Българският бизнес плаща най-скъпия ток в ЕС Токът за индустрията в България все още е рекордно скъп. Синдикатите и работодателските организации предупредиха, че спекулата с тарифата на свободната борса продължава и това ще забави икономиката. "Газовата борса е по-различна. Цената на електроенергията, когато заработи борсата, беше сравнително ниска. А сега сме с най-високата тарифа за индустрията в целия Европейски съюз, като прибавим и доплащанията, които правим за неправомерната държавна помощ за „Марица изток 1“ и „Марица изток 3“ – двете т.нар. американски централи. Що се отнася до природния газ, очакваме от борсата да доведе до намаляване, а не до увеличаване на цената му. От първите дни на тази година отново сме с най-висока цена в ЕС", обясни председателят на АИКБ Васил Велев. Според изчисленията на бизнеса през цялата 2019 г. ние сме с втората най-висока цена на свободния пазар в Европа. Само в Гърция токът е по-скъп. Велев обаче разясни, че на практика едно българско предприятие плаща повече, отколкото същото в Гърция, тъй като там в тарифата се включват и някои мрежови такси, които у нас се плащат допълнително. "Проблемите в енергетиката са няколко. Единият е концентрация и манипулация на пазара на електроенергия, който ще отпадне по линия на увеличаване на свързаността на нашата борса с борсите и преноса на енергия в целия ЕС. Очакваме това да се случи през втората половина на следващата година. Тогава този монополист, който е на нашия пазар, няма да има мощта да манипулира пазара в Общността. Но и в този случай ще остане надбавката от 10.70 евро на мегават час в резултат на неправомерната държавна помощ на американските централи", уточни Васил Велев.
Източник: Банкеръ (07.01.2020)

Агенцията за ядрено регулиране чака НЕК за лиценза на АЕЦ „Белене“ Национална електрическа компания (НЕК) все още не е изпратила необходимия доклад относно параметрите за проекта АЕЦ „Белене“, за да може Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) да издаде лиценз за изграждането. Трябва да бъдат внесени уточнения по междинния отчет за анализ на безопасността, допълниха експертите. Те са запознати с измененията и проекта и коментират, че няма да има проблем с издаването на лиценз стига да разполагат с необходимата документация. След като постъпят тези документи от НЕК, то на АЯР ще са нужни няколко месеца за издаването на другите разрешителни. Те обясниха, че с избора на стратегически инвеститор може да се наложат промени и ако те имат отношение към безопасността лицензиантът е длъжен да ни информира.
Източник: economic.bg (13.01.2020)

Над 1.8 млрд. лв. планират във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2020 г. Приходи в размер на 1.829 млрд. лв. ще бъдат събрани във фонд „Сигурност на електроенергийната система" през 2020 г. Това е предвидено в бюджета на фонда, одобрен на днешното заседание на кабинета. Близо 48% от тях (880 млн. лв.) се очаква да бъдат от продажба на квоти въглеродни емисии. Със събраните средства ще бъдат покривани разходите на „Национална електрическа компания“ ЕАД, включително и за минали регулаторни периоди, произтичащи от статута й на обществен доставчик според Закона за енергетиката. Предвидено е също така от приходите, събрани във фонда, да бъдат предоставяни премии на топлофикационни централи и когенерации, както и на обекти с обща инсталирана мощност 1 MW и над 1 MW по Закона за енергията от възобновяеми източници. Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ бе създаден през юли 2015 г. с цел покриване на разходите на обществения доставчик НЕК, произтичащи от задълженията му за изкупуване на електроенергия по преференциални цени. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи от продажба на електроенергия на производителите и вносителите в страната, от таксите за достъп и пренос на електрическа енергия и природен газ, както и от достъп и съхраняване на природен газ. Във фонда постъпват приходите от продажба на квоти емисии парникови газове, както и от цена „задължение към обществото”.
Източник: Монитор (30.01.2020)

Държавният енергиен фонд очаква 400 млн. лв. по-малко приходи през 2020 г. Във фонда „Сигурност на електроенергийната система“ се очаква да бъдат събрани 1.829 млрд. лв. през 2020 г. Това е предвидено в бюджета на Фонда, одобрен на днешното заседание на Министерския съвет. Планираната сума е с близо 400 млн. лв. по-малка, отколкото беше планирана за 2019 г. Фондът обаче не публикува данни за изпълнението на бюджета. Във фонда тази година се очакват повече приходи от продажба на въглеродни квоти като те ще съставят близо 48% (880 млн. лв.) от бюджета му. Със събраните средства ще бъдат покривани разходите на „Национална електрическа компания“ ЕАД, включително и за минали регулаторни периоди, произтичащи от статута ? на обществен доставчик според Закона за енергетиката. Приходите, събрани във фонда, ще бъдат предоставяни като премии на топлофикационни централи и когенерации, както и на обекти с обща инсталирана мощност 1 MW и над 1 MW по Закона за енергията от възобновяеми източници. Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ бе създаден през юли 2015 г. с цел покриване на разходите на обществения доставчик НЕК, произтичащи от задълженията му за изкупуване на електроенергия по преференциални цени. По закон във Фонда се събират по 5% от месечните приходи от продажба на електроенергия на производителите и вносителите в страната, от таксите за достъп и пренос на електрическа енергия и природен газ, както и от достъп и съхраняване на природен газ. Във фонда постъпват приходите от продажба на квоти емисии парникови газове, както и от цена „задължение към обществото”.
Източник: economic.bg (30.01.2020)

Компаниите от „кратката листа“ потвърдиха готовността си да подадат обвързващи оферти за АЕЦ „Белене“ Както предвижда процедурата за избор на стратегически инвеститор за реализацията на АЕЦ „Белене“, Министерството на енергетиката изпрати писма до компаниите от „краткия списък“ (short list), за да потвърдят подаването на обвързващи оферти и по-нататъшното участие в процедурата. Фирмите от „краткия списък“ са Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), „Атоменергопром“ АД, част от Росатом, Корейската хидро-ядрена корпорация, Фраматом САС, Франция и Дженерал Електрик, САЩ. В определения срок до 31-ви януари писма за потвърждение за подаване на обвързващи оферти бяха получени и от петте компании. От страна на Корейската хидро-ядрена корпорация се поставят уточняващи въпроси с цел взимане на окончателно решение от тяхна страна, съобщиха от пресцентъра на енергийното министерство. Компаниите ще бъдат поканени да подпишат споразумение за конфиденциалност и ще им бъде предоставен информационният меморандум, както и ще им бъде осигурен достъп до информационна зала в „Национална електрическа компания“ ЕАД, съдържаща информация по проекта. Индикативният срок за подаване на обвързващата оферта се предвижда да бъде 31 май 2020 г.
Източник: 3e-news (03.02.2020)

Енергийни фирми ще получат рекордните 880 млн. лв. от СО2 приходи през т.г. Рекордно високи приходи от продадени държавни въглеродни емисии ще влязат през 2020 г. във фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), чийто общ бюджет ще е 1.829 млрд. лв. Като цяло парите са по-малко от миналогодишните 2.23 млрд. лв. 48 на сто от сегашните постъпления обаче са от парникови квоти - 880 млн. лв. За сравнение през 2019 г. изтъргуваните на европейския пазар количества спестен въглероден двуокис донесоха на фонда 750 млн. лв. В създадения през юли 2015 г. ФСЕС освен приходите от парникови квоти влизат по 5% от приходите от електроцентралите и вносителите на ток, а също и от таксите за достъп и пренос на електрическа енергия и природен газ и от достъп и съхраняване на природен газ. С Парите от фонда се покриват разходите на обществения доставчик НЕК за изкупуване на тока от възобновяеми енергийни източници, но и на самите зелени електроцентрали, топлофикациии и заводски централи с мощност над 1МВ, ако са продали на свободния пазар тока си по-евтино от определените им от регулатора преференциални цени.
Източник: Медия Пул (04.02.2020)

