Италианският "Ферети Холдинг" и българският "Сиенит Холдинг" подписаха споразумение за продажба с японската фирма SMC Industrial Automation на 180 000 кв.м. терен в индустриална зона Марица, Пловдив. Това съобщава в бюлетина си Сдружението на италианските предприемачи Конфиндустрия България /Confindustria Bulgaria/. Сделката е осъществена от дъщерните фирми в страната - "Сифер" и SMC Industrial Automation Bulgaria, и от юридическата кантора "Респект консулт", член на Конфиндустрия България. Терените, собственост на италианската група, включват площ от 700 000 кв.м с високо ниво на инфраструктура в резултат на осъществените през последните две години инвестиции. Японското дружество SMC Industrial Automation, което е водещ световен доставчик на пневматика, планира реализирането на високотехнологично производство, увеличавайки атрактивността на зоната, в която са ситуирани фирми, като Liebherr, Schneider Electric, Socotab, Mercedes, Linde, Jumbo и Fresh Logic. Индустриална зона "Марица" е част от "Тракия икономическа зона" – един от най-важните проекти на България, в който до момента са реализирани инвестиции за над 1 милиард евро. SMC е световен лидер на пазара в индустриалната автоматизация с пневматични и електрически системи с фабрики в 28 страни. Произвежда основно Hi-Tech пневматични системи за контрол с широко приложение. За японската компания работят 1360 опитни инженери, като техническите центрове на фирмата са разположени в Япония, Китай, САЩ и Европа. През 2011 г. списание "Форбс" класира SMC на 49-то място сред ТОП 100 на най-иновативните компании в света.
Източник: Строителство Градът (16.02.2015)

През 1885 г. жителите на град Голямо Конаре, начело с воеводата Чардафон Велики, взимат дейно участие в съединението на Княжество България и Източна Румелия. Затова днес този град носи гордото име Съединение. Днес на ул. „Чардафон Велики“ в града се намира семейната фирма „Доев“. Тя се занимава с производство на пластмасови изделия и шприцформи, предназначени основно за хранително-вкусовата и козметичната промишленост. Фирмата произвежда опаковки и капачки за шампоани, лосиони, ароматизатори, кутии за гъби за почистване на обувки, както и пластмасови детайли за хладилници и технически детайли за електростроенето като бленда за ауспух. Всички модели са строго индивидуални и нямат никаква повтаряемост. „Доев“ изцяло изпълнява изискванията на клиента, свързани с дизайна и изработката на продукти. Собственик и основател на фирмата е Никола Доев. През 1990 г. той решава да стартира собствен бизнес в родния си град Съединение. Никола регистрира фирма, наема трима работници и влага лични спестявания, за да закупи три машини за производство на капачки и преформи за пластмасови бутилки. Постепенно поръчките се увеличават и семейството решава да разшири дейността си. Сега дружеството се е разраснало до два модерни производствени цеха - инструментален и шприцов. В инструменталния цех се проектира и изработва екипировката на матрици на пластмасови детайли. След това продукцията се прехвърля в другия цех за шприцване. Основната цел на “Доев“ е клиентът да получи това, което желае, и то да е с високо качество. Цикълът от проекта до крайното изделие е затворен в рамките на фирмата. Борислав е син на Никола Доев и работи във фирмата като координатор на производствената дейност. Постъпва на работа в семейната фирма през 2000 г. веднага щом завършва Механотехникума по машиностроене. Той споделя, че формулата за успешно фирмено развитие е „постоянство и добри умения“. Брат му Костадин се занимава с доставките, а майка му Петрана - със счетоводната дейност. Производствените помещения на „Доев“ са с размер около 2000 кв.