"Свободният" ток рязко вдигна приходите на БЕХ Над 90% ръст на приходите си до 312 млн. лв. за деветте месеца на миналата година отчита Българският енергиен холдинг (БЕХ). За този период има ръст и в печалбата - преди данъците тя е била 137.7 млн. лв., или увеличение с около 15% спрямо година по-рано. Това показва отчетът на компанията, публикуван от финансовото министерство. Огромният ръст на приходите си дължи най-вече на изплатените дивиденти от подопечните на БЕХ дружества, основно от АЕЦ "Козлодуй". Продажбата на енергийната борса за 5.2 млн. лв. на Българската фондова борса също се е отразило на приходите на БЕХ. Заслуга има и "Мини Марица-изток", която е на печалба от 3.5 млн. лв. и също е превела дължимия 50-процентов дивидент към БЕХ. На печалба излиза и друга държавна енергийна компания - "Булгаргаз". Въпреки това дружеството регистрира спад в нетните си приходи до 4.1 млн. лв. за деветте месеца на 2018 г. За сравнение през същия период година по-рано те са били почти 20 млн. лв. Все по-зле се представя и НЕК. Компанията отчита отрицателен финансов резултат за деветте месеца в размер на 153.4 млн. лв., като спрямо същия период на 2017 г. пропадането е с 62.4 млн. лв. С положителен резултат обаче са "Булгартрансгаз" и Електроенергийният системен оператор, чиято печалба за деветте месеца е 23.4 млн. лв.
Източник: Сега (09.01.2019)

Държавата ще "укротява" високите цени на борсата със скъп ток Спорни мерки за стабилизиране на цените на енергийната борса обявиха вчера министърът на енергетиката Теменужка Петкова и председателят на енергийния регулатор Иван Иванов. Първата от набелязаните мерки предвижда пускане на по-големи количества ток от страна на тримата най-големи играчи на свободния пазар - АЕЦ "Козлодуй", "Марица-изток 2" и НЕК, с идеята, че така цените ще се стабилизират. Вчера обаче се разбра, че НЕК едва ли ще успее да участва със съществени количества заради ангажиментите си към регулирания пазар. Държавната ТЕЦ обаче вероятно ще предложи по-скъп ток, което не е ясно как ще помогне за нормализирането на цените.
Източник: Инвестор.БГ (15.01.2019)

Петкова: Ще осигурим допълнително ток на борсата Държавата поема ангажимента да осигури допълнителни количества ток на енергийната борса в сегмента „Ден напред“. Това заяви на пресконференция енергийният министър Теменужка Петкова след проведена среща в КЕВР с ръководителите на трите държавни компании НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток 2“, енергийната борса, ЕСО, трите ЕРП-та. Това е една от спешните мерки, които се очаква да стабилизира борсата, за да не се стига до драстични скокове в цените на индустриалния ток, който бизнесът купува в сегмента „Ден напред“. В момента по закон трите държавни компании НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток 2“ осигуряват по 690 мегавата на час. След 19 януари количеството енергия ще бъде увеличено с над 700 мегавата. В момента се прави анализ коя от компаниите ще осигурява допълнителните количества ток, поясни министърът. Председателят на КЕВР Иван Иванов допълни, че като друга мярка се работи и за пазарно обединение с борси от региона, които допълнително ще стабилизират сектора и по този начин ще отговорим на изискване на ЕК за единен пазар в региона. За да се реализира тази мярка ще са необходими поредните промени в Закона за енергетиката. В най-напреднала фаза са преговорите с борсата от Република Северна Македония.
Източник: Стандарт (15.01.2019)

Агенцията за ядрено регулиране: Готови сме да продължим лицензирането на АЕЦ "Белене" Издадените до момента актове във връзка с лицензионната процедура на проекта АЕЦ "Белене" запазват правното си действие и днес. АЯР до момента е издала заповед за одобряване на избраната площадка и разрешението за проектиране. Следващият етап от лицензионната процедура за издаването на заповед за одобряване на техническия проект формално не е приключил.Това каза председателят на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) Лъчезар Костов на пресконференция. "През 2008 г. проектът за АЕЦ "Белене" е бил представен в АЯР, заедно с междинния отчет за анализ на безопасността. До 2012 г. е била извършена много работа по тази лицензионна фаза. Направени са много анализи, експертизи и оценки. Не повече от година би отнело, за да се извършат всички лицензионни дейности по проекта, ако има стратегически инвеститор. При практическото подновяване на действията за реализиране на проекта, процесът на лицензиране следва да продължи от фазата на одобряване на техническия проект на съоръжението, като се отчитат извършените досега действия", обясни Лъчезар Костов, цитиран от БТА. Според него в рамките на същата процедура трябва да се извърши нова оценка на проекта от гледна точка на действащите към момента изисквания. В момента титуляр на издадените лицензионни актове и този, който може да възобнови лицензионната процедура, е Националната електрическа компания (НЕК). "Новата компания за изграждането на АЕЦ "Белене", каквото е намерението на правителството, ще бъде наследник на НЕК по отношение на лицензирането на проекта и ще може да ползва правата по издадените до момента лицензионни актове", информира Лъчезар Костов.
Източник: Банкеръ (16.01.2019)

Лицензирането на АЕЦ „Белене“ ще отнеме една година До една година ще отнеме процесът по лицензиране на проекта АЕЦ „Белене“. Това каза на въпрос на Economic.bg председателят на Агенцията за ядрено регулиране Лъчезар Костов. Той обясни, че ако всичко с подадените документи в Агенция е наред, издаването на лиценза ще отнеме не повече от година. „При подновяване на действията за реализиране на проекта процесът трябва да продължи от фазата на одобряване на техническия проект на съоръжението, като се отчетат извършените досега действия”, каза Костов. На въпрос кой трябва да поиска продължаване на лицензията - титулярът НЕК или бъдещият инвеститор, той обясни, че са възможни и двата варианта и че в момента НЕК може да подаде документите в Агенцията за ядрено регулиране. Взимайки предвид решението на Министерския съвет да се търси стратегически инвеститор, новосъздадената компания ще може да използва издадените досега лицензи на НЕК. Също така капиталът на новата фирма ще бъде формиран с участието на НЕК и бъдещия стратегически инвеститор, обясни Лъчезар Костов. Предишните актове, издадени във връзка с лицензионния процес и влезли в сила, запазват правното си действие до днес. Това са актовете, издадени от АЯР - заповед за одобряване на избраната площадка и разрешението за проектиране./economic.bg
Източник: economic.bg (16.01.2019)

И производителите на ток от 1 МВт до 4 МВт излизат на борсата И производителите на електроенергия от 1 МВт до 4 МВт също ще излязат на Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Това е една от мерките, които се предлагат за стабилизиране на цените на БНЕБ, които от септември насам достигнаха космически висоти. Това стана ясно по време на дискусията „Ликвидност и ценови нива при задължително участие на борсовия електроенергиен пазар“, организирана от сп. "Ютилитис". Изваждането на пазара на производителите на електроенергия от и над 1 МВт, увеличение на количествата на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) от страна на трите държавни дружества в състава на БЕХ (АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток 2“ и Националната електрическа компания – НЕК), както и осъществяване на обединението на пазарите (XBIT) са трите мерки, които ще стабилизират пазара на енергия и по-точно в сегмента пазар „Ден напред“. Промените, засягащи Закона за енергетиката, ще бъдат внесени в Народното събрание за обсъждане и гласуване преди новия регулаторен период от 1 юли, обясни председателят на КЕВР доц. Иван Иванов. Една от промените в ЗЕ ще бъде именно и изваждането на пазара на производителите на електроенергия от 1 до 4 МВт.
Източник: Стандарт (25.01.2019)

Над 2 милиарда лева ще бъдат събрани във фонд "Сигурност" Приходи в размер на 2.2 млрд. лв. ще бъдат събрани в енергийния фонд "Сигурност" през 2019 г. Това е предвидено в бюджета на фонда, който беше одобрен на вчерашното заседание на Министерския съвет. Близо 34% от приходите, или общо 750 млн. лв., се очаква да дойдат от продажба на квоти за въглеродни емисии, става ясно от съобщението на правителствената пресслужба. Традиционно със събраните пари ще бъдат покривани разходите на НЕК, свързани с покупката на скъп ток от ВЕИ-тата, въглищните централи и когенерациите. Справка на в. "Сега" показа, че през 2015 г. на НЕК са платени 183.2 млн. лв., а година по-късно сумата е нараснала на 290.7 млн. лв. През 2017 г. от фонд "Сигурност" към НЕК са били преведени общо 504.8 млн. лв. Фондът беше създаден преди 4 години именно с цел да подпомага електрическата компания. В него се събират по 5% от приходите от продажба на ток на всички частни и държавни производители на електроенергия. Макар да не са производители, отчисления към фонда правят и ЕСО и "Булгартрансгаз". Във фонда влизат и приходите от продажба на квоти парникови газове, както и приходи от цената "задължение към обществото".
Източник: Сега (31.01.2019)

2 млрд. лв. се събират във фонда за сигурност на енергийната система Над 2 млрд. лв. ще бъдат събрани във фонд “Сигурност на електроенергийната система” през 2019 г., е предвидено в бюджета на фонда, одобрен от МС в сряда. Негов шеф е Деян Червенкондев. Близо 34% от тези пари ще са от продажба на квоти въглеродни емисии. Със събраните средства ще бъдат покривани разходите на НЕК, произтичащи от задълженията за изкупуване на ток по преференциални цени, включително за минали периоди. Предвидено е пари от фонда да бъдат плащани за премии на когенерациите и веитата с преференциални цени. Те бяха задължени да продават ток на борсата и разликата между борсовата цена и тази по дългосрочните им договори се покрива. Фондът бе създаден през юли 2015 г. В него се събират по 5% от месечните приходи на производителите и вносителите на ток, както и на преносните компании. Там постъпват и приходите от продажба на квоти, както и парите от таксата “задължение към обществото”.
Източник: 24 часа (31.01.2019)

През февруари каним желаещите да строят АЕЦ "Белене" Процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене" е в ход, работи се върху поканата, която да бъде разпратена до заявилите интерес компании от Китай, Франция включително и до конструктора на проекта Росатом, интерес има и от "Дженеръл електрик". Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова в ефира на БНР. "Това, върху което в момента работят експертите на Министерството на енергетиката, НЕК и БЕХ е да разработим поканата, свързана с първия етап от процедурата за избор на стратегически инвеститор. Тази покана ще бъде публикувана в официален вестник на ЕС и още в два местни ежедневника. До края на февруари се надявам да бъде даден старт на процедурата. След това следват останалите етапи, през които тя трябва да премине. Тя ще бъде публична, прозрачна процедура. Тя ще даде възможност за участие на всички заинтересовани страни. Ако процедурата приключи успешно, това означава, че този проект е икономически жизнеспособен, че е налице необходимост от гарантиране на енергийната сигурност не само за България, но и за целия регион в резултат на неговото изграждане", обясни министър Петкова и добави, че за да мине през всички етапи, ще е необходима около една година. "Всичко това, което предстои да се случи в рамките на процедурата, ще покаже доколко този интерес е реален и доколко проектът ще има своята икономическа реализация и жизнеспособност. Нашата амбиция и желание е българската държава, чрез Националната електрическа компания да притежава блокираща квота в този проект, тъй като не бива да забравяме, че проектът се развива на територията на България и ядреният риск остава за държавата", увери още Теменужка Петкова. България ще строи отклонение от газопровода "Турски поток", което да доведе руски газ до хъб "Балкан". Процедурата е в съответствие с европейските правила и че стремежът е да се запази ключовото място на България на газовата карта в Европа. Пазарният тест е проведен и е ангажиран на 100 процента както входния, така и изходния капацитет на тръбата, уточни министърът. "Стартът на строителството е пряко ангажиран с успеха на третата фаза на пазарния тест. Вчера, в рамките на срока на провеждане на процедурата, към 31 януари 2019 г. стана ясно, че пазарният тест е успешен. В резултат на успеха на пазарния тест, "Булгартрансгаз" взе окончателно инвестиционно решение за реализацията на този проект и пристъпи към сключване на договори с участниците, които подадоха ангажиращи оферти в рамките на третата фаза на пазарния тест. Обществената поръчка е в ход и ние очакваме подаването на заявление за участие до 15 февруари. В началото на 2020 година проектът трябва да бъде въведен в експлоатация".
Източник: Монитор (04.02.2019)

Фонд "Сигурност" ще компенсира ВЕИ-та със 122 милиона лева Излизането на свободния пазар на ВЕИ-та с мощност от 4 и над 4 мегавата ще доведе до нови разходи за фонд "Сигурност". В рамките на една година за тях във фонда са заложени общо 122.4 млн. лева. Това става ясно от проект на Наредба за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от ВЕИ, публикувана за обществено обсъждане от Министерството на енергетиката. Част от зелените централи вече продават тока си на борсата и така на практика се облекчава НЕК, тъй като не се налага да плаща прескъпо по част от договорите си с тях. За да не се нарушат клаузите обаче, фонд "Сигурност" е задължен да им раздава т.нар. премии. Това е разликата в цената, постигната от ВЕИ-тата на свободния пазар, и цената, фиксирана в техните контракти за задължително изкупуване. В резултат от Министерството на енергетиката са изчислили, че прогнозният годишен разход за тези компенсации ще бъде около 122 млн. лв. Все пак обаче той може и да не бъде достигнат и фонд "Сигурност" да си спести част от парите. За целта обаче зелените централи ще трябва да постигнат по-висока цена на борсата. Така разликата, която фондът трябва да им покрива, ще се стопи. В края на януари стана ясно, че през тази година фондът очаква да събере приходи от 2.2 млрд. лв., като 750 млн. лв. от тях ще дойдат от продажбата на квоти за въглеродни емисии. Справка на в. "Сега" показа, че за последните четири месеца на миналата година той е платил премии за над 50 млн. лв. Сумата е малка на фона на очакваната сега, защото до момента малка част от централите реално бяха на свободния пазар. ИГРИ Фонд "Сигурност" се пълни с 5% вноски от приходите от всички производители на ток, включително и от самите ВЕИ-та, които получават премии от него. Създаден с цел да помогне на затъналата в дългове НЕК, фондът получава месечни лепти и от електрическата компания. Причината е, че НЕК чрез своите "Язовири и каскади" на практика също е производител на ток.
Източник: Сега (11.02.2019)

КЕВР не е проверявала НЕК от години На фона на честите проверки в ЕРП-тата Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) не е извършвала планова проверка на държавните НЕК и "Електроенергиен системен оператор" от 2016 г. насам. Това е станало ясно на едно от закритите заседания на регулатора в края на януари. Отговорна за проверките на дружествата е дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика", но тя е прехвърляла проверките на НЕК и ЕСО в графиците за планови проверки за следващите години. Така реално до момента двете дружества все още остават непроверени от регулатора, става ясно от изказване на Светла Тодорова, един от членовете на КЕВР. "НЕК и ЕСО са прехвърляни от година в година и накрая през 2017 г. вече са изчезнали от графика и проверки никога не са правени", изтъква Тодорова по време на заседанието с представители на дирекциите към регулатора, цитирана от "Инвестор". По нейните думи, след като двете дружества са престанали да присъстват в графика през 2017 г., никой от дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" не е проверил какво всъщност се случва. Липсата на проверки притеснява и председателя Иван Иванов. Ако НЕК и ЕСО не бъдат включени в графика за проверки през настоящата година, "ще се създаде впечатление, че има неравноправно третиране на държавните дружества от Българския енергиен холдинг в сравнение с трите ЕРП-та", изтъква той. И дава две седмици графикът на проверките да бъде коригиран. На същото мнение е и Евгения Харитонова от регулатора, която отбелязва, че двете дружества трябва да бъдат проверени в рамките на годината. "ЕСО има три проекта с общ интерес, тъй като се проверяват инвестиции с отпуснати пари от Европейската комисия. Не е ясно докъде са стигнали с тези проекти и изобщо не се следи какво правят и какво не правят от ЕСО", подчертава Харитонова.
Източник: Сега (12.02.2019)

КЕВР ще проверява НЕК и трите електроразпределителни дружества Националната електрическа компания (НЕК), Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и трите електроразпределителни дружества ще бъдат проверени тази година от енергийния регулатор. НЕК и ЕСО не са проверявани през последните две години, предаде БНР. Въпреки че още не са огласени резултатите от проверките на ЧЕЗ, ЕВН и „ЕнергоПро“, които регулаторът и енергийното министерство направиха в началото на годината заради цените на тока на борсата, от КЕВР вече са планирали нови на трите електроразпределителни дружества. Тъй като клиентите подават най-много сигнали за честото спиране на тока или влошеното качество на услугата, ще се обърне внимание на предприеманите мерки за отстраняване на тези проблеми и дали това води до конкретни резултати. Този път в полезрението на регулатора ще попаднат и НЕК, и ЕСО. Специално внимание ще бъде отделено на трите топлофикации във Велико Търново, Разград и Русе, където често има аварии и клиентите остават на студено. Проверки ще има и в седем газоразпределителни дружества и в 20 ВиК компании.
Източник: Труд (18.02.2019)

ТЕЦ "Марица-изток 2" чака милост от Брюксел Опитите за спасяването на финансово закъсалата ТЕЦ "Марица-изток 2" опряха до Европейската комисия. България ще поиска по официалния ред да вдигне капитала на въглищната централа. Нотификация за това ще бъде изпратена до комисарите, обясни енергийният министър Теменужка Петкова. Държавната "Марица-изток 2" работи на загуба през миналата година основно заради покупката на квотите за вредни емисии, които поскъпнаха значително. За деветте месеца на 2018-а загубата й надмина 260 млн. лв. и само финансовите инжекции на Българския енергиен холдинг я спасиха от рухване. В момента дружеството с капитал от близо 90 млн. лв. има заеми за 1.2 млрд. лв., като повечето са предоставени от БЕХ. За да може то да работи безпроблемно, през декември холдингът извади допълнително 324 млн. лв., за да закупи необходимите квоти вредни емисии. На практика ТЕЦ-ът е силно декапитализиран и е заплашен от фалит. Той не е обществен доставчик като НЕК и съгласно Търговския закон може да бъде обявен в несъстоятелност. Затова и ще се праща споменатата нотификация, а и ЕК да не прецени, че има нерегламентирана държавна помощ. Ще припомним, че "Марица-изток 2" е най-голямата въглищна централа у нас и е структуроопределяща при производството на електроенергия. Именно тя, заедно с двете американски централи, произвежда близо 60% от тока през зимата. Експертите на енергийното ведомство и КЕВР продължават да обсъждат също така и варианти дали не може всички потребители на електроенергия да плащат за спасяването на ТЕЦ-а. Подобна идея беше лансирана преди няколко месеца от правителството, но засега не са предвидени такива поправки в Закона за енергетиката. Бизнесът обаче със сигурност би се противопоставил на нова компонента "критична инфраструктура" в сметките за ток. Всъщност пред ТЕЦ "Марица-изток 2" има и други проблеми, не само финансови. Тя замърсява значително атмосферата с изхвърляните от нея въглероден диоксид, азотни окиси, живак и фини прахови частици. Този тип предприятия попадат под ударите на Европейската комисия, като Брюксел желае те да бъдат спрени възможно най-бързо. България се задейства по този въпрос и поиска безсрочна дерогация, за да може "Марица-изток" да продължи да работи и след 2021-ва. Такава дерогация от Изпълнителната агенция по околната среда вече има, но решението се обжалва в съда от екоорганизации. Искания за дерогация са подали и други шест въглищни централи, включително и двете американски. Точно те покриват в най-голяма степен новите изисквания на ЕС за опазване на околната среда.
Източник: Банкеръ (19.02.2019)

90 млн. кубически метра вода източени от язовир „Ал. Стамболийски“ заради производство на ток, рибната популация заплашена Язовир „Александър Стамболийски“ е наполовина празен, а рибната популация е сериозно застрашена, алармираха рибари и природолюбители, втрещени от отлива, който извади на показ даже руините на някогашното село бара, което се намира в чашата му. Три веца произвеждат еленергия от водата на водоема, а мощностите им работят по 24 часа в денонощието. „В момента има свръхконсумация на ток и държавата изнася, това е най-важно, а не някакви риби.” Това било обяснението на случващото се, дадено на кмета на Ново село Христо Христов от държавен служител, отговарящ за водоемите. 180 млн. кубически метра е вместимостта на язовира. Поне половината от водата я няма, личи и от снимки, които очевидци на случващото се предоставиха на областния всекидневник. На някои места отливът е толкова голям, че водата се е отдръпнала близо 100 метра. „До седмица ще загнезди щуката, след нея костурът и бялата риба. Дали ще им издавят или пресушат хайвера, няма никакво значение и в двата случая популацията е обречена. Сетне неправомерно и с фалшиви аргументи ще ни удължат забраната за любителски риболов, че белким опазят някоя рибка от нас риболовците – единствените, които зарибяваме“, негодуват въдичари. Наша проверка показа, че вецовете на язовира са собственост на турския бизнесмен фуат гювен и на нек. ВЕЦ „Росица 2” и „Росица 3” са напазарувани в комплект за 3,7 млн. лв. от фирмата на Гювен „Тракия 97“ със седалище в Свиленград. Те са в каскада заедно с ВЕЦ „Росица 1”, която все още е държавна, показа разследване на „Борба”. 280 киловата на час е мощността на намиращата се до село Стамболово ВЕЦ „Росица 3”, която използва 6 куб. м/сек. от р. Росица. Специфичният разход на вода е 77,14 куб. м/кВтч. и годишно прави над 700 хил. кВтч електроенергия. ВЕЦ „Росица 2” на Фуат Гювен е в едноименното село и е доста по-мощна – 3 хил. киловата. Оттук се засмуква и основното количество вода от язовира. Държавната все още ВЕЦ „Росица 1” пък е до с. Горско Косово, точно до стената на яз. „Ал. Стамболийски“. ВЕЦ „Росица 1” и „Росица 2” работят с вода директно от язовира, а ВЕЦ „Росица 3“ с приточна. Жителите на района са сериозно притеснени не само за рибата, която гине в тинята, образувана от отлива и няма къде да хвърля хайвера си, но и за напоителните канали, които също са на сухо и обрасли в тиня, в която започват да никнат горички и ги правят неизползваеми.
Източник: Борба - Велико Търново (22.02.2019)

