Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение по ф.д. № 13104/99 вписа в търговския регистър еднолично дружество с ограничена отговорност "Е. Мирольо" - ЕООД, със седалище и адрес на управление София, район "Възраждане", ул. Марко Балабанов 4, с предмет на дейност: покупко-продажба на недвижими имоти, проектиране, контрол и възлагане на поръчки за извършване на строителни работи, укрепване, ремонт и обзавеждане на недвижими имоти, придобиване, управление, експлоатация, отдаване под наем и аренда на недвижими имоти, участие в други предприятия, управление и разпореждане с такива участия, отдаване под наем, аренда и лизинг на движими вещи, дружеството може да извършва всякакви сделки и дейности, които са необходими или полезни за постигане целите на дружеството, чифликчийство. Дружеството е с капитал 100 000 лв., с неограничен срок, собственик е "Е. Мирольо холдинг" - АД, и се управлява и представлява от Едоардо Мирольо.
Източник: Държавен вестник (02.11.1999)

46 оферти постъпиха в Агенцията за приватизация за приватизацията на 11 водноелектрически централи /ВЕЦ/, обособени части от НЕК. Огромният интерес не е изненада, над 100 информационни меморандума за предлаганите ВЕЦ бяха продадени на потенциални оференти, коментираха от АП. Депозитите за участие в преговорите за различните ВЕЦ варират от 3000 до 250 000 USD. 7 са подадените оферти за ВЕЦ Пирин и ВЕЦ Спанчево, обединени в каскада Пиринска Бистрица - от Терна енерджи България ООД-София, Хидро пауър България АД-София, ВЕЦ-Енерги ЕООД-Ловеч, Мекамиди-София ООД, Дару металс АД-София, Пирин-2001 АД-София и Марпекс ООД-София, уточни АП. За ВЕЦ Попина лъка, ВЕЦ Лиляново и ВЕЦ Сандански, обединени в каскада Санданска Бистрица, са подадени 10 оферти - от Терна енерджи България ООД-София, Хидро пауър България АД-София, ВЕЦ-Енерги ЕООД- Ловеч, Мекамиди-София ООД-София, Дару металс АД-София, Санданска Бистрица АД-София, Е. Мирольо ЕООД-София, Енерго-Про АД-Чехия, Век Свети Врач АД-София и от Елкабел АД-Бургас. Трима са оферентите за ВЕЦ Пасарел и ВЕЦ Кокаляне, обединени в каскада Искър: Monopros holding Ltd. в консорциум с Okada Ltd.; Искър електрик АД-Елин Пелин; Ел Ем импекс ЕООД-София. За ВЕЦ Самораново са подадени 13 оферти - от ВЕЦ-Енерги ЕООД-Ловеч; Мекамиди-София ООД-София; Самораново приват 2000 АД-Бургас; АВИ-21 ООД-София; Промел ООД-Варна; Енерго-Про АД-Чехия; Самораново ЕООД-София; Българска хидро група-Юг ООД-София; Центриом ООД; Евротранс ЕООД-София; Хидро пауърс ООД-Велинград; Неджин ООД-София; Елкабел АД-Бургас. 3 оферти са подадени за ВЕЦ Петрово - от Еко енерджи АД-Сандански; Реиж ООД-София; ЕТ Ариел-ТН-Тони Цветанов Йорданов-Мездра. За продажбата на ВЕЦ Осогово офертите са 8 - от ББС-Хидро ООД-Кюстендил; Медиком-електрик ООД-Троян; Ави-21 ООД-София; ВЕЦ Осогово 2000 ООД-Кюстендил; Ровотел АД-София; Реиж ООД-София; Промснаб ЕООД-Кюстендил; Неджин ООД-София. Двама са оферентите за ВЕЦ Лешница - Реиж ООД - София, и Еко енерджи АД - Сандански.
Източник: Пари (03.05.2000)

Фирмата на италианския текстилен магнат Едуард Миролио - Миролио ЕООД-София, спечели търга за общинското дружество Совата ЕАД в Свищов, разполагащо с 8200 дка земеделска земя. Купувачът, който чрез своя концерн Миролио груп е един от най-големите инвеститори в България, единствен прояви интерес да участва на търга с явно наддаване, проведен на 13 август. Общината се надяваше в наддаването да се включат повече фирми, след като предварително бяха купени 10 комплекта документи. Липсата на други кандидати отложи търга с 2 часа, след което за купувач на 100% от Совата ЕАД бе обявено Миролио ЕООД. Свищовското дружество бе продадено на първоначално обявената цена от 1.850 млн. лв. В 15-дневен срок надзорният съвет на Общинската агенция за приватизация трябва да одобри тръжните документи. Договорът за продажба ще се сключи 30 дни след датата на провеждане на търга, а сумата по сделката трябва да се изплати в 7-дневен срок след това. Според Общинската агенция за приватизация това е най-добрата сделка в Свищов. Средствата от нея ще бъдат инвестирани в различни обекти в града. Новият собственик на Совата ЕАД е една от най-големите текстилни компании в Западна Европа. Миролио груп вече притежава четири шивашки фабрики у нас - в Сливен, Нова Загора и Елин Пелин. Годишният оборот на Миролио груп се равнява на 1.5 млрд. лв., а производството във фабриките от групата възлиза на 35 хил. тона влакна и 85 млн. метра текстил. Едуард Миролио има 600 магазина в цяла Европа, където годишно се продават около 12 млн. броя облекла. Персоналът в неговите фабрики е над 7 хил. души. Неотдавна Миролио груп купи и софийския Интерпред. На търга за свищовското предприятие присъства лично президентът Едуард Миролио. Той поясни, че фирмата му работи в България от 12 г. От 1997 г. досега е инвестирала тук 250 млн. лв. в четири отрасъла, сега проявява интерес и към земеделското производство. Миролио ЕООД е дългогодишен партньор на друго предприятие в Свищов - Свилоза АД. .
Източник: Пари (15.08.2002)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира промяна по ф. д. № 13104/99 за "Е. Мирольо" - ЕООД: вписва промяна в наименованието на едноличния собственик (юридическо лице) на капитала: от "Е. Мирольо Холдинг" - АД, на "Е. Мирольо" - АД.
Източник: Държавен вестник (14.02.2003)

Одобрени проекти по програма САПАРД на 17 октомври 2003 година МЯРКА 02 ПОДОБРЯВАНЕ ПРЕРАБОТКАТА И МАРКЕТИНГА НА СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ И РИБНИ ПРОДУКТИ СЕКТОР 01 ВИНОПРОИЗВОДСТВО "Е. Мирольо" ЕООД Изграждане на нова винарска изба в с. Еленово, общ. Нова Загора , "Инженеринг 21" Изграждане винарска изба "Искара" , "БЕЛВЕДЕРЕ-БЪЛГАРИЯ" ЕООД Закупуване на оборудване за винопроизводство ОБЩО ЗА СЕКТОРА Общ размер на инвестицията Размер на частно финансиране Размер на субсидията Размер на субсидията от ЕС Размер на субсидията от НБ 17,578,433.76 8,856,744.76 8,721,689.00 6,541,266.75 2,180,422.25 МЯРКА 02 ПОДОБРЯВАНЕ ПРЕРАБОТКАТА И МАРКЕТИНГА НА СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ И РИБНИ ПРОДУКТИ СЕКТОР 02 ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ "Булгарекоплод" ЕООД СМР и оборудване на предприятие за производство на замразени плодове и зеленчуци , "АБТ" ООД Изграждане на предприятие за преработка на плодове и зеленчуци , "МАРТЕКС ФРУТ" ЕООД Изграждане на предприятие за производство на дълбоко замразени плодове и зеленчуци, плодови пюрета, каши и мус , "САДКО"ООД Изграждане на преработвателно предприятие за производство на плодови и зеленчукови консерви ОБЩО ЗА СЕКТОРА Общ размер на инвестицията Размер на частно финансиране Размер на субсидията Размер на субсидията от ЕС Размер на субсидията от НБ 24,325,046.88 13,344,391.88 10,980,655.00 8,235,491.25 2,745,163.75 МЯРКА 02 ПОДОБРЯВАНЕ ПРЕРАБОТКАТА И МАРКЕТИНГА НА СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ И РИБНИ ПРОДУКТИ СЕКТОР 04 МЕСОПРЕРАБОТКА "БУЛГАРФРИГОПЛОД" ЕООД СМР и оборудване на предприятие за производство на месни полуфабрикати , "Меком"АД Преустройство на цехове за обработка на колбаси и деликатеси, климатични сушилни, изолационни тунели и хладилници ОБЩО ЗА СЕКТОРА Общ размер на инвестицията Размер на частно финансиране Размер на субсидията Размер на субсидията от ЕС Размер на субсидията от НБ 9,272,330.00 5,738,680.00 3,533,650.00 2,650,237.50 883,412.50 ОБЩО ЗА МЯРКА 02 Общ размер на инвестицията Размер на частно финансиране Размер на субсидията Размер на субсидията от ЕС Размер на субсидията от НБ 51,175,810.64 27,939,816.64 23,235,994.00 17,426,995.50 5,808,998.50
Източник: Други (17.10.2003)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира по ф. д. № 13104/99 промени за "Е. Мирольо" - ЕООД: допълва предмета на дейност с "преработка на селскостопански продукти"; вписва промени в устава на дружеството.
Източник: Държавен вестник (25.11.2003)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1304 от 23.VII.2003 г. по ф. д. № 590/2003 вписа еднолично дружество с ограничена отговорност "Нови лозя - Еленово" - ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Еленово, община Нова Загора, област Сливен, лозарски стан, с предмет на дейност: създаване на лозя, покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, в т. ч. и селскостопанска продукция, покупка на ценни книжа с цел продажба, търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни и превозни сделки, менителници, записи на заповед и чекове, складови и сделки с интелектуална собственост, хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги, разкриване на валутно-обменни бюра, транспорт на товари и пътници, охранителни и детективски услуги (при спазване на законовите изисквания), охрана със сигнално-охранителна техника, авторемонтни услуги, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, лизинг и други сделки, незабранени със закон, и с капитал 5000 лв. Дружеството е с неопределен срок и се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала Едоардо Миролио.
Източник: Държавен вестник (16.01.2004)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ вписва промени по ф. д. № 13104/99 за "Е. Мирольо" - ЕООД: вписва увеличение на капитала от 100 000 лв. на 3 000 000 лв.; вписва промени в устава на дружеството.
Източник: Държавен вестник (08.06.2004)

