Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал.2 ТЗ с решение от 17.XI.1997 г. по ф.д. № 4017/97 вписа в търговския регистър еднолично дружество с ограничена отговорност "Шишеджам България" - ЕООД, със седалище и адрес на управление Варна, ул. Мария-Луиза 12, с предмет на дейност: търговска дейност в страната и в чужбина, посредничество, комисионерство, търговско представителство, организиране, създаване и експлоатация на туристически, промишлени и търговски представителства, и с капитал 5 000 000 лв., собственост на "Сода Санаи Аноним Ширкети" - АД, Истанбул. Дружеството е с неопределен срок и се представлява заедно и поотделно от търговските управители (прокуристи) Ахмет Халдун Саабил и Илия Георгиев Даскалов.
Източник: Държавен вестник (08.07.1998)

Турският холдинг "Шишеджам" вероятно ще строи нов завод в Русе. Представители на "Шишеджам" посетих фалиралото предприятие "Диамант" и обявиха, че възнамеряват да строят на неговата площадка нов цех за армирано и орнаментно стъкло. Възможно е турският холдинг да направи смесено дружество с преустановилата работа българска фирма. 15 млн. долара ще инвестира "Шишеджам" в проекта. Новото производство ще бъде високо технологично и в него ще работят 170 души, каза бившият изпълнителен директор на "Диамант" Емил Гюров.
Източник: Стандарт (08.11.2001)

Преди 4 дни, нищо неподозиращият български премиер се срещна в Истанбул с високопоставени служители на турския концерн в стъкларската промишленост "Шише джам". Това, което се разбра след нея е, че турците искат да строят завод в Русе за плоско стъкло. "Това би било от голям интерес за България и за района", каза след срещата Симеон Сакскобургготски, който едва ли е знаел, че човекът, който доведе "Шише джам" у нас е разградския депутат Никола Николов. С идеята на турския концерн да строи нов стъкларски завод в Русе, депутатът от СДС извървя и последната си стъпка в превземането на стъкларския бранш. И налагането на "Шише джам" у нас на всяка цена. Двойна триъгълна схема се опитва да затвори турският концерн "Шише джам" с новата си идея да строи завод за плоско стъкло в Русе, алармираха експерти . Според тях, след като чрез нелоялна конкуренция ликвидираха производството на стъкло и стъклени изделия в разградския завод "Диамант", турският концерн сега насочва интереса си към друга територия на страната ­ в Сеново, Русенска област, където е седалището на печално известното предприятие "Каолин". Идеята на турците е не толкова да инвестира 100 хил. долара в новия завод, колкото да затвори производствения цикъл между суровината и готовото стъкло. И близостта с "Каолин"-Сеново, който произвежда суровини за стъкларската и порцелановата промишленост, е добър избор за това. Със затварянето на триъгълника "Диамант", "Каолин" и "Шише джам" де факто обаче се затваря нов кръг на кръга "Капитал", защото зад източването на разградския завод и приватизацията на предприятието в Сеново стоят едни и същи лица ­ братя Прокопиеви и техният покровител Никола Николов, депутат от СДС. Братът на Иво Прокопиев ­ Александър, е шеф на "Каолин", а самият Никола Николов е изпълнителен директор на "Диамант" от 1992 до 1995 г. Точно той е и човекът, довел "Шише джам" у нас. Синият депутат и досега отрича собственото си участие в източването на разградския завод, но че като председател на икономическата комисия в парламента и депутат от СДС пред 1997 г. се е опитал да привлече турската фирма за инвеститор в разградския завод си признава охотно. Разградчани разказват, че пред приятели Николов се хвалел как е докарал "Шише джам" в България. Основен контрагент на "Шише джам" у нас е фирмата "Йовета", с която синият депутат е тясно свързан. Президент на "Йовета ­ В. Тачев" е разградският бизнесмен Велислав Тачев. Навремето, когато депутатът е ръководел завод "Диамант", Тачев е бил негов заместник по производствените въпроси. По-късно приятелството им е скрепено и с общ бизнес. Преди време в публичния регистър депутатът бе декларирал допълнително припечелени 18 хил. лв. от фирма "Йовета" за 1999 г. Обективните причини за фалита на “Диамант” трябва да се търсят в увеличаващата се цена на природния газ, постепенното намаляване на митата, стагнацията на вътрешния пазар и загубата на някои традиционни пазари в ОНД. Сред субективните обаче са, че дружеството е собственост на приватизационни фондове и РМД, които не са инвестирали в завода, заради което производството спира, а предприятието върви към фалит. В разградския завод "Диамант" има и още една субективна причина ­ намесата на синия депутат Никола Николов и нелоялната конкуренция, която докараната от него "Шише джам" върти на родния терен. Според експерти, първата "далавера" започва с играта с продукцията, обявена за брак. После играта продължава с вноса и износа, както и с търговските мита, които постепенно убиват родното производство и разчистват мястото на пазара на собствената продукция на "Шише джам". Някога преобладаващата част от стъкларската индустрия беше производството на стъклен амбалаж за винарската и консервната промишленост, разказват специалистите в бранша. Сега производството в стъкларския отрасъл е намаляло повече от 2 пъти. Един от основните потребители на продукцията на стъкларите ­ винарската индустрия, не е в цветущо здраве, консервната промишленост ­ също. Експортът като вариант за оцеляване на стъкларските фирми е възможен само на сравнително близки разстояния, защото надалеч става неефективен, казват специалистите. Такава е и идеята на турския концерн "Шише джам" за строителството на завода за плоско стъкло в Русе ­ производството да се насочи за износ към съседните страни ­ Румъния, Югославия и Молдова.Следователно заводът им ще конкурира не само разградския "Диамант", но и целия бранш. Митата за внос на стъкло от Турция вече отпаднаха от 1 януари 2002 г., така че, след като уби най-големия завод на Балканите, турската фирма "Шише джам" може спокойно да превземе и пазара на стъкларските ни заводи към съседните страни. С помощта на ръководството на "Каолин" и техния покровител Никола Николов. Предварителен замисъл или чиста случайност, но малко, след като затварят пещите на "Диамант" през 1998 и 1999 г., на територията на Разград се появява вицепрезидентът на турския холдинг "Шише джам" Йълдръм Теоман и представителят на белгийския концерн "Главербел" Николас Пресис. Двамата огледали изпадналия в несъстоятелност "Диамант" и възможностите за изграждане на нов завод за стъкло в Разград, похвали се тогава изпълнителният директор на завода Емил Гюров. Според него турските експерти оценили високо отличната инфраструктура, удобните транспортни връзки по суша и вода, близостта на суровинните находища от пясъци и наличието на подготвени кадри от силикатния бранш в града. Каква е причината сега идеята на "Шише джам" за нов завод за стъкло да възкръсва? При това не в Разград, където всичко, благодарение на протежетата на Никола Николов им е под контрол, а в Русе? От няколко години "Диамант" е в съдебно производство по несъстоятелност, което не обнадеждава нито един инвеститор, смятат експертите. Но и мястото на новия завод на "Шише джам" в Русе също не е избрано случайно. За неговата продукция са необходими онези суровини, които се намират в близките градчета Сеново и Каолиново. Така, след скандалите в Разград, новият кръг на кръга "Капитал" е решил да започне на чисто.
Източник: Монитор (09.10.2002)

Ръководството на турския стъкларски концерн "Шише джам" е потвърдило намеренията си да инвестира 120 млн. евро в България в завод за плоско стъкло, съобщи кметът на Русе Елеонора Николова. Засега обаче запитванията на концерна не са получили отговор от Министерството на икономиката, добави тя. "Шише джам" се е спрял на Русе заради съчетанието на летище и пристанище. Русенската кметска управа е готова с предложения за терен и други подходящи условия, каза още кметът Елеонора Николова.
Източник: Новинар (29.11.2002)

Правителството създаде междуведомствена група за осигуряване на институционална подкрепа на инвестиционния проект на турската компания "Шишеджам" АД за изграждане на завод за производство за плоско стъкло край Русе, съобщи правителствената информационна служба. Групата ще окаже съдействие на турската компания при кандидатстването за концесии за добив на базови материали, разрешителни за превоз на товари и др. Председател на междуведомствената група ще бъде заместник-министър на икономиката, а нейни членове - заместник-министри на финансите, транспорта, енергетиката, труда и регионалното развитие и благоустройството и председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции. Инвестиционният проект на "Шишеджам" АД е на стойност сто милиона долара, като финансирането ще бъде осигурено от самото дружество и от Международната финансова корпорация. Производственият капацитет на завода се предвижда да бъде 150 000 тона плоско стъкло годишно, като 70 на сто от него ще бъде за износ.
Източник: БТА (29.12.2002)

Председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции /АЧИ/ председателства междуведомствената работна група за осигуряване на подкрепа по проекта на "Шишеджам" за строителството на завод за плоско стъкло в Русенско, съобщиха от дирекция "Инвестиционно и правно обслужване" на АЧИ. Проектът им за нов завод за плоско стъкло е за 100 милиона долара, като на втория етап от неговата реализация се предвижда изграждането на втора поточна линия. В петгодишен план инвестицията на "Шишеджам" се очаква да достигне 200 милиона долара. Проектът ще бъде финансиран и от Международната финансова корпорация. Бъдещият завод в Русенско трябва да произвежда годишно до 150 хиляди тона плоско стъкло, като 70 на сто от продукцията му ще е за износ.
Източник: БТА (14.01.2003)

"Шишеджам" има условия към българското правителство, преди да вложи капиталите си в Русе са заявили шефовете на турския холдинг, които дошли да огледат терени за строеж на завода за плоско стъкло в общината и да подпишат писмо за намерения. Информацията от Русе бе потвърдена и от шефа на Агенцията за чуждестранни инвестиции Павел Езекиев.Той заяви, че ставало дума за поискан достъп до пристанището в града, съдействие за получаване на строителен терен и намаляване на корпоративния данък. Въпрос на преговори е за кое от тези неща правителството ще склони, каза той. "Шишеджам" обяви, че иска да строи завод за плоско стъкло по време на посещение на премиера Сакскобургготски в Истанбул миналата година. По-късно кабинетът създаде междуведомствена група за осигуряване на институционална подкрепа на проекта. Той е за 100 млн. долара, с производствен капацитет на завода от 150 хил. т. плоско стъкло на година
Източник: Монитор (04.03.2003)

Турският холдинг "Шишеджам" ще въведе в експлоатация първите мощности на русенския си завод още през идната година. В началото заводът ще произвежда само плоско стъкло, но впоследствие асортиментната му листа ще бъде разширена. Изграждането на предприятието най-вероятно ще започне до месец. Това стана ясно след приключилата визита на представителите на турския холдинг в Русе. Председателят на съвета на директорите на "Шишеджам" г-жа Алев Яраман каза, че русенската инвестиция, чийто прогнозен размер е 100 млн. долара, е планирана в холдинга в продължение на две години. Според Ярман присъствието на "Шишеджам" в стъкларската промишленост на България ще се усети скоро, защото производственият капацитет на предприятието в дунавския град ще е 150 хил. тона плоско стъкло годишно. Според предварителните разчети 70% от него ще бъде изнасяно. Турският холдинг "Шишеджам" произвежда всички видове стъкло, както и химикали. Групата развива дейност и в Русия и Грузия и планира навлизане в химическата индустрия на Китай. Последният завод, който "Шишеджам" откри в Русия в средата на миналия септември, беше изграден за 28 млн. долара, като предстои в него да бъдат вложени още 32 млн. долара през следващите три години. В Грузия холдингът придоби местно предприятие чрез приватизация през 1997 г., като наскоро обяви намеренията си да удвои производствения му капацитет, финансирайки надграждането със заем за 6.3 млн. долара от Международната финансова корпорация (част от групата на Световната банка). За миналата година "Шишеджам" е реализирал износ на обща стойност над 500 млн. долара в 125 страни. Основният капитал на холдинга е близо 600 млн. долара.
Източник: Дневник (06.03.2003)

Скандал се разрази около намерението на турската "Шишеджам" да инвестира $ 100 млн. в завод за плоско стъкло край Русе. Турският инвеститор искал твърде много облекчения. Представители на "Шишеджам" заплашили, че ако исканията им не бъдат изпълнени, ще направят завода си в Румъния, където били готови на всичко, за да ги привлекат. "Правим всичко, което е по силите ни, за да ги задържим", обяви шефът на правителствената група за институционална подкрепа Павел Езекиев. На среща на всички зам.-министри, които имат отношение към проекта, вицепремиера Николай Василев, посланика на Турция у нас и представители на инвеститора. Там било обсъдено и одобрено правителствено решение за подкрепа на проекта. То трябва да бъде гласувано днес. След това бордът на "Шишеджам" трябва да вземе окончателното си решение. "Искат се безплатна земя, безплатен ток, данъчни облекчения. За удовлетворяването на много от тях нямаме законови инструменти", обясни Езекиев. От финансовото министерство отказаха да кажат дали са отказали облекчения на "Шишеджам".
Източник: Сега (07.03.2003)

Дъщерната на турската "Шишеджам" компания "Тракия джам" обяви официално пред Истанбулската фондова борса, че ще инвестира 100 млн. долара в изграждането на завод за плоско стъкло в района на Русе. Капацитетът на новото предприятие ще бъде за 200 хил. тона продукция годишно. Според предварителните разчети на турската компания около 70% от продукцията на завода в Русе ще бъде за износ. Ако бъде реализиран, проектът ще стане най-голямата чуждестранна инвестиция на зелено от началото на прехода насам. Турската компания влезе в България през 1997 г., когато купи миноритарен дял от девненския завод за производство на калцинирана сода "Соди" чрез смесеното виенско дружество "Солвей Шишеджам холдинг", в което участва и Европейската банка за възстановяване и развитие. В края на 2002 година правителството реши да създаде междуведомствена група за подпомагане на осъществяването на проекта. В нея са включени представители на министерствата на икономиката, труда, финансите, транспорта, благоустройството и енергетиката, както и на Агенцията за чуждестранни инвестиции. Холдингът "Шишеджам" има пазарен дял от 2.5% от производството на плоско стъкло в световен мащаб. Печалбата на дружеството за 2002 г. преди данъчно облагане е 203 млн. долара, което е ръст от 160% спрямо предишния период. Продажбите са били за 1.2 млрд. долара, като износът е 464 млн. долара. От групата са решили да не разпределят печалбата си, а да я заделят за реализацията на инвестиционни проекти.
Източник: Дневник (17.04.2003)

Заместник-председателят на турския холдинг "Шишеджам" Доган Аркан връчи на министър-председателя Симеон Сакскобургготски писмо за намеренията на турския холдинг да инвестира в България, оповести правителствената информационна служба. Турската фирма, която държи 2,5% от пазара на стъкло в света, е избрала България, за да инвестира в нов завод в Русе. Дъщерната компания на холдинга "Тракия джам" ще вложи първоначално малко повече от 100 млн. долара за изграждането на новото предприятие. Очаква се строителството да започне през юни. Капацитетът на завода в Русе ще бъде 200 000 тона годишно и според предварителните разчети 70% от продукцията ще бъде за износ. Ще бъдат открити първоначално 189 работни места. Холдингът ще ползва и концесии за добив на пясък. При посещението си в Турция в началото на октомври 2002 г. премиерът се срещна с ръководителите на концерна "Шишеджам" и обсъди с тях намерението им да построят завод край Русе. Тогава министър-председателят заяви, че правителството ще направи това, което е по силите му, за да подкрепи проекта, тъй като той е от голям интерес за България и за Русенския регион. На срещата днес е присъствал и вицепремиерът и министър на икономиката Николай Василев, турският посланик Хайдар Берк и председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции Павел Езекиев. "Това е най-голямата инвестиция "на зелено" у нас", каза след срещата вицепремиерът Николай Василев. Утре представителите на холдинга ще разговарят с вицепремиера Николай Василев и с министъра на финансите Милен Велчев.
Източник: Дневник (23.04.2003)

За да започне чужда фирма бизнес у нас трябва да се справи с 29 разрешителни, които й отнемат поне пет месеца. Това е една от основните причини за малкия размер на чуждите инвестиции у нас. Изследване в 32 държави показва, че страната ни заема първо място по този показател, следвана от Турция и Латвия. Това съобщи пред депутатите от икономическата комисия председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ) Павел Езекиев. Той посочи, че официалните разходи за навлизането на чужда фирма в страната са 291 долара, а общите разходи - 6023 долара. По значителен размер на общите разходи страната ни е трета - след Турция и Румъния, при проучването на 32 държави. През 2003 г. очакванията са нивото на чуждите инвестиции да надхвърли 700 милиона долара, от които около 500 милиона долара "на зелено". Най-силната година за чуждестранните инвестиции у нас е била 2000 когато са влезли 1 млрд. долара. През 2001 г. започва спад, като през 2002 г. стигат 500 милиона долара. Австрия и Германия са най-големите чуждестранни инвеститори у нас през 2002 г., главно заради приватизацията, като в това отношение водещо място има банковият сектор, следван от търговията и услугите, и тежката промишленост. През 2002 г. най-много инвестиции "на зелено" - съответно 40 милиона долара и 30 милиона долара за строеж на бензиностанции, са направили съответно Лукойл, Русия, и ОМВ, Австрия. След тях се нареждат "Сокотаб", Швеция, с 25 милиона долара в тютюнообработка, Виохалко, Гърция - с 20 милиона долара в металургията, Фесто, Германия, с 15 милиона долара в електротехника и Миролио, Италия, с 10 милиона долара - в текстил. Инвестицията "на зелено" на турската компания "Шишеджам" за изграждането на завод за плоско стъкло в Русе беше посочена като най-големият успех на Агенцията за чуждестранни инвестиции през първите четири месеца на 2003 година.. Според шефа на Агенцията за чуждестранни инвестиции новият законопроект за насърчаване на чуждестранните инвестиции, който е готов и в момента се съгласува по министерства, ще бъде един от пътищата за решаване на проблема с малкото чуждестранни инвестиции в страната. Предвижда се в него чуждите и българските инвестиции да бъдат равнопоставени, а името на АЧИ да бъде променено на Българска агенция за инвестициите.
Източник: Монитор (22.05.2003)

Терен и сгради на "Войнтех" ЕООД вероятно ще бъдат предоставени на турския инвеститор "Шишеджам" за изграждане на завод за плоско стъкло в Русе, съобщиха от областната управа. Правителството е разпоредило имотът в местността Слатина, в регулацията на дунавския град, да бъде изваден от капитала на дружеството, собственост на Министерството на отбраната. Предвижда се безвъзмездно право на управление на терена и сградите с обща разгърната площ над 660 декара от военното дружество на областния управител Румен Януаров.
Източник: Дневник (20.06.2003)

Правителството гласува безвъзмездна държавна помощ в размер на 4 милиона лв. на бъдещия турски завод за стъкло в Русе плюс концесия за пристанище, ВиК инфраструктура ­ без заплащане, енергийна мрежа до външен периметър на завода ­ без заплащане, газопроводна мрежа до външен периметър ­ без заплащане, паропроводно съоръжение ­ без заплащане, удължаване на жп линия ­ без заплащане, удължаване на пътя до завода­ без заплащане, както и откри процедура за предоставяне на концесия на "Шишеджам" за минерални ресурси. Безвъзмездните държавни помощи се предоставят само на фирми, които имат намерение да инвестират в изостанали региони, разкривайки нови работни места. Задължително за тях е съгласието на Комисията за защита на конкуренцията. Тя наблюдава дали са изпълнени всички изисквания за конкурентна среда в дадения регион. На 24 юни 2003 г. Комисията за защита на конкуренцията прие за допустима тази безвъзмездна помощ, която "насърчава икономическото развитие на райони с ниско жизнено равнище или с висока безработица". Русе не е от районите в България с ниско жизнено равнище и висока безработица. Картината на трудовия пазар за януари 2003 г. сочи, че равнището на безработицата в града е 12,2%. Цифрите на Русе са под средните за страната ­ 16,3%. По равнище на безработица област Русе е на 17-о място от общо 28-те области в страната. С най-висока безработица са областите Търговище (32%), Монтана (27,2%), Разград (26,4%), Смолян (25,6%) и Враца (24%). За да избегне капана на статистиката, според която Русе очевидно не е изостанал район, КЗК приема, че цяла "България се разглежда като област, ... където жизненото равнище е необичайно ниско или където има сериозна безработица". С това твърде широко тълкуване на Закона за държавните помощи КЗК обосновава положителното си решение. Финансирайки частично инвестиционния проект на "Шишеджам", българската държава дори не поставя условие "помощта" да бъде включена като апортна вноска в собствеността на бъдещия завод. Турският холдинг "Шишеджам" е петият най-голям производител на плоско стъкло в Европа. Проектът за завод за плоско стъкло в Русе е на стойност 100,4 млн. щ.д. Инвестиционният проект на турския холдинг ще бъде реализиран от дружество "Тракия Джам Санаи" ­ 100% собственик на регистрираното в Холандия дружество "Тракия Джам Инвестмънт". "Тракия Глас България" ЕАД, вписано в Търговския регистър на Русенския окръжен съд със седалище Русе, принадлежи 100% на "Тракия Джам Инвестмънт". "Тракия Глас" се управлява от Съвет на директорите и се представлява от изпълнителните директори Ален Яраман, Мюфит Йозкара, Мустафа Акиф Сьозен и Улукан Ийгюн. На 13 март 2003 г. Министерският съвет с протокол №12 одобрява проект за Писмо за подкрепа на инвестиционен проект на "Шишеджам" и упълномощава заместник-министър председателя и министър на икономиката Николай Василев да подпише Писмото от името на правителството. С писмото за подкрепа правителството на България предоставя безвъзмездно терен с площ 636,987 дка със застроените на него сгради на бившето ДОСО­ Русе, собственост на фирмата на Министерството на отбраната "Воинтех". Освен това правителството изгражда цялата инфраструктура на бъдещия завод на "Шишеджам", тоест: ­ концесия за пристанище ­ Русе, ­ ВиК инфраструктура без заплащане, ­ енергийна мрежа до външен периметър на завода без заплащане, ­ газопроводна мрежа до външен периметър без заплащан,е ­ паропроводно съоръжение ­ без заплащан,е ­ удължаване на ЖП линия ­ без заплащане, ­ удължаване на пътя ­ без заплащане, МС се задължава да започне и процедура за предоставяне на концесия на "Шишеджам" за минерални ресурси. На 14 март 2003 г. с писмо на Министерството на икономиката до Съвета на директорите на холдинг "Шишеджам", Турция, правителството на Република България потвърждава своята подкрепа на проекта за завод за плоско стъкло в Русе. Министърът на икономиката Николай Василев изпраща Писмото за подкрепа до "Шишеджам" с гриф "In strict confidence" на заглавната страница. На 21 април чрез връчване на официално "Писмо за намерения" на българското правителство турският холдинг "Шишеджам" потвърждава решението си за изграждане на завода. С Разпореждане №7 от 16 юни 2003 г. МС нарежда на Министерството на отбраната да намали капитала на "Воинтех" ЕООД-София съобразно на стойността на правото на собственост върху недвижимия имот. В рекордно кратък срок ­ два дни -на 18 юни 2003 г. е издаден акт за държавна собственост №2473 върху бившата база на ДОСО ­ Русе. Същия ден ­ 18.06.03 г. с писмо вх. №92-00-314 Министерският съвет уведомява Комисията по конкуренцията, че има намерение да прехвърли безвъзмездно правото на собственост върху недвижим имот­ частна държавна собственост, данъчна стойност ­ 4 040 225 лв., на "Тракия Глас България" ЕАД. На следващия ден КЗК изпраща писмо до МС ­ изх. №100/19.06.03 г., че е готова да разгледа случая. Заседанието е насрочено на 24.06.2003 г. и на тази дата с писмо изх. №100/24.06.03 КЗК уведомява МС, че решението е изготвено. То е благоприятно за "Шишеджам". Какво наложи да бъде "подпомаган" в такива големи размери един чуждестранен инвеститор и да бъде толерирано неговото монополно положение на българския пазар? Тези въпроси зададе "Монитор" на бившия министър на икономиката Николай Василев, както и на министър-председателя чрез пресцентъра на МС. Пети ден отговор на тях нямаме.
Източник: Монитор (04.08.2003)

"Шише джам" търси ново място за строежа на завод за плоско стъкло, се коментира на ухо сред русенската управа. Турският концерн получи безвъзмездно от Министерския съвет терен от близо 700 кв. м от бившето селскостопанско летище край Русе. Според слуховете обаче турците искали да строят в съседна на Русе община, където има данъчни преференции за инвеститорите заради високата безработица. Представители на "Шише джам" вече обикалят различни терени в региона, за да направят избора си. Затова и от холдинга бавят подписването на договора с кабинета. Той предвижда турците да платят 400 хил. лв. държавна такса за придобитата земя. "Шише джам" пък планира да вложи 100 млн. долара и да открие 150 работни места в завода за плоско стъкло.
Източник: Стандарт (22.08.2003)

Турският холдинг "Шишеджам" се е отказал от намерението си да строи завода за плоско стъкло в Русе, а проучва терени в Търговище, съобщи депутатът от СДС Иво Цанев. Още преди седмици вицепремиерът Лидия Шулева потвърди, че турските инвеститори са променили мнението си и търсят терен в община с нулев данък печалба. Кабинетът предостави на "Шишеджам" терен край Русе с площ 636,967 дка. Той беше прехвърлен на специално учреденото дружество "Тракия глас България". От турския холдинг обаче още не са платили държавната такса от 400 хил. лв. Инвестицията се предвижда да бъде в размер на 100 млн. долара.
Източник: Стандарт (17.09.2003)

Турската фирма "Шишеджам", заради която бе разбито българското производство на плоско стъкло, окупира Търговище. "Шишеджам" започва строителството на завод за стъкло в Търговище, обяви пред журналисти вчера турският бизнесмен Фикрет Индже. Той е съучредител на Сдружението на българските и турските бизнесмени. Според турски бизнесмени за изграждането на фабриката в Търговище имало много силно правителствено и депутатско лоби от страна на ДПС и лично на Ахмед Доган и Касим Дал. В Търговище дори разнасят вече Дал като потенциален собственик на завода. Преди три месеца "Шишеджам" трябваше да се настани в Русе. На 4 август "Монитор" единствен съобщи, че правителството даже гласува безвъзмездна държавна помощ в размер на 4 милиона лв. на бъдещия турски завод за стъкло в Русе плюс концесия за пристанище, ВиК инфраструктура ­ без заплащане, енергийна мрежа до външен периметър на завода ­ без заплащане, газопроводна мрежа до външен периметър ­ без заплащане, паропроводно съоръжение ­ без заплащане, удължаване на жп линия ­ без заплащане, удължаване на пътя до завода­ без заплащане, както и откри процедура за предоставяне на концесия на "Шишеджам" за минерални ресурси. Правителствената помощ бе одобрена и от тогавашната Комисия за защита на конкуренцията, въпреки че подобна помощ се предоставят само на фирми, които имат намерение да инвестират в изостанали региони, разкривайки нови работни места. Правителствената група за подкрепа на проекта обаче пропуснала подробността, че при даряване на терена от "Шишеджам" трябва да платят 400 хиляди лева данък. Заради скандала в последно време за "Шишеджам" не се говореше. Едва вчера турските бизнесмени съобщиха, че от "Шишеджам" избрали за своята инвестиция Търговище заради нулевата ставка за данък печалба в общината, която една от най-високата безработица в страната. Според Индже, който миналия петък вечерял в Истанбул с Генералния консул на България в Истанбул, с Фикрет Кузуджу и президента на "Шишеджам", фирмата ще инвестира в предприятието 160 милиона долара.
Източник: Монитор (17.10.2003)

"Шише джам" ще прави втори завод за стъкло у нас. Предвижда се той да бъде край Бургас. Това стана ясно на среща между областния управител на морския град Иван Витанов и новия генерален консул на Турция Вурал Алтай. Дипломатът обещал да лобира пред "Шише джам" един от предвидените два инвестиционни обекта да бъде край морето. Най-вероятно там ще е фабриката за домакински изделия от стъкло. Основната инвестиция е в завод за плоско стъкло, но от турската фирма още не са избрали мястото, на което да го построят. Първоначално те получиха безвъзмездно от държавата терен край Русе, но се отказаха от него и предпочетоха място в област с висока безработица. Така инвеститорите ще могат да се възползват от преференцията за нулев данък печалба.
Източник: Стандарт (18.11.2003)

Интерес от други инвеститори е проявен към имота от 560 декара край Русе, определен за изграждането на завод за плоско стъкло от Шишеджам, съобщиха от областната администрация. Заради това областният управител на Русе Румен Януаров е поискал становище от икономическия министър Лидия Шулева за позицията на министерството. Областният управител е информирал министъра на икономиката, че до момента не е получил отговор от българското дружество на Шишеджам - Тракия глас България ЕАД, на предложения проект на договор за прехвърляне на държавен имот. Министерският съвет на свое заседание от 27 юни 2003 г. реши държавният имот в местността Слатина край Русе да бъде прехвърлен на инвеститора. В изпълнение на решението на 15 август т.г. Румен Януаров е предложил на Тракия глас България проект на договор за прехвърляне на собствеността. Поради липса на отговор на 17 септември е било изпратено напомнително писмо, на което също не е отговорено. Междувременно от турската компания съобщиха, че ще строят заводи в Бургас, по-рано проектите им бяха свързани с Търговище.
Източник: Пари (24.11.2003)

"Шишеджам" строи завод за плоско стъкло в Търговище, където правителството ще предостави терен от 840 дка на компанията. Инвестицията на "Тракия глас-България", което е част от турската компания "Шише джам", е за $160 млн. От тях $100 млн. ще бъдат инвестирани в мощности за производство на фино стъкло, а 60 млн. - за производството на стъклени изделия. С изграждането на завода ще бъдат открити над 700 нови работни места.
Източник: Стандарт (19.12.2003)

