Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) даде на "Булсатком" лиценз за GSM оператор. Стойността на лиценза е 19 млн. лв., които вече са платени. Собственикът на "Булсатком" Максим Заяков каза, че компанията няма да се стреми към голям пазарен дял, а ще предлага пакетни услуги. С това компаниите - доставчици на мобилна телефония на българския пазар стават общо четири заедно с "Виваком", "Мобилтел" и "Глобул". От новолицензираната компания обявиха, че ще стартират услуги за клиенти преди края на 2013 г., каквото е и задължението й по закон. Така тя ще може да предлага и мобилни услуги, използвайки вече набраната си база абонати на телевизия и интернет и предлагайки обвързване на трите услуги, както вече правят "Виваком" и "Мобилтел".
Източник: 24 часа (14.01.2013)

GSM 4 тръгва тази година Четвъртият мобилен оператор ще започне да предоставя услуги на крайни клиенти преди края на тази година. Това заяви Максим Заяков - единият от съсобствениците на "Булсатком", след като от името на компанията получи разрешителното й за тази дейност от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Церемонията се състоя малко преди края на работния ден в петък в КРС. "Цялата първоначална такса за лиценза, както и годишните такси за него вече са платени", обяви председателят на КРС Веселин Божков. Така малко повече от година след като получи първоначалното разрешително от регулатора и след доста месеци закъснение с плащането, "Булсатком" може да стартира реална дейност като доставчик на мобилни услуги, конкурирайки се с "Мобилтел", "Глобул" и БТК. Таксата, която "Булсатком" внесе в КРС, за да получи окончателното си разрешение от нея, беше 19 млн. лв. Тя осигурява на сателитния тв доставчик възможност за следващите 10 години да използва две ленти по 5 MHz в честотния диапазон 1800 MHz, като през тях предоставя високоскоростен пренос на глас и данни. Тези пари обаче са капка в морето от инвестиции, които занапред българското дружество трябва да направи, за да стигне до крайния потребител. Първоначалното финансиране за проекта от 41.7 млн. евро през декември беше договорено с Уникредит Булбанк със срок за връщане пет години. Сумата за изграждане на цялата технологична мрежа - без да броим търговската, по изчисления на експерти от сектора ще е минимум 200 млн. евро. Очакванията на собствениците на фирмата впрочем са, че ще им трябват почти двойно по-малко пари. "Технологията, на която ще разчитаме, предвижда да използваме оборудване, предполагащо доста повече на брой базови станции с по-малък обхват спрямо стандартните. Така крайната цена ще е по-ниска от обичайното", обясни Максим Заяков. Името на доставчика на станциите все още не се обявява официално. На първо време обаче "Булсатком" ще използва парите от Уникредит Булбанк за полагане на оптичните кабели между клетките. По думите на Заяков част от оборудването за мрежата ще се произвежда в България. Юридическият старт на четвъртия мобилен оператор идва по време на ожесточена битка на "Булсатком" с два от партньорите в сегашния му основен бизнес - доставката на телевизия. Преди Коледа bTV спря първо временно, а после трайно да подава програмите си към абонатите му. Причината според производителя на съдържание е, че доставчикът дължи пари, крие реалния брой на клиентите си, за да плаща по-малко, и не желае да започне диалог за увеличаване на таксите. Настояването на телевизията е за тройно вдигане на месечните плащания. Така и в момента абонатите на "Булсатком" не получават нито един канал от пакета на bTV. От този уикенд те останаха и без TV7 и Super 7. Последните две телевизии се свързват с мажоритарния акционер в Корпоративна търговска банка Цветан Василев, който отскоро е основен собственик и на БТК заедно с руската VTB. Това засилва съмненията, че спорът на "Булсатком" и с bTV точно в момента, когато операторът се опитва да стане конкурент на БТК в телефонията, е подклаждан от кръга около Василев. От миналата седмица "Булсатком" влезе в полезрението на прокуратурата и Икономическа полиция. Двата органа направиха съвместна акция в свързваната с компанията телевизия ТВ+ по подозрения за данъчни измами. От края на 2011 г. разрешително за дейност като мобилни оператори имат още две компании - "4Джи" и "Макс телеком" на Красимир Стойчев. Фирмата на Стойчев междувременно вече няма такъв лиценз, уточни председателят на КРС Веселин Божков. На свое заседание регулаторът е отнел разрешението на основание "неплащане". Същото най-вероятно ще се случи и с никому неизвестната "4Джи" още до края на месеца. Лицензите на двете фирми струват по 30 млн. лв., защото поисканият от тях честотен спектър е по-голям от този на "Булсатком".
Източник: Капитал (14.01.2013)

Цените на мобилните услуги за потребителите се очаква да се понижат с между 15% и 30% след август. От 1 юли вероятно ще влезе решение на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), според което цените на мобилните услуги на едро ще се понижат два пъти, а това ще рефлектира и на цените на дребно. От 1 юли ще бъдат намалени цените, които плащат телекомите за прехвърляне на разговорите, ако абонат на една компания се обади на клиент на друга. Това обясни председателят на КРС Веселин Божков пред Investor.bg. Той коментира, че решението за намаление на цените на мобилните услуги в момента се ратифицира от Европейската комисия, която ще трябва да даде съгласието си тарифите, наричани "цени за терминиране в мобилна мрежа", да бъдат намалени двойно от 1 юли. С предвижданото намаление КРС цели цените у нас да се изравнят със стандарта на живот в България, а и да паднат значително под средните за Европа. Председателят на КРС обясни, че има пряка връзка между цените на едро и дребно, но това, че тези на едро ще паднат два пъти не означава, че и тези на дребно ще намалеят два пъти. По предварителни изчисления на комисията, вероятно двойното намаление на тарифите на едро ще се отрази с 15% до 30% падане на цените на дребно. Процентът е "плаващ", защото всеки мобилен оператор има различни тарифи и предлага различни пакети от услуги. Цените на едро бяха намалени и от 1 януари.
Източник: Стандарт (23.01.2013)

БАИТ награди IT-отличниците за 2012 г. Петнадесет компании, учени и студенти бяха отличени от Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) за приноса си в IT сектора. Церемонията във вторник вечерта беше под по патронажа на президента Росен Плевнелиев, който обяви, че ще подкрепя инициативата и в следващите й издания. Бяха връчени 15 награди в 11 категории. Победителите са избрани от общо 76 подадени формуляра за участие или три пъти повече спрямо миналата година. "Всички ние подкрепяме един бранш – този на информационните технологии, който освен че трябва да стане структуроопределящ, в края на краищата трябва да заеме своето място и да бъде основен отрасъл в икономиката на България", заяви Теодор Захов, председател на управителния съвет на БАИТ и съсобственик на "Икономедиа" (издател на "Капитал" и "Капитал Daily") и добави: "Това е сектор с много висока добавена стойност и който прави една държава да изглежда високотехнологична." Недостигът на квалифицирани кадри беше един от основните акценти по време на церемонията и значителна част от наградите бяха насочени именно за стимулирането на образованието и подготовката на софтуерни специалисти. Това беше и в основата за първи път едно дружество да бъде отличено с два приза. "Телерик" взе образователната награда за създадената от нея софтуерна академия. Предвид дефицитът на кадри, който IT индустрията изпитва, това е една от алтернативните възможности секторът да набавя квалифициран персонал. В академията на "Телерик" са приети за обучение 2050 курсисти за учебната 2012-2013 г. "Имам мечта – тези 30 хил. души, които БАИТ и БАСКОМ идентифицират като недостиг на софтуерната индустрия, ние лека по-лека да ги запълним", заяви Светлин Наков от Академията на "Телерик". "Готвим се за мащабна промяна, скоро очаквайте и софтуерния университет". Компанията също така взе и наградата за "Корпоративна и социална отговорност" - категория в която заявления за участие са подали корпорации като "Глобул", Hewlett-Packard, SAP Labs България и др. Ръководителите на националния отбор по информатика за ученици проф. Стоян Капралов и главен асистент Емил Келеведжиев получиха голямата награда за принос в развитието на информационните и комуникационните технологии за 2012 г. "Двамата учени не правят бизнес, но правят нещо, без което бизнесът не може - талантът, и работят денонощно, за да могат младите хора да намерят своята реализация", каза президентът Росен Плевнелиев, след като връчи приза на учените. Две награди бяха връчени в категорията "Студентска разработка". Отличени бяха Денислав Лефтеров от ПУ "Паийски Хилендарски" и Здравко Велинов от Техническия университет в София. Лефтеров разработва проект "Дислекция" - интернет приложение за подпомагане на обучението на деца в състояние на дислекция, а Велинов разработва техническо приложение за следене на интернет трафика. Младите предприемачи също не бяха подминати, като наградата за стартираща компания получи Eventyard. Тя спечели през миналата година финансиране през фонда Eleven и разработва едноименно приложение за глобален бюлетин за събития. Компания на годината стана VMware – американска фирма с развоен център в България, която работи в сферата на виртуалните машини и облачните технологии. Принципът на виртуализацията е да се използват свободните ресурси от дадена машина, за да се стимулира работата на втора (и евентуално дори трета и четвърта) отделна операционна система. Националната агенция за приходите (НАП) беше отличена в категорията "Държавна администрация" за въвеждането на електронна връзка на над 360 хиляди фискални устройства със системата на НАП, проект осъществен изцяло от ведомството. Компанията "Винтех" взе наградата в категорията "Бизнес иновативност". Фирмата се занимава със създаване и внедряване на информационни системи с инженерно и бизнес приложение. Софтуерната и консултантска фирма "Интерконсулт България" спечели приза в категорията "Мобилно решение". "Нетера" спечели наградата в секцията "E-бизнес". За своя принос в отразяването на важни IT теми бяха отличени трима журналисти – главният редактор на списание Computer World България Констанца Григорова, репортерът от "Нова телевизия" Живко Константинов и продуцентът на следобедния блок на Радио Благоевград Росинка Проданова. Тя спечели почетен приз за популяризиране на информационните технологии извън София. В подкатегорията "интернет издание" беше отличено интернет радиото на програма "Хоризонт" – "Бинар".
Източник: Капитал (24.01.2013)

Четирима оператори наддават за Глобул Четири големи телекомуникационни оператора искат да купят българския мобилен оператор Глобул, като засега сделката се оценява на около 700 млн. евро. Най-големият гръцки оператор ОТЕ планира да продаде Глобул, за да рефинансира дълг от 1.8 млрд. евро в началото на 2014 г, съобщи Дарик радио в петък. Турските Turkcell и Turk Telekom, норвежкият Telenor проучват условията за продажбата на втория най-голям мобилен оператор в България. Deutsche Telekom, който има дял от 40% в ОТЕ, също проявява интерес към Глобул. Немската телекомуникационна компания по-скоро се намесва, за да накара останалите кандидати да дадат по-добри цени, коментират запознати, цитирани от Reuters. Все още не е ясно кой е четвъртият кандидат. Подаването на офертите се очаква до 18 март, а най-вероятно сделката ще е в края на март или през април. Според други източници в крайна сметка ОТЕ може и да се откаже от продажбата, след като през тази седмица си осигури 500 млн. евро от облигации. Най-вероятно компанията ще изчака да види офертите и след това ще вземе окончателно решение
Източник: Класа (04.02.2013)

Четирима наддават за Глобул Четири големи телекома искат да купят българския мобилен оператор Глобул, като засега сделката се оценява на около 700 млн. евро. Най-големият гръцки оператор ОТЕ планира да продаде Глобул, за да рефинансира дълг от 1.8 млрд. евро в началото на 2014 г. Турският телеком Turkcell и норвежкият Telenor проучват условията за продажбата на втория най-голям мобилен оператор в България. Deutsche Telekom, който има дял от 40% в ОТЕ, също проявява интерес към Глобул. Немската телекомуникационна компания по-скоро се намесва, за да накара останалите кандидати да дадат по-добри цени, коментират запознати, цитирани от Reuters. Все още не е ясно кой е четвъртият кандидат. Подаването на офертите се очаква до 18 март, а най-вероятно сделката ще е в края на март или през април. Според други източници в крайна сметка ОТЕ може и да се откаже от продажбата, след като през тази седмица си осигури 500 млн. евро от облигации. Най-вероятно компанията ще изчака да види офертите и след това ще вземе окончателно решение.
Източник: Дарик радио (04.02.2013)

ОТЕ може да се откаже от продажбата на "Глобул" Гръцкият телеком OTE може да спре планираната продажба на българското си звено "Глобул". За това намерение намекна изпълнителният директор на гръцката компания Майкъл Цамас по време на конферентна връзка, цитиран от агенция Bloomberg. Причина за решението е фактът, че OTE успешно намери средства, за да рефинансира дълга си за тази и следващата година. Така се обезмисля идеята за продажбата на българския оператор. "Проблемите с рефинансирането са в общи линии решени", заяви Цамас. "Процедурата по продажбата на "Глобул" не е спряна, тя продължава. Но ние трябва да преразгледаме ситуацията и да решим кое е най-полезното действие за акционерите." По предварителна информация към българския мобилен оператор са предявили интерес пет компании - Telenor, Orascom, Turkcell, Turk Telekom и Deutsche Telekom. Според български източници от телеком бранша на "Капитал" минималната цена, която гръцката компания иска за "Глобул", е около 700 млн. евро. Вторият по големина гръцки оператор оптимизира разходите и започна разпродажбата на свои активи, за да намали дълговете си. Компанията натрупа солидни задължения, след като дълговата криза в страната понижи значително потреблението. През януари OTE пусна петгодишни облигации за 700 млн. евро, с които да си помогне да погаси дългове за 1.4 млрд. евро с падеж през тази година. Търсенето на книжата надхвърли предлагането, което според Цамас е израз на "вот на доверие" от страна на инвеститорите към компанията. Гръцкият оператор започна и да разпродава активи, за да осигури нужните средства за рефинансирането на дълга си. Това беше и причината ОТЕ да опитва да продаде "Глобул". Общите задължения на компанията са 4 млрд. евро (по информация от интервю на Майкъл Цамас от средата на януари). От тях 1.4 млрд. евро трябва да бъдат върнати през тази година, а останалото - през 2016 г. В началото на февруари OTE обяви, че се е споразумяла със сателитния оператор от Саудитска Арабия Arabsat за продажбата на своето звено Hellas SAT. По информация на Reuters, сделката е за 208 млн. евро. Именно това впрочем е сателитът, от който капацитет използва българският доставчик на телевизия и интернет "Булсатком". Според съсобственика на българската компания Пламен Генчев спътникът може да работи още три години. Заради предстоящото изтичане на живота му "Булсатком" обяви намерение да изстреля свой сателит. "Глобул" е една от най-доходоносните компании на мобилното звено на OTE - Cosmote. Въпреки това българската компания е изправена пред редица предизвикателства. Телекомът отчита свиване на приходите през 2012 г. от 8.5% до 377.6 млн. евро на годишна база. Това се отразява и на печалбата на компанията. Преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) тя е 135.4 млн. евро, което е спад с 13.3% спрямо 2011 г., когато достига 156.2 млн. Негативните резултати се дължат на няколко фактора. Първо, през 2012 г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) понижи драстично цените за терминиране (на едро), като заедно с тях бяха коригирани и крайните стойности за разговори в роуминг в рамките на Европейския съюз. Това оказа негативно влинияе върху постъпленията на трите телекома в страната, които бяха засегнати допълнително и от отслабеното потребление заради ниския икономически растеж в България по време на кризата в Европа. OTE използват най-продуктивното си звено, за да осигурят част от финансирането си – българският оператор взе синдикиран заем от 250 млн. евро с водеща банка Citibank. От няколко години "Мобилтел" и БТК работят здраво в превръщането на компаниите в телекомуникационни фирми, които предлагат широк спектър от услуги и обединяването им в абонаментни пакети, с които да диверсифицират своя бизнес модел и източниците на свежи постъпления. Тази стратегия постепенно започва да дава резултати. Двете компании отчитат стабилен растеж на абонати, които ползват фиксиран интернет и цифрова телевизия, като голяма част от тях използват техните пакетни планове. "Глобул" за разлика от конкурентите си все още предлага само мобилни продукти. Поради подготовката за евентуална продажба телекомът сви инвестициите в други сегменти, както и в развието на мрежата си. Така, докато "Мобилтел" и БТК тестват мобилни мрежи от четвърто поколение, изградени по LTE стандарта, "Глобул" засега само е обявил, че има интерес за развиване на тази технология. А пазарът ще става все по-труден, защото регулациите в страната ще продължат да се затягат и през тази година. От 1 януари КРС понижи още веднъж цените за терминиране, а от 1 юли тази година тя има намерение да въведе разходоориентираност при цените за достъп до мобилните мрежи, което още веднъж ще удари по финансовите резултати на българските телекоми.
Източник: Капитал (04.03.2013)

КРС предупреждава мобилните оператори Трудностите на абонатите по отношение на достъпността и яснотата на индивидуалните договори, непредоставяне на детайлна информация за тарифата или пакета от услуги, както и неосигуряване на достъп на потребителите до общите условия на предприятията - това бяха темите, обсъдени на среща на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) с трите мобилни оператора "Мобилтел" ЕАД, "Космо България Мобайл" ЕАД и "БТК" AД, както и със Сдружението за електронни комуникации (СЕК), представляващо по-голямата част от алтернативните предприятия в областта на електронните съобщения, съобщиха от КРС. Друга важна тема, която бе обсъдена, е сканирането на подписи на граждани при сключване на договори с операторите. Председателят на КРС д-р Веселин Божков беше категоричен, че подобна практика предполага манипулация с личните данни и подписа на абоната. Регулаторът изиска от предприятията да предоставят индивидуалните договори на абонатите си задължително на хартиен носител. Във връзка с вече взети решения от страна на комисията беше обърнато внимание на едно от предприятията за неизпълнението на задължителните указания, дадени от страна на КРС, за "кредитния лимит".
Източник: Дума (05.03.2013)

Както бе обявено, заради ограничения до минимум износ на ток и заради създаване на микс от уж по-евтина електроенергия, през уикенда бяха изключени три енергоблока от държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", два блока от ТЕЦ "Контур Глобул - Марица-изток 3" и един блок от "АЕS - Гълъбово". Общото енергопроизводство от целия комплекс в събота е било 1500-1600 мегавата, в неделя - около 1000 мегавата, а вчера - 800-900 мегавата. ДКЕВР вече съобщи, че по различни причини това натоварване на мощностите в източно маришките централи засега оставало без промяна. Драстичното намаляване на енергопроизводството съвсем естествено повлече и Мини "Марица-изток", които доставят лигнитните въглища за централите. Събота и неделя въгледобивът в рудник "Трояново 3" е бил преустановен напълно, тъй като складовете на американската "КонтурГлобул" са били пълни с резервни въглища. В рудник "Трояново 1" пък от 35 хил. тона на денонощие въгледобивът е бил намален повече от 4 пъти - на 8500 тона. Най-малко е паднало производството в най-големия рудник - "Трояново-север", който снабдява със суровина основно държавната ТЕЦ " Марица-изток 2". Ежедневният производствен график в него е бил свален от 20 хил. тона въглища на 15 хил. тона. Цифрите показвали, че само за първите два месеца, в които имаше нормално потребление и износ, мините вече били назад с над 1,5 млн. т от годишния план, който е около 30 млн. тона. Какво ще стане, ако топлоцентралите продължат да работят с половината си мощности, никой не се наема да прогнозира. Напълно е спряна и работата в рудниците "Бели брег", "Чукурово" и "Станянци", съобщиха от "Въгледобив - Бобов дол". Откритите мини в Бобов дол и Перник са на намалени мощности. Засега поддържат работата в подземните рудници, защото затварянето им е необратимо. Принудителният престой е заради липсата на пласмент. Складовете в централите в двата града са пълни с въглища и затова копаенето на нови количества е спряно. Има индикации за самозапалване на склада в Бобов дол, твърдят от минната компания на Христо Ковачки. Депото е поставено под непрекъснато наблюдение. От дружеството отричат цената на тока да се влияе от 140-те мегавата, произвеждани в ТЕЦ-Бобов дол. Той работи само с един блок и на минимален товар. Обвиненията били спекулация, която застрашава работата на 5000 души, работещи в рудниците и ТЕЦ-овете на фирмата. "За разлика от енергетиците, които получават заплати и ако топлоцентралите не работят заради т.нар. студен резерв, миньорите вземат толкова, колкото изкопаят", припомни шефът на синдикалната организация на КНСБ в мини "Марица Изток" Веселин Вълканов. Колегата му от КТ "Подкрепа" Генчо Генчев пък беше категоричен, че ДКЕВР трябва да преразгледа всички разходи по цялата верига - от ТЕЦ-овете до ЕРП-тата, а не по най-лесния начин да дърпа шалтера без много да мисли. "В момента ние продаваме тон сурови въглища за 15 лв., а те ни струват 17 лв.", припомни друг абсурд от натиска към държавните дружества синдикалистът. За сметка на това, както многократно бе тиражирано, оказва се, че някои топлоцентрали плащат много по-скъпо за варовика в сравнение с въглищата - по 27 лв. на тон. Генчев припомни и с нищо не оправданата такса за пренос, която ни калкулират сега в сметките - по 17 евро на мегават, при 10 евро дори за богатите европейски страни. Синдикатите са категорични, че в стремежа се да свали цената на тока ДКЕВР трябва да преразгледа подобни необосновани разходи на производителите по цялата верига. Те не приемат и оправданието - "имаме сключени договори, трябва да ги изпълняваме", което се отнася и за двете американски топлоцентрали, и за фотоволтаиците и ветрогенераторите. Ако цената на тези договори са няколко хиляди съкратени миньори и енергетици, по-добро да ги развалим, не са далеч и от тази радикална мярка синдикалистите.
Източник: Стандарт (05.03.2013)

"Глобул": Скъп или непродаден "Скоро германците ще ни купят и тогава всичко драстично ще се подобри." Изразът е на един от акаунтите на "Глобул" (отговорник за група клиенти). Отправен е преди няколко дни към бизнес абонат, пазарящ се за намаляване на тарифата си, нов телефон като подарък (поне един смартфон) и допълнителни минути за разговори с всички мрежи, за да не се пренесе към конкуренцията. Не че всички абонати правят така непрекъснато. Както не е сигурно, че "германците" ще купят "Глобул". Но разговорът е показателен както за състоянието на оператора, очакващ да разбере съдбата си, така и за обстановката на българския телеком пазар - труден и изискващ много усилия, за да се постигнат резултати. Дали "Глобул" ще има нов собственик всъщност е въпрос, който вероятно ще получи отговора си съвсем скоро. Срокът за подаване на обвързващи оферти от кандидатите, поставен от собственика ОТЕ, е 18 март. С наближаването му обаче шансовете за сделка, по всичко личи, намаляват - като цяло, защото гръцките притежатели настояват за сериозна цена, а не е ясно дали потенциалните инвеститори са готови да я дадат. Желанието на гръцката ОТЕ да продаде българското си поделение дойде в средата на последното лято. Но не като стратегическо решение да излезе от пазара в страната, да се насочи другаде или да инвестира в друго, а като възможен вариант за финансиране, за да подсигури плащанията по дълга си от близо 4 млрд. евро. Сега, повече от половин година по-късно, ситуацията е значително променена. ОТЕ успешно пласира нова емисия облигации за 700 млн. евро и постигна споразумение за продажба на сателита си Hellas Sat за 208 млн. евро. Други 250 млн. евро бяха взети чрез синдикиран заем, който самият "Глобул" договори наскоро. Обявената още през юни 2012 г. "дупка" в бюджета на телекома, нужен му, за да посрещне плащанията по дълга си тази година, беше между 700 и 900 млн. евро. Тоест необходимостта за "Глобул" да се търси нов собственик вече далеч не е належаща. Именно това каза главният изпълнителен директор на ОТЕ Майкъл Цамас на последния конферентен разговор с инвеститори след обявяването на финансовите резултати на групата. "Що се отнася до сделката за "Глобул", процесът по нея продължава, но, разбира се, рефинансирането на дълга ни намалява силно риска пред плащанията ни. Разглеждаме ситуацията с цел да оптимизираме интересите на групата и нейните акционери", каза Цамас. Очевидното послание, отправено към потенциалните купувачи на "Глобул", е, че решаваща в случая ще е цената, компромиси с нея няма да се правят и ако тя не е удовлетворяваща, сделка просто няма да има. Според източници на "Капитал" поставеният минимум за 100% от "Глобул" и "Германос" е 700 млн. евро (минус кредита от 250 млн. евро). Позиция от този порядък впрочем е повече от разбираема. От една страна, "Глобул" има стабилни позиции на българския пазар, а от друга - той е сред солидните източници на приходи и печалба за компанията майка. Ако за ОТЕ решимостта да има ли сделка или не очевидно ще зависи от цената, то за купувачите логиката е същата, но в обратната посока. Кандидатите, от които се очакват оферти до 18 март, са четирима: Telenor, Turkcell, Turk Telekom и Deutsche Telekom. Orascom в крайна сметка не подаде предложение на "първия тур". Както от централата на ОТЕ в Атина отказаха подробности по сделката в момента, така и от главните офиси на четиримата потенциални купувачи получихме еднотипни отговори, че на този етап няма да се коментират никакви детайли. Единствено от пресофиса на Turkcell бяха малко по-конкретни, а именно, че оценката на "Глобул" продължава и все още няма окончателно решение за офертата. Очакванията на българските наблюдатели на сектора са, че предложение от Turkcell ще бъде подадено - компанията от години има интерес към българския пазар и доказателство за това е упоритостта й до последно при последната процедура за БТК. Малко по-скептични са източниците от бранша в София към готовността на Turk Telekom да се подаде висока оферта за втория български мобилен оператор. Според запознати оценката на експерти от инвеститора е, че възможностите за растеж на "Глобул" не са големи, а тенденцията за него на местния пазар е "трайно негативна". "Има и друго. От много години почти непрекъснато по повод различни продажби се говори за възможно навлизане на турски инвеститор на българския пазар, но то все не се случва", каза един от източниците на вестника, пожелал името му да не се цитира. Според него, не е изключено такава сделка да не бъде допусната от българските "служби" и по причини, свързани със сигурността. Като един от най-сериозните кандидати за "Глобул" продължава да се сочи Telenor. "Интересът на норвежците не е охладен, но всичко е въпрос на цена", каза запознат с проекта експерт. Според друг основният въпрос е дали цената, която Telenor ще предложи, ще отговори на очакванията на гръцките продавачи. Защото тя ще е съобразена с изчисленията на скандинавската компания, че необходимите инвестиции в българския оператор са близо 300 млн. евро. Компанията, която със сигурност познава най-добре продаваното дружество, е Deutsche Telekom, която е с 40% акционер в ОТЕ. Факт е обаче, че още когато възможността "германците" да купят българското поделение на гръцкия телеком беше спомената последното лято, главният финансов директор на Deutsche Telekom я обяви по-скоро като вариант да се помогне на ОТЕ да посрещне плащанията по дълга си. След като тя отпада за момента, не е ясно дали германският инвеститор ще желае да се впусне и в българска авантюра. За да отговори максимално пълно на всички въпроси на инвеститорите, ОТЕ междувременно удължи срока за достъп до всякаква информация за "Глобул" до 18 март - последния ден за обвързващи ценови оферти. Според близък до хода на сделката български източник, възможно е и този срок да бъде отложен. По всичко личи и че вземането на решение няма да е светкавично. За самата компания пък без съмнение дългата неизвестност не е полезна. Най-малкото защото по-дългосрочната перспектива на собственика му дава сигурност, за да прави инвестиции. Позицията на "Глобул" в момента наистина изглежда стабилна. По последни данни той има 4.5 млн. клиента (макар и при проникване на услугите на пазара от 159%), 377.6 млн. евро приходи за миналата година и 135.4 млн. евро печалба преди лихви, данъци и амортизации. Като цяло обаче пазарът е не само динамичен, но и изискващ вложения. Тоест на бъдещия собственик (който и да е той и дори да остане ОТЕ) ще му се наложи да вземе стратегическо решение да остави ли оператора изцяло в полето на мобилните услуги с малко участие на фиксирания сегмент, или да го превръща в комплексен доставчик. Второто би означавало навлизане в нишите на интернет и телевизионни доставки, покупка на съответната инфраструктура или работещи дружества от този бизнес, още маркетинг и реклама. Но пък може да заздрави клиентската база на компанията. Първото пък със сигурност води до още вложения в надграждане на мрежата и увеличаване на капацитета й - тенденцията за все по-широко навлизане на смартфони и таблети в България и използването им за трафик на данни и мобилен интернет непрекъснато се засилва, изисквайки по-голям капацитет на инфраструктурата. По информация от самия "Глобул" от изминалата седмица продажбите на смартфони в търговската му мрежа са се увеличили през 2012 г. с 24% и представляват 30% от всички продадени мобилни телефони. Ръстът на потреблението на мобилен интернет в мрежата на оператора за миналата година е 50%, а броят клиенти, ползващи услугата, е скочил със 75%. Именно този тренд, който впрочем е общ и за трите оператора, изисква нови вложения в мрежата. И дори да приемем, че "Глобул" няма да се присъедини към общото нахлуване на пазара на интернет и телевизия, надграждането на мобилната инфраструктура е неизбежно. Факт е, че операторът на ОТЕ в България, макар и да е заявил интерес към мрежа от четвърто поколение по стандарта LTE, все още не е предприел активни действия за създаването й, за разлика от "Мобилтел" и БТК. С една дума - независимо от изхода на сделката за "Глобул" би било рисковано да продължи политиката на пасивност.
Източник: Капитал (11.03.2013)

