Александър Димитров е новият изпълнителен директор на Германос Телеком България, съобщиха от компанията. Той заема поста от 15 януари т.г. Преди да поеме ръководството на Германос, в продължение на 4 години Александър Димитров е търговски директор на компанията, към която се присъединява през 2001 г. като директор продажби. Новият изпълнителен директор е завършил магистратура в Техническия университет и в Университета за национално и световно стопанство по маркетинг и мениджмънт. „Германос е една от най-динамичните и бързо развиващи се компании в Източна Европа и за мен е огромна чест и същевременно голямо предизвикателство да поема управлението на компанията в днешната силно конкурентна среда и да продължа успешната работа на моя предшественик г-н Аристотелис Фотилас,” каза Александър Димитров. Целта пред новия директор е да осигури по-нататъшния растеж на компанията и да затвърди лидерската й позиция на пазара, казва самият той. Александър Димитров е първият българин във висшия мениджмънт на групата Германос, като другата верига магазини, оглавявана от местен мениджър, е в Македония. Германос започна своята дейност в България през 2000 г. Понастоящем веригата магазини за мобилни технологии има над 100 магазина в страната. Германос е основен търговски партньор на Глобул на българския пазар.
Източник: Фирмена информация (16.01.2015)

Комисията за защита на потребителите забрани нелоялна практика на един от мобилните оператори - "Теленор", ощетяваща възрастните хора. При заплащане на месечните сметки възрастните потребители са били подвеждани да подписват нови срочни договори за нови продукти, без те да разбират, че правят това, какви услуги ще им предоставят по тези договори и колко ще плащат за тях. Действията на Комисията за защита на потребителите са вследствие на множество жалби на потребители във връзка с този проблем срещу "Глобул", чийто правоприемник е "Теленор - България". От жалбите и от събраните по време на проверките доказателства става ясно, че не само е липсвало разбиране от търговеца за хората от т.нар. трета възраст като уязвима група поради тяхната възраст, доверчивост и евентуални здравословни проблеми, а умишлено е използвана тяхната уязвимост. При заплащане на месечните сметки консултантите са успявали да ги уговорят за промени при предоставянето на услугите, като са ги уверявали, че това ще доведе до намаляване на таксите им. Едва при получаването на месечните сметки потребителите са разбирали, че са обвързани с нови срочни договори, често при по-неизгодни за тях условия. С последните промени в Закона за защита на потребителите, в сила от средата на миналата година, се дава възможност за разваляне на договор, сключен в условията на прилагане на нелоялна търговска практика, припомнят от комисията.
Източник: БНР (23.01.2015)

Печалбата на Теленор България преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) за цялата 2014 г. се увеличи с 8,5% на годишна база. Като процент от общите приходи EBITDA нараства с 4 процентни пункта и достигна 34%. Печалбата преди данъци, лихви и амортизации за последното тримесечие на 2014 г. нарасна с 18,4% в сравнение с последното тримесечие на 2013 г., най-вече в резултат от подобреното управление на разходите на компанията. Оперативната печалба като процент от общите приходи за последното тримесечие на 2014 г. също отбеляза увеличение от 5 процентни пункта, в сравнение със същия период от предходната година. Общите приходи на Теленор за последните три месеца на 2014 г. се увеличиха с 1,4% в сравнение със същия период 2013 г., докато приходите от услуги отбелязаха ръст от 4,2% въпреки ефекта от регулаторната намеса върху цените за роуминг и благодарение на по-доброто представяне на компанията в сегмента на частните потребители, което напълно компенсира спада на продажбите в корпоративния сегмент, породен от силната конкуренция. Приходите на Теленор от услуги за пренос на данни продължиха да растат и се увеличиха с 35,1% в сравнение със същия период на 2013 г., благодарение на засиления фокус на оператора върху услугите за мобилен интернет. Към края на тримесечието, общата клиентска база на оператора достигна 3,9 млн., или с 2,4% по-малко от края на 2013 г. на фона на общо проникване на мобилните услуги в страната, оценено на над 140%. Клиентите на абонаментните програми на Теленор надминаха 2,7 млн., или 0,5% ръст на годишна база, и към края на 2014 г. представляваха над 70% от всички клиенти на компанията.
Източник: Инвестор.БГ (12.02.2015)

На фона на над 1 млрд. евро, колкото струва реално бившият "Глобул" на Telenor, за да бъдат акционерите на десетия по големина телеком в света щастливи от присъствието си на българския пазар, ще е нужно доста време. След като плати над 700 млн. евро за покупка на оператора и в момента инвестира още близо 300 млн. евро за подмяна на мрежата му, общата сума на вложенията на скандинавската компания тук става толкова - около милиард евро. Представянето на "Теленор България" обаче също не е никак лошо. Тя отчита стабилен пазарен дял и както стана ясно при представянето на финансовите й резултати миналата седмица, има растяща брутна печалба, макар и при спад в приходите като цяло. Отделно новите й собственици получават 200 млн. лв. от намаление на капитала, решението за което е взето в края на миналата година. Как се разпределят парите От 490.66 млн. лв. капиталът на "Теленор България" пада ефективно на 98.13 млн. лв. чрез намаляване на номиналната стойност на акциите от 10 лв. на 2 лв. на всяка акция. Решението за това е на едноличния собственик на дружеството - "Теленор мобайл комюникейшънс" - Норвегия, и е взето на 18 декември 2014 г. Именно защото в случая собственикът е едноличен, не е свиквано и общо събрание на акционерите. Според документа, публикуван в Търговския регистър, средствата от намалението на капитала (общо 392.53 млн. лв.) ще се оползотворят, като 192.53 млн. лв. се отнесат във фонд "Резервен", а 200 млн лв. бъдат освободени като парични средства, от които дружеството няма нужда, и разпределени на едноличния собственик на капитала. В отчета за 2013 г. приблизително толкова са и паричните средства на телекома. При представяне на резултатите за 2014 г. обемът им не беше посочен. Каква е причината "Решението на съвета на директорите на "Теленор България" ЕАД е в съответствие с практиката и политиката на "Теленор груп" по отношение на новопридобити компании и цели оптимизиране на капиталовата структура на дружеството", обясниха от пресслужбата на българския телеком в отговор на въпросите на "Капитал Daily". "Балансирането на съотношението между собствен и привлечен капитал ще доведе до по-висока възвращаемост на капитала и по-висока рентабилност на компанията. "Теленор груп" е една от най-стабилните компании в света с много ниска задлъжнялост", добавиха оттам. Според консултанти, до които вестникът се допита, възможна причина за решението е, че според Търговския закон всяко дружество е длъжно да заделя процент от печалбата си за попълване на фонд "Резервен" и може да спре да го прави само в момента, в който сумата в този фонд достигне 10% от основния му капитал. Запълвайки фонда изведнъж, "Теленор България" в бъдеще няма да има нужда да отчислява в него част от печалбата си всяка година. Сега всъщност се намалява именно основният капитал на компанията от 490.66 на 98.13 млн. лв. В случая обаче определено не става въпрос за разпределение на натрупани печалби от предишни години като дивидент. "Теленор България" има нетна загуба от почти 55 млн. лв. за 2013 г. при нетна печалба от 64.8 млн. лв. за предходната година, пише в отчета на дружеството (тогава то се е казвало "Космо България мобайл") в Търговския регистър. За 2014 г. операторът има приходи от 637.6 млн. лв., което е с 3.7% под сумата за 2013 г., стана ясно при представянето на финансовите му резултати преди седмица. В същото време печалбата му преди данъци, лихви и амортизации е увеличена с 8.5% до 243.8 млн. лв. Нетният финансов резултат на компанията не беше обявен. Основният проект на "Теленор България" в момента е подмяната на мобилната мрежа, която към края на миналата година е приключена на 80%.
Източник: Капитал (19.02.2015)

"Теленор България" намалява капитала си с 392.5 млн. лв. От 490.66 млн. лв. капиталът на "Теленор България" пада ефективно на 98.13 млн. лв. чрез намаляване на номиналната стойност на акциите от 10 лв. на 2 лв. на всяка акция. Решението за това е на едноличния собственик на дружеството - "Теленор мобайл комюникейшънс" - Норвегия, и е взето на 18 декември 2014 г. Именно защото в случая собственикът е едноличен, не е свиквано и общо събрание на акционерите. Средствата от намалението на капитала (общо 392.53 млн. лв.) ще се оползотворят, като 192.53 млн. лв. се отнесат във фонд "Резервен", а 200 млн лв. бъдат освободени като парични средства, от които дружеството няма нужда, и разпределени на едноличния собственик на капитала.Решението на съвета на директорите на "Теленор България" ЕАД е в съответствие с практиката и политиката на "Теленор груп" по отношение на новопридобити компании и цели оптимизиране на капиталовата структура на дружеството. Основният проект на "Теленор България" в момента е подмяната на мобилната мрежа, която към края на миналата година е приключена на 80%.
Източник: Капитал (20.02.2015)