"Шишеджам" отваря представителство в Търговище. Четирима специалисти от турската компания вече са в града, за да подготвят изграждането на бъдещите заводи за стъкло. Турският холдинг ще инвестира 160 млн. долара за фабриките за плоско стъкло, огледала и чаши.
Източник: Стандарт (09.01.2004)

През 2005 г. ще започне производството на стъкло в завода на турската компания "Шишеджам" в Търговище. Това стана ясно по време на срещата на ръководството на компанията с премиера Симеон Сакскобургготски и министъра на икономиката Лидия Шулева. Турската компания инвестира $ 160 млн. в строежа на завод за стъкло и амбалаж. "Още през 2005 г. започваме да изнасяме продукцията в чужбина", обяви вицепрезидентът на "Шишеджам" Алев Яраман. Очаква се да бъдат открити над 700 работни места. "До месец ще приключат геоложките проучвания, а в началото на пролетта стартират изкопните работи", поясни Яраман. В момента се приемат документи за фирми, които искат да участват в строителството на заводите. Изискването е да са участвали в подобни проекти. "Вече е одобрен проектът на немската фирма "Практикер" за строеж на 7 хипермаркета в срок от 3 години", каза Шулева. Тя обясни, че се работи по още 10 проекта, всеки на стойност 20 млн. евро.
Източник: Сега (14.01.2004)

Гръцката ОТЕ е най-големият инвеститор в България за последните 11 г. Фирмата е вложила 530 млн. долара в развитието на мрежата на втория мобилен оператор в страната - "ГлоБул". Това обяви шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции Павел Езекиев. Следващите в Топ 5 са две белгийски компании: "Солвей" - с 380 млн. долара вложения в "Соди"-Девня, и "Юмикор" - с 300 млн. долара в медодобивния комбинат в Пирдоп. Четвърто и пето място делят "ЛУКойл" и "Американ стандарт" с по 150 млн. долара, инвестирани в бургаската рафинерия "Нефтохим" и севлиевския завод за санитарен фаянс "Видима идеал". България изпревари по инвестиции за миналата година всички страни от региона, похвали се Езекиев. За 2003 г. чуждите вложения ще достигнат $1,4 млрд., което прави по $190 на глава от населението. Над 1,6 млрд. долара ще са чуждите инвестиции през 2004 г., прогнозира Езекиев. Близо 750 млн. долара от тях се очаква да дойдат от приватизация. Регионален център за софтуер за медицински системи ще прави у нас "Сименс". Експерти на фирмата пристигнаха вчера в България за проучване на място. Очакваме решението на компанията дали ще инвестира у нас през март-април, каза Езекиев. Изграждането на индустриален парк до София ще е вторият проект, който ще получи държавна помощ, след турската "Шише джам". Строежът ще стартира през пролетта.
Източник: Стандарт (14.01.2004)

100 млн. долара е планираният стокообмен на предприятието за стъкло, което "Шише джам" ще построи в Търговище. Това обяви президентът на турската компания Доган Аркан. Холдингът ще вложи 160 млн. долара за изграждането на две фабрики - за плоско и домакинско стъкло. Строителството им ще започне в края на март т.г., а пускането в експлоатация ще е през 2005 г. Така България ще се превърне в регионален център за производство на стъкло, коментира Аркан. Заводите ще работят изцяло с български суровини, каза вицепрезидентът на "Шише джам" Алев Яраман. Пясък, доламит, варовик и сода се използват като основни материали при производството на стъклото. Близо 700 нови работни места ще бъдат разкрити с пускането на стъкларските фабрики. Заради автоматизираното производство и модерната техника холдингът предвижда да обучи кадри по специализираните дейности.
Източник: Стандарт (16.01.2004)

Турският холдинг "Шише джам" плати 8 млн. долара гаранция, че ще вдигне двата завода за стъкло край Търговище. Това е записано в договора на компанията с правителството, съобщи зам. областният управител на Търговище Красимир Кънев, който е координатор по сделката. Общата инвестиция е $160 млн. От българска страна документът е подписан от зам.-министъра на икономиката Димитър Ивановски. Вече е приет без забележки докладът от геоложките проучвания. Той показва, че отреденият терен от 840 дка е подходящ за строежа на двата завода - за плоско и битово стъкло, каза Кънев.
Източник: Стандарт (19.03.2004)

Правителството ще окаже подкрепа на турската компания Тракия глас България ЕАД, която е част от Шишеджам, като осигури необходимата инфраструктура чрез изместване на съществуващата 110 KV електропреносна линия. В момента тя преминава през терена, на който ще бъде изграден завод за плоско стъкло на компанията, и ще пречи на строителните работи. Новото трасе на преносната мрежа е уточнено от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси с инвеститора и ще преминава по границата на терена. Ще бъде изградена електроразпределителната мрежа до него, включително на трансформатори от високо към ниско напрежение, водоснабдителна инфраструктура, мрежа за разпределение на природен газ, железопътна линия и подобряване и разширяване на съществуващия път до външната граница на имота. Проектът на Шишеджам е в Търговище да бъде изградена първата поточна линия за производство на плоско стъкло на Балканския полуостров. 100 млн. USD ще бъдат вложени в мощности за производство на фино стъкло, а 60 млн. USD за производство на стъклени изделия. Намерението на турската компания е заводът да бъде готов през 2005 г. Около 85% от продукцията ще се изнася в страни от ЕС. Инвеститорите ще ползват и пълно преотстъпване на корпоративния данък за срок от 5 години заради високата безработицата в региона - 28.77%.
Източник: Пари (09.04.2004)

Кабинетът дава 12,6 млн. за заводите на "Шишеджам" край Търговище. С парите ще бъде изградена инфраструктурата до обектите. Различните ведомства вече са утвърдили средствата, с които ще се изграждат съоръженията, съобщи зам. областният управител Красимир Кънев, който е координатор по сделката. Според разчетите за изграждането на далекопроводи високо напрежение НЕК трябва да вложи 6 млн. лева. Над 900 хил. лева ще инвестира "Булгаргаз" в газопреносната мрежа. С останалата част от парите трябва да се изгради водопровод и пречиствателна станция за отпадни води, шосейна и жп транспортни връзки. До дни ще бъде подписан и най-важният договор за прехвърляне на държавен имот с площ 1023 дка на инвеститора, върху който ще бъдат построени заводите.
Източник: Стандарт (16.04.2004)

Първата копка на заводите за плоско стъкло и стъклени изделия край Търговище, чийто инвеститор е турската Шишеджам, ще бъде направена на 7 юли, съобщи г-жа Алев Яраман, председател на борда на директорите на компанията. В момента тече тръжната процедура по избора на изпълнител на строителните работи. Плановете на Шишеджам са едната от мощностите да заработи още следващото лято, а другата - в началото 2006 г. Ще бъдат вложени 160 млн. USD, което е най-голямата инвестиция на зелено у нас. Фабриките ще работят като класически клъстър. Производството ще осигури нови 700 работни места и заетост на доста фирми подизпълнители и обслужващи основната дейност. Политиката на Шишеджам позволява закупуването на акции от служители на компанията. Продукцията на заводите ще бъде изключително насочена за износ - близо 85%.
Източник: Пари (08.06.2004)

Над 50 български фирми ще работят по поръчки на турския холдинг "Шише джам", който ще строи два стъкларски завода до Търговище. Това стана ясно на среща на изпълнителния директор на турската фирма Алев Яраман с областната и общинската администрация на областния град. Първата копка на заводите е на 7 юли. По предварителна информация на събитието ще присъстват министър-председателите на България Симеон Сакскобургготски и на Турция Реджеп Ердоган.
Източник: Стандарт (22.06.2004)

В писмо до истанбулската борса водещата в стъкларското производство турска фирма Шишеджам съобщава, че засилва производствената си дейност в чужбина. На първо място тя посочва завода си в България Тракия джам, който е с капацитет 200 хиляди тона. Заводът е край Търговище на терен, осигурен от българското правителство. Приключени са действията по собствеността, строежа и околната среда на обекта, се казва в писмото, чийто текст е поместен в днешния брой на вестник Хюриет. Предвижда се заводът да бъде открит идния месец от премиерите на двете страни Реджеп Тайип Ердоган и Симеон Сакскобургготски. В рамките на заводския комплекс Тракия джам планира да построи и завод за производство на стъклени изделия за домакински цели. Капацитетът на този завод ще бъде 53 хиляди тона годишно на стойност 60 милиона долара. Двете съоръжения са под обща шапка-Тракия гласс България Еоод. Съдружник е холандската Тракия джам инвестимънт. В тази връзка се планира да бъдат отново прегледани инвестиционната програма и капиталите. В писмото се отбелязва, че са приключени преговорите за осигуряване на капитали от международни финансови институции.
Източник: БТА (25.06.2004)

Кредитно споразумение за 85 млн. USD подписаха президентът на Шишеджам груп Доган Аръкан и Косроу Замани, директор за Югоизточна Европа и Централна Азия на Международната финансова корпорация /IFC/. Със средствата ще се финансира инвестицията на турската компания в Търговище за строежа на двата завода за стъкло. Общата стойност на проекта е 160 млн. USD. Шишеджам приключи всички технически проучвания. На 7 юли ще бъде направена първата строителна копка. Лидия Шулева, която присъства на подписването на споразумението, заяви, че проектът на Шишеджам груп е много важен за България, защото е първият, при който се прилага на практика индивидуалното обслужване на големите инвеститори.
Източник: Пари (28.06.2004)

Шишеджам е първата компания, за която се прилага държавна подкрепа съгласно новия Закон за насърчаване на инвестициите. Според него държавата подпомага инвеститори с вложения над 100 млн. лв., като изгражда прилежащата инфраструктура. 500 хил. лв. собствени средства е отделила Национална компания Железопътна инфраструктура в жп линия от 2020 м, която свързва предприятието с гара Търговище. По нея ще се превозват суровините и готовата продукция от площадката на завода до гарата. Турският премиер Реджеп Ердоган и българският министър-председател Симеон Сакскобургготски ще направят утре първата копка на завода на Шишеджам край Търговище. Турската компания ще построи два завода - за плоско стъкло и битова стъклария. Общата стойност на проекта е 160 млн. USD и е най-голямата инвестиция на зелено, правена у нас. Шишеджам вече подписа заем за 85 млн. USD с Международната финансова корпорация /IFC/. Двата завода ще осигурят работа на 700 души.
Източник: Пари (06.07.2004)

Премиерите на България и Турция Симеон Сакскобургготски и Реджеп Ердоган положиха паметна плоча, с което стартира изграждането на заводите за стъкло на турския холдинг Шишеджам в Търговище. Двамата бяха посрещнати в града от областния управител Бехчет Керим и от кмета на Търговище Красимир Мирев. На символичния старт на проекта на компанията присъстваха вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева, турският държавен министър Бешир Аталай, министърът на енергетиката и природните ресурси Хилми Гюлер, депутати и бизнесмени. Турската фирма ще изгради в Търговище първата поточна линия за производство на плоско стъкло на Балканския полуостров. С построяването на завода в района ще бъдат открити над 700 нови работни места, а областният град ще стане регионален лидер в производството на плоско стъкло. Инвестиционният проект е за 160 млн. USD. От тях 100 млн. USD ще бъдат инвестирани в мощности за производство на фино стъкло, а 60 млн. USD - за производството на стъклени изделия. Намерението на Шишеджам е заводът да бъде готов през 2005 г. Очаква се около 85% от продукцията да се изнасят в страни от Европейския съюз.
Източник: Пари (08.07.2004)

Тринадесет компании вече са кандидатствали за получаване на преференции по новия закон за насърчаване на инвестициите, който влиза в сила днес. Това заяви Павел Езекиев, изпълнителен директор на преименуваната Българска агенция за инвестиции. Една от компаниите, възползвала се вече от преференциите по новия закон, е турската Шишеджам, която наскоро направи първа копка на двата свои завода за стъкло в Търговище. Общата инвестиция е най-голямата на зелено, правена у нас - 160 млн. USD. Фирмата вече получи и държавна помощ - 500 хил. лв. собствени средства отдели Националната компания Железопътна инфраструктура в жп линия от 2020 м, която свързва предприятието с гара Търговище. По нея ще се превозват суровините и готовата продукция от площадката на завода до гарата. Друг голям проект, поискал преференции, е английската компания Уилям Хюз. Компанията ще построи завод за производство на машинни части в Индустриална зона Раковски. Четири от проектите са на български компании, а два от тях са за над 100 млн. лв., каза Езекиев. За да получат преференциите, кандидатите трябва да се сдобият със сертификат за клас инвестиция, като представят пред БАИ инвестиционен план. Първите сертификати ще бъдат връчени през септември. Според правилника за прилагане на закона, приет миналата седмица от кабинета, първи клас са инвестициите над 100 млн. лв. Втори клас са тези между 50 млн. и 100 млн. лв., а трети - от 10 млн. до 50 млн. лв.
Източник: Пари (04.08.2004)

Не можем да намерим работници за строежа на заводите за плоско стъкло "Шишеджам", каза Сема Бутрева, административен ръководител на двете турски фирми "Фунда Анд" и "Системи япъ", наети да извършат строителните работи по заводите. За да решат проблема, двете фирми са пуснали обяви с търсените професии в централните всекидневници. За работници от другите региони на страната вече се подготвя пансион. Той ще бъде в досегашната административна сграда на фалиралия завод за дървесни плоскости "Славиния" АД, чийто терен бе закупен от холдинг "Шишеджам". В Търговище в момента работещи са три завода - акумулаторният с около 150 работници, бутилиращият цех на "Кока-кола", в който текат съкращения, и "Винпром Търговище" с около 250 заети. Има и доста шивашки цехове, където работят жени за 80 лв. месечно.
Източник: Новинар (20.08.2004)

Индивидуално обслужване от страна на държавата ще ползват само инвеститори, които влагат над 50 млн. лв., но само в един обект. Не се допуска разделяне на инвестицията на множество обособени обекти на различни територии. Това е записано в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите, публикуван в Държавен вестник. Правилникът беше приет в началото на август и оценен като успех на правителствената политика спрямо всички крупни предприемачи на територията на страната. Преференции по закона вече ползва турската компания Шишеджам за инвестицията от 160 млн. USD в строителство на два завода за стъкло край Търговище. Очаквания да получи държавна подкрепа за намеренията си оповести и германската търговска верига Кауфланд. Тя обаче вероятно няма да може да се възползва от привилегиите на инвеститор първи и втори клас, за които се предвижда индивидуално обслужване от страна на служители на новосъздадената Българска агенция за инвестиции /БАИ/. Немската компания обяви намеренията си да вложи 300 млн. EUR у нас, но разпределени в минимум 40 супермаркета. Размерът на инвестицията се удостоверява пред администрацията на БАИ с инвестиционен план, който е основното изискване за получаване на сертификат за клас инвестиции. Според обема вложенията се делят на първи клас - над 100 млн. лв., втори клас - от 50 млн. до 100 млн. лв., и трети клас - от 10 млн. до 50 млн. лв. Инвеститорите от първи и втори клас може да поискат индивидуално административно обслужване. То се предоставя от агенцията безплатно. Инвеститорите плащат само таксите, установени с нормативен акт, за издаване на документи и за извършване на административни услуги. Длъжностните лица от съответните министерства и общините се задължават по силата на правилника да оказват пълно съдействие на служителите на агенцията. Сертификатът за клас инвестиция се издава в едномесечен срок от подаването на заявлението от страна на съответната компания и след като са изяснени всички обстоятелства, свързани с планираната от нея дейност.
Източник: Пари (25.08.2004)

Турската компания "Шишеджам" получи кредити на стойност 100 млн. долара за инвестиции в завода на дружеството в Търговище, съобщиха от компанията за информационния сайт Turkey Companies Today. По-голямата част от заема (65 млн. долара) е от чужди банки, а 35 млн. долара са предоставени от Международната финансова корпорация, инвестиционния филиал на Световната банка. Падежът на банковите заеми е 6 години, а кредитът от Международната финансова корпорация трябва да бъде върнат след осем години. От дружеството не уточниха размера на договорените лихвени проценти. В началото на лятото "Шишеджам" започна строеж на два завода за плоско стъкло, които трябва да заработят до края на 2005 г. Общият размер на инвестицията на холдинга е 160 млн. долара и това е най-голямото му вложение зад граница. Суровината за производство на стъкло ще идва от "Солвей соди" в Девня, пясъкът също ще е български. По предварителни данни от дружеството проектът на "Шишеджам" предвижда 100 млн. долара да бъдат вложени в мощности за производство на фино стъкло, а останалите 60 млн. долара - в съоръжения за домакински стъкларии. Проектът на "Шишеджам" беше солидно подкрепен и от българското правителство. Холдингът получи безвъзмездно правото на строеж върху държавен терен от 1000 дка в Търговище. Със споразумението от 8 април 2004 г. между България и "Шишеджам" правителството пое ангажимент и да осигури инфраструктурата до заводите, което ще струва 12 млн. долара.
Източник: Дневник (24.09.2004)

Само 4 компании, сред които има и български, са подали заявления в Агенцията за насърчаване на инвестициите /АНИ/ за получаване на сертификат за права на "големи инвеститори", съобщи председателят на АНИ Павел Езекиев. По-рано желаещите да ползват правата бяха 15. Четирите проекта са за инвестиции от първи клас - над 100 млн. лева. До месец ведомството ще издаде сертификатите. Такъв документ има турският холдинг "Шишеджам" за инвестициите си в заводите за стъкло в Търговище. Според закона, предприемачите се делят на три класа - за вложения от 10 до 50 млн. лв., от 50 до 100 млн. лв. и над 100 млн. лева. За "големите" държавата осигурява пътища, ВиК и електромрежа.
Източник: Сега (29.09.2004)

Кабинетът отпусна 2,3 млн. лв. за ВиК мрежата на "Шишеджам" от бюджета. Средствата са за изграждане на необходимите системи и съоръжения за водоснабдяване до площадката на Завода за стъкло в Търговище. Заводът се строи от турския холдинг "Шишеджам", който е признат за инвеститор първи клас. По закона за инвестиции при вложения за над 100 млн. лв. държавата поема изграждането на инфраструктура. Инвестиционният проект е за 160 млн. долара. ВиК-Търговище ще трябва да възстанови средствата в бюджета до 10 декември 2005 г.
Източник: Сега (10.12.2004)

12 000 лв. са били откраднати от офис на "Шишеджам" в Търговище. Разбита е врата на административно помещение, които са на метри от охраняемия портал на стъкларските заводи.
Източник: Труд (28.12.2004)

Националната електрическа компания обяви обществена поръчка за инженеринг и изграждане на подстанция 110/20 kV "Търговище- запад" - за електрозахранване на заводите за стъкло на "Тракия глас България" - ЕАД. Срокът за изпълнение на поръчката е 9 месеца. От участниците се иска безусловна банкова гаранция или депозит за участие - 30 000 лв./15 340 евро; за изпълнение - 5%. Те трябва да докажат технически възможности и квалификация чрез референтни обекти за последните 5 години и описание на техническото оборудване за осигуряване на качеството. Процедурата е чрез договаряне с обявление. Основният критерий е икономически най-изгодна оферта при изпълнение на посочените показатели. Документи се получават срещу 300 лв. Срокът за подаване на офертите е до 17 януари 2005 г., т.е. 37 дни след изпращане на обявлението - 9 декември 2004 г. В края на 2004 г. правителството отпусна на "Водоснабдяване и канализация" ООД - Търговище, 2 347 280 лв. за изграждане на системите и съоръженията за водоснабдяване до заводската площадка в Търговище като част от държавната помощ, обещана в подкрепа на една от най-мащабните инвестиции в България от 1989 г. насам. Още преди началото на строителството, дадено на 7 юли м.г., държавата се ангажира да подпомогне проекта с инфраструктура до границите на обекта, включваща път, железопътна линия, водо- и електропроводи, канализация, мрежа за природен газ. Общо 12 млн. лв. са средствата за тази цел. Още преди първата копка Националната компания "Железопътна инфраструктура" завърши двукилометровата железопътна линия между терена и гара Търговище. "Шишеджам" строи два завода у нас - за производство на плоско стъкло, използвано в строителството, и за домашна стъклария. Цялата площ на терена е над хиляда декара, а общата застроена площ на мощностите е 130 829 кв.м. Инвестицията е 160 млн. долара, като повече от половината от нея (85 млн. долара) е заем от Международната финансова корпорация. Сроковете за завършване на строителството са средата на 2005 г. за фабриката за формовано стъкло и началото на 2006 г. за тази за плоското стъкло.
Източник: Строителство Градът (10.01.2005)

Община Русе създаде индустриален парк на площ от 636 дка, съобщиха на съвместен брифинг областният управител Румен Януаров и кметът Елеонора Николова. Това стана възможно, след като държавата прехвърли терена, на който бе планиран строежът на завода на Шишеджам, безвъзмездно на общината. Идеята е първо на това място да бъде изградена необходимата инфраструктура. За целта са предвидени от общинския бюджет около 600 000 лв. Със съдействието на Агенцията за чуждестранни инвестиции общината ще кандидатства за финансиране от еврофондовете.
Източник: Пари (14.02.2005)

Община Русе получи безвъзмездно правото на собственост върху държавен имот, на който ще бъде изграден индустриален парк, съобщи кметът Елеонора Николова и обясни, че собствеността е прехвърлена с решение на Министерския съвет. Площта на имота е 637 дка заедно с построените в него двуетажна сграда със застроена площ 245 кв.м, хангар - 738 кв.м, и полумасивна сграда - 69 кв.м. Той се намира в местността “Слатина” край Русе и преди година беше предложен на турския холдинг “Шишеджам”, който по това време възнамеряваше да построи завода си в дунавския град. След като холдингът се отказа от инвестицията в Русе, теренът беше поискан от местната управа за изграждане на индустриален парк. Идеята за парка е подкрепена от Министерството на икономиката и Българската агенция за инвестиции. В бюджета на община Русе за 2005 г. са заложени първите средства за реализацията на индустриалния парк. Те са в размер на 60 хил. лева. За създаване на зоната ще бъде учредено специално дружество. Местната управа няма да има мажоритарен дял в неговия капитал, тъй като управлението на стопански субекти не е задача на кметството и такова участие само би попречило за ускореното развитие на зоната.
Източник: Дневник (16.02.2005)

Изпратиха на обучение 150 работници в стъкларската фабрика на "Шише джам" край Търговище. Те ще овладяват умения в заводите на компанията в Турция. Специалистите ще минат 4-месечен курс, съобщи Тахир Джебеджиолу, директор "Човешки ресурси" на завода.
Източник: Стандарт (18.02.2005)

С инвестицията от 160 милиона долара на турската фирма “Шишеджам” общият размер на турските инвестиции в България достига 300 милиона долара, посочва за БТА председателят на Турско-българския бизнес-съвет Ялчън Егемен. С това Турция се нарежда в групата на първите 10 чуждестранни инвеститори в България, посочва Егемен. Турските инвестиции в България са се активизирали след 2000 г., като за това са допринесли специалните мерки за насърчаване и данъчните облекчения в България. Ялчън уточнява, че според данни на Агенцията за чуждестранни инвестиции в България от юни 2004 г. , Турция е била на 13-то място като чужестранен инвеститор в България, като преките турски инвестиции в страната са били в размер на 150,7 милиона долара. Егемен посочва обаче, че в тази цифра не са включени инвестициите на “Шишеджам” в размер на 160 милиона долара, които са от юли 2004 г.. По думите му с инвестициите на “Шишеджам” общият размер на турските инвестицци в България достига 300 милиона долара. По въпроса за мерките за насърчение на инвестициите в Турция Егемен казва, че въпреки работата на правителството в тази насока, все още не може да се преодолее бюрокрацията в тази област. Той изтъква, че би било добре насърченията да се разделят според районите и секторите. Егемен посочва, че България е отворена за инвестиции в селскостопанския, хранително-вкусовия сектор и сектора на туризма. Той уточнява, че търговският стокообмен между двете страни възлиза на около 1 милиард и 800 милиона долара. Според него през следващите пет години Турция ще се нареди на 5 -6 място като чуждестранен инвеститор в България.
Източник: Дневник (28.02.2005)

В местността Слатина в Русе ще се изгражда индустриален парк върху площ от 636 декара, предстои изработването на квартално-застроителния план. До това се стигна, след като държавата деактува този имот от регистрите си и го прехвърли безвъзмездно на общината. Преди около две години за терена имаше интерес от турския холдинг "Шишеджам", впоследствие фирмата инвестира в Търговище поради данъчни преференции. Към момента е налице инвеститорски интерес за развитие на определени производства. За инфраструктурата на парка в местния бюджет са предвидени 600 хил. лв.
Източник: Строителство Градът (01.03.2005)

Австрия е най-големият инвеститор у нас. Компании от тази държава са вложили 1,5 млрд. евро за последните 13 години, което е 16% от общия обем на инвестициите. От 1992 г. досега у нас са влезли общо 9,3 млрд. евро чужди капитали. На второ място е Гърция с 10 на сто от общите инвестиции, а третото място делят Германия и Холандия с по 9%. Това обяви министърът на икономиката Милко Ковачев. 2004 година е рекордна по размер на инвестициите, които са 2 млрд. евро. Това са една четвърт от привлечените за последните 13 години чужди капитали. Като дял от брутния продукт вложенията достигат 9,2%, което е най-високото ниво в Централна и Източна Европа, каза той. Страната ни е привлякла през 2004 г. 10% от вложените в региона общо 25 млрд. долара и 30 на сто от инвестициите на Балканите. Инвеститор №1 за 2004 г. е чешката CEZ, която купи Енергото в София, София-област и Плевен за 281,5 млн. евро. На второ място е купувачът на енергийните дружества в Пловдив и Стара Загора - австрийската EVN (271 млн. евро). В ТОП 10 са още германската E.ON, турската "Шише джам", гръцката ОТЕ, унгарската ОТР, "Американ Стандарт", "Сокотаб" и ХИТ. Енергетиката, телекомуникациите, търговията и недвижимите имоти ще останат секторите, които ще привличат най-много вложения и тази година, прогнозира Павел Езекиев, шеф на Българската агенция за инвестиции. Доста вложения "на зелено" се очакват и в малки фирми.
Източник: Стандарт (09.03.2005)

“Шише джам” строи трети завод у нас. Това ще е фабрика за огледала край Търговище. Преди няколко месеца започна изграждането на два завода за стъкло. Турският министър на външната търговия Кюршад Тюзмен и посланикът на Анкара у нас Хайдар Берг направиха вчера внезапна проверка на двата обекта. С тях бе и директорът на завода за домакинско стъкло г-жа Гюлсюм Азери. Според Тюзмен, до юли тази година ще приключи строителството на първата фабрика за домакинско стъкло. Той каза още, че първоначалната инвестиция от 160 млн. долара ще бъде допълнена с още $30 млн. средства на холдинга. Тенденцията е вложенията в българския обект на турския холдинг да достигнат $220 млн.
Източник: Стандарт (14.04.2005)

Индустриален парк в Русе предлага да се създаде кметицата Елеонора Николова. Той ще е за обслужване на инвеститори в промишлеността, които ще изграждат предприятия в район "Слатина". Това пише кметицата в докладна записка до общинските съветници. Общинското предприятие ще управлява и поддържа индустриалния парк. За създаването на индустриалния парк областният управител на Русе прехвърли безвъзмездно на русенската община 637 декара земя, която беше предназначена за строеж на завод на "Шишеджам".
Източник: Сега (14.04.2005)

Химическият завод "Солвей Соди" може да разпредели дивидент за миналата година от 3.50 лв. на акция преди данъчно облагане. Решението за определяне на точния размер на дивидента трябва да бъде гласувано от общото събрание на акционерите на дружеството, което ще се проведе на 24 юни. Печалбата на компанията за миналата година е близо 23 млн. лева. Предложението на съвета на директорите е малко над 22.2 млн. лв. от нея да бъдат разпределени като дивиденти между акционерите на дружеството. Останалата част от печалбата в размер на 421 хил. лв. няма да бъде разпределяна, а ще бъде отнесена в резервите на компанията. Най-вероятно общото събрание ще приеме предложението, тъй като мажоритарният собственик на дружеството - "Солвей Шишеджам холдинг", притежава над 90% от гласовете в него. За 2003 г. компанията разпредели дивидент от 19.992 млн. лв. (или 3.15 лв. на акция), а неразпределената част от печалбата беше в размер на близо 3.9 млн. лв. Дивидентът за 2002 г. беше в размер на 2.70 лева на акция. Данните показват, че печалбата на компанията за миналата година се е увеличила с около 5% в сравнение с 2003 г. Миналата година беше по-лоша за компанията, защото американските производители на сода в момента са по-конкурентоспособни, което се дължи на слабия долар. Ако общото събрание на акционерите приеме предложението, това ще е третото разпределяне на печалбата, откакто "Солвей Шишеджам холдинг" стана мажоритарен акционер в завода.
Източник: Дневник (05.05.2005)

