В Пловдив на 27 януари бе открит официално "Хелиос-Металург" - четвъртият по големина металургичен завод в България след "Кремиковци" - София, "Стомана" - Перник и "Промет" - Дебелт, съобщиха днес от компанията. Това е първият металургичен завод у нас, създаден изцяло с частен капитал. Построен е за две години, като в строителството му участват български и чуждестранни фирми. Продукцията на предприятието включва армировъчна стомана периодичен профил, клас А ІІІ – диаметри от 10 до 28 мм. В предприятието работят над 160 човека, а продукцията му е предназначена както за вътрешния, така и за международния пазар. Предприятието се намира в Източната индустриална зона на Пловдив и започва дейността си през август 2006 година. Като основно свое предимство от предприятието посочват гъвкавостта на производствения цикъл. "Ние сме пазарно ориентирани към нуждите на клиента", посочва Васил Василев, управител на "Хелиос-Металург". В рамките само на 2 часа заводът може да смени производствения цикъл от един към друг профил. По този начин се избягва опасността от натрупване на излишни складови наличности и от дефицит на определена номенклатура. Дистрибуционната мрежа обхваща София, Пловдив, Бургас, Гоце Делчев, Свищов.
Източник: Инвестор.БГ (30.01.2007)

Първият металургичен завод у нас, създаден изцяло с частен капикал, бе открит в Пловдив. Пловдив се превръща в металургичен център на Балканите ХЕЛИОС-МЕТАЛУРГ прекрои металургичната карта на България Заводът бе построен е за две години, а в строителството му участваха български и чуждестранни фирми. Оборудван е с най-модерна металургична техника и е гарантирана екологичната безопасност на производствения цикъл. Продукцията на предприятието включва армировъчна стомана периодичен профил, клас А ІІІ – диаметри от 10 до 28 мм. Гъвкавата система за производство позволява промяна на производствения цикъл от една към друга номенклатура в рамките на 2 часа. В предприятието работят над 160 души, а продукцията му е предназначена и за вътрешния, и за международния пазар. Заводът е член на Браншовата камара по черна и цветна металургия (член на БСК). Капацитетът на арматурните дворове на "Хелиос-Металург" е: Пловдив - 2000 тона (начало - март 2007), София - 1500 тона, Бургас - 600 тона (начало - февруари 2007). Основно предимство на предприятието е гъвкавостта на производствения цикъл. "Ние сме пазарно ориентирани към нуждите на клиента - посочва Васил Василев (1), управител на "Хелиос-Металург". - В рамките само на 2 часа можем да сменим производствения цикъл от един към друг профил. По този начин се избягва опасността от натрупване на излишни складови наличности и от дефицит на определена номенклатура". Гъвкавост на производството в съчетание с качеството на продукцията и дистрибуционната мрежа, обхващаща всички ключови точки в България - София, Пловдив, Бургас, Гоце Делчев, Свищов - са конкурентните предимства на новия металургичен завод. Референция за качеството на цялостната производствена и търговска номенклатура на "Хелиос-Металург" е фактът, че предприятието е основен доставчик на фирмите подизпълнители на обекти с национална значимост като ТЕЦ Марица Изток 2 и 3. "Хелиос-Металург" респектира и със своята активна социална и екологична политика. Предприятието осигурява работа за над 160 души от Пловдив и околностите. Ниското текучество на кадри и фактът, че голяма част от специалистите са вече 16 години свързани с дейността на фирма "Хелиос" са доказателство за успешната социална политика на фирмата. Фирмата поддържа практиката да наема хора от учебната скамейка и да продължава обучението им чрез различни стажантски програми. "Ние съзнаваме, че сме фактор в социалния диалог в Пловдив - отбелязва Васил Василев, - и сме готови да играем активна роля в решаването на проблемите за трудовата заетост, квалификацията и преквалификацията на кадрите". Наред с производствената си програма, дружеството развива и активна търговска дейност, която включва широка номеклатура от метални изделия за строителния бранш.
Източник: Фирмена информация (30.01.2007)

Виолета Борисова Манолова - синдик на "Стомана" - АД, Перник, в несъстоятелност по гр. д. № 1178/97, на основание чл. 689 ТЗ уведомява за съставянето на четвърти списък на допълнително предявени приети вземания по чл. 695 ТЗ и предоставянето му в канцеларията на Пернишкия окръжен съд на разположение на кредиторите и на длъжника.
Източник: Държавен вестник (14.02.2007)

