План 16:16 рестартира енергетиката План 16:16 ще рестартира българската енергетика. Той съдържа 16 мерки за стабилизиране на енергийния сектор у нас, които трябва да бъдат изпълнени до 2016 г. Документът е готов само в първоначален вариант и неговото обсъждане на експертно и политическо ниво тепърва предстои. След това ще бъде подложен на широка обществена дискусия. Планът бил разработен от широка група експерти в работна група към Министерския съвет и е първият елемент от подготвяната енергийна стратегия. Първата от мерките предвиждала отделянето на енергетиката в отделно министерство. За такава структурна реформа се говореше още при предишното правителство, но тя така и не бе реализирана. Според запознати вече дори била ясна бройката на заместник министрите Те щели да бъдат трима. Единият заместник щял да отговаря за стратегическото развитие на енергетиката, вторият – за газовия сектор, а третият щял да се занимава с въпросите на електроенергетиката и минния бранш. Сред 16-те мерки за рестарт на енергетиката били набелязани и такива, свързани с определянето на цените на електрическата енергия. Обмисляло се да се промени начинът на формирането на цените от сегашния разходо-ориентиран. Причината да се мисли за такива мерки било, че според европейските норми от 2015 г. пазарът на еленергия у нас трябва да се либерализира напълно. Това означава, че вече и домакинствата у нас ще могат сами да си избират доставчика на ток. Ускоряване на изграждането на енергийната борса също било сред набелязаните мерки. Наред с това имало предложения и за сериозни промени, свързани с държавните енергийни компании. Обмисляли се идеи за създаването на три нови холдингови компании. Едната щяла да бъде електроенергийна и в нея да се включат НЕК, ЕСО, АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица-изток 2” и държавните мини. Към нея можело да бъде прехвърлен и делът на НЕК в американската „Контур Глобул Марица-изток 3”. Той е 27%. Засега е останал отворен въпросът за проектната компания за 7-и блок ­ „АЕЦ „Козлодуй” – Нови мощности”, която е собственост на АЕЦ „Козлодуй”. Втората компания, за чието обособяване се говори е хидроенергийна. Към нея можело да минат ВЕЦ-овете на НЕК, каскадите и всички язовири. В момента големите големите язовири у нас, които се ползват за производството на ток са собственост на дъщерна компания на НЕК. Към третата холдингова компания, която щяла да е газова, щели да влизат „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз”. Не са единодушни мненията какво при така начертаното реструктуриране трябва да се случи се енергийния холдинг. Според едни от експертите собствеността на новите холдингови компании трябва да мине към новото министерство на енергетиката. Според отлично информирани източници обаче подобни идеи са само мечти на отделни хора. БЕХ няма да бъде закриван, каквито мераци имат някои, смятат запознати. Още повече че в момента компанията е акционер в ключови проекти като „Южен поток” и изграждането на българо-гръцката газова връзка, които са в процес на реализация. Мястото на проектните компании за въпросните проекти също остава под въпрос. Наред с всичко това се обмисляло и дали да не се създаде държавна консултантска компания, която да обедини най-добрите специалисти. Идеята била тя да обслужва реализацията на големите държавни проекти в енергетиката. Експерти обясниха пред „Монитор”, че планът на практика дава краткосрочната визия за сектора. В края на януари се очаква да е готов и проектът на новата енергийна стратегия до 2030 г. След това ще бъде представена и визията на страната за развитие на сектора до 2050 г.
Източник: Монитор (09.01.2014)

Сделките на 2013 Всяка стратегически игра изисква дългосрочно планиране. Форсмажорните ситуации обаче могат да обърнат играта с главата надолу. Кризата беше тази повратна точка за западните чуждестранни инвеститори и тяхното присъствие в България. За четвърта поредна година през 2013 г. тенденцията при сливанията и придобиванията е една: излизат големи чуждестранни стратегически и финансови инвеститори, а на тяхно място от отворилите се възможности се възползват местни играчи. Има няколко изключения, но те не са основание да се говори за скорошно обръщане на тренда. Сред тях са двете най-голeми сделки на годината - придобиванията на "Глобул" и "Германос" от норвежката Telenor и на "Каолин" от германската Quarzwerke съответно за 717 млн. евро и 103 млн. евро. Оттам нататък повечето сделки бяха малки, трудно определими като средни. Те бяха и по-малко на брой спрямо 2012 г., но сравними по обем - около 1 млрд. евро. "Разликата се запълва от малко на брой и малки по обем сделки, чийто основен двигател отново бяха западни чуждестранни инвеститори, излизащи от българския пазар както по стратегически причини, така и заради слабия икономически растеж в страната. На тяхно място идват основно местни играчи", каза Илко Стоянов, партньор в адвокатско дружество "Андреев, Стоянов и Цекова" в сътрудничество с австрийската правна кантора Schoenherr. Изход от вложенията си в България направиха редица западни инвеститори като например германският собственик на МКБ, холандският акционер в "Интерамерикан", италианската Lavazza, германската Klockner, шведската Sanoma и др. (виж таблицата). И тяхното място заеха местни играчи. Местните изкупувания от една страна водят до консолидация в определени сектори, но в същото време е и капсулиране на пазара в ръцете на невинаги пазарно ориентирани играчи. "Не мисля, че трябва да се "фатализира" трендът, това е цикличен процес – при забавен икономически ръст непосредствените ползи в една корпоративна сделка са резултат от оперативни синергии, а местните компании са в най-добра позиция да ги осъществят", посочи от друга страна Тодор Тодоров, директор финансово консултиране в Deloitte България. За да не е прекомерно черна картината обаче, трябва да отбележим, че все пак имаше и няколко нови за пазара чуждестранни имена. Така например най-големият оператор на центрове за данни в Европа TelecityGroup стъпи в България, като придоби създадената през 2008 г. 3DC. Европейският лидер в производството на торове, австрийският Borealis, и бахрейнската банка First Energy Bank пък взеха 20-процентов дял в българския торов завод "Неохим". И при двете сделки целите на купувачите са по-голям пазарен дял и разрастване. Това е сигнал, че за качествени активи има купувачи и в добри, и в лоши времена. Засега обаче повечето анализатори не виждат сериозен потенциал за активизиране на пазара. Според Тодор Тодоров пазарът е толкова плитък в момента, че и една-две сделки в някой сектор правят тренд. "В европейски мащаб телекомуникациите остават горещ сектор, включително кабелните оператори, но развитието на процеса по продажба на Blizoo, е показателно за това, че всяка инвестиционна възможност е поставена на глобалната карта и се съпоставя с останалите," посочи Тодоров. Продажбата на Blizoo, която в крайна сметка не се случи, показа разминаването в очакванията на продавачи и купувачи. Интересът към актива бе сравнително слаб, а оттам и търсената цена не бе оферирана. За да има основание за по-високи ценови очаквания, първо, ситуацията в Европа трябва да се нормализира още и, второ, местният пазар трябва да започне да расте повече и да носи по-добра възвращемост. Затова и анализаторите не са особени оптимисти за 2014 г. "Като цяло пазарът остава подвластен на стагнацията сред големите западни инвеститори, които биха погледнали отново към пазар като българския, ако икономическата ситуация в еврозоната остане стабилна по-дълго, а пазарите се задържат на сегашното си приповдигнато настроение", посочи Димитър Костадинов, управляващ партньор в консултантската компания Entrea capital. И Диана Димова, старши адвокат в правната кантора Wolf Theiss, не се ангажира с прогноза дали пазарът ще остане подвластен на местните играчи, или чуждестранните инвеститори ще се раздвижат, но заяви, че очаква броят на външните купувачи да се повиши поради подобряващия се бизнес климат в Европа, както и поради засиления интерес на инвеститори от Азия и арабския свят. Този интерес е насочен към няколко сектора. Според Костадинов бързооборотните стоки, добивът на суровини и технологиите са сред основните атрактивни за инвеститорите сектори в момента. Така например източни инвеститори проявяват интерес към българския млечен и месен сектор открай време. Сериозен интерес има към пазара на земя, макар той да е основно от местни играчи. Над 1 млн. дка земеделска земя вече притежава българската "Ромфарм компани", а над 350 хил. дка пък консолидира дружеството "Уинслоу ленд инвест", свързано с основателите на "Винпром Пещера" Атанас Петров и Антон Щерев. Компанията за инвестиции в земя бе активен участник на пазара на сливания и придобивания, тъй като окрупняваше позициите си в бранша със земя през 2013 г. "Логистика също е сектор, който се развива добре, като тук можем да станем свидетели както на местна консолидация, така и на придобивания от чуждестранни играчи", допълни още Костадинов. Всъщност в този сектор вече все по-отчетливо се вижда преливането на чуждестранни играчи на местния пазар. Както коментира през седмицата Христо Христов, основател и изпълнителен директор на "Дискордиа", над 100 чужди превозвача са пререгистрирали камионите си в България, тъй като условията са по-изгодни, а потенциалът за растеж е двуцифрен. Това естествено би следвало да предполага разместване на пазара. "Здравният сектор също е атрактивен, макар за момента да нямаме сделки там", посочи още Костадинов. Последните години вложенията в нови частни болници в страната сериозно се увеличиха, заговори се и за първите им препродажби, но такива още да не са се случили. Недвижимите имоти и машиностроенето също са често споменавани като атративни за инвеститорите сектори, но поне досега сделките тук са малко, една-две, и то след доста преговори. Очакват се интересни 12 месеца и за телекомуникационния медиен сектор след доста бурната за него 2013 г. Надали обаче сделките ще са големи, а според някои анализатори ще са повече в областта на съдържанието, отколкото в чистите телекомуникации. Там по-скоро може да се очаква изходът на VTB Capital от БТК. Руският инвеститор вече рефинансира дълговата си експозиция в телекома с пласирнаето на сериозно количесто частен дълг: 400 млн. евро публични облигации и 150 млн. евро мостов заем, конвертируем в капитал. Както коментира преди няколко месеца съакционерът на VTB Capital в БТК Цветан Василев чрез дъщерното си дружество "Бромак", през 2014 г. ще се търси инвеститор за компанията. Не бива да се подценява и развитието във финансовия сектор. През 2013 г. такова имаше в застрахователния бранш, където "Еврохолд България" (под чиято шапка е застрахователната компания "Евроинс") си напазарува бизнеса на два от най-малките участници в сектора. В банковия обаче едно преструктуриране и консолидиране на пазара се очаква отдавна, особено по линия на гръцките банки. През 2012 се провали сливането на гръцките собственици на ОББ и Юробанк България. Сега ясно поделенията ще бъдат реализирани самостоятелно. По същия начин например германската Bayern LB се раздели с Юнионбанк, като я продаде на... местен играч - Първа инвестиционен банка (ПИБ). Тази година също започна с банкова сделка. Този път френската Credit Agricole се раздели с българското си поделение като го продаде на Корпоративна търговска банка (КТБ). Мили мой кредиторе Всъщност КТБ беше един от най-често срещните участници на пазара на сливания и придобивания и тази година. Така например дружества, косвено свързани с банката, тази есен и в началото на януари придобиха над 90% от дистрибутора на горива "Петрол". Дяловете бяха прехвърлени от "Петрол холдинг" чрез частен съдебен изпълнител и "Нафтекс петрол" след решение на съда, че акциите на второто трябва да се обезсилят. Придобиването реално бе развръзката по продължилата няколко години акционерна драма в "Петрол холдинг". КТБ е основният кредитор на "Петрол" от 2011 г., като през 2013 г. експозицията й надхвърли 100 млн. долара. Заради проблеми със задълженията си имаше смяна и в собствеността на "Бургаски корабостроителници". Новият собственик е офшорно дружество и не е ясно кой точно седи зад него. Не е изключено мястото на Васил Божков да е заето от основния кредитор ПИБ. Като цяло обаче подобни заплетени казуси със задлъжнели предприятия и техните кредитори тепърва предстои да се развържат. Според повечето анализатори това надали ще стане скоро и бързо. И причините за това са много. Според Виктор Манев, управляващ партньор в консултантската компания MMC, от една страна, всички участници в процеса трябва да направят преоценка на стойността на активите и цената на пропуснатите възможности във времето. "Изсмукването на "зомби" компаниите донасяше някаква доходност на техните кредитори, но вече пет години след финансовата криза от 2008 г. трябва да се търсят нови модели за добавена стойност, което да продиктува поведението на кредитори и инвеститори в процеса. Водещ подход в тази насока е коректната оценка на паричните потоци, които могат да се генерират от дадена фирма или актив", каза той. Но той, а и други негови колеги от консултантския бранш, все още виждат значително разминаване в пазарните очаквания на страните. Така изчистването на корпоративния сектор от задлъжнялостта му и връщането му към нормални операции явно ще отнеме време. Това, от друга страна, има своето негативно отражение и върху желанието на финансовия сектор да кредитира бъдещи сливания и придобивания. "Грешките, натрупани в банковата система (необслужвани кредити), не позволяват трезва оценка на степента на риск в новите реалности. Оттам и кредитирането е анемично. Дълговото финансиране на придобивания в някои особени случаи е трудно упражнение", каза Манев. И въпреки това надали кредиторите ще са готови вечно да поддържат дадени бизнеси. Стига, разбира се, желанието за трупане на икономически активи, а оттам и влияние, да не надделява над страстта да се занимаваш с чисто банкиране. Все пак може да се очаква, че рано или късно голяма част от затруднените активи пак ще се на пазара. Например "Петрол" може все пак да си намери стратегически инвеститори. И макар от началния си ъгъл годината да не изглежда силна, то са видими заявки за нови размествания, консолидации и търсене на синергии. Друг е въпросът дали и кога участниците в стратегическата игра ще се разнообразят.
Източник: Капитал (27.01.2014)