"Шишеджам" ще изгради трети завод в Търговище, съобщиха от ръководството на турската компания. След като стартира инвестиция в предприятия за плоско и домакинско стъкло, от фирмата са взели решение да разширят проекта си, като построят и завод за преработено стъкло и огледала. Този вид стъкларски продукт се влага основно при електроуреди (като печки и хладилници) и в мебелния сектор (душ кабини, врати и др.). Огледалните стъкла се използват основно в строителството и при обзавеждане. Продукцията ще е предназначена основно за износ. Заводът ще бъде открит през първото тримесечие на 2006 г. и годишният му капацитет ще е 2.3 млн. квадратни метра обработено стъкло и 2.5 млн. кв.м огледала, съобщиха от "Шишеджам". В новата фабрика ще бъдат наети 285 души. За момента от турската компания не съобщиха размера на допълнителната инвестиция в нов завод. Преди месец пред местните медии ръководството на "Шишеджам" обяви, че увеличава инвестиционния си проект от първоначалните 160 млн. долара на 220 млн. долара, без да дава детайли за причината. Ревизирани са и очакваните годишни приходи от продажби от българските заводи - от първоначалните 120 млн. долара на 147 млн. долара. Инвестицията на "Шишеджам" се реализира чрез българското дъщерно дружество "Тракия глас България". До средата на 2005 г. трябва да бъде изграден заводът за домакинско стъкло (основно чаши), който според официални данни на инвеститора ще произвежда над 200 млн. изделия годишно. В края на тази година ще бъде завършен и вторият завод, който ще произвежда годишно по 200 хил. тона плоско стъкло с приложение основно за строителството. Около 85% от продукцията на двете фабрики в Търговище ще се изнася за Централна и Източна Европа. В подкрепа на проекта правителството предостави безплатно терен от 1000 дка на "Шишеджам". Освен това задели около 9 млн. долара за изграждане на инфраструктурата до завода - железопътна линия, ново шосе, водо- и газопроводи. Специална правителствена работна група по проекта подпомага и по-бързото издаване на всякакъв тип разрешителни и лицензи, свързани с новите заводи. Възможно е заради ревизираните инвестиционни намерения на "Шишеджам" договорът с държавата да бъде допълнен.
Източник: Капитал (25.05.2005)

Турският стъкларски холдинг "Шишеджам" започва строителството на завод за автостъкла край Свиленград. Това стана ясно след срещата на дъщерната фирма "Дуплекс клас" с кмета на града Георги Манолев. В проекта ще бъдат вложени 1 млн. евро, а предвидените работни места са 150.
Източник: 24 часа (08.06.2005)

Пристанището в Антверпен проявява интерес към концесията на порт Варна-запад, съобщи във Варна посланикът на Кралство Белгия у нас Филип Беке. Той взе участие в дискусия за бизнес климата в България преди присъединяването на страната към Европейския съюз (ЕС). Беке допълни, че концесиионните процедури у нас трябва да протичат бързо и да са прозрачни. Белгийският бизнес проявява сериозен интерес и към дейности, свързани с изграждането на Дунав мост 2, корабоплаването по река Дунав и изграждането на корабни и лодкостоянки. Преди по-малко от месец единият от изпълнителните директори на девненския завод "Солвей - Соди" Франк Шнайдер обяви, че въпросът с предстоящото концесиониране на Варна-запад е най-обсъжданият в мениджмънта на белгийската група "Солвей". Компанията, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и турската компания "Шишеджам" притежават 98 на сто от капитала на содовия завод посредством "Солвей Шишеджам холдинг". "Солвей - Соди" обмисля да вземе участие в пристанищните концесии - самостоятелно или в консорциум с друго международно пристанище от Европа, обясни Шнайдер. Пристанището в Антверпен е сред най-големите на континента и по товарооборот се нарежда непосредствено след Ротердам и Хамбург.
Източник: Дневник (08.06.2005)

До месец отварят завода за стъкло на "Шише джам" край Търговище, съобщи Шефкет Асил Казанджъ, директор на строящата се фабрика. Предвидено е да бъдат назначени близо 500 работници, които са преминали тримесечен курс на обучение и стаж във фабриките на "Шише джам" в Турция. Останалите два строящи се завода на "Шише джам" - за плоско стъкло и за обработка по фина технология, се очаква да заработят през 2007 г.
Източник: Стандарт (10.06.2005)

Стъкларското предприятие "Тракия глас България", дъщерно на турския холдинг "Шишеджам", взе националната награда за инвеститор в България на церемонията за Международен инвеститор на Югоизточна Европа за 2005 г. Компанията строи заводи за производство на битово стъкло в Търговище, където предвижда да вложи 220 млн. долара. Церемонията се проведе в четвъртък в София и е част от четвъртата годишна Министерска конференция за инвестиции и търговия за Югоизточна Европа 2005 г. На нея бяха определени носителите на три регионални и девет национални награди на компании, инвестиращи в региона. Отличия бяха връчени и на две други дружества, развиващи бизнес у нас - гръцката "Кока-Кола хеленик ботълинг кампъни" за операциите й в Сърбия и германската "Кауфланд" за Румъния. При регионалните награди също спечелиха компании, които оперират и в България. В категорията приватизация приз беше връчен на австрийската петролна компания ОМV заради дейността й в Румъния, където придоби местния лидер в сектора "Петром". За инвестиция на зелено беше отличена тази на германската верига за продажби на дребно "Метро кеш енд кери" в Молдова и Сърбия. Последната регионална награда за най-голям брой нови работни места беше връчена на "Донианна" (Donianna Sh.p.K).
Източник: Дневник (10.06.2005)

Общо три вместо договорените досега два завода за плоско стъкло ще строи Шишеджам в Търговище, каза при откриването на автоматизираната газоразпределителна станция и на газоизмервателната станция на площадката на завода областният управител на Търговище Бехчет Керим. На откриването на двете съоръжения, чиято обща стойност е 1.342 млн. лв., присъства и министърът на енергетиката и енергийните ресурси Мирослав Севлиевски. Двете станции са изпълнени със собствени средства на Булгаргаз, по негови проекти. Те ще захранват заводите общо с 80-85 млн. куб. м природен газ годишно, при заявка от Тракия глас /фирмата на Шишеджам/ за около 60 млн. куб. м, каза пред журналисти изпълнителният директор на компанията Кирил Гегов. По-късно Мирослав Севлиевски направи и първа копка на подстанция Търговище-запад, чрез която ще се захранват заводите с електроенергия. Мощността, необходима на Тракия глас, е 50 мегавата, обясни главният инженер на НЕК Митьо Христозов. Общата стойност на инвестицията е около 6 млн. лв., осигурени от собствени средства на НЕК. Подстанцията ще бъде завършена след 8 месеца, казаха от търговищката фирма АВВ - подизпълнител на проекта. По време на изграждането на подстанцията ще работят около 70 души. В момента на обекта на Тракия глас работят 350 души, наети от цялата страна, каза представителят на Шишеджам. След завършването на първия завод наетите пряко в неговите производствени линии ще са 790, а с втория те ще станат 700, каза кметът на Търговище Красимир Мирев. След завършването и на третия завод заетите ще са 1100 души, и то само пряко в производството. В това число не влизат необходимите допълнителни транспортни услуги, хранителни фирми и други доставчици.
Източник: Пари (16.06.2005)

Турската компания "Шишеджам" ще построи още два завода - за преработено стъкло и за огледала. И двете предприятия ще са в Търговище. В четвъртък правителството одобри проекта на допълнителното споразумение между България и дъщерното дружество на турския холдинг "Тракия глас България" ЕАД за изпълнението на приоритетния проект. По този начин общите инвестиции ще достигнат 220 млн. долара. С построяването на двата завода ще бъдат открити нови работни места в област Търговище. Очаква се те да заработят през второто тримесечие на 2006 г.
Източник: Дневник (24.06.2005)

"Солвей соди" АД разпределя 22,2 млн. лв. дивидент за миналата година, предаде БТА. Това решиха днес членовете на Общото събрание на дружеството. Присъстваха 14 акционери, сред които представители на Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/, група "Шишеджам" и група "Солвей". Те представляваха 97,97 процента от акциите на фирмата. Печалбата на дружеството за 2004 година е 22,6 млн. лв. От нея 400 хиляди лв. ще бъдат заделени в резервите. Дивидентът ще бъде в размер 3,50 лв. за акция. През миналата година инвестиционната програма на фирмата е била в размер 15,6 млн. лв. Постигнат е ръст от 4,26 процента в производството на калцинирана сода и 13,25 на сто - в производството на сода-бикарбонат.
Източник: Дневник (27.06.2005)

Шишеджам увеличава инвестицията си в България с нови 60 млн. USD. Освен двата завода - за плоско стъкло и за стъклени изделия, турската компания ще изгради още две нови предприятия в Търговище. Това съобщи вчера Алев Яараман, изпълнителен директор на Тракия глас България, дъщерно дружество на холдинга Шишеджам. Така общата стойност на инвестициите на турския холдинг у нас ще достигне 220 млн. EUR. Двата нови завода ще са за преработено стъкло и за огледала и ще бъдат построени до средата на следващата година. С тях откритите работни места ще достигнат 1000, като очакваме те да привлекат пет пъти повече непряка заетост, заяви госпожа Яараман. До няколко дни ще бъде открит първият завод на Шишеджам в България, съобщи тя. В него ще се произвежда домакинско стъкло с марката Пашабахче. Пазарният дял на тази марка заема второ място в Европа и трето в света. Успешно върви изграждането и на завода за плоско стъкло, който ще бъде пуснат в експлоатация в началото на следващата година, отчетоха от Шишеджам. Неговият капацитет ще бъде 725 т на ден. Проектът ни предвижда България да стане център на стъклопроизводството не само в целия Балкански регион, но и в Източна Европа, каза Яараман.
Източник: Пари (15.07.2005)

800 гости ще присъстват при откриването на първия от заводите за стъкло на "Шише джам" край Търговище. Тържеството ще започне със запалването на първата пещ за топене на стъкло, която развива над 1100 градуса. Съоръжението има непрекъснат цикъл на работа цели 15 години. На всеки три дни моделите в матриците се сменят, обясниха специалистите. Това ще гарантира богат асортимент от готова продукция. 500 души вече започнаха работа в новия завод, след като преминаха тримесечен курс на обучение в предприятията на холдинга в Турция, съобщи изпълнителният директор Ахмед Окан. От началото на следващата година предстои запалването на пещ във втория завод за плоско стъкло. В началото на този месец проектът "Тракия глаз - България" беше разширен и с трети завод, който ще произвежда обработено стъкло и огледала. Така инвестицията на турския холдинг "Шише джам" в Търговище ще достигне 220 млн. долара.
Източник: Стандарт (27.07.2005)

Най-голямата пещ за домакинско стъкло в света бе пусната вчера в завода на "Шише джам" в Търговище. Лично президентът на турския холдинг Доган Аракан натисна копчетата на пулта. Капацитетът на пещта, която захранва 8 производствени линии, е 200 т течна стъклена маса дневно. Заводът в Търговище е най-голямото предприятие за домакинско стъкло в системата на холдинга, заяви Гюлсюм Азери, шеф на групата за битова стъклария. Фабриката беше изградена за 12 месеца на разгъната площ от 400 кв. м. В нея работят 500 служители. Готовата продукция ще излиза с марката "Паша бехче" и е предназначена за износ в страните от Европейския съюз. С пускането на новите мощности експортът на "Шише джам" ще се увеличи от 12 на 15%. Целта ни е да достигнем стокооборот от 75 млн. долара годишно, уточни Азери. За една година концернът ще произвежда близо 235 млн. продукти за бита. На 11 август стъклото ще започне да тече към машините. А след 16-и ще излезе първата готова продукция, увери изпълнителният директор на новата фабрика Ахмед Окан. В началото на следващата година се очаква да заработи и вторият завод за плоско стъкло край областния град. Производственият комплекс ще има общо три предприятия. Така инвестиционният проект на турския холдинг "Шише джам" се превръща в най-големия за България на обща стойност $220 млн. Заводите са символ на добросъседските отношения между България и Турция, каза президентът Доган Аракан и развя флаговете на двете страни.
Източник: Стандарт (28.07.2005)

Експлоатацията на два нови рудника ще започне през септември, съобщи изпълнителният директор на Каолин АД Александър Прокопиев. За работа ще бъдат привлечени около 70 души и още толкова спомагателен персонал. Същевременно по Програма на община Ветово се очаква Министерството на околната среда и водите да отпусне средства за рекултивиране на 3000 дка стари рудници, от които 2000 дка са предвидени за залесяване. Увеличаването на добива на суровини за стъкларската и керамичната индустрия е свързано с растящото търсене на продукцията на Каолин. Вече са финализирани преговорите с френската компания Saint Cobain, която през 2006 г. ще завърши строителството на завод за плоски и автостъкла в Кълъраш-Румъния. Предвижда се Каолин да доставя 150 000 т суровина годишно. Такъв обем ветовската компания изпълнява за Шишеджам. В момента се изгражда завод за кварцови пясъци в Девня. Той ще експлоатира находището Дъбравено в община Аврен. Предвидените инвестиции са за два милиона лева. През последните няколко години Каолин е увеличил производителността на производство с над 30 процента. Това носи пропорционално и повече приходи на държавата от концесионните такси. За 2004 г. ветовската компания бе на трето място с над 3 млн. лв.
Източник: Пари (22.08.2005)

"Шишеджам" е инвеститор "Първи клас" според сертификата, връчен от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на "Тракия Глас България". То е дъщерно на турската компания и бе създадено за изграждането на завода за производство на стъкло край Търговище. Според инвестиционния план до март 2006 г. ще бъде пуснат в експлоатация заводът за плоско стъкло, а до втората половина на същата година ще започнат работа и другите две производствени мощности - за преработено калено стъкло и за огледала. В проекта "Шишеджам" ще инвестира 367 млн. лева.
Източник: Сега (05.10.2005)

2 млн. лв. влагат във водопровод до заводите на "Шишеджам". Пред завършване е тръбопроводът на фирма "Тракия глаз България" в Търговище, инвеститор на стъкларските заводи на "Шишеджам". Той ще захранва с вода производствените цехове. С 2 млн. лв. държавата финансира строежа на тръбопровода, както и ремонта на част от старата водопреносна мрежа. Инвеститорският контрол се упражнява от ВиК-Търговище. Изпълнител на поръчката е софийската фирма "Хидрострой".
Източник: Стандарт (10.10.2005)

Европейската инвестиционна банка ще финансира проект на турската фирма Шишеджам, съобщи турското нтернетиздание Майнет. Според сайта Европейската инвестиционна банка за пръв път ще кредитира за дълъг срок и при изгодни условия фирма от частния индустриален сектор в Турция без да иска гаранции от държавната хазна и от международна банка. Споразумението ще бъде подписано на 8 ноември в Истанбул в присъствието на заместник управителя на Европейската инвестиционна банка Волфганг Рот. Инвестицията е за проект на Шишеджам за производствените съоръжения в Бурса - Йенишехир. Размерът на кредита не се съобщава. Турската компания Шишеджам в момента е един от най-големите чуждестранни инвеститори в България.
Източник: Други (31.10.2005)

"Солвей - Соди" въведе в експлоатация в завода си за тежка и калцинирана сода в Девня най-мощния дестилатор в света. "Съоръжението ще намали консумацията на пара и амоняк с около 20% и ще доведе до по-добри екологични и икономически резултати. С новата технология "Солвей - Соди" продължава политиката си за модернизация на производствените инсталации", каза изпълнителният директор на дружеството Франк Шнайдер. Стойността на проекта е близо 10.5 млн. лв. В новия дестилатор са вложени 460 т стомана и 70 т титан. Съоръжението, което стои в основата на производство на сода, е високо 160 м, а проектът му е изцяло по технология на компанията. За следващата година инвестициите, предвидени за продължаване на програмата за модернизация на производствените инсталации, са около 15 млн. лв. В момента "Солвей - Соди" АД произвежда между 900 хил. и 1 млн. тона сода годишно. Дружеството е изразходвало над 20 млн. долара за повишаване на качеството на продукцията и въвеждането на нови технологии, които да улеснят преориентирането на продуктовата гама на дружеството към все по-голямото търсене на тежка сода на световните пазари. До 1997 г. капацитетът за производство на лека сода е бил 800 хил. тона срещу 400 хил. тона тежка сода. Около 5 млн. долара са инвестирани в екоизолацията на Варненското езеро, където се изливат отпадните води от производството, твърдят от дружеството. Девненският завод "Соди" беше приватизиран през 1997 г.. В момента 98 на сто от капитала му е собственост на "Солвей Шишеджам холдинг" АД, в който основните акционери са белгийската група "Солвей", Европейската банка за възстановяване и развитие и турската компания "Шишеджам". Останалите 2% са притежание на над шест хиляди миноритарни акционери - физически и юридически лица. През 2000 г. "Солвей - Соди" АД придоби контролния пакет акции в три дружества - "Провадсол" АД (100%), "Девен" АД (100%), кариерата за варовик "Девня варовик" АД.
Източник: Дневник (04.11.2005)

Стокообменът между България и Турция се е увеличил пет пъти за последните 5 години и към края на август т.г. е в размер на 1.6 млрд. долара. Това стана ясно по време на срещата на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров с държавния министър на Република Турция за външната търговия Кюршад Тюзмен. Турската страна е поела ангажимент за административна подкрепа и съдействие за българските инвеститори в Турция като фирмата “Приста ойл” и още няколко други български компании, които имат желанието да развиват бизнес в Турция. По думите на Овчаров насърчаването на инвеститорите е взаимно. Като положителен пример той е посочил съдействието, което българската страна оказва на “Шише джам” в Търговище и развитието на тази инвестиция.
Източник: Монитор (09.11.2005)

Шивашки предприятия в райони с висока безработица искат да внесат работници от Виетнам и Филипините, каза Божидар Данев. Търси се и квалифицирана работна ръка за заводите на "Шишеджам" в Шумен, въпреки че в този край хората масово са без препитание. Търсят се също заварчици и инженери. Има голям глад за квалифицирана работна ръка у нас, посочи шефът на БСК. България е на едно от последните места по брой студенти на глава от населението. Бизнесът е принуден да обучава сам служителите си при въвеждането на нови технологии в производството. По данни на НОИ има предприятия, които плащат над 900 лева средна заплата, тоест увеличаването на квалификацията ще увеличава цената на труда. Междувременно от Съюза на кожарската, галантерийната и обувната промишленост са поискали от социалния министър Емилия Масларова да се либерализира режимът за наемане на работници от Китай и Турция. Това съобщи Соня Петкова, шеф на сдружението. Още над 10 браншови организации стояли зад това искане към кабинета.
Източник: Стандарт (22.11.2005)

Над 10 браншови съюза ще предложат на социалния министър Емилия Масларова по-либерален режим за наемане на работници от азиатските страни и Турция. Това съобщи Соня Петкова, председател на Браншовия съюз на кожарската промишленост и управител на русенската фирма за обувки Хинсо. По-лесният достъп да важи само за фирми, които докажат, че бюрата по труда не могат да удовлетворят заявките им за квалифицирана работна ръка, предлага Петкова. Нейното предприятие се нуждае от 40% увеличение на персонала, но повече от половин година не може да намери работници. Фирми от текстилния сектор в Русе от 2 години безуспешно търсят шивачки, проблем е намирането и на специалисти в хранително-вкусовата промишленост, добави Петкова. Според нея причината не е в ниските заплати, тъй като в обувния бранш заплатите са до 600 лв. месечно. Две предприятия за конфекция у нас ще внасят работници от Филипините и Виетнам заради липса на желаещи, съобщиха и от Българската стопанска камара. Оттам не пожелаха да посочат кои са фирмите, но уточниха, че фабриките им са в райони с висока безработица. В заводите на Шишеджам в Търговище също имали сериозен проблем с намирането на квалифицирана работна ръка. Няколко хиляди работни места в машиностроителните предприятия стоят незаети поради липса на инженери и технически кадри, заявиха и от Браншовата камара по машиностроене. Представители на Бесттехника-Радомир обикалят цялата страна за набиране на заварчици, каруселисти, борвергисти, стругари и фрезисти, а Арсенал-Казанлък повече от половин година не може да назначи необходимите 300 работници, каза председателят на камарата Илия Келешев. Причината е, че намаляха студентите в машиностроителните специалности в техническите университети, както и в средните професионални училища, обясни Келешев.
Източник: Пари (22.11.2005)

България е първа по инвестиции спрямо БВП България е на първо място в света за 2005 г. по размер на направените инвестиции спрямо брутния й вътрешен продукт. Това съобщи шефът на Българската агенция за инвестиции Павел Езекиев, като цитира данни от доклад на Световната банка. С привлечените 2-2,2 млрд. евро 2005-а се очертава като годината с най-много преки чужди инвестиции “на зелено”. Общият обем на очакваните капиталовложения за 2006 г. е 6,1 млрд. евро, като 3,8 млрд. от тях ще са български, а 2,3 млрд. чуждестранни. Ръстът им спрямо тази година ще е 10 на сто. Само до март ще започне реализацията на 20 нови инвестиционни проекта. За пръв път през 2005 г. отчетните и прогнозни данни за инвестициите у нас не включват постъпленията от приватизация, които са нищожни. По думите на шефа на БАИ това означава, че страната ни вече разчита на доверието на чуждите инвеститори, които влагат парите си в нови предприятия и мощности, а не в покупко-продажби. Друг рекорд за страната ни идва от очертаващата се тенденция на удвояване броя на чуждите инвеститори, които стъпват у нас за първи път. Докато през 2004 г. са реализирани 110 такива проекта, то през т.г. броят им ще е към 150, а през 2006 г. още по-голям, каза Павел Езекиев. Според друга класация на СБ България е на 2 място в Европа и на 15 място в света по т.нар. инвестиции в бизнес услуги. Специален показател отчита атрактивността на този вид инвестиции с показателите бизнес среда, финансова структура, хора и умения и стабилност. Увеличението на капитала на "Мобилтел" във връзка със закупуването на оператора от "Телеком Аустрия" е най-голямата инвестиция у нас през годината, отчитат в БАИ. Сделката в размер на 1.6 млрд. евро стана през лятото. На второ място в класацията е "ЛУКойл" с вложенията си за разширяване на "Нефтохим Бургас" и на мрежата от бензиностанции на компанията. Следват няколко банки, проекти в недвижими имоти, "Шишеджам", "Дънди прешъс", "Асарел Медет" и др. За разлика от 2004 г., когато инвестициите бяха най-много в секторите енергетика и банки, сега се очертава по-равномерно и балансирано разпределение. Очаква се 25 на сто от вложенията догодина да са в производството, 20% в услугите, 20-25% в енергетиката и около 30% в добивната промишленост и транспорта. Силен приток на капитали ще има в IT сектора и телекомуникациите, като 2 от тези проекти са пред подписване, каза шефът на БАИ. Рекорд т.г. бележат и българските инвестиции в чужбина. Техният размер е 250 млн. евро, което е 10 пъти повече спрямо 2004 г. Два нови сертификата от първи и трети клас ще бъдат издадени през януари, съобщи Езекиев. Единият е на белгийската "Кумерио" /бивша "Юмикор"/, която разширява производствените си мощности, а другият на "Шнайдер" за строежа на нова фабрика за електроника в община Марица. Досега БАИ е издала общо 11 сертификата на инвеститори. За 6 нови проекта на обща стойност 400 млн. евро пък има заявени инвестиционни намерения. Предстои промяна в Закона за насърчаване на инвестициите, като целта е отпадане на класовете, защото това е субективен оценъчен фактор, твърди Езекиев. Промени в други закони пък ще осигурят синхронизация в работата на БАИ, държавата и общините по общи инвестиционни проекти с бизнеса.
Източник: Монитор (23.12.2005)

Химическият комбинат "Солвей Соди" ще инвестира 25 млн. долара в екологични проекти до 2009 г., предаде агенция SeeNews, цитирайки източници от компанията. Дружеството, в което акционери са белгийската "Солвей", турската "Шишеджам" и Европейската банка за възстановяване и развитие, има намерение да стигне европейските стандарти по отношение на опазването на околната среда, заявиха още от дружеството. В началото на ноември "Солвей Соди" въведе в експлоатация в завода си за тежка и калцинирана сода в Девня най-мощния дестилатор в света. "Съоръжението ще намали консумацията на пара и амоняк с около 20% и ще доведе до по-добри екологични и икономически резултати. С новата технология "Солвей Соди" продължава политиката си за модернизация на производствените инсталации", заяви тогава изпълнителният директор на дружеството Франк Шнайдер. Стойността на проекта е близо 10.5 млн. лв. В новия дестилатор са вложени 460 т стомана и 70 т титан. Съоръжението, което стои в основата на производство на сода, е високо 160 м, а проектът му е изцяло по технология на компанията. За следващата година инвестициите, предвидени за продължаване на програмата за модернизация на производствените инсталации, са около 15 млн. лв., уточниха тогава от дружеството. В момента "Солвей Соди" АД произвежда между 900 хил. и 1 млн. тона сода годишно. Дружеството е изразходвало над 20 млн. долара за повишаване на качеството на продукцията и въвеждането на нови технологии, които да улеснят преориентирането на продуктовата му гама към все по-голямото търсене на тежка сода на световните пазари.
Източник: Дневник (03.01.2006)

България отново ще изнася ток за Турция. Това стана ясно от първия ден на посещението на премиера Сергей Станишев в южната ни съседка. Той и домакинът му Реджеб Ердоган разговаряха на четири очи. Турция прекъсна доставките през 2003 г., но е готова да ги поднови, обяви Станишев. Имаме потенциал да доставяме ток на Турция, добави българският премиер. Ердоган окачестви визитата му като нов период в двустранните отношения. Проектът за Горна Арда в настоящия му вид е изиграл вече своята роля, каза Станишев. По думите му се търсят варианти за разваляне на спогодбата и поставянето й на нови правила съобразно изискванията на Европа. Турция ще черпи опит от пътя на България към ЕС. Ердоган подчерта и ролята на изселниците като мост за приятелските отношения между двете страни. Той се обърна към българския премиер с думите "моят приятел и колега Станишев". Между двете държави няма никакви политически проблеми, което улеснява развитието на отношенията ни, подчерта Ердоган. Турските инвестиции в България са на стойност $500 000 (?) и те се увеличават. Станишев покани Ердоган да дойде у нас, за да открият заедно завода на "Шише джам" край Търговище. Ердоган наблегна най-вече на туризма като фактор за сближаването на двата народа, на тяхното опознаване и на културния диалог. Той припомни, че в Турция за изминалата година са дошли 1,5 милиона български туристи, но България не може да се похвали със същото. Затова той препоръча облекчаване на визовия режим за турските граждани. За двете страни интерес представлява проектът "Набуко" - за транзитирането на ирански газ през Турция и България за Европа. Според Станишев реализирането на този проект ще е полезно за европейските страни. Турските власти контролират ситуацията с птичия грип и правят всичко възможно за пресичане на епидемията, за да не достигне тя съседните страни, каза Ердоган.
Източник: Стандарт (18.01.2006)

Белгийският производител на фармацевтични и химически продукти - "Солвей", един от собствениците на завода за тежка и калцинирана сода в Девня - "Солвей-Соди", отчете над 50 на сто ръст на нетната си печалба за 2005 г. до 816 млн. евро. Това обаче остана под очакванията на инвеститорите, коментира агенция Ройтерс. Нетната печалба на компанията за последната четвърт на изминалата година се повишава с 4 на сто до 131 млн. евро, а приходите й за тримесечието - с 25%, до над 2.3 млрд. евро. По-ниските от предвижданите резултати се дължат подценяването на повишените енергийни разходи и разходи за подръжка, както и на по-слабо търсене на част от фармацевтичната продукция на корпорацията, стана ясно от изказвания на анализатори пред агенция Ройтерс след публикуването на годишния й отчет. Приходите на "Солвей" за миналата година нарастват с 18 на сто до повече от 8.5 млрд. евро. Оперативната й печалба пък се увеличава с 23% спрямо предходната година до 912 млн. евро. Девненският завод "Соди" беше приватизиран през 1997 г. В момента 98 на сто от капитала му са собственост на "Солвей Шишеджам холдинг" АД, в който основните акционери са белгийската група "Солвей", Европейската банка за възстановяване и развитие и турската компания "Шишеджам". Останалите 2% са притежание на над шест хиляди миноритарни акционери - физически и юридически лица. В началото на ноември "Солвей Соди" въведе в експлоатация в завода си най-мощния дестилатор в света като част от екологичната си програма. Предвижданите за екопроекти инвестиции са за 25 млн. долара за периода до 2009 г.
Източник: Дневник (17.02.2006)