НЕК кани големи и дребни инвеститори за АЕЦ "Белене" България започва официално процедурата за АЕЦ "Белене". Националната електрическа компания (НЕК) отправя покана за избор на стратегически инвеститор за изграждането на ядрената централа, съобщиха вчера от Министерството на енергетиката. Бъдещите инвеститори могат да заявят интерес както към миноритарно участие в проекта, така и към закупуване на тока от бъдещата централа. Целта на поканата е да предостави определена информация на страните, които искат да заявят участие в процедурата, поясниха от министерството. Срокът за подаване на заявления е 90 дни. Очаква се при реален интерес процедурата да приключи до 12 месеца. България ще участва в планираната нова проектна компания с апортна вноска на активите, в това число и с лицензирана площадка, наличното оборудване, издадените решения, разрешение, лицензии и други документи, свързани с проекта. НЕК си запазва правото на блокираща квота при вземането на определени решения от общото събрание на акционерите в проектната компания. Предвижда се изграждането на централата да се реализира на пазарен принцип, без сключване на дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия от държавата и предоставяне на държавни гаранции. Изрични условия са необходимите пари за проекта да не надвишават 10 млрд. евро и въвеждането в експлоатация да стане за десет години. Направените досега инвестиции в проекта от НЕК се изчисляват на над 3 млрд. лв. Според интереса на потенциалните стратегически инвеститори и предложеното от тях финансиране ще се отдели дял за такъв акционер, а остатъкът ще бъде разпределен между евентуални миноритарни акционери.
Източник: Сега (12.03.2019)

Държавата стартира процедурата за АЕЦ „Белене“ „Национална електрическа компания“ (НЕК) отправя покана за избор на стратегически инвеститор за изграждане на АЕЦ „Белене“. Това става ясно от съобщение на Министерство на енергетиката, което е в изпълнение на решения на Народното събрание от 7-ми юни 2018 г. и на Министерския съвет от 29-ти юни 2018 г. С поканата се дава възможност на потенциални инвеститори да заявят интерес за придобиване на миноритарно участие в бъдещата проектна компания, както и за закупуване на електрическа енергия от бъдещата електроцентрала. Целта на поканата е да предостави определена информация на страните, които желаят да заявят участие в процедурата, обясняват от енергийното ведомство. Поканата трябва да е изпратена до всички потенциални инвеститори, които до момента са заявили интерес към проекта. Засега се знае, че официално това са руската "Росатом", китайската CNNC и Корейската хидро-атомна енергийна компания. Въпреки че от Министерство на енергетиката неколкократно заявиха, че интерес е заявен и от френската "Фраматом" и американската General Electric, двете компании искат да участват в проекта само като доставчици на оборудване. Те обаче също ще получат покана от българска страна. Заявление за участие могат да подават български или чуждестранни юридически лица, както и обединения. Срокът за получаване на заявления за участие е до 90-тия ден, считано от датата на публикуване на поканата в Официален вестник на Европейския съюз. Срокът за приключване на процедурата е 12 месеца, считано от датата на публикуване на настоящата покана в Официален вестник на ЕК. Българската държава ще участва в проектната компания, екплоатираща АЕЦ „Белене“, с апортна вноска на активите - лицензираната площадка, наличното оборудване, издадените решения, разрешение, лицензии и други документи, свързани с проекта. В процедурата са заложени редица условия с цел максимална защита на имуществения интерес на българската страна. Държавата, чрез НЕК, си запазва правото на блокираща квота при вземането на решения по определени въпроси от компетентността на Общото събрание на акционерите в проектната компания. От ресорното министерство отново припомнят, че се предвижда изграждането на централата да се реализира на пазарен принцип, без сключване на дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия от държавата и предоставяне на държавни гаранции. Според оценките за момента цената на проекта е приблизително на 10 млрд. евро като се предвижда финансирането на новата ядрена мощност да стане с 20% собствен и 80% привлечен капитал. "Това, което сме заложили като възможност за най-висока оценка да получи такова предложение на стратегически инвеститор, който на първо място ще даде цена, която е под 9 млрд. евро", коментира в края на 2018 г. министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
Източник: economic.bg (12.03.2019)

138 веца може да спрат заради текст в закон 138 средни и малки веца плюс държавния “Цанков камък” са заплашени от затваряне в най-скоро време, предупредиха от Асоциация “Хидроенергия” на форум в столицата. Причината е във въведената през 2010 г. в Закона за водите възможност регионалните басейнови дирекции да отказват продължаване на разрешителното за водовземане, ако водоизточникът попада в защитена зона, независимо къде точно се намира самата вец. По-голямата част от тези зони съвпадат с “Натура 2000”, но има и други. Тази разпоредба се отнася само за вецовете, въведени в експлоатация след 2010 г. Разрешителните за ползване на вода са започнали да изтичат наскоро и вече има случаи на отказано удължаване, каза председателят на асоциацията Боян Кършаков. Казусът застрашава и хидроенергийното съоръжение на НЕК “Цанков камък”, което започна работа през 2013 г.
Източник: 24 часа (21.03.2019)

Още управляващи са се сдобили с евтини имоти в елитни квартали Скандалът с апартаментите, закупени от хора от управляващите от фирма "Артекс" на цени, значително под пазарните, продължава да тресе върховете на държавата. Към щастливците вчера бяха прибавени един от ключовите зам.-министри на енергетиката Красимир Първанов и бившият дългогодишен председател на Комисията за регулиране на съобщението Веселин Божков. Според "Биволъ" те са платили за закупили имотите в престижния столичен квартал "Изток" между 600 и 700 евро на квадратен метър. Доскорошният районен прокурор на Пловдив и настоящ член на Висшия съдебен съвет Гергана Мутафова също се е сдобила с имот, но на двойно по-висока цена - около 1200 евро/кв. м. През есента на 2018 г. Красимир Първанов си купува апартамент от 150 кв. м заедно с два гаража с обща площ от 50 кв. м за сумата от 240 хиляди лева. Това прави по 616 евро на кв. м. Апартаментът в луксозния блок се намира в кв. „Изток” на ул. „Тинтява”, или на няколко пресечки от сградите, където имоти имат вече Цветан Цветанов и Цецка Цачева. Първанов е отдавна във властта. От 2010 до 2012 г. бе изпълнителен директор на „Националната електрическа компания” ЕАД. Той бе уволнен оттам след бурен скандал - след като се разбра, че е подписал допълнително споразумение с руската "Атомстройекспорт", с което НЕК се задължава да сключи окончателен договор за изграждането на АЕЦ „Белене”, без да е бил упълномощен от тогавашния енергиен министър Трайчо Трайков. За зам.-министър на енергетиката е назначен на 15 май 2017 г., като е номинация на Националния фронт за спасение на България (НФСБ). От енергийното министерство вчера отказаха коментар дали Първанов ще подаде оставка. Самият той не коментира покупката на имота. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов обаче вече неглижира скандала, като защити Цецка Цачева и Цветан Цветанов и укори премиера, че е готов да се раздели с всеки, само и само да остане на власт. Дни преди Първанов с апартамент в същата сграда се сдобива и ексшефът на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Веселин Божков. Той плаща 199 494.66 лв. за жилище от 132 кв. м и един гараж от 18 кв. м. Сделката на Божков за апартамента е излязла 682 евро на кв. м. Веселин Божков изкара два петгодишни мандата начело на КРС, на която преди това беше зам.-шеф. В началото на 2018 г. бе сменен на поста от Росен Желязков. Сред клиентите на "Артекс" е и Гергана Мутафова, бивш районен прокурор на Пловдив и член на ВСС. Според публикации тя е била избрана за член на ВСС от парламентарната квота като лично предложение на Цветан Цветанов през септември 2017 г. Мутафова е закупила на 08.06.2018 г. апартамент в същата сграда, където Цецка Цачева пазарува "на дупка". Нейният апартамент обаче е двойно по-скъп - по 1147 евро на кв. м. Скандалът с апартаментите на властта започна миналата седмица с разкритията на "Свободна Европа" и Антикорупционния фонд, че шефът на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов се е сдобил с огромно жилище с частен ВИП асансьор на преференциални цени. До края на седмицата стана известно, че жилища на непазарни цени от същата фирма “Артекс” са купили освен Цветанов, Цецка Цачева, Вежди Рашидов и зам.-министърът на спорта Ваня Колева. Цецка Цачева и Ваня Колева подадоха оставки, които бяха приети от премиера Борисов. Преди да отлети за САЩ, Цветан Цветанов коментира, че всичко с неговата сделка е “законно”, и дори попита дали медиите ще му се извинят, когато това се докаже. Премиерът Борисов обаче бе бесен от новия скандал и се закани да вземе “тежки решения” след завръщането му. Очаква се това да стане в сряда. Докато в България хвърчат оставки, Цветанов залива социалните мрежи с оптимистични новини от Вашингтон.
Източник: Сега (26.03.2019)

Износът на ток все още остава положителен – до 59.83 %, но започва да губи позиции Производството на електроенергия нараства до 12 755 981 MWh за времето от началото на настоящата година до края на месец март. Това е увеличение от 4.36 %. За сравнение, през същия период година по-рано производството е било от порядъка на 12 222 925 MWh. Увеличението говори за запазващи се добри икономически показатели, но от значение е и факта, че все още става въпрос за данни през отоплителния период. Потреблението на електроенергия продължава да увеличава регистрираното отрицателно участие преди седмица. Ако за посочения сравняван период преди година потреблението на електроенергия е било в обем от 11 155 645 MWh, то сега спада до 11 050 194 MWh. Спадът, който преди седмица бе отчетен на минус 0.33 % сега вече е минус 0.95 %. Износът на електроенергия продължава да запазва добри положителни показатели, но спадът спрямо седмица по-рано с почти десет процента би трябвало да се приемат като сигнал за процеси, свързани с икономиката в региона. Според данните, от началото на януари 2018 г. до края на месец март е бл в обем от 1 067 280 MWh. За сравнявания период на настоящата година износът е от порядъка на 1 705 787 MWh. Увеличението (плюс) е 59.83 %, но само седмица по-рано износът бе с почти десет процента повече. Делът на базовите централи за първото тримесечие на настоящата 2019 г. остава положителен. За сравнение, ако през посочения период на предходната година базовите централи са участвали с 10 282 724 MWh, то сега този обем се повишава до 11 067 624 MWh. Това е ръст (плюс) от 7.63 %. Участието на ВЕИ в преносната и разпределителната мрежа запазва положителното си участи, регистрирано и при предходни отчетни периоди. Общо взето за първото тримесечие на настоящата година този ръст е устойчив, става ясно при сравнение с данни от по-ранни отчетни периоди. Делът на ВЕИ в преносната мрежа за периода от първи януари до 31 март тази година е в обем от 332 452 MWh срещу 307 404 MWh. Увеличението е (плюс) 8.15 %. В частност това се дължи както на високия дял на вятърните (плюс 7.70 %) и фотоволтаичните мощности (плюс 28.61 %). Биомасата обаче запазва отрицателен дял от (минус) 20.19 %. Делът на ВЕИ в разпределителната мрежа за първите три месеца на настоящата година нараства (плюс) с 27.86 % или до 464 439 MWh, спрямо 363 234 MWh, отчетени през същия период на предходната година. В частност това се дължи на високото положително участие на вятърните (плюс 27.26 %) и фотоволтаичните (плюс 39.60 %) мощности. Тук участието на биомасата също остава отрицателно – минус 6.01 %. Продължава да спада и делът на водноелектрическите централи, което става все по-необичайно за този период на годината. За сравнение, ако през първото тримесечие на 2018 г. участието на ВЕЦ е било в обем от 1 269 563 MWh, то сега намалява до 891 466 MWh или с (минус) 29.78 %.
Източник: 3e-news (04.04.2019)

НЕК със загуба от 115 млн. 730 хил. лв. иска компенсация през цените Националната електрическа компания (НЕК) отчита загуба от 115 730 хил. лв. за 2018 г., докато предходната 2017 г. дружеството е постигнало минимална печалба от 135 хил. лв. Това става ясно от подаденото заявление на компанията до КЕВР за утвърждаване на цените на електроенергията от първи юли 2019 г. Както става ясно това се дължи на загубата на арбитражното дело на компанията от Уорли Парсънс за АЕЦ „Белене“. Върху финансовия резултат за годината окозват значително влияние извънредни разходи (събития със случаен характер) в размер на 54 321 хил. лв, произтичащи от арбитражното решение по делото с Уорли Парсънс, архитект-инженер по програмата за финансиране и строителство на АЕЦ „Белене“, се казва в доклада на НЕК. Така през миналата година, според данните, финансовият резултат от текущата дейност през годината, съпоставим с този от 2017 г. е влошен с 61 544 хил. лв. Като друга причина за лошия финансов резултат от НЕК посочват и трайната тенденция на увеличаване на цените на въглеродните емисии (CO2). От началото на календарната 2018 г. до края на месец декември среднопретеглената цена се е повишила 2,5 пъти – от 8,39 евро за тон през месец януари до 20,69 евро за тон през месец декември, отчитат авторите на отчета. Експертите, изготвили предварителния годишен отчет констатират, че към 31 декември 2018 г. дружеството продължава да поддържа високи нива на задлъжнялост. Общата сума на задълженията на дружеството към края на миналата година е 4 053 млн. лв., като са намалени с 13 млн. лв. ,или с 0,3 % спрямо декември 2017 г. Коефициентът на обща ликвидност все още е под нивата, определени от международните банки-кредиторки на дружеството, което продължава да работи в условията на отрицателен нетен капитал от 893 млн. лв., при отчетен за 2017 г. - 562 млн. лв., което показва нарастването на липсата на свеж ресурс. Дружеството отчита загуба от регулирана дейност като обществен доставчик в размер на 158 570 хил. лв. С елиминиране на приходите от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за покриване на разходи за минали регулаторни периоди (2012-2013 г.) резултатът, отразяващ само регулираната дейност през отчетната година е загуба от 238 1010 хил. лв., се казва още в доклада. Експертите от НЕК отчитат увеличение на доставените количества за регулирания пазар с 14 % повече от определените им от регулатора за настоящия ценови период. Констатацията е, че това се дължи от ограничаване на либерализацията на пазара и дори на връщане към регулирания пазар на част от потребителите. Както е известно, тази тенденция беше отчетена и от търговците на електроенергия още в началото на настоящата година – връщане към регулирания пазар на над 15 хил. клиенти. Съответно следват и прогнозите за настоящия ценови период от 1 юли 2019 г. до 30 юни 2020 г. В документът се обръща внимание на количествата електроенергия, които общественият доставчик ще изкупува от производители на електроенергия от възобновяеми източници под 4 МВт, както и от високоефективно комбинирано производство, както и от ТЕЦ-овете с дългосрочни договори, ТЕЦ „Марица Изток 2“, АЕЦ „Козлодуй. Съответно НЕК разглежда и два варианта, позовавайки се на законовите разпоредби – без електроенергията от ТЕЦ „Марица Изток 2“ (цената на централата е над 10 % от прогнозната пазарна цена) и с енергията от централата. Вариантът без централата е разигран с участие на АЕЦ „Козлодуй“ само на регулирания пазар. При вторият – с централата е разгледано участие на АЕЦ „Козлодуй и на регулирания и на свободния пазар. В частта, прогнозираща разходите, авторите на доклада отчитат основно високата цена на въглеродните емисии. Прогнозната средна покупна цена на електрическата енергия за регулирания пазар за регулаторния период от 1 юли 2019 г. е 151,52 лв. за МВтч и е по-висока от утвърдената за текущия период с 19,4 %. Увеличението основно е резултат от устойчивата тенденция на покачване на цената на пазара на квоти за емисии СО2, посочват експертите, изготвили доклада. За сравнимост, при елиминиране на компонентата СО2, средната покупна цена без разходи за емисии е на нивото от текущия регулаторен период , с 0,26 % по-ниска, се казва още в доклада. След като разглежда прогнозата за цените на производителите, в докладът си НЕК настоява за компенсиране на разходи, извършени от компанията по 7 точки, като общата сума е изчислена на 724 390 хил. лв. (над 724 млн. лв.). Освен това НЕК предлага за следващия регулаторен период от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ да се покрият и допълнителни разходи за 82 328 хил. лв. Или общата компенсация заедно с регулаторните периоди, за които НЕК настоява е за сумата от 806 718 хил. лв. (806 млн. лв).
Източник: 3e-news (05.04.2019)

НЕК иска 20 на сто по-скъп ток за бита Националната електрическа компания е поискала от 1 юли токът за битово потребление и за малките фирми да поскъпне с близо 20% , става ясно от доклада на компания до КЕВР. Според документа прогнозната средна покупна цена на тока за бита и регулирания пазар от първи юли е 151 лева за мегават, което е с близо 20% повече от утвърдената в момента цена. Засега това е най-високото заявление, внесено в Комисията за енергийно и водно регулиране. В края на март предложение за новите цени на тока внесоха и от трите електроразпределителни дружества. Най-голямо увеличение са поискали от ЧЕЗ - с близо 9%. От EVN предлагат токът да поскъпне с 4 на сто, а от "Енерго-Про" - с 1,7%. Енергийният регулатор ще вземе окончателно решение за цените на тока в края на юни. Междувременно стана ясно, че по данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) България е изнесла близо 60% повече ток през първото тримесечие на тази година спрямо същия период на миналата година.
Източник: Дума (08.04.2019)

Близо 300 ВЕИ фирми се готвят за протест 274 фирми от ВЕИ сектора са в протестна готовност, защото заради държавни решения са на ръба на фалита. Те търпят щети от 2015 г. насам, но никой не предприема мерки, за да ги компенсира. В резултат около 1800 души са заплашени да останат без работа, става ясно от съобщение на Съюза на европейските производители на зелена енергия. Казусът е отпреди близо 5 г., когато изкупните цени на тока от ВЕИ централите със средна мощност от 50-60 киловата, изградени по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), бяха намалени с промени в Закона за енергетиката по т.нар. "схеми за подпомагане". Заради т.нар. двойно финансиране - изкупна цена и финансиране от ЕС, през 2015 г. ЕК отказа да признае плащания за общо 28 млн. евро. Още тогава обаче собственици на централите заявиха, че със заявлението за ползване на евросредствата са декларирали, че токът им ще се изкупува на преференциални цени и това било записано и в договорите им с ЕРП-тата. Наясно с това били и от фонд "Земеделие". Сега темата отново е на дневен ред заради поредните редакции на Закона за енергетиката. Малките централи смятат, че моментът е удачен, за да може проблемът им да бъде решен. До орязването на преференциалните цени се стигна след приемането на параграф 18 в Закона за енергетиката. От сдружението изтъкват, че в него е записано, че от високи цени се лишават ВЕИ-тата по т.нар. "схеми за подпомагане". Председателят на съюза Павлина Трифонова обясни, че всъщност става въпрос за проекти по фонд "Козлодуй", програма "Конкурентоспособност", програма "Енергийна ефективност" на Европейската инвестиционна банка и др. Оказало се обаче, че ВЕИ-тата, изградени по тях, продължават да получават високи цени, а редуцирането на цените е засегнало само 274 малки централи, изградени по ПРСР. "По-големи ВЕИ-та от нашите получават преференциалните си цени, а ние бяхме орязани. Разликата е, че финансирането на зелени централи по ПРСР не се води "схема за подпомагане", а е "мярка" от земеделската програма и разликата е огромна", заяви Трифонова пред в. "Сега". По думите й заради тази "грешка" на енергийния регулатор, който е редуцирал цените, 48 малки ВЕИ-та вече са спрели работа. През годините имало дори и случаи на хора, които са изгубили жилищата си, за да обезпечат изпълнението на проекта си. Още с приемането на промените от засегнатите, предимно семейни фирми заявиха, че не са били предупредени и в договорите им не е записано обезщетение или друг вид защита при евентуална едностранна промяна на цените. Част от условията по договорите предвиждали малките централи да бъдат изградени в най-бедните райони на страната, а собствениците да поддържат за пет години поне две работни места с минимална заплата от 800 лв. "Мярката не е за изграждане на ВЕИ-та, а за изграждане на нови работни места", коментира Трифонова. От сдружението настояват парламентарната подкомисия за наблюдение на КЕВР да сезира Комисията за защита на конкуренцията и да застави регулатора да каже защо е орязала цените на малките ВЕИ централи. Зелените централи десетки пъти са търсили за среща председателя на енергийната комисия в Народното събрание Делян Добрев, който вчера подаде оставка от НС, но без резултат. Именно той бе инициаторът на поправката, с която са орязани цените на малките централи. Изпратили са и серия от писма до всички свързани с проблема институции. От енергийния регулатор обясниха, че спазват разпоредбите на Закона за енергетиката. Вчера Делян Добрев не бе открит за коментар.
Източник: Сега (10.04.2019)

