В Националната ветеринарно-медицинска служба не е постъпвала информация за внос на месни продукти в България със съдържание на вредни вещества. Това каза Йордан Войнов, генерален директор на НВМС, по повод информацията, че Русия спира от днес вноса на месни продукти от Белгия, Германия и Беларус заради съдържание на вредни вещества в тях. Войнов увери, че ще се реагира своевременно, ако постъпи такъв сигнал, но на този етап няма информация от Европейския съюз, че в месо от Белгия, Германия и Беларус има вредни вещества. Според Войнов всички меса, които пристигат в България, имат сертификати. Евросъюзът разполага и със система за бързо оповестяване, към която са вързани всички страни-членки. „Русия си имат свои изисквания, които са различни от българските. Нас това не ни касае. Русия има най-добри търговски отношения с България от всички страни членки на Европейският съюз, каза още Войнов.
Източник: News.bg (12.01.2010)

Русия премахна забраната за внос на месо и друга животинска продукция от България, въведена през 1999 г. заради регистрацията на опасното вирусно заболяване при животните син език. Това стана възможно благодарение на подобряването на епизоотичната ситуация в страната, предаде Интерфакс. Син език е вирусно заболяване при преживните животни. То може да доведе до 100% загуби сред малкия рогат добитък, а едрият рогат добитък губи своята репродуктивност. В момента болестта е разпространена в Европа и редица северноафрикански държави.
Източник: Стандарт (15.04.2010)

Птицевъдството - 20 години по-късно През далечната вече 1991 г. министърът на търговията в правителството на Филип Димитров Валентин Василев свиква представителите на месодобивната и преработвателната промишленост в България, връща се в близкото минало проф. Борис Стоименов, председател на Съюза на птицевъдите в България, в навечерието на двайсетгодишния юбилей от основаването на асоциацията. Министърът обявява пред браншовиците исканията на месопреработвателите за безмитен внос на 32 хил. т птиче месо, сланина, свинско месо и милиони яйца. Тогава свиневъдите се предадоха без бой, но аз станах и казах, че птицевъдите няма да допуснат такъв импорт, защото това означава унищожаване на отрасъла. Имаме достатъчно ресурси, за да подсигурим националния пазар, казал Стоименов. Добре, професоре, ще ви послушам, но ако допуснете пазарът да се оголи с птиче месо и яйца и ако тръгнете да вдигате цените, без да ви питам, ще искам два пъти по-висока квота за внос, отговорил министърът. Близо десет години по-късно на подобен натиск за безмитен внос на птици и яйца се противопоставя и бившият зам.-министър на земеделието Меглена Плугчиева от кабинета "Сакскобургготски". Този път ще застана зад българските производители, категорична била тя. Ако тогава бяхме отстъпили на натиска на преработвателите, днес можехме да бъдем в окаяното положение на свиневъдите или просто нямаше да ни има, убеден е Стоименов. Колегите си дадоха сметка колко безразсъдно са се предали, но вече беше късно, защото свиневъдството днес едва крета. Двадесет години по-късно Това, което се случва днес, доказва колко правилна е била позицията на заетите в птичия бранш в зората на българския преход. Днес месопреработватели, млекопрераротватели и консервна индустрия се задъхват от липса на българска суровина. В същото време производството и преработката на птиче месо е единственият подотрасъл на агросектора, който в условията на криза има положително развитие през 2009 г. Добивът на яйца и птиче месо е с около 10.5% по- голям в сравнение с 2008 г. Като цяло фирмите в бранша работят на печалба, а птицевъдната продукция осигурява 50% от белтъчната храна от животински произход в страната. За миналата година имаме увеличаване на продажбите на птиче месо и яйца в страните от ЕС. Продажбите на български яйца са минали 150 млн. бройки в Швейцария, Германия, Англия, Франция, Австрия, Гърция и Румъния. Пазарът на тези страни е погълнал над 25 хил. т птиче непреработено месо и около 3 хил. т колбаси и полуфабрикати родно производство, твърди с гордост проф. Борис Стоименов. Качествена продукция Въпреки че износът на месо е по-малък от вноса, браншът е приключил с положително търговско салдо. Стоименов обяснява това с факта, че средната импортна цена на птичето месо е 1.86 лв. за кг, докато българската суровина се продава навън за 3.85 лв. за кг. Има и незначителни количества за пазара в ЕС от 2200 т български патешки черен дроб, чиято цена е 28 лв. за кг. Браншовикът обяснява по-високите цени на българското птиче месо с неговото високо качество. България внася от Бразилия, Холандия, Франция нискокачествено пилешко, машинно обезкостено за колбаси, пилешки крила и дреболии. Ние обаче успяваме да продадем много по-скъпо продукцията си, защото е с високо качество на месото. Фактически експортната ни цена е по-висока от средната европейска. Тайната на българското качество е в стриктното спазване на технологията при отглеждането на птиците, пояснява Стоименов. Българският бройлер нараства за 40 дни до 2 кг, родните птицевъди сами отглеждат и приготвят фуражите си, не използват стимулатори и хормони на растежа. На птиците се дават антибиотици само в случай на болест, а при индустриално произведените български яйца няма опасност от зараза със салмонела, защото кокошките се ваксинират срещу тази болест, разкрива браншовикът.
Източник: Пари (19.04.2010)

