С нов сертификат е жп транспортът в „Мини Марица-изток” Железопътният транспорт на „Мини Марица-изток” ЕАД вече е сертифициран като лице, отговорно за поддържането на вагони (ЛОП). На 12 и 13 декември експерти от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”, ръководени от изпълнителния й директор Веселин Василев, одитираха Системата за управление и поддържане на товарни вагони и материално-техническата и ремонтна база на жп транспорта на Дружеството. Одитът не откри съществени несъответствия и пропуски. Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” издаде сертификат на „Мини Марица-изток” ЕАД, за структура, която отговаря за поддържането на товарни вагони съгласно изискванията на Директива 2004/49/ЕО и Регламент (ЕС) № 445/2011. Специалистите от жп транспорта в дружеството в кратък срок създадоха Системата за управление и поддържане на товарни вагони. Регламентираха дейности извършвани от „Мини Марица- изток“ ЕАД, които до този момент нямаха легитимност, но не отстъпват по качество на работата на специализирани структури, създадени за ремонт и поддържане на подвижен жп състав. Сертификатът по ЛОП дава възможност на „Мини Марица-изток” ЕАД да управлява документацията и да извършва ремонт на товарни вагони при пълно съответствие с изискванията на националната и европейска железопътна нормативна база. Създават се условия за икономия на средства, чрез намаляване на поръчките за възлагане на външни организации, в рамките на половин милион лева на година. Следваща, последна стъпка е дружеството да получи сертификат и за лице отговорно за поддържането на дизелови локомотиви. С получаването му релсовият транспорт на „Мини Марица-изток” ЕАД ще се утвърди като организация, която притежава, управлява, експлоатира и поддържа подвижен железопътен състав в пълно съответствие с разпоредбите на Закона за железопътния транспорт и с на Директива 2004/49/ЕО и Регламент (ЕС) № 445/2011.
Източник: Дарик радио (04.01.2018)

Рекорден добив на въглища в мина "Трояново 1" за миналата година Миньорите от Рудник "Трояново 1" през 2017 година са добили над 13 хиляди тона въглища - това е рекорд в 65-годишната история на рудника. Това съобщават от пресцентъра на въгледобивното дружество, цитирани от БНР. По бизнес план през миналата година са били заложени добив от 11 хиляди и 400 тона, но с преизпълнението "Мини Марица изток" е компенсирало недостига от воден ресурс в страната за производство на електроенергия от ВЕЦ и така е гарантирало енергийния баланс на България. Въглищата са осигурили добива на ток в най-голямата централа на Балканския полуостров - ТЕЦ "Марица изток 2".
Източник: Дума (08.01.2018)

В "Мини Марица-изток": Над 2 милиона лева икономии от компенсирането на реактивна мощност Икономии в размер на 2 389 646, 67 лв. са реализирани в „Мини Марица-изток” ЕАД през 2017 г. от потребление на реактивна енергия. Намаленото потребление е в резултат на успешно завършения проект за компенсиране на реактивната енергия, консумирана от тежкото минно оборудване. Дейностите са извършени по договор ММЕ/D Лот А „Проектиране, доставка и монтаж на оборудване за компенсиране на реактивната мощност на тежкото минно оборудване в „Мини Марица-изток” ЕАД”, изпълнен от “Сименс” ЕООД. Общата стойност на Договора е 898 668, 79 евро, като 70% от тях са безвъзмездна финансова помощ осигурена от Международен фонд „Козлодуй” – администриран от Европейската банка за възстановяване и развитие. Компенсирането на реактивната мощност на тежкото минно оборудване е изпълнено индивидуално и обхваща 180 минни машини. Инсталирани са кондензаторни батерии с обща мощност 106 MVAr, а старите маломаслени прекъсвачи са подменени с вакуумни контактори. Освен положителния финансов ефект за Дружеството, с изпълнението на проекта е оптимизирана работата на трансформаторите, захранващите линии и комутационна апаратура, намалени са загубите при пренос на енергия и падовете на напрежение. Постигнатите технико-икономически резултати в дългосрочен план, разкриват приоритетите за енергийното стопанство на „Мини Марица-изток” ЕАД, свързани с повишаване на енергийната ефективност в Дружеството.
Източник: Дарик радио (23.01.2018)

