БЕХ отново само с един директор Министърът на енергетиката е сменил един от членовете на борда на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Става въпрос за Галина Тодорова, която до скоро беше и един от двамата изпълнителни директори на дружеството заедно с бившия депутат от ГЕРБ Валентин Николов. С решение от 7 февруари Галина Тодорова, която беше назначена в борда на БЕХ в средата на 2024 г., е освободена и на нейно място е избран Диян Атанасов Иванов. Промените са вписани на 13 февруари. След тях БЕХ отново има само един изпълнителен директор - Валентин Николов. Преди да влезе в борда на БЕХ Галина Тодорова беше в ръководството на АЕЦ "Козлодуй". Също от там в енергийния холдинг дойде и Валентин Николов, който преди да бъде назначен в БЕХ, беше директор на атомната централа. В средата на миналата година той смени позицията си с Иван Андреев, който стана шеф на "Козлодуй", след като Валентин Николов отиде в БЕХ.
Източник: Медия Пул (19.02.2025)

Общо 82.14% от приходите на “Атоменергоремонт” са от ремонти в АЕЦ “Козлодуй” Приходите от продажба на услуги от “Атоменергоремонт” АД – Козлодуй през миналата година са формирани от извършени ремонтни дейности основно на АЕЦ „Козлодуй” – 82.14% от всички парични постъпления, а останалите са приходи от други клиенти. Основната дейност на дружеството включва текуща техническа поддръжка, текущи и основни ремонти на производствени съоръжения, строително-монтажна и инвестиционна дейност. Към края на декември нетните приходи от продажби са на стойност 91.31 млн. лв., което представлява увеличение с 14.35% спрямо същия период на 2023 година. Общо приходите от дейността на дружеството през миналата година са в размер на 93.98 млн. лв. и са се увеличили с 8.47% в сравнение със същия период на 2023-а. Общо разходите са 57.07 млн. лв. и са нараснали с 12.91% спрямо 2023 година. Така в кра яна декември „Атоменергоремонт” регистрира положителен нетен финансов резултат в размер на 36.92 млн. лв. спрямо 36.1 млн. лв. през 2023-а. “Атоменергоремонт” разполага с производствена база на площадката на “АЕЦ Козлодуй” с работни халета, оборудвани с кранове, металообработващи машини и необходимата съвременна техника и инструменти. Основните дейности, които дружеството извършва са ремонт и възстановяване на турбинно, електро и спомагателно оборудване; шлосеро-монтажни, строително-монтажни и електро-монтажни дейности; производство на нестандартно оборудване, резервни части, сервизни дейности и други.Най-голям акционер в дружеството е „Бултрейд корпорейшън“ ЕООД с дял от 52.20% от капитала. Акциите на „Атоменергоремонт“ се търгуват на „Българска фондова борса“. В последните дванадесет месеца котировките им лъкатушат в рамките на 40 стотинки. В момента сделки се сключват при цена от 14.50 лева за един брой. А това оценява компанията на над 222 млн. лева пазарна капитализация.
Източник: Банкеръ (27.02.2025)

С близо 46% по-скъп е токът за бизнеса на годишна база В пазарния сегмент "Ден напред" общото количество изтъргувана електрическа енергия за месеца e 2 306 921,9 мегаватчаса (МВтч), което e с 3,7% по-малко спрямо предишния и с 5,8 на сто повече спрямо същия месец на миналата година. Това показват месечните данни за април на Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Средната месечна цена за базов товар е 166,15 лв. и е с 18,6%а по-ниска спрямо предишния и с 45,9 на сто по-висока спрямо същия месец на миналата година. Трите най-активни участника на пазар "Ден напред" през месеца по нетни търгувани количества са Националната електрическа компания, "Електрохолд Продажби" и "ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп". На пазар "В рамките на деня" общото количество изтъргувана електрическа енергия за месеца e 402 052,2 МВтч. Количеството е с 2 процента пoвече спрямо предишния и с 56,4 на сто повече спрямо същия месец на миналата година. Месечната среднопретеглена цена е 148,25 лв. и е с 25 процента по-ниска спрямо предишния и с 28,5 на сто по-висока спрямо същия месец на миналата година. Националната електрическа компания, "Електрохолд Трейд" и "АЕЦ Козлодуй" са най-активните участници на пазар "В рамките на деня" през април, сочат данните на БНЕБ.
Източник: Дума (09.05.2025)

Новото хранилище за радиоактивни отпадъци получава 17 млн. лв. за завършването си Българското правителство реши да отпусне допълнително 17 млн. лв. на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" за завършването на първата фаза от изграждането на национално хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци край АЕЦ "Козлодуй". Съорйжението трябва да приеме старите отпадъци от площадката край Нови хан и новите отпадъци от работата на ядрената ни централа. Строежът на първата фаза трябваше да приключи до края на 2023 г., след което да се извърши лицензирането му от Агенцията за ядрено регулиране и да се въведе в експлоатация. Когато заработи площадката тя трябва да започне да приема ниско радиоактивните отпадъци, които досега са се съхранявали в хранилището "Нови хан" край София в продължение на 60 години. Преместването на старите отпадъци в новото хранилище ще поеме едва процент от обема му, тъй като част от тях ще бъдат силно редуцирани в съоръжението за плазмено изгаряне на някои видове слабо радиоактивни отпадъци. Т. нар. Плазмотрон бе въведен в експлоатация в края на 2018 г. и с него може да се намали от два до 80 пъти обемът на различните видове отпадъци. Изграждането на Национално хранилище за радиоактивни отпадъци е задължение на България по силата на Директива 2011/70/ЕВРАТОМ за създаване на рамка на Общността за отговорно и безопасно управление на отработено ядрено гориво и радиоактивните отпадъци.
Източник: Медия Пул (12.05.2025)

"Атоменергоремонт" отчита спад на нетните приходи в края на март с 46 на сто на годишна база "Атоменергоремонт" АД отчита на консолидирана база нетни приходи от продажби на стойност 6,248 милиона лева в края на март, което представлява намаление с 46,35 на сто спрямо същия период на 2024 г., когато са отчетени нетни приходи от продажби в размер на 11,645 милиона лева. Към края на март приходите от продажба на услуги са формирани от извършени ремонтни дейности основно на "АЕЦ Козлодуй" - 69,72 на сто и 30,28 процента са приходи от други клиенти. Дружеството отчита приходи от лихви в размер на 615 000 лева спрямо отчетените към 31 март 2024 г. приходи от лихви в размер на 706 000 лева.
Източник: БТА (20.05.2025)

