"Горубсо-Мадан" ще търси руди в нова площ Добивното предприятие "Горубсо-Мадан" ще търси руди на още едно място в общината, където вече има работещи оловно-цинкови мини. Това стана ясно, след като правителството даде разрешение на компанията за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ "Бориева-изток". Разрешението е със срок от три години, като за този период дружеството трябва да вложи най-малко 285 хил. лв. "Горубсо-Мадан" е собственост на "Върба-Батанци", в което равни дялове държат "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов и "КЦМ 2000". До началото на 2012 г. компанията беше собственост на някогашния купувач на "Кремиковци" Валентин Захариев, но накрая практически не работеше. "Горубсо-Мадан" е концесионер на две находища в района, а самата "Върба-Батанци" държи правата за добив върху едноименното находище, отново край Мадан. Добитата руда се преработва в Рудозем. На заседанието си в сряда правителството реши също да удължи с пет години концесията за добив на руди от находище "Джурково" (Пловдивска област). Промяната е по искане на концесионера "Лъки инвест", в който основен акционер с 48.8% отново е групата КЦМ. Дружеството експлоатира още едно находище в района на град Лъки, където освен олово и цинк се добива и сребро.
Източник: Капитал (09.05.2019)

КЦМ подготвя нова мащабна инвестиция КЦМ подготвя нов мащабен инвестиционен проект, който ще се осъществи през следващите пет години. Той ще бъде реализиран на площадката, на която работи предприятието край Пловдив. Това съобщи Иван Добрев, директор "Развитие, изследване и ремонти" в компанията. Работното наименование на проекта е "Технологична интеграция на КЦМ". По размер на инвестицията той ще бъде съизмерим или по-голям от вече приключилия през 2014 г. инвестиционен проект "Технологично обновление и разширение на производството" (ТОРП), който достигна близо 150 млн. евро, и представлява негово продължение и надграждане. Намерението на КЦМ е да финансира проекта със собствен и привлечен ресурс. "Виждаме бъдещото развитие на предприятието в две посоки. Едната е извличането до пазарен продукт на съдържащите се в суровините други цветни метали като мед, кобалт и антимон, а втората е максимално използване на площадката на КЦМ за производство на основните метали олово и цинк", обясни Добрев. Четвърт вторични суровини Основните ефекти от модернизацията на производството по ТОРП са два. От една страна, това е възможността да се преработват отпадъчни и вторични суровини, съдържащи олово и цинк. Вторият ефект е постигане на максимална интегрираност на двете основни производства. Годишното производство на олово и цинк в КЦМ е близо 150 хил. тона, като делът на вторичните суровини достига до 24%. Част от тях са междинни вътрешни технологични обороти, а другата са отпадъчни прахове от стоманената индустрия. "Стоманените прахове са класифицирани като отпадък, но съдържат цинк, което за нас представлява суровина. Доставяме ги от България, Балканите и Западна Европа. Влагането на вторични суровини в производството има значителен екологичен ефект за обществото и носи пазарни предимства за КЦМ", коментира Добрев. Всичките инвестиционни проекти в производството се управляват от собствен инженерен екип от "КЦМ технолоджи", която е част от групата. Фирмата участва и на пазара на интелектуална собственост. Интерес към защитените технологични патенти на КЦМ и реализираните инсталации проявяват лидери в металургията като Hindustan Zinc, Nyrstar, Outotec и др. Световен цинков опит След 10 години потреблението на цинк ще нарасне, но структурата на суровините ще се промени към по-голям относителен дял на вторичните. Това прогнозира Андрю Грийн, изпълнителен директор на Международната цинкова асоциация, по време на Третата международна цинкова конференция в Европа, която се проведе в Пловдив с домакинството на групата "КЦМ 2000". В събитието участваха 120 експерти от 55 фирми - производители на цинк. "През 2018 г. в света бяха произведени 13 млн. тона цинк от първични и близо 4 млн. тона от вторични суровини. Всичките тези 17 милиона тона бяха продадени и употребени", каза Грийн. По думите му има известни количества цинк на склад в Лондонската метална борса, но те намаляват и затова цената на метала в момента расте. "Цинкът може безкрайно да бъде рециклиран, без да се променят качествата му. При тези темпове цинкът на планетата ще ни стигне за още стотици години", добави той. Според него в момента тясното място в световното производство са топилните заводи, които не достигат. Около 60% от световното цинково производство се използва в автомобилостроенето и за предпазване на черните метали от корозия, около 20 на сто – в производство на цинкови листове за покривни конструкции. Останалият метал се влага в торове, бои, фармацевтични продукти и др.