Виолета Борисова Манолова - синдик на "Стомана" - АД, Перник, в несъстоятелност по гр. д. № 1178/97, на основание чл. 689 ТЗ уведомява за съставянето на пети списък на допълнително предявени приети вземания по чл. 695 ТЗ и предоставянето му в канцеларията на Пернишкия окръжен съд на разположение на кредиторите и на длъжника.
Източник: Държавен вестник (01.06.2007)

Госпожо Великова, какво отличава икономиката на област Силистра? - Областен управител съм от септември 2005 г. и вече мога да кажа, че познавам областта като структура на управление и като развитие на икономическите процеси. И ми е приятно да заявя, че отрасъл машиностроене е сред сериозно застъпените. Тук работят фирми, чиято продукция и търговски обороти са на европейско равнище. Стомана АД, Фазерлес АД, Лесилмаш 98 АД и Силома АД произвеждат модерни машини и ги продават в Европа и в САЩ. Ще добавя електрониката с Орг-техника АД и КД Еликом електроник. Силно развитие има преработвателната промишленост на месо и мляко. Меком АД има изключително значение за икономиката на Силистра. Тя първа получи лиценз за износ на месни продукти в ЕС, далеч преди България да влезе в общността. Мандрите в Белица, Калипетрово и Алфатар също се превърнаха в хубави малки предприятия, а някои от тях имат и лиценз за износ в ЕС. Добре стои отрасъл строителство с няколко мощни фирми, които изграждат модерния облик на Силистра и областта. Селското стопанство е сред приоритетите, а местните земеделски кооперации, частни арендатори и производители развиват високотехнологично земеделие. Кой инвестира в Силистренска област? - За съжаление не можем да говорим за благоприятен инвестиционен климат тук. Външни инвестиции са направени в община Силистра, а за областта средствата идват по линия на правителствени програми и проекти. Миналата година заработи депо за съхраняване на битови отпадъци, изградено по програма САПАРД. Този месец предстои откриване на фериботния комплекс и ГКПП Силистра, реализирани от МРРБ съвместно с програма ФАР. Проектът бе дълго бавен и го взех на пряк отчет с влизането ми в мандат. Липсата на газификация е сред спънките за привличане на чужди инвеститори. Община Силистра обаче работи за изграждане на преносен газопровод Добрич - Силистра с възможности за включване на други общински центрове. Разполага ли областта с добра инфраструктура, за да отговори на потребностите на бизнеса? - Даваме си сметка, че това също е условие инвеститорите да идват в Силистра и в последните години се направиха немалко пътища. Наскоро подписах строителното разрешение за подновяване на пътя Ситово - Дулово. С нетърпение оча-кваме да започне изграждането на пътя Силистра - Шумен - Ямбол - Лесово, който ще стане най-бързият транспортен коридор към Украйна, Молдова и Русия за всички, които идват от юг. С областната управа в Добрич и префектурата на Констанца обсъждаме проект за подобряване на пътната връзка. От партньорството ни с Кълъраш осъзнаваме, че огледалните проекти получават по-добро финансиране Какво е отношението на регионалната власт към бизнеса? - Икономиката на Силистренска област е в сериозни частни ръце. Винаги казвам, че ако държавата няма с какво да им помогне, се стараем да не им пречим организационно и бюрократично. Местите фирми са стъпили здраво на вътрешния и на международния пазар и мисля, че в развитието на икономиката на Силистра предстоят добри дни.
Източник: Пари (05.09.2007)

НЕК спря заради дълг тока на “Радомир-метал индъстрийз” Националната електрическа компания (НЕК ) е изключила първия вход, захранващ с високо напрежение стоманодобивните пещи на “Радомир-метал индъстрийз”, съобщи изпълнителният директор на дружеството Людмил Александров. Мярката е предприета заради дълг на предприятието от 2 400 000 лева. Сумата е натрупана като остатък от споразумение от преди две години и разлика между старата и новата цена на промишления ток, въведена от НЕК, ръководена от Любомир Велков през това лято. От 1 юли дружеството получава фактури за ползвана електроенергия по завишена тарифа, определена от НЕК, но отказва да плаща по новата цена и се издължава по старата. Така всеки месец се натрупва задължение по около 90 000 лева. Дружеството претендира за вземане от НЕК в размер на над 3 000 000 лева с лихвите. Искането е заради откупен от предприятието дълг на НЕК към фирма “Стомана-Перник”, намираща се в ликвидация.
Източник: Монитор (08.10.2007)