ТЕЦ "Марица изток 2" скара Домусчиев и синдикатите Проблемите на държавната енергетика се превърнаха в поредна ябълка на раздора между бизнеса и синдикатите. КНСБ реагира остро срещу позицията на работодателските организации, които поискаха оставките на директорите на БЕХ, "ТЕЦ Марица изток 2" и електроенергийната борса заради скъпия ток и настояха да се прекрати вредното субсидиране на неефективни предприятия. "Две са позициите - ако държавата и министърът на енергетиката не предприемат никакви стъпки към държавната енергетика, независимо какви са те, ще се получат две дефекта - на регулирания пазар няма да има ток, а ако няма действия от властта да покрива емисиите на ТЕЦ 2, той ще спре", коментира днес президентът на профсъюза Пламен Димитров. Още вчера КНСБ и КТ "Подкрепа" разпространиха отворено писмо, в което обяви, че исканите от едрия бизнес уволнения са намеса в националната сигурност, а упреците за високите цени на тока били безпочвени. Ако не се покриват емисиите на ТЕЦ-а, той ще спре, ако спре, всички знаем какво ще стане - ще се разпадне системата", обясни Пламен Димитров, според когото другите мнения по въпроса били "бръщолевения, абсолютно некомпететни и неподплатени, национално безотговорни приказки". Той изтъкна, че всички в България трябва да се тревожат за "Зелената сделка", която изисква държавите от ЕС рязко да намалят вредните емисии, вкл. и чрез затваряне на тецове, работещи с въглища: "Вместо да говорим за това как ще се справим с този идващ с 400 км/ч влак срещу нас челно, който ще ни отнесе всичките, ние се занимаваме с глупости". Синдикалният лидер коментира и упреците, че в държавната ТЕЦ "Марица изток 2" работят прекалено много хора. Той посочи, че разходите на предприятието за персонал са по-малко от 13%, а значително по-големи са разходите за вредни емисии - над 40%. "Да ги уволним всичките 2 400 човека, ако му се виждат много на Домусчиев, че ще съкратим с 13% разходите на ТЕЦ 2. Не знам кой ще работи тогава", каза Пламен Димитров. Той съобщи, че в петък миньорските и енергийните профсъюзи свикват пресконференция по горещите теми в енергетиката. В отвореното писмо на КНСБ и "Подкрепа" се казва: Ако допуснем, че ТЕЦ "Марица изток 2", срещу която се изсипаха толкова нападки, спре доставките си, пазарът на електрическа енергия ще стане неуправляем, а загубите на индустрията - огромни. Предвид активната позиция на работодателите срещу държавните дружества е редно да се отбележи, че много от тях имат конфликт на интереси и не би трябвало да се произнасят. Ако го правят е редно да посочат, че са собственици на субсидирани ВЕИ или когенерации. Т.е. получават пари за това, че другите индустриалци плащат, защото, ако виждаме рекорди на цената, то е и за това, че някой трябва да плаща тези субсидии. Цената на електрическата енергия от ТЕЦ в комплекса "Марица изток" е в пъти по-ниска от продаваната от тях енергия. Да споменем и свързаните търговци на електрическа енергия с голямата индустрия, които формират печалбите при пиковите търсения.
Източник: Сега (13.02.2020)

Токът за бизнеса поскъпнал рязко заради софтуерен проблем Основната причина за рязкото поскъпване на тока на българската борса се оказа софтуерен проблем на съседните пазарни платформи. Това обясни енергийният министър Теменужка Петкова, след като изслушала шефа на Енергийната борса днес по време на среща с бизнеса, на която домакин е бил един от главните недоволни от високите цени на електроенергията за бизнеса - Кирил Домусчиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР). Въпреки намерения "софтуерен виновник" Петкова призна, че проблем има, но тепърва ще се анализират данните и ще се установи защо токът за индустрията у нас е по-скъп от този в останалите държави. Министърът на енергетиката каза, че на днешната среща не са обсъждани поисканите от работодателските организации оставки на шефовете на Българския енергиен холдинг, Българската независима енергийна борса и на ТЕЦ "Марица изток 2". "Срещата беше изключително ползотворна, премина в много конструктивен, в много партньорски диалог. С колегите от бизнеса, винаги сме си говорили много честно и открито, когато има проблеми търсим общи решения. Конкретната мярка е активен диалог - каза още Петкова. - Цената, основният път за нейното, така да кажем, пазарно изражение е пълната либерализация на пазара на електрическа енергия. Има закон, който закон ясно казва кой упражнява контрол по отношение работата на борсата - това е Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Има специален регламент - REMIT (б.р. - Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия, който е специфична, секторна регулаторна рамка за наблюдение на пазара на електроенергия) - той е транспониран в Закона за енергетиката и колегите от КЕВР са на своето място и вършат своята работа". В продължилата повече от 3 часа среща, освен представители на работодателски организации - АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, са участвали и председателят на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов, изп.-директори на БЕХ, ТЕЦ "Марица Изток 2", НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ЕСО, "Булгаргаз", БНЕБ, Мини "Марица Изток", както и зам.-министърът Жечо Станков и експерти от министерството на енергетиката. Според участниците, предстои допълнителна среща с ръководството на ТЕЦ "Марица Изток 2". На нея трябва да се обсъдят мерки за оптимизация на работата ?, "така че да се отговори на новите регулаторни предизвикателства и на критиките, отправени от страна на бизнеса". Целта е да се намерят пазарни решения на проблемите, които поставят дружеството в затруднено положение.
Източник: Сега (14.02.2020)

