Три компании с наградите на германската икономика в България "Луфтханза техник София", "Винтерхалдер България" и "Либхер хаусгерете Марица" са трите компании, които получиха наградата на германската икономика за 2012 г. Призът се връчва за девета година по инициатива на Германско-българската индустриално-търговска камара. Носителите се излъчват след гласуване на дружества, които членуват в камарата. Целта е да се насърчат икономическото сътрудничество и търговските взаимоотношения между двете страни. Отличията тази година се връчват в три категории – за голямо предприятие (с над 250 служители), за малко или средно предприятие (което не е част от голямо), както и отворена категория (за проекти, организации, социален ангажимент и т.н.). Членството в камарата не е условие за попадане сред номинираните и наградените дружества. В категория "Голямо предприятие" наградата получи компанията за ремонт на въздухоплавателни средства "Луфтханза техник София", която е смесено дружество на германската Lufthansa Technik и българската "Химимпорт". През миналата година компанията реализира проект за увеличаване на капацитета си за поддръжка, ремонт и техническо обслужване на самолети от 2 на 5 места за позициониране. Инвестицията доведе до създаването на повече от 250 работни места, като бяха построени и два нови хангара на летище София. Също през 2012 г. дружеството започна и проект за изграждане на централни звена за услуги, които ще обслужват другите центрове на Lufthansa Technik в Европа. Призът в категория "Малко или средно предприятие" беше присъден на "Винтерхалдер България", която е дъщерно дружество на немската Winterhalder Selbstklebetechnik. Компанията произвежда различни продукти от технически пенопласт като самозалепващи се ленти, материали на основата на пяна, опаковъчни материали и др. Заводът й се намира в индустриалната зона край пловдивското село Радиново. През 2012 г. дружеството разшири капацитета си и увеличи броя на служителите си от 23 до 46 души. В отворената категория носител на наградата за 2012 г. е производителят на хладилна техника "Либхер хаусгерете Марица". Компанията е отличена заради дейностите си в областта на професионалното обучение и околната среда. Дружеството има изграден собствен център за професионално обучение, в който служителите му, както и заетите в други предприятия могат да бъдат обучени за конкретна професия по образец на немската дуална форма на обучение. През 2012 г. в рамките на инициативата Aktiv Green общо 450 служители на компанията и членове на техните семейства се ангажираха с почистване на отпадъците около завода, както и на зелени площи и паркове в Пловдив.
Източник: Капитал (30.01.2013)

"Луфтханза техник София", "Винтерхалдер България" и "Либхер хаусгерете Марица" са трите компании, които получиха наградата на германската икономика за 2012 г. Призът се връчва за девета година по инициатива на Германско-българската индустриално-търговска камара. Носителите се излъчват след гласуване на дружества, които членуват в камарата. Целта е да се насърчат икономическото сътрудничество и търговските взаимоотношения между двете страни. Три категории Отличията тази година се връчват в три категории – за голямо предприятие (с над 250 служители), за малко или средно предприятие (което не е част от голямо), както и отворена категория (за проекти, организации, социален ангажимент и т.н.). Членството в камарата не е условие за попадане сред номинираните и наградените дружества. В категория "Голямо предприятие" наградата получи компанията за ремонт на въздухоплавателни средства "Луфтханза техник София", която е смесено дружество на германската Lufthansa Technik и българската "Химимпорт". През миналата година компанията реализира проект за увеличаване на капацитета си за поддръжка, ремонт и техническо обслужване на самолети от 2 на 5 места за позициониране. Инвестицията доведе до създаването на повече от 250 работни места, като бяха построени и два нови хангара на летище София. Също през 2012 г. дружеството започна и проект за изграждане на централни звена за услуги, които ще обслужват другите центрове на Lufthansa Technik в Европа. Познати имена Призът в категория "Малко или средно предприятие" беше присъден на "Винтерхалдер България", която е дъщерно дружество на немската Winterhalder Selbstklebetechnik. Компанията произвежда различни продукти от технически пенопласт като самозалепващи се ленти, материали на основата на пяна, опаковъчни материали и др. Заводът й се намира в индустриалната зона край пловдивското село Радиново. През 2012 г. дружеството разшири капацитета си и увеличи броя на служителите си от 23 до 46 души. В отворената категория носител на наградата за 2012 г. е производителят на хладилна техника "Либхер хаусгерете Марица". Компанията е отличена заради дейностите си в областта на професионалното обучение и околната среда. Дружеството има изграден собствен център за професионално обучение, в който служителите му, както и заетите в други предприятия могат да бъдат обучени за конкретна професия по образец на немската дуална форма на обучение. През 2012 г. в рамките на инициативата Aktiv Green общо 450 служители на компанията и членове на техните семейства се ангажираха с почистване на отпадъците около завода, както и на зелени площи и паркове в Пловдив.
