С присъединяването на България 21 държави членки на ЕС и над 357 милиона граждани ще споделят общата валута С присъединяването на България към еврозоната от 1 януари, 21 държави членки на ЕС и над 357 милиона граждани ще споделят общата валута на Съюза. От 1 януари 2026 г. еврото постепенно ще замени лева като официалната валута на България. В съответствие с постоянната стабилност на обменния курс, левът ще се обменя по курс 1.95583 лева за 1 евро. Двете валути ще се използват паралелно за период от един месец. Когато плащанията се извършват в левове, рестото ще се връща в евро. Това ще даде възможност за постепенно изтегляне на лева от обращение. Двойното обозначаване на цените в левове и евро стана задължително на 8 август 2025 г. и ще се прилага до 8 август 2026 г. Търговските банки са получили предварително евробанкноти и евромонети от Българската народна банка (БНБ) и на свой ред са доставили евро в брой на магазини и предприятия. Банкнотите и монетите в левове могат да бъдат обменяни в БНБ, търговските банки и всяка пощенска служба, разположена в селски райони, където няма търговска банка. Обмяната в БНБ е безплатна и неограничена във времето. Обменът в банките и пощенските станции е безплатен през първите шест месеца. Банките и пощенските служби могат да начисляват такси за обмяна след от 1 юли 2026 г. От 1 януари 96% от АТМ-устройствата в България пускат евробанкноти, а останалите ще последват възможно най-скоро (в рамките на две седмици).
Източник: 24 часа (05.01.2026)

Приходите от ДДС в държавния бюджет изостават от плана за годината Приходите от ДДС в държавния бюджет изостават много от плана за годината. До края на ноември от ДДС са събрани 19,2 млрд. лв., което е 77,4% от годишния план, показват данни на Министерство на финансите. Явно годината ще приключи без да бъдат изпълнени планираните приходи от ДДС. Събраните до края на януари приходи от ДДС нарастват с 15,4% спрямо същия период на миналата година. Приходите от ДДС от внос от страни извън ЕС са малко над 6 млрд. лв. Приходите от ДДС от сделки в страната и внос от държавите от ЕС възлизат на 13,2 млрд. лв. и нарастват с 23,6% спрямо същия период на миналата година. Изпълнението на приходите от другите данъци е значително по-добро. До края на ноември приходите от корпоративни данъци са 95,6% от плана за годината, а от данък върху доходите на физическите лица са събрани 94,2% от годишния план. Приходите от акцизи са 87% от планираните за годината. Общият размер на приходите в държавния бюджет от януари до ноември 2025 г. са в размер на 75,41 млрд. лв. или 83,5% от годишния план. Приходите нарастват с 15,6% (10,18 млрд. лв.) спрямо същия период на миналата година. Сравнени с изпълнението на бюджета през миналата година данъчно-осигурителните приходи нарастват с 15% (8 млрд. лв.), неданъчните приходи нарастват с 21,7% (1,93 млрд. лв.), а постъпленията от помощи и дарения, където влизат парите от ЕС, са повече с 246,9 млн. лв. Разходите на държавната хазна към края на ноември възлизат на 81,59 млрд. лв., което е 84,4% от плана за годината. Разходите нарастват с 11,47 млрд. лв. (16,4%) на годишна база. Увеличение на разходите има в редица направления, включително пенсии, заплати и капиталови разходи. Направените лихвени плащания са в размер на 1,41 млрд. лв., което е увеличение с 434,2 млн. лв. спрямо същия период на миналата година. Бюджетният дефицит към края на ноември нараства до 6,181 млрд. лв. (2,8% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната). Размерът на фискалния резерв е 20,6 млрд. лв., от които 16,4 млрд. лв. са депозити на фискалния резерв в БНБ и банки, а 4,19 млрд. лв. са вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Източник: Труд (05.01.2026)

България завърши внедряването към всички платежни услуги на TARGET На 1 януари 2026 г. България успешно завърши внедряването си към Системата за управление на обезпеченията на Евросистемата (ECMS), като по този начин получи достъп до пълния набор от услуги на TARGET, съобщи Европейската централна банка (ЕЦБ). Услугите на TARGET са платежни услуги, управлявани от Евросистемата за еврозоната и извън нейните собствени инфраструктури на финансовия пазар. Българските банки вече могат да извършват сетълмент на парични средства, ценни книжа и обезпечения в евро. Тази важна стъпка съвпада с приемането на еврото от България за официална валута на същата дата, с което тя става 21-вата държава членка на еврозоната, посочи още ЕЦБ на своя уебсайт. Пълното внедряване на България към всички услуги на TARGET включва няколко ключови развития: Първо, Българска народна банка става национална централна банка на еврозоната в T2, TARGET Instant Payment Settlement (TIPS) и TARGET2-Securities (T2S). Всички български банки вече са свързани към T2, което позволява сетълмент на плащания на голяма стойност чрез системата и сетълмент на незабавни плащания на дребно чрез TIPS. Второ, българските централни депозитари на ценни книжа вече сетълментират всички български ценни книжа в T2S. Това улеснява безпроблемното трансгранично сетълментиране на ценни книжа в пари на централната банка. Трето, участието на България в Системата за управление на обезпеченията на Евросистемата хармонизира услугите ? за управление на обезпечения за активи, използвани като обезпечение в кредитните операции на Евросистемата. Докато сетълментът в евро е възможен за българския пазар чрез TARGET2/T2 от 2010 г., T2S от 2023 г. и TIPS от 2024 г., приемането на еврото като официална валута на България и пълната интеграция на страната в услугите на TARGET представляват историческа стъпка, посочва още ЕЦБ.
Източник: БНР (06.01.2026)

В България делът на населението в домакинства притежаващо собствено жилище е 86% - значително над средния (68%) за ЕС по данни за 2024 г. (Остатъкът до 100% живее под наем - съответно 14% за България и 32% средно за ЕС). По показателя собствени жилища страната е на седма позиция в евросъюза. Най-високи дялове на собственост всъщност има в Румъния (94% от населението), Словакия (93%), Унгария (92%) и Хърватия (91%). Преди България са също Литва и Полша. В една-единствена държава в ЕС наемателите преобладават - в Германия те са 53% от всички. По дял на наемателите следват Австрия (46%) и Дания (39%). Средностатистически населението в България живее относително на тясно. На човек се падат по 1.4 стаи при 1.7 стаи средно за ЕС през 2024 г. Това поставя страната на седмо място отзад напред. Най-нашироко живеят в Малта (2.2 стаи на човек), а най-натясно - в Словакия и Румъния (по 1.1 стаи на човек), следвани от Полша и Латвия (по 1.2 стаи средно на човек). В България средното домакинство е от 2.3 души - точно колкото средният показател за ЕС. Най-многолюдни са домакинствата в Словакия - 3.1 души, а най-малки - във Финландия и Литва - по 1.9 души. В България 34% от населението живее в пренаселени домове. Това е двойно повече от средното за ЕС през 2024 г. - 17%. По този показател страната е на трето място в ЕС след Румъния (41%) и Латвия (39%). Най-малък е този проблем в Кипър (2% от населението живее в пренаселени домове), Малта (4%) и Нидерландия (5%). На другия полюс - около 14.3% от населението в страната живее в домове, твърде големи за нуждите на домакинството. От Eurostat наричат това "недостатъчно обитавани жилища" и обясняват явлението най-вече със случаите, в които децата са пораснали и напуснали дома, а в него са останали по-възрастните генерации. (Явно в тази статистика не влизат празните жилища.) В недостатъчно обитаван дом живеят една трета от населението в ЕС (33%) и този процент се запазва относително стабилен през последните петнадесет години. Най-ниски са нивата в Румъния (7%), Латвия (10%) и Гърция (13%), а най-високи - в Кипър (70%), Ирландия (67%) и Малта (64%). Недостатъчно обитаваните домове явно не са обвързани с това дали семейството живее в къща или в апартамент. Ирландия например е страната с най-висок дял на живеещите в къщи в ЕС - 90%, докато Малта е сред трите държави с най-голям дял на населението, живеещо в апартамент (63%). По този критерий България е близо до средното за ЕС - в къща живеят 52.9% от населението в страната, в апартамент - 46.7%, и едва 0.4% в нещо друго. За сравнение - през 2024 г. 51% от населението на ЕС живее в къща, 48% в апартамент, а 1% ползва алтернативно настаняване - лодки, микробуси и пр. В две трети от държавите в ЕС преобладаващото настаняване е в къща. България е с най-нисък дял на жилищните разходи (вкл. вода, ток, газ и др.) от всички държави в ЕС, сочат данните на Eurostat. През 2024 г. тези разходи са 38% от средните за евросъюза. Най-високи са жилищните разходи в Ирландия (87% над средните стойности за ЕС), Дания (+86%) и Люксембург (+78%). Над България по дял на разходите са Хърватия (44 %) и Полша (49%). За периода 2010 - 2024 г. делът на жилищните разходи спрямо средните за ЕС е нараснал в 17 държави и е намалял в 10. В България ръстът е с 1.2 процентни пункта. Проблем с прекомерни жилищни разходи в България имат 6.6% от жителите в градовете и 9.3% в селата. За сравнение - в ЕС през 2024 г. в такава ситуация са 10% от градското и 6% от селското население. Най-високи равнища на прекомерни жилищни разходи в градовете се наблюдават в Гърция (29% от населението) и Дания (23%), а най-ниски - в Кипър и Хърватия (по 3%). В селските райони делът отново е най-висок в Гърция (28%), в Германия е 11%, а най-нисък е в Кипър (1%). Средно през 2024 г. домакинствата в България са изразходвали 19.3% от разполагаемите си доходи за жилищно настаняване. Това е много близко до средното за ЕС - 19%. Най-голяма част от средствата си дават за дома в Гърция (36%), Дания (26%), Швеция и Германия (по 25%). Най-нисък е този дял в Кипър (11%). В същото време България е втора в ЕС по дял на домакинствата с просрочени задължения по ипотечни кредити, наеми или сметки за комунални услуги с дял от 19% при 9% средно за ЕС. Най-голям е този дял в Гърция (43%), а на трето място е Румъния (15%). Най-изрядно по отношение на задълженията си е населението в Чехия (3%), следвано от това на Нидерландия и Полша (4%). Въпреки че цените на жилищата в ЕС са се увеличили през периода 2010 - 2024 г., делът на хората, живеещи в домакинства с просрочени задължения в евросъюза, е намалял от 12% през 2010 г. на 9% през 2024 г. Задлъжнелите в просрочие са намалели в 20 държави от ЕС и са се увеличили в седем. Най-голямо намаление се наблюдава в Хърватия, а най-голямо увеличение - в Гърция. В България делът на проблемните длъжници намалява от 33.8% до 18.7% през периода. Жилищата в България са в топ три по поскъпване в ЕС за последните девет тримесечия, за които има данни. Въпреки това, ако се погледне в по-дълъг период, страната е изпреварена от ръст на цените от други държави. По данни на Евростат в периода 2015 - 2024 г. най-големите увеличения са в Унгария (+231%), Естония (+228%) и Литва (+179%). За България ръстът е 117.5%, при средно за ЕС 53%. Цените се вдигат във всички държави на евросъюза с изключение на Италия и Кипър. За ЕС възходящата тенденция при цените започва през 2013 г. и продължава до 2022 г., като през 2021 и 2022 г. годишните увеличения са значителни - от по 8%. През 2023 г. цените спадат с 0.3%, а през 2024 г. отново се покачват с 3%. За България през 2015 г. растежът на жилищните цени започва да изпреварва средноевропейския, а през 2021 г. рязко се откъсва от европейската тенденция, като тръгва в посока нагоре. Между 2015 и 2024 г. наемите в ЕС нарастват с 16.8%, докато в България ръстът е 35.6%. Същевременно натрупаната инфлация в ЕС е почти 28%, а в България - 37.6%.
Източник: Капитал (06.01.2026)

