До дни в Стара Загора ще бъде открита най-голямата птицекланица на Балканите, която дневно ще преработва 200 хил. пилета. Инвестицията е за 28 млн. лв., от които 8.5 млн. лв. е субсидия по програма САПАРД, съобщи собственикът на компанията "Градус" Иван Ангелов. Новото предприятие се изгражда от ноември 2004 г., като освен с модерни линии за обработка на месото то е оборудвано с нови системи за охлаждане и замразяване на пилетата. Изпълнител на проекта е американската компания "Щорк", базирана в Холандия. "Очакваме тези дни да започнат 72-часовите изпитания на завода", съобщи още Иван Ангелов. Птицекланицата е разположена върху площ 15 хил. квадратни метра. Оборудването е датско, германско и гръцко, а саморазливащите се подове са поръчани във Великобритания. Част от машините и съоръженията са купени със средствата по САПАРД. "Инвестицията е почти невъзвращаема, но се стремяхме да построим наистина модерно предприятие, което да бъде конкурентно на европейските пазари", обясни още Ангелов. С изграждането му бизнесменът очаква да удвои годишното си производство. През миналата година предприятията на "Градус" са произвели над 26 хил. т пилешко месо. Прогнозите за 2007 г. са то да достигне 45 хил. т. И в момента старозагорската компания изнася основно в Европейския съюз. С изграждането на новите мощности се цели да бъдат разширени европейските пазари. Тези дни се очакват партньори от Европа, с които кланицата ще сключи дългогодишни договори за доставка. Последният случай за съмнение на птичи грип в село Слънчоглед временно затвори износа на българска продукция за Европейския съюз. "Очакваме забраната да падне или да бъде ограничена само за региона около Кърджали, така че да възстановим пратките си за Евросъюза", обясни още собственикът. Той смята още да разшири и експорта за арабските страни и бившите републики от ОНД. Вътрешният пазар за момента остава сравнително свит въпреки обясненията на специалистите, че фабричната продукция е безопасна, а ветеринарният контрол е засилен. В сравнение с лятото на 2005 г. потреблението това лято е спаднало с 25 до 30 процента. Въпреки проблемите мениджърите разчитат на обновената номенклатура. Птицекланицата разполага с модерен охладителен тунел, който може да обработва по 8 хил. пилета на час. Камерата за замразяване обработва продукцията при минус 40 градуса. Старозагорската компания "Градус" е на пазара от 1992 г., когато двамата братя Иван и Лука Ангелови създават "Градус 1" - Панагюрище. За десет години бизнесменът Иван Ангелов затваря цикъла на производство. Освен птицеферми и кланици той разполага с фуражен завод и колбасарски цехове. Мениджърите са и сред крупните производители на олио в страната.
Източник: Дневник (04.08.2006)

Четири големи групи доминиращо печелят поръчките за ремонт на шосетата и са фаворити в предстоящата надпревара за европарите Пешките и офицерите в сладкия бизнес с ремонта на пътищата вече са на линия в очакване на големите европейски пари. Най-малкото до Нова година промени в шахматната дъска на бранша няма да има, прогнозираха източници, близки до Изпълнителна агенция "Пътища". Въпрос на дни или дори часове е да бъде оповестено официално, че сегашният началник на пътната агенция Веселин Георгиев ще застане начело на новосъздадения фонд "Републиканска пътна инфраструктура", който ще се дирижира от трима министри - на финансите, на транспорта и на регионалното развитие. Трансформацията на шапката в пътния сектор роди и версията, че предстои и пренареждане на фигурите в бранша. Със запазването на пътния шеф обаче не се