Бизнес климатът се подобрява Бизнес климатът в България се подобрява, заяви днес в Сливен министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Министър Стойнев бе на посещение в текстилната фабрика "Едоардо Миролио" в Сливен, където предстои да бъде направена инвестиция, която ще осигури двеста нови работни места. По думите му България се отлепя от дъното и вече е тръгнала по пътя на икономическия растеж. Той посочи, че правителството е започнало акция относно намаляване на лицензионните, регистрационни и разрешителни режими, а в момента се подготвят значителни промени в Закона за насърчаване на инвестициите. Целта е това да бъде един много по-съкратен и опростен закон, който да намали бюрократичната тежест и да даде повече шанс на инвеститорите. Като друга стъпка на правителството в тази насока министър Стойнев посочи пилотните проекти за въвеждане на дуалната система, за да могат големите инвеститори да имат достъп до квалифицирана работна ръка. "Не съм удовлетворен от начина, по който върви програмата "Джереми", коментира още Драгомир Стойнев. Според него предишното управление е "наляло" един огромен ресурс в тази програма, показвайки, че усвоява средства. Той определи този подход като изключително погрешен, защото тези средства не достигат до бизнеса и концепцията е била изцяло променена. През следващия програмен период от средствата по тази програма близо 72 процента ще бъдат насочени към предприемачество, експортна дейност, подобряване на производствения процес, а 25 процента към зелена енергия, ефективно производство. Министърът посочи, че от управлението на правителството "Орешарски" по тази оперативна програма няма забавени средства, сключени са били договори за безвъзмездна финансова помощ за близо половин милиард лева, около 300 милиона вече са изплатени на бизнеса. "За мен е необходимо България да има още по-голям икономически растеж", изтъкна още министър Стойнев. "Разбира се, това не може да стане за 8 месеца", продължи още той. "През тези 9 месеца, през които правителството на Пламен Орешарски управлява страната, ясно показахме, че бизнес климатът се подобрява, но най-важното е, че нито един член на опозицията, нито от неправителствена организация няма конкретни забележки за бизнес климата на страната, защото всички признават, че България тръгна по пътя на икономическия растеж. Разбира се, за нас е важно като правителство да подобрим бизнес климата и затова съм тук – да попитам един от най-големите инвеститори в България, един от най-големите създатели на работни места, какъвто е господин Миролио как той се чувства в страната и какви са неговите перспективи за развитие. Самият факт, че компанията желае и планира бъдеща инвестиция ясно показва, че господин Миролио е доволен, че е в България. Самият факт, че има намерение да инвестира допълнително показва, че той вярва в бъдещето и той разчита освен на подкрепа от страна на държавата и на подобряване на бизнес климата", каза Драгомир Стойнев. "Ние започнахме една акция за намаляване на регистрационния, лицензионния, разрешителния режими. Моето лично мнение е, че това не е достатъчно. За това в момента се подготвят значителни промени в Закона за насърчаване на инвестициите и най-вече в правилника за насърчаване на инвестициите", каза той и добави, че целта е това да бъде много по-съкратен закон, много по-опростен, който да даде повече шанс на инвеститорите. Чрез чужди и вътрешни инвестиции ще се разкрият нови работни места.
