КЦМ започва изграждането на уникалната Ausmelt пещ от новото производство на олово. Високотехнологичното съобъжение трябва да бъде построено до октомври 2013 година. Когато след 18 месеца се съберем да отрежем лентата, ще знаем, че КЦМ е №1 в Европа, каза на тържество изпълнителният директор на КЦМ 2000 АД доц. д-р Никола Добрев. За технологичното обновление и разширение на производството на цинк и олово комбинатът получи финансиране в размер на 95 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие и Уникредит Булбанк с 11-годишен срок на погасяване, от които 2 г. гратис. Инвестицията ще направи пловдивския комбинат пионер в новата генерация металургия. Технологичното обновление на оловното и цинково производство ще намали 10 пъти размера на производствените площадки. Ще се наложат и съкращения на работна сила, но се надяваме да насочим служителите към новите бизнеси, към които са се запътили, поясни Добрев. Комбинатът ще заложи на добива на редки, „екзотични" метали като селен, телур, германий и други, които се срещат в нищожни количества в природата и са доста скъпи на пазара.
Източник: Марица (16.03.2012)

Валентин Захариев ще съди държавата заради натиск "Бившият собственик на "ГОРУБСО - Мадан" Валентин Захариев смята да съди държавата за оказания му натиск да продаде на безценица добивното си предприятие". Преди месец маданската фирма премина в ръцете на обединението "Върба - Батанци", в което акционери са "Минстрой холдинг" и "КЦМ-2000". Това стана с активното посредничество на няколко министри и на самия премиер, след като миньорите спряха работа заради неизплатени заплати, а банките кредиторки поискаха гаранции, че ще си получат парите. С цел да осигури средства за възобновяване работата на "ГОРУБСО - Мадан" и ОЦК Захариев е сключил сделка с Първа инвестиционна банка (ПИБ), част от която е било назначаването на представители на кредитора в "ГОРУБСО - Мадан". След като си стиснали ръцете, за банката въпросът бил приключен. Впоследствие обаче бизнесменът влязъл в контакт с близка до "Химимпорт" фирма, която проявявала интерес да купи компанията. Такова развитие очевидно е изненадало ПИБ, а именно че в играта е влязъл нов играч. Междувременно обаче и фирмата на "Химимпорт" установила, че "ГОРУБСО - Мадан" е заложена срещу заем за 12 млн. лв. от Credit Suisse, който бил за друга фирма в структурата на "Интертръст холдинг" - "Интер пайп". От варненската група обаче не били склонни да чакат Захариев да освободи добивното дружество от тежестта и се оттеглили от сделката.
Източник: Капитал (21.05.2012)

Регионален бизнес Пловдив: Центровете в периферията Докато минавате край Пловдив, не може да пропуснете индустриалните зони и предприятия, изникнали в тях. Доброто им развитие в последните години оставя впечатлението, че общината трябва да е сред тези с най-голяма роля в БВП на страната, а местните предприятия да й носят приходи. Само че действителността е малко по-различна – развитите индустриални зони всъщност са в съседни общини, защото Пловдив няма земя – тя е една от малкото общини в България, чиито граници свършват точно в края на града – от което печелят общините Марица, Куклен, Раковски. Това са трите района, в които са основните зони за производствения бизнес. Тук изключваме старата индустриална зона, оформена още преди 1989 г. в границите на гр. Пловдив. Предимството на новите индустриалните зони е като навсякъде в България – изградена готова инфраструктура, земя със статут за застрояване, лесна газификация, електрификация, водоснабдяване, достъпни пътища. За региона на Пловдив близостта до магистрала "Тракия" е едно от сериозните предимства в инфраструктурно