Основен ремонт в "Глобул" "Който купува кораба, той дава името му" - гласи норвежка поговорка от ерата на викингите. Като се има предвид, че Telenor плати 714 млн. евро за "Глобул", а все още не е поставил името си на бака му, явно корабът има нужда не просто от смяна на платната и измиване на палубата, за да му се доверят новите му собственици. Това, което те вече започват да правят, според информация на "Капитал" е по-скоро основен ремонт на цялата конструкция. Мащабът на инвестицията, планирана за целта, е мултимилионен: предстои подмяна на цялата мрежа, надграждане на технологията с цел да осигурява стабилен и бърз пренос на данни и веднага след това - ребрандиране на оператора като Telenor. Какво ще донесе всичко това на потребителите - най-вероятно ще се разбере в края на следващата зима. Но като цяло от ерата на OTE ще се запази само добре развитата търговска мрежа, и билинг системата. Според няколко независими източника на "Капитал" от индустрията Telenor в момента провежда конкурс за основни доставчици на ново оборудване за мрежата на "Глобул". Покупката ще е на приблизително 2600 базови станции, а цялостният проект предвижда те да бъдат свързани помежду им с оптични трасета. Крайната цел е мрежа от четвърто поколение, поддържаща много висока скорост на трансфер на данни. Според експерти от сектора оптичната връзка е избрана пред алтернативата й (радиорелейна линия), защото осигурява не само голям капацитет за пренос, но и е по-сигурна - не се влияе почти изобщо от метеорологичните условия. Според източниците на вестника, търгът за избор на основни доставчици е стартирал още през октомври миналата година, а победителите (вероятно повече от един) се очаква да бъдат обявени в началото на февруари. Кандидати са ZTE, Huawei, Ericsson и NSN. Китайската ZTE е била партньор за подмяната на мрежата на поделенията на Telenor в Унгария и Черна гора. Пак ZTE е основен доставчик на оборудването за прехода от трето към четвърто поколение мобилна връзка на норвежкия телеком в Пакистан. В България компанията работи за "Мобилтел" по IPTV услугата на оператора. Негово производство са например сет топ боксовете (крайните устройства) за прием на интернет базираната тв услуга на "Мобилтел". Другият китайски доставчик - Huawei, също има доста общи проекти с Telenor - например по GSM и UMTS мрежата му в Норвегия, където е извършен т.нар. network swap (цялостна мрежова подмяна). Ericsson пък е стратегически партньор на Telenor за част от мрежата му в Швеция от 2011 г. В България шведският доставчик работи с "Мобилтел" по проекта му за LTE услуга. Ericsson е и компанията, която изгради общата мрежа на трите мобилни оператора в софийското метро. Конкретно при "Мобилтел" от пролетта на 2012 г. Ericsson чрез договор за аутсoрсинг напълно се грижи за поддръжката "на първо ниво" на т.нар. мрежа за достъп (базовите станции). NSN (Nokia Solutions and Networks) пък има договор за надграждане на споделената мрежа на Telenor и оператора 3 в Швеция именно за по-надежден пренос на данни. Доставчикът има общи проекти с Telenor и в Унгария и Дания. В България NSN през юни миналата година спечели търга на "Макс телеком" за доставчик на оборудването за новата му LTE мрежа. Стойността там е 15 млн. евро, а участниците в процедурата бяха същите, както сега при "Глобул". Предстоящата подмяна на голяма част от мрежата беше обявена още през есента на 2013 г. от новия тогава главен изпълнителен директор на "Глобул" Стайн Ерик Велан. Сега от пресслужбата на компанията потвърдиха, че проектът е стартиран и отказаха всякакви подробности с мотива за търговска тайна. Официална информация по темата за търга в момента няма от нито една от ангажираните компании предвид обичайните подписвани при такива процедури споразумения за конфиденциалност. Стойността на договорите за новите базови станции, оптика и изпълнение на самите дейности вероятно ще бъде обявена при подписването им. Според източници от сектора обаче общата сума на инвестицията в основния ремонт на "Глобул" е сума, близка до 300 млн. евро. Срокът за изпълнение на самия проект за подмяна на мрежата ще е краят на февруари догодина, като това също не бе официално потвърдено от пресслужбата на "Глобул". В индустрията изпълнението на такава задача за под една година е смятана за амбициозна и рискована, но не и неизпълнима цел. "Нещо като да смениш маслото на колата си, докато си на рали. Рисковано е, но в случая е вярно, че колкото по-бързо се направи, толкова по-добре", коментира дългогодишен мениджър от бранша. Веднага след подмяната на основното оборудване в "Глобул" предстои и ребрандиране на компанията в Telenor, твърдят източниците на "Капитал". През тази трансформация вече преминаха последователно БТК и "Мобилтел", но докато първата смени търговската си марка на "Виваком", то втората само прие ново лого. В случая подмяната не само ще е пълна, а и сумата, предвидена за нея е доста сериозна. Цялостният проект за нова мрежа на норвежката компания е не само една от най-големите инвестиции в телеком сектора в България за последните години, но и добра новина за пазара като цяло. Безспорно до голяма степен размахът в случая се дължи на, меко казано, забавеното темпо на развитие и поддръжка на мрежата на "Глобул" в последните години, в които операторът беше собственост на гръцката OTE - гръцкият телеком просто разчиташе на приходите от българското си звено. С други думи, Telenor има да наваксва в България. Фактът, че има намерение да го направи ударно и да предложи тук нови услуги и стабилен и бърз пренос на данни обаче със сигурност ще е стимул и за конкурентите му - основно "Мобилтел" и БТК, да отговорят със същото. На свръхрегулиран и силно наситен пазар като българския желанието на играчите за технологични вложения за стотици милиони обяснимо не е особено силно. Амбицията на един нов и финансово мощен конкурент обаче променя нещата.
Източник: Капитал (03.02.2014)

"Макс телеком" обеща нов мобилен оператор до юни Бърз мобилен достъп до интернет, лесен пренос на данни дори в големи обеми, гледане на филми, конферентна видеовръзка. Това са част от услугите, които LTE технологията ще позволи. И поне ако се вярва на компаниите, които подготвят навлизането й в България, до края на юни всички тези екстри ще са достъпни в страната през една мрежа, а до края на годината тя ще има и конкуренция. И макар че никой няма очаквания новите приложения на смартфоните и подобните им устройства да предизвикат моментален бум на пазара, поне желаещите да ги използват ще могат да го направят. До средата на годината "Макс телеком" ще даде търговски старт на мрежата си по стандарт LTE, обяви на специална среща с медиите изпълнителният директор на компанията Питър Ковел. Според собственика й Даниел Купсин напълно реално е услугата да започне да се продава дори и по-рано. В момента "Макс телеком" има мобилно покритие в София и още няколко града, сред които Русе, Стара Загора, Сливен, Банско. Тестове се провеждат и в Плевен, Варна, Бургас и курортите. Когато услугите на "Макс телеком" започнат да се продават, покритието на мобилната мрежа от четвърто поколение ще бъде между 25 и 35% по население, планира Даниел Купсин. В момента инфраструктурата се изгражда от NSN (Nokia Solutions and Nertworks). Тя беше избрана за основен доставчик на оборудването през юни миналата година, а стойността на договора е 15 млн. евро. Общата инвестиция на Купсин в проекта до момента обаче е доста повече - по думите му около 40 млн. евро, като очакванията са за още солидна сума вложения. На практика пускането на 4G мобилна услуга от "Макс телеком" ще означава навлизане на четвърти мобилен оператор в България. Без традиционния пренос на глас успехът на цялото начинание би бил, меко казано, поставен на риск. Затова и "Макс телеком", който няма GSM мрежа, възнамерява да използва инфраструктурата за стандартна мобилна гласова услуга на някой от трите GSM оператора: "Мобилтел", "Глобул" или БТК. "Водим преговори и с трите и се надяваме те да приключат успешно", каза Даниел Купсин. Договор от този тип (за национален роуминг) означава оператор, който няма своя GSM мрежа (обикновено новонавлизащ на пазара) да използва такава на друг, практически по-голям свой конкурент срещу заплащане на едро. В България досега такава практика няма, а Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) излезе със становище по въпроса, в което оставя процеса на пазарен принцип, но възможността за намесата й остава открита, ако до споразумения не се стигне и новонавлизащият играч на пазара се оплаче в регулатора. Така, ако до национален роуминг се стигне наистина, това ще означава "Макс телеком" да предлага пълната гама услуги на LTE технологията (виж карето) заедно с пренос на глас там, където има своя мрежа, а в останалата част от страната абонатите й да имат стандартен GSM. Принципно възможно е и друго - глас да се пренася по LTE, където има покритие. За момента подробности по тази част от проекта няма. Търговският старт на първия за България LTE оператор беше предвиден за края на 2013 или началото на 2014 г. Отлагането се прави, от една страна, за да бъде мрежата напълно готова да поддържа очакваното качество (при наситен и ценово ерозирал пазар като българския проектът няма да има втори шанс), а от друга - за да бъдат напълно легализирани всички части от мрежата. "Имате най-чудесното вино, най-прекрасните гледки и най-добрата бюрокрация", пошегува се Питър Ковел. Той заедно с другия основен мениджър в "Макс телеком" Тони Робинсън работи в БТК почти веднага след приватизацията й. "Макс телеком" взе лиценз за изграждане на LTE мрежа в честотния спектър 1800 MHz през 2011 г. По това време компанията беше собственост на основателя на "Мобилтел" Красимир Стойчев. По-късно обаче Стойчев я продаде на базирания в Лондон инвеститор от руски произход Даниел Купсин. При същата процедура за разпределение на честотите в обхвата 1800 MHz лиценз взе и "Булсатком". Сателитният тв доставчик също изгражда мрежата си за LTE и има амбициите да предложи и мобилен пренос на глас. Негови собственици са Максим Заяков и Пламен Генчев. Идеята там е LTE мрежата да има търговски старт към края на годината. Амбициите на "Булсатком" обаче са още по-големи и включват и изстрелване на собствен сателит за тв услугата. Дали някой от двата проекта (или и двата) ще успее - ще се види скоро. Със сигурност обаче това би означавало възможност за разместване на целия телеком пазар, който, макар и наситен, рискован за инвестиции, с ограничена възвращаемост, нисък среден приход от абонат и силни играчи, явно не е безинтересен за още инвестиции.
Източник: Капитал (05.02.2014)

"СЕП България" се отказа от мобилните разплащания "СЕП България" се отказа от лиценза си за оператор на платежна система, стана ясно от съобщения на БНБ и компанията. Чрез него тя предложи за първи път преди години т.нар. електронно портмоне - то позвоялваше да се управлява портфейл през телефона и да се плаща в търговски обекти. Пред "Капитал Daily" Венцислав Петров, изпълнителен директор на "Адванс Екуити холдинг", който е мажоритарен собственик на дружеството, обясни, че причината за отказа от лиценз е в липсата на подкрепа от страна на достатъчно банки, които са предпочели да разработват собствени продукти за подобен тип разплащания. Петров добави, че от "СЕП България" има готовност да подновят услугата в момента, в който се намери подходящ партньор за нея. Компанията ще продължи да издава електронен подпис с марката eSign. Лицензът за осъществяване на дейност като оператор на платежна система "СЕП България" получи от БНБ през 2007 г. Прекратяването му е извършено по желание на самото дружество, стана ясно от съобщение на централната банка. "Връщаме лиценза, защото проектът, който бе започнат преди повече от 6 години, не можа да се осъществи по модела, по който бе започнат", каза Венцислав Петров. Той посочи, че заради ограниченията, поставени в разрешителното, "СЕП България" не е могъл да предоставя пълния набор от услуги, търсени от клиентите му. Така предлаганият продукт не е успял да постигне планирания пазарен дял и да се пребори с конкуренцията на други подобни системи, каквато е например БИСЕРА. Друг проблем е било нежеланието на достатъчно банки да подкрепят проекта. Първоначално той предизвика интерес на "Глобул" и "Виваком", с чиито телефони можеше да се плаща, а като банки се включиха Алианц банк и Пощенска банка. Липсата на по-широка подкрепа обаче е поставила дружеството пред ситуация да инвестира собствен ресурс за интеграция на системите с отделните клиенти. "Ние извършихме необходимите разходи за съгласуване на системите, което не бе предвидено в бизнес плана и ни натовари с допълнителни разходи", обясни Венцислав Петров. Той добави, че негативно влияние е оказала и финансовата криза, която е принудила банките да свият разходите си за реклама, като така възможността за мобилни разплащания не е получила нужната й разгласа сред потребителите. Освен това през последните години банките са предпочели да разработват собствени системи за мобилни разплащания, като така допълнително са свили пазара на "СЕП България" при този продукт. В този смисъл от дружеството не смятат, че новината с връщането на лиценза и оттеглянето от тази дейност е изненада за някого в тези среди. Ивайло Петров увери, че това няма да засегне клиентите, тъй като те не ползват услугата от доста месеци. Според експерт от индустрията причина за неуспеха на проекта може да се търси в желанието на "СЕП България" да стартира с предлагането на голямо портфолио услуги още в ден първи от появата й на пазара, което е много скъпо и сложно за реализация от техническа гледна точка. Освен това, за да проработи моделът и той да е от полза на клиента, много телекоми и много търговци е трябвало да заработят едновременно. Това обаче е нямало как да се случи в ситуация, при която, търсейки най-доброто за себе си, банките и мобилните оператори е трябвало да постигнат споразуменея за съвместна работа. "Още миналата година спряхме да инвестираме в разработването на услугата", каза още Петров, като не изключи възможността за рестарт на проекта при появата на подходящ партньор. Според него с оттеглянето на "СЕП България" едва ли ще се отвори ниша за другите играчи на този пазар. Отказвайки се от този си проект, компанията смята да насочи ресурс към другите си дейности. Една от тях е предоставянето на електронен подпис с марката eSign. Услугата се предлага в цялата страна благодарение на мрежата от офиси на инвестиционната компания "Карол". Нейното дружество "Адванс екуити холдинг" е мажоритарен акционер в "СЕП България" с дял от 87%. Малки собственици на дялове в компанията са първите разработчици на продукта "Сирма солюшънс" и "Ино венчърс", които държат по 6.5% от капитала. Капиталът на "СЕП България" е в размер на 10 млн. лв. Последните години компанията трупаше загуби - за 2011 г. - 2.8 млн. лв. (с натрупани 7.4 млн.), а за 2012 г. - 2.32 млн. лв.
Източник: Капитал (07.02.2014)