АЕЦ ''Козлодуй'' ще внесе желязо и стомана от Русия С дерогацията се разрешава АЕЦ „Козлодуй" да сключи договор за обществена поръчка с избран изпълнител. Централата ще може да внесе от Русия продукти от желязо и стомана, необходими за изпълнение на договори. Основен приоритет при експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй" е поддържането на най- високо равнище на техническа и ядрена безопасност, радиационна защита, безопасни и здравословни условия на труд, както и опазването на околната среда. Гарант за ядрената безопасност и безаварийното електропроизводство са регулярните доставки на елементи и части от проектанти, конструктори и производители на монтираното в централата оборудване. Тъй като голяма част от системите и оборудването в централата са с руски произход, някои от договорите за доставки на стоки, свързани с надеждната и безопасна експлоатация на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй", са сключени или се налага да бъдат сключени с руски изпълнители, уведомяват от правителството.
Източник: Offnews (22.05.2025)

Държавата ще взима повече от приходите на АЕЦ „Козлодуй“ и по-малко от въглищните централи Министерският съвет преразгледа таваните на приходите на производителите на електрическа енергия, които, ако бъдат надхвърлени, следва средствата да се внесат във Фонд сигурност на електроенергийната система (ФСЕС). Мярката има за цел да гарантира акумулирането на финансов ресурс във Фонда, със който от ФСЕС пък се изплащат компенсациите за небитовите и битовите потребители. Новите стойности за изчисляване тавана на пазарните приходи на производителите на електрическа енергия влизат в сила от 1 юли 2025 г. до края на годината. Определените в решението стойности, които служат за изчисляване тавана на пазарните приходи за отделните типове производители, са: АЕЦ „Козлодуй" - от 150 лв./MWh се намалява на 120 лв./MWh, Водноелектрически централи, собственост на „Национална електрическа компания" ЕАД - от 200 лв./MWh се намалява на 140 лв./MWh. Производителите на електрическа енергия от кондензационна електрическа централа на въглища, включително и от лигнитни въглища - от 300 лв. се увеличава на 400 лв., увеличена с умножената по 1.32 средномесечна цена на тон емисионни квоти СО2, за един MWh. Производителите на електрическа енергия от въглища с добавено гориво от биомаса (твърди или газообразни горива от биомаса) и/или отпадъци и/или нефтопродукти и/или комбинация от тях - от 300 лв. се увеличава на 400 лв., увеличена с умножената по 0.9 средномесечна цена на тон емисионни квоти СО2, за един MWh. Производителите на електрическа енергия от ВЕИ без договор за компенсиране с премии - 300 лв./MWh, с което се запазва досегашната стойност.
Източник: economy.bg (29.05.2025)

Доклад оценява работата на държавни фирми Агенцията за публичните предприятия и контрол е изготвила оценка на публичните предприятия на базата на гласувана от правителството в края на 2023 г. методика. Анализирано е изпълнението на бизнес програмите на всички големи държавни дружества по смисъла на Закона за счетоводството - общо 50 фирми. За целите на оценката дружествата са разделени в 2 големи групи - предприятия, осъществяващи предимно търговска дейност и предприятия, осъществяващи предимно публични функции. Анализът показва, че с много добро изпълнение и по двата показателя са 28 дружества. 21 са оценени с изпълнение "добро", 7 дружества имат задоволително изпълнение на финансовите цели, а 4 дружества имат оценка "незадоволителна". Като незадоволително е оценено изпълнението на финансовите цели на "Държавната консолидационна компания", която периодично се обявява за ненужна шапка на много разнородни по дейност дружества като ВМЗ, "Монтажи", "Екоантрацит", "Кинтекс", "Ел Би Булгарикум". В ДКК по списъчен състав работят 19 души, бордът на директорите се състои от 4 души, а общият разход за възнаграждения на борда е 347 000 лв. за годината. Крайната оценка е "добра", дружеството е на печалба от 14 млн. лв., но тя се свива чувствително спрямо 2022 г. Незадоволителна оценка за изпълнение на финансовите цели получава и "Булгаргаз" заради влошения коефициент на задлъжнялост, който мери съотношението между пасивите и собствения капитал, който е скочил сериозно. 5-членният борд на директорите е получил през 2023 г. възнаграждения в общ годишен размер от 579 000 лв. (53 души списъчен състав). "Булгаргаз" е на загуба от 52,3 млн. лв. през 2023 г. спрямо загуба от 100,4 млн. лв. година по-рано. Незадоволително е изпълнението на финансовите цели и при МБАЛ "Лозенец" - бившата правителствена болница, защото не успява да подобри коефициента на обща ликвидност. Бордът на директорите е тричленен, изплатени са възнаграждения в размер на 295 000 лв. през годината. Загубата е 22,3 млн. лв. през 2023 г. срещу 32 млн. лв. година по-рано. Единственото дружество с обща крайна незадоволителна оценка е "БДЖ-Товарни превози". Всички коефициенти за оценка на финансовото състояние на дружеството са се влошили спрямо година по-рано. От близо 13 млн. лв. печалба за 2022 г. дружеството е излязло на загуба от 10,4 млн. за 2023 г. Сред дружествата с много добри оценки по двата показателя, са БЕХ - 5-членен борд, изплатени 857 000 лв. възнаграждения, 1 млрд. лв. печалба, ВМЗ - 5-членен борд, изплатени 295 000 лв. възнаграждения (4199 души персонал) и 143 млн. лв. печалба, "АЕЦ - Козлодуй" - с много високи резултати и по двата показателя, печалба от 537 млн. лв., с 5-членен борд и изплатени възнаграждения 638 000 лв. за годината (3796 души персонал), ЕСО - с 3-членен УС и 7-членен надзорен съвет, платени възнаграждения за двата органа 1 млн. и 13 хиляди лв. (3321 души) и 250 млн. лв. печалба и др. В края на 2023 г. българската държава упражнява доминиращо влияние в 266 публични предприятия, в които са били заети 121 000 души. Собственият им капитал през 2023 г. възлиза на 32,3 млрд. лв. срещу 23,7 млрд. лв. през 2020 г. Голям принос за ръста на капитала през 2023 г. срещу 2022 г. има вноската на 1.5 млрд. лв. в АЕЦ “Козлодуй” за изграждането на 7-и и 8-и блок. Двадесет и три публични предприятия приключват 2023 г. с отрицателен собствен капитал, от които "Български пощи" ЕАД, София с 49,285 млн. лв., "Водоснабдяване и канализация" ООД, Шумен с 29,176 млн. лв., "Терем Хан Крум" ЕООД, Търговище с 20,873 млн. лв. и "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, Пловдив с 18,876 млн. лв.
Източник: Сега (10.06.2025)