Turkcell не се е отказал от Глобул Turkcell все още обмисля оферта за българския мобилен оператор Космоте България Мобайл ЕАД, известен като Глобул. "Ние все още не сме взели решение дали да наддаваме", каза Корай Озтурклер, ръководител корпоративни операции в турската компания. "Но сме направили дю-дилиджънс. В момента анализираме компанията и имаме финансовата сила, за да се възползваме от възможност за покупка". Turkcell Iletisim Hizmetleri AS, най-големият мобилен оператор в Турция, ще започне да продава първия си брандиран смартфон тази година. "Той ще бъде проектиран в Турция, от турски инженери", каза Озтурклер в интервю за Bloomberg. Turkcell работи с чипове Qualcomm Inc. (QCOM) за производство на Гебзефон, който ще е по-евтина алтернатива на iPhone на Apple Inc. Турската компания има 35 милиона абонати в края на 2012 г. Бюджетният дефицит на Турция е 28.8 милиарда лири (16 милиарда долара) през 2012 г. Той е по-висок от първоначалната цел от 21.1 млрд. лири. Правителството планира да увеличи вътрешното кредитиране с 47% през тази година преди изборите през 2014 г. "Всеки 1 милион телефона, които ще продадем, ще намалят с 500 милиона турски лири дефицита", каза Озтурклер. "Тези пари ще останат в Турция."
Източник: Дарик радио (11.03.2013)

Срокът за подаване на оферти за "Глобул" е удължен Гръцкият оператор OTE е удължил с един месец крайния срок за подаване на оферти за притежаваната от него телекомуникационна компания "Глобул". Очакванията на оператора са сделката да донесе около 700 млн. евро (915 млн. долара), съобщава агенция “Ройтерс", като се позовава на двама източници, запознати с плановете на компанията. Към купуване на "Глобул" вече са проявили интерес Turk Telekom, мобилният оператор Turkcell, норвежката компания Telenor, както и Deutsche Telekom, която има 40% дял в ОТЕ. Те трябваше да подадат обвързваща оферта до 18 март, но ОТЕ удължи сроковете, тъй като двете компании и участниците в търга се нуждаят от повече време, за да изготвят правните си документи, става ясно от източник, пряко свързан с процеса. "Крайният срок е удължен с един месец до 18 април", е уточнил вторият източник. ОТЕ обяви плановете си за продажба на втория по големина мобилен оператор в България - “Глобул”, още миналата година като част от усилията си за рефинансиране на дълга си от 1,65 млрд. евро до началото на 2014 година. В началото на март 2013 г. главният изпълнителен директор на ОТЕ Майкъл Цамас заяви, че телекомът може да реши да не продава "Глобул", след като си осигури 700 млн. евро чрез емисия облигации и продажбата на сателитните подразделения Hellas и SAT за 208 милиона евро. Емисията обхвана голяма част от задълженията на ОТЕ за погасяване на дълговете за тази година, намалявайки затруднената ликвидност до такава степен, че дружеството да може да се справи с дълга си, дори без да се налага да продава “Глобул”. Българският оператор генерира около 7% от продажбите в ОТЕ и около 9% от печалбата преди лихви, данъци, обезценяване и амортизация (EBITDA). EBITDA маржът на “Глобул” за 2012 г. е около 36%, т.е. малко по-висок от 35-те процента за цялата група. В България основните конкуренти на "Глобул" са Мтел на Telekom Austria и "Виваком", която наскоро бе закупена от Дружеството "Вива Телеком България".
Източник: econ.bg (20.03.2013)

ЦСКА може да се похвали с нови 8 спонсорски договора, заяви пред "Стандарт" изпълнителният шеф на клуба Георги Илиев - Майкъла. Сред тях са световният гигант "Кока-Кола", родното застрахователно дружество "Армеец", "Рефан", фирми за строителни материали. За контракта с американския гигант съобщихме първи още през зимата. "Във всички договори има и финансова част, и бартерна", сподели още Майкъла. Той почва след седмица разговори с "Глобул" и "Legea", съответно генерален спонсор и снабдител с екипировка. "Специално контрактът с "Глобул" е направен непрофесионално от наша страна. Не знам кой го е мислил, но съгласете се, 1 милион лева годишно, от които 800 000 лева включени разговори, е несериозно. Не може ЦСКА реално да получава 200 000 лева от генералния си спонсор", сподели Майкъла, "Ще разговарям с хората от "Глобул" за съвсем нови условия. Ако не, ще търсим други варианти".
Източник: Стандарт (22.03.2013)

Пети мобилен оператор наесен Съвпадение, съдба, дежа вю или поредното доказателство, че нищо на света не се губи, камо ли човешката амбиция. Наречете го както пожелаете, но фактите са такива: Красимир Стойчев отново е с проект за мобилен оператор, отново планира той да е първи по технологията си в страната и пак се готви да го продаде на някой с повече пари от самия него. Оттук нататък приликите с още познати лица може би свършват. Дали проектът на Стойчев ще успее - гаранция, разбира се, няма. По думите му обаче той е задвижен, фирмата му "Макс телеком" ще има нов мажоритарен собственик съвсем скоро, а до октомври тя най-вероятно ще започне да предлага услуги като мобилен оператор от четвърто поколение - LTE (Long Term Evolution). Намерението на Красимир Стойчев да излезе отново на терена на мобилните оператори е още отпреди близо година и половина. През декември 2011 г. неговата "Макс телеком" взе от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) лиценз за изграждане на мрежа за мобилни услуги и съответните честоти - две ленти по 8 MHz в диапазона 1800 MHz за 10 години напред. Според процедурата, проведена от регулатора тогава, ресурсът беше отпуснат с идеята за т.нар. технологична неутралност, тоест компаниите могат да го използват по какъвто стандарт си пожелаят. Същите лицензи тогава взеха и сателитният тв доставчик "Булсатком" и "4джи ком". Последната фирма и до днес не е внесла нито лев от таксата за честотите, няма активи освен капитала си от 50 хил. лв. и никой не е дал сигнал да знае кой стои зад нея. Според регистрите "4джи ком" е собственост на "Ултра ком БГ". Тя пък е 100% притежание на Евгени Гаврилов Цолов, който според експерти от сектора е консултант. Разрешителното на "4джи ком" в момента е "на трупчета". "Булсатком", макар и на части и със закъснение, плати 19-те млн. лв. за своя спектър (две ленти по 5 MHz) и обяви, че започва да строи мрежа за LTE - четвърто поколение мобилна услуга, гарантираща високоскоростен пренос на данни и, разбира се, глас. "Макс телеком", която иначе предоставя услуги по все по-загърбвания WiMAX стандарт и има скромно присъствие на пазара като цяло с около 30 000 абонати (пети по големина интернет доставчик в страната по данни на КРС за 2011 г.), съвсем доскоро не даваше никакви признаци да оползотвори лиценза си. Освен периодичните срещи на Стойчев с председателя на КРС Веселин Божков, на които единият настоява за плащане на 30-те млн. лв. такса за лиценза, а другият обещава, че скоро ще има пари. В един момент въпросният разговор започна да върви през НАП, тъй като Божков прехвърли вземането към приходната агенция като публично. До реални действия към принудително събиране обаче не се стигна, а преди дни половината от таксата беше платена. Самият Веселин Божков само обяви, че единият от лицензираните нови оператори е платил 15 млн. лв. от очакваните 30, без да уточнява кой е. Почти веднага самият Стойчев обясни, че става въпрос за него, като са внесени и годишните такси за ползване на честотния ресурс. "За момента това е мостово кредитиране, което обаче ще бъде трансформирано в собственост", каза Стойчев. По думите му купеният процент акции от "Макс телеком" при всички положения ще е над 50%, тоест операторът ще има нов мажоритарен акционер. Името му засега се пази в тайна, но очакванията са да се разбере съвсем скоро, може би до месец, когато би трябвало и останалите 15 млн. лв. от таксата за лиценза да бъдат преведени на КРС. "Става въпрос за базиран в Лондон фонд за дялово инвестиране", уточни Стойчев. И отрече мълвата, че зад фонда стоят руски капитали, които може би са с произход изгонения от България и търсен от Интерпол и в момента руски милиардер Майкъл Чорни - човекът, който навремето купи "Мобилтел" от Красимир Стойчев. "Няма нищо такова", категоричен е българският предприемач за сегашната ситуация. От името на "Макс телеком" по проекта от около месец работят двама чужденци, чиито имена бяха потвърдени от Стойчев като представители на бъдещия основен акционер. Най-вероятно и двамата ще останат поне известно време във висшето управление на компанията. Това са Тони Робинсън и Питър Ковел. Двамата са познати на местния телеком пазар, тъй като влязоха в мениджмънта на БТК през юни 2004 г. - почти веднага след приватизацията й от името на купувача Advent International. Първият беше главен търговски директор на БТК, а вторият - главен технически директор. Двамата впрочем вървят в тандем по традиция. Точно преди да дойдат в БТК, бяха работили заедно в Global TeleSystems - информационна мрежа между частните здравноосигурителни компании в 12 европейски страни. Ковел е бил в италианската компания Marconi и в британската Cable and Wireless, която притежаваше 49% в "Мобиком". Има опит в изграждането на мрежи в Китай, Русия, Чехия, Унгария и Полша. Работил е и в Британския кралски флот, където се е занимавал с комуникационни и оръжейни системи. След напускането на флота е изпратен като ръководител на секретен проект за изграждане на IT мрежа между петролните сонди в Персийския залив, бреговата администрация и танкерите. Робинсън е работил за Hong Kong Telecom и aвстралийския телеком Tesltra. Към момента дуетът отново е заедно - този път в базирания в Лондон фонд за дялови инвестиции Pemberton. Преди него пак двамата са били в руския "Вимпелком" - телекомът, контролиран от групата на Михаил Фридман "Алтимо", която пък е акционер в кандидат-купувача на "Глобул" Turkcell. Според представянето на самия Pemberton на интернет страницата му фондът е специализиран в инвестиции във финансите и телекомуникациите в Централна Европа. "Pemberton се фокусира върху консолидацията на алтернативни доставчици, които са демонстрирали способността си да налагат нови технологии и имат потенциал за растеж", пише в презентацията на фонда. "Не говорим по никакъв начин за пети GSM, а за първи LTE оператор", твърди Красимир Стойчев. Тоест явно новият доставчик ще търси пазар не толкова с традиционния пренос на глас и съобщения, колкото със скоростен трансфер на данни и достъп до интернет - LTE проектите на "Мобилтел" и БТК са на етап тестове, а "Глобул" няма такива. За момента утвърдените на пазара компании не бързат с инвестициите в новото поколение мрежа, от една страна, заради липсата на свободни честоти в предпочитания от тях спектър 800 MHz (там изграждането на мрежа е най-евтино), а от друга - заради липсата на натиск от пазара за този тип услуги, съчетана с недотам задоволителните им печалби. Мрежата на "Булсатком" ще е LTE, но няма яснота кога ще е готова. При "Макс телеком" основната и най-времеемка част от проекта е свършена - местата за поставяне на техниката са узаконени още при изграждането на покритието по WiMAX технологията, твърди Красимир Стойчев. Операторът има и споразумения за взаимно свързване с останалите оператори и резервиран номерационен план. В момента според предприемача тече процедура по избор на доставчик на оборудването, като за монтажа му няма да се използва специализирана фирма. След това стартирането на самата услуга е въпрос на време и пари - за момента не се обявява колко. Идеята е през октомври операторът да има покритие на 70% от населението на страната. А Стойчев... ...ще живее по-спокойно като миноритарен акционер в новия оператор и стратегически директор там - твърди той, ако проектът тръгне, както е предвидено. Дали това амплоа ще се сбъдне, е въпрос на време и определени събития. Като например пети мобилен оператор да пробие на пазар, наситен близо 160%, с три активни доставчика и друг на път. По думите на Стойчев поведението на регулатора, който изчака доста дълго новонавлизащите доставчици да задвижат проектите си, без да отнеме разрешителните им, е било изключително толерантно, особено на фона на трудния достъп до финансиране и предвид голямото "финансово подстригване" в международен мащаб. Добронамереността на регулатора обаче, макар и да е важна, далеч не е достатъчна за успеха на която и да било компания - с какъвто "Макс телеком" до момента не може да се похвали. Дружеството не е подавало отчети в Търговския регистър от три години, а за последно има такъв от 2008 г., когато регистрира 14 млн. лв. загуба. То има залог в Първа инвестиционна банка срещу кредит от 8.6 млн. евро от 2007 г., който, твърди Стойчев, се плаща редовно. Основен акционер в "Макс телеком" официално е регистрираното в Швейцария "Стробос холдинг", а с много малък процент съдружник е Георги Кирилов Тасев - лицето на фирмата на Чорни "Метатабак", която преди години неуспешно се опита да купи "Булгартабак". Евентуалният успех на новото начинание на създателя на "Мобилтел" принципно би бил позитивен за пазара като цяло, доколкото ще предизвика още конкуренция. Със сигурност и участниците на пазара в момента не са за подценяване.
Източник: Капитал (01.04.2013)

И NET1 излезе на телефонния пазар Конкуренция от големите телекоми, ниски тарифи и непрекъснато консолидиращ се пазар. С такава ситуация са принудени да се справят независимите интернет и тв доставчици, които оцеляха след вълната на изкупувания в сектора. Основният фокус на бизнеса вече не са евтините високи скорости за достъп до глобалната мрежа, а разнообразните пакетни услуги. Доставчикът NET1, който запази независимостта си въпреки офертите, които получаваше за покупка и от трите мобилни оператора ("Мобилтел", "Глобул" и БТК), явно също залага на "пакета". В неговия случай това означава предлагане и на фиксирана телефония. Интернет операторът и досега предлагаше освен достъп до глобалната мрежа и телевизия. NET1 обаче реши да разшири портфолиото си и да включи трета услуга – фиксиран телефон. Тя вече е достъпна, макар за момента само за корпоративни клиенти, обявиха във вторник от дружеството. Операторът пуска телефонни услуги както отделно, в рамките на няколко абонаментни плана, така и в пакет с високоскоростен интернет достъп. "Целта на NET1 е да разполага с пълно портфолио от фиксирани услуги", заяви търговският директор на NET1 Мария Божилова пред "Капитал Daily". Така компанията вече разполага с троен пакет от фиксирани услуги – телефон, телевизия и достъп до интернет. Основната технология, по която ще се предоставя фиксиран сигнал, е през IP. Това е предпочитан метод от всички играчи на пазара без БТК, който залага на медни жици. Преминаването на телефонни абонати към NET1 няма да е свързано с допълнителни разходи. "Ако клиентът има аналогова централа, операторът ще предостави безплатно декодиращи устройства, които да превърнат сигнала в цифров", заяви Божилова. Тя сподели, че основната идея е да се предложи пълен пакет фиксирани услуги на корпоративните клиенти. Според нея това ще спести разходи на фирмите, защото те ще могат да вържат стационарен интернет, телефон и телевизия към един доставчик. NET1 планира съвсем скоро да пусне подобна услуга и за индивидуалните потребители, каза Божилова, без да уточнява конкретна дата. Теоретично стационарната телефония на компанията може да бъде налична в цялата страна. На практика обаче интернет мрежата на оператора е ограничена в рамките на София. Потенциално разширяване извън столицата не е планирано до края годината. "До края на 2013 г. ще се стремим да покрием 100% от територията на София, като в рамките на този период не очакваме да разгърнем мрежата си извън столицата", коментира тя пред "Капитал Daily". Новата услуга се предлага в три тарифни плана – Standard, Advanced и Premium. Те включват различен брой безплатни минути за телефонни разговори към фиксирани мрежи в България, страните от Европейския съюз, САЩ и Канада. По думите на Божилова NET1 прибягва до агресивна ценова политика, за да може да бъде конкурентна на останалите играчи. Докато месечните такси са съпоставими с останалите доставчици, разговорите са значително по-евтини спрямо конкурентите. Връзката с всички мобилни оператори от стационарните телефони на NET1 е 0.10 лв., докато например при БТК е 0.17 лв. при слаб трафик и 0.20 лв. при силен. Компанията има лиценз за фиксирани телефони, издаден от КРС през пролетта на 2012 г., и резервиран номерационен план. Водите, в които NET1 навлиза обаче, може да се окажат дълбоки. Докато преди малко повече от десетилетие монополист при фиксираната търговия беше БТК, сега ситуацията е доста по-различна. До средата на 2012 г. има действащи 25 компании, които предлагат подобни услуги, а тези, които имат разрешение да доставят телефонен сигнал, са 34, показват данните от последния годишен доклад за състоянието на пазара на КРС.
Източник: Капитал (03.04.2013)

Унгарските подразделения на големи европейски телекомуникационни компании като Deutsche Telekom и Telenord са изявили интерес към продажбата на "Глобул". Това обяви президентът Росен Плевнелиев в Будапеща, който участва в бизнес закуска с местни предприемачи. Гръцките собственици на "Глобул" от ОТЕ очакват оферти за телекома до 18 април, след като потенциалните купувачи пискаха един месец отсрочка, припомня вестник "Стандарт". Скоро предстоят преговори за инвестиции у нас и от страна на компанията Bombardier, която има интерес към въвеждане на железопътни системи у нас, каза Плевнелиев. Унгарският бизнес познава много добре българската бизнес среда и детайлите около клъстърите в земеделието и информационните технологии, към които също проявяват интерес, допълни той. По време на срещата е имало и конкретни въпроси от предприемачи за банковия сектор, фармацията и плановете ни за въвеждане на електронно правителство и изграждане на инфраструктура. В момента Унгария е в топ 10 на инвеститорите у нас с ръст от 16 % през 2012 г. и общ обем на вложенията от близо 1 млрд. евро. До две седмици българска делегация, начело с икономическия министър Асен Василев, ще посети Будапеща за синхронизиране на позициите на двете държави по проектите "Южен поток" и "Набуко". Не бива да позволяваме на Русия едностранно да се пазари на парче с всяка държава в Европа за цените на енергийните суровини, каза Плевнелиев. В края на тези многомилиардни проекти имаме възможност да предоговаряме заедно условията, допълни той.
Източник: profit.bg (04.04.2013)

Унгарските подразделения на големи европейски телекомуникационни компании като "Дойче телеком" и "Теленорд" са изявили интерес към продажбата на "Глобул". Това обяви президентът Росен Плевнелиев в Будапеща, който участва в бизнес закуска с местни предприемачи. Гръцките собственици на "Глобул" от ОТЕ очакват оферти за телекома до 18 април, след като потенциалните купувачи пискаха един месец отсрочка. Скоро предстоят преговори за инвестиции у нас и от страна на компанията "Бомбардиер", която има интерес към въвеждане на железопътни системи у нас, каза Плевнелиев. Унгарският бизнес познава много добре българската бизнес среда и детайлите около клъстърите в земеделието и информационните технологии, към които също проявяват интерес, допълни той. По време на срещата е имало и конкретни въпроси от предприемачи за банковия сектор, фармацията и плановете ни за въвеждане на електронно правителство и изграждане на инфраструктура. В момента Унгария е в топ 10 на инвеститорите у нас с ръст от 16 % през 2012 г. и общ обем на вложенията от близо 1 млрд. евро. До две седмици българска делегация, начело с икономическия министър Асен Василев, ще посети Будапеща за синхронизиране на позициите на двете държави по проектите "Южен поток" и "Набуко". Не бива да позволяваме на Русия едностранно да се пазари на парче с всяка държава в Европа за цените на енергийните суровини, каза Плевнелиев. В края на тези многомилиардни проекти имаме възможност да предоговаряме заедно условията, допълни той.
Източник: Стандарт (04.04.2013)

Turkcell има 7 млрд. долара и се интересува от Глобул Тurkcell Iletisim Hizmetleri AS търси възможности за инвестиции в Турция, като в същото време поднови офертата си за българския мобилен оператор Глобул, коментира главният изпълнителен директор на компанията Сурея Чилив. "Има възможност за инвестиции в оптични мрежи, но в рамките на две или три години ще има LTE /4G безжична мрежа/, заяви Чилив пред Bloomberg. "Вместо да има три различни мрежи за LTE, може да има само една мрежа и Turkcell се интересува от това да я предложи." Turkcell разполага с наличен резерв от около 7 млрд. долара по данни от края на 2012 г. Турското дружество вече подаде първоначална необвързваща оферта през ноември за българския оператор Глобул, който е собственост на Гръцката телекомуникационна компания. Turkcell няма да вземе решение за дивидента си, докато въпросът не се разгледа от новия управителен съвет, допълни Чилив.
Източник: Дарик радио (09.04.2013)

"Глобул" пусна собствена слънчева централа "Глобул" вече има собствена фотоволтаична централа, изградена на територията на Центъра за контрол и управление на мрежата в София. Тя разполага с 60 слънчеви панела с общ капацитет от 14.7 kWh - електроенергия, която захранва осветлението на сградата. Централата е напълно автономна и разполага с умно управление при трансфера между панелите и електрическата мрежа. Неизразходваната през деня енергия се съхранява в батерии, за да може да бъде използвана през нощта. Тъй като центърът за контрол и управление работи денонощно, в редки случаи енергията от слънцето не стига. Тогава за кратко се налага осветлението да бъде захранено от централната електрическа мрежа, поясняват от "Глобул". Работата по проекта е започнала през лятото на 2012 г., а панелите са влезли в експлоатация на 22 март тази година. От мобилния оператор не коментираха какъв е обемът на инвестицията в проекта. Според Росен Карагьозов - ръководител на отдел "Строителство" в компанията, основната цел е "Глобул" е да даде добър пример на останалите в развитието и използването на възобновяеми енергийни източници. Практиката вече е привлякла интереса и на други компании от бранша, твърди Карагьозов. "Поне един български оператор се свърза с нас във връзка с този проект", каза той, без да уточни името. Проектът за разполагането на фотоволтаична инсталация и умна система за управление в София не е единствен на компанията. Той е част от стратегията на "Глобул" за намаляване на разхода на енергия в мобилната мрежа. През 2008 г. "Глобул" стартира пилотен проект за инсталиране на фотоволтаични панели на базовите си станции в отдалечени райони без достъп до електропреносната система. При тях за осигуряване на ел. енергия се използват дизелови генератори. Прилагат се два метода за оптимизация: с добавяне на хибридни батерии и чрез хибридни батерии плюс соларни панели. Това драстично намалява консумацията на дизелово гориво, коментират от "Глобул". От 2008 г. досега компанията е инсталирала фотоволтаични панели на 40% от всички свои отдалечени базови станции. Освен това операторът налага и технология за свободно охлаждане на техниката в базовите станции от външния въздух. Тя работи при температури до 20 градуса, а обичайната климатичната инсталация се включва едва при температура над тази. "Глобул" е оборудвал 70% от базовите си станции с такива системи.
Източник: Капитал (12.04.2013)

Слънчева централа върху покрива на Центъра за контрол и управление на мрежата си направи телекомът “ГлоБул“ за задоволяване на енергийните нужди на сградата. Фотоволтаичната инсталация е най-голямата на оператора, който от миналата година е сложил соларни панели върху 40 процента от базовите си станции. Електроцентралата в столичната сграда се състои от 60 соларни панела, разположени на покрива на зданието и върху три специално разработени фотоволтаични дървета до него. Максималната мощност на системата е 14.7 kWp, а минималното количество електроенергия, която се очаква да произведе за период от една година, е около 7300 kWh. Зелената енергия ще се използва за осветлението в сградата като централата може да захрани общо над 600 енергоспестяващи крушки с мощност 23W. След планирания процес на оптимизация, системата ще може да удвои производството на електроенергия до около 15000 kWh годишно. Неизразходваната през деня енергия се съхранява в батерии, което позволява тя да се използва и през нощта. Функционирането на системата се следи постоянно от специализиран софтуер, който измерва производителността и ефективността й във всеки момент. “Това е поредното доказателство, че “ГлоБул“ целенасочено инвестира в устойчиви решения, въпреки сложната икономическа обстановка“, коментира главният технически директор на компанията Апостолос Пагуцос. По думите му операторът ще продължи да работи в тази насока, за да дава пример на други компании. Слънчевата централа е част дългосрочната стратегия за екологична устойчивост GLOBUL Green и за намаляване разхода на енергия в телекомуникационната мрежа на дружеството. Само през миналата година “ГлоБул“ е увеличил над два пъти броя на своите базови станции с въведена система за свободно охлаждане, която намалява консумираната от тях енергия за климатизация с около 70%.
Източник: Медия Пул (12.04.2013)

Продавай без да притежаваш Ако за момента на пазара на телеком услуги има две типични концепции за успех: да предлагаш пакети от всички възможни услуги, инвестирайки в тях, или да се фокусираш върху една с минимум вложения, то сега на път е да се появи трета - хем да навлезеш в повече сегменти на пазара, хем да го направиш без голям разход. По този път, изглежда, е тръгнал "Глобул". Буквално в последния момент, преди да бъде взето решение за евентуалната продажба на мобилния оператор от собственика му ОТЕ, той предприе стъпки да завоюва позиции и в други ниши на местния пазар, от които до момента беше встрани - ход, който макар и да не гарантира неизменен успех, изглежда в правилната посока. "Глобул" има намерение да доставя фиксиран интернет за частни абонати, съобщиха три източника на "Капитал" от сектора. Услугата ще се предлага и в пакет с мобилната. Това обаче ще става чрез мрежите на два независими оператора - NET 1 и "Спиди нет". Договорите за услугата вече са подписани с двете компании. За момента офертата все още не е достъпна масово, а се правят тестови свързвания на единични клиенти. И от NET 1 и от "Спиди нет" не дадоха информация по темата. От "Глобул" потвърдиха, че операторът има такъв проект. "Става въпрос за т.нар. white label услуга, при която фиксиран интернет от двете компании да бъде брандиран и продаван от нас. Засега обаче не можем да се ангажираме с конкретна дата, от която ще излезем с оферти, нито с подробности по самите тях", обясниха оттам. Доставките ще са за районите, в които двата оператора имат изградени мрежи. В случая със "Спиди нет" това означава София и още няколко града: Благоевград, Гоце Делчев, Димитровград, Разлог, Самоков, Сандански, Сливен, Варна, Бургас и Ямбол. NET 1 е с мрежа само в София. Конкретно столицата е "поделена" за обслужване между двете фирми. Сделката е само за интернет и не касае телевизионна услуга, уточниха от "Глобул". Според участници на пазара, мобилният оператор води разговори и с други кабелни доставчици в страната за същия тип споразумения. За "Глобул" очакваният през май старт на този тип предлагане би бил добър вариант да подобри позициите си спрямо конкурентите, от които до момента изостава при навлизането на периферни пазари, смятат анализатори от бранша. Както "Мобилтел", така и БТК вече години инвестират в собствени мрежи за интернет и телевизия и купуват работещи в тази сфера дружества. Притежаваният от гръцката ОТЕ втори GSM оператор досега няма вложение в тази посока. Ограничението е напълно обяснимо, като се има предвид, че компанията майка доскоро публично обявяваше очаквани затруднения при тазгодишните плащания по дълга си, който е близо 4 млрд. евро. За доставчиците на услугата пък такава сделка също е добре дошла - чрез нея те могат да увеличат приходите си (за момента не е известно по каква формула ще става плащането от "Глобул"), и едновременно с това запазват независимостта си. И двете фирми останаха встрани от кампанията за консолидация на сектора. За NET 1 е известно, че беше обект на интерес за покупка и от трите мобилни оператора, а до миналото лято се смяташе за почти сигурна добавка в групата на БТК. В крайна сметка обаче до сделка не се стигна - основно заради липса на разбирателство по цената (неофициално - около 25 млн. евро). Като силна страна на кабелния доставчик, основан и притежаван от Стефан Войнов, се смята стабилната му и изцяло узаконена оптична инфраструктура в столицата. Наскоро дружеството обяви, че започва да предлага и фиксирани телефонни услуги. Още веднага след края на преговорите с БТК като вариант за бъдещето на софийския интернет доставчик се споменаваше обща услуга с някой от GSM операторите. Фактът, че това е именно "Глобул", не е изненада - "Глобал нет", чийто изпълнителен директор беше Стефан Войнов до 2008 г., когато основава NET 1, е негов основен търговски представител. "Спиди нет" пък е с основен акционер "Адванс екуити холдинг", а изпълнителен директор е Страхил Иванов. Колкото и добре да звучи цялата схема, въпросът оттук нататък е дали ще проработи така, че и всички страни да са доволни. Историята на подобни сделки в България не е особено богата. По подобен начин преди доста години "Орбител" продаваше услуга, реално изпълнена от БТК. Такъв е и замисълът на сателитната телевизионна доставка на "Нетера" - компанията на Невен Дилков обяви наскоро, че в сътрудничество с Telenor започва да предлага именно white label договори: тя е наела излъчватели на спътника на норвежците и кани за свои партньори доставчици, които да продават услугата на крайни клиенти под собствената си марка. Като очакван клиент на "Нетера" за това се споменава впрочем, пак "Глобул". За момента обаче няма информация за сключени сделки за сателитния капацитет. Тип white label е и опитът "Мобилтел" да предлага сателитна телевизия на "Сателайт БГ", по който обаче няма реално придвижване напред. Опит в този тип услуги има Romtelecom - румънското звено на ОТЕ, което преди време обяви white label партньорство с друга компания за услуга за малки и средни предприятия в Румъния. За момента няма информация за какъв срок са договорите в България с NET 1 и "Спиди нет". Стратегическите решения за "Глобул" обаче тепърва предстоят, след като се вземе решение ще има ли компанията нов собственик и кой ще е той.
Източник: Капитал (15.04.2013)

