Имоти на получател на пари по САПАРД се продават заради дългове Производствените имоти на "Екарисаж-Загоре" в Стара Загора се продават на търг заради дългове. Теренът и сградите върху него в индустриалната зона на града се предлагат с начална цена 2.155 млн. лв. с ДДС, като продажбата е по искане на кредитора "Лора-2004", част от групата на "Градус". "Екарисаж-Загоре" е собственост на Йовчо Йовев. Със сигурност екарисажът не работи по основно регистрираната си дейност от поне десетилетие, защото регистрираните екарисажи в България са само във Варна и в Шумен. Част от "Екарисаж-Загоре" е птицекланица "Евровърхът. Тя е изградена с пари от предприсъединителната европейска програма САПАРД и имаше лиценз за износ на месо от птици и зайци в ЕС още преди България да се присъедини към съюза. Официално едноличен собственик на птицекланицата вече е Милен Йовчев Йордано, според Търговския регистър. Дружеството няма публикуван отчет. Кредиторът на "Екарисаж-Загоре" е "Лора-2004", собственост на Иван и Лука Ангелови, основателите на комплекса за производство на пилета с марка "Градус". За продажба са обявени терен от близо 11 дка, няколко производствени сгради, складови помещения, котелно помещение, трафопост, пречиствателна станция, лаборатория. Върху имотите са вписани тежести в полза на Райфайзенбанк, които ще бъдат вдигнати, ако се стигне до сделка по продажбата им на публичен търг. Крайният срок за подаване на оферти е 29 януари в Районен съд – Стара Загора, а на следващия ден те ще бъдат отворени. При повече кандидати ще има възможност и за устно наддаване.
Източник: Капитал (07.01.2015)

Управителният съвет на КРИБ на заседанието си, проведено на 21 януари т.г., утвърди кандидатурите за членство в КРИБ на четиридесет и две компании. Нови членове на КРИБ станаха следните компании: Шнайдер Електрик България ЕООД, Синергон Холдинг АД, Сибанк ЕАД, ДЗИ Животозастраховане ЕАД, Първа инвестиционна банка АД, Стандарт Нюз АД, Българска банка за развитие АД, ПИМК Холдинг Груп ЕООД, Градус 1 ООД, Елит Медия България ЕООД, Нетинфо АД, Бранд Медия България ЕООД, Юлен АД, Джи Пи Груп ООД, Петко Ангелов БГ ЕООД, МБАЛ "Хигия" АД, Сити Хоспиталс енд Клиникс АД, МБАЛ за женско здраве "Надежда" ООД, УМБАЛ "Софиямед" ООД, Еврофутбол ООД, Български футболен съюз, Ю Ейч Уай Брейн Сторм Консулт ООД, НОВЕ - АД - Холдинг АД, Сико Транс АД, Крисметал ООД, Национална лотария ООД, Интер Инженеринг-10 ООД, Декарт ООД, Макра-Т ООД, ЕВРОБЕТ ООД, Моран Трейд ЕООД, Кънстракшън Груп ЕООД, Ню геймс ООД, Булгаргеомин ЛТД ДЗЗД, Булгаргеомин уотър ООД, И-КАРД ООД, Консорциум "Титан София Център" ДЗЗД, Нелсен-Чистота ООД, Ташев-Транс ЕООД, Титан БКС ООД, Титан Сървис ЕООД, Юроспийд ООД. Бе Възстановено бе членството в КРИБ на Медийна Група България.