СФБ “Капиталов пазар” АД (СФБ) е българска консултантска фирма, специализирана в осигуряването на бизнес информация, икономически анализи, консултации в областта на финансирането, инвестициите, организацията и управлението и покупко-продажбата на предприятия. Дружеството е правоприемник на Софийска фондова борса АД, която на 8 април 1992 г. постави началото на съвременния български капиталов пазар. Понастоящем основни акционери в дружеството са експерти, участвали активно в създаването и развитието на капиталовия пазар в България, както и други юридически лица. Екипът на СФБ активно разработва и развива дейността си в следните основни направления: 1 Консултантска дейност 1.1 Посредничество при покупко-продажба на активи или цял бизнес С новата функционалност на корпоративния сайт на дружеството стана възможно предоставянето на информация за предложения за покупко-продажба на различни бизнес-активи и цели предприятия. В процес на изпълнение са вече няколко проектни предложения, които да бъдат изпълнени през 2025 г. СФБ Капиталов пазар АД е дружество, което разполага с опита, авторитета и широка мрежа от партньори, като се ползва и от доверието на своите клиенти заради успешно и коректно изпълнените до момента проекти: • От 2024 г. СФБ има сключени договори за покупко-продажба на няколко предприятия и обособени активи, които са в процес на изпълнение. • През 2022 г. СФБ подготви и реализира посредническа сделка за покупко-продажба на цяло предприятие – „Призма интерактив“ ЕАД; • През 2020-2021 г. сделка за покупко-продажба на цяло предприятие - „Никотиана Лийф“ АД. • От 2019 г. СФБ участва в партньорската инициатива на Българска стопанска камара (БСК) и „Карол Инвестмънт“ АД за подпомагане на българските предприемачи с възможностите за: - привличане на дялови стратегически или финансови инвеститори с цел развитие и разрастване на бизнеса; - при частично или пълно придобиване на дялове от друга компания с цел развитие на бизнеса и увеличаване на собствения пазарен дял; - частична или пълна продажба на предприятие. • През 2018 г. СФБ посредничи при осъществяване на връзка, водене на преговори, структуриране на сделка и сключване на договор с инвеститор, с цел продажба на БИ ТИ ПИ ЕООД. • През 2015 г. СФБ участва в консултантския екип по преструктуриране активите на „Брокс Вижън”АД. • През 2013 г. СФБ участва в консултантския екип по преструктуриране собствеността в ПС Груп АД. В рамките на дейността, СФБ осигурява на своите клиенти и партньори комплексни консултации в областта на бизнес планирането, финансовия мениджмънт, организация и оптимизация на производствени процеси, разработване на бизнес планове, инвестиционни проекти и маркетингови проучвания. Сред клиентите на СФБ са: Сентилион ООД, София Уелнес Палас АД, Лукс Строй Инвест ЕООД, Инфоком АД, Брокс Вижън АД, ПС Груп АД – гр. София, „Стиво Х” ЕООД, „Врана” ЕАД, “Джулиани” ЕООД, “Ем Джи Лайф“ ООД, “Екоел холидейс” ООД, “Силк роуд капитал партнерс” (Турция), “Марица-изток автотранспорт” ЕООД, “Магнумстоун” ЕООД-гр. Бургас, Дита ММ ООД, Сафко ООД, ДП “Фонд Затворено дело”, “Пирин-мраз” ООД, Люро къмпани ООД, Бида АД – гр. Котел, ПС-тур ЕООД – гр. Бургас, Пивоимпекс АД – гр. Ямбол, “Бългериън ризортс” ООД, Феърплей Интернешънъл АД – гр. София, “БУЛАТТ” ЕАД, Евросан ЕООД, Автобусни превози ЕООД-гр. Стара Загора, “Глобал Чойс Кънстракшън” ООД, Стронг-Ю, и други. 1.2 Изготвяне, участие и управление на проекти по европейски и други програми: С новата функционалност на корпоративния сайт на дружеството стана възможно предоставянето на информация за обявените програми за финансиране по различни европейски проекти, както и изпращането на заявки за консултиране. Изпълнен е договор за разработване на проектно предложение по програмата за „Внедряване на иновациите в МСП“ и в зависимост от резултатите по неговата оценка, очакваме той да прерасне в договор за управление. В процес на подготовка са и следващи проектни предложения, които да бъдат изпълнени през 2024 г. Дружеството разполага с богат опит в изпълнение на тази дейност, като пред последните години са изпълнявани голям брой проекти: • Подготвен и представен за оценка е проект на „Лимиц“ ЕООД за финансиране по мярка Иновативни фотоволтаични системи, интегрирани в Общността по програмата Хоризонт Европа. • Подготвен и представен за оценка е проект на „НЮ БРИКС" ЕООД за финансиране по програмата Стартиращи МСП към EIT Manufacturing. • Експерти на СФБ участваха през 2020-2021 г. в изпълнението на проект на БСК за „Съвместни действия на социалните партньори за адаптиране на работната среда към специфичните възрастови потребности на различните генерации, с цел насърчаване на по-дълъг трудов живот и способност за работа“ BG05М9ОЗ001-1.051-0006 по ОП РЧР. • Експерти на СФБ участваха активно в създаването, управлението и поддръжката от БСК на Информационната система за оценка на компетенциите (www.MyCompetence.bg) и на разработения за Агенцията по заетостта електронен модул „Личностен профил на търсещото работа лице“; • Подготовка на проектните предложения и управление на проекти за фирми Крама ООД, Прециз Ал Енерджи ЕООД и Комфорт партнерс ООД, финансирани по процедура BG16RFOP002-2.001 „Подобряване на производствения капацитет в МСП“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 на Министерството на икономиката; • Консултант на „Електро-про” ООД по подготовка на проект за соларна станция „Преспа-1” финансиран по „Програмата за развитието на селските райони”. • Консултант на Корал Спектър ООД по подготовката и управлението на проект „Повишаване конкурентоспособността чрез въвеждане на модерно производствено оборудване”, финансиран по ОП “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013, бюджетна линия: BG161PO003-2.1.06 „Технологична модернизация в малки и средни предприятия” • Консултант на Планит ЕООД – гр. Добрич по схема за безвъзмездна помощ „Подкрепа за създаване и развитие на стартиращи иновативни предприятия” 2007BG161PO003/1.1.1-01/2007 на ОП „Конкурентоспособност”; • Консултант на Електро-про ООД и Съншайн Енерджи ЕООД за изготвяне на бизнес план за изграждане на соларни електроцентрали по Програмата за развитие на селските райони; • Консултант на Корал спектър ООД - гр. Асеновград по схемата за безвъзмездна помощ “Конкурентоспособност” BG2004/ESC/G/GSC-1 на Програма ФАР и по схемата “Технологична модернизация в малки и средни предприятия” BG161PO003-2.1.04 на ОП “Конкурентоспособност”; • Консултант на Пирин-текс ЕООД – гр. Гоце Делчев по схемата за безвъзмездна помощ “Технологична модернизация в големи предприятия” BG161PO003-2.1.05 на ОП “Конкурентоспособност”; • СФБ Капиталов пазар АД консултира и участва в успешното изпълнение на проектите на общините Симеоновград, Кресна и Тополовград по Програмата ФАР за трансгранично сътрудничество България – Гърция 2005; • СФБ Капиталов пазар АД е одобрен от Министерството на икономиката и енергетиката консултант по Програма ФАР "Подкрепа за повишаване конкурентоспособността на българските предприятия" по Финансов меморандум 2004 с изпълнен консултантски договор BG 2004/016-711.11.04/ESC/G/CGS/659 на тема : "Using advanced e-business technologies to improve company's sales". BG 2004/ESC/G /GSC-1; • Консултант на Магнумстоун ЕООД за изпълнение на проект по "ФАР-Консултантска грантова схема" за развитие на информационните си и комуникационни технологии. 1.3 Консултации по създаване на промишлени стратегии: • През 2014 г. експерти на СФБ разработиха Доклад относно стратегията за промоция на консервни плодове и зеленчуци и Доклад за предвиждания ефект на промоционалните програми по отношение производството на консервирани плодове и зеленчуци; • През 2006 г. СФБ изготви финансовата обосновка на Министерството на земеделието и горите (МЗГ) за приемането от Министерски съвет на Националната стратегия за развитие на производството на лечебни растения в България; • През 2004-2006 г. СФБ участва в разработването на Аналитичния модул и Финансовата обосновка на Националната програма за развитие и подпомагане на пчеларството в България. • В проекта за създаване на Националната стратегия за развитие на лозаро-винарския сектор в България, СФБ участва в разработването на Аналитичния модул. • В тясно сътрудничество с Камарата на електротехниката в България, на дружеството беше възложена цялостната координация по създаване на Национална стратегия за развитие на електротехническата промишленост в България.. • Участието на СФБ и в четирите проекта получи висока оценка, както от GTZ и МЗГ, така и от консултантите по двата проекта Bevcon-Германия и GOPA-Германия. 2. Информационно-аналитична дейност 2.1 Независима проверка на финансовото състояние на потенциалните партньори СФБ осигурява на принципа “трета доверителна страна” стандартизирана корпоративна информация за българските фирми, както и допълнителни проучвания и анализи на ниво отрасъл, продукт или отделна фирма. Поддържаната информационна база данни за българските предприятия позволява бърз и лесен избор на фирма или група от фирми по зададени критерии: район, отрасъл, брой служители, лицензи, продажби и други финансови показатели. 2.2 Пазарни анализи (http://sfb.bia-bg.com). СФБ разработва и предоставя на своите клиенти анализи за основни производствени отрасли в България. Анализите се изготвят по заявка на клиентите, на български и английски език и съдържат информация за основните тенденции за развитие на дадения отрасъл, данни за реализираните продажби, производство, внос, износ, както данни за основните производители, износители/вносители, основни чуждестранни и местни пазари за съответния отрасъл. 2.3 Електронни бюлетини СФБ разработи и предоставя на своите клиенти издаването на институционални, корпоративни и продуктови електронни бюлетини: • (2013 – до момента) – „Сливания и придобивания в България“ – електронно седмично издание на български език, • (2003 – до момента) - „Металургия“ – специализиран седмичен бюлетин на български и английски език; • (1997 – до момента) – Българския капиталов пазар • (2012 – 2022) - Асоциация на дружествата със специална инвестиционна цел - тримесечен информационен бюлетин • (2013-2014) - Българска агенция за инвестиции - бюлетин на български и английски език - http://www.investbg.government.bg/bg/pages/newsletter-296.html; • (2008 – 2020) - ФеърПлей Пропъртис АД - бюлетин на български и английски език; 2.3 Създаване и поддържане на приложни системи През 2023 г. СФБ успешно актуализира и подобри функционалността на фирмения сайт - http://sfb.bia-bg.com, като бяха добавени възможности за подаване и рекламиране на: - бизнес-недвижими имоти и покупко-продажба на цели бизнеси; - информация и консултации за финансиране по европейски проекти и програми; - консултации по оптимизация на производствени процеси; СФБ е участвало в разработването и поддържането на представителни клиентски Интернет-страници: • На хотел Рига в Русе - https://www.hotel-riga.com; • На Съюза на преработвателите за плодове и зеленчуци (http://www.org-bg.net );. • На специализирания портал за одитори http://www.oditorbg.com, в който повече от 25 експерт-счетоводители поддържат информация за дейността си. • През 2006 на хотел Диамант в Слънчев бряг -http://www.hoteldiamondbg.com. • През 2002 г. СФБ участва и спечели конкурса, организиран от KPMG-Atos (Лондон) за изграждане на представителния Web-site на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК). ( www.dnsk.mrrb.government.bg ). Проектът е част от програмата за подобряване на административното обслужване на принципа на “едно гише”, финансиран от Министерство на международното развитие на Великобритания с основен партньор Министерски съвет. Експерти на СФБ участваха активно в разработването и поддръжката на: • На Информационната система за оценка на компетенциите на работната сила по сектори и региони (http://mycompetence.bg) – проект на БСК по ОПРЧР. • На Модул „Личностен профил на търсещо работа лице“ - проект на БСК и Агенция по заетостта, финансиран по ОП „Развитие на човешките ресурси“; • В периода 2017-2019 г. на модел и партньорска мрежа за подкрепа на заетостта и мобилността на работната сила в трансграничната зона България-Румъния – http://www.jobmobility.info, СФБ е участвал в разработването и на други приложни системи в различни периоди: • През 2008 г. СФБ разработи и пусна в експлоатация представителните интернет страници на бизнес-центровете в Симеоновград, Кресна и Тополовград; • СФБ спечели конкурс и разработи за АЕЦ “Козлодуй” ЕАД мултимедийна презентация на 5 и 6-ти блок на атомната централа; • През 2005 г. СФБ разработи представителната Интернет страница на английската консултантска компания Zircon Business Solutions Ltd. • През 2004 г. СФБ разработи и поддържа представителната Интернет страница (http://www.marinapalacebg.com/) на хотел “Марина палас” – град Несебър.
Източник: Фирмена информация (18.06.2025)