Лошо управляван сектор Трусовете в енергийния сектор в България продължават и в началото на 2020 г. Трусовете в енергийния сектор в България продължават и в началото на 2020 г. А слушайки цялото говорене и действия на хората, отговорни за развитието на сектора, изглежда, че решения за пазара на електроенергия в страната няма, или по-скоро те не могат да ги намерят. Цените на борсата отново са рекордни, а в някои дни разликите между стойността у нас и в останалите държави от ЕС, с които българската индустрия е в пряка конкуренция, са фрапантни, меко казано. Работодателите в енергоемките индустрии, които нямат особен избор освен да купуват скъпата електроенергия, недоволстват, защото в някои случаи им се налага да работят на загуба. Държавата отрича да има вина, прехвърляйки топката към "невидимата ръка на пазара". Експертите обаче са категорични - енергетиката в България се управлява лошо, а от това страдат както бизнесът, така и потребителите. български ток vs. европейски През последните дни в страната ни отново бяха отчетени най-високите цени на борсовия ток в ЕС. Разликите в цените между България и западноевропейски държави като Германия често показват сериозни отклонения, като на Запад и Север цените винаги са по-ниски от тези в нашия регион. Сравненията обаче не винаги са абсолютно коректни, тъй като цените на електрическата енергия са много сложни като структура. "Редица държави членки, например Германия, изключват разходите за СО2 емисии на производителите от енергийната компонента и ги пренасочват към категорията на добавките. Националната практика е друга – разходите за въглеродни емисии на централите се калкулират в цената за енергия", пише в анализ на Института за енергиен мениджмънт. За тези разлики говори и Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ). „Правят се сравнения, които не са коректни. Борсата в Германия, например, формира цена по различен начин и прякото сравнение не показва същината на проблема и не позволява неговото решение“, казва той. Скъпо ли е наистина? Цените на борсовия ток у нас няколко пъти достигнаха рекордни стойности, такъв случай имаше и през миналата седмица, но това се случва периодично още от лятото на миналата година. Работодателите често изнасят данни, които показват твърде високи стойности, в сравнение със Западна Европа. При последния случай от 9 февруари председателят на КРИБ Кирил Домусчиев показа графика, от която се видя, че токът в България на сегмент "ден напред" е над 63 евро/mWh, докато в Германия беше под 2 евро. Но цените бяха в пъти по-ниски в цяла Западна Европа и малко по-ниски в нашия регион. Осреднено обаче картина не изглежда толкова стряскащо. От редовния тримесечен доклад на Европейската комисия се вижда, че борсовите цени на тока в ЕС за последните три месеца на 2019 г. не са най-високите. Средните цени в България за конкретния период дори са малко по-ниски от тези в региона на Източна Европа. У нас те са били средно 54.3 евро/mWh, в Румъния е 58.7 евро/mWh, Унгария 56.4 евро/mWh, Гърция 62.4 евро/mWh, Полша 57.9 евро/mWh. Институтът за енергиен мениджмънт в свой анализ сравнява реалните средни цени през 2019 г. на няколко пазара в нашия регион и от графиката се вижда, че в България средногодишната цена е до 34% по-ниска спрямо другите борси при сегмента пазар "ден напред". От Института уточняват, че в цените на електроенергията на едро за пазар "ден напред" в България влиза само енергийната компонента, без последващите данъци и такси. Експертите подчертават, че енергийната компонента е само част от формирането на пълната цена и само част от енергията на борсата (около 1/3) от се търгува на този сегмент. По-голямото количество се търгува на сегмент Централизиран пазар за двустранни договори (ЦПДД). Спрямо цените в Западна и Северна Европа, обаче, в България определено стойностите са доста по-високи. "Регионалният ни пазар зависи изключително много от въглищата и съответно в целия регион имаме по-високи цени на електроенергията", обяснява пред Economic.bg Антон Иванов. България е сред първенците в ЕС по производство на електроенергия от въглища. Според данни на статистическия сайт Statista страната ни произвежда 45% от своя ток от въглища, за което се налага да плаща за въглеродни квоти, чиито цени постоянно растат. За миналата година те достигнаха 25 евро за тон и имайки предвид високия коефициент на нашите въглищни електроцентрали, от тях се произвежда скъп ток. Само през 2019 г. държавният „ТЕЦ Марица Изток 2“ ще трябва да отдели за вредни емисии около 500 млн. лв. В крайна сметка те се поемат от Българския енергиен холдинг (БЕХ), който през 2019 г. също започна да трупа загуби. Поскъпването на въглеродните емисии е и една от причините за ръста на цената на тока и за битовите потребители. Защо цените са високи? Антон Иванов обясни, че когато сравняваме един ценови компонент и акцентът се поставя върху него, то не се разкрива същината на проблема. „Германия като мощна икономика успешно прилага онези политики от доста време, които позволяват работа на либерализиран пазар на всички потребители и прилагане на мерки за постепенно намаляване на скъпите горива в техния микс и балансиране на разходите за енергия спрямо техните приходи от дейността. В това отношение България изостава, но успява да балансира разходите за енергия спрямо приходите на нашите пазари. Изисква се стратегия, която да ни покаже как с инвестиции ние ще догоним западноевропейските държави“, казва той. Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), коментира, че цените на електроенергията естествено се увеличават навсякъде в Европа и света, като тази тенденция ще продължи. "Нашите цени растат и заради това. От друга страна те растат по-бързо от останалите държави, което е проблем. Ние сме имали нереалистично ниски цени преди това и съответно, за да стигнем до реалните стойности имаме по-високо увеличение от тези на съседните страни", казва той. Той изтъква и, че в България цените на електроенергията се покачват по-бързо, отколкото при останалите държави в региона, защото дълго време са били държани нереалистично ниски. "Сега на свободния пазар, за да стигнем до реалните стойности, имаме по-голямо увеличение от тези на съседните страни", казва икономистът. Но проблемът не е един Българският борсов енергиен пазар страда от много проблеми и всеки от тях има различна стойност, смятат повечето експерти в сектора. „Българската система за борсова търговия не ефективна“, казва енергийния експерт Иван Хиновски. Според него един от основните проблеми в нея е това, че всички продавачи на електроенергия минават през търговци, а в Германия, например, няма този посредник и сделките са между производител и купувач. Търговецът си слага надценка, купувайки електроенергията и след това я оферира на борсата и така се получава по-висока цена. „В момента има криза за вода и всички водноелектрически централи, които по принцип предлагат евтина енергия, в момента не предлагат, а вместо нея има енергия от ТЕЦ-ове, която е много скъпа“, казва Хиновски. Тази тенденция очертава и Калоян Стайков, като според него заради топлата зима автоматично намалява търсенето на български ток, което намалява приходите в системата, които трябва да дойдат от другаде. Хиновски коментира, че неефективните производства са другата причина за проблемите на борсата. „Това са мощности, които се толерират - "студен резерв", който получава пари, за да стои и да чака деня X, за да заработи. България така и не въведе механизма за капацитет, който е стъпката, чрез която "студеният резерв" щеше да се преформулира в търгове. И горещият, и студеният резерв у нас са на много висока цена“, казва експертът. Проблемите на енергийната борса трудно могат да се обобщят в едно изречение, но ако се опитаме да го съставим, то било звучало така – лошо управление в сектора, високи цени на въглеродните емисии, концентрация на пазара и конюнктурни фактори като топлата зима. Откъде тръгва всичко Според Калоян Стайков от ИПИ повечето проблеми в сектора започнаха да се проявяват още през 2012 г. с увеличението на цените заради "зелената" енергия. След това последва лавината от социални протести. През 2015 г. нещата се стабилизираха, а през 2016 г. започна недоволството на индустриалните потребители. „Това се получава, защото в един момент балансът на този сектор започна да се изменя. Първоначално голямата тежест от сгрешената политика в сектора беше прехвърлена на домакинствата, те започнаха да протестират, падна правителството и новото реши, че няма да продължава така, прехвърляйки проблемите върху НЕК. НЕК обаче натрупа огромни загуби през 2013-2014 г., след което се видя, че не може да продължава така и тежестта се прехвърлиха върху бизнеса. И в момента бизнесът плаща голяма част от цената за всички тези политики", обясни икономистът. Проблемите на различните сегменти са изцяло свързани. Ако има проблем на свободния пазар, най-вероятно той е свързан с регулирания. Когато има ниски цени на регулирания пазар, компаниите са принудени да ги компенсират отнякъде – или от свободния пазар, или от износ, но виждаме, че износът тази година намалява. "Първото лесно обяснение за проблемите в сектора, е че има огромна концентрация на пазара и няма конкуренция", обяснява Стайков. На различните сегменти БЕХ формира между 80-90% от продадената енергия, което няма как да се заобиколи. Друга причина идва от външния фактор – квотите, които се увеличават. „ТЕЦ Марица Изток 2", която страда основно заради това - около 60% от разходите ? са за гориво, енергия и квоти – компоненти, които няма как да се оптимизират. Същото се отнася и за микса на НЕК, тъй като ТЕЦ Марица Изток 1 и 3 са част от този микс. Друга причина е, че голяма част от енергията се търгува по двустранни договори. Решението, според Стайков, е в регулатора - Комисията за енергийно и водно регулиране. "Когато има концентрация на пазара, трябва да си сигурен, че тя не нарушава свободната търговия и конкуренцията. БЕХ е почти естествен монопол при производството на електрическа енергия и КЕВР трябва да следи какво се случва с търговията. От години регулаторът обещава разследвания и мерки срещу потенциални злоупотреби на пазара, но до момента няма резултат", обясни той. Липсват правилните политики Политиките на държавата и законодателните промени очевидно не водят до баланс на пазара, а от това страда най-много бизнесът. Заключението на много експерти е, че лошото управление в сектора води до всички трусове, на които сме свидетели в момента. „Цената на електроенергията на борсата в България наистина е много по-висока от другите страни, което създава усещане, че страната ни изостава с онези политики, които водят до снижаване на цените“, добавя Антон Иванов от БЕМФ. По думите му не сме показали как ще използваме механизмите за справедлив преход и изоставаме в това да ползваме реални финансови ресурси, за да адаптираме нашата икономика и енергетика. „Не съм съгласен с индустрията в акцента, който тя поставя върху цената на пазара „Ден напред“, но съм съгласен с тяхното искане за постепенно подобряване и устойчиви мерки за подобряване на икономическата среда в България", категоричен е Иванов. Търговецът затова е търговец, за да максимизира печалбата си, когато има тази възможност. Тук идва въпросът за регулациите и рамката, която поставя държавата при работа на търговците. „Пазарът в България не е достатъчно зрял“, каза експертът от БЕМФ. Задължението цялата електрическа енергия, която се продава по свободно договорени цени, да се търгува на борсата от началото на 2018 г., следваше логиката, че пазарните сили ще наложат дисциплина при управлението на държавните производители и ще доведат до по-конкурентни цени. "Когато обаче концентрацията на пазара е толкова голяма, колкото е в България, подобни мерки не работят, както се вижда. За да заработи това нещо трябва да имаме интегрирани пазари със съседни страни и необходимата междусистемна свързаност, а ние ги нямаме", казва Стайков. И той е категоричен, че генерално секторът не се управлява както трябва, няма ясна визия за това какво се случва, а стъпките за интегриране на пазарите със съседните страни се бавят. По думите му КЕВР трябва да следи повече търговията, да следи условията, при които се продава електроенергията и сигналите за злоупотреби. Друг проблем за борсата е и липсата на стандартизирани продукти. "Няма пълно решение - панацея, но могат да се правят стъпки в правилната посока", категоричен е Стайков. Според него вариантите са строителство на междусистемна свързаност, интегриране на пазарите - "ден напред" и за двустранни договори, както и активен регулатор. "Регулаторът трябва да е по-активен в условия, в които държавните компании имат почти монополна роля при производството на електрическа енергия и в краткосрочен план няма откъде да се появи пазарна сила, която да промени ситуацията", добави той.
Източник: economic.bg (14.02.2020)