Източник: Фирмена информация (23.01.2015)

"Градус-1" стъпи на нови пазари Производителят на птиче месо "Градус" отчете 150% ръст на износа през м.г., стъпвайки на нови пазари. Продуктите на компанията вече се продават в Русия, Украйна, Дубай и Грузия. Износът на пилешко месо и разплодни яйца заема сериозен дял от продажбите ни, но все пак приоритет е българският пазар, заявиха от компанията. С годишно производство от около 20 млн. бройлера и 50 млн. разплодни яйца компанията е лидер на пазара на птиче месо в България. "Градус" е номинирана за наградите на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) в категория "Растеж". Стартиралата в началото на 90-те години в Стара Загора компания днес има производствени звена из цялата страна. Производственият цикъл е напълно затворен, за да може да се осигури пълен контрол върху всеки етап. Фирмата притежава собствен фуражен завод, люпилня, ферми за родителски стада, ферми за угояване на бройлери и една от най-модерните на Балканите кланици с капацитет 8000 пилета на час. "Градус" произвежда пълна гама пилешки продукти - пресни, замразени, овкусени, колбаси и готови за консумация. Най-новата инвестиция на "Градус" е заводът за биогаз в Нова Загора за 15 млн. лв., открит през есента на м.г. Основна суровина в него е птичият тор от птицефермите на компанията, но може да се използват и царевичен силаж, слама от житни растения и говежда тор. На първо място това е една екологична инвестиция, която намалява до минимум замърсяването на околната среда от отпадния продукт в птицефермите, заявиха от компанията. Така се спестяват и разходи по изграждане на специални 6-метрови утаители за защита на подпочвените води и последващо пречистване. Така близо 22 000 тона птичи тор годишно ще осигуряват производството на 1.425 мегавата електрически ток и 0.850 мегавата топлинна мощност. Инсталацията за биогаз е изградена до фуражния завод на "Градус" в Нова Загора, за който се подава част от произведената в него електроенергия. Получената твърда фракция в завода за биогаз - 100 тона на ден, ще се използва за наторяване на земеделски земи.
Източник: Стандарт (29.04.2015)

Бегели и Призма доставиха над 800 броя LED осветителни тела за месопреработвателното предприятие Градус в Стара Загора. Тези тела са съвместна разработка на двете фирми, съобщиха от компаниите. Бегели достави влагозащитени осветителни тела от познатата марка Leader, а Призма асемблира в тях LED модули и LED драйвери Osram последно поколение. "Като краен продукт се получи изключително енергоефективно LED осветително тяло, което покри всичките изисквания на клиента. Инсталирането на тези осветителни тела доведе до значителни икономии на електрическа енергия в Градус, като същевремено се покриха всички европейски изисквания за осветеност и разномерност", споделиха от Бегели и Призма. - See more at: http://lighting-bulgaria.com/
Източник: Други (21.05.2015)

Първа градска молница Една от най-скъпите сгради във Варна има нов собственик и ново бъдеще. В строежа са инвестирани около 90 млн. евро. Половината от над 100-те хил. кв. метра застроена площ на Galleria Varna ще посреща пациенти. За другата все още се търси предназначение. Продавачът е чужда компания – полската GTC, а купувачът – трима българи, свързани с веригата болници "Сити клиник". Варненската продажба е сред най-големите сделки за недвижими имоти тази година. Това ще е първият (поне в България) несбъднат мол, който ще стане лечебно заведение. Освен смяната на собствеността обаче за сградата предстои и смяна на предназначението. Сградата е построена така, че функционално и регулаторно може да бъде разделена на две части. Разположението й е Г-образно, като съотношението на двете крила е от порядъка 60:40. Възможен вариант е в другото крило да се обособи търговска част, тъй като разположението на обекта – на т.нар. улица на моловете в морската столица, позволява привличането на голям човекопоток, а и болницата ще генерира трафик. Друга част от крилото може да бъде посветена на други съпътстващи здравеопазването дейности, като се превърне в своеобразен здравен хъб. Окончателното избистряне на плана вероятно ще стане факт до края на година. След това довършителните дейности по обекта ще отнемат около година. Така по всичко личи, че през 2017 г. Варна ще има нова болница с марката "Сити клиник". Тя най-вероятно ще е многопрофилна, а размерът й ще е съизмерим с този на най-голямата частна болница по приходи в България – софийската "Токуда", която е разположена на РЗП 52 хил. кв. м. Самата верига "Сити клиник" има поликлиника на ул. "Брегалница" в центъра на Варна. Имотът, в който се помещава "Сити клиник Брегалница", е нает, каквато е общата стратегия на веригата – да наема дългосрочно (за 20 - 25 години) помещенията си. Под наем ще бъде отдаден и нереализираният мол, в който ще бъде новата болница. Търсената от тримата купувачи на сградата доходност ще е около 10%.