Входът към телеком бизнеса пак е отворен Ако приемем, че лотарията е най-добрият начин да преброим оптимистите, то най-добрият начин да преброим песимистите е въпросът "Ще успеят ли "Макс телеком" и "Булсатком" да предложат масова телеком услуга". В това отношение песимизмът е проникнал сред експертите в сектора малко повече, околкото мобилните телефони - сред българското население. Въпреки целия скептицизъм на индустрията обаче и двата проекта се движат, поне по думите на собствениците на компаниите, които са твърдо решени да заемат по едно място в иначе доста затворения клуб на телекомите. Както се разбра през седмицата, "Макс телеком" има намерение да стартира мобилна услуга от четвърто поколение по стандарта LTE до средата на годината, а "Булсатком" - същото, но още няколко месеца по-късно. Новината обаче е, че вратата за достъп до въпросния клуб с ограничен достъп отново е отворена - през "Макс телеком". Собственик на "Макс телеком" в момента е Даниел Купсин - частен инвеститор, базиран в Лондон, с руски произход, по всичко личи - твърдо решен да докаже, че за руснаците път е всяко място, през което имат намерение да минат. Купсин купи дружеството от основателя му - създателя на "Мобилтел" Красимир Стойчев, през април миналата година. Цената тогава не беше обявена. Според Търговския регистър тя е 14 млн. евро, но по думите на самия Купсин, става въпрос за подпомагане на кредитно равнище, което впоследствие е било конвертирано в собственост. По онова време "Макс телеком" имаше лиценз за LTE мрежа на честота 1800 MHz, но дори самата такса за нея от 30 млн. лв. към Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) не беше платена. След сделката Купсин внесе и тези пари, а през юни нае NSN за основен доставчик на оборудването на мрежата срещу 15 млн. евро. Така според него до момента вложението му в българския му проект е 40 млн. евро. Оттук нататък обаче със сигурност ще трябват още доста пари. Затова и се стига до момента, в който Купсин (който сам определя себе си като скромен инвеститор), търси партньор. "Да, вярно е, че търся инвеститор. Търся финансиране. И в това няма нищо чудно - искам да развивам компанията", каза собственикът на "Макс телеком" пред "Капитал". Сумата, за която става въпрос, не бе уточнена. Според Купсин обаче почти никакви варианти не се изключени. Възможна е продажба на дял в компанията на финансов или друг инвеститор, допускане на нови акционери чрез IPO, кредит и всякакви други опции, за момента без една - продажба на контролния дял в дружеството. "Не, не искам сега да изляза от тази инвестиция. Ще остана мажоритарен акционер", твърди Купсин. По думите на член на мениджмънта на компанията вече са водени разговори с голяма международна финансова институция, която има готовност да отпусне средства, но при условие че сподели риска с още един инвеститор. По-активни преговори се очаква да стартират веднага щом станат готови финансовите резултати на "Макс телеком" за 2013 г., тоест всеки момент. Очевидно въпреки ясно декларираното нежелание на руския инвеститор в момента да даде другиму контролния дял в "Макс телеком", не се изключва партньорство, което в бъдеще да доведе до цялостна промяна в собствеността. Още когато купи компанията, Купсин заяви, че няма намерение да я продава в близките три-четири години, но не е и телеком, в който да инвестира завинаги. Сумата, спрягана като необходима за търговския старт на "Макс телеком", е от порядъка на още 35 млн. евро. Към момента по думите на мениджърите и собственика на дружеството покритието на LTE мрежата му е около 20% от населението на страната, което означава София, Русе, Стара Загора, Сливен, Банско. Очакванията са при пускането на реалните оферти към клиентите, което по думите на Купсин може и да е по-рано от юни, мрежа да има за между 25 и 35% от българските жители, като в напреднала фаза е изграждането в Плевен, Варна, Бургас и курортите. Очакванията за първата година след старта на LTE оператора са да набере клиенти от порядъка на 200 хиляди. С една дума, проектът е придвижен няколко стъпала по-нагоре от фазата, на която го остави Красимир Стойчев, но за вземането на последните най-високи такива, явно се търси съдействие от кредитор или съдружник. Предвид общия пейзаж на телеком пазара в България, в това няма нищо чудно - въпреки че много пъти от "Макс телеком" са обявявали, че нямат амбицията да се превръщат в типичен мобилен оператор, компанията ще се опита да отнеме от бизнеса на трите гиганта на това поле. И е логично те да не приветстват нашественик, дори малък, на фона на и без това спадащите си приходи. От една страна, и БТК, и "Мобилтел" имат свои проекти за развитие на LTE мрежи. До момента те не търпят някакво солидно развитие. Това обаче може да се промени бързо. "Глобул" всеки момент ще започне тоталната подмяна на оборудването в мрежата си, като цялостният проект е за стотици милиони евро, а крайната цел - именно мрежа за скоростен достъп до интернет и пренос на данни до края на февруари догодина. Това няма как да не предизвика забързване и при двамата му големи конкурента. На фона на тези мащаби "Макс телеком" има недотам големи шансове за проникване на пазара. От друга страна, тези шансове в пъти намаляват, ако новият оператор не успее да предложи и пренос на глас. Технически през LTE мрежата му това е възможно. Като обаче се има предвид, че тази мрежа далеч няма да има покритие на голям процент дори от населението на страната, за гласова услуга "Макс Телеком" ще трябва да разчита на национален роуминг с БТК, "Глобул" и "Мобилтел" (да ползва на ??? от трите GSM мрежи срещу заплащане на едро). Според Купсин преговори на тази тема има и с трите компании. До резултат обаче още не се е стигнало, а регулаторът вече остави този процес на пазарна основа, декларирайки готовност да се намеси, ако преговорите блокират и малкият оператор се оплаче. Евентуална такава намеса обаче при всички положения би отнела време. Тоест като цяло следващите няколко месеца ще са критични за "Макс телеком". Първо - дали ще бъде намерено допълнително финансиране или партньор. И второ - дали операторът ще съумее да предложи атрактивна услуга, или ще опита да оцелее само като доставчик на мобилен интернет. За клиентите обаче положителни са всички сценарии. Дори проекти от типа на "Макс телеком" и "Булсатком" (който също изгражда своя LTE мрежа) само да стимулират сегашните оператори да предложат нови услуги, това пак е от полза за абонатите им.
Източник: Капитал (10.02.2014)

След сделката с "Теленор" "Глобул" увеличил клиентите си с над 4% Ръст на клиентите с 4.2 процента през четвъртото тримесечие на 2013 г., отчете в четвъртък вторият по-големина оператор у нас "Глобул" за периода, който е вторият след придобиването на телекома от норвежката "Теленор" (Telenor Group). Приходите на компанията от услуги за пренос на данни за периода бележат солиден ръст от 42% спрямо година по-рано, но като цяло общите приходи на компанията за последното тримесечие на годината са спаднали със 7% в сравнение със същия период на предишната година. Това се дължи най-вече на намалените през юли 2013 г. от Комисията за регулиране на съобщенията цени, плащани от клиентите за обаждане до потребител на друг оператор – т.нар. терминиране. Данните и за двата периода са преизчислени съгласно счетоводната политика на новия собственик, уточняват от "Глобул". Без да се вземат предвид промените в цените за терминиране, приходите на телекома за тримесечието са с 3.3% по-малко, най-вече заради извънредните му приходи в периода. Така печалбата на оператора преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) за четвъртото тримесечие на 2013 г. намалява с 11,8% в сравнение със същия период на 2012 г. Ако не бяха свалени цените за терминиране, печалбата би се подобрил с 2 процентни пункта спрямо същия период на 2012г. Клиентите на абонаментните програми са нараснали с 5.5 на сто в края на 2013 г. спрямо година по-рано и достигат 2.7 милиона. Това е около 68% от всички 4 милиона активни клиенти на оператора. От статистиката, съгласно правилата на "Теленор", са изключени онези потребители на предплатени услуги, които не са били активни през последните 90 дни, както и клиентите на услуги от типа machine-to-machine (M2M). Въпреки тенденцията за миграция на потребителите от предплатени услуги към услуги на договор, благодарение на иновативните оферти на "Глобул", броят на ползващите предплатени карти са се увеличили с 1.5% през последното тримесечие на годината, отчита операторът. През четвъртото тримесечие на 2013 г. абонатите на услугите за мобилен пренос на данни на дружеството се увеличиха с 56% на годишна база, докато абонатите на фиксираните услуги на оператора са продължили да нарастват и в края на годината вече са над 250 000. Средното месечно потребление на клиент за периода е достигнало 173 минути или с 2% по-малко от четвъртото тримесечие на 2012 г., докато средният приход от потребител намалява до 11 лв., или със 7.9% по-малко, отново най-вече заради по-ниските цени за терминиране. Ако не се отчита този фактор, средният приход от потребител на GLOBUL за четвъртото тримесечие на 2013 г. би отбелязал спад от само 4.2%. Според данните, общите приходи на "Глобул" и търговската верига "Германос", която също беше купена от "Теленор", бележат спад от 7 процента през последното тримесечие на 2013 г. и са 165.4 млн. евро. Печалбата на двете компании преди лихви, данъци и амортизации за периода е 49.4 млн. евро, което е с 11.8 на сто по-малко спрямо година по-рано.
Източник: Медия Пул (14.02.2014)

Mtel привлече маркетинг шеф от Globul Петя Стоянова е новият директор „Маркетинг комуникации" в Мтел. Тя ще отговаря за всички рекламни дейности на телекома, ще се грижи за налагането на нови продукти и услуги, както и за успешното развитие на бранда Мтел, съобщават от компанията. Тя има повече от 15 години опит в областта на маркетинга, брандинга и интегрираните комуникации в международни компании. Името й е свързано с изграждането, управлението и развитието на марките Globul, Flirt, Toyota, DHL, Liqui Moly, Sonax, MV Agusta, БНТ и др. В различни периоди от професионалната си кариера госпожа Стоянова развива стратегически маркетинг проекти на ключови клиенти в международната агенция „New Momеnt New Ideas Company". Повече от 5 години Петя работи като директор „Корпоративен маркетинг" в Глобул с фокус върху позиционирането и изграждането на марката на телеком оператора. Тя има магистърска степен по маркетинг от Bradford University, Management Center, UK и множество международно признати сертификати от различни образователни институции.
Източник: Money.bg (25.02.2014)

Приходите на "Мобилтел" се свиха с 15% Надолу. Това остава посоката, в която "Мобилтел" се движи - въпреки мерките за оптимизация на структурата, въпреки разнообразяването в източниците на приходи, въпреки ребрандинга и скорошната смяна на висшия мениджмънт. На фона на общото свиване на телекомуникационния пазар в България най-сериозно продължава да страда най-големият мобилен оператор. И тенденцията се потвърждава от финансовите резултати на "Мобилтел" за 2013 г., публикувани в сряда заедно с тези на компанията майка Telekom Austria. Какво точно е разпределението на телеком пазара в страната, ще стане ясно в средата на следващата седмица, когато се очаква да излязат и резултатите на БТК. Но от тези на "Мобилтел" от сряда и тези на "Глобул" отпреди две седмици става ясно, че лидерът в сектора продължава да губи не само приходи и печалба, но и пазар. "През последната четвърт на 2013 г. регулаторната политика продължи да оказва негативно влияние върху резултатите на компанията. Слабата макроикономическа среда, намаляващото население и свиването на преките чуждестранни инвестиции повлияха потреблението. "Мобилтел" предприе мерки, за да отговори на тези предизвикателства, от една страна, фокусирайки се върху високия клиентски сегмент и поставяйки акцент върху смартфон офертите и пакетните предложения, и от друга - налагайки стриктно управление на разходите", се казва в съобщението на компанията. Към края на 2013 г. клиентите на мобилни услуги на "Мобилтел" са намалели с 1.026 млн. до 4.2 млн., признават от оператора. Спадът донякъде е причинен от промените в методологията за броене на SIM карти, направени през последното тримесечие на годината (такива промени направи и "Глобул", след като беше купен от Telenor). "Новата методика по-добре отразява клиентското поведение и позицията на "Мобилтел" като конвергентен телеком доставчик. Тя предоставя повече прозрачност и привежда политиката на телекома в съответствие с тази на останалите оператори", обясниха от пресслужбата на дружеството. Така, макар и да запазва лидерската си позиция, "Мобилтел" отбелязва годишен спад на пазарния си дял от 42.1% на 39% като брой абонати. За сравнение - "Глобул" отчете 4 млн. абонати към края на 2013 г. Като приходи "нивото" на "Мобилтел" също спада - с 14.8% до 399.4 млн. евро за миналата година. За последното тримесечие намалението е с 10.3% спрямо същия период на 2012 г. Причините, очаквано, са намалените тарифи за терминиране на едро, спадът в трафика и цените. Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) намалява с 23.5% за цялата 2013 г. спрямо предходната година до 158.6 млн. евро и с 25.7% до 31.9 млн. евро за периода октомври - декември 2013 г. спрямо аналогичния на предходната година. При този показател за последния период регулаторните мерки допринасят за спада с 0.9 млн. евро. За сравнение - "Глобул" има 661.9 млн. лв. приходи и 224.8 млн. лв. EBITDA за 2013 г. Позитиви за момента "Мобилтел" отчита по две линии - от навлизането на мобилния интернет и от дейността му като комплексен доставчик. Клиентите на компанията, използващи мобилен интернет, са се увеличили с повече от 30% през 2013 г., като броят им достига 192.9 хил. В същото време операторът отчита растеж и в сегмента на фиксирания броудбанд - броят на клиентите, ползващи фиксиран интернет, се е увеличил с 2% до над 155 хил. абонати, като общият брой на фиксираните линии за достъп нараства с 1.4%. Общо приходите на "Мобилтел" от фиксирани услуги също се вдигат, достигайки 6.7 млн. евро за последното тримесечие на миналата година.
Източник: Капитал (27.02.2014)