отношение. Инвеститор и в трите промишлени зони е строителният "Сиенит холдинг". Над 800 дка е първоначалната площ на индустриална зона "Раковски" - тя се намира в землището на село Стряма, на 14 км от Пловдив. Изграждането й започва през 2004 г. с помощта на община Раковски и по инициатива на "Сиенит", който все още е неин собственик. Подкрепа за проекта дават Българската агенция за инвестиции и Германско-българската индустриално-търговска камара. Големи инвеститори там са ABB Group, Ixetic, Kaufland. Голяма част от площите вече са заети, а след първата компания – производителя на автомобилни части William Hughes, там се настаняват заводът за ароматизатори "Дзобеле България", австрийската Lunatone, българските "Интерцитрус", "Сиджи транс". Подобно на зона "Марица" и "Раковски" се разширява извън първоначалните си граници. Интересно е, че в края на март компанията Otis GESMBH успява да получи запор върху дяловете на "Сиенит" в зоната – причината е дълг от 628 хил. лв. Засега не е известно как се развива казусът, като в Търговския регистър все още няма вписани никакви промени. Към края на 2010 г. "Раковски" има 319 хил. лв. печалба при 487 хил. лв. година по-рано. Понижение има и на приходите – от 1.8 млн. лв. те падат на 1.3 млн. лв. за 2010 г., сочи последният публикуван отчет от Търговския регистър. Индустриална и търговска зона "Марица" също е с инвеститор "Сиенит холдинг" и заема площ над 3000 дка. Тя се намира до магистрала "Тракия", а първият инвеститор в нея е "Агри България", дружество на производителя на шоколади Ferrero Group, след него там дойде и Liebherr-Hausgerate, както и "Сокотаб". Мария Динкова, експерт в Търговско-промишлената камара в Пловдив, обясни, че има доста случаи, особено сред германските компании, когато идва една голяма и след нея пристигат още няколко. В случая Liebherr е изиграла тази роля и там се е получил "малък клъстър", по думите на Динкова. "Може би обяснението е, че европейските компании не вярват на местните власти и фирми, а на сънародниците си", коментира Динкова. В "Марица" са търговските представителства на вносителя на автомобили "Балканкар", завод на Schneider Electric, база на Linde за електрокари, логистичен център на "Белла България", завод за строителни смеси на Maxit и др. Промишлената зона "Марица" се разшири извън първоначалните си граници с проекта "Логистика Марица". Срещу КЦМ по пътя към Асеновград се намира Промишлено–търговската зона "Куклен", на 10 км от Пловдив. Акционерите в нея са "КЦМ 2000" и "Сиенит холдинг", които държат по 50% от акциите. Според отчета за 2010 г., публикуван в Търговския регистър, "Куклен" има 984 хил. лв. приходи и 10 хил. лв. загуба. Предишната година приходи от дейността не са отчетени, а загубата е била 131 хил. лв. Общата площ на земята, върху която е разположена зоната, е близо 800 дка, а част от земята вече е продадена. За 2010 г. получените приходи от продажба на терени са близо 790 хил. лв., сочи отчетът на дружеството. Засега твърдо обявените инвеститори в зоната са две компании, с още няколко се водят преговори. Официално там стъпиха германската Mercalit и "Юпитер 05". Продаваните терени в зоната са с площ от 6 до 200 дка, но има възможност да бъдат и по-големи. От "Куклен" предлагат на кандидатите строителство и проектиране на обектите им. Преди няколко месеца германската компания Mercalit обяви, че ще изгради новия си завод за преработка на пластмаси в "Куклен". Очаква се строителството да приключи до средата на юли тази година, като заводът ще бъде разположен върху 24 дка. Миналата година първата компания, която заработи в индустриалната зона, беше на производителя на метални изделия "Юпитер 05".