Недостигът на кадри е основната пречка пред инвестициите в България Малко под три четвърти от фирмите, опериращи в България, са направили инвестиции миналата година, като нивото минимално се e повишило от 71% през 2024 г. до 73%, показва последното изследване на Европейската инвестиционна банка EIB Investment Survey 2025. Макар делът да изглежда значителен, той е най-ниският в ЕС, където средното ниво е 86%. Ниските нива на инвестициите в България ограничават потенциала за растеж и забавят икономическото догонване на средноевропейското ниво на развитие. Генерирането на нови производствени мощности, сгради, машини, съоръжения и т.н. са знак, че бизнесът е в добро здраве и се разраства. През последните години обаче нивата на инвестициите в България са сред най-ниските в ЕС, като трайно са под 20% от БВП. Известен ръст се наблюдава през миналата година - според НСИ инвестициите, измерени като бруто образуване на основен капитал, се покачват с темпове от порядъка на 8.5 - 8.7% на годишна база през първите три тримесечия на 2025 г. Към третото тримесечие на миналата показателят за първи път от години надхвърля 20% от БВП. Като най-значителна бариера пред инвестициите цели 86% от фирмите, участвали в анкетата на ЕИБ, посочват недостига на квалифицирани кадри. В условията на прегряващ пазар на труда и рекордно ниска безработица - 3.4% към третото тримесечие на 2025 г. - човешките ресурси се оказват ключов фактор в решението може ли да бъде разширено дадено производство. Следващата съществена бариера е несигурността за бъдещето, посочена от 82% от фирмите. Сред останалите пречки, които бизнесът среща, са още високите енергийни разходи, липсата на адекватна инфраструктура, както и регулациите.Въпреки традиционно по-високите разходи за енергия в България делът на местните предприятия, които посочват това като проблем, е по-малък от средното за ЕС - 59% срещу 69%. Геополитическата и вътрешната несигурност продължават да оказват натиск надолу върху инвестиционната активност в България, отбелязват експертите от ЕИБ. Нетно делът на фирмите, които очакват увеличение на инвестициите тази година, е на най-ниската стойност за последните пет издания на проучването - едва 3%. През всяка от предходните години обаче повече компании реализират инвестиции, отколкото самите те преди това прогнозират. Предприятията в строителството и в производството в най-голяма степен планират увеличение на инвестициите - нетно съответно 19% и 13%. При инфраструктурните предприятия пък преобладават нагласите за свиване на вложенията - това очакват нетно 6% от анкетираните фирми. Все пак българските фирми са по-оптимистично настроени за перспективите в своя сектор спрямо миналата година - 16% сега в сравнение с 6% през 2024 г., както и по отношение на достъпа до външно финансиране - ръст до 18% спрямо 13% преди. Нагласите за икономическата среда, както и за регулаторната и политическата среда бележат подобрение, но остават отрицателни - съответно -9% и -25% нетно сред фирмите, сочи изследването. Сред фирмите, които инвестират, основната част от усилията са насочени към заместване и поддържане на остарели активи - такъв е случаят при 39% от анкетираните предприятия. Все пак над една трета са инвестирали в разширяване на капацитета си, като техният дял нараства от 33% на 35%. По-малко, но най-бързо растяща е групата на фирмите, които са вложили средства в разработването и внедряването на нови продукти и услуги - те нарастват от 11% на 18% през 2025 г. Повечето инвестиции са били в материални активи (72%), основно машини и оборудване (51%). Положителна тенденция е, че предприятията насочват повече ресурс към иновации. През 2025 г. инвестициите в нови продукти, процеси или услуги нарастват до 42% спрямо 34% предходната година. Най-много в иновации влагат компаниите в секторите на промишлеността и услугите. Мнозинството от предприятията - над три четвърти - оценяват размера на своите инвестиции като правилен, докато 16% смятат, че инвестират твърде малко. Бъдещите планове на бизнеса показват желание за разрастване. В хоризонт от три години фокусът се измества към разширяване на капацитета - това посочват като приоритет 40% от фирмите, докато 30% ще се придържат към "заместващи" инвестиции. За сравнение - на ниво ЕС едва за 26% от фирмите разширяването е основен приоритет. Българският бизнес е силно свързан с глобалните вериги за доставки. Над две трети (68%) от българските предприятия участват в международната търговия - подобно на средното ниво за ЕС от 66%. Този дял е най-висок сред производствените предприятия - 91%, както и сред големите фирми - 72%. Докато, от една страна, тази свързаност показва добро ниво на конкурентоспособност на международните пазари, тя носи и рискове, доколкото предприятията са чувствителни към геополитически рискове и търговски конфликти. Изследването на ЕИБ е на база интервюта с 486 фирми в България, проведени между април и юли 2025 г.
Източник: Капитал (07.01.2026)

2025 година е рекордна за продажбите на нови леки автомобили в България България отбелязва рекорд в продажбите на нови леки автомобили през 2025 г. с продадени 49 389 коли (M1) в съвременната история на страната. Това е с около 6432 леки автомобила повече спрямо 2024 г., съобщи Асоциация на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България. До момента най-силната година на продажба на нови леки коли беше 2008 г. с 45 478 автомобила. В данните за първа регистрация през 2025 г. има и експорт на нови автомобили, но дори и без него, продажбите са най- високи за последните 35 години. Всеки ден през отминалата година са доставяни на клиенти по 135 нови леки автомобила. През изминалата година бяха купени хиляди нови автомобили от държавната администрация, основно за неждути на МВР, с европейски средства. Относно лекотоварните автомобили (N1) през 2025 година пазарът бележи спад с около 900 автомобила или продажбите им са надолу с около 13%. Данните обаче са непълни, тъй като липсва информация за покупките на автомобили от страна на Министерство на отбраната. Спадът е още по- голям при сравнение с 2008 г., когато пазарът е бил повече от два пъти по- голям. При тежкотоварните камиона (N2+N3) след спада през 2024 г., изминалата година бележи ръст в продажбите с около 13%, достигайки нива от 3445 камиона. Целият пазар на нови превозни средства за 2025 г. все още остава под нивата на далечната 2008 г. Автомобилният парк в България е сред най- старите и амортизирани в Европа, което се дължи основно на липсата на базова политика за ограничаване на силно замърсяващите автомобили. Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България се надяват тенденцията за подновяване на автомобилния парк да се ускори в следващите години.
Източник: Медия Пул (07.01.2026)

НОИ пусна Единен портал за електронни услуги В началото на 2026 г. Националният осигурителен институт (НОИ) пусна в експлоатация Единен портал за електронни услуги (ЕПЕУ), който обединява всички административни и справочни услуги, свързани с пенсии, парични обезщетения, помощи и гарантирани вземания. Порталът представлява единна точка за достъп до електронни услуги, като интегрира всички съществуващи до момента отделни справочници и електронни приложения. За вход е необходима автентикация чрез наличните средства за електронна идентификация: Персонален идентификационен код (ПИК) на НОИ, ПИК на Националната агенция по приходите (НАП) или Квалифициран електронен подпис (КЕП). Не се изисква регистрация или въвеждане на допълнителни данни – в полето „Идентификатор“ се въвежда само ЕГН/ЛНЧ. Потребителите имат достъп до Електронното осигурително досие, могат да създават профил за заявяване на електронни услуги и да ползват портали за подаване на данни от задължени лица.
Източник: econ.bg (08.01.2026)

Близо 24,8 милиарда лева са разходите за пенсии от ДОО към ноември, за обезщетения и помощи са изплатени над 2,6 милиарда лева С над 2,4 млрд. лева повече са разходите за пенсии към края на ноември 2025 г. спрямо същия период на предходната година, съобщават от Националния осигурителен институт (НОИ). Общата сума на приходите по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) към ноември 2025 г. възлиза на 13,6 млрд. лв. Съпоставени със същия период на 2024 г. приходите нарастват с 1,7 млрд. лв. Размерът на извършените разходи за същия период е близо 24,8 млрд. лв. В сравнение със същия период на миналата година разходите бележат увеличение с 2,4 млрд. лв. В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 21,9 млрд. лв. Спрямо същия период на предходната година разходите за пенсии са с 2,2 млрд. лв. (11,4%) повече. Броят на пенсионерите за ноември 2025 г. е 2 063 694, а средният месечен размер на пенсията на един пенсионер е 1024,48 лв. Следващата по значимост и големина група разходи в консолидирания бюджет на ДОО са разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване. Към ноември 2025 г. те са в размер на 2,6 млрд. лв. Отчетените разходи са със 180,9 млн. лв. повече спрямо същия период на 2024 г. Общият размер на отчетените трансфери (нето) по консолидирания бюджет на ДОО за периода е 11,2 млрд. лв.
Източник: Инвестор.БГ (08.01.2026)

България остава с най-значително увеличение на цените на производител в промишлеността в ЕС за десети пореден месец през ноември България остава с най-голямо годишно повишение на производствените цени в промишлеността в Европейския съюз за десети пореден месец през ноември, сочат най-новите данни на Евростат. Годишният растеж на цените на производител в родния промишлен сектор се забавя до 13,8 на сто през ноември след 17,6 на сто през октомври. Темпът през октомври бе най-голям от шест месеца. Освен в България, през ноември с най-голям ръст на производствените цени е била промишлеността в Румъния (4,9 на сто), Естония (3,2 на сто) и Хърватия (2,9 на сто). По отношение на месечния ценови темп на продукцията на българския промишлен сектор, Евростат отчита забавяне. Докато през октомври спрямо предходния месец производствената инфлацията в българската промишленост достигна 4,6 на сто – най-много сред страните от ЕС, през ноември показателят отслабва до 1,6 на сто. Така България се нарежда на трето място в ЕС по-най- значително месечно увеличение на производствените цени в промишлеността – след Ирландия (4,4 на сто) и Швеция (1,9 на сто).В същото време цените на производител в промишлеността в еврозоната се повишават с 0,5 на сто през ноември спрямо октомври, но спадат с 1,7 на сто, отнесено към същия месец на 2024 г. През октомври месечната производствена инфлация в еврозоната бе 0,1 на сто, а на годишна база бе отчетен спад от 0,5 на сто. В рамките на Европейския съюз цените на производител в промишлеността през ноември 2025 г. намаляват с 1,3 на сто, което е най-големият годишен спад от октомври 2024 г. (-3,1 на сто), сочи справка в данните на Евростат. В сравнение с предишния месец обаче се регистрира увеличение – производствената инфлация в промишлеността в ЕС достига 0,6 на сто през ноември спрямо 0,1 на сто през октомври. Сред страните от еврозоната през ноември 2025 г., в това число и България, годишният спад на цените на промишлен производител е 1,6 на сто, или с 0,1 процентни пункта по-малък, отколкото в официалната оценка на Евростат за 20-членната валутна зона.
Източник: БТА (09.01.2026)

