборота при: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 13,5%), търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 13%) и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 2,9%). През декември оборотът в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали запазва равнището си от ноември. Намаление се наблюдава при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 1,4%) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 0,1%). Източник: Инвестор.БГ (11.02.2022) |
| | Ръстът на заплатите в България изпреварва инфлацията
През четвъртото тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата в България нараства с 12.2% спрямо четвъртото тримесечие на 2020 г., показват данни на Националния статистически институт. През декември 2021 г. инфлацията бе 7.8%, което означава, че заплатите все пак растат по-бързо от цените. Средната брутна месечна работна заплата за октомври 2021 г. е 1 581 лв., за ноември - 1 579 лв., и за декември - 1 676 лева. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2021 г. в обществения сектор нараства с 14.4%, а в частния - с 11.4%. През четвъртото тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата e 1 612 лв. и нараства спрямо третото тримесечие на 2021 г. с 6.1%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 15.1%, "Образование" - с 14.6%, и "Добивна промишленост" - със 7.4%. Намаление на заплатите е регистрирано в дейностите "Селско, горско и рибно стопанство" - с 3.4%, и "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 0.5%. Спрямо същия период на предходната година най-голямо e увеличението в икономическите дейности "Култура, спорт и развлечения" - с 23.5%, "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 18.9%, и "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 18.8%. Източник: Money.bg (15.02.2022) |
| | Над 6% увеличение на средната работна заплата в края на 2021 г.
През четвъртото тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата нараства спрямо третото на същата година с 6.1%, достигайки до 1612 лв., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Средната брутна заплата за октомври 2021 г. е 1581 лв., за ноември -1579 лв., а за декември - 1676 лева. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 15.1%, „Образование“ - с 14.6%, и „Добивна промишленост“ - със 7.4%. Същевременно обаче намаление на заплатите е регистрирано в дейностите „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 3.4%, и „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 0.5%. През четвъртото тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата нараства с 12.2% спрямо същия период на 2020 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Култура, спорт и развлечения“ - с 23.5%, „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 18.9%, и „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 18.8%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2021 г. в обществения сектор нараства с 14.4%, а в частния - с 11.4%. Данните на НСИ показва, че наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на декември 2021 г. намаляват с 16.2 хил., или с 0.7%, спрямо края на септември 2021 г., като достигат 2.27 милиона. Спрямо края на третото тримесечие на 2021 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 10.2%, „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 5.7%, и „Строителство“ и „Операции с недвижими имоти“ - с по 1.0%. Източник: economic.bg (15.02.2022) |
| | Ръст на годишната инфлация в България през януари с 9,1 на сто
През януари 2022 г. инфлацията на годишна база в нашата страна се ускори до 9,1% от 7,8% през декември 2021 г., показват данни на Националният статистически институт. Това е най-високата инфлация на годишна база от ноември 2008 г. Спрямо декември 2021 г. потребителските цени в нашата страна се повишават през януари с 1,5%. Средногодишната инфлация за периода февруари 2021 - януари 2022 г. спрямо периода февруари 2020 г. - януари 2021 г. е 4,1 на сто.Основен възходящ натиск върху инфлацията през януари оказват цените на храните и безалкохолните напитки, които се повишиха спрямо година по-рано с 11,2%, транспортните цени (ръст с 21,3%), както и цените на жилища и на комуналните услуги (повишение с 13,2%). Спрямо месец по-рано цените на хранителни продукти и безалкохолните напитки се увеличиха през януари с 2,4%, а тези на жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - с 1,4%, докато при облеклото и обувките има намаление с 1,8 на сто. В рамките на месец транспортните цени се повишават с 0,6%, тези за развлечение и култура - с цели 3,8% и за ресторанти и хотели - с 2,3 на сто. При някои видове зеленчуци, например при краставиците и чушките, поскъпването е с двуцифрено число. По-високи са разходите за ток и отопление, транспорт, лекарски и стоматологични услуги. Междувременно данните за последното тримесечие на миналата година сочат, че и доходите и разходите на домакинствата се покачват с над 12 на сто спрямо същия период на 2020. Доходите изпреварват минимално разходите като общият доход средно на лице от домакинство за цялото четвърто тримесечие е малко над 2000 лева. Разходът е 1885 лева като се формира основно от плащанията за храна и за жилището. Източник: БНР (15.02.2022) |
| | Годишната инфлация в България се ускорява до 9,1% през януари
Годишната инфлация в България за януари 2022 г. спрямо година по-рано е 9,1% Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Тенденцията на увеличение на годишна база продължава вече единайсет месеца – от март миналата година, докато на месечна база от октомври до декември се наблюдаваше спад. Според предварителни данни на статистиката индексът на потребителските цени през януари спрямо декември е 101,5%, т.е. месечната инфлация е 1,5%. В НСИ изчисляват, че средногодишната инфлация за периода февруари 2021 - януари 2022 г. спрямо периода февруари 2020 - януари 2021 г. е 4,1%. На месечна база най-голямо увеличение на цените на стоките и услугите в потребителските групи има при: развлечения и култура – повишение с 3,8%, ръстът при хранителни продукти и безалкохолни напитки е с 2,4%, следван от този в ресторанти и хотели - с 2,3%. Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива са поскъпнали с 1,4%, а жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - с 1,2%. Cпopeд хapмoнизиpaния индe?c, cpaвним c дaннитe oт ocтaнaлитe дъpжaви oт EC, мeceчнaтa инфлaция e 1,2%, а годишната инфлация за януари 2022 г. спрямо януари 2021 г. е 7,7%. В НСИ пресмятат, че средногодишната инфлация за периода февруари 2021 - януари 2022 г. спрямо периода февруари 2020 - януари 2021 г. е 3,5%. Източник: Инвестор.БГ (16.02.2022) |
| | Доходите на домакинствата изпревариха разходите им в края на 2021 г.
Към края на миналата година доходите на домакинствата в България растат по-бързо от разходите им, което обръща тенденцията от пролетта и лятото на 2021 година, когато разходите на домакинствата изпреварваха в ръста си доходите им. Най-съществено в края на миналата година са се повишили разходите за храна, облекло и битови сметки, намалели са тези за здраве и развлечения. През последното тримесечие на 2021 г. на годишна база доходите на домакинствата в страната растат с 12,8%, а разходите - с 12,1%, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Статистиката показва, че през периода октомври-декември средният доход на едно лице в домакинство достига 2037 лева, а разходите се повишават до 1885 лева. Основната част от разходите отново са за храна и безалкохолни напитки (29,3%), за жилище (19,2%), за данъци и социални осигуровки (12,6%) и транспорт и съобщения (11,3%). Спрямо година по-рано делът на разходите за храна и безалкохолни напитки нараства с 0,5 пр. п., а на разходите за жилище - с 1,0 пр. п. Делът на разходите, свързани със свободно време, културен отдих и образование, намалява с 0,6 пр. п., а на разходите за здравеопазване - с 0,3 пр. п. Източник: Инвестор.БГ (16.02.2022) |
| | Годината започва с лек ръст на безработицата в България до 4,9%
Годината започва с лек ръст на безработицата в България, след като 2021 г. приключи с рекордно ниско ниво на показателя от 4,8%. Регистрираната безработица в страната през януари е 4,9%, като на месечна база се отчита увеличение с 0,1 процентни пункта. Спадът на годишна база е с 2,1 пр. пункта. Това сочат данните на Агенцията по заетостта за началото на 2022 г. Безработните в бюрата по труда през първия месец на годината са малко над 162 хиляди, което е с близо 30% по-малко в сравнение с година по-рано. През януари са се регистрирали нови 25 592 безработни, като те са с 4 087 повече спрямо предходния месец, а спрямо януари 2021 г. са с 9 434 по-малко. Други 384 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се регистрирали в Агенцията по заетостта през месеца. Годината стартира с ръст на заявените работни места в реалната икономика. През януари те са 11 788, или с 3 821 повече от предходния месец и с 410 повече спрямо година по-рано. Най-голям дял свободни работни места в реалната икономика са заявени в преработващата промишленост (29%), търговията, ремонтът на автомобили и мотоциклети (12%), хотелиерството и ресторантьорството (10%), административни и спомагателните дейности (10%), държавно управление (7,6%) и образование (6,3%). Източник: Инвестор.БГ (16.02.2022) |
| | Българската икономика с ръст от 4.5% през последното тримесечие на 2021 г.
През четвъртото тримесечие на 2021 г. брутният вътрешен продукт на България нараства с 4.5% на годишна база и с 1% спрямо третото тримесечие на 2021 г. Това показват експресните предварителни данни на Националния статистически институт. БВП в номинално изражение достига 38.513 млрд. лева към края на миналата година. Реализираната добавена стойност през четвъртото тримесечие на 2021 г. е 33.476 млрд. лeвa. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление с 81.7%, което в стойностно изражение възлиза на 31.477 млрд. лева. През четвъртото тримесечие на 2021 г. бруто капиталообразуването (инвестициите) е в размер на 8.283 млрд. лв. и заема 21.5% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно. През четвъртото тримесечие на 2021 г. БВП се увеличава с 4.5% спрямо същото тримесечие на предходната година. Брутната добавена стойност нараства с 4.2%, крайното потребление регистрира ръст от 7.9%, докато бруто образуването на основен капитал намалява с 12.5% спрямо съответното тримесечие на предходната година. Износът на стоки и услуги се увеличава с 12.9%, а вносът - с 11.2%. Източник: profit.bg (17.02.2022) |
| | За единадесетте месеца на 2021 г. стокообменът ни с Германия надхвърля 9 млрд. евро
През последните години Германия традиционно заема първо място във външнотърговските взаимоотношения с България, като по данни на германската статистика за единадесетте месеца на 2021 г. двустранният стокообмен надхвърля нивата от 9 млрд. евро. А още по-добрата новина е, че страната ни има по-висок износ към най-голямата европейска икономика, отколкото е вносът й у нас. Многото немски фирми и бързо развиващият се сектора на производство на автомобилни компоненти са в основата на положителното ни търговскои салдо. Това стана ясно след срещата на заместник-министърът на икономиката Димитър Данчев с главния управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) д-р Митко Василев. Те са обсъдили въпроси, свързани с търговско-икономическите отношения между двете страни. В рамките на срещата заместник-икономическият министър е представил политиките, функциите, както и приоритетите на Министерството на икономиката и индустрията. В разговора е станало ясно, че във връзка с бъдещото развитие на индустриалните зони в България ще бъде разгледана възможността за участие на Национална компания „Индустриални зони“, която е под шапката на икономическото министерство, в EXPO Real /International Trade Fair for Property and Investment/ в Мюнхен. „Германия е стратегически партньор и отношенията ще бъдат развивани приоритетно, както на федерално ниво, така и на ниво отделни федерални провинции. Сътрудничеството ни е важно за нас и разчитаме успешното партньорство с министерството да продължи и в бъдеще“, е подчертал заместник-министър Данчев. Обсъдени са били и други съвместни инициативи и приоритетни икономически теми, които ще създадат възможности за разширяване на двустранното сътрудничество. Членството на България в ЕС от 1 януари 2007 г. оказа положително влияние върху развитието на двустранния стокообмен поради хармонизирането на процедурите и улесняването на вноса и износа. Германските компании също са надеждни инвеститори, тъй като се ангажират дългосрочно. Инвестициите са разпределени равномерно по отрасли и региони в страната, повече от половината от тях са “на зелено” чрез създаване на дъщерна фирма или филиал, от което следва да се приеме, че германските инвеститори оценяват като привлекателни условията за бизнес в България. По данни на БНБ към края на 2020 г. преките инвестиции от Германия са в размер на 3.59 млрд. евро. Източник: Банкеръ (17.02.2022) |
| | Поскъпването на храните се ускорява, цените им се повишават непрекъснато 17-та поредна седмица
Седемнадесета поредна седмица или повече от четири месеца храните на едро поскъпват непрекъснато по стоковите тържища през третата седмица на февруари 2022 година (14-18 февруари), показва справка в бюлетините на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), публикувани на интернет страницата на стоковия регулатор. Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който се поддържа от ДКСБТ, и отразява динамиката на цените на хранителните стоки на едро, към 18 февруари е 1.927 пункта, спрямо 1.910 пункта към 11 февруари или седмично поскъпване с 3.24 на сто, а нарастването на цените се ускорява, тъй като за предходната седмица беше отчетено поскъпване с 1.27%. Преди това през първата седмица на февруари ДКСБТ регистрира нарастване на цените с 2.55%, а през последната на януари, към 28 януари седмичното поскъпване беше също с 2.55 на сто. Седмица по-рано, към 21 януари нарастването е с минималните 0.05%. През седмицата, която завърши на 14 януари, ИТЦ е на ниво от 1.830 пункта или седмично повишение с 0.44%. През първата седмица на годината, към 7 януари, индикаторът е на ниво от 1.827 пункта или поскъпване с 0.16%. От началото на настоящата година храните на едро са поскъпнали с 8.32 на сто. Източник: 3e-news (21.02.2022) |
| | Инфлацията в България през януари изпреварва средната за ЕС
Годишна инфлация от 7.7% през януари, спрямо 6.6 на сто през декември 2021 г.,при средна за целия ЕС от 5.6%, спрямо 5.3 на сто през декември, и 5.1 на сто за еврозоната, спрямо 5.0 на сто през предходния месец. Това показват обявените данни от статистическата служба на ЕС „Евростат“. Година по-рано, през януари 2021 г., потребителските цени нараснаха с 0.9% за ЕС и с 1.2 на сто за еврозоната, докато за България „Евростат“ отчита дефлация (-0.3%). Според данните, през миналия месец колкото българската инфлация е отчетена в Словакия, а по-голяма е регистрирана в Полша (8.7%), Чехия (8.8%), Естония (11.0%) и Литва (12.3%). Най-ниска инфлация регистрира „Евростат“ за Франция (3.3%), Португалия (3.4%) и Швеция (3.9%).През януари най-голям принос за годишната инфлация в еврозоната има енергията (+2.80 процентни пункта), следвана от услугите (+0.98 пр.п.), храните, алкохола и тютюна (+0.77 пр.п.) и неенергийните промишлени стоки (+0.56 пр.п.), сочат още данните на „Евростат“. Източник: 3e-news (24.02.2022) |
| | 800 хил. българи с туристически пътувания през последното тримесечие на 2021 г.
През четвъртото тримесечие на 2021 година (по време на продължаващата епидемична обстановка в страната) 800,4 хиляди български граждани са реализирали туристически пътувания, показват данни на Националния статистически институт. Спрямо последното тримесечие на 2020 г. общият брой на пътувалите българи се увеличава с 69,7 на сто. Преобладаващата част от българите са пътували само в страната (93,9%), в чужбина са пътували 5,3%, а едва 0,8% от тях са пътували както в страната, така и в чужбина през периода октомври - декември 2021 г. По-голямата част от туристическите пътувания на лицата на възраст 15 и повече навършени години в страната са били с цел "посещение на близки" - или 52,9%, докато в чужбина най-много са били тези с цел "почивка и екскурзия" - или 32,4% от всички реализирани пътувания, показват още данните на НСИ. През четвъртото тримесечие на 2021 г. средният разход при пътуване с лична цел на едно лице на възраст 15 и повече навършени години е 208,83 лв. в страната и 625,72 лв. в чужбина. Същевременно разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 185,66 лв. в страната и 1 065,60 лв. в чужбина В структурата на разходите по видове с най-голям относителен дял в страната са тези за храна - 37,1%, докато при пътуванията в чужбина са разходите за транспорт - 38,1%. Източник: БНР (24.02.2022) |
| | Оборотът в българския сектор "Транспорт, складиране и пощи" се увеличава с 8,1 процента през четвъртото тримесечие на 2021 година
По предварителни данни през четвъртото тримесечие на 2021 г. общият индекс на оборота за сектор "Транспорт, складиране и пощи", изчислен от сезонно изгладени данни, се увеличава с 8,1 процента спрямо третото тримесечие на 2021 година. Това съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Ръст се наблюдава при всички дейности, като той е най-голям при "Въздушен транспорт" - с 16,2 на сто, и "Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта" - с 13,5 процента. Общият индекс на оборота за сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" нараства с 0,1 на сто спрямо третото тримесечие на 2021 година. Най-голямо увеличение е отчетено при "Издателска дейност" (7,5 на сто), а понижение е регистрирано при "Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" (6,2 процента). Значителен ръст спрямо предходното тримесечие има при "Дейности по наемане и предоставяне на работна сила" - с 19,1 процента, докато най-голямо намаление се наблюдава при "Дейности по охрана и разследване" - с 3,1 на сто. През четвъртото тримесечие на 2021 г. общият индекс на календарно изгладените данни на оборота в сектор "Транспорт, складиране и пощи" е с 18,9 процента над равнището на същото тримесечие на 2020 година. Съществен ръст е регистриран при "Въздушен транспорт" - с 62,2 на сто, и "Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта" - с 36,8 процента, посочват още от НСИ. Общият индекс на оборота за сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения", изчислен от календарно изгладени данни, е с 18,2 на сто по-висок през четвъртото тримесечие на 2021 г. в сравнение със същото тримесечие на 2020 година. Значителен ръст се наблюдава при "Издателска дейност" - с 53,7 процента, и "Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" - с 53,2 на сто. При "Други бизнес услуги" най-голям ръст спрямо четвъртото тримесечие на 2020 г. е отчетен при "Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации" - със 130,8 процента, а намаление се наблюдава само при "Дейности по охрана и разследване" - с 3,5 на сто. Източник: БТА (25.02.2022) |
| | Близо 50 на сто от управителите на места за настаняване в страната са отчели спад в приходите от дейността си през януари
Намаление в приходите от дейността си през януари 2022 г. спрямо предходния месец са отчели 49,7 на сто от анкетираните от Националния статистически институт управители на местата за настаняване, при 42,4 на сто няма промяна, а 7,5 на сто регистрират увеличение. През януари 2022 г. 51,1 на сто от анкетираните управители са предложили на своите клиенти алтернативен период за използване на направените резервации, 51,2 на сто са имали намерение да намалят цената на пакет услуги, а 34 на сто - на нощувката. За наетия персонал 20,3 на сто от ръководителите са предприели като мярка "платен отпуск", 14 на сто - "неплатен отпуск", а 10,9 на сто - "освобождаване/съкращаване". От "преминаване на непълно работно време" са се възползвали 6,5 на сто от мениджърите, 4,2 на сто са предприели мярката "намаляване на възнагражденията на персонала", а 2,7 на сто - "дистанционна форма на работа". Същевременно 16,7 на сто от местата за настаняване са се възползвали от правителствените мерки за подпомагане на работодателите. За следващия месец 45,9 на сто от мениджърите прогнозират, че ще могат да обслужат "до 50 на сто" от разходите за дейността със собствени средства, 29,2 на сто - че ще успеят "до 100 процента", а 24,9 на сто от анкетираните посочват, че няма да могат да се справят сами. Източник: БТА (28.02.2022) |
| | Цената на тока продължава да ускорява ръста на производствените цени
Увеличението в цената на тока продължава да вдига производствените цени в България и през януари. Цените на производител са се повишили с 32,6% на годишна база през първия месец на тази година. Това показват актуални данни на Националния статистически институт (НСИ). През декември увеличението на годишна база беше 30,8%, а през ноември годишното повишение достигна 31%, което беше рекорд, откакто през 2001 г. започва да се води тази статистика. През миналия месец цените на производител пак се ускоряват до нов рекорд. Индексите на цените на производител измерват средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия. Те могат да се разглеждат като ранен измерител на инфлацията. В НСИ отчитат, че общият индекс на цените на производител през януари на месечна база расте с 3,2%. За сравнение през декември 2021 г. поскъпването беше с 1,7%, доста по-малко, отколкото през ноември спрямо октомври – 8,4%. Статистиката регистрира повишение на годишна база в цените при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 85,7%, в преработващата промишленост – със 17,1%, и в добивната промишленост – с 3,9%. В преработващата промишленост значителен ръст е отчетен при: производството на химични продукти - с 34,9%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 27,4%, и производството на основни метали - с 27,3%. Източник: Инвестор.БГ (01.03.2022) |
| | Заводите вдигнаха цените с 19 на сто
Цените за заводите от преработващата промишленост за пазара в България през януари са били с 19% по-високи от същия месец на предходната година, обявиха от НСИ. Същевременно цените на предприятията за износ са нараснали по-малко - с 15,3%. Оказва се, че поскъпването на тока и газа и забавянето на компенсациите от страна на правителството е довело до вдигане на цените на повечето производители. Но наред с това поскъпването на стоките за вътрешния пазар е по-голямо отколкото за износ. Например производителите на храни са вдигнали цените за пазара в България с 13,3% спрямо същия месец на предходната година, а храните за износ са поскъпнали само с 11,3%. Производителите на напитки са повишили цените си за вътрешния пазар с 5,2%, а продукцията им за износ е останала почти с непроменени цени. Ситуацията при дрехите е същата. Продукцията на шивашките предприятия за пазара в страната е поскъпнала с 3,5%, а повишението на цените за износ е по-малко - с 2,6%. При кожените изделия повишението на цените на производителите за вътрешния пазар е само с 1,8%. Но изнасяните от страната кожени изделия дори са поевтинели с 2,3 на сто. Всички това показва, че повечето преработвателни предприятия прехвърлят по-високите цени на тока и газа на потребителите в България, докато при износа повишението на цените им е по-малко. Най-голяма разлика между промените на цените за вътрешния и външния пазар има при химическата промишленост, където влизат и торовете. За пазара в страната цените на заводите в химическата промишленост са нараснали с над 60 на сто за година, а продукцията за износ е поскъпнала само с 2,5%. Основните метали за пазара в страната са поскъпнали с 31,8%, а за износ - с 26,5%. Цените на българските мебели за продажба в страната са нараснали с 9,7%, а мебелите за износ са поскъпнали със 7,8%. Всички това се дължи на поскъпването на тока и газа за вътрешния пазар с 82% през януари спрямо същия месец на предходната година. Източник: Труд (02.03.2022) |
| | Българската икономика е пораснала с 4.2% през 2021 г.
През миналата година икономиката на страната е пораснала с 4.2% в реално изражение, показват предварителни данни на НСИ. Така след спада от 4.4% през първата година на корона кризата през 2021 г. БВП на България отново се връща към растеж и до голяма степен възстановява изгубеното. Темпът на нарастване е най-бърз от 2008 г. насам, макар донякъде да се дължи на по-ниската база за сравнение. Резултатът леко надхвърля очакванията, като надвишава с 0.2 процентни пункта заложената стойност в последната прогноза на Европейската комисия и с 0.5 пункта над правителствената. Все пак ръстът на БВП на страната през 2021 г. е под средния за ЕС, който по предварителни данни на Евростат е 5.3%. С толкова е нараснала и икономиката на еврозоната. През 2021 г. в България общо са произведени стоки и услуги на номинална стойност 132.7 млрд. лв. Така БВП на глава от населението номинално нараства до 19 268 лв. Ръстът от 4.2% се постига и благодарение на по-високия резултат през последното тримесечие. Той е 4.7% на годишна база и е ревизиран с 0.2 пункта нагоре спрямо първоначалните експресни оценки на НСИ. Числата отчитат реалното нарастване на производството и са коригирани за инфлацията, тъй като за изчисленията се използват постоянни цени. Източник: Капитал (09.03.2022) |
| | Производителността на труда в България ускорява ръста си в края на 2021 г.
След като през 2020 г. пандемията рязко сви производителността на труда в България под влияние на пандемичните ограничения, тенденцията се обърна в началото на 2021 г., а през лятото последва забавяне на ръста. За последните три месеца на годината брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава реално с 4,3% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за четвъртото тримесечие на 2021 г. За сравнение, през януари-март брутният вътрешен продукт на един зает се увеличи реално с 2% на годишна база. Заетите лица в икономиката през октомври-декември са 3,348 милиона, а общият брой отработени часове е 1,396 милиарда. На годишна база структурата на заетостта по икономически сектори се запазва – увеличава се делът в сектора на услугите и индустриалния сектор и намалява относителният дял в аграрния сектор. На едно заето лице се падат 11,472 млн. лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 27,5 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през четвъртото тримесечие на 2021 г. се увеличава реално с 4,9% в сравнение със същия период на предходната година. БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 3,4% за същия период. По предварителни данни за четвъртото тримесечие равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 10,494 млн. лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 25 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 11,091 млн. лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 25,9 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 2,140 млн. лв. БДС на един зает и 5,8 лв. за един отработен човекочас. Източник: Инвестор.БГ (09.03.2022) |
| | В промишлеността се отчита ръст от 16,5 на сто през януари спрямо съответния месец на 2021 година
По предварителни данни на Националния статистически институт през януари 2022 г. сезонно изгладеният индекс на промишленото производство се увеличава с 1,9 на сто в сравнение с декември 2021 г. През януари 2022 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство нараства с 16,5 на сто спрямо съответния месец на 2021 г. През януари 2022 г. повишение спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 10,3 на сто, и при преработващата промишленост - с 2,5 на сто, а намаление - в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3,9 на сто. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната промишленост - с 53,6 на сто, производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 29,6 на сто, и при преработващата промишленост - с 11 на сто. Източник: БТА (11.03.2022) |
| | За пети пореден месец оборотите на търговците в България нарастват
Националният статистически институт отчете поредно подобрение при търговията на дребно в нашата страна през януари. За пети пореден месец оборотите на търговците в България нарастват, като показателят, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, е с 11,1% над равнището от януари 2021 г. По предварителни сезонно изгладени данни през януари оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“, по съпоставими цени нараства с 1% спрямо декември. През януари на годишна база се наблюдава увеличение на оборота при всички големи групи: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (със 17,2%), търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 14,8%) и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 3,9%). В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, по-значителен ръст НСИ регистрира при: търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 35,8%, търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - с 22,4%, и търговията на дребно с разнообразни стоки - с 12,8%. Източник: Инвестор.БГ (11.03.2022) |
| | Приходите от нощувки в страната през януари се увеличават с 86,6 на сто на годишна основа
Приходите от нощувки през януари 2022 г. достигат 48,5 млн. лв., като се увеличават с 86,6 на сто в сравнение със същия месец на предходната година. Приходите от български граждани са 26,3 млн. лв., а от чужди граждани - 22,2 млн. лева, съобщи Националният статистически институт. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през януари 2022 г. е 22,3 на сто, като се увеличава с 6,4 процентни пункта в сравнение с януари 2021 година. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 31,6 на сто, следват местата за настаняване с 3 звезди - 20,2 на сто, и с 1 и 2 звезди - 12,6 на сто. През януари 2022 г., по време на продължаващата епидемична обстановка, в страната са работили 1 702 обекта с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 50,8 хил., а на леглата - 102,8 хиляди. В сравнение с януари 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 4,2 на сто, а броят на леглата в тях - със 7,9 на сто. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през януари 2022 г., е 702,0 хил., или с 51,4 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са направили 435,2 хил. нощувки, а чуждите - 266,8 хиляди. През януари 2022 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са направени 77,9 на сто от общия брой нощувки на чужди граждани и 43,2 на сто - на българи. Броят на пренощувалите хора в местата за настаняване през януари 2022 г. се увеличава с 33,4 на сто в сравнение със същия месец на 2021 г. и достига 291,8 хиляди. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през януари 2022 г., са 213,0 хил. и са направили средно по 2 нощувки. Чуждите граждани са 78,8 хил. и са имали средно по 3,4 нощувки, като 76,8 на сто от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Източник: БТА (14.03.2022) |
| | Българското строителство започна скромно 2022 г.
Строителната продукция в България бележи ръст, макар и скромен от 2.2% през януари 2022 г. в сравнение със същия месец на миналата година, сочат предварителните данните на НСИ. Темп на нарастване бележат сградното, както и гражданското и инженерно строителство. На годишна база повишението на календарно изгладения индекс на строителната продукция през януари 2022 г. се определя от положителния темп както при сградното строителство с регистрирано увеличение от 2.9%, така и при гражданското и инженерното строителство, където нарастването е с 1.3%. За сравнение през януари 2021 г. темпът на строителство на годишна база е бил отрицателен, като спадът при сградното строителство е бил с 11 на сто. Гражданското и инженерното строителство са отчели по-слабо нарастване – от 0.5%. На месечна база обаче индексът на продукция е с 0.7% под равнището от месец декември миналата година. Продукцията от сградното строителство намалява с 0.8%, а от гражданското и инженерното строителство – с 0.7%. За сравнение през януари 2021 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 1.3% под равнището от предходния месец – декември 2020 г. Тогава продукцията от сградното строителство намалява с 1.8%, а от гражданското и инженерното строителство – с 0.7%. Източник: economic.bg (14.03.2022) |
| | Износът расте с двуцифрен темп и през януари
Българският износ продължава да расте за 12-и пореден месец, като продадените зад граница стоки през януари са с 31% повече в сравнение със същия месец на 2021 г., показват данните на статистиката. Те обаче се основават на паричната стойност на продадените навън продукти, а не на тяхното количество. Затова ръстът донякъде се дължи и на по-високите цени на стоките. При сравнението с януари 2021 г. трябва да се отчита и базов ефект - преди година експортът все още отчиташе спадове. Номинално износът възлиза на почти 6.3 млрд. лв., което е с почти една трета повече и спрямо предкризисната 2019 г. Софтуерът на информационната система на НСИ за по-подробни справки за външната търговия обаче се актуализира през последните месеци и данни за изнесените обеми липсват. Данните все още не отчитат и започналата война. Износът на български стоки към Русия и Украйна обаче е сравнително ограничен и е едва 2.4% от общия за 2021 г. Проблемът е, че след като започна конфликтът, бяха разрушени някои вериги на доставки и все още не е ясно как това ще се отрази върху бизнеса и неговите поръчки. Източник: Капитал (15.03.2022) |
| | Инфлацията стана двуцифрена и достигна 10% през февруари
Инфлацията в страната очаквано продължава да се покачва за дванадесети пореден месец и през февруари достига 10% на годишна база, показват данните на националната статистика. Стойността е сравнима с нивата от края на 2008 г., но засега остава под върховите стойности от времето на Световната финансова криза. Само за месец потребителските цени отчитат ръст от 1.4% в сравнение с януари. Ускорена инфлация се наблюдава през последните месеци във всички развити страни вследствие на възстановяващата се от пандемията икономическа активност и България не остава встрани от този процес. Според експертите за ръста на цените допринасят още поскъпналите електроенергия и суровини, забавянията на доставки по световните вериги и стимулиращите антиковид мерки от страна на правителствата и централните банки. Преобладаващите прогнози на институциите са, че инфлацията ще остане висока през тази година. Перспективите допълнително се влошават от конфликта в Украйна и икономическите последствия от него. Това ще доведе и до по-висока от заложената в бюджета на страната средногодишна инфлация от 5.6%, обяви днес министърът на финансите Асен Василев. Според последните данни към февруари средногодишната инфлация достига 5%. Източник: Капитал (16.03.2022) |
| | Безработицата в България се задържа на 4,9% през февруари
Безработицата в България задържа ниското си равнище от 4,9% през февруари, сочат данните от административната статистика на Агенцията по заетостта. В сравнение със същия месец на миналата година се наблюдава намаление с 2,0 пр. пункта. 2021 г. приключи с рекордно ниско ниво на безработицата от 4,8%, а в първия месец от тази година показателят регистрира ръст с 0,1 пр. пункта. Безработните в бюрата по труда през февруари са 159 хиляди, което е с 29% по-малко в сравнение с година по-рано. През втория месец от годината са се регистрирали нови 19 407 безработни, като броят им е с 6185 по-нисък спрямо предходния месец, а на годишна база се наблюдава спад от 5 490 души. Други 445 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се регистрирали в Агенцията по заетостта през месеца. Над 12 хиляди безработни са намерили ново работно място през февруари, или с над 800 души повече спрямо януари. Източник: Инвестор.БГ (16.03.2022) |
| | Износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 26.3% спрямо 2020 г.
През миналата година износът на стоки от България за Европейския съюз се увеличава с 26.3% спрямо 2020 г. и е в размер на 45.27 млрд. лева. Основните ни търговски партньори са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 69.1% от износа за държавите членки на общността, изчисляват от националната статистика. Само през декември износът ни за ЕС нараства с 43.5% спрямо същия месец на 2021-а и е на стойност 3.89 млрд. лева. През миналата година при износа на стоки от България за ЕС най-голям ръст в сравнение с 2020 г. е отбелязан в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (+105.6%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (+98.6%). Спад се наблюдава единствено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (-15.8%). Вносът на стоки в България от ЕС през 2021 г. се увеличава с 26.7% спрямо 2020 г. и е на стойност 46.34 млрд. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция, Нидерландия и Унгария. Само през декември вносът на България от държавите членки на нараства с 40.8% спрямо същия месец на 2020-а и е в размер на 4.49 млрд. лева. При вноса на стоки от ЕС през 2021 г. най-голямо увеличение на годишна база е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (+168.2%). Спад не се наблюдава в нито един от секторите. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през 2021 г. отново е отрицателно и е на стойност 1.07 млрд. лева. Източник: Банкеръ (16.03.2022) |
| | Над 18 млрд. лева управляват фондовете за втора пенсия
Желаещите да променят осигурителното си дружество за втора пенсия се увеличават в края на 2021 година. През четвъртото тримесечие на миналата година в трите вида пенсионноосигурителни дружества са подадени общо 99 382 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг. В сравнение с третото тримесечие, техният брой се увеличава с 11 001, от 88 381 заявители. Това показват данните на Комисията за финансов надзор (КФН) въз основа на подадените от дружествата отчети. От тях става ясно, че през четвъртото тримесечие на 2021 г. общо 83 241 осигурени лица от подалите заявления са получили разрешение да променят партидите си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. В сравнение с третото тримесечие на 2021 г., когато броят на лицата с променено участие е бил 74 187, се наблюдава увеличение с 9 054 лица или 12.20 на сто. Месечната равносметка показва, че през периода октомври-декември 2021 година 76 434 лица са сменили участието си в универсалните пенсионни фондове (УПФ), а броят на променилите участието си в професионалните фондове (ППФ) – 5 550 лица. Най-малко осигурени лица са променили участието си в доброволните пенсионни фондове (ДПФ) – 1 257 броя. Относителният дял на лицата, променили участието си, спрямо средния брой осигурени лица в универсалните пенсионни фондове е 1,98 на сто, в професионалните – 1,75 на сто и в доброволните пенсионни фондове – 0,19 на сто. Източник: 3e-news (17.03.2022) |
| | Основни резултати от наблюдението на работната сила през 2021 година
От началото на 2021 г. наблюдението на работната сила във всички държави - членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила. Тези регламенти налагат промени в методологията на наблюдението, свързани преди всичко с дефинициите за заетост и безработица, поради което резултатите от наблюдението на работната сила за 2021 г. не са напълно съпоставими с тези за предишни периоди. През 2021 г. икономически активните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 3 155.3 хил., или 72.0% от населението на същата възраст. В сравнение с 2020 г. коефициентът на икономическа активност намалява с 0.1 процентни пункта. Общият брой на заетите лица e 3 076.5 хил., или 52.3% от населението на 15 и повече навършени години. От всички заети 1 648.7 хил., или 53.6%, са мъже и 1 427.8 хил., или 46.4%, са жени. Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 2 986.7 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 68.1%, съответно 72.0% за мъжете и 64.2% за жените. В сравнение с 2020 г. коефициентът се увеличава с 0.5 процентни пункта. Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 - 64 навършени години е 73.2%. При мъжете коефициентът на заетост за тази възрастова група е 77.3%, а при жените - 68.9%. Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 - 64 навършени години е 64.8% (69.9% за мъжете и 60.1% за жените). Безработните лица са 171.1 хил., от които 95.5 хил. са мъже и 75.6 хил. - жени. Коефициентът на безработица е 5.3%, съответно 5.5% за мъжете и 5.0% за жените. В сравнение с 2020 г. намалява с 0.8 процентни пункта. Източник: НСИ (18.03.2022) |
| | Безработицата през 2021 г. се е свила до 5,3%
Въпреки активните антикризисни мерки за подкрепа на заетостта през миналата година се оказва, че пандемията сериозно е ударила този показател на трудовия пазар у нас. През 2021 година заетостта в България е продължила да се свива. В същото време безработицата се е понижила, намалял е и броят на икономически активните българи. Това се вижда се от данните на Националния статистически институт (НСИ) за работната сила през 2021 година. Безработицата през миналата година се е свила до 5,3%, като в сравнение с 2020 г. намалява с 0,8 пр. пункта. Броят на безработните през 2021 година е бил 171 хиляди според националната статистика. За сравнение, безработните са били 168 хил. през 2020 година и 142 хил. през предпандемичната 2019 г. Делът на продължително безработните от всички без работа е 49,5%, а коефициентът на продължителна безработица е 2,6%. Заетостта в България се сви драстично още през 2020 г. заради породените от пандемията блокади и рестрикции, които затвориха много бизнеси. Така в края на първата година от пандемията (2020 г.) заетите в страната намаляха до 3,1 млн. души. През 2021 година броят на заетите се е понижил още – до 3,07 милиона души, или 52% от населението на 15 и повече навършени години. За сравнение, през предпандемичната 2019 г., общият брой на заетите лица e над 3,2 милиона, или 54% от населението на 15 и повече навършени години. Източник: Инвестор.БГ (18.03.2022) |
| | Хранителните стоки на едро у нас са с 30% по-скъпи от миналия март
Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се покачи тази седмица с 2,22 на сто, премина психологическата граница от 2,000 пункта и в края на седмицата достигна 2,026 пункта, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), цитирани от БТА. От началото на годината ИТЦ е прибавил 10,17 на сто пункта. Преди година, в средата на март, индексът се движеше около 1,550 пункта или с близо 31% по-ниско. Базовото ниво на индекса от 1,000 пункта е от 2005 година. Цената на оранжерийните домати тази седмица се вдигна с 3,8 на сто до 3,25 лева за килограм, докато оранжерийните краставици поевтиняха със 1,6 процента до 4,18 лева за килограм. Картофите понижават цената си с 1,1 на сто и се продават по 0,88 лева за килограм. Морковите поевтиняват с 2% и се търгуват по 1 лев за килограм. Цената на зелето се вдига с 4% до 1,30 лв./кг. Цената на червените чушки от внос се повишава с 4,5% до 3,49 лева за килограм. Източник: Инвестор.БГ (21.03.2022) |
| | Търговският дефицит на България с петорен ръст в началото на 2022 г.
