Рекордна търговия, но спад на инвестициите Германия остава основен търговски партньор на България, като дори изпреварва доставчика на суровини Русия. През 2011 г. стокообменът достигна близо 5 млрд. евро, с което не само беше преодолян спадът след 2008 г., но и беше отбелязан рекорд в двустранната търговия. Нещо повече - традиционният дефицит за България намаля над 3.5 пъти благодарение на изпреварващия ръст на износа спрямо вноса, което до голяма степен се дължеше на продажбите на "Аурубис България". За пръв път обаче беше отчетен отлив на германски капитали. Макар че едва ли може да се очакват нови големи инвеститори, потенциал за развитие на бизнеса има при малките и средните предприятия. Списъкът на българските експортни стоки и на германските към България е доста традиционен. България изнася предимно текстил, облекло, полуфабрикати, метали, машиностроителни изделия, продукти на леката промишленост. Вносът пък е основно на автомобили и резервни части, продукти на химическата промишленост, машини и съоръжения. "Това са най-големите пера, които редовно присъстват в двустранната търговия", каза главният управител на Германско-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) Митко Василев. С изключение на 2009 г., когато заради кризата двустранният стокообмен спадна рязко до 3.4 млрд. евро, като цяло от 2000 г. насам търговията между България и Германия бележи ръст, достигайки рекордна стойност за миналата година. Освен това търговският дефицит, който допреди три години не падаше под 1 млрд. евро, от 2009 г. насам намалява и през миналата година ножицата се сви до едва 152 млн. евро. Основната причина за това е експортът, който реализира "Аурубис България" - местното дъщерно дружество на германския металургичен гигант Aurubis. "Само за една година износът на "Аурубис България" се е увеличил с около 190%", посочи Василев. В Пирдоп се намира второто по важност производствено звено на германската група. Затова и металите вече формират най-голям дял в експортната структура - 31% през 2011 г. спрямо едва 11% десет години по-рано. Има и неизползвани резерви в двустранния бизнес. Търговията традиционно е свързана с три основни провинции - Северен Рейн-Вестфалия, Бавария и Баден-Вюртемберг, на които се дължи над 50% от стокообмена. "Може да бъдат привличани и другите провинции, това ще увеличи двустранната търговия", смята Митко Василев. По думите му през 2012 г. може да се очаква търговски обем като миналата. По отношение на инвестициите обаче Германия е загубила лидерската си позиция, която имаше в края на 90-те години, и сега се нарежда едва на пето място. Причините за това за различни, но със сигурност една от тях се крие в негативната оценка, която германските компании дават на икономическата и бизнес среда в България. Друг фактор е и това, че немалка част от германските инвестиции на практика се правят през дружества, регистрирани в други държави, и формално се водят австрийски или холандски например. Именно Австрия и Холандия са двата топ инвеститора в България. Отчетените за пръв път миналата година отрицателни нетни германски инвестиции в страната (-54 млн. евро) пък се обясняват с плащания по вътрешнофирмени кредити, теглени от компаниите майки. "Все пак статистиката е тревожна, тъй като това е ново развитие, досега винаги сме имали прираст", коментира Василев. Иначе по данни на Българската агенция за инвестиции около 30% от 100-те най-големи инвеститора в страната са германски или с германско участие. За периода 1996 - 2011 г. Германия е един от водещите чуждестранни инвеститори с общи вложения в размер на 1.9 млрд. евро. В страната работят около 1300 - 1400 германски компании. Освен Aurubis сред по-големите инвеститори е Liebherr, която чрез българското си дружество "Либхер-Хаусгерете Марица" има завод за хладилници и фризери край Пловдив и която вече удвои инвестицията си в страната. Бизнесът си в момента разширява и германският концерн за индустриална автоматизация Festo, който през 2013 г. ще увеличи двойно производствените площи и работните места в софийското