За година токът на борсата поевтиня с близо 70% Борсовата търговия с електроенергия у нас ден за ден се е увеличила с над 15 процента през 2023 г. спрямо предходната година, а средномесечната цена на тока в сегмента "В рамките на деня" през декември миналата година е паднала с почти 70 на сто в сравнение със същия месец година по-рано, сочат данните на Българската независима енергийна борса. Продадените количества електроенергия през миналия месец са 2 682 249.2 мегаватчаса, което e с 13.8 процента повече спрямо предишния и с 15.5 на сто повече спрямо година по-рано. Средната декемврийска цена за базов товар е била 159.51 лв., което е спад с 20.7 процента спрямо ноември и с 67 на сто по-малка в сравнение с преди година. Данните на борсата сочат, че българската цена на свободния пазар на ток е била сходна на тази в Румъния, в Унгария стойността е била около 81 евро. Най-скъпо е струвала електроенергията в Гърция - 102 евро. Най-активни в търговията за следващия ден през декември и с най-големи количества продадена електроенергия са били АЕЦ "Козлодуй", "Електрохолд Трейд" и "Националната електрическа компания". Продажбите на ток с доставка същия ден през декември са 236 084.8 MВтч, което е с 0.9 процента повече спрямо предишния месец и с 27.2 на сто повече спрямо същия месец на миналата година, допълват от БНЕБ. Месечната среднопретеглена цена е 175.29 лв., което е с 23% по-ниска спрямо предишния и с 62.2 на сто спад спрямо същия месец на миналата година. В този сегмент на пазара най-активни са "Националната електрическа компания", "Ф Инвест" ЕООД" и "GEN-I D.O.O".
Източник: Медия Пул (05.01.2024)

Трибуналът на Международния център за уреждане на инвестиционните спорове на Световната банка (ICSID) е установил, че България е нарушила Договора за енергийната харта (ДЕХ), и е присъдил над 61 млн. евро плюс лихви и разноски в полза на ищеца - регистрираната в Малта ACF Renewable Energy Limited, която през 2012 г. стана собственик на фотоволтаичния парк край село Караджалово. Това е първи загубен арбитраж за България, след като срещу страната бяха заведени няколко такива през последното десетилетие, включително от CEZ, EVN и Energo-pro. България е осъдена също така да възстанови на ACF приблизително 5.5 млн. долара за съдебни разходи и разноски, както и над 480 хил. долара за разходите по арбитража. Претенциите на ACF Renewable Energy са резултат от серията законодателни промени след 2013 г., които бяха направени в опит да се балансира енергийният пазар след масовото изграждане на възобновяеми мощности и резкият скок на цените на тока тогава, довел до падането на първото правителство на ГЕРБ и Бойко Борисов. През 2014 г. бяха въведени законови ограничения за количеството електроенергия, което се изкупува по преференциални цени, а през 2015 г. бе въведена и месечна вноска във фонд "Сигурност на електроенергийната система" в размер на 5% от приходите от продадената електрическа енергия. Година по-късно бе увеличена и таксата за достъп до електропреносната мрежа. Към онзи момент "Аква пауър" продава 95% от произведената електрическа енергия на Националната електрическа компания по силата на 20-годишен договор, който е подписан през юни 2012 г. и гарантира цена на изкупуване 485.6 лв. за мВтч. С новите тежести обаче бизнес планът се променя. В същото положение са още десетки инвеститори във ВЕИ от онзи период, като всички те в момента имат т.нар. договори за премии и продават енергията си на борсата. До преди няколко години фотоволтаичната централа край Караджалово беше най-голямата в страната с инсталирана мощност малко над 60 мВт. Тя беше изградена през 2012 г. от американската Sun Edison с цел да бъде продадена след присъединяването й към мрежата. Само няколко месеца по-късно соларният парк стана собственост на саудитската енергийна компания ACWA Power и два фонда за дялови инвестиции - турския Crescent Capital и щатския First Reserve, които го придобиха чрез малтийското ACF Renewable Energy срещу 350 млн. евро. Година по-късно българското дружество "ЗБЕ партнерс" беше преименувано на "Аква пауър Си Еф Карад Пи Ви парк". През 2020 г. отново имаше смяна на собствеността, като обектът премина към новорегистрираното тогава австрийско дружество Enery Development, в което собственост има сравнително голям играч от сектора на възобновяемата енергия - RP Global, както и фондът "Три морета". Към момента соларния парк "Караджалово" е осмият най-голям в страната, като няколко проекта доближават и надвишават 200 мегавата капацитет.
Източник: Капитал (12.01.2024)

