КЗК разреши на "Върба-Батанци" да придобие "Горубсо-Мадан" Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши концентрация между предприятия чрез придобиване на едноличен контрол от страна на "Върба-Батанци" АД - Златоград, върху "Горубсо-Мадан" АД, съобщиха от пресцентъра на КЗК. Придобиващото дружество се занимава с добив и с преработка на подземни богатства, строителна, монтажна, търговска и транспортна дейност и др. Основните дейности на "Горубсо-Мадан" АД са добив и преработка на оловно-цинкови руди, производство и продажба на оловни и цинкови концентрати, както и минно строителство. КЗК смята, че сделката няма да доведе до възпрепятстване на конкуренцията на който и да било български пазар, поради което следва да бъде безусловно разрешена. Собственик на "Върба-Батанци" (смесено предприятие между "Минстрой холдинг" и "КЦМ 2000") е бизнесменът Николай Вълканов, който чрез това си дружество придоби "Горубсо-Мадан" през миналата година от Валентин Захариев. Това стана с посредничеството на премиера, след като предприятието изпадна в тежко състояние.
Източник: Дневник (09.01.2013)

КЦМ е инвеститор №1 КЦМ Пловдив бе обявен за инвеститор за 2012 година. Мениджър номер 1 под тепетата за измината година стана собственикът на "Атаро Клима" ЕООД Атанас Рогачев. Призьорите бяха оповестени по време на 11-ото издание на престижния конкурс на вестник "Марица", който за поредна година отличи най-добрите сред добрите фирми и предприемачи на бляскава церемония късно в четвъртък в "Новотел Пловдив". За титлите мениджър и инвеститор на годината се състезаваха общо десет фирми и техните управители. Номинациите дойдоха от бизнес организациите в града, както и от общинската и областната администрация. За статуетката и грамотата за "Мениджър на годината" "Атаро Клима" пребори сериозна конкуренция, която има бизнес в Пловдивска област. За миналата година "Атаро Клима" ЕООД успя да удвои оборотите си и така надмина цифрата от 100 милиона лева. Също през 2012 година фирмата успя да стъпи там, където много други само могат да мечтаят. Тя получи покана да участва в ремонтните дейности на сградата на ЦЕРН. Европейската организация за ядрени изследвания одобрила пловдивското дружество, но се оказало, че в момента "Атаро Клима" нямат свободна работна ръка. Фирмата работи по обекти не само в Европейския съюз, но и в азиатски страни. В България пловдивското дружество вентилира и климатизира най-големите търговски и промишлени обекти. КЦМ пък излезе победител в категорията "Инвеститор на годината" заради мащабното си вложение в уникална Ausmelt пещ от новото производство на олово, която трябва да бъде завършена през октомври тази година. Високотехнологичното съоръжение ще добива същото количество метал, около 71 000 тона годишно, но на 10 пъти по-малка площ. Почетната статуетка получи Румен Цонев, изпълнителен директор на КЦМ 2000. За 2011 г. инвестирахме 64 млн. лв. През 2012 г. - 72 млн. Плановете за 2013 г. са за 89 млн. лв., обяви той. 11-ото издание на конкурса "Мениджър и инвеститор на годината" събра бизнес елита и градската управа на Пловдив.
Източник: Стандарт (18.03.2013)

Пет пловдивски компании се борят за евронаграда КЦМ АД, КЦМ 2000 АД, ЕВН България ЕАД, Стопански дейности КЦМ ООД и Каменица АД са пловдивските фирми, които ще се борят за призове за първите Европейски награди в областта на корпоративната социална отговорност “Вдъхновяващи партньорства за иновации и промяна”. И петте компании са в категорията Големи предприятия, съобщиха пред “Марица” от Сдружение “Българска мрежа на Глобалния договор на ООН”, българския партньор на инициативата. Общо за страната са подадени 40 кандидатури в тази категория и още 13 в категорията на Малките и средните предприятия. Както вече писахме, конкурсът се организира в 29 страни и цели да популяризира ролята на бизнеса в обществото, да сподели примерите за партньорство в областта на корпоративната социална отговорност, да представи новаторски решения за справяне с актуални обществени и екологични проблеми, както и да подкрепи сътрудничество в полза на обществото между бизнеса и организациите с нестопанска цел. По данни на организаторите, фондациите и неправителствените организации в страната са най-честите партньори в проекти за корпоративна отговорност - съответно с 27 и 19 проекта. Най-много кандидатури са подадени от сектора на преработващата промишленост - осем. Четири са от финансовата и застрахователната дейност и още толкова - от далекосъобщенията. Най-голям брой от кандидатите са базирани в София (22). Следват Пловдив, Стара Загора (3), а останалите са от Гълъбово, Челопеч, Варна, Кърджали, Пирдоп, Девня, Разлог и Перник. От 14 март всички кандидатури са публикувани на сайта на организацията. Оттогава са започнали работа и оценителите, чиито имена и резюмета също са качени там. В края на месеца се очаква всички участвали компании и активни членове на Глобалния договор на ООН да дадат своя глас в подкрепа на техните фаворити от двете категории. Мария Хосе Субиела, директор направление “Международни проекти” в отдел Международни кампании на британската организация Business in the Community, поздрави България за активността в европейските награди и коментира: “Чудесно е, че сте събрали 53 кандидатури. За момента вие сте националният партньор на инициативата, събрал най-много проекти. Не мисля, че ние в BITC (Business in the Community) ще успеем да стигнем дори до 50. Отлична работа!”. Победителите на национално ниво ще бъдат тържествено отличени в България и ще представят страната на общоевропейска церемония. На официалното събитие в Брюксел ще им бъдат връчени сертификати, подписани от високопоставен представител на Европейската комисия. Церемонията по публична защита на проектите и награждаването им ще се проведе на 25 юни. Европейските КСО отличия са насочени към фирми от частния сектор. Организации от нестопанския сектор - неправителствени, образователни, културни, научни и социални, както и публичните институции, участват като партньори. Кандидатурите са от малки и средни предприятия, както и от големи компании. Проектите трябва да са насочени към множество заинтересовани страни и да са реализирани от бизнеса в сътрудничество с един или повече партньори през последните 5 години.