Търговският дефицит на България бележи петорен ръст в началото на 2022 г. спрямо миналата година. Това показват предварителните данни на европейската статистическа служба Евростат, публикувани в петък. През януари общият търговски дефицит на България се е равнявал на 710 млн. евро, докато през януари предходната година показателят е бил в размер на 143 млн. евро. Износът на страната се е увеличил с една трета на годишна база, достигайки 3,2 млрд. евро през януари 2022 г. Повишението обаче е засенчено от ръста в размер на 52% на вноса, който е бил в размер на 3,9 млрд. евро през първия месец на годината. Резултатът поставя страната ни на едно от водещите места по най-голям ръст на вноса и износа през януари 2022 г. Най-голямо увеличение в износа извън рамките на Европейския съюз (ЕС) е отчетено в Кипър (70,5% ръст), Румъния (45,2%), Гърция (44,1%), Малта (42,1%) и Белгия (40,1%), следвани от България (39%). Източник: Инвестор.БГ (21.03.2022) |
| | 10,3 милиона долара приходи за музикалната индустрия у нас през 2021 г.
Българската музикалната индустрия е генерирала 10,3 милиона долара през изминалата 2021 година. Това стана ясно от годишния доклад на Международната федерация на звукозаписната индустрия. През миналата година приходите са се увеличили с 18,6% спрямо 2020 г. Въпреки този ръст обаче България продължава да изостава в глобалната класация на музикалните пазари. Страната ни заема 56-о място от общо 70 пазара, като все пак се е изкачила с една позиция от предходната година. Българската музикална индустрия отчита близо 25% повишение на общите приходи от стрийминг с абонамент и подкрепен от реклами, а най-значително е увеличението на приходите от потреблението на видео стрийминг. В световен план най-голям ръст на приходите отчита платената абонаментна форма на стрийминга. У нас се забелязва значителен ръст на продажбите на физически носители. Най-много - над 65%, се продават дисковете, а на второ място са плочите. Източник: 24 часа (23.03.2022) |
| | Близо 59 000 са регистрираните безработни в бюрата по труда от началото на годината до 20-ти март
Регистрираните безработни в бюрата по труда за периода от началото на 2022 г. до 20-ти март достигнаха близо 59 000 души (58 968). Това показват данните от специализираното наблюдение на пазара на труда заради Covid-19 на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта. В същото време за периода 3 януари - 20 март започналите работа са малко под 35 000 души (34 898). От началото на 2022 година се запазва трайна тенденция за превес на записаните в бюрата по труда спрямо устроените на работа. В последната наблюдавана седмица (14-20 март) новорегистрираните безработни в страната са 4763 души, а постъпилите на работса са 3502. В периода 14-20 март най-много са регистрираните в бюрата по труда в областите Пловдив (457) и София-столица (452). В същото време най-много са постъпилите на работа в Пловдив (294) и София (287), показват предварителните данни на НСИ. Източник: БНР (24.03.2022) |
| | Подем на строителството в ЕС през януари, но слабо понижение в България
Продукцията в строителния сектор на ЕС и в частност на еврозоната се увеличи рязко през януари 2022 г., заличавайки спад от края на миналата година, докато строителството в България се сви слабо за пръв път от три месеца насам, показват данни на Евростат. Строителството в ЕС нарасна през януари с 3,9% спрямо декември 2021 г., когато беше отчетен спад с 1,2%. В еврозоната продукцията в строителството също се повиши с 3,9% след понижение с 1,5% месец по-рано. Най-силен ръст през януари отбеляза строителството в Полша (скок с цели 19%), следвана от Германия (с 10,1%) и Румъния (с 8,3%). В същото време най-голямо понижение на продукцията в строителството беше отчетено в Унгария (спад с 6,3%), Белгия и Нидерландия (спад с по 1,3%) и Италия (с 0,9%).Според същото проучване на Евростат строителството в България през януари 2022 г. се сви с 0,7% спрямо декември 2021 г. , когато нарасна с 1%, докато на годишна база растежът на продукцията в българското строителство се забави до 2,2% от 6,3% в края на миналата година. Източник: БНР (24.03.2022) |
| | Комисията за експортен контрол е издала 217 разрешения за износ, внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната за периода 13 декември 2021 г. - 7 март 2022 г.
Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката и индустрията е издала 217 разрешения за износ, внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната за периода 13 декември 2021 г. - 7 март 2022. Това каза Димитър Данчев заместник-министър на икономиката и индустрията при представянето пред ресорната парламентарна комисия на доклада на Междуведомствената комисия, внесен от министъра на икономиката и индустрията на 10 март 2022 г. Той съобщи, че общата стойност на разрешения износ и трансфер от територията на страната е 504 570 350 евро, а на вноса и трансфера за територията на България - 40 850 524 евро. Стойността на разрешения износ и трансфер на изделия и технологии с двойна употреба е 1 498 513 евро, а на разрешения внос - 57 143 887 евро. Източник: БТА (24.03.2022) |
| | България с най-нисък БВП на човек от населението спрямо средното за ЕС през 2021 г.
През 2021 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, изразен в стандарт на покупателната способност (СПС), варира между 55 процента от средното равнище за Европейския съюз (ЕС) в България до 277 процента в Люксембург. България отчита БВП на глава от населението от 45 процента под средното ниво за ЕС, определено на 100 пункта. Това сочат най-новите данни за стандарта на покупателната способност (СПС) и БВП за 2021 г., публикувани днес от европейската статистическа служба Евростат. Данните показват съществени различия между страните членки по отношение на БВП на глава от населението, използван за измерване на икономическата активност. Люксембург и Ирландия са регистрирали най-високите нива на БВП на глава от населението за 2021 г. – съответно 177 и 121 процента над средното ниво за ЕС. Това се обяснява от факта, че Люксембург има голям брой чуждестранни жители, заети в страната, които допринасят за нейния БВП, въпреки че не са част от постоянното население на Люксембург. Техните разходи за потребление се записват в националната сметка на държавата им на пребиваване. Източник: БТА (24.03.2022) |
| | Покупателната способност остава най-ниска в България спрямо страните от Евросъюза
През 2021 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност (СПС), е варирал между 55% от средното ниво за ЕС в България и 277% от средното ниво в Люксембург. Това показват нови данни на европейската статистическа служба Евростат. Данните свидетелстват за значителни разлики между отделни страни членки на ЕС по отношение на БВП на глава от населението, използван за изчисляване на икономическата активност. През 2021 г. Люксембург и Ирландия отчитат най-високи нива на БВП на глава от населението в размер на 177% и 121% над средното ниво за ЕС, което е определено на 100 пункта. Със сериозно изоставане след тях се нареждат Дания (33% над средното ниво), Нидерландия (32%), Швеция (23%) и Белгия (22%). Източник: econ.bg (25.03.2022) |
| | 27% от нефинансовите предприятия у нас са с намалени продажби през февруари
През февруари 27% от нефинансовите предприятия посочват, че са имали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги в сравнение с предходния месец. При 54% няма промяна, а 17% са регистрирали увеличение на постъпленията, показват данни на Националния статистически институт, публикувани днес. Година по-рано, през февруари 2021 г., намаление в приходите от продажби спрямо предходния месец са посочили 34% от нефинансовите предприятия, 47% не са отчели промяна, а 17% са регистрирали увеличение. По икономически дейности през февруари т.г. 33% от предприятията в дейност „Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности“ са регистрирали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги, следвани от предприятията в „Строителство“ с 30% и „Търговия, транспорт и ресторантьорство“ с близо 30 на сто. Източник: Инвестор.БГ (28.03.2022) |
| | 240 млн. евро са инвестирани в бизнес имоти у нас през 2021 г.
Инвестициите в бизнес имоти в България през 2021 г. са достигнали най-ниското си ниво от 2011 г. заради кризата с COVID-19, сочат данни на консултантската компания JLL. През втората половина на годината инвестиционните обеми са достигнали 221 млн. евро, а за цялата 2021 г. са били в размер на 240 млн. евро. Това все пак е ръст с 11% спрямо 2020 г. Делът на международните и българските инвеститори е балансиран – чуждестранните купувачи са съставлявали 60% от инвестициите, а около 40% са били за местни играчи. Доходността от първокласни офиси и търговски центрове е останала непроменена през второто полугодие на 2021 г. и през цялата минала година и е на ниво от 7,5%. През същия период доходността от първокласни индустриални имоти се е свила от 8% през първото полугодие на 7,5% през второто с тенденция да продължи да намалява зарази активното търсене на логистични и индустриални площи. През второто полугодие на миналата година най-голямата офис сделка, която е и най-мащабната за последните три години, е придобиването от SAP на новопостроената сграда Park Lane Office Center за сумата от 50 млн. евро. Чешко-нидерландската компания CTP, инвестираща в индустриални и логистични паркове в Централна и Източна Европа, придоби нов логистичен център, построен от белгийската компания Cordeel Bulgaria. Стойността на сделката не беше обявена. Източник: Инвестор.БГ (28.03.2022) |
| | Строежът на жилища във Варна нарасна с 95%
Строителството на нови жилища се увеличава в повечето области на страната. Това се дължи на нарастващото търсене на апартаменти и къщи както в София, така и в редица големи и по-малки населени места. А строителните предприемачи с изгражданите от тях сгради се опитват да удовлетворят желанията на клиентите. През четвъртото тримесечие на миналата година във Варна е започнало строителството на 1331 апартаменти и еднофамилни къщи, което е ръст с близо 95% на годишна база, показват данни на Националния статистически институт. За същия период на предходната година започнатите нови жилища в морската столица са 684. В София пък са започнати 3027 къщи и апартаменти през тримесечието. Това е с над 43% повече спрямо същия период на предходната година, когато започнатите жилища в столицата са били 2114. Общо за цялата страна през тримесечието е започнал строежът на 1319 жилищни сгради с 7336 жилища в тях и с 871,6 хил. кв. м обща застроена площ, на 14 административни сгради/офиси с 16,5 хил. кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 607 други сгради с 520 хил. кв. м РЗП. В сравнение със същото тримесечие на предходната година започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 30,9%, жилищата в тях са с 30,6% повече, а общата им застроена площ нараства с 24,1%. Това се дължи на желанието на повечето купувачи да придобият апартамент ново строителство. Броят на започнатите административни сгради нараства със 7,7%, а тяхната РЗП - с 29,2%. Започнал е строежът и на 6,1% повече други видове сгради с 40,4% по-голяма РЗП. Източник: Труд (28.03.2022) |
| | През 2020 г. ЕС е внесъл 57,5 процента от енергията си. България - 37,8 процента
През 2020 г. Европейският съюз (ЕС) е внесъл 57,5 процента от консумираната енергия, като собственото му производство е покрило едва 42,5 процента от нуждите на страните членки. Това сочат най-новите данни на сайта на европейската статистическа служба Евростат. През 2020 г. България отбелязва нива на енергиен внос от 37,8 процента. Енергийният микс на ЕС през 2020 г. се е състоял от 35 процента петрол и петролни продукти, 24 процента природен газ, 17 процента възобновяеми източници, 13 процента ядрена енергия и 11 процента твърди изкопаеми горива. За 2020 г. в енергийната микс на България, изразен като дял на горивата в брутната налична енергия, най-голям дял (24,5 процента) са заемали петролът и петролните продукти (с изключение на биогоривата - бел. р.), следвани от ядрената енергия (24,2 процента), твърдите изкопаеми горива (23,9 процента), възобновяеми енергийни източници и биогорива (14,2 процента), природен газ (14 процента), невъзобновяеми отпадъци (0,4 процента) и други суровини - други газове, торф и продукти от торф, петролни шисти и петролни пясъци (0,4 процента). Източник: БТА (29.03.2022) |
| | У нас дават 7 евро за час труд, а в Германия 37 евро
Фирмите в България имат най-ниски разходи за труд спрямо компаниите от другите страни в ЕС. У нас средните разходи за един час труд през миналата година са били 7 евро, обявиха от европейската статистическа служба Евростат. Точно пред нас в класацията е Румъния, където един час труд струва на бизнеса 8,5 евро. Най-високи надници дават в Дания, където един час труд струва на бизнеса средно 46,9 евро. След това се нареждат Люксембург (43 евро на час) и Белгия (41,6 евро). Тези данни показват значителни различия между държавите-членки на ЕС по отношение на разходите за труд на бизнеса, коментират от Евростат. В Германия например разходите за един час труд са 37,2 евро, във Франция са 37,9 евро, а в Нидерландия са 38,3 евро. През 2021 г. средните почасови разходи за труд в цялата икономика се оценяват на 29,1 евро в страните от ЕС и 32,8 евро в еврозоната, докато за предходната 2020 г. са били съответно 28,6 и 32,4 евро. В сферата на промишлеността разходите за труд през 2021 г. са 29,1 евро средно за страните от ЕС и 35,1 евро за еврозоната. В строителството те бяха съответно 26 евро и 29,3 евро. В услугите почасовите разходи за труд са били 28,8 евро в ЕС и 31,6 евро в еврозоната. Източник: Труд (29.03.2022) |
| | Бизнесът очаква влошаване на икономическата среда в следващите месеци
Общият показател на бизнес климата у нас се понижава с 4,8 пункта през март спрямо февруари в резултат на неблагоприятните очаквания на бизнеса в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите, показват данните на Националния статистически институт (НСИ).Съставният показател "Бизнес климат в промишлеността" спада със 7,1 пункта. Оценките на промишлените предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията са резервирани, като и очакванията им за следващите шест месеца се влошават. Същевременно и прогнозите им за производствената активност през следващите три месеца са песимистични. Основните пречки за дейността на предприятията остават свързани с несигурната икономическа среда, недостига на работна сила, фактора „други“ и недостатъчното търсене от страната, като анкетата отчита нарастване на негативното влияние на фактора несигурност на икономическата среда. В сравнение с предходния месец делът на мениджърите, които прогнозират продажните цени в промишлеността да се повишат през следващите три месеца, се увеличава и достига 29,4%. През март съставният показател "Бизнес климат в строителството" запазва нивото си от предходния месец. Очакванията на строителните предприемачи както за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца, така и за дейността им през следващите три месеца, са благоприятни. Последната анкета обаче отчита увеличение на броя на клиентите със закъснения в плащанията. Източник: Инвестор.БГ (30.03.2022) |
| | Производствената инфлация се забавя до 32.3% през февруари
Общият индекс на цените на производител през февруари 2022 г. нараства с 32.3% в сравнение със същия месец на 2021 година. Ръст на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 81.8%, в преработващата промишленост - със 17.9%, и в добивната промишленост - с 9.7%, сочат обявените данни от НСИ. Месец по-рано, за януари 2022 година националната статистика отчете поскъпване на индустриалното производство с 32.6 на сто, което беше и исторически рекорд откакто през 2001 г. започва да се води тази статистика. Преди това НСИ отчиташе производствена инфлация съответно: от 30.8% през декември, 31% през ноември, когато бе установен първият за миналата година исторически рекорд. На годишна база през февруари 2022 година в преработващата промишленост значителен ръст е отчетен при: производството на химични продукти - с 30.2%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 26.1%, и в производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 24.8%. На месечна база, спрямо януари 2022 година, Общият индекс на цените на производител през февруари 2022 г. се увеличава с 1.0%, като повишение е регистрирано в преработващата промишленост - с 2.7%, и в добивната промишленост - с 2.3%, а намаление е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.4%. Източник: 3e-news (31.03.2022) |
| | Расте броят на българите, пътували в чужбина
През февруари тази година в условията на продължаващата епидемична обстановка пътуванията на български граждани в чужбина са нараснали. Националният статистически институт изчислява, че те са 417 500, или с 93.9% над регистрираните през същия месец на миналата година. Посещенията на чужденци в България са в почти същия брой - 409 800, като увеличението при тях е със 70.1% повече в сравнение с втория месец година по-рано. Транзитните преминавания през страната ни са 39.2% (160 700) от всички посещения на чуждестранни гости у нас. Предвид трудностите с пътуванията и пандемичните мерки по света от общия брой чужденци, посетили България през февруари, най-много са били гражданите от Стария континент. От Европейския съюз са пристигнали 38%, или 155 800 човека от всички гости. Най-много са били посещенията на граждани от Румъния - 38%, Гърция - 28.4%, и Германия - 6.9 на сто. Посещенията от групата „Други европейски страни“ са били 219 400, или 53.5% от всички туристи в България. Най-голям брой сред тези държави са регистрирани от Турция - 107 800, или 49.2% от посещенията от тази група. През февруари с най-голям относителният дял на посещенията у нас са тези други цели (образование, лечение и други) - 48.3 на сто. Следват пътуванията за почивка и екскурзия /39.1%/, и със служебна цел - 12.6 процента. Източник: Банкеръ (31.03.2022) |
| | ЕБВР с по-лоша прогноза за България
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) понижи прогнозата си за растежа на българската икономика през 2022 г. В новия си мартенски доклад ЕБВР вече очаква Брутният вътрешен продукт (БВП) на България да се повиши през настоящата година само с 2,8%, при очакван ръст от 4,4% в прогнозата на банката от ноември 2021 г. За 2023 г. ЕБВР очаква БВП на страната ни да се повиши с 3,6 на сто. ЕБВР е първата международна финансова организация, която публикува официална икономическа прогноза за региона, в който оперира, след началото на руската инвазия в Украйна на 24-ти февруари. Банката влошава прогнозите си за почти всички страни, включени в анализа. Но в повечето държави корекцията в очаквания ръст на БВП е по-малка, отколкото за България. В мартенската прогноза на ЕБВР е заложен с 1,6% по-малък ръст на БВП на България спрямо прогнозата от ноември 2021 г. Същото влошаване на очакванията има и за Румъния и Чехия. Но очакванията за Полша са за 4,5% ръст на БВП, което е само с 0,8% под прогнозата от ноември. А очакванията за Гърция се влошават само с 1%. Промените в прогнозите на ЕБВР се дължат основно на негативните последици от руската инвазия в Украйна и последвалите я западни санкции спрямо Москва. ЕБВР посочва няколко причини за занижената икономическа прогноза за България за настоящата година. Сред тях са растящите енергийни цени и силната зависимост на България от вноса на руски горива, както и очаквания спад на руския туризъм в нашата страната, която, според данни на банката, през 2019 г. (преди коронавирусната пандемия) е приела 450 хил. туристи от Русия. Източник: Труд (01.04.2022) |
| | Бум в купуването на нови автобуси в България
Регистрациите на нови търговски автомобили- леко-, средно- и тежкотоварни, автобуси) през февруари са се свили с 15,7% в сравнение със същия месец на 2021 година и са достигнали ниво от 131 874 единици. Това показват актуалните данни на Асоциацията на автомобилните производители в Европа (ACEA). Резултатът за първите два месеца на годината е 257 127 единици, което е с 13,5% по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Понижения се регистрират на всеки един от четирите основни пазара- Испания (-21.9%), Франция (-19.3%), Германия (-5.8%) и Италия (-2.8%), а във Великобритания се отчита спад от 15.3%. Регистрациите на нови лекотоварни коли (до 3,5 тона), които са основен двигател в бизнеса с търговски автомобили в Европа, са се свили с 18.2% през февруари (106 899 ед.) и 16.3% за първите два месеца на 2022 година (206 345 ед). По отношение на България, интересен момент е впечатляващото увеличение в сегмента на автобусите, отбелязва auto-press.net. Само през февруари в страната са били регистрирани 23 такива превозни средства с тегло над 3.5 тона, което представлява увеличение от 1050%. Резултатът от началото на 2022 година е на ниво от 40 единици или с 1233,3% повече в сравнение със същия период на 2021 година. Източник: Money.bg (04.04.2022) |
| | Цените на производител в промишлеността в ЕС и еврозоната през февруари нараснаха с по 1,1 процента, а в България се понижиха с 0,1 процента
През февруари цените на производител в промишлеността се повишиха с 1,1 процента както в Европейския съюз (ЕС), така и в еврозоната в сравнение с януари, сочат най-новите данни на европейската статистическа служба Евростат. Също така на месечна база през януари цените нарастват с 5 процента в ЕС и с 5,1 процента в Еврозоната. През февруари 2022 г. в сравнение с февруари 2021 г. цените на индустриалните производители се увеличават с 31,1 процента в ЕС и 31,4 процента в еврозоната. В България цените на промишлените производители през февруари са намалели с 0,1 процента спрямо месец по-рано, когато ръстът им е възлизал на 3,4 процента. Промишлените цени в страната ни през втория месец от годината са скочили с 40,6 процента спрямо февруари 2021 г., а средноаритметичното увеличение за шестмесечен период (септември 2021 г. - февруари 2022 г.) е 33,7 процента. Източник: БТА (07.04.2022) |
| | Оборотите в търговията намаляват
Оборотите в търговията на дребно в страната през февруари намаляват, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. В България продажбите на дребно през февруари са с 0,5% по-малко спрямо предходния месец. При положение, че средно за страните от ЕС има ръст на продажбите с 0,3%. Войната в Украйна започна само няколко дни преди края на февруари. Затова най-вероятно спадът на продажбите не се дължи само на нея, а и на големия ръст на цените на редица стоки, което кара хората да намалят покупките. А войната само допълнително води до намаляване на оборотите в търговията заради несигурността, която поражда сред хората. Общо за страните от ЕС през февруари продажбите на храни и напитки са намалели с 0,4%, показват данните на Евростат. Сред страните от ЕС има само шест, в които спадът на оборота в търговията е по-голям, отколкото у нас. Това са Белгия (-1,8%), Естония (-1,7%), Полша (-1,6%), Дания (-0,9%), Финландия (-0,9%) и Франция (-0,6%). Източник: Труд (08.04.2022) |
| | Сградното строителство тласка нагоре сектора у нас през февруари
Строителството в България записва четвърти пореден месец на годишен ръст през февруари, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). То е нараснало с 4,3%, като основен принос за това има сградното строителство, докато гражданското и инженерното строителство, в което влиза и изграждането на инфраструктура, едва успява да изплува на зелена територия. През февруари сградното строителство е нараснало със 7,1%, като ускорява ръста си спрямо повишението с 4,2% в началото на 2022 г., макар че започналата на 24 февруари война в Украйна създава нови затруднения за предприемачите, свързани с нарушаване на доставките на строителни материали и повишаването на цените им. В същото време инфраструктурното строителство се повишава само с 0,6% на годишна база през февруари – най-анемичното покачване от ноември м. г., когато то се върна към растеж. Строителната продукция у нас записва минимален ръст и на месечна база от 0,2%, отново благодарение на приноса на сградното строителство, което е нараснало с 0,8% след минимален спад през януари. В същото време инфраструктурното строителство е намаляло с 0,5% и това е втори пореден месечен спад за него след свиването с 0,3% през януари. Източник: Инвестор.БГ (10.04.2022) |
| | Над 17 процента са поскъпнали храните на едро в България от началото на годината
Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, скочи тази седмица с 3,23 процента до 2,139 пункта, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). От началото на 2022 година ИТЦ е прибавил повече от 17 процента. Преди година ИТЦ се движеше около 1,610 пункта или 33 на сто по-ниско. Базовото ниво на индекса от 1,000 пункта е от 2005 година. Цената на оранжерийните домати тази седмица скочи с 9,5 на сто до 4,16 лева за килограм, а оранжерийните краставици поевтиняха с 10,5 процента до 3,49 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 1,1 на сто и се продават по 0,90 лева за килограм. Морковите поевтиняват с 2,9 на сто и се търгуват по 1,02 лева за килограм на едро. Цената на зелето се вдига с 3,8 на сто до 1,36 лева за килограм. Цената на червените чушки от внос скача с 10,0 на сто до 3,85 лева за килограм. Източник: БТА (11.04.2022) |
| | Промишленото производство в България се увеличава с 14,5% за година
През февруари 2022 г. промишленото производство в България се увеличава с 14,5% спрямо същия период на 2021 г. Това показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. На годишна база ръст е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 28,7%, в добивната промишленост - с 16,9%, и при преработващата промишленост - с 11,9%. От НСИ отчитат сериозно повишение в преработващата промишленост, особено при производството, некласифицирано другаде - с 59,6%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 30,4%, производството на напитки - с 29,4%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с почти 26%, производството на химични продукти – с близо 25%, производството на превозни средства, без автомобили - с 24,7%. Най-голямо намаление се отчита при производството на тютюневи изделия - с 12,2%. Източник: Инвестор.БГ (11.04.2022) |
| | Горивата с нов рекорд, дизелът удари 3,12 лева
Цените на горивата отбелязаха нов рекорд у нас в края на миналата седмица. По големите вериги дизелът вече се продава между 3,08 и 3,12 лева, а бензинът е 2,96-2,99 лева за литър. При по-малките бензиностанции цената е с 10-12 стотинки по-ниска. Причината за поскъпването е петролът, чиито котировки от началото на годината нарастват. А по бензиностанциите тяхното движение се отразява с 10-дневно закъснение. Това означава, че в момента цените на бензин и дизел на дребно са според достигнатите 115-118 долара за барел петрол в края на март. През последната седмица обаче нефтът започна да поевтинява и бе между 100 и 102 долара, след като САЩ освободиха 180 млн. барела от резерва си. След това Международната агенция по енергетика съобщи, че такъв ход ще бъде направен и от други държави за допълнителни 60 млн. барела. Избухналите нови огнища на коронавируса в Китай също натискат цената на петрола надолу заради опасенията, че икономиката на страната може да се забави заради наложените ограничения. Ако сегашните нива на нефта от около 100 долара се запазят още седмица, горивата по бензиностанциите би трябвало да се върнат отново под 3 лева. Сегашните им цени са с 50% по-високи спрямо една година, когато бяха малко над 2 лева. При петрола обаче поскъпването е по-голямо на годишна база - с 55 на сто. Ако обаче се стигне до ембарго от ЕС и САЩ на износа на руски петрол, това може да вдигне котировките осезаемо, защото Москва осигурява около 20% от световното потребление. Източник: 24 часа (11.04.2022) |
| | 31% е спадът на строителната продукция
Близо 31% е спадът в произведената през 2021 г. продукция в отрасъл „Строителство“ по предварителни данни на НСИ. Тя е на обща стойност 16,1 млрд. лв., а през 2020 г. е била 23,238 млрд. лв. Това сочат данните в икономическия отчет за миналата година на Камарата на строителите в България. Браншовата организация традиционно наблюдава тенденциите в отрасъла и обобщава официалните данни в редовни анализи за тримесечие, полугодие, деветмесечие и година. Продукцията е разделена на два сегмента – сградно строителство, което включва жилищно и нежилищно, и инфраструктурно строителство, в което влизат пътно, железопътно, енергийно, ВиК. През миналата година произведената продукция в сградното строителство е в размер на 9,043 млрд. лв. и има дял от 56,2%. В сравнение с 2020 г. спадът при нея е от 31,7 на сто. В другия сегмент - инженерна инфраструктура, за м.г. спадът е 29,4% спрямо 2020 г. Произведената продукция при нея възлиза на 7,057 млрд. лв. и е с дял от 43,8% от общо произведената продукция в строителството за 2021 г. Брутната добавена стойност в строителството за 2021 г. е 5,084 млрд. лв., с дял 3,8% от Брутния вътрешен продукт като се отчита спад от 7,8% в сравнение с 2020 г. За 2021 г. спрямо 2020 г. ръст от 16,4 на сто бележат въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради. Ръстът на общото РЗП е 22,5%. По предварителни данни на НСИ сградите са общо 3930 с 17 889 жилища в тях. Ръст от 15,8 на сто има при започнатото строителство на нови сгради - 7540 бр. От тях 5084 са жилищни, 56 – административни и 2400 – други (предназначени за различни дейности – търговска, транспортна, културна, спортна, здравеопазване, хотели и други). По предварителни данни на НСИ средната годишна заплата в строителството през миналата година е 14 084 лв. като увеличението спрямо 2020 г. е 613 лева (+4,6%). Общо за икономиката средната годишна работна заплата през 2021 г. е 18 608 лв. като увеличението спрямо 2020 г. е с 1921 лв. (+11,5%). Разходите на работодателя за труд за миналата година възлизат на 1,982 млрд. лв., като на годишна база предварителните данни показват увеличение на разходите с 14,5%. Безработните в отрасъла за 2021 г. са 14,4 хил., или 8,4% от общо регистрираните. Спрямо 2020 г. безработните в строителството се увеличават с 1,8 хил. или с 14,3%. Източник: Труд (12.04.2022) |
| | Челопеч и Козлодуй отново лидери по заплати в България за 2020 година
Най-високата средна брутна месечна заплата в България за 2020 г. е в община Челопеч (2 628 лв.). На второ място е средната заплата в община Козлодуй (2 336 лв.), следвана от Пирдоп (1 936 лв.) и Раднево (1913 лв.). Това показват данни на Института за пазарна икономика (ИПИ), който публикува карта на средната брутна месечна заплата в 265-те общини в страната. Включени са както наетите в частния, така и наетите в обществения сектор, като данните обхващат периода 2016-2020 г.Столична община е на пета позиция (1 913 лв.), а топ 10 в страната се допълва от Гълъбово (1 830 лв.), Девня (1 745 лв.), Елин Пелин (1 638 лв.), Панагюрище (1 528 лв.) и Божурище (1 540 лв.). За поредна година най-високите заплати в страната са в малки общини с големи работодатели – водещи са общините в Средногорието, на чиято територия има развита добивна и свързана с нея преработваща промишленост, както и в общините с много големи предприятия в енергийния сектор, посочват от ИПИ. От там допълват, че прави впечатление и силното представяне на индустриалните общини в периферията на най-големите икономически центрове. В топ 20 по заплати в страната влизат 1) общините Елин Пелин, Божурище и Костинброд от широката периферия на София; 2) общините Девня и Белослав в непосредствена близост до Варна и 3) общините Марица, Куклен и Брезово до Пловдив. Успешният модел на трите водещи центъра в страната – София, Пловдив и Варна, стъпва на развитие на услугите в рамките на града – водени от бурния растеж в дигиталната сфера, и силна индустрия в периферията, която се ориентира към по-високата добавена стойност и носи добри заплати. Източник: БТА (14.04.2022) |
| | Ръст над 50% на приходите от нощувки през февруари
В разгара на зимния туристически сезон и по време на продължаващата епидемична обстановка приходите от нощувки в местата за настаняване през февруари 2022 г. достигат 54.1 млн. лв., като се увеличават с 53.7 на сто в сравнение със същия месец на предходната година. Приходите от български граждани са 30.0 млн. лв., а от чужди граждани – 24.1 млн. лева, сочат обявените от Националният статистически институт (НСИ) данни.Общата заетост на леглата в местата за настаняване през февруари е 28,2 на сто, като се увеличава с 5,1 процентни пункта в сравнение с февруари 2021 година. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 39,7 на сто, следват местата за настаняване с 3 звезди - 26,4 на сто, и с 1 и 2 звезди - 15,7 на сто. През февруари 2022 г. в страната са работили 1675 обекта с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 49 900, а на леглата - 101 200. В сравнение с февруари 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 0,5 на сто, а броят на леглата в тях - с 3,5 на сто. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през февруари 2022 г., е 793 900, или с 26,5 на сто повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са направили 503 000 нощувки, а чуждите - 290 900. През февруари 2022 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са направени 78,3 на сто от общия брой нощувки на чужди граждани и 42,9 на сто - на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 17 на сто от нощувките на чужди граждани и 31,2 на сто - на българи. Броят на пренощувалите хора в местата за настаняване през февруари 2022 г. се увеличава с 15,9 на сто в сравнение със същия месец на 2021 г. и достига 316 200. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през февруари 2022 г., са 231 200 и са направили средно по 2,2 нощувки. Чуждите граждани са 85 000 и са имали средно по 3,4 нощувки, като 76,9 на сто от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Източник: 3e-news (14.04.2022) |
| | Износът е с близо една трета нагоре към февруари
Българският износ през първите два месеца от годината е на стойност 12.9 млрд. лв., което е ръст от 31% спрямо същия период на 2021 г. Номинално експортът през януари и февруари е с 37% повече и в сравнение с предкризисната 2019 г. Данните обаче се основават на паричната оценка за продадените зад граница български продукти, а не на тяхното количество, затова ръстът вероятно се дължи и на по-високите цени на стоките. Трябва да се има предвид и базовият ефект - през февруари 2021 г. износът точно започва да се възстановява след спада по време на пандемията. Платформата на НСИ за детайлна информация за износа остава недостъпна в последните месеци, затова конкретни данни за обемите липсват. Данните също така почти не обхващат ефектите от започналата в края на февруари война на Русия в Украйна. Износът на български стоки към двете страни е малко - общо за едва 2.4% от общия за 2021 г. По-сериозни последици върху експорта обаче може да окажат свиването на външното потребление в по-големите ни търговски партньори, както и нарушените вериги за доставки заради на войната. Само за февруари износът е с 31% нагоре и възлиза на 6.6 млрд. лв. Това е 13-ият пореден месец, отчитащ ръст на годишна база след ниските резултати през 2020 г. Източник: Капитал (14.04.2022) |
| | Годишният доход на българина расте с 10 на сто през 2021 г., а разходът - с 13,2 на сто
Годишният общ доход средно на човек от домакинство е 7 705 лв. през 2021 г. и нараства с 10 на сто спрямо 2020 година. За последните десет години (2012 - 2021 г.) общият доход средно на човек от домакинство се увеличава 1,8 пъти, съобщи Националният статистически институт. През 2021 г. българските домакинства са изразходвали 7 042 лв. средно на човек, което е с 13,2 на сто повече в сравнение с 2020 година. За периода 2012 - 2021 г. разходите на домакинствата се увеличават 1,7 пъти. Реалните доходи на домакинствата нарастват с 6,5 на сто през 2021 г. в сравнение с 2020 г., като най-висок е индексът на реалните доходи през 2021 г. спрямо 2012 г. - 159 на сто. Доходът от работна заплата през 2021 г. е 4 379 лв. и се увеличава с 11,5 на сто спрямо 2020 г., а нарастването му в сравнение с 2012 г. е 1,9 пъти; доходите от пенсии за последната година са 2 311 лева. Те нарастват с 14,5 на сто спрямо 2020 г. и 2 пъти в сравнение с 2012 година; доходите от самостоятелна заетост през 2021 г. са 401 лв. и намаляват със 7,6 на сто спрямо 2020 г., а спрямо 2012 г. нарастват с 21,5 на сто; доходът от трудова дейност извън работната заплата за последната година е 49 лв. и се увеличава спрямо 2020 г. с 6,5 на сто, а в сравнение с 2012 г. намалява с 55 на сто; доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) през 2021 г. са 192 лева. Те намаляват с 5,9 на сто спрямо 2020 г. и се увеличават с 31,5 на сто спрямо 2012 година. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е работната заплата. През 2021 г. той е 56,8 на сто, което е с 0,7 процентни пункта повече в сравнение с 2020 г. и с 4,1 процентни пункта повече спрямо 2012 година. Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата намалява от 83,6 на сто през 2012 г. на 82,2 на сто през 2021 година. Източник: БТА (15.04.2022) |
| | Безработицата в България се сви до 4,8% през март
Равнището на регистрираната безработица в България намалява през март и отново достигна рекордно ниската стойност от 4,8%. Понижението спрямо предходния месец е с 0,1 процентни пункта, а на годишна база се наблюдава спад от 1,7 пункта, сочат данните от административната статистика на Агенцията по заетостта. Ниво на безработица от 4,8% беше регистрирано последно в края на 2021 г. Намалява общият брой на безработните в бюрата по труда. През март те са 155 863. Това е с 4043 по-малко спрямо февруари и с 58 189, или с 27,2% по-малко в сравнение с година по-рано. През месеца са се регистрирали нови 21 547 безработни. Те са с 2140 повече от предходния месец, а на годишна база се наблюдава спад от 3 632 лица. Други 737 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се регистрирали в бюрата по труда през месеца. Агенцията по заетостта отчита увеличение на започналите работа безработни през март – броят им е 15 966, или с 3 252 повече спрямо февруари. В сравнение със същия месец на предходната година те са с 9181 по-малко. Работа чрез бюрата по труда са намерили и 223 лица от групите на пенсионерите, учащите и заетите. Източник: Инвестор.БГ (18.04.2022) |
| | Цените на храните на едро у нас са се повишили с 21% от началото на годината
Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повиши тази седмица с 3,27 на сто до 2,209 пункта, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), цитирани от БТА. От началото на 2022 година Индексът на тържищните цени е прибавил близо 21%. Преди година ИТЦ се движеше около 1,610 - 1,615 пункта или с 37 на сто по-ниско. Базовото ниво на индекса от 1,000 пункта е от 2005 година. Източник: Инвестор.БГ (18.04.2022) |
| | Инфлацията в България расте и достига 12.4% през март, при горивата е 43.2%
В първия месец след началото на войната - март, инфлацията в България продължава да расте и вече достига 12.4% на годишна база. Това става ясно от данните на НСИ. Основната причина са по-скъпите горива, газ, транспорт и храни. Само за месец потребителските цени са се увеличили с 2.2% спрямо февруари. Засега инфлацията остава под върховите стойности от времето на Световната финансова криза през 2008 г., когато в отделни месеци бяха измерени 14-15% на годишна база. Прогнозите на икономистите обаче са цените да продължат да растат във всички развити икономики през следващите месеци заради войната, нарушените вериги на доставки и разхлабената парична политика на големите централни банки. Инфлацията започна да се катери през есента на 2021 г. заради възстановяващата се от пандемията икономическа активност и България също не остана встрани от този процес. В допълнение - цените на природния газ стигнаха рекордни стойности, което предизвика и рекордно поскъпване при тока на европейските пазари, а скъпата електроенергия за бизнеса на свой ред се пренесе и към крайните цени на продуктите и услугите, които предлагат. Източник: Капитал (20.04.2022) |
| | България е на трето място в група страни от ЕС с най-нисък дълг като процент от БВП през 2021 г.