Община Плевен купува 20-годишен жилищен блок от НЕК за 2,6 млн. лева Общинският съвет в Плевен на извънредно заседание даде съгласие Общината да закупи жилищен блок, предложен за продажба от Националната електрическа компания. Малко над 2,6 милиона лева е цената за пететажния блок № 323 в жк "Кайлъка". Общо 60 апартамента, приземен етаж с 18 гаража, застроената площ е 869,56 кв.м, Жилищният блок е построен преди около 20 години за нуждите на "АЕЦ - Белене". Намира се изцяло върху общински поземлен имот.
Източник: БНР (19.01.2024)

Завърши рехабилитацията на ПАВЕЦ „Белмекен“ Завърши рехабилитацията на ПАВЕЦ “Белмекен”, която е една от трите големи водни батерии на НЕК, заедно с “Чаира” и “Орфей”. Мощността на тази помпено-акумулираща централа е 375 мегавата, които произвеждат електричество и 104 мегавата в помпен режим. Това означава, че при пренасищане на пазара с ток и той е евтин се включват помпите, които качват водата в язовир “Белмекен”. Два от петте хидроагрегата са за работа и в помпен режим. Приключилата рехабилитация на “Белмекен” е финалът на обновяването на вецовете в цялата каскада Белмекен - Сестримо - Момина клисура, което струва към 20 млрд. евро. 70 на сто от финансирането е от фонд “Козлодуй”. Модернизацията на “Белмекен” е за 10 млн. евро и приключва точно в момента, когато централата навърши 50 години. Последното и? обновяване е било през 1999-2000 г. До края на годината единият хидроагрегат на ПАВЕЦ “Чаира” ще бъде пуснат, което добавя още 197 мегавата помпи. Така общо в режим на ползване на ток от помпи на трите батерии ще е 350 мегавата. При мощности на солари от 2000 мегавата в пикови часове на производство помпите ще са от полза. Турбината на агрегата на “Чаира”, в която се появиха пукнатини, е невъзстановяема и през март ще бъде обявен търг за подмяната и?. България и Румъния кандидатстват за финансиране на предпроектното проучване за хидровъзела Никопол - Турну Мъгуреле, по първи предварителни оценки ще струва 6 млрд. евро.
Източник: 24 часа (14.02.2024)

ABB-Voith започна ремонта на втория агрегат в ПАВЕЦ „Чаира“ Австрийският консорциум ABB-Voith започна работа по рехабилитация на втори хидроагрегат в ПАВЕЦ „Чаира“, обяви изпълнителният директор на Националната електрическа компания (НЕК) Мартин Георгиев. Сегашното споразумението между НЕК и консорциума е допълнение към предишното, което беше за цялостна рехабилитация на ПАВЕЦ-а, по време на която обаче стана и голямата авария. Именно ABB-Voith беше консорциумът, който я ремонтираше. Очакванията са ремонтът да е готов до края на годината, след което в системата да влязат отново 200 MW, колкото е максималната мощност на помпения режим на хидроагрегата. В момента България разполага с общо три агрегата – два в ПАВЕЦ „Белмекен“ и един в ПАВЕЦ „Орфей“, които работят с общо 150 MW в помпен режим. До края на годината към тях ще бъдат добавени още близо 200 MW от „Чаира“. НЕК определи инвестиционната си програма за тази година като „амбициозна“ – тя е за 72 млн. лв. През миналата година компанията е инвестирала 36 млн. лв. в модернизация на съоръженията, които управлява.
Източник: 3e-news (15.02.2024)