Рекламираме наше месо в Русия Украйна и Хърватия, съобщиха от Министерството на земеделието и храните. Информационната и промоционална програма "Евровкус, качество и традиция" ще рекламира в тези страни четири групи от български продукти. Гамата от продукти обхваща традиционно българско говеждо, телешко и свинско месо в пресен, охладен или замразен вариант; оранжерийни пресни домати, краставици и чушки; консервирани плодове и зеленчуци - лютеница, печени и белени чушки, традиционно сладко от рози, шипков мармалад и компот от праскови; солети, сухари и бисквити. Програмата е с продължителност 3 години и е предложена от браншовите организации на преработвателите на месо, плодове и зеленчуци и производителите на хляб. Основните цели на програмата са промоция и насърчаване на потреблението и търговията с висококачествени хранителни продукти. България пък ще има възможност да увеличи износа си за европейските страни.
Източник: Стандарт (10.05.2010)

Всеки салам ще получава оценка според количеството чисто месо в него. Вместо по шестобалната или десетобалната система обаче те ще се оценяват според влиянието им върху човешкото здраве. Очаква се до Нова година да се изработят нови критерии, по които ще се оценява дали даден продукт е безопасен за човешкото здраве или не, научи "Стандарт". Новото определение за продукти, които не вредят на здравето, ще бъде дадено със създаването на Агенцията по безопасност на храните. Правилата и изискванията, на които трябва да отговаря всеки хранителен продукт, ще се залагат в новото законодателство, съобщиха експерти от земеделското министерство. В момента за безопасна се смята всяка храна, която не те отравя и не те убива в момента на консумация или в близките няколко дни. Има обаче продукти, които съдържат съставки, натрупващи се в организма. Тези съставки са сред основните виновници за високата смъртност от инсулти и инфаркти в страната например, смятат лекари диетолози. Според тях е възможно именно сиренето и киселото мляко с растителни мазнини да са виновни за високия процент на сърдечно-съдови заболявания при българите, тъй като те са най-използваните хранителни продукти. Предложение за нова формулировка на понятието "безопасна храна" идва и от Асоциацията на месопреработвателите. Според нейни експерти трябва да се изяснят понятията "безопасна" и "качествена" храна. Ако предложението им бъде прието, вероятно ще се въведе изискване върху етикетите на всеки един продукт да се посочва към коя от двете групи спада. Другият вариант, който се обсъжда, е за създаване на специален етикет "Отличник". Той ще се слага само върху продукти, които не съдържат съставки, вредящи на човешкото здраве. Подобен етикет вече раздава Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите. С него може да се маркира само хляб, който е произведен по правилата за качество и безопасност, изработени от самата федерация. Очаква се тези правила да залегнат в бъдещ стандарт, който ще се въведе за цялата страна. Подобна формула ще има и за месните продукти.
Източник: Стандарт (22.06.2010)