м. В момента фирмата изгражда още един инструментален цех, който се очаква до края на годината да е готов и оборудван с най-модерни машини. В последните години пазарът налага усложняване на продуктите и все по-комплексни изисквания към качеството им от гледна точка на външен вид, функционалност и безопасност. За да се гарантира максимално качество, от 2008 г. фирмата е сертифицирана по стандарт ISO 9001. „Оттогава редовно минаваме през одити, но сме спокойни и всичко ни е „6“, казва Доев-младши. Всяка година „Доев“ бележи ръст на клиентите, поръчките, а съответно и броя на служителите. Фирмата разполага с широка гама от машини от най-висок клас, които основно са за обработка и производство на пластмасови детайли. С финансиране по програма „Конкурентоспособност“ се снабдила и с две нови машини на фирма Battenfeld със сила на затваряне, достигаща до 400 т. В „Доев“ има обособен конструкторски отдел, в който се създават шприцформите, както и програми за тяхното изработване. За проектиране на сложните конструкции „Доев“ си е осигурил софтуер от най-високо ниво. „Работим с “ДиТра” от края на миналата година и вече сме повече от доволни от партньорството ни с тях. Софтуерите, които ни доставят са SolidWorks и PowerMill. И двата са невероятни, защото повишават качеството на продукцията и скъсяват сроковете“, разкрива Борислав. Годините на криза не се отразили на работата на фирмата, защото по-голямата част от продукцията била за чужбина. По време на кризата не само че нямало съкращения, но „Доев“ отбелязал ръст в производството. Това се дължало на компетентността, предприемчивостта и амбицията на собственика. Фирма „Доев“ не се рекламира. Нейната реклама е доволният клиент, който след себе си води други. Сега във фирмата от Съединение работят 63-ма служители. Повечето от тях са млади хора, част от тях студенти в Техническия университет. Преди да постъпят на работа, всички служители преминават през специално обучение във фирмата. Доеви залагат на млади служители, защото те имат свежи идеи, които могат да се внедрят в производството. Българската фирма произвежда пластмасови детайли за инвенторите за фотоволтаици на фирма „Щека Електроник“, както и за хладилниците на фирма “Либхер”. От нея идват и най-големите поръчки за дружеството. За “Либхер” са предназначени и най-сложните детайли, които изискват съвършен външен вид и огромна прецизност при изработката. Редовен клиент на „Доев“ е и италианска фабрика, която изработва парфюмирани ароматизатори за автомобили. За тях фирмата прави пластмасовите детайли. „В момента работим по две поръчки. Едната е за “Либхер” за детайли за хладилници, а другата е за “Профилинк”. Там изработваме пластмасови детайли за щори“, разкрива Борислав. Клиенти на Доеви са и компаниите "Котман", "Дзобеле", "Роза Импекс", "Мауер Локинг Системс", ИТД, "Радулов" и др. Фирмата изнася продукция и за редица европейски държави като Германия, Италия, Австрия, Русия, Албания и Румъния.
Източник: Труд (04.03.2015)

TRUE LEADER За втора поредна година компанията е отличена с приза TRUE LEADER На 3-ти Декември в София се състоя връчването на наградите на ICAP Bulgaria, където фирма ‘’Калинел’’ ЕООД получи отличието TRUE LEADER. Наградата бе връчена на инж. Марин Радевски – собственик и управител на компанията, от г-н Никос Арсенопулос – зам-председател на Гръцко-българската търговска камара (НВСВ). Институцията TRUE LEADER отличи за втори път в България всички компании покриващи едновременно измерими и обективни критерии, като Калинел беше оценен за своя висок кредитен рейтинг, висока доходност и водеща позиция в текстилния сектор. За 2013 година фирмата увеличи персонала си с 6.2% спрямо 2012 година. През 2014 персоналът е нарастнал с 18.3% спрямо предходната и до момента в компанията работят около 1400 човека. Калинел увеличи производството си с над 12% и разшири пазарите си в повече от 15 държави по света. От 2013 година фирмата вече е утвърден доставчик и в Арабските страни. Това е втора официална церемония в страната организирана от ICAP Bulgaria , част от ICAP Group – най-голямата група за бизнес информационни услуги в Югоизточна Европа. Събитието се състоя на 3-ти Декември 2014 (Сряда) в зала Rainbow Plazza в София, с участието на повече от 250 висши мениджъри от българския бизнес, както и председатели на търговски камари и държавни организации. Водещи на церемонията бяха Неда Василева и Борислав Петров. Отличени бяха над 70 компании, сред които Мобилтел, Ай Би Ем България, Булгаргаз, Каменица, Нестле България, Порше БГ, Балканфарма Дупница, Либхер-Хаусгерете Марица, Луфтханза Техник София и др.