България - с третата най-ниска безработица в ЕС през ноември Безработицата в България през ноември е намаляла до 3,5 на сто от 3,4 на сто през октомври, показват сезонно коригираните данни на Евростат, публикувани днес, предаде БТА. По този начин страната ни се намира на трето място по най-ниско ниво на показателя. Най-ниска е безработицата в Малта – 3,1 на сто, и в Чехия и Полша - по 3,2 на сто. По данни на Евростат сезонно коригираната безработица в еврозоната през ноември 2025 г. е била 6,3 на сто, което е понижение спрямо 6,4 на сто през октомври 2025 г. и повишение спрямо 6,2 на сто през ноември 2024 г. В Европейския съюз безработицата е била 6,0 на сто през ноември, без промяна спрямо предходния месец, но над нивото от 5,8 на сто през ноември 2024 г. Евростат оценява, че през ноември 2025 г. в ЕС е имало 13,225 млн. безработни, от които 10,937 млн. в еврозоната. В сравнение с октомври 2025 г. броят на безработните е намалял със 97 хил. души в ЕС и със 71 хил. души в еврозоната. На годишна база обаче безработицата се е увеличила с 416 хил. души в ЕС и с 253 хил. души в еврозоната. През ноември 2025 г. 2,923 млн. млади хора на възраст под 25 години са били безработни в ЕС, от които 2,318 млн. в еврозоната. Равнището на младежката безработица е било 15,1 на сто в ЕС при 15,2 на сто през октомври и 14,6 на сто в еврозоната при 14,8 на сто месец по-рано. Спрямо октомври 2025 г. младежката безработица е намаляла с 44 хил. души в ЕС и с 42 хил. души в еврозоната. На годишна база обаче тя се е увеличила с 24 хил. души в ЕС и с 11 хил. души в еврозоната. И при младежката безработица България отчита подобрение – от 13,2 на сто през октомври до 12,6 на сто през ноември. Безработицата по данни на Евростат и Агенцията по заетостта (АЗ) се измерва по различни методологии, като Евростат използва стандартизирани изследвания, сертифицирани по Международната асоциация по труда (LFS - Labor Force Survey), включващи търсещи работа, докато АЗ преброява регистрираните безработни, което води до съществени разлики, като Евростат изчислява традиционно по-нисък дял безработни в България, тъй като включва и хора, които активно търсят работа, но не са регистрирани в бюрото по труда.
Източник: 24 часа (09.01.2026)

България е трета в ЕС по ръст на цените на жилищата през третото тримесечие България заема трето място сред държавите членки на Европейския съюз по поскъпване на жилищата на годишна база през третото тримесечие на 2025 г., сочат публикуваните данни на Евростат. За една година цените на жилищата в страната са нараснали с 15,4%, като по-висок ръст е отчетен единствено в Унгария (+21,1%) и Португалия (+17,7%). Сред държавите членки, за които има налични данни, Финландия е единствената страна, отчела годишен спад на цените през третото тримесечие на 2025 г. – с 3,1%. В сравнение с предходното тримесечие цените на жилищата са се понижили в пет държави членки и са се повишили в 21. Най-голям спад е отчетен в Люксембург (-3,1%), Финландия (-2,2%) и Словения (-1,1%), докато най-силен ръст е регистриран в Латвия (+5,2%), Словакия (+4,9%) и Португалия (+4,1%). На равнище ЕС и еврозона, през третото тримесечие на 2025 г. цените на жилищата, измерени чрез индекса на цените на жилищата, са се увеличили с 5,5% в ЕС и с 5,1% в еврозоната на годишна база. Спрямо второто тримесечие, ръстът е 1,6% както в ЕС, така и в еврозоната. В по-дългосрочен план данните на Евростат показват осезаемо разминаване между динамиката на цените на жилищата и наемите. Докато наемите нарастват относително плавно, цените на жилищата се характеризират с по-големи колебания – периоди на спад, застой и рязко поскъпване. В периода между 2015 г. и третото тримесечие на 2025 г. цените на жилищата в ЕС са се повишили с 63,6%, докато наемите са нараснали с 21,1%. При сравнение на третото тримесечие на 2025 г. със същия период на 2015 г., цените на жилищата са се увеличили повече от наемите в 25 държави членки. Най-значителен ръст е отчетен в Унгария (+275%), Португалия (+169%), Литва (+162%) и България (+156%). Финландия остава единствената страна в ЕС, в която цените на жилищата са по-ниски спрямо 2015 г. – с 2%. За същия период наемите са нараснали във всички 27 държави членки, като най-голямо увеличение е регистрирано в Унгария (+107%), Литва (+85%), Словения (+76%), Полша (+75%) и Ирландия (+74%).
Източник: БТА (12.01.2026)

НАП е събрала през 2025 г. с близо 9 млрд. лв. повече спрямо 2024 г. Националната агенция по приходите (НАП) е събрала през 2025 г. с близо 9 млрд. лв. повече спрямо 2024 г., но въпреки това те не достигат с 1.8 млрд. лв. планираните в бюджета постъпления. Данъчните приходи са 50.9 млрд. лв. при заложени 52.7 млрд. лв. и събрани през миналата година 42 млрд. лв., съобщи директорът на Националната агенция по приходите (НАП) Христо Марков, който пое мегаведомството през ноември 2025 г., след като предшественикът му Румен Спецов бе назначен от правителството за специален управител на активите на санкционираната от САЩ руска петролна компания „Лукойл“ в България. Събраната сума представлява 96.5% от заложените в бюджета. Данъчните приходи бележат около 21 процента ръст, ката най-съществено е увеличението на събираемостта на данъка върху добавената стойност, който е свързан с потреблението в страната - 24.4%, но и там не са постигнати търсените резултати.
Източник: Медия Пул (12.01.2026)

Годишното понижение на българската индустрия през ноември 2025 г. е било 9.3% Българската индустрия започна да се връща към най-лошите си месеци, ускорявайки темпа на потъване през ноември. Данните на Националния статистически институт (НСИ), показват, че годишното понижение в предпоследния месец на 2025 г. е било 9.3%. Това представлява значително ускорение спрямо отчетените 7.5 и 5.7% намаления през съответно октомври и септември. Водещата причина за тригодишната тенденция се крие зад проблемите на индустрията в Европа и най-вече в Германия, която е основният търговски партньор на страната ни. Сред останалите фактори са още и трайно завишените цени на електроенергията, недостигът на квалифицирана работна ръка, недостатъчният износ и други. Значителен спад на годишна база е отчетен в: Производство на облекло -23.9%; Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон - 20.2%; Производство на превозни средства, без автомобили - със 17.7%; Производство на химични продукти - със 17.2%. Съществен ръст е отчетен в: Производството на тютюневи изделия - 32.9%; Производство на мебели - 24.2% и Производство на лекарствени вещества и продукти - със 17%.
Източник: economic.bg (12.01.2026)

Добивът на дървесина в България през 2025 г. е рекордно слаб Добивът на дървесина през 2025 г. е рекордно слаб, отчитат от Браншовата камара на дървообработващата промишленост. Транспортираната дървесина от временен склад за изминалата година е едва 80% от планираната според горскостопанския план, сочат данните. Това количеството е с 30% по-малко от транспортираната суровина през 2018 г. - последната година, през която плановете са изпълнени напълно. Дърветата имат жизнен цикъл и когато не се съобразяваме с него поради псевдоекологични съображения или просто поради немарливост, ни очакват сериозни последици, предупреждават експертите. Тревожната тенденция от последните години – грижата за горите да намалява, води след себе си до катастрофални последици – влошаване на здравословното състояние на дърветата, огромен брой паднали сухи дървета, които, както сочат и скорошни примери, водят и до човешки жертви. Освен това се създават предпоставки за пожари, които през последните 2 години бушуват сериозно. В следствие на намаленото количество преработена дървесина се стига до фалити на фирми и загуба на работни места, и то най-вече в планинските региони. В сферата на горското стопанство и горската промишленост в страната работят над 67 000 души, които създават около 3% от БВП в биоикономика, която трябва да бъде базирана на принципите на модерно горско стопанство.
Източник: БНР (13.01.2026)

Износът на услуги е с нов рекорд от 15.3 млрд. евро през 2024 г., но ръстът се забавя Докато износът на стоки от България се свива постоянно след 2022 г., този на услуги продължава да расте, въпреки че темповете рязко се забавят. През 2024 г. България е продала на чуждестранни клиенти услуги на стойност 15.3 млрд. евро - сама по себе рекордна стойност за страната. Ръстът обаче минава на по-ниски обороти - до едва 1.4%, в сравнение с отчетен скок от над 15% през предходната година. Това показват данни на Евростат за платежните баланси на страните членки на ЕС. Като дял от икономиката износът на услуги от България представлява около 14.6% от БВП и леко се свива спрямо 2023 г. България запазва позицията си на нетен износител на услуги с положителен баланс в размер на 7.7 млрд. евро към 2024 г. Вносът на услуги е приблизително наполовина по-малък от износа - 7.6 млрд. евро. Балансът обаче се свива - с 2.3% - за първи път от пандемичната 2020 г., тъй като вносът нараства по-бързо от износа. Технологичният сектор заема водещо място в износа на услуги от България като представлява над една четвърт от общата стойност. През 2024 г. той с малко задминава категория "пътувания", след като няколко години изоставаше от нея. Приходите в ИКТ индустрията от обслужване на чуждестранни клиенти надхвърлят 4 млрд. евро, показват данните, като нарастват с 11.2% спрямо предходната година. Основната част - около 70% или 2.8 млрд. евро, представлява "компютърни услуги", които от своя страна се поделят почти поравно между софтуерни услуги и "други". Останалата част заемат информационни и телеком услуги. Почти колкото ИКТ или малко под 4 млрд. евро, носи и категорията "пътувания", като нараства с 4.3%. Тя е по-особена от традиционната представа за услуги и донякъде може да се разглежда като туризъм, но не включва само това. Статистически се определя като покупката на стоки и услуги от страна на нерезиденти на дадена икономика по време на престоя им в нея - тук влизат покупки от страна на туристи, но също така служители по време на бизнес пътувания, чуждестранни студенти, хора, идващи с цел лечение и други. Основната част от транзакциите - близо две трети - са осъществени по време на пътувания с лична цел, а останалите - по време на бизнес пътувания. Междувременно износът на бизнес услуги леко се свива - от 2.8 на 2.7 млрд. евро през 2024 г. Основната част (47%) тук са консултантски, правни, счетоводни и други специализирани услуги с общи приходи от чуждестранни клиенти около 1.3 млрд. евро. По-малък дял от приходите се генерират от научна и развойна дейност, както и от технически, търговски и други, некласифицирани бизнес услуги. Най-значителният спад сред по-големите категории услуги се отчита при транспорта, като износът на сектора е спаднал с 15.8% до 2.4 млрд. евро през 2024 г. Докато морският и въздушният транспорт, които са сравнително малки по обем, отбелязват ръст, значително намалява експортът на сухопътен товарен транспорт - от 1.4 млрд. евро на 883 млн. евро (38% надолу спрямо предходната година). Топ 3 външни пазари за българския сектор услуги са Германия, Великобритания и САЩ, като към тях е концентриран 28.7% от износа. Значителни са транзакциите и с редица други страни (по 500-600 млн. евро за 2024 г.), включително Турция, Ирландия, Чехия и други. Докато износът на стоки традиционно е концентриран към страните от ЕС (около две трети), то при услугите на съюза се падат около 55% от продажбите. Почти три четвърти от експорта на услуги от България се осъществява към държавите от ОИСР - т.нар. клуб на богатите страни, който включва предимно най-развитите икономики и към който и България иска да се присъедини. През 2024 г. износът на услуги от ЕС (към страни извън блока) достига 1 568 млрд. евро (или 1.6 трлн. евро), като нараства с 8% спрямо предходната година. ЕС традиционно също има излишък при търговията с услуги, като през 2024 г. износът надхвърля вноса със 194 млрд. евро. Тенденцията е международната търговия с услуги да нараства постоянно след спада през 2020 г. по време на ковид пандемията, като 2022 г. е рекордна година за ЕС с ръст от 23.7%, след което темповете се забавят. Водещите търговски партньори на ЕС в търговията с услуги са САЩ, Великобритания и Швейцария.
Източник: Капитал (14.01.2026)