"Електрохолд", ЕВН и "Енерго-про" за година ще платят 2.86 млрд. лв. за тока за бита Новият модел за снабдяване на битовите потребители с електроенергия от 1 юли вече придобива реални измерения. Трите електроснабдителни дружества в страната - "Електрохолд продажби", "ЕВН България електроснабдяване" и "Енерго-про продажби", са сключили още на 17 юни отделни борсови сделки за нужния им за цяла година ток - от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2026 г. Макар количествата да са различни, постигнатите цени са еднакви - 189.58 лв./мВтч, а продавачът е държавата - през АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК. Общата стойност на договорите на трите дружества е внушителна - почти 2.86 млрд. лв. Но част от тази сума ще бъде възстановена от държавата през Фонда "Сигурност на електроенергийната система", така че крайните разходи за домакинствата да бъдат в рамките на определеното от КЕВР. Точни цени от 1 юли ще станат факт вероятно ден по-рано - на 30 юни, с решение на регулатора. С последните промени в Закона за енергетиката преди месец България формално изпълни заложената в Плана за възстановяване реформа за либерализиране на пазара на едро на електроенергия, като същевременно запази контрола върху крайните цени за битовите потребители. Така, вместо да получават тока от Националната електрическа компания по предварително определени от КЕВР цени, електроснабдителните дружества вече ще го купуват от борсата и след това ще бъдат компенсирани за разликата между постигнатата пазарна цена и одобрената от регулатора базова стойност. За сравнение сега (в периода 1 юли 2024 - 30 юни 2025 г.) НЕК продава тока на електроснабдителните дружества по определената от КЕВР цена - 127.69 лв./мВтч. Като се има предвид, че планираното увеличение на крайните цени за бита ще бъде около 5-6%, то може да се предположи, че за базова стойност на тока ще бъде приета сумата от около 135 лв./мВтч. И разликата до определената сега през борсата цена от 189.58 лв./мВтч ще бъде покрита от Фонда "Сигурност на електроенергийната система". За периода от 12 месеца това ще струва близо 800 млн. лв. - реална субсидия за поддържане на по-ниски цени за домакинствата.
Източник: Капитал (25.06.2025)