Мобилният оператор "Теленор България" може да се похвали с растеж през първите три месеца на годината. Приходите за първото тримесечие на 2015 г. се увеличават с 4,2% в сравнение със същия период на миналата година, а печалбата преди данъци, лихви и амортизации за периодa нараства с 1,8% на годишна база. Това се дължи преди всичко на увеличените продажби на мобилни устройства, поясняват от компанията. Приходите на оператора от услуги за пренос на данни също отбелязват ръст през първите три месеца на годината - с 40% в сравнение със същия период на 2014 г. Намалява обаче броят на активните клиенти на компанията и към края на март 2015 г. те са 3,8 милиона, или с 4% по-малко от същия период на 2014 г.
Източник: Дума (07.05.2015)

Виваком задържа лидерската си позиция на българския телеком пазар и през първото тримесечие на 2015 г. отново отчита най-високи приходи спрямо другите оператори на пазара - 201.3 млн. лева, което е ръст от 4% на годишна база, става ясно от обявените финансови резултати на компанията. За сравнение, през същия период на годината другите два мобилни оператора - Мобилтел и Теленор, са отчели приходи от съответно 87.5 млн. евро и 153.4 млн. лева. Печалбата на Виваком преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) е 83.075 млн. лева, докато тази на Мобилтел възлиза на 34.8 млн. евро, а тази на Теленор е в размер на 56,7 млн. лева. Виваком отчита 362 хиляди потребители на фиксиран интернет през първото тримесечие на настоящата година, като нараства процентът на абонатите, използващи оптичната мрежа - 38%, което е с 13 процентни пункта повече от същия период за 2014 г. В периода ануари-март компанията отчита и ръст на абонатите си на телевизионна услуга - 333 хиляди, което е с 65 хиляди повече спрямо същия период през миналата година. Увеличава се и делът на потребителите на IPTV - 34% от всички абонати в края на март 2015 г. спрямо 27% в края на март 2014 г. Мобилтел отбелязва в отчета си ръст на абонатите на повечето видове услуги. При мобилния сегмент те се увеличават с 4.9% до 4.3 млн. SIM карти, като това се дължи най-вече на продажбата на предплатени услуги и на оптимизиране на бизнес договорите. Телекомът обяви, че продължава да регистрира повишаване на интереса към мобилния интернет, като потребителите, избрали програми с включена такава услуга, са се увеличили с 30.6% през първото тримесечие, отново спрямо същия период на предходната година. Теленор отчита, че клиентите на абонаментните планове наброяват близо 2,7 милиона или над 70% общия брой активни потребители на услугите на оператора. Броят на потребителите на предплатените услуги на компанията към края на тримесечието намаля с 8,4% спрямо същия период на миналата година, най-вече в резултат от проведената консолидация на предплатените планове на компанията. Средното месечно потребление на абонат през първото тримесечие на 2015 г. отбеляза увеличение от 4%, докато средният приход от абонат достигна 10,95 лв., което е ръст от 3,8% на годишна база, сочи статистиката на телекома за първото тримесечие на 2015 г.
Източник: Инвестор.БГ (13.05.2015)

„Виваком“ печели още пазарен дял Мобилният оператор „Виваком“, собственост на БТК, продължава да разширява пазарния си дял и през 2014 г. Това показва годишният отчет на Комисията за регулиране на съобщенията, който предстои да бъде публикуван. Сравнението между трите големи оператора показва, че „Виваком“ вече получава 26% от приходите в сегмента „Мобилни гласови телефонни услуги“, като за година увеличава дела си с 4,8 процентни пункта. За 2014 г. Българската телекомуникационна компания отчита общо 440 млн. лв. постъпления от мобилни услуги, или с 6,8% повече спрямо 2013 г. В това число влизат приходи от абонаментни такси, трафик, роуминг, но и от пренос на данни и продажба на мобилни апарати (в отчета няма отделна графа за гласови услуги - б.р.). На обратния полюс са „Теленор България“ (със старо име „Глобул“) и „Мобилтел“, чии­то пазарни дялове намаляват. На българското поделение на норвежката компания се падат 35,1% от приходите в сегмента спрямо 36,5% през 2013 г. За 2014 г. дружеството има 628,7 млн. лв. приходи, вкл. от продажби на мобилни телефони и аксесоари, което е спад с 1,6%. Делът на „Мобилтел“ пада за година от 42,3% на 38,9%, но телекомът остава лидер в страната. Приходите от основна дейност на компанията намаляват с 6,6% - до 723,7 млн. лв. „Мобилтел“ е собственост на „Телеком Аустрия“, в която от м.г. мажоритарен акционер е мексиканският милиардер Карлос Слим. По брой абонати „Виваком“ вдига дела си с 1,1 процентни пункта до - 23,2%. „Теленор“ бележи ръст от 0,8% процентни пункта - до 38%. А делът на „Мобилтел“ пада за година от 40,8 до 38,8%.
Източник: Преса (12.06.2015)

Теленор представи новата си, готова за 4G мрежа, като приключи предсрочно проекта за обновяване на технологиите си. "Новата мрежа на "Теленор" позволява по-високи скорости за пренос на данни, по-голям капацитет и съществено подобрено потребителско преживяване", заяви главният изпълнителен директор на компанията Стайн-Ерик Велан (в средата). По този повод Теленор предлага на клиентите на абонаментните си планове да опитат новата мрежа, като им подарява еднократен пакет от 500 MB на максимална скорост, валиден за период от 30 дни. Желаещите могат да активират пакета, като изпратят безплатен SMS с текст START на номер 500 или чрез услугата MyMenu като наберат *123# от своя мобилен апарат.
Източник: Сега (30.06.2015)

"Теленор" е готов да предложи LTE услуги Тринайсет месеца. Толкова време отне на "Теленор България" да подмени изцяло мрежата си. Благодарение на проекта операторът е готов да предложи мобилни услуги от четвърто поколение (4G) по стандарт LTE на всичките си абонати. За 13 месеца "Теленор България" е сменил над 2000 базови станции и добавил 120 нови и е положил изцяло нова базова инфраструктура. В резултат на това в момента операторът може да предложи мобилен трансфер на данни със скорост 42 Mbps на 89% от населението на страната. Покритието по територия на мрежата с този капацитет е 47.1%. В малките населени места достъпните скорости са 21 Mbps, като те важат за 99.87% от населението и 95.7% от територията на България. Сумата на инвестицията в проекта продължава да е тайна, но капиталовите разходи на компанията (CAPEX) за 2014 г. са 160 млн. лв. Въпреки тоталната подмяна на оборудването с такова, осигуряващо възможност за ново поколение мобилен пренос, компанията всъщност не може да предложи LTE услуга, докато не получи честоти за нея в обхват 1800 MHz. Свободният ресурс там обаче е недостатъчен за желаещите (трите големи телекома плюс "Булсатком" и "Макс телеком"), а всички останали подадоха заявления за допълнителни честоти преди "Теленор".
Източник: Капитал (30.06.2015)

Тринайсет месеца. Толкова време отне на "Теленор България" да подмени изцяло мрежата си. Проектът беше обявен за приключен в понеделник, а благодарение на него операторът е готов да предложи мобилни услуги от четвърто поколение (4G) по стандарт LTE на всичките си абонати. Реално обаче това няма как да стане без тя да разполага с необходимите честоти, на които да работи новата мрежа. "Нямам никаква идея" е отговорът на главния изпълнителен директор на "Теленор България" Стайн-Ерик Велан на въпроса кога очаква да получи въпросните честоти. Мисията възможна Telenor купи "Глобул" от гръцката OTE през 2013 г., а през април 2014 г. започна подмяна на мрежата на оператора, като за основен доставчик на оборудването и изпълнител на проекта беше избрана китайската Huawei. "Тогава, а и по-късно, много хора от индустрията смятаха и директно ми казваха, че задачата е неизпълнима за сроковете, които си поставихме. Сега ние всъщност сме готови леко предсрочно", каза Стайн-Ерик Велан. "Когато ме питат колко сложен е проектът, винаги отговарям по един и същи начин: все едно да направиш мозъчна операция на човек, който през цялото време шофира. Ни повече, ни по-малко", каза пък главният технически директор на компанията Владимир Радойчич. За 13 месеца "Теленор България" е сменил над 2000 базови станции и добавил 120 нови и е положил изцяло нова базова инфраструктура. В резултат на това в момента операторът може да предложи мобилен трансфер на данни със скорост 42 Mbps на 89% от населението на страната. Покритието по територия на мрежата с този капацитет е 47.1%. В малките населени места достъпните скорости са 21 Mbps, като те важат за 99.87% от населението и 95.7% от територията на България. Сумата на инвестицията в проекта продължава да е тайна, но капиталовите разходи на компанията (CAPEX) за 2014 г. са 160 млн. лв., уточниха от там. Една мрежа не стига Въпреки тоталната подмяна на оборудването с такова, осигуряващо възможност за ново поколение мобилен пренос, компанията всъщност не може да предложи LTE услуга, докато не получи честоти за нея в обхват 1800 MHz. Свободният ресурс там обаче е недостатъчен за желаещите (трите големи телекома плюс "Булсатком" и "Макс телеком"), а всички останали подадоха заявления за допълнителни честоти преди "Теленор". Затова в момента операторът настоява лентите да бъдат разпределени с търг. Според последните отговори по темата, които "Капитал" има от ресорната Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), тя не вижда достатъчно основания за наддаване. Темата е изключително важна за всички мобилни оператори, защото трафикът на данни расте с ускоряващ се темп, а капацитетите на мрежите не са безкрайни. Според данни, представени от "Теленор" в понеделник, през последните три години преносът на данни и използването на интернет през мобилен телефон в мрежата му се увеличава с между 45 и 52% ежегодно. "Потреблението на мобилен интернет от "Теленор" се е повишило с около 151% за периода от март 2014 г. до май 2015 г.", каза директорът "Технологично планиране" на "Теленор" Спас Велинов. "Докато не получим допълнителен честотен спектър обаче, всичко, което имаме, е най-новата 3G инфраструктура в страната", каза Стайн-Ерик Велан.
Източник: Капитал (30.06.2015)