Telenor: "Глобул" има потенциал за растеж Оптимизъм въпреки мрачните прогнози, планове за растеж и увереност в смисъла от по-силното присъствие на Telenor в региона на Югоизточна Европа. Това като цяло демонстрира президентът и изпълнителен директор на Telenor Group Йон Фредрик Баксас на среща с медиите в рамките на Световния мобилен конгрес (MWC) в Барселона. Пред журналистите Баксас защити покупката на българския мобилен оператор "Глобул", заявявайки, че според него компанията може да генерира растеж. "Миналата година се появи възможност за придобиването на втория по големина оператор в България. Критиците и някои анализатори обявиха, че България е пазар без възможност за растеж", коментира Баксас. "Но "Глобул" като втори по големина оператор, и в рамките на групата на Telenor, би трябвало да успее да се възстанови и препозиционира на пазара, като в резултат допринесе за растеж на местната икономика и достигне резултатите на другите наши звена по света", каза топ мениджърът на Telenor, припомняйки, че компанията притежава телекоми в съседните на България държави и разчита и на позитиви от увеличеното си присъствие в региона. Изказването на Баксас идва броени дни след като изследователската фирма Business Monitor International (BMI) обяви, че ситуацията на телеком пазара в България е "разнопосочна". BMI посочват, че сделката на Telenor с "Глобул" ще засили конкуренцията и качеството на услугите, но именно високото проникване на мобилни услуги (около 150% по данни на регулатора) не дава перспектива за растеж. Изследователската фирма допълва, че средният месечен приход от абонат (ARPU) е спаднал рязко заради регулациите, наложени през последната година и половина от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Инвеститорите на Telenor показаха загриженост още когато компанията обяви, че придобива "Глобул" за 717 млн. евро. Причината за тези опасения тогава беше, че GSM пазарът в страната е силно наситен, конкурентен и с намаляващи приходи - същата тенденция, която се описва и в доклада на BMI. Telenor обаче очевидно остава убеден в перспективите на "Глобул". От самото начало норвежкият телеком обяви, че ще инвестира солидна сума в българския оператор, която ще включва пълна подмяна на мрежата му. Според източници на "Капитал" процедурата за това е стартирана още в края на октомври миналата година, кандидати са били Huawei, Ericsson, ZTE и Nokia Solutions and Networks (NSN), а сумата за основния ремонт на "Глобул" доближава 300 млн. евро. Пак по данни на вестника търгът е приключил с избран доставчик, чието име скоро ще се разбере. Един от основните проблеми за европейските оператори като цяло обаче остава нивото и посоката на регулациите на Стария континент, заяви Баксас, който е и председател на Асоциацията на GSM операторите (GSMA). Според него през последните години Европейската комисия е ориентирана повече към защитата на потребителите вместо към насърчаване и улесняване на сектора. "За да се върне силата на телеком индустрията, трябва да й се позволи да се консолидира", обяви Баксас. Според него това ще създаде единство и ще засили позициите на операторите, за да могат те да инвестират в нова инфраструктура. "Регулациите през последните пет до седем години бяха прекалено фокусирани към потребителите, а не към насърчаване на инвестициите от страна на операторите. Като резултат САЩ задминаха ЕС на мобилния пазар с преминаването от 3G към 4G мобилни мрежи. В Съединените щати по време на финансовата криза хармонизираха честотния спектър и улесниха изграждането на нови мрежи", каза Баксас. Той допълни, че в Европа подобен пакет няма, както и че 4G инфраструктурата не се развива със същото темпо, както се прави в САЩ.
Източник: Капитал (27.02.2014)

Първа награда в категорията "Инвеститор в обществото" за 2013 г. спечели GLOBUL. Компанията бе отличена за подкрепата си при създаването на първия Дневен център за трудови занимания за хора с интелектуални затруднения "Светове", по проект на Фондация "Светът на Мария". За реализацията на проекта телекомът дари 250 000 евро. В дневния център млади хора с леки и умерени интелектуални затруднения имат възможност да се подготвят за самостоятелен живот, за работа в екип, за изграждане на приятелства и упражняване на усвоените трудови умения. Като част от Дневния център предстои и откриването на "Защитено кафене" и за външни посетители, където ще се предлагат прясно приготвени храни и напитки.
Източник: Сега (27.02.2014)

Връчиха награди за отговорен бизнес Наградите за отговорен бизнес за 2013 на Българския форум на бизнес лидерите бяха връчени на специална церемония късно във вторник. Рекорден брой компании участваха в 11-ото издание на конкурса за корпоративната социална отговорност. За отличията се състезаваха 56 компании. "Инвеститор в човешкия капитал" стана ЧЕЗ България с проекта "ЧЕЗ-инвеститор в здравето и знанието на служителите", втори са Мобилтел с проекта Top Performers Program, а трети са "Енерго-Про" с "Фонд за лечение на служители". Призът в "Маркетинг, свързан с кауза" бе присъден на "Ивентас", които са партньори на проекта "Човечността има лице". Голямата награда в категорията "Инвеститор в знанието" отиде при "Телерик" за "Академия на "Телерик". "Инвеститор в околната среда" е "Екопак-България" с проекта "3D Екобус". В оспорваната категория "Инвеститор в обществото" наградата заслужи GLOBUL за подкрепата им за Дневния център за хора с интелектуални затруднения.
Източник: Стандарт (27.02.2014)

Телеком пазарът се стопи с 242 млн. лв. за година Само за година телекомуникационният сектор в България е изгубил около 242.2 млн. лева, а прогнозите не са никак оптимистични. Това стана ясно, след като и трите водещи телекома в страната публикуваха отчетите си за миналата година. Последна във вторник това направи БТК (която за 2013 г. вече е лидер като приходи в индустрията в България). За пръв път в историята през 2013 г. БТК има по-високи приходи от мобилни услуги, отколкото от фиксирани. Ако общо "Мобилтел", БТК и "Глобул" за 2012 г. са имали постъпления от 2.497 млрд. лв., то за 2013 г. сумата за трите оператора вече е 2.255 млрд. лв. Така за поредна година телеком секторът в страната губи и приходи и печалба, като причините са затегнатата европейска и местна регулаторна политика, конкуренцията между операторите и в крайна сметка - спадът в тарифите на едро и дребно. Основна причина за свиването на индустрията е намалението на тарифите на едро за терминиране на трафик в мобилни мрежи - таксите, които операторите плащат един на друг, когато абонатите им правят повиквания между мрежите. Те бяха понижени рязко на два пъти през последните две години от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Съществено влияние оказва и спадът в тарифите на дребно, и то не само при тези в роуминг в рамките на Европейския съюз, но и при тези за национални обаждания. За тази тенденция говори средниятмесеченприход от абонат (ARPU), който намаля през миналата година до около 5 евро средно. Принципно този показател е изключително важен за всеки оператор и следен в цялата индустрия. Затова и не случайно една от мерките, които предприеха и трите телекома в България към края на 2013 г., беше да променят начина, по който отчитат потребителите си - те спряха да броят предплатените SIM карти, които не са използвани за определен брой месеци. В резултат операторите буквално отписаха от отчетите си общо близо два милиона абонати (всъщност това са основно неизползвани отдавна карти, заради които проникването на мобилните комуникации в България беше надвишило 150%). Вследствие на "намалението" на абонатите средният месечен приход от абонат също се промени - за "Мобилтел" т.нар. ARPU се увеличи от 10.1 на 12.3 лева през последното тримесечие на миналата година, показателят на "Глобул" нарасна от 9.4 на 11.1 лв., а на БТК - от 10.6 на 11.2 лв. Най-малко засегнат от "голямото отписване" логично се оказа третият по големина мобилен оператор – БТК. Компанията е отписала едва 200 хил. абонати след смяната на метода за отчитане на активните потребителите, но тази бройка е компенсирана от привлечени нови клиенти през цялата година. БТК е телекомът с най-високи приходи в България за 2013 г., става ясно от финансовия отчет на компанията. Лидерът при фиксираната телефония и интернет отчита постъпления от 811.9 млн. лв. за изминалата година. Това е спад от 5% спрямо предходната 2012 г., но процентът е по-малък спрямо същия при другите две компании. "Мобилтел", макар и да остава най-голям в мобилния сегмент като пазарен дял, отчита свиване на годишните постъпления с 15% до 781 млн. лв., а приходите на "Глобул" намаляват с 9.4% до 661.9 млн. лв. Тенденцията БТК да вземе от "Мобилтел" първенството по приходи стана видима още когато излязоха отчетите на дружествата за първото тримесечие на миналата година. Тя се запази и през следващите два тримесечни периода, така че сегашният резултат за цялата 2013 г. не е изненада. БТК е водеща и при печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA). Компанията отчита EBITDA от 325 млн. лева за цялата 2013 г., докато при "Мобилтел" и "Глобул" тя е съответно 310.1 млн. и 224.8 млн. лева. Принципно от трите телекома единствено БТК обявява нетната си печалба, като през изминалата година тя е в размер на 29 млн. лева, което е подобрение в сравнение с 33 млн. лева загуба, отчетена през 2012 г. Съществен принос към подобрените приходи и финансов резултат очевидно има и покаченият дял на БТК на мобилния пазар. Към края на 2013 г. компанията вече има близо 24% дял в този сегмент като брой абонати и 23% като приходи. Към същия момент клиентите на мобилната й услуга са 2.6 млн. спрямо 4 млн. за "Глобул" и 4.2 млн. за "Мобилтел".
Източник: Капитал (05.03.2014)

"Глобул" избра Huawei за обновяването на мрежата си Глобул" избра китайската Huawei за главен изпълнител на проекта за подновяване на мрежата си, съобщиха от компанията в понеделник. Така Telenor - новият собственик на втория по големина мобилен оператор в България, изпълнява обещанието си да инвестира в него сериозна сума пари. То беше дадено скоро след като норвежкият телеком купи "Глобул" от гръцката ОТЕ за 717 млн. евро през август миналата година. За преминаване към следващото поколение мобилни комуникации са необходими и честоти, които военните все още заемат. Проектът включва пълна подмяна на съществуващата мрежа от второ и трето поколение (2G и 3G), подобряване на достъпа и опорната мрежа и трябва да приключи към средата на 2015 г., обявиха от "Глобул" в официално прессъобщение. Крайната цел е мрежата да бъде съвместима и готова за преминаване към четвърто поколение мобилни комуникации (4G). Споразумението между Huawei и мобилния оператор е за петгодишен инвестиционен цикъл, като китайският партньор ще осигури последващата поддръжка за осем години. С подмяната на инфраструктурата на компанията си в България Telenor цели да подобри качеството на услугите й, преди да смени бранда й със своя, което се очаква също догодина. "В "Глобул" сме наистина развълнувани от старта на този мащабен проект. С помощта на партньорите ни от Huawei, техните модерни технологии и значителен опит, ние възнамеряваме да изградим надеждна мрежа с висок капацитет, подготвена за предоставяне на 4G услуги", коментира главният изпълнителен директор на "Глобул" Стейн-Ерик Велан. "Така ще можем да предложим на клиентите си най-добрите услуги за пренос на данни и глас, базирани на най-новите технологии в бранша. Освен това проектът е важна стъпка в нашата стратегия да направим интернет достъпен за всички и да изпълним обещанието, което поехме пред потребителите, когато Telenor придоби "Глобул", допълни Велан. От мобилния оператор не разкриват детайли по поръчката, но според източници на "Капитал" покупката е за над 2500 базови станции, свързани с оптични трасета, с възможност за надграждане до четвърто поколение мрежи (4G). По информация на вестника общата сума за пълната подмяна на оборудването на телекома възлиза на близо 300 млн. евро. Предстоящото обновяване на мрежата беше обявено още през есента от новия тогава изпълнителен директор на "Глобул" Стейн-Ерик Велан. Според източници на "Капитал" процедурата по избор на вендор за т.нар. network swap е стартирала още през октомври миналата година, или два месеца след като Telenor влиза във владение в "Глобул". По данни на вестника оферти са подали Huawei, Nokia Solutions and Networks (NSN), ZTE и Ericsson, а китайският гигант де факто е избран още преди няколко седмици. Договорът за подмяна на мрежата на "Глобул" е един от най-големите в сектора за последните години в страната. Затова, а и защото представлява доближаване до следващото поколение мобилна комуникация, той е от значение не само за конкретния оператор и за доставчика на оборудването, но и за индустрията като цяло. От Huawei обявиха, че след като са избрани за изпълнител, ще увеличат инвестициите си и работните места в страната, за да могат да се справят със задачата. Така реално договорът между двете компании ще има двоен ефект - от една страна, ще се подобрят мрежата и качеството на услугите на "Глобул", а от друга, китайският вендор ще търси повече специалисти, за да изпълни проекта. "Ще продължим да увеличаваме инвестициите си в България, като открием нови работни места и разширим сътрудничество с местни компании, за да изпълним своите ангажименти към "Глобул", казва Джим Лу, президент на Huawei за Централна, Източна и Северна Европа, цитиран в прессъобщението на телекома.
Източник: Капитал (11.03.2014)

Глобул избра Huawei - световен доставчик на информационни и телекомуникационни решения, за изпълнител на предстоящият проект по обновяването на мрежата на оператора. Телекомът ще си партнира с Huawei за пълна промяна на съществуващата 2G и 3G мрежа на компанията.
Източник: Стандарт (11.03.2014)

„Виваком” оглави по приходи телекомуникационния пазар у нас. Постъпленията на оператора през 2013 година са в размер на 811,9 млн. лв. Това е с 30,9 млн. лв. повече от оборотите, които отчете досегашният лидер „М-Тел”. „Глобул” остава трети със 142,8 млн. лв. по-малко. Последната година, в която приходите и на трите мобилни оператора бележат ръст, е 2008 година. За сравнение, през 2013 година постъпленията им са с близо 1 млрд. лв. по-малко. Една от основните причини е регулаторната политика за намаляването на тарифите на едро. Това са таксите, които операторите плащат един на друг, за да използват мрежата си. Постъпленията на „Виваком” достигнаха 811,9 млн. лв. Това е спад с 5% спрямо 2012, но е повече от резултатите на другите два телекома. „Мобилтел”, макар и да остава лидер в мобилния сегмент като пазарен дял, отбелязва свиване с 15% - до 781 млн. лв. Постъпленията на „Глобул” намаляват с 9,4% - до 661,9 млн. лв.
Източник: Преса (12.03.2014)