Източник: Капитал Dаily (30.01.2013)

Следвай клиента Ниските данъци и макроикономическата стабилност в България често се рекламират от правителството като основния мотор за привличане на чуждестранни инвестиции. Разбира се, немалко фирми, които вече работят тук, биха отвърнали, че тези предимства трудно компенсират липсата на предвидимост и бюрокрацията. Има обаче и други фактори, които могат да накарат една компания да се насочи към страната. Такъв е случаят с германската Mecalit, която през септември миналата година откри завод край Пловдив. Причината фирмата да инвестира близо 7.5 млн. евро тук чрез дъщерното си дружество "Мекалит България" е, че това й осигурява стратегическа близост до основните й западноевропейски клиенти, които все по-често изнасят производствата си на Изток, привлечени от големите азиатски пазари и конкурентните разходи за труд. "Мекалит" произвежда детайли за вграждане в бяла техника, като например специални водонепромокаеми плотове, капаци, врати, дръжки и други компоненти за перални, сушилни, съдомиялни, фризери и хладилници. Германската фирма започва този бизнес през 1984 г. на базата на патентована технология за пластмасово обкантване в производството на домакински уреди, а по-късно се преструктурира като преработвател на пластмаса. През годините компанията развива нови техники като тази за обкантване на стъклени плотове за хладилници и производство на плотове с ултразвуково заварени плоскости, така че днес може да съчетае няколко материала в един детайл. Всичко това става и с инициативата на основните й клиенти, сред които са компании като Bosch-Siemens Hausgeraete (BSH), Liebherr и Miele. За целта развойният екип в Германия работи в тясно сътрудничество със специалисти от фирмите. Това вероятно обяснява защо Mecalit е включена в Топ 20 на BSH за доставчик на десетилетието. През последните години много големи компании преместиха производствата си на Изток, включително и клиентите на Mecalit, а след тях естествено тръгнаха и доставчиците им. "Следваме основните си клиенти към държавите, където производството е по-евтино. Затова големите инвеститори са толкова важни, защото водят със себе си цял кръг от по-малки фирми", каза директорът на "Мекалит" Красен Кръстев. Още през 2004 г. германската компания основава дъщерно дружество в Лодз, Полша, след като BSH открива голям завод там. Пак заради същия клиент през 2008 г. Mecalit прави смесено дружество с Maanshan Yongxing Plastics Mould в Китай. През есента на миналата година пък компанията започна производство и в Пловдив. "Нямаше да сме тук, ако Liebherr не бяха дошли", обясни Кръстев. Засега "Мекалит" все още не обслужва "Либхер хаусгерете Марица" в село Радиново. В момента предприятието работи за завода на BSH в Черкезкьой, Турция, където е концентрирано огромно производство - от миксери до огромни хладилници, и където работят близо 4500 души. Досега клиентът е бил обслужван от полския завод на Mecalit. Сега обаче българското предприятие поема доставките в Югоизточна Европа и дори има планове да започне да изнася за свои клиенти в Индия. Фабриката в Лодз пък ще се концентрира върху доставки за BSH в Полша и ще изнася за Русия, докато германският завод, който се намира в Лихтенау, ще обслужва Западна Европа. "Работим за глобални фирми и за нас е важно да сме близо до клиентите си", посочи Кръстев. Независимо от кризата оборотите на групата постоянно се увеличават. "Компонентите за бяла техника не са производство, където има големи скокове - растежът е малък, но стабилен", обясни Кръстев. За 2012 