Източник: Марица (20.03.2013)

Втори опит за продажба на "Фин тех маш" За втори път частен съдебен изпълнител предлага на търг пловдивското машиностроително предприятие "Фин тех маш". След неуспешния първи търг през февруари сега земята и сградите се продават за 5.5 млн. лв., или 80% от първоначалната цена. Това е последното производствено предприятие на бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев, след като миналата година той се прости с рудодобивното "Горубсо - Мадан" и Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали, а заводът му за тръби "Интер пайп" влезе в процедура по несъстоятелност. Като се има предвид, че "Фин тех маш" обслужваше основно другите компании на Захариев, много вероятно е и този път да няма интерес към предприятието. До 24 април потенциалните купувачи могат да подават оферти за имуществото, което включва близо 92 хил. кв.м парцел и 26 производствени и административни сгради, складове и други постройки на "Кукленско шосе" 11 в Пловдив. Отделно от това за втори път съдебният изпълнител е обявил за продан и девет машини на обща стойност близо 110 хил. лв. Върху имота има две ипотеки за кредити от Пощенска банка - за 5 млн. евро и 2 млн. евро, както и договорна ипотека за 13.8 млн. евро от Credit Suisse. Като гаранция за заема от швейцарската банка беше използвано и "Интер пайп". Бившият завод "Антон Иванов" стана собственост на "Интертръст холдинг" на Захариев през 2003 г. По това време предприятието не работеше, но впоследствие дейността му беше възобновена, а основното производство се фокусира върху машини за "Горубсо - Мадан" и ОЦК. Въпреки че и в момента "Фин тех маш" работи, не е ясно какво и за кого, тъй като Захариев на практика загуби контрола си върху двете предприятия. Първите сигнали за проблеми в пловдивския завод се появиха още преди година, когато стана ясно, че има забавяне на заплатите. Към август 2012 г. там са работели 113 души, сочи справка в системата ДАКСИ. Последният публикуван отчет показва, че за за 2011 г. дружеството е с нетна печалба от 33 хил. лв. спрямо 45 хил. лв. за 2010 г. Продажбите се повишават леко до 3.5 млн. лв. Към края на 2011 г. дълготрайните материални активи на компанията са били на стойност 6.4 млн. лв. Началото на края на бизнеса на Валентин Захариев започна през зимата на 2011-2012 г., когато работниците в "Горубсо - Мадан" и ОЦК излязоха на протест за забавени заплати. През пролетта на миналата година рудодобивното предприятие беше купено от "Върба - Батанци" - смесено предприятие между "Минстрой холдинг" и "КЦМ-2000", с посредничеството на правителството. Впоследствие производството беше възстановено и добивът дори беше увеличен с над 30%. През септември цинковото производство на ОЦК беше продадено от частен съдебен изпълнител на свързаната с Първа инвестиционна банка (ПИБ) "Хармони 2012", а два месеца по-късно оловният цех беше купен от самата финансова институция. Съдбата на завода обаче се оказа по-тежка от тази на маданското предприятие най-вече заради остарелите мощности. От "Хармони 2012" обявиха планове да изградят нов цинков завод и да подновят производството, но в сектора като цяло са скептични към намеренията на новия собственик. От началото на тази година в завода на практика има само администрация, след като всички работници бяха съкратени. През октомври 2012 г. "Интер пайп" влезе в процедура по несъстоятелност и беше назначен синдик. Успоредно с това ПИБ пристъпи към усвояване на залог върху предприятието заради неиздължен заем на "Интертръст холдинг" в размер на 7.310 млн. евро. В момента под въпрос е дори самата процедура по фалит, тъй като няма средства за покриване на разноските.
Източник: Капитал (26.03.2013)

К100 Металургия: Мрачен оттенък Когато миналата пролет в металургичния сектор се забелязаха първите негативни сигнали след резкия скок през 2011 г., компаниите се надяваха притесненията им да се окажат неоснователни. Все пак предходната година резултатите им ясно показваха решително измъкване от кризисния спад, независимо че имаше и временни фактори за ръста. Надеждите им обаче не се оправдаха. Освен подновената рецесия в Европа към проблемите на предприятията се добави и рязкото поскъпване на енергоносителите, което ограничи възможностите им да се възползват от останалите жизнени външни пазари и сви маржа им. Така към средата на годината стана ясно, че мрачните прогнози ще се сбъднат, а краткото възстановяване не е било начало на възходяща тенденция. Такава ситуация показват и резултатите на 15-те водещи металургични предприятия в класацията. Докато през 2011 г. девет от компаниите в челната десетка отчетоха увеличение на приходите, а средният им ръст достигна близо 40%, за миналата година статистика е доста по-песимистична. По-слаби са продажбите на девет от петнайсетте дружества, а средното понижение е 5%. Разбира се, картината не е еднородна - докато някои компании намаляват приходите си с двуцифрено число, други растат със същото темпо. И едните, и другите обаче разчитат основно на модернизация и инвестиции в по-ефективно производство, за да успеят да "прескочат" трудния период. Както и да се подготвят за растеж, когато времената станат по-добри за бизнес. Медният лидер Неизменно и с голяма преднина начело в сектора е "Аурубис България". Заводът в Пирдоп не само е част от втория в света производител на мед – германската Aurubis, но и притежава най-модерната рафинерия в рамките на групата, след като през 2008 г. бяха изградени нови мощности на зелено и беше увеличен капацитетът за производство на катоди (мед с чистота 99.99%). Независимо от това през миналата година приходите на компанията намаляха леко. Една от причините за това е, че през есента предприятието прекъсна работа за планов ремонт, който продължи няколко седмици. Понижиха се и цените на медта и златото на Лондонската борса за метали, което също частично се отрази на резултатите на дружеството, въпреки че приходите му се формират основно от т.