НЕК за пръв път на печалба от 5 години насам Националната електрическа компания (НЕК) за пръв път от 5 години регистрира печалба на фона на непрекъснатите загуби в предходните отчетни периоди. От 800 млн лева загуби на година, в края на декември 2015-та НЕК отчита тарифен излишък от 100 млн лева. Това заяви в Хасково депутатът от ГЕРБ и бивш енергиен министър от кабинета Борисов 1 Делян Добрев. Националната електрическа компания все още има дефицит от над 4 млрд лева натрупан от предходните десетилетия, но сега той ще се намали на 3.9 млрд, нещо, което не се е случвало от много време. Преди седмица е извършено и първо плащане от държавата към НЕК в размер на 180 млн лева, допълни Добрев. Според него до положителния финансов резултат се е стигнало с двукратните промени в закона. В резултат на тях е създаден фонд Енергийна ефективност, който е предприел серия адекватни мерки. На първо място са ликвидирани преференциите на новооткриваните ВЕИ-та и те вече не могат да продават скъп ток. На съществуващите ВЕИ-та пък е наложено ограничение в продажбата на скъпа енергия, като от преференциално платените досега 1250 часа са извадени 5 % собствени нужди на ВЕИ-то. Това ограничава скъпо продаваната енергия на 1188 часа, което пести по 50 млн лева годишно, изчисли Добрев. Според него по-голямата част от ВЕИ-та са достигнали този таван още в края на октомври, а произведената им впоследствие енергия се плаща по общите цени на българския енергиен пазар. Незасегнати от рестрикциите остават само онези ВЕИ-та условно наречени „покривни“ които произвеждат ток до 30 киловатчаса. Друга взета мярка с добър резултат е че бизнесът е изравнен с публичния сектор в поемането на социалната тежест при формирането цената на тока. За пръв път е създаден и истински независим енергиен регулатор. Досега той се назначаваше от МС, сега се избира от НС. Така се получава че най-голямата парламентарно представена партия ГЕРБ има само двама нейни членове от 10-те в ДКЕВР, което превръща органа в независим от изпълнителната власт, допълни депутата. Излизането на НЕК на печалба означава че няма да има натиск за повишаване цената на тока от догодина. Добрев отказа да прогнозира цени, но намекна не само че няма да има поскъпване, а и че е възможно понижаване цената на битовата електроенергия. „Двата фактора които налагат поскъпване на електроенергията са дефицитът в НЕК и цената на природния газ. Нек обаче вече е на печалба, а по договор газта е вързана с цената на петрола. При нива от 37 долара на барел петрол, природния газ ще се запази на 160 лв за кубик, една ниска цена, която не изисква промяна нагоре в цената на електроенергията“ обясни той. За либерализация на енергийния пазар може да се говори едва през втората половина на 2016-та година, понеже още не е завършено изготвянето на модела по който да стане тази либерализация. Това не означава че от следващият ден всички излизаме на свободния пазар и си избираме доставчик на ток. Това ще стане само ако цените на този свободен пазар са по-добри от тези предлагани от обществения доставчик, уточни енергийния експерт. „Реформите в енергийния сектор са извършени на 80 % и тепърва ще започнем да берем плодовете им“ прояви оптимизъм депутата. През февруари март започват сондажите за нефт и природен газ в акваторията на Черно море в блоковете Хан Аспарух и Терес. Първият сондаж ще бъде на дълбочина 5 км при 1 км воден стълб. При наличието на открити залежи край румънския бряг от 86 млрд кубични метра газ, в 3 пъти по-големия блок Хан Аспарух очаквам поне 100 млрд газ, категоричен е Делян Добрев. Третият приоритет на енергийния сектор-санирането, също се изпълнява с ударни темпове. Общините отличници по сключени договори за саниране са Бургас със 196 договора и Благоевград със 145. Изненадващо Хасково е на път да изпревари третия-столична община, която е със 107 сключени договора. В Града на Богородица договорите са 105, като над 60 от тях са сключени след като кандидатът на ГЕРБ Добри Беливанов спечели кметските избори през октомври тази година.
Източник: Монитор (04.01.2016)

"Овергаз" нямали задължения към никого, контрират твърденията на БЕХ и "Булгартрансгаз" "Овергаз Инк." твърди, че няма задължения към нито една институция с настъпил падеж, в това число и към "Газпром Експорт". Това се посочва в позиция на компанията по повод пресконференциите от последните дни на шефовете на държавни енергийни дружества. В позицията "Овергаз" изтъкват следните обстоятелства: "В съответствие с клаузите на договора между „Овергаз Инк.” и "Газпром Експорт" в предвидения срок са изпратени: 1. Годишна програма и заявка за необходимите количества природен газ (по тримесечия); 2. Открита е банкова гаранция в съответствие със заявените за доставка количества. - Всеки ден до Балканския диспечерски център се изпраща заявка за предстоящите три дни. Тази заявка е резултат на създадена практика, но не е предвидена в договора и не представлява договорно задължение. Затова „Овергаз Инк.” не приема за официален изпратения от Центъра отговор с посочени нули за 1-ви януари 2016. - След получаването на този отговор от Балканския диспечерски център на 29 декември 2015 година „Овергаз Инк.” незабавно изпрати писмо (факс) до генералния директор на „Газпром Експорт” с искане за потвърждение на заявените за доставка количества природен газ. - За да избегне каквито и да са рискове за клиентите, без да дочака отговора на „Газпром Експорт”, ръководството на „Овергаз Инк” се свърза с представител на „Булгаргаз”, като го запозна с възникналата неочаквана ситуация и заяви, че ще се възползва от услугите му като обществен доставчик. - Фигурата на обществения доставчик съществува в Закона за енергетиката точно поради хипотезата за възникване на подобни ситуации. Това лицензионно задължение на „Булгаргаз” не предполага предварително известяване, тъй като газът в тръбите на „Булгартрансгаз” е повече от достатъчно. Известяването има за цел да предупреди всички участници по веригата, че заявителят от определен момент ще започне да консумира газ, който се явява собственост на обществения доставчик. - На 31 декември 2015 година след 17:00 часа, докато вървеше пресконференцията на министър-председателя и шефовете на държавните енергийни дружества, „Овергаз Инк.” получи отговор на писменото си запитване, с който служител на „Газпром Експорт” информира, че заявката не може да бъде изпълнена. - С това писмо „Овергаз Инк.” бе информирана, че „Газпром Експорт” е предприел действия за осигуряване на необходимите за нашите клиенти количества природен газ, но през „Булгаргаз”. - По повод подмятанията от страна на изпълнителните директори на БЕХ и „Булгартрансгаз” за очаквана коректност в плащанията, „Овергаз Инк.” подчертава, че няма задължения с настъпил падеж към нито една институция, в това число и към „Газпром Експорт”. Още повече – нито една банка в цялата история на компанията не й е отказвала кредит, което е независима оценка за кредибилитета на дружеството”.
Източник: News.bg (04.01.2016)

Енергийната борса тръгва до дни На 19-и януари официално започва работа Българската независима електроенергийна борса, съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Ток ще продават държавните ТЕЦ "Марица изток 2", АЕЦ "Козлодуй" и Националната електрическа компания, предаде БНР. До края на април трябва да бъдат изготвени критериите, по които ще се определят енергийно бедните българи, за да получат подпомагане от държавата, каза още министър Петкова. Тези критерии ще бъдат изготвени заедно с експерти от дирекциите "Енергетика" и "Конкуренция" на Европейската комисия, социалното министерство и Агенцията за социално подпомагане. Единият от вариантите е да се дават помощи на социално слабите за определено количество потребена електроенергия за цяла година, каза Теменужка Петкова: "Това, което мен лично ме притеснява е да не влезе под егидата "енергийно бедни" такава категория лица, които де факто не са такива. Затова много добре трябва да се подходи и много добре да се анализира всичко по отношение на този процес, за да бъде наистина полезно това, което ще се случи и да стигне до реалните енергийно бедни хора". Предвижданото подпомагане ще е за отопление с ток, но на по-късен етап може да се приложи и при отопление с парно или газ.
Източник: Сега (06.01.2016)

"Националната електрическа компания" (НЕК) е намалила загубата си за 2015 г. до 238 млн. лв. и за пръв път от години излиза на печалба от 14 млн. лв. за регулаторната си дейност, съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Принос за свиването на отрицателния финансов резултат на държавната компания, който в началото на годината е бил около 450 млн. лв., има и изплащането на 183 млн. лв. за НЕК в края на миналата година от фонда "Сигурност на електроенергийната система", в който влизат 5 % отчисления от продажбите на ток от всички електроцентрали и приходите от търговията с държавните парникови емисии. Очакванията са финансовото здраве на държавната електрическа компания да продължи да се подобрява през 2016 г., тъй като цената на електроенергията може да бъде намалена още с реалния старт на борсовата търговия с ток и така разходите на НЕК ще паднат. Борсата работи в тестови режим от 11 декември, но на 19 януари ще започнат реалните сделки, които се очаква да доведат до сваляне на тарифите за чистата енергия, макар тестът да потвърди цените от около 70-75 лв. за мегаватчас. Петкова каза, че в реалната борсова търговия вече ще се включат и НЕК и АЕЦ "Козлодуй", който пропуснаха пробния режим, в който единственият производител на ток, предлагащ количества, беше ТЕЦ "Марица Изток 2". За тази година ангажиментът на трите държавни дружества е да участват с 300 МВ на борсата. По-късно през годината обаче се очаква и т.нар. американски ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", слънчевите и вятърните централи да бъдат задължени да продават своята енергия на борсата. Разликата между преференциалните цени и тези, постигнати в публичната търговия за доставки ден напред, ще бъде покривана от фонда за енергийна сигурност. Дали това ще стане така, ще се реши след като бъде готов окончателният анализ на Световната банка за либерализацията на енергийния пазар у нас.
Източник: Медия Пул (06.01.2016)

Българската независима електроенергийна борса ще започне официално работа на 19 януари т.г. , съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова. По думите й на електроенергийната борса ток ще продават държавните ТЕЦ "Марица изток 2", АЕЦ "Козлодуй" и Националната електрическа компания. В тестови режим Българската независима електроенергийна борса работи от 11 декември 2015 г. Очаква се до април да бъдат ясни критериите, по които ще се определят енергийно бедните битови потребители на ток, така че да се намалят рисковете за тях при предстоящото им включване на борсата по-късно през годината. Те ще бъдат определени от съвместна работна група от представители на министерствата на енергетиката, труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане и Световната банка, които вече работят по темата.
Източник: БТА (06.01.2016)

БЕХ започва преговори за кредит с 12 банки в средата на януари Очаква се от средата на януари да започне прякото договаряне с 12-те банки, проявили интерес към осигуряването на нужния кредит до 650 млн. евро за НЕК (който е част от Българския енергиен холдинг (БЕХ) - бел. ред.), с които да се разплатят задълженията на държавната компания към двете американски централи в енергийния комплекс "Марица-изток". Това коментира пред журналисти министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Предстои одобряване на графика за водене на преговорите с банките. Министърът изрази предположение, че първата среща ще бъде на 14 януари. "Мисля, че емисията ще е успешна, колегите от БЕХ имат добър опит в тази посока, реализирали са емисия за 1 млрд. през 2013 г.", коментира Петкова. Тя отбеляза, че осигуряването на средствата ще даде възможност и на двете американски централи да се разплатят с "Мини Марица-изток", които вече са изправени пред колапс, тъй като не могат да извършват инвестиционни разходи, свързани с откривка, което е голям проблем. С колегите от дирекция "Енергетика" на ЕК сме си дали срок до края на април за определяне на критериите за енергийно бедните, каза министърът по повод предстоящата пълна либерализация на електроенергийния пазар и присъединяването на битовите потребители по-късно през годината. В момента от социалното министерство подготвят информация за критериите, по които в момента се получават енергийни помощи, за техния размер и броя на лицата, които ги ползват. Идеята е данните да се анализират и при определянето на критериите да се стигне до реално нуждаещите се. По повод проблемите в снабдяването с природен газ за "Овергаз" Теменужка Петкова коментира, че в ситуацията държавата е "подала ръка" на частната компания. По думите й информацията за проблема с доставките е получена в "Булгартрансгаз" в късния следобед на 30 декември от страна на "Газпром". "Тъй като сме отговорни хора, нямаше как в такава ситуация държавата да не реагира", каза тя, припомняйки срещата при премиера и намереното решение. В отговор на въпроси Петкова каза, че не е разговаряла с изпълнителния директор на "Овергаз" Сашо Дончев, но разполага с официалното писмо на "Овергаз мрежи" до "Булгаргаз" от 31 декември, в което се отправя молба за незабавно подписване на договор за осигуряване на доставките за клиенти на "Овергаз". Това беше направено, смятам, че държавата показа отговорно отношение и оказа помощ на "Овергаз", коментира още министърът.
Източник: Дневник (07.01.2016)

Експерти ще направят проверка на вецовете "Въча 1", "Въча 2", "Кричим" и язовирите "Кричим" и "Въча" заради липсата на вода в 196 къщи в Кричим от седмица насам. Решението беше взето на спешна работна среща в Министерския съвет, съобщи правителственият пресцентър. На срещата кметът на Кричим Атанас Калчев запозна със ситуацията вицепремиера Томислав Дончев, министъра на енергетиката Теменужка Петков и регионалния министър Лиляна Павлова. На срещата са присъствали още шефовете на Националната електрическа компания (НЕК), Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и директорът на ВиК - Пловдив. По думите на кмета на Кричим Атанас Калчев проблемът е от години и касае взаимодействието между ВиК и НЕК, които стопанисват язовирите "Кричим" и "Въча".
Източник: Капитал (07.01.2016)

Цената на „Химко” падна до 11,7 млн. лв. Синдикът на фалиралото „Химко“ Росица Томова обяви четвърта процедура за продажбата му. Сега бившият торов гигант край Враца се предлага за 11,7 млн. лв. Цена е със 17 млн. лева по-ниска от тази на първия търг през 2014 година. Тогава обаче не се яви купувач. Това се случи и на втория търг в началото на миналата година. Третият опит за осребряване на активите през ноември пък спря регистрираната в Ню Джърси компания на Ян Аронов ANJ Group, която подаде жалба срещу правилата за провеждането му. Всъщност дружеството се опита да участва в наддаването, но без да внесе задатъка от 1 млн. лв., но номерът не мина. Поредният търг е насрочен за 20 януари. На него активите на неработещото повече от десетилетие предприятие се предлагат като цяло. Това са земи, сгради, съоръжения, оборудване, транспортни средства и други. В списъка влизат над 685 дка имоти, които освен производствените площи, включват депо за отпадъци, автомобилна площадка и т.н. с обща стойност 3,2 млн. лв. Продажбата сега е по член на чл. 718 от Търговския закон, който предвижда пряко договаряне. Това позволява и цената да е по-ниска. За да участват в процедурата, потенциалните купувачи трябва да платят задатък от 1 млн. лв. и да внесат предложенията си до 19 януари. Офертите ще бъдат отворени на следващия ден, като синдикът ще покани всички кандидати с валидни предложения на допълнителни индивидуални преговори, където стъпката за подобряване на ценовото предложение ще е 50 хил. лв. При положение, че се намери купувач, той ще има два месеца и половина, за да плати цялата цена по сделката. Но ако и този път опитът да се протъргува претърпи фиаско, следва разпродажба на парче. Сега претенциите на големите кредитори Булгаргаз, НЕК и НОИ са за 86 млн. лв, което означава, че дори да се случи продажбата, те няма да бъдат покрити.
Източник: Монитор (11.01.2016)

Американската топлоелеектрическа централа "ЕЙ И ЕС- Гълъбово" има да получава близо 600 млн. лв. от Националната електрическа компания (НЕК). Това обяви в Гълъбово Оливие Маркет, изпълнителен директор на "ЕЙ И ЕС- България". По думите му все пак има надежда скоро да бъдат разплатени дълговете в енергетиката. "Миналата седмица енергийният министър Теменужка Петкова заяви, че има прогрес. До няколко седмици се очаква банките да дадат техните оферти, след което в зависимост от тях процеса може да се развие бавно или бързо, в зависимост дали се налагат преговори или не", коментира Маркет. Той увери, че в момента в който получат средствата ще изплатят и своите задължения. "ЕЙ И ЕС- Гълъбово" дължи 119 млн. лв. за доставени въглища на държавната компания "Мини Марица-изток". "Има затруднения в мините, получаваме известия, че намаляват количествата на договорени въглища за доставка, което неминуемо ще доведе до намаление на производството в региона, така че това е сериозно притеснение за нас и се надяваме да бъде решен по-скоро този въпрос", коментира изпълнителният директор по експлоатация на "ЕЙ И ЕС- Гълъбово" Тодор Бележков. Той добави, че за разлика от други години от средата на 2015 г. централата е доста натоварена, блоковете се използват на максимална мощност особено в по-студеното време. Ръководството на американската централа и кметът на община Гълъбово Николай Тонев откриха в понеделник първият етап от рехабилитацията на Младежкия център в града. Проектът е на стойност 4,4 млн. лв., които са отпуснати от американската централа. Комплексът ще е разположен в парка на Гълъбово, в карето между стадиона, река Сазлийка и кръговото кръстовище.
Източник: Труд (12.01.2016)

Американската „Ей И Ес“ чака 600 млн лв от НЕК На 600 млн лв са набъбнали неразплатените задължения на НЕК ЕАД към американската централа Ей И Ес край Гълъбово, съобщи изпълнителният директор на дружеството, собственик на мощността Оливие Маркет. Той изрази надежда си, че до няколко седмици с положителен резултат ще приключат преговорите на Българския енергиен холдинг с няколко банки за отпускането на спешен кредит в размер на 600 млн евро. Парите са необходими за разплащане с американските Ей И Ес и Контур глобал ТЕЦ „Марица изток 3“. Маркет не се ангажира с конкретни срокове за финализиране на разплащанията, които трябва да отпушат енергийната система По думите на инж. Тодор Бележков , директор „Експлоатация“ на тЕЦ „Ей И Ес“ безпокойство буди искането на държавното „Мини Марица изток“ ЕАД-Раднево да бъде намален добивът на въглища от трите открити рудника. За 2016 г. централата е заявила 5,2 млн т въглища, които осигуряват нормалния ритъм на при 60 на сто натоварване на съоръженията. Според инж. Бележков през последните няколко месеца централата работи със 70 на сто натоварване на двата си блока, през най-студените дни се стигало и до максимално използване на мощностите. Въпреки проблемната финансова ситуация американското дружество продължава да изпълнява социалната си програма по договора с община Гълъбово. 2,5 млн лв са изразходвани за модернизацията на младежки комплекс в градчето, още толкова предстои да бъдат предоставени за завършването на целия обект. Според Оливие Маркет от „Ей И Ес – България“ имали готовност да финансират и нов проект за допълнителна енергийна мощност при необходимост от страна на родната икономика. 428 млн лв има да получава държавното „Мини Марица изток“ ЕАД-Раднево за продадените въглища, само двете американски централи „Контур Глобал Марица изток 3“ и АЕS дължат 364 млн лв, от които 350 млн са просрочени. Дружеството на свой ред е задлъжняло към свои контрагенти, на 182 млн лв възлизат просрочените плащания, коментира изпълнителният директор инж. Андон Андонов. От 2009 г. не е променяна цената на добиваните тук въглища, която сега е 77 лв /т условно гориво без ДДС при 115 лв /т според разработената от Делойт и Туш методика.
Източник: Монитор (12.01.2016)

Неизпълнението от страна на институциите на поетите през лятото и есента на миналата година ангажименти за реформи в енергетиката беше основна тема на проведената в БСК на 12 януари 2016 г. работна среща. В дискусията участваха четирите национално представителни работодателски организации (НПРО) - АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, Браншовата асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), Българската камара на химическата промишленост (БКХП), Българската минно-геоложка камара (БМГК), Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) и големи предприятия от базовата индустрия. Констатирано беше, че въпреки поетите ангажименти и обещания, до момента институциите не са предоставили: • Правителствен проект на Пътна карта за реформи в енергетиката; • Пълен анализ на изграждането и дейността на ВЕИ по отношение спазване на законовите процедури, вкл. разрешение за въвеждане в експлоатация, дата на присъединяване, определена цена и мощност за изкупуване, форми на финансиране и произхода на средствата за тяхното изграждане и т.н. (Анализът трябваше да е готов до 15.10.2015 г., но и към настоящия момент НПРО не разполагат с него, въпреки многократните напомняния и последвалите обещания от страна на министъра на енергетиката); • Решение относно включване на добавка „Задължение към обществото“ и към цените на ел. енергията за износ за страни, нечленуващи в ЕС; • Анализ на методологията за ценообразуване, използвана от КЕВР и систематизиране на необходимата промяна в методиката и законодателството. Липсва каквото и да било движение и по останалите предложения на бизнес организациите, като практически е изпълнена само една от предложените от НПРО мерки - забраната за изкупуване по преференциални цени на ел. енергия от биомаса от обекти, въведени в експлоатация след 01.01.2016 г. Обща бе констатацията на участниците в срещата, че е налице пълно неглижиране на споразумението с работодателските организации по отношение реформите в енергетиката. Това налага активизиране на общите действия на индустрията с цел рестартиране на диалога с институциите и ускоряване решаването на проблемите. От страна на БАМИ информираха, че след тяхно писмо до всички български евродепутати и до еврокомисаря Кристалина Георгиева, с което се иска ускоряване на нотификацията на Наредбата за намаляване на тежестта от разходите за енергия от ВЕИ, е получен „формален, бюрократичен отговор“ от страна на Европейската комисия, който практически прехвърля отговорността за забавянето на този процес към българското правителство. По данни на браншовата асоциация, загубите на металургичната индустрия от неприлагането на наредбата възлизат на повече от 600 млн. лв. месечно, което крие реалната опасност от затваряне на големи производствени мощности в близките месеци, с всички произтичащи от това негативни последици за българската икономика, вкл. за пазара на труда. Участниците в срещата набелязаха предварителен план за общи действия, който предстои да бъде оповестен и поетапно изпълняван. Бяха обсъдени и нови идеи за преодоляване на проблемите в енергетиката, които да бъдат представени на вниманието на институциите.
Източник: БСК (14.01.2016)

Износът на ток се срина с 40 на сто Докато през миналата година износът на ток растеше с двуцифрен темп, в началото на 2016 г. той се е сринал с 40 на сто. Това показват актуалните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Според тях за първите десет дни на годината са изнесени 182,3 млн. киловатчаса електрическа енергия при над 300 млн. киловатчаса за същия период на миналата година. Едно от обясненията е сравнително топлото време доесега тази зима, както и спадът в производството на ВЕЦ-овете на НЕК. Заедно с експорта на еленергия спад бележи и общото производство и то с немалък процент – близо 8 на сто на годишна база до 1,5 млрд. киловатчаса, генерирани за първата десетдневка на януари. Спад, макар с половин процент се отчита и при потреблението на ток От най-голямо намаление на производството, на което се дължи и общият спад на генерацията, страдат ВЕЦ-овете. Там става въпрос с над 50% по-ниски количества в сравнение с първите 10 дни на миналата година. Причината ВЕЦ-овете (основно на НЕК) да произведат едва 112 млн. квтч е липсата на дъжд и сняг, които изпразниха язовирите до много ниски нива. С последните снеговалежи ситуацията ще се промени чувствително. През миналата година хидроцентралите произведоха рекордни количества, като достигнаха 15-процентен дял от общата генерация при обичайни около 5 на сто. При ВЕИ-тата намалението на производството в началото на годината е с над 20% за големите зелени централи които са вързани към мрежата високо напрежение и с една трета за тези, които са в мрежата на ЕРП-тата. Единствено базовите централи – АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ-овете, отчитат по-висока генерация, като процентът е 1,6%. За първите десет дни на 2016 г. те са дали 1,33 млрд. киловатчаса, което е 99,9 на сто от потреблението и 88% от общото производство. През миналата година ядрената централа генерира с 3,1% повече, а въглищните ТЕЦ-ове – с 11,5 на сто. През 2015 г. производството на ток у нас нарасна с близо 4%, а потреблението – с около два процента и половина до 7,813 млрд. кВтч. Износът отбеляза 10% скок (10,5 млрд. квтч), благодарение основно на продажбите за Турция и Гърция. Справката на „Булгартрансгаз“ пък показва, че от хранилището в „Чирен“ вече е извадена една трета от съхранявания в него газ. Наличните към началото на миналата седмица количества вече са 357,1 млн. кубически метра. Консумацията на газ от „Чирен“ започна в последната седмица на ноември от ниво 451,6 млн. куб. метра. До първата седмица на януари седмичните количества, които са били вадени от хранилището, не надминаваха 11,5 млн. куб. м. Само от 4 до 11 януари са извадени 23,4 млн. куб. м., като това се дължи основно на застудяването.
Източник: Монитор (18.01.2016)

Започва работа Българската независима електроенергийна борса. Ток ще могат да продават държавните ТЕЦ "Марица-изток 2", АЕЦ "Козлодуй" и Националната електрическа компания. До края на април трябва да са готови критериите, по които ще се определят енергийно бедните българи. Тази стъпка е необходима преди да се либерализира пазара на ток за домакинствата. Заедно със Световната банка се мислят механизми как да бъдат защитени тези потребители и това се предвижда да стане до април.
Източник: Фирмена информация (19.01.2016)

През 2015 г. синдиците са събрали едва 1.5% от липсващите пари в КТБ По-малко от 1.5% от 4.2 млрд. лв., колкото е по официални данни дупката в КТБ, са успели да съберат през 2015 г. синдиците на банката. Общата сума е 61.89 млн. лв., показват сметки на база на седмичните им отчети. Първият доклад за събрани суми по кредити на действащи фирми, компании в несъстоятелност и физически лица бе оповестен през май миналата година. През септември синдиците са върнали в банката най-много - 29.9 млн. лева. Въпреки че се натрупаха немалко данни и списъци, остава неясно каква част от всички кредити, отпускани от КТБ, са абсолютно несъбираеми. Наскоро синдиците публикуваха данни за необезпечените и недобре обезпечените заеми, за клиентите, ползвали специални лихвени условия и за суми, които кредитирани от банката лица са заемали на "трети лица". Според данните необезпечени заеми са получили фирми, свързани с банкера Цветан Василев и с депутата от ДПС Делян Пеевски, държавни компании, офшорки. Някои компании имат значителен брой такива кредити. Например "Водстрой 98" фигурира с 15 заема за над 70 млн. лв. От държавните предприятия в "черния" списък" личат "Булгаргаз", НЕК, ТЕЦ "Марица-изток 2" и др. Но от тези списъци не се разбира кои кредити не са обслужвани - преди и след затварянето на банката. Не е много ясна и картината за обезпеченията, които са налични и които синдиците имат право да продават. БИТКИ От началото на 2016 г. синдиците са били доста активни в съдебните битки срещу прихващанията в КТБ, сочи проверка на "Капитал" в регистрите на Софийския градски съд (СГС). Част от исковите молби са заведени срещу фирми, близки до Делян Пеевски - "Сиболе сървисис инкорпорейтид България", която е направила три прихващания, съответно за 17 млн. лв., 8.7 млн. лв. и 1.6 млн. евро., "Дрослиан България" с прихващане за 16.8 млн. лв. и "Табак маркет" - с прихващане за 34.4 млн. лв. Искове има и срещу "Литекс моторс" на Гриша Ганчев и военния завод "Дунарит" на собственика на КТБ Цветан Василев. Синдиците имат претенции и към одиторите от KPMG, които са заверявали финансовите отчети на банката и не са видели проблеми. Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори не отне лиценза на KPMG, а я наказа със санкцията от само 100 000 лв.
Източник: Сега (19.01.2016)

Нов роторен багер в „Мини Марица-изток” ЕАД Зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков, посланикът на Република Чехия Душан Щраух, зам.-министърът на промишлеността и търговията в Чехия Иржи Колиба, изпълнителният директор на БЕХ ЕАД Жаклен Коен, вицепрезидентът на КНСБ Валентин Никифоров, вицепрезидентът на КТ „Подкрепа" Панайотис Партенионис, представители на чешката компания НОЕН и на „Мини Марица-изток" участваха в приемането на нов багер. Изпълнителният директор на дружеството Андон Андонов откри церемонията по приемането на новото съоръжение: „Новият компактен роторен багер К400 е единствено по рода си, както за „Мини Марица-изток" така и за страната, съоръжение проектирано за специфични параметри на разкривка и материал с малко вътрешно сцепление. Багерът е пригоден да работи при изключително сложните минно-геоложки условия на насипищата, за които е характерна много малка товароносимост на основата. Ниското специфично натоварване на почвата прави новата машина уникална за открития добив на въглища. В дългосрочен план реализираната инвестиция, възлизаща на 9 230 770 лева за „Мини Марица-изток" ЕАД ще обезпечи значително минните дейности във вътрешно насипище. Десет години след последното въвеждане в експлоатация на тежко минно оборудване - /завършените през 2006 година претоварач BRs 1600 и роторен багер SRs 4000/ сега новият роторен багер ще облекчи работата ни по осигуряване стабилитета на реализиране на минните дейности в южната част на рудник „Трояново-север". Той ще работи за изземване на вторичната откривка от вътрешното насипище на рудник „Трояново-1". Част от това насипище на рудника блокира изземването на около 48 млн. т. въглища от целика под река Овчарица. За добиването на тези въглища през следващите 15-18 години е необходимо да се изкопаят около 50 млн. куб. м. земна маса от него." Изпълнителният директор на „Мини Марица-изток" ЕАД Андон Андонов разби бутилка шампанско в роторното колело на багера с пожелание за безаварийна работа. Изпълнителният директор на НОЕН Павел Чеснек благодари за доброто партньорство на инженерния състав на „Мини Марица-изток" ЕАД с пожелание за бъдеща съвместна работа. През последните години „Мини Марица-изток" ЕАД успешно защитава свои проекти и усвоява безвъзмездни средства, предоставени от Международния фонд за подпомагане на извеждането от експлоатация на АЕЦ „Козлодуй" и администрирани от Европейската банка за възстановяване и развитие. По последния одобрен проект на „Мини Марица-изток" ЕАД предстои да бъдат изградени още два нови роторни багера от най-съвременно поколение на обща стойност 30 млн. евро. Основната цел на проекта е гарантирането на сигурността на енергийните доставки в страната, чрез надеждни доставки на лигнитни въглища към топлоцентралите с обща инсталирана мощност 3300 МВт в комплекса Марица-изток." "За нас от водещо значение е подобряването на условията на труд чрез сигурна технологична база" - кaза заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков. По неговите думи, десет години след последното въвеждане в експлоатация на тежко минно оборудване, сега с новия багер не само ще се модернизира производството в най-голямото въгледобивно предприятие у нас, но и ще се намалят разходите за поддръжка и експлоатация при добива на въглища. Изпълнителният директор на БЕХ ЕАД Жаклен Коен благодари на миньорите от „Марица- изток", които с труда си запазват структуроопределящото място на дружеството в българската енергетика. Посланикът на чешката република Душан Щраух пожела безаварийна работа на новия багер и изказа задоволството си от това, че дружество НОЕН успява успешно да продължи традициите на чехословашките и чешките доставки на въгледобивни технологии за България. Той подчерта, че с новото съоръжение ще продължи 20 годишната традиция за успешна експлоатация на задвижващи станции в „Мини Марица-изток" ЕАД с обща дължина около 10 км, конструирани и доставени от чешки инженери. Дължината на багера е 52 метра, широчината - 15 метра, а височината - 14 метра. Диаметърът на роторното колело е 8 метра, а теглото на самия багер е 680 тона. Проектната мощност на съоръжението е 1300 м?/час. К-400 има специфична конструкция на кофи, бункери и др. с предназначение срещу полепване на глинестите материали. Както вече беше споменато, новият багер отговаря на безкомпромисното изискване на "Мини Марица-изток" ЕАД, за ниско специфично натоварване върху почвата. Друга важна характеристика, определяща съоръжението като изключително модерно, е внедрената апаратура за контролерно управление и видеоконтрол от най-съвременно поколение, която дава възможност багерът да се управлява от един манипулант. В момента в ход е тръжната процедура за избор на изпълнител по проект „Проектиране, изработка, доставка, изграждане и пускане в експлоатация на роторни багери от типа SRs 2000 и SRs 200 в „Мини Марица-изток" ЕАД, България", като само след два дни, на 20 януари 2016 година предстои да бъдат отворени тръжните документи.
Източник: Дарик радио (19.01.2016)

На електроенергийната борса ще се правят вече реални сделки Българската независима енергийна борса (БНЕБ) днес започва работа в реално време с реални борсови сделки, съобщи вчера министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Досега тя работеше в тестов режим. Борсата е част от либерализацията на пазара на електроенергия и трябваше да тръгне още през 2011 г., но стартът й беше отлаган многократно през годините. Най-новото изместване на сроковете беше през декември миналата година, когато борсовият оператор поиска началото на тестовите сесии вместо на 8 декември да бъде дадено на 11 декември. Макар и закъсняла и в тестов вариант, борсата спря стартираната от ЕК през 2012 г. наказателна процедура срещу Българския енергиен холдинг (БЕХ) заради съмнения за нарушаване на свободния пазар на електроенергия. Заради преференциалните надпазарни цени на електроенергията, произвеждана от американските ТЕЦ-ове и ВЕИ-та, токът, който ще се търгува през борсата, е от три държавни компании - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-Изток 2" и НЕК. Очаква се производителите с дългосрочни договори и ползващите преференции заради евродирективи (ВЕИ и когенерации) също да се включат в борсовата търговия, след като Световната банка предложи механизъм за компенсиране на разликата между пазарната цена на енергията им и гарантираната възвръщаемост. Това ще се случи някъде към м. април, според предвижданията на зам.-министрите на енергетиката, участвали през декември 2015 г. в разяснителната кампания за либерализацията на електроенергийния пазар.
Източник: Дума (19.01.2016)

Загубата на НЕК пада до 220 млн. лв., АЕЦ „Козлодуй“ на плюс с 278 милиона Загубата на НЕК е паднала с 350 млн. лв. от отчетените през 2014 г. 586 млн. лв. Така по предварителни данни се очаква НЕК да приключи 2015 година на минус с 218 млн. лв. Това обяви вчера енергийният министър теменужка Петкова по време на годишната среща на бизнеса с правителството. Освен това за първи път НЕК е на печалба от продажбата на ток за регулирания пазар, подчерта тя. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) пък ще завери отчетите си с тройно по-висока печалба от тази през 2014 г., или 73 млн. лв. На плюс ще завърши 2015 г. и държавният газов доставчик „Булгаргаз“, съобщи Петкова, но не посочи какъв е очакваният размер на печалбата. С печалба ще завърши и газовият оператор „Булгартрансгаз“, за който такъв финансов резултат е традиционен. За АЕЦ „Козлодуй“ предварителните данни сочат, че ще реализира печалба 278 млн. лв. от основна дейност. Държавните мини също ще са на плюс, но те имат сериозен ликвиден проблем заради липсата на плащания от централите в Маришкия район. Става въпрос основно за двата американски ТЕЦ-а, които дължат на мините 341 млн. лв. Те от своя страна не се разплащат с мините, защото повече от година не могат да си получат дължимия им близо 1 млрд. лв. от НЕК. За да може НЕК да се разплати с тях БЕХ в момента е в процедура на търсене на заем, след като първата такава се провали. До 26 януари ще приключат преговорите с 11-те банки, които проявиха интерес към втората процедура на пряко договаряне. До средата на януари ще има яснота какъв ресурс ще бъде отпуснат, от които банки и при какви условия, каза министър Петкова. БЕХ търси до 650 млн. евро заем, за да се разплати с американските ТЕЦ-ове. Ако БЕХ успее да намери пари и да изплати задълженията на НЕК ще влязат в сила споразуменията с тях за намаление на цените им за разполагаемост. От тях НЕК ще пести по 97 млн. лв. годишно в рамките на следващите 10 г. Срокът на тези споразумения веднъж вече беше удължен и новият изтича на 26 февруари.
Източник: Монитор (20.01.2016)

44,05 лв. за мегаватчас стигна цената на тока 44,05 лева на мегаватчас е средната цена постигната в първата реална тръжна сесия на енергийната борса. Това стана ясно от публикуваните на сайта на борсата данни, след приключването на търговията. Най-големите количества са изтъргувани за часовия интервал между 5 и 6 часа сутринта в сряда - 239 мегаватчаса, а най-малки - 72 мегаватчаса - за двата интервала от 3 до 5 часа сутртинта. Общото изтъргувано количество на борсата, което физически ще бъде доставено в сряда е 4369,20 мегаватчаса. Сключените сделки в първата реална тръжна сесия са 24 на брой, съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова. “Борсата в България тръгна нормално. Търговците са предпазливи, но без някакви необичайни скокове на цената”, коментира председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов. Според него в следващите дни се очаква по сериозна диференциация между цените в различните цени интервали, които сега се разминават само в рамките на 2-3 стотинки. Иванов не пожела да коментира под себестойността на кои държавни централите е постигната средна цена в първата реална тръжна сесия. За сравнение себестойността на тока от държавната ТЕЦ, която е един от продавачите е около 68 лева на мегаватчас, а в търговете, които тя организира за свободния пазар през собствената си платформа цените стигат 75-78 лв. По думите му въпреки че до последния момент е имало информации, че не всички държавни централи ще предложат количества на първата реална сесия, те все пак са го направило. Става въпрос за НЕК, АЕЦ “Козлодуй” и ТЕЦ “Марица изток 2”. Само държавната ТЕЦ взе участие в тестовите сесии, а АЕЦ-ът се регистрира за участие на борсата буквално в последния момент. Шефът на енергийната борса Константин Константинов каза за „Монитор“, че и трите държавни централи са продали количества, но категорично отказа да каже коя колко ток е предложила, като се мотивира с търговска тайна. Според търговци постигнатата цена е нереалистично ниска. За доставка в сряда средната цена на румънската борса е малко над 50 евро, а на унгарската близо 52 евро.
Източник: Монитор (20.01.2016)

Енергийната борса стартира с очаквани дефекти Ако някой е очаквал енергийната борса в България да наложи чисто пазарни цени на електроенергията, днес ще е разочарован. Първите резултатите от работата на Българската независима енергийна борса (ibex.bg/bg/) в четирите дни от стартирането й на 19 януари показват ниско търсене заради малкия брой участници и една екстремна ситуация. Накратко - в три от дните цените са много по-ниски от директните двустранни договори, сключвани до момента, а в един от тях се увеличат три пъти. Дефект освен слабия интерес е и работното време, което изгонва чуждите търговци от нашия пазар. За неспециалистите е важно да знаят, че на борсата се продават еднодневни количества - т.е. търгува се малък излишък или недостиг, а не средносрочни количества, които могат да се ползват от предприятия. Въпреки проблемите като цяло пазарът приема положително, че борсата в България все пак заработи, и се надява след години тя да се превърне в реален пазарен инструмент. Тъй като пазарът на електроенергия в България все още не е напълно либерализиран (има много дългосрочни договори с гарантирано изкупуване) енергийната борса трябваше да започне търговия с количествата електроенергия от трите държавни производителя - ТЕЦ "Марица-изток 2", Националната електрическа компания (НЕК) и АЕЦ "Козлодуй". Това бе и условието Европейската комисия (ЕК) да спре наказателната процедура срещу "Български енергиен холдинг" (БЕХ), която беше започната през 2012 г. заради съмнения за нарушаването на конкуренцията на свободния пазар на електроенергия. Ангажиментите на БЕХ във връзка с това предвиждат трите производителя, които са дъщерни на холдинга, да осигуряват минимални количества енергия за срок от пет години, с което да гарантират нейната ликвидност. През първата година това са близо 300 мегавата, които се увеличават до 807 мегавата през последната година. Още през третия ден на търговия се вижда, че продадените количества достигат 337 мегавата, което е добра ликвидност. Въпреки това обаче постигнатите цени отбелязват сериозни отклонения в сравнение с регионалните. И трите производителя, които са задължени да продават на борсата, на практика предлагат електроенергията на една и съща цена от 44 лв. за мегаватчас по данни на търговци. Така съвсем естествено, когато търсенето е ниско, търговците купуват на минимална цена и обратното, когато търсенето е високо, тя се покачва. Това коментират и от самата борса след първия ден на търговия. "Тази първа реална борсова сесия в България количествата по оферти-продава превишаваха тези по оферти-купува. Вярваме, че по време на следващите дневни борсови сесии ще е налице значително по-висока активност от страна на борсовите участници купувачи, което ще обособи значително по-реалистична почасова цена на търгуваната електрическа енергия." Малкият брой участници, регистрирани на борсата - общо 19, от които три производителя, води и до екстремни стойности на цените, когато търсенето нарасне. Така например за продадената електроенергия със срок на доставка 22 януари за базова енергия на борсата е постигната цена от 116 лв. за мегаватчас, която е по-висока от цените на централите за същия период при двустранно договаряне и в сравнение с регионалните борси. Справка от онлайн системата за продажба на електроенергия на АЕЦ "Козлодуй" показва, че за същия ден на доставка централата е сключила сделка за 90 лв. за мегаватчас. За този период ТЕЦ "Марица изток 2" се е договорила за 80 лв. за мегаватчас електроенергия. Средната цена на някои от регионалните борси през последните дни също се е движела около 45-50 евро за базов товар. Това се отнася и за пиковата енергия, която също е много над средната цена на централите при двустранно договаряне. Според Никола Василски, търговски директор на "Енерджи съплай" пазарът е все още недоразвит и липсата на достатъчно продавачи води до високи цени. Постигната ниска цена през останалото време има някаква пазарна логика макар и породена от липсата на конуренция в предлагането и слабото търсене. Екстремните стойности в третия ден на търговия се дължат на съвсем друго. Според Мартин Георгиев, който е председател на Асоциацията на търговците на електроенергия (АТЕБ), един от проблемите на българската борса е по-късният час, в който приключва търговията в сравнение с регионалните борси в Румъния и Унгария. По думите му това изолира българската борса от регионалния пазар и прави невъзможно участието на чужди търговци или производители на нея, което би увеличило конкуренцията и би ограничило получаването на екстремни стойности. Причината е, че ако търговците и производителите искат да продават на българската борса, те няма къде да реализират остатъка от електроенергията си. Георгиев даде пример с първите два дни на работа на платформата, когато на производителите са останали около 70-80 мегавата, които след това не е имало къде да продадат поради късния час, и съответно не са произвели. "В Сърбия другия месец също отварят енергийна борса с час на затваряне 10:15 ч. централно европейско време, което е 15 мин. преди Унгарската борса, което дава възможност на пазарните участници да реализират там основните си количества, а след това да продадат остатъка на другите борси", даде друг пример той. Българската работи до 12 ч. централно европейско време. Според търговци причината българската борса да има толкова късен час на затваряне е по настояване на Nordpool, чиято платформа за търговия се използва. От местния оператор не бяха открити за коментар. Друг проблем, с който търговците се сблъскват, са големите обезпечения и липсата на гъвкавост при определянето им по отношение на новите участници.
Източник: Капитал (25.01.2016)

НЕК подобрява финансовите си резултати Националната електрическа компания (НЕК) е свила над два и половина пъти загубата си за 2015 г. в сравнение с предходната година. По предварителни данни финансовият резултат на дружеството е загуба в размер на 220 млн. лв. при 586 млн. лв. за 2014 г. Toва съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на десетата среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал". Основна причина за това обаче са и парите, които постъпват от енергийния фонд, който беше създаден през август миналата година, като в него влизат приходите от 5% данък върху продажбите на електроенергия от производителите и парите, получени от безплатните държавни въглеродни квоти. По думите й положителната тенденция във финансовите резултати на НЕК се дължи основно на балансираното ценово решение на енергийния регулатор от началото на август 2015 г. Тя припомни, че за пръв път от години компанията реализира положителен резултат от своята регулаторна дейност в размер на 14 млн. лв. Положителна е и тенденцията в резултатите на Електроенергийния системен оператор, който е увеличил печалбата си за 2015 г. над три пъти в сравнение с предходната, достигайки 73 млн. лв. АЕЦ "Козлодуй" също традиционно е на печалба в размер на 245 млн. лв. "Булгаргаз", която за деветмесечието на 2015 г. отчете загуба от 22.6 млн. лв., също е успяла да излезе на печалба. Петкова обаче посочи конкретни цифри за компанията. От юли досега разходите в държавните енергийни дружества са намалели с 40 млн. лв., посочи още Петкова. Това беше една от обявените от правителството мерки за подобряване финансовото състояние в сектора.
Източник: Капитал (26.01.2016)

Синдикатите искат БЕХ да се издължи на "Мини Марица-изток", пишат до Борисов 515 млн. лева дължат на "Мини Марица-изток" топлоцентралите, на които дружеството доставя въглища. Това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. КНСБ и КТ "Подкрепа" настояха държавата възможно най-скоро парите, които БЕХ и НЕК дължат на "Мини Марица-изток", и обявиха, че ще изпратят писмо до премиера Бойко Борисов и до финансовия министър Владислав Горанов за ситуацията. БЕХ и НЕК трябва да се разплатят директно към мините, а ако нямат нужните средства, да вземат заем, за да възстановят всички средства, които се дължат по веригата през ТЕЦ-овете, посочи Димитров. Той допълни, че първоначално може да се вземе по-малък заем, с който да се изплатят част от средствата и да се гарантира подаването на въглищата. Работниците в дружеството сами купуват инструменти и материали за ремонтните дейности, подчерта той.
Източник: Offnews (26.01.2016)

Да си купиш ток с едно кликване Потребителите вече ще могат да сключват договори за доставка на електроенергия и онлайн. Първият интернет портал, чрез който се предоставя тази услуга, е разработен от Енерго-про. С пълното либерализиране на пазара всички потребители ще могат да изберат своя доставчик, а чрез интернет портала kupitok.bg това може да стане с няколко кликвания. Онлайн услугата на "Енерго-про" е насочена както към стопанските, така и към битовите потребители. За вторите за момента все още не е изгодно да излязат на свободния пазар, където ще плащат по-високи сметки. Стопанските потребители обаче могат да спестят 15-20% от месечните си сметки. На практика всеки клиент може сам да изчисли колко ще плаща за електричество чрез специален калкулатор, като въведе месечното си потребление и предпочетената от него тарифа. От "Енерго-про" са разработили пет тарифи за битови и стопански потребители и още толкова за големите индустриални и бизнес клиенти. В крайната цена калкулаторът смята да включи и всички мрежови разходи, които потребителите трябва да плащат. Енерго-про има намерение да увеличат пазарния си дял в доставките на електроенергия.
Източник: Капитал (27.01.2016)

Природният газ може да поевтинее с до 20% от 1 април Природният газ може да поевтинее с до 20 на сто от второто тримесечие, прогнозира председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов пред журналисти след края на днешното открито заседание на регулатора. Прогнозата му се основава на ситуацията на световните петролни пазари в последните месеци. "Във формулата, по която се изчислява цената на петролния газ от “Газпром” за България, участват дериватите на петрола в рамките на деветмесечен предхождащ период", припомни той. Намаляването на цената на природния газ ще се отрази положително на потребителите на топлинна енергия, посочи Иванов, но отказа да се ангажира с точен процент, с който ще поевтинеят парното и топлата вода. Отражението обаче ще бъде в сметките за следващия отоплителен сезон. Намаляването на цената на природния газ ще се отрази и върху цената на електроенергията, произведена от високоефективните централи, което пък ще има отражение и върху добавката за задължение към обществото, посочи още Иванов. Председателят на енергийния регулатор коментира и готвените механизми за защита на уязвимите потребители на електроенергия при либерализацията на пазара. Той припомни, че работна група от експерти на социалното и енергийното министерство, с подкрепата на Европейската комисия (ЕК), разработва критериите. Основният ще бъде доходът на домакинствата, а доброволен отказ от отопление (свалени радиатори) няма да бъде основание за автоматичен отказ за подпомагане на домакинството, ако то отговаря на другите критерии, посочи Иванов. Очакванията са до края на април да бъде готова методологията за оценка на уязвимите потребители, самите мерки за подпомагане, както и на определението за енергийна бедност. "България е с най-висок ръст на енергийно бедните по старите определения, дадени в статистики на ЕК", посочи Иван Иванов. Досега за енергийно бедни в Европейския съюз (ЕС) се определят домакинствата, които отделят повече от 10% от доходите си за енергия. Официално определение на този термин обаче така и не е даван от Брюксел. До края на седмицата ще приключи проверката на "Овергаз Мрежи", свързана с кризата от края на декември, обясни още Иван Иванов. Данните в момента показват, че компанията изпълнява лиценза си и нито един потребител не е останал без доставка на природен газ. През февруари "Овергаз" ще продължи да доставя газ на клиентите си чрез "Булгаргаз", а не с доставка от Газпром Експорт. По отношение на финансовото състояние на компанията Иванов посочи, че тя има пет заема, които се изпълняват регулярно. Проверката на електроразпределителните дружества пък показва, че няма основание за санкции във връзка с прекъснатото електроснабдяване в началото на месеца, свързано с обилния снеговалеж и обледяването на електропроводите.
Източник: Инвестор.БГ (28.01.2016)

Само 4 ВЕИ централи са направили по-малки инвестиции от признатите от КЕВР Повечето от най-големите производители на ток от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) са направили по-големи инвестиции, отколкото Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) им е признала за извършени, съобщи председателят на регулатора Иван Иванов пред БНР. Иванов посочи, че такъв е случаят с 10 от 14 ВЕИ централи, които са проверени от Агенцията за държавна финансова инспекция . Само при 4 производители на ток от ВЕИ, направените инвестиционните разходи са по-малко от тези, които регулаторната комисия е признала. Общият брой проверени зелени централи е около 50, поясни председателят на КЕВР. "След като бяха изпратени всички отчети за проверените ВЕИ-производители, те бяха изпратени на главния прокурор, защото Прокуратурата е в нейните правомощия да се произнесе за това дали има данни за извършено престъпление в резултат на направени нарушения. Така че от Прокуратурата очакваме отговор на този въпрос", каза председателят на КЕВР.
Източник: Други (29.01.2016)

Решение по арбитража за АЕЦ "Белене" се очаква до четири месеца Международният арбитраж по иска на руската "Атомстройекспорт" срещу България заради спирането на АЕЦ "Белене" се очаква да приключи максимум до четири месеца. Това прогнозира вицепремиерът по еврофондовете и икономическата политика Томислав Дончев. Така той отговори на въпрос на Магдалена Ташева от "Атака" по време на парламентарния блицконтрол, която искаше да знае на какъв етап е процесът. Руската компания претендира за 1 млрд. евро от Националната електрическа компания (НЕК) заради отказа на българската държава да строи централата и като компенсация за вече произведено оборудване. Вицепремиерът беше лаконичен и уточни, че не може да отговаря за хода на делото, който не зависи от него. Управляващите по принцип се въздържат да коментират темата, за да не дадат аргументи на противната страна. Интересите на българската държава се защитават от международната правна кантора White & Case. До арбитража се стигна след като през 2012 г. България с решение на парламента се отказа да продължава строителството на втора атомна централа. Делото е заведено през септември 2012 г.
Източник: Дневник (04.02.2016)

НЕК е спестила 15.5 млн. лв. от заплати, кламери и хартия Над 42 млн. лв. от орязване на административните си разходи са спестили за шест месеца част от държавните енергийни предприятия. Мярката за 10% съкращаване на разноските бе разпоредена в средата на м.г. от енергийния министър Теменужка Петкова в опит да се намалят дефицитите в системата. Затъналата в дългове НЕК например е успяла да спести над 15.5 млн.лв. от командировки, външни услуги и материали, показва справка на министерството, изготвена за в. "Сега". Заедно с това компанията е започнала и оптимизиране на персонала. Става дума основно за прекратяване на трудовите договори с работещи пенсионери и с лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и за намаляване на щата. Така НЕК е намалила своя състав с повече от 120 души до края на 2015 г. И ТЕЦ "Марица изток 2" е приложила свиване на щата - с повече от 40 души, "Мини Марица изток" са освободили 13 души и т.н. ЕСО (Електроенергийният системен оператор) също е успял да намали разходите си с 1.7 млн. лв. Държавното предприятие прави огромен брой обществени поръчки всяка година за удивително разнообразие от стоки и услуги. В края на 2014 г. например само в един от серията търгове ЕСО обяви, че иска купи за 200 000 лева фритюрник, сокоизстисквачка, тостер, ютия, скара, кухненски робот, телевизор със стойка, тонколони и дори ледогенератор. Експертите на Теменужка Петкова изтъкват, че основната част от разходите, свързани с административната дейност на тези дружества, не влизат в цената на тока за бита. Все пак те са важни за цялостното състояние на системата и за намаляването на дефицитите в нея. От министерството обаче не посочват дали всяка от подопечните му фирми е спестила точно по 10% от административните си разходи, или има вариации. Освен това липсват данни за част от дъщерните дружества на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Така не става ясно дали и с колко "Булгаргаз" и "Булгартел" са намалили харчовете си за материали, хартия, командировки и др. В справката не се посочва и дали "Енергийната инвестиционна компания", създадена преди 2 г. да купи "Ремотекс", също е намалила своите разходи.
Източник: Сега (08.02.2016)

Шефът на „Булгаргаз“ поема БЕХ Шефът на „Булгаргаз“ Петьо Иванов поема управлението на БЕХ. С протоколно решение на министъра на енергетиката Теменужка Петкова досегашният шеф на БЕХ Жаклен Коен е освободен от поста, включително като член на борда на БЕХ. Неговото място се заема от Петьо Иванов, който на събрание на Съвета на директорите на БЕХ ще бъде предложен и за изпълнителен директор. Управлението на „Булгаргаз“ пък ще се поеме от Николай Павлов, който е бил финансов директор и член на съвета на директорите на НЕК. Промените целят оптимизация на работата на Българския енергиен холдинг и влизат в сила след вписване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, посочиха от енергийното министерство.
Източник: Монитор (10.02.2016)