35 училища се състезават за конкурса "Дигитална класна стая" на "Теленор", съобщиха от компанията. Конкурсът цели да модернизира учебната среда в училищата, като насърчи използването на съвременни технологии и методи за преподаване. Наградният фонд е 200 хил. лв. Спечелилите проекти ще бъдат финансирани до 90% от общата им стойност, но максималната сума за проект е 100 хил. лв. За да бъдат одобрени, проектите на общинските и държавните школа трябва да отговарят на определени изисквания, свързани с бъдещата им реализация, очаквани ползи, бюджет и времеви план за изпълнение. "Щастливи сме, че получихме предложения от различни училища в страната, включително от по-малките населени места. Вярваме, че заедно ще успеем да подобрим училищната среда в България и да осигурим на децата модерно образование" - коментира Ясен Гуев, главен директор "Корпоративна политика" в "Теленор". Печелившите проекти ще бъдат официално обявени до края на ноември, като преди това финалистите ще бъдат поканени да представят идеите си пред журито в конкурса.
Източник: Сега (08.07.2015)

БТК придоби 100% от НУРТС Българска телекомуникационна компания ЕАД е придобила 100% от акциите на НУРТС България АД(NUHA). Облигациите на дружеството се търгуват на Българска фондова борса. Така БТК става едноличен собственик на капитала на НУРТС България. Капиталът на НУРТС България АД е съставен от 151 482 310 бр. обикновени акции с номинална стойност 1 лев. НУРТС е водщият доставчик на услуги излъчване и пренос на радио и телевизионни програми в България. Компанията притежава мрежа от близо 700 радио и телевизионни станции в цяла страна. Основни клиенти на НУРТС са БНР, БТВ, Нова ТВ, ГВ7, Виваком, Мобилтел, Теленор и много други частни и държавни фирми. Към края на 2014 г. НУРТС бе собственост на Булсат Партнърс ЛТд., дружество регистрирано в Дубай, ОАЕ, притежаващо 50% от капитала. Другите 50% се държаха от Манселорд Лимитид, регистрирано в Република Кипър. Заявлението за придобиване на НУРТС от страна на БТК е постъпило в КЗК през септември 2014 г. На 3 юни 2015 г., КЗК е дала разрешение за придобиване на НУРТС от страна на БТК.
Източник: Money.bg (09.07.2015)

Сдружение "Зелен кръг" правят "Теленор" и сп. "Мениджър". То ще обединява български компании от различни бизнес сектори, които са съпричастни към зелените идеи, съобщиха от мобилния оператор. Според главния технически директор на компанията Владимир Радойчич новото оборудване в мрежата на "Теленор" използва 20% по-малко електроенергия и системи за свободно охлаждане, които спестяват енергия и емисии на парникови газове. Тази година компанията е въвела и първата си базова станция, изцяло захранвана от соларни батерии.
Източник: Сега (10.07.2015)

"Теленор" отново успя да вдигне леко печалбата си Оптимизация на разходите и стабилизиране на по-високата брутна печалба спрямо "ерата" на ОТЕ в бившия "Глобул", без особени промени в пазарния дял и минимализиран спад на приходите в силно конкурентен и все по-регулиран бизнес. Това са последните данни за "Теленор България", видни от финансовите резултати на компанията за второто тримесечие на годината, които бяха оповестени в сряда заедно с тези на компанията майка. С една дума - операторът продължава да стои стабилно на телеком пазара в страната, но за момента не "изригва", отхапвайки от позициите на конкурентите си. Печалбата на "Теленор България" преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) за второто тримесечие на 2015 г. се увеличи с 0.3% в сравнение със същия период на миналата година, докато приходите на компанията отбелязаха минимален спад от 1%, съобщиха от дружеството. "Ръстът в EBITDA се дължи на дейностите за оптимизация на разходите, които доведоха и до подобрения показател за печалбата преди данъци, лихви и амортизации като процент от общите приходи", обясниха от пресслужбата на компанията. От началото на април до края на юни брутната печалба на "Теленор България" е 62 млн. лв., а общо за първото полугодие тя е 118.7 млн. лв. Тоест ръстът в резултата за второто тримесечие спрямо същия период наминалата година е 0.3%, а за полугодието спрямо това на 2014 г. - 1%. "Контрол върху разходите" е ключовата фраза в презентацията на Telenor в частта за България, а и числата ясно показват, че управлението на норвежкия инвеститор в тукашния оператор е затегнало финансовата дисциплина. При приходите особена промяна няма. "Общите приходи на "Теленор България" за второто тримесечие намаляха с 1% спрямо предходната година, като приходите от услуги отбелязаха спад от 2.5%, най-вече поради засилената конкуренция както в частния, така и в корпоративния сегмент", съобщиха от дружеството. За второто тримесечие на 2015 г. "Теленор България" има приходи от 154.1 млн. лв., а за полугодието - 307.5 млн. лв. Стабилна, но с лек спад остава абонаментната база на оператора. Към края на тримесечието общият брой на активните му клиенти е 3.8 млн., или с 6% по-малко, отколкото през същия период на 2014 г. Според данните от презентацията на финансовите резултати на Telenor, българското поделение има 3.762 млн. абонати при 3.814 към края на март и 3.901 млн. в края на 2014 г. Към края на второто тримесечие на миналата година са рапортувани 4.005 млн. абонати, но числото не е особено релевантно, защото през есента на миналата година и трите мобилни оператора в България промениха начина на отчитане на клиентите си. Независимо от това факт е, че специално за второто тримесечие на годината въпреки ребрандинга на "Теленор България" и инвестициите в подобряване на качеството на услугата, компанията не завзема пазар от конкурентните си - преди няколко дни "Мобилтел" за второ поредно тримесечие отчете ръст на броя абонати. При най-големия мобилен оператор обаче спадът на приходите е по-голям спрямо "Теленор" - 5% от април до юни, а на печалбата достигна 12% за същия период спрямо аналогичните месеци на 2014 г. Тоест, докато "Мобилтел" обявява ръст на пазарното си присъствие, приходите и финансовият му резултат падат, а в същото време "Теленор" отчита леко свиване на абонатите, но по-малък спад на оборота и даже лек ръст в печалбата. Резултатите на най-големия като приходи телеком в страната - БТК, се очаква да излязат на 4 август. Най-големият ръст при показателите на "Теленор България", както и при останалите оператори на местния пазар, е този при мобилния интернет. "Приходите от услуги за пренос на данни през второто тримесечие на годината отбелязаха ръст от 50% спрямо същия период на миналата година благодарение на засиления фокус на компанията върху услугите с мобилен интернет", съобщиха от дружеството. Според последните данни от Комисията за регулиране на съобщенията "Теленор България" е и операторът с най-много абонати на планове, включващи мобилен пренос на данни. Това е и източникът на ръст, на който индустрията вече от години се надява. Клиентите на абонаментните програми на "Теленор България" надвишиха 2.6 млн., или 70% от всички активни потребители, казаха от компанията. Конкретно при Telenor другият такъв източник е Азия. Според данните от презентацията на общите резултати на групата 53% от приходите й идват от Азия, 22% от Норвегия, а на цялата останала част на Европа се падат едва 19%. При брутната печалба 55% идват от Азия, 26% от Норвегия, а от другия бизнес в Европа - 17%. Накратко - българското крило на десетия по големина телеком в света няма как да е ключов пазар, поне в близко бъдеще.
Източник: Капитал (23.07.2015)

