Иван Ангелов, управител на фирма „Градус“: Националната субсидия е ключова за развитие на птицевъдството -Г-н Ангелов, за производителите на пилешко месо 2013 г. ще бъде ли по-добра от предходната? Да, очаквам тази година да бъде по-добра за производителите на пилешко. Една от основните причини за това е, че се отпускат национални субсидии, сертифицирани от ЕК - не само за птицевъдство, но и за свиневъдство. Смятам, че почти всички птицепроизводители и свиневъди ще усетят субсидията по джоба си – както малките, така и големите производители. Такава субсидия могат да получат всички птицевъди и свиневъди, отговарящи на европейските изисквания за хуманно отглеждане на животните, независимо колко са големи фермите им. Националните субсидии са на бройка кокошки, бройлери, патици и т.н. Това е голям импулс за стимулиране на месопроизводството, особено по време на криза. Защото производителите на птиче и свинско месо ще могат да си направят добре сметките и към приходите си ще включат както собствените си, така и помощта от държавата. -Бихте ли коментирали накратко новата наредба, касаеща качеството на пилешкото месо за консумация? -От 21 януари 2013 г. влиза в сила наредбата, разпореждаща прекратяване на „инжектирането“ на целите пилета и разфасовките с пилешко с вода. Това ще даде тласък за развитието на бранша, защото сега голям процент от пилешкото месо на пазара е „инжектирано“ с вода. Тя достига 30-40%, дори над 50% от теглото на пилето и пилешките разфасовки. Така практически хората плащат по-скъпо, а да не говорим, че заедно с водата в месото се поставят и вещества като нитрати и коагулатори, които са вредни за здравето на хората. Смятам, че наредбата е формулирана много ясно и точно и много трудно би могло да бъде нарушавана. След като се подобри като цяло качеството на пилешките продукти, по всяка вероятност ще се повиши и консумацията им. -Цената на пилешкото ще се повиши ли, след като се подобри качеството му? Категорично няма да има повишение на цените на пилешкото месо, особено като се имат предвид националните субсидии. Възможно е дори известно понижение, и то още през пролетта, когато ще отпаднат разходите за отопление на птицефермите. С отпадане на „инжектирането“ с вода на пилешкото вероятно ще се повиши и консумацията му, което също може да е предпоставка за леко намаление на цените. Предвиждам от магазините да изчезнат привидно евтините пилешки продукти, пълни с вода, които подвеждат клиентите и вредят на здравето им. -Г-н Ангелов, продукцията на българските птицевъди добре ли се приема в чужбина? Разбира се. Дори бих казал, че това „перо“ спасява приходите ни. Например фирма „Градус“ към момента изнася големи обеми разплодни яйца и еднодневни пилета, като над 60% от производството ни е за износ - като се има предвид, че годишното ни производство на разплодни яйца е близо 90 милиона броя. Изнасяме и голямо количество пилешко месо. Износът ни е основно за Азарбайджан, Полша, Гърция, Румъния, Германия. Европейската субсидия за износ на пилешко в трети страни беше 325 евро за тон, а от 1 декември 2012 г. стана 217 евро на тон. Това малко намали конкурентоспособна ни на външните пазари. От друга страна обаче, при спада на европейските субсидии нашето правителство, както казах, разреши национални субсидии, което е много важно за бранша. -Планирате ли разширение на производството? Националната субсидия е планирана за срок от 5 години. Така всеки производител, отговарящ на изискванията, може да си направи разчети как и колко може да разшири производството си и съответно да получи повече субсидии. На тази база и ние увеличаваме производството си, както много други колеги от бранша, а също и свиневъди. Националната субсидия ни помага да не губим пари и да разширим производството си, доколкото е възможно.
Източник: Класа (09.01.2013)

Наредбата, която забранява продажбата на пилета с добавена вода над 4,3%, влиза в съда на 25 март. Тогава е първото заседание по делото, заведено от Асоциацията на месопреработвателите в България, срещу въведеното ограничение. Това съобщи за "Стандарт" изпълнителният директор на браншовата организация Светла Чамова. Според нея наредбата е незаконна. От една страна, тя не е нотифицирана от Брюксел, а от друга - въвежда дискриминационни правила, каза Чамова. Дискриминацията се състои във факта, че според наредбата ограниченията за добавяне на вода се отнасят само за българските производители. Продуктите, които влизат от Евросъюза обаче, могат да бъдат с неограничено количество добавена вода. Заради ограничението за българските производители на птиче месо голяма част от тях оглеждат предприятия в Румъния и Гърция, където да могат да пакетират пилетата и така да избягват ограничението за влагане на вода.
Източник: Стандарт (04.03.2013)

Пилешкото, произведено в България, отговаря на всички изисквания за качество и безопасност. То не съдържа завишени количества водни разтвори, заяви д-р Райна Иванова от отдел "Контрол на храните". Тя обаче предупреди, че изискванията на наредбата за добавяне на вода в пилешкото не важат за продукти, внесени от ЕС. Затова хората трябва внимателно да четата етикетите на вносните продукти. Според Иванова, случаите на установено завишение на добавените течности в птичето месо от български производители през последната година са спаднали драстично. Съгласно европейското и националното законодателство обаче има разрешени добавки, които могат да се слагат в различните видове храни. "В България почти са сведени до минимум водата и солиевите разтвори в птичето месо, което се произвежда на територията на страната. От месото, произведено в страни от ЕС, вземаме проби, когато имаме съмнения", допълни Иванова.
Източник: Стандарт (10.05.2013)