Замрялото през последните 15 години стъклопроизводство в България се възражда с адрес североизток. В две съседни области - Шумен и Търговище, ще се конкурират два големи балкански производителя - турската “Шишеджам” и гръцката “Юла гласуъркс”. В Нови Пазар ще отвори врати модернизирана част от фалиралия стъкларски соцзавод “Китка”, наречена “Ново стъкло”. Там “Юла глас” ще инвестира до лятото 36 млн. лв. в производство на чаши. В Търговище вече работи фабриката на “Шишеджам” за домакинско стъкло, а от следващата седмица инвеститорът ще започне производството на плоско стъкло. От бутилки към чаши... Комисията за защита на конкуренцията разреши кипърският собственик на “Ново стъкло” - “Иваглас менифекчърърс лимитид”, да бъде продаден на “Ялос холдингс (овърсийз) лимитид”. Единствен акционер в “Ялос” е гръцката “Юла гласуъркс”. В България тя е собственик на предприятието за стъклени бутилки и буркани “Дружба”, което има производство в Пловдив и София. Това означава, че “Юла” ще разшири присъствието си на българския пазар и ще навлезе в сектора на домакинска стъклария. Така основните производители на домакинско стъкло в България в бъдеще ще са турската “Шишеджам”, която изгражда няколко завода за различни видове стъкло край Търговище, и гръцката “Юла глас” в Нови пазар. Традициите в този бранш, високата безработица и сравнително близките пристанища са сред основните мотиви за избора на Североизточна България като място за развитие на стъклопроизводството. В миналото в този район бяха съсредоточени голяма част от основните предприятия в сектора - “Китка” в Нови пазар, “Белопал” в Белослав, “Диамант” в Разград. ...и от внос към износ По данни от производителите българският пазар на домакинско стъкло е между 20 и 30 млн. долара годишно. След като повечето заводи за домакинско стъкло в страната спряха производство преди години (“Китка” - Нови пазар, “Белопал” - Белослав, “Кварц” - Сливен), до средата на 2005 г. търсенето се задоволяваше чрез внос главно от Турция, Франция, Чехия, Германия и Китай. В момента единственият производител на домакинско стъкло в България е турската “Шишеджам”, чийто завод край Търговище заработи в средата на миналата година. В него бяха инвестирани 70 млн. долара, заетите са около 600 души, а планираният годишен оборот е около 50 млн. долара. Продукцията е основно за износ. По данни на инвеститорите над 90% от произвежданите годишно 235 млн. чаши, чинии, вази и т.н. (54 хил. тона) имат осигурен пазар главно в европейските страни. При пускането на българското предприятие от “Шишеджам” обявиха, че се надяват марката “Пашабахче” (търговската марка на домакинското стъкло на “Шишеджам”) да увеличи дела си на европейския пазар от сегашните 12% на 15%. На международния пазар годишно се продава продукция с тази марка на обща стойност над 300 млн. долара. В “Ново стъкло” ще бъде прекратено производството на бутилки и буркани и ще се правят само чаши, предназначени за вът­решния пазар и за износ, казаха представители на новия собственик. В завода се изгражда пещ, която трябва да заработи най-късно след шест месеца. Инвестицията е 36 млн. лв. Очакваният ефект от проектите на турската и гръцката фирма е България да се превърне от вносител в износител на стъклени изделия за Балканите. Двете компании са основните конкуренти на пазара на домакинска стъклария в региона. На производството на “Шишеджам” от няколко години се противопоставя това на “Юла глас”, която е собственик на румънския завод за домакинско стъкло “Стиром”. В понеделник в Търговище ще заработи вторият завод на “Шишеджам”, в който ще се произвежда плоско стъкло. До няколко месеца се очаква да приключи строежът на предприятие за огледала и стъкло за мебели. Така инвестицията на турската компания в района на Търговище ще достигне 220 млн. долара, а България от вносител ще стане износител и на плоско стъкло. В миналото тук този продукт се произвеждаше в “Кристал” в Перник и “Диамант” в Разград, но и двата завода вече не съществуват. Заводът за плоско стъкло на “Шишеджам” на първо време ще е без конкуренция в Югоизточна Европа. Един от световните лидери в сектора - френската компания “Сен Гобен”, строи предприятие за 100 млн. долара, което ще произвежда същото изделие в румънския град Кълъраш, но неговият старт се очаква да е по-късно тази година. Приватизацията на най-големия сръбски производител в сектора - завода в Панчево, пропадна и той няма сериозни шансове да заработи. Най-близкият завод за плоско стъкло от типа, който ще се прави в Търговище, засега е в Унгария.
Източник: Капитал (18.02.2006)

От днес в Търговище заработва вторият завод за стъкло на турската компания "Шишеджам", съобщиха от агенцията за инвестиции. Общият проект на външния инвеститор възлиза на 220 млн. долара, като освен завода за плоско стъкло дъщерната компания "Тракия глас България" ще управлява три завода - за домакинско, калиево стъкло и за огледала.
Източник: Сега (20.02.2006)

От понеделник в Търговище ще заработи вторият завод за стъкло на турската компания "Шишеджам", съобщиха от агенцията за инвестиции. Общият проект на външния инвеститор възлиза на 220 млн. долара, като освен завода за плоско стъкло дъщерната компания "Тракия глас България" ще управлява три завода - за домакинско, калиево стъкло и за огледала. Първият завод за домакинско стъкло беше открит през юли 2005 г. Капацитетът на пещта е 53 хил. т изделия годишно, като осемте поточни линии максимално могат да произвеждат по 235 млн. чаши и други домакински изделия. Почти 90 на сто от производството се изнасят с търговската марка "Пашабахче", припомниха експерти. С откриването на завода за плоско стъкло годишно в Търговище ще се произвеждат 200 хил. тона. Основно това стъкло се използва в строителството, автомобилната индустрия и мебелното производство. Дневният капацитет ще бъде 725 тона. До края на годината се очаква да бъдат завършени и другите две мощности за производство на обработено калиево стъкло и за огледала. Калиевото стъкло е от скъпата гама изделия и се влага в готварски печки, хладилници и др. Капацитетът на тази линия ще достигне 2.3 млн. кв.м закалено стъкло и 2.5 млн. кв.м огледала. Инвестицията на "Шишеджам" е сред най-големите вложения на зелено, и то в регион с висока безработица, припомниха от агенцията. Проектът започна през 2004 г. и трябва да приключи до 2007 г., като след построяването и на четирите мощности в него ще работят над 1000 души. През 2004 г. безработицата в Търговище беше 28%, но с откриването на заводите за плоско и домакинско стъкло тя ще спадне до 23%, обясниха експерти. С реализацията на проекта си в Търговище турският холдинг планира да увеличи годишните си приходи от продажби със 150 млн. долара. "Шишеджам" държи 12 на сто от пазарния дял на стъклени изделия в Европа, като с въвеждането на новите мощности намеренията са той да достигне 15%.
Източник: Дневник (20.02.2006)

Пещта в завода за плоско стъкло в Търговище заработи вчера. 12-те бутона за старта на "Тракия Глас България", собственост на "Шишеджам" натиснаха президентът на турския холдинг Доган Аракан, шефът на борда Ерсин Озиндже, директорът на българските заводи Алев Яраман, зам.-министърът на икономиката и енергетиката Ани Янтева. В новата фабрика са вложени 120 млн. долара.
Източник: Стандарт (21.02.2006)

Първите 5 камиона с готова продукция стъкло излязоха от завода на "Шишеджам" край Търговище. 100 тона плоско стъкло потеглиха към София и Пловдив, за да бъдат доставени на клиенти, които се занимават с търговия и допълнителна обработка на продукта. Производствената пещ на "Тракия Глас България" за плоско стъкло бе запалена преди месец и половина. В завода, който е най-големият на Балканите и един от най-мащабните в Европа, са вложени общо 120 млн. долара. Годишният му капацитет е 225 хил. тона продукция. Над 80% от нея е предвидена за износ главно в страните от Югоизточна Европа и Русия. Очакваният годишен оборот само от втория завод в Търговище ще достигне 65 млн. долара. Предвижда се изграждането на три завода, които ще произвеждат домакинско, плоско и калено стъкло, както и огледала. Чрез тях се откриват общо 1065 работни места.
Източник: Стандарт (07.04.2006)

105 фирми се представят на изложение "Търговище 2006". С демонстрации на селскостопански машини и дегустации на храни и напитки ще бъде открит 229-ият традиционен пролетен панаир в града. Търговското изложение ще отвори врати на 8 май от 15,30 часа. Тазгодишният акцент е в провеждането на фестивал на земеделието, наречен "Усмивката на петела". На парада се представят утвърдени вносители и производители на земеделска техника. За първи път в изложението със свой щанд ще присъства и турският холдинг "Шишеджам", обясни директорът на панаира Решат Мехмедов.
Източник: Стандарт (05.05.2006)

Предприятието за стъкло в Търговище произведе и изнесе 6 млн. чаши за футболните фенове на световното първенство по футбол в Германия Мондиал 2006. Дъщерното дружество на турската компания "Шишеджам" е получило поръчката от световната организация по футбол ФИФА и от "Кока-Кола", съобщиха от "Тракия глас България". Това е третият български производител, който изпълнява заявки за международни спортни събития, след "Видима идеал" и "Еър София". Севлиевското дружество за санитарно оборудване имаше договор за доставка за олимпийските игри в Атина, а авиокомпанията - за транспорт на част от екипировката за международното рали "Дакар". "Шишеджам" е сключил договор за производство на 15 млн. чаши, като останалата част от поръчката е разпределена в другите подразделения на холдинга в чужбина. Сделката е за 8 млн. долара. Бокалите са с търговската марка "Пашабахче", с която турската компания продава домакинското си стъкло по света. Заводът в Търговище работи от лятото на миналата година. Той разполага с най-голямата пещ за домакинско стъкло в света с капацитет от 235 милиона артикула годишно, обясни Гюлзем Азери, изпълнителен вицепрезидент на "Шищеджам" и изпълнителен директор на "Тракия глас България". Близо 95 на сто от произведените в България чаши вече са доставени в различни европейски държави. Последните 125 камиона са потеглили в края на миналата седмица за Германия, Италия, Великобритания и скандинавските страни. Мостри от промоционалните чаши ще бъдат представени на традиционния пролетен панаир в Търговище, който се провежда от днес до 14 май. Това е най-старото изложение в страната и тази година се провежда 229 път. Производителят на стъкло ще се представи с нетрадиционна стъклена шатра. Върху площ от 15 кв.м ще се издигне оранжерия, изцяло изградена от плоско стъкло, което се произвежда във втория завод на "Шишеджам" в Търговище. На други щандове ще бъдат изложени 180 продукта от домакинско стъкло - кани, вази, купи, пепелници и др. Първите мощности в завода за плоско стъкло бяха пуснати през февруари т.г. До края на годината се очаква да заработят и линиите за преработено стъкло и огледала. Годишният капацитет ще достигне 225 хил. т, а оборотът - 65 млн. долара. Производството на домакинско стъкло ще достигне 235 млн. броя за година, като оборотът се очаква да възлезе на 53 млн. долара.
Източник: Дневник (08.05.2006)

Турският стъкларски гигант "Шишеджам" стартира изграждането на собствена търговска верига в България под корпоративния бранд "Пашабахче". Първият магазин ще бъде открит официално утре в търговския мол - Сити Център София, съобщиха от компанията. В магазина ще се предлагат стъкларски изделия, произведени в завода за домакинско стъкло на "Тракия Глас България" ЕАД в Търговище, както и в други производствени бази на холдинга "Шишеджам". Първият магазин "Пашабахче" е разположен на площ от 365 кв. м. и в него ще се предлагат широка гама стъклени продукти на цени от 2 лв. за 3 бр. обикновени чаши до 1250 лв. за ръчно изработена рисувана ваза. Стъклените продукти са обединени в две основни серии. Продуктовата линия "Пашабахче Life Style" включва над 1000 вида стъклени продукти за дома с изящен дизайн, сред които винени чаши и аксесоари, сервизи за храна и кафе, вази и др. Втората серия продукти с марката "Пашабахче" - "История и култура" е съсредоточена върху разнообразието от "бутикови" стъклени изделия, повечето от които ръчна изработка, украсени с мотиви, вдъхновени от културното и историческото наследство на различни държави. През есента на 2006 г. компанията ще пусне и специално изработена гама продукти от серията "История и култура", вдъхновена изцяло от българската история и култура.
Източник: Монитор (12.05.2006)

"Шишеджам" е най-големият чуждестранен инвеститор "на зелено" в България с $220 млн. обща стойност на проекта за изграждането на стъкларския комплекс в Търговище. Производствената мощност за домакинско стъкло започна да функционира на 27 юли 2005 г., а заводът за плоско стъкло беше пуснат в експлоатация на 20 февруари 2006 г. Изграждането на мощностите за производство на преработено стъкло и огледала ще завърши до края на 2006 г. След окончателното изграждане на стъкларския комплекс в него ще работят общо 1065 души. 225 000 тона стъкло с различна дебелина ще бъдат произвеждани годишно в завода за плоско стъкло, като годишният оборот ще достигне $65 млн. Произвежданото плоско стъкло се използва главно в автомобилния сектор и в строителството, както и при производството на бяла домакинска техника, мебели и в селското стопанство. Заводът за домакинско стъкло ще произвежда 235 млн. стъклени изделия годишно в най-голямата в света пещ за домакински стъклени изделия, като при пълен капацитет на работа ще генерира оборот от $53 млн. годишно. В завода се произвеждат различни видове стъклени чаши, съдове и декоративни стъклени изделия, които са предназначени както за износ, така и за българския пазар. На панаира в Търговище показват официалните чаши на Мондиал 2006 "Тракия Глас България" ЕАД, българското дружество на турския стъкларски гигант "Шишеджам", е най-големият участник в рамките на 229-ото издание на Пролетния панаир в Търговище. Компанията представя продукцията си на два изложбени щанда с обща площ от над 100 кв. м. В художествената галерия на Търговище са изложени 180 продукта домакинско стъкло с марката "Пашабахче", сред които различни видове чаши, купи, пепелници и други съдове, произведени от заводите на "Шишеджам" в България и Турция. На откритата територия на изложението "Тракия Глас България" ЕАД представя по нетрадиционен начин продукцията на завода за плоско стъкло в Търговище. На площ от 15 кв. м е изградена оранжерия изцяло от модули плоско стъкло. На закрития щанд посетителите на изложението могат да разгледат и да се запознаят с качествата на прозрачно, оцветено, огледално, калено и дори бронирано плоско стъкло. Атрактивни демонстрации ще покажат специфичните свойства на шумоизолиращите, удароустойчиви и термоизолиращи плоскости. По време на панаира в Търговище компанията представя и официалните чаши за Мондиал 2006, произведени от "Тракия Глас България" ЕАД. За по-малко от 2 месеца заводът за домакинско стъкло в Търговище изпълни специалната поръчката на ФИФА и "Кока-Кола". Чашите са с марката "Пашабахче" - корпоративния бранд за домакинско стъкло на турската компания. На "Шишеджам" беше възложена отговорната задача да направи всичките 15 млн. официални футболни чаши на обща стойност $8 млн. 6 млн. от тях бяха произведени в България и вече могат да бъдат намерени във всички краища на Европа. Продукцията беше транспортирана от производствената база на "Тракия Глас България" ЕАД с общо 125 камиона към Германия, Италия, Англия, Норвегия, Холандия и Северна Ирландия. В София отваря врати първият представителен магазин "Пашабахче" Като поредна стъпка в развитието на мащабния проект в България компанията ще изгради и собствена търговска мрежа под марката за домакинско стъкло "Пашабахче". Първият от веригата представителни магазини се открива в "Сити Център София". Той е разположен на обща площ от 365 кв. м и предлага изключително широка гама стъклени продукти за дома.
Източник: Стандарт (12.05.2006)

След десетдневни протести работниците в стъкларския завод на "Шишеджам" в Търговище обявиха в понеделник ефективна стачка. Недоволните са членове на "Подкрепа" в "Тракия глас България" ЕАД, дъщерното подразделение на турския холдинг. Около 100 служители четири часа отказваха да влязат в цеховете, протестирайки срещу заплатите в компанията. Исканията са за нов колективен трудов договор, който според работещите трябва да гарантира по-добри условия на труд и справедливо заплащане. Те обвиняват ръководството, че провежда дискриминационна политика на етнически принцип. Протестиращи, изрично пожелали анонимност, твърдят, че в завода работят турски граждани, на които "Шишеджам" плаща три пъти повече, отколкото на българските им колеги за същата работа. Средната заплата за хората от Търговище е около 300 - 370 лв. Надниците за нощна смяна са на час, като за работа край стъкларските пещи силикатчиците получават по 7 стотинки, твърди лидерът на "Подкрепа" в завода Спаска Дулчева. В същото време пристигналите в Търговище с туристически визи работници от Турция вземат по 1000 лв., обясняват протестиращи. Голяма част от тях влязоха по работните си места с предупреждението, че ако проблемът не се разреши, ще продължат да стачкуват. В същото време ръководството на компанията разпореди да бъдат съставени списъци с недоволните, което засили напрежението. В официално становище до медиите ръководството на "Тракия глас България" заяви, че стачните действия, организирани само от единия синдикат в завода, са в разрез със Закона за уреждане на колективните трудовите спорове. Според мениджмънта случващото се е "изключително лош сигнал за всички инвеститори, които искат да развиват дейност в България". Още преди да изградят заводите в Търговище, мениджърите предупредиха, че в първите години ще командироват свои специалисти от Турция, които да обучат българския персонал. Нормално е заплащането на инженер-химиците да бъде като това в компанията майка, обясниха от фирмата. Мениджърът по управленските въпроси в компанията Красимир Кънев потвърди готовността на ръководството да подпише колективен трудов договор със синдикатите, щом двете организации на "Подкрепа" и КНСБ предложат общ проект. Двата синдиката обаче не са постигнали съгласие. Договорът трябваше да се подпише още през април. Кънев допълни, че нивото на заплащане е много добро, а компанията има редица квалификационни програми. В двата завода в Търговище вече е осигурена работа на над 1100 души. В града безработицата е сред най-големите в страната.
Източник: Дневник (16.05.2006)

Съдът да реши законна ли е стачката в търговищкото дружество "Тракия глас", поиска в сряда ръководството на компанията. Предприятието за производство на стъкло е част от турския холдинг "Шишеджам". Компанията губи по 40 хил. евро на ден от стачката. Според мениджърите започналият в понеделник протест на синдиката "Подкрепа" е в разрез с трудовото законодателство, защото в колективното договаряне с работодателите трябва да участват и двата профсъюза в завода. Няма решение за стачка, подкрепено от поне половината от работниците, а протестиращите не са спазили седемдневния срок за предизвестие, твърди ръководството. То в сряда преустанови временно преговорите със стачниците. Протестиращите издигнаха палатков лагар пред портала и се заканиха да продължат акцията си, докато исканията им за по-високи заплати и по-добри условия на труд не бъдат изпълнени. Според декларация на "Тракия глас" протестиращите са настояли заплатите да се увеличат двойно, а след влизането на България в ЕС да се изплащат в евро по курс 1:1. Въпреки този ултиматум работодателят уверява т. нар. стачен комитет, че е готов да преговаря по всички точки на колективния трудов договор. Условието е незаконната стачка да спре. От дружеството уточниха, че средната заплата на работническите длъжности (без мениджърите) е 330 лв., по-висока от средната за страната. В двата си завода в града компанията е осигурила 1100 работни места. По данни на "Подкрепа" протестират около 250. Безработицата в Търговище е 23.5% - най-високата в страната.
Източник: Дневник (18.05.2006)

Близо 270 стачкуващи работници от стъкларските заводи на турския холдинг "Шишеджам" в Търговище ще бъдат призовани в съда като ответници по делото, заведено от фирмената управа. Служители на съда донесоха в четврътък на поляната пред предприятието кашон с 268 призовки за неявилите се на работа стачници. Преди ден ръководството на "Тракия глас България" поиска от съда да се произнесе, че стачката, започнала в понеделник, е незаконна. В иска си то изразява становище, че синдикатът "Подкрепа", от името на който се води протестът, не е спазил изискванията на Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Според шефовете на компанията спирането на поточните линии в предприятието, което е с непрекъснат цикъл на работа, може да осуети изпълнението на голяма поръчка. Тя е за чаши, които ФИФА е поръчала за предстоящото Световно първенство по футбол, се казва в иска, внесен в съда от адвокатите на фирмата. Издигналите палатков лагер стачници в четвъртък отказаха да получат призовките си. Как синдикатът ще участва в съдебния спор ще се реши в петък, когато в Търговище пристига лидерът на "Подкрепа" Константин Тренчев. Делото ще се гледа в понеделник. Стачкуващите съобщиха, че още 150 работници от другото предприятие на "Шишеджам" в града - за плоско стъкло, са изпратили вчера предупредително писмо до ръководството, че от следващата седмица се включват ефективно в протеста.
Източник: Дневник (19.05.2006)

Вложения за 350 млн. лв. ще подкрепи държавата до седмици, като предостави терени и изгради инфраструктура. Агенцията за инвестиции е започнала процедура за издаване на сертификати Първи клас на 4 проекта, съобщи шефът на ведомството Стоян Сталев. Единият е за разширението на завода за хладилници край Пловдив на "Либхер-Хаусгерете Марица". Там ще бъдат вложени 70 млн. лв. и ще се открият 700 нови работни места. Два от проектите са за изграждането на ветрогенераторни паркове. Единият от тях ще е край Каварна. Инвеститори са "Калиакра Уинд Пауър" - Япония, и българската "Инос 1". Японското дружество е смесена собственост на "Инос 1" и "Мицубиши Хеви индъстрис". Вложението е за 79 млн. лв. Вторият парк ще е в община Суворово. Проектът е на българо-испанското "Еолика България" и е на стойност 120 млн. лв. Ще бъдат открити 20 нови работни места. Четвъртият проект е за разширяване на мощностите в "Агрополихим" - Девня. Подобренията в торовия завод ще са на стойност 81 млн. лв. Агенцията подпомага още 20 проекта. До края на годината се очаква да получат сертификат поне 10 от тях, каза Сталев. За инвеститорите от Първи клас това означава помощ от държавата за изграждане на инфраструктура, покупка на терени от държавния поземлен и горски фонд без търг и съкратени срокове за получаване на разрешения. До момента помощ от държавата и местната власт имат право да получат 21 проекта. От тях 17 са "първи клас" (т.е. над 71 млн. лв.), три са "трети клас", а един е "втори клас". Това е испанската "Керос", която предвиждаше да построи фабрика за керамични плочки в Индустриална зона-Русе. Съдът обаче спря решението за получаване на терена и от компанията заплашиха, че отиват в Румъния. Сред най-големите проекти са тези на американската AES за модернизацията на ТЕЦ "Марица-изток 1" с вложения за над 2 млрд. лв., на "Шишеджам" за заводите за стъкло за 366 млн. лв., на Спортно-туристически център "Перелик" в Родопите за нов курортен комплекс за 185 млн. лв., на "Токушукай" за израждането на болницата в София за 138 млн. лв.
Източник: Стандарт (29.05.2006)

Държавата ще прави инфраструктурата в индустриалните зони Вместо да подкрепя само отделни инвестиционни проекти, държавата може да насърчава по-ефективно индустриалните зони, като изгражда прилежащата инфраструктура. Тези преференции сега се дават само за инвеститорите от първи клас, които влагат над 70 млн. лв. в икономиката. Предложението ще бъде записано в промените на Закона за насърчаване на инвестициите, които са в работен етап, съобщи изпълнителният директор на Агенцията за инвестиции Стоян Сталев. Идеята е държавата да финансира изграждането на пътища и канализации в териториални клъстъри или икономически зони, така че общите комуникации да обслужват повече компании. Броят на частните и общински зони през последната година рязко се увеличи. Пример за това са зоните в Русе и Раковски, обясни Сталев. Индустриалният клъстър в Средногорие, който обедини миналата година четирите най-големи медодобивни компании в страната "Асарел медет", "Юмикор", "Челопеч майнинг" и "Елаците мед", също кандидатства пред държавата за финансиране на прилежащата инфраструктура. Поради ограничения ресурс досега са отпуснати средства само три проекта - на германската компания "Линднер" в София, на френската "Монтюпе" в Русе и на турския холдинг "Шишеджам" в Търговище.
Източник: Дневник (29.05.2006)

$157,5 млн. са турските вложения у нас за периода 1992-2005 г., съобщиха от Българската агенция за инвестиции. Преките са за 150 млн. евро, като до края на тази година се очаква да се удвоят. Сред по-големите турски инвестиции са заводът за стъкло на "Шишеджам" в Търговище на стойност от $220 млн., приватизацията на Новотел "Европа" в София и "Тримонциум" в Пловдив, както "Алумина" в Шумен. През март 2005 г. в Бизнес парк София стартира строителството на първия хотел на веригата "Холидей ин", което се изпълнява от турската ER-BA. Най-голямата турска инвестиция в инфраструктурата трябваше да е за изграждането на каскада "Горна Арда" на стойност $220 млн. и строителството на магистрала "Марица". Холдингът "Джейлан" обаче не изпълни ангажиментите си.
Източник: Стандарт (09.08.2006)

Турският производител на стъкло и химикали "Шишеджам" успя да си осигури синдикиран заем за 140 млн. долара, с които ще финансира инвестиционната си програма на външните пазари, в това число и българския. Новината съобщи турската преса, като се позова на официална информация от дружеството. В синдиката участват редица водещи в света банки като американската "Ситибанк", ABN-AMRO, белгийската "Фортис", британската HSBC, холандската ING, френската "Сосиете Дженерал" и други. Поръчители по предоставения заем ще бъдат няколко от подразделенията на корпорацията, става ясно от информацията. Чрез подразделението си "Тракия глас България" "Шишеджам" е най-големият инвеститор на зелено в България, за което получи и сертификат като инвеститор първи клас от Българската агенция за инвестиции. Проектът на турската компания за страната е за 367 млн. лв. и включва изграждането на общо 4 завода в Търговище - за плоско, домакинско и обработено стъкло, както и за огледала. Правителството вложи общо 13.5 млн. лв. в различни елементи на инфраструктурата, за да подпомогне проекта на "Шишеджам", като предостави и терена от над 850 дка, на който ще се разгърнат всички производства. След окончателното пускане в експлоатация на всичките предприятия от стъкларския комплекс на турската компания в България приходите й от годишното производство се очаква да възлизат на около 147 млн. долара, като 85-90% от продукцията ще бъдат предназначени за износ. "Шишеджам" е третият в света производител на стъкларски изделия, като се очаква след пускането в експлоатация на всичките четири завода в Търговище дружеството да се придвижи на второ място. Освен в България турците разполагат с производствени мощности още в Русия, Грузия и Босна и на практика са лидер в производството на стъкло и сода карбонат в региона.
Източник: Дневник (15.08.2006)

Заводът за тежка и калцинирана сода в Девня "Солвей - Соди" инвестира 6.5 млн. евро за модернизация на електроенергийна станция в притежаваната от нея ТЕЦ "Девен", информираха от дружеството. С новото оборудване, което предстои да бъде внедрено, ще се подобрят стандартите за безопасност и системите за наблюдение и контрол, обясни Иван Бочуков, един от изпълнителните директори на "Солвей - Соди". По думите му предстои изграждането на нови подстанции. Обновената станция ще започне да управлява електропреносна система на завода и на топлоелектрическата централа до края на следващата година, обявиха още от ръководството на компанията. Наскоро "Солвей - Соди" подписа договор с полското подразделение на американската инженерна компания "Фостър уилър" (Foster Wheeler) - "Енергия полска" (Energia Polska), за изграждането и доставката на нов котел за производство на пара в ТЕЦ "Девен". Общата стойност на инвестицията е 70 млн. евро, като 40 млн. от тях ще бъдат за изграждането на новото съоръжение, а останалите 30 млн. евро ще са за модернизацията на съществуващите инсталации. Съгласно подписаните договорености "Енергия полска" ще инсталира котел с капацитет от 400 тона пара на час. Котелът ще работи с петрококс, въглища, както и чрез изгаряне на биомаса. Очакванията са той да бъде изграден и пуснат в експлоатация в края на 2008 г. Той трябва да доставя необходимата пара за производството и електричество за завода на "Солвей - Соди". Новото съоръжение ще позволи на ТЕЦ "Девен" да намали атмосферните емисии на азотни и серни оксиди до нива, които съответстват на европейските норми. През 2008 г. в сила влизат нови екологични изисквания за топлоцентралите. Капацитетът на "Солвей - Соди" е 1.2 млн. тона сода, от които 800 хил. са тежка сода, а останалите 400 хиляди са калцирана. Содата се използва за производството на стъкло и перилни препарати, в хартиената и кожухарската промишленост, както и в металургията. Акционери в предприятието са белгийската "Солвей", турската "Шишеджам" и Европейската банка за възстановяване и развитие.
Източник: Дневник (04.09.2006)

Българското поделение на стъкларския завод „Шишеджам" вложи общо 5 млн. евро в собствена фирма за транспорт и логистика ­ „Тракия Глас Ложистикс" ЕАД, съобщиха от компанията. Новото поделение на стъкларския комплекс в Търговище е създадено, за да обслужва разрастващата се дистрибуционна мрежа на дружеството в страната и чужбина. По този начин „Тракия Глас България" ЕАД осигурява пълен цикъл на производство и обслужване до доставката на готовия продукт. Компанията вече разполага с 30 специално оборудвани камиона, произведени по поръчка. Те ще осигурят логистиката на продукцията на завода за плоско стъкло в комплекса в Търговище.
Източник: Монитор (15.09.2006)

Министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров откри вчера съвременна електроразпределителна подстанция на стъкларските заводи "Шише джам" край Търговище. Съоръжението е с капацитет 110/20 киловолта. Така държавата изпълни ангажимента си към голям чуждестранен инвеститор, каза Овчаров. Според него страната ни се превръща в добро място за инвестиции. Само за последните седем месеца на годината са привлечени рекордните 7,8 млрд. лева. В изграждането на новото инфраструктурно съоръжение българското правителство вложи 6 млн. лева.
Източник: Стандарт (20.10.2006)

Солвей-Соди, Девня стана първият завод у нас, който премина успешно сертификацията за въвеждане на интегрираната система за управление на качество, здраве, безопасност и околна среда според стандартите ISO 9001:2000, ISO 14001:2004 и OHSAS 18001, съобщиха от дружеството. Предприятието беше приватизирано през 1997 г. от белгийската група Солвей. Сега основни акционери в него са Солвей Шишеджам холдинг и Европейската банка за възстановяване и развитие. Убедени сме, че това постижение се дължи на усилията на целия колектив, коментираха от ръководството на предприятието.
Източник: Пари (04.12.2006)