Най-големите телекоми: Крехка стабилност Надолу. Това продължава да е посоката, в която се движат "жизнените показатели" на телекомите в България и към края на 2014 г. Добрата новина е, че скоростта на падането е намалена и това е видно от финансовите резултати и за първото тримесечие на 2015 г. Вместо свободно падане на числата вече можем спокойно да говорим за стабилизация. В царството на минусите Изменението в приходите на четири от петте големи компании от телеком индустрията в България за 2014 г. спрямо предходната година е със знак минус. При "Мобилтел" спадът е закономерен - операторът продължава да губи дял на основния си пазар - мобилните комуникации. Спад в постъпленията си регистрира и "Теленор България". Оттам (както впрочем и от "Мобилтел") обясняват намалението с интензивната конкуренция, спадащите тарифи и орязаните преди две години от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) цени на едро за повиквания към мрежите на операторите. Макар и едва забележим, спад има и в приходите на "Булсатком". Малко по-голямо е свиването в приходите и на "Близу". На този фон единствен със знак плюс в промяната на постъпленията си за 2014 г. е БТК. Повишението на приходите спрямо 2014 г. обаче не е достатъчно, за да върне числото на нивото му от 2012 г. Картината като цяло обаче е доста по-спокойна на фона на 2013 г., когато общо БТК, "Мобилтел" и "Теленор" (тогава все още "Глобул") изгубиха над 240 млн. лв. приход. Още по-оптимистично изглежда пазарът в края на първото тримесечие на тази година. Приходите на БТК се вдигнаха с 3.6% на 201 млн. лв., а нетната й печалба се увеличи от 8 на 14 млн. лв. За същия период "Мобилтел" отчете 171.1 млн. лв. приходи, или само с 6.9 млн. лв. по-малко от първото тримесечие на 2014 г. Приходите на "Теленор" пък нараснаха до 153.4 млн. лв. при 147.2 млн. лв. година по-рано. С една дума - макар и да са далеч от стабилния ръст, телекомите в страната поне овладяха драстичните спадове в резултатите си, и то в условия на сериозна конкуренция, растящи регулации и наситен пазар. Въздушни дупки за всеки поотделно Тази година за всички оператори не е спокойна и не дава признаци да протече без рискове, промени и трудности. Най-видими са турбуленциите при най-големия като приходи телеком - БТК. Компанията продължава да е с раздробена и до голяма степен неясна и нестабилна структура на собствеността. След като акционерите на БТК не успяха да увеличат капитала й със 150 млн. евро, какъвто беше ангажиментът им по договора за мостов кредит, агентът по заема VTB Capital стартира преговори за продажба на обезпечението - също акциите на InterV Investment. Така годината 2015 дава всички признаци да е поредната, в която притежателят на най-големия телеком ще се смени. За "Мобилтел" тази година пък е поредната трудна, прекарана в опити да се намали или спре процесът на изтичане на абонати. Ако говорим за инвестиции, операторът с най-големи такива в момента е "Теленор". След като придоби "Глобул", норвежкият гигант вложи над 300 млн. евро за пълна подмяна на мобилната му мрежа, наваксвайки години изоставане и приготвяйки инфраструктурата за работа по стандарт LTE от четвърто поколение мобилни комуникации. След като оптимизира и структурата на разходите, за "Теленор" сега предизвикателството ще е да успее да предложи услуги от ново поколение, за което няма необходимия честотен ресурс, и да успее чисто търговски да ги наложи. Не по-малки са проблемите на по-малките и засега по-нишови играчи. На "Булсатком" му предстоят две големи задачи: да изгради 4G мрежата си за мобилни комуникации, за която има лиценз от 2011 г., и да довърши строежа и да изстреля в орбита собствения си сателит. На етап "бъдещи проекти" продължава да стои и "Макс телеком". Притежаваното от Даниел Купсин дружество също все още не е стартирало същинска дейност като LTE оператор с гласови услуги. Сред най-интересните компании в сектора тази година отново е "Близу" - доставчикът на кабелна телевизия и интернет отново е в процедура за продажба.
Източник: Капитал (28.07.2015)

"Макс телеком" пуска GSM услуга Трудно, бавно, с дълги преговори и съмнения до последно, но е факт - "Макс телеком" подписа договор за национален роуминг с "Мобилтел". Което на по-разбираем език означава, че компанията на Даниел Купсин ще може да стартира реална дейност като мобилен оператор, предлагайки и гласова услуга на клиентите си. Кога - за момента не уточняват от нито едно от двете дружества, които съобщиха новината във вторник. "Макс телеком" беше създаден от Красимир Стойчев (по съвпадение - основател и на "Мобилтел" доста по-рано) и в края на 2011 г. взе от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) лиценз за оператор по технологията LTE - стандарт за мобилни комуникации от четвърто поколение (4G). Стойчев обаче дълго не можа да плати дори сумата от 30 млн. лв., която представляваше първоначална такса за честотните ленти (тогава - 2x8 MhZ) в обхвата 1800 MhZ, които получи за 10-годишно ползване заедно с разрешителното си. Затова и около година и половина по-късно той продаде компанията на базирания в Лондон инвеститор от руски произход Даниел Купсин. Новият собственик плати дълга към държавата и след това вложи още над 55 млн. евро (по неофициални данни) в развитието на "Макс телеком". Така към момента мрежата на оператора покрива почти 40% от населението на България. Проблемът е там, че този дял, макар и да изглежда висок, всъщност означава доста скромно покритие на територията на страната, концентрирано в големите градове и курортите. И също толкова важно - инфраструктурата не предлага на този етап пренос на глас, а само мобилен интернет. Тоест - въпреки немалкото вложение "Макс телеком" сам нито може да предложи гласова услуга, нито пък да я осигури извън градовете, където има мрежа. При положение че именно от глас идват основните приходи на мобилните оператори, а и без него мобилният интернет отделно не е особено атрактивен за абонатите, е логично компанията да прави всичко възможно да се добере до национален роуминг с някой от трите работещи големи телекома. Това и правеше. Преговорите между "Макс телеком" и "Мобилтел" са от близо година, като междувременно дружеството на Купсин опита споразумение и с БТК и "Теленор". Сега, два-три месеца след като се очакваше споразумението да се случи всеки момент, договорът за национален роуминг между "Мобилтел" и "Макс телеком" е факт. Във вторник той беше подписан от главните изпълнителни директори на двете компании Танасис Кацирубас и Нейчо Величков. Споразумението, широко разпространена практика по света, но първо за България, означава по-малкият оператор да използва мрежата на този с национално покритие срещу заплащане на едро на местата, където собствената му инфраструктура няма обхват. Трафикът на клиентите на "Макс телеком" в случая ще минава през собствената му мрежа, където я има, и през тази на "Мобилтел" - за всички останали части на страната. Цените на дребно ще се определят от оператора самостоятелно, без никакво влияние на по-големия. За момента от "Макс телеком" не уточниха откога ще могат да предложат реално услуга на база на новото споразумение. Търговска тайна са и параметрите на самия договор от порядъка на това колко и на какъв принцип ще плаща компанията на Даниел Купсин на "Мобилтел". Известно е обаче, че национален роуминг в "обратната посока" няма да има - "Мобилтел" няма да ползва инфраструктурата на "Макс телеком", за да предложи 4G. Ключов е въпросът как новият телеком ще предлага услугите си. Засега той има миниатюрна собствена търговска мрежа, като от няколко месеца използва и тази на кабелния оператор "Близу". Тази опция скоро може да не е актуална, тъй като дружеството е в процес на продажба, а кандидати са останалите телекоми и американски фонд. Вероятно първо услугата ще бъде предложена на съществуващите клиенти на мобилен интернет, които към началото на годината са 27 хиляди. За 2014 г. дружеството има приходи от 4.7 млн. лв. и загуба от 25 млн. лв. заради големия инвестиционен план. Даниел Купсин от месеци води разговори и да привлече коинвеститор в "Макс телеком". За първия и най-голям мобилен оператор в България споразумението е изгодно, защото, освен че му носи допълнителни приходи, все пак го поставя в по-близки отношения с новоизникващия конкурент. Появата му, ако изобщо доведе до преразпределение на пазара, може да намали шансовете за успех на следващ, пети, мобилен оператор. Лиценз да работи като такъв пак по стандарта LTE има "Булсатком", а най-големият на пазара на тв разпространение определено е по-опасен конкурент. Третата компания, която в края на 2011 г. взе лиценз за 4G - "4Джи ком", не работи, а само задържа честотите, които получи заедно с лиценза си. КРС води дела за отнемането му.
Източник: Капитал (29.07.2015)

"Теленор" дава работа на петима души с увреждания Мобилният оператор "Теленор" дава възможност на петима души с увреждания да придобият професионален опит и умения в компанията в рамките на 2 години. Това ще се случи по програмата за професионално развитие и социална интеграция на хора с увреждания Open Mind, стана ясно на официална церемония, на която присъстваха главният изпълнителен директор на "Теленор" Стайн-Ерик Велан и директорът на програмата Open Mind в "Теленор" Норвегия Ингрид Ихме. Open Mind започва преди 19 години в Норвегия, като до момента броят на участниците там е над 200. България е четвъртата поред страна след Швеция и Пакистан, в която се дава старт на програмата. Участниците в тазгодишното издание на Open Mind ще работят в дирекциите "Управление на процеси", "Юридически услуги", "Финанси", "Технологии" и "Грижа за клиента". Мобилният оператор им осигурява достъпна работна среда и заплащане, съобразено със заеманата позиция. След приключване на програмата те ще получат шанс да останат на постоянна работа или да получат препоръка за назначение извън компанията.
Източник: Сега (08.09.2015)

