Вино, акции, цигари и добра печалба През последната една година, в която "Булгартабак холдинг" вече не е собственост на българската държава, историите около него не спират. В най-новата има двама участници - единият е собственикът на винарска изба и текстилно предприятие Едоардо Миролио, а другият е банкерът Цветан Василев, чието име напоследък често се свързва с холдинга. През миналата седмица един от най-големите италиански инвеститори в България е придобил значителен миноритарен дял в "Булгартабак" чрез своя инвестиционна компания, а Василев в няколко сделки успя да купи и продаде акции, от които е реализирал сериозна печалба. Най-вероятно в тези операции двете страни са се засекли. От бюлетина на Централния депозитар в понеделник стана ясно, че E. Miroglio Finance, инвестиционно поделение на група "Миролио", вече държи 5.02% в тютюневия холдинг, след като е купил малко над 2.2% от акциите. В същия ден е отразено и намаление на дяловото участие на "Бромак" - от 5.4% на 2.7%, което показва, че това е й най-вероятният продавач. "Бромак" е с едноличен собственик Цветан Василев, който чрез него контролира и Корпоративна търговска банка. Според съобщение на "Булгартабак" ден по-късно, на 1 ноември, в депозитара е регистрирана нова продажба, след която "Бромак" притежава едва 0.003% от акциите в холдинга. Тази сделка не е отразена в депозитара, тъй като в бюлетина влизат само промени в участието, които преминават граница от 5%, обясниха от ведомството. По същата причина там няма данни кога E. Miroglio Finance е купил първия си дял от 2.8%. Самият Едоардо Миролио отказа да коментира сделката. Пакета от 8.24% (607 хил. акции) "Бромак" придобива на 25 октомври при цена на акция от 61 лв., а само два дни по-късно вече се е разделил с тях при цена 75 лв. за акция, от което реализира печалба от 8.5 млн. лв. В сделките вероятно участват и други компании, акционери в "Булгартабак" - някои от тях се считат за близки до Цветан Василев и "Винпром Пещера", чието скрито партньорство застана зад приватизацията на "Булгартабак" с формален купувач инвестиционното поделение на руската Внешторгбанк - VTB Capital, и регистрираното специално за сделката "БТ инвест". То притежава 79.83% от капитала на "Булгартабак". Протоколът от общото събрание на холдинга на 13 юни показа, че по-големите миноритарни акционери там са "Принт инвест", "Полет – 2000", "Агроленд консулт" и "Никкомерс 01", които държат между 4.9 и 4.1% от капитала. Последните три имат различни връзки със собствениците на "Винпром Пещера" и Цветан Василев. Твърде вероятно е те да са участвали в сделките. Причините за инвестицията на Едоардо Миролио в "Булгартабак" не са ясни - дали се търси дългосрочна капиталова печалба, или е временна. Не е ясно и с какво е финансирана - собствени средства на финансовото дружество E. Miroglio Finance или е със заем. Делът от 5% е на стойност над 25 млн. лв. В България италианският бизнесмен е собственик на едноименната изба в района на новозагорското село Еленово, както и на няколко текстилни фабрики в страната. Делът му от над 5% в цигареното дружество обаче му дава право да свиква общи събрания, да добавя точки в дневния ред, както и да блокира евентуално отписване на "Булгартабак" от борсата. Засега собствениците не са обявили такива намерения освен за дъщерните фабрики в Благоевград, София и Плевен.