Търговският дефицит на България достига почти 19 милиарда лева За периода януари-ноември 2025 г. външната търговия на България отчита задълбочаване на дефицита, сочат предварителни данни на Националния статистически институт. Общата стойност на изнесените стоки възлиза на 77,2 млрд. лв., което представлява спад от 3,7% спрямо същия период на предходната година. В същото време вносът нараства с 5,1% и достига 95,96 млрд. лв., формирайки търговски дефицит от близо 18,8 млрд. лв. Само през ноември 2025 г. износът е оценен на около 6,97 млрд. лв., като намалява с 4% на годишна база. Вносът за месеца обаче се увеличава с 5,2% и достига 9,5 млрд. лв., което води до месечен дефицит от 2,54 млрд. лева. През първите десет месеца на 2025 г. износът на български стоки към държавите от ЕС се свива с 4,7% и възлиза на 44,9 млрд. лв. Най-значими партньори остават Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които заедно формират над 64% от експорта за Общността. Най-силен ръст при износа е отчетен в групата „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход", където увеличението достига 29%. Вносът от ЕС за същия период нараства с 4,4% до 49,7 млрд. лв., като водещи доставчици са Германия, Румъния, Гърция, Италия и Полша. Най-голямо увеличение е регистрирано при вноса на „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" – ръст от 27%. Така търговският дефицит на България с ЕС за периода януари–октомври възлиза на 4,8 млрд. лева. През октомври вносът от ЕС се увеличава със 7,9% до 5,9 млрд. лв., докато износът бележи по-умерен ръст от 2,9% и достига 5,2 млрд. лева. За единадесетте месеца на 2025 г. износът към страни извън ЕС намалява с 2,1% и достига 27,55 млрд. лв. Основни дестинации са Турция, САЩ, Сърбия, Република Северна Македония, Китай, Алжир и Великобритания, които заедно осигуряват почти половината от експорта за трети страни. Вносът от тези държави обаче нараства по-осезаемо – с 6,5%, до близо 40,7 млрд. лв. Най-голям дял имат доставките от Турция, Китай, Сърбия и Украйна. В резултат търговският дефицит с трети страни надхвърля 13 млрд. лева. Само през ноември износът за трети страни спада с 5,8% до около 2,3 млрд. лв., докато вносът скача с 12,4% и достига 3,96 млрд. лева.
Източник: 24 часа (14.01.2026)

46 000 чужденци с разрешителни за достъп до българския пазар на труда През 2025 г. са дадени разрешителни за достъп до българския пазар на труда на 46 000 чужди работници от общо 86 държави, каза главният експерт по "Пазар на труда" в КНСБ Атанаска Тодорова пред БНР. През 2024 г. те са били 34 720. "2024 година започна да се увеличава броят на държавите, които са донори за българската икономика, като през 2025 г. техният брой вече е 86. На първо място в информацията, с която разполагаме, излиза Узбекистан. На второ място излиза Индия, Турция, Киргизка република", уточни тя. За миналата година разрешителните за най-висококвалифицираните кадри с т.нар. синя карта на Европейския са 930, докато през 2024 г. са били 1100. За първи път дошлите за сезонна заетост през миналата година са по-малко от получилите т.нар. единно разрешение за пребиваване и работа. То се издава за срок от три години, а когато срокът на трудовия договор е по-кратък от три години, разрешението се издава за срока на продължителност на договора.
Източник: 24 часа (14.01.2026)

2025 г. с най-много ТЕЛК решения 270 982 ТЕЛК решения са издадени през 2025 г., което е абсолютен рекорд на последните години, показва статистиката на Националната здравноинформационна система. Това е с 26 714 решения повече в сравнение с 2024 г., или ръст с почти 11%. Само преди три години се издаваха под 200 000 решения годишно, макар че сравненията с 2022 и 2021 г. са некоректни, тъй като тогава действаше автоматично удължаване на срокове за преосвидетелстване поради пандемията. В последните години има и обективни причини за нарастването - процедурите бяха ускорени, а комисиите - удвоени, което навакса голямото забавяне. Челната петорка на издадените решения по области е София (28 182), Пловдив (25 317), Кърджали (17 729), Варна (14 736) и Плевен (12 734). Вече сме коментирали, че не е нормално Кърджали да изпреварва далеч по-многолюдни области като Варна, дори като се има предвид, че там се освидетелстват изселниците ни в Турция. Основните диагнози за ТЕЛК остават инсултът (11 776), застойната сърдечна недостатъчност (9304), неинсулинозависимият диабет (8448), параноидната шизофрения (6795) и инфарктът на миокарда (6726). Разпределението по възрастови групи показва, че са издадени 16 334 експертни решения за някакъв вид увреждане на деца до 18-годишна възраст и още 19 307 на хора във възрастовата група 19-39 г. Във възрастовата група 40-59 г. решенията са 108 366, повече отколкото в следващата - 60-79 г., където са 107 944 броя. Това обаче е трудно да се коментира без повече данни, тъй като в статистиката влизат не само новите решения, а и преосвидетелстваните хора, които трябва периодично да се явяват пред комисиите.
Източник: Сега (14.01.2026)

Световната банка повиши прогнозата си за икономическия растеж на България Световната банка повиши прогнозата си за икономическия растеж на България през 2025, 2026 и 2027 г. Оценката е част от редовния анализ на международната финансова институция, който излиза на всеки шест месеца, озаглавен „Глобални икономически перспективи“. В изданието се посочва, че през 2025 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ни ще нарасне с 3 на сто. Спрямо очакванията, поместени в изданието от юни 2025 г., Световната банка ревизира нагоре прогнозата си с 1 процентен пункт. За 2026 г. базираната във Вашингтон финансова институция очаква икономиката ни да нарасне с 2,9 на сто вместо с 2,2 на сто, каквито бяха очакванията през юни или ръст с 0,7 процентни пункта. Световната банка прогнозира за страната ни за 2027 г. икономически ръст от 3,1 на сто в най-новата си прогноза, което също е ръст спрямо очакваните през юни миналата година 2,4 на сто – също ръст с 0,7 процентни пункта. Българската народна банка също ревизира прогнозата си за растеж на българската икономика във възходяща посока през периода 2025 - 2027 г. спрямо прогнозата си от юни 2025 г. БНБ прогнозира, че растежът на реалния БВП в България през периода 2025 - 2027 г. се очаква да остане близо до този от 2024 г., като се прогнозира той да възлезе на 3,2 процента през 2025 г., след което слабо да се забави до 3,1 процента през 2026 г. и 2027 г. В прогнозата на БНБ от 26 юни 2025 г. централната банка очакваше реалният БВП да възлезе на 2,9 процента през 2025 г. и на 2,7 процента през 2026 г. и 2027 г.
Източник: Дума (16.01.2026)

Годишната инфлация се забавя през декември 2025 г. до 5% Инфлацията в България продължава да забавя темпа си на растеж през декември 2025 г. до 5,0 на сто спрямо 5,2 на сто през ноември. Това показват даннитe на Националния статистически институт (НСИ) за последния месец преди влизането на България в еврозоната. На месечна база потребителските цени, измерени през индекса на потребителските цени (ИПЦ) са се повишили с 0,1 на сто спрямо ноември, когато се покачиха с 0,5 на сто. Средногодишната инфлация за периода януари 2025 - декември 2025 г. спрямо периода януари 2024 - декември 2024 г. е 3,5 на сто. През декември 2025 г. месечната инфлация, измерена през хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0,1 на сто, а годишната инфлация за декември 2025 г. спрямо декември 2024 г. е 3,5 на сто. Средногодишната инфлация за периода януари 2025 - декември 2025 г. спрямо периода януари 2024 - декември 2024 г. е 3,5 на сто. Натрупаната инфлация, измерена с ИПЦ, за последните три години (декември 2025 г. спрямо декември 2022 г.), е 12,3 на сто, а за последните пет години (декември 2025 г. спрямо декември 2020 г.) е 41,4 на сто. През декември 2025 г. цените на стоките и услугите са намалели в следните потребителски групи: Облекло и обувки - с 2,3 на сто; Съобщения - с 0,9 на сто; Разнообразни стоки и услуги - с 0,1 на сто. По-високи са цените на стоките и услугите в следните потребителски групи: Развлечения и култура - с 2,2 на сто; Транспорт - с 0,8 на сто; Ресторанти и хотели - с 0,4 на сто; Алкохолни напитки и тютюневи изделия - с 0,3 на сто; Образование - с 0,1 на сто; Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома - с 0,1 на сто; Здравеопазване - с 0,1 на сто. Без промяна остават цените на стоките и услугите в групите: Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива и Хранителни продукти и безалкохолни напитки.
Източник: actualno.com (16.01.2026)

През 4-тото тримесечие на 2025-а броят на фалиралите фирми у нас расте по-бързо от новорегистрираните През четвъртото тримесечие на 2025 г. новорегистрираните правни единици в страната са 11 596, а влезлите в процедура по несъстоятелност/фалит, в това число и обявените в несъстоятелност - 1251. В сравнение със същото тримесечие на 2024 г. общият брой на новорегистрираните се увеличава с 4,1 на сто, а на банкрутиралите - със 7,4 на сто, съобщи Националният статистически институт (НСИ). През третото тримесечие на 2025 г. в сравнение със същото тримесечие на 2024 г. общият брой на новорегистрираните и банкрутиралите се е увеличил с по 0,1 на сто. През четвъртото тримесечие на 2025 г. в сравнение с третото тримесечие на 2025 г. новорегистрираните правни единици се увеличават с 0,4 на сто, а влезлите в процедура по несъстоятелност/фалит, в това число и обявените в несъстоятелност - с 23,3 на сто. През четвъртото тримесечие на 2025 г. с най-голям относителен дял както при новорегистрираните, така и при обявените в несъстоятелност, са фирмите от сектор "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - съответно 86,7 и 87,9 на сто.
Източник: Дарик радио (19.01.2026)

Годишната инфлация се е забавила в България, еврозоната и ЕС през декември Годишната инфлация в Европейския съюз (ЕС) се е забавила до 2,3 на сто през декември 2025 г. след темп от 2,4 на сто през ноември, съобщи европейската статистическа служба Евростат. В еврозоната годишната инфлация през декември е била 1,9 на сто след 2,1 на сто през ноември. По предварителни данни Евростат бе изчислила декемврийската инфлация на 2 на сто. В България по хармонизирания индекс на потребителските цени е отчетено забавяне на годишния темп на инфлацията до 3,5 на сто през декември спрямо 3,7 на сто през ноември, като това равнище нарежда страната ни на шесто място в ЕС. Година по-рано инфлацията в страната ни бе 2,1 на сто. На месечна основа през декември инфлацията е 0,1 на сто. Най-нисък годишен темп на инфлацията се наблюдава в Кипър (0,1 на сто), Франция (0,7 на сто) и Италия (1,2 на сто). Най-висок е в Румъния (8,6 на сто), Словакия (4,1 на сто) и Естония (4 на сто). Спрямо ноември годишната инфлация се е забавила в 18 страни членки на ЕС, остава без промяна в три и се е ускорила в шест. През декември миналата година най-голям принос за годишното повишение на цените в еврозоната има секторът на услугите (1,54 процентни пункта), следван от храните, алкохола и тютюна (+0,49 пр. п.), неенергийните промишлени стоки (+0,09 пр. п.) и енергията (-0,18 пр. п.). През декември на месечна база поскъпването на стоките и услугите за потребителите е най-голямо в Ирландия (0,6 на сто), Австрия (0,5 на сто), Испания и Белгия (0,3 на сто и за двете). През последния месец на миналата година Дания, Малта и Кипър са били в дефлация на месечна основа, сочат още данните на Евростат. Общото ниво на цените на стоките и услугите в трите страни се е понижило с 0,4 на сто. Следват Чехия, Хърватия и Словакия със спад от 0,3 на сто и за трите държави, и Литва и Люксембург понижение от 0,2 на сто и за двете държави.
Източник: Труд (20.01.2026)