В края на 2021 г. дългът на Европейския съюз възлиза на 12 740 563 млн. евро, или 88,1 на сто от БВП. Най-нисък дълг като процент от БВП е отчетен в Естония (18,1 на сто), Люксембург (24,4 на сто), България (25,1 на сто), Дания и Швеция (по 36,7 на сто). Четиринадесет държави-членки отчитат ниво на държавен дълг по-високо от 60 на сто от БВП за 2021 г., като най-високо е нивото в Гърция (193,3 на сто), Италия (150,8 на сто), Португалия (127,4 на сто), Испания (118,4 на сто), Франция (112,9 на сто), Белгия (108,2 на сто) и Кипър (103,6 на сто). Това показват предварителни данни на Евростат за 2021 г., съобщи Националният статистически институт. През 2021 г. дефицитът на институционален сектор "Държавно управление" на ЕС възлиза на -675 774 млн. евро или -4,7 на сто от БВП, и бележи спад спрямо 2020 година. През 2021 г. всички държави членки освен Дания (+2,3 на сто) и Люксембург (+0,9 на сто) докладват дефицит. Най-висок отчетен дефицит е на Малта (-8 на сто), Гърция (-7,4 на сто), Латвия (-7,3 на сто), Италия (-7,2 на сто), Румъния (-7,1 на сто), Испания (-6,9 на сто), Унгария (-6,8 на сто), Франция (-6,5 на сто) и Словакия (-6,2 на сто). Петнадесет държави членки отчитат дефицит над 3 на сто от БВП. Източник: БТА (27.04.2022) |
| | Държавният дълг на България е сред най-ниските в ЕС
Дългът на България за 2021 г. е в размер на 33,277 млрд. лв., или 25,1% от брутния вътрешен продукт (БВП), което поставя страната ни сред най-малко задлъжнелите държави в Европейския съюз (ЕС). Това става ясно от предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. По-интересното обаче е това, че тази сума значително надвишава заложеното в държавния бюджет за изминалата година. В обнародвания в Държавен вестник, брой 104 от декември 2020 г., Закон за държавния бюджет е записано, че максималният размер на държавния дълг към края на 2021 г. не може да надвишава 31,9 млрд. лв. В актуализацията на бюджета от края на лятото на миналата година сумата не е коригирана. На първо четене най-логичният извод е, че управляващите не са спазили най-важния финансов закон (за което няма никакви санкции така или иначе, бел. авт.) След по-детайлен анализ на таблици и методологии обаче става ясно, че статистическата информация за дейността на институционален сектор „Държавно управление“, включително за дълга, дефицита и излишъка, се изготвя по хармонизирана методология на ЕС, т.е. на начислена основа. Записаното в Закона за държавния бюджет обаче е на касова основа, или поне така се предполага. Източник: Инвестор.БГ (27.04.2022) |
| | Ръстът на производствените цени у нас достигна нов рекорд през март
Ръстът на цените при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ през март повиши общия индекс на цените на производител, който нараства с 36,1% на годишна база. Това показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). През февруари увеличението на годишна база беше с 32,3%, през януари – с 32,6%, през декември – 30,8%, през ноември годишното повишение достигна 31%, което беше рекорд, откакто през 2001 г. започва да се води тази статистика. Данните на статистиката показват, че през миналия месец е достигнат нов рекорд в ръста на цените на производител, докато през февруари имаше леко забавяне. Общият индекс на цените на производител през март се увеличава с 4,3% спрямо февруари. Повишение е регистрирано в преработващата промишленост с 6%, в добивната промишленост - с 4,8%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1,1%. По-високи цени в преработващата промишленост се наблюдават при: производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 8%, производството на хранителни продукти - с 6%, както и при производството на химични продукти - с 5,7%. Източник: Инвестор.БГ (03.05.2022) |
| | Безработицата в България отново по-ниска от средната за ЕС
Безработицата е ЕС се е понижила до 6.2% през март с отчитане на сезонните фактори спрямо 6.3 на сто през февруари и 7.5 на сто през март миналата година. За същия месец безработицата е еврозоната е спаднала до 6.8% след 6.9 на сто през февруари и 8.2 на сто през март 2021 година. Това сочат публикувани данни на европейската статистическа служба Евростат. За България е отчетена също по-ниска безработица през март до 4.3% след като за феврури беше 4.4 на сто и 5.8 на сто през март 2021 година, което означава, че у нас безработицата отново е по-ниска от средната за ЕС. Данните на Евростат сочат, че 13.374 милиона мъже и жени в ЕС, от които 11.274 милиона в еврозоната, са били без работа през третия месец на настоящата година. Спрямо февруари броят на безработните е намалял със съответно 85 000 и 76 000, а спрямо март 2021 г. - със съответно 2.359 милиона и 1.931 милиона. Безработните в България са били 138 000 през отчетния месец, което е спад спрямо 143 000 през февруари. Преди година безработните в страната ни са били 190 000. Младежката безработица през март тази година сочи 2.579 милиона безработни младежи (на възраст под 25 години) в ЕС, от които 2.098 милиона - в еврозоната. Като дял младежката безработица е била 13.9 на сто в двата региона. Безработните младежи в България през март са били 17 000 спрямо 18 000 през февруари и 21 000 през март 2021 година. Източник: 3e-news (05.05.2022) |
| | Продажбите на коли на ток се утроиха заради скъпите горива
Пазарът на нови напълно електрически автомобили в България отчита огромен ръст през първите 3 месеца на годината, сочи статистиката на Асоциацията на европейските производители на автомобили (АСЕА). До 1 април у нас са пласирани 156 нови леки коли на ток, докато през миналата година за същия период те са били 57, т.е. продажбите са се утроили. Като относителна бройка обаче българският пазар на електрически возила е сред последните в Европа, тъй като у нас има регистрирани около 3500 такива автомобила. По-малко електрически коли за първите три месеца на годината са продадени само в Кипър (67) и Естония (147), а в Латвия бройката е като у нас - 156. Съпоставено спрямо населението на тези страни сме твърдо последни по продажби на нови електрически возила. Общият брой на регистрациите на нови превозни средства с електрическо зареждане е нараснал значително в началото на тази година в цяла Европа. Колите на ток почти са удвоили пазарния си дял в сравнение със същия период на миналата година и съставляват 10% от всички продажби. Те надминават plug-in хибридите (PHEV), които представляват 8,9% от пазара на ЕС. През първото тримесечие на 2022 г. продажбите на чисто електрически коли (BEV) в ЕС се вдигат с 53,4% до общо 224 145 автомобила Много пазари в ЕС отчитат трицифрен ръст, като Румъния е с най-силен (408%). От четирите най-големи Испания отбеляза най-рязък скок (110,3%), следвана от Франция (42,7%) и Германия (29,3%). Италия е единственият пазар в ЕС, който отбеляза спад в продажбите на BEV (-14,9%). Основната причина за силното търсене на електрически коли са цените на горивата, които през годината непрекъснато нарастват. Ако в началото на януари 2022 г. литър дизел бе под 2,50 лева, то сега вече цената му е 3,20-3,21 лева. Това означава, че за 5 месеца цената му се е вдигнала с близо 30%. Така, ако един автомобил изминава средно по 1000 км на месец, само за горива разходите са са увеличили със 70 лева. Има и друга тенденция - постепенно поевтиняване на електрическите коли, които доскоро бяха значително по-скъпи от кола със същите показатели, но с двигател с вътрешно горене. Данните от продажбите показват, че автомобилите, задвижвани с дизел и бензин, продължават да губят пазар От януари до март 2022 г. регистрациите на дизелови автомобили в ЕС отново имат низходяща линия и имат спад от 33,2%, достигайки 378 009 бройки, или 16,8 процента пазарен дял. Източник: 24 часа (09.05.2022) |
| | Ръст от 5 на сто в промишлеността през март спрямо февруари отчете националната статистика
По предварителни данни на Националния статистически институт през март сезонно изгладеният индекс на промишленото производство се увеличава с 5 на сто в сравнение с февруари 2022 година. През март 2022 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство нараства с 19 на сто спрямо съответния месец на 2021 година, съобщи БТА. През март 2022 г. повишение спрямо предходния месец е регистрирано в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 18,2 на сто, в добивната промишленост - с 6,5 на сто, и при преработващата промишленост - с 1,6 на сто. На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 51,1 на сто, в добивната промишленост - с 19,4 на сто, и при преработващата промишленост - с 13,3 на сто. Източник: 24 часа (11.05.2022) |
| | Търговските обороти застиват под натиска на инфлацията през март
Оборотите на търговците на дребно в България се раздвижват слабо през третия месец на годината на фона на рязкото поскъпване на горивата, храните, жилищата и комуналните услуги, но остават под нивата от началото на годината. Регистрираната динамика в търговските обороти е главно заради ръста при продажбите на компютърна и комуникационна техника, мебели и стоки за бита, става ясно от данните на Националният статистически институт (НСИ). В същото време е регистриран месечен спад в продажбите на хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. Според календарно изгладените данни на националната статистика през март 2022 г. оборотът в търговията на дребно е с 9,6% над равнището на същия месец на 2021 г. По предварителни сезонно изгладен данни през март оборотът в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ по съпоставими цени нараства с 1,6% спрямо предходния месец. За сравнение, оборотите на търговците в България нараснаха с 11,1% на годишна база през януари и с 6,6% през февруари. Източник: Инвестор.БГ (11.05.2022) |
| | За година промишленото производство е нараснало с 19%
През март 2022 г. промишленото производство в България нараства с 19% спрямо третия месец на 2021 г. Това е най-сериозният ръст от април 2021 г. като от тогава насам трендът положителен. Това става ясно от данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. Спрямо февруари 2022 г. промишленото производство се увеличава през март с 5%. Припомняме, че през втория месец от годината увеличението на месечна база бе едва 0,3%. Според НСИ повишението на индекса на годишна база идва от ръста на производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 51,1%, в добивната промишленост - с 19,4%, и при преработващата промишленост - с 13,3%. Огромен ръст в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при производството, некласифицирано другаде - с 95,7%, производството на напитки - с 44,7%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 36,7%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 24%, производството на химични продукти - с 23,5%. Най-голямо намаление е отчетено при производството на лекарствени вещества и продукти - с 9,3%, производството на превозни средства, без автомобили - с 6,7%. През март 2022 г. повишение спрямо предходния месец е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 18,2%, в добивната промишленост - с 6,5%, и при преработващата промишленост - с 1,6%. Източник: Инвестор.БГ (11.05.2022) |
| | Хотелите с повече приходи и от тези преди пандемията
Българските хотели на практика излязоха от кризата, породена от пандемията от коронавирус, след като приходите им от нощувки през март надминаха дори тези от смятаната за рекордна 2019 г. Според данните на НСИ, публикувани в сряда, приходите за март 2022 г. са 52 млн. лв., т.е. повече от два пъти по-големи от същия месец на предишните две години - 2021-а и 2020-а. Те са дори с 4 млн. лв. повече от приходите от март 2019 г., когато още никой не беше чувал за пандемия и се смяташе, че годината е рекордна за туризма. Една от причините за сегашните рекордни приходи несъмнено е, че зимният сезон продължи повече от обичайното и сняг в планинските курорти имаше чак до началото на пролетната ученическа ваканция в първата десетдневка на април. Март е преходен за туризма сезон и по принцип у нас посещенията на туристи и приходите на хотелите са по-ниски, отколкото в разгара на летния или зимния сезон. Добрите постъпления личат и от приходите на два от зимните курорти в България, които са национални и чиито показатели се следят от статистиката. Това са Боровец, където този март приходите от нощувки са 4,8 млн. лв., т.е. два пъти по-високи, отколкото са били през март 2019 г., и Пампорово, където тази година са достигнали 3,1 млн. лв., което е малко повече от тези през март 2019 г. Всички тези приходи са само от нощувки, тук не се включват парите, които хотелите изкарват от ресторантите си, от допълнителните услуги, от организирането на събития и т.н. Друг тренд, който се забелязва от кризата с коронавируса насам, е, че приходите от българи са повече от тези от чужденци. От тези 52 млн. лв. българските граждани са оставили в хотелите 29,6 млн. лв., а чужденците - 22,4 млн. лв. Средната заетост в хотелите ни за март т.г. също няма нищо общо със състоянието по време на пандемията. Тя е била 25,1%, като в хотелите с 4 и 5 звезди е достигнала дори 34,9%. 94 267 са пренощувалите в наши хотели чужденци през март 2022 г., сочат данните. Най-многобройна е групата на украинците - 12 767 души, като не е ясно дали в тази бройка влизат бежанците, които бяха започнали да се настаняват в хотели почти веднага след началото на войната на 24 февруари, или сред тях има и хора, които просто са отседнали там. Украинците са следвани от британците - 12 637, и израелците - 9058 души. Традиционно най-много туристи у нас от чужбина идват от съседна Румъния, но това се отнася за летния сезон. През март т.г. те са били 6583 човека, изпреварени като брой от гърците, които са били 6863 души. Източник: 24 часа (12.05.2022) |
| | Износът на български стоки расте с 39% през март
През първото тримесечие на тази година от България са изнесени стоки на за 20,962 млрд. лева, което е с 34% повече в сравнение със същия период на 2021 година. Само за март експортът възлиза на 8,086 млрд. лева и нараства с 38,9% спрямо година по-рано, показват предварителните данни за търговията, представени от Националния статистически институт (НСИ). От януари до март 2022 г. внесените в страната стоки са на стойност 24,281 млрд. лева (по цени CIF), или с 41,4% повече спрямо година по-рано. Само през март импортът нараства с 33,7% на годишна база и възлиза на 8,942 млрд. лева. В НСИ отчитат, че общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - март 2022 г. и е на стойност 3,319 млрд. лева. Дефицитът в стокообмена на страната в сравнение с година по-рано се увеличава с над 117%. През март общото външнотърговско салдо също е отрицателно и е на стойност 856,1 млн. лева, но се свива с 1,22% на годишна база. По данни на статистиката от януари до март износът на български стоки от България за трети страни се увеличава с 28,3% в сравнение със същия период на 2021 г. и е на стойност 6,761 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Сърбия, Китай, Съединените американски щати, Република Северна Македония, Обединеното кралство и Египет, които формират 54,5% от износа за трети страни. През март експортът нараства с 19,6% спрямо същия месец на миналата година и е в размер на 2,484 млрд. лева. През първите два месеца на тази година износът на български стоки за ЕС се увеличава с 29,7% спрямо същия период на миналата година и е в размер на 8,598 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Нидерландия, които формират 69,1% от износа за държавите - членки на ЕС. Само през февруари експортът за ЕС нараства с 32% на годишна база и е в размер на 4,381 млрд. лева. Източник: Инвестор.БГ (13.05.2022) |
| | Средната заплата в края на март е нараснала до 1668 лева
През първото тримесечие на годината средната месечна работна заплата в България забавя ръста си. За януари-март 2022 година тя нараства с 9% на годишна база и намалява с 1,2% спрямо предходните три месеца, сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. За сравнение, средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2021 г. нарасна с 12,2% на годишна база, а през третото – ръстът беше с 10,7%. Средната брутна месечна работна заплата за януари 2022 г. е 1566 лв., за февруари - 1545 лв., и за март - 1668 лева, показва статистиката. През първото тримесечие на годината средната месечна работна заплата e 1593 лв. и намалява спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. с 1,2%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление, са „Образование“ - с 16,6%, „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 10,4%, и „Държавно управление“ - с 8,1%. Най-голямо увеличение на заплатите е регистрирано в дейностите „Финансови и застрахователни дейности“ - с 6,9%, и „Административни и спомагателни дейности“ - с 6,6%. Източник: Инвестор.БГ (16.05.2022) |
| | Половината разходи - за храната и жилището
Храната, безалкохолните напитки и разходите за жилището като ток, вода и отопление вече обхващат почти половината от всички разходи на средния българин, сочат данни на НСИ, публикувани в понеделник, ден преди статистиката да разпространи цифрите за инфлацията за април. Само делът на храната през първото тримесечие достига 29,5% от всички разходи, а тези за жилището - още 14,8%. Ако към тях добавим и транспортните разходи, които заради скъпите горива вече са 7,5%, се получава, че само тези неизбежни разходи представляват почти две трети от всички.Тези три групи разходи се увеличават постепенно през последните 12 месеца и като абсолютна стойност, и като дял. Разходите за храна например бяха 30% от общите разходи на българи преди повече от 20 години, след това въпреки поскъпването на самите храни и напитки делът им беше паднал, за да стигне почти до 22% в навечерието на пандемията. Сега се връщаме към времената от Виденовата зима, когато храната представляваше най-голямото перо от разходите ни. Общият доход на българина през първото тримесечие е нараснал с 9,6% в сравнение с година по-рано, като най-съществено е увеличението на дохода от работна заплата, но също и от пенсии и социални помощи. Заради инфлацията обаче разходите се повишават с по-голям процент - 13,3%. Разликата води до това, че спестяването на парични средства се е стопило до нищожни размери. Според данните на статистиката през първото тримесечие на 2021 г. едно домакинство е успявало да сложи настрана средно по 307,49 лв. на тримесечие. Година по-късно тази сума е намаляла на 242,11 лв. Статистиката отчита като разход регулярните трансфери към други домакинства, т.е. паричната помощ, която оказваме на роднини и приятели. Тази сума до началото на пандемията бе стигнала средно до 80 лв. на тримесечие, но през първото тримесечие на миналата година е паднала до 32,60 лв. Година по-късно тя се увеличава до 34,89 лв., макар заради инфлацията делът и? в общите разходи да е все 0,9%. В потреблението на основни хранителни продукти не са настъпили съществени изменения, но си личи, че консумацията на стоките, които инфлацията засегна повече, намалява по-силно, отколкото на останалите. Например от 20 кг хляб месечно миналата година консумацията на едно лице намалява тази година на 19,2 кг. Хлябът и хлебните изделия поскъпнаха за това време с над 15% и тепърва се очаква да поскъпват още. Същото се е случило с плодовете, зеленчуците и отчасти с млечните продукти. Не е така обаче при месото - неговата консумация се увеличава леко в сравнение с година по-рано. Източник: 24 часа (17.05.2022) |
| | ЕК занижава с 2 пункта прогнозата си за ръста на БВП на България през 2022 г.
Европейската комисия (ЕК) занижи значително очакванията си за икономическия растеж на България през тази и следващата година заради войната в Украйна, санкциите срещу Русия и цените на енергоносителите. Това се вижда от пролетната прогноза за икономиката на ЕС и еврозоната на Комисията, която беше публикувана днес. За 2022 г. ЕК очаква брутният вътрешен продукт (БВП) на България да нарасне с 2,1% в сравнение с 4,2% през 2021 г. Според есенната прогноза на Комисията българската икономика трябваше да се разшири с 4,1% през тази година, т.е. разликата достига 2 процентни пункта. За 2023 г. ЕК прогнозира, че БВП на България ще ускори леко растежа си до 3,1% при 3,5% в есенната прогноза. Рязко се повишават прогнозите на ЕК за инфлацията в България – до 11,9% през тази година и забавяне до 5% през следващата година спрямо 2,8% през 2021 г. За сравнение, в есенната прогноза ЕК очакваше инфлацията в България да достигне 2,9% през тази година и да се забави до 1,8% през 2023 г. Източник: Инвестор.БГ (17.05.2022) |
| | Безработицата в България е на исторически най-ниско равнище през април
Агенцията по заетостта отчита исторически най-ниското равнище на безработица в страната. Според административната статистика през април нивото на регистрираната безработица в България достига най-ниската си стойност досега – 4,6%. Понижението спрямо предходния месец е с 0,2 процентни пункта, а на годишна база се наблюдава спад от 1,5 пункта. Общият брой на безработните в бюрата по труда намалява - през март те са 150 547. Това е с 5316 по-малко спрямо броя им през март и с 49 870 или с 24,9% по-малко в сравнение с година по-рано. През месеца са се регистрирали нови 18 647 безработни. Те са с 2900 по-малко от предходния месец, а на годишна база се наблюдава спад от 3277 души. Започналите работа безработни през април са 15 144 или с 822 по-малко спрямо март. В сравнение със същия месец на предходната година те са с 9358 по-малко. Работа чрез бюрата по труда са намерили и 185 души от групите на пенсионерите, учащите и заетите. 82% са устроени в реалната икономика, като от тях най-много са наети в преработващата промишленост – 21%, следват търговията – 13%, хотелиерството и ресторантьорството – 10%, селското, горското и рибното стопанство – 6,8% и др. Източник: Инвестор.БГ (17.05.2022) |
| | БВП на България с ръст от 4,5% за първото тримесечие
През първото тримесечие на 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ни нараства с 4,5% спрямо същото тримесечие на предходната година, показват сезонно изгладените данни, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Според експресните оценки на НСИ за първото тримесечие на 2022 г., БВП в номинално изражение достига 30,402 млрд. лева. Реализираната добавена стойност през първото тримесечие на 2022 г. е близо 25,86 млрд. лeвa. По елементи на крайното използване - най-голям дял в БВП заема крайното потребление с 86,5%, което в стойностно изражение възлиза на близо 26,311 млрд. лева. За периода януари-март, бруто капиталообразуването е над 4,8 млрд. лв. и е с 15,9% относителен дял в БВП. През първото тримесечие на 2022 г. спрямо предходното тримесечие, БВП по сезонно изгладени данни нараства с 1%. За същия период, брутната добавена стойност нараства с 0,8%. Според експресните оценки на НСИ, БВП по елементи на крайното използване, през първото тримесечие на 2022 г. основната причина за регистрирания икономически ръст спрямо предходното тримесечие, е увеличението на крайното потребление с 1,7%. Източник: Money.bg (18.05.2022) |
| | Инфлацията скочи над 14%
Годишният темп на инфлация в България се ускори през април 2022 г. за 14-и пореден месец, достигайки 14,4% спрямо 12,4% през предходния месец, показват данни на Националният статистически институт (НСИ). Това е най-високото ниво на инфлацията в нашата страна от 2008 г. Спрямо март потребителските цени в нашата страна се повишават през април с 2,5%, след като месец по-рано те се повишиха с 2,2 на сто. Средногодишната инфлация за периода май 2021 - април 2022 г. спрямо периода май 2020 г. - април 2021 г. е 7,0 на сто. Основен възходящ натиск върху инфлацията през април оказват цените на облекло и обувки, които се увеличават с 6,4% спрямо март, както и цените на храните и безалкохолните напитки, които нарастват с 4,5%. Поредно увеличение има и при транспортните цени, като те нарастват с 3,5% спрямо март, когато обаче скочиха със 7,9%. Цените в ресторанти и хотели скочиха в рамките на месец с 2,6 на сто, а тези за жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (за комунални услуги) се увеличиха на месечна база с 1,7%. Източник: Труд (18.05.2022) |
| | Броят на заетите расте за първи път от края на 2019 г.
Пазарът на труда в страната продължава да се възстановява след шока от пандемията през изминалите две години. През първите три месеца на 2022 г. нивото на безработицата спада с 1.4 пункта спрямо същия период на миналата година и достига 4.9%, показват данни на националната статистика. Стойността е малко по-ниска дори в сравнение с първото тримесечие на предкризисната 2019 г., когато е била 5%. Безработните лица са намалели с над 45 хил. в сравнение с година по-рано, а заетостта също продължава тенденцията на възстановяване. Броят на заетите лица е с ръст на годишна база за първи път от края на 2019 г. Спрямо последното тримесечие на миналата година безработицата леко се увеличава с 0.4 пункта, или 12 хил. души. Прави впечатление, че при лицата със средно и висше образование нивото на безработица приблизително се запазва спрямо края на 2021 г., но при тези с основно скача с 4.8 пункта до 16.4%, макар да остава по-ниско в сравнение с първото тримесечие на миналата година. Търсещите работа през януари-март са 158 хил. души, а от тях 12%, или 19 хил., за първи път са на пазара на труда. Източник: Капитал (20.05.2022) |
| | С над 340 млн. лв. са нараснали разходите на НОИ за пенсии през първите 4 месеца
Общият размер на отчетените приходи към Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване е 3,030 млрд. лева към 30 април 2022 г., което представлява 31,3% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са със 157,8 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2021 г., съобщават от Националния осигурителен институт (НОИ). Общо отчетените разходи възлизат на 5,471 млрд. лв. или 32,5% от заложените в плана за годината. Разходите са с 19,7 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2021 г. В общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 4,708 млрд. лева., или 33,3% изпълнение на плана за годината. Разходите за пенсии за първите четири месеца на годината са с 341,5 млн. лв. или със 7,8%, по-големи спрямо същия период на 2021 г. За изплащане на т.нар. „Covid добавки“ от 60 лв. към пенсиите на всички пенсионери са изразходвани 491,3 млн. лв. Тези средства не са планирани в бюджета на ДОО за 2022 г. и са от сметката за чужди средства на НОИ. За еднократни добавки от 75 лв. на ваксинираните пенсионери са изразходвани 55,8 млн. лв. Тези средства също не са планирани в бюджета на ДОО за 2022 г. и са от сметката за чужди средства на НОИ. За изплащане на допълнителни компенсаторни суми за разликата до размера на дохода от пенсии през декември 2021 г. са изразходвани 67,2 млн. лв., като сумата се отнася за януари, февруари и март 2022 г. За изплащане на т.н. „великденски“ добавки от 70 лв. на всеки пенсионер са изразходвани 140,9 млн. лв. Следващата по значимост и големина група разходи в консолидирания бюджет на ДОО са разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване, които към 30 април са в размер на 690,7 млн. лв. или 30,2% изпълнение на плана за годината. Отчетените разходи за четирите месеца на годината са с 43 млн. лв. по-малко спрямо същия период на 2021 г. За изплащане на работодатели на средства за запазване на заетостта на работници и служители от засегнати от пандемията на COVID-19 икономически дейности (т.нар. „мярка 60/40“) от началото на годината са изплатени 157,2 млн. лв. Общият размер на отчетените трансфери (нето) по консолидирания бюджет на ДОО към април е 2,421 млрд. лв. Източник: Инвестор.БГ (25.05.2022) |
| | Консумацията на безалкохолни падна с 8% заради инфлацията
С около 8% е паднала консумацията и производството на безалкохолни напитки у нас от началото на годината. Това съобщи Жана Величкова, изп. директор на браншовата организация в сектора. Тя поясни, че при малките производители спадът на продажбите на пазара на годишна база е почти двойно по-голям и достига 15 на сто, като със същия дял са паднали и приходите на всички. Величкова се надява свалянето ДДС да намали инфлацията и при безалкохолните напитки. Тя съобщи още, че в последните месеци доставчиците на суровини за производството не предупреждават за евентуално поскъпване, а това ставало ясно едва след пристигането на количествата в складовете на заводите. Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика, който представи изследва за сектора, припомни, че по данни на НСИ поскъпването на безалкохолните напитки през април е било 11,6% спрямо същия месец на миналата година, но доста по-ниско, отколкото при други храни. По-думите на Жана Величкова все още България е на опашката в Европа по консумация на натурални сокове. При бутилираните води обаче сме на средното ниво за Стария континент. Според изпълнителния директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ) добави, че у нас делът на продуктите, в които няма добавени захари е почти две трети (65,6), докато за целия ЕС е над 2 пъти по-ниско - само 30 на сто. „Само една от пет напитки е с добавена захар, като при газираните количеството е 3,88х грама на 100 мл“, поясни Величкова. Икономистът Лъчезар Богданов от своя страна добави, че за последните 2 години е отчетено удвояване на износа на безалкохолни напитки, произведени у нас. По думите му, заплатите в сектора са една трето по-високи, отколкото е средното ниво в българската индустрия като цяло. Според него ръстът на туризма от началото на лятото носи оптимистични очаквания за нарастване на производството. Източник: Сега (31.05.2022) |
| | Производството на пропан-бутанови смеси в България нараства със 133,3 на сто през март
През март спрямо февруари нараства производството на твърди горива - с 8,7 на сто до 3 584 хил. т; пропан-бутанови смеси - със 133,3 на сто до 7 хил. т; безоловен бензин - с 31,7 на сто до 162 хил. т; дизелово гориво - с 29,1 на сто до 293 хил. т; електроенергия - с 14,7 на сто до 5 144 ГВтч. Това съобщи Националният статистически институт. Производството на природен газ остава без изменение. През март 2022 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на твърди горива - със 78,4 на сто; безоловен бензин - с 43,4 на сто; дизелово гориво - с 16,7 на сто; електроенергия - с 20,5 на сто. Намалява производството на природен газ - с 33,3 на сто. Производството на пропан-бутанови смеси остава без изменение. Източник: БТА (31.05.2022) |
| | Ръстът на производствените цени у нас поставя нови рекорди през април
Ръстът на цените при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ през април е бил основен двигател на повишаването на общия индекс на цените на производител, който нараства с 40,2% на годишна база, достигайки нов рекорд. Това показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение, през март увеличението на годишна база беше с 36,1%, а през февруари – с 32,3%, увеличавайки се стабилно през последните месеци. Данните на НСИ показват, че през миналия месец ръст на цените в сравнение с година по-рано е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ с 93,7%, в преработващата промишленост - с 24,9%, и в добивната промишленост - с 22,2%. В преработващата промишленост значително повишение на годишна база е отчетено при: производството на химични продукти – с 34,4%, производството на основни метали – с 30,9%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 29,8%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 27,1%, производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 23,4%, производството на хранителни продукти – с 22,3%. Източник: Инвестор.БГ (31.05.2022) |
| | Безработните намаляват, заетостта се покачва, но все по-малко млади хора работят
Безработните намаляват, заетостта се покачва, но все по-малко млади хора работят. Това сочат последните данни за икономическата активност на населението. Според, които през първото тримесечие на годината общият брой на заетите е 3 068 300 души, което представлява увеличение с 39 600 души на годишна база. Заетите на възраст между 15 и 64 години се увеличават с 35 100 за година, достигайки 2 975 300 души. В същото време броят на работещите младежи между 15 и 29 години се свива с 9200 до 348 400 души. Най-значително се увеличава броят на работещите българи между 20 и 64 години - с 38 000 до 2 969 100 души, увеличават се и заетите между 55 и 64 години - с 14 000 до 601 400 души. Според статистиката коефициентът на заетост се увеличава на годишна база с 1.3%, достигайки 52.7 на сто. А този на безработицата се свива - с 1.4% до 4.9 на сто. данните сочат, че броят на безработните в страната намалява с 45 300 души до 158 700. Що се касае до коефициентът на продължителна безработица (дванадесет месеца и повече) - той също намалява, но значително по-слабо - с 0.2 на сто, достигайки 2.5 процента. Според статистиката броят на продължително безработните хора в страната е 57 400 души, което е с едва 4800 по-малко спрямо същия период на миналата година. Източник: Money.bg (02.06.2022) |
| | Индексът на потребителските цени в промишлеността на България нарасна с 40% на годишна база през април
Индексът на производствените цени на промишлеността в България (PPI) се е повишил с 40,2% през април на годишна база, главно поради 93,7% увеличение на подиндикатора за комунални услуги, съобщи НСИ. На вътрешния пазар индустриалният PPI нарасна с 49,8% на годишна база през четвъртия месец на 2022 г., докато на външния пазар нарасна с 25,8%, се казва в съобщение на Националния статистически институт (НСИ). На месечна база цените на промишлени производители нараснаха с 3,3% през април, след като през предходния месец се увеличиха с 4,3%. На вътрешния пазар индустриалният PPI добави 4,1% на месечна база през април, докато на външния пазар индексът се покачи с 1,9%. Източник: SeeNews (03.06.2022) |
| | Българите са предпоследни в Европа по покупателна способност
България заема предпоследно място в ЕС по покупателна способност, според данните от проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ) към края на май. Сравнени са цените на масово използвания бензин А-95 в страните от ЕС с последните достъпни данни за средния разполагаем доход на лице от едно домакинство. По този начин се определя покупателната способност чрез количеството гориво, което домакинствата могат да си позволят в отделните страни (ако всичките му разходи отиват за бензин). Разликите са значителни – от 248 литра в Румъния до 1993 литра в Люксембург, като България е на предпоследно място с 313. В горната част на класирането са страни като Австрия и Ирландия, които съчетават относително високи доходи и ниски цени на горивата в сравнение с останалите европейски държави. Прави впечатление и, че съседна Гърция е относително близо до България по покупателна способност, изразена в гориво, следствие най-вече на много високата средна цена на бензина в страната.Сравнени са цените на масово използвания бензин А-95 в страните от ЕС с последните достъпни данни за средния разполагаем доход на лице от едно домакинство. По този начин се определя покупателната способност чрез количеството гориво, което домакинствата могат да си позволят в отделните страни (ако всичките му разходи отиват за бензин). Разликите са значителни – от 248 литра в Румъния до 1993 л в Люксембург, като България е на предпоследно място с 313 л. В горната част на класирането са страни като Австрия и Ирландия, които съчетават относително високи доходи и ниски цени на горивата в сравнение с останалите европейски държави. Прави впечатление и, че съседна Гърция е относително близо до България по покупателна способност, изразена в гориво, следствие най-вече на много високата средна цена на бензина в страната. Според една от водещите онлайн платформи за статистика в Германия, средната брутна заплата в страната е около 4100 евро на пълен работен ден. Трудно е да се изчисли средната нетна заплата, заради строго индивидуалните параметри в страната. Ако приемем, че след удръжките грубо средната нетна заплата е около 2600 евро. Източник: Сега (06.06.2022) |
| | Производителността на труда в България върви нагоре в началото на годината
След като през 2021 г. производителността на труда се върна към ръст след рязкото свиване заради пандемита, в началото на тази година показателят продължава да върви нагоре. За първото тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава реално с 3,3% в сравнение със същото тримесечие на предходната година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за първите три месеца на 2022 година. За сравнение, през януари-март 2021 г. брутният вътрешен продукт на един зает се увеличи реално с 2% на годишна база. Заетите лица в икономиката през януари-март са 3,368 милиона, а общият брой отработени часове е 1,375 милиарда. На годишна база структурата на заетостта по икономически сектори се запазва – увеличава се делът в сектора на услугите и индустриалния сектор и намалява относителният дял в аграрния сектор. На едно заето лице се падат 9,739 млн. лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 23,9 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през първото тримесечие на 2022 г. се увеличава реално с 2,1% в сравнение със същия период на предходната година. БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 1,6% за същия период. Източник: Инвестор.БГ (09.06.2022) |
| | НСИ ревизира икономическия растеж за първо тримесечие от 4.5% на 4%