ТЕЦ "Марица Изток 3" спира работа ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3" - една от двете т.нар. американски централи, спира временно работа от днес, 21 февруари. Причината е, че на тази дата изтича дългосрочният й договор с Националната електрическа компания за изкупуване на произведената електроенергия на фиксирани цени. Централата вече ще трябва да продава на свободния пазар, но в момента цените на него не са изгодни. "Спирането е временно, на този етап няма да има съкращения на работници и служители. По-голямата част от тях ще се занимават с поддръжка, с ремонт на централата и подготовката й за време, в което цените на електроенергията ще са по-добри", обясни изпълнителният директор Васил Щонов. ТЕЦ "Марица Изток 3" бе купен и модернизиран през 2009 г. от листната на лондонската борса компания "КонтурГлобал", която сключи 15-годишен договор с НЕК за изкупуване на произведения от нея ток. Самата НЕК държи 27% от централата. През 2022 г. "КонтурГлобал" продаде дела си на фонда KKR, който е акционер в "Юнайтед груп" - собственикът на "Виваком". Работата на централата вече минава на търговски принцип - когато има добри цени ще работи, а когато няма добри цени, няма да работи, обясни Васил Щонов. ТЕЦ-ът ще работи само в дните, когато борсовата цена на тока надхвърля разходите за производството му. Себестойността на произведената от ТЕЦ „Марица Изток 3" електроенергия е 125 евро (245 лв.) на MWh - далеч над цените, на които се търгува токът на Българската енергийна борса от лятото насам.
Източник: 24 часа (21.02.2024)

Компания до месеци готова с първата държавна батерия за ток Първата пилотна батерия за съхранение на електроенергия може да бъде построена тази година. Тя е проект на Националния енергиен оператор (НЕО) и на Националната електрическа компания (НЕК). От НЕК е площадката, която ще бъде при един от ВЕЦ-овете. Изчакват се данните за присъединяване към системата на НЕК, за да бъде обявен търг за проектиране, доставка, монтаж и пускане в експлоатация на първото съоръжение за съхранение на енергия от ВЕИ. Батерията ще е с мощност 1 мегават и капацитет за съхранение на електроенергия 2 мегаватчаса. Тази микробатерия може да бъде построена за 3 до 6 месеца. Това е първата стъпка на Националния енергиен оператор, който беше създаден от БЕХ с капитал от 30 млн. лв. преди година. Основният замисъл беше тази държавна компания да поеме строителството на големите батерии, които трябваше да се финансират по плана за възстановяване и устойчивост. По плана има два проекта за съоръжения за съхранение на енергия. Единият първоначално беше за изграждане на национална инфраструктура за съхранение на електрическа енергия от ВЕИ (RESTORE) с общ капацитет за складиране на 6000 мегаватчаса. Идеята беше те да са до подстанциите на ЕСО и да съхраняват ток колкото половината потребление на страната през деня. Финансирането по плана беше 1,6 млрд. лв. По-късно, след редуциране на европейското финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост, сумата беше свита на 780 млн. лв., а капацитетът на батериите намален наполовина - за съхранение на 3000 мегаватчаса. С решение на парламента пък безвъзмездното финансиране вместо 100% за проект беше редуцирано до 50%, а останалите 50 на сто се осигуряват от фирмата, която кандидатства. Година по-късно 30-те милиона лева, осигурени от БЕХ, са по сметките на фирмата. Директорът на НЕО Александър Михайлов казва, че компанията работи в две сфери. Едната е съхранението на електроенергията, а втората - производството на ток от нискоемисионни източници. За предпроектните проучвания е сключен договор за безвъзмездна помощ с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Обикновено то е между 1 и 1,5 процента от стойността на батерията. ЕИБ ще избере трите най-рентабилни, за да ги финансира или кофинансира. Ако и осемте проекта се окажат жизнеспособни, Националният енергиен оператор ще кандидатства по процедурата за батерии с всички тях, а половината от финансирането ще търси и от търговски банки. Другият модел при сътрудничество с общините е компанията да купува по борсови цени нощната енергия, а с общината да има условен договор, че през деня ще захранва с енергия нейните дружества на цената на борсата минус 10% например. Този модел НЕО се опитва да реализира и с държавни предприятия. Работи се по проект с ВМЗ-Сопот, за взаимноизгодно сътрудничество.
Източник: 24 часа (05.03.2024)