Шефът на "Булгаргаз" поема БЕХ Изпълнителният директор на БЕХ Жаклен Коен е бил уволнен, научи в. "Сега". Заповедта за освобождаването му идва само четири месеца преди края на мандата му, който изтича в края на юни. От министерството на енергетиката не съобщиха какви са причините за решението. Коен бе назначен като временен директор на холдинга през лятото на 2014 г., след като неговият предшественик Иван Йончев напусна заради здравословни проблеми. Справка във фирмените регистри по това време показа, че Коен е държал 50% от акциите във фирмата "БТ Ем Джи", която се е занимавала с търговско посредничество. Един от съдружниците му там - Иван Колев, е бил сред управляващите на "Приватизационен фонд Мултигрупелит", редом с Николай Вълканов и покойния вече Илия Павлов. Жаклен Коен бе и сред управляващите на несъществуващия вече "Приватизационен фонд Никотиана - БТ" заедно със сегашния прокурист на "Булгартабак - Холдинг" Иван Биларев. В миналото е бил ръководел и на "Ем Еф Ай-Турс" и др. С протоколно решение на министъра на енергетиката Теменужка Петкова на мястото на Жаклен Коен застава досегашният изпълнителен директор на „Булгаргаз“ ЕАД Петьо Иванов. Това съобщиха от пресцентъра на Министерство на енергетиката. За изпълнителен директор на „Булгаргаз“ ЕАД е посочен Николай Павлов. Петьо Иванов е работил като ръководител финансов контролинг и главен счетоводител в Националната електрическа компания, а Николай Павлов е бил финансов директор и член на съвета на директорите на НЕК.
Източник: Сега (10.02.2016)

Австрийската Habau ще дострои газовата връзка с Румъния за 4,5 млн. евро Австрийската компания Habau е била избрана за изпълнител, който да довърши газовата връзка с Румъния, съобщи по време на блиц контрол в парламентарната комисия по енергетика ресорният министър Теменужка Петкова. Срокът за изпълнение на проекта е 119 дни от сключването на договора, а стойността му - малко над 4,5 млн. евро. В момента тече 10-дневният срок за обжалване на процедурата и след това ще бъде подписан договорът с избрания изпълнител, обясни Петкова. Очакванията са, ако няма нови проблеми около финализирането на процедурата, връзката да бъде доизградена и въведена в експлоатация през втората половина на 2016 година. Припомняме, че общата дължина на тръбопровода е 25 км, като от тях 15,4 км минават през българска територия, 7,5 км - през румънска и 2,1 км - под река Дунав. Максималният капацитет на интерконектора е 1,5 млрд. кубични метра газ годишно. По принцип тази газова връзка с Румъния няма реално да доведе до съществена диверсификация на доставките на газ за страната ни, а ролята ? е по-скоро да обезпечи сигурността в случай на криза. Петкова предостави и данни и за финансовото състояние на Националната електрическа компания (НЕК) към края на 2015 година. Тя го определи като „доста оптимистично" и посочи, че загубата на дружеството се редуцира с почти 360 млн. лева до 218 млн. лева. Намаляват и задълженията към производители на електрическа енергия, което също „показва тенденция към стабилизиране на компанията". Намирането на заем за Българския енергиен холдинг (БЕХ) е от жизненоважно значение за енергийния сектор, защото с парите НЕК ще може да се разплати с т.нар. "американски" централи в Маришкия басейн - AES Гълъбово и КонтурГлобал, на които дължи към 950 млн. лева, и с други производители, посочи Петкова. На този етап обаче все още нито една банка не е внесла обвързваща оферта, макар че крайният срок изтече на 10 февруари. Липсата на положителен резултат за намирането на заемните средства е причината за смяната на ръководителя на БЕХ Жаклен Коен, стана ясно от думите на Петкова пред журналисти след края на заседанието на парламентарната комисия. „Петьо Иванов е човек от системата, досега беше изпълнителен директор на "Булгаргаз", преди това финансов директор на НЕК - човек с опит. Надявам се да се справи с тази ситуация", каза тя, обяснявайки мотивите си да предложи Иванов начело на енергийния холдинг. Под ръководството на Иванов „Булгаргаз“ се стабилизира и дори по предварителни разчети ще приключи 2015 г. с 20 млн. лева печалба, посочи още министърът. Крайният срок за финализиране на споразумението с централите, по силата на което ще бъде намалена цената за разполагаемост, е 26 февруари. Петкова се надява до 22 - 25 февруари да има яснота дали ще бъдат внесени оферти от банките за отпускането на заем. Тя беше категорична, че няма вариант за предоставяне на държавна гаранция за отпускането на заем за енергийния холдинг. Заемът е жизненоважен за държавната енергетика, особено що се отнася до Мини Марица - изток. При тях финансовият проблем вече се превръща в технически, защото няма достатъчно средства за изпълнение на инвестиционната програма и да се извършва т. нар. откривка. Наредбата за намаляването на тежестта на бизнеса заради скъпата зелена енергия още не може да бъде приложена - тя ще бъде нотифицирана едва след нотификация на държавната помощ за производителите на зелената енергия. „Тези два процеса ще вървят паралелно - нотификацията на държавната помощ за ВЕИ-та и нотификацията за наредбата за тежестта", допълни енергийният министър. Тя очаква яснота по въпроса да има до края на април. „Има определени въпроси, които Европейската комисия представя по отношение на критериите", допълни още Петкова.
Източник: Инвестор.БГ (12.02.2016)

170 млн. лева пести НЕК от новите правила за изкупуване на високоефективен ток 170 млн. лева ще спести Националната електрическа компания (НЕК) от изкупуването на електроенергията, произведена по високоефективен комбиниран метод, през настоящия регулаторен период. Това изчисли председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов в отговор на въпрос на Investor.bg. Изпадналата в тежко финансово състояние държавна компания ще реализира спестявания в две насоки - от една страна, след законовите ограничения се изкупува само доказано високоефективна електроенергия, а от друга - евтиният природен газ намалява и цената на комбинираното производство. Така разчетите показват, че от законовите ограничения НЕК ще спести около 130 млн. лева, а от по-ниската цена на газа - допълнителни 40 млн. лева до 30 юни 2016 година, когато изтича сегашният регулаторен период. НЕК може да спести още след решението на регулатора за цената на природния газ от 1 април. Иванов очаква "подобряване" на предложението на "Булгаргаз" с още 1-1,5% спрямо предложеното преди дни намаление на цената на синьото гориво от 20,64 на сто за второто тримесечие. Дали ще има намаление на цената на парното и съответно - на тока от комбинираното производство и в какъв размер обаче ще стане ясно едва в края на март. В края на миналата седмица Иванов обясни пред парламентарната комисия, която наблюдава дейността на регулатора, че цената на електроенергията няма да бъде преразгледана на 1 април, но всички обстоятелства, сред които и по-ниската цена на таза, ще бъдат взети предвид при решението от новия регулаторен период - тоест от 1 юли 2016 г. Допълнително се готвят и промени в нормативната база, чиято цел е да се премахнат съмненията около произвежданата по високоефективен комбиниран метод електрическа енергия. В края на миналата седмица беше публикуван проект на наредба, която предвижда сертификатите за високоефективната електроенергия вече да не се издават годишно, а всеки месец. Иван Иванов обясни пред журналисти след днешното обществено обсъждане на текстовете, че промените ще подобрят контрола. "Това се прави с цел да бъде изкупувана реално произведената електрическа енергия, която съответства на топлинния товар, потребяван през съответния месец", обясни той и допълни, че ще отпаднат съществуващите сега съмнения, че и през летните месеци топлофикациите произвеждат електроенергия, срещу която липсва съответният топлинен товар. С месечните сертификати вече ще бъдат отчетени различията в производството в различните сезони и ще бъде ограничена изкупуваната високоефективна електроенергия само до реално потребяваната топлоенергия, категоричен беше Иванов. По време на общественото обсъждане на новите текстове обаче от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) изказаха опасения, че трудно може да се компенсира комбинираното производство през летните месеци. Петър Димитров от ЕСО посочи, че инсталираните съоръжения не кореспондират на товарите и трябва да бъде намерено решение. Представителите на топлофикационните дружества, които участваха в заседанието, пък поискаха по-дълъг срок за подаване на документацията за получаване на сертификати - в проекта е предвиден 10-дневен срок в месеца, след като произведената електроенергия бъде изкупена. Този срок трябва да бъде поне 12 дни или дори 15 дни, коментираха от дружествата. Петър Петров от НЕК посочи и неяснота и по отношение на изкупуваните количества. В предложената наредба не е описано дали става въпрос за нетно количество, измерено на изхода на централата и подадено към енергийната система, или не. Заинтересованите страни имат 2 седмици срок да подадат своите писмени становища по предложените промени. КЕВР ще проведе закрито заседание на 9 март, на което ще бъдат взети предвид предложенията за промени. Готовият текст на нормативния акт ще бъде изпратен на Министерския съвет, за да стане част от законодателството на страната.
Източник: Инвестор.БГ (17.02.2016)

НЕК е спестила 170 млн. лв. за година от покупката на ток НЕК е спестила 170 млн. лв. от това, че вече изкупува само високоефективната енергия, произвеждана от топлоцентралите, съобщи вчера председателят на енергийния регулатор Иван Иванов. От това са дошли около 120 млн. лв. Още около 50 млн. лв. са били спестени от поевтиняването на природния газ през миналата година с близо една трета. Към този положителен ефект ще се добави и очакваното ново поевтиняване на газа от началото на април. За да се удостовери производството на "високоефективен" ток, тецовете трябва да монтират уреди, с които да докажат това. Целта бе НЕК да изкупува само тази енергия, а останалите количества да се продават на свободния пазар. Към края на миналата година обаче в енергийното министерство все още не бяха наясно кои централи са изпълнили задължението си и кои - не. Иван Иванов прогнозира, че природният газ може да поевтинее поне около 2% над поисканите от "Булгаргаз" 20.6% от началото на април. Той не се ангажира с данни с колко ще поевтинеят парното, топлата вода и тока в резултат от драстичното намаление на природния газ. "Нищо не е ясно до тогава, докато комисията не излезе със свое решение. Срещнахме се с новото ръководство на "Булгаргаз" и обсъдихме това, че на 10 март те трябва да ни дадат своята окончателна прогноза за второто тримесечие на годината, която според мен ще бъде с процент, процент и нещо по-голямо намаление от предвиденото към момента 20.64%", обясни шефът на регулатора. ЗАСТРАХОВКА Пакет от мерки в случай на евентуални прекъсвания на енергийните доставки, особено при затруднения със снабдяването с природен газ, обяви вчера ЕК. Част от тях са свързани с повишаване на производството на енергия в Европа (включително от ВЕИ), разнообразяване на доставките, източниците и маршрутите. "Чрез намаляване на търсенето на енергия и по-добро управление на доставките от външни източници изпълняваме обещанието си и повишаваме стабилността на европейския енергиен пазар", заяви зам.-шефът на ЕК Марош Шефчович, който отговаря за енергийния съюз.
Източник: Сега (17.02.2016)

От 176 лв. до 2 ст. за мегаватчас в първия месец на енергийната борса Цени от 176,02 лева до 0,02 лева за мегаватчас бяха постигнати в първия месец след дългоочаквания старт на енергийната борса у нас, сочи справка в статистиката за цените и търгуваните обеми на борсата. Най-високата цена беше постигната още в първите дни на работата на борсата – на 22 януари. През целия ден цената на електроенергията е висока – средно 137,49 лева за мегаватчас. В пиковия период на потребление – между 8 и 10 часа цената е 176,02 лева. Най-ниската цена пък е в момент извън пиково потребление – в часовия период между 2 и 3 часа на 1 февруари. Средната цена се движи в границата около 64 лева през януари и от почти 46 лева за мегаватчас през февруари. Сред участниците на борсата, които са и производители на електроенергия, са държавните ТЕЦ "Марица Изток" 2, АЕЦ "Козлодуй" и НЕК със своите водни централи.
Източник: Инвестор.БГ (22.02.2016)

Мини „Марица Изток“ заборчняха с 632 милиона лева „За година дълговете им са нараснали със 158 милиона“, обясни тя. По думите й от друга страна дружеството има несъбрани вземания за 456 млн. лв. 82% от тях - 375 млн. са от неполучени плащания от двете щатски централи за доставки на въглища. Останалите са от висящи сметки на „Брикел“ и държавната ТЕЦ „Марица Изток-2“. „Това е и една от причините БЕХ да търси ресурс в размер до 650 млн. евро, с който да се разплатим с американските тецове. Те пък от своя страна да се издължат на мините“, обясни още Петкова. Относно преговорите за кредита Петкова поясни, че банките са поискали разговори освен с БЕХ и с министерството, за да разберат, че реформите в родната енергетика са необратими. Според министъра, ако няма успех с банките и американските централи, ще се търси отделен заем за покриване на дълговете на мините. На въпрос за финансовото състояние на НЕК, Петкова обясни, че през миналата година компанията е спряла да трупа нов дефицит.„След взетите мерки към декември загубата е намалена с 365 млн. лв. до 221 милиона, което е добър индикатор“, уточни тя. 2014 . „Има и увеличаване на приходите със 188 милиона и намаляване на разходите със 179 млн. лв. Наблюдава се тенденция на нарастване на събираемостта на вземанията и намаляване на задлъжнялостта с 5%. Бизнес разходите на компанията са свити с 21 млн. лв. За първи път от 5-6 години НЕК има положителен резултат от регулаторната си дейност. По предварителни данни за последното тримесечие на миналата година НЕК отчита печалба от над 89,5 млн. лв. Успяхме да спрем генерирането на нов дефицит в системата. С пълната либерализация на пазара на електричество в България ще бъде създаден компенсационен механизъм за покриване на стария дефицит“, смята министърът на енергетиката.
Източник: Монитор (22.02.2016)

БЕХ с първа оферта за заем Българският енергиен холдинг (БЕХ) е получил оферта за осигуряване на заема на стойност до 650 млн. евро. Това съобщи енергийният министър Теменужка Петкова след среща с омбудсмана Мая Манолова. Тя не даде повече подробности около предложението, но очаква и още оферти до края на седмицата. Енергийният холдинг планира да изтегли заема в полза на Националната електрическа компания (НЕК), а със средствата дружеството трябва да се разплати с „американските“ централи в Маришкия басейн - AES „Гълъбово” и „КонтурГлобал”, по споразумението, постигнато през пролетта на миналата година. НЕК дължи общо към 900 млн. лева на двете централи. Те от своя страна – малко под 400 млн. лева за „Мини Марица-изток”. Затова и този заем беше определян от енергийния министър като жизненоважен за енергетиката – със средствата ще бъде подобрена ликвидността на сектора.
Източник: Монитор (24.02.2016)

Осем финансови институции са подали обвързващи оферти по търсения от "Български енергиен холдинг" ЕАД (БЕХ) заем за Национална електрическа компания (НЕК). Това съобщиха от пресцентъра на холдинга. "В рамките на обявената от БЕХ процедура на пряко договаряне за избор на инвестиционен консултант по сделка за емитиране на облигационна емисия, се явиха единадесет кандидата. През настоящата седмица обвързващи оферти бяха получени от осем от тези финансови институции, обединени в два консорциума", се посочва в съобщението. Всички участници отговарят на предварително заложения критерий за отпускане на мостови заем, който на последващ етап да бъде рефинансиран с пласирането на облигационна емисия. Общата стойност на предложеното финансиране покрива търсения от БЕХ финансов ресурс (до 650 млн. евро). В момента назначената в БЕХ комисия оценява получените оферти и след приключване на своята работа ще обяви резултатите. Избраният кандидат ще бъде поканен за провеждане на преговори по сключване на договор за мостово финансиране. Финансовият ресурс ще бъде използван за изплащане на натрупаните задължения на НЕК към двете американски централи в енергийния комплекс "Марица изток" - "Ей И Ес ЗС Марица изток 1" ЕООД и "Контур Глобал Марица изток 3" АД, както и за покриване задълженията на двете топлоелектрически централи към "Мини Марица-изток" ЕАД.
Източник: Дарик радио (29.02.2016)

Подадени са две обвързващи оферти за заема за НЕК Два консорциума, в които влизат осем финансови институции, са подали обвързващи оферти в Българския енергиен холдинг във връзка с търсения за Националната електрическа компания заем до 650 милиона евро, съобщиха от холдинга. Парите, които БЕХ търси, ще се използват за изплащане на натрупаните задължения на НЕК към двете американски централи от комплекса "Марица изток", които от своя страна имат дългове към мини "Марица изток". От БЕХ съобщават, че участниците в процедурата отговарят на предварително заложените критерии за отпускане на мостови заем, който на следващ етап ще бъде рефинансиран с пласирането на облигационна емисия. В момента назначената комисия оценява получените оферти и след приключване на своята работа ще обяви резултатите. Избраният кандидат ще бъде поканен за провеждане на преговори по сключване на договор за мостово финансиране.
Източник: БНР (29.02.2016)

По-скъп ток от юли поиска и държавната НЕК Няколко дни след като доставчиците на ток ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго-про“ поискаха по-високи цени на тока за бита от 1 юли, с подобно искане излезе и държавната Национална електрическа компания (НЕК). Това става ясно от съобщение на дружеството, публикувано на интернет страницата му. Компанията не казва точно с колко иска да бъде увеличена цената, но изброява за какво са й нужни парите, като добавя, че очаква да бъдат покрити разходите й за зелен ток и поддържане на резерв. Според източник близък до Българския енергиен холдинг до 31 март заявка за поскъпване на тока ще направят и двете най-големи държавни централи - АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“. Мотивът на дружествата ще бъде нуждата от средства за инвестиции и нормално разплащане с доставчиците. „Очаквахме подобно нещо, тъй като резервите за задържане или намаляване на цената на тока са изчерпани“, коментира пред „Труд“ председателят на Българския енергиен форум Иван Хиновски, който е и бивш директор на НЕК. По думите му компанията има основание да иска повече пари за ток най-малко по две причини – първо, предстои плащане по арбитража с „Атомстройекспорт“ за АЕЦ „Белене“ и, второ, БЕХ има да връща облигационен заем до 2020 г. „Абсурд е цената на тока да продължава да бъде ниска, при положение какъв голям дефицит има в системата. Отделно БЕХ се опитва да тегли нов заем и трябва да покаже план за увеличение на приходите“, добави още Хиновски. По думите му изказванията на министерството на енергетиката и на Комисията за енергийно и водно регулиране за евентуално намаляване на цената на тока от юли са популистки. Ще бъде намалена само добавката за задължение към обществото, която обаче не е толкова голяма част от цената на тока. „Съвсем естествено е енергийните дружества да искат поскъпване на тока, защото тепърва дружествата трябва да инвестират огромни средства в инфраструктура“, коментира енергийният експерт Атанас Тасев. „Парите трябва някой да ги плати, досега НЕК е трупала дефицит, като не е плащала на доставчиците си“, обясни още Тасев. По думите му в момента не е време да бъде намалявана цената на тока за бита само заради поевтиняването на газа. Причината - по-добре е да се работи за запълване на дефицита в системата. Преди седмица стана ясно, че доставчиците на ток искат увеличение на цените за битовите абонати до 3,6% от 1 юли. Причината - дружествата разчитат с това да покрият разходите си за купуването на енергията и поддръжката на мрежата.
Източник: Труд (07.03.2016)

Над 100 милиона евро ще са пропуснатите ползи за хазната на годишна база от спада на износа на ток, заяви енергийният експерт проф. Атанас Тасев. По данни на Енергийния системен оператор само за първите три месеца на тази година спадът в износа на електроенергия е над 48%. Ако от януари до март миналата година са изнесени 1 921 218 МВтч, то през първите три месеца на тази година те са едва 995 025 МВтч. Тасев посочи причините за срива на износа: „На практика Гърция не работи. По-голяма част от количествата през Гърция отиваха за Италия, където обаче заради ниската цена на природния газ, започна собствено производство на ток”. В същото време Сърбия, Румъния и Албания имат солидно количество вода в язовирите и сега произвеждат евтина електроенергия от водоемите, допълни енергийният експерт. По думите му третата предпоставка за спадналия износ е меката зима, която свива потреблението на ток в съседните страни. Според него, докато не се промени геополитическата ситуация - кризата в Гърция и дори проблемът с бежанците, експортът на електроенергия ще продължи да спада. Основните играчи на пазара на електроенергия у нас са НЕК и ТЕЦ „Марица Изток” 2, подчерта проф. Тасев. Националната електрическа компания и без това е в остър дефицит, а намаленото търсене на ток ще задълбочи проблемите в енергетиката, категоричен е експертът.
Източник: Труд (10.03.2016)

Консорциум на J.P. Morgan ще даде 650 млн. евро заем на БЕХ Консорциум, воден от J.P. Morgan Securities, е избран да предостави 650 млн. евро заем на Българския енергиен холдинг (БЕХ), съобщават от институцията след проведен конкурс с два кандидата. Преди подписването на договор с кредитора ще има преговори за подобряване на офертата, още повече че държавният мастодонт си е запазил правото да работи и с класирания на второ място конкурент. По информация на "Капитал" това е консорциум около Citibank, който не за пръв път показва готовност да финансира държавната енергетика. Това е вторият опит на БЕХ да осигури средствата, необходими за погасяване на дълговете, които Националната електрическа компания (НЕК) е натрупала към "Ей И Ес ЗС Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", оттам и държавните "Мини Марица-изток". След разплащането двете централи могат да свалят цените си според подписани през миналата година споразумения. Организираният през есента на 2015 г. конкурс се провали, тъй като участващите в него банки поискаха да получат държавни гаранции за заема, а финансовото министерство отказа да предостави такива. Неофициално всички кандидати са се отказали заради лошото финансово състояние на НЕК. През последните месеци на миналата година обаче през няколко мерки държавната компания спря да трупа нови минуси и финансовото й състояние е с хоризонт на подобрение. Вторият конкурс, който вече постига успех, също е за предоставянето на необезпечен заем и отново сумата е 650 млн. евро. Офертите бяха две. По план до 12 месеца след отпускането на парите БЕХ трябва да издаде облигационна емисия и с приходите от нея да погаси задължението към избрания кредитор. Детайли по условието на мостовото финансиране няма. В избрания победител извън J.P. Morgan Securities влизат и италианската инвестиционна банка IMI (част от групата на Intesa Sanpaolo) и Bank of China, които участват в консорциума. На този етап от БЕХ не съобщават каква е лихвата, която ще плащат по заема. Другият кандидат, който е подал обвързваща оферта и с който енергийният холдинг си запазва правото да води преговори и да сключи договор, е консорциум около американската Citibank. Това е втората международна емисия книжа на БЕХ - през 2013 холдингът пласира петгодишни облигации за 500 млн. евро с купон от 4.25%, като посредник беше точно Citibank. Ресурсът бе използван основно за рефинансиране на стари задължения.
Източник: Капитал (10.03.2016)

Делян Добрев: БЕХ може да изтегли заем и без държавна гаранция Банките, с които преговаря Българският енергиен холдинг, след като видяха резултатите на НЕК за миналата година, се върнаха на масата на преговорите. БЕХ избира между два консорциума за изтеглянето на заем в почти максимален размер до 650 млн. евро, както бе обявена процедурата. Това заяви пред БНР председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев. Той посочи, че след наблюдаваните в НЕК през 2014-2015 г. хронични тарифни дефицити в размер на стотици милиони левове, сега не само няма тарифен дефицит, но има тарифен излишък и това дава възможност на БЕХ да изтегли заем дори без държавна гаранция. Добрев оцени първоначално оповестените заключения на КЗК за пазара на горива и разследването за възможно наличие на картелно споразумение като доста обнадеждаващи. Предстои истинското обследване на този пазар, допълни Добрев и изрази надежда, че могат да бъдат наложени санкции на всички играчи, които са се държали непазарно. В коментар за оттеглената от Росен Желязков негова кандидатура за председател на Комисията за защита на конкуренцията, Добрев отбеляза, че Желязков си е направил самоотвод с мотива, че не иска да участва в състезание с един кон. Конкретни нови имена за председател на КЗК не са коментирани, но всяка от парламентарно представените партии, която реши, че има подходяща кандидатура, трябва да я предложи, добави той.
Източник: Новинар (14.03.2016)

НЕК е стопила дефицита Дефицитът на НЕК вече е стопен. Това заяви депутата от ГЕРБ и председател на енергийната комисия в парламента Делян Добрев пред БНТ. По думите му в момента компанията дори отчита положителен финансов резултат, поне що се отнася до миналата година. "В края на 2014 г. наследихме тарифен дефицит в Националната електрическа компания от 800 млн. лв. През 2015 г. без много шум и фанфари направихме реформа в енергетика. Сега в НЕК има тарифен излишък около 100 млн. лв., което е за пръв път от 2010 г.”, каза той. Според депутата положителният резултат за миналата година е постигнат чрез увеличаването на приходите на компанията чрез прехвърлянето на квоти за вредни емисии. Добрев каза още, че на електроенергийната ни борса вече се търгуват около 300 мегаватчаса, което е около 5% от тока, продаван като цяло в страната. Обемите на сделките ще се увеличат още след юни тази година, прогнозира той. Според него либерализацията на пазара не трябва да се случва за едно денонощие. Управляващите ще дадат стимул на повече домакинства да излязат на свободния пазар. Това ще се случва със сключване на договор с друг доставчик, който ще замени ЕРП-тата. Делян Добрев коментира и съобщението на Комисията за защита на конкуренцията за съмненията за картел в търговията с горива по бензиностанциите. Той призова антимонополния орган да направи проучване, ако трябва и със съдействието на службите да се получи необходимата документация.
Източник: econ.bg (15.03.2016)

До десетина дни енергийният холдинг се очаква да приключи преговорите за заема Министърът на енергетиката Теменужка Петкова изрази оптимизъм за осигуряването на нужния за Националната електрическа компания (НЕК) заем, с който да се разплатят задълженията й към двете американски централи в енергийния комплекс "Марица изток". "Мисля, че ще бъде успешна цялата процедура по осигуряване на заем за НЕК", коментира тя пред журналисти, цитирана от БТА, след като подписа рамково споразумение за сътрудничество с ректора на УНСС и изнесе лекция пред студентите. Преговорите с банковия консорциум, включващ лондонския клон на Ваnса IMI S.p.A., клона в Люксембург на Bank of China Limitedи J.P. Morgan Securities, са за мостов заем от 650 млн. евро и се водят от Българския енергиен холдинг, чието дъщерно дружество е НЕК. "Мисля, че параметрите, които са дадени, са в рамките на нормалното, в момента се водят преговори с консорциума, който беше класиран на първо място в конкурсната процедура", посочи Петкова. Тя изрази надежда преговорите да приключат до десетина дни, след което да се върви към подписване на договор. "В момента се договарят клаузите на договора, ако можем да постигнем подобрение на офертата на банката, ще го направим, полагаме всички усилия за това", добави тя. Срокът за разплащане на НЕК с двете американски централи - "Ей И Ес ЗС Марица изток 1" ЕООД и "Контур Глобал Марица изток 3" АД е удължен, коментира още Петкова, без да уточни с колко. Те видяха, че нещата с кредита вървят към положително развитие и има банки, които желаят да осигурят този ресурс, отбеляза тя. По думите й явяването на осемте световни банки, обединени в два консорциума, в конкурсната процедура, е било тест за системата и реформите, който българската енергетика е издържала. След разплащането на НЕК с двете централи, те автоматично ще покрият своите задължения към "Мини Марица изток". Тогава ще влезе в сила и подписаното споразумение между НЕК и двете централи, с което националната компания ще им плаща по-ниска цена за разполагаемост.
Източник: Дневник (16.03.2016)

БЕХ ще се пазари още 10 дни за заема от 650 млн. Евро Още около 10 дни ще продължат разговорите на Българския енергиен холдинг (БЕХ) за заема от 650 млн. евро. Миналата седмица стана ясно, че консорциум между Ваnса IMI S.p.A. - London Branch, Bank of China Limited - Luxembourg Branch и J.P. Morgan Securities е бил поканен за договаряне на клаузите и за сключване на договор. Парите са нужни на БЕХ, за да ги преведе на дъщерната си НЕК. Електрическата компания, от своя страна, ще изчисти задълженията си от около 1 милиард лева към двата американски теца "Марица-изток" 1 и 3. "Надявам се, преговорите да приключат може би до десетина дни. Трябва да имаме вече информация и да се върви към сключване на договор. В момента се договарят клаузите по него. Ако можем да постигнем подобрение на офертата, която е дала банката, ще го направим", обясни вчера министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на лекция в УНСС. До началото на април трябва да са готови критериите, по които ще се определят енергийно бедните българи, както и каква ще бъде защитата на уязвимите потребители, каза още тя. Те ще бъдат уточнени с експерти от главна дирекция "Енергетика" на ЕК. Работи се и с представители на социалното министерство. "Имаме все още неща, които трябва да бъдат изяснени. Но тук основната и водеща роля е тяхната, тъй като те познават из основи цялата социална система, Закона за социалното подпомагане, имат вече утвърдена практика с помощите за отопление", допълни Теменужка Петкова.
Източник: Сега (16.03.2016)

ТЕЦ Свилоза пуска нова мощност за студен резерв Заводската централа ТЕЦ Свилоза, в която акционер е търговецът на електроенергия "Енерджи маркет, ще разшири мощностите си за производство на електроенергия с нови 58 мегавата. Централата се издържа основно от продажбата на комбинирана електроенергия (производство на топло- и електроенергия от едни и същи мощности) на Националната електрическа компания (НЕК). Инвестицията в новата кондензационна турбина, която е производство на Siemens, е на стойност 36 млн. лв. Съоръжението е с 10% по-ефективно от останалите и ще доведе до спестяването на емисии. То обаче ще произвежда само електроенергия, която ще се използва за собствени нужди и продажба на свободния пазар. Самата централа има и лиценз за търговия с електроенергия от 2013 г. С новото съоръжение електрическа мощност на централата ще достигне общо 178 мегавата, а топлинната ще се запази на 280 мегавата. Засега основната идея е новата мощност да бъде предоставяна за студен резерв. Централата ще продължи да използва за производството си въглища.
Източник: Капитал (17.03.2016)

AES готови да стигнат до съд, ако не получат дължимото от НЕК Към момента Националната електрическа компания/НЕК/ дължи 1 милиард и 8 милиона лева на двете американски централи от комплекса "Марица Изток". От енергийното министерство съобщиха за БНР, че около 600 милиона лева е дългът на НЕК към „AES Марица Изток 1“, а останалите са към "Контур Глобал Марица Изток 3". В интервю за "Хоризонт" изпълнителният директор на „ AES България“ Оливие Маркет посочи, че от своя страна двата ТЕЦ-а дължат на мини „Марица Изток“ общо 330 милиона лева. Същевременно срокът за влизане в сила на споразумението, което би довело до намаляване на тока, който НЕК изкупува от централите, е удължен за пореден път - сега до края на април. Поредното удължаване на срока на споразумението до края на следващия месец се налага, за да могат да приключат преговорите с консорциума от банки, който се очаква да даде заем на НЕК и тя да може да се разплати с американските централи, казва Оливие Маркет: Аз мисля, че това е един достатъчен срок, в който да бъдат завършени преговорите с финансиращите институции, парите физически да бъдат получени и физически да бъдат платени на "AES". Веднага след разплащането между енергийните фирми ще влезе в сила и договореното намаляване на цената за разполагаемост. В момента НЕК няма текущи задължения към двата американски ТЕЦ-а, но какво би станало, ако след време отново започне да трупа дългове. Ако говорим за чисто правната, договорна страна на нещата, но пак подчертавам, аз не вярвам в този сценарий, при забавяне на плащане от страна на НЕК, договорената отстъпка ще спре да се прилага и ще стане ефективна отново в момента, в който нашият партньор започне да изплаща задълженията си навреме, обясни Оливие Маркет. Тъй като разговорите с банките-кредиторки все още не са приключили, съществува вероятност и да не се стигне до отпускане на заем и НЕК да остане без средствата, които са й необходими да се разплати. В този случай "AES" ще са принудени да стигнат до арбитражен съд, за да си получат парите, казва изпълнителният директор на компанията Оливие Маркет. Цялото интервю с изпълнителния директор на "Ей И Ес" България Оливие Маркет може да чуете в предаването "Хоризонт за вас" след новините в 14 часа.
Източник: БНР (18.03.2016)

Изнасяме с 1 млрд. киловатчаса по-малко ток Износът на ток от България се срина. За година той е намалял с над 1 млрд. киловатчаса, или наполовина. От това икономиката ни до момента губи суми от порядъка на 70-100 млн. лв. Според данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от началото на годината до сега от страната са експортирани 1,064 млрд. киловатчаса електроенергия при 2,122 млрд. лв. за същия период на миналата година. Причината за близо 50-процентния срив е в липсата на пазар, обясни Митю Христозов от Централното диспечерско управление, което е част от оператора. „В момента експортът е паднал до 200-300 мегавата. Основното направление, по което се изнася еленергията е Гърция, малки количества стигат и до Турция“, обясни Христозов. По думите му причината са ниските цени в цяла Европа, които не стимулират търговията Те от своя страна се дължат на ниското потребление заради топлото време тази зима. Диспечерите прогнозират, че износът може да се раздвижи през лятото, ако се сбъднат очакванията за много топло време. Освен на ниските цени, сериозно спадналият износ на ток се дължи и на малкото вода в язовирите и от там – по-малкото производство на вецовете, смята Мартин Георгиев, председател на Асоциацията на търговците на електроенергия в България. Данните на ЕСО сочат, че производството на вецовете също е намаляло драстично – с близо 40 на сто на годишна база и към 13 март то е възлиза на 931 млн. киловатчаса, при над 1,5 млрд. квтч за същия период на миналата година. Според сметките на експерта тези над 1 млрд. квтч по-малко изнесена еленергия водят след себе си загуби от приходи от порядъка на 70 млн. лв. Ако към тях се включат всички такси, сумата набъбва до около 100 млн. лв. Един от проблемите за българския електроенергиен пазар е, че той е изолиран от всички останали в региона, посочи още Георгиев. По последни данни централите у нас са произвели 9,955 млрд. киловатчаса еленергия, което е с 11% по-малко от количеството за същия период на миналата година, като базовите централи са дали с близо 7 на сто по-малко. От ВЕИ-тата нараства генерацията на фотоволтаиците и на централите на биомаса, а на вятърните паркове пада. Най-сериозен е ръстът при биомасата, които са присъединени към мрежата на ЕРП-тата – с близо 70% годишно до 24,8 млн. киловатчаса. Потреблението на ток у нас също е намаляло заради по-топлото време. Този спад е с 1,75%, а цялото консумирано количество до момента е 8,891 млрд. квтч. Производството на вятърните и слънчевите централи през пролетта е предизвикателство за балансирането на електроенергийната ни система, особено около Великден. Затова през последните години в този период един от хилядниците на АЕЦ „Козлодуй“ се спира за планов ремонт и презарядка. Тази година това ще е 5-и блок, като се очаква това да стане в първата 10-дневка на април.
Източник: Монитор (21.03.2016)

Фалират 300 малки соларни централи Около 300 малки фотоволтаични електроцентрали (ФЕЦ) с над 1800 работни места са в процес на фалит. За това алармира пред "Стандарт" Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ). Причината за масовите фалити е драстичното намаляване на изкупната цена на електроенергията от малките ФЕЦ. Тя е паднала осем пъти, обясни Хиновски. Това не е оправдано, тъй като общата мощност на тези 300 мини-ФЕЦ е само 28 мВт. Това е едва 0,2% от общата инсталирана мощност у нас, като те произвеждат едва 0,007% от общото количество енергия и поради това влиянието им върху крайните цени е близо до нула, обясни Хиновски. Става дума за 300 семейни фирми, с които кандидатствахме за финансиране по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР), обясни Павлина Цанева от Габрово, собственик на мини-ФЕЦ. Нашите ФЕЦ са малки, с мощност 70-80 кВт, като инвестицията във всяка от тях е около 700 хил. лв., 50% от които е грант от ПРСР, а останалите 50% - кредити и собствени средства, допълни тя. Бизнес плановете за тези мини-ФЕЦ са били одобрени от ДФ "Земеделие" (ДФЗ) - за отпускането на грант, както и от банките - за отпускането на кредити, които са със срок на връщане 9 г. Процесът стартира през 2009-2010 г., но ДФЗ забави разглеждането им и отпускането на средствата около три години, обясни Цанева. В крайна сметка ДФЗ одобри бизнес плановете ни при изкупна цена на енергията от над 800 лв./мВтч. След като малките ФЕЦ са построени, изкупната цена е намалявана неколкократно - до 100 лв./мВтч през 2015 г. Така от миналата година приходите им падат до 8000 лв. годишно. С тези средства дори не успяваме да покрием разходите за балансиране на енергията и към Фонда за сигурност на ЕЕС, обясни Павлина Цанева. В същото време годишните ни разходи за поддръжка, работни заплати, охрана и за задължителните по изискванията на ДФЗ застраховки са над 38 хил. лв., като в тях не влизат лихвите по заемите и нормата на възвръщаемост на собствения капитал, каза тя. Поради това банките започнаха да описват имуществото ни - жилищата, колите и магазинчетата, които сме заложили като гаранция на кредитите, обясни Цанева.
Източник: Стандарт (21.03.2016)

Изнасяме с 1 млрд. киловатчаса по-малко ток Износът на ток от България се срина. За година той е намалял с над 1 млрд. киловатчаса, или наполовина. От това икономиката ни до момента губи суми от порядъка на 70-100 млн. лв. Според данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от началото на годината до сега от страната са експортирани 1,064 млрд. киловатчаса електроенергия при 2,122 млрд. лв. за същия период на миналата година. Причината за близо 50-процентния срив е в липсата на пазар, обясни Митю Христозов от Централното диспечерско управление, което е част от оператора. „В момента експортът е паднал до 200-300 мегавата. Основното направление, по което се изнася еленергията е Гърция, малки количества стигат и до Турция“, обясни Христозов. По думите му причината са ниските цени в цяла Европа, които не стимулират търговията Те от своя страна се дължат на ниското потребление заради топлото време тази зима. Диспечерите прогнозират, че износът може да се раздвижи през лятото, ако се сбъднат очакванията за много топло време. Освен на ниските цени, сериозно спадналият износ на ток се дължи и на малкото вода в язовирите и от там – по-малкото производство на вецовете, смята Мартин Георгиев, председател на Асоциацията на търговците на електроенергия в България. Данните на ЕСО сочат, че производството на вецовете също е намаляло драстично – с близо 40 на сто на годишна база и към 13 март то е възлиза на 931 млн. киловатчаса, при над 1,5 млрд. квтч за същия период на миналата година. Според сметките на експерта тези над 1 млрд. квтч по-малко изнесена еленергия водят след себе си загуби от приходи от порядъка на 70 млн. лв. Ако към тях се включат всички такси, сумата набъбва до около 100 млн. лв. Един от проблемите за българския електроенергиен пазар е, че той е изолиран от всички останали в региона, посочи още Георгиев. По последни данни централите у нас са произвели 9,955 млрд. киловатчаса еленергия, което е с 11% по-малко от количеството за същия период на миналата година, като базовите централи са дали с близо 7 на сто по-малко. От ВЕИ-тата нараства генерацията на фотоволтаиците и на централите на биомаса, а на вятърните паркове пада. Най-сериозен е ръстът при биомасата, които са присъединени към мрежата на ЕРП-тата – с близо 70% годишно до 24,8 млн. киловатчаса. Потреблението на ток у нас също е намаляло заради по-топлото време. Този спад е с 1,75%, а цялото консумирано количество до момента е 8,891 млрд. Квтч Производството на вятърните и слънчевите централи през пролетта е предизвикателство за балансирането на електроенергийната ни система, особено около Великден. Затова през последните години в този период един от хилядниците на АЕЦ „Козлодуй“ се спира за планов ремонт и презарядка. Тази година това ще е 5-и блок, като се очаква това да стане в първата 10-дневка на април.
Източник: Монитор (21.03.2016)

Хората с ниски доходи ще плащат тока по специална тарифа Социална тарифа на тока за бедните и специална защита за хора в тежко здравословно състояние обмисля енергийното министерство като мерки за подпомагане на уязвимите групи при предстоящата либерализация на пазара на ток. Заедно с представители на Световната банка експертите на Теменужка Петкова избистрят как точно да приложат този вид подкрепа. Идеята за "социалния ток" бе лансирана в началото на годината. "Това ще бъде определено количество ток за най-уязвимите хора, свързано с жизнено важните им нужди", обясни Петкова и определи мярката като временна. Специални условия ще има и за определени хора в тежко здравословно състояние. "Те ще предвиждат възможност определена категория лица, които са в тежко здравословно състояние и са на поддържащо лечение с апаратура, налице е необходимост те да бъдат сигурни, че няма да бъде спряно електрическото им захранване по една или друга причина в резултат на неплащане своевременно на сметка", обясни Петкова. Наред с това те ще могат да разсрочват сметките си за определен период от време. Такава възможност обаче съществува и в момента за всеки клиент на съответното ЕРП. Наскоро вицепремиерът Ивайло Калфин съобщи, че се обсъждат два варианта - първият е доходите на бедните да бъдат компенсирани при драстично повишаване на цените, а вторият - да продължи да се регулира цената на тока за нуждаещите се. Според Калфин по-добрият вариант е смесеният - едновременно да има защитна цена на електрическата енергия за бедните и те да продължат да получават помощи през зимния период. НА СВЕЩИ Анализ на ЕК от 2013 г. показа, че около 61% от населението на България попада в графата "енергийно бедни", тъй като над 9% от доходите им отиват за отопление. Вчера обаче министър Петкова посочи други цифри - според нея става въпрос за около 30% от българите.
Източник: Сега (23.03.2016)

Увеличиха капитала на Българската независима енергийна борса Увеличихме капитала на Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на годишната конференция "Либерализация на енергийния пазар и новите тенденции в сектора". От изявлението й става ясно, че привлеченият капитал ще бъде използван за закупуването на платформа за търговия с дългосрочни договори, която ще заработи от месец юли тази година. От началото на 2017-та година ще функционира и платформа за търговия в рамките на деня. Петкова припомни, че задължителното условие в процеса по либерализация на енергийния пазар бе създаването на Българската независима енергийна борса. От началото на годината тя е факт и работи с реални сделки. Броят на регистрираните участници на борсовия пазар е вече 32-ма, като 95% от тях, са ежедневно активни. Лицата със сертификат, имащи право да оперират с електронната система за борсова търговия, надхвърли 100. Към момента на ден се търгуват средно около 7500 MWh, а цените не се различават от тези на регионалните борси. по думите на Петкова, в момента се анализира възможността да бъде създаден сегмент за търговия с природен газ в рамките на БНЕБ. В момента пред Министерството на енергетиката, стои предизвикателството да бъдат защитени най-уязвимите потребители, след пълната либерализация на енергийния пазар. По въпроса се работи съвместно с експерти от Европейската комисия Министерството на труда и социалната политика, както и да бъде точно дефинирано понятието "уязвим потребител". "Една година след законодателните промени виждаме резултатите - миналата година тарифният дефицит на Националната електрическа компания бе 586 млн. лв., а днес е 221 млн. лв. За първи път НЕК реализира положителен резултат от регулаторната си дейност", обоснова се министър Петкова. "Създаването на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" бе друга мярка за преодоляване на финансовия дефицит в системата. В него се събират по пет процента от приходите на производителите на електроенергия, както и приходите от емисии. От месец август до края на 2015-та година във Фонда бяха събрани 183 млн. лв., а от началото на тази година сумата е близо 60 млн. Сега трябва да запазим динамиката на реформите в енергийната система", категорична бе Петкова. Очаква се Световна банка да предостави окончателен доклад за модел за либерализация у нас, след което предстои обществено обсъждане с всички заинтересовани страни. До момента всички са наясно с ползите от либерализирания пазар – реални пазарни цени на електроенергията, конкуренция и прозрачност във функционирането на пазара.
Източник: Банкеръ (23.03.2016)

На 200 милиона тарифен излишък се очаква да излезе Националната електрическа компания (НЕК) за последния регулаторен период, който изтича в края на юни. Това се постига без промяна в цената на електроенергията, съобщи в Стара Загора шефът на енергийната комисия в парламента Делян Добрев. „Във втория кабинет на Бойко Борисов наследихме 800 милиона тарифен дефицит на година, заради политиката на кабинета „Орешарски“, който уж балансираше системата като намаляваше приходите и увеличаваше разходите. Заварихме една много тежка картинка, но миналата година два пъти променихме Закона за енергетиката, като направихме обратното – увеличихме приходите и намалихме разходите, коментира Добрев. Да изчистим дефицитите на НЕК беше един от трите приоритета на ГЕРБ в сектор „Енергетика“, припомни депутатът. Според него той е изпълнен на 100%. По вторият приоритет – националната програма за саниране до момента има сключени над 2000 договора за над два милиарда лева, посочи още Добрев. Третият приоритет бе проучването на дълбоко Черно море. На 19 април започваме първия сондаж в блок „Хан Аспарух“, съобщи Делян Добрев. Според него нашият газ ще бъде с 30% по-евтин от която и да е вносна алтернатива.
Източник: Монитор (28.03.2016)

НЕК излиза на плюс с 200 млн. лв. На 200 милиона тарифен излишък се очаква да излезе Националната електрическа компания (НЕК) за последния регулаторен период, който изтича в края на юни. Това се постига без промяна в цената на електроенергията, съобщи в Стара Загора шефът на енергийната комисия в парламента Делян Добрев. „Във втория кабинет на Бойко Борисов наследихме 800 милиона тарифен дефицит на година, заради политиката на кабинета „Орешарски“, който уж балансираше системата като намаляваше приходите и увеличаваше разходите. Заварихме една много тежка картинка, но миналата година два пъти променихме Закона за енергетиката, като направихме обратното – увеличихме приходите и намалихме разходите, коментира Добрев. Да изчистим дефицитите на НЕК беше един от трите приоритета на ГЕРБ в сектор „Енергетика“, припомни депутатът. Според него той е изпълнен на 100%. По вторият приоритет – националната програма за саниране до момента има сключени над 2000 договора за над два милиарда лева, посочи още Добрев. Третият приоритет бе проучването на дълбоко Черно море. На 19 април започваме първия сондаж в блок „Хан Аспарух“, съобщи Делян Добрев. Според него нашият газ ще бъде с 30% по-евтин от която и да е вносна алтернатива.
Източник: Капитал (28.03.2016)

Няма да има ново удължаване на срока, в който НЕК трябва да изплати старите си задължения към "AES Гълъбово", съобщи изпълнителният директор на централата Оливие Маркет. Двете страни се договориха до 26 април НЕК да изплати дължимото към централата, в резултат от което ще влезе в сила подписаното миналата пролет споразумение за намаляване на цената за разполагаемост на "AES Гълъбово". Споразумението всъщност обхваща и двете "американски" централи в енергийния комплекс "Марица изток" - "AES Гълъбово" и "КонтурГлобал". От намаляването на цената за разполагаемост НЕК ще пести по 100 млн. лв. годишно, съобщи при подписването на документа енергийният министър Теменужка Петкова. НЕК дължи на двата ТЕЦ-а почти 1 млрд. лева. За да се разплати с тях, НЕК разчита на заема, който в момента договаря с консорциум от банки Българският енергиен холдинг (БЕХ). Преговорите са за осигуряване на мостово финансиране в размер на до 650 млн. евро. Заемът е важен за НЕК, тъй като ще намали вътрешния дефицит в сектора. След като получат вземанията си от НЕК, двете "американски" централи ще изплатят дълговете си към "Мини Марица-изток", които са над 330 млн. лева.
Източник: Стандарт (29.03.2016)

AES Гълъбово няма да удължава срока за дълговете на НЕК Няма да има ново удължаване на срока, в който НЕК трябва да плати старите си задължения към AES Гълъбово. Това съобщи изпълнителният директор на централата Оливие Маркет пред Bloomberg TV Bulgaria. Ако НЕК не се разплати с AES Гълъбово до края на април, американската компания ще потърси правата си в арбитраж, допълни Маркет. Двете страни се договориха НЕК да се издължи в уговорения срок, като в замяна на това ще влезе в сила подписаното още през миналата пролет споразумение за намаляване на цената за разполагаемост на централата. Споразумението обхваща и двете „американски“ централи в Маришкия басейн – AES Гълъбово и КонтурГлобал. От намаляването на стойността за разполагаемост се прогнозира НЕК да пести по 100 млн. лв. на година. НЕК дължи на двете централи малко над 900 млн. лв. За да се разплати с тях, компанията разчита на кредит, който да изтегли Българският енергиен холдинг (БЕХ). Вече се водят преговори с един от банковите консорциуми за отпускане на мостов заем до 650 млн. евро.
Източник: Новинар (29.03.2016)

Избраха британската Trayport за двустранните договори на енергийната борса Българска независима енергийна е избрала GlobalVision Trading Trayport като платформа, която ще се използва за администриране на пазара за покупко-продажба на електрическа енергия посредством двустранни договори. "С въвеждането на централизиран пазар за двустранни договори БНЕБ ще даде нови възможности за търговия на пазарните участници и ще допринесе за прозрачността и равнопоставеността на пазара на електроенергия. Ние силно вярваме, че изборът на системата за търговия на Trayport ще ни позволи да дадем най-добрите възможности за търговия с краткосрочни, средносрочни и дългосрочни договори", каза шефът на енергийната борса Константин Константинов. "Ние сме развълнувани, че БНЕБ избра Trayport, като свой търговски партньор. Добавянето на България към търговската мрежа оперирана от Trayport не само увеличава броя на пазарите на разположение на европейските търговци, но също така и свързаните с Турция" каза Пол Константину, регионален мениджър продажби в Trayport.
Източник: Монитор (29.03.2016)

Очаква се България да бъде осъдена за около 600 млн. евро за АЕЦ "Белене" Международният арбитраж в Париж вече е взел решение по съдебния спор между българската "Национална електрическа компания" (НЕК) и руската "Атомстройекспрот" (АСЕ) заради спрения проект за строежа на АЕЦ "Белене", научи Mediapool от няколко различни независими един от друг източници, запознати с хода на делото. В момента се пишат мотивите и до края на април съдът ще се произнесе по казуса, в който руската компания съди НЕК за поръчаното, изработено, но неплатено и недоставено оборудване за изграждането на втората ядрена централа у нас. Предявеният от руснаците иск е за над 1 млрд. евро. Очакванията са НЕК да бъде осъдена да плати около 600 млн. евро. Според правителствени източници сумата може и да е по-малка, други я изчисляват като по-голяма. Официално нито българската, нито руската страна в процеса искат да коментират случая преди произнасянето на арбитражния съд. Проектът за строежа на АЕЦ "Белене" бе прекратен с решения на правителството и парламента през февруари 2013 г. с мотив, че липсват пари. Арбитражното дело обаче започна далеч по-рано. През юли 2011 г. АСЕ внесе в Париж иск за 54 млн. евро срещу НЕК заради неплатени суми по поръчано и произведено от руските подизпълнители оборудване за АЕЦ "Белене". Дни по-късно НЕК внесе контраиск за 63 млн. евро в Женева за това, че АСЕ по договор е трябвало да изкупи старото оборудване от площадката в Белене, но тя не е сторила това в пълния му обем. Година по-късно руснаците внесоха допълнителен иск и вдигнаха претенциите си до 1 млрд. евро. Двете арбитражни дела бяха обединени и по последни данни руските претенции са за около 1.2 млрд. евро. Според прилаганите от арбитражния съд в Париж индекси за признаване на претенциите, НЕК може да бъде осъдена на суми в доста широкия диапазон от 400 до 800 млн. евро предвид руските искания. Повечето експерти, с които Mediapool разговаря, обаче смятат, че сумата ще е около 600 млн. евро. Правителството има план Б и дори повече от един план, за да не плаща страната ни неустойка, в случай, че бъде осъдена по случая АЕЦ "Белене", заяви лаконично вицепремиерът по икономическите въпроси Томислав Дончев пред Mediapool. Той отказа всякакъв друг коментар по въпроса преди обявяването на решението на арбитражния съд. Финансовият министър Владислав Горанов също се ограничи с думите, че се разглежда вариант, по който руснаците да бъдат компенсирани заради прекратения ядрен проект. Запознати с казуса твърдят, че най-вероятно правителството ще търси споразумение с руснаците да им предостави изработените два реактора за АЕЦ "Белене" и АСЕ да ги използва за някой от останалите й проекти в чужбина, които са по същата технология, каквато бе предвидена за българската централа. Друг възможен вариант е решението на Парижкия арбитраж, което не може да се обжалва пред друг арбитраж, да се оспорва пред национален съд. Това е допустима, но рядка практика и на нея не се гледа с добро око в международната общност, коментира източник на Mediapool. Други експерти също смятат, най-добре ще е НЕК и АСЕ да се споразумеят за пласирането на изработените реактори в някои от най-напредналите проекти на руската компания. Самата АСЕ би имала полза от това, тъй като за предсрочно изпълнение получава бонуси. Българската компания пък няма да се наложи да плаща пари, с каквито не разполага. Според други мнения по-разумно ще е целият проект да се продаде на руснаците или да се обяви търг за инвеститори, които да довършат строежа, от което, вместо сегашните загуби, държавата може да инкасира съществени приходи за НЕК. Това обаче отваря отново големия въпрос трябва ли й на България въобще нова ядрена мощност на фона на световния бум на иновативни технологии в областта на енергетиката и енергийната ефективност. И ако да – дали да е отделна ядрена централа или нов блок в АЕЦ "Козлодуй". Идеята за VІІ блок в АЕЦ "Козлодуй" битува още от правителството на Тройната коалиция преди първия кабинет на ГЕРБ, но реално бе стартирана в партньорство с "Уестингхаус" в края на 2014 г. от правителството на Пламен Орешарски. Този ход наля вода в мелницата на "Атомстройекспорт", тъй като аргументът за спиране на АЕЦ "Белене" заради липсата на пари олекна. Малко по-късно обаче проектът за нов реактор в АЕЦ "Козлодуй" също замря по същата причина – скъп проект и недостиг на финансиране, което доведе до сегашните разговори с китайски инвеститор за участие в проекта, чийто резултат тепърва ще става ясен. Предстои да се види каква ще е реакцията на българското правителство след арбитражното решение и дали това ще е краят на сагата с АЕЦ "Белене", която започва преди 35 години по времето на Тодор Живков. Година след промените през 1989 г. реализираният частично проект е спрян и възроден през 2002 г. от тогавашния министър -председател Симеон Сакскобургготски. След проведен през 2006 г. международен търг за избор на технология и изпълнител, тогавашното правителство на Сергей Станишев избра руската компания "Атомстройекспорт" пред чешката "Шкода", залагайки на чисто нова централа пред дострояването на изградената. Трудностите пред ядрения проект се появиха с идването на власт на правителството на ГЕРБ през 2009 г., когато не бе постигнато съгласие между НЕК и АСЕ за крайната цена на ядрената мощност от два блока по 1000 МВ, а и се оказа, че българската компания има проблеми с финансирането на проекта. Началото на края настъпи след като германската енергийна компания RWE, която стана партньор на НЕК и трябваше да влезе като частен акционер с 49% в бъдещата АЕЦ "Белене", се отказа. Така се стигна до второто официално прекратяване на проекта през февруари 2013 г.
Източник: Медия Пул (01.04.2016)