30 нови булдозера влизат в експлоатация в "Мини Марица-изток" Влезе в експлоатация първият от тридесетте нови булдозера, които се очаква да бъдат доставени до края на септември в "Мини Марица - изток" ЕАД. Това съобщават от пресцентъра на най-голямото държавно въгледобивно дружество в нашата страна, цитирани от БТА. През декември 2017 година бяха подписани три договора в изпълнение на инвестиционната програма за доставка на булдозери от марките "Komatsu D 155AX-8", "Dressta TD25R Extra" и "Caterpillar D8T". Машини от такъв висок клас не са доставяни в дружеството през последните осем години. Булдозерният парк осигурява ритмичността на добива на въглища. Със закупуването на нови машини от висок клас се намаляват разходите за поддържане на старата амортизирана техника, повишава се ефективността на производство и се осигуряват нормални експлоатационни условия за тежкото минно оборудване, се посочва в съобщението. Двигателят на новия булдозер е турбо дизелов с директно впръскване, отговарящ на нормите за вредни емисии в отработени газове - Euro Stage IV. Машината разполага с електронна мониторна система за контрол и диагностика на всички функции, с електронна памет за всички появили се нередности, телеметрична система за дистанционен мониторинг и с ергономична и шумоизолирана кабина. Булдозерите ще бъдат използвани при изграждането на трасета за гумено-лентовите транспортьори; на ремонтни площадки за основни ремонти на тежкото минно оборудване; за изграждането и поддръжката на основни и спомагателни пътища, на диги за защита от наводнения, утайници и водосборници, необходими за третиране на отпадъчни и дъждовни води и други, уточняват от пресцентъра на Мини Марица- изток.
Източник: 24 часа (14.03.2018)

„Минпроект” ще изготви анализ за състоянието на „Мини Марица-изток” „Минпроект” ще изготви задълбочен анализ на състоянието на „Мини Марица-изток”, за да се потърсят възможности за ръст на инвестициите, както и да се оптимизират дейностите. Това заяви след обиколка на рудниците министърът на енергетиката Теменужка Петкова, където беше по покана на синдикатите. По време на визитата ? е обсъден и въпросът за увеличението на цената на въглищата с поне 15% – едно от исканията по време на миньорския протест през април в София. „Когато става въпрос за цената на въглищата, въпросът трябва да се разглежда комплексно, защото целият Маришки басейн е едно цяло. Няма как да отделим мините от ТЕЦ-ете, или да не даваме оценка на това до какво би довело поскъпването на въглищата. Ще намерим общ език с двата синдиката, за да се търси компромисно и балансирано решение, което сигурна съм, че ще намерим” – каза пред журналисти министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Президентът на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов заяви, че продължава диалогът с министерство на енергетиката и нов протест не стои на дневен ред. Теменужка Петкова заяви, че във въгледобивното дружество се работи за подобряване на условията на труд, инвестира се в ново оборудване и финансовото състояние е стабилно. „Има багер, който е от 1960 г., но наред с това трябва да се отчете, че има и рехабилитирани, внедрена е нова техника и непрекъснато се работи в тази посока. В момента е в ход на обществена поръчка за рехабилитация на 5 багера за 85 млн. лева. Мините имат положителен финансов резултат. Приходите са се увеличили 2017 г. спрямо 2016 г. с 56 млн. лева” – каза още енергийният министър. Тя добави, че през 2014 г. по сметките на „Мини Марица-изток” е имало само 1,2 млн. лева, а в момента сумата надхвърля 40 млн. лева.
Източник: Труд (03.05.2018)

Държавната икономика печели, рекордьор е АЕЦ “Козлодуй” с 8575% ръст за 2017 г. С 8575% до 117,899 млн. лв. е увеличена печалбата на АЕЦ “Козлодуй” за 2017-а спрямо 2016 г., показва финансовият отчет на дружеството. Със 100 млн. лв. в повече е продадената през миналата година електроенергия в сравнение с 2016 г. В отчета си дружеството пише като причина увеличените приходи и по-ниски разходи. И НЕК е на печалба малка - 6,87 млн., при 128,71 млн. лв. загуба. за 2016-а. “Мини Марица-изток”, чиито работници искат увеличение на цените на въглищата, са на печалба от 9,8 млн. лв. преди данъци, като увеличението е 27%. ТЕЦ “Марица-изток 2” отчита загуба от 182,85 млн. лв., като увеличението е със 75%. Печалбата на “Булгаргаз” се е сринала на 9,46 млн. лв., при 36,68 млн. през 2016-а. Това е заради повишаване на цените на природния газ. 61,4 млн. лв. е печалбата на “Булгартрансгаз” за 2017 г. при 66,3 млн. лв. година по-0рано. Най-голяма част от разходите са за амортизации - 90,3 млн. лв., а за 2016 г. - 85,5 млн. лв. С 15,39% се е понижила печалбата на Българския енергиен холдинг за 2017 г. Разходите за дейността, които не включват амортизации, са се повишили със 754,31% от 9,9 млн. на 84,5 млн. лв. Така, извън държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”, останалите компании, които са дъщерни на Българския енергиен холдинг, са на плюс. На печалба е и самият холдинг. Може да се каже, че през 2017 г. държавната енергетика е в оздравяваща фаза. В държавната отбранителна индустрия пък 1332% е печалбата на външния търговец “Кинтекс” - от 1,15 млн. през 2016 г. на 16,48 млн. лв. за миналата година. С 20 млн. лв. е спаднала печалбата на “Вазовски машиностроителни заводи” за 2017 г., сравнено с 2016 г. Дружеството отчита печалба в размер на 150 млн. лв., като през 2017 г. е 171,6 млн. лв. “Авионамс” също отчита спад на печалбата от 1,776 млн. лв. през 2016 г. до 1,653 млн. лв. през 2017 г.
Източник: 24 часа (04.05.2018)

