КЦМ инвестира още 22 млн. лв. в производството на цинк Най-голямата българска компания за производство на олово и цинк - КЦМ, приключи проект за 22 млн. лв., с който подобрява възможностите за преработване на разнообразни качества концентрати, използвани в производството на цинк. Проектът се финансира изцяло със собствени средства. През 2016 година КЦМ достигна рекордно производство на цинк в 55-годишната си история – 74 336 тона. С включването в производствения процес на новите мощности компанията постига и по-високо технологично ниво на автоматизация и дигитализация. Компанията е закупила машини от европейски производители от Испания, Франция и Германия. Проектът "Технологично обновление и развитие на производството" на КЦМ АД стартира през 2008 година. Инвестициите са за 200 млн. лв. (95 милиона евро), за които бе сключен договор с Европейската банка за възстановяване и развитие и Уникредит Булбанк. Целта на проекта е да се постигне съвременно, екологосъобразно и конкурентоспособно производство на цветни и благородни метали, техни сплави и химически продукти. В концепцията му са заложени енергоспестяващи технологии, възможности за преработка на вторични материали, намаляване на емисиите на парникови газове. С проект ТОРП бяха създадени нови заводи за производство на двата основни метала, произвеждани в предприятието – олово и цинк.
Източник: Капитал (18.06.2018)

Финландската Outotec рекламира технологията си Ausmelt с българския КЦМ Българският производител на олово КЦМ е най-добрият пример в света за предимствата, които носи технологията Ausmelt. Това заяви Пол Абът, директор на Ausmelt във финландската технологична компания Outotec, на първия конгрес на производителите на метали по технологията Ausmelt, която именно по тази причина се проведе в Пловдив. Определяна като технологията на XXI век, Ausmelt беше избрана от КЦМ за новия й оловен завод, който заработи преди три години. В резултат на инвестицията себестойността на производството вече е с 20% по-ниска. Три са конкурентните предимства на предприятията, които произвеждат цветни метали с технологията Autsmelt - гъвкавост, производителност и екологичност, посочи Абът. Това е и причината пловдивското металургично предприятие да заложи на нея и да инвестира около 100 млн. евро в изцяло нов завод за олово. "През 2018 г. ще произведем около 74 хил. тона олово с 20% по-ниска себестойност", коментира изпълнителният директор на групата "КЦМ 2000" Румен Цонев. За експертите в завода един от аргументите в полза на технологията е бил, че тя позволява да се използват едновременно както концентрати, така и вторични суровини. В момента около една четвърт от суровината за производство на олово в КЦМ идва от рециклиране на акумулатори, но според Цонев този процент може да нарасне значително. "Това е единият от факторите за снижаване на себестойността на производството, но най-важният е икономията на енергия", коментира той. Заводът сега използва с около 40% по-малко енергия, отколкото с предишната технология. Третият икономически фактор за по-ниската себестойност на цветния метал, произвеждан в Пловдив, е икономията на работна сила. Екологичните ефекти от въвеждането на Ausmelt в новото оловно производство също могат да бъдат измерени. През последните години емисиите на газове са намалени неколкократно, което прави качеството на живота в района много по-добро. Между 15 и 20% от оловото и половината от калая в света се добиват с Ausmelt, уточни Абът. По думите му всяка година металургичната индустрия в света инвестира между 600 млн. долара и 1.2 млрд. долара в мощности, които произвеждат цветни метали с финландската технология. "През 2018 г. стартира предприятие за преработка на олово в Порт Пири, Австралия. Инвестицията в него е 600 млн. долара, в това число 20 млн. долара за нашето технологично ноу-хау", обясни Абът. Специалното на технологията Ausmelt е най-вече начинът, по който суровините се вкарват в пещта, обясни Абът, но добави, че компанията има подобрение в дигитализацията на системата и управлението на процесите. Едно от ключовите предимства е, че едно и също оборудване може да се използва за производство на различни метали - олово, мед, калай и никел. "Това илюстрира гъвкавостта на технологията", каза Абът и даде за пример завод в Намибия, който е бил построен преди 15 години за производство на олово, но сега се използва за производство на мед. По думите му предимство е също, че технологията е ефективна при ниски температури - 1000 градуса при оловото и 1850 градуса при медта.
Източник: Капитал (14.11.2018)