Източник: Фирмена информация (17.03.2015)

Заводът на Liebherr в България вече е произвел над 7 млн. хладилници и фризери, съобщиха от компанията. 7-милионният уред по традиция ще остане в завода. Предприятието, разположено в близост до Пловдив, е основано през 1999 г., а производството на хладилници и фризери започва през 2000 г. От основаването си производствената база на Либхер-Хаусгерете Марица е нараснала значително. Годишният обем на произведени уреди от 14 000 през 1999 г. се е увеличил до над 800 000 уреда към днешна дата, а служителите на компанията вече са над 1600. В края на февруари 2015 г. беше направена първа копка на новия логистичен център. След неговото завършване Либхер-Хаусгерете ще разполага с допълнително 36 000 кв. м, като от тях 30 000 кв. м са предвидени за склад готова продукция. Благодарение на тези инвестиции българското предприятие ще разшири производствения си капацитет до 950 хил.- 1 млн. уреда годишно. - See more at: http://industryinfo.bg/article/13313-libher-hausgerete-marica-proizvede-7-milionniia-si-ured#sthash.lN0KbCA2.dpuf
Източник: Други (20.05.2015)

След няколко неустойчиви години секторът за машини и оборудване вече изглежда стабилен, дори цветущ. Компаниите са най-добре представящата се група сред всички останали сектори през миналата година. Причините са ясни: основната част от продукцията е за износ към големи и стабилни пазари, а производителите продължават да инвестират в разширяване на капацитета, модернизиране и повишаване на ефективността. Което се доказва и от данните. Приходите на водещите тридесет компании в сектора са скочили с над 20% до впечатляващите 4.5 млрд. лв. Още повече че оборотът на почти всичките 30 производителя в класацията е нагоре (с изключение на три). Ръстът идва чрез инвестиции - половината от дружествата в класацията или наскоро са разширили мощностите си, или в момента са във фаза изграждане на нови фабрики. Секторът е сред малкото, в които загубите не са масови - едва четири компании са на минус, като загубите са сравнително малки. Преобладаващо собственици на заводите са чуждестранни инвеститори, но има и 12 с местни капитали. Познатите гиганти Представителите в класацията са най-разнообразни: от бурно развиващия се сегмент за автомобилни компоненти (с десет фирми в Топ 30), през производители на санитарна арматура и керамика до хладилници и за пръв път в историята - на "цели" автомобили. От години насам първите две компании в сектора са несменяеми - "Идеал Стандарт - Видима" и "Либхер – Хаусгерете Марица". Приходите на лидера в класацията не са се увеличили, но остават стабилни през последните години. През миналата година в компанията майка на "Идеал Стандарт - Видима" имаше трансформации: в Ideal Standard International влезе нов финансов инвеститор. Хедж фондът Anchorage Capital придоби дял след преструктуриране на дълговете на групата, а Bain Capital продължава да е водещият акционер. Което поне видимо не се отрази на бизнеса на българската компания, която остава една от най-успешните в групата. През последните години производителят от Севлиево работи на загуба заради финансовите си разходи по обслужването на дълга. Все пак през 2014 г. отрицателният резултат значително намалява (до 1.9 млн. лв. загуба). На второ място продължава да бъде поделението на базирания в Швейцария германски производител Liebherr - "Либхер – Хаусгерете Марица", което замалко да измести дългогодишния лидер "Идеал Стандарт - Видима". През годините заводът на групата в пловдивското село Радиново постоянно увеличаваше производството на хладилници, като плановете са то да достигне 950 000 - 1 000000 уреда годишно. Това ще стане през следващата година чрез последната инвестиция в изграждането на нов логистичен център с площ над 36 000 кв.м, от които 30 000 кв.м ще са склад за готова продукция. При същите темпове на растеж секторът "Машини и оборудване" може да има нов водач през следващата година. На трето място е още едно познато име, този път от сектора за автомобилни компоненти. Приходите на "Интегрейтид микроелектроникс България" са скочили с почти 30% до 277 млн. лв. Подобен беше растежът през 2013 г. Производителят на електронни модули и компоненти за автомобили е един от първите навлезли в България в средата на 90-те години. Новите заводи Голяма част от растежа на участниците в секторната класация се дължи на нови производства. Половината от тридесетте компании в подреждането са разширили и продължават да разширяват заводите си. Отчетливата тенденция е видима най-вече при представителите на сегмента за автомобилни компоненти. Много от тях проъджлавата да растат, като японската компания за производство на автомобилни кабелни системи "Язаки", "Сенсата технолоджис - България", френската Montupet и много други.