си предприятие "Фесто производство". Освен това в страната присъстват водещи германски производители като Knauf и Siemens, големите търговски вериги Metro, Kaufland и Hit, както и редица други фирми. За съжаление има и компании, които напуснаха България. Такава е медийната група WAZ, която през декември 2010 г. продаде бизнеса си на консорциум от български, германски и австрийски инвеститори. В края на миналата година пък E.ON взе решение за продажба на електроразпределителното си дружество на чешката Energo-Pro. "Това е вътрешнофирмена политика, явно са решили да концентрират усилията си в друга посока или да се преструктурират", коментира Василев
Източник: Капитал (27.09.2012)

България иска да участва в екооценката на турската ТЕЦ край Резово Министерството на околната среда и водите ще иска да участва със свое мнение и становище в оценката за въздействие върху околната среда, която ще бъде направена в Турция за строежа на ТЕЦ в град Инеада в непосредствена близост до Резово. Това съобщи в четвъртък край бургаското село Братово министърът на околната среда и водите Нона Караджова. Караджова посочи, че в министерството й вече подготвят официално писмо до турската държава. Писмото ще бъде изпратено чрез Министерството на външните работи. Друго от исканията в документа ще е турската страна да предостави достъп до информация по проекта за строеж на ТЕЦ край Резово. През миналата седмица стана ясно, че турска частна фирма иска да строи топлоелектрическа централа в град Инеада, която да работи с вносни въглища и с мощност 1.200 MW. Към настоящия момент молбата на фирмата е в процес на разглеждане от Службата за регулиране на енергийния пазар.
Източник: Класа (16.11.2012)

Добри печалби за пловдивските фирми: 7 отчетоха до 9 млн. лева! Финансовите отчети за 2011 г. на пловдивски компании, които често заемат челни места в Икономическите годишници на Търговско-промишлената камара на Пловдив, показват, че няма повод за оплакване. Тъй като все още каталогът с класацията на дружествата по приходи не е готов, от “Марица” решихме да го изпреварим с малко във времето и да разгледаме отчетите на седем произволно избрани фирми. В скоби можем да уточним, че в Търговския регистър все още не са качени финансовите резултати за миналата година на немалко фирми. Липсват например отчети на “Белла България”, “Фермата”, “Сокотаб”, “Табако трейд”, “Инсаойл” и други. Така че списъкът на произволно избраните компании неволно трябваше да се разшири. В крайна сметка стигнахме до отчетите на “Мастер стийлпрофайлс” АД, “Филкаб” АД, ПИМК ООД, “Каменица” АД, “Готмар” ЕООД, “Лайткомерс” ООД, “ЛибхерХаусгерете Марица” ЕООД. Всички те са водещи компании в региона, а някои от тях и в страната, и беше любопитно да разберем как се е развила за тях 2011-а в сравнение с 2010 година. 5 от 7-те фирми отчитат ръст в печалбата, при някои той дори е впечатляващ. Друго общо между тях е, че не са публични, тоест техни акции не се търгуват на БФБ и по тази причина не са задължени да публикуват отчети на тримесечие, и затова не можем да проследим как се развиват през 2012 г. С най-висока печалба е ПИМК ООД. Компанията, която извършва международен транспорт и спедиция, е завършила 2011 г. с 8 810 хил. лева финансов резултат след данъчното облагане. В сравнение с предходната 2010 г. тя е увеличила с над 1 млн. лв. печалбата си. Приходите є са с още по-сериозен ръст от почти 25 млн. Дружеството, чието седалище е в Съединение, има още 6 дъщерни фирми, в които притежава от 50 до 100% дял. Част от тях са регистрирани в чужбина. Въпреки, че приходите на “Готмар” са били по-ниски през 2011 г. в сравнение с 2010-а, фирмата за преработка на модерни пластмаси, е завършила миналата година с по-висока печалба - 5 650 хил. лева. Причината е в увеличаване на обема на производство и на пазарните цени. Дружеството изнасяло 35% от продукцията си в балкански и в държави от ЕС. Плановете за тази година са да увеличи нетните продажби с 5-10%, да разшири външните пазари и да оптимизира разходите си. За “Каменица” 2011 г. е била чудесна