Икономиката на България през първите три месеца на 2022 г. е пораснала с 4% на годишна база, а не с 4.5% както показваха експресните оценки само преди няколко седмици. Това става ясно от публикуваните днес по-подробни предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). На тримесечна база също има ревизия от 1 на 0.8%, като и данните за предходните периоди от 2021 г. са преразгледани леко надолу. Ревизиите с постъпването на по-пълни данни не са нещо необичайно, но конкретно в случая при някои от числата се наблюдават странни, мащабни и трудно обясними движения. Най-фрапиращото е появата на рекордно покачване на запасите с 2.5 млрд. лв., което не съответства на историческите нива за първо тримесечие и което съществено променя и общата оценка за брутният вътрешен продукт (БВП). Всъщност според новите данни БВП за периода януари-март е 32.8 млрд. лв., или с 2.4 млрд. лв. повече, отколкото НСИ отчете първоначално на 17 май. Въпреки номинално по-големия ръст на икономиката обаче НСИ свива оценката си за реалния растеж с 0.5 процентни пункта до 4%, което може да се обясни единствено с ползван различен, значително по-висок дефлатор. Това е широк измерител на покачването на цените, който се различава от потребителската инфлация, тъй като поскъпването в различните сектори на икономиката, а също и промените в експортните цени могат да варират много. Източник: Капитал (09.06.2022) |
| | ОИСР намали прогнозата за ръст на БВП на България за 2022 г. до 2,5%
Реалният икономически растеж на България ще се забави до 2,5% през 2022 г. и ще се понижи допълнително до 2,25% през 2023 г., заяви Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), намалявайки прогнозата си за декември 2021 г. за разширяване от 4,2% през текущата година. Забавянето ще бъде усложнено от нарастващата инфлация в резултат на войната в Украйна. Очаква се инвестициите в инфраструктура, финансирани от Европейския съюз, и правителствените антикризисни мерки до известна степен да смекчат негативните макроикономически обстоятелства. Очаква се потребителската инфлация да се ускори до 14,1% средно през 2022 г., преди да се понижи до 8,5% през 2023 г., като допълнително ще се забави до 6% до края на следващата година. Българската икономика ще бъде засегната от предизвикателствата на предлагането в строителния сектор, притока на бежанци на фона на очакван спад на туристическите посещения от значимите руски и украински пазари, заедно с потенциалния ефект върху енергийния сектор на Русия от спирането на природния газ доставка през април, въпреки че гарантираните доставки на втечнен природен газ (ВПГ) и повече доставки на газ от Азербайджан през планирания интерконектор Гърция-България вероятно ще предотвратят бъдещ недостиг. Източник: Инвестор.БГ (10.06.2022) |
| | Търговските обороти остават почти без промяна през април спрямо март
Оборотите на търговците на дребно в България намаляват съвсем леко през април. По предварителни сезонно изгладени данни Националният статистически институт (НСИ) регистрира намаление с 0,8% на месечна база при търговията на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети, по съпоставими цени спрямо март. Оборотът в търговията на дребно, изчислен въз основа на календарно изгладени данни, е с 5,7% над равнището на април 2021 година. На месечна база през април НСИ отчита намаление на оборота спрямо март в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 0,5%), докато в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, има увеличение съответно с 1,2% и с 0,3%. По-съществено нарастване на оборота в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, НСИ регистрира в търговията с текстил, облекло, обувки и кожени изделия с 3,4%, а понижение има в продажбите на компютърна и комуникационна техника - със 7%. Източник: Инвестор.БГ (13.06.2022) |
| | За година промишленото производство в България нараства с близо 17%
През април 2022 г. промишленото производство в България бележи ръст от близо 17% спрямо четвъртия месец на 2021 година. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес. На месечна база обаче има намаление от 0,4% Основен принос за общия ръст (на годишна база) има производството, некласифицирано другаде, което се увеличава с 57,2%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 43,1%, производството на напитки - с 42,3%, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 41,9%. Според НСИ на годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 19,8%, преработващата промишленост - със 17,8%, и при добивната промишленост - със 7%. Намаление е отчетено при производството на превозни средства, без автомобили - с 3,5%, производството на основни метали - с 2,5%, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 1,9%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 0,6%. На месечна база през април 2022 г. обаче е отчетен спад при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с близо 20%, и добивната промишленост - с 16,3%. Повишение има при преработващата промишленост - с 3,3%. Източник: Инвестор.БГ (13.06.2022) |
| | Износът на български стоки расте с близо 34% към април
От януари до април изнесените български стоки са на стойност 28,781 млрд. лева, което е с 33,6% повече в сравнение със същия период на миналата година. Само за април експортът възлиза на 7,648 млрд. лева и нараства с 29,6% спрямо същия месец на предходната година, показват предварителните данни за търговията, представени от Националния статистически институт (НСИ). През първите четири месеца на тази година общо в страната са внесени стоки на стойност 32,678 млрд. лева (по цени CIF), или с 40,5% повече спрямо същия период на 2021 г. През април общият внос на стоки нараства с 37,5% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 8,362 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари – април и е на стойност 3,897 млрд. лева. В сравнение с година по-рано то расте със 128,6%. Само през април общото външнотърговско салдо е на минус със 713,5 млн. лева. През периода януари - април износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 27,5% в сравнение със същия период на 2021 г. и е на стойност 9,224 млрд. лева. Основни търговски партньори на България извън ЕС са Турция, Сърбия, САЩ, Република Северна Македония, Обединеното кралство, Китай и Египет, които формират 52,6% от износа за трети страни. През април 2022 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 16,8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2,295 млрд. лева. Източник: Инвестор.БГ (14.06.2022) |
| | Строителството у нас отбелязва спад през април за първи път от пет месеца
Строителната продукция у нас е намаляла на годишна база през април за първи път от октомври миналата година, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Общата строителна продукция се е понижила в четвъртия месец от годината с 2,4% на годишна база, като определящо за спада е свиването при гражданското и инженерното строителство, в което влиза и изграждането на инфраструктура. Там понижението е с 4,1%, продължавайки спада от февруари и март, които също бяха месеци със знак минус за инфраструктурното строителство. При строителството на сгради е отчетен по-минимален спад от 1%, който е първи от октомври 2021 г. насам. Април е бил по-слаб за строителството у нас и в сравнение с март. Общата строителна продукция намалява с 0,6% и продължава серията от месечни спадове, започнала от началото на годината. За четвърти пореден месец месечен спад отбелязва строителството както на сгради, така и на инфраструктура, сочат данните на НСИ. При сградното строителство понижението е с 0,9%, а гражданското и инженерното строителство отчита спад от 0,3% на месечна база. Източник: Инвестор.БГ (14.06.2022) |
| | Инфлацията в България достигна 15.6% през май
Годишната инфлация в България за месец май тази година спрямо същия месец на миналата година достигна 15.6 процента, изчислиха от Националния статистически институт. Индексът на потребителските цени за април бе 14.4 на сто. През май спрямо четвъртия месец се увеличават цените на стоките и услугите във всички потребителски групи, които статистиката следи. Намаление има при цените за развлеченията и културата, а само тези при съобщенията остават на равнището от април. През май са се увеличили цените на много от хранителните продукти - ориза, брашното, хляба - с 9.4%, месото, прясната и охладена риба, киселото мляко, сиренето, кашкавала, яйцата, както и на кореноплодните зеленчуци (моркови и червено цвекло), картофите, захарта, кафето и чая, ракиите, вината, бирата и други. Статистиката отчита намаление на цените на агнешкото месо, нискомаслено прясно мляко, доматите - с 9.7%, краставиците - с 25.5%, зелето, пипера, листните зеленчуци и други. Цените вървят нагоре и в групите на нехранителните стоки и услугите - облекло и обувки, материали за ремонт и поддържане на жилище, дизелово гориво - с 5.1%, автомобилен бензин А95Н - с 4.7%, автомобилен бензин А100Н - с 4.4%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 0.3%, метан за ЛТС - с 11.2 на сто. По-високи са цените при автобусния транспорт, пътническите таксита, пътнически въздушен транспорт, автомобилни застраховки и други. През май в групите на нехранителните стоки и услугите е отчетено и намаление на цените при някои от тях: мобилни телефонни апарати, телевизори, лаптопи, електронни игри, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания в страната и други. През май са се увеличили цените на: лекарствените продукти - с 0.1%, лекарските услуги - с 0.7%, и стоматологичните услуги - с 0.3 на сто. Източник: Банкеръ (16.06.2022) |
| | С 27.5 расте износът ни към трети страни за първите четири месеца
През периода януари - април износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 27.5% в сравнение със същия период на 2021 година. Той е на стойност 9.22 млрд. лева, отчете Националният статистически институт. Основните пазари за българските стоки са били Турция, Сърбия, Съединените американски щати, Република Северна Македония, Обединеното кралство, Китай и Египет. Всички те формират 52.6% от износа за страни извън Европейския съюз при 54.5% в периода между януари и март. Турция остава най-големият пазар за българските фирми в тази група страни. Износът ни за южната ни съседка расте с 20.3% и е на стойност 1.75 млрд. лева. Продукцията ни е намерила добър прием и в Сърбия, където са изнесени стоки за 723.6 млн. лева, което означава ръст от 87.4 на сто. Към САЩ сме експедирали изделия за 580.5 млн. лева, като отчитаме и ръст с 21.3 процента. Единствено към Китай има спад в експорта – и то с 40 процента. Това обаче отразява икономическите трудности във втората най-голяма световна икономика, свързани с въведените противоепидемични мерки в голяма част от страната. Източник: Банкеръ (16.06.2022) |
| | Икономиката ни се е възстановила от пандемията, но остава неконкурентна
През последните петнадесет години българската икономика, дърпана от ЕС, бавно се възстановява, но далеч не е достигнала пълния си потенциал. През 2022 г. България заема 53-то място от общо 64 държави, което показва липса на напредък от 2021 г. насам. Бизнесът се възстановява след пандемията от Covid-19, но остава все така сред най-неконкурентните в Европа. Това сочи Годишникът на световната конкурентоспособност 2022 г. на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария), чиито данни са цитирани от Центъра за изследване на демокрацията. Страната отбелязва влошаване с пет позиции в сравнение с 2020 г. и с петнадесет позиции в сравнение с 2009 г. Силно обезпокоителен е фактът, че дългосрочните фактори на конкурентоспособност продължават да са в застой. Вероятността за положителни реформи или напредък в обозримо бъдеще остава ниска, като това може да се промени само чрез подходящи корективни мерки при формирането на политиките, държавното управление и бизнес лидерството, посочва се в доклада. На този фон българската конкурентоспособност е изложена на геополитически сътресения и нарастваща инфлация, предизвикана от разходите за енергия. Съществен проблем са непоследователните политики в областта на енергетиката и климата. Риск носят още конфронтацията между изпълнителната и съдебната власт, липсата на надеждно антикорупционно правоприлагане и ограничените инвестиции н научно-изследователска и развойна дейност. Към 2022 г. българската икономика почти напълно се е възстановила от икономическите последици от пандемията, въпреки че сега както предприятията, така и домакинствата изпитват негативните последици от повишаването на цените на енергията. След инвазията в Украйна енергийно интензивната икономика беше негативно засегната от енергийната си зависимост от Русия. Скоковете на цените на енергията и продължаващите смущения в световната верига на доставките доведоха до най-високите нива на инфлация, наблюдавани в последното десетилетие. По този начин уязвимостта на обществото, засилена от продължаващата криза, представлява потенциална заплаха за индекса на бедността и жизнения стандарт, посочва се в анализа. Въпреки че остава на същото място като преди година, България бележи подобрения на страната в повечето от икономическите ? показатели (14 от 20). Годишникът обаче понижава значително класирането на България по отношение на пазара на труда (от 23-о на 46-о място) и по отношение на публичните финанси (от 21-о на 38-о място). Източник: Медия Пул (16.06.2022) |
| | Инфлацията в България достигна 15.6% през май
Годишната инфлация в България за месец май тази година спрямо същия месец на миналата година достигна 15.6 процента, изчислиха от Националния статистически институт. Индексът на потребителските цени за април бе 14.4 на сто. През май спрямо четвъртия месец се увеличават цените на стоките и услугите във всички потребителски групи, които статистиката следи. Намаление има при цените за развлеченията и културата, а само тези при съобщенията остават на равнището от април. През май са се увеличили цените на много от хранителните продукти - ориза, брашното, хляба - с 9.4%, месото, прясната и охладена риба, киселото мляко, сиренето, кашкавала, яйцата, както и на кореноплодните зеленчуци (моркови и червено цвекло), картофите, захарта, кафето и чая, ракиите, вината, бирата и други. Статистиката отчита намаление на цените на агнешкото месо, нискомаслено прясно мляко, доматите - с 9.7%, краставиците - с 25.5%, зелето, пипера, листните зеленчуци и други. Цените вървят нагоре и в групите на нехранителните стоки и услугите - облекло и обувки, материали за ремонт и поддържане на жилище, дизелово гориво - с 5.1%, автомобилен бензин А95Н - с 4.7%, автомобилен бензин А100Н - с 4.4%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 0.3%, метан за ЛТС - с 11.2 на сто. По-високи са цените при автобусиян транспорт, пътническите таксита, пътнически въздушен транспорт, автомобилни застраховки и други. През май в групите на нехранителните стоки и услугите е отчетено и намаление на цените при някои от тях: мобилни телефонни апарати, телевизори, лаптопи, електронни игри, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания в страната и други. През май са се увеличили цените на: лекарствените продукти - с 0.1%, лекарските услуги - с 0.7%, и стоматологичните услуги - с 0.3 на сто. Източник: Банкеръ (16.06.2022) |
| | 2,9 на сто свободни работни места в ЕС, в България са 0,9
Равнището на свободни работни места в Европейския съюз (ЕС), изразено в процентно съотношение към общото равнище на заетост, достига 2,9 на сто през първото тримесечие на 2022 г. Това показват най-новите данни на европейската статистическа служба, публикувани на сайта на Евростат. През тримесечието, приключващо в края на декември 2021 г. равнището на свободни работни места в ЕС беше 2,6 на сто, а през първото тримесечие на същата година, достигаше 2 на сто. В България равнището на свободни работни места през януари - март 2022 г. се е увеличило с 0,1 п.п. на годишна база до 0,9 на сто. През последното тримесечие на предходната година то е било 0,7 на сто. Равнището на родните незаети работни позиции през първото тримесечие на настоящата година в сектор "промишленост и строителството" е 0,6 на сто. Така показателят запазва стойностите си спрямо същия период година по-рано. В сектор "услуги" равнището на заетост в България расте през тримесечието приключващо в края на март 2022 г., достигайки 0,9 на сто - ръст от 0,2 п.п. в сравнение със същите месеци на предходната година. В страните от еврозоната през първото тримесечие на 2022 г. нивото на свободни работни места е 3,1 на сто, спрямо 2,8 на сто през предходното тримесечие и 2,1 на сто през периода януари - март 2021 година. През първите три месеца на настоящата година в сравнение с четвъртото тримесечие на предпандемичната 2019 г., коефициентът на свободни работни места се е увеличил с 0,8 процентни пункта в ЕС и 0,9 п.п. в еврозоната. Секторът "промишленост и строителство" в ЕС регистрира равнище на свободни позиции, възлизащо на 2,8 на сто, а при сектор "услуги" 3,4 на сто от работните места на незаети. В еврозоната равнището на свободни работни места през първото тримесечие на настоящата година е 2,9 на сто в сектор "промишленост и строителството" и 3,6 на сто в сектор "услуги". Сред страните членки на ЕС, за които са налични статистически данни, най-високи нива на свободни работни позиции през първото тримесечие на 2022 г. са регистрирани в Чехия (5,3 на сто), Холандия (4,9 на сто), Белгия (4,8 на сто) и Австрия (4,7 на сто). На другия край на скалата са страните с най-ниски нива на незаети работни места: Гърция (0,8 на сто), както и Испания и България (0,9 на сто за всяка). В сравнение със същия период на предходната година равнището на свободните работни места се е увеличило през първото тримесечие на 2022 г. във всички страни от ЕС. Най-голям ръст се наблюдава в Нидерландия и Австрия (+1,9 п.п. за всяка). Източник: 24 часа (17.06.2022) |
| | БВП на човек от населението в България е с 55% по-нисък от средното за ЕС
България е с най-нисък брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението с ниво от 55% под средното за Европейския съюз равнище. Това сочат експресните оценки на Паритетита на покупателната способност (ППС) и Брутния вътрешен продукт (БВП) в ЕС на човек от населението през 2021 година, информира Националният статистически институт (НСИ), като се позовава на Евростат. Брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението варира от 55% в България до 277% в Люксембург от средното равнище за ЕС-27. Разпределението на БВП на човек от населението в държавите членки на ЕС варира значително. Люксембург бележи най-висок БВП на човек от населението сред 27-те държави на ЕС, включени в това сравнение, с 277% над средното за ЕС равнище. Това до известна степен се обяснява с факта, че голям брой погранични работници са включени в общия брой на работната сила на страната и допринасят за увеличението на нейния БВП, а същевременно не се считат за част от местното население, което се използва при изчисляването на БВП на глава от населението. Техните разходи за потребление се записват в националните сметки в държавата им на пребиваване. Статистиката констатира, че десет страни в Евросъюза отбелязват нива на БВП на човек от населението над средното ниво за ЕС-27 през 2021 година. Източник: Инвестор.БГ (21.06.2022) |
| | Не построиха нито 1 км главен път за година
Нито един километър магистрала или главен път не е построен за изминалата 2021 г., показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Единствените нови шосета, които са пуснати в експлоатация през годината, преминала под знака на управлението на служебните кабинети на президента Румен Радев, са 8 км третокласен път. Тоест шосе, свързващо две селища по ненатоварена пътна артерия и с не особено голям трафик, макар и от важност за местната общност. Това не се е случвало от 1997 г., която е последната подобна година с липса на изградени пътища. Преди 25 години, когато страната беше в дълбока политическа и финансова криза и се помни основно с хиперинфлация и появата на кредитните милионери, са пуснати в експлоатация 5 км третокласен път за цялата година. За съжаление и ситуацията през 2022 г. при управлението на “промяната” е подобна, като освен че спряха ремонтите, заради отказа на кабинета на Кирил Петков да плаща на строителните фирми за труда им, не се възлагат и нови обекти. Единственият договор за голям проект, който бе подписан бе за изграждане на тунела под Шипка. Изпълнителите бяха избрани и работата по проекта трябваше да започне в началото на първия мандат на служебния кабинет на власт, но договорът бе подписан едва преди седмици, при същите условия каквито бяха предвидени и година преди това. За сравнение през 2020 г. са изградени 16 км нов магистрален път, през 2019 г. - 33 км, през 2018 г. - 24 км магистрали. От 1995 г. насам, според данни на НСИ, единствените две години досега, в която не е изграден дори километър магистрала, са 1997 г. и 2021 г. Данни за 2022 г. не са налични към момента, но едва ли и през тази година ще се похвалим с завършени магистрали, предвид нежеланието на кабинета Петков да реши казуса с “ин хаус” поръчките, които според управляващите са незаконни, но правителството отказва да ги прекрати, узакони или да плаща по тях. Източник: Труд (21.06.2022) |
| | 16% е средният ръст в цените на имотите в Пловдив
Динамичен пазар с растящи цени на имотите – това накратко характеризира актуалното състояние на пазара на недвижимите имоти от началото на годината в Пловдив и региона. Това стана ясно по време на бизнес дискусията на сайта за обяви за недвижими имоти Imoti.net, която се проведе в града под тепетата на 20 юни, в Landmark Hotel. В експертната работна среща на тема "За по-добра среда на живот в Пловдив", участие взеха близо 100 представители на сектор недвижими имоти, а водещ беше Снежана Стойчева, управител на Imoti.net.
По време на бизнес дискусията стана ясно, че търсенето надвишава предлагането на имоти, което определя 16% среден ръст в цените. Броят на издадените разрешителни за строеж през изминалата година в Пловдив е значителен, но едва при 60% от тях започва строителство, тъй като има проблем с финансирането. Това мнение изразиха брокери на недвижими имоти.
Предпочитаните райони в града са кварталите Каменица, Кършияка, Смирненски и Западен. По думите на Гергана Рангелова от Арко Риъл Естейт, средните цени на жилище са около 1000 евро на кв.м., а в центъра достигат до над 1300 евро на кв.м. При новото строителство и сделките "на зелено" цените на имотите са в много широк диапазон – от 650 до 1500 евро на кв. м. Тя посочи още, че от 2020 г. се забелязва изключително голям интерес към селата в Пловдивска област. Предимно се търсят къщи на 10 км от града на цена около 80 хил. евро, а купувачите са млади хора от IT сектора, които могат да работят дистанционно.
Даниела Иванова от Пощенска банка направи анализ на жилищното кредитиране. Тя отбеляза, че 75% от кредитополучателите в Пловдив са на възраст до 45 години, а средният им доход през 2021 година се е увеличил с 27%. Усвоените жилищни кредити през първото тримесечие на тази година са с 36% повече спрямо същия период на изминалата година, като средният размер на кредита е пораснал с 8%. Пловдивчани предпочитат по-големи жилища – с три и повече спални, както и завършен тип имоти.
По време на работната среща, организирана от Imoti.net, гл. ас. д-р Мирослав Владимиров, преподавател в Икономическия университет във Варна и член на Съвета на директорите на Ера България, представи пред аудиторията интересни данни за развитието на пазара на недвижими имоти у нас в сравнение с европейските държави. Инвестициите в недвижими имоти у нас са 2,5%, което е доста под средното за ЕС – 5,6%. По-малко от нас в имоти инвестират в Гърция, Полша, Словения, Ирландия и Латвия, а най-много инвестират в Германия, Белгия, Франция, Кипър и Финландия.
Д-р Владимиров посочи две възможности за развитието на пазара на недвижими имоти у нас през следващите три години. Първата е спад на цените на имотите, рецесия, увеличаване на безработицата, спад в доходите на домакинствата, положителни лихвени проценти и затихване на инфлацията. Втората е ръст в цените на имотите, ръст на доходите, икономически растеж, устойчива заетост, отрицателни лихвени проценти и повишаване на инфлацията. По негово мнение втората възможност е по-вероятна, но големият неясен фактор е войната в Украйна.
bgonair.bg Източник: Други (21.06.2022) |
| | 483 строителни фирми прекратиха дейността си
За първите пет месеца от годината 7,5% от строителните компании, вписани в професионалния регистър на строителите, са прекратили дейността си, показва публикуваният на сайта на Камарата на строителите в България (КСБ) отчет за дейността на сектора. 483 фирми са заличени от регистъра, който им позволява да работят законно и да строят по-големи обекти от плевни или да правят домашни ремонти, за които не е необходим проект. Според прогнозите на председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев през следващите 2-3 месеца ще отпаднат от регистъра още 500-600 компании. Така реално компаниите в сектора ще намалеят с между 15 и 17 на сто. Причина за фалитите на фирми и прекратяване на дейността им е неразплащането с компаниите за извършената от тях дейност и масовият отказ да се възлагат нови поръчки от страна на държавата и общините заради липса на финансиране през последната вече над година. Първите потърпевши бяха малките компании, които нямат резерви и буфер да се справят с подобна криза, но към момента средните и големи фирми също са изправени пред колапс, още повече че банките отказват да им дават кредити с гаранции изпълнение по държавни договори, тъй като за финансовите институции държавата вече не е сигурен платец, коментираха за “Труд” строителни експерти. По предварителни данни на КСБ, изготвени въз основа на данните на Националния статистически институт, произведената продукция в отрасъл строителство за първото тримесечие на 2022 г. намалява на годишна база с 14,1 на сто и е на обща стойност 2,68 млрд. лв. Тенденцията на спад за първи път бе отбелязана в последния годишен доклад за 2021 г. на КСБ, като за изминалата година той бе драстичен - 30 на сто. Данните са катастрофални и показват, че един доскоро успешен сектор е на път да бъде заличен като водещ отрасъл за българската икономика, коментираха за “Труд” притеснени представители на сектора, пожелали анонимност. За първото тримесечие на годишна база спадът на продукцията в инженерното строителство отбелязва 16,4 на сто спад, а в сградното строителство намалението е 12,4 на сто. Запазва се и тенденцията, възникнала през 2021 г., компаниите да не могат да отделят средства за придобиване на дълготрайни материални активи. Темпът за сектор строителство през първото тримесечие на годината е отрицателен и е в размер на - 44,7 на сто. За цялата 2021 г. спадът в придобиване на материални активи от страна на строителните компании е 21,2 на сто. Източник: Труд (22.06.2022) |
| | България и Румъния имат най-ниските потребителски цени в ЕС през 2021 г
България и Румъния са имали най-ниските цени на потребителските стоки и услуги в Европейския съюз през 2021 г., 56 на сто от средните, съобщи на 21 юни статистическата агенция на блока Евростат. През 2021 г. нивата на цените на потребителските стоки и услуги се различават значително в целия ЕС, каза Евростат. Дания и Ирландия (и двете 140 процента от средното за ЕС) са имали най-високи нива на цените. Тези страни от ЕС са следвани от Люксембург (132%), Швеция (128%) и Финландия (126%). Най-ниските ценови нива са установени в Полша (60 на сто) и в Румъния и България (и двете 56 на сто). Евростат съобщи, че през 2021 г. нивото на цените на ресторантите и хотелите е било почти 3,4 пъти по-високо в най-скъпата страна, отколкото в най-евтината. Нивата на цените варират от 46% от средното за ЕС в България, 54% в Румъния и 62% в Унгария, до 155% от средното в Дания, 137% в Швеция и 133% във Финландия. Източник: Sofia Globe (22.06.2022) |
| | Разходите на фирмите у нас за един отработен час нарастват с 12.7 на сто
Общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях хора нарастват с 12.7 на сто спрямо първото тримесечие на 2021 година. Това сочат предварителни данни на Националния статистически институт. Най-голямо е увеличението в индустрията - с 16 на сто. Във фирмите от сектора на услугите то е с 14,7 на сто, а в строителството - с 10,7 на сто. По икономически дейности през първото тримесечие на тази година най-висок ръст на общите разходи за труд на годишна база е регистриран в икономическите сектори "Административни и спомагателни дейности" - с 19,6 на сто, "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 19,5 на сто, и "Финансови и застрахователни дейности" - с 18,7 на сто. Между януари и март разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 12.7 на сто, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 12.3 на сто. По икономически сектори изменението по този показател спрямо същия период на миналата година варира от 20.1 на сто за "Административни и спомагателни дейности" и "Хотелиерство и ресторантьорство" до 1.8 на сто за "Държавно управление". Източник: Банкеръ (23.06.2022) |
| | Разходите за труд у нас са продължили да растат в началото на годината
Разходите за труд в България продължават да нарастват в началото на годината, следвайки тенденцията на възходящ тренд от края на 2021 г. Това се вижда от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за първото тримесечие на 2022 г. За първите три месеца на тази година общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 12,7% спрямо първото тримесечие на 2021 г. За сравнение, през четвъртото тримесечие на 2021 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нараснаха с 12,1% за година. През януари-март тази година разходите на работодателите за труд са стимулирани най-вече от ръстовете в индустрията, услугите и строителството. В индустрията увеличението е с 16%, в услугите - с 14,7%, и в строителството - с 10,7%, показват статистическите данни. По икономически дейности през първото тримесечие на 2022 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в секторите „Административни и спомагателни дейности“ - с 19,6%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 19,5%, и „Финансови и застрахователни дейности“ - с 18,7%. За първите три месеца на годишна база разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 12,7%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 12,3%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 20,1% за „Административни и спомагателни дейности“ и „Хотелиерство и ресторантьорство“ до 1,8% за „Държавно управление“. Източник: Инвестор.БГ (23.06.2022) |
| | Всяка четвърта сделка у нас не се разплаща в срок
България попада сред държавите с висок риск за събиране на вземанията - компаниите у нас се разплащат средно за 30 дни след издаване на фактура, като 25% от дължимите плащания не се покриват в договорения срок. Това показва изследване на компанията за застраховане на търговски кредити Allianz Trade (преди Euler Hermes). Изследването е класирало България на 17-о място по риск на събиране на вземанията сред 49 държави в света, които формират общо 90% от световния БВП и 85% от световната търговия. Проблемът за България е, че тромавата процедурата по обявяване на несъстоятелност не е ефективно решение за събиране на вземанията и процесът отнема значително време и допълнителни разходи за бизнеса, посочват от Allianz Trade. Процесът по обявяване на фалит у нас продължава около 3 години, а освен това накрая много често исканията на кредиторите остават неудовлетворени, особено компаниите без застраховка на търговските кредити. Класацията на Allianz Trade групира държавите в четири категории в зависимост от риска за събираемостта на вземанията. Най-добра е оценката за държавите в Западна Европа, като в челната тройка тази година са Швеция, Германия и Финландия. България попада във втората група на държави с “висок риск” заедно с други държави от Югоизточна Европа - Полша, Румъния, Унгария и Гърция. Като “много висок” се определя рискът в Чехия, Словакия, Турция, както и в САЩ. На дъното на класацията в зоната на “остра заплаха” са осем държави, сред които и Китай. Въпреки че Русия не е включена официално в рейтинга, анализаторите предупреждават, че тя би попаднала също точно в най-тревожната зона. Източник: Сега (24.06.2022) |
| | От 1 юли минималната пенсия става 467 лева
Парламентът одобри окончателно от 1 юли минималната пенсия да достигне 467 лева. От тази дата максималната пенсия се покачва до 2000 лева. От 1 октомври таванът ще се покачи още веднъж - този път до 3400 лева, колкото е размерът на максималния осигурителен доход. След като парламентът одобри окончателно увеличението на минималната и максималната пенсия от 1 юли, министърът по социална политика Георги Гьоков потвърди, че все още има вероятност да се забави плащането на увеличението. "И ако това не може да се случи да ги вземат с увеличен размер между 7-и и 20-и, ще се случи малко по-късно – дали през август, дали с допълнителни плащания още през юли." След окончателното гласуване на текстовете в пленарната зала, те трябва да бъдат утвърдени от президента и обнародвани в "Държавен вестник". Източник: Труд (29.06.2022) |
| | Със 120% растат посещенията на чужденци у нас през май за година
Посещенията на чужденци в България през май са 803,3 хиляди, или със 119,7% повече на годишна база. Ръстът на пътуванията на български граждани в чужбина е същият, но при 729,4 хиляди броя, показват данните, обявени от Националния статистически институт (НСИ). Транзитните преминавания през страната са 300,6 хиляди – 37,4% от всички посещения на чужденци.В НСИ отчитат, че най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през миналия месец формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) – 41,6%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия – 36,1%, и със служебна цел – 22,3%. През май най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към: Турция – 181,5 хиляди, Гърция – 162,9 хиляди, Румъния – 87,4 хиляди, Сърбия – 64,7 хиляди, Германия – 39,2 хиляди, Република Северна Македония – 33,8 хиляди, Италия – 29,2 хиляди, Австрия – 24,5 хиляди, Испания – 20,3 хиляди, Франция – 14,5 хиляди. От общия брой чужденци, посетили България през миналия месец, делът на гражданите от Европейския съюз е 48,8% и достига 391,9 хиляди. В сравнение със същия месец на предходната година се увеличават посещенията на граждани от всички наблюдавани страни. Източник: Инвестор.БГ (29.06.2022) |
| | Доставките на природен газ през април намаляват с над 30%
Доставките на природен газ през април намаляват с 31,3% спрямо същия период на миналата година, сочат официалните данни на Националния статистически институт (НСИ). На 27 април "Газпром Експорт" официално спря доставките на газ за България, тъй като страната отказа да изпълни искането за плащане на суровината с руски рубли, в разрез с предвиденото в договорите с "Булгаргаз". От официалната статистика е видно, че през този месец в страната са доставени 202 млн. куб. метра газ, което е с 42,3% по-малко спрямо март. Страната ни получава газ не само от Русия, но и от Азербайджан, макар и в по-малки от договорените преди години количества. След като "Газпром Експорт" едностранно прекрати изпълнението на действащия договор за доставки, българската страна успя да договори доставки на втечнен газ. Първите два танкера пристигнаха през юни и тези количества ще бъдат официално отразени от НСИ през август.Публикуваната статистика показва разнопосочни данни за енергийното производство и доставки през април. Производството на електроенергия намалява на месечна база с почти 20%, но на годишна има ръст от 6,5 на сто. През пролетния месец в страната са произведени 4,11 тераватчаса електроенергия, като повечето е реализирана на българския пазар - 2,63 тераватчаса. Източник: Инвестор.БГ (30.06.2022) |
| | Всеки втори търговец ще вдига цените
Почти всеки втори търговец очаква цените да продължат да нарастват през следващите месеци. Това показва анкета на НСИ сред мениджърите на фирми, която показва какъв е бизнес климатът в страната. Най-големи са инфлационните очаквания в строителството. В този сектор от икономиката 52,2% от мениджърите очакват покачване на продажните цени през следващите три месеца. В търговията на дребно 46,4% от шефовете на фирми прогнозират повишаване на цените през следващите месеци. В промишлеността 29,7% от мениджърите предвиждат вдигане на цените, а в услугите – 22,2%. Въпреки очакванията за покачване на цените обаче, търговците смятат, че оборотите им ще нараснат, което ще се отрази добре на фирмите. Но в сектора на услугите са песимистично настроени по отношение на търсенето от страна на клиентите. Общото между мениджърите от всички сектори на икономиката е, че най-големият проблем пред бизнеса е несигурната икономическа среда. В промишлеността вторият най-значим проблем е недостигът на работна ръка, в строителството проблеми са цените на материалите и недостигът на хора. В търговията на дребно най-големите проблеми след несигурната икономическа среда са конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене, а в услугите това са конкуренцията и недостигът на работна ръка. Източник: Труд (30.06.2022) |
| | Ръстът на БВП на България изпреварва средноевропейския в периода 2005-2021 г.