очертават сериозни промени и очевидно статуквото ще се запази. Към днешна дата основните играчи са четири големи групи, които вече са си разделили обществените поръчки за ремонт на пътищата в България. Фирмите, гравитиращи около бизнесмена Васил Божков, печелят най-много обекти в регионите Враца, Монтана, Ловеч и централна България. Близки до сегашния пътен шеф компании са превзели зоната около Сливен и Нова Загора. Варненска групировка, която се свързва с един от бившите пътни началници Велико Желев, освен в морската столица печели обекти и в Североизточна България. В региона на Стара Загора, а напоследък и около Родопите най-дейни са фирмите около доцента от УАСГ Николай Михайлов, за когото се смята, че се ползва с протекции от президентската институция. Новата империя Относително нов, но доста мощен играч се намеси в пътностроителния сектор през тази година. И по всичко изглежда, че позициите на строителните фирми около собственика на "Нове холдинг" Васил Божков тепърва ще се затвърждават. В момента групата държи около 30 на сто от пазара и печели приблизително около половината от поръчките на пътните обекти, които се разпределят в шестте региона на страната. Началото беше поставено с "Мостстрой" АД, чийто мажоритарен собственик е "Бургаски корабостроителници". Голяма част от собствеността в "Бургаски корабостроителници" се свързва с Васил Божков, въпреки че официално той няма регистрирано участие във фирмата. В ръководството на корабостроителниците обаче е Антони Наумов, който участва в "Трансимпекс", "Йорсет холдингс" и др. В края на миналата година "Бургаски корабостроителници" придоби 69.17% от капитала на "Холдингово дружество Пътища"-София. В началото на тази година холдинговото дружество продаде 24% от акциите на "Вабо хит" ООД, която е 100% собственост на Васил Божков. "Пътища"-София притежава между 60 и 100% в множество пътностроителни фирми като "Бургаспътстрой", "Видапътстрой", "Пътно поддържане" във Враца, Монтана, Севлиево, Ябланица и Оряхово. Холдингът участва също в консорциум "Виа Севт Бг", "Пътинженеринг М"-Монтана и "Пътстрой"-Ловеч. Друг нов играч, който мощно навлиза в пътния сектор, е австрийската "Алпине Майредер". Тя спечели търга на пътната агенция за ремонт на отсечката Калотина - София по програма "Транзитни пътища 4". Преди време името на компанията беше замесено с ДПС, след като депутатът Камен Костадинов обяви, че движението е лобирало за проекта хидровъзел "Цанков камък", който се строи от австрийската фирма. Според търговските регистри 51% в "Алпине България" държи австрийската фирма, а останалите 49% са на "Бългериън Еко Проджектс". Втората фирма притежава 86% от "Минстрой холдинг" - бивша фирма от структурата на "Мултигруп", ръководена от бившия вицепрезидент на групировката Николай Вълканов. Лобито на пътните босове Компаниите, близки до настоящи или бивши пътни началници, рядко са оставали без работа въпреки смяната на правителствата. Увеличеният обем на поръчките за пътните фирми от региона на Сливен и Нова Загора няма как да не бъде свързан с настоящия шеф на агенцията Веселин Георгиев. Част от СV-то на Георгиев е формирано в "Биндер"-Сливен. По думите на пътни инженери обаче това е само "черешката на тортата". Сериозният бекграунд на практика е "Тера груп". Ключов играч в групата е Динко Пенев, близък до регионалния министър Асен Гагаузов. При първото пресяване на пътните началници в края на миналата година Пенев беше една от възможните номинации. Освен пътностроителни компании с Пенев се свързват и дружества за отглеждане на свине, птици и т.