Източник: Капитал (14.08.2015)

Една от най-скъпите сгради във Варна има нов собственик и ново бъдеще. В строежа са инвестирани около 90 млн. евро, а идеята е била това да е молът гигант на морския град - Galleria Varna. Но няма. Ще е болница. Или по-точно половината от над 100-те хил. кв. метра застроена площ ще посреща пациенти. За другата все още се търси предназначение. Продавачът, вече класически, е чужда компания - полската GTC, а купувачът - трима българи, свързани с веригата болници "Сити клиник". Варненската продажба е сред най-големите сделки за недвижими имоти тази година. Собствеността на още един мол се смени през последните месеци - пловдивския "Марково тепе", но според източници от пазара платената цена е по-ниска. Извън размера сделката показва, че варненският пазар на молове отдавна е пренаселен и интерес за търговски центрове от инвеститори няма. Всъщност това са и другите най-скъпи сгради в града - две за под 100 млн. евро. Днес от петте построени обекта само два работят по предназначение, като единият стана собственост на финансиралата го банка. Третият фалира, друг беше купен от общината. Най-любопитна обаче е сегашната трансформация на Galleria Varna. Това ще е първият (поне в България) несбъднат мол, който ще стане лечебно заведение. А, оказва се, морският град досега почти беше подминат от вълната частни болници. В началото на юни полският инвеститор в проекта - Globe Trade Center (GTC), и българските му съдружници братята Тони и Красимир Икономови, са сключили споразумение за продажбата на мола, а в средата на юли прехвърлянето на собствеността е било и окончателно финализирано. В средата на юли акционерите прехвърлят дяловете си на създаденото през юни дружество "АП Инвестмънтс". Съдружници в него са Ангел Ангелов (45%), Александър Минов (45%) и Петър Дудоленски (10%). И тримата са сред акционерите във веригата здравни заведения "Сити клиник", а сега са вписани и като нови управители на "Галерия Варна". Ангел Ангелов е синът на единия от съсобствениците на групата за производство на пилешки продукти "Градус", а финансовият инвеститор Александър Минов е техен партньор в производителя на олио "Бисер Олива". Третият участник Петър Дудоленски е мениджър с опит в имотния бизнес. Платената цена в сделката е 5.5 млн. евро за 100% от капитала на "Галерия Варна", както и вземанията на GTC от българското дъщерно дружество при цена 1 евро, става ясно от документи в Търговския регистър. Но това без дълговата част със заемите към банките и полския инвеститор. Според източници близки до сделката общата сума, която купувачите са платили, е между 30 и 40 млн. евро, но според пазарни анализатори вероятно стойността е по-ниска. Източник на "Капитал" заяви, че полската компания е отписала вземането си от над 100 млн. лв. и не е получила нищо в замяна. Според него общо платеното е декларираното - 5.5 млн. евро. Самата сделка се сключва на няколко етапа. В първия от тях в края на април GTC изкупува дела от 35% на братя Икономови в регистрираното в Австрия холдингово дружество Galeria Ikonomov, което е собственик на "Галерия Варна". От финансовия отчет на полската компания за първото тримесечие на 2015 г. става ясно, че GTC е поела и заемите на миноритарния акционер, предоставени за реализацията на проекта, срещу 0.8 млн. евро. В края на юни капиталът на "Галерия Варна" е увеличен от 50 хил. лв. на 35.1 млн. лв., като новите акции са записани пряко от GTC. Седмица по-късно следва ново увеличение на капитала до 162.1 млн. лв., а като акционер с новата сума от близо 127 млн. лв. влиза регистрираното в Холандия холдингово дружество GTC RH (с предишно наименование GTC Bulgaria), в което полската група е едноличен собственик. Проектът за мол Galleria Varna беше най-голямата инвестиция