г. продажбите на Mecalit са нараснали до 56 млн. евро от 50 млн. евро за 2011 г., а плановете за тази и следващата година са оборотите да достигнат съответно 58 и 63 млн. евро. Въпреки че е германска компания и въпреки производствения си профил, Mecalit няма амбиции да прави компоненти за автомобилостроенето. По думите на Кръстев този пазар е характерен с големи скокове, но и с големи спадове, докато в производството на детайли за домакински уреди няма балони. "Освен това за бялата техника криза няма, защото хората не могат без нея", добави той. Друг фактор, който гарантира стабилните приходи, е това, че марките, за които Mecalit работи, са в по-високия ценови клас. Купувачите на такава техника по принцип са консервативни и след като веднъж си купят и харесат една марка, рядко я сменят. Историята за разрастването на Mecalit наистина доказва, че икономическият спад и свитите пазари не са засегнали компанията. След като две години е произвеждала в сграда под наем в Полша, през 2006 г. фирмата изгражда свой собствен завод на площ от 7500 кв.м. Пет години по-късно - през 2011 г., тя разширява производствените помещения до 10 хил. кв.м. Инвестицията й в Китай пък е точно в началото на кризата през 2008 г. Едва ли може да се определи като добра за икономиката и миналата година, когато Mecalit стъпи в България. Нещо повече, в близко бъдеще компанията планира да разшири производството край Пловдив. В момента заводът там е с площ от 5500 кв.м, но целият парцел е около 20 декара. "Идеята е в следващите две-три години мястото да се застрои, това е планирано от германските собственици още в началото", уточни Кръстев. С разширяването на завода ще дойдат и повече работни места. В момента в Пловдив са заети над 50 души. По думите на Кръстев за високотехнологично производство като това на "Мекалит", където голяма част от дейностите се извършват от роботи, това наистина е сериозен брой. Той признава, че не е много лесно да се намерят добри работници, особено висококвалфицирани. Затова обаче компанията си има изградена система за обучение на всеки новопостъпил. "Инвестицията ни не е за година-две, тя е дългосрочна и затова усилията си струват", категоричен е той.
Източник: Капитал (08.02.2013)

Когато преди шест години идва в България със задачата да даде насока на развитие на пловдивската фабрика на Liebherr и да осигури добре обучен персонал, управителят на производството на бяла техника там Герхард Грубер се изправя пред предизвикателство. Икономиката по това време е в разцвет и инженерите, които дотогава са работели на по-сложните машини в предприятието като обикновени оператори, постепенно напускат и си намират нови места като инженери. В същото време младите хора, завършили професионални училища, се оказват крайно неподготвени за практическа работа. Подобен проблем имат и много други германски (и не само) фирми, решили да произвеждат в страната. Това, което отличава "Либхер - Хаусгерете Марица", е, че днес компанията не само успява да се подсигури с необходимите кадри, но и помага на доставчиците и партньорите си да си намерят знаещи и можещи работници. Пробивът идва с т.