Пълната либерализация на електроенергийния пазар ще е факт догодина Въпреки че от 1 април всеки битовите потребители имат право да купуват електроенергия от свободния пазар, се налагат още законови промени, които ще бъдат готови до края на юни. А пълната либерализация на пазара на електрическа енергия ще е факт през първата половина на 2017 г. Предстои да се внедрят две платформи, които да позволят търговията с дългосрочни контракти и за сделки в рамките на деня. Втората платформа ще бъде купена през 2017 г.. До средата на април пък трябва да е изяснен напълно моделът за либерализация, консултант по койте е Световната банка. Това обясни пред БНР в неделя министърът на енергетиката Теменужка Петкова. „След като имаме яснота по модела за пълна либерализация на електроенергийния пазар и след като сме изяснили всички тези етапи, през които трябва да се премине, ще бъдат направени и промени в Закона за енергетиката, като тези промени ще бъдат свързани изцяло с пълната либерализация на електроенергийния пазар и отделните роли на всеки един от участниците в този процес - на производителите на електрическа енергия, на доставчиците, на потребителите. До края на месец юни трябва да имаме и променен Закон за енергетиката”, каза Петкова. Тя съобщи освен това, че до 15 април трябва да бъде сключен договорът с консорциума банки, които ще отпуснат заем на Българския енергиен холдинг, и до 20 април НЕК, която е част от БЕХ, трябва да се разплати с двете „американски” централи - т. нар. "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3". Тогава ще могат да влязат в сила по-ниските съответно с 14 и 17 на сто цени за разполагаемост на техните мощности. БЕХ преговаря по условията на заема от 650 милиона евро, предложен от предпочетения консорциум между "Джей Пи Морган" и италианската "Банка Ай Ем ай" и китайската "Банк ъф Чайна". Двете централи дължат 400 млн. лв. на няколко мини, като по думите на Петкова тази сума ще бъде прихваната от дълга на НЕК, за да бъде директно платена на мините. Няма официална информация, че България е изгубила арбитражното дело за АЕЦ "Белене", каза енергийният министър. Четири месеца трябва да продължат сондажите в шелфа на Черно море за залежи на нефт и газ, обясни още министър Петкова. Факт е, че първоначалните геоложки проучвания във връзка с блок "Хан Аспарух" и във връзка с блок "Силистар" са много оптимистични и когато бъде направен този първи сондаж, тогава ще видим какви ще бъдат резултатите от него, каза тя.
Източник: Медия Пул (04.04.2016)

БЕХ взема заем до 15 април До 15 април трябва да е сключен договорът с консорциума банки, които се съгласиха да отпуснат заем на Българския енергиен холдинг. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова. След това до 20 април Националната електрическа компания, която е част от БЕХ, трябва да се разплати с двете американски централи. Преговорите с банковия консорциум, включващ лондонския клон на Ваnса IMI S.p.A., клона в Люксембург на Bank of China Limitedи J.P. Morgan Securities, са за мостов заем от 650 млн. евро. Те се водят от Българския енергиен холдинг, чието дъщерно дружество е НЕК. На свой ред централите дължат 400 млн. лв. на няколко мини. Тази сума ще бъде прихваната от дълга на НЕК, за да бъде директно платена на мините, обясни Петкова. След като дълговете към двете американските централи бъдат разплатени, НЕК може да предоговори цените, по които купува тока от тях. Пълната либерализация на енергийния пазар трябва да е факт през първата половина на следващата година, заяви Петкова. Като до средата на този месец трябва да се изясни моделът, по който това ще се случи. Както и да се консултира със Световната банка. След което ще се направят промени в Закона за енергетиката, така че да се регламентира ясно ролята на всеки участник на пазара. Това трябва да се случи до края на юни, каза министърът. Предстои да се внедри платформа, която да позволи търговията с дългосрочни контракти за ток, и друга, която е за сделки в рамките на деня. Петкова коментира и сондажите за нефт и газ в шелфа на Черно море. Първоначалните проучвания са оптимистични, но сондажите продължават 4 месеца, заяви министърът.
Източник: Стандарт (04.04.2016)

Топлофикациите на Ковачки с нарушения в поръчки за над 10 млн. лв. Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е открила нарушение на закона за обществени поръчки за 10.7 млн. лв. в четири от топлофикациите, свързани с Христо Ковачки. Става въпрос за отоплителните дружества в Бургас, Плевен, Габрово и Велико Търново. Това са най-големите нарушители според проверката на агенцията извършена през първото тримесечие на 2016 г. И при четирите дружества поръчките са свързани с разходи за строителство, доставки и услуги. Установените нарушения са общо 45, а съставените актове - 89. От публикуваните данни не става ясно каква е тяхната стойност, но според закона за обществените поръчки за непровеждане на процедура глобата е 15 хил. лв. С най-много актове за нарушения е "Топлофикация – Габрово" - 31, а откритие нарушения са 15 общо за 2.7 млн. лв. С най-голяма стойност на поръчките, в които има нередности, пък е "Топлофикация - Бургас" - 4.9 млн. лв. Като наказателните постановления са 24. При "Топлофикация – Плевен" нарушенията са 13, общо за 1.4 млн. лв. С най-малко провинения от четирите е топлофикацията във Велико Търново, която има осем акта, а поръчките, в които са открити нарушения, са 6 за 1.545 млн. лв. Нарушения в топлофикациите на Ковачки бяха открити и в проверката на АДФИ за четвъртото тримесечие на 2015 г. Тогава при "Топлофикация - Сливен" имаше нарушения в 22 поръчки за 5.4 млн. лв. При "Топлофикация - Русе" пък бяха проверени поръчки за 878 хил. лв. и издадени два акта. В дружеството във Враца бяха открити проблеми при шест поръчки за 895 хил. лв. ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград, който се свързва пак с Ковачки, също е получил 16 акта за поръчки на обща стойност 1.440 млн. лв. Проверката на АДФИ от първото тримесечие на 2016 г. е обхванала и други дружества от енергийния сектор, при които обаче не са констатирани никакви нарушения. Това са Електроенергийният системен оператор (ЕСО), Националната електрическа компания (НЕК) и "Булгартансгаз", които са 100% държавни. При две от дружествата агенцията е проверила само по една поръчка, като само при НЕК проверката е достигнала цели четири. При ЕСО това е поръчка за 20 млн. лв. Проведена е през 2014 г. за извършване на пропускателен режим и въоръжена охрана на техни обекти. Не е ясно обаче защо АДФИ не е проверила поръчка, обявена от ЕСО през 2014 г. за транспорт, монтаж и демонтаж на силови трансформатори, чийто изпълнител, както "Капитал Daily" писа, не отговаря на повечето от условията в процедурата и в крайна сметка доведе до унищожаването на техника за 1 млн. лв. Поръчките на НЕК, които са проверени от АДФИ, обхващат различни периоди и са за охрана на обекти на дружеството, за рехабилитация на ВЕЦ "Тополница" и ремонт на ПАВЕЦ "Белмекен". Последната проверка е за законосъобразност при отчитането на разполагаемия студен резерв към средата на 2013 г. Общата стойност на проверените поръчки е 5.4 млн. лв., като има един несъставен акт поради изтичане на давност. При "Булгартрансгаз" АДФИ е проверила поръчката за сключване на застраховки на служителите и имуществото на компанията, но в отчета на агенцията не е посочена нейната стойност. Проверка на "Капитал Daily" в регистъра на Агенцията за обществени поръчки показа, че нейната стойност не е показана и в обявлението за възложена поръчка, която е спечелена от "Застрахователно акционерно дружество Армеец". Индикативната й стойност обаче е за 4.8 млн. лв.
Източник: Капитал (11.04.2016)

НЕК губи дела за АЕЦ “Белене”, остава арбитраж за 54 млн. Софийски градски съд е прекратил второ дело на НЕК срещу архитект-инженера на “Белене” - “Уорли Парсънс Юръп Енерджи Сървисис”. Решението е от 5 април. По делото НЕК иска връщане на изплатени 117,3 млн. лв. от 24 юни 2009 г. до 14 февруари 2011 г., а мотивът е нищожен договор. От НЕК заявиха, че са получили делото във вторник и имат 7 дни, за да решат дали да обжалват. По това дело е платена държавна такса от 4%, което се изчислява на почти 4 млн. лв. Съдът казва с определение, че между дружествата има арбитражна клауза и компетентен да се произнесе е арбитражният съд. На 5 февруари Върховният касационен съд потвърждава решение на Апелативния съд за прекратяване на друго дело, заведено от НЕК, с което се атакува арбитражната клауза в договора между компаниите. В това дело има и иск за 831 млн. лв., за което държавната такса е от над 33 млн. лв. НЕК не я плаща и тази част от делото е прекратена. Така към момента остава делото, заведено в Международен арбитражен съд от “Уорли Парсънс” срещу НЕК, което е за 54 млн. евро, каза Богомил Манчев, който с фирмата си “Риск инженеринг” е подизпълнител на “Уорли Парсънс”. Сумата е за времето от спирането на АЕЦ “Белене” с решение на правителството и на парламента до прекратяването на договора. Шефът на “Риск инженеринг” заяви, че на няколко пъти “Уорли Парсънс” е предлагал извънсъдебно споразумение.
Източник: 24 часа (13.04.2016)

НЕК губи дела за АЕЦ “Белене”, остава арбитраж за 54 млн. Софийски градски съд е прекратил второ дело на НЕК срещу архитект-инженера на “Белене” - “Уорли Парсънс Юръп Енерджи Сървисис”. Решението е от 5 април. По делото НЕК иска връщане на изплатени 117,3 млн. лв. от 24 юни 2009 г. до 14 февруари 2011 г., а мотивът е нищожен договор. От НЕК заявиха, че са получили делото във вторник и имат 7 дни, за да решат дали да обжалват. По това дело е платена държавна такса от 4%, което се изчислява на почти 4 млн. лв. Съдът казва с определение, че между дружествата има арбитражна клауза и компетентен да се произнесе е арбитражният съд. На 5 февруари Върховният касационен съд потвърждава решение на Апелативния съд за прекратяване на друго дело, заведено от НЕК, с което се атакува арбитражната клауза в договора между компаниите. В това дело има и иск за 831 млн. лв., за което държавната такса е от над 33 млн. лв. НЕК не я плаща и тази част от делото е прекратена. Така към момента остава делото, заведено в Международен арбитражен съд от “Уорли Парсънс” срещу НЕК, което е за 54 млн. евро, каза Богомил Манчев, който с фирмата си “Риск инженеринг” е подизпълнител на “Уорли Парсънс”. Сумата е за времето от спирането на АЕЦ “Белене” с решение на правителството и на парламента до прекратяването на договора. Шефът на “Риск инженеринг” заяви, че на няколко пъти “Уорли Парсънс” е предлагал извънсъдебно споразумение.
Източник: 24 часа (13.04.2016)

БЕХ с положителен финансов резултат от близо 40 млн. лв. за 2015 г. Всички държавни енергийни дружества, с изключение на ТЕЦ "Марица Изток"-2 и Националната електрическа компания, са приключили 2015 година с положителни финансови резултати. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която бе изслушана в ресорната парламентарна комисия: ТЕЦ "Марица Изток" 2 ще реализира загуба от близо 72 милиона, и НЕК, но пък в НЕК намалихме загубата с малко над 360 милиона в сравнение с 2014 година. А БЕХ, като цяло, за разлика от 2014 г., ще реализира положителен финансов резултат на консолидирана база близо 40 милиона. Така, че смея да твърдя, че към настоящия момент БЕХ и дъщерните му дружества са в добро финансово състояние. Очаква се до 25-26 април Националната електрическа компания да се разплати с американските централи "Марица Изток" 1 и 3, а те от своя страна да платят задълженията си към българските мини, съобщи още министърът на енергетиката Теменужка Петкова: В момента сме на финала на преговорите с консорциума, който беше определен за изпълнител на тази поръчка за търсене на финансиране от страна на БЕХ. Надявам се да стигнеме до договореност съвсем скоро, до 25-26 - ти да е приключила тази тема. След като Националната електрическа компания се разплати с "Марица Изток" 1 и 3, ТЕЦ-овете трябва да намалят цените си, което се очаква да спестява по 100 милиона лева годишно на НЕК до изтичане на договорите с американските централи.
Източник: БНР (15.04.2016)

Фирми водят над 1000 дела срещу КЕВР Има истински бум на делата на фирми срещу решения и действия на Комисията за енергийно и водно регулиране, разкрива годишният доклад на регулатора за 2015 г. КЕВР представи доклада си в комисията по енергетика в Народното събрание. Най-многобройни са исковете, заведени от компаниите от електроенергетиката. През 2015 г. те са 1091, което означава двоен скок спрямо предходната 2014 г. с 575 иска. От отчета на комисията не става ясно какви са делата и кои компании най-често се обръщат към съда - производители на ток или търговци, ТЕЦ-ове, ВЕИ-та или други. Практиката от предишни години обаче показва, че обикновено бизнесът се обръща към Темида заради неодобрени от комисията разходи и орязване на цени. Например електропредприятието ЕВН, което обслужва Югоизточна България, поиска 7% увеличение на цената от лятото на м.г., но регулаторът не одобри предложението. Дали австрийското дружество е обжалвало решението в съда, не става ясно от доклада. И предприятия от топлоенергетиката са завели искове срещу КЕВР, но те са значително по-малко - 25. Водният и газовият сектор са потърсили съда съответно по 10 и по 8 спора с регулатора. АКЦЕНТИ В доклада си КЕВР посочва, че през миналата година е получила и разгледала над 3800 сигнали и жалби на граждани. Място е отделено и на подобреното финансово състояние на НЕК за първи път от 2010 г. насам - в края на м.г. НЕК намали текущия си дефицит от 586 млн. лв. на 218 млн. лв.
Източник: Сега (18.04.2016)

68 млн. лв. лихви ще плати НЕК за първата година от новия заем 68 млн. лв. лихви ще плати НЕК за първата година от новия заем, който в момента БЕХ договоря за нея. Това е записано в заявлението на НЕК за определяне на новите цени на електрическата енергия от 1 юли, подадено в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В момента БЕХ е пред приключване на преговорите за мостови заем от до 650 млн. евро и последваща емисия на облигации. От НЕК са уточнили пред КЕВР, че гратисният период за главницата по неизтегления още заем ще е една година. Освен това за следващия едногодишен период НЕК ще трябва да плаща лихви и главници и по заемите си към БЕХ, които надхвърлят 1,2 млрд. лв. Общата сума, която електрическата компания трябва да брои за лихви и главници е 253 млн. лв. Тези пари идват от процента, който КЕВР отпуска на НЕК за услугата „обществена доставка“. Според НЕК дори тази година регулаторът да й определи максималния възможен процент от 3 на сто, той пак няма да е достатъчен, за да си покрие тези разходи. От заявлението на НЕК става ясно, че към края на миналата година тя е дължала на централите 1,528 млрд. лв., което е с 81 млн. лв. над задълженията към края на 2014 г. Към свързани лица от групата на БЕХ задълженията им към края 2015 г. са 1,321 млрд. лв.
Източник: Монитор (18.04.2016)

Националната електрическа компания (НЕК) за пръв път от 5 години регистрира печалба на фона на непрекъснатите загуби в предходните отчетни периоди. От 800 млн лева загуби на година, в края на декември 2015-та НЕК отчита тарифен излишък от 100 млн лева. Това заяви в Хасково депутатът от ГЕРБ и бивш енергиен министър от кабинета Борисов 1 Делян Добрев. Националната електрическа компания все още има дефицит от над 4 млрд лева натрупан от предходните десетилетия, но сега той ще се намали на 3.9 млрд, нещо, което не се е случвало от много време. Преди седмица е извършено и първо плащане от държавата към НЕК в размер на 180 млн лева, допълни Добрев. Според него до положителния финансов резултат се е стигнало с двукратните промени в закона. В резултат на тях е създаден фонд Енергийна ефективност, който е предприел серия адекватни мерки. На първо място са ликвидирани преференциите на новооткриваните ВЕИ-та и те вече не могат да продават скъп ток. На съществуващите ВЕИ-та пък е наложено ограничение в продажбата на скъпа енергия, като от преференциално платените досега 1250 часа са извадени 5 % собствени нужди на ВЕИ-то. Това ограничава скъпо продаваната енергия на 1188 часа, което пести по 50 млн лева годишно, изчисли Добрев. Според него по-голямата част от ВЕИ-та са достигнали този таван още в края на октомври, а произведената им впоследствие енергия се плаща по общите цени на българския енергиен пазар. Незасегнати от рестрикциите остават само онези ВЕИ-та условно наречени „покривни“ които произвеждат ток до 30 киловатчаса. Друга взета мярка с добър резултат е че бизнесът е изравнен с публичния сектор в поемането на социалната тежест при формирането цената на тока. За пръв път е създаден и истински независим енергиен регулатор. Досега той се назначаваше от МС, сега се избира от НС. Така се получава че най-голямата парламентарно представена партия ГЕРБ има само двама нейни членове от 10-те в ДКЕВР, което превръща органа в независим от изпълнителната власт, допълни депутата. Излизането на НЕК на печалба означава че няма да има натиск за повишаване цената на тока от догодина. Добрев отказа да прогнозира цени, но намекна не само че няма да има поскъпване, а и че е възможно понижаване цената на битовата електроенергия. „Двата фактора които налагат поскъпване на електроенергията са дефицитът в НЕК и цената на природния газ. Нек обаче вече е на печалба, а по договор газта е вързана с цената на петрола. При нива от 37 долара на барел петрол, природния газ ще се запази на 160 лв за кубик, една ниска цена, която не изисква промяна нагоре в цената на електроенергията“ обясни той. За либерализация на енергийния пазар може да се говори едва през втората половина на 2016-та година, понеже още не е завършено изготвянето на модела по който да стане тази либерализация. Това не означава че от следващият ден всички излизаме на свободния пазар и си избираме доставчик на ток. Това ще стане само ако цените на този свободен пазар са по-добри от тези предлагани от обществения доставчик, уточни енергийния експерт. „Реформите в енергийния сектор са извършени на 80 % и тепърва ще започнем да берем плодовете им“ прояви оптимизъм депутата. През февруари март започват сондажите за нефт и природен газ в акваторията на Черно море в блоковете Хан Аспарух и Терес. Първият сондаж ще бъде на дълбочина 5 км при 1 км воден стълб. При наличието на открити залежи край румънския бряг от 86 млрд кубични метра газ, в 3 пъти по-големия блок Хан Аспарух очаквам поне 100 млрд газ, категоричен е Делян Добрев. Третият приоритет на енергийния сектор-санирането, също се изпълнява с ударни темпове. Общините отличници по сключени договори за саниране са Бургас със 196 договора и Благоевград със 145. Изненадващо Хасково е на път да изпревари третия-столична община, която е със 107 сключени договора. В Града на Богородица договорите са 105, като над 60 от тях са сключени след като кандидатът на ГЕРБ Добри Беливанов спечели кметските избори през октомври тази година.
Източник: Монитор (19.04.2016)

Tоплофикация София иска лиценз за търговия с електроенергия Заявление за издаване на лиценз за търговия с електроенергия е подала "Топлофикация София" до Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). От информация на сайта на регулатора става ясно, че искането ще бъде разгледано по време на открито заседание на 20 април. От доклада на работната група по искането става ясно, че дружеството отговаря на изискванията в законодателството за търговец на електроенергия и има нужната техническа и материална осигуреност за сключване на сделки с електрическа енергия. След преминаване на нужните обучения "Топлофикация София" ще има и необходимия брой квалифициран персонал, който да отговаря за договарянето на количества и цени по сделките с електроенергия, за изследване на характеристиките на енергийното потребление на големи индустриални компании, както и да изготвят графици и портфейли от договори за нуждите на конкретни клиенти. От дружеството са изготвили бизнес план, според който се очаква ръст на продажбите и на приходите от продажби на електроенергията до 2020 година. Конкретните цифри обаче са заличени в доклада на енергийния регулатор. Топлофикационното дружество, което произвежда и електрическа енергия по комбиниран способ, предвижда да продава ток на свободния пазар от 2017 година. Според преценката на работната група към КЕВР при изпълнение на записаното в бизнес плана Топлофикация София ще успее да си осигури нужните финансови средства за извършване и на дейността търговия с електроенергия.
Източник: Инвестор.БГ (19.04.2016)

И НЕК поиска по-високи цени И НЕК даде заявка за поскъпване на тока. Компанията е внесла в енергийния регулатор предложение за нови цени от 1 юли. Преди това трите ЕРП-та - ЧЕЗ, "Енерго-Про" и ЕВН, също внесоха в Комисията за енергийно и водно регулиране искания за поскъпване на електроенергията. Най-сериозна промяна - с 21%, е заложена в документите на ЧЕЗ. Сега в заявлението си до КЕВР НЕК предлага добавката "задължение към обществото", която влиза в крайната цена на тока за бита, да бъде увеличена от 36.83 на 47.41 лв. за мегаватчас. От комисията обясниха, че обсъжданията тепърва предстоят и още е прекалено рано да се правят прогнози за цените от 1 юли. В края на 2015 г. НЕК е свила загубата си до 220 млн. лв. - при минус 558 млн. лв. година по-рано. Компанията има големи задължения, като основните й борчове са към фирми от холдинга БЕХ и към доставчици на ток. След броени дни БЕХ - компанията майка, ще подпише договора за осигуряването на нов заем в размер на 1.3 млрд. лева, с който НЕК трябва да погаси просрочените си задължения към двата американски теца "Марица-изток" 1 и 3. Разплащането е условие двата ТЕЦ-а да свалят цените на тока. Лихвите по заема ще струват на НЕК 68 млн. лева годишно, става ясно от заявлението за нови цени, което НЕК е внесла в енергийния регулатор.
Източник: Сега (20.04.2016)

НЕК ще получи 290 млн. лв. заради тока по дългосрочните договори Общественият доставчик - "Националната електрическа компания" (НЕК), ще бъде компенсирана с 290 млн. лв. през 2016 г. заради задължението си да купува ток по дългосрочните договори с възобновяеми енергийни източници и двете американски въглищни централи. Това реши правителството, което одобри в сряда приходите и разходите във фонда "Сигурност на електроенергийната система”, създаден миналото лято, за да балансира разликите в преференциалните и пазарните цени. През миналата година така на НЕК бяха платени 163 млн. лв. от фонда, в който влизат 5-процентни отчисления от приходите на всички електроцентрали и от продажбата на спестени държавни парникови емисии. За 2016 г. изчисленията са, че от вноски на производители на електроенергия ще влязат 150 млн. лв., а от въглеродни квоти ще влязат 140 млн. лв. За издръжка на самия фонд са предвидени до 150 хил. лв. Според регламента фондът може да ползва до 0.1 на сто от събраните в него средства за собствени нужди, но не повече от 250 хил. лв. за една календарна година. От правителствената пресслужба обаче уточняват, че тези разчети са правени при сега действащите цени на електроенергията, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Те обаче предстои да бъдат променени от 1 юли 2016 г. и съответно разчетите на фонда е бъдат актуализирани с новото ценово решение.
Източник: Медия Пул (21.04.2016)

ЕК казва до два месеца има ли държавна помощ за американските ТЕЦ До два месеца Европейската комисия ще се произнесе има ли неправомерна държавната помощ за т.нар.американски" централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", заради сключените дългосрочни договори за изкупуване от НЕК на произвежданата от тях електроенергия на по-високи от пазарните цени. Това каза председателят на Комисията за енергийно и водно регулирани (КЕВР) Иван Иванов пред депутати по време на заседание в четвъртък на парламентарната комисия, наблюдаваща работата на регулатора. Жалбата срещу двете централи и възобновяемите енергийни източници, че с фиксираните си високи цени получават неразрешени държавни помощи, бе подадена през лятото на 2014 г. от предишния състав на енергийния регулатор. От тогава тече усилена кореспонденция между Брюксел и българската администрация по казуса, за да се реши дали въобще да има подобно производство. Последната искана от ЕК информация по въпроса е била за лицензите на двете централи и всички правени изменения по тях в годините, както и за решенията на регулатора за цените на тока от възобновяеми източници. КЕВР е дала цялата документация по двата случая. Отделно от Брюксел се часа и разрешение за компенсирането на разходите на енергоемките големи производства по таксата "задължение към обществото", която е част от цената на тока. Одобряването на наредбата за предоставяне на държавна помощ за сметките за ток се забави значително, но Иванов очаква до юни да има яснота и по този въпрос. Регулаторният шеф припомни, че намалените цени за предприятията, които отговорят на определени критерии, ще влязат в сила със задна дата – от 1 август 2015 г. Това означава, че с платените в повече средства ще се покриват бъдещите им задължения за ток. Тази държавна помощ се очаква да спести около 95 млн. лв. за предприятията по изчисления от миналата година. Заради сериозният спад на цената на природния газ през миналата и тази година обаче очакванията са от юли таксата "задължение към обществото" да намалее значително и така икономиите за бизнеса ще са още поголеми. По време на заседанието бе коментирано и предстоящото вземане на 650 млн. евро заем от "Българския енергиен холдинг" за погасяване на дълговете на дъщерната му "Национална електрическа кампания" към двете американски централи, за да влязат в сила намалението им цени за разполагаемост на мощностите. Депутатът от БСП и бивш министър на икономиката и енергетиката в кабинета "Орешарски" Драгомир Стойнев разкритикува правителството на ГЕРБ, че не е дало държавна гаранция за търсения кредит. Такава бе поискана от кандидатите в провалила се именно заради непредоставянето на държавна гаранция процедура по вземане на кредит. Според Стойнов при държавно гарантиран заем лихвата би била под 1 процент, а сега БЕХ ще трябва да плаща между 4 и 6 на сто надценка за взетите пари. Реално обаче при предишния облигационен заем на БЕХ за 500 млн. евро, взет отново за дългове на НЕК през октомври 2013 г. по времето на Стойнев като принципал, постигнатата лихва бе 4.28 на сто и то с предоставени на кредиторите условия близки за държавната гаранция. Иван Иванов припомни, че с уреждането на дълговете на НЕК към американските централи, държавната компания ще пести 97 млн. лв. годишно от намалените цени на двете мощности. осочи, че срещу разплащането на доказани стари задължения НЕК ще пести по 97 млн. лв. Според регулаторният шеф разликата между тази сума и обявените вече от НЕК 68 млн. лв. годишни плащания за лихвите по новия заем, ще е "чиста печалба" за енергийното дружество. Иван Иванов очаква НЕК да бъде на печалба през първото тримесечие на годината, но отказа да даде повече подробности преди официалното оповестяване на финансовите резултати. Държавната компания завърши миналата година ъс загуба от 220 млн. лв., което обаче е доста под отрицателния резултат от 586 млн. лв., постигнат през 2014 г. Председателят на енергийния регулатор се оплака пред депутатите от корпоративен натиск за сваляне на такса "задължения към обществото".
Източник: Медия Пул (22.04.2016)

С 5 лв. на мегаватчас скача токът заради НЕК С близо 5 лв. на мегаватчас ще поскъпне токът от 1 юли само заради заема от 650 млн. евро, който Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще изтегли на 25 април за НЕК. КЕВР ще признае разходите на НЕК по обслужването на заема, който ще й бъде предоставен от БЕХ, за да се разплати с двата американски ТЕЦ-а в енергийния комплекс "Марица-изток". Това обясни председателят на регулатора Иван Иванов. Това означава, че лихвите по заема ще влязат в цената на тока. КЕВР определя само цените за регулирания пазар, който е в рамките на 14 млн. МВтч годишно. Лихвите по кредита, който БЕХ ще вземе от банков консорциум, ще бъдат в рамките на 68 млн. лева годишно. За да намали дисбалансите си, НЕК вече внесе в КЕВР предложение за вдигане на добавката "Задължения към обществото" с над 28% до 47,41 лв. за мегаватчас. 290 млн. лв. ще бъде бюджетът на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕЕС) за 2016 г.
Източник: Стандарт (22.04.2016)

БЕХ подписа за заема от 650 млн. евро с консорциум, воден от J.P. Morgan Securities След близо пет месеца преговори с банките Българският енергиен холдинг (БЕХ) успя да получи заем от 650 млн. евро, който трябва да покрие голяма част от меджуфирмените задължения в енергийната система. По-голямата част от средствата са необходими, за да може Националната електрическа компания (НЕК) да се разплати с двете американските централи ТЕЦ "АЕS Maрица-изток 1" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3", а те от своя страна с държавните "Мини Марица-изток". Договорът за мостов заем е бил подписан в четвъртък (21 април) между Българския енергиен холдинг и банков консорциум, воден от J.P. Morgan Securities. Ако се съди по обявените в ценовото заявление на НЕК разходи по заема от 68 млн. лв., лихвата, която дружеството ще плати, ще е над 5%. Допълнително обаче J.P. Morgan, която е водеща в консорциума, получава и комисионна от 1.5%. Останалите банки в него са италианската инвестиционна банка IMI (част от групата на Intesa Sanpaolo) и Bank of China. Според източници на "Капитал Daily" желанието на БЕХ е до два месеца да успее да пласира облигация, която да покрие мостовото финансиране. Една от причините за дълго водените преговори беше желанието на БЕХ да подобри условията на офертата. Холдингът си беше запазил правото да преговаря и със Citibank , която беше вторият класиран в процедурата (по информация на "Капитал"), обявена през септември. Тогава от общо 12 заинтересувани окончателни оферти подадоха само два кандидата, но сумите, които предлагаха, бяха по-малки от търсените. Това принуди БЕХ да премине към пряко договаряне с банките. Първоначално получаването на заема беше затруднено заради отказа на държавата да предостави държавна гаранция, за което всички кандидати настояваха. Впоследствие обаче БЕХ все пак успя да убеди финансовите институции да се откажат от исканата гаранция. Според управляващите един от основните мотиви за това е подобряващото се финансово състояние на НЕК след август 2015 г. вследствие на предприетите законодателни и регулаторни промени, насочени към намаляването на дефицита в компанията. Въпреки това предварителния отчет на НЕК за 2015 г. показва, че дружеството продължава да е на загуба от 220 млн. лв. при 588 млн. лв. за предходната година. Задълженията на компанията към края на 2015 остават високи в размер на 3.4 млрд. лв., което е намаление с 1.8% спрямо предходната година. Договореният мостов заем с последваща емисия ще е вторият за БЕХ, след като през 2013 г. холдингът пласира петгодишна облигация за 500 млн. евро с лихва 4.25% Тогава посредник по сделката беше Citibank, а средствата бяха използвани отново за погасяване на стари задължения и рефинансиране на банкови заеми.
Източник: Капитал (25.04.2016)

Представят годишен отчет на държавните енергийни дружества Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще представи годишните финансови отчети на държавните енергийни дружества, предаде БНТ. Две дружества са приключили 2015 година на загуба, обяви по-рано този месец министър Петкова пред депутатите от комисията по енергетика. Това са Националната електрическа компания и "ТЕЦ Марица изток 2". Останалите дружества от групата на „Български енергиен холдинг" са с положителен финансов резултат. За разлика от 2014 г., за миналата година холдингът реализира положителен финансов резултат на консолидирана база от близо 40 милиона.
Източник: Новинар (25.04.2016)

НЕК продължава да задлъжнява Ликвидността на Националната електрическа компания (НЕК) се влошава, а дълговете й към ЕРП-ата нарастват, сочи анализ на икономисти от Института за пазарна икономика (ИПИ). Вече няколко месеца управляващите се хвалят, че "без много шум" са стабилизирали състоянието на сектор "Електроенергетика", в частност НЕК, но едва в средата на април бяха публикувани първите данни, които се различават от голи приказки. Финансовото състояние на НЕК към края на 2015 г. е значително по-добро в сравнение с предходната година, което означава по-малка загуба - около 221 млн. лв. спрямо около 586 млн. лв. Други показатели на дружеството, а оттам и на сектора като цяло се влошават, което силно контрастира на тезата за стабилизиране. Един от продължаващите проблеми е свързан със задлъжнялостта на НЕК, която намалява с едва 62 млн. лв. Това се дължи основно на свиване на задълженията към свързани лица в групата на БЕХ - със 136 млн. лв., докато задълженията към доставчици на електроенергия растат с 81 млн. лв. С други думи, независимо че приходите се увеличават с над 200 млн. лв., а разходите за изкупуване на електроенергия на компанията се свиват с около 362 млн. лв., по-добрите финансови резултати не се трансформират в свиване на задълженията в целия сектор, а се запазва практиката на избирателни плащания. Колкото и негативна да е тази констатация, тя не е изненадваща, тъй като ликвидността на НЕК се влошава и нейният коефициент намалява от 53% на 42%. Това означава, че възможността на компанията да посреща текущите си задължения се влошава. Нещо повече - тя е все по-далеч от минималния коефициент на ликвидност от 110%, изискван от страна на международните банки-кредитори на НЕК. Освен това се трупат и нови разходи, които не са признати в сегашния ценови период и които ще трябва да бъдат включени в приходите на НЕК през следващите години. Компанията има все по-малка възможност да посреща текущите си задължения, което се вижда от ръста на задълженията към ЕРП-ата. Оказва се, че и новосъздаденият фонд "Сигурност на електроенергийната система" не е ефективен. Фондът трябва да покрива определени задължения на НЕК, включително такива от предходни години, и следва да превежда средства на компанията в рамките на месеца, в който в него постъпи заявление от НЕК. Отчетите на фонда за първите два месеца на годината обаче показват, че преводи към НЕК няма. Ситуацията не беше по-различна през 2015 г., когато средствата от фонда бяха преведени в края на декември и възлизат на 183,2 млн. лв. Накратко, стабилизирането, за което управляващите говорят, изглежда вярно само на хартия, заключват от ИПИ.
Източник: Дума (25.04.2016)

БЕХ подписа за заема от 650 млн. евро с консорциум, воден от J.P. Morgan Securities След близо пет месеца преговори с банките Българският енергиен холдинг (БЕХ) успя да получи заем от 650 млн. евро, който трябва да покрие голяма част от меджуфирмените задължения в енергийната система, съобщи "Капитал". Най-много средствата са необходими, за да може Националната електрическа компания (НЕК) да се разплати с двете американските централи ТЕЦ "АЕS Maрица-изток 1" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3", а те от своя страна с държавните "Мини Марица-изток". Договорът за мостов заем е бил подписан в четвъртък (21 април) между БЕХ и банков консорциум, воден от J.P. Morgan Securities. Ако се съди по обявените в ценовото заявление на НЕК разходите по заема са 68 млн. лв. По информация на "Капитал" J.P. Morgan, която е водеща в консорциума, получава и комисиона от 1.5%. Така ако се съди по общия разход , вероятно дружеството се е ангажирало да плати лихва от около 4-5% Останалите банки в него са италианската инвестиционна банка IMI (част от групата на Intesa Sanpaolo) и Bank of China. Според източници на "Капитал Daily" желанието на БЕХ е до два месеца да успее да пласира облигация, която да покрие мостовото финансиране. Една от причините за дълго водените преговори беше желанието на БЕХ да подобри условията на офертата. Холдингът си беше запазил правото да преговаря и със Citibank , която беше вторият класиран в процедурата (по информация на "Капитал"). Търсенето на банки започна през септември. Тогава от общо 12 заинтересувани окончателни оферти подадоха само два кандидата, но сумите, които предлагаха, бяха по-малки от търсените. Това принуди БЕХ да премине към пряко договаряне с кандидатите. Първоначално получаването на заема беше затруднено заради отказа на държавата да предостави държавна гаранция, за което всички кандидати настояваха. Впоследствие обаче БЕХ все пак успя да убеди финансовите институции да се откажат от исканата гаранция. Според управляващите един от основните мотиви за това е подобряващото се финансово състояние на НЕК след август 2015 г. вследствие на предприетите законодателни и регулаторни промени, насочени към намаляването на дефицита в компанията. Въпреки това предварителния отчет на НЕК за миналата година показва, че дружеството продължава да е на загуба от 220 млн. лв. при 588 млн. лв. за предходната година. Задълженията на компанията към края на 2015 остават високи в размер на 3.4 млрд. лв., което е намаление с 1.8% спрямо предходната година. Договореният мостов заем с последваща емисия ще е вторият за БЕХ, след като през 2013 г. холдингът пласира петгодишна облигация за 500 млн. евро с лихва 4.25% Тогава посредник по сделката беше Citibank, а средствата бяха използвани отново за погасяване на стари задължения и рефинансиране на банкови заеми.
Източник: 24 часа (25.04.2016)

Енергийният холдинг на плюс с 29,5 млн. лв. за 2015 г. Българският енергиен холдинг е завършил миналата година с консолидирана печалба от 29,5 млн. лв., съобщи енергийният министър Теменужка Петкова. За сравнение през 2014 г. беше отчетена загуба от 277,4 млн. лв. От девет компании под шапката на БЕХ четири са завършили на загуба миналата година. За енергийната борса и за „Булгартел“ данните не са изненада, защото първата стартира реална работа едва в началото на тази година, а за „Булгартел“ не е известно да развива някакви проекти. С най-голяма загуба, разбира се, е НЕК – 196,7 млн. лв. В сравнение с 2014 г. обаче тя е намалена с близо 390 млн. лв. Министър Теменужка Петкова подчерта, че това е станало благодарение на законовите промени и регулаторните решения. ТЕЦ „Марица Изток 2“ обаче влошава финансовия си резултат. Загубата й през миналата година е скочила двойно спрямо 2014 г. до 72 млн. лв. Петкова обясни, че това се дължи най-вече на големите разходи на централата за покупката на квоти за вредни емисии. Само за миналата година държавната ТЕЦ е платила 120 млн. лв. за вредни емисии. С най-голяма печалба миналата година е завършил „Булгартрансгаз“ – 93,1 млн. лв., което спрямо 2014 г. е ръст от 23 на сто. Следва го АЕЦ „Козлодуй“ с 82,4 млн. лв. и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) с 63,1 млн. лв. ЕСО има рекордно увеличение на печалбата – с 221%. На плюс с 20,3 млн. лв. е завършил миналата година и „Булгаргаз“, а „Мини Марица Изток“ - с 2,6 млн. лв. Самият БЕХ отчита намаляване на собствената си печалба почти два пъти до 124,6 млн. лв. през 2015 г. Шефът на холдинга Петьо Иванов обясни, че това се дължи на обезценени вземания от „Топлофикация – София“ в размер на 130 млн. лв. Обезценката е направена през 2014 г.
Източник: Монитор (26.04.2016)

Дълговете на НЕК към двете американски централи "Марица-изток" 1 и 3 ще бъдат погасени със заем от 535 млн.евро, а не както се планираше - с кредит от 650 млн. евро. Парите вече са в сметките на компанията-майка БЕХ, която в края на миналата седмица подписа договор за заема с консорциума между "Джей Пи Морган", италианската "Банка Ай Ем ай" и китайската "Банк ъф Чайна". Това съобщи енергийният министър Теменужка Петкова, която вчера отчете финансовите резултати на държавните енергийни дружества. Очаква се днес от общата сума да бъдат прихванати 364 млн. лв. - колкото са дълговете на американските тецове към "Мини Марица-изток". Останалите пари ще бъдат разплатени на американските централи. Държавната енергетика излиза на плюс - БЕХ и групата фирми под неговата шапка отчитат за 2015 г. печалба от 29.5 млн. лв. при загуба от 277 млн. лв. година по-рано, каза министър Петкова. Добрите резултати се дължат на законодателните промени от миналата година, които ограничиха изкупуването на тока, произведен по неефективен способ, и на създаването на фонд "Сигурност", допълни министърът. Принос има и увеличената с над 100% от лятото на миналата година добавка "задължение към обществото". Тя се плаща от бизнеса, който купува ток на свободния пазар, и с нея се покриват част от разходите на НЕК за покупката на скъп ток.
Източник: Сега (26.04.2016)

По сметките на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) вече е постъпил заемът за 535 млн. евро, който миналата седмица бе финализиран с предпочетения консорциум между "Джей Пи Морган" и италианската "Банка Ай Ем ай" и китайската "Банк ъф Чайна" и е предназначен за покриването на задълженията на "националната електрическа компания" към двете т.нар. американски електроцентрали "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3". Веднага от сумата ще бъдат задържани 364 млн. лв., на колкото възлизат съответно борчовете на двете въглищни мощности към държавните "Мини Марица Изток", останалите ще бъдат преведени на НЕК, за да се разплати тя съответно с американските компании.Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова при представянето на финансовите резултати на държавната енергийна група БЕХ в понеделник. Тя не пожела да коментира параметрите на кредита, тъй като били търговска тайна, само уточни, че лихвите отговаряли на днешните пазарни условия и били под договореното 4.25 на сто оскъпяване при предишния облигационен заем на БЕХ, взет през октомври 2013 г. Петкова коментира, че взетата сума, която е под търсените до 650 млн. евро, е достатъчна за разплащането на НЕК към двете американски централи. По последни данни "КонтурГлобал" има да взема 501 млн. лв., а "Ей И Ес" - 588 млн. лв., но в сумите влизат и парите за държавното въгледобивно дружество. Така по силата на подписано през април миналата година споразумение ще се намалят цената за разполагаемост на мощностите си с 14 % на "Ей И Ес" и с 15% на "КонтурГлобал". По-ниските цени влизат в сила от 1 май 2016 г. и ще пестят на НЕК 97 млн. лв. годишно. БЕХ ще има задължението в срок до една година да върне взетия заем, което ще стане с емитирането на облигации, което ще се подготви от банковия консорциум, отпуснал сегашното спешно мостово финансиране. Вече е започнала работата по подготовката на тази финансова операция, ще се търси правилният момент за пускането на облигации – когато има търсене, лихвите са ниски и рейтингът на БЕХ е добър, обясни зам.-министърът на енергетиката Николай Николов. Шефът на енергийния холдинг Петьо Иванов уточни, че когато дойде моментът за емисията ще се реши какъв да бъде размерът й. Той може да е както 535 млн. евро – колкото е мостовото финансиране, може да е по-малък, тъй като държавната компания има свободни средства, които може да използва за допълване на плащането по мостовото финансиране. Може и да се вземе по-голям кредит, ако има интерес и предлагане, каза Иванов и припомни, че през октомври 2013 г. бяха търсени 250 млн. евро, записани бяха предложения за 1 млрд. евро, а в крайна сметка холдингът взе 500 млн. евро. "Размерът ще е според нагласите на пазарите", коментира Николов. "Това, че получихме този кредит е важно, тъй като кредитът не е само паричен, а и на доверие към българската енергетика", каза Теменужка Петкова. "Това е знак, че банките и инвеститорите повярваха на предприетите реформи в енергетиката", допълни тя. Разплащането с американските въглищни централи и от там и с "Мини Марица Изток" е от важно значение за държавната комапния, която през 2015 г. е намалила печалбата си от 4.34 млн. лв. през 2014 г. на 2.63 млн. лв. Освен това ще подобри инвестиционния имидж на страната ни. Преди десет дни президентът на "Ей И Ес Корпорация" Андрес Глуски заяви, че всички партньори, с които работи, постоянно го питат за проблемите на компанията със забавените плащания на НЕК и той много би искал да им каже, че те вече са решени. "България има добре квалифицирана работна ръка, устоя на кризисната ситуация в региона, особено със съседка като Гърция, има нисък външен дълг и дефицит и много бих искал да я промотирам като добра дестинация за инвестиции", каза тогава Глуски.
Източник: Медия Пул (27.04.2016)

НЕК се разплати с американските ТЕЦ-ове НЕК се разплати на 100% с двете американски централи ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“. Точната сума, която е последно НЕК е дължала на двата ТЕЦ-а е 1,149 млрд. лв. Реално двете централи са получили 786 млн. лв., тъй като преди това са били приспаднати 364 млн. лв., които те дължат за въглища на държавните мини. По сметките на ТЕЦ „AES Гълъбово“ са постъпили 505 млн. лв., а на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ - 281 млн. лв. От своя страна мините са превели на енергийното министерство дължимата концесионна такса, съобщиха за „Монитор“ от ведомството. НЕК успя да се разплати с двете централи, след като БЕХ се споразумя с консорциума Ваnса IMI S.p.A. (London Branch, Bank of China Limited - Luxembourg Branch и J.P. Morgan Securities) за получаване на мостови кредит в размер на 535 млн. евро. Това се случи в края на миналата седмица. Мостовият кредит е със срок от 12 месеца, в рамките на които БЕХ трябва да емитира облигации на международните пазари и да върне на консорциума въпросната сума плюс лихвите. В понеделник от Министерството на енергетиката казаха, че целта е облигационната емисия да се реализира при първа възможност.
Източник: Монитор (28.04.2016)

НЕК се разплати с американските ТЕЦ-ове НЕК се разплати на 100% с двете американски централи ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“. Точната сума, която е последно НЕК е дължала на двата ТЕЦ-а е 1,149 млрд. лв. Реално двете централи са получили 786 млн. лв., тъй като преди това са били приспаднати 364 млн. лв., които те дължат за въглища на държавните мини. По сметките на ТЕЦ „AES Гълъбово“ са постъпили 505 млн. лв., а на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ - 281 млн. лв. От своя страна мините са превели на енергийното министерство дължимата концесионна такса, съобщиха за „Монитор“ от ведомството. НЕК успя да се разплати с двете централи, след като БЕХ се споразумя с консорциума Ваnса IMI S.p.A. (London Branch, Bank of China Limited - Luxembourg Branch и J.P. Morgan Securities) за получаване на мостови кредит в размер на 535 млн. евро. Това се случи в края на миналата седмица. Мостовият кредит е със срок от 12 месеца, в рамките на които БЕХ трябва да емитира облигации на международните пазари и да върне на консорциума въпросната сума плюс лихвите. В понеделник от Министерството на енергетиката казаха, че целта е облигационната емисия да се реализира при първа възможност.
Източник: Монитор (28.04.2016)

Двете американски централи платиха 356 млн. лв. дългове на „Мини Марица изток“ Двете американски централи – „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ и Контур Глобал „Марица изток 3“ са изплатили напълно дължимите 356 милиона лева на „Мини Марица изток“ до Великденските празници.Разплащането е за цялата натрупана през години сума, като мините са успели да се издължат 100 процента с лихвите към държавата, банките и фирмите заедно с ДДС-то, съобщава БНР. Изплатена е и концесионната такса за въглищата, което означава, че двете общини – Раднево и Гълъбово ще получат по сметките си дължимите им суми. По думите на изпълнителният директор на въгледобивното дружество инженер Андон Андонов, за първи път от 2009 година насам разкривката на въглищата е 103 процента, което осигурява стабилизиране на добива и гарантиране по 27 милиона тона годишно до 2018 година. http://www.blitz.bg
Източник: Други (03.05.2016)

Двете американски централи заплатиха 356 милиона лева на „Мини Марица изток“ Двете американски централи – „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ и Контур Глобал „Марица изток 3“ са изплатили напълно дължимите 356 милиона лева на „Мини Марица изток“ до Великденските празници, съобщава БНР. Разплащането е за цялата натрупана през години сума, като мините са успели да се издължат 100 процента с лихвите към държавата, банките и фирмите заедно с ДДС-то. Изплатена е и концесионната такса за въглищата, което означава, че двете общини – Раднево и Гълъбово ще получат по сметките си дължимите им суми. По думите на изпълнителният директор на въгледобивното дружество инженер Андон Андонов, за първи път от 2009 година насам разкривката на въглищата е 103 процента, което осигурява стабилизиране на добива и гарантиране по 27 милиона тона годишно до 2018 година.
Източник: 24 часа (03.05.2016)

Печалбата на АЕЦ падна с 26 млн. АЕЦ "Козлодуй" намали печалбата си за първото тримесечие на годината с 26 млн. лв. спрямо същия период на 2015 г. Това сочи анализ на финансовите показатели на дружеството, качен на сайта на финансовото министерство. Дружеството приключи първото тримесечие на 2016 г. с 37 млн. лв. печалба, докато миналата година тя е била 63 млн. лв. АЕЦ реализира 223 млн. лв. приходи, които са с 5 млн. лв. (2,37%) по-малко спрямо същия период на 2015 г. В същото време разходите са 185 млн. лв. - с 21 млн. лв. повече (13%). Балансовата стойност на активите на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД към 31 март 2016 г. е 3,407 млрд. лв. Произведената електроенергия е 4 404 538 МВтч, или с 34 971 (-0,8%) МВтч по-малко в сравнение с първото тримесечие на 2015 г. През първото тримесечие НЕК има положителен финансов резултат в размер на 38,997 млн. лв. B cpaвнение със същия период на 2015 г. печалбата е увеличена с 13,869 млн. лв. В края на март ТЕЦ "Марица изток 2" отчита загуба преди данъци в размер на 9,281 млн. лв. За сравнение - през същия период на миналата година най-голямата българска топлоцентрала е отчела 5,816 млн. лв. печалба, или финансовият резултат на дружеството е влошен с 15,097 млн. лв., пише в отчета. ТЕЦ "Марица изток 2" е натрупала значителни задължения към доставчика на гориво - "Мини Марица изток", като е налице и голямо просрочие при обслужването им. ТЕЦ "Марица изток 2" успява да погасява част от задълженията си към мините с цената на все по-големи просрочия към други свои контрагенти.
Източник: Стандарт (09.05.2016)