И месните продукти, съдържащи растителни добавки, няма да могат да използват върху етикетите си наименования и изображения, асоцииращи се с месо. Това стана ясно от изказване на земеделския министър Мирослав Найденов. Наредбата за новите етикети ще бъде готова до края на юли, а месопреработвателите ще имат едномесечен срок да сменят опаковките си. Вече влезе в сила забрана върху етикетите да се използват наименованията за сирене, кашкавал, мляко и други за онези продукти, в които има растителни мазнини. През последните години на няколко пъти лабораторни проверки показаха, че в различни колбаси се използва соя. Земеделският министър Мирослав Найденов съобщи пред "Нова тв" за случай, при който тя е била 70% от съдържанието на определени колбаси при регламентирани 3%. Вчера земеделският министър се включи в проверките на ветеринарномедицинската служба в търговската мрежа в София за етикетирането на млечни продукти. При проверката не бяха открити нарушения при наименованията, но Найденов взе няколко вида кашкавал и сирена за лабораторен анализ. По настояване на пазаруващи в магазина хора пък за проверка на съдържанието бяха взети и кренвирши, пуснати на промоция от 1.70 лв. за 500 гр. От ветеринарномедицинската служба съобщиха, че досега са проверили над 470 магазина, като са открити само две нарушения на етикетирането на млечни продукти.
Източник: Дневник (22.06.2010)

Износителите на птиче месо ще получават по-ниски субсидии за експорт извън Европейския съюз, съобщиха от Държавен фонд "Земеделие". Помощите падат от 40 на 32,50 евро за всеки 100 кг изнесена суровина за 24 страни извън ЕС. Причината за намаляването на субсидията е влизане в сила на нов регламент, който цели да намали разликата между цените на птичето месо на европейските и на пазарите на третите страни. От началото на годината Разплащателната агенция е платила помощи от близо 370 000 лв. за 470 тона изнесено птиче месо.
Източник: Стандарт (24.06.2010)

Европейският парламент поиска днес превантивна забрана на продажбата на месо и мляко от клонирани животни или тяхното потомство, техника, използвана от фирми в САЩ. Евродепутатите, които провеждат пленарно заседание в Страсбург, одобриха с голямо мнозинство текста, изискващ от Комисията да забрани продуктите от клонирани животни. "Изследванията в тази област са много ограничени и не позволиха да се направи извод, че тези хранителни продукти са безопасни", изтъкна румънската еврородепутатка социалистка Дачиана Сарбу. Нейният колега, консерваторът Петер Лизе обоснова решението освен със съмненията за безвредността на на месото от клонирани животни и с необходимото уважение към благоденствието на животните, клонирането е свързано с причиняването на страдание на животните, които често страдат от сърдечни и бъбречни заболявания, допълни той. Освен това европейските потребители масово са се противопоставили на възможността в чиниите им да се появи месо или сирене от клонирани крави, заяви германският евродепутат, цитирайки изследване от 2008 г.
Източник: Vesti.bg (08.07.2010)

Да се разреши търговията на месото от българските т.нар. черни прасета в ЕС и дори генетичен материал от уникалната порода да се изнася в Испания. Това поискаха от Асоциацията за развъждане на източнобалканската свиня на среща с президента Желю Желев и със съветника на земеделския министър Мирослав Найденов - проф. Хенрих-Майер Жарбуле, в Земеделския институт в Шумен. Десетки семейства от община Смядово, които отглеждат свинете, чакат вече две години да бъде определена лицензирана кланица или промяна в нормативната база, за да продават вкусното месо в Европа. То е известно като мръвката на императорите, защото още в древен Рим от бутовете на прасетата се е приготвяла шунката прошуто. До 18 евро за кланично тегло достига цената на 1 кг от свинското.
Източник: Стандарт (23.07.2010)

От 1 август влизат в сила новият стандарт, според който ще се правят девет месни продукти. Сред тях са кюфтето, кебапчето, каймата, карначето и суровата наденица. Това съобщи министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. От 1 август влиза стандартът, по който ще се правят кебапчетата и кюфтета и още седем продукта от месо. „Те са групирани в пакет, наречен „Стара планина", сигурно ще има и „Пирин", и „Рила" и така нататък, но да започнем с основното. От 1 август сигурно ще влезе в сила заповедта, с която, образно казано, ако някои използва името „кайма" или „кебапче", да се знае, че съдържанието отговаря на този стандарт. Ако не отговоря и е извън стандарта, няма да се казва кебапче", обясни министърът.
Източник: Vesti.bg (26.07.2010)

