Германските фирми са инвестирали 6.9 млрд. лв. в България Официалната статистика подценява германските инвестиции в България с 1.4 млрд. лв., а реалният им размер за последните над 20 години приближава 6.9 млрд. лв. Това показват изчисления на Института за пазарна икономика (ИПИ). Анализът е финансиран от фондация "Конрад Аденауер" и подкрепен от Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) в България. Целта на изследването е да направи максимално реалистична и обхватна оценка на преките чуждестранни вложения с краен собственик инвеститорите от Германия. Второ проучване, изготвено от Института за икономическа политика, разглежда външната търговия между двете страни. Според изчисленията на ИПИ германските инвестиции в България са подценени с 25%, или 1.4 млрд. лв., като по-реалистична е сумата 6.87 млрд. лв. Това поставя Германия на второ място след Холандия като най-голям инвеститор в местната икономика. Разликата идва от начина на отчитане на преките чуждестранни инвестиции. Стандартният статистически подход предполага те да бъдат класифицирани според произхода на преките чуждестранни собственици на българската компания. Много от вложенията обаче се правят през дъщерни дружества, регистрирани в страни като Холандия например. Германският бизнес инвестира най-много средства в търговията в България (43% от всички капиталовложения), като сред големите представители са "Кауфланд", "Билла", "Лидл" и "Метро". На второ място се позиционира преработващата промишленост, в която са инвестирани над 2.8 млрд. лв. Тук по-големи инвеститори са "Аурубис България", "Девня цимент". "Каолин" и "Либхер-Хаусгерете Марица". Третият относително голям сектор е този на финанси и застраховане, където германските фирми на практика са само две - "Алианц България холдинг" и Прокредит банк. Второ проучване, изготвено от Института за икономическа политика, обобщава положителните тенденции и в българския износ към Германия. Докладът отбелязва плавният спад на леката промишленост (основно практиката за шиене на ишлеме), докато все по-голямо значение за износа към Германия придобива миннодобивната и преработващата индустрия. "Наред със суровините се увеличава делът и на сектори, намиращи се по-високо във веригата на стойността. Положителен тренд на растеж е видим най-вече в секторите машиностроене, електроника и електротехника, фармация и химическа индустрия", подчертават анализаторите. Премиерът Бойко Борисов, който присъства на официалното представяне на двата доклада по време на икономически форум на ГБИТК в четвъртък, подчерта ролята на управлението на ГЕРБ от 2009 г. насам в подобрението на външнотърговските отношения между България и Германия. "Икономиката започва да бълва и да работи и износът става по-голям. И така във всички сфери", обобщи премиерът.
Източник: Капитал (29.03.2019)

Произвеждат хладилници от ново поколение край Пловдив Хладилници от най-висок клас и по най-модерни технологии ще се произвеждат до две години в завода на Либхер край с. Радиново. Те ще заменят сегашните модели, които ще продължат да се правят, но в други държави, където компанията има свои представителства. Новината съобщи в аванс областният управител Здравко Димитров по време на честването на 10-ия юбилей на пловдивското представителство на Германо-българската индустриално-търговска камара /ГБИТК/. Той уточни, че бил приятно изненадан от намеренията на ръководство на компанията, с което провел среща преди дни. Либхер-Хаусгерете Марица е една от 70-те германски фирми в Южен Централен район и най-големият инвеститор в Тракия икономическа зона. Преди два месеца заводът бе посетен от президент?ите на България и Германия Румен Радев и Франк-Валтер Щайнмайер, които останаха впечатлени от мащабите на производството. Всички германски компании в обсега на Южен централен район са производствени и в различни сфери ?- машиностроене, металургия, хранително-вкусовата и химическата промишленост, строителството, медицинската сфера, текстилната индустрия и др. Големият производител на селскостопанска техника Claas е тясно свързан с Аграрния университет в Пловдив, коментира д-р Мариана Чолакова - изпълнителен директор на ГБИТК - Пловдив. Тя е с обхват областите Пловдив, Пазарджик, Хасково, Смолян и Кърджали. Успешно е дългогодишното присъствие на фирмата „Аурубис България“ - медодобивния завод на германската компания „Аурубис“ в Пирдоп, която е на 50 км от Карлово по Подбалканския път. Тя работи добре с много пловдивски подизпълнители, което прави региона важен партньор, заяви президентът на ГБИТК и изпълнителен директор на „Аурубис“ Тим Курт. Той подчерта, че не само София като столица е важна за развитието на българската икономика и за двустранните отношения между България и Германия. Регионите също са много важен фактор, имат голямо значение и дават своя принос за развитието на икономическите връзки между двете страни. България има добро географско положение, което я прави желан бизнес партньор. Пазарът в страната не е толкова голям, но ако се присъединят съседните държави Румъния, Турция, Гърция, пазарът ще стане много по-атрактивен, категоричен е г-н Тим Курт. Според него важно е също присъствието на международното летище в София, чрез което се трансферират стоки. Той коментира и последните статистически данни за месечното възнаграждение в България. Виждаме, че добри заплати се плащат не само в София и Пловдив, но и в по-малките общини, където са позиционирани големи инвестиции, а това е важно за имиджа на страната, категоричен е г-н Курт.