нар. модел на комплексно обучение, след като фирмата не успява да наложи дуалното обучение в училищата - едно чисто германско изобретение, което обаче вече се прилага и далеч отвъд границите на страната. Макар че за себе си компанията е открила решение, въвеждането на системата в училищата се е превърнало в нещо като лична кауза за Герхард Грубер, който е твърдо убеден, че от това българското образование само би спечелило. Системата всъщност е много проста. Най-общо казано, тя съчетава обучението в професионално училище с практиката в дадено предприятие. Въпреки че съществуват различни варианти, обикновено част от времето обучаемите прекарват в училище, където получават знания по общообразователните предмети и теория по специалността. През останалото време са във фабриката, където също имат теоретична подготовка, както и практическо обучение. Така в края на курса те получават не просто диплома, а реални технически умения. Именно силната практическа насоченост отличава дуалното обучение от това, което се предлага в професионалните училища у нас. Герхард Грубер разбира това още през 2007 г., докато се опитва да осигури работници за предприятието. "Забелязахме, че училищата са доста слабо оборудвани, че всичко се обяснява на теория и няма практика", разказва той. Започва диалог с Министерството на образованието и професионалните училища в района на Пловдив за възможностите да се обучат добри специалисти. Година по-късно обаче открива, че развитие няма и решава да вземе нещата в свои ръце. "Казахме си, че щом сме предприятие, трябва да предприемем нещо", казва Грубер. След неуспешния опит за сътрудничество с държавната образователна система, управителят на "Либхер" разбира, че в България има и друг вариант - Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО). Компанията решава да създаде свой собствен център за обучение след средно образование и да го сертифицира в агенцията. Избира специалността "машинен техник", която е подобна на германската "машинен оператор" и която присъства в образователните документи, но без конкретен учебен план. Затова "Либхер" прехвърля инструментите на обучение от Германия и обогатява българската специалност не само със съдържание, но и с методите на дуалната система. Така през есента на 2009 г. центърът започва работа. "По този начин получихме възможност не само да обучаваме млади хора за нашата фабрика, но и да развием самия център", посочи той. Началото, разбира се, се оказва трудно. Въпреки широката рекламна кампания в местните медии и презентациите в училищата, през първата година кандидатстват едва 70 души за 10 места. Компанията дори се вижда принудена да избере само седем от тях. "За нас е важно да обучим хора, които ще останат при нас, а не да попълним бройките", уточни Грубер. Колелото обаче се завърта през втората година, когато броят на желаещите да се обучават се оказва десет пъти по-голям. От тогава насам всяка година кандидатстват между 700 и 900 души. "Това доказва, че създадохме нещо ново, което е интересно за младите хора и им обещава бъдеще", категоричен е управителят на "Либхер". През 2011 г. компанията взима за обучение двама души за свой доставчик, а от есента на миналата година разширява групата на 12 места, осем от които са за други фирми. Системата за подбор на кандидати до голяма степен дава представа за същността и приоритетите на самото обучение. Приемът минава на два етапа - тест и разговор. Тестът много прилича на поредица от логически задачи и пъзели, чиято цел е да се провери по-скоро способността за мислене и връзки, а не толкова предварителната теоретична подготовка. Има и чисто практически елемент, идеята на който пък е да покаже сръчността на кандидата и умението му да работи с ръцете си. Макар че този етап от изпита е много важен, от компанията поставят голяма тежест и на интервюто. "Има случаи, когато някой кандидат се справя отлично с теста, но не показва необходимите личностни качества по време на разговора и отпада", разказва