НЕК увеличава загубите си с по 12 милиона лева на месец Надеждите, че част от държавните енергийни дружества могат да изплуват от затъването си във финансовото блато, се изпаряват с резултатите им за първите три месеца на годината. Те бяха публикувани от финансовото министерство и не дават повод за оптимизъм, особено ако става дума за НЕК или "Марица-изток 2". Националната електрическа компания (НЕК) регистрира отрицателен резултат от 72.7 млн. лв. на фона на плюс от 72.8 млн. лв. година по-рано. Това означава сериозно влошаване на финансовите показатели със 145.5 млн. лв. за година, или по 12.1 млн. лв. на месец. НЕК отчита спад на приходите от продажба на ток с близо 52% спрямо година по-рано. Обяснението е в излизането на борсата на производителите на зелен ток с мощност над 4 мегавата (МВ). Отделно с почти 30% е спаднало производството на ток от водните централи на НЕК, които носят сериозни приходи на компанията. От дружеството обаче явно смятат, че ще наваксат. НЕК очаква приходи от фонд "Сигурност" от над 120 млн. лв., които за пореден път донякъде ще компенсират драматичното влошаване на резултатите. Фондът се пълни с 5% вноски от всички производители на ток (вкл. и от самата НЕК), а парите отиват за подпомагане на електрическата компания. Друго държавно дружество - ТЕЦ "Марица-изток 2", за пореден месец не успява да се справи с дълговете си. Заради покупката на скъпи квоти въглеродни емисии дълговете (краткосрочни и дългосрочни) са за почти 1.4 млрд. лв. Най-много тях - над 1 млрд. лв., централата дължи на компанията майка - Българския енергиен холдинг (БЕХ). За първите три месеца тецът е на загуба от над 33 млн. лв., показва още отчетът на централата. В него е записано и предстоящото увеличаване на капитала с 580 млн. лв. Преди това обаче компанията трябва да получи разрешение от Брюксел. С увеличението на капитала централата ще подобри ликвидността си. Но ако подкрепата за теца бъде обявена за нерегламентирана държавна помощ, дружеството е заплашено от несъстоятелност. Изминалата 2018 г. централата завършва с колосална загуба от 332 млн. лв. В същото време БЕХ също влошава резултатите си и печалбата му за първите три месеца на годината е с над 50% по-малка в сравнение с година по-рано. Нетната печалба на холдинга е 1.136 млн. лв. спрямо 2.957 млн. лв. година по-рано. Една от причините за това е, че той е вдигнал разходите си заради наемането на компания, която да го представлява заедно с "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" в оспорването на глобата от ЕК за над 77 млн. евро заради монопол на газовия пазар. И докато част от енергийните дружества затъват, други се развиват повече от добре. Свободният пазар се отразява чудесно на АЕЦ "Козлодуй", която за първите три месеца отчита печалба от над 125 млн. лв. на фона на 87 млн. лв. година по-рано. С това темпо Първа атомна е на път само за няколко месеца да надхвърли печалбата за цялата минала година, която е 163.5 млн. лв. АЕЦ "Козлодуй" продава почти 80% от тока си на борсата, което е довело до ръст на приходите с цели 17%.
Източник: Сега (07.05.2019)

ОТВОРЕНО ПИСМО Национално представителните работодателски организации - АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, чийто членове осигуряват работа на 82% от наетите в България и създават 86 % от брутната добавена стойност в страната, с тревога следят случващото се в рамките на свободния пазар на сегмента „Ден напред“ на електроенергийната борса. Нашите производства са изложени на силен конкурентен натиск на европейските и международни пазари. Случващото се с цените на електроенергията допълнително поставя под риск производството, растежа, инвестициите и конкурентоспособността на индустрията. Липсват каквито и да било усилия за намаляване на разходите на държавните централи в АЕЦ, "ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД и НЕК ЕАД, както и осигуряване на тяхното поне средносрочно бъдеще. Крайно неефективното управление на държавните централи води, от една страна, до високи цени на свободния пазар на електроенергия, а от друга - до високи загуби на някои от централите. Категорично заявяваме, че комбинацията от това прехвърляне на проблемите на енергетиката към индустрията, от една страна, и свиващото се бизнес потребление, от друга страна, ще е пагубно за икономиката на България. Високите цени от последните дни са породени от резки спадове на предлагането на електроенергия от страна на НЕК ЕАД. За 07.05.2019 г. предлагането от НЕК е за 13 477 МВтч, цената е 79,41 лв. за МВтч. За 08.05.2019 г. предлагането от НЕК е за САМО 4 309 МВтч, което формира цена от 164,60 лв. За 09.05.2019 г. НЕК отново предлага 4 309 МВтч и цената е 130,56 лв. Какво наложи свиването на предлагането на енергия от страна на НЕК над три пъти? Защо НЕК продължава да предлага количества, които са крайно недостатъчни? Наистина, дружествата от състава на Български енергиен холдинг спазват ангажиментите пред Европейската комисия за осигуряване на минимална ликвидност, но формалното им ограничаване до утвърдените нива при съкратено дългосрочно предлагане очевидно води до дефицити в търгуваните количества на свободен пазар и до неаргументирано високи цени. Всъщност цените на електроенергия в България за последните 2 дни са НАЙ-ВИСОКИТЕ в целия ЕС! [1] Съществуват и бариери пред вноса на електроенергия! Забавя се въвеждането на интегриран пазар „В рамките на деня“ и потребителите са оставени на гравитацията на настроенията в държавните електроцентрали и по-специално в НЕК ЕАД. Цените варират от 100 до 210 лв./МВтч за пикова електроенергия в рамките на два последователни работни дни на пазар „Ден напред“, а при „компенсиращия“ незадоволеното търсене пазарен сегмент „В рамките на деня“ се стигна на 08.05.2019 г. и до цени, надхвърлящи 247 лв./МВтч при едва 451 МВтч търгуван обем за 24 часа! Като представители на работодателите от индустриалния сектор ние: Категорично се противопоставяме на неадекватното поведение на НЕК ЕАД, което е системно и очевидно няма да се промени без смяна на ръководството. Настояваме да се преодолее изкуствения дефицит като дружествата от БЕХ оферират на сегмент „Ден напред“ адекватни количества при ценова структура, аналогична на утвърдената по ангажимента с Европейската комисия. Оценяваме този дефицит на около 80-100 МВт, което е дори под капацитета на малък блок от "ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД. Настояваме за преструктуриране на НЕК ЕАД чрез разделяне на дейностите по обществена доставка и по производство и търговия с електрическа енергия с цел избягване на манипулации. Настояваме за създаване на условия за реална конкуренция между производителите на електроенергия, предприемане на мерки за преструктуриране на държавния сектор в енергетиката, пазарна интеграция със съседни страни във всички пазарни сегменти. Настояваме за адекватни компенсации за индустрията, вкл. за индиректните разходи за емисии. Предвид необходимостта от издаването на Заповед Е-РД-16-193/09.04.2019 г. на министъра на енергетиката, с която вместо да се обезпечи електроенергия за свободен пазар, се ангажират 600 000 МВтч до 30.06.2019 г. от "ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД за регулиран пазар, което само за два месеца изземва десетки милиони лева от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, настояваме да се организира задълбочена проверка в НЕК и ЕРП-тата (вкл. сигнализирайки КЕВР и прокуратура) на реалните причини, довели до преждевременното изчерпване на квотно предвидената електроенергия за регулиран пазар.
Източник: БСК (10.05.2019)

Падат таксите за износ на ток В трескав опит бързо да тушира недоволството на бизнеса Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за енергетиката, свързани с осигуряването на по-големи количества ток за борсата. Идеята е така да се избегнат ценовите амплитуди. От юли в енергийната борса ще се включат малките зелени централи с мощност от 1 до 4 мегавата. Така част от тока ще отиде от регулирания на свободния пазар. "Регулаторът ще прецени откъде да осигури за регулирания пазар количеството, което сега се прехвърля към свободния. Това може да бъде АЕЦ "Козлодуй", американските тецове или друг производител", обясни шефът на комисията по енергетика в парламента Валентин Николов. Освен това се предвижда и отпушването на вноса и износа на ток, което ще стане с премахването на таксите за този вид търговия. В същото време индустриалните потребители ще могат да ползват умни електромери за отчет в реално време. "Уредите няма да са задължителни. Големите фирми могат да поискат поставяне на такива уреди срещу заплащане", обясни Николов пред в. "Сега". Умните устройства щели да се внедряват поетапно. ЕРП-тата от години работят и за постепенното преминаване на битовите абонати на дистанционен отчет. С приоритет са отдалечените райони или ромските квартали. От една страна, това гарантира точен отчет на похарчения ток, а от друга - спестява посещение на инкасатор на място, което понякога създава конфликтни ситуации. Така например още преди шест години ЕВН, което обслужва Югоизточна България, монтира над 6300 нови електромера и 840 табла в пловдивския кв. Столипиново. Освен дистанционен отчет уредите дават възможност и за дистанционно прекъсване на захранването, ако сметката не е платена. Засега обаче масово монтиране на умни електромери за бита не се предвижда, тъй като струва скъпо.
Източник: Сега (10.05.2019)

Работодателски организации искат смяна на ръководството и преструктуриране на НЕК Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) поиска преструктуриране на Националната електрическа компания (НЕК) заради високите цени на тока на енергийната борса. Организацията защитава интересите на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). В разпространена позиция до медиите се казва, че работодателите с тревога следят случващото се в рамките на свободния пазар на сегмента "Ден напред" на електроенергийната борса. "Нашите производства са изложени на силен конкурентен натиск на европейските и международни пазари. Случващото се с цените на електроенергията допълнително поставя под риск производството, растежа, инвестициите и конкурентоспособността на индустрията", се казва в съобщението. От асоциацията подчертават, че липсват каквито и да било усилия за намаляване на разходите на държавните централи в АЕЦ, "ТЕЦ Марица-изток 2" ЕАД и НЕК ЕАД, а неефективното им управление води до високи цени на свободния пазар на ток и до загуби за самите централи. "Категорично заявяваме, че комбинацията от това прехвърляне на проблемите на енергетиката към индустрията, от една страна, и свиващото се бизнес потребление, от друга страна, ще е пагубно за икономиката на България", се посочва още в съобщението. От АОБР заявяват, че високите цени от последните дни са породени от резки спадове на предлагането на електроенергия от страна на НЕК ЕАД. "За 07.05.2019 г. предлагането от НЕК е за 13 477 мВтч, цената е 79,41 лв. за мВтч. За 08.05.2019 г. предлагането от НЕК е за САМО 4309 мВтч, което формира цена от 164,60 лв. За 09.05.2019 г. НЕК отново предлага 4309 мВтч и цената е 130,56 лв.", аргументират се от асоциацията. Според членуващите в нея организации цените на електроенергия в България за последните 2 дни са най-високите в целия ЕС. Като проблем от АОРБ посочват, че съществуват бариери пред вноса на електроенергия. "Забавя се въвеждането на интегриран пазар "В рамките на деня" и потребителите са оставени на гравитацията на настроенията в държавните електроцентрали и по-специално в НЕК ЕАД", се казва в съобщението. В заключение от асоциацията предлагат шест мерки за решаване на проблема - преструктуриране на НЕК, смяна на ръководството на компанията, задълбочена проверка в НЕК и ЕРП-тата, преодоляване на изкуствения дефицит на ток, създаване на условия за реална конкуренция между производителите на електроенергия и адекватни компенсации за индустрията, вкл. за индиректните разходи за емисии. Позицията на АОБР излиза в деня, в който парламентът прие промени в Закона за енергетиката. Те предвиждат всички производители на електроенергия, с инсталирана мощност между 1 и 4 мегавата, да излязат на енергийната борсата от 1 юли тази година. Очакванията са този ход да доведе до предлагане на допълнителни количества ток през борсата и засилване на конкуренцията.
Източник: Дневник (10.05.2019)

Производството на ток расте с 6.32 %, но се запазва и високият отрицателен дял на ВЕЦ – минус 37.22 % Производството на електроенергия от началото на тази година до 12 май е в обем от 17 566 721 MWh. За същия период на 2018 г. то е било от порядъка на 16 522 941 MWh. Увеличението на производството на ток, според данните се изчислява на 6.32 процента. Нараства също и потреблението на електроенергия – с 2.28 %. Така например, ако през сравнявания период на предходната година потреблението е било 14 852 878 MWh, то за първите четири месеца и дванадесет дни вече нараства до 15 190 783 Mwh. Преди седмица отчетеният ръст бе изчислен на 1.98 на сто. За пореден отчетен период се отчита висок дял при износът на електроенергия. За времето от началото на януари до първите дванадесет дни на месец май на тази година износът нараства до 2 375 938 MWh спрямо 1 670 063 MWh през миналата година. Това е повишение (плюс) от 42.27 %, но спрямо данните за седмица по-рано очевидно има спад, става ясно още от данните на преносния оператор. Продължава да расте и участието на базовите централи. Ако за сравнявания период на предходната година базовите централи са участвали с 13 343 760 MWh, то за същия период на 2019 г. то е в обем от 15 085 835 MWh. Увеличението (плюс) достига до 13.06 процента. В същото време участието на ВЕИ в преносната и разпределителната система продължава да намалява, но доколко имат значение климатичните условия се очаква да покаже последващ анализ на експертите. Делът на ВЕИ в преносната мрежа за сравнявания период вече е отрицателен. За сравнявания период на предходната 2018 г. участието на възобновяемите енергийни източници в преносната мрежа е било от порядъка на 467 907 MWh. За същия период на тази година то спада до 467 062 MWh. Изчисленото понижение е незначително – минус 0.18 %, но тук е важно да се отчете нарастващата отрицателна тенденция към съответния период, в резултат на което се очакват и по-сериозните изводи. В частност този отрицателен дял на ВЕИ в преносната мрежа се дължи на много слабият ръст на вятърните (плюс 0.34 %) и фотоволтаични мощности (плюс 5.54 %) и твърде високите отрицателни данни при биомасата (минус 14.49 %). Делът на ВЕИ в разпределителната мрежа остава положителен и нарастването от началото на годината до първите дванадесет дни на месец май надхвърля петнадесет процента – плюс 15.30 %. За сравнение, ако през отчитания период на предходната година участието на ВЕИ в разпределителната мрежа е било в обем от 593 323 MWh, то за настоящата 2019 г. то достига до 648 111 MWh. За разлика от участието на ВЕИ в преносната мрежа, при разпределителната се запазва висок дял както на вятърните (плюс 15.07 %), така и на фотоволтаичните централи (плюс 19.67 %), а отрицателният дял на биомасата (минус 2.54 %) е много слабо. Към средата на месец май тази година се запазва и негативната тенденция по отношение на участието на водноелектрическите централи. Смущаващо висок остава високият отрицателен дял – минус 37.22 %. За сравнение, ако за времето от началото на миналата година до 12 май участието на ВЕЦ е било в обем от 2 117 951 MWh, то сега спада и е от порядъка на 1 329 713 MWh, което от вече изнесени коментари в публичното пространство се дължи на по-студеното време от една страна и по-слабите валежи от друга и е от значение за нивото на енергийния запас в язовирите.
Източник: 3e-news (14.05.2019)

Дефицитът в енергетиката надвиши 5 млрд. лв. 5 млрд. лв. достигна дефицитът на енергетиката ни, като най-голям дял от сумата се пада на Национална електрическа компания (НЕК) обявила наскоро, че е „на червено“ с 4 милиарда. Около 800 млн. лв. е дългът на друго държавно дружество - ТЕЦ "Марица изток 2". В челната тройка влиза и общинската "Топлофикация София" с над 500 милиона. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова не потвърди огромната цифра на дефицита в държавните дружества, но увери, че вече са взети мерки за овладяването му. „Знаете какви мерки предприехме и законодателни и регулаторни, беше създаден фонд сигурност на електроенергийната система, което се оказа една от най-успешните мерки свързани със стабилизиране на електроенергийната система в България. Тази мярка беше оценена високо от страна на Световната банка, от страна и на ЕК“, каза тя. Петкова отказа да уточни какъв е дефицитът и добави, че за НЕК той е бил сведен до минимално възможното ниво. Според нея трябва да се либерализира пазарът на ток, като преди това са нужни мерки за тарифния дефицит, който трябва да бъде установен от КЕВР и след това да се нотифицира пред Еврокомисията. Относно държавния ТЕЦ "Марица изток 2", който може да фалира, ако не бъде подпомогнат от бюджета с 200 млн. лева, министърът припомни, че дълговете на централата към БЕХ са натрупани заради закупуването на квоти за парникови емисии.
Източник: Монитор (20.05.2019)

НЕК с блокираща квота в “Белене”, цената - до 10 млрд. От 22 май започна да тече 90-дневният срок за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ “Белене”, съобщиха от Министерството на енергетиката. На тази дата в официалния вестник на ЕК е публикувана обявата. Търсят се и миноритарни участници в проектната компания, както и кандидати с интерес за изкупуване на тока от бъдещата централа. Прогнозният срок за приключване на процедурата е 12 месеца. Българската страна ще участва с апортна вноска с активите на “Белене”. НЕК ще има блокираща квота при строежа и експлоатацията. Централата ще се изгради без договори за изкупуване на ток, без държавни гаранции или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията. Пределната цена на проекта е 10 млрд. евро. Максималният срок на пускане в експлоатация е 10 г. от сключване на споразумение между акционерите. Изисква се възможност за участие на местни компании в изпълнението на проекта. След подаване на заявления за участие ще се прави къса листа на предпочетените кандидати, след което ще се изпрати покана за обвързващи оферти. След класирането на обвързващите оферти и избор на инвеститор или инвеститори ще бъде подписано споразумение за придобиване на акции и споразумение между акционерите.
Източник: 24 часа (23.05.2019)

Енергийният министър и малките ВЕИ-та пак не се разбраха за цените на тока Пореден кръг от преговори между енергийния министър Теменужка Петкова и малките ВЕИ-та, строени с европари, проведен в четвъртък, не доведе до решение на казуса с плащанията за произведения от тях ток. Собственици на около 270 соларни централи, изградени с пари от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), настояват, че преференциалните им цени са били орязани неправомерно през 2015 г., и оттогава периодично протестират. Те смятат, че са жертва на неправилно прилагане на Закона за енергетиката (ЗЕ), който ощетява тях, но не и по-големи зелени централи, за които разпоредбите също би трябвало да важат. Техните цени обаче така и не са били орязани. Според министър Петкова обаче грешка в прилагането на спорния параграф 18 от Закона за енергетиката няма. Тя подчерта, че цената за изкупуване на тока от малките ВЕИ е такава, че може да възстанови размера на инвестицията в соларните проекти. А намаляването й гарантирало, че България няма да понесе глоба от ЕК заради двойно финансиране на проектите. "Интересно е защо точно сега, точно в този момент тези производители на енергия от ВЕИ започнаха да изразяват недоволство, да обясняват как ще фалират и да изброяват всички останали последствия като пагубни за тях", заяви Петкова. Собствениците на малки ВЕИ-та на няколко пъти поискаха оставките на министър Петкова и на шефа на енергийния регулатор Иван Иванов. От Съюза на европейските производители на зелена енергия дори заплашиха, че ако казусът не бъде решен, ще унищожат фотоволтаична централа и ще блокират пътища. А на брифинг с нанизани примки на шиите си от малките ВЕИ-та обявиха "факти срещу лъжи", свързани с неравноправното прилагане на Закона за енергетиката. "Оказва се, че законът не се прилага към ползватели на схеми за подпомагане, в които спадат големи ВЕИ производители и едромащабни инсталации. Неоснователно разпоредбите на параграф 18 се прилагат към микро ВЕИ, финансирани по ПРСР. А това е най-малката помощ, която освен това е с цел създаване на работни места за минимални работни заплати от 800 лв., каквито са в сектора на енергетиката", заяви Павлина Трифонова от сдружението.
Източник: Сега (27.05.2019)

Стартира процедурата за избор на инвеститор за АЕЦ „Белене“ Стартира процедурата за избор на инвеститор за АЕЦ „Белене“, съобщиха от министерството на енергетиката. През юни 2018 г., Народното събрание реши да бъде размразен проектът за втора ядрена централа, която трябва да се реализира на пазарен принцип без сключване на дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия от НЕК и предоставяне на държавни гаранции. Националната електрическа компания си запазва правото на блокираща квота при вземането на решения от общото събрание на акционерите в бъдещата проектната компания. До момента намерения за участие в процедурата са заявили „Росатом“ и Китайската национална ядрена корпорация. За евентуални доставчици на част от оборудването пък се сочат френската „Фраматом“ и американската „Дженеръл електрик“.
Източник: Дарик радио (27.05.2019)