Започва строителството на четвърти мол в Бургас След като си спечели славата на най-наситен с търговски площи пазар, Бургас ще се сдобие с още един мол. Старозагорската група "Градус", чийто основен бизнес е в хранителната индустрия, съобщи, че размразява проекта за мол Grand Galeria в центъра на града. Инвестицията ще бъде реализирана чрез дружеството "Мариета", правоприемник на закритото "ГИР-2". Неин собственик е единият от съдружниците в "Градус" - Лука Ангелов. Компанията вече е подала документи за разрешение за строеж и ако то бъде получено в близките дни, има готовност да започне строителство още през декември, съобщиха инвеститорите. По предварителни сметки в мола ще бъдат вложени 40-45 млн. евро. Grand Galeria трябваше да е първият мол в Бургас, но имотни спорове забавиха с години реализацията му. За проекта се заговори още през 2005 г., след като "ГИР-2" спечели правото на строеж на мястото на незавършения Бургаски универсален магазин на площад "Тройката". За него компанията плати 3.9 млн. лв. в търг на община Бургас, който впоследствие бе обжалван. Към парцела имаше и реституционни претенции. Така, вместо строителството да започне през 2006 г. и молът да отвори по първоначалния план през 2008 г., той остана само проект. Междувременно в Бургас се появиха три други големи търговски центъра - Burgas Plaza (2009 г.), Galleria Burgas (2012 г.) и Strand (2013 г.), а градът оглави класацията за наситеност с търговски площи. Статистиката на консултантските компании показва, че на 1000 жители в Бургас вече се падат близо 470 кв.м площи в моловете. Това е над 4 пъти повече от средното за страната и очаквано предизвиква коментари за пренасищане на пазара в морския град, дори като се имат предвид платежоспособните руски туристи и собственици на имоти, чиито покупки вдигат двойно и тройно оборотите на търговците през летните месеци. Според един от инвеститорите в проекта - Иван Ангелов, строителството на търговския център ще отнеме 16-17 месеца. Това означава, че при добра заетост на площите той може да отвори през 2015 г. Ангелов посочи, че в момента са в преговори със строителни фирми, но не назова имена. Не коментира и как ще финансира проекта. На въпрос дали е оглеждал възможности за друг вид строителство на терена заради голямата конкуренция при търговските площи в града отговори, че конкуренция има навсякъде. Мол Grand Galeria ще бъде изграден на парцел от 38 000 кв.м - част от него придобита от частни собственици, а останалата - с право на строеж от общината. Плановете са на мястото да бъде построен търговски център с разгъната площ 32 475 кв.м над земята и отдаваема част от 24 000 кв.м. В трите подземни нива ще бъдат разположени 540 места за паркиране и хранителен супермаркет на етаж -1. От нивото под него е предвидена автомобилна връзка с подземната улица, която ще минава през центъра на Бургас и ще се строи заедно с ремонта на площад "Тройката". Над земята ще има три нива, като на последното ще са разположени кино с 11 зали, развлекателна зона, ледена пързалка, фитнес и СПА център. Все още не е ясно кой ще отдава площите в Grand Galeria и с каква концепция молът ще привлича наематели на силно конкурентния пазар. Мениджърът на проекта Стефан Николов посочи, че вече има предварителни договори за 40% от площите - за развлекателната част, с модни оператори, мебелен магазин и ресторант. По думите му става въпрос за търговци, които вече присъстват на бургаския пазар и сменят локацията си или се разрастват. Като основно предимство на новия мол инвеститорите посочват централното местоположение, с каквото не може да се похвали никой от останалите три в града. Дори при това положение обаче представители на консултантски компании и на конкурентни молове предричат трудна пазарна реализация на проекта. "Към момента не виждам големи нови наематели, които биха влезли в Бургас. За да привлекат някой от вече работещите търговци, инвеститорите ще трябва да предложат силно конкурентна оферта, а това ще повлияе зле на възвращаемостта", прогнозира Драгомир Марков от "Мол мениджмънт БГ", което отдава Burgas Plaza. Негов колега изброи възможни отстъпки като поемане на довършителните работи за всички обекти (това в момента се прави само за ключови наематели) и по-ниски наеми от тези в работещите молове. Това обаче би натоварило бюджета на проекта и би свалило значително възвращаемостта. Росен Генев от Forton International също смята, че активните наематели вече са представени в Бургас и за да влязат в Grand Galeria, ще трябва да отворят втори или трети обект. Много от тях обаче трудно биха се решили на това предвид ограничената покупателна сила и факта, че силните месеци с руско присъствие са 2-3 годишно. С появата на нов конкурент обаче той предрича трудни години и за вече пълните молове, тъй като ще са принудени на повече отстъпки, за да задържат наемателите си.
Източник: Капитал (24.11.2013)