техническият асистент Валентин Рудов. Обучението продължава една година, като през този период младежите получават заплащане. През първите шест месеца се прилага моделът на комплексно действие, който се състои от шест стъпки, а основният акцент е върху самостоятелната работа. Всъщност инструкторите присъстват само на две от стъпките - третата и шестата. След като получат заданието си, в началото младежите се учат да се информират и планират работата си, като използват техническата литература и интерактивните помагала в центъра. След това идва производствената част от курса, където те трябва да изработят определен детайл. Вторите шест месеца от обучението вече са практика в съответното предприятие, където бъдещите работници се подготвят на специализираните съоръжения. Успоредно с това през целия едногодишен период два пъти седмично се провеждат и езикови курсове, тъй като основните учебни материали са на немски. "Освен това в бъдеще на работниците ще им се налага да разговарят с колегите си от Германия и Австрия, да решават сходни проблеми и така комуникацията ще е много по-лесна", обяснява Рудов. Обучението завършва със заключителен изпит, който на практика е държавен изпит. Теоретичната подготовка се проверява в учебния център на "Либхер", а практическата - в съответното предприятие. Завършилите получават свидетелство за професионална квалификация трета степен по специалността "Машинен техник". "Ние инвестираме много в обучението, надеждата ни е да останат", казва Грубер. "Винаги казвам, че трябва да сме толкова добри като организация, че те да не искат да се махнат. Ако искат, значи правим нещо погрешно", добавя той. Факт е, че досега никой не си е тръгнал. По време на цялото обучение, а и след това, компанията обръща голямо внимание на личностното развитие, като организира семинари и инициативи за усвояване на социални умения. "За нас е важно хората не само да знаят и да могат, но и да са уверени в себе си, да имат самочувствие", обяснява Грубер. "В дългосрочен план тези младежи може би ще се развият като инженери в технологичните отдели, може би ще отидат да следват, после ще се върнат, така че това е инвестиция за нас", добавя той. Управителят на "Либхер" не се е отказал от идеята си да помогне за налагането на дуалната система на обучение в страната. За това активно работи и Германско-българската индустриално-търговска камара. "Мисля, че това, което правим, е важно не само за нас, но и за целия регион", казва Грубер. С това той обяснява и икономическия успех на страната си. "Германия няма нищо, няма полезни изкопаеми. Имаме обаче стратегии като тези учебни центрове, имаме и много средно големи фирми, които наемат добре обучени технически кадри, а това движи икономиката", категоричен е той. Заявките на новия просветен министър Стефан Воденичаров за въвеждане на публично-частното партньорство в сферата на образованието може да се окажат стъпка в правилната посока. Стига да се случат.
Източник: Капитал (13.02.2013)

В челната тройка предсказуемо са трите - ЕВН Електроразпределение, ЕВН Електроснабдяване и КЦМ АД 120 дружества в Пловдив и областта са отчели през 2011 г. годишни приходи от 18 до над 250 милиона лева. Класацията, подготвена от Търговско-промишлената камара Пловдив, бе отпечатана миналата седмица в традиционния вече годишник, данните за които са предоставени от Териториално статистическо бюро - Пловдив. Очаквано и повторяемо от години, в челната тройка са “ЕВН България Електроразпределение” АД, “ЕВН България Електроснабдяване”АД и КЦМ АД. Те, заедно