Източник: Капитал (01.06.2012)

Металургични и минни фирми в Южна България се организират в нов секторен клъстер По създаването на нов минно-металургичен клъстер в България работят КЦМ 2000 Груп АД и Минстрой Холдинг АД. Това съобщи по време на двудневния международен икономически форум „Марица” инж. доц. Никола Добрев, главен изпълнителен директор на КЦМ 2000 Груп АД. Инициаторите на новия клъстер очакват със създаването му да се генерира растеж в региона, както и да бъдат разкрити нови работни места. Окончателната структура на новата формация ще бъде ясна през есента. Никола Добрев посочи, че в годините на прехода развитието на суровинния сектор в региона, свързан с металообработването, е бил пренебрегван, а Южният централен район разполага с ценни ресурси. По-думите му по-голямата част от находищата на медни, цинкови и оловни руди се намират в този регион на България. Там са концентрирани и около две трети от находищата на минерални и редки метали. Участниците във форума коментираха, че на фона на относително бедната на суровини България Родопите са истинско Елдорадо, което крие елементите от цялата Менделеева таблица. В Южния централен регион работят 17 големи металургични предприятия, в които са заети около 3 500 души, а годишната им продукция е на стойност 2,5 млрд. лева. Отделно в региона оперират и много малки фирми, свързани с металургичния бранш. Потребностите на света от олово и цинк непрекъснато нарастват. Цинкът е едно от най-добрите средства за защита от корозия, което пък намалява емисиите на въглероден двуокис, посочват специалистите. За все по-популярните хибридни и електромобили са необходими нови батерии, но актуални ще си останат и оловно-киселите акумулатори. В същото време Китай държи световния монопол в производството на редки метали с 92% пазарен дял. Ясно е, че няма фирма, която сама да се справи с такъв конкурент, коментира инж. Добрев. Досегашната практика според него е доказала, че капиталовото обединение не води до добри конкурентни резултати - някои фирми са изчезнали. За създаването на клъстери в България се заговори преди повече от десет години. „Досега обаче клъстерът се създаваше отгоре надолу и се очакваше отнякъде да дойдат пари. А той трябва да е породен и да се създава от фирмите”, коментира инж. Добрев. На въпрос дали има опасност след време клъстерите да се превърнат в картели и да започнат да се заиграват с цените д-р Венцислав Трайков, заместник-председател на Асоциацията на бизнес клъстерите, отговори, че целта на тези обединения е технологичното устойчиво развитие, а не цените на продукцията. „Приликата между клъстер и картел е само в еднаквата им първа буква. В клъстерите се допуска участие на конкурентни предприятия”, коментира той.
Източник: Инвестор.БГ (08.06.2012)

КЦМ 2000 АД взе приза “Инвеститор на годината” за 2011 г. в Пловдивска област в категория големи предприятия. Почетният плакет за победителя, усвоил 26 милиона евро за изминалата година, бе връчен от областния управител Здравко Димитров на официален коктейл снощи по повод на Икономически форум “Марица”. Като най-динамично развиващо се голямо предприятие журито отличи компанията за производство на матраци ТЕД-БЕД ЕАД. В групата на малките и средни предприятия наградите грабнаха съответно “ЕВН България Топлофикация” ЕАД и Иксетик Пловдив ЕООД Ред Спрингс. Община “Марица” пък бе отличена като община, предоставяща най-добри условия за развитие на бизнес.
Източник: Марица (08.06.2012)

Българската фирма "Елиа" ще изпълнява енергийната част от проекта на КЦМ - Пловдив, за изграждане на нов оловен завод на територията на предприятието. Поръчката е за близо 9 млн. евро, а компанията е избрана чрез конкурс в конкуренция с още трима кандидата - "Енемона", "Риск инженеринг" и "Стар инженеринг". Обектът ще бъде изпълнен в партньорство със "Сат", уточниха от "Елиа". Компанията е част от индустриалния консорциум "Ел стомана груп", в който влизат също "Ел стомана", "Нипроруда" и "Електрис". "Проектирането вече започна. Срокът на изпълнение на договора е до октомври 2013 г., тъй като целият завод трябва да е влязъл в експлоатация до 1 януари 2014 г.", каза председателят на надзорния съвет на "Елиа" Георги Зарев. Той уточни, че от компанията ще бъде и един от супервайзорите на обекта, а другият ще бъде определен от "Сат". Технологичната част на проекта в КЦМ ще се изпълнява от германски и австралийски фирми, а строителните работи ще бъдат поверени на български изпълнител. Модернизацията в пловдивското предприятие стартира през март и по думите на главния изпълнителен директор на "КЦМ 2000" Никола Добрев това ще бъде най-чистият завод за олово в Европа. Новите мощности ще бъдат изградени на мястото на стария завод, без да се прекъсва производството. Съществуващите осем пещи ще бъдат заменени от една, с което значително ще се понижат енергийните разходи. Чрез замяна на кокса с въглища и природен газ като гориво компанията очаква рязко да намали отделяните вредни емисии - до 24 хил. куб. м спрямо 300 хил. куб. м в момента. Технологичното оборудване е на австралийската компания Ausmelt. Проектът е финансиран с 95 млн. евро кредит, предоставен поравно от Европейската банка за възстановяване и развитие и Уникредит Булбанк. Собственото участие на КЦМ е около 10% от стойността на работите. Със средствата ще бъде направена и частична модернизация на цинковото производство.