на полската група GTC в България (виж карето). В обекта са вложени около 90 млн. евро по оценки на един от купувачите - Ангелов. Изграждането му беше финансирано от две банки - унгарските OTP (собственик на Банка ДСК), и MKB (която притежаваше българска МКБ Юнионбанк, придобита през пролетта на 2014 г. от ПИБ) и вероятно поне 10% средства на GTC. Молът с разгъната застроена площ от 110 хил. кв. м беше завършен 95% още през 2010 г., но кризата и насищането на варненския пазар с търговски центрове (виж карето) забавяха откриването му в продължение на няколко години. Междувременно натрупалите се през последните няколко години загуби в отчетите на GTC принудиха полския инвеститор да потърси промяна и да започне да разпродава част от активите си. Във финансовите отчети на GTC Galleria Varna е посочена като актив, държан за продажба, за пръв път в края на 2014 г., макар още през 2012 г. полската група да оповестява пред инвеститорите си, че е спряла изграждането на проекта. Така при план за четири мола в България на GTC преди кризата резултатът е два работещи центъра в Бургас и Стара Загора, един продаден - във Варна, и един с неясна съдба - в Русе (виж карето). Трудно е да се изчисли с каква загуба излиза полската компания от проекта заради неяснотата колко са дълговете и платените вноски през годините, както и колко са били собствените средства. Справка в Имотния регистър показва, че имотът е заложен в ПИБ (по вземания, наследени от Юнионбанк) и унгарските банки MKB и OTP срещу заем от 125.7 млн. лв. Според последните вписани в Търговския регистър залози дългът е бил малко под 50 млн. евро. В края на юли залозите са заличени. Ипотеката върху сградата засега си стои, но според представител на купувачите предстои и тя да бъде вдигната. От последния публикуван финансов отчет на GTC става ясно, че към края на първото тримесечие на 2015 г. задълженията на групата към двете финансирали проекта унгарски банки са на обща стойност 17.68 млн. евро, от които краткосрочните задължения са 933 хил. евро. Последният отчет на "Галерия Варна" е за 2014 г. и според него задълженията към финансови предприятия са 32 млн. лв., а към предприятия от групата - 129 млн. лв. В публичните регистри няма информация какво точно се е случило с дълговете. Без да посочва суми, Ангел Ангелов каза пред "Капитал", че заемите към банките са погасени от купувача, платено е и договореното към GTC, така че имотът е чист от тежести. Той допълни, че "Сити клиник" традиционно работи с ДСК (собственост на кредитора на мола ОТР) и затова е много вероятно партньорството да продължи. Средства ще са нужни и за реконструкцията и довършването на обекта. Освен смяната на собствеността обаче за сградата предстои и смяна на предназначението. Пред "Капитал" Ангел Ангелов каза, че идеята на тримата инвеститори при купуването на сградата е там да има здравно заведение. Конкретният формат обаче тепърва ще се изяснява. Предстои да бъде решено и каква друга дейност да се развива в обекта. "Сградата е построена така, че функционално и регулаторно може да бъде разделена на две части", обяснява Ангелов. Разположението й е Г-образно, като съотношението на двете крила е от порядъка 60:40. Това позволява едната част да бъде превърната в болнично заведение, а в останалата да се развива друга дейност. Каква точно - все още не е решено. По думите на Ангелов възможен вариант е в другото крило да се обособи търговска част, тъй като разположението на обекта - на т.