Определен е таванът на пазарните приходи на производителите на електроенергия Министерският съвет определи стойностите, които служат за изчисляване на тавана на пазарните приходи на производителите на електроенергия. Атомната електроцентрала „Козлодуй" ще изчислява своя таван на пазарните приходи при 150 лв./МWh стойност на произведената електрическа енергия. За производителите на електрическа енергия от кондензационни централи на въглища тази стойност е 300 лв., увеличена с умножената по 1,32 средномесечна цена на тон СО2 емисионни квоти за MWh, а за производителите на електрическа енергия от въглища с добавено гориво от биомаса (твърди или газообразни горива от биомаса) и/или отпадъци и/или нефтопродукти и/или комбинация от тях - 300 лв. увеличена с умножената по 0,9 средномесечна цена на тон емисионни квоти СО2, за един MWh. ,,Национална електрическа компания" ЕАД като производител на електрическа енергия от водноелектрически централи ще изчислява своя таван на пазарните приходи при 200 лв. за един MWh. Производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) без договор за компенсиране с премии ще определят своя таван на пазарните приходи при 300 лв./МWh стойност на произведената електрическа енергия. Над тези тавани производителите дължат вноски във фонд „Сигурност на електроенергийната система", чрез които се осигурява необходимият финансов ресурс за справяне с последиците от високите цени на енергията. Решението влиза в сила от 1 януари 2024 г. и се прилага спрямо приходи на производители на електрическа енергия за периода 1 януари 2024 г. - 30 юни 2024 г.
Източник: БТА (14.03.2024)

След изтичането на дългосрочния й договор с НЕК и спирането на работа от 20 февруари тази година, ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" ще се раздели с една трета от работниците си в опит да оптимизира разходите си и да запази възможност за повторно включване на мощностите. Става въпрос за до 160 души от общо 450 човека, които работят в централата и корпоративния офис на дружеството. Очакванията на ръководството на централата са тя да заработи наново през втората половина на годината, ако пазарните цени на електроенергията позволяват това. Проблемът сега е, че разходите за производството на ток от въглища са по-високи от борсовата цена на тока и реално централата трябва да продава на загуба ако работи. На съкратените работници ще бъдат изплатени обезщетения в размер от 6 до 10 месечни работни заплати. Освободените от "КонтурГлобал" работници ще могат да се регистрират в бюрата по труда и да получават обезщетение в размер на 60% от средния си осигурителен доход за 24 месеца назад, но не повече от 2250 лв. според новия максимален дневен размер на обезщетението за безработица. Максимумът за получаване на обезщетението е една година при над 15 години осигурителен стаж, натрупан след 2001 г.
Източник: Капитал (27.03.2024)

БЕХ смени ръководствата на няколко компании в енергетиката Българският енергиен холдинг направи смени в ръководствата на "Мини Марица Изток", Националната електрическа компания, в съвета на директорите на "АЕЦ Козлодуй-Нови мощности" и на оператора на газовата връзка с Гърция. С решение на холдинга за изпълнителен директор на „Мини Марица-изток“ е назначен Тодор Тодоров, който е заемал длъжността от 2009 до 2011 година и през януари 2022 г. В Съвета на директорите на НЕК влиза Деян Иванов, бивш сътрудник в парламентарната комисия по енергетика. Приета е и оставката на Свилен Спасов като член на Съвета на директорите на „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“ ЕАД. Мястото му заема Георги Добрев, който е с дългогодишен опит в областта на енергетиката. Промяна е гласувана и в Надзорния съвет на „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД - на мястото на Момчил Ванов като член на Надзорния съвет влиза Румяна Петрова. Нейният професионален път също е в областта на енергетиката, като е заемала длъжности в Дирекция „Правна“ в „Булгаргаз” ЕАД - главен юрисконсулт, заместник-директор на дирекция и директор на дирекция. Предстои свикване на общо събрание на акционерите на „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД за вземане на решение.
Източник: econ.bg (17.04.2024)