нар. такса за рафиниране. Последната зависи главно от наличието на концентрати на световния пазар – колкото повече суровина се предлага и колкото по-ограничен е капацитетът за преработка на металургичните предприятия, толкова по-висока е таксата. "Аурубис България" изкупува целия концентрат от местните добивни компании "Елаците мед" и "Асарел - Медет", но това задоволява само 26% от нуждите на завода и затова останалото количество се внася. Прогнозите на компанията обаче са добри. Заради нарасналия добив на руди и предстоящите ремонти в няколко големи завода в света от Aurubis очакват да увеличат капацитета си, което ще се отрази и на приходите им. "Вече сме готови да постигнем капацитета, заложен в програмата "Аурубис България 2014", но първо трябва да финализираме екологичната част, за да можем да използваме 100% от мощностите", каза изпълнителният директор на българската компания Никола Треан. Изпълнението на инвестиционната програма за 44.2 млн. евро започна през 2009 г. и се очаква да приключи догодина, като до момента са завършени около 60% от дейностите. Предстои да бъдат изградени нова газопречиствателна станция, завод за преработка на дъждовна вода и още един допълнителен комин към производството на сярна киселина. "Въвеждането на екологични технологии ни позволява да повишим производството, тъй като сме ограничени от емисиите, които отделяме. Така че колкото повече емисии улавяме, толкова повече можем да увеличим капацитета си", обясни Треан. В заводите на групата в Пирдоп и Хамбург се използват около 90% от най-добрите налични технологии (Best Available Techniques, BAT). "В технологично отношение сме близо до възможния лимит", уточни Треан. Ограничаване на щетите Единственият останал производител на черни метали в класацията – "Стомана индъстри", изкара тежка година, въпреки че запазва второто си място в класацията. Приходите на компанията обаче намаляха с двуцифрено число, а загубата й скочи над осем пъти. "Единствената причина за това са високите енергийни цени", каза представителят на гръцкия собственик Viohalco Антон Петров. По думите му кризата не играе толкова съществена роля за резултатите, тъй като е фактор, който отчитат всички производители в Европа. Това, което има значение, е конкурентоспособността – а тя рязко намалява с поскъпването на електричеството и горивата, тъй като те формират близо половината от разходите на металургичните предприятията. Така, когато повишението на енергийните цени в България не е съпроводено с аналогично повишение в останалите европейски страни, българската продукция трудно се пласира в чужбина, където са основните й пазари. "Фирмата е достатъчно силна, за да може да си позволи тези загуби и да продължи да съществува в очакване на по-добри времена", уточни Петров. "Но има и намаляване на обемите, което означава, че се опитваме да стабилизираме фирмата на по-ниско ниво, за да намалим щетата", добави той. Резултатите за първото шестмесечие на тази година не се очертават като по-добри и няма причина да се очаква ръст. Според Петров ако идеите за повишаване на цените на електроенергията за индустрията за сметка на бита се осъществят, това веднага ще се види в резултатите на "Стомана индъстри" като по-голям отрицателен резултат и по-малко производство. Без конкуренция Пловдивският Комбинат за цветни метали (КЦМ) остана без конкуренция в производството на цинк и олово в страната, след като в края на 2011 г. Оловно-цинковият комплекс (ОЦК) спря работа. През миналата година активите на завода в Кърджали бяха разпродадени, а купувачи се оказаха един от основните кредитори – Първа инвестиционна банка и свързаната с нея "Хармони 2012". От компанията обявиха намерения да възродят цинковото производство, но в сектора като цяло са скептични към проекта – не на последно място и защото наблизо се намира КЦМ, където в момента тече мащабна програма за модернизация. Ефектът от нея ще се усети в резултатите за тази година. Още през 2012 г. обаче КЦМ отчита лек ръст на приходите си благодарение на увеличеното производство и въпреки по-ниските цени на металите. "Независимо че числата показват само малко повишение, като се имат предвид цените, резултатът ни е доста по-добър, отколкото през 2011 г.", каза изпълнителният директор на групата "КЦМ 2000" Румен Цонев. Към края на миналата година започнаха да работят част от новите мощности, свързани с цинковото производство, където целта е да се увеличи делът на преработваните вторични суровини. До края на тази година пък трябва да приключи изграждането на нов оловен завод и да започне въвеждането му в експлоатация. Това е най-големият проект на КЦМ за последните 50 години. За трите години на реализацията му инвестицията ще достигне около 200 млн. лв. Основната част от средствата са под формата на кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие и Уникредит Булбанк, останалата част е собствен ресурс на компанията. Въпреки по-високите приходи обаче печалбата на КЦМ намалява с над 70%. Причината е добре позната на всички металургични предприятия, а и на другите високоенергийни производства. "Анализите ни показват, че за миналата година имаме увеличение на разходите за енергоресурси, които са произвели отрицателен ефект в размер на 7.5 млн. лв.", каза Цонев. Според него големият проблем е, че този риск не е икономически и е на практика неуправляем. "Ние можем да реагираме на цени на метали и т.н., но не можем да реагираме на еднократни актове на органи, които не контролираме и няма нужда да контролираме", посочи той. Въпреки това от КЦМ са положително настроени за развитието на бизнеса. "Тази година ще се усетят резултатите от цинковата модернизация и затова като цяло сме умерени оптимисти", каза Цонев. Продукти със задържана стойност Металургичните предприятия, които произвеждат междинни продукти, като цяло са по-уязвими от пазарите и по-силно притиснати от конкуренцията. При тях обаче нямаше сериозни сътресения и всички те запазват позициите си. Най-голямото от тях – "София мед", което също е част от групата Viohalco, повишава леко приходите си в резултат главно на увеличаването на производството. "Обеми има, но все още няма достатъчно добри цени", каза Антон Петров. Според него единственото бъдеще е в непрекъснатото увеличаване на обемите и това е посоката, в която върви предприятието. "Така ще можем с по-ниските маржове в момента да преодолеем тези тежки години", обясни той. По думите му увеличаването на загубата не отразява реално оперативната дейност на фирмата, а по-скоро цените на металите. Прогнозата на "София мед" за тази година обаче е за по-голям ръст на продажбите - около 10%. Сравнително спокойно и без резки промени мина годината за