Парите от фонда за енергийна сигурност увеличиха печалбата на НЕК По-ниски приходи, но значителен ръст на печалбата отчете Националната електрическа компания (НЕК) за първото тримесечие на 2016 г. Подобряването на крайния финансов резултат обаче се дължи на преводите, направени от фонда "Сигурност на електроенергийната система", който беше създаден в средата на миналата година главно с цел да се намали тарифният дефицит в НЕК, и без тях на практика държавната компания би излязла на загуба. В същото време приходите на дружеството намаляват, което се дължи основно на слабото търсене на електроенергия. Това е и причината за влошените резултати на повечето от останалите енергийни дружества, става ясно от публикуваните отчети. Към края на март задлъжнялостта и ниската ликвидност остават основни проблеми за компаниите. Отчетите не отразяват получения от Българския енергиен холдинг (БЕХ) заем през април, с който до голяма част бяха покрити междуфирмените задължения в сектора. Приходите на НЕК за първото тримесечие на годината намаляват в резултат на спада на производството и продажбите на електроенергия. Намалените водни ресурси в язовирите са причината за свиването близо наполовина на производството на електроенергия от собствени ВЕЦ. С около четвърт се понижават и продажбите на електроенергия, като особено силно (над 86%) е намалението на свободния пазар, където търсенето продължава да е слабо главно заради влошената икономическа ситуация в съседни страни, които внасят ток. Това е и причината за намалението в изкупените количества електроенергия, главно от "КонтурГлобал Марица-изток 3" и заводските електроцентрали. Натоварването като цяло на американските централи в Маришкия басейн се е отразило негативно на резултатите на НЕК, тъй като е останало по-голямо количество нереализирана разполагаемост, която се заплаща на по-високи цени. Заради по-малките количества закупена електроенергия като цяло обаче спадат и разходите на НЕК, която продължава да работи на загуба на регулирания пазар. Въпреки това загубата от регулирана дейност намалява значително, което се дължи на законовите промени, се посочва в отчета. През миналата година бяха направени промени в секторните закони, с които се намали количеството електроенергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство, което НЕК изкупува по преференциални цени. Създаден беше и фонд "Сигурност на електроенергийната система", в който се събират 5% от приходите на производителите на електроенергия, а със средствата се покриват разходите на НЕК за изкупуване на енергията от възобновяеми източници, двете американски централи "AES Mарица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" и високоефективната енергия на топлофикационните дружества. Общата печалба на компанията се увеличава към края на март, което е резултат единствено от преведени 67.1 млн. лв. от фонда. Без тези средства финансовият резултат би бил отрицателен – около 28 млн. лв. загуба. Дружеството продължава да изпитва хроничен недостиг на парични средства и закъснения при погасяване на задълженията към доставчиците, пише още в отчета. Той обаче не отразява заема от 535 млн. евро, който БЕХ получи през април от международен консорциум, с който НЕК успя да се разплати с двете американски централи, а "Мини Марица-изток" получи по сметките си 343 млн. лв., натрупани от задълженията на двете централи. Спад на приходите и ръст на печалбата преди данъци отчита и компанията майка БЕХ. По-ниски са постъпленията от холдингови споразумения, с които БЕХ предоставя услуги по корпоративно управление на дъщерните си дружества. Увеличават се обаче приходите от лихви за забава на дължим дивидент на част от дъщерните дружества поради влошената им ликвидност през 2015 г. Като цяло отчетът на холдинга дава представа за финансовото състояние на компаниите в сектора. В него се посочва, че през януари БЕХ е подпомогнал "Мини Марица-изток" със заем за 4.4 млн. лв. за изпълнението на проект, съфинансиран от фонд "Козлодуй". През февруари мините пък са получили и кредитни линии за общо 45 млн. лв. от холдинга. Заради влошеното финансово състояние на ТЕЦ "Марица-изток 2" компанията не е събрала необходимите приходи през миналата година и не е успяла да изплати текущите си задължения към БЕХ. През март 2016 г. съветът на директорите на холдинга е взел решение да трансформира дълга и да увеличи капитала на централата с 49.6 млн. лв. чрез непарична вноска. В момента се чака разрешение от министъра на енергетиката. Увеличението на разходите на ТЕЦ "Марица-изток 2" е една от причините за това компанията да отчете загуба за първото тримесечие на годината. Най-сериозен скок има при разходите за парникови газове – от 1.6 млн. лв. до малко над 14 млн. лв., което е резултат от по-малкия обем безплатни квоти за дружеството. Негативен ефект е оказала и вноската от 7.5 млн. лв. във фонда за енергийна сигурност. До края на годината общата сума се очаква да достигне над 30 млн. лв., което ще се отрази на резултатите на дружеството, се посочва в отчета. В същото време приходите, които идват основно от свободния пазар, намаляват заради понижението на цените и компанията отчита загуба към края на март. От отчета става ясно, че основните причини за отрицателния финансов резултат са регулаторните и нормативни промени през последните години, най-съществените от които са силно намалелите приходи от предоставяне на разполагаема мощност на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и непрекъснато увеличаващите се променливи разходи (в които влизат тези за емисии). От дружеството отчитат също и значително увеличение на задълженията през 2015 г. и първото тримесечие на тази година, както и голямо просрочие с обслужването им. По-малко от една четвърт от планираните близо 20 млн. лв. инвестиции са направени през първото тримесечие на годината в "Мини Марица-изток". Липсата на свободен финансов ресурс е основната причина за неизпълнението на инвестиционната програма, пише в отчета. Приходите на мините намаляват с над 10% спрямо миналата година, а разходите се увеличават с повече от 9%. В резултат на това загубата на компанията нараства три пъти и половина. Намаленото търсене на електроенергия на пазара е причина и за по-слабите резултати на ЕСО. За първото тримесечие дружеството отчита спад на преноса и чувствително по-ниски количества на изнесената електроенергия. Тенденцията за намаление на износа започна още в средата на 2015 г. В Европа се наблюдава общо намаление на цените на електроенергия с 15-20% заради големите количества, търгувани от Норвегия и Швеция на ниски цени, се посочва в отчета. Друга причина е поевтиняването на природния газ, което накара много страни като Италия да пуснат газовите си централи, което допълнително наводнява пазара с евтин ток. В същото време заради девалвацията на турската лира намалява и износът към Турция, която е един от основните пазари на България. В резултат на по-малките количества електроенергия приходите от основна дейност (достъп и пренос) на ЕСО намаляват. Общите приходи обаче се увеличават леко единствено благодарение на по-високите други приходи (финансиране с привлечени средства, глоби и неустойки, финансови приходи и т.н.). Печалбата преди данъци на компанията се свива с близо 30%. С около 1% по-малко енергия е произвела и продала и АЕЦ "Козлодуй", което е довело до спад на приходите. В същото време разходите са нараснали значително, особено по перото "Други разходи", което се дължи главно на новата 5-процентна вноска във фонд "Сигурност на електроенергийната система". Така печалбата преди данъци спада почти наполовина. От компанията обаче отчитат спад на задълженията – както на дългосрочните заради изплащането на главницата по кредитното споразумение с ЕВРАТОМ, така и на текущите.
Източник: Капитал (09.05.2016)

КЗК обвини НЕК в злоупотреба с господстващо положение Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) предяви на „Национална електрическа компания“ ЕАД (НЕК) твърдения за злоупотреба с господстващо положение. Компанията нарушава Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), съобщи антимонополната комисия. Според КЗК нарушението засяга пазара на производство и продажба на едро на електрическа енергия с пиков товаров профил на територията на България, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите посредством дискриминиране от страна на НЕК на „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД (ЕВН ТСЕЕ) и поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо неговите конкуренти. В хода на проучването е установено следното: НЕК е производител и търговец на електрическа енергия. Произвежданата електрическа енергия дружеството продава по отделни профили на организирани от него ежемесечни търгове. Тази практика съществува до декември 2014 г. За 2015 г. НЕК е продало в аванс всичката електрическа енергия с профил „пик“ на избрани от него по неясни, публично неоповестени критерии търговци на еленергия. На направените през октомври 2014 и декември 2014 г. от страна на ЕВН ТСЕЕ запитвания за закупуване на пикова електрическа енергия чрез участие в търгове или чрез пряко договаряне НЕК не е отговорило, като едва през януари 2015 г. е уведомило молителя, че не разполага с достатъчно свободни количества за реализация на свободен пазар. Междувременно според КЗК НЕК е продало произвежданата от него пикова енергия за 2015 г. на определени търговци по неясни критерии и непрозрачни процедури. Това поведение има за резултат поставянето на тези избрани търговци в по-благоприятно положение спрямо техните конкуренти, доколкото им се предоставя ценово предимство. Като е отказало на ЕВН ТСЕЕ продажбата на пикова енергия за 2015 г., респективно не е дало възможност на дружеството да участва в търг или процедура на договаряне, НЕК е третирало неравно и е поставило ЕВН ТСЕЕ в по-неблагоприятно положение спрямо неговите конкуренти по смисъла на ЗЗК, заявява Комисията. Страните в производството имат право на достъп до материалите по преписката. В срок от 30 дни имат право да представят писмени възражения по предявените твърдения. Имат право да бъдат изслушани от КЗК в открито заседание във връзка с предявените твърдения и правомощията, които Комисията възнамерява да упражни, допълва КЗК.
Източник: Инвестор.БГ (14.05.2016)

КЗК обвини компанията в злоупотреба с господстващо положение по жалба на "ЕВН Трейдинг" Националната електрическа компания (НЕК) е заплашена от глоба в размер до 10% от оборота си за последната финансова година, или около 300 млн. лева. Това ще се случи, ако бъде потвърдено обвинението в злоупотреба с господстващо положение, отправено вчера от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) към НЕК. Обвинението е по жалба на "ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп". Става дума за случай от 2014 г., когато при провеждането на търгове за продажба на ток от НЕК са поканили само определени фирми, а голяма част от компаниите изобщо не са научили за това. "На направените през октомври 2014 г. и декември 2014 г. от страна на ЕВН запитвания за закупуване на пикова електрическа енергия чрез участие в търгове или чрез пряко договаряне НЕК не е отговорило, като едва през януари 2015 г. е уведомило молителя, че не разполага с достатъчно свободни количества за реализация на свободен пазар", констатира КЗК. По това време търговете са били вече проведени. По информация на Медиапул най-облагодетелствани са били шест фирми - "Енерджи Маркет", швейцарските ЕФТ (EFT) и "Алпик Енергия България", "Акспо България", "АСМ Енерджи" и "Ритъм-4-ТБ". "Енерджи Маркет" е купила най-големи количества и така се е облагодетелствала най-много. Името й се свързва със скандалния бивш шеф на БЕХ Георги Христозов, въпреки че той не е сред акционерите. При разследването на казуса "Енерджи Маркет" дори беше глобено от КЗК, защото не сътрудничи. Жалбата в КЗК е подадена от "ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп", която е дъщерна на австрийската компания ЕВН. Дружеството смята, че е било поставено в по-неблагоприятно положение спрямо конкурентите си, които са получили директна покана да купят на едро ток с пиков товар, който е най-скъп и най-търсен. Скандал по случая се разрази в началото на миналата година, когато се разбра, че по неясни процедури и критерии НЕК е продала на занижени цени цялата си свободна електроенергия за 2015 г. на избрани фирми. Излязоха данни, че от това държавният монополист е загубил около 30 милиона лева. Ако глобата за НЕК се потвърди, това би бил поредният финансов удар за НЕК. Срещу нея се водят няколко арбитражни дела. В скоро време се чака решение по иска на руската "Атомстройекспорт" за спирането на АЕЦ "Белене", който е в размер на 1 милиард евро. Иск за над милиард лева заведе и ЕВН. Арбитражни дела срещу НЕК водят още ЧЕЗ и "Енерго -Про". Двете страни имат 30-дневен срок, в който да се запознаят с документите по преписката на КЗК и да изложат своите възражения. Те имат право да бъдат изслушани в открито заседание. Едва след това КЗК ще реши дали и с колко ще санкционира НЕК. От принципала на дружеството Министерството на енергетиката заявиха, че проверката обхваща договори, сключвани от старото ръководство на НЕК от 2014 г. Освен от КЗК, то се проверява и от прокуратурата, припомниха от ведомството на Теменужка Петкова. ФАВОРИТИ НЕК не крие афинитета си към определени фирми. Преди две години стана ясно, че електрическата компания се е разплащала приоритетно с определени компании, на които дължи пари. Така част от дружествата са получавали около 50% от дължимото, докато към други НЕК е покривала около 80-90% от задълженията си. Част от фирмите, към които НЕК е била особено коректна, са тецове, които се свързват с бизнесмена Христо Ковачки. Впоследствие обаче самите дружества оспориха справката на електрическата компания, а оттогава досега актуална информация по въпроса няма.
Източник: Сега (14.05.2016)

КЗК обвини НЕК в господстващо положение Комисията за защита на конкуренцията обвини НЕК в господстващо положение на пазара на електроенергия. Според КЗК Национална електрическа компания е дискриминирала ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп и го е поставила в по-неблагоприятно положение спрямо неговите конкуренти, като му отказала продажбата на пикова енергия за 2015 година. Проучването на Комисията за защита от конкуренцията е установило, че произвежданата си електрическа енергия НЕК продава по отделни профили на организирани от самата нея ежемесечни търгове. КЗК обвини "Енерго-Про" за злоупотреба с господстващо положение За 2015 дружеството е продало в аванс всичката електрическа енергия с профил „пик" на избрани от него по неясни, публично неоповестени критерии търговци на електрическа енергия.
Източник: Инвестор.БГ (16.05.2016)

КЗК обвини и ЧЕЗ в злоупотреба с монопол Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обвини ЧЕЗ в злоупотреба с господстващо положение. Чешката компания, която обслужва Западна България, е отказала да присъедини към мрежата малка водноелектрическа централа. Глобата е до 10% от оборота за последната финансова година. Това е поредното обвинение в монопол, което КЗК отправя към някое от енерго дружествата у нас. В края на миналата седмица със санкция бе заплашена и държавната НЕК заради проведени на тъмно търгове за продажба на скъп пиков ток. За отказано присъединяване неотдавна бе отправено обвинение и към "Енерго-Про". Производството срещу ЧЕЗ е започнато по сигнал на МВЕЦ "Гара Елисейна", собственост на "Нови енергии" ООД. "Цялостното поведение на ЕРП-то, предвид тежестта на изискванията, които поставя, и начина на водене на самата процедура по присъединяване на МВЕЦ "Гара Елисейна", представлява необоснован отказ на достъп до електроразпределителната мрежа, с който се възпрепятства осъществяваната от "Нови енергии" ООД стопанска дейност и се ограничава производството на електроенергия във вреда на потребителите", се казва в решението на КЗК. То не подлежи на обжалване, а страните могат да се запознаят с него в срок от 30 дни.
Източник: Сега (17.05.2016)

КЗК обвини в злоупотреба с господстващо положение и Енерго Про Продажби Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) предяви претенции за извършена злоупотреба с господстващо положение на второ от трите електроразпределителни дружества - „Енерго Про Продажби“ АД, става ясно от съобщение на регулатора. Нарушението се изразява в злоупотреба с господстващо положение, представляваща необоснован отказ за сключване на дългосрочен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници (ВЕИ) по определената от КЕВР преференциална цена. Според регулатора това може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите. Производството е установило, че изкупуването на електроенергия от ВЕИ по преференциални цени е регулирано от секторните нормативни актове, като съгласно изискванията на действащото законодателство „Енерго Про Продажби“ АД е задължено да изкупува произведената електрическа енергия от ВЕИ въз основа на дългосрочни договори и по преференциални цени, определени от КЕВР, в случаите когато произведената електрическа енергия подлежи на задължително изкупуване. В конкретния случай, след сключването на Договор за достъп между „Енерго Про Мрежи“ АД и „Нурмет 1“ ЕООД, молителят подава до „Енерго - Про Продажби“ АД искане за сключване на договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ФвЕЦ, с. Паисиево, но получава отказ, мотивиран с преценката на крайния снабдител за наличието на нарушение в процедурата за присъединяване към електроразпределителната мрежа. КЗК заключава, че отказът на „Енерго Про Продажби“ АД да сключи договор за изкупуване на произведената от ФвЕЦ на „Нурмет 1“ ЕООД електрическа енергия е обективно необоснован, а поведението на електроснабдителното дружество е в състояние да увреди конкурентната структура на пазара на свободна търговия на електроенергия в дългосрочен план, както и да засегне интересите на потребителите. Определението не подлежи на обжалване. Страните в производството имат право на достъп до материалите по преписката, имат право в 30-дневен срок да представят писмени възражения по предявените твърдения, както и да бъдат изслушани от КЗК в открито заседание във връзка с предявените твърдения и правомощията, които Комисията възнамерява да упражни. Вчера Комисията за защита на конкуренцията предяви претенции за извършена злоупотреба с господстващо положение на ЧЕЗ България - „ЧЕЗ Разпределение“. В края на миналата седмица от регулатора предявиха обвинения за злоупотреба с господстващо положение и срещу Националната електрическа компания (НЕК).
Източник: Инвестор.БГ (18.05.2016)

КЗК обвини "Енерго-Про продажби" в злоупотреба с господстващо положение. Причината е, че дружеството необосновано е отказало да сключи дългосрочен договор за изкупуване на ток, произведен от ВЕИ централа. Жалбата е заведена от "Нурмет 1", а чешкото ЕРП може да бъде глобено с до 10% от оборота. В предходните дни същото обвинение бе отправено към НЕК, ЧЕЗ и отново към "Енерго -Про", но за друг случай. Страните имат 30-дневен срок, за да се запознаят с документите и да предявяват възражения по тях.
Източник: Сега (18.05.2016)

Депутати предлагат още две държавни компании ще внасят пари във фонда за НЕК Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“ да внасят 5% от приходите си във фонда за спасяването на НЕК. Това предлагат с промени в Закона за енергетиката депутатите от ГЕРБ Делян Добрев и Вланетин Николов. За ЕСО, който е собственик на мрежата високо напрежение тези отчисления ще се правят от приходите на компанията за достъп до мрежата и от приходите за пренос на еленергията по нея. „Булгартрансгаз“, която притежава газопреносната и газотранзитната мрежа у нас ще внася 5% от приходите си от достъп и пренос, но само по газопреносната мрежа. 5% вноска се въвежда и върху приходите на хранилището в Чирен за съхранение на синьо гориво. То също е собственост на „Булгартрансгаз“. Според вносителите допълнителните приходи във фонда „Сигурност на електроенергийната система“ ще са 30 млн. лв. годишно, като 17 млн. лв. от тях се очакват от ЕСО, а останалите 13 млн. лв. - от „Булгартрансгаз“. В мотивите си вносителите посочват, че въвеждането на вноската и за ЕСО, и „Булгартрансгаз“ няма да окаже влияние върху инвестициите им в модернизация на мрежата, защото компаниите са в добро финансово състояние. Предвижда се двата оператора да започнат да правят вноските от месеца, следващ този, през който промените на закона бъдат обнародвани. Вноската се въвежда с цел да се разшири приходната база на фонда с оглед либерализацията на пазара, пише в мотивите. В тях се посочва още, че в последната година се наблюдава спад на цената на тока на свободния пазар, което води до по-високи разходи за фонда за покриване на гарантираните цени на ВЕИ централите и на американските ТЕЦ-ове. В момента 5% от приходите си от продажби на еленергия внасят всички производители у нас, като вноските на ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ се правят от НЕК за сметка на компанията, както е предвидено в дългосрочните им договори. Такива вноски правят и вносителите. За първите три месеца на тази година фондът преведе на НЕК 68 млн. лв., като очакваните постъпления в него за цялата година са в размер на 290 млн. лв. (без тези от ЕСО и „Булгартрансгаз“). 140 млн. лв. от одобрения от кабинета бюджет на фонда трябва да дойдат от продажбата на въглеродни квоти, а 150 млн. лв. - от 5-процентната такса.
Източник: Монитор (19.05.2016)

Още две държавни компании ще внасят пари във фонда за НЕК Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“ да внасят 5% от приходите си във фонда за спасяването на НЕК. Това предлагат с промени в Закона за енергетиката депутатите от ГЕРБ Делян Добрев и Вланетин Николов. За ЕСО, който е собственик на мрежата високо напрежение тези отчисления ще се правят от приходите на компанията за достъп до мрежата и от приходите за пренос на еленергията по нея. „Булгартрансгаз“, която притежава газопреносната и газотранзитната мрежа у нас ще внася 5% от приходите си от достъп и пренос, но само по газопреносната мрежа. 5% вноска се въвежда и върху приходите на хранилището в Чирен за съхранение на синьо гориво. То също е собственост на „Булгартрансгаз“. Според вносителите допълнителните приходи във фонда „Сигурност на електроенергийната система“ ще са 30 млн. лв. годишно, като 17 млн. лв. от тях се очакват от ЕСО, а останалите 13 млн. лв. - от „Булгартрансгаз“. В мотивите си вносителите посочват, че въвеждането на вноската и за ЕСО, и „Булгартрансгаз“ няма да окаже влияние върху инвестициите им в модернизация на мрежата, защото компаниите са в добро финансово състояние. Предвижда се двата оператора да започнат да правят вноските от месеца, следващ този, през който промените на закона бъдат обнародвани. Вноската се въвежда с цел да се разшири приходната база на фонда с оглед либерализацията на пазара, пише в мотивите. В тях се посочва още, че в последната година се наблюдава спад на цената на тока на свободния пазар, което води до по-високи разходи за фонда за покриване на гарантираните цени на ВЕИ централите и на американските ТЕЦ-ове. В момента 5% от приходите си от продажби на еленергия внасят всички производители у нас, като вноските на ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ се правят от НЕК за сметка на компанията, както е предвидено в дългосрочните им договори. Такива вноски правят и вносителите. За първите три месеца на тази година фондът преведе на НЕК 68 млн. лв., като очакваните постъпления в него за цялата година са в размер на 290 млн. лв. (без тези от ЕСО и „Булгартрансгаз“). 140 млн. лв. от одобрения от кабинета бюджет на фонда трябва да дойдат от продажбата на въглеродни квоти, а 150 млн. лв. - от 5-процентната такса.
Източник: Монитор (19.05.2016)

КЗК обвини за злоупотреба с господстващо положение НЕК и Енерго - Про Мрежи С две отделни определения Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е предявила твърдения за злоупотреба с господстващо положение срещу „Енерго - Про Мрежи“ и Националната електрическа компания (НЕК), става ясно от съобщение на регулатора. Определенията не подлежат на обжалване, допълват още от Комисията. Според проверката двете дружества са възпрепятствали достъпа до електроразпределителната мрежа (на ЕРП-то), респ. доелектропреносната мрежа (на НЕК), посредством забавяне на процеса на присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници. Това забавяне може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, предупреждават от КЗК. Производството е установило, че поведението на „Енерго - Про Мрежи“ и на НЕК, изразяващо се в продължително водене на преговори помежду им във връзка с подписването предварителен договор за присъединяване на обекти на ЕРП към електропреносната мрежа, е довело до забавяне в хода на процедурата за присъединяване на фотоволтаичната централа „Орлова могила“. Това в крайна сметка е довело до недопускане на клиент до електроразпределителната и електропреносна мрежи на господстващите предприятия за продължителен период от време. „Взимайки предвид динамичната перспектива в сектора, КЗК е направила заключение, че ефектът от поведението на електроразпределителното и електропреносното дружества следва да бъде определен като антиконкурентен. Ефектът върху производителите в конкретния случай е директен, а този към крайните ползватели на електрическата енергия – косвен“, се казва в съобщението на регулатора. Страните в производството имат право на достъп до материалите по преписката, имат право в 30-дневен срок да представят писмени възражения по предявените твърдения, както и да бъдат изслушани от КЗК в открито заседание във връзка с предявените твърдения и правомощията, които Комисията възнамерява да упражни.
Източник: Инвестор.БГ (26.05.2016)

Държавата плати над 1 милиард лева на американските централи Haциoнaлнaтa eлe?тpичec?a ?oмпaния e пoгacилa вcич?итe cи зaдължeния ?ъм aмepи?aнc?итe цeнтpaли. Toвa cтaвa яcнo oт двa пиcмeни oтгoвopa нa миниcтъpa нa eнepгeти?aтa Teмeнyж?a ?eт?oвa дo дeпyтaт oт oпoзициятa. B пepиoдa 26 aпpил-09 мaй 2016 г. HEK e изплaтил 1 141 560 271, 64 лв. нa aмepи?aнc?итe цeнтpaли, пocoчвa eнepгийният миниcтъp. 1 020 209 823, 75 лв. oт cyмaтa e oт зaeм, ?oйтo Бългapc?ият eнepгиeн xoлдинг взe oт мeждyнapoдeн бaн?oв ?oнcopциyм. Ocтaнaлитe cpeдcтвa ca oт coбcтвeни пpиxoди нa HEK. “Koнтyp Глoбyл Mapицa Изтo? 3” e пoлyчилa 280 млн. лв., “Eй и Ec 3C Mapицa Изтo? 1” e пoлyчилa 505 млн. лв., a 356 млн. лв. ca плaтeни нa “Mини Mapицa Изтo?”. Изплaтeнитe cpeдcтвa ?ъм “Mини Mapицa Изтo?” ca фopмиpaни oт зaдължeниe нa TEЦ “Koнтyp Глoбyл Mapицa Изтo? 3” и TEЦ “Eй и Ec 3C Mapицa Изтo? 1”. Mиниcтъpът нa eнepгeти?aтa пpипoмня, чe изплaщaнeтo нa зaдължeниятa нa HEK ?ъм aмepи?aнc?итe цeнтpaли e cтaнaлo възмoжнo cлeд пoдпиcвaнeтo нa cпopaзyмeниe пpeз 2015 г. Cпopaзyмeниятa зa из?yпyвaнe нa eлe?тpoeнepгия oт aмepи?aнc?итe цeнтpaли ca c?лючeни пpeз 2001 гoдинa. Teмeнyж?a ?eт?oвa yтoчнявa oщe, чe нa бaзa изплaщaнeтo нa зaдължeниятa, двeтe цeнтpaли ca пoeли aнгaжимeнт дa нaмaлят “цeнaтa зa paзпoлaгaeмocт” c пo 14% и 15% дo ?paя нa дoгoвopитe зa e?cплoaтaция, ?oитo зa “Eй и Ec 3C Mapицa Изтo? 1” пpи?лючвaт пpeз 2024 г., a зa “Koнтyp Глoбyл Mapицa Изтo? 1” пpeз 2026 г. Eфe?тът oт нaмaлявaнeтo нa цeнитe щe e o?oлo 900 млн. лв. дo ?paя нa дoгoвopитe, дoпълвa миниcтъpът нa eнepгeти?aтa. ?eт?oвa yтoчнявa, чe oт 27 aпpил 2016 г. aмepи?aнc?итe цeнтpaли вeчe пpoдaвaт пpoизвeдeнaтa oт тяx eлe?тpoeнepгия нa нoвитe пo-ниc?и цeни.
Източник: Money.bg (26.05.2016)

НЕК е изплатила общо 1.1 млрд. лв. на американските централи "Марица -изток" 1 и 3. Около 1 млрд. лв. от тази сума е осигурена от заема, който БЕХ взе от международен банков консорциум. Останалите средства са от собствени приходи на НЕК. Това става ясно от писмени отговори на ресорния министър Теменужка Петкова до депутат от опозицията, цитирани от бгнес. Изчистването на задълженията на НЕК към двете централи бе нужно, за да влезе в сила подписаното през м.г. намаление на цените на тока, продаван от тецовете.
Източник: Сега (26.05.2016)

За случай от 2010 г. обвиниха „Енерго-Про“ и НЕК за злоупотреба с господстващо положение С две отделни определения Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) предяви на „Енерго - Про Мрежи“ АД (преди „Е.ОН България Мрежи“) и на НЕК твърдение за злоупотреба с господстващо положение. Причината е за възпрепятстване на достъпа до електроразпределителната мрежа на ЕРП-то и до електропреносната мрежа на НЕК на фотоволтаична централа. В действителност от началото на 2014 г. НЕК не е собственик на мрежата високо напрежение. Тя беше прехвърлена на ЕСО. Електрическата компания обаче е заплашена с глоба от до 10% от оборота, тъй като случаят, за който КЗК сега предявява твърдение, е от 2010 г. Енерго Про е заплашена от същата глоба. От КЗК обясниха, че производството е от 2010 г., като първоначално по него е било санкционирано само ЕРП-то (тогава Е.ОН). Три години по-късно съдът се е произнесъл, че и НЕК трябва да бъде привлечена и така се стига до сегашните обвинения на КЗК. Определението не подлежи на обжалване. След месец-два КЗК ще се произнесе с точни глоби.
Източник: Монитор (26.05.2016)

КЗК подгони НЕК и "Енерго-Про Мрежи" Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) подгони за злоупотреба с господстващо положение НЕК и "Енерго-Про Мрежи", съобщиха от антимонополния орган. Двете дружества са възпрепятствали достъпа на Фотоволтаичната централа "Орлова могила" до мрежата, като са забавили процеса й на присъединяване. Забавянето било заради продължително водене на преговори между НЕК и "Енерго-Про Мрежи" за подписване на предварителен договор за присъединяване на обекти на варненското ЕРП към мрежата на НЕК. Това можело да наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, категорични са от КЗК.
Източник: Стандарт (26.05.2016)

Задават се тежки пазарлъци за цената на тока Комисията за енергийно и водно регулиране не смята да променя цените на тока от 1 юли. Нещо повече - в работен доклад, който ще бъде обсъден през седмицата, регулаторът дори обмисля символично намаление - средно с 0.02 на сто. Прогнозите на експертите идват само няколко месеца след като от ЕРП-тата и от държавната НЕК поискаха по-високи цени на електроенергията. За най-голямо увеличение настоя ЧЕЗ, която поиска повишение на цените средно с около 20%. Според работния доклад на КЕВР обаче цените на чешкото дружество ще останат на сегашните си равнища. За ЕВН, което работи в Югоизточна България, се предвижда минимално увеличение от 0.65%, а за "Енерго -Про" цената пада с почти 1%. Преди да бъдат одобрени новите цени на тока предстои докладът на КЕВР да бъде представен, а след това енергодружествата да бъдат изслушани на обществено обсъждане. Най-вероятно обаче те ще оспорват предложението за запазване на цените и предстоят тежки пазарлъци за окончателните стойности. Преди дни председателят на КЕВР Иван Иванов допусна, че е възможно увеличение на еленергията, но не с 20%, както са поискали от ЧЕЗ. "Има фактори както за повишение, така и за намаление на цената на тока от 1 юли", заяви многозначително той. В полза на поевтиняването "работи" ниската цена на газа, а заемът от 535 млн .евро, изтеглен наскоро от БЕХ, дърпа цените в обратната посока. На фона на предложението за по-ниски цени на тока от 1 юли регулаторът залага и на по-евтино парно. Експертите предвиждат топлоенергията от газовите топлоцентрали да поевтинее от 4 до 16 на сто. Най-голямо е намалението в Разград - 16 на сто. За София прогнозата е за 10% по-ниски цени на парното и топлата вода. Не се предвижда промяна на цената на топлофикациите, работещи на въглища, като тези в Русе, Перник и Габрово. Изменение на общите цени на електрическата енергия за битови клиенти от 01.07.2016 г. "ЧЕЗ Електро" 0.00% "ЕВН Електроснабдяване" +0.65% "Енерго -Про Продажби" -0.91% Средно изменение -0.02%
Източник: Сега (30.05.2016)

Цената на тока за бита в България е най-ниската в ЕС Цената на електроенергията за бита в България е най-ниската в Европейския съюз, показват данните на Евростат за второто полугодие на 2015 година. Според тях средната цена на тока в общността е 21,10 евро за 100 киловатчаса, но варира в широки граници – от 9,60 евро за 100 киловатчаса в България до 30,40 евро за 100 киловатчаса в Дания. Изразено спрямо покупателната способност обаче цените у нас са близки до средните в ЕС, е видно още от статистиката. През миналата година електроенергията за бита в ЕС средно е поскъпнала с 2,4 на сто. От 2008 година насам цената се е повишила с 33%. Данните за България сочат, че през втората половина на 2015 година, спрямо аналогичния период на 2014 година, цената на тока у нас расте по-бързо от средното за ЕС – с 6,9 на сто. По този показател страната се нарежда на трето място след Латвия и Белгия. Най-рязко е поскъпнал токът в Латвия – с 26,8% до 16,50 евро за 100 киловатчаса, а в Белгия увеличението е от малко над 15% до 23,50 евро. На обратния полюс е Кипър, където цената на тока е паднала с 22% до 18,40 евро за 100 киловатчаса. 33% от цената на тока в ЕС се формира от данъци и такси. У нас този дял е 17 на сто и е един от най-ниските в общността. Пред нас се нареждат само Малта и Великобритания, където делът на данъците и таксите в цената на електроенергията е 5 на сто. Най-голям е този дял в Германия – 52 на сто. Евростат дава данни и за цената на природния газ през второто полугодие на миналата година. Според тях цената на природния газ за бита в общността намалява с 1,7 на сто. От 2008 година насам обаче има ръст – в рамките на 14%. Средно природният газ за домакинствата в ЕС се търгува за 7,10 евро за 100 киловатчаса, но и тук границите са широки – от 3,40 евро в Румъния до 11,70 евро в Швеция. У нас цената на природния газ за бита е намаляла с 19,1% до 3,90 евро за 100 киловатчаса. Изчислено спрямо покупателната способност цената на газа у нас е над средната за ЕС. От статистиката е видно още, че през втората половина на 2015 година газът е поевтинял най-много (22,3%) в Естония, следвана от България и Дания (12,8%). Със 7,2% обаче се вдига цената на суровината в Румъния, а с 4,4% - в Швеция.
Източник: Инвестор.БГ (30.05.2016)

Законови промени ще спестят още 50 млн. лв. от сметката за тока Управляващите добавят нови законови текстове, които да ограничат разходите в енергетиката. От ГЕРБ ще предложат поправка, в която две централи - ТЕЦ "Видахим" и ТЕЦ "Свищов" ще спрат да получават високи цени. Ефектът ще е годишно спестяване от 50 млн. лв. или 1.5 лв. на мегават час, изчислиха енергийни експерти от партията. Промените ще минат по бързата писта - ще се предложат директно на второ четене към други изменения в Закона за енергетиката. Това е втори опит двете прикрити като заводски централи дружества да работят по пазарни цени. Първите рестрикции се обжалват и няма сигурност дали ще заработят и за колко време ще са валидни, затова сега се предлага ново решение. От поправките няма да пострадат топлофикациите, основен собственик на които е Христо Ковачки. Законовите поправки предвиждат заводските централи с над 5 млн. лв. годишен оборот, при които през последните три години приходът от продажбата на т. нар. високоефективна енергия е над 35% от общия, да не получават преференциална цена. Мярката няма да засегне централите, които доставят топлоенергия на битови потребители. Въпросните поправки ще бъдат внесени от депутати от ГЕРБ до дни и ще бъдат подложени на гласуване заедно с останалите промени в Закона за енергетиката, които в момента се обсъждат в парламента и предстои второ четене. Те предвиждат двете най-печеливши държавни дружества "Булгартрансгаз" и "Електроенергийния системен оператор" също да плащат 5% от приходите си във фонд "Сигурност на електроенергийната система" както всички производители на енергия. И двете законодателни промени се предлагат от председателя на енергийната комисия Делян Добрев и заместник-председателя Валентин Николов и двамата от ГЕРБ. Председателят на КЕВР Иван Иванов коментира, че е запознат с идеята за орязването на тарифите за заводските централи, като посочи, че производството на високоефективна енергия трябва да е спомагателна, а не основна дейност за тези дружества. Заводските централи, които ще бъдат засегнати от новата мярка са ТЕЦ "Видахим" и ТЕЦ "Свищов" (бившият ТЕЦ "Свилоза", който беше преименуван), собствеността на които чрез различни фирми се свързва с Борислав Лоринков, който притежава и една от големите фирми за търговия на електроенергия в страната "Енерджи маркет". Централата към едноименния завод за гуми във Видин - "Видахим", отдавна разчита основно на приходите от продажба на електроенергия. Според изявления на изпълнителния директор на дружеството Цветомир Лещарски за 2013 г. от общо приходи за 54 млн. лв. тези от продажби на енергия по преференциални цени са 51 млн. лв. Във финансовите отчети на дружеството обаче липсва разбивка на приходите. Подобна е и ситуацията в ТЕЦ "Свищов", която според данните във финансовите си отчети е дължи 91% от приходите си за 2014 г., които са общо 39.4 млн. лв., на продажбата на електроенергия. Подобна е и ситуацията през 2013 г. когато 86% от приходите на дружеството общо от 53.6 млн. лв. отново са били по това перо. За да бъдат намалени тези суми, които са за сметка на НЕК и потребителите, през миналата година бяха приети законодателни промени, които наложиха да се изкупува само тази част от енергията, която е високоефективна. Така КЕВР определи на двете дружества много по-ниски квоти. Сега обаче от "Видахим" отново искат съществено увеличение от 150% на тези количества, което да влезе в сила от 1 юли. То не е прието от регулатора, става ясно от ценовия доклад, който предстои да бъде одобрен в края на юни. Така количества остават същите като в предходното решение. От ТЕЦ "Свищов" не са посочили каква квота за високофективно производство искат, коментираха за "Капитал Daily" oт КЕВР. Дружеството не е представило финансовия си отчет за миналата година и на практика комисията е запазила миналогодишните параметри. Идеята за законодателните промени цели и да ограничи всякакви възможности в бъдеще двете централи отново да получат възможност да печелят за сметка на НЕК и потребителите. След тях ТЕЦ "Свищов" обаче може и да оцелее, тъй като предлага енергия за студен резерв, но "Видахим" вероятно ще спре изцяло. През миналата година дружеството е работило само до изпълнението на квотата си за електроенергия и е отчело загуба от 4.9 млн. лв.
Източник: Капитал (02.06.2016)

До 80% от топлоенергията отива на вятъра Топлофикациите са крайно неефективни. Загубите на енергия достигат до 80%, което носи негативи както за самите тецове, така и за потребителите. Това стана ясно от думите на директора на НЕК Петър Илиев, който участва вчера в открито заседание на енергийния регулатор, на което се обсъждаха новите цени на енергията от 1 юли. За парното и топлата вода се предвижда поевтиняване между 4 и 16%. Токът вероятно ще поевтинее средно с 0.02%. Недоволство от предложенията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) изразиха всички дружества - и държавни, и частни. Според топлофикациите комисията редовно занижава разходите им и те остават без средства за поддръжка. "Не можем да признаем едно високоефективно производство на електрическа енергия и в същото време да изхвърляме 80% от топлинната енергия в атмосферата. Насърчаваме загубите, като най-ниският процент е при "Топлофикация-София" - 17%", възмути се Илиев. Проблемът с неефективното производство на централите не може да бъде решен от години. С промени в Закона за енергетиката от миналата година депутатите решиха НЕК да не изкупува задължително и на високи цени тока от такива производства. За целта тецовете трябваше да монтират уреди, които да доказват, че произведената енергия е високоефективна. И до момента обаче част от тях изтъкват различни причини, за да не спазят изискването, а от министерството не уточняват дали НЕК продължава да изкупува тока им, въпреки че по закон не би трябвало да го прави. Около 400 милиона лева ще бъдат годишните загуби на НЕК, в случай че КЕВР одобри новите, по-ниски цени на парното. Ако цената на тока остане същата, както се предвижда в последния доклад на регулатора, това ще доведе до пореден дефицит в НЕК за още десетки милиони. В момента електрическата компания не е в добро финансово състояние, заяви Петър Илиев. Само просрочените задължения към партньорите за минали периоди са 47 млн. лв. "Ние сме спонсори на останалите дружества в енергетиката и това няма как да продължава, защото дефицитът не спира да се трупа. И тази констатация щеше да е смешна, ако не беше зле", коментира шефът на компанията. От орязани разходи се оплака и директорът на АЕЦ "Козлодуй" Димитър Ангелов, който директно заяви, че това "ще постави под съмнение нейната работа и безопасност". Недоволни от предложенията на КЕВР са и от ЕРП-тата. Част от тях - ЕВН и "Енерго -Про", поискаха минимално увеличение на цените от 1 юли, но от ЧЕЗ директно настояха за увеличение от над 20%. Дружествата не коментираха дали новите цени на тока биха ги довели до загуби, но обясниха, че ще ги поставят в затруднена ситуация спрямо изискванията за покриване на ремонтните и инвестиционните им програми. По традиция ЕРП-тата мотивират исканията си за по-високи цени с нуждата от модернизация, а КЕВР определя по-ниски стойности, защото не са направили достатъчно, за да подобрят мрежата и обслужването. Новите цени на тока ще станат ясни на 30 юни, когато КЕВР ще проведе закрито заседание. Преди това - през следващата седмица, регулаторът ще проведе обществено обсъждане на предложенията. КАЗУС През миналата година НЕК е била санкционирана със 17 акта, защото не спазва задължението си за поддържане на нивата на язовирите, където има ВЕЦ-ове, съобщи още директорът на компанията Петър Илиев. Реално това означава, че съоръженията не са били източвани през централите, за да се намали обемът им при високи води. "Ние тази енергия няма къде да я продадем", коментира Илиев.
Източник: Сега (03.06.2016)

2000 души от малките ВЕИ-та може да бъдат съкратени Почти 2000 души ще останат без работа заради новите по-ниски изкупни цени на тока, произведен от малките ВЕИ централи, финансирани по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Над 270 централи са изправени пред фалит, след като с промени в Закона за енергетиката цените им бяха орязани драстично. Вчера ощетени собственици протестираха за пореден път пред Министерския съвет. Те заявиха, че цените на тока трябва да се определят от енергийния регулатор, а не от поправка в закона. Казусът е отпреди година, когато ЕК отказа да признае разходи за десетки милиони евро, платени за тези проекти, защото токът от тях се купува на преференциални цени. Едновременно с това за изграждането на централите са ползвани евросредства. Брюксел счете това за недопустимо двойно финансиране и настоя за намаляване на парите по Програмата за развитие на селските райони. За да спаси средствата, България заложи на драстично намаление на изкупните цени. По данни на КЕВР произведеният ток от 274-те малки ВЕИ през 2014 г. е 0.08% от общото производство и това не се отразява на крайните цени за бита. Именно зелените централи обаче бяха нарочени като проблем на енергетиката и обвинявани за повишените цени на тока. "В момента разходите ни многократно надвишават приходите. Абсурдът е, че промяната в Закона за енергетиката ни осигури такъв приход, че той не достига дори да си платим таксите и удръжките към електроенергийната система като ВЕИ производители", пишат в отворено писмо до медиите от зелените централи. Според тях фалитът на повече от 270 фирми, подпомогнати с европейски пари по ПРСР, ще доведе до неизпълнение на целите на програмата. В същото време са направени всички проверки от КЕВР от финансовата инспекция и от Агенцията за устойчиво енергийно развитие. При тях не са констатирани никакви нарушения, допълват от бранша. Във вторник собственици на централите директно обявиха, че сътрудници и "депутати и хора" от мнозинството са предлагали да купят централите им. Според един от собствениците Светослав Петров през 2012 г. бившият енергиен министър Делян Добрев от ГЕРБ е внесъл в закона поправката за тях да важи възможността за субсидиране и за преференциална изкупна цена на произвежданата зелена енергия. Сега обаче Добрев обвинявал фирмите, че получават двойни субсидии и че са работили неправомерно на висока цена.
Източник: Сега (03.06.2016)

НЕК очаква по 400 млн. лв. годишна загуба при заложените цени на тока от 1 юли Националната електрическа компания (НЕК) ще губи по 400 млн. лева годишно, ако останат предвидените към момента от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) цени на тока от националната компания от 1 юли тази година. Това коментира пред журналисти изпълнителният директор на НЕК Петър Илиев. "Нашата цена на тока е свалена от 115 на 106 лева за мегават, като има непризнати разходи", коментира Илиев. По думите му в тази цена не е включен взетият от НЕК заем за разплащане на старите задължения с двете американски централи в енергийния комплекс "Марица изток". Разходите по този заем през настоящата година са около 60 млн. лева, каза Илиев. Изпълнителният директор на НЕК каза още, че има кръстосано субсидиране на топлинната енергия през електрическата. Не може заради 20 процента, които са топлофицирани, останалата част от населението и бизнеса да плаща, коментира той. По думите му е недопустимо да се признава високоефективното комбинирано производство на електрическа енергия от топлофикациите, като в същото време се изхвърля 80 процента от произведената топлинна енергия в атмосферата през лятото. "Това не е в услуга нито на потребителите, нито на топлофикациите, на никого, така насърчаваме изхвърлянето на топлинна енергия", добави той. Според него увеличаването на загубите до такива размери е възможно, защото не са определени допустимите нива за тях или те са фиксирани целогодишно. Топлофикациите произвеждат много повече ток, отколкото им е необходим, защото им е по-изгодно да изхвърлят топлинната енергия и да произвеждат електрическа, коментира още той. В момента НЕК има задължение да изкупува близо 400 мегавата електроенергия от комбинираното производство на ток и топлинна енергия от топлофикациите и заводските централи. В това топло време къде отива тази енергия, попита Илиев. По думите му най-ниският средногодишен процент на загубите е за "Топлофикация София" - 17 на сто, а най-високият - 46 на сто - в Северна България. Илиев коментира още, че очаква при запазване на предвидените към момента цени НЕК да продължи да трупа задължения и лихви. Приходите на НЕК през 2015 г. са се увеличили с 218 млн. лева, а разходите са намалели със 169 млн. лева. Така финансовите резултати показват намаляване на загубата от 586,5 млн. лева през 2014 г. до 196,7 млн. лева, отчете в края на април ресорният министър Теменужка Петкова. НЕК е на печалба и през първото тримесечие от 39 млн. лева, посочи още тя.
Източник: Инвестор.БГ (03.06.2016)

КЕВР реже НЕК с 400 млн. годишно НЕК ще губи по 400 млн. лв. годишно, ако останат предложените от КЕВР цени за изкупуване на тока от компанията от 1 юли. Това заяви изпълнителният директор на НЕК Петър Илиев при обсъждане на предложението на КЕВР за цените на тока от 1 юли. Нашата цена на тока е свалена от 115 на 106 лв. за мВтчас, има и непризнати разходи, обясни Илиев. В цената не са включени разходите за изплащане на взетия от НЕК заем за плащане на дълговете към двете американски централи в "Марица-изток", които са 60 млн. лв. до декември, посочи Илиев. КЕВР не пипа цената на тока за бита, но това е за сметка на НЕК, каза Илиев. Според него трябва да се сложи край на кръстосано субсидиране на топлинната енергия през електрическата. Не може заради 20% топлофицирани абонати останалите 80% от населението и бизнеса да плаща, коментира той. Недопустимо е да се признава високоефективното комбинирано производство на ток от топлофикациите, които през лятото изхвърлят 80% от топлинната енергия в атмосферата, заяви Петър Илиев.
Източник: Стандарт (03.06.2016)

Лихвата по заема на НЕК за "американските" централи е около 3,8% Лихвата по заема, който Българският енергиен холдинг (БЕХ) изтегли в полза на НЕК за разплащане с т.нар. "американски" централи в Маришкия басейн, е конфиденциална, но средно размерът й за 12-те месеца на мостовото кредитиране е около 3,8 на сто. Това съобщи енергийният министър Теменужка Петкова от парламентарната трибуна. Заемът е в размер на 535 млн. евро и ще бъде покрит от облигационна емисия, която ще емитира БЕХ в следващите 12 месеца. Петкова беше категорична, че разходите по този заем не би трябвало да доведат до увеличаване на цената на електроенергията. Депутатът от БСП Лява България Васил Антонов обаче смята, че лихвата, която БЕХ е получил по заема, е много висока. Лихвите по заемите в Европа клонят към нула, каза той. "Тези лихви, които вие коментирате, са за малките кредити, за жилищните кредити и т.н.", обясни още той. Националната електрическа компания (НЕК) води четири арбитражни дела на стойност 111,1 млн. лева. Ответни страни са ЧЕЗ Електро, EVN България Електроснабдяване и Енерго Про Продажби, съобщи още енергийният министър в парламента в отговор на депутата от Атака Магдалена Ташева. Предметът на тези искове са дължими суми за доставка на електроенергия и цена на активна електроенергия за срока септември 2012 година - юли 2013 година. И четирите дела са "висящи", каза още енергийният министър. От получените от НЕК данни е ясно още, че има едно арбитражно дело, заведено от Енерго Про Продажби, което е за неплатени фактури от август 2013 година до януари 2014 година. НЕК е подала насрещен иск. Резултатът от арбитража е, че и двата иска са удовлетворени и е извършено прихващане на дължими суми. По отношение на търговски дела държавната енергийна компания е страна по шест, отчете още Петкова. Три от тях са висящи и са на стойност 7,3 млн. лева. Ответни страни са "Енемона Ютилитис", EVN България Електроснабдяване и ЧЕЗ Електро. И тук исковете са свързани с неизплатени суми по договори. Три от търговските дела вече са приключени. Те се отнасят до цената за пренос, добавката за зелена енергия и комбинирано производство и са заведени от Енерго Про Мрежи, Енерго Про Продажби и EVN България Електроснабдяване. Стойността на исковете е 13,5 млн. лева и съдът е отхвърлил тези искания.
Източник: Инвестор.БГ (06.06.2016)

КЕВР потвърди изчисленията си за цената на тока и отказа да се съобрази със становищата и възраженията на енергийните дружества. Това става ясно от проект за решение, публикуван на интернет страницата на регулатора. Според решението цената на Националната електрическа компания (НЕК) в качеството й на обществен доставчик ще бъде 106.63 лева за мегаватчас, а таксата "Задължения към обществото" намалява минимално от 37.90 на 35.83 лева за мегаватчас. Цената на електроенергията, продавана на крайните клиенти на ЧЕЗ България, остава без промяна. За EVN България е предвидено увеличение от 0.65%, а за Енерго Про - намаление от 0.91%. Среднопретегленото изменение на цената на тока в страната ще бъде минус 0.02%.
Източник: Сега (07.06.2016)

Фонд „Сигурност” вече ще се пълни и с пари от ЕСО и „Булгартрансгаз” Фонд "Сигурност на енергийната система", който бе създаден през миналата година с цел да спасява задлъжнялата НЕК, ще разшири обхвата си. Досега всички производители на енергия трябваше да внасят в него по 5% от приходите си за произведен и продаден ток. С промени в Закона за енергетиката, гласувани вчера на второ четене, депутатите задължиха такава такса да плащат и "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) и "Булгартрансгаз". Сметките показват, че с тази промяна във фонда могат да влязат още близо 30 млн. лв. - 13 млн. лв. от газовото дружество и още 17 млн. лв. от ЕСО. В мотивите на проекта вносителите от ГЕРБ, начело с депутата Делян Добрев, изтъкват, че разходите няма да влошат финансовото състояние на компаниите или да нарушат инвестиционните им разходи. В края на миналата седмица шефът на НЕК Петър Илиев коментира, че дружеството е на път да изпадне в поредната финансова криза. Повод за това са новите цени на тока, които КЕВР предвижда да остави без промяна от 1 юли. Само от поевтиняването на парното, чиято цена може да падне с до 16% пък годишните загуби на НЕК ще бъдат около 400 млн. лв., обясни Илиев. Според икономиста Калоян Стайков от Института за пазарна икономика идеята за включването на ЕСО и "Булгартрансгаз" е спорна. "Причината, поради която тези дружества трябва да внасят 5% такса, е, че са на печалба", коментира той. "Все още няма данни за дейността на фонда след март", обобщи Стайков. За първите три месеца на 2016 г. в него са влезли общо 83 млн. лева. Експерти допускат, че е възможно на следващ етап депутатите да задължат и ЕРП-тата да внасят 5% такса във фонда за спасяването на НЕК, макар че идеята среща сериозен отпор. ОГРАНИЧЕНИЯ С промените в Закона за енергетиката се ограничават и приходите от продажба на електроенергия на преференциални цени от заводските централи. Те ще получават пари по високата тарифа, ако годишните им приходи са над 5 млн. лв., а повече от 35% от тях идват от продажбата на ток. Предложението беше внесено между първо и второ четене от депутатите от ГЕРБ Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков и техния колега от РБ Мартин Димитров. Според техните изчисления това ще спести 40 млн. лева на НЕК. Новият текст дойде след остра декларация на национално представените работодателски организации от края на миналия месец. Тогава те изчислиха, че само на "Видахим" потребителите са надплатили 190 млн. лв., а продажбата на ток е 95% от приходите на дружеството. Не бе прието обаче предложението на депутата от ПФ Валери Симеонов горната граница на приходите от продажба на електроенергия да падне на 18%. Той настоява в ограниченията да бъдат включени и топлофикациите, които също имат преференциално високи цени за когенерациите си.
Източник: Сега (09.06.2016)

Н?С реши още две държавни компании да внасят във фонда за НЕК Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“ ще внасят 5% от приходите си във фонда за спасяването на НЕК. Това решиха депутатите с приемането на второ четене на поправки в Закона за енергетиката. За ЕСО, който е собственик на мрежата високо напрежение тези отчисления ще се правят от приходите на компанията за достъп до мрежата и от приходите за пренос на еленергията по нея. „Булгартрансгаз“, която притежава газопреносната и газотранзитната мрежа у нас ще внася 5% от приходите си от достъп и пренос, но само по газопреносната мрежа. 5% вноска се въвежда и върху приходите на хранилището в Чирен за съхранение на синьо гориво. То също е собственост на „Булгартрансгаз“. Според вносителите допълнителните приходи във фонда „Сигурност на електроенергийната система“ ще са 30 млн. лв. годишно, като 17 млн. лв. от тях се очакват от ЕСО, а останалите 13 млн. лв. - от „Булгартрансгаз“. Парламентът отхвърли предложението на депутата от БСП Таско Ерменков такива отчисления да правят и трите ЕРП-та, както и газоразпределителните дружества, които доставят газ на крайните клиенти. Според Ерменков така частните дружества се поставят в преференциално положение спрямо държавните. Ако има пари в ЕСО, по-добре да бъде намалена таксата за пренос, смята депутатът. Така ще бъде облекчена цената както за бита, така и за фирмите. На същото мнение се оказа и депутата от ДПС Рамадан Аталай, според когото така ще се постигне по-справедлива цена за обществото. Аталай припомни, че движението е предлагало диференциране на вноската, така че централите с по-високи цени да правят по-високи отчисления във фонда. Предвижда се двата оператора да започнат да правят вноските от месеца, следващ този, през който промените на закона бъдат обнародвани. Тоест, от юли. В момента 5% от приходите си от продажби на еленергия отчисляват всички производители у нас, като вноските на ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ се правят от НЕК за сметка на компанията, както е предвидено в дългосрочните им договори. Такива вноски правят и вносителите. За първите три месеца на тази година фондът преведе на НЕК 68 млн. лв., като очакваните постъпления в него за цялата година са в размер на 290 млн. лв. (без тези от ЕСО и „Булгартрансгаз“). 140 млн. лв. от одобрения от кабинета бюджет на фонда трябва да дойдат от продажбата на въглеродни квоти, а 150 млн. лв. - от 5-процентната такса. Парламентът реши още 100% от приходите на България от търговията с квоти за вредни емисии да влизат във фонда за НЕК. Досега 29% остваха в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
Източник: Монитор (09.06.2016)