Източник: Преса (25.02.2014)

Регионален бизнес Сливен: Събуждане на икономиката В една от първите сцени на българския филм "Мадам Бовари от Сливен" главната героиня Емилия Велева гледа към индустриалната зона на град Сливен. И тогава, и сега тези зони имат почти еднакъв изглед в повечето областни градове на България. Тази в Сливен, също като на много други места, показва още от пръв поглед как се е развила икономиката на града през последните 20 години. От огромен индустриален център с огромни дори за социалистическите стандарти предприятия Сливен е останал като град с малко индустрия, много емиграция и опити да се върнат позаличени в годините на прехода производства. Олекването на индустрията Тежката индустрия вече има малко представители, но пък леката с колебания се развива. Освен познатите "Домейн Бойар" и "Едоардо Миролио" в региона има и няколко по-малки изби, включително и такива, създадени в последните години. Производители на консерви и млечни продукти допълват сектора, като тук се намира и предприятието на "Тирбул", което произвежда продукти с марка "Олимпус". Огромните заводи отдавна са в историята, а преходът и пазарната икономика, доколкото е успяла да проработи, са оставили на тяхно място доста по-малки наследници. За сравнение – в годините на социализма най-големият работодател – текстилният завод "Георги Димитров", дава работа на 12 хил. души. Сега най-големият работодател в града е текстилната фабрика "Е. Миролио" с 1800 души персонал. Преди няколко дни от компанията обявиха, че планират нови инвестиции в три предприятия - в Сливен, Ямбол и Свищов, за общо 55 млн. лв. В Сливен ще бъде изграден нов цех за 25 млн. лв., с който ще се открият 140 нови работни места. За над 20 години преход населението на областта е намаляло с 19% до близо 200 хил. души при последното преброяване. Само в областния град то е по-малко от 92 хил. души. В последния си анализ на областта от Института за пазарна икономика (ИПИ) отбелязват сериозния отлив на хора, включително и към чужбина, "което говори за икономически проблеми в областта". Регионът има много висока раждаемост, но и много ниско ниво на образование, висок процент на децата, напускащи училище, и изобщо нисък процент на записващите се да учат. Нивото на бедност е високо, а в същото време анализът на ИПИ показва и трудно намиране на служители за индустрията. Разговорите ми с хора от града потвърдиха последното, но трябва да отбележа, че намирането на служители с технически специалности е трудно в цяла България. Последица от ниското образование е и липсата на предприемчивост и на малки предприятия в областта, показва проучването на ИПИ. Изводите им мога да подкрепя и с впечатления още преди отпътуването на екипа ни за Сливен – намирането на компании, с които да се срещнем в града, беше много трудно, много от хората, с които се свързахме, изобщо не желаеха да разговарят по темата условията за бизнес в областта или ако го направиха – това беше с изричната уговорка да не бъдат цитирани. Безработица и проблемно образоване "Бизнес тук почти няма – ние разчитаме само на износ, трудно се намират служители, много малки предприятия затвориха в последните години. Когато дойдете, ще видите, че и трудно ще срещнете българи по улиците", обясни представител на ръководството на една от по-големите сливенски компании. Думите се потвърдиха донякъде – факт е, че високата раждаемост, ниското ниво на образование, бедността и ранното отпадане от училище са обусловени от високия процент ромско население в областта. Концентрацията му в отделени квартали, големият му брой и трупаните с години проблеми затрудняват пътя между желаното подобрение на условията и реалното изпълнение. Анализът на ИПИ отбелязва много дълбоки социални различия и пропаст между бедни и богати. В града бедното население е доста видимо, но около обяд и в ранния следобед главната улица и околните далеч не са пълни само с безработни роми – преобладаващата част от разхождащите се и от посетителите на заведенията наоколо са си българи. В българските градове често можеш да познаеш как върви икономиката по един безпогрешен показател – ако в средата на работния ден кафенетата са пълни (обикновено с консумиращи кафе и безалкохолно в продължение на часове), значи нещо с бизнеса не е наред. Почистване на наследството Но да не хвърляме основната вина върху нежелаещите да се учат роми – престоят на бившия футболист Йордан Лечков като кмет на града направи съществуването на много фирми трудно, а управлението му стана синоним на местно феодалство и злоупотреба с обществени средства. Сегашният заместник-кмет на Сливен по икономическо развитие, проекти и международно сътрудничество Румен Стоилов казва, че в общината полагат големи усилия да изличат този лош имидж на града. Стоилов е част от екипа на кмета Кольо Милев (БСП), който влезе в общината след местните избори през есента на 2011 г. Зам.