ГИТ установила 189 576 нарушения на трудовото законодателство през 2025 г. ИА „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) е извършила 49 660 проверки през 2025 г. При тях са констатирани 189 576 нарушения на разпоредбите на трудовото законодателство. Свързаните с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд са 100 618 бр., а 87 675 броя се отнасят до осъществяването на трудовите правоотношения. През изминалата година са установени 3688 работещи без трудов договор при 3601 за същия период на 2024 г. Съставените актове за установяване на административно нарушение са 10 522. Сумата на влезлите в сила наказателни постановления и одобрени споразумения е за над 15.3 млн. лв. След намесата на инспекторите по труда са изплатени забавени трудови възнаграждения за над 4.4 милиона лева. През миналата година от страна на Инспекцията по труда са подадени 16 бр. искови молби за иницииране на производства по несъстоятелност на работодатели, които бавят възнагражденията за повече от два месеца на поне 1/3 от работниците и служителите. С това правомощие на контролния орган се дава възможност работниците и служителите, на които работодателите дължат възнаграждения и обезщетения, да се обърнат към Фонда за гарантирани вземания към Националния осигурителен институт. За 2025 г. по едно от делата е открито производство по несъстоятелност, седем от дружествата са обявени в несъстоятелност, а по останалите осем броя искови молби се чака решение на съда. Инспекторите по труда са приложили 970 пъти мярката спиране на обекти, машини и съоръжения за нарушения, пряко застрашаващи живота и здравето на работещите.
Източник: Труд (20.01.2026)

Общо активите на пенсионните фондове във втория и третия стълб към края на 2025 г. надхвърлят 31,2 млрд. лева Общо активите на пенсионните фондове във втория и третия стълб към края на 2025 г. надхвърлят 31,2 млрд. лева (близо 16 млрд. евро), по предварителни данни на пенсионноосигурителните дружества. Само за последните три години - 2023, 2024 и 2025 г., натрупаната инвестиционна доходност по всички пенсионни фондове е над 5,5 млрд. лева (над 2,8 млрд. евро). През 2025 г. универсалните пенсионни фондове реализират средна годишна доходност от 6,26 процента спрямо 5,22 процента през 2024 г. и 8,15 процента през 2023 г. Доброволните пенсионни фондове постигат доходност от 8,07 процента средно за 2025 г., при 6,41 процента през 2024 г. и 7,87 процента през 2023 г.
Източник: БТА (20.01.2026)

Преките инвестиции у нас за единадесетте месеца са в размер на 2.98 млрд. евро Нетният поток на преките инвестиции в България за януари - ноември 2025 г., отчетен съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията, е положителен в размер на 2,9846 млрд. евро, съобщи Българската народна банка (БНБ). Така преките инвестиции у нас възлизат на 2,6 процента от прогнозния брутшен вътрешен продукт (БВП), като е по-голям с 304,4 млн. евро (11,4 процента) спрямо този за януари - ноември 2024 г. (положителен поток от 2,6802 млрд. евро, 2,6 процента от БВП). През ноември 2025 г. потокът е положителен - в размер на 410,5 млн. евро, при положителен поток от 249,4 млн. евро за ноември 2024 г. Според предварителните данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари - ноември 2025 г. възлиза на 415 млн. евро (0,4 процента от БВП), при 710,8 млн. евро (0,7 процента от БВП) за същия период на предходната година. През ноември 2025 г. нетният поток е положителен и възлиза на 15 млн. евро, при положителна стойност от 36,9 млн. евро за ноември 2024 г.
Източник: 24 часа (21.01.2026)

Търговският баланс за ноември е отрицателен в размер на 1.08 млрд. евро Търговският баланс на България за ноември миналата година е отрицателен в размер на 1.06 млрд. евро при дефицит от 782.3 млн. евро за ноември 2024 г., съобщават от Българската народна банка. За януари – ноември търговският баланс е отрицателен и е 8.17 млрд. евро (7.1% от БВП) при дефицит от 4.33 млрд. евро (4.1% от БВП) за същия период на 2024 година. Износът на стоки е за 3.57 млрд. евро за ноември, като намалява с 82.5 млн. евро в сравнение с този за същия месец на 2024-а. За януари – ноември експортът възлиза на 38.94 млрд. евро (33.9% от БВП), като намалява с 1.47 млрд. евро (3.6%) спрямо този за същия период на 2024 г. (40 420.5 млн. евро, 38.6% от БВП). Износът за януари – ноември 2024 г. нараства на годишна база с 0.4 процента. Вносът на стоки за ноември е 4.63 млрд. евро, като нараства със 195 млн. евро спрямо същия месец на 2024 година. За януари – ноември импортът е в размер на 47.12 млрд. евро (41.1% от БВП), като се увеличава с 2.37 млрд. евро (5.3%) спрямо същия период на 2024 г. (44 751 млн. евро, 42.7% от БВП). Вносът за януари – ноември 2024 г. нараства на годишна база с 2.5 на сто. Салдото по услугите е положително в размер на 624.1 млн. евро при положително салдо от 611.2 млн. евро за ноември 2024 година. За януари – ноември салдото е положително и е на стойност 7.74 млрд. евро (6.7% от БВП) при положително салдо от 7.5 млрд. евро (7.2% от БВП) за януари – ноември 2024-а.
Източник: Банкеръ (21.01.2026)

104.5 млн. евро са изпратили през ноември българите, работещи в чужбина Българите, живеещи и работещи в чужбина, продължават да превеждат сериозни суми към свои близки и роднини у дома. Последните данни на Българска народна банка сочат, че през ноември са трансферирани 104.5 млн. евро. Данните са предварителни, т.е. в следващите месеци могат да се променят, но засега са най-ниските от миналия януари. Преводите от емигранти са за над 100 млн. евро за 24 пореден месец. Върховите през 2025 г. са отчетени през май – 141.5 млн. евро, а през март бяха преведени 130.5 млн. евро. Историческият максимум е от преди две и половина година. Общо от началото на 2025 г. преводите са за 1.31 млрд. евро спрямо 1.307 млрд. евро за периода януари – ноември на 2024 г. Годишните преводи за 2024 г. да в размер на 1.42 млрд. евро за 2024 г. и 1.45 млрд. евро за 2023 г.
Източник: Дарик радио (22.01.2026)

Правителството одобри 5% индексация на възнагражденията в бюджетния сектор Министерският съвет одобри решение за прилагането на разпоредби от т. нар. удължителен закон на бюджет, свързани с индексацията на възнагражденията на заетите в бюджетните организации. Въз основа на предоставената от Националния статистически институт (НСИ) информация се определя, че за целите на прилагането на разпоредбата от удължителния закон, натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация е 5 на сто. С 5%, считано от 1 януари 2026 г., ще бъдат индексирани заплатите на работниците и служителите в бюджетните организации. При прилагането на цитираната разпоредба достигнатите размери на основните месечни заплати към 31 декември 2025 г. в бюджетните организации не могат да бъдат намалявани или увеличавани в рамките на заеманата длъжност, т.е. не се прилагат нормативни актове и други механизми за увеличаване на заплатите, освен изрично предвиденото увеличение в удължителния закон, а именно увеличение на заплатите на заетите на минимална работна заплата и еднократна индексация в размер на натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация в размер на 5 на сто за всички останали в бюджетната сфера.
Източник: БТА (22.01.2026)

БНБ започва да публикува баланса си всяка седмица В съответствие с приложимата рамка на Евросистемата и националното законодателство Българската народна банка (БНБ) публикува на своята интернет страница седмичен баланс на БНБ. Наред със седмичния баланс, на интернет страницата си Българската народна банка ще публикува месечен и годишен баланс, както и отчет за приходите и разходите към 31 декември на съответната година, след изтичане на съответните отчетни периоди. Съгласно Закона за БНБ, балансът на БНБ отразява състоянието на основните активи и пасиви на Българската народна банка.
Източник: Агенция Фокус (23.01.2026)

България е на второ място по ръст на държавния дълг в ЕС в периода юли-септември на 2025 г. на тримесечна база Държавният дълг на България в края на третото тримесечие на миналата година, изразен като дял от брутния вътрешен продукт, възлиза на 28,4 на сто, като бележи нарастване както на тримесечна, така и на годишна база, сочат най-новите данни на Евростат. Спрямо второто тримесечие на 2025 г. показателят за България се увеличава с 2,1 процентни пункта, което е едно от най-големите тримесечни нараствания сред държавите членки на ЕС. По-голямо увеличение на тримесечна база е отчетено само в Люксембург (2,6 процентни пункта). На годишна база, в сравнение с третото тримесечие на 2024 г., държавният дълг на България нараства с 4,1 процентни пункта, което я нарежда сред страните с най-силно изразено увеличение в ЕС. По-голям ръст за периода е отчетен в Румъния (5,5 пр.п.), Полша (5,0 пр.п.) и Финландия (4,7 пр.п.). Въпреки отчетеното нарастване, България остава сред страните с най-нисък държавен дълг в Европейския съюз, наред с Естония (22,9 на сто), Люксембург (27,9 на сто) и Дания (29,7 на сто). В края на третото тримесечие на 2025 г. съотношението държавен дълг към БВП в еврозоната (включваща 20 страни - EA20) достига 88,5 на сто, спрямо 88,2 на сто в края на предходното тримесечие, а в ЕС се повишава до 82,1 на сто от 81,9 на сто. На годишна база дългът също нараства – от 87,7 на сто до 88,5 на сто в еврозоната и от 81,3 на сто до 82,1 на сто в ЕС. Ако се вземат данните и за България, (еврозона от 21 страни - EA21) държавният дълг на валутния съюз през третото тримесечие е 88,1 на сто. Най-високи равнища на държавен дълг към БВП в ЕС в края на третото тримесечие на 2025 г. са отчетени в Гърция (149,7 на сто), Италия (137,8 на сто), Франция (117,7 на сто), Белгия (107,1 на сто) и Испания (103,2 на сто).
Източник: БТА (23.01.2026)