Първите кюфтета и кебапчета само от месо с марката "Стара планина" вече са на пазара. Цената на кюфтетата по държавния стандарт е 49 ст. за бройка. Същите продукти, но от кайма със соя, се продават близо два пъти по-евтино - по 25-30 ст. за брой. Кило мляно месо със знака за утвърдения стандарт "Стара планина" струва 7,69 лв./кг. Засега продуктите само от месо се продават в търговската мрежа на производителя - димитровградско месопреработвателно предприятие, което получи право да произвежда кайма с марката "Стара планина". В магазините в София все още няма храни "Стара планина", показа проверка на Bnews. Първите продукти само от месо с етикет "Стара планина" очакваме в магазина от началото на септември, казаха няколко продавачи в центъра на София. В продуктите от стандарта "Стара планина" е забранено да се слага соя, картофено нишесте, фибри, а процентното съдържание на сол е строго регламентирано. Според продавачите стойността на новата престижна марка "Стара планина" ще е с около 40% повече от аналогичните продукти, които не се правят по стандарта. Очаква се трайните варено-пушени колбаси да струват около 13-14 лв. Санкцията за производител, който бъде пипнат от ДВСК, че замърсява със соя марката "Стара планина", е до 5000 лв. При втори гаф на производителя ще бъде отнеман и лицензът по БДС. Самите продукти ще се продават в отделна витрина в магазините и ще носят специално лого. Кило кайма в Добрич върви по 2,40-2,80 лв. А във Варна, която е само на 40 км разстояние, цената е почти двойно по-висока - от 6 до 6,80 лв. на кило, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.
Източник: Стандарт (24.08.2010)

Продуктите "Стара планина" са фрашкани с месо от Аржентина, Бразилия и откъде ли не. Това твърди дългогодишният шеф на Камарата на частните ветеринари в България д-р Исмаил Мустафов. "Стандартите са прекрасно нещо, но те са само върхът на пирамидата. За съжаление няма основа. Само с един етикет нещата няма да се оправят. Трябва много повече", смята д-р Мустафов. Според него, не е проблем да се внесе месо от Аржентина, примерно, което да се използва за направата на продукти "Стара планина". От какво животно е месото, с какви лекарства то е лекувано, с какво са го хранили - никой не знае, алармира ветеринарят. "В Евросъюза на хранителния продукт има етикет, на който е отбелязано какво съдържа месото, от кой район на страната е, от кой номер животно е добито. Тук имаме един знак "Стара планина" и с това смятаме, че проблемът с качествената храна е решен, но не е така", категоричен е д-р Исмаил Мустафов. Според ветеринаря от Хасково трябва да се вземат много по-кардинални мерки по отношение на стандартизацията. "За да се избегнат съмненията за произхода на месото, трябва на етикета да пише откъде е то. В противен случай отново лъжем народа какво яде", смята д-р Мустафов. Той е на мнение, че ако гражданите бъдат напълно информирани за това с какво се хранят, ще се стимулира българското животновъдство. "На никого не му е безразлично дали се храни с телешко месо от Смолянско, или от някой неизвестен район на Аржентина", коментира хасковският ветеринар. Стандартите за производство на колбасите "Стара планина" изискват те да се правят само от месо и указват какво трябва да е съотношението между различните видове месо и съдържанието на подправки. В тях обаче не са посочени изисквания за качеството и произхода на самото месо.
Източник: Стандарт (21.09.2010)

България е вторият износител на патешки дроб в света след Франция. През последните години страната ни е удвоила производството си от 3 млн. на 6 млн. патици. В същото време Франция запазва производството си на 40 млн. патици годишно. Това каза Пламен Челебиев, собственик на стопанство за патици край Хасково. Продукцията на патешки дроб основно отива за износ, а у нас се продават главно субпродукти като крилцата. Основният пазар на патешки угоен дроб в света e Франция. У нас килограм патешки дроб струва 30 лв.
Източник: Стандарт (27.09.2010)