Теленор и посолството на Кралство Норвегия в България подкрепят създаването на Норвежко-българска бизнес група с цел насърчаване на добрите търговски практики и развитието на икономическите отношения между двете страни. Това бе обявено на официално събитие, което се проведе в резиденцията на посолството в София. Председател на бизнес групата е изпълнителният директор на Теленор Стайн-Ерик Велан. Компаниите, които имат желание да се включат в новосъздадената бизнес група, трябва да попълнят специална апликационна форма, както и да заплатят съответния членски внос за срок от една календарна година.
Източник: Сега (24.09.2015)

Цената за "Близу"... и за пазара "Близу" беше близо до банкрута и най-важното беше да спасим компанията." Думите са на изпълнителния директор на оператора - Харалд Рош, в интервю за "Digital TV Europe" по време на Европейския кабелен конгрес през март в Брюксел. Периодът, който той визира, е идването му в компанията в началото на 2014 г. При тази картина е странно, че само година и половина по-късно "Близу" се оказа най-голямата сделка в сектора на телекомуникациите в България за годината (ако в оставащите месеци не се продаде БТК). Стойността й продължава да се пази в тайна и след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде одобрението си за нея. Според източници на "Капитал", предпочели имената им да не се цитират, "Мобилтел" ще плати за 100% от "Близу" малко под 120 млн. евро. В случая обаче точното ниво на сделката в милиони не е най-важното. Извън факта, че с нея досегашния собственик - шведския фонд EQT, най-сетне успява да излезе от инвестиция, която отдавна опитва да приключи, с неочаквано добър резултат, покупката на "Близу" точно от "Мобилтел" променя много както за самия телеком, така и за целия пазар. "Близу" беше създаден преди повече от пет години от сливането на "Евроком кабел" и "Кейбълтел" и покупката на двете от базирания в Швеция фонд EQT V за 120 млн. евро. Всъщност сделката беше финансирана със синдикиран кредит с агент Уникредит Булбанк, а в резултат българското дружество се оказа заложено пред банката. Според партидата му в Търговския регистър "Близу" има кредит от 185 млн. евро. По думите на Харалд Рош наскоро пред "Капитал" обаче реалното задължение вече е под половината от тази сума, а според източници на "Капитал" става дума за общ дълг от 83 млн. евро. След два неуспешни опита на EQT V да продаде оператора това лято офертите, които преди това се колебаеха между нула и една, се оказаха пет: от трите големи телекома в България, американския фонд KKR и една поддържаща интереса - от прохождащия доставчик на мобилен интернет "Макс телеком". Изходът беше очакван - след бърза класация на предложенията начело излезе "Мобилтел" с цена, която според източници от консултантските среди "не е повече от 120 млн. и не е по-малко от 110 млн. евро". Последното развитие е, че КЗК, която неведнъж е проучвала пазара на тв доставка, сравнително бързо разреши сделката, без да препоръчва налагане на специфични задължения на новосформираното обединение за достъп до мрежата му (каквито искания имаше). Следващата стъпка е транзакцията да бъде довършена, което се очаква в идните седмици, а по-нататък важното за "Мобилтел" е да запази клиентите на "Близу". За "Мобилтел" покупката на най-големия в България кабелен доставчик на телевизия и интернет е стратегически ход и това недвусмислено се потвърждава от факта, че цялата подготовка за участието в процедурата е била проведена в Telekom Austria Group (TAG), а местният мениджмънт - тогава начело с подменения вече Танасис Кацирубас, не е имал нито достъп, нито информация за офертата. Австрийският телеком, вече контролиран мажоритарно от мексиканския магнат Карлос Слим, ясно поставя фокус върха пазара на тв разпространение в региона. Именно TAG купи преди година и половина македонското поделение на "Близу". През септември 2013 г. компанията влезе в партньорство със спътниковия оператор Eutelsat, за да предложи DTH (Direct To Home) доставка на тв сигнал в Централна и Източна Европа както на дребно, така и на едро (в недотам успешния случай с България). В началото на този месец TAG обяви още един договор - със словашкия ANTIK Telecom, целящ също DTH доставки на телевизия в Словакия и Чехия. Предвид решимостта на групата да расте в този сегмент в региона щедрата й оферта за "Близу" не е изненадваща. Кабелният оператор има приходи за 2014 г. по данни на TAG приблизително 47 млн. евро и оперативна печалба преди данъци, такси, лихви и амортизация (EBITDA) 19 млн. евро. Нетният финансов резултат е отрицателен, но точното число не е оповестявано. Така "Мобилтел" има пълните шансове, ако успее да запази клиентите на новопридобития оператор, да стане най-големия телеком по приходи в България, изпреварвайки БТК. За 2014 г. дружеството на TAG в България има 746.5 млн. лв. приходи при почти 802 млн. на БТК. С още над 90 млн. лв. годишно от "Близу" числото за "Мобилтел" определено го прави лидер. По-важното обаче е друго. След сделката операторът се сдобива със силни позиции на няколко пазара: на тв разпространение, на доставка на фиксиран интернет, на пакетни услуги, и на инфраструктура - факт, който установява и КЗК в решението си. Според данните от проучването на антимонополния регулатор към края на 2014 г. "Близу" има 11.2% дял на пазара на платена дв доставка в България като приходи и 18.3% - като брой абонати, което го поставя на второ място след "Булсатком", който държи 33% от абонатите. В същото време "Мобилтел" има 4.3% от клиентите на платен тв сигнал. По данни от регистъра на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) пак за същия период общо абонатите на телевизия на "Мобилтел" и "Близу" са 412 157 при почти 600 хил. на "Булсатком". Тоест "Мобилтел" излиза на втора позиция в този сегмент пред БТК с почти 322 хил. клиенти на тази услуга. При фиксирания интернет, пак по данни от регистъра на КРС, към 31 декември 2014 г. "Близу" има 241 156 абонати, а "Мобилтел" - 143 658. Сборът от двете прави 384 814 при 357 912 на БТК. Тоест в този сегмент телекомът става най-голям. Извън тези очевидни ефекти за "Мобилтел" "Близу" означава допълнителна важна инфраструктура. Което има два ефекта. Първо - дава му възможност да предлага абсолютно всякакви видове пакети с телеком услуги - до момента той предлагаше телевизия през сателит и IPTV, а вече ще може и да го прави по кабел през мрежа с възможен достъп до 1.3 млн. домакинства с телевизия и интернет. А именно пазарът на пакети е този, който отчита непрекъснат ръст. И второ - към 2 хил. километра собствена оптика в основна инфраструктура (backbone) и обща дължина на оптичната мрежа 5 хил. км "Мобилтел" добавя с "Близу" около 2 хил. километра оптични кабели, достигащи до разпределителните шкафове в сградите. Като се има предвид, че придобиващият оператор разполага на места и със свои канали, единственото, което му остава като инвестиция, е да подмени коаксиалните кабели вътре до домовете на клиентите с оптични. Което според източници на вестника се и очаква да се случи, за да може операторът да предложи нелинейна тв доставка - възможност каналите да се приемат на всякакви устройства като таблети и смартфони. Добавете към всичко това и националния роуминг, който "Мобилтел" договори с LTE доставчика "Макс телеком", и картината става пълна. За целия пазар на телевизия и интернет в страната транзакцията също е ключова. Най-важният ефект от нея е, че при тв доставката вече 74% от абонатите ще са концентрирани при три играча, макар и в тази ниша общо участниците да са близо 300. Според числата в анализа на КЗК "Булсатком" държи 33% от абонатите, "Мобилтел" ще има почти 23%, а БТК - 18%. Така за останалите почти 300 фирми остава доста малко пространство. Концентрация на над 50% от пазара в три оператора се получава и при фиксирания интернет. Според данните на КЗК, "Мобилтел" ще има 18.3% от абонатите, БТК държи 24.5%, а "Булсатком" - 9.6% - тоест общо 52.4%. Хубавата новина за потребителите е, че за момента това няма как да се отрази в по-високи цени на услугите. Най-вече защото малките оператори са изцяло квартални и регионални. Което означава, че във всяко населено място всеки клиент има избор по всяко време не просто между трите големи, а между тях и поне един-два малки. Очакваното развитие пък е предимно в полето на "Теленор", който остава изолиран от тв и интернет пазара без възможност за пакетни услуги. Неофициалните информации са, че операторът планира редица покупки на средни по големина тв и интернет доставчици. Въпросът е дали до сделки ще се стигне реално. Другите очаквания са за реакция от страна на "Булсатком", който, ако иска да запази позициите си, ще трябва да включи в пакетите си и мобилна услуга. Най-логичният път към която е националния роуминг от БТК - единственият друг на пазара с пазарните и технически позиции да конкурира "Мобилтел" във всички сегменти.
Източник: Капитал (28.09.2015)