България е трета в ЕС по месечен ръст на строителната продукция през ноември Продукцията на строителния сектор намалява с 1,1% както в еврозоната, така и в Европейския съюз през ноември спрямо октомври 2025 г. Това е най-значителният месечен спад на строителството в ЕС и еврозоната от май 2025 г., показват първоначалните сезонно коригирани данни на Евростат. Българските строителни фирми увеличават продукцията си с 1,5% спрямо октомври и с 3,5% спрямо ноември 2024 г. Сред страните членки на ЕС най-голямо месечно увеличение е регистрирано в Словакия (3,5%), Финландия (2,3%) и България (1,5%), докато най-силен спад има в Унгария (-7,3%), Словения (-6,2%) и Румъния (-5,8%). На годишна основа България дели четвърто място в ЕС по най-голям ръст на строителния сектор през ноември, заедно със Словакия. За сравнение, Финландия отбелязва най-голям годишен ръст (14,5%), следвана от Словения (12,2%) и Чехия (6,2%). Най-големите годишни спадове са в Белгия и Австрия (по 4,9%), Франция (4,5%) и Унгария (3,5%). В ЕС строителната продукция намалява с 1,1% при сградното строителство, 2,5% при гражданското строителство и с 0,2% в специализираните строителни дейности на месечна база. В еврозоната спадът е 1,2% при сградното строителство, 1,6% при гражданското и 0,4% при специализираните дейности. На годишна основа спадът в ЕС през ноември е 1,5% за сградното строителство, 1,2% за гражданското и ръст от 1% при специализираните дейности. В еврозоната сградното строителство отчита намаление от 3,5%, докато гражданското и специализираните дейности нарастват с по 0,4%.
Източник: БТА (26.01.2026)

Автомобилите в България доближават 4 млн. броя Превозните средства в България се увеличават с по над 125 000 годишно и наближават общ брой от 4 млн. Това сочи януарският доклад на Асоциацията на европейските автомобилни производители (ACEA), който систематизира данните до 31 декември 2024 г. По българските пътища в края на 2024-а е имало 3 640 720 превозни средства, което е със 127 900 повече спрямо 2023 г., или ръст от 3.6% - над два пъти по-голям от средния за Евросъюза (+1.5%). Тенденцията е стабилна, защото през 2023-а превозните средства у нас пък са се увеличили със 124 926 спрямо 2022-а. Най-голям е делът на леките коли - 3 117 711 (ръст с 3.7% спрямо 2023 г.). Следват микробусите - 359 188 (+1.1%), камиони - 145 682 (+9.6%), и автобуси - 18 142, като единствено в този сектор има спад от 1.2 %. Данните на ACEA сочат, че в България почти на всеки двама души се пада по един лек автомобил - 484 на 1000 човека. Само година по-рано - през 2023-а, съотношението е било 466/1000, а през 2022-а - 447/1000. Най-ниско през 2024 г. в Евросъюза в това отношение е Латвия с 418/1000, а след България са още Румъния (443/1000), Унгария (445/1000), Ирландия (462/1000), Швеция (472/1000) и Дания (479/1000). На другия полюс - най-много леки автомобили на глава от населението се падат на Италия (701/1000), следвана от Люксембург (680/1000), Кипър (670/1000), Исландия (649/1000) и Естония (633/1000).
Източник: actualno.com (26.01.2026)

България внася 9 пъти повече зеленчуци и 5 пъти повече плодове, отколкото изнася Годишно България внася 9 пъти повече зеленчуци и 5 пъти повече плодове, отколкото изнася, сочат последните данни на Министерството на земеделието за търговията с пресни плодове и зеленчуци. Само за първите осем месеца на миналата година у нас са влезли над 68 хиляди тона домати, произведени в други държави. 2024 година е последната до момента, за която има пълни данни за вноса и износа на плодове и зеленчуци и статистиката не е в полза на българското производство. Над 400 хиляди тона пресни плодове са влезли на българския пазар, като от тях най- много са ябълките от Полша и Северна Македония и дините от Гърция. През същата година страната ни е изнесла 80 000 тона плодове , като най- сериозно е количеството на черешите за Германия и Полша. Зеленчуците, които сме внесли през 2024 г. над 280 хил. тона, като на масата си българинът е слагал основно домати от Турция и картофи от Франция. Българските градинари са изнесли 33 000 т зеленчуци, основно краставици. За миналата година анализът на агроминистерството е само с данни до месец август, като отчита 7 % ръст на вноса на плодове и зеленчуци спрямо същия период на 2024 г. Вносът на дини е нараснал с над 50 на сто. 270 00 т плодове и същото количество зеленчуци са внесени в България за първите 8 месеца на миналата година.
Източник: Медия Пул (26.01.2026)

Ръст при отпуснатите нови пенсии за инвалидност през 2025 г. Ръст при отпуснатите нови пенсии за инвалидност през първите 9 месеца на миналата година отчете в последния си статистически бюлетин Националният осигурителен институт. 20 000 повече са те спрямо септември 2024 година. 27 700 са отпуснатите през третото тримесечие нови пенсии, от тях повече от половината 13 хиляди са инвалидните. 12 хиляди и 500 са тези за осигурителен стаж. Тенденцията важи за целия период януари - септември, от общо 80 121 - 37 700 са инвалидни, 36 400 за стаж и възраст. От всички инвалидни пенсии плащани от НОИ малко над 469 000, най-много са тези за ТЕЛК между 50 и 70,99 процента над 192 000. За деветте месеца НОИ е прекратил 79 543 пенсии, най често поради смърт. Към края на септември броят пенсионерите у нас е 2 059 658. Хората с пенсия отпусната без необходимия стаж са 178 600, те обаче са навършили пределната възраст от 67 години. 57 000 са пък хората излезли в пенсия година преди изискваната възраст. Средната пенсия към края на септември е 961 лева, а за работилите в МВР и сектор "Отбрана" тя е 1700 лева. В шест от областите средната пенсия е над 1000 лева. София – град 1 173, Бургас – 1056, Варна – 1020, Перник - 1046, Стара Загора – 1019 и Кюстендил - 1000 лева. Най-ниски са били средните пенсии в Разград – 793 лева, Силистра – 798, Кърджали - 800 лева.
Източник: БНР (27.01.2026)

Депозитите на домакинствата у нас нараснаха с близо 18 млрд. лева през миналата година до над 107 млрд. лева Депозитите в търговските банки на домакинствата в България нараснаха с 19,8 на сто на годишна база до общо 107,076 млрд. лева към края на месец декември 2025 година, сочат данните на Българската народна банка. Депозитите се увеличават с около 17,7 млрд. лева през последните 12 месеца. За сравнение, към края на 2024 година обемът на депозитите на домакинствата е достигал 89,4 млрд. лева. Само в рамките на декември 2025 година депозитите на домакинствата са нараснали с приблизително 6,2 млрд. лева, тъй като към края на номеври миналата година сумата по тях възлизаше на 100,8 млрд. лева. Депозитите на нефинансовия бизнес у нас са нараснали с 10,2 на сто на годишна база до общо 51,7 млрд. лева към края на декември 2025 година. Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 14,5 на сто на годишна база през декември 2025 година и в края на месеца достигат 4,698 млрд. лева. Като цяло в края на декември 2025 г. депозитите на неправителствения сектор са 163,493 млрд. лв. (72,8 процента от БВП), като годишното им увеличение е 16,4 на сто.
Източник: БТА (28.01.2026)

Жилищните кредити у нас нараснаха с 28 на сто през миналата година до близо 33 млрд. лева Жилищните кредити, отпуснати от търговските банки в България, са нараснали с 28,2 на сто на годишна база до общо 32,9 млрд. лева към края на декември 2025 година, сочат данните на Българската народна банка. Сумата по ипотечните заеми е нараснала с около 7,2 млрд. лева за година. За сравнение, към края на миналата година жилищните кредити са достигали 25,69 млрд. лева. Потребителските кредити възлизат на 21,348 млрд. лв. и се увеличават с 13,3 на сто спрямо декември 2024 година. Като цяло кредитите за домакинства са 56,139 млрд. лв. (25 процента от БВП) в края на декември 2025 година. Спрямо същия месец на 2024 г. те се увеличават с 21,1 на сто. Кредитите за нефинансовия бизнес нарастват с 10,1 на сто на годишна база и в края на декември достигат 53,507 млрд. лева. В края на декември 2025 г. кредитите за неправителствения сектор са 119,179 млрд. лева, като се увеличават на годишна база с 15,4 на сто.
Източник: 24 часа (28.01.2026)

Производството на енергийни продукти в България намалява, доставките на газ и ток се увеличават Производството на енергийни продукти в България е намаляло през ноември 2025 г. спрямо октомври, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Най-сериозен спад е отчетен при пропан-бутановите смеси, които бележат намаление от 40% до 3 хил. тона. Производството на автомобилен бензин намалява с 39,1% до 84 хил. тона, дизеловото гориво с 35,2% до 173 хил. тона, електрическата енергия с 12,8% до 2 769 ГВтч, а твърдите горива с 2,2% до 1 564 хил. тона. Производството на природен газ остава без промяна. На годишна база, спрямо ноември 2024 г., производството също регистрира спад. Пропан-бутановите смеси намаляват с 50%, дизеловото гориво с 30,8%, твърдите горива с 23,4%, електрическата енергия със 7,9%, а автомобилният бензин с 3,4%. Природният газ остава на нивото от предходната година. При доставките на енергийни продукти през ноември се наблюдава увеличение при пропан-бутановите смеси със 17,6% до 40 хил. тона, при природния газ с 14,2% до 265 млн. куб. метра, а електрическата енергия се увеличава с 1,5% до 2 985 ГВтч. В същото време доставките на автомобилен бензин намаляват с 16,9% до 49 хил. тона, дизеловото гориво с 10,9% до 229 хил. тона, а твърдите горива с 0,7% до 1 627 хил. тона. Сравнено с ноември 2024 г., доставките на пропан-бутанови смеси са нараснали с 14,3%, докато твърдите горива намаляват с 22,3%, автомобилният бензин с 22,2%, природният газ с 8,6%, електрическата енергия с 8,3%, а дизеловото гориво с 5,4%. През миналата 2025 г. месечното производство на електроенергия е нараствало с 8,1%, а производството на твърди горива се е увеличило поради повишеното потребление за производство на електрическа енергия.
Източник: БТА (30.01.2026)

Цената на земята в България е под средното ниво на ЕС Цената на 1 хектар земеделска земя в България е под средното ниво за Евросъюза, но наемът на 1 хектар надхвърля средната рента за ЕС. Това показват данните на Евростат за 2024 г. През 2024 г. един хектар обработваема земя е струвал у нас средно 8189 евро, докато за ЕС цената е била средно 15 224 евро. В същото време наемът за обработваема земя в ЕС се оценява средно на 295 евро на хектар, докато в България е 303 евро. През 2024 г. цената на земеделската земя у нас е нараснала с 6% спрямо предната година, почти колкото е средният ръст за целия ЕС. Най-скъпа е обработваемата земя в Малта (201 263 евро), следвана от Нидерландия (96 608 евро) и Португалия (76 556 евро). Данните за Малта отразяват ограничената наличност на земеделска земя на острова, което натиска цената й нагоре. В Нидерландия се намира и регионът с най-скъпа земеделска земя - Флеволанд, където един хектар струва 187 109 евро. Най-евтина през 2024 г. е била обработваемата земя в Латвия (4 825 евро за 1 хектар), Литва (5 590 евро) и Словакия (5 823 евро). В данните на Евростат за 2024 г. липсва информация за Германия и Италия. Евростат показва и отделно цената на пасищата. В България един хектар постоянно затревена площ е 1 877 евро на хектар, което е най-ниската стойност в ЕС. Не цялата земя е собственост на земеделския производител, който я обработва. Много собственици отдават земята си под наем като краткосрочно или дългосрочно бизнес решение. Размерът на рентите в отделните страни на ЕС също варира в широки граници. В рамките на ЕС средната цена за наем на обработваема земя е била 295 евро на хектар през 2024 г. Наемането на един хектар обработваема земя през 2024 г. е било най-скъпо в Нидерландия (средно 941 евро), следвана от Дания (580 евро) и Гърция (509 евро). Най-ниската рента е била в Словакия (средно 69 евро), Хърватия (76 евро) и Малта (92 евро), като последната отразява наложено от правителството ограничение в Закона за земеделския лизинг за преотдаване под наем. С 303 евро на хектар средна рента България е над средното ниво за ЕС. Впечатление прави, че у нас размерът на рентата намалява в последните три години. Например през 2022 г. средният наем на нива у нас е 313 евро на хектар, а година по-късно през 2023 г. е 312 евро.
Източник: Сега (30.01.2026)