Източник: Капитал (06.11.2012)

Пазар на ръба на празника Всички обичат пенливо вино, но го консумират основно на специални празници. Това е обобщението на търговците по отношение на българския винен пазар. Въпреки сериозният подем в консумацията на вино в България през последното десетилетие секторът на пенливите вина остава сред най-бавно растящите у нас с пазарен дял около и под 1%. Хубавата новина е, че за няколко години рафтовете на специализираните обекти и големите търговски вериги се обогатиха значително и вече се намират предложения от повечето големи страни производителки на вино с мехурчета както от Стария, така и от Новия свят. Разви се и асортиментът от видове и марки газирани вина. Въпреки това засиленото предлагане не е точно пропорционално на търсенето - обемите на продажби все още са ниски, макар да има развитие в сравнение с времето преди 5 или 10 години. То остава и със силно изразена сезонност - основно около коледните и новогодишните празници. Причините за това според търговците се крият, от една страна, в липсата на традиция към пиенето на пенливо вино в България. Навиците от миналото, когато "шампанско" се пиеше ритуално и на изключително отбрани поводи - сватба, годишнина и, разбира се, Нова година, отмират трудно. От друга страна, десетилетната хегемония на няколко нискокачествени български марки си е казала думата и масовият български потребител няма усещане, че пенливите вина са вина с изключителни и уникални вкусови качества. Резултатът от всичко това е, че българският консуматор страда от два сериозни стереотипа по отношение на пенливите вина: а) българското е лошо и б) чуждото е хубаво, но скъпо. Воден от тези разбирания, той няма рефлекса дори да се загледа в щанда с пенливи вина, да потърси съдействие и информация от консултантите и продавачите и в крайна сметка да установи, че: а) вече има качествени български естествено пенливи вина и б) чуждото присъствие е разнообразно, а цените са подходящи за всички - от 8 до 800 лв. Промяната може да се случи, ако търговци, вносители и производители вложат усилия и средства за маркетинг, реклама и повишаване на информираността. Явно обаче ще мине още време, докато дойде ред младият български винен пазар да бъде запознат с пенливите вина и да ги оцени подобаващо. Освен отявлен ръст на продажбите около новогодишните празници търговците в специализираните магазини забелязват и друга тенденция от последните години - лятото донякъде нарастват и продажбите на леките и свежи италиански вина като просеко и плодовото фраголино. Просеко бе сред първите чужди пенливи вина, които си пробиха път в България, и днес присъства в голямо разнообразие на цени от 10 до 30 лв., а потребителите вече го познават добре. Те обаче остават сравнително резервирани към френските кремани - качествени пенливи вина от същия ценови сегмент, произведени извън Шампан. В тази ценова група е и австрийският сект, както и сравнително новата на нашия пазар испанска кава. Тя рядко оставя консуматорите безразлични, споделят търговци - или им допада много, или никак. Засега продажбите й са движени от любопитството и не може да се установи трайна тенденция. Предложенията от Новия свят са сравнително малко - единични марки и производители от Нова Зеландия, Австралия и ЮАР също в средния ценови сегмент - около 20 лв. Що се отнася до шампанските, в България са представени поне 30 производители, сред които и най-популярните като "Рьодерер", "Кристал", "Круг", "Дом Периньон", "Мъм", "Мое Шандон", "Вьов Клико", "Тетанже" и т.н. Обемите на продажби обаче са силно ограничени - все пак говорим за цени от 60 до 800 лв. Не са по-различни тенденциите и на студения пазар - в заведенията. И тук промяната се случва бавно. Пенливите вина се съчетават лесно с храна и мястото им в ресторантите е естествено, въпреки това много малко предложения намират място във винените листи - най-често просеко, едно или две български предложения, по-рядко кава или креман. Скъпите ресторанти, разбира се, имат и поне едно шампанско в листата. Клиентите обаче най-често прибягват до пенливото вино само когато обядът/вечерята е с повод, споделят ресторантьори. Освен това инициативата за това никога не идва от мъжете - в България силният пол пие приоритетно червено вино (ако въобще пие вино), а бялото и пенливото вино счита за женско питие. Дори марки