третата компания на Viohalco в страната – "Етем България" (преди "Стилмет"). През последните две години компанията инвестира в две нови производствени линии от общо четири, което повиши капацитета за производство. Предприятието е познато основно като производител на алуминиеви врати, прозорци и други сградни системи. Заради променената обстановка обаче в момента фирмата развива нови пазари. "Голяма част от производството беше насочено към вътрешния пазар, който поради ниското потребителско търсене залиня, но направихме необходимите структурни промени и се насочихме към автомобилната индустрия на външни пазари", обясни Петров. В момента "Етем България" е сред доставчиците на водещи автомобилни концерни като BMW, Audi и др. Шуменският производител на алуминиеви продукти "Алкомет" през миналата година увеличи производството с около 1000 тона в натурално изражение, но въпреки това продажбите спаднаха леко. Причината е в по-ниските цени на алуминия на Лондонската борса за метали и съответно намаление на премията на тон произведена продукция. "Увеличихме леко продажбите на вътрешния пазар, където се работи по-лесно, а експортът ни малко намаля", каза директорът за връзки с инвеститорите Иван Динев. Тъй като износът представлява над 90% от продажбите, това намаление се вижда и в приходите. През миналата година компанията инвестира близо 20 млн. лв. в модернизация, основно във валцовия цех, което е и причината за лекото намаляване на валцовата продукция. Проектът тази година ще продължи с инвестиции в пресовия цех. Предстои и изграждане на нови пещи за отгряване, което се финансира със средства по оперативна програма "Конкурентоспособност". "От няколко години произвеждаме приблизително едно и също количество, затова решихме да направим инвестиции, за да можем да увеличим капацитета", уточни Динев. По-сериозен спад се наблюдава в печалбата на компанията, която намалява почти наполовина, основно заради по-високите разходи за труд и енергия. През миналата година "Алкомет" увеличи заплатите в завода, което вдигна разходите с около 1.9 млн. лв. Още 2.1 млн. лв. от печалбата изяде увеличението на цените на газа и електроенергията, въпреки че консумацията на ток е спаднала. "Ако тези допълнителни разходи ги нямаше, щяхме да имаме печалба колкото предходната година, около 8 млн. лв.", каза Динев. По думите му обаче през 2013 г. тези фактори няма да влияят и затова очакванията са по-добри. Това се вижда и от резултатите за първото тримесечие. Доста сериозен ръст на приходите отчита пловдивската "Хъс", която е сред най-големите компании в търговията и обработката на черни метали и която стабилно разширява бизнеса си. Наскоро дружеството купи един от основните си конкуренти – "Металснаб", от германската Kloeckner. Фирмата обяви също, че ще реинвестира печалбата си в изграждането на завод за тръби в Лом. Суровини Единствената рудодобивна компания, която предостави данни и участва в класацията, е "Челопеч майнинг". Тя е и един от най-големите производители на суровини за металургичния сектор. Златодобивното предприятие обаче изнася произведения концентрат, след като проектът му за изграждане на завод за преработка беше отхвърлен преди няколко години. Резултатите на компанията показват рязко увеличение на приходите за миналата година, което се дължи на приключилото разширение и модернизация на производството. За последните три години дружеството инвестира близо 176 млн. долара, за да удвои добива на руда и да повиши капацитета за преработка. Ефектът вече се забелязва и във финансовите резултатите на компанията. В топ 15 на металургичния сектор присъстват и някои от най-големите предприятия, които се занимават с търговия с метали и скрап, въпреки че трудно може да се определи делът на отделните участници на този пазар, тъй като липсва ясна статистика за добива на отпадъци от черни и цветни метали в страната. Едно от тях е "Металвалиус" (преди "Копервалиус"), което е собственост на гръцката фирма за рециклиране на метали Anamet и също е свързано с групата Viohalco. То е и отличникът в сектора по ръст на приходите за миналата година. Леко понижение на продажбите се забелязва при друго дружество от подсектора – "Норд фероиндъстри", което се дължи на спада в цените на повечето метали на международните пазари. Компанията заложи на увеличаване на обема на дейностите, които придават стойност на суровините, с които търгува, и едновременно с това увеличи търговските обороти за износ. "Така, освен че диверсифицирахме продажбите си, си осигурихме достъп до пазари, на които може да се постигне по-висок марж на печалбата", каза председателят на надзорния съвет на "Норд холдинг" Борислав Малинов. По думите му кризата в Европа продължава да потиска борсовите цени на основните метали, включително цената на скрапа. Затова и прогнозите на компанията за тази година са умерени – лек ръст на продажбите и без промяна на печалбата. Едно наум Предпазливите очаквания на металургичните компании за тази година са свързани главно с политиката, която новото правителство ще следва в областта на енергетиката. Става дума най-вече за идеите за прехвърляне на тежестта от евентуалното повишение на цените на електроенергията върху индустрията, така че сметките за бита да остана непроменени. От сектора обаче предупреждават, че ефектът от такава мярка няма да закъснее. "Това за съжаление веднага означава по-малко работни места или спиране на едно или друго предприятие", посочи Петров. Треан определи прехвърлянето на енергийните разходи от потребителите на индустрията и обратно като "игра на пинг-понг, която е крайно време да престане". Според него енергийният сектор в България се нуждае от преструктуриране, защото има много възможности за подобрение. Най-важното е цената за зелената енергия да стане прозрачна. Индустрията има нужда от подкрепа сега, защото инвестициите, които прави, ще се усетят по-късно, смята изпълнителният директор на "КЦМ 2000". "В продължение на две години влагаме средства и осигуряваме работа на 300 души, които работят по проекта ни за модернизация, и след време това ще ни донесе изгода. Тази изгода е планирана, но доходът е прогнозен и отложен, а обществото има сериозна полза от проекта днес", каза Цонев. Затова от сектора се надяват да видят правителство, което мисли малко по-дългосрочно. И по-малко популистки.