н. Сегашният шеф на пътищата Веселин Георгиев няколко години е трупал опит и във фирмите за инертни материали, свързани с новозагорския кръг. След влизането му във властта мястото в частния бизнес заема неговият брат Емил. В новозагорския кръг попада и небезизвестният птицевъд Иван Ангелов, собственик на "Градус". Заедно с Динко Пенев той участва в "Югоизточен холдинг" АД, Нова Загора. Варненските пътностроителни фирми, с които е свързан предишният шеф на агенция "Пътища" Велико Желев, също продължават да пазят добри позиции. След като оваканти мястото в ИАП, Желев стана съветник по пътните въпроси на регионалния министър Гагаузов. Ключова фигура във варненския кръг се явява Росен Колелиев, който е съдружник в няколко пътни фирми с Ангел Дерменджиев и Пламен Стилиянов. Те от своя страна са имали бизнес отношения с Велико Желев. Дерменджиев все още е съдружник с Мая Желева (бивша съпруга на Велико Желев) във варненските "Хидрострой" и "Виа строй". Шлагерни мотиви Фактор, но не какъвто беше допреди година, остава доцентът от Университета за архитектура, строителство и геодезия Николай Михайлов. Според запознати Михайлов се ползва с подкрепа на високо ниво от президентската институция. Доминираните от него фирми са от холдинга "Трейс" - водещата компания в консорциума, който строи отсечката Оризово - Стара Загора от магистрала "Тракия". Михайлов обаче позагуби позиции след подялбата на бизнеса между него и съпругата му. С традиционно добри позиции и поръчки в пътното строителство от години насам е шуменската "Автомагистрали Черно море". 40% от нея се държат от Димо Димов, който се смята за близък до зам.-председателя и главен секретар на БСП Димитър Дъбов. От години фирмата строи отсечката Каспичан - Шумен по магистрала "Хемус". Силен фактор в пътното строителство остават и пътните фирми около "Главболгарстрой" - като "ГБС - инфраструктурно строителство" с мажоритарен собственик "Главболгарстрой" и "Автомагистрали Хемус". Част от тези играчи удържат с променлив успех, но от години позициите си в бранша. Други навлязоха напоследък, завземайки територии. На този етап изглежда, че драматични обрати между тях не се очертават. И вече е ясно кой и как си трасира пътя към големите пари от европейските фондове. ----- Примамката Открай време интересът към пътния сектор е обясним. По-голямата част от шосетата в България са в окаяно състояние. Инвестициите са неизбежни, а поръчките - нескончаеми. В същото време контролът по оползотворяването на средствата е далеч от необходимата критичност към качеството и сроковете на изпълнение. 2007 г. обаче се очертава като вододелна за мнозина в сектора. Причината е, че след приемането на България в ЕС средствата, които ще се отпускат от европейските фондове за пътищата, ще нараснат значително. На практика в шосетата ще се налеят най-много от договорените пари за инфраструктура. Само през първите седем години след приемането на страната ни в европейското семейство България ще получи около 6 млрд. евро от структурните фондове и от Кохезионния фонд. Магистралите и първокласните пътища ще се финансират от Кохезионния фонд. Със средства от структурните фондове ще се изграждат второкласните и третокласните шосета. Извън тези пари за четвъртокласните пътища, които от няколко години се стопанисват от общините, е предвидено финансиране по линия на земеделските мерки. По оценка на Евросъюза на България са необходими около 5.5 млрд. евро, за да приведе транспортната си инфраструктура към европейските стандарти. Приблизително половината от сумата следва да бъде инвестирана в пътища.