В периода 2005 - 2021 година средният ръст на българската икономика достига 2,3% и изпреварва средния темп в Европейския съюз (ЕС), показват данните на Евростат. Според тях брутният вътрешен продукт (БВП) на общността расте със средно 1,1% годишно. За еврозоната този процент е 0,9 на сто за последните 16 години. Страната с най-бързо развиваща се икономика според тези данни е Ирландия - средногодишно ръстът е от 5 на сто, като ефектът идва от дейността на мултинационалните компании, избрали страната за свое седалище след 2015 г. Следват Малта (4,4%) и Полша (3,8%) Само две държави в този период отчитат спад на икономиката си - Гърция, където БВП намалява със средно 1,2% на година, и Италия със средно понижение от 0,2 на сто. Данните на Евростат показват още, че след пандемичната 2020 г. европейският БВП се повишава с 5,4 на сто, въпреки някои ограничителни мерки, които имаше през миналата година. Този ръст е по-съществен от записаното през 2010 г. увеличение - годината след рецесията в ЕС. Въпреки това предпандемичните нива на реалния БВП на Стария континент все още не са достигнати. Данните за България сочат, че нивата от 2019 г. също не са постигнати. През 2021 г. БВП на страната се повишава с 4,2%, спрямо спад от 4,4% в предходната година. В реални стойности БВП на човек от населението в ЕС през миналата година достига 32 330 евро. В България той е 55% от средното, като расте непрекъснато от 2005 г. насам. Това е най-ниското ниво за общността, а след нас се нареждат Гърция (65%) и Словакия (68%). Източник: Инвестор.БГ (30.06.2022) |
| | 83,8% ръст на цените на ток, топла вода и газ през май, спрямо година по-рано
Общият индекс на цените на производител в промишлеността през май 2022 г. нараства с 38,2% в сравнение със същия месец на 2021 година. Ръст на цените е регистриран при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 83,8 на сто, преработващата промишленост - с 25,9 на сто, и добивната промишленост - с 11,3 на сто, съобщи Националният статистически институт. В преработващата промишленост значителен ръст е отчетен при: производството на химични продукти - с 40,2 на сто, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 29,4 на сто, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 28,3 на сто, производството на хранителни продукти - с 25,5 на сто. Общият индекс на цените на производител в промишлеността през май се увеличава с 0,4 на сто спрямо предходния месец. Повишение е регистрирано в преработващата промишленост - с 2,6 на сто, в добивната промишленост - с 0,2 на сто, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление - с 4 на сто. Източник: 24 часа (01.07.2022) |
| | Производствените цени у нас забавиха ръста си до 38,2% за година през май
Ръстът на цените при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ през май отново е основен двигател на повишаването на общия индекс на цените на производител, който нараства с 38,2% в сравнение със същия месец на 2021 година. Той обаче и по-нисък от регистрирания през април, когато в Националния статистически институт (НСИ) отчетоха рекордно повишение от 40,2% на годишна база. За сравнение, през март увеличението на годишна база беше с 36,1%, а през февруари – с 32,3%. Актуалните данни на НСИ показват, че през миналия месец ръст на цените в сравнение с година по-рано е регистриран при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 83,8%, преработващата промишленост - с 25,9%, и добивната промишленост - с 11,3%. В преработващата промишленост значителен ръст е отчетен при: производството на химични продукти - с 40,2%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 29,4%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 28,3%, производството на хранителни продукти - с 25,5%. Източник: Инвестор.БГ (01.07.2022) |
| | Над 36% от фирмите в България въвеждат иновации в бизнеса си
В периода от 2018 до 2020 г. 36.2% от предприятията с 10 и повече заети лица осъществяват иновационна дейност, като в сравнение с предходното изследване (2016 - 2018 г.) иновационната им активност се увеличава с 6.1 пункта - от 30.1% на 36.2%. Това показват данните на Националния статистически институт. Ръст се наблюдава както при предприятията в индустриалния сектор , така и при тези в сектора на услугите, съответно с 5.7 и 6.9 пункта. Иновационната активност на предприятията в индустрията (41%) е по-висока, отколкото на предприятията, предоставящи услуги (31.5%). Най-висока е иновационната активност в групата на големите предприятия (с 250 и повече заети лица) - 76.8%. През 2020 г. оборотът на иновационно активните предприятия съставлява 58.4% от общия, а заетите лица - 59.9% от заетите във всички предприятия. В 30.2% от иновационно активните предприятия повече от половината заети лица са с висше образование, докато в предприятията без иновационна дейност този дял е 17.3%. През наблюдавания период 22.8% oт всички предприятия реализират продуктови иновации (нови или усъвършенствани стоки и услуги), а 25.8% внедряват нови или усъвършенствани бизнес процеси. Повече от половината (51.7%) oт предприятията с продуктови иновации реализират стоки или услуги, които са нови не само за тях, но и за пазара, т.е. не са били предлагани преди това от техните конкуренти. През наблюдавания период предприятията осъществяват различни видове иновации в бизнес процесите си, като най-много от тях внедряват нови или усъвършенствани методи за производство на стоки и предоставяне на услуги (14%), методи за комуникация и обработка на информация (12.5%), методи за организация на работата, свързани с разпределяне на отговорностите, вземане на решения и управление на човешките ресурси (11%), бизнес практики за организиране на работния процес и взаимоотношенията с други предприятия и организации (10.5%). Източник: profit.bg (04.07.2022) |
| | Политическата криза може да забави икономическото възстановяване на България
През 2022 г. се очаква българската икономика да нарасне с 2,1 на сто в реално изражение. Пътят към новия растеж обаче е труден, тъй като остават значителни рискове, които могат да забавят икономическото възстановяване. Тези рискове са инфлация и политическа нестабилност. Последното се отразява негативно на инвестиционния климат. Това се казва в публикацията "SWOT анализ - България: Ниски заплати, но сложна среда" (юни 2022 г.) на Агенцията за икономическо развитие на Германия - Germany Trade & Invest (GTAI), която представя схематично силните и слабите страни, възможностите и заплахите пред българската икономика, съобщиха от Германо-българската индустриално-търговска камара в последния брой на бюлетина си Bulgarien Aktuell, получен в БТА. Публикацията съдържа информация за развитието на икономиката, инвестициите, финансирането от Европейския съюз (ЕС) и потреблението в България. В публикацията се посочва, че икономиката на България бавно се възстановява от последствията от кризата с коронавируса. Освен това страната трябва да извърши основни структурни реформи, за да остане конкурентоспособна. С около 7 милиона жители през 2021 г., страната се нарежда на 44-то място в класацията на световните пазари за износ на Германия, съобщи БТА. Заплатите в България са по-ниски в сравнение с другите страни от ЕС, се отбелязва в публикацията. Според Евростат разходите за труд и работна заплата в България възлизат на 7 евро на час през 2021 г. Производителността на труда все още е ниска. Относително ниските разходи за труд и работна заплата и принадлежността към ЕС правят България привлекателна локация в региона. Източник: 24 часа (06.07.2022) |
| | Правителството смени шефа на националната статистика
Правителството определи нов председател на Националния статистически институт на заседанието си в сряда. Това е доц. д-р Атанас Атанасов, преподавател по дисциплини в областта на статистиката в УНСС. Решението е след проведена прозрачна процедура за избор на председател на НСИ. "Предварително обявените ясни правила и критерии за избор, бяха публикувани в средствата за масово осведомяване и социалните мрежи. Две комисии с различен състав в няколко последователни етапа, в които лично участва заместник министър-председателят по ефективно управление, проведоха изслушване и защита на концепция за развитието на НСИ и интервюта", се посочва в правителственото прессъобщение. Доц. д-р Атанас Атанасов е доказан професионалист в статистическите анализи, социално-икономически и демографски анализ и прогнози. До изслушване бяха допуснати 12 кандидати. Изслушването се проведе на 27 и 28 юни 2022 г. Източник: Сега (08.07.2022) |
| | Националният статистически институт (НСИ) публикува за първи път собствени изчисления за баланса на територията на Република България на базата на пространствени данни от актуалната кадастрална карта на страната. Резултатите са представени по териториални единици за статистически цели (NUTS) и административно-териториални единици.
Данните са достъпни в Информационна система ИНФОСТАТ и ще бъдат актуализирани годишно съгласно Календара за разпространение на резултатите от статистическите изследвания.
По данни на НСИ, към 31 декември 2021 г. територията на Република България е 110 996.84 кв. километра. Според начина на трайно ползване (конкретно предназначение) на поземлените имоти най-голяма площ заемат земеделските територии - 54.60%, и горските територии - 33.13% от общата площ на страната. Урбанизираните територии обхващат близо 5 133.2 кв. км, или 4.62% от територията на страната. Източник: Дарик радио (08.07.2022) |
| | Строителството бележи ръст с 2% през май 2022 г.
През май 2022 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонно изгладени данни , е с 2.0% над равнището от предходния месец. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт. Календарно изгладените данни показват увеличение от 5.8% на строителната продукция през май 2022 г. в сравнение със същия месец на 2021 година.
През май 2022 г. индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е над равнището от предходния месец, като продукцията както от гражданското/инженерното строителство, така и от сградното строителство се увеличава съответно с 2.2 и 1.8%.
На годишна база повишението на календарно изгладения индекс на строителната продукция през май 2022 г. се определя от положителния темп както при сградното строителство с регистрирано увеличение от 7.3%, така и при гражданското/инженерното строителство, където нарастването е с 4.0%.
Ръст бележи и промишлеността. По предварителни данни през май 2022 г. сезонно изгладеният индекс на промишленото производство се е увеличил с 1.4% в сравнение с април 2022 година. През май 2022 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство нараства с 20.2% спрямо съответния месец на 2021 година.
През май 2022 г. увеличение спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 13.0%, и в преработващата промишленост - с 1.6%, а намаление е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5.5%.
Съществен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 27.4%, производството на превозни средства, без автомобили - с 11.0%, както и производството на основни метали - с 8.9%.
Спад се отчита при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 15.0%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 6.6%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 6.1%, производството на напитки - с 5.5%.
На годишна база увеличение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в преработващата промишленост - с 21.1%, добивната промишленост - с 18.5%, и производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 14.1%.
По-съществен ръст в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при производството, некласифицирано другаде - с 96.7%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 41.2%, производството на напитки - с 37.5%, производството на превозни средства, без автомобили - с 37.1%.
Намаление е отчетено при обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 1.0%. Източник: News.bg (10.07.2022) |
| | Строителство и индустрия с небивал растеж през май
Строителството у нас през май отчита оживление, което обхваща както частното сградно строителство, което е със 7,3% по-голямо в сравнение с година по-рано, така и строителството на инфраструктура, което има 4% годишен ръст. Индустриалното производство обаче отчита поредния си рекорд - 20,2% ръст на годишна база, който е най-високият откакто изобщо се събират данни. Този ръст е изцяло реален, защото не отчита в себе си оборотите, т.е. не е повлиян от инфлацията през тази една година. Най-висок растеж отчитат производство на електроника, напитки, облекло, превозни средства, ремонт и инсталиране на машини и оборудване и др. Бързо расте производството на инвестиционни, енергийни продукти и др. Източник: 24 часа (11.07.2022) |
| | Търговията на дребно у нас е продължила да расте през май, но губи инерция
Оборотът в търговията на дребно в България е продължил да расте през месец май, но затвърждава тенденцията към забавяне на фона на ускоряването на инфлацията. На годишна база повишението на оборотите на търговците на дребно у нас (с изключение на търговията с автомобили и мотоциклети) е с 5% спрямо равнището от същия месец на 2021 г., сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение, за април годишният ръст е 5,7%, за март - 9,6%, за февруари - 6,6%, а за януари - 11,1%. На месечна база картината е по-оптимистична, като оборотът е нараснал с 0,4% през май спрямо април, обръщайки тенденцията към спад от предходния месец (-1,1%). По-съществен ръст на месечна база е регистриран в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет - със 7,3%. Увеличение на оборота се наблюдава също при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0,5%. Значителен спад има при търговията с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 9,3%, и при търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 2,9%. Източник: Инвестор.БГ (11.07.2022) |
| | През първото тримесечие заетостта у нас е с годишен ръст от 1.6%
През първото тримесечие на тази година заетостта в България е с годишен ръст от 1.6%* /спрямо края на март миналата година/. Това четем в месечния обзор за развитието на българската икономика, публикуван от Министерството на финансите. Броят на заетите достигна 3 368 400, което обаче с под 1% по-ниско спрямо броят на заетите преди пандемията (първото тримесечие на 2020 г.).
Ръстът на заетостта в страната се дължи изцяло на услугите, където всички икономически дейности (с изключение на финансовите и застрахователните) отчетоха годишен ръст на броя на работните си места. На практика всички дейности в услугите (с изключение на „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство“) са възстановили заетостта си от периода преди COVID-19.
От началото на 2022 г. производителността на труда и доходите продължиха да се повишават ускорено, главно по линия на промишлеността. През първото тримесечие реалната производителност на труда общо в икономиката нарасна с 3.3% на годишна база, а в промишлеността – с 14 процента. Отрицателни темпове бяха отчетени в строителството (-14.1%) и част от дейностите в сектора на услугите като недвижими имоти; спорт, култура и развлечения и професионални и административни дейности.
През първите три месеца на годината, възнаграждението на един нает се повиши с двуцифрен темп от 15% в номинално изражение. Ускорение на доходите се наблюдаваше в дейностите от сектор "промишленост" (24.4%). В строителството и услугите растежът на показателя остана относително по-нисък (10.2% и 11.5%, съответно).
Наблюдаваната възходяща тенденция на възнагражденията на един нает над растежа на производителността на труда допринесе за увеличаване на номиналните разходи за единица труд с 11.5% на годишна база. Източник: Банкеръ (11.07.2022) |
| | Земеделската земя в България поскъпна с над 68% за последните седем години, показват данни на Националния статистически институт. През 2014 г. средната цена на декар ниви е била 708 лв., а за миналата година е 1192 лв. за декар.Най-голямо е поскъпването на нивите в Югозападния район на страната - с близо 105% за седем години. Средната цена на сключените сделки в района нараства за периода от 331 лв. на 678 лв. за декар. Причина за това е рязкото поскъпване на земеделските земи в София-област. Нивите в този район са доста по-евтини отколкото в други части на страната, което ги прави атрактивни за инвеститорите. Средната цена на земеделските земи в София-област през 2014 г. е била 115 лв. за декар, а през миналата е нараснала до 745 лв. Това е увеличение от близо 550% или над шест пъти.Средната цена на сделките с ниви в България през 2021 г. достига 1192 лв. за декар, което е ръст с над 14% в сравнение с 2020 г., показват данните на НСИ. Поскъпване е отчетено във всички райони на страната. Източник: Труд (12.07.2022) |
| | Нивите поскъпнаха с 68% за 7 години
Земеделската земя поскъпна с над 68% за последните седем години, показват данни на Националния статистически институт. През 2014 г. средната цена на декар ниви е била 708 лв., а за миналата година е 1192 лв. за декар. Най-голямо е поскъпването на нивите в Югозападния район на страната - с близо 105% за седем години. Средната цена на сключените сделки в района нараства за периода от 331 лв. на 678 лв. за декар. Причина за това е рязкото поскъпване на земеделските земи в София-област. Нивите в този район са доста по-евтини отколкото в други части на страната, което ги прави атрактивни за инвеститорите. Средната цена на земеделските земи в София-област през 2014 г. е била 115 лв. за декар, а през миналата е нараснала до 745 лв. Това е увеличение от близо 550% или над шест пъти. На второ място по поскъпване за последните седем години е Югоизточният район, където повишението на цените е с над 88% - от 501 лв. на 944 лв. за дка. Това е ръст с над 400 лв. за дка. В областите Бургас и Стара Загора поскъпването на нивите за периода е над два пъти. В област Бургас цените на земеделските земи са нараснали от 409 лв. на 912 лв. за декар, а в района на Стара Загора увеличението е от 447 лв. на 898 лв. за декар. На трето място с много малка разлика е Северозападният район, където повишението на цените на нивите е с близо 87% за седем години. Нивите там са поскъпнали от 701 лв. на 1309 лв. за декар. Източник: Труд (12.07.2022) |
| | Националният осигурителен институт обяви, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец май 2022 г. е 1299,07 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01 юни 2021 г. до 31 май 2022 г. е 1201,96 лв.
Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец юни 2022 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Източник: Банкеръ (12.07.2022) |
| | Населението на България е намаляло със 77 611 души през миналата година, което е най-големият спад от 2001 г. насам, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат, публикувани по повод Световния ден на населението. Тя е взела предвид нетната миграция в страните членки, както и смъртността и раждаемостта за конкретната година, за да изчисли общото изменение на населението. Любопитното е, че у нас нетната миграция е положителна за втора поредна година – заселилите се в страната ни хора са с 12 706 повече от тези, които са я напуснали. Тенденцията започна от 2020 г., когато заради работата от вкъщи и онлайн обучението или съкращения много българи се завърнаха от чужбина и така се стигна до положителна нетна миграция от 30 715 души за първи път от 1999 г. насам. За последен път населението на България е нараснало през 1988 г. - с 10 381 души, сочат данните на Евростат. През 2021 г. България е на пето място сред страните членки на ЕС по най-голям спад на населението, показват още данните на европейската статистика. Към 1 януари 2022 г. в страната ни живеят 6 916 548 души. Естественият прираст, т.е. разликата между родените и починалите за една година е отрицателен и достига 90 317 души. Тенденциите у нас са в унисон с тези в Европейския съюз. След първи спад на населението през 2020 г. заради последиците от пандемията от COVID-19 населението на съюза отново намалява през 2021 г. – от 447 млн. души на 1 януари 2021 г. до 446,8 млн. на 1 януари 2022 Източник: Инвестор.БГ (13.07.2022) |
| | Годишната инфлация в България за юни 2022 г. спрямо същия месец на миналата година се е изстреляла до 16,9%. Това става ясно от данни на Националния статистически институт (НСИ),. Това показва ускорение от 1,3 пр.п. спрямо данните за май. На месечна база повишението на цените през юни е в размер на 0,9%, което сочи леко забавяне спрямо ръста от 1,2% през предишния месец. Средногодишната инфлация за периода юли 2021 г. - юни 2022 г. спрямо периода юли 2020 - юни 2021 г. е 9,3%. 12-месечната средна стойност на Хармонизирания индекс на потребителските цени е 14,8%. За сравнение, през май стойността бе от 13,4%, което показва увеличение от 1,4 пр.п. Именно това е един от Маастрихтските критерии, който ще бъде взет предвид по пътя на България към влизането в еврозоната.
Според критерия средният темп на инфлация не трябва да надвишава с повече от 1,5 пр.п. средния темп на инфлация в трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност.
В последния доклад на ЕЦБ за нивото на конвергенция на страните извън еврозоната се посочва, че огромният проблем за влизането на България в еврозоната остава инфлацията и донякъде дефицитът. Според ЕЦБ ценовите равнища ще останат високи в дългосрочен план.
В последните си прогнози за икономиката на България от тази седмица БНБ посочи, че очаква инфлацията до края на годината да достигне 14,7% спрямо очакваните през март 9,6%. Основна причина за това са очакваното понижаване на цените на енергийните суровини на международните пазари и значителното забавяне на темповете на нарастване на международните цени на храните.
Прогнозата на министерство на финансите пък е инфлацията в края на 2022 г. да достигне 11,6 на сто, като водещ "принос" за това ще имат храните, чието поскъпване ще се ускори до 23,9 на сто на годишна база през декември.
Според данните на НСИ през юни 2022 г. спрямо предходния месец цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки са се понижили с 0,1%. Намаление има и при облеклата и обувките – с 0,2%.
Всички други категории обаче отчитат повишение. Най-високо е увеличението на цените при транспорта – с 4,2%, следвани от категорията „Ресторанти и хотели“ с 2,6% и „Жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома“ с 1,6%.
Въпреки общия спад на цените на храните през юни са поскъпнали основни продукти като ориз - с 2,7%, брашно - с 0,8% и хляб - с 4,2%. Най-много са поевтинели цените на пресните зеленчуци като домати, краставици и др.
Горивата също продължават да поскъпват. Цената на дизеловото гориво скача с 5,7%, на бензин А95Н – със 7,6%, бензин А100Н - с 6,4%, газ пропан-бутан – с 1,8%. Източник: Инвестор.БГ (16.07.2022) |
| | Общият брой на безработните, регистрирани в бюрата по труда, през месец юни спадна до 138 799, съобщиха от Агенцията по заетостта. Това е с 8 678 по-малко спрямо броя им през май и с 31 917 или с 18.7% по-малко в сравнение с година по-рано. Снижението се дължи в голямата си част на стартиралите регионални програми за заетост. Чрез тях общините си осигуряват нужната работна ръка за комунални и екологични дейности, а тази година и бизнесът получава подкрепа за наемане на работна сила, за да преодолее икономическите и социални последствия от COVID-19 епидемията. Така регионалните програми помогнаха на повече от 8 000 безработни в неравностойно положение да започнат работа, да възстановят трудовите си навици и да си осигурят доход, посочват от АЗ. Според административната статистика на агенцията, през юни нивото на регистрираната безработица бележи снижение, като достига най-ниската си стойност досега – 4.2%. Намалението спрямо предходния месец е с 0.3 процентни пункта, а на годишна база се наблюдава спад от 1 пункт.През месеца са регистрирани нови 22 060 безработни. Започналите работа безработни през юни са 22 744. Източник: Труд (16.07.2022) |
| | Преките чуждестранни инвестиции в България нарастват със 177% на годишна база през първите пет месеца на настоящата година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Така към края на месец май тази година, нетният поток на преките инвестиции у нас възлиза на 871.2 млн. евро, което се равнява на 1.1% от брутния вътрешен продукт на страната. За сравнение, през същия период на миналата година, нетният поток на чуждестранните вложения е достигал 313.9 млн. евро, което е с 557.4 млн. евро по-нисък резултат спрямо настоящата година. Конкретно през май нетният поток е положителен в размер на 32.9 млн. евро, което е около четири пъти по-слаб резултат спрямо същия месец на 2021 година, когато чуждите инвестиции са достигали 117.1 млн. евро. Според предварителните данни на БНБ нетният поток на преките чужди инвестиции у нас възлизаше на 653.2 млн. евро за първите четири месеца на годината след отрицателен поток през април в размер на 229.8 млн. евро. След ревизията на данните обаче, отрицателният поток през април се свива на 44.7 млн. евро, което води до по-високия положителен резултат към края на месец май тази година. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – май 2022 г. са от Нидерландия (533 млн. евро), Белгия (180.2 млн. евро) и Австрия (114.3 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци са към Люксембург (54 млн. евро) и Германия (50.3 млн. евро). Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 9.9 млн. евро (в т.ч. отрицателен поток от 7.8 млн. евро за Русия), при отрицателен нетен поток от 0.9 млн. евро за януари – май 2021 години. Данните вероятно отразяват продажбите на недвижими имоти у нас от руски собственици – тенденция, която настъпи в резултат на войната в Украйна и санкциите срещу Москва. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 88 млн. евро за януари – май 2022 г. Той е по-голям с 359 млн. евро от този за януари – май 2021 г., който е отрицателен в размер на 271 млн. евро. Чуждите инвестиции у нас паднаха под 1 млрд. евро след отрицателен резултат за април Чуждите инвестиции у нас паднаха под 1 млрд. евро след отрицателен резултат за април Размерът на преките чуждестранни инвестиции в България се свива значително на месечна база след отрицателен поток на чуждите вложения п... Прочети повече По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 826.8 млн. евро, при положителна стойност от 930.1 млн. евро за януари – май 2021 година, сочат данните на БНБ. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е отрицателен и възлиза на 43.6 млн. евро, при отрицателна стойност от 345.3 млн. евро за януари – май 2021 година. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – май 2022 г. възлиза на 109.7 млн. евро (0.1% от БВП), при 97.8 млн. евро (0.1% от БВП) за януари – май 2021 г. През май 2022 г. нетният поток е положителен и възлиза на 2.5 млн. евро, при положителна стойност от 35.1 млн. евро за май 2021 година.
Прочетете целия материал на следния линк: https://www.actualno.com/economy/chujdite-investicii-u-nas-narastvat-sys-177-kym-kraja-na-mesec-maj-news_1784993.html © Actualno.com Източник: actualno.com (20.07.2022) |
| | Докладът за състоянието на администрацията за 2021 г. показва, че щатната численост на българската администрация е 143 381 бр., от които 36 734 са в териториалната администрация. Повишението спрямо предходната година е с 0,5%, но за последните пет години администрацията се е увеличила с 8%. Още по-интересна е съпоставката с броя на населението. През 2021 г. на 100 хиляди души се падат по 2097 чиновници или с 230 повече в сравнение с преди пет години. Тоест, администрацията продължава да се увеличава, въпреки всички намерения за нейното оптимизиране, намаляване на разходите, заместване с електронни услуги. (ИПИ) Източник: Други (25.07.2022) |
| | През юли 2022 г. общият показател на бизнес климата остава приблизително на равнището си от предходния месец. Повишение на показателя се наблюдава в промишлеността и търговията на дребно, в сектора на услугите запазва нивото си от юни, а в строителството е регистрирано понижение. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ нараства с 2,1 пункта, а средното натоварване на мощностите през юли е с 0,8 пункта под нивото от април и достига 75,5%, като с оглед на очакваното търсене през следващите месеци се предвижда недостиг от мощности. През юли съставният показател „бизнес климат в строителството“ намалява с 2,9 пункта в резултат на влошените очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. По отношение на продажните цени в строителството 49.3% от мениджърите предвиждат те да се повишат през следващите три месеца. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ се покачва с 0,7 пункта, което се дължи на по-оптимистичните очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Несигурната икономическа среда e основната пречка за дейността в сектора, посочена от 68,7% от предприятията.
Съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ остава приблизително на равнището си от предходния месец. Относно продажните цени в сектора на услугите 21,8% от мениджърите прогнозират те да се повишат през следващите три месеца. Източник: Кеш (29.07.2022) |
| | Строителните предприемачи у нас очакват спад в новите поръчки през следващите 6 месеца, което ще доведе до понижаване на дейността в краткосрочен план. Това става ясно от бизнес анкетата на Националния статистически институт за месец юли тази година. Повишение на показателя се наблюдава в промишлеността и търговията на дребно, в сектора на услугите запазва нивото си от юни, а единствено в строителството е регистрирано понижение. Очакванията за ръст в цените през идните месеци остават високи, като изключение прави сектора на услугите. Впечатление прави, че представителите на индустрията очакват да не могат да отговорят на търсенето в идните месеци, докато в сектора на търговията на дребно се очаква спад в обема на продажбите. Източник: actualno.com (29.07.2022) |
| | В първата година на пандемията от Covid-19 активните предприятия в България са намалели още повече, след като през 2019 г. броят им започна да се понижава. През 2020 г. активните фирми са 342 376, което е с 2,1% по-малко в сравнение с предходната 2019 г. Негативната тенденцията се отчита за втора поредна година, след като през 2018 г. активните предприятия в страната отбелязаха лек ръст спрямо предходната 2017 г. Това става ясно от изследване на Националния статистически институт (НСИ) за демографските събития на предприятията в България за 2020 г. и динамиката им за петгодишен период (2016 - 2020). През наблюдавания период отново най-голям е броят на новопоявилите се предприятия, които не са наемали работна ръка. За поредна година най-голям относителен дял в съвкупността на активните предприятия през целия период имат предприятията с нула наети лица. През 2020 г. този дял е 53%, или 181 571 от всички активни предприятия. Следва групата „1 - 4 наети“ с 32,8%, или 112 382 предприятия, а най-нисък е делът на предприятията в групата „5 - 9 наети лица“ – 6,7%. Броят на заетите лица в групата „10 и повече наети лица“ съставлява 69,6% от заетите в периода 2016 - 2020 г., докато делът на предприятията в тази група е едва 7,4% от общия брой активни предприятия, а големият брой активни предприятия в групата с нула наети лица формира 7,9% от общия брой на заетите лица в страната. Източник: Инвестор.БГ (01.08.2022) |
| | Заводите вдигнаха цените с 34 на сто
редприятията от преработващата промишленост вдигнаха цените си за пазара в България с 34,2% за година, обявиха от НСИ. Това поскъпване при продажбите на едро от производителите се отразява и на цените на дребно, на които търговците продават в магазините, а съответно и на инфлацията. При предназначените за износ стоки обаче повишението на цените от производителите от преработващата промишленост в България е по-малко - само с 26%. Оказва се, че предприятията повишават цените на продаваните в страната стоки много повече отколкото на продукцията за износ. Производителите на храни са повишили цените за пазара в страната с 29,5%, а храните за износ са поскъпнали с 23,7% за година. Напитките за пазара в България са поскъпнали с 11,1%, а за износ - само с 3,8%. Източник: Труд (01.08.2022) |
| | През юни търговията на дребно спада с 1,3 % в ЕС и с 1,4 % в България
Обемът на търговията на дребно през юни е намалял с 1,3 на сто в Европейския съюз и с 1,2 на сто в еврозоната в сравнение с май, когато нарасна съответно с 0,2 на сто и 0,4 на сто. Това сочат най-новите сезонно коригирани данни на европейската статистическа агенция Евростат. Спрямо юни 2021 г. календарно изгладеният индекс на продажбите на дребно се понижава и в двата съюза - с 2,8 на сто в ЕС и с 3,7 на сто в еврозоната. В България през юни на месечна основа обемът на продажбите на дребно е спаднал с 1,4 на сто, отбелязвайки трети пореден месец на понижение след май (-0,5 на сто) и април (-1,1 на сто). На годишна база индексът на продажбите на дребно остава почти непроменен през юни (+0,1 на сто) и отчита значително забавяне в сравнение с май (+5 на сто) и април (+5,7 на сто). Източник: 24 часа (04.08.2022) |
| | Строителството в България почти замря, но при жилищата има 30% ръст
Строителството в България се е свило драстично през второто тримесечие на 2022 г., като това не засяга само жилищното, показват данни на НСИ, публикувани в четвъртък. Местните власти са издали в месеците между април и юни 2249 разрешителни за строеж на нови жилищни сгради с 13 810 жилища в тях с обща площ 1,6 млн. квадратни метра. На годишна база това е увеличение с 28,9% на броя на разрешителните, на жилищата в тях - с 38,8%, а на площта им - с 43,3%. При административните сгради обаче трендът е противоположен. През второто тримесечие са издадени само 20 такива разрешителни, което е намаление с 23,1%. Площта на тези административни сгради е малко над 23 хиляди квадрата и намалява с 47,7% в сравнение с второто тримесечие на предходната година. Разрешителните за строеж имат валидност до 10 години и не задължават притежателя им да почне да строи веднага. Но при започнатото през второто тримесечие строителство тенденцията е същата. Между април и юни са започнати 1388 нови жилищни сгради със 7202 жилища в тях с малко над 924 хиляди квадратни метра площ. В сравнение с година по-рано броят на започнатите сгради е намалял с 1,6%, но жилищата в тях се увеличават с 20,2%, а общата им застроена площ - със 17,9%. Започнатите административни сгради обаче са с 47% по-малко спрямо година по-рано, а площта им - с близо 50% по-малка. Източник: 24 часа (05.08.2022) |
| | Цените на производител в промишлеността през юни се повишават с 1,3 на сто в ЕС
Цените на производител в промишлеността през юни спрямо предишния месец са се повишили с 1,3 на сто в Европейския съюз и с 1,1 на сто в еврозоната. Това сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат. И през май, на месечна основа, показателят се покачи в страните от Евросъюза и във валутния съюз - съответно с 0,7 на сто и 0,5 на сто. През юни спрямо, същия месец на миналата година, цените на производител в промишлеността са скочили с 36,1 на сто в ЕС и с 35,8 на сто във валутния съюз. В България производствените цени на промишлена продукция през юни нарастват с 2,4 на сто спрямо май, когато статистиката отчете, че спадат с 0,1 на сто. На годишна основа родните цени на производител в промишлеността рязко са се покачили - с 49,3 на сто. През май годишното увеличение бе 47,7 на сто. Източник: БТА (05.08.2022) |
| | Броят на въведените в експлоатация жилищни сгради с 30.1% ръст за година
Броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през второто тримесечие на 2022 г. е 1 128, а новопостроените жилища в тях са 3 826, сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо второто тримесечие на 2021 г. сградите са с 261 повече, или с 30.1%, а жилищата в тях намаляват с 342, или с 8.2%. От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през второто тримесечие на 2022 г. със стоманобетонна конструкция са 79.3%, с тухлена - 16.8%, с друга - 3.3%, и с панелна - 0.6%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (78.2%), следвани от жилищните кооперации (14.5%). В сравнение с второто тримесечие на 2021 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените къщи, жилищните кооперации и вилите, докато сградите от смесен тип намаляват. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) - 165 сгради с 1 026 жилища, Пловдив - 163 сгради с 533 жилища, и Бургас - 138 сгради с 472 жилища в тях. Най-висок е делът на новопостроените жилища с три стаи (35.4%), следват тези с две стаи (34.9%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 4.8%. Общата полезна площ на новопостроените жилища през второто тримесечие на 2022 г. е 394.0 хил. кв. м, или с 4.4% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2021 г., а жилищната площ намалява с 2.0% и достига 315.3 хил. кв. метра. Източник: profit.bg (09.08.2022) |
| | Приходите в туризма със 100% повече, износът расте с 41%, в индустрията - спад
През юни промишленото производство намалява с 0,8% в сравнение с май, показват данни на НСИ, публикувани в сряда. Такъв спад на месечна база не се е случвал от година. На годишна база все още има ръст от 17,4%, но той е значително по-малък от майския. В строителството има спад на месечна база с 1,4% и на годишна с 0,5%. НСИ публикува и данните за оборотите в търговията на дребно, от които се вижда, че продажбите вече трети месец вървят надолу. Спадът през юни спрямо май е 1,4%, а в сравнение с юни миналата година оборотите на търговците се запазват на същото равнище. При 16,9% инфлация за същия период обаче очевидно продадените стоки и услуги са далеч по-малко, отколкото преди година. Юни е първият от активните летни месеци и според данните приходите на хотелите от нощувки само за този месец са 178,8 млн. лв. Това е повече от двойно в сравнение със същия месец на миналата година, когато приходите на хотелите са били 82,5 млн. лв. Сравнението с юни 2019 г., когато приходите са били 205 млн. лв., показва, че до пълното възстановяване на туризма на предпандемичните му нива остават още едни 15% увеличение на приходите. Износът също продължава възхода си. За периода януари - юни той е за 45,7 млрд. лв. Това е 41% ръст на годишна база, докато предишния месец ръстът беше 60%. Според икономиста Лъчезар Богданов износът в момента е с 80% по-висок от средномесечния за периода 2017-2021 г. Източник: 24 часа (11.08.2022) |
| | През второто тримесечие на 2022 г. средната месечна работна заплата e 1 730 лв. и нараства спрямо първото тримесечие на 2022 г. със 7.8%, съобщи Националният статистически институт. Спрямо година по-рано средното увеличение на заплатите е с 13.4%, а заетите в туристическия бизнес са най-ниско платената категория работещи в страната. Годишният ръст на възнагражденията в обществения сектор е със 7.8%, а в частния - с 15.4%. Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на работещите в тях са: "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 4 216 лева; "Финансови и застрахователни дейности" - 2 739 лева; "Добивна промишленост" - 2 544 лева. Най-нископлатени са били наетите в икономическите дейности: "Хотелиерство и ресторантьорство" - 1 058 лева; "Други дейности" - 1 185 лева; "Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване" - 1 262 лева. Средната заплата в държавното управление е 1973 лв. между април и юни 2022 г. Спрямо първите три месеца на годината и спрямо година по-рано увеличението е с по 11 на сто. Източник: Дневник (15.08.2022) |
| | Индексът на цените на производител в селското стопанство за второто тримесечие на 2022 г. се повишава с 37.5% спрямо същото тримесечие на 2021 г., съобщи Националният статистически институт. В растениевъдството скокът е с 46.4%, а в животновъдството - с 26.9%. За година най-голямо е нарастването на цените на зърнените култури - с 56.5%, техническите култури - с 37.4%, фуражните култури - с 21.0%, пресните зеленчуци - с 32.1%, и пресните плодове - с 8.8%. Цените на живите животни нарастват с 26.3%. При продуктите от животновъдството е регистрирано увеличение на кравето мляко - с 21.1%, овчето мляко - с 28.9%, козето мляко - с 26.6%, и на кокошите яйца за консумация - с 56.3%. Поскъпването на селскостопанската повлияно от повишението на цените на: посевния и посадъчния материал - с 6.6%, електроенергията и горивата - с 45.3%, минералните торове - със 153.5%, продуктите за растителна защита - с 44.8%, ветеринарномедицинските продукти - с 8.7%, и фуражите - с 32.2%. Източник: Дневник (15.08.2022) |
| | Mесечната инфлация отново се е ускорила и е стигнала 1,1%, а годишната е още по-висока, отколкото през юни. Тя достигна 17,3%, сочат данните, публикувани от НСИ във вторник. Причината този път е, че точно през юли бе вдигната цената на топлоенергията, като средното и? поскъпване според статистиката е било 24,5%. Централното газоснабдяване е поскъпнало през юли с 16,2% в сравнение с предходния месец, токът - с 3,4%, дървата за огрев - с 9,2%, пелетите - с 8,9%, водата – с 5,8%, а канализационните услуги – с 6,2%. Всички тези стоки и услуги представляват приблизително 17,2% от потребителската кошница и тяхното поскъпване неминуемо вдига инфлацията. Годишната отново, както през юни, бележи 24-годишен рекорд. През май 1998 г., когато току-що бяхме излезли от Виденовата хиперинфлация, годишното нарастване на цените беше 18,8%. Само че през предишните месеци на Виденовата зима годишната инфлация се движеше между 300 и 2000 процента, нещо, което едва ли ще се случи скоро. Цените на топлоенергията прекъснаха тенденцията на намаляване на месечната инфлация, която започна преди няколко месеца. Въвеждането от 1 юли на отстъпката от 25 ст. за литър бензин и дизел е довело до поевтиняване на масовия бензин А95 с 3,1%, а на пропан-бутана – с 21,3%. Дизелът си е останал на същата цена, само високооктановият А-100, за който няма отстъпка, е добавил нови 1,9% към цената си през юли, но през август и той започна да поевтинява. Вчера например средната му цена по бензиностанциите беше 3,66 лв. за литър, след като в края на май се продаваше по 3,83 лв., а на места – и по 3,90 лв. Източник: 24 часа (17.08.2022) |
| | Икономиката на България нараства с 4.8% на годишна база през второто тримесечие на настоящата 2022 година, сочат сезонно изгладените експресни оценки на Националния статистически институт. Темпът на растеж на брутния вътрешен продукт се засилва спрямо първото тримесечие, когато нарастването бе в размер на 4.5%. Икономическият растеж на България е над средния за Европейския съюз, който възлиза на 4% през второто тримесечие, според експресните оценки на Евростат. Средният растеж в еврозоната достига 3.9%. Най-висок годишен ръст на БВП се отчита в Словения (8.3%), Португалия (6.9%) и Унгария (6.5%) с уточнението, че данните за шест страни членки все още не са налични. Икономиката на Румъния е нараснала с 5.3% през второто тримесечие, докато тази на Германия записва увеличение от 1.5%. БНБ понижи драстично прогнозата за ръст на българската икономика . Увеличението на БВП спрямо първото тримесечие на годината е 1.1%. Средното нарастване на тримесечна база за ЕС и еврозоната е 0.6%. Според експресните оценки на НСИ за второто тримесечие на 2022 г. БВП на България в номинално изражение достига 38.302 млрд. лева. Реализираната добавена стойност през второто тримесечие на 2022 г. е 33.303 млрд. лева. Източник: actualno.com (18.08.2022) |
| | Струпването на хора и капитали в София през последните десетилетия утвърди позицията на столицата като основна дестинация за работната сила у нас. Цели 22% от всички заети в България се намират в София, става ясно от данните на Националния статистически институт за второто тримесечие на настоящата 2022 година. Така към края на месец юни тази година, заетите на 15 и повече навършени години в София (столица) наброяват приблизително 704 000 души или близо ? от всички заети у нас (22.5%). Коефициентът на заетост в столицата (относителният дял на заетите лица от населението) е най-високия в цялата страната, като достига 63.6%. Броят на заетите в София обаче остава под предепидемичните нива. За сравнение, през второто тримесечие на 2019 година заетите са наброявали приблизително 717 700 души. Към края на първото полугодие на тази година заетите мъже в София възлизат на 356 900 лица, докато жените наброяват 347 200 лица. Ако към София (столица) добавим и София (област), то броят на заетите в тази част на България набъбва до приблизително 814 300 души или 26% от всички заети у нас. Високият дял отразява взаимовръзката между икономика и демография. София е градът с най-голямо население, изпреварващо в пъти останалите население места у нас, като една от причините за това са икономическите перспективи, които правят столицата предпочитано място за вътрешна миграция в страната. Общият брой на заетите в България на 15 и повече навършени години достига 3.121 млн. души през второто тримесечие на 2022 година. След столицата най-много заети има в областите Пловдив (281 000 или 9% от всички заети у нас), Варна (244 400 лица или дял от 7.8%), Бургас (181 900 лица или дял от 5.8%) и Стара Загора (146 300 лица или дял от 4.6%). Източник: Други (22.08.2022) |
| | През 2021 г. разходите на общините в България растат спочти 20%, като достигат над 8,73 млрд. лв., спрямо 7,3 млрд. лв. за 2020 г. Най-високи са разходите на Столична община – 1,6 млрд. лв. или 18% от тези на всички общини. След нея се нареждат големите общини в страната – Варна (392 млн. лв.), Пловдив (388 млн. лв.), Бургас (271 млн. лв.) и Стара Загора (167 млн. лв.). През 2021 г. сборът на капиталовите разходи на всички общини в страната възлиза на приблизително 968 млн. лв. или 11% от всички разходи. Трябва да се има предвид, че тези средства не включват инвестиции, финансирани от Европейския съюз. Повечето общини са силно зависими от централния бюджет, като едва 9 успяват да финансират поне половината от разходите си със собствени постъпления. Най-добре в това отношение се представят Несебър (94,8% собствени приходи към общи разходи), Приморско (79,6%) и Челопеч и Созопол (75,6%). Общо за страната генерираните местни приходи покриват 32,7% от всички общински разходи, като покритието в цели 226 общини е по-ниско от това. Източник: economic.bg (22.08.2022) |
| | България е на десето място в ЕС по достъп до фиксиран високоскоростен интернет, показват данни на Евростат. През миналата година почти 85% от домакинствата у нас са имали достъп до бърз интернет, което над средното равнище за Европейския съюз. България е сред страните с бурно развитие в този сектор, като се забелязва значително увеличение на броя домакинства с достъп до интернет от 2013 година досега. Водещи в класацията са Малта със 100% покритие, Люксембург, Дания, Испания и Латвия. По разпространение на интернет покритието Холандия, Португалия, Ирландия и Румъния изпреварват с малко България, назад остават Германия, Белгия, Словакия, Франция. На дъното на класацията за достъп до бърз фиксиран интернет са Гърция, Кипър, Италия и Австрия, които имат между 20 и 50% покритие на домакинствата. Източник: Дарик радио (24.08.2022) |
| | Лято 2022 – 50% повече туристи
Пътуванията на български граждани през арил, май и юни, когато паднаха ковид ограниченията, са се увеличили с 15,5% в сравнение със същите месеци на 2021 г. Тази тенденция се е засилила в разгара на летния сезон и вчера служебният министър на туризма Илин Димитров каза по Би Ти Ви, че летуващите до края на юли са били с 55% повече в сравнение с година по-рано и само с 25% по-малко от рекордната 2009 г. Според него обаче това не означава непременно по-добри печалби за сектора, тъй като инфлацията кара хората да свиват разходите и на практика е изяла по-голямата печалба. Това се доказва и от цифрите на НСИ, но има доста голяма разлика дали става дума за парите, оставени от българските туристи в родината им, и тези, които те са похарчили в чужбина. У нас например почиващите през тези три месеца са похарчили 267,922 млн. лв., което е само с 8,2% повече в сравнение със същите месеци на 2021 г. Този ръст обаче е по-малък от инфлацията за същия период. От май 2021-а до май 2022-а цените у нас са нараснали с 15,6% и на практика българският турист си е позволявал да купува тази пролет и лято по-малко в родината си, отколкото година по-рано. Най-силно се чувства това по отношение на храната. Разходите на българския почиващ по това перо през второто тримесечие на 2021 г. са били 99,844 млн. лв., а година по-късно – 103,741 млн. лв., т.е. са нараснали само с 3,9% при 15,6% инфлация. Източник: 24 часа (25.08.2022) |
| | НСИ: Превозените товари от сухопътния и водния транспорт се увеличават с 1,7 на сто през второто тримесечие на годишна база
През второто тримесечие на годишна база се увеличават превозените товари с 1,7 на сто и извършената работа с 5,6 на сто от сухопътния и водния товарен транспорт, съобщава Националният статистически институт. Данните са предварителни. За периода, на годишна основа, със 17,4 на сто нарастват превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт). Извършената работа бележи ръст от 30,5 на сто. Превозените товари от сухопътния транспорт са с 1,8 на сто повече, а извършената работа нараства с 5,9 на сто спрямо второто тримесечие на 2021 година. Превозените товари от речния и морския транспорт са с 1,3 на сто повече, докато извършената работа, измерена в тонкилометри, намалява с 8,7 на сто. Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е с 14,3 на сто повече, а извършената работа нараства с 31,4 на сто през второто тримесечие на 2022 г. спрямо същия период на предходната година. През второто тримесечие на 2022 г. при водния пътнически транспорт се наблюдава увеличение както на превозените пътници, така и на извършената работа съответно с 24 000 пътници и със 117 600 пътниккилометра. Източник: БТА (29.08.2022) |
| | Пандемията увеличи за пръв път от години броя на новите пенсии
Броят на новоотпуснатите пенсии през 2021 г. е 88 504 и спрямо 2020 г. се е увеличил с 3329 пенсии. Увеличението при наследствените пенсии, получавани като първа пенсия, е 3239. Това е с 26,8% повече спрямо предходната година, като основна причина за отчетения ръст е повишената смъртност в края на 2020 г. и през 2021 г., посочват от НОИ. Заради наследствени пенсии с 4,7% се увеличават и новите инвалидни пенсии за общо заболяване. Те са 32 648 и заемат дял от 36,9% от всички новоотпуснати първи пенсии. Иначе при личните инвалидни пенсии за втора година се наблюдава намаление. Те са 23 619 - с 4,2% по-малко спрямо 2020 г. 2021 г. е поредната година, в която по-малко хора се пенсионират с класическата пенсия - за пълен осигурителен стаж и възраст в трета категория труд (чл. 68, ал. 1 и 2 на КСО). Тези пенсии са 24 512 при 25 062 за предходната година. За сметка на този вид пенсия отново има ръст при пенсиите за непълни стаж и възраст - друга негативна тенденция, която се наблюдава от години. Източник: Сега (29.08.2022) |
| | Средната заплата се е е увеличила с 13,4% за година Средната заплата в България се е повишила с 13,4% на годишна база и е достигнала 1730 лв. през второто тримесечие на 2022 г. Това показват данните на Националния статистически институт, цитирани в информационния бюлетин на Министерството на труда и социалната политика в областта на жизненото равнище и доходите за периода април-юни 2022 г. Най-високи са средните заплати в икономическите дейности: "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения" - 4216 лева, "Финансови и застрахователни дейности“ - 2739 лева; "Добивна промишленост" - 2544 лева. В сравнение с миналата година трудовите възнаграждения имат най-голям ръст в София - 16,5% и Габрово - 15%, а най-малък в Кърджали - 2,5%. Най-нископлатени са били наетите в икономическите дейности: "Хотелиерство и ресторантьорство" - 1058 лева; "Други дейности" - 1185 лева; "Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване" - 1262 лева. Статистиката показва, че наетите по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2022 г. се увеличават с 34 400 души и достигат 2,31 млн. Към края на юни броят на безработните е 152 200. В сравнение с второто тримесечие на 2021 г. той се понижава с 30 700 или с 16,8%. Източник: 24 часа (29.08.2022) |
| | През юни България изнася почти половината произведена в страната електроенергия, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). През първия летен месец на годината в страната са произведени 4,03 тераватчаса електроенергия, което увеличение от 25% на годишна база. На българския пазар са реализирани 2,4 тераватчаса и спрямо юни 2021 година има намаление от 3,1 на сто. Спрямо май доставките също намаляват - с около 1%. Данните на НСИ показват още намаление на доставките на природен газ - с почти 22% до 180 млн. куб. метра. Спрямо май доставките на природен газ в България намаляват с 10 на сто. Местният добив е в нищожни количества - към 2 млн. куб. метра на месец. Източник: Инвестор.БГ (30.08.2022) |
| | Българите отново възобновиха пътуванията си в чужбина, както преди пандемията
Българите отишли в чужбина през юли, са 731 700, или с 19,4% повече от регистрираните през същия месец на миналата година. В средата на лятото на 2019 г. броят им е бил само с 30 000 по-голям, отчита Националният статистически институт (НСИ). През миналия месец българите най-много са пътували към Турция, като 182 900 души са посетили съседката ни. На море в Гърция са били 179 800 души. На трето място по посещаемост от българи е Германия - 60 200, следва Румъния с 58 800 и Сърбия - 38 300. Между 26 и 17 хил. души са посетили и страни като Италия, Република Северна Македония, Обединеното кралство, Австрия и Испания. Очаквано в летния месец близо половината от пътуванията в чужбина са били с цел почивка и екскурзия - 44,5% от всички пътували, сочат още данните на НСИ. С цел гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия пък са били 37,7% от пътуванията, а със служебна цел - 17,8%. Оказва се и че немалко чужденци са посетили страната ни през миналия месец - 1 533 500, или с 24,2% повече в сравнение с юли 2021 година. Регистрирано е увеличение по всички наблюдавани цели. Транзитните преминавания през страната пък са 35,1% (538 500) от всички посещения на чужденци в България. От всички чужденци, гостували у нас, 53,2% са гражданите от Европейския съюз, или 816 400 души, като най-голям е броят на посещенията на граждани от Румъния - 25,5%, следвани от германци и поляци съответно с 19,1% и 11%. Посещенията на граждани от групата “Други европейски страни” са 540 300 - 35,2% от всички посещения в България, като най-голям брой посещения са регистрирани от Турция - 200 100, или 37% от посещенията в тази група. Най-много посещения в България през юли 2022 г. са реализирали румънски граждани - 208 100, следвани от турци с 200 100 и германци с 155 500. Украинските граждани, посетили страната ни за месец, са 131 400, от Полша са 89 600, от Сърбия - 72 500, от Гърция - 70 100, Чехия - 58 500, Обединеното кралство - 58 300, и Република Северна Македония - 37 400. Най-много от посещенията на страната ни са отново с цел почивка и екскурзия - 49,2%, следвани от посещенията с други цели - 43,9%, и със служебна цел - 6,9%. Източник: 24 часа (30.08.2022) |
| | НСИ отчете влошаване на бизнес климата в търговията на дребно в България с 9 пункта през август
През август общият показател на бизнес климата намалява с 3,4 пункта спрямо предходния месец, съобщи Националният статистически институт. По-неблагоприятен бизнес климат е регистриран в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите, а в строителството показателят запазва равнището си от юли. Бизнес климатът в търговията на дребно спада с 9 пункта в резултат на резервираните оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията. Неблагоприятни са и прогнозите им относно обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" се понижава с 3,4 пункта. Оценките на промишлените предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията са резервирани, като и очакванията им за следващите шест месеца се влошават. Същевременно анкетата отчита и намаление на осигуреността на производството с поръчки, което е съпроводено с неблагоприятни очаквания за производствената активност през следващите три месеца. През август съставният показател "бизнес климат в строителството" запазва равнището си от юли. По мнение на строителните предприемачи настоящата строителна активност се оценява като благоприятна, като и прогнозите им за дейността през следващите три месеца се подобряват. Източник: БТА (30.08.2022) |
| | НСИ отчете 103 на сто ръст на цените при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ в България през юли
Общият индекс на цените на производител в промишлеността нараства с 42,5 на сто през юли 2022 г. в сравнение със същия месец на 2021 година. Ръст на цените е регистриран при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 103 на сто, преработващата промишленост - с 25,3 на сто, а в добивната промишленост е отчетено намаление - с 4,3 на сто, съобщи Националният статистически институт. Общият индекс на цените на производител се увеличава с 3,8 на сто през юли спрямо предходния месец. Значителен ръст е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 19,3 на сто, а намаление е отчетено в добивната промишленост - с 14,1 на сто, и в преработващата промишленост - с 2,2 на сто. Понижение на цените на производител в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на основни метали - с 9,4 на сто, производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 0,9 на сто, производството на изделия от каучук и пластмаси - с 0,6 на сто. По-високи цени са отчетени при: производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 2,9 на сто, производството на химични продукти - с 2,8 на сто, производството на тютюневи изделия - с 1,8 на сто. Източник: БТА (31.08.2022) |
| | Нефинансовите предприятия в България са реализирали общ положителен финансов резултат от 29.9 милиарда лева за 2021 година. Това показват предварителните данни на Националния статистически инстут. Във финансовия сектор застрахователните компании отчитат обща балансова стойност на активите от 8.6 млрд. лв., пенсионноосигурителни дружества и пенсионни фондове - 538 млн. лв., специализираните инвестиционни предприятия - 12.27 млрд. лв., а сдруженията и фондациите - 1.42 млрд. лв. 412 119 са нефинансовите предприятия в България, подали годишен отчет за дейността си през 2021 г. в Националния статистически институт, което е само с 0.1% повече в сравнение с 2020 година. Заетите лица в тях, преизчислени в еквивалент на пълна заетост (ЕПЗ), са 2 129 746, или с 1.8% повече спрямо предходната година. С най-голям дял през 2021 г. са икономически активните нефинансови предприятия в сектора на услугите и на търговията (81.6%), които формират 62.4% от всички заети лица. Делът на нефинансовите предприятия в сектори „Промишленост“, „Строителство“ и „Селско, горско и рибно стопанство“ е 18.4% от всички активни предприятия през 2021 г., а заетите лица в тях са 37.6% от всички заети лица в нефинансовия сектор. По предварителни данни за нефинансовите предприятия е отчетен положителен финансов резултат от 29.902 млрд. лева. Източник: profit.bg (01.09.2022) |
| | Най-много чужди инвестиции в индустрията
Най-много вложения през изминалата година са направили чужди компании в индустрията - 43,3 на сто от всички вложения или 12,2 млрд. евро. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Общо преките чуждестранни инвестиции в нефинансовия сектор към 31.12.2021 г. възлизат на 28, 1 млрд. евро по текущи цени. Чуждите инвеститори са имали интерес още към сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили, транспорт, складиране, хотелиерство и ресторантьорство) - 6, 278 млрд. евро. През изминалата година намаляват инвестициите в сектор строителство, но се увеличават тези в сектора “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”. По предварителни данни през 2021 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи във всички сектори на икономиката са малко над 23 млрд. лв. Най-много са вложенията в активи в сектора на услугите, следван от този на промишлеността. Относителният дял на направените инвестиции за сгради, строителни съоръжения и конструкции намалява с 9,8 до 35,2%. Източник: Труд (01.09.2022) |
| | Очаква се годишна инфлация в еврозоната през август 2022 година да е 9,1 на сто, което е повишение спрямо 8,9 на сто през юли, сочат предварителните данни на Евростат. Сред основните компоненти на инфлацията в еврозоната са: електроенергията - с най-високо поскъпване на годишна основа през август (38,3 на сто спрямо 39,6 на сто през юли), следвана от хранителните стоки, алкохола и тютюневите изделия (10,6 на сто спрямо 9,8 на сто през юли), неенергийните промишлени стоки (5 на сто спрямо 4,5 на сто през юли) и услугите (3,8 на сто спрямо 3,7 на сто през юли). Според предварителните данни с най-висока годишна инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени през август е Естония (25,2 на сто), следвана от Литва (21,1 на сто) и Латвия (20,8 на сто). С най-ниско равнище на годишната инфлация през август сред страните в еврозоната е Франция (6,5 на сто), следвана от Малта (7,1 на сто) и Финландия (7,6 на сто). Източник: Труд (02.09.2022) |
| | България е втора в ЕС по увеличение на промишлените производствени цени за година на база данните на Евростат от юли 2022 г. в сравнение със същия месец на предходната. Средното увеличение на цените на годишната база в еврозоната е 37,9 на сто, в ЕС - 37,8 на сто, а в България - 55,9 на сто. В България производствените цени са нараснали с 8 на сто спрямо юни, като по този начин страната ни се нарежда на трето място по увеличение на месечна база. Пред нас по увеличение на показателя са Ирландия (+26,15 на сто) и Унгария (+9,4 на сто). Най-много са се понижили цените на производител на месечна база в Португалия (-1,5 на сто), Швеция (-1,2 на сто) и Люксембург (-0,9 на сто). В ЕС цените на месечна база в енергийния сектор са нараснали през юли с 8,2 на сто. С 1,1 на сто са се увеличили цените на производителите на недълготрайни потребителски стоки, а с 0,9 процента за дълготрайни стоки. Източник: Труд (05.09.2022) |
| | Икономиката на България през второто тримесечие на годината е нараснала с 4.0% в сравнение със същото тримесечие на 2021 г. Спрямо първото тримесечие на годината ръстът е 0.8%, съобщи НСИ. Тези данни показват реалното увеличение на брутния вътрешен продукт, като е изключено влиянието на инфлацията. С най-голямо нарастване сред икономическите дейности е брутната добавена стойност в промилеността - 11.9% на годишна база, следвана от създаването и разпространението на информация и далекосъобщения - 5.6%, професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности - 5.2%. Сектор Строителство отбелязва спад от 16.4% на годишна база. По отношение на компонентите, които формират икономическия растеж, НСИ отбелязма, че потреблението през второто тримесечие на годината е нараснало от 5.2% на годишна база. Износът на стоки и услуги се е увеличил с 10.4%, а вносът - с 16.7%. Прогнозата на Министерство на финансите за нарастването на БВП тази година, заложено в актуализирания вариант на бюджета, е 2.9%. През втората половина на годината се очаква забавяне на българската икономика, вследствие от забавяне на европейската икономика като цяло заради продължаващавата война в Украйна и проблемите с доставките на газ. Източник: Сега (08.09.2022) |
| | Малки и средни фирми могат да вземат до 20 хил. лв. субсидия за IT и киберсигурност
От 3 хил. до 20 хил. лв. безвъзмездни средства ще могат да получат малките и средните предприятия за въвеждане на решения в областта на информационните и комуникационните технологии и киберсигурността. Еврофинансирането е осигурено по Националния план за възстановяване и устойчивост, а общата сума е 30.6 млн. лв. Процедурата в момента е в етап на обществено обсъждане и се очаква да бъде отворена за кандидатстване през октомври. По процедурата могат да кандидатстват микро-, малки и средни предприятия, т.е. фирми с до 250 служители и оборот, не надвишаващ 97.5 млн. лв. (или активи до 84 млн. лв.). Те трябва да са регистрирани преди края на 2019 г. Има изискване и за минимален оборот за 2021 г., който за микропредприятията е поне 41 хил. лв., а за малките и средните - 82 хил. лв. Фирмите трябва да имат и поне един служител. Тъй като процедурата е по Програмата за икономическа трансформация, в нея не могат да участват компании от сектори като селско стопанство, добивна промишленост, строителство, образование и социални грижи. Източник: Капитал (08.09.2022) |
| | България изпадна от групата на най-високоразвитите държави в света според публикуваната в четвъртък класация на Индекса на човешкото развитие на ООН. Слизайки с четири места надолу, България вече е изпреварена от страни като Сърбия, Черна гора и Грузия и е единствената държава от ЕС, която не намира място сред най-високоразвитите държави в света. Индексът на човешкото развитие на ООН, който се проследява от 1990 г., за да се измерят и други характеристики на благосъстоянието, освен икономическия растеж взема предвид фактори като продължителност на живота, достъпа до образование и личните доходи като измерител на качеството на живот. Според тазгодишната класация, която представя ситуацията през 2021 г., България е на 68 място в света и втора в групата на "високоразвити държави", която е водена от Албания. България изпреварва в нея Гренада, Барбадос и Антигуа и е в една компания с Украйна (77), Северна Македония (78), Китай (79), Бразилия (89) и др. Данните, които ООН отчита в класацията за България, са продължителност на живота при раждане - 71.8 години, 13.8 години, прекарани средно в образование, и среден личен доход 23 071 долара годишно. За сравнение - Швейцария, която тази година изпреварва Норвегия и е първа в Индекса на човешкото развитие, очакваната продължителност на живота е 84 години, времето, прекарано в обучение, е средно 16.5 години, а средният доход - 66 хил. долара. Източник: Дневник (09.09.2022) |
| | Над 75 на сто от българите са затруднени да покриват ежедневните си разходи и през второто тримесечие
През второто тримесечие на 2022 г., както и през предходните две тримесечия, делът на българите, които изпитват затруднения да покриват ежедневните си разходи, е относително висок - над 75 на сто. С известни затруднения са 37,1 на сто от анкетираните, 28,5 на сто определят покриването на ежедневните разходи като трудно, а 12,9 на сто - като много трудно. Данните са от допълнителна анкета на Националния статистически институт към Наблюдението на домакинските бюджети. Проучването прави тримесечен мониторинг на промените в условията на живот на домакинствата в резултат на пандемията КОВИД-19. Анкетирани са били 5740 души на възраст 16 и повече навършени години от 3053 домакинства. Относително лесно могат да покрият ежедневните си разходи 18,2 на сто от анкетираните, а едва 3,3 на сто не изпитват никакви затруднения. Общо делът на хората без затруднения през второто тримесечие на 2022 г. намалява с 0,2 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2022 г. и с 2,9 процентни пункта спрямо четвъртото тримесечие на 2021 година. През второто тримесечие на 2022 г., за 73 на сто от българите доходът на домакинството им е останал без промяна спрямо последните 12 месеца. Увеличение на доходите са посочили 19,2 на сто от хората, което е с 0,7 процентни пункта повече в сравнение с първото тримесечие на 2022 г., но с 10,6 процентни пункта по-малко в сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г., когато увеличение са имали 29,8 на сто от хората. Основните причини за нарастването на доходите и през трите изследвани тримесечия са увеличение на пенсиите и социалните помощи и индексиране/преизчисляване на заплатите. Източник: БТА (09.09.2022) |
| | Индексът на строителната продукция у нас отчита понижение за втори месец подред, като причината за това е спад в гражданско/инженерното строителство. Строителната продукция се свива с 1.1% на годишна база през месец юли, сочат данните на Националния статистически институт. На месечна база понижението възлиза на 0.5%. Новото намаление идва след като през предходния месец юни строителната продукция отчете годишен спад от минималните 0.1% и месечно понижение от 1.8%. Това е втори пореден месец на понижение в този вид строителни дейности, след като през юни бе записан годишен спад от 2.3% и месечно понижение от 2.5%. В същото време сградното строителство нараства с 0.5% на годишна база през юли, но отчита спад на месечна база в размер на 0.4%. Източник: actualno.com (12.09.2022) |
| | Държавата има 264 фирми с капитал от близо 27 млрд. лв.
264 държавни предприятия с общ капитал в размер на 26,85 млрд. лв. Такава е картината на държавната икономика и у нас според данните на на Агенцията за публични предприятия и контрол. Агенцията успя да измисли държавна политика за управление на предприятията, без да пристъпи към никакъв финансов анализ на постигнатото от тях към момента. Документът, който се приема в изпълнение на законово изискване и като част от покриване на стандартите на ОИСР, бе публикуван за обществено обсъждане. Големият брой държавни предприятия се дължи основно на сектор здравеопазване – покрай държавните болници, които са със статут на търговски дружества. Сред останалите министерства с най-много предприятия е МРРБ (37), икономическото министерство с 20 дружества, транспортното и земеделското - със съответно 19 и 18, министерството на отбраната – 15 и това на енергетиката - 10. Като форма на собственост повечето държавни предприятия са търговски дружества – 246, създадените със специални закони и по специален ред в ТЗ предприятия са 18. Сред тези дружества с най-голяма тежест по показател собствен капитал са фирмите към енергийното министерство - 16,7 млрд. лв. Отрасъл енергетика е със структуроопределящо значение за икономиката, като общият дял на дружествата към БЕХ (б. р.) като капитал, е 9,9% от БВП за 2021 година. На второ място по собствен капитал са портфейлът дружества към транспортното министерство - 3,7 млрд. лв. Това е един от малкото финансови показатели за дружествата, наличен в предлаганата нова политика за участието на държавата в публичните предприятия. Не се предлага никакъв анализ за дейността им към момента и не може да се разбере къде има натрупани сериозни проблеми. Източник: Сега (12.09.2022) |
| | Оборотите в търговията на дребно в България намаляват с 0,7 на сто през юли на годишна база
През юли 2022 г. не се наблюдава изменение на оборота по съпоставими цени спрямо предходния месец в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети". Данните са предварителни и сезонно изгладени, съобщи Националният статистически институт. Оборотът в търговията на дребно намалява с 0,7 на сто през юли 2022 г. спрямо същия месец на 2021 г. въз основа на календарно изгладени данни. През юли 2022 г. се наблюдава намаление на оборота спрямо предходния месец в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 3,5 на сто), докато при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали, и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали е регистрирано увеличение съответно с 2 и с 1,2 на сто. Източник: БТА (12.09.2022) |
| | Ръст от 17,7 на сто в промишлеността в България през юли спрямо същия месец на предходната година
Индексът на промишленото производство нараства с 0,9 на сто през юли 2022 г. спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени, съобщи Националният статистически институт. През юли 2022 г. е регистриран ръст със 17,7 на сто на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо съответния месец на 2021 година. Увеличение спрямо предходния месец е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ с 12,7 на сто, в добивната промишленост - с 3,9 на сто, а намаление в преработващата промишленост - с 1,6 на сто. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: производството, некласифицирано другаде - със 17,8 на сто, производството на тютюневи изделия - с 16,9 на сто, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 10,7 на сто, производството на лекарствени вещества и продукти и производството на метални изделия, без машини и oборудване - по 8,1 на сто. Източник: БТА (12.09.2022) |
| | Двоен ръст бележат приходите на хотелите през юли спрямо 2021 г.