Източник: Капитал (17.07.2013)

Добивната индустрия с първи спад от три години За първи път от началото на кризата добивът на полезни изкопаеми в страната е намалял през миналата година. След резкия спад през 2009 г. следващите две години производството растеше, макар че не достигна предкризисните нива. Миналата година обаче възходящата тенденция беше прекъсната и общият добив намаля със 7% до 85.7 млн. тона, показва прегледът, изготвен от Българската минно-геоложка камара (БМГК) на базата на данни на НСИ. Независимо от по-малките обеми обаче стойността на произведената продукция в сектора е продължила да нараства и е достигнала близо 3 млрд. лв. за 2012 г., с което добивната индустрия е запазила 4-процентния си дял от БВП. Основен принос за това имат металните полезни изкопаеми. Производството на въглища остава основен двигател в сектора, въпреки че през миналата година са добити 10% по-малко твърди горива. Това се дължи изцяло на свитото търсене от тецовете заради намаленото потребление на електроенергия. Основният производител на въглища е "Мини Марица-изток", която покрива около 90% от потреблението в страната. След рекордния добив от 33 млн. тона през 2011 г. миналата година държавните мини произведоха само 30 млн. тона, а изгледите за тази година са още по-неблагоприятни, като годишната прогноза е за 22 млн. тона. Останалите по-големи въглищни мини в страната, които са собственост на Христо Ковачки, също значително намалиха производството. Най-значителен спад в сектора обаче има при добива на индустриални минерали (над 19%), от които се произвеждат много широка гама продукти – от стъкло и керамика до пълнители и фуражни смеси. Главната причина за понижението при тях е трудната икономическа обстановка и свитото производство в страната. Сривът в строителството пък продължава да се усеща в резултатите на фирмите, добиващи инертни материали, където производството е намаляло със 7%. Бизнесът при тях се движи най-вече от инфраструктурните проекти, тъй като търсенето на суровини за жилищно строителство е изключително свито. Единственият подсектор, където се отчита съществен ръст, но от ниска изходна база, е добивът на скалнооблицовъчни материали, където производството се увеличава с близо 11%. Това се дължи най-вече на засиленото издаване на концесии за този вид полезни изкопаеми – общо 16 през миналата година. Производството на руди също е нараснало, макар и с по-малко, отколкото предходната година – 1% спрямо 4.3%. Металните полезни изкопаеми остават суровината с втория по големина дял при добива. През миналата година златодобивът в България се изкачи от четвърто на второ място по обеми в Европа, след като основният производител – "Дънди прешъс металс Челопеч" (преди "Челопеч майнинг"), завърши проекта си за разширение и увеличи добива над два пъти. При производството на медни руди, където работят "Асарел-Медет" и "Елаците-мед", страната остава на трето място на Стария континент. През миналата година производството на оловно-цинкови руди в България се консолидира около "Минстрой холдинг", след като в партньорство с "КЦМ-2000" компанията на Николай Вълканов купи мажоритарния дял в "ГОРУБСО – Мадан". Заедно с мините край Златоград в момента "Минстрой" е основен производител на оловно-цинкови руди в страната. В областта на рудодобива в следващите месеци предстои да започнат и нови проекти. "Очакваме през периода 2013-2014 г. да започнат 2-3 проекта за добив на метални полезни изкопаеми", посочиха от камарата. Прогнозите са, че това ще раздвижи икономиката и ще създаде над 1000 работни места в райони с по-нисък жизнен стандарт и висока безработица. Един от проектите, които се очаква да започнат през следващата година, е този край Крумовград, където "Дънди прешъс металс Крумовград" (преди "Болкан минерал енд майнинг") ще добива златни руди. Същинският добив там вероятно ще стартира през 2016 г., но преди това ще бъдат изградени необходимите съоръжения, което ще отнеме около две години. Ще бъде подновен и добивът от оловно-цинковото находище "Върба – Батанци" в община Мадан, където концесионер е едноименното дружество на "Минстрой холдинг" и "КЦМ-2000".