Великотърновският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 26.I.2004 г. по ф. д. № 836/2000 вписа в търговския регистър промени за "Совата" - ЕАД, с. Совата: заличи като едноличен собственик на капитала "Е. Мирольо" - ЕООД, София; вписа за едноличен собственик на капитала "Е. Миролио" - АД, Люксембург.
Източник: Държавен вестник (17.12.2004)

В ход е преустройството и модернизацията на строения през 50-те години на миналия век хотел „Сините камъни” в центъра на Сливен. Реновираната сграда се отличава със съвременен архитектурен стил, отговарящ на конкретните потребности и изисквания на инвеститора за хотел от бизнес класа. Инвестицията е на стойност 3 млн. лв. и е предприета от фирма „Миролио България” с прокурист Иван Динев. Архитектурната разработка е дело на арх. Георги Койнов. Изпълнител на строителните работи е сливенската фирма „Монолит” ООД. Фирмата се занимава със: строителна, строително-ремонтна, инвестиционна, проекто-проучвателна, консултантска и други дейности в страната и чужбина. От своето основаване през 1994 г. „Монолит” ООД осъществява приоритетно строителна и строително-ремонтна дейности. Консултантската и надзорна дейност по реконструкцията на хотелската база осъществява ЕТ „Готика-консулт”, Сливен. Обектът е със застроена площ от 525 кв.м и с разгъната застроена площ от 2 970 кв.м. Съществуващата сграда е пет етажна. Изпълнено е надстрояване с един мансарден етаж. Строителното преустройство предвижда цялостно запазване на конструкцията на сградата. Конструкцията е масивна, стоманобетонова, с дървен покрив, покрит с керемиди. Новото функционално разпределение се осъществява с премахване на някои от неносещите стени. На ниво партер се запазва главният вход за посетители с предвиден ветробран с портиер. Приемно фоайе обединява рецепция, малка зала за видео прожекции, щандове за продажба на вестници, списания и сувенири, магазин за сладкарски изделия, дневна. В отделно помещение е ситуирана кафе-сладкарница с достъп и от самостоятелен вход за външни посетители. На ниво сутерен са устроени фитнес-зала, сауна, солариум и помещения за масажи. Между стълбищните рамена се монтира изцяло остъклен панорамен асансьор. Останалите етажи са с чисто хотелски функции. Хотелската част има 47 стаи, от които 34 са двойни, а 12 единични. Предвиден е и голям луксозен апартамент. Хотелът отговаря на изискванията за 3 звезди, според категоризация на туристическите обекти в България. Подпокривното пространство се преустройва в мансарден етаж със стоманобетонова плоча. Архитектурно фасадата на сградата се оформя в характерния стил неокласицизъм с известно обогатяване на детайла. Използват се профили на “Астротерм”, мазилки и бои “Баумит”. Мансардният покрив е изпълнен с медна ламарина. Предвидено е хотел „Парк Централ” да бъде въведен в експлоатация през септември т.г.
Източник: Строителство Градът (24.08.2005)

"Домейн Бойар" затваря винзавода си в Сливен, съобщи местен вестник. Голяма част от 120-те работници вече са получили едномесечни предизвестия за освобождаване от работа. Според слухове, разпространени в града, служителите в завода ще бъдат съкратени от 15 септември. На работа ще останат само материално отговорно лице, синдик и охрана. В момента предприятието е затворено."Не съм упълномощен да говоря пред медиите, питайте централата в София", каза управителят на "Домейн Бойар"-Сливен Димитър Панов. Очакванията за слаб гроздобер налагат намаляване на капацитета на производство и на служителите, заяви шефът на фирмата Маргарит Тодоров. Той обясни, че се прави реорганизация на трите завода на "Домейн Бойар" в страната - Сливен, Шумен и Костенец. Но до затваряне няма да се стигне, категоричен е Тодоров. Той все пак призна, че най-много съкращения ще има в Сливен, тъй като там е най-голямото предприятие. Винзаводът "Сините скали" на "Домейн Бойар" бе изграден през 1999 година по австралийски проект. Капацитетът му е 17 000 тона грозде. Стойността му била около 30-35 млн. лева, според местния вестник "Седмица". Преди две години компанията продаде своя винпром в Ямбол и още тогава се заговори, че подобна ще е съдбата и на сливенския филиал. Интерес проявявали от италианския концерн "Миролио".
Източник: Стандарт (02.09.2005)

Винзаводът "Сините скали" - перлата на "Домейн Бойар" в Сливен, е пред фалит. 100 работници са получили предизвестие за съкращение точно преди гроздобера. В предприятието не се подготвя изкупна кампания, което означава, че то ще спре. "Сините скали" е източен и ще бъде затворен, шушукат в Сливен. Само преди две години и половина във винзавода на Маргарит Тодоров бяха инвестирани 17,5 млн. евро от Евробанката. "Сините скали" се оказа най-бързо затвореният модерен винзавод у нас. Защото само две години и половина след като отвори врати, предприятието е пред банкрут. Близо сто работници от 120-членния персонал вече са получили предизвестие за освобождаване от работа. "Имаме заявка да приемем съкратените работници от "Домейн Бойар", чиято бройка е малко под 100", каза Тихомира Димитрова, шеф на Бюрото по труда в Сливен. Съкращенията били направени по всички законоустановени правила. През втората половина на септември хората ще се запишат като безработни при нас, добави шефката на БТ. Освен общи работници обаче сред съкратените има и квалифициран персонал. Преди две години "Домейн Бойар" продаде своя винпром в Ямбол. Още тогава се заговори, че подобна ще е съдбата и на филиала в Сливен. Оказа се, че са водени преговори за продажба с "Миролио" - италианския текстилен концерн, но до сделка не се е стигнало. В България трудно ще се наеме някой да поеме дълговете на завод "Сините скали", категорични са специалистите в бранша. Според тях има сериозни основания да се предполага, че още при строителството се е стигнало до източване. То започва, след като апетитното място е закупено по време на бившия кмет на Сливен Христин Петков в края на мандата му през 1995 г. По-късно теренът става собственост на "Домейн Бойар". Всъщност завод "Сините скали" никога не е работил с оптималната си мощност. Той е ефективен, ако преработва между 13 и 17 хил. тона грозде. До момента там са се преработвали от 7 до 11 хил. тона. "Като областен управител на Сливен не съм известена за ставащото в "Домейн Бойар", научавам от вестниците. Ако са имали проблеми, не са ме търсили за съдействие", каза губернаторката на Сливен Христина Чолакова. Тя припомни, че делегации, посещаващи Града на стоте войводи, нееднократно са били водени през последните две години за дегустация в "Сините скали". "Жалко е, че се съкращават хора. Дано някой го купи", каза Христина Чолакова.
Източник: Стандарт (07.09.2005)

Двете винарни на "Домейн Бойар" в Сливен и село Кортен вече работят с пълен капацитет, обявиха официално от компанията. Решението да се възстанови работата на двете винарни се дължи на доброто качество и захарност на гроздето в региона на Сливен и Кортен въпреки проливните дъждове там. Изкупуването на грозде за новото вино е започнало още на 19 септември, но от няколко дни кампанията е особено активна. "Имаме амбицията да купим 8-9 хил. тона грозде, макар че качеството тази година е под очакваното, а ние сме критични на тема качество", каза Маргарит Тодоров, изпълнителен директор на "Домейн Бойар". Затова според него максималното количество добро грозде, което може да се купи за новото вино, е не повече от 6-7 хил. тона. То ще трябва да захрани и двете изби. Капацитетът на винарна "Сините скали" е близо 12-13 хил. тона, но по думите на Тодоров тя никога не е правила повече от 9-10 хил. тона вино. Избата в Кортен е много по-малка и в нея се правят скъпите червени вина на компанията. "Домейн Бойар" няма собствени лозови масиви, но е сключила дългосрочни договори за изкупване на грозде от производители, обясни Иво Грозданов, завеждащ връзките с обществеността на компанията. В началото на тази година "Домейн Бойар" и италианската компания за текстил и облекло "Миролио" създадоха съвместно лозарско дружество "Ново лозе" ООД. "Продадохме на "Миролио" всичките си лозя заедно със земята под тях срещу ангажимента да купуваме грозде за винарните си", обясни Тодоров. Част от споразуменията по сделката е и създаването на 2000 дка нови лозя, от които досега за засадени половината. Новината за работата на пълни обороти на двете винарни дойде две-три седмици след излезлите в пресата съобщения за затварянето на модерната изба "Сините скали" само дни преди началото на гроздобера. Съкращението на близо 100 души персонал изпълнителният директор на "Домейн Бойар" Маргарит Тодоров обясни тогава с прогнозите за слаба реколта на грозде за вино тази есен. В момента оттегляме предизвестията към всички работници, до които бяха изпратени, и всички са върнати на работа, каза още Тодоров. По думите му в сливенската винарна работят около 100 души, в по-малката кортенска изба - десетина. -------- "Домейн Бойар" продава над 15 милиона литра вино на година. Компанията изнася в Обединеното кралство, Бенелюкс, Канада, Скандинавските страни, Германия и Полша. Винарна "Сините скали" бе създадена като символ на модерното винарство в България, като внедри уникални за винарския бизнес у нас технологии. За създаването й преди 3 години са инвестирани близо 35 млн. лв. от Световната банка.
Източник: Дневник (27.09.2005)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира по ф. д. № 13104/99 промени за "Е. Мирольо" - ЕООД: вписва увеличение на капитала на дружеството от 3 000 000 лв. на 6 000 000 лв.; вписва промяна на наименованието от "Е. Мирольо" - ЕООД, на "Едоардо Миролио" - ЕООД; вписва промени в устава на дружеството.
Източник: Държавен вестник (18.10.2005)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ вписва промени по ф. д. № 13104/99 за "Едоардо Миролио" - ЕООД: вписва промяна на наименованието на едноличния собственик и адреса му на управление: "Е. Миролио" - АД, Люксембург, ул. Гийом Крол 3А.
Източник: Държавен вестник (02.12.2005)

