| Софийската фирма "Гимел II" печели търга за продажба на "Оранжерии Пазарджик", предлагайки цена от 2.5 млн. лева за обявеното в несъстоятелност дружество, съобщи синдикът на пазарджишкото предприятие Лилия Спасова. Тя уточни, че в търга са участвали четири компании. Цената трябва да бъде платена в законово установения петдневен срок. Ако това не стане, фалиралото дружество ще бъде предложено на втория в наддаването - "Агротермкомерс", собственост на украинския гражданин Виктор Демянук. Фирмата е предложила 22.2 хил. лв. над двата милиона. Продаденият обект се състои от 775 116 кв.м земеделска земя, четвърта категория, 33 сгради (включително оранжерийни блокове, оборудвани с отоплителна инсталация), административна сграда, манипулационни, бригадни складове, складове за материали, столова с кухня, машини, съоръжения, стопански инвентар и материали. Половината от оранжериите бяха повредени от миналогодишния сняг. Според оценителите стойността на имота е около 1.8 млн. лева. Представителят на "Гимел II" Станислав Тихов каза, че в оранжериите ще се отглеждат предимно краставици. Дружеството ще направи ремонт на парниците веднага след уреждане на сделката. "Гимел II" продава оранжерийни зеленчуци в Австрия, Холандия и Германия и притежава свои оранжерии в пазарджишкото село Звъничево, както и в градовете Левски и Русе. С парите от продажбата ще бъдат погасени дълговете на "Оранжерии Пазарджик" към кредиторите "Хебросбанк", "Лукойл Нефтохим" и "Ейвис". В началото на 90-те години фалиралото дружество тегли кредит от "Хебросбанк" в размер на 2 млн. долара, който не обслужва. Дълговете за мазут към "Лукойл Нефтохим" възлизат на около 400 хил. лв. към момента на фалита, обясни Лилия Спасова. Задълженията към фирма "Ейвис" са на стойност 70 хил. лева. Продажбата на държавния имот на "Оранжерии Пазарджик" има дълга предистория. Тя започва през 1998 г., когато предприятието е обявено в несъстоятелност и преминава през два неуспешни търга. Единият се проваля заради това, че основният кредитор на дружеството "Хебросбанк" обжалва пред Върховния касационен съд. Съдът установява, че е направен опит продажбата да се извърши на цена четири пъти по-ниска от стойността на активите и анулира продажбата. Вторият търг се проваля, след като четирима от петимата участници в наддаването обжалват, а ВКС отново анулира продажбата. Източник: Дневник (12.11.2004) |
| По данни от производители с биоземеделие в България се занимават около 20 фирми, но има и много дребни фермери, които произвеждат по тяхна поръчка. Според Стоилко Апостолов от фондация „Биоселена“ и сдружението „Биопродукт БГ“, обединяващи биофермерите в страната, делът на българските биопродукти е под 1% от пазара на такива стоки в света. В световен мащаб делът на биопродуктите от общия пазар на хранителни продукти пък е между 1.5 и 2%. Международният пазар обаче непрекъснато се разраства, като годишният ръст е около 15%, посочва Вихра Андонова, представител на сдружението „Биопродукт БГ“ и председател на борда на директорите на фирма „Балкан био херб“, която произвежда екологично чисти билки, чайове и подправки.
В Европейския съюз пазарът на органични продукти се оценява на около 2 млрд. долара. Главните конкуренти на ЕС - и като потенциален пазар, и като производство, са Китай и Индия. В страните от ЕС с биологични култури са заети между 2% и 10% от общите земеделски терени. Най-голям дял те имат в Швейцария, Швеция, Дания, Италия, Финландия. Директивите на общността обаче задължават всички страни членки да увеличат площите си с биопродукти до 20% през 2010 г. Това условие би трябвало да важи и за България след присъединяването и, но засега изглежда като невъзможна мисия. Заетите площи с биокултури в момента по оценки на фирмите са някъде под 1% от общите земеделски терени.