Източник: Марица (18.06.2019)

Разработва се техническият проект на Околовръстния път на Пловдив Агенция "Пътна инфраструктура" обяви тръжна процедура за изработването на технически проект и подробен устройствен план за Околовръстен път на Пловдив, съобщиха от пътната агенция. Дължината на обходното трасе ще бъде 18.7 километра. Индикативната стойност на поръчката е 3 750 000 лв. без ДДС, а финансирането е от националния бюджет. Околовръстният път на Пловдив е от съществено значение за района и е важен за развитието на индустриалната зона и връзката й с града. Проектът предвижда промяна в габарита на пътя, изграждане на локални платна за осигуряване на достъп до търговски, крайпътни и други обекти, разположени в близост до съществуващия път. Околовръстното трасе включва участък от път ІІ-86 Пловдив - Асеновград, като началото е при отделянето му от път І-8 Пазарджик - Пловдив, а краят е при новоизграждащото се кръгово кръстовище между път ІІ-56 Брезово - Пловдив и път ІІ-86. Отделно от това се проектира и път ІІІ-805 пътен възел Царацово - Съединение, който също се отделя от път І-8 Пазарджик - Пловдив в северна посока към АМ "Тракия". Двата пътя ІІІ-805 и път ІІ-86 оформят западен околовръстен път на Пловдив. Чрез него се осъществява една от връзките към Града под тепетата, а от друга - връзката на АМ "Тракия" с Област Смолян. Започналата тръжна процедура е разделена в три обособени позиции. В първата е път ІІІ-805 "/Път І-8 Пазарджик - Пловдив/ - ПВ Царацово - Съединение" от 0+000 до км 1+460 и участък за привързване към съществуващия път и път II-86 "/Път І-8 Пазарджик - Пловдив/ - Асеновград - Смолян" от км 0+000 до км 0+640 и участък за привързване към съществуващия път. Във втората обособена позиция е път ІІІ-805 "/Път І-8 Пазарджик - Пловдив/ - ПВ Царацово - Съединение" от км 1+460 до км 4+120. В третата е път ІІ-86 "/Път І-8 Пазарджик - Пловдив/ - Асеновград - Смолян" от км 0+640 до км 14+600. Кандидатите могат да подават офертите си до 17.30 часа на 9 декември тази година. Пло?вдив е вторият по големина град в България с население 346 893 души по настоящ адрес. Той е управленски център на област и община Пловдив, на община Марица и на община Родопи. Градът е най-динамично развиващият се център в Южна България. Икономиката му се крепи на добре развитата многопрофилна индустрия, на услугите, туризма и информационните технологии. Благоприятни фактори за това са централното географско разположение и сравнително добрата инфраструктура. Пловдив има международно летище, интермодален терминал, в близост до града минава автомагистрала "Тракия", има добре развита система от първокласни пътища и железопътна мрежа. През 1895 г. е основана Пловдивската търговско-промишлена камара. В града действат още Стопанска асоциация - Пловдив, Пловдивска стокова борса, Свободна безмитна зона. От гледна точка на инвестициите с най-голям дял е промишлеността, следвана от търговията. В близост до града е изградена "Тракия икономическа зона", една от най-големите индустриални зони в Източна Европа. Сред големите компании в региона са EVN България (енергетика), ПИМК (транспорт), Инса Ойл (горива), Liebher (машини и оборудване), Магна Пауъртрейн (машини и оборудване), Белла България (храни), Сокотаб (цигари), АББ България (машини и оборудване), Шнайдер Електрик (машини и оборудване), Филкаб, КЦМ (метали), ЕАЗ, Агрия (химическа промишленост), производителят на опаковки Дунапак Родина, производителят на мотокари Балканкар Рекорд, стъкларският завод Дружба. Пловдив е един от важните транспортни центрове на България. Днес през града минават основни автомобилни пътища с международно значение: автомагистрала "Тракия", част от Европейски път Е80, Паневропейски транспортни коридори №4 Паневропейски транспортен коридор №8, който преминава на 5 км северно от Пловдив. Пловдив е основен център на жп транспорт в Южна България. От 1874 г. през Пловдив преминава жп линията Любимец-Белово, разширена в началото на ХХ век до София и Истанбул. Пловдив е център на жп управление за Южна България, а оттук започват линиите за Стара Загора и Бургас, Карлово, панагюрище, Пещера, Хисария и Асеновград. В района на гара Тодор Каблешков, част от ж.п. възел Пловдив, е изграден терминал за интермодални превози. В границите на град Пловдив има три жп: "Централна гара" (17 коловоза), гара "Тракия" (8 коловоза), гара "Филипово" (8 коловоза).
Източник: Банкеръ (31.10.2019)