нар. улица на моловете в морската столица, позволява привличането на голям човекопоток, а и болницата ще генерира трафик. Друга част от крилото може да бъде посветена на други съпътстващи здравеопазването дейности, като се превърне в своеобразен здравен хъб, включващ например център, в който да се извършва и обучение на кадри или да се провеждат конференции на здравна тема. "Въпрос на проектиране е", казва инвеститорът. "В "Сити клиник" работим с американското студио HKS, което е най-големият проектант на болници в света, така че ще разчитаме много и на техните идеи, които ще ни предложат", допълва той. Окончателното избистряне на плана вероятно ще стане факт до края на година. След това довършителните дейности по обекта ще отнемат около година. Така по всичко личи, че през 2017 г. Варна ще има нова болница с марката "Сити клиник". Тя най-вероятно ще е многопрофилна, а размерът й ще е съизмерим с този на най-голямата частна болница по приходи в България - софийската "Токуда", която е разположена на РЗП 52 хил. кв. м. Амбициите за бизнеса също не са малки - по думите на Ангелов лечебното заведение ще обслужва не само жителите и гостите на морската столица, а и пациенти от цяла Североизточна България. Заявка, която не звучи неразумно на сравнително слабо развития болничен пазар във Варна. Най-голямата болница в града е държавната "Света Марина", през която за 2014 г. са преминали 55.5 хил. пациенти, а нетните й приходи за годината са близо 92 млн. лв. Останалите играчи в града обаче са предимно малки по размер частни заведения. Самата верига "Сити клиник" има поликлиника на ул. "Брегалница" в центъра на Варна, която по думите на Ангелов е сред водещите ДКЦ-та в страната по обороти. За момента не е решено дали съществуващата клиника ще бъде слята с нея, или ще остане да работи като самостоятелен обект. Имотът, в който се помещава "Сити клиник Брегалница", е нает, каквато е общата стратегия на веригата - да наема дългосрочно (за 20 - 25 години) помещенията си. Под наем ще бъде отдаден и нереализираният мол, в който ще бъде новата болница. Търсената от тримата купувачи на сградата доходност ще е около 10%, казва Ангелов. Той не изключва възможността след време сградата да бъде продадена на инвестиционен фонд например, а тримата български инвеститори да купуват и други обекти. "Бихме разгледали и други интересни сгради, но на този етап не гледаме нищо конкретно", посочва той. Така например групата "Градус", в която съсобственици са баща му Иван и чичо му Лука Ангелов, притежава терен от 11 дка в центъра на Стара Загора, на който в бъдеще също ще се търси предназначение. Собствеността върху терена е разделена наполовина между "Градус" и израелския оператор на киносалони Cinema City, чийто бизнес в България се управлява и от Петър Дудоленски. На този етап пазарът в града не предполага отварянето на нов мол, в града вече има достатъчно търговски центрове - Galleria Stara Zagora е сред най-обезценените активи на GTC, конкурентният Park Mall на два пъти смени собственика си, а в City Mall отвориха единични обекти. Не е изключено обаче в бъдеще теренът да се използва за болница. Групата "Градус" има проект за изграждане на мол и в центъра Бургас, но все още се водят реституционни дела, които могат да отнемат години. Междувременно в началото на лятото веригата "Сити клиник" стъпи в Бургас, като купи Специализираната болница по кардиология и кардиохирургия "Понтика", която е и първата й болница извън София. Сделката е част от плана за експанзия на веригата, чиято амбиция е да се превърне в най-голямата болнична верига в страната (сега лидер е "София мед"). За тази цел само за 2015-2016 г. са предвидени инвестиции от 200 млн. лв., които освен за откриването на болница във Варна и в покупката на лечебното заведение в Бургас ще бъдат насочени и към разширяването на съществуващата болница на Околовръстното шосе в София, както и в изграждането на онкоболница в столицата. Строежът на новата сграда, която ще се намира на Цариградско шосе, трябва да приключи до края на годината, каза Ангел Ангелов.