НЕК още бави документите за лиценза на АЕЦ "Белене" Националната електрическа компания (НЕК) все още не е внесла нужната документация за проекта "АЕЦ "Белене" в Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). Без тези документи не може да започне процедурата по лицензиране на бъдещата централа. От НЕК се чака анализ на безопасността на АЕЦ "Белене" след новите изисквания за безопасност в сектора, продиктувани от аварията във "Фукушима". Засега АЯР не може да се ангажира със срок за издаване на лицензията. На пресконференция през януари директорът на агенцията Лъчезар Костов призна, че за обработката и одобряването на документацията ще бъдат нужни няколко месеца. Това на практика означава, че забавяне ще има не само по процедурата за избор на стратегически изпълнител, която по първоначалните заявки на енергийния министър Теменужка Петкова трябваше вече да е приключила, но и при лиценза на централата.
Източник: Капитал (17.02.2020)

БЕХ реши да увеличи с 597 млн. лв. капитала на ТЕЦ "Марица-изток 2" Българският енергиен холдинг (БЕХ) е взел на 2 март решение за увеличаване на капитала на технически фалиралия ТЕЦ "Марица-изток 2", показва справка на "Капитал" в Търговския регистър. Реално обаче средства няма да се дават, а ще се трансформира част от дълга на централата към холдинга, показват документите. Става дума за 597 млн. лева. От публикуваните баланси се вижда, че финансовото състояние на централата към момента е критично - натрупаната загуба вече е над 850 млн. лв., след отчетен за 2019 г. нов отрицателен финансов резултат от 230 млн. лв. Задълженията пък минават 1.6 млрд. лв., което означава, че след отписването на близо 600 млн. лв. от тях пак ще останат над милиард. Увеличаването на капитала на ТЕЦ "Марица-изток 2" на практика е непозволена държавна помощ, но се случва заради решението на Народното събрание отпреди месец, с което министърът на енергетиката бе задължен да спаси от фалит ТЕЦ-а въпреки липсата на положително становище от ЕК. По този начин отговорността за действията по капитализирането на "Марица-изток 2" се размиват, което е важно, защото се очаква Брюксел да задейства наказателна процедура по случая. Още след решението на парламента от Асоциацията на организациите на българските работодатели се обявиха против "спасяването" на централата и обявиха, че ще сезират ЕК за нерегламентираната помощ. Проблемът е, че капитализирането няма да помогне за неговото финансово стабилизиране, а само ще отложи краха - ТЕЦ-ът работи на 50% и по-малко от капацитета си, но не съкращава и без това раздутата численост на персонала, поради което постоянно трупа загуби. Последно преди седмица енергийният министър Теменужка Петкова няколко пъти избегна въпросът за това как ще реагира ЕК. "Това е решение на НС и ние ще се съобразим с него", заяви Петкова, но е факт, че поставя централата в привилегировано положение спрямо останалите играчи на пазара. Любопитен момент в процедурата по капитализиране държавната централа е, че нейният директор Живко Динчев е поискал формално с писмо до БЕХ да бъде оказана финансовата подкрепа и след това самият той като част от борда на БЕХ е гласувал за получаването на средствата. По сходен казус се произнесе през февруари КПКОНПИ, която уличи бившия шеф на НЕК Петър Илиев в конфликт на интереси. През 2017 и 2018 г. той бил част от ръководството на БЕХ и можел сам да си гласува допълнително възнаграждение. В конфликт на интереси се оказа и шефът на БЕХ Петьо Иванов, тъй като освен шеф на БЕХ той съвместявал и друг висш пост в съвета на директорите на "Булгаргаз".
Източник: Капитал (05.03.2020)