В началото на следващата година ще бъде открит третият завод за стъкло на турския холдинг "Шишеджам", който се изгражда край Търговище, съобщиха от дъщерната компания "Тракия глас България". Това е последният етап от проекта на чуждестранните инвеститори, започнат през 2004 г. За крупната си инвестиция от 220 млн. долара те първи получиха преференциите като инвеститори първи клас и със средства от държавния и общински бюджет беше изградена пътната и жп инфраструктура до заводите. Третият завод в комплекса ще преработва произведеното от втория завод плоско стъкло според конкретните нужди на клиента. С него напълно се затваря производственият цикъл за изработка на различни видове стъкларски изделия, поясниха експерти. Освен стъкло в третия завод ще се правят и огледала. Монтажът на съоръженията е пред приключване и до седмица ще започнат 72-часовите изпитания. В последния завод от комплекса са инвестирани 25 млн. долара. Още при откриването на първия завод през 2005 г. мениджърите предвиждаха, че след изграждането на цялостния комплекс годишните приходи от продажби ще достигнат около 140 млн. долара, а общият брой на заетите ще надхвърли 1000 души. Около 120 души ще бъдат назначени в третия завод. С изграждането на последната мощност заводите край Търговище ще произвеждат домакинско, плоско и калено стъкло и огледала. Заводът за плоско стъкло заработи в началото на тази година и по капацитет е най-големият на Балканския полуостров. Дневно линиите ще произвеждат по 725 т плоско стъкло с дебелина от 2 до 10 мм. Годишно предприятието произвежда 225 хил. т стъклени изделия, които се използват в различни сектори от икономиката като строителство, автомобилостроене, производство на домакински уреди, мебели и др. За последните две години холдингът изнася активно за Европа, САЩ, Русия, Балканите и Северна Африка.
Източник: Дневник (14.12.2006)

Шефът на Световната банка Пол Уолфовиц похвали "Шишеджам". Той е изпратил писмо до централата на компанията, за да изкаже впечатления от посещението си. Уолфовиц посети Турция преди месец. Впечатлен съм от инвестиционната програма на компанията и от това, че тя е най-големият инвеститор "на зелено" в България. Дружеството изгради у нас няколко завода за стъкло. Според Улфовиц е важно, че в бизнес плана на фирмата голямо място заемат проекти за опазване на културното наследство и мащабни програми, насочени към развитието на региона.
Източник: Стандарт (22.03.2007)

Дъщерната компания на "Шишеджам" в България "Тракия глас България" очаква продажбите на стъкло през тази година да нараснат с близо 20%, предаде агенция SeeNews. Според прогнозите приходите от продажби ще надхвърлят 185.2 млн. лв., докато през миналата година са били малко над 154 млн. лв., сочи годишният отчет на "Тракия глас България". За миналата година компанията е увеличила над два пъти печалбата си, достигайки 17 млн. лв. при 7 млн. лв. през 2005 г. Преди облагането с данъци печалбата за миналата година е надхвърлила 22 млн. лв. Добрите резултати се дължат на по-високата ефективност, отчитат мениджърите в доклада си към финансовия отчет. Основният завод за плоско стъкло край Търговище заработи през миналата година, затова и приходите от продажби за 2006 г. са десетократно по-високи от реализираните през 2005 г. Първата година са отчетени 10 млн. лв. приходи, докато през миналата те вече надхвърлят 154 млн. лв. Решението на мениджърите е да не разпределят дивидент. Първият завод за домакинско стъкло беше отрит през лятото на 2005 г. и за периода компанията е завоювала почти 40 на сто вътрешния пазар. Производството на плоско стъкло за индустрията започна от миналата година, но вече има 35-процентен дял. Въпреки че заводите край Търговище основно са ориентирани за износ, амбицията на инвеститорите е да разширят пазарния си дял в страната. Чуждият инвеститор за първи път въведе модерната "флоат" технология на Балканите, като в изграждането му са вложени общо 120 млн. долара. Дневният капацитет на производствената линия е 725 тона плоско стъкло, а годишно заводът произвежда 225 хил. т стъклени плоскости с дебелина от 2 до 10 милиметра. Плоското стъкло се използва главно в строителството, автомобилостроенето, производството на бяла домакинска техника и мебели, както и за селското стопанство и енергийния сектор. Близо 80% от продукцията се изнася за Балканския полуостров, останалата част - за Европа и Русия. В процес на изпитание е и третият завод край Търговище за огледала и преработено стъкло, с който "Шишеджам" напълно ще приключи инвестицията си. В момента се провеждат предварителните изпитания на мощностите. Общият проект на "Шишеджам" е в размер на 240 млн. долара, като изпълнението му започна още през 2004 г. Тогава държавата подкрепи инвеститорите, като заедно с общината финансира изграждането на прилежащата инфраструктура. В момента в заводите работят над 1200 души.
Източник: Дневник (21.04.2007)

Турската компания "Шишеджам" ще замрази плановете си за удвояване на инвестициите в България, докато не се уредят противоречията в трудовото законодателство. Това е съобщила Гюлзем Азери, вицепрезидент на холдинга и изпълнителен директор на дъщерната компания "Тракия глас България", на среща с представители на осем международни финансови институции, участвали в кредитирането на компанията. За три години турският инвеститор изгради четири завода за стъкло край Търговище, като последните два ще бъдат открити до няколко седмици. Общата инвестиция възлиза на 220 млн. долара и е първата, която получи държавна и общинска подкрепа при изграждането на пътищата, жп трасето и ВиК инфраструктурата. Чуждестранният инвеститор е възнамерявал да разшири номенклатурата и да внедри нови линии, но след възникналите проблеми със синдикатите замразява плановете си, стана ясно от срещата с банките. През 2006 г. мениджърите и синдикатите подписаха колективен трудов договор, който урежда взаимоотношенията с работниците. Въпреки това от началото на годината работниците настояват за ново увеличение на заплатите преди изтичането на стария договор, съобщиха от компанията. Мениджърите не могат да оспорват исканията по съдебен ред, тъй като синдикатите се позовават на Закона за уреждане на колективните трудови спорове (ЗУТС), който на практика противоречи на трудовия кодекс и позволява да се организират нерегламентирани стачни действия, обясни още Гюлзем Азери. Проблемът беше поставен и пред министъра на икономиката Румен Овчаров на проведената преди време кръгла маса с участието на най-големите чуждестранни инвеститори в страната. До този момент няма официален отговор от държавната администрация, коментираха още от "Шишеджам". От конфедерацията на работодателите и индустриалците в България са уверили висшия мениджмънт на компанията, че ще подкрепят искането им за промяна в законодателството, даващо възможност на синдикатите да притискат работодателите в страната. Първите два завода на "Шишеджам" край Търговище работят от 2005 и 2006 г., като продукцията им от домакинско и плоско стъкло се изнася в Германия, Италия, Австрия и др. европейски държави. Пред пуск са новите две линии за преработено стъкло и огледала, в които са инвестирани 22 млн. долара. Едната ще произвежда стъкло за направа на бяла домакинска техника (плотове за готварски печки), мебели и душ кабини.
Източник: Дневник (11.05.2007)

Мащабни инвестиции в строеж на нови производствени цехове започват от "Дружба стъкларски заводи", съобщиха от компанията. В четвъртък е започнат строежа на ново стъклотопилно съоръжение в завода в гр. Пловдив, което трябва да заработи до края на годината и с него капацитетът на производство ще бъде увеличен със 100 млн. стъклени бутилки годишно. Следващата инвестиция - строеж на още един цех също в Пловдив, ще започне след няколко месеца и до средата на 2008 г. също ще бъде заработи. С него капацитетът на завода ще се увеличи с още 250 млн. броя, а двете инвестиции ще вдигнат капацитета на целия завод на 1.2 млрд. броя стъклени продукти. Сега "Дружба" произвежда между 850 млн. и 900 млн. броя. Изграждането на една пещ включва и построяването на цех около нея, в който да се разположат машините, системите за контрол на качеството и всички необходими инсталации за производство, обясниха от "Дружба". Според ръководството на компанията новите инвестиции и увеличеният капацитет ще я наредят сред водещите фирми за производство на стъклен амбалаж в Европа. Основните конкуренти на "Дружба" са компании от Франция, Италия и Швейцария, в България това е заводът на "Шишеджам" край Търговище. Около 60% от продукцията на българското предприятие са предназначени за износ, като договор за доставка има с компании като "Хайнекен", "Кока-кола", "Пепси-кола" и др. Финансирането на инвестициите ще стане с банкови кредити и средства от собственика "Юла гласуъркс" - Гърция, като първоначално в започнатия в четвъртък строеж ще бъдат вложени около 12 млн. евро. От 2000 г. насам "Юла" е вложила 170 млн. евро като инвестиции в производството, поясниха от "Дружба". В тях се включват въвеждането на нови производствени мощности и модернизацията на заводите в Пловдив и в София (бившия "Стинд"). Стойността на втората инвестиция, която трябва да приключи през 2008 г., все още не е обявена, като това ще стане след изготвянето на пълния проект за нея, поясниха от "Дружба". За миналата година компанията отчете печалба 21.17 млн. лв. Дружеството е едно от тези, които обаче редовно закъсняват с предаването на отчетите си, заради което се е стигало и до спиране на търговията с акциите му. Въпреки това "Дружба" няма да бъде отписвано от фондовата борса, поясниха от там. През 1997 г. "Юла гласуъркс" купува фабриката за производство на стъкло "Стинд" в София, а на следващата година придобива и пловдивската "Дружба". През 2003 г. "Стинд" се вля в "Дружба" и така се създава сегашната компания.
Източник: Дневник (11.05.2007)

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов откри рехабилитирания обходен първокласен път Търговище - Шумен, чиято дължина е 9,2 км. Пътният участък обслужва промишлената зона на Търговище, включително и част от трасето на тежкотоварните превозни средства към заводите на "Шишеджам" в града. Стойността на строителните работи е 9 015 369 лв. с ДДС. Изпълнител на обекта е "Пътинженерингстрой - Т" АД - Търговище, строителният надзор е извършен от "Пътинвестинженеринг" АД - София.
Източник: Черно море (17.05.2007)

Работниците от "Тракия глас България", дъщерната компания на турския холдинг "Шишеджам", започват ефективна стачка от утре, съобщиха от пресцентъра на КТ "Подкрепа". Стъкларското производство е с непрекъснат режим на действие и всяко извънредно спиране може да доведе до непредвидими последици, алармират още синдикалистите. Преговорите между синдикатите и управителите на завода продължиха до късно вчера, без да е ясно дали ще се постигне компромисно решение. Конфликтът между синдикатите и мениджърите на стъкларските заводи край Търговище тлее от началото на годината, когато работещите за първи път поискаха нови преговори за промяна на колективния трудов договор. Тогава висшият мениджмънт на холдинга отказа с мотива, че стачката противоречи на подписания през месец май миналата година договор. Срокът на действие на договора е до май 2008 г. и с него се определят праговете за заплащането и индексациите през годината. Синдикатите обаче се позоваха на Кодекса на труда, който дава право двете страни да правят корекции в този договор при нови изисквания, възникнали в процеса на работа. Работещите настояват да им бъдат увеличени допълнителните възнаграждения за полагане на нощен труд и да се индексира минималната работна заплата в завода пропорционално на увеличението на минималните равнища за страната. Според новата наредба за извънредния труд, която влиза в сила от 1 юли, за час нощен труд ще се плащат допълнително 25 стотинки вместо досегашните 7. От "Тракия глас България" обясниха, че много преди промените в наредбата нощният труд в Търговище се плаща по 32 ст. и след като през юли влезе в сила новата наредба, сумата може да бъде увеличена. Освен че висшият мениджмънт отказваше ново договаряне с мотива, че исканията са незаконни, преди месец той поиска съдействие от министъра на икономиката Румен Овчаров за законодателни промени в трудовото право, които да защитят правата на работодателите срещу "манипулациите на синдикатите". Според действащия трудов договор минималните заплати в завода са 350 лв. при средни за отрасъла 315 лв., съобщиха още от компанията. Тези заплати се индексират два пъти в годината - октомври и май, така че предстои нова индексация, обясниха още от дружеството. Неотдавна изпълнителният директор на "Тракия глас България" Гюлзем Азери обяви, че турският холдинг ще замрази бъдещите си инвестиции в България, докато трудовото законодателство не бъде променено. Досега в трите завода край Търговище са вложени 220 млн. долара. Амбициите на холдинга са тези вложения да бъдат удвоени. Зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов вчера обясни, че министерството не може да се меси в спор между синдикати и мениджъри на частна компания. Според него проблемът ще се разреши, ако се инициират промени в законодателството от социалното министерство или от група депутати.
Източник: Дневник (18.05.2007)

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) подкрепя позицията на ръководството на "Тракия глас България" по повод стачката, организирана от синдиката на "Подкрепа" в стъкларските заводи край Търговище от вчера. Това се казва в протестната декларация на ръководството на конфедерацията, разпратена до останалите членове на КРИБ и до медиите. Ръководителите на организацията призовават останалите работодатели да преразгледат позицията си при подписването на предстоящите колективни трудови договори с представителите на работниците и служителите, които грубо нарушават договорните принципи. След като до събота синдикатите и ръководството на предприятието не постигнаха споразумение за исканията на работниците, служители на "Шишеджам" започнаха да стачкуват. Синдикалистите не отстъпиха дори заради изборите за евродепутати. Засега производството не е спирало и се поддържа необходимият минимум 35% от работниците да са на производствените машини, обясниха от компанията. Стъклото се прави при непрекъснат цикъл на производство и ако то спре, това би довело до сериозни рискове от аварии. "Тракия глас България" е член на конфедерацията. От началото на годината компанията е притисната от извънредните искания на работещите за двойно увеличение на заплатите. "Тези ултимативни искания са безпочвени, тъй като страните са подписали през август 2006 г. колективен трудов договор с определени условия и той е влязъл в сила със задна дата 1 май 2006 г.", се казва още в декларацията. Синдикатите и работодателите в стъкларските заводи са се споразумели за размера на минималните заплати, които да бъдат индексирани според инфлацията два пъти в годината. Въпреки това погазвайки всякакви принципи на европейско договаряне, синдикалистите настояват за значителни увеличения на трудовите възнаграждения, се казва още в декларацията. "Вече нямаме гаранции, че това, което се случва в "Тракия глас България", няма да се повтори и в други български предприятия. Подобни действия обезсмислят основния инструмент на колективното договаряне и ни принуждават да се противопоставим решително на опитите за разпростиране на браншови колективни договори върху всички предприятия", декларират още работодателите. Мениджърите на стъкларските заводи отказаха да изпълнят исканията за двойно увеличение на заплатите и потърсиха съдействието на администрацията срещу рекета на синдикатите, които не е съобразяват със закона за колективните трудови спорове. Миналата седмица от "Подкрепа" обясниха, че започват стачка на 19 май с основните искания за увеличение на доплащанията за извънреден труд и за индексиране на заплатите спрямо увеличението на минималните за страната заплати. Вчера от компанията потвърдиха становището си от изминалата седмица, че исканията на синдикатите са незаконни. Това е мотивът висшият мениджмънт на компанията да отказва ново договаряне на заплащането. Преди месец той още поиска съдействие от министъра на икономиката Румен Овчаров за законодателни промени в трудовото право, които да защитят правата на работодателите срещу "манипулациите на синдикатите". Според действащия трудов договор минималните заплати в завода са 350 лв. при средни за отрасъла 315 лв., съобщиха още от компанията. Тези заплати се индексират два пъти в годината - октомври и май, така че предстои нова индексация, обясниха още от дружеството.
Източник: Дневник (21.05.2007)

Работниците от стъкларските заводи на турския холдинг "Шишеджам" десети ден са в ефективни стачки действия. Над 800 души от фабриките за плоско и домакинско стъкло не отиват на работа, а остават на огромния паркинг пред заводите, за да протестират срещу ниските заплати. Това заяви заводският синдикален лидер на КТ "Подкрепа" Недко Недев. Според него исканията на работниците са за 150% вдигане на заплатите, а нощният труд от 30 ст. да се плаща по 90 ст. на час. Заради непрекъсваемия режим на работа е осигурена минималната дейност на производство. До тази ситуация се стигна, след като работодателят отказа да преговаря.
Източник: Стандарт (29.05.2007)

60% от служителите в “Шишеджам” са готови да напуснат работните си места всеки момент, ако не бъдат удовлетворени техните искания, съобщи синдикалният им лидер Найден Недев. Стачката, която започна на 19 май в Търговище ще продължи, докато бъде постигнато споразумение, уточни Недев. Исканията на работниците са за двойно увеличение на заплатите и допълнително плащане за нощен и вреден труд. В момента средното месечно възнаграждение на работниците е не повече от 370 лв. За нощен труд те получават по 0.30 лв., а вредните възлизат на 36 лв. В "Шишеджам" работят общо 1080 души, от които 800 стачкуват ефективно. Останалите работят по арбитражно решение. Само за месец и половина предприятието са напуснали около 10% от служителите. Синдикалният лидер на работниците Найден Недев бе категоричен, че няма да отстъпят от своите искания. Той уточни, че са им били обещани стартови заплати от 500 лв., а сега взимат малко повече от половината. Работодателят се е съгласил на 1% увеличение на заплатите вместо 150%, които искат работниците. В близките дни се очаква преговорите да продължат до постигане на споразумение, допълни още Недев.
Източник: Дарик радио (30.05.2007)

1-2% увеличение на заплатите срещу исканите 150% са предложили работодателите на стачкуващите стъклари от Търговище. Това съобщи Найден Недев, лидер на заводската “Подкрепа” в “Тракия Глас България”. Преговорите се водили в столицата с участието на шефове от централата на “Шишеджам” в Турция. “Отхвърлихме предложенията им. Това е подигравка”, коментира Недев.
Източник: Труд (30.05.2007)

Напрежението в двата стъкларски завода в Търговище расте, след като собствениците им поискаха съдът да обяви стачката за незаконна, а работниците не смятат да спират протестите. "Тракия глас" - българската фирма на турската компания "Шишеджам", отчита 250% ръст на печалбата само за една година, а отказва да повиши заплатите с 95%, оплакаха се вчера от КТ "Подкрепа". Хората в двата завода получават средно 450 лева месечно, като в тази сума влизат и добавките за нощен и вреден труд и ваучерите за храна, обясниха от синдиката. Възмущението на българските работници преляло, след като научили, че колегите им в турските предприятия на "Шишеджам" взимат в пъти повече. "Тракия глас" твърди, че има подписан колективен трудов договор и че той не може да се променя по средата на годината. Това е един от аргументите, с които собственикът иска да обяви стачката за незаконна. В мотивите до съда се намеква абсолютно некоректно, че лидерът на "Подкрепа" Константин Тренчев е използвал за своя предизборна агитация протестите, съобщи Диана Ангелова, адвокат на синдиката. Тя напомни, че КТД може да се промени след преговори, но работодателят е отказал диалог. Делото за законността на стачката е насрочено за 3 юни.
Източник: Сега (31.05.2007)

Ескалира напрежението около стачката на работниците в заводите за стъкло на турския холдинг “Шишеджам” край Търговище. Днес се е стигнало до физическа саморазправа на охраната на завода с председателя на регионалната структура на КТ “Подкрепа” Спаска Дулчева. За да се срещне със стачниците се е наложила намесата на окръжната прокуратура и полицията в Търговище. За упражняване на системен натиск над 50 работници са внесли и жалби в прокуратурата. На портала на завода синдикалната лидерка e била заплашвана и удряна в хълбока. Спаска Дулчева - председател на РС на КТ “Подкрепа”: “Господина си позволи да ми извива ръцете, да ме блъска, да не ми позволи да влизам в завода. Ако се спазват законите на Република България, съвсем нормално трябва да си влизаме и вършим работата”. В безсилието си да потуши недоволството на работниците ръководството погазват трудовите им права, твърдят синдикалистите. Спаска Дулчева - председател на РС на КТ “Подкрепа”: “Представяли са им едни декларации и под натиск са ги карали да ги подписват, че се отказват от стачката. Всички тия декларации са внесени в прокуратурата.” Найден Недев – работник: “Има забрана за влизане в съблекалните, много трудно се допускат наши колеги от региона и от София да влизат при стачниците”. Работодателят от “Шишеджам” отказва да преговаря с работниците вече 26-ти ден, въпреки че те са отстъпили от първоначалните си искания за 150 % увеличение на заплатите. Найден Недев – работник: “Свалихме на 95 %, мисля, че от това повече няма накъде да отстъпваме”. Ако скоро няма диалог стачниците заплашват с блокада на улици и възлови кръстовища. Във връзка с обвиненията на регионалния лидер на КТ “Подкрепа” в Търговище Спаска Дулчева, от ръководството на “Шишеджам” отговориха, че охраната не е упражнила каквото и да било насилие върху нея. След като ръководството е уведомено, че г-жа Дулчева иска да направи проверка на условията на труд, тя е допусната в завода. Тя обаче не проверява нито едно работно място, а вместо това се опитва да подстрекава работещите да се включат в незаконната стачка. След излизането си от завода, г-жа Дулчева решава да представи история, в която според нея е малтретирана.
Източник: БНТ (14.06.2007)

Турският гигант в производството на стъкло "Шишеджам" продава част от дяловете си в три дъщерни компании. Преди два дни холдингът е пуснал за продажба на Истанбулската фондова борса по 49 процента от акциите си в "Тракия глас санайл", "Анадолу джам санайл" и "Сода санайл". Очакваните приходи от продажбите се изчисляват на около 440 млн. долара. Преструктурирането на портфейла е свързано с бизнес стратегията на холдинга за покриване на част на загубите от производствената дейност в Турция, Русия и Източна Европа. Отчетените загуби възлизат на 600 млн. долара. В същото време "Шишеджам" реализира и значителни инвестиции в Източна Европа, като за финансирането им е ползвал значителни кредити. Чрез дъщерното си дружество "Тракия глас България" холдингът направи една от най-големите си инвестиции в България. Компанията изгради три завода за стъкло край Търговище, като общият размер на инвестицията надхвърли 220 млн. долара.
Източник: Дневник (05.09.2007)

"Шишеджам" ще строи четвърти завод Дъщерната компания на турския холдинг "Шишеджам" в България - "Тракия глас България", започва строителството на четвърти завод за стъкло край Търговище. Това съобщи Красимир Кънев, директор "Човешки ресурси" на компанията. Така той обясни наемането на нов персонал за фирмата. По думите му се очаква заводът да бъде въведен в експлоатация през тази есен, като в него ще работят около 320 души.
Източник: Дневник (21.01.2008)

Четвърти завод, в който ще се произвеждат автомобилни стъкла, започва да строи турският холдинг Шишеджам край Търговище. Това , като цитира Красимир Кънев от дъщерното дружество Тракия глас България АД. Очаква се мощностите да заработят през есента. Намеренията на турския холдинг били заводите край Търговище да станат общо седем. Засега от Тракия глас България, чийто изпълнителен директор е Гюлсюм Азери, не разкриват повече подробности за планираните инвестиции. От 2005 г. насам турският холдинг е инвестирал над 220 млн. USD в три завода край Търговище.
Източник: Пари (21.01.2008)

Икономическата група на “Каолин” АД е реализирала през 2007 г. приходи от продажби за 117,6 млн. лева, което е ръст от 30,5 % в сравнение със същия период на 2006 г. Дружеството заедно със своите дъщерни дружества запазва устойчив темп на нарастване на приходите от продажби във всички основни сектори на дейността им, е посочено в съобщение до фондовата борса. Реализираната през 2007 г. нетна печалба за групата (след приспадане на малцинственото участие) е 18,14 млн. лева. Консолидираният финансов резултат преди лихви, данъци и амортизации достига 24,8 млн. лева, при 19,9 млн. лв. за финансовата 2006 г. Дъщерните компании добавят оборот в размер на 12,2 млн. лева към неконсолидирания оборот на “Каолин” АД от 105,4 млн. лева. Основната част от този допълнителен оборот е генериран от задграничните участия на “Каолин” АД, главно в Сърбия и Украйна. "Каолин" АД е най-големият производител на индустриални минерали в Югоизточна Европа. Групата включва 6 фирми, 16 рудника и 10 фабрики за каолини, кварцови пясъци, глини, вамот, варовици, фелдшпат и доломит. Клиенти на "Каолин" са всички големи производители на стъкло, подова, стенна и санитарна керамика и порцелан в региона, включително компании като "Идеал стандарт", "Хан Аспарух", "Шишеджам", "Екзашибаши", "Юла глас", "Сейнт Гобен", "Пликингтон".
Източник: Застраховател (27.02.2008)

До 2010 г. производството на стъклени изделия на "Шишеджам" в Търговище ще се удвои. Общата инвестиция ще достигне 800 млн. долара, като втората инвестиционна фаза предвижда в Търговище да бъдат вложени още 415 млн. долара. Това обяви лично министър-председателят на Турция Реджеп Тайип Ердоган при официалното откриване на първите четири производствени мощности. През 2004 г. Ердоган направи първата копка на инвестицията на зелено. В нея бяха вложени 380 млн. долара и бяха построени 4 производствени мощности - за плоско и домакинско стъкло, за обработено стъкло за мебелната индустрия и огледала.
Източник: Дневник (28.03.2008)

С изграждането на новите четири завода край Търговище през 2010 г. "Шишеджам" планира да изнася автомобилно стъкло за заводите в Източна Европа. Вече е направена първата копка на едно от предприятията, до средата на годината ще започне строителството и на останалите три. Това съобщи Гюлсюм Азери, изпълнителен директор на дъщерното предприятие на "Шишеджам" "Тракия глас България" и вицепрезидент на холдинга, отговарящ за производството на плоско стъкло. Новата инвестиция на холдинга беше обявена при официалната визита на турския премиер Реджеп Ердоган миналата седмица. Очаква се през следващите три години да бъдат инвестирани около 415 млн. долара.
Източник: Дневник (31.03.2008)

Търговишкият районен съд потвърди санкцията от 10 000 лв., наложена от Регионалната инспекция по околната среда и водите в Шумен на стъкларския завод "Тракия Глас-България", предаде Радио Шумен. "Тракия Глас-България" е българското дружество на турския стъкларски производител "Шишеджам". Съдът се мотивира с аргумента, че няма допуснати процесуални нарушения при съставянето на наказателното постановление и то е законосъобразно, а жалбата е неоснователна. При планова проверка през миналата година експертите на шуменската екоинспекция установиха неизправност в апаратурата за измервания на отпадъчните газове за показателите прах и азотни оксиди. Допуснато е и съхранение на опасни отпадъци, на нерегламентирани места. Решението на Районния съд може да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред търговищкия административен съд. (news.bg)
Източник: Други (04.04.2008)

Стъкларския гигант Шишеджам замрази завода си за производство на автомобилни стъкла в Търговище. Това съобщи лидерът на КТ "Подкрепа" в завода Юксел Юмеров. Той обясни, че причината е в свиването на европейския пазар. От концерна се надяват мощността да заработи отново през в края на 2009 г., началото на 2010 г. Синдикалистът съобщи, че вече са затворени три фабрики в Турция, но за сега няма опасност за заводите в България. Ръководството на компанията предприело решителната стъпка, защото в Търговище производството излизало по-евтино и качеството е много високо. Ръководството на Шишеджам не планира съкращения на работниците си, но ако се наложи ще бъде съкратено работното време, или работещите ще бъдат пуснати в неплатен отпуск, уточни още Юмеров.
Източник: Дарик радио (10.12.2008)

"Фьосталпине" спря проекта си в региона, "Шишеджам" се колебае. Водещата австрийска металургична компания "Фьосталпине" отлага безсрочно плановете си за ново производство в Черноморския регион, съобщи Ройтерс. Информацията беше оповестена официално в четвъртък от говорителя на компанията Петер Шифер с мотива, че мениджърите се опасяват от икономическо забавяне на четирите държави, които проучваха за изпълнението на проекта. "Малко вероятно е да реализираме намеренията си в близко бъдеще", обясни още говорителят Петер Шифер. "Шишеджам" също се колебае за по-нататъшното си изпълнение на програмата за България, съобщи информационната агенция. Австрийците планираха да изградят модерен завод за производство на стомана за автомобилната индустрия в България, Румъния, Украйна или Турция. Инвестицията от 5 млрд. евро се очакваше да бъде най-мащабната за Югозападна Европа. Това амбицира българското правителство да предложи свръхпреференции за чуждия инвеститор. Държавата се ангажира да осигури терен в индустриална зона, недалеч от Бургаския залив, като изгради с бюджетни средства и част от прилежащата инфраструктура. Турският производител на стъкло "Тракия джам", който е част от холдинга "Шишеджам", също се колебае за по-нататъшното си изпълнение на програмата за България, предаде в четвъртък агенция Ройтерс. През март мениджърите обявиха, че до 2010 г. ще инвестират още 415 млн. долара в българските предприятия. В четвъртък представители на "Тракия джам" декларираха пред фондовата борса в Истанбул, че втората фаза на инвестиционния проект в България ще зависи от пазарната конюнктура през 2009 г.
Източник: Дневник (19.12.2008)

Турската компания „Тракия Джам”, част от водещия производител на стъкло „Шишеджам”, обяви, че 2009 година ще е решаваща за инвестицията в България. През март ръководството на турската компания обяви, че ще инвестира у нас около 415 млн. долара до 2010 година. Първият етап вече е в ход, а втората фаза от инвестиционната програма ще зависи от пазарната ситуация през следващата година, се казва в съобщение на компанията до Турската фондова борса, цитирано от Reuters.
Източник: econ.bg (19.12.2008)