"Мобилтел" ще трябва да плати до 60 млн. лева за подновяване на лиценза "Мобилтел" ще трябва да плати на държавата десетки милиони за подновяване на лиценза, за да може да продължи да използва радиочестотите, с които разполага до момента. Това се налага, след като в края на януари бяха приети изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), с които се налага практиката мобилните оператори да плащат определена тарифа за честотния спектър, който им е отпуснат. Преди законодателната промяна това ставаше само с плащането на административна такса. Лицензът на "Мобилтел" изтича през юни и затова компанията трябва да плати за честотите, които ползва, в рамките на месец. Предварителните оценки бяха, че сумата ще е до 60 млн. лв., но е възможно и да е по-ниска. Парламентът прие изменение на ЗЕС през януари тази година, с което задължава мобилните оператори да плащат такси за подновяване на разрешителното за ползване на честотите, които държавата им е отпуснала. Вносители на законопроекта са Камен Костадинов (ДПС) и Мартин Захариев (БСП). Мотивът им е, че радиоспектърът е с много ограничен ресурс и е европейска практика след изтичане на първоначалния лиценз държавата да получава "адекватно заплащане" за него. До момента трите мобилни оператора платиха само първоначалната такса при получаване на лиценза за ползване на честотите, а за подновяването му досега се изискваше само символичната сума от 360 лв. за административни услуги. С поправката в закона при изтичане на лицензите им компаниите ще трябва да плащат за всяка честотна лента, която притежават наново. Предложението на парламентарната комисия е гласувано на първо четене в зала на 12 декември миналата година, а на второ – на 23 януари 2014 г. Така поради нововъведението "Мобилтел" ще трябва да плати до края на май около 60 млн. лева поради факта, че лицензът й изтича през юни. Разрешенията на "Глобул" и БТК имат по-късен срок – през 2021 и 2024 г. съответно, защото получиха своите лицензи доста след първия мобилен оператор. Сумата колко точно ще плати "Мобилтел" не се определя от Народното събрание, а от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Тъй като по обновения закон компаниите ще трябва да плащат за честотите, с които разполагат, а тези тарифи се определят от националния регулатор и одобряват от Министерския съвет. Една от основните критики е, че в момента сумите за предоставяне на честоти са прекалено високи и затова комисията предприе мерки за намаляването им. Поради тази причина регулаторът внесе предложение за намаляване на тарифите за таксите, които събира за предоставяне на радиоспектър. То беше прието на заседание на Министерския съвет в сряда. С което се формира и комплексната сума, която "Мобилтел" ще трябва да плати за подновяване на лиценза си. От мобилния оператор не пожелаха да коментират темата. По източници на "Капитал Daily" тя е до 60 млн. лева, като компанията ще поднови лиценза си за 10 години. Първоначалната идея е била той да бъде удължен с 15 години, но впоследствие периодът е намален, за да излезе по-евтино на оператора, допълват източниците.
Източник: Капитал (17.03.2014)

Продава се шестият мобилен оператор Някъде около 35-36 млн. лв. За толкова пари в момента можете да си купите шестият мобилен оператор в България. С уговорката, че всъщност той не съществува, а в сумата влиза само лицензът за изграждане на мрежа. Не че има опашка от кандидати. Но пък активност в презентиране на проекта пред евентуални инвеститори не липсва. Особено в последните два-три месеца. Компанията "4Джи ком" озадачи телекомуникационния сектор в България, когато през декември 2011 г. взе лиценз от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за изграждане на мрежа за мобилни услуги от четвърто поколение (4G). В рамките на една процедура тогава регулаторът издаде три разрешителни - на "Булсатком", на "Макс телеком" и на "4Джи ком". За разлика от сателитния тв доставчик с позиция на лидер в платеното тв разпространение в България и притежаваната от основателя на "Мобилтел" Красимир Стойчев компания за мобилен интернет "4Джи ком" изобщо не фигурираше до този момент в нито един сегмент на индустрията. Дружеството беше създадено през юни 2011 г. - очевидно с единствената цел да участва в раздаването на нови лицензи от КРС. Формално то е притежание на друго такова - "Ултра ком БГ". По данни от Търговския регистър учредител и 100% собственик на "Ултра ком БГ" е Александър Илиев Митрев, а предметът на дейност на дружеството е "набиране на капитал за развитие, изграждане и опериране на национален доставчик на високоскоростен широколентов интернет и предоставяне на електронни съобщителни услуги, както и всички други дейности, незабранени със закон в България". Управляващи на самото "Ултра ком БГ" са Евгени Цолов, Емил Цолов и Теодор Цолов. Евгени Цолов е и представител на "4Джи ком". Самият той участва като акционер и управляващ в доста други фирми с най-разнородна дейност - от изготвяне на проекти до опериране с подвижен железопътен транспорт. Според отлично осведомени източници на "Капитал" от сектора реални основатели и притежатели на мистериозната компания са бившият председател на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения Пламен Вачков и бившият министър на промишлеността в кабинета на Димитър Попов Иван Пушкаров. Името на Пушкаров фигурира в списъка на акционерите на "Ултра ком БГ", представен на последното общо събрание на дружеството през декември 2013 г., макар и с малък дял, заедно с тези на Нели Иванова Фикова и "Трансфронтиер девелопмент", а като основен притежател е посочен пак Евгени Цолов. Цолов пък е съдружник с Пушкаров и Пламен Вачков в "Телекорп", което е вписано като член на борда на директорите на самото "4Джи ком". С две думи - връзки, показващи участието на Пушкаров и Вачков в специално създадената за вземане на мобилен лиценз компания, не липсват. И трите новолицензирани мобилни оператора от ново поколение дълго не внасяха първоначалните си такси към КРС за честотен ресурс - "Булсатком" 19 млн. лв., а "Макс телеком" и "4Джи ком" - по 30 млн. лв. Сателитният оператор в крайна сметка се издължи. "Макс телеком" - също, след като руският инвеститор Даниел Купсин го купи от Красимир Стойчев. "4Джи ком" обаче все още не е платил нито лев - факт, който няма как нито да бъде забравен от КРС, нито да остане встрани от вниманието на реалните участници на телеком пазара в страната. Регулаторът продължава да настоява да получи таксата си, разбира се, начислява лихви върху сумата и даже потърси съдействие от НАП. "Глобул" пък веднага след като беше купен от Telenor, неколкократно повдига пред регулатора темата какво ще се случва с честотите, дадени на мистериозния оператор без покритие и практически блокирани от него в обхвата 1800 MHz. Запитвания по темата има от още един от големите действащи телекоми. Тоест очевидно това положение няма как да остане непроменено още дълго и "4Джи ком" или трябва да плати, или да изгуби лиценза си. Във втория случай впрочем вземанията на държавата трудно ще бъдат събрани предвид факта, че дружеството с капитал 50 хил. лв. практически няма нищо. В последния му наличен отчет - за 2012 г., като негов актив, но и като висящо бъдещо плащане фигурират само 32 млн. лв. - стойността на лиценза заедно с лихвите. За да осребрят включването си в търга на КРС преди две години и половина, в момента Вачков и Пушкаров просто се опитват да продадат компанията - което очевидно е и първоначалният замисъл. Проблемът е само, че няма кандидати. По информация на вестника потенциални инвеститори се търсят буквално във всички ъгълчета на планетата. Сред запитаните компании е например базираната в Монреал Collins Group - бутикова инвестиционна банка с най-разнообразни проекти, чийто представител за България Йолиан Маринов потвърди, че има запитване за "4Джи ком", но за момента не и напредък към реализиране на каквито и да било намерения. Презентация наскоро е правена и пред Ричард Шиърър, бивш директор в БТК, а сега главен изпълнителен директор на азербайджанския мобилен оператор Bakcell. Сумата, спрягана като търсена в евентуалната сделка, е 35-36 млн. лв. - това всъщност е висящото плащане към КРС, плюс 3-4 млн. лв. за собствениците. До реални преговори обаче до момента според източниците на вестника не се стига. С други думи, схемата за брокерстване с държавни лицензи в случая явно просто е закъсняла, още повече предвид състоянието на пазара.
Източник: Капитал (24.03.2014)

"Мобилтел": Ще останем номер едно Защита на лидерската позиция в мобилния сегмент, стабилизиране и подобряване на финансовите резултати и покачване на пазарния дял при фиксирания интернет и тв доставката. Това са трите цели, които очерта пред "Мобилтел" главният изпълнителен директор на компанията Танасис Кацирубас при първата си среща с медиите, след като пое поста през есента на миналата година. "Имаме намерение да останем номер едно като мобилен оператор", подчерта Кацирубас. В момента "Мобилтел" държи 39% пазарен дял като брой абонати при мобилната услуга, но едва 7% от клиентите на фиксирания сегмент (основно пренос на интернет и телевизионно разпространение). "Това не отразява реалните ни възможности. Те са много по-големи", каза директорът на телекома. Така очевидно стратегията на мениджмънта на "Мобилтел" занапред ще е да спре (или поне да намали максимално) изтичането на абонати на мобилната услуга към конкуренцията и да стабилизира пазарното си и финансово представяне, като предлага, от една страна, максимално пълно обслужване под формата на пакетни оферти за мобилна, фиксирана услуга, телевизия и интернет и от друга - изгодни оферти за мобилен пренос на данни (второто - все повече със засилването на клиентския интерес). Ходовете на "Мобилтел" точно в момента са изключително важни за бъдещето на компанията - по последни данни, станали ясни след публикуването на финансовите резултати на трите телекома, вторият по големина мобилен оператор "Глобул" почти се е изравнил като брой абонати с лидера (4.2 млн. срещу 4 млн. абоната). БТК пък излезе за последната година като водещ телеком в страната по приходи общо от дейността си. Двата източника на растеж за телеком индустрията в България занапред са именно мобилният пренос на данни и достъп до интернет и широколентовият достъп до световната мрежа и телевизия по фиксиран път, стана ясно от презентацията на Танасис Кацирубас. Проникването на фиксиран броудбанд в България е едва 19% при 28% средно за страните от Европейския съюз. Затова и очевидно "Мобилтел" ще опита все по-активно да навлезе в тази пазарна ниша. Като проблем в този сектор обаче Кацирубас отчита големия брой оператори - около 250, както и сравнително ниския среден приход на абонат на месец (APRU). Ако това положение не бъде променено и на пазара няма консолидация, то няма как да не рефлектира негативно върху инвестициите, а оттам - и върху качеството на предлаганата услуга като цяло. Въпреки това компанията продължава да инвестира във фиксирани мрежи. Според главния технически директор на "Мобилтел" Хорст Пертъл след придобиването на "Мегалан" и "Спектър нет" цялата мрежа е базирана на кабели с оптични влакна. Другата възможност за ръст неизбежно ще е мобилният пренос на данни. "Ние на практика първи тестваме в България мрежа, която е в състояние да предложи услуги от четвърто поколение", каза Хорст Пертъл. "Знаем, че един от конкурентите ни в момента инвестира сериозни суми за подмяна на оборудването си. Този процес при нас е приключен на 75%", добави Пертъл, очевидно визирайки "Глобул" с инвестицията му за смяна на инфраструктурата. Проникването на мобилния интернет в България за момента е 11.1%, сочат данни на компанията. "Едва 20-25% от използваните мобилни телефони в страната са смартфони. Дори в Сърбия това проникване е 30%. Очевидно има място за растеж", каза Кацирубас. За да насърчи развитието на този пазар, операторът още тази година ще даде търговски старт на услуга за безконтактни плащания през мобилен телефон. "Времената са трудни за оператора, но ние ще продължим да инвестираме", беше категоричен Танасис Кацирубас. Като основни фактори, потискащи представянето на компаниите в сектора, той очерта ожесточената конкуренция, спадащото потребление и свръхрегулациите. По данни на "Мобилтел" 40-42% от понижението на печалбата му преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) за последните пет години се дължи на регулаторния натиск върху тарифите за взаимно свързване и роуминг. Отделно от това България е сред малкото страни в Европа, където спадът в тарифите на дребно не е съчетан с ръст на потреблението. Средната цена за минута разговор в мобилна мрежа в България е една от най-ниските в Европа – 4.4 евроцента. По-ниска е тази стойност само в Литва, Румъния и Латвия, докато средно за ЕС тя е 9.1 евроцента. "Тук обаче имаме двоен негативен ефект – намаляващи цени и свиване на потреблението", каза Кацирубас. Въпреки това "Мобилтел" ще продължи да поддържа високи стойности на инвестициите си (CAPEX). Според главния финансов директор на оператора Милан Залетел нивото от 12-15% на инвестициите спрямо приходите ще се запази и тази година.
Източник: Капитал (28.03.2014)

Телекомите вече предлагат и таксуване на секунда Таксуване на минута, съчетано с ниска цена и много време за разговори, включено в тарифния план, или отчитане до секундата, но малко по-скъпо и с по-ограничено потребление в пакета. Това вече е изборът на абонатите на мобилни оператори - считано от понеделник, 14 април. От тази дата телекомите бяха задължени да предложат и посекундно тарифиране. Промяната беше наложена с въведение в общите изисквания на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), обсъждано с месеци. В резултат, въпреки недоволството на някои оператори, те все пак изпълниха волята на регулатора Промяната е, че вече всеки телеком е длъжен във всеки сегмент на пазара (мобилни разговори за абонати, такива за предплатени карти и фиксирани връзки) да предложи поне по два тарифни плана, при които разговорите се таксуват на секунда след първите 30 секунди. До момента такова изискване нямаше и масово билингът закръгляваше до минута. Важно в случая е, че новите оферти са достъпни само за нови абонати на съответния оператор или за такива, които преподписват договора си с него и пожелаят нов тарифен план. "Трябва да се знае, че става дума за нови ценови пакети, а не за сега действащите условия и тарифи. Договорите важат оттук нататък", уточни председателят на КРС в понеделник. Като цяло цените на минута в новите планове са близки до тези при останалите предложения на операторите. Това, което ги отличава, са малкото включени минути в абонамента. "Мобилтел" предлага мобилни разговори с отчитане 30+1 секунди в програмата "MTel Класик". Цената на минута е 0.34 лв (в другите оферти тя е между 0.29 и 0.32 лв.). Обажданията към един любим номер са безплатни, а в пакета влизат в зависимост от абонаментния план до 300 минути към всички национални мрежи. Посекундното отчитане е достъпно в "Глобул" чрез програмата Globul Universe. Според абонаментната такса потребителите могат да избират цена на минута от 0.26 лв. до 0.32 лв., а включените безплатни минути в националните мрежи започват от 120 и достигат 700 в най-високите месечни планове. Едновременно обаче "Глобул" обжалва решението на КРС за новото задължение във Върховния административен съд (ВАС). БТК предлага за частни клиенти абонамента Together с 500 безплатни минути за всички мрежи. Цената на минута е 0.13 лв., но само в мрежата на оператора. За останалите обаждания е 0.34 лв. От 14 април в сила влизат и други промени в сектора, наложени от регулатора. Операторите вече са задължени да поставят лимит от 50 лв. за месечно потребление на мобилен интернет (ако в договора с абоната не е предвидено друго) и при изчерпване на 80% от лимита - да информират потребителя. Освен това най-важните условия в абонаментните договори трябва да бъдат отпечатвани с по-едър шрифт
Източник: Капитал (15.04.2014)

