ХОЛДИНГ КЦМ 2000 АД е мажоритарен акционер на Лъки Инвест АД, което работи в сферата на добива и преработката на оловно-цинкова руда. Дружеството реализира 100% от своята продукция – оловни и цинкови концентрати, на вътрешния пазар. За последните 10 години в Лъки Инвест АД се направиха големи инвестиции за подобряване на условията на труд и технологичните процеси в рудните участъци, като с това се осигурява устойчиво развитие на дружеството. Все по-голям е относителният дял на минните работи с използване на мобилна минна техника.
Източник: Фирмена информация (11.05.2023)

Пловдивският производител на цинк и олово КЦМ е създаден преди 62 години като държавен завод, а през 2000 г. е приватизиран през юли 2000 г. от работническо-мениджърското дружество "КЦМ 2000", което купува 80% от предприятието срещу 14.6 млн. долара и ангажимент да направи инвестициите (по-късно придобива и остатъчния държавен дял). Един от малкото добри примери за успешна приватизация от работническо-мениджърско дружество (РМД), днес КЦМ произвежда около 150 хил. тона цинк и олово общо, както и по-малки количества други метали, които се съдържат в суровините. Заетите са над 1400 души, а общо в "Холдинг КЦМ 2000", който включва също минни и други дружества на групата, работят повече от 3000 души. Проектът за намаляване на индустриалното замърсяване, или т. нар. Японски проект, на практика има решаващо значение за бъдещето на пловдивския завод. За него JBIC отпуска 5.955 млрд. йени (около 60 млн. долара към онзи момент), допълнително 15 млн. долара са осигурени от новите собственици. Основният проблем на КЦМ са емисиите серен диоксид и затова проектът е концентриран в изграждането на нов завод за пържене на цинкови концентрати и производство на сярна киселина. Освен това е изградена и централна пречиствателна станция за отпадни води, което не само рязко подобрява качеството на отпадните води, но и свива консумацията три пъти. "Технологично обновление и разширение на производството" (ТОРП), който се подготвя още от 2007-2008 г., започва през 2010 г. и е приключен в рамките на няколко години. Като част от него е изграден изцяло нов оловен завод, модернизирано е и цинковото производство, като всичко това се случва без прекъсване на работата. Инвестицията е над 130 млн. евро и носи две ключови предимства на КЦМ - да произвежда металите си от рециклиране на отпадни продукти в оловния и в цинковия завод, както и да сложи основите на едно много сериозно развитие в посока енергийна ефективност в оловния завод и да постигне 3-кратно намаляване на енергийните разходи. Следващият голям проект на КЦМ - за технологично интегриране на производствата, също вече е структуриран, като още в началото на 2020 г. беше осигурена основната част от финансирането. Заради кризите последните години обаче темпът е леко забавен, като в момента се изпълняват отделни части от него. Според първоначални оценки инвестицията се очаква да е над 130 млн. евро. Това, което отличава КЦМ от другите производители на метали, е, че реално има три завода на една площадка - за олово, за цинк и за благородни метали, като последният е по-малко известен и преработва вторичен продукт от оловното производство, както и ювелирен скрап. Практиката в Западна Европа е един завод да се концентрира върху един метал - или олово, или цинк. Заводът преработва също отпадни суровини и от други индустрии. Заводът има много високо ниво на оползотворяване на вторичен ресурс - почти 30% са вторичните суровини в цинковото производство, основно отпадъци от стоманената индустрия, а в оловното производство при отделни кампании влагането на вторични суровини достига 50%. Голяма част от вторичните оловни суровини идват от изградения през 2007 г. завод за преработка на акумулатори като част от усилията на компанията да навлезе по-широко в рециклирането. На практика КЦМ успява да оползотвори 100% от акумулаторите. Освен че включва оловото в производството си, компанията има технология и за компресиране на остатъчната пластмаса. Така от нея се получава продукт, който може да се използва например като основа за паната, които преграждат строителните обекти. И оловото, и цинкът са налични в света, тъй като са базови метали и се добиват от много време. Приблизително 27 млн. тона общо от двата метала се произвеждат всяка година, като ръстът в потреблението в основна степен се осигурява от ръста в дела на преработените вторични суровини. Заводът има и друг изходен продукт от цинковото производство - клинкер, който може да се използва в строителството и циментовата индустрия. За да стане това обаче, той трябва да бъде регистриран като страничен продукт от екоминистерството, а процедурите се бавят. Важни дати в историята на КЦМ 1961 г. - Открит е Комбинатът за цветни метали и започва производството на цинк. 1963 г. - Излети са първите блокчета олово. 1995 г. - Подписано е междуправителствено споразумение, с което Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) отпуска 60 млн. долара заем за намаляване на замърсяването от производствената дейност на КЦМ. 2000 г. - Заводът е приватизиран от работническо-мениджърското дружество "КЦМ 2000". 2000-2003 г. - Изпълнен е т. нар. Японски проект, с който са решени проблемите с емисиите серен диоксид и замърсените отпадни води. 2010-2014 г. - Изпълнен е проектът "Технологично обновление и разширение на производството" (ТОРП) за над 130 млн. евро, с който е изграден нов оловен заводи и е модернизирано цинковото производство. 2020 г. - Подготвен е следващият голям проект - за технологично интегриране на производствата. Очакваната инвестиция е над 130 млн. евро.
Източник: Капитал (29.09.2023)

Постиженията на българския бизнес при декарбонизацията на тежката индустрия представиха водещи компании по време на климатичната конференция КОП28 в Дубай. За това информираха от пресцентъра на екологичното министерство. „Днес имаме много интересна дискусия за сектор, който обикновено се сочи като голям източник на емисии. Секторът на металодобива е енергийно и въглеродно интензивен, в него обикновено намаляването на емисиите е много трудно. Това обаче е и сектор, който предлага решения“, подчерта министърът на околната среда и водите Юлиян Попов при откриването на панела, посветен на бизнес успехите ни, на който беше модератор. Мартин Катинов, мениджър „Енергийни проекти“ в „Аурубис България“ посочи, че медта, която произвеждаме, е жизнено необходима за енергийния преход – за електропроводи, вятърни турбини, електромобили, системи за съхранение. Компанията е сред най-големите потребители на електричество в страната, като голяма част от производството й е електрифицирано. Той допълни, че следващата стъпка е тази консумация да бъде покрита от устойчива енергия и колкото е възможно повече от собствени възобновяеми енергийни източници. Работата е съсредоточена в няколко ключови области – диверсификация на енергийните ресурси с оптимално използване на слънцето, вятъра, водата и отпадната топлина и замяна на силно емитиращите изкопаеми горива първо с газ, а след това с водород. Иван Добрев, член на Съвета на директорите на „Холдинг КЦМ 2000“, обясни, че от 2015 година компанията, която е производител на олово, цинк и други метали, е успяла да намали с почти пет пъти емисиите си на серен диоксид чрез иновативен процес за преработка на входящите суровини, използвайки енергията от окисляването на сярата вместо въглерод за гориво. Така тя се използва за стопяване на суровините, а серният диоксид, отделян при този технологичен процес, вместо да се изхвърля в атмосферата, се преобразува в сярна киселина. Компанията освен това интегрира производствата на олово и цинк и рециклира опасни отпадъци в полезни и ценни материали. Това са метали, които също имат важно място в енергийния преход. Цинкът се използва при галванизацията на фотоволтаичните панели, а оловото е приложимо при оловно-киселинните батерии, които могат да се използват за съхраняване на енергия.
Източник: Банкеръ (07.12.2023)