Третата най-голяма американска банка ще организира финансирането на новите блокове на АЕЦ "Козлодуй" "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" ЕАД и американската банка Citi се споразумяха за финансирането на изграждането на VII и VIII блок на атомната ни централа. Citi ще бъде изключителен координатор и организатор на експортния кредит и това ще е най-големият проект на банката за финансиране на ядрена енергия в Централна и Източна Европа. Новите два блока на АЕЦ "Козлодуй" ще са първите с реактори AP1000 на Westinghouse в Европа. Цената на новите реактори ще стане ясна при подписването на договора за строителство, доставки и инженеринг. Екипът на дружеството за момента се води по бенчмарк, базиран на разработки на компании като EY, като на негова база се очаква проектът да излезе в диапазона 17-20 млрд. долара, обясни изпълнитeлният диpe?тop нa "AEЦ Koзлoдyй Hoви Moщнocти" ?eтьo Ивaнoв.
Източник: Money.bg (17.07.2025)

АЕЦ и ТЕЦ са произвели над 77% от тока Атомната електроцентрала и топлоелектрическите централи (ТЕЦ) остават основен стълб в производството на електроенергия в България, като общият им дял за 2024 г. надхвърля 70% от цялото генерирано количество. Това показват данните от Годишния доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) до Европейската комисия - юли 2025 г. АЕЦ “Козлодуй” е осигурила 14 959 004 MWh, или 44% от общото производство в страната. Макар и с леко намаление от 2,5% спрямо предходната година, централата остава най-значимият единичен производител с инсталирана мощност от 1893 MW. Кондензационните ТЕЦ, основно работещи с лигнитни въглища, са генерирали 7 771 664 MWh (23%), докато топлофикационните ТЕЦ и заводските ТЕЦ са допринесли с още около 6%, показват обобщените данни на КЕВР. Общото производство на електроенергия от въглищни ТЕЦ възлиза на 8 372 886 MWh, при инсталирана мощност от 3601 MW, като е отчетен спад от 22,79% спрямо 2023 г. Производството от ТЕЦ, работещи с природен газ, също бележи лек спад - 1 282 001 MWh за 2024 г., спрямо 1 347 727 MWh за 2023 г., или намаление с 4,88%. Инсталираната им мощност се е увеличила от 482 MW на 504 MW. Общото електропроизводство в страната за 2024 г. възлиза на 34 335 588 MWh, от които над 24 милиона MWh се дължат на базовите мощности - АЕЦ и различните типове ТЕЦ. Това подчертава критичното значение на тези централи за сигурността на електроенергийната система на страната. През 2024 г. възобновяемите източници на енергия са допринесли с общо 22% от производството на електроенергия в страната.
Източник: Дума (31.07.2025)

АЕЦ „Козлодуй“ си осигури нов овърдрафт кредит за 50 млн. лв. АЕЦ „Козлодуй“ е подписал договор с Интернешънъл Асет Банк за осигуряване на овърдрафт кредит на стойност до 50 млн. лв. Банката, която е 12-ата по активи в страната, е предоставила оборотното финансиране за срок от една година, с възможност за удължаване и след 30 юли 2026 г. Ядрената централа може да усвои овърдрафта при фиксирана лихва 2.95% за целия срок на договора. Парите ще се използват за „текущи нужди, свързани с дейността на предприятието, без представяне на разходо-оправдателни документи“. АЕЦ „Козлодуй“ е вземало такива заеми няколко пъти през последните 10 години.
Източник: Дума (07.08.2025)

Westinghouse направиха първа поръчка към българска компания за новите блокове Westinghouse Electric Company, с чиято технология AP1000 ще се изграждат двата нови реактора на АЕЦ "Козлодуй", обявиха, че са направили първата си поръчка към български доставчик в рамките на проекта. Това е корабостроителният завод "МТГ-Делфин" АД. Обхватът на поръчката включва разработката на програма за осигуряване на ядрено качество (по международния стандарт NQA-1), подготовката на инженерна документация за производство на макет и потенциалното производство на макет на конструктивен модул AP1000 CA. Участието на корабостроителница в ядрен проект не е изненадващо. Този тип предприятия имат изградена инфраструктура за производството на големи метални компоненти и интеграцията на сложни системи - а при строителството на АЕЦ такива не липсват. До момента американската компания е подписала меморандуми за разбирателство във връзка с проекта в Козлодуй с 30 български доставчици. "Westinghouse е поела ангажимента да изгради верига от висококвалифицирани български доставчици в подкрепа на проекта за нови ядрени мощности на площадката на АЕЦ "Козлодуй", както и други проекти с технологията AP1000 в Европа и по света", е цитиран в официалното съобщение да казва Дан Липман, президент на бизнес подразделение "Енергийни системи" в Westinghouse.
Източник: Money.bg (08.08.2025)

КЗК образува открито производство срещу НЕК по жалба на фирма Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува открито производство срещу "Националната електрическа компания" (НЕК) по жалба на "Респромкомплект" АД срещу решението за абонаментно поддържане и обслужване на пожарогасителни и пожароизвестителни системи в обектите на НЕК. КЗК образува и открито производство срещу АЕЦ "Козлодуй" по жалба на "Петрол" АД срещу решението за доставка на горива чрез карти за безналично плащане в системата на бензиностанции "Лукойл" на територията на страната. Жалбите са по реда на ЗОП.
Източник: actualno.com (18.08.2025)