"Минстрой" придоби и остатъците от "Ремотекс" Част от активите на добилия през годините скандална известност завод "Ремотекс-Раднево", чиято дейност беше главно ремонт на оборудването на държавните "Мини Марица-изток", бяха предложени на търг през седмицата. Само натрупаните след раздържавяването му (през 2001-а) дългове бяха двойно повече от активите му. Тринадесет години след като заводът затвори врати (през декември 2013-а) и неизброимите въртележки със собствеността му през март 2016-а се стигна и до окончателното обявяване на дружеството в несъстоятелност. Остатъците от активите на предприятието, които тези дни бяха предложени за продан (на 21 май) от назначения от съда синдик Цветан Мирчев, представляват жалки руини на близо четиридесетината сгради, в които някога са представлявали заводски помещения - различни производствени цехове, помпена и пречиствателна станции и още куп други съоръжения, свързани с дейността на завода. Всичко това днес е продадено за малко над 1.5 млн. лева. Това на практика е вторият търг за предлаганите активи и затова стойността им е паднала с 20 на сто под първоначалната приета от съда оценка. При първия търг - на 29 март, същите имоти се предлагаха за 1 930 708 лв., но при тази цена мераклия да ги купи така и не се намери. Както в. "БАНКЕРЪ" предположи, сега единствената компания, която би имала интерес от придобиването на тези активи, нямаше как да бъде друга освен дъщерното дружество на "Минстрой холдинг" АД - "Ремотекс-М". Преди три години (през април 2015-а) то купи основната част от активите на фалиралия завод в Раднево. Потвърждение за сегашната сделка получихме от председателя на съвета на директорите на "Минстрой" - проф. Николай Вълканов, когото открихме във Виена. Пред в. "БАНКЕРЪ"Банкеръ" той каза, че е напазарувал "истински руини за много пари" Но такава стъпка от негова страна има своите мотиви, след като през 2015-а управляваното от него холдинговото дружество се бръкна с цели 21 млн. лв., за да придобие завода от неговия основен кредитор - "Първа инвестиционна банка" АД ( заради необслужван дълг за над 16 млн. лв). Това стана няколко месеца след като финансовата институция успя да прибере голяма част от имотите на фалиращото дружество срещу 8.893 млн. лв. Това стана чрез търг, проведен от съдия-изпълнителя Гергана Илчева. По-късно - отново чрез търг, тя го продаде на дъщерната фирма на "Минстрой". И тогава, както и днес, хората на Вълканов бяха единствен кандидат за тези активи. По това време шефът на "Минстрой" каза, че са малко лудите, склонни да дадат толкова пари за неработещ и съсипан завод. Реално с тази покупка холдингът стана собственик на терен от близо 290 дка в Раднево и на част от сградите върху него. А със сегашното пазаруване компанията придобива и останалите сгради. От документите, публикувани от синдика, става ясно, че в цената на сделката не е включена земята под тях, тъй като тя вече не е в активите на фалиралото дружество. Самият Вълканов обясни, че тази покупка далеч не е била приоритетна за него, но все пак е бил принуден да я направи, тъй като сградите са разположени на същата производствена площадка. А освен това частта от завода, която вече е под негово управление, в момента "работи добре и се развива". По всяка вероятност това е така, тъй като отдавна вече е забравено времето, когато в новините изобилстваха информациите за стачки и протести заради неизплатени заплати в завода и за недоволни кредитори. Тук е моментът да припомним и част от историята му Агонията на продадено през 2001-ва за 9 млн. лв. предприятие на фирма "Полет 21" ООД (притежание на Галин Неделчев, на Йоаннис Гиофкос и на Сабин Спахиев), свързана с тогавашния вицепремиер и министър на държавната администрация в правителството на Симеон Кобургготски - Димитър Калчев, продължи повече от десетилетие. Очевидно е, че за първите мениджъри - приватизатори, развитието на завода е било последна грижа. Както в. "БАНКЕРЪ" е разказвал още преди години, според хора от тогавашния ръководен екип даже само готовите резервни части, които са наследили, са били на стойност над 5 млн. лева. Отделно на склад е имало над 3000 т цветни метали, над 20 000 т скрап и около 600 т отливки. С думи прости, заварената готова продукция е била дори на по-висока стойност от цената на сделката за целия завод. В добавка - новата придобивка позволява на приватизаторите освен да разпродадат заварената продукция, да я използват много успешно и като ипотекарен инструмент. Малко след като заводът окончателно хлопна врати, стана ясно, че дълговете, натрупани от приватизаторите на предприятието, са близо 25 млн. лева. По това време само задълженията към Националната агенция по приходите бяха за 2.4 млн. лв., а тези за неизплатени и забавени заплати бяха стигнали близо 5 млн. лева. Почти толкова бяха и натрупаните задължения за осигуровки. Напрежението в предприятието и нестихващите протести в края на 2013-а и в началото на 2014-а предизвикаха тогавашния икономически министър Драгомир Стойнев да предложи едно, меко казано, нестандартно решение на проблемите. Той просто реши, че държавата трябва да изкупи предприятието. И беше напът да го направи, но очевидно времето не стигна да бъде реализирана поредната управленска лудост Да не говорим, че приказките на тогавашния икономически "гуро", свързани с бъдещето одържавяване, се оказаха не само далеч от реалността, но и с намерение за необяснимо разточителство на държавни пари, тъй като приватизаторът му искаше за фалиралия завод три пъти повече пари от цената, на която го беше купил. "Отрезвяването" дойде с помощта на "Български енергиен холдинг" ЕАД, на който беше възложена "задачата" да изкупи затъналото в дългове предприятие - мениджърите му предупредиха напористия си министър, че намеренията му са малко "пресилени". И по-нататък нещата поеха в естественото си за подобна ситуация русло - искове от страна на кредитори, продажби от частни съдебни изпълнители, предизвестена несъстоятелност и... разпродажба на имущество. Но в този случай, за разлика от много други емблематични за икономиката ни предприятия, все пак има надежда това да възкръсне за нов живот.
Източник: Банкеръ (29.05.2018)