Източник: Капитал (22.05.2019)

КЦМ подготвя нова мащабна инвестиция КЦМ подготвя нов мащабен инвестиционен проект, който ще се осъществи през следващите пет години. Той ще бъде реализиран на площадката, на която работи предприятието край Пловдив. Това съобщи Иван Добрев, директор "Развитие, изследване и ремонти" в компанията. Работното наименование на проекта е "Технологична интеграция на КЦМ". По размер на инвестицията той ще бъде съизмерим или по-голям от вече приключилия през 2014 г. инвестиционен проект "Технологично обновление и разширение на производството" (ТОРП), който достигна близо 150 млн. евро, и представлява негово продължение и надграждане. Намерението на КЦМ е да финансира проекта със собствен и привлечен ресурс. "Виждаме бъдещото развитие на предприятието в две посоки. Едната е извличането до пазарен продукт на съдържащите се в суровините други цветни метали като мед, кобалт и антимон, а втората е максимално използване на площадката на КЦМ за производство на основните метали олово и цинк", обясни Добрев. Основните ефекти от модернизацията на производството по ТОРП са два. От една страна, това е възможността да се преработват отпадъчни и вторични суровини, съдържащи олово и цинк. Вторият ефект е постигане на максимална интегрираност на двете основни производства. Годишното производство на олово и цинк в КЦМ е близо 150 хил. тона, като делът на вторичните суровини достига до 24%. Част от тях са междинни вътрешни технологични обороти, а другата са отпадъчни прахове от стоманената индустрия. "Стоманените прахове са класифицирани като отпадък, но съдържат цинк, което за нас представлява суровина. Доставяме ги от България, Балканите и Западна Европа. Влагането на вторични суровини в производството има значителен екологичен ефект за обществото и носи пазарни предимства за КЦМ", коментира Добрев. Всичките инвестиционни проекти в производството се управляват от собствен инженерен екип от "КЦМ технолоджи", която е част от групата. Фирмата участва и на пазара на интелектуална собственост. Интерес към защитените технологични патенти на КЦМ и реализираните инсталации проявяват лидери в металургията като Hindustan Zinc, Nyrstar, Outotec и др. След 10 години потреблението на цинк ще нарасне, но структурата на суровините ще се промени към по-голям относителен дял на вторичните. Това прогнозира Андрю Грийн, изпълнителен директор на Международната цинкова асоциация, по време на Третата международна цинкова конференция в Европа, която се проведе в Пловдив с домакинството на групата "КЦМ 2000". В събитието участваха 120 експерти от 55 фирми - производители на цинк. "През 2018 г. в света бяха произведени 13 млн. тона цинк от първични и близо 4 млн. тона от вторични суровини. Всичките тези 17 милиона тона бяха продадени и употребени", каза Грийн. По думите му има известни количества цинк на склад в Лондонската метална борса, но те намаляват и затова цената на метала в момента расте. "Цинкът може безкрайно да бъде рециклиран, без да се променят качествата му. При тези темпове цинкът на планетата ще ни стигне за още стотици години", добави той. Според него в момента тясното място в световното производство са топилните заводи, които не достигат. Около 60% от световното цинково производство се използва в автомобилостроенето и за предпазване на черните метали от корозия, около 20 на сто – в производство на цинкови листове за покривни конструкции. Останалият метал се влага в торове, бои, фармацевтични продукти и др.
Източник: Капитал (22.05.2019)

Никола Добрев се оттегля от КЦМ Инж. Никола Добрев излиза от управлението на КЦМ. Вече има нов Съвет на директорите на КЦМ 2000 АД като негов председател е главният изпълнителен директор Румен Цонев. На тази позиция инж. Добрев бе от началото на 2013 година. Като мотив за рокадата инж. Цонев посочи изтичане на 5-годишния мандат. От Съвета на директорите се оттегля и инж. Найден Михайлов. Сега СД вече е в състав Румен Цонев – председател на СД и главен изпълнителен директор, Розин Ангелов – заместник-председател на СД , Стоян Пехливанов – член , Атанас Марински – член и Иван Добре в – член.
Източник: 24 часа (13.06.2019)

КЦМ 2000 Груп учреди 7 стипендии от по 400 лева за студенти от специалности металургия и машиностроене КЦМ 2000 Груп предлага седем стипендии от по 400 лева на месец за студенти от последните две години на своето обучение по специалностите металургия, машиностроене и електрообзавеждане. Проектът е част от социалната програма на дружеството, свързана с образованието и квалификацията на кадрите. Това съобщи Мариана Гуркопашова, главен директор "Управление на човешкия капитал" на КЦМ 2000 Груп на пресконференция в пресклуба на БТА в Пловдив. Тя допълни, че в тази сфера работят и с Професионалната гимназия за цветни метали в Асеновград. Изпълнителният директор на компанията Румен Цонев съобщи,че ежегодно КЦМ отделя около 780 000 лева за подпомагане на съседните общини, училища и болници, като фокусът е свързан с образованието. Освен проектът "Плод за всеки ден", дружеството организира и летен лагер на море за децата от град Куклен и съседните села. Тази година КЦМ е спонсор на голяма част от събитията, които са част от програмата Пловдив - Европейска столица на културата 2019, допълни Цонев. През 2018 година дружеството е произвело 71 700 тона олово, 75 150 тона цинк и 41 тона сребро. За същия период са отчетени приходи в размер на 749 498 000 лева и печалба от основната дейност - 20 392 000 лева. Към момента в КЦМ 2000 Груп работят 1 880 души, най-много от които, около 1400 са в КЦМ.