Източник: Сега (30.08.2006)

Този месец се очаква официалното откриване на новоизградения завод на „Градус-1“ ООД в Стара Загора. Освен ново строителство базата на фирмата е пристроена и преустроена с оглед изискванията на Европейския съюз за съвременно, модерно и високотехнологично производство. Предприятието е разположено в Индустриалната зона на областния град, в близост с производствената база на фирма „Бисер Олива“. Вложените средства в строителство и технологично оборудване възлизат на около 35 млн. лв. Проектът е съфинансиран от европейската предприсъединителна програма САПАРД. Предприятието е сертифицирано по международните стандарти за качество НАССР, ISO и QS, което дава възможност за износ на готова продукция в целия свят. Архитектурната разработка е на екип от архитектурно бюро „Байер“, Стара Загора, с водещ проектант арх. Добромир Нейков. Работата по грубото строителство е дело на фирма „Ди Ес строй“ ООД. Дружествата „Хоризонт Иванов“ ООД и „Чахов“ ООД (метални конструкции) и „Панков инженеринг“ са останалите подизпълнители. Разгънатата застроена площ на обекта е 10 600 кв.м. От тях новото строителство е с разгъната застроена площ от 9982 кв.м, а на преустроените обекти - 618 кв.м. Сградата, в която се помещава производственият процес, е ново строителство. Тя е ситуирана в югозападната част на производствената площадка. Входовете към парцела на предприятието са два. На ниво сутерен се разполагат обслужващи помещения. На първия приземен етаж се намира производственият процес, където се обособяват два изхода за експедиция. Връзката със следващото ниво е посредством товарен асансьор и три вътрешни стълби за осъществяване на вертикалната комуникация между етажите. На последния етаж се ситуират столови за работещите и за външни посетители. Тук се разполагат и други производствени помещения - охладител за готова продукция, помещение за климатична техника, склад и др. Част от старата съществуваща сграда се преустройва в канцеларии. Конструкцията е смесена - монолитна стоманобетонна и метална поцинкована, състояща се от колони и греди, обособяващи рамки. Стените са изградени от топлоизолационни панели с пенополиуретан и ламарина с PVC покритие в син цвят. Вътрешните панели, както и външните от вътрешната им страна са с гладка ламарина. Външните панели от външната им страна са с релефна ламарина. Вътрешните метални колони и противоветрови връзки са облечени с топлоизолационни панели от минерална вата - 100 мм. В ъглите между две стени се поставя PVC холкер, който се залепва с бактериално устойчив и мразоустойчив силикон към тях. Покривът е изграден от покривни топлоизолационни панели с пенополиуретан с дебелина 5 см и ламарина от двете му страни с PVC покритие, поставени върху метални поцинковани столици. Подовите покрития се изпълняват с полиран бетон, саморазливен под и рулонен материал. Върху полирания бетон се поставя импрегнант. Под хладилника -18?С за замразена продукция, е предвиден двоен под с топлоизолация, нагреватели и хидроизолация. Пред хладилната врата също е предвиден двоен под с допълнителни нагреватели против заскрежаване. Бетонът, използван в минусовите камери, е мразоустойчив, клас 25. Поради технологични изисквания помещенията нямат естествено осветление. Някои от вътрешните врати са алуминиеви с топлоизолационен панел - 3 см, други са летящи - прозрачен пендех, трети - хладилни врати за различен температурен режим. Проектът третира разширение на блокове А и З с цел увеличаване на площите на приемното помещение и на рампата за експедиция на охладената продукция. Помещението е с разгъната застроена площ 924 кв.м. В обекта се предвижда функциониране на локална пречиствателна станция за отпадни води, която работи на автоматичен режим. Конструкцията на сградата е смесена - монолитна и метална. Пристройката е с разгъната застроена площ 216 кв.м. Фирма „Градус“ е основана през 1992 г. Птицекланицата е най-голямата на Балканите и е едно от най-големите съоръжения за добив и преработка на бели меса в Европа. Съоръжението е оборудвано с най-модерната и намаляваща до абсолютният минимум субективния фактор техника, производство на холандската фирма STORK. Птицекланицата на „Градус-1“ ООД е единствената в България с възможност за автоматизирано машинно обезкостяване.
Източник: Строителство Градът (09.10.2006)

Износът на птичи продукти и яйца до края на годината ще нарасне с около 10 на сто спрямо 2005 г., като основните пазари са страните от Европейския съюз, съобщи председателят на Съюза на птицевъдите в България Борис Стоименов. Най-голямо увеличение се очаква при експорта на яйцата, като до декември за Швейцария ще се транспортират близо 80 млн. броя. През миналата година за европейската държава са изнесени 70 млн. яйца. При птичите продукти очакванията са износът до края на годината да достигне 9 хил. т, докато през 2005 г. е надхвърлил 7 хил. т. Така положителната тенденция от последните две години се запазва. През 2004 г. българските износители реализираха на външните пазара 6.5 хил. т, но след въвеждането на европейските стандарти и моддернизирането на производството търсенето на българска продукция продължава да расте, обясни още Стоименов. Според него браншът е сред малкото в преработвателния отрасъл, чиято продукция е конкурентна на европейските пазари. Сред традиционните партньори Франция и Белгия, където основно досега се изнасяше патешко месо и гъши дроб, от тази година се нарежда и Германия. За там се пласират бройлери, като най-големите износители са новозагорската птицеферма "Градус" и компанията "Хринад".