Всички нарушители са членове на Асоциацията на месопреработвателите в България, като шефът на една от фирмите дори е в управителния съвет на асоциацията. "Не мога да разбера как такива големи компании са си позволили злоупотреби", каза Найденов. Той обясни, че дори съдържанието на 0,01% чужд примес, който не е месо, се счита за нарушение - независимо дали е подправка, соя или нещо друго. В тези случаи резултатите от лабораторните изследвания били 100% положителни. Нарушенията са открити по сигнали от потребители. "Няма да бъдем снизходителни. Всеки, който хванем, ще бъде качен на "стената на позора". Не е възможно да сложим контрольор във всяко цехче, но при положение, че има 24-часов физически контрол, тези компании или са успели да подкупят органите на ДВСК, или инспекторите са спали", каза още министърът.
Източник: Стандарт (14.10.2010)

Всички месни продукти, дори и онези, които се произвеждат според изискванията на стандарта "Стара планина", се правят от вносни суровини. Около 40 000 т свинско месо се произвеждат в България, още малко над 5000 т е говеждото. Годишно от преработвателните ни предприятия излизат около 110 000 т колбаси. Цялото вътрешно потребление на месни продукти е 170 000 т. От това следва изводът, че месото, което се добива в страната, е достатъчно само за прясна употреба, коментира за "Класа" д-р Светла Чамова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България /АМБ/. Тя изрично уточни, че когато се говори за промишлено производство на месо, трябва да се има предвид единствено количествата, които идват от лицензираните кланици и в никакъв случай в сметката не бива да се прибавят закланите животни в частните дворове, които са единствено за лична консумация. Във факта, че дори продуктите от нашумелия стандарт "Стара планина" съдържат вносна суровина, няма нищо странно, защото това не е изискване според рецептурата, добави Чамова. Дори за горнооряховския суджук, който е първият български продукт успешно преминал процедурата по съгласуване в дирекциите на ЕК за регистрация на защитено географско указание, няма изискване да бъде от месо, произведено в България. При този продукт е записано, че суровините трябва да са европейски. Преработвателите нямат проблем да си доставят от вън достатъчно количества дори цената на вноса е по-ниска, отколкото на българското месо. Да не говорим, че ние сме единствената страна, в която месото се изкупува в живо тегло, а в чужбина - в кланицата първо се окачествява и тогава се определя цената, коментира Светла Чамова. Тя обаче настоява, че българското животновъдство трябва да бъде подпомогнато от държавата със специален пакет от мерки. Това е единственият начин да разчитаме на повече българска суровина. Например голям потенциал има месното говедовъдство, това месо е търсено в цяла Европа, а у нас вече дори не се отглеждат подходящите породи. Много сериозно трябва да се говори на темата суровинна база в България особено сега, когато започнаха разговорите за промяната на Общата селскостопанска политика. Българската позиция не бива да се изчерпва единствено с исканията за изравняване на субсидиите между държавите членки, още повече че нивата са договорени още преди присъединяването ни и са записани в договора ни с ЕС. Преработвателните ни предприятия са много модерни, истински хайтек, но се получи така, че нямаме никаква база на суровина и те изцяло разчитат на внос, коментира проф. Пламен Мишев, заместник ректор на УНСС. Според него принципите на ОСП не са подходящи за българския тип земеделие, за което са характерни малко на брой едри производители и множество дребни. Според проф. Мишев още от времето на предприсъединителната програма САПАРД, включително и сега, на европейска подкрепа се радват най-вече едрите фермери и основно зърнопроизводителите. Но не само животновъдството у нас има огромни проблеми. Липсват промишлени производители на плодове и зеленчуци, смята проф. Пламен Мишев. Необходимо е да се приемат мерки към тези групи, защото те нямат интерес от сегашната система на субсидиране. В момента помощта е на хектар, урежда едрите зърнопроизводители с огромни площи. Интензивните сектори на практика са лишени от европодпомагане.
Източник: Класа (18.10.2010)

