КЦМ прави нов завод за олово Кризата отнесе „Кремиковци“ и ОЦК-Кърджали, но останалите фирми от металургията отдавна не са колоси на глинени крака. Индустрията е жива благодарение на големите инвестиции в нови машини и технологии, каза шефът на браншовата асоциация Политими Паунова. Най-голямата инвестиция в размер на около 95 млн. евро е на КЦМ-Пловдив. През 2014 г. комбинатът ще открие нов завод за олово, в който са използвани върхови технологии. Подобен имало само на едно място в света - в Бразилия. Очаква се мощностите да заработят в края на април, каза за „Преса“ изпълнителният директор на дружеството Румен Цонев. Заводът е изключително ефективен в енергийно отношение. Разходът на енергоресурси - природен газ, въглища, кокс, еленергия, е наполовина, а това се отразява върху себестойността на продукцията. Не по-малко важно е, че тези съвременни технологии опазват околната среда, посочи Цонев. Новият завод ще произвежда около 80 хил. т олово годишно, или с 20 хил. тона повече от 1989 г., като стратегията е да преработва голяма част от рудата, добита в Родопския минен басейн. През 2012 г. „КЦМ 2000“ и „Минстрой холдинг“ придобиха закъсалия рудник „ГОРУБСО-Мадан“, а тази година ще започнат добив и в съседната мина „Върба Батанци“. Следващата стъпка ще бъде да се разработят находищата „Шахоница“, „Печинско“ и др. Така след 3-4 г. при една умна инвестиционна политика 50-60 на сто от суровините, които са нужни за производството на олово, цинк и сребро в КЦМ, ще бъдат български, прогнозират мениджърите на предприятието. Сега се използват само 5% родни концентрати. Тази година приключва и инвестиционната програма на друго голямо предприятие от цветната металургия, познато на поколения българи като МДК-Пирдоп. Днес комбинатът е собственост на втория по големина производител на чиста мед в света - германската компания „Аурубис“. Годишната продукция на българския завод е 1,1 млн. т чиста мед. През последните 10 г. в него са инвестирани над 500 млн. евро, като тази година се очаква да приключи поредната инвестиционна програма на стойност 44,2 млн. евро. Освен че ще доведе до увеличаване на капацитета, ще има и значителен екологичен ефект. Инвеститорите са си направили добре сметката - прогнозата е, че светът ще има все по-големи нужди от този стратегически метал, който е навсякъде - в електрониката, автомобилите, енергетиката, ветропарковете. Амбициозни планове имат и в „София мед“ - преди седмица ЕБВР обяви решението си, че ще отпусне заем от 40 млн. евро за по-висока енергийна ефективност и нови продукти с висока добавена стойност.
Източник: Преса (28.01.2014)

Инвестициите ни обърнаха посоката на развитие на рудодобива Никола Добрев, председател на съвета на директорите на "КЦМ 2000" и на надзорния съвет на КЦМ АД Как оценявате изминалата година за рудодобива в "КЦМ 2000"? - За нас като водеща фирма в производството на олово, цинк и благородни метали състоянието на българския рудодобив е от изключително значение. След голямата промяна на собствеността на рудодобива за олово и цинк в България през 2012 г., когато заедно с "Минстрой" поехме контролния пакет върху българските мини, започнахме ускорено да инвестираме в отрасъла. Целта ни е да достигнем равнище на добив на полезни изкопаеми от най-добрите години след 1989 г. - като количество и много по-високо като ефективност и като качество. От 2012 г. до днес инвестирахме между 25 и 30 млн. лв. С част от парите покрихме някои стари задължения на придобитите рудодобивни компании, останалите насочихме към производството. Обновихме доста машини в обогатителния цикъл, ускорихме минните проходки до по-богати рудни тела. Всичко това стана за много кратко време и даде резултат пряко за предприятията ни в Мадан и в Лъки. Освен това се отрази върху сигурността на доставките на суровина за производството на метали. Общо през 2013 г. в България сме добили 654 хил. т руда, което е с 12% повече от предходната. Много по-добри са резултатите от преработката на руда до концентрат - имаме 21% повече оловен концентрат и 20% повече цинков концентрат. Как подредихте инвестиционните приоритети на компанията? - Отначало смятахме да дадем приоритет на инвестициите в рудник "Върба - Батанци", където рудодобивът беше спрял. По-ефективно и по-рентабилно се оказа да ускорим инвестициите в действащите рудници. И все пак през февруари добихме първата руда от "Върба - Батанци" след възстановяване на производството. Инвестициите ни доведоха до обръщане посоката