Оферти за "Глобул" се чакат до петък Срокът за подаване на оферти за GSM оператора “Глобул” се удължава до края на седмицата, научи “Труд”. За мобилния оператор се очакват три оферти. Сериозен интерес към компанията декларират турските оператори “Тюрскел” и “Тюрк телеком”, както и норвежката “Теленор”. Като план Б за сделка с компанията е възможно и включването на гиганта “Дойче Телеком”, който е собственик на 40 процента от акциите на фирмата майка на “Глобул” - гръцката ОТЕ. Според запознати фирмата от Атина би се разделила с българското си поделение при оферта от около и над 700 милиона евро. Затова вероятно от по-следващата седмица ОТЕ ще започне паралелни преговори не само с компанията, която е дала най-висока цена, но и с втората компания, подала най-изгодна оферта. Основната причина ОТЕ да се раздели с българския си мобилен оператор, за който взе лиценз още през 2011 година, е, че през тази година излизат падежи по кредити на ОТЕ за 1,3 млрд. евро. Плащанията по заемите се очаква да бъдат финансирани именно от продажбата на “Глобул” и на интернет доставчика на ОТЕ в Гърция.
Източник: Труд (15.04.2013)

Две оферти за "Глобул" Turk Telekom е готов да купи "Глобул" и подаде обвързваща оферта за него до собственика му - гръцката ОТЕ. Това стана ясно след изтичането на срока за ценови предложения в сряда вечер. От четиримата потенциални купувачи само турското дружество обяви официално окончателния си ход. Цената не се споменава в борсовото съобщение. Останалите трима кандидати са Telenor, Turkcell и Deutsche Telekom. До редакционното приключване на броя обаче нямаше официална информация кой от тях се е ангажирал със сигурно участие в сделката. По информация получените оферти са две. Българският телеком е оценен на около 700 млн. евро (без дълговете), което според различни източници се очаква да е и минималната цена за дружеството Кой иска да купи "Стратегията на Turk Telekom за регионална експанзия чрез покупката на всички акции от "Космо България мобайл" (бел. авт.- дружеството, работещо под търговската марка "Глобул") и "Германос телеком България" вече е обвързваща", гласи съобщението на турския телеком до фондовата борса в Истанбул, където се търгуват акциите му. Необвързващи оферти за българския мобилен оператор преди близо два месеца подадоха още три компании, които за момента не съобщават публично решението си. От пресслужбата на самата ОТЕ в Атина не дадоха никаква информация, освен че процесът продължава. От Telenor отговориха, че принципно не коментират никакви спекулации на пазара. В службата за официални контакти на Turkcell пък никой не отговаряше на посочените телефони. Засега този турски телеком не излезе с официално съобщение до борсата, докато при подаването на необвързващи оферти предложението беше оповестено пред акционерите. Ако се случи, продажбата на "Глобул" със сигурност ще е сред най-големите за годината за България - според неофициална информация минималната цена за 100% от "Глобул" и "Германос" е 700 млн. евро, като от нея се приспаднат дълговете (компанията неотдавна договори синдикиран заем от 250 млн. евро). Задълженията на компанията майка доведоха до решението иначе печелившото звено на ОТЕ да бъде предложено за продажба. През лятото на миналата година гръцкият телеком обяви, че има нужда от финансиране от порядъка на 700 млн. евро в плащанията по задълженията си, предвидени за тази година, и затова е готов да се раздели с българския си актив. Дефицитът обаче отдавна е запълнен - ОТЕ пласира успешно облигации за 700 млн. евро и отделно продаде сателита си Hellas Sat за 200 млн. евро. Затова и наскоро висшите мениджъри в Атина директно дадоха да се разбере, че сделката няма да е на всяка цена. Според всички източници на "Капитал", както и според малкото публикации в гръцката преса, решението да има ли сделка за "Глобул" и с кого ще бъде взето бързо - очакванията са това да се случи още до края на този месец. Едно от гръцките издания дори твърди, че за българския оператор ще има наддаване още този петък - 19 април, цитирайки служител на ОТЕ, пожелал анонимност. Turk Telekom е комплексен телеком доставчик, работещ в сферата както на фиксираните, така и на мобилните услуги. Според данни от сайта на компанията към края на септември 2012 г. тя има 14.5 млн. абонати на стационарна телефония, 7 млн. клиенти на фиксиран интернет и 13.2 млн. на мобилната си мрежа. Петдесет и пет процента oт акциите й принадлежат на саудитския Oger Telecom, 30% са на държавата, а 15% - на дребни акционери. Интересът на турския телеком към България не е за първи път - компанията двукратно опита да купи БТК, но неуспешно. Дали сегашната й оферта за "Глобул" ще се увенчае с успех и каква е конкуренцията - вероятно ще стане ясно до дни.
Източник: Капитал (19.04.2013)

Наддаване за "Глобул" Турски, норвежки, германски или гръцки - чий ще бъде "Глобул" вероятно ще се разбере още в края на този месец. Макар и да не получи максимално възможните четири оферти за българския си оператор, гръцката ОТЕ за момента постига добър резултат в сделката - има конкуренция. След като изтече крайният срок за подаване на обвързващи оферти за 100% от "Глобул" и "Германос" в сряда вечер, според източници на "Капитал" от сектора внесените предложения са три: от Turk Telekom, Telenor и Deutsche Telekom. Първата компания излезе с официално съобщение за това пред фондовата борса в Истанбул, а за норвежкия и германския телеком информацията е от няколко независими източника на вестника. Според тях други оферти към сряда вечер не е имало - тоест другият турски кандидат - Turkcell, явно се е отказал. "Единственото, което ще е определящо при избора на купувач, ще е цената. Който даде повече - получава компанията. Няма стратегически или каквито и да било други съображения в сделката", каза близък до процедурата експерт от сектора. Според него, както и според друг отлично запознат източник, процесът по продажбата е създаден така, че именно парите да са определящи в крайна сметка и на последния етап от преговорите да не се окаже, че финализирането на сделката е зависимо и от други обстоятелства. Именно затова структурата на процедурата е оформена по следния начин. Първо, кандидатите получават пълна информация за българския мобилен оператор. След това внасят необвързващи предложения (каквито дадоха Turk Telekom, Telenor, Turkcell и Deutsche Telekom). След това четирите компании продължават да имат достъп до необходимите им данни за "Глобул", подготвят ценовите си обвързващи оферти, а междувременно с всяка от тях се уточнява готов договор за продажбата - SPA (share purchase agreement). В него са уточнени всички юридически и технически подробности по сделката, които вече няма да са обект на обсъждане между страните. Едва след като въпросното споразумение е постигнато, се подават самите ценови предложения. Внасяйки ги, кандидатите са наясно с предварително обявен праг, под който ОТЕ не желае да продава. След обвързващите оферти има етап на последно разглеждане от гръцкия собственик съвместно с лондонския му консултант Citigroup. После настъпва решителната фаза, оформена като наддаване между кандидатите. За момента няма ясна информация как точно ще бъде организирано то, но очакванията са да се състои в средата на следващата седмица (макар и в едно гръцко издание да се появи информация, че то ще стартира още в петък, 19 април), като представители на компаниите ще бъдат поканени на живо в централата на ОТЕ в Атина. За прага, под който обвързващите оферти не се очаква да падат, неофициално се твърди, че е 700 млн. евро, като от тях се приспада синдикираният заем от 250 млн. евро, който "Глобул" договори наскоро. Какво пише като число в книжата на кандидатите, обаче няма данни. Единственият официален сигнал за сделката дойде в четвъртък от Turk Telekom. "Стратегията на Turk Telekom за регионална експанзия чрез покупка на "Космо България мобайл" (дружеството, опериращо под търговската марка "Глобул") и "Германос телеком България" вече е обвързваща", гласи съобщението на турската компания до истанбулската борса, където се търгуват акциите й. От Telenor отговориха на запитването на "Капитал", че никога не коментират никакви слухове на пазара. От пресслужбата на ОТЕ в Атина само казаха, че процедурата продължава. Според някои източници до сряда вечерта офертите са били две - на Turk Telekom и Telenor. В четвъртък, позовавайки се на анонимни източници, Reuters съобщи, че Deutsche Telekom също участва. Източник на "Капитал" също потвърди, че телекомът е подал оферта. Германската компания е акционер в ОТЕ с 40%. Доскоро вариантът тя да стане директно собственик на "Глобул" беше по-скоро "резервен" - вид финансово подпомагане на ОТЕ, в случай че тя не успее да осигури финансиране, за да посрещне плащанията по дълга си (който е общо около 4 млрд. евро), планирани за тази година от над 1.4 млрд. евро. През последните месеци обаче гръцкият телеком първо си гарантира 250 млн. евро през заема на "Глобул" от няколко банки, второ, договори продажбата на сателита си Hellas Sat на арабски сателитен оператор за 200 млн. евро и трето - пласира нови петгодишни облигации за 700 млн. евро. В резултат преди близо два месеца главният изпълнителен директор на ОТЕ директно заяви, че оттук нататък продажбата на българското мобилно звено ще е само "в интерес на акционерите" и сделка ще има само ако получените оферти са финансово привлекателни. Тоест продажбата не е спасителна операция. Що се отнася до Turkcell, тяхната кандидатура до последно се смяташе за сигурна. До късно в четвъртък обаче турският телеком не беше подал уведомление на истанбулската фондова борса да е внесъл обвързваща оферта, докато при внасянето на необвързващата това беше оповестено пред акционерите. Източници, близки до компанията, казаха, че подготовката е текла до последния възможен момент, но без обяснение документите не са били подадени. Според повечето наблюдатели на пазара липсата на обвързваща оферта от Turkcell може да се обясни с традиционните неразбирателства между основните акционери, които забавят вземането на стратегически решения. Собствеността в турския телеком е поделена между руската "Алтимо" на Михаил Фридман (13.22%), Telia Sonera (с най-големия пакет от 37%) и Сukurova на турския бизнесмен Емин Карамехмет (14%). Тримата акционери принципно са в борбата за надмощие върху решенията на телекома, което съответно прави предприемането на стратегически ходове труден процес. Иначе турският оператор (най-голям в южната ни съседка с над 34 млн. абонати) не от вчера има интерес към българския пазар. Затова не е изключено оферта от него да се появи и след края на срока, поставен от ОТЕ, и доколкото сделката е частна - предложението да бъде взето предвид. Най-активни при проучването на "Глобул" според български източници от сектора продължават да са Telenor. Представители на скандинавския екип, натоварен с проекта, са се срещали вече няколко пъти с Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), а наскоро са установили контакт с поне един от другите два големи телекома в страната. Интересът им е бил към всички възможности за общи проекти, някои от които вече са стартирани, към опцията регулаторът да допусне национален роуминг за някой от опитващите се да навлязат на пазара нови играчи (схема, при която например "Макс Телеком" или "Булсатком" могат да получат правото да използват GSM мрежата на работещ оператор), както и към намеренията за промени в законодателството. Ако бъде приключена успешно, сделката със сигурност ще е една от най-мащабните за България тази година. По-важното обаче е, че тя има потенциала да промени лицето на телеком сектора. Сегашните собственици на "Глобул" поддържат едно доста пасивно поведение на оператора - той нито навлиза в сегментите на фиксиран интернет и телевизия, нито има стартирани проекти за четвърто поколение мобилни услуги. Ако с влизането на нов притежател политиката стане по-агресивна в която и да било от двете посоки, това със сигурност би предизвикало промени и в плановете на другите два големи телекома. От техните ходове пък до голяма степен зависи съдбата на по-малките желаещи да навлязат на пазара. Предимства на "Глобул" са доста добре развитата му мрежа за дистрибуция, независимите му позиции като абонатна база, които дават възможност за растеж (предимно частни клиенти и малки фирми), относително добрите финансови резултати (операторът дава 7% от годишните приходи на ОТЕ и 9% от печалбата). Негатив пък е липсата на инвестиции в обновяване и развитие на технологичната база.
Източник: Капитал (22.04.2013)

Норвежко бъдеще за "Глобул" Най-голямата сделка за българско дружество през тази година вече е факт - норвежкият телеком Telenor обяви в петък, че придобива "Глобул" от гръцкия OTE, като го оценява на огромната сума за местните разбирания от 717 млн. евро. Така година след като започна продажбата "Глобул", вече има ясен нов собственик, който е голям, финансово здрав западен телеком, с наложени позиции в региона. А сделката е една от малкото изключения на тенденцията през последните години - чуждестранни инвеститори да се оттеглят от България и местата им да се заемат от местни групи. В случая с втория по големина мобилен оператор в страната влиза топ инвеститор. Другата добра новина покрай сделката е, че имаше конкуренция, при това от стратегически инвеститори. Освен Telenor по информация на "Капитал" обвързващи оферти за българския мобилен оператор подадоха турският Turk Telekom и германският Deutsche Telekom, но след наддаване в сряда е станало ясно, че техните цени са били по-ниски. Първоначален интерес и необвързваща оферта подаде друга компания от Турция – Turkcell, но по неизвестни причини компанията се отказа преди финалното наддаване. Решението за избора на Telenor е на борда на директорите на гръцката компания, който в петък е одобрил продажбата на българското си звено. Сделката е за 717 млн. евро, в които не влизат задълженията и наличните парични средства на втория по големина мобилен оператор в България. Освен оператора норвежци придобиват и търговската верига "Германос". За сравнение - най-голямата сделка през миналата година също беше от телеком сектора - става въпрос за БТК. Дружество на банкера Цветан Василев и руската VTB Capital придобиха 94% от капитала й за 265 млн. евро, но реално те трябваше да поемат и 472 млн. евро задължения. Това означава, че без наличния в компанията паричен ресурс новите инвеститори оцениха БТК на малко над 700 млн. евро. Но бившият държавен монополист има 16% повече приходи през 2012 г. в сравнение с "Глобул". Норвежкият телеком очаква да приключи сделката през третото тримесечие на тази година, като съответно тя трябва да мине през одобрението на генералната дирекция "Конкуренция" към Европейската комисия. По нейна преценка тя може да се допита и до местните антимонополни органи, като например Комисията за защита на конкуренцията. Проблем едва ли ще има, тъй като Telenor не притежава други телеком фирми в България. Все още не са обявени конкретните намерения на Telenor как ще развива "Глобул". Норвежката компания ще проведе в понеделник сутринта пресконференция, на която темата ще бъде сделката. За момента от ръководството на скандинавския телеком само очертават идеи за развиване на мобилния интернет и на онлайн услугите, но без да дават подробности. "Влизането ни на българския пазар увеличава възможностите за трансгранично сътрудничество и увеличаване на ефективността ни, от което ще се възползват както клиентите ни, така и цялата група Telenor", коментира в официално прессъобщение Кйел-Мортен Йонсен, вицепрезидент на Telenor и регионален директор за Европа. И добавя: "Виждаме и потенциал за разрастване на мобилния пренос на данни, както и интернет базираните услуги на пазара." Telenor е лидер на пазара в Норвегия и е един от големите играчи на световния пазар (виж графиката). Международната дейност на компанията включва пълен контрол на мобилни оператори в Черна гора, Дания, Швеция, Унгария, Сърбия, Пакистан и различни дялове в Индия, Бангладеш, Русия и Малайзия. Освен сделката с "Глобул" в петък Telenor обяви и финансовите си резултати за първото тримесечие на 2013 г. Приходите за периода са 3.23 млрд. евро, а оперативната печалба (EBITDA) възлиза на 1.1 млрд. евро. Печалбата след приспадане на данъците и лихвите е 478 млн. евро. За цялата 2012 г. консолидираният финансов отчет показва увеличение на приходите до 13.3 млрд. евро. Нетната печалба също расте и през изминалата година тя достига 1.34 млрд. евро спрямо 944 млн. евро за 2011 г. Решението на OTE да продаде "Глобул" на Telenor като цяло е добра новина за българския телеком пазар, за самата компания и за нейните клиенти. Екипите на норвежката компания бяха най-активни в хода на преговорите спрямо останалите кандидати, като са говорили с останалите играчи на пазара, включително и с Комисията за регулиране на съобщенията. Според предварителни анализи на Telenor необходимите инвестиции в мрежата на "Глобул" надвишават 300 млн. евро, казаха източници на "Капитал" преди подписването на сделката. Проучванията са направени по време на преговорите и при етапа на вземане на решение дали норвежкият телеком да участва в наддаването за българския оператор и с каква конкретна сума. Това показва, че Telenor може да е склонен да инвестира допълнително в България. В доста от своите компании по света норвежкият телеком развива широк спектър от услуги, като има засилен акцент освен върху мобилната телефония и върху интернет базираните продукти. За момента "Глобул" е сравнително пасивен на българския пазар и не диверсифицира бизнеса си извън мобилната и фиксираната телефония, докато другите два оператора постепенно разшириха обхвата си в почти целия телекомуникационен спектър. Едва почти в навечерието на сделката дружеството подписа договори със "Спиди нет" и NET1 за доставката на фиксиран интернет за частни клиенти под бранда на мобилния оператор чрез т.нар. white label услуги. Много от проектите на GSM компанията, както и инвестициите в развиването на мрежата са замразени от близо година в изчакване на евентуална сделка. След влизането на Telenor те може да бъдат отново задвижени и дори да бъдат допълнени.
Източник: Капитал (29.04.2013)

Днес Теленор подписа споразумение с ОТЕ за придобиването на Глобул за сумата от 717 милиона евро, без приспадане на парични средства и задължения Глобул е вторият по големина мобилен оператор в България с 4,5 милиона абоната и пазарен дял от 36%. Сделката включва и Германос България. „Въз основа на нашия опит от успешната работа на Теленор в региона силно вярваме, че можем да бъдем полезни на българския пазар. Като прибавим нашия мащаб и опит към възможностите и познаването на пазара от страна на Глобул, можем да предложим още по-добро качество и съвременни услуги на българските клиенти“, заяви Фредрик Баксос, Генерален директор и президент на Теленор Груп. В момента за Централна и Източна Европа Теленор Груп присъства в Унгария, Сърбия и Черна гора. Компанията е лидер по отношение на пазарния дял на приходите в последните две страни. „Влизането ни на българския пазар увеличава възможностите за трансгранично сътрудничество и увеличаване на ефективността, от което ще се възползват както клиентите ни, така и Теленор Груп. Ние виждаме и потенциал за разрастване на мобилната информация и интернет базираните услуги на пазара“, каза Кйел-Мортен Йонсен, Изпълнителен вицепрезидент и Директор за Европа. Глобул присъства на българския пазар от 2001 г. В края на 2012 компанията е с 4,5 милиона мобилни абонати и 36% пазарен дял. През 2012 г. Глобул и Германос България имат постъпления от 378 милиона евро и печалба преди данъци, такси и амортизация в размер на 135 милиона евро. Сделката се очаква да бъде завършена през третото тримесечие на 2013 г., след приключване на всички необходими процедури и одобрение от органите за защита на конкуренцията.
Източник: Фирмена информация (29.04.2013)

Солидна доза промени в "Глобул" Времето, в което Telenor беше в ролята на питащ, проучващ и критикуващ от позицията на евентуален участник на българския телеком пазар, приключи. Норвежката компания вече е "от другата страна" - новият собственик на "Глобул", който носи отговорността за бъдещето на компанията не само пред клиентите й, но и пред собствените си акционери. След като няколко месеца внушителен екип на скандинавския телеком проучва втория по големина оператор в България и задава всякакви въпроси за него, в понеделник на пресконференция мениджърите му трябваше да отговорят на въпросите за сделката - които се оказаха не толкова от медии, колкото от представители на инвестиционната общност. И отговорите бяха основно в смисъл: знаем какво правим, имаме опит в региона, убедени сме в успеха си, компанията е стабилна, но в нея ще бъдат направени солидни промени. Посоката на промените: нови инвестиции в мрежата на "Глобул", намаляване на оперативните разходи, подобряване на "картината с печалбата", предлагане на пакетни услуги, но всичко - след като сделката бъде приключена и Telenor поеме управлението на оператора със свои мениджъри, което се очаква през третото тримесечие на годината. Това бяха основните послания, отправени от Хел-Мортен Йонсен, вицепрезидент на Telenor и регионален директор за Европа, по време на пресконференцията в понеделник - първия работен ден след като в петък вечер беше обявена сделката, с която срещу 717 млн. евро норвежкият телеком купува 100% от "Глобул" и "Германос" от гръцката ОТЕ. 0.23% беше спадът в цената на акциите на Telenor до 129.7 долара на фондовата борса в Осло в понеделник. Смяната на името на "Глобул" за момента не е на дневен ред. Основните рискове, които инвеститорите споменаха пред Telenor в резултат от влизането й на българския телеком пазар, не са изненада за никого: увеличаващата се безработица, политическите сътресения в страната наскоро, раздадените лицензи за нови мобилни оператори, твърдият регулаторен натиск, спадащите тарифи на едро между операторите, понижаващата се печалба на "Глобул", силните позиции на доминантния играч "Мобилтел" и дори изтичането на мозъци от България. "Какви са рисковете предвид скорошните протести (в България) насочени срещу високите цени на комуналните услуги, заради които правителството беше принудено да подаде оставка", беше един от първите въпроси, на които трябваше да отговаря Хел-Мортен Йонсен. Основните аргументи в подкрепа на добрата перспектива пред "Глобул" като притежание на Telenor пък бяха: финансовата стабилност на страната, ниските данъци, ниският държавен дълг (който позволява бъдещи стимули за потреблението), все още слабото проникване на смартфони сред населението (което е сигнал за потенциал на пазара при трансфера на данни), вече достатъчно затегнатата регулация (което говори за скорошен край на допълнителните рестрикции) и беглите, почти никакви сигнали новите участници на пазара да предприемат реални действия за завземане на пазарни позиции. "Тарифите на едро между операторите в България вече са сред най-ниските в Европа и не се очаква да има нови корекции надолу с изключение на една през тази година", обясни Йонсен. Що се отнася до евентуалната допълнителна конкуренция от "Булсатком", мнението на мениджъра на Telenor е, че не вижда този проект като печеливш на малък пазар като българския. Смятаме, че купихме "Глобул" на добра цена, от която може да изведем добавена стойност", заяви Хел-Мортен Йонсен. Според него Telenor е платила доста по-малко спрямо други телеком сделки в Европа, обявени през последните 12 месеца (виж графиката). Норвежкият телеком е оценил българския мобилен оператор 5.8 пъти над оперативната му печалба преди лихви, данъци и амортизации EV/EBITDA). За сравнение - този показател беше близо 7.4 на цената, която даде хонконгската компания Hutchison Whampoa при споразумението си за придобиването на Orange Austria. Telenor сравни моментното състояние на "Глобул" със сръбския мобилен оператор Mobi 63, която норвежците купиха през 2006 г. срещу 1.513 млрд. евро. Тогава той беше по-малкият от двете действащи тогава GSM компании в бившата югославска република. Въпреки бързото навлизане на трети играч в Сърбия звеното на Telenor в момента е пазарен лидер при GSM операторите. "В България има два водещи GSM телекома и един по-малък играч. "Глобул" е малко зад пазарния лидер – ситуация, в която вече сме били в Сърбия", каза Хел-Мортен Йонсен, отказвайки да отговори на въпроса ще се цели ли в лидерската позиция. "В Сърбия обаче първият мобилен оператор беше слабият бивш монополист при фиксираните линии, докато в България положението е различно и насреща е Telekom Austria, който наскоро обяви, че България е най-трудният пазар, на който присъства", коментира един от инвеститорите. Силната конкуренция на местния пазар пък беше остойностена от друг като "добрия стар натиск върху цените". От Telenor разбираемо на този етап не са много словоохотливи какво следва за българската им придобивка. За да бъде финализирана сделката, тя трябва да мине през одобрението на антимонополния регулатор на Европейската комисия. Картбланшът оттам едва ли ще създаде проблем, но означава технологично време. "Основният ни фокус, когато поемем контрола, ще бъде да променим ръководството и да оптимизираме дейността на компанията, така че да подобрим качеството на услугите за крайните клиенти", каза Хел-Мортен Йонсен на въпрос на "Капитал" как ще предложи пакетни услуги на българския пазар, какви инвестиции предвижда в мрежата тук на първо време и ще придобива ли "Глобул" интернет и телевизионни доставчици. Какви ще са промените за абонатите, за момента не е напълно ясно. Сигурното е, че определянето на цените все повече ще се базира на трафика на данни и все по-малко на преноса на глас - тенденция, валидна все повече за цяла Европа. Евентуална смяна на името остава на втора линия и за момента не се обсъжда. Същото се отнася и за евентуалното наемане на нов честотен ресурс от държавата.
Източник: Капитал (30.04.2013)

Слаб старт на годината за телекомите Времената на ръст в телеком бизнеса на крилете на засиления трафик на данни може и да дойдат, и това може и да е скоро. Но със сигурност не се случва сега. Първото тримесечие на годината приключи слабо за мобилните оператори в България - те отчитат намалени приходи и свити печалби, като перспективата, поне краткосрочно, също не е розова. Всъщност положението е такова от доста време заради регулаторните ограничения, наситения пазар, конкуренцията и общата икономическа криза. Единствената новина от отчетите на трите големи телекома, които станаха публични тези дни (за "Мобилтел" и "Глобул" в сряда, а за БТК - преди празниците), е, че БТК изпреварва "Мобилтел" по приходи за периода януари-март. Това се случва за първи път, откакто двете компании са конкуренти на GSM пазара. Победата обаче е пирова - БТК също отчита понижение на приходите си. Пазарният лидер при мобилните оператори "Мобилтел" обяви спад на приходите си от 15.8% през първото тримесечие спрямо същия период на миналата година. Постъпленията намаляват от 115.9 млн. евро от началото на януари до края на март 2012 г. на 97.5 млн. евро през аналогичните месеци сега, показват данните от отчета на компанията майка Telekom Austria. БТК обяви приходи от 195.35 млн. лева, или 99.7 млн. евро за същия период. За бившия държавен телеком това също е понижение спрямо първото тримесечие на 2012 г., когато постъпленията са 218.68 млн. лева, или 111.7 млн. евро, показват данните от консолидирания й отчет, публикуван на сайта на Българската фондова борса. В същата лодка в недружелюбни води е и "Глобул", който в момента чака новия си собственик – норвежката Telenor – да влезе във владение. "Глобул" също отчита спад на приходите от 14.6%. За тримесечието те са 82.6 млн. евро, докато през същия период на миналата година са били 96.7 млн. евро. Ситуацията не е по-различна и при печалбите на трите компании, като този път и БТК обяви сериозно намаление. През 2012 г. свиването на разходите и преструктурирането на дълга й позволиха да утрои нетната си печалба от 7.18 млн. лв. на 20.08 млн. лв. За първите три месеца на настоящата година обаче компанията отчита близо тройно свиване на този показател. В периода януари-март 2012 г. той е 10.23 млн. лв., но за същите месеци на 2013 г. се понижава до 3.75 млн. лева. Спад на печалбата отчитат и "Мобилтел" и "Глобул". Първият обяви понижение на печалбата преди лихви, данъци, такси и амортизации (EBITDA) с 19.8% на годишна база от 49.1 млн. евро на 39.4 млн. евро за първите три месеца на 2013 г. Намалението е подобно на това за цялата 2012 г., когато е отчетен спад от 20.8% на годишна база от 261.9 млн. на 207.4 млн. евро. При "Глобул" негативната тенденция е малко по-силна, като EBITDA се понижава с 22% от 33.7 млн. на 26.3 млн. евро. Причините за настоящата ситуация на телеком пазара са няколко. На първо място - стриктните регулации, които се усетиха от мобилните оператори през цялата 2012 г. и продължават да влияят сега. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) рязко понижи на два пъти таксите за терминиране (цени на едро) при мобилните разговори във вътрешни мрежи, а и крайните цени в роуминг. Резултатът е, че тарифите на едро бяха намалени в пъти за повиквания от чужбина. Последната корекция надолу, която предприе КРС, влезе в сила от 1 януари тази година и рефлектира в приходите и печалбите на компаниите именно за първото тримесечие. Очаква се комисията да предприеме още едно понижение от 1 юли тази година, въвеждайки разходоориентираност на тарифите. Втори фактор за общия спад на пазара е силната конкуренция, която води до пакети с все повече безплатни минути за разговори. Трети факт, който води пак до негативен резултат за сектора, е високото проникване на мобилни услуги сред населението - над 150%. Роля оказва и крехката икономическа ситуация в страната вследствие на кризата и свитите доходи на потребителите. Трите оператора обясниха слабите си резултати именно с тези ефекти. Извън контекста на големите числа остават няколко интересни факта. "Мобилтел" и "Глобул" обявяват сходен спад на средния приход от абонат (APRU), като за първата компания понижението е 16.9% до 5 евро месечно, а за втората – около 24% до 5.3 евро. Това е явление, което продължава през последните няколко тримесечия и се дължи освен на свитото потребление и на увеличаващото се количество безплатни минути, които се включват в новите планове. БТК пък отчита увеличение на абонатите на мобилната си мрежа с 13% на годишна база. Традиционно бившият държавен фиксиран оператор компенсира намаляването на приходи от фиксирана телефония с такива от мобилна. За тримесечието на 2013 г. постъпленията от мобилни услуги са 92.86 млн. лв. при 94.19 млн. лв. за същия период през миналата година - тоест спадът е минимален. Резултатите на трите телекома показват, че те трудно ще достигнат печалбите от преди няколко години. За да диверсифицират бизнеса си и да получат по-плътен достъп до пазара, "Мобилтел" и БТК инвестираха значителни суми в развиването на пълен спектър телеком услуги – телефония и интернет (мобилен и фиксиран), както и цифрова телевизия и друго съдържание. За момента "Глобул" се ориентира само към традиционните дейности за един мобилен оператор. Дали новият собственик Telenor ще промени тази политика - още няма обявени конкретни намерения.
Източник: Капитал (09.05.2013)