като италианското "Ферари" не са в състояние да привлекат интереса му. В нощните барове в България шампанско или друго пенливо вино винаги се е поръчвало само от заможни хора, и то с цел демонстрация на социален статус. Питейните заведения обаче вече правят опити да помислят и за "обикновените" посетители - с чаша просеко или пенлив коктейл през лятото, а отскоро плахо експериментират и с малки бутилки пенливо вино. Българските производители на вино с мехурчета по класическата технология все още се борят на пръстите на едната ръка. Единствената изба със стари традиции е "Лясковец" - създателят на непретенциозната "Искра". "Лясковец" обаче произвежда и висококачествени брут пенливи вина, които почти изцяло се изнасят. Друг производител, който печели все повече признание и отличия за вината си, е "Едоардо Миролио" с Brut - от пино ноар и шардоне, и Rose - 100% пино ноар. От тази година "Миролио" предлага и Zero - пенливо вино без добавена захар. За първа година и "Домейн Бойар" се включват с пенливо вино от серията Next 20 Years - Chardonnay Brut 2010. Пенливо вино от 100% шардоне има изба "Хан Крум" - от юбилейната серия "1939". Последният производител на вино с мехурчета по шампанския метод е изба "Магура", чиито вина отлежават при постоянна температура и влажност на въздуха в пещерата "Магура". Пенливите вина се произвеждат по три основни начина. Тези от Шампан, както и останалите качествени вина, се правя по т.нар.класическа технология (methode classique). При нея вторичната ферментация на виното се случва направо в затворената бутилка – мехурчетата са остатъчен продукт от този процес. По-евтина е резервоарната технология - вторичната ферментация се случва в резервоари, а след това вече пенливото вино се бутилира. И двата метода са за направа на естествено пенливи вина. Има обаче и вина с изкуствена газировка, или т.нар. метод "Шарма", при който виното се газира подобно на безалкохолните. Пенливите вина обикновено са сухи и екстра сухи, като специално за тях се използват термините brut и extra brut, но е възможно на етиката да стои и по-класическото sec или extra sec. Съшо може да са полусухи - demi sec, или сладки - doux. В Шампан най-често се купажира грозде от различни парцели и различни реколти - Brut sans annee (сухо без реколта). Вина с определена реколта се правят само в най-добрите години и тогава на етиката пише Millesimes. На етикетите на шампанското е посочен и видът на лозята: Grand cru дава най-качественото вино, но само 17 селища могат да се похвалят с такива лозя. Други 40 селища в Шампан отглеждат Premier cru лозя – също много качествени насаждения, а останалите близо 140 селища отглеждат Second cru лозя. Пенливо вино се сервира в тесни и дълги (flute) чаши. Плитки и широки (coupe) чаши бяха популярни в миналото, но вече не са актуални. Причината не е просто мода, а фактът, че във високите и тесни чаши мехурчетата се задържат по-дълго и правят напитката, а и церемонията по пиенето й още по-красива. Шампанското, съответно пенливото вино, се поднася с температура 6-8 С, но при някои вина с по-плътно тяло е по-подходяща 8-10 С. Пенливите вина са подходящи и като аперитив, но и в комбинация с многобройни храни. Най-скъпите и качествени естествено пенливи вина със средно до плътно тяло са отлична комбинация със също така елегантни храни като стриди, черен или червен хайвер или суши. Вина с по-леки тела също се комбинират добре със суши, с морски дарове, но и с меса – свинско, агнешко, сушени колбаси. Рядко срещаните червени пенливи вина са подходящи за месо – свинско или агнешко, а нежните розета – с азиатска и индийска кухня, нежни морски храни – стриди, хайвер и по-нежни месни деликатеси като гъши дроб. Полусухите пенливи вина са идеално допълнение за десерти с жълти плодове, кремове – брюле или карамел, или сметанови кремове. Пенливото вино е участник в немалко на брой коктейли, обикновено в комбинация от плодови ликьори или пасирани плодове. Понякога се добавя и други вид алкохол - например бренди. Трите най-класически и най-популярни коктейли с пенливо вино са "Кир роял" - шампанско и ликьор Creme de Cassis, италианският "Белини" - комбинация от просеко (или друго пенливо вино) и нектар от праскови, както и "Шампейн" - шампанско с ангостура битер, бренди, бучка захар и портокал за декорация.
Източник: Капитал (15.12.2012)