Източник: Капитал (21.06.2012)

"Горубсо - Мадан" вдигна капитала си девет пъти Рудодобивното предприятие "Горубсо - Мадан" е увеличило капитала си близо девет пъти с непарична вноска под формата на вземания. Така новият капитал на дружеството вече е близо 7 млн. лв., съобщиха от Централния депозитар. Мажоритарен собственик на компанията е "Върба - Батанци" - смесено предприятие между "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов и "КЦМ-2000". Преди няколко месеца то придоби 80% от акциите от "Интертръст холдинг" с посредничеството на правителството, след като бившият собственик Валентин Захариев спря да изплаща заплатите на работниците и те излязоха на протест. За увеличението на капитала са били емитирани 6 211 765 броя акции с номинална и емисионна стойност 1 лв. Всички те са били записани от "Върба - Батанци". По изчисления по този начин делът на компанията е нараснал до 97.8%. Инвестицията представлява апортна вноска на вземания на новия собственик от "Горубсо - Мадан". Според "Върба - Батанци" добивното дружество се нуждае от още средства за оперативни дейности и инвестиции в нови машини и съоръжения, както и в безопасност и ефективност на труда. Това е причината мажоритарният собственик да предложи увеличение на капитала. Около сключването на сделката за покупката на мажоритарния дял през април "Върба - Батанци" беше принудена да направи спешни плащания за поддръжка на минните галерии и съхранение на техниката и съоръженията. Целта беше да не се допусне по-продължително спиране на работата, което щеше да затрудни и оскъпи възстановяването на рудника. Според публикуваните в Търговския регистър документи "всички тези плащания, както и за изпълнение на предписания на Инспекцията по труда и текущи плащания към енергийните дружества, бяха извършени от "Върба - Батанци" от името и за сметка на "Горубсо - Мадан" чрез целеви кредити". Заемите са предоставени от новия мажоритарен собственик на маданското предприятие, с което последното е погасило задълженията си към пет компании на Валентин Захариев - "Фин тех инженеринг", "Фин тех маш", "Стил дистрибюшън", "Стил комодитис" и "Интеракаунт". Промени Компанията започна да отчита загуби още през 2008 г. - две години, след като беше купена от бившия собственик на "Кремиковци". Тогава дружеството излезе на червено с 4.15 млн. лв. Доскоро това беше последният официално публикуван отчет на "Горубсо - Мадан" въпреки законовите изисквания. Оповестените наскоро от новия собственик документи показват, че тази тенденция се е запазила и през следващите години. Макар че подобрява резултатите от дейността си спрямо предходната година, фирмата приключва 2011 г. с 4.7 млн. лв. загуба. Заради забавянето на финансовите отчети общото събрание в средата на май отказа да освободи от отговорност членовете на управителния съвет. Решено беше и компанията да премине към двустепенна система на управление и бяха освободени всички членове на съвета на директорите. От тях в новия управителен съвет влезе само Сергей Атанасов, който е председател. Извън ръководството на дружеството останаха близките до Захариев Славея Стоянова и Съби Кичуков, както и синът му Петър Захариев. Начело на надзорния съвет беше избран Николай Вълканов.