"Макс телеком" пусна гласова услуга От днес клиентите на "Макс телеком" могат да използват Voicer – мобилно приложение, което предлага провеждане на мобилни разговори през интернет (т.нар. Voice over IP – VoIP). За целта желаещите могат да изтеглят софтуера за операционните системи Android на Google и iOS на Apple. Офертата от дълго чакания на българския пазар четвърти мобилен оператор предвижда разговорите с всички фиксирани и мобилни мрежи в страната да се таксуват с 5 ст. на минута, 10 стотинки на минута да струват разговорите в роуминг в рамките на Европа, а отчитането да е на всяка секунда. Услугата е само в предплатен вариант. Изданието припомня, че и сега абонатите на мобилните оператори могат да говорят през приложения. Новото в случая е, че те вече могат да се откажат от услугите на "Мобилтел", "Теленор" и БТК, ако решат да преминат към "Макс телеком". Стартовият пакет, с който потребителите могат да ползват Voicer, е 5 лева с ДДС, като поръчалите получават и бонус от 1GB мобилен интерет в LTE мрежата на "Макс телеком". След това те могат да презаредят суми от 5, 10, 50 и 100 лева. Клиентите на Voicer могат да говорят помежду си безплатно. Услуга обаче ще може да се ползва само от тези, които имат смартфони.
Източник: Дневник (30.09.2015)

БТК пусна нов мобилен план в отговор на "Макс телеком" Ценовата война между мобилните оператори не само няма изгледи да затихне, но има шансове и да ескалира допълнително. Само ден след като "Макс телеком" обяви, че пуска и гласова услуга, която е на цена от пет стотинки на минута, БТК излезе с пакет нови абонаментни планове, при които тарифата при пълно потребление се получава под пет стотинки на минута. Така, въпреки че новата услуга на "Макс телеком" не е пряка конкуренция като технология и условия, ефектът от пускането й предизвика светкавична реакция на пазара. Новата абонаментна линия, обявена в сряда от БТК – Smart, предлага пет възможности при подписване на едногодишен или двегодишен договор. От БТК уточниха, че първата е при месечна такса от 13.99 лева, като потребителите получават 300 безплатни минути във всички национални мрежи и 300 MB мобилен интернет на максимална скорост. Вторият вариант е с цена 17.99 лева на месец и включва 750 безплатни минути и 750 MB трафик. С третата при месечна такса от 23.99 лева клиентите получават по 1500 безплатни минути и също толкова MB интернет. Четвъртата и петата са при 29.99 лева и 69.99 лева месечна такса съответно, срещу които има 4 хил. минути разговори, а при последната – неограничено потребление. Мобилният трафик е съответно 4 GB и 20 GB. Така при абонаментния план с най-ниска цена минута разговор излиза 4.6 стотинки, а при всеки по-висок тарифата на минута пада прогресивно. При втория тя вече е 2.4 стотинки, при третия - 1.6 стотинки, и така до последния, при която няма ограничение за изговорените минути. Всъщност реакцията на БТК не означава, че компанията и до момента няма оферти с подобни цени. Което важи и за другите два оператора. "Мобилтел" и "Теленор" също имат планове, при които цената за минута разговор (от включените в абонамента) е около пет или по-малко стотинки. Предложенията, които покриват тези изисквания при "Мобилтел", са Mtel Transfer и "Mtel Безкрай". Първото има три опции – месечна такса от 10, 15 и 20 лева. При последния абонамент при включени 500 минути във всички мрежи цената средно пада на 4 стотинки на минута. При месечна такса от 10 и 15 лева средната цена на разговор става 8.3 и 7.5 стотинки на минута. При "Mtel Безкрай" за 30 лева на месец се предлагат неограничени разговори и 1 GB мобилен интернет, както и 2 GB допълнителни, които са на промоция до края на октомври при подписването на двегодишен договор. От "Теленор" посочиха като конкурентен план, който да предлага подобни условия, "Telenor Резерв Стандарт". При него потребителите получават 200 плюс 200 промоционални минути във всички национални мрежи и 300 MB мобилен интернет срещу месечна такса от 14.99 лв. Това прави средно по 3.7 стотинки на минута. Офертата важи за двегодишни договори. Съпоставянето на офертите на трите наложени мобилни оператора, както и сравнението им с предложението на "Макс телеком" реално не е толкова просто и еднопластово. Офертите на традиционните играчи са за стандартна гласова услуга през мобилна мрежа, важат при подписване на абонаментен двегодишен или едногодишен договор и предлагат отчитане на разговорите до минута. Последното означава, че дори и клиентът да е изговорил една секунда след първата минута, му се отчитат две минути. Докато предложението на "Макс телеком" е за тарифиране до секундата, важи само в предплатен вариант, а технологията е пренос през интернет - през VoIP мобилно приложение, каквито са Skype, Viber и WhatsApp например. Затова сравнението между офертите на четирите компании е трудна задача без еднозначен отговор, поне докато "Макс телеком" не предложи традиционна мобилна гласова услуга - нещо, което се очаква да стане през 2016 г., когато влезе в сила договорът за национален роуминг с "Мобилтел". Новата оферта на БТК обаче показва, че битката за клиенти и предлагането на все по-евтини разговори ще продължи и най-вероятно ще се засили.
Източник: Капитал (01.10.2015)

Навлизането на четвърти мобилен оператор, макар и частично, вече предизвиква реакция от големите телекоми. Ценовата война между мобилните оператори не само няма изгледи да затихне, но има шансове и да ескалира допълнително, пише "Капитал Daily". Само ден след като "Макс телеком" обяви, че пуска и гласова услуга, която е на цена от пет стотинки на минута, БТК излезе с пакет нови абонаментни планове, при които тарифата при пълно потребление се получава под пет стотинки на минута. Така, въпреки че новата услуга на "Макс телеком" не е пряка конкуренция като технология и условия, ефектът от пускането й предизвика светкавична реакция на пазара. Новата абонаментна линия, обявена в сряда от БТК – Smart, предлага пет възможности при подписване на едногодишен или двегодишен договор. От БТК уточниха пред "Капитал Daily", че първата е при месечна такса от 13.99 лева, като потребителите получават 300 безплатни минути във всички национални мрежи и 300 MB мобилен интернет на максимална скорост. Вторият вариант е с цена 17.99 лева на месец и включва 750 безплатни минути и 750 MB трафик. С третата при месечна такса от 23.99 лева клиентите получават по 1500 безплатни минути и също толкова MB интернет. Четвъртата и петата са при 29.99 лева и 69.99 лева месечна такса съответно, срещу които има 4 хил. минути разговори, а при последната – неограничено потребление. Мобилният трафик е съответно 4 GB и 20 GB. Така при абонаментния план с най-ниска цена минута разговор излиза 4.6 стотинки, а при всеки по-висок тарифата на минута пада прогресивно. При втория тя вече е 2.4 стотинки, при третия - 1.6 стотинки, и така до последния, при която няма ограничение за изговорените минути.
Източник: Дарик радио (02.10.2015)