БЕХ ще емитира евроблигации В понеделник Българския енергиен холдинг (БЕХ) започва поредица от срещи с международни инвеститори във връзка с планираното емитиране на еврооблигации в размер на 500 млн. евро. Серията от срещи ще започне от Лондон и ще продължи във Франкфурт и Виена. След успешното приключване на преговорите БЕХ ще емитира нови 7-годишни и 10-годишни еврооблигации. БЕХ нае Citigroup и First Financial Brokerage House да ръководят предстоящата емисия облигации, която е необходима за рефинансиране на 5-годишен еврооблигационен дълг на компанията в размер на 500 млн. евро, чийто падеж предстои през ноември тази година. С него ще бъде рефинансиран облигационният заем за 500 млн. евро, който холдингът емитира през 2013 г. при доходност от 4.25%. БЕХ пласира и втора емисия облигации преди две години за стойност 550 млн. евро при доходност от 4.875%, чийто падеж е през 2021 година. Очакванията са чрез рефинансирането на първата емисия БЕХ да спести от такси за обслужване. Холдингът планира двойно листване на новите еврооблигации както на Българската, така и на Ирландската фондова борса. Именно чрез БЕХ държавата е собственик на най-големите енергийни фирми в България за производство, доставка и пренос на електроенергия, природен газ и лигнитни въглища - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица изток 2", НЕК, ЕСО, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Мини Марица изток".
Източник: Стандарт (18.06.2018)

Енергийният холдинг пласира облигации за 400 млн. Евро Българският енергиен холдинг (БЕХ) пласира трета поред емисия еврооблигации. Това ще бъде направено на Ирландската фондова борса (Euronext Dublin), съобщиха от холдинга. Емисията е на стойност 400 млн. евро и приходите, получени от нея, ще се използват за рефинансиране на емисията еврооблигации, емитирани от холдинга през 2013 г. Техният падеж се пада през ноември тази година. БЕХ е първият корпоративен емитент от Централна и Източна Европа на финансовите пазари от май 2018 г. досега. За да осъществят емисията представители на БЕХ и на Министерството на енергетиката, което е принципал на държавните енергийни дружества, които влизат в състава на БЕХ, са провели редица срещи с различни инвеститори в Лондон, Виена, Франкфурт и Мюнхен. Емисията е протекла успешно, като постигнатият годишен лихвен процент е 3,5%. Това са най-ниските лихвени нива откакто холдингът излезе за първи път на финансовите пазари преди няколко години. Еврооблигациите, емитирани сега, са със срок от 7 години - най-дългият, постиган досега. По този начин шапката на държавната енергетика ще разпредели за по-дълъг период от време своите лихвени разходи. В БЕХ влизат НЕК, Електроенергийния системен оператор (ЕСО), АЕЦ “Козлодуй”, “Мини Марица-изток”, ТЕЦ “Марица-изток 2” и още няколко структуроопределящи държавни енергийни фирми.
Източник: 24 часа (25.06.2018)