"Мобилтел" поднови лиценза си срещу 30.2 млн. евро "Мобилтел" получи разрешение за удължаване на срока за ползване на радиочестотния спектър в 900 и 1800 MHz", съобщиха от компанията във вторник. "Предоставеният спектър е непроменен спрямо настоящия и е с валидност от 10 години - до 8 юни 2024 г.", добавиха оттам. Условията на удължаването бяха определени от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Съгласно последните промени в тарифата за таксите, които се събират от КРС, "Мобилтел" дължи еднократна такса за продължаване на срока на разрешението в размер на 30.6 млн. евро, както и годишна такса за ползване на радиочестотен спектър от 2.2 млн. евро. По този начин "Мобилтел" си подсигури лиценза до края на периода, в който изтичат разрешителните и на двамата му конкуренти - за "Глобул" и БТК датите са съответно през 2021 и 2024 г. "Мобилтел" беше първият мобилен оператор, получил разрешение за тази дейност преди 20 години, без търг или конкурс, срещу 45 хил. долара. Разрешителното изтича в началото на юни тази година, заради което компанията поиска подновяването му няколко месеца по-рано. Към този момент за въпросната "услуга" имаше само административна такса от 360 лв. Впоследствие обаче депутатите Камен Костадинов и Мартин Захариев внесоха в парламента проект за изменение на Закона за електронните съобщения (ЗЕС), с който се въвежда допълнително заплащане от операторите за подновяване на лицензите им за ползване на радиочестотен спектър. Така по тарифата на КРС към момента на приемане на измененията в ЗЕС се получаваше "Мобилтел" да плати малко над 90 млн. лв. Впоследствие обаче с решение на правителството бяха приети изменения в тарифата и в резултат сега разрешителното на телекома за 10 години струва малко под 60 млн. лв Тарифите за достъп на мобилните оператори в Европа до честотен ресурс към момента не са синхронизирани, а по мнение на самите оператори са и доста високи. При това по изчисления на компаниите в страната ни отпреди няколко месеца България беше сред страните с най-скъпи честоти. Призивите на еврокомисаря по цифровите технологии Нели Крус от месеци са също в посока облекчаване и поевтиняване на този ресурс, за да се стимулират инвестициите на телекомите в нови технологии. Затова и секторният регулатор предложи корекция в тарифата си в този смисъл. Очакванията са обаче на европейско ниво тенденцията към намаляване на цените за ползване на честотите да се запази.
Източник: Капитал (16.04.2014)

Telenor: "Глобул" се представя по-добре от очакваното Новият собственик на "Глобул" – норвежкият телеком Telenor, обяви, че българският мобилен оператор се представя по-добре от очакваното. Скандинавската компания представи финансовите си резултати за първото тримесечие и няколко пъти ръководството й подчерта, че българското й звено допринася за растежа на приходите и печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA). "Глобул" се представя добре, даже по-добре от очакваното. През второто тримесечие започнахме планираната подмяна на мрежата, която обявихме в края на миналата година. За момента няма никакви неприятни и неочаквани изненади", коментира Йон Фредрик Баксас, изпълнителен директор и президент на Telenor, на въпрос на "Капитал Daily" дали компанията майка е доволна от представянето на българското й звено. Telenor отчита ръст на приходите от 1.5% до 26.5 млрд. норвежки крони (3.2 млрд. евро) през първото тримесечие спрямо същия период предходната година. Скандинавската компания обяви и ръст на EBITDA от 5% до 9.3 млрд. крони (1.3 млрд. евро). От телекома обявиха "солидно начало на годината", като цялата група отчита 6 млн. нови абонати – най-големия ръст на клиентите през последните две години. Това се дължи най-вече на привлечените потребители в Индия, Бангладеш и Пакистан. За сметка на това "Глобул" допринася повече във финансовите резултати, където той има по-значими заслуги към Telenor. "Операциите на "Глобул" в момента помагат да компенсираме разходите, които Telenor прави в Мианмар", коментира Баксас на въпрос, свързан с разходите за навлизане в азиатската държава. "Българският мобилен оператор допринесе с 485 млн. крони (115.2 млн. лв.) за ръста на брутната печалба на компанията, както и с 238 млн. крони (56.5 млн. лв.) за ръста на EBITDA", посочва Ричард Олав Аа, главен финансов директор на Telenor. Така "Глобул" заедно с бангладешкия мобилен оператор Grameenphone допринасят най-много за ръста на норвежкия телеком. През първите три месеца на годината "Глобул" отчита 7.3% спад на приходите до 147.2 млн. лв., спрямо същия период на предходната година. От оператора обявиха в прессъобщение, че това се дължи на по-ниските продажби на мобилни телефони през първите три месеца на 2014 г., както и на намаляване на цените за терминиране на разговорите (цени на едро) от страна на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Регулаторът направи поредно планово понижение на стойността на разговорите на едро, което влезе в сила от 1 януари. От "Глобул" коментират, че спадът на приходите от разговори е 3.1% и ако не се отчете промяната на цените на терминиране на КРС, постъпленията се увеличават с 0.3% на годишна база. Намаляването на приходите от частни клиенти е напълно компенсирано от ръста в корпоративния сегмент, допълват от мобилния оператор. Компанията обяви ръст на EBITDA от 8% до 55.7 млн. лв. и увеличение на маржа на печалбата от 32.5 на 37.8% през първото тримесечие на годината спрямо януари - март 2013 г. Ефектът на по-ниските приходи е компенсиран с намаляване на преките разходи и оптимизация на разходите за реклама и амортизация, коментират от оператора. В отчета на Telenor е посочено, че през първите три месеца на годината "Глобул" е на оперативна печалба от 238 млн. крони (56.5 млн. лв., малката разлика е заради курсовите разлики - бел. ред.), а капиталовите инвестиции се понижават до 54 млн. крони (12.8 млн. лв.) като подготовка за започналата през април пълна замяна на мрежата. Тоест инвестициите се очаква да се увеличат през следващите тримесечия. Увеличава се броят на клиентите, които преминават от предплатени към абонаментни програми, като тези с договор, които достигат 2.7 млн. от общо 3.97 млн. потребители на "Глобул", вече заемат дял от 70%. През първото тримесечие на 2014 г. с 48% са се увеличили абонатите, които използват мобилен пренос на данни, а тези на фиксирани услуги (телефон и интернет) достигат приблизително 260 хил. души, коментират от оператора. Средният месечен приход от потребител (ARPU) през първото тримесечие намаля до 10.60 лв., или с 5.3% по-малко спрямо същия период предходната година, като от телекома отново посочват по-ниските цени за терминиране.
Източник: Капитал (08.05.2014)

Глобул отчете 42% ръст на приходите от услуги за пренос на данни през първото тримесечие на 2014 г., сочи финансовият отчет на компанията. Абонатите на телекома достигат приблизително 4 млн. клиенти, като 1,3 млн. от тях разчитат на предплатени услуги, а 2,7 млн. абонати предпочитат услуги на договор. Общите приходи на телекома достигат 147,2 млн. лева към края на месец март тази година. Това е спад от 7,3% на годишна база. Въпреки това печалбата преди лихви, данъци и амортизация нараства с 8% до 55,7 млн. лв. Спадът в приходите се дължи и на намаляване на цените за терминиране и спад в продажбите на мобилни устройства.
Източник: Стандарт (08.05.2014)

"Мобилтел" омекотява спада на приходите и печалбата Броени дни след като мексиканският телеком магнат Карлос Слим внесе официално документи за разрешение от българските регулатори да придобие мажоритарния контрол над Telekom Austria, българското звено на австрийския оператор "Мобилтел" дава първи признаци на потенциално стабилизиране на финансовото си състояние. Което може да се приеме и като сигнал, че опитите за преструктуриране на водещата GSM компания в България са на път да започнат да дават резултат. Мобилният оператор отчете сравнително по-малък спад на приходите и печалбата през първото тримесечие на годината. Това може да е признак за омекотяване на свободното падане, в което беше изпаднал телекомът през последната година. През цялата 2013 г. приходите на "Мобилтел" се свиха с почти 15%, а печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се срина с 23% спрямо предходната година. Финансовият отчет за първото тримесечие на Telekom Austria (мажоритарният собственик на българския оператор) дава обнадеждаващи сигнали за нормализиране на ситуацията в компанията. Приходите на "Мобилтел" в периода януари-март 2014 г. възлизат на 91.2 млн. евро, което е спад с 6.4% спрямо същите три месеца на предходната година. Тогава постъпленията на мобилния оператор бяха 97.5 млн. евро. EBITDA спада с 5.8% до 37.1 от 39.4 млн. евро спрямо същия период през 2013 г. За сравнение, през четвъртото тримесечие на изминалата година печалбата преди лихви, данъци и амортизации се срина с 25.7% до 31.9 млн. евро, а приходите бяха надолу с 10.3% до 99.4 млн. евро. Въпреки че става дума за различни периоди, първите три месеца дават нужната светлина в тунела, в който изпадна "Мобилтел", и надежди, че компанията ще може отново да излезе на здравословен растеж. През последните финансови отчети като обяснение за резкия спад на приходите и печалбата на българския оператор бяха посочвани свитото потребление и силният регулаторен натиск относно цените за терминиране на разговорите (цени на едро), както и на крайната стойност на разговорите в роуминг. Австрийският собственик посочва във финансовия си отчет, че "политическата и макроикономическата ситуация в България се е стабилизирала в някаква степен" през първото тримесечие на годината. От Telekom Austria обаче посочват, че намаляването на цените на едро на мобилните разговори и в началото на 2014 г. (ефективно последната корекция е в сила от 1 януари) продължава да оказва негативен натиск върху приходите на "Мобилтел". Австрийският собственик обяснява, че в момента ръководството на българския оператор реагира на тази ситуация, като оптимизира разходите и залага все повече на мобилния пренос на данни, както и на фиксирани услуги като телефон и интернет. Резултатите от първата мярка като че ли дават резултат с по-малкия спад на приходите и печалбата спрямо предишните периоди. По втората има противоречиви данни. От една страна, българският телеком отчита ръст от 33.9% на абонатите, които ползват мобилен интернет, а средномесечните приходи от фиксирана линия (ARPL) се увеличават с 5.9% до 14.3 евро. От друга страна, има спад с 5.5% на клиентите на стационарни услуги (телефон и интернет) до 154.4 хил. през първото тримесечие спрямо 163.4 хил. през същия период на предходната година. В отчета е отбелязано и подновяването на лиценза за мобилни честоти в диапазона 900 и 1800 MHz за десет години, за което мобилният оператор плати 30.2 млн. евро. Любопитен момент във финансовите резултати на компанията майка е, че Telekom Austria е платила за същата услуга в Словения 64.3 млн. евро. Друга негативна тенденция, която продължава да съпътства резултатите на "Мобилтел", е загубата на пазарен дял като брой абонати. През миналата година трите телекома отписаха стотици хиляди абонати, като промениха отчитането на активните SIM карти, и според отчета на Telekom Austria проникването на мобилни услуги в страната в момента е 144.6%. Това оказа еднократен положителен ефект върху средния месечен приход от абонат (ARPU), като в края на годината и трите телекома отчетоха повишение на този показател. Но през първото тримесечие на 2014 г. отново се поднови тенденцията за спад на ARPU, като двата водещи мобилни оператора "Мобилтел" и "Глобул" отчетоха понижение съответно от 1.7% до 11.74 лв. и 5.3% до 10.60 лв. Разликата в броя потребители между двата телекома се стопява, като надпреварата е не кой ще привлече повече нови клиенти, а кой ще успее да задържи повече от настоящите си абонати. През първото тримесечие "Мобилтел" отчита с около 100 хил. по-малко потребители спрямо последните три месеца на 2013 г., или 4.1 млн. клиенти, докато при "Глобул" те са намалели с 24 хил. до 3.97 млн., като обяснението на двете компании е в сезонното и допълнително отписване на предплатени SIM карти. По този начин вторият на GSM пазара играч стопява разликата с лидера. Двете компании се опитват да закрепят позициите си, като увеличават броя на потребителите на договор. При "Мобилтел" през периода януари-март процентът на абонаментните планове достига 79.4% от общата клиентска база, а при "Глобул" има ръст от 2% до 3.2 млн. SIM карти на договор.
Източник: Капитал (09.05.2014)

Според отчета на “Телеком Аустрия Груп”, част от която е и Мтел, приходите на българската компания през първите три месеца на годината са паднали с 6,4% до 178,3 млн. лева. Постъпленията на “Глобул” са се свили със 7,3% до 147,2 млн. лв. От “Виваком” съобщиха, че ще разпространят своя отчет за първото тримесечие другата седмица. Печалбата на Мтел преди данъци и лихви също спада през първото тримесечие - с 5,8% до 72,5 млн. лв. Конкурентът “Глобул” отчита ръст от 8 на сто до 55,7 млн. лв. Според отчета на Мтел спадът на приходите и на печалбата се дължи преди всичко на регулаторната намеса на държавата. От началото на тази година влезе в сила ново намаление на цените на едро, по които се разплащат помежду си операторите. “Глобул” обясняват спада на приходите с намалялата продажба на мобилни телефони. Ръстът на печалбата се дължи на свиването на разходи преди всичко за реклама и за амортизации.
Източник: Труд (10.05.2014)