Що е то био
„Реално пазар на биопродукти в България все още няма. Българинът няма почти никакви познания за естеството им и тепърва трябва да се работи за развиването на потребителската му култура. Няма и наложени търговски марки, под които да се продават този тип продукти. В страната освен това все още липсват институция и организации, които да контролират и сертифицират биологичното производство, което е най-важната стъпка, за да се развие пазарът, и то на основата на гарантиран произход и качество на продукцията“, обобщава Вихра Андонова. Безразборното използване на „био“ в наименованията на продуктите също е объркващо за потребителите. Много фирми в България например произвеждат чайове, на опаковката на които е изписано, че са „био“, но това не означава, че произходът им е от екологично чист район. Това например важи за чайовете на „Биопрограма“, но самата фирма се занимава с производството им още преди в България да се е заговорило за биоземеделие изобщо. А точно символът на опаковката трябва да гарантира произхода на съответния продукт. Заради множеството интерпретации на „био“ много европейски държави са въвели по един национален символ. Например в Швеция биопродуктите се бележат със знака KRAV.
България вече има регистриран знак в патентното ведомство - „Bio продукт“. Знакът е на сдружението „Биопродукт БГ“, което с финансиране от швейцарското правителство откри първия специализиран щанд в софийските Централни хали. Сдружението обединява седем фирми - производителки на биологични продукти, и четири неправителствени организации. Под знака „Вio продукт“ обаче фирмите могат да продават само в България. Всъщност това са и първите плахи стъпки на българските компании от сектора за пробив на вътрешния пазар.
Според Вихра Андонова
На вътрешния пазар се разкрива огромна ниша
пред производителите на биопродукти. „В България има много неизползваеми земеделски площи, които са екологично чисти и в тях се крие потенциалът за развитието на този бизнес“, смята и Ивайло Радев от „Ира еко“ ЕООД, която също произвежда биоподправки и екологично чисти, сушени плодове и гъби за износ в Холандия, Германия и Великобритания.
Въпреки че до момента не е правено цялостно проучване на почвите, което да доказва, че земята в България е подходяща за екологично чисто производство, това твърдение се приема като безспорен факт. Положителна предпоставка за развитието на биологичното земеделие се оказва намаляването на индустриалното производство през последните години. Най-важното условие при отглеждането на биокултурите е именно екологично чистата земя, която да не е обработвана с торове, синтетични вещества, хербициди, пестициди. Терените освен това трябва да са далеч от индустриални райони, пътни артерии и масиви с генно модифицирани култури. Задължителното условие, на което трябва да отговарят преработените екопродукти, е произходът им да е от екологично чисти суровини.
Екологично чистите райони
Частични проучвания за замърсеността на земята са правени в някои от полупланинските райони от консултанти по линия на швейцарското правителство. Като екологично чисти, но от гледна точка на замърсяването на въздуха, са определени Централен Балкан, Странджа и Рила. Това са и най-подходящите терени за отглеждане на диворастящи растения и билки. В момента производството на биопродукция в страната е съсредоточено основно в Родопите, Пазарджишко, и в Делиормана.
Пустеещите земи в страната са близо 30-40% и това са площи, които не са обработвани с години и които са подходящи за биопроизводство“, коментира Стоилко Апостолов, председател на сдружението „Биопродукт БГ“ и фондация „Биоселена“, в която също членуват биофермери. По думите му биопроизводство не може да бъде стартирано, без да бъде направен биологичен анализ на почвите. Фирмите, които се занимават с биопроизводство, са задължени да правят такива анализи веднъж годишно, тъй като без наличието му няма да им бъде издаден сертификат, позволяващ реализацията на продукцията на външните пазари.
Първата стъпка - сертификатът
За да реализират продукцията си на външните пазари, българските производители се сертифицират от чуждестранни организации. Причината за това, от една страна, е липсата на сертифициращ орган в страната. Сега първи опит да бъде създадена такава организация правят „SGS - България“, дъщерна организация на „SGS интернешънъл“ и „Балканбиосерт“ ООД, Пловдив. Производителите обаче гледат със смесени чувства на евентуалното създаване на български сертифициращ орган. От една страна, те се надяват, че така ще намалят разходите си за сертифициране. От друга обаче, поне на първо време българската организация едва ли ще бъде международно призната. А компаниите в този сектор работят главно за международния пазар и няма да имат полза от такъв чисто „вътрешен“ сертификат, който не важи зад граница. „В бранша вече се говори, че вероятно ще ни задължат по административен ред да имаме и този сертификат, за да си платим за него“, коментира бизнесмен, пожелал анонимност.