"Топлофикация-София" спира скандалния двудневен конкурс Ръководството на "Топлофикация-София" ще спре скандалния конкурс, чийто срок за подаване на документи бе само два дни. Това става след множеството медийни публикации по въпроса, след като стана ясно за конкурса. Той беше за за участие на "Топлофикация-София" в балансираща група, като срокът за подаване на заявки от страна на заинтересованите бе само два дни. Балансиращата група се занимава с това да се подава равномерно количество енергия в мрежата. Координаторът има право да получава такси, като е въпрос на споразумение дали те да са твърда сума или изчислени на мегаватчас. Според хора от енергийния сектор сумата би могла да е милиони лева. Обявата бе публикувана в сряда - 25 март, а крайният срок за отговор е до 17 часа в неделя. Отговорът на желаещите да участват трябва да бъде пратен по мейл, но също така в деловодството на общинското дружество трябва да пристигне запечатан плик със съответната оферта. Тя трябва да съдържа близо 20 документа, включително и такива, които е трудно да бъдат внесени и получени за 48 часа. За скандалната поръчка на "Топлофикация-София" съобщи общинският съветник от "Демократична България" и съпредседател на "Зелено движение" Владислав Панев. "Ето така прави конкурси новото "неопетнено" ръководство на "Топлофикация София". Пуска писма до потенциални участници в сряда следобед, а оферти приема до неделя. По време на извънредно положение, когато офисите работят предимно от дома. За тези два работни дни трябва да се извадят удостоверения от НЕК, НАП, общината, енергийната борса и ЕСО. Почти невъзможно без предварителна информация. Истински пир по време на чума. ", коментира Панев във "Фейсбук". Според съветника от опозицията финансовите условия в процедурата са изработени така, че в него да мога да участват само избрани компании. В обявата на "Топлофикация-София" пише, че проявяващите интерес фирми трябва да приложат декларация, че приходите им от продажба на електричество през последната година са били не по-малко от 200 млн. лв. "На условието вероятно отговарят само три фирми. Още няма данни за 2019 г., но за предишната такива обороти имат само фирмите на ЧЕЗ и "Енерго про", както и "Гранд енерджи дистрибюшън", свързана с Христо Ковачки. Възможно е границата през миналата година да е минала и още един търговец на Ковачки - " Юропеан трейд оф Енерджи". Всичко това ме навежда на мисълта, че процедурата е направена за определен предварително победител. Поне за мен това е изключително скандално. Време е за пълна карантина срещу такива схеми, за да изгоним вирусите от "Топлофикация". Иначе ще ни се подиграват, отпускайки като дарение малка част от прибраното, коментира Панев. Той допълва, че вече е пратил мейл до председателя на комисията по икономика и собственост в СОС - Николай Стойнев от ГЕРБ, с искане за действия по прекратяване на скандалната процедура и изслушване на ръководството на "Топлофикация- София". Часове след първото си съобщение Владислав Панев публикува второ, че е получил уверения от Николай Стойнев, че конкурсът на "Топлофикация- София" за избор на балансираща група ще бъде прекратен. След това същото е обявила и самата "Топлофикация-София", съобщи "Медиапул". От дружеството са пояснили, че процедурата за избор на координатор на балансираща група е утвърдена още през декември миналата година, а документите са публикувани на сайта на дружеството. "При обявяването на посочената процедура не е отчетено обстоятелството, че в условията на извънредно положение в страната потенциалните участници биха срещнали затруднения при снабдяването с изискваните в поканата документи и поради това ръководството на дружеството взе решение за прекратяване на процедурата", се казва в съобщение от фирмата. От там допълват, че са изпратени покани за участие в конкурса до 17 фирми, но не са дали ясно становище колко от тях биха могли да се включат в процедурата при поставените изисквания. "Условието за приходи от продажби за последната година в размер на минимум 200 млн. лв. е в съответствие с мащабите на производство на електрическа енергия от "Топлофикация София" ЕАД, което е в рамките на 850 000-900 000 мегаватчаса годишно и изисква реципрочна стабилност от фирмата координатор", обясняват от "Топлофикация". Дружеството нямало информация за това кои участници на пазара изпълняват това условие. "Нещо повече, с цел предотвратяване на всякакви спекулации в публичното пространство, изискваме от участниците да представят документи за липса на задължения и разсрочени плащания към НАП, НЕК-заплатена "Цена за задължение към обществото", Фонда за сигурност на енергийната система, местни данъци и такси и др.", твърдят от столичното парно. През ноември м.г. Столичният общински съвет смени бившия изпълнителен директор на дружеството Кремен Георгиев, който се смята за приближен до споменатия Ковачки, с Александър Александров. Георгиев бе сред шефовете на топлофикациите във Враца, Велико Търново и Перник, които индиректно се свързват с бизнесмена. Александров също е бивш директор на предприятие, свързано с Ковачки - "Стомана" - Перник. След встъпването си в длъжност новото ръководство на "Топлофикация София" се зарече да стабилизира финансите и да ореже излишните разходи.
Източник: Сега (30.03.2020)

Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ Понижението на цената на природния газ с над 40% от 1 април няма да доведе до промяна сметките за ток. Това предвижда доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране. Причината е, че спестените около 100 млн. лв. ще бъдат компенсирани от увеличените разходи за дейността на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", чието финансово състояние бе временно спасено този месец с капитализирането на 600 млн. лв. от дълговете й към БЕХ. Нелепото е, че заради икономическия блокаж от коронавируса в момента има огромни излишъци от електроенергия и борсовите цени в цяла Европа са рекордно ниски. Очакванията на експертите са тази тенденция да продължи поне до есента. Само че българските битови потребители няма да усетят нищо от това, а ще продължат да плащат повече, за да се поддържа дейността на ТЕЦ "Марица-изток 2". Държавата за разлика от всички други страдащи от блокажа компании не взема мерки да освободи част от над 2000-те служители на централата си или поне да ги пусне в неплатен отпуск. Омбудсманът Диана Ковачева вече обяви, че не подкрепя проекта за решение на КЕВР и смята, че "отказът да се намали цената на тока е трудно обясним, още повече че извънредната ситуация, в която се намираме, не предполага вземането на подобно решение". Окончателното решение на регулатора за новите цени както на газа, така и на тока ще бъде взето в началото на следващата седмица. Заради по-ниската цена на природния газ, която ще влезе в сила от 1 април, разходите на всички топлофикации, които освен парно и топла вода произвеждат и ток, ще намалеят значително. В резултат на това КЕВР трябва да им определи нови, по-ниски преференциални цени за електрическата енергия. Изчисленията показват, че това ще доведе до намаление на разходите на фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), който плаща премиите към когенерационните централи, с около 96.3 млн. лв. за година. Причината е, че с извънредна заповед на министъра на енергетиката Теменужка Петкова от 29 януари 2020 г. централата беше задължена допълнително да работи "за обслужване на обществото", състоящо се в предоставянето на допълнителни количества електрическа енергия за регулирания пазар, от който се снабдяват гражданите и малките фирми. За периода до 30 юни 2020 г. става дума за 1 981 420 мВтч, които струват 268 млн. лв. НЕК обаче може да плати за тази енергия само 171 млн. лв. по регулираните цени, които КЕВР му е определила, и затова останалите 97 млн. лв. трябва да бъдат компенсирани от ФСЕС.
Източник: Капитал (30.03.2020)

Висока вълна преминава по язовирите от каскада "Арда", съобщиха от екоминистерството Висока вълна преминава по язовирите от каскада "Арда" - "Кърджали", "Студен кладенец" и "Ивайловград", съобщиха от Министерството на околната среда и водите. Поради тази причина е започнало изпускане на вода от тях чрез работа на водноелектрическите централи по тях. Целта е освобождаване на обем за поемане на очаквания увеличен приток. Към 12 часа днес язовир "Кърджали" е запълнен до 87%, язовир "Студен кладенец" до 97%, а язовир "Ивайловград" до 99.2%. Предвид че се очаква допълнително увеличение на собствения приток към язовир "Ивайловград" вследствие на оттичане на реките след паднали обилни валежи, е изпратена нота до Гърция с информация за състоянието на язовира.
Източник: Дневник (07.04.2020)