Държавните дружества в енергетиката задлъжняват към БЕХ Държавните енергийни дружества задлъжняват все повече към своята компания майка - Българския енергиен холдинг. Това показват финансовите отчети на дружествата за първите шест месеца на годината. За периода от януари до юли вземанията на БЕХ от дъщерните му компании са се увеличили с 293 млн. лева до 3 милиарда и 70 милиона лева. Най-голямата енергийна компания у нас продължава да финансира дружествата от групата й, които се намират в тежко финансово състояние. Сред най-задлъжнелите компании е общественият доставчик на електроенергия - НЕК. Компанията се намира на ръба на фалита, според публикувания й финансов отчет. Непокритата загуба от минали години на дружеството към края на последното шестмесечие достига вече 1 милиард и 180 милиона лева. Просрочените задължения на компанията за същия период са 360 млн. лева. Така дружеството, което преразпределя тока в държавата завършва полугодието със загуба от 75 млн. лева. Според финансовия отчет, без подкрепата на БЕХ, има сериозни съмнения, че НЕК може да продължи да функционира. На загуба за първите шест месеца на годината са също така държавната ТЕЦ "Марица Изток" 2 и добивното предприятие Мини "Марица Изток". Българският енергиен холдинг получава средства от печелившите си дружества, които дава на губещите. Традиционно на печалба през първото полугодие на 2018 г. са АЕЦ "Козлодуй", газовият преносител "Булгартрансгаз", собственикът на електропреносните мрежи ЕСО.
Източник: econ.bg (08.08.2018)

Електроцентрали дължат 153 млн. лв. на Мини Марица-изток 153 млн. лв. дължат електроцентралите на „Мини Марица-изток", съобщи изпълнителният директор на дружеството инж. Андон Андонов. Най-много са дълговете на държавния ТЕЦ 2. Те са близо 132 млн. лв., от които 42 млн. са просрочени вземания. От ръководството на въгледобивното дружество призоваха за държавна стратегия, която да гарантира бъдещето на отрасъла и на комплекса. От компанията продължават да настояват за повишаване на цената на въглищата, която е 77 лева на тон условно гориво. От ръководството са предложили цената да стане поне 81 лева. Към този момент финансовото състояние на "Мини Марица-изток" е стабилно, отчете още изпълнителният директор Антон Андонов. "Проблемът не е толкова в цената на въглищата, колкото вземанията – 153 милиона", категоричен бе той. Пред дружеството предстоят сериозни инфраструктурни проекти в бъдещите години, за които трябва ясна подкрепа от държавата, обясни инж. Андонов. "Ние сме започнали изместването на електропроводи, 110 киловата. А по-далечните са изместването на река Съзлия, изместването на жп линията," обясни шефът на мините.
Източник: Стандарт (14.08.2018)

254 млн. лв. са приходите от началото на годината в "Мини Марица-изток" От началото на годината "Мини Марица изток" има приходи в размер на 254 млн. лева. Изпълнен е 95 на сто от текущия план за добив на въглища. Всички заявки на електроцентралите, с които имат договори радневските мини, са изпълнени. "Мини Марица-изток" са едно от малкото държавни дружества в енергетиката, които през последните 5-6 години винаги излизат на печалба. Сериозен проблем за държавното въгледобивно дружество са дълговете на електроцентралите, които нарастват. ТЕЦ "Марица изток 2" има неразплатени 132 млн.лева, от които 42 са просрочени, ТЕЦ "Брикел" - 10 млн. лева, ТЕЦ "АЕС" - 6 млн.лв., ТЕЦ "КОНТУР ГЛОБУЛ" - 5 млн. лева. В срок се изпълнява инвестиционната програма на дружеството, която е на стойност 91 млн.лева.
Източник: 24 часа (14.08.2018)

Запазването на капацитета на "Марица-изток" е водещ приоритет в енергийния отрасъл Поддържане на стабилността на енергийната система и запазването на капацитета на комплекса "Марица-изток" са сред водещите приоритети в енергийния отрасъл. Около това са се обединили енергийният министър Теменужка Петкова, ръководители на държавните енергийни дружества и представители на синдикалните организации, съобщиха от пресцентъра на енергийното ведомство. Основните теми на разговора са били свързани с бъдещето на топлоелектрическите централи у нас, както и на "Мини Марица-изток" във връзка с растящите цени на квотите за въглеродни емисии. "До март 2019 г. ТЕЦ "Марица-изток 2" трябва да заплати за емисии парникови газове над 300 млн. лв. Работна група в Министерството на енергетиката разработи краткосрочни и дългосрочни мерки с цел оздравяване на дружеството. Средствата за квоти за посочения период ще бъдат осигурени, а през следващите месеци ще конкретизираме мерките за дългосрочно гарантиране стабилността на държавната топлоелектрическа централа", подчертала министър Петкова. "Следващата седмица експерти от Министерството на енергетиката ще представят пред заинтересовани страни първоначални данни, свързани с разработваната Стратегия за устойчиво енергийно развитие с хоризонт 2030 - 2050 г. Очертани ще бъдат основните тенденции при формиране на енергийния микс, произтичащи от европейското законодателството в областта на енергетиката", обявила енергийният министър.
Източник: Стандарт (17.10.2018)