Производствената цена на тока скача с 25%, но сметките за бита растат само с 3.5% Производството на електроенергия в България ще поскъпне значително от 1 юли заради ръста в цената на въглеродните емисии, които електроцентралите с изключение на АЕЦ са длъжни да плащат. Това няма да бъде усетено от потребителите, тъй като Комисията за енергийно и водно регулиране ще намали административните компоненти, които се начисляват към цената на тока за бита. В случая според предварителния доклад на регулатора Националната електрическа компания ще продава с 25% по-скъпо на електроразпределителните дружества, но сметките на крайните клиенти няма да са с повече от 3.5% по-високи. На практика новият модел ще доведе до преразпределение на финансовите потоци в регулирания пазар на електроенергия, като вместо държавата да събира допълнителни такси чрез НЕК или фонда "Сигурност на електроенергийната система", с които след това да компенсира ВЕИ и т.нар. американски топлоцентрали, самите производители ще получават по-висока цена за енергията си. Този модел в много по-голяма степен се доближава до либерализирания пазар и по-добре отразява реалните разходи за производството на ток. Въпреки това държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" за първи път няма да осигурява енергия за битовите потребители, тъй като цената на тока й е прекалено висока и КЕВР не я е включила сметките си. Така държавната централа ще може да работи само за свободния пазар, като продава на борсата. По предварителните данни на НЕК от 1 юли средната покупна цена на електроенергията от различните производители (АЕЦ, ВЕЦ, ВЕИ и т.нар. американски ТЕЦ) трябваше да се повиши от 128.38 до 151.52 лв./мВтч преди компенсирането от фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС). Експертите на КЕВР обаче са пресметнали, че тарифата трябва да е 143.98 лв./мВтч, като за целта са изключили ТЕЦ "Марица-изток 2" от регулирания пазар. Като се вземат предвид плащанията от ФСЕС към НЕК, покупната цена става 89.6 лв./мВтч при настояща 71.71 лева. Или казано иначе, през новия програмен период стойността на електроенергията ще бъде с 25% по-висока. Ръстът е обоснован с поскъпването на въглеродните квоти, които НЕК е задължена да купува за американските ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал", които при липсата на държавната централа ще осигуряват значителна част от тока за бита. В същото време цената на другия основен доставчик - АЕЦ "Козлодуй", ще бъде намалена незначително от 54 до 53.9 лв./мВтч. Електроразпределителните и електроснабдителните дружества на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про" имаха коренно различни предложения за новия ценови период. Най-голямо увеличение на цените поискаха от ЧЕЗ - с близо 11% на дневната и с над 51% на нощната тарифа. До голяма степен това се дължеше на предложения ръст на таксите за пренос и достъп - между 12% и 34%, които се начисляват на всеки мегаватчас потребена енергия както през деня, така и през нощта. Подобно бе искането и при ЕВН - скок от 4.6%. Докато от "Енерго-про" бяха посочи, че сметките за тока трябва да се вдигнат с малко над 2%. Изчисленията на регулатора обаче показват съвсем различни числа. Например ръстът на дневната и нощната тарифа при ЧЕЗ заедно с таксите за пренос и достъп е около 3.5%. Докато при ЕВН и "Енерго-про" до голяма степен са удовлетворени исканията им съответно за 4.6% и 2%. Окончателната промяна ще е ясна в края на юни.
Източник: Капитал (29.05.2019)

КЕВР обсъжда предстоящото поскъпване на тока за бита и на топлоенергията Предстоящото поскъпване на тока за бита с 3,5% и на топлоенергията с 4,5% средно за страната ще бъдат обсъждани в енергийния регулатор. От юли при топлоенергията най-голям скок се очаква да има в Разград - със 17,5%. Увеличението в Пловдив, Плевен, Бургас, Враца и Велико Търново се предвижда да бъде с между 6% и 7,5%, а парното и топлата вода в София ще поскъпнат с 4,3%. Най-малкото увеличение ще е във Варна и ще е под 2%. Единствено в Сливен има предвидено намаление, но то ще е с по-малко от половин процент. Цените на тока за бита пък се предвижда да се увеличат с 3,5%. Предстоящото поскъпване председателят на енергийния регулатор Иван Иванов обясни със скока на цените на вредните емисии. "Тези емисии се купуват от всички енергийни дружества в много по-голяма степен от тези, които са на въглища, в по-малка степен тези, които са на природен газ". С колко точно ще поскъпнат тока, парното и топлата вода регулаторът ще реши окончателно в края на юни. Изпълнителният директор на НЕК Петър Илиев смята обаче: "Всички международни конфликти оказват влияние върху цената на петрола, но електрическата енергия се произвежда от местни продукти, въглища, както и АЕЦ "Козлодуй", така че това не може да бъде никакво влияние. Цените на въглеродните емисии наистина са голям проблем, тъй като ние хем искаме да плащаме емисиите, хем някой друг да ни ги плаща". За емисиите се знае от 30 години, посочва бившият министър на екологията Юлиян Попов. По думите му българската енергийна система е наясно за този растеж от поне 10-20 години. Според него външните фактори се използват за оправдание на липсата на инвестиции в системата. На същото мнение е и ръководителят на икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов: "Цените на квотите ще продължават да растат. Не е особено адекватно да се цитира Венецуела". Освен от международното, ситуацията с цените се усложнява и от вътрешното положение, посочва бившият шеф на електроразпределително дружество Росен Йорданов. По думите му същото международно положение у нас вдига цените на тока, а в Румъния ги сваля.
Източник: econ.bg (05.06.2019)

НЕК ще пусне още търгове за строежа на АЕЦ „Белене“ Националната електрическа компания (НЕК) ще обяви още процедури за строежа на АЕЦ „Белене“. До две седмици ще бъде обявен търг за избор на изпълнител на допълненията към проекта за АЕЦ „Белене“, необходим за издаването на окончателен лиценз на централата от Агенцията за ядрено регулиране. Това обяви изпълнителният директор на НЕК Петър Илиев в интервю за БНР. По неговите думи процесът по избор на изпълнител ще продължи три месеца. „Ние искаме лицензиран проект от Агенцията по ядрено регулиране. Надяваме се, че ще си свършат работата. Ще сключим договора и някъде есента ще получим готов, лицензиран проект, който евентуално да го представим на желаещите за изграждането на АЕЦ „Белене“. Много по-добре е при водене на преговорите да представим и лицензиран проект, отколкото приказки, че имаме добри проект“, коментира Илиев. Той, както и енергийният министър Теменужка Петкова участваха във форум „Булатом“, посветен на ядрената енергетика. Той се провежда край Варна с участието на международни експерти, депутати и лидери в сферата на енергетиката.
Източник: economic.bg (06.06.2019)

Бизнесът отново обвини НЕК в изкривяване на пазара на ток Само месец след като остро разкритикуваха шефа на НЕК Петър Илиев и директно поискаха оставката му, вчера от Асоциацията на организациите на работодателите в България (АОРБ) отново обвиниха държавното дружество в изкривяване на свободния пазар. От началото на юли токът, произведен от малките ВЕИ централи, трябваше задължително да се търгува на борсата, но впоследствие срокът бе удължен и вече е 1 октомври. Заради отлагането сега НЕК се разпорежда с тази електроенергия и планира да проведе търг за продажбата й на платформата за двустранни договори на енергийната борса, организиран за сряда, съобщиха работодателите. "Като приветстваме решението тази електроенергия да бъде реализирана на свободен пазар, изразяваме несъгласие с начина, по който планирате това", пишат от асоциацията, в която влизат БСК, АИКБ, КРИБ и БТПП. Според експертите условията по търга може да породят спекулации и в крайна сметка да доведат до това, че кандидат-купувачът да бъде една единствена фирма. Работодателите напомнят, че точно за да се избегнат подобни рискове, Народното събрание прие законови промени, които задължават електроенергията от тези централи да се продава на борсата. "Предвид това логично, рационално и пазарно адекватно е НЕК да продава електроенергията, генерирана от ВЕИ с мощност между 1 и 4 МВт, изцяло на борсовия сегмент "Пазар ден напред", пише още в позицията на АОРБ. В късния следобед в понеделник от НЕК все пак отмениха търга и насрочиха нови два. Според експерти условията по тях позволяват повече играчи да се включат в наддаването, а не цялото количество електроенергия да отиде само при един-единствен купувач. От електрическата компания пък заявиха, че намират за "странно външна организация да съветва по какъв начин да се осъществяват търговските дейности на НЕК". "Не разбираме защо, при наличието и на други подобни търгове, провеждани за енергия от ВЕИ с мощност над 4 МВт, не се реагира по същия начин, като фокусът е единствено върху търговете на НЕК", пишат още от дружеството на Петър Илиев. След серия от становища и открити писма през миналия месец работодателите поискаха оставката на шефа на НЕК Петър Илиев и призоваха за спешни промени в управлението на дружеството. Причина за това станаха поредните ценови рекорди на борсата в началото на май и ограничените количества борсов ток. "Защо НЕК продължава да предлага количества, които са крайно недостатъчни?", попитаха работодателите. А на извънреден брифинг Петър Илиев заяви, че НЕК спазва закона, а високата цена била заради липсата на достатъчно вода в язовирите.
Източник: Сега (18.06.2019)

Шефът на НЕК изненадващо подаде оставка Изпълнителният директор на Националната електрическа компания (НЕК) Петър Илиев изненадващо подаде оставка в сряда. Мотивите за решението му не бяха оповестени, а пред БНР той лаконично коментира, че става дума за лично решение. В последния месец и половина шефът на НЕК и работодателите бяха в обострени отношения. Причината за това бе участието на НЕК на свободния пазар на ток, който се доминира от още няколко държавни енергийни фирми и чиято енергия периодично гони ценови рекорди. НЕК периодично бе обвинявана от бизнеса, че не осигурява достатъчно количества евтин ток на борсата, заради което цените са високи. Илиев обаче коментира наскоро, че с приоритет били домакинствата и малките фирми. Последната задочна разпра между бизнеса и НЕК бе, след като електрическата компания бе обвинена в нагласяване на търг за продажба на ток. Според Асоциацията на организациите на работодателите в България (АОРБ) условията по него може да породят спекулации и в крайна сметка да доведат до избора на една-единствена фирма. Търгът трябваше да се проведе вчера, но в крайна сметка бе отложен и променен така, че повече фирми да могат да си купят от предлагания ток. Любопитно е, че работодателите неведнъж са критикували шефа на НЕК и управлението на компанията. В по-голямата част от случаите от ръководството не са коментирали нападките на бизнеса, но сега явно ситуацията е различна. За петгодишното си управление Петър Илиев не успя да постигне кой знае какво оптимизиране на разходите и да се похвали с ефективна реформа. Това се потвърждава и от финансовите показатели на НЕК за първите три месеца на годината. Компанията записва отрицателен резултат от 72.7 млн. лв. на фона на плюс от 72.8 млн. лв. година по-рано. Това означава сериозно влошаване на финансовите показатели със 145.5 млн. лв. за година, или средно по 12.1 млн. лв. на месец.
Източник: Сега (20.06.2019)

АСЕП: НЕК ЕАД влиза в списъка „Неизрядни участници“ поради трети отменен търг на БНЕБ ЕАД „Национална електрическа компания ЕАД трябва да бъде включена в списъка „Неизрядни участници“ на Българска независима енергийна борса ЕАД поради трети иницииран от компанията и в последствие отменен търг за продажба“. Това се казва в публикувано на страницата на Асоциация Свободен енергиен пазар (АСЕП) от 19 юни становище. Както стана ясно на 19 юни електрическата компания отмени двата нови търга за електрическа енергия и 100 МВт останаха непродадени. Причината за спирането остава неясна. От АСЕП обосновават стновището си с изискванията на правилата за работа в съотетния сегмент на борсата. „Правилата за работа на сегмент ЦПДД изрично гласят: Чл. 137.4 Името на всеки Търговски участник, който в рамките на една година, считано от датата на първия анулиран Търг, анулира 3 (три) Търга, се публикува в интернет страница на Оператора в списъка„Неизрядни участници“ за срок от една година. Чл 137.5 Участниците, които са вписани в списък „Неизрядни участници“ поради анулиране на Tъргове,заплащат двойна такса за иницииране на търгза срок от една година, в случай че за посочения срок нямат следващи нарушения и бъдат отписани от горепосочения списък. НЕК ЕАД първоначално обяви търг за за 19.06.2019 г за продажба на 98 МВт с период на доставка 01.07.2019- 30.09.2019 г с обезпокоителни параметри на сделката –неделимост на количествата и отклонение в размер от -100% до +400%, определеляни еднилочно от продавача. Това доведе до остра реакция на АСЕП (позицията е достъпна на следния линк) и работодателските организации, което принуди НЕК ЕАД да отмени търга и да инициира два нови, отново за 19.06.2019 г, със същия период на доставка и отклонение, но разделени по минимално оферирано количество. Поради неизвестни за нас причини, насрочените за днес два търга, отново са отменени от НЕК ЕАД. Трикратно инициираните и впоследствие отменени търгове, освен санкции от страна на борсовия оператор към НЕК ЕАД, както гласят правилата, носи нестабилност на пазара на електроенергия и дава предпоставки за спекулации. АСЕП настоява за повече отговорност, прозрачност и последователност в поведението на държавната компания спрямо реализирането на енергията от ВЕИ между 1 и 4 МВт от 01.07.2019 г.“, се казва в становището. Това на практика е нов казус, пред който се изправя Националната електрическа компания, при това в тежък за нея момент. Изпълнителният директор Петър Илиев депозира във вчерашния ден оставката си пред управата на БЕХ. Само след дни се очаква и решението на КЕВР за новия регулаторен период, по който електрическата компания има значителни разминавания с вижданията на регулатора.
Източник: 3e-news (21.06.2019)

Търговци намекнаха за нагласени търгове на енергийната борса Дни след като работодателите обвиниха НЕК в нагласен търг, а шефът на компанията Петър Илиев подаде оставка, от Асоциацията на търговците на електроенергия (АТЕ) заподозряха енергийната борса за поредни манипулации. В официално писмо на АТЕ, в която участват над 20 водещи търговци на ток в страната, се съобщава, че днес и утре предстои да се проведат 12 търга, условията по които са публикувани от енергийната борса "в разстояние на няколко минути в петък, непосредствено преди почивните дни". Търговете са сходни като условия, което поражда много въпросителни, смятат търговците, които са изпратили своето становище до министъра на енергетиката, шефа на енергийната борса и др. "За пореден път от стартирането на Българската независима енергийна борса има опасност да станем свидетели на сделки, които пораждат сериозни съмнения за злоупотреби и предлагане на електроенергия на определени лица на цени значително под пазарните", пишат в становището си от АТЕ. Оттам изтъкват, че в такива случаи е видно, че борсата не е гарант за прозрачността и постигането на справедлива пазарна цена, а напротив - "тя бива използвана като инструмент за утвърждаване на дискусионни сделки". От асоциацията призоваха борсата да отмени търговете и припомнят, че свободният пазар е 62% от пазара на ток в страната. Затова реализирането на подобни сделки би подронило принципите му. Ще бъдат ощетени пазарните участници за сметка на определени компании, смятат от асоциацията.
Източник: Сега (24.06.2019)

Българската независима енергийна борса (БНЕБ) е включила Националната електрическа компания в списъка на неизрядните участници. Това става ясно от справка на страницата на борсата. Причината е нарушение на правилата на ЦПДД (Централизиран пазар за двустранни договори) и в частност за отмяната на три поредни търга. Според информация на 3e-news, в петък БЕХ нямаше информация за тази възможност. Припомняме, че Асоциация свободен енергиен пазар (АСЕП) постави въпросът за нарушение на правилата за работа на ЦПДД веднага на 19 юни след отмяната на търговете на платформата Централизиран пазар за двустранни договори . “Трикратно инициираните и впоследствие отменени търгове, освен санкции от страна на борсовия оператор към НЕК ЕАД, както гласят правилата, носи нестабилност на пазара на електроенергия и дава предпоставки за спекулации”, заявиха тогава от АСЕП, настоявайки за прозрачност. Санкцията на НЕК, както посочват от БНЕБ е заради нарушаване на чл. 137.4 от Правилата за работа на ЦПДД . Според него - (Чл. 137.4) Името на всеки Търговски участник, който в рамките на една година, считано от датата на първия анулиран Търг, анулира 3 (три) Търга, се публикува в интернет страница на Оператора в списъка„Неизрядни участници“ за срок от една година. Не е вписано засега нарушение по следващия чл.137.5, което би се отразило тежко на и без това лошото финансово състояние на електрическата компания.
Източник: 3e-news (24.06.2019)

Подалият оставка шеф на НЕК остава на поста Съветът на директорите на "Българския енергиен холдинг“ не е приел оставката на шефа на "Националната електрическа компания" (НЕК) Петър Илиев. Това съобщиха от холдинга в сряда, без да дават повече информация по случая. Илиев внесе заявлението си за освобождаване от длъжност на 19 юни, но така и не бяха обявени официално мотивите за това. Той каза, че причините са лични, но неофициално се твърди, че е решил да се оттегли заради атаките на бизнеса срещу НЕК заради провежданата от държавната електрическа компания политика за свободния пазар на електроенергия. Работодателите нееднократно поискаха оставката му и отправиха остри нападки срещу него. Отделно НЕК е недоволна от определените ? от 1 юли цени на тока от Комисията за енергийно и водно регулиране. Компанията счита, че те не осигуряват необходимите приходи за оцеляването ?. НЕК в момента е на огромна загуби и голям дефицит. Илиев е дългогодишен служител на НЕК. Той пое ръководството на компанията през ноември 2014 г., след като ГЕРБ спечели парламентарните избори. Реално той е най-дълго задържалият се на поста шеф на държавната компания в последните над десет години.
Източник: Медия Пул (27.06.2019)

БЕХ не позволи на Петър Илиев да напусне НЕК Практиката в настоящото правителство някой да иска да напусне управленски поста, но да не му дадат, продължава. Такава е ситуацията с изпълнителния директор на НЕК Петър Илиев, който на 19 юни подаде оставка. Днес обаче, Съветът на директорите на „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД не прие тази оставка и Илиев ще трябва да продължи да управлява обществения доставчик въпреки нежеланието си. До подаването на оставка се стигна, след като за пореден път бизнес организациите изнесоха данни за нагласени търгове за електроенергия на свободния пазар, организирани от НЕК. Работодателите се оплакаха, че се превръщат в „пъдари“ на НЕК, а лошото управление на системата води до скок в цената на електроенергията за бизнеса. В няколко свои официални позиции през тази година четирите национално представени работодателски организации – КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, обвиниха НЕК и дори поискаха оставката на Петър Илиев, тъй като според тях има търгове, които се правят за конкретни купувачи, цитирайки името на бизнесмена Христо Ковачки. Преди Петър Илиев, постовете си не можаха да напуснат енергийният министър Теменужка Петкова, социалният министър Бисер Петков, а депутатът от ГЕРБ Делян Добрев успя да напусне парламента от втория път.
Източник: economic.bg (27.06.2019)

От днес поскъпват парното, токът и топлата вода Токът, парното и топлата вода поскъпват от 1 юли. Средно за страната цената за топлоподаването се увеличава с 4,5%. Най-голямо е повишението във Разград - близо 18%, тъй като цената там не е променяна няколко години. След това се нареждат Габрово, Враца, Велико Търново и Пловдив. Скокът на цената на тока е средно около 3,5% за страната. Увеличението е в рамките на годишната инфлация. Според председателя на КЕВР Иван Иванов, ако се изпълнят желанията на ЕРП-тата, то скокът трябва да е от 50%, но това няма да се случи. От НЕК пък са изчислили, че енергията струва на домакинствата по 1 лев на ден. С 0,6% поевтинява природният газ за следващото тримесечие. Утвърдената от КЕВР цена е 44,90 лв./MWh, което е с 0,27 лв. по-малко спрямо тази за второто тримесечие. Цената е без ДДС и не са включени такси за достъп, пренос и акциз. От държавното дружество „Булгаргаз“ обясниха, че поисканото намаление на синьото гориво е заради договорени доставки втечнен газ от САЩ. Първата партида от 50 млн. куб. метра газ беше доставена от холандската компания „Колмар“. Втората доставка ще извърши „Бритиш Петролиум“ за третото тримесечие на годината. От 1 юли влиза в сила и увеличението на пенсиите с 5,7 процента, което ще засегне над 2 милиона 130 хиляди възрастни хора у нас. Таванът на пенсиите също се увеличава - от 910 лева на 1 200 лева. Общо 270 милиона лева са осигурени за индексацията. Приложен процентът на нарастване от 5,7 на сто означава, че минималната пенсия за стаж и възраст от сегашните 207,60 лева ще бъде 219,43 лева. Социалната пенсия за старост от 125, 58 лева ще е 132,74 лева. След увеличението на тавана на пенсиите 43 000 пенсионери да получат своите действителни размери, които са в интервал между 910 и 1200 лева. Ограничение ще продължи да има за 26 000 лица, чиито действителни пенсии са над 1200 лева. Изплащането на новите по-високи пенсии ще започне от 8-ми юли, като на тази дата парите ще са по сметките на възрастните хора, заявили получаване по банков път. За останалите пенсионери изплащането на пенсиите ще по график в пощенските станции.
Източник: Сега (01.07.2019)