22 млн. евро влага в изба до с. Еленово италианският предприемач Едоардо Миролио. Тя е върху 6,5 дка и вече е реализирала първата си продукция през окотомври 2005 г. заобиколена е от лозови масиви и езеро. В средата на август в избата ще заработи и луксозна хотелска част, в която ще има ресторант и дегустационна. Очаква се годишният капацитет на избата да достигне 1 млн. литра. Производството се следи от 8-членен екип от италиански специалисти. За култивирането на лозята Миролио е наел 130 души.
Източник: 24 часа (15.03.2006)

За редовните посетители на изложението "Винария", което се проведе за 14-и път в Пловдив, откриването на разликите с предишните му издания винаги е било известно предизвикателство. Това е нещо като приятно интелектуално упражнение, защото приликите винаги са доминирали. За първи път тази година около наградените вина нямаше нито скандали, нито хапливи коментари сред производителите. Явно оценките от националните дегустации са били общо взето обективни. Поради което в три от категориите златни ритони не бяха присъдени Това означава, че не е имало вина, оценени над 85 точки по международно признатата 100-точкова система. Единствено в категорията "червени вина от стари реколти" златен ритон получи мерло "Енира" 2004, произведено от винарна "Беса валей" до пазарджишкото село Огняново. Избата има около 2000 дка собствени млади лозя и беше построена преди две години, а основен инвеститор е граф Стефан фон Найперг, който впрочем е собственик и на няколко престижни шата в Бордо. Още на миналогодишната "Винария" това вино, измислено и направено от френския технолог Марк Дворкин, направи силно впечатление на ценителите. По-късно, когато се появи на пазара с цена около 20 лв., предприемчиви търговци го изкупиха и сега дискретно го предлагат за около 35 лв. Короноването му изглеждаше логично и заслужено. Сред стотината наградени вина личат имената на съвсем нови изби като "Миролио" в с. Еленово до Нова Загора, "Тера Тангра", "Загрей", "Искра", винпром "Логодаж", "Шато Ветровити хълмове". Някои от известните и добре представени на пазара изби като "Домейн Бойар", "Дамяница" и "Тодоров" не участваха в националните дегустации поради натрупани от предишни години подозрения към регламента и прозрачността на състезанието. Иван Тодоров, собственик на едноименната изба в Брестовица, обаче уточни, че на следващите изложения би участвал, ако тенденцията към обективност се запази. Както обикновено, вниманието беше привлечено най-вече от няколко нови изби, сред които се открояваше винарната на италианския предприемач Едуардо Миролио - инвестирал около 20 млн. евро в лозя край новозагорското село Еленово. В Пловдив бяха представени първите й вина - бяло, розе и червено от Пино ноар, както и познати сортове като Мускат, Шардоне, Совиньон блан, Каберне и Мерло. Ефектен рекламен ход беше и организираното посещение до избата за журналисти с личния хеликоптер на италианеца. Друг нов играч е изба "Искра" - модерна винарна с около 4000 дка собствени млади лозя край Първомай. Първите й вина са стилни и с характер, което означава, че за тях ще се заговори скоро след като излязат на пазара. Интерес сред ценителите, мотивиран и от двата медала, предизвикаха червените вина на новата винарна "Тера Тангра" (Харманли), както и вината на изба "Дулев и Ангелов" от същия град и също съвсем нова. Изглежда, интересът към долината на Струма и към сорта Мелник ще расте, ако се съди по няколко твърде добри вина, показани от "Винпром Логодаж" и винарска изба "Мира" (Сандански). Доскоро потенциалът на този лозаро-винарски район личеше главно от продукцията на "Дамяница". А съдейки по продажбите на технологично оборудване в палати 7 и 8, до края на годината на пазара ще излязат още няколко изби. "Винария" 2006 очерта няколко тенденции в българската винена мода. Първата е свързана с появата на нови сортове като Шираз, Пино ноар и Каберне фран. Миналата година "Вила Любимец" показа първия български шираз и това беше едно от събитията на "Винария 2005". Сега няколко изби разливаха интересни вина от този сорт, като особено внимание заслужава "Salta шираз 2005" на винарна "Загрей". "Домейн Сакар" показа впечатляващо "Мерло по Пино ноар" 2005 - меко и хармонично, с елегантен черешов нос и леко пикантни нюанси. Все още у нас лозята с емблематичния бургундски сорт Пино ноар са малко, поради което повечето изби предпочитат то да присъства на етикетите им в купаж с други сортове. Но наличието му е индикация за развитие в бранша, който явно се отърсва от шаблона "каберне-мерло-шардоне". Пиното е изключително благородно, капризно за отглеждане и трудно за правене, но познавачите знаят, че успехът с този сорт никога не остава незабелязан. Няколко изби ("Тодоров", "Санта Сара", "Дамяница") показаха впечатляващи десертни вина. На българския пазар тяхната ниша е почти празна поради някои корави предразсъдъци. На запад обаче те са трепетно търсени и много скъпи. Сигурно е, че онези ценители, които успеят да опитат уникалното десертно вино "Вила Канария", произведено през 1984 г. в Поморие, трайно ще променят отношението си към този винарски жанр. Друга ясно очертана тенденция е сегментирането на бранша След сриването на западните пазари българското вино ще трябва бавно и внимателно да гради нов образ и нови позиции. (Между другото, това сриване стана точно в годините, когато на "Винария" щедро се сипеха големи награди и големи приказки.) Новата, модерна и привлекателна физиономия на българското вино ще могат успешно да градят онези винарни, които през последните години са успели да засадят нови собствени лозя с качествени сортове и при спазване на нови за страната лозарски технологии. Става дума за масиви с по 500 лозички в декар, ниски формировки и строго контролирани добиви, гарантиращи качество на гроздето и виното. Те трябва да изместят старите широкоредови лозя с по 300-350 лози в декар с високостъблени формировки, които даваха високи добиви с неособено добро качество. Засега в тази привилегирована група влизат двайсетина изби и значителна част от тях са свързани с чужди инвеститори като френската компания "Белведере" (собственик на "Домейн Менада", "Оряховица" и "Домейн Сакар"), споменатите изби "Беса Валей" и "Миролио", "Винпром Карнобат", "Винпром Свищов" и др. Дори и популярната от последните две години изба "Шато дьо Вал" от с. Градец, Видинско, може да се приеме за чуждестранна инвестиция, защото собственикът й Вал Марков, макар и българин, е вложил капитали и винарски познания, трупани в Америка. Само такива производители имат шансове да стъпят на претенциозните и платежоспособни, но и преситени откъм предлагане западни пазари. За останалите старомодни винпроми с големи производствени мощности и шумна домашна известност от миналото, но без собствени лозя, хоризонтите са към по-ниския ценови сегмент на вътрешния пазар и към необятния и носталгично мечтан руски пазар. Естествено, ще има производители, които ще гледат и в двете посоки.
Източник: Сега (21.03.2006)

Вашият бизнес в България създава впечатление за известна разнопосочност - текстил, винопроизводство, „Интерпред“. Защо е така? Основният ни бизнес е текстилният. Произвеждаме платове и облекла. Инвестициите ни в текстилната индустрия са значително по-големи от всичко останало. В момента изграждаме огромен завод в Ямбол на площ около 50 хил. кв.м. Там ще произвеждаме около 10 млн. килограма прежда на година. Правим и нова фабрика за трикотаж в Сливен, която е доста по-малка - около 8 дка. Това инвестиции на зелено ли са, или покупка на съществуващи предприятия? Покупките ни досега са на напълно изоставени фабрики, които реконструираме за нашите нужди. Конкретно в Ямбол купихме част от завод „Сила“ и в съседство построихме от нулата ново хале. Има съвсем малка разлика в цената, ако купиш стар завод и го обновиш или построиш съвсем нов. Ако трябва да съм по-точен, второто е по-скъпо само с около 100-150 лв. на кв.м. Колко са инвестициите ви в България? Инвестициите на „Миролио България“ (фирмите, които се занимават с текстил) са за над 200 млн. евро. А в селскостопанските фирми сме вложили повече от 22 млн. евро. Коя е следващата цел в инвестиционната ви програма в България? Концентрирали сме се върху текущите си проекти. Когато ги приключим, ще мислим за друго. Нека не забравяме, че в световен мащаб ситуацията доста се промени през последните години - всички усещат силата на Китай, конкуренцията е много силна. Това означава, че поне в индустриалния бранш спираме засега големите инвестиции за известно време. Продължавам обаче да инвестирам в закупуването на селскостопанска земя, в развитието на лозови насаждения и продажбата на наше вино. Каква е прогнозата ви за китайската конкуренция в текстилния бранш? Нямам прогноза, защото не знам какво ще ни донесе бъдещето. Ние имаме много инвестиции в Китай. Там продължава тенденцията на много бърз растеж и затова могат да се правят много добри сделки. Тук, на „Винария“, имах посещение от мой китайски съдружник. С него направихме фирма, която ще се занимава с износ на български вина за Китай. Вече сме сключили договори за около 120 хил. бутилки. Надяваме се това вино да се хареса в Китай и да докажем, че след България Китай е един от най-важните пазари за нас. Основният проблем е, че все още българските вина в чужбина се приемат зле. За кои други страни ще изнасяте вино? Ние сме от малкото, които изнасят вино за Италия, но, да речем, че това не е толкова трудно, защото аз съм италианец. Оттам изнасяме за други европейски страни. Какво му е на българското вино, че не се приема добре по света? Първото нещо е цената - много е трудно да направиш вино за 50-60 цента, а такова ти го иска пазарът. Производителите са притиснати да дават много ниски цени и не успяват да направят добро вино. Другият основен проблем е, че след 1989 г. повечето кооперации бяха разграбени. По тази причина начинът на отглеждане на лозята беше абсолютно нарушен. Нашата основна цел е да поддържаме добив от около 1-1.5 кг грозде от лозичка и около 500 лозички на декар, което е ново за България. Ако лозята се поливат обилно, добивът може да стигне и до 10 кг, но тогава гроздето няма да е качествено. Когато една лозичка трябва да отгледа само 1 кг грозде, то ще бъде много по-здраво и ароматно. Без значение от това колко добре ще се продава нашето вино в бъдеще ние имаме ограничени запаси - не можем да продадем повече, отколкото сме произвели. По тази причина няма да можем да задоволим исканията на големите вериги. Означава ли това, че ще произвеждате вино само от собствени лозя и няма да изкупувате грозде? Тази година се наложи да купим малко грозде от напълно автономни производители. За догодина сме сключили договори с такива, които отглеждат лозята според нашите изисквания. Иначе дори продаваме грозде. Сега имаме около 2 хил. дка лозя, но половината от тях още не дават плод. Това е около два пъти повече от капацитета ни. Коя е най голямата ви трудност в бизнеса в България? Азбуката. Това е в рамките на шегата. Иначе в индустриалната си дейност в България не съм имал пречки от никого, никога не ми се е налагало да давам пари под масата. Единственият проблем, който ми тежи, беше, когато спечелих търга за АДИС. Търгът беше анулиран заради едно несъответствие в документите. Това е единственото нещо, което ме накара да се замисля как функционира българската администрация. Не мога да отлича нито един политик или човек от правителството, който ми е помагал много, но и не дължа никому нищо. Ще продавате ли „Интерпред“? „Интерпред“ не e свързан с моята основна дейност, така че, ако някой ми даде достатъчно пари, бих го продал. Имаше преди време подобен слух, че го продавам, но това си беше само слух. профил Най-големият италиански инвеститор Едоардо Миролио е роден на 20 август 1958 г. в Алба, Италия. Женен, с две деца. Миролио е най-големият италиански инвеститор в България. В периода 1999 - 2006 е закупил и изградил пет текстилни предприятия в България - В Сливен, Елин Пелин, Нова Загора и Ямбол. От 2003 г. компанията „Миролио“ е собственик и на Световния търговски център „Интерпред“ в София. В момента изгражда винарска изба и хотелски комплекс към нея в новозагорското с. Еленово. За Миролио в България работят около 2200 души, а по света - 8400. „Не мога да отлича нито един политик или човек от правителството, който ми е помагал много, но и не дължа никому нищо.“
Източник: Капитал (27.03.2006)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 14, ал. 4 и чл. 119, ал. 2 ТЗ вписва промени по ф. д. № 13104/99 за "Едоардо Миролио" - ЕООД: премества седалището и адреса на управление от София, район "Възраждане", ул. Марко Балабанов 4, в с. Еленово, община Нова Загора, п. к. 8943; вписва нов учредителен акт.
Източник: Държавен вестник (20.06.2006)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1140 от 28.VII.2005 г. по ф. д. № 546/2005 вписва промени за "Едоардо Миролио" - ЕООД: заличава седалище и адрес на управление София, район "Възраждане", ул. Марко Балабанов 4; вписва седалище и адрес на управление с. Еленово, община Нова Загора, п. к. 8943.
Източник: Държавен вестник (27.06.2006)