в бизнесплан. Пивоварната е произвела 1 571 488 хектолитра бира, от които е експортирала над 56 500 хектолитра. Приходите є от продажби през 2011 г. спрямо предходната не са драстично увеличени, но все пак бележат ръст от над 17 млн. Печалбата є обаче е четирикратно увеличена от 885 хил. на 3 858 хил. лева. При това през миналата година “Каменица” е инвестирала над 23 млн. лева в съоръжения и опаковки. За тази година планираните инвестиции са 17.5 млн. лева. “Филкаб” показва най-солиден ръст спрямо предходната година. Предприятието за търговия с елкабели, проводници, елинсталации и други е направило сериозен пробив в изграждането на фотоволтаични електроцентрали. Изградените от компанията ВЕИ съоръжения през 2011 г. са с обща мощност над 20 мегавата. Приходите спрямо 2010 г. са с 43.7% повече, а нетната печалба е с 1743.3% ръст спрямо предходната година, в която “Филкаб” е реализирало загуба. За 2011 г. печалбата е 1 972 хил. лева. Дружеството има участие и в още 5 дъщерни фирми. Въпреки че има ръст от 3 процента (спрямо 2010 г.) в приходите от продажби на стоки, “Мастер стийлпрофайлс” е с два пъти по-нисък финансов резултат в сравнение с предходната година. Компанията има 3 търговски бази в страната, откъдето търгува на едро и на дребно с черни и цветни метали. Счетоводната й печалба за миналата година е 937 хил. лева. Дружеството има дългосрочни вземания от свързани предприятия в размер на над 3.7 млн. лева, а търговските му вземания и предоставените аванси са над 10 млн. Обхватът на фирмата може да се измери с едно дъщерно, две асоциирани и седем свързани фирми. От април м.г. “Лайт комерс” е отдал бензиностанциите си в Пловдив, Труд, Димитровград, Хасково, Стара Загора и Долна махала под наем. Дружеството е запазило складовата си база в Труд. При приходи над 130 000 хил. лева, печалбата на компанията преди облагане е 598 хил. лева. В сравнение с 2010 г. тя е почти 3 пъти по-ниска. “Либхер Хаусгерете Марица” има огромни приходи от продажби и, в сравнение с тях, нищожна печалба. Немската компания за производство на хладилници е завършила 2011 г. с приходи от продажби на готова продукция в размер на 278 088 хил. лева, а те са с около 2 млн. лева повече спрямо 2010 г. Нетната й печалба обаче е само 562 хил. лева при над 15 млн. през предходната година. Дружеството е произвело над 671 хил. хладилници и фризери с марката “Либхер”, които са с около 10 хил. повече спрямо 2010 г. Има големи кредити и финансови пасиви през миналата година.
Източник: Марица (19.11.2012)

"Либхер" ще увеличи производството на хладилници Производителят на хладилна техника "Либхер-Хаусгерете Марица" планира да увеличи поризводството си до около 950 хил. хладилника годишно, след като през тази година се очаква то да нахдхвърли 722 хил. уреда. Това съобщиха днес от поделението на швейцарската компания liebherr при представянето на учебния си център. За целта ще бъдат увеличени инвестициите в предприятието в индустриалната зона Радиново, край Пловдив, но засега точният размер не беше уточнен. Очакванията са оборотът за годината да се повиши до 159 млн. евро. Миналата година оборотът е бил 144 млн. евро, а произведените хладилници - 671 хил. Общият брой на служителите в завода е нараснал на 1480 души. Основният пазар на компанията е Централна Европа, но ръководството й планира да разшири пазара си и към Турция, откъдето да направи експания към Близкия и Далечния Изток. Компанията представи учебния си център. През тази учебна година в него са кандидатствали 800 души за 10 места. Компанията поема ангожимент на успешно завършилите да осигури работа. "Либхер-Хаусгерете Марица" произвежда хладилници в Радиново от 1999 г., като компанията предлага общо над 300 модела Liebherr в цялата страна. От 2004 г. също в Радиново започва работа "Либхер-транспортейшън системс". В сътрудничество със завода-майка за транспортна техника в австрийския град Корнойбург дружеството произвежда серийно канални системи, отоплителни тела и климатични инсталации за използване в железопълтния транспорт.
Източник: Капитал (07.12.2012)