Telenor се дистанцира от политиката "Нямаме никакви политически амбиции". Това беше основното послание на Telenor при първата среща на представител на висшия мениджмънт на телекома с медиите в България след сделката, при която в последните дни преди празниците норвежците купиха 100% от "Глобул" и "Германос" от гръцката ОТЕ. Компанията няма намерение да става политически играч, няма да има политическо влияние и амбиции, а ще залага само на комерсиалното си присъствие, подчерта изпълнителният вицепрезидент и директор за Европа в Telenor Кйел-Мортен Йонсен. Другото, върху което Йонсен акцентира, е, че телекомът е стратегически инвеститор с намерение за дългосрочен бизнес в България, а не разглежда покупката на "Глобул" като временна стъпка с цел препродажба. Добрите отношения на компанията с властите и обществото са част от корпоративната философия на Telenor като стратегически инвеститор на пазарите, на които присъства, но това не означава политическо влияние, обясни Йонсен, като даде няколко държави за пример, при който телекомът е работил в сложна политическа обстановка. Изявления от страна на новите собственици на "Глобул" именно в този смисъл не са изненадващи, като се има предвид, че последното правителство в България ясно показа склонността си да влияе върху регулаторите, макар и те принципно да трябва да са независими. Пример в тази посока е как бившият премиер Бойко Борисов показно уволни председателя на енергийния регулатор. В същото време огромна част от приходите на телекомуникационните компании зависят именно от регулаторните органи. Желанието на норвежките инвеститори в "Глобул" да се разграничат отсега от политически игри е обяснимо и предвид факта, че единият от двата му основни конкурента - БТК, е практически притежание основно на банкера Цветан Василев, който се смяташе за приближен на доскорошната власт. Основното направление, в което купувачите на "Глобул" ще работят веднага след като влязат във владение на мобилния оператор през третото тримесечие на годината, ще бъде да развият и подменят голяма част от техническата му мрежа, стана ясно още на първата пресконференция на Telenor в България. Според Кйел-Мортен Йонсен, мрежата на "Глобул" е добра, но за да бъде в състояние да поеме увеличаващия се трафик на данни, в нея ще са необходими сериозни инвестиции. "Готови сме да споделяме ресурси с компании от сектора, но също така и да инвестираме в мрежата си", каза Йонсен. Конкретна сума на очакваните вложения обаче за момента не се споменава. Засега няма и окончателни решения (поне публично обявени такива) кои ще са новите мениджъри на "Глобул", ще предлага ли операторът телевизионни доставки, ще навлиза ли по-сериозно на пазара на фиксиран интернет, ще купува ли други дружества в България. Както по време на конферентния си разговор с инвеститорите веднага след сделката, така и сега мениджърът за Европа на Telenor не обяви в прав текст, но и не скри амбицията на компанията да се превърне в телеком номер едно на българския пазар - позиция, която понастоящем се държи от притежавания от Telekom Austria "Мобилтел". "При проникване на мобилните услуги на българския пазар от над 150% очевидно не можем да очакваме още особено голям ръст на самия пазар, така че няма на какво друго да разчитаме, освен да задоволим сегашните си клиенти и да ги запазим, както и да привлечем нови от другите оператори", каза Йонсен. По думите му, цената от 717 млн. евро, на която Telenor купи "Глобул" и "Германос" в конкуренция с Deutsche Telekom и Turk Telekom, е справедлива
Източник: Капитал (09.05.2013)

Норвежката "Теленор", която ще придобие "Глобул" и "Германос" за 717 млн. евро през третото тримесечие на 2013 г., обеща да развива компанията и заяви амбиция от втория по големина оператор у нас тя да застане на челно място. Скандинавците ще се фокусират върху развитието на мобилния пренос на данни и осигуряването на висококачествена мрежа. Това са ключовите планове, които оповести вчера директорът за Европа на "Теленор" Кйел-Мортен Йонсен. По думите му засега телекомът не смята да променя добре познатата визия на българския оператор и ще запази името и логото му. Според норвежците интересът им към българския пазар е естествено продължение на навлизането на "Теленор" в региона на Централна и Източна Европа. Досега те присъстват в Унгария, Сърбия и Черна гора. Заедно с тях компанията оперира в общо 11 чужди пазара, сред които са Дания, Тайланд, Пакистан, Индия, Малайзия, Бангладеш, Ирландия и др. Преди около 10 г. "Теленор" разполагаше с дял и в гръцкия телеком ОТЕ, от който сега купува "Глобул". "Ние не сме под никакво политическо влияние или амбиции. Имаме стратегически интереси и добри отношения с регулаторните органи в страните, в които работим", коментира Йонсен. По думите му "Теленор" е на 9-о място в света по брой на клиентите. В момента те са 150 млн., а приходите на компанията за 2012 г. са 102 млрд. крони. Според директора на "Теленор" за Европа ще са нужни допълнителни инвестиции в инфраструктурата на "Глобул". За тази цел ще си сътрудничат с останалите мобилни оператори у нас. Йонсен отбеляза, че засега инфраструктурата отговаря на изискванията, но за в бъдеще тя ще трябва да се промени. РЕЗУЛТАТИ С 4.5% до почти 4.6 млн. са се увеличили клиентите на GLOBUL през първите три месеца от годината, показват финансовите резултати на OTE Group. Общите приходи на телекома отбелязаха спад от 14.6% в сравнение със същия период на 2012 г. Приходите от услуги за периода са намалели с 20.5% основно заради по-ниските цени за терминиране и промените в счетоводната политика на компанията. В същото време обаче клиентите на абонаментните програми на GLOBUL са се увеличили и в края на тримесечието са надминали 2.8 милиона, отбелязвайки ръст от 7% в сравнение със същия период на м.г. Те вече са около 63% от всички клиенти на оператора.
Източник: Сега (09.05.2013)

Свалят цените на мобилните услуги Цените на мобилните услуги в България ще вървят надолу заради силната конкуренция на пазара. Това прогнозират от Telekom Austriа, които са собственици на родния оператор Мтел. "На основните пазари на групата като Австрия, България и Хърватия ценовият натиск в мобилния бизнес ще се изостри допълнително заради интензивна конкуренция", посочват от компанията. Действително ситуацията на българския пазар става все по-интересна, след като норвежците от Telenor закупиха от гръцката ОТЕ телекома Глобул за сумата от 717 млн. евро. Освен това в близко бъдеще се очаква и навлизането на четвърти GSM играч, което ще засили концентрацията на пазара на мобилни услуги у нас. "Цената за Глобул е справедлива, тъй като компанията има 36% пазарен дял в България", коментира Кйел-Мортен Йонсен, директор на Telenor за Европа, на специална пресконференция в София. По думите му България е важен пазар в региона със сериозен потенциал за растеж. Засега норвежците нямат планове за смяна на логото и името на Глобул.
Източник: Стандарт (10.05.2013)

Telenor финансира сделката за "Глобул" с облигации Telenor ще емитира деноминирани в евро облигации, като парите или поне част от тях ще бъдат използвани за "Глобул". Общата сума на книжата е 1.15 млрд. евро, но не се уточнява какъв процент от средствата ще се изразходват за най-новата българска придобивка на норвежкия телеком и с каква цел. От екипа, обслужващ Telenor в България, потвърдиха информацията в сряда. Telenor ще пусне две емисии облигации: едната за 650 млн. евро с купон 2.5% и падеж през 2025 г., а другата - за 500 млн. евро с купон 1.75% и падеж през 2018 г., е информацията на Reuters. Според агенцията приходът ще се използва за "общи корпоративни цели, включително финансиране на вече обявената покупка на "Глобул" в България". Така общата сума на емисиите е 1.15 млрд. евро. Цената на сделката за 100% от "Глобул" и "Германос", обявена преди близо две седмици, е 717 млн. евро. От тази сума се приспада, от една страна, усвоената част от синдикирания банков заем от 200 млн. евро, който "Глобул" договори няколко месеца по-рано, за да прехвърли парите към сегашния си собственик - гръцката ОТЕ, и от друга - наличните по сметки на оператора пари в брой. Към момента не е официално съобщено при така договорената схема колко точно кеш ще трябва да плати Telenor на ОТЕ за мобилния оператор в България и за търговската верига, присъединена към него. При всички положения обаче сделката ще е сред най-големите в България за тази година. С нея пък ОТЕ кардинално реши проблема със собствената си задлъжнялост: гръцкият бивш монополист при фиксираната телефония има общо задължения, наближаващи 4 млрд. евро, от които над 1.4 млрд. евро са платими през лятото на тази година. Именно за да избегне затруднения с погасяването на този дълг, ОТЕ стартира процедурата за продажба на иначе ценния си български актив. Самата сделка за покупка на "Глобул" от Telenor все още не е влязла в сила. За да се случи това, одобрението си за нея трябва да даде дирекцията за защита на конкуренцията в Европейската комисия. Реалното приключване на транзакцията и влизането на норвежците във владение на втория по големина мобилен оператор в България се очаква да стане през третото тримесечие на годината. По това време се очаква както да бъде изяснено новото ръководство на "Глобул", така и да се разбере какви инвестиции ще направи новият собственик в компанията. Директорът за Европа в Tеlenor Кйел-Мортен Йонсен наскоро обяви в интервю за "Капитал", че норвежците имат готовност да направят значителни вложения в подобряване на инфраструктурата тук, включително и ако се наложи, да подновят изцяло мрежата на оператора. Засега не е ясно кои доставчици на оборудване ще бъдат използвани. По думите на Йонсен при всички положения компанията ще създаде конкуренция между производителите. Покупката на "Глобул" впрочем очевидно е част от по-мащабна експанзия на Telenor. Според публикации в чуждестранната преса норвежкият телеком се оглежда за покупки и в Индия (при условие че местните власти въведат по-стриктни регулации върху сливанията и поглъщанията) и дори е стартирал процедура по евентуална сделка с индийския телеком Tata Teleservicies.
Източник: Капитал (16.05.2013)

Пазарът на телекомуникационни услуги се свива с 4% през 2012 г. Лек спад в пазарния дял на "Мобилтел", малко по-добри позиции на БТК, запазване на статуквото при "Глобул" и като цяло - свиване на сектора. Тази ситуация на пазара на телекомуникационни услуги в края на 2012 г. очертава годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Според анализа приходите от услуги са намалели с 4% до 2.822 млрд. лв. за година. Най-много - с 10.8%, са се свили постъпленията от пренос на глас, като спадът при мобилните телефонни разговори е 12.1%. Растящите сегменти са интернет достъпът, пакетите и услугите за сателитен достъп. Основната причина за понижението на приходите на компаниите през миналата година беше рязкото намаляване на тарифите на едро за терминиране на трафик. От 1 юли тези цени, които практически операторите плащат помежду си за обаждания от едната към другата мрежа, бяха орязани от КРС наполовина - от 13 ст. на 5.5 ст. на минута. С тях пък бяха приравнени и тарифите по договорите на компаниите с чуждестранните им партньори. За потребителите спестените разходи идват по-скоро по линия на ожесточената конкуренция най-вече заради навлизането на третия играч - БТК и продължаващото преразпределяне на GSM пазара. От този процес най-голям губeщ логично продължава да е лидерът "Мобилтел". През 2012 г. пазарният му дял намалява спрямо предходната година с 2% до 43.2% на база потребители и с 3.9% до 44.6% на база приходи. Докато през предишните "Глобул" успяваше да генерира растеж за сметка на "Мобилтел", през 2012 г. операторът запазва сходна позиция спрямо предходната 2011 г.: съответно 36.4% по брой клиенти и 36.1% по приходи. Също очаквано увеличение на пазарния дял има само при БТК - с 1.8% по потребители до 20.4% и с 3.9% по приходи до 19.3%. Динамика има и на пазара на интернет доставчиците. Това е комуникационният сегмент с най-значителен ръст на потребителската база, показва докладът на КРС. През 2012 г. е отчетено увеличение от 18.7% на абонатите на фиксиран и мобилен интернет, като техният брой достига 1.9 млн. души. Значителна част от растежа се дължи на мобилния сегмент, където е отчетено увеличение от 68.6%.
Източник: Дневник (13.06.2013)

Атанас Добрев е новият Главен изпълнителен директор на Виваком, обявяват на сайта на телекома. Той поема ръководството на компанията от 21 юни 2013 г. Добрев, който досега беше Главен финансов директор на оператора, ще смени на поста Бернар Москени, който ръководеше телекома през последните пет години и половина. Атанас Добрев се присъединява към Виваком през септември 2008 г. , като преди това е работил в конкурентната Глобул. Досега той отговаряше за финансите на компанията, включително бизнес планиране, контролинг, осигуряване на приходите и управление на сградния фонд. Председател на новия Управителен съвет на компанията е Златозар Сурлеков, а членове - Атанас Добрев, Русин Йорданов, Александър Грънчаров и Ивайло Бачийски. Златозар Сурлеков е член на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка АД от 2000 г. Започва кариерата си в областта на продажбите в телекомуникационния сектор като Директор "Продажби" в "Инкомс Капш" ООД - първият джойнт венчър в Източна Европа в сферата на телекомуникациите. Русин Йорданов се присъединява към Виваком през 2004 г. като Главен корпоративен съветник, а от 2007 г. до 2010 г. е Главен юридически директор на компанията. В това си качество той ръководи правната дирекция на телекома и организира правното обслужване на Виваком и неговите дъщерни дружества. Координира и контролира работата на външни местни и чуждестранни правни кантори, ангажирани от Виваком по различни проекти. Александър Грънчаров идва във Виваком от поста Главен изпълнителен директор на Карлсберг за България, като преди това е бил мениджър на Кока-Кола за България. Отговарял е пряко за търговската политика, логистиката, човешките ресурси, връзките с обществеността и правните въпроси на бирения гигант у нас. Ивайло Бачийски е работил за големи технологични компании като Алкател, Ериксон и Сиско, където е отговарял за бизнеса и операциите с водещите телекоми в България. Последните пет години заема регионални мениджърски позиции в глобалния интернет доставчик Cogent Communications и в израелския лидер за VoIP решения - Audiocodes. Русин Йорданов се присъединява към Виваком през 2004 г. като Главен корпоративен съветник, а от 2007 г. до 2010 г. е Главен юридически директор на компанията. В това си качество той ръководи правната дирекция на телекома и организира правното обслужване на Виваком и неговите дъщерни дружества. Координира и контролира работата на външни местни и чуждестранни правни кантори, ангажирани от Виваком по различни проекти. Александър Грънчаров идва във Виваком от поста Главен изпълнителен директор на "Карлсберг" за България, като преди това е бил мениджър на "Кока-Кола" за България. Отговарял е пряко за търговската политика, логистиката, човешките ресурси, връзките с обществеността и правните въпроси на бирения гигант у нас. Ивайло Бачийски е работил за големи технологични компании като "Алкател", "Ериксон" и "Сиско", където е отговарял за бизнеса и операциите с водещите телекоми в България. Последните пет години заема регионални мениджърски позиции в глобалния интернет доставчик Cogent Communications и в израелския лидер за VoIP решения Audiocodes.
Източник: Стандарт (24.06.2013)

Първи виртуален телеком "Това, което се случва на телекомуникационния пазар в България от доста години, е все едно да се строят три магистрали до Бургас, четири до Варна и десетина до Русе." Така един от висшите мениджъри на голям телеком наскоро определи надпреварата на операторите да полагат собствена инфраструктура. Буквално страхувайки се един от друг и борейки се за отъняващите плащания за всички видове услуги, те изливат десетки и стотици милиони евро в нови оптични кабели, базови станции, а на места дори и нова канална мрежа. Дали това скъпо неудоволствие ще спре от страна на големите играчи - може би ще се разбере скоро. Но, както често се случва - докато умните се наумуват, другите се налудуват: първият по рода си за България виртуален оператор се готви да започне работа до края на лятото, предлагайки услуги от свое име и за своя сметка, но използвайки чужда инфраструктура. За разлика от пазара на мобилните комуникации, който в България изначално като че ли е обречен на антагонизъм, съчетан със силна регулация, в сектора с доставката на интернет нещата изглеждат по друг начин - много повече свобода на действие, лесен достъп до бизнеса и по-гъвкави схеми за сътрудничество. Затова и първият в страната виртуален и в същото време голям по обхват оператор е напът да заработи точно в нишата с доставката на интернет. Инициативата е на "Спиди нет" и по думите на изпълнителния му директор Страхил Иванов проектът ще е завършен до края на лятото. Основната му философия се състои в това, че "Спиди нет", който сам по себе си е относително голям интернет доставчик (имайки предвид колко раздробен е този пазар), сключва договори за наем на инфраструктурата на други такива, работещи на местна почва в доста на брой градове, изгражда на тази база обща виртуална мрежа с покритие във всички градове, до които вече има достъп, и започва да предлага услуга от свое име и за своя сметка. Към момента "Спиди нет" има собствена мрежа за интернет разпространение, която обхваща около 300 000 домакинства (не реални клиенти, а техническа възможност да включи толкова). Компанията е с основен акционер фондът за дялово инвестиране "Адванс екуити холдинг" и всъщност от доста време има амбицията да се разрасне именно по подобен начин. Още в зората на кризата, в края на 2008 г., мениджърът на доставчика лансира пред собствениците идеята "Спиди нет" да започне да консолидира сектора чрез франчайз договори с по-малки играчи на него в различни градове, като присъединява местните фирми към мрежата си, предлагайки на собствениците им да си останат такива, но да влязат във франчайз веригата срещу една четвърт от приходите си. Схемата, тогава практически първа в сектора, заработи, сключени бяха доста такива договори и всъщност по този начин "Спиди нет" излезе извън София. Така сегашната идея е надграждане на вече работещ механизъм: дружеството използва готови мрежи, плаща месечен наем за тях, включително за поддръжката им (което в този бизнес е сериозно перо), и се превръща в макар и виртуален, но пък доста мащабен телеком, на този етап само в зоната на интернет. Същевременно вече е в ход проектът, обявен малко преди продажбата на "Глобул" на Telenor - "Спиди нет" да предоставя white label услуги за "Глобул". С този договор интернет операторът се ангажира за пет години напред технически да изпълнява доставките на фиксиран достъп до световната мрежа, продавани под марката на "Глобул". "За новата мрежа във всеки град сме преговаряли с най-големия местен доставчик", казва Страхил Иванов, който явно продължава да е на същата позиция отпреди пет години - че единственият начин на българския пазар да се направи нов телеком вече е само чрез нов тип обединения, които дават възможност за оптимизация от мащаба, но запазват гъвкавостта, характерна за малките фирми. Според Иванов до края на лятото фирмата му ще започне да предлага услуги във Варна, Бургас, Перник, Ямбол, Благоевград, Разлог, Сандански, Гоце Делчев, Сливен, Димитровград, Самоков и 80% от София. Към момента "Спиди нет" има достъп до някои от тези градове, но в доста по-малка степен. С новата схема този достъп ще се разпростре в пъти: ако в момента той е за 300 000 домакинства, с договорите за наем ще осигури покритие на 1 млн. домакинства (от общо около 2.5 млн. в страната). "Така ще можем да предлагаме интернет доставка през третата по големина в страната мрежа", твърди Страхил Иванов. Идеята му е към въпросната мрежа да се добавят и нови местни доставчици, чрез които до края на годината "Спиди нет" да има обхват 1.5 млн. домакинства. На пръв поглед създаването на подобна структура изглежда лесно, а предимствата са много. Първо - проектът не е свързан с регулторни ограничения - не се изисква одобрение например от Комисията за регулиране на съобщенията, каквото би отнело месеци (поне), ако говорим за такъв на пазара на мобилен пренос на глас и данни. Второ - не се ангажира голям капитал. Страхил Иванов признава, че в случая основна роля играят контактите му с местни доставчици. Трето - не носи съществен риск - ако не успее, загубата ще е само имиджова, и то не в съществен мащаб. Четвърто - за разлика от мобилния глас преносът на интернет все още не е на обезсърчаващи нива на проникване, тоест място за растеж има. Пето - чисто технологично мрежите на интернет доставчиците са натоварени към момента в масовия случая не повече от 20%, което означава, че готовността на фирмите от бранша да влизат в подобен тип консолидация е обяснимо висока. Практически всичко това е вярно. Но, от друга страна, гаранциите за успех също не са пълни. Първо - именно защото и свободен, и силно конкурентен, пазарът на интернет доставки подобно на този с телевизията е силно ценово ерозирал и печалбите не са космически. Второ - за да набере абонати, новият виртуален интернет доставчик ще трябва сериозно да наблегне на търговската и маркетингова част от проекта. "Спиди нет" има планове и за своя търговска мрежа в страната. Трето - интернет услугите все повече са част от пакетите, които големите телекоми предлагат на абонатите си, а пък пакетите са един от малкото растящи сегменти на пазара. С една дума - съвсем скоро "Спиди нет" ще продава интернет услуги от свое име през партньорски мрежи, същото ще прави "Глобул" през своите и на "Германос" обекти, а на местните доставчици няма да им бъде забранено да продължават и сами да обслужват клиентите си. "Принципно място за виртуални доставчици има на пазар, при който има голям марж на печалба, а новият оператор има развита търговска мрежа", каза специалист от един от големите телекоми. Дали в българския случай и конкретно на този пазар начинанието ще успее и какво ще донесе това на инициатора - ще видим.
Източник: Капитал (24.06.2013)

Рокада в ръководството на Виваком Атанас Добрев е новият главен изпълнителен директор на Виваком, на мястото на Бернар Москени, съобщиха от компанията. Преди да заеме този пост, Добрев беше главен финансов директор на компанията. Председател на новия Управителен съвет на Виваком е Златозар Сурлеков, а членове - Атанас Добрев, Русин Йорданов, Александър Грънчаров и Ивайло Бачийски. Атанас Добрев се присъединява към Виваком през септември 2008 г., като преди това е работил в конкурента Глобул. Златозар Сурлеков пък е член на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка АД от 2000 г. Започва кариерата си в областта на продажбите в телекомуникационния сектор като Директор „Продажби" в „Инкомс Капш" ООД. Русин Йорданов се присъединява към Виваком през 2004 г. като главен корпоративен съветник, а от 2007 г. до 2010 г. е главен юридически директор на компанията. Александър Грънчаров идва във Виваком от поста главен изпълнителен директор на Карлсберг за България, като преди това е бил мениджър на Кока-Кола за България. Ивайло Бачийски е работил за големи технологични компании като Алкател, Ериксон и Сиско. Последните пет години заема регионални мениджърски позиции в интернет доставчика Cogent Communications и в израелската компания за VoIP решения Audiocodes.
Източник: Money.bg (24.06.2013)

Без виртуални GSM оператори Ако досега сте имали съмнения по темата ще има ли в България виртуални мобилни оператори (такива, които използват мрежата на съществуващите и продават своя услуга), вече имате и отговор - не. Или поне, ако някога някой поиска да развива този бизнес в страната, перипетиите ще са големи. Това категорично става ясно от позицията на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), публикувана на страницата й в интернет. Тя се нарича "Консултативен документ относно предоставяне на услугата национален роуминг" и е приета от регулатора на 21 юни. С нея практически КРС стартира обществено обсъждане на възможностите дадени мобилни оператори, които имат сравнително малко покритие на мрежата си, да ползват покритието на утвърдените играчи на пазара, плащайки им на едро, и да предлагат услуги от свое име. Срокът заинтересуваните компании да дадат становищата си е 30 дни. Разликата между наличието на MVNO (мобилен виртуален мрежов оператор) и предоставянето на национален роуминг е тази, че в първия случай компания, която има само търговска мрежа, взема само номерационен капацитет и код на мрежа от КРС и започва да работи като доставчик на мобилни услуги на дребно, купувайки си достъп до покритието на вече работещите си конкуренти по тарифи на едро. Във втория случай новият оператор е наел честотен ресурс от държавата, плаща за него, изгражда донякъде своя мрежа и ползва тази на други компании само за регионите, където няма покритие. "Предвид предоставените на предприятията разрешителни за ползване на радиочестотен ресурс комисията е на мнение, че към момента не би следвало да се разглеждат възможности като предоставяне на достъп до мрежите на националните оператори на MVNO", пише в документа на КРС. С други думи, оказва се, че за разлика от държавите, където има виртуални GSМ доставчици, в България в самите лицензи на съществуващите три мобилни оператора не е предвидена възможност, камо ли задължение те да дадат такъв достъп на едро до мрежите си. И ако сега държавата се опита да ги задължи да допуснат конкуренти върху тях, те с право ще оспорват наложената мярка, аргументирайки се, че не са предупредени за такава "заплаха". По по-различен начин стоят нещата с националния роуминг. От позицията на КРС става ясно, че такъв е възможен, и донякъде се изяснява каква е процедурата за целта. Заинтересуваните от тази опция компании в България са две: "Булсатком" и "Макс телеком". Първата е собственост основно на двама българи (Максим Заяков и Пламен Генчев) и в момента работи като сателитен доставчик на телевизия. Тя спечели лиценз за предоставяне на мобилни услуги и честоти в спектъра 1800 MHz и след дълго отлагане плати таксата за това от 19 млн. лв. Целта й е да изгради мрежа за мобилни услуги от четвърто поколение (LTE) и в момента прави точно това. Според изявленията на собствениците й мениджърите й основното, на което ще заложи, е мобилният пренос на данни и широколентовият достъп до интернет. На същото се надява и "Макс телеком". Тя беше създадена от Красимир Стойчев, а преди няколко месеца той я продаде на руснака Даниел Купсин. Проектът там също е за LTE мрежа. "Макс телеком" има същия лиценз за мобилни услуги като "Булсатком" и малко повече от него честоти в обхвата 1800 MHz (разрешителното й струваше 30 млн. лв.) Позициите на двете новонавлизащи на пазара компании са различни: "Булсатком" гради мрежа от нулата и обявява намерение да не иска национален роуминг. "Макс телеком" ползва вече изградената инфраструктура за WiMAX услуги, надгражда я за LTE и признава, че ще иска вътрешен роуминг, макар и да стартира първоначално работата си без гласови услуги, а впоследствие да възнамерява да предложи мобилен пренос на глас първо през интернет, а после през LTE. На практика и за двете компании най-лесният и желан вариант е именно да получат достъп на едро до съществуващите мрежи, или по-скоро до някоя от тях. Дали обаче това ще се случи - засега не е ясно. Позицията на КРС е, че първоначално трябва да остави националния роуминг да се развива на търговска основа и само ако евентуалните преговори се провалят и новонавлизащият оператор се оплаче, е редно да има регулаторна намеса. "Комисията е на мнение, че следва да прибегне до някаква форма на налагане на задължения за предоставяне на национален роуминг само в краен случай, при липса на добра воля от участниците на пазара за обективно и свободно търговско договаряне", пише в консултативния документ. Въпросната форма на регулаторна намеса всъщност би могла да е налагане на специфични задължения от страна на КРС към съществуващите оператори, като, преди да излезе с такива, тя трябва да направи пазарен анализ. На намеса от страна на Европейската комисия няма как да се разчита - пазарът на този тип услуги отдавна е изключен от списъка на регулираните пазари на ниво Брюксел. Другото ясно изразено становище на управлявания от Веселин Божков регулатор е, че за да поиска национален роуминг, даден оператор трябва да осигури поне 20% покритие на населението със собствената си мрежа. По въпроса за сроковете на евентуалните бъдещи договори КРС смята, че не би трябвало тя да предписва ограничения, но е логично те да са за период от поне три години, имайки предвид практиката в останалите европейски държави. Отговор има и по темата за технологиите: вътрешният роуминг, ако има такъв, не би трябвало да се отнася за услуги само по определен тип технология, а да касае всички възможности на вече изградената инфраструктура (2G, 3G и т.н.) Сега като първа стъпка се очаква до 22 юли заинтересуваните дружества да отговорят на специален въпросник, публикуван от КРС за становищата им по различните аспекти на вътрешния роуминг. Тоест документът на регулатора практически представлява "тестване" на настроенията и намеренията на операторите в тази посока. По принцип на непрекъснато свиващ се и все по-конкурентен пазар най-логичната реакция на "Мобилтел", "Глобул" и БТК е да са категорично против подобна възможност. Все пак компаниите са инвестирали стотици милиони евро в мрежите си, а двете нови ще се опитат да ползват техния ресурс наготово. Това би позволило на "Булсатком" и "Макс телеком" да натиснат надолу тарифите на дребно и така да формират ценова война - силно нежелан в индустрията сценарий. От друга страна - именно предвид конкуренцията между развитите оператори е възможно някой от тях да се съгласи да допусне върху мрежата си един от двата нови играча. Първо, за да осребри донякъде вече направените вложения, пък и да си спести или сподели нови такива. Второ, за да има поне донякъде контрол върху ходовете на партньора си. И трето, за да се сдобие с предимство пред другите двама. Кой от всички възможни сценарии ще се случи реално - предстои да видим. Безспорният факт е, че вътрешният роуминг е доста по-сложно упражнение, отколкото изглежда на пръв поглед.
Източник: Капитал (27.06.2013)