НЕК пак пробва да продаде ток от ВЕИ на борсата НЕК пак пробва да продаде ток от ВЕИ на борсата. Компанията пусна търг за 50 мегавата електроенергия с ден на продажба понеделник (1 юли) и с начална и крайна дата на доставка 3 юли и 30 септември. Минималното оферирано количество, което се изисква, е 5 мегавата. Това са част от онези 98 мегавата ток от ВЕИ, които бяха обявени на търг накуп на 17 юни. След реакция на бизнеса, който се усъмни, че ще ги вземе един определен купувач, НЕК го анулира и обяви два нови с 8 лота, но после отмени и тях. Заради напрежението на 19 юни шефът на НЕК Петър Илиев депозира оставката си в Българския енергиен холдинг. Той каза, че я подава, защото не иска да вкарва компанията в загуби, ако приеме да продава тока на платформата “ден напред”, както го притискали. Една седмица по-късно - на 27 юни, БЕХ съобщи, че бордът на директорите не приема оставката на Петър Илиев. Заради трите отменени търга НЕК бе включена от борсата в списък за неизрядни участници. Този нов търг за 50 мегавата е пуснат с цена от 101 лв. и диапазон в часовите графици от 0 до 400%. При първия търг разликата беше от -100 до плюс 400%, а цената беше 94 лв. за мвтч. Това означава, че който купи тези количества, ще научава от НЕК всеки ден в 11,30 ч централноевропейско време графика за доставката по часове. И при новия търг обезпечението е банкова гаранция, паричен превод или застраховка. Тъкмо застраховката насочи бизнеса към съмнения за единствения купувач при първия опит да продажба. И след новия търг, обявен за понеделник, бизнесът реагира. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев заяви, че бизнесът е против всички търгове, които са нагласени. Той отново подозира сговор на евентуалния купувач с НЕК и настоява такива оферти да бъдат забранени. Велев заяви, че и друг път са обявявани търгове с такъв голям диапазон в часовите графици, но при тях продавач и купувач се договарят всеки ден колко ток в колко часа ще бъде доставен, а не както било в случая - НЕК да казва едностранно какво ще осигури.
Източник: 24 часа (01.07.2019)

Цената на тока за бизнеса скочи с 84% за ден и над 200% за седмица Цената на електроенергията, договорена в сегмента "ден напред", бе най-високата в цяла Европа - за един мегаватчас тя достигна 195.4 лв. базова мощност. Това е два пъти повече от средното ниво за ЕС и с 84% над цената за предишния ден - 2 юли. Спрямо миналия петък увеличението е с 203%. За това алармираха от Асоциацията на организациите на работодателите в България (АОРБ), чиито членове създават 86% от брутната добавена стойност у нас. За сравнение цените в Румъния и Унгария са около 120 лв. за мегаватчас (мВтч), докато в Западна Европа са около 60-70 лв. за мегаватчас. Според предприемачите това съвсем не е изолиран случай. Те посочват, че от началото на 2019 г., или в 183 последователни дни, средната цена на електроенергията за индустрията в България е била по-висока от тази в Германия и Франция, както и в Австрия, Чехия, Словакия, Швейцария. Като се добавят доплащанията за преференциалните цени на т.нар. американски централи (каквито доплащания няма в нито една друга европейска страна), крайният резултат е, че българските предприятия получават най-скъпата електроенергия в цяла Европа, пишат от АОРБ. Заради шока с електроенергията вчера три фирми от "Холдинг Металик" работеха с половината от капацитета си. "Това са машиностроителният завод "Металик" АД - Стара Загора, леярското предприятие "Чугунолеене - Първомай" и "Енергоремонт - Гълъбово" АД - Гълъбово", уточниха от холдинга пред Инвестор.бг. Днес те най-вероятно напълно ще спрат своята дейност. Работодателите настояват за адекватно управление на мощностите, което да е съобразено с рационалното предлагане, така че да не се стига до такива ценови разлики. Бизнесът призовава ТЕЦ "Марица-изток 2" да осигури "дефицитните" мегавати и така да балансира пазара. Реакция от енергийното министерство нямаше. Проблемът е, че до голяма степен свободният пазар на ток продължава да се доминира от трима държавни играчи - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2". Това бе признато и от шефа на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов, който заяви, че цели 81% от продавания ток на борсата в края на декември 2018 г. са дошли от дружества под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и това до голяма степен е определило цените. Според фирмите този държавен монопол умишлено предизвиква дефицит на пазара, за да се постигнат по-високи цени. Писмото на работодателите е изпратено до ресорния министър Теменужка Петкова, която на няколко пъти заяви, че на енергийната борса всичко е спокойно и тя работи добре. Тогава, както и сега бизнесът допуска манипулиране на пазара и опорочаване на търговете. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев дори определи действията на НЕК като на организирана престъпна група. През миналата седмица бизнесът поиска оставката на шефа на НЕК Петър Илиев заради съмнителен търг за покупка на ток. В крайна сметка обаче той запази поста си, тъй като се оказа "ценен кадър" (по думите на министър Петкова), с когото Българският енергиен холдинг не пожела да се раздели. НЕК заедно с АЕЦ "Козлодуй", "Марица-изток 2" и др. е под шапката на енергийния холдинг. "Смешно е да се каже, че аз разпределям порциите в енергетиката, далече съм от това положение", коментира Илиев пред БНТ. Той отрече да има спекула на свободния пазар на ток и заяви, че критиките срещу него целят да се прикрият други скандали в енергетиката. Илиев не уточни какво има предвид. Той обясни оставката си с това, че не е съгласен със случващото се на пазара.
Източник: Сега (04.07.2019)

Шефът на НЕК призна за пороци при пазара на ток Комисията за защита на конкуренцията започва анализ на пазара на ток у нас. Тя е поредният орган, който ще проверява дали има спекула на независимата енергийна борса. Анализът ще бъде успореден с този, който в момента се прави от енергийния регулатор, без да е ясно кога ще приключи. Средно подобно проучване отнема 3-4 години, обясни председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов, като се позова на опита на Дания, Германия, Франция. Това стана по време на проведената във вторник дискусия в парламентарната комисия по енергетика, посветена на пазара на свободния ток, който според работодателите е силно опорочен и манипулиран. Дискусията идва дни след като бизнесът се оплака, че купува най-скъпия ток в Европа. По данни на работодателите на практика от началото на годината досега големите енергийни потребители са купували по-скъп ток в сравнение с фирмите от повечето страни в ЕС. Според Иванов решението е в ускорената либерализация. Той поиска конкретни срокове за излизането на свободен пазар на фирмите, а след това и на бита. В момента в КЕВР има18 сигнала, подадени от енергийната борса. "За всеки случай, когато има съмнение, ние получаваме криптирано съобщение по специален канал", обясни Иванов. Според него обаче все още не може да се говори за манипулации на пазара. "Не можем да съобщим никакви данни, защото, от една страна, рискуваме да опетним собственото си име, като обвиним незаслужено компании в действия, които може и да не са извършили, а, от друга - рискуваме да бъдем санкционирани, като уроним името на тези дружества. Това, че проверяваме, не означава, че има нарушения", застрахова се шефът на КЕВР. Анализът на подадените от борсата сигнали най-вероятно ще бъде готов наесен, но това ще бъде едва първият етап от проучването за пазара на ток. Енергийният министър Теменужка Петкова коментира, че 63% от предлагания ток се осигуряват от дружествата от държавната енергетика - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2". Тя припомни, че с последните промени в Закона за енергетиката вече всички производители трябва да продават своя ток на борсата. "Няма нито един мегават, произведен от тези три дружества, който да е продаден извън нея", заяви Петкова. Според шефа на НЕК Петър Илиев обаче България продължава да изнася евтината енергия, а скъпата остава тук. "Не се защитава ликвидност на свободния пазар", заяви той и добави, че пазарът е оставен на самотек. За първи път от много време насам той е на едно мнение с работодателите. "Имаме най-високата цена за цялата 2019 г. - до ден-днешен. От януари нашата индустрия е в неконкурентна позиция. Ние сме няколко метра назад при 100 метра бягане, как да стигнем първи?", възмути се председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Васил Велев. Той говори от името на четирите работодателски организации - АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, които на няколко пъти изпратиха становища и остри писма до министъра на енергетиката, шефа на КЕВР и др. "Този пазар е нещо, което не можем да приемем за нормално и нещата са на ръба", заяви Васил Велев. Колегата му от Федерацията на индустриалните енергийни консуматори - Константин Стаменов, оприличи свободния пазар на "свободно падане на икономиката". "За какъв икономически растеж говорим?", запита риторично той. И трите дружества - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и "Марица -изток 2", отхвърлиха намеците и обвиненията в манипулиране на пазара и заявиха, че работят по правилата.
Източник: Сега (10.07.2019)

НЕК си търси медицински застраховател "Национална Електрическа Компания" /НЕК/ ЕАД обяви открита процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет допълнително доброволно здравно осигуряване на 2145 служители на дружеството чрез договор за медицинска застраховка. Договорът предвижда подобряване на здравето и предпазване от заболяване, като профилактичните прегледи се провеждат веднъж на съответната застрахователна година в медицински заведения и чрез мобилни екипи, с извършване на изследванията, посочени в техническата спецификация. Извънболничната медицинска помощ предвижда първичен преглед от специалист, контролни прегледи във връзка с амбулаторно наблюдение по повод на конкретно заболяване до решаване на здравния проблем. По договор застрахованите ще могат да ползват услугите на следните специалисти: вътрешни болести, кардиолог, хирург, гръден хирург, съдов хирург, терапевт, АГ, невролог, ендокринолог, гастроентеролог, алерголог, уролог, ортопед, травматолог, образна диагностика, психиатър, нефролог, хематолог, онколог, радиолог, неврохирург, пневмолог, ревматолог, токсиколог, физиотерапевт, офталмолог, оториноларинголог, дерматолог, инфекционист, паразитолог и други. Предвидено е и ползването на физиотерепевтично лечение и рехабилитация, назначени по лекарско предписание. Прогнозната стойност на поръчката е 1 029 600 лв. без ДДС. Крайният срок за получаване на оферти или заявления за участие е 5 август 2019 г.
Източник: Банкеръ (15.07.2019)

Токът е поскъпнал с 29% за 12 години При 36.8% инфлация за последните 12 години токът е поскъпнал с 29 на сто. Нещо повече - днес битовите потребители и малките фирми дори плащат с 6 лв. по-малко за един мегаватчас електроенергия спрямо протестната 2012 година. Това показва анализ на Института за енергиен мениджмънт (ИЕМ), в който се разглеждат цените на тока за клиентите, присъединени на ниско напрежение. В него са използвани данни от ценовите решения на енергийния регулатор за периода от началото на юли 2007 до края на юни 2019 година. Цените са определени не за календарна, а за регулаторна година - с начало 1 юли. Така през първата регулаторна година (юли 2007 - юни 2008 г.) цената на тока на регулирания пазар за домакинствата и дребния бизнес е била 146 лв. за мегаватчас (МВтч) с ДДС. За 12 г. тя е нараснала с 29% и сега един МВтч вече струва 188 лева. Изменението обаче не е еднопосочно - цените достигат своя пик от 194 лв./МВтч през 2012 г., а през следващите години се задържат на по-ниско ниво. Така регулираните цени за периода юли 2018 - юни 2019 г. са с 6 лв./МВтч по-ниски от тези през 2012 г., става ясно от анализа на ИЕМ. Това повдига много въпросителни дали токът за бита не се държи умишлено на по-ниски нива, за да няма обществено недоволство. В същото време цената за производство скача почти двойно - от 57 лв./МВтч през 2007 - 2008 г. до 108 лв./МВтч през 2018 - 2019 г. Основен фактор за това е бумът при ВЕИ мощностите. Преференциалните цени, по които се изкупува енергията, произведена от тях, се покриват чрез специални добавки към цената за пренос, заплащана от всички ползватели на мрежата, се сочи в анализа на ИЕМ. Добавката за ВЕИ в размер на 2.12 лв./МВтч се появява в ценовите решения за пръв път през 2009 г., устойчиво нараства през следващите години и достига до единадесеткратно по-високи размери от 23.78 лв./МВтч през 2018 г. Към нея постепенно се присъединяват и добавки за насърчаване на високоефективно комбинирано производство на ток и парно и за финансиране на невъзстановяеми разходи, свързани с американските тецове в "Марица-изток". От 2013 г. добавките се калкурират в цената "задължение към обществото". При мрежовите услуги обаче има обратна тенденция. Цената за пренос през разпределителната мрежа на ниско напрежение през 2007 г. е била с 13.15 лв./МВтч по-висока в сравнение с цените (за пренос и достъп) в края на периода - съответно 51.40 лв./МВтч през 2007-2008 и 38.25 лв./МВтч през 2018-2019 г. Подобна, макар и по-скромна като резултат, е тенденцията и при ЕСО - сумата от цените за пренос и достъп за крайните клиенти намалява с 3.5 лв./МВтч - от 13.30 лв. през 2007 до 9.84 лв. за 2018 г. Така двете противоположни тенденции - на увеличение на производствената компонента и на поевтиняване на мрежовата, оформят поскъпването от 29%, обобщават експертите на института.
Източник: Сега (16.07.2019)

Спецпрокуратурата се зае с доставчик на оборудване за ВВС Специализираната прокуратура започна разследване срещу дружеството "Банкантел" ООД, което е един от доставчиците на оборудване за Военновъздушните сили (ВВС), съобщиха в четвъртък от държавното обвинение. По време на акцията са извършени претърсвания и изземвания на компанията, както и на жилища на трима души в София. Разследва се корупция и търговия с влияние при доставянето от "Банкантел" на оборудване за нуждите на ВВС, се посочва още в съобщението. Едновременно с това спецпрокуратурата е изискала и свързаните със случая документи от Министерството на отбраната и въздушните сили. За да не попречат на разследването, от държавното обвинение посочиха още, че няма да предоставят повече информация. Компанията "Балкантел", която е създадена през 1990 г., не се занимава само с доставка на оборудване за ВВС. Освен това тя предоставя телекомуникационни системи и за цивилната авиация, пренос на всякакъв вид информация по въздух, оптичен или меден кабел, с приложение в жп транспорта, отбраната, авиацията и пр. От съобщението на прокуратурата не става ясно какви проекти точно се разследват, но според данни от сайта на дружеството то е направило системата за мониторинг в реално време (така нар. Front Desk) на военните летища "Граф Игнатиево", "Безмер" и "Крумово". Освен това е изградила интегрирана система за централизиран контрол на основните комуникационни, информационни и навигационни системи на ВВС. По проекта се е работело от 2009 до 2017 г., пише Медиапул. Сред клиентите на компанията са посочени АЕЦ "Козлодуй", НЕК, "Булгартрансгаз" и др. В края на 2016 г. името на фирмата нашумя около скандал с Външно, повдигнат от депутата от БСП и бивш външен министър Кристиан Вигенин. Тогава компанията обяви, че ще съди Вигенин, който заподозря публично корупционна схема с участието на компанията във ведомството. През 2016 г. той съобщи, че е сезирал прокуратурата. Според него български посланици са получили грами и фактура на фирма "Балкантел”, по която трябвало да преведат по над 30 хил. евро за купуване и инсталиране на нова телефонна централа. Обяснено било, че нововъведението се прави за подобряване на комуникацията във връзка с българското председателство на Съвета на ЕС.
Източник: Сега (19.07.2019)

Топлофикации на Ковачки вземат 21.6 млн. лв. след оспорени цени Топлофикациите в Русе, Плевен, Перник, Враца, Бургас и Велико Търново, зад които се смята, че стои енергийният бос Христо Ковачки, ще получат допълнителни средства от "Националната електрическа компания" (НЕК) заради това, че в периода 1 юли 2017 г. - 30 юни 2018 г. е изкупувала произведената от дружествата електроенергия на по-ниски от реалните цени. Същото е установил Върховният административен съд и за определената от енергийния регулатор цена на топлинната енергия на тези шест дружества, но повечето разходи ще бъдат начислени в следващите сметки за парното на клиентите им. Това се случва след като дружествата оспорват в съда определените им от енергийния регулатор преференциални цени за произведената по високоефективен начин електроенергия и за топлинната енергия и в крайна сметка те са повишени със задна дата. Така тези топлофикации ще получат 21.6 млн. лв., изчислява изданието "Капитал", позовавайки се на взетите на 16 юли 2019 г. нови решения на Комисията за енергийно и водно регулиране за цените на шестте топлофикации за предишния регулаторен период. Завишените сега от регулатора средства за произведената електроенергия във въпросния период ще трябва да бъдат покрити от държавната НЕК, която пък на свой ред ще трябва да ги предяви за компенсация пред Фонда за сигурност на електроенергийната система, обясниха от КЕВР. За топлинната енергия пък дружествата на Ковачки ще поискат от КЕВР да включи съответните суми в следващите ценови решения, тъй като няма как да искат от клиентите си да правят доплащания за минал период. Това не се случва за първи път при тези топлофикации. Те редовно оспорват ценовите решения на КЕВР във ВАС и често печелят делата. През февруари и март например ТЕЦ "Брикел" и топлофикациите в Русе, Сливен и Габрово успяха да си издействат още близо 32 млн. лв. за минали периоди, пише изданието. Дружествата основно оспорват в съда признатите от енергийния регулатор разходи в цените им. Става дума за плащания за гориво, въглеродни квоти и балансираща енергия, които КЕВР традиционно орязва, за да натиска цените на енергията. Съдиите обаче смятат, че тези разходи трябва да се вземат предвид при определянето на цените от регулатора. Затова и решенията на комисията се отменят от съда.
Източник: Медия Пул (19.07.2019)

Жаклен Коен, който досега бе председател на Съвета на директорите на АЕЦ „Козлодуй“, е новият изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг. Той вече е оглавявал мегаструктурата по време на ?aбинeтa нa ?лaмeн Opeшapc?и. Когато става шеф на БЕХ, всички очакват споразумението с „Уестингхаус“ да влезе в сила, но това не става. Впоследствие е уволнен oт Teмeнyж?a ?eт?oвa. При постъпването му имало 300 млн. лв. по сметките на държавните енергийни компании, а след напускането му – над 1 млрд. лв. Сега енергийният министър го връща на поста. Коен е най-много уволняваният и канен обратно в енергетиката мениджър. Той не си позволява да атакува нито един министър при тези раздели. За него казват, че е от лобито на разумните в енергетиката. Роден е в София. Завършва Висшия икономически институт Карл Маркс“. Работи в „Автомобилен транспорт“, „Булгаргаз холдинг“ (международно сътрудничество). През 2013 г. се връща в борда на директорите в АЕЦ „Козлодуй“, а през 2014 става шеф на БЕХ. Престава да е шеф на холдинга през 2016 г., но остава председател на борда на директорите на АЕЦ „Козлодуй“ и зам.-председател на съвета на директорите на проектната компания „Южен поток – България“. Служебният кабинет на Герджиков го освобождава и от двата поста, но през 2017 г. министър Петкова го връща в „Козлодуй“.
Източник: Стандарт (22.07.2019)

България отново е с най-високата борсова цена на електроенергията в Европа За пореден път през последния месец българският бизнес ще плаща най-високата цена за електроенергия в цяла Европа. Постигната цена на пазара "Ден напред" на Българската независима енергийна борса е 118.73 лв./мВтч базова мощност и е по-висока дори от гръцката, към която са начислени технологични разходи и други такси. За сравнение, в Румъния и Унгария цените са около 100 лв./мВтч, а в Западна Европа - около 80-90 лв./мВтч. От началото на юли борсовата цена на ток в България е най-високата в региона, като на 3 юли беше поставен абсолютен рекорд за летния сезон - над 195 лв./мВтч. В резултат на това средната стойност за изминалите 22 дни е 105.6 лв./мВтч, което е с цели 65% над нивата от същия период на 2018 г. Също така тези ценови нива са значително по-високи от прогнозираните на Комисията за енергийно и водно регулиране за настоящия регулаторен период - 89 лв./мВтч. Основната причина за високите цени на електроенергията в България е създаденият изкуствен недостиг. Държавните АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК (и трите част от БЕХ) осигуряват между 60 и 63% от електроенергията за свободния пазар, а освен тях има само един голям частен производител - Христо Ковачки с централите си, който отгоре на всичко е изкупил съществена част от тока на АЕЦ-а и е избран без конкурс да продава енергията на общинската "Топлофикация София". Така Ковачки може да варира с мощностите си и да ограничава предлагането, което води до по-високи цени.
Източник: Капитал (23.07.2019)