Продуктите "Стара планина" и сиренето, произведено по Български държавен стандарт, да се правят само от родно месо и мляко. Това поискаха фермери от земеделския министър Мирослав Найденов по време на семинар в Пловдив. За да се прави продукт, който се нарича български, той трябва да е произведен от родни суровини. Само така може да се подпомогне животновъдството в страната и да се увеличат приходите на фермерите, заяви Господин Господинов, представител на животновъдните организации. Предложението беше приветствано с аплодисменти от над стоте участници в семинара "Реформата на общата селскостопанска политика - нова визия за европейското земеделие", организиран от "Стандарт" и съфинансиран от Европейската комисия. В момента продуктите "Стара планина" се правят от белгийско месо, а българското сирене е от френско мляко. Родните животновъди от своя страна са изправени пред избора да затънат в дългове към банките, за да изхранват животните си, или да закрият фермите си, каза още Господинов. Няма как да задължим производителите да използват само български суровини за продуктите по БДС, обясни земеделският министър Мирослав Найденов. Той посочи две причини за това. Първата е, че като членове на Европейския съюз не можем да въведем ограничение за произхода на суровините само в рамките на нашата страна. Вторият аргумент против е, че страната ни не може да осигури достатъчно месо и мляко. Ние не успяваме да изпълним млечните си квоти, свинското, което се произвежда у нас, е недостатъчно, за да задоволим нуждите на производителите. Проблемът при телешкото е още по-тежък, каза Найденов. Един от вариантите за изваждане на животновъдите от кризата е изравняването на субсидиите между новите и старите страни членки на Европейския съюз, заявиха участниците в семинара. Фермерите призоваха всички българи да се включат в подписка за свикване на референдум, на който да се гласува "за" или "против" изравняването на субсидиите във всички държави от Европейския съюз. Всеки, който желае, може да сложи подписа си под бланките, които са качени на интернет страницата на земеделското министерство на адрес www.mzh.goverment.bg. Необходимо е да се съберат 500 000 подписа, за да се насрочи референдум. С резултатите от него можем да настояваме пред ЕС за изравняване на директните субсидии. Трябва да организираме източен блок, който да отстоява правата на фермерите от новите страни членки, като едно от основните неща, за които трябва да се борим, е именно изравняването на субсидиите, заяви и земеделският министър Мирослав Найденов.
Източник: Стандарт (20.10.2010)

На всички фирми, които бъдат уличени в слагането на соя в продуктите от стандарта „Стара планина", ще им бъде отнет лицензът. Това каза пред журналисти в Пловдив министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. „Щом като ДВСК и Националната ветеринарномедицинска служба са доказали наличието на соя, та дори то да е малко над 0%, на тези фирми трябва да бъде отнет лицензът и няма никаква драма в това", добави Найденов. При предварителното споразумение, подписано с производителите на местни продукти, е било решено, че при наличие на соя, независимо от процентното съотношение, те ще бъдат санкционирани, съобщи министърът. И добави: „Такива са правилата на играта и те не са определени от държавата". Ако действително се окажело, че соята е дошла в продукт „Стара планина" благодарение на добавки, също нямало вариант тези фирми да си върнат стандарта. В момента проби са изпратени в референтна лаборатория в Германия, обяви министърът. На обвинението, че министерството защитава корпоративни интереси, изказано от някои от уличените фирми, министърът отговори, че фирмите сами са настояли за въвеждане на този стандарт, а не го е измислило правителството.
Източник: Труд (20.10.2010)

Проверки за антибиотици в пилешкото месо, които да се извършват от НВМС, разпореди министърът на земеделието Мирослав Найденов. Започват да се взимат проби, както при производителите, така и от магазините, посочи министърът на борсата в село Първенец. Причината е, че има подадени сигнали за инжектиране на малки пилета с антибиотици, които са вредни за хората. Освен това се добавят вода и хормони за по-голямо тегло и така се мамят гражданите. Асоциацията на птицевъдите също е поискала по-голям контрол. Предупреждаваме всички предварително, за да знаят, че ги следим, заяви министър Найденов. Вчера 80% от търговците на борсата в Първенец не отвориха павилионите си заради проверките на министъра.
Източник: Стандарт (05.11.2010)

Обединените арабски емирства проявяват интерес към внос на българско пилешко, сирене и кашкавал, яйца и плодове. Това стана ясно на среща в Абу Даби между министъра на земеделието Мирослав Найденов и изпълнителния директор на Инвестиционния фонд на ОАЕ Рашед ал Мансури. Фондът е готов да инвестира в България в животновъдството, зърнопроизводството и хидромелиорациите. И Катар може да инвестира в родното земеделие. Възможностите за това ще обсъдят на днешната среща на министър Найденов с представители на бизнеса и правителството в арабската страна. Катар вероятно ще се заинтересува от сътрудничество в зърнопроизводството, маслодайните култури и животновъдството.
Източник: Стандарт (25.11.2010)