По-ниски пределни цени за мобилен роуминг влизат от 1 юли. Преносът на данни поевтинява с 36 на сто, а роумингът в Хърватия ще е 15 пъти по-евтин, съобщи Европейската комисия. В резултат на понижението на пределните цени използването на карти, гледането на видеоклипове, проверката на електронни писма и използването на социалните мрежи при пътуване в ЕС ще стане по-евтино. Роумингът на данни през 2013 г. ще бъде с до 91 на сто по-евтин, отколкото през 2007 година. За този период обемът на пазара на роуминг на данни нарасна с 630 на сто. Тези две тенденции означават, че пред потребителите и мобилните оператори се разкриват значителни нови възможности благодарение на усилията на ЕС. ЕС постигна намаляване на цените на дребно на обажданията, кратките текстови съобщения (SMS) и данните с над 80 на сто от 2007 г. досега. Всяка година няколко милиона европейци посещават Хърватия, която се присъединява към ЕС на 1 юли. Тази година посетителите на страната ще реализират значителни икономии, тъй като разходите за пренос на данни спадат почти 15 пъти, а изпращанетона SMS-и или разговорите с други страни от ЕС ще бъдат 10 пъти по-евтини. Новите пределни цени, които влизат в сила от 1 юли 2013 г., са: - изтегляне на данни или сърфиране в интернет - 45 цента/мегабайт (MB) (заплаща се на използван килобайт) + ДДС. (намаление с 36 на сто спрямо 2012 г.) - изходящи обаждания - 24 цента/минута + ДДС (намаление със 17 на сто спрямо 2012 г.) - входящи обаждания - 7 цента/минута + ДДС (намаление с 12,5 на сто спрямо 2012 г.) - изпращане на текстови съобщения - 8 цента/минута + ДДС (намаление с 11 на сто спрямо 2012 г.) Операторите могат да предлагат по-ниски цени, като някои от тях вече започнаха да премахват таксите за роуминг за гласови услуги и SMS или да предлагат райони без роуминг в някои части на Европа, се посочва в заключение на съобщението на ЕК
Източник: БТА (28.06.2013)

Компаниите за бързи кредити разширяват мрежите си за продажба Компаниите, отпускащи т.нар. бързи кредити, разширяват все по-активно дистрибуторските си мрежи и точките на продажби. Обичайно това е в партньорство с разпознаваема и утвърдена марка на пазара, която има и широка магазинна мрежа. Така компаниите в сектора на малките потребителски заеми "заместват" необходимостта от инвестиции в изграждането на собствена клонова мрежа, което не е никак евтино и бързо начинание. Освен това профилът и специализацията им – позициониране в сегмента на малки като суми необезпечени кредити, не предполагат наличие на клонове и офиси, като банковите например. Поредният пример в това отношение е новото партньорство между небанковата финансова компания за потребителско кредитиране "Кеш кредит" и мобилния оператор Globul. В обозначени магазини на Globul и Germanos ще се отпускат микрозаеми на "Кеш кредит" на абонатите на мобилния оператор в размер от 100 до 1000 лв., съобщиха от компанията. За кандидатстване е необходима само лична карта. Според съобщението не се плащат такси за кандидатстване и първоначална вноска. Срокът за одобрение е шест минути (чрез скоринг система), а "Кеш кредит" дава отговор чрез sms на посочен телефон. Средствата за одобрен кредит се получават в брой на касата на магазина, в който е подадено искането, или в срок от три работни дни във всеки от обозначените магазини. Плащането на месечни вноски става с плащането на месечните сметки за телефон към Globul на каса в магазин на оператора или на Germanos. Има възможност за плащане и по електронен път през портала MyGlobul, по банков път, на каса на EasyPay или в офисите на "Кеш кредит". Предсрочно може да се погасяват кредити на касите на EasyPay или в офисите на самата компания, като се посочва, че няма такса за предсрочно погасяване. През 2011 г. "Кеш кредит" започна такова партньорство и с "М-тел" - малки заеми до 1000 лв. Компанията има и 33 собствени обекта, в които отпуска заеми. "Микрокредитирането е динамично развиващ се сегмент на българския пазар, като компаниите, които са регистрирани към БНБ, са над 200. Въпреки това се отличават само няколко национално опериращи такива. Партньорството между мобилен оператор и микрокредитираща институция е уникален за света бизнес модел", коментираха от "Кеш кредит" пред Капитал Daily. Компанията смята, че бъдещето на микрокредитирането е в премахването изцяло на агентски структури като посредник на такава услуга, защото клиентите все повече се притесняват от навлизане в личното им пространство, както и от подвеждане с непълна и неясна информация. Клиентите се ориентират към услуги, които са както бързи, така и изключително достъпни, посочиха още оттам. Други компании в този сектор, които ползват партньорски мрежи като канал за продажби, са например "Вива кредит", а от неотдавна и "Изи кредит". Първата е сравнително нова небанкова финансова компания на пазара, като работи в партньорство с веригата супермаркети "Фантастико", Handy, "Скай сити", EasyPay. Компанията има изградена и собствена мрежа от обекти (т.нар. офиси за пари Viva Shop) в страната. През пролетта на тази година "Изи кредит" сключи споразумение за стратегическо партньорство с "Български пощи" за отпускане на кредити от компанията. Така в 238 пощенски станции в 130 населени места се предлагат заеми за суми до 3000 лв. Основният модел на кредитиране на "Изи кредит" е отпускане на заеми в дома, като с партньорството с "Български пощи" дружеството разширява каналите си за продажба. Утвърдени начини на финансиране си остават и стоковите потребителски кредити, при които водещи са по-големи компании, част от международни групи като Unicredit consumer financing, "БНП Париба Лични финанси", "Ти Би Ай кредит", които отпускат и парични потребителски заеми. Секторът на т.нар. бързи заеми, които се отпускат от небанкови финансови компании, в България се развива доста динамично в последните няколко години независимо от кризата. Появяват се нови компании, като според регистъра на БНБ, в който се вписват получилите разрешение за дейност, общият им брой за цялата страна към 1 юли 2013 г. е 251. Само преди месец стана ясно, че на пазара навлиза още един играч - Provident Financial, България. Дружеството е собственост на британската компания за потребителско кредитиране International Personal Finance (IPF), която през пролетта на тази година обяви, че подновява интереса си от 2011 г. към българския пазар в този сегмент. В средата на миналия месец Provident Financial е била регистрирана вече в Търговския регистър. Предстои регистрация и в БНБ като небанкова финансова компания. Инвестицията е на зелено. Сегментът, в който е ориентирана приоритетно IPF във Великобритания, е отпускането на малки и краткосрочни необезпечени кредити за потребление, като бизнес моделът представлява отпускане и събиране на заемите на място в домовете на клиентите, какъвто е и начинът на работа на "Изи кредит" в България. Този модел се очаква да бъде приложен и на местния пазар.
Източник: Капитал (05.07.2013)

ЕК одобри сделката за покупката на Globul от Telenor Европейската комисия разреши на норвежката телекомуникационна компания Telenor да придобие българските компании „Космо България Мобайл” (с търговската си марка Globul) и Germanos Telecom Bulgaria. През април Telenor подписа споразумение с гръцката ОТЕ за придобиване на втория по големина мобилен оператор в България - Globul, в сделка за 717 млн. евро. Globul работи от 2011 г. и в момента държи 36 на сто от пазара на мобилни комуникации в България с 4,5 млн. абонати. За 2012 г. Globul и Germanos отчетоха приходи от 378 млн. евро, а печалбата преди лихви, данъци и амортизации бе 135 млн. евро. Норвежкият холдинг работи на телекомуникационния пазар на скандинавските страни, в Централна и Източна Европа, Азия и общо обслужва 148 млн. абонати. В Централна и Източна Европа компанията присъства в Унгария, Сърбия и Черна гора.
Източник: Монитор (05.07.2013)

Telenor влиза във владение в "Глобул" Норвежкият телеком Telenor официално започва да влиза във владение в "Глобул" с промени в ръководството. В четвъртък късно вечерта дирекцията за защита на конкуренцията на Европейската комисия даде зелена светлина за сделката, при която скандинавската компания ще плати 717 млн. eвро на гръцката OTE. Броени часове по-късно от централата на Telenor официално обявиха, че Стайн-Ерик Велан ще е новият изпълнителен директор на българския мобилен оператор. Той ще поеме длъжността, когато бъде напълно финализирана сделката и бъдат прехвърлени акциите на "Глобул" на Telenor, като това се очаква да стане през третото тримесечие на годината. "Радвам се, че Велан ще стане новият изпълнителен директор на "Глобул". Убеден съм, че неговият опит като бивш изпълнителен директор в на Telenor - Сърбия, и познанията му за региона ще помогнат на "Глобул" да развие своята позиция на втори по големина мобилен оператор в страната", заяви Кйел-Мортен Йонсен, директор на Telenor за Европа, в официално прессъобщение на телекома. Дирекцията за защита на конкуренцията на Европейската комисия одобри сделката между норвежкия телеком и гръцката OTE. Стайн-Ерик Велан е роден през 1965 г., бивш баскетболист и предприемач, който работи в Telenor от 2001 г. Има опит в управлението на мобилни оператори, като през есента на 2006 г. става изпълнителен директор на Telenor - Сърбия. От февруари 2009 г. до есента на 2010 г. е управляващ директор в Uninor – индийски мобилен оператор, в който Telenor притежава мажоритарен дял от 67.25%. Преди да поеме "Глобул", Велан е част от мениджмънта на Telenor в Норвегия, като оглавява звеното за бизнес маркетинг. Преди да се присъедини към норвежкия телеком, Велан е бил маркетинг мениджър в Cap Gemini от 1993 г., като шест години по-късно става изпълнителен директор на местната група Thrane-Steen. Той е и бивш професионален баскетболист с 50 участия за норвежкия национален отбор, като дори слага и капитанската лента. Член е на Баскетболната асоциация на Норвегия. "Поласкан съм, че получих възможността да оглавя "Глобул" – един от водещите мобилни оператори и позната марка в България", споделя Велан в официалното прессъобщение на норвежката компания. "През цялата ми кариера със страст развивах бизнес и сега с нетърпение очаквам да работя с колегите в развиването на компанията в полза на клиентите, служителите и българското общество", допълни той. Продажбата на "Глобул" е най-голямата сделка в България през тази година. След дълги преговори Telenor се съгласи да купи българския оператор и веригата магазини "Германос" от гръцкия телеком OTE срешу 717 млн. евро. Към тази сума обаче се приспада и усвоената част от синдикирания банков заем от 200 млн. евро, който "Глобул" договори няколко месеца по-рано, за да прехвърли парите към OTE. Освен това се приспадат и наличните пари по сметки, с които българският оператор разполага. Така че не може да се каже точно колко кеш ще плати Telenor на гръцката компания. Норвежкият телеком вече осигури финансиране на сделката, като през май пусна две емисии облигации. Едната е на стойност от 650 млн. евро с купон от 2.5% и падеж през 2025 г., а другата – за 500 млн. евро с купон 1.75% и падеж през 2018 г. Според Reuters средствата ще се използват за "общи коорпоративни цели, включително и финансиране на вече обявената покупка на "Глобул" в България". Telenor обаче заяви готовност да инвестира значителна сума в новото си българско звено. Това обяви директорът на норвежкия телеком за Европа Кйел-Мортен Йонсен в интервю за "Капитал" през май, без да посочва конкретни суми. Telenor още не е обявила финансовите си резултати за второто тримесечие, но през първото отчита приходи от 3.08 млрд. евро и печалба след данъци и такси от 449 млн. евро. От своя страна "Глобул" следва тенденцията на българските GSM оператори за свиване на приходите и печалбата. Мобилната компания отчита през първото тримесеичие спад на приходите от 14.6%. През януари-март те са 82.6 млн. евро, докато през същия период на миналата година са били 96.7 млн. евро. "Глобул" регистрира и силен спад на печалбата преди лихви, данъци, амортизации и такси (EBITDA) от 22% до 26.3 млн. евро. Компанията продължава да е вторият по големина мобилен оператор в България, като през 2012 г. пазарният й дял е 36.1% от приходите, който остава непроменен спрямо предходната година, показват данните от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията. При абонатите "Глобул" отчита минимално увеличение от 36.2 на 36.4% показват още данните на регулатора. Навлизането на Telenor в България очевидно е част от стратегията на телекома за глобална експанзия. Според публикации в чуждата преса норвежката компания се оглежда за покупки и в Индия, като е стартирал процедура по евентуална сделка с местния телеком Tata Teleservicies. Telenor притежава дял от 67.5% в индийския Uninor. Освен това скандинавския гигант заедно с Quatar Telekom получиха първите лицензи за изграждане на частна мобилна мрежа в Мианмар. Те влязоха в надпревара заедно с още девет други големи мобилни оператора, които се бореха да са първите чуждестранни компании, изградили GSM услуги в азиатската държава. Едва 9% от населението има достъп до мобилни телефони, като този бизнес досега се държеше от два изцяло държавни оператора. Това поредполага, че новите играчи няма да имат проблеми с налагането си на този пазар. Лицензите влизат в сила от септември, когато се очаква най-късно и Telenor да поеме пълния контрол над "Глобул".
Източник: Капитал (08.07.2013)

Малко аса Ако сключването на сделка е като игра на покер, през последните трудни години играчите имаха нужда от нови ловки стратегии, за да печелят. Едни прецениха, че бързият изход е най-доброто решение. Други предпочетоха да изкачат по-добро раздаване. Трети агресивно "качваха", за да изiтискат максималното възможно от продавачите. В този стил вече почти пета поредна година пазарът на сливания и придобивания в България остава сравнително напрегната игра с излизащи чужди и наместващи се на тяхно място местни играчи. И за да не е пълна победата на българските участници, почти всяка от тези години има едно-две раздавания, в които западноевропейската стратегия надделяваше над местната. Такава беше играта и през първото шестмеiечие на годината. Най-силната карта През 2013 г. най-сполучливата карта извади мобилният оператор "Глобул", който единствен от доста големи икономически играчи в страната напоследък успя да се добере до силен западноевропейски собственик в лицето на норвежкия телеком Telenor. Продажбата му бе заради нуждата от ресурс на гръцкия собственик и въпреки това оценката, която стратегическият инвеститор даде за компанията, бе доста над последната подобна сделка на пазара. Причината бе във факта, че за разлика от БТК, продадена миналата година, "Глобул" бе сравнително чист от задължения. Ако при бившия държавен монополист кредиторите трябваше да се разделят с поне половината от вземането си и в компанията да останат още близо 700 млн. евро дълг, при "Глобул" продавачът взема над половин милиард евро чисто за значително по-малкия си актив. Всъщност със сделката за "Глобул" пазарът на сливанията и придобиванията в страната през първата половина на годината се докосва до 1 млрд. евро. Втората по големина сделка бе приключването на покупката на "Каолин" от германската индустриална група Quarzwerke, която оцени дружеството на малко над 100 млн. евро. С тези две големи сделки можем да кажем, че пазарът остава на нивата си от последните години. "Няма промяна в броя на сделките в най-големия сегмент на пазара, този над 100 млн. евро. Всяка година има между 2 и 4 сделки в този сегмент, вероятно през 2013 г. картината ще бъде същата", каза Александра Дойчинова, управляващ съдружник в адвокатска кантора Schoenherr. Според нея обаче тези сделки не бива да се приемат като индикатор за нивото на активността на сливанията и придобиванията в България просто защото са малко на брой, за да определят тенденция. Освен това често са мотивирани от стратегически и икономически фактори, които излизат извън мащабите на България. "Радостното е, че през 2013 г. тези фактори клонят в полза на стратегически инвеститори от държави - членки на ЕС", допълни тя, визирайки купувачите на "Глобул" и "Каолин". "По отношение на средния и малкия сегмент на пазара за съжаление отчитаме застой дори спрямо нивата през 2012 и 2011 г. Но очакваме втората половина на 2013 г. и началото на 2014 г. да са по-силни предвид вече заявения интерес на някои чужди инвеститори към активи в България", посочи Дойчинова. Доста по-позитивен в оценката си за първата половина на годината е управляващият партньор на Raiffeisen Investment Ивайло Господинов. "За мен като цяло тази година картината е много по-позитивна от предходна, ако съдим по интерeсa и на самите компании в търсенето на нови партньори. Бизнесите започват отново да се отварят за потенциални сделки и вече са готови за такива", каза той. Освен телеком сектора той отличи и случващото се в сферата на комуникациите, където според него предстоят да се видят още сделки. По думите на Господинов придобиването на интернет компанията "Нетинфо.БГ" от "Дарик нюз" пък бе сериозен катализатор за разместване в онлайн медийния бизнес. "Доста играчи си търсят нови партньори, така че и в този сектор ще продължават да се случват интересни сделки", каза той. Всъщност играта за "Нетинфо.БГ" беше направо ожесточена. Не толкова заради цената, колкото заради жаждата на кандидат-купувачи да се сдобият с допълнителен интерес актив в портфейла си. Някои от тях дори сами станаха обект на придобиване само дни след обявяването на сделката за "Нетинфо.БГ". Такава бе съдбата на "Инвестор.БГ", който бе купен от медийното поделение на групата "Химимпорт" - "България он ер", и то на изключително висока според повечето анализатори цена. Последва още една макар и по-малка сделка в бранша - тази за "Уеб медия груп". Въпреки това според пазарните анализатори сделките в бранша никак не са към края си. Според тях нуждата от окрупняване и разрастване остава силна, а играчите с подобна цел - не един или двама. По примера на "България он ер", която поиска "Инвестор.БГ", за да увеличи присъствието си в областта на онлайн бизнес новините като допълнение на бизнес телевизията си, не е изключено и други телевизии да се опитат да разширят присъствието си онлайн. Такъв интерес вече прояви "Нова телевизия", която все още няма силно онлайн присъствие, а бе кандидат за "Нетинфо.БГ". Анализаторите не изключват пазарни размествания и по причини, различни от чисто бизнес логиката - като политически например, но доколко тези очаквания ще се реализират предстои да се види. Старото асо Със затихващ късмет е един доскоро печеливш вид - енергетиката и ВЕИ проектите. Примерът от шестмесечието тук отново е LukErg Renew. съвместна компания на ERG Renew и "Лукойл" за инвестиции във вятърна енергия в Източна Европа. И тази година тя продължи да добавя към потфолиото си вятърни паркове на територията на страната, като последната придобивка бе паркът "Храброво" в района на Каварна, продаден от датската група Vestas. Наличието на още сделки във ВЕИ сектора, разбира се, не означава, че перспективите пред бранша са станали по-слънчеви. "Опитът ни от последната сделка, по която работихме, показва, че несигурността в регулаторната рамка на ВЕИ, прави сделките по-сложни, а преговорите по-продължителни. Това се дължи основно на предизвикателствата в договарянето на цената и разпределянето на риска от промени в нормативната уредба между продавача и купувача", посочи Ричард Клег, партньор в адвокатската фирма Wolf Theiss, България. Ивайло Господинов пък вижда перспектива в предизвикателствата пред българската енергетика и според него не е изключено те да станат повод и за ново раздвижване в сектора извън ВЕИ сегмента. "Така например дълго време вече се спекулира около плановете на CEZ за електроразпределителното им дружество и ТЕЦ "Варна". Интерес към тези активи не липсва, включително от местни играчи. Не е ясно и какво ще се случи с частните топлоелектроцентрали заради политическата несигурност и промените в регулациите", посочи той. Извън тези сделки обаче играта на пазара изглежда по-скоро вяла. Сделките при малките и средните предприятия са спорадични. Две сравнително големи сделки във финансовия сектор - например за ПОК "Доверие" и за МКБ Юнионбанк, са на трупчета въпреки сравнително активните преговори между купувачи и продавачи. Някои от висящите продажби може да излязат от застоя си, а други просто да не се случат въобще. Според Господинов все пак се случват придобивания в индустриалния и хранително-вкусовия бранш, като мотивите са основно консолидация и разширяване на портфейли. Сделките там обаче са сравнително малки и далеч от по-широката публика. "Като цяло в индустрията се случват неща. Има западноевропейски инвеститори, които търсят активи в тези два сектора и не се притесняват от политическата обстановка", смята той. "Освен това регистрираме голям интерес и към компании, които се занимават с полезни изкопаеми по примера на "Каолин". Извън тази сделка обаче засега надали ще има други. Може би по-скоро ще станем свидетели на различна форма на партньорства в разработването на нови находища. Интересът към всичко, което касае ресурси, обаче е голям и е от различни инвеститори - както западноевропейски, така и от китайски, руски и други", каза още Господинов. В хранително-вкусовата промишленост пък според него се очертава тенденция на локални играчи, които търсят добри мишени за изкупуване и консолидация. По думите му интересът е както към производствени бизнеси, така и към чиста дистрибуция. Подобна е сделката с окрупняването на дистрибуционния бизнес на "Булгартабак", макар част от придобиваните дистрибутори под една или друга форма да са били близки до собствениците на холдинга. Други активни играчи в хранително-вкусовия сектор последните години се очертаха компании като "Белла България" и "Фикосота синтез". "В общи линии местни български играчи, които са малко по-силни на пазара и са с по-гъвкав мениджмънт, се оглеждат за различни възможности, които им позволяват да направят една миниконсолидация с идеята да добият по-добър портфейл. При всички положения търсят да постигнат по-добра ефективност и синергия", посочи Господинов. В позитивния си тон той обобщи, че като цяло въпреки усложнената политическа обстановка запитвания от инвеститори не липсват. "Още повече че има много такива, които вече следва да излязат от инвестициите си в България", допълни той. Изчаквателна стратегия Редица финансови и стратегически играчи от известно време са в изчаквателна позиция за изхода от вложенията си. Някои вече започват първи сондажи за сделки, което вещае още раздвижване например в комуникациите и индустрията. И според Диана Димова, старши адвокат във Wolf Theiss, макар все още да не е ясно как политическата обстановка ще се отрази на пазара, перспективите за втората половина на 2013 г. изглеждат относително оптимистични. "Секторите, които бяха най-активни в първата половина на 2013 г. като технологии, медии и телекомуникации, хранително-вкусова промишленост и енергетика, вероятно ще привлекат сделки по сливания и придобивания и през втората половина на годината", смята тя. Това звучи добре, но с едно голямо "Но" заради ефекта от включването на играча "местна политическа криза". "Задълбочаващата се политическа несигурност и липсата на положителни краткосрочни перспективи отблъскват чуждестранните инвеститори с все по-голяма сила. Буквално в последните дни имаме реални примери за инвестиционни фондове, активни в региона, които в прав текст ни казват, че няма да инвестират в страната ни, преди да се изясни политическата ситуация, или биха инвестирали на много ниски оценки", посочи Росен Иванов, управляващ партньор в Entrea Capital. По тази причина той е сред най-песимистично настроен за пазара на сливания и придобивания до края на 2013 г. и смята, че той ще продължи да се движи от епизодични сделки, доминирани от местни купувачи. А това означава, че турнирът си остава български и с малък награден фонд.
Източник: Капитал (08.07.2013)

Глобул се класира във втория кръг на престижните Европейски бизнес награди 2013/2014, които отличават най-успешните и иновативни компании в Европа. Телекомът получи титлата "Национален шампион" и възможността да представя България на следващия етап на конкурса, в който ще участват общо 526 компании от 31 европейски държави. Европейските бизнес награди се провеждат за седма поредна година.
Източник: Стандарт (23.07.2013)

Не твърде blizoo до продажба Бясна конкуренция, ниски тарифи, разглезени клиенти, усилващ се натиск от навлизащи на пазара гиганти, тревожни конфликти с доставчиците, предстоящи промени - секторът на телевизионното разпространение в България не е гостоприемно място в момента. Сигурно затова "залозите" ще се продаде ли "Близу" сред наблюдателите на бранша са в съотношение едно към три. Последното, разбира се, е в рамките на шегата. Извън нея собственикът на втория по големина тв оператор в страната - фондът EQT, съвсем на сериозно започва да търси купувач за него. Към момента подготовката на евентуалната сделка е в съвсем начална фаза. И единственото сигурно е, че кандидатите ще трябва сериозно да се потрудят, за да добият представа на какъв терен биха навлезли и какво всъщност могат да постигнат. "Близу" е вторият по големина телевизионен доставчик в България като брой абонати и приходи след "Булсатком" - с уговорката, че напълно меродавни данни за този пазар практически липсват (виж съседния текст). Дружеството беше създадено през 2009 г. от сливането на "Евроком кабел" и "Кейбълтел" и покупката на двете фирми от базирания в Швеция инвестиционен фонд EQT V за 120 млн. евро. Според Търговския регистър "Близу медиа енд броудбенд" е заложенo като предприятие пред Уникредит Булбанк по договор за заем от 185 млн. евро - сума, по-голяма част от която идва по линия на придобиването на EQT, за чиято цел купувачът взима синдикиран заем от около 130 млн. евро, агент по който е и Уникредит Булбанк. Една част от заема е в баланса на "Близу", но друга влиза в баланса на компанията майка "Бултел кейбъл България" и дружествата собственици над него в Холандия. Отчети на дружеството в регистъра няма. По данни, с които "Капитал" разполага, за 2012 г. дългосрочните задължения на "Близу" към банки са около 180 млн. лв. Приходите му пък са 104.6 млн. лв. при малко над 115 млн. лв. за предходната година, а загубата през 2012 г. - 23.79 млн. лв. при 20.4 млн. лв. също с отрицателен знак за 2011 г. По изчисления на "Капитал" обаче печалбата преди лихви данъци и амортизация (EBITDA) е 33.4 млн. лв. Това число кореспондира и с мнението на мениджмънта на компанията, че практически тя има положителен резултат, а загубата е чисто счетоводен ефект, който се получава заради значителните инвестиции, направени през последните години. "Изкарваме много повече, отколкото дължим", категоричен е Васил Щонов, директор "Стратегии" в "Близу". Колко пари доставчикът реално прави ще е обект на проучване от страна на потенциалните инвеститори. Очевидното е, че той е ценен най-вече с пазарната си позиция, иначе настоящите собственици нямаше често да инвестират в него, като например само от края на миналата година досега са направили три увеличения на капитала за около 13 млн. лв. Според информация от сайта на самия фонд собственик "Близу" има лидерски позиции на пазара на кабелните доставки ("Булсатком" е сателитен оператор) в България и Македония, а общият брой на абонатите му в двете страни е около 440 хил. В България инфраструктурата му от оптика за доставка на телевизия, интернет и телефония покрива предимно по-големите градове. По думите на изпълнителния му директор Бернт Андерсон "Близу" има възможност за достъп чрез мрежата си до 1.3 млн. домакинства в България, представен е в 17 от 20-те най-големи града в страната и там държи 40% от пазара на тв разпространение и 30% от клиентите на фиксиран интернет. Като предимство на оператора се изтъква и фактът, че той не крие абонати от доставчиците на съдържание, както и че мрежата му е узаконена - иначе рядкост в бранша. Според четирима независими един от друг източници от сектора решението да се стартира процедура за продажба на "Близу" от EQT вече е взето и самият процес ще бъде стартиран буквално тези дни. За водещ консултант по сделката е наета американската инвестиционна банка Jefferies с помощта на Deloitte, които отказаха коментар по процедурата. Според запознати в първите дни на август ще бъдат разпратени покани до потенциални инвеститори да се включат в процедурата по продажба на "Близу". В края на август пък предстоят презентациите на мениджмънта пред потенциалните кандидати, а през септември вече се очакват индикативни оферти и откриване на специална онлайн информационна стая. Първите обвързващи оферти пък се очакват в рамките на октомври-ноември. За цена (или по-скоро за минимална такава) за момента няма информация. По думите на експерт, близък до процедурата обаче, EQТ не продава на всяка цена и би бил готов на сделка само ако тя го удовлетворява финансово. В противен случай той ще остане в компанията - още повече че според същия източник апетит към "Близу" е имало в началото на годината, но до продажба не се е стигнало именно заради ниската според собственика цена. Както обикновено при този тип частни процедура, от самия фонд пазят мълчание пред медиите. "Никога не коментираме слухове", беше единственият отговор от EQT на запитването на "Капитал" има ли процедура за търсене на купувач за "Близу" и какви са детайлите по нея. Подобно е поведението и на българския мениджмънт. "Не можем да потвърдим или да отречем подобна информация. "Близу" се представя много добре на пазарите в България и Македония. Собствениците й вярват, че предстои консолидация на пазара за домашни телекомуникационни услуги, и смятат активно да участват в този процес. "Близу" има интерес по-скоро да придобива компании на пазара", каза директорът "Стратегии" Васил Щонов. Сред компаниите, на които предстои да бъдат изпратени покани за участие в сделката, са както трите големи телекома в България - "Мобилтел", "Глобул" и БТК, така и широк кръг финансови инвеститори, твърди източник, запознат с плановете на собствениците. Сред втория тип евентуални участници в сделката най-вероятно ще са инвестиционни фондове с наличен в момента ресурс с интерес към сектора и, разбира се, поглед към България. Такива например са Advent International, който приватизира БТК през 2004 г., MidEuropa Partners, които за кратко бяха собственик на ITV Partners, американските TPG и KKR, които оглеждаха някога БТК и наскоро "Глобул", и др. Всъщност по информация от източниците на вестника срещи с представители на трите български телекома по темата вече са проведени. В случая с "Глобул" разговорът е бил с новия му собственик Telenor. Интересът от страна на норвежците обаче е бил по-скоро хладен, а аргументът - че компанията ще се въздържа от допълнителни покупки в България през следващата година, още повече че следва да приключи придобиването си на "Глобул". В същото време обаче според пазарни анализатори "Близу" би донесъл много добавена стойност за "Глобул". Наскоро среща е имало и с хора от ръководството на БТК (купена в края на миналата година от дуета между банкера Цветан Василев и руската VTB). За момента интерес оттам не е заявен, макар и според голяма част от наблюдателите на пазара сделка с БТК да е вероятна. При "Мобилтел" проучвателната мисия е проведена директно при Telekom Austria, като настройката към евентуално участие е по-скоро положителна. Всички тези разговори обаче предвид твърде ранния етап на процедурата не дават никаква сигурност кой ще заяви реален интерес и би подал обвързваща оферта. Последното очевидно ще зависи от финансовите параметри, поставени от сегашния притежател на "Близу", и от това до какви резултати ще достигнат проучванията на кандидатите. Вариантът с БТК като купувач принципно е сложен най-малко от гледна на конкурентното законодателство, тъй като бившият монополист при фиксираните линии има лидерски дял при доставките на интернет и телефония (където "Близу" също е представен). До известна степен същото важи за "Мобилтел". От друга страна, опцията с ново влизане на финансов инвеститор би означавала сделката да мине през етап на сложен финансов инженеринг именно заради задлъжнялостта на оператора. При всички положения обаче, ако има сделка, тя може да доведе до разместване на пластовете в целия сегмент.
Източник: Капитал (29.07.2013)