Арбитражен спор за 65 млн. лв. на "КонтурГлобал" с НЕК Иск пред арбитражен съд за 10 млн. евро с възможност за увеличаване на претендираната сума е внесла въглищната централа ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" срещу "Национална електрическа компания" (НЕК) заради това, че държавното дружество не е платило изградена от "КонтурГлобал" инсталация за пречистване на серния двуокис и азотните оксиди, отделяни при производството на електроенергия. Това обясни изпълнителният директор на НЕК Петър Илиев, след като във вторник компанията спомена за започналата арбитражна процедура в анализ за отражението на регулаторните решения за цената на тока през годините върху финансовото ? състояние. В анализа Илиев отбелязва, че два поредни регулаторни периода НЕК иска разходите за тази инвестиция от 65 млн. лв. да се отразят в определяната от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) цена за разполагаемост на "КонтурГлобал Марица Изток 3". Това обаче и до ден днешен не е направено, а в същото време е част от разписаните ангажименти на НЕК в сключеното от нея през април 2015 г. споразумение с "КонтурГлобал" за намаляване на тази цена за разполагаемост в дългосрочния ? договор за задължително изкупуване на тока от въглищната централа. Такъв договор бе подписан и с другата т.нар. американска централа "Ей И Ес", с което разходите на НЕК се прогнозираше, че ще паднат със 100 млн. лв. годишно. Реално обаче споразуменията влязоха в сила чак през 2016 г., защото тогава НЕК успя да изплати своите дългове от 700 млн. лв. към двете дружества за изкупена енергия. Изпълнителният директор на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" Красимир Ненов обясни пред Mediapool, че става въпрос за направени в периода 2011-2015 г. инвестиции за намаляване на въпросните вредни емисии от дейността на централата. Така тя е успяла да отговори на европейските екоизисквания, влезли в сила от 2016 г. Реално само двете американски централи покриват тези стандарти. Ненов посочи, че първото плащане е дължимо от края на 2017 г. и НЕК не оспорват това задължение, но КЕВР не го отразява като разход в тарифите, което довело до действията с арбитражния иск, за което държавната компания била уведомена през юни 2019 г. Делото може да бъде прекратено ако страните успеят да постигнат споразумение по издължаване на сумата от страна на НЕК за инвестицията и нейната възвръщаемост. От КЕВР пък обясняват, че не са се произнесли по представения от ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" тарифен модел, тъй като били започнали да го анализират. За завършването на това административно производство обаче няма срок и забавянето на това решение носи негативни последици за НЕК, посочва Петър Илиев в анализа до енергийния министър Теменужка Петкова. Той очаква евентуалното осъждане от страна на "КонтурГлобал" да увеличи на тарифния дефицит на електрическата компания със стойността на инвестицията с включена възвръщаемост - около 65 млн.лв., без отразяване на потенциалните лихви за забава и съдебни разноски. Любопитен момент е, че НЕК е акционер с 27 на сто в ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3". Това е поредното енергийно арбитражно дело в поредицата, свързани с решения на енергийния регулатор. Макар през април 2019 г. Международният център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) към Световната банка във Вашингтон да отхвърли искове за над 500 млн. евро на ЕВН срещу правителството заради накърнени инвестиции, срещу Министерството на финансите обаче продължават да висят арбитражните дела на другите двама доставчици на ток в България – ЧЕЗ и "Енерго-Про". Те ъщо претендират, че не са защитени инвестициите в страната, тъй като са им определяни нереално ниски цени на услугите. Искът на "Енерго-Про" е за над 54 млн. евро, а на ЧЕЗ - за стотици милиони, но собственикът на електроразпределителната мрежа през миналата година се закани да предяви още претенции срещу България. Този път – заради забраната на Комисията за защита на конкуренцията на българската "Иенерком" да купи активите на чешката компания у нас. Във Вашингон е заведен и иск срещу България от "Овергаз" през 2017 г. , който е за 202 млн. евро, тъй като държавата в съдружие с "Газпром" остави газоразпределителната и газоснабдителна компания без доставки на синьо гориво в навечерието на 2016 г.
Източник: Медия Пул (24.07.2019)

НЕК се оплака, че КЕВР я ощетява с над милиард лева "Националната електрическа компания" (НЕК) се оплака, че губи над 1 млрд. лв. заради ценовите решения на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Изпълнителният директор на държавното дружество Петър Илиев изпрати писмо до министъра на енергетиката Теменужка Петкова и председателя на регулатора Иван Иванов. В документа се отбелязва, че към края на май 2019 г. оборотният капитал на НЕК е на минус с близо 1.054 млрд. лв. Дружеството продължава да не е компенсирано за направени от него разходи за закупена електроенергия за над 1 млрд. лв. за регулирания пазар на бита и дребния бизнес само за периода 2013-2015 г. и нещата с последното ценово решение на КЕВР се задълбочават. Илиев напада директно КЕВР за състоянието на НЕК, както и политиката на регулатора спрямо двете т.нар. американски въглищни централи ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3", посочвайки, че техните цени надвишават определените като пазарни от комисията и естеството на тяхната мощност се тълкувало различно от регулатора, според това как пасва на вземаните от него решения. Ценовите решения на КЕВР поддържат слаб ръста на цените, но влияят изключително зле на финансовото състояние на НЕК, оплака се най-сетне и държавната компания, след като това правят от години частните дружества от бранша, работещи на регулирания пазар за ток. Запитан от Mediapool колко точно са щетите на НЕК заради ценовите решения на енергийния регулатор в последните години, Илиев не пожела да коментира. Той посочи, че влиянието от случващото се на регулирания и на свободния пазар за електроенергия е различно и динамично. По думите му целта на анализа е да се обърне внимание на отговорните институции, че това положение не може да продължава до безкрай и най-сетне трябва да се вземат предвид разчетите на държавната компания за цените. В анализа са засегнати различни аспекти от дейността на НЕК за различни периоди от време – както минали, така и с прогнози, за отражението на решенията на КЕВР до средата на 2020 г., когато изтича започналият на 1 юли ценови регулаторен период. Илиев не е съгласен с това, че КЕВР е определила на двете американски централи прогнозна цена до 30 юни 2020 г. от 98 лв./Мвтч при положение, че за всички останали в сектора определената пазарна стойност за базов товар е 89 лв./МВтч. Според държавната компания одобряването на тази разлика от страна на КЕВР е незаконосъобразно. Илиев посочва, че определената по-висока цена създава опасност енергията от тези две мощности, която държавното дружество е длъжно да купува по силата на дългосрочни договори, да не може да бъде продадена на борсата за ток при тези стойности. Това означава загуба от около 7 млн. лв. за НЕК само от това перо, изчислява шефът на НЕК.
Източник: Медия Пул (24.07.2019)

Над 315 хил. лв. глоба за НЕК, натоварила ВЕИ-та с нереални разходи Комисията за защита на конкуренцията е глобила с 315 612 лв. държавната "Национална електрическа компания" (НЕК) заради това, че е начислявава нереални разходи на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и така ги е ощетила злоупотребявайки с господстващото си положение на пазара за балансираща енергия. Това е ставало като е коригирала, без да има право и на своя глава, подадени прогнозни почасови графици за производство на ток от ВЕИ централите, членуващи в специалната балансираща група на държавния доставчик на електроенергия. Така десетки ВЕИ централи са били принудени да плащат допълнително за небаланси. Те се получават, когато има повече или по-малко произведена електроенергия от заявената за потребление, което налага продажбата ? или на прекалено ниски, или прекалено високи цени. Производството на КЗК срещу НЕК започна миналото лято и сега се стига до санкцията, която може да бъде обжалвана пред Върховния административен съд в 14-дневен срок. Антимонополният орган се солидаризира с мнението на жалбоподателите, че действията на НЕК противоречат на правомощията на компанията като лицензиран координатор на балансираща група и изискванията към нея да не разпределя дискриминационно небалансите в групата. Данни на трите електроразпределителни дружества като коордиталоти на балансираща група потвърждават претенциите на въозбоняемите централи. От "Енерго-Про" са посочили пред КЗК, че в тяхната група след корекцията на небалансите от страна на НЕК тяхното процентно увеличение през отделните месеци в периода се движи от 8% до 68%, а средната стойност на корекцията за 2015 г. е 36%. Според ЧЕЗ в резултат на корекцията на небалансите от страна на НЕК, тяхното процентно увеличение през отделните месеци се движи от 30% до 169%, а средната стойност на корекцията за целия период е 91%. При ЕВН процентното увеличение на небалансите през отделните месеци се движи от 4.42 % до 31.25 % при вятърните електроцентрали със средна стойност на корекцията за периода 9.69%. При ВЕЦ стойностите са между 25.61% и 251.72%, а средната стойност на завишението е 87.32 %. За централите, използващи биомаса, небалансите след намесата на НЕК варират между 12.74 % и 233.01 %, средно 52.67 %. При фотоволтаичните централи завишението е между 1.62% и 103.94%, а средната стойност на корекцията за периода е 19.03%. Реално КЗК налага две глоби на НЕК, които сумирани представляват близо 10 процента от стойността на извършените през 2015 г. продажби в координираната от държавната компания балансираща група, които са за 352 млн. лв.
Източник: Медия Пул (25.07.2019)

Иван Йончев е новият изпълнителен директор на НЕК Иван Йончев става изпълнителен директор на "Национална електрическа компания" ЕАД (НЕК). Решението за промяна в ръководството на НЕК е било взето на заседание на Съвета на директорите на "Български енергиен холдинг" ЕАД (БЕХ), съобщават на официалната им интернет страница. Оттам уточняват, че Йончев заема мястото на Петър Илиев като член на Съвета на директорите и изпълнителен директор. От пресцентъра на БЕХ посочват, че промените влизат в сила от деня на вписване на решенията в Търговския регистър към Агенцията по вписвания.Иван Йончев е заемал длъжностите изпълнителен директор, зам.-изпълнителен директор, както и ръководител на отдел "Правен" в "Български енергиен холдинг" ЕАД. От 2014 г. е член на Съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД.
Източник: Дарик радио (05.08.2019)

С решение на Съвета на директорите на "Български Енергиен Холдинг" ЕАД е извършена промяна в ръководния състав на "Национална електрическа компания" ЕАД. На мястото на Петър Илиев, като член на СД и изпълнителен директор, застава Иван Йончев. Промените влизат в сила от деня на вписване на решенията в Търговския регистър към Агенцията по вписвания. Иван Йончев е заемал длъжностите изпълнителен директор, зам.- изпълнителен директор, както и ръководител отдел "Правен" в "Български Енергиен Холдинг" ЕАД. От 2014 г. Иван Йончев е член на Съвета на директорите на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД.
Източник: Vesti.bg (05.08.2019)

АЕЦ “Козлодуй” с нов рекорд - 197 млн. лв. печалба за половин година 197 млн. лв. е печалбата на АЕЦ “Козлодуй” за първите 6 месеца на годината, което е нов рекорд за централата. На годишна база ръстът е двоен, показват финансовите отчети на държавните дружества, публикувани от Министерството на финансите. Приходите на атомната централа са 637 млн. лв. - със 101 млн. повече. Парите по сметки са 434 млн. лв. Българският енергиен холдинг отчита загуба от 3,16 млн. лв. при 153 млн. печалба през същия период на миналата година. Холдингът е получил 80,85 млн. лв. дивидент от дъщерните си дружества при 104,54 млн. година по-рано. Направил е обезценка за 95,8 млн. лв. на вземания от НЕК и ТЕЦ “Марица-изток 2”. Вземанията на БЕХ от дъщерните му компании са 2,25 млрд. лв. при 1,963 млрд. спрямо 31 декември 2018 г. На загуба са и мини “Марица-изток” - със 1,75 млн. при 1,6 млн. за полугодието на 2018 г. Електроенергийният системен оператор е на плюс със 7,15 млн. лв. при 7,67 млн. година по-рано. За НЕК, ТЕЦ “Марица-изток 2”, “Булгаргаз” и “Булгартрансгаз” не са оповестени отчети. Вазовските машиностроителни заводи (ВМЗ) отчитат печалба 9,2 млн. лв. спрямо 5,7 млн. лв. за същия период на миналата година. Приходите достигат 116,5 млн. лв. при 104,6 млн. лв. година по-рано. “Авионамс” има печалба от 2,9 млн. лв. спрямо 4,3 млн. лв. за година по-рано. Има повишение с близо 2 млн. на приходите до 18,1 млн. лв. “Кинтекс” е с печалба 5,9 млн. лв. към края на юни, но това е с 51% по-малко, сравнено с година по-рано. Приходите са 44 млн. лв., почти наполовина по-малко. НИТИ завършва първите 6 месеца на 2019-а със загуба от 56 хил. лв., като година по-рано тя е била 12 хил. лв. Българската банка за развитие е завършила полугодието с печалба от 16,4 млн. лв. спрямо 13,7 млн. лв. през 2018-а. Националният гаранционен фонд е на плюс 1,2 млн. лв. за 2019-а. “Ел Би Булгарикум” също има увеличение на печалбата от 3,4 млн. лв. за първите 6 месеца на 2018-а до 4,1 млн. лв. за 2019 г. Държавната консолидационна компания приключва полугодието с печалба от 23,9 млн. лв., но година по-рано тя е била 90,8 млн. лв. “София Тех парк” е на загуба от 1,9 млн. лв. Година по-рано компанията е била на минус 2,9 млн. лв. На загуба с 831 хил. лв. е и Национална компания “Индустриални зони”. За същия период на 2018-а дружеството е отчело печалба от 1,5 млн. лв. Железниците са на загуба за полугодието, а авиацията е на печалба. “БДЖ пътнически превози” отчита114,98 млн. лв. приходи като 87,5 млн. от тях са субсидията по договора с държавата. Загубата е 9,97 млн. лв. при печалба от 2,7 млн. за полугодието на 2018 г., или е на минус 466%. Товарните превози са свили загубата си от 2,66 млн. лв. на 1,5 млн. и са увеличили превозите на товари. Холдинг БДЖ е на плюс с 2,18 млн. лв. Национална компания “Железопътна инфраструктура” отчита загуба от 32,33 млн. лв. Летище София има приходи от 87,4 млн. лв. - с 5,7 млн. повече отпреди година. Печалбата е 7,17 млн. лв. РВД е на плюс с 12,3 млн. лв. От отчетите за дейността на държавните ВиК оператори за първото полугодие става ясно, че загубите на вода през 2019 г. са достигнали нови върхове, като в две от дружествата - в Сливен и Шумен, те са надминали дори 80%. ВиК Сливен отчита 84,25% загуба на вода, а ВиК Шумен - 84,15%. Това означава, че тези два ВиК оператора успяват да съберат пари за съвсем малка част от водата, която са пречистили и доставили на потребителите си. Основната причина за такива големи течове е предимно в старата водоснабдителна мрежа. Близки до тези загуби има във ВиК Перник, където през първото полугодие на 2019 г. по тръбите се губят 74,73% от водата. В много градове загубите се увеличават в сравнение със същия период на м.г., например в Търговище - от 57,21% през първото полугодие на 2018 г. загубите сега са станали 60,14%. На практика в България няма водно дружество, което да разпилява по-малко от 50% от водата, с изключение на Русе и София.
Източник: 24 часа (06.08.2019)

Над 1 млрд. лв. пари на българските граждани изтичали при износа на ток за година. Това заяви на последната си пресконференция като шеф на НЕК Петър Илиев, предаде 24 часа. В петък от БЕХ съобщиха, че го освобождават като изпълнителен директор на националната компания. Той научил, че е уволнен на плажа. Илиев подаде оставка на 19 юни след скандали с бизнеса за продажба на тока от НЕИ на борсата, но на 27 юни бордът на БЕХ, чийто председател беше тогава, не я прие. А министърът на енергетиката Теменужка Петкова каза, че е ценен. Илиев все още е шеф на компанията. Преди да отстъпи кабинета си на новия шеф Иван Йончев, това ще стане след бъдат вписани промените в Търговския регистър, той покани журналисти. Заяви, че е ядосан от една фраза, изречена от представител на големите компании, които търгуват български ток. Този търговец бил казал: ще ви купим тока, след това ще ви продадем и свещите. С около 2 млн. лв. на ден се субсидира изнасяният ток, казва Илиев, като има предвид преференциите, които се плащат на веитата. Казва, че е недостатъчен контролът на търговията на свободния пазар. Дава пример, че със 140 000 лв. може да се блокира търговията на платформата за двустранни договори за 20 дни и причината е, че на ден могат да се направят само 7 оферти. Тези хватки се правели, за да се подарят милиони на някои фирми. Заяви, че оставя НЕК с 30 млн. лв. печалба за полугодието. Поиска обаче отговорност, включително и наказателни, когато държавни, а и общински фирми работят на загуба. Заяви още, че НЕК може да плаща пенсиите, ако не е обществен доставчик би могла да изкарва по 500-600 млн. лв. на година. "Когато едно държавно предприятие губи и то защото продава под себестойност, това как ви звучи, на мен ми звучи ужасно и трябва да се открият причините и да се вземат спешни мерки. Ние в момента не ги предприемане," заяви още той. Опитвали са се да ми оказват натиск, но никога не съм се поддавал, заяви още Илиев и поясни, че различни хора му се обаждат по телефона. Той не е сигурен, че премиерът е запознат със ситуацията в енергетиката и че се застрашавала националната сигурност.
Източник: Други (06.08.2019)

ТЕЦ „Марица Изток 2“: Работим само защото БЕХ ни подкрепя финансово Загуба от 144,9 млн. лева е натрупала държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ от началото на годината до края на юни. Това става ясно от публикувания днес анализ на финансовото състояние на централата. Първоначално данните не бяха качени на страницата на финансовото министерство. Отрицателния резултат на компанията се влошава с нови 20,7 млн. лева спрямо първото полугодие на 2018 г., а дружеството остава в тежко финансово състояние. Разходите само за покупка на въглеродни емисии за шестте месеца на 2019 г. са за 192,1 млн. лева. Отделно разходите на централата към Фонда „Сигурност на електроенергийната система“ са за над 15,3 млн. лева, става ясно от отчета. Така в настоящата пазарна ситуация дружеството не е в състояние да си покрива разходите и разчита основно на подкрепата на БЕХ, е записано още в доклада на държавната ТЕЦ. Докладът започва с положителната част – реализираните приходи от оперативна дейност са за 354,2 млн. лева и са се увеличили с 23,15% спрямо първото полугодие на миналата година. В същото време продажбите на електроенергия са спаднали до 3,2 млн. мвтч., което е с 8,28% спрямо същия период на миналата година. Въпреки по-ниските продажби на свободния пазар от въглищната централа отчитат ръст на приходите от продажби с 27,7 млн. лв. (9,79%). По-високите приходи са формирани заради увеличените цени на регионалните борси и на БНЕБ. Друг сериозен приход централата е формирала от регулирания пазар на ток. ТЕЦ „Марица Изток 2“ е продала на НЕК като Обществен доставчик с 1,4 млн. мвтч повече електроенергия. Това е увеличение от 147,6% за продажбите към регулирания пазар, спрямо първата половина на миналата година.
Източник: 3e-news (08.08.2019)

37,4 млн. лева печалба отчита НЕК за полугодието Националната електрическа компания за първи път от много време насам отчита печалба за полугодието. След облагане с данъци печалбата за шестте месеца на 2019 г. на НЕК е за 37,4 млн. лева. Това е записано в публикувания финансов отчет за полугодието на компанията. Оттам разбираме още, че НЕК е била осъдена от „Топлофикация София“ като финансовите загуби за Обществения доставчик са за близо 10,6 млн. лева. „Въпреки отчетения положителен финансов резултат през първото полугодие на 2019 г. компанията продължава да работи в условията на отрицателен нетен оборотен капитал и влошен паричен финансов поток“, обясняват от НЕК. Водните централи на НЕК през тази година са произвели с 29,2 % по-малко електроенергия. От компанията определят годината като „суха“ и заради това водноелектрическите централи са произвели малко над 1,3 млн. мвтч електроенергия. Общественият доставчик отчита увеличение на крайното потребление при Крайните снабдители. В резултат на това компанията е закупила с 17,7% повече електроенергия от производителите. От НЕК също обясняват, че след заповед на министъра са увеличили значително покупките на ток от ТЕЦ „Марица Изток 2“. За регулирания пазар на ток обаче покупките на електроенергия са спаднали с една четвърт, става ясно от доклада на НЕК. Общото количество закупена енергия по дългосрочни договори и преференциални цени за първото полугодие е близо 4,6 млн. мвтч., което е намаление с 1,5 млн. мвтч. Увеличено е и натоварването на двете американски централи ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ и ТЕЦ „AES Гълъбово“ като НЕК е закупил по-големи количества енергия от тях. Закупената електроенергия от възобновяемите източници е намаляла повече от два пъти и вече е 948 хил. мвтч, става ясно от данните на НЕК. От компанията също констатират, че намаление на количествата електроенергия произведени от ВЕИ и ВЕКП централи. С 15% са намалели продажбите на електроенергия за регулиран и свободен пазар на НЕК през полугодието на 2019 г. През периода компанията е продала на двата пазара общо 8,4 млн. мвтч електроенергия. Спадът в продажбите се отчита както на регулирания пазар е с 13,2 %, а този при свободния е с 35,2%. За свободния пазар продажбите са предимно по ангажимента на НЕК към БНЕБ при изпълнение на задължението към ЕК. Основната част от продажбите на електроенергия вече отиват за покриване на потреблението на Крайните снабдители, отчитат от НЕК.
Източник: 3e-news (08.08.2019)

Правителството даде 12 млн. лв. за заплати и оборудване в поредното държавно дружество Държавата одобри 12.1 млн. лв., които ще отидат в специално създаденото дружество „Управление и стопанисване на язовири“. Според правителството средствата са необходими не за същинските ремонти на водните съоръжения в страната, а за издръжката на фирмата. С тези средства ще се плащат заплати, ще се покриват административни разходи и ще се купува оборудване. Държавното дружество беше създадено през юни 2018 г. с решение на Народното събрание. В задълженията на новата структура влизат управлението на държавните и общински язовири в цялата страна, които не са собственост на НЕК и ВиК дружествата, да ги поддържа и да носи отговорност при проблеми с тях. Когато беше създавана поредната държавна компания, властта изтъкна, че 1000 язовира имат нужда от сериозен ремонт, а тези с тежки проблеми са близо 300. Цифрите обаче са ориентировъчни, тъй като няма точни данни за броя на язовирите в страната и тяхната собственост. На общинските власти беше дадено правото да прехвърлят на държавата водните съоръжения, които притежават, ако нямат средства да ги поддържат. Първо им беше даден срок от три месеца да кажат дали искат да стопанисват язовирите си или ще ги дадат на новата фирма. В последствие икономическият министър Емил Караниколов заяви, че процесът е отворен и всяка община може да делегира правата си по всяко време. Досега обаче не е ясно какво е правило дружеството. Правилникът за устройството и дейността му бяха приети едва през април 2019 г. от правителството. Въпреки това забавяне, още през юли 2018 г. властта одобри 500 млн. лв., които бяха налети в „Държавна консолидационна компания” ЕАД (ДКК) – дружество касичка, чиято цел е да разпределя държавни средства.
Източник: economic.bg (14.08.2019)