Източник: Други (17.08.2015)

Веригата "Сити клиник" инвестира 35 млн. евро в онкоболница в София Допреди няколко години инвестициите в държавните и частните болници бяха насочени към кардиологията и резултатът от това е рязко намаляване на инфарктите в България. През последната година основната област е променена - влага се в онколечение. Държавата вече инвестира над 100 млн. лв. в покупката на апаратура за клиниките си. Преди година и една от най-големите вериги частни лечебни заведения - "Сити клиник", заложи в плана си да построи първата частна онкологична болница в София и да я оборудва с апаратура, заради която до момента българските пациенти пътуват за лечение в чужбина. Новата болница в София вече е готова и в нея са инвестирани 35 млн. евро, като част от тях са банков кредит и съфинансиране от фонда за дялови инвестиции Empower Capital. През първата година от дейността си клиниката очаква около 25-30 млн. лв. приходи, включително и лекарствата за химиотерапия, които плаща здравната каса. Това ще удвои досегашните приходи на дружеството от 24.1 млн. лв. през 2014 г. Групата планира да се превърне в най-голямата верига болници в България, като през тази и следващата година инвестира общо 200 млн. лв. в покупка на лечебни заведения извън София, новата онкоклиника и откриване на многопрофилна болница във Варна. Мажоритарни собственици на "Сити клиник" са Ангел и Лука Ангелови, познати с производството на пилешки продукти "Градус". Освен тях съдружници са Петър Дудоленски, мениджър в имотния бизнес, управителят на групата Илиан Григоров и неговият колега в мениджмънта Андрей Марков, известният инвазивен кардиолог доц. д-р Иво Петров, управителката на медицинския център на дружеството във Варна д-р Венелина Милева, офшорната компания "Алворада", регистрирана в Панама, частният инвеститор Анета Димитрова, финансовият инвеститор Александър Минов и Empower Capital, които управляват евросредства. Основната част от очакваните приходи от 25-30 млн. лв. ще идва през здравната каса, която от следващата година предвижда да няма лимити за лечение на онкологични заболявания. Инвестицията в апаратурата и оборудването на болницата е 35 млн. евро. Те са осигурени чрез увеличение на капитала на дружеството. Част от средствата за операцията идват от Банка ДСК и нейната банка майка ОТП, които са отпуснали синдикиран дългосрочен заем от 15 млн. евро. С редки изключения клиниките от "Сити груп" не притежават сградата, в която се помещават, а плащат наем. Сградата е преоборудвана и достроена, за да отговори на изискванията на Агенцията за ядрено регулиране за работа с линейни ускорители, нуклеарна медицина, за образна диагностика, която има лъчения, като например дефицитния пет-скен за точна диагностика на онкологични образувания. Собственик, строител и наемодател е НИКМИ. Новата онкоболница ще има осем отделения и ще привлече повечето от дефицитните специалисти в диагностиката и лечението на туморни заболявания в столицата. В момента в нея работят 180 души, като лекарите са 60 и сред тях са няколко национални консултанти. В онкоцентъра има 68 легла и през първата година се очаква да преминат над 5000 пациенти, отбеляза Илиан Григоров, изпълнителен директор на "Сити клиник груп" и управител на УМБАЛ "Сити клиник". В болницата ще могат да се извършват и клинични проучвания. "Сити клиник" не предвижда да има отделение по хирургия освен радиохирургия. "Обикновено онкохирургията представлява 40% от натовареността на хирургичните отделения и хирурзите предпочитат да работят в многопрофилна болница, където да практикуват пълния обем дейности", коментира Григоров. Той допълва, че оттам нататък те могат да покрият пълния цикъл лечение на пациентите, включително и това, което в момента липсва в България. Освен това в клиниката има и център за работа с пациенти – социални работници и психолози, които ще обучават пациентите и техните близки как да се преборят със заболяването. Работата на новите линейни ускорители, апаратура за изследване, роботизираната радиохирургия все още не са остойностени от здравната каса. НЗОК ще намери средства да плати процедурите, увери заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков. Според него за повечето изследвания има предвидени клинични пътеки, а тепърва ще се преговаря с лекарския съюз колко да струва роботизираната радиохирургия. Според него са постъпили предложения за цената на една клинична пътека, които варират от 3000 лв. за леки случаи в София до 12 хил. лв. на курс във Варна. Цената обаче тепърва ще се договаря.