Антимонополната комисия оправда БТК за реклама във Facebook Отдавна битката за клиенти между мобилните оператори не се води само чрез абонаментни планове и оферти за устройства на изплащане. Компаниите търсят най-добрите послания, с които да се изтъкнат пред конкурентите си. С навлизането на социалните мрежи като Facebook и Twitter е нормално битката за надмощие да се пренесе и на тези нови канали за съдържание. Така се стига до спор между "Теленор" и БТК и се налага намесата на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). В края на септември КЗК отхвърли жалба на "Теленор" срещу реклама на БТК, която твърди, че телекомът предоставя най-добрия мобилен интернет навсякъде. Поводът е, че девизът "Навсякъде с най-доброто 3G" е бил публикуван във фейсбук профила на БТК от края на март до началото на юни тази година. Според втория по големина мобилен оператор на база абонати твърденията "навсякъде" и "най-доброто" са недоказуеми и подвеждат потребителя, че би могъл да ползва услугата с най-високо качество на цялата територия на страната и дори извън нея. "Визираната реклама използва двойната абсолютизация чрез думите "навсякъде" и "най-доброто", което засилва внушението у потребителите за безапелационна водеща позиция на услугите на БТК, ползвани чрез 3G мрежа, и по този начин създава предпоставки за увреждане на интересите на конкурентите, сред които е и "Теленор", се посочва в жалбата на "Теленор". Компанията допълва, че БТК не посочва на каква база са направени твърденията в рекламата и така телекомът привлича вниманието на средния потребител. Жалбата на "Теленор" е срещу кампания, проведена от БТК в периода март-юни тази година. По същото време воденото от едноименния норвежки телеком дружество приключи мащабния проект по подмяна на мрежовото си оборудване, което неминуемо е довело до подобряване на качеството на мрежата, пише още "Теленор". Това най-вероятно е и причината за жалбата на компанията, която предприема по същото време рекламна кампания, фокусирана върху новите възможности на нейната мобилна инфраструктура. Позицията на БТК обаче е, че посланието не е същинска реклама, защото не е разпространявано по други канали освен на корпоративния профил във "Фейсбук", където пък потребителите влизат по свое желание. Освен това от 3G мрежа се нуждаят само хората, които са достатъчно информирани и не биха се подвели, допълват от телекома. Комисията е на мнение, че в контекста на спорната реклама използваното обобщително наречие "навсякъде" не следва да се тълкува в пряк смисъл. С израза "навсякъде" с най-доброто 3G в конкретния случай се цели да се насочи вниманието на потребителите върху определена характеристика на 3G мрежата на БТК. В този случай – нейното добро покритие и обхват, което позволява на потребителите достъп до 3G мрежата и предлаганите от дружеството услуги в различни точки в рамките на територията на страната. В профила на БТК във Facebook има добавен линк към сайта на компанията, където пък е публикувана карта с покритието на мрежата й, посочва още регулаторът. Допълнителен аргумент на КЗК е, че към този момент покритието на 3G мрежата на БТК е по-голямо от това на "Теленор" и равно на това на "Мобилтел". Комисията се позовава на годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2013 г. В доклада на телеком регулатора за 2014 г. "Теленор" значително е подобрил своето покритие. Според КЗК документът е приет след края на кампанията на БТК и затова приема за актуални публичните данни, обявени от доклада за 2013 г. В крайна сметка антимонополният регулатор установява, че БТК не е извършила нарушение за нелоялна конкуренция с рекламата си във Facebook страницата си. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок във ВАС.
Източник: Капитал (06.10.2015)

"Теленор" търси банка Теленор има намерение да придобие банка или друг тип финансова институция, позволяваща му да предложи мобилни разплащания. Операторът има намерение да придобие финансова институция, не задължително банка, и ако е такава - тя ще е малка. Проектът обаче е в съвсем първоначална фаза. "Теленор" няма да привлича депозити или да раздава истински кредити. В случая става въпрос той да получи по по-бърз и лек начин лиценз за финансово обслужване на клиенти, т.е да създаде собствена структура за директен достъп до клиенти, на които да предлага услуги по разплащания, включително микрофинансиране. "Теленор" търси по-скоро вид микрофинансиране или стоково кредитиране, за което режимът е доста по-облекчен", казва източникът. Според експерт от банковия регулатор, място за синергия между телекомуникационен бизнес и банковите услуги има именно в сферата на мобилното и виртуалното банкиране. Сред обсъжданите варианти е покупка на "Виктория".
Източник: Капитал (12.10.2015)

За "Виктория" - секретно Само седмица преди да затвори, Корпоративна търговска банка (КТБ) си купи банка от френската Credit Agricole. Над година след сделката вече преименувана на "Виктория", тя е сред малкото активи на фалиралата банка, които са пряка собственост, без мрежи от фирми и подставени лица, утежнения и сложни казуси с прихващания. Затова и е от лесните активи на фалиралата КТБ за осребряване от синдиците. Поне засега обаче планът е процедурата да протече на тъмно. Отсега е ясно, че сделката няма да е гигантска, защото банката и преди беше от малките на пазара с под 500 млн. лв. активи, а по информация на "Капитал" платената цена от КТБ за нея е била от порядъка на 2-4 млн. лв. А в края на миналата година, за да отвори, "Виктория" беше почти изпразнена от съдържание, като голяма част от кредитния й портфейл беше продадена. Така основната ценност е лицензът за банка, който при сделка може да вкара свежа конкуренция на пазара. И при по-открита процедура и истинско състезание - повече пари за кредиторите на КТБ. Засега и двете са по-скоро пожелания. Хубава банка, ама празна Търговска банка Виктория, която с активи за 173 млн. лв. към полугодието е същинско джудже на пазара. По-малки от нея са само Тексимбанк и клоновете на "Те Дже Зираат" и "Иш банк". До лятото на миналата година под името "Креди Агрикол България" тя притежаваше разработени портфейли от кредити на корпоративни клиенти и физически лица. Размерът на привлечените депозити бе близо 250 млн. лв. (виж таблицата). Изграденото обаче рязко се срути с поставянето на КТБ, а покрай нея и "Виктория" под специален надзор. За да може да отвори врати малката банка и да изплати на обяснимо желаещите да се оттеглят депозанти парите им, тя бе принудена от БНБ (под ръководството на Иван Искров) да продаде здрави портфейли в търг. Това показа и относителната й здравина, като с продажбата безпроблемно бяха осигурени достатъчно средства, въпреки че процедурата протече при почти пълно информационно затъмнение. На същия принцип, в тайна, продължава осребряването и на останалото ценно в институцията с победоносно име. Тъй като е 100% собственост на КТБ, съдбата й е изцяло в ръцете на синдиците на КТБ Лазар Илиев и Росен Ангелчев, а донякъде и на контрольора им - Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Попитани какво смятат да правят с банката, от фонда отговориха единствено, че се "работи усилено" и че данните са конфиденциални. Синдиците отказаха коментар. Отсега е ясно, че вариантите пред "Виктория" са два: или да й бъде намерен нов собственик, или да се ликвидира. Второто можеше да се направи още през декември миналата година, а заради голямото забавяне на потенциалната продажба, оптимистичният сценарий за първото е сделката да се сключи на принципа "за 1 евро". Но и още няколко десетки милиона на разположение. По информация на "Капитал" синдиците на КТБ са наели компания, която в края на септември е приключила с оценката на онова, което е останало в активите на Търговска банка "Виктория". Източник от самата институция каза, че в нея има работещ корпоративен портфейл и проблемни кредити, както и депозанти, които са предпочели да изчакат падежите си през 2015 г., за да не губят лихвена доходност при предсрочно прекратяване на договорите. На практика това са клиенти, които не са могли да рефинансират кредитите си във "Виктория". Не се знае колко голям е портфейлът от лоши вземания към момента, но имайки предвид, че срещу тях стоят реални обезпечения, има прогнози, че около 50% от тях са събираеми. При продажбата на портфейлите в края на миналата година те бяха малко под 50 млн. лв. "Банката няма проблем с капитала си, но има задължение към КТБ, което бъдещият купувач ще трябва да погаси в някакъв размер", коментира източник, запознат със състоянието на "Виктория". Официални данни за размера не са обявявани. По данни на "Капитал" депозитът на КТБ е около 50 млн. лв. но според източник сумата е по голяма, като част е оформена като финансов инструмент. Тоест максимумът, на който синдиците й могат да се надяват при успешна продажба, е купувачът да възстанови в пълен размер вземанията им. Десетки милиони за банка джудже, изпразнена от съдържание, може да изглежда неоправдано, но само на пръв поглед. Според експерт от консултантските среди само лиценза й струва между 10 и 15 млн. евро. "Банката би представлявала интерес основно за два типа купувачи: за банки, които са извън ЕС, защото стъпвайки в България, ще получат достъп до целия европейски пазар, а другият тип са индустриални групи, които опитват да се сдобият с банка, през която да управляват паричните си потоци", разсъждава специалистът. Точно такива играчи посегнаха за последно към "Виктория" през миналата година - московската Банк Российский кредит (РБК) и българската "Лев инс". Покрай намерението на телекомуникационния гигант "Теленор" да придобие банка в България (виж съседния текст) става все по-оптимистично, че лицензът на "Виктория" би могъл да събуди реален инвеститорски интерес. Затова според консултант би било удачно продажбата й да стане през публично обявен търг, а не на принципа на двустранните преговори. Той може да е типичен за банковия бизнес, но в случая не би довел до постигането на най-добра цена. "Ако се обяви официално, че тече набиране на оферти и информацията се публикува във Financial Times или Bloomberg, интерес ще има. Но това ще вдигне и цената, което може да откаже местните играчи", коментира източникът. Решението обаче е на синдиците на КТБ и дори и БНБ не би могла да им повлияе на този етап. Регулаторът ще има последната дума при одобрението или отхвърлянето на кандидат купувача. Според банкер при сделки от такъв характер постигането на договореност отнема между 3 и 5 месеца, така че е малко вероятно да има новина за "Виктория" до края на тази година. Има вероятност кандидат купувачите да предпочетат да изчакат потвърждение на данните за състоянието на банката, което ще дойде в края на август догодина с резултатите от оценката на качеството на активите в система. А и "Виктория" съвсем не е единствената, която се продава на силно конкурентния банков пазар. Дотук синдиците на КТБ не успяват да се покажат като умели продавачи на остатъци от империята, изградена около КТБ. Организираният от тях набързо и непрозрачно търг за пакет собственост в една от най-големите търговски вериги за техника, "Техномаркет България", претърпя фиаско на два пъти и засега е на пауза. Чрез съдебните изпълнители се правят опити за продажби на активи, от които постъпленията не са впечатляващи. Затова и особено при лоши резултати от оценката на качеството на активите не може да се изключи и опцията като крайно все пак да се стигне до ликвидация
Източник: Капитал (12.10.2015)