И българска фирма иска дял от АЕЦ "Белене" И българска фирма е поискала дял от планираната АЕЦ "Белене", съобщи в понеделник БНР. Вчера изтече крайният срок за подаване на заявления за намерения на потенциални стратегически инвеститори за участие в проекта за изграждане на Втора атомна. Официално кои са кандидатите, ще бъде обявено днес от енергийния министър Теменужка Петкова. Засега единствено руската държавна ядрена корпорация "Росатом" заяви публично, че ще участва в надпреварата. По неофициална информация, както се очакваше предварително, заявления са подали и Китайската национална ядрена корпорация CNNC и Корейската хидро-атомна енергийна корпорация. Още две компании са заявили интерес за участие в процедурата, но само за доставка на оборудване. Офертите са от френската "Фраматом" и американската "Дженерал Електрик", които имат готовност да работят с избрания стратегически инвеститор. Не е обявено коя е българската компания и какъв дял в проекта иска. По неофициална информация на "Капитал" става дума за фирма, свързана с бизнесмена Христо Ковачки, който има сериозно присъствие в българската енергетика. Изборът на стратегически инвеститор трябва да приключи до 22 май 2020 г. Проектът се оценява на 10 млрд. евро, в които българската страна в лицето на НЕК ще участва с направените досега инвестиции в оборудване, площадка и лицензи на обща стойност 3 млрд. лв. Тази инвестиция ще осигури на България около 15% от бъдещата проектна компания за реализацията на строежа. През май правителството започна процедурата за избор на стратегически инвеститор на спрения през 2012 г. проект, след като беше осъдена от Русия да плати над 1 млрд. лева за поръчано оборудване. България постави условие към потенциалните инвеститори проектът да се осъществи на изцяло пазарен принцип - без договори за задължително изкупуване на енергията от българската държава, без преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия, без договори за разлика, без предоставяне на държавни и на корпоративни гаранции или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията. Енергийният министър Теменужка Петкова каза в неделя, че няма да отстъпи от обявените условия. Тя обаче допусна, че са възможни преговори за условията. Изпълнителният секретар на БУЛАТОМ Станислав Георгиев кометира в понеделник пред БНР, че промени в условията на процедурата няма да има и държавата няма да дава гаранции за изкупуване на тока: "Процедурата е обявена преди няколко месеца. Включва 9 етапа, а това е само първият. Това не е търг. Първият етап са просто заявления, че "имам намерение да участвам". Според мен и трите потенциални инвеститори, които споменахте, ще бъдат в краткия списък, ще се започнат разговори, ще се поискат оферти и вече в зависимост от това, което конкретно се предлага в офертите, които трябва да дойдат, някъде на третия-четвъртия етап от процедурата, ще има съответните разговори. Както знаете, процедурата беше обявена, че ще продължи малко повече от една година".
Източник: Сега (20.08.2019)

Руснаци, китайци и корейци искат дял от АЕЦ "Белене" Руската държавна корпорация "Росатом“ обяви, че е внесла в "Националната електрическа компания" заявление за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор по проекта АЕЦ "Белене". Интересът си е регистрирала и Корейската Хидро Атомна енергийна корпорация, по неофициална информация.Малко по-късно през деня желанието си да вземе дял от замразения ядрен проект е заявила и Китайската държавна ядрена корпорация (CNNC), съобщиха пред Mediapool източници, близки до компанията. Крайният срок за приемане на заявления изтече в 17.30 ч. Това са и реално големите ядрени играчи, които имат технологичната и финансова възможност да довършат проекта, който се оценява на максимум 10 млрд. евро, в които НЕК смята да участва с направените досега инвестиции в оборудване, площадка и лицензи на обща стойност около 3 млрд. лв. или 1.5 млрд. евро, което би ? осигурило 15 на сто в бъдещата проектна компания за реализация на строежа. Заявления за интерес за участие в процедурата са подали и френската "Фраматом" и американската "Дженерал Електрик", но те просто препотвърждават участието в строежа на ядрената централа в рамките на руския проект, изпълняван от "Атомстройкеспорт", дъщерна компания на "Росатом". Това означава, че те ще доставят необходимо оборудване за довършване на атомната централа и неядрената ? част като осигурят финансиране за тези съоръжения, а след въвеждането в експлоатация на мощността средствата ще бъдат връщани по схема. Подобна схема бе приложена в проекта на акционерното споразумение между АЕЦ "Козлодуй" и американската "Уестингхаус" за изгражданетго на VІІ блок на съществуващата ядрена централа. От "Уестингхаус" се очакваше да осигури оборудването с експортни заеми и на тази база да получи дял в проектната компания, но после централата да върне парите и да си вземе обратно акциите. Намерението обаче се разсъхна. Това ще облекчи значително търсеното финансиране на ниво проектна компания, който и да е мажоритарния акционер в нея, и то може да падне под 5 млрд. евро, коментират специалисти от бранша. По данни на БНР заявка за участие в процедурата с интерес към придобиване на миноритарен дял е подала и българска компания. Коя е тя не е ясно. От СNNC повече от две години афишират интереса си и периодично се срещаха с представители на НЕК и на Министерството на енергетиката в проучване на статуса на проекта. Бяха дори на площадката с доставеното вече оборудване на проекта. На руската "Росатом" се гледа като на основния им конкурент, още повече дизайнът на АЕЦ "Белене" е на дъщерното ? дружество "Атомстройекспорт", което вече изработи двата реактора, които НЕК смята да апортира в бъдещата проектна компания и държавата да получи участие, а също така и контрол върху решенията за ядрената централа. Корейската Хидро и Атомна енергийна корпорация също е сред големите ядрени играчи на световно ниво, но проблем за участието ? е липсата на опит с реактори ВВЕР-1000, което е поставено като условие към кандидат-инвеститорите. Другият проблем, който се очертава пред процедурата, е поставеното условие от държавата да не дава гаранции, заеми и договори за дългосрочно изкупуване на тока от бъдещата ядрена централа. Неведнъж обаче и CNNC, и "Росатом" са заявявали, че без държавни гаранции няма как да стане проектът. Според експерти това не означавало непременно финансови гаранции, а такива, че няма да се създават пречки пред реализацията на проекта. В началото на миналата седмица, запитана дали държавата може да размисли за предоставянето на гаранции в рамките на самата процедура, енергийният министър Теменужка Петкова заяви пред журналисти, че "е рано да се говори за отстъпки в хода на процедурата, която към момента има ясни параметри". Официалната информация за кандидатите в процедурата ще предоставена от министър Петкова във вторник, съобщиха от ресорното ведомство.
Източник: Медия Пул (20.08.2019)

13 компании са заявили желание за участие в проекта за АЕЦ „Белене“ 13 са компаниите, заявили желание за участие в проекта за АЕЦ „Белене“. Става въпрос за компании, имащи желание както за стратегически инвеститор, така и за придобиване на миноритарно участие или чрез сключване на договор за изкупуване на електрическа енергия. В това число 7 са заявлението от компаниите, които желаят да участват като стратегически инвеститор в бъдещия проект за АЕЦ „Белене“. Две заявления съдържат предложения за участие в проекта с доставка на оборудването и участие в структуриране на финансирането и отделно от това 4 са заявленията за придобиване на миноритарен дял в компанията и сключване на договор за изкупуване на електрическа енергия. Френската Framatome и General Electric са заявили интерес да доставят оборудване и да участват във финансирането на проекта. Република Северна Македония има силен интерес да придобие миноритарен дял и да подпише споразумение за закупуване на електроенергия. Работна група, в която ще бъдат включени представители на НЕК, Български енергиен холдинг и ESO, ще изготви списък с кандидати за стратегически инвеститори в рамките на 90 дни.
Източник: Sofia Globe (21.08.2019)

Производството на ток вече е отрицателно, потреблението – положително, а износът достига минус 13.27 % Производството на електроенергия продължава да намалява и вече достига минус 0.82 %. За сравнение, ако през времето от началото на януари до 25 август миналата година производството на ток е било в обем от 29 134 828 MWh, то за същия период на тази година намалява до 28 894 702 MWh. Потреблението на електроенергия остава положително и от началото на настоящата година към двадесет и пети август достига до 24 990 916 MWh. За същия период на миналата година то е било от порядъка на 24 633 693 MWh. Тоест през тази година увеличението достига 1.45 % и е почти без промяна спрямо данните и от седмица по-рано. Износът на ток продължава да спада с тревожно висок темп, който варира между един и два процента на седмица, става ясно още от данните на оператора на преносната система. Така например ако през сравнявания отчетен период на миналата година износът на електроенергия е бил в обем от 4 501 135 MWh, то сега намалява до 3 903 786 MWh. Спадът е от порядъка (минус) на 13.27 %. Седмица по-рано бе отчетен спад от 12.36 % при износа на електроенергия. Участието на базовите централи, въпреки че все още остава положително и за сравнявания отчетен период е плюс 3.98 %, но и тук също се наблюдават отрицателни процеси (преди седмица плюс 4.23 %). Дела на базовите централи през времето от началото на годината към 25 август 2019 г. нараства до 24 362 752 MWh спрямо 23 430 489 MWh през аналогичния период година по-рано. Наблюдаваното отрицателно участие на ВЕИ в преносната мрежа през последните седмици вече е нулево. Така например ако за периода от 1 януари до 25 август тази година участието на ВЕИ в преносната мрежа е в обем от 798 558 MWh. Почти толкова е било и през сравнявания период на предходната година – 798 564 MWh. В частност това се дължи на отрицателния дял на вятърните мощности (минус 1.46 %) и биомасата (минус 3.85 %) и слабият положителен дял на фотоволтаиците (плюс 3.80%). Затова пък дела на ВЕИ в разпределителната мрежа продължава да остава достатъчно висок – плюс 12.93 %. За сравнение, ако през посочения сравняван период на миналата година дела на ВЕИ в разпределителната мрежа е бил от порядъка на 1 104 307 MWh, сега той нараства до 1 247 085 MWh. В частност това се дължи както на увеличението на вятърните (плюс 9.36 %) и фотоволтаични (плюс 17.26 %) мощности, така и на биомасата (плюс 0.73 %). Продължава да нараства и то тревожно отрицателният дял на водноелектрическите централи. За сравнение, ако през времето от началото на януари към 25 август миналата година участието на ВЕЦ и било в обем от 3 801 468 MWh, то сега намалява до 2 486 307 MWh. Това е понижение (минус) от 34.60 %. Разбира се, няма как да не се отчете, че в момента от една страна текат планови ремонти, а има и непланирани такива от една страна и от друга твърде сухият август и ангажиментите на водноелектрическите централи към екоминистерството.
Източник: 3e-news (27.08.2019)

НЕК няма да купува ток от "Марица Изток 3" Националната електрическа компания (НЕК) вече няма да купува ток от топлоцентралата "Марица Изток 3", след като на днешното си заседание кабинетът даде мандат за преговори с нейния собственик, международната компания "Контур Глобал", с които да се прекрати договора за изкупуване на електроенергия. Преговорите ще се водят от вицепремиера Томислав Дончев, министъра на финансите Владислав Горанов и министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Договорът между НЕК и "Контур Глобал" е сключен през юни 2001 година. Освен преговори за неговото прекратяване, представителите на правителството ще водят и разговори с главната дирекция "Конкуренция" на Европейската комисия. В дирекцията е образувано производство по жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране, в която се посочва, че договорът за изкупуване на електрическа енергия представлява несъвместима държавна помощ./www.kmeta.bg
Източник: Други (12.09.2019)

Три български компании са в топ 10 на най-губещите за региона АЕЦ „Козлодуй“ е единствената българска компания, която попада в топ 10 на най-печелившите бизнеси през 2018 г., поставена на осмо място в класацията на SeeNews на най-големите бизнеси в Югоизточна Европа по общи приходи. Общо десет български компании влизат в класацията, а две влизат в челната десетка на тазгодишното издание TOP 100 SEE. Седем от тях са от енергийния бранш, две са крупни търговци на едро и дребно и една е добивната компания. Три от 10-те компании в класацията на губещите пари са български – „Лукойл Нефтохим“ (2-ра), Национална електрическа компания (6-а) и „Булгаргаз“ (9-а). Автомобилната компания Dacia е най-голямата компания в Югоизточна Европа за пета поредна година, следвана от словенската Petrol и румънската OMV Petrom. Класацията TOP 100 SEE е доминирана от Румъния с 54 участници, следвана от Сърбия с 13, надминавайки Словения, която тази година влиза с 12 представители. България и Румъния влизат в изданието съответно с 10 и 9 компании, докато Босна и Херцеговина и Северна Македония имат по един. Албания и Молдова все още нямат представители в класацията.
Източник: Банкеръ (09.10.2019)

"Еврохолд" обеща 530 млн. лв. инвестиции, ако придобие бизнеса на ЧЕЗ в България Ако придобие без спънки от регулаторите бизнеса на ЧЕЗ в България, "Еврохолд" ще инвестира 530 млн. лв. още в първите години на владение и няма да иска драстично поскъпване на тока. Средствата ще дойдат от банките, подкрепящи покупката - Deutsche Bank и Nomura, като вложенията ще се насочат към намаляване на загубите на електроенергия, по-висока събираемост на вземанията и умни системи за бързо реагиране при аварии. Това обяви ръководството на кандидат-купувача дни след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) задвижи производството по сделката. Решението се очаква до месец, като държавната чешка CEZ вече предупреди, че ако за втори път регулаторът излезе с отказ след провала на договора с Гинка Върбакова, тя ще се откаже от продажбата и ще продължи да управлява най-голямото електроразпределително предприятие в България и свързаните с него бизнеси. Основните въпросителни пред сделката са дали е осигурено финансиране в толкова голям размер, както и дали тя ще има политическата подкрепа, която на практика минава през регулаторите, макар и на книга последните да са независими. На свиканата пресконференция в столицата ръководството на "Еврохолд България" за пореден път настоя, че цялото нужно финансиране по сделката е вече осигурено, като то включва както сумата от 335 млн. евро за самата покупка, така и средствата за инвестиционната програма и ресурса за изкупуване на дяловете на миноритарните акционери в бизнеса на ЧЕЗ при бъдещо отправяне на търгово предложение към тях. Без да назовава имената на банките, председателят на надзорния съвет на "Еврохолд" Асен Христов каза, че потвърждава тиражираните в публичното пространство имена на Deutsche Bank и Nomura. По думите му участието на международни институции от техния ранг би вдигнало имиджа на България. От името на мажоритарните акционери в "Еврохолд България" Христов заяви, че те вече разполагат с ресурса, който ще представлява собствено финансиране по сделката, и че процедурата по набиране на 80 млн. евро през капиталовия пазар, която се забави, не застрашава проекта по придобиване на енергийната компания. Самата покупка на ЧЕЗ била част от по-мащабен план за развитие в сектора, част от който може да бъде и покупката на енергийния бизнес на CEZ в Румъния. От "Еврохолд" не са притеснени от критичната реакция на Комисията за финансов надзор (КФН), която преди месеци информира, че е изпратила на Главната прокуратурата, ДАНС и НАП резултатите от вътрешната си проверка на кандидат-купувача за финансовото му здраве и способност за придобивка от такъв мащаб. "Два са регулаторите, които трябва да се произнесат - КЗК и КЕВР. Разбирам намесата на КФН в сделката с оглед на това, че страна купувач е една от най-големите публични компании в България, и напълно разбирам смисъла", посочи Кирил Бошов, който заедно с Асен Христов са основни акционери в "Еврохолд" . "Разбира се, че енергетика и застраховане са различни бизнеси, но те имат една обща черта - те са силно регулирани и има много взаимодействие с регулатора. Нещо, което ние сме научили през последните повече от 20 години не само в България, но и в редица европейски и неевропейски пазари, на които работим", добави още Бошов. Според него, ако КЗК излезе с разрешение за сделката, КЕВР би могъл да се произнесе до края на годината и финализирането на придобиването да стане в първите месеци на следващата година. Вече е създадена компанията, която ще управлява енергийния бизнес на ЧЕЗ в България. Това е регистрираната в Холандия "Ийстърн Юръпиън Електрик Къмпани", която е 100% собственост на "Еврохолд България", която пък е 55% собственост на "Старком Холдинг" (в която Асен Христов има 51%, Кирил Бошов 34%, а главният юрист Велислав Христов - 15%), 15% се държат от финландския институционален фонд KJK, а 30% са в дребни инвеститори, чиито акции се търгуват на фондовата борса. При сделка тези инвеститори биха станали индиректно собственици и на енергийния бизнес на ЧЕЗ в България. Специално създадената за придобиването на ЧЕЗ компания ще се управлява от тричленен борд на директорите. В него влиза Гари Левсли - професионален експерт по придобивания в енергийния бизнес с 25-годишна практика на пазари като Украйна, Казахстан, Грузия и други. Другата фигура е на румънеца Дан Станку, с опит в компании като държавната Electrica и E.On - Румъния, а третото назначение е на Георги Минков - бивш директор на "Електроразпределение" - София, и член на борда на директорите на Националната електрическа компания (НЕК). Инвестиционните планове до края на 2020 година са да се вложат 270 млн. лв. в намаляване на загубите, по-добра събираемост на вземанията и внедряване на интелигентни системи за дистанционно отчитане на електромери. За следващия регулаторен период са планирани инвестиции за още 260 млн. лв., като в изказванията за подготвяните модернизации тримата от борда говориха за дронове с термокамери, географски информационни системи (GIS) и системи, които съкращават времето и честотата на аварийните прекъсвания на електрозахранването (Distribution Management Systems). "Вие знаете, че и преди е имало инициатива за смяната на електромерите с умни и че това зависи от политическата воля на регулатора. Освен това мрежовите тарифи се намалиха с 25% през последните години, и то в период на инфлация, която дори и номинално не е покрита. При приватизацията на електроразпределителните дружества имаше изказвания от новите собственици, че придобиват нещо като една стара шкода, която харчи толкова много, че приходите няма да стигнат", каза кандидат-купувачът Иванка Диловска, дългогодишен експерт от Института по енергиен мениджмънт. В отговор от "Еврохолд България" заявиха, че не се притесняват от трудностите и че не смятат да търсят бърза и висока възвращаемост на инвестицията чрез драстично увеличение на цената на тока. "При три пъти намаление на тарифите означава, че трябва да работим по-ефективно", каза Асен Христов. "Ние ще се опитаме да осигурим възвращаемост, но при по-ниска норма и в по-дълъг срок. Не смятам, че сектор енергетика е с много малък марж на печалба. При сегашните нива на световната икономика маржът е нормален и годините, за които може да се върне инвестицията, са нормални", каза още Христов.
Източник: Капитал (10.10.2019)

Търговците на ток се оплакаха от борсова оскъдица След кратко затишие отново има смут на енергийната борса. Причината е оскъдното предлагане на електроенергия за дългосрочни периоди, сигнализираха от Асоциацията свободен енергиен пазар (АСЕП) вчера. Според тях става въпрос за изкуствено създаден дефицит, който обаче може да изправи икономиката пред сериозни рискове. Търговците са изпратили отворено писмо до енергийния министър Теменужка Петкова и ръководствата на държавните енергийни дружества, в което посочват, че заради липсите те няма как да си набавят нужните количества. От АСЕП посочват, че големият ръст в цените на тока на едро заедно с изкуствено създавания дефицит в предлагането на дългосрочни продукти може да доведат до недоволство от страна на търговските участници, което да ескалира съвсем скоро, ако не се предприемат спешни мерки. Макар да се намеква, в писмото не се посочва дали и кога ще има протести. Търговците се съмняват, че има съгласувана практика, насочена към създаване на дефицити и постигане на по-висока цена чрез предлагане на продукти на борсата от страна на държавните производители. Това, според тях, е в ущърб на пазара. В случая става въпрос за държавните НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и "Марица-изток 2", които до неотдавна доминираха борсовия пазар на ток. Работата на уж независимата енергийна борса и поведението на БЕХ остро се критикува и от работодателите, според които държавата умишлено създава монопол. Четирите работодателски организации - АИКБ, БСК, КРИБ и БТПП, дори внесоха сигнал за нарушения в Комисията за защита на конкуренцията, откъдето заявиха, че ще направят секторен анализ. Бизнесът призова и за намесата на главния прокурор Сотир Цацаров. Недопустимо е през последното тримесечие на годината да няма предлагане от страна на държавните производители под шапката на БЕХ, възмущават се търговците. Според тях оскъдицата затруднява сключването на договори и възможността бизнесът да получава изгодни условия по тях. Това е важно, защото големите заводи и предприятия планират бюджетите си за догодина и имат нужда от яснота, за да могат да предвидят разходите си за ток.
Източник: Сега (18.10.2019)