Печалбата на Синергон Холдинг АД скочи до 1 850 хил. лв. в края на юни Дружеството Синергон Холдинг АД е реализирало печалба за второто тримесечие на годината, в размер на 1 850 хил. лв. В края на март холдингът беше на печалба от 119 хил. лв. Общите приходи на дружеството са 2 909 хил. лв., което е с 116.12 % повече спрямо предходния период. Общите разходи отчитат спад от 11.98 % спрямо предходния период до 1029 хил.лв. Нетните приходи от продажби към второто тримесечие на 2013г. са в размер на 263 хил.лв. и представляват 9.04% от общите приходи. Спрямо второто тримесечие на 2012 година те се увеличават с 0.38 %. Данните са от Баланс/Отчет на дружеството за II-ро трим. на 2013г. Към 30 юни 2013г. дружеството показва печалба на акция (на осреднена годишна база) в размер на 0.10лв. Собственият капитал на дружеството към полугодието на 2013г. е 133 415 хил. лв. , като спрямо същия период на 2012г. се е увеличил с 1.57 %.
Източник: Money.bg (01.08.2013)

"Глобул" вече е норвежки Ако има нещо сравнимо с швейцарската точност, това е скандинавската. Норвежкият телеком Telenor вече официално е собственик на българския мобилен оператор "Глобул". На 31 юли е финализирана сделката по прехвърляне на собствеността на телекома от гръцкия OTE към Telenor и документите са качени в Търговския регистър за обработка. Скандинавската компания купи "Глобул" срещу 717 млн. евро, в които се включват дълговете на дружеството, но без наличните пари. Сделката първо получи одобрението на дирекцията за защита на конкуренцията на Европейската комисия в началото на юли, докато в последния ден от същия месец беше осъществено и фактическото прехвърляне на българския телеком от гръцкия ОТЕ към Telenor. Според документите в Търговския регистър Telenor купува мобилния оператор директно с дружество със своето име, регистрирано в Норвегия, без да използва офшорни компании. Освен това се сменя целият борд на директорите на "Глобул". Всички гръцки представители, включително и досегашният изпълнителен директор Захарис Коцибос, са освободени от длъжността и заменени от норвежци. На тяхно място идва цяла плеяда мениджъри от Telenor. Компанията спази намерението си отпреди месец, когато обяви, че за изпълнителен директор на "Глобул" ще назначи Стайн-Ерик Велан, който влиза и в борда на директорите. От 1 август той ефективно вече е начело на българския оператор. Председател на борда на директорите застава не кой да е, а самият Кйел Мортен Йонсен. Той е настоящ директор на Telenor за Европа и бивш ръководител на сръбското звено на норвежците. В управителния съвет влизат също по-малко известните имена Рони Бакке Невдал и Кнют Гиске. Първият е вицепрезидент в Telenor-Next – компания, която управлява инвестициите в нови бизнес сегменти на норвежкия телеком. Вторият е мениджър в Telenor Eiendom Holding, която е компания за управление на недвижими имоти и дъщерно дружество на телекома. Telenor обаче трябва да плати заема, който ОТЕ изтегли, за да плати част от дълговете си. През 2012 г. "Глобул" усвоява синдикиран кредит със съдействието на CitiBank на стойност 153 млн. евро и 4 години срок на погасяване. Връщането на заема трябва да започне от тази година и да се внесат 7.65 млн. евро. Най-голяма е последната вноска за 2016 г., която е на стойност 99.45 млн. евро. Продажбата на "Глобул" е най-голямата сделка в България през тази година. След дълги преговори Telenor се съгласи да купи българския оператор и веригата магазини "Германос" от гръцкия телеком OTE срешу 717 млн. евро. В тази сума влизат задълженията на "Глобул" и на технологичния ритейлър. Така че не може да се каже каква част ще плати в брой на гръцката компания. Норвежкият телеком осигури финансиране на сделката, като през май пусна две емисии облигации. Едната е на стойност от 650 млн. евро с купон от 2.5% и падеж през 2025 г., а другата – за 500 млн. евро с купон 1.75% и падеж през 2018 г. Според Reuters средствата ще се използват за "общи корпоративни цели, включително и финансиране на покупката на "Глобул" в България". Средствата обаче може да се ползват и за развиване на мрежа в Мианмар, където скандинавската компания спечели лиценз за мобилни честоти. Telenor обаче заяви готовност да инвестира значителна сума в новото си българско звено. Това обяви директорът на норвежкия телеком за Европа и вече председател на борда на "Глобул" Кйел-Мортен Йонсен в интервю за "Капитал" през май, без да посочва конкретни суми. За момента скандинавската компания не е коментирала плановете си и какви ще бъдат първите й действия, след като влезе във владение. През миналата седмица Telenor отчете 2% ръст на приходите на годишна база до 3.27 млрд. евро. Печалбата преди данъци, лихви, амортизации и такси (EBITDA) също се увеличава от 1.02 млрд. евро през второто тримесечие на 2012 г. до 1.12 млрд. евро за същия период тази година. Съотношението на EBITDA спрямо приходите за второто тримесечие е 34%. От компанията обявиха също, че ще предприемат кампания за обратно изкупуване на акции. Обект на обратното изкупуване ще бъдат 1% от всички книжа на дружеството, обяви изпълнителният директор и президент на телекома Джон Фредерик Баксаас. В пълен контраст с представянето на норвежкия телеком е това на българския "Глобул". През последните две години той е подложен на силен регулаторен натиск и свито потребление в България, което понижава приходите му. Компанията обяви спад на годишните приходи от 771 млн. лв. за 2011 г. на 711.5 млн. лв. през 2012 г. (виж таблицата) Мобилният оператор обаче успява да компенсира по-малкото приходи с различни оптимизации и най-вече с по-малко отчисления за амортизации. Така печалбата през изминалата година се повишава на 64.9 млн. лева спрямо 54.2 млн. лева през предходната 2011 г. "Германос" увеличава печалбата си през 2012 г. от 2.2 млн. лева през преходната година на 7.2 млн. лева.
Източник: Капитал (02.08.2013)

GLOBUL с нов изпълнителен директор GLOBUL има от днес нов изпълнителен директор. Това е Стaйн-Ерик Велан, който встъпва веднага в длъжността си. Преди да се присъедини към GLOBUL, Стaйн-Ерик Велан ръководи мобилните операции на Telenor Норвегия. Той притежава значителен опит в страните от Централна и Източна Европа, като е ръководил Telenor Сърбия в продължение на две години и половина по време на важни промени в компанията, съобщават от компанията. Велан е работил и като управляващ директор на Uninor (Индия) по време на самия старт на оператора. Ръководил дирекцията за корпоративни продажби на Telenor в Норвегия. На 26 април 2013 г., Telenor и гръцката телекомункационна компания OTE постигнаха договореност за продажбата на GLOBUL. Сделката по продобиването на българския оператор бе приключена на 31 юли като Telenor заплати на гръцката страна сумата от 717 милиона евро. От днес GLOBUL официално е част от Telenor Group./БЛИЦ
Източник: Други (02.08.2013)

"Глобул": Нови собственици, нов мениджмънт Броени дни след като Telenor официално влезе във владение на "Глобул", новият главен изпълнителен директор на българския телеком Стайн-Ерик Велан обяви и ключовите фигури в мениджмънта. Шестима нови за компанията чужденци са назначени, а четирима души от досегашното ръководство запазват постовете. Скандинавският телеком придоби 100% от "Глобул" и търговската верига "Германос" от гръцката ОТЕ срещу 717 млн. евро, като сделката беше приключена миналата седмица в сряда. Терье Борге е новият главен финансов директор на "Глобул". През последните три години Борге е заемал аналогичната позиция в телекомуникационната компания DiGi (Малайзия), в която Telenor Group притежава 49%. В "Глобул" той поема поста от Никос Параскевопулос. Саша Филипович ще бъде главен търговски директор на българския оператор на мястото на Николаос Хумис. Филипович има над 17 години опит в областта на мобилните комуникации и е работил като маркетинг директор на Telenor Сърбия. Атик Ахмад е новият главен технически директор на "Глобул" и "Германос". Той идва от пакистанското звено на Telenor, но има опит в района на Югоизточна Европа - бил е главен директор "Технологии" на Telenor Черна гора. Досега на тази длъжност в "Глобул" беше Апостолос Пагуцос. Брад Байблоу е новият главен маркетинг директор, наследявайки на поста Димитрис Люпис. Освен Терье Борге другият норвежец, който влиза в ръководството на българския мобилен оператор е Бьорн Ракенес, който оглавява направлението "Доставки и логистика". Той работи в Telenor от 2001 г. и е заемал различни позиции в сферите на доставките, логистиката, качеството на услугите, връзките с доставчици и др. За главен директор "Стратегия" - нова длъжност в "Глобул", е назначен Торстейн Педерсен, който има над 20-годишна кариера в телекомуникациите. Досега е бил вицепрезидент "Стратегия и бизнес развитие" в Telenor за Европа. От западната ни съседка идва Владимир Радойчич, който е назначен за главен директор "Проектиране и управление на мрежата". Той притежава 15 години опит в телекомуникациите и идва от Telenor Сърбия, където е бил директор "Внедряване на технологии" в продължение на почти шест години. Поста си в България поема от Димитрис Капукранис. Ирина Василевска ще продължи да ръководи отдел "Правни отношения и защитена информация". Борис Тачев остава отговорник за човешките ресурси в мобилния оператор, а Ангелина Лякова запазва позицията си като мениджър на "Регулаторен отдел". Ясен Гуев и занапред ще заема поста като директор "Корпоративна политика" на "Глобул" и "Германос". Така на практика Telenor сменя представителите на ОТЕ в мениджмънта на българския мобилен оператор и оставя българския екип в ръководството.
Източник: Капитал (07.08.2013)

Последният гръцки отчет на "Глобул" Голямата новина не само за "Глобул", но и за целия телеком-сектор в България за тази година е продажбата на оператора от ОТЕ на Telenor. Норвежците влезоха във владение на българския мобилен оператор от 1 август и скоростно смениха борда на директорите и оперативния му мениджмънт. Предизвикателствата пред новия собственик обаче тепърва предстоят и това още веднъж се потвърждава от финансовите резултати на "Глобул", оповестени вчера заедно с тези на ОТЕ за второто тримесечие на годината. Те се явяват последни за компанията под шапката на гърцкия телеком и показват отново спад - както на приходи, така и на финансов резултат. А предизвикателството е голямо, защото спадът е общ за целия пазар и при комплексно свиваща се индустрия подобряването на числата е още по-сложна задача. Приходите на GSM оператора се понижават за поредно тримесечие до 87 млн. евро през април-юни. За сравнение, през същия период предходната година те са били 102.5 млн. евро, което прави спад с 15.1% на годишна база. Печалбата преди лихви, данъци, такси и амортизации (EBITDA) също се свива с 12.3% на годишна база от 39 на 34 млн. евро, показва финансовия отчет на компанията. Ситуацията не е по-различна и при резултатите за полугодието. Приходите на "Глобул" намаляват с 14.9% до 169.6 млн. евро, докато печалбата (EBITDA) се свива с 16.8% до 60.5 млн. евро. Добрата новина за "Глобул" е, че спрямо предходното първо тримесечие има повишение, както при оборота, така и при печалбата. През периода януари-февруари тази година приходите са 82.6 млн. евро, а EBITDA - 26.3 млн. евро. Тези резултати са следствие на свитото потребление в България, посочват от "Глобул". Освен това засилената конкуренция води до понижение на цените на дребно, като тази тенденция се усеща особено силно при сегмента за бизнес клиенти, допълват от телекома. Друг съществен фактор, който изяжда от приходите не само на "Глобул", но и на останалите оператори е регулацията на таксите за терминиране на мобилни разговори (цени на едро), както и крайните тарифи за роуминга от страна на държавния регулатор. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) предприе понижение на цените на едро на няколко стъпки, стартирали с рязко орязване през юли миналата година и продължили по-плавно през януари и юли тази година. Така от третото тримесечие на 2012 г. трите мобилни оператора отчетоха драстичен спад на оборотите си, който продължава и в момента. Именно наложените ниски цени за терминиране доведоха и до намаляване с около 24% на средния приход от абонат на "Глобул". Той вече е 10.90 лв. месечно, докато средното потребление остава непроменено спрямо предходния период – 155 минути. За сметка на това мобилния оператор, според данни от прес-службата му, увеличава броя на абонатите си с 6.4% през второто тримесечие на годишна база до 4.6 млн. Компанията също така отчита силен ръст на потреблението на мобилен интернет, което е скочило с 84% без да се броят клиентите от типа machine2machine (M2M). Отделно абонатите на фиксирани услуги достигат до 230 хил през периода в края на юни. В информацията за самия отчет на гръцката ОТЕ на няколко пъти е подчертано, че продажбата на "Глобул" ще се отрази изключително благоприятно на компанията, а главният изпълнителен директор Майкъл Цамас е цитиран с уверения, че след тази сделка гръцкият телеком е толкова стабилен финансово, колкото не е бил от години.
Източник: Капитал (09.08.2013)

GLOBUL отчита повече клиенти и намаляваща печалба за тримесечието Финансовите резултати на GLOBUL за второто тримесечие на годината следват тенденцията, която започна и VIVACOM - абонатите на оператора се увеличават, но приходите и печалбата намаляват. Компанията, която вече е собственост на норвежкия телеком Telenor, отчита 6,4% ръст в клиентите, чийто брой вече е надхвърлил 4,6 милиона. Общите приходи на GLOBUL за периода са намалели с 15,1% в сравнение със същия период на миналата година, най-вече в резултат на новите цени за терминиране, които са в сила от 1 юли 2012 г. и с допълнително намаление от 1 януари 2013 г. Без тези промени в цените за терминиране приходите на GLOBUL за тримесечието биха отбелязали ръст от 3,7%. Спад с 18,9% има и при приходите от услуги, което компанията също отдава на по-ниските цени за терминиране. Ако не се взима предвид този фактор, приходите от услуги биха се увеличили с 2,5%. Приходите на GLOBUL преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) за второто тримесечие са с 12,3% по-малко за година Ако не се взима предвид ефектът от новите цени за терминиране, стойността на EBITDA би била с 21,9% повече в сравнение със същия период на миналата година. Клиентите на абонаментните програми на оператора са над 2,9 милиона, което е с 8,6% повече в сравнение със същия период на миналата година и вече са 63% от всички клиенти на оператора. В същото време с 2,9% са се увеличили и потребителите на предплатени услуги В края на тримесечието абонатите на фиксирани услуги са били почти 230 000, а абонатите на услугите за мобилен пренос на данни (без да се броят абонаментите от типа machine-2-machine) са се увеличили с 84% спрямо същия период на миналата година. Средното месечно потребление на един потребител за периода остава стабилно спрямо същия период на миналата на година - 155 минути, а средният приход от един потребител за тримесечието е намалял с около 24% до 10,90 лв.
Източник: Дарик радио (09.08.2013)

Телекомите продължават пътя надолу "Не ги жалете, нали все пак печелят, нека цените падат..." Такива обикновено са коментарите на повечето хора, когато говорим за понижаващите се финансови резултати на телекомите. Интересното е, че те винаги са последвани от реплики в стил: "А защо не предложат нещо ново, защо не въвеждат още модерни технологии?" Това, което се случва на българския телеком пазар от повече от година, всъщност ясно показва защо, ако плачът на бедните е проблем, то плачът на богатите е голям проблем. Логично е акционерите на всяка компания, включително и телекомуникационна, да преследват печалба. И ако тя е спадаща, да настояват за мерки поне да се стабилизира. Ако пък компанията е представена в няколко страни и резултатите в една са отчетливо по-ниски, парите за инвестиции се пренасочват към по-перспективни пазари. И иначе прекрасното явление "спад в тарифите" бързо се превръща във влошаващо се качество на услугата. За момента България не е на този етап. Но ако прочетете по-внимателно финансовите отчети на телекомите и докладите към тях, бързо става ясно, че пътят е в тази посока. Пример - докладът за резултатите на Telekom Austria (собственик на "Мобилтел"), където отчетливо се казват няколко неща: България е сред основните виновници за спада в приходите и печалбата, разходите за инвестиции там са намалени, и прекият начин спускането надолу да бъде овладяно засега е да се продължи със съкращенията на всичко - персонал, маркетингови активности, кампании, вложения. Основната причина за все по-скромните числа в отчетите на телекомите е засилената регулация на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Регулаторът няколко пъти насилствено свали таксите за терминиране (цени на едро) на разговори в национални мрежи, включително за обаждания от чуждестранни оператори. Другите фактори, натежаващи в същата посока, са намалелите доходи на населението, високото проникване на GSM услуги в страната, засилената конкуренция, водеща до все по-голям спад на тарифите на дребно. Според последните данни, публикувани от Европейската комисия преди седмица, България е четвъртата най-евтина страна мобилни разговори в ЕС. Затова не е изненада фактът че трите телекома отчетоха поредното тримесечие на спад на основните финансови показатели спрямо същия период на 2012 г. Тенденциите от първите три месеца на годината се запазват, като БТК изпревари "Мобилтел" по приходи както през април - юни, така и за цялото полугодие. "Мобилтел" обаче остава лидер по пазарен дял на мобилния пазар, а наскоро купеният от Telenor "Глобул" остава втори на този сегмент Оценката на българския пазар в отчета на компанията - майка на "Мобилтел", Telekom Austriа е повече от трезва, а като основни фактори за понижаващите се резултати са посочени именно регулациите, свитите потребителски разходи на клиентите, свирепата конкуренция и ниските крайни цени. Според числата в отчета за първите шест месеца на годината "Мобилтел" отчита понижение на приходите от други телекоми за обаждания към негови абонати (цени на едро) с 26.4 млн. евро. Съответно действията на КРС са оказали негативно влияние и на EBITDA в размер от 13.8 млн. евро. Като основа за пониженото потребление на мобилни услуги се сочи слабият икономически растеж, покачващата се безработица, намаляването на чуждестранните инвестиции. "След падането на предишното правителство през февруари 2013 г. новоизбраният кабинет все още не може да осигури необходимата стабилност, с която да се преодолеят посочените макроикономически проблеми", пише в доклада за второто тримесечие на Telekom Austria. Освен очакваните съкращения на разходи по всички възможни начини другото, на което "Мобилтел" разчита и ще продължава да разчита за подобряване на представянето си, е по-сериозното навлизане в сегментите на мобилния интернет, фиксирания пренос и достъп до интернет и телевизията. Операторът отчита силен ръст на абонатите на мобилен интернет от 28.7% до 163.9 хил. към края на юни спрямо същия момент преди година. Други сегменти с положително развитие са и стационарният оптичен интернет, където абонатите през второто тримесечие достигат 157.8 хил. души и има ръст от 19%. Сериозно увеличение има и при телевизионните доставки. За да неутрализират ефекта на множеството неблагоприятни фактори, телекомите като цяло предприемат доста стъпки. "Мобилтел" и БТК инвестираха значителни суми в навлизането на нови сегменти като доставка на телевизия, оптичен и мобилен интернет и др. При самите GSM услуги и трите телекома разчитат все повече на абонаментните планове, като така да могат да получават сравнително предвидимо количество приходи. Затова не е изненада, че делът на клиентите на стандартната услуга на "Мобилтел", които са на договор, се увеличава от 68.9% през второто тримесечие на 2012 г. на 71.8% на същия период тази година. На фона на всичко това любопитно е до какви ефекти ще доведе навлизането на Telenor в България като собственик на "Глобул".
Източник: Капитал (13.08.2013)

ТЕЦ-овете започват ударни ремонти 12 ТЕЦ-а у нас трябва да направят ударни инвестиции в сероочистващи инсталации и в подобряване на технологиите, за да намалят изхвърляните в атмосферата вредни газове. Става въпрос за всички големи топлоцентрали ­ „Бобов дол”, „Брикел”, „Марица 3”, Димитровград, държавната „Марица-изток 2”, американските ТЕЦ „AES Гълъбово” и ТЕЦ „Контур Глобул Марица-изток 3”, и няколко заводски централи. В противен случай България е заплашена да бъде осъдена от ЕС и да плаща евросанкции от порядъка на няколко десетки милиона месечно. В момента тече наказателната процедура срещу страната ни. Тя е във фазата на проучването преди влизането в съда, обясни вчера министърът на околната среда и водите Искра Михайлова. След редовното заседание на Министерския съвет Михайлова представи съвместния доклад на ековедомството и на икономическото ведомство за мерки по намаляване на вредните емисии с който е бил запознат кабинетът. Мерките са свързани с увеличаване на степента на сероочистване, използване на въглища с по-малко съдържание на сяра, нискоемисионни инсталации за азота, както и ползване на технология за впръскване в горивните инсталации. Друга възможност е да се увеличи производството от ВЕИ и да се намали това на ТЕЦ-овете, посочи Михайлова. „ТЕЦ-овете са наши партньори, но за да можем да ги използваме за производство на еленергия в бъдеще, трябват инвестиции”, коментира Михайлова. Целта на мерките е да не се стига до крайни действия като спиране на централи добави тя. По думите є от ТЕЦ-овете са се съгласили с тези мерки. Засега от двете министерства обаче не съобщават на колко ще възлязат необходимите инвестиции. Таваните са договорени преди присъединяването на България към ЕС и са за два периода, единият ­ от 2008 до 2011 г., а другият – след 2011 г. Те са за максимално допустимите нива на изхвърляния на серни диоксиди, азотен оксид и прах. При таван от 179 700 тона за 2008-2011 г. за серния диоксид ТЕЦ-овете са изхвърлили 344 505 тона. За азотните окиси максималното допустимо количество за същия период е било 42 900 тона, а реално изхвърленото в атмосферата – 56 783 тона. За същите три години вместо 8900 тона допустимо изхвърляне на прахови частици са регистрирани 11 511 тона. Превишението се получило заради забавяне или неизпълнение на инвестиции в очистващи инсталации, оставането в действие на блокове, които се е смятало, че ще спрат да работят, и пускането на нови мощности, обясни министър Искра Михайлова. Тя уточни, че според договора с ЕС, независимо какви нови мощности вкарва в експлоатация страната ни, таваните остават същите. В резултат на кризата и намаленото производство на топлоцентралите нещата за 2012 г. изглеждат доста по-добре. Макар и с малко, вече сме паднали под тавана за праховите частици от 6000 тона Предварителните данни за миналата година показват, че превишението на допустимите нива за серния диоксид от 103 хил. са нахвърлени с 60 хил. тона. За азотния при таван от 33 300 са отчетени 40 464 тона. Целта ни е да покажем пред ЕК трайно намаляване на изхвърлянето на вредните газове и прахови частици в атмосферата. Тогава има шанс да избегнем санкциите, обясни екоминистърът.
Източник: Монитор (15.08.2013)

„Глобул" (Globul) няма да поднови споразумението си за партньорство с ПФК ЦСКА след изтичането на настоящия договор за спонсорство на клуба в началото на септември, съобщиха от мобилния оператор. „Глобул" благодари на ръководството, играчите и привържениците на ЦСКА за успешното сътрудничество и пожелава на най-титулования български футболен клуб още успехи, както в България, така и в европейските клубни турнири", се казва още в съобщение до медиите. Телекомът бе спонсор на ЦСКА от септември 2009 година.
Източник: Труд (23.08.2013)

От ЦСКА са поискали прекратяване на договора с Globul ПФК ЦСКА излезе с официално изявление по темата за прекратяването на партньорството с основния спонсор на клуба Globul ("Глобул"), показвайки другата страна на казуса. По-рано днес мобилната компания обяви, че няма да поднови контракта с футболния тим, след като той изтече в началото на септември. Самият договор е подписан от предишня собственик на ЦСКА, фирма "Титан", през 2009 г. От клуба излязоха с отговор по темата, който разяснява, че за раздялата с Globul има конкретна причина. Договорът, подписан с телекома, облагодетелства по-скоро "Титан", отколкото самите ЦСКА, се посочва в декларацията, публикувана на техния сайт. "Както е известно бившите собственици на клуба подписха договор за спонсорство между една от фирмите си и мобилния оператор Globul. Съгласно този договор 800 хиляди лева са предоставени под формата на телефонни разговори за служителите на ЦСКА и фирмите на Титан, и до 200 хиляди лева като спонсорство. Естествено този договор не може да бъде продължен, тъй като облагодетелства повече "Титан", отколкото ПФК ЦСКА ЕАД", се казва в съобщението. От ЦСКА допълват, че предвид обстоятелствата водят преговори за нов генерален спонсор с една английска и с две български фирми.
Източник: econ.bg (26.08.2013)

Инвестиционната фирма Delta Partners Capital Limited ("Делта Капитал") обяви, че е подписан договор за инвестиция в размер до 25 млн. долара от Delta Partners чрез компанията-майка на българското дружество за "бързи" кредити "Кеш Кредит" и нейните филиали в София. Тази сделка е първата инвестиция от втория фонд на Delta Capital. "Кеш Кредит" стартира дейността си в началото на миналата година, използва собствен подход за кредитна оценка и предлага кредити и достъп до услуга за микрофинансиране чрез мобилните оператори. Delta Capital със седелище в Дубай е инвестиционното подразделение на Dеlta Partners Group ("Делта Партнерс Груп"), водеща компания в развиващите се пазари, фокусирани към телекомуникациите, медиите, технологичното консултиране и инвестиционните предприятия. В компанията работят около 200 души. Фирмата има офиси в Барселона, Богота, Дубай, Йоханесбург и Сингапур. През януари компанията набра първия транш от над 100 млн. долара в своя втори фонд, чиято цел е да инвестира общо 350 млн. долара в компании, в ТМТ (Телекомуникации, медии и технологии) сектора с възможности за растеж в Африка, Централна и Източна Европа, както и в Югоизточна Азия. Георги Крумов, основател и изпълнителен директор на "Кеш Кредит", коментира "Радвам се, че инвестиционна компания с подобен опит и знания за индустрията като Delta Capital е решила да ни подкрепи със средства и опит. Това ни дава уникалната възможност да излезем на нови пазари". Условията по сделката не бяха оповестени. Завършването на транзакцията зависи от успешното изпълнение на условията по сделката и получаването на необходимите одобрения от регулаторните органи. Инвестираните средства ще бъдат използвани за финансиране на по-нататъшен растеж и международно развитие на "Кеш Кредит". Джефри Финк, управляващ съдружник Delta Capital, и Борис Немсич, изпълнителен съдружник в Delta Capital ще се присъединят към Борда на директорите на "Кеш Кредит" след финализиране на транзакцията по сделката.
Източник: econ.bg (30.08.2013)