Мениджърски рокади в застраховането Комисията за финансов надзор даде своето одобрение на Любима Джизова - Стефанова да стане член на Управителния съвет на "Българска агенция за експортно застраховане" ЕАД. Панайот Ивов Филипов и Момчил Йорданов Ройнев са изпълнителни директори на дружеството.БАЕЗ е специализирано застрахователно дружество, което предлага застраховки на финансови рискове - на плащания при износ и сделки у нас. Основните сред тях са застраховка на - риска от неплащане при износ, на риска от неплащане при сделки на територията на България, на банкови кредити, на рискове при плащане с акредитив, банкова гаранция, и на български инвестиции в чужбина. Съвместно с търговските банки, опериращи на българския пазар, БАЕЗ е разработила и схеми, които улесняват финансирането на дейността на своите клиенти. По този начин се осигуряват на българските компании адекватни решения за осъществяване на търговската им дейност. В условията на извънредно положение в страната, свързано с превенция срещу разпространението на COVID-19, "Българска агенция за експортно застраховане" ЕАД ще продължава, както и до момента, да осигурява застрахователно покритие на своите настоящи и бъдещи клиенти, съобщиха от дружеството. Екипът на БАЕЗ ще работи в условия на засилени мерки за сигурност, за да може да осигури непрекъсваемост в процеса на сключване и администриране на застрахователните договори. Като превенция срещу разпространение на вируса, временно се преустановяват срещите с клиенти, като служителите на БАЕЗ ще бъдат на разположение чрез телефон или електронна поща. Комисията за финансов надзор одобри Йоанис Коцианос за член на Управителния съвет и изпълнителен директор на ЗАД "Алианц България" АД, както и за член на Управителния съвет и изпълнителен директор на ЗАД "Алианц България Живот" АД. Основен акционер в ЗАД "Алианц България" е "Алианц България Холдинг" АД. ЗАД "Алианц България Живот" притежава лицензия за извършване на дейност по допълнително пенсионно осигуряване от 2000 година. Основният капитал на дружеството е 5 000 000 лева, разпределен в същия брой безналични поименни акции, с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка една. Основни акционери са: "Алианц България Холдинг" с дял от 65.90% от капитала и "Национална електрическа компания" с 34 процента. Йоанис Коцианос е одобрен и за член на съвета на директорите на ЗАД "Енергия" АД. Застрахователното акционерно дружество "Енергия" е учредено през 1993 г. от "Национална електрическа компания" ЕАД и "България холдинг" АД. С разрешение от 1998 г. то получава лиценз за извършване на застрахователна дейност. Йоанис Коцианос започва работа в Group Risk в Allianz SE през 2008 г. като старши специалист. По-късно оглавява Insurance Center of Competence на Allianz. От 2014 до 2017 г. е главен директор "Финанси и риск" и "Управление на активи" в Allianz Hellas (GR). През януари 2018 г. се присъединява към "Алианц България Холдинг" като главен директор "Подписваческа дейност" и член на Изпълнителния комитет на "Алианц България". От 1 юли 2019 г. Йоанис Коцианос бе председател на Изпълнителния комитет и изпълнителен директор на "Алианц България". Той има значителен опит във финансовата сфера и е квалифициран актюер и риск анализатор. От "Алианц Банк България" съобщиха, че компанията подкрепя своите клиенти кредитополучатели, засегнати от негативните въздействия на пандемията COVID-19 с конкретни мерки за облекчаване плащанията по кредитните задължения. Мерките са съобразени с утвърдения от БНБ Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества - финансови институции във връзка с въведеното на 13 март от Народното събрание извънредно положение, произтичащо от пандемията от COVID 19. През март КФН одобри вътрешногрупово придобиване на пряко квалифицирано участие на "Уника Интернешънъл" АГ- Австрия, в размер на 99.91% от капитала на Застрахователна компания "Уника" АД. Застрахователните компании "Уника" АД и "Уника Живот" АД са част от международната "Уника Иншурънс Груп" (UNIQA Insurance Group AG) - компания с над двувековна традиция и опит в застраховането. Тя е един от водещите застрахователи на основните си пазари в Австрия и в Централна и Източна Европа. Вече 25 години "Уника България" e сред водещите застрахователни компании у нас. Предвид мерките, които се прилагат в условия на извънредна ситуация в България, породена от разпространението на COVID-19, компанията прави промени, които се налагат до отмяна на извънредното положение, във функционирането на офисите на "Уника". В цялата страна те продължават да работят, но до отмяна на извънредното положение се преустановява достъпът на клиенти и външни лица на територията им. Обслужването продължава онлайн. Така "Уника" България се присъединява към общите усилия за справяне с вирусната епидемия и потенциалните последствия от нея, като са предприети всички необходими мерки, това да не бъде в ущърб на нуждите на клиентите.
Източник: Банкеръ (21.04.2020)

ЧЕЗ поиска 70% поскъпване за нощния ток Нощният ток да поскъпне със 70 на сто, а дневният - с малко над процент от юли е поискало електроснабдителното дружество ЧЕЗ. От публикуваните от енергийния регулатор заявления става ясно още, че другите две компании - И Ви Ен и Енерго Про, искат пренебрежима промяна - повишението на електроенергията да е под половин процент. От производителите поскъпване с 3 на сто иска АЕЦ „Козлодуй“, а от Националната електрическа компания са изчислили, че токът, произведен от техните ВЕЦ-ове, трябва да е с близо 40% по-скъп. Електроенергийният системен оператор пък иска с близо една трета по-високи да са таксите за достъп и пренос. Подаването на тези заявления е законово изискване, но не означава, че това ще е поскъпването на тока. От енергийния регулатор обясниха, че исканията на компаниите ще бъдат разгледани през юни и тогава ще бъде решено дали да има промяна в цените на електроенергията.
Източник: Сега (29.04.2020)

Вече сме енергийното джудже на Балканите От началото на 2020-а до сега износът на ток от страната се е понижил с повече от 20% спрямо същия период на миналата година, показва справка на Електроенергийния системен оператор. От 1 януари до 26 април сме изнесли 2,48 млн. мвтч електроенергия, а през същия период на 2019-а - 3,12 млн. мвтч. Причината за слабото потребление може да се търси в икономическата криза, която настъпи при пандемията от коронавируса. Но спадът в износа на електроенергия е виден и през последните месеци преди кризата. Ако ниското търсене на български ток в региона се запази и след отмяната на ограниченията, тогава изобщо няма да има нужда да си говорим за изграждането на нови мащабни енергийни мощности у нас. Днес НЕК вече не е и единствения износител на електроенергия и при сегашните резултати държавната фирма няма как да разчита на сериозни приходи по тази линия. Производството на електрическа енергия от началото на годината до 26 април също се е понижило, но с по-скромни темпове. По данни на ЕСО спадът в с около 10 процента. Досега са произведени 14,3 млн. мвтч, а за същото време на 2019-а - 15,9 млн. мвтч. Ако се погледнат и по-ранните отчетни периоди, става ясно, че тази негативна тенденция се запазва през последните няколко месеца. Спад се наблюдава и при вътрешното потребление. Понижението там е с около 2,2 на сто и е естествено продължение на затворените производства и заведения заради извънредното положение. Любопитното е, че у нас вече трайно се внасят немалки количества електроенергия. Вносът от януари насам се е увеличил с цели 67,6 процента. В момента той е достигнал 1,61 млн. мвтч, а за същия период на миналата година е бил за 965 хил. мвтч. От данните на системния оператор се вижда, че част от нашите компании са успели да си намерят доставчик на евтин ток и той със сигурност не е от България. Не бива да се забравя и фактът, че заради процеса на либерализация на енергийните пазари в Европейския съюз, преди няколко години отпаднаха таксите за износ и внос на електроенергия. Занапред се очаква още по-голямо пазарно обединение, което ще позволи и вноса на още по-големи количества ток в страната. Това със сигурност ще се случи при условие, че компаниите успеят да си намерят производител, който да им доставя евтина електроенергия. Днес като такъв евтин доставчик у нас се очертава единствено АЕЦ „Козлодуй“. Термичните ни централи не могат да си позволят да продават евтин ток, каквато в момента се предлага на европейските пазари.При целия този спад на производството обаче се оказва, че ВЕИ централите произвеждат все по-големи количества електроенергия. От началото на годината досега големите ВЕИ са произвели с 21,4% повече ток, в сравнение със същия период на миналата година. Отличници са централите на биомаса с ръст от 23,4%, а малко по-скромни са резултатите при вятърните електроцентрали (22,83%) и слънчевите паркове (16,28%). При по-малките ВЕИ, присъединени към разпределителната мрежа, увеличението е с общо 15,48% като произведените количества са 684,3 хил. мвтч. В тази група вятърните централи доминират с ръст от 20,67 на сто. Съдейки по данните на Енергийния системен оператор, не е розова картината при производството на ток от ВЕЦ. От началото на 2020-а досега производството на водните централи е спаднало с близо 9%, една от причините за което вероятно е сравнително сухата зима. Предоставените от ЕСО данни подсказват достатъчно красноречиво каква е ситуацията на този етап в българската икономика. Като добавим и продължаващите ограничения и трудности за бизнеса поради проблемите с коронавируса, все по-отчетливо се вижда, че страната ни вече е изпаднала в рецесия. Спадът в потреблението и производството на ток винаги е един от първите показатели за това.
Източник: Банкеръ (04.05.2020)