БТК увеличи печалбата си от началото на годината След като през изминалата година БТК изпревари "Мобилтел" по общ обем на приходи, телекомът продължава да е водещ по този показател, след като компанията отчете постъпления от 194.4 млн. лева през първото тримесечие на годината. Другите два големи играча в сектора – "Мобилтел" и "Глобул" – обявиха през изминалата седмица приходи през периода от 178.3 и 147.2 млн. лева съответно. Постъпленията на БТК са с 0.5% по-ниски в сравнение с тези от януари - март 2013 г., когато са били 195.4 млн. лева. През първите три месеца на годината БТК отчита удвояване на нетната печалба до 9 млн. лева спрямо 4.2 млн. лева през същия период предходната година. Основната причина за по-доброто представяне са оптимизациите, направени вследствие на прекратяване на договора с Alcatel-Lucent за аутсорсване на поддръжката на мрежата. Компанията върна обратно операциите по това перо, като тя посочва, че това е намалило разходите за поддръжка. За сметка на това са се увеличили парите, заделяни за заплати, защото прибра под своята шапка служителите, които отговаряха за мрежовата инфраструктура. Това доведе до ръст на разходите за персонал от 17.2 на 26.4 млн. лева БТК разчита все повече на приходите от мобилни мрежи. Постъпленията от GSM разговори и пренос на данни се увеличават с 9.6% до 101.8 млн. лева, докато тези от фиксирани линии намаляват с почти същия темп – 9.7% до 92.6 млн. лева. Така се запазва тенденцията от миналата година, в която за пръв път приходите от мобилни мрежи надминават тези от традиционните за компанията – стационарен телефон и интернет. Бившият монополист при фиксираните линии отчита през първото тримесечие 10% ръст на GSM потребителите до 2.6 млн. абонати и малко по-малко стопява преднината на останалите два оператора – "Мобилтел" и "Глобул". Именно увеличението на клиентската база е основната причина за увеличените приходи от мобилни услуги. Въпреки ръста на клиентската си база БТК отчита същите негативни тенденции, както останалите два играча. Телекомът отбелязва по-ниски приходи от взаимосвързаност, които намаляват от 16.9 млн. лева за първото тримесечие на 2013 г. на 9.1 млн. лева през същия период тази година. Това се дължи на факта, че Комисията за регулиране на съобщенията понижи няколко пъти цените за терминиране (цени на едро) в мобилни и фиксирани мрежи. Последната корекция надолу по тарифите беше въведена от 1 януари 2014 г. Втората тенденция, която отчитат и трите мобилни оператора, е намаляването на средномесечните приходи от абонат (ARPU). От началото на годината за БТК APRU се е понижил с 3.3% от 11.2 на 10.9 лева. Последният характерен фактор за индустрията, който засяга телекома, е все по-голямата миграция от предплатени към абонаментни планове. И трите оператора отчитат увеличение на клиентите, които са на договор. При БТК това явление също се наблюдава, макар и не с това темпо, както се развива при останалите два оператора. Компанията отчита ръст от 2.1% на абонатите и те вече съставляват 85% спрямо цялата потребителска маса.
Източник: Капитал (13.05.2014)

"Макс Телеком" вече се казва "Макс", пуска своята 4G LTE мрежа Макс Телеком" официално стартира търговската си 4G LTE мрежа в България, което става съгласно представените по-рано през годината планове за премиера през първата половина на 2014 г. Компанията се ребрандира като приема ново лого и името "Макс" и обяви, че нейната услуга ще се предлага ексклузивно от партньорите на Apple за България в София, Русе, Стара Загора, Сливен и Банско и e достъпна чрез специална SIМ карта. Заедно с това всички потребители, които закупят Apple iPad с мобилни възможности от 20 май до 30 юни, ще получат безплатно 4G LTE мобилен интернет с валидност до 30 септември тази година. В допълнение партньорите на Apple iStyle, "Технополис" и "Техномаркет" предлагат допълнителна отстъпка от 12% от цената на iPad Air 4G 16 GB, който ще може да се закупи на промоционална цена от 1049 лв. За тези, които вече имат 4G LTE съвместим таблет е предложението "4G 4U". То дава неограничен 4G LTE трафик до края на септември при закупуването на стартов пакет на цена от 10 лв. След изтичането на тестовия период ще бъдат налични различни пакети с абонамент, които компанията обещава да са на конкурентни цени.
Източник: Дарик радио (21.05.2014)

"Макс телеком" пусна мобилната си мрежа Дългоочакваният четвърти играч на мобилния телеком пазар стартира предлагането на услуги за крайни потребители. След няколко месеца тестове мрежата от четвърто поколение (4G) на "Макс телеком" е вече факт. Тя е изградена по технологията Long Term Evolution (LTE) и за момента покрива 20% от населението на България. Чрез нея компанията ще предлага засега само високоскоростен мобилен интернет, като услугата ще е достъпна в София, Русе, Сливен, Стара Загора и Банско. Амбициите на ръководството и собственика на "Макс телеком" са той постепенно да увеличава обхвата на мрежата си, както и да се добавят нови услуги, сред които и пренос на глас. "Ние всъщност не сме четвъртият мобилен оператор в България, а първият доставчик на LTE в страната", каза изпълнителният директор на дружеството Питър Ковел по време на представяне на новата услуга във вторник вечерта. "Не сме някой беден роднина, който пристига в България просто ей така. Идваме с целта да навлезем първи в тази ниша", добави Ковел. С търговския старт на новата си LTE мрежа "Макс телеком" променя и марката, под която работи на "Макс" и излиза с ново лого. Компанията има партньорство с дистрибуторите на продуктите на Apple. Така с всеки закупен таблет iPad до края на юни потребителите ще получат и SIM карта с неограничен безплатен интернет, който ще важи до края на септември. Предложението важи само за устройствата, купени от официалните магазини на марката и в градовете, където в момента "Макс телеком" има обхват. Целите на новия мобилен оператор са амбициозни. Компанията обещава до края на годината да увеличи покритието си до 35% от населението. По думите на ръководството това означава, че ще разполагат с около 300 базови станции в общо девет града. "Работим по изграждането на тази мрежа през последната година. Българският пазар е много взискателен и има високи критерии за скорост на интернет", коментира Питър Ковел и допълни: "До края на годината ще имаме 35% покритие. LTE не е 2G или 3G и хората, които искат да се възползват от нея, са само процент от цялото население. Това е и нишата, към която се стремим." Според Ковел до края на петгодишния си план за развитие "Макс телеком" ще има 55% покритие на България по население. През 2011 г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) след състезателна процедура даде мобилни честоти на "Макс телеком", "Булсатком" и неизвестната тогава "4 Джи Ком". Което не означава автоматично, че ще имаме четвърти, пети и шести GSM оператор. "Макс телеком" и "Булсатком", макар и след известно забавяне, стартираха изграждане на свои мрежи и платиха таксите зе лицензите и честотите си към КРС. Междувременно основателят на "Макс телеком" Красимир Стойчев продаде фирмата на базирания в Англия инвеститор с руски произход Даниел Купсин. Всъщност, колкото и да се цели в специфична ниша на телеком пазара - потребителите на мобилен интернет, успехът и изобщо оцеляването на "Макс телеком" зависи от това дали операторът ще успее да предложи и пренос на глас. Причината е, че макар и от една страна търсенето на високоскоростен пренос на данни и достъп да интернет да се увеличава непрекъснато, от друга страна действащите GSM оператори имат свои проекти за навлизане именно в този сегмент на пазара. И ако някой от тях стартира пръв предлагане на подобни услуги по-масирано, шансът някой от новите играчи изобщо да привлече клиенти намалява драстично, още повече ако в пакета му няма и гласова услуга. Доколкото обаче изграждането на мрежа с пълно покритие на България и възможност за пренос на глас е скъпо, за Даниел Купсин ключов остава въпросът ще получи ли възможност да ползва мрежата от второ поколение на "Мобилтел", "Глобул" или БТК.
Източник: Капитал (22.05.2014)

БТК („Виваком“) и „Космо България мобайл“ („Глобул“) продължават да отнемат пазарен дял от „Мобилтел“ както при броя на потребителите, така и на базата на приходите от мобилните услуги. Това показва годишният доклад за 2013 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, който ще бъде публикуван в следващите седмици. Само за 12 месеца БТК успя да вдигне пазарния си дял до 22,1% по брой клиенти (абонати на договор плюс ползватели на предплатени услуги). Година по-рано дружеството държеше 20,4% от потребителите. За последните пет години БТК постигна впечатляващи резултати, като удвои пазарния си дял, който в края на 2008 г. беше 10,9%. Операторът „Глобул“, който от миналата година е собственост на норвежката компания „Теленор“, също печели позиции. Делът му при броя на потребителите се увеличава от 36,4% в края на 2012 г. до 37,2% година по-късно. Единствено „Мобилтел“ отстъпва от завоюваните територии, но GSM операторът остава пазарен лидер. Клиентите на дружеството са 40,7% от общата бройка спрямо 43,2% към 31 декември 2012 г. Подобни промени има и при пазарните дялове на база приходи. Общите постъпления на трите дружества обаче падат със 17,9% най-вече заради по-ниските такси за терминиране (бел. ред. - цените на едро за разговори извън собствената мрежа). Активните СИМ карти към края на 2013 г. са 10,5 млн. и намаляват с 2,7% спрямо 2012 г. Общият им брой е по-голям от населението на България, защото много хора ползват услугите на два и дори на три оператора.
Източник: Преса (16.06.2014)

Роумингът поевтинява до 30% Разговорите по GSM при пътуване в страните от ЕС поевтиняват между 20 и 30 на сто от днес. Максималните цени за изходящо повикване в роуминг вече са 0,19 евро за минута без ДДС (намаление с 21% спрямо цените досега). Входящо обаждане се таксува до 0,05 евро на минута без ДДС (намаление с 28,5%). Най-голямо е намалението на цената за пренос на данни - с 50% до 0,20 евро за мегабайт. Изпращането на SMS от чужбина струва до 0,06 евро без ДДС (намаление с 25%). От 2007 г. Европейската комисия започна да въвежда пределни цени за разговорите в роуминг между страните от ЕС. В резултат таксите за услугите падат с между 80% и 90% спрямо действащите преди седем години. Плановете са постепенно таксите за ползване на мобилни услуги в чужбина да отпаднат и клиентите да плащат същите цени, по които говорят в родната си страна. Идеята вече получи одобрението на комисията по индустрия към Европейския парламент. Ако предложението получи зелена светлина и от депутатите в Европейския парламент, както и от Съвета на министрите, то от 15 декември 2015 г. роумингът ще остане в историята. Абонатите на телекомите в България също ще се възползват от новите по-ниски тарифи.
Източник: Стандарт (01.07.2014)

Поевтинява роумингът за интернет през мобилния телефон От днес поевтинява роумингът за интернет през мобилния телефон с повече от 50%. Пределната цена за мегабайт пада от 45 на 20 евроцента. Доставчиците на мобилна връзка в Европа ще могат да направят специална оферта за роуминг на своите клиенти преди тяхното пътуване и да им позволят, когато това е възможно, да изберете местен доставчик на мобилни услуги (като роуминг на данни, електронна поща, онлайн четене на новини, качване на снимки в интернет и онлайн гледане на видео) в държавата, която ще посетят. Така европейците ще могат да сравнявате офертите за роуминг и да се възползват от по-привлекателни оферти и цени, докато са в чужбина. Европейската комисия разработва нови правила, за да отпаднат въобще таксите за роуминг. Проучване сред 28 000 европейци показва, че телекомуникационните компании ще спечелят още 300 милиона клиента, ако премахнат таксите за роуминг.
Източник: Дарик радио (01.07.2014)

Седем държави силно обезпокоени от новите мерки на ДКЕВР Посланиците на седем държави са изпратили писмо до парламентарния председател Михаил Миков, в което изразяват силни притеснения от нововъведени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) промени в енергетиката ни. Става въпрос за изискването да бъдат намалени цените и количеството изкупувана електроенергия от възобновяеми източници и от двете американски централи в "Марица изток". Писмото до Миков е подписано от ръководителите на мисиите на Австрия, Великобритания, Република Корея, САЩ, Франция, Чехия и Япония у нас и е внесено в парламента на 30 юни. Според тях тези мерки няма да подобри състоянието на родната енергетика, а "още повече ще подкопаят жизнеспособността на електроенергийната система". В писмото се изтъква, че въпросните промени са временни, а не част от стратегическо решение за възстановяване и дългосрочно развитие на сектора. Посланиците предупреждават, че намаляването на цените и количеството изкупувана електроенергия от възобновяеми източници от "Марица изток" вероятно ще имат сериозен негативен ефект не само върху компаниите, но ще нанесат потенциални вреди и на банките, които са ги финансирали. Напомнят и, че инвеститорите са сключили договорите с българската държава "добросъвестно и в дух на доверие". Дипломатите отбелязват още, че реформата на енергийния сектор в България е предизвикателство за няколко поредни правителства и изразяват готовността на представляваните от тях държави да споделят собствения си опит. Чуждестранните дипломати призовават парламента да се въздържи да променя законодателството в духа на решенията на регулатора преди притесненията на бизнеса да бъдат обсъдени. Преди дни държавният енергиен регулатор съобщи, че е подал пред Брюксел жалба срещу двете американски въглищни централи ТЕЦ "КонтурГлобул Марица Изток 3" и ТЕЦ "AES Гълъбово" (по-популярна като "Марица Изток 1") заради получена от тях неправомерна държавна помощ чрез договорите на НЕК за задължително изкупуване на енергията от мощностите. Според органа, който на пряко подчинение на правителството, тези контракти нарушават Третия енергиен пакет на ЕС.
Източник: Медия Пул (07.07.2014)

"Германос" става "Глобул" Веригата магазини за техника “Германос” бе придобита от собственика на “Глобул” - норвежката “Теленор Груп”, съобщиха от оператора. Сделката е станала миналия четвъртък, но бе договорена още когато гръцката ОТЕ продаде на норвежците българския си мобилен оператор за 717 млн. евро. “Германос” навлезе на българския пазар през 2001 г. заедно с “Глобул”. Фирмата има в България 120 магазина, които до няколко месеца ще носят марката “Глобул”. Самият мобилен оператор има отделно 127 свои магазина. Новият собственик не възнамерява да закрива нито един търговски обект, а служителите на “Германос” просто ще бъдат преназначени в “Глобул”.
Източник: Труд (08.07.2014)

Общите приходи на Глобул за второто тримесечие на 2014 г. намаляха със 7,6% (в сравнение със същия период от предходната година) до 155,6 млн. лв. Спадът е в резултат на по-ниските продажби на мобилни устройства и намалението на цените за терминиране, сочи финансовият отчет на оператора.Печалбата на Глобул преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) за периода април-юни намалява с 8% до 61,8 млн. лв., най-вече поради еднократния ефект от отстъпки, получени през второто тримесечие на 2013 г. Средното месечно потребление на клиент за периода остава без изменение, докато средният приход от потребител намалява до 11 лв., или с 6% по-малко, отново най-вече заради по-ниските цени за терминиране. Приходите на оператора за полугодието възлизат на 302,9 млн. лв., което е спад от 7,5% спрямо същия период на предходната година. Печалбата на Глобул за първите шест месеца е намаляла с 1% до 117,5 млн. лв., сочат данните, публикувани днес от оператора. Клиентите на абонаментните програми на Глобул са се увеличили с 3,4% през второто тримесечие, достигайки близо 2,8 милиона, което е близо 70% от всички 4 милиона активни потребители на оператора. Броят на абонатите на услугите за мобилен пренос на данни е нараснал с 37%, а приходите от мобилен интернет са се увеличили с 31%.
Източник: Други (24.07.2014)