Депутатите отказаха да разглеждат актуализацията на плана за климатична неутралност Народното събрание реши да отложиха приемането на Пътната карта за климатична неутралност, която разписва по години как ще намаляват въглищните мощности и е задължителен елемент за отпускането на втория транш по Плана за възстановяване в размер на 1.3 млрд. лева. След това бяха обещани 1 млрд. лв. за "Мини Марица-изток", а с отделно решение депутатите приеха и отлагане на либерализацията на пазара на ток на едро с една година, за да гарантират работата на ТЕЦ "Марица-изток 2" за още 12 месеца. Средствата от 1 млрд. лв. за "Мини Марица-изток" са за обезпечаване на дейностите по техническата рекултивация на нарушените терени, които са 240 кв. км. Всъщност мините са длъжни да заделят пари за рекултивация на рудниците през годините, но това не се е случвало именно поради липсата на средства и на фона на ниската цена на въглищата с цел производство на по-евтина енергия. Не е ясно обаче дали дали част от тези пари няма да бъдат пренасочени към осигуряване на заплатите на работещите в мините, чиято дейност значително намаля след изтичането на дългосрочния договор между "КонтурГлобал Марица-изток" 3 и НЕК в края на февруари.
Източник: Капитал (26.04.2024)

Печалбата на АЕЦ "Козлодуй" за първото тримесечие се понижава до 182 млн. лв. Спад на печалбата с 38 млн.лв. до 181.7 млн.лв. отчита АЕЦ "Козлодуй" за първото тримесечие. Компанията все още не е публикувала финансовия си отчет за 2023 г., но данните за първите три месеца показват, че борсовите цени на електроенергията са основният фактор за по-слабия резултат. Въпреки това няма съмнение, че централата е най-печелившето държавно енергийно дружество. Оперативните приходи на дружеството са в размер на 531 млн. лв. и отчитат значителен спад от 279 млн. лв. (около една трета) спрямо реализираните през първо тримесечие на 2023 г. именно заради спада в пазарните цени на електроенергията. По данни на централата те са се понижили средно с 43%. Отчетените приходи от продадена елелектроенергия на обществения доставчик НЕК са в размер на 84 млн. лева. В същото време приходите по нерегулирани цени са 442 млн. лв., или с 37% (262 млн. лв.) под отчетените през първите три месеца на 2023 г. Разходите на АЕЦ "Козлодуй" от оперативна дейност са в размер на 329 млн. лв. и бележат намаление от 238 млн. лв. спрямо отчетените за същото тримесечие на предходната година, ставАктивите на дружеството са на стойност 5.69 млрд. лв., или с 1.64 млрд. лв. над отчетените в края на март 2023 г. поради увеличение на инвестиции в дъщерни предприятия, става ясно ще от отчета. Значително нарастване с 48% се отчита и в собствения капитал на дружеството. Повишението е в резултат на увеличението на акционерния капитал на дружеството с 1.5 млрд. лв. след решението на Народното събрание за изграждането на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ "Козлодуй".а ясно от отчета. Общият размер на пасивите леко намалява до 679.5 млн. лв. при 721.6 млн. лв. година по-рано.
Източник: Капитал (07.05.2024)

С над 1 млрд. лв. се понижава печалбата на НЕК през 2023 г. Срив в печалбата само в рамките на една година отчита Националната електрическа компания (НЕК). Тя пада с около 1.1 млрд. лв. до почти 100 млн. лв. през 2023 г., показват предварителните данни. Приходите на компанията падат с 33% и вече са 3.4 млрд. лв. при 5.2 млрд. лв. за същия период на предходната година. Разходите обаче намаляват по-бавно - с 16% до 3.3 млрд. лв. Основната причина за този драстичен спад в печалбата са значително по-ниските борсови цени на електроенергията - 2022 г. бе рекордна за всички дружества в енергетиката, но през м.г. за повечето от тях ситуацията бързо се промени. НЕК продължава да има високи нива на задлъжнялост, като общата сума на задълженията към края на 2023 г. е 2.8 млрд. лв., или увеличение с 225 млн. лв. спрямо същия период на предходната 2022 г. Дружеството работи в по-лоши условия на отрицателен нетен оборотен капитал от -338 млн. лв., за разлика от предходната година, когато размерът му е бил -155 млн. лева.
Източник: Капитал (22.05.2024)