Вината с марката "Едоардо Миролио" бяха представени пред над 200 собственици и управители на ресторати през уикенда във ваканционно селище Елените. На специална презентация в хотел Royal Park гостите опитаха новите вина на избата, собственост на един от най-големите инвеститори в България Едоардо Миролио. На събитието за първи път пред журналисти и представители на бизнеса бе представен и синът на г-н Миролио - Франко Миролио. Сомелиерът Михаил Марковски представи професионално достойнствата на късите серии отлежало сухо вино от сорт Pinot Nero - Tracia 2004 и сухо бяло вино Chardonnay - Tracia 2005. Присъстващите на дегустацията лично опитаха от вината и на специална карта за оценка дадоха своето мнение за качествата на отделните серии. Известният български сомелиер представи с няколко думи и уникалните витрини на Caveduke, улесняващи процеса на съхранение на виното чрез контрол на температурата и влажността.
Източник: Монитор (04.07.2006)

Избата на италианския текстилен предприемач Едуардо Миролио край новозагорското село Еленово е изнесла три партиди пино ноар за китайския пазар. Ако пробите бъдат одобрени, качественото българско вино може да се продава във верига от магазини в Китай, заяви Едуардо Миролио при официалното откриване на гроздобера миналата седмица. Българското вино има големи шансове да се наложи на необятния китайски пазар, съобщи зам.-министърът на земеделието Светла Бъчварова след срещата си със зам. областния управител на китайската област Хебей Сонг Енхуа. Населението надхвърля 68 млн. жители, а като дял в потреблението областта държи една десета от общото за страната. Еленската винарна "Едуардо Миролио" първа в страната създава бяло вино, произведено от червения сорт грозде пино ноар, обясниха експерти. Традиционните сортове мерло и каберне също са в номенклатурата на винарите. Годишното производство на избата е около 500 хил. бутилки, но до няколко години капацитетът ще достигне 1 млн. бутилки. Амбициите на Миролио са до няколко години да инвестира още 18 млн. евро, основно в нови насаждения. Досега от 1500-те собственици в околността са купени над 2 хил. дка, върху които се отглеждат нови насаждения. До няколко години площите ще се увеличат с около 4 хил. дка. Освен френските и италиански сортове грозде като шардоне, совиньон блан, траминер край Еленово ще се отглеждат също и традиционните български сортове рубин, мавруд и др. Виното от Еленово е предназначено за българския потребител. Избата може да стане част от туристическите обиколки, в момента там се изгражда и малък семеен хотел.
Източник: Дневник (27.08.2006)

Избата на италианския текстилен предприемач Едуардо Миролио край новозагорското село Еленово е изнесла три партиди пино ноар за китайския пазар. Ако пробите бъдат одобрени, качественото българско вино може да се продава във верига от магазини в Китай, заяви Едуардо Миролио при официалното откриване на гроздобера миналата седмица. Българското вино има големи шансове да се наложи на необятния китайски пазар, съобщи зам.-министърът на земеделието Светла Бъчварова след срещата си със зам. областния управител на китайската област Хебей Сонг Енхуа. Населението надхвърля 68 млн. жители, а като дял в потреблението областта държи една десета от общото за страната. Еленската винарна "Едуардо Миролио" първа в страната създава бяло вино, произведено от червения сорт грозде пино ноар, обясниха експерти. Традиционните сортове мерло и каберне също са в номенклатурата на винарите. Годишното производство на избата е около 500 хил. бутилки, но до няколко години капацитетът ще достигне 1 млн. бутилки. Амбициите на Миролио са до няколко години да инвестира още 18 млн. евро, основно в нови насаждения. Досега от 1500-те собственици в околността са купени над 2 хил. дка, върху които се отглеждат нови насаждения. До няколко години площите ще се увеличат с около 4 хил. дка. Освен френските и италиански сортове грозде като шардоне, совиньон блан, траминер край Еленово ще се отглеждат също и традиционните български сортове рубин, мавруд и др. Виното от Еленово е предназначено за българския потребител. Избата може да стане част от туристическите обиколки, в момента там се изгражда и малък семеен хотел.
Източник: Дневник (28.08.2006)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 215 от 9.II.2006 г. по ф. д. № 546/2005 вписа промени за "Едоардо Миролио" - ЕООД: заличава като управител Едоардо Миролио; вписва като управител Георги Великов Балабанов; вписа като прокурист Светла Вълканова Коджабашева; дружеството се управлява и представлява от управителя и прокуриста заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (03.04.2007)

Единственият комбинат за производство на коприна в Европа - свищовският "Свилоза", е на път да стане собственост на италианския концерн "Едуардо Миролио" АД, чието българско седалище е в Сливен. Новината бе потвърдена от административния директор на дружеството Иван Динев вчера. "Едуардо Миролио" АД купува само производството на коприна и конфекция, обясни той. Предназначението на комбината в Свищов няма да се променя и той ще остане единственият в Европа завод за производство на коприна, увери Динев. Окончателният договор за покупката ще стане факт до края на месеца. В момента имаме само предварителен договор, възможно е сделката да се финализира и през първата седмица на май, каза Иван Динев. Мажоритарен собственик на "Свилоза" е американската фирма A.R.U.S. LTD, показва справка в сайта за фирмено разузнаване daxy.com. Управителите й са Красимир Дачев, който е и член на Българската търговско-промишлена палата, Михаил Колчев - шеф на камарата за химическа промишленост, и Коста Николов. Най-вероятно те ще продължат да управляват звената на фирмата, които са извън завода, за производство на коприна, коментират запознати.
Източник: Стандарт (25.04.2007)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 409 от 12.III.2007 г. по ф. д. № 546/2005 вписа промени за "Едоардо Миролио" - ООД: вписва като втори управител Едоардо Миролио; дружеството ще се управлява и представлява от управителите Георги Великов Балабанов и Едоардо Миролио и прокуриста Светла Вълканова Коджабашева-Балабанова заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (14.03.2008)

Златен медал и голям почетен диплом спечели 25-годишната ракия "Сливенска перла" на "Вини - Сливен". Още две проби от същата марка бяха отличени на специализираната изложба "Винария" в Пловдив. Новото червено вино на "Вини" - "Сливенска шевка 2007 ", както и бялото "Траминер 2005" заслужиха сребро и почетен диплом. Същото отличие получи и уникалната "Сира резерва 2006" на "Вила Любимец". Четири награди "Златен ритон" присъди дегустационната комисия тази година. С най-висок успех - 86,16 точки от максимум 100, спечели своя винен оскар "СИС Индъстрийс" за вино "Каберне собствени лозя", реколта 2007 година. В раздела "Бели вина - последна реколта" призът отиде при "Черноморско злато" за "Шардоне", партида 3, което получи 86 точки. Поморийската изба стана шампион с получените общо 49 отличия. Сред белите вина от стари реколти най-добро се оказа "Шардоне Тракийска низина 2006 г." на изба "Едоардо Миролио", което заслужи ритон с 85,3 точки. Със същия резултат най-голямата награда бе присъдена и на "Мерло", партида 0106М, произведено от харманлийската изба "Терра Тангра", което се състезаваше в категорията "Червени вина - стари реколти". Голям златен медал при ракиите взе "Бургас 63 барел", партида 3, на "Черноморско злато". Общо 109 златни медала бяха връчени на традиционния бал "Вино и любов, любов и вино". 5 от тях отидоха при "Винпром Пещера". Наградите на победителите връчиха агроминистърът Нихат Кабил, неговият македонски колега Ацо Спасеноски, шефът на панаира Георги Гергов, областният управител Тодор Петков и кметът на Пловдив Славчо Атанасов. Над 800 изложители и гости присъстваха на бала в палата 3 на Международен панаир Пловдив.
Източник: Стандарт (28.03.2008)