Източник: Капитал (19.08.2013)

ЖП ринг ще свързва индустриалните зони около Пловдив Железопътен ринг ще свързва в радиус от 50 км селищата около Пловдив и прилежащите индустриални зони. Това ще осигури обществено достъпен транспорт за допълнителни над 115 000 души от областта. "Основен проблем на големите предприятия в зони като Марица, Куклен и Раковски е затрудненото придвижване на работната ръка от по-малките населени места. Това изключително много влоши сравнителните предимства на региона като най-привлекателно място за инвестиции", посочи инж. Стефан Цанков, зам.-кмет на община Марица на провелия се дискусионен форум "Недвижими имоти – строителство, услуги и проблеми на пазарната среда" по време на Есенния пловдивски панаир. Проектът за изграждане на железопътния ринг предвижда свързване на съществуващата жп инфраструктура в района на Пловдив с лъчове до съществуващите и новоизграждащи се индустриални зони. Негови инициатори са община Марица и частните инвеститори "Сиенит холдинг" и "КЦМ груп", които развиват най-големите индустриални зони в региона. Вече е подписано и споразумение за подкрепа със седем общини – Пловдив, "Родопи", Куклен, Стамболийски, Асеновград, Садово, Първомай и се очаква да се присъедини и Раковски, подчерта зам.-кметът Стефан Цанков. По този начин ще се осъществи интеграция на националната жп мрежа и дори по-отдалечени градове като Пазарджик и Първомай ще имат достъп до индустриалните зони. ЖП рингът ще улесни и превоза на товари и стоки на предприятията в зоните. Финансирането на жп проекта може да се осъществи по оперативна програма "Транспорт 2014 - 2020". Единственият възможен бенефициент обаче е Националната компания "Железопътна инфраструктура". "Основната ни задача е да убедим НКЖИ, че проектът е важен за икономическото развитие на региона. Той е залегнал като приоритетен в Областния план за развитие на Пловдивска област", каза Цанков и посочи, че общините се ангажират да съдействат при подготовката на анализите и предпроектните проучвания. Планът за действие предвижда до края на 2014 г. да се кандидатства по приоритетна ос V "Техническа помощ" на ОПТ за финансиране на проучванията и инвестиционния проект, а след това до средата на 2016 г. да се кандидатства за безвъзмездни средства по приоритетна ос 1 за самото изграждане на жп ринга. Крайният срок за изпълнение на проекта е 2020 г.
Източник: Строителство Градът (07.10.2013)

"Тракия икономическа зона" дава тласък на индустриализацията на регион Пловдив Обединихме 6-те индустриални зони в района на Пловдив в една – "Тракия икономическа зона" (ТИЗ), за да сме конкурентоспособни при привличането на инвеститори. Пловдив не трябва да изостава в това отношение от София, Бургас, Русе, Стара Загора", заяви на пресконференция доц. д-р инж. Никола Добрев, председател на съвета на директорите на "КЦМ 2000" АД и председател на съвета на директорите на промишлено-търговска зона "Куклен" АД. "Затова създадохме специален клъстер, който да развива зоната. Най-големият ни недостатък досега е, че сме разпокъсани и нямаме единна инвестиционна политика. Интересът да привлечем повече инвеститори доведе до обединяването ни в клъстер и сформирането на "Тракия икономическа зона". Доц. д-р инж. Добрев посочи предимствата на "Тракия икономическа зона" – първо, единна политика към инвеститорите и, второ, в състава й са зони с различна икономическа специализация, което прави проекта уникален - има зони с агросектор, с високотехнологичен сектор, с насоченост тежка индустрия и т.н. Инвеститорът има реални възможности за избор. "Тракия икономическа зона" е един от най-мащабните икономически проекти на България. Осъществява се върху площ от 10 700 000 м? в района на Пловдив и обединява 6 индустриални зони - индустриално-търговска зона "Марица", индустриална зона "Раковски", промишлено-търговска зона "Куклен" и в начален етап на развитие - парк "Образование и високи технологии" в Пловдив, индустриална зона и високотехнологичен център "Тракия" в община "Марица" и агроцентър "Калояново". "От старта през 1995 г. на първата индустриална зона – "Марица", досега във всички зони са направени инвестиции за над 1 милиард евро и са привлечени над 100 инвеститори, от тях 80 чужди, открити са над 12 000 работни места", конкретизира характеристиките на "Тракия икономическа зона" инж. Пламен Панчев, председател на съвета на директорите на "Сиенит холдинг" АД и председател на управителния съвет на клъстера, който е в основата на зоната. В момента на различен етап на реализация са 11 проекта. "Много разчитаме на малкия и средния български инвеститор, а не само на чуждите компании", подчерта инж. Панчев. Положителният ефект на "Тракия икономическа зона" до момента е огромен за град Пловдив. Ще подпомагаме нейното разширяване и най-вече увеличаването на нейната конкурентоспособност в национален мащаб", посочи инж. Димитър Кацарски, зам.-кмет по строителството в община Пловдив.
Източник: Строителство Градът (28.10.2013)

11 нови предприятия се развиват в "Тракия икономическа зона" Тракия икономическа зона" се очертава като един от най-големите икономически проекти на България. Осъществява се на площ от 10 700 000 кв.м в района на Пловдив и обединява добрия опит на индустриално-търговска зона "Марица", индустриална зона "Раковски", промишлено-търговска зона "Куклен" и потенциалните възможности на парк "Образование и високи технологии" – гр. Пловдив, индустриална зона и високотехнологичен център "Тракия" и агро център "Калояново". Публично-частната инициатива "От старта през 1995 г. на първата индустриална зона – "Марица", досега във всички зони са направени инвестиции за над 1 млрд. евро и са привлечени над 100 инвеститори, от тях 80 чужди, открити са над 12 000 работни места и са изградени 845 000 кв.