Източник: Капитал (17.07.2012)

Завод на парчета Оловно-цинковият комплекс (ОЦК) в Кърджали уверено копира историята на друга бивша собственост на Валентин Захариев - "Кремиковци". Частен съдебен изпълнител е обявил за продажба половината от неработещия завод, като предложения се приемат до 13 септември. Търси се купувач за сгради и съоръжения с площ малко над 162 хил. кв.м, които включват цялото цинково производство и спомагателните цехове. Началната обявена цена е едва 8.3 млн. лв., сравнена с около 300 млн. лв. дългове на предприятието. Търгът има и добра страна - някой инвеститор може да купи активите и да възобнови производството на цинк бързо, вместо да се минава през протяжна процедура по фалит. В самата обява не се посочва кой от кредиторите е поискал разпродажбата, но според някои публикации това е Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е получила изпълнителен лист от съда. ОЦК дължи на банката 54 млн. лв. Още в началото на юли ПИБ съобщи, че е започнала да описва активи на предприятието с цел "охрана и опазване на машините и сградите от повреди и недобросъвестни посегателства, което е в интерес на работниците и бъдещето на производството". По информация на профсъюзите обаче Валентин Захариев не е спазил дадения от ПИБ двуседмичен срок за изплащане на дълговете си и банката е предприела действие за влизане във владение на няколко цеха от завода. В края на юли пък стана ясно, че друга банка кредитор - BNP Paribas, започва да източва метала от пещите, тъй като той е използван като залог за 70 млн. лв. заем. Металът обаче се оценява на едва 30 хил. долара по информация на синдиката "Защита". Няма информация колко точно са дълговете на предприятието, нито пък каква част са просрочените. Самият Захариев не вдига телефона си вече няколко месеца, никой не отговаря и в офиса на "Интертръст холдинг", чрез който Захариев е мажоритарен собственик на ОЦК. При една от акциите за търсене на купувач на предприятието премиерът Бойко Борисов обяви, че дълговете му са 300 млн. лв. Последният отчет на публичната компания, който е публикуван на сайта на борсата, показва по-малка сума. Според документа дългосрочните задължения към края на март са 128.9 млн. лв., включително 93.3 млн. лв. банкови заеми. Краткосрочните пасиви пък са определени на 65.3 млн. лв., от които 1.8 млн. лв. са задължения по банкови заеми. Колко точни са тези числа е трудно да се прецени. Факт е обаче, че в отчета пише още, че ОЦК "няма стари задължения към бюджета, персонала и социалното осигуряване". В същото време една от причините заводът да не работи в момента е именно протестът на работниците за неполучени стари заплати. Всъщност резултатите към края на март са последните подадени данни от публичната компания, която по закон трябваше да предостави отчета си за второто тримесечие до края на юли. Самият Валентин Захариев пък преди пет месеца каза за "Капитал Daily", че ОЦК дължи 90 млн. лв. на BNP Paribas, 75 млн. лв. на ПИБ и около 20 млн. лв. на свързани лица. От списъка с активи, които частният съдебен изпълнител предлага за продажба, става ясно, че се търси нов собственик на цеховете "Електролитен", "Мокро извличане", "Сярна киселина" и "Пържилен", както и 17 други сгради и права. Въпросните четири мощности са всъщност оборудването на цинковия завод - единственият, който би могъл да заработи сравнително лесно и да представлява някакъв интерес за потенциални инвеститори. Оловният завод на практика няма шансове, тъй като се нуждае от значителни вложения, за да се съобрази производството с екологичните изисквания. Именно затова той беше затворен през пролетта на миналата година. Цинковият завод е причината интерес към ОЦК да прояви полската компания Silesia, макар че целта й беше единствено да наеме мощностите, а не да ги купува. Въпреки неколкомесечните преговори обаче резултат досега няма. Не се говори и за обявените от правителството потенциални инвеститори с интерес към предприятието, сред които се спрягаха руска и американска компания. Интерес към ОЦК може да има КЦМ - Пловдив, тъй като се нуждае от допълнителни цинкови мощности. Покупката можело да стане чрез "Върба - Батанци", в което с по 50% участват "КЦМ 2000" и "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов. Самият Вълканов обаче неколкократно е посочвал, че няма интерес към завода. "Ситуацията не се е променила, нямам намерение да участвам в търга", потвърди отново той в неделя. От КЦМ не