Telenor отчете спад на оперативната си печалба у нас Норвежкият телекомуникационен оператор Telenor ASA, който присъства и на българския пазар, отчете 8% спад на приходите от абонаментни планове и мобилен трафик през периода от юли до септември. Въпреки продължителната предизвикателна ситуация на пазара, операторът най-накрая отчита стабилизиране на абонаментната си база у нас след три тримесечия на спад. Към края на третото тримесечие на годината абонаментите са били със 7% по-малко спрямо същото ниво на миналата година. Печалба преди лихви, данъци, обезценяване и амортизация за периода е намаляла с 2 на сто, тъй като по-ниските приходи не са били напълно компенсирани от намаляването на оперативните разходи. Капиталовите разходи са били свързани предимно с разгръщането на нови сайтове и обновления на магазините. Приходите на годишна база са се увеличили с 9,1% през третото тримесечие на годината. Те възлизат на 772 млн. крони (161,35 млн. лева) спрямо 707 млн. крони през 2014 г. (148 млн. лева). За първите девет месеца на 2015 г. печалбата на Теленор у нас е нараснала с 6,5% до 175,36 млн. лева. „Успешното превръщане на нарастващия мобилен трафик в ръст на приходите остава наш основен приоритет", заяви главният изпълнителен директор на Теленор България Стайн-Ерик Велан. Като цяло норвежкият телеком отчете нетна загуба от 1,77 млрд. крони (около 370 млн. лева) за третото тримесечие на годината спрямо 2,59 млрд. крони за същия период миналата година, предаде MarketWatch. Компанията очаква растеж на приходите за годината от около 5 на сто. По-рано Telenor предвиждаше годишен растеж между 5 и 7 процента.
Източник: Money.bg (29.10.2015)

Норвежкият телекомуникационен оператор Telenor ASA, който присъства и на българския пазар, отчете 8% спад на приходите от абонаментни планове и мобилен трафик през периода от юли до септември. Въпреки продължителната предизвикателна ситуация на пазара, операторът най-накрая отчита стабилизиране на абонаментната си база у нас след три тримесечия на спад. Към края на третото тримесечие на годината абонаментите са били със 7% по-малко спрямо същото ниво на миналата година. Печалба преди лихви, данъци, обезценяване и амортизация за периода е намаляла с 2 на сто, тъй като по-ниските приходи не са били напълно компенсирани от намаляването на оперативните разходи. Капиталовите разходи са били свързани предимно с разгръщането на нови сайтове и обновления на магазините. Приходите на годишна база са се увеличили с 9,1% през третото тримесечие на годината. Те възлизат на 772 млн. крони (161,35 млн. лева) спрямо 707 млн. крони през 2014 г. (148 млн. лева). За първите девет месеца на 2015 г. печалбата на Теленор у нас е нараснала с 6,5% до 175,36 млн. лева. „Успешното превръщане на нарастващия мобилен трафик в ръст на приходите остава наш основен приоритет", заяви главният изпълнителен директор на Теленор България Стайн-Ерик Велан. Като цяло норвежкият телеком отчете нетна загуба от 1,77 млрд. крони (около 370 млн. лева) за третото тримесечие на годината спрямо 2,59 млрд. крони за същия период миналата година, предаде MarketWatch. Компанията очаква растеж на приходите за годината от около 5 на сто. По-рано Telenor предвиждаше годишен растеж между 5 и 7 процента.
Източник: Money.bg (29.10.2015)

Ковчежникът на Костов бавел евтиния роуминг срещу 600 000 евро на месец По 600 000 евро на месец в продължение на половин година е вземал ковчежникът на Костов – депутатът от ДСБ Гроздан Караджов, за да бави въвеждането на по-евтиния роуминг в България. Това разкрива агенция Блиц. Според нея преди да бъде взето в крайна сметка решението за падането на тарифите Караджов е имал консултантски договор с „Глобул“, срещу който е трябвало да лобира пред българското правителство поне 6 месеца да не въвежда новите цени на роуминга в полза на оператора. Агенцията се позовава на свои източници, участвали в сключването на контракта на Караджов, който в момента е шеф на транспортната комисия. Това е вторият грандиозен лобистки скандал, в който е замесен ковчежникът на Командира в рамките на само два дни. Вчера стана ясно, че друга лобистка промяна в Закона за движение по пътищата, прокарана тихомълком от Караджов и компания през транспортната комисия ще бръкне в джоба на българите с поне 520 млн. лева. С нея се предвижда шофьорите задължително да карат със зимни гуми в периода от 1 ноември до 1 април. Според източниците на Блиц Караджов бил убедил ръководството на оператора, че е в състояние значително да забави въвеждането на по-евтиния роуминг, с мотива, че имал „пряк достъп и влияние в правителството и щял да разпределя сумата с други хора“. Доказателства, че той наистина е делял парсата с други хора няма, но пък за сметка на това е факт, че страната ни въведе по-евтините цени за международните разговори в ЕС половин година по-късно от останалите. Пристрастията на Караджов към претакането на тлъсти суми са негова стара страст още от времената, когато беше шеф на Фондация "Демокрация", заради което си спечели прозвището Куче-касичка на Иван Костов, припомня Блиц. Юристът оглави фондацията след падането на Костов от власт – през 2001 г., като именно по негово време тя получава финансово и логистично рамо от друг ортак на Командира - забегналия в чужбина мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев. Пак в периода, в който ковчежникът на Костов е начело на фондацията избухва и скандалът, че тя е била спонсорирана с 200 000 долара от израелския бизнесмен с руски произход Майкъл Чорни. Дарението е получено през юни 2001 г., като истината за него лъсва 2003 г. В опит да замаже скандала Караджов първо заявява, че Чорни не е дарявал фондацията, а него самия нарича „негодник, гонен в различни държави“. Заради тези думи Чорни осъжда Грожданов през 2004 г. за клевета и обида.
Източник: Монитор (13.11.2015)

Telenor пуска 4G мрежа в България Теленор България ще започне да предлага мобилни услуги от четвърто поколение (4G) под стандарта Long Term Evolution (LTE) в честотния спектър 1800 MHz за всички свои клиенти от 1 декември. Това съобщиха от компанията на пресконференция днес. Този вид мрежа предлага пренос на данни с още по-висока скорост. Максимално достижимата скорост ще бъде 75 Мbps. 4G услугите на Теленор първоначално ще бъдат достъпни в София и по-голямата част от Южна България и по-специално в следните градове: Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Благоевград, Добрич, Перник, Силистра, Сливен, Кюстендил, Хасково, Смолян, Ямбол, Пазарджик, Казанлък, Банско, Сандански, Петрич, Карлово, Асеновград, Айтос, Чепеларе, Добринище, Дупница, Нова Загора, Димитровград, Велинград, Разлог, Аксаково, Самоков, както и в Пампорово и Боровец. До средата на декември 2015 г., 4G услугите на Теленор ще бъдат достъпни и в градовете Велико Търново, Ботевград, Габрово, Севлиево, Плевен, Ловеч, Троян, Шумен, Търговище, Разград, Лом, Монтана, Видин, Враца, Горна Оряховица и Свищов, като по този начин 4G мрежата на Теленор ще обхване всички регионални центрове и градове с над 20 000 жители, както и най-популярните зимни курорти в страната и ще осигурява качествено 4G покритие за 56,7% от населението на страната. В зависимост от наличния честотен спектър, Теленор ще продължи да разширява покритието на своята 4G мрежа и през 2016 г.
Източник: Сега (27.11.2015)

Производителят на мрежово и комуникационно оборудване TP-LINK , обяви че е достигнал 55% пазарен дял на база брой продадени устройства на българския SOHO пазар, въпреки силно конкурентната среда, ценовата чувствителност и колебливите валутни курсове. От компанията съобщават, че продажбите възлизат на около 30% от общите приходи на безжични рутери в България, а цялата гама устройства генерира между 60 и 70% от местния оборот на компанията. На регионално ниво, TP-LINK очаква оборот от 13 милиона евро до края на 2015 г. и около 1.1 милиона брой продадени устройства. Компанията поставя важен акцент на българския пазар, който в момента представлява около 30-35% от общите продажби в региона. Положителното развитие на компанията, от една страна се дължи на нарастващия потребителски интерес към AC оборудването, но също така и на развиващите се партньорски отношения с водещи телекомуникационни оператори и интернет доставчици. Към този момент TP-LINK си сътрудничи с Blizoo / Mtel, Telenor и Vivacom. През 2016 г., компанията възнамерява да се концентрира върху разширяването на продуктовите категории, затвърждаване на сътрудничеството с местните партньори, както и да продължи усилията си за подобряване информираността на потребители и клиенти относно най-новите технологии.
Източник: IT Jobs (11.12.2015)