м индустриални и логистични площи, конкретизира характеристиките на "Тракия икономическа зона" инж. Пламен Панчев, председател на съвета на директорите на "Сиенит холдинг" АД и председател на УС на сдружение "Инвестиционна инициатива" и "Клъстер проектиране и строителство" - инициатори и организатори на зоната. "Обединихме 6-те индустриални зони в района на Пловдив в една – "Тракия икономическа зона" (ТИЗ), за да сме конкурентоспособни при привличането на инвеститори. Най-големият ни недостатък досега е, че сме разпокъсани и нямаме единна инвестиционна политика. Регион Пловдив не трябва да изостава в това отношение от София, Бургас, Русе, Стара Загора", коментира доц. д-р инж. Никола Добрев, председател на съвета на директорите на "КЦМ 2000" АД и председател на съвета на директорите на ПТЗ "Куклен" АД. Предимствата на "Тракия икономическа зона" – първо, еднаква политика към инвеститорите и второ, специализация на отделните зони и паркове в състава й, което прави проекта уникален – има две с насоченост агроиндустрия и ХВП, високотехнологичен сектор, логистика, тежка индустрия и т.н. От стратегическо значение за нейното перспективно развитие са близостта с летище Пловдив и бъдещия интермодален терминал на Южен централен район, ситуиран на жп гара "Т. Каблешков", община Родопи. Стимул за инвеститорите в ТИЗ е, наличието на висококвалифицирана работна ръка и специалисти. Инвестициите В следващите 10 години в ТИЗ се очаква да бъдат привлечени още 750 млн. евро инвестиции и разкрити 30 000 работни места. С устройствени планове и инфраструктурна обезпеченост са общо 7 450 000 м? терени в шестте зони. "Много разчитаме на малкия и средния български инвеститор, не само на чуждите компании", подчерта инж. Панчев. Към момента в ТИЗ се развиват 11 проекта – част от тях са на етап проектиране, а други са пред завършване. Водят се интензивни преговори с три нови инвеститора с проекти за около 30 милиона евро, които проявяват сериозен интерес към зоните "Куклен" и "Раковски", добави доц. д-р инж. Никола Добрев. Общините партньори Зад публично-частната инициатива "Тракия икономическа зона" застават и общините Пловдив, Асеновград, Куклен, "Марица", Родопи", Първомай и Раковски, които през май 2013 г. подписаха договор за сътрудничество с цел развитие на регион Пловдив чрез подобряване на бизнес средата. "На територията на Пловдив не разполагаме с толкова големи като площ имоти, за да задоволим интересите на инвеститорите, затова участието ни в "Тракия икономическа зона" е много важно и ние ще я подкрепим по всички възможни начини", подчерта заместник-кметът "Общинска собственост, устройство на територията, строителство и инвестиции" на община Пловдив Димитър Кацарски. Той подчерта, че през следващия програмен период ще се търси финансиране за изграждане на високотехнологичен парк "Агрофуд Тех", който е част от икономическата зона на ИПГВР - Пловдив, и за модернизацията на Северната индустриална зона. Инфраструктурна свързаност Подготвя се проект за изграждане на железопътен ринг, който да свърже съществуващата жп инфраструктура в района на Пловдив с лъчове до съществуващите и новоизграждащи се индустриални зони от ТИЗ. За финансиране ще се кандидатства по ОП "Транспорт 2014 - 2020", като единствено възможен бенефициент е НК "Железопътна инфраструктура". Крайният срок за изпълнение на проекта е 2020 г.
Източник: Строителство Градът (04.11.2013)

Никола Добрев: Пари има, няма хубави проекти Инженер Никола Добрев е шеф на надзорния съвет на Комбината за цветни метали (КЦМ) край Пловдив и председател на Съвета на директорите на КЦМ 2000 АД. Вчера той бе награден с почетния знак на Химико-технологичния и металургичен университет - София (ХТМУ). Ректорът проф. Митко Георгиев отличи и Никола Треан (изпълнителен директор на "Аурубис" АД). Двете фирми са сред най-големите инвеститори във високи технологии у нас и партньори на университета. След тържествената церемония д-р Никола Добрев се съгласи на интервю за "Стандарт". Възпитаникът на ХТМУ е сочен за един от най-успешните индустриалци на българския преход. Специализира в Германия и започва научна дейност. Но съдбата му е отредила друга роля. През 1985 г. е назначен за директор на КЦМ "Димитър Благоев" край Пловдив. Участва в приватизацията на предприятието с работническо-мениджърското дружество "КЦМ 2000". Около 1000 имат дялове в комбината по линия на преференциалната приватизация. Основните собственици обаче са 6-7 души, а най-големият от тях е Никола Добрев. КЦМ е сред европейските лидери в производството на олово, цинк и сребро и единственият производител на златни кюлчета у нас. - Г-н Добрев, при получаването на почетния знак ме впечатлиха вашите думи, че предстои реиндустриализация в Европа и в България. На какво се дължи тази ваша убеденост? - Ние все повече ставаме зависими от другите пазари по отношение на базовите индустрии. Притежаваме технологии, които се генерират при нас, но ги продаваме в другите региони. Почваме да получаваме продукти от тях, без да имаме какво да предложим. Така в България се освобождава работна ръка, която трябва да намери своето приложение. Реиндустриализацията идва и ние не можем да избягаме. Това е факт, с който трябва да се съобразим и да намерим своята ниша, своето място в Европа. Химическите и металургичните технологии са големият шанс на България. - Какво ви дава увереност, че отново няма да изпуснем "влака"? - Изпускаме, защото залитаме към нещо далечно, което е химера. Просто нямаме базата. И на пазара се оказва, че не сме конкурентни. Но в базовите индустрии като химия, металургия, и то на първо място цветна, като обработка на метали, имаме основа, която ни прави конкурентни. - Не трябва ли тогава тези индустрии да станат държавен приоритет? - Чудесно е да има държавна политика, но най-вече фирмите трябва да се съобразяват с тези факти. Да инвестират както в хора, така и в техника и технологии. Пазарът на базовите индустрии е сериозен и добър. - Предвиждате ли ренесанс на инженерното образование, което в последните 20 години отстъпва за сметка на търговското например? - Абсолютно поддържам тезата, че инженерните специалности трябва да заемат своето място сред интелигентните хора на България. Инженерството е фундаментално и комплексно образование. То дава широк мироглед и конкретни професионални знания. Няма начин инженерството да не се възроди. Пък понеже съм възпитаник на ХТМУ, вярвам и съм убеден, че този университет има голямо бъдеще. Тези