Дружеството е регистрирано в ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" към 30.04.2009 г.
Източник: НАП (30.04.2009)

Вино, акции, цигари и добра печалба През последната една година, в която "Булгартабак холдинг" вече не е собственост на българската държава, историите около него не спират. В най-новата има двама участници - единият е собственикът на винарска изба и текстилно предприятие Едоардо Миролио, а другият е банкерът Цветан Василев, чието име напоследък често се свързва с холдинга. През миналата седмица един от най-големите италиански инвеститори в България е придобил значителен миноритарен дял в "Булгартабак" чрез своя инвестиционна компания, а Василев в няколко сделки успя да купи и продаде акции, от които е реализирал сериозна печалба. Най-вероятно в тези операции двете страни са се засекли. От бюлетина на Централния депозитар в понеделник стана ясно, че E. Miroglio Finance, инвестиционно поделение на група "Миролио", вече държи 5.02% в тютюневия холдинг, след като е купил малко над 2.2% от акциите. В същия ден е отразено и намаление на дяловото участие на "Бромак" - от 5.4% на 2.7%, което показва, че това е й най-вероятният продавач. "Бромак" е с едноличен собственик Цветан Василев, който чрез него контролира и Корпоративна търговска банка. Според съобщение на "Булгартабак" ден по-късно, на 1 ноември, в депозитара е регистрирана нова продажба, след която "Бромак" притежава едва 0.003% от акциите в холдинга. Тази сделка не е отразена в депозитара, тъй като в бюлетина влизат само промени в участието, които преминават граница от 5%, обясниха от ведомството. По същата причина там няма данни кога E. Miroglio Finance е купил първия си дял от 2.8%. Самият Едоардо Миролио отказа да коментира сделката. Пакета от 8.24% (607 хил. акции) "Бромак" придобива на 25 октомври при цена на акция от 61 лв., а само два дни по-късно вече се е разделил с тях при цена 75 лв. за акция, от което реализира печалба от 8.5 млн. лв. В сделките вероятно участват и други компании, акционери в "Булгартабак" - някои от тях се считат за близки до Цветан Василев и "Винпром Пещера", чието скрито партньорство застана зад приватизацията на "Булгартабак" с формален купувач инвестиционното поделение на руската Внешторгбанк - VTB Capital, и регистрираното специално за сделката "БТ инвест". То притежава 79.83% от капитала на "Булгартабак". Протоколът от общото събрание на холдинга на 13 юни показа, че по-големите миноритарни акционери там са "Принт инвест", "Полет – 2000", "Агроленд консулт" и "Никкомерс 01", които държат между 4.9 и 4.1% от капитала. Последните три имат различни връзки със собствениците на "Винпром Пещера" и Цветан Василев. Твърде вероятно е те да са участвали в сделките. Причините за инвестицията на Едоардо Миролио в "Булгартабак" не са ясни - дали се търси дългосрочна капиталова печалба, или е временна. Не е ясно и с какво е финансирана - собствени средства на финансовото дружество E. Miroglio Finance или е със заем. Делът от 5% е на стойност над 25 млн. лв. В България италианският бизнесмен е собственик на едноименната изба в района на новозагорското село Еленово, както и на няколко текстилни фабрики в страната. Делът му от над 5% в цигареното дружество обаче му дава право да свиква общи събрания, да добавя точки в дневния ред, както и да блокира евентуално отписване на "Булгартабак" от борсата. Засега собствениците не са обявили такива намерения освен за дъщерните фабрики в Благоевград, София и Плевен.
Източник: Капитал (06.11.2012)

Пазар на ръба на празника Всички обичат пенливо вино, но го консумират основно на специални празници. Това е обобщението на търговците по отношение на българския винен пазар. Въпреки сериозният подем в консумацията на вино в България през последното десетилетие секторът на пенливите вина остава сред най-бавно растящите у нас с пазарен дял около и под 1%. Хубавата новина е, че за няколко години рафтовете на специализираните обекти и големите търговски вериги се обогатиха значително и вече се намират предложения от повечето големи страни производителки на вино с мехурчета както от Стария, така и от Новия свят. Разви се и асортиментът от видове и марки газирани вина. Въпреки това засиленото предлагане не е точно пропорционално на търсенето - обемите на продажби все още са ниски, макар да има развитие в сравнение с времето преди 5 или 10 години. То остава и със силно изразена сезонност - основно около коледните и новогодишните празници. Причините за това според търговците се крият, от една страна, в липсата на традиция към пиенето на пенливо вино в България. Навиците от миналото, когато "шампанско" се пиеше ритуално и на изключително отбрани поводи - сватба, годишнина и, разбира се, Нова година, отмират трудно. От друга страна, десетилетната хегемония на няколко нискокачествени български марки си е казала думата и масовият български потребител няма усещане, че пенливите вина са вина с изключителни и уникални вкусови качества. Резултатът от всичко това е, че българският консуматор страда от два сериозни стереотипа по отношение на пенливите вина: а) българското е лошо и б) чуждото е хубаво, но скъпо. Воден от тези разбирания, той няма рефлекса дори да се загледа в щанда с пенливи вина, да потърси съдействие и информация от консултантите и продавачите и в крайна сметка да установи, че: а) вече има качествени български естествено пенливи вина и б) чуждото присъствие е разнообразно, а цените са подходящи за всички - от 8 до 800 лв. Промяната може да се случи, ако търговци, вносители и производители вложат усилия и средства за маркетинг, реклама и повишаване на информираността. Явно обаче ще мине още време, докато дойде ред младият български винен пазар да бъде запознат с пенливите вина и да ги оцени подобаващо. Освен отявлен ръст на продажбите около новогодишните празници търговците в специализираните магазини забелязват и друга тенденция от последните години - лятото донякъде нарастват и продажбите на леките и свежи италиански вина като просеко и плодовото фраголино. Просеко бе сред първите чужди пенливи вина, които си пробиха път в България, и днес присъства в голямо разнообразие на цени от 10 до 30 лв., а потребителите вече го познават добре. Те обаче остават сравнително резервирани към френските кремани - качествени пенливи вина от същия ценови сегмент, произведени извън Шампан. В тази ценова група е и австрийският сект, както и сравнително новата на нашия пазар испанска кава. Тя рядко оставя консуматорите безразлични, споделят търговци - или им допада много, или никак. Засега продажбите й са движени от любопитството и не може да се установи трайна тенденция. Предложенията от Новия свят са сравнително малко - единични марки и производители от Нова Зеландия, Австралия и ЮАР също в средния ценови сегмент - около 20 лв. Що се отнася до шампанските, в България са представени поне 30 производители, сред които и най-популярните като "Рьодерер", "Кристал", "Круг", "Дом Периньон", "Мъм", "Мое Шандон", "Вьов Клико", "Тетанже" и т.н. Обемите на продажби обаче са силно ограничени - все пак говорим за цени от 60 до 800 лв. Не са по-различни тенденциите и на студения пазар - в заведенията. И тук промяната се случва бавно. Пенливите вина се съчетават лесно с храна и мястото им в ресторантите е естествено, въпреки това много малко предложения намират място във винените листи - най-често просеко, едно или две български предложения, по-рядко кава или креман. Скъпите ресторанти, разбира се, имат и поне едно шампанско в листата. Клиентите обаче най-често прибягват до пенливото вино само когато обядът/вечерята е с повод, споделят ресторантьори. Освен това инициативата за това никога не идва от мъжете - в България силният пол пие приоритетно червено вино (ако въобще пие вино), а бялото и пенливото вино счита за женско питие. Дори марки като италианското "Ферари" не са в състояние да привлекат интереса му. В нощните барове в България шампанско или друго пенливо вино винаги се е поръчвало само от заможни хора, и то с цел демонстрация на социален статус. Питейните заведения обаче вече правят опити да помислят и за "обикновените" посетители - с чаша просеко или пенлив коктейл през лятото, а отскоро плахо експериментират и с малки бутилки пенливо вино. Българските производители на вино с мехурчета по класическата технология все още се борят на пръстите на едната ръка. Единствената изба със стари традиции е "Лясковец" - създателят на непретенциозната "Искра". "Лясковец" обаче произвежда и висококачествени брут пенливи вина, които почти изцяло се изнасят. Друг производител, който печели все повече признание и отличия за вината си, е "Едоардо Миролио" с Brut - от пино ноар и шардоне, и Rose - 100% пино ноар. От тази година "Миролио" предлага и Zero - пенливо вино без добавена захар. За първа година и "Домейн Бойар" се включват с пенливо вино от серията Next 20 Years - Chardonnay Brut 2010. Пенливо вино от 100% шардоне има изба "Хан Крум" - от юбилейната серия "1939". Последният производител на вино с мехурчета по шампанския метод е изба "Магура", чиито вина отлежават при постоянна температура и влажност на въздуха в пещерата "Магура". Пенливите вина се произвеждат по три основни начина. Тези от Шампан, както и останалите качествени вина, се правя по т.нар.класическа технология (methode classique). При нея вторичната ферментация на виното се случва направо в затворената бутилка – мехурчетата са остатъчен продукт от този процес. По-евтина е резервоарната технология - вторичната ферментация се случва в резервоари, а след това вече пенливото вино се бутилира. И двата метода са за направа на естествено пенливи вина. Има обаче и вина с изкуствена газировка, или т.нар. метод "Шарма", при който виното се газира подобно на безалкохолните. Пенливите вина обикновено са сухи и екстра сухи, като специално за тях се използват термините brut и extra brut, но е възможно на етиката да стои и по-класическото sec или extra sec. Съшо може да са полусухи - demi sec, или сладки - doux. В Шампан най-често се купажира грозде от различни парцели и различни реколти - Brut sans annee (сухо без реколта). Вина с определена реколта се правят само в най-добрите години и тогава на етиката пише Millesimes. На етикетите на шампанското е посочен и видът на лозята: Grand cru дава най-качественото вино, но само 17 селища могат да се похвалят с такива лозя. Други 40 селища в Шампан отглеждат Premier cru лозя – също много качествени насаждения, а останалите близо 140 селища отглеждат Second cru лозя. Пенливо вино се сервира в тесни и дълги (flute) чаши. Плитки и широки (coupe) чаши бяха популярни в миналото, но вече не са актуални. Причината не е просто мода, а фактът, че във високите и тесни чаши мехурчетата се задържат по-дълго и правят напитката, а и церемонията по пиенето й още по-красива. Шампанското, съответно пенливото вино, се поднася с температура 6-8 С, но при някои вина с по-плътно тяло е по-подходяща 8-10 С. Пенливите вина са подходящи и като аперитив, но и в комбинация с многобройни храни. Най-скъпите и качествени естествено пенливи вина със средно до плътно тяло са отлична комбинация със също така елегантни храни като стриди, черен или червен хайвер или суши. Вина с по-леки тела също се комбинират добре със суши, с морски дарове, но и с меса – свинско, агнешко, сушени колбаси. Рядко срещаните червени пенливи вина са подходящи за месо – свинско или агнешко, а нежните розета – с азиатска и индийска кухня, нежни морски храни – стриди, хайвер и по-нежни месни деликатеси като гъши дроб. Полусухите пенливи вина са идеално допълнение за десерти с жълти плодове, кремове – брюле или карамел, или сметанови кремове. Пенливото вино е участник в немалко на брой коктейли, обикновено в комбинация от плодови ликьори или пасирани плодове. Понякога се добавя и други вид алкохол - например бренди. Трите най-класически и най-популярни коктейли с пенливо вино са "Кир роял" - шампанско и ликьор Creme de Cassis, италианският "Белини" - комбинация от просеко (или друго пенливо вино) и нектар от праскови, както и "Шампейн" - шампанско с ангостура битер, бренди, бучка захар и портокал за декорация.
Източник: Капитал (15.12.2012)