Източник: Дневник (12.10.2006)

Супермодерна птицекланица с годишен капацитет за преработка на 40 хиляди тона пилешко месо заработи в Стара Загора. Инвестицията от 35 млн лева е направена от икономическата група "Градус", собственост на братята Иван и Лука Ангелови. Предприятието е сертифицирано по международните стандарти за качество - НАССР, ISO и QS. В него работят 350 души, оборудването е на лидер в изработването на машини за такъв вид производство. Дължината на конвеира е 663 метра. Сградата е разпределена на три сектора, в помещенията се поддържа температура от минус 18 до 6-8 градуса градуса. Уникални за родните условия са опаковъчните машини, чрез които се запазва свежестта на месото и се удължава срока на годност. Линия е с единствената на Балканския полуостров система за качеството по различни критерии - пигментация на кожата, деформация на карйниците, кръвонасядания и т.н. Системата гарантира, че до потребителя ще достигне само месо от птици с първо качество, обясниха пред ДУМА собствениците на "Градус". Днес икономическата група разполага с модерна люпилня край Ямбол, фуражен завод в Нова Загора и птицеферми, в които месечно се угояват над 650 000 бройлери, в нея работят над 1 2000 служители.
Източник: Дума (16.10.2006)

" Приста ойл" е българската компания, направила най-много инвестиции в чужбина през изминалата година, съобщиха от Българската агенция за инвестиции. Снощи на официална церемония фирмата, управлявана от Пламен Бобоков, бе отличена за вложенията си в областта на производството на петролни продукти в Турция, Румъния, Украйна, Унгария, Сърбия, Македония и Словакия. Техният общ размер е 42 300 000 лева. Друга наша фирма ­ "Градус 1" ООД, бе избрана за инвеститор №1 в областта на хранително-вкусовата промишленост. С вложените от нея 35 млн. лева са разкрити 350 работни места в новото птицепреработвателно предприятие в Стара Загора. Според експертите това е най-модерният завод за добив и преработка на птиче месо в Югоизточна Европа. Собственици на "Градус 1" са братята Иван и Лука Ангелови. Още 6 компании получиха приза Инвеститор на годината в своите категории снощи. Сред тях е "Токушукай София" ЕООД, дъщерна на японската „Токушукай Медикъл Корп.", инвестирала над 100 милиона евро в новоизградената многопрофилна болница в столицата. «Мини Марица Изток", Раднево бе отличена в област «Енергетика», а "Мелексис България", София (част от белгийската фирма «Мелексис») стана победител в сферата на електрониката. Награда в сферата на металургията отнесе "Прециз ­ интер холдинг", с. Иваново, Русенско, а при високите технологии ­ "Оптикс", Панагюрище. Община Благоевград е отличникът сред общините с инвестирани 107 млн. лв. в сферата на производството, услугите и туризма.
Източник: Монитор (13.12.2006)

Министерство на земеделието и горите публикува Списък на действащите птицеферми, оторизирани да изнасят продукти от сектор “Месо” от България за други страни-членки на ЕС от 1 януари 2007 г.