Печалбата на АЕЦ "Козлодуй" пада с близо 50% през първото тримесечие Печалбата на едно от най-успешните държавни дружества - АЕЦ "Козлодуй", намалява с цели 47% на годишна база през първото тримесечие на 2025 г. Дружеството отчита нетен финансов резултат от цялостната си дейност в размер на 97 млн. лв. при 181 млн. лв. за същия период на м.г. Общото количество реализирана електроенергия от АЕЦ "Козлодуй" през този период е 4 282 874 MWh, или с едва 3% по-малко от тази за същия период на 2024 година. Намалението на печалбата всъщност се дължи основно на по-високи разходи, свързани със задължителните вноски във фонд "Сигурност на електроенергийната система", които са в размер на 206 млн. лв., става ясно от отчета. Приходите през първото тримесечие на 2025 г. нарастват спрямо отчетените през същия период на 2024 година. Оперативните приходи на дружеството за първото тримесечие на 2025 г. са в размер 661 млн. лв., което е с 24% повече от отчетените през първо тримесечие на 2024 г. (531 млн. лв.). В същото време приходите от продадения ток на НЕК са в размер на 144 млн. лв., или с над 70% повече в сравнение със същия период на м.г. (когато са били 84 млн. лв.). Това се дължи на утвърдените от КЕВР по-висока квота за АЕЦ "Козлодуй" и по-висока регулирана цена на електроенергията (до 30 юни 2024 г. цената е била 63.48 лв./MWh, а от 1 юли 2024 г. - 65.47 лв./MWh). Приходите по нерегулирани цени са 511 млн. лв., като е отчетен ръст с 16% (70 млн. лв.) спрямо 2024 г. Разходите на дружеството през отчетното тримесечие са в размер на 553 млн. лв., с 225 млн. лв. повече спрямо съпоставимото тримесечие на предходната 2024 г.
Източник: Капитал (04.09.2025)

65 български компании са отчели приходи над 1 млрд. лв За последните 3 отчетни години (2022-2024) общо 65 български компании са отчели приходи над 1 млрд. лв в годишните си счетоводни отчети. От тях 47 през 2022 г., 42 през 2023 г. и до момента за 2024 г. - 22, но с уговорката че повечето от тях все още не са обавили в Търговския регистър финансовите си резултати за 2024 г. До момента, предприятията с най-големите приходи за 2024 г. са: Национална електрическа компания ЕАД - София, Номад енерджи къмпани ЕООД, БиЕй Глас България АД - София, Лидл България ЕООД енд Ко КД - Равно поле, Астра Биоплант ЕООД - Сливо поле, Банка ДСК ЕАД - София, АЕЦ Козлодуй ЕАД - Козлодуй, Хайделберг Матириълс Девня АД, Уникредит Булбанк АД - София, Табако Трейд ООД - Пловдив. Все още не са обявени финансовите резултати за 2024 г. от компании като: Лукойл Нефтохим Бургас АД - Бургас, Аурубис България АД - Пирдоп, Лукойл-България ЕООД - София, Булгаргаз ЕАД - София, Кауфланд България ЕООД енд Ко КД - София и Сакса ООД - Долна баня, които през предходната 2023 г. отчетоха приходи над 2 млрд. лв. Можете да проследите текущото класиране на най-големите български предприятия (по оборот, печалба, ДМА, брой заети и др. като цяло, по сектори и региони) в Информационната система за българските предприятия - BEIS.
Източник: Капиталов пазар (18.09.2025)

По текущи данни от Информационната система за българските предприятия - BEIS, АЕЦ Козлодуй ЕАД традиционни запазва първото си място в област Враца по приходи за 2024 г. достигайки над 2 млрд.лв. Следват: Холсим България АД - Бели извор, Атоменергоремонт АД - Козлодуй, О.М.С. САЛЕРИ - Клон, Инекс Трейд ЕООД - Враца, Северозападно държавно предприятие ДФ - Враца, Екометан Враца ЕООД - Враца, Топлофикация - Враца ЕАД - Враца, Светослав Илчовски ЕТ - Кнежа и Икономов ЕООД - Враца. АЕЦ Козлодуй ЕАД отново заема първото място и по размер на реализираната брутна печалба през 2024 г. (252 млн.лв.), следван от Холсим България АД - Бели извор, Атоменергоремонт АД - Козлодуй, О.М.С. САЛЕРИ - Клон, Старк технолоджи АД, Светослав Илчовски ЕТ - Кнежа, Инекс Трейд ЕООД - Враца, Яйца и птици АД - Мизия, Екометан Враца ЕООД - Враца и Лин партнърс ООД Проследете текущото класиране на най-големите български предприятия (по оборот, печалба, ДМА, брой заети и др. като цяло, по сектори и региони) в Информационната система за българските предприятия - BEIS.
Източник: Капиталов пазар (08.10.2025)

860 млн. евро струва досега извеждането на малките блокове в АЕЦ "Козлодуй" За периода 2003 - 2024 година за извеждане от експлоатация на четирите малки блока на АЕЦ "Козлодуй" (от І до ІV) са похарчени 860 млн. евро. Средствата са национални - по Фонд "Радиоактивни отпадъци" (РАО) и Фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения", както и европейско финансиране по Международен фонд "Козлодуй" (МФК). До 2032 година по разчет ще бъдат порачени още 217 млн. евро национално финансиране и 206 млн. евро по МФК, или общо 423 млн. евро, сочат разчетите на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП РАО). В двата национални фонда има малко над 3 млрд. лева към края на 2024 година. Ниско- и среднорадиоактивните отпадъци от тази дейност в момента се съхраняват в хранилища на територията на централата. Те обаче ще бъдат "погребани" в Националното хранилище за редиоактивни отпадъци (НХРАО) на площадка "Радиана", чието строителство приключи през юли 2024 година. Изграждането на това хранилище започна преди почти 20 години и коства общо 75,9 млн. евро, дошли почти изцяло от международни фондове. В момента работата по извеждане от експлоатация на четирите малки блока в АЕЦ "Козлодий" напредва, като се демонтират парогенераторите (общо 24) и тече работата по т.нар. "освобождаване от регулаторен контрол", тоест преценка каква част е годна да бъде предадена за скрап. От една страна това намалява количествата отпадъци, които ще бъдат депонирани в НХРАО, а от друга - носи приходи за ДП РАО. Черните метали се продават основно на "Стомана Перник", а алуминият и други метали, представляващи интерес - отиват към западни компании. Допълнително в България, единствено в Европейския съюз, се прилага и плазмено изгаряне, което намалява отпадъците 70 пъти. Около 90% от отпадъците от производството на електроенергия от ядрените централи са ниско- и среднорадиоактивни. Те ще бъдат погребани в "Радиана" и ще бъдат под надзор за 300 години, след което радиоактивността им ще бъде спаднала и ще бъде отнент статутът им на такива, а мястото ще бъде освободено от надзора на контролните органи. Отпадъците ще бъдат слагани в стоманобетонни контейнери (общо 6335 в първата фаза) и подредени в 22 клетки. Когато клетките се запълнят, те ще бъдат погребани под земята на площадката, която е в близост до АЕЦ "Козлодуй". ДП РАО само произвежда тези контейери, което намалява разходите.
Източник: Инвестор.БГ (16.10.2025)