бяха открити за коментар. В случай че в обявения едномесечен срок не се намери купувач за завода, активите вероятно ще бъдат предложени отново, като цената трябва да бъде по-ниска. В много случаи самите кредитори участват в търгове на съдебни изпълнители, като придобиват обезпечението, а после му търсят друг собственик. Теоретично е възможно това да направи и ПИБ. В този случай са възможни няколко варианта. Например производството да бъде поверено на свързана с банката фирма, тъй като самата тя не може да се очаква да се занимава с производствена дейност. В тази връзка любопитен е един от предлаганите за продан активи. Това е "бъдещо строителство" на нов електролитен цех, за който община Кърджали е издала разрешение още през 2008 г. Най-вероятно това е част от проекта на Захариев за изграждане на нов цинков завод към ОЦК, за който по думите му е купено оборудване за 90 млн. евро. Самата инсталация е складирана на площадката на фабриката за тръби "Интер пайп" - друго неработещо предприятие на Захариев. Преди четири месеца последното влезе в процедура по принудително изпълнение на залог заради дълг на компанията майка "Интертръст холдинг" отново към ПИБ. Няма информация дали някой е купил оборудването. Какво ще стане с някога най-голямото предприятие в Кърджали ще се разбере най-рано след месец. Подновяването на работата обаче ще изисква значителна инвестиция, тъй като основните мощности са изградени още през 50-те години на миналия век, а мажоритарният собственик не ги е обновил значително. Другият вариант пък е заводът да поеме по пътя на "Кремиковци" и да бъде купен само за да се използват машините му за скрап. Схема, която много напомня съдбата на "Кремиковци" и която, между другото, се случи отново с участието на ПИБ.
Източник: Капитал (13.08.2012)

"КЦМ 2000" може да излезе на европейска борса през 2014 г "КЦМ 2000" не се е отказало от идеята да излезе на някоя от европейските фондови борси и вероятно това ще се случи през 2014 г. Това съобщи Никола Добрев – главен изпълнителен директор на компанията. "За нас сега е най-важно да приключим с инвестицията по обновяване на оловното и цинковото производство (проект ТОРП – 195 млн. лв.) през 2013 г. и веднага след това ще се огледаме за подходяща европейска фондова борса", заяви той. Първият опит на компанията да емитира свои ценни книжа на Българската фондова борса беше през 2008 г., но заради кризата на капиталовия пазар процесът бе спрян. Сега обаче мениджмънтът на комбината е преценил, че БФБ не може да се справи с тяхната емисия "освен ако не стане част от борсите във Виена или Франкфурт". Компанията готви промени в структурата на управление от 2013 г., стана ясно по време на пресконференция в Пловдив. Оперативното управление ще бъде поето от Румен Цонев, който от 1 януари ще е новият главен изпълнителен директор на "КЦМ 2000". Никола Добрев запазва позицията си на председател на Надзорния съвет и най-вероятно ще оглави Съвета на директорите. Той обяви, че се съсредоточава върху развитието на групата от фирми. Новият главен изпълнителен директор Румен Цонев обяви и приоритетите на компанията за 2013 г. Те са усвояване на 65 млн. лева по проект ТОРП, пускане в производство през март на новия цинков завод и изпитания на новия оловен завод през октомври. В оловното производство ще бъдат инвестирани и още 3 млн. лева за усъвършенстване на леенето на метала и за намаляване на енергийните разходи с 9%. Като стратегическа бе определена инвестицията в покупката на български минни находища чрез съвместното предприятие "Върба - Батанци". За 8 месеца след покупката на "ГОРУБСО – Мадан" са инвестирани още 13 млн. лв. за възстановяване на рудодобива. Целта е през 2013 г. от находищата да се извлекат 12 000 тона полиметални руди, а през следващите 10 години относителният дял на българските суровини в КЦМ да достигне 30-35%. Прогнозите на мениджърския екип на компанията са, че през 2013 г. търсенето на олово и цинк ще нарасне с 1.5-2%. "Излишъци" ще се появят в Европа и Северна Америка, а недостиг ще има в Китай и Южна Европа. Прогнозната цена и на двата метала ще бъде около 2000 USD/тон с отклонение до плюс 10% и надолу – с 5%. Нетната печалба за тази година се очаква да бъде около 18.5 млн. лв. (по прогнози към 1 декември 2012 г.). Това е в резултат основно от производството и продажбата на Лондонската метална борса на 72 000 тона цинк, 65 000 тона олово, 24 000 тона оловни и цинкови сплави и др.