Порязаха две заводски централи за изкупуването на скъпия ток С 40 млн. лв. по-малко ще плати НЕК в следващата една година на две заводски централи за произвеждания от тях ток от когенерациите. Това стана ясно по време на дебатите в Народното събрание по промените в Закона за енергетиката. Според тях занапред Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) няма да регулира цените на топлинната и електрическа енергия на производители, които имат годишни приходи от над 5 млн. лв. и когато за предходните три години приходите им от изкупувания от НЕК ток на преференциални цени надхвърлят 35% от общите им приходи. Това условие не важи за тези заводски централи, които доставят енергия на битови потребители.По време на дискусията стана ясно, че новият законов текст ще засегне две заводски централи - "Видахим" и "Свищов" (преди "Свилоза") Текстът предизвика дискусия в пленарната зала. Един от вносителите - Мартин Димитров обясни, че въпросните 35% са получени, като е удвоен средният процент на приходите от продажба на ток от когенерациите, който реализират заводските централи в страната. Целта е да не се допуска изтичане на средства от енергетиката, посочи той. Според Рамадан Аталай от ДПС обаче процентът от 35 на сто е заложен с "гледане в тавана". Заюо сте умножили по 2, а не по 1,5, попита той. Рамадан Аталай коментира, че тези, които произвеждат вискоефективна енергия трябва да не получават нито стотинка повече от това, което трябва, но по думите му това не се постига с това изменение. Това, което правите е определен паричен поток да отива на определени места, коментира Аталай. Валери Симеонов от Патриотичния фронт пък изрази несъгласие с това, че топлофикациите не са включени в това ограничение. Той предложи прагът за годишните приходи да бъде свален на 500 хил. лв., а изискването им за дял от общите - на 18 на сто. Всички забравят, че по линия на топлофикациите също се извършва такова източване, каза Симеонов. И даде за пример, че има топлофикации, които продават едни и същи количества ток на НЕК, без значение от сезона. Това показва, че и там има злоупотреби, посочи той. Симеонов даде пример и с оранжерия, която миналия юли при 40 градуса жега също е продавала на НЕК зимните си количества. Михаил Миков от БСП обяви поправката за имитация на реформа. По думите след тази мярка в България вече няма да има производство на гуми във Видин и на полиамидни влакна в Свищов. Във Видахим вече са освободени 500 работници, допълни той. На това зам.-шефът на енергийната комисия Валентин Николов коментира, че няма как всички потребители да плащат за скъпия ток на заводска централа, на която едва 10% от приходите са от производството на гуми, а останалите 90 на сто са от еленергията. "На тази хранилка забогатяха много хора", каза Николов. И обясни, че това е временен текст, който е бил вкаран форсмажорно, така че да се разрешат някои проблеми. "С това успяваме не само да не се повиши цената на тока за бита, но и да се намали цената на задължение към обществото", посочи той. По-късно стана ясно, че проблемът, за който говори Валентин Николов е дело, заведено от "Видахим" за ограничаването на изкупувания от тях ток. То е станало с решението на КЕВР за цените на тока още от миналия август. С тази поправка сега се дава законово основание КЕВР да не определя преференциална цена за тази заводска централа. Шефът на КЕВР Иван Иванов, който по това време беше в НС за изслушване на доклада за дейността на комисията, коментира за "Монитор", че на практика въпросната икономия вече е заложена в проекто решението за цените на тока, които ще влязат в сила от юли. Ако се налагат някакви корекции, те ще бъдат минимални, смята Иванов. У нас има общо 21 заводски централи с когенерации. Произвеждания от тях ток се изкупува на по-високи преференциални цени, ако отговаря на критериите за високоефективно производство. Все още обаче не е ясно дали количествата, които НЕК плаща наистина са такова произоводство. Причината е, че централите все още не са монтирали съответните измервателни уреди.
Източник: Монитор (09.06.2016)

Кражба на кабел застраши "живота" на държавата Опит за кражба на 110-киловолтов кабел в София застраши захранването на Министерския съвет, президентството, парламента, НЕК и централното диспечерско управление на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Това става ясно от официално съобщение на ЧЕЗ. От дружеството обясняват, че заради посегателството е било "застрашено нормалното функциониране на държавата". Според ЧЕЗ е имало нагло посегателство над електроенергийно съоръжение, което е елемент от ключово значение за сигурността на електрозахранването в София. При опита за кражба съоръжението е повредено и това е довело до спиране на тока на над 20 000 клиенти в районите "Сердика", "Средец", "Оборище", "Възраждане" и "Подуяне". Електроподаването в централна градска част на столицата е било обезпечено едностранно. Предприети са стъпки за възстановяване на целостта на съоръжението, допълват от ЧЕЗ.
Източник: Сега (16.06.2016)

Приблизително 50% от искането на "Атомстрой експорт" към НЕК е уважено от арбитража, съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова. "Късно снощи на електронната поща на НЕК пристигна решението на арбитража. Сега съгласно процедурата трябва това решение трябва да бъде връчено официално", заяви тя. "Искам само да направя уточнение, че арбитражът беше изключително сложен от правна и техническа гледна точка. Представлява стотици страници", обясни министър Петкова и уточни, че предстои да бъде сериозно анализиран от НЕК и от адвокатите им. "Друго важно условие е, че този арбитраж е търговски. Арбитраж между две търговски дружества, които имат спор помежду си, затова се съдържа търговска информация и има съответно изискване за конфиденциалност", подчерта енергийният министър. "Общият размер на иска, който "Атомстрой експорт" предяви, беше приблизително 1,2 милиарда лева", припомни тя. "Това, което показва първият прочит на адвокатите на НЕК е, че арбитражът е взел решение, анализирал е всички факти и обстоятелства и е присъдил почти половината от предявения иск от "Атомстрой експорт", подчерта министър Теменужка Петкова. Арбитражът в Париж признава единствено и само иска на "Атомстрой експорт", който е свързан с реално произведеното оборудване за АЕЦ "Белене", добави Теменужка Петкова. "Арбитражът признава единствено и само иска, който е свързан с реално произведеното оборудване, което НЕК по силата на Допълнение номер 5, през ноември 2008 г. е поръчала. Това е т. нар. допълнение, свързано с производството на оборудване с дълъг цикъл на производство", заяви тя. "Всички останали искове, които касаят претенции по отношение на ескалация на цената, пропуснати ползи и неустойки, претенции, свързани с извършени работи извън предмета на договора са изцяло отхвърлени от арбитража", обясни министърът. По думите и? в резултата на тази преценка НЕК има ангажимента да заплати и да се сдобие с един актив - ядрено оборудване за приблизително 550 млн. евро. "Това, което ние настояваме, след като НЕК се запознае с всички факти, е да инициираме среща с партньорите от "Атомстрой експорт", за да потърсим взаимноизгодно решение", добави тя. По думите и? най-важно е това, че НЕК ще заплати само това, което е свързано с оборудването: "Срещу всеки лев, стои реален актив. Няма други щети."
Източник: 24 часа (16.06.2016)

Атомстройекспорт осъди България заради АЕЦ Белене* Арбитражният съд отсъди Националната електрическа компания (НЕК) да заплати половината сума от иска на руската компания "Атомстройекспорт" за поръчаното, но незаплатено оборудване за АЕЦ "Белене". Общият размер на иска беше 1,2 млрд. евро, припомни на извънреден брифинг министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Малко по-рано премиерът Бойко Борисов съобщи, че НЕК ще трябва да изплати на "Атомстройекспорт" 550 млн. евро, съобщи БТВ. В замяна НЕК получава оборудване, заяви Теменужка Петкова. На въпрос дали България ще може да използва за нещо това оборудване, министърът каза, че това тепърва ще се изяснява след среща с руската компания и подробен анализ на решението на арбитражния съд. Докато Борисов смята, че България ще получи реактор срещу сумата, министърът отказа да каже за какво ще бъдат заплатени средствата. Решението е пристигнало късно снощи на пощата на НЕК и тепърва предстои да бъде връчено официално. "Арбитражът беше сложен от правна и техническа гледна точка - стотици страници. Те тепърва ще бъдат анализирани", каза Петкова. "Тъй като спорът е между две търговски дружества, решението съдържа конфиденциална информация и няма как да бъде изцяло публикувано", обясни тя. Арбитражът е уважил иска само за реално произведено оборудване. Останалите претенции за ексалация на цената, неустойки и пропуснати ползи, както и други разходи, са изцяло отхвърлени, заяви министърът. "Знаете, че има произведен един реактор в неговата цялост и друга част - вторият реактор не е довършен напълно. След като НЕК анализира в детайли решението, то тогава трябва да се направи проверка на място, за да се види на какъв етап е това оборудване и какво на практика НЕК трябва да придобие. След като изясним всички варианти, ще търсим решения, изгодни и за двете компании", каза Петкова. На въпрос има ли заложен срок за плащането на сумата Петкова обясни, че след официалното връчване на съдебното решение на НЕК започва да тече 30-дневен срок, в който НЕК и "Атомстройекспорт" ще имат време да се запознаят с решението и да преценят какви следващи стъпки да предприемат. „Дали НЕК има ресурс да плати, това ще стане известно след анализа на стотици страници от арбитражното дело“, допълни министърът. В същото време руските медии съобщават, че "Атомстройекспорт" всъщност ще получи от България 620 млн. евро. Преди месец и половина Петкова отрече тиражирани в медиите информации, че арбитражът вече е взел решение НЕК да бъде осъдена да плати около 600 млн. евро. "Официална информация не е постъпвала нито в НЕК, нито в министерството", коментира тогава министърът. По думите ? обаче тиражираната сума от 600 млн. евро "е нереална". Проектът за строежа на АЕЦ "Белене" бе прекратен с решения на правителството и парламента през февруари 2013 г. с мотив, че липсват пари. Арбитражното дело обаче започна далеч по-рано. През юли 2011 г. Атомстройекспорт внесе в Париж иск за 54 млн. евро срещу НЕК заради неплатени суми по поръчано и произведено от руските подизпълнители оборудване за АЕЦ "Белене". Дни по-късно НЕК внесе контраиск за 63 млн. евро в Женева за това, че руската компания по договор е трябвало да изкупи старото оборудване от площадката в Белене, но тя не е сторила това в пълния му обем. По-късно руснаците внесоха допълнителен иск и вдигнаха претенциите си до 1 млрд. евро. Двете арбитражни дела бяха обединени и по последни данни руските претенции са за около 1.2 млрд. евро.
Източник: Инвестор.БГ (17.06.2016)

БЕХ ще изчака референдума за Brexit, преди да емитира новите облигации Преди да емитира новата си облигационна емисия, Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще изчака резултатите от допитването във Великобритания за излизане от Европейския съюз (ЕС). Това съобщи пред журналисти директорът на холдинга Петьо Иванов по време на международната ядрена конференция Булатом. С облигационната емисия БЕХ ще покрие мостовия заем, който беше изтеглен, за да може Националната електрическа компания (НЕК) да плати натрупаните задължения към т.нар. "американски" централи в Маришкия басейн - AES Гълъбово и КонтурГлобал. Размерът на заема е 535 млн. евро. По думите на Иванов БЕХ ще търси или поне 500 млн. евро, или пълния размер на мостовото финансиране от облигационните пазари. Той припомни, че през 2013 г. БЕХ е предложил емисия за 250 млн. евро, но е успял да регистрира записвания за 500 млн. евро. Сега обаче ситуацията е различна и има ограничения, сред които и съотношенията между дълг и активи и дълг и приходи на енергийния холдинг. Това означава, че и при по-голям интерес БЕХ няма да емитира облигации на по-голяма стойност. Според Иванов обаче няма и необходимост от допълнителни средства. При много добри условия все пак холдингът ще обмисли вариантите, но всичко зависи от много фактори, допълни той. Що се отнася до сроковете, БЕХ в момента работи по проспекта на облигационната емисия. Той ще бъде презентиран на Ирландската борса и там ще бъде пласирана самата емисия. "Чисто технически в рамките на месец бихме могли да пласираме облигация", каза още директорът на БЕХ. Ще бъде изчакан обаче най-подходящият за това момент. Индикациите са, че пазарът е благоприятно настроен. Все пак вероятността за Brexit носи очаквания за негативен ефект върху пазарите. "Ще излезем при първа възможност", допълни Иванов.
Източник: Инвестор.БГ (17.06.2016)

БЕХ ще пусне облигациите по заема на НЕК на ирландска борса най-рано след месец Най-рано след месец Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще пусне на ирландска борса облигациите по заема, който взе, за да може НЕК да се разплати с американските централи от комплекса "Марица-изток". Кредитът, който беше получен, е мостов със срок от 12 месеца и в рамките на този период енергийният холдинг трябва да листва облигации. Изпълнителният директор на холдинга Петьо Иванов посочи, че се изчаква резултатът от референдума за членството на Великобритания в Евросъюза, защото той влияе на капиталовите пазари: В момента има индикации, че пазарите са благоразположени. Има един друг фактор, който е редно да отчетем – това е референдумът, който е на 23-ти юни във Великобритания. Той би могъл да окаже негативен ефект върху пазарите. Желаем съответно да мине тази дата и да видим какви ще са настроенията след референдума. Ние стартираме с искане поне минимум 500 милиона да пласираме, а реално бихме желали да покрием пълния размер на самото финансиране, което е в размер на 535 милиона евро, допълни изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг Петьо Иванов.
Източник: БНР (17.06.2016)

Още 100 млн. лв. влизат във фонда за спасяването на НЕК Още 100 млн. лв. ще влязат във фонда „Сигурност на електроенергийната система“, парите от който покриват недостига в НЕК. Допълнителните средства ще дойдат след законовите промени, които парламентът направи преди седмица и които предстои да бъдат обнародвани. 30 млн. лв. от тях ще дойдат от двамата нови вносители на 5% от приходите си. Това са Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“. Досега такава вноска правеха само производителите на еленергия, както и вносителите. Остатъкът до 100 млн. лв. се очаква от приходите от търговията с въглеродни квоти, тъй като според промените в закона те вече ще постъпват на 100% във фонда за спасяването на НЕК. Досега от квотите влизаха 71 на сто от тези приходи. Към момента одобреният бюджет на фонда възлиза на 290 млн. лв., като 140 млн. лв. се очаква да се съберат по линия на квотите и 150 млн. лв. - от 5-процентната вноска. Според шефа на фонда Диан Червенкондев реално за тази година могат да се очакват приходи от порядъка на 350-390 млн. лв., като той е оптимист, че ще се постигне по-високата сума. В същото време в доклада си за новите цени на тока КЕВР е заложила приходи във фонда, от който ще се компенсира НЕК в размер на 434 млн. лв. Според Червенкондев в тях е отразена въпросната допълнителна сума, която идва в резултат на поправките в закона. Той коментира, че разминаването в очакванията на фонда и на КЕВР вероятно се дължи на прогнозната цена на тока на свободния пазар, която регулаторът залага. За първите пет месеца на годината във фонда са постъпили 126 млн. лв.
Източник: Монитор (20.06.2016)

АЕЦ "Белене" си остава погребан проект и след решението на международния арбитражен съд българската страна да плати на руската 550 млн. евро за вече поръчаното и произведено оборудване. Рестарт е невъзможен заради влошените отношения между ЕС и Москва и най-доброто решение за България е да намери купувач на техниката, за която "Атомстройекспорт" осъди НЕК, обяви премиерът Бойко Борисов вчера по време на посещението си в Дивотинския манастир "Св. Троица". Той съобщи, че вариант за продажбата е Иран и че това ще е тема при посещението му в Техеран идния месец. "Всички други варианти са доста по-сложни в сегашната тежка студена война, много по-студена и по-опасна, отколкото беше, защото тогава имаше два фланга - Варшавският договор и НАТО, и всички знаеха какво ще се случи, ако има война", даде геополитическата си оценка Борисов. Според него е безнадеждно да се мисли за рестарт на АЕЦ "Белене" - проект по руска технология, заради санкциите на ЕС срещу Москва. "Сиреч, сега да речеш да строиш руски реактор, под санкции когато е Русия, сами си представяте всеки инженер или механик, който ще идва тук, по какъв начин ще бъде допускан и какви допълнителни проблеми България ще си навлече", поясни премиерът по повод на идеите да се търси частен инвеститор, който на свой риск да построи ядрени мощности в Белене. Борисов изтъкна, че сега е важно да се "уравновеси тонът" с руснаците и "да се проведат прагматични разговори" за съдбата на произведеното оборудване, за да постигнем максимален ефект. "Ако намерим къде да го продадем заедно с руската страна, това ще бъде най-доброто решение. На 11 юли имам едно посещение в Иран, след това ще мога по-подробно да ви кажа", подсказа плановете си Борисов. Иран е една от трите държави в света заедно с Индия и Йордания, които в момента строят централи с реактори, подобни на предвидените за АЕЦ "Белене". Не е ясно обаче какво мислят по въпроса в Москва. Руснаците вече дадоха да се разбере, че очакват бързо да си получат присъдените от арбитражния съд плащания - 620 млн. евро с включени съдебни разноски и лихви. Според министъра на енергетиката Теменужка Петкова идния месец предстои среща с "Атомстройекспорт". "Има пазар - в доста страни в момента се строят такива реактори - Индия и Иран, но нека първо да говорим с партньорите ни от АСЕ", коментира тя вчера по Нова тв. Петкова обясни, че по документи единият от реакторите е напълно готов, а другият е произведен на 90 процента, но призна, че тепърва ще има проверка на място, за да се види какво точно купува НЕК за 550 млн. евро. "НЕК има интерес плащането да стане максимално бързо и нека не се търсят причините и възможностите за обвиняване дали някой е далновиден, или не, а да обединим усилията си и да търсим решение на проблема", призова енергийният министър.
Източник: Сега (21.06.2016)

България вече плаща дневна лихва по решението на арбитража за АЕЦ Белене България вече заплаща дневна лихва по решението на арбитража в Париж, което задължи Националната електрическа компания да изплати на руската компания Атомстройекспорт 550 млн. евро за поръчано оборудване по проекта АЕЦ Белене. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред депутатите от комисията по енергетика, цитирана от БНР. Петкова не съобщи размера на лихвата въпреки запитванията на журналистите, но уточни, че тя е съобразно българското законодателство. Петкова не отговори на въпроса какво България смята да предприеме по решението на арбитража. "Не мога да отговоря на въпроса какво ще правим с това решение, просто защото то в момента е предмет на сериозен анализ от адвокатите и на двете страни, така че не мога да кажа със сигурност, нека да изтече срока, но това, което мога да кажа аз като наш прочит на решението, според нас това решение на арбитража е обективно решение", обяви тя.
Източник: Сега (24.06.2016)

Най-големите български компании през 2015 г. Класацията "Капитал 100" подрежда корпоративните гиганти в страната за десета поредна година Годината, в която растежът се завърна. Това е картината, която рисуват данните от тазгодишната класация на най-големите компании в България "Капитал 100". Те показват, че през 2015 г. приходите на гигантите в бизнеса са се повишили след отчетения през 2014 г. спад, а финансовият резултат, чието сумарно изражение допреди година бе отрицателно, сега осезаемо се е подобрил. Юбилейното десето издание на подреждането на корпоративните шампиони ще бъде официално представено на 28 юни (виж карето). От него за пореден път ясно се вижда, че производството се съживява и заема все по-осезаемо място в челната стотица. Данните обаче показват още, че значителна част от растежа е резултат на раздаден от държавата бизнес – тенденция, която вреди на общата инвестиционна среда. Отново нагоре На пръв поглед постигнатият през 2015 г. ръст в приходите на най-големите български компании е скромен – едва 3.3%. Числото почти съвпада с растежа на икономиката за миналата година от 3%. Зад този привидно умерен резултат обаче всъщност се крият доста по-позитивни тенденции. При отчитането му трябва да се има предвид и това, че той е постигнат в година, в която цените на горивата и на металите по света продължиха устремно да падат, а дружествата именно от тези сектори са почти една пета от местните корпоративни гиганти и формират над една трета от общата сума на приходите в топ 100. Извън тяхната група останалите компании в челната стотица са успели да увеличат оборотите си с 13%. Също както и предходната година, 200 от общо 300 дружества, които попадат в разширения състав на класацията, са успели да увеличат бизнеса. Новините са особено положителни за производствения сектор, където почти всички предприятия растат, като това често е и с двуцифрени темпове. Общо компаниите от топ 300 имат приходи за 85 млрд. лв. – число, съизмеримо с БВП на страната, който за 2015 г. е 86.4 млрд. лв. В подреждането от 101 до 300 растежът е съпоставим – 3.45%, като и тук фактор за по-скромното представяне са падащите цени на горивата в световен мащаб. Ускорението е малко по-осезаемо в групата на компаниите, заели втората стотица от голямата класация – техните обороти са се повишили с 6.2% за годината. Броят на дружествата от топ 100, които работят на минус, намалява – в тазгодишната класация те са 21, при 29 за 2014 г. В подреждането от 101 до 300 загуби отчитат едва 25 фирми. По-силното представяне през изминалите 12 месеца се вижда още по-добре в данните за финансовите резултати, където сумарното постижение вече е положително – общата печалба на компаниите от топ 100 е близо 2 млрд. лв. при загуба за почти 700 млн. лв. година по-рано. Намалява и броят на дружествата, които работят на минус – през 2015 г. те са само 21 (спрямо 29 за 2014 г.) от водещите 100, а по-надолу в класацията загуби записват само 25 от следващите 200 фирми, като повечето от нерентабилните бизнеси са държавни или общински представители на транспортния сектор. За поредна година "шампион" в отрицателните резултати е държавният енергиен мастодонт НЕК, но дори и там загубата е почти три пъти по-ниска в сравнение с 2014 г. По-детайлните разрези на данните от "Капитал 100" също показват поводи за повече оптимизъм – резултатите на най-динамичните компании се подобряват и средният темп на увеличаване на оборотите им вече е 63%, което е съпоставимо със силната за бизнеса в страната 2011 г. Средната норма на рентабилност при най-печелившите скача двойно – от 10% на 20.8%. Ситуацията на пазара на труда също се подобрява, като през миналата година две трети от стоте най-големи работодатели са разкрили нетно близо 7000 нови работни места, или почти една четвърт от новосъздадената през 2015 г. заетост. Разнородните двигатели на растежа Външните пазари остават ключова съставка от формулата на растежа и това се вижда все по-ясно от състава на компаниите в класацията – почти всяка трета от тях е завод, който работи за износ. Миналата година бе особено силна за производителите на машини и авточасти, където оборотите на най-големите 40 представители на сектора отбелязаха ръст от над 18% и вече сумарно достигат 6 млрд. лв. Голяма част от компаниите продължават да разширяват и производствените си мощности в България, а междувременно чужди инвеститори отварят и нови фабрики в страната, така че следващите години ще донесат още ръст на бизнеса в сектора, както и още заети в индустрията. Сред най-успешните истории в тазгодишното издание на класацията е и развитието на производителите и търговците на оръжие, които записват втора поредна силна година. Силните ръстове и на частните играчи в бранша – "Арсенал", "Емко", "Аркус" и "Аполо инженеринг", и на държавната ВМЗ са подкрепени от множеството международни конфликти, които явно водят до увеличаване на разходите на държавите за отбрана. Търговията с електроенергия също е сред отраслите, за които изминалите 12 месеца са били особено добри. За това свидетелства и фактът, че сред най-големите 300 компании в страната вече има 10 търговеца на ток. А либерализирането на пазара вероятно ще доведе и до нов растеж в сектора, тъй като все повече дружества ще могат да се договарят директно за цените, при които купуват енергия. Една от отличителните тенденции в "Капитал 100" тази година са и ръстовете в хазарта и в строителството. И в двата сегмента съществен тласък на развитието дава държавата. В единия случай чрез позволяването на масовите продажби на лотарийни талони от страна на първото правителство на ГЕРБ и даването на едногодишна данъчна ваканция за бизнеса от кабинета Орешарски. На този фон не е толкова изненадващо, че най-растящата компания в страната за годината се оказва хазартното дружество на Васил Божков "Ню геймс", което е собственик на "Националната лотария". Държавната подкрепа в строителството пък е по линия на раздадените поръчки за инфраструктурни проекти. Ръстът на приходите в сектора е средно 38%, като този бум идва от разплатените милиарди от европейски фондове. Ефектът обаче е еднократен, което вещае доста по-трудна 2016 г. за строителните дружества. Поредна силна година записват и компаниите от аутсорсинга и софтуерната индустрия. Най-големите 25 софтуерни разработчици са увеличили бизнеса си с 23%, а лидерът в сектора – "Телерик" (която вече работи под бранда на новия си американски собственик Progress), е на крачка от попадане в групата на най-големите 300 дружества в страната. Челната десетка В основната си част съставът на топ 10 на "Капитал 100" остава непроменен. Традиционно челната десетка се доминира от представителите на енергетиката и сектора на горивата, които обаче тази година са с един по-малко – мястото си в елитната група отстъпва държавната централа АЕЦ "Козлодуй". Вместо това към медодобивния комбинат "Аурубис" и търговеца "Кауфланд", които разбиват хегемонията на енергийния бизнес в челото на подреждането, се присъединява свързваният с депутата Делян Пеевски дистрибутор на цигари, вестници и напитки "Експрес логистика и дистрибуция". Как точно са класирани компаниите в челната десетка, както и в останалата част на "Капитал 100", ще можете да разберете следващата седмица. А ето и пълния състав на топ 10, подредени по азбучен ред: "Аурубис България" "Булгаргаз" "Експрес логистика и дистрибуция" "Кауфланд България" "Лукойл България" "Лукойл Нефтохим Бургас" Национална електрическа компания "ОМВ България" "Сакса" "ЧЕЗ електро България" За бъдещето с оптимизъм И тази година в процеса на изготвянето на "Капитал 100" попитахме мениджърите на най-големите компании в страната за техните прогнози и планове за развитие на бизнеса им през настоящия корпоративен сезон. Очакванията си споделиха общо 27 от тях, от които едва четирима се готвят за свиване на оборотите си през 2016 г. За сравнение, в миналогодишното издание на класацията прогнози направиха 24 дружества, като броят на песимистично настроените също беше четири. Преобладаващият оптимизъм има своята основа в макроданните. През първите пет месеца на настоящата година БВП на страната растеше, като увеличението за първото тримесечие бе с 2.9%, а прогнозата за годината е за нарастване с между 2% и 3.4%. Износът и чуждестранните инвестиции отчитат по-негативни движения, но пък положителни сигнали идват по линия на трайното подобрение на пазара на труда.
Източник: Капитал (27.06.2016)

Забраниха ВЕЦ "Пчелина" да ползва водата от язовира Министерството на околната среда и водите (МОСВ) забрани на водноелектрическата централа (ВЕЦ) „Пчелина” да използва вода от едноименния язовир. Мястото бе посетено от експерти на ековедомството, басейнова дирекция и „Напоителни системи“, които са установили, че има намаляване на нивото на водоема. Това станало вследствие на пускането в експлоатация на електрическата централа. Проверката е извършена след постъпил сигнал на „зеления телефон“ в МОСВ. В него жители и собственици на имоти и туристи в района посочвали, че нивото на водата спада застрашително. Предстои екоекспертите да вземат мерки и да променят издаденото разрешително за веца. Ще бъдат наложени допълнителни ограничителни условия на водовземането в периода на маловодие с цел гарантиране опазването на водния обект и екосистемите в района
Източник: Новинар (30.06.2016)

КЕВР промени решението си: Токът поскъпва със средно 0,04% от 1 юли От 1 юли цената на електроенергията на регулирания пазар за битови потребители ще се повиши със средно 0,04 на сто. Това е окончателното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В предварителните изчисления регулаторът предвиждаше понижение на цената с 0,02%. Експертите обаче са се съобразили с т.нар. Z фактор, официалните данни за който електроразпределителните дружества са представили на 15 юни. Този фактор отразява разликата между прогнозните и реалните приходи на дружествата за регулаторния период в абсолютна стойност. В резултат на преразгледаното решение битовите потребители на EVN България ще плащат със средно 0,83% повече спрямо сметките си досега. Дневната тарифа става 0,17217 лева за киловатчас, а нощната - 0,09779 лева. В предварителните изчисления КЕВР предвиждаше цената да бъде увеличена с около 0,6 на сто. По-малко от първоначално предвиденото ще е намалението на цената за бита за клиентите на Енерго Про - с 0,88% вместо с 0,91%. Дневната тарифа на дружеството става 0,18452 лева за киловат, а през нощта - 0,10117 лева. За клиентите на ЧЕЗ България няма да има промяна в цената на електроенергията. С решението си от КЕВР намаляват кроссубсидирането и в резултат на това сметките за ток на небитовите потребители на регулирания пазар ще намалеят със средно 17%, съобщи председателят на регулатора Иван Иванов пред журналисти. Иванов подчерта, че няма натиск за определяне на цените и те са "такива, каквито са". Според него законодателните промени и реформата в сектор енергетика са позволили цената на тока да остане без значителна промяна за домакинствата. "Няма драстичен скок на цената на тока",коментира още той. Прогнозата на КЕВР е за намаляване на потреблението на регулирания пазар - от 15,5 тераватчаса в изтичащия регулаторен период до 12 тераватчаса през започващия от 1 юли едногодишен регулаторен период. На свободния пазар очакванията са да бъдат реализирани 16 тераватчаса електроенергия, а за технологични разходи ще бъдат използвани 3,7 тераватчаса електроенергия, изчисляват експертите от Комисията. Намалението на очакваното потребление отразява и процеса по либерализация на пазара. С окончателното си решение от КЕВР намаляват и таксата „задължения към обществото“ - от около 37 лева сега до 35,77 лева. Спрямо първоначалните изчисления и тук има намаление - с 0,06 стотинки. В същото време се повишава цената на електроенергията за технологични разходи. В момента ЕРП-тата плащат по 30 лева за мегаватчас и такса Задължения към обществото за нужните количества електроенергия, с която се компенсират загубите при преноса. Цялото количество идваше от АЕЦ „Козлодуй“. Директорът на централата Димитър Ангелов се оплака преди време, че 80% от енергията за регулирания пазар от централата отива за технологични разходи, а цената ? е под себестойността. С новото решение от регулатора определят цена от 39,99 лева за мегаватчас и такса "задължения към обществото". Освен това и Националната електрическа компания (НЕК) също ще може да доставя електроенергия за тази цел. Според Иван Иванов през юли ще бъде нотифицирана наредбата, която позволява редукция на таксата "задължения към обществото" за големите енергийни консуматори. Тя ще влезе в сила със задна дата - от 1 август 2015 г. Бизнесът, който до нотифицирането на акта плаща пълния размер на таксата, ще бъде компенсиран. Нужните средства ще бъдат около 90 - 100 млн. лева и те вече са събрани във Фонда "Спасение на електроенергийната система". КЕВР намалява и цената на парното и топлата вода, както и на преференциалната цена за електрическата енергия, произведена по комбиниран начин от топлофикациите. Най-голямо е намалението за „Топлофикация Разград“ - с 5,86% на топлофикационната услуга и с 3,4% за преференцията за електроенергията. За клиентите на „Топлофикация София“ намалението на цените на парното и топлата вода е с 3,43%, а електроенергията ще бъде изкупувана с 4,36% по-евтино. Топлофикационната услуга поевтинява с 2,44% в Пловдив и с по малко над 4 на сто за клиентите във Варна и във Велико Търново. Промяната в цената ни парното и топлата вода е продиктувана от новата цена на природния газ, която намалява с почти 10% от 1 юли.
Източник: Инвестор.БГ (01.07.2016)

Нито един от кредиторите на "Химко" няма да бъде напълно удовлетворен, въпреки продажбата на активите на бившия торов завод. Причината е, че сумата, за която дружеството бе купено, е многократно по-ниска от парите, които то дължи. Получените при продажбата 11,7 млн. лева ще стигнат за един минимален процент на удовлетворяване на исканията на кредиторите. Има алгоритъм, по който се изчислява кой колко ще получи. "Ние не можем да дадем на кредиторите повече от това, което е постъпило в обособената сметка на синдика", поясни Николай Христов, наблюдаващ съдия по делото. Остатъкът от задълженията няма да бъдат погасени и остават за сметка на кредиторите.Добрата новина е, че по силата на Търговския закон, в този случай първи ще получат своите пари бившите работници на торовия завод във Враца. След тях се нареждат големите кредитори "Булгаргаз" и НЕК. Очаква се първите плащания да бъдат направени до четири-пет месеца. Преди това синдикът трябва да изготви сметка за разпределение на средствата от продажбата на "Химко" сред кредиторите. По нея кредиторите с признати вземания могат да правят възражения. Наблюдаващият съдия се произнася по тях дали ще се направи корекция или не, което подлежи на обжалване пред Апелативен съд. И чак след влизане в сила на това определение синдикът започва да разпределя наличните парични средства, постъпили при продажбата на "Химко". Очаква се въвод във владение на новите собственици от "Метахимимпекс" АД - София да бъде направен най-късно до другата седмица. Най-късно през пролетта на 2017 г. се предполага, че ще приключи окончателно делото за "Химко", което стартира в далечната 2004 г. и дружеството ще бъде заличено в търговския регистър.
Източник: Дарик радио (06.07.2016)

Поръчка на "Мини Марица-изток" филтрира конкуренцията След като няколко години "Мини Марица-изток" бяха поставени на режим на изкуствено дишане и липса на инвестиции, в последните няколко месеца беше отприщена вълна от скъпи обществени поръчки. Това стана възможно след сделката между НЕК и ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал" за изплащане на дължимите средства от държавната компания към двата частни производителя на електроенергия. Те от своя страна пък изплатиха 343 млн. лв. към мините, които получиха ресурс да възобновят отдавна отлагани покупки. Една от тях е придобиване на 30 броя нови булдозери на стойност 24.9 млн. лв. Поръчката е доста съществена за доставчиците на тежка техника, тъй като "Мини Марица-изток" отдавна не са купували толкова машини. Досега най-често са били предпочитани багери от марката Komatsu. Тези сделки обаче са осъществявани от "Киров" АД, докато сега японската марка се представлява в България от "Евромаркет груп". Това дава надежда в някои от доставчиците, че този път конкуренцията ще е по-силна. Въпреки това сред част от фирмите (никоя не пожела да излезе с името си) има недоволство към техническите спецификации и методи за оценка, които са заложени от "Мини Марица-изток"(дружеството не пожела да отговори на нашите въпроси). Изискването е багерите да имат "управление и превключване на предавките с джойстик, без прекъсване на потока от мощност към всяка от ходовите вериги по време на завой (диференциално управление)". Изискването е доста неясно, казаха двама доставчици на тежка техника, тъй като може да включва два типа управление. Но всички предполагат, че "Мини Марица-изток" търсят машини с хидравлично предаване на мощността, което е по-модерната технология спрямо диференциалното управление (когато се блокира едната верига, за да завие булдозерът). Заради това изискване имаше оплакване, че мините фаворитизират определени доставчици и ненужно завишават спецификациите. На практика шанс да спечелят търга имат само известни марки като Komatsu, Caterpillar, Huynday и т.н. По-евтините китайски или полски производители трудно могат да отговорят на условията. Освен това в методиката очевидно се дава преимущество на определени характеристики (като клиренс, видове окачване и т.н.), тъй като те получават значително повече точки. Подобна практика е възприета сред много възложители на обществени поръчки, които се опитват да имитират състезание, въпреки че победител може да стане само предпочитания от тях доставчик. В това невинаги има корупция, колкото начин за отстраняване на конкуренти, които по случайност могат да спечелят търга. В случая "Мини Марица-изток" са се насочили към възможно най-качествената техника. Положението на "Мини Марица-изток" не изглеждаше добре в началото на годината, когато приходите и печалбите на мините се бяха свили спрямо първото тримесечие на 2015 г. Печалбата за тазгодишната първа четвъртина възлиза на 10.7 млн. лв. при оборот от почти 160 милиона. Инвестиционната програма тогава беше почти напълно спряна, след като бяха инвестирани по-малко от 5 млн. лв. от планираните 20 милиона. След разплащането на дълговете към мините инвестициите в техника се увеличиха рязко. През юни пред "Капитал Daily" Андон Андонов, изпълнителен директор на "Мини Марица-изток", коментира, че модернизирането на тежкото минно оборудване е основна цел пред дружеството. Преди актуалната поръчка за булдозери от "Мини Марица-изток" инвестираха 26 млн. евро в купуването на два роторни багера, които да позволят разкриването на нови въглищни пластове. Срокът за изпълнение е три години. Освен това, други 5 роторни багера ще преминат през цялостна рехабилитация, като общата стойност на процедурите се очаква да бъде над 10 млн. лв. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова тогава коментира, че договор с такива параметри за машини не е подписван от 1989 г.
Източник: Капитал (07.07.2016)

Шест месеца след началото: Какво подсказва работата на енергийната борса? На 19 януари 2016 година стартира работата на енергийната борса у нас. Според оценките на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) до този момент дейността на борсата от гледна точка на опити за манипулация на цени и като цяло на пазара е съвсем нормална и прозрачна. Но проблеми има и те са свързани основно с модела на работа - „ден напред“. По тази причина и търгуваните обеми на пода на енергийната борса са все още минимални – около 6-7 хил. мегаватчаса на денонощие, съобщи за Investor.bg председателят на енергийния регулатор Иван Иванов. Той обаче очаква ситуацията да се нормализира със старта на втория сегмент на борсовата търговия, а именно – възможността да бъдат сключвани двустранни договори. Така на борсата ще излязат допълнителни количества електроенергия от големите производители – АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток“ 2, НЕК и други, а от другата страна ще застанат и големите индустриални потребители. „Тогава ще се договарят много по-големи количества електроенергия и цената, която ще се реализира, ще бъде наистина най-близко до пазарната цена, защото ще отразява реалната цена на електроенергията“, убеден е Иванов. Той посочи още, че като нормативна база за старта на двустранното договаряне на борсата е направено. Предварителните заявки бяха, че този сегмент на борсовата търговия трябва да започне на 1 юли. Има известно забавяне, но по думите на Иванов двустранната търговия ще започне буквално до няколко дни. Проблемът с недостатъчните количества на електроенергията на борсата може да бъде решен и с излизането на производителите на зелена енергия на пазара от есента. С промените в законодателството те вече имат определени количества електроенергия, изчислени от КЕВР, които Националната електрическа компания (НЕК) да изкупува при преференциални цени. В предишни години тези количества се изчерпваха около септември и оттогава до края на годината електроенергията на производителите от възобновяеми източници можеше да се изкупува от НЕК по цени за излишък, тоест значително по-ниска от преференциалната и от достигнатата на свободния пазар. По тази причина и за тези производители излизането на борсата би било една добра опция. За тях проблем ще бъде опцията за търговия „ден напред“, защото е трудно да се прогнозира производството, но вариантът с продажбата на цена по излишък също ще е губещ за тях. Излизането на битовите потребители на свободния пазар също може да бъде катализатор на борсовата търговия. Тяхното потребление е по-трудно за прогнозиране и прогнозата на енергийния регулатор е балансиращите групи да се опитат да компенсират прогнозния небаланс на борсата. Данните за дейността на борсовия оператор – Българска независима енергийна борса, не са еднозначни. През първите месеци от работата на борсата има достигнати включително и нулеви цени на електроенергията, а една от най-високите е почти 180 лева за мегаватчас. Борсата стартира с 18 участници, като през следващите месеци се присъединяват още 11 (до април), но има и леко свиване на търгуваните обеми. Едно от най-сериозните предизвикателства, с които борсовият оператор обаче трябва да се справи в следващите месеци, обаче е недоверието на търговските участници към борсовия пазар. Това е записано в доклад на КЕВР за дейността на борсата, изпратен до Народното събрание. Причината за това недоверие е „шоковото“ повишаване на цените при повишено търсене на електроенергия. Причината за това се крие във факта, че производителите от групата на Българския енергиен холдинг (БЕХ) не повишават цената си плавно, следвайки кривата на търсенето или цените в съседните пазарни зони. Те увеличават рязко цената, за да могат да компенсират загуби от максималните цени за задължителните обеми, които холдингът трябва да доставя на борсата, съгласно поетите пред ЕК ангажименти. Оценката на търговците на електроенергия за работата на борсата пък е, че тя все още е много зависима от поведението на крайните потребители. Продажбите, осъществени на борсата са едва около 4% от брутното потребление в страната, посочват от Асоциация "Свободен енергиен пазар". За тях ситуацията в момента превръща именно търговците в буфер за всички финансови рискове и намалява тяхната конкурентоспособност. Надеждата е увеличената ликвидност на борсата да успее да се справи с констатираните изкривявания досега, а стартът на платформата за двустранна търговия е най-вероятният катализатор за това в следващите месеци.
Източник: Инвестор.БГ (13.07.2016)

Енергийната група ЧЕЗ стартира международен инвестиционен арбитраж срещу България в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове- ICSID, информира медиите говорителят на фирмата Барбора Пулпанова. Искът е за "няколко стотици милиона евро”. Групата е решила да предприеме тази стъпка след редица интервенции на българските институции, които вредят на дейността на ЧЕЗ в България и в дългосрочен план поради критичната ситуация на местния енергиен пазар, която не се подобрява, се казва в съобщението до медиите. През ноември 2015 г. групата е изпратила до българското правителство т .нар. Notice of Dispute, предхождаща жалбата, като е поискала решение на спора по взаимно съгласие и запазвайки си правото за инвестиционен арбитраж. Българската страна не се е възползвала от тази възможност до този момент, става ясно от съобщението. Подготвени сме да защитим нашите инвестиции по всички възможни начини, а арбитражът е следващата логична стъпка, пояснява Иво Хлавач, шеф на дивизията за външни връзки и регулация. Енергийната група стъпва на българския пазар в края на 2004г. и обхваща близо 3 млн потребители.
Източник: БНР (13.07.2016)

БЕХ започва срещи с инвеститори за облигационната емисия за НЕК* Българският енергиен холдинг (БЕХ) започва срещи с инвеститори по повод готвената облигационна емисия. С нея държавният холдинг ще покрие мостовото финансиране на заема за Националната електрическа компания (НЕК), предназначен за разплащане с т.нар. "американски" централи в Маришкия басейн - КонтурГлобал и AES Гълъбово. В съобщението на БЕХ е записано, че упълномощени за провеждане на разговорите с потенциалните инвеститори в ценни книжа с фиксирана доходоност във Великобритания и континентална Европа са J.P. Morgan и Banca IMI. Срещите започват от 18 юли. БЕХ е най-голямото дружество в България по активи и е 100% собственост на българската държава. Активите на БЕХ са от стратегическо значение за икономиката на България и включват повечето най-големи съоръжения за производство на електрическа енергия в България, както и електропреносната и газопреносната мрежа. Очаква се предлагане на Reg S средносрочни инструменти, в зависимост от пазарните условия, като се очаква на инструментите да бъде присъден рейтинг (Р) Ba2 от Moody’s и BB- от Fitch. Прилага се стабилизиране FCA / ICMA. В съобщението на БЕХ не е посочен размерът на облигационната емисия, но преди месец от компанията посочиха, че ще се опитат да намерят 535 млн. евро, какъвто е размерът на мостовото финансиране.
Източник: Инвестор.БГ (15.07.2016)

БЕХ е готов да представи своята облигационна емисия през инвеститори от Обединеното кралство и континентална Европа. Целта е да привлече капитал за минимум 500 млн. евро, според последните изказвания на шефа на БЕХ Петьо Иванов. През пролетта БЕХ взе мостови кредит 535 млн. евро от консорциума между "Джей Пи Морган" и "Банка Ай Ем Ай", за да покрие дълговете на дъщерната си компания НЕК към двете американски централи - "Марица -Изток" 1 и 3. С търсения сега облигационен заем този дълг ще бъде изчистен.
Източник: Сега (15.07.2016)

Националната електрическа компания (НЕК) ще спестява средно 96 млн. лева на година от предоговарянето на цените на изкупуваната енергия с двете американски централи в комплекса "Марица–изток". Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на парламентарния контрол в петък. През пролетта бе подписано споразумението с централите за намаление на изкупуваната енергия съответно с 14% и с 15%. В числово изражение ефектът ще е близо 1 млрд. лв. за оставащия период на действие на споразуменията с централите, каза още Петкова. Намалението на цената бе договорено, след като НЕК покри дълговете си към двете дружества. За целта Българският енергиен холдинг (БЕХ) изтегли мостов заем от банков консорциум.
Източник: Капитал (18.07.2016)

Най-големите вятърни паркове: Стабилни приходи, но несигурни печалби Несигурната икономическа и регулаторна среда влияе върху крайния резултат на централите Стабилни приходи, но силно променлив краен финансов резултат, който често се редува с печалба и загуба. Това показват финансовите резултати на най-големите производители на вятърна енергия в страната за последните години. И ако при постъпленията няма изненади, тъй като са от гарантирани изкупни цени, то нестабилността на печалбите се влияе от специфични фактори при отделните компании. Сред тях са големи разходи за лихви, при други са повече за амортизации и поддръжка, обезценки на активи и вземания през годините, както и от несигурната среда. Представители на бранша са категорични, че негативен фактор са постоянно променящите се условия (като таксата за балансиране и 5% към енергийния фонд), трудното прогнозиране на произведената енергия и по-големите разходи спрямо другите ВЕИ централи. Отчетите на най-големите пет компании в този сектор за 2015 г. са общо за 150 млн. лв., като най-голямата печалба е реализирала "Ветроком" - 7.7 млн. лв. Тя притежава два вятърни парка, разположени на билото на Стара планина, а най-голяма загуба има "Еолика България", която управлява "Суворово", разположен в Североизточна България. Според неодитираните данни за сектора и информация на "Капитал" общите приходи на вятърните паркове в България, които са 121, са в размер на 212 млн. лв. Само на петте най-големи са 151 млн. лв., или делът им е малко над 70%. От Българската ветроенергийна асоциация коментираха пред "Капитал Daily", че големият проблем пред инвеститорите са постоянно променящите се условия, което затруднява инвестициите. Трудното прогнозиране на това колко точно и кога ще бъде произведена енергията също носи значително по-големи разходи за тези централи в сравнение с други възобновяеми източници. Най-големият на загуба Най-големият вятърен парк в България "Св. Никола" е с инсталирана мощност от 156 мегавата, собственост на "AES гео енерджи", част от групата на "AES България", която притежава въглищната централа ТЕЦ "АES Maрица-изток 1" край Раднево. От години централата се оплаква от лошо финансово състояние. За 2015 г. въпреки приходите в размер на 60 млн. лв. компанията отново отчита загуба в размер на 4.229 млн. лв. От финансовия отчет се вижда, че най-големите разходи са свързани с дейността (38.6 млн. лв.), като с най-голям дял от тях са разходите за амортизация на машини и оборудване на стойност 15.6 млн. лв. Разходите за услуги за балансиране и поддръжка на съоръженията също са голямо перо, както и тези за лихви и такси от 33 млн. лв. по банкови заеми, които към края на 2015 г. са в размер на 254 млн. лв. От централата коментираха пред "Капитал Daily", че според първоначалните разчети инвестицията е трябвало да бъде изплатена за срок от 15 години, но заради негативните регулаторни промени този срок значително се е удължил. През 2016 г. финансовото положение на компанията вероятно ще се подобри, тъй като през февруари е подписано споразумение с Националната електрическа компания (НЕК) да бъдат изплатени всички просрочени задължения с лихвите в размер на 56 млн. лв. за изкупена енергия. От компанията коментираха, че това ще има положително отражение върху оперативните парични потоци и ликвидността на централата. Вторият по големина вятърен парк в България е на "Ветроком" ООД, която е 100% собственост на швейцарската ALPIQ Holding и има два парка, разположени край Казанлък, с обща инсталирана мощност 72.5 мегавата. Според финансовите показатели през последните две години тя отчита солидни печалби. Това, което извежда компанията на плюс в сравнение с парка на AES, е, че компанията не отчита финансови разходи. През 2015 г. дружеството е успяло да намали и търговските си вземания от НЕК от 18.2 млн. лв. на 4.8 млн. лв. Въпреки това от "Ветроком" коментираха пред "Капитал Daily" - "чудим се какво да правим", имайки предвид лошата ситуация, в която се намират. При първите две компании правят впечатление огромните им загуби за 2013 г., като те се дължат на обезценки на активи. Кой е номер 3 "Еолика България", която е 100% собственост на испанската "Енол груп" и притежава вятърен парк от 60 мегавата край Суворово, отчита загуба от 14.8 млн. лв. за 2015 г. Според финансовия отчет на дружеството това се дължи най-вече на допълнителните разходи за обезценка на дълготрайни активи и на вземания. Пак в отчета е посочено, че дълготрайните материални активи на дружеството може да са надценени. От данните се вижда също, че НЕК е изплатила голяма част от задълженията си и на тази централа, като от близо 19.5 млн. лв. през 2014 г. те са намалели до 3.4 млн. лв. В същото време обаче ЕСО не е изплатило задълженията си за 1.4 млн. лв., събрани за такса достъп, която беше отменена от съда. Главният инженер на дружеството Борис Бакалов коментира пред "Капитал Daily", че заради различни "регулаторни похвати" като въвеждането на такса за балансиране, както и 5% такса върху прихода, изплащането на инвестицията в централата се затруднява. "Получава се едно 35% връщане на приходите към държавата", допълни той. "Ситуацията при вятърните паркове се утежнява и защото те имат и значителни разходи за поддръжка", каза още Бакалов. Големи заедно Регистрираната в Австрия "Лукерг България", която от 2015 г. е 100% собственост на италианската компания ERG Renew, е третият по големина производител на вятърна енергия чрез 15 дъщерни дружества, които притежават общо 54 мегавата (според последни публикации в медиите). Преди това участие в дружеството имаше и руската "Лукойл", която обаче реши да излезе от бизнеса с възобновяема енергия в България през миналата година. Според неодитираните данни на тези дружества общата им печалба за 2015 г. е 2.2 млн. лв. при приходи от 24.1 млн. лв. Друга компания, която чрез свои дъщерни дружества се нарежда на пето място по обем вятърни мощности, е "Енел грийн пауър" с 42 мегавата. Дружеството е 100% собственост на италианската Enel, която притежаваше в България ТЕЦ "Марица-изток 3". Според отчета на компанията тя е предоставила заеми на свързани дружества в размер на 81 млн. лв., като средствата трябва да бъдат върнати до края на 2016 г. От компанията обаче не бяха открити за коментар дали този срок ще бъде спазен. Вероятно ситуацията при по-малките вятърни паркове, правени със заеми, е подобна, като основният въпрос пред техните собственици е как да погасяват задълженията си си и да покриват текущите си разходи.
Източник: Капитал (21.07.2016)

Много голям инвеститорски интерес към новите облигации на БЕХ Има много голям инвеститорски интерес към новите облигации, които предстои да бъдат емитирани от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Това съобщи за „Монитор“ заместник-енергийният министър Николай Николов. „Има инвеститорски интерес, безспорно. И то, даже бих казал, много голям“, каза Николов. И уточни, че т. нар. роудшоу, или представянето на книжата пред потенциални инвеститори е приключило. Срещите започнаха миналия понеделник, след като БЕХ упълномощи J.P. Morgan и Banca IMI да организират поредица от срещи с инвеститори в ценни книжа с фиксирана доходност в Обединеното кралство и континентална Европа. Облигациите ще бъдат листвани на ирландската фондова борса, където беше пласиран и първият облигационен заем на БЕХ през 2013 г. Целта на БЕХ е чрез емисията да осигури поне 500 млн. евро, но не повече от 535 млн. евро, на колкото възлиза полученият в края април мостови заем. БЕХ пуска втори облигационен заем, който на практика ще се плаща от НЕК. Парите бяха необходими на електрическата компания, за да може тя да плати над 1 млрд. лв. натрупани задължения към двата американски ТЕЦ-а. След близо година неуспешни опити да осигури финансиране, в края на април БЕХ и консорциума Ваnса IMI S.p.A. (London Branch, Bank of China Limited - Luxembourg Branch и J.P. Morgan Securities) се споразумяха за отпускането на заем за холдинга в размер на 535 млн. евро. Кредитът е мостов със срок от 12 месеца, в рамките на който период БЕХ трябва да листва облигацията.
Източник: Монитор (26.07.2016)

БЕХ пласира облигации за 550 млн. евро БЕХ пласира успешно втората си емисия еврооблигации на стойност 550 милиона евро на Ирландската фондова борса, съобщи във Фейсбук профила си енергийният министър Теменужка Петкова. През изминалата една седмица колегите проведоха интензивни срещи с инвеститори в Лондон, Париж, Мюнхен, Франкфурт, Милано, Цюрих и Виена. При засилен инвеститорски интерес емисията беше презаписана в размер на над 2 милиарда евро. Годишните лихвени плащания са в размер на 4.875%, съобщи още Петкова. Проявеният интерес към облигацията е поредно доказателство за високата оценка на инвеститорите по отношение на осъществяваните реформи в българския енергиен отрасъл. Целият набран ресурс ще се използва за покриване на мостовия кредит, изтеглен от БЕХ в края на месец април тази година, допълва министърът.
Източник: Монитор (27.07.2016)