с “Либхер Хаусгерете Марица”ЕООД са реализирали годишни обороти над 250 000 000 лева. Класацията е подредена в 13 групи, обособени според приходите си за 2011 г. Във втората група са компаниите с обороти между 130 и 250 милиона. Начело е “Белла България”АД, а другите 8 фирми са “Булсафил”, “Инса ойл”, “Каменица”, “Макслогистик”, “ПИМК”, “Табако Венчърс”, “Табако трейд” и “Хъс”. От първите 30 дружества, 13 се занимават с търговия. Най-печелившият търговец след “ЕВН Елекстроснабдяване” е “Белла България”. Дружеството е и водач на фирмите от хранително-вкусовата промишленост. В този сектор, сред вписаните в годишника, са още “Каменица”, “Сокотаб” (100-130 млн. лв.), “Фермата” (100-130 млн. лв.), “Кооперация Симид 1000” (50-55 млн. лв.), “Обединена млечна компания”АД (50-55 млн. лв.), “Брезово” АД (45-50 млн. лв.), “Нова трейд” ЕООД (45-50 млн.), “Агри България” ЕООД (40-45 млн.), “Димитър Маджаров - 2” ЕООД (35-40 млн.), “Кингс табако” ЕАД (35-40 млн.), “Деликатес 2” ООД (30-35 млн.), “Куминяно фрут” ООД (25-30 млн.), “Братя Къртеви” ООД (20-25 млн.), “Галус 2004” ЕООД (20-25 млн.), “Захарен комбинат Пловдив” АД (20-25 млн.), “Симид Агро” ЕООД (20-25 млн.), “Унитемп” ООД (20-25 млн.) и “Филикон-97” АД (18-20 млн.). Търговците на тютюни и горива отново заемат добри позиции в класацията по приходи. Най-силните търговци на тютюневи изделия са “Макслогистик” ЕООД, “Табако венчърс”ООД, “Табако трейд” ООД (и трите с обороти между 130 и 250 млн. лв.), “Сити тобако” ООД (55-70 млн.лв.), “Спийдстар” ЕООД (55-70 млн. лв.), “Фреш лоджик” ЕООД (35-40 млн. лв.), Районен кооперативен съюз Пловдив (30-35 млн.), “Ведена” ООД (20-25 млн.) и “Фамилекс” ООД (20-25 млн.). Последните 4 дружества не са типични дистрибутори на тютюневи изделия, тъй като търгуват и с други, предимно хранителни стоки. Шест са търговците на горива на едро и на дребно, които са влезли в Годишника с най-високи приходи. След производителя “Инса ойл”, фирмите с най-високи търговски приходи са “Лайт комерс”ООД (100-130 млн. лв.), “Марж” ООД (70-100 млн. лв.), “Салина 7” ЕООД (70-100 млн. лв.), “Векта” ООД (35-40 млн. лв.), “Емко-М” ООД (20-25 млн. лв.) и “Инса” ЕООД (20-25 млн. лв.). Само 3 строителни дружества са успели да реализират високи обороти през 2011 г. Две от тях са на един собственик. Това са “Сиенит инвест” ООД (55-70 млн. лв.) и “Сиенит” ООД (20-25 млн. лв.). Третото дружество е СК “Арнаудов” ЕООД (40-45 млн. лв.). Десетина фирми, чиито дейности са свързани със строителството, са развивали успешна дейност, показва класацията. Това са “Атаро клима” ЕООД (40-45 млн. лв.), “Профилинк”ООД (40-45 млн.лв.), “Або Гранити” ООД (30-35 млн. лв.), “Калцит”АД (20-25 млн. лв.), “Керамик груп” ЕООД (20-25 млн.лв.), ФТБ ЕООД (20-25 млн. лв.) и “Хелиос - метал център” ООД (20-25 млн. лв.). Най-силните фирми от транспортния сектор са ПИМК ООД (130-250 млн. лв.), “Петко Ангелов БГ” ЕООД (40-45 млн. лв.), “АИТ интернешънъл транспорт”ЕООД (18-20 млн. лв.) и “Трайков транс”ООД (18-20 млн. лв.). Още няколко интересни факта от Годишника. “ЕВН България Топлофикация” ЕАД е на 53 място в класацията с приходи от 40 до 45 милиона лева. На 22-о са “Вазовските машиностроителни заводи” ЕАД, които са пред обявяване в несъстоятелност. Дружеството е реализирало приходи , близки до 100 милиона лева. УМБАЛ “Свети Георги” е на 36-та позиция и е в групата с приходи между 55 и 70 млн.лв. Единствената фирма с предмет на дейност хазарт, която е поместена в класацията, е “Ентъртеймънт”АД с обороти близки до 35 млн. лв. Тя оперира в хотел “Тримонциум”.