на развитие на рудодобива в България - 15-20 години той вървеше само надолу, сега постигаме подем и ускорение в добива. С една дума - обърнахме тренда в посока нагоре. Увеличихме добива с 12% през миналата година. Възможен ли е единен технически подход във всички рудници на компанията? В Лъки например са отишли много напред в промяна на технологията на добива на руда, а в другите рудници как е? - Да, ние разработихме същия спираловиден подход за достигане на рудата и във "Върба - Батанци" и вкарване на минна техника с подходящи габарити за работа под земята. Концепция на извличане на рудата в Родопите, която е от 50-те години, не издържа на съвременните пазарни условия. До 2016 г. новата технология и новата техника за рудодобив ще бъдат стандарт във всички наши рудници. За известно време и според обстоятелствата ще съчетаваме двете технологии, но посоката ни е ясна. Ако правехме рудник "на зелено", тогава подходът ни щеше да е друг, още отначало ще вкарваме новата техника. Но сега търсим технически ефективно и икономически целесъобразно решение за вече действащи рудници. Какви инвестиции планирате в обогатяване на добитата руда? - Около 25-30% от инвестициите, направени от 2012 г. досега, са точно в тази насока. Ние в момента говорим, че при оптимално развитие на нашите мини в "Горубсо - Мадан" ще постигаме минимум 0.5-0.6 млн. тона руда за преработка и обогатяване. А обогатителните ни съоръжения са разработени да поемат 1.5 до 3 млн. т руда. Това означава, че хабим много енергия, без да използваме ефективно съоръженията. Затова работим в насока на енергийна ефективност. Втората насока на разработките ни е да намерим най-добрите технологични параметри за обогатяване. Сегашният начин на работа вече е на възраст около 30-40 години и преценихме, че той вече не е най-подходящият. Има по-съвременни реагенти за извличане на метала от рудата, има по-съвременни начини на нейното смилане. Разработваме в тази насока собствена програма, като сме осигурили консултацията на руски специалисти от Санкт Петербург. До края на 2014 г. от тях ще получим разписани нови технологични регламенти за обогатяване на нашите руди. В състояние ли сте да ги извличате ефективно и от по-редките елементи от рудата? - Като членове на ЕС ние сме наясно, че Европа се задъхва от недостига на няколко метала, които са критични за нейната индустрия и за високите технологии. От тези критични материали - общо 14, в България се намират 10. Друг е въпросът доколко ги извличаме, но ги имаме. КЦМ например е европейски лидер в производството на телур и ако световният лидер Китай произвежда 70 тона, ние произвеждаме 6 тона. Към критичните материали, които се намират в България, ще добавя антимон, индий, волфрам, селен, бисмут, германий. Тези елементи ги има както в българските руди, така и в рудните концентрати. Ние сериозно сме се заели с проучване и производство на тези елементи. Някои може да ги започнем от рудодобив, други - като остатък от оловното и цинковото производство - да ги доведем до краен продукт. Разработили сме фирмена програма, която за телура се оказа изключително успешна. Имаме сериозен напредък в разработките за антимон и смятаме да го докараме до краен продукт - антимонова сол или метал, в зависимост от търсенето на пазара. Концентрациите на индий и германий в нашите руди са много ниски, но в света има практика на добив на двата метала именно от такива руди. Така че другото важно направление в "КЦМ груп" е да отделяме и произвеждаме редки метали от нашите руди или от самостоятелни находища за тези критични материали. Вече имахме срещи с комисари от Европейската комисия, които ни подканят и подкрепят да участваме в съответните европейски програми за критичните материали на стойност 70 млн. евро. Нашата инвестиционна преценка е, че ако започнем от рудодобив - това ще ни струва над 50 млн. евро. Ако говорим само за попътно извличане от полупродукти или от скраб, тогава инвестициите ще бъдат от порядъка на 10-15 млн. евро. Повече видове метали означава повече или по-малко рискове за КЦМ? - Що се отнася до рисковете - ще ви дам пример с партньорска компания, която е много по-голяма от нас. Когато настъпи кризата през 2008 г., нашите партньори изкараха на пазара 100 тона германиев окис. По цена той се равняваше на няколко десетки хиляди тона цинк. Германиевият окис беше техният стратегически резерв, с който поеха първия удар на кризата. Влагането на десетки милиони евро в технологии за производство на