Български компании влязоха в топ 100 на Югоизточна Европа Дванадесет български компании попаднаха сред стоте най-големи дружества в Югоизточна Европа (ЮИЕ) в годишната класация SEE TOP 100 на агенцията за бизнес новини SeeNews. На най-висока позиция, пета, сред българските участници се класира нефтената рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас“. На седма позиция е преработвателят на мед и един от водещите световни доставчици на цветни метали – "Аурубис България”, а "ЛУКОЙЛ България” е на седемнадесета. Останалите български компании в SEE TOP 100 са "Акспо България“(27-а позиция), "Национална електрическа компания” (41-ва позиция), "Би Ей Глас“ (57-а позиция), "Лидл България“ (59-а позиция), "Кауфланд България“ (61-ва позиция), "Астра Биоплант“ (70-а позиция), АЕЦ "Козлодуй“ (76-а позиция), "Сакса“ (80-а позиция ) и "София Мед“ (95-а позиция). SEE TOP 100 е годишна класация на стоте най-големи компании по общи приходи, регистрирани в Албания, Босна и Херцеговина, България, Молдова, Румъния, Северна Македония, Словения, Сърбия, Хърватия и Черна гора. За четвърта поредна година най-голямата компания в региона остава румънският газов и петролен гигант "ОМВ Петром“, част от австрийската група "ОМВ“. Лидерът, както и много други в класацията обаче, търпят спадове в оборотите и печалбите. За година продажбите на "„ОМВ Петром” намаляват с 13 процента до 6,7 млрд. евро. Въпреки това, с 833 млн. евро печалба през 2024 г., компанията е на първо място в класацията и по този показател. На фона на спад в индустриалното производство, слаб износ и свити инвестиции, общите приходи на стоте най-големи компании в Югоизточна Европа намаляват за втора поредна година - с 3,2 процента до 192,1 млрд. евро, а комбинираната им печалба се свива с цели 16 процента до 8,8 млрд. евро, показва SEE TOP 100.
Източник: actualno.com (05.11.2025)

Държавни гаранции за 2 млрд. евро за 7-и блок на АЕЦ, ПАВЕЦ "Чаира" и яз. "Яденица" в проектобюджет 2026 Правителството планира да осигури държавни гаранции за част от големите енергийни проекти като 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй", вертикалния газов коридор, ПАВЕЦ "Чаира", язовир "Яденица" и др. Амбициозната програма е заложена в проектобюджета за 2026 г., където е записано, че в рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава нови държавни гаранции, както и да ги одобрява и предлага на Народното събрание за ратифициране. Максималният размер през 2026 г. е до 2.05 млн. евро, или около 4 млрд. лева. В края на лятото кабинетът "даде" 1.5 млрд. лв. на Българския енергиен холдинг, като официално целта бе парите да се ползват за финансиране на (почти) същите проекти - ПАВЕЦ "Чаира", "Батак" и "Доспат", 7-и и 8-и блок на АЕЦ "Козлодуй", ВЕЦ-ове и др. Реално обаче това беше счетоводен трик - тази година държавата взе от БЕХ близо 1.6 млрд. лв. под формата на дивиденти - за 2024 г. и авансова сума за 2025 г., т.е. холдингът няма да разполага с повече средства - в бюджета ще постъпи извънреден приход, който след това ще бъде върнат в БЕХ, без това да се отчита като разход за държавните финанси. Най-голямата държавна гаранция се очаква да бъде за проекта в АЕЦ "Козлодуй" - до 1.5 млрд. евро. Отделно са заложени до 207 млн. евро гаранции за разширяването на "Чирен". Държавата ще подкрепи заемни споразумения на "Булгартрансгаз" в размер до 192.2 млн. евро по проекта за Вертикалния газов коридор, както и за повишаването на капацитета за пренос на природен газ в точката Кулата/Сидирокастро в посока от Гърция към България. Гаранциите ще могат да се ползват и за повишаване на капацитета за пренос на природен газ и по точката "Негру Вода/Кардам" в посока от България към Румъния и др. В проектобюджет 2026 се предвиждат и потенциални нови заемни споразумения на НЕК за финансирането на ремонта на авариралата през 2022 г. ПАВЕЦ "Чаира" в размер до 79.2 млн. евро. Такъв тип финансиране, в размер до 38.3 млн. евро, ще може да бъде осигурено и за изграждането на язовир "Яденица", който е пряко свързан с "Чаира" и ако бъде направен ще осигури възможност за 24-часова експлоатация на помпената централа. А това е ключов за обирането на свръхпроизводството или недостига на електроенергия, т.е. за балансирането на системата. Последно до финала по търга за 242.5 млн. лв. без ДДС стигнаха три обединения - ФОИТ-ГБС, "Хидро Андриц хидро" ГмбХ и консорциум "Ваптех - Тошиба - Джи Пи груп", чиито технически оферти трябваше да бъдат отворени през ноември, но от НЕК удължиха срока с няколко седмици до 4 декември. При язовир "Яденица", който трябва да е между Белово и Юндола (част от каскадата "Белмекен - Сестримо - Чаира"), целта е изграждането на реверсивен напорен тунел за връзка с язовир "Чаира". Проектът отчасти е задвижен документално, но основният проблем отново е финансов - очакваната стойност на инвестицията е около 230 млн. евро, с които НЕК не разполага и затова ще търси външно финансиране.
Източник: Капитал (11.11.2025)