Сертифицирането на продукцията се плаща на час или на площ, като разходите са около 60 лв. на час или 3 лв. на декар в зависимост от вида на продукцията, казва Стоилко Апостолов. „Плащаме между 10 и 20 хил. евро годишно и това естествено се отразява върху цената“, коментира Светлана Папукчиева, представител на фирма „Дикон“, която отглежда горски плодове и произвежда конфитюри от тях за износ в ЕС, Япония и Малта. Според нея биопродуктите по принцип са по-скъпи от конвенционалните, защото при този тип производство добивите са по-ниски, ползва се ръчен труд, а дори за някои продукти като конфитюрите например се внася тръстикова захар. Друга гледна точка към проблема добавят Ивайло Радев и Стоилко Апостолов: „В България биологичното производство не се субсидира, за разлика от ЕС, и затова ценовата разлика между него и конвенционалното се измерва в пъти.“ Мярка 3.1 по САПАРД, по която трябва да бъдат усвоени 12 млн. евро за биологично земеделие, все още не е стартирала.
Реализацията на биопродуктите
Българските фирми работят по поръчка от чужбина, като изнасят продуктите в непреработен вид. Контрагентът им в съответната страна преработва или преопакова продукта и го продава със свой етикет и под своя марка. На опаковката задължително се слага и кодът на сертифициращата организация, което е гаранция, че продуктът е „био“. Организациите, които се занимават със сертификация в тази сфера, са над 200 само в ЕС.
Директива 2092/91 на ЕС подробно описва условията, на които трябва да отговарят продуктите, за да получат биосертификат. За растенията най-важното условие е чистотата на почвите и семената, от които се произвеждат. За животните има специални изисквания към начина на отглеждане и към сградите, в които става то. За да са в категорията „биопродукти“, животните например не трябва да бъдат връзвани (така отпадат около десет болести при тях) и не трябва да са лекувани с антибиотици. По мнение на експерти от сектора овцете отговарят най-пълно на условията за биопродукция. Засега обаче в България няма сертифицирано био животновъдство.
Условието за сертифициране на биологичен продукт е да се сертифицира всеки етап от производството му. Например биологичен чипс може да се получи от отглеждани при специални условия картофи и слънчоглед (за олиото) и при специални условия за производството му. Ако един продукт съдържа различни съставки, всяка, която е над пет процента от теглото му, трябва да е „био“, за да получи и той такъв етикет.
И розовото масло в българската листа
Най-търсените биопродукти, които се произвеждат в страната и се изнасят, са диворастящи и биологично отглеждани растения и билки, чайове, подправки, сушени плодове, гъби, мед, а също и горски плодове като малини, къпини, ягоди, които се преработват в конфитюри. Произвеждат се и екологично чисто етерични култури и масла от тях. В това число влиза и розовото масло, за което има търсене в Швейцария, Германия и Франция. Биологично розово масло произвеждат група фермери от района на Карловско, които членуват във фондацията „Биоселена“. За сравнение - цената на „биологичното“ розово масло достига 5500 евро за литър срещу около 3000 евро на конвенционалното. За износ в Германия фирма „Гимел“ произвежда екологично чисти домати и краставици. Двете страни, за които се изнасят най-много биопродукти, са Германия и Швейцария.
За биопрозводството всъщност липсват и каквито и да било общи статистически данни. Земеделското министерство дори не е правило пазарни проучвания за този сектор и перспективите за развитието му, въпреки че на биоземеделието се залага като на основен приоритет, тъй като това е приоритет и в политиката на Европейската общност. Причината за липсата на информация е, че чуждестранните контролни органи, които сертифицират биологичното производство в България, не са задължени да изпращат информация в Министерството на земеделието и горите или в друга държавна институция за контролираните от тях производители. Самите фирми също подават данните си директно на международните организации. Освен това компаниите, които се занимават с биоземеделие в България, обикновено имат и „конвенционално“ земеделско производство и статистиката не отчита каква част от общото е „био“ и каква - конвенционално. „Годишните ни обороти са между 200 и 400 хил. лв.“, казва Виолета Радева от „Ира еко“. Така индиректна представа за този сектор може да бъде направена само от приблизителните сведения, които самите компании дават за себе си. Източник: Капитал (11.12.2004) |