Източник: БТА (13.06.2019)

КЦМ ще произвежда и нови метали освен цинк и олово с проект за 150 млн. евро Пловдивският металургичен завод КЦМ подготвя нова инвестиция за около 150 млн. евро, която ще му позволи да произвежда допълнителни метали освен основните цинк и олово. Това ще бъде продължение на приключилия преди няколко години проект за технологично обновление и разширение на производството с приблизително същата стойност. Това обявиха от компанията след проведените общи събрания на КЦМ и групата "КЦМ 2000". На тях бяха взети решения за промени в ръководството, като от председателския пост на "КЦМ 2000" се оттегля Никола Добрев - едно от най-известните имена в българската цветна металургия през последните десетилетия. Новият проект - "Технологично интегриране на КЦМ", ще позволи да бъдат извличани допълнително мед, кобалт и антимон при преработката на суровините. "Така ще минимализираме количествата полупродукти, които сега продаваме с не много добра добавена стойност. Сега е време за нов инвестиционен цикъл, с който наистина се затваря пълното оползотворяване на преработваните метални концентрати", каза изпълнителният директор на групата Румен Цонев, който поема и председателския пост в съвета на директорите от Никола Добрев. "Новият проект изисква създаването на интердисциплинарни екипи от цялата група. Прилагали сме успешно този модел при всички големи инвестиционни проекти в КЦМ", добави Цонев. Ново ръководството Промените в ръководството са съобразени с началото на новия голям инвестиционен цикъл. "При избора на новия екип на съвета на директорите се съобразихме с важното място, което заемат в интегрирания производствен процес нашите рудодобивни предприятия. Затова привлякохме в съвета изпълнителния директор на "Лъки инвест" Атанас Марински", каза Цонев. "Другото най-важно направление в дейността ни е металургичното производство, затова директорът "Развитие, изследване и ремонти" в КЦМ Иван Добрев е новото попълнение в съвета на директорите на "КЦМ 2000", добави той. Резултати През 2018 г. КЦМ е произвел 71.7 хил. тона олово и 75.2 хил. тона цинк, както и 41.3 хил. кг сребро и 296 кг. злато. Приходите от дейността на групата за миналата година са 749.5 млн. лв., като печалбата от оперативна дейност без амортизации (EBITDA) е в размер на 53.8 млн. лв. В компаниите от групата на площадката на КЦМ работят 1880 души, а в двете рудодобивни предприятия, в които "КЦМ 2000" има участие - "Върба - Батанци" и "Лъки инвест", са заети още над 1200 души. От 2010 г. КЦМ е изцяло българска компания. Шест физически лица са основните акционери и притежават 78.37% от капитала, голяма група физически лица са миноритарни акционери с общо 19.5%, а изкупените собствени акции са 2.13%, каза зам.-председателят на съвета на директорите на "КЦМ 2000" Розин Ангелов.
Източник: Капитал (14.06.2019)

Най-големите компании в металургията: Здрави, но сред глобални пирони Приходите на най-големите компании в сектора продължават да растат през 2018 г., но с по-умерени темпове След рекордните резултати, които металургичният сектор отбеляза през 2017 г., растежът леко се забавя през миналата година. Осем от десетте най-големи компании обаче продължават да увеличават приходите си, а нетна загуба отчита само една – КЦМ, и то заради валутни ефекти, а не заради оперативен спад. Голямата новина в металургията през 2018 г. идва от производителите на стомана, които с двуцифрения си ръст издърпват сектора нагоре и компенсират понижението от около 120 млн. лв. на гиганта и традиционен лидер в класацията "Аурубис". Така средно за топ 10 приходите нарастват с над 4%. За повечето предприятия в сектора представянето им тази година обаче ще зависи от външни фактори и най-вече от търговските войни в световен мащаб, които носят своите рискове и правят прогнозирането трудно. Стоманен блясък С рекорден за сектора ръст от близо 30% "Стомана индъстри" изпреварва пловдивския КЦМ и заема третата позиция. Печалбата също леко нараства, с което компанията отбелязва втората си година на плюс след серия от загуби. Другият производител на стомана в страната – бургаският "Промет стийл", запазва петото си място, но отчита втория по големина скок на приходите сред най-големите металургични компании (над 23%). Факторите за ръста в стоманодобива са комплексни. "От една страна, има повишено търсене в световен мащаб, въпреки че то е по-малко – от порядъка на 2% за миналата година. Другият фактор е глътката въздух, която се даде на европейския пазар с налагането на квотния принцип, който частично ограничи вноса от трети страни, главно Турция, Русия и Украйна", коментира Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия и представител на гръцката компания Viohalco, която е собственик на "Стомана индъстри". "Същевременно и потреблението в страната се увеличава предвид ръста в строителството, а това е изключително важно, защото един от продуктите, който и двете компании произвеждат, е бетонно желязо", добави той. Макар че за стоманопроизводителите основните пазари са Балканският регион и Европа, те вече имат присъствие и в доста по-далечни дестинации като САЩ и Канада. "Щатите са моментен пазар, който зависи от съотношението евро/долар, а в конкретния случай