НЕК ще обяви обществена поръчка за изграждане на батерия за съхранение на електроенергия на площадката на ВЕЦ "Въча 1" Националната електрическа компания (НЕК) ще обяви обществена поръчка за изграждане на батерия за съхранение на електроенергия на площадката на ВЕЦ "Въча 1". Това каза изпълнителният директор на дружеството Мартин Георгиев. Той посочи, че прогнозната стойност на поръчката е около 5 милиона лева. Батерията е с планиран капацитет за съхранение 10 мегаватчаса. Изпълнението на проекта ще продължи между 9 и 12 месеца.
Източник: Сега (29.05.2024)

За пореден отчетен период нараства участието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната и разпределителната мрежи, става ясно от оперативната справка за енергийния баланс на страната, изготвена от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за периода 1-ви януари – 9 юни 2024 г. (01.01.2024 г. – 09.06. 2024 г.) спрямо аналогичния на 2023 г. Производството на електроенергия в България от първи януари до девети юни 2024 г. тази година е в обем от 16 525 464 MWh, което е понижение (минус) с 10.84 % в сравнение със същия период на миналата година (за отчетния период до 2 юни или преди седмица – минус 10.70 %). За сравнение, тогава производството на електроенергия е възлизало на 18 534 375 MWh. Потреблението на ток за посочения сравняван период през настоящата година е от порядъка на 16 331 810 MWh. Въпреки по-добрите данни, спрямо година по-рано това е спад с 3.97 % (седмица по-рано – минус 4.29 %). Година по-рано потреблението на ток е било от порядъка на 17 006 238 MWh. Салдото (износ-внос) на електроенергия продължава да се влошава. Така, ако през посочения сравняван период на миналата година салдото (износ-внос) на ток е било в обем от 1 528 137 MWh, то през настоящата година се свива до 193 654 MWh, което е спад (минус) с 87.33% (преди седмица – минус 83.57 %). Влошава се дела на базовите централи. Според данните на системния оператор за времето от първия ден на януари до деветия ден на месец юни участието им е в обем от 12 163 885 MWh, което е понижение (минус) с 19.49 % спрямо аналогичния период на 2023 г. (преди седмица – минус 19.09 %). Година по-рано участието на базовите централи е достигало до обем от 15 109 019 MWh. Продължава да се повишава дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), както в преносната, така и в разпределителната мрежи. Участието на ВЕИ в преносната мрежа за периода от първия януари до девети юни тази година спрямо същото време на предходната 2023 г. расте до обем от 1 322 617 MWh или с 47.65 % (седмица по-рано – 46.87 %). Година по-рано дела на възобновяемите енергийни източници в преносната мрежа е бил в обем от 895 796 MWh. Положителните данни за сравняваното време от настоящата година са в резултат на високото участие на фотоволтаичните централи (плюс 109.73 %), въпреки спада на вятърните мощности (минус 9.42 %) и биомасата (минус 57.01 %). Делът на ВЕИ в разпределителната мрежа за посочения сравняван период на настоящата с миналата година е от порядъка на 1 334 949 MWh, което е ръст от 31.50 % (преди седмица – плюс 30.61 %). Година по-рано ВЕИ са участвали в разпределителната мрежа с обем от 1 015 199 MWh. По-добрите резултати за посоченото време от настоящата 2024 г. се дължат на ръста на фотоволтаичните централи (плюс 58.83 %) и биомасата (плюс 27.18 %), независимо от спада на вятърните мощности (минус 12.16 %). Положителен и добър остава дела на водноелектрическите централи (ВЕЦ) като според данните на системния оператор за времето от 1 януари до 9 юни той е достигал до обем от 1 704 013 MWh. В сравнение с аналогичния период на миналата година това е ръст от 12.52 % (за отчетния период до втори юни – плюс 14.28 %). За сравнение, тогава участието на ВЕЦ е било в обем от 1 514 361 MWh.
Източник: 3e-news (12.06.2024)