Източник: Капитал (05.12.2012)

В ГОРУБСО-Мадан ще бъдат вложени 4.2 млн. лв. през следващата година за развитие на рудодобивното предприятие, което след миньорски протести за забавени заплати това лято бе придобито с помощта на държавата от дружеството "Върба-Батанци". Това съобщи Никола Добрев, главен изпълнителен директор на КЦМ 2000, което заедно с "Минстрой холдинг" придобиха чрез "Върба - Батанци" над 90 на сто от акциите на ГОРУБСО – Мадан. По думите на Добрев иновациите в рудодобива са в радикалната промяна на минните технологии за изземване на руда и внедряване на високопроизводителни машини. В новата мина "Върба- Батанци", където се предвиждат инвестиции от 2 милиона лева, се очаква обезпечаване на добив до 12 хиляди тона още през следващата година. "С всичко това, което сме заложили като инвестиция, машини, съоръжения, производителността ще нарасне два пъти и половина, задача, която сме си поставили 2015-2016 година от целия този минен комплекс, който ние тепърва изключително много разработваме, 30 до 35 процента от първичните суровини, които металургията ще преработва в България, да бъдат от местното производство", посочи Добрев, цитиран от БНР в сряда. Сред основните задачи пред КЦМ 2000 е довършването на изцяло новия оловен завод, който се строи по нова технология, а в света има само три подобни предприятия, допълни шефът на пловдивското предприятие..
Източник: Медия Пул (06.12.2012)

Доц.инж. Никола Добрев официално ще отстъпи поста на главен изпълнителен директор на КЦМ 2000 АД на инж. Румен Цонев от 1 януари. Генералната рокада бе оповестена вчера на годишната пресконференция на компанията. Досегашният директор “Корпоративно развитие” (Цонев) пък ще отстъпи стола си на Иван Добрев-младши, но дирекцията ще смени наименованието си на Развитие и оперативни дейности. Сийка Хрискова, която в момента отговаря за Финанси, икономика и търговия в КЦМ, ще стане главен директор Финанси в КЦМ 2000. Шефът на юридическата дирекция Розин Ангелов ще отговаря и за корпоративното развитие. “Исках днес да ви изненадам с решението си да отстъпя директорския пост на инж. Цонев, но в. “Марица” ме изпревари, призна новинарския дух на медиата Никола Добрев. Той уточни, че през 2013 г. ще се концентрира в работата си в Надзорния съвет на компанията, а също и в Съвета на директорите. Мечтая да имам време да поразмисля за тенденциите в бранша, за растежа на групата. Работата ми оттук нататък ще е стратегическа, обобщи инж. Добрев. Инж. Цонев бе представен като човекът, който е в основата на всяка нова разработка на групата и чиято работа е изключително полезна. В обзора за дейността на групата КЦМ инж. Добрев каза, че 2012 г. ще остане като година на инвестиции - в строителството на новите два цеха за оловно и цинково производство, в “ГОРУБСО-Мадан”, а също и в собствения рудодобив. Комбинатът разчита догодина да добива чрез новото дружество “Върба-Батанци” 12 000 тона руда. Целта е през 2015-2016 г. от българските рудници дружеството да си осигурява 30-35% от суровината. Инж. Добрев припомни още, че през тази година са стартирани две нови програми за иновации, сред които и програмата за енергийна ефективност на производството и нови машини. Сред сериозните проблеми на КЦМ е липсата на държавна подкрепа относно енергийните