Източник: МЗГ (13.12.2006)

"Приста ойл" е българската компания, направила най-много инвестиции в чужбина през изминалата година, съобщиха от Българската агенция за инвестиции. Снощи на официална церемония фирмата, управлявана от Пламен Бобоков, бе отличена за вложенията си в областта на производството на петролни продукти в Турция, Румъния, Украйна, Унгария, Сърбия, Македония и Словакия. Техният общ размер е 42 300 000 лева. Друга наша фирма "Градус 1" ООД, бе избрана за инвеститор №1 в областта на хранително-вкусовата промишленост. С вложените от нея 35 млн. лева са разкрити 350 работни места в новото птицепреработвателно предприятие в Стара Загора. Според експертите това е най-модерният завод за добив и преработка на птиче месо в Югоизточна Европа. Собственици на "Градус 1" са братята Иван и Лука Ангелови. Още 6 компании получиха приза Инвеститор на годината в своите категории снощи. Сред тях е "Токушукай София" ЕООД, дъщерна на японската "Токушукай Медикъл Корп.", инвестирала над 100 милиона евро в новоизградената многопрофилна болница в столицата. Мини Марица Изток", Раднево бе отличена в област Енергетика, а "Мелексис България", София (част от белгийската фирма Мелексис) стана победител в сферата на електрониката. Награда в сферата на металургията отнесе "Прециз интер холдинг", с. Иваново, Русенско, а при високите технологии "Оптикс", Панагюрище. Община Благоевград е отличникът сред общините с инвестирани 107 млн. лв. в сферата на производството, услугите и туризма.
Източник: Монитор (13.12.2006)

Българската агенция за инвестиции връчи наградите за инвеститор на годината за 2006-а на церемония в хотел "Шератон". Отличени бяха седем компании и една община за реализираните от тях проекти. Призове бяха дадени в осем категории - в областта на здравеопазването, енергетиката, електрониката, хранително-вкусовата промишленост, производството на метални изделия, в иновационни високи технологии и за инвестиции в сферата на производството, услугите и туризма. Призьори 2006 година: "Мелексис България" - София, което е част от белгийската фирма "Мелексис", получава наградата за инвестиция в областта на електрониката. Дружеството изгради производствено предприятие за автомобилна електроника в кв. "Горубляне", в което се разкриват 200 нови работни места. Потвърден е план за нови инвестиции в размер на 30 млн. евро до края на 2008 г. и увеличаване на работните места до 400. "Мини Марица-изток" получава наградата за инвестиция в областта на енергетиката. Дружеството успешно изпълнява актуализираната си инвестиционна програма за 2006 г., която е в размер 70 млн. лева. На 18 август 2006 г. в рудник "Трояново 1" е пуснат в експлоатация роторен багер RS-4000, като стойността на инвестицията е около 24 млн. лева. "Токушукай София" с участието на "Токушукай Медикъл Корпорейшън", Япония, е отличено за инвестиция в областта на здравеопазването. Инвестицията е на стойност 63 млн. евро, като е изградена нова многопрофилна болница, разкриваща 1000 работни места. "Прециз-интер холдинг" получава наградата за инвестиция в областта на производството на метални изделия. Инвестицията е за 8 млн. лева и с нея се разкриват 56 работни места в завода на фирмата за производство на метални профили и тръби. "Градус-1" - Стара Загора, е отличено за инвестиция в областта на хранително-вкусовата промишленост. Инвестицията е на стойност 35 млн. лева. С нея се разкриват 350 работни места в ново птицепреработвателно предприятие на фирмата в Стара Загора. "Оптикс" - Панагюрище, е отличено за инвестиция в иновационни високи технологии. Инвестицията е на стойност 1.4 млн. лева за тази година с общо разкрити 360 работни места. Наградата е за специализирано предприятие в конструирането и производството на прецизни оптични компоненти и възли и оптикоелектронни системи, като 95 на сто от продукцията са за износ. Община Благоевград е отличена за инвестиции на територията на общината на обща стойност 107 млн. лева. Наградата е за успешни инвестиции в общината на български и чуждестранни фирми в сферата на производството, услугите и туризма през 2006 г. Компанията "Приста Ойл" е отличена за българска инвестиция в чужбина; вложенията на компанията в областта на производството на петролни продукти достигат 42 300 000 лева.
Източник: Кеш (22.12.2006)