Европейската инвестиционна банка ще консултира проект за две ПАВЕЦ за 1.8 млрд. евро Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще предостави консултантска помощ на Национална електрическа компания ЕАД (НЕК) при подготовката за изграждане на две големи помпено-акумулиращи водноелектрически централи. Двата нови възобновяеми енергийни източника ще използват съществуващи водноелектрически каскадни язовири и резервоари край Батак и Доспат. Те ще действат като големи акумулаторни батерии, съхраняващи зелена енергия. Това ще осигури на НЕК гъвкаво 24-часово и ежеседмично управление, бърза замяна на мощностите при извънредни ситуации и допълнителни балансиращи услуги. Прогнозната стойност на всяка от двете централи е около 900 млн. евро, те ще влязат в експлоатация до 2032 г.
Източник: Дневник (13.06.2024)

НЕК ще строи ПАВЕЦ "Батак" и "Доспат" Държавната НЕК иска да инвестира в две нови мегамощности от ранга на ПАВЕЦ "Чаира". Те ще са в близост до язовирите Батак и Доспат и ще носят същите имена. По предварителни изчисления всяка от двете централи с мощност 800 мВт ще струва около 1.8 млрд. лева. Това са сложни и скъпи проекти, ето защо Националната електрическа компания си нае конслултант - Европейската инвестиционна банка. По силата на споразумение, консултантската служба на ЕИБ ще проучи "техническата пригодност и икономическата жизнеспособност на двата проекта, а също така ще оцени и техните предимства и рискове", съобщиха от НЕК. ПАВЕЦ са "зелени", ВЕИ мощости - източник на енергия е водата. Освен това те могат да работят и като гигантски акумулатори, батерии за енергия - когато потреблението е ниско, помпите събират (акумулират) вода, която по-късно да послужи да задвижване на турбините и производство на ток в пиковите часове. Двата бъдещи ПАВЕЦ ще използват съществуващи водноелектрически каскадни язовири и резервоари в района на градовете Батак и Доспат в Югозападна България. Според НЕК при добър ритъм на работа новите мощности могат да влязат в експлоатация до 2032 г. Те са включени в 10-годишния план на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E). businessnovinite.bg 13 юни
Източник: БТА (18.06.2024)