Известният бизнесмен Едоардо Миролио ще получи български паспорт за особени заслуги към икономиката на България. Миролио има три текстилни предприятия в Сливен, хотел в центъра на града, винарска изба край новозагорското село Еленово, където е издигнал уникално шато. Собственик е и на завод "Свилоза Ярн" в Свищов и "Интерпред"-София. У нас за бизнесмена работят над 2200 българи. Годишните продажби на бизнес групата му възлизат на 250 млн. евро. Миролио е известен и с благотворителност - последно дари апаратура за 50 000 лв. на отделението по неонатология в областната болница "Д-р Иван Селимински" в Сливен.
Източник: Стандарт (10.01.2013)

Финансова сделка с мирис на осребряване Само за няколко месеца италианският предприемат Едоардо Миролио, собственик на едноименна текстилна компания и винарна в България, направи втора едра финансова сделка. Чрез инвестиционната си компания E.Miroglio Finance S.A. той вече притежава 22% от един от големите фондове за земя - "Агро финанс". Това става ясно от седмичния бюлетин на Централния депозитар. Няколко месеца по-рано, в края на октомври 2012 г. , Миролио придоби малко над 5% от капитала на "Булгартабак" срещу близо 27 млн. лв. Сегашната сделка е за около 15 млн. лв., което превръща италианеца в един от най-активните и големи инвеститори на борсата. Засега в сделките му има една обща нишка - вложенията му са в дружества, които са свързани с Корпоративна търговска банка. Новата сделка за "Агро финанс", подобно на тази за "Булгартабак", е чисто финансова. "Нямам стратегически интерес към компанията и не смятам да влизам в управлението й. Според условията на пазара в краткосрочен план бих излязал от инвестицията на печалба", каза пред "Капитал" Миролио. Той поясни, че е финансирал покупката на акциите и в двете дружества изцяло със собствен капитал и целта му е изцяло капиталова печалба. "За мен стратегически важни са само текстилът и производството на вино", каза още Миролио. По тази причина покупката на 22% от "Агро финанс" не може да се определи и като диверсификация на инвестиционния му портфейл, нито пък като възможност за постигане на синергия с винарския му бизнес. "Аз съм отворен за всякакви добри инвестиционни възможности без значние на държавата и сектора. В случая с "Агро финанс" има нула синергия за стратегическия ми бизнес", поясни още инвеститорът. Сделката се равнява на около 15 млн. лв., като средната цена на придобиване на книжата на фонда за земя е около 2.2 лв. за лот. Това е най-високата цена на акция за последната година и една от най-високите въобще за компанията. Продавач на по-голяма част от пакета (малко под 20%) е учреденото през пролетта на 2012 г. "Кооп инвестмънт" ЕАД, което е част от групата дружества на бившия приватизационен фонд "Холдинг кооп - юг". От сделката то получава около 14 млн. лв. "Кооп инвестмънт" става собственик на дела си в "Агро финанс" малко след учредяването си през лятото на 2012 г., когато средната цена на акция е около 1.4-1.5 лв. Не е ясно с какъв финансов ресурс си подсигурява подобна инвестиция, след като капиталът му е едва 1 млн. лв. Директният му собственик "Кооп груп" също е новоучредено дружество с капитал от 1 млн. лв. Според Търговския регистър капиталът и на двете дружества е бил внесен в Корпоративна търговска банка, която пък от своя страна е кредитор на част от акционерите в "Холдинг кооп - юг". Около 2.2% от пакета на Миролио пък са продадени от самата Корпоративна търговска банка, след което делът й във фонда за земеделска земя е станал 7.43%. Това става ясно от съобщение на самата банка до фондовата борса. Другият голям акционер в "Агро финанс" пък е "Бромак инвест". То притежава около 38% от капитала на фонда според последната публично налична информация и е дъщерно дружество на основния акционер в КТБ - "Бромак" ЕООД, където собственик е председателят на надзорния съвет на банката Цветан Василев. Последното дружество бе продавач и при сделката за 5% от "Булгартабак", придобити от Миролио миналата есен. Всички тези сделки на покупко-продажби на акции от ключови активи за групата около КТБ могат да бъдат разчетени по няколко начина. За Миролио това със сигурност е финансова инвестиция. За продавачите обаче, основно от групата на Цветан Василев, сделките може да представляват осребряване и трупане на ресурс за предстоящи проекти. Такъв например е бъдещото увеличение на капитала на самата банка. Миналата седмица то бе одобрено от Комисията за финансов надзор, като според решението на регулатора банката ще вдигне капитала си със 600 хил. нови акции срещу емисионна цена от 156.47 лв. Това прави близо 94 млн. лв. свеж ресурс за финансовата инстутцията. Междувременно по време на вчерашната търговска сесия на Българската фондова борса бяха прехвърлени пакети от около 4% от капитала на КТБ - общо 252 хил. акции на средна цена от 83.50 лв. за акция, или общо за около 21 млн. лв. Според последната информация в Търговския регистър от декември акционерите с над 100 хил. акции (т.е. които може да продават) в банката са "Бромак", "Бромак инвест", "Юлита 2002", "Евробилд проект" и оманския фонд, представляван от Bulgarian Acquisition Company II.
Източник: Капитал (26.02.2013)

Винарната от Тиквеш се представи най-добре на „Винобалканика” СУХИНДОЛСКА „ГЪМЗА”, РЕКОЛТА 2011 Г., ПОПАДНА СРЕД ТОП 11 НА НАЙ-ДОБРИТЕ ВИНА НА БАЛКАНИТЕ, които бяха отличени на завършилия във Велико Търново международен конкурс „Винобалканика”. Резултатите от надпреварата, в която участваха 65 вина от 5 държави, бяха оповестени вчера. Екип от 10 от най-добрите световни енолози оценяваха еликсирите от целия регион, а вината се състезаваха в 4 категории. Освен гъмзата златни медали взеха „Тамянка” на винзавода в Скопие, „Мавруд” и „Варненски мискет” на „Винал” - Ловеч, „Мерул Резерва Мавруд” на Винарска изба „Румелия” - Панагюрище, „Рубин” на Асеновград, „Ркацители” и „Тамянка” от Тиквеш, „Тамянка” от Попова кула – Македония, и „Мавруд Еленово” на Едоардо Миролио. В категорията специални вина изключително добре се представи естественото пенливо вино „Мелник - история без край” на Едоардо Миролио, което бе отличено със сребърен медал. Отличие заради сорта си „Карасакъз” взе и Сувла - Турция, както и Аграрният университет в Пловдив за развитие на българските местни сортове. Винарната в Тиквеш пък бе отличена за най-добро представяне на международното изложение, чийто домакин бе болярският град.
Източник: Борба - Велико Търново (24.04.2013)

Бизнес климатът се подобрява Бизнес климатът в България се подобрява, заяви днес в Сливен министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Министър Стойнев бе на посещение в текстилната фабрика "Едоардо Миролио" в Сливен, където предстои да бъде направена инвестиция, която ще осигури двеста нови работни места. По думите му България се отлепя от дъното и вече е тръгнала по пътя на икономическия растеж. Той посочи, че правителството е започнало акция относно намаляване на лицензионните, регистрационни и разрешителни режими, а в момента се подготвят значителни промени в Закона за насърчаване на инвестициите. Целта е това да бъде един много по-съкратен и опростен закон, който да намали бюрократичната тежест и да даде повече шанс на инвеститорите. Като друга стъпка на правителството в тази насока министър Стойнев посочи пилотните проекти за въвеждане на дуалната система, за да могат големите инвеститори да имат достъп до квалифицирана работна ръка. "Не съм удовлетворен от начина, по който върви програмата "Джереми", коментира още Драгомир Стойнев. Според него предишното управление е "наляло" един огромен ресурс в тази програма, показвайки, че усвоява средства. Той определи този подход като изключително погрешен, защото тези средства не достигат до бизнеса и концепцията е била изцяло променена. През следващия програмен период от средствата по тази програма близо 72 процента ще бъдат насочени към предприемачество, експортна дейност, подобряване на производствения процес, а 25 процента към зелена енергия, ефективно производство. Министърът посочи, че от управлението на правителството "Орешарски" по тази оперативна програма няма забавени средства, сключени са били договори за безвъзмездна финансова помощ за близо половин милиард лева, около 300 милиона вече са изплатени на бизнеса. "За мен е необходимо България да има още по-голям икономически растеж", изтъкна още министър Стойнев. "Разбира се, това не може да стане за 8 месеца", продължи още той. "През тези 9 месеца, през които правителството на Пламен Орешарски управлява страната, ясно показахме, че бизнес климатът се подобрява, но най-важното е, че нито един член на опозицията, нито от неправителствена организация няма конкретни забележки за бизнес климата на страната, защото всички признават, че България тръгна по пътя на икономическия растеж. Разбира се, за нас е важно като правителство да подобрим бизнес климата и затова съм тук – да попитам един от най-големите инвеститори в България, един от най-големите създатели на работни места, какъвто е господин Миролио как той се чувства в страната и какви са неговите перспективи за развитие. Самият факт, че компанията желае и планира бъдеща инвестиция ясно показва, че господин Миролио е доволен, че е в България. Самият факт, че има намерение да инвестира допълнително показва, че той вярва в бъдещето и той разчита освен на подкрепа от страна на държавата и на подобряване на бизнес климата", каза Драгомир Стойнев. "Ние започнахме една акция за намаляване на регистрационния, лицензионния, разрешителния режими. Моето лично мнение е, че това не е достатъчно. За това в момента се подготвят значителни промени в Закона за насърчаване на инвестициите и най-вече в правилника за насърчаване на инвестициите", каза той и добави, че целта е това да бъде много по-съкратен закон, много по-опростен, който да даде повече шанс на инвеститорите. Чрез чужди и вътрешни инвестиции ще се разкрият нови работни места.
Източник: Преса (25.02.2014)