Заводите затварят След глобалната финансова криза нов удар се стовари върху родната икономика. Заводи масово спират производството заради липсата на газ. Най-засегнати са големите потребители от химическата промишленост и металургията. "Неохим"-Димитровград завърши вчера аварийното изключване на мощностите. Поддържането на съоръженията в безопасен зимен режим изисква подаване на 3500-4000 куб. метра синьо гориво на час, обясни изпълнителният директор Димитър Димитров. Намалено е подаването и към "Агрополихим"-Девня до 2 хил. куб. м. Там още преди Нова година започна затваряне на част от мощностите. Очаква се криза и в "Кумерио мед" в Пирдоп. Пред спиране е "Радомир метал индъстрийз". Заводът няма как да не прекъсне работа, ако му се подават по малко от 30-40 хиляди куб. м гориво дневно, обясни изп. директор Людмил Александров. Съоръженията не са пригодени за работа с алтернативно гориво. Стъкларските заводи на "Шишеджам" в Търговище минават на пропан-бутан. "Първият ни работен ден трябваше да бъде днес, но тъй като всичките ни фирми са на газ, продължаваме принудителния отпуск", каза Митко Динев, един от съсобствениците на Холдинг "Загора", най-голямата икономическа структура в Старозагорско. Пивоварна "Болярка" в Търново спира производството за неограничено време, каза управителят инж. Антон Ненов. Производственият процес е изцяло на газ и няма готовност да се премине към друг вид гориво. Пернишката "Стомана" също е заплашена от пълно спиране. От кюстендилската "Стратос", която е един от най-големите производители на хляб в Югозападна България, обявиха, че няма да оставят района без самуни. Фурните се пренастройват за работа на дизел. Кризата няма да засегне циментовия завод в Бели извор, който е един от най-големите потребители на газ, защото в момента се ремонтират пещите му. "Химко" също не работи. Ще спрат обаче предприятието за центробежно леене "Центромет" и текстилния комбинат, които са на непрекъснат режим.
Източник: Стандарт (07.01.2009)

След възстановяване на 100% от доставките на синьо гориво в стъкларските заводи на "Шишеджам" в Търговище имат готовност да възстановят производството си до няколко часа и да достигнат капацитет от 925 т стъкло на ден. По време на газовата криза производството бе паднало на 590 т дневно, съобщи за "Стандарт" Красимир Кънев, директор маркетинг в стъкларските фабрики. От 6 до 21 януари са калкулирани загуби в размер на 3,456 млн. лева. За компенсациите от газовата криза все още не можем да говорим, докато не възстановим производството в пълен капацитет, уточни той. Според него изпълнението на поръчките по текущите договори са ритмични, тъй като заводите имат складов запас, което позволява продажбите да се изпълняват за по-дълъг период от време.
Източник: Стандарт (22.01.2009)

Ръководството на стъкларския гигант Шише джам взе решението да увеличи заплатите на работниците си. Това го прави единствения завод в страната, който в условие на икономическа криза повишава възнаграждението на служителите си. По официални данни на председателя на синдиката в Тракия глас, Юксел Юмеров до момента няма съкращения и 960 души ще получат поетапно 7 % увеличение на трудовото си възнаграждение. Социалният пакет също се увеличава. Той ще се повиши с 5% до 30 юни 2010 г. Според договорка за новия колективен трудов договор от 1 юли работниците ще получат 3 % увеличение на заплатите си, а от 1 януари, следващата година останалите 4 %. Така минималната заплата от 405 лв. ще стане 430, а средната ще скочи от 540 на 560 лв. В социалния пакет влизат добавки за различни празници - Коледа, Великден, за сключване на брак или раждане на дете. Ако до сега при сключен брак работник вземаше 150 лв., сега ще взема 180. С 10 лв. се вдига и стойността на ваучерите за храна, които се полагат за празниците. Причината за увеличаването на заплащането се крие в това че със стартиралото макар и плахо строителство в търговищко, се поднови и работата на стъкларския завод, обяснява Юмеров. Част от поръчките на гиганта Шишеджам от Турция пък се прехвърлят към Тракия глас в Търговище. Заради кризата се наложи закриване на голяма част от мощностите на заводите в градове като ЛюлеБургас и Мерсин.
Източник: profit.bg (22.06.2009)

Тракия глас България ЕАД, българското юридическо лице, което управлява заводите за стъкло на турската Шишеджам в Търговище, реализира 7,22% ръст на консолидираните си продажби през 2008 г. до 228 млн. лв., показват данни на дружеството. Консолидираната нетна печалба намалява с 23% на годишна база до 30,5 млн. лв. за 2008 г. Ръководството си е поставило цел през 2009 г. да реализира продажби за 210,3 млн. лв., или 247 хил. тона, като увеличи пазарния си дял въпреки предвижданото намаление в сумата на продажбите. През 2009 г. се предвижда да бъде изградена производствената линия за автомобилни стъкла. Към края на 2008 г. дружеството има собствен капитал за 231 млн. лв., дългосрочни пасиви за 62 млн. лв. и краткосрочни за 78 млн. лв. Заводът за домакинско стъкло започва да оперира през втората половина на 2005 г., заводът за плоско стъкло започва дейност през първата половина на 2006 г., Към средата на 2006 г. и двата завода са достигнали своя нормален производствен капацитет. Заводът за обработено стъкло е завършен в края на март 2007 г. През 2008 г. започва израждането на завод за автомобилни стъкла, който ще е четвърти за дружеството. В края на 2008 г. персоналът на компанията у нас достига 909 души, спрямо 899 в края на 2007 г. Разходите за персонала през 2008 г. са 3,04 млн. лв., което е с 41% повече от 2007 г. Разходите за охрана, почистване и озеленяване са 1,2 млн. лв. за 2008 г. Дружеството консолидира резултата на логистична компания.
Източник: Инвестор.БГ (30.06.2009)

Стъкларските заводи "Тракия глас България" ЕАД край Търговище, представител на турския холдинг "Шишеджам", са реализирали 7,22% ръст на продажбите за миналата година за 228 млн. лева. Нетната печалба е 30,5 млн. лева. Собственият капитал на стъкларските фабрики за 2008 г. възлиза на 231 млн. лева. Планирано е тази година производственият комплекс край Търговище да произведе общо 247 хил. т стъкло и да увеличи пазарния си дял.
Източник: Стандарт (01.07.2009)

Как чужди компании диктуват решенията на кабинета на Станишев Министрите отказват да правят търг за държавните терени, защото може да се яви повече от една компания и да обърка плановете. Стенограма от заседание на кабинета на 19 септември 2008 г. Точка 9В Проект на Решение за продажба на недвижим имот на "Летище София" ЕАД - гр. София на Авиокомпания "Хемус ЕР" ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тъй като това е пратено за съгласуване, надявам се, че голяма част от колегите са се запознали. Става дума за реализацията на инвестиция от порядъка на 20 млн. евро от "Луфтханза техник" София ООД. Тя е съставена от две компании - "Луфтханза техник" - Германия, и "Бългериан Авиейшън Груп" ЕАД -България. "Бългериан Авиейшън Груп" е собственик 100% на "Хемус ЕР" и на 99,99 - на "България ЕР". В договора, който те са сключили за инвестицията, задължение на българския съдружник е да осигури земята за построяване на хангарите. Направена е оценка - 107 евро на кв.м. Това УПИ е на територията на летището. То е отредено именно за карго, кетеринг и обслужване на самолети и инженерингови системи. Инвестицията е добра, тъй като ще се наемат 360 човека, които са висококвалифицирани - това са инженери, които ще ремонтират самолетите. Разбира се, това ще донесе и допълнителни приходи за летище София, тъй като ще се обслужват самолетите, които ще бъдат ремонтирани. Дълго време този проблем стоя отворен, тъй като Авиокомпания "Хемус ЕР" имаха документ за собственост на земята, на която са построени халетата. Постигнахме съгласие. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Г-н премиер, моите коментари са фундаментални. Държавно дружество продава изключителен имот на летище София, не в Горно нанадолнище, без конкурс на някого на цена еди-каква си. За мен това би създало огромен проблем на правителството в последната година от мандата му. Ако направите един търг, според мен не 107 евро, а може... Но въпросът е принципен. Ако имаше търг и цената е 50 евро, имиджовият и друг проблем е по-малък, отколкото ако няма конкурс и цената може да е каквато ще да е. Това не е квартал "Обеля", това е летището! Къде има в София 100 евро на квадрат!? Г-н премиер, моят съвет е да не го правим това, защото от такива неща според мен правителствата не се преизбират никога след това. Съветът ми е: не го правете, че ще има голям проблем. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Въпросът е дали ще усвоим инвестицията, или не. Имайте предвид, че за тази земя има спорове. Няма законови пречки да се извърши по този начин продажбата, изхождайки от това, че инвеститорът е от първи клас и е получил сертификат. Цената е направена от лицензиран оценител. СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Това е за инвестицията на "Луфтханза техник"? ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: На "Луфтханза техник". Ние говорихме и за право на строеж включително. Николай Василев пак ще каже: "Правото на строеж тогава го дайте на конкурс". А ако не се яви никой друг примерно при тази ситуация? РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Опасно е, ако се яви някой, който иска да построи хотел! ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Преценете, но това значи, че можем да изгоним един от инвеститорите. Въпросът е деликатен. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Не може без конкурс. Нека да кажат за автомагистрала "Тракия". Вие ни побъркахте... ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ние? А кого да сложим политически заложник за автомагистрала "Тракия"? МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз съм запозната с този случай от времето, когато бях посланик. "Луфтханза техник" имаше колебания дали да ходи в Румъния, или да идва в България. След като тези колебания бяха отстранени, компанията дойде и в продължение на осем или повече месеца не може съответно да се реализира в пълен обем тази инвестиция точно поради тези спорове и търсене на съответното решение. Обявяването сега на един конкурс - там не може да се прави друго, няма кифли или банички да се произвеждат! Това е взаимно свързана дейност, така че лично аз подкрепям, още повече че е направено от неутрален външен лицензиран оценител и съответно са спазени всички изисквания и трябва да подкрепим, за да се уважи и да стане реалност тази инвестиция. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Няма законови нарушения. Ако считате, че е ниска цената, да седнем да връщаме... Отново ще трябва да се правят оценки, оценки, оценки. ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Съгласен съм, сигурно има някаква целесъобразност, но не подценявайте това, което министър Василев казва. Вие казвате: "Този имот май наистина си е техен". Второ, казвате: "Там няма кой друг да дойде". На трето място: "Има тук едни хора от "Хемус ЕР", тъй като ние не го даваме, г-жо Плугчиева, на "Луфтханза техник"! Не бих възразил да го дадем и на "Луфтханза техник", но ние не го даваме на "Луфтханза техник". А дали "Хемус ЕР" ще го даде на "Луфтханза техник" или на "Румън ЕР", това един Господ знае! Така че за мен лично не е толкова важно - сигурно е целесъобразно това, което казвате - но сигурно може и някаква обществено по-приемлива фигура да се намери за това нещо. Ние няма да се противопоставим, но пак ви казвам, ако това ще е така, г-н Мутафчиев, не се сърдете, но носете си Вие отговорността тогава! И защо въобще в терена на летището нещо трябва да се продава? Дайте го на някакъв дългосрочен наем, дайте го на някакъв вид концесиониране ли, не знам. Защо трябва да се продава? ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По стария Закон за инвестициите ние на важни инвеститори давахме земята безплатно. Напомням, че на "Шише Джам" през миналия мандат бяха дадени 840 дка за 0 лева. Тук си говорим за аналогична ситуация. Ние въведохме плащането не заради друго, а затова, че ЕК не позволява държавна помощ, само затова. Иначе щяхме да им го дадем за без пари. Напомням какви усилия хвърляме, за да ги привлечем, а тук отиваме към скандал... Честно казано, този инвеститор е по-чист от този другия. От тази гледна точка не е равен подходът. Според Закона за инвестициите първи клас инвеститор имат право без търг и без конкурс да си купят земята. СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Да го отложим като решение, да има време да го огледат министрите, защото действително влиза днес. Кашата е голяма и трябва да търсим действително добре защитимо обществено решение. Но същевременно пак споделям това, което каза и г-н Димитров - ние така може да изгоним маса потенциални инвеститори, защото истината е, че всички инвеститори искат специални преференции и права! Какво правим сега за "Кока-Кола", където има политически въпрос! Аз съм говорил с министъра на околната среда и водите - закон ще променяме, за да нямаме проблем с "Кока-Кола" и т.н., което е политически по-скоро и може да ощети в някакъв смисъл наши интереси, държавни имам предвид, само и само да нямаме този политически проблем, пък и да привлечем инвестиции. Какво - ще дойде някой и ще продължи половин година процедурата за конкурс, неизвестно кой ще спечели и после ще изнудват "Луфтханза техник"?! ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да уточня някои неща, защото иронията на г-н Вълчев върви примерно на учениците толкова простичко да се обяснява, но смятам, че не е достойна за МС. Първото, което искам да Ви кажа, г-н Вълчев, е, че на тази земя са собственост на "Хемус ЕР" халетата. Три халета - първо, второ и трето. И те имат, г-н Василев, пълното основание да поискат да закупят отдолу земята си. Второ, има казуси и аз им казах, че летището тогава, когато синдиците са предлагали халетата за покупка, не е участвало. Защо - да отговори министърът, който е бил тогава и ръководството на това летище. Те имат нотариален акт от съда в момента и това може да го потвърди и областният управител, в който се казва, че тази земя под халетата е тяхна, на "Хемус ЕР". Честно да ви кажа, аз винаги съм си поемал отговорностите и ангажиментите, но ако това не се разбира от правителството на България, за какво става дума? Аз, честно да ви кажа, не виждам тогава какъв е смисълът да водя битка за това. Нямам никакъв интерес и категорично го казвам. Мисля, че преиграваме в цялата тази ситуация. СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Предлагам да го отложим с една седмица, да имате време да се запознаете, да се помисли има ли някакви спорни въпроси. Нека да го преценим. Днес се внесе. Аз лично принципно подкрепям да се направи всичко, което може да докара "Луфтханза техник", ако имаме гаранции, че действително ще го направят. Извинявайте, но се опитваме да привлечем "Чест Алпина" (вероятно се има предвид австрийската металургична компания "Фьост Алпине", бел. ред.). Те имат такива изисквания! Те изобщо не искат да чуят за търгове, за такива неща и прочее - да им изградим инфраструктура, да им дадем терен, да им дадем всичко. Ще ходят на друго място, има конкуренция. Пак казвам, ние сега сме в такава ситуация в света - финансова криза, намаляване на инвестиции, всички стават все по-предпазливи. Ако не търсим някакви механизми да ги привлечем, какво правим? Заседание на кабинета 9 април 2009 г. Точка 32 Проект на Решение за одобряване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, във връзка с кризата, която върви, е много важно да коригираме в известна степен рамката за чуждите инвестиции. Макар че не вървят зле дори през тази година. Независимо от това държави като Румъния и Словакия така са коригирали нещата, че дават субсидии от държавния бюджет. Намерили са вратичка и прескачат неправомерните държавни помощи. От тази гледна точка ние правим корекции. Едната мярка е за придобиване правото на собственост на по-ниски цени от пазарните, но не по-ниска от данъчната оценка на имота, тъй като това е важно за голяма част от инвеститорите. Отпада изискването за вида на инфраструктурата. Може да се подкрепя всякаква инфраструктура, свързана с инвеститора. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми г-н премиер, тук отново, сега в закон, се дава възможност на еднолични държавни дружества да се разпореждат с различни варианти на разпореждане на имота, без конкурс и под пазарна цена. Според мен това отново е връщане в грешната посока. Ние изразходвахме цялата 2008 г. с редица трудни разговори в тази зала да променим правилника за упражняване и права, с други думи - как държавните дружества си продават или разпореждат активи. Все пак с цената на някои компромиси се придвижихме в посока повече прозрачност и повече конкурентост. Сега със закон правим точно обратното. Въпросът ми е - защо правим това? Материята, за която министър Орешарски е имал бележка, се отнася например за неща като държавна помощ, субсидии от бюджета, за да дойде автомобилен гигант или "Фьост Алпине" в България, и ние му помагаме с жп линия, с газопровод и други неща, но това е на принципа - всеки, който дойде, получава нещо. Вие в момента не говорите за материя субсидия или държавна помощ, а за материя държавни ЕООД-та, които не са в държавния бюджет да сключват без конкурс неизгодни за себе си сделки. Например ТЕЦ "Марица-изток 2" да даде огромен имот без конкурс на свой партньор безплатно. Въпросът е защо правим това? Не съм съгласен с целия модел, който предлагате. Например, ако държавата каже: "Всеки, който направи инвестиция над 100 млн. евро или над 500 млн. евро, е инвеститор от клас "X" и тогава му даваме финансова подкрепа или инфраструктурна подкрепа", това го разбирам. Има го в закона и работи. Министърът на финансите иска сумата да е по-голяма, а министърът на икономиката - да бъде по-малка, добре. Защо намесвате в тази работа държавните дружества, които по този начин ще бъдат значително ощетени без конкурс? ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това е изключително важен въпрос, тъй като знаете, че нееднократно се поставя въпросът, че когато искаш да привлечеш инвеститор, той по правило поставя условия. Това са реалностите. Ние на оперативно заседание ще си говорим например за искането на бразилците по отношение на "Кремиковци". Когато е в по-силната позиция, поставя условия. При тази ситуация да се очаква, че може да се направи конкурс, търг, публични условия и да се покани някой, след като се покани конкурентът, който няма да оздрави "Кремиковци", а ще предложи по-изгодни условия, за да вземе земята на "Кремиковци" - какво правим? Действително по отношение на инвеститорите нещата са различни. Тук става въпрос за инвеститори, които имат клас. Т.е. дали са им първи и втори клас и от тази гледна точка ние сме признали, че те са изключително важни за България. В момента за конкретните казуси така ни извиват ръцете, но ги извиват и в двете посоки. Има мераклии да се доберат до имотите на "Кремиковци", като нищо друго не ги интересува. Ако няма права и да се каже, че този е по-важен, тъй като ми запазва структуроопределящо предприятие, нищо не можем да направим. По принцип споделям тревогата, че подходът би трябвало да е сляп, но когато е сляп, връщам ви към случая с "Фьост Алпине". НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Вие предложихте конкурс. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Конкурсът е направен така, че друг освен "Фьост Алпине" да не се яви, тъй като мащабите са огромни. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Опитвам се да обясня какво имах предвид. Когато тук обсъждахме сделката за "Фьост Алпине", очевидно е, че България трябва да направи всичко, за да дойде "Фьост Алпине", но не да прегази например закони или нормални практики. Напълно нормално е министърът на икономиката да предложи да се обяви един импровизиран конкурс и да се каже, която световна металургична компания иска да инвестира няколко милиарда евро в България през близките години и се нуждае от подкрепа, обявяваме конкурс, явява се един и печели, но например може още един да се яви или да се явят четири кандидата. Тук не говорим за "Фьост Алпине". Това открива абсолютно широко вратата за всичко. Например дружество "Терем" има терен във Велико Търново и казва следното: идва "Била", която е сертифицирана с най-висок клас, и казва "за сто лева ще ми го дадеш" - и това е законът! Всъщност само за това става дума тук! Защото ние нямаме проблем със сегашното законодателство идеално да решим проблема на "Фьост Алпине", но въпросът е, че ние в момента отваряме широко вратата за всякакви злоупотреби с държавните дружество, и то само за това ще става дума. Може да управляват други правителства в бъдеще, но въпросът е ние защо тогава променихме правилника миналата година, като сега правим много драстично абсолютно обратното? СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: По другите части има ли въпроси или бележки? Колеги, предлагам на вносител да го приемем. А частта по отношение на разпореждането с имуществото на публичните дружества според мен би трябвало да се промени - в смисъл да седнете с Министерството на държавната администрация и да видите. Вярно е и винаги съм подкрепял - когато има стратегически инвеститор, трябва всичко да направим, за да го привлечем. В това число, ако си спомняте, "Фьост Алпине" искаха гаранции за законови промени, за да стъпят в България, но инвестицията беше в такъв мащаб, че ставаше дума за огромни средства, че си заслужаваше определено. Въпросът е да се направи ясно разграничителна линия между такива необходимости, които са от държавно национално значение, за да не се превърне във всеобща практиката. Някакъв баланс тук трябва да се намери. Изобщо това, ако ще се случва, трябва да се сключва по изключение при много сериозен мащаб на инвестицията, а в другите случаи - поне да има такъв механизъм за конкурсност. Министрите от НДСВ Даниел Вълчев и Николай Василев са единствените, които се противопоставят на предоставяне на държавни имоти без търг и конкурс.
Източник: Сега (07.09.2009)

Стъкларските заводи на турския холдинг "Шишеджам" край Търговище са сред големите производствени предприятия, които търпят сериозни загуби от 20-дневната блокада на българо-гръцките гранични пунктове. Най-големите загуби са свързани с доставките на стъкларски изделия към италианските клиенти, с които българските стъкларски заводи имат сключени договори, казаха за "Стандарт" от ръководството на компанията. В момента всички документи за натрупаните загуби от блокадата на границата са в централния офис на холдинга в Истанбул, каза Красимир Кънев, директор "Човешки ресурси". Очаква се до края на седмицата информацията да се обработи и да има точни данни за загубите, уточниха от ръководството на стъкларските заводи в Търговище.
Източник: Стандарт (08.02.2010)

Повече от 24 часа екипи на Гражданска защита са отводнявали стъкларските заводи на "Тракия Глас България" в Търговище. Невиждан порой удави предприятието в неделя привечер. Около 80% от територията на завода е наводнена, а на места нивото на водата е достигало до метър, уточни шефът на ГЗ Виолин Петров. С фадрома изградихме защитни диги около производствените халета, уточниха спасителите. Междувременно кметът на Търговище д-р Красимир Мирев алармира, че пороите в района са отнесли цели асфалтови плочи от шосето. Критично е състоянието на пътя край Момино, където над 2 километра от трасето е буквално изровено от водната стихия, съсипана е и уличната настилка. Над града са се излели над 60 литра на квадрат.
Източник: Стандарт (06.07.2010)

До средата на 2012 г. област Силистра ще бъде газифицирана чрез изграждането на газопровод от Добрич. Това стана ясно след срещата на изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" Иван Дреновички с областните управители на Силистра, Добрич и Габрово. В областната администрация на дунавския град вчера се проведе работна среща, в която участваха кметовете на общините, свързани с проекта на "Булгартрансгаз". Според Дреновички компанията има осигурено финансиране от Европейската банка за възстановяване и развитие още от 2007 г., с което да бъде изградена 80-километровата тръба с капацитет 25 хил. куб. м газ на час. По едни или други причини проектът е бил забавен през последните 3 години и сега е сред основните ни приоритети, каза Дреновички. Първата копка на газопровода ще бъде направена на 1 юли догодина, а синьото гориво ще потече на същата дата през 2012 г. Стойността на проекта е 12,4 млн. евро, от които 75% са безвъзмездна помощ от ЕБВР, а 25% ще е съфинансирането от компания. Участниците в срещата получиха пътни карти за осъществяване на проекта, като кметовете на четирите общини - 2 от област Добрич и 2 от област Силистра, заявиха готовност да подпомогнат за бързата реализация на газопровода, като съдействат за отчуждаване на земи и обезщетяване на собствениците. Областният управител на Силистра д-р Владимир Янков заяви, че реализацията на проекта ще има голям икономически ефект върху областта. Инвеститори като "Шишеджам" навремето са отказали да ситуират производството си в Силистра именно заради липсата на алтернативно гориво. Дреновички добави, че паралелно с този проект дружеството работи и по още един - Чирен-Козлодуй-Оряхово. Други два нови проекта, по които дружеството работи, е изграждането на газопроводи с високо налягане до Банско и до Разлог.
Източник: Стандарт (19.11.2010)

“Шишеджам” строи четири нови фабрики Още четири завода за стъкло на "Шишеджам" ще се появяват край Търговище до края на 2012 г. Турският инвеститор ще построи втора линия за плоско и втора линия за домакинско стъкло. Ще заработи и линия за ламинирано стъкло, предназначено за автомобилната индустрия, както и линия за покрито (енергоспестяващо) стъкло за строителството. Наемането на работници за тези нови производства ще започне още през 2011 г., съобщи Красимир Кънев, директор "Човешки ресурси" на заводите на "Шишеджам" в Търговище. Целта е по-голямата част от работниците да участват в монтажа на инсталациите и да ги познават добре. Още тази година се очаква да заработят новите линии за плоско и домакинско стъкло. През 2012 г. ще бъдат назначени нови 200 души. Търсим специалисти със средно образование, завършили технически гимназии, заяви Кънев. Ще се наемат хора от трите области - Търговище, Шумен, Разград. Ще бъдат назначени и около 50 машинни и електроинженери. Първоначалните заплати ще са съобразени с това, че новоназначените първо ще се обучават. Впоследствие ще вървят нагоре. Средната заплата в момента в четирите завода на "Шишеджам" е около 800 лв. за квалифицираните работници, обясни Кънев. В тях вече работят 1100 души. До момента инвестицията на турската компания в България е 300 млн. долара. От ръководството на компанията вече са имали среща със социалния министър за съдействие на бюрата по труда при намирането на работниците и тяхното обучение. Инвеститорът ще се възползва от държавните субсидии за квалификация и наемане на безработни.
Източник: Стандарт (12.01.2011)

Турската компания за стъкло "Шишеджам", която притежава групата "Тракия глас България", ще открие в понеделник четвъртия си завод край Търговище, съобщиха от дружеството. Инвестицията в проекта е 25 млн. долара, като в предприятието ще се произвежда автомобилно стъкло както за българския, така и за чуждия пазар. От компанията съобщават, че досега имат договори с автомобилопроизводители като "Ауди", "Форд", "Рено" и "Пежо", както и с бъдещия китайско-български завод за коли край Ловеч. Годишният капацитет на новата фабрика ще бъде 1.3 млн. квадратни метра стъкло. При пълен производствен капацитет в завода ще са заети 130 души и оборотът му се очаква да достигне 20 млн. долара годишно. В предприятието ще се произвеждат подвижни и неподвижни странични стъкла и отопляеми задни стъкла. От 2005 г. досега "Шишеджам" е инвестирала 405 млн. долара в производството си край Търговище. Компанията притежава още три завода край града. Инвестицията в четвъртата мощност по план трябваше да приключи до края на 2008 г., но беше замразена заради финансови трудности на компанията тогава. Сега в комплекса заетите са общо 1500 души.
Източник: Дневник (07.02.2011)

"Шишеджам" готова да вложи у нас 400 млн. долара срещу данъчни облаги 400 млн. долара планира да инвестира турската компания „Шишеджам” край Търговище, ако се направят промени в законодателството на страната, обясни вчера председателят на управителния съвет Ахмет Кърман. По думите му промените в законите трябва да са свързани с данъчни облекчения за големите инвеститори. От дружеството вече получиха уверението на министър-председателя Бойко Борисов, че ще се работи по улесняване на инвестициите у нас. Постановил съм на финансовия и икономическия министър да проучат възможностите за подобряване на условията за инвестиции, обясни вчера премиерът Борисов. Той присъства на откриването на нов завод за автомобилно стъкло, в който компанията е инвестирала 25 млн. долара. Чрез новото съоръжение турската компания вече ще осигурява работна ръка на близо 1500 души от района на Търговище. До момента дружеството е вложило у нас 380 млн. долара. Ако се осъществят новите 400 млн. долара инвестиции, България ще се превърне в най-големия производител на продукти от стъкларската промишленост, обясни Кърман. От „Шишеджам” планират и разширение на завода за автомобилни стъкла. Компанията обмисля да направи тези инвестиции в съседна страна, ако не бъде променено законодателство, обясни Гюлсюм Азери, председател на групата за плоско стъкло в компанията.
Източник: Класа (08.02.2011)

Най-голямата частна банка в Турция - Ишбанк (Turkiye Is Bankas? A.S), възнамерява да влезе на българския пазар, като открие клон в София. Това ще стане чрез дъщерната й банка в Германия, която носи същото име (Isbank GmbH). Така турската институция ще се възползва от правото на единния паспорт в Европейския съюз и ще избегне необходимостта и процедурите, свързани с искането и даването на лиценз от централната банка в България. Единният паспорт дава право на кредитни институции, лицензирани в страна от ЕС, да откриват свои поделения в другите държави от Евросъюза само с уведомление до централната банка на съответната страна, без да е необходимо да получават лиценз за това. "След нотификация от Германската служба за надзор върху предоставянето на финансови услуги лицензираната в Германия Ишбанк - дъщерно дружество на едноименната турска частна банка, започна подготовка за откриване на клон в България.". Това се казва в отчета за дейността на БНБ за първите шест месеца на тази година. За да започне ефективна банкова дейност, след като получи потвърждение от надзора тук, клонът трябва да изпълни и определени технически, информационни, комуникационни и други изисквания. Ишбанк в Турция е най-голямата частна банка, която към края на септември 2010 г. управлява активи за 86.4 млрд. долара (124.8 млрд. турски лири), отчитайки ръст от 13.7% на годишна база. Чистата й печалба за деветте месеца е 1.646 млрд. долара (2.4 млрд. турски лири), става ясно от публикувани на сайта на банката основни финансови показатели за деветмесечието. Кредитният й портфейл е 40.5 млрд. долара (58.5 млрд. турски лири) и отчита увеличение с 24%. Делът на необслужваните заеми от всички кредити е 4.6%. Депозитите са за 55.7 млрд. долара (80.4 млрд. турски лири) Към края на септември банката има 1135 клона в Турция. Има 14 поделения в Европа чрез дъщерната си банка в Германия (11 в самата Германия и по един в Холандия, Франция и Швейцария), представителен офис в Китай, а през октомври е придобила базираната в Москва "Банка София" (Bank Sofia). Към 31 декември 2009 г. 41.54% от турската банка са собственост на Isbank Members’ Supplementary Pension Fund, 28.09% се държат от Republican People’s Party и 30.37% се търгуват свободно на борсата. От информация в сайта на банката става ясно, че тя е листвана на борсите в Истанбул и в Лондон. Турската банка заявява интереса си към региона на Балканите, като през април тази година посочва, че вижда нови възможности там. Преди десетина дни главният изпълнителен директор на банката Ерзин Йозинке (Ersin Ozince) съобщава пред журналисти, че германската Ишбанк има разрешение за откриване на клон в София, цитиран от турския вестник "Хюриет". Тогава той посочва и че имат планове за отваряне на клонове в Ирак, Азербайджан, Египет и Сирия. Имайки предвид развитието и ръста на икономиката в Турция (11% през първото тримесечие – бел. ред.), явно се увеличава и апетитът за експанзия на сериозни местни играчи, коментираха представители на банковия сектор у нас. България има силен стокообмен с Турция и традиционни търговски взаимоотношения с нея, така че е нормално това да представлява интерес като бизнес направление в дейността на една банка, още повече че все пак тук няма мащабен играч, който да обслужва търговските взаимоотношения, коментираха още банкери. В България има две турски банки – клон на Зираат банк и Д банк, но те са малки като размер и дейност. Това не е първият опит за влизане на Ишбанк в България. Преди няколко години банката проявява интерес да отвори клон тук, но тогава е насочена от БНБ да се огледа за възможност да купи действаща вече институция, вместо да прави бизнес "от нулата". След влизането на страната ни в ЕС от правото на единния паспорт реално се възползваха израелската Банк Леуми, която откри клон у нас чрез румънското си поделение прекрати дейността си през лятото на 2009 г., след като работи тук около година. Друга банка, създадена на този принцип, е Регионална инвестиционна банка, клон на латвийската Regionala Investiciju Banka JSC, която е с украински акционери. Те откриха свой клон във Варна, като ефективна банкова дейност започнаха от октомври миналата година.
Източник: Дневник (14.02.2011)