критични метали ще доведе ли до разкриване на нови работни места? - Връзката между тези инвестиции и създаването на нови работни места е сравнително слаба, защото става дума за високи технологии. Ние се намираме в ситуация на генерална реконструкция на класическите производства, които увеличават производителността и освобождават хора. Нашата вътрешнофирмена политика е пенсиониране на хората, които са приключили с трудовата си кариера, без да назначаваме на тяхно място нови. И освен това да преквалифицираме други за новите технологии. Ще ни трябват и хора, които да се занимават с отстраняване на опразнените сгради на старите заводи за олово и за цинк и с разчистване на терена около тях. В крайна сметка цел на всяка инвестиция е повече продукция с по-малко хора. Как очаквате да се движат цените на оловото и цинка през 2014 г.? - Разчитаме, че няма да има съществени различия от цените през 2013 г. Засега не се виждат някакви промени на пазара на металите, които да доведат до рязък скок или срив в консумацията. Основните потребители остават Китай, Индия и най-общо страните от Изтока. За нас това означава, че ние по-спокойно ще задоволяваме потребностите на нашия европейски регион, източните пазари са ни твърде далече. Прогнозите ни за колебания в цените са за максимално отклонение от 100-200 долара на тон цветен метал. Ще прогнозирате ли развитието на рудодобива в България? - Да и то с голяма сигурност, защото рудодобивът в България е свързан с нашата компания, а ние сме наясно какво искаме да постигнем. Добивът на полиметални руди в България ще се увеличава с добри темпове в следващите 10-15 години, тъй като ние предлагаме сигурен пазар. Същественото е, че трябва да се сменят концепциите за изземане и обработване на рудата, за да бъде рудодобивът конкурентен. И ние инвестираме точно в това. От социална гледна точка тези инвестиции носят сигурност в района на Родопите и правят привлекателна миньорската професия.
Източник: Капитал (21.02.2014)

Huawei има интерес да развива икономическата зона около Пловдив Китайският технологичен гигант Huawei има интерес да се включи в технологичното обновление на "Тракия икономическа зона", която обединява шестте индустриални зони около Пловдив. Набелязаните проекти са изграждането на интелигентна транспортна система, свързваща населените места и фабриките, подобряване на комуникацията между предприятията, включването им в система за споделяне на ресурси и енергийна ефективност, обособяването на центрове за данни. Това би привлякло още инвеститори в икономическата зона, в която за последните 15 години са вложени над 1 млрд. евро инвестиции чрез навлизането на повече от 100 чужди и още толкова български компании. "Сиенит холдинг" и "КЦМ 2000", развиват мегапроекта чрез специално създаден клъстер. Преди дни по време на българо-китайски бизнес форум в Пловдив "Сиенит холдинг" и Huawei подписаха меморандум за сътрудничество, с който се полага нормативната рамка на договореното между тях бизнес партньорство. На този етап от Huawei не планират да наемат производствена сграда или административен офис в икономическата зона около Пловдив и не са готови с разчет на инвестициите, които са склонни да направят в България, но имат намерение да заемат позиции на местния пазар. Един от най-големите им проекти, който предстои да се реализира през тази година, е подмяната на телекомуникационните системи на Globul по поръчка на новия собственик на GSM оператора Telenor. Мениджърът ключови клиенти в Huawei Реймънд Цай посочи, че изпълнението на този проект ще даде нужните референции, от които ще зависят бъдещите бизнес активности на компанията в България. "Конкретните решения за инвестиции отнемат време, може би повече от година, и ще се вземат от офиса ни в Китай. Но е факт, че имаме все повече и повече колеги, които идват да работят тук, в България", каза Цай, който наблегна върху това, че приоритетно компанията се е фокусирала върху възможностите, които предлага икономическата зона на Пловдив. Присъствието на китайски компании в зоната спомага за привличането на още инвестиции от Изтока, смята инж. Пламен Панчев, председател на Съвета на директорите на "Сиенит холдинг". Той припомни, че и преди в Пловдив са идвали китайски бизнесмени, които са декларирали интерес за стартиране на бизнес, но не се е стигало до реални инвестиции. "Този път разговорите с Huawei бяха много конкретни, а не по принцип", каза Панчев и даде за пример със стартирали преговори за изнасяне