При недостиг на ток ще се разчита и на "Мини Марица-изток", и "Стомана Перник" При недостиг на ток енергийната ни система вече ще може да разчита освен на ТЕЦ-овете от студения резерв и на две предприятия. Търговете на Електроенергийния системен оператор бяха спечелени от "Мини Марица-изток" и "Стомана Перник". При необходимост тези две дружества ще предоставят предварително закупените от тях количества на други промишлени предприятия, които в момента имат нужда от ток. За пръв път в страната ни се прави опит да бъде осигурен този така наречен третичен резерв, обясни пред БНР изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев. "Решихме, че е най-добре през тази година да пуснем един пилотен проект, с който да видим плюсовете и минусите от предоставянето на един такъв третичен резерв. И ако резултатите са добри и обнадеждаващи, това нещо ще продължим да го развиваме и през следващите години, каза той.
Източник: Дума (25.10.2018)

Ядреният бизнес на БЕХ процъфтява, НЕК потъна още в червената зона ЕСО и държавните мини се съживяват след лошите показатели от лятото АЕЦ "Козлодуй" и "Булгартрансгаз" отчитат отлични финансови резултати за деветмесечието на 2018 г. Мини "Марица Изток" и "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) се съживяват след влошените показатели за шестмесечието. "Булгаргаз" обаче отстъпва съществено назад от добрите си резултати преди три месеца, а "Националната електрическа компания" (НЕК) и ТЕЦ "Марица Изток 2" потъват още по-дълбоко в червената зона. Тяхната компания майка "Български енергиен холдинг" (БЕХ) също подобрява финансовите си показатели благодарение на процъфтяващия ядрен бизнес. Това сочат финансовите отчети на държавните енергийни дружества под шапката на БЕХ, публикувани на сайта на Министерството на финансите. От данни се вижда, че подобряването на по-голямата част от държавната енергетика се дължи на повишените цени на тока на свободния пазар, макар това изобщо да не важи за въглищната електроцентрала, както и на поскъпналия газ. Резултатите можеше да са още по-добри, ако "Булгаргаз" не беше загубил над 44 млн. лв. от обезценки на несъбрани вземания от топлофикации и от потъналите във фалиралата Корпоративна търговска банка депозити. Негативно влияние оказват драстично поскъпналите парникови квоти, които държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" трябва да купува, за да компенсира изхвърляните в повече вредни газове във въздуха. Друг негативен фактор е намаленият с 1 млрд. куб. м транзит на руски природен газ, както и увеличената задлъжнялост на част от дъщерните дружества към собственика им БЕХ и неговата към кредитори. Държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" продължава да пропада Държавната въглищна централа, която на полугодието отчете загуба от 122 млн. лв., драстично е влошила финансовия си резултат и вече е на минус 265 млн. лв. Дружеството, което се отказа от сигурни приходи от студения резерв и те отидоха в купената от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган ТЕЦ "Варна", отчита с 54 млн. лв. по-малко приходи от свободния пазар, независимо че цените там се повишиха в този период. Като цяло приходите от реализирана продукция на централата за периода са намалели с 9 млн. лв. до 432.4 млн. лв. Повишени са обаче постъпленията от предоставена разполагаема мощност на НЕК, с което бе оправдано и развалянето на договора с ЕСО за студен резерв и неучастие в следващи търгове за стендбай мощности, от което ТЕЦ "Варна" си осигури 27 млн. лв. приходи. Задълженията на ТЕЦ "Марица Изток 2" вече са 1.199 млрд. лв. Те обаче ще нараснат още, тъй като предстои БЕХ да купи парникови квоти за дейността на въглищната мощност и разходите да бъдат оформени като поредният вътрешен заем към дъщерната фирма. Загубата на НЕК надхвърли 153 млн. лв. НЕК, която за шестмесечието отчете загуба от 74 млн. лв., е задълбочила съществено негативния си финансов резултат и "дупката" вече е 153.410 млн. лв. - тоест, влошаване с 62.473 млн. лв. спрямо същия период на 2017 г. От данните става ясно, че това се дължи най-вече на платените 61 млн. лв. по дела, спечелени от фирмите "ОЕТ" ("Обединени енергийни търговци") и "УорлиПарсънс". Делото с ОЕТ нашумя най-вече заради поредицата от опити да се повдигне обвинение срещу съдия Румяна Ченалова за извършено престъпление по служба и документно престъпление, докато гледала този казус и така ощетила НЕК. Според прокуратурата бившата съдийка и основен участник в записите от "Яневагейт" е ощетила държавната компания. В момента случаят се гледа от спецсъда, но от отчета на електрическата компания става ясно, че е платила на ОЕТ 8 млн. лв. по претенцията на фирмата за надплатени от нея суми за зелена енергия. На инженер-консултанта за строежа на АЕЦ "Белене" – "УорлиПарсънс", който осъди НЕК за преждевременно прекратяване на договора по проекта, са платени 53 млн. лв., макар решението на арбитражния съд да бе за 32 млн. евро. Въпреки че НЕК имаше тримесечен срок да реши дали да обжалва плащането, компанията е предпочела да не прави това, а е платила. Дружеството посочва в отчета си, че продължава да работи в условията на отрицателен нетен оборотен капитал и влошен паричен поток. НЕК е закупила с близо 10% по-малко електроенергия, а в същото време е продала по-малко балансираща енергия и така приходите ? са спаднали с 23.7 на сто. Заради много дъждове, водноелектрическите централи на държавното дружество са изработили повече енергия, но това се е отразило върху степента на натоварване на т.нар. американски централи - "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "Контур.