България е лидер по болнични легла в ЕС и харчи 1.9% от БВП за болници България отделя все повече средства за болнично лечение, болничната мрежа е огромна, но това не "произвежда" повече здраве тъй като системата работи с погрешните стимули - отчитане на повече клинични пътеки, произвежда по-голям обем неефективност. България съвсем не е държавата с най-ниски публични разходи за болнично лечение в ЕС. След нея като дял от БВП се нареждат Унгария, Гърция, Румъния, Словакия, Ирландия и др. През 2025 г. България е отделяла 1.9% от БВП само за болнично лечение, което представлява равностойността на 2.81 млрд. евро. Само за лечение в клиника България е лидер по публични плащания в ЕС. При средно ниво от парите за здраве 40-50%, в България то е 53%. Освен това пациентите издържат 340-350 болници, като през миналата година са отчетени 2.055 млн. хоспитализации, от които 1.3 млн. по спешност. В 36 от 72 общински болници не е имало нито едно раждане през 2024 г., а само в три от тях ражданията са повече от 300, тоест - поне едно дете на ден. В анализ на ИПИ са разгледани данните на 17-те университетски държавни болници, 20 многопрофилни (областни болници) и 72 общински клиники. Той съпоставя броя лекари, специалисти по здравни грижи и брой легла с броя пациенти. Средното равнище на ефективност, достигнато от 17-те университетски болници, е 80.7%. На границата на ефективността (100%) се намират три лечебни заведения - УМБАЛ "Св. Иван Рилски", УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив и УМБАЛ "Лозенец". В другия край се намират две болници - "Св. Екатерина" и Националната кардиологична болница, която са специализирани в лечение на сърдечно-съдови болести, които често изискват по-голям от средния ресурс и по-дълъг болничен престой. Дори те да бъдат изключени, има няколко университетски болници с по-ниска ефективност от другите. "Ст. Киркович" - Стара Загора, "Св. Анна - Варна", "Св. Анна - София" и "Царица Йоанна ИСУЛ" са с ефективност между 52 и 82% спрямо границата. От областните болници най-ниска ефективност има болницата в Перник. Тъй като България е на последно място по легла за продължително лечение и долекуване, би трябвало да се преразгледат клиничните пътеки и справедливо да се остойностят тези услуги.
Източник: Капитал (16.01.2026)