Прогноза за ускорен ръст на държавния дълг Прогноза за ускорен ръст на държавния дълг на България в комбинация с риск от разхлабване на фискалната политика и слаб контрол срещу корупцията са сред основните акценти в редовния преглед на българската икономика от рейтинговата агенция "Муудис". Според анализа кредитният профил на България отразява ниското, но нарастващо бреме на държавния дълг и високата способност за обслужване на дълга. Членството в Европейския съюз (ЕС, с рейтинг „Aaa“ със стабилна перспектива) и еврозоната подкрепя институциите и силата на управлението, въпреки че контролът над корупцията остава значително предизвикателство, отбелязва „Мудис“. От кредитната агенция посочват, че приемането на еврото от 1 януари 2026 г. е положително за кредитния рейтинг на България, но основните ползи като премахването на валутния риск за дълга, деноминиран в евро, вече са отчетени в рейтинга „Baa1“ на България. Непосредствен риск в резултат на политическата нестабилност е опасността от затруднения в изпълнението на реформите и инвестиционните цели по ПВУ до крайния срок през август 2026 г., според агенцията. От „Мудис“ прогнозират, че две трети от оставащите средства в рамките на четвъртия и петия транш, които възлизат на около 2,5 млрд. евро (малко над 2% от БВП за 2026 г.), ще бъдат изплатени. От агенцията очакват нивото на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт да се увеличи над 30% през 2026 г., като постепенно достигне 37% до 2030 г., спрямо около 24% през 2024 г.
Източник: Дума (30.01.2026)

Ръстът на производствените цени в промишлеността в България се забавя в края на 2025 г. Общият индекс на цените на производител в промишлеността през декември 2025 г. е с 9,6 на сто над нивото от декември 2024 година, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Ръст на цените е регистриран в добивната промишленост - с 30,6 на сто, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 15,7 на сто, както и в преработващата промишленост - с 10,3 на сто. Производствените цени през ноември 2025 г. бяха с 12 на сто над нивото от ноември 2024 година. През декември на месечна база общият индекс на цените на производител се увеличава с 1,4 на сто. По-високи цени се наблюдават в добивната промишленост - с 10,7 на сто, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,1 на сто, и в преработващата промишленост - с 0,7 на сто. През ноември на месечна основа цените на производител са белязали ръст с 1,6 на сто.
Източник: БТА (02.02.2026)

Външният дълг на България е нараснал с близо 11% и минава 54 млрд. евро Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на ноември 2025 г. е нараснал с 10,9% (5,342 млрд. евро) на годишна база до 54,258 млрд. евро. Така той се равнява на 47,3% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната за миналата година, което е с 0,6 процентни пункта повече спрямо година по-рано, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). В края на ноември краткосрочните задължения са 8,598 млрд. евро (15,8% от брутния дълг, 7,5% от БВП) и намаляват за година със 195,6 млн. евро (2,2%). Дългосрочните задължения възлизат на 45,660 млрд. евро (84,2% от брутния дълг, 39,8% от БВП) в края на ноември, като нарастват с 5,538 млрд. евро (13,8%) на годишна база. Към 30 ноември миналата година 36,274 млрд. евро (66,9%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80% от брутните външни задължения при 77% година по-рано. Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на ноември е над 17,610 млрд. евро (15,3% от БВП) и за една година нараства с повече от 4,621 млрд. евро (35,6%). Той е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32,5% към края на ноември 2025 г. при 26,6% преди година. Външните задължения на централната банка са 2,007 млрд. евро (1,7% от БВП) и намаляват със 73,1 млн. евро (3,5%) спрямо края на ноември 2024 г. (2,080 млрд. евро, 2% от БВП). Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са 7,992 млрд. евро (7% от БВП). Те се повишават с 1,302 млрд. евро (19,5%) спрямо края на ноември 2024 г. Външните задължения на бизнеса и домакинствата са над 13,215 млрд. евро (11,5% от БВП), като за една година нарастват с 37,6 млн. евро (0,3%). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,432 млрд. евро в края на ноември 2025 г., което е с 546,1 млн. евро (3,9%) по-малко спрямо година по-рано.
Източник: Инвестор.БГ (02.02.2026)

Печалбата на банковата система за 2025 г. е 3.6 млрд. лв. Печалбата на банковата система в България възлиза на 3,62 млрд. лева към края на декември 2025 г., което представлява спад от 1,8 на сто на годишна база, сочат данните на Българска народна банка. За сравнение, нетната печалба на банките през 2024 г. е била 3,69 млрд. лева, или с близо 67 млн. лева повече спрямо отчетения резултат за 2025 г. През четвъртото тримесечие на 2025 г. активите на банковата система нарастват с 16,9 млрд. лева, или 8,1 на сто, и в края на декември достигат 227 млрд. лева. Отношението на ликвидно покритие в края на декември достига 280,6 на сто при 234 на сто в края на септември. Ликвидният буфер възлиза на 68,6 млрд. лева, а нетните изходящи ликвидни потоци – на 24,5 млрд. лева (при съответно 59,4 млрд. лева и 25,4 млрд. лева към 30 септември). Брутните кредити и аванси на тримесечна база се увеличават с 11 млрд. лв. (8,2 на сто) и в края на годината достигат 144,9 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции нарастват с 6,1 млрд. лв. (52,7 на сто) до 17,6 млрд. лв., а брутният кредитен портфейл се увеличава с 5,2 млрд. лв. (4,3 на сто) до 127,3 млрд. лв., като в структурата му е отчетен растеж при всички сектори. Кредитите за домакинства през тримесечието нарастват с 2,6 млрд. лв., или 4,7 на сто (в това число с 2,2 млрд. лв. кредитите, обезпечени с жилищен имот), а кредитите за нефинансови предприятия – с 2 млрд. лв. (3,6 на сто). Кредитите за сектор държавно управление нарастват с 358 млн. лв. (30,4 на сто), а тези за други финансови предприятия – с 203 млн. лв. (2,1 на сто). През последното тримесечие на 2025 г. депозитите в банковата система нарастват с 12,3 млрд. лева, или 6,9 на сто, и в края на декември достигат 190,5 млрд. лева. Най-значително увеличение е отчетено при депозитите на домакинствата – с 11 млрд. лева (11 на сто). Депозитите на нефинансови предприятия нарастват със 728 млн. лева (1,4 на сто), на други финансови предприятия – с 455 млн. лева (10,2 на сто), както и на кредитни институции – с 407 млн. лева (2,4 на сто). Намаление е отчетено при депозитите на сектор „Държавно управление“ – със 267 млн. лева (6,9 на сто). Брутните необслужвани кредити и аванси в края на декември 2025 г. възлизат на 3,94 млрд. лева, като спрямо края на септември се увеличават с 95 млн. лева (2,5 на сто). Делът им в общата сума на брутните кредити и аванси намалява до 2,72 на сто при 2,87 на сто в края на септември. Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на обезценките) достига 1,86 млрд. лева, което е с 68 млн. лева (3,8 на сто) повече спрямо края на септември. Делът им в общата нетна стойност на кредитите и авансите се понижава до 1,31 на сто при 1,37 на сто три месеца по-рано.
Източник: БТА (02.02.2026)

България е внесла монети за 70.15 млн. евро от Естония България е внесла монети на обща стойност 70.15 млн. евро от Естония за последните две години. През 2024 година внесените монети са на стойност 33.615 млн. евро, което като обем прави 0.527 тона, като през януари-септември 2025 г. вносът се е увеличил и е на стойност 36.535 млн. евро, а обемът му е 0.698 тона. Монетите са втората по-важност "стока", която България внася от прибалтийската държава, като първата по важност са благородните метали. За последните две години е регистриран скок на вноса от Естония, като до голяма степен това се дължи на скока на цените на златото и среброто. Внесените от Естония моменти най-вероятно са инвестиционно злато и сребро. През последните години и особено в периода 2024-2025 г. те се ползват с голяма популярност сред българските граждани, които искат да спасят спестяванията си от високата инфлация и геополитическите рискове. В страната ни се търгуват всички инвестиционни златни монети - от новите "Американски орел", "Виенска филхармония", "Австралийско кенгуру", "Китайската панда", "Крюгерранд" и др. до исторически златни монети от периода началото на ХІХ век до Първа световна война, сред които най-известните са френските франкове или както се наричат сред българите "Наполеони".
Източник: БГНес (03.02.2026)

Бюджетният дефицит през 2025-а мина 3%, макар и "минимално" Бюджeтнaтa paм?a зa 2025 г. ce cpинa пoд тeжecттa нa нepeaлиcтични oчa?вaния. Кacoвoтo изпълнeниe нa ?oнcoлидиpaнaтa фиc?aлнa пpoгpaмa (KФ?) зa 2025 г. пpи?лючвa c дeфицит oт 6,828 млpд. лeвa или 3.1% oт пpoгнoзния БB?. Toвa e paзминaвaнe c Maacтpиxтc?итe ?pитepии, ?oитo изиc?вaт бюджeтният дeфицит дa e в paм?итe нa 3% oт БB?. В тoзи aнaлиз липcвa вaжнa пoдpoбнocт - paзxoдитe зa oтбpaнa и ?aпитaлoвитe инжe?ции в дъpжaвни ?oмпaнии, ?oитo ca извънбaлaнcoви, нo диpe?тнo yвeличaвaт дъpжaвния дълг. Cepиoзнo paзминaвaнe ce нaблюдaвa и пpи пpиxoднaтa чacт. ?ocтъплeниятa, пoмoщитe и дapeниятa пo KФ? дocтигaт 86.1 млpд. лeвa - 95.4% oт paзчeтитe. Ma?ap нoминaлният pъcт cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa дa e 19.5% или 14.1 млpд. лeвa, тoвa oзнaчaвa нeдocтиг oт o?oлo 1.6 млpд. eвpo cпpямo плaнa и o?oлo 450 млн. eвpo пoд oчa?вaниятa в пocлeднaтa cpeднocpoчнa пpoгнoзa. Ocнoвнaтa пpичинa - пpoвaл в cъбиpaнeтo нa ?ocвeни дaнъци. Дaнъчнитe пpиxoди зa 2025 г. възлизaт нa 44.5 млpд. лв., или 92.4% oт плaниpaнoтo, ?oeтo ce paвнявa нa нeдocтиг oт нaд 3.6 млpд. лeвa. Haй-cepиoзният cpив e пpи ДДC - o?oлo 3.3 млpд. лeвa пoд плaниpaнoтo. ?pe?итe дaнъци ca пpeизпълнeни, нo тoвa нe ?oмпeнcиpa oгpoмнaтa дyп?a пpи ДДC и a?цизитe. ?pичинaтa - oт?poвeнo нepeaлиcтичнo плaниpaнe oщe oт caмoтo нaчaлo. Bъпpe?и cлaбитe пpиxoди, дeфицитът e yдъpжaн чpeз opязвaнe и oтлaгaнe нa paзxoди. Kaпитaлoвaтa пpoгpaмa e изпълнeнa eдвa нa 67.8%, тe?yщитe paзxoди - нa 85.4%, a oбщo нeлиxвeнитe paзxoди - нa 82.2%. Toвa e дoвeлo дo "cпecтeни" 5.2 млpд. лeвa. И дopи пpи тaзи и?oнoмия дeфицитът ocтaвa нaд пpaгa oт 3% oт БB? - яceн знa? зa нecъcтoятeлнocттa нa бюджeтнaтa paм?a зa 2025 г.
Източник: Money.bg (03.02.2026)