Източник: Марица (08.03.2013)

Свежа автоинвестиция от Германия Новините за навлизащи чужди индустриални инвеститори в България напоследък са рядкост, но сега има такава с германски произход. Министерството на икономиката съобщи, че производителят на климатични системи Behr-Hella Thermocontrol (BHTC) ще изгради нов завод за авточасти, като първоначално в него ще бъдат вложени 42.5 млн. лв. Германската BHTC ще започне строежа на своя завод през второто тримесечие на тази година. Предприятието ще се намира в Икономическа зона София – Божурище на площ от 70 декара. Очакванията са предприятието да започне да произвежда през следващата пролет с около 350 души персонал, а в него ще бъде изграден и развоен център. За германския проект се заговори в средата на миналата година, когато кметът на Пловдив Иван Тотев и икономическият министър Делян Добрев обявиха, че компанията оглежда града за следваща своя производствена база. Тогава Тотев предложи на BHTC да не купува терена за завода, а да се учреди право на строеж за 25-30 години върху общинска земя. Все пак накрая BHTC избра не Пловдив, а София за своето капиталовложение, става ясно от съобщението на икономическото министерство. "Работим с BHTC върху проекта от пролетта на 2012 г. Преди да се спре на България, компанията оглеждаше много държави", каза Борислав Стефанов, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции. Накрая основен конкурент за привличане на производителя е била Сърбия, която за подобни проекти предлага щедри финансови стимули от милиони евро. При избора на производителя значение е имал и планът за нов инвестиционен стимул в България (вече приет) - това е възможността да се възстановят разходите за осигуровки в продължение на 2 години. Според Стефанов първоначално мениджърите на германската компания са оглеждали около десет града в Южна и Северна България, като в шортлистата са останали Пловдив и София. В първия ги е привлякло присъствието на международни производствени компании като "Либхер", "Иксетик" и др. В столицата пък са били впечатлени от Техническия университет и лабораториите за машиностроене и информационни технологии. За групата е важно близо до предприятието да има университет заради развойния център и този факт вероятно е натежал при избора на столицата. BHTC ще е първата компания в държавната икономическа зона в Божурище. Тя е част от "Национална компания индустриални зони". Началото на проекта беше обявено преди три години, но засега няма публично развитие по проекта в Божурище. Плановете са зоната да се простира върху 2.5 млн. кв.м. От години се говори и за навлизането на китайски компании в нея, но все още няма подписани договори. Според запознати дебютът на германците ще е своеобразен тест за бъдещето на зоната, тъй като инфраструктурата все още не е готова. От години има осигурени средства от бюджета, които са в дружеството и са за развитие на индустриалния парк. Инвеститорът във вторник ще получи и сертификат от държавата за подкрепа на проекта. Още не е ясно какви точно стимули ще иска и ще получи BHTC. Много възможно е да се кандидатства за преференцията с осигуровките. Освен това според закона германската компания ще има право да закупи земя без търг, но по пазарни цени. Behr-Hella Thermocontrol e създадена през 1999 г. като джойнт венчър между Behr GmbH & Co. и Hella KGaA Hueck & Co. Постепенно предприятието се превърна в един от водещите производители на оборудване и контролни системи за климатици за автомобили и камиони. В момента в компанията работят над 1500 души, а оборотът й за 2012 г. достигна 333 млн. евро. Сред клиентите на BHTC са почти всички големи автомобилни производители - както луксозни като Lamborghini, Рorsche и Bugatti, така и традиционни марки като Volkswagen, Ford и Renault. Отделно групата държи и над 80 патента в сектора, които са резултата от иновациите в развойните центрове. Такъв трябва да има и в завода край Божурище. В момента BHTC има подразделения в Германия, САЩ, Китай и Индия, както и развоен и търговски център в Япония. Секторът за автомобилни компоненти е сред малкото, които през последните години привличат нови производствени проекти. Македония и Сърбия също се борят за инвестиции, като предлагат щедри отстъпки и субсидии, но заради ниските си разходи, плосък данък и членство в ЕС България явно продължава да привлича западни компании. Общите приходи на компаниите, работещи в тази индустрия, надхвърлят 2 млрд. лв. Сред тях има както производители на кабели (японската "Язаки" в Ямбол и Сливен и германската "СЕ Борднетце") и алуминиеви компоненти (френската "Монтюпе" в Русе), така и далеч по-високотехнологични като щатската Johnson Controls, която разработва софтуер за електрониката на почти всички големи автомобилни компании. BHTC далеч не е първата германска компания от сектора, която навлиза в България. Всъщност приходите на фирмите за автокомпоненти от водещата икономика в ЕС през последната година надминаха 400 млн. лв. Най-големият инвеститор от Германия в сектора по приходи и служители е "СЕ Борднетце". Предприятията на групата в Бургас и Мездра произвеждат кабели за коли и дават работа на над 2300 души, а оборотът за за 2011 г. достигна 183 млн. лв. Друг голям германски производител е "Иксетик" с приходи за 2011 г. от над 122 млн. лв. Дружеството произвежда вакуумни и хидравлични компоненти в завода си в индустриална зона Раковски край Пловдив. Всъщност една от най-ранните инвестиции в целия сектор също е германска - производителят на калъфи, тапицерии и седалки "Граммер". Компанията купи през 1997 г. фабрика "Възход" в ботевградското село Трудовец. Последната германска фирма за автокомпоненти, която навлезе в България, е Kostal Group. Преди две години тя започна производство в Смолян на осветителни и електронни системи за BMW, Chrysler, Ford и др.