Covid-19 забавя и процедурата за АЕЦ „Белене“ Процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“ не е спирана, но изборът му със сигурност ще се забави заради ситуацията от последните месеци. За това, че тя не е спирана, потвърди днес по време на парламентарния контрол министърът на енергетиката Теменужка Петкова и добави, че в момента сме в етап на сключване на споразумение за конфиденциалност. To е задължително условие, за да могат компаниите да получат информационният меморандум за проекта, който съдържа цялата базова информация. Според плана от преди пандемията големите потенциални инвеститори в АЕЦ „Белене“ трябваше през месец май 2020 г. да подадат обвързващи оферти за по-нататъшното участие в процедурата. Това обаче не се случи заради коронакризата, а държавите, които трябваше да изпратят потвържденията са сред най-засегнатите от Covid-19. „Знаете, тези инвеститори са от Русия, Китай, Южна Корея, САЩ, Франция, така че това са все страни, които както нас имаха и продължават да имат ограничителни мерки по отношение на пътуване”, обясни днес Петкова. За да задвижи отново процедурата трябва експертите от петте компании да имат достъп до информационната зала за проекта. Това са няколко компютри в обособени стаи в НЕК, в които се съдържа цялата информация за проекта", каза още Теменужка Петкова. По думите ? в рамките на следващите дни предстои телеконферентен разговор с всичките пет участника, които са включени в кратката листа, като целта на този разговор ще бъде да се информират едни други за епидемичната обстановка. За да продължи процес по избор на стратегически инвеститор представители на компаниите трябва да могат да дойдат на място в България, което със сигурност забавя поне с месец реализацията на проекта.
Източник: economic.bg (15.06.2020)

ВяЕЦ “Свети Никола” произведе близо 28% повече енергия Най-големият вятърен парк в България - ВяЕЦ “Свети Никола”, произведе близо 28% повече енергия за първите 6 месеца на 2020 г. в сравнение със същия период на 2019 г. От началото на януари до края на юни тази година 52-те вятърни турбини на ВяЕЦ „Свети Никола“ осигуриха 198 562 МВтч. чиста електроенергия за българските потребители. За същия период миналата година произведената електроенергия от вятър беше 155 298 МВтч. През март ВяЕЦ „Свети Никола“ отбеляза 10 години от влизането си в търговска експлоатация. Паркът е с обща инсталирана мощност 156 МВт. и осигурява около 22% от общо инсталираните вятърни мощности в България, като същевременно допринася за това България да изпълни изискванията на ЕС за дела на ВЕИ в общия ни енергиен микс. За 10 години работа ВяЕЦ „Свети Никола“ произведе 3,2 млн. МВтч. електроенергия от вятър и спести на България близо 2,6 млн. тона въглеродни емисии. ВяЕЦ „Свети Никола“ е собственост на „ЕЙ И ЕС Гео Енерджи“ и е един от двата енергийни проекта в България на световния технологичен лидер и най-голям инвеститор в българската енергетика за последните над 30 години - AES. Инвестицията във ВяЕЦ „Свети Никола“ възлиза на 540 млн. лева, осигурени като капитал от корпорация AES и кредитно финансиране от Европейската Банка за Възстановяване и Развитие и Международната Финансова Корпорация, която е част от Световната Банка. ВяЕЦ „Св. Никола“ е в основата на създадената Интегрирана система за ранно предупреждение за защита на птиците, която отговаря на европейските изисквания за опазване на дивите птици. Интегрираната система минимизира риска от сблъсък на птици с въртящите се части на вятърните генератори, чрез спиране на единични групи турбини или целият вятърен парк и изпълнява мониторингова програма през рисковите периоди за видовете с консервационна значимост. Системата обединява както информация от няколко радарни системи, така и прекия мониторинг на специалисти орнитолози на място, които ежедневно наблюдават птиците в района, оценяват потенциалните рискове и при необходимост издават заповеди за спиране на турбини. Въпреки внушителните си размери – 105 метра височина и 90 метра диаметър на перката, при наличие на прелитащи птици, всеки от ветроенергийните генератори може да спре, за да пропусне пернатите.
Източник: 24 часа (08.07.2020)

НЕК още не е внесла документите за лицензирането на АЕЦ "Белене" Реализирането на проекта АЕЦ "Белене" формално може да е приоритет на правителството на Бойко Борисов, но на практика държавната НЕК бави процеса като все още не е внесла нужната документация в Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) за лицензиранто му. Близо половин година след обявеното намерение на ресорния министър Теменужка Петкова внасянето на документацията да е факт през февруари, това все още не е направено. Без тази "подробност" не може да започне процедурата по лицензиране на бъдещата централа. От НЕК се чака пакет книжа, свързани с новите изисквания за безопасност в сектора, след аварията във "Фукушима" през 2011 г. Следващият етап - издаване на заповед за одобряване на техническия проект, формално не може да приключи, пише в становище на АЯР. В същото време актовете по лицензионния процес, издадени досега от АЯР запазват правното си действие и не се налага да бъдат издавани наново, се посочва в отчета на агенцията за 2019 г. Става въпрос за разрешението за избор на площадка, заповедта за одобряване на избраната площадка и разрешението за проектиране. Още през февруари шефът на АЯР Лъчезар Костов отказа да се ангажира със срок за издаването на лицензията и обясни, че за обработката и одобряването на документацията ще бъдат нужни няколко месеца. В момента забавяне има и при процедурата за стратегически инвеститор, заради наложените ограничения, свързани с пандемията и невъзможността на потенциалните инвеститори да се запознаят на място с документацията на проекта. Неясно остана защо не бе осигурен дистанционен достъп до т.нар. "информационна стая" в Министерството на енергетиката, което значително би облекчило процедурата. В края на юни се разбра, че три от петте компании в кратката листа за преговори са се обединили. Става дума за руската корпорация "Росатом" и заявилите готовност за доставка на оборудване компании Framatome SAS (Франция) и GE Steam Power (САЩ). Това на практика означава, че обединението най-вероятно ще бъде избрано за строител на централата. Ако това стане обединението ще изготви самия технически проект за централата, с описание на отделните елементи, техните доставчици, начина на поддръжка и т.н., който също трябва да бъде одобрен от АЯР.
Източник: Капитал (24.07.2020)

Производството на електроенергия в България е спаднало с 8.09% от началото на годината Производството на електроенергия в България е спаднало с 8.09 процента за периода 01.01.2020 г. - 02.08.2020 г. спрямо 01.01.2019 г. - 02.08.2019 г. Това показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор /ЕСО/ за енергийния баланс на страната за периода от 1 януари до 2 август 2020 година спрямо аналогичния период на 2019 г., публикувани днес на страницата на оператора. От 1 януари 2020 г. до 2 август тази година от ЕСО са отчели производство на електроенергия в обем от 24 085 095 MWh. За сравнение през същия период на 2019 г. производството е възлизало на 26 206 321 MWh. Потреблението в страната е спаднало с 3.73 процента за периода 01.01.2020 г. - 02.08.2020 г. спрямо 01.01.2019 г. - 02.08.2019 г., показва още статистиката на ЕСО. От началото на 2020 г. до 2 август са се изразходили 21 987 814 MWh, докато за аналогичния период на 2019 г. - 22 838 988 MWh. От ЕСО отчитат и спад в износа на електроенергия с 15.66 процента. За периода 01.01.2020 г. - 02.08.2020 г. България е изнесла 4 472 546 MWh електроенергия, докато за аналогичния период на 2019 г. - 5 303 098 MWh. За сметка на това вносът на електроенергия в България за посочения период се е увеличил с 22.70 на сто. От началото на тази година до 2 август страната ни е внесла 2 375 265 MWh електроенергия, докато за същия период на миналата година - 1 935 765 MWh, сочи още статистиката на ЕСО.
Източник: 24 часа (05.08.2020)