Малко над 12 млн. лв. е платила "Метахим импекс" за активите на "Химко" Регистрираната преди по-малко от два месеца "Метахим импекс" е платила малко над 12 млн. лв. за активите на врачанския торов завод "Химко", които се продаваха от синдика на фалиралото предприятие. Компанията вече е вписана като собственик на земята и сградите в Имотния регистър. Сумата най-вероятно включва и движимите активи, тъй като след сделката синдикът Росица Томова каза, че единствената оферта е била за малко над началната тръжна цена (11.7 млн. лв.). Само производствените съоръжения бяха оценени на около 4 млн. лв. Потърсени за коментар във вторник, и синдикът на "Химко", и адвокатът на "Метахим импекс" отказаха да дадат повече информация. В същото време врачанският сайт "Зов нюз" съобщи, цитирайки източници, близки до новите собственици, че се водят разговори за препродажба на някои от съоръженията. Интерес е бил проявен към две от линиите, включително към карбамидната, за която някои специалисти твърдят, че може да работи още. Други са категорични, че това е невъзможно, не на последно място и защото заводът няма екологично разрешително. Засега от "Метахим импекс" не са обявили официално плановете си. "Метахим импекс" е придобила всичките производствени, административни и други сгради на площадката на "Химко", както и 630 дка терен в града и още 75 дка бивша кариера, използвана като депо за технологичен отпадък. Цената, която е вписана в Имотния регистър, е 12.048 млн. лв. Преди седмица синдикът е подал в съда доклад във връзка с договорите за продажба. Приходите ще бъдат разпределени между кредиторите на фалиралата компания, сред които най-големите сред тях са "Булгаргаз", Националната електрическа компания и Националната агенция за приходите, но техните вземания не са обезпечени. Освен това към кредиторите трябва да отиде и депозитът от 1 млн. лв., който компанията на Делян Пеевски "НСН инвестмънт" плати в предния търг за "Химко", но впоследствие се оттегли от процедурата. Дълговете на "Химко" са над 81 млн. лв. Според оценката на активите, която беше обявена при откриването на търга, земята и сградите струват общо 5.7 млн. лв. Още малко над 1 млн. лв. е стойността на т.нар. инженерни съоръжения (вътрезаводски пътища, ВиК и т.н.), а цената на основните производствени съоръжения е 4 млн. лв. Всички други активи струват около 1 млн. лв. В списъка на съоръженията най-висока е стойността на технологичните линии. Именно към две от тях – пета амонячна и седма карбамидна, е бил проявен интерес от няколко фирми, съобщи "Зов нюз". По информация на сайта "Метахим импекс" продължава да води преговори и засега няма постигната договорка за препродажба. През последните седмици "Химко" привлича доста посетители, включително бившия собственик на девненския "Полимери" Николай Банев и бившия директор на врачанския завод Валентин Димитров. Карбамидното производство е пуснато през 1983 г. и е най-новата линия на "Химко". Това е причината периодично да се възражда идеята за нейното рестартиране. Подобна препоръка се съдържаше в анализ, изготвен от екип с участието на бившия директор на завода Кирил Петков преди няколко години. Според документа линията има ресурс да работи още 15 години. По време на правителството "Орешарски" икономическият министър Драгомир Стойнев имаше планове да налее 50 млн. лв. за възстановяване на завода, но в крайна сметка това не стана. Специалисти от сектора са категорични, че "Химко" не може да работи. За рестартиране на производството са необходими значителни инвестиции, а икономическата логика на подобно начинание е съмнителна. Освен това заводът няма комплексно разрешително, а ключови активи като пречиствателната станция, ТЕЦ-ът и складът на пристанище Варна вече са собственост на други фирми. Още след търга на синдика новите собственици коментираха, че ще обсъдят възможностите за създаване на нови производства на площадката, но със сигурност голяма част от инсталациите ще бъдат бракувани. По груби сметки на специалисти продажбата на машините за скрап ще покрие платената цена за активите. Рециклирането на метали не е чужда дейност за собствениците на "Метахим импекс". Самата компания беше създадена в началото на юни специално за участие в търга за "Химко" с 50 хил. лв. капитал и предмет на дейност производство и търговия с минерални торове, търговия с метални отпадъци и т.н. Акционери в нея са "Фертекс България" на кредитния милионер Георги Пиримов, който създаде фалиралата по-късно Частна земеделска и инвестиционна банка с необезпечен кредит от ДСК за 56.5 млн. лв., и Иван Жиров, който има дружества за търговия със скрап и отдаване на имоти под наем. Покупката на врачанските активи е финансирана с 9 млн. евро кредит от Инвестбанк, срещу който "Метахим импекс" е заложена като търговско предприятие. Само няколко месеца по-рано активите на бившия торов завод почти бяха купени от "НСН инвестмънт" след няколко неуспешни търга, при които цената тръгна от 28.6 млн. лв. Компанията на Пеевски беше единственият кандидат и щеше да получи активите, но неочаквано се отказа от сделката и загуби платения депозит.
Източник: Капитал (27.07.2016)

Русия си иска бързо 620-те млн. за “Белене” Руската държавна компания “Росатом” иска да получи възможно най-скоро обезщетението си от 620 млн. евро, което и? бе присъдено по делото срещу България в арбитражния съд в Женева за спирането на проекта за АЕЦ “Белене”. Това се посочва в официално съобщение на компанията след приключилите разговори в Москва с българската делегация начело с министъра на енергетиката Теменужка Петкова. “Росатом” е открит за обсъждане с българските партньори на възможни варианти за уреждане на ситуацията, съответно интересите на двете страни, но единствено в контекста на необходимостта от скорошно погасяване на дълга на българската страна”, обясни зам.-шефът на международния отдел на корпорацията Кирил Комаров. В съобщението се напомня, че почти 170 000 евро на ден се трупат “до пълното погасяване на обезщетението”. Сумата е за извършена работа и поръчано оборудване плюс обезщетение и съдебни разходи, включително хонорара на адвокатската кантора Sidley Austin LLP. Съдът в Женева определи тя да се изплати на “Атомстройекспорт”, част от “Росатом”. Искането на руската страна бе за 1 млрд. евро.
Източник: 24 часа (01.08.2016)

110 млн. лв. чакат Мини Марица изток 110,4 млн. лв. чакат Мини Марица изток от четирите основни предприятия в енергийния комплекс. Най-големи са вземанията на мините за добити и реализирани лигнитни въглища от държавната ТЕЦ "Марица изток 2" - 69,168 млн. лв. 24,154 млн. лв. дължи за въглища и частната брикетната фабрика "Брикел". След като получиха вземанията си от НЕК, двата американски ТЕЦ-а в енергийния комплекс - "Контурглобал МИ-3" и "Ей И Ес МИ-1" са стопили задълженията си към мините съответно до 11,46 млн. и 5,62 млн. лв. Освен огромните си дългове към мините, ТЕЦ "Марица изток 2" има още 84 млн. лв. задължения към други компании от групата на БЕХ, като общият размер на просрочените задължения е 204,64 млн. лв. Крайната загуба преди данъци на ТЕЦ-а е 51 млн. лв., с 18,3 млн. лв. по-голяма от същия период на 2015 г. Заради падането на цените на тока и природния газ през първото полугодие драстично спадат приходите и на АЕЦ "Козлодуй", и на "Булгаргаз", съответно с 31 млн. лв. и с 235,22 млн. лв., пише в отчетите да двата енергийни гиганта. "Булгаргаз" обаче приключва полугодието с 35,424 млн. лв. печалба.
Източник: Стандарт (02.08.2016)

Държавните производители на енергия влошиха резултатите си Основните държавни компании, произвеждащи електроенергия - АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", и най-голямото минно дружество "Мини Марица-изток" влошават резултатите си през първото полугодие. Отчетите за периода показват, че приходите им намаляват и трупат сериозни загуби, като само атомната централа излиза на минимална печалба. В същото време Българският енергиен холдинг, който обединява всички държавни енергийни дружества, отчита увеличение на приходите и печалбата си. По-добрите резултати на БЕХ през първото полугодие - приходи от 172.5 млн. и печалба в размер на 129.7 млн. лв., се дължат на по-високия дивидент, изплатен от някои дъщерни дружества за миналата година. Енергийният холдинг е получил по това перо 115.4 млн. лв., което е с 24.4 млн. лв. повече в сравнение с шестмесечието на 2014 г. Най-голямото увеличение в тази посока е на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), който е внесъл в БЕХ 24.3 млн. лв. при нулев дивидент за 2014 г. Това се дължи на повишението на печалбата на дружеството за 2015 г. с 221.5%. Финансовите приходи на БЕХ също се увеличават с 15.2%, достигайки 53.2 млн. лв. Те идват основно от лихвите по кредитите, дадени на дъщерните дружества, и от лихви върху вземания от "Топлофикация София". БЕХ отчита и увеличение на разходите за дейността си с 35.8% за полугодието. Това се дължи основно на платените разходи за консултантски услуги на Световната банка, която беше наета, за да консултира правителството как да либерализира енергийния пазар. Този доклад трябваше да бъде готов още през пролетта, но от Министерството на енергетиката все още не са представили резултатите от него. БЕХ отчита увеличение и на плащанията на адвокатски хонорари по делата, заведени от Европейската комисия срещу холдинга. Финансовите разходи на БЕХ също се увеличават с близо 54.3%, достигайки 33.7 млн. лв. Причина за това са лихвите по заема от 535 млн. лв., който беше взет, за да може НЕК да изплати задълженията си към производителите на енергия" През първото полугодие атомната централа отчита със 7% по-малко приходи в сравнение с година по-рано. Това се дължи основно на намалението с 63 млн. лв. (16%) на постъпленията от продажби на електроенергия на свободния пазар, където сделките са ставали на по-ниска цена. В същото време АЕЦ "Козлодуй" отчита съществено повишение на разходите с 45 млн. лв., което е с 13% повече спрямо същия период на 2015 г. Така разходите за външни услуги достигат 68 млн. лв., което е увеличение от 48%. Те са платени за обосновка за удължаването живота на 5 и 6 блок на централата с 60 години. Към средата на годината НЕК продължава да има сериозни задължения към атомната централа в размер на 135 млн. лв., от които 94 млн. лв. са с настъпил падеж. Държавната централа ТЕЦ "Марица-изток 2" е дружеството, при което тенденцията към влошаване на финансовия резултат трайно се запазва. Макар че намалението на приходите не е толкова съществено (7.87%), загубата продължава да се задълбочава, достигайки 46.4 млн. лв. за полугодието (виж таблицата). Най-голямо намаление на приходите идва от продажбите за регулирания пазар, които се сриват с повече от 50% в сравнение с полугодието на миналата година. Отделно компанията отчита и по-малко приходи от продажба на студен резерв. В същото време приходите от продажби на свободния пазар и продажба на електроенергия на борсата бележат увеличение, което изглежда странно на фона на по-ниските пазарни цени в региона в този период, с които централата трудно се конкурира. Oт дружеството обаче посочват, че реализираната средна цена е 71.99 лв. за мегаватчас, което е с 1.37 лв. по-малко от предходната година. В същото време дружеството, подобно на АЕЦ "Козлодуй", е продавало на енергийната борса на много по-ниска цена от 63.34 лв. за мегаватчас. От централата обясняват лошия си финансов резултат с нарастването на променливите разходи и отрицателните курсови разлики от преоценка на валутни салда в японски йени по дългосрочен банков заем от Японската банка за международно сътрудничество. От компанията допълват, че вноските в енергийния фонд са достигнали 13 млн. лв. за полугодието, което допълнително влошава финансовия резултат. Компанията обаче е платила с 22 млн. лв. по-малко за квоти за вредни емисии в сравнение с първите шест месеца на 2015 г. Към края на юни общият размер на просрочените задължения на дружеството е 204.6 млн. лв., от които 153.2 млн. лв. към компании от групата на БЕХ. "Мини Марица-изток" прави своеобразен обрат на представянето си, като отчита загуба за полугодието от 18.368 млн. лв. при брутна печалба за първото тримесечие от 10.7 млн. лв. От отчета на компанията става ясно, че загубата се дължи на по-ниските с 35.9 млн. лв. приходи на годишна база и увеличението на разходите за материали и външни услуги. В същото време централата на Ковачаки ТЕЦ "Брикел" и ТЕЦ "Марица-изток 2" продължават да увеличават задълженията си към минното дружество. Благодарение на изплатените от двете американски централи суми в размер на 356 млн. лв. обаче вземанията са намалели над четири пъти до 110 млн. лв.
Източник: Капитал (02.08.2016)

Подготвя се правната рамка на проекта за хидрокаскадата "Горна Арда" В процес на усилена подготовка на правната рамка се намира проектът за строеж на хидрокаскадата "Горна Арда" и след като бъде съгласувана подходящата формула за реализацията на проекта, така че да отговаря на изискванията на българското и европейското законодателство, ще започне подготовката на техническия проект на водноенергийното съоръжение. Това стана ясно по време на среща на областния управител на Кърджали Илия Илиев с членове на ръководството на Хидроенергийната компания "Горна Арда", която трябва да построи каскадата. Проектът се роди през ноември 1998 г. като част от българо-турското споразумение "износ на ток срещу инфраструктура" и първоначално "Горна Арда" трябваше да се строи от турския "Джейлан холдинг" и българската НЕК. След арбитражен спор между двете страни през лятото на 2010 г. австрийската компания ЕВН взе тогавашния 30-процентен дял на "Джайлан" и придоби част от капитала на НЕК като в момента притежава 70 на сто от проекта. От тогава се работи по актуализацията на проекта и привеждането му съобразно европейското и българското законодателство, за да се избегнат юридически колизии, които биха могли да създадат проблеми при строителството на хидросъоръжението, ако не се изчисти всичко преди разработването на техническия проект. През миналата година в енергийното министерство е създадена работна група под ръководството на зам.-министъра на енергетиката Николай Николов за по-добра координация между институциите, имащи отношение към изпълнението на проекта. Не е ясно кога ще приключи нейната работа и колко време ще отнеме преразглеждането и оптимизацията на стария технически проект, който предвиждаше каскадата да минава през три язовира. После се коментираше да са два язовира, както и възможността вместо хидрокаскада да се изгради помпено-акумулаторна водно-електрическа централа, която да покрива нуждата от върхова енергия. Така след юридическото обезпечаване на проекта ще се работи за изготвяне на техническите му параметри и оценката за въздействието му върху околната среда, които също не е ясно кога ще са готови. Първоначално инвестицията на ЕВН се оценяваше на 500 млн. евро, но после се заговори за оптимизацията й до 350-400 млн. евро. "Горна Арда" е изключително важен за региона инфраструктурен проект със значим икономически и социален ефект, и държавата е заинтересована той да се реализира възможно най-скоро, заяви областният управител на Кърджали Илия Илиев по време на срещата във вторник. С представителите на Хидроенергийната компания "Горна Арда" е било обсъдено и включването на проекта в работния вариант на плана за управление на речните басейни в Източнобеломорския район за периода 2016-2021 г. Това е важно за гарантирането на реализацията на проекта. Проектът на плана за речните басейни в региона трябва да бъде готов до края на септември.
Източник: Медия Пул (03.08.2016)

Големите сделки за ток отиват на борсата от октомври Дългосрочните сделки за електроенергия за стотици милиони вече няма да са запазена територия само за големите държавни производители в страната – АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и Националната електрическа компания (НЕК). От есента те пак ще са основните продавачи, но ще предлагат енергията си със срок на доставка от една седмица до 2 години и на работещата от началото на годината енергийна борса. Чрез новата платформа за дългосрочни договори, която трябва да е напълно готова в началото на септември, монополът на централите за организирането на собствени търгове ще бъде разбит. А те многократно са пораждали съмнения за нагласени сделки с избрани партньори. През борсата търговците, а оттам и компаниите потребители ще могат да купуват енергия на състезателен принцип. Трите дружества продавачи за миналата година са имали приходи от 1.3 млрд. лв. от своите търгове, така че говорим за милиарден пазар. Новата платформа трябва да донесе повече прозрачност и по-конкуренти условия за всички. От проекта на правилата на борсовия оператор се вижда, че има няколко спорни въпроса - за гаранциите и предварителното плащане на цялата цена по сделките. Другата неизвестна е какви количества ще предложат централите на борсата и какви ще оставят за собствените си търгове. Решение за количествата не е взето нито на ниво Български енергиен холдинг, нито в Министерството на енергетиката, коментираха източници. Eдна от препоръките на Световната банка в предварителния им доклад обаче е единствената платформа за търговия на дългосрочните договори да е тази на борсата. В момента трите производителя имат задължение да търгуват определени количества, но само за краткосрочните сделки, които засега са единствената опция. По думите на изпълнителния директор на борсата Константин Константинов това ще решат самите централи, като допълни, че новата платформа предлага по-добри условия и механизми. Търговци на електроенергия обаче не са на същото мнение и смятат, че при сегашния вид на правилата биха предпочели търговете на централите, които са по-добри и по-гъвкави. Едно от опасенията на търговците е, че със стартирането на новата платформа на борсата самите производители ще бъдат принудени да продават само през нея, което ще е минус по отношение на конкуренцията на пазара. При добри правила обаче това няма как да ограничи състезанието. От борсата коментираха, че централите имат собствени планове, стратегии и начини за търгуване на пазара и към момента нормативната уредба не ги задължава да търгуват през определени платформи. Това обаче не означава, че в бъдеще няма да има промяна, каквато е и една от препоръките на Световната банка в предварителния им доклад, представен пред различни участници на енергийния пазар. Правилата бяха публикувани на сайта на борсата в средата на юли, като удълженият срок за представяне на становища изтича на 8 август. Едно от притеснителните изисквания е за 100% авансово плащане на сделките, коментираха от Асоциация свободен енергиен пазар (АСЕП). Тя има 11 члена и неин председател е Соня Кадиева (управител на "Енерджи съплай"). На същото мнение е и Мартин Георгиев, оглавяващ Асоциацията на търговците на електроенергия в България, в която има 18 компании. Той дава пример, че на други борси максималното обезпечение, което се изисква за участие, е 10% от стойността на сделката. "Тук борсата изисква да платиш цялата стойност, преди още да е ясно дали изобщо ще има сделка", посочи той. По думите му това се налага, тъй като няма клирингова банка, която да управлява риска, и се налага това да се прави от борсовия оператор. Самите централи също нямат такива условия, макар че НЕК беше изисквала авансово плащане, когато в края на 2014 г. беше сключила сделки за около 200 млн. лв., без да стане ясно как са избрани купувачите. Мениджърът на оператора Константинов посочи, че борсата е отворена към всякакви препоръки по отношение на правилата, стига да са смислени. Притеснително е и че правилата си противоречат и могат да доведат до освобождаване от авансово плащане на някои участници, коментират от асоциацията на Кадиева. Така дадени фирми ще получат дългосрочно пазарно предимство. Същият би бил ефектът и от отстраняването на търговски участници, което ще става по преценка на борсата, което според асоциацията е твърде субективно. Георгиев допълва, че за да бъдат избегнати такива съмнения, трябва да има ясни критерии за работа на новата платформа. От АСЕП виждат проблеми и в изискването за гаранционно обезпечение в размер на 150 хил. лв., което трябва да се плати от всеки участник. Асоциацията намира това обезпечение за твърде голямо и на практика дублира банковата гаранция, която се изисква от енергийния регулатор за издаване на лиценз за търговия с електроенергия. Мартин Георгиев обаче е на друго мнение, тъй като според него е важно да има сериозни критерии за оценка на надеждността и платежоспособността на фирмите, тъй като става въпрос за сделки за десетки милиони. По думите му изискването борсата да проверява техническото и финансовото състояние на фирмите също е добро решение, тъй като на практика КЕВР не осъществява такъв текущ контрол. Той даде за пример "Енемона ютилитис", която, въпреки че миналата година бе обявена в неплатежоспособност, продължи да има лиценз за търговия. Търговията на енергийната борса започна в началото на тази година с възможност за краткосрочни договори. Досега на нея са регистрирани общо 45 търговски участника, от които 38 сключват сделки всеки ден. Това са производители, търговци на електрическа енергия, както и потребители, като от борсата не уточняват колко точно са производителите. До момента на борсата са изтъргувани 1 170 975 мВтч, като средно за целия период на час са продавани по 255.5 мегаватчаса електроенергия. От отчетите на АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2" за полугодието се вижда, че те са продали на борсата общо 456 хил. мегаватчаса за 26.3 млн. лв. Стойността на останалите количества, които би трябвало да са предоставени основно от НЕК, не е ясна, тъй като дружеството все още не е публикувало отчета си.
Източник: Капитал (03.08.2016)

България кани "Росатом" в София да преговори за АЕЦ "Белене". Министърът на енергетиката Теменужка Петкова предлага между 15 и 30 август руски експерти да обсъдят с представители на БЕХ и НЕК опциите за проекта в рамките на двустранна работна група. Петкова е писала на шефа на "Росатом" Сергей Кириенко, че очаква да бъдат определени руските участници. Междувременно всеки ден забавяне струва на България по 167 000 евро - това са лихвите, които се трупат след решението на Арбитражния съд, че руснаците трябва да получат 550 млн. евро за поръчаното, но неплатено оборудване за замразения проект "Белене".
Източник: Сега (10.08.2016)

Над 200 фирми ще получат 94 млн. лева заради скъпия ток За над 200 фирми от различни браншове разходите за ток ще намалеят. Вчера Европейската комисия (ЕК) разреши предприятията, които са на свободния пазар, да плащат намалена добавка "задължение към обществото". Добавката отива в НЕК като компенсация за скъпия ток, който изкупува от ВЕИ, американските тецове и когенерациите. Облекчението ще влезе в сила със задна дата - от 1 август 2015 г., и ще важи до 31 декември 2020 г., съобщиха от Министерството на енергетиката. Предприятията ще получат различен процент намаление на добавката - според големината си. Годишният бюджет на помощта ще бъде в размер на 94 млн. лв., показват разчетите на Българската федерация на индустриалците и енергийните консуматори (БФИЕК). Парите за фирмите ще дойдат от фонд "Сигурност", в който само през юни са влезли 26.9 млн. лева, а общата сума е вече 153.7 млн. лева. Фондът бе създаден преди година и в него всички производители на ток - частни и държавни, внасят по 5% от продадения ток. От юни отчисления дължат и Електроенергийният системен оператор и "Булгартрансгаз". Парите от фонда се превеждат към НЕК, а част от тях се пазят и за разходите, свързани с таксата "задължение към обществото". От БИФЕК, където членуват най-големите енергийни потребители, приветстваха решението. Оттам припомниха, че настояват за въвеждането на подобен механизъм от началото на 2012 г., когато добавките към цената на тока за фирмите на свободния пазар нараснаха с над 380% само в рамките на една регулаторна година.
Източник: Сега (11.08.2016)

Над 200 фирми ще получат 94 млн. лева заради скъпия ток За над 200 фирми от различни браншове разходите за ток ще намалеят. Вчера Европейската комисия (ЕК) разреши предприятията, които са на свободния пазар, да плащат намалена добавка "задължение към обществото". Добавката отива в НЕК като компенсация за скъпия ток, който изкупува от ВЕИ, американските тецове и когенерациите. Облекчението ще влезе в сила със задна дата - от 1 август 2015 г., и ще важи до 31 декември 2020 г., съобщиха от Министерството на енергетиката. Предприятията ще получат различен процент намаление на добавката - според големината си. Годишният бюджет на помощта ще бъде в размер на 94 млн. лв., показват разчетите на Българската федерация на индустриалците и енергийните консуматори (БФИЕК). Парите за фирмите ще дойдат от фонд "Сигурност", в който само през юни са влезли 26.9 млн. лева, а общата сума е вече 153.7 млн. лева. Фондът бе създаден преди година и в него всички производители на ток - частни и държавни, внасят по 5% от продадения ток. От юни отчисления дължат и Електроенергийният системен оператор и "Булгартрансгаз". Парите от фонда се превеждат към НЕК, а част от тях се пазят и за разходите, свързани с таксата "задължение към обществото". От БИФЕК, където членуват най-големите енергийни потребители, приветстваха решението. Оттам припомниха, че настояват за въвеждането на подобен механизъм от началото на 2012 г., когато добавките към цената на тока за фирмите на свободния пазар нараснаха с над 380% само в рамките на една регулаторна година.
Източник: Сега (11.08.2016)

КЦМ излиза на пазара на инвестиционно злато КЦМ пусна в експлоатация линия за леене на инвестиционно злато в кюлчета с тегло от 1 г, 2.5 г, 5 г, 10 г, 20 г, тройунция, 50 г, 100 г и 1 кг. "Технически бяхме готови за това производство още в края на 2015 година, но сега вече имаме клиенти и продажби на новия ни продукт", съобщи пред "Капитал Daily" Ангел Спасов, ръководител на обособеното производство на благородни метали и сплави към КЦМ. В поделението работят 30 души, а годишният му оборот е почти 70 милиона лева. Тук се произвеждат благородни метали и сплави, с които се затваря цикълът на оловното производство. Като вторичен продукт от рафинироне на оловото се получава срeбърно-златна сплав, наречена доре. Тя се рафинира до сребро и злато с банкова чистота 99.99 или дори 99.999 - така наречените 4 или 5 деветки.Новите инвестиционни кюлчета с логото на КЦМ са с около 20 на сто по-скъпи от стандартното злато, рафинирано в завода. "Оценяваме като перспективен пазара на инвестиционно злато, а и инвестицията в новата технология е съвсем поносима за предприятие като нашето - около 500 000 лева", каза Ангел Спасов. Производствената цена на инвестиционното злато е силно зависима от вида на изделието - кюлчетата с по-малко тегло са по-скъпи и по-доходни от по-тежките. Причината е, че по-малките кюлчета се изработват по-трудно, предполагат повече специални операции и в тях има повече добавена стойност. На инсталацията за производство на инвестиционно злато работят хора, които имат няколко специалности и във всеки момент участват в металургични или металообработващи дейности, които производството налага. "Очакванията ни са, че през 2016 и 2017 година нашият пазар на инвестиционно злато ще се разраства, като се има предвид, че цените на благородните метали започнаха да растат. А практиката показва, че колкото повече расте цената на златото, толкова повече се търсят инвестиционните блокчета, които са с нулева ставка по ДДС", обяснява Спасов. Качествата на инвестиционното злато се удостоверяват със сертификат, издаден от предприятието за производство на благородни метали към КЦМ АД. Всяка партида от инвестиционния продукт има отделен сертификат и всяко кюлче носи идентификационен номер с информация за качеството - кога и как е произведено, какъв е химическият му състав. Според оценката на мениджмънта на КЦМ АД по-перспективен е пазарът на сребърния нитрат, който се ползва във военната индустрия, в производството на огледала и в химическата промишленост. Тук фирмата също инвестира около 500 000 евро за нова инсталация за сребърен нитрат, на която работят двама работници. От технологична гледна точка сребърният нитрат се получава чрез химическа обработка на "чисто" сребро, а от икономическа гледна точка - нитратните кристали на среброто струват с 30 на сто повече от самия метал. Перспективата е още през 2017 година сребърният нитрат на предприятието за производство на благородни метали да излезе на международни пазари. КЦМ АД произвежда годишно между 40 и 50 тона сребро, регистрирано на всички метални борси в света. То се получава от оловните концентрати, преработвани в компанията. Производството на злато е многократно по-малко, защото то се получава при преработка на медни концентрати, а това не е дейност на пловдивското металургично предприятие. КЦМ АД е основният доставчик на монетния двор на БНБ на заготовки за монети от благороден метал - около 4 тона годишно се продават на националната ни банка. Произвеждат се и се продават благородни метали за бижутерската индустрия и специален припой за електрониката.
Източник: Капитал (17.08.2016)

Без разходите за АЕЦ "Белене" НЕК започва да свива пасивите си Едва ли в България има дружество, което да се мери със задълженията на Националната електрическа компания (НЕК), чиито пасиви към средата на 2016 г. достигат 4.470 млрд. лв. Освен че сумата е астрономическа, тя е нараснала с 844 млн. лв. само за 6 месеца, показва финансовият отчет на държавната компания, който беше публикуван в понеделник на сайта на Министерството на финансите. Това не е неочаквано, като се има предвид, че през април към сметката на дружеството в графа текущи пасиви се добавиха още 1.082 млрд. лв., за които НЕК беше осъдена от руската "Атомстройекспорт" да плати заради спирането на проекта "Белене". На практика, ако се изключи ефектът "Белене", ситуацията в НЕК леко се подобрява, като общо пасивите на компанията падат с малко над 200 млн. лв., което показва, че компанията излиза от дълговата спирала. Краткосрочните задължения към свързани лица също нарастват с 621 млн. лв. до близо 1.5 млрд. лв. Основната част от тях - 1.313 млрд. лв. към собственика Български енергиен холдинг (БЕХ), като към края на 2015 г. те са били 238 млн. лв. Това се дължи на мостовото финансиране от 535 млн. евро, с което НЕК трябваше да погаси задълженията си към двете американски централи ТЕЦ "AES Марица-изток 1" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3".
Източник: Капитал (17.08.2016)

Дългът на НЕК заради АЕЦ "Белене" порасна с 20 млн. лева за 2 месеца Руснаците са приели поканата за събиране на работна група за АЕЦ "Белене" в София и ще пристигнат в края на август. Това съобщи вчера енергийният министър Теменужка Петкова. Правителството ще търси бързо, но не прибързано решение, подчерта тя. Но докато българските управляващи се придържат към принципа "Бързай бавно", дългът на НЕК по замразения ядрен проект расте със скорост от 324 000 лева на ден. През юни Международният арбитражен съд в Париж осъди държавната електрокомпания да плати на руската "Атомстройекспорт" поръчаното за АЕЦ "Белене" оборудване на стойност 550 млн. евро, плюс още около 70 млн. евро съдебни разноски. Според осъдителното решение за всеки ден, в който е в просрочие, НЕК дължи на руснаците и по 167 000 евро лихви. Така излиза, че само за месец борчът се увеличава с нови близо 10 млн. лева, а от произнасянето на арбитража (в средата на юни) вече са се натрупали около 20 млн. лева допълнителни задължения. "Това, което ние трябва да направим и като правителство, и като Български енергиен холдинг, съответно НЕК, е да търсим бързо решение на въпроса, но в същото време не прибързано. Това решение трябва да бъде добре обмислено и прагматично", декларира вчера министър Петкова. Тя призна, че неустойките от 167 000 евро (324 000 лева) дневно се начисляват и са изискуеми. На този фон инатът на българското правителство да бави изчистването на плащанията и да търси някакво "комплексно" решение с руснаците - и за дълга, и за произведеното оборудване, е необясним. От Москва вече няколко пъти съвсем недвусмислено казват, че си искат парите, и то бързо, а иначе са готови да сътрудничат на България да намери някакво приложение на реакторите. Ако София си въобразява, че като отлага плащането, може да принуди руснаците да са по-ангажирани със съдбата на оборудването, много се лъже. Всъщност "Росатом" е в силна позиция - просто НЕК трябва да плати, сега или по-късно. Това призна и премиерът Бойко Борисов, но настоя, че първо иска политическо решение за АЕЦ "Белене". След "присъдата" срещу НЕК Борисов първо отиде да предлага на Иран да купува ядреното оборудване, а после заговори за довършване на АЕЦ "Белене" - чрез намиране на частни инвеститори или чрез приватизация на самия проект. Вчера енергийният министър повтори кои са възможните варианти за ядреното оборудване, което чака в Русия. Единият е то бъде продадено на трета страна, но на цена, далеч по-ниска от това, което НЕК трябва да плати. Ще бъде търсен вариант и с частни инвеститори, вече имало "индикации" за интерес. Продажбата на проекта АЕЦ "Белене" със запазване на известен процент държавно участие също е опция. Петкова каза, че участието на НЕК е възможност, но няма как да се каже на този етап с какъв процент и под каква форма. Тъй като НЕК не е в блестящо финансово положение, логично е държавата спешно да намери начин да й помогне на плати бързо растящия "ядрен" дълг. Както е известно, в момента фискалният резерв е рекордно пълен - в него има над 14 млрд. лева, като част от тях са бюджетен излишък. При положение че стрес тестовете на банките минаха добре и няма да се наложи правителството да прибегне до буферите, предвидени "за всеки случай", очевидно има ресурс, който може да се използва за уреждане на дълга на НЕК.
Източник: Сега (19.08.2016)

"Мини Марица-изток" вече купува ток от енергийната борса Държавната "Мини Марица-изток" вече купува електроенергия от свободния пазар чрез Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ). Това съобщи на пресконференция изпълнителният директор на дружеството Андон Андонов. По думите му първите покупки от борсата са станали в началото на миналата седмица. Сключените сделки засега са за минималните количества от 35 мегавата, но постигнатата цена от 44 лв. е с 33 лв. по-ниска от тази, по-която дружеството е купувало до момента. Според отчета на компанията за шестмесечието за електроенергия са били похарчени 42.2 млн. лв., което е увеличение от 21.8% в сравнение със същия период на миналата година. Това се дължи освен на по-големите закупени количества и на по-високата цена задължение към обществото, която в средата на миналата година беше увеличена с 94.5%, пише в отчета на компания. Така средната цена, по която компанията е купувала, е била 140 лв. за мегаватчас с включени такси. Досега минното дружество купуваше електроенергия от ТЕЦ "Марица-изток 2" като привилегирован потребител. Сега на практика тя ще продължи да купува същия ток, но на много по-ниски цени от борсата. "Постепенно ще увеличаваме количеството електроенергия, което купуваме от свободния пазар", каза Андонов. Според него на този етап задълженията на централите производителки към "Мини Марица-изток" пречат да се заявят по-големи количества електроенергия. Причината вероятно е, че част от задълженията им се покриват именно с необходимите количества ток.Минното дружество има вземания за първото полугодие в размер на 132 млн. лв., като просрочените задължения към "Мини Марица-изток" са 97 млн. лв. Най-много задължения в размер на 91 млн. лв. има държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", от които 79 млн. лв. са просрочени. Брикетната фабрика "Брикел" дължи на мините 22 млн. лв., от които 18 млн. лв. са просрочени. Според Андонов ръководената от него компания е спряла доставките на брикетни въглища за централата на Христо Ковачки. Американските централи нямат просрочени задължения. "На този етап имаме стабилност в разплащанията между НЕК и американските централи, като те от своя страна плащат навреме задълженията си към "Мини Марица-изток", каза Андонов. Минната компания дължи 64 млн. лв., от които към доставчици 7 млн. лв., към банки - 2 млн. лв., и към БЕХ - 55 млн. лв.До средата на август държавното дружество е подало към централите в комплекса 15.300 млн. тона въглища. Приходите от тяхната продажбата са в размер на 283 млн. лв., съобщи Андонов. Заявките от централите са изпълнени на 100%, планът, заложен за добив на въглища в началото на годината, ще бъде изпълнен, допълни той. Мините продават въглищата под тяхната себестойност, заради което дружеството губи по 2.60 лв. на всеки продаден тон. В момента тяхната цена, която се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), е 77 лв. Изпълнението на инвестиционната програма на дружеството за първото полугодие възлиза на 12.8 млн. лв., което е 12.28% от годишната задача. За полугодието компанията е на загуба от 18.3 млн. лв. при печалба от 22.7 млн. лв. за същия период на миналата година.Изпълнителният директор на "Мини Марица-изток" уверява, че през есенно-зимния период няма да има проблеми с доставката на въглища към централите. Изграден е нов рудник "Юг", а между рудниците "Трояново 1" и "Трояново 3" работи нова лентова система. Дружеството е получило лиценз за жп превозвач. Един от основните проблеми в "Мини Марица-изток" е липсата на квалифицирани кадри. По тази причина ръководството е отправило предложение до Минно-геоложкия университет да бъде създаден филиал на университета в миньорския град Раднево. Предложението на държавните мини е във филиала да се обучават студенти по две специалности - "Въгледобивна технология" и "Минна електромеханика".
Източник: Монитор (22.08.2016)

Китайската CGN е проявила интерес към АЕЦ "Белене" След като месеци наред правителството преговаряше с китайската SNPTC, която да изгради VII блок на АЕЦ "Козлодуй", сега друга китайска ядрена корпорация - China General Nuclear Corporation (CGN), официално е проявила интерес към бъдещето на АЕЦ "Белене". Министърът на енергетиката Теменужка Петкова се е срещнала с техни представители, след като от компанията са изпратили писмо, в което са заявили, че проявяват интерес за сътрудничество в областта на ядрената енергия. Това съобщи пресцентърът на министерството на енергетиката. По време на срещата Петкова е обяснила на потенциалните китайски инвеститори, че държавата подкрепя изграждането на нови ядрени проекти при наличието на стратегически инвеститори, но без да дава държавна гаранции за проекта и без дългосрочни договори за изкупуване. Конкретно за "Белене" Петкова е посочила, че българската страна има готовност "да води разговори с потенциален инвеститор, който би проявил интерес към реализацията на проекта".Това на практика е план Б на правителството за АЕЦ "Белене", след като през юни страната ни беше осъдена да плати 620 млн. евро на руската "Атомстройекспорт" заради поръчаното от Националната електрическа компания (НЕК) оборудване за проекта. Първоначалните планове бяха това оборудване да бъде продадено, но след правителствено посещение в Иран, където този въпрос беше обсъждан, се оказа, че това няма да е изгодно решение за страната ни. Причината е, че двата реактора могат да бъдат продадени на много по-ниска цена от тази, която НЕК трябва да плати за арбитражното дело.CGN е един от акционерите в консорциума, който ще строи ядрената централа във Великобритания Hinkley Point. Там тя участва заедно с френската EDF. Според съобщението на министерството в момента CGN изгражда шест ядрени центъра за научна и развойна дейност и експлоатира 16 ядрени блока в Китай, a други 12 блока са в процес на изграждане. Към 2015 г. инсталираната мощност в ядрена енергия от корпорацията е над 17 GW.
Източник: Капитал (25.08.2016)

След заявен писмен интерес за потенциално сътрудничество в областта на ядрената енергетика от страна на китайската "Чайна Дженерал Нюклиър Корпорейшън" (China General Nuclear Corporation – CGN), министърът на енергетиката Теменужка Петкова се е срещнала с нейни представители в София и им е представила проекта за АЕЦ "Белене" като възможност за съвместна работа. Това стана ясно от прессъобщение на енергийното министерство в сряда. Според него, Петкова е запознала китайската корпорация с виждането на българското правителство, че АЕЦ "Белене" може да се строи само при наличие на стратегически инвеститор, без държавни гаранции и без дългосрочни договори за изкупуване на произведената енергия. От CGN са се интересували за решаването на проблема с арбитражното решение за плащане от страна на НЕК на 620 млн. евро на руската "Атомстройекспрот" за произведено и неплатено оборудване за прекратения през 2012 г. проект за строежа на АЕЦ "Белене". Петкова е обяснила, че българската страна има готовност да води разговори с потенциален инвеститор, който би проявил интерес към реализацията на АЕЦ "Белене". На китайците е била предоставена информация за параметрите на прекратения ядрен проект, както и за вече изградената към него инфраструктура, издадените разрешителни и лицензи, допълниха от министерството. Не не съобщава обаче какво следва нататък. Проведената сега среща потвърждава информацията на Mediapool, че обявеният в средата на юли от Петкова и вицепремиера Томислав Дончев нов инвеститорски интерес към АЕЦ "Белене" е от китайска корпорация, която ухажвахме да участва в строежа на VІІ блок на АЕЦ "Козлодуй" по технологията на американската "Уестингхаус" AP-1000 и която дори бе на оглед в атомната централа. След арбитражното решение обаче е преценено, че е по-добре китайците да бъдат привлечени за АЕЦ "Белене", където вече са похарчени над 3 млрд. лв. и е на по-напреднал етап на реализация с одобрение от ЕК и издадени някои разрешителни. CGN е собственост на държавната "Стейт Нюклиър Пауър Технолоджи Корпорейшън" (State Nuclear Power Technology Corporation – SNPTC) която държи китайския ядрен бизнес и с която всъщност се преговаряше за VІІ блок на АЕЦ "Козлодуй" CGN също така е партньор на френската "Е Де Еф" (EDF) в британския ядрен проект "Хинкли Пойнт", около чиято реализация обаче възникват все повече проблеми. Освен това не е много сигурно дали ухажваният инвеститор е склонен да се включи в АЕЦ "Белене" при положение, че за VІІ блок от страна на китайците е поискан дългосрочен договор на фиксирани цени на тока. CGN експлоатира 16 ядрени блока в Китай, други 12 реактора са в процес на изграждане, както и шест центъра за ядрена научна дейност. Към 2015 година инсталираната мощност в ядрена енергия от корпорацията е над 17 GW. Макар премиерът Бойко Борисов да обяснява, че рестартът на АЕЦ "Белене" е единствения възможен ход за минимизиране щетите от направените досега в него инвестиции, българското правителство все още не е предприело никакви конкретни мерки в тази посока. Преди седмица Теменужка Петкова обяви, че ще бъде изготвен икономически и правен анализ на всеки от възможните варианти за АЕЦ "Белене", на чиято база да се вземе консенсусно решение. Преди това Борисов заяви, че експерти ще проучват как в проекта да влязат частни инвеститори с различни варианти за дял на държавата – 50 процента, миноритарен дял, златна акция, тъй като "няма друго решение". По предишни изявления на председателя на парламентарната енергийна комисия и бивш министър на икономиката и енергетиката Делян Добрев от ГЕРБ до началото на новата сесия на Народното събрание трябва да има яснота как ще се привличат частните капитали в ядрения проект. Спорен него това е най-добре да стане чрез приватизация на активите и пасивите на обособено дружество АЕЦ "Белене".
Източник: Медия Пул (25.08.2016)

Индустрията е против връщането на високите цени за малките ВЕИ централи Индустриалните компании са против електроенергията, произведена от малките соларни инсталации, финансирани по Програмата за развитие на селските райони, да се изкупува по старите, по-високи цени. В отворено писмо от Федерацията на индустриалните енергийни консуматори, Българската минно-геоложка камара, Асоциацията на металургичната индустрия и Камарата на химическата промишленост предупреждават, че връщането на преференциите може да доведе до поредна наказателна процедура срещу България и да увеличи таксата "задължение към обществото". То е изпратено до вицепремиера Томислав Дончев, министрите на енергетиката и екологията, до председателя и членовете на енергийната комисия в парламента и председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране.Доскорошните им преференции - енергията от тези ВЕИ да се изкупува средно по 560 лв. за мегаватчас, бяха отменени с промяна в Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници през миналата година. Двойното финансиране - фотоловтаиците са изградени с евросредства и са получавали дълго време по-висока изкупна цена, засягаше 327 слънчеви централи. С новите правила те вече получават около 100 лв. за мегаватчас електроенергия. Почти веднага след приемането на мярката засегнатите централи започнаха да лобират за нейната отмяна, тъй като според тях с наложената промяна са изправени пред фалит. След няколко неуспешни опита за законодателни промени в полза на инвеститорите в т.нар. селски фотоволтаици 49 депутати от "БСП лява България", Български демократичен център – Народен съюз, Реформаторския блок и също Кирил Цочев от АБВ и независимият депутат Венцислав Каймаканов (доскоро от ДПС) са внесли в Конституционния съд искане за обявяване на текстове в закона за противоконституционни.Ако искането им бъде прието от съда и високите цени за енергия от тези централи бъдат върнати, глобата за България от Европейската комисия ще бъде в размер на 28 млн. евро. Това е така заради двойното финансиране за изграждането им. Четирите браншови организации припомнят, че България вече беше глобена с 5 млн. евро заради двойното финансиране, и питат защо тези 49 депутати подкрепят предложенията за отмяна на промените. Те също така предупреждават, че ако се върнат преференциалните цени за малките ВЕИ, ще се повиши и таксата "задължение към обществото", която сега се плаща от компаниите на свободния пазар. Приходите от нея пък се насочват към Националната електрическа компания за покриване на по-скъпата енергия от ВЕИ, произведената от американските централи в "Марица-изток" и на когенерациите
Източник: Капитал (29.08.2016)

90 милиона лева дължи НЕК на АЕЦ „Козлодуй“ Националната електрическа компания /НЕК/ дължи на АЕЦ "Козлодуй" почти 90 милиона лева за продадения й ток, каза в интервю за "Хоризонт" изпълнителният директор на централата Иван Андреев. За да има достатъчно средства за удължаване на работата на двата блока, АЕЦ "Козлодуй" няма да плати дължимия от нея дивидент в размер на близо 40 милиона лева. Тази сума е била приспадната от задълженията на НЕК към централата, обясни Иван Андреев: Ние направихме предложение да прихванем този дивидент със задълженията на НЕК и по този начин да имаме стабилен финансов ресурс по отношение на плащанията за удължаване на ресурса. Това ще помогне за стабилната работа на блоковете в следващ период с удължен ресурс, където тези пари ще се възстановят в много по-голям размер.
Източник: 24 часа (29.08.2016)

АЕЦ „Козлодуй“ задържа дивидент за НЕК, прихваща го от дълг Националната електрическа компания (НЕК) дължи на АЕЦ “Козлодуй“ почти 90 милиона лева за продадения й ток, съобщи по БНР шефът на централата Иван Андреев. В интервю за "Хоризонт" изпълнителният директор добави, че за да има достатъчно средства, АЕЦ "Козлодуй" няма да плати дължимия от нея дивидент от близо 40 милиона лева. "Ние направихме предложение да прихванем този дивидент със задълженията на НЕК и по този начин да имаме стабилен финансов ресурс по отношение на плащанията за удължаване на ресурса. Това ще помогне за стабилната работа на блоковете в следващ период с удължен ресурс, където тези пари ще се възстановят в много по-голям размер", обясни Иван Андреев. Мерките по удължаване на срока на експлоатация на двата блока, както и тези за повишаването на мощността на реакторите ще струват на централата около 300 милиона евро. За да продължи живота на двата си блока, АЕЦ „Козлодуй“ е дала вече близо 75 милиона евро, каза Иван Андреев. Повечето от дейностите – към 85 на сто, по 5-ти блок вече са изпълнени – уточни изпълнителният директор. - Дейностите по 6-ти блок обаче са в самото начало, тъй като неговият лиценз за работа е за още три години.
Източник: econ.bg (30.08.2016)

За втора поредна година 17 български компании са сред най-големите 500 в ЦИЕ За втора поредна година 17 български компании попадат в класация на най-големите дружества в Централна и Източна Европа за 2015 г. Общият оборот на българските компании в класацията достига 17,765 млрд. евро, с което отбелязват съвсем лек спад спрямо миналата година, а нетната им печалба възлиза на 148 млн. евро. Това показва класацията на международния кредитен застраховател Кофас - Кофас ЦИЕ Топ 500, която се публикува за осма поредна година. От българските компании най-напред в класацията се нарежда Български енергиен холдинг, който заема 21-ва позиция спрямо 26-то място миналата година и задминава Лукойл Нефтохим, който бе лидер през миналата година. Останалите в топ 10 на най-големите български компании в класацията са Аурубис България, НЕК, Лукойл България, Кауфланд България, ЧЕЗ Електро България, Булгаргаз, ОМВ България и Адванс пропъртис. Сред 17-те компании обаче има 3 нови - Експрес Логистика и Дистрибуция (360-то място), Дафна Груп (392-ро) и Литекс (462-ро), а отпадналите са Метро Кеш енд Кери България, Петрол и Мобилтел. „Представянето на българските компании е достатъчно добро, но на фона на общия ръст в страните от региона някак си оставаме повече в сянка", коментира Милена Виденова, управител на Кофас България, по повод класацията. "Миналогодишният лидер Лукойл Нефтохим Бургас е с 16 места надолу, а Аурубис – с две. Напред излиза Български енергиен холдинг, който заема 21-во място и е първата българска компания в класацията. Показателно е също така, че едва 0,7% от служителите в страната ни работят в компании от топ 500, коeто е най-ниският резултат за региона”. Кофас ЦИЕ топ 500: увеличени обороти, скромно набиране на служители Компаниите в класацията за страните от Централна и Източна Европа увеличават оборота си с 4,2% до близо 593 милиарда евро. Постигат и сериозен скок в печалбата – 73,7% до 26,9 милиарда евро. Най-големите компании остават и най-важни работодатели в региона. Общо 4,3% от работната сила (с 0,5% повече от предишната година) е концентрирана в компаниите от Кофас Топ 500, което оказва положително влияние върху нивата на безработица. Страните първенци: потреблението на домакинствата като двигател Полша продължава да бъде най-голямата икономика в региона и съответно да дава най-голям дял от играчите в класацията, почти два пъти повече от следващия. Благодарение на стабилното търсене при домакинствата страната премина през кризата сравнително добре. Компаниите от Полша в класацията са 167, с 9 по-малко от предишната година. Чехия е втора по брой компании, но с най-висок ръст (+4,2%) в Централна и Източна Европа и с най-ниски нива на безработица в целия ЕС. Публичните инвестиции, заедно с ефективното използване на средствата от съюза, определено дават стимул на икономиката. 71 са компаниите от тази страна в класацията, като за четвърта поредна година броят им се увеличава. Унгария остава на подиума на първите три, но губи една позиция. В класацията са включени 69 компании от страната, с четири по-малко от предишната година. Въпреки това оставащите унгарски гиганти отчитат доста висок ръст на оборота – 13,8%. Раздвижване при секторите Възходящият тренд се вижда ясно при повечето от секторите на компаниите в Кофас ЦИЕ топ 500. 12 от общо 13 сектора отбелязват повишение в оборотите, като най-голямо е при леката промишленост (+14,8%), автомобилната индустрия и транспорта (+10,3%). Традиционно най-важният сектор в класацията е химическият – включващ минерали, петрол и фармация, той дава 111 компании от всичките 500. Това е и единственият сектор, който отбелязва спад в оборота. Положителна прогноза за следващата година Очакванията за 2016 г. са изключително благоприятни. „Прогнозата за нивата през тази година са подобни на тези през изминалата, като очакваният ръст е оценен на 3%. Очаква се по-нататъшно подобрение в трудовия пазар и нарастваща увереност, което ще укрепи потреблението на домакинствата и то ще стане основен двигател за икономиките от региона”, отбелязва Грегорж Шилевич, главен икономист на Кофас за Централна и Източна Европа.
Източник: Инвестор.БГ (01.09.2016)

Протест срещу минивец "Енерджи-Говедарци" организира коалицията "За да остане природа в България" днес пред екоминистерството. Природозащитниците протестират срещу проекта, който трябва да се осъществи в подножието на Рила, на реките Черни Искър, Мальовишка и Горна Прека. Той попада в санитарно-охранителна зона и би застрашил водоизточници на самоковски села и столични квартали като Банкя, изтъкват от коалицията. В този район от години учени, еколози и ЕК настояват за обявяване на зона "Рила-буфер". "Вече е ясно, че правителството бави обявяването на зоната, за да се осъществят инвестиционни намерения като този минивец и периодично появяващите се планове за нови ски курорти в тази част на Рила между Говедарци и Мальовица. Зад тези предложения стоят инвеститори, близки до управляващите", предупреждават от коалицията. Според тях минивецът се изгражда само на 160 м от водохващане, а според закона има забрана да се строят подобни съоръжения на по-малко от 500 м от хидротехнически съоръжения.
Източник: Сега (01.09.2016)

Екоминистерството проверява всички малки ВЕЦ Всички малки ВЕЦ по българските реки се проверяват в момента от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), съобщиха вчера от там. Информацията от ведомството дойде в отговор на вчерашния протест на еколози срещу бъдещо строителство на поредна минивец - "Енерджи Говедарци", в подножието на Рила. По заповед на екоминистъра през последните два месеца вървят проверки по всички малки водни централи. Инспектори са влезли в 138 от общо 217 обекта, които подлежат на контрол. В 19 са открити нарушения. "Тези вецове преграждат много реки, повечето в НАТУРА, и спират миграцията на рибите, размножаването им, пресъхват речни корита, унищожава се крайречна растителност. Ефектите са огромни", заяви Любомир Костадинов от WWF. "Сериозният проблем с тези съоръжения е да се ограничат бъдещи негативни последици върху водните ресурси и екосистемите", призна зам.-министърът на околната среда Атанаска Николова, която се срещна с представители на екоорганизациите. Срещу изграждането на бъдещия минивец в Рила е внесена жалба от сдружение "Балканка" - оспорва се разрешителното, издадено от Басейновата дирекция "Дунавски район". Минивецът се изгражда в зона, която трябва да влезе в Натура 2000 - "Рила-Буфер". Според екозащитниците минивецът се изгражда на реките Черни Искър, Мальовишка и Горна Прека, които са обитавани от редки видове риби. Освен това попада в санитарно-охранителна зона, застрашава питейни водоизточници на селата в Самоковско и на столични квартали като Банкя. Минивецът се изгражда само на 160 м от водохващане, а според закона има забрана да се строят подобни съоръжения на по-малко от 500 м от хидротехнически съоръжения. Зам.-министър Николова увери, че сигналът ще бъде проверен. Според нея разрешителното не е окончателно, подлежи на проверка за съответствие със закона и ако има пропуски в процедурата, екоминистърът може да го отмени или върне за допълнително уточняване. Според Костадинов в момента се подновяват разрешителни за почти 600 ВЕЦ, затова единствената мярка е мораториум върху строежите. Освен това проблемът се оказва не само екологичен, но и социален, защото има места, където на хората се спира водата за напояване и за животните. Много трудно може да се докаже колко са реките, пресъхнали заради централите. От пресъхване и заблатяване са засегнати над 3% от главните реки по НАТУРА, а според еколозите в почти всички български реки има поне по един ВЕЦ. На свой ред от екоминистерството увериха, че съвместно с неправителствения сектор вече е разработена методика, която ще оценява потенциалните рискове от изграждането на малки ВЕЦ. Предстои екоминистърът да одобри забранителен списък с участъци, в които категорично няма да се допуска строеж на такива съоръжения.
Източник: Сега (02.09.2016)

Националната електрическа компания (НЕК) пази в тайна на кои производители и как плаща за произведения и изкупен от тях ток. На въпроси на в. "Сега" по Закона за достъп на информация от компанията отказаха да дадат подробности около плащанията си. Оказа се, че и в Министерството на енергетиката, което е и принципал на НЕК, също не знаят на кого превежда пари подопечната им фирма. Към края на юни извършените плащания на НЕК към производители на ток са за 2.3 млрд. лв. С това НЕК е покрила 88% от плащанията си към производители на ток - въглищни централи, ВЕИ-та, когенерации, зелени и водноелектрически централи, АЕЦ, американски тецове и др. Задълженията в края на полугодието са за 1.5 млрд. лв., като от тях близо 190 млн. лв. са просрочени, показват данни на ведомството на Теменужка Петкова, предоставени на в. "Сега". Това означава, че министерството и министърът знаят колко и какво дължи НЕК, но не и на кого е задлъжняла. Тези дни от забавяне в плащанията се оплака шефът на АЕЦ "Козлодуй" Иван Андреев, който не скри колко дължи електрическата компания. Пред БНР той коментира, че НЕК е задлъжняла с около 90 млн. лв. за купения от Първа атомна ток. Затова и централата ще си прихване 40 млн. лв. от задълженията и няма да плати дивидент на държавата. Плащанията на НЕК винаги са предизвиквали интерес, особено що се отнася до имената на фирмите партньори. Преди две години например излязоха любопитни данни за начина, по който държавната фирма се е издължавала на производителите на ток. На фона на сериозните си финансови проблеми закъсалата електрическа компания тогава е била особено стриктна към фирмите, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки. Задълженията към държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", както и към свързаните с енергийния бос ТЕЦ "Бобов дол" и "Брикел" били покривани по възможно най-коректния начин, докато останалите фирми е трябвало да чакат. Плащания с приоритет е имало и към ТЕЦ "Свилоза" и сливенската "Топлофикация". В предоставената справка бяха включени 50 компании, към които са били нареждани плащания. Само 34 от производителите са получили 50% и над 50% от парите, които електрическата компания им дължи. За разлика от фирмите фаворити част от останалите компании са получавали само между 20 и 30% от дължимите суми.
Източник: Сега (07.09.2016)