Регионален бизнес Сливен: Събуждане на икономиката В една от първите сцени на българския филм "Мадам Бовари от Сливен" главната героиня Емилия Велева гледа към индустриалната зона на град Сливен. И тогава, и сега тези зони имат почти еднакъв изглед в повечето областни градове на България. Тази в Сливен, също като на много други места, показва още от пръв поглед как се е развила икономиката на града през последните 20 години. От огромен индустриален център с огромни дори за социалистическите стандарти предприятия Сливен е останал като град с малко индустрия, много емиграция и опити да се върнат позаличени в годините на прехода производства. Олекването на индустрията Тежката индустрия вече има малко представители, но пък леката с колебания се развива. Освен познатите "Домейн Бойар" и "Едоардо Миролио" в региона има и няколко по-малки изби, включително и такива, създадени в последните години. Производители на консерви и млечни продукти допълват сектора, като тук се намира и предприятието на "Тирбул", което произвежда продукти с марка "Олимпус". Огромните заводи отдавна са в историята, а преходът и пазарната икономика, доколкото е успяла да проработи, са оставили на тяхно място доста по-малки наследници. За сравнение – в годините на социализма най-големият работодател – текстилният завод "Георги Димитров", дава работа на 12 хил. души. Сега най-големият работодател в града е текстилната фабрика "Е. Миролио" с 1800 души персонал. Преди няколко дни от компанията обявиха, че планират нови инвестиции в три предприятия - в Сливен, Ямбол и Свищов, за общо 55 млн. лв. В Сливен ще бъде изграден нов цех за 25 млн. лв., с който ще се открият 140 нови работни места. За над 20 години преход населението на областта е намаляло с 19% до близо 200 хил. души при последното преброяване. Само в областния град то е по-малко от 92 хил. души. В последния си анализ на областта от Института за пазарна икономика (ИПИ) отбелязват сериозния отлив на хора, включително и към чужбина, "което говори за икономически проблеми в областта". Регионът има много висока раждаемост, но и много ниско ниво на образование, висок процент на децата, напускащи училище, и изобщо нисък процент на записващите се да учат. Нивото на бедност е високо, а в същото време анализът на ИПИ показва и трудно намиране на служители за индустрията. Разговорите ми с хора от града потвърдиха последното, но трябва да отбележа, че намирането на служители с технически специалности е трудно в цяла България. Последица от ниското образование е и липсата на предприемчивост и на малки предприятия в областта, показва проучването на ИПИ. Изводите им мога да подкрепя и с впечатления още преди отпътуването на екипа ни за Сливен – намирането на компании, с които да се срещнем в града, беше много трудно, много от хората, с които се свързахме, изобщо не желаеха да разговарят по темата условията за бизнес в областта или ако го направиха – това беше с изричната уговорка да не бъдат цитирани. Безработица и проблемно образоване "Бизнес тук почти няма – ние разчитаме само на износ, трудно се намират служители, много малки предприятия затвориха в последните години. Когато дойдете, ще видите, че и трудно ще срещнете българи по улиците", обясни представител на ръководството на една от по-големите сливенски компании. Думите се потвърдиха донякъде – факт е, че високата раждаемост, ниското ниво на образование, бедността и ранното отпадане от училище са обусловени от високия процент ромско население в областта. Концентрацията му в отделени квартали, големият му брой и трупаните с години проблеми затрудняват пътя между желаното подобрение на условията и реалното изпълнение. Анализът на ИПИ отбелязва много дълбоки социални различия и пропаст между бедни и богати. В града бедното население е доста видимо, но около обяд и в ранния следобед главната улица и околните далеч не са пълни само с безработни роми – преобладаващата част от разхождащите се и от посетителите на заведенията наоколо са си българи. В българските градове често можеш да познаеш как върви икономиката по един безпогрешен показател – ако в средата на работния ден кафенетата са пълни (обикновено с консумиращи кафе и безалкохолно в продължение на часове), значи нещо с бизнеса не е наред. Почистване на наследството Но да не хвърляме основната вина върху нежелаещите да се учат роми – престоят на бившия футболист Йордан Лечков като кмет на града направи съществуването на много фирми трудно, а управлението му стана синоним на местно феодалство и злоупотреба с обществени средства. Сегашният заместник-кмет на Сливен по икономическо развитие, проекти и международно сътрудничество Румен Стоилов казва, че в общината полагат големи усилия да изличат този лош имидж на града. Стоилов е част от екипа на кмета Кольо Милев (БСП), който влезе в общината след местните избори през есента на 2011 г. Зам.-кметът разказа, че са спрели много проекти, за които е имало съмнения за корупция и непрозрачност от предишното ръководство, като част от тях са били замразени от регионалното министерство, защото включват неразрешени рамкови споразумения. Това са договорки, при които разпоредителят на парите, в случая общината, обявява търг за принципни изпълнители на проекти за следващите няколко години. След избора на победители, обикновено 2 или 3 фирми, следващите поръчки по всеки отделен проект се обявя само между спечелилите, с което се спестява много време. "Категоричното становище на Европейската комисия е, че използването на рамкови споразумения по строителство не е допустимо. Ние прекратихме всички рамкови споразумения, които заварихме", коментира Стоилов. Сега продължава работата по водния цикъл на града – подновяване на водопроводи и изграждане и обновяване на канализация, а общината работи и по още около 30 по-малки проекта. Най-важният по думите на Стоилов е интегрираният план за градско възстановяване и развитие за 500 хил. лв. Според него работата по проектите с европейско финансиране тепърва би трябвало да се усеща от бизнеса в града. Една друга идея на общината трябва да насърчи икономиката – нов индустриален парк върху 600 дка. "В основата на идеята е да предлагаме атрактивни терени на потенциални инвеститори срещу ангажимент за нови работни места", обясни Стоилов. Проектът обаче е още в съвсем начална фаза. Повече откритост "Ръководството и на общината, и на областта имат съвсем различно отношение в сравнение с предишните. Сега смятам, че са изключително отворени", обяснява Кольо Колев, председател на Търговско-промишлената палата в Сливен. Той разказа, че от общината и областната управа имат много инициативи и срещи в подкрепа на бизнеса – дали се стига до продължение на контактите и договори вече е въпрос и на самите компании. Според Колев въпреки изминалите трудни години вече се усеща икономическо раздвижване. Преди няколко месеца "Язаки България" откри втория си български завод в Сливен. Първият е в съседния Ямбол и вече е един от най-големите работодатели в областта. В Сливен също има потенциал "Язаки" да увеличи заетостта – прогнозите са работните места да достигнат 1500 до края на годината по думите на зам.-кмета Румен Стоилов. Към края на миналата година те са били около 400. Като положително наследство от годините на огромните заводи Колев посочва възникването на няколко по-малки частни фирми на тяхно място. Например едновремешното предприятие за чорапи с 1000 служители сега е поне отчасти наследено от десетина малки дружества в същия бранш. В машиностроенето приватизацията е довела до затваряне на някои компании, но и запазването на други с обновени изделия. Пример е "ЗММ - Сливен", сега част от "Индустриален холдинг България", а поделението на завода "Победа" вече е самостоятелно дружество, което се е ориентирало към производство на автоматични линии за студено валцуване на профили. Отдавна затворен е заводът за електрически лампи, създаден още в началото на миналия век – до закриването си единствен на Балканите, разказва Колев. Причината за затварянето му е евтината нискокачествена конкуренция, която залива пазарите в началото на 90-те години. Съотнесено към покупателната способност в момента, някогашните сливенски лампи вече не изглеждат скъпи, защото междувременно китайските например са повишили цената си, но завода вече го няма, обобщава Колев. Според него съществуващите в момента предприятия в града ще продължат да работят, защото вече има създадена и достатъчно благоприятна среда в България, но опасенията му са за текстилната промишленост. Потенциал за развитие В хранително-вкусовата промишленост, изглежда, има добро развитие – наред с преработвателните предприятия за плодове и зеленчуци вече има и много насаждения от ябълки, череши и по-отдавна – прочутите сливенски праскови. Последните се виждат в районите край града и без да гледате агростатистиката, видимо поддържани и млади. Макар оценката на ИПИ за икономиката на Сливен да е "незадоволителна", с лоша инфраструктура и проблемно образование, като цяло условията за бизнес са оценени на ниво "добро". Това е значителен напредък за последните години. Друг положителен показател за областта е околната среда – в профила на региона тя е показана като "добра". Затварянето на големите заводи е направило региона благоприятен както за чисто земеделие, така и за туризъм. Всъщност последното е сред позабравените и неразработени ниши за областта. Целият регион има възможности за широка гама туристически посещения – от културен и исторически, през планински дестинации и балнеотуризъм. Замърсяването е в пъти по-малко, отколкото в съседната област Стара Загора, но пък липсата на канализация за много райони е проблем, се отбелязва в доклада на ИПИ. Като част от темата за туризма – до края на февруари тече срокът за гласуване на Европейско дърво на годината и на финалната права е 1100-годишният бряст в центъра на Сливен. Ако брястът спечели, областта ще има още едно предимство за развитие на туризма. И за да не говорим само с намерения – по данни от регионалната статистика през декември броят на нощувките е нараснал с 52% спрямо декември 2012 г., а приходите – със 131%. Силното увеличение обаче е от много ниска база – едва 5 хил. нощувки за месеца и 440 хил. лв. приход. Почти всички посетители са били българи, съвсем малко са турците, италианците и румънците. Образованието се оценява добре, макар че броят на студентите към броя на населението не е висок. Учениците рядко отпадат от училище, а представянето на матурите е добро. Според данните на ИПИ една четвърт от всички жители на областта живеят под линията на бедността, а в последните години икономическата активност в много семейства намалява.
Източник: Капитал (06.03.2014)