индустрии имат бъдеще и в България, и в Европа. - Може би е отговорност на големите фирми като вашата да спрат изтичането на мозъци, на млади специалисти към Западна Европа и САЩ? - Не може да си затваряме очите. Емигрират студенти, които получават хубаво образование. Ние трябва да сме честни, да оценим, че и на Запад има уклон в това отношение. Инженерното образование леко се потиска. Но те реагират бързо и ще обърнат нещата. Ние, фирмите, може да помагаме, но пазарът е основното, което ще върне младите момчета и момичета към инженерните специалности. Вярно, следването е по-тежко. Но така е по цял свят. Има и друго: лекциите на някое величие в Америка няма да свършат работа в нашата реалност. - Вашата лична рецепта за успех като човек, участвал в приватизацията и спасил едно от големите държавни предприятия на България? - Да не се стремим да работим по рецепти, а да намираме най-добрите решения в съответствие с това, което ни налагат животът и пазарът. Винаги постоянство и убеденост, че когато се стъпи на здрава база, успехът ще дойде. Да не строим кули на пясъчни основа. - Бяха доста смутни времена, помним какви "приватизатори" имаше. Как успяхте да спасите КЦМ от разграбване? - С вътрешна мотивация и философия, че една тухла от това предприятие няма да излезе, а колкото се може повече тухли ще градим. Креативност и честност. Пред себе си на първо място. - Имаше ли натиск от недобросъвестни кандидати да вземат бизнеса? - Нима допускате, че нямаше? Имаше натиск, но оцелях с изкуство. Не може да се опише с думи. Трябва всеки момент да си готов за действие. - Прочетох ваш спомен, че в онези времена не е имало откъде да вземете пари за спасяване на КЦМ. Кой ви протегна ръка? - Едни търговски партньори от Запада. После трудно се откачихме от тях. - Сега пък проблемът, пак според вас, е друг - в банките има много пари, но те не работят? - Няма хубави проекти, това е причината. И тази седмица бях на среща с банки. Това казват - дайте проекти. Но липсват хубави такива. А защо? Защото няма секторна политика. Например в тази област работят тези и тези фирми и ние няма да им пречим. Не казвам - да помагаме. Просто да не пречим. И когато тези фирми дойдат при нас и поискат съдействие от бюрократичен, напълно нормален и законов характер, тогава няма да им пречим, а ще ги насочим: така направете, за да може да решите проблема не за половин година, а за два месеца. Ние губим конкуренция, губим предимство. Започваме проект две години преди други държави, но го завършваме след тях. Всеки гледа да ти сложи прът. Това е някаква деформация, нашенска. - Какви са най-важните проекти на КЦМ? - Трябва да приключим инвестиция от 100 млн. евро в края на тази година или максимум в началото на следващата. Става въпрос за нов завод за производство на олово. Това е радикално нова технология на XXI век, такава няма в Европа. Високоенергийно ефективна, щадяща околната среда и с отлични условия на труд. Още утре (б. ред. днес) имаме събиране със специалисти за нови два проекта, продължавайки линията на оловото и цинка, диверсифицирайки тяхното производство до сплави, до редки съпътстващи метали. Те няма да са за по-малко от 70-80 милиона евро. - И банките са готови да ви ги дадат? - Ами като им представя проекта, като видят. - Може би заради личния ви авторитет? - Не и когато се касае за 100 милиона евро. Личният авторитет може да помогне, но не може да го реши. - Интересно е как се отърсва вечер от напрежението човек, който през деня е защитавал проект за 100 милиона евро? - Първо, гледам да се наспя хубаво. Успявам и всичко ми става ясно (б.а. смее се). Трябва да е разчетено това, което правиш, защо го правиш, къде ще го реализираш. Става въпрос за добре подреден пазарен механизъм, който трябва да владееш. Подредиш ли го, нещата стават ясни - става или не. - В КЦМ-Пловдив работят 2000 души, не ви ли минава през ума, че ако направите грешка, може да оставите тези хора на улицата. - Опасно е. Това са 2000 души, които имат и семейства. Значи 8000 човешки съдби. И в мините имаме към 1500 души. Но човек живее постоянно с рисковете. - Какви спомени нахлуха във вас, влизайки за награждаването в зала "Асен Златаров"? Сигурно за някой тежък изпит? - Сетих се за нещо друго, доста интересно. Сега, в XXI век, инвестицията трябва да е и енергийноефективна, и екологична, и съобразена с човешкия ресурс. Комплексна. Аз се сещам за едно събиране в тази зала, професорът неорганик Дико Иванов беше поканил Георги Павлов - много известна личност, министър на химията и металургията. На срещата присъствахме ние, студентите, преподаватели. И тогава се говореше за опазване на природната среда. Проф. Иванов и министърът влязоха в много интересен спор. Изхождайки от държавните си позиции, Георги Павлов говореше малко по-рязко. Но чисто професионално Дико Иванов го атакуваше. Накрая министърът каза една приказка, която винаги ще помня: "Абе, Дико, в една градина не може да има и китки, и фитки". Фитка е пуйка. Искаше да каже, че все нещо ще пострада: китките или фитките. Днес това звучи като виц. В една градина трябва да има и китки, и фитки.
Източник: Стандарт (22.11.2013)

Единайсет нови предприятия ще отворят през следващата година на територията на Икономическа зона Тракия, съобщават на Marica.bg. Тя обхваща шест индустриални зони около Пловдив. Най-много нови инвеститори е привлякла индустриално-търговска зона „Марица” – шест, три компании ще вдигат заводи в „Раковски”, други две – в индустриална зона и и високотехнологичен център „Тракия”. В промишлено-търговска зона Куклен пред строеж са две сгради от по 4 000 квадрата, които вече са проектирани. Водят се усилени преговори с нов инвеститор, който има намерение да вложи пари в завод за катализатори. Равносметката даде председателят на СД на „Сиенит холдинг” инж. Пламен Панчев заедно с доц.д-р инж. Никола Добрев, председател на СД на КЦМ 2000 АД. Дружеството има дялове в търговско-промишлена зона Куклен. До момента инвеститорите в икономическа зона Тракия са над 100, като 80 от тях са чужди компании, допълни инж. Панчев. Заетите там са над 12 000 души.
Източник: Марица (25.11.2013)