Ахмет Кирман, изпълнителен директор на "Шишеджам груп": Подготвяме нова инвестиция за 285 млн. долара в региона Заводът за автомобилно стъкло на "Шишеджам" в Търговище е петата производствена мощност на компанията в България. Какъв е общият обем на инвестицията, направена от компанията до момента в страната? - Инвестицията на "Шишеджам" в комплекса край Търговище, който е и най-големият "зелен" инвестиционен проект в България, възлиза на 405 млн. долара. Комплексът произвежда стъкларски изделия, плоско стъкло, домакински уреди и огледални повърхности. Етапите на този инвестиционен проект бяха завършени между юли 2005 г. и май 2007 г. Наскоро приключи и изграждането на Завода за автомобилно стъкло. Предприятието в Търговище, което разполага с най-голямата стъклена пещ в Балканския регион, е лидер в Централна и Източна Европа. Той произвежда чаши, чинии и други изделия от стъкло с марка "Пашабахче" (Pasabahce). Плоското стъкло е високотехнологичен продукт, който се използва в отрасли като строителство, автомобилостроене, интериор и обзавеждане, домакински уреди, селско стопанство и енергийния сектор, особено в слънчеви колектори и за генериране на енергия в слънчевите клетки. Как беше избран районът на Търговище за реализиране на инвестицията на "Шишеджам"? - Групата ни успоредно с изискването към географското разположение като съществен фактор определи Балканския регион като ключов регион в стратегията си за многостранно производство, което да поддържа конкурентната си позиция и това доведе до реализирането на инвестицията за комплекс за стъкло в Търговище. Градът е избран на базата на различни фактори – близост до суровини, удобен транспорт, инфраструктура, висока надеждност на качеството на труда и социалните условия. Основните суровини като пясък и сода се доставят от разстояние около 50–100 км. Освен това Търговище е в непосредствена близост до три пристанища в България - Варна, Русе и Бургас, като сухопътните комуникации също отговарят на нуждите ни. В допълнение, технически специализираните училища и колежи в региона са предпоставка за качеството на работната сила. Как ще набавя суровините за производството си новият завод и как очаквате да повлияе откриването му върху икономическото развитие в района на Търговище? - Плоското стъкло е основен елемент в производството на остъклената част на автомобилите. Заводът ни се снабдява със суровина от наши дружества. При пълен капацитет той осигурява заетост за 130 души. Какъв е капацитетът на завода и къде ще бъде реализирана продукцията му? - Годишният производствен капацитет е 1.3 млн. квадратни метра стъкло. Сред клиентите на завода са големите производители като Ауди и BMW (Германия), "Дачия" и "Форд - Европа" (Румъния), "Магна щайер" (Magna Steyr) Австрия и "Шкода" в Чешката република. Какъв дял от пазара на автомобилно стъкло в Европа може да задоволява с продукцията си новият завод в Търговище? - Целта ни е той да бъде надежден доставчик на автомобилните центрове в Европа. Предприятието планира да увеличи пазарния си дял в европейската автомобилна продукция, като се предвижда той да нарасне с близо 30% през следващите пет години. Какво предвижда инвестиционната програма на компанията у нас в бъдеще? - "Шишеджам" цели да разшири портфолиото си и да навлезе на пазарите в региона, включващ Балканите и Централна Европа. Във връзка с това компанията обмисля да инвестира в друг производствен комплекс с четири различни предприятия за производство на плоско стъкло, стъкла с енергоспестяващо покритие, ламинирано стъкло, както и да разшири капацитета за производство на автомобилно стъкло в региона. По тази причина "Шишеджам" е в процес на търсене на друг терен в региона за реализиране на нови инвестиции с приблизителен размер от 285 млн. долара. За тази цел компанията оценява алтернативните места според условията за инвестиции, разходите за производство и състоянието на заетостта. В този смисъл България отново се разглежда като една от локациите за подобна инвестиция. Как оценявате инвестиционната среда в България и какви стъпки трябва да предприеме правителството според вас за нейното оптимизиране? - Подобряването на инвестиционния климат е изключително важно за реализацията на големи проекти. Ние вярваме, че промените в законодателството по отношение на стимулите за инвестиции в големи проекти са от съществено значение, тъй като те се нуждаят от специални условия за успешна реализация. Очакваме да видим конкретни стимули за нашия нов стъкларски комплекс, в това число данъчни и енергийни облекчения. По отношение на разходите за производство природният газ е важен за стъкларската промишленост, тъй като тя е интензивно енергийно производство. Смятаме, че големите инвеститори като "Шишеджам" трябва да бъдат поощрявани да реализират нови инвестиции, които се превръщат в дългосрочен принос за икономиката на страната и са от значение за хората. Означава ли разширяването на инвестициите на компанията положителна прогноза за излизането на страната от кризата? - Като продължение на стратегическия подход за разширяване на компанията "Шишеджам" планира да инвестира в още един завод за производство на стъкло в Източна и Централна Европа. Положителните икономически и секторни прогнози за региона в близко бъдеще подпомагат реализирането на инвестиции. Балканите, Източна и Централна Европа са целевите пазари за нови инвестиции на "Шишеджам", като се имат предвид настоящите и потенциалните нива за потребление на плоско стъкло в региона. Увеличаването на световното търсене на изделия от стъкло като цяло, и по-специално за нуждите на европейските пазари, налага осигуряването на допълнителни мощности в региона. Нова пещ за изделия от стъкло ще даде възможност за по-активно навлизане на европейския пазар. Именно в този контекст България е една от алтернативите за инвестиции. Успява ли компанията да осигури необходимата й квалифицирана работна ръка в България? - Срещаме някои трудности при осигуряване на квалифицирани служители за Завода за автомобилно стъкло. Търсим служители не само в Търговище, но и в околните селища. Вече няма толкова много учебни заведения с техническа насоченост, както по време на първите копки на завода. При нас за всяко работно място се провежда обучение за ориентация на служителите и на работниците и повишаване на тяхната квалификация.
Източник: Дневник (05.04.2011)

През февруари в Търговище бе открит петият завод на турския холдинг в България. Инвестицията в комплекса, който е и най-големият "зелен" инвестиционен проект в България, възлиза на 405 млн. долара. Комплексът произвежда стъкларски изделия, плоско стъкло, домакински уреди и огледални повърхности "Шишеджам" цели да разшири портфолиото си и да навлезе на пазарите в региона, включващ Балканите и Централна Европа. Във връзка с това компанията обмисля да инвестира в друг производствен комплекс с четири различни предприятия за производство на плоско стъкло, стъкла с енергоспестяващо покритие, ламинирано стъкло, както и да разшири капацитета за производство на автомобилно стъкло в региона. По тази причина "Шишеджам" е в процес на търсене на друг терен в региона за реализиране на нови инвестиции с приблизителен размер от 285 млн. долара. За тази цел компанията оценява алтернативните места според условията за инвестиции, разходите за производство и състоянието на заетостта. В този смисъл България отново се разглежда като една от локациите за подобна инвестиция. Това казва в интервю за вестник "Дневник" Ахмет Кирман, изпълнителен директор на "Шишеджам груп". Подобряването на инвестиционния климат е изключително важно за реализацията на големи проекти, казва Кирман. Ние вярваме, че промените в законодателството по отношение на стимулите за инвестиции в големи проекти са от съществено значение, тъй като те се нуждаят от специални условия за успешна реализация. Очакваме да видим конкретни стимули за нашия нов стъкларски комплекс, в това число данъчни и енергийни облекчения, допълва той.
Източник: Строителство Градът (06.04.2011)

Нови 60 милиона долара ще инвестира до 2012 г. най-големият завод за производство на стъкло и стъклени изделия на Балканите - "Тракия Глас България" ЕАД в Търговище. Парите ще бъдат вложени в увеличаването на капацитета на съществуващата пещ за производство на домакинско стъкло и в изграждането на втора пещ. Това стана ясно при обществено обсъждане на доклада по общо въздействие върху околната среда, представен от доц. Иван Груев. Капацитетът на съществуващата пещ ще бъде увеличен с 18 тона за 24 часа, а този на втората ще бъде 200 тона за денонощие. Ще бъдат разкрити нови 200 работни. В производството ще се използват високотехнологични пречиствателни съоръжения за емисиите от азотни оксиди, каза доц. Груев. В момента заводът за домакинско стъкло произвежда над 200 милиона артикула годишно и в него работят 1000 души.
Източник: Стандарт (08.07.2011)

България е втора в ЕС по спад на строителството България е на второ място в ЕС по спад на строителната продукция с 11,5% в края на септември спрямо същия месец на 2010 г., показаха данни на Евростат. Експертите отчитат, че преди страната ни е само Словения с годишно понижение от 17 на сто. Негативният Топ 3 се попълва от Португалия, в която секторът губи 10%. Припомняме, че през първите пет месеца на годината България неотлъчно попадаше в челната тройка по спад на строителството. След това в традиционно силните летни месеци за бранша, през юни и август, страната изпадна от лидерите по понижение. За съжаление нотките на оптимизъм не се задържаха дълго и през деветия месец на годината България отново е сред най-губещите на строителна продукция. Според данните на националната статистика сред основните причини за спада у нас е понижението при гражданското строителство, където намалението е 15,7 на сто. Експертите от Евростат отчитат, че сред държавите членки, за които има налични данни за септември 2011 г., строителната продукция е нараснала в седем и е намаляла в шест страни на годишна база. Най-големите увеличения са регистрирани в Полша (17,1%), Швеция (6,3%) и Холандия (5,2%). Сградното строителство в ЕС пък остава стабилно, а в еврозоната отчита ръст от 0,3 на сто. Гражданските (инженерни) проекти нарастват с 3 на сто в ЕС спрямо септември 2010 г.
Източник: Класа (18.11.2011)

След "Шише джам", който строи нови 4 завода към работещите пет в областния град, сега в Попово пък стъпва производител на фарове, мигачи и аксесоари за различни марки автомобили. Заводът ще бъде базиран в града и в с. Медовина, съобщи кметът на общината д-р Людмил Веселинов. От миналата година той води преговори с представители на холдинг, който има изнесено производство в Русия и в още 25 страни по света. Фирмата е купила бившето училище в с. Медовина и в момента договаря имот от 22 дка за халета в Попово. В момента тече процедура за съгласуване на инвестиционните намерения с различни институции. Реално се очаква догодина те да бъдат реализирани. Турският холдинг е базиран на 70 км от Истанбул. Заводът в Попово пък ще бъде първият им в България. Това е втори голям инвеститор за община Попово за последните 2 години, след като италианската "Ерка Груп" избра да строи завод за преработка на отпадъци близо до с. Светлен.
Източник: Фирмена информация (20.07.2012)

В Попово ще има завод за производство на фарове, мигачи и аксесоари за автомобил Заводът ще бъде базиран в града и в с. Медовина, съобщи кметът на общината д-р Людмил Веселинов. След "Шише джам", който строи нови 4 завода към работещите пет в областния град, сега в Попово пък стъпва производител на фарове, мигачи и аксесоари за различни марки автомобили. Фирмата е купила бившето училище в с. Медовина и в момента договаря имот от 22 дка за халета в Попово. Тече процедура за съгласуване на инвестиционните намерения с различни институции. Реално се очаква догодина те да бъдат реализирани. Турският холдинг е базиран на 70 км от Истанбул. Заводът в Попово пък ще бъде първият им в България. Това е втори голям инвеститор за община Попово за последните 2 години, след като италианската "Ерка Груп" избра да строи завод за преработка на отпадъци близо до с. Светлен.
Източник: citybuild.bg (23.07.2012)

"Шишеджам" пак инвестира, а държавата отново помага "Тракия глас България" е първата компания, на която държавата ще възстанови директно част от направените инвестиционни разходи. Дружеството, което е дъщерно на турската Sisecam ("Шишеджам"), ще вложи нови 328 млн. лв. в изграждането на втора поточна линия за плоско стъкло и втора пещ за домакинско стъкло. След въвеждане в експлоатация на новите обекти ще бъдат разкрити и 300 постоянни работни места. Предвижданията са проектът да заработи през 2013 г. Възможността държавата да отпуска директна субсидия за направени инвестиционни разходи съществува отдавна в Закона за насърчаване на инвестициите, но досега нито едно дружество не се е възползвало от нея. На последното си заседание за тази година Министерският съвет гласува размерът на държавната помощ за "Тракия глас" да е 1 милион лева. Парите ще бъдат осигурени от бюджета на икономическото министерство. "Това е приоритетен инвестиционен проект и надхвърля тройно прага от 100 млн. лв., след който държавата може да възстанови до 10% от направените инвестиционни разходи", коментираха от Българската агенция за инвестиции. "Тракия глас България" е едно от най-големите новоразкрити предприятия в България през изминалото десетилетие. За периода между 2005 и 2010 г. компанията е вложила 400 млн. лв. в инвестиции на зелено. Така българското подразделение на турския холдинг Sisecam вече произвежда автомобилни стъкла, плоско стъкло и огледала. През 2005 г. в подкрепа на проекта правителството предостави безплатно терен от 1000 дка на "Шишеджам". Освен това задели около 9 млн. долара за изграждане на инфраструктурата до завода - железопътна линия, ново шосе, водо- и газопроводи. Специална правителствена работна група по проекта подпомагаше и по-бързото издаване на всякакъв тип разрешителни и лицензи, свързани с новите заводи. Към края на 2011 г. в обектите са инвестирани нови близо 25 млн. лв. Подготвя се одитиран отчет за извършените инвестиции по проекта към 2012 г., според който те са за над 50 млн. лв. Досега държавата стимулираше инвеститорите, като поема за своя сметка изграждането на инфраструктурата, свързваща едно предприятие с пътната мрежа, или финансираше обучението на бъдещия персонал в новоизградените предприятия. За да окуражава инвестиционната активност на територията на България, от няколко години е в сила специалният Закон за насърчаване на инвестициите. Конкретните мерки за насърчаване и условията, при които една компания може да се възползва от тях обаче, са разписани в правилника за прилагане на закона. Точно негова редакция от 2010 г. позволява директно възстановяване на направените разходи.
Източник: Капитал (20.12.2012)

Близо 3000 нови работни места ще бъдат разкрити през следващите три години в "ЛУКойл Нефтохим Бургас". Компанията изгражда нов комплекс за преработка на тежките остатъци от нефта. Проектът стартира миналата година. Именно за него бяха доставени с кораб няколко гигантски съоръжения, транспортирани до рафинерията върху огромни автоплатформи. По проекта в момента са ангажирани близо 1000 души. Новото производство ще заработи през 2015 г. Голям инвестиционен проект стартира миналата година и в "Девня Цимент". Собственикът "Италчименти" строи там нова модерна пещ за 320 млн. лв. Фирмата обяви, че около 2000 души ще участват само в изграждането й. Турската "Шишеджам" през април ще пусне нова поточна линия и втора пещ в заводите си за стъкло в Търговище. Компанията ще назначи още 300 работници. Производителят на хладилници "Либхер" ще разкрие също нови работни места, защото ще разшири производството си в Пловдив. Същото намерение има и друг машиностроител - АВВ, които вече имат цехове в три града в България.
Източник: Стандарт (18.01.2013)

Държавната помощ за инвеститори ще отпадне Законът за насърчаване на инвестициите ще бъде променен и от него ще отпаднат държавните субсидии за големи проекти. Това стана ясно от изказване на вицепремиера Даниела Бобева на форум за икономическите приоритети на правителството. Мярката беше въведена през 2010 г. и позволи директно възстановяване на до 10% от направените разходи по инвестиционни проекти над 100 млн. лв. Досега обаче един-единствен инвеститор се е възползвал от тази възможност, а кандидатите за нея като цяло се броят на пръсти. "Имаме красив външно закон, който лъже инвеститорите, защото сме обещали стимули, които никога не сме давали", посочи Бобева. Причината за това е ограниченият бюджет, който през последните години е бил между 2 и 3 млн. лв. общо за всички мерки. Това означава, че държавата на практика не би могла да покрие разходите дори и на един голям проект, тъй като това би й струвало 10 млн. лв. "Не можем да си го позволим. Никога не сме си го позволявали, дори когато бюджетът е бил в по-прекрасни ситуации", отбеляза вицепремиерът. Единственият приоритетен проект, на който държавата възстанови част от инвестицията, беше разширението на завода на "Тракия глас България". Дъщерното дружество на турската група Sisecam ("Шишеджам") започна инвестиция за 328 млн. лв. в края на 2012 г. Субсидията, която получи, беше 1 млн. лв., което е доста под допустимия максимален процент. На компанията дори й отне около година да получи одобрение, тъй като трябваше да бъде направена проверка дали държавната помощ е допустима. "Освен че мярката не беше финансово обезпечена, като цяло колегите от институциите бяха предпазливи с прилагането й", посочи пред "Капитал Daily" бившият изпълнителен директор на Aгенцията за инвестиции Борислав Стефанов. След ревизията на Закона за насърчаване на инвестициите в него ще останат само стимулите, на които компаниите реално могат да разчитат, категорична беше Бобева. Като такива тя посочи отстъпването на осигуровки и изграждането на прилежаща инфраструктура. "Хубаво е да има мерки за насърчаване, защото това може да се окаже решаващо, ако един инвеститор избира между две-три държави, особено в региона", коментира Стефанов. По думите му обаче може би най-смислената мярка е отстъпването на осигуровките. "Покупката на земя без търг и изграждането на инфраструктурата бяха ефективни до 2009 г.", каза той. Причината е, че предлагането на земя в момента е голямо. Има и доста терени с изградена инфраструктура. Друг добър стимул според Стефанов е финансирането на обучението на персонала. Основен елемент от икономическата политика на правителството ще бъде стимулирането на износа. "Дори и в секторите с картели, а такива има много, бизнесът се задъхва от ниското вътрешно търсене и единственият изход е насърчаване на износа", посочи Бобева, но не уточни по какъв начин ще се насърчават продажбите зад граница. Това включва и нов подход за излизане на трети пазари. "В Европа България е достатъчно добре позната, усилията трябва да се насочат към бързорастящите икономики, което би довело повече инвестиции", добави тя, но уточни, че това не означава, че няма да се насърчават инвестициите от традиционните партньори. В бюджета за следващата година е заложена рекордната сума от 20 млн. лв. за иновации. За сравнение, предходни години тя не е надвишавала 2 млн. лв. Според Бобева България трябва да развива иновативни и високотехнологични производства. Тя уточни, че Финландия ще предостави консултации за това как е изградила иновативната си икономика като институционална рамка, закони и данъци. Правителството залага и на привличане на компании, които да изградят научно-развойни центрове, в които преобладаващо работят инженери и висококвалифицирани специалисти. В приоритетите на правителството влизат и обявените вече три пакета мерки за подобряване на бизнес климата, свързани главно с намаляване на режимите и таксите. Предстои да се приеме най-тежкият трети пакет от около 100 мерки, който засяга строителството, геодезията и устройствените планове. Прозрачността на обществените поръчки е сред ключовите задачи, посочени от Бобева. По думите й 30% от тях се провеждат само с един кандидат заради начина, по който са зададени условията, а от останалите 70% едва една трета стигат до финалния етап. Решение на проблема може да е публикуването на протоколите от комисиите и договорите с победителите, но според вицепремиера не всички са съгласни да има пълна прозрачност. Правителството работи и по промяна на режима за концесиите в две посоки - засилен контрол и насърчаване на сектора. "Ще променим радикално контрола върху използването на природните богатства, а от друга страна, ще насърчим бизнеса да работи в този сектор, тъй като това означава работни места, брутен вътрешен продукт и конкурентоспособност", уточни Бобева. От началото на мандата си това правителство на практика спря концесиите за добив на полезни изкопаеми. За следващата година са планирани 110 млн. лв., каза вицепремиерът.
Източник: Капитал (30.10.2013)

55 млн. лева инвестират в "Солвей соди" В рамките на следващите две години в "Солвей соди" в Девня ще бъдат инвестирани 55 милиона лева за изграждане на нов дестилатор съобщи генералният мениджър на дружеството за България и изпълнителен директор Спирос Номикос. Изграждането на новия дестилатор ще намали значително производствените разходи ,като консумира по-малко пара и отделя по-малко CO2. Генералният мениджър на компанията за България коментира, че пред производството на калцинирана сода в дружеството има голямо предизвикателство, тъй като на пазара в следващите 2-3 години ще се появи новият завод в Турция, който ще е с двойно по-голям капацитет от девненския завод - 3 милиона тона годишно. Той добави, че заводите в ЕС за разлика на тези извън него, влагат повече средства за по-екологично производство, което оскъпява продукцията. Според него продукцията от Турция например ще е с около 40 процента по-ниски разходи за производство. През следващата година групата ще закрие завода си в Португалия и ще намали капацитета на завода си в Италия. За девненския завод той обясни, че той е най-големият в Европа и е втори или трети в света, а 90 процента от производството му е за износ .И в бъдеще ще се разчита на иновативните идеи и на упоритата работа на екипа и на помощта на акционерите от „Солвей" и „Шишеджам." В Двореца на културата и спорта с гала-концерт на трупата на Нешка Робева и група Del Padre беше отбелязан 150-годишният юбилей от основаването на компанията" Солвей".Тя е създадена от белгийския учен и предприемач Ернест солвей през 1863 г, когато той е бил едва на 25 години.Групата е една от най-старите мултинационални компании в света и се е утвърдила като световен лидер в сферата на химията.Историята й започва с итовативен пробив –нов начин за производство на калцинирана сода, който продължава да бъде използван след 150 години в цял свят. Министър-председателят Пламен Орешарски прати поздравителен адрес за юбилея на „Солвей".
Източник: Стандарт (25.11.2013)

До 2017 г. “Солвей соди” ще влага до 60 млн. годишно Въпреки кризата в световен мащаб в "Солвей соди" в Девня ще бъдат инвестирани 55 милиона лева за изграждане на нов дестилатор, съобщи генералният мениджър на дружеството за България и изпълнителен директор на предприятието Спирос Номикос. Изграждането на новия дестилатор ще намали значително производствените разходи, като ще се консумира по-малко пара и ще се отделя по-малко CO2. Най-големият завод в България и Европа за синтетично производство на калцинирана сода има амбициозна инвестиционна програма - от 25 млн. лв. до 60 млн. лв. годишно до 2017 г. "Солвей соди" беше обявен за инвеститор номер 1 за 1997 г. и за 2007 г. До миналата година вложенията в предприятието и филиалите му стигнаха 1 млрд. лв. А резултатите са разширяване на производствения цикъл, модернизиране и обновяване на съоръженията и съществен напредък при опазване на околната среда и безопасността на труда. Номиналният капацитет на предприятието е от 1,5 млн. тона годишно. 90% от продукцията се изнася през пристанище Варна, като основни дестинации са Балканите, Русия, Средният изток, Средиземноморският басейн, както и Южна Америка, Африка и Азия. "Солвей соди" дава 1% от общия износ на страната. Приватизиран през 1997 г. с основни акционери "Солвей" и "Шишеджам", в девненския содов завод и компаниите ТЕЦ "Девен", "Провадсол", "Девня Варовик" (с "Девня цимент"), "Солвей България" и "България Флуорит" работят над 740 души.
Източник: Стандарт (02.12.2013)

Фирми около Цветан Василев с нови шефове и собственици Фирми, свързани с Цветан Василев - мажоритарния собственик на поставената под специален надзор КТБ, са с нови управители и сменена собственост, показва справка във фирмените регистри. Според неофициална информация се подготвят сделки с тях. Всичките компании са получили кредити от банката. Преди ден от Комитета на вложителите в КТБ внесоха сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров, премиера Георги Близнашки и омбудсмана Константин Пенчев, че Цветан Василев се готви да изтъргува завода си за стъкло в Сърбия, а в България трима души разпродават активи на КТБ Според осведомени едно от най-големите предприятия за амбалаж на Балканите е било предложено на турската компания “Шишеджам”. В сигнала до прокуратурата се посочва, че незаконната разпродажба на активи се извършва чрез адвоката на Цветан Василев - Лазар Карадалиев, бизнесмена Веселин Бушев и Валери Димитров. Вложителите обвиняват още Василев, че престоят му в Сърбия е замаскирал незаконни действия, целящи да се продадат активи, които са придобити с кредити от КТБ. Според публикации в медиите и фирмени регистри Бушев е собственикът на футболния отбор “Ботев” - Пловдив. Той е директор на строителната фирма “Интегрирани пътни системи”. Тя заедно с “Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ–ИМЕ)” има 90% от клуба. Бушев е свързан с още няколко фирми на Василев - “Ареском”, “Билдинг рисорт”. Втората отпусна 1 млн. лв. като кредит на кипърската офшорка Diggeraso Limited, купила 42% от “Левски”. Валери Димитров е бил начело на бившата охранителна фирма “Клуб 777”. Името му се появява около фалиралата Кристалбанк. Негов бе и обраният през 2009 г. обществен трезор на ул. “Княз Борис” в София. Валери Димитров бе близък с Юри Галев, влезе и в хазартния бизнес. От близо два месеца има промени и в още фирми, свързани с Цветан Василев Рокадите започват след писмото от юли, в което управители на компании около Василев обявиха, че той се е разпореждал лично за отпускането на кредитите, а те само са се подписвали. Това са Бисер Лазов, Теодора Танева, Иван Стойков, Людмила Петрова, Албена Андреева, Венета Николова, Емил Галов и Тихомир Иванов. Част от тях вече са сменени. Изпълнителен директор на “Бромак”, собственост на Василев, вече е Здравко Босаков вместо Иван Стойков. В “Мел Финанс” Бисер Лазов като изпълнителен директор е сменен от Жоел Мурсия. В “Сайга консулт” има нов собственик - Георги Караиванов, който участва в управата на “Афлик”. В последното дружество за изпълнителен директор е назначен Едуард Милано. На мястото на Людмила Петрова, Теодора Танева и Веска Зарева в “Кен трейд” са влезли Здравко Босаков, Веселин Бушев и Бойко Таков. Бушев е оглавил и “Ареском” и е придобил “Риъл естейт проджектс”. Има компании, при които Цветан Василев не е успял да направи промени Като например “Вивес”, където управата гласува да смени Венета Николова като шеф с Александър Цветков. Вписването на промяната обаче е спряно след писмо на Николова, че е не получила покана за заседанието на борда. “Вивес” има дял в “Глас индъстри”, чрез която Василев купи завода за стъкло в Сърбия. Цветан Василев обаче е на път да загуби ключово дружество - ТЦ-ИМЕ. За него има искане за несъстоятелност от “Сиболе сървисиз лимитид”. Назначен е синдик, има запор на сметките, както и на свързаното дружество EFV. В момента тече битка и за управата на ТЦ-ИМЕ. В края на миналия месец бордът на дружеството гласува на мястото на Теодора Танева изпълнителен директор да стане Людмила Петрова. След жалба на Танева вписването на промяната е спряно. На 1 ноември ще има общо събрание, където е предложена смяна на целия борд на дружеството. ТЦ-ИМЕ има активи за близо 1,5 млрд. лв. А сред дъщерните му дружества са компании, които са сред големите акционери в стъкларските заводи “Рубин” и в Сърбия, Русенската корабостроителница, футболния клуб “Ботев” и БТК. EFV пък е мажоритарен акционер в “Хедж инвестмънт България”, което има дял в дистрибуторите на Kia и Subaru за България, във военния завод “Дунарит” и др. Над 100 млн. лв. загуби за застрахователи и фондове, ако КТБ фалира Над 100 млн. лв. могат да са загубите за взаимни и пенсионни фондове и застрахователни дружества от инвестициите им в КТБ, ако банката фалира, се посочва в анализ на Комисията за финансов надзор (КФН). От надзора уточняват, че това било долната граница. От регулатора са изчислили, че загубите за капиталовия пазар може да са 42,9 млн. лв. Това били средствата, блокирани в банката като депозити и разплащателни сметки на инвестиционни посредници, управляващи дружества и договорни фондове. 41,1 млн. лв. държат на влогове застрахователни дружества в КТБ. Косвено загуби от 19 млн. лв. биха понесли и пенсионни фондове, които са инвестирали във взаимни фондове. Експертите от КФН са оценявали как се отразява спирането на търговията на акциите на КТБ на борсата и на плащанията по облигации. От надзора допълват, че разпространяване на проблемите в КТБ сред други кредитни институции и сред небанковия финансов сектор ще повиши размера на загубите и ще понижи доверието във финансовата система като цяло. Валери Димитров - консултант на Цветан Василев от юни Не е вярно твърдението, че участвам в разпродаването на активи на КТБ, защото физически и юридически не мога да го направя. Това заявява в интервю за в. “Банкеръ” Валери Димитров. Той е представен като консултант на Цветан Василев, като имал договора за това от юни 2014 година. Димитров събирал и анализирал информация за рисковете за банката и търсене на вариант за възстановяване. Димитров казва, че бил готов да мине през детектор на лъжата, за да докаже, че не участва в продажбата на активи. И се заканва да предприеме съответните действия срещу тези, които са отправили обвинения за такива сделки. Димитров допълва, че преди да сключи консултантския договор, никога не е имал търговски отношения с банката или с нейни структури. Отношенията му били лични с Цветан Василев, с когото се познавали повече от 25 години. Освен че нямал достъп до активите на банката, Димитров посочва, че договорните му взаимоотношения с Василев са от юни, когато банката вече била затворена. Според него това, което се е случило с КТБ, не било случайност, а планирано мероприятие от група хора. БНБ можела да направи необходимите проверки. Димитров се чудел защо на квесторите на КТБ не е разрешено да извършват операции по прихващания на задължения към банката срещу направени в нея депозити. Той допълва, че законът дава много възможности за решаване на проблема с КТБ, и целта на акционерите била да изготвят такъв план, който да свали от гърба на обществото тежестта на този проблем.
Източник: 24 часа (08.10.2014)