Глобал Марица Изток 3". Така НЕК им е плащала за пълна разполагаемост – тоест да може да ползва тока им по всяко време, а е ползвала едва половината от капацитетите им. Също така НЕК е увеличила значително разходите за закупуване на въглеродни емисии за дейността на тези две централи. Това е нейно задължение по силата на дългосрочните договори и платената за целта сума е над 76 млн. лв. Мините излизат от червената зона След като на полугодието Мини "Марица Изток" отчетоха загуба от над 3 млн. лв., три месеца по-късно отрицателният резултат е преодолян и записаната печалба е 3.564 млн. лв. Въпреки това спрямо същия период на предходната година влошаването е съществено, тъй като тогава е била отчетена печалба от близо 41 млн. лв. Въгледобивното дружество обаче е изчистило задълженията си към енергийното министерство за концесионната такса в размер на 18 млн. лв. Мините все пак отчитат спад на приходите от продукция с 54 млн. лв., което е над 13 процента по-малко в сравнение с деветте месеца на 2017 г. Дружеството увеличава и задълженията си и те вече са за 65.8 млн. лв. Близо 30% ръст на износа на ток, но спад в приходите на ЕСО "Електроенергийният системен оператор" също се съживява и преодолява регистрирания в края на юни спад на печалбата до 7.6 млн. лв. В края на септември е наваксал до положителен резултат от над 25 млн. лв., но това е под постигнатите 43.404 млн. лв. година по-рано. ЕСО отчита ръст в износа на ток с над 29 процента до 5.675 млн. МВтч, но като цяло приходите му са намалели с 10 на сто в сравнение със същия период на миналата година или 52 млн. лв. Това се е случило най-вече заради спадналите постъпления от достъп на възобновяеми енергийни източници до преносната мрежа на ЕСО, от продажбата на балансираща енергия и заради междуоператорското компенсиране. "Булгартел", телекомуникационното дружество на БЕХ, също подобрява (макар и слабо) състоянието си, намалявайки загубата си до 415 хил. лв., докато преди година тя е била 439 хил. лв. Основните приходи на дружеството, което има свой филиал в Македония, са от предоставяни услуги на собственика си БЕХ и "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", ЕСО и Мини "Марица Изток". "Булгаргаз" дръпва назад Държавният газов доставчик "Булгаргаз" отчете на полугодието чиста печалба от над 47 млн. лв. Сега положителният финансов резултат се е свил до 10.172 млн. лв. Все пак представянето е по-добро спрямо година по-рано, когато нетната печалба е била малко над 1 млн. лв. Снабдителят отчита реализирани с 5.8% по-малко количества руски природен газ на пазара. За периода дружеството не е купувало газ от местен добив. Приходите от продажби намаляват с над 6 процента. Принос за влошените резултати има обезценяването на вземания от топлофикации длъжници и на депозираните в КТБ близо 17.5 млн. лв. Дружеството сега може да си търси от фалиралата банка едва 561 хил. лв. Заедно с обезценените и продадени на цесия дългове на топлофикациите, загубената сума достига 44.523 млн. лв. От отчета става ясно, че "Булгаргаз" е продал не само на собственика си БЕХ борча на "Топлофикация София" за близо 100 млн. лв., но и на НЕК – дълговете на топлофикациите в Плевен, Бургас и Петрич. Отделно газовото дружество има да си прибира още 73.844 млн. лв., а самото то дължи над 34 млн. лв. АЕЦ "Козлодуй" остава отличникът в групата Ядреният оператор в държавната енергийна група продължава да е отличникът ? с чиста печалба от 170 млн. лв. като за три месеца тя е значително нараснала спрямо постигнатите близо 99 млн. лв. положителен резултат в края на юни. Представянето спрямо отчетената преди година 147 млн. печалба е много добро. Тези резултати се дължат най-вече на повишената мощност на VІ блок след ремонта и удължаването на живота му до 104 процента и намаленото време за планов годишен ремонт и презареждане с гориво на V блок. Макар цените на атомната централа на регулирания пазар да са намалени с 92 ст/МВтч през юли с решението на енергийния регулатор, дружеството е успяло да се възползва от повишените цени на тока на свободния пазар. Така приходите от продажбите на ток са се увеличили с 22 на сто. Принос за подобряване състоянието на атомната централа има и издължаването на 117 млн. лв. от НЕК за закупена енергия. Спад на транзита на руски газ Газовият оператор "Булгартрансгаз" (БТГ) отчита счетоводна печалба от 76.467 млн. лв. за деветмесечието, докато преди година тя е била малко над 52 млн. лв. В края на юни 2018 г. чистият положителен резултат бе 47.113 млн. лв. Дружеството отчита повишени с над 6 на сто приходи от балансиране и продажби, но също така и спад в постъпленията от транзита на руски природен газ през България. Пренесените количества са с над 1 млрд. куб. м по-малко спрямо миналата година. Спадът е най-вече за обемите към Турция – с 15 на сто, и за Македония. Увеличен обаче е транзитът до Гърция с над 16 процента. От тази дейност газовият оператор е получил 147.960 млн. лв. срещу 154.784 млн. лв. година по-рано. БТГ също е потърпевш от обезценка на вземане от КТБ, което е намалено с над 2.5 млн. лв. Компанията майка БЕХ получила четвърт повече дивиденти Собственикът на тези дружества – БЕХ, също отчита подобрение на финансовия си резултат, благодарение на платения солиден дивидент от ядрената централа. Печалбата е повишена до 137.706 млн. лв. - малко повече спрямо постигнатия в края на юни резултат от 132 млн. лв. Това се дължи на повишените с близо 23 на сто или 219 млн. лв., платени от дъщерните дружества дивиденти за управление. Реално обаче огромната част от тези плащания се пада на АЕЦ "Козлодуй", а закъсалите финансово не са внесли нищо. От отчета на БЕХ става ясно, че холдингът вече е предоставил заеми на дъщерните си дружества за 2.996 млрд. лв., а неговите пасиви достигат 3.328 млрд. лв. заради новата облигационна емисия. Наскоро обаче БЕХ погаси изцяло първия си облигационен заем и в момента задължнялостта му е по-ниска от записаната в отчета за деветмесечието.
Източник: Медия Пул (22.11.2018)