Източник: Капитал (08.07.2015)

Очакваме изграждане на 150 хил. кв. м нови площи в Пловдив до 8 години Очакванията на общинските администрация на регион Пловдив са до 6-8 години да се удвои броят на работещите в IT и BPO секторите, които са 4500 в момента, както и да бъдат изградени 150 хил. кв. м нови офис площи. Шест милиарда евро е годишният брутен вътрешен продукт на Пловдив, 50% от него идва от производство. Инвестициите в града нарастват от 2009 г. насам. За последните 15 години над 120 компании са навлезли в региона, инвестициите са над 1 млрд. евро. Сред най-големите частни инвеститори в региона са "Либхер" и "Кауфланд" с логистичния си център в Раковски. Откриване на нови 30 хил. работни места очаква администрацията до 10 години. На специална среща в офиса на Германо-българската търговско-индустриална камара зам.-кметът на Пловдив Стефан Стоянов представи икономическите предимства на регион Пловдив - ключово местоположение, собствено летище, 500 хил. души население до 2 млн. души в радиус от 1.5 часа с кола, конкурентни по-ниско заплащане на труда, 30% по-нисък наем на офиси в сравнение със столицата, 3.7 евро/кв. м цена на складови площи, разрешителни за строеж за 386 хил. кв. м индустриални площи, издадени през 2013 г., 870 хектара терени, организирани в индустриални зони, прогресивно намаляване на такса смет за корпоративни потребители през годините. В момента в индустриалните зони около Пловдив се изграждат 3 завода. До края на годината ще започне експлоатация заводът на "Сенсата" и ще започне строителство на завод на японската SMC. В момента текат преговори с двама германски инвеститори. До 10 години очакваме поне един производител на автомобили, коментира зам.-кметът Стефан Стоянов. "Тракия икономическа зона" стартира като обединен проект през миналата година, той включва 9 общини, шест отдавна съществуващи индустриални зони (пет от тях частни), два частни клъстера, върху общо 13 хил. декара, основни партньори са компаниите "КЦМ" и "Сиенит".
Източник: Строителство Градът (28.07.2015)

Пловдив – новата индустриална столица на България Несъмнено признанието на Пловдив за Европейска столица на културата 2019 донесе още по-голяма популярност на града из множество регионални и световни културни среди. Градът под тепетата обаче се радва на не по-малка слава и сред индустриалните инвеститори благодарение на мащабния проект „Тракия икономическа зона“ – ТИЗ. В него се обединяват 9 общини, 6 индустриални зони и два клъстера, за да предложат първия в България Район за целенасочена подкрепа от държавата. Мега-проектът е с площ от 10 700 000 м?, където са реализирани както български, така и чуждестранни инвестиции в размер на над 1 милиард евро. 120 инвеститори, от които над 80 са чуждестранни, са осигурили работни места на над 15 000 души, като според предварителните прогнози в срок от 10 години се очаква този брой да нарасне с още 30 000. В района на Пловдив работят компании като Liebherr, Magna Powertrain, ABB, , Socotab, Schneider Electric, William Hughes, DB Schenker, Kaufland, Zobele, , Mecalit, Lunatone, Brunata, Viking и др., както и български производители. В процес на изграждане са нови проекти на японската компания SMC Industrial Automation, българската „Биофреш“ и на американската Sensata. . В състава на ТИЗ са обособени зони с различна икономическа специфика, което дава добра възможност на инвеститора за избор. Голяма част от индустриалните производства са съсредоточени в три от шестте зони на ТИЗ – „Марица“, „Раковски“ и „Куклен“. Наградената през 2005г. с отличието „Първа индустриална зона в България“, зона „Раковски“ обхваща 19 компании в сферата на автомобилостроенето, енергийното оборудване, битовата химия, текстилната и хранително-вкусовата индустрия. Хранително-вкусовата промишленост, заедно с машиностроенето и развитието на електрониката са съсредоточени също така и в зона „Марица“. Третата зона „Куклен“, която се намира до Международното летище Пловдив, обединява металургия, машиностроене, химическа промишленост и автомобилостроене с инвеститори като „КЦМ” АД, „Агрия АД‘‘, Завод за горещо поцинковане на Юпитер Холдинг , „Мекалит“ и „Техно Акташ“. В рамките на мащабния икономически проект се предлагат готови производствени, логистични и търговски помещения или се изграждат обекти според специфичните изисквания на всяка компания. Съществува обща система за управление и модерна инфраструктура – транспортни връзки, достъп до електричество и газификация, ВиК и телекомуникации. Завършеното устройствено планиране, облекчените процедури и прякото съдействие на местната администрация правят възможно бързото стартиране на бизнес. Най-добрият знак, че Тракия икономическа зона е мястото на успешния бизнес, е фактът, че много от вече инвестиралите тук, продължават да разширяват инвестициите си като удвоят и дори утрояват производствените си мощности. За позиционирането на Пловдив като индустриална столица решаваща роля играе Българо-китайската асоциация за бизнес развитие, която съдейства за привличането на китайски инвеститори. В момента скорост набира проект за китайски логистичен хъб за цяла Европа в частта „Евро-китайска зона за икономическо развитие“ на ТИЗ. Самият Пловдив е побратимен с 15-милионния китайски мегаполис Шенджен, което, заедно с откриването на първия задграничен офис на Града под тепетата именно там, е важна предпоставка за установяването на дългосрочни връзки и партньорства. Стратегическата географска локация, инфраструктурната обезпеченост и целенасочената подкрепа от страна на държавата са само част от предимствата, които Пловдивския регион предлага. Всички те свидетелстват за утвърждаването на Пловдив като индустриална столица на България и допринасят за международната му слава на добър промишлен и логистичен център, отворена за още инвестиции.