Източник: Капитал (30.04.2013)

Пловдив става най-големият индустриален център Четири огромни индустриални паркове до Пловдив са на път да се обединят в един, и да затворят напълно зоната между града и летището, създавайки предпоставки и условия за нови мащабни инвестиции и бизнес развитие. Това ще стане до две години, когато започне изграждането на нова индустриална зона „Тракия”, насочена към селското стопанство, преработката на храни и селскостопанска продукция, коментира Пламен Панчев, председател на Съвета на директорите на „Сиенит Холдинг“ АД. С нея ще се затвори кръгът и обособи регионът като безспорен и най-голям индустриален център на България – изцяло енергийно осигурен и с напълно изградена собствена инфраструктура. Това, според експерти, ще осигури множество възможности за нови инвестиции и навлизане на големи международни компании. В момента на километри от Пловдив се намира промишлено-търговската зона „Куклен”, която е насочена основно към машиностроенето, металургията, химическата промишленост. Там е и първата индустриална зона „Раковски”, която бе изградена за последните 8 години на терен от 85 хектара и вече се е наложила в сферата на логистиката и производството. В нея са ситуирани над 28 работещи предприятия и логистична база на Кауфланд на 90 000 кв. м. Там са и световноизвестните компании „Либхер”, които сега строят и трети завод. Също „АВВ”, които правят сериозна инвестиция в индустриалната зона, като изграждат втори завод и планират да отворят минимум 700 нови работни места. Третата мащабна зона е „Марица”, която обобщава всичко. Изграждането на четвъртата зона „Тракия” ще затвори напълно кръга, предлагайки аграрно тържище и четири преработвателни предприятия, които ще подпомогнат изключително много българските селскостопански производители. Общата инвестиция в проекта възлиза на около 40 млн. евро и ще разкрие стотици нови работни места. (строймедия)
Източник: Други (31.05.2013)

"Газтрейд" държи 19% от търговията с пропан-бутан (LPG) в България с обем на 75 000 МТ LPG годишно. Сред клиентите на компанията са ОМВ-България ЕООД, "Еко Елда България" ЕАД, "Петрол" АД, "Либхер" АД, "Аурубис"-България АД и общо над 300 клиенти в цялата страна, пише на страницата на фирмата в интернет. Фирмата разполага и с акцизен данъчен склад в землището на Костинброд. Сред съпътстващите дейности на компанията са вътрешна и международна спедиция. От октомври 2008 г. дружеството придобива лиценз за частен национален жп превозвач и понастоящем е една от 4-ите частни компании, извършващи дейност в този сектор. Разполага със складови бази за съхранение на LPG и течни горива в София, Асеновград, Русе и Варна. Сред търговските обекти на "Газтрейд" са бензиностанции и газостанции в градовете: София, Варна, Враца, Ботевград, Пирдоп и Брестница. Разполага със 105 жп цистерни и 40 автоцистерни за превоз на LPG, 15 жп цистерни и 10 автоцистерни за превоз на течни горива. Основните доставки на LPG, извършвани от дружеството през 2010 г., са от съседни страни като Хърватия, Австрия, Гърция, Румъния, Русия и Украйна, пише в сайта на компанията. От края на 2010 г. "Газтрейд" АД е установила сериозни делови отношения с "Газпром"-Оренбург посредством фериботната линия порт Кавказ - порт Варна.
Източник: Стандарт (15.08.2013)