Една четвърт от квотите за работата на ТЕЦ "Марица изток 2" вече са закупени Една четвърт от необходимите квоти за работата на ТЕЦ "Марица изток 2" ЕАД вече са закупени, а до 21 декември "Български енергиен холдинг" ЕАД ще купи всички останали. Това ще даде сигурност за бъдещето на централата и на "Мини Марица-изток" ЕАД, които я снабдяват с въглища. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова информира за това членовете на КНСБ от комплекса, които днес протестират в защита на работните си места. Тя е на мястото на протеста в Раднево, за да се срещне с работещите миньори и енергетици. "Уверявам ви, че "Мини Марица-изток" и ТЕЦ "Марица изток 2" категорично имат бъдеще, защото държавата е на мястото си и предприема необходимите мерки за тяхната работа", каза Петкова пред работниците. Тя бе категорична, че съкращения на персонал в дружествата няма да има. "Без централите в маришкия басейн българската електроенергетика не може да функционира нормално. Те са стратегически обекти от енергийната инфраструктура на страната и от националната ни сигурност", категорична бе Петкова. Тя информира присъстващите, че Министерството на околната среда и водите работи за предоставяне на безсрочна дерогация на ТЕЦ "Марица изток 2" ЕАД. "Това означава, че централата отговаря на съвременните екологични норми и може да продължи да работи", поясни енергийният министър. В края на м. ноември изтича срокът за обществено обсъждане на новите комплексни разрешителни, с които се предоставя дерогацията. Петкова запозна участниците в протеста и с официалната позиция на страната за предстоящия форум в Катовице, свързан с климатичните промени. Позицията, одобрена от Министерския съвет, гласи, че България категорично не подкрепя по-амбициозни цели, свързани с въглеродните емисии. Енергийният министър припомни също, че България оспори решението на Европейската комисия от април 2017 г., свързано със завишаване на екологичните норми за големите горивни инсталации. В момента нашата страна и Полша водят дело срещу ЕК. В заключение Петкова увери работещите миньори и енергетици от маришкия басейн, че правителството осъзнава важността на целия комплекс и полага всички необходими усилия за осигуряване на безпроблемната му работа в бъдеще.
Източник: Банкеръ (29.11.2018)