Източник: econ.bg (28.08.2015)

Над 50 000 квадрата офис площи от висок клас строят в Пловдив Над 50 000 квадратни метра офис площи от най-висок клас се строят в момента в Пловдив. По този начин градът под тепетата отговаря на нарасналите нужди на IT и аутсорсинг индустрията. За последните 3 години броят на заетите в него се удвои, а Пловдив се превърна във втория най-голям притегателен център у нас за инвестиции в информационни технологии и аутсорсинг на бизнес процеси след столицата. В Пловдив в най-бързо развиващия се сектор вече работят 5000 души и 80 фирми. Стартовите месечни възнаграждения в сектора са от 1000 до 3000 лв. През следващите 3-5 години се очаква броят им да се удвои. До няколко години градът под тепетата ще има нужда от над 100 000 квадратни метра офис пространства висок клас. Тези фактори засилиха инвестиционните намерения сред местния бизнес и в града започна изграждане на офис сгради клас А. Вече има няколко проекта в много напреднал етап. В момента в Пловдив се изгражда проектите “Офис парк "Пловдив", бизнес център в близост до “Империал” и IT център на компанията Sibiz. България вече влезе в топ 10 на класацията по потенциал и привлекателност за развитие на сектора. Приходите на българските IT компании са се увеличили с 600% за последното десетилетие, броят на работните места в сектора вече е 17 000, 90% от заетите в сектора са млади хора под 35 г. и 80% от тях говорят английски и други езици. Днес софтуерната индустрия е секторът с най-висока добавена стойност и формира 1,7% от БВП на страната, като 60% от продуктите й са за износ.
Източник: Труд (29.09.2015)

Динамика при инвестициите в логистика и производства в цялата страна Симеон Митев, управител на "Шанс 96" и собственик на националната платформа за индустриални имоти БГСКЛАД Симеон Митев е собственик на националната платформа за индустриални имоти БГСКЛАД , която работи активно на много регионални пазари в България. За динамиката на пазара на логистични и складови площи извън София говорят партньорите в платформата в Пловдив, Варна и Ст. Загора. Атанас Ласков, БГСКЛАД - Пловдив Западният изход по магистрала "Тракия" към София се развива непрекъснато През последните 18 месеца се наблюдава стабилизиране на пазара и повишаване на търсенето на индустриални площи, най-вече на производствени бази, което говори за стабилна икономическа среда в региона на Пловдив. Добрата инфраструктура превръща Пловдив в предпочитана инвестиционна дестинация, а развитието на висшето образование улеснява намирането на висококвалифицирана работна ръка от страна на бизнеса. Този извод е на база мониторинг на запитване към нас за промишлени и производствени площи. Преди години се създаде дружество "Северна индустриална зона" ООД, в което съсобственици са няколко големи компании, ситуирани и работещи в тази зона - "Карловско шосе", чиято цел е: Изграждане, управление и експлоатация на ВиК, електропреносни, газопреносни и телекомуникационни мрежи успоредно на път II-ри клас Пловдив - Карлово, за осигуряване на необходимите комуникации на участващите в дружеството съдружници, както и предоставяне при определени от дружеството условия на връзка с посочените съоръжения на други субекти, други дейности и услуги. Това естествено оказа влияние върху цените на парцелите, покрай които бе изградена тази инфраструктура, както и повишаване на интереса към тях. Финализирането на магистрала "Тракия" до крайна точка Бургас ускори времето за транспортиране на стоки и даде нов облик и на логистичния бизнес. Западният изход към магистрала "Тракия", посока София, пък се развива непрекъснато. Пример за това са следните проекти: * "Сенсата Технолоджис България" ЕООД (Sensata Technologies Bulgaria) - Завод за електрокомпоненти - сензорни и електрозащитни устройства с приложение в автомобилната индустрия, самолетостроенето, строителната техника и др. Компанията произвежда около 1.4 млн. артикула за целия свят. Българският завод до Пловдив ще е вторият по големина след този в Мексико. Изгражда се нов завод, който, освен че отваря нови работни места, ще доведе до допълнителни услуги от доставчици, обслужващи и сервизни компании. * Добре