-кметът разказа, че са спрели много проекти, за които е имало съмнения за корупция и непрозрачност от предишното ръководство, като част от тях са били замразени от регионалното министерство, защото включват неразрешени рамкови споразумения. Това са договорки, при които разпоредителят на парите, в случая общината, обявява търг за принципни изпълнители на проекти за следващите няколко години. След избора на победители, обикновено 2 или 3 фирми, следващите поръчки по всеки отделен проект се обявя само между спечелилите, с което се спестява много време. "Категоричното становище на Европейската комисия е, че използването на рамкови споразумения по строителство не е допустимо. Ние прекратихме всички рамкови споразумения, които заварихме", коментира Стоилов. Сега продължава работата по водния цикъл на града – подновяване на водопроводи и изграждане и обновяване на канализация, а общината работи и по още около 30 по-малки проекта. Най-важният по думите на Стоилов е интегрираният план за градско възстановяване и развитие за 500 хил. лв. Според него работата по проектите с европейско финансиране тепърва би трябвало да се усеща от бизнеса в града. Една друга идея на общината трябва да насърчи икономиката – нов индустриален парк върху 600 дка. "В основата на идеята е да предлагаме атрактивни терени на потенциални инвеститори срещу ангажимент за нови работни места", обясни Стоилов. Проектът обаче е още в съвсем начална фаза. Повече откритост "Ръководството и на общината, и на областта имат съвсем различно отношение в сравнение с предишните. Сега смятам, че са изключително отворени", обяснява Кольо Колев, председател на Търговско-промишлената палата в Сливен. Той разказа, че от общината и областната управа имат много инициативи и срещи в подкрепа на бизнеса – дали се стига до продължение на контактите и договори вече е въпрос и на самите компании. Според Колев въпреки изминалите трудни години вече се усеща икономическо раздвижване. Преди няколко месеца "Язаки България" откри втория си български завод в Сливен. Първият е в съседния Ямбол и вече е един от най-големите работодатели в областта. В Сливен също има потенциал "Язаки" да увеличи заетостта – прогнозите са работните места да достигнат 1500 до края на годината по думите на зам.-кмета Румен Стоилов. Към края на миналата година те са били около 400. Като положително наследство от годините на огромните заводи Колев посочва възникването на няколко по-малки частни фирми на тяхно място. Например едновремешното предприятие за чорапи с 1000 служители сега е поне отчасти наследено от десетина малки дружества в същия бранш. В машиностроенето приватизацията е довела до затваряне на някои компании, но и запазването на други с обновени изделия. Пример е "ЗММ - Сливен", сега част от "Индустриален холдинг България", а поделението на завода "Победа" вече е самостоятелно дружество, което се е ориентирало към производство на автоматични линии за студено валцуване на профили. Отдавна затворен е заводът за електрически лампи, създаден още в началото на миналия век – до закриването си единствен на Балканите, разказва Колев. Причината за затварянето му е евтината нискокачествена конкуренция, която залива пазарите в началото на 90-те години. Съотнесено към покупателната способност в момента, някогашните сливенски лампи вече не изглеждат скъпи, защото междувременно китайските например са повишили цената си, но завода вече го няма, обобщава Колев. Според него съществуващите в момента предприятия в града ще продължат да работят, защото вече има създадена и достатъчно благоприятна среда в България, но опасенията му са за текстилната промишленост. Потенциал за развитие В хранително-вкусовата промишленост, изглежда, има добро развитие – наред с преработвателните предприятия за плодове и зеленчуци вече има и много насаждения от ябълки, череши и по-отдавна – прочутите сливенски праскови. Последните се виждат в районите край града и без да гледате агростатистиката, видимо поддържани и млади. Макар оценката на ИПИ за икономиката на Сливен да е "незадоволителна", с лоша инфраструктура и проблемно образование, като цяло условията за бизнес са оценени на ниво "добро". Това е значителен напредък за последните години. Друг положителен показател за областта е околната среда – в профила на региона тя е показана като "добра". Затварянето на големите заводи е направило региона благоприятен както за чисто земеделие, така и за туризъм. Всъщност последното е сред позабравените и неразработени ниши за областта. Целият регион има възможности за широка гама туристически посещения – от културен и исторически, през планински дестинации и балнеотуризъм. Замърсяването е в пъти по-малко, отколкото в съседната област Стара Загора, но пък липсата на канализация за много райони е проблем, се отбелязва в доклада на ИПИ. Като част от темата за туризма – до края на февруари тече срокът за гласуване на Европейско дърво на годината и на финалната права е 1100-годишният бряст в центъра на Сливен. Ако брястът спечели, областта ще има още едно предимство за развитие на туризма. И за да не говорим само с намерения – по данни от регионалната статистика през декември броят на нощувките е нараснал с 52% спрямо декември 2012 г., а приходите – със 131%. Силното увеличение обаче е от много ниска база – едва 5 хил. нощувки за месеца и 440 хил. лв. приход. Почти всички посетители са били българи, съвсем малко са турците, италианците и румънците. Образованието се оценява добре, макар че броят на студентите към броя на населението не е висок. Учениците рядко отпадат от училище, а представянето на матурите е добро. Според данните на ИПИ една четвърт от всички жители на областта живеят под линията на бедността, а в последните години икономическата активност в много семейства намалява.
Източник: Капитал (06.03.2014)