причината беше временно наложеното от Тръмп по-високо мито на стоманата от Турция, което доведе до възможност някои от загубените от Турция американски пазари да се поемат от българските производители, основно от "Промет стийл", уточни Петров. След като през 2017 г. бургаският производител, който е собственост на украинската група "Метинвест" на милиардера Ринат Ахметов, известно време имаше проблеми с доставката на заготовки от Украйна, през миналата година е успял да увеличи производството до 458 хил. тона, с което почти е повторил рекорда си отпреди кризата през 2008 г. Компанията продава продукцията си основно в Румъния и България, като делът й на местния пазар миналата година е достигнал 35-40%. Голяма част от производството на "Промет стийл" е бетонно желязо, което е регионален продукт. "Стомана индъстри", от друга страна, има широка гама, като освен дълги продукти произвежда също кръгове и дебели листа, които се използват в машиностроенето и са предназначени основно за експорт. Тревожни сигнали Перспективите в стоманодобива тази година обаче не са толкова добри, колкото миналата. "От една страна, има забавяне в ръста в някои страни и дори нулев ръст на потреблението на стомана в световен мащаб", коментира Петров. "От друга, резките промени, които прави американската администрация – и по отношение на митата за Турция, и по отношение на Северноамериканско споразумение за свободна търговия (НАФТА), допълнително създават несигурност на пазара", добави той. В същото време в момента се обмисля допълнително увеличение на квотата за внос от трети страни, което при прогнозиран ръст близо до нулата на потреблението на стомана в Европейския съюз по думите на Петров ще бъде пагубно за сектора. "Европейските производители на стомана са единствените, които имат спад в производството заради конкуренцията от трети страни. А тази конкуренция се дължи на пренасочване на потоци заради американските мита и високите разходи, които европейските производители имат за въглероден диоксид – както преки, така и косвени през цената на електроенергията, което се отразява много сериозно на стойността на продукцията им", каза Петров. Според него, ако този проблем не се реши, скоро ще има още по-сериозни последици. "Първите сигнали вече са налице, защото тази година производството в ЕС пада, падат маржовете, British Steel обяви фалит, а най-големият световен производител на стомана – ArcelorMittal, ограничи производството в европейските си заводи с 10 до 15%. Това са много тревожни тенденции", каза Петров. По думите му добрите резултати, които секторът отчита за миналата година, няма да са валидни за тази. Разнопосочно при медта Безспорният лидер в класацията – медодобивният завод "Аурубис България", който е част от германската група Aurubis, понижава леко приходите си през миналата година след рекордната 2017-а, а печалбата му пада почти наполовина. След високите цени в началото на годината през последното тримесечие медта поевтиня и макар че приходите на завода в Пирдоп зависят главно от т.нар. такса за преработка на концентратите, ценовите нива също оказват влияние. В края на годината временно беше спряна и работата за непланов ремонт, което се отрази на производствените обеми. "По-слабият нетен резултат се дължи основно на условията на пазара за входни суровини - медни концентрати и скрап. Приходите ни бяха повлияни от лекия спад в производствените обеми в сравнение с предходната година, което се отрази върху продажбата на основните ни продукти - катодна и анодна мед. По-неблагоприятните условия на пазара на сярна киселина също дадоха отражение", обясни изпълнителният директор на компанията Тим Курт. През май и юни тази година също имаше 22-дневно спиране на работата, но за планов ремонт на две от основните звена - металургия и производство на сярна киселина. Затова за 2019 г. компанията също залага по-малки обеми. "Това ще има съответния еднократен ефект върху приходите и печалбата за годината. Цените на металите и общата пазарна конюнктура също се очаква да повлияят върху крайния резултат. Не на последно място, цените на електроенергията ще засегнат разходната част и това е тема, върху която индустрията и институциите трябва да работят заедно", посочи Курт. В същото време "София мед", който като "Стомана индъстри" е част от групата Viohalco и произвежда изделия от мед, през миналата година отчита най-силния ръст извън стоманодобива сред водещите десет предприятията в металургичния сектор и за пръв път прескача бариерата от 1 млрд. лв. приходи. Нещо повече - увеличението от над една пета идва след друга силна година, когато предприятието отбеляза близо 50% ръст. А добрите резултати за 2018 г. показват, че положителната промяна е тенденция. Тя стана възможна, след като преди няколко години компанията пренасочи фокуса си от продукти за строителството към такива за индустрията, включително за автомобилостроенето, за което вече има и необходимия сертификат. Нетната печалба на компанията леко намалява заради по-ниската цена на медта, но коригираната печалба преди лихви, данъци и обезценки, където този ефект е елиминиран, е с 10 млн. лв. по-висока от 2017 г. "Въпреки сложната икономическа обстановка в Европа и на други пазари, през 