познатата ни вече "Либхер" започна изграждане на нови допълнителни площи, които ще влязат в експлоатация през идната година. Паралелно с това също ще се развиват всички съпътстващи това производство процеси, добавящи стойност на продукта. Това за нас са тип ключови клиенти, които освен дейността, която извършват пряко, носят допълнително развитие на съпътстващите ги дейности от фирми доставчици. Важно е да отбележим и реконструирането на "Голямоконарско шосе", както и стратегическият план за развитие на общината. Този проект ще улесни движението и ще урегулира бъдещите граници на обособяващи се икономически зони с по-ясно предназначение. Това влияе пряко на интересите на инвеститорите, както и към цените на промишлените имоти. Като обобщение: търсят се производствени площи в близост до магистралата и комуникации в индустриалните зони на Пловдив. Желани квадратури - от 500 до 2-3 хил. кв.м. Често пъти са от клиенти със съпътстваща дейност или подизпълнители на по-големи производствени предприятия в района. Цени от 2 до 2.5 евро за кв.м. Паралелно се търсят логистични бази или складове с квадратури от 250 до 500 кв.м за търговски фирми, цени от 2.5 до 3 .5 евро за кв.м. Тони Танев, БГСКЛАД - Варна Ключовите наематели са международни спедиторски компании Инвестициите в производствени и логистични бази в регион Варна се дължи основно на нарастващото в последните години търсене на съвременни промишлени площи. Предлагането на новопостроени или модернизирани площи под наем е ограничено, а същевременно има наличие на свободни промишлени терени, поради което все повече бизнеси се ориентират към инвестиции в строителство на бази за собствено ползване. В регион Варна като индустриална зона с висок инвестиционен потенциал се очертават промишлените територии в съседство с Пристанище Варна-запад. В същия този район се очаква и реализацията на значими за региона инфраструктурни проекти. Ключови наематели на съвременни складови площи в района на Варна традиционно са местни и международни логистични, спедиторски и шипингови компании. От средния и едрия бизнес присъстват също и компаниите - дистрибутори на оборотни хранителни продукти, явяващи се и основни наематели на по-големите складови площи с подходящи санитарни и температурни условия за съхранение. Широко представени в повечето бази са търговците на потребителски стоки и промишлени продукти, като те заемат разнообразни по размер и състояние площи. Масовото търсене на складови площи във Варна очертава следните изисквания на наемателите: градска локация, площ 300 - 500 кв.м, термоизолация, гладък под, височина 4-6 м, врати с ТИР габарити, вътрешно офис помещение, пожароизвестителна система, 3-фазно електрозахранване и ВиК, паркинг за нощуване на товарни автомобили. Наемателите за такъв склад са готови да плащат месечни наеми на нива от 5-6 лв./кв.м + ДДС. Огнян Георгиев, БГСКЛАД - Стара Загора Стара Загора може да се превърне в международен карго център Стара Загора може и има перспективи в развитието на сектора на логистиката. Географското разположение на града е в основата на идеята старозагорското летище да се преобразува в международен авиационен и карго център, свързващ Азия с Европа. Локацията на летище Стара Загора позволява придвижване за три часа със самолет и 24 часа с автомобил до всички дестинации в Европа, намира се на по малко от 5 км от основните жп и магистрални пътища (които са и европейски коридори). В плана за индустриално развитие на град Стара Загора до 2020 г. е заложено реализирането на 240 проекта за над 782 млн. лв. до 2020 г. За сравнение - от градовете във второ ниво (Плевен, Велико Търново, Русе, Варна, Бургас, Пловдив, Благоевград, Стара Загора) единствено планът на Пловдив предвижда по-големи инвестиции - за над 1.35 млрд. лв. В тази връзка активизирането в логистичния сектор следва да се отбележи както от страна на наши, така и на чуждестранни инвеститори. Определена перспектива има и в предлагането и подготовката на подходящи терени за строителство около и извън зоната на летището и това ще търпи развитие и ще допринесе в осъществяването на такива проекти.
Източник: Строителство Градът (16.11.2015)