Без държавна намеса при вътрешния роуминг Ако някой от новите кандидати искат да навлязат на пазара на мобилни телеком услуги ("Макс Телеком" или "Булсатком") и поиска да ползва мрежата на работещ оператор, той ще трябва сам да преговаря за това, като държавата няма да се меси в негова полза чрез секторния си регулатор. С две думи - това е решението на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), взето като резултат от специалната процедура на обществена консултация, която регулаторът проведе през последните два месеца и половина. Едва ако евентуалните преговори се провалят и новонавлизащият оператор се оплаче в КРС, тя ще направи проучване и е възможно да наложи задължение на вече утвърдената на пазара компания да допусне малката до мрежата си. Компаниите, които имат лиценз за изграждане на нови мобилни мрежи, са "Булсатком" и "Макс телеком". Мениджърите и собствениците на първата, която иначе е най-големият телевизионен доставчик в страната, но определено се бави с навлизането си на телеком пазара, твърдят, че имат намерение да строят самостоятелна мрежа за услуги от четвърто поколение по стандарта LTE. И че няма да преговарят за вътрешен роуминг с никой от триото "Мобилтел", "Глобул" и БТК. От "Макс телеком" (бившият WiMAX оператор, чийто създател Красимир Стойчев наскоро продаде на руснака Даниел Купсин) признават, че ще имат нужда от национален роуминг. Според източници от пазара всъщност разговори по темата се водят между операторите от няколко месеца, като активни в тях са и "Булсатком". Вътрешният роуминг е важен за новонавлизащите телеком оператори, тъй като дава възможност те да използват, естествено срещу заплащане, инфраструктурата на работещите компании. В България темата за него не е уредена в нормативен акт, нито пък в лицензите на "Мобилтел", "Глобул" и БТК. Принципната позиция на регулатора, изразена официално още през юни, е, че националният роуминг трябва да бъде обект на търговско договаряне между компаниите в сектора. Сега, след като поиска и получи становища от всички заинтересовани, КРС потвърждава същото. Становища по темата в КРС са изпратили БТК, "Мобилтел", "Глобул", "Макс телеком" и Сдружението за електронни комуникации (СЕК). Накратко, позициите са следните: БТК не е готова да дава мрежата си за ползване от конкурент. "Мобилтел" ще разглежда исканията за такова сътрудничество и ще взема решения на базата на бъдещи преговори. "Глобул" е обявил становището си за търговска тайна и в този случай КРС не може да го оповести. СЕК предлага регулаторът да наложи задължения на предприятията със силни позиции на пазара да дадат национален роуминг на малките, защото иначе изобщо няма да има такъв оператор. "Макс телеком" потвърждава, че би използвал чужда мрежа и е готов да влезе в преговори за целта, но ако те се провалят, е необходимо КРС да се намеси, за да "гарантира конкурентните условия на пазара". Според компанията на Даниел Купсин "конкурентни проблеми могат да бъдат отлагане във времето, завишени цени и др.". В резултат от цялата процедура занапред евентуалният вътрешен роуминг остава нерегулиран, като КРС запазва правото си да се намеси. Това обаче при всички положения би означавало сложна процедура, месеци пазарен анализ и несигурен резултат
Източник: Капитал (11.09.2013)

Бивш шеф на "Глобул" поема "Мобилтел" "България е най-трудният пазар, на който присъства Telekom Austria", нееднократно е заявявал собственикът на "Мобилтел". Изказването е подкрепено и от финансовия отчет на австрийския телеком за второто тримесечие, в което компанията обяснява как българското звено е изправено пред засилена конкуренция и регулация, понижаваща се потребителска база, приходи и печалба. В стремеж да промени ситуацията компанията майка освободи главния изпълнителен директор на "Мобилтел" Андреас Майерхофер. На негово място идва Танасис Кацирубас бивш главен изпълнителен директор на сръбското звено на Telekom Austria – Vip Mobile. Името е добре познато на по-паметливите български потребители, защото Кацирубас беше търговски директор на "Глобул" от 2002 г., като оглавяваше компанията през периода 2005 г. - май 2010 г. и реално той изгради втория по големина мобилен оператор до това, което е в момента. По времето на управлението на Кацирубас компанията, тогава контролирана от гръцката OTE, отчиташе най-голям растеж на приходите и печалбата си. Освен топ мениджъра от "Мобилтел" си тръгва и маркетинг директорът Мартин Липауц и по този начин оставя българския оператор с трима членове на борда на директорите. Неговите функции ще се поемат от Кацирубас. Основната цел на новия изпълнителен директор е ясна – той ще трябва да укрепи "Мобилтел" и да го задържи като мобилен оператор номер 1 в България. Официално Telekom Austria не обявяват коя е конкретната причина за освобождаването на Майерхофер. "В момента България е най-трудният пазар в рамките на групата на Telekom Austria. С назначаването на Танасис Кацирубас ние си осигуряваме отличен експерт, който познава българския пазар, и един от най-добрите топ мениджъри в цялата група, който може да се заеме с тежката задача", заявява изпълнителният директор на австрийския телеком Ханес Аметсрайтер в прессъобщение по повод рокадата. Той също така изразява "благодарности" на Андреас Майерхофер, който ръководи "Мобилтел" от 2007 г. насам, и за неговия "принос в успехите на групата". Кацирубас ще поеме българския оператор от 1 октомври, тоест едва след по-малко от две седмици след официалното прессъобщение, докато Майерхофер и Липауц най-вероятно ще си търсят нова работа извън Telekom Austria, след като Аметсрайтер намеква, "че им (на Майерхофер и Липауц) пожелава успех в техните бъдещи кариери". В прессъобщението е посочено, че Липауц напуска поста по собствено желание. През последната година "Мобилтел" отчита спад на приходите и свиване на печалбата си, както и намаляване на абонатите си. От 2008 г. до миналата година пазарният дял на най-големия мобилен оператор се свива от 51.4% на 43.2% като брой абонати, а като приходи влиянието й спада от 54.5% на 44.6%, показват данните на годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2012 г. Същевременно приходите на компанията през второто тримесечие на настоящата година се свиват с 20.4% до 101.3 млн. евро, като през същия период предходната година те са били 127.2 млн. евро. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) за интервала април-юни пък намалява до 43 млн. евро. Основните причини са засилените регулации, наложени от КРС през последните две години, което доведе до рязко понижение на тарифите за терминиране във вътрешни мрежи (цени на едро) и на намаляване на таксите за роуминг. Всичко това плюс пониженото потребление и засилената конкуренция удари по приходите водещите мобилни оператори в страната. Преди да се стигне до смяната на върха на българския телеком, от централата във Виена реагираха, като назначиха през ноември миналата година четвърти член на борда на директорите, който да отговаря за маркетинга. Това беше Мартин Липауц. Той трябваше да контролира една от основните дейности, която доскоро беше отговорност на изпълнителния директор. С освобождаването на Майерхофер се обезсмисля и ролята на Липауц и така "Мобилтел" се връща към управленската си структура отпреди ноември 2012 г.
Източник: Капитал (17.09.2013)

Мтел вади гръцки коз Мтел извади гръцки коз в битката за българския пазар. Първият мобилен оператор у нас вече ще се ръководи от Танасис Кацирубас. Той беше изпълнителен директор на най-големия конкурент на Мтел - Глобул, точно, когато вторият оператор се наложи у нас. Причина за рокадата в телекома е отказът на досегашния шеф на Мтел Андреас Майерхофер да поднови своя договор и желанието му да се върне в родната Австрия. За 7 години работа у нас Майерхофер успя да запази стабилната лидерска позиция на компанията. Под негово ръководство през 2010 година Мтел придоби "Мегалан Нетуърк" и "Спектър Нет". От друга страна в лицето на Кацирубас телекомът си осигурява мениджър с над 20-годишен опит в телекомуникационния сектор в Южна Европа.
Източник: Стандарт (17.09.2013)

Глобул скъса с Литекс Мобилният оператор "Глобул" няма да поднови споразумението си за партньорство с ПФК Литекс, чийто срок изтече в началото на този месец. Компанията благодари на ръководството, играчите и привържениците на Литекс за успешното сътрудничество и пожелава на клуба още много успехи, както в България, така и в европейските клубни турнири. "Глобул" беше спонсор на клуба от август 2007 година. За периода Литекс спечели две шампионски титли на България, на два пъти турнира Купата на България и веднъж Суперкупата на страната. През тази година вторият по големина мобилен оператор в България беше закупен от норвежката телекомуникационна компания Теленор. Новия собственик обяви че планира да се съсредоточи върху качеството на мрежата и потенциала на мобилния пренос на данни и интернет-базираните услуги. Сделката между норвежците и бившият собственик - гръцката ОТЕ беше на стойност от 717 милиона евро.
Източник: Дарик радио (25.09.2013)

"Близу" се отдалечи от продажба Има една вълшебна думичка за телеком операторите напоследък: телевизия. Гигантите от бизнеса с телекомуникации все по-активно настъпват на пазара на тв доставки, защото присъствието им там е в пряка връзка с друго, още по-магическо понятие: ARPU. Съкращението, което означава среден месечен приход от абонат (average revenue per user), напоследък изобщо не звучи мелодично за акционерите на телекомите - в цифрово изражение то пада, достигайки тази година нива между 10 и 12 лв. Затова и те се стремят да доставят колкото се може повече услуги на клиентите си, да ги включат в пакет и така хем да увеличат въпросния толкова централен за индустрията показател, хем да имат още една линия, по която да запазят лоялността на клиентите си към основната услуга, от която все още печелят най-много - преносът на мобилен глас. На българския пазар процесът се движи с много желание и малко резултати - присъствието на телекомите в тв доставката е повече от скромно. Там най-големи са "Булсатком" и "Близу". Затова и продажбата на "Близу" се очакваше да привлече кандидати именно от сектора на телекомуникациите. Така и стана, но според няколко независими източника на "Капитал" шансът цифровият оператор да смени собственика си сега е минимален. "Близу" беше създаден през 2009 г. в резултат на сливане между "Евроком кабел" и "Кейбълтел" и покупка на двете фирми от базирания в Швеция инвестиционен фонд EQT за 120 млн. евро. В средата на юли EQT стартира процедура за продажбата на оператора. За финансови консултанти по сделката през август бяха наети английската банка Jefferies и UniCredit, като водеща роля в случая има Jefferies. Тогава бяха изпратени и покани за участие в процедурата до широк кръг финансови и стратегически инвеститори, а специални презентации имаше пред трите български телекома: "Мобилтел", "Глобул" и БТК. Въпреки че минимална цена за 99% от "Близу" не е поставена, според източници на вестника очакването е било за над осем пъти EBITDA (печалбата преди лихви, данъци, такси и амортизации). Според официалната информация в сайта на EQT, този показател за "Близу" за 2012 г. е 22 млн. евро (малко над 19 млн. евро за 2011 г., но доста под 31 млн. евро за 2009 г.). Срокът, поставен от консултантите за подаване на необвързващи оферти, изтече в средата на миналата седмица. От централата на самия фонд в Швеция не дадоха информация колко и какви оферти са постъпили. "Никога не коментираме слухове", беше отговорът от пресслужбата. Представители на мениджмънта в България не бяха открити за коментар. Според източниците въпреки първоначално проявения интерес от "Мобилтел" към сделката, въпросът е бил поставен за обсъждане в собственика Telekom Austria Group и финалното решение е било "не". Така оферта от най-големия български телеком няма. Липсва и такава от наскоро купения от Telenor "Глобул". Предложение е било внесено от БТК, потвърдиха четири независими източника. От самия телеком официално оставиха темата без коментар. Към момента източниците на вестника нямат информация за подадена оферта от финансов инвеститор. Ако обаче не се появи друг освен БТК, до сделка няма да се стигне. Причината е, че офертата на телекома (в момента притежаван основно от собственика на КТБ Цветан Василев и руската VTB), е в пъти по-ниска от очакваното от продавача - около 90 млн. евро - малко над четири пъти EBITDA. Пак според близки до сделката, предложението е било отхвърлено от EQT като неудовлетворително (макар и на етап подаване на необвързващи оферти). Така за момента не е ясно как и дали процедурата ще продължи, но по всичко личи, че едва ли тя ще стигне до продажба сега. Макар и това да е втори път, в който EQT заявява готовност да излезе от инвестицията си в България, очевидно тази решимост не е на всяка цена, предвид очакванията към офертите и факта, че последните сделки в сектора се сключват на доста по-ниско съотношение EBITDA към платена сума. "Глобул" например беше купен от Telenor за 717 млн. евро при 135.4 млн. евро печалба преди данъци, лихви, такси и амортизации за 2012 г., което прави около 5.3 пъти съотношение между двете. Офертата на БТК пък, според източниците на вестника, е била за "Близу" "чисто" от дългове. А в момента по думите на запознати със състоянието на дружеството то дължи около 86 млн. евро. Според Търговския регистър "Близу медиа енд броудбенд" е заложенo като предприятие пред Уникредит Булбанк по договор за заем от 185 млн. евро - сума, по-голяма част от която идва по линия на придобиването от EQT, за чиято цел купувачът взима синдикиран заем от около 130 млн. евро, агент по който е и Уникредит Булбанк. Отчети на "Близу" в регистъра няма. Според данните в страницата на EQT то има приходи от 57 млн. евро за 2012 г. Нетен финансов резултат не е даден. По данни на "Капитал" той е загуба, макар и по думите на мениджърите му тя да е счетоводен ефект от направените през последните години инвестиции. Общо абонатите на "Близу" (не само в България, но и в Македония, където то също оперира) са около 440 хил., а служителите му са 1680. В България по данни от сектора абонатите на телевизионната му доставка са между 370 и 380 хил., което го поставя на второ място на този пазар при над милион на основния конкурент - сателитния "Булсатком". Както "Мобилтел", така и БТК са в пъти по-назад с дялове под 5% от продажбите на телевизия, където "Глобул" пък изобщо не присъства. Очевидно обаче към момента стремежът на първите двама да навлязат в сегмента не означава да плащат големи суми за мащабни придобивки. Важно е и друго - немалки суми ще са нужни за техническа интеграция на "Близу" към мрежата на някой от телекомите (цифровият оператор е образуван от купувани във времето различни мрежи, а само билинг системите му са няколко на брой). С една дума - покачването на звучния показател ARPU явно за момента не е достатъчен стимул за големите оператори да вдигнат рязко друг такъв (CAPEX) или с други думи - да се лишат от милиони сега срещу левчета в бъдеще.
Източник: Капитал (07.10.2013)

„Глобул“ – в миналото, идва „Теленор“ Българският мобилен оператор ще носи името на компанията, която го закупи – “Теленор”, сподели главният директор на корпорацията Стайн-Ерик Велан в интервю за “Капитал”. Това се очаква да стане окончателно след година както е ставало с всички телекоми, които вече са собственост на норвежката телекомуникационна компания. “Вниманието ни е насочено към България от доста години и решението ни да навлезем на пазара е дългосрочно. Ако погледнете 14-те страни, в които присъстваме, навсякъде с изключение на една – Малайзия, където собствеността не е 100% наша, брандът на оператора е Telenor. Така че – да, новото име на оператора и тук ще е Telenor.”, разясни политиката на инвестиране Велан. На „ребрандинг” ще бъде подложена и веригата магазини “Германос”, които предлагат аксесоарите и техниката на телекома като негов официален представител. Окончателната трансформация ще се случи едва когато се инвестират достатъчно средства в налагането на “Глобул” като компания и повишаване на качеството. Първата стъпка е подмяната на мрежа, подготвяна през последните месеци. Шефът на “Глобул” обеща да не пести пари, за да направи телекома още по-атрактивен за клиентите. Само след година в сградата на компанията няма да има офиси, а открито пространство, в което да общуват хората.
Източник: Дарик радио (21.10.2013)

Първа обща мобилна мрежа Табу. Това беше точната дума за възможността мобилните оператори да имат обща инфраструктура в България, откакто в страната има GSM. Конкуренцията между трите компании в тази посока е активна до степен, че неведнъж се е стигало до публични спорове чия мрежа е най-добра и кой предлага най-бързия мобилен интернет. Изключения досега са правени само за малки като територия места, и то рядко. Спадът в приходите в индустрията, съчетан с необходимостта от нови инвестиции, обаче все по-радикално променя ситуацията и споделянето на мрежи е по-скоро въпрос на време. Първият голям и в същото време видим проект в тази посока вече е факт - софийското метро има цялостно покритие, и то на 3G мрежа, като инвестицията е съвместна между "Мобилтел", БТК и "Глобул". Изграждането на мобилна мрежа в метрото в София не е никак малка инвестиция. Затова за първи път трите големи телекома се обединиха за проекта за 3G връзка там. Така след близо година разработване в подземната железница има вече не само GSM покритие, но и бърз мобилен интернет. При това не само в станциите, но и в самите тунели. Така потребителите ще могат да водят разговори във влаковете, да гледат видео, да четат онлайн съдържание и т.н. Трите оператора са инвестирали общо 1.7 млн. евро - поравно, а изпълнението е на шведския производител на телеком оборудване Ericsson. На специално събитие техническите директори на "Мобилтел", "Глобул" и БТК, както и управляващият директор на Ericsson - България, обявиха подробностите около съвместното начинание. "Това е най-голямата закрита мобилна мрежа в България и дори в тази част на света", заяви Милан Госпич, управляващ директор на Ericsson - България. "Искам да благодаря на мобилните оператори за успешния финал на този сложен проект", каза Стоян Братоев, изпълнителен директор на "Метрополитен" - София. "Имаме увереността, че и бъдещите трасета на метрото ще бъдат покрити с високоскоростна мобилна мрежа." Според Братоев това може да стане до 7-8 месеца след завършването на новите станции на подземната железница. В момента в строеж са отсечките от "Цариградско шосе" към летището в София и от "Младост 1" към Бизнес парка. В момента пътниците на софийското метро вече имат достъп до мобилен интернет с максимална скорост и капацитет от 42 Mbps на сваляне и до 5.76 Mbps на качване. Естествено тези скорости са достижими при идеални условия и никакво натоварване на клетките. Преди мобилно покритие имаше само в първите пуснати в експлоатация станции - от "Люлин" до "Сердика", при това техниката не беше 3G и съответно не позволяваше качествен достъп до интернет. "Всяка мрежа е изчислена да издържа на големи пикови натоварвания – колко души се връзват наведнъж към клетката и консумират дадено съдържание", коментира Хорст Пертел, главен технически директор на "Мобилтел". "Ако всички просто разглеждат интернет страници и изпращат електронни съобщения в пиковите часове, няма да има проблем. Но ако всички гледат видео, което генерира силен трафик, то тогава ще има прекъсвания", допълва той. Една от причините трите оператора да решат да работят заедно, за да покрият метрото, е, че осигуряването на качествен сигнал под земята не е нито лесна, нито евтина задача. Това се вижда и от обявените частични технически параметри на проекта. За да бъде осигурено покритие на 23 от 27-те метростанции, са използвани 400 антени, 35 км излъчващи кабели, 25 км оптични кабели и 61 активни дистанционно контролирани станции. Уникална част в мрежата са т.нар. излъчващи кабели (leaky cables). Те осигуряват връзка в тунелите и като, както името им подсказва, разпръскват радиосигнал. Милан Госпич от Ericsson допълва, че техниката позволява лесно преминаване към свързаност от четвърто поколение по технологичния стандарт Long Term Evolution (LTE). Освен технологиите допълнителнo предизвикателство се оказва фактът, че от компанията, която управлява метрото – "Метрополитен", отпускат само по няколко часа в денонощието с достъп до тунелите и станциите за изграждане на инфраструктурата. Работи се основно нощем, за да не се пречи през деня на нормалната работа на подземната железница. Изпълнението на целия проект - проектантска, техническа, тестова и административна част, е отнело една година.
Източник: Капитал (22.10.2013)

Пътниците на Софийското метро вече могат да говорят по мобилните си телефони и да сърфират в интернет. Докато пътуват с метрото, абонатите и на трите мобилни оператори - Мтел, Глобул и Виваком, имат достъп до разговори по GSM и пренос на данни. Официалният старт беше даден с демонстрация, на която присъстваха кметът на София Йорданка Фандъкова и директорът на "Метрополитен" АД инж. Стоян Братоев. Така пътниците могат да свалят музика и видео от интернет и да говорят по мобилните си телефони, независимо дали чакат на станцията, или са във влакчето. Мрежата осигурява скорости до 42 Mbps за сваляне и до 5,76 Mbps за качване на данни. Капацитет й е гарантиран, което означава, че няма шанс мобилната мрежа да "падне" заради масово използване на мобилните телефони в метрото. В момента то обслужва средно по 450 000 души на ден. Услугите на телекомите са достъпни във всички пуснати в експлоатация 23 станции на метрото и 36 км железопътни линии. Участъците, които все още са в строеж, също ще бъдат включени в покритието на мрежата. Мобилната мрежа се ползва едновременно и от трите оператора, като за станциите е използвана антенна система, а в тунелите - излъчващ кабел. Дотук инвестицията на Мтел, Глобул и Виваком в изграждането на мрежата е 1,7 млн. евро. Така Софийското метро се превръща в едно от най-модерните в Европа, тъй като малко метростанции на Стария континент разполагат с мобилна мрежа под земята.
Източник: Стандарт (22.10.2013)

Два месеца след като Telenor придоби 100% от собствеността в GLOBUL и GERMANOS срещу 717 милиона евро, резултатите на компанията за третото тримесечие на годината остават стабилни, не на последно място благодарение на ръста от 4,3% в броя на активните клиенти на оператора спрямо същия период на миналата година. През третото тримесечие на 2013 г. гласовите услуги продължиха да доминират като основен фокус на българския телекомуникационен пазар и формираха основната част от приходите в сектора. Независимо от това, приходите на GLOBUL от услуги за пренос на данни отбелязаха ръст от 44% на годишна база. Към края на тримесечието, проникването на мобилните услуги на българския пазар се оценява на близо 150%. Общите приходи на GLOBUL за тримесечието отбелязаха спад от 2,8% в сравнение със същия период на миналата година най-вече в резултат от намалението на цените за терминиране, въведено от регулатора през юли 2012 г. (данните и за двата периода са коригирани с ефекта от промените в счетоводната политика на компанията след придобиването й от Telenor). Ако не се взимат предвид промените в цените за терминиране, приходите на GLOBUL за тримесечието биха отбелязали ръст от 0.3%. Приходите от услуги за периода намаляха с 5,5% отново най-вече заради по-ниските цени за терминиране. Ако не се вземе предвид този фактор, приходите от услуги на оператора за третото тримесечие на годината биха отбелязали намаление от само 2,1% спрямо същия период на миналата година най-вече заради силната конкуренция в корпоративния сегмент. Коригирани от ефекта на промените в счетоводната политика на компанията, въведени след придобиването, приходите на GLOBUL преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) за тримесечието са с 6,4% по-малко в сравнение с третото тримесечие на 2012 г., а ако не се вземе предвид и ефектът от новите цени за терминиране, приходите на GLOBUL преди данъци, лихви и амортизации за тримесечието на 2013 г. биха били с 3,9% по-малко на годишна база. Броят на активните клиенти на абонаментните програми на GLOBUL продължи да се увеличава и в края на тримесечието достигна почти 2,7 милиона, отбелязвайки ръст от 6,4% в сравнение със същия период на миналата година и представляват 68% от всички 3,9 милиона активни клиенти на оператора. Съгласно дефинициите на Telenor Group в броя на активните клиенти не се включват предплатени карти, които не са използвани през последните 90 дни, както и абонаментите от типа machine-to-machine (M2M). Въпреки тенденцията за миграция на потребителите от предплатени услуги към услуги на договор благодарение на иновативните търговски предложения на GLOBUL броят на активните потребители на предплатените услуги на компанията през третото тримесечие на 2013 г. запази нивото си от същия период на предходната година. Броят на абонатите на услугите за широкoлентов мобилен пренос на данни на GLOBUL се увеличи с 69% спрямо същия период на миналата година, докато броят на абонатите на фиксираните услуги на компанията продължи да расте и към края на септември надхвърли 240 000. Средното месечно потребление на активен потребител за периода остана стабилно спрямо същия период на миналата на година - 173 минути, докато средният приход от активен потребител за тримесечието намаля с 3,4% до 11,30 лв., отново най-вече под влияние на драстично по-ниските цени за терминиране.
Източник: Новинар (01.11.2013)

БТК подготвя мегазаем Най-голямата емисия облигации на българска частна компания. Това ще е резултатът, ако БТК изпълни проекта си да вземе мегазаем от финансовите пазари. Телекомът обяви намерението си официално в петък вечерта на страницата си в интернет. Мениджмънтът на дружеството ще проведе срещите си с потенциалните инвеститори през тази седмица (т.нар. road-show) в Лондон. После предстои следващия понеделник в София да бъде взето решението дали облигациите да бъдат издадени. Операцията, ако се реализира, ще е едно от най-мащабните корпоративни събития за България за годината най-вече заради гигантската сума. "Българска телекомуникационна компания" ЕАД проучва пазара във връзка с планове за издаване на емисия еврооблигации", гласи съобщението на дружеството. Според него търсената сума ще е 400 млн. евро, срокът - пет години, очакваният рейтинг B1/BB-, а целта - рефинансиране на съществуващи задължения. Като платформа е посочен основният пазар на Ирландската фондова борса, където дружеството на КТБ вече има листвани облигации за 150 млн. долара. Глобални координатори на емисията ще са Credit Suisse (B&D) и VTB Capital, съвместни посредници - Barclays и Deutsche Bank, а комениджър Societe Generale. Това е цялата официална информация по темата. Според източници на "Капитал", отлично запознати с проекта, записване на облигации няма да има, ако интересът е слаб и няма гаранция да се събере сумата от 400 млн. евро. От края на 2012 г. БТК е мажоритарна собственост на обединение между основния акционер в Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев и лондонското инвестиционно крило на руската BTБ - VTB Capital. Промяната в собствеността стана след сложна сделка за преструктуриране на задълженията на телекома, които тогава бяха общо 1.7 млрд. евро. В резултат се получи така, че 43.3% от БТК са на КТБ през дружеството "Бромак" ЕООД (което се контролира от Цветан Василев), 33.3% са на VTB Capital, а 23.4% са на бивши кредитори на компанията. В момента по последна информация на "Капитал" дългът на самата БТК е 472 млн. евро, а други 265 млн. евро са във "Вива телеком България" - компанията - притежател на телекома, и дружествата нагоре по корпоративната верига. Целта на сегашната операция е само да се рефинансира задължението на групата БТК. Тоест промени в акционерната структура на компанията засега няма да има, твърдят източници, запознати с проекта. Според тях емисията се подготвя от месец май насам, като основните предимства на този тип финансиране са три: удължава се във времето падежът на дълга на компанията (съответно се увеличава ликвидността й и оперативната й гъвкавост), капитализират се благоприятните пазарни условия и, трето - това дава възможност за повече свобода при вземането на стратегически решения. Към момента плащанията по дълга на БТК са разпределени по годините до 2017 г. на увеличаващи се вноски, като падежът на най-голямото такова е през 2017 г. Докато при новата схема плащането е концентрирано в 2018 г. Ако се реализира, сделката ще е интересна сама по себе си, защото ангажира чуждестранен капитал в голям размер. Съвпадение или не, но най-голямата корпоративна емисия облигации съвпада с една нова законодателна преференция. При редакциите на Закона за корпоративното подоходно облагане от данък върху доходите от лихви бяха освободени всички инвеститори от ЕС, ако са закупили облигции на българско дружество, които се търгуват на борса в евросъюза. Така емитентът, т.е. БТК, ще може да изкуши този род инвеститори с по-голям нетен доход заради липсата на данък. Естествено от преференцията ще се ползват и купувачите на дългови книжа и на други компании. По-осезаем естествено ще е ефектът за големите емисии, като освен плана на телекома такава наскоро бе емитирана и от държавния енергиен холдинг БЕХ. Интересът към емисията ще е показателен не само корпоративно за БТК, но и за телеком пазара в България, който принципно страда от характерните за цяла Европа свирепи регулации, конкуренция и съответно - спад в приходите. БТК е трети по големина мобилен оператор в България, но делът му непрекъснато расте, по последни данни достигайки над 20% като приходи към края на второто тримесечие на тази година. БТК има близо 90% от приходите на фиксирания телеком пазар, малко над 35% от приходите от фиксиран пренос на данни и сериозен ръст в разпространението на телевизия като приход (около 9 млн. евро за 2012 г.), макар и последният сегмент за момента да не носи печалба. Що се отнася до самия оператор, делът на постъпленията от мобилна телефония прогресивно расте за сметка на тези от фиксирана. Самият оператор в ролята си на догонващ на мобилния пазар ще е изправен пред сериозно предизвикателство занапред - единствен той в България не е част от международна телеком група. "Мобилтел", който е лидер на пазара, има подкрепата на компанията майка Telekom Austria, която дава ясни сигнали, че е готова на всякакви мерки, за да запази позицията си на водещ. "Глобул" пък отскоро е част от Telenor и също дава заявки ако не да излезе на челна позиция в България, то поне да не загуби сегашната си. Тоест чисто пазарно БТК не е в лесна компания. Като притежание на финансов инвеститор е ясно, че в средносрочен план телекомът ще търси място в групата на стратегически купувач. Дотогава обаче е важно той да не отстъпва от позициите си на пазара.
Източник: Капитал (11.11.2013)