разходи. Годишно комбинатът 4 милиона лева за енергия, които, при растящите цени на тока, до няколко години ще стават 15 милиона. Директорът направи паралел с немските и австрийските структуроопределящи фирми, при които държавите са поели тези разходи. Причината е в стратегията да се подкрепят големите индустриални предприятия, които осигуряват огромен брой работни места, голям национален продукт и просперитет на страната. На фона на техните привилегии, КЦМ е неконкурентен на световните пазари. Компанията не се е отказала от идеята да пусне на борсата първични ценни книжа (IPO), но това категорично няма да се случи на БФБ, а може би на борсите във Франкфурт или Виена. Относно пазарните цени на металите догодина прогнозите са, че те ще са около 2000 долара за тон с марж от 10 процента нагоре и 5% надолу.
Източник: Марица (06.12.2012)

КЦМ прави сделката на годината Инвестиционна сделка на стойност 32 млн. лева реализира групата на „КЦМ 2000” АД. Това е важен успех за компанията, защото се придобива собственост в най-голямата рудодобивна фирма за производство на оловни и цинкови концентрати. Сделката се реализира от акционерна фирма „Върба-Батанци” в съучастие на КЦМ и „Минстрой холдинг”. Целта на тази покупка бе възстановяването на производството на оловни и цинкови концентрати. Идеята е до 2015-2016 година производството на местни концентрати да покрива до 35% от нуждите на металургията в страната. От март тази година до днешна дата акционерната фирма инвестира солидни средства в рудодобива и обогатяването на руди. „За 2013 година са предвидени още 4,2 млн. лева инвестиции”, съобщи изпълнителният директор на „КЦМ 2000” АД инж. Никола Добрев. Следващото поле за инвестиции ще бъде модернизирането и разширението на производството на минното предприятие в Лъки. Там досега са инвестирани 8 млн. лева, а вложенията ще бъдат увеличени до 17,5 млн. лева. Една от целите на акционерното дружество след 2013 година е развитието на разработки за дълбочинно извличане на всички ценни компоненти в суровините и производството на нови, редки химически елементи, имащи широко приложение в изграждането на системи за възобновяеми електрически източници и телекомуникациите. Един от приоритетите на КЦМ е намаляването на емисиите въглеродни газове и оттам - преборване с проблема с климатичните проблеми. От компанията предлагат да се намалят таксите за зелена енергия за големите предприятия в металургичния бранш в отделни производства. Те дадоха пример, че подобен компенсаторен механизъм е въведен в Германия и Австрия. Ако това не се случи, българските компании ще станат неконкурентоспособни и още от следващата година ще се наложи да съкращават работници. Заради такса „зелена енергия” през 2013 г. КЦМ ще плати с 4 млн. лева повече, а с нарастване на тези такси до 2020 г. ще се наложи да плащат 15 млн. лева повече. „Ние искаме да се приложи този компенсаторен механизъм за няколко производства, които осигуряват 10 хиляди работни места. Другата алтернатива е - когато загубиш конкуренцията, веднага да ти заемат местото на пазара.”, каза още изпълнителният директор на КЦМ 2000 АД инж. Никола Добрев. От януари новият главен директор на компанията ще бъде Румен Цонев, а Никола Добрев ще се занимава с въпросите на Надзорния съвет.
Източник: Инвестор.БГ (17.12.2012)