МВФ: Държавните компании в България са скъпи, неефективни и носят рискове за всички Големите компании с държавно участие в България са с ниска рентабилност и неефективно разпределение на ресурсите и макар да не са значими като дял те са с решаващата роля в производствената мрежа, което може се отрази негативно върху производителността и конкурентоспособността на цялата икономика. Нивото на държавно гарантирания дълг на държавните предприятия е малък - средно само 0.5 % от БВП през 2010-21 г. (средното ниво в ЕС е 9 %, а в други страни от Централна и Източна Европа е 3.5%). И подпомагането с такива гаранции заради пандемията от COVID-19 е било в пъти по-ниско - 0.3% от БВП в България при почти 2% в ЕС за 2019-2021 г. Но има ключов момент - в България няма обобщена информация за гаранции, издадени от самите държавни предприятия,тъй като за тази им дейност не изисква одобрението или наблюдението на Министерството на финансите. Така общата сума на задълженията е била средно около 12% от БВП през 2013-2021 г., което може да бъде източник на безпокойство. Това се казва в Анализ на Международния валутен фонд "Фискални рискове от притежаваните от държавата компании". Анализът се основава на данните от 15 компании, в които властта на различни нива притежава над 50% дял: Енергиен сектор (Национална електрическа компания (НЕК), АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", ТЕЦ Марица Изток 2, Електроенергиен системен оператор, Български енергиен холдинг (БЕХ), Мини Марица Изток, "Булгартрансгаз"), Транспортен сектор (Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), БДЖ - Пътнически превози ООД, Ръководство въздушно движение (РВД), Транспортно строителство и възстановяване (ТСВ), БДЖ - Карго Сървисис ООД, Пристанище Варна, Българска пристанищна инфраструктура). Общите активи и пасиви на тези 15 компании представляват около 70% от общите за целия сегмент с държавно участие 2015-2021 г., който обхваща около 700 дружества. Общата оценка за тях е, че фискалната подкрепа е много по-висока от това, което те дават като приходи в бюджета. През 2017-19 г. те са получили субсидии, капиталови инвестиции и капиталови трансфери (пряка подкрепа) и отсрочени данъци и освобождаване от плащане на дивиденти (косвена подкрепа) от средно 1.5% от БВП. На това те са отговорили с принос от 0.2%. Нетно те са поглъщали 1.3% от БВП непосредствено преди пандемията и в края на последното правителство на ГЕРБ. В първата пандемична година (2020) това съотношение е станало 2.5% срещу 0.1% и е илюстрация как неочакван шок може да доведе до големи фискални разходи за фирмите с държавно участие, казват от МВФ. Това са фирми, в които работят 4.1% от всички заети. Финансовата им стабилност може да въздейства върху фискалните резултати на държавата, особено когато те са поели потенциално значителни разходи, независимо дали са изрично гарантирани или без властите да са поели договорен ангажимент. През 2023-2024 г. държавата удвои събирания от тези дружества дивидент от 50% на 100%, за да подкрепя бюджета, но цената за това е риск за инвестициите, производителността и рентабилността им. "Освен това в дивидентната политика липсва предвидимост и изглежда се ръководи от нуждите на държавния бюджет. Такава политика намалява стимулите на фирмите за инвестиции и по този начин има значителен неблагоприятен ефект върху икономическата дейност", допълват авторите на доклада. Държавните компании са много, много по-малко печеливши в сравнение с тези в частния сектор. Възвръщаемостта на активите (един от ключовите критерии за рентабилност) е била за периода 2015-2021 г. между минус 1% и 2%, при средно 10% в частните. През 2022 г. тази разлика изведнъж е стопена (9% за държавните, 11% за частните), но не защото е имало по-добро управление, а заради три конкретни фирми - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ Марица Изток 2, и приходите им от рязко поскъпналата енергия заради руската агресия срещу Украйна. Възвръщаемостта на собствения капитал (друг критерий за рентабилност, измерващ способността на фирмата да генерира печалби, използвайки капитал на акционерите си) при държавните предприятия е средно с 20 процентни пункта по-нисък от този на частните фирми. Доходността заради спецификата на много държавни предприятия е логично да е по-ниска от тази при частните, но в страни с по-добри резултати в управлението разликата между тях е 4 процентни пункта или пет пъти по-малка от тази в България, припомнят от МВФ. От лошото управление на бизнеса с държавно участие страдат всички. Шест държавни предприятия са изправени от години пред краткосрочни предизвикателства при посрещането на своите задължения. В периода 2015-2022 г. без достатъчно ликвидни активи, за да покрият дължимите суми на кредиторите в следващите 12 месеца са били Национална компания "Железопътна инфраструктура", ТЕЦ Марица Изток 2, Национална електрическа компания, БДЖ - Пътнически превози, БДЖ - Товарни превози и Транспортно строителство и възстановяване. "Булгаргаз" беше изправен пред ликвидна криза в средата на 2022 г. поради ниска събираемост на вземанията и просрочените задължения от Топлофикация София. Натрупаните просрочени задължения към доставчици са били платени чрез (мостови) заем и/или чрез държавна помощ. Друг показател, предизвикал загрижеността на анализаторите от МВФ, е високото съотношение дълг/активи (т.е. по-малка финансова гъвкавост) при няколко големи държавни предприятия. Това са, например, "Булгартрансгаз", Национална железопътна инфраструктура, Български енергиен холдинг и Електроенергиен системен оператор. Наблюдавано е също как динамиката на дълга към активите може рязко да се промени - в случая с "Булгаргаз", той скача от около 45% през 2019 г. до над 90% през 2022 г. Комбинацията от висок дълг и ниска рентабилност поражда загриженост за способността за обслужване на дълга и следователно рискове на фискално ниво, обясняват от МВФ.
Източник: Дневник (18.07.2024)