2019 г. очакваме продажбите ни да нараснат с около 5%", казаха от компанията. Валутни ефекти Освен силното представяне на "Стомана индъстри" причина за това КЦМ да отстъпи една позиция в класирането е и понижението със 7% на приходите на пловдивския оловно-цинков завод. Компанията е и единствената в топ 10, която отчита нетна загуба за миналата година. Основната причина за това обаче са курсовите разлики, докато оперативният резултат е по-добър от 2017 г. "Цените на нашите метали паднаха значително през миналата година, което доведе до по-ниски приходи, като продажбите ни намаляха с около 24 млн. лв. Имаме обаче и спад в разходите за суровини, така че резултатът ни от оперативна дейност е по-добър", каза изпълнителният директор на групата "КЦМ 2000" Румен Цонев. През миналата година са произведени около 1000 тона повече цинк и с около 600 тона повече олово. Значително са се увеличили нетните финансови разходи на компанията, което е резултат от промяната на валутните курсове и преоценката на валутните задължения. "Всички наши заеми са доларови, а в края на годината американската валута поскъпна", уточни Цонев. Като цяло от компанията отчитат годината като добра. "Имаме много добър резултат по отношение на ефективност на производството. Делът на вторичните суровини, които рециклираме, вече е над 20% от общите суровини, което е изключително добро постижение", добави той. След мащабната модернизация, която компанията направи преди няколко години, в цинковия завод вече могат да се преработват много по-големи количества отпадни цинксъдържащи прахове от стоманодобива, които са по-евтини от концентратите и намаляват разходите за суровини. През 2018 г. приключи друг голям тригодишен проект в цинковото производството – за пречистване на разтворите от микропримеси, който е на стойност 25 млн. лв. "Изпълнението му ни дава възможност в един момент "да отворим ножицата" по отношение на доставката на суровини и да поемем концентрати с повече примеси", обясни Цонев. За тази година компанията планира 23 млн. лв. инвестиционни разходи. Те ще бъдат насочени към няколко по-малки проекта, които ще се финансират със собствени средства. Пазарът тази година продължава да следва тренда на ниските цени. "Все още обаче е едва средата на годината и сме много внимателни в прогнозите си, тъй като миналата година също започна добре, но второто полугодие тенденцията се обърна към спад на цените на металите и влошаване на условията на търговия", каза Цонев. "По принцип на пазара влияят всички глобални проблеми, свързани с търговските и митническите войни. Търсене като цяло има и се увеличава", добави той. Двуцифрена рентабилност В металургичната класация тази година влизат две рудодобивни дружества – златодобивното "Дънди прешъс металс Челопеч" и медодобивното "Асарел – Медет", като и на двете приходите леко се покачват спрямо предходната година, а постигната двуцифрена рентабилност е най-високата в топ 10. Мината в Челопеч, която е собственост на канадската Dundee Precious Metals, е произвела повече злато и мед под формата на концентрат при практически непроменени обеми на преработената руда, която обаче е била с по-високо съдържание на метали. Печалбата скача значително – със 77% до над 150 млн. лв., което се дължи на по-високите цени на металите, както и на по-ниските такси за преработка според отчета на собственика. Вторият проект на канадската компания в България - златният рудник в Крумовград, също вече работи от тази година. Инвестицията в него е около 165 млн. долара. При "Асарел – Медет" печалбата леко се понижава, което се дължи основно на ефект от хеджирането на валута, както и от оценки на справедливата стойност във връзка с въвеждането на нови международни счетоводни стандарти. През тази година компанията очаква приблизително същите финансови резултати като миналата. "Пазарната ситуация при медта през 2019 г. ще бъде динамична и ще се влияе основно от развитието на търговската война САЩ – Китай, размера на икономически растеж в Китай и темпа на развитието на електромобилостроенето", коментираха от компанията. Инвестициите през 2019 г. ще бъдат свързани с проекти по стартиралата миналата година програма за реконструкция и модернизация на рудника и фабриката край Панагюрище за пълноценно изземване на запасите от находище "Асарел". Алуминиеви инвестиции Производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" запазва сравнително стабилни резултати през миналата година. Приходите леко нарастват, което по думите на директора за връзки с инвеститорите Петър Станчев е резултат от по-високата стойност на основната суровина – алуминия, а спадът на печалбата с около 2 млн. лв. е следствие на пазарен натиск. През тази година ще приключи започналата през 2016 г. инвестиционна програма на стойност 40 млн. евро, която е най-голямата от приватизацията на предприятието досега. Модернизацията обхваща и трите цеха на завода – леярски, валцов и пресов, а резултатът ще бъде по-голям капацитет и възможност за производство на нови продукти, включително за автомобилната индустрия, за което компанията в момента е в процес на сертификация. Навлизането в този сектор ще стане възможно именно благодарение на новата 2500-тонна преса, която