Държавните компании отчитат срив в продажбите на ток заради коронавируса Намаление в продажбите на електроенергия отчитат държавните енергийни дружества заради пандемията от коронавирус. Това показват финансовите им резултати за първата половина на 2020 г. Държавната ТЕЦ “Марица Изток 2” е продала едва 1 698 164 мегаватчаса електроенергия, при 3 281 313 мегаватчаса за първите шест месеца на 2019 г. Намалението е с над 48 процента. То се дължи на силно намалелите продажби на свободния пазар, обясняват от дружеството. Заради това държавната ТЕЦ отчита спад на приходите от продажби с 82,7 млн. лева или с 27 на сто. Така към 30 юни централата е натрупала загуба преди данъци в размерна 128 млн. лева. Една от основните причини за загубата за периода 2014-209 г. са разходите за закупуване на квоти емисии парникови газове. Според дружеството то е поставено в неравностойно положение спрямо другите централи в комплекса “Марица Изток”, на които НЕК плаща разполагаемост в пълен размер на значително по-високи цени, като едновременно с това им покрива и пълния размер разходи за закупуване на квоти парникови газове. Само за първото полугодие на 2020 г. разходите за парникови газове са в размер на 130 млн. лева. “При настоящата пазарна ситуация дружеството не е в състояние да покрива изцяло със собствени средства разходите си и разчита основно на подкрепата Министерство на енергетиката и БЕХ”, посочват в доклада си от ТЕЦ “Марица Изток 2”. Заради ситуацията с коронавируса у нас много търговци на електроенергия са поискали предоговаряне както на количествата, така и на цената на електроенергията по сключени борсови сделки, включително е имало и отказ за приемане на вече договорени количества по дългосрочни договори в значителен размер, посочват и от АЕЦ “Козлодуй”. От централата обаче отчитат спад на продажбите в периода от май до юни, което е наложило двата блока да работят на намалена мощност.
Източник: Труд (06.08.2020)

НЕК излезе на печалба от 50 млн. лева Националната електрическа компания (НЕК) отчита печалба от 50.3 млн. лв. за полугодието на 2020, показва финансовият отчет на дружеството. Това е значително подобрение спрямо същия период на м.г., когато печалбата бе 32.2 млн. лв. Причината за подобрените финанси на НЕК е увеличеното потребление на електроенергия от битовите потребители след въвеждането на извънредното положение през март. Тогава хората масово започнаха да работят от домовете си, а детските градини и училищата минаха на онлайн режим, което измести потреблението на ток от свободния към регулирания пазар. Въпреки положителния резултат обаче няма съществено подобрение в общото състояние на НЕК, като компанията отново изпитва затруднения при обслужване на задълженията си, по-голямата част от които са към БЕХ. НЕК продължава да работи в условията на отрицателен оборотен капитал и влошен паричен поток. Към края на юни той е в размер на -997.3 млн.лв., като в сравнение със същия период на м.г. се отчита леко влошаване (-989.2 млн.лв.). Продаденият ток за крайните снабдители (ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про") през първото полугодие на 2020 г. е 7.8 млн. мВтч, което е увеличение от 2%.
Източник: Капитал (11.08.2020)

Над 1.396 млрд. лв. са приходите на фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за 2018 г. Събраните средства във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2018 г. възлизат на 1.396 млрд. лв. Това е посочено в отчета на фонда за миналата година, одобрен на днешното заседание на Министерския съвет. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи на производителите и вносителите на електроенергия в страната, както и на „Булгартрансгаз“ и „Електроенергиен системен оператор“. Средствата от търгове за продажба на квоти емисии парникови газове също постъпват във фонда. От 2018 г. във фонда постъпват и приходи от цената и/или компонентата от цената, чрез която всички крайни клиенти участват в компенсиране на невъзстановяемите разходи на енергийните предприятия или на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото. Със събраните средства фондът покрива разходите на „Национална електрическа компания“, произтичащи от функцията й на обществен доставчик. Със средства от фонда се предоставят и премии на топлофикационни централи и когенерации, както и на производителите с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW по Закона за енергията от възобновяеми източници. Разходите за издръжка на фонда през 2018 г. възлизат на 442 хил. лв. За покриване на разходите на НЕК, произтичащи от статута й на обществен доставчик, са изплатени близо 987 млн. лв. Отчетът на фонда на електроенергийната система е приет от управителния му съвет през м. март 2019 г. и одитиран от Сметна палата.
Източник: Банкеръ (10.09.2020)

Изместват пускането на АЕЦ "Белене" с 5 г. за 2035-а Пускането на първия блок на АЕЦ “Белене” се отлага за 2035 г. вместо, както беше досега, за 2030 г. Това се разбира от проект за енергийна стратегия до 2030 г. с хоризонт 2050 г. В нея е предвидена 2000 мегавата ядрена мощност, но без да се посочва къде ще е тя. Неспоменаването на проекта възбуди духовете и възроди поредните дебати нужна ли е, или не втора атомна централа, прогнози за смъртта на проекта и възраждане на идеята за VII блок, че и на VIII в АЕЦ “Козлодуй”. Това отекна и в руските медии. Стратегията структурира баланса на енергийната система, тя казва нуждите и какви мощности ще се развиват, а не точно коя централа къде да бъде, коментираха от министерството на енергетиката. Не съм чул парламентът да е взел друго решение, което да отмени това от 7 юни 2018 г., заяви пък ядрен експерт. На тази дата Народното събрание реши да се възобновят действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ “Белене” съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите на проекта в отделно проектно дружество. Депутатите възложиха на министъра на енергетиката да разработи процедура за избор на стратегически инвеститор и да предложи структурирането на проекта в срок до 31 октомври 2018 г. То отмени друго разпореждане на парламента от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка “Белене”. В тези пет години между двете решения НЕК загуби арбитражното дело, водено от “Атомстройекспорт” по най-благоприятния според министъра на енергетиката Теменужка Петкова начин. А именно, да плати поръчаното оборудване. Двата реактора бяха докарани на площадката на “Белене”, а по думите на министърката в централата държавата е инвестирала над 3 млрд. лв. Допреди няколко месеца възроденият проект се движеше по график. На 22 май 2019 г. обявлението за процедурата е публикувано в “Официален вестник” на ЕС. НЕК покани компании за заявяване на интерес за стратегически инвеститор, за придобиване на миноритарно участие и дългосрочно изкупуване на електрическа енергия. В нея бе записано, че индикативният срок за приключване на процедурата е 12 месеца от датата на публикуване на поканата в “Официален вестник” на ЕС. 7 компании подадоха заявления за стратегически инвеститор, 2 за доставчик на оборудване и 4 за миноритарен акционер и за изкупуване на тока от централата. От обявяването на процедурата до момента се измина път през избор на компании в късата листа, изпращане на покана за подаване на окончателни оферти, подписване на споразумение за конфиденциалност, потвърждаване от страна на компаниите, че ще подадат оферти, изпращане на информационния меморандум до фирмите от късата листа. Да напомним, че това са руската корпорация “Росатом”, китайската CNNC, корейската хидроядрена енергийна компания “Дженерал електрик” и “Фраматом”, като последните две са доставчици на оборудване. На 18 юни от “Росатом” съобщиха, че руската компания е постигнала споразумение за сътрудничество с “Фраматом” (Франция) и “Дженерал електрик” за обединяване на усилията за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор за проекта АЕЦ “Белене”.
Източник: 24 часа (29.09.2020)

Разходите за парникови газове дърпат „ТЕЦ Марица изток 2” надолу "ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД е на загуба в края на септември, която е в размер на 190.96 млн лева при 179.04 млн. година по-рано. Една от основните причини за реализираните загуби за периода 2014-2019 г. от фирмата са разходите за закупуване на квоти за емисии на парникови газове. От 2013 г. тези суми представляват все по-значимо перо в променливите разходи на централите, работещи с изкопаеми горива. „ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД е поставено в неравностойно положение спрямо другите големи централи в комплекса „Марица - изток“, на които "НЕК" ЕАД заплаща разполагаемост в пълен размер на значително по-високи цени, като едновременно с това им покрива и пълния размер на разходите за закупуване на квоти за парникови газове. Разходите през деветмесечието на тази година само за въглеродни емисии възлизат на 184.77 млн. лева.
Източник: Банкеръ (14.12.2020)