Георги Андреев ще поеме отдел връзките с медиите в GLOBULа и ще отговаря пред главния директор "Корпоративна политика" на компанията Ясен Гуев. Преди това той е отговарял за връзките с обществеността в "НУРТС България", а в периода юни 2011 - юни 2013 г. е бил директор "Връзки с обществеността и протокол" в транспортното министерство. Има и дългогодишен опит като журналист и като ръководител в различни печатни издания.
Източник: Сега (25.07.2014)

Комисията за регулиране на съобщенията ще изпрати писма до мобилните оператори, в които ще ги попита как гледат на идеята за сваляне на цените за роуминг между страните от Балканския полуостров. Писмото вече е подготвено и ще бъде изпратено до "Мтел", "Глобул" и "Виваком", веднага щом бъде подписано от шефа на КРС Веселин Божков, съобщават източници на "Стандарт". Страната ни, както и Хърватия, не може да се включи на своя глава в инициативата на Черна гора за сваляне на роуминга от 1 януари 2015 г. За да стане това, трябва да има разрешението на Европейската комисия, а Общността има строги правила за това какъв е размерът на роуминга, коментират от телекомите. Затова нашите представители на срещите в Скопие са препоръчали на балканските си партньори да проучат допълнително възможностите, които дават еврозаконите в тази посока. Друга възможност, която не изисква специално разрешение от Брюксел, е мобилните оператори на търговски принцип да договорят по-ниски тарифи помежду си. Затова и Комисията за регулиране на съобщенията ще пита телекомите как гледат на такава идея и склонни ли са да я приложат на практика. Засега обаче операторите се въздържат от коментар. Все още не сме получили писмо от КРС и не знаем как идеята им може да се приложи на практика при свалянето на цените, коментираха от "Мтел". От "Глобул" също заявиха, че не могат да коментират, преди да получат официалния документ. Същата е и позицията на "Виваком". От компанията коментираха, че нямат информация от регулатора и ще изляза със становище едва като се запознаят със становището на КРС.
Източник: Стандарт (25.08.2014)

Съдят телекомите за високи неустойки Комисията за защита на потребителите (КЗП) завежда колективни искове срещу трите мобилни оператора у нас. Причината са твърде високите неустойки при прекратяване на договорите по желание на клиентите, съобщават от КЗП. Проверка на комисията е установила, че и трите компании имат една и съща неравноправна клауза в общите условия на срочните договори за предоставяне на мобилни услуги. Тя предвиждат клиентите да плащат като неустойка всички месечни такси до изтичане на срока на договора при прекратяването му по тяхно желание, независимо от причината. Ако потребител поиска да прекрати договора заради лошо качество на услугите или неточно изпълнение на договора от мобилния оператор, той е задължен да заплати необосновано висока неустойка, смятат в КЗП. Клиентите плащат неустойка дори при смяна на адреса и невъзможност на оператора да доставя услугата на новото място. КЗП е изпратила писма до трите оператора с препоръки за коригиране на неравноправните клаузи. До този момент GLOBUL не разполага с исковата молба на КЗП и не бихме могли да коментираме мотивите на комисията, заявиха от компанията. GLOBUL работи по различни решения, които да удовлетворяват потребителите и КЗП. Смятаме, че ще стигнем до взаимно приемливо решение много преди приключване на всички съдебни процедури, заявяват от GLOBUL.
Източник: Стандарт (16.09.2014)

България става първата и единствена засега държава от Източна Европа, в която частна компания ще има сателит. Амбициозният проект е на телевизионния оператор „Булсатком“, който разполага с точка на геостационарната орбита от над три години. Едва сега обаче старозагорската компания договори всички детайли по договора и обяви официално старта на проекта. Бъдещият български спътник се нарича „България Сат-1“ и ще се произведе от американския концерн Space Systems Loral. Досега тя е изработила множество подобни съоръжения, които излъчват сигнал от разстояние 36 000 километра до повърхността на Земята. Финансирането е осигурено чрез кредит от страна на банката за експортно ориентиране на САЩ Eximbank и консорциум от европейски банкови институции, воден от Deutsche Bank – Лондон. Сред останалите инвеститори са Citibank, Raiffeisenbank, “Сибанк“ чрез KBC и производителят Space Systems Loral. По думите на единия изпълнителен директор на „Булсатком“ Максим Заяков сумата на проекта е конфиденциална информация по сключения договор, но е малко над сумата, договорена от кредиторите в размер на 150 млн. долара. Българската компания очаква да изплати кредита си в рамките на 7 и половина години. За тази цел около 60-70% от капацитета на сателита ще бъдат отдавани под наем, като вече са проведени разговори сред някои компании, сред които и Romtelekom. Досега „Булсатком“ използва под наем гръцкия спътник Hellas, за да разпространява каналите си. Той бе собственост на телекомуникационната компания OTE, която наскоро го продаде на ArabSat. Фирмата, която ще изстреля спътника – SpaceX, е била единствена, която е успяла да построи ракета, с която да се изведе спътник, на достъпна цена, допълни още той. Очаква се изстрелването да се осъществи чрез ракета Falcon 9 през първата половина на 2016 г. oт Кейп Канаверал. „България Сат-1“ ще е базирана на спътниковата платформа LS1300, която осигурява предоставяне на услуги за 15 и повече години. Сателитът ще се захранва от 6 слънчеви панела, генериращи общо 10kW, и ще разполага с 32 мощни транспондера. Покритие ще има над цяла Европа – от Израел до Англия, от Северна Африка до Скандинавските страни, поясниха от компанията. В началото на октомври "Булсатком" обяви, че е осигурила допълнително финансиране за инвестицията в мобилната си широколентова мрежа от четвърто поколение - 4G/LTE. Тогава компанията финализира преговорите за заем от международна финансова институция за подкрепа на проекта. Компанията спечели доверието на ЕБВР, която отпусна кредит от 20 млн. евро за четвъртата национална мобилна мрежа. От "Булсатком" обявиха, че финансирането от ЕБВР ще й позволи да инвестира в най-съвременните технологии и да предложи на клиентите си по-бърз и качествен достъп до широколентови услуги, особено за хората в малките населени места и отдалечените райони. А в момента България е сред страните с едно от най-слабите покрития на широколентови услуги в ЕС - само 34%, а в районите, отдалечени от големите градове, процентът е много по-нисък. „Булсатком“ е изцяло българска компания и е най-големият доставчик на сателитна телевизия в страната с пазарен дял от 31,9% и близо 800 000 абоната.
Източник: Инвестор.БГ (16.10.2014)

Печалбата на мобилния оператор GLOBUL (дъщерна компания на норвежкия концерн Telenor) преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) за третото тримесечие на 2014 г. се увеличава с 19,6% спрямо същия период на миналата година, става ясно от отчета на норвежката компания майка. Ръстът е най-вече благодарение на по-доброто управление на разходите. Показателят за печалбата на GLOBUL преди данъци, лихви и амортизации като дял от общите приходи на компанията също отбеляза увеличение от 7,2 процентни пункта в сравнение със същото тримесечие на 2013 г. Общите приходи на компанията за третото тримесечие на 2014 г. обаче намаляват леко с 1,3% в сравнение със същия период от предходната година, като това е най-вече резултат от по-ниските продажби на мобилни устройства и по-ниските приходи от входящ роуминг заради регулацията на цените за роуминг в Европейския съюз. Приходите от мобилен интернет продължават да нарастват и през третото тримесечие на 2014 г. отчитат ръст от 34% благодарение на засиления фокус на компанията към тези услуги. Към края на септември компанията има 4 млн. активни клиенти - с 3% повече от третото тримесечие на 2013 г. Броят на клиентите с абонаментни програми се увеличава през третото тримесечие на годината и достига близо 2,8 милиона, с 4% повече от същия период на миналата година и почти 70% от всичките 4 милиона активни клиенти на оператора. Броят на потребителите на предплатените услуги на компанията през третото тримесечие на 2014 г. остава стабилен спрямо предходната година. Същевременно проникването на мобилните услуги в България се оценява на над 140%. Приходите от услуги са с ръст от 1,4% на годишна база независимо от регулаторния натиск върху цените за роуминг и отчасти благодарение на счетоводни корекции, водещи до увеличение както на приходите, така и на оперативните разходи, твърдят от оператора. Ако не се взимат предвид приходите от терминиране и входящ роуминг, както и счетоводните корекции, приходите от услуги през третото тримесечие на годината биха отчели ръст от 0,5% на годишна база, тъй като доброто представяне на компанията в сегмента на частните клиенти напълно компенсира и дори надхвърля спада на приходите от корпоративни клиенти, предизвикан от силната конкуренция в този сегмент. Средното месечно потребление на клиент (един от най-важните показатели за индустрията) остава без изменение за периода спрямо третото тримесечие на 2013 г., докато средният приход от потребител достига 11,60 лв., или с 2,5% повече, което частично се дължи на счетоводните корекции. Ако не се отчита този фактор, средният приход от потребител на GLOBUL за третото тримесечие на 2014 г. би бил на нивото от същия период на миналата година. От 1 август 2013 г. GLOBUL е част от Telenor Group, която през април предложи на ОТЕ сумата от 717 милиона евро без приспадане на парични средства и задължения. Сделката включва и Germanos Bulgaria, водещата верига магазини за мобилни телефони и аксесоари в страната, която оперативно е свързана с Globul. Междувременно операторът започна да се ребрандира.
Източник: Капитал (30.10.2014)

Печалбата на GLOBUL преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) за третото тримесечие на 2014 г. се увеличи с 19,6% спрямо същия период на миналата година и достигна 68,7 млн. лв. Това се дължи най-вече на по-доброто управление на разходите, коментираха от компанията. Показателят за печалбата на GLOBUL преди данъци, лихви и амортизации като процент от общите приходи на компанията отбеляза увеличение от 7,2 процентни пункта в сравнение със същото тримесечие на 2013 г. и достигна 41,1%. Общите приходи на GLOBUL за третото тримесечие намаляха с 1,3% до 167,1 млн. лв. Приходите от мобилен интернет на GLOBUL продължиха да нарастват и през третото тримесечие отбелязаха ръст от 34%. Към края на септември компанията има над 4 млн. активни клиенти или с 3% повече от третото тримесечие на 2013 г. За първите девет месеца на годината общите приходи на GLOBUL са 470 млн. лв., а печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) е 186,2 млн. лв.
Източник: Стандарт (30.10.2014)

Globul официално се преименува на Telenor Мобилният оператор Globul вече официално се преименува на Telenor. Телекомът смени и юридическото си име, което вече е "Теленор България" ЕАД. Маркетинговата кампания върви от няколко седмици, която започна подготовката за пълното ребрандиране на мобилния оператор. Предстои и постепенното реконструиране на магазините и офисите на Telenor, които също да отразят промяната на името. От оператора допълват, че смяната на името няма да доведе до проблеми за потребителите. Няма да се налага преподписване на договори, нито да се сменят SIM карти или мобилни устройства, които са купени чрез телекома. Продължава и подмяната на мобилната мрежа. Процесът трябва да приключи през първото полугодие на 2015 г. Норвежкият Telenor придоби "Глобул" през август миналата година. Стойността на сделката беше 717 млн. евро.
Източник: Дневник (05.11.2014)

Мтел поема телекомуникационното обслужване на “Булгартабак” "Булгартабак" избра Мтел за телекомуникационен партньор. В рамките на партньорството телекомът ще предоставя специализирани фиксирани решения за пренос на данни, мобилна, гласова и дейта комуникация, управление на автопарк посредством GPS система, фиксирана телефония и хостинг. С новото партньорство Мтел ще осигури телеком услуги за над 4000 души, уточниха от "Булгартабак". "Радостни сме, че "Булгартабак" избра именно тези услуги от нас. Сключеният договор е изключително важен за Мтел, тъй като с него доказваме, че предоставяме най-добрите телекомуникационни услуги и сме първият избор за корпоративните клиенти", коментира Танасис Кацирубас, главен изпълнителен директор на Мобилтел.
Източник: Стандарт (05.11.2014)

Теленор ще бъде основен партньор на програмата за космически науки и технологии Space Challenges през идните 2 години. Тя е сред най-мащабните подобни начинания в подкрепа на млади експерти и технологични предприемачи в Източна Европа. "За нас е удоволствие да подкрепим Space Challenges, защото това е програма, която позволява на български студенти да разработват иновативни проекти с реално практическо приложение, да намерят реализация във водещи университети и технологични компании, както и да се срещнат със световнопризнати експерти", каза Анатоли Краев, директор "Стратегия" в Теленор България.
Източник: Сега (09.12.2014)

MediaCom се разделя с Grey и става третата медийна агенция в портфолиото на Ogilvy Group Bulgaria. Управител на MediaCom става Женя Гуцова, чиято първа задача ще е да направи плавен преход на местния екип към Ogilvy Group Bulgaria. Преди да поеме тази длъжност, тя има натрупан мениджърски опит както в медии, така и в медиа агенции. Работата на новия филиал ще бъде наблюдавана от Костин Михайла, CEO за Европа, Близкия изток и Африка на компанията. Към момента в България MediaCom обслужва Unicredit, Bayer и Shell, а промяната има за цел да разшири портфолиото на агенцията на пазара. В плановете на компанията влиза топ 5 на медийните агенции в страната до 2017 г. Досега Ogilvy Group Bulgaria предлагаше медийно обслужване на своите клиенти през агенциите IntoMedia и Mindshare. Повече информация по темата можете да прочетете в седмичния брой на в. "Капитал". Next-DC реализира първата дигитална кампания на Telenor В началото на седмицата дигиталната рекламна агенция Next-DC представи първия си проект, разработен за мобилния оператор Telenor. Това е платформата Words In Rezerv, която се намира на wordsinrezerv.com и е първата дигитална кампания след ребрандинга на компанията. Сайтът е допълнение към социалната мрежа Twitter и съответно изисква регистрация с Twitter профил. Приложението дава на потребителя възможност да надскочи ограничението от 140 символа на това, което иска да публикува. Това става, като във всеки туит, генериран през wordsinrezerv.com, е добавено изображение, в което платформата добавя въведените допълнителни знаци. Кампанията е създадена, за да комуникира плана Резерв на Telenor, който позволява на потребителите да използват допълнителен пакет минути/мегабайти, след като изговорят тези, включени в договора им.
Източник: Капитал Dаily (12.12.2014)