вече работи. От компанията уточниха, че новите мощности във валцовото производство ще бъдат въведени в експлоатация към края на годината и няма да окажат сериозно въздействие върху показателите за 2019 г. "През тази година очакваме да постигнем сериозен ръст от минимум 25% при пресовото производство благодарение на новата преса, но пълното въздействие на инвестицията ще се почувства едва през 2020 г. Поставили сме си за цел да постигнем оборот в размер на 550 млн. евро през 2023 г. и очакваме стабилен ръст през всяка година до постигане на тази цел", коментираха от "Алкомет". Пазарни изненади По думите на изпълнителния директор на "Алкомет" Хюсеин Йорюджю обаче световната търговия преминава през крайно динамичен период, който всеки месец поднася нови "изненади". "Американско-китайската търговска война достига неподозирани мащаби. Китайските производители, лишени от своите традиционни пазари в САЩ, заплашват други пазари, като Европа е един от най-уязвимите. Особеностите на Европейския съюз значително удължават и утежняват процеса на вземане на решение за защита срещу подобна агресивна и често нелоялна конкуренция. Напълно е възможно да се стигне до сериозен срив в някои отрасли, преди Европейската комисия да предприеме мерки за предпазване на местните производители от дъмпинговия китайски внос", коментира той. Като компания, работеща на територията на ЕС, "Алкомет" също неминуемо е изложена на риск от нелоялна конкуренция от китайски производители. "Именно за да минимализираме този риск, залагаме на високотехнологични продукти, разнообразен продуктов микс и дългосрочни отношения с клиентите, които ни гарантират устойчивост на пазарното търсене и при по-нестабилен пазар", добави Йорюджю. Автопробив Заради появата на нов участник в класацията – "Асарел – Медет", извън топ 10 тази година остава производителят на алуминиеви изделия "Етем България", който също е собственост на Viohalco. Компанията обаче продължава да расте с двуцифрени темпове, след като преди няколко години подобно на "Алкомет" също реши да се насочи към продукти за автомобилната индустрия. Големият пробив в софийския завод обаче тепърва предстои. Той ще дойде от партньорството с испанския гигант Gestamp, с който наскоро "Етем България" създаде две нови смесени предприятия за производство на автомобилни компоненти. През април от "Етем" бяха отделени две дружества, в които испанската компания придоби половината от акциите. Едното от тях - "Етем Гестамп алуминиум екстружънс", е с предмет на дейност производство на автомобилни компоненти, а другото – "Гестам Етем аутомотив България", е за допълнителна обработка на профили. Планираната инвестиция в новите предприятия е 30 млн. евро за срок три години, което включва и закупуване на нова линия за екструзия.
Източник: Капитал (16.09.2019)

Ръстът в добивната индустрия се забавя Едва половината от водещите компании в сектора увеличават приходите си през 2018 г., а само две имат по-висока печалба По-малко производство, но по-висока стойност на продукцията. Така накратко изглежда 2018 г. за добивната индустрия в страната. По данни на Българската минно-геоложка камара през миналата година е отчетен лек спад на добитите полезни изкопаеми. Това обаче се дължи основно на понижението при въглищата, докато почти всички други подсектори увеличават обемите си. В групата на печелившите са и рудодобивните компании, чиято продукция е най-скъпа, което обяснява и ръста в стойността. Подобна е картината и при десетте най-големи компании в бранша. По-голямата част от тях са добили повече полезни изкопаеми, а общите им приходи са се увеличили с 1%. Това обаче идва от силното представяне на половината от тях, докато другата половина отбелязват понижение на приходите. Всички предприятия без две влошават и крайния си резултат. Ефектът на въглищата През миналата година в страната са добити общо 108.4 млн. тона полезни изкопаеми, което е минимален спад спрямо 2017 г. (108.7 млн. лв.). Понижението на практика идва изцяло от твърдите горива (-11%). По-слаби резултати там са отчетени както от най-голямата и единствената държавна компания в сектора - "Мини Марица-изток", така и от свързаните с енергийния бизнесмен Христо Ковачки дружества, които не влизат в топ 10. Така добивът на въглища достига най-ниското си ниво от 2013 г. насам. В същото време почти всички останали подсектори увеличават произведените количества, включително рудодобивът (3%), който е и най-големият в индустрията с 32% от общия добив. Най-значителен е ръстът при скалнооблицовъчните материали (32%), но там обемите като цяло са малки и ефектът върху секторния резултат е минимален. С 10% повече са добитите инертни материали, които традиционно следват търсенето в строителството. Малък спад (2%) има при индустриалните материали. Слабото производство на въгледобивните дружества е причината и за значителния (-19%) спад в стойността на продукцията в този подсектор. По-големите добиви и по-високите цени в рудодобива обаче осигуряват 2% ръст на стойността на произведената продукция в минната индустрия, която достига 2.9 млрд. лв. през миналата година. Ръст 8% в стойността има и при неметалните полезни изкопаеми (индустриални минерали, инертни и скалнооблицовъчни материали). Топ 10 Въпреки по-лошите си резултати "Мини Марица-изток" остава на водеща позиция в топ 10 на компаниите в сектора по приходи, но преднината й от втората в класацията "Елаците мед" се скъсява. Принос за това имат и по-високите приходи на медодобивното дружество. Другите две средногорски компании - "Дънди прешъс металс Челопеч" и "Асарел-Медет", остават плътно една до друга, като и двете подобряват представянето си по отношение на приходите. Производителят на индустриални минерали "Каолин" запазва петото си място в секторната класация, макар че приходите му намаляват. През 2018 г. компания в топ 10 му прави още един производител на неметални полезни изкопаеми - "Огняново-К", който измества "Мини открит въгледобив". Челната десетка се допълва от четири компании за оловно-цинкови руди. Всички те са собственост или на "Минстрой холдинг", или на пловдивския металургичен завод КЦМ, или пък са партньорства между тях. Три от тях обаче отчитат по-ниски приходи през миналата година. Макар че седем от дружествата намаляват печалбите си, а едно излиза на загуба, общият краен резултат на топ 10 се подобрява с над 4%. Това изцяло се дължи на резкия скок (близо 77%) на печалбата на третия в класацията - "Дънди прешъс металс Челопеч", която надминава 150 млн. лв. Двуцифрено увеличение, макар и от далеч по-ниска база, отчита и "Лъки инвест". По-малко твърди горива Лидерът в класацията - "Мини Марица-изток", добива лигнитни въглища от най-голямото находище в страната. Компанията има три открити рудника и доставя твърди горива на централите в Маришкия басейн - държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", американските "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал", както и на "Брикел" на Христо Ковачки, които произвеждат 40% от електроенергията в страната. През миналата година мините са добили и продали близо 8% по-малко въглища, като понижение на доставките има към всички клиенти, което пък зависи от натоварването на самите централи. Това е намалило леко приходите на компанията. Далеч по-значителен спад има в крайния резултат, като печалбата се свива близо четири пъти. Засега тази година компанията се представя по-добре. За първата половина на 2019 г. приходите от продажби се увеличават с 10% до 254.2 млн. лв. Мините отчитат загуба от близо 1.8 млн. лв., но към средата на миналата година резултатът също беше отрицателен, което не попречи годината да приключи на плюс. Мед от Средногорието И трите рудодобивни компании от Средногорието - "Елаците мед", "Дънди прешъс металс" и "Асарел-Медет", са сред тези в топ 10, които повишават приходите. За разлика от предходната година обаче ръстът им през 2018 г. е едноцифрен. Концесионерът на находище "Елаците" е преработил повече руда през миналата година (5.3%). Приходите идват основно от продажба на меден концентрат, но компанията продава също молибденов концентрат, инертни материали и др., макар и в доста по-малки количества. От дружеството определят като благоприятни цените на металите през миналата година, което се е отразило положително на приходите и печалбата. През тази година "Елаците мед" планира да инвестира 41 млн. лв. Парите са предвидени за обогатителния комплекс, подобряване на стабилността на хвостохранилището, както и за купуване на машини и оборудване. Минимален ръст на добива до 13.4 млн. тона руда, но по-висока цена на медта с 5.8% стоят зад по-добрите резултати на "Асарел-Медет" през 2018 г. Това е повишило и оперативната рентабилност на база приходи от продажби до 30.2%, или с 1.3 процентни пункта повече от 2017 г. Освен концентрат компанията от Панагюрище произвежда и малки количества чиста мед в инсталацията за екстракция и електролиза, която на практика преработва отпадни води. След вложените 90 млн. лв. през миналата година за 2019 г. инвестициите са планирани да нараснат до 150 млн. лв., като основен проект е реконструкцията на обогатителната фабрика. Златното изключение Златодобивната компания "Дънди прешъс металс Челопеч", която е собственост на канадската Dundee Precious Metals (DPM), отбелязва най-голям ръст на печалбата от участниците в топ 10, макар че приходите й се повишават със скромните 2%. Добивът от находище "Челопеч" е останал непроменен - 2.2 млн. тона руда, колкото е капацитетът за преработка. Компанията е произвела 3% повече концентрат с по-високо съдържание на мед и съпоставимо с предходната година съдържание на злато, но цените са били по-благоприятни. От отчета на дружеството става ясно, че продажните цени на медта са достигнали 6499 долара/тон спрямо 6258 долара/тон предходната година, а тези на златото са били 1271 долара/тр.у. спрямо 1263 долара/тр.у. през 2017 г. Компанията е произвела също повече пиритен концентрат, който съдържа злато. Отскоро в България работи и вторият проект на DPM - златната мина в Крумовград, в която бяха инвестирани около 165 млн. долара. Компанията засега не влиза в класацията. Първата й цяла година на дейност ще бъде 2020-а, като добивът е разчетен да продължи осем години. Извън рудите Най-голямата компания в добива на нерудни полезни изкопаеми е "Каолин", която е собственост на германската Quarzwerke. Дружеството има осем фабрики в България, както и производствена дейност в Сърбия и Украйна. В страната предприятието произвежда индустриални минерали (каолин, кварцов пясък, шамот, варовик, фелдшпат и др.). Тук се продава и близо половината от продукцията, а останалата част е насочена към европейския пазар. През миналата година дружеството отчита 5% по-ниски приходи, но очакванията за 2019 г. са те да нараснат. В следващите години компанията планира да инвестира над 30 млн. евро, като основният проект е строителството на изцяло нов завод за преработка на кварц-каолинова суровина в Дулово. Средства са предвидени също за разширяване на производствените мощности във Ветово, където в момента се изгражда нов филтърно-сушилен цех, както и за модернизация на фабриката в Каолиново. Новото попълнение в топ 10 - шведската "Огняново-К", произвежда варови продукти и кариерни материали и има заводи в Огняново (Пазарджишко) и в местността Пуклина (между Сливница и Драгоман). Компанията е единствената в класацията, която отчита макар и малка загуба през миналата година. Сред най-големите й клиенти са двете американски централи в Маришкия басейн, които осигуряват 37% от приходите от продажби през 2018 г. Разнопосочно при цинка и оловото Четири са големите компании, които произвеждат оловно-цинкови руди в страната. На шеста позиция е "Върба Батанци", в която партньори с по 50% са "Минстрой холдинг" и "КЦМ 2000". Самата "Върба Батанци" пък контролира следващата компания в класацията - "Горубсо-Мадан", която е концесионер на находищата "Крушев дол" и "Петровица". И двете компании преработват добитата руда в Рудоземската обогатителна фабрика, а произведеният концентрат се продава на КЦМ. Макар че добивът и в двете дружества се е повишил миналата година, приходите на "Върба Батанци" намаляват с 6%. За сметка на това "Горубсо-Мадан" отчита ръст от близо 19%. Повече руда е добила и "Лъки инвест", в която най-голям акционер (48.8%) е "КЦМ 2000". Компанията оперира находищата "Говедарника" и "Джурково" в района на град Лъки. При минимален ръст на приходите през 2018 г. (под 1%) "Лъки инвест" е единственото дружество в топ 10 освен "Дънди прешъс металс Челопеч", което увеличава печалбата си. "Родопи еко проджектс" добива оловно-цинкови руди в района на Златоград и е собственост на "Минстрой холдинг". Компанията работи в три участъка - "Южна Петровица - Гюдюрска", "Андроу Шумачевски дол" и "Мързян", а рудата се преработва в Ермореченска обогатителна фабрика. Въпреки че добивът през 2018 г. е нараснал с близо 30 хил. тона, компанията отчита най-големия спад на приходите в топ 10. Това се дължи на по-ниските цени на металите на Лондонската борса за метали и по-ниските съдържания на метал в рудата, се посочва в отчета. Другото дружество на "Минстрой" в региона - рудодобивното "Горубсо Златоград", през миналата година се вля в "Родопи еко проджектс", което дотогава се занимаваше само с преработката. Сега цялата дейност е към "Родопи еко проджектс". Предварително за 2019 г. Резултатите на индустрията досега тази година остават разнопосочни. Според предварителните данни на Националния статистически институт към края на юли производството в добивната промишленост се увеличава с 3.3%, а най-силен ръст отчита въгледобивът (6.7%), което е очаквано предвид повишените приходи на най-големия производител "Мини Марица-изток". С близо 5% повече са и добитите неметални материали и суровини. Обемите в рудодобива обаче намаляват, а техният ефект върху сектора е значителен. В същото време оборотите в бранша остават почти непроменени от миналата година. По-съществен ръст има при неметалните материали и суровини (4.1%), докато продажбите в рудодобива спадат с над 2%.
Източник: Капитал (04.10.2019)

Никола Добрев се оттегля от КЦМ Инж. Никола Добрев излиза от управлението на КЦМ. Вече има нов Съвет на директорите на КЦМ 2000 АД като негов председател е главният изпълнителен директор Румен Цонев. На тази позиция инж. Добрев бе от началото на 2013 година. Като мотив за рокадата инж. Цонев посочи изтичане на 5-годишния мандат. От Съвета на директорите се оттегля и инж. Найден Михайлов. Сега СД вече е в състав Румен Цонев – председател на СД и главен изпълнителен директор, Розин Ангелов – заместник-председател на СД , Стоян Пехливанов – член , Атанас Марински – член и Иван Добре – член.
Източник: Марица (09.12.2019)

ЕИБ предостави заем от 65 милиона евро на КЦМ за модернизация Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) предостави заем от 65 милиона евро на компанията КЦМ АД, български производител на олово и цинк, съобщиха от Еврокомисията. Споразумението е подкрепено от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), сърцето на Инвестиционния план за Европа, така нареченият план „Юнкер“. КЦМ АД ще използва заема за модернизиране на технологиите на компанията в периода 2020-2023. Проектът включва модернизиране и разширяване на завода за рафиниране на олово и благородни метали, както и модернизиране на инсталацията за електролиза на цинк. Проектът ще увеличи с 15% капацитета на рециклиране на различни видове оловни и цинкови вторични суровини. В същото време, делът на вторични суровини ще се увеличи значително, което ще спомогне за по-ефективен и устойчив производствен процес.
Източник: Труд (12.12.2019)