„Едоардо Миролио“ спечели приза за изба на годината на Винария 2015 Наградата за „Изба на годината“, която за първи път беше връчена на тазгодишната „Винария 2015“, получи Едоардо Миролио, потомствен италиански винопроизводител. Право на участие имаха само изби, които се представят със собствени щандове в Града на виното. В конкурса участваха осемте изби „Орбелос“, „Орбелия“, „Вила Терес“, „Тодоров“, „Даробас“, „Сопот“, „Дивес Естейт“ и „Едоардо Миролио“. Критериите за избор включваха освен архитектурното оформление на винарните, условията за представяне на дионисиевата напитка, наличието на енотека, пътят на виното в самото шато, както и електронното му представяне в интернет пространството. След посещението на всички кандидати за тазгодишния конкурс и след оспорвана надпревара единодушно беше избрана избата „Едоардо Миролио“ заради архитектурното изпълнение, което е реплика на старинен артефакт във вид на спирала, открит в района на Еленово, и хармоничното му съчетаване с околната среда. Наградата представлява кристална призма, в която е гравиран надписът „Изба на годината – Винария 2015“. Дизайнът на статуетката е дело на Теодора Славова – „Тем дизайн“. http://farmer.bg
Източник: Други (10.03.2015)

Малко над 7% от капитала на Булгартабак бяха продадени извън регулиран пазар Малко над 7% от капитала на Булгартабак Холдинг АД бяха продадени извън регулирания пазар (over the counter, или OTC) на Българска фондова борса (БФБ) Сделката е за 531 950 книжа на цигарения холдинг. Цената, по която е сключена трансакцията, е с 30% по-ниска от текущата пазарна цена – по 50 лв. за брой при 65 лв. на регулиран пазар. Продавач най-вероятно е E. Miroglio Finance S. A., защото делът от 7,2205% съответства на капиталовото участие на компанията на Едоардо Миролио. Още на 9 май 2014 г. той съобщи, че понижава дела си в Булгартабак от 10,4408%. Купувач тогава беше Корпоративна търговска банка АД, чийто дял нарасна от 2,7996% до 6,0199%. Освен Едоардо Миролио и фалиралата банка, акционери в холдинга са BT Invest GMBH, Австрия, със 79,83%, който е основният акционер, и Табако инвестмънт“ с 5%.
Източник: Инвестор.БГ (16.03.2016)

Синдиците на КТБ окончателно осъдиха "Техномаркет" за 18 млн. лв. Контролираната от Делян Пеевски верига "Техномаркет" ще трябва да плати 18 млн. лв. на фалиралата КТБ плюс още 715 хил. лв. държавна такса. Това става ясно от окончателно съдебно решение, влязло в сила на 8 октомври 2020 г., с което са обявени за недействителни 6 прихващания, чрез които дружеството погасява задълженията си към банката. Това се случва още през 2014 г., като чрез тази операция 50% от акциите на "Техномаркет" се озоваха в един от най-големите депозанти в КТБ - Едоардо Миролио. По-късно в пакетна сделка през 2016 г. Пеевски придоби от него този дял, вземанията му от "Дунарит" и други активи. Освен сравнително голямата сума, която би трябвало да влезе в масата на несъстоятелността, има и още няколко любопитни момента. Делото е от началото на 2017 г. след като Пеевски придоби пълен контрол над "Техномаркет". А и това не е единственият казус, в който синдиците на КТБ имат успех срещу фирми от орбитата на депутата, но в повечето случаи става въпрос за отдавна кухи и изпразнени от съдържание компании. "Капитал" отправи въпроси до синдиците на КТБ с цел да установи дали свързаните с Пеевски "Техномаркет" и "Дрослиан" са погасили задълженията си към банката. От пресотдела на банката в несъстоятелност казаха единствено, че "и по двата случая има постъпили средства на база спечелените дела". Нямаше обаче коментар дали тези средства са дължимото в пълен размер, както и кой точно е платецът - дружествата или свързани с тях лица. Уточнението бе, че пълна и подробна информация се дава в месечните отчети, които обаче се публикуват на сайта на ФГВБ със заличени данни за имената на хора и фирми, което ги прави почти напълно неразбираеми и неизползваеми. При "Техномаркет" най-общо казано съдът приема, че прихващанията са извършени след началната дата на неплатежоспособността, съвпадаща и с датата на поставяне на банката под особен надзор - 20.06.2014 г. Следователно и само на това основание, те са недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността. Интересното в случая е, че веригата за техника дори не е успяла да обжалва решението на СГС. По-точно казано, само се е опитала, но не особено убедително. След като СГС разпорежда заплащането на държавна такса за обжалване от 357 хил. лв., а веригата отказва да плати таксата, жалбата им е върната. Следва частна жалба до САС, който потвърждава, че ако таксата не бъде заплатена, жалбата по същество не следва да бъде администрирана. Макар че имат опция за частна касационна жалба пред ВКС, от веригата не се възползват от това си право - и така на 8 октомври решението на СГС влиза в сила. Другият интересен момент е, че 17 милиона лева (от общо 18-те) са прихванати от цесии между "Техномаркет" и "Едоардо Миролио" ЕАД. Именно чрез тези цесии навремето Миролио спаси съществена част от внушителните си депозити в КТБ, като придоби 50% собственост в търговската верига (тук и тук). Впоследствие той продаде дела си на Пеевски, а после имаше и още няколко трансфера. Контролът над "Техномаркет" поетапно се премести в дубайска офшорка, "Булгартабак" и последно в ръцете на двама от дългогодишните мениджъри в структурите на Пеевски - Борис Захариев и Кирил Кобарелов. Всички косвени индикации обаче са, че контролът продължава да се упражнява именно от Пеевски, а последната операция е направена с цел да може Българска банка за развитие да отпусне заеми на "Техномаркет" в добавка към вече дадените на "Булгартабак" без да надхвърли законовите лимити. Отделянето на компаниите в две формално независими групи отваря пътя за това.
Източник: Капитал (21.12.2020)

Инвеститори оглеждат за покупка Interpred - World Trade Center Sofia Interpred - Word Trade Center Sofia, строената през 80-те години на миналия век емблематична офис сграда в квартал "Изгрев" в София, е привлякла вниманието на инвеститори. Сградата на Interpred - WTC Sofia е завършена през 1986 г. Има 12 надземни и 3 подземни етажа, разположени в две крила с обща разгъната застроена площ 33.6 хил. кв. м. Отдаваемата площ е 17.6 хил кв. м, от които офис площите са 15 250 кв. м. Има още ресторант, винарна, столова с кафе-бар и панорамен бар - общо 1200 кв. м, както и конферентен център с площ 1150 кв. м., разполагащ с 10 зали с капацитет от 8 до 275 места. Сградата има още подземен гараж със 150 паркоместа, както и открит с капацитет 178 автомобила. Други 90 места са налични в подземен гараж на две нива до метространция "Жолио Кюри", намираща се в непосредствена близост.На този етап сделка няма. Дружеството собственик към настоящия момент все още е "Интерпред световен търговски център София". В него чрез регистрираното в Люксембург "Б.Р.Е." 99.7% дял притежава Едоардо Миролио. Той се сдоби със сградата през далечната 2002 г. През 2019 г. италианецът с българкси паспорт придоби още две сгради в София, които от тогава също развива като офисни. Те носят имената "Интерпред Цар Борис" и "Интерпред Бояна". ?ъpвaтa, нaмиpaщa ce нa бyл. "Цap Бopиc ІІІ" 159, пoмeщaвaшe тeлeвизия ТV7 и oфиcи нa Цвeтaн Bacилeв, coбcтвeни? нa фaлиpaлaтa "Kopпopaтивнa тъpгoвc?a бaн?a". Bтopaтa, нaмиpaщa ce нa yл. "Cпac Co?oлoв" 3 в "Maнacтиpc?и ливaди", бe пocтpoeнa зa bТV, нo мeдиятa тa?a и нe ce нaнece тaм. B ?paя нa 2016 г. тя бe ?yпeнa oт "Бългapc?a мeдийнa ?oмпaния" нa Иpeнa Kpъcтeвa и Дeлян ?eeвc?и, a пo-?ъcнo пpoдaдeнa нa Mиpoлиo. Дeйнocттa нa едноименния xoлдинг "E. Mиpoлиo" в Бългapия, ocвeн в cфepaтa нa нeдвижимитe имoти, e cъcpeдoтoчeнa в тe?cтилнaтa и мoднa индycтpии, а също така и c пpoизвoдcтвoтo нa винo пoд мap?aтa "Bинapc?a Избa Eдoapдo Mиpoлиo". Oт 2018 г. Mиpoлиo e coбcтвeни? и нa мoднaтa мap?a DіКа, ?oятo освен в България има свои магазини и във Фpaнция. Приходите на "Интерпред световен търговски център София" през 2024 г. са в размер на 6,8 млн. лв. Нетната печалба е 1,9 млн. лв. Според консолидирания финансов отчет на "Е.Миролио" приходите на групата са 289.6 млн. лв., а печалбата преди данъци е в размер на малко над 17 млн. лв.
Източник: Money.bg (17.09.2025)