Приходите и печалбата на "Мобилтел" продължават да се свиват Приходите и печалбата на "Мобилтел" продължават да се свиват и през третото тримесечие, в тон с понижаващите се постъпления в целия телеком пазар в България. Лошите времена за GSM операторите се дължат най-вече на намалялото потребление, високото проникване на мобилни услуги в страната и най-вече на засилената регулация на цените на едро и в роуминг от страна на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). През третото тримесечие "Мобилтел" отчита понижение от 12.2% на годишна база на приходите до 101.2 млн. евро, докато печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) се свива с 18.6% за периода спрямо юли-септември миналата година до 44.3 млн. евро. Ситуацията за телекома е още по-негативна за първите девет месеца на годината. За този период приходите на най-големия мобилен оператор в страната са били 300 млн. евро, което е с 16.1% по-малко спрямо същия период на предходната година. Същевременно EBITDA се свива с 23% до 126.7 млн. евро, показва докладът за резултатите на Telekom Austria (собственик на "Мобилтел"). В документа е описана цялата ситуация около българския телеком, който е с най-слаби резултати в цялата група на деветмесечна база. Например хърватското подразделение Vipnet отчита 297 млн. евро приходи, което е с три милиона евро по-малко спрямо "Мобилтел", но дружеството разполага с едва 1.95 млн. абонати, докато потребителите на българския оператор са над 5 млн. Хърватия обаче тепърва стана член на ЕС през юли тази година и все още не е приложила с пълна сила телеком регулациите, които КРС стриктно налага. Българският регулатор няколко пъти свали таксите за терминиране (цени на едро) на разговори в национални мрежи, включително за обаждания от чуждестранни оператори (роуминг). Това удари значително по приходите и на трите телекома, но "Мобилтел" като лидер на GSM пазара пострада най-тежко. В доклада на Telekom Austria се посочва, че от началото на годината до септември регулациите са понижили приходите на българския оператор с 36.9 млн. евро. Другите фактори, натежаващи в същата посока, са намалелите доходи на населението, високото проникване на GSM услуги в страната, засилената конкуренция, водеща до все по-голям спад на тарифите на дребно. Според последните данни, публикувани от Европейската комисия преди седмица, България е четвъртата най-евтина страна на мобилни разговори в ЕС. Тоест има голяма вероятност крайните потребителски цени да не падат повече от сегашните нива. Силната конкуренция пък води до стопяване на абонатите на компанията. През третото тримесечие те са спаднали с 4.9% до 5.26 млн. души на годишна база. Пазарният дял на "Мобилтел" се свива до 44.8% на базата на мобилни потребители, се посочва още в доклада на Telekom Austria. Тези комплексни причини оказаха влияние не само на "Мобилтел", но и на останалите мобилни оператори. Преди две седмици "Глобул" обяви лек спад на приходите и печалбата през третото тримесечие. Постъпленията за периода са намалели с 2.8% на годишна база до 173.9 млн. евро, докато EBITDA се е свила с 6.4% до 63.8 млн. евро. От началото на годината до септември негативното изменение на втория по големина мобилен оператор е малко по-голямо – 9.4% на приходите на годишна база до 505.7 млн. евро и 12.3% на EBITDA, или 182.5 млн. евро. След отписването на БТК от фондовата борса компанията не е длъжна да предоставя тримесечни финансови отчети. Но до второто тримесечие, когато тя все още беше публична, третият по големина мобилен оператор отчиташе понижение на приходите и EBITDA. Има няколко показателя, по които "Мобилтел" може да се похвали. Първият е, че компанията отчита ръст от 23% на абонатите на фиксирани услуги (телефон, телевизия и интернет) през третото тримесечие на годишна база. Вторият е, че потребителите на мобилен интернет продължават да се увеличават, като в интервала юли-септември е отчетен ръст от 26.4%. Тези данни дават надежда, че мобилният оператор ще започне да диверсифицира източниците си на постъпления и да не бъде прекалено зависим само от GSM разговорите. Последният е, че усилията на "Мобилтел" да намали разходите си имат своето изражение. Според доклада на компанията майка българският оператор е понижил с 10.7%, или с 21.3 млн. евро своите оперативни разходи от началото на годината. Това за момента не се оказва достатъчно да компенсира напълно по-малкото приходи вследствие на регулациите на КРС.
Източник: Капитал (15.11.2013)

БТК отново преговаря БТК тръгва на лов за инвеститори. Така с няколко думи могат да се обобщат мащабните планове, обявени през седмицата: от една страна - за рефинансиране на задълженията на компанията чрез издаване на 400 млн. евро публични облигации, и от друга - за търсене на нов инвеститор догодина. Ходът е съвсем логичен, предвид приключилата преди година сложна сделка по преструктурирането на дълговете й и важна крачка към привличането на нови инвеститори в компанията. Като последното може да се случи още догодина. Цялата схема по рефинансиране реално постига три задачи. Първо - намалява още задлъжнялостта на компанията. Второ - позволява на част от инвеститорите й да осребрят позициите си. И трето - отваря вратата догодина настоящите акционери да потърсят нови инвестори. Да припомним. Миналата есен консорциумът между банкера Цветан Василев (чрез "Бромак" ЕООД, което е мажоритарен акционер и в Корпоративна търговска банк (КТБ), и руската VTB Capital, придоби БТК и заедно с кредиторите на групата преструктурира задълженията й. Това доведе до понижение на дълговете 1.7 млрд. евро на около 700 млн. евро. В същото време част от кредиторите станаха и акционери. Така в момента БТК е 43.3% собственост на Василев, 33.3% - на руската VTB Capital и 23.4% - на кредиторите на телекома (банки и мецанин инвеститори). Година след сделката е очаквано инвеститорите да се опитат да потърсят опции за рефинансиране за кредиторите - последните все пак търсиха опции да преструктурират вземанията си в БТК близо две години, преди да се появи офертата на КТБ и VTB. През изминалата седмица мениджърският екип на БТК и консултантите му бяха на международна обиколка, за да представят пред инвеститори плановете си за емисия корпоративни облигации на стойност 400 млн. евро. Книжата ще са петгодишни, ще се търгуват на фондовата борса в Дъблин и ще се използват за рефинансиране на основна част от задълженията на компанията. "Емисията облигации се приема много добре от инвеститорите за момента", коментира пред "Капитал" Красимир Катев, управляващ партньор в българския офис нa VTB Capital. Нейни глобални координатори са Credit Suisse (B&D) и VTB Capital, съвместни посредници - Barclays и Deutsche Bank, а комениджър - Societe Generale Във връзка с облигациите международните агенции Moody’s и S&P излязоха и с рейтинг за БТК. От оценките им става ясно, че освен с облигации БТК ще се рефинансира и с допълнителни 150 млн. евро мостов кредит, конвертируем в капитал, отпуснат от настоящите и акционери, и още 35 млн. евро револвиващ заем. Тоест цялата програма по рефинансиране на БТК възлиза на 585 млн. евро - горе-долу толкова, колкото са основните задължения на телекома след преструктурирането. Миналата есен те бяха общо 588 млн. евро, от които 478 млн. евро - в БТК и 110 млн.евро - в компанията майка. Допълнително в групата има още 130 млн. евро акционерни заеми от КТБ и VTB (всяка отпуснала по 65 млн. евро), дадени за придобиването на мажоритарния дял в телекома преди година. С тези кредити бе увеличен капиталът на компанията майка "Вива телеком България" в началото на тази година. Структурата на собствеността на БТК в момента минава през няколко нива и дружества с различна юристикция - основно България и Люксембург. "Като цяло всичко това се прави с цел да се намали задлъжнялостта на БТК и да се приведе структурата на собствеността й в нормален вид", коментира пред "Капитал" Цветан Василев. Целта е задлъжнялостта да е в рамките на 2.5 пъти оперативната печалба преди данъци, лихви и амортизация (EBITDA). Или при 160 млн. евро оперативна печалба през тази година това значи дълговете в групата да са не повече от 400 млн. евро, колкото ще е публичата емисия облигации, допълни той. За момента, според Moody's, ако компанията реализира плановете си за рефинансиране, ще успее да постигне около три пъти EBITDA задлъжнялост. Агенцията обаче не включва в това мостовия заем от 150 млн. евро. С него и с още някои лизингови задължения S&P пък определя, че средното ниво на задлъжнялост на компанията ще е около четири пъти оперативната й печалба и едва след като и мостовият заем бъде изплатен или конвертиран в капитал, групата ще може да стигне целите си от задлъжнялост под три пъти. При това положение S&P дори може да увеличи рейтинга на БТК в краткосрочен план, поради което и излезе с позитивна перспектива за компанията. Василев уточни още, че мостовият заем е с матуритет 18 месеца, през които настоящите инвеститори ще търсят решение за допълнително капитализиране на групата - или чрез трансформирането му в капитал, или чрез привличането на нови партньори в компанията. "Заявено е, че ще търсим нов инвеститор за БТК в рамките на 2014 г.", каза още той. Все още е рано да се коментира дали това ще е стратегически или финансов партньор, а може да е и група от инвеститори. Както подчерта Василев, важно е да облекчи структурата на БТК сега, за да е и по привлекателна след това. Всъщност с рефинансирането на основния си дълг с облигациите, БТК ще си даде допълнителна една година "въздух" от ликвидност преди да се наложи да изплаща изцяло дълговете си. С преструктурирането си миналата година тя, освен че сви дълговете си от девет пъти EBITDA с близо две трети, разсрочи плащанията си до 2017 г. Сега, с рефинансирането с публичните облигации, тя ще премести тези си задължения в 2018 г. Очакваният купон на облигациите от гледна точка на емитента е до 7%. Дали ще бъде постигнат - не е ясно. За сравнение - преди година дружество на КТБ пласира 150 млн. долара облигации на 8.25%. Значение за инвеститорите, впрочем, има и друго. Съвпадение или не - при последните редакции на Закона за корпоративното подоходно облагане, от данък върху доходите от лихви бяха освободени всички инвеститори от ЕС, ако са закупили облигции на българско дружество, които се търгуват на борса в евросъюза. Така БТК ще може да изкуши този род купувачи с по-голям нетен доход заради липсата на данък. Освен намаляването на задлъжнялостта рефинансирането ще постигне още един важен ефект: ще помогне на част от инвеститорите в компанията да осребрят вложението си. Това са всички притежатели на основния дълг на БТК - в голямата си част предимно старите банки кредиторки на групата, но не само. Сделката по преструктуриране на компанията включваше и опция за изкупуването на част от вземанията на първоначалния синдикат от кредитори. Основен купувач тогава обаче бе VTB Capital, която само година след влизането си в БТК ще успее да реализира част от дълговата си експозиция в групата. Каква точно е тя - няма официална информация. Но ако се съди по равното разпределение на управленските сили в дружеството майка на БТК между КТБ и VTB и неравното разпределние на участието в капитала (съответно 43% на 33%), за да са равностойни двата парньора в сделката, значи VTB притежава поне около една трета от дълга на БТК. Естествено, трудно е да се прецени и каква ще е възвращаемостта, когато вземането й се рефинансира с новите облигации, защото не е ясно на какъв процент от номинала VTB е придобивало дълг от останалите кредитори. Другите осребряващи са кредиторите на БТК. Те и без това чакат вече няколко години да реализират вложението си, а на някои от тях им се наложи да отпишат голяма част от него при преструктурирането. За някои отписването достигна 50%, а за други дори ги надвиши. В по-малка част подобно осребряване важи и за самата група на КТБ, която все пак също има малко дълг, но осребряването ще е незначително на фона на капиталовата експозиция на "Бромак". Засега обаче сравнително цялостен изход от инвестицията в БТК ще направят само банките и онези финансови инвеститори, които са се ограничили с вложение в основния дълг на компанията. Останалите играчи, които все пак притежават и капитал, ще трябва да почакат още известно време. Дали това ще стане през 2014 г. е рано да се каже, защото БТК тепърва трябва да покаже, че и с около три пъти дълг към EBITDA може да се справя. По думите на Цветан Василев това е напълно управляемо ниво на дълг за компанията, още повече че тя се представя много добре. "Всички реализирани до момента показали са по-добри от бюджетираните", каза той. Що се отнася до пазарното положение на БТК, то е колкото перспективно, толкова и рисковано. Както и рейтинговите агенции отчитат, компанията работи на малък пазар с жестока конкуренция. Отделно от това макроикономическата активност все още е слаба, а средните приходи на потребител в сектора падат. S&P например коментира, че в базовия сценарий през 2013 г. приходите на БТК ще се свият с 8-10% най-вече заради намалените тарифи за терминиране на фиксиран и мобилен трафик между мрежите на операторите в България. Агенцията очаква приходите да продължат да се понижават и през 2014 г., основно в частта фиксирани и броудбанд услуги, но цялостното понижение ще е до 2% заради ръста в приходите от мобилни услуги и включването на телевизия в пакетните и услуги. Всъщност тази година мобилните услуги за първи път изпревариха фиксираните като дял от приходите на компанията. Експертите от рейтинговите агенции очакват компанията да продължи да расте в мобилния сегмент, но с падащи темпове заради очакваното засилване на конкуренцията от страна на норвежката Telenor, която наскоро придоби "Глобул". Все пак голямо конкурентно предимство за БТК, според кредитните агенции, е възможността й да предлага четворна услуга и по-доброто покритие на цялостната й мрежа спрямо преките и конкуренти. Голямото предизвикателство пред БТК всъщност са предстоящите промени в бранша в България. Неизбежното изграждане на мрежи от четвърто поколение след 2015 г. например предполага огромни инвестиции в инфраструктура. И за разлика от "Мобилтел" и "Глобул", които са част от международните групи на стратегически инвеститори, засега БТК разчита на финансов, чиято готовност за мащабни вложения е по-скоро ограничена. Динамиката в компанията обаче не е малка. Засега всичко зависи от това колко успешно ще приключи рефинансирането и колко ще се облекчи позицията на телекома след есенния лов на инвеститори.
Източник: Капитал (18.11.2013)

Борис Тадич стана съветник на собственика на "Глобул" Предишният президент на Сърбия и почетен председател на Демократическата партия Борис Тадич е назначен за съветник в норвежкия телеком "Теленор", който е собственик на българския оператор "Глобул". Тадич ще отговаря за региона и Европа. Пред изданието Тадич обяснява, че новият му ангажимент в "Теленор" няма никаква връзка с отказ от политика и че участва в много съветнически институции по света. "За мен предизвикателството тук са секторите телекомуникации и енергетика, както и да разбера как функционира една от най-големите компании на света. Това е непресъхващ извор на знания, които мога да приложа и в политиката, защото се занимавам с изследване на връзките между телекомуникациите и новите технологии, от една страна, и политиката, от друга. Телекомуникациите и енергетиката имат най-голямо влияние върху политиката и политическите развития, а хората в Сърбия малко разбират това", казва Тадич. Той уточнява също, че работата му за "Теленор" се свежда до участие в заседание на компанията около два пъти месечно.
Източник: Медия Пул (22.11.2013)

БТК - всичко, което ви интересува Гордост без предразсъдъци. Така най-кратко и ясно може да се опише презентацията на БТК пред инвеститорите в облигациите й. Документът, добил публичност тези дни, беше изпратен на Ирландската фондова борса от телекома няколко дни след като той успешно емитира облигации за 400 млн. евро и ги заяви за търгуване на същата платформа. Четивото е любопитно за всеки, който би се заинтересувал от БТК и изобщо от българския телеком пазар. За инвеститорите в облигациите то е важно и интересно. А за всеки сегашен и потенциален конкурент е чисто и просто смразяващо кръвта. Първо - БТК е вече най-големият телеком в Българя като приходи. Второ - има намерение и възможност да расте за сметка на останалите на пазара. И, трето, има зад гърба си "подходящите" собственици, които могат да й осигурят подкрепата на държавата. И ако първото и второто са пазарни дадености, третото показва доколко опасните за държавата и средата в нея тенденции на срастване на управлението с корпоративния живот проникват все по-директно и във все повече сфери на бизнеса. Каква е целта? Първо, очевидно по-голям интерес у инвеститорите в облигациите, успех на емисията и добра доходност. Което вече се случи. И, второ, много вероятно - привличане на стратегически инвеститор за компанията и постигане на печеливша нова препродажба. Което предстои в бъдеще. Ако меморандумът за инвеститорите дава доста пълна представа за състоянието на телеком пазара в България (и то към съвсем скорошен момент - края на септември), няколко пасажа привличат вниманието с информацията, която дават за позицията на БТК в сектора. "Мениджърският ни екип от професионалисти в индустрията има широк опит в сегментите на мобилните и фиксираните телекомуникации в България, включително значителен опит в самата компания. Вярваме, че опитът на управленския ни екип ни даде възможност да създадем продукти и услуги, получаващи одобрението на клиентите, докато оперативната ни дейност е фокусирана върху строгата дисциплина на разходите и ефективността в условията на предизвикателни пазарни условия. Наскоро надминахме двата си основни конкурента "Мобилтел" и "Глобул", пише в меморандума на БТК. И следва: "Подкрепени сме от основните си акционери КТБ и VTB, които подкрепят мениджърския екип и дългосрочната ни стратегия. Те осигуряват силно местно присъствие, експертиза в технологиите, медиите и телекомуникациите и работещи отношения с българското правителство и КРС (Комисията за регулиране на съобщенията)." Че като приходи БТК изпреварва "Глобул" и "Мобилтел", вече е ясно (виж таблиците). Че мениджърският й екип е опитен и успешен - също. По-интересно е другото - директното заявление доколко мажоритарните собственици осигуряват добра среда за компанията. Основният акционер в телекома в момента е притежателят на КТБ Цветан Василев. Акцентирането върху факта, че той има силно местно присъствие, е просто установяване на факт. Самият Василев обаче неколкократно е заявявал, че няма собственост в медии. Така че споменаването на експертиза в медиите е заигравка, която си струва да се отбележи. Най-ключов обаче е третият елемент на формулировката - работещите отношения с правителството и регулатора. Именно това е признанието, което говори зле за бизнес средата в България - в индустрия на големи инвеститори, с досег до милиони потребители и ангажиране на ограничени ресурси прозрачността на участниците на пазара и равнопоставеността при регулацията са ключови. И всеки сигнал за влияние на собствениците на един играч върху кабинета и регулатора означава голяма червена светлина за всички. Още повече в момент, когато на телеком пазара в България предстоят куп важни неща: големи инвестиции за изграждане на инфраструктура от четвърто мобилно поколение, евентуално процес към споделяне на мрежи, потенциално навлизане на нови участници на мобилния пазар, още нови европейски регулации и ключови вътрешнокорпоративни моменти за някои от участниците в сегмента. С една дума - опубличаването на топлата връзка на БТК с властта е не по-малко стряскащо от наличието й. И няма как решенията на изпълнителната и законоделната власт в сферата на телекомуникациите да не бъдат гледани под лупа за евентуално влияние в определена посока. Ако изключим момента със собствениците, презентацията на БТК от чисто корпоративна гледна точка рисува добро представяне на телекома: той има растящ дял на мобилния пазар (виж графиката), стабилни позиции във фиксирания сегмент, оптимизирана структура (ако не броим предстоящото вливане на около 2000 души в компанията в резултат на прекратения договор с Alcatel Lucent за аутсорсинг при поддръжката на мрежата) и завидни маржове (виж таблицата). Приходите на БТК, макар и да са най-големи за телекома като такъв, следват тенденцията за намаление, характерна за целия сектор в резултат на конкуренцията, спадащата средна сметка на абонат и регулациите, орязали наскоро тарифите на едро между операторите и на дребно при роуминга. С други думи, позициите на БТК в индустрията изглеждат доста атрактивни за евентуален нов инвеститор в нея, за какъвто самият Цветан Василев наскоро спомена пред "Капитал" с перспектива 2014 г. С уговорката, че България не е Мианмар и кървав бой за мястото на който и да било телеком тук няма да има, предстоящият процес на привличане на инвеститори в БТК има всички шансове да донесе интересни резултати.
Източник: Капитал (25.11.2013)

GLOBUL с награда за сделка на годината GLOBUL бе отличен в категория „Сделка на годината“ на тазгодишното издание на наградите „Мистър и Мисис Икономика“, организирани от сп. „Икономика“. Наградата бе връчена на г-н Ясен Гуев, директор „Корпоративна политика“ на компанията, по повод придобиването на GLOBUL от Telenor през август 2013 г. Сделката в размер на 717 милиона евро бе една от най-значимите на българския пазар през изминалата година. GLOBUL бе номиниран и в категория „Корпоративна социална отговорност“ за приноса на компанията към опазването на околната среда и дългосрочните й инициативи в тази област. Категорията бе включена в програмата на конкурса за пръв път и в нея присъстваха общо 60 компании, определени от екипа на сп. „Икономика“. Победителят бе избран от потребителите чрез гласуване на сайта на конкурса www.economic.bg. Конкурсът „Мистър и Мисис Икономика“ има над 20-годишна история и се провежда с цел да отличи компании и личности, допринесли в най-голяма степен за развитието на българската икономика и позитивния имидж на страната пред света. Категориите, в които се връчват наградите, са „Мистър Икономика“, „Мисис Икономика“, „Производствен сектор“, „Финансов сектор“, „IT сектор“, „Услуги“, „Сделка на годината“ и „Корпоративна социална отговорност“.
Източник: Новинар (27.11.2013)

Telenor и залезът на телевизията По време на финалната битка Рагнарок, бележеща залезът на боговете, гръмовержецът Тор убил с чука си вселенския змей Йормунганд, но след девет стъпки паднал поразен от отровата му. Като избира името за един от сателитите си - Thor 6, норвежката Telenor Sat явно търси аналогия с мощта на бога. Ирония на съдбата или обикновен бизнес, но девет месеца след като даде заявка за навлизане на българския пазар на телевизионна доставка, сателитното звено на Telenor group претърпя леко поражение. Тя и българският сателитен и интернет доставчик на едро "Нетера" са прекратили договора си за т.нар. white label услуги в България. Новината беше потвърдена и от двете страни, без подробности заради задължителните в такива случаи договори за конфиденциалност. Но "Нетера" побърза да уточни, че има нов партньор и продължава проекта си. 2.4 млн. лв. е инвестицията на "Нетера" в проекта за сателитен тв пренос на едро. Договорът между българската "Нетера" и Telenor sat беше обявен приблизително през март. Накратко той предвиждаше "Нетера" да наеме два предавателя на спътника Thor 6, които да използва за приемане на тв сигнал и да го продава на едро на местни оператори, които пък да го пласират на дребно за крайни клиенти под своята марка - именно схемата, популярна като услуга с бял еткет (white label). Девет месеца по-късно споразумението е прекратено, потвърди изпълнителният директор и собственик на българската компания Невен Дилков. По думите му, раздялата е станала по взаимно съгласие. Според източници на "Капитал", всъщност инициативата е била на норвежците. Директорът на Telenor sat за Централна и Източна Европа Лейв Ерик Свенинг потвърди излизането на компанията от сделката, без да дава повече информация за причините. "Оставаме отворени за евентуални нови възможности", добави лаконично Свенинг. Макар че няма ясно потвърдени официални причини за изтеглянето на Telenor sat, възможностите не са много. Най-логичната такава е липсата на достатъчно клиенти - оператори, които да плащат на едро за услугата. До този момент официално потвърждение има само за един такъв - пазарджишкият "Телекабел". "Telenor е компания с огромно ноу-хау в сектора. За тях е ясно, че такъв бизнес модел има смисъл само ако предложеният капацитет на сателита се запълни. Иначе просто е нерентабилен. Логично е норвежците да предпочетат да не държат резервирана мощност без ясна перспектива и да потърсят друг начин за оползотворяването й", каза източник от индустрията, пожелал името му да не се цитира. Угасналият ентусиазъм на чуждестранния партньор, според други източници от сектора, се дължи и на спецификите на българския пазар на тв доставки - силна конкуренция, високо проникване на услугата, много на брой оператори, изпилени печалби. От офертата на тандема Telenor Sat - "Нетера" не се възползва и "Глобул", който вече е собственост на Telenor. Мобилният оператор за момента изобщо не навлиза в сегмента на тв услугите. Възможно е Telenor sat да сe e отказал от проекта си тук по съвсем тривиални причини. Хипотезата на Ейъл Алтшулер от SpaceCom (новият партньор на "Нетера") е, че е възможно да става въпрос за регулаторни пречки. Алтшулер все пак уточни, че не знае подробности и няма представа за конкретните причини за разтрогването на сделката. "Не сме се отказали от проекта си. Имаме за него нов партньор", обяви пред "Капитал" Невен Дилков от "Нетера". Споразумението с израелския сателитен оператор SpaceCom е сключено светкавично. Условията са сходни - "Нетера" наема капацитет от техния спътник Amos. Единствената по-сериозна техническа разлика е, че Thor 6 се намира на орбита на 1 градус западна дължина, докато израелският спътник е на 4 градуса западна дължина. Основният мотив на SpaceCom да навлезе в България е желанието й да продължи да разширява бизнеса си в Централна и Източна Европа. "От 1996 г. оперираме в региона и непрекъснато се стремим да разширяваме пазарите, които обхващаме. Чрез споразумението с "Нетера" компанията ни ще може да увеличи присъствието си тук", коментира пред "Капитал" Ейъл Алтшулер, вицепрезидент на SpaceCom и директор продажби за Централна и Източна Европа. Изтеглянето на Telenor sat явно не е сигнал за израелците, че в местния пазар няма възможности за развитие. "Подходът на "Нетера" е различен и има потенциал за ръст. Мисля, че това е един добър бизнес модел и вярвам, че те ще успеят да го наложат", твърди Ейъл Алтшулер. И допълва: "Българската компания разчита на продажба на едро, което предвид засилването на предлагането и търсенето на пакетни услуги (мобилни, интернет, телефон, телевизия и др.) може да привлече вниманието на операторите, които ще се стремят да разширят портфолиото си от услуги, без да инвестират крупни суми." Подобни са аргументите на Невен Дилков за предимствата на продажбата на сателитна телевизия на едро. "Ние предлагаме телевизионен сигнал, като спестяваме доста разходи на операторите (за полагането на кабелна мрежа например)", коментира той. По думите на Дилков, интересът на SpaceCom e още от лятото и е проявен в резултат на презентация на проекта с Telenor sat в Краков. Инвестицията на "Нетера" за проекта всъщност е за изграждане на цифрова главна станция и земна станция. Общо сумата, която се влага в това оборудване, се оценява на 2.4 млн. лв. Част от парите – 1.44 млн. лв., са осигурени като безвъзмездно финансиране по оперативна програма "Конкурентоспобност". В подписания договор за европейската субсидия е записано, че проектът трябва да увеличи с 30% производствения капацитет на дружеството и да намали с 10% средната възраст на оборудването му. Предоставянето на телевизия на едро е изцяло нов пазарен сегмент за компанията и по този начин тя ще диверсифицира бизнеса си. В момента дружеството се занимава с VPN услуги, мрежи за данни, интернет достъп, колокация, изграждане и поддръжка на спътникови инсталации. "Нетера" прави и инвестиции в разширяване на някои традиционни пера от бизнеса си - като например разширяването на софийския й център за данни, което беше обявено тази седмица. Вложението там е 1.5 млн. евро, осигурени чрез заем. Дали моделът на "Нетера" в сферата на телевизията ще се увенчае с успех - предстои да видим. Проект за white label телевизия чрез сателит има и собственикът на "Мобилтел" - Telekom Austria. По подобие на скандинавския случай обаче и тук самият "Мобилтел" още не е обявил ще използва ли платформата на компанията майка в България. Да се съди за модела като цяло по историята до момента обаче е прибързано - принципно един такъв проект е изключително сложен за изпълнение. Това, което става ясно към момента, обаче е, че успехът в България е труден, а идеите залязват лесно.
Източник: Капитал (02.12.2013)

КЗК отмени избор на изпълнител в обществена поръчка на Перник Комисията за защита на конкуренцията отмени решение на кмета на община Перник за класиране на участниците и избор на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП с предмет „Избор на оператор на обществена далекосъобщителна клетъчна мрежа с национално покритие за предоставяне на далекосъобщителни услуги по стандарт GSM за нуждите на община Перник". Въз основа на установените факти КЗК намира, че при провеждане на процедурата оценителната комисията е извършила съществено нарушение, като е допуснала до разглеждане техническата оферта на кандидата, избран за изпълнител - „Космо България Мобайл" ЕАД. Проучването установи, че предложението на участника не съответства на изискванията за допустимост - да притежава покритие на електронната си мобилна мрежа по стандарт GSM и UMTS на 96% по територия и по население на страната. Констатираното нарушение в работата на комисията води до незаконосъобразност и на оспорваното решение за класиране в обществената поръчка. КЗК връща процедурата от етап разглеждане, оценяване и класиране на офертите в съответствие с изискванията на закона и мотивите в решението.
Източник: Money.bg (14.12.2013)