Вдигат осигуровките за свободните професии Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се увеличава от 560 лв. на 610 лева, предвижда бюджетът на държавното обществено осигуряване, приет от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Увеличава се и минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители – от 400 лева на 610 лева. Максималният осигурителен доход за всички осигурени остава 3000 лева. За 2020 година не са договорени минимални осигурителни доходи. Без налагане на административно увеличение на МОД и при планирано увеличение на минималната работна заплата с 8,9 на сто, средното увеличение на минималния осигурителен доход през 2020 година е около 5,4 на сто.
Източник: Труд (25.10.2019)

Износът на ток намалява с 20% през тази година България изнася все по-малко ток, показват данните на диспечера на енергийната ни система - Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Към края на октомври износът дори се стопява с 20.20% спрямо същия период на миналата година, когато сме експортирали общо 5 930 144 мегаватчаса (MWh). Негативна тенденция има и при производството. От началото на годината до 20 октомври то е в обем от 35 003 546 MWh и намалява с 2.47 % в сравнение със същия период на миналата година. За сравнение тогава производството на ток е било 35 889 092 MWh. Потреблението на електроенергия за сравнявания период на тази година остава положително. Ако за същия период на предходната година то е било от порядъка на 29 958 948 MWh, сега се увеличава до 30 271 368 MWh, което е минимална разлика с около 1%. Без изненади най-много ток се харчи в часовете от 8 до 10 сутринта и след 19 часа вечер, показват още данните на ЕСО. В този диапазон товарът на системата е около 4000-4500 мегавата. Това е почти два пъти по-малко в сравнение с рекордното потребление на зимата на 2017 г., когато потреблението бе около 7000 мегавата. С най-голям дял в производството на ток са тецовете, следвани от АЕЦ "Козлодуй" и водните централи.
Източник: Сега (28.10.2019)

АЕЦ “Козлодуй” с рекордна печалба от 308 млн. лева, почти се е удвоила за година 308 млн. лв. е печалбата на АЕЦ “Козлодуй” за деветте месеца на годината, показват финансовите отчети на държавната енергетика. Това е почти двойно повече, отколкото за същия период на 2018 г. И то при условие, че КЕВР задължи централата да продава 55,5% повече ток на регулирания пазар и намали цената за бита и малкия бизнес с 10 ст. за мвтч. Приходите на централата са малко над 1 млрд. лв. и са със 181 млн. лв. повече от същия период. АЕЦ “Козлодуй”, чийто шеф е Наско Михов, е с 530 млн. лв. парична наличност. В енергетиката на плюс е и “Булгаргаз”, като печалбата му е 35,8 млн. лв., при загуба в края на 2018 г. от 31,9 млн. лв., което е подобряване на финансовия резултат с 211,99%.От отчета на “Булгартрансгаз” става ясно, че драстично са намалели количествата транспортиран газ към Турция - с 63% и към Гърция - с 20,38%, към Северна Македония увеличеният транзит е с 34%. Газовият оператор отчита печалба от 81 млн. лв. сега при 68,8 млн. година по-рано. Другият оператор - електроенергийният (ЕСО), отчита 16,6 млн. плюс при 25,11 млн. през 2018 г. НЕК е на загуба с 16 млн. лв., при 161 млн., или подобреният финансов резултат е 145 млн. лв. Държавната ТЕЦ “Марица-изток 2” е натрупала загуба от 173 млн. лв. при 262 млн. през 2018-а, причината са най-вече разходите за квоти въглеродни емисии. Този разход дърпа назад и Българския енергиен холдинг, който е на загуба от 36,37 млн. лв. при 141,27 млн. печалба през 2018 г.
Източник: 24 часа (05.11.2019)

Рекордна печалба от 308 млн. лв. отчита АЕЦ "Козлодуй" към края на септември Високите цени на електроенергията на свободния пазар, срещу които недоволства индустрията, са осигурили 308 млн. лв. печалба за АЕЦ "Козлодуй" през първите девет месеца на 2019 г. За сравнение - през същия период на миналата година положителният финансов резултат е бил 170 милиона. В резултат на това паричните средства по сметките на атомната централа вече са 530 млн. лв., като се увеличават с 27% спрямо 30 септември 2018. Проблемът е, че спечелите от АЕЦ-а пари се изземат от БЕХ и се преливат към ТЕЦ "Марица-изток 2", вместо да се инвестират в нови технологии и цялостна промяна на въглищния комплекс "Марица-изток". По тази схема през 2018 бе изплатен допълнителен дивидент към БЕХ от 220 млн. лв., извън задължителните по закон 56.6 млн. лв., които бяха половината от печалбата за 2017. Освен на по-високите борсови средни продажни цени на електроенергията доброто представяне на АЕЦ-а се дължи и на факта, че централа е работила сравнително малко за регулирания пазар, от който получава два-три пъти по-ниска цена за тока си. В случая през деветмесечието на 2019 г. плащанията от НЕК за регулираните доставки са били в размер на 160 млн. лв., или с 28 млн. лв. (-15%) по-малко в сравнение със същия период на 2018 г. В същото време приходите от борсата са над 1 млрд. лв. и се увеличават с 238 млн. лв. До края на годината обаче ще има известна промяна в дела на продажбите, тъй като КЕВР определи 55.5% по-висока квота на АЕЦ "Козлодуй" за регулирания пазар и заедно с това намали цената на енергията му с 0.10 лв./мВтч. Целта на регулатора е по този начин да задържи поскъпването на тока за бита, но в същото време ще понижи чувствително приходите на АЕЦ-а. Освен голямата печалба впечатление в междинния финансов отчет на атомната централа прави и ръстът на разходите за персонала. Те се увеличават с цели 26.8% - от 160 до 203 млн. лв. В същото време броят наети остава почти без промяна - около 3760 души. Това означава, че средните месечни разходи за едно наето лице (включително осигуровки и други плащания) се увеличават от 3550 лв. до 4500 лева.
Източник: Капитал (05.11.2019)

БЕХ затъва още въпреки рекордната печалба на АЕЦ и свестяването на НЕК Въглищният бизнес продължава да трупа загуби и дългове, газовият се подобрява Държавният мастодонт "Български енергиен холдинг" (БЕХ) увеличава натрупаната за първи път в историята си загуба за полугодието на 2019 г. и за деветмесечието нетният отрицателен резултат на компанията вече е 22.279 млн. лв. Това се случва въпреки рекордната печалба от 308 млн. лв., постигната от дъщерната АЕЦ "Козлодуй", свестяването на "Националната електрическа компания", която е свила загубите си със 145 млн. лв. за отчитания период и подобряването на финансовите резултати на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз". Проблемна остава ТЕЦ "Марица Изток", която е навлязла в червената зона с още 173 млн. лв., но има забавяне на ръста на загубите. "Електроенергийният системен оператор" отчита негативна тенденция за спад на печалбата, а Мини "Марица Изток" са излязли на загуба. Това сочат финансовите резултати на дружествата от държавната енергетика за деветте месеца на 2018 г., публикувани на сайта на Министерството на финансите. От БЕХ обясняват намаляването със 177.651 млн. лв. на печалбата преди данъци или със 125.7% спрямо година по-рано отчасти и с влезли в сила нови международни счетоводни стандарти, които довели до обезценка на вземанията на холдинга с над 50 млн. лв. и до спад на приходите с 23.563 млн. лв. Отделно БЕХ получи по-малко дивиденти от дъщерните дружества за управлението им от компанията майка през 2018 г., когато част от тях влошиха финансовите си показатели. АЕЦ "Козлодуй" с пореден рекорд Ядрената централа продължава да се възползва от високите цени на тока на свободния пазар и да увеличава печалбата си, която в края на септември достига 308 млн.лв. преди облагане с данъци, докато в същия период на 2018 г. е възлизала на 170 млн. лв. Приходите на АЕЦ "Козлодуй" са надхвърлили милиард лева, което е със 181 млн. лв. над отчетените за съпоставимия период на 2018 г. Това обаче е довело и до по-големи с 26 млн. лв. отчисления. Общо 364 млн. лв. е внесъл ядреният оператор във фондовете за радиоактивни отпадъци, за извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и за сигурност на електроенергийната система. АЕЦ "Козлодуй" е произвела с 3.2 на сто повече енергия през деветмесечието спрямо същия период на миналата година. Направила е инвестиции за 63 млн. лв. и ремонти за 54 млн. лв. НЕК забавя темпа на трупане на загуби "Националната електрическа компания" (НЕК) отчита загуба от 16.079 млн. лв., което е подобрени със 145.223 млн. лв. спрямо година по-рано, когато отчетеният отрицателен финансов резултат е 161.312 млн. лв. Общественият доставчик отчита ръст на продажбите на регулирания пазар за бита и спад на свободния като причината за това е по-малкото с 37 на сто произведена електроенергия от водните централи. От данните в отчета става ясно, че положението на компанията би било по-добро, ако не беше осъдена от няколко топлофикации на Ковачки да плати 21 млн. лв. заради оспорени от тях в съда цени. НЕК също така е купила двойно повече енергия от ТЕЦ "Марица Изток 2", което е довело до намаления темп на трупане на загуба и за това държавно дружество. СО2 все така държи държавната въглищна централа на дъното ТЕЦ "Марица Изток 2" отчита увеличение на приходите си с 14.74 процента, но това не е достатъчно да я измъкне от примката на скъпите въглеродни емисии, които въглищната централа трябва да купува, за да може да работи, след като изчерпи своите права за замърсяване на въздуха. Разходите през изминалото деветмесечие на 2019 г. само за въглеродни емисии възлизат на 256.858 млн..лв, а за фонд "Сигурност на ЕЕС“ са били 21 402 хил.лв. На този фон дружеството отчита загуба преди данъци от 173.231 млн. лв., която обаче е подобрение с 90.490 млн. лв. спрямо отчетеният отрицателен финансов резултат загуба преди данъци в размер на 263.721 млн. лв. към края на септември 2018 г. Въглищната централа обаче отчита лек ръст на дълговете си и те вече надхвърлят 1.4 млрд. лв., кожето означава технически фалит. ТЕЦ "Марица Изток 2" обаче очаква разрешение от Европейската комисиячаст от заодълженията ? към собственика БЕХ да бъдат трансформирани в увеличение на капитала с 597.955 млн. лв. Мините задълбават в червената зона Мини "Марица Изток" увеличават отрицателния си резултат и за деветмесечието счетоводната им загуба достига7.493 млн. лв. Отчетеният финансов резултат е по-нисък с 11. 057 млн. лв. спрямо година по-рано. Дружеството не е изпълнило както добивната, така и ремонтната и инвестиционната си програма. ЕСО намалява печалбата си, износът на ток спаднал наполовина "Електроенергияният системен оператор" също влошава финансовото си състояние и намалява печалбата си от 23.420 млн. лв. в края на септември 2018 г. на 16.439 млн. лв. година по-късно. Обяснението е в спада на приходите от цената за достъп и пренос на енергия по мрежата високо напрежение, както и намаления наполовина износ на електроенергия. В същото време преносният оператор е увеличил разходите си за плащане на централи за студен резерв с близо 8 млн. лв. спрямо 2018 г. Причината е в увеличения от министъра на енергетиката капацитет за разполагаемост и увеличените цени в търговете за закупуване на студен резерв, които бяха спечелени от централите на Христо Ковачки и ТЕЦ "Варна" на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. В малки количества се уредиха и ТЕЦ "Марица Изток 2" и когенерацията на Кирил Домусмиев "Биовет". Газовите дружества вдигат печалбите си Двете газови дружества на БЕХ продължават да подобряват състоянието си. Доставчикът "Булгаргаз" отчита нетна печалба от 35.811 млн. лв., докато година по-рано тя беше 17.123 млн. лв, а към края на 2018 г. надхвърли 25 млн. лв., но беше "изядена" от провизирана от газовото дружество загуба от около 52 млн. лв. заради платена оспорвана глоба за злоупотреба с монопол, наложена от Европейската комисия. Дружеството отчита спад на продажбите на газ на вътрешния пазар с 1.88 процента и сериозен ръст на приходите от тях с 23.5 млн. лв. Продължава да не може да си прибере дълговете от "Топлофикация София", които са просрочени и са за близо 105 млн. лв. В предизборната битка за кмет на София спечелилата четвърти мандат Йорданка Фандъкова нарече държавният доставчик "рекетьор", защото той дръзна да заплаши столичното парно със съд заради неплатените сметки за газ. Операторът "Булгартрансагаз" пък отчита печалба за деветмесечието от 81 млн. лв., докато година по-рано тя е била в размер на 68.820 млн. лв. Принос за този резултат има и получената сума за 6.818 млн. лв. от депозита на БТГ във фалиралата Корпоративна търговска банка. Приходите от транзитни такси за пренос на газ през българска територия обаче са спаднали до 250 млн. лв., докато преди година са били над 261 млн. лв. Причината е спадът на пренесените количества природен газ до Турция и Гърция, които не могат да бъдат компенсирани от ръста на транзита до Северна Македония. От отчета на газовия оператор става ясно още, не ча 1 октомври е бил увеличен регистрираният капитал на дружеството с близо 351 млн. лв. и той вече надхвърля 1.225 млрд. лв.
Източник: Медия Пул (06.11.2019)

АЕЦ ”Козлодуй” отита рекордно висока печалба. В тежко финансово състояние остават Националната електрическа компания и ТЕЦ ”Марица изток 2”. В същото време преноса на газ през България намалява с две трети. Печеливши през първите девет месеца на годината са преносните предприятие Електроенергиен системен оператор и "Булгартрансгаз". Най-голямата енергийна компания - Българският енергиен холдинг, обаче е на загуба за първите девет месеца на годината. Рекордните над 308 млн. лева печалба отчита АЕЦ "Козлодуй" за първите девет месеца на годината. Централата е успяла да спести и пари, като не е извозвала отработено ядрено гориво към Русия, показва отчета на дружеството, съобщава БНТ. Резултатите на държавните енергийни фирми обаче са разнопосочни. На печалба освен АЕЦ "Козлодуй", са също така Електроенергият системен оператор, който пренася ток за бита и бизнеса, "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз". На загуба излиза компанията-майка на всички дружества Български енергиен холдинг, както и отдавна губещите Национална електрическа компания, ТЕЦ "Марица изток" 2 и Мини "Марица изток". Последните отчети също така показват и нова тенденция при преноса на газ, транзитът през България е намалял с 63%. Очаква се от януари, Русия да спре изцяло преноса през Украйна. Според експерти обаче, страната ни вече се е подсигурила със строежа на Балкански поток. Анализаторите са категорични, че притеснения не трябва да има за идващия отоплителен сезон.
Източник: Фрогнюз (06.11.2019)

Три компании остават в надпреварата за АЕЦ „Белене” Три компании продължават в надпреварата за инвеститор на АЕЦ “Белене”, потвърдиха източници пред “Труд”. Това са руската “Росатом”, чрез дъщерната “Атоменергопром”, Корейската Хидро и атомна енергийна корпорация и Китайската държавна ядрена корпорация. Те трябваше да бъдат избрани от работна група, в която влизат представители на Министерството на енергетиката, БЕХ и НЕК. Изборът на тези компании е очакван, защото те отговарят на изискването за стратегически инвеститор, коментира пред “Труд” председателят на Булатом Богомил Манчев. По думите му в проекта ще се включат и френската “Фраматом” и Дженерал Електрик. На практика те също ще са инвеститори, защото предлагат лизингова схема за изплащане на оборудването, което ще доставят за централата, коментира енергийният експерт проф. Атанас Тасев. Припомняме, че интерес като инвеститор заявиха консултантската компания ИПК и УП, германската “Бектрон-Лиаз-Техническо инженерство”, българо-чешкият консорциум “Атомна електроцентрала Белене 2019” и консорциум “АЕЦ Белене България” с фирмите на Ковачки.
Източник: Труд (26.11.2019)

Остатъците от активите на"Агробиохим" в Стара Загора вече се ...подаряват За пореден път синдикът на дружеството Димитър Смиленов се опитва да събере последните мижави средства, чрез продажбата на „огризките “ от активите на обявения в несъстоятелност бивш химически комбинат. За 11 декември той е обявил осем търга за продажба на имоти, които са били собственост на предприятието. След десетките опити за продажба цената им вече е станала повече от смехотворна. Така например 18 132 кв.м. земеделски терен в землището на село Хрищени край Стара Загора, ще се търгува на цена от 9 660 лева. Или за по два декара за...лев. Същата е ситуацията с още 15 042 кв.м., които ще бъдат продавани за 7 980 лева. И въпреки уж нарастващия интерес към придобиване на земеделски земи у нас, ако се вгледаме в печалния опит от предишните продажби, едва ли можем да очакваме, че мераклиите ще направат опашка пред офиса на синдика. Други 3 878 кв.м. в същото землище пък ще се продават за 60 % от последната им оценка или за 1800 лева. Още три терена в урбанизирана територия на същото място с обща площ от близо 7.5 дка са оценени на 9024 лева. Остатъкът от предназначената за химическа и каучукова промишленост имот (така е определен в обявлението) с площ от 111 кв.м. е оценена на 768 лева. По-скъпи тук са имотите, които имат статут на т.нар. „територия за транспорт“. Четирите поземлени имота в нея с обща площ около 8 дка са с оценка 120 912 лева. Още 5920 кв.м в село Дълбоки се предлагат за 2160 лева. Още при предишните търгове, обявени от синдика, когато други подобни имоти се търгуваха "малко по-скъпо“ – за около 4 лв. на квадратен метър , „Банкеръ“ изрази недоумението си от факта, че макар управляващите да твърдят, че интересът към индустриалните зони у нас е по-голям, отколкото са възможностите на държавното предприятие „Индустриални зони“ , ръководството на въпросното дружество сякаш никак не се интересува от възможността за покупки на земи в тях. Въпреки , че става въпрос за имоти с изградена инженерна инфраструктура и това е известно отдавна. Дълговете на фалиралите предприятия от химическата индустрия, които наброяват десетки милиони са главно към държавните дружества „Булгаргаз,“ НЕК и Мини „Марица Изток“,а при тези нива на търговия те посмъртно няма как да бъдат върнати. Задълженията, за които става дума към 30 септември 2000-а, когато комбинатът в Стара Загора се отправи по пътя към фалита, надхвърлят 90 млн. лева. А само задълженията към работниците в него по онова време бяха на стойност 5 млн. лева.Пак тогава наличните материални активи не надхвърлят 10-12 млн. лева (но преди десетките им преоценки). Не бива да се забравя също , че през годините се е налагало държавната хазна да отпуска допълнителни средства за „обезопасяването“ на района от остатъчни опасни химикали и токсични вещества. Съвсем наскоро за пореден път се наложи хазната да "олекне" с близо 500 хил.лв, , за да бъдат изкупени 83 дка, частни улици на територията на бившия азотно –торов завод, за да може фирмите, които работят на тази територия, да разширят производствата си и в крайна сметка да работят нормално. Чрез тези продажби на парче през годините проблемите не само не се решаваха, а напротив - задълбочаваха се. Преди няколко години стана ясно, че фирмите , които работят на площадка на “Агробиохим” изпитват остър недостиг от електроенергия заради ниския капацитет на съществуващата кабелна мрежа. Тогава общината и обслужващият региона търговец на електрическа енергия - ЕВН България Електроразпределение” АД, бяха принудени да правят всякакви гимнастики , за да могат да изградят нужните им съоръжения. И за пореден път „Банкеръ“ задава въпроса не е ли време, днешните управници да престанат да се оправдават за несгодите само с безспорно безумните решения на предшествениците си за приватизация и полуприватизация на подобни дружества. И да решат какво може да бъде спасено днес и сега. Още повече, че в случая с „Агробиохим“, макар повече от 20 на сто от акциите да „прелетяха“ към всякакъв вид приватизационни фондове, все пак контролният пакет остава в Министерството на икономиката... Това сочат данните от информационната система "Дакси" към 2002 –а, когато собственик на 79% от капитала на "Агробиохим" е Министерството на икономиката. Тогава "Стара планина холд" е притежавало 10.48% от дружеството, група физически лица са собственици са държали акции за 7.3% от капитала. Останалите акции са били разпределени на около 20 акционери , основно инвестиционни посредници, но дяловете им са под 1 на сто.
Източник: Банкеръ (11.12.2019)

ВЕЦ е замърсил река Въча, има опасност от екокатастрофа Областният управител на Пловдив Дани Каназирева свика спешна среща заради казуса със замърсяването на река Въча. Установен е разлив на машинно масло в района на град Кричим, а според експерти има опасност от екокатастрофа. Нарушението е на ВЕЦ "Въча-1". Санкцията, която може да бъде наложена е между 5 000 и 15 000 лева, поясни Каназирева. Най-вероятната причина за замърсяването на реката е вътрешна авария или ремонт на турбините на ВЕЦ-а. Контролните институции са установили, че изтичането на нефта е от изхода на централата, съобщи NOVA телевизия. В петък Басейнова дирекция е взела проби от реката и е установила, че няма замърсяване във водата. Не е установено да има и умряла риба. "Това изтичане, което се е получило е инцидентно. То може да се дължи на някаква вътрешна авария или да е допуснато изтичане при ремонт”, каза главният експерт от Областната управа на Пловдив Митко Стойчев. Очаква се в края на следващата седмица да излезе информация какво точно вещество е изтекло във Въча. Централата е собственост на Националната електрическа компания (НЕК).
Източник: Банкеръ (16.12.2019)