Източник: Капитал (17.12.2015)

Биомандра за 4 млн. лв. ще започне работа край Горна Оряховица Горнооряховското предприятие "Планета 98", което се занимава със земеделие, животновъдство и преработка на месо, смята да навлезе и в млекопреработвателния бизнес. В момента компанията строи собствена мандра с дневен капацитет за преработка на 15 тона мляко и планира да произвежда традиционни български продукти - сирене, кашкавал, масло и кисело мляко, които няколко месеца след откриването трябва да са в категорията "био". Инвестицията в проекта е за 3.8 млн. лв., частично финансирана по европейска програма и с банков кредит, съобщи за "Капитал Daily" управителят на фирмата Цанко Цанев. Очаква се новата фабрика да заработи през май 2016 г. и в нея да бъдат наети 15 нови служители. През ноември "Планета 98" е закупила терена на бившия цех за двигатели в с. Поликраище срещу 120 хил. лв., показва справка в Имотния регистър. В имота с размер 3 дка вече има сграда с площ от 1000 кв.м, която ще бъде преустроена и оборудвана. Общата инвестиция е малко под 4 млн. лв., като от тях 2.75 млн. лв. са за реконструкция и оборудване, 915 хил. за транспортни средства, а останалите за техническия проект и бизнес плана, уточни Цанев. Проектът се финансира по европрограми и с кредит от Първа инвестиционна банка. Млякото за новата мандра - 12 тона, ще идва основно от собствената кравеферма на фирмата, която в момента е в преход към от конвенционално към биопроизводство. От двугодишния преходен период, в който се спира производството на фураж с торове, вече е изминала половината, което означава, че към края на 2016 г. млякото ще бъде чисто производство и тогава новата мандра ще стане био. "Планета 98" отглежда 600 млекодайни и още толкова млади животни, които захранва със собствени фуражи, в село Поликраище. Още около 3 т овче и козе мляко Цанев предвижда да бъдат закупувани от местни производители. В мандрата ще се произвеждат традиционни български млечни продукти, като част от тях ще бъдат за износ - в Германия, Австрия, Холандия и Италия, уточнява Цанков, който е проучил пазарите. Това ще е и първата продукция на компанията за външния пазар, а идеята на Цанков е до 70% от нея да се реализира извън България. В момента тя работи с мандра "Елена", а "Милком" произвеждат продукти на ишлеме под бранда на "Градски хали", които се продават във фирмените магазини на "Планета 98". Освен кравефермата, обработваемите земи и фирмените магазини "Планета 98" има птицеферма в с. Върбица и свинеферма в с. Писарево. И двете стопанства по думите на Цанков са високоавтоматизирани, което позволява във всяко от тях да работят само по двама души. Свинефермата, в която в момента има 3 хил. прасета, е с капацитет до 10 хил. животни годишно, a по-голямата част от продукцията отива за месокомбинат "Свищов". В птицефермата, чието производство е предназначено за холдинг "Амета" и "Градус", годишно се отглеждат около 700 хил. пилета. "Планета 98", както подсказва и името, е създадена през 1998 г., а предметът и на дейност е производство, преработка и реализация на животинска продукция. Компанията, собственост на Диана Алексиева и управлявана от Цанко Цанев, има 6 хил. декара обработваема земя, кравеферма, свинеферма и птицеферма. Всички съоръжения са в района на Горна Оряховица. "Планета 98" има и два фирмени магазина - в Горна Оряховица и наскоро откритият във Велико Търново. Производственият цикъл е затворен - от собствено производство на фуража, през отглеждането на животни и преработването на месото до продажбата на стоките. Сега в цикъла ще се включи и новият компонент млекопреработване, с което Цанков очаква приходите да се увеличат с 20% следващата година. Компанията, в която са заети около 50 души и засега работи само за местния пазар, показва добри резултати през последните години. За 2014 г. приходите на предприятието са малко над 9 млн. лв., а печалбата 1.6 млн. лв., година по-рано печалбата на компанията е 1.3 млн. лв. при оборот от 7 млн. лв., показва справка в Търговския регистър. "През 2015 г. бизнесът се развива много добре благодарение на европейското финансиране", обяснява Цанко Цанев и допълва, че новата биомандра е финансирана по мярка 4.2 за подпомагане на малки селскостопански производства.
Източник: Капитал (17.12.2015)