Работник загина при трудова злополука в завода за производство на стъкло "Тракия Глас" ЕАД - Търговище, клон на турския холдинг "Шишеджам". Инцидентът е станал на 10 ноември, около 12 часа на обяд. 44-годишният мъж паднал от високо над 20 метра съоръжение, докато отстранявал авария, и починал на място. Информацията потвърди днес директорът на Инспекцията по труда в Търговище Галя Градинарова, предаде Дарик радио. Тя съобщи, че проверката е започнала веднага след подадения от полицията сигнал. Установено е, че инцидентът е станал по време на работа при спазени изисквания за безопасност на трудовия процес. Работната площадка и пътят до нея също били обезопасени. Работникът бил инструктиран и застрахован за риск от трудови злополуки. Починалият живеел в Търговище и от няколко години работел по поддръжката на съоръженията в "Тракия Глас". В деня на произшествието се качил на кулата, за да отстрани повреда, но загубил равновесие и паднал от височина над 20 метра върху натрошени стъкла и желязо. От полицията съобщиха, че причините за инцидента са в процес на изясняване и по случая е образувано досъдебно производство.
Източник: Vesti.bg (13.11.2014)

Пожар в един от складовете на военния завод в Търговище е бушувал малко преди полунощ в неделя. За инцидента потвърдиха от местната дирекция на МВР. Според наши източници, складът е бил отдаден под наем на фирма, обслужваща стъкларския холдинг "Шишеджам". Вътре са били складирани готови хартиени опаковки. В резултат на пожара цялата готова продукция от опаковки е изгоряла. Два противопожарни и два спомагателни автомобила на Пожарната служба в Търговище са се включили в гасенето. Огънят е бил потушен малко преди полунощ. Няма пострадали хора, огнеборците не са допуснали пожарът да се прехвърли и на съседните складове. По случая е образувано досъдебно производство.
Източник: Дарик радио (04.01.2016)

"Солвей Соди" разпределя 175.806 млн. лева дивиденти Общото събрание на едно от най-големите индустриални предприятия в България - "Солвей Соди" в Девня, реши да разпредели дивидент в общ размер на 175.806 млн. лева или 27,70 лева на акция преди данъчно облагаме. Общото събрание реши да разпредели дивидент в общ размер 175.806 млн. лева или 27,70 лева на акция преди данъчно облагане, платим на акционерите от 6 юли 2016 г. Акционерите физически лица ще могат да получат дивидента чрез клоновете на "Сосиете Женерал Експресбанк" в страната от 6 юли до 31 декември 2016 г. Приетият годишен финансов отчет показва печалба на дружеството преди облагане през миналата година в размер на 175.842 млн. лева. През 2015 г. беше пусната новата вакуумна абсорбционно-дестилационна инсталация, която доведе до намаляване на консумацията на пара при содовото производство, на твърдо гориво и на емисиите на СО2. Най-големият завод в Европа произвежда синтетична калцинирана сода с капацитет 1,5 млн. тона годишно. "Солвей Соди" беше приватизиран през 1997 г., като основни акционери в него са международната химическа група "Солвей" /75%/ и турската "Шишеджам"/25%/.
Източник: Труд (08.06.2016)

ЕБВР инвестира 40 млн. евро в компания на Sisecam Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) ще финансира рециклиращия бизнес на турския производител на стъкло Sisecam, който е собственик на заводите в Търговище. Финансовата институция ще отпусне 40 млн. евро заем, срещу което ще придобие 10% от дъщерната компания Sisecam Cevre Sistemleri A.S. Средствата ще се използват за покупка на оборудване за рециклиране на стъкло и мерки за енергийна ефективност. В допълнение към инвестицията ЕБВР е мобилизирала и още 2 млн. евро заем от Фонда за чисти технологии, както и европейски грантове. Със средствата Sisecam ще осигури оборудване за доставчиците си на стъклени отпадъци (т.нар. трошки) и ще увеличи възможностите им за събиране и обработка. С изпълнените досега проекти с подкрепата на банката нивото на рециклиране се е увеличило от 8 на 19%. През 2012 г. ЕБВР отпусна 40 млн. евро дългосрочен заем за модернизация и разширяване на мощностите на дъщерното "Тракия глас България".
Източник: Капитал (13.07.2016)

Завод за автостъкла, големи хотелиери и 54 малки фирми взеха първите пари по схемата 60/40 274 273 лв. плати в сряда НОИ на първите 68 фирми, поискали помощ от държавата по схемата 60/40, за да платят заплатите на 1065 работници. ЕК одобри схемата, а правителството прие промени в постановлението. Първите, поискали помощ, са предимно микро- и малки предприятия, като 54 са с до 10 работници - ресторанти, барове, мебелни цехове. Най-големият подпомогнат работодател е производителят на автостъкла “Шишеджам Аутомотив България” ЕАД. Те са получили 62 487,18 лв. за 391 работници. “Академика Сий Палас”, които имат няколко хотела на морето, са потърсили помощ за 100 свои служители и са получили 39 700,32 лв. “Съни травел" пък са взели 28 349 лв. за 65 работници. Подпомогнати са и три спортни клуба по гимнастика и батут. До 13 април помощ от държавата са поискали 2524 фирми за 37 980 служители и работници. По схемата не може да се плаща на служители в неплатен отпуск или болнични, както и в отпуск за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст, напомнят от НОИ. По схемата 60/40, без да доказват спад на оборота, вече могат да кандидатстват и автошколи и частни детски градини. Съгласно новите разпоредби размерът на компенсациите ще бъде 60% от осигурителния доход за месец януари 2020 г. и още толкова от дължимите осигурителни вноски на работодателя. Ако фирмите преустановят работа и са получили компенсации, ще трябва да върнат всички пари. При непълно работно време работодателят изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение, а държавата покрива само 60% от времето, когато не се е работило. 23 673 българи са загубили работата си през март и са се регистрирали в бюрото по труда, като 14 466 от тях са посочили като причина кризата с коронавируса, показват данни на Агенцията по заетостта. Общо за март в бюрата по труда са се регистрирали 38 869 безработни, като 26 286 от тях са го направили след въвеждането на извънредното положение на 13 март. Сред тях има и хора, които са без работа отпреди кризата, но сега имат нужда от регистрация заради получаване на помощи или други социални услуги. Половината от новите безработни са от сектор хотелиерство и ресторантьорство. 18,8% са тези от търговията, а 11,3 на сто от - преработваща промишленост. След въвеждането на извънредното положение работа са започнали 6598 души. След 13 март броят на заявените свободни работни места в бюрата по труда е 5757, като преобладават тези за персонал, полагащ грижи за хора - детегледачи, болногледачи, санитари, лични и здравни асистенти. Продължава да се търси персонал за туризма.
Източник: 24 часа (16.04.2020)

"Шишеджам" издържа 2000 работници по схемата 60/40 Някои от най-големите предприятия у нас са сред получателите на компенсации по схемата 60/40 във втория транш от обезщетения, преведени от Националния осигурителен институт. Сред тях има и луксозни хотели, комплекси, кина, както и малки фирми, които кандидатстват за по един-двама души. При първото плащане на 15 април бяха включени 68 фирми, а днес са преведени средства за още 210 компании. Турската група "Шишеджам" се очертава като най-крупния получател на държавна помощ за момента. Техен завод - "Шишеджам Аутомотив", бе включен и в първия транш, но сега две предприятия в групата са сред лидерите по компенсирани работници. 192 052 лв. получава заводът за домакинско стъкло "Пашабахче" за 1120 свои служители. "Тракия Глас" получава 94 000 лв. за 440 служители. Миналата седмица държавата отпусна и 62 487 лв. за 391 работници в "Шишеджам Аутомотив". Така групата получава общо 348 539 лв. за 1951 служители. "Шишеджам" е единственият работодател, поискал подкрепа за над 1000 свои служители. Още няколко големи предприятия у нас кандидатстват за по-големи групи хора. 103 691 лв. държавата изплаща за заплати в сливенския завод "Атес", който е поискал помощ за 539 работници и служители. Заводът за телефонна апаратура ще финансира с държавна подкрепа 176 свои работници, за които получава 64 146 лв. "Ханон Системс-Пловдив" е обявил 383 свои служители в принудителен престой, но сумата е по-малка - 47 766 лв. Другата открояваща се група фирми в схемата са хотелите и курортите. Албена обявява принудителен престой за 158 свои служители, за които ще получи 105 868 лв. Гранд-хотел "Варна" също е кандидатствал за помощ за 24 свои служители, за които получава 15 980 лв. Балнеологичен център "Камена" ще продължи да плаща заплатите на 73 души с 23 286 лв. Хотел "Банкя палас" ще получи 10 000 лв. за 23 свои служители. На сайта на хотела все още е публикувана оферта за Великден. "Боровец Хилс" също е сред одобрените - с 8201 лв. за 17 служители. Сред първите, поискали подкрепа, се оказаха и хотели, свързвани с брата на бившия финансов министър Милен Велчев - Георги. "Есте Пропъртис" е заявила помощ за 21 служители и получава 16 935 лв. Дружеството управлява столичния комплекс "Есте", станал известен покрай имотния скандал - в него ползва безвъзмездно жилище финансовият министър Владислав Горанов. Сред одобрените получатели на компенсации има и фирми, които пострадаха заради затварянето на моловете. "Синема Сити България" ще получи 22 591 лв. за 22 свои служители, "Том Тейлър София" - 28 637 лв. за 65 души. Помощ получава и едно частно училище - Американски колеж Аркус във Велико Търново. Той е поискал 3768 лв. за девет души.
Източник: Сега (22.04.2020)

Казино получава 110 000 лв. по схемата 60/40 Казино е сред първите бенефициенти на схемата 60/40 за запазване на заетостта в коронакризата. В четвъртия транш по мярката "Палмс Меркюр Казино" ще спасява 150 служители с близо 110 000 лв. от държавата, става ясно от списъка на получателите, публикуван от Националния осигурителен институт. Най-голямата компенсация по схемата 60/40 засега се оказва за Центъра за градска мобилност в София - фирмата, под чиято шапка оперира градският транспорт на столицата. ЦГМ получава 363 547.04 лв. за 952 служители. С тази субсидия една от най-непрозрачните фирми в столичния общински бизнес към момента е първенец сред цялата индустрия на България. Както "Сега" писа, в предишни траншове заводите на "Шишеджам" в страната получиха общо 348 539 лв. за 1951 служители. Веднага след ЦГМ и "Шишеджам" на трето място по размер на субсидията идва "Профилактика, рехабилитация и отдих". Чрез различните си поделения във Вършец, Павел баня и пр., фирмата получава 223 470 лв., с които ще плаща заплатите на 657 служители. Това дружество е собственост на НОИ, който управлява чрез него базите си за профилактика и рехабилитация в страната. Близо 500 служители ще издържа старозагорският завод за автомобилни компоненти "Стандарт Профил", в който в момента работят 835 души. Неговата субсидия е 31 731 лв. Над 200 служители ще издържа с бюджетни пари и Група "ВСК Кентавър", която има няколко производствени бази за технически изделия и хотел. Нейната субсидия е 43 799 лв. за 242 души. Ботевградската фирма за производство на мивки "Булсан" ще получи 52 995 лв. за 200 свои работници. Държавна помощ ще ползват и частни детски градини, издателства, туристически агенции, адвокатски кантори, счетоводни къщи, оптики. Веригата книжарници "Ориндж" получава 64 775 лв. за 136 служители. Съюзът на слепите ще получи 10 035 лв. за 29 служители, бургаското дружество на художниците ще издържа двама служители с 475 лв. Има и други съвсем дребни субсидии, които може и да са част от цялото плащане.
Източник: Сега (29.04.2020)

Шишеджам ще прави у нас антиCOVID чаши Турска компания "Шишеджам" планира да произвежда в заводите си у нас чаши със специално покритие против Ковид в завода си в България. Това съобщиха от Министерсттвото на икономиката след днешната среща на ръководството на заводите в Разград с министър Лъчезар Борисов. На срещата са присъствали и министъра на здравеопазването д-р Костадин Ангелов, както и главният държавен здравен инспектор доц. Кунчев. От компанията са уверили, че след започване на масовото производство ще доставят безплатно за болничните заведения в страната произвежданите продукти от стъкло. Компанията планира да реализира продукцията си и за износ, като вече има разрешителни за производство и лиценз от две сертифицирани лаборатории в Турция, а на срещата бе обсъдено и съдействието от българска страна за бърз процес и изпитване и в сертифицирани лаборатории за ЕС. "Шишеджам" са обсъдили с министъра на икономиката и плановете им за нова инвестиция в страната ни в размер на 25 млн.евро., но не се посочват подробности за този проект.
Източник: Сега (15.10.2020)

Изплатените дивиденти от "Солвей Соди" ще достигнат 1,5 млрд. лв. Девненският индустриален конгломерат „Солвей Соди“ АД планира да изплати 111 млн. лв. дивидент на насроченото за 22 юни 2022 г. общо събрание на акционерите, показва поканата, подадена за вписване в Търговския регистър. Брутният дивидент на акция е по 17,49 лв. Данък дивиденти е 5%. Така дивидентът за последните 19 години ще достигне общо 1,45 млрд. лв., или по 229 лв. на акция. „Солвей Соди“ е най-големият содов завод в България и Европа за синтетично производство на калцинирана сода и най-големият европейски завод на Solvay с номинален капацитет от почти 1,6 милиона тона годишно. Компанията от гр. Девня има собствен ТЕЦ, фотоволтаична електроцентрала, кариера за добив на варовик, кариера за добив на каменна сол и други. 85% от продукцията на „Солвей Соди“ е за износ. Голям вътрешен клиент са заводите за стъкло в Търговище. Дружеството е свързано директно с държавното пристанище Варна-Запад чрез транспортни ленти за насипно товарене, а също притежава и съоръжения за товарене. През април 1997 г. държавата продаде 60% от тогавашното "Соди Девня" за 160 млн. долара на регистрирания във Виена Solvay. Основни акционери са белгийската Solvay и турската "Шишеджам". В миналото "Солвей Соди" се търгуваше на БФБ-София, но след търгово предложение от юни 2001 г. при цена от 13 лв. за една акция компанията бе отписана. От отписването й досега платените дивиденти са вече около 18 пъти повече от търговата цена. Все още редица малки акционери притежават акции в дружеството и получават дивидентите си. Основният акционер е "Солвей Шишеджам холдинг" АГ с 6 218 848 акции, или 97,97% от всички. Останалите акционери притежават 128 882 акции, за които през 2022 г. ще получат по 17,49 лв. на акция, или общо 2,25 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (19.05.2022)

“Солвей Соди” открива един от най-големите заводи за натриев бикарбонат в света “Солвей Соди”, джойнт венчър между белгийската научна компания “Солвей” и турската индустриална група “Шишеджам” представи резултата от поредния мащабен инвестиционен проект в завода в Девня. Този проект за разширяване увеличава капацитета за производство на натриев бикарбонат, дериват на калцинираната сода, в завода с 200 000 тона. Новото съоръжение отговаря на нарастващото глобално търсене на натриев бикарбонат, базисен продукт, използван основно за очистка на димни газове в индустриални приложения и като добавка в храните за животни, наред с много други приложения. С тази инвестиция заводът в Девня, който е най-големият за производство калцинирана сода в Европа, се превръща във втория по големина завод за производство на натриев бикарбонат в Европа и един от най-големите в света. Откриването на новата инсталация е част от събитията, организирани по случай 25-годишнината от приватизацията на “Солвей Соди”. На него присъстваха високопоставени гости. Сред тях бяха представители на акционерите в “Солвей Соди” - “Солвей” и “Шишеджам”, посланикът на Кралство Белгия в България, областният управител на Варна,представители на държавната администрация, местните власти, синдикати и партньори, журналисти и служители. „Изключително съм горд с това модерно и енергийно ефективно съоръжение, в което сме интегрирали целия натрупан през годините опит и най-добрите налични технологии“, каза Спирос Номикос, изпълнителен директор на “Солвей Соди”. „Тази инвестиция допълва усилията през последните 25 години – инвестирахме 1,6 милиарда лева, за да направим този завод пример за индустрията на калцинирана сода и натриев бикарбонат.” Наред с тази инвестиция, “Солвей Соди” ускорява енергийния си преход с цел постепенното премахване въглищата до 2030 г. и достигане на въглероден неутралитет до 2050 г. Процесът започна с проекта за съвместно изгаряне на биомаса, обявен през февруари тази година. Планира се той да бъде завършен до октомври 2022 г. и да намали с 20% емисиите на CO2, свързани с производството на енергия в завода. „С подкрепата на правителството и местните общности “Солвей Соди” е решена да продължи да инвестира в България и за в бъдеще“, каза Филип Керен, председател на борда на директорите на “Солвей Соди” и президент на глобалната бизнес единица на група Солвей за калцинирана сода и деривати. „За да постигнем нашите амбиции за устойчивост, трябва да продължим енергийния преход на завода. Искаме да произвеждаме енергия от местни устойчиви горива, вместо от изкопаеми, за да намалим емисиите на парникови газове и да защитим нашата конкурентоспособност. Водим борба с изменението на климата, както и да създаваме условия за нашия бъдещ икономически успех. Това ще ни позволи да продължим да се конкурираме с неевропейски производители, работещи в среда с по-малко регулации и съответно с по-ниски разходи. За да го осъществим, ще разчитаме на постоянната подкрепа на всички заинтересовани страни.” Негово превъзходителство, белгийският посланик в България също поздрави компанията и нейните акционери за значителната инвестиция, като спомена, че Солвей е еталон за стабилност, иновации и индустриално развитие.
Източник: 24 часа (16.06.2022)

Стъкло, керамика и цимент: Топ 10 компаниите ускоряват ръста на приходите си Най-големите български компании в производството на стъкло, керамика и цимент са имали успешна 2022 г., когато общите приходи на топ 10 в сектора са достигнали 4.7 млрд. лв. Средният ръст на продажбите им спрямо предходната година е 33.6%, значително над отчетените 18% през 2021 г. Лидер е португалската "БиЕй глас България", която отчита 2.9 млрд. лв. оборот. Плевенският "Рубин трейдинг" отбелязва най-високия скок на приходите в топ 10, при това трицифрен - 107.4%. Единствено "Девня цимент" отчита по-малко продажби спрямо 2021 г. Най-голям работодател е "Пашабахче България" с 1658 заети, макар че има леко намаление на персонала. Португалската "БиЕй глас България", която е собственик на бившите "Дружба стъкларски заводи" в Пловдив и София, е безспорен лидер в топ 10 с близо 43% ръст на продажбите през 2022. Основната причина за повишението е, че промени в рамките на групата превърнаха българското дружество в търговски център, през който минават продажбите на всичките 12 завода на BA Glass в Европа. Два от заводите на турската Sisecam в Търговище заемат съответно второ и трето място в класацията - "Тракия глас България" и "Пашабахче България", а третият от групата - "Шишеджам аутомотив България", е на шеста позиция. През 2015 г. Sisecam раздели дейността си в България на три компании. Най-голямата от тях е производителят на плоско стъкло "Тракия глас България", чиито продажби през 2022 г. отбелязват над 33.7% ръст и надхвърлят 452 млн. лв. Продажбите на производителя на домакинско стъкло "Пашабахче България" през 2022 г. също нарастват, но заради по-високи разходи компанията излиза на загуба. Близо 36% скок на продажбите отчита производителят на автомобилни стъкла "Шишеджам аутомотив България". Фирмата продължава да работи на загуба, която обаче е значително по-малка през 2022 г. в сравнение с предходната година. С над 153.3 млн. лв. продажби производителят на стъкларски амбалаж - плевенският "Рубин трейдинг", заема 6-а позиция в класацията. Най-големият производител в страната на фаянс, теракота и гранитогрес - "Хан Аспарух" - Исперих, от "КАИ груп", е на четвърта позиция с приходи през 2022 г., които надхвърлят 191 млн. лв. Увеличението е резултат от ръст на продажбите на собствена продукция и стоки. Над 75% от продукцията заминава зад граница. През 2004 г. "Хан Аспарух" придоби "Хан Омуртаг" в Шумен и започна изпълнението на проект за модернизация и разширяване на двете фабрики. Серия от инвестиции води до 24-часов цикъл на производство, а двата завода достигат до инсталиран капацитет около 28 милиона кв. метра годишно. През 2015 г. KAI стана част от Mohawk Industries - най-големия производител на подови настилки в света. "Кнауф България" (7-о място) - част от семейната германска Knauf, има заводи за гипсокартон и гипсофазер във Видин и село Медникарово край Гълъбово, където оползотворява гипса от сероочистките на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн. През 2022 г. компанията расте с над 15%. Във Видин се произвеждат около 4 млн. кв. метра годишно гипсофазерни плоскости с приложение за сухи подове и стени. Дружеството оперира и в индустрията за готови дървени и сглобяеми къщи в Австрия, Швейцария и Италия, за където изнася 90% от произведеното. "Девня цимент" (която вече се казва "Хайделберг матириълс Девня") (5-о място) на германската Heidelberg Materials отбелязва намаление на оборота през 2022 г. "Холсим България" (9-а позиция) обаче отчита над 25% ръст на приходите през 2022 г. Компанията е част от швейцарската група Holcim и е собственик на циментовия завод в село Бели извор, област Враца. "Златна Панега цимент" (10) на гръцката група Titan също отбелязва скок на продажбите, които надхвърлят 111 млн. лв. През 2022 г. дружеството е работило на печалба за разлика от предходната 2021 г.
Източник: Капитал (01.03.2024)

Sisecam инвестира 30 млн. долара в завода за стъкло в Търговище Глобалният лидер на пазара за стъкло и химикали Sisecam инвестира 30 милиона долара в нова производствена линия за стъкло с покритие в завода си в Търговище. Sisecam има няколко завода за обработка на стъкло в България като този за плоско е "Тракия Глас България" - там е и първата линия за плоско стъкло на Балканите. Днес, "Тракия Глас България" достига до 470 хил. тона производствен капацитет на година. Новата линия ще има капацитет 6 млн. кв. метра годишно и е планирано да бъде пусната в експлоатация през 2025 г. Sisecam извършва производствена дейност в България от 1997 г. насам и е най-големият турски инвеститор в страната. С този проект тя увеличава общия размер на инвестициите в страната ни до 925 милиона долара. Инвестицията в един от заводите в Търговище е част от решение на дружеството да инвестира 114 милиона долара в три нови линии за стъкло с покритие - в Турция, Италия и България. След като новите машини започнат работа Sisecam ще има седем линии за нанасяне на стъклени покрития. Sisecam е единствената глобална компания, която работи във всички ключови области на производството на стъкло - плоско стъкло, домакинско стъкло, стъклен амбалаж и стъклени влакна. Понастоящем, е един от двамата най-големи производители на стъклени изделия в света и сред петимата най-големи производители на стъклен амбалаж и плоско стъкло. Sisecam е един от трите най-големи производители на калцирана сода в света и световен лидер в сферата на хромовите химикали. Освен в Турция, компанията притежава производствени съоръжения в Германия, Италия, България, Румъния, Словакия, Унгария, Босна и Херцеговина, Русия, Грузия, Украйна, Египет, Индия и САЩ.
Източник: Стандарт (08.04.2024)

Най-големите компании за производство на стъкло и керамика в България са имали не особено успешна 2024 г., като сумарните приходи на топ 10-те предприятия в сектора са малко под 2 млрд. евро и отбелязват 12.2% спад спрямо 2023 г. Лидерът в класацията - производителят на стъклен амбалаж "БиЕй глас България", е част от португалската група BA Glass и е собственик на заводите в София и Пловдив (бившите "Дружба стъкларски заводи"). И двете предприятия произвеждат стъклени бутилки и буркани, които се продават в над 20 държави. В България клиенти са производителите на бира, вино и алкохолни напитки, както и консервни фабрики. "БиЕй глас България" понижава приходите си с 10.9% през 2024 г. до 1.4 млрд. евро. Резултатът отразява продажбите на цялата португалска група BA Glass, които минават през българското дружество. От фирмата отчитат увеличено производство през 2024 г., което е резултат от подобрена ефективност и реновирането на една от старите пещи и на цех в Пловдив. Проектът беше изпълнен през 2023 г. и от февруари 2024 г. пещта работи. През 2022 г. пък беше изградена нова пещ в София. През 2024 г. BA Glass добави три нови фабрики в портфейла си - в Обединеното кралство, Полша и Мексико, но закри производството си в Гърция. Към момента групата има 13 завода за производство на амбалаж - дванайсет в Европа и един в Мексико. Второ, трето и четвърто място в класацията заемат заводите на турската група Sisecam в Търговище. Най-голямата компания от тях е производителят на плоско стъкло "Тракия глас България", чиито продажби през 2024 г. падат с 18.5% до 146 млн. евро. Приходите на производителя на домакинско стъкло "Пашабахче България" също намаляват - с 27.1% до 116.7 млн. евро. Близо 19.7% спад на продажбите отбелязва и производителят на автомобилни стъкла "Шишеджам аутомотив България", който продължава да работи на загуба. С над 63.6 млн. евро продажби производителят на стъклен амбалаж за хранителната индустрия - плевенският "Рубин трейдинг", заема 6-а позиция в класацията. През последните години българското дружество, което не е част от група, изпълнява амбициозна инвестиционна програма за над 400 млн. лв. През 2024 г. относителният дял в нетните приходи от продажби на вътрешния пазар е 12.2%, а на износа - 87.8%. Компанията отчита, че продаденото количество продукция в тонове през 2024 г. е с 44.5% повече, отколкото през 2023 г., а себестойността на тон готово изделие е спаднала с 11.6%. Най-голямо увеличение има при оперативните разходи за персонала - с 28.2%. "Ново стъкло" - Нови пазар заема девето място с над 27.4 млн. евро приходи за 2024 г. Фирмата има дълга история, водеща началото си от някогашния завод "Китка". След няколко приватизационни сделки днес тя е част от гръцката Helleinic Glass Industries - лидер в областта на стъклопроизводството с над 60 години традиции в този бранш. Българското дружество е единствено в групата с предмет на дейност производство на домакинско стъкло. Най-големият производител в страната на фаянс, теракота и гранитогрес - "Хан Аспарух", Исперих, част от "КАИ груп", е на пета позиция с приходи, които през 2024 г. надхвърлят 74.6 млн. евро, но намаляват с малко над 10%. Историята на фирмата започва през 1973 г. През 1998 г. е приватизирана и в управлението й влиза фондът ECM (Europe Capital Management) като мажоритарен акционер. През 2004 г. "Хан Аспарух" придоби "Хан Омуртаг" в Шумен (8-и в класацията) и започна изпълнението на проект за модернизация и разширяване на двете фабрики. Серия от инвестиции доведе до 24-часов цикъл на производство, а двата завода достигат до инсталиран капацитет около 28 млн. кв.м годишно. През 2007 г. в групата влезе нов мажоритарен акционер - базираният в САЩ фонд за дялови инвестиции Advent International. След излизането му през 2015 г. в сделка за около 195 млн. евро KAI стана част от Mohawk Industries - най-големият производител на подови настилки в света и мултинационална група, листвана на Нюйоркската фондова борса. Над 77% от продукцията на "KAI груп" се продава зад граница. А от "Хан Омуртаг" посочват, че 51.5% от произведеното се продава извън страната. Производителят на санитарен фаянс "Рока България" (7-о място), който е собственик на бившия завод "Фаянс" в Каспичан и част от испанската група Roca, отчита двуцифрен ръст на продажбите, които надхвърлят 43 млн. евро през 2024 г. Дружеството продава продукцията си под марките Roca, Laufen и Fayans. През 2024 г. продажбите и към групови компании, и към несвързани лица регистрират ръст. Силно увеличение на доставките има към Централна Европа и специално в Чехия. На десето място с 24.8 млн. евро продажби през 2024 г. се нарежда пловдивската "Робъртшоу", която произвежда керамични компоненти за бяла техника (запалими електроди за горелки, механични и електромеханични части за печки, керамични материали). Преди време компанията се казваше "Каст футура - БГ" и беше част от италианската CastFutura, която в края на 2018 г. беше придобита от американската Robertshaw. Дружеството е собственост на Robertshaw Italy. Българската фирма е създадена през 2003 г. като малък цех в село Горна Малина, община Елин Пелин, а по-късно разширява производството си с фабрика в Пловдив, където държи помещения под наем.
Източник: Капитал (17.03.2026)