За АЕЦ "Белене" дотук са похарчени над 1.3 млрд. лв., пресметна Петкова Към момента в счетоводните регистри на Националната електрическа компания се водят разходи за изграждане на площадката на АЕЦ "Белене" в размер на 1 305 945 000 лв., съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на парламентарния контрол, цитирана от "Фокус". От разбивката, която представи, се разбра, че стойността на въведените в експлоатация активи, между които земи, сгради, съоръжения, обзавеждане, изградени основно през 80-те и 90-те години на 20 в., е 83.859 млн. лв. Общо 124 млн. лв. са похарчени за придобиване на активи в процес на изграждане – сгради, инфраструктура, съоръжения. Продължава да се води в сметките на НЕК и старо оборудване за 63 млн. лв., което е следвало да бъде изкупено от руската "Атомстройекспорт", но това не се е случило, каза Петкова. Министърът включи в сметката 198 млн. лв. за демонтиране на съществуващи сгради и конструкции. Архитект - инженерът е получил за работата си 392 млн. лв. Общо 389 млн. лв. са похарчени във връзка със споразумението от 29 ноември 2009 г., според което "Атомстройекспорт" трябваше да продължи да работи по техническия проект, плановете за безопасност, изработката на оборудване с дълъг цикъл на производство и технически дейности за укрепване на площадката. "Реалните активи, които са въведени в експлоатация, са на балансова стойност 83 млн. лв.", добави министър Петкова. "34 години нашите сънародници от Белене очакват какво ще се случи с този проект", обобщи тя пред депутатите. Наскоро България беше осъдена от международен арбитраж да плати на руската "Атомстройекспорт" 620 млн. евро за произведено оборудване за централата.
Източник: Дневник (07.09.2016)

Десет от 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа са български Десет от 500-те най-големи компании в региона на Централна и Източна Европа са български. Това показва класацията на международната консултантска компания Dеlоіttе, която тя публикува за юбилейна десета година подред. Българските компании са в секторите на горивата, енергетиката, транспорта, добивната промишленост и потребителските стоки. Най-напред в класацията е рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас”, която заема 51-о място. Година по-рано обаче тя беше на 36-о място, но заради сериозния спад на приходите от над 22% дружеството излезе извън топ 50. На второ място е медодобивният завод в Пирдоп, чийто собственик Аurubіs е 65-и в общата класация. На трето място отново е компания на „Лукойл” – „Лукойл България”, а на четвърто държавната НЕК. Пето и шесто място заемат съответно „Химимпорт” и „ЧЕЗ електро България”, седмо и осмо – „Булгаргаз” и ОМВ. Българските участници в класацията се допълват от „Експрес логистика и дистрибуция” и „Сакса”, които са съответно 464-и и 490-и в общото подреждане.
Източник: Money.bg (09.09.2016)

България пита "Росатом" колко дължи за "Белене" Три месеца след като България бе осъдена от арбитражния съд в Женева да плати на руската страна поръчаното оборудване за "Белене", се оказа, че имало нужда да се уточнят сумите по главницата и лихвите. Във всеки ден от решението на съда в средата на юни насам се трупат лихви от 167 000 евро. Според министъра на енергетиката Теменужка Петкова България дължи 550 млн. евро, но когато се прибавят и адвокатските хонорари сумата достига 620 млн. евро. Вчера български експерти от НЕК, БЕХ и ресорният министър Теменужка Петкова са участвали в първата среща на работната група по казуса "Втора атомна". От руска страна са участвали представители на корпорацията "Росатом" и "Атомстройекспорт", от които българските експерти са поискали да покажат изработеното оборудване. Основният въпрос по време на разговорите обаче е бил свързан именно с уточняване на сумите, както и възможните варианти за погасяването на задълженията в най-кратки срокове.Тези дни министър Петкова коментира, че възможните решения са две - или чрез разсрочване на дълга, или чрез нов заем. Дали руснаците изобщо са склонни да говорят за разсрочване на дълга обаче не се съобщава. България е поискала да получи и да прегледа сертификатите и документите за произведеното оборудване. Експертите са настояли и за извършване на инспекция на място. Не е ясно дали до момента българи реално са виждали изработеното оборудване, за чието съхранение страната ни плаща и наем на Русия, коментират експерти. Точно какви суми плащаме за това също не се знае.
Източник: Сега (10.09.2016)

НЕК плаща с държавен кредит на руснаците за „Белене“ Отпускането на държавен кредит е един от вариантите, който се обсъжда, за да може НЕК да се разплати с руснаците за АЕЦ „Белене“ след решението на Арбитражния съд. Това съобщава БНР, позовавайки се на източници от енергийното ни министерство. Арбитражният съд осъди Националната електрическа компания да плати на руската „Атомстройекспорт“ 670 милиона евро за поръчаното оборудване за централата, към които всеки ден се прибавя сумата от 167 хиляди евро. Финансовото състояние на НЕК не позволява компанията да тегли кредит. Българският енергиен холдинг също не може да си позволи да търси нов заем, тъй като има да погасява два предишни. Последният беше за над 1 милиард лева, с които НЕК плати на двете американски централи от комплекса „Марица-изток“. С евентуален нов заем и за АЕЦ „Белене“ Българският енергиен холдинг вече ще е на червено с над 3 милиарда лева. Това налага да се обсъжда и варианта за отпускане на държавен кредит.
Източник: Труд (12.09.2016)

Обжалваме лихвите за АЕЦ "Белене" България ще оспори само лихвата по делото "Белене", вместо да обжалва наложената от арбитража в Женева сума от 550 млн. евро, която българската страна трябва да плати. Това съобщи вчера енергийният министър Теменужка Петкова. До момента натрупаната сума от всекидневната лихва, която се добавя към задължението на страната ни, е около 15 млн. евро, а обжалването не спира нейното начисляване. През юни руската "Атомстройекспорт" осъди "Националната електрическа компания" да плати средствата заради това, че е поръчала, но не е платила оборудване за изграждането на Втора атомна. И досега обаче сумата се "колебае" между 550 млн. евро, според министър Петкова, и 620 млн.евро - според публикации в руските медии. В сумата, посочена от руснаците, се включва и компенсация, за която не е ясно защо е отсъдена. В същото време България твърди, че съдът е отхвърлил всички претенции за щети, предявени от "Атомстройекспорт". Разликата между двете суми се тълкува от министър Петкова като вид лихва, върху която отделно се трупа и всекидневна лихва от 167 000 евро. "Ние имаме претенции по отношение на лихвата, която е начислена от Международния арбитражен съд, тъй като се е получила според нас техническа грешка и е допуснато да бъде начислена лихва върху лихва, т.е. получила се е сложна лихва - нещо, което е недопустимо, съгласно националното законодателство и няма как да бъде платено", обясни Теменужка Петкова. Министърът иска прецизиране на сумата, след което да последва уточняване на размера на финалното плащане. "При всички случаи мисля, че ще има намаление на това задължение, с оглед на нашите мотиви за определяне на размера на лихвата", увери Петкова. До месец се очаквало съдът да се произнесе по казуса. Реакцията на България е направо "светкавична", при положение че съдът се произнесе по делото преди три месеца. От министерството не коментираха пред в. "Сега" дали България ще обжалва и сумата, наложена от съда, а не единствено лихвата. "Чакаме арбитражът да се произнесе финално по лихвата", лаконично обясниха от там. Към момента вариантите за издължаване на НЕК към "Атомстройекспорт" са два - или със заем, или чрез разсрочено плащане. Към момента обаче вариантите все още се обсъждали, обясни Петкова вчера. Тези дни за бързото решаване на казуса призова и премиерът Бойко Борисов, а Русия директно заяви, че очаква скоро да й бъде платено. Нещо повече - миналата събота от Москва дори официално поискаха график за плащанията, докато българската страна продължи да настоява за уточняване на размера на дълга. "Правилното решение е дължимата сума за АЕЦ "Белене" да се плати веднага", каза неотдавна премиерът Борисов. Но "въпросът е кога ще извадим да платим парите, дали да се мотаем". В момента се водят разговори с финансовия министър Владислав Горанов, тъй като закъсалата финансово НЕК не може да си позволи плащането на подобна сума. Един от вариантите е компанията да вземе държавен кредит. Неясно обаче остава защо кабинетът "Борисов" реши да изчака три месеца преди да започне тези разговори.
Източник: Сега (14.09.2016)

Управляващите заговориха открито за подновяване на проекта "Белене" България ще плати цялата сума за спрения проект за АЕЦ "Белене", за която бе осъдена от Международния арбитраж в Женева през юни, до средата на идната година. Тогава вероятно ще бъде обявена приватизационна процедура за проекта. Междувременно се готвят различни варианти за подновяване на строежа на централата. Това става ясно от коментар на вицепремиера Томислав Дончев пред Медиапул. Така за първи път управляващите открито заговориха за ново начало на проекта. В събота бе съобщено, че първата вноска на страната ни по осъдителната присъда в размер на 400 милиона евро ще бъде направена до края на годината. От руска страна бе изразено убеждението, че това може да стане в най-скоро време. Плащането на първоначалната сума ще бъде направено чрез безлихвен държавен кредит за Националната електрическа компания (НЕК). Дали парите ще се отпуснат от бюджетния излишък или от другаде и какви ще са условията на заема, ще се уточнява при обсъждането на държавния бюджет за догодина в парламента. Остатъкът до размера на присъдените от арбитража в Женева 620 млн. евро на руската "Атомстройекспорт" (АСЕ) за произведеното ядрено оборудване се планира да бъдат платени до средата на 2017 г., за когато се готви да бъде обявена приватизационната процедура за ядрения проект, казва Томислав Дончев. В събота руският зам.-министър на правосъдието Сергей Герасимов обяви пред ТАСС, че е постигната договореност България да плати за поръчаното, но неплатено оборудване за втора атомна 400 милиона евро, а остатъкът да бъде погасен на няколко транша. Тази договореност е била постигната по време на работна среща на българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество във Варна в петък. В официалното съобщение от българска страна тогава нямаше и дума за "Белене". Едва след съобщението на руската информационна агенция министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която е участвала в срещата заедно със зам.-министъра на икономиката Даниела Везиева, призна в събота, че дългът за "Белене" е бил основна тема на срещата. Тя отново подчерта, че България оспорва начислената лихва от над 80 милиона евро. Междувременно като дълг на страната ни се трупат по 167 000 евро на ден. "Има площадка, има произведено оборудване, има разрешително от ЕК, много зряла техническа документация. "Белене" е един от най-готовите ядрени проекти в света и ако на база тези дадености се намери икономическа логика за подобно ядрено съоръжение, то ще се случи", каза Томислав Дончев. Според него освен приватизация на проекта се разиграват "междинни варианти, подварианти и хибридни възможности за действие при евентуален провал на продажбата на активите на АЕЦ "Белене", като сред тях остава продажбата на двата реактора на друга страна". Не е изключено според инвеститорския интерес и изтъргуването на единия от реакторите и инсталирането у нас само на другия, стана ясно от думите на Дончев. ПО СПЕШНОСТ "Трябва да платим част от сумата за ядрените реактори. Говорих вече с някои колеги от Народното събрание, ще предложим да се вземе решение в парламента да платим около 800 млн. лв.", каза вчера премиерът Бойко Борисов в с. Венец, където присъства на традиционния събор. Той допълни, че след като бъде направено плащането, ще бъде поканена руската страна, нейните компании, да се спрат лихвите и да се помисли заедно и в добронамерен тон да се намери решение как тази огромна загуба в бюджета да се превърне в актив, а не в пасив. Ден по-рано, в събота, Борисов съобщи в русенското с. Басарбово, че парламентът ще обсъжда проблема във вторник или в сряда. И се ожали, че това плащане "изяло" парите за едно от най-натоварените и смъртоносни шосета в страната - Русе - Бяла.
Източник: Сега (19.09.2016)

България ще плати основната част от дълга за АЕЦ "Белене" до края на годината България ще плати 400 млн. евро, което е по-голямата част от дължимото за АЕЦ "Белене", до края на годината. Това е заявил в интервю за информационна агенция ТАСС първият заместник-министър на правосъдието на Руската федерация Сергей Герасимов, цитиран от различни медии. Въпросът за изплащането на дълга е бил основна тема на проведената във Варна миналия петък (16 септември) междуправителствена комисия между Руската федерация и България. Това обаче не беше съобщено от икономическото министерство, което беше домакин на срещата. В нея участва и министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Ден по-късно тя потвърди пред медии в Мездра, че АЕЦ "Белене" е била основна тема във Варна и до края на годината България ще плати 400 млн. евро от задълженията си. В средата на юни страната ни беше осъдена от Международния арбитражен съд в Женева да плати 620 милиона евро на "Атомстройекпорт" заради поръчаното оборудване за ядрения проект, чието изграждане беше спряно."Най-важната част от нашата среща беше въпросът за компенсирането на разходите по АЕЦ "Белене", е казал Герасимов пред ТАСС. "Естествено тази сума е много голяма за България, но въпреки това ние намерихме варианти за нейното погасяване", е допълнил той. По думите му това ще стане на няколко транша, първият от които на стойност 400 млн. евро ще бъде платен до края на годината. "Дори се чу по-оптимистичен срок от месец и половина", е заявил той. "Убеден съм, че българската страна ще реши въпроса за изплащането на дълга в най-кратки срокове. Този въпрос лично се контролира от министъра на енергетиката Теменужка Петкова", е допълнил още той, като е добавил, че "единствената пречка за незабавното изпълняване на това решение е необходимостта да се решат процедурни въпроси – решение и на правителството, и на парламента". По всяка вероятност става въпрос за решението откъде ще бъдат осигурени средствата за дълга. Преди дни Петкова заяви, че това ще бъде решение, което ще бъде взето от всички, тъй като засяга поколения напред. Засега не е ясно откъде страната ни ще намери нужните средства за изплащането на дълга, макар че в публичното пространство се завъртя хипотезата това да стане с държавен заем. В неделя премиерът Бойко Борисов заяви, че решението България да плати задължението си към Русия за поръчаните реактори за АЕЦ "Белене" ще бъде внесено за одобрение в парламента. Пред журналисти в с. Венец, където участва в традиционния събор, Борисов каза, цитиран от правителствената пресслужба: "Трябва да платим част от сумата за ядрените реактори. Говорих вече с някои колеги в Народното събрание, ще предложим да се вземе решение в парламента да платим около 800 млн. лв." От своя страна Петкова коментира, че България е поставила пред арбитража въпроса за намаляването на определените лихви от 82 млн. лв. Според нашата страна при изчисляването им е допусната техническа грешка. Дори тя да бъде призната обаче, това едва ли съществено ще намали общите задължения по решението на съда.По време на срещата във Варна България е изразила интерес към продължаване на съвместното сътрудничество в областта на ядрената енергетика, е заявил още Герасимов. "Това засяга не само АЕЦ "Козлодуй", но и възможното завръщане към проекта "Белене" е посочил той. Това обаче зависи от погасяването на дълга. "Без плащане на дълга новите проекти няма да бъдат реализирани", е заявил той. Участието на Русия в проекта за изграждане на газовия хъб "Балкан" зависи от гаранциите и обема на доставките е отбелязал още Герасимов. Той обаче е допълнил, че за този проект ситуацията е "по-малко оптимистична". На първо място българската страна трябва да убеди "Газпром", че този проект е интересен по отношение на обема на газовите доставки. Вторият компонент са гаранциите, които трябва да бъдат дадени от България и Европейската комисия, че ако "Газпром" се съгласи да доставя газ за хъба, то при никакви обстоятелства не може да има отказ от реализацията на проекта, е посочил Герасимов.
Източник: Капитал (19.09.2016)

Държавата дава безлихвен заем на НЕК за дълга по АЕЦ "Белене" Министерство на енергетиката ще даде заем на "Националната електрическа компания" (НЕК), с който да бъде платен дългът по арбитражното дело за АЕЦ "Белене". За целта бюджетът на министерството ще бъде увеличен, а НЕК няма да плаща лихви за ползваната помощ и няма да предоставя обезпечения. Това ще стане възможно с приемането на специален закон, който беше одобрен на заседанието на Министерски съвет (МС) във вторник, който малко по-късно ще бъде разгледан и на извънредно съвместно заседание на бюджетна и енергийна комисия в парламента. Сумата ще бъде отпусната от държавния бюджет, съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова в Министерски съвет. Тя обаче не уточни какъв ще е нейният размер. През изминалите дни стана ясно, че по време на проведената междуправителствена комисия между Руската федерация и България миналия петък (16 септември) двете страни са се разбрали да бъде изплатена главницата от 400 млн. евро, която НЕК беше осъдена да плати на руската "Атомстройекспорт" заради поръчаното оборудване за АЕЦ "Белене". Пред правителството Петкова припомни, че общата сума на дълга е 628.9 млн. евро, която включва и присъдените лихви. "Ако това плащане не стане сега, до края на годината размерът на главница плюс лихва (допълнително НЕК плаща ежедневна лихва от 167 хил. евро), ще достигне 646 230 132 евро. Ако НЕК не се издължи, ще има негативни последици не само за дружеството, а за цялата енергийна система на страната", е посочила още Петкова, цитирана от БТА.От решението на правителството става ясно, че сумата, която ще се предостави на НЕК ще бъде възмездна, т.е. подлежи на връщане, което е единственият възможен сценарий, за да не бъде обявено това за неправомерна държавна помощ. Това беше потвърдено и от министъра на финансите Владислав Горанов. "Решението е помощта да се предостави възмездно, като разчитам на колегите на НЕК и Министерство на енергетиката така да управляват процеса на уреждане на задълженията оттук нататък с руската страна, че да има определена възвращаемост от тези активи, тъй като в края на краищата ние не плащаме глоба или санкция - ние плащаме за изработено оборудване, което е реален актив, който вероятно има стойността най-малко на това, което е присъдено", коментира той, цитиран от различни медии. "В този смисъл ще очакваме в следващия месец от колегите да предприемат съответните действия, така че голяма част от тази сума да се върне оттам, откъдето след одобрението на Народното събрание ще бъде предоставена", каза още той. За да бъдат спазени правилата обаче в законопроекта е записано, че сумата ще бъде отпусната само след одобрение на Европейската комисия, пише в прессъобщението на Министерски съвет.Причината правителството да бърза с плащането на дълга към "Атомстройекспорт" е свързана с опасенията за допълнителни негативни последици. По думите на Петкова една от тях е трупането на допълнителните лихви от 324 хил. лв. на ден, а другата, която е още по-сериозна, е "Атомстройекспорт" да поиска обявяването на НЕК в несъстоятелност. Това би означавало задълженията, които БЕХ има, да станат автоматично предсрочно изискуеми, посочи Петкова. "Имахме няколко срещи с "Атомстройекспорт", които са категорични, че трябва да бъде извършено плащане, дори и частично, което ще даде възможност да водим разговори в последствие за постигане на определено споразумение. Това е ситуацията, в която сме изправени днес, която води началото си от 2006 и 2008 г., но сметката дойде сега при нас и всички ние трябва да я платим", посочи Петкова.
Източник: Капитал (21.09.2016)

Депутатите разрешиха на първо четене на правителството да даде 1.2 млрд. лв. на Националната електрическа компания (НЕК), с които да плати на руската "Атомстройекспорт" за поръчаното и изработено оборудване за АЕЦ "Белене". От 140 депутати в пленарната зала 132 бяха "за". Предложения до второ четене на законопроекта могат да се приемат до днес, а второто гласуване ще е на 28 септември. Според одобрения закон държавната помощ ще е възмездна и ще се отпусне на НЕК след положително решение от Европейската комисия. В началото на заседанието от БСП поискаха премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Владислав Горанов да се появят в парламента, но това не се случи. Министърът на енергетика Теменужка Петкова каза по време на дебатите, че приемем ли този законопроект, на практика ще се опитаме да развържем един от най-сериозните възли в енергийния сектор в България. Ако не платим това задължение, рисковете пред енергийната система на страната са изключително високи, добави тя.
Източник: Капитал (26.09.2016)

България вероятно ще доплаща за реакторите за "Белене" България не само ще плати за произведеното досега оборудване за двата реактора на АЕЦ "Белене", но вероятно ще трябва и да доплати, ако иска да ги придобие изцяло. НЕК бе осъдена в средата на юли да плати 628 милиона евро на "Атомстройекспорт" заради поръчаните, но неплатени реактори. "Присъдата на Арбитражния съд в Женева е за произведеното към тази дата оборудване", обясни министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Част от него не е довършена и съответно сумата за него още не е влязла в крайната сметка. По информации на енергийното министерство първият от реакторите е готов изцяло, но вторият е изработен на 90%. Каква ще е сумата обаче, все още не е ясно Вчера министърът на енергетиката Теменужка Петкова участва в заседанието на бюджетната комисия в Народното събрание, която одобри на второ четене безлихвения заем, с който НЕК ще се разплати за реакторите. Опозицията разкритикува мнозинството, че с гласувания заем за НЕК на практика разписва "празен чек", тъй като в законопроекта не са записани нито сумата, нито погасителният план. Предложението на БСП заемът да бъде в размер на 1.2 млрд. лв. за срок от 15 години обаче не бе прието. "Чекът е ясен - в арбитражното дело е записана и главницата, и лихвите, които трябва да плащаме", заяви шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ. Въпреки това обаче сума в исканата нотификация за заем пред ЕК няма. Според заместника й - Румен Гечев от БСП - сума трябва да бъде записана. "Здравият финансов разум ни кара да направим такова предложение. Ако се наложи сумата да бъде увеличена, то няма проблем това да мине през Народното събрание", опонира той. Гечев поиска правителството да изпрати експерти, които на място да се уверят какви реактори сме на път да купим. "Като си даваме колата да ни сменят накладките, стоим там и гледаме, а какво остава за реактори", възмути се той. Страната ни на два пъти е поискала от руската страна да види оборудването, но и двете запитвания са останали без отговор, обясни министър Петкова. Тя е получила уверение от ръководството на "Росатом", че дъщерната й компания "Атомстройекспорт" ще отговори някога на запитванията. Към момента разполагаме единствено със сертификати за произведеното оборудване. На място обаче все още никой не е видял какво си купува България. Какво е направила България по задълженията на НЕК към "Атомстройекспорт" е доложил вчера премиерът Бойко Борисов в разговор с руския президент Владимир Путин. Двамата са обсъдили въпроси от "двустранните търговско-икономически отношения", като акцент е била темата за Втора атомна. Премиерът уведомил Путин, че правителството е направило конкретни стъпки за изплащане на задълженията, макар че към момента България все още няма "да" от Брюксел. Борисов е заявил, че България настоява за преразглеждане на лихвите, присъдени на "Атомстройекспорт". "Целта ни е да бъдат изчистени проблемите между двете дружества и да се постави стабилна основа за бъдещи съвместни енергийни проекти", е подчертал министър-председателят. Двамата с Путин са обсъдили и темата за газовия хъб и са се договорили експерти на "Булгартрансгаз" да запознаят руската страна с разработения бизнес модел на проекта. Разговор е имало и по темата "туризъм" - тази година руските туристи у нас са повече с 40%. ПАЗАР Към момента продажбата на реакторите на трета страна не стои на дневен ред, защото не е изгодно, каза вчера министър Петкова. Според нея най-работещият вариант е приватизацията. "Аз съм оптимист, че ако тръгнем към бъдеща приватизация на проекта, първо плащането на оборудването, обособяването на площадката и на всички разрешителни по проекта в отделна проектна компания, мисля, че ще има инвеститорски интерес. Това ще даде възможност на НЕК в максимално кратък срок да се разплати", коментира министърът.
Източник: Сега (28.09.2016)

Парламентът одобри държавния заем за оборудването на "Белене" Парламентът прие на второ четене правителствения законопроект за предоставяне на финансова помощ за изплащане на задълженията на "Национална електрическа компания ЕАД" (НЕК). Държавната електроенергийна компания ще получи безвъзмездна финансова помощ от държавния бюджет, чрез бюджета на Министерство на енергетиката, за изплащане на задълженията си по арбитражното дело за АЕЦ "Белене". Парите ще бъдат предоставени при условие, че Европейската комисия разреши държавната помощ. Условията по заема ще се определят от Министерския съвет и въз основа на Споразумение между министъра на енергетиката и НЕК, одобрено от правителството. До законопроекта се стигна след като България беше осъдена от Международния арбитраж да плати на руската "Атостройекспорт" за поръчаното й оборудване за АЕЦ "Белене". Мнозинството отхвърли предложенията на БСП в текста да се запише максималната сума по осъдителното решение - 1.27 млрд. лв., както и срок, в който НЕК да върне заема. Беше отхвърлено и друго предложение на левицата - парламентът да отмени решението си от 2012 г. за прекратяване на строителството на втората атомна централа. България ще похарчи 3 млрд. лв. след днешното решение и трябва да е наясно дали има желание да развива атомната си енергетика, каза депутатът от БСП и бивш енергиен министър Драгомир Стойнев. По думите му страната е единствената на Балканите, която не развива електроенергетиката си, а през следващите 20 г. предстои закриването на базови мощности в тецовете. "Съгласни сме, че проектът трябва да се преструктурира и да с е търси инвеститор. Да помогнем на правителството в преговорите. Че трябва да се плати - трябва да се плати, но не можем да не знаем какво ще правим оттук нататък", каза Стойнев. Обратното становище изказа Мартин Димитров от Реформаторския блок. "Имагинерните инвеститори ги търсим 10 г., но такива няма (...) България нужда от нова централа няма. Трябва да се сложи точка на тази бездънна яма, която поглъща пари (...) На мастодонти като "Белене" им мина времето", каза той. Депутатът настоя правителството да постави на руската страна условието взамяна на плащането на оборудването да се ангажира със съдействие за продажбата на двата реактора. Той подчерта, че от втория реактор са произведени 90% и ще предстои ново плащане за останалите 10% без гаранции за сумата, която Русия ще поиска за тях. "БСП иска да строи, а ГЕРБ няма категорична позиция", коментира Димитров. Румен Гечев от БСП обвини ГЕРБ и правителството, че предлагат на Народното събрание "да подпише празен чек" заради липсата на конкретна сума и срок за връщане на заема в законопроекта. "Ние не подписваме празен чек, вие го подписахте през 2006 г. като в нарушение сте сключили това споразумение и през 2008 г. няколко месеца преди избори по него сте поръчали това оборудване без договор и сте превели аванса без обществена поръчка и без осигурено финансиране", отговори Менда Стоянова от ГЕРБ. В хода на спора за вината се стигна и до грубост. Депутатът от БСП Таско Ерменков се обърна към ГЕРБ от парламентарната трибуна с думите: "Опитвате да се бършете с употребена тоалетна хартия и се цапате повече". Съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов сложи точка на дискусията с аргумента: "Пледоариите се превърнаха в парад на наглостта. БСП са подписали заробващ документ, загубихме 6 дена и потрошихме още 2 млн. лв. в опит за предизборна реклама на БСП с държавни пари вместо да построим още от оградата по границата с тях". По негово предложение дискусията беше прекратена. "Няма хора, които по-силно от нас да искат плащането да стане час по-скоро, защото лихвите са убийствени. Сумата е посочена в арбитражното решение (628 млн. евро към 19 септември и лихва от 167 хил. евро дневно - бел. ред.), има я и във финансовата обосновка", каза пред депутатите министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Тя съобщи, че освен възраженията за размера на лихвите България е изпратила запитване към Арбитражния съд и за стойността на главницата и увери, че във всички случаи окончателната сума, която България ще плати, няма да е по-висока от посоченото.
Източник: Дневник (29.09.2016)

"White and Сase": Не можем да обжалваме арбитражното решение за „Белене” Решението на арбитража в Женева по делото, свързано с проекта АЕЦ „Белене” не може да се обжалва, но има възможности за корекции по присъдените суми, които България трябва да плати на руската страна, съобщи news.bg. Такова е становището на международното адвокатско дружество "White and Сase", дадено в отговор на искане от министър-председателя Бойко Борисов да се оценят възможностите за обжалване на арбитражното решение. Решенията на арбитражния съд към Международната търговска камара в Женева са окончателни и задължителни, те не могат да се обжалват подобно на съдебните решения, посочват от адвокатското дружество. „В определени случаи решенията могат да се коригират поради технически, аритметически или печатни грешки. Ние сме установили някои положения, които според нас следва да бъдат коригирани съгласно правилника на МТК.” – посочват адвокатите. Във връзка с това на 15 юли 2016 г. НЕК е подала искане за коригиране на решението – въз основа на 7 посочени грешки, по което съдът все още не се е произнесъл. Адвокатите допълват, че от руската компания „Атомстройекспорт” вече са приели четири от седемте грешки, посочени от НЕК. Всяка от тях ще намали сумата, дължима от българската страна. Взето е решение арбитражното решение да не бъде обжалвано в швейцарския съд, тъй като щвейцарското право дава твърде ограничени възможности за обжалване на арбитражни решения и съдилищата в страната рядко признават обжалвания. Адвокатите посочват, че е малко вероятно България да успее да спре подобна процедура чрез възражение срещу принудително изпълнение на арбитражното решение.
Източник: Сега (29.09.2016)

Държавният бюджет ще отпусне пари за безлихвен заем за Националната електрическа компания (НЕК), без да е ясна сумата по него и без да има погасителен план. Компанията не предоставя и залог по заема. Това решиха депутатите, които приеха на второ четене законопроекта за кредита. Към момента сумата по арбитражното дело, по което НЕК бе осъдена от "Атомстройекспорт" заради поръчаните реактори за Белене, е 628 млн. евро. Помощта за НЕК трябва да бъде одобрена и от Европейската комисия. Мнозинството отхвърли предложението на Реформаторския блок да отложи дебатите за днес, за да позволи на повече депутати да се запознаят с решението на арбитража. Вчера документът бе предоставен на Мартин Димитров и Петър Славов от Реформаторския блок под наблюдението на директора на НЕК Петър Илиев. От НЕК заявиха, че са готови да дадат достъп до решението и на други депутати. В продължение на три часа разгледахме само част от 420-страничния документ. Когато се запознаем напълно със съдържанието на решението, ще излезем с коментар, каза Мартин Димитров, цитиран от Медиапул. Депутатите отхвърлиха и предложението на БСП размерът на помощта да се фиксира до 1.2 млрд. лв., които НЕК да върне в срок до 15 години. В противен случай българската страна разписва празен чек, заяви депутатът от БСП Румен Гечев. Менда Стоянова от ГЕРБ обаче опонира: "Празен чек сте подписали вие през 2006 г. - без цифричка и чисълце, в нарушение на българските закони. Вие сте сключили това споразумение. Празен чек сте подписали вие през 2008 г. само няколко месеца преди изборите и сте превели аванса за въпросното оборудване, без да имате договор и без обществена поръчка. Ние не подписваме празен чек, а казваме, че размерът на помощта е този, който е записан като сума в арбитражното дело. Там ясно се казва каква е сумата и колко са лихвите". Според изчисленията на Гечев обаче, ако НЕК плаща по заема примерно по 1 лев годишно, то ще изчисти задълженията си след 3.5 млн. години. "Няма такъв заем", възмути се той. Мартин Димитров призова за независима експертиза на предоставеното оборудване, но предложението не беше прието. "Така или иначе имаме два реактора - един произведен на 100 процента, другият - на 90, трябва да подходим прагматично, да защитим в максимална степен интересите на страната", обобщи ситуацията министърът на енергетиката Теменужка Петкова. За да получи двата реактора обаче, България ще трябва да доплаща, защото вторият от тях все още не е завършен, а сметките по арбитражното дело са направени за изработеното оборудване към момента на произнасяне на присъдата.
Източник: Сега (29.09.2016)

Сроковете за обжалване на решението на Арбитражния съд при международната търговска палата в Женева за оборудването на АЕЦ "Белене" са изтекли. Националната електрическа компания (НЕК) не е обжалвала, тъй като според адвокатите ? възможностите за решение в нейна полза са малки, а процесът би струвал още повече пари. Това становище изразява международната адвокатска компания White and Сase, която представляваше НЕК пред арбитража, изпратено до енергийния министър Теменужка Петкова и изпълнителния директор на НЕК. Документът бе разпространен от правителствената информационна служба късно в понеделник вечер. "Основанията за обжалване на арбитражно решение съгласно швейцарското право са много ограничени. Освен това на практика швейцарските съдилища рядко признават обжалвания. Ние прегледахме възможните основания за обжалване на решението в Швейцария и представихме своето мнение на НЕК. Въз основа на това мнение НЕК реши да не обжалва решението и срокът за обжалване изтече", се казва в становището.
Източник: Капитал (30.09.2016)

7 грешки свалят дълга за "Белене" Седем грешки в решението на Международния арбитражен съд в Женева може да намалят дълга на НЕК към руската "Атомстройекспорт" (АСЕ) за вече произведеното оборудване за АЕЦ "Белене". Това става ясно от писмено становище международното адвокатско дружество "White and Сase", което представляваше интересите на НЕК в делото. От "White and Сase" са прегледали възможните основания за обжалване на решението в Швейцария и са предали своето мнение на НЕК. Тъй като швейцарските съдилища рядко признават обжалвания, а при едно обжалване ще продължат да текат лихви и ще има допълнителни разноски, от НЕК са решили да не обжалват решението на съда, става ясно от доклада на "White and Сase". Но правилникът на съда предвижда, че решенията могат да се коригират поради технически, аритметически или печатни грешки. От НЕК са подали искане за коригиране на решението на съда. "АСЕ вече са приели четири от седемте грешки, посочени от НЕК. Всяка от тези приети грешки ще намали сумата, която НЕК дължи на АСЕ", посочват от "White and Сase". От АСЕ бяха предявили общо 7 иска срещу НЕК, възлизащи на общо 1,1 млрд. евро. Съдът отхвърли почти половината от исковете. Така НЕК е осъдена да плати 539,9 млн. евро по исковете, 221 млн. рубли за митнически такси и разходи по делото в размер на 11,9 млн. долара. Освен това се дължат и лихви. Ако АСЕ започнат производство за принудително изпълнение, НЕК би могла да се опита да го обжалва, пише в доклада на адвокатите. Но се посочва, че е малко вероятно, НЕК да може успешно да обжалва принудително изпълнение на решението в България. АСЕ досега не са повдигали производство за принудително изпълнение. А България вече прави необходимото за да плати основната част от дълга до края на годината. Парламентът вече разреши НЕК да получи заем от държавния бюджет, за изплащане на задълженията към "Атомстройекспорт".
Източник: Стандарт (30.09.2016)

11 български компании попаднаха в топ 100 на Югоизточна Европа Една десета от най-големите компании в Югоизточна Европа са български. Това показва редовната годишна класация на SееNеws ТОР 100 SЕЕ 2016. 11 от общо 100-те най-големи дружества в региона са със седалище в България. Те са предимно от енергийната индустрия. Компаниите постигат забележителен обрат в представянето си, с общ с ръст на приходите от 70 милиона евро, сравнено със загуба от 401 милиона евро година преди това. Лукойл Hефтохим Бургас АД отново е с най-добро представяне в страната и заема 5-то място в класацията. Малко след нея е МК Аурубис България АД на 7-мо място, последвана от HЕК на 14-то място и Лукойл-България ЕООД на 17-та позиция в класацията. УниКредит Булбанк АД е най-големият български кредитор, заемащ 6-та позиция, следван от банка ДСК ЕАД, под номер 12, и Първа инвестиционна банка АД - ПИБ, заела 14-то място. Армеец АД запазва своята водеща позиция, заемайки 20-то място в класацията, следван от Булстрад Виена Иншурънс Груп АД и Лев Инс АД от застрахователите.
Източник: Money.bg (05.10.2016)

2,389 млрд. лв. е цялата сметка за АЕЦ “Белене”. Това показва справка на Министерството на енергетиката, поискана от “24 часа”. Оказва се, че по арбитражното дело на “Атомстройекспорт” и НЕК българската компания ще плати без лихвите 1,083 млрд. лв. за поръчаното оборудване - т.е. реакторите А разходите извън това са 1,306 млрд. лв. Толкова струват имоти, машини и съоръжения за проекта “Белене”, които са капитализирани до прекратяването му. Данните са към 30 юни 2016 г. За какво са похарчени тези суми? Споразумението за изграждане на АЕЦ “Белене” е подписано на 29 ноември 2006 г., след него са разписвани допълнения. До сключване на договор така и не се стига. Проблемите се решават с тези допълнения. Общо разходите по споразумението и допълненията са 634 млн. лева. В тях влизат: - 389 млн. лв. за изготвяне на идеен проект, технически проект, спецификации на основно оборудване, график и ръководство за управление на проекта. - 199 млн. лв. са платени по допълнение №3/2008 г. към споразумението. Те са дейностите по демонтиране на съществуващи сгради, конструкции и части, които няма да бъдат интегрирани в проекта. Фундаментът на първия реактор беше рязан с лазерни въжета, а не взривяван, за да не се предизвика разместване на земните пластове. -46 млн. лв. са по допълнение №5/2008 г. То е за поръчка и изработване на оборудване с дълъг цикъл на производство за блокове 1 и 2 на АЕЦ “Белене”. - 108 000 лв. са по допълнение №9/2010 г. към споразумението. Те са за работно проектиране и изпълнение на подготвителни строително-монтажни работи. Едно от сериозните пера са за архитект-инженера на проекта - Worley Parsons. Възнаграждението му е 393 млн. лв. Подизпълнител е българската “Риск инженеринг”. 141 млн. лв. са капитализираните лихви по заема, който отпуска на НЕК BNP Paribas. Той е в размер на 500 млн. лв. 10 млн. лева са броени за консултантски услуги за АЕЦ “Белене”. 4 млн. лева е държавната такса, която НЕК е платили на Агенцията за ядрено регулиране, за да получи разрешение за проектиране. Към сметката се вписват и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи за АЕЦ “Белене”, които са на стойност 124 млн. лв. Те включват активи в процес на изграждане - сгради, инфраструктура и съоръжения в размер на 50 млн. лева, и машини и съоръжения на склад в размер на 74 млн. лева. Балансовата стойност на въведените дълготрайни материални активи (земи, сгради, машини и съоръжения), изградени за първия проект на АЕЦ “Белене” до 1990 г., са на стойност 84 млн. лв. Те не са включени в перото разходи, тъй като са в активите на НЕК и могат да бъдат записани в бъдещата компания, в която да влязат чужди инвеститори, и така да се приватизира проектът “Белене”, който да бъде построен с частни капитали.
Източник: 24 часа (10.10.2016)

Теменужка Петкова замина за Москва заради "Белене", съобщиха от Министерството на енергетиката. Заедно с нея към Русия отпътуваха и експерти от БЕХ и НЕК, които ще се срещнат с представители на "Росатом" и "Атомстройекспорт" (АСЕ). Това ще бъде втората среща на съвместната работна група по казуса "Белене". На срещата ще бъдат обсъдени стъпките във връзка с решението на арбитража в Женева, който осъди НЕК да плати на АСЕ над 550 млн. евро заради поръчаните реактори за Втора атомна.
Източник: Сега (13.10.2016)

Томислав Дончев: Русия е съгласна "Белене" да се приватизира Държавата ще търси вариант за изграждане на АЕЦ "Белене" чрез приватизационна процедура. Това каза отново вчера пред БНР вицепремиерът Томислав Дончев. От руска страна има одобрение за намерението, добави той и подчерта, че за нас е приоритет "да се спре часовникът на лихвите". В момента към дълга на НЕК се трупат по 167 000 евро на ден. Първият опит ще бъде за изграждане на съоръжението чрез публична, прозрачна, приватизационна процедура. Това няма как да се случи без съгласието на производителите, обясни вицепремиерът. "Говорим за сложно ядрено съоръжение, където производителят трябва да е въвлечен, но принципната позиция на руската страна е, че те приветстват един подобен вариант. Тук ключът е да се намери достатъчно надежден инвеститор. Нека да се яви повече от един кандидат. Да се явят двама, трима. Този, който предложи най-добри условия, да го направи той" коментира Дончев. Доста по-различно съобщение дойде вчера от Москва, където се проведе заседание на работната група между представители на БЕХ, НЕК, "Росатом" и "Атомстройекспорт". От българска страна там бяха още министърът на енергетиката Теменужка Петкова и зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев. Руската страна е била представена от Кирил Комаров, първи заместник генерален директор на "Росатом". Според съобщение на Министерството на енергетиката адвокати, представляващи българската и руската страна, са започнали дискусии по условията за потенциално уреждане на въпроса с дължимите плащания от страна на България за изработените реактори за АЕЦ "Белене". Още на следващия ден след приемането на закона за предоставяне на държавна помощ на НЕК на 28 септември е била изпратена информация с искане за одобрение от ЕК. Отговор се чака до два месеца, е заявила Теменужка Петкова.
Източник: Сега (14.10.2016)

Софийската градска прокуратура обвини бившите изпълнителни директори на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян за договора с "Атомстройекспорт" за оборудване на АЕЦ "Белене". Според държавното обвинение от сключения на 28.11.2007 година рамков договор са произтекли щети за Националната компания в размер на повече от 77 млн. евро: "От неизгодния договор двамата са задължили НЕК да поеме за своя сметка всички разходи по изпълнение на договора, като със стойността на тези разходи да се намали цената, заплатена от "Атомстройекспорт" за оборудване на АЕЦ "Белене", пише в прессъобщението на СГП. От държавното обвинение уточняват, че Велков и Папазян са направили това без разрешението на енергийното министерство. Любомир Велков и Мардик Папазян са с мерки за неотклонение "Подписка". Разследването по делото продължава, като в следващите седмици ще бъдат извършени и други действия, насочени към ангажиране на наказателната отговорност на виновни длъжностни лица, пише още в прессъобщението на Софийската градска прокуратура.
Източник: БНР (18.10.2016)

Износът намалява с 3% за година За периода януари-юли 2016 г. износът възлиза на 13 183.1 млн. евро, при 13 599.8 млн.евро за същия период на 2015г., като намалява с 416.6 млн.евро или 3.1 процента, обявиха от Българска народна банка. Основен принос за понижението имат групите цветни метали – понижение от 599.5 млн.евро (40.4%) и петролни продукти – спад от 327.7 млн. евро (27.9%). Все пак износът на група други инвестиционни стоки нараства с 285 млн.евро (38.4%). Най-голямо намаление на износа за периода януари-юли се наблюдава при групата мед и изделия от мед - с 599.1 млн.евро (46.6%). Както и при групата минерални горива, минерални масла и продукти от тяхната дестилация – с 395.6 млн.евро (26.5%). Увеличение на експорта се наблюдава основно при химическата промишленост – около 90.8 млн. евро на годишна база. Износът за Европейския съюз се увеличава на годишна база с 365.4 млн.евро (4.3%), като делът му в общия износ нараства с 4.8% на годишна база. За година най-много се увеличава експортът за Испания – с 83.5 млн. евро, за Румъния – с 81.7 млн.евро и за Гърция – с 59.7 млн.евро.
Източник: Банкеръ (18.10.2016)

Прокуратурата обвини двама ексдиректори на НЕК за "Белене" След като от четири години прокуратурата се опитва да открие виновни за злоупотребите по проекта "Белене", а после прекрати разследването "поради липса на престъпление", сега на двама от шефовете на Националната електрическа компания (НЕК) Мардик Папазян и Любомир Велков бяха повдигнати обвинения за нанесени вреди за 77 млн. евро. Двамата бяха директори на държавното дружество по време на управлението на тройната коалиция от 2005 до 2009 г. и бяха основни действащи лица за рестартирането на проекта, избора на руската "Атомстройекспорт" за изпълнител на проекта и подписването на редица споразумения, които обвързват страната ни с плащания по него. Сега освен изхарчените на площадката 1.4 млрд. лв. страната ни дължи още 620 млн. евро на руската компания заради поръчаното оборудване за централата. Според Софийската градска прокуратура (СГП) в края на 2007 г. двамата изпълнителни директори са продали старото оборудване за "Белене", изработено от "Шкода", без цената да бъде одобрена от лицензиран оценител и без да получат разрешение за сделката от Министерството на енергетиката, което е принципал на НЕК. Въпросните нарушения бяха констатирани в доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция, която проверяваше проекта от 2009 до 2013 г. В него на практика се вижда неспазването на много други изисквания, които прокуратурата също е могла да вземе предвид на много по-ранен етап. Обвинението срещу двамата бивши директори става няколко седмици преди президентските избори и една година преди изтичането на давността. Разследването беше възобновено, защото НЕК, Министерството на енергетиката и БЕХ обжалваха решението на прокуратурата за прекратяването му.Изкупуването на старото оборудване за "Белене" беше част от сделката с "Атомстройекспорт" за изграждането на ядрената централа. При преговорите Папазян и Велков пропускат, че като държавно предприятие НЕК е длъжна да определи цената на оборудването чрез лицензиран оценител, а продажбата да стане чрез търг или конкурс. Оценка все пак е направена, но от архитект-инженера "Уорли парсънс", според който пазарната цена е 295 млн. евро. Определянето на тази стойност става въз основа на натрупан опит и цени на сключени подобни сделки, става ясно от доклада на временната анкетна комисия по проекта "Белене" при първия мандат на ГЕРБ. Повечето от данните в него се основават на доклада на АДФИ. Въпреки определената от консултанта цена сделката с "Атомстройекспорт" е на стойност 205 млн. евро, което е с 90 млн. евро по-малко. Освен това Велков и Папазян са се договорили всички допълнителни разходи като товарене и транспортиране да бъдат за сметка на НЕК. В крайна сметка изнесеното оборудване е на стойност 164 млн. евро, от които "Атомстройескпорт" плаща едва 87.6 млн., а останалите 77 млн. евро прихваща като допълнителен разход. Изплатените суми за разходи обаче не са били документирани, а от ACE отказват да ги представят, въпреки че са били поискани от тях, става ясно от доклада на АДФИ.По време на изслушването си в парламентарната комисия Папазян посочва, че "пазар на това оборудване няма. То е отпреди 20 години. Концепция, която е остаряла. Ако не го купят руснаците, ние просто трябва да го нарежем и да го продаваме на скрап", посочва той. Интерес към оборудването обаче е имало и от страна на АЕЦ "Козлодуй", тъй като то е идентично и е можело да послужи при предстоящата модернизация на централата за удължаване на живота на двата блока. Писмо за този интерес е било изпратено от изпълнителния директор на "Козлодуй", но явно сделката вече е била договорена с руснаците. В момента оборудването на "Шкода" е монтирано в Русия и функционира.Освен че сделката за оборудването е сключена за много по-ниска стойност от реалната, бившите директори на НЕК са я подписали без съгласието на принципала си. Пред парламентарната анкетна комисия те твърдят, че през ноември са подписали само рамково споразумение, но реален договор за продажба е сключен един ден преди Министерството на енергетиката да даде съгласието си за сделката. Сега от прокуратурата посочват, че разследването продължава и в следващите седмици ще има нови действия по предявяване на наказателна отговорност на виновни длъжностни лица. Засега мярката за неотклонение, наложена на двамата бивши директори, е "подписка".
Източник: Капитал (18.10.2016)

Кръгът на обвинените за "Белене" се разшири до ексминистър от ГЕРБ В рамките на само десетина дни прокуратурата обвини четвърти висш държавен чиновник по казуса "Белене". След бившите шефове на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян и бившия министър на икономиката Петър Димитров обвинения за безстопанственост получи и ексминистърът на икономиката и енергетиката в първото правителство на кабинета "Борисов" - Делян Добрев. Обвиненията за АЕЦ "Белене" няма да приключат с него, ще има още подведени под отговорност, заканиха се от прокуратурата. Вчера главният прокурор Сотир Цацаров внесе в Народното събрание искане за снемане на имунитета на настоящия председател на комисията по енергетика. Часове по-късно самият Делян Добрев обяви, че се отказва от него. "Не съм виновен за нищо и се надявам да бъдат намерени истинските виновници за далаверата на хилядолетието", коментира Делян Добрев. Той подчерта, че невинността му ще бъде доказана много бързо в съда, но отказа подробности, тъй като всеки момент щяло да му бъде повдигнато обвинение. Проектът "Белене" бе спрян с мой подпис още на първото заседание на кабинета, в което участвах като министър, каза още Добрев. Проверката на прокуратурата показала, че Делян Добрев е нанесъл щети за повече от 4.5 млн. евро на НЕК заради това, че на фона на спрения проект за Втора атомна той не е прекратил договора с архитект-инженера "Парсънс Иендси Юръп Лимитед" и плащанията по него са продължили. Добрев не е предприел действия дори след като през юни 2012 г. тогавашният директор на НЕК Иво Лефтеров с писмо е повдигнал въпроса за прекратяването на търговските отношения с консултанта, е становището на прокуратурата. Договорът с консултантите е от 2005 г. Според него фирмата трябва да подпомага НЕК в избора й на изпълнител на строежа, а по-късно да следи за проектирането, изпълнението и др. Плащанията към "Парсънс" обаче са продължили и след замразяването на проекта от правителството на Бойко Борисов през 2012 г. "Парсънс" са получили 4.5 млн.евро, но от прокуратурата не посочват точно в кой момент е направено плащането. Плащанията към консултантите след спирането на проекта "Белене" всъщност не са скорошно откритие и е учудващо, че прокуратурата е избрала точно този момент, за да повдигне обвинения. През 2013 г. шефът на "Риск Инженеринг" Богомил Манчев съобщи, че договорът с консултантите още не е прекратен и се правят плащания. През октомври същата година прокуратурата го привлече като обвиняем за длъжностно присвояване на 8.6 млн. лв. Заедно с него обвинен беше още Събин Събинов, изпълнителен директор на "Уорли Партнърс", чийто подизпълнител е "Риск Инженеринг". С обвинение се сдобиха и бившите шефове на НЕК Крум Анастасов и Иво Лефтеров. Първият бе обвинен в длъжностно присвояване, а вторият - за умишлена безстопанственост в особено големи размери. Според "Правен свят" обаче делото срещу двамата е било прекратено, а Лефтеров дори е завел дело срещу прокуратурата за 50 000 лв. по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Не е ясно на какво основание делото е било прекратено. Делото срещу колегата му Крум Анастасов е било прекратено заради недоказаност, а самият той е обжалвал пред Софийския градски съд основанието и е поискал изрично да бъде посочено, че деянието не е престъпление. Градският съд е уважил молбата му на 4 август. ОТ КУЛОАРИТЕ Виждам обвинение към хората, които спряха "Белене", че едва ли не те са по-виновни от тези, които направиха огромните разходи, заяви пред БНР вчера реформаторът Мартин Димитров. "Това, което знам аз от думи на трети лица, е, че в мандата си Добрев е пратил до всички държавни органи писмо, в което е написано, че проектът е спрян", коментира той. Депутатът от левицата Таско Ерменков обяви, че не може да се меси в работата на прокуратурата, но изрази очакване, че тя ще си свърши работата професионално. "Аз се учудвам защо това обвинение е повдигнато сега, а не е повдигнато преди година, когато ние предупредихме, че има такива плащания и е хубаво да се потърси отговорност за тях", изтъкна той. Шефът на новата временна комисия "Белене" - Валери Симеонов, отказа коментар, но лаконично заяви, че тя ще си свърши работата безпристрастно.
Източник: Сега (25.10.2016)

Част от исканите от България корекции на лихвите за "Белене" са приети Четири от седемте искани корекции на изчислените лихви върху присъдената по арбитражното решение за АЕЦ "Белене" сума са приети, съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова, цитирана от БТА. Тя отговори на журналистически въпроси в Козлодуй, където се състоя церемония по официалното предаване на заключителните отчетни документи по проекта за удължаване на живота на Пети енергоблок. НЕК е внесла възражение върху изчисляването на лихвите заради аритметични грешки, поясни Петкова. По думите й руската страна се е съгласила с сях и предстои окончателното решение на арбитажа. На въпрос ще се плати ли присъденият дълг до края на годината, или ще се иска разсрочване, Петкова каза, че НЕК иска сумата да бъде платена до средата на декември. Съвместната българско-руска работна група работи в добър и конструктивен диалог, преговорите са напреднали, остава да се доуточнят някои детайли, за да се подпише споразумение за изплащане на дълга по арбитражното решение, посочи тя. На въпрос дали дотогава ще бъде получено разрешението от Европейската комисия за държавната помощ за НЕК, Петкова обясни, че буквално на следващия ден след приемането на Закона за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на НЕК, документите са изпратени в Брюксел. Работим много тясно с комисията и съм сигурна, че ще спазим срока, който сме си поставили, допълни тя. "Заедно с партньорите от Росатом завършихме успешно работата по дейностите за удължаване живота на 5-ти блок на атомната централа в Козлодуй. Двата блока на АЕЦ "Козлодуй" произвеждат 33% от енергията в страната, продължаването на тяхната работа е един от приоритетите в енергийния отрасъл за настоящето правителство", каза Петкова по повод приключването на проекта.
Източник: Дневник (26.10.2016)

Русия се отказва от лихвите за "Белене" Русия се е съгласила да се откаже от лихвите, дължими за неизползваните реактори за АЕЦ "Белене". Това съобщиха от Министерство на енергетиката след проведени днес разговори между министър Теменужка Петкова и първият зам.-изпълнителен директор на "Росатом" Кирил Комаров. Споразумението между НЕК и "Атомстройекспорт" /АСЕ/ е подписано днес. При пълно погасяване на задължението на или преди 15 декември 2016 г. АСЕ ще се откаже от натрупаните след излизане на арбитражното решение лихви (лихва от 14.06.2016 до 15.12.2016 г., която възлиза на 23,8 милиона евро). В случай, че плащането се извърши в периода 16-25 декември 2016 г., АСЕ ще се откаже от 55% от лихвите, натрупани след постановяване на решението. При подписване на настоящото споразумение НЕК извърши доброволно частично плащане в размер на 5 млн. евро, което бе приспаднато от общата дължима сума на главницата. Постановената от арбитража в Женева сума възлиза на 601,617,133 евро (главница и лихва) след корекция от Трибунала на грешки при изчисление, които възлизат общо на 20.9 милиона евро. Арбитражът е информирал страните, че изчислителните грешки в решението ще бъдат коригирани. След получаване на одобрение от МТК арбитражният състав ще постанови Допълнение към решението, което ще бъде съобщено на страните. След пълното изплащане от НЕК към АСЕ, НЕК ще е изпълнила всички свои задължения съгласно арбитражното решение. НЕК ще дължи единствено разходите за съхранение и поддръжка на оборудването с дълъг цикъл на производство (ОДЦП -б.р. - реакторът) и спряно ОДЦП. Българската страна ще извърши инспекция на завършеното ОДЦП до 5 декември тази година, по време на която ще бъде прегледана и свързаната документация, поддържана в руските производствени заводи. След пълно заплащане на дължимите суми, НЕК ще има право да приеме ОДЦП. (economic.bg)
Източник: Други (26.10.2016)