Приходите от нощувки през юли 2022 г. се увеличават с 46.7% в сравнение със същия месец през миналата година юли 2021 г. и достигат 386.6 млн. лева. Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани - с 64.5%, така и от български граждани - с 18.4%, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). През юли 2022 г. в страната са работили 3 615 обекта с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 144 000 стаи и 327 900 легла в тях. В сравнение с юли 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 18.2%, а броят на леглата в тях - с 16.0%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през юли 2022 г. е 5 385 200, или с 26.7% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 3 309 800 нощувки, а българските - 2 075 400. През юли 2022 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 75.0% от общия брой нощувки на чужди и 38.8% - на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 17.7% от нощувките на чужди и 26.5% - на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 7.3 и 34.7%. Източник: News.bg (13.09.2022) |
| | 386,6 млн. са приходите на българските хотели от нощувки само за месец юли, като това е с 46% повече от същия месец на миналата година, съобщи НСИ. Заетостта е била средно 53,4%, но за по-висококатегорийните хотели – тези с 4 и 5 звезди, тя е била доста по-висока – 68,3%. Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през юли 2022 г. се увеличава с 18.2% в сравнение със същия месец на 2021 г. и достига 1 322.3 хиляди. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през юли 2022 г., са 643.9 хил. и са реализирали средно по 3.2 нощувки. Чуждите граждани са 678.4 хил. и са реализирали средно по 4.9 нощувки, като 73.3% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през юли 2022 г. е 5 385.2 хил., или с 26.7% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 3 309.8 хил. нощувки, а българските - 2 075.4 хиляди. Източник: 24 часа (13.09.2022) |
| | Над 130 хил. българи с бизнес пътуване по света
Европейският съюз е най-големият търговски партньор на България. Това се потвърждава и от данните от Националния статистически институт, според които от 130 428 българи, пътували със служебна цел по света през юли, общо 100 692 от тях са били в общността. Най-много нашенци са посетили по бизнес дела съседната Гърция. Със свои делови партньори там са се срещнали 48 169 нашенци. Гърция е сред основните търговски партньори на България. За първите пет месеца на тази година износът ни са съседите се е увеличил с 51 на сто до 2.53 млрд. лева. В Румъния пък са били със служебна цел 18 413 българи. Северната ни съседка е вторият по големина търговски партньор на страната ни в ЕС след Германия. Много от нашите фирми прехвърлиха своето производство в Румъния и това обяснява големият брой пътувания в тази посока. Затова и с 52.8 на сто по-висок е износът на български стоки, които са на стойност 3.70 млрд. лева. Германия пази позицията си на най-голям износител и вносител на български стоки. Потвърждение на това са тези 14 020 нашенци, които са пътували по бизнес в тази страна. За петте месеца на тази година за най-голямата европейска икономика са продадени с 30.8 на сто повече продукти на български фирми, които са на стойност 5.69 млрд. лева. Източник: Банкеръ (13.09.2022) |
| | Ръстът на инфлацията в България през август леко се забавя, сочат данните на Националния статистически институт. Поскъпването на живота спрямо същия месец на миналата 2021 г. е със 17.7%. Нарастването спрямо предходния месец юли е с 1.2%. Най-голямо за август е оскъпяването на жилищата, водата, тока и горивата с 5.2%. Цените на стоките и услугите растат с 2.3%. Храните поскъпват с 1,2 на сто. Намаление на цените е регистрирано в транспорта с 3.8% и при облеклата и обувките с 2.3%. Българската народна банка обяви, че служебното правителство планира да тегли 1 млрд. евро вътрешен дълг до края на годината. Първият акцион за 100 млн. евро ще се проведе на 19 септември. Източник: БНР (15.09.2022) |
| | Увеличение в покупките на нови луксозни коли
Близо два пъти са нараснали покупките на нови луксозни автомобили в страната. За първите осем месеца на годината са регистрирани 167 нови автомобила от луксозни марки като Макларън, Ламборгини и Бентли при 85 за същия период на миналата година. Същевременно продажбите на употребявани автомобили от луксозни марки намаляват.Любимите луксозни спортни автомобили на българските милионери са Ламборгини и Ферари. Само от януари до 1 септември в страната са регистрирани 9 нови Ламборгини и 20 употребявани, показват данните на МВР. За същия период на миналата година регистрираните нови Ламборгини са били само 5. Един от най-популярните модели на Ламборгини Aventador струва от 780 хил. евро до 825 хил. евро в зависимост от оборудването. Цената на по-високо проходимия модел Lamborghini Urus започва от 190 хил. евро и стига до 280 хил. евро. В страната през тази година беше регистрирано и Lamborghini Sian Roadster, което е с начална цена 3,7 млн. евро. Подобни са продажбите и на Ферари. За осем месеца са регистрирани 10 нови автомобила Ферари и 21 употребявани, при само 7 нови година по-рано. Новият модел на Ферари 296 GTB започва от 320 хил. евро и в зависимост от оборудването може да надмине 560 хил. евро. Източник: Труд (15.09.2022) |
| | Българският труд е най-евтиният в Евросъюза
У нас разходите за труд са най-ниски в целия Европейския съюз. Това показват резултатите от изследване, публикувано от германската агенция за икономическо развитие, цитирано от bTV. В същото време друго проучване предупреждава за растящ недостиг на квалифицирани работници в Германия до 2030 г. Данни на Евростат сочат, че у нас средните разходи за труд за миналата година са били около 7 евро за час. Секторът на услугите регистрира най-голямото увеличение на разходите за труд с 14,4 на сто през първите три месеца на 2022 г. спрямо същия период на миналата година. Според германската агенция за икономическо развитие в България най-значително нарастват заплатите в компании които търсят квалифицирани работници. Същевременно разликата между търсенето и предлагането на квалифицирана работна ръка в Германия се увеличава. Тази тенденция може да доведе и до забавяне на икономическия растеж в страната. Като основна причина авторите на изследването виждат застаряването на населението. Например във фармацевтичния бизнес и при лекарското съсловие кадри липсват. Като една от опциите за облекчаване на проблема се разглежда по-голяма вълна работници от чужбина, която да запълни липсите на пазара тук. Според експерти дори и те да нямат нужната квалификация, могат да бъдат обучени на място. Източник: Банкеръ (15.09.2022) |
| | Само Румъния е по-бедна в ЕС от България по данни на Евростат
През 2021 г. 95,4 милиона души в Европейския съюз, което се равнява на 21,7 процента от населението му, са били изложени на риск от бедност и социално изключване, информира Евростат. Това означава, че тези хора са били подложени на поне един от трите социални риска, които се свързват с бедността и социалното изключване - били са изложени на риск от бедност, от тежки материални и социални лишения или са живели в домакинство с много ниска икономическа активност (лицата в трудоспособна възраст в това домакинство са заработили 20 процента и по-малко от нормалния брой работни часове), отбелязва статистическата служба на ЕС. България е на второ място сред страните от ЕС по този показател. През миналата година 32 на сто от хората у нас са били изложени на риск от бедност и социално изключване, по данни на Евростат. Румъния е страната от ЕС, в която най-много хора са били са били изложени на риск от бедност и социално изключване през миналата година (34 процента), следва България (32 на сто), след която се нареждат Гърция и Испания, с по 28 процента. Източник: 24 часа (16.09.2022) |
| | Безработицата намаля до рекордно ниво
Равнището на официалната безработица в България през август е 4,3%. Това е най-нискaта стойност на показателя за този месец от годината от съществуването на административната статистика, обявиха от Агенцията по заетостта. Спрямо месец август миналата година безработицата намалява с 0,6%, но спрямо предходния месец юли има минимално увеличение от 0,1%. Броят на регистрираните безработни през август е общо 139 782. През месеца са регистрирани нови 19 хиляди безработни, като на месечна и на годишна база те намаляват. Други 940 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се регистрирали в бюрата по труда през месеца. Започналите работа безработни през август са над 10 хил. През летния месец най-голям е делът на започналите работа в сектора на преработваща промишленост - 20,6%, следват тези в търговията - 13,7%, хотелиерството и ресторантьорството - 12,1%, държавното управление - 7,6%. Близо 1800 безработни са били назначени на субсидирани работни места през месеца - по програми и мерки за заетост и по схеми на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. Източник: Труд (16.09.2022) |
| | Расте износът към петте най-големи търговски партньори в ЕС
Износът на български стоки за най-големия ни търговски партньор – Европейският съюз, нараства през юни с 50.1% спрямо същия месец на миналата година и е в размер на 5.69 млрд. лева, обявиха от националната статистика. За полугодието експортът на стоки от България за общността също се увеличава - с 44.6% на годишна база, и е на обща стойност 31.03 млрд. лева. Основните търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Испания. Всички те са приели 68.3% от износа ни за държавите членки на Евросъюза. Добрата новина е, че към всички тях расте експорта ни, а освен това имаме и положително търговско салдо с тях. Най-силно расте износа ни към Испания – с 60.9 на сто, до 1.37 млрд. лева. Трябва да се отбележи, че имаме и спад в износа към две от тези страни. Към Белгия са заминали с 24% по-малко български стоки, а към Малта намалението е с 32.4 на сто. През периода януари - юни най-голям ръст в сравнение със същия период на миналата година е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (+291.3%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (+188.2%). Спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (-17.5%). Расте и вносът на България от държавите-членки на Евросъюза Това става обаче с по-нисък процент от износа ни - с 45.5%, спрямо юни миналата година и е в размер на 5.46 млрд. лева. За полугодието вносът на стоки в България от ЕС също се увеличава, но само с 33.1% на годишна база и е на стойност 28.76 млрд. лева (по цени CIF). Най-голям е обемът на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия. И от петте страни сме внесли повече стоки, но най-силно е нарастването на импорта от Гърция – със 73 на сто, до 3.06 млрд. лева. Източник: Банкеръ (16.09.2022) |
| | Растат цените на хранителните стоки на едро у нас
Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро в България, се повиши тази седмица с 0,77 на сто до 2,089 пункта. Повече от два месеца ИТЦ се движи в тесни граници, позиционирайки се в диапазона 2,029-2,089 пункта, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Все пак се отчита слабо, но постоянно повишение на индекса от близо 3 процента, пише БТА. Базовото ниво на индекса - 1,000 пункта - е от 2005 г. Източник: 24 часа (19.09.2022) |
| | Компаниите с лесен достъп до финансиране, но не им достигат кадри Проучването Endeavor Insight Report, представено тази година, показва, че технологичният сектор е най-прогресивно развиващият се в България, като се отчита трикратен ръст през последните години - повече от всеки друг сектор в икономиката. Само при информационните и комуникационните технологии делът им в БВП е нараснал от 1,8% през 2011 г. до 7% десет години по-късно. В сектора са заети близо 115 хил. души, от които около 75 хиляди работят в столицата. Тяхната средна заплата е 3,4 пъти по-висока от тази за страната, а нивата на производителност на труда са конкурентни на световните. Въпреки трудностите и предизвикателствата София има шанс да бъде лидер в предприемаческата екосистема в Югоизточна Европа. България по принцип заема челно място сред държавите в Югоизточна Европа откъм институционална предприемаческа подкрепа по отношение на достъп до капитал, ноу-хау, информация. Например в страната ни има над 17 фонда за дялов и рисков капитал и инкубационни или акселераторски програми, покриващи целия цикъл на развитие на предприемаческите начинания и всички те са със седалище в София. Като се изключат банките и застрахователите, търговията е тази, която засега отбелязва най-висока добавена стойност. Но през последните години технологичните компании отчитат толкова силен ръст, че най-вероятно до няколко години ще заема челното място. Източник: 24 часа (20.09.2022) |
| | Разходите за труд нараснаха с 14,4% за година
Разходите на българския бизнес за един час труд нараснаха с 14,4% през второто тримесечие на годината спрямо същия период на миналата, обявиха от Националния статистически институт. Разходите за заплати са се вдигнали с 14,6 на сто, а другите разходи за служителите - с 13,5%. Най-голям ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори “Административни и спомагателни дейности” - с 22,5%, и “Култура, спорт и развлечения” - с 19,4%. Много голямо е и увеличението на разходите за труд в сферата “Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” - с 18,2% за година. Най-големи заплати взимат работещите в сферата на информационните технологии. Въпреки това възнагражденията им продължават да нарастват. Разходите за един час труд в сферата “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения” са нараснали с 14,8% за година, показват данните на националната статистика. В сферата на финансите и застраховането взимат едни от най-високите заплати в страната. Разходите за труд в този бранш са нараснали значително - със 17,2% за година. Източник: Труд (23.09.2022) |
| | 82% повече електромобили и хибриди са внесени у нас
82% повече електромобили и хибриди са внесени и новорегистрирани у нас към средата на годината, съобщават от Индустриален клъстер "Електромобили" (ИКЕМ). Регистрираните леките коли са над 2,85 млн., но въпреки впечатляващия ръст на импорта на електромобили, общият им брой в България достига едва 4614, което е 0,16 на сто от всички. Електрическите хибриди обаче вече са 25 467, което е дял 0,89%. От тях 3625 са комбинация на дизелов двигател и електрозадвижване, а при останалите 21 842 съчетанието е с бензинов мотор. При товарните автомобили делът на електрическите и хибридите е много по-малък. От общо над 416 000 машини от тази категория изцяло на ток са само не повече от 300, което е 0,06 от общия брой на товарния парк. Електрическите хибриди при камионите са около 800 или 0,18%. От почти 17 550 регистрирани автобуса у нас изцяло на ток са 190, което е 1,08 на сто от всички. Интересното е, че електрическите хибриди са само 2. Всички регистрирани мотоциклети у нас са почти 223 000, но само 2003 от тях са електрически, което е дял от едва,0,9 на сто, отчитат още от клъстера. Зарядните станции в страната са около 650. Източник: Сега (27.09.2022) |
| | Българите са намалели с 844 хиляди от 2011 г. досега
Населението на България е 6.519 млн.души като броят им е намалял с 844 хил. спрямо 2011 г., когато е последното преброяване. Това сочат окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ) за преброяването, приключило през септември 2021 г.За последното десетилетие 344 хил. българи са напуснали страната, а отрицателният естествен прираст (раждания и умирания) е минус 501 хиляди. Българите на възраст между 15 и 64 години са 4 069 400, или 62.4%. Спрямо 2011 г. те намаляват с 958 501, или с 19.1%. Най-голям е делът на младите хора в областите Сливен, Ямбол и Бургас, а на пенсионерите - във Видин, Монтана, Кюстендил и Плевен. Най-обезлюдяващи се области са Видин, където почти 25% е намаляло населението от 2011 г. досега, следват Смолян, Добрич, Габрово и Велико Търново. Те са загубили около 20% от жителите си. В градовете живеят 4.782 млн.души, а в селата - 1.738 млн. В момента 199 селища нямат жители - те са 69 в област Габрово, в област Велико Търново - 64, в област Кюстендил - 11, както и в Кърджали, Смолян. Към 7 септември 2021 г. населението на 65 и повече навършени години е 1 532 667 души, или 23.5% от общия брой. Спрямо предходното преброяване тази възрастова група се увеличава със 171 270, или с 12.6%. Към 7 септември 2021 г. гражданите на Руската федерация у нас са 17 465 души, на Украйна - 6163 (след началото на войната техният брой се увеличи), на Сирия - 2615, на Китай - 1683, на Северна Македония - 1576. Източник: Дневник (04.10.2022) |
| | България - на 48-мо място по цифрови технологии
България е на 48-мо място по развитие на цифрови технологии сред 63 страни. Тя бележи ръст в сравнение с изминалата година, когато страната ни бе на 52-ро място. Това сочат резултати от проучването за Световната дигиталната конкурентоспособност на Института за развитие на мениджмънта (IMD) - Швейцария, чийто официален партньор за втора поредна година е Българската търговско-промишлена палата. Дигиталната класация е показател за нивото на развитие на цифровите технологии и степента, до която тяхното прилагане оказва влияние върху бизнес практиките, административното управление и функционирането на гражданското общество в страните-обект на проучването. При България се наблюдава умерен ръст в показателите по два от основните критерии, а именно знанията и бъдещата готовност, бизнес гъвкавостта, IT интеграцията и нагласите към приспособяване демонстрират най-положителните тенденции. Като най-силни страни на България в областта на дигиталната конкурентоспособност са посочени следните области: концентрацията на жени в изследователския сектор, предоставени високотехнологични патенти, липсата на страх у предприемачите от провал и защитата на личните данни от закона. За първи път от пет години насам класацията е оглавена от Дания, която измества Съединените щати. Източник: Банкеръ (05.10.2022) |
| | Обемът на търговията на дребно през август се е покачил с 1 на сто
В България обемът на търговия на дребно през август в сравнение с юли се е покачил с 1 на сто, според календарно и сезонно изгладените данни на Евростат. През юли родната търговия на дребно записа минимален ръст на обема си - с 0,1 на сто, спрямо юни. На годишна база през август обемът на българската търговия на дребно се е повишил с 2,1 на сто. Това отрежда на страната ни 7-ото място сред страните от ЕС с най-голям ръст на обема на търговия на дребно. Обемът на търговията на дребно в Европейския съюз е намалял с 0,2 на сто през август спрямо юли, докато за същия период в еврозоната показателят е спаднал с 0,3 на сто. През юли, отново на месечна основа, обемът на търговията на дребно бе по-малко и в ЕС, и във валутната зона, съответно с 0,2 на сто и 0,4 на сто. Това сочат най-новите сезонно и календарно коригирани данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес. През август в сравнение със същия месец година по-рано календарно изгладените данни за обемът на продажбите на дребно показват понижение с 1,3 на сто в ЕС и с 2 на сто в еврозоната. Източник: БТА (07.10.2022) |
| | Под 10% от жилищата и земеделските имоти у нас са застраховани България е държавата с най-нисък дял на имущественото застраховане в целия ЕС - застрахованите жилища и земеделски имоти са не повече от 10%. Тези данни обяви Константин Велев, председател на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и изпълнителен директор на "Армеец". Според Велев е показателна разликата между дела на брутния премиен приход по линия на имущественото застраховане – средно за Европа този дял е 36.5%, докато в България е едва 13.8%. Константин Велев посочи, че само за последния месец в България са се случили две тежки природни бедствия, щетите от които все още се оценяват. Между 2010 и 2019 г. щетите от бедствия възлизат на 1.1 млрд. долара, което се равнява на около 0.2% от брутния вътрешен продукт на страната общо за периода 2011 - 2019 г. Въпреки това българите масово не застраховат домовете и земеделските си имоти. Според Велев причините за това са много - ниските доходи и ограничената покупателна способност на голяма част от населението, очакванията на гражданите, че държавата ще им помогне в случай на бедствие и оттам - липсата на стимул за застраховане. Влияние оказват също недостатъчната информираност за ползите от застрахователните продукти, както и битуващите все още устойчиви негативни нагласи към застраховането. Източник: Медия Пул (07.10.2022) |
| | Въпреки инфлацията, която за година достигна и поддържа двуцифрени стойности, оборотът в търговията на дребно расте минимално. През август годишният ръст е 2.1%, а спрямо юли - 1%. По данните на Националния статистически институт, най-голям ръст спрямо същия месец на предходната година има при оборота в продажбите на текстил, облекло, обувки и кожени изделия - 24.2%. През август оборотът при търговията с горива се увеличава със 7.7%, с нехранителни стоки - с 4.4%. При търговията с храни, където годишното поскъпване е най-чувствително, оборотът за година спада с 3.9%. Спад има още при продажбите на компютри и комуникационна техника - с 5.6%, и търговията с фармацевтични и медицински стоки - с 0.5%. Спрямо юли обаче един от най-големите ръстове в оборота се наблюдава тъкмо при продажбата на храни и напитки - 6.5%, а в интернет търговията е 6.8%. Месечният ръст в оборота при продажбата на горива е 1.1%. Продажбите на електроника спадат с 2.2%, а на дрехи и обувки - с 0.5%. Източник: Дневник (11.10.2022) |
| | Цените вдигат с 35% печалбите на фермерите
Вдигането на цените в селското стопанство е довело и до ръст на печалбите на фермерите. Нетният доход на предприемачите в селското стопанство през 2021 г. надминава 3,26 млрд. лв., което е с над 35% повече спрямо предходната година, обявиха от НСИ. Ръстът на печалбата се дължи на растениевъдството, където се увеличават както цените, така и произведената продукция. Разходите на фермерите също нарастват, но по-малко. През 2021 г. общата стойност на крайната продукция в селското стопанство възлиза на 10,8 млрд. лв., което е с 37% повече от предходната година. Увеличението е в резултат както на ръст на произведените количества с 18%, така и на повишение на цените с 16%. Цените на основните храни започнаха да нарастват значително още през миналата година, много преди войната в Украйна. Поскъпването на зеленчуците през 2021 г. беше с 12%, на плодовете - с близо 10 на сто, а на хляба с над 15%. Източник: Труд (12.10.2022) |
| | На годишна база България отново е с най-висок ръст на промишленото производство в ЕС - 16,5 на сто
В България през август спрямо юли промишленото производство е забавило нарастването си до 0,7 на сто, докато през юли на месечна база родният показател наддаде с 1,1 на сто. На годишна основа родното производство в промишлеността е заемало първото място сред страните членки с най-висок ръст на показателя през август, записвайки увеличение с 16,5 на сто. Това все пак представлява забавяне в сравнение с юли, когато достигна 18 на сто, показват сезонно коригираните данни на Евростат. Промишленото производство сред страните от Европейския съюз се е повишило с 1,1 на сто през август на месечна база, докато показателят в еврозоната расте с 1,5 на сто, съобщи Евростат. През юли спрямо месец по-рано производството в промишлеността намаля и в ЕС, и във валутната зона, съответно с 1,5 на сто и 2,3 на сто, според ревизираните данни.През август в сравнение със същия месец на 2021 г. промишленото производство се е увеличило с 3,5 на сто в Евросъюза и с 2,5 на сто в еврозоната. Източник: БТА (13.10.2022) |
| | Повечето чужденци по морето вдигат и приходите на хотелиерите
Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през август се увеличава с 11.9% в сравнение със същия месец на 2021 г. и достига 1 483 200. Общо 788 000 са били гостите от чужбина, като те са реализирали и средно по 4.9 нощувки. Три четвърти от тях са предпочели настаняване в хотели с 4 и 5 звезди. Българите, които са нощували в местата за настаняване през август, са 695 200 и са имали по-кратък престой - средно по 3.3 нощувки. Общата заетост на леглата в местата за настаняване през август 60.2%, като намалява с 0.3 процентни пункта в сравнение с август миналата година. Най-висока е била заетостта в хотелите с 4 и 5 звезди - 78%, докато в местата за настаняване с 3 звезди е 52%, а в тези с 1 и 2 звезди - 36.7 на сто. Заради повечето туристи у нас и приходите от нощувки /включени са сумите, заплатени от гостите, без стойността на допълнителните услуги/ през август се увеличават. Паричните постъпления са с 26.3% повече на годишна база и достигат 451.2 млн. лева. Източник: Банкеръ (13.10.2022) |
| | България изнесе стоки за 31,8 млрд. евро от януари до август, с 42% повече от м. г.
Износът на стоки от България се е увеличил с 42% през януари - август спрямо същия период на миналата година. Родният износ на стоки е представлявал 31,8 милиарда евро, сочат първоначалните данни от доклада на Евростат, предаде БТА. За същите месеци на тази година, отново на годишна основа, вносът в България расте с 46%, до 35,9 милиарда евро. За същия период търговският баланс на страната ни, следствие от обемите на вноса и износа, е бил на дефицит, в размер на 4,1 милиарда евро. При търговията със страни от ЕС, родната статистика регистрира излишък от 1,5 милиарда евро, а при търговията с трети страни (извън Съюза) - дефицит от 5,6 милиарда евро. Обемът на износа на стоки от Европейския съюз през август спрямо същия месец на миналата година е скочил с 24,2 на сто от 166,7 милиарда евро до 207,1 милиарда евро. Същевременно вносът в Съюза е възлизал на 271,8 милиарда евро, което е увеличение с 56,4 на сто в сравнение с август 2021 г., когато бе 173,8 милиарда евро. В резултат ЕС регистрира дефицит от 64,7 милиарда евро в търговията си със стоки с останалия свят през август 2022 г. - значителен ръст в сравнение с отчетения дефицит през миналогодишния август - 7,1 милиарда евро. Това сочи първоначалната оценка на европейската статистическа агенция Евростат, публикувана днес на сайта й, предаде БТА. За същия период търговията между страните членки на Евросъюза е прибавила 32,3 на сто до 329,5 милиарда евро. Източник: 24 часа (17.10.2022) |
| | Инфлацията продължава да се вдига
Стоките и услугите в България продължават да поскъпват, сочат данните на Националния статистически институт. През септември повишението е с 18.7% спрямо същия месец на предходната година, а в сравнение с август е 1.2%. Последната прогноза на БНБ е, че инфлацията ще се забави в края на годината. През септември 2022 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: образование (+5.4%), жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (+4.2%) и хранителни продукти и безалкохолни напитки (+2.3%). Намаление на цените е регистрирано в групите развлечения и култура (-4.6%), транспорт (-2.9%) и съобщения (-1.8%). При храните най-много поскъпват листните зеленчуци - с 9.9%, домати - със 7%, яйца - с 6.5%, сирене - с 4.5%, бира - с 2.9%. По-значително поскъпване се наблюдава при нехранителните стоки, като то е двуцифрено при някои горива и материали за отопление. Метанът продължава да поскъпва - с 18.3% през месеца, а централното газоснабдяване - със 17%. Продължават да поевтиняват автомобилните горива, като газта е поевтиняла с 10.4%, а масовият бензин А95Н - с 6.4%. Източник: Дневник (18.10.2022) |
| | Резервите на петрол и петролни продукти в ЕС растат с 2,5 на сто през юли след историческо дъно през юни
През юли 2022 г. България е имала 993,4 хиляди тона резерви от петролни продукти и суров петрол, което представлява увеличение спрямо месец по-рано, когато са били 955,5 хиляди тона. През юли 2021 г. това количество достигаше 965,5 хиляди тона. През юли 2022 г. България е на десето място сред страните с най-малки по обем запаси от петрол и петролни продукти сред страните членки на Съюза. По-малки от нас петролни запаси през юли са имали Словакия (792,6 хиляди тона), Люксембург (718,6 хиляди тона), Хърватия (595,4 хиляди тона), Литва (575,6 хиляди тона), Словения (517 хиляди тона), Кипър (512,9 хиляди тона), Латвия (314,3 хиляди тона), Естония (251 хиляди тона) и Малта (92,86 хиляди тона). Страните с най-големи запаси от петрол и петролни продукти са били Германия (23,2 милиона тона), Франция (15 милиона тона) и Испания (14,1 милиона тона).Страните от Европейския съюз са имали общи резерви от петрол и петролни продукти за извънредни ситуации, възлизащи на 103,6 милиона тона , което е с 2,5 на сто повече спрямо съхраняваните количества през юни, когато достигнаха историческо дъно от 101,1 милиона тона, или спад с 10,3 на сто на годишна основа. Източник: БТА (20.10.2022) |
| | "Държавно управление" с бюджетен дефицит от 5.4 млрд. лева
За 2021 г. окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че институционален сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен дефицит от 5.4 млрд. лв. или - 3.9% от Брутният вътрешен продукт (БВП). В този сектор се включват всички институционални единици на бюджетна издръжка, които извършват основните дейности на изпълнителната, законодателната и съдебната власт; например държавни институции, министерства и ведомства, които се занимават с администрация и финансиране на дейности по предоставянето на обществени блага. Дефицитът в подсектор „Централно управление“ е в размер на 6.4 млрд. лв. или 4.6% от БВП. В него са включени институционални единици на централното правителство (министерства и ведомства), както и независими нестопански институции, финансирани от държавата (БАН, БНР, БНТ и др.). За разлика от другите два сектора, подсектор „Местно управление“ реализира излишък от 136 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ отчита излишък от 810 млн. лева. Дългът на Република България за 2021 г. е в размер на 33.3 млрд. лв., което представлява 23.9% от БВП. Източник: Банкеръ (24.10.2022) |
| | Три четвърти от износа на България за Украйна са горива
Данните на НСИ за българския износ към август показват, че Украйна се изкачва от осмо на трето място сред търговските ни партньори извън ЕС, измествайки САЩ. На годишна база експортът към Украйна е нараснал с над 130% и достига 1.196 млрд. лв. Скокът се дължи главно на износа на горива, и по-конкретно на газьол. През първите осем месеца в парично изражение износът на газьол е нараснал от 1.5 млн. лв. през 2021 г. до близо 700 млн. лв. през тази. Ръстът се дължи както на по-голямото количество, така и на по-високите цени. Различните видове горива заемат почти три четвърти от износа към Украйна през първите осем месеца на 2022 г. Източник: БНР (25.10.2022) |
| | Според вътрешното министерство 21 854 са автомобилите с първоначална регистрация от началото на годината до октомври, което означава, че са купени нови. Има известно разминаване със стастистиката на Европейската асоциация на автомобилните производители (АСЕА), според която продажбите в България са били 21 975. Вероятно има автомобили, които са били купени у нас, но след това са регистрирани в други държави.Първото място по продажби само на леки коли през тази година си оспорват Toyota и Dacia. Японската марка обаче е с чувствителна преднина с продадени над 3000 автомобила, докато румънците са с малко под 2000. При отделните модели двете компании също се надпреварват за лидерството. Два от моделите на японския концерн засега държат първенство с 1640 бройки, чиято базова цена се движи от 40 250 до 56 480 лева. Румънците са на второ място също с два модела, от които са продадени 1194 бройки с базова цена от 22 990 до 34 820 лв. Само за септември обаче има известно разместване, защото най-продаван е модел на Citroen, чиято цена започва от 31 307 лева. Източник: 24 часа (25.10.2022) |
| | 75 на сто от икономиката застрашени от трупане на нови дългове
75 на сто от икономиката на България са застрашени от трупане на нови дългове, сочат данни на един от лидерите в застраховането на кредитен риск Allianz Trade. Дружеството понижи рейтинга на четири сектора от нашата икономика в доклада си за третото тримесечие на 2022 г. Така от “жълтата” зона на умерен риск в “оранжевата” на чувствителен преминават енергетиката, химическата индустрия, търговията, машиностроенето и производството на оборудване. В изброените браншове се наблюдава влошаване на перспективата за забавени плащания и лоши вземания на компаните. Състоянието на българската икономика е близко до това в Европа и очакваната глобална рецесия. Намаленото потребление и повишаването на производствените цени заради ръста на цените на енергията влошават възможностите за химическата индустрия. Особено притеснителна е ситуацията за производителите на битова химия, които срещат затруднения да пласират продукцията си на по-високи цени при крайните потребители. Затова се очаква и сериозно свиване на печалбите им в сравнение с предходните тримесечия. Към това се прибавя и рискът от затруднения в производството заради нестабилните доставки на газ, се казва още в доклада. Източник: 24 часа (25.10.2022) |
| | Спад на строителната продукция
За първа година през последните години от строителния сектора отчитат рекорден спад на строителната продукция. Според отчет на основната преди 15 години Камарата на строителите в България (КСБ), в която членуват всички компании със законово основание да изграждат сгради и обекти по-големи от барака, през първата половина на 2022 г. е регистриран спад от 16,9 на сто в сравнение със същия период на предходната година. Така за две години се отчита чувствително намаляване на произведената строителна продукция – през 2020 г. тя е била общо за над 23 млрд. лв., през 2021 г. – за 16 млрд. лв., а за тази, ако продължи негативната тенденция от полугодието, ще е малко над 13 млрд. лв. (за полугодието е 6,6 млрд.лв.). От КСБ отчитат и намаление на преките чуждестранни инвестиции в сектора за година с 52,3 на сто, като и по този показател е достигнато абсолютното дъно поне за последните 8 години. Също с подобни темпове – с 53,5 на сто, намаляват инвестициите на строителните компании в техника и други материални активи. Източник: Труд (27.10.2022) |
| | Заводските цени растат с близо 60% през септември
През септември заводските цени в България нарастват с 56.8% спрямо същия период на миналата година. Най-големият ръст се вижда при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - от 148.3%, в преработващата промишленост - 22.7%, и в добивната промишленост - със 17.9%. В преработващата промишленост значително поскъпване е отчетено при: производството на химични продукти - с 48.8%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 33.5%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 32%, производството на хранителни продукти - с 29.7%. Източник: Дневник (31.10.2022) |
| | Несигурната икономическа среда е основният проблем за бизнеса
През октомври мениджърите само в строителния сектор са оптимисти за бизнеса си, показва анкетата на Националния статистически институт. Негативизмът в останалите сектори води до спад на общия показател на бизнес климата с 1.7 пункта спрямо септември. Несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене са сред основните проблеми на бизнеса. През октомври съставният показател "бизнес климат в строителството" се увеличава с 1.4 пункта, което се дължи на благоприятните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Същевременно и в прогнозите им за строителната активност през следващите три месеца се наблюдава известно подобрение. Основната пречка за дейността на предприятията остава несигурната икономическа среда, следвана от цените на материалите и недостига на работна сила. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" се понижава с 1.3 пункта в резултат на умерените оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Анкетата отчита намаление в притока на поръчки през последните три месеца, като и прогнозите за износа и производствената активност през следващите три месеца са резервирани. През октомври в сравнение с юли средното натоварване на мощностите намалява с 1.2 пункта и достига 74.3%. Източник: Дневник (31.10.2022) |
| | Расте размерът на земеделските стопанства
Налице е трайна тенденция за увеличаване на размера на земеделските стопанства в България и средния брой отглеждани животни в тях, съобщават от земеделското министерство. Средно използваната земеделска площ в едно стопанство е увеличена над 3 пъти за сметка на броя на стопанствата, а над 3,5 пъти е нараснал броят на гледаните животни - крави, овце, свине, кози и т. н., спрямо 2010 г., показва проучване, проведено от ведомството през 2020 г. Окончателните резултати показват, че общият брой на земеделските стопанства през 2020 г. е 132 742. Общо използваната земеделска площ е 4 564 152 хектара. Средният размер на използваната земеделска площ в стопанствата, които стопанисват земя, е 35,9 ха. Източник: Труд (31.10.2022) |
| | Разходите за наука у нас увеличени с 4,9% през 2021 г.
През 2021 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в България са 1,074 млрд. лв., което е с 4,9 на сто повече в сравнение с предходната година, показват предварителни данни на Националния статистически институт. Запазва се тенденцията на ежегодно нарастване на разходите за НИРД през периода 2017-2021 година. Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт) възлиза на 0,77 на сто и е с 0,08 пункта по-ниска в сравнение с 2020 година.Сектор "Предприятия" е най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 65,8 на сто от общите разходи за НИРД през 2021 година. Следва сектор "Държавно управление", чиито научни институти и организации формират 27,1 на сто от общите разходи за НИРД. Направените разходи за наука от висшите училища и университетските болници възлизат на 6,5 на сто, а от нетърговските организации - на 0,6 на сто от всички разходи за НИРД. Източник: 24 часа (01.11.2022) |
| | Над 20% от българите до 29 г. нито учат, нито работят
Българите на възраст до 29 навършени години, които нито учат, нито работят, са 185 хил. души, или 21.7% от населението на същата възраст. От общия брой незаети и неучащи 44.1% са на възраст 25 - 29, 37.5% на възраст 20 -24, 18.4% на възраст 15 - 19 навършени години. Това показват данните от последното преброяване, съобщи Националният статистически институт. Преобладават хората със завършено средно (48.2%) и основно образование (25.4%). Завършилите висше образование сред незаетите и неучастващи в образование и обучение са 14.3%. В регионален аспект делът на хората на възраст 15 - 29 навършени години, които не са заети и не участват в образование и обучение, е най-висок в областите Сливен (37.6%) и Силистра (33.3%), а най-нисък - в област София (столица) - 10.6%. Източник: Дневник (01.11.2022) |
| | Износът на горива и ток расте с рекордни стойности
България е осъществила износ на електроенергия за 785 млн. долара през първата половина на 2022 г. Това е четири пъти повече в стойностно изражение от 2021 г. и седем пъти повече от преди две години. За първите шест месеца сме изнесли 3.542 млн. мегаватчаса, което е с 50% повече от миналата година. Най-много ток страната ни е доставила тази година за Сърбия, Словения и Дания. Данните са от анализ на БСК на външната търговия на България през първото полугодие на 2022 г., направен на базата на статистика на International Trade Centre ITC Geneva, които наблюдават над 200 държави. Анализът показва, че българският износ през първо полугодие на 2022 г. расте с впечатляващите 30.6% като стойност спрямо същия период на 2021 г. и достига 25,777 млрд. долара. “Ако се елиминира влиянието на инфлацията, ръстът на износа е около 10%. Това никак не е малко на фона на случващото се по света, но не е аргумент за еуфория и е само заслуга на самите фирми, въпреки бизнес средата, създавана от непрекъснато растящата администрация", коментира Веселин Илиев, главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в БСК. Източник: Сега (01.11.2022) |
| | По-малко новооткрити фирми в ЕС през 2020 г., закритите компании запазват ниво
В България процентът на нови фирми през 2020 г. на годишна основа е спаднал до 9,05 на сто от всички икономически активни предприятия, докато през 2019 г. е бил 11,37 на сто. Това означава, че през 2020 г. в България е имало 30 983 новорегистрирани фирми, а през 2019 г. те са били 39 763 фирми, отчита Евростат. През 2020 г. закритите фирми са скочили до 14,64 на сто, което представлява 50 139 прекратени бизнеса. Това отрежда второто място на страната ни сред членките на ЕС с най-много закрити бизнеси през годината, след Литва (20,8 на сто). По предварителни данни през предходната 2019 г. този показател е възлизал на 12,65 на сто или 44 221 закрити фирми. Също така спада и средният брой на назначени от новите бизнеси служители. През 2019 г. те са били 1,41 души на нова фирма, а през 2020 г. вече са 1,36 души. Делът на новосъздадените фирми в ЕС е намалял с 1,1 процентни пункта през 2020 г. в сравнение с предпандемичната 2019 г, достигайки 8,9 на сто. Източник: БТА (01.11.2022) |
| | През септември безработицата в ЕС е 6%, в България е 4.6%
Безработицата в България през септември остава на нивото през август от 4.6 на сто, но на годишна база спада с 0.2 на сто, спрямо септември 2021 г., когато е регистрирана 4.8 на сто, сочат сезонно коригираните данни на „Евростат“. През септември безработни са били общо 151 000 души, от които 18 000 са младежи до 25-годишна възраст, но младежката безработица е 14.1 на сто. В същото време безработицата при мъже е 4.9%, а при жени - 4.3 на сто. България е на 10-то място по безработица през септември, изпреварена от: Дания, Люксембург (двете с 4.5%), Ирландия (4.3%), Словения (4.1%), Унгария (3.7%), Нидерландия (3.8%), Германия (3.0%), Полша (2.6%), Чехия (2.2%). Източник: 3e-news (04.11.2022) |
| | 17% ръст на разрешителните за строеж на нови жилищни сгради
Издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в България нарастват със 17% на годишна база през третото тримесечие на тази година, сочат данните на Националния статистически институт. Жилищата в новите сгради ще бъдат с 65.7% повече спрямо същия период на миналата 2021 година, а разгърната им застроена площ скача с 55%. През разглеждания период местните администрации са издали разрешителни за строеж на 2 159 жилищни сгради с 14 708 жилища в тях и 1 653 429 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 14 административни сгради/офиси с 56 936 кв. м РЗП и на 1 213 други сгради със 722 909 кв. м РЗП. При издадените разрешителни за строеж на административни сгради се наблюдава ръст както на броя им - с 55.6%, така и при разгънатата им застроена площ - над осем пъти. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са с 2.5% повече, както и разгънатата им застроена площ - с 0.2%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) - 450, Пловдив - 345, София - 213, Бургас - 189, и Варна - 159. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 5 407, Пловдив - 4 760, Варна - 1 595, Бургас - 818, и София - 296. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 4.0%, разгънатата им застроена площ - с 2.3%, но жилищата в тях се увеличават с 6.5%. Издадени са разрешителни за строеж на 30.0% по-малко административни сгради със 142.7% по-голяма РЗП. Издадените разрешителни за строеж на други сгради нарастват с 4.2%, както и разгънатата им застроена площ - с 3.6%. През третото тримесечие на 2022 г. е започнал строежът на 1 559 жилищни сгради с 8 823 жилища в тях и с 1 081 423 кв. м разгъната застроена площ, на 11 административни сгради/офиси с 4 173 кв. м РЗП и на 669 други сгради с 442 870 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради се увеличават с 12.3%, жилищата в тях - с 22.5%, както и общата им застроена площ - с 16.9%. Броят на започнатите административни сгради е без промяна, но тяхната РЗП намалява с 58.7%. Започнал е строежът на 10.8% повече други видове сгради, но с 12.1% по-малка РЗП. В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. започнатите нови жилищни сгради нарастват с 14.9%, жилищата в тях - с 35.2%, както и общата им застроена площ - с 32.5%. При започнатите административни сгради и тяхната обща застроена площ е регистриран спад съответно с 21.4 и 76.6%. Започнал е строежът на 16.3% повече други видове сгради с 9.3% по-голяма РЗП. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 238 жилищни и 80 други сгради; Варна - 229 жилищни, 4 административни и 37 други сгради; София (столица) - 240 жилищни и 27 други сгради; София - 166 жилищни и 22 други сгради; Бургас - 126 жилищни и 19 други сгради. Източник: actualno.com (07.11.2022) |
| | Новите жилища у нас са се увеличили с 50%
През третото тримесечие на годината акт 16 са получили 1316 жилищни сгради. Площта на жилищата в тях е с 48,4% повече от същото тримесечие на 2021 г. Тъй като броят на жилищата е с над 52% ръст за една година, средната площ на жилищата всъщност намалява леко.Това сочат последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Както и преди масовото жилищно строителство е съсредоточено предимно в големите областни центрове като София, Пловдив, Варна, Бургас, Благоевград, Стара Загора. Извън тях видим подем на строителството на жилищни сгради има в Габрово и Перник. По-голямата част от новите жилищни сгради в България - близо 80%, всъщност са къщи, а останалите - жилищни кооперации. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Пловдив - 196 сгради с 581 жилища, София (столица) - 170 сгради с 1 493 жилища, и Бургас - 141 сгради с 553 жилища в тях. Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (37,9%), следват тези с три стаи (33,6%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 3.8%. https://www.dnes.bg/ Източник: Други (08.11.2022) |
| | Колите поскъпнаха с 30%
България е начело в класацията по продажби на бензинови коли в Европейския съюз, показват данни на Европейската асоциация на автомобилните производители. Отчетен е ръст с 16,3% спрямо миналата година.За третото тримесечие ръстът в продажбата на дизелови автомобили у нас е 22,4%. Пазарът на колите втора употреба отчита повишение в цените и заради дългия процес по закупуване на нов автомобил. Източник: 24 часа (08.11.2022) |
| | Износът на стоки от България за трети страни през първите 9 месеца се увеличава
Износът на стоки от България за трети страни през първите девет месеца на годината се увеличава с 32,7 на сто в сравнение със същия период на 2021 г. и е в размер на 22,8 млрд. лв., a вносът за периода нараства с 66 на сто и е на стойност 36,1 млрд. лева, по данни на Националния статистически институт. Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение със същия период на 2021 г. е отбелязан в секторите "Минерални горива, масла и подобни продукти" (194,3 на сто) и "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (116 на сто).Спад се наблюдава в сектор "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" (10,5 на сто). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (427,5 на сто) и "Минерални горива, масла и подобни продукти" (135,6 на сто). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация, посочват от НСИ, цитирани от БТА. Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на повече от 70 млрд. лв. през периода януари - септември 2022 г., което е с 40,1 на сто повече в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е близо 79,9 млрд. лв. и нараства с 45,4 на сто. Източник: 24 часа (11.11.2022) |
| | Близо 40% ръст на приходите от нощувки през септември
Приходите от нощувки в местата за настаняване в България нарастват с 39.3% на годишна база през месец септември тази година до общо 165.8 млн. лева, съобщават от НСИ. Приходите от нощувки на чужди граждани възлизат на 103 млн. лева, докато постъпленията от български граждани достигат 62.8 млн. лева. През септември 2022 г. в България са функционирали 3 124 обекта с над 10 легла (хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване) със 134 200 стаи и 303 200 легла в тях. В сравнение със септември 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 19.6%, а броят на леглата в тях - с 18.6%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през септември 2022 г. е 2 522 500 или с 24.6% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 1 422 300 нощувки, а българските - 1 100 200. Източник: econ.bg (11.11.2022) |
| | НСИ отчете спад в строителството през септември на годишна и месечна база
Индексът на продукцията в сектор "Строителство" се понижава с 0,2 на сто през септември 2022 г. в сравнение с предходния месец, съобщи Националният статистически институт. Намаление на продукцията е отчетено при сградното строителство - с 0,5 на сто, докато при гражданското/инженерното строителство се наблюдава увеличение - с 0,2 на сто. Спрямо септември 2021 г. строителната продукция намалява с 1,3 на сто. Понижение е отчетено както при сградното строителство - с 1,7 на сто, така и при гражданското/инженерното строителство - с 0,8 на сто. Източник: Труд (11.11.2022) |
| | Оборотите на търговците се свиват за четвърти пореден месец
През септември оборотът в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия се свива с 2,8% в сравнение със същия месец на миналата година, обявиха от Националния статистически институт. През юни, юли и август намалението на оборота при продажбите на храни беше съответно с 3,1%, 10,2% и 3,9% на годишна база. Оборотите намаляват въпреки рязкото поскъпване на хранителните стоки. Това означава, че намалението на количеството купувани храни е значително. Източник: Труд (11.11.2022) |
| | Южна България със София с 3 пъти по-висок БВП от Северна
През 2020 г. брутният вътрешен продукт на София (столица) е малко над 51 млрд. лв., което е 43% от общия за страната, пише в анализ на Института за пазарна икономика. На юг се откроява икономиката на Пловдив (с БВП от 9,8 млрд. лв.), която традиционно формира над половината от брутния продукт на Южен централен район. На югоизток Стара Загора (5,1 млрд. лв.) временно изпреварва Бургас (4,6 млрд. лв.), която понесе най-тежко удара на пандемията. Сумарно икономиките на областите Стара Загора и Бургас на практика се равняват на тази на област Пловдив. На север безспорен лидер остава област Варна
(7,3 млрд. лв.), която отчете спад в сферата на услугите по време на пандемията, но запази силната индустрия в периферията на морската столица. Икономиката на Варна носи малко над 1/4 от брутния продукт на цяла Северна България. Велико Търново премина сравнително добре през кризата и почти се изравни с Русе на нива от около 2,7 млрд. лв. Източник: 24 часа (14.11.2022) |
| | Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро в България, се покачи тази седмица с 1,13 на сто до 2,219 пункта, предаде БТА. Така ИТЦ почти стигна най-високото си историческо ниво от 2,222 пункта постигнато в началото на май тази година. Базовото ниво на ИТЦ - 1,000 пункта - е от 2005 г. Източник: Offnews (15.11.2022) |
| | Промишленото производство през септември спрямо август расте с 0,9 на сто в ЕС и в еврозоната
В България през септември спрямо август промишленото производство е намаляло с 1,7 на сто, с което се нарежда на седмо място измежду 14-те странни от Европейския съюз, в които показателят е спаднал. През август родното промишлено производство нарасна с 0,2 на сто, сочат сезонно изгладените данни на Евростат. На годишна основа през септември родното производство в промишлеността се е разширило с 11 на сто, което е забавяне спрямо ръст от 16,5 на сто през август и 18 на сто през юли. Така през септември страната ни е заемала петото място в ЕС по най-голям ръст на промишленото производство, докато месец по-рано заемаше първото място. Промишленото производство през септември е нараснало с 0,9 на сто на месечна основа и в Европейския съюз. Това представлява забавяне през септември спрямо август, когато промишленото производство се увеличи с 1,5 на сто в Евросъюза и 2 на сто във валутната зона. Източник: БТА (15.11.2022) |
| | Собственици на земя у нас са 900 хиляди души
Възстановяването (реституцията) на земеделската земя в реални граници в България доведе до нейното раздробяване, разпределена в повече от 900 000 индивидуални партиди, собственост на различни български граждани, твърдят от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Според БАСЗЗ площта със селскостопанско предназначение през 2021 г. в България е 52,273 млн.км2, което представлява около 47,1 процента от територията на страната. Обработваемите земи заемат 34, 867 млн. или 69,1 процента от използваната земеделска площ. Необработвани земи са 1,63 процента от площта на страната. Източник: Дума (16.11.2022) |
| | НСИ отчете, че БВП расте с 3.2% за третото тримесечие
През третото тримесечие на годината брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.2% спрямо същия период на предходната година, показват експресните оценки на Националния статистически институт. За сравнение - в трите месеца преди това (април-юни) икономиката расте с 4% на годишна база. Експресни оценки се правят с много допускания и с постъпването на още данни може да претърпят ревизия. В сравнение с периода април - юни БВП расте с 0.6%. В номинално изражение БВП през третото тримесечие достига 44.539 млрд. лв. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление със 75.6%, което в стойностно изражение 33.6 млрд. лв. Бруто капиталообразуването е 9.78 млрд. лв. и заема 22% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително. Източник: Дневник (16.11.2022) |
| | 25% повече разходи за храна и транспорт от преди година
Общият доход средно на човек от домакинство през третото тримесечие на 2022 г. е 2346 лв. и нараства с 21,1 на сто спрямо същото тримесечие на 2021 година, а общият разход е 2239 лв. и се увеличава с 23,8 на сто, съобщи Националният статистически институт. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е доходът от работна заплата (53,3 на сто), следван от доходите от пенсии (34,2 на сто) и от самостоятелна заетост (4,9 на сто). Спрямо третото тримесечие на 2021 г. относителният дял на дохода от работна заплата намалява с 4,9 процентни пункта, а на доходите от самостоятелна заетост - с 0,5 процентни пункта. Делът на доходите от пенсии нараства с 5,5 процентни пункта. В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна и безалкохолни напитки (30,2 на сто), следвани от разходите за жилище (19 на сто), данъци и социални осигуровки (11,4 на сто) и транспорт и съобщения (11,1 на сто). Източник: Труд (17.11.2022) |
| | България е №1 по ръст на продажбите на нови коли
България е на първо място сред страните от ЕС по ръст на продажбите на нови коли. За периода от януари до октомври в страната са регистрирани 24 359 нови коли, което е увеличение с 16,9% спрямо същия период на миналата година, показват данни на Европейската асоциация на производителите на автомобили. Докато средно за страните от ЕС има спад на продажбите на нови автомобили с 8,1% за периода, у нас има значително увеличение. Най-близо до България в класацията по ръст на продажбите са Латвия, където увеличението е с 12,5%, и Румъния с ръст от 8,1%. В повечето страни от ЕС за периода от януари до октомври има спад в регистрациите на нови коли. Най-голямо е намалението в Дания (-21,4%) и Литва (-20%). Общият брой на продадените нови коли в страните членки за 10 месеца е малко над 7,5 млн., при 8,19 млн. за същия период на миналата година. Източник: Труд (18.11.2022) |
| | През последните четири години броят на колите в София е близо до 1 млн.