на производство от Германия в България. "Става дума за устройство, което подобрява топлоефективността и икономисва топлоенергия. Тази иновация в момента се произвежда в Германия, но ако се произвежда в България, себестойността й ще е по-ниска. Има интерес от конкретен китайски инвеститор да поеме този проект", посочи Панчев. От "Сиенит холдинг" отчитат подобрение в менажирането на "Тракия икономическа зона" през последната година. "Всички обекти, които са построени, са пълни. Няма инвеститор, който да е напуснал зоната", посочи инж. Пламен Панчев. Той допълни, че много от дружествата, разположили фабриките си в района, разширяват производството си и даде за пример лидера в производството на технологии за енергетично и автоматизирано оборудване ABB, който построи втори завод в зоната, Liebherr – за хладилна техника, козметичната Biofresh, Magna и други. Имало и датски инвеститор, който започва производството на лодки в Пловдив, каза Панчев.
Източник: Капитал (31.03.2014)

Апарат за изследване на тежки метали в биологични среди - т.нар. атомно-абсорбционен спектрофотометър (ААS), ще дари утре, 16 април, "КЦМ 2000" АД на Централната клинична лаборатория на УМБАЛ "Свети Георги". Общата стойност на дарението е в размер на USD 80 000. Новата апаратура е модел 3000 iCP на американската компания "Термо Фишер Сайънтифик" и разполага с компютърен софтуер за управление. Тя ще замени използвания досега модел ААS "Перкин Елмер", предоставен също от КЦМ през 1991 г. За създаване на подходяща среда в лабораторната зала и максимално ефективно използване на ААS са закупени климатик, UPS и допълнително оборудване за постигане на по-широк обхват на приложение на апарата. Общата стойност на дарението е в размер на USD 80 000.00. Атомно-абсорбционният спектрофотометър 3000 iCP служи за изследване на тежки метали в биологични среди. С него могат да се изследват още арсен, селен, кадмий, цинк и мед. Освен КЦМ, достъп до тази медицинска услуга могат да имат всички фирми в страната, чието производство налага провеждането на биологичен скрининг за нуждите на работещите, обясниха дарителите. В специализираната доболнична и болнична помощ методът има съществено приложение за диагностиката, особено в диференциално-диагностичен план и в лечението на редица болести в професионалната патология, хематологията, гастроенетерологията, ендокринологията, нервните болести и други. На церемонията ще присъстват ръководствата на "КЦМ 2000" АД и УМБАЛ "Свети Георги". Read more: http://news.plovdiv24.bg/489221.html#ixzz2z1YMvX1t
Източник: Марица (16.04.2014)

Пловдив се превръща в столицата на индустрията в България. Този лайтмотив прозвуча в повечето изказвания по време на днешната конференция „Българската индустрия: мисия възможна“ в Новотел Пловдив, на която участие взеха заместник-министърът на икономиката и енергетиката Анна Янева,Светослав Младенов – директор на Българската асоциация за инвестиции и мениджърите на структуроопределящи предприятия, арх. Илко Николов, председател на Общински съвет Пловдив. Първи тон в тази насока даде Ираван Хира, председател на Българския форум на бизнес лидерите, организатор на събитието. Кметът на Пловдив инж. Иван Тотев обясни защо Пловдив може да се смята за индустриална столица – в района на втория по големина български град се намира един от най-мащабните икономически проект на страната - Тракия икономическа зона. Този проект бе представен на 50 от най-значимите китайски фирми по време на българо-китайския бизнес форум „Пловдив – Шънджън: Сътрудничество и инвестиции 2014“, който се проведе в края на март, припомни инж. Тотев. Според градоначалника фокусът е не реиндустриализация, а високотехнологична индустриализация. Именно такава може да се постигне в района на Пловдив, благодарение на високообразованите кадри, които излизат от 9-те висши учебни заведения. Икономическият анализаторът Георги Стоев, управляващ директор на Индъстри Уоч, посочи факти, в подкрепа на твърдението, че Пловдив става индустриалната столица на страната. 67 500 души в Пловдивска област са заети в преработващата промишленост, което е повече от София, повече от Варна и Бургас, взети заедно. Бройката на тези хора нараства през последната година, докато в останалата част от икономиката се свива. 