Националната електрическа компания и руската "Атомстройекспорт" са стигнали до сделка, според която НЕК ще плати до 15 декември пълния размер на сумите по арбитражното решение за "Белене". В замяна на това "Атомстройекспорт" се отказва от лихвите, които до датата на плащане ще станат 23 млн. евро, обяви днес на пресконференция министърът на енергетиката Теменужка Петкова, цитирана от агенция "Фокус". Сделката става факт след подписването на две споразумения - за окончателното приключване на решението по отношение на международния търговски арбитраж във връзка с проекта АЕЦ "Белене" и за отказ от страна на "Атомстройекспорт" за предявяване на инвестиционен спор към България. Петкова смята, че с двата документа се решава проблем в отношенията между Русия и България, в енергетиката. Петкова припомни, че до момента НЕК е отправила седем искания към арбитража за корекции на размера на лихвите, като четири от тях са били одобрени. Така дължимата по тях сума е намалена с 20.9 млн. евро, а с новата договорка ще се спестят почти 50 млн. лева", изчисли министърът.
Източник: Сега (27.10.2016)

Богомил Манчев вече не е собственик и мениджър на компанията си "Риск инженеринг". Частното дружество от години печели поръчки в ядрената енергетика, като оборотите варират през годините между 30 и 120 млн. лв. В края на октомври е имало общо събрание, на което Манчев е освободен от ръководството, а от приложените документи се вижда и че неговият пакет от 85% вече е с нов собственик. Това е досегашният изпълнителен директор Нели Беширова, която според медийни публикации от години съжителства с Манчев. Самото прехвърляне е било факт през август, става ясно от други документи в регистъра. Неофициалните обяснения за промяната варират от свиване на бизнеса, страх от нова прокурорска атака до здравословен проблем. Манчев не отговаряше на мобилния си телефон, като според няколко източника е в чужбина, а Беширова отказа да коментира прехвърлянето на акциите с обяснението, че е заета с управлението на компанията. През годините най-голямата сделка на "Риск инженеринг" беше покрай проекта "Белене". Според официално обявени данни "Риск инженеринг", заедно с "УорлиПарсънс" са поучили 178 млн. евро като консултанти, като в момента тече арбитражно дело за неизплатени от НЕК 54 млн. евро. След като през последните седмици прокуратурата повдигна няколко обвинения по казуса "Белене", свързани точно с тези плащания, не е изключено фирмената промяна да има връзка. Манчев вече е бил клиент на държавното обвинение във връзка с проекта (впоследствие обвиненията са снети), но това не пречи отново да му бъде потърсена отговорност. Новият собственик Нели Баширова е изпълнителен директор и представител на "Риск инженеринг" заедно с Манчев от края на 2013 г. Според множество публикации в пресата тя е и негов партньор в живота. Беширова, която е гражданин на Великобритания, участва в управлението и на други фирми на Манчев, като например "Еко ризортс", която изгражда луксозен жилищен комплекс в "Банкя". Беширова е и в управлението на "Ривърсайд резиденшъл парк", която трябваше да изгради жилищен комплекс за работещите в бъдещата АЕЦ "Белене", и макар да липсва информация за проекта, дружеството има активи за над 10 млв. лв. и приходи от стари години. Новият собственик на "Риск инженеринг" има и няколко самостоятелни фирми. Една от тях е търговецът на електроенергия "Енекод", която е създадена през 2015 г. и в която Беширова държи мажоритарен дял. Тя е изпълнителен директор и на NVL, която също е регистрирана във Великобритания, но се води на адреса на "Риск инженеринг". През 2015 г. компанията спечели процедурата на ТЕЦ "Марица-изток 2" за набавянето на квоти за вредни емисии за централата. Беширова има участие и в фирмата "Кедхен" (предишно наименование "Ню енерджи салюшън") и участва в управлението на фондация "Нели Кристу" и в "Дъ емпайър", която се води собственост на Олуин Антъни Силвестър. Трийсет и девет годишната Беширова е дъщеря на бившия кмет на община Неделино Стоян Беширов, който през 2015 г. беше отстранен от поста заради обвинение за извършено престъпление по служба, свързано с обществена поръчка за 900 хил. лв., става ясно от информация в регионални сайтове. На проведеното общо събрание на "Риск инженеринг" в края на октомври като член на съвета на директорите е назначен Манол Чакъров, който е адвокат по наказателни дела от Бургас и според сайтове през 2009 г. маскиран е стрелял по него с газов пистолет. Той ще е и изпълнителен директор заедно с Беширова. Манол Чакъров е бил адвокат на бащата на Беширова по делото, водено срещу нея. "Риск инженеринг" и компаниите от групата Освен като консултант на проекта "Белене" компанията беше подизпълнител в дейностите по удължаване живота на 5-и блок на АЕЦ "Козлодуй". След това като партньор на руската "Русатом сервис" спечели договор за 35 млн. евро за изготвянето на обосновката за удължаване живота и на 6-и блок на "Козлодуй". "Риск инженеринг" участва и в ремонтните дейности на "Топлофикация София", като последната спечелена поръчка беше през август. Договорът беше за 20.5 млн. лв. без ДДС и е за модернизацията на един от турбогенераторите на ТЕЦ "София-изток". С "Риск инженеринг" се свързват и търговците на електроенергия "Енергийна финансова група" (с приходи от 194 млн. лв. за 2015 г. и загуба от 7.3 млн. лв.) и "Аркадия сървисис" (приходи от 141 млн. лв. за 2015 г. и печалба от 1.5 млн. лв.). "Риск инженеринг" има 15 дъщерни дружества, част от които в сферата на възобновяемата енергия, други - занимаващи се със строителство. В групата е и "Заводски строежи – Козлодуй" за строително-монтажни дейности. Дъщерна на "Риск инженеринг" е и "Елком 2008", която е специализира в проектирането на телекомуникационни проекти в областта на енергетиката. Публикуваният финансов отчет на "Риск инженеринг" обаче е индивидуален и няма консолидирани данни. Засега Манчев не е излизал от управлението на повечето. Манчев и прокуратурата През 2013 г. Манчев заедно с управителя на "УорлиПарсънс" Събин Събинов бяха първите, получили обвинение заради това, че са подпомогнали длъжностно присвояване в размер на 8.6 млн. лв. по проекта "Белене". Тогава на Манчев беше поискана рекордна гаранция от 1 млн. лв., която впоследствие беше намалена наполовина. Обвинението срещу Манчев тогава дойде след показна акция с щурмуване на офиси от прокуратурата, ДАНС и МВР. Тогава Манчев свърза действията срещу него с фигурата на Делян Пеевски. През ноември миналата година обвиненията бяха снети първо поради липса на доказателства, а след обжалване на Манчев и Събинов и заради лиса на престъпление.
Източник: Капитал (02.11.2016)

Тази година държавната НЕК произвежда по 50 млн. лв. загуба на всеки три месеца. Което е с 40% по-добре отпреди година, но е далеч от финансово здравословното състояние. Числата се виждат в новия отчет на дружеството за деветмесечието. От тях става ясно, че НЕК продава по-малко и че дълговете растат. Последното вече е известно - компанията беше осъдена да плати над 1 млрд. лв. за поръчаното оборудване за "Белене". Променя се и основният кредитор - НЕК вече дължи още пари на собственика си БЕХ и по-малко на двете американски централи. Едрата сметка Компанията продължава да отчита загуба от 154 млн. лв., но тя е със 101 млн. лв. по-ниска в сравнение с деветмесечието на 2015 г. Това се дължи на намалението на общите разходи със 154 млн. лв. (6%) и на приходите с 2.3%, показват данните от финансовия отчет. Подобрението на резултата е най-вече заради предприетите през миналата година законодателни и регулаторни мерки. Тяхното положително отражение обаче се изяжда от по-малкото продажби на ток - спад с 25%. Финансовото положение на компанията леко се влошава спрямо шестмесечието на 2016 г., когато загубата е била 95.2 млн. лв. Това се дължи основно на увеличението на финансовите разходи и съдебните разноски, свързани с арбитражното дело за "Белене". Двата нови парични потока Постъпленията във фонд "Сигурност на електроенергийната система" значително намаляват отрицателния финансов резултат на компанията. В него влизат 5% от приходите на всички производители на енергия, които след това се превеждат на НЕК. За деветмесечието тези средствата са 198.5 млн. лв. Подобрението на резултата (макар и отрицателен) се дължи и на увеличението на приходите от цена задължение към обществото със 101.5% до 502.9 млн. лв. Това се дължи на значителното й увеличение за бизнес клиентите от август миналата година. Намалени продажби Резултатът на НЕК можеше да е по-добър, ако пазарната конюнктура не беше довела до значително намаление на продажбите на електроенергия. Най-голям спад от 50% има на сделките на свободен пазар (предприятието само избира доставчика си на енергия), където приходите спадат със 127%. Това се дължи най-вече на намаленото търсене на електроенергия в региона и на спада в цените с 5-6%. От отчета става ясно още, че 35% от енергията за свободния пазар е продадена чрез създадената в началото на тази година енергийна борса. НЕК отчита значително намаление и на приходите от продадена енергия и за регулирания пазар от 21%. Това се дължи на намаленото на потреблението в този сегемент с 10.9% заради излизането на все повече потребители на свободния пазар, става ясно от доклада за дейността на компанията. С близо 24% намаляват и приходите от продажба на електроенергия на балансиращия пазар. Какво става с разходите Намалението на разходите на компанията с 6% се дължи най-вече на по-малкото количество закупената енергия. Недостатъчното натоварване на двете американски централи ТЕЦ "Контурглобал Марица изток 2" и ТЕЦ "Гълъбово" в сравнение с миналата година обаче оскъпява закупената електроенергия заради задължението на НЕК да изкупи цялата разполагаемост на централите. По тази причина цените, заложени от КЕВР, са значително по-ниски от тези, на които НЕК реално изкупува енергията, което се отразява неблагоприятно върху финансовия резултат, посочват от компанията. От НЕК допълват, че негативен фактор при приходите е и по-високото производство на възобновяема енергия през третото тримесечие на годината. Най-голям ръст на разходите има в графата "Други". Двукратното им увеличение до 90 млн. лв. се дължи на съдебните разноски по арбитражното дело за "Белене" и глоби и неустойки към производителите на енергия за неизплатени навреме задължения. Финансовите разходи също се увеличават с 52% до 72.7 млн. лв. заради облигационния кредит от 550 млн. евро, който БЕХ взе през април, за да може НЕК да погаси свои стари задължения. Затова и търговските задължения на НЕК намаляват с 2.3 пъти до 585.7 млн. лв.
Източник: Капитал (03.11.2016)

Държавните енергийни фирми продължават плавно да потъват. Националната електрическа компания (НЕК) и "Марица-изток 2" са на загуба, а печалбите на АЕЦ "Козлодуй" и "Булгартрансгаз" намаляват. Положителен резултат и увеличение на печалбата отчита обаче Българският енергиен холдинг (БЕХ), който е принципал на основните държавни дружества в енергетиката. Това сочат данните за деветмесечието, публикувани на сайта на финансовото министерство, цитирани от Инвестор. В периода януари - септември загубата на НЕК е 154 милиона лева. Положителен факт е, че тя намалява със 101 милиона лева в сравнение със същия период на миналата година, но въпреки това дружеството е притеснено да посреща задълженията си. Именно НЕК бе осъдена от международния арбитраж по делото за АЕЦ "Белене". Общо около 1.2 милиарда лева трябва да бъдат платени максимум до средата на декември, очаква се и одобрение от Брюксел за държавна помощ за покриване на задълженията. Приходите от продажби на електроенергия намаляват с 2.3% до 2.19 милиарда лева. С либерализацията на пазара намаляват и приходите от продажба на регулиран пазар. Разходите на НЕК също намаляват - с 6% до 2.4 милиарда лева заради по-малките разходи за закупуване на електроенергия. Приходите на ТЕЦ "Марица-изток 2" намаляват с почти 16% до 384.5 млн. лева. Разходите също се свиват до 444 млн. лева. Централата увеличава загубите си в първото деветмесечие - до 86.1 млн. лева, спрямо загуба от 68.1 млн. лева в същия период на 2015 г. Въпреки увеличеното с 6.3% производство за деветте месеца в сравнение с миналата година печалбата на АЕЦ "Козлодуй" се свива с 87 млн. лева до 39 млн. лева. Централата е реализирала приходи за 636 млн. лева, а разходите са 595 млн. лева. Основната част от разходите са по проектите за удължаване на експлоатацията на пети и шести блок. Централата е активен участник на енергийната борса, а нереализираните там количества електроенергия се изкупуват от НЕК на регулирани цени или се използват за балансиране на пазара. На практика двустранните договори за централата са по-малко и приходите от продажбата на електроенергия намаляват. Намалява и печалбата на "Булгартрансгаз" - 59.9 млн. лева, спрямо 75.4 млн. лева за първите девет месеца на 2015 г. Приходите на дружеството се свиват до 235.7 млн. лева.
Източник: Сега (04.11.2016)

„Българският енергиен холдинг“ (БЕХ) е платил 21.25 млн. евро (41.6 млн. лв.) лихва по издадената през 2013 г. облигационна емисия на стойност 500 млн. евро, става ясно от съобщение на сайта на институцията. Това е третото годишно лихвено плащане, а според проспекта ще има още поне две такива до падежа през 2018 г. Близо половината от тази сума може да се сложи на сметката на проекта АЕЦ "Белене". Средствата по емитираната преди три години облигация бяха използвани основно за плащане на задълженията на Националната електрическа компания (НЕК) по проекта „Белене“. Към 2013 г. за тази цел бяха необходими 200 млн. евро. Останалите пари бяха използвани за други енергийни проекти като например газовите връзки със съседните държави, както и за плащане на законово определения дивидент към държавата. В проспекта към облигационната емисия бе записано, че във времето от 2013 до 2017 г. инвестиционната програма на БЕХ ще изисква по 700 млн. евро годишно, което е много повече от паричните потоци, които холдингът реализира. Тогава обаче все още на дневен ред стояха проекти като „Белене“ и Южен поток.
Източник: expert.bg (08.11.2016)

8 млн.лв. взима „Биовет“-Пещера за „Зелена енергия“ Сума от 8 млн.лв. взима предприятието за микробиални препарати „Биовет“АД в Пещера като помощ по Наредбата за намаляване на тежестта за бизнеса от разходите за енергия от възобновяеми източници. Сумата подлежи на възстановяване от обществения доставчик – „Национална електрическа компания“ ЕАД. С първите промени в Закона за енергетиката от месец март 2015 г. бяха приети насоките на Европейския съюз и бе разработена Наредба за намаляване на тежестта за бизнеса от разходите за възобновяема енергия. Предвижда се общо на предприятията да се изплатят 97 млн. лв. за регулаторния период от 1 август 2015 г. до 30 юни 2016 г. С предоставянето на помощта, българското правителство гарантира благоприятна среда за развитие на бизнеса. С намаляването на разходите за енергия, предприятията у нас ще подобрят конкурентоспособността си на местните и на чуждестранните пазари.
Източник: Монитор (11.11.2016)

НЕК е получила над 183 млн. лв. от фонда за енергийна сигурност Националната електрическа компания е получила през 2015 г. 183.2 млн. лв. от фонд "Сигурност на електроенергийната система". На заседанието си в сряда правителството в оставка одобри отчета на фонда. Парите са преведени по сметката на НЕК в края на миналата година и са се събирали по две пера. Първото е от продажби на електроенергия на производителите и вносителите в страната. Второто са приходите от търгове за продажба на квоти емисии парникови газове, като във фонда се събират по 5% от месечните приходи от тези компоненти. По първото от тези две пера през миналата година са събрани 43.971 млн. лв., а по второто – 139.237 млн. лв.
Източник: Капитал (17.11.2016)

Правителството одобри на днешното си заседание отчета на фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за 2015 г. 2015 г. - събраните средства във фонда възлизат на 183,209 млн. лева. Съгласно законовите разпоредби, във фонда се събират по 5% от месечните приходи от продажби на електроенергия на производителите и вносителите в страната, както и проходи от търгове за продажба на квоти емисии парникови газове. По първото от тези две пера през миналата година са събрани 43,971 млн. лв., а по второто - 139,237 млн. лв. Според регламента на Закона за енергетиката, в края на миналата година средствата са преведени на обществения доставчик. Фондът „Сигурност на електроенергийната система“ е създаден през юли 2015 г. с цел покриване на разходите на обществения доставчик, произтичащи от задълженията му за изкупуване на електроенергия по преференциални цени. Редът и начинът за управление на средствата по фонда са регламентирани в Закона за енергетиката.
Източник: Банкеръ (17.11.2016)

27 са централите, които получават бонус за произведената енергия от биомаса. Цените, които са определени на производителите, варират от 206.32 лева до 483.80 лева за мегаватчас без ДДС, а общата им мощност е около 55 мегавата. Това става ясно от отговор на депутатски въпрос на министъра на енергетиката в оставка Теменужка Петкова. Токът се изкупува от Националната електрическа компания, а цените са определени от енергийния регулатор. Най-високата цена е определена за Био ГЕЦ "Ненко Трифонов" от гр. Баня. Централата преработва отпадъци от животни, но е с мощност от 0.4 мегавата. За сметка на това най-голямата централа е ТЕЦ "Монди" в гр. Стамболийски. Тя е с мощност от 17.2 мегавата, но получава преференциална цена от 246.15 лева за мегават. От отговора става ясно, че част от централите на биомаса получават преференции подобно на фотоволтаиците и вятърните паркове. От началото на 2016 г. високите цени отпаднаха, но само за новите инсталации, които вече могат да работят единствено на свободния пазар. Изграждането им в последните години предизвика опасения за нов бум в изграждането на мощности на високи преференциални цени.
Източник: Сега (21.11.2016)

Цената на тока за бита в България била най-ниската в ЕС Цената на тока за бита у нас е най-ниската в Европейския съюз според статистиката на "Евростат" за първото полугодие. Бизнесът у нас също има една от най-ниските цени на електроенергията в общността. Данните на статистическата служба за динамиката на цените на енергията са обнадеждаващи и по отношение на природния газ - в периода между първото полугодие на 2015 и на 2016 година цената на газа у нас е намаляла с 23%. През първото полугодие на 2016 година общата цена на електроенергията за домакинствата в България е 0,096 евро за киловатчас. За сравнение в Дания, където е най-високата цена на електроенергията, домакинствата плащат по 0,309 евро за киловатчас. Следват Германия и Белгия, където домакинствата плащат съответно по 0,297 евро и 0,254 евро за киловатчас. От "Евростат" отчитат, че цената на тока в България е почти три пъти по-ниска, отколкото в Дания. От статистиката е видно, че цената само на електроенергията за домакинствата в Дания е по-ниска, отколкото за българските домакинства - 0,038 евро спрямо 0,058 евро за киловатчас. Датчаните обаче имат по-високи разходи за мрежата - 0,056 евро спрямо 0,022 евро за киловатчас. Значително по-високи са и допълнителните такси и данъци - 0,21 евро за киловатчас, което всъщност е и най-високото в ЕС. Цената на тока за домакинствата у нас е по-ниска и спрямо другите държави от ЕС на Балканския полуостров - гърците плащат по 0,177 евро за киловатчас, а румънците - 0,132 евро. Бизнесът у нас плаща 0,078 евро на киловатчас електроенергия. По-ниски са цените само в Швеция - 0,059 евро и Финландия - 0,071 евро. Във Великобритания бизнесът плаща 0,152 евро на киловатчас, а в Германия - 0,149 евро на киловатчас електроенергия.
Източник: Дума (22.11.2016)

130 млн. лв. струвало досега удължаването на живота на V и VI ядрени блокове Малко над 130 млн. лева са дадени досега за удължаване на срока на експлоатация на V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй", става ясно от писмен отговор на енергийния министър Теменужка Петкова към депутата от Реформаторския блок Мартин Димитров. Първоначално предвиденият бюджет за този проект е в размер на 220 млн. евро, пояснява още Петкова. Целта е удължаване на срока за експлоатация на двата блока с 30 години. Дейностите вървят в срок - вече приключиха дейностите, предвидени в договора с консорциума между "Русатом Сервиз" (част от "Росатом"), "Концерн Росенергоатом" и Electricite de France, за V блок в централата. Лицензът за дейността на този блок изтича през ноември 2017 година. Удължаването на живота на блока трябва да бъде издадено от българската Агенция за ядрено регулиране (АЯР) на базата на документацията, получена от АЕЦ "Козлодуй". За изпълнението на необходимите мерки за пети блок досега са сключени 85 договора на обща стойност 128,9 млн. лева, уточнява енергийният министър в своя писмен отговор, публикуван на сайта на Народното събрание. Разплатените суми по тях са 105,2 млн. лева, а останалите средства ще бъдат платени до края на следващата година. Лицензът на шести блок изтича в края на 2019 година. Ръководството на ядрената ни централа вече сключи договор с "Русатом Сервиз" и "Риск Инженеринг", чрез който да бъдат уточнени дейностите по удължаване на срока за експлоатация на съоръжението. По проекта са сключени общо 21 договора на обща стойност 93,1 млн. лева, а разплатените по тях средства са в размер на 25,4 млн. лева. На базата на извършените дейности досега от Министерството на енергетиката очакват извършените разходи по удължаването на срока на експлоатация на двата енергоблока да бъдат по-малко от прогнозираните.
Източник: Дума (22.11.2016)

Разходите на "Националната електрическа компания" (НЕК) за съдебни такси и хонорар на адвокатската компания "Уайт енд Кейс" за защитата на позицията си в арбитражния спор с руската "Атомстройекспорт" по проекта за строеж на АЕЦ "Белене" са за 77 млн. лв. Това уточниха от Министерството на енергетиката пред Mediapool във връзка с писмен отговор на министър Теменужка Петкова на въпрос на депутата от Реформаторския блок Мартин Димитров за предприетите мерки за оздравяването на НЕК. Съдът в Женева отсъди в полза на руснаците, на които НЕК трябва да плати над 600 млн. евро след извършени преди време корекции на изчислени неправилно лихви, а ако парите бъдат преведени до 15 декември, "Атомстройекспорт" ще опрости напълно лихвите за забава. Ако плащането стане до Коледа, намалението на лихвите ще е 55 на сто. В момента се чака разрешение от Европейската комисия за отпускане на безлихвен бюджетен заем на НЕК в размер на дължимите на руснаците средства. От отговора на Петкова става ясно, че разходите на НЕК по самото арбитражно дело и защитата на позицията й са осчетоводени и ако не са били те, загубата на НЕК за деветмесечието е щяла да бъде 78 млн. лв., а не сегашните 154.853 млн. лв. Въпреки оставащото тежко към момента финансово състояние на компанията, министърът е оптимистично настроена и прогнозира, че през четвъртото тримесечие на годината НЕК ще успее да реализира печалба от 89 млн. лв. Тя ще дойде от това, че голяма част от производителите на енергия от възобновяеми източници ще достигнат определения им от регулатора лимит за специфично производство и така НЕК няма да е длъжна да купува тяхната скъпа енергия, произведена над фиксираните граници. Така очакванията на Министерството на енергетиката са държавната електрическа компания да приключи годината с печалба от 12.265 млн. лв. В така представените сметки обаче се оформя дупка в размера на обявените разходи за самия арбитраж, която ведомството обяснява с това, че парите само са осчетоводени, но не и реално платени. Обявената очаквана печалба от повече от 12 млн. лв. ще е значително подобрение на финансовото здраве на НЕК след миналогодишната загуба от близо 204 млн. лв.
Източник: Медия Пул (22.11.2016)

НЕК инспектира в Русия реакторите за АЕЦ "Белене". Екипът ще направи и проверка на качеството на оборудването, а след това ще се срещне с представители на завода производител и на "Атомстройекспорт". Това е първата визита на българска делегация в Ижорските заводи. Министърът на енергетиката в оставка Теменужка Петкова съобщи неотдавна, че България на няколко пъти се е опитвала да се запознае на място с реакторите, но така и не е получила официално съгласие от руската страна.
Източник: Сега (23.11.2016)

"Булгаргаз" излезе на печалба от 36 млн. лв. за деветмесечието Държавният газов търговец "Булгаргаз" отчита нетна печалба от 36.12 млн. лв. за деветте месеца на годината при загуба от 22.6 млн. лв. за същия период на 2015 т. Това показва финансовият отчет на дружеството. За същия период на миналата година тази разлика е била 6.66%. Оперативната печалба на компанията за периода от 51.2 млн. лв. е още по-впечатляваща на фона на оперативната загуба за миналата година от 22.038 млн. Лв. Тенденцията за намаляване цената на газа води и до драстично понижение на приходите на "Булгаргаз" от основна дейност с 30.8% до 732.95 млн. лв. спрямо миналата година. За деветмесечието намалението в закупените количества е 5.4%. Основните длъжници на "Булгаргаз" продължават да са "Топлофикация София" за консумиран, но неплатен газ. За деветмесечието техните задължения намаляват до 97.5 млн. лв. при 123 млн. за предходното тримесечие. Това се дължи основно на договора за цесия от март тази година, с който са цедирани вземания от "Топлофикация София" на НЕК в размер на 51 млн. лв.
Източник: Капитал (23.11.2016)

Румен Овчаров: Има западен инвеститор за "Белене" Към проекта за изграждането на АЕЦ "Белене" има сериозен инвестиционен интерес. Затова Народното събрание трябва да отмени наложения мораториум за реализацията на проекта. Това каза вчера пред Нова телевизия бившият енергиен министър Румен Овчаров. Според него става дума за западна компания, която ще трябва да чака новото Народно събрание, ако забраната не бъде премахната, но отказа да съобщи коя е тя. С продажбата на проекта ще бъдат спестени допълнителни средства, които държавата трябва да плати за централата, аргументира се Овчаров. Продажбата на проекта е един от вариантите, които се спрягаха, след като НЕК бе осъден от международния арбитраж да плати над 600 милиона евро за поръчаното оборудване. Плащането трябва да стане до средата на декември. Румен Овчаров е един от бившите министри, срещу които прокуратурата повдигна обвинение за безстопанственост, довела до загуби за държавата от проекта "Белене". Вчера той заяви, че го обвиняват за нещо, което не е било в правомощията на енергийния министър, и че разследването цели да прехвърли вината. От думите на Овчаров се разбра още, че той продължава да е представител на държавата в "Лукойл Нефтохим". Преди месец правителството реши да смени своя представител в дружеството. Промяната трябва да бъде одобрена от общото събрание на компанията, а такова все още не е насрочено.
Източник: Сега (28.11.2016)

Европейската комисия е разрешила държавната помощ, която беше отпусната на Националната електрическа компания (НЕК) за плащане на задълженията по АЕЦ "Белене" след загубения арбитраж срещу "Атомстройекспорт" заради строежа на двата реактора за централата. Това стана ясно след днешното заседание на Министерския съвет. Държавната помощ беше отпусната със специален закон - Закон за предоставяне на помощ за изплащане на задълженията на НЕК ЕАД съгласно решението по арбитражното дело във връзка с проекта АЕЦ „Белене“. Законът беше обнародван в Държавен вестник на 30 септември 2016 година. До 9 декември Министерството на енергетиката трябва да отпусне на НЕК 601 617 133 евро. От своя страна НЕК се задължава в срок до 14 декември тази година да изплати присъдените суми по арбитражното дело с „Атомстройекспорт“. Получената възмездната финансова помощ НЕК ЕАД следва да възстанови в централния бюджет чрез бюджета на Министерството на енергетиката в срок от седем години. Срокът за възстановяването ? започва да тече от датата на предоставянето ?. Вчера, 29 ноември, на обедния брифинг на Европейската комисия, говорител на ЕК заяви, че решението за отпускане на държавен заем е в компетенциите на българското правителство, като не уточни дали има проблем с нерегламентирана държавна помощ. Днешното съобщение на МС обаче хвърля яснота и явно ЕК не е видяла нищо нередно в отпускането на заема за НЕК.
Източник: actualno.com (01.12.2016)

Правителството одобри държавната помощ за изплащането на задълженията на НЕК по арбитражното дело "Белене" в размер на 601.6 млн. евро, съобщи пресслужбата на Министерския съвет. Самото плащане ще стане възможно след положително становище от страна на Европейската комисия. Вчера кабинетът е одобрил и споразумението между министъра на енергетиката и НЕК за начина на връщане на средствата, което предвижда това да стане за срок от седем години от датата на тяхното отпускане.
Източник: Капитал (01.12.2016)

ТЕЦ "Марица-изток 2" взе пореден заем от БЕХ за 45 млн. лв. Държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" взе пореден заем от Българския енергиен холдинг в размер на 45 млн. лв. През май дружеството получи друга финансова инжекция, след като БЕХ взе решение да увеличи капитала му с 49.550 млн. лв. Въпреки тази солидна подкрепа финансовото състояние на централата продължава да се влошава, като към деветмесечието на 2016 г. загубата му е 78.2 млн. лв. Идеята е със събраните пари да се покриват разходите на НЕК за закупуването на енергия по дългосрочни договори и преференциални цени. От отчета за компанията за деветмесечието става ясно, че просрочените задължения са в размер на 82.7 млн. лв. Със средствата от заема реално ще бъдат погасени 35 млн. лв. към фонда, които са били дължими към края на септември, и близо 10 млн. лв. от просрочените задължения към "Мини Марица-изток".Новият междуфирмен заем е със срок на действие до 2020 г., като гратисният период е от датата на усвояване до края на ноември 2017 г. Очакванията до 2020 г. са да излезе на печалба, която в края на периода ще достигне 10.3 млн. лв.
Източник: Капитал (01.12.2016)

НЕК с печалба от 12,2 млн. лв. за 2016 г. Националната електрическа компания /НЕК/ може да излезе на печалба от 12,2 млн. лв. за 2016 г. Прогнозата е на енергийния министър в оставка Теменужка Петкова, която тя изразява в писмен отговор до депутат, предаде БГНЕС. Излизането на печалба на НЕК би било сериозно постижение на фона на загубата на НЕК от 203 млн. лв. за 2015 г. За първите девет месеца на 2016 г. загубата на НЕК възлиза на близо 155 млн. лв., като в тази сума са включени разходи свързани с решението на Международния арбитражен съд в Женева за проекта АЕЦ “Белене” в размер на 77 млн. лв. "Ако тези разходи не бяха отчетени в този период загубата би била в размер на 78 млн. лв.”, отчита Петкова. Очакванията на Министерството на енергетиката е за печалба на НЕК за четвъртото тримесечие в размер на 89 млн. лв. В случай, че оптимистичната прогноза бъде потвърдена, то подобрението на резултата на НЕК за 2016 г. би бил в размер на 190 млн. лв. спрямо 2015 г.
Източник: econ.bg (01.12.2016)

Кабинетът отпусна 601,62 млн. евро за реакторите на Белене На днешното си заседание правителството отпусна 601 617 133 евро, за да се платят на "Атомстройекспорт" реакторите за АЕЦ "Белене". Парите се превеждат по сметки на Министерството на енергетиката, съобщи пресслужбата на Министерския съвет. Според проект на споразумение между енергийното ведомството и Националната електрическа компания (НЕК), министерството се задължава в срок до 9 декември, но не по-късно от 12 декември да предостави на националната компания одобрената днес сума като възмездна финансова помощ. Според договора, НЕК трябва да върне на държавата, през Министерството на енергетиката, тази сума в срок от 7 години. Има и едно важно условие, което вече е съгласувано с Брюксел. Парите ще бъдат изплатени на руснаците след като Европейската комисия одобри тази сума като държавна помощ.
Източник: econ.bg (01.12.2016)

Китайска компания е с интерес към проекта АЕЦ „Белене“. Това стана ясно след среща на премиера Бойко Борисов с представители на китайската национална ядрена корпорация, на която присъстваха вицепремиерът Томислав Дончев и енергийният министър Теменужка Петкова. Срещата е по инициатива на китайската страна, съобщиха от пресслужбата на кабинета. По време на разговорите Борисов пояснил, че проектът „Белене“ би могъл да се реализира на пазарна основа, без държавна инвестиция и без договори за дългосрочно изкупуване на електрическа енергия. От китайската корпорация пък потвърдили готовността си за участие в проекта при подобни условия. След като НЕК заплати на „Атомстройекспорт“ дължимата сума според арбитражното решение за „Белене“, тя ще придобие оборудването – двата реактора. Това пък ще позволи отделяне на активите в проектна компания и стартиране на процедура за приватизация, уточняват от правителството. Същото коментира и малко по-рано през деня и енрегийният министър Теменужка Петкова. Тя потвърди, че има инвеститорски интерес към „Белене“, но заяви, че ще стане ясно кой е той след като бъде стартирана процедура по приватизация. Китайската национална ядрена корпорация е наследник на китайското министерство на атомната енергетика. Компанията е една от водещите в сектора и работи по дейности по целия спектър – от разработване на мини, проектиране, изграждане и опериране на ядрени реактори до съхранение на отработено ядрено гориво. Към момента компанията оперира 16 реактора в Китай и изгражда допълнително още 9. Тя е единственият производител на ядрено гориво в Китай.
Източник: Монитор (06.12.2016)

За втора поредна година Българският енергиен холдинг (БЕХ) излиза на печалба след загуба за 2014 г. в размер на 274 млн. лв. Това означава, че финансовият колапс е преодолян, заяви в интервю за БНТ министърът на енергетиката в оставка Теменужка Петкова. По думите й през тази година печалбата на БЕХ ще е 7 млн. лв., по-ниска от миналогодишните 29 млн. лв., но причината е в плащанията за АЕЦ "Белене". До 15 декември дъщерната на БЕХ Национална електрическа компания (НЕК) ще преведе на руската "Атомстройекспорт" 1.2 млрд. лв. за поръчаното оборудване след осъдително решение на международния арбитраж. В момента експерти от НЕК и АЕЦ "Козлодуй" са в Русия, където проверяват степента на готовност на оборудването и дали то отговаря на международните стандарти. Петкова повтори идеята на правителството площадката в Белене и оборудването да бъдат отделени в компания, която да бъде обявена за приватизация. Така ще проличи инвеститорският интерес, каза Петкова. След разговор вчера в Министерския съвет с представители на Китайската национална ядрена корпорация, която е най-голямата държавна енергийна компания на страната, Петкова е убедена, че приватизационната процедура ще доведе до реален резултат. Тя повтори, че условието на държавата е да няма ангажимент за изкупуване на тока и да дава други гаранции. Министърът в оставка подчерта, че в хода на преговорите с Русия българската държава е успяла да спести близо 90 млн. лв. на данъкоплатците от лихви, които частично са опростени, а частично преразгледани от арбитражния съд. Петкова информира, че учени от БАН ще бъдат натоварени с изготвянето на стратегия за ядрените мощности и за въглищните централи.
Източник: Дневник (07.12.2016)

НЕК плаща на "Атомстройекспорт" 601 млн. евро до края на седмицата 601.6 млн. евро. Това е сумата, която министерство на енергетиката преведе на Националната електрическа компания (НЕК) за сметка на националния бюджет. С парите държавното дружество трябва да се разплати с руската "Атомстройекспорт" във връзка с решението на арбитражния съд в Женева заради поръчаното оборудване за спрения проект "Белене". Това ще стане до края на тази седмица, съобщиха от министерството на енергетиката. За да стане плащането от дирекция "Конкуренция" в Европейската комисия (ЕК), трябваше да дадат одобрението си, което вече е факт, допълниха от министерствотоОтпускането на бюджетните средства за покриване на задължението на НЕК беше прието със специален закон от парламента през септември. В края на ноември Министерският съвет определи и условията, при които средствата ще бъдат предоставени на НЕК. Според тях компанията трябва да се разплати с "Атомстройекспорт" до 14 декември, а парите трябва да се върнат до седем години от датата на плащането. Не е ясно обаче откъде закъсалата НЕК ще намери средства, за да върне този огромен заем. Бързането на управляващите за плащането към "Атомстройекспорт" дойде, след като от руска стана беше даден ясен знак, че държат присъдените пари да бъдат платени възможно най-скоро. Впоследствие, след като решението за отпускането на средствата от държавния бюджет стана факт, министерството на енергетиката успя да се договори, ако плащането бъде направено до 15 декември, руската компания да опрости лихвите, които се трупат от произнасянето на съда през юни. Това са 167 хил. евро на ден, което означава спестени около 23.8 млн. евро.Засега плановете на кабинета в оставка са, след като реакторите за "Белене" бъдат придобити от НЕК, активите на проекта да бъдат обособени в отделна компания и да бъде обявена процедура за приватизация. Досега два китайски инвеститора заявиха, че имат интерес към изграждането на ядрения проект. Това са China National Nuclear Corporation (CNNC), която е най-голямата държавна енергийна компания в Китай, и China General Nuclear Corporation (CGN), която в момента изгражда атомната централа във Великобритания Hinkley Point. Дали проектът ще бъде задвижен зависи от плановете на бъдещото правителство.
Източник: Капитал (07.12.2016)

34% от домакинствата не успяват да платят тока си навреме Българите масово срещат затруднения в плащането на сметките си за ток. Оказва се, че 34% от тях не успяват да покрият задълженията си навреме. В ЕС този показател е около 10 на сто, разкрива доклад на Европейската комисия за 2015 г. Данни на Института за пазарна икономика очертават още по-ясна картина - повечето българи имат поне едно забавено плащане, а около 7% са забавяли плащането на сметките си до шест дни. 3-4% от битовите потребители поне веднъж са оставали на тъмно заради неплатени задължения. В същото време около 40% от българите признават, че не успяват да поддържат достатъчно топъл дома си, съобщи вчера Лияна Аджарова от Асоциацията на българските енергийни агенции по време на конференция за енергийната бедност. Тя цитира данни на Евростат от 2015 г., според които по този показател България е на първо място в ЕС. В момента у нас липсва дефиниция за енергийна бедност, а целевата помощ от социалното министерство е единствената съществуваща програма, подкрепяща уязвимите домакинства. Според Аджарова обаче бюджетната програма за отопление е неефективна, защото "енергийно бедните българи си остават бедни. Това не подобрява условията на живот и не реализира спестявания на пари, енергия или емисии", обясни тя. В момента 41% от българите се отопляват на ток, а 32% - на дърва. Процентът на газифицираните домакинства остава минимален - едва 2%. Важно за енергийно бедните е и как точно останалите битови потребители ще излязат на свободния пазар на ток. Един от основните рискове пред либерализацията е липсата на достатъчно информация за това как може да се смени доставчикът на ток, обясни председателят на асоциация "Активни потребители" Богомил Николов. Той предупреди, че излизането на свободния пазар може да претърпи крах, ако се окаже, че пазарът е създал монополи и картели по веригата за производство и внос на електроенергия.
Източник: Сега (07.12.2016)

Печалбата на ТЕЦ "AES Гълъбово" е намаляла с близо 30% за деветте месеца Чистата печалба на ТЕЦ "AES Гълъбово" за деветте месеца е намаляла с 29.3% до 77.7 млн. лв. Основната причина за намалението са по-ниските оперативни приходи, които се свиват с 15.4% за периода. Това води до намаление и на оперативната печалба с 15.21%. Отделно централата е работила с 5% по-малко в сравнение с предходната година, което обаче ще се навакса до края на 2016 г. Намалението на приходите на АЕS ще бъде компенсирано през 2018 г, тъй като освен намалението на цената компанията се договори с НЕК за увеличение на часовете. Най-голямото постижение на компанията за тази година е, че НЕК изплати задълженията си към нея в размер на 309 млн. лв., което позволи на AES да изчисти дълговете си към държавната "Мини Марица-изток" в размер на 51 млн. лв.
Източник: Капитал (08.12.2016)

Националната електрическа компания (НЕК) ще направи икономии за 50 млн. лв. годишно от намаляването на цената за разполагаемост на ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" ("Марица Изток 1" – старо име) с 14%, което влезе в сила през май. Това заяви Оливие Маркет, изпълнителен директор на "Ей И Ес България" по време на годишната конференция на компанията. Намалението на цената влезе в сила незабавно, след като НЕК изплати всичките си просрочени задължения към ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово", които възлизаха на 309 млн. евро. От месец май НЕК се разплаща навреме и няма просрочени задължения, каза Иван Цанков, главен търговски директор на "Ей И Ес България". Веднага след получаването на просрочените плащания от НЕК, компанията "Ей И Ес" е погасила и своите задължения към мини "Марица Изток" в размер на 51 милиона евро. В момента ние нямаме просрочени плащания към мините, заяви Оливие Маркет. ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" е произвела 2.3 TWh електроенергия до октомври 2016 г., за които са консумирани 3.8 млн. тона въглища, каза Тодор Бележков, изпълнителен директор "Експлоатация" на "Ей И Ес България". През 2016 г. ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" получи международна награда за особени заслуги на Британския съвет за безопасност и награда RoSPA категория "Злато" за безопасност и здраве при работа от Британското Кралско Дружество за предотвратяване на трудови инциденти. Централата е сертифицирана и по интегрираната система за управление по здраве, безопасност при работа (OHSAS 18001), околна среда (ISO 14001) и активи (ISO 55001). През октомври 2016 г. в присъствието на министъра на енергетиката в оставка Теменужка Петкова беше официално открит Младежкият център в Гълъбово – най-голямата инвестиция на "Ей И Ес България" по линия на корпоративната социална отговорност на компанията. С безвъзмездното финансиране от 4.4 млн. лв. от "Ей И Ес България" бяха изцяло реновирани сграда и прилежащия парк, предоставяйки на жителите на Гълъбово спортна зала, фитнес, детски площадки и сцена. Общата инвестиция на компанията в корпоративна социална отговорност в община Гълъбово до момента възлиза на над 13.6 млн. лева, каза Оливие Маркет. Корпорацията "Ей И Ес" (AES) е световна енергийна компания, която е включена в списъка Fortune 200. В 17 страни има топлоелектрически централи и проекти за възобновяеми енергийни източници. За компанията работят 21 000 служители. Приходите на дружеството възлизат на 15 млрд. долара за 2015 г. Компанията управлява активи за 37 милиарда долара. "Ей И Ес" е на българския пазар от 2001 г., като инвестициите й до момента надхвърлят 1.6 млрд. евро. "Ей И Ес България" е собственик на най-новата топлоелектрическа централа в Югоизточна Европа – ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово", на съоръжението за депониране на отпадъци край село Обручище, както и мажоритарен собственик на "Ей И Ес Гео Енерджи", която оперира най-големия ветроенергиен парк в страната - "Свети Никола" край Каварна.
Източник: Медия Пул (09.12.2016)

Националната електрическа компания (НЕК) е извършила превод по сметката на "Атомстройекспорт" на сумата, която дължим съгласно решението на Международния търговски арбитража и днес, до края на деня ще бъде по сметката им, с което изпълняваме ангажимента си да платим сумата до 15 декември. Това каза във времето за парламентарен контрол Теменужка Петкова, министър на енергетиката в оставка относно перспективите пред проекта АЕЦ "Белене". Петкова припомни, че е било договорено с "Атомстройекспорт" намаление и опрощаване на лихвите от датата на излизане на решението - 14 юни, до момента на плащане. "Атомстройекспорт" пое ангажимента да опрости лихвите на НЕК, които бяха в размер на 167 000 евро на ден. Ако НЕК плати до 15 декември своя дълг, "Атомстройекспорт" се отказва от тези лихви, допълни Петкова.
Източник: Дарик радио (12.12.2016)

БЕХ ще кредитира с 45 милиона лева държавна ТЕЦ Държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" е внесла малко над 33 млн. лева във фонд "Сигурност", който бе създаден с цел да помага финансово на друга държавна фирма - Националната електрическа компания. До края на годината вноските на дружеството ще надхвърлят 44 млн. лв. Поискан е и заем от Българския енергиен холдинг (БЕХ) в размер на 45 млн. лева, заради тежкото финансово състояние на централата и заради ниските цени на електроенергията. За 2015 г. ТЕЦ "Марица-изток 2" е на загуба с около 72 млн. лева, докато година по-рано бе на минус с 35 млн. лева. Прогнозите за 2016 и 2017 г. също не са оптимистични и вещаят нови загуби на централата.
Източник: Сега (13.12.2016)

Индустриалната търговска банка на Китай проявява интерес към финансирането на търговски проект за изграждане на АЕЦ „Белене“, съобщи правителствената информационна служба.В Министерския съвет тази сутрин премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев и министърът на енергетиката Теменужка Петкова са се срещнали с представители на банката. „По време на срещата министър-председателят подчерта условията на българското правителство за изграждане на АЕЦ „Белене“ – реализация на проекта на пазарна основа, без инвестиции от страна на държавата и без договори за дългосрочно изкупуване на произведената електрическа енергия", се казва в съобщението. Представителите на индустриалната търговска банка на Китай са потвърдили готовността си за финансиране на проекта при тези условия.реди дни НЕК изплати на „Атомстройекспорт“ 601 617 133 евро, присъдени по арбитражното дело между двете компании за поръчано и произведено оборудване. В последните два месеца трима бивши министри на енергетиката и няколко бивши ръководители в НЕК получиха обвинения заради АЕЦ "Белене".
Източник: Club Z (15.12.2016)

Изграждат станция за производство на биогаз и топлоелектрическа централа в свинекомплекс „Биляна” ООД в свищовското село Българско сливово. Мащабният проект предвижда добиване на 400 киловата електроенергия и 400 киловата топлинна мощност от отпадните продукти в огромното стопанство, в което се отглеждат 16 000 прасета. В инсталацията ще постъпват по около 70 тона органични отпадъци на ден. „Биогазът е горивен газ, който се получава при организирана ферментация на биологични продукти в среда без наличие на кислород, при което се отделя метан. Реализирането на проекта е по програмата за развитие на селските райони”, обясни инвеститорът Лефтер Лефтеров. Той допълни, че вече разполага с разрешително за строеж и с предварителен договор с НЕК. Добитата топло и електрическа енергия ще се използват за нуждите на свинефермата. В момента разходите за ток месечно на стопанството възлизат на 30 000 лв. Строителството на съоръжението ще стартира през пролетта и ще бъде завършено до 2 години. Свинекомплексът, който е на 7 км от Свищов е един от най-големите в страната и има договор за развъдна дейност с Америка. „Развъждаме прасета от породата PIC. Всеки месец доставяме със самолет от САЩ семенен материал”, сподели пред „Труд” Лефтер Лефтеров. Находчивият предприемач разкри, че е в ход и друг грандиозен проект. Той пoдгoтвя изгpaждaнeтo нa пъpвaтa бългapcкa фepмa зa oтглeждaнe нa cкapиди. Тя ще е петата в света. “Вce oщe пpeoдoлявaмe дoкyмeнтaлнитe пpoцeдypи пo peaлизaциятa нa пpoeктa ни зa cкapидeнaтa фepмa, а изграждането на биогазстанцията ще позволи захранването и с необходимите енергийни мощности. Плaнoвeтe ca тя дa e пилoтeн мoдeл и гoдишнo дa пpoизвeждa пo 20 тoнa cкapиди, кoитo дa пpoдaвaмe нa вътpeшния пaзap. Внocът нa cкapиди y нac e нeкoлкoкpaтнo пo-гoлям oт пpoизвoдcтвoтo, кoeтo щe пpaвим, тaкa чe пaзap имa”, заяви Лeфтep Лeфтepoв. Инвecтициoннoтo мy пpeдлoжeниe в Общинa Свищoв e oт oктoмвpи 2015 г. Съc cвoe peшeниe oт 13 янyapи тaзи гoдинa Кoмиcиятa зa зeмeдeлcки зeми към Миниcтepcтвoтo нa зeмeдeлиeтo и хpaнитe е yтвъpдила плoщaдкaтa зa пpoeктиpaнe нa cкapидeнaтa фepмa в Бългapcкo Сливoвo. Tя щe e въpхy 28 406 квaдpaтни мeтpa oбщинcкa зeмя в мecтнocттa Кpивyлкa. „Нa 28 янyapи т.г. Общинcкият cъвeт в Свищoв eдинoдyшнo дaдe cъглacиe зa oдoбpявaнe нa Пoдpoбeн ycтpoйcтвeн плaн – Плaн зa зacтpoявaнe нa тpитe oбщинcки имoтa. Нaпpaвeнa бe пpoмянa нa пpeднaзнaчeниeтo нa зeмятa, кoятo oт пacищa c хpacти ce пpeoтpeждa зa “Фepмa зa aквaкyлтypи – пpoмишлeнo пpoизвoдcтвo нa гигaнтcкa cкapидa и пocлeдвaщa oбpaбoткa”. Плaниpaнaтa пъpвoнaчaлнa инвecтиция в cкapидeнaтa фepмa кpaй Свищoв e дo 1 милиoн лeвa. Пoдгoтвямe пpoeкт, c кoйтo дa кaндидaтcтвaмe зa финaнcиpaнe пpи oтвapянeтo нa нoвaтa oпepaтивнa пpoгpaмa зa aквaкyлтypи, но за съжаление това едва ли ще стане по-рано от края на идната година. Пpи дoбpo cтeчeниe нa oбcтoятeлcтвaтa пъpвoтo ни пpoизвoдcтвo щe e дo двe гoдини”, коментира Лефтер Лeфтepoв. Фиpмaтa мy вoди пpeгoвopи зa дocтaвкa нa cкapидeнитe лapви c пpoизвoдитeли oт САЩ и Азия.
Източник: Труд (20.12.2016)

Над 264 млн. лв. набрал спасителният фонд за енергетиката До края на октомври 2016 година във Фонда за сигурност на електроенергийната система са набрани 264,1 млн. лева, сочи справка на институцията. Направените разходи са в размер на 198,5 млн. лева. Фондът беше създаден със законодателни промени през юли 2015 година. В него внасят 5% от приходите от дейността си производителите и търговците на електроенергия, както и „Булгартрансгаз“, и Електроенергийният системен оператор (ЕСО). Във фонда влизат и приходите от търговия с квоти на въглеродни емисии. Събраните средства се използват за покриване на разходите, направени от Националната електрическа компания (НЕК) в качеството й на обществен доставчик. Фондът е спасителен за НЕК, но се оказва в тежест на други в държавната енергетика. В началото на месеца ТЕЦ "Марица изток" 2 съобщи, че за първите девет месеца на годината е внесла 33 млн. лева във Фонда. Очакванията са, че до края на годината вноската ще нарасне до 44 млн. лева. От централата поискаха заем от Българския енергиен холдинг (БЕХ), за да могат да плащат своите задължения, включително и към Фонда за сигурност на електроенергийната система.
Източник: Дума (21.12.2016)

Регистрираното в Швейцария дружество "Мечел интернешънъл холдингс", чрез което руската компания притежаваше "Топлофикация Русе", е обявило за продажба общо 13 891 084 обикновени поименни акции с право на глас от капитала на централата. Това представлява 49% от капитала на дружеството, съобщава в днешния си брой "Капитал daily". Продажбата ще стане чрез пряко договаряне, като кандидатите могат да заявят интерес до края на януари 2017 г. Акциите са заложени в полза на "Мечел" покрай продажбата на ТЕЦ-а преди четири години. Сега се предлагат, тъй като купувачът "Топлофикация Плевен" не е погасил пълната сума. Неизплатената сума е приблизително 1.3 млн. евро без лихвите. Договорът за продажба на 100% от акциите на "Топлофикация Русе" беше сключен в края на 2012 г. Според него "Топлофикация Плевен", която е свързана с Христо Ковачки, трябваше да плати общо 29 млн. евро за акциите. Отделно купувачът се е ангажирал да покрие стари задължения на централата към "Мечел карбон" за доставка на въглища на стойност 18.8 млн. долара. Сега се разбира, че този ангажимент също не е изпълнен. Освен това не са платени и стари доставки на въглища към "Мечел", заради което вече са предприети действия за получаване на сумите от плащанията на НЕК към русенската централа и ТЕЦ "Бобов дол". Това може да влоши още финансовото състояние на "Топлофикация Русе", която работи на загуба и приходите й се свиват. Преди месец, вероятно като защитна реакция, е вписан нов залог върху "Топлофикация Русе" като търговско предприятие, който е в полза на свързана с Ковачки компания. Това може да отблъсне интереса на потенциални купувачи на пакета, пише изданието.
Източник: Дневник (21.12.2016)

Енемона Ютилитис АД е обявено в несъстоятелност. Решението на Софийски градски съд е от 16 декември 2016 г. Съдът постановява да започне осребряване на имуществото на дружеството, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. Енемона Ютилитис АД е основно дъщерно дружество на Енемона АД. Още през декември 2015 г. частен съдебен изпълнител предложи на търг централната сграда на компанията. Енемона Ютилитис АД търгуваше с електрическа енергия, като беше един от големите играчи на този пазар. По-големите признати кредитори на Енемона Ютилитис АД са Уникредит Булбанк с 13,8 млн. лв., Инвестбанк с 10 млн. лв., НЕК с 4,3 млн. лв., ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД с 1,94 млн. лв., ИНГ Банк Н.В. с 5,63 млн. лв., Електроенергиен системен оператор ЕАД с 939 хил. лв., Енерджи Съплай ЕООД с 2,35 млн. лв., НАП с 1,37 млн. лв. и други.
Източник: Инвестор.БГ (22.12.2016)