Инфлацията у нас през януари рязко се забавя до 3,6% Mесечната инфлация в България, измерена през индекса на потребителските цени (ИПЦ), се очаква да бъде 0,7 на сто, а годишната инфлация - 3,6 на сто през януари 2026 г., сочи експресната предварителна оценка на Националния статистически институт (НСИ). През януари 2026 г. спрямо предходния месец се очаква увеличение на цените в групите: „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“ (2 на сто), „Застрахователни и финансови услуги“ (1,9 на сто) и „Услуги на ресторанти и хотели“ (1,6 на сто). Намаление се очаква в групите: „Облекло и обувки“ (-4 на сто) и „Информация и комуникация“ (-0,3 на сто). С обявяването на т.нар. флаш инфлация, която предоставя ранна информация за темповете на инфлация преди публикуването на окончателните и детайлни статистически данни, България ще може да се сравнява по този показател с другите 20 страни от еврозоната, след като от 1 януари тази година стана част от валутния съюз. В средата на месеца флаш инфлацията ще бъде заменена на сайта на НСИ с окончателни данни, каквато е практиката и в останалите страни от еврозоната. За да се изчисли инфлацията, всеки месец анкетьори на НСИ посещават над 6300 търговски обекта в областните градове и правят над 40 000 регистрации на цените на 860 стоки и услуги, наблюдавани в потребителската кошница. След това за около 15 дни се правят изчисленията колко е инфлацията през месеца. От януари, обаче, като страна член на еврозоната имаме задължение в края на текущия месец или в самото начало на следващия да обявяваме тази предварителна оценка за инфлацията. В тази връзка до 20-о число на месеца ще се регистрират над 90 на сто от всички цени, а след това до края на месеца ще се съберат и останалите, чиито цени са налични в края на месеца (например: домашен социален патронаж, лекарства за сърдечно-съдовата система и др.) или се променят често (например: пресни плодове и зеленчуци, горива и др.), поясниха от НСИ. Методиката на флаш инфлацията включва данни и за индекса на потребителските цени, и за хармонизирания индекс на потребителските цени, като напомниха, че двата индекса се изчисляват от една и съща кошница от стоки и услуги и от едни и същи цени, но се различават по използваните тегла. За малката потребителска кошница със стоте социалнополезни и жизненонеобходими стоки и услуги също се изчислява експресна оценка, посочиха от НСИ, като отбелязаха, че теглата на стоките, които представляват относителните дялове на паричните разходи на най-нискодоходните 20 процента от домакинствата, не се променят, а разликата е само, че при оценките НСИ не разполага с цялостната информация, за да получи окончателни данни.
Източник: БТА (04.02.2026)

България е с най-голямото увеличение на производствените цени в промишлеността в ЕС на годишна и месечна база през декември Цените на производител в промишлеността намаляват с 0,4 на сто в Европейския съюз и с 0,3 на сто в еврозоната през декември 2025 г. спрямо предходния месец след ръст със съответно 0,8 на сто и 0,7 на сто, отчетен за ноември. Това сочат най-новите първоначални оценки на европейската статистическа агенция Евростат. На годишна база – през декември спрямо същия месец на 2024 г., производствените цени и в ЕС, и във валутната зона също са се понижили – със съответно 1,9 и 2,1 на сто. Средногодишната стойност на цените на промишлените производители за 2025 г., в сравнение с 2024 г., се е увеличила с 0,5 на сто в ЕС и с 0,3 на сто в еврозоната. В България цените на производител в промишления сектор нарастват с 1,4 на сто през декември, отнесено към предходния месец, след като отбелязаха месечен ръст с 1,6 на сто през ноември и 4,6 на сто през октомври. Така страната ни регистрира най-голям растеж на цените на промишлен производител на месечна база през последния месец на миналата година. На годишна основа обаче родните производствени цени в промишлеността са нагоре с 9,8 на сто през декември, което представлява най-значителният годишен темп на покачване сред страните членки на ЕС. По този начин България регистрира най-голям растеж на цените на промишлен производител в ЕС за единадесети пореден месец на годишна основа. По отношение на годишния ценови темп на продукцията на българския промишлен сектор, Евростат отчита забавяне. Докато през октомври спрямо същия месец на 2024 г. производствената инфлацията в българската промишленост достигна 17,6 на сто, през ноември показателят отслабва до 13,8 на сто. На годишна основа цените на производител в промишлеността в ЕС през декември 2025 г. спрямо същия месец на 2024 г. нарастват с 0,6 на сто за междинните стоки, намаляват със 7,7 на сто за енергоносителите, нарастват с 1,6 на сто за капиталовите стоки, с 1,7 на сто за трайните потребителски стоки и с 1 на сто за нетрайните потребителски стоки. В еврозоната през декември 2025 г. спрямо същия месец на 2024 г. цените на производител в промишлеността нарастват с 0,8 на сто за междинните стоки, намаляват с 8,8 на сто за енергоносителите, нарастват с 1,7 на сто за капиталовите стоки, с 2 на сто за трайните потребителски стоки и с 0,98 на сто за нетрайните потребителски стоки. Най-висок годишен ръст на производствените цени на промишлеността е отчетен в България (9,8 на сто), Румъния (6,6 на сто) и Швеция (1,3 на сто). Най-голям спад се наблюдава в Люксембург (-5,6 на сто), Ирландия (-4,9 на сто) и Португалия (-3,7 на сто).
Източник: Инвестор.БГ (05.02.2026)

С дефицит от 3,1% и ръст на приходите от 19,5% по КФП приключи бюджетната 2025 г. Министерството на финансите публикува данните за изпълнението на бюджета към края на 2025 г. с коментар че е успяло да приключи година с дефицит, който е само 6.83 млрд. лв., или 3.1% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Всъщност, без външна помощ и еднократни ефекти, дефицитът е над 5%. Ако се абстрахираме от европарите, включително вноската на България и в бюджета на ЕС (за да сме коректни от страна на разходите), тогава дефицитът набъбва до 11.3 млрд. лв., което е близо 5.2% от БВП Защото е резултат от нетирането само на собствените приходи и разходи на българската държава, без да се отчитат външни помощи, дарения и вноски/приходи, свързани с общи за Европейския съюз средства. Накратко – това е бюджетният дефицит на България сам по себе си. Сходен и още по-структурно важен показател е балансът между приходите от данъци и текущите разходи на държавата (за заплати, социални плащания и издръжка) плюс лихвените разходи за обслужване на дълга. Това е своеобразен „оперативен баланс“, който показва какъв е дефицитът (или излишъкът) след нетиране на тези приходи и разходи, които са в най-голяма степен свързани с основните оперативни функции на държавния апарат – събирането на данъци в приходната част и финансирането на държавната администрация и социалната система в разходната. Оперативният баланс на държавата към края на 2025 г. е дълбоко отрицателен. Текущите разходи плюс лихвите далеч надхвърлят данъчните приходи. Точната разлика е 11.95 млрд. лв., което се равнява на 5.27% от прогнозния БВП. Справката на фискалните показатели назад във времето показва, че оперативният дефицит на България варира между 5 и 6% от БВП през всяка една от последните три години. По-назад във времето се вижда, че е над 3% от БВП през всяка една година от 2020-а насам, най-ниската му стойност е 3.3% през 2022-ра. По-широкообхватният структурен дефицит има леко по-различна динамика. Като дял от БВП е най-висок през 2023 г., когато достига 6.73%, но все пак през нито една от последните 6 години не е под 3.5%. Това, което е още по-притеснително, е колко често оперативният дефицит надвишава държавните капиталови разходи (инвестиции) като дял от БВП. За последните шест години той е по-висок през пет от тях. Трябва да се подчертае, че в тази сметка капиталовите разходи включват европейските средства. И дори с големия скок на парите по ПВУ през 2025 г., делът на капиталовите разходи се равнява на 5.23% от БВП, което остава леко под оперативния дефицит (5.27%). Единствената година , в която оперативният дефицит е леко по-нисък, е 2022-ра, когато той е 3.3% от БВП, а капиталовите разходи се равняват на 3.38%. Но 2022 г. е специфична с това, че имаше рекордно висока инфлация, която напомпа данъчните приходи (от ДДС особено) и тогавашното правителство тепърва беше започнало да залага много от политиките, които в следващите години доведоха до много съществено и трайно увеличаване на текущите държавни разходи, основно за заплати и пенсии. В останалите години България има огромна разлика между оперативния дефицит и капиталовите разходи – през 2023 г. той е с 1 пр. пункт по-висок, през 2024 г. – с близо 1.5 пр. пункта. През годините на пандемията (2020-а и 2021-ва) разликата е още по-голяма. Това показва, че от 2020 г. насам нашата държава вместо да инвестира в капитала на страната, го консумира. Това, освен че обременява бъдещите данъкоплатци с по-висок държавен дълг, но и вреди на бъдещия продуктивен потенциал на българската икономика, което, от своя страна, намалява шанса този дълг да бъде компенсиран с растеж. Също така гарантира, че той ще трябва да бъде покрит чрез вдигане на данъци. Единственото, което спасява за сега България, е все още сравнително ниското дългово бреме. Но и това започва бързо да се променя. Разходите за лихви в държавния бюджет са скочили с 43% през 2025 г. И ще продължат да растат, ако не се вземат спешни мерки. В средносрочната бюджетна прогноза, която беше изготвена от правителството в оставка, се предвиждаше разходите за лихви да достигнат 1.3% от БВП през 2028 г. (от 0.7% през 2025 г.), а държавният дълг да достигне около 37% от БВП през 2028 г. (от 28% през 2025 г.). Това е много съществено увеличение, и то при много оптимистични прогнози за развоя на приходите и разходите през следващите години. В крайна сметка всичко опира до огромния дефицит между собствените приходи от данъци на българската държава и текущите разходи за заплати, издръжка и социални плащания. Ако този дефицит не бъде коригиран, изпадането в дългова криза е просто въпрос на време. Има само два начина за корекция – рязане на разходи или вдигане на данъци. Първият вариант е за предпочитане по ред причини, но най-вече защото разходите на държавата зависят само и единствено от решенията на управляващите. В този смисъл те са много по-предвидими от данъчните приходи, които зависят и от общата икономическа конюнктура, която в случая на малка и отворена икономика, като България, се влияе и от международни фактори, изцяло извън контрола на местното правителство. На следващото редовно правителство му предстоят много тежки решения в сферата на фискалната политика. Потенциалът за съществено пренареждане на политическия терен в парламента е може би повод за надежда, че на хоризонта най-сетне ще се появи управление, което е способно да проведе необходимите структурни реформи в бюджетната сфера, да съкрати раздутата бюрокрация и да реши проблема с дефицита по начин, който не ощетява българските данъкоплатци и не задушава икономическия растеж. Това може да се окаже пожелателно мислене, взимайки предвид поредицата разочароващи правителства, които се изредиха през последните години. Но с оглед на успеха на масовите протести през декември, тази надежда все още си струва да се поддържа.
Източник: economic.bg (05.02.2026)