51 процента от произведената бруто продукция в Пловдивска област идва от преработващата промишленост, като е ясно, че профилът е индустриален. „Инвеститорите идват тук, защото е изградена инфраструктурата за индустриални инвестиции – земя със сменен статут, логистика, работна ръка, добра демография, съдействие от местните власти. Ясно е казано на инвестира, че е добре дошъл. Когато външен или локален предприемач погледне към България като място за инвестиции, то неговият поглед трябва да е фокусиран върху „Тракия икономическа зона“, категоричен е икономистът Георги Стоев. Повече от 100 чужди и български инвеститори вече са построили тук своите производствени, логистични и търговски бази, подчерта в презентацията на зоната доц. д-р инж. Никола Добрев. Председателят на Съвета на директорите на КЦМ 2000 АД и управител на „Тракия икономическа зона“ припомни, че в ТИЗ са включени 6 индустриални зони, като една от тях – „Марица“ е първата индустриална зона в България. 10 700 000 кв.м площ обхваща „Тракия икономическа зона“ и в нея досега са инвестирани над 1 милиард евро. ТИЗ се осъществява от „Сиенит Холдинг“ и „КЦМ 2000“ с подкрепата на 9 общини. Асеновград, Калояново, Куклен, Марица, Пловдив, Първомай, Раковски, Родопи и Стамболийски подписаха през март меморандум за сътрудничество при развитие на икономическия проект. „Да произвеждаме повече стоки за износ, да осигурим преработване на местната селскостопанска продукция, с което да развием агро сектора до краен продукт, да активираме инвестициите в индустрията и така естествено да стигнем до най-върховия момент на индустриализацията – развитие на икономиката чрез развитие на знанието“, посочи основните цели на „Тракия икономическа зона“ инж. Никола Добрев. „През последните години в България се развиха търговията и услугите, позабравихме индустрията, за разлика от Чехия, например“, припомни модераторът на конференцията Максим Бехар, управител на МЗ Комюникейшънс Груп. „Как държавата може да подкрепи инвеститорите при изграждането на техническата инфраструктура на зоната“, попита Владимир Зайков, оперативен мениджър на промишлено-търговска зона „Куклен”, част от ТИЗ. „Държавата подкрепя инвеститорите клас „А“. Досега обаче държавата не е дала определение на структурата, на понятието „индустриална зона“, това става сега в новия правилник за насърчаване на инвестициите“, отговори Светослав Младенов, директор на Българската агенция за инвестиции. Но никой не можа да отговори на въпроса на Румен Цонев, главен изпълнителен директор на „КЦМ 2000“, защо разходите за електроенергия за производството у нас са най-високи в цяла Европа. „Металургичната промишленост дава 20 процента от износа на България. Но именно предприятията в нея, големите енергийни консуматори, са поставени в ситуация да ползват ток по-скъп, отколкото в съседна Гърция, например, за която България изнася електроенергия. Всяка държава в ЕС по някакъв начин се опитва да намери равновесие между собственото си производство и цената на електроенергията за производителите, само ние не го правим“, констатира г-н Цонев.
Източник: Класа (17.04.2014)

Близо 15 млн. лв. са инвестирани в рудник "Върба-Батанци" Близо 15 млн. лв. са инвестирани в рудник "Върба-Батанци", съобщи Сергей Атанасов, изпълнителен директор на "ГОРУБСО-Мадан". Той добави, че в момента в предприятието работят 120 души, а плановете са заетите в производството да се увеличат до 150. По думите на Атанасов е нужно да се достигне капацитет от 3-4 хил. тона добита и обработена руда, за да може дейността на дружеството да е рентабилна. Повече от две години рудникът бе затворен и добивът на оловно-цинкови руди в него бе преустановен. Причина за това бяха финансовите затруднения на бившия собственик на дружеството Валентин Захариев. След като през 2011-2012 г. работниците излязоха на протести заради неизплатени заплати, под натиска на правителството бе извършена продажба на "ГОРУБСО-Мадан", в чиито активи е и мината. Купувачът е съвместно предприятие между "КЦМ 2000" и "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов, които притежават равно участие като акционери. Това са и двата основни производители на оловно-цинкова руда в страната, след като дейността на ОЦК - Кърджали, бе преустановена. В интервю за "Капитал" през февруари председателят на съвета на директорите на "КЦМ - 2000" Николай Добрев коментира, че ръководството е било изправено пред дилема в кои мощности да се инвестира през настоящата година. Разглеждал се е вариантът за ускоряване на вложенията в действащите рудници, тъй като се е считало, че тези, в които работата е била преустановена, ще изискват по-големи инвестиции и дейността им ще е нерентабилна.
