| Фирми около Цветан Василев с нови шефове и собственици
Фирми, свързани с Цветан Василев - мажоритарния собственик на поставената под специален надзор КТБ, са с нови управители и сменена собственост, показва справка във фирмените регистри. Според неофициална информация се подготвят сделки с тях. Всичките компании са получили кредити от банката. Преди ден от Комитета на вложителите в КТБ внесоха сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров, премиера Георги Близнашки и омбудсмана Константин Пенчев, че Цветан Василев се готви да изтъргува завода си за стъкло в Сърбия, а в България трима души разпродават активи на КТБ Според осведомени едно от най-големите предприятия за амбалаж на Балканите е било предложено на турската компания “Шишеджам”. В сигнала до прокуратурата се посочва, че незаконната разпродажба на активи се извършва чрез адвоката на Цветан Василев - Лазар Карадалиев, бизнесмена Веселин Бушев и Валери Димитров. Вложителите обвиняват още Василев, че престоят му в Сърбия е замаскирал незаконни действия, целящи да се продадат активи, които са придобити с кредити от КТБ. Според публикации в медиите и фирмени регистри Бушев е собственикът на футболния отбор “Ботев” - Пловдив. Той е директор на строителната фирма “Интегрирани пътни системи”. Тя заедно с “Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ–ИМЕ)” има 90% от клуба. Бушев е свързан с още няколко фирми на Василев - “Ареском”, “Билдинг рисорт”. Втората отпусна 1 млн. лв. като кредит на кипърската офшорка Diggeraso Limited, купила 42% от “Левски”. Валери Димитров е бил начело на бившата охранителна фирма “Клуб 777”. Името му се появява около фалиралата Кристалбанк. Негов бе и обраният през 2009 г. обществен трезор на ул. “Княз Борис” в София. Валери Димитров бе близък с Юри Галев, влезе и в хазартния бизнес. От близо два месеца има промени и в още фирми, свързани с Цветан Василев Рокадите започват след писмото от юли, в което управители на компании около Василев обявиха, че той се е разпореждал лично за отпускането на кредитите, а те само са се подписвали. Това са Бисер Лазов, Теодора Танева, Иван Стойков, Людмила Петрова, Албена Андреева, Венета Николова, Емил Галов и Тихомир Иванов. Част от тях вече са сменени. Изпълнителен директор на “Бромак”, собственост на Василев, вече е Здравко Босаков вместо Иван Стойков. В “Мел Финанс” Бисер Лазов като изпълнителен директор е сменен от Жоел Мурсия. В “Сайга консулт” има нов собственик - Георги Караиванов, който участва в управата на “Афлик”. В последното дружество за изпълнителен директор е назначен Едуард Милано. На мястото на Людмила Петрова, Теодора Танева и Веска Зарева в “Кен трейд” са влезли Здравко Босаков, Веселин Бушев и Бойко Таков. Бушев е оглавил и “Ареском” и е придобил “Риъл естейт проджектс”. Има компании, при които Цветан Василев не е успял да направи промени Като например “Вивес”, където управата гласува да смени Венета Николова като шеф с Александър Цветков. Вписването на промяната обаче е спряно след писмо на Николова, че е не получила покана за заседанието на борда. “Вивес” има дял в “Глас индъстри”, чрез която Василев купи завода за стъкло в Сърбия. Цветан Василев обаче е на път да загуби ключово дружество - ТЦ-ИМЕ. За него има искане за несъстоятелност от “Сиболе сървисиз лимитид”. Назначен е синдик, има запор на сметките, както и на свързаното дружество EFV. В момента тече битка и за управата на ТЦ-ИМЕ. В края на миналия месец бордът на дружеството гласува на мястото на Теодора Танева изпълнителен директор да стане Людмила Петрова. След жалба на Танева вписването на промяната е спряно. На 1 ноември ще има общо събрание, където е предложена смяна на целия борд на дружеството. ТЦ-ИМЕ има активи за близо 1,5 млрд. лв. А сред дъщерните му дружества са компании, които са сред големите акционери в стъкларските заводи “Рубин” и в Сърбия, Русенската корабостроителница, футболния клуб “Ботев” и БТК. EFV пък е мажоритарен акционер в “Хедж инвестмънт България”, което има дял в дистрибуторите на Kia и Subaru за България, във военния завод “Дунарит” и др. Над 100 млн. лв. загуби за застрахователи и фондове, ако КТБ фалира Над 100 млн. лв. могат да са загубите за взаимни и пенсионни фондове и застрахователни дружества от инвестициите им в КТБ, ако банката фалира, се посочва в анализ на Комисията за финансов надзор (КФН). От надзора уточняват, че това било долната граница. От регулатора са изчислили, че загубите за капиталовия пазар може да са 42,9 млн. лв. Това били средствата, блокирани в банката като депозити и разплащателни сметки на инвестиционни посредници, управляващи дружества и договорни фондове. 41,1 млн. лв. държат на влогове застрахователни дружества в КТБ. Косвено загуби от 19 млн. лв. биха понесли и пенсионни фондове, които са инвестирали във взаимни фондове. Експертите от КФН са оценявали как се отразява спирането на търговията на акциите на КТБ на борсата и на плащанията по облигации. От надзора допълват, че разпространяване на проблемите в КТБ сред други кредитни институции и сред небанковия финансов сектор ще повиши размера на загубите и ще понижи доверието във финансовата система като цяло. Валери Димитров - консултант на Цветан Василев от юни Не е вярно твърдението, че участвам в разпродаването на активи на КТБ, защото физически и юридически не мога да го направя. Това заявява в интервю за в. “Банкеръ” Валери Димитров. Той е представен като консултант на Цветан Василев, като имал договора за това от юни 2014 година. Димитров събирал и анализирал информация за рисковете за банката и търсене на вариант за възстановяване. Димитров казва, че бил готов да мине през детектор на лъжата, за да докаже, че не участва в продажбата на активи. И се заканва да предприеме съответните действия срещу тези, които са отправили обвинения за такива сделки. Димитров допълва, че преди да сключи консултантския договор, никога не е имал търговски отношения с банката или с нейни структури. Отношенията му били лични с Цветан Василев, с когото се познавали повече от 25 години. Освен че нямал достъп до активите на банката, Димитров посочва, че договорните му взаимоотношения с Василев са от юни, когато банката вече била затворена. Според него това, което се е случило с КТБ, не било случайност, а планирано мероприятие от група хора. БНБ можела да направи необходимите проверки. Димитров се чудел защо на квесторите на КТБ не е разрешено да извършват операции по прихващания на задължения към банката срещу направени в нея депозити. Той допълва, че законът дава много възможности за решаване на проблема с КТБ, и целта на акционерите била да изготвят такъв план, който да свали от гърба на обществото тежестта на този проблем. Източник: 24 часа (08.10.2014) |