През 2021 г. броят на регистрираните в София коли достига абсолютен пик - малко над 1 милион, сочат данни на общината и "Информационно обслужване". А заедно с другите моторни превозни средства в града (автомобили, микробуси, мотори, мотопеди и автобуси) броят им вече е общо взето колкото и жителите на града - над 1.2 млн. Към 9 ноември регистрираните коли в града са към 963 хил. Броят на регистрираните в София мотоциклети расте бавно, но постоянно и достига 28 хиляди през 2022 г., още около 9 хиляди пък са и мотопедите. Повечето от автомобилите в града са доста стари - средната възраст е 18.2 години, а интересно е, че е имало предходни периоди, в които средната възраст на автопарка е била по-ниска - например през 2016 г е била 17 г. Спрямо средната възраст на автомобилите в целия Европейски съюз (11.8 г.) тази в София е доста висока. Над 40% (414 хил. автомобила към ноември 2022 г.) от колите са без екостандарт или с Евро 1 и 2. Тази огромна група ще бъде засегната, ако София реши да въведе т. нар нискоемисионни зони (НЕЗ) за влизане в идеалния и широкия център. Средният размер на данъка за МПС е бил 84 лв. през 2011 г., а през 2022 г. е 99 лв. Източник: Капитал (22.11.2022) |
| | България е осма по инфлация в ЕС и на 60-о място в света
България е на осмо място по инфлация в рамките на ЕС, но в световен мащаб се класира на 60-о място. Това показват данните на Евростат за октомври и проучването Economic Experts Survey на немския институт IFO. В 4 страни членки годишната инфлация през октомври надхвърля 20%. На първо място е Естония с 22,5%, следвана от Литва с 22,1%, Унгария с 21,9% и Латвия с 21,7%. Следват Нидерландия, Полша и Чехия, а България е на осмо място. Евростат взема предвид хармонизирания индекс на нарастването на цените, а за октомври на годишна база той беше 14,8%. Според НСИ годишната инфлация за октомври е 17,6% и за първи път от година намалява в сравнение с предходния месец.
Изследването Economic Experts Survey на немския институт IFO поставя България на 60-о място в света, като данните са за септември. Източник: 24 часа (22.11.2022) |
| | С 31,7 на сто повече са българите, които са пътували за туризъм през третото тримесечие на годишна база
През третото тримесечие на 2022 г. 1 748,8 хил. български граждани са направили туристически пътувания. Преобладаващата част от тях - 78,5 на сто, са пътували само в страната, 16,3 на сто - само в чужбина, а 5,2 на сто са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2021 г. общият брой на пътувалите хора на възраст 15 и повече навършени години нараства с 31,7 на сто. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт. През третото тримесечие на 2022 г. най-много са пътували българските граждани на възраст 25-44 години - 747,0 хил., или 42,7 на сто от всички пътували хора. Във всички възрастови групи преобладава относителният дял на пътуванията в страната, като той е съответно 80,9 на сто при хората на възраст 65 и повече години и 80,8 на сто при тези на възраст 45-64 години. Делът на пътувалите в чужбина хора на възраст 25-44 години е 17,5 на сто от пътувалите в тази възрастова група и е най-голям в сравнение с останалите групи. Източник: БТА (23.11.2022) |
| | ВЕИ дружествата с 284 млн. евро печалба през 2021 г.
Секторът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в България отбеляза рекорден ръст на нетната печалба от 60,4 на сто през 2021 г., достигайки ниво от 284,5 млн. евро. Анализът обхваща 1869 местни компании, занимаващи се с експлоатация, поддръжка, строителство, инженеринг и разработване на проекти за електроцентрали, генериращи възобновяема енергия, както и с производство на батерии, двигатели, турбини и друго оборудване за възобновяеми енергийни съоръжения. Благодарение на повишеното търсене на алтернативни енергийни източници, както и покачването на цените на електроенергията, оперативните приходи в сектора скачат с 41 на сто до 1,5 млрд. евро през 2021 г. Изследването е изготвено от агенция "Сий Нюз" (SeeNews) и адвокатско дружество "Гугушев и партньори". Източник: 24 часа (24.11.2022) |
| | 1,2 млрд. лв. похарчи българинът за туризъм това лято
Разходите за туризъм на българина през месеците юли, август и септември т.г. са 1,2 млрд. лв. Това е почти двойно повече от парите, които е дал за тази цел през същите месеци на миналата година, когато през лятото у нас и в чужбина е платил 695 млн. лв., отчита НСИ. В тези пари влизат както личните разходи за почивки и екскурзии, така и харчовете за хотел, транспорт и настаняване при служебни пътувания, но първите са несравнимо по-големи - 1,1 млрд. лв. срещу само 41 млн. за професионални пътувания. В общата сума не влизат също така немалка част от разходите за туризъм, които се плащат чрез туристически пакети. Обикновено чрез туроператори и туристически агенции българинът ходи на почивка и екскурзия в чужбина. Но въпреки това според данните 368 млн. лв. през третото тримесечие са похарчени за индивидуални пътувания в чужбина. Година по-рано тези харчове са били само 44 млн. лв., т.е. 8 пъти по-малко. Източник: 24 часа (24.11.2022) |
| | Хазартната индустрия - най-динамично развиващият се сектор в България
На 240 млн. лева възлизат приходите, генерирани от игралния сектор в държавния бюджет до 30 септември тази година. През 2021 г. постъпленията от игралната индустрия бяха в размер на 241 млн. лв., което е с 25% повече от 2020 г. Тези данни съобщи Ангел Ирибозов, председател на управителния съвет на Асоциацията на игралната индустрия в България. Наблюдава се трайна тенденция на значителен ръст в онлайн сегмента с възход през първите четири месеца на 2021 г., когато беше ограничен достъпът до физическите игрални зали. Секторът е конкурентен и от бързото развитие на спортните онлайн залози компаниите, които ги предлагат, вече са 11 с 27 лиценза. Източник: Инвестор.БГ (25.11.2022) |
| | НСИ отчита ръст на превозените товари със 7,2%
През третото тримесечие на 2022 г. се увеличават както превозените товари в България със 7,2 на сто, така и извършената работа от сухопътния и водния товарен транспорт (с 4,6 на сто) в сравнение със същото тримесечие на 2021 година, показват предварителни данни на Националния статистически институт. Превозените товари от речния и морския транспорт са с 41,8 на сто по-малко. Извършената работа, измерена в тонкилометри, също намалява с 48,3 на сто. С 11,9 на сто нарастват превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) през третото тримесечие на 2022 година. Извършената работа също бележи ръст от 43,2 на сто. Превозените товари от сухопътния транспорт са с 8,8 на сто повече, а извършената работа нараства с 6,4 на сто спрямо съответното тримесечие на 2021 година, предава БТА. Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е с 9,7 на сто повече, а извършената работа нараства с 47,2 на сто спрямо съответното тримесечие на 2021 година. През третото тримесечие на 2022 г. при водния пътнически транспорт се наблюдава увеличение както на превозените пътници, така и на извършената работа, съответно с 15,4 хил. пътници и с 907,2 хил. пътниккилометра. През периода юли - септември 2022 г. предприятията от градския електротранспорт са превозили с 15,6 на сто повече пътници, а извършената работа нараства с 15,2 на сто. Източник: 24 часа (28.11.2022) |
| | България е на 38 място в света по износ на мебели за 2021 г.
Производството на мебели за 2021 г. у нас възлиза на 600 млн. долара. За сравнение през 2012 г. е било 397 млн. долара. Така страната ни се нарежда на 55 място в света, съобщи проф. д-р Васил Живков, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост. Над 85% от продукцията отива за износ заради доброто съотношение между качество и цена. По износ на мебели страната ни заема 38 място в света за 2021 г. Българска продукция се изнася основно за Румъния, Гърция, Франция, Германия, Чехия, Дания и Нидерландия. По потребление на мебели България заема 66 място в света за 2021 г. с близо 420 млн. долара. Основно мебели у нас са се внасяли от Китай, Полша, Турция, Германия, Италия, Румъния и Украйна. Източник: Медия Пул (29.11.2022) |
| | 50 на сто повече чужденци на ваканция в България
С близо 50 на сто повече чужденци са посетили България през октомври 2022 година в сравнение със същия месец на 2021 г., отчита Националният статистически институт. Общо 471 хиляди души са пристигнали на ваканция, гости или по работа у нас през десетия месец на годината. Близо половината от тях са били граждани на Европейския съюз - 46, 4 на сто от всички чужденци или над 392 хиляди души. Най-много са били гостите от съседните страни - Румъния (37,4%) и Гърция (23,9%). От пристигналите извън ЕС най-много са посетителите от Турция - 164 хиляди души или 44,3 на сто от тази група.
От всички тези посетители обаче едва една трета са пристигнали у нас с цел туризъм - 34,6 на сто, а с други цели - 50,1% и със служебна цел - 15,3%. Пътуванията на български граждани в чужбина също нарастват с 15,3 на сто на годишна база през октомври. Източник: Труд (30.11.2022) |
| | Броят на оръжейните търговци расте, намаляват заетите в бранша
В България се увеличава броя на фирмите, които работят в оръжейния бранш, но намаляват заетите в него. Над 23 000 са били пряко заетите в сектора миналата година. През 2020 г. са били над 24 000 или спадът е с 439 лица. Нараства броят на търговците в бранша. 220 са били през 2007 година, 24 са новите фирми за 2021. 13 фирми не са подали миналата година заявление за продължаване на външнотърговска дейност. През 2021 от такси са събрани 154 195 лева. Източник: News.bg (01.12.2022) |
| | Производствените цени в промишлеността в България са скочили с 55,5 на сто за година
България е на второ място сред страните от Европейския съюз по темп на намаляване на производствените цени на промишлената продукция през октомври на месечна основа, съобщи Евростат. Те спадат с 8,8 на сто спрямо септември, когато статистиката отчете, че се повишават с 9,2 на сто. На годишна основа родните цени на производител в промишлеността рязко са се покачили - с 55,5 на сто. През септември годишното им увеличение беше още по-значително - 78,2 на сто. Най-високите месечни понижения на цените на производител в промишлеността през октомври са регистрирани в Ирландия (-35,2 на сто), България (-8,8 на сто) и Дания (-5,5 на сто). Най-значителни повишения на цените на производител отчитат Гърция (+9,6 на сто), Унгария (+6,2 на сто) и Белгия (+2,8 на сто). Източник: БТА (06.12.2022) |
| | ?poизвoдcтвoтo нa лaвaндyлoвo мacлo дocтигнa иcтopичec?и вpъx y нac, нo цeнaтa мy пaдa
Износът на етерични масла от България се ускорява значително през 2020-2021 г. като надминава 700 тона в края на периода. Около 11% от това количество е реекспорт, което означава, че маслата с произход България на международните пазари са достигнали 621 тона. На нишовите масла (вкл. розово масло) се падат 77 тона от продажбите. Пазарът на розово масло започна да се възстановява, търсенето се активизира, а изкупните цени на маслото нараснаха с 60-70%. Вътрешния пазар вече се освободи от голяма част от преходния остатък от предишни кампании. Ниските добиви на розов цвят от единица площ и слабите производствени рандемани може да доведат до недостатъчно предлагане. Повишената изкупна цена на розовия цвят през 2022 г. вече дава възможност на стопаните да генерират печалба от единица площ, но извънредни помощи за сектора от 2020 г. насам (Covid, Украйна) дават противоречиви сигнали на производители и забавят оздравителните процеси в сектора. Свиването на площите с насажденията с маслодайна роза у нас от 2019 г. насам е едва с 9% като остават твърде големи над 45 хил. дка. Растящите разходи за отглеждане на розовите масиви - торове, препарати, горива, както и ниските изкупни цени на розовия цвят през кампании 2020 г. и 2021 г. обаче демотивираха много производители. В резултат много насаждения са занемарени. Производството на лавандулово масло в България е на исторически връх реколтирани са над 68 хил. тона цвят, а рандеманите се движеха между от 80-100 кг цвят за 1 кг масло през тази година. Цените на вътрешния пазар остават на изключително ниски нива, а търсенето се забавя. Площите с лавандула в България намаляват с 16% на годишна база през 2022 г. Пазарните стимули мотивират по-големите стопанства да увеличат площите със зърно и маслодайни култури. Много от малките производители няма да издържат трета поредна година да работят на загуба и ще продължат да се отказват от културата, освен ако нямат предварително сключени договори за изкупуване. През 2022 г. България продължава да произвежда и изнася масла от тамян и смирна с темповете от 2021 година. При традиционните за страната култури, обаче, тенденцията продължава да е низходяща. Големия бум от периода 2016-2019 г. (2-5 пъти над обичайните площи) е последван от срив при производството при повечето нишови медицински и ароматни култури, като лайка, маточина, хизоп и др. Източник: Money.bg (06.12.2022) |
| | 314 хил. българи са се завърнали в страната през последните 40 години, най-много от Великобритания
През последните 40 години над 314 хил. българи, които са живели извън страната поне година, впоследствие са се завърнали. Само за последните десет години обаче напусналите са повече - над 344 хил. души, според националното преброяване, което НСИ проведе миналата година. В периода от 1980 до 2021 г. над 354 хил. души са пребивавали поне година извън България, след което са се завърнали. Българските граждани, завърнали се в страната за периода от 1980 г. до септември 2021 г., са над 314 хил., като всеки пети от тях е на възраст между 40 и 49 години. Най-много от тях идват от Обединеното кралство - 47 хил. души. Това е логично следствие на излизането на Великобритания от Европейския съюз. Източник: Капитал (06.12.2022) |
| | 3.3% ръст бележи икономиката през третото тримесечие спрямо 2021 г.
През третото тримесечие на 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.3% в сравнение с третото тримесечие на 2021 г. и с 0.6% спрямо второто тримесечие на 2022 г. За същия период брутната добавена стойност се повишава с 3.1% на годишна база и с 0.6% на тримесечна база, по предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Произведеният през третото тримесечие на 2022 г. БВП възлиза на 44 959 млн. лв. по текущи цени според предварителните данни. На човек от населението се падат 6 601 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.941935 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 23 151 млн. долара и съответно на 3 399 долара на човек от населението. Преизчислен в евро, БВП е 22 987 млн. евро, като на човек от населението се падат 3 375 евро. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през третото тримесечие на 2022 г. възлиза на 39 530 млн. лв. по текущи цени. През третото тримесечие на 2022 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 9.7%, като се увеличава с 0.7 процентни пункта спрямо третото тримесечие на 2021 година. Индустриалният сектор увеличава относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 4.5 процентни пункта до 28%. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сектора на услугите, намалява до ниво от 62.3% през третото тримесечие на 2022 г. при 67.5% през третото тримесечие на 2021 година. Източник: News.bg (08.12.2022) |
| | Евростат: България е на последно място в ЕС по почасови разходи за труд през 2020 г.
Средното ниво на почасовите разходи за труд в страните от Европейския съюз през 2020 г. е било 28,9 евро, отчита Евростат. Най-ниските такива разходи, изразени в евро, са били отчетени в България - 6,6 евро на час, а малко по-високи те са били в Румъния (8,2 евро) и Унгария (9,8 евро). Лидер е Люксембург с 47,7 евро на час, следван от Дания (45.7 евро) и Белгия (40,5 евро). Нивото на почасовите разходи за труд в Люксембург е било със 7,3 пъти по-високо от това в България. През 2016 г. е отчетена още по-съществена разлика между страната от ЕС с най-високо ниво на почасовите разходи за труд и тази с най-ниско. Тогава в Дания то е било 9,5 пъти по-високо от това в България. Различията сред страните от ЕС са значително по-малки, когато почасовите разходи за труд са изразени в стандарт на покупателната способност (СПС) - индикатор, който отчита разликите в цените в отделните държави. И по този показател почасовите разходи за труд са най-ниски в България (11,9 пункта) и най-високи в Люксембург (36,1 пункта). Източник: 24 часа (09.12.2022) |
| | НСИ: Над 75% от българите едвам покриват ежедневните си разходи
Над 75% от българите се затрудняват да покриват ежедневните си разходи, сочат данни на НСИ за третото тримесечие на 2022 г. 38.5% от анкетираните посочват, че покриват ежедневните си разходи с известни затруднения, за 28.3% от запитаните покриването на ежедневните разходи е трудно, а 10.8% определят това като много трудно.В сравнение с предходните тримесечия, намалява делът на лицата, които се справят много трудно, за сметка на увеличение на лицата, които изпитват известни затруднения при покриване на ежедневните разходи. Относително лесно могат да покрият ежедневните си разходи 18.1% от анкетираните, а едва 4.3% не изпитват никакви затруднения. Общо делът на лицата без затруднения през третото тримесечие се увеличава с 0.9 процентни пункта спрямо второ тримесечие и с 0.7 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2022 година, показват данните на НСИ. Източник: Труд (09.12.2022) |
| | 1.8% ръст на строителната продукция през октомври 2022
Индексът на строителната продукция у нас нараства през октомври с 1.8% на годишна база, сочат предварителните календарно изгладени данни на Националния статистически институт. За последно строителството постигна годишен ръст през месец май тази година, когато увеличение беше 1.9%, сочат последните данни. На месечна база строителната продукция през октомври нараства с 0.7% спрямо предходния месец септември, сочат сезонно изгладените данни. На годишна база повишението на календарно изгладения индекс на строителната продукция през октомври 2022 г. се определя от положителния темп както при сградното строителство, така и при гражданското/инженерното строителство, където нарастването е съответно с 1.9 и 1.8%. Източник: actualno.com (12.12.2022) |
| | През 2022 г. 96,1 на сто от нефинансовите предприятия в България с 10 и повече заети имат достъп до интернет
През 2022 г. 96,1 на сто от нефинансовите предприятия в България, с 10 и повече заети, имат достъп до интернет. С фиксирана интернет връзка разполагат 89,1 на сто от предприятията, като при 45,7 на сто максималната скорост за сваляне на данни е по-висока от 100 Mbps, съобщи Националният статистически институт. Относителният дял на заетите в предприятията, които разполагат с достъп до интернет, е 40,2 на сто. Преносими устройства с мобилна интернет връзка за служебни цели използват 22,2 на сто, като за петгодишен период делът им се е увеличил повече от два пъти. През 2022 г. 15,9 на сто от предприятията имат заети, чиято основна работа е да разработват, управляват или поддържат ИКТ системи или софтуерни приложения. През предходната 2021 г. 14,9 на сто от предприятията продават стоки и услуги онлайн, а реализираният оборот от електронна търговия възлиза на 6,9 на сто от общия им оборот. Относителният дял на тези, които осъществяват уебпродажби чрез собствен уебсайт или приложение, е 10,7 на сто, а на използващите електронни пазари за търговия със стоки и услуги по интернет като eBay, Booking.com, Amazon, Alibaba, eMAG, TimoCom, Glovo, Takeaway и др. - 6,1 на сто. За петгодишен период относителният дял на предприятията, които продават стоки и услуги чрез електронна търговия, се е увеличил почти два пъти. Източник: economy.bg (13.12.2022) |
| | Вносът расте повече от износа към края на октомври
Вносът на България до края на октомври остава с голям ръст спрямо същия период на предходната година. По данни на Националния статистически институт през десетте месеца той расте с 37% и е за 26.2 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Турция, Сърбия, Украйна, САЩ, Северна Македония, Обединеното кралство и Китай, които формират 51.5% от износа за трети страни. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - октомври се увеличава с 66.6% в сравнение със същия период на 2021 г. и е за 40.825 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Русия, Турция, Китай и Украйна. Външнотърговското салдо на България с трети страни е отрицателно и е за 14.622 млрд. лв. През периода януари - октомври 2022 г. от България общо са изнесени стоки за 79 млрд. лв., което е с 40.8% повече в сравнение със същия период на 2021 г. Само през октомври общият износ на стоки е за 8.255.6 млрд. лв. и нараства с 34% спрямо същия месец на предходната година. Вносът е за 90.204 млрд. лв., или с 45.9% повече за година. Общото външнотърговско салдо е отрицателно през периода януари - октомври 2022 г. и е на стойност 11.200 млрд. лева. Източник: Дневник (14.12.2022) |
| | Средният осигурителен доход за октомври е 1357,76 лв.
Размерът на средния осигурителен доход за страната за месец октомври 2022 г. е 1357,76 лв., съобщиха от Националния осигурителен институт (НОИ). Средномесечният осигурителен доход за България за периода от 1 ноември 2021 г. до 31 октомври 2022 г. е 1268,23 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец ноември 2022 г., съгласно чл. 70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, информират още от НОИ. Преди месец от института съобщиха, че средният осигурителен доход за България за септември тази година е 1335,40 лв. Източник: 24 часа (14.12.2022) |
| | Инфлацията от началото на годината е 15.8%
През ноември 2022 г. месечната инфлация е 0.8% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за ноември 2022 г. спрямо ноември 2021 г. е 16.9%. Инфлацията от началото на годината (ноември 2022 г. спрямо декември 2021 г.) е 15.8%, а средногодишната инфлация за периода декември 2021 - ноември 2022 г. спрямо периода декември 2020 - ноември 2021 г. е 14.6%, съобщиха от НСИ. Източник: actualno.com (15.12.2022) |
| | Спад на промишленото производство в ЕС, България остава в топ 5 по годишен ръст
През октомври 2022 г. индустриалното производство в България намалява с 2% на месечна база, което свива годишния ръст до 5.8% спрямо същия месец на миналата 2021 година. Това обаче е достатъчно страната ни да остане в топ 5 по най-висок годишен индустриален ръст през разгледания месец. През предходни месеци България се нареждаше на първо място сред всички страни от ЕС, но постепенно отстъпи леко назад. Лидер по годишно увеличение на промишленото производство в ЕС през октомври е Ирландия (+53.2%), следвана от Дания (+10.7%), Малта (+7.2%), Полша (+7%) и България (+5.8%). На дъното са Естония (-5.8%), Люксембург (-3.8%) и Белгия (-2.8%). Промишленото производство в Европейския съюз намалява с 1.9% на месечна база през октомври, докато понижението конкретно за еврозоната възлиза на 2%, сочат сезонно изгладените данни на европейската статистическа служба Евростат. Източник: actualno.com (15.12.2022) |
| | IT секторът в топ 3 по ръст за 2022 година
25,9% е очакваният ръст на приходите на българския IT сектор тази година, като самите приходи ще достигнат 7,34 млрд. лв. Това сочат резултатите от тазгодишния БАСКОМ Барометър, който се издава ежегодно от 2009 г. насам и проследява тенденциите в развитието на софтуерния сектор. За предходната 2021 г. ръстът бе с 1,22 млрд. лв. по-висок спрямо 2020 г., като за последните 10 години секторът е увеличил над 6 пъти оперативните си приходи. Основната част от приходите - над 80%, е от износ, показват данните. Източник: 24 часа (16.12.2022) |
| | Отпадна регистрацията на малките ВЕИ централи с мощност до 1 мегават
Парламентът прие на второ четене промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Отпада задължението за регистрация на лицата, които потребяват собствена електрическа енергия, произведена от енергия от възобновяеми източници за свои собствени нужди от централа с обща инсталирана мощност до 1 MW. В срок до 31 януари 2023 г. директорите на териториални дирекции служебно прекратяват издадените удостоверения за регистрация на тези лицата, които потребяват собствена електрическа енергия, произведена от енергия от възобновяеми източници за свои собствени нужди от централа с обща инсталирана мощност до 1 MW включително Източник: Труд (16.12.2022) |
| | Нулева ставка за хляба и 9% ДДС за ресторанти и туризъм през цялата 2023 г.
Парламентът удължи до края на 2023 г. прилагането на намалената ставка на ДДС от 9 на сто за туристическите, ресторантьорски и кетъринг услуги и за фитнесите. Това стана ясно, след като депутатите окончателното приеха на второ четене промените в Закона за данъка върху добавената стойност (ДДС). Нулевата ставка за хляба и брашното също се удължава до края на следващата година. Според досегашните разпоредби на закона тя трябваше да се прилага само до 1 юли 2023 година. Източник: News.bg (16.12.2022) |
| | България е №1 по ръст на продажбите на нови коли
България е на първо място в ЕС по ръст на продажбите на нови коли. От януари до ноември в страната са регистрирани 26 675 нови автомобила, което е със 17,2% повече спрямо същия период на миналата година, показват данни на Европейската асоциация на производителите на автомобили. На следващите места след нас по ръст на сделките с нови коли се нареждат Латвия (+16,4%), Румъния (+7,4%) и Кипър (+7,1%). В 18 от страните от ЕС има спад на продажбите на нови автомобили, като най-голям е в Дания (-20,6%), Литва (-18,8%) и Финландия (-17,9%). В резултат общо за страните от ЕС има спад на продажбите на нови автомобили. От януари до ноември в ЕС са регистрирани 8,36 млн. нови автомобила, което е с 6,1% по-малко спрямо същия период на миналата година. Източник: Труд (16.12.2022) |
| | Автомобилното застраховане остава силно доминиращо на пазара
Данните на Комисията за финансов надзор за деветмесечието показват, че се запазва установеният през годината темп на стабилно развитие на фирмите от застраховането. Общо за пазара премийният приход към края на септември достига 2.65 млрд. лв., като ръстът на годишна база е с 8.4 на сто. Изплатените обезщетения пък са с 9.3 на сто по-високи спрямо същия период на миналата година и възлизат на 1.05 млрд. лева. Пазарът на общо застраховане постига ръст на премийния приход от 10.1 на сто на годишна база и към септември е в размер на 2.21 млрд. лева. Изплатени са обезщетения за 859 млн. лв., като изменението на годишна база е със 7.7 на сто. Автомобилното застраховане остава силно доминиращо,
като двете водещи бизнес линии – застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Каско“ – формират 68% от премийния приход в общото застраховане. Източник: Банкеръ (16.12.2022) |
| | Дефицитът при търговията със стоки през октомври е 38,2 милиарда евро в ЕС и 26,5 милиарда в еврозоната
Износът на стоки от Европейския съюз през октомври е нараснал с 18 на сто спрямо същия месец година по-рано, достигайки обем от 190,9 милиарда евро. В същото време вносът на стоки в Съюза е възлизал на 263,4 милиарда евро или с 33,1 на сто повече в сравнение с миналогодишния октомври. В резултат през октомври тази година ЕС е регистрирал дефицит при търговията със стоки в размер на 38,2 милиарда евро, докато през октомври 2021 г. беше налице излишък от 7 милиарда евро. Това сочат първоначалните оценки на европейската статистическа агенция Евростат. Търговията със стоки между страните от ЕС през октомври се е разширила с 18,2 на сто на годишна основа до 366,6 милиарда евро. Източник: БТА (19.12.2022) |
| | Около 15% от българите живеят под наем
Oбщо 15.1% от домакинствата в България живеят в под наем, сочи проучване на Eurostat за 2021 г. По този показател страната ни се нарежда на 6-то място в Европейският съюз, като по-малко хора под наем, в сравнение с нас, живеят в Румъния (4,7%), Унгария (8,3%), Хърватия (9,5%), Литва (11%) и Полша (13,2%). Страната, която заема челна позиция в класацията с най-много хора, живеещи в имоти под наем е Германия, където половината жители на страната не живеят в собствено жилище (50,5%). В топ 5 държави в ЕС, където хората предпочитат да живеят под наем се нареждат и Австрия (45,8%), Дания (40,8%), Франция (35,3%) и Швеция (35,1%). Дали заради културни различия, или заради икономически причини, въпреки немалкото число, което показват данните за живеещите под наем у нас, България е една от страните в ЕС с най-малко хора, които не живеят в собствено жилище. Източник: Дума (20.12.2022) |
| | Разходите за труд през третото тримесечие на годишна основа скачат с 3,4 на сто в ЕС
През третото тримесечие на 2022 година разходите за труд за отработен час в Европейския съюз са се повишили с 3,4 на сто спрямо същото тримесечие на предходната година, докато тези в еврозоната са нараснали с 2,9 на сто, съобщи Евростат. Най-значим ръст на разходите като цяло за труд за отработен час през третото тримесечие на годишна база в ЕС е регистрирала Унгария (+16,6 на сто) и България (+16,3 на сто), а още четири страни членки са отбелязали увеличение на показателя с над 10 на сто, а именно Литва (+13,9 на сто), Полша (+13,3 на сто), Гърция (+11,6 на сто) и Румъния (+10,9 на сто). Така България е на второ място в ЕС по ръст на разходите за труд през третото тримесечие на настоящата година. Родните разходи за заплати и надници са скочили с 16,3 на сто, а непреките разходи за труд - с 15,8 на сто. Източник: БТА (20.12.2022) |
| | Строителството в ЕС ускори ръста си през октомври
Строителното производство през октомври е нараснало с 1,3 на сто спрямо предходния месец както в еврозоната, така и ЕС като цяло, показват сезонно изгладените данни на Евростат. През септември спрямо август показателят нарасва с 0,5 на сто в еврозоната и с 0,3 в Съюза, което показва, че през десетия месец в сектора се забелязва ускоряване на темпото на растеж. На годишна база строителната продукция през октомври в еврозоната е нараснала с 2,2 процента в еврозоната и с 2,4 на сто в ЕС. В България се отчита ръст през октомври на месечна база от 0,8 на сто, което е второ поред повишение след като през септември спрямо август бе отчетен ръст от 0,2 на сто. През периода юни-август производството в сектора на месечна база се понижи съответно с 1,8 на сто, 0,4 на сто и 0,1 на сто. Източник: БТА (20.12.2022) |
| | Продукцията в селското стопанство поскъпна с 30% за година, обемите падат
Крайната продукция в българското селско стопанство е поскъпнала с 29.7% през 2022 година, докато произведените обеми намаляват с 8.7% за същия период. Това става ясно първите оценки на икономическите сметки в селското стопанство за тази година на Националния статистически институт. Крайната продукция по базисни цени (базисните цени включват субсидиите по продукти и не включват данъците по продукти) от отрасъл „Селско стопанство“ през 2022 г. възлиза на 12.903 млрд. лева, което е с 19.7% повече в сравнение с предходната година. Увеличението се дължи на ръст в цените - с 29.7%, докато при обемите се наблюдава спад - с 8.7%. Брутната добавена стойност по базисни цени, създадена в селското стопанство през 2022 г., достига 5.677 млрд. лв. и е с 9.9% по-висока от 2021 година. Увеличението е в резултат на ръст в цените - с 27.1%, докато обемите намаляват с 13.5%. Източник: actualno.com (21.12.2022) |
| | Застрашени са строителни договори за 4 млрд. лв. заради липса на пари по европрограмите и в бюджета
Договори на обща стойност близо 4 млрд. лв. са застрашени от изпълнение поради липсата на достатъчно средства в европрограмите и бюджета, с които да се финансира приетата вече индексация на строителни дейности, изпълнени след края на юни 2021 г. Методиката за индексация, която трябваше да реши проблемите с поскъпването на себестойността на строителната продукция заради инфлацията задължава възложителите, а не управляващите органи на европрограмите, обяснява вицепремиерът по управление на евросредствата Атанас Пеканов . „Индексацията на договор за обществена поръчка за строителство или инженеринг не е задължително да се извършва само и единствено със средства по проекта или от съответната програма, а може да бъде извършена и с всякакви други средства, с които възложителят разполага“, подчертава Пеканов и допълва, че повечето средства по европрограмите вече са усвоени. Източник: Труд (21.12.2022) |
| | Разходите на работодателите се вдигнали с 16,2% повече за 1 отработен час
С 16,2 на сто нарастват общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях хора през третото тримесечие на 2022 г. спрямо третото тримесечие на 2021 г., показват предварителни данни на НСИ. В индустрията увеличението е с 18,1 на сто, в услугите - с 16,4 на сто, и в строителството - с 16 на сто. По икономически дейности най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 23,4 на сто, "Добивна промишленост" - с 19,4 на сто, и "Държавно управление" - с 19,2 на сто. През третото тримесечие на 2022 г. спрямо третото тримесечие на 2021 г. разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 16,3 на сто, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 15,8 на сто. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 23,6 на сто за "Хотелиерство и ресторантьорство" до 7,5 на сто за "Хуманно здравеопазване и социална работа". Източник: 24 часа (22.12.2022) |