Източник: Капитал (29.05.2014)

Първото олово от новите мощности в Комбината за цветни метали край Пловдив потече около 20 часа във вторник, съобщиха от компанията. В момента металът, който се произвежда е част от задължителните проби, които показват, че всичко в новото оловно производство е наред. Технологичната новост е подаването на газове от пещта към инсталацията за очистка и производство на сярна киселина, като по този начин се гарантира пълно спазване на екологичните норми. Модерното производство на олово е част от мерките на КЦМ 2000, насочени към повишаване нивото на съответствие със световните стандарти за безопасни и здравословни условия на труд, към подобряване на енергийната ефективност и към подобряване на финансовите резултати. Компанията инвестира в проекта "Технологично обновяване и разширяване на производството" над 200 млн. лв. Това е най-голямата инвестиция в историята на бранда. Очаква се към края на септември да бъдат постигнати гаранционните качествени показатели и проектния капацитет на произвежданото олово.
Източник: Стандарт (17.07.2014)

Потече първото олово в КЦМ от нови мощности Първото олово от новите мощности в Комбината за цветни метали край Пловдив потече около 20 часа във вторник, съобщиха от компанията. В момента металът, който се произвежда е част от задължителните проби, които показват, че всичко в новото оловно производство е наред. Технологичната новост е подаването на газове от пещта към инсталацията за очистка и производство на сярна киселина, като по този начин се гарантира пълно спазване на екологичните норми. Модерното производство на олово е част от мерките на КЦМ 2000, насочени към повишаване нивото на съответствие със световните стандарти за безопасни и здравословни условия на труд, към подобряване на енергийната ефективност и към подобряване на финансовите резултати. Компанията инвестира в проекта "Технологично обновяване и разширяване на производството" над 200 млн. лв. Това е най-голямата инвестиция в историята на бранда. Очаква се към края на септември да бъдат постигнати гаранционните качествени показатели и проектния капацитет на произвежданото олово.
Източник: Стандарт (17.07.2014)

Бодра смяна в завода за метали Младежи трупат опит в Комбината за цветни метали край Пловдив. Заводът вече има проект за дуално обучение с Професионална гимназия "Цар Иван Асен II". Целта му е да се осигури квалифициран ремонтен персонал за всички фирми от КЦМ 2000 Груп. Важна за младежите е и друга инициатива под тепетата. Икономическа зона "Тракия" може да стане и образователен център. Това ще позволи да се наемат хора без опит, които да получават професия. В Гоце Делчев пък много млади хора, търсещи работа, имат шанс да я намерят в предприятието на германския предприемач Бертрам Ролман. В момента "Пирин - Текс" дава хляб на над 2400 души. През миналата учебна година в обучението се включиха и доста младежи със средно образование, търсещи професия. Собственикът на най-голямата шивашка фирма в България иска по този начин да има подготвени кадри за своето предприятие.
Източник: Стандарт (12.08.2014)

КЦМ завършва етап от проекта за технологична модернизация Успешното приключване на първи етап от проекта за "Технологично обновление и разширение на производството на КЦМ" отбелязват днес по време на официално събитие в Деня на металурга от КЦМ 2000. Дружеството и Българската асоциация на металургичната индустрия са организатори на съвместно честване на професионалния празник. Според изнесените от БАМИ данни през последните 10 години в сектора са инвестирани повече от 4 млрд. лв. в нови високотехнологични схеми, съвременни машини и съоръжения за производство и преработка на черни и цветни метали. "България вече е важен фактор в производството на блокови цветни метали в рамките на Европейския съюз, ставаме все по-значими и в световното производство", споделят от браншовата организация. - See more at: http://industryinfo.bg/statiadetails.aspx?id=11552#sthash.qYcdA50I.dpuf
Източник: Други (06.11.2014)

Най-голямата инвестиция в цветната металургия за последните години вече е факт - КЦМ приключи с първия етап на проекта си за технологично обновяване и разширяване на производството, в който са вложени общо 262 млн. лева. В момента двата нови завода край Пловдив - за производство на олово и за цинк, работят в режим на пускови изпитания. Това съобщи в сряда Румен Цонев - главен изпълнителен директор на собственика "КЦМ 2000" на колегите си от цялата страна, които бяха дошли в Пловдив, за да отпразнуват заедно професионалния си празник - Деня на металурга. Седем години след старта Заводите за цинк и олово са изградени преди повече от 50 години. Планът за новите мощности е от 2007 година. Тогава в техническите и икономическите отдели на КЦМ е формулирана целта: повишаване на енергийната ефективност, използване на повече вторични суровини вместо руди и опазване на околната среда. Днес металургичната компания използва с 35% по-малко енергия (която е 40% от себестойността на метала), намалява емисията на парникови газове с 50%, общата емисия на газове от оловното производство ще бъде с 10 пъти по-ниска от досегашната. Финансирането е договорено преди четири години. Общо е за 95 млн. евро, като кредитът е осигурен поравно от Европейската банка за възстановяване и развитие и Уникредит Булбанк. Срокът му е 11 години с 2.5-годишен гратисен период. В момента кредитополучателят вече погасява главницата на този заем. По програма "Конкурентоспособност" са привлечени още 1.5 млн. лева държавни средства. Останалата част от инвестицията е направена чрез реинвестиция на печалбата на металургичната компания. Приходите на КЦМ за 2013 г. са 647 млн. лв., а печалбата е 41 млн. лв. Строителството започва през 2012 г., като заради кризата първоначалният план е леко свит. Защо се прави Румен Цонев не пести прилагателните за новата инвестиция - според него тя е най-високото технологично постижение в света в областта на цветната металургия. На специализиран език промяната звучи така: пещ за рециклиране на цинк от отпадни прахове на стоманодобива, инсталация за преработка на велцокиси до цинк, ново оловно производство, пречиствателни инсталации за газовете и водата от производствените мощности, нов завод за кислород с компресорна станция за въздух. Досега използваните 35 000 тона кокс се заменят само с 1600 тона въглища плюс природен газ и кислород. Около 30% от ресурса ще е вторични суровини, а не руда, което свива разходът на енергия с една трета. Капацитетът на новия оловен завод е 71 000 тона метал годишно, а на цинковия е 75 000 тона годишно. Смисълът на инвестицията е, че търсенето на цинк и олово в света растат и новото потребление може да бъде поето и от българския завод, който и сега работи основно за износ - към ЕС и Турция. Още 100 млн. долара Вторият етап от инвестиционния план на КЦМ всъщност започна през 2013 година. Той включва нова пещ за преработка на шлаката от новия оловен завод, инсталация за очистване на разтворите от цинковото производство, нов електролизен цех. Очистването на суровините за производството на цинк ще означава извличане на редки метали като индий и германий, т.е. нов допълнителен бизнес. Според заместник-председателя на съвета на директорите на "КЦМ 2000" Васил Начков вторият етап ще струва над 100 млн. долара, а за финансирането ще бъдат използвани отново собствените печалби, но се обмисля и емитиране на облигационен заем и привличане на още финансиране от банки средства. Финалът на инвестицията ще е 2016 или 2017 година, прогнозира Никола Добрев, който е председател на съвета на директорите на "КЦМ 2000". Компанията възнамерява да запази общия числен състав на персонала на групата фирми от 1800 души, но добавената стойност, създавана от хората, работещи в новите заводи за олово и цинк, ще нарасне повече от 2 пъти. Извън металургията групата контролира и целия добив на цинк и олово в страната, т.е. суровините са гарантирани. Заедно с добивното поделение служителите са над 3000. Освен това КЦМ е сред малкото успешни приватизационни сделки с РМД.
Източник: Капитал (06.11.2014)