Държавата печели от енергетика и военни заводи Държавата печели от енергетика и военни заводи, докато останалите предприятия, които са нейна собственост, не могат да се похвалят с големи успехи. АЕЦ “Козлодуй” за третото тримесечие на 2025 г. има печалба от 159 млн. лв. На годишна база обаче тя намалява с 47% заради вноската във фонда за енергийна сигурност, която е 414 млн. Оперативните приходи са 1,666 млрд. лв. - с 8% повече на годишна база. Разходите са 1,492 млрд., което е с 274 млн. лв. повече. Цялата печалба на АЕЦ “Козлодуй” за миналата година в размер на близо 200 млн. лв. е разпределена за дивидент в полза на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Това е влошило ликвидността на ядрената централа и тя е изтеглила краткосрочни заеми, за да си осигури оборотни средства. През деветте месеца на 2025 г. двата ядрени блока са произвели почти 12 млн. мегаватчаса ток, а са продадени 11,34 млн. Печалбата на “Булгартрансгаз” спада с 11,7% до 225,764 млн. лв. за деветмесечието. Приходите са 821,225 млн. лв. – с 34,5 млн. повече на годишна база, основно благодарение на лицензионни дейности от модернизация и разширение на газопреносната инфраструктура. Приходите от пренос на газ са 662 млн. лв., което е ръст от 4%, а тези от съхранение са 24,6 млн. лв. Пренесените количества са основно към Румъния и Сърбия. Разходите на компанията са 277,448 млн. лв., което е с 30,256 млн. повече. Това се дължи основно на по-високата цена на природния газ. Погасени са два кредита за 30,3 млн. евро, но през септември е изтеглен нов за 127,2 млн. евро за изпълнение на Вертикалния газов коридор. Печалбата на БЕХ се увеличава с 40,6% до 906,541 млн. лв. Приходите нарастват до 818,5 млн. лв., но това се дължи на ръста в изплатените дивиденти от дъщерните дружества. Разходите се увеличават с 1 млн. до 11,668 млн. лв., основно за външни услуги. БЕХ е дал заем на “Мини Марица – изток” в размер на 140 млн. лв. ЕСО реализира печалба от 187,308 млн. лв., което е намаление с 5,041 млн. Основните фактори за това са по-високата покупна цена на енергия за технологичен разход. Приходите са малко над 1 млрд., а разходите – 896 млн. лв. “Мини Марица - изток” са на загуба от 209,109 млн. лв., като тя се увеличава двойно спрямо миналата година. Приходите растат с 25% до 257,896 млн. лв. Почти цялата сума се дължи на продажби на въглища, чийто добив се е увеличил. Разходите обаче скачат с 50% до 467 млн. лв. Огромно увеличение от 758% има при перо “Други разходи”, като те достигат до 24 млн. лв. С почти 69% се увеличават и разходите за външни услуги до 38 млн. лв. ТЕЦ “Марица - изток 2” също е на загуба от 235,770 млн. лв., като миналата година тя е била 101,6 млн. лв. Общите разходи надминават 1 млрд. лв., което е ръст от 30%. Основните са за емисии на парникови газове – 51% повече до 578 млн. лв. Това се дължи на увеличеното производство, както и по-високите цени на квотите. Приходите растат с 12% до 854,412 млн. лв. Реализирани са 2,846 млн. мегаватчаса електроенергия, което е увеличение със 17,6%. Военните заводи продължават да имат печалба, но и тук тя нямалява. ВМЗ - Сопот, са натрупали 153,570 млн. лв. за деветмесечието, което е с 26% намаление за година. Приходите се увеличават със 166 млн. до 759 млн. лв., а разходите – със 193 млн. до 656 млн. лв. Приходите от продажби на специална продукция са 746,7 млн. лв. 51% от тях са боеприпаси, сравнително голям дял имат тези за ръчна и тежка противотанкова гранатохвъргачка. До края на годината се очаква изпълнението на договори за 250 млн. лв. Печалбата на “Терем холдинг” се свива с 85% до 117 хил. лв. Нетните приходи от продажби намаляват с 42% до 10,654 млн. лв. Със 73,5% се увеличават извършените услуги по ремонт, производство и модернизация на въоръжение и военна техника. В същото време разходите намаляват с 36%. Финансовият резултат на “Кинтекс” се свива с 92% за година до 89 хил. лв. печалба. Дружеството е реализирало приходи от продажби на стоки със специално предназначение за 7,517 млн. лв. Те нарастват с 52%, сключени са и нови договори. Разработена е и се изпълнява стратегия за навлизане на нови пазари в Близкия изток и Африка.
Източник: 24 часа (18.11.2025)

Печалбата на АЕЦ "Козлодуй" пада с почти 50% за третото тримесечие 47% се понижава печалбата на АЕЦ "Козлодуй" за деветте месеца на годината До края на третото тримесечие централата отчита чиста печалба от 159 млн. лв. при почти 300 млн. лв. година по-рано. Намалението на печалбата се дължи основно на по-високите разходи по дължимата вноска във фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), които за периода са били 414 млн. лв. АЕЦ-ът отчита намалена ликвидност, като паричните средства (наличностите) на дружеството към края на периода са 241 млн. лв., което е намаление със 735 млн. лв. спрямо същия период на 2024 г. От една страна, изплатеният дивидент в полза на БЕХ е завишен и вече е 100% от печалбата на АЕЦ "Козлодуй" за 2024 г. От друга, има фактори като забавяне на плащанията от НЕК за доставена електроенергия на регулиран пазар в предходни месеци. За да си осигури оборотни средства и да не бави плащания, на АЕЦ-а се е наложило да ползва краткосрочни заеми. Дружеството е изтеглило (и вече погасило) вътрешен заем от 50 млн. лв. от дъщерното си "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" и е ползвало банков овърдрафт, от който към септември са усвоени 40 млн. лв. Оперативните приходи на дружеството за деветте месеца са в размер на 1.66 млрд. лв. или с 8% повече от тези за същия период на м.г. Отчетените приходи от продадена ел. енергия на НЕК са в размер на 209 млн. лв., което е със 7% по-малко. От централата припомнят, че от 1 юли има нов механизъм за работа - НЕК вече не е обществен доставчик, а координатор на балансираща група, в която попада "АЕЦ Козлодуй" (заедно с НЕК и ТЕЦ "Марица-изток 2"), като приходите от това са в размер на 182 млн. лв. В същото време общо приходите от продажба на ел. енергия на борсовите сегменти са за 1.26 млрд. лв., което е спад от 3% (45 млн. лв.) спрямо отчетените за 2024 г. Разходите за оперативна дейност през деветмесечието на 2025 г. са 1.5 млрд. лв. или с 274 млн. лв. повече спрямо същия период на м.г.
Източник: Капитал (12.12.2025)

КЗК образува открити производства срещу МВР и „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува открити производства срещу Министерството на вътрешните работи (МВР) и „АЕЦ Козлодуй" ЕАД по жалби на фирми. КЗК образува открито производство срещу МВР/дирекция „Управление на собстеността и социални дейности" по жалба на „Екселор Холдинг Груп" АД срещу решение за закупуване на специализирана техника с 2 обособени позиции. КЗК образува открито производство срещу „АЕЦ Козлодуй" ЕАД по жалба на „Енергия - Оргрес" ЕООД срещу решение за доставка